| Дума |
Описание |
| завирам |
завираш, несв. и завра, св. 1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете. 2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете и. 3. Прен. Разг. Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих. — завирам се/завра се. 1. Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. Завирам се между храстите. 2. Спотайвам се. Какво си се заврял при печката, навън има работа. 3. Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш. 4. Прен. Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота. // същ. завйране, ср. // прил. заврян, завряна, завряно, мн. заврени. • Завирам/завра глава/поглед и под. Разг. 1. Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. Вечно заврял нос в книгите. 2. От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. Заврял поглед в пода. • Завирам/завра в лицето (на някого). Натрапвам. Не ми завирай в лицето твоите способности. • Завирам/завра в миша дупка. 1. Нахоквам жестоко. 2. Отмъщавам. |
| завирам |
завираш, несв. и завря, св. Започвам да вря, да кипя. // същ. завиране, ср. |
| завирвам |
завирваш, несв. и завиря, св.; какво. Започвам да виря, да надигам. |
| завиря |
завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св. — вж. завирявам. |
| завиря |
завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св. — вж. завирвам. |
| завирявам |
завиряваш, несв. и завиря, св. Изпълвам с вода дълбоко място — язовир, басейн и под. |
| зависим |
зависима, зависимо, мн. зависими, прил. Ограничен в своите действия от чужда воля, власт, влияние. Зависим от родителите си. Зависима държава. |
| зависимост |
зависимостта, само ед., ж. 1. Ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност. Малките страни са в зависимост от големите. 2. Причинна връзка между две явления. Валежите са в зависимост от климата и сезона. |
| завист |
само ед.Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи. |
| завистлив |
завистлива, завистливо, мн. завистливи, прил. 1. Склонен към завист. 2. Изразяващ завист. Завистлив поглед. |
| завистливец |
мн. завистливци, м. Завистлив човек, завистник. |
| завистливка |
мн. завистливки, ж. Завистлива жена, завистница. |
| завистливо |
нареч. Със завист. |
| завистник |
мн. завистници, м. Завистлив човек, завистливец. |
| завистница |
мн. завистници, ж. Завистлива жена, завистливка. |
| завися |
зависиш, мин. св. зависих, мин. прич. зависил, несв. Намирам се в зависимост. |
| завися |
зависиш, мин. св. зависях, мин. прич. зависил, св. — вж. зависявам. |
| зависявам |
зависяваш, несв. и завися, св. Започвам да вися, да чакам дълго. |
| завихря |
завихриш, мин. св. завихрих, мин. прич. завихрил, св. — вж. завихрям. |
| завихрям |
завихряш, несв. и завихря, св. За струя, поток — правя да се образува вихър. — завихрям се/завихря се. 1. Завъртам се и се издигам като вихър. 2. Прен. За мисли, идеи, събития — организират се. оформят се. |
| завия |
завиеш, мин. св. завих, мин. прич. завил, св. — вж. завивам. |
| завладея |
завладееш, мин. св. завладях, мин. прич. завладял, св. — вж. завладявам. |
| завладявам |
завладяваш, несв. и завладея, св. 1. Какво. Превземам с бой (територия, държава и под.). Турците завладяват Балканския полуостров. 2. Какво. Присвоявам, обсебвам; подчинявам икономически; заемам. Завладявам пазари. 3. Прен. Кого. Увличам, покорявам с нещо, превземам. С гласа си завладяваше всички. Завладявам публиката. Завладявам мъжете е чара си. Мисълта да се върне го завладя. // същ. завладяване, ср. |
| завладяващ |
завладяваща, завладяващо, мн. завладяващи, прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра. // нареч. завладяващо. |
| завлека |
завлечеш, мин. св. завлякох, мин. прич. завлякъл, св. — вж. завличам. |
| завлека се |
завлечеш се, мин. св. завлякох се, мин. прич. завлякъл се, св. — вж. завличам се. |
| завлечен |
завлечена, завлечено, мн. завлечени, прил. Разг. Който е разсеян, занесен или който се прави на разсеян, занесен. |
| завличам |
завличаш, несв. и завлека, св. 1. Какво. Отнасям, отмъквам с влачене, със сила. Реката завлече няколко къщи. Как завлече тая тежка чанта? 2. Кого. Отвеждам, отмъквам с влачене, насила или с много увещания. Завлекли го в гората и там го обрали. Пак ли те завлякоха приятели в кръчмата? 3. Прен. Разг. Кого. Не връщам заети пари или вещи. Завлече ме с 200 лева. |
| завличам се |
завличаш се, несв. и завлека се, св. 1. С мъка, с усилие отивам някъде; замъквам се. С тези болки едва сс завлякох до вкъщи. 2. Разг. Грубо. Махам се, пръждосвам се някъде. Завлече се в София, танцьорка да става. |
| завоалирам |
завоалираш, несв. и се.; какво. Прикривам истинското съдържание, същност на мисли, цели. Завоалирам целите си с красиви думи. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
