Български тълковен речник

Дума Описание
възглавница мн. възглавници, ж.
1. Платнена торба пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.
2. Съоръжение, машинна част и под., които служат за опора, подложка, легло и пр.