| Дума |
Описание |
| загдето |
нареч. и съюз. Задето. |
| загивам |
загиваш, несв. и загина, св. 1. Умирам на война, в бой, бедствие, злополука. 2. За държава, град, народ, институция - преставам да съществувам, изчезвам. 3. Пропадам, губя се като личност, като художник, поет и под. Ще загинеш в това глухо място, няма кой да те оцени. // същ. загиване, ср. // прил. загинал, загинала, загинало, мн. загинали. |
| загина |
загинеш, мин. св. загинах, мин. прич.. загинал, св. — вж. загивам. |
| заглавен |
заглавна, заглавно, мн. заглавни, прил. Който е свързан със заглавието на даден текст. Заглавна страница. • Заглавна дума. Дума в речник, енциклопедия и под., чието значение се обяснява. |
| заглавие |
мн. заглавия, ср. Наименование на някакво произведение (литературно, музикално или на отделна негова част; наслов. Романът носи заглавие "Тютюн". |
| заглавикам |
заглавикаш, св. — вж. заглавиквам. |
| заглавиквам |
заглавикваш, несв. и заглавикам, се. Разг. Отвличам вниманието на някого (от работата му), като го занимавам с други неща Стига си ме заглавиквал, трябва да работя. — заглавиквам се/заглавикам се. Отклонявах; вниманието си; разсейвам се; занимавам се с нещо. Заглавикваме се с животните и с градината и не мислим за старостта. |
| заглавка |
мн. заглавки, ж. Начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикн. в стари ръкописи, в детски книги. |
| загладя |
загладиш, мин. св. загладих, мин. прич. загладил, св. — вж. заглаждам. |
| заглаждам |
заглаждаш, несв. и загладя, св. Какво 1. Правя нещо с гладка и равна повърхност. Заглаждам тестото. 2. Прен. Поправям лошо впечатление от нещо. Заглаждам положението. 3. Започвам да гладя. От сутринта съм загладила и не мога да свърша. Взе котката и я заглади по гърба. — заглаждам се/загладя се. Оправям се физически, напълнявам, започвам да изглеждам добре. От хубавата храна котето се заглади, стана пухкаво. // прил. загладен, загладена, загладено, мн. загладени. • Заглаждам/загладя косъма. Оправям се физически, изглеждам добре (след боледуване, нещастие и под.). |
| загледам |
загледаш, св. — вж. заглеждам. |
| заглеждам |
заглеждаш, несв. и загледам, св.; какво/кого. Започвам да гледам. Седна и загледа множеството. |
| заглеждам |
заглеждаш, несв. и загледам,св.; какво/ кого. 1. Гледам внимателно, втренчено, по-продължително от обикновено; взирам се лг. открия нещо. Загледа ли роклята й колко беше хубава? 2. Гледам с особено внимание, задявам. Беше хубава и всички мъже я заглеждаха. — заглеждам се/загледам се. 1. Гледам внимателно, втренчено, за да забележа нешо. Загледах се в далечината, но не открих нещо особено. 2. Гледам с особено внимание, защото харесвам нещо или някого. Всички се заглеждаха в краката и. 3. Обръщам особено внимание, проявявам интерес, влечение към нещо. Заглеждам се по жени. Заглеждам се по коне. 4. Зазяпвам се. |
| заглуша |
заглушиш, мин. св. заглуших, мин. прич. заглушил, св. — вж. заглушавам. |
| заглушавам |
заглушаваш, несв. и заглуша, св. 1. Какво. Правя нещо да не се чува. Вятърът заглушаваше гласа му. 2. Прен. Какво. Потискам, потушавам (чувства). Тази неприятна мисъл заглуши радостта ми. 3. Кого. Проглушавам. Силна гръмотевица го заглуши. 4. Прен. Какво. За растение — преча на друго растение да расте и да се развива; задушавам. Кремът беше заглушил здравеца. // същ. заглушаване, ср. // прил. заглушен, заглушена, заглушено, мн. заглушени. |
| заглушител |
заглушителят, заглушителя, мн. заглушители, (два) заглушителя, м. Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените от някакъв механизъм шумове. Пистолет със заглушител. |
| заглушителен |
заглушителна, заглушително, мн. заглушителни, прил. 1. Който е много силен и заглушава, проглушава. Заглушителни викове. 2. Който се отнася до заглушител. Заглушително устройство. // нареч. заглушително. |
| заглъхвам |
заглъхваш, несв. и заглъхна, св. 1. За звук — постепенно намалявам силата си; затихвам. Тракането на влака заглъхваше в далечината. 2. За място, село, къща — преставам да бъда оживен; утихвам. Хората се преселиха в града, селата заглъхнаха. 3. Прен. За чувство, слава, мълва — постепенно затихвам; изчезвам. // същ. заглъхване, ср. // прил. заглъхнал, заглъхнала, заглъхнало, мн. заглъхнали. |
| заглъхна |
заглъхнеш, мин. св. заглъхнах, мин. прич. заглъхнал, св. — вж. заглъхвам. |
| загнездвам |
загнездваш, несв. и загнездя, св.; какво. Поставям нещо между други предмети, за да стои здраво. — загнездвам се/загнездя се. 1. Настанявам се в тясно и прикрито място. 2. Прен. Намърдвам се, натрапвам се. 3. Прен. За мисъл, чувство, идея — настанявам се трайно в съзнанието. В душата и се загнезди съжалението за неизпълнени планове. |
| загнездя |
загнездиш, мин.св. загнездих, мин.прич. загнездил, св. — вж. загнездвам. |
| загнивам |
загниваш, несв. и загния, св. Започвам да гния; ставам гнил в някои свои части. Гроздето е загнило. Раната е загнила. // същ. загниване, ср. |
| загнил |
загнила, загнило, мн. загнили, прил. 1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб. 2. Прен. Който е пропаднал; вътрешно разложен. Загнили порядки. Загнил морал. |
| загния |
загниеш, мин. св. загних, мин. прич. загнил, св. — вж. загнивам. |
| загноя |
загноиш, мин. св. загноих, мин. прич. загноил, св. — вж. загноявам. |
| загноявам |
загнояваш, несв. и загноя, св. Започвам да събирам гной, да гноя. |
| заговарям |
заговаряш, несв. и заговоря, св. 1. Започвам да говоря. 2. Кого. Започвам разговор; заприказвам. Ако я срещна, ще я заговоря. 3. Прен. За чувства и под. — проявявам се. Омразата у него заговори. — заговарям се/заговоря се. Увличам се в разговор. Заговорихме се и два часа минаха. |
| заговарям |
заговаряш, несв. Започвам заговор; заговорнича. |
| заговезни |
само мн. Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява. • Велики заговезни. Великденски заговезни. |
| заговея |
заговееш, мин. св. заговях, мин. прич. заговял, св. — вж. заговявам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
