Български тълковен речник

Дума Описание
гриф грифът, грифа, мн. грифове, (два) грифа, м.
Дървена пластина, залепена на шийката на струнните инструменти, към която при свирене се притискат струните.
гриф (фр. griffe)
1. Печат с образец на подпис и отпечатъкът му на документ.
2. Надпис на документ за начина на използване, напр. „служебно", „секретно" и под.
гриф (лат. gryp(h)us от rp. gryps, -pos)
1. Митол. Крилат лъв с глава и нокти на орел; грифон.
2. Зоол. Голяма тропическа хищна или лешоядиа птица.