| Дума |
Описание |
| забивам |
забиваш, несв. и забия, св. Започвам да бия. Сърцето му заби силно. Камбаната заби бързо. |
| забивам |
забиваш, несв. и забия, св. 1. Какво, в какво. С удар или с натиск вкарвам остър и дълъг предмет (сечиво и др.) навътре. Забивам гвоздей в дъската. Забивам кол в земята. Забивам зъби в ябълката. 2. Какво. Набождам на остър предмет, набучвам. Забили главата му на кол. 3. Спец. Какво. В спорта — със силен удар отпращам топката и я вкарвам във врата и под. 4. Тръгвам нанякъде далече без определена посока. Ще забия някъде в чужбина, ще си търся късмета. — забивам се/ забия се. I. В какво. За остър предмет — с усилие прониквам вътре в нещо. Брадвата се заби в дървото. Пръстите му се забиха в земята. 2. Прен. Къде, в какво. За поглед — насочвам се, втренчвам се; за думи, мисли — прониквам трайно в съзнанието. Думите се забиваха в главата му. 3. Разг. Навлизам навътре в труднопроходимо място; забутвам се. Заби се в гората, не можеше да излезе. • Забивам си главата (в нещо). Съсредоточено се занимавам с нещо умствено. Забивам си главата в учене. |
| забирам |
забираш, несв. и забера, св. 1. Какво. Започвам да бера. Вчера сме забрали черешата. 2. Загноявам. Раната забра. 3. Диал. Кого\какво. Подкарвам; подбирам. Забери децата със себе си. 4. Прен. Какво. Завличам, като отнасям или разпилявам. Дългата му дреха забираше снега с краищата си. |
| забия |
забиеш, мин. св. забих, мин. прич. забил, св. — вж. забивам. |
| заблагодаря |
заблагодариш, мин. св. заблагодарих, мин. прич. заблагодарил, св. — вж. заблагодарявам. |
| заблагодарявам |
заблагодаряваш, несв. и заблагодаря, св. Започвам да благодаря. |
| заблатя |
заблатиш, мин. св. заблатих, мин. прич. заблатил, св. — вж. заблатявам. |
| заблатявам |
заблатяваш, несв. и заблатя, св.; какво. Превръщам някакво място в блато. |
| заблейвам |
заблейваш, несв. и заблея, св. Започвам да блея. — заблейвам се/заблея се. Разг. Заплесвам се. Заблейва се и не чува нищо. |
| заблестя |
заблестиш, мин. св. заблестях, мин. прич. заблестял, св. - вж. заблестявам. |
| заблестявам |
заблестяваш, несв. и заблестя, св. Започвам да блестя. Водата заблестя на слънцето. |
| заблея |
заблееш, мин. св. заблях и заблеях, мин. прич. заблял и заблеял, св. — вж. заблейвам и заблявам. |
| заблуда |
мн. заблуди, ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда. • В заблуда съм. Имам погрешна представа за нещо или за някого. |
| заблудя |
заблудиш, мин. св. заблудих, мин. прич. заблудил, св. — вж. заблуждавам. |
| заблуждавам |
заблуждаваш, несв. и заблуждая, св. Започвам да блуждая. |
| заблуждавам |
заблуждаваш, несв. и заблудя, св.; кого. Неволно или умишлено създавам лъжливо, погрешно мнение. Заблуждава я, че е богат. — заблуждавам се/заблудя се. 1. Имам лъжлива представа. Заблуждавах се, че е честен човек. 2. Залъгвам се. Заблуждавах се, че вече не го обичам. 3. Обърквам и изгубвам пътя, загубвам се. Заблудих се в мъглата. |
| заблуждая |
заблуждаеш, мин. св. заблуждах, мин. прич. заблуждал, св. — вж. заблуждавам. |
| заблуждение |
мн. заблуждения, ср. Заблуда. Изпадам в заблуждение. |
| заблъскам |
заблъскаш, св. — вж. заблъсквам. |
| заблъсквам |
заблъскваш, несв. и заблъскам, св.; кого/какво. Започвам да блъскам. Заблъскаха ги, за да ги разпръснат. — заблъсквам се/заблъскам се. Започвам да се блъскам. Рибата се заблъска в мрежата. |
| заблявам |
забляваш, несв. и заблея, св. Заблейвам. |
| забляскам |
забляскаш, св. — вж. заблясквам. |
| заблясквам |
забляскваш, несв. и забляскам, св. Започвам да бляскам. |
| забогатея |
забогатееш, мин. св. забогатях, мин. прич. забогатял, св. — вж. забогатявам. |
| забогатявам |
забогатяваш, несв. и забогатея, св. Ставам богат. |
| забода |
забодеш, мин. св. забодох, мин. прич. забол, св. — вж. забождам. |
| забождам |
забождаш, несв. и забода, св.; какво. 1. Вкарвам част от островърх предмет в нещо или някъде. Забождам игла в плата. Забождам пръчка в пръстта. Забождам нож в сърцето. 2. Прикрепвам посредством островърх предмет; втъквам, затъквам някъде. Забождам цвете на ревера. Забождам знаме. — забождам се/забода се. За остър предмет — прониквам с острата си част някъде. Стрелата се забоде в дървото. • Забождам глава/нос (в нещо). 1. Съсредоточавам се в нещо, свързано с гледане. Забол нос в книгите и не ходи никъде. 2. Навеждам се и се заглеждам надолу поради неудобство. |
| забой |
забоят, забоя, мн. забои, (два) забоя, м. Място в мина, където се копае руда (въглища). Работя на забоя. |
| забойчик |
мн. забойчици, м. Работник, който работи на забой. |
| заболея |
заболееш, мин. св. заболях, мин. прич. заболял, св. - вж. заболявам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
