Резулат-Търсене в речника за буква "З"

[Първа] [Назад] [1] [2] [3] [4] [5] [6] [Напред] [Последна]

Дума	Описание
забавен	забaвена, забaвено, мн. забaвени, прил.1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.
забвение	ср., само ед. Забрава. Потъвам в забвение.
забера	, забереш, мин. св. забрах, мин. прич. забрал, св. - вж. забирам.
заблестя	, заблестиш, мин. св. заблестях, мин. прич. заблестял, св. - вж. заблестявам.
заболея	, заболееш, мин. св. заболях, мин. прич. заболял, св. - вж. заболявам.
забръмчавам	, забръмчаваш, несв. и забръмча, св. 1. Започвам да бръмча.2. Правя нещо, като започвам да бръмча, с бръмчене. Времето се стопли и тракторите забръмчаха. Пчелите забръмчаха край дърветата.
забързвам	, забързваш, несв. и забързам, св. Започвам да бързам. - забързвам се/забързам се. Забързвам припряно.
завеждащ	, завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. Сега той е завеждащ катедра.
завирвам	, завирваш, несв. и завиря, св.; какво. Започвам да виря, да надигам.
завладяващ	, завладяваща, завладяващо, мн. завладяващи, прил. Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра. // нареч. завладяващо.
завоевателен	, завоевателна, завоевателно, мн. завоевателни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война.
завървявам се	, завървяваш се, несв. и завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество - започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра.
завявам	, завяваш, несв. и завея, св. 1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър. 2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухите листа в ъглите. 3. Какво. Затрупвам, засипвам с веене. Снегът е завял пътеката. - завявам се/завея се. Разг. Запилявам се някъде. Какво си се завял по тия далечни краища.
загивам	, загиваш, несв. и загина, св. 1. Умирам на война, в бой, бедствие, злополука. 2. За държава, град, народ, институция - преставам да съществувам, изчезвам. 3. Пропадам, губя се като личност, като художник, поет и под. Ще загинеш в това глухо място, няма кой да те оцени. // същ. загиване, ср. // прил. загинал, загинала, загинало, мн. загинали.
заговор	, мн. заговори, (два) заговора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (обикн. с политически цели). Организирам заговор. Кроя заговори.
заготовка	, мн. заготовки, ж. 1. Само ед. Подготовка за производствен процес. Работя в цеха за заготовка на консерви. 2. Спец. Не напълно готово изделие или негова част, предназначено за дообработване в производствения процес.
задача	, мн. задачи, ж. 1. Въпрос, на който при зададени условия се търси отговор чрез математически изчисления или чрез разсъждения. Математическа задача. Логическа задача. 2. Определена работа или цел, която трябва да се изпълни. Задачата за днес е да прекопаем градината.
задействам	, задействаш, несв. и св. 1. Какво. Привеждам в действие механизъм и под. Ръчката трябва да задейства колелото. 2. Започвам да действам. Организацията задейства успешно. 3. Прен. Разг. Кого. Организирам, карам да прави нещо. Ще задействам децата и ще изчистим бързо. // същ. задействане, ср.
задимявам	, задимяваш, несв. и задимя, св. 1. Какво. Изпълвам с пушек, с дим. Бяха задимили стаята така, че не се виждаха. 2. Започвам да димя. Сутрин задимяваха комините. - задимявам се/задимя се. Изпълвам се с дим. // същ. задимяване, ср.
задушен	, задушна, задушно, мн. задушни, прил. 1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух. 2. В който трудно се диша. Задушен ден. 3. За помещение - изпълнен с мръсен, застоял въздух. Задушна стая.
задължен	, задължена, задължено, мн. задължени, прил. 1. Който е поел отговорност, задължение. Задължен съм всеки ден да почиствам стаята. 2. Който трябва да се отблагодари, да се отплати, в дълг е. 3. Който е взел пари в заем.
задявам	, задяваш, несв. и задяна, св. 1. Какво. Слагам на гърба си товар или торба с помощта на върви, ремъци и под. 2. Кого. Ухажвам. 3. Кого. Шегувам се, закачам. - задявам се/задяна се. С кого. Закачам се, шегувам се.
заемам	, заемаш, несв. и заема1, св. 1. Какво. Давам или получавам в заем. Ще ми заемеш ли сто лева за десет дни? 2. Приемам чужди идеи, мисли, думи от чужд език. Заели сме много думи от френски език. // прил. за¦т, за¦та, за¦то, мн. за¦ти.
зает	, заета, заето, мн. заети, прил. 1. Който има да върши нещо. Днес ще бъда много заета. 2. Който е запълнен, ангажиран. Редакторското място е вече заето. Тази маса е заета. // същ. заетост, заетостта, ж. • Телефонът дава заето. Телефонът излъчва сигнал, означаващ, че по линията в момента се говори.
заздравявам	, заздравяваш, несв. и заздравя, св.; какво. Правя нещо по-здраво, по-стабилно; укрепвам. Лепилото ще заздрави сместа. Детето ще заздрави брака им. // прил. заздравен, заздравена, заздравено, мн. заздравени.
зазимявам	, зазимяваш, несв. и зазимя, св.; какво. Подготвям за прекарване на зимата - машини, животни и др. - зазимявам се/зазимя се. Започвам да карам зимата. Пак се зазимих без ново палто. // прил. зазимен, зазимена, зазимено, мн. зазимени.
зайре	, само ед. 1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни. 2. Запаси от зърнени храни.
закачалка	, мн. закачалки, ж. 1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи. 2. Приспособление с кука за окачване на дреха в гардероб. Трябва да си купя няколко закачалки. 3. Гайка, пришита към дреха, за окачване. 4. Всяко приспособление за окачване.
заклещтвам	, заклещваш, несв. и заклещя, св.; какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си крака в една дупка между камъните. - заклещвам се/заклещя се. Попадам на тясно място, от което е трудно да изляза. Костта се заклещи между зъбите -. // същ. заклещване, ср.
заключалка	, мн. заключалки, ж. Приспособление, механизъм за заключване; ключалка. Заключалката се повреди и гардеробът не се заключва.