| Дума |
Описание |
| за |
предлог. 1. За означаване на място, където някой се хваща, залавя, връзва. Хванах я за ръката. Хванах се за ухото. Вързаха го за дървото. 2. За означаване на посока, направление, крайна цел на движението. Заминавам за Канада. Този влак е за София. 3. За означаване на продължителност на време. Щс го напиша за един час. Отивам на море за десет дни. 4. За означаване на време, определено за някакво действие. Щс отложим срещата за утре. 5. За означаване цел или предназначение; годност, съответствие. Отивам за хляб. Работя за слава. Четка за обувки. Паста за зъби. Тази хартия става за писане. Не ставам за такава работа. Малък съм за работа. 6. За означаване на обект, въпрос, относно който се пише, говори, разсъждава и др. В тази книга се разказва за турското робство. Щс се говори за опазване на природата. Искам да те питам за изпита. 7. За означаване на причина на действието. Плащат му за работата. 8. За означаване на обект, от чиято гледна точка преценява нещо. |
| за- |
глаголна представка със значение: 1. Начинателност, напр. заплаквам, занареждам, запявам, заприказвам и др. 2. Извършвам до край, до постигане на резултат, напр. завършвам, записвам, завъждам, завързвам, загъ-вам, заграждам и др. 3. Добивам някакво състояние, правя да се добие някакво състояние, напр. загрубявам, задимявам, задлъжнявам и др. 4. Отправям действието вън от себе си, в друга посока, напр. заминавам, завличам, занасям и др. 5. Увличам се в нещо, напр. зазяпвам се, заглеждам се, заприказвам се, запивам се и др. 6. Извършвам действието около предмета или по повърхността му, напр. загъвам, завивам и др. |
| заангажирам |
заангажираш, несв. и св. Ангажирам. — заангажирам се. Ангажирам се. // прил. заангажиран, заангажирана, заангажирано, мн. заангажирани. |
| заахкам |
заахкаш, св. — еж. заахквам. |
| заахквам |
заахкваш, несв. и заахкам, св. Започвам да ахкам. Всички ще заахкат от възторг. |
| забава |
мн. забави, ж. 1. Остар. Увеселение с програма и танци. Устройвам забави. 2. Само ед. С предлога за. Развлечение, забавление, разтуха. Тук ще има зали за забава. Редакция за музика и забава. |
| забавачка |
мн. забавачки, ж. Остар. Забавачница. |
| забавачница |
мн. забавачници, ж. Остар. Учебно-възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст; детска градина. |
| забавен |
забaвена, забaвено, мн. забaвени, прил.1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо. |
| забавен |
забавна, забавно, мн. забавни, прил. 1. Който носи забава; който е предназначен за забава. Забавно пътуване. Забавна музика. 2. Който умее да забавлява; интересен. Забавен събеседник. |
| забавление |
мн. забавления, ср. 1. Само ед. Приятно и весело прекарване на времето; развлечение. 2. Различни видове дейности за развлечение. Тук няма никакви забавления. 3. Занимание. Лошо е, че цяло лято нямат никакво забавление. |
| забавлявам |
забавляваш, несв.; кого. 1. Занимавам с приятни и интересни неща; развличам. Цяла вечер я забавлява с вицове. 2. Предизвиквам весело настроение у някого. Тази история страшно ме забавлява. 3. Занимавам, бавя дете. — забавлявам се. Развличам се. |
| забавно |
нареч. По забавен, интересен начин. Разказвам забавно. Става ми забавно. Тук е забавно. |
| забавя |
забавиш, мин. св. забавих, мин. прич. забавил, св. — вж. забавям. |
| забавям |
забавяш, несв. и забавя, св. 1. Какво. Намалявам скоростта на движение или действие. Забавям крачки. Забавям ход. 2. Какво/кого. Задържам, спирам за известно време. Забавих те с моите приказки. Забавиха влака заради беглеца. — забавям се/забавя се. 1. Задържам се повече (от нормалното) някъде, повече от срока. Забавих се в един магазин. Писмото се забави. Книгата се забави с излизането. 2. Намалявам скоростта, темповете си. Зреенето се забави заради лошото време. // същ. забавяне, ср. |
| забагря |
забагриш, мин. св. забагрих, мин. прич. забагрил, св. — вж. забагрям. |
| забагрям |
забагряш, несв. и забагря, св. Постепенно багря (с червен или сроден на червения цвят). — забагрям се/забагря се. Постепенно добивам багра. Листата се забагриха. Небето се забагри. |
| забатача |
забатачиш, мин. св. забатачих, мин. прич. забатачил, св. — вж. забатачвам. |
| забатачвам |
забатачваш, несв. и забатача, св.; какво. Разг. Обърквам, оплитам работа, сметки. — забатачвам се/забатача се. Обърквам се, оплитам се в работа, в сметки; потъвам в дългове. |
| забвение |
само ед. Забрава. Потъвам в забвение. |
| забежка |
мн. забежки, ж. Отклонение от общоприетото схващане или поведение; увлечение. Правя забежки в политиката. Прави забежки вън от семейството. |
| забелвам |
забелваш, несв. и забеля, св.; какво. 1. Започвам да беля (платно, картофи). 2. Обелвам малко от края кожата или кората на нещо. Забелих си кожицата на нокътя. — забелвам се/забеля се. Започвам да се беля. |
| забележа |
забележиш, мин. св. забелязах, мин. прич. забелязал, св. — вж. забелязвам. |
| забележим |
забележима, забележимо, мн. забележими, прил. Който може да се забележи. Едва забележими мустаци. |
| забележителен |
забележителна, забележително, мн. забележителни, прил. 1. Който се откроява от другите, интересен, изтъкнат, известен. Забележителен историк. Забележителна дата. 2. Важен, значителен; особен. Забележителен талант. Забележителен успех. Забележителна хубост. |
| забележителност |
забележителността, мн. забележителности, ж. Обект в град, страна, който представлява интерес за посетители. Разглеждам забележителностите на града. |
| забележка |
мн. забележки, ж. 1. Кратко устно или писмено допълнение към текст или към нещо казано; разяснение, бележка. Към чл. 2 има две забележки. 2. Критично мнение и препоръка към някого или нещо. Правя забележки. Имам една забележка. 3. Писмено отразена в бележника отрицателна проява на ученик. Пиша забележка. |
| забеля |
забелиш, мин. св. забелих, мин. прич. забелил, св. — вж. забелвам. |
| забелязвам |
забелязваш, несв., забележа, св. 1. Какво. Съзирам, съглеждам. Не го забелязах в тъмното. 2. Прен. Долавям, схващам, разбирам. Забеляза, че се е променил към нея. 3. Усещам, чувствам. Не забеляза как мина времето. 4. Кого/какво. Откроявам, отделям от другите и насочвам вниманието си към него. Работеше повече от другите, но не го забелязваха. 5. Обръщам внимание, вземам предвид. Забележете, времето сега е друго. 6. Рядко. Слагам белег за нещо. Забелязвам си до къде съм стигнал с четенето. 7. Обръщам особено внимание на някого, като обикн. се засягам, обиждам се от него. Не и забелязвай, малка е. — забелязвам се/забележа се. 1. Съзирам се, виждам се. 2. Долавям се, разбирам се. |
| забера |
забереш, мин. св. забрах, мин. прич. забрал, св. - вж. забирам. |
| Първа << 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >> Последна |
