| Дума |
Описание |
| завърна |
завърнеш, мин. св. завърнах, мин. прич. завърнал, св. Разг. Само с както, където, когато, с когото и под. Означава, че действието се извършва независимо или без избор на обстоятелствата. Яде, където завърне. Пие, каквото завърне. |
| завъртам |
завърташ, несв. и завъртя, св. 1. Какво/кого. Привеждам в движение около собствената му ос или в кръг около една точка; започвам да въртя. Завъртя детето около себе си. Завъртя вретеното. 2. Какво. Започвам да въртя около една точка, насам-натам и др. Завъртя главата си наляво-надясно. Завъртам меч/нож. — завъртам се/завъртя се. 1. Започвам да се въртя в кръг. Завъртя се под ритъма на танца. 2. За хоро — започвам да се въртя. // прил. завъртян, завъртяна, завъртяно, мн. завъртени. |
| завъртам |
завърташ, несв. и завъртя, св. 1. Какво. Еднократно обръщам, превъртам един път. Завъртам ключ. 2. Какво. Задвижвам, привеждам в действие. Моторът завъртя машината. 3. Какво/кого. Извивам, повивам. Завъртя я към себе си. 4. Правя завой при движение. Завъртя наляво. 5. За дом, семейство, дейност — слагам началото, ръководя умело. Завъртя търговия и забогатя. На 18 години завъртя дом. — завъртам се/завъртя се. 1. С въртене се обръщам. 2. Наминавам, отбивам се, наглеждам. Вечер се завърта да ги види. 3. Оставам, задържам се някъде. Не се завърта в къщи. • Завъртам (един) телефон. Обаждам се по телефона. Утре ще му завъртя един телефон. • Завъртам разговор. 1. Започвам, водя разговор. 2. Отклонявам темата на разговора. Завъртя разговора към работата му. • Завъртам главата (на някого). Накарвам някого да се влюби в мене или му повлиявам. |
| завъртвам |
завъртваш, несв. Завъртам. |
| завъртя |
завъртиш, мин. св. завъртях, мин. прич. завъртял, св. — вж. завъртам. |
| завъртявам |
завъртяваш, несв. Завъртам. |
| завърша |
завършиш, мин. св. завърших, мин. прич. завършил, св. — вж. завършвам. |
| завършвам |
завършваш, несв. и завърша, св. 1. Какво. Извършвам докрай; приключвам. Завършвам книга. Завършвам вечерята с кафе. Завършвам строежа. 2. Какво. За образование — изкарвам някаква степен на обучение. Завърших гимназия. Завърших право. Завърших първия семестър. 3. Имам край, предел. Тържеството завърши с концерт. // същ. завършване, ср. |
| завършек |
мн. завършеци, м. Завършък. |
| завършен |
завършена, завършено, мн. завършени, прил. Който е доведен до своя край, изпълнен е напълно. Романът е завършен. Завършен вид. // същ. завършеност, завършеността, ж. |
| завършък |
мн. завършъци, м. Край; последен етап на нещо. Завършък на следването. Завършъкът на деня беше приятен. |
| завявам |
завяваш, несв. и завея, св. 1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър. 2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухите листа в ъглите. 3. Какво. Затрупвам, засипвам с веене. Снегът е завял пътеката. - завявам се/завея се. Разг. Запилявам се някъде. Какво си се завял по тия далечни краища. |
| завяхвам |
завяхваш, несв. и завехна, св. 1. Увяхвам малко, посървам. 2. Прен. Залинявам. 3. За рана — засъхвам преди заздравяване; успокоявам се. |
| загадка |
мн. загадки, ж. 1. Нещо неясно, нераз-крито, необяснено или необяснимо. Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките на вселената. 2. Само мн. Намеци, недомлъвки. Говоря със загадки. |
| загадъчен |
загадъчна, загадъчно, мн. загадъчни, прил. 1. Около който има някаква неяснота, тайнственост. Загадъчна история. Загадъчна личност. 2. Който изразява нещо неразбираемо, тайнствено. Загадъчна усмивка. // нареч. загадъчно. // същ. загадъчност, загадъчността, ж. |
| загазация |
само ед. Жарг. Крайно трудно положение; загазване. |
| загазвам |
загазваш, несв. и загазя, св. Прен. Разг. Изпадам в затруднено положение; закъсвам. Загазил съм здравата с парите, няма откъде да взема. Загазил е много — съдят го за кражба. • Загазил съм до гуша. Изпаднал съм в крайно тежко положение. По математика съм загазил до гуша. |
| загар |
само ед. 1. Тъмен цвят на кожата, получен при излагането и на слънце. Върна се от море с хубав, златист загар. 2. Следа, остатък от загаряне на нещо. По тенджерата има дебел загар. |
| загария |
само ед. Вид пшеница с много добри качества, отглеждана предимно в Старазагорско. |
| загарям |
загаряш, несв. и загоря, св. 1. За храна, която се готви или пече — залепвам за дъното, прегарям и добивам лош вкус и дъх. Овчето мляко често загаря. 2. За съд — получавам загар. Всеки ден мия загорели тенджери. 3. За кожа — от слънце или вятър добивам тъмен цвят, загар. 4. За рана — получавам кора. 5. За кръв и др. — засъхва там, където е капнала или е размазана. Кръвта по пода беше загоряла. 6. За уста, гърло — пресъхвам от жажда. // същ. загаряне, ср. // прил. загорял, загоряла, загоряло, мн. загорели. • Загорял съм за нея. Не ми е притрябвала. |
| загарям |
загаряш, несв. и загоря, св. 1. За огън — започвам да горя. Огънят загоря весело. 2. Прен. За поглед, чувства — разгарям се. |
| загарям |
загаряш, несв. и загоря, св. Причинявам загаряне на ядене. |
| загасвам |
загасваш, несв. и загасна, св. Угасвам. Слънцето бавно загасваше на запад. Любовта му към нея загасна. Загасваше шумът и идваше нощта. // същ. загасване. ср. // прил. загаснал, загаснала, загаснало, мн. загаснали. |
| загасна |
загаснеш, мин. св. загаснах, мин. прич. загаснал, св. — вж. загасвам. |
| загася |
загасиш, мин. св. загасих, мин. прич. загасил, св. — вж. загасявам. |
| загасявам |
загасяваш. несв. и загася, св.; какво. 1. Угасявам, изгасявам. Загасих лампата и излязох от стаята. 2. Прен. Потушавам чувство, настроение. Неприятната мисъл загаси радостта му. |
| загатвам |
загатваш, несв. и загатна, св. 1. За какво. Споменавам със заобикалки; намеквам. Загатна й за чувствата си, но тя се престори, че не разбра. 2. Какво. Споменавам бегло, без да изяснявам. Този въпрос само го загатнахме. II същ. загатване, ср. // прил. загатнат, загатната, загатнато, мн. загатнати. |
| загатна |
загатнеш, мин. св. загатнах, мин. прич. загатнал, св. — вж. загатвам. |
| загащвам |
загащваш, несв. и загащя, св. 1. Кого/ какво. Обграждам, завардвам, издебвам, за да заловя. Загащили го на местопрестъплението. 2. Прен. Кого. Издебвам, хващам в нещо нередно. Загащили я с чужд мъж. |
| загащя |
загащиш, мин. св. загащих, мин. прич. загащил, св. — вж. загатвам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
