| Дума |
Описание |
| завод |
мн. заводи, (два) завода, м. Голямо индустриално предприятие. Машиностроителен завод. // прил. заводски, заводска, заводско, мн. заводски. Заводски стол. |
| завоевание |
мн. завоевания, ср. Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта. |
| завоевател |
завоевателят, завоевателя, мн. завоеватели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите. |
| завоевателен |
завоевателна, завоевателно, мн. завоевателни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война. |
| завоевателски |
завоевателска, завоевателско, мн. завоевателски, прил. 1. Който е на завоевател. 2. Завоевателен. |
| завой |
завоят, завоя, мн. завои, (два) завоя, м. 1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пътят през планината имаше опасни завои. 2. Дъгообразна извивка при движение за промяна на посоката. Направи завой наляво и влезе в гората. 3. Прен. Рязка промяна в идеология, поведение, в развитието на нещо. Завой в политиката. // същ. умал. завойче, ср. |
| завоювам |
завоюваш, несв. и св. 1. Какво. Превземам, завладявам с воюване, с бой. Завоювам територия/ страна. 2. Какво/кого. Постигам, спечелвам с упоритост, с труд. Завоювам успехи. Завоювам сърцето му. // същ. завоюване, ср. |
| завра |
завреш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
| завръз |
само ед. Разг. 1. Току-що оформен плод на растение. Доматите вече цъфтят, но още нямат завръз. 2. Завързал плод. Тези чушки имат много малко завръз. |
| завръзка |
мн. завръзки, ж. Спец. В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитието на сюжета. |
| заврънгачка |
мн. заврънгачки, ж. Разг. 1. Дребен предмет или част от механизъм с неясно предназначение и име; джаджа. За какво служи тази заврънгачка? 2. Само мн. Съвкупност от дребни предмети, чието изброяване не е важно за момента. Трябва да купуваме бойлер, вана и още безброй заврънгачки за баня. |
| заврънкулка |
мн. заврънкулки, ж. Разг. 1. Допълнителна извивка на буква при писане, към подпис и под.; драскулка. Пиша буквите със сложни заврънкулки. 2. Дребна извивка за украса на предмет, в дърворезба и под. |
| завръщам |
завръщаш, несв. и завърна, св.; какво. Връщам назад, обратно или отбивам встрани. — завръщам се/завърна се. 1. Връщам се от далечно пътуване, след дълго отсъствие, завинаги. Завърна се от Америка и започна да прави къща. 2. Циал. Връщам се към обикновеното си състояние, към живот; свестявам се. Сложили му инжекция и се завърнал. 3. Прен. при кого/ към какво. Връщам се след изоставяне или откъсване. Завърнах се при жена си. Завърнах се към рисуването. // същ. завръщане, ср. |
| завря |
завриш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
| завсякога |
нареч. Остар. Завинаги. |
| завтека се |
завтечеш се, мин. св. завтекох се, мин. прич. завтекъл се, св. — вж. завтичвам се. |
| завтичам се |
завтичаш се, св. — вж. завтичвам се. |
| завтичвам се |
завтичваш се, несв. и завтека се и завтичам се, св. Отправям се бързо към определено място или с определена цел. Завтекох се към магазина. Завтече се да помага. |
| завчас |
нареч. Разг. 1. За кратко време, за миг. Ще го напиша завчас. 2. Веднага. Ще се върна завчас. |
| завчера |
нареч. В деня преди вчерашния; онзи ден. Завчера я видях на улицата. |
| завъдя |
завъдиш, мин. св. завъдих, мин. прич. завъдил, св. — вж. завъждам. |
| завъждам |
завъждаш, несв. и завъдя, св. 1. Какво. Започвам да отглеждам в голям брой животни или растения; започвам да въдя. Тази година завъдих и пуйки. 2. Прен. Разг. Сдобивам се, започвам да притежавам. Завъдих малко пари. Завъдих приятели. — завъждам се/завъдя се. 1. За растения и животни — размножавам се, разпространявам се. 2. Прен. Появявам се с тенденция към голям брой или количество. Завъдиха се най-различни фирми и фирмички. // същ. завъждане, ср. |
| завървя се |
завървиш се, мин. св. завървях се, мин. прич. завървял се, св. — вж. завървявам се. |
| завървявам се |
завървяваш се, несв. и завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество - започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра. |
| завържа |
завържеш, мин. св. завързах, мин. прич. завързал, св. — вж. завързвам. |
| завързак |
мн. завързаци, м. 1. Недоразвит плод. 2. Разг. Недоразвит, слаб и хилав човек. Какъв е завързак, а цял ден работи. |
| завързан |
завързана, завързано, мн. завързани, прил. 1. За въпрос, проблем — който е сложен, заплетен, объркан, труден. Филмът е за една много завързана криминална история. 2. Разг. Който е привлекателен, интересен с нещо. За вечеря ще си поръчам нещо по-завързано. |
| завързвам |
завързваш, несв. и завържа, св. 1. Какво. Връзвам. Завързвам въже. Завързвам обувки. 2. Какво/кого. Прикрепям към нещо с връзване. Завързвам лодка. 3. Прен. Започвам, създавам. Завързвам спор. Завързвам приятелство. Завързвам отношения. 4. За растение — след цъфтежа давам плод; раждам. Доматите цъфнаха, но още не са завързали. 5. Започвам да връзвам. — завързвам се/завържа се. 1. Прикрепвам се за нещо с връзване; прикрепвам нещо около част от тялото си с връзване. 2. За работа, случай и под. — усложнявам се, заплитам се. Нещата около пътуването се завързаха много. • Цъфнал и завързал. Изпаднал в трудно положение. |
| завъркулка |
мн. завъркулки, ж. Заврънкулка. |
| завърна |
завърнеш, мин. св. завърнах, мин. прич. завърнал, св. — вж. завръщам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
