Български тълковен речник

Значението на българските думи

Дума Описание
клада мн. клади, ж. 1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада. 2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата.
клада кладеш, мин. св. кладох, мин. прич. клал, несв.; какво. 1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него. 2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.