| Дума |
Описание |
| забръскам |
забръскаш, св. — вж. забръсквам. |
| забръсквам |
забръскваш, несв. и забръскам, св. Започвам да бръскам. |
| забулвам |
забулваш, несв. и забуля, св. 1. Кого, с какво. Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам. 2. Какво, с какво. Закривам, покривам, скривам с тънък плат, с прах, облаци, мъгла. Облаци забулваха слънцето. 3. Прикривам истина, факти. — забулвам се/забуля се. Покривам се с було, със забрадка. |
| забулен |
забулена, забулено, мн. забулени, прил. 1. Който е с було или с голяма кърпа на главата. 2. Прен. Тайнствен, загадъчен. |
| забуля |
забулиш, мин. св. забулих, мин. прич. забулил, св. — вж. забулвам. |
| забулям |
забуляш, несв. Забулвам. |
| забутам |
забуташ, св. — вж. забутвам. |
| забутан |
забутана, забутано, мн. забутани, прил. 1. Който се намира в отдалечено, затънтено място. Забутано село. 2. Който е изгубен, скрит между други неща. Забутан документ. Забутани пари. |
| забутвам |
забутваш, несв. и забутам,, св.; какво/ кого. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата. — забутвам се/забутам се. Само мн. Започваме да се бутаме един друг. |
| забутвам |
забутваш, несв. и забутам, св. 1. Какво. Слагам между други неща така, че не може да се намери. Къде си ми забутала молива? 2. Кого. Завеждам някого в отдалечено, затънтено място. Забута семейството си по балканите. — забутвам се/забутам се. 1. За предмет — изгубва се между други неща така, че трудно се открива. Писмото се беше забутало между книгите. 2. Отивам в отдалечено и затънтено място. Забутахме се в това балканско село. 3. Изгубвам се, не мога да се ориентирам някъде. Забутахме се из гората, не можем да намерим пътя. |
| забуча |
забучиш, мин. св. забучих, мин. прич. забучил, св. — вж. забучвам. |
| забуча |
забучиш, мин. св. забучах, мин. прич. забучал, св. — вж. забучавам. |
| забучавам |
забучаваш, несв. и забуча, св. Започвам да буча. Камионът забуча. |
| забучвам |
забучваш, несв. и забуча, св.; какво. Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица. — забучвам се/забуча се. 1. Забивам се. Стрелата се забучила в сърцето му. 2. Прен. Задълбочавам се, съсредоточавам се прекалено в нещо, изискващо внимание. Забучила се в книгите, никъде не ходи. • Забучвам/забуча нос/глава/ поглед. 1. Гледам дълго в една посока. 2. Върша нещо прекалено съсредоточено, неотклонно. Седна и забучи нос в плетката си. // същ. забучване, ср. |
| забълнувам |
забълнуваш, несв. и св. Започвам да бълнувам. |
| забързам |
забързаш, св. — вж. забързвам. |
| забързан |
забързана, забързано, мн. забързани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки. |
| забързано |
нареч. Бързо, припряно, нетърпеливо. |
| забързвам |
забързваш, несв. и забързам, св. Започвам да бързам. - забързвам се/забързам се. Забързвам припряно. |
| забъркам |
забъркаш, св. — вж. забърквам. |
| забъркан |
забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва да се изпекат. |
| забъркан |
забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. 1. Който е объркан, заплетен, неясен. Забъркани сметки. Забъркана история. Забъркани обяснения. 2. Който е смутен, объркан. |
| забъркано |
нареч. Объркано, неясно; смутено. |
| забърквам |
забъркваш, несв. и забъркам, св. 1. Започвам да бъркам, да пъхам ръката си някъде, в нещо. Забърка във всичките си джобове. 2. Започвам да ровя, да търся нещо в шкаф и под. Забърка из шкафовете да търси хляб. |
| забърквам |
забъркваш, несв. и забъркам, св. Започвам да бъркам, да греша. |
| забърквам |
забъркваш, несв. и забъркам, св. 1. Какво. Започвам да разбърквам. Забърквам яденето в тенджерата. 2. Какво. Приготвям чрез бъркане някаква смес (тесто, каша и под.). Ей сега ще забъркам кекса. 3. Прен. Кого. Замесвам някого в нещо непочтено. Забъркал го в търговията с наркотици. 4. Прен. Какво. Обърквам, оплитам. Забърквам прежда. Забърквам сметки. 5. Заблуждавам, подвеждам. Следите по снега го забъркаха. — забърквам се/забъркам се. 1. В какво. Замесвам се в нещо непочтено. 2. Оплитам се, обърквам се. 3. Изгубвам ориентация за място; изгубвам се. 4. Заблуждавам се, подвеждам се. • Забърквам/ забъркам (някого) в (някаква) каша. Замесвам някого в непочтена, неприятна работа. Ти ме забърка в тая каша, ти ме оправяй сега. • Забърквам каша. Създавам неприятно и сложно положение. • Забърквам/забъркам конните. Изпадам в трудно, заплетено положение. |
| забърсвам |
забърсваш, несв. и забърша, св. 1. Какво. Започвам да бърша. 2. Какво. Бърша леко, избърсвам. Забърсвам праха от мебелите. |
| забърша |
забършеш, мин. св. забърсах, мин. прич. забърсал, св. — вж. забърсвам. |
| забягвам |
забягваш, несв. и забягна, св. Напускам постоянното си място за живеене или страната си поради лоши обстоятелства или заради различни стремежи. Забягнаха в Америка да търсят по-добър живот. Забягна някъде от срам пред хората. |
| забягна |
забегнеш, мин. св. забягнах, мин. прич. забягнал, св. — вж. забягвам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
