| Дума |
Описание |
| завайкам |
завайкаш, св. — вж. завайквам. |
| завайквам |
завайкваш, несв. и завайкам, св. Започвам да вайкам. — завайквам се/завайкам се. Започвам да се вайкам. |
| завален |
завадена, завадено, мн. завалени, прил. За език, говор — неправилен, с чужд акцент. Говори завален български език. |
| завалено |
нареч. За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено. |
| завалия |
неизм., мн. завалии, прил. Достоен за съжаление, нещастен, горък. Той, завалията, е много болен. |
| заваля |
завалиш, мин. св. завадих, мин. прич. завадил, св. — вж. завалявам. |
| завалявам |
заваляваш, несв. и заваля, св. 1. За дъжд, сняг, град и под. — започвам да валя. Заваля силен дъжд. 2. Прен. Само мн. Започваме да се трупаме, потичаме. Заваляха пари. Заваляха куршуми. — завалява/завали. Безл. Започва да вали. Като заваля, няма спиране. |
| заварвам |
заварваш, несв. и заваря, св. 1. Кого. Намирам някого някъде; сварвам. Вкъщи заварих гости. 2. Кого. Сварвам деца от предишен брак на мъжа. Заведе едно момиче и завари едно. 3. Какво. Успявам да сваря нещо преходно, да не изпусна нещо. Дали ще заварим черешите в България? Мисля, че ще заваря театрите преди края на сезона. 4. Само св. Правя каквото/където/както и т. н. заваря. Правя нещо независимо от обстоятелствата, независимо с какво, с кого и т. н. Ям, каквото заваря. Спя, където заваря. |
| завардвам |
завардваш, несв. и завардя, св. 1. Какво/кого. Започвам да вардя. От сутринта завардих лозето от птичките. 2. Какво. Заемам някакво място, обикн. при засада. Завардиха всички проходи, пътища. 3. Кого. Устройвам засада на някого; причаквам. Снощи го завардили и го убили. 4. Какво. Запазвам, предварително заемам земя, място. Всеки е завардил по един декар царевица и не я отстъпва на никого. — завардвам се/завардя се. Предпазвам се. Не успя да се заварди от удара. // прил. заварден, завардена, завардено, мн. завардени. |
| завардя |
завардиш, мин. св. завардих, мин. прич. завардил, св. — вж. завардвам. |
| завардям |
завардяш, несв. Завардвам. |
| заварен |
заварена, заварено, мн. заварени, прил. Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря. • Заварено положение. Спец. Фактическо ползване на някакво право, което при известни случаи се узаконява. |
| завареник |
мн. завареници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. |
| завареница |
мн. завареници, ж. Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. |
| заварка |
мн. заварки, ж. 1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка. 2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварката почти не личи. 3. Материал, с който се заварява. Алуминиева заварка. // прил. заваръчен, заваръчна, заваръчно, мн. заваръчни. |
| заварчик |
мн. заварчици, м. Работник, който прави заварки. |
| заваря |
завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварвам. |
| заваря |
завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварявам. |
| заварявам |
заваряваш, несв. и заваря,, св.; какво. Започвам да варя. |
| заварявам |
заваряваш, несв. и заваря,, св.; какво. Свързвам метални части чрез заварка, запоявам. |
| завебувам |
завербуваш, несв. и св:, кого. Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел. |
| заведа |
заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. завеждам. |
| заведение |
мн. заведения, ср. 1. Търговско предприятие за обществено хранене и/или за увеселение (ресторант, дискотека и др.). Всички заведения работят до късно. 2. Обособена административна единица в рамките на едно ведомство, което е с търговско, учебно-възпитателно или лечебно предназначение. Университетът е най-голямото учебно заведение в града. |
| завеждам |
завеждаш, несв. и заведа, св. 1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само; отвеждам (с превозно средство или пеша). Заведох детето на лекар. Заведох един чужденец до центъра. 2. Кого. Отвеждам под стража. 3. Прен. Кого. За улица, следи, пътека и под. — насочвам, отвеждам до определено място. Следите ги заведоха до къщата. 4. Кого. Вземам да живее в новото ми семейство дете от предишния си брак. Тя завари едно момче и заведе едно момиче. 5. Какво. Започвам да водя следствие, процес, дело. • Завеждам в гроба. Ставам причина някой да умре. |
| завеждам |
завеждаш, несв. и заведа, св. 1. Какво. Ръководя административна, производствена или стопанска единица. Завеждам стопанския отдел на общината. 2. Спец. Какво. Вписвам в специална книга под съответен номер документ, разходи и под. |
| завеждащ |
завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. Сега той е завеждащ катедра. |
| завера |
само ед. Истор. 1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи. 2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие. • Велчова завера. Таен заговор в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско робство. |
| заверка |
мн. заверки, ж. Заверяване. Заверка на документ. |
| заверя |
завериш, мин. св. заверих, мин. прич. заверил, св. — вж. заверявам. |
| заверявам |
заверяваш, несв. и заверя, св. 1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ. 2. Какво. За студент — получавам подпис и печат в студентската си книжка за редовно приключване на семестър. Заверих книжката си. Заверих семестъра. // същ. заверяване, ср. // прил. заверен, заверена, заверено, мн. заверени. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
