| Дума |
Описание |
| завеса |
мн. завеси, ж. 1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане или за дърпане настрани; перде. Завесата се вдигна и представлението започна. 2. Прен. Множество от еднородни предмети или частици, образуващи преграда. Завеса от дъждовни капки. • Вдигам/вдигна завесата. Откривам някаква тайна. |
| завет |
само ед. 1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет. 2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет. |
| завет |
мн. завети, (два) завета, м. Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. Трябва да живеем по заветите на дедите си. • Стар завет. Дохристиянската част на Библията. • Нов завет. Християнските книги на Библията. |
| заветен |
заветна, заветно, мн. заветни, прил. 1. Оставен като завет. Заветни думи. 2. Съкровен, свято пазен. скъп. Заветни мечти. 3. Дълго желан, жадуван. Заветен час. Заветен миг. |
| завехна |
завехнеш, мин. св. завехнах, мин. прич. завехнал, св. — вж. завяхвам. |
| завечери се |
мин. св. завечери се, мин. прич. завечерло се, св. — вж. завечерява се. |
| завечерява се |
несв. и завечери се, св. Настъпва вечерта, мръква се. |
| завещавам |
завещаваш, несв. и завещая, св. 1. Какво, на кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моята смърт. Завещавам парите на сина си. 2. Какво/ на кого. Преди смъртта си поръчвам да се спазват някакви принципи или да се извършат някакви действия. Завеща им да се трудят. // прил. завещан, завещана, завещано, мн. завещани. Къщата е завещана на сина му. |
| завещание |
мн. завещания, ср. 1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завещание. 2. Документ, с който се прави писмено завещание. Завещанието му е вече написано. 3. Съвети, повели; духовно наследство, оставено от човек или предци. |
| завещател |
мн. завещатели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя. |
| завещателен |
завещателна, завещателно, мн. завещателни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо. |
| завещателка |
мн. завещателки, ж. Жена завещател. |
| завещателски |
завещателска, завещателско, мн. завещателски, прил. Който се отнася до завещател. |
| завещая |
завещаеш, мин. св. завещах, мин. прич. завещал, св. — вж. завещавам. |
| завея |
завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св. — вж. завявам. |
| завеян |
завеяна, завеяно, мн. завеяни, прил. Разсеян, занесен. Правя се на завеян. // същ. завеяност, завеяността, ж. |
| завзема |
завземеш, мин. св. завзех, мин. прич. завзел, св. — вж. завземам. |
| завземам |
завземаш, несв. и завзема, св.; какво. 1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града. 2. Присвоявам, заграбвам. Завзел един декар от общинската земя и си направил градина. // същ. завземане, ср. |
| завивам |
завиваш, несв. и завия, св. 1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш вдясно по една малка уличка. 2. Какво. Увивам, загъвам от всички страни с хартия, плат и под., за да опаковам, предпазя. Завий хляба в тази хартия. 3. Кого/какво. Покривам със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта ставам, за да завивам детето. 4. Какво. Завинтвам. Завивам гайка/ бушон. 5. Какво. Навивам на руло, за да запретна — ръкави, крачоли и под.; засуквам. — завивам се/завия се. 1. Покривам се със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта се завивам с юрган. Зави с дрехата голите си крака. 2. Увивам се около нещо. Бръшлянът се завил около дървото. 3. За хоро, колона от хора — движа се в кръг или с извивки, вия се. • Завива/завие ми се свят. 1. Губя равновесие, прилошава ми. От голямата скорост ми се зави свят. 2. Чудя се как да се справя с много работа или с неприятности. На мене ми се е завило свят от работа, ти искаш с тебе да се занимавам. 3. Изпитвам силно чувство на изненада. Свят ми се зави, като ми каза колко пари има. |
| завивам |
завиваш, несв. и завия,, св. Най-често за куче, вълк — започвам да издавам проточен продължителен звук (при страх, ужас, глад); за човек — при силна мъка. • Завивам/завия като на умряло. Заплаквам много силно, сърцераздирателно, обикн. без сериозна причина. Какво си завила като на умряло, не е толкова страшно. |
| завивка |
мн. завивки, ж. Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки. |
| завиден |
завидна, завидно, мн. завидни, прил. Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение. |
| завидя |
завидиш, мин. св. завидих и завидях, мин. прич. завидил и завидял, св. — вж. завиждам. |
| завиждам |
завиждаш, несв. и завидя, св.; на кого. Изпитвам завист. Завиждам му заради успехите му. // същ. завиждане, ср. |
| завикам |
завикаш, св. — вж. завиквам. |
| завиквам |
завикваш, несв. и завикам, св. Започвам да викам. |
| завинаги |
нареч. За всякога, докато някой или нещо съществува. Обиквам завинаги. Връщам се завинаги. • Веднъж завинаги. Окончателно, безвъзвратно. Свърши се веднъж завинаги. |
| завинтвам |
завйнтваш, несв. и завинтя, св.; какво. 1. Завъртам и затягам винт, гайка и под. към друг предмет. Този винт е паднал, трябва да го завинтя. 2. Прикрепвам един предмет към друг чрез винт. Ще завинтим дръжката към вратата. |
| завинтя |
завинтиш, мин. св. завинтих, мин. прич. завинтил, св. — вж. завинтвам. |
| завинтям |
завинтяш, несв. Завинтвам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
