| Дума |
Описание |
| заболи ме |
мин.св. заболя ме, мин. прич. заболял, св. — вж. заболява ме. |
| заболява ме |
(те, го, я, ни, ви, ги), несв. и заболи ме, св. 1. Започвам да усещам физическа болка в орган или в част от тялото. Заболяха ме краката от вървене. 2. Прен. Изпитвам душевна болка. Заболя ме от обидите. |
| заболявам |
заболяваш, несв. и заболея, св.; от какво. Ставам болен, разболявам се от нещо сериозно. Заболях от ревматизъм. |
| заболяване |
мн. заболявания, ср. Болест. Инфекциозни заболявания. |
| заболяемост |
заболяемостта, само ед., ж. Спец. Честота на заболяване. Намали се заболяемостта от инфекциозни болести. |
| заборчлея |
заборчлееш, мин. св. заборчлях, мин. прич. заборчлял, св. — вж. заборчлявам. |
| заборчлявам |
заборчляваш, несв. и заборчлея, св. Разг. Ставам длъжник, задлъжнявам. |
| забрава |
само ед. 1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава. 2. Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава. |
| забраван |
мн. забравановци, м. Разг. Пренебр. Човек, който често забравя, обикн. какво трябва да върши. |
| забравана |
мн. забравани, ж. Жена забраван. |
| забравя |
забравиш, мин. св. забравих, мин. прич. забравил, св. — вж. забравям. |
| забравям |
забравяш, несв. и забравя, св. 1. Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името и. 2. Пропускам, губя от паметта си да направя нещо. Забравих да нахраня кучето. 3. Какво. Оставям някъде поради разсеяност. Забравих си чадъра в автобуса. 4. Кого/какво. Преставам да мисля, да зачитам, да се грижа за някого или нещо; изоставям. Забрави родителите си. Забрави ученето. — забравям се/забравя се. 1. Увличам се, унасям се. Забравям се от любов. 2. Губя контрол над поведението си. Забрави се от много пари. Напи се и се забрави. // същ. забравяне, ср. |
| забрадка |
мн. забрадки, ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Жените на село носят забрадки. • Черна забрадка. Символ на траур. |
| забрадя |
забрадиш, мин. св. забрадих, мин. прич. забрадил, св. — вж. забраждам. |
| забраждам |
забраждаш, несв. и забрадя, св.; кого/ какво. Слагам забрадка или шал. Дай да те забрадя, ти не можеш. Забради този шал, студено е. — забраждам се/забрадя се. Слагам си забрадка. |
| забрана |
мн. забрани, ж. Забраняване. Има забрана за носене на оръжие. |
| забранен |
забранена, забранено, мн. забранени, прил. Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход. • Забранен плод. Нещо, което силно изкушава с недостъпността си. |
| забранителен |
забранителна, забранително, мн. забранителни, прил. Който забранява нещо. Забранителен пътен знак. |
| забраня |
забраниш, мин. св. забраних, мин. прич. забранил, св. — вж. забранявам. |
| забранявам |
забраняваш, несв. и забраня, св.; на кого, какво. Не позволявам да се върши или да се използва нещо. Забраниха и да излиза. Забраниха гората за сечене. |
| забременея |
забременееш, мин. св. забременях, мин. прич. забременял, св. — вж. забременявам. |
| забременявам |
забременяваш, несв. и забременея, св.; от кого. За жена и женско животно — ставам бременна, зачевам. // прил. забременял, забременяла, забременяло, мн. забременели. |
| забримча |
забримчиш, мин. св. забримчих, мин. прич. забримчил, св. — вж. забримчвам. |
| забримчвам |
забримчваш, несв. и забримча, св.; какво. За нещо плетено -— хващам и зашивам бримките на скъсано място; замрежвам дупката. |
| забродвам |
забродваш, несв. и забродя. св. Започвам да бродя. |
| забродя |
забродиш, мин. св. забродих, мин. прич. забродил, св.— вж. забродвам. |
| забрулвам |
забрулваш, несв. и забруля, св. Започвам да бруля. Вятърът забрули клоните. |
| забруля |
забрулиш, мин. св. забрулих, мин. прич. забрулил, св. — вж. забрулвам. |
| забръмча |
забръмчиш, мин. св. забръмчах, мин. прич. забръмчал, св. — вж. забръмчавам. |
| забръмчавам |
забръмчаваш, несв. и забръмча, св. 1. Започвам да бръмча.2. Правя нещо, като започвам да бръмча, с бръмчене. Времето се стопли и тракторите забръмчаха. Пчелите забръмчаха край дърветата. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
