| Дума |
Описание |
[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [5] [6] [Напред] [Последна]
| забавен |
забaвена, забaвено, мн. забaвени, прил.1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо. |
| забвение |
ср., само ед. Забрава. Потъвам в забвение. |
| забера |
, забереш, мин. св. забрах, мин. прич. забрал, св. - вж. забирам. |
| заблестя |
, заблестиш, мин. св. заблестях, мин. прич. заблестял, св. - вж. заблестявам. |
| заболея |
, заболееш, мин. св. заболях, мин. прич. заболял, св. - вж. заболявам. |
| забръмчавам |
, забръмчаваш, несв. и забръмча, св. 1. Започвам да бръмча.2. Правя нещо, като започвам да бръмча, с бръмчене. Времето се стопли и тракторите забръмчаха. Пчелите забръмчаха край дърветата. |
| забързвам |
, забързваш, несв. и забързам, св. Започвам да бързам. - забързвам се/забързам се. Забързвам припряно. |
| завеждащ |
, завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. Сега той е завеждащ катедра.
|
| завирвам |
, завирваш, несв. и завиря, св.; какво. Започвам да виря, да надигам. |
| завладяващ |
, завладяваща, завладяващо, мн. завладяващи, прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра. // нареч. завладяващо.
|
| завоевателен |
, завоевателна, завоевателно, мн. завоевателни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война.
|
| завървявам се |
, завървяваш се, несв. и завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество - започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра.
|
| завявам |
, завяваш, несв. и завея, св.
1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър.
2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухите листа в ъглите.
3. Какво. Затрупвам, засипвам с веене. Снегът е завял пътеката. - завявам се/завея се. Разг. Запилявам се някъде. Какво си се завял по тия далечни краища.
|
| загивам |
, загиваш, несв. и загина, св.
1. Умирам на война, в бой, бедствие, злополука.
2. За държава, град, народ, институция - преставам да съществувам, изчезвам.
3. Пропадам, губя се като личност, като художник, поет и под. Ще загинеш в това глухо място, няма кой да те оцени. // същ. загиване, ср. // прил. загинал, загинала, загинало, мн. загинали.
|
| заговор |
, мн. заговори, (два) заговора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (обикн. с политически цели). Организирам заговор. Кроя заговори.
|
| заготовка |
, мн. заготовки, ж.
1. Само ед. Подготовка за производствен процес. Работя в цеха за заготовка на консерви.
2. Спец. Не напълно готово изделие или негова част, предназначено за дообработване в производствения процес.
|
| задача |
, мн. задачи, ж.
1. Въпрос, на който при зададени условия се търси отговор чрез математически изчисления или чрез разсъждения. Математическа задача. Логическа задача.
2. Определена работа или цел, която трябва да се изпълни. Задачата за днес е да прекопаем градината.
|
| задействам |
, задействаш, несв. и св.
1. Какво. Привеждам в действие механизъм и под. Ръчката трябва да задейства колелото.
2. Започвам да действам. Организацията задейства успешно.
3. Прен. Разг. Кого. Организирам, карам да прави нещо. Ще задействам децата и ще изчистим бързо. // същ. задействане, ср.
|
| задимявам |
, задимяваш, несв. и задимя, св.
1. Какво. Изпълвам с пушек, с дим. Бяха задимили стаята така, че не се виждаха.
2. Започвам да димя. Сутрин задимяваха комините. - задимявам се/задимя се. Изпълвам се с дим. // същ. задимяване, ср.
|
| задушен |
, задушна, задушно, мн. задушни, прил.
1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух.
2. В който трудно се диша. Задушен ден.
3. За помещение - изпълнен с мръсен, застоял въздух. Задушна стая.
|
| задължен |
, задължена, задължено, мн. задължени, прил.
1. Който е поел отговорност, задължение. Задължен съм всеки ден да почиствам стаята.
2. Който трябва да се отблагодари, да се отплати, в дълг е.
3. Който е взел пари в заем.
|
| задявам |
, задяваш, несв. и задяна, св.
1. Какво. Слагам на гърба си товар или торба с помощта на върви, ремъци и под.
2. Кого. Ухажвам.
3. Кого. Шегувам се, закачам. - задявам се/задяна се. С кого. Закачам се, шегувам се.
|
| заемам |
, заемаш, несв. и заема1, св.
1. Какво. Давам или получавам в заем. Ще ми заемеш ли сто лева за десет дни?
2. Приемам чужди идеи, мисли, думи от чужд език. Заели сме много думи от френски език. // прил. за¦т, за¦та, за¦то, мн. за¦ти.
|
| зает |
, заета, заето, мн. заети, прил.
1. Който има да върши нещо. Днес ще бъда много заета.
2. Който е запълнен, ангажиран. Редакторското място е вече заето. Тази маса е заета. // същ. заетост, заетостта, ж. • Телефонът дава заето. Телефонът излъчва сигнал, означаващ, че по линията в момента се говори.
|
| заздравявам |
, заздравяваш, несв. и заздравя, св.; какво. Правя нещо по-здраво, по-стабилно; укрепвам. Лепилото ще заздрави сместа. Детето ще заздрави брака им. // прил. заздравен, заздравена, заздравено, мн. заздравени.
|
| зазимявам |
, зазимяваш, несв. и зазимя, св.; какво. Подготвям за прекарване на зимата - машини, животни и др. - зазимявам се/зазимя се. Започвам да карам зимата. Пак се зазимих без ново палто. // прил. зазимен, зазимена, зазимено, мн. зазимени.
|
| зайре |
, само ед.
1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни.
2. Запаси от зърнени храни.
|
| закачалка |
, мн. закачалки, ж.
1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи.
2. Приспособление с кука за окачване на дреха в гардероб. Трябва да си купя няколко закачалки.
3. Гайка, пришита към дреха, за окачване.
4. Всяко приспособление за окачване.
|
| заклещтвам |
, заклещваш, несв. и заклещя, св.; какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си крака в една дупка между камъните. - заклещвам се/заклещя се. Попадам на тясно място, от което е трудно да изляза. Костта се заклещи между зъбите -. // същ. заклещване, ср.
|
| заключалка |
, мн. заключалки, ж. Приспособление, механизъм за заключване; ключалка. Заключалката се повреди и гардеробът не се заключва.
|