Тълковен речник
Търсене
Разширено търсене
Български тълковен речник
Значението на българските думи
Дума
Описание
посланик
мн. посланици, м. 1. Човек, който представлява своята страна в чужда. 2. Пратеник, емисар. Посланик за мир. // прил. посланически, посланическа, посланическо, мн. посланически.