Български тълковен речник

Дума Описание
среда само ед. 1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото. В средата на стаята. Среда на пръчка. 2. Момент, еднакво отдалечен от началото и края на определен период. В средата на века. 3. Вътрешната мека част на хляб, пита и др. Обичам да ям среда. 4. Произволен промеждутъчен момент в развитието на нещо. По средата на разходката тя го изостави.
среда мн. среди, ж. 1. Само ед. Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка. Екологически чиста среда. Географска среда. 2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и др. под. Общувал съм с хора от различна среда. 3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив. Представители на различни среди. 4. Само ед. Пространство. Среда на развитие на бактерии.