Български тълковен речник

Значението на българските думи

Дума Описание
контра нареч. Разг. На противоположното мнение. Вие правете, каквото искате, аз съм контра.
контра мн. контри, ж. Разг. 1. Само ед. В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини. Натискам контрата на велосипеда. Давам контра и спирам. 2. При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма. Удрям си една контра. 3. При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава. Хайде да изиграем една контра. 4. Вид плоха на пола. Ще си ушия пола с две контри.
контра мн. контри, м. и ж. 1. Разг. Пренебр. Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите. Остави го, той е вечният контра! 2. Контрареволюционер.