Дума Описание
за предлог.
1. За означаване на място, където някой се хваща, залавя, връзва. Хванах я за ръката. Хванах се за ухото. Вързаха го за дървото.
2. За означаване на посока, направление, крайна цел на движението. Заминавам за Канада. Този влак е за София.
3. За означаване на продължителност на време. Ще го напиша за един час. Отивам на море за десет дни.
4. За означаване на време, определено за някакво действие. Ще отложим срещата за утре.
5. За означаване цел или предназначение; годност, съответствие. Отивам за хляб. Работя за слава. Четка за обувки. Паста за зъби. Тази хартия става за писане. Не ставам за такава работа. Малък съм за работа.
6. За означаване на обект, въпрос, относно който се пише, говори, разсъждава и др. В тази книга се разказва за турското робство. Ще се говори за опазване на природата. Искам да те питам за изпита.
7. За означаване на причина на действието. Плащат му за работата.
8. За означаване на обект, от чиято гледна точка преценява нещо.
за- глаголна представка със значение:
1. Начинателност, напр. заплаквам, занареждам, запявам, заприказвам и др.
2. Извършвам до край, до постигане на резултат, напр. завършвам, записвам, завъждам, завързвам, загъ-вам, заграждам и др.
3. Добивам някакво състояние, правя да се добие някакво състояние, напр. загрубявам, задимявам, задлъжнявам и др.
4. Отправям действието вън от себе си, в друга посока, напр. заминавам, завличам, занасям и др.
5. Увличам се в нещо, напр. зазяпвам се, заглеждам се, заприказвам се, запивам се и др.
6. Извършвам действието около предмета или по повърхността му, напр. загъвам, завивам и др.
заангажирам заангажираш, несв. и св.
Ангажирам.
— заангажирам се. Ангажирам се.
// прил. заангажиран, заангажирана, заангажирано, мн. заангажирани.
заахкам заахкаш, св.
— вж. заахквам.
заахквам заахкваш, несв. и заахкам, св.
Започвам да ахкам. Всички ще заахкат от възторг.
забава мн. забави, ж.
1. Остар. Увеселение с програма и танци. Устройвам забави.
2. Само ед. С предлога за. Развлечение, забавление, разтуха. Тук ще има зали за забава. Редакция за музика и забава.
забавачка мн. забавачки, ж.
Остар. Забавачница.
забавачница мн. забавачници, ж.
Остар. Учебно-възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст; детска градина.
забавен забaвена, забaвено, мн. забaвени, прил.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.
забавен забавна, забавно, мн. забавни, прил.
1. Който носи забава; който е предназначен за забава. Забавно пътуване. Забавна музика.
2. Който умее да забавлява; интересен. Забавен събеседник.
забавление мн. забавления, ср.
1. Само ед. Приятно и весело прекарване на времето; развлечение.
2. Различни видове дейности за развлечение. Тук няма никакви забавления.
3. Занимание. Лошо е, че цяло лято нямат никакво забавление.
забавлявам забавляваш, несв.; кого.
1. Занимавам с приятни и интересни неща; развличам. Цяла вечер я забавлява с вицове.
2. Предизвиквам весело настроение у някого. Тази история страшно ме забавлява.
3. Занимавам, бавя дете.
— забавлявам се. Развличам се.
забавно нареч.
По забавен, интересен начин. Разказвам забавно. Става ми забавно. Тук е забавно.
забавя забавиш, мин. св. забавих, мин. прич. забавил, св.
— вж. забавям.
забавям забавяш, несв. и забавя, св.
1. Какво. Намалявам скоростта на движение или действие. Забавям крачки. Забавям ход.
2. Какво/кого. Задържам, спирам за известно време. Забавих те с моите приказки. Забавиха влака заради беглеца.
— забавям се/забавя се.
1. Задържам се повече (от нормалното) някъде, повече от срока. Забавих се в един магазин. Писмото се забави. Книгата се забави с излизането.
2. Намалявам скоростта, темповете си. Зреенето се забави заради лошото време.
// същ. забавяне, ср.
забагря забагриш, мин. св. забагрих, мин. прич. забагрил, св.
— вж. забагрям.
забагрям забагряш, несв. и забагря, св.
Постепенно багря (с червен или сроден на червения цвят).
— забагрям се/забагря се. Постепенно добивам багра. Листата се забагриха. Небето се забагри.
забатача забатачиш, мин. св. забатачих, мин. прич. забатачил, св.
— вж. забатачвам.
забатачвам забатачваш, несв. и забатача, св.; какво.
Разг. Обърквам, оплитам работа, сметки.
— забатачвам се/забатача се. Обърквам се, оплитам се в работа, в сметки; потъвам в дългове.
забвение само ед.
Забрава. Потъвам в забвение.
забежка мн. забежки, ж.
Отклонение от общоприетото схващане или поведение; увлечение. Правя забежки в политиката. Прави забежки вън от семейството.
забелвам забелваш, несв. и забеля, св.; какво.
1. Започвам да беля (платно, картофи).
2. Обелвам малко от края кожата или кората на нещо. Забелих си кожицата на нокътя.
— забелвам се/забеля се. Започвам да се беля.
забележа забележиш, мин. св. забелязах, мин. прич. забелязал, св.
— вж. забелязвам.
забележим забележима, забележимо, мн. забележими, прил.
Който може да се забележи. Едва забележими мустаци.
забележителен забележителна, забележително, мн. забележителни, прил.
1. Който се откроява от другите, интересен, изтъкнат, известен. Забележителен историк. Забележителна дата.
2. Важен, значителен; особен. Забележителен талант. Забележителен успех. Забележителна хубост.
забележителност забележителността, мн. забележителности, ж.
Обект в град, страна, който представлява интерес за посетители. Разглеждам забележителностите на града.
забележка мн. забележки, ж.
1. Кратко устно или писмено допълнение към текст или към нещо казано; разяснение, бележка. Към чл. 2 има две забележки.
2. Критично мнение и препоръка към някого или нещо. Правя забележки. Имам една забележка.
3. Писмено отразена в бележника отрицателна проява на ученик. Пиша забележка.
забеля забелиш, мин. св. забелих, мин. прич. забелил, св.
— вж. забелвам.
забелязвам забелязваш, несв., забележа, св.
1. Какво. Съзирам, съглеждам. Не го забелязах в тъмното.
2. Прен. Долавям, схващам, разбирам. Забеляза, че се е променил към нея.
3. Усещам, чувствам. Не забеляза как мина времето.
4. Кого/какво. Откроявам, отделям от другите и насочвам вниманието си към него. Работеше повече от другите, но не го забелязваха.
5. Обръщам внимание, вземам предвид. Забележете, времето сега е друго.
6. Рядко. Слагам белег за нещо. Забелязвам си до къде съм стигнал с четенето.
7. Обръщам особено внимание на някого, като обикн. се засягам, обиждам се от него. Не и забелязвай, малка е.
— забелязвам се/забележа се.
1. Съзирам се, виждам се.
2. Долавям се, разбирам се.
забера забереш, мин. св. забрах, мин. прич. забрал, св.
- вж. забирам.
забивам забиваш, несв. и забия, св.
Започвам да бия. Сърцето му заби силно. Камбаната заби бързо.
забивам забиваш, несв. и забия, св.
1. Какво, в какво. С удар или с натиск вкарвам остър и дълъг предмет (сечиво и др.) навътре. Забивам гвоздей в дъската. Забивам кол в земята. Забивам зъби в ябълката.
2. Какво. Набождам на остър предмет, набучвам. Забили главата му на кол.
3. Спец. Какво. В спорта — със силен удар отпращам топката и я вкарвам във врата и под.
4. Тръгвам нанякъде далече без определена посока. Ще забия някъде в чужбина, ще си търся късмета.
— забивам се/ забия се.
1. В какво. За остър предмет — с усилие прониквам вътре в нещо. Брадвата се заби в дървото. Пръстите му се забиха в земята.
2. Прен. Къде, в какво. За поглед — насочвам се, втренчвам се; за думи, мисли — прониквам трайно в съзнанието. Думите се забиваха в главата му.
3. Разг. Навлизам навътре в труднопроходимо място; забутвам се. Заби се в гората, не можеше да излезе.
• Забивам си главата (в нещо). Съсредоточено се занимавам с нещо умствено. Забивам си главата в учене.
забирам забираш, несв. и забера, св.
1. Какво. Започвам да бера. Вчера сме забрали черешата.
2. Загноявам. Раната забра.
3. Диал. Кого\какво. Подкарвам; подбирам. Забери децата със себе си.
4. Прен. Какво. Завличам, като отнасям или разпилявам. Дългата му дреха забираше снега с краищата си.
забия забиеш, мин. св. забих, мин. прич. забил, св.
— вж. забивам.
заблагодаря заблагодариш, мин. св. заблагодарих, мин. прич. заблагодарил, св.
— вж. заблагодарявам.
заблагодарявам заблагодаряваш, несв. и заблагодаря, св.
Започвам да благодаря.
заблатя заблатиш, мин. св. заблатих, мин. прич. заблатил, св.
— вж. заблатявам.
заблатявам заблатяваш, несв. и заблатя, св.; какво.
Превръщам някакво място в блато.
заблейвам заблейваш, несв. и заблея, св.
Започвам да блея.
— заблейвам се/заблея се.
Разг. Заплесвам се. Заблейва се и не чува нищо.
заблестя заблестиш, мин. св. заблестях, мин. прич. заблестял, св.
- вж. заблестявам.
заблестявам заблестяваш, несв. и заблестя, св.
Започвам да блестя. Водата заблестя на слънцето.
заблея заблееш, мин. св. заблях и заблеях, мин. прич. заблял и заблеял, св.
— вж. заблейвам и заблявам.
заблуда мн. заблуди, ж.
Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда.
• В заблуда съм. Имам погрешна представа за нещо или за някого.
заблудя заблудиш, мин. св. заблудих, мин. прич. заблудил, св.
— вж. заблуждавам.
заблуждавам заблуждаваш, несв. и заблуждая, св.
Започвам да блуждая.
заблуждавам заблуждаваш, несв. и заблудя, св.; кого.
Неволно или умишлено създавам лъжливо, погрешно мнение. Заблуждава я, че е богат.
— заблуждавам се/заблудя се.
1. Имам лъжлива представа. Заблуждавах се, че е честен човек.
2. Залъгвам се. Заблуждавах се, че вече не го обичам.
3. Обърквам и изгубвам пътя, загубвам се. Заблудих се в мъглата.
заблуждая заблуждаеш, мин. св. заблуждах, мин. прич. заблуждал, св.
— вж. заблуждавам.
заблуждение мн. заблуждения, ср.
Заблуда. Изпадам в заблуждение.
заблъскам заблъскаш, св.
— вж. заблъсквам.
заблъсквам заблъскваш, несв. и заблъскам, св.; кого/какво.
Започвам да блъскам. Заблъскаха ги, за да ги разпръснат.
— заблъсквам се/заблъскам се.
Започвам да се блъскам. Рибата се заблъска в мрежата.
заблявам забляваш, несв. и заблея, св.
Заблейвам.
забляскам забляскаш, св.
— вж. заблясквам.
заблясквам забляскваш, несв. и забляскам, св.
Започвам да бляскам.
забогатея забогатееш, мин. св. забогатях, мин. прич. забогатял, св.
— вж. забогатявам.
забогатявам забогатяваш, несв. и забогатея, св.
Ставам богат.
забода забодеш, мин. св. забодох, мин. прич. забол, св.
— вж. забождам.
забождам забождаш, несв. и забода, св.; какво.
1. Вкарвам част от островърх предмет в нещо или някъде. Забождам игла в плата. Забождам пръчка в пръстта. Забождам нож в сърцето.
2. Прикрепвам посредством островърх предмет; втъквам, затъквам някъде. Забождам цвете на ревера. Забождам знаме.
— забождам се/забода се.
За остър предмет — прониквам с острата си част някъде. Стрелата се забоде в дървото.
• Забождам глава/нос (в нещо).
1. Съсредоточавам се в нещо, свързано с гледане. Забол нос в книгите и не ходи никъде.
2. Навеждам се и се заглеждам надолу поради неудобство.
забой забоят, забоя, мн. забои, (два) забоя, м.
Място в мина, където се копае руда (въглища). Работя на забоя.
забойчик мн. забойчици, м.
Работник, който работи на забой.
заболея заболееш, мин. св. заболях, мин. прич. заболял, св.
- вж. заболявам.
заболи ме мин.св. заболя ме, мин. прич. заболял, св.
— вж. заболява ме.
заболява ме (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и заболи ме, св.
1. Започвам да усещам физическа болка в орган или в част от тялото. Заболяха ме краката от вървене.
2. Прен. Изпитвам душевна болка. Заболя ме от обидите.
заболявам заболяваш, несв. и заболея, св.; от какво.
Ставам болен, разболявам се от нещо сериозно. Заболях от ревматизъм.
заболяване мн. заболявания, ср.
Болест. Инфекциозни заболявания.
заболяемост заболяемостта, само ед., ж.
Спец. Честота на заболяване. Намали се заболяемостта от инфекциозни болести.
заборчлея заборчлееш, мин. св. заборчлях, мин. прич. заборчлял, св.
— вж. заборчлявам.
заборчлявам заборчляваш, несв. и заборчлея, св.
Разг. Ставам длъжник, задлъжнявам.
забрава само ед.
1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава.
2. Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава.
забраван мн. забравановци, м.
Разг. Пренебр. Човек, който често забравя, обикн. какво трябва да върши.
забравана мн. забравани, ж.
Жена забраван.
забравя забравиш, мин. св. забравих, мин. прич. забравил, св.
— вж. забравям.
забравям забравяш, несв. и забравя, св.
1. Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името ѝ.
2. Пропускам, губя от паметта си да направя нещо. Забравих да нахраня кучето.
3. Какво. Оставям някъде поради разсеяност. Забравих си чадъра в автобуса.
4. Кого/какво. Преставам да мисля, да зачитам, да се грижа за някого или нещо; изоставям. Забрави родителите си. Забрави ученето.
— забравям се/забравя се.
1. Увличам се, унасям се. Забравям се от любов.
2. Губя контрол над поведението си. Забрави се от много пари. Напи се и се забрави.
// същ. забравяне, ср.
забрадка мн. забрадки, ж.
Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Жените на село носят забрадки.
• Черна забрадка. Символ на траур.
забрадя забрадиш, мин. св. забрадих, мин. прич. забрадил, св.
— вж. забраждам.
забраждам забраждаш, несв. и забрадя, св.; кого/ какво.
Слагам забрадка или шал. Дай да те забрадя, ти не можеш. Забради този шал, студено е.
— забраждам се/забрадя се.
Слагам си забрадка.
забрана мн. забрани, ж.
Забраняване. Има забрана за носене на оръжие.
забранен забранена, забранено, мн. забранени, прил.
Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход.
• Забранен плод. Нещо, което силно изкушава с недостъпността си.
забранителен забранителна, забранително, мн. забранителни, прил.
Който забранява нещо. Забранителен пътен знак.
забраня забраниш, мин. св. забраних, мин. прич. забранил, св.
— вж. забранявам.
забранявам забраняваш, несв. и забраня, св.; на кого, какво.
Не позволявам да се върши или да се използва нещо. Забраниха и да излиза. Забраниха гората за сечене.
забременея забременееш, мин. св. забременях, мин. прич. забременял, св.
— вж. забременявам.
забременявам забременяваш, несв. и забременея, св.; от кого.
За жена и женско животно — ставам бременна, зачевам.
// прил. забременял, забременяла, забременяло, мн. забременели.
забримча забримчиш, мин. св. забримчих, мин. прич. забримчил, св.
— вж. забримчвам.
забримчвам забримчваш, несв. и забримча, св.; какво.
За нещо плетено -— хващам и зашивам бримките на скъсано място; замрежвам дупката.
забродвам забродваш, несв. и забродя. св.
Започвам да бродя.
забродя забродиш, мин. св. забродих, мин. прич. забродил, св.
— вж. забродвам.
забрулвам забрулваш, несв. и забруля, св.
Започвам да бруля. Вятърът забрули клоните.
забруля забрулиш, мин. св. забрулих, мин. прич. забрулил, св.
— вж. забрулвам.
забръмча забръмчиш, мин. св. забръмчах, мин. прич. забръмчал, св.
— вж. забръмчавам.
забръмчавам забръмчаваш, несв. и забръмча, св.
1. Започвам да бръмча.
2. Правя нещо, като започвам да бръмча, с бръмчене. Времето се стопли и тракторите забръмчаха. Пчелите забръмчаха край дърветата.
забръскам забръскаш, св.
— вж. забръсквам.
забръсквам забръскваш, несв. и забръскам, св.
Започвам да бръскам.
забулвам забулваш, несв. и забуля, св.
1. Кого, с какво. Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам.
2. Какво, с какво. Закривам, покривам, скривам с тънък плат, с прах, облаци, мъгла. Облаци забулваха слънцето.
3. Прикривам истина, факти.
— забулвам се/забуля се.
Покривам се с було, със забрадка.
забулен забулена, забулено, мн. забулени, прил. 1. Който е с було или с голяма кърпа на главата. 2. Прен. Тайнствен, загадъчен.
забуля забулиш, мин. св. забулих, мин. прич. забулил, св.
— вж. забулвам.
забулям забуляш, несв.
Забулвам.
забутам забуташ, св.
— вж. забутвам.
забутан забутана, забутано, мн. забутани, прил.
1. Който се намира в отдалечено, затънтено място. Забутано село.
2. Който е изгубен, скрит между други неща. Забутан документ. Забутани пари.
забутвам забутваш, несв. и забутам,, св.; какво/ кого.
Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата.
— забутвам се/забутам се.
Само мн. Започваме да се бутаме един друг.
забутвам забутваш, несв. и забутам, св.
1. Какво. Слагам между други неща така, че не може да се намери. Къде си ми забутала молива?
2. Кого. Завеждам някого в отдалечено, затънтено място. Забута семейството си по балканите.
— забутвам се/забутам се.
1. За предмет — изгубва се между други неща така, че трудно се открива. Писмото се беше забутало между книгите.
2. Отивам в отдалечено и затънтено място. Забутахме се в това балканско село.
3. Изгубвам се, не мога да се ориентирам някъде. Забутахме се из гората, не можем да намерим пътя.
забуча забучиш, мин. св. забучих, мин. прич. забучил, св.
— вж. забучвам.
забуча забучиш, мин. св. забучах, мин. прич. забучал, св.
— вж. забучавам.
забучавам забучаваш, несв. и забуча, св.
Започвам да буча. Камионът забуча.
забучвам забучваш, несв. и забуча, св.; какво.
Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица.
— забучвам се/забуча се.
1. Забивам се. Стрелата се забучила в сърцето му.
2. Прен. Задълбочавам се, съсредоточавам се прекалено в нещо, изискващо внимание. Забучила се в книгите, никъде не ходи.
• Забучвам/забуча нос/глава/ поглед.
1. Гледам дълго в една посока.
2. Върша нещо прекалено съсредоточено, неотклонно. Седна и забучи нос в плетката си.
// същ. забучване, ср.
забълнувам забълнуваш, несв. и св.
Започвам да бълнувам.
забързам забързаш, св.
— вж. забързвам.
забързан забързана, забързано, мн. забързани, прил.
Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки.
забързано нареч.
Бързо, припряно, нетърпеливо.
забързвам забързваш, несв. и забързам, св.
Започвам да бързам.
- забързвам се/забързам се. Забързвам припряно.
забъркам забъркаш, св.
— вж. забърквам.
забъркан забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил.
Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва да се изпекат.
забъркан забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил.
1. Който е объркан, заплетен, неясен. Забъркани сметки. Забъркана история. Забъркани обяснения.
2. Който е смутен, объркан.
забъркано нареч.
Объркано, неясно; смутено.
забърквам забъркваш, несв. и забъркам, св.
1. Започвам да бъркам, да пъхам ръката си някъде, в нещо. Забърка във всичките си джобове.
2. Започвам да ровя, да търся нещо в шкаф и под. Забърка из шкафовете да търси хляб.
забърквам забъркваш, несв. и забъркам, св.
Започвам да бъркам, да греша.
забърквам забъркваш, несв. и забъркам, св.
1. Какво. Започвам да разбърквам. Забърквам яденето в тенджерата.
2. Какво. Приготвям чрез бъркане някаква смес (тесто, каша и под.). Ей сега ще забъркам кекса.
3. Прен. Кого. Замесвам някого в нещо непочтено. Забъркал го в търговията с наркотици.
4. Прен. Какво. Обърквам, оплитам. Забърквам прежда. Забърквам сметки.
5. Заблуждавам, подвеждам. Следите по снега го забъркаха.
— забърквам се/забъркам се.
1. В какво. Замесвам се в нещо непочтено.
2. Оплитам се, обърквам се.
3. Изгубвам ориентация за място; изгубвам се.
4. Заблуждавам се, подвеждам се.
• Забърквам/ забъркам (някого) в (някаква) каша. Замесвам някого в непочтена, неприятна работа. Ти ме забърка в тая каша, ти ме оправяй сега.
• Забърквам каша. Създавам неприятно и сложно положение.
• Забърквам/забъркам конните. Изпадам в трудно, заплетено положение.
забърсвам забърсваш, несв. и забърша, св.
1. Какво. Започвам да бърша.
2. Какво. Бърша леко, избърсвам. Забърсвам праха от мебелите.
забърша забършеш, мин. св. забърсах, мин. прич. забърсал, св.
— вж. забърсвам.
забягвам забягваш, несв. и забягна, св.
Напускам постоянното си място за живеене или страната си поради лоши обстоятелства или заради различни стремежи. Забягнаха в Америка да търсят по-добър живот. Забягна някъде от срам пред хората.
забягна забегнеш, мин. св. забягнах, мин. прич. забягнал, св.
— вж. забягвам.
завайкам завайкаш, св.
— вж. завайквам.
завайквам завайкваш, несв. и завайкам, св.
Започвам да вайкам.
— завайквам се/завайкам се. Започвам да се вайкам.
завален завадена, завадено, мн. завалени, прил.
За език, говор — неправилен, с чужд акцент. Говори завален български език.
завалено нареч.
За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено.
завалия неизм., мн. завалии, прил.
Достоен за съжаление, нещастен, горък. Той, завалията, е много болен.
заваля завалиш, мин. св. завадих, мин. прич. завадил, св.
— вж. завалявам.
завалявам заваляваш, несв. и заваля, св.
1. За дъжд, сняг, град и под. — започвам да валя. Заваля силен дъжд.
2. Прен. Само мн. Започваме да се трупаме, потичаме. Заваляха пари. Заваляха куршуми.
— завалява/завали. Безл. Започва да вали. Като заваля, няма спиране.
заварвам заварваш, несв. и заваря, св.
1. Кого. Намирам някого някъде; сварвам. Вкъщи заварих гости.
2. Кого. Сварвам деца от предишен брак на мъжа. Заведе едно момиче и завари едно.
3. Какво. Успявам да сваря нещо преходно, да не изпусна нещо. Дали ще заварим черешите в България? Мисля, че ще заваря театрите преди края на сезона.
4. Само св. Правя каквото/където/както и т. н. заваря. Правя нещо независимо от обстоятелствата, независимо с какво, с кого и т. н. Ям, каквото заваря. Спя, където заваря.
завардвам завардваш, несв. и завардя, св.
1. Какво/кого. Започвам да вардя. От сутринта завардих лозето от птичките.
2. Какво. Заемам някакво място, обикн. при засада. Завардиха всички проходи, пътища.
3. Кого. Устройвам засада на някого; причаквам. Снощи го завардили и го убили.
4. Какво. Запазвам, предварително заемам земя, място. Всеки е завардил по един декар царевица и не я отстъпва на никого.
— завардвам се/завардя се. Предпазвам се. Не успя да се заварди от удара.
// прил. заварден, завардена, завардено, мн. завардени.
завардя завардиш, мин. св. завардих, мин. прич. завардил, св.
— вж. завардвам.
завардям завардяш, несв.
Завардвам.
заварен заварена, заварено, мн. заварени, прил.
Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря.
• Заварено положение. Спец. Фактическо ползване на някакво право, което при известни случаи се узаконява.
завареник мн. завареници, м.
Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.
завареница мн. завареници, ж.
Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг.
заварка мн. заварки, ж.
1. Заваряване, спояване на метални части. Правя заварка.
2. Мястото, където са заварени две метални части. Заварката почти не личи.
3. Материал, с който се заварява. Алуминиева заварка.
// прил. заваръчен, заваръчна, заваръчно, мн. заваръчни.
заварчик мн. заварчици, м.
Работник, който прави заварки.
заваря завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св.
— вж. заварвам.
заваря завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св.
— вж. заварявам.
заварявам заваряваш, несв. и заваря,, св.; какво.
Започвам да варя.
заварявам заваряваш, несв. и заваря,, св.; какво.
Свързвам метални части чрез заварка, запоявам.
завебувам завербуваш, несв. и св:, кого.
Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел.
заведа заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св.
— вж. завеждам.
заведение мн. заведения, ср.
1. Търговско предприятие за обществено хранене и/или за увеселение (ресторант, дискотека и др.). Всички заведения работят до късно.
2. Обособена административна единица в рамките на едно ведомство, което е с търговско, учебно-възпитателно или лечебно предназначение. Университетът е най-голямото учебно заведение в града.
завеждам завеждаш, несв. и заведа, св.
1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само; отвеждам (с превозно средство или пеша). Заведох детето на лекар. Заведох един чужденец до центъра.
2. Кого. Отвеждам под стража.
3. Прен. Кого. За улица, следи, пътека и под. — насочвам, отвеждам до определено място. Следите ги заведоха до къщата.
4. Кого. Вземам да живее в новото ми семейство дете от предишния си брак. Тя завари едно момче и заведе едно момиче.
5. Какво. Започвам да водя следствие, процес, дело.
• Завеждам в гроба. Ставам причина някой да умре.
завеждам завеждаш, несв. и заведа, св.
1. Какво. Ръководя административна, производствена или стопанска единица. Завеждам стопанския отдел на общината.
2. Спец. Какво. Вписвам в специална книга под съответен номер документ, разходи и под.
завеждащ завеждаща, завеждащо, мн. завеждащи, прил.
Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. Сега той е завеждащ катедра.
завера само ед. Истор.
1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи.
2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие.
• Велчова завера. Таен заговор в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско робство.
заверка мн. заверки, ж.
Заверяване. Заверка на документ.
заверя завериш, мин. св. заверих, мин. прич. заверил, св.
— вж. заверявам.
заверявам заверяваш, несв. и заверя, св.
1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ.
2. Какво. За студент — получавам подпис и печат в студентската си книжка за редовно приключване на семестър. Заверих книжката си. Заверих семестъра.
// същ. заверяване, ср.
// прил. заверен, заверена, заверено, мн. заверени.
завеса мн. завеси, ж.
1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане или за дърпане настрани; перде. Завесата се вдигна и представлението започна.
2. Прен. Множество от еднородни предмети или частици, образуващи преграда. Завеса от дъждовни капки.
• Вдигам/вдигна завесата. Откривам някаква тайна.
завет само ед.
1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет.
2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет.
завет мн. завети, (два) завета, м.
Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. Трябва да живеем по заветите на дедите си.
• Стар завет. Дохристиянската част на Библията.
• Нов завет. Християнските книги на Библията.
заветен заветна, заветно, мн. заветни, прил.
1. Оставен като завет. Заветни думи.
2. Съкровен, свято пазен. скъп. Заветни мечти.
3. Дълго желан, жадуван. Заветен час. Заветен миг.
завехна завехнеш, мин. св. завехнах, мин. прич. завехнал, св.
— вж. завяхвам.
завечери се мин. св. завечери се, мин. прич. завечерло се, св.
— вж. завечерява се.
завечерява се несв. и завечери се, св.
Настъпва вечерта, мръква се.
завещавам завещаваш, несв. и завещая, св.
1. Какво, на кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моята смърт. Завещавам парите на сина си.
2. Какво/ на кого. Преди смъртта си поръчвам да се спазват някакви принципи или да се извършат някакви действия. Завеща им да се трудят.
// прил. завещан, завещана, завещано, мн. завещани. Къщата е завещана на сина му.
завещание мн. завещания, ср.
1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завещание.
2. Документ, с който се прави писмено завещание. Завещанието му е вече написано.
3. Съвети, повели; духовно наследство, оставено от човек или предци.
завещател мн. завещатели, м.
Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя.
завещателен завещателна, завещателно, мн. завещателни, прил.
Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо.
завещателка мн. завещателки, ж.
Жена завещател.
завещателски завещателска, завещателско, мн. завещателски, прил.
Който се отнася до завещател.
завещая завещаеш, мин. св. завещах, мин. прич. завещал, св.
— вж. завещавам.
завея завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св.
— вж. завявам.
завеян завеяна, завеяно, мн. завеяни, прил.
Разсеян, занесен. Правя се на завеян.
// същ. завеяност, завеяността, ж.
завзема завземеш, мин. св. завзех, мин. прич. завзел, св.
— вж. завземам.
завземам завземаш, несв. и завзема, св.; какво.
1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града.
2. Присвоявам, заграбвам. Завзел един декар от общинската земя и си направил градина.
// същ. завземане, ср.
завивам завиваш, несв. и завия, св.
1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш вдясно по една малка уличка.
2. Какво. Увивам, загъвам от всички страни с хартия, плат и под., за да опаковам, предпазя. Завий хляба в тази хартия.
3. Кого/какво. Покривам със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта ставам, за да завивам детето.
4. Какво. Завинтвам. Завивам гайка/ бушон.
5. Какво. Навивам на руло, за да запретна — ръкави, крачоли и под.; засуквам.
— завивам се/завия се.
1. Покривам се със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта се завивам с юрган. Зави с дрехата голите си крака.
2. Увивам се около нещо. Бръшлянът се завил около дървото.
3. За хоро, колона от хора — движа се в кръг или с извивки, вия се.
• Завива/завие ми се свят.
1. Губя равновесие, прилошава ми. От голямата скорост ми се зави свят.
2. Чудя се как да се справя с много работа или с неприятности. На мене ми се е завило свят от работа, ти искаш с тебе да се занимавам.
3. Изпитвам силно чувство на изненада. Свят ми се зави, като ми каза колко пари има.
завивам завиваш, несв. и завия,, св.
Най-често за куче, вълк — започвам да издавам проточен продължителен звук (при страх, ужас, глад); за човек — при силна мъка.
• Завивам/завия като на умряло. Заплаквам много силно, сърцераздирателно, обикн. без сериозна причина. Какво си завила като на умряло, не е толкова страшно.
завивка мн. завивки, ж.
Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки.
завиден завидна, завидно, мн. завидни, прил.
Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение.
завидя завидиш, мин. св. завидих и завидях, мин. прич. завидил и завидял, св.
— вж. завиждам.
завиждам завиждаш, несв. и завидя, св.; на кого.
Изпитвам завист. Завиждам му заради успехите му.
// същ. завиждане, ср.
завикам завикаш, св.
— вж. завиквам.
завиквам завикваш, несв. и завикам, св.
Започвам да викам.
завинаги нареч.
За всякога, докато някой или нещо съществува. Обиквам завинаги. Връщам се завинаги.
• Веднъж завинаги. Окончателно, безвъзвратно. Свърши се веднъж завинаги.
завинтвам завинтваш, несв. и завинтя, св.; какво.
1. Завъртам и затягам винт, гайка и под. към друг предмет. Този винт е паднал, трябва да го завинтя.
2. Прикрепвам един предмет към друг чрез винт. Ще завинтим дръжката към вратата.
завинтя завинтиш, мин. св. завинтих, мин. прич. завинтил, св.
— вж. завинтвам.
завинтям завинтяш, несв.
Завинтвам.
завирам завираш, несв. и завра, св.
1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете.
2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете ѝ.
3. Прен. Разг. Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих. — завирам се/завра се. 1. Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. Завирам се между храстите. 2. Спотайвам се. Какво си се заврял при печката, навън има работа.
3. Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш.
4. Прен. Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота.
// същ. завиране, ср.
// прил. заврян, завряна, завряно, мн. заврени
• Завирам/завра глава/поглед и под. Разг.
1. Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. Вечно заврял нос в книгите.
2. От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. Заврял поглед в пода.
• Завирам/завра в лицето (на някого). Натрапвам. Не ми завирай в лицето твоите способности.
• Завирам/завра в миша дупка.
1. Нахоквам жестоко.
2. Отмъщавам.
завирам завираш, несв. и завря, св.
Започвам да вря, да кипя.
// същ. завиране, ср.
завирвам завирваш, несв. и завиря, св.; какво.
Започвам да виря, да надигам.
завиря завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св.
— вж. завирявам.
завиря завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св.
— вж. завирвам.
завирявам завиряваш, несв. и завиря, св.
Изпълвам с вода дълбоко място — язовир, басейн и под.
зависим зависима, зависимо, мн. зависими, прил.
Ограничен в своите действия от чужда воля, власт, влияние. Зависим от родителите си. Зависима държава.
зависимост зависимостта, само ед., ж.
1. Ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност. Малките страни са в зависимост от големите.
2. Причинна връзка между две явления. Валежите са в зависимост от климата и сезона.
завист само ед.
Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи.
завистлив завистлива, завистливо, мн. завистливи, прил.
1. Склонен към завист.
2. Изразяващ завист. Завистлив поглед.
завистливец мн. завистливци, м.
Завистлив човек, завистник.
завистливка мн. завистливки, ж.
Завистлива жена, завистница.
завистливо нареч.
Със завист.
завистник мн. завистници, м.
Завистлив човек, завистливец.
завистница мн. завистници, ж
Завистлива жена, завистливка.
завися зависиш, мин. св. зависих, мин. прич. зависил, несв.
Намирам се в зависимост.
завися зависиш, мин. св. зависях, мин. прич. зависил, св.
— вж. зависявам.
зависявам зависяваш, несв. и завися, св.
Започвам да вися, да чакам дълго.
завихря завихриш, мин. св. завихрих, мин. прич. завихрил, св.
— вж. завихрям.
завихрям завихряш, несв. и завихря, св.
За струя, поток — правя да се образува вихър.
— завихрям се/завихря се.
1. Завъртам се и се издигам като вихър.
2. Прен. За мисли, идеи, събития — организират се, оформят се.
завия завиеш, мин. св. завих, мин. прич. завил, св.
— вж. завивам.
завладея завладееш, мин. св. завладях, мин. прич. завладял, св.
— вж. завладявам.
завладявам завладяваш, несв. и завладея, св.
1. Какво. Превземам с бой (територия, държава и под.). Турците завладяват Балканския полуостров.
2. Какво. Присвоявам, обсебвам; подчинявам икономически; заемам. Завладявам пазари.
3. Прен. Кого. Увличам, покорявам с нещо, превземам. С гласа си завладяваше всички. Завладявам публиката. Завладявам мъжете е чара си. Мисълта да се върне го завладя.
// същ. завладяване, ср.
завладяващ завладяваща, завладяващо, мн. завладяващи, прил.
Който увлича, покорява. Завладяващ глас. Завладяваща игра.
// нареч. завладяващо.
завлека завлечеш, мин. св. завлякох, мин. прич. завлякъл, св.
— вж. завличам.
завлека се завлечеш се, мин. св. завлякох се, мин. прич. завлякъл се, св.
— вж. завличам се.
завлечен завлечена, завлечено, мн. завлечени, прил.
Разг. Който е разсеян, занесен или който се прави на разсеян, занесен.
завличам завличаш, несв. и завлека, св.
1. Какво. Отнасям, отмъквам с влачене, със сила. Реката завлече няколко къщи. Как завлече тая тежка чанта?
2. Кого. Отвеждам, отмъквам с влачене, насила или с много увещания. Завлекли го в гората и там го обрали. Пак ли те завлякоха приятели в кръчмата?
3. Прен. Разг. Кого. Не връщам заети пари или вещи. Завлече ме с 200 лева.
завличам се завличаш се, несв. и завлека се, св.
1. С мъка, с усилие отивам някъде; замъквам се. С тези болки едва сс завлякох до вкъщи.
2. Разг. Грубо. Махам се, пръждосвам се някъде. Завлече се в София, танцьорка да става.
завоалирам завоалираш, несв. и се.; какво.
Прикривам истинското съдържание, същност на мисли, цели. Завоалирам целите си с красиви думи.
завод мн. заводи, (два) завода, м.
Голямо индустриално предприятие. Машиностроителен завод.
// прил. заводски, заводска, заводско, мн. заводски. Заводски стол.
завоевание мн. завоевания, ср.
Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта.
завоевател завоевателят, завоевателя, мн. завоеватели, м.
Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите.
завоевателен завоевателна, завоевателно, мн. завоевателни, прил.
Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война.
завоевателски завоевателска, завоевателско, мн. завоевателски, прил.
1. Който е на завоевател.
2. Завоевателен.
завой завоят, завоя, мн. завои, (два) завоя, м.
1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пътят през планината имаше опасни завои.
2. Дъгообразна извивка при движение за промяна на посоката. Направи завой наляво и влезе в гората.
3. Прен. Рязка промяна в идеология, поведение, в развитието на нещо. Завой в политиката.
// същ. умал. завойче, ср.
завоювам завоюваш, несв. и св.
1. Какво. Превземам, завладявам с воюване, с бой. Завоювам територия/ страна.
2. Какво/кого. Постигам, спечелвам с упоритост, с труд. Завоювам успехи. Завоювам сърцето му.
// същ. завоюване, ср.
завра завреш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св.
— вж. завирам.
завръз само ед. Разг.
1. Току-що оформен плод на растение. Доматите вече цъфтят, но още нямат завръз.
2. Завързал плод. Тези чушки имат много малко завръз.
завръзка мн. завръзки, ж.
Спец. В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитието на сюжета.
заврънгачка мн. заврънгачки, ж. Разг.
1. Дребен предмет или част от механизъм с неясно предназначение и име; джаджа. За какво служи тази заврънгачка?
2. Само мн. Съвкупност от дребни предмети, чието изброяване не е важно за момента. Трябва да купуваме бойлер, вана и още безброй заврънгачки за баня.
заврънкулка мн. заврънкулки, ж. Разг.
1. Допълнителна извивка на буква при писане, към подпис и под.; драскулка. Пиша буквите със сложни заврънкулки.
2. Дребна извивка за украса на предмет, в дърворезба и под.
завръщам завръщаш, несв. и завърна, св.; какво.
Връщам назад, обратно или отбивам встрани.
— завръщам се/завърна се.
1. Връщам се от далечно пътуване, след дълго отсъствие, завинаги. Завърна се от Америка и започна да прави къща.
2. Диал. Връщам се към обикновеното си състояние, към живот; свестявам се. Сложили му инжекция и се завърнал.
3. Прен. при кого/ към какво. Връщам се след изоставяне или откъсване. Завърнах се при жена си. Завърнах се към рисуването.
// същ. завръщане, ср.
завря завриш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св.
— вж. завирам.
завсякога нареч. Остар.
Завинаги.
завтека се завтечеш се, мин. св. завтекох се, мин. прич. завтекъл се, св.
— вж. завтичвам се.
завтичам се завтичаш се, св.
— вж. завтичвам се.
завтичвам се завтичваш се, несв. и завтека се и завтичам се, св.
Отправям се бързо към определено място или с определена цел. Завтекох се към магазина. Завтече се да помага.
завчас нареч. Разг.
1. За кратко време, за миг. Ще го напиша завчас.
2. Веднага. Ще се върна завчас.
завчера нареч.
В деня преди вчерашния; онзи ден. Завчера я видях на улицата.
завъдя завъдиш, мин. св. завъдих, мин. прич. завъдил, св.
— вж. завъждам.
завъждам завъждаш, несв. и завъдя, св.
1. Какво. Започвам да отглеждам в голям брой животни или растения; започвам да въдя. Тази година завъдих и пуйки.
2. Прен. Разг. Сдобивам се, започвам да притежавам. Завъдих малко пари. Завъдих приятели.
— завъждам се/завъдя се.
1. За растения и животни — размножавам се, разпространявам се.
2. Прен. Появявам се с тенденция към голям брой или количество. Завъдиха се най-различни фирми и фирмички.
// същ. завъждане, ср.
завървя се завървиш се, мин. св. завървях се, мин. прич. завървял се, св.
— вж. завървявам се.
завървявам се завървяваш се, несв. и завървя се, св. Разг.
Само в мн. или в трето лице, ед. За множество - започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра.
завържа завържеш, мин. св. завързах, мин. прич. завързал, св.
— вж. завързвам.
завързак мн. завързаци, м.
1. Недоразвит плод.
2. Разг. Недоразвит, слаб и хилав човек. Какъв е завързак, а цял ден работи.
завързан завързана, завързано, мн. завързани, прил.
1. За въпрос, проблем — който е сложен, заплетен, объркан, труден. Филмът е за една много завързана криминална история.
2. Разг. Който е привлекателен, интересен с нещо. За вечеря ще си поръчам нещо по-завързано.
завързвам завързваш, несв. и завържа, св.
1. Какво. Връзвам. Завързвам въже. Завързвам обувки.
2. Какво/кого. Прикрепям към нещо с връзване. Завързвам лодка.
3. Прен. Започвам, създавам. Завързвам спор. Завързвам приятелство. Завързвам отношения.
4. За растение — след цъфтежа давам плод; раждам. Доматите цъфнаха, но още не са завързали.
5. Започвам да връзвам.
— завързвам се/завържа се.
1. Прикрепвам се за нещо с връзване; прикрепвам нещо около част от тялото си с връзване.
2. За работа, случай и под. — усложнявам се, заплитам се. Нещата около пътуването се завързаха много.
• Цъфнал и завързал. Изпаднал в трудно положение.
завъркулка мн. завъркулки, ж.
Заврънкулка.
завърна завърнеш, мин. св. завърнах, мин. прич. завърнал, св.
— вж. завръщам.
завърна завърнеш, мин. св. завърнах, мин. прич. завърнал, св.
Разг. Само с както, където, когато, с когото и под. Означава, че действието се извършва независимо или без избор на обстоятелствата. Яде, където завърне. Пие, каквото завърне.
завъртам завърташ, несв. и завъртя, св.
1. Какво/кого. Привеждам в движение около собствената му ос или в кръг около една точка; започвам да въртя. Завъртя детето около себе си. Завъртя вретеното.
2. Какво. Започвам да въртя около една точка, насам-натам и др. Завъртя главата си наляво-надясно. Завъртам меч/нож.
— завъртам се/завъртя се.
1. Започвам да се въртя в кръг. Завъртя се под ритъма на танца.
2. За хоро — започвам да се въртя.
// прил. завъртян, завъртяна, завъртяно, мн. завъртени.
завъртам завърташ, несв. и завъртя, св.
1. Какво. Еднократно обръщам, превъртам един път. Завъртам ключ.
2. Какво. Задвижвам, привеждам в действие. Моторът завъртя машината.
3. Какво/кого. Извивам, повивам. Завъртя я към себе си.
4. Правя завой при движение. Завъртя наляво.
5. За дом, семейство, дейност — слагам началото, ръководя умело. Завъртя търговия и забогатя. На 18 години завъртя дом.
— завъртам се/завъртя се.
1. С въртене се обръщам.
2. Наминавам, отбивам се, наглеждам. Вечер се завърта да ги види.
3. Оставам, задържам се някъде. Не се завърта в къщи.
• Завъртам (един) телефон. Обаждам се по телефона. Утре ще му завъртя един телефон.
• Завъртам разговор.
1. Започвам, водя разговор.
2. Отклонявам темата на разговора. Завъртя разговора към работата му.
• Завъртам главата (на някого). Накарвам някого да се влюби в мене или му повлиявам.
завъртвам завъртваш, несв.
Завъртам.
завъртя завъртиш, мин. св. завъртях, мин. прич. завъртял, св.
— вж. завъртам.
завъртявам завъртяваш, несв.
Завъртам.
завърша завършиш, мин. св. завърших, мин. прич. завършил, св.
— вж. завършвам.
завършвам завършваш, несв. и завърша, св.
1. Какво. Извършвам докрай; приключвам. Завършвам книга. Завършвам вечерята с кафе. Завършвам строежа.
2. Какво. За образование — изкарвам някаква степен на обучение. Завърших гимназия. Завърших право. Завърших първия семестър.
3. Имам край, предел. Тържеството завърши с концерт.
// същ. завършване, ср.
завършек мн. завършеци, м.
Завършък.
завършен завършена, завършено, мн. завършени, прил.
Който е доведен до своя край, изпълнен е напълно. Романът е завършен. Завършен вид.
// същ. завършеност, завършеността, ж.
завършък мн. завършъци, м.
Край; последен етап на нещо. Завършък на следването. Завършъкът на деня беше приятен.
завявам завяваш, несв. и завея, св.
1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър.
2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухите листа в ъглите.
3. Какво. Затрупвам, засипвам с веене. Снегът е завял пътеката.
- завявам се/завея се.
Разг. Запилявам се някъде. Какво си се завял по тия далечни краища.
завяхвам завяхваш, несв. и завехна, св.
1. Увяхвам малко, посървам.
2. Прен. Залинявам.
3. За рана — засъхвам преди заздравяване; успокоявам се.
загадка мн. загадки, ж.
1. Нещо неясно, нераз-крито, необяснено или необяснимо. Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките на вселената.
2. Само мн. Намеци, недомлъвки. Говоря със загадки.
загадъчен загадъчна, загадъчно, мн. загадъчни, прил.
1. Около който има някаква неяснота, тайнственост. Загадъчна история. Загадъчна личност.
2. Който изразява нещо неразбираемо, тайнствено. Загадъчна усмивка.
// нареч. загадъчно.
// същ. загадъчност, загадъчността, ж.
загазация само ед.
Жарг. Крайно трудно положение; загазване.
загазвам загазваш, несв. и загазя, св.
Прен. Разг. Изпадам в затруднено положение; закъсвам. Загазил съм здравата с парите, няма откъде да взема. Загазил е много — съдят го за кражба.
• Загазил съм до гуша. Изпаднал съм в крайно тежко положение. По математика съм загазил до гуша.
загар само ед.
1. Тъмен цвят на кожата, получен при излагането и на слънце. Върна се от море с хубав, златист загар.
2. Следа, остатък от загаряне на нещо. По тенджерата има дебел загар.
загария само ед.
Вид пшеница с много добри качества, отглеждана предимно в Старазагорско.
загарям загаряш, несв. и загоря, св.
1. За храна, която се готви или пече — залепвам за дъното, прегарям и добивам лош вкус и дъх. Овчето мляко често загаря.
2. За съд — получавам загар. Всеки ден мия загорели тенджери.
3. За кожа — от слънце или вятър добивам тъмен цвят, загар.
4. За рана — получавам кора.
5. За кръв и др. — засъхва там, където е капнала или е размазана. Кръвта по пода беше загоряла.
6. За уста, гърло — пресъхвам от жажда.
// същ. загаряне, ср.
// прил. загорял, загоряла, загоряло, мн. загорели.
• Загорял съм за нея. Не ми е притрябвала.
загарям загаряш, несв. и загоря, св.
1. За огън — започвам да горя. Огънят загоря весело.
2. Прен. За поглед, чувства — разгарям се.
загарям загаряш, несв. и загоря, св.
Причинявам загаряне на ядене.
загасвам загасваш, несв. и загасна, св.
Угасвам. Слънцето бавно загасваше на запад. Любовта му към нея загасна. Загасваше шумът и идваше нощта.
// същ. загасване. ср.
// прил. загаснал, загаснала, загаснало, мн. загаснали.
загасна загаснеш, мин. св. загаснах, мин. прич. загаснал, св.
— вж. загасвам.
загася загасиш, мин. св. загасих, мин. прич. загасил, св.
— вж. загасявам.
загасявам загасяваш. несв. и загася, св.; какво.
1. Угасявам, изгасявам. Загасих лампата и излязох от стаята.
2. Прен. Потушавам чувство, настроение. Неприятната мисъл загаси радостта му.
загатвам загатваш, несв. и загатна, св.
1. За какво. Споменавам със заобикалки; намеквам. Загатна ѝ за чувствата си, но тя се престори, че не разбра.
2. Какво. Споменавам бегло, без да изяснявам. Този въпрос само го загатнахме.
// същ. загатване, ср.
// прил. загатнат, загатната, загатнато, мн. загатнати.
загатна загатнеш, мин. св. загатнах, мин. прич. загатнал, св.
— вж. загатвам.
загащвам загащваш, несв. и загащя, св.
1. Кого/ какво. Обграждам, завардвам, издебвам, за да заловя. Загащили го на местопрестъплението.
2. Прен. Кого. Издебвам, хващам в нещо нередно. Загащили я с чужд мъж.
загащя загащиш, мин. св. загащих, мин. прич. загащил, св.
— вж. загатвам.
загдето нареч. и съюз.
Задето.
загивам загиваш, несв. и загина, св.
1. Умирам на война, в бой, бедствие, злополука.
2. За държава, град, народ, институция - преставам да съществувам, изчезвам.
3. Пропадам, губя се като личност, като художник, поет и под. Ще загинеш в това глухо място, няма кой да те оцени.
// същ. загиване, ср.
// прил. загинал, загинала, загинало, мн. загинали.
загина загинеш, мин. св. загинах, мин. прич.. загинал, св.
— вж. загивам.
заглавен заглавна, заглавно, мн. заглавни, прил.
Който е свързан със заглавието на даден текст. Заглавна страница.
• Заглавна дума. Дума в речник, енциклопедия и под., чието значение се обяснява.
заглавие мн. заглавия, ср.
Наименование на някакво произведение (литературно, музикално или на отделна негова част); наслов. Романът носи заглавие "Тютюн".
заглавикам заглавикаш, св.
— вж. заглавиквам.
заглавиквам заглавикваш, несв. и заглавикам, св.
Разг. Отвличам вниманието на някого (от работата му), като го занимавам с други неща. Стига си ме заглавиквал, трябва да работя.
— заглавиквам се/заглавикам се.
Отклонявам вниманието си; разсейвам се; занимавам се с нещо. Заглавикваме се с животните и с градината и не мислим за старостта.
заглавка мн. заглавки, ж.
Начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикн. в стари ръкописи, в детски книги.
загладя загладиш, мин. св. загладих, мин. прич. загладил, св.
— вж. заглаждам.
заглаждам заглаждаш, несв. и загладя, св. Какво.
1. Правя нещо с гладка и равна повърхност. Заглаждам тестото.
2. Прен. Поправям лошо впечатление от нещо. Заглаждам положението.
3. Започвам да гладя. От сутринта съм загладила и не мога да свърша. Взе котката и я заглади по гърба.
— заглаждам се/загладя се. Оправям се физически, напълнявам, започвам да изглеждам добре. От хубавата храна котето се заглади, стана пухкаво.
// прил. загладен, загладена, загладено, мн. загладени.
• Заглаждам/загладя косъма. Оправям се физически, изглеждам добре (след боледуване, нещастие и под.).
загледам загледаш, св.
— вж. заглеждам.
заглеждам заглеждаш, несв. и загледам, св.; какво/кого.
Започвам да гледам. Седна и загледа множеството.
заглеждам заглеждаш, несв. и загледам,св.; какво/ кого.
1. Гледам внимателно, втренчено, по-продължително от обикновено; взирам се, за да открия нещо. Загледа ли роклята ѝ колко беше хубава?
2. Гледам с особено внимание, задявам. Беше хубава и всички мъже я заглеждаха.
— заглеждам се/загледам се.
1. Гледам внимателно, втренчено, за да забележа нешо. Загледах се в далечината, но не открих нещо особено.
2. Гледам с особено внимание, защото харесвам нещо или някого. Всички се заглеждаха в краката ѝ.
3. Обръщам особено внимание, проявявам интерес, влечение към нещо. Заглеждам се по жени. Заглеждам се по коне.
4. Зазяпвам се.
заглуша заглушиш, мин. св. заглуших, мин. прич. заглушил, св.
— вж. заглушавам.
заглушавам заглушаваш, несв. и заглуша, св.
1. Какво. Правя нещо да не се чува. Вятърът заглушаваше гласа му.
2. Прен. Какво. Потискам, потушавам (чувства). Тази неприятна мисъл заглуши радостта ми.
3. Кого. Проглушавам. Силна гръмотевица го заглуши.
4. Прен. Какво. За растение — преча на друго растение да расте и да се развива; задушавам. Кремът беше заглушил здравеца.
// същ. заглушаване, ср.
// прил. заглушен, заглушена, заглушено, мн. заглушени.
заглушител заглушителят, заглушителя, мн. заглушители, (два) заглушителя, м.
Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените от някакъв механизъм шумове. Пистолет със заглушител.
заглушителен заглушителна, заглушително, мн. заглушителни, прил.
1. Който е много силен и заглушава, проглушава. Заглушителни викове.
2. Който се отнася до заглушител. Заглушително устройство.
// нареч. заглушително.
заглъхвам заглъхваш, несв. и заглъхна, св.
1. За звук — постепенно намалявам силата си; затихвам. Тракането на влака заглъхваше в далечината.
2. За място, село, къща — преставам да бъда оживен; утихвам. Хората се преселиха в града, селата заглъхнаха.
3. Прен. За чувство, слава, мълва — постепенно затихвам; изчезвам.
// същ. заглъхване, ср.
// прил. заглъхнал, заглъхнала, заглъхнало, мн. заглъхнали.
заглъхна заглъхнеш, мин. св. заглъхнах, мин. прич. заглъхнал, св.
— вж. заглъхвам.
загнездвам загнездваш, несв. и загнездя, св.; какво.
Поставям нещо между други предмети, за да стои здраво.
— загнездвам се/загнездя се.
1. Настанявам се в тясно и прикрито място.
2. Прен. Намърдвам се, натрапвам се.
3. Прен. За мисъл, чувство, идея — настанявам се трайно в съзнанието. В душата и се загнезди съжалението за неизпълнени планове.
загнездя загнездиш, мин.св. загнездих, мин.прич. загнездил, св.
— вж. загнездвам.
загнивам загниваш, несв. и загния, св
Започвам да гния; ставам гнил в някои свои части. Гроздето е загнило. Раната е загнила.
// същ. загниване, ср.
загнил загнила, загнило, мн. загнили, прил.
1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб.
2. Прен. Който е пропаднал; вътрешно разложен. Загнили порядки. Загнил морал.
загния загниеш, мин. св. загних, мин. прич. загнил, св.
— вж. загнивам.
загноя загноиш, мин. св. загноих, мин. прич. загноил, св.
— вж. загноявам.
загноявам загнояваш, несв. и загноя, св.
Започвам да събирам гной, да гноя.
заговарям заговаряш, несв. и заговоря, св.
1. Започвам да говоря.
2. Кого. Започвам разговор; заприказвам. Ако я срещна, ще я заговоря.
3. Прен. За чувства и под. — проявявам се. Омразата у него заговори.
— заговарям се/заговоря се. Увличам се в разговор. Заговорихме се и два часа минаха.
заговарям заговаряш, несв.
Започвам заговор; заговорнича.
заговезни само мн.
Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява.
• Велики заговезни. Великденски заговезни.
заговея заговееш, мин. св. заговях, мин. прич. заговял, св.
— вж. заговявам.
заговор мн. заговори, (два) заговора, м.
Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (обикн. с политически цели). Организирам заговор. Кроя заговори.
заговорвам заговорваш, несв.
Заговарям.
заговорник мн. заговорници, м.
Участник в заговор.
заговорнича заговорничиш, несв.
Сговарям се тайно за съвместни действия против някого.
заговорничка мн. заговорнички, ж.
Жена заговорник.
заговоря заговориш, мин. св. заговорих, мин. прич. заговорил, св.
— вж. заговарям.
заговявам заговяваш, несв. и заговея, св.
1. Ям и пия през цялата вечер на Заговезни.
2. Започвам да постя.
3. Прен. Разг. Ям бавно и дълго. Хайде да тръгваме, докога ще заговяваш.
// същ. заговяване, ср.
заголвам заголваш, несв. и заголя, св.
Какво. Откривам част от тялото, която обикновено е закрита; оголвам.
— заголвам се/заголя се. Заголвам себе си.
// прил. заголен, заголена, заголено, мн. заголени.
заголя заголиш, мин. св. заголих, мин. прич. заголил, св.
— вж. заголвам.
загоре само ед.
1. Диал. Област, намираща се зад, отвъд планина.
2. Остар. Област в България, обхващаща Старозагорско, Ямболско и Сливенско.
// прил. загорски, загорска, загорско, мн. загорски.
загорец мн. загорци, м.
Мъж от Загоре.
загорка мн. загорки, ж.
Жена от Загоре.
загорка само ед.
Вид пшеница, загария.
загорчава ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и загорчи ми, св.
1. Усещам горчив вкус.
2. Прен. Усещам душевна болка, горчивина. Загорча и от думите на сина ѝ.
загорчи ми мин. св. загорча ми, мин. прич. загорчало ми, св.
— вж. загорчава ми.
загоря загориш, мин. св. загорях, мин. прич. загорял, св.
— вж. загарям.
загорявам загоряваш, несв.
Загарям.
заготовка мн. заготовки, ж.
1. Само ед. Подготовка за производствен процес. Работя в цеха за заготовка на консерви.
2. Спец. Не напълно готово изделие или негова част, предназначено за дообработване в производствения процес.
заготовчик мн. заготовчици, м.
Работник, който изработва заготовки.
заграбвам заграбваш, несв. и заграбя, св.
1. Какво. Грабвам, вземам за себе си. Заграби две парчета от баницата в чинията си.
2. Какво. Отнемам, присвоявам насила, без право. Заграбвам власт. Заграбвам къща.
3. Какво. Започвам да грабя.
// същ. заграбване, ср.
// прил. заграбен, заграбена, заграбено, мн. заграбени.
заграбча заграбчиш, мин. св. заграбчих, мин. прич. заграбчил, св.
— вж. заграбчвам.
заграбчвам заграбчваш, несв. и заграбча, св.; какво.
Обхващам плътно с две ръце; сграбчвам. Заграбчи сено и го отнесе на коня.
заграбя заграбиш, мин. св. заграбих, мин. прич. заграбил, св.
— вж. заграбвам.
заграден заградена, заградено, мн. заградени, прил.
1. Който има ограда.
2. Който е заобиколен.
заградя заградиш, мин. св. заградих, мин. прич. заградил, св.
— вж. заграждам.
заграждам заграждаш, несв. и заградя, св.
1. Какво. Поставям ограда; ограждам. Заграждам двора със зид.
2. Какво/кого. Заобикалям, обкръжавам. Полицаи заградиха къщата.
3. Започвам да градя, да строя.
// същ. заграждане, ср.
заграждение мн. заграждения, ср.
Спец. Обикн. мн. Инженерни съоръжения или средства, които се разполагат, за да се забави или спре движението на противника; съоръжения по границата между две държави.
заграфисвам зографисваш, несв. и зографисам, св.
1. Остар. Рисувам икони, стенописи, обикн. в църкви.
2. Ирон. Рисувам, изписвам, изобразявам, нашарвам с много цветове, безвкусно.
загреба загребеш, мин. св. загребах, мин. прич. загребал, св.
— вж. загребвам.
загребвам загребваш, несв. и загреба, св.
Започвам да греба. Взе веслата и загреба с тях.
загребвам загребваш, несв. и загреба,. св.; какво.
1. Вадя, черпя, вземам от нещо течно или насипно. Загребах една лъжица супа.
2. За гребла, гребло на машина и под. — поемам, за да отхвърля или да отместя. Греблото на снегорина загребваше снега.
// същ. загребване, ср.
загрея загрееш, мин. св. загрях, мин, прич. загрял, св.
— вж. загрявам.
загрижа се загрижиш се, мин. св. загрижих се, мин. прич. загрижил се, св
— вж. загрижвам се.
загрижвам се загрижваш се, несв. и загрижа се, св.
1. За какво/за кого. Започвам да полагам грижи.
2. Обземат ме грижи, тревоги. Защо си се загрижила за мене, аз сам ще се справя.
загрижен загрижена, загрижено, мн. загрижени, прил.
1. Който проявява грижи. Всяка майка е загрижена за доброто на детето си.
2. Който има грижи, тревоги. Беше загрижена, защото баща и беше болен.
3. Който изразява грижа, съдържа грижа. Загрижен поглед. Загрижени думи. Загрижен глас.
// нареч. загрижено.
// същ. загриженост, загрижеността, ж.
загробвам загробваш, несв. и загробя, св.
1. Какво/кого. Погубвам, провалям. Загробих младостта си в тоя балкан.
2. Диал. Кого. Погребвам.
— загробвам се/загробя се. Погубвам се.
загробя загробиш, мин. св. загробих, мин. прич. загробил, св.
— вж. загробвам.
загрозя загрозиш, мин. св. загрозих, мин. прич. загрозил, св.
— вж. загрозявам.
загрозявам загрозяваш, несв. и загрозя, св.; кого/ какво.
Правя (хубав) да стане грозен. Мъката я загрозяваше. Разхвърляните отпадъци загрозяваха мястото.
— загрозявам се/загрозя се. Правя себе си грозен; ставам грозен. Загрози се с тая дълга коса.
// прил. загрозен, загрозена, загрозено, мн. загрозени. Стаята е загрозена от пъстрите пердета.
загрубея загрубееш, мин. св. загрубях, мин. прич. загрубял, св.
— вж. загрубявам.
загрубя загрубиш, мин. св. загрубих, мин. прич. загрубил, св.
— вж. загрубявам.
загрубявам загрубяваш, несв. и загрубея, св.
1. За повърхност, кожа на тялото и др. — от нежен ставам груб. Ръцете и загрубяха от тежката работа.
2. Прен. За душа, сърце, реч — ставам груб. На фронта сърцето му загрубя.
загрубявам загрубяваш, несв. и загрубя, св.; какво.
Правя да стане груб. Вятърът беше загрубил лицето му. Животът загруби душата му.
загръщам загръщаш, несв. и загърна, св.
1. Кого/ какво. Завивам, увивам, прикривам тялото на някого или негова част с дреха или завивка. Загърни детето с одеяло, че е студено. Загърни хубаво главата си с шала.
2. Какво. За книга, тетрадка — затварям. Някой ми е загърнал книгата, без да отбележи страницата.
— загръщам се/загърна се. Загръщам себе си.
// същ. загръщане, ср.
// прил. загърнат, загърната, загърнато, мн. загърнати.
загрявам загряваш, несв. и загрея, св.
1. Какво/ кого. Стоплям, затоплям. Трябва да загрея един литър вода. Настинал е, ще му загрея гърлото.
2. За част, проводник, машина — поради неизправност или работа ставам прекалено топъл. Контактът загрява. Колата ми е загряла, ще спра.
3. За човек — стоплям се прекалено от движение, работа, алкохол и др.; набирам инерция. Страшно съм загрял, трябва да си почина. Загрял съм, мога да напиша и още една книга.
4. В спорта — раздвижвам се преди тренировка или състезание.
5. Прен. Разг. Разбирам, схващам. Остави го, той загрява бавно.
— загрявам се/загрея се. Стоплям се, затоплям се.
// същ. загряване, ср.
загрявка мн. загревки, ж.
Загряване.
загуба мн. загуби, ж.
1. Лишаване от нещо ценно — материални придобивки, човешки живот и т. н. Държавата понася огромни загуби на средства и хора.
2. Намаляване, изчезване. Загуба на тегло.
3. Нежелателно изразходване. Загуба на топлина.
4. Парични щети в производство, търговия. Този месец имам 10% загуба.
5. Неуспех в състезание. Нашият отбор има повече загуби, отколкото победи.
загубвам загубваш, несв. и загубя, св.
1. Какво. Лишавам се по невнимание от нещо притежавано; изгубвам. Вчера в автобуса си загубих портмонето.
2. Кого. Лишавам се поради смърт, раздяла и под. С тази смърт загубихме верен приятел.
3. Какво. Лишавам се от нещо ценно. Загубвам положение. Загубвам уважение.
4. Какво. Лишавам се от присъщи качества, състояния и под. Загубвам цвят. Загубвам свежестта си. Загубвам търпение.
— загубвам се/ загубя се. Губя се (в 1 и 2 знач.).
• Загубвам съзнание. Изпадам в безсъзнание.
• Загубвам ума си.
1. Изпитвам силно влечение към нещо или към някого. Загуби ума си по това момиче.
2. Смутен съм, объркан съм от нещо неочаквано, необикновено. Загубих си ума при вида на толкова пари.
// същ. загубване, ср.
загубен загубена, загубено, мн. загубени, прил.
1. Който е изчезнал, който е на неизвестно място. Намерих загубения ключ.
2. Прен. Пропаднал, изразходен напразно. Загубено време. Загубена младост. Загубени нерви.
3. Прен. Който не е напълно развит психически. Ожени се, но жена му е малко загубена.
4. Прен. Разг. Човек, който не се ориентира бързо в обстоятелствата, не извлича полза от тях. Винаги си е бил загубен, само работи, а от нищо не се възползва.
загубя загубиш, мин. св. загубих, мин. прич. загубил, св.
— вж. загубвам.
загъвам загъваш, несв. и загъна, св.; какво/кого.
Увивам, огъвам. Загъна сиренето в хартия.
— загъвам се/загъна се. Увивам се, завивам се. Загъни се с това палто.
// същ. загъване, ср.
// прил. загънат, загъната, загънато, мн. загънати.
загъвачен загъвачна, загъвачно, мн. загъвачни, прил.
1. Който е предназначен за загъване. Загъвачна машина.
2. Който се отнася до загъване. Загъвачен цех.
загъна загънеш, мин. св. загънах, мин. прич. загънал, св.
— вж. загъвам.
загърбвам загърбваш, несв. и загърбя, св.; кого/ какво.
1. Заставам с гръб към някого. Не загърбвай така момичето, не е културно!
2. Прен. Пренебрегвам. Загърбил работата и тръгнал по разходки. Загърбил жена си и тръгнал по други. Загърбвам дълга си.
3. Не обръщам внимание, преодолявам. Загърбвам грижите.
— загърбвам се/загърбя се. Обръщам се с гръб.
загърбен загърбена, загърбено, мн. загърбени, прил.
1. Който е застанал с гръб.
2. Който не се върши добре, пренебрегнат. Загърбена работа е тая, остави я.
загърбя загърбиш, мин. св. загърбих, мин. прич. загърбил, св.
— вж. загърбвам.
загърмя загърмиш, мин. св. загърмях, мин. прич. загърмял, св.
— вж. загърмявам.
загърмявам загърмяваш, несв. и загърмя, св.
Започвам да гърмя.
загърна загърнеш, мин. св. загърнах, мин. прич. загърнал, св.
— вж. загръщам.
зад предлог.
1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има градина. Зад върха изгряваше слънцето.
2. За означаване на обект или лице, под чието прикритие съществува нещо. Кой се крие зад тази фирма?
3. За посочване на лице или обект, което получава подкрепата на някого. По този въпрос аз стоя зад тебе.
• Зад граница. В чужбина.
зад- представка.
В състава на прилагателни имена със значение отвъд някакво пространство или някакви предели, напр. задграничен, задморски, задокеански.
задавам задаваш, несв. и задам, св.
1. Какво, на кого. Поставям, давам, най-често въпрос. В полицията му зададоха много въпроси.
2. Какво, на кого. Поставям, възлагам (задачи, работа и под.). Задават им много домашни.
3. Започвам да давам. От една година сме задавали пари за този строеж.
// същ. задаване, ср.
задавам се задаваш се, несв. и задам се, св.
Показвам се, като идвам отдалече. В далечината се зададе кораб.
задавен задавена, задавено, мн. задавени, прил.
За глас, вик, звук, шум — който е тих, приглушен, дрезгав. Говореше тихо, със задавен глас. Колата издаваше задавен шум.
// нареч. задавено.
задавя задавиш, мин. св. задавих, мин. прич. задавил, св.
— вж. задавям.
задавям задавяш, несв. и задавя, св.; кого.
1. За храна или течност — влизам в дихателната тръба и преча на дишането.
2. За мъгла, дим и под. — задушавам. Димът го задави и той се закашля.
3. Прен. За силно чувство — задушавам, давя. Силната радост я задави.
— задавям се/задавя се.
1. Не мога да дишам от храна или течност в дихателната тръба или от храна с неочаквано остър вкус (лют, кисел). Ядеше много бързо и често се задавяше.
2. Не мога да дишам от дим, мъгла и под.
3. Прен. За машина — не функционирам поради постъпване на прекалено много гориво или на много материал; издавам дрезгав шум.
// същ. задавяне, ср.
задам зададеш, мин. св. зададох, мин. прич. задал, св.
— вж. задавам.
задам се зададеш се, мин. св. зададох се, мин. прич. задал се, св.
— вж. задавам се.
задание мн. задания, ср.
Спец. Оперативна военна задача.
задача мн. задачи, ж.
1. Въпрос, на който при зададени условия се търси отговор чрез математически изчисления или чрез разсъждения. Математическа задача. Логическа задача.
2. Определена работа или цел, която трябва да се изпълни. Задачата за днес е да прекопаем градината.
задбалкански задбалканска, задбалканско, мн. задбалкански, прил. Областите отвъд Балкана, между Стара планина и Средна гора.
задвижа задвижиш, мин. св. задвижих, мин. прич. задвижил, св.
— вж. задвижвам.
задвижвам задвижваш, несв. и задвижа, св.; какво.
1. Правя да се движи, привеждам в движение. Горещият въздух задвижва буталото.
2. Започвам да движа. Задвижи очите си наляво надясно.
— задвижвам се/задвижа се. Започвам да се движа, задействам се.
// същ. задвижване, ср.
задграничен задгранична, задгранично, мн. задгранични, прил.
1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични роднини. Задгранична командировка.
2. Който е предназначен за чужбина или е свързан с чужбина. Задграничен паспорт.
задгробен задгробна, задгробно, ми. задгробни, прил.
Който е свързан според религиозните представи с живот след смъртта. Задгробен свят.
задебелея задебелееш, мин. св. задебелях, мин. прич. задебелял, св.
— вж. задебелявам.
задебелявам задебеляваш, несв. и задебелея, св.
Разг. Ставам по-пълен, по-дебел. От обилното ядене задебеля и загрубя.
задействам задействаш, несв. и св.
1. Какво. Привеждам в действие механизъм и под. Ръчката трябва да задейства колелото.
2. Започвам да действам. Организацията задейства успешно.
3. Прен. Разг. Кого. Организирам, карам да прави нещо. Ще задействам децата и ще изчистим бързо.
// същ. задействане, ср.
задействувам задействуваш, несв. и св.
Задействам.
заделя заделиш, мин. св. заделих, мин. прич. заделил, св.
— вж. заделям.
заделям заделяш, несв. и заделя, св.; какво/от какво.
1. Отделям част от общото с някаква цел. Закъсня и ти заделих от яденето.
2. Отделям, натрупвам, спестявам. Пет години съм заделял, за да построя тази къща.
— заделям се/заделя се. Отделям се от другите. Една овца се заделила и изчезнала.
заден задна, задно, мн. задни, прил.
1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор.
2. Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, подъл, нечестен. Говоря ти без задни мисли.
• Давам заден ход.
1. За превозно средство — движа се назад.
2. Прен. Отказвам се от намеренията си.
• Заден двор. Прен. Неофициален, неподреден, нечист.
• Отивам на заден план. Ставам с второстепенна важност.
задето нареч. и съюз.
Разг. Защото, понеже, затова че. Сърдя ти се, задето ме излъга.
задигам задигаш, несв. и задигна, св.
1. Разг. Какво. Отмъквам, открадвам. Крадецът задигнал пари и ценни предмети.
2. Започвам да дигам. Децата едно след друго задигаха ръце.
задигна задигнеш, мин. св. задигнах, мин. прич. задигнал, св.
— вж. задигам.
задимен задимена, задимено, мн. задимени. прил.
Който е изпълнен с дим; където има дим. Задимена стая. Задимено място.
задимя задимиш, мин. св. задимих, мин. прич. задимил, св.
— вж. задимявам.
задимявам задимяваш, несв. и задимя, св.
1. Какво. Изпълвам с пушек, с дим. Бяха задимили стаята така, че не се виждаха.
2. Започвам да димя. Сутрин задимяваха комините.
- задимявам се/задимя се. Изпълвам се с дим.
// същ. задимяване, ср.
задирвам задирваш, несв. и задиря, св.; какво.
Започвам да диря, да търся.
задиря задириш, мин. св. задирих, мин. прич. задирил, св.
— вж. задирвам.
задиря задириш, мин. св. задирих, мин. прич. задирил, св.
— вж. задирям.
задирям задиряш, несв. и задиря,. св.; кого.
1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов.
2. Закачам, задявам.
задкулисен задкулисна, задкулисно, мн. задкулисни, прил.
Таен, скрит, непочтен. Задкулисни ходове. Задкулисни игри.
// нареч. задкулисно.
задлъжнея задлъжнееш, мин. св. задлъжнях, мин. прич. задлъжнял, св.
— вж. задлъжнявам.
задлъжнявам задлъжняваш, несв. и задлъжнея, св.; на кого, с какво.
Правя дългове, ставам длъжен. Задлъжнял съм със 100 000 лева.
задмина задминеш, мин. св. задминах, мин. прич. задминал, св.
— вж. задминавам.
задминавам задминаваш, несв. и задмина, св.; кого/какво.
1. Настигам и изпреварвам в движение. В планината трудно се задминават камионите.
2. Подминавам, което не се движи. Задминахме магазина, който търсим.
3. Прен. Изпреварвам по степен на развитие, по успех и под. По немски настигна и задмина всички.
// същ. задминаване, ср.
// прил. задминат, задмината, задминато, мн. задминати.
задморски задморска, задморско, мн. задморски, прил.
Който се отнася до място или страна отвъд море. Задморски страни. Задморски плодове. Задморски пътувания.
задник мн. задници, (два) задника, м.
1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.
2. Спец. Задна част на дреха.
• Стоя си на задника. Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.
• Да ми види задникът път. Пътувам напразно.
• Опря ми яйце до задника. В последния момент (върша нещо).
• Не ми стиска на задника. Нямам смелост за нещо.
• Сядам си на задника.
1. Захващам се сериозно за работа.
2. Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.
задник мн. задници, (два) задника, м.
Диал. Вътрешна стая без прозорци в селска къща за дрехи или храна; килер.
задница мн. задници, ж.
1. Задни части на животно или на човек (заедно с краката).
2. Задна част (на кола, каруца и др.) (заедно с колелата).
3. Спец. Задна част на дреха.
4. Диал. Задник.
заднишката нареч.
Заднишком.
заднишком нареч.
Със задната част напред. Тръгна заднишком към вратата, като продължаваше да говори.
задноезичен задноезична, задноезично, мн. задноезични, прил
Спец. За гласни или съгласни — които се образуват посредством задната част на езика. Г, к, х са задноезични съгласни.
задоволен задоволена, задоволено, мн. задоволени, прил.
1. Който има това, което желае; удовлетворен.
2. Който има всичко, от което се нуждае. Нищо не му липсваше, беше напълно задоволен.
задоволителен задоволителна, задоволително, мн. задоволителни, прил.
Който задоволява за известни условия или обстоятелства. Успехът и по математика е задоволителен.
задоволство само ед.
Приятно чувство от постигане на нещо; удовлетвореност. Изпита задоволство при вида на подредената маса.
задоволя задоволиш, мин. св. задоволих, мин. прич. задоволил, св.
— вж. задоволявам.
задоволявам задоволяваш, несв. и задоволя, св.; кого/какво.
Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си е чаша вода. Свири на пиано, за да задоволи желанието на баща си.
— задоволявам се/задоволя се.
1. Изпитвам удовлетворение от това, което получавам. Задоволих се от нейния отговор.
2. Смятам, че нещо отговаря на потребностите, желанията или изискванията ми. Бих се задоволила и само с твоето уважение.
3. Снабдявам се. С вода се задоволяваме от кладенеца.
// същ. задоволяване, ср.
// същ. задоволеност, задоволеността.
задомя задомиш, мин. св. задомих, мин. прич. задомил, св.
— вж. задомявам.
задомявам задомяваш, несв. и задомя, св.
Разг. Кого. Оженвам. Баща ѝ я задоми твърде малка.
— задомявам се/задомя се. Женя се, създавам семейство.
// прил. задомен, задомена, задомено, мн. задомени.
задочен задочна, задочно, мн. задочни, прил.
1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда.
2. За курс на обучение — който се осъществява без постоянни учебни занятия. Задочно обучение.
// нареч. задочно.
задочник мн. задочници, м.
Мъж, който се обучава задочно.
задочничка мн. задочнички, ж.
Жена задочник.
задраскам задраскаш, св.
— вж. задрасквам.
задрасквам задраскваш, несв. задраскам, св.
1. Какво. Унищожавам написано с черта; зачертавам. Задраскай това изречение.
2. Прен. Какво/кого. Унищожавам, обезсилвам. Задрасквам успехите си. Задрасквам любовта си.
3. Започвам да драскам. Кучето задраска с нокти земята.
задремвам задремваш, несв.
Задрямвам.
задремя задремеш, мин. св. задрямах, мин. прич. задрямал, св.
— вж. задрямвам.
задруга мн. задруги, ж.
1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. адруга на майсторите на народни занаяти.
2. Истор. У южните славяни — семейна община.
задружен задружна, задружно, мн. задружни, прил.
1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия.
2. За група от хора — който е единен, сплотен, сговорен. Задружно семейство.
// нареч. задружно.
задръжка мн. задръжки, ж.
1. Пречка, спънка, задържане, забавяне.
2. Обикн. мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше се и говореше без задръжки.
задръствам задръстваш, несв. и задръстя, св.; какво.
1. Изпълвам ограничено пространство до непроходимост. Задръствам улицата.
2. Прен. Претрупвам (съзнание, теория) обикн. с ненужни подробности.
— задръствам се/задръстя се. Изпълвам се до непроходимост. Пътят се е задръстил с коли.
// същ. задръстване, ср.
// прил. задръстен, задръстена, задръстено, мн. задръстени.
• Задръстен човек. Който не може да мисли свободно, скован е от теории или принципи.
задръстя задръстиш, мин. св. задръстих, мин. прич. задръстил, св.
— вж. задръствам.
задрямвам задрямваш, несв. и задремя, св.
1. Заспивам леко, повърхностно.
2. Прен. Притихвам, утихвам. Селото беше задрямало под снега.
// същ. задрямване. ср.
// прил. задрямал, задрямала, задрямало, мн. задрямали.
задстомашен задстомашна, зад стомашно, мн. задстомашни, прил.
• Задстомашна жлеза. Орган у човека и гръбначните животни, разположен зад стомаха и отделящ важни хормони; панкреас.
задух само ед.
1. Голяма горещина, жега. Не се диша в този задух.
2. Спарен, застоял въздух. От стаята ме лъхна задух и тежка миризма.
задух само ед.
Астма.
задуха само ед.
Разг. Задух.
задуша задушиш, мин. св. задуших, мин. прич. задушил, св.
— вж. задушавам.
задуша задушиш, мин. св. задуших, мин. прич. задушил, св.
— вж. задушвам.
задушавам задушаваш, несв. и задуша, св.
1. Кого. За болест, силна миризма, газове или силни чувства — преча на свободното дишане; задавям. Газовете от горенето започнаха да го задушават.
2. Кого. Чрез силна прегръдка, притискане преча на свободното дишане. Задуши я в силните си прегръдки.
3. Прен. Какво. Потискам, преча да расте или да се развива. Тревата е задушила нежните цветя. Конкуренцията задушава малките магазини. Задушавам идеи.
4. Прен. Какво. Потискам в себе си чувство, настроение. Задуши мъката си и се усмихна.
— задушава ме/задуши ме. Разг. Пречи ми да дишам. Задушава го от болестта.
— задушавам се/задуша се.
1. Дишам трудно поради недостиг на въздух или поради отровни газове.
2. Умирам от недостиг на въздух или от отровни газове. Няколко миньори се задушили под земята. Умря от задушаване.
3. Прен. Изпитвам чувството, че не мога да живея или да се изявявам свободно.
// същ. задушаване, ср.
задушавам задушаваш, несв. и задуша, св
Варя с малко течност в затворен съд.
// същ. задушаване, ср.
задушвам задушваш, несв. и задуша, св.
Започвам да душа. Кучето задуши по следите.
задушевен задушевна, задушевно, мн. задушевни, прил.
Който е дълбоко искрен, сърдечен, топъл. Задушевен разговор. Задушевен тон. Задушевна вечер.
// същ. задушевност, задушевността, ж.
задушен задушна, задушно, мн. задушни, прил.
1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух.
2. В който трудно се диша. Задушен ден.
3. За помещение - изпълнен с мръсен, застоял въздух. Задушна стая.
задушен задушена, задушено, мн. задушени, прил.
1. Който е в безсъзнание или е мъртъв поради недостиг на въздух или от отровни газове. Задушен е от газовете, но ще се оправи.
2. Който е потиснат или унищожен. Задушен порив. Задушени цветя.
3. Приглушен. Задушени гласове.
задушен задушена, задушено, мн. задушени, прил.
За ядене — приготвено чрез задушаване. Задушено свинско.
задушлив задушлива, задушливо, мн. задушливи, прил.
Който предизвиква задушаване. Задушлив газ. Задушлива смрад.
задушница мн. задушници, ж.
В християнската религия — общ помен на умрелите, обикн. на гробища.
• Наял се като попско дете на задушница. Наял се до насита.
задълбавам задълбаващ, несв. и задълбая, св.
1. Навлизам дълбоко навътре. Задълбах с мотиката надолу в пръстта. Задълбах в гората.
2. Прен. Навлизам в проблем, отношения; задълбочавам.
— задълбавам се/задълбая се. Задълбочавам се.
задълбая задълбаеш, мин. св. задълбах, мин. прич. задълбал, св.
— вж. задълбавам.
задълбоча задълбочиш, мин. св. задълбочих, мин. прич. задълбочил, св.
— вж. задълбочавам.
задълбочавам задълбочаваш, несв. и задълбоча, св.; какво.
Навлизам дълбоко в същност, в отношения и под. Задълбочавам изследванията по въпроса.
— задълбочавам се/задълбоча се.
1. Ставам по-дълбок, навлизам в същността си. Кризата се задълбочи.
2. В какво. Вниквам в нещо, съсредоточавам вниманието си, навлизам в същността. Задълбочих се в теорията.
// същ. задълбочаване, ср.
задълбочен задълбочена, задълбочено, мн. задълбочени, прил.
1. Който е съсредоточил вниманието си над нещо или е навлязъл в същността.
2. Който е стигнал до същността на проблем. Задълбочено проучване.
// нареч. задълбочено.
задължа задължиш, мин. св. задължих, мин. прич задължил, св.
— вж. задължавам.
задължавам задължаваш, несв. и задължа, св.
1. Кого. Натоварвам, заставям да направи нещо. Задължих я да ми помага.
2. Кого. Карам да се чувства задължен. Много ме задължавате е тази услуга.
— задължавам се/задължа се. Поемам задължение.
задължен задължена, задължено, мн. задължени, прил.
1. Който е поел отговорност, задължение. Задължен съм всеки ден да почиствам стаята.
2. Който трябва да се отблагодари, да се отплати, в дълг е.
3. Който е взел пари в заем.
задължение мн. задължения, ср.
1. Нещо, което съм длъжен да изпълня.
2. Ангажимент по договор или морал. Имам задължения към родителите си.
задължителен задължителна, задължително, мн. задължителни, прил.
1. Който трябва да се направи или спази. Задължителни условия. Задължителна почивка.
2. Който трябва да бъде винаги присъщ. Задължителна усмивка.
// нареч. задължително.
задънвам задънваш, несв. и задъня, св.; какво.
1. Поставям дъно на нещо, отворено в двата си края. Задънвам каца.
2. Правя непроходим; задръствам. Задънвам улица.
3. Прен. Разг. Насищам, задоволявам. Три гърла са, не можеш да ги задъниш.
4. Диал. Покривам дъното на съд, който трябва да напълня. Задъни ли вече щайгата?
— задънвам се/задъня се.
1. Задръствам се. Да се задъниш, дано!
2. Засищам се, задоволявам се.
// прил. задънен, задънена, задънено, мн. задънени.
задъня задъниш, мин. св. задъних, мин. прич. задънил, св.
— вж. задънвам.
задържа задържиш, мин. св. задържах, мин. прич. задържал, св.
— вж. задържам.
задържам задържаш, несв. и задържа, св.
1. Какво/кого. Спирам за по-дълго в същото положение. Задържа ръката си в неговата. Задържам погледа си върху нея. Задържам парите у себе си.
2. Какво/кого. Спирам при движението му, забавям. Задръж топката.
3. Какво/кого. С усилие временно възпирам настъпление, развитие. Задържам противникови войски.
4. При бременност — запазвам плода от преждевременно изхвърляне.
5. Кого. Арестувам, затварям за кратко. Задържаха го в полицията.
— задържам се/задържа се.
1. Оставам, спирам се някъде. Задържах се на село два дни.
2. Оставам в същото положение, в същата степен. Времето се задържа цял месец горещо.
// същ. задържане, ср.
задържан задържана, задържано, мн. задържани. прил.
1. Който е арестуван, отведен в полицията.
2. Който е отнет временно. Задържани вещи. Задържана кола.
3. Който е спиран някъде, спъван, насъбран. Задържано развитие.
задъхам се задъхаш се, мин. св. задъхах се, мин. прич. задъхал се, св.
— вж. задъхвам се.
задъхвам се задъхваш се, несв. и задъхам се, св.
От умора, болест, горещина или силни чувства — дишам тежко и учестено. Задъхваше се по стълбите.
// прил. задъхан, задъхана, задъхано, мн. задъхани.
задявам задяваш, несв. и задяна, св.
1. Какво. Слагам на гърба си товар или торба с помощта на върви, ремъци и под.
2. Кого. Ухажвам.
3. Кого. Шегувам се, закачам.
- задявам се/задяна се. С кого. Закачам се, шегувам се.
задяна заденеш, мин. св. задянах, мин. прич. задянал, св.
— вж. задявам.
заедно нареч.
1. Съвместно, общо. Работим заедно.
2. Едновременно. Завършихме училище заедно.
заек мн. зайци, (два) заека, м.
1. Животно от семейството на гризачите, с дълги задни крака и дълги уши, с месо, което се употребява за храна, а кожата му — за дрехи.
2. Прен. Разг. Новопостъпил войник, ученик, студент.
• Гърмян заек. Опитен в нещо.
• Спя като заек. Спя леко.
• С един куршум два заека (удрям). С едно усилие, наведнъж свършвам две неща.
заеквам заекваш, несв. и заекна, св.
Изговарям някои звукове или срички със задържане или повтаряне; запъвам се.
заекна заекнеш, мин. св. заекнах, мин. прич. заекнал, св.
— вж. заеквам.
заем мн. заеми, (два) заема, м.
1. Пари или вещи, които дадено лице получава или дава временно с определени условия за връщане.
2. Кредит от банка. Безлихвен заем.
заема заемеш, мин. св. заех, мин. прич. заел, се.
— вж. заемам.
заема се заемеш се, мин. св. заех се, мин. прич. заел се, св.
— вж. заемам се.
заемам заемаш, несв. и заема, св.
1. Какво. Давам или получавам в заем. Ще ми заемеш ли сто лева за десет дни?
2. Приемам чужди идеи, мисли, думи от чужд език. Заели сме много думи от френски език.
// прил. заeт, заeта, заeто, мн. заeти.
заемам заемаш, несв. и заема, св.; какво.
1. Изпълвам някакво място; намирам се някъде. Музикантите заеха местата си. Шкафът зае голяма част от стаята. Заемам позиция.
2. Обитавам или владея за някаква дейност. Квартирантката заема една стая.
3. Завземам, превземам.
4. Постъпвам или съм на длъжност, на работно място. Заемам редакторско място.
5. Нареждам се според представяне в състезание по важност, значение. Нашият отбор по футбол зае последното място. Въпросът заема първо място.
6. Прен. Обземам, изпълвам време, мисли и др. Тази любов зае всичките ѝ мисли. Науката заемаше цялото му внимание.
7. Придобивам вид, поза, изражение.
8. Изразявам, застъпвам становище.
заемам се заемаш се, несв. и заема се, св.
1. С какво. Залавям се, захващам се с някаква работа. Аз ще се заема с готвенето, а ти си почети вестник.
2. С какво. Ангажирам се, наемам се, обикн. с трудна задача, работа. Ще се заемеш ли с доставянето на стоката?
заемен заемна, заемно, мн. заемни, прил.
1. Спец. Който се отнася до заем.
2. Който може да се заеме. Заемен капитал.
3. Който е свързан със заемане на книги от библиотека.
• Заемна служба. Служба и помещение в библиотека за раздаване на книги на читатели. Заемната служба работи от 8 часа.
заемка мн. заемки, ж.
1. Спец. Дума, заета от чужд език, обикн. за назоваване на ново понятие.
2. Нещо, заето от друг народ, в областта на културата.
заемодател заемодателят, заемодателя, мн. заемодатели, м.
Този, който дава заем.
заемоискател заемоискателят, заемоискателя, мн. заемоискатели, м.
Спец. Лице, което иска заем, обикн. от учреждение.
заесени се мин. св. заесени се, мин. прич. заесенило се, св.
— вж. заесенява се.
заесенява се несв. и заесени се, св.
Настъпва есента, започва да се чувства есента.
зает заета, заето, мн. заети, прил.
1. Който има да върши нещо. Днес ще бъда много заета.
2. Който е запълнен, ангажиран. Редакторското място е вече заето. Тази маса е заета.
// същ. заетост, заетостта, ж.
• Телефонът дава заето. Телефонът излъчва сигнал, означаващ, че по линията в момента се говори.
зает заета, заето, мн. заети, прил.
Който е получен в заем. Заети пари. Заета рокля.
заешки заешка, заешко, мн. заешки, прил.
1. Който е свързан със заек. Заешки уши. Заешка кожа.
2. Който е присъщ на заек. Заешка скорост.
• Заешко сърце. Плах, страхлив.
зажаднея зажаднееш, мин. св. зажаднях, мин. прич. зажаднял, се.
— вж. зажаднявам.
зажаднявам зажадняваш, несв. и зажаднея, св.; за какво.
1. Започвам да изпитвам жажда за вода.
2. Прен. Изпитвам силно желание. Зажадня за устните му.
заженвам заженваш, несв. и заженя, се.; кого.
Започвам да подготвям женитбата или сватбата на син или дъщеря. Заженвам син.
— заженвам се/зажепя се. Решавам да се женя, подготвям се да се женя.
заженя зажениш, мин. св. зажених, мин. прич. заженил, се.
— вж. заженвам.
заживея заживееш, мин. св. заживях, мин. прич. заживял, св.
— вж. заживявам.
заживявам заживяваш, несв. и заживея, св.
1. Започвам да живея поновому. Заживявам в града.
2. Диал. За рана — заздравявам.
заздравея заздравееш, мин. св. заздравях, мин. прич. заздравял, св.
— вж. заздравявам.
заздравя заздравиш, мин. св. заздравих, мин. прич. заздравил, св.
— вж. заздравявам.
заздравявам заздравяваш, несв. и заздравя, св.; какво.
Правя нещо по-здраво, по-стабилно; укрепвам. Лепилото ще заздрави сместа. Детето ще заздрави брака им.
// прил. заздравен, заздравена, заздравено, мн. заздравени.
заздравявам заздравяваш, несв. и заздравея, св.
За рана — зараствам. Раната заздравя за един месец.
// прил. заздравял, заздравяла, заздравяло, мн. заздравели.
заземя заземиш, мин. св. заземих, мин. прич. заземил, св.
— вж. заземявам.
заземявам заземяваш, несв. и заземя, св.; какво.
Свързвам за безопасност (чрез проводник) електрически уред със земята.
// същ. заземяване, ср.
// прил. заземен, заземена, заземено, мн. заземени.
зазидам зазидаш, мин. св. зазидах, мин. прич. зазидал, св.
— вж. зазиждам.
зазидвам зазидваш, несв.
Зазиждам.
зазиждам зазиждаш, несв. и зазидам, св.
1. Какво. Затварям отвор със зид, със стена. Зазиждам прозорец.
2. Какво. Поставям в зид. Зазиждам пари.
3. Кого/какво. Оставям в помещение, като затварям всички отвори със зид.
4. В народните поверия — вграждам нечия сянка, за да стане градежът по-здрав.
зазими се мин. св. зазими се, мин. прич. зазимило се, св.
— вж. зазимява се.
зазимя зазимиш, мин. св. зазимих, мин. прич. зазимил, св.
— вж. зазимявам.
зазимява се несв. и зазими се, св. Времето става зимно. Тази година се зазими рано.
зазимявам зазимяваш, несв. и зазимя, св.; какво.
Подготвям за прекарване на зимата - машини, животни и др.
- зазимявам се/зазимя се. Започвам да карам зимата. Пак се зазимих без ново палто.
// прил. зазимен, зазимена, зазимено, мн. зазимени.
зазори мин. св. зазори, мин. прич. зазорило, св.
— вж. зазорява.
зазорява несв. и зазори, св.
Разсъмва се, развиделява се.
— зазорява се/зазори се. Зазорява.
зазубря зазубриш, мин. св. зазубрих, мин. прич. зазубрил, св.
— вж. зазубрям.
зазубрям зазубряш, несв. и зазубря, св.; какво.
1. Научавам наизуст, механично.
2. Започвам да зубря.
// прил. зазубрен, зазубрена, зазубрено, мн. зазубрени.
зазяпам се зазяпаш се, св.
— вж. зазяпвам се.
зазяпвам се зазяпваш се, несв. и зазяпам се, св.; по какво.
1. Гледам втренчено и дълго, заглеждам се, захласвам се. Зазяпвам се по витрините.
2. Прен. Увличам се. От малък се зазяпваше по машинките.
3. Прен. Задявам се, закачам се. Зазяпвам се по жени.
заигравам заиграваш, несв. и заиграя, св.
1. Започвам да играя.
2. Кого. Залъгвам, забавлявам дете.
3. С кого. Увличам се, флиртувам. Не заигравай с властта.
— заигравам се/заиграя се. Увличам се в игра. Заиграва се и не се прибира да яде.
// същ. заиграване, ср.
заиграя заиграеш, мин. св. заиграх, мин. прич. заиграл, св.
— вж. заигравам.
заимствам заимстваш, несв. и св.
Приемам, възприемам чужди идеи, мисли, думи и под.
// същ. заимстване, ср.
заимствувам заимствуваш, несв. и св.
Заимствам.
заинатя се заинатиш се, мин. св. заинатих се, мин. прич. заинатил се, св.
— вж. заинатявам се.
заинатявам се заинатяваш се, несв. и заинатя се, св.
1. Започвам да се инатя
2. Проявявам инат. Заинати се и се ожени за него.
заинтересовам заинтересоваш, несв. и св.
Заинтересувам.
заинтересован заинтересована, заинтересовано, мн. заинтересовани, прил.
Заинтересуван.
заинтересувам заинтересуваш, несв. и св.; кого.
Възбуждам интерес. С този въпрос заинтересувах всички.
— заинтересувам се. За кого/за какво. Започвам да проявявам интерес. Заинтересувах се за условията на работа.
заинтересуван заинтересувана, заинтересувано, мн. заинтересувани, прил.
Който има и/или проявява интерес.
// същ. заинтересуваност, заинтересуваността, ж.
заинтригувам заинтригуваш, несв. и св.
Кого. Предизвиквам силно любопитство, интерес. Личността му я заинтригува.
— заинтригувам се. Изпитвам силен интерес, любопитство.
// прил. заинтригуван, заинтригувана, заинтригувано, мн. заинтригувани.
зайка мн. зайки, ж.
Зайкиня.
зайкиня мн. зайкини, ж.
Женски заек.
зайре само ед.
1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни.
2. Запаси от зърнени храни.
зайцевъдство само ед.
1. Организирано отглеждане на питомни зайци.
2. Наука за отглеждане на питомни зайци.
зайцеферма мн. зайцеферми, ж.
Ферма за отглеждане на зайци.
зайчар зайчарят, зайчаря, мн. зайчари, м.
1. Човек, който отглежда зайци.
2. Ловец, който умее да убива или да лови зайци.
3. Ловно куче, което преследва зайци.
зайчарник мн. зайчарници, (два) зайчарника, м.
Специално направено помещение или постройка за отглеждане на питомни зайци. Направих два зайчарника от дъски.
зайче мн. зайчета, ср.
1. Малък заек.
2. Малкото на заек.
3. Само мн. Бялата пяна, която се образува на гребена на морски вълни.
• Слънчево зайче. Подвижни светли слънчеви петна в сянка.
• Правя слънчево зайче. С огледало или подобна повърхност отразявам слънчевите лъчи и ги насочвам към някого, за да го заслепя.
зайчи зайча, зайче, мн. зайчи, прил.
Заешки. Зайчи стъпки. Зайча мас.
закален закалена, закалено, мн. закалени, прил.
1. Който е добил физическа и нравствена издръжливост; кален. Беше закален и не настиваше.
2. Спец. За метал, стъкло и др. — който е добил голяма твърдост чрез силно нагряване и бързо охлаждане. Закалена стомана.
закалителен закалителна, закалително, мн. закалителни, прил.
Който е предназначен да закалява. Закалителни процедури.
закалка само ед.
Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка.
закаля закалиш, мин. св. закалих, мин. прич. закалил, св.
— вж. закалявам.
закалявам закаляваш, несв. и закаля, св.
1. Кого. Правя някой да стане физически или/и нравствено издръжлив, силен.
2. Какво. Придавам твърдост на метал и др. чрез силно нагряване и бързо охлаждане; калявам.
— закалявам се/ закаля се. Ставам кален.
// същ. закаляване, ср.
закана мн. закани, ж.
Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана.
заканвам заканваш, несв. и заканя, св:, кого.
Започвам да каня. От един месец съм заканила гости.
— заканвам се/заканя се.
1. На кого. Отправям закана. Закани се да му отмъсти.
2. Започвам да възнамерявам нещо, да се каня да направя нещо.
заканителен заканителна, заканително, мн. заканителни, прил.
Който съдържа и/или изразява закана. Заканителен глас. Заканителен поглед.
заканя заканиш, мин. св. заканих, мин. прич. заканил, св.
— вж. заканвам.
закарам закараш, св.
— вж. закарвам.
закарвам закарваш, несв. и закарам, св.
1. Какво. Завеждам животни, като ги направлявам; откарвам.
2. Какво/кого. Карам до определено място с превозно средство. Закарах доматите на пазара.
3. Кого. Завеждам принудително някъде. Закараха го в полицията.
4. Започвам да карам. Закара кола на двайсет години.
закача закачиш, мин. св. закачих, мин. прич. закачил, св.
— вж. закачам.
закачалка мн. закачалки, ж.
1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи.
2. Приспособление с кука за окачване на дреха в гардероб. Трябва да си купя няколко закачалки.
3. Гайка, пришита към дреха, за окачване.
4. Всяко приспособление за окачване.
закачам закачаш, несв. закача, св.; какво.
1. Поставям някъде да виси. Закачих си палтото на закачалката.
2. Прикрепям към нещо. Закачих колата към камиона.
— закачам се/закача се. За какво. Залавям се, захващам се. Рибата се закачи за въдицата.
// същ. закачане, ср.
• Закачам на въжето. Обесвам.
закачам закачаш, несв. и закача, св.
1. Какво. Засягам в края при движение. Закачих чашата и тя падна.
2. Прен. Какво/кого. Засягам с действия, като причинявам неприятности. Съкращенията не го закачиха.
3. Прен. Кого. Задявам, шегувам се. Обича да закача момичетата.
4. Прен. Разг. От какво. Облагодетелствам се. Закачих малко от парите му.
— закачам се/закача се.
1. Засягам се от нещо при движение. Кракът ми се закачи за стъпалото.
2. Задявам се, шегувам се.
• С пръст не закачам (някого). Не правя нищо лошо на някого.
// същ. закачане, ср.
закачвам закачваш, несв.
Закачам.
закачка мн. закачки, ж.
Шега, задяване.
• Имам закачка (с някого). Имам приятелски, интимни отношения.
закачлив закачлива, закачливо, мн. закачливи, прил.
1. Който обича да се шегува, да се закача.
2. Който изразява или съдържа закачка, предизвикателство. Закачлив поглед.
// нареч. закачливо.
закашля закашлиш, мин. св. закашлих, мин. прич. закашлил, св.
— вж. закашлям.
закашлям закашляш, несв. и закашля, св. Започвам да кашлям.
— закашлям се/закашля се. Започвам да кашлям дълбоко, продължително.
заквасвам заквасваш, несв. и заквася, св.
Подквасвам.
закваска само ед.
1. Вещество, което предизвиква подквасване; подквас.
2. Прен. Склонност, заряд, който съм получил. Творческа закваска.
заквася заквасиш, мин. св. заквасих, мин. прич. заквасил, св.
— вж. заквасвам.
закича закичиш, мин. св. закичих, мин. прич. закичил, св. — вж. закичвам.
закичвам закичваш, несв. и закича, св.; какво.
Втъквам, забождам цвете в коса или на дреха за украшение.
— закичвам се/закича се. Закичвам себе си.
// прил. закичен, закичена, закичено, мн. закичени.
заклатвам заклатваш, несв.
Заклащам.
заклатя заклатиш, мин. св. заклатих, мин. прич. заклатил, св.
— вж. заклащам.
заклащам заклащаш, несв. и заклатя, св.; какво.
1. Започвам да клатя. Заклати глава.
2. Клатя малко, поклащам. Ветрецът заклащаше листата и те зашумяваха.
— заклащам се/заклатя се.
1. Започвам да се клатя, залюлявам се.
2. Тръгвам нанякъде, като се клатя. Старицата се заклати по улицата.
заклевам заклеваш, несв. и закълна, св.; кого.
1. Настойчиво искам от някого да направи нещо, като под клетва (в 1 знач.). Заклевам те да не напускаш страната си.
2. Организирам клетва на войници. Вчера заклехме младите войници.
— заклевам се/закълна се. Давам клетва. Заклех и се във вярност.
заклеймя заклеймиш, мин. св. заклеймих, мин. прич. заклеймил, св.
— вж. заклеймявам.
заклеймявам заклеймяваш, несв. и заклеймя, св.; кого\какво.
Осъждам остро, изобличавам публично. Заклеймиха изменниците.
// прил. заклеймен, заклеймена, заклеймено, мн. заклеймени.
заклет заклета, заклето, мн. заклети, прил.
1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген.
2. Който е дал клетва.
заклещтвам заклещваш, несв. и заклещя, св.; какво.
Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си крака в една дупка между камъните.
- заклещвам се/заклещя се. Попадам на тясно място, от което е трудно да изляза. Костта се заклещи между зъбите.
// същ. заклещване, ср.
заклещя заклещиш, мин. се. заклещих, мин. прич. заклещил, се.
— еж. заклещвам.
заклинам заклинаш, несв.
Заклевам (в 1 знач.).
заклинание мн. заклинания, ср.
Магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Жената шепнеше заклинания над болното дете.
заклинателен заклинателна, заклинателно, мн. заклинателни, прил.
Който е свързан със заклинание. Заклинателни слова.
заклинвам заклинваш, несв. и заклиня, св. ; какво.
Затягам нещо с помощта на клин, слагам клин.
заклиня заклиниш, мин. св. заклиних, .мин. прич. заклинил, св.
— вж. заклинвам.
заключа заключиш, мин. св. заключих, мин. прич. заключил, св.
— вж. заключвам.
заключа заключиш, мин. св. заключих, мин. прич. заключил, св.
— вж. заключавам.
заключавам заключаваш, несв. и заключа, св.
1. Правя извод, умозаключение. От вида ѝ заключаваше, че е прекарала тежки дни.
2. Обобщавам, приключвам разсъждения, разговор и под.
— заключавам се/заключа се. Съдържам се, състоя се в нещо. Трудността се заключава в следното.
заключалка мн. заключалки, ж.
Приспособление, механизъм за заключване; ключалка. Заключалката се повреди и гардеробът не се заключва.
заключвам заключваш, несв. и заключа, св.
1. Какво. Превъртам ключ в бравата на врата. Заключих вратата в 10 часа.
2. Какво. Затварям с ключ врата на помещение, чекмедже и под.
3. Кого/какво. Оставям в помещение, затворено с ключ.
— заключвам се/заключа се.
1. За врата, стая — имам брава, която може да се затваря с ключ. Този гардероб заключва ли се?
2. За врата, стая — имам брава, която работи, не е повредена. Стаята не се заключва, бравата не работи.
3. Прен. Ставам необщителен. Заключи се в себе си, не говореше с никого.
заключен заключена, заключено, ми. заключени, прил.
Който е затворен с ключ.
заключение мн. заключения, ср.
1. Извод, логическо следствие. От облеклото и си направих заключение, че е бедна.
2. Преценка на експерт, на лекар. Лекарят даде заключението си.
3. Част от композицията на съчинение и под. с изводи. Написал си много дълго заключение.
заключителен заключителна, заключително, мн. заключителни, прил.
Който се отнася до завършване, довършване, приключване. Заключителен етап. Заключителни работи. Заключителни думи.
закова заковеш, мин. св. заковах, мин. прич. заковал, св.
— вж. заковавам.
заковавам заковаваш, несв. и закова. св.; какво.
1. Забивам гвоздей или остър предмет с чукане. Заковах два гвоздея в стената.
2. Прикрепям някъде посредством гвоздей или островърх предмет. Заковах закачалката на вратата.
3. Посредством прикрепване с гвоздеи затварям врата, прозорец и под., за да не се ползват.
4. Прен. Спирам рязко движението на превозно средство, което управлявам. Заковах колата пред светофара.
5. Прен. За поглед, внимание — спирам, приковавам. Заковал поглед в прозореца. Тази случка закова вниманието на всички.
— заковавам се/закова се.
1. За гвоздей или островърх предмет — прониквам някъде.
2. Прен. Спирам за дълго движението си, развитието си. Слънцето се е заковало на небето.
3. Спирам се внезапно (от силни преживявания). Заковах се от страх.
4. В кого/в какво. За поглед, очи — втренчвам се. Очите му се заковаха в нея.
// прил. закован, закована, заковано, мн. заковани.
закога нареч.
С отрицание или във въпрос — означава, че времето за извършване на нещо е изтекло. Закога ще лягаш, вече се съмна. Няма закога да ходиш, хората вече се връщат.
закодирам закодираш, несв. и св.; какво.
Кодирам.
// прил. закодиран, закодирана, закодирано, мн. закодирани.
заколвам заколваш, несв. и заколя, св.
1. Какво/ кого. Коля.
2. Прен. Кого. Сразявам, разоравам, провалям. С това пиянство просто закла родителите си. Закла ме с тези думи.
// същ. заколване, ср.
заколение само ед.
Обикн. водя/ отивам/ изпращам на заколение - като че ли на смърт, гибел, на тежки страдания. Водят народа на заколение. Вървя, като че ли отивам на заколение.
заколя заколиш, мин. св. заклах, мин. прич. заклал, св.
— вж. заколвам.
закон мн. закони, (два) закона, м.
1. Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна. Спазвам законите. Издавам закони.
2. Сборник с нормативни актове.
3. Писани или неписани норми и правила на поведение и живот в група или общност. Християнски закон. Семейни закони. Селски закони.
4. Връзка и зависимост между явленията в обективната действителност. Природни закони. Закони на физиката. Обществени закони. Закон за земното привличане.
• Извън закона. Без граждански и политически права.
• Закон Божи. Правила на християнската религия, изучавани като учебен предмет.
• Драконови закони. Сурови закони.
законен законна, законно, мн. законни, прил.
1. Който е според закона; законосъобразен. Законни основания.
2. Който е официален, според законите. Законна жена. Законна власт.
3. Който е естествен, обоснован, логически. Законни последици. Законен извод. Законна гордост.
// нареч. законно.
законник мн. законници, (два) законника, м.
Сборник със закони.
законност законността, само ед., ж.
Качество на законен (в 1 знач.). В страната няма законност.
законов законова, законово, мн. законови, прил.
Който принадлежи на закона (в 1 знач.). Законово положение. Законова уредба.
законодател законодателят, законодателя, мн. законодатели, м.
1. Лице, което създава закони (в 1 знач.).
2. Спец. Държавен орган, който създава, издава и отменя закони.
3. Прен. Лице, което със своя пример формира образци за поведение, мода и под. Законодатели на модата.
законодателен законодателна, законодателно, мн. законодателни, прил.
Който се отнася до законодателство. Законодателен орган.
законодателка мн. законодателки, ж.
Жена законодател.
законодателски законодателска, законодателско, мн. законодателски, прил.
Който се отнася до законодател и до законодателство. Законодателски принципи.
законодателствам законодателстваш, несв. и св.
Създавам закони (в 1 знач.).
// същ. законодателстване, ср.
законодателство само ед.
Създаване, издаване, изменяне и отменяне на закони. Гражданско законодателство.
законодателствува законодателствуваш, несв. и св.
Законодателствам.
закономерен закономерна, закономерно, мн. закономерни, прил.
Който е подчинен на закони (в 3 знач.).
// същ. закономерност, закономерността, ж.
закононарушение мн. закононарушения, ср.
Нарушаване на законите (в 1 знач.).
законоположение мн. законоположения, ср.
Положение, пункт от закон.
законопрестъпление мн. законопрестъпления, прил.
Нарушаване на закона; престъпление.
законосъобразен законосъобразна, законосъобразно, мн. законосъобразни, прил.
Който е съобразен със закона, според закона. Законосъобразен живот.
// нареч. законосъобразно.
законспирирам законспирираш, несв. и св.; какво/кого.
Правя конспиративен.
— законспирирам се. Ставам конспиративен, прикрит от официалната власт.
// прил. законспириран, законспирирана, законспирирано, мн. законспирирани.
закопавам закопаваш, несв. и закопая, св.
1. Какво. Слагам в издълбана в земята дупка и заравям. Закопавам злато.
2. Разг. Какво. Заравям с пръст изкопана дупка или яма.
3. Кого/какво. Заравям мъртвец; погребвам.
4. Прен. Кого. Съсипвам (обикн. психически), разорявам. Престъплението на сина ѝ я закопа.
5. Прен. Кого. Компрометирам, унищожавам с въпроси, изказвания. На обсъждането на книгата ѝ я закопаха.
6. Прен. Кого. Компрометирам, провалям развитие, кариера. Този неуспех го закопа.
закопая закопаеш, мин. св. закопах, мин. прич. закопал, св.
— вж. закопавам.
закопчавам закопчаваш, несв. и закопчея, св.; какво.
Съединявам части на дреха, на обувка, затварям чанта и под. с помощта на копче или закопчалка, цип.
— закопчавам се/закопчея се.
1. Затварям с копче, закопчалка, цип дреха, обувки и под., които са на мене. Закопчей се, студено е.
2. За дреха, обувки и под. — снабден съм с отвор, който се затваря с копче, закопчалка и под.
// прил. закопчан, закопчана, закопчано, мн. закопчани.
// същ. закопчаване,ср.
закопчалка мн. закопчалки, ж.
Приспособление за затваряне на чанта, обувки и под. Закопчалката на чантата ми се повреди.
закопчея закопчееш, мин. св. закопчах, мин. прич. закопчал, св.
— вж. закопчавам.
закоравея закоравееш, мин. св. закоравях, мин. прич. закоравял, св.
— вж. закоравявам.
закоравявам закоравяваш, несв. и закоравея, св.
1. Ставам корав, твърд. Мускулите му закоравяха.
2. Прен. Ставам груб, безчувствен. Душата му закоравя.
// същ. закоравяване, ср.
закоравял закоравяла, закоравяло, мн. закоравели, прил.
1. Който е станал корав, твърд, груб.
2. Прен. Който е станал безчувствен, жесток.
3. Който трудно се поддава на въздействие; непоправим. Закоравял алкохолик. Закоравял лъжец.
закостенея закостенееш, мин. св. закостенях, мин. прич. закостенял, св.
— вж. закостенявам.
закостенявам закостеняваш, несв. и закостенея, св.
1. Ставам твърд, като кост.
2. Прен. Не се развивам, оставам в едно и също състояние (за възгледи, идеи).
// прил. закостенял, закостеняла, закостеняло, мн. закостенели.
закотвя закотвиш, мин. св. закотвих, мин. прич. закотвил, св.
— вж. закотвям.
закотвям закотвяш, несв.; какво.
Спирам на едно място във водата чрез котва (лодка, кораб). Закотвиха лодката.
— закотвям се/закотвя се. Прен. Разг. Спирам и стоя дълго на едно и също място. Закотвил съм се в този град, никакво мърдане.
// същ. закотвяне, ср.
закрепвам закрепваш, несв.
Закрепявам.
закрепвам закрепваш, несв. и закрепна, св.
1. Ставам як. здрав, стабилен, след като съм бил слаб или болен. Детето порасна и закрепна.
2. Прен. За идеи, чувства, характер, дарба — ставам по-устойчив, стабилен; укрепвам.
// същ. закрепване, ср.
закрепна закрепнеш, мин. св. закрепнах, мин. прич. закрепнал, св.
— вж. закрепвам.
закрепостя закрепостиш, мин. св. закрепостих, мин. прич. закрепостил, св.
— вж. закрепостявам.
закрепостявам закрепостяваш, несв. и закрепостя, св.
1. Истор. Кого. Правя крепостен.
2. Прен. Кого. Правя привързан към едно място, несвободен, зависим. Хубавият апартамент ги закрепости в малкия град.
— закрепостявам се/закрепостя се. Ставам прикован към земя, град, село и др.; засядам.
// прил. закрепостен, закрепостена, закрепостено, мн. закрепостени.
закрепя закрепиш, мин. св. закрепих, мин. прич. закрепил, св.
— вж. закрепявам.
закрепявам закрепяваш, несв. и закрепя, св.
1. Какво. Поставям някъде неподвижно, стабилно; прикрепям. Закрепи цветето в косата си.
2. Правя нещо по-здраво, по-стабилно. Закрепявам финансовото си положение.
3. Започвам да крепя.
— закрепявам се/закрепя се.
1. Заставам стабилно на неудобно място; задържам се прав. Закрепих се до вратата на автобуса.
2. Прен. Разг. Оставам дълго на служба, пост, ставам стабилен. Закрепи се на учителското място.
3. Прен. Разг. Укрепвам финансово, укрепвам здравословно.
4. За време — оставам дълго без промяна. Закрепило се е хубаво време.
// същ. закрепяване, ср.
// прил. закрепен, закрепена, закрепено, мн. закрепени.
закрепям закрепяш, несв.
Закрепявам.
закривам закриваш, несв. и закрия, св.; какво/кого.
Правя нещо да не се вижда; скривам от погледа; прикривам. Закривам лице с дланите си. Дървото закрива гледката. Облакът закрива слънцето.
- закривам се/закрия се. Не се виждам, скривам се от погледа. Колата се закри зад сградата.
// прил. закрит, закрита, закрито, мн. закрити.
закривам закриваш, несв. и закрия, св.
1. Какво. Прекратявам дейност или съществуване. Закривам министерство. Закривам магазин. Закривам сезон.
2. Обявявам край на събрание и под.
// същ. закриване, ср.
закривя закривиш, мин. св. закривих, мин. прич. закривил, св.
— вж. закривявам.
закривявам закривяваш, несв. и закривя, св.
1. Какво. Правя нещо криво от едната или от двете страни, извивам като дъга. Закриви линията и нарисува ухо.
2. Правя завой, завивам. Закривих надясно.
3. Започвам да кривя.
— закривявам се/закривя се.
1. Ставам крив от едната или от двете страни; извивам се като дъга. Ноктите му се закривили.
2. Започвам да се кривя.
// същ. закривяване, ср.
// прил. закривен, закривена, закривено, мн. закривени.
закрила само ед.
Защита, покровителство. Търся закрила. Давам закрила.
// прил. закрилен, закрилена, закрилено, мн. закрилени.
закрилник мн. закрилници, м.
Лице, което закриля, защитава.
закрилница мн. закрилници, ж.
Жена закрилник.
закриля закрилиш, мин. св. закрилих, мин. прич. закрилил, св.
— вж. закрилям.
закрилям закриляш, несв. и закриля, св.; кого/какво.
Защитавам, покровителствам, запазвам като с крило. Квачката закриля пиленцата си.
— закрилям се/закриля се. Закрилям сам себе си.
// същ. закриляне, ср.
закрит закрита, закрито, мн. закрити, прил.
1. Който не се вижда. Закрито място.
2. Който има покрив. Закрит мост. Закрит пазар.
3. Който е престанал да съществува или да действа. Закрито училище.
4. Който е приключен. Панаирът е вече закрит.
• При закрити врата. Спец. Заседание на съда без публика.
• На закрито.
1. Където не се вижда.
2. Под покрив. Цял ден работя на закрито.
закритие мн. закрития, ср.
1. Място или предмет, което служи за прикритие, защита. Търся закритие в дъжда.
2. Във военното дело - съоръжение или постройка за защита; прикритие.
закрия закриеш, мин. св. закрих, мин. прич. закрил, св.
— вж. закривам.
закръглен закръглена, закръглено, мн. закръглени, прил.
1. Който е добил кръгла форма, овален. Закръглени букви.
2. За (женско) тяло — което е със заоблени форми; възпълен.
3. За число — сведено до цяло или до кръгло число.
// същ. закръгленост, закръглеността. ж.
закръгля закръглиш, мин. св. закръглих, мин. прич. закръглил, св.
— вж. закръглям.
закръглям закръгляш, несв. и закръгля, св.; какво.
1. Правя да стане кръгъл. Закръгли си бузите.
2. Попълвам до определен размер. Закръглям печалбата до един милион.
3. Свеждам число до цяло или кръгло.
— закръглям се/закръгля се. За човек — напълнявам, добивам заоблени форми.
закум само ед.
Храст или малко декоративно дърво с продълговати дебели листа и розови, бели, червени или жълти ароматни цветове; олеандър.
закупвам закупваш, несв.
Закупувам.
закупвач мн. закупвачи, м.
Лице, което по професия закупува; закупчик.
закупувам закупуваш, несв. и закупя, св.; какво.
1. Купувам в големи количества, на едро. Не дойдоха да закупят тютюна.
2. Започвам да купувам.
// същ. закупуване, ср.
закупчик мн. закупчици, м.
Лице, което по длъжност закупува стоки, материали и др. за учреждение или предприятие. Работи като закупчик.
закупя закупиш, мин. св. закупих, мин. прич. закупил, св.
— вж. закупувам.
закусвалня мн. закусвални, ж.
Заведение за хранене, обикн. на самообслужване, за бърза консумация. Тук има хубава закусвалня.
закусвам закусваш, несв. и закуся, св.
1. Ям сутрин, за първи път за деня. Закусвам в 8 часа.
2. Ям малко между храненията; хапвам. Хайде да закусим малко и тогава ще работим.
закуска мн. закуски, ж.
1. Първото хранене за деня сутрин или хапване след обед.
2. Малко ядене, хапване между основните хранения за подкрепяне.
3. Храна, която се яде сутрин или между основните хранения.
• Тестени закуски. Дребни тестени изделия, обикн. топли, предназначени да се ядат сутрин или между основните хранения.
• Студени закуски. Студени сандвичи или мезета; студен бюфет.
закуся закусиш, мин. св. закусих, мин. прич. закусил, св.
— вж. закусвам.
закуча се закучиш се, мин. св. закучих се, мин. прич. закучил се, св.
— вж. закучвам се.
закучвам се закучваш се, несв. и закуча се, св. Разг.
1. За механизъм или част, която се завърта, завива и под. — не се въртя, не се завивам; заяждам. Винтът се закучи и трябва да сложа нов.
2. Прен. За работа, дейност и т. н. — не върви успешно, спира. Писането ми се закучи, не мога да продължа.
закъде нареч.
За означаване в коя посока, към кое място е движението. Закъде пътуваш?
• Закъде съм. Не мога да направя нищо, много съм зле. С тия болести закъде съм.
закъдето нареч.-съюз.
Въвежда изречение, което пояснява действието откъм място. Пътувам за там, закъдето си и ти.
закълна закълнеш, мин. св. заклех и закълнах, мин. прич. заклел и закълнал, св.
- вж. заклевам.
закърмя закърмиш, мин. св. закърмих, мин. прич. закърмил, св.
— вж. закърмям.
закърмям закърмяш, несв. и закърмя, св.
1. Кого. Започвам след раждането да храня с майчино мляко.
2. Прен. Кого. От най-ранно детство възпитавам в някакъв дух, идеи, познания и под. Закърмили са го с патриотизъм. Закърмили са го с медицина.
— закърмям се/ закърмя се. С какво. От ранно детство възприемам дух, идеи, познания.
// прил. закърмен, закърмена, закърмено, мн. закърмени.
закърнея закърнееш, мин. св. закърнях, мин. прич. закърнял, св.
— вж. закърнявам.
закърнявам закърняваш, несв. и закърнея, св.
1. За орган или част от тяло — оставам недоразвит поради намаляване или изчезване на функциите ми. Закърняла опашка.
2. Прен. За начин на мислене, мироглед, идеи, познания и под. — не се развивам, смалявам се. След 20 години откъсване от специалността знанията му бяха съвсем закърнели.
// прил. закърнял, закърняла, закърняло, мн. закърнели.
закърпвам закърпваш, несв. и закърпя, св.
1. Кърпя.
2. Прен. Разг. Не връщам взети в заем пари или предмети; завличам. Закърпи ме с 1000 лева.
3. Прен. Разг. Поправям, възстановявам временно материално, финансово положение. С тези пари ще закърпим положението.
// прил. закърпен, закърпена, закърпено, мн. закърпени.
закърпя закърпиш, мин. св. закърпих, мин. прич. закърпил, св.
— вж. закърпвам.
закъсам закъсаш, мин. св. закъсах, мин. прич. закъсал, св.
— вж. закъсвам.
закъсвам закъсваш, несв. и закъсам, св.
1. Разг. Изпадам в тежко положение, загазвам. Закъсвам с парите.
2. Започвам да късам.
— закъсвам се/закъсам се. Започвам да се късам от единия край. Чантата ми се е закъсала.
// прил. закъсал, закъсала, закъсало, мн. закъсали.
// прил. закъсан, закъсана, закъсано, мн. закъсани.
закъснение мн. закъснения, ср.
1. Закъсняване. Този влак винаги има закъснение.
2. Времето след определеното за извършване. Закъснението на влака е 20 минути.
закъснея закъснееш, мин. св. закъснях, мин. прич. закъснял, св.
- вж. закъснявам.
закъснител закъснителят, закъснителя, мн. закъснители, (два) закъснителя, м.
Приспособление за забавяне на избухването в бомба или снаряд. Бомба със закъснител.
закъснявам закъсняваш, несв. и закъснея, св.
1. Правя след определеното време. Днес закъснях за работа. Пролетта закъсня. Закъснях с женитбата си.
2. Оставам, задържам се повече от нормалното. Всяка вечер закъснява по ресторанти.
// същ. закъсняване, ср.
закътам закъташ, св.
— вж. закътвам.
закътан закътана, закътано, мн. закътани, прил.
1. Който е отделен, запазен, скрит. Закътани пари.
2. Който е обграден като в кът, не е на течение. Къщата е на закътано място.
закътвам закътваш, несв. и закътам, св.
1. Какво. Слагам на скрито; запазвам. Закътала съм малко пари за такива случаи.
2. Какво/кого. Обграждам, пазя от поглед, от вятър, от течение.
— закътвам се/закътам се. Заставам, намирам се в обградено, скрито и тихо място, на завет. Селото се е закътало в ниското.
зала мн. зали, ж.
1. Голямо помещение за събрание, кино, за прием, за чакане и т. н. Конгресна зала. Изложбена зала. Операционна зала.
2. Хората в една зала. Залата ръкопляскаше.
залавям залавяш, несв. и заловя, св.
1. Кого. Хващам, улавям и задържам, когото търся или преследвам. Заловили убиеца в дома му.
2. Кого. Заварвам, откривам по време на някакво деяние или престъпление. Заловили го на местопрестъплението. Заловиха го с чужда жена.
— залавям се/заловя се.
1. Захващам се, улавям се с ръце. Залавям се за хорото.
2. Започвам да правя нещо, заемам се. Аз се залавям с чистенето, а ти с готвенето. Трябва да се заловиш за работа.
3. С какво. Заемам се, захващам се; ангажирам се. Залових се с политика.
4. С кого. Започвам отношения. Залови се с несериозен съдружник.
5. С кого. Разправям се, насочвам вниманието си, шегувам се; заяждам се. Защо се залавяш с нея, остави я на спокойствие.
// същ. залавяне, ср.
// прил. заловен, заловена, заловено, мн. заловени.
залагам залагаш, несв. и заложа, св.
1. Какво. Давам, предоставям временно вещи за пари. Заложих си часовника.
2. Поставям, давам пари при хазарт. Колко залагаш в тази игра?
3. Прен. Какво/кого. Предоставям нещо ценно като залог, като цена; рискувам. Залагам си името. Залагам си честта. Залагам си живота.
4. Прен. На кого/на какво. Възлагам надежди, разчитам. Залагам на детето си. Залагам на образованието си.
// същ. залагане, ср.
• Залагам на карта. Рискувам много. Заложих на карта името си.
• Залагам на бита карта. Разчитам на нещо или на някого без възможности.
залагам залагаш, несв. и заложа, св.
1. Какво. Поставям мрежа, капан и под., за да се хване риба, дивеч и др.
2. При експеримент по биология, химия и т. н. — поставям материал.
// същ. залагане, ср.
• Залагам клопка. Подмамвам някого; поставям му уловка.
залегна залегнеш, мин. св. залегнах, мин. прич. залегнал, св.
- вж. залягам.
заледен заледена, заледено, мн. заледени, прил.
1. Който е покрит с лед. Заледена улица.
2. Който е станал на лед. Заледени ягоди.
3. Прен. Който е студен като лед; замръзнал. Заледени ръце.
заледя заледиш, мин. св. заледих, мин. прич. заледил, св.
— вж. заледявам.
заледявам заледяваш, несв. и заледя, св.; какво.
1. Правя да се покрие с лед. Заледявам дърветата.
2. Правя да стане на лед. Студът е заледил езерото.
— заледявам се/заледя се.
1. Покривам се с лед.
2. Ставам на лед.
// същ. заледяване, ср.
залежа залежиш, мин. св. залежах, мин. прич. залежал, св.
— вж. залежавам.
залежа се залежиш се, мин. св. залежах се, мин. прич. залежал се, св.
— вж. залежавам се.
залежавам залежаваш, несв. и залежа, св.
Обикн. за стоки — стоя дълго непродаден. Скъпите изделия залежават.
// прил. залежал, залежала, залежало, мн. залежали.
залежавам се залежаваш се. несв. и залежа се, св.
1. Оставам по-дълго в леглото, обикн. сутрин. Работеше много, сутрин се залежаваше.
2. Дълго време съм болен на легло.
залежи само мн.
Находище на полезни изкопаеми или други природни богатства. Медни залежи. Петролни залежи.
залез само ед.
1. За слънце - скриване зад хоризонта; заник, захождане.
2. Прен. Упадък, изчезване на нещо, което е било във възход. Залез на слава. Залез на кариера.
• Към залез съм. Отивам към изчезване, захождане.
• По залез слънце. Времето, когато слънцето се скрива.
залепвам залепваш, несв.
Залепям.
залепвам залепваш, несв. и залепна, св.
1. Прилепвам плътно към нещо. Езикът ми залепна за небцето.
2. Прен. Прилепен съм плътно към нещо. Залепна за оградата, за да не го видят.
3. Прен. Стоя неотклонно, дълго до нещо, използвам го дълго. Залепна за прозореца. Залепна за телефона.
залепна залепнеш, мин. св. залепнах, мин. прич. залепнал, св.
— вж. залепвам.
залепя залепиш, мин. св. залепих, мин. прич. залепил, св.
— вж. залепям.
залепям залепяш, несв. и залепя, св.
1. Какво. Съединявам, прикрепям едно към друго посредством леплива материя; лепя. Залепям обявление на стената.
2. Какво. Уплътнявам дупка посредством прикрепяне; лепя. Залепям гума.
3. Прен. Разг. На кого, какво. Удрям плесница със замах.
4. Разг. Поставям оценка на ученик, студент, обикн. неудовлетворителна. Пак ми залепиха двойка по физика.
— залепям се/залепя се.
1. Прикрепвам се сам към някой предмет. Една дъвка се е залепила за роклята ти.
2. Прен. Разг. За кого/за какво. Неотклонно следвам. Залепи се за нея, не и дава да мръдне сама.
// прил. залепен, залепена, залепено, мн. залепени.
• Стомахът ми е залепен за гърба. Много съм гладен.
залесител залесителят, залесителя, мн. залесители, м.
Лице, което залесява.
залесителен залесителна, залесително, мн. залесителни, прил.
Който се отнася до залесяване. Залесителни работи.
залеся залесиш, мин. св. залесих, мин. прич. залесил, св.
— вж. залесявам.
залесявам залесяваш, несв. и залеся, св.; какво.
Засаждам голо място с дръвчета, за да стане гора. Залесиха баира.
// същ. залесяване, ср.
// прил. залесен, залесена, залесено, мн. залесени.
залея залееш, мин. св. залях, мин. прич. залял, св.
- вж. заливам.
залив мн. заливи, (два) залива, м.
Водно пространство от море, езеро или голяма река, вдадено в сушата. Заливът беше тих и спокоен. Излязохме от залива в открито море.
заливам заливаш, несв. и залея, св.
1. Какво/ кого. Обливам. Заливам със сос. Заливам със сироп.
2. Какво/кого. Покривам, наводнявам. Вълните заляха лодката. Водата заливаше улиците.
3. Какво/кого. Цапам обилно с течност. Залях покривката със супа. Залях книгата с кафе.
4. Прен. За множество — изпълвам, разпростирам се. Децата заляха уличката .
5. Прен. За стоки — изпълвам, разпространявам се. Черешите са залели пазара. Вносни стоки заливат магазините.
6. Прен. За светлина, червенина, силно чувство — изпълвам, покривам, обхващам. Светлината заля стаята. Червенина заля лицето и. Злоба и завист заливаха душата му.
7. Диал. Наливам, разливам на някого вино или ракия.
— заливам се/залея се. Заливам себе си.
• Заливам се в смях. Смея се силно.
• Заливам се в сълзи. Плача с обилни сълзи.
• Заливам с ругатни. Обсипвам с ругатни.
заливам заливаш, несв. и залея, св.
Напълвам с разтопен метал, асфалт, бетон и под. празнина или пукнатини; изливам.
// същ. заливане, ср.
заливка само ед.
1. Заливане.
2. Материал за заливане. Циментова заливка.
3. Смес за заливане в готварството — при приготвяне на консерви, салати и др.
залижа залижеш, мин. св. зализах, мин. прич. зализал, св.
— вж. зализвам.
зализвам зализваш, несв. и залижа, св.; какво.
Плътно приглаждам, правя да прилепне (обикн. коса). Зализал косата и мустаците си.
— зализвам се/залижа се. Приглаждам, прилепвам косата си. Зализал се като проститутка.
// прил. зализан, зализана, зализано, мн. зализани. Зализана физиономия.
залисам залисаш, св.
— вж. залисвам.
залисан залисана, залисано, мн. залисани, прил.
Който е увлечен, зает с нещо и не обръща внимание на друго. Бях залисана с готвенето и не чух нищо.
// същ. залисаност, залисаността, ж.
залисвам залисваш, несв. и залисам, св.; кого.
1. Отвличам вниманието, занимавам с нещо друго. Не ме залисвай с твоите работи, трябва да уча.
2. Разг. Диал. Забавлявам, бавя дете.
- залисвам се/залисам се.
1. Отклонявам вниманието си към нещо друго, разсейвам се. Залисах се с готвене и пране и не си свърших работата.
2. Задълбочавам се, увличам се, не забелязвам нищо друго.
3. Развличам се, разтушавам се. Добре, че имаме животни да се залисваме с тях.
// същ. залисване, ср.
залисия само ед.
1. Обвързаност на вниманието с нещо за сметка на друго. В залисията си забравих парите.
2. Суетня, шум, обърканост. Голяма залисия беше, докато се приготвят за пътуването.
залитам залиташ, несв. и залитна, св.
1. Загубвам равновесие, накланям се да падна; олюлявам се. Беше пиян и залиташе на всяка крачка.
2. Прен. Разг. По какво. Увличам се по нещо, отклонявам се от общоприетото; прекалявам. Залитам по екстравагантното.
3. По кого. Увличам се, задирям настойчиво. Залита по нея.
4. За какво. Стремя се настойчиво, прекалено. Залиташе за пари и това го довърши.
// същ. залитане, ср.
залитна залитнеш, мин. св. залитнах, мин. прич. залитнал, св.
— вж. залитам.
залича заличиш, мин. св. заличих, мин. прич. заличил, св.
— вж. заличавам.
заличавам заличаваш, несв. и залича, св.
1. Какво. Изтривам, замазвам, унищожавам, премахвам. Заличи надписа с бяла боя. Водата заличи стъпките по пясъка. Заличавам следите си.
2. Какво/кого. Правя да се забрави, да се премахне от мислите. Новият живот заличи мъката ѝ.
— заличавам се/залича се.
1. Изтривам се, изличавам се.
2. Изчезвам от паметта.
• Заличавам от лицето на земята. Унищожавам изцяло.
заловя заловиш, мин. св. залових, мин. прич. заловил, св.
— вж. залавям.
залог мн. залози, (два) залога, м.
1. Остар. Вещ или имот, който се предоставя временно срещу пари.
2. Сума (или вещ), предоставяна при хазарт.
3. Нещо, което се предоставя като уверение. Давам като залог.
залог мн. залози, (два) залога, м.
Спец. Глаголна категория, която показва отношението на глаголното лице към глаголното действие. Деятелен залог.
заложа заложиш, мин. св. заложих, мин. прич. заложил, св.
- вж. залагам.
заложба мн. заложби, ж.
Обикн. мн. Вродена дарба; талант. Имам заложби. Развивам заложбите си.
заложник мн. заложници, м.
1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го. Вземам за заложник. Пътниците в самолета стават заложници на терористите.
2. Прен. Лице, което е гарант на интереси, идеи и под. Станах заложник на чужди интереси.
заложница мн. заложници, ж.
Жена заложник.
заложничество само ед.
Положение на заложник. Заложничеството ми не беше много тежко.
залоствам залостваш, несв. и залостя, св.; какво.
Затварям врата с помощта на лост, резе и под.; затварям здраво. Живея сама и залоствам вратата.
— залоствам се/залостя се.
1. Заключвам се някъде.
2. Заклещвам се.
3. Прен. Настанявам се удобно и не смятам да се местя.
// прил. залостен, залостена, залостено, мн. залостени.
залостя залостиш, мин. св. залостих, мин. прич. залостил, св.
— вж. залоствам.
залп залпът, залпа, мн. залпове, (два) залпа, м.
Изстрел от няколко оръдия едновременно, обикн. по команда. Дадоха залп за посрещането.
// прил. залпов, залпова, залпово, мн. залпови.
• Залп от ръкопляскания. Бурни ръкопляскания (възгласи и под.), избухнали изведнъж.
залудея залудееш, мин. св. залудях, мин. прич. залудял, св.
— вж. залудявам.
залудо нареч.
Разг. Напразно, без полза. Пилея сили залудо. Залудо работи, залудо не стой.
залудувам залудуваш, св.
Започвам да лудувам. Децата залудуваха по двора.
залудявам залудяваш, несв. и залудея, св. Разг.
1. По какво. Увличам се силно, ставам като луд. Залудявам по него. Залудявам по коли.
2. От какво. Притеснявам се, обърквам се, ставам като луд от много работа, грижи и под. Ние сме залудели от работа, а тя иска на море да ходи.
3. Започвам да лудувам.
// прил. залудял, залудяла, залудяло, мн. залудели.
залутам се залуташ се, св.
— вж. залутвам се.
залутвам се залутваш се, несв. и залутам се, св.
1. Попадам в обширно и непознато място, увличам се, бродя; обърквам се. Залутах се из гората, не мога да изляза. Залутаха се из панаира и дойде обед.
2. Прен. Навлизам в голям и сложен въпрос (в науката и под.), без да мога да го изясня.
3. Прен. Увличам се, отдавам се напълно на нещо трудно, обширно. Залутала се в работа, нищо друго не вижда.
4. Започвам да се лутам.
залъгалка мн. залъгалки, ж.
Нещо, което служи за отвличане на вниманието, за залъгване на деца. Играчка залъгалка.
залъгвам залъгваш, несв. и залъжа, св.
1. Кого. Отвличам вниманието от нещо; залисвам. Залъжи детето с нещо, не мога да свърша нищо от него.
2. Кого. Отвличам вниманието от някакъв проблем; заблуждавам; мамя. Залъгват ни с красиви обещания. Залъгваше мъжа си с глупави обяснения. 3. Какво. Намалявам, привидно удовлетворявам, притъпявам временно; заблуждавам. Залъгах глада си с една ябълка. Залъгвам любопитството му. Залъгвам любовта си. Детето залъгваше мъката и. — залъгвам се/залъжа се. Залъгвам себе си.
залъжа залъжеш, мин. св. залъгах, мин. прич. залъгал, св.
— вж. залъгвам.
залък мн. залъци и залци, (два) залъка, м. 1. Парче храна, обикн. хляб за едно лапване, хапка. Хапнах два залъка и трябваше да стана. 2. Прен. Само ед. Средства за препитаване. Трудно си изкарвам залъка. • Броя залъците на някого. Свиди ми се храната. • Вземам залъка от устата. 1. Ограбвам. 2. Лишавам от работа. • Давам си залъка от устата. Лишавам се, пестя средства за някого. • Давам си от залъка. Отделям от оскъдните си средства; помагам на някого. • За залък хляб (работя). Получавам съвсем малко пари. • Не слагам залък (в устата си). Не ям нищо.
залюбвам залюбваш, несв. и залюбя, св.; кого/какво. Започвам да обичам; влюбвам се.
залюбя залюбиш, мин. св. залюбих, мин. прич. залюбил, св. — вж. залюбвам.
залюлея залюлееш, мин. св. залюлях, мин. прич. залюлял, св.
- вж. залюлявам.
залюлявам залюляваш, несв. и залюлея, св. 1. Какво/кого. Започвам да люлея. 2. Какво. Запявам от сърце, обикн. бърза песен. 3. Какво. Извивам, играя от сърце хоро, танц. 4. За треска — правя някой да затрепери. Вчера го залюля треска. 5. За чувство, желание, надежда — обземам, овладявам. Такава любов го е залюляла, че нищо друго не вижда. — залюлявам се/залюлея се. Започвам да се люлея.
залюлявам залюляваш, несв. и залюлея, св.; какво\кого. Правя да се люлее за кратко, да се клати; разлюлявам. Залюля детето и то се успокои. — залюлявам се/залюлея се. 1. Загубвам равновесие, политам. Стана и лошо, залюля се и падна. 2. За множество — тръгвам едновременно. Процесията се залюля към църквата.
залюти ми мин. св. залютя ми, мин. прич. залютяло ми, св. — вж. залютява ми.
залютя залютиш, мин. св. залютях, мин. прич. залютял, св. — вж. залютявам.
залютява ми несв. и залюти ми, св. Става ми люто.
залютявам залютяваш, несв. и залютя, св. Ставам лют, започвам да лютя.
залягам залягаш, несв. и залегна, св. 1. Лягам плътно на земята, обикн. зад нещо, за да се прикрия или запазя (в бой, на война). 2. Прен. За мисъл, образ, чувство и под. — врязвам се дълбоко, оставам завинаги. Думите на майка му залегнаха дълбоко в сърцето му. 3. Лягам в основата на теория, учение и под.
залягам залягаш, несв. и залегна, св. За кого/за какво, над какво. Полагам много усилия, старая се, трудя се. Залягам над учението. Залягам за децата си.
заляза залезеш, мин. св. залязох, мин. прич. залязъл, св.
- вж. залязвам.
залязвам залязваш, несв. и заляза, св. 1. За слънце, звезди, луна — скривам се зад хоризонта. През зимата слънцето залязва в 5 часа. 2. Прен. За слава, власт — западам. След провала на филма славата му започна да залязва.
замажа замажеш, мин. св. замазах, мин. прич. замазал, св. — вж. замазвам.
замазвам замазваш, несв. и замажа, св. 1. Какво. Мажа изцяло; измазвам. 2. Прен. Разг. Какво. Прикривам нещо нередно, като го омаловажавам или представям в друга светлина. Беше истинско престъпление, но даде подкуп и замазаха работата. // същ. замазване, ср. // прил. замазан, замазана, замазано, мн. замазани.
замазка само ед. 1. Слой, който се нанася и заглажда за заравняване, попълване на дупки, изолация (обикн. в строителството). На пода сложихме перлитова замазка. 2. Прен. Полагане на замазка. Замазката ни отне десет дни.
замайвам замайваш, несв. и замая, св. 1. Кого/ какво. Предизвиквам виене на свят; зашеметявам. Силната миризма го замая. Виното замая главата му. Ярките цветове замайваха. 2. Кого. Обърквам, смущавам. Внезапното му идване я замая. Погледът му я замая. 3. Прен. Кого. Повлиявам силно, внушавам своите разбирания. С хитростта си е замаяла тези наивни младежи. 4. Прен. Кого. Главозамайвам. Лесните успехи го замаяха. 5. Диал. Кого/какво. Задържам, забавям. Седнете малко, няма да ви замая много. — замайвам се/замая се. 1. Завива ми се свят, зашеметявам се. 2. Обърквам се. • Замайвам главата (на някого). 1. Карам го да се влюби в мене. 2. Повлиявам силно.
заман неизм. • Аман заман. Милост, молба за пощада, за помощ. • Зор заман. Усилно, тежко време. Ще отделя тези пари за зор заман.
замаскирам замаскираш, несв. и се. 1. Какво. Правя да не се откроява, да не се отличава; маскирам. Ямата беше замаскирана, за да не я види лисицата. 2. Какво. Прикривам. С грубости замаскираше симпатията си към нея. // същ. замаскиране, ср.
замах само ед. 1. Енергично.движение на обтегната ръка при удар, на гребло и под.; един мах. Съборих го е един замах. 2. Прен. Широта, разгърнатост, мащабност на действия. Работи със замах. Строят с голям замах. • С един замах. Наведнъж, изцяло. С един замах уреди всички въпроси.
замахам замахаш, св. Започвам да махам. Излезе на балкона и замаха с ръка за довиждане.
замахвам замахваш, несв. и замахна, св.; с какво.
Правя един замах. Замахна с чука и го стовари върху желязото.
// същ. замахване, ср.
замахна замахнеш, мин. се. замахнах, мин. прич. замахнал, св. — вж. замахвам.
замацам замацаш, св. — вж. замацвам.
замацвам замацваш, несв. и замацам, св. 1. Започвам да мацам. Взе боя с четката и замаца наляво-надясно. 2. Какво. Размацвам, замърсявам. Започнах да изтривам е гумата, но замацах листа.
замая замаеш, мин. св. замаях, мин. прич. замаял, св. — вж. замайвам.
замба мн. замби, ж. 1. Ръчен метален инструмент за пробиване на кръгли дупки на кожа, тенекия и др. 2. Железен печат, щемпел за поставяне на белег върху твърд предмет.
замбак само ед. Градинско цвете с високи стъбла и големи ароматни бели цветове; крин.
заменя замениш, мин. св. замених, мин. прич. заменил, св. — вж. заменям.
заменяем заменяема, заменяемо, мн. заменяеми, прил. Който може да се заменя.
заменям заменяш, несв. и заменя, св. 1. Какво/ кого. Слагам, употребявам или вземам едно вместо друго. Заменям пердета с щори. Замени мъжа си с едно младо момче. 2. Какво/ кого. Вземам едно вместо друго, равностойно на първото; разменям. Заменям сливи за смет. 3. Кого/какво. Приемам, вземам функциите на нещо или някого; замествам. Ожени се за баща му, но не успя да замени майка му. Парите заменят любовта.// същ. заменяне,ср. // прил. заменен, заменена, заменено, мн. заменени.
замервам замерваш, несв. и замеря, св.
1. Кого/какво. Хвърлям нещо с цел да улуча. Замерих момчето с камък.
2. Остар. Кого/какво. Прицелвам се с оръжие. Замервам с пищов.
3. Какво. Започвам да меря.
замеря замериш, мин. св. замерих, мин. прич. замерил, св. — вж. замервам.
замерям замеряш, несв. Замервам (в 1 и 2 знач.).
замесвам замесваш, несв. и замеся, св. 1. Какво. Започвам да меся; меся. 2. Прен. Кого. Въвличам в нещо нечисто. Замесили го в търговията с наркотици. — замесвам се/замеся се. Въвличам се в нещо нечисто. Не искам да се замесвам в тая история. // прил. замесен, замесена, замесено, мн. замесени. • От друго тесто съм замесен. Различен съм от някого по разбирания, възпитание, не мога да бъда еднакъв с някого. • От едно тесто сме замесени. Приличаме си по характер, разбирания; допадаме си.
замествам заместваш, несв. и заместя, св. 1. Какво. Поставям, употребявам едно вместо друго; подменям, заменям. Заместих алкохола с чай. 2. Кого/какво. Поемам функциите на някого или нещо. Замести болната учителка. 3. Какво. Започвам да местя. // същ. заместване, ср.
заместител заместителят, заместителя, мн. заместители, (два) заместителя, м. 1. Вещество, материал, изделие, което може да се употребява вместо оригиналното, но обикн. е по-евтино. В много изделия пластмасата е заместител на метала. Не мога да намеря лекарството, в аптеките има само заместител. 2. Прен. Нещо, което замества оригиналното, истинското; фалшификат. Принудени сме да живеем със заместители. // прил. заместителски, заместителска, заместителско, мн. заместителски.
заместник мн. заместници, м. 1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. Заместник-министър. Заместник-ректор. 2. Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник. // прил. заместнически, заместническа, заместническо, мн. заместнически.
заместничество само ед. Период на заместване или функции на заместник. Заместничеството му не трая дълго.
заместничка мн. заместнички, ж. Жена заместник.
заместя заместиш, мин. св. заместих, мин. прич. заместил, св. — вж. замествам.
замеся замесиш, мин. св. замесих, мин. прич. замесил, св.
- вж. замесвам.
замета заметеш, мин. св. заметох, мин. прич. замел, св. — вж. замитам.
заметна заметнеш, мин. св. заметнах, мин. прич. заметнал, св. — вж. замятам.
замечтавам замечтаваш, несв. и замечтая, св.; за какво/за кого. Започвам да мечтая. — замечтавам се/замечтая се. Потъвам в мечти. Легна и се замечта за пътуването. // същ. замечтавате, ср.
замечтан замечтана, замечтано, мн. замечтани, прил. 1. Който е унесен в мечти. 2. Който съдържа или изразява унесеност в мечти. Замечтан поглед. Замечтан глас. // нареч. замечтано. // същ. замечтаност, замечтаността, ж.
замечтая замечтаеш, мин. св. замечтах, мин. прич. замечтал, св. — вж. замечтавам.
замижа замижиш, мин. св. замижах, мин. прич. замижал, св. — вж. замижавам.
замижавам замижаваш, несв. и замижа, св. 1. Притварям очи (при силна светлина, от удоволствие, при мечтаене и др.); зажумявам. 2. Прен. След колебание се престрашавам, рискувам. Замижах и купих кола за един милион. 3. Прен. Преструвам се, че не забелязвам нещо нередно. Замижаха пред фактите и го освободиха.
замина заминеш, мин. св. заминах, мин. прич. заминал, св. — вж. заминавам.
заминавам заминаваш, несв. и замина, се. 1. Отправям се, тръгвам за някъде с превозно средство. Заминавам със самолет за Виена. 2. Разг. Отивам. Заминавам на кино. Ти ще дойдеш ли? 3. Диал. Какво/кого. Задминавам, подминавам, обикн. без да забележа. В гъстата мъгла заминахме селото. 4. Диал. Надминавам. Пораснала е, заминала е майка си. 5. Разг. Отивам като някакъв (да уча, да работя). Заминавам войник. Замина като учител на село. — заминавам си/замина си. 1. Връщам се, обикн. с превозно средство, там, където живея. През юли ще си заминат в Москва. 2. Отивам си (вкъщи). 3. Умирам. Замина си много млад. • Минава-заминава. Минава без последствия. Тия болести минават-заминават, не им обръщай внимание.
замирам замираш, несв. и замра, св. 1. За дейност, живот, функции и др., които са били активни - намалявам, отслабвам, затихвам. Истинските занаяти са замрели. В този отдалечен край животът беше замрял. Функциите на жлезите замират. На сутринта вятърът беше замрял. През лятото училището е замряло. 2. Прен. От страх, от ужас притаявам дъх, спирам да се движа, не говоря. 3. Започвам да умирам. През зимата пак замряха стари хора.
замислен замислена, замислено, мн. замислени, прил. 1. Който се е задълбочил в мисли. 2. Който е планиран; обмислен. Замислената среща не се състоя. 3. Който изразява унесеност в мисли. Замислен поглед. // нареч. замислено.
замисля замислиш, мин. св. замислих, мин. прич. замислил, св. — вж. замислям.
замисля се замислиш се, мин. св. замислих се, мин. прич. замислил се, св. — вж. замислям се.
замислям замисляш, несв. и замисля, св. 1. Разг. За кого/за какво. Грижа се, имам в ума си. От ходене не замисля за децата си — да ги прибере, да ги нахрани. Време е да замислиш за собствен дом. 2. Какво. Имам идея, план, намерение, което обмислям. Замислям да напиша една книга за учители. Замислям едно пътуване. 3. Рядко. Започвам да мисля.// същ. замисляне, ср.
замислям се замисляш се, несв. и замисля се, св. 1. За какво/за кого. Мисля задълбочено, унасям се в мисли. Замислих се за плановете си. Замисли се откъде да намери пари за строежа. 2. За какво/за кого. Обикн. с не. Задълбочавам се. загрижен съм. Не се замисляше за нищо и по-добре живееше.
замисъл мн. замисли, (два) замисъла, м. Идея, намерение, което се обмисля. Моят замисъл беше всичко да стане в началото на лятото.
замитам замиташ, несв. и замета, св. Разг. 1. Какво. Мета в определена посока. Замети трохите към вратата. 2. Какво. Заличавам следи с метене. 3. Кого. Мета към някого. Не ме замитай, ще ме напрашиш. — замитам се/замета се. Отивам неизвестно къде; запилявам се. Замете се по чужбина.
замлъквам замлъкваш, несв. и замлъкна, се. Напълно преставам да говоря, да шумя, да пея; утихвам, млъквам. На сутринта вятърът замлъкна. Птичките замлъкнаха. Нападките в печата замлъкнаха.
замлъкна замлъкнеш, мин. св. замлъкнах, мин. прич. замлъкнал, св. — вж. замлъквам.
замогвам се замогваш се, несв. и замогна се, св. 1. Ставам богат, заможен. Някои хора за няколко години се замогнаха. 2. Прен. Укрепвам, заяквам. Дървото пораснало и се замогнало.
замогна се замогнеш се, мин. св. замогнах се, мин. прич. замогнал се, св. — вж. замогвам се.
заможен заможна, заможно, мн. заможни, прил. Който е достатъчно богат, за да живее добре; осигурен.
замолвам замолваш, несв. и замоля, св. 1. Кого. Помолвам. 2. Започвам да моля. — замолвам се/замоля се. 1. Помолвам се настоятелно. 2. Започвам да се моля.
замоля замолиш, мин. св. замолих, мин. прич. замолил, св. — вж. замолвам.
замомея се замомееш се, мин. св. замомях се, мин. прич. замомял се, св. — вж. замомявам се.
замомявам се замомяваш се, несв. и замомея се, св. Започвам да се чувствам като мома. Замомя се и тръгна по разходки.
заморен заморена, заморено, мн. заморени, прил. Който диша учестено от умора.
заморя замориш, мин. св. заморих, мин. прич. заморил, св. — вж. заморявам.
заморявам заморяваш, несв. и заморя, св.; кого/ какво. Започвам да моря. Болестта замори младо и старо. — заморявам се/заморя се. Уморявам се от физически усилия (като дишам учестено). Много бързо се заморявам по стълбите.
замотавам замотаваш, несв. и замотая, св. 1. Какво/кого. Увивам, омотавам. 2. Какво/в какво. За конци, върви - обърквам, оплитам; омотавам. 3. Прен. Какво. Обърквам, оплитам разсъжденията си по някакъв въпрос. 4. Прен. Какво. Заблуждавам, представям по неверен начин. 5. Прен. Кого. Заблуждавам, въвличам в нещо нередно. Замотаха го в мръсни сделки. 6. Прен. Кого. Правя да се увлече, забърквам; заблуждавам.// същ. замотаване, ср. // прил. замотан, замотана, замотано, мн. замотани.
замотая замотаеш, мин. св. замотах, мин. прич. замотал, св. — вж. замотавам.
замра замреш, мин. св. замрях, мин. прич. замрял, св. — вж. замирам.
замразител замразителят, замразителя, мн. замразители, (два) замразителя, м. Домашен или промишлен уред за съхраняване при температура от -18° до -30°С; фризер.
замразя замразиш, мин. св. замразих, мин. прич. замразил, св. — вж. замразявам.
замразявам замразяваш, несв. и замразя, св. 1. Какво. Охлаждам до вледеняване. Вятърът замрази мокрите улици. Замразих рибата в хладилника. 2. Какво. Спирам изразходването на финансови средства; спирам на едно равнище заплати, цени и под. Заплатите са замразени, а цените летят. — замразявам се/замразя се. Охлаждам се до вледеняване. // същ. замразяване, ср. // прил. замразен, замразена, замразено, мн. замразени.
замрежа замрежиш, мин. св. замрежих, мин. прич. замрежил, св. — вж. замрежвам.
замрежвам замрежваш, несв. и замрежа, св. 1. Какво. Зашивам леко дупка на дреха (като с мрежа). Замрежих си чорапа. 2. Какво. Закривам леко някакъв отвор, дупка. 3. Какво. Ограждам с мрежа. Замрежихме градината. // прил. замрежен, замрежена, замрежено, мн. замрежени.
замръзва несв. и замръзне, св.; безл. Става на лед, покрива се с лед, вкочанява се. Студено е, утре сутрин ще замръзне.
замръзвам замръзваш, несв. и замръзна, св. 1. Ставам на лед, покривам се с лед, втвърдявам се от студ. Тази зима реката замръзна. Водата в бутилката беше замръзнала. 2. Прен. Ставам като лед, вкочанявам се. Докато чаках, краката ми замръзнаха. 3. Прен. Спирам внезапно и стоя неподвижно (от силни преживявания). На вратата се почука, тя замръзна в леглото. // същ. замръзване, ср. // прил. замръзнал, замръзнала, замръзнало, мн. замръзнали.
замръзна замръзнеш, мин. св. замръзнах, мин. прич. замръзнал, св. - вж. замръзвам.
замръзне мин. св. замръзна, мин. прич. замръзнало, св. — вж. замръзва.
замръква несв. и замръкне, се.; безл. Започва да мръква.
замръквам замръкваш, несв. и замръкна, св. 1. Намирам се някъде (обикн. вън от къщи), когато се стъмнява. Опасно е да замръкваш по улиците. 2. Дочаквам вечерта в някакво положение, състояние. Замръквах с тъгата по него. // същ. замръкване, ср. // прил. замръкнал, замръкнала, замръкнало, мн. замръкнали. • Осъмвам и замръквам (някъде, в някакво положение, състояние). От ранна сутрин до късна вечер прекарвам някъде или в някакво положение или състояние. Осъмвам и замръквам в училище.
замръкна замръкнеш, мин. св. замръкнах, мин. прич. замръкнал, св. — вж. замръквам.
замръкне мин. св. замръкна, мин. прич. замръкнало, св. — вж. замръква.
замъгля замъглиш, мин. св. замъглих, мин. прич. замъглил, св. — вж. замъглявам.
замъглявам замъгляваш, несв. и замъгля, св. 1. Какво. За мъгла, дим, прах и под. — изпълвам и правя неясно или невидимо. Черният дим замъгляваше целия квартал. Прахът замъгли стаята. 2. Какво. За сълзи — преча да се вижда ясно. 3. Прен. Какво. За силни чувства, усещания — преча да се мисли ясно. Ревността замъгли разума му. 4. Прен. Какво. Омаловажавам, представям в по-мека светлина нещо нередно; замазвам. Замъгли вината му. — замъглявам се/замъгля се. 1. Изпълвам се с мъгла, дим, прах. 2. За очи — изпълвам се със сълзи; премрежвам се. // прил. замъглен, замъглена, замъглено, мн. замъглени.
замък мн. замъци, (два) замъка, м. 1. През средновековието — дворец и крепост на феодал. 2. Прен. Голяма и здрава къща. • Строя въздушни замъци. Мечтая за нещо невъзможно.
замъквам замъкваш, несв. и замъкна, св. 1. Какво/кого. С усилие занасям. Чантата беше тежка, но я замъкнах до гарата. 2. Какво. Отнасям, отмъквам; открадвам. Замъкнали и вратите и прозорците. 3. Разг. Кого. Завеждам някъде (почти насила). Замъкна я чак на границата. Замъкнаха го в ресторанта. — замъквам се/замъкна се. 1. Отивам с усилие. Болят ме краката, едва се замъкнах. 2. Запилявам се. Замъкна се по балканите.
замъкна замъкнеш, мин. св. замъкнах, мин. прич. замъкнал, св. - вж. замъквам.
замълча замълчиш, мин. св. замълчах, мин. прич. замълчал, св. — вж. замълчавам.
замълчавам замълчаваш, несв. и замълча, св. 1. Спирам да говоря, да викам, да пиша писма; млъквам. Птичките са замълчали. Писа две писма и замълча. 2. За нещо, което работи с шум — спирам да действам, да работя. След обед машините замълчаха. 3. За какво. Премълчавам. За вчерашната им среща замълча. — замълчавам се/замълча се. Замълчавам (в 1 и 2 знач.); утихвам. — замълчавам си/замълча си. Съзнателно млъквам; премълчавам.
замърсител замърсителят, замърсителя, мн. замърсители, (два) замърсителя, м. 1. Това, което замърсява. Изгорелите газове са замърсители на въздуха. 2. Завод, съоръжение и под., което изхвърля вещества, отпадъци, замърсяващи околната среда.
замърся замърсиш, мин. св. замърсих, мин. прич. замърсил, св. — вж. замърсявам.
замърсявам замърсяваш, несв. и замърся, св. 1. Какво. Правя нещо трайно мръсно, като го покривам с нечистотии, отпадъци, химически вещества, радиация и т. н. Килимът се е замърсил, има петна. Замърсявам въздуха. Замърсявам почвата. 2. Какво. Правя да се инфектира, заразявам с микроби. Замърсявам рана. Водата в реките е замърсена. 3. Какво. Нарушавам чистота (на език, нация и под.). // същ. замърсяване, ср. // прил. замърсен, замърсена, замърсено, мн. замърсени.
замяна мн. замени, ж. 1. Заменяне, размяна. Направих замяна на апартамента с къща. 2. Поставяне на едно вместо друго. Направихме пълна замяна на старите машини с нови. • В замяна на. Вместо. В замяна на любовта поисках пари.
замятам замяташ, несв. и заметна, св.; какво. 1. Прехвърлям две части една върху друга; премятам; залягам (шал, пелерина). Заметна шала и излезе в студа. 2. Намятам, мятам дреха, завивка. Заметни му това палто. 3. Мятам през рамо, през раменете си. Заметнал е пушката през рамо. 4. Подгъвам, загъвам, отмятам края на нещо от плат. Заметни одеалото и седни. 5. При недъг — мятам крака си настрани при вървене. 6. Хвърлям, мятам във водата (въдица и под.). 7. Започвам да мятам.
занапред нареч. Периодът, който предстои от този момент нататък; за в бъдеще. Добре сме живели, ще живеем и занапред. • Що са дни, занапред (са). Има време, може да стане това, което искам.
занасям занасяш, несв. и занеса, св. 1. Какво. Нося, отнасям някъде, извън мястото, където съм. Занеси яденето на баба си. 2. Какво, на кого. Предавам поздрави, новини и под. там, където отивам. Занеси поздрави на майка си. 3. Какво, на кого. Предавам, съобщавам, каквото съм чул и видял; доноснича. 4. За вода — отнасям с течението си. Водата занесла селото. 5. Прен. За превозно средство и под. — отклонявам се по хлъзгав път; поднасям. В планината колата занесе на няколко пъти. 6. Прен. Кого. Заблуждавам, будалкам. Не ме занасяй, знаеш, че не вярвам в тези неща. 7. Прен. Кого. Шегувам се, закачам се. Занасяха го заради успехите му. — занасям се/занеса се. 1. По какво/по кого. Увличам се, прехласвам се, заплесвам се. Занесъл се е по музиката. 2. С кого. Ухажвам, закачам, интимнича. Цяла вечер се занася с колегата си отдясно. 3. Намирам се в унесено състояние от умора, тревоги, мисли и под. За какво мислиш, къде си се занесъл? // същ. занаснне, ср. // прил. занесен, занесена, занесено, мн. занесени.
занаят мн. занаяти, (два) занаята, м. 1. Дейност за ръчно изработване на изделия, която се владее професионално. Уча занаят. Практикувам занаят. 2. Професия, занятие. Занаятът ми е да пиша книги. 3. Професия, практикувана без творчески дух. Смятат изкуството за занаят. • От занаята (е). За жена - проститутка. • Изпичам се в занаята. Научавам се добре да върша нещо. • Хващам занаят. Научавам занаят.
занаятчийка мн. занаятчийки, ж. Жена занаятчия.
занаятчийски занаятчийска, занаятчийско, мн. занаятчийски, прил. 1. Който се отнася до занаятчия. Занаятчийско сдружение. 2. Който се отнася до занаят. Занаятчийска работа.
занаятчийство само ед. Практикуване на занаят.
занаятчия мн. занаятчии, м. Мъж, който владее и практикува занаят.
зандан мн. зандани, (два) зандана, м. 1. Остар. Затвор, тъмница. 2. Прен. Разг. Тъмно, мрачно, нехигиенично и студено помещение или сграда. Библиотеката е голям зандан, можеш да умреш от студ.
занемаря занемариш, мин. св. занемарих, мин. прич. занемарил, св. — вж. занемарявам.
занемарявам занемаряваш, несв. и занемаря, св.; какво/кого. Изоставям, не се грижа, не поддържам достатъчно. Занемарила съм домакинството заради работата. — занемарявам се/занемаря се. Занемарявам себе си. // прил. занемарен, занемарена, занемарено, мн. занемарени. // същ. занемаряване, ср.
занемея занемееш, мин. св. занемях, мин. прич. занемял, св. — вж. занемявам.
занемявам занемяваш, несв. и занемея, св. Замлъквам. Занемя от страх. Машините бяха занемели. // прил. занемял, занемяла, занемяло, мн. занемели.
занеса занесеш, мин. св. занесох, мин. прич. занесъл, св. - вж. занасям.
заник само ед. Залез.
заникна заникнеш, мин. св. заникнах, мин. прич. заникнал, св. — вж. заничам.
занимавам занимаваш, несв. и занимая, св. 1. Какво/кого. Задържам мисли, внимание и под. Този въпрос го занимаваше от два месеца. 2. Кого. Развличам, забавлявам. През цялото пътуване ни занимава с вицове. 3. Кого. Обучавам: преподавам. Занимава я по английски. — занимавам се/занимая се. 1. С какво. Върша нещо като професия. Занимавам се с издаване на книги. 2. С кого/с какво. Отделям време на дейност, на човек. След работа се занимавам с шиене на дрехи. Нямаме време да се занимаваме с детето. 3. С какво. Разглеждам, проучвам (въпрос и под.). 4. Изучавам, обучавам се. От една година не се занимавам с английски.
занимавка мн. занимавки, ж. Нещо за занимаване, за развличане или отвличане на вниманието. За занимавка играеха табла.
занималня мн. занимални, ж. 1. Помещение в болница, санаториум и др. за игри и развлечения. 2. Организирано обучение на ученици вън от учебните часове или помещението за него в училище или в общежитие. Десет деца посещават занималнята.
занимание мн. занимания, ср. Дейност, работа, труд. Вечер нямам никакви занимания. Научни занимания. Спортни занимания. Никога не остава без занимание.
занимателен занимателна, занимателно, мн. занимателни, прил. Който увлича, интригува, забавлява. Занимателен разказ. Занимателен събеседник.
занимая занимаеш, мин. св. занимах, мин. прич. занимал, св. — вж. занимавам.
занитвам занитваш, несв. и занитя, св. Съединявам метални части с помощта на нит.
занитя занитиш, мин. св. занитих, мин. прич. занитил, св. - вж. занитвам.
заничам заничаш, несв. и заникна, св. Разг. Вглеждам се; заглеждам се, за да видя или забележа нещо. Заничаха по ъглите, но не го намериха. Заничаха го, за да разгледат странните му дрехи.
зануля занулиш, мин. св. занулих, мин. прич. занулил, св. — вж. занулявам.
занулявам зануляваш, несв. и зануля, св. Заземяване чрез нулевия проводник на електрическата инсталация.
занятие ми. занятия, ср. 1. Учебен час, лекция, упражнение. Занятията приключиха на 24 май. 2. Занимание. 3. Остар. Професия.
заобикалка мн. заобикалки, ж. • Говоря със заобикалки. Не поставям пряко въпроса, намеквам, увъртам.
заобикалям заобикаляш, несв. и заобиколя, се. 1. Какво. Движа се покрай нещо, което се изпреч-ва на пътя ми. Трябва да заобиколите край езерото и ще стигнете до пощата. 2. Кого/ какво. Не минавам пряко, обикалям, за да избегна. винаги заооикаляше мястото на пожара. Като ме срещне, ме заобикаля. 3. Какво/кого. Обкръжавам, ограждам. Полицаи заобиколиха банката. 4. Прен. Какво. Не зачитам, не се съобразявам. Заобикаля нарежданията. 5. Разг. Кого/какво. Наминавам, отбивам се, наглеждам. Заобикалям често болната си леля. Заобикалям къщата на село. 6. Прен. Кого. Обкръжавам, ограждам (с грижи, внимание, омраза и др.). — заобикалям се/заобиколя се. Обкръжавам се, обграждам се (с вещи; с приятели). // същ. заобикаляне, ср.
заобиколен заобиколна, заобиколно, мн. заобиколни, прил. Който не е пряк, който заобикаля. Заобиколен път. Заобиколен начин.
заобиколка мн. заобиколки, ж. Заобикалка.
заоблачава се несв. и заоблачи се, св. Става облачно.
заоблачи се мин. св. заоблачи се, мин. прич. заоблачило се, св. - вж. заоблачава се.
заобля заоблиш, мин. св. заоблих, мин. прич. заоблил, св. — вж. заоблям.
заоблям заобляш, несв. и заобля, св.; какво. Правя объл, извит. Ръбовете на шкафа бяха заоблени. — заоблям се/заобля се. Ставам объл, кръгъл. Напълня и лицето му се заобли. // прил. заоблен, заоблена, заоблено, мн. заоблени.
заора заореш, мин. св. заорах, мин. прич. заорал, св. — вж. заоравам.
заоравам заораваш, несв. и заора, св. 1. Какво. Заравям чрез оране. Заоравам семената. 2. Забивам се в нещо меко, като рало. Колелото заора в пръстта. 3. Прен. Разг. Задълбочавам се в разсъждения, чувства и др. Заорахме дълбоко по въпроса. 4. Започвам да ора.
заостря заостриш, мин. св. заострих, мин. прич. заострил, св. — вж. заострям.
заострям заостряш, несв. и заостря, св. 1. Какво. Правя остър; изострям. Заострих края на пръчката. 2. Прен. Представям като по-ярко изразено, по-откроено (в художествено произведение и под.). Заострям конфликт. // прил. заострен, заострена, заострено, мн. заострени.
запад само ед. 1. Една от четирите посоки на света — където залязва слънцето. Трябва да се движиш на запад. 2. Страните от Западна Европа и САЩ като цялост. Замина на Запад да работи. // прил. западен, западна, западно, мн. западни. • Дивият Запад. Западната част на Северна Америка по време на заселването и.
западам западаш, несв. и западна, св. За дейност, държава, цивилизация, производство, търговия и т. н. — след възход губя положението си, активността си; замирам. По време на икономическа криза културата запада.// прил. западнал, западнала, западнало, мн. западнали.
западна западнеш, мин. св. западнах, мин. прич. западнал, св. — вж. западам.
западно нареч. Откъм западната част на нещо; на запад. Трябва да минеш западно от парка.
западно- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до западната част на територия, напр. западноевропейски, западнооългарски.
западняк мн. западняци, м. 1. Мъж, който е роден или живее в Западна България. 2. Разг. Мъж, който е роден или живее в Западна Европа или в Северна Америка.
западнячка мн. западнячки, ж. Жена западняк.
запазвам запазваш, несв. и запазя, св.\ какво. 1. Опазвам, продължавам съществуването. Запазвам език. Запазвам държава. 2. Съхранявам, пазя в определено състояние. Запазвам хубостта си. Запазвам характера си. Запазвам храна за зимата. Запазвам интерес към музиката. Запазвам богатството си. 3. Съхранявам в паметта си. Запазвам впечатления. 4. Ангажирам. Запазвам места във влака. — запазвам се/запазя се. Запазвам себе си (в 1 и 2 знач.). // същ. запазване, ср. // прил. запазен, запазена, запазено, мн. запазени. • Запазена марка. Търговска марка, която друг няма право да използва.
запазя запазиш, мин. св. запазих, мин. прич. запазил, св. - вж. запазвам.
запалвам запалваш, несв. и запаля, св. Паля. — запалвам се/запаля се. Паля се. // същ. запалване, ср. // прил. запален, запалена, запалено, мн. запалени.
запалим запалима, запалимо, мн. запалими. Който може да бъде запален лесно. Нафтата е силно запалима.
запалителен запалителна, запалително, мн. запалителни, прил. 1. Който служи да запалва. Запалителни бомби. 2. Който се запалва много лесно. Тук не се пуши, защото има запалителни материали.
запалка мн. запалки, ж. 1. Малък джобен уред за палене на цигари. Извади златната си запалка и поднесе огънчето. 2. Устройство, като част от бомба, което я взривява; взривател. Запалката беше мокра и бомбата не се взриви.
запаля запалиш, мин. св. запалих, мин. прич. запалил, св. - вж. запалвам.
запалянко мн. запалянковци, м. Запален любител, поклонник на вид спорт (най-често на футбола), на музика и под. Голям запалянко е, не пропуска мач. // същ. запалянковщина, ж.
запаметя запаметиш, мин. св. запаметих, мин. прич. запаметил, св. — вж. запаметявам.
запаметявам запаметяваш, несв. и запаметя, св.; какво. 1. Задържам в паметта си; запомням. 2. Мога да задържам в паметта си. Той запаметява цели страници наизуст.
запарвам запарваш, несв. и запаря, се.; какво. 1. Заливам с вряла вода и оставям за известно време покрит. Запарвам зеле/коприва. Запарвам чай. 2. Напълвам с вряла вода дървен съд за обезмирисяване. 3. Преча на дишането, на проветряването; спарвам. Найлоновата риза запарва кожата. — запарвам се/запаря се. Спарвам се, сгорещявам се. Краката му се бяха запорили с гумените ботуши. Кожата се беше запорила и зачервила. Черешите сс бяха запорили и изгнили. // същ. запарване, ср. // прил. запарен, запарена, запарено, мн. запарени.
запарка мн. запарки, ж. Извлек от билка, чай и под., приготвен чрез запарване.
запаря запариш, мин. св. запарих, мин. прич. запарил, св. — вж. запарвам.
запас мн. запаси, (два) запаса, м. 1. Обикн. ед. Всичко, което е за резерв, натрупано, събрано за използване. Запас от храна. Имаме запас от вода за 3 дни. 2. Само мн. Залежи. В този район има запаси от въглища. 3. Оставен за резерв плат при шевовете на дреха. 4. Целият обем от нещо налично, притежавано. Водни запаси. Запас от чувства. Разполагам с голям запас от знания. Речников запас на езика. 5. Само ед. Част от армията, състояща се от лица, отбили военната си служба или пенсионирани офицери, които се водят на отчет. Полковник от запаса. Войници от запаса. 6. Само ед. Свикване и временно военно обучение на лица от запаса (в 5 знач.). Отивам запас. Често го викат запас.
запаса запасеш, мин. св. запасох, мин. прич. запасъл, св. — вж. запасвам.
запасвам запасваш, несв. и запаша, св.; какво. 1. Стягам около кръста си; опасвам. Запаса пояса си. 2. Прикрепвам на кръста с колан - нож, сабя и под. Запасал ножа си. - запасвам се/запаша се. Запасвам около себе си (в 1 знач.).
запасвам запасваш, несв. и запаса, св. 1. За животни —- започвам да паса. 2. Започвам да водя животни да пасат. — запасвам се/запаса се. Унасям се в пасене, паса дълго, неотклонно.
запасен запасена, запасено, мн. запасени, прил. Който притежава (добър, достатъчен) запас. Запасен съм със сто компота. Запасен съм с вода.
запасен запасна, запасно, мн. запасни, прил. 1. Който е предназначен за резерв. 2. Който е от запаса (в 5 знач.).
запасняк мн. запасняци, м. 1. Лице, което се числи към запаса (в 5 знач.). 2. Лице от запаса, което е на временно военно обучение или участва в мероприятие като член на запаса (в 5 знач.). Запасняци пазеха улиците. Три месеца бях запасняк.
запася запасиш, мин. св. запасих, мин. прич. запасил, св. — вж. запасявам.
запасявам запасяваш, несв. и запася, св.; кого/какво. Снабдявам, натрупвам запас, резерв. — запасявам се/запася се. Запасявам себе си. // същ. запасяване, ср.
запаша запашеш, мин. св. запасах, мин. прич. запасал, се. — вж. запасвам.
запек само ед. Нередовно и трудно изпразване на червата. Болният имаше и запек.
запека запечеш, мин. св. запекох, мин. прич. запекъл, св. — вж. запичам.
запенвам се запенваш се, несв. и запеня се, св. 1. Започвам да образувам пяна. Вълната се запени и стигна брега. 2. При болест, агония - устата ми се покрива с пяна. 3. Прен. Ядосвам се, разгневявам се, излизам вън от себе си.
запеня се запениш се, мин. св. запених се, мин. прич. запенил се, св. — вж. запенвам се.
запера запереш, мин. св. запрах, мин. прич. запрал, св. — вж. запирам.
запетая мн. запетаи, ж. Препинателен знак за интонационно обособяване на синтактични категории или за отделяне на подчинени изречения. • Десетична запетая. В математиката — знак за отделяне на цялото от десетичната му част.
запечатам запечаташ, св. — вж. запечатвам.
запечатвам запечатваш, несв. и запечатам, св.; какво. 1. Затварям нещо, като слагам печат или/ и подпис. Вратата беше заключена и запечатана. Материалите бяха запечатани с червен восъчен печат. 2. Затварям, забранявам дейност и др., като запечатвам вратата. Обраният магазин беше запечатан. Заводът беше запечатан. 3. Затварям с лепене, с помощта на лента, лепенка, капачка и др. Бонбоните са запечатани много здраво. Запечатахме и сварихме двайсет буркана с месо. Писмото не беше запечатано и тя го прочете. 4. Попълвам, покривам, затварям плътно. Запечатвам дупките по пода. 5. Прен. Заздравявам, укрепвам. Царете запечатали договора си с един брак между децата си. 6. Прен. Изобразявам, пресъздавам; снимам. В романа е запечатана атмосферата на XIX в. На снимката е запечатан щастлив миг. — запечатвам се/запечатам се. Оставам в паметта, съзнанието, запаметявам се точно. Сцената се запечата в съзнанието му завинаги. // прил. запечатан, запечатана, запечатано, мн. запечатани.
запечатя запечатиш, мин. св. запечатих, мин. прич. запечатил, св. Запечатам.
запивам запиваш, несв. и запия, се.; какво. Започвам да пия. — запивам се/запия се. Увличам се в пиене на алкохол, пия с часове, продължително. Вечер се запиваше с приятели.
запилея запилееш, мин. св. запилях, мин. прич. запилял, св. — вж. запилявам.
запилявам запиляваш, несв. и запилея, св. 1. Какво. Захвърлям, загубвам между други неща. Запиляла съм си учебника по бюрото. 2. Кого. Изпращам в отдалечен край. Запиляха го по границата. — запилявам се/запилея се. 1. Заминавам в далечно и неопределено точно място. Запиля се някъде в Америка. 2. Изчезвам, губя се, скитам. Запилявам се из града. // същ. запиляване, ср.
запирам запираш, несв. и запера, св.; какво. 1. Започвам да пера. 2. Какво. Пера част от дреха, отделно място. Ще запера предницата с петното.
запирам запираш, несв. и запра, св. Разг. 1. Какво. Затварям врата, като я подпирам, залост-вам, заключвам. 2. Какво/кого. Затварям, заключвам вътре в помещение и под. Запрях го в стаята да не избяга. 3. Кого. Задържам в арест или вкарвам в затвора. Запрян е за кражба. 4. За дейност, активност — спирам, имам някакви спънки. Търговията нещо запря. — запирам се/запра се. 1. Запирам себе си (в 1 и 2 знач.). 2. Спирам да ходя, да се движа. Запри се вече на едно място. // прил. запрян, запряна, запряно, мн. запрени.
запис мн. записи, (два) записа, м. 1. Писмено предаден текст на песен, приказка, разговор и под. Студенти правят записи на песни по селата. 2. Запечатана на грамофонна плоча, на магнетофонна или филмова лента музика, филм и под. Имам записи на народна музика. Правя запис по време на концерт. 3. Документ за привеждане на пари по пощата. Получих пари с пощенски запис.
записвам записваш, несв. и запиша, св. 1. Какво. Предавам писмено сведения, впечатления, данни, за да ги запазя. Записвах най-важното от лекцията. 2. Какво. Чрез специално устройство запечатвам на грамофонна плоча или на лента за възпроизвеждане. 3. Кого/какво. Чрез списък включвам в някакъв състав, група, колектив и др. Записвам деца за първи клас. Записвам абонати за вестник. Записвам медицина. 4. Кого. Слагам име на новородено и го включвам в регистър. — записвам се/запиша се. Включвам името си в списък, група. Записах се в групата за танци. Записах се да следвам. // прил. записан, записана, записано, мн. записани.
записка мн. записки, ж. 1. Бележка със съобщение, с кратък текст. Изпратил ми е записка, че ще дойде. 2. Само мн. Записани наблюдения, впечатления, данни, разсъждения като основа за изложение. Всяка вечер си водя записки за посетените места. 3. Писмени бележки при слушане на лекция и под. • Докладна записка. Административно оформен документ с изложение или обяснение по даден въпрос. Пуснах докладна записка, но няма мнение по нея.
запитам запиташ, св. — вж. запитвам.
запитвам запитваш, несв. и запитам, св.; кого. По-питвам. — запитвам се/запитам се. Запитвам себе си. // същ. запитване, ср. // прил. запитан, запитана, запитано, мн. запитани.
запичам запичаш, несв. и запека, св.; какво. Пека малко нещо готово, само по повърхността. Пиците се продават готови, само да се запекат със сирене. — запичам се/запека се. 1. Хващам кора, изсъхвам. 2. Прен. Разг. За въпрос, работа — не се уреждам, усложнявам се. Пътуването в чужбина се запече. 3. Проявявам упорство, инат. Запече се и не започна работа.
запичам запичаш, несв. и запека, св. Причинявам запек. Тези храни заничат. — запичам се/ запека се. Получавам запек.
запиша запишеш, мин. св. записах, мин. прич. записал, св. — вж. записвам.
запия запиеш, мин. св. запих, мин. прич. запил, св. - вж. запивам.
запланувам заплануваш, несв. и св.; какво. Поставям в план; възнамерявам. Запланувах по 2 страници на ден.
заплата мн. заплати, ж. Парична сума, която едно лице получава за един месец работене. В банките получават големи заплати. Заплатата ми е малка.
заплатя заплатиш, мин. св. заплатих, мин. прич. заплатил, св. — вж. заплащам.
заплаха мн. заплахи, ж. 1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. Заплахата от война е надвиснала над света. 2. Закана. Сипеше заплахи, че ще го убие.
заплаша заплашиш, мин. св. заплаших, мин. прич. заплашил, св. — вж. заплашвам.
заплашвам заплашваш, несв. и заплаша, св. 1. Кого. Внушавам страх; заканвам се. Заплашиха я, че ще я уволнят от работа. 2. Представлявам опасност, крия вероятност за нещо лошо. Заплашваше ги буря. Заплашва ни суша. // същ. заплашване, ср. // прил. заплашен, заплашена, заплашено, мн. заплашени.
заплашителен заплашителна, заплашително, мн. заплашителни, прил. 1. Който представлява заплаха. Заплашителни вълни. 2. Който съдържа или изразява заплаха. Заплашително движение. Заплашителен глас.
заплащам заплащаш, несв. и заплатя, св. Плащам.
заплес мн. заплеси, м. Човек, който се заплесва, разсейва, зазяпва.
заплесвам се заплесваш се, несв. и заплесна се, св. 1. В какво. Увличам се, унасям се в работа, грижи и не забелязвам нищо друго. Заплеснахме се в тоя ремонт, не видяхме как е минало лятото. 2. По какво. Разсейвам се, зазяпвам се. С часове се заплесва по магазините и забравя да купи хляб. 3. По кого/по какво. Увличам се, влюбвам се; ухажвам. // прил. заплеснат, заплесната, заплеснато, мн. заплеснати.
заплесна се заплеснеш се, мин. св. заплеснах се, мин. прич. заплеснал се, св. — вж. заплесвам се.
заплета заплетеш, мин. св. заплетох, мин. прич. заплел, св. — вж. заплитам.
заплитам заплиташ, несв. и заплета, св.; какво. Започвам да плета плетка по даден образец.
заплитам заплиташ, несв. и заплета, св. 1. Какво. Сплитам на плитка. Косата и е още къса, но вече я заплита. 2. Какво. Обърквам, правя на възли; омотавам. Котката е заплела преждата . 3. Какво. Усложнявам, обърквам (работа, положение). 4. Кого. Забърквам, замесвам в нещо нечисто. — заплитам се/заплета се. Забърквам се в нещо нечисто. • Заплитам се като пате в кълчища. Обърквам се и не мога нищо да кажа или да направя добре. // същ. заплитане, ср. // прил. заплетен, заплетена, заплетено, мн. заплетени.
заплодя заплодиш, мин. св. заплодих, мин. прич. заплодил, св. — вж. заплождам.
заплождам заплождаш, несв. и заплодя, св. 1. Какво. За мъжко животно — оплождам. 2. Какво. Организирам оплождане на животни. — заплождам се/заплодя се. Оплождам се, забременявам. // прил. заплоден, заплодена, заплодено, мн. заплодени.
заплювам заплюваш, несв. и заплюя, св. 1. Кого\ какво. Плюя със сила, насочено, с презрение. Майка му го заплю за низостта. 2. Кого. Изразявам презрение. Всеки би те заплюл за това, което си казал. 3. Кого/какво. Символично плюя, за да предпазя от урочасване. // същ. заплюване, ср.
заплюя заплюеш, мин. св. заплюх, мин. прич. заплюл, св. — вж. заплювам.
заповед мн. заповеди, ж. 1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане. Ректорът издаде заповед занятията да започнат на 1 октомври. Заповед за уволнение. Заповед за назначение. 2. Документ с писмено нареждане. Заповедта от министъра е три страници. • Десетте Божи заповеди. Според християнските вярвания - десет заповеди, които представляват основните морални норми на християнството.
заповеден заповедна, заповедно, мн. заповедни, прил. Който съдържа или изразява заповед-ност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест.
заповедник мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля.
заповедница мн. заповедници, ж. Жена заповедник.
заповеднически заповедническа, заповедническо, мн. заповеднически, прил. Заповеден.
заповядам заповядаш, св. — вж. заповядвам.
заповядвам заповядваш, несв. и заповядам, св. 1. На кого. Давам заповед, нареждам. 2. Властвам, диктувам, ръководя. Тук заповядвам аз. • Заповядай: заповядайте. 1. Учтива покана. Заповядай, влез. 2. Учтивост при подаване или предлагане на нещо.
заподозирам заподозираш, несв. и заподозра, св.; кого. Насочвам подозренията си към някого. Заподозрели са го в убийство.
заподозра заподозреш, мин. св. заподозрях, мин. прич. заподозрял, св. — вж. заподозирам.
заподозрян заподозряна, заподозряно, мн. заподозрени, прил. За когото се допуска, че е извършил престъпление или нещо нередно.
запознавам запознаваш, несв. и запозная, св. 1. Кого, с кого. Представям един на друг; посреднича някой да стане познат с друг. Запознах дъщеря си с баща му. 2. Кого, с какво. Представям, излагам, показвам със сведения положение. Запознах го с истинското положение на нещата. 3. Кого. За художествено произведение, филм и др. - представям, показвам. Романът ни запознава с отношенията на хората по време на война. - запознавам се/запозная се. Запознавам (в 1 и 2 знач.) сам себе си. // същ. запознаване.
запознанство мн. запознанства, ср. 1. Запознаване. 2. Само мн. Връзки, познанства. В тези среди имам много запознанства.
запознат запозната, запознато, мн. запознати, прил. Който се е запознал с някого или с нещо. Запознат съм със случая.
запозная запознаеш, мин. св. запознах, мин. прич. запознал, св. — вж. запознавам.
запой запоят, запоя, мн. запои, (два) запоя, м. Продължително пиене на алкохол и напиване. Снощи у тях имаше запой.
запойка мн. запойки, ж. 1. Заваряване. 2. Мястото, където две части са съединени чрез запояване.
запойчик мн. запойчици, м. Работник, квалифициран да запоява метални части.
запокитвам запокитваш, несв. и запокитя, св. 1. Какво. Захвърлям, запращам със сила. Запокити бутилката през прозореца. 2. Кого. Изпращам далече, в затънтен край. Запокитиха го в провинцията. 3. Какво. Захвърлям, изоставям, запускам. Запокитила си децата и тръгнала по политика.
запокитя запокитиш, мин. св. запокитих, мин. прич. запокитил, св. — вж. запокитвам.
запомня запомниш, мин. св. запомних, мин. прич. запомнил, св. — вж. запомням.
запомням запомняш, несв. и запомня, св.; какво/кого. Задържам в паметта си; запаметявам. Запомни всичко, каквото му казаха. // същ. запомняне, ср. // прил. запомнен, запомнена, запомнено, мн. запомнени.
запопвам запопваш, несв. и запопя, св.; кого. Правя поп; ръкополагам. — запопвам се/ запопя се. Ставам поп.
запопя запопиш, мин. св. запопих, мин. прич. запопил, св. — вж. запопвам.
запор мн. запори, (два) запора, м. Спец. 1. Забрана да се разполага с пари (вложени в банка и под.) или с имущество. Сложили му запор на парите. 2. Удръжки на пари от заплата за изплащане на дългове. • Нямам запор. Нямам спиране; нямам задръжки. Като тръгна по мъже, няма запор.
запотя се запотиш се, мин. св. запотих се, мин. прич. запотил се, св. — вж. запотявам се.
запотявам се запотяваш се, несв. и запотя се, св. 1. За човек или животно — покривам се с пот. 2. За стъкло, метал и др. повърхност — покривам се с капки, с влага.
започвам започваш, несв. и започна, св. 1. Какво. Пристъпвам към изпълнение на някакво действие; почвам, захващам. Започвам да пиша. 2. Какво. Слагам начало, начевам. Започвам къща. 3. Подемам се, начевам се. Горещините започнаха. Войната започна. — започвам се/започна се. Започвам (в 3 знач.). // същ. започване, ср.
започна започнеш, мин. св. започнах, мин. прич. започнал, св. — вж. започвам.
запоя запоиш, мин. св. запоих, мин. прич. запоил, св. — вж. запоявам.
запоявам запояваш, несв. и запоя, св. Съединявам метални части с помощта на припой от разтопен калай.
запра запреш, мин. св. запрях, мин. прич. запрял, св. - вж. запирам.
запразня запразниш, мин. св. запразних, мин. прич. запразнил, св. — вж. запразнявам.
запразнявам запразняваш, несв. и запразня, св. Разг. Прекратявам, обикн. учебни занятия, за празник или ваканция.
запратя запратиш, мин. св. запратих, мин. прич. запратил, св. — вж. запращам.
запраша запрашиш, мин. св. запраших, мин. прич. запрашил, св. — вж. запрашвам.
запрашвам запрашваш, несв. и запраша, св.; какво. Покривам или изпълвам с прах. Улиците са се запрашили. Заводите запрашват въздуха.
запрашвам запрашваш, несв. и запраша, св. 1. Хуквам нанякъде; отправям се бързо. 2. За камък, куршум — прелетявам, като засягам земя, камък и пр. Един куршум запраши в земята до него. 3. Какво/кого. Запращам, запокитвам. Ей сега ще ти запраша един камък. Запрашиха го като учител в най-далечното село.
запрашен запрашена, запрашено, мн. запрашени, прил. Който е покрит или изпълнен с прах. Въздухът в центъра на града е най-запрашен. // същ. запрашеност, запрашеността, ж.
запращам запращаш, несв. и запратя, св. 1. Какво. Хвърлям със сила надалеч; запокитвам, захвърлям. Запращам камък. 2. Кого. Изпращам (на работа и др.) в далечно и глухо място.
запрегна запрегнеш, мин. св. запрегнах, мин. прич. запрегнал, св. - вж. запрягам.
запретвам запретваш, несв. и запретна, св.; какво. Навивам нагоре краища на ръкави, крачоли, пола и под. — запретвам се/запретна се. 1. Запретвам нещо по себе си. 2. Залавям се да върша нещо. Запретна се да чисти и да пере. • Запретвам ръкави. Започвам да правя нещо енергично, целенасочено.
запретна запретнеш, мин. св. запретнах, мин. прич. запретнал, св. — вж. запретвам.
запретя запретиш, мин. св. запретих, мин. прич. запретил, св. — вж. запретявам.
запретявам запретяваш, несв. и запретя, св. Остар. Забранявам.
запреча запречиш, мин. св. запречих, мин. прич. запречил, св. — вж. запречвам.
запречвам запречваш, несв. и запреча, св. 1. Започвам да преча. 2. Какво. Преграждам път, отвор, врата и под.; препречвам. Един голям камион беше запречил пътя. — запречвам се/ запреча се. 1. Препречвам се; заклещвам се. 2. Разг. Мяркам се, започвам да се появявам. Към 6 часа по улицата се запречиха хора.
запрещавам запрещаваш, несв. Остар. Запретявам. // същ. запрещаване, ср.
запрещение мн. запрещения, м. Забрана. • Под запрещение съм. Спец. Ограничен съм в имуществените си права.
заприкажа заприкажеш, мин. св. заприказах, мин. прич. заприказал, св. — вж. заприказвам.
заприказвам заприказваш, несв. и заприкажа, св. 1. Започвам да приказвам. 2. Кого. Заговарям. Срещнах го вчера и го заприказвах. - заприказвам се/заприкажа се. Унасям се в приказки с някого. Заприказвахме се и минали два часа. // същ. заприказване, ср.
заприщтвам заприщваш, несв. и заприщя, св. 1. Какво. Преграждам, спирам движение, течение; препречвам. Цве коли заприщили тясната уличка. Заприщили реката, за да ловят риба, но водата се отприщила. 2. Кого. Хващам, залавям, като обграждам; поставям натясно. 3. Прен. Кого. Хващам, поставям натясно за нещо нередно. Заприщили го, че не знае таблицата за умножение. — заприщвам се/ заприщя се. Задръствам теснина, отвор; заклещвам се. Хукнаха да слизат от автобуса и се заприщиха на вратата.
заприщя заприщиш, мин. св. заприщих, мин. прич. заприщил, св. — вж. заприщвам
запролети се мин. св. запролети се, мин. прич. запролетило се, св. — вж. запролетява се.
запролетява се несв. и запролети се, св. Настъпва пролет, времето става пролетно. // същ. запролетяване, ср.
запръжка само ед. Мазнина със запържен в нея лук, червен пипер и др., към която се прибавят продукти, или за прибавяне към варено без мазнина ястие. Не съм приготвила запръжката за боба.
запрягам запрягаш, несв. и запрегна, св. Впрягам.
запрятам запряташ, несв. Запретвам.
заптие мн. заптиета, ср. Истор. Турски стражар у нас преди Освобождението.
запускам запускаш, несв. и запусна, св.; какво/ кого. Изоставям, занемарявам. — запускам се/ запусна се. Изоставям, занемарявам себе си.
запусна запуснеш, мин. св. запуснах, мин. прич. запуснал, св. - вж. запускам.
запустение само ед. Запуснатост и запустялост.
запустея запустееш, мин. св. запустях, мин. прич. запустял, св. — вж. запустявам.
запустя запустиш, мин. св. запустих, мин. прич. запустил, св. — вж. запустявам.
запустявам запустяваш, несв. и запустея, се. Опустявам, обезлюдявам се. Много села в балкана са запустели.
запустявам запустяваш, несв. и запустя, св.; какво. Изоставям, правя да запустее. Миграцията към града запусти хубавите села. // прил. запустял, запустяла, запустяло, мн. запустели.
запуша запушиш, мин. св. запуших, мин. прич. запушил, св. — вж. запушвам.
запушалка мн. запушалки, ж. Парче от корк, гума, пластмаса и др., обикн. с цилиндрична форма, за затваряне на тесен отвор (на шише и под.); тапа.
запушвам запушваш, несв. и запуша, св. 1. Какво. Затварям, уплътнявам дупка, отвор и под. 2. Какво. Задръствам, препречвам. Един камион запушил уличката. • Запушвам устата (на някого). С доводи, факти накарвам да млъкне. // същ. запушване, ср. // прил. запушен, запушена, запушено, мн. запушени.
запушвам запушваш, несв. и запуша,, св. 1. Започвам да пуша, да изпускам дим, прах и др. Огънят запуши. 2. Какво. Започвам да пуша цигара (или лула); пуша. Хайде да запушим. 3. Какво. Опушвам. - запушвам се/запуша се. Опушвам се.
запущам запущаш, несв. Запускам.
запъвам запъваш, несв. и запъна, св.; какво. 1. Подпирам, за да стои прав; подпирам врата, за да стои затворена. Запъна вратата с една греда. 2. Остар. Затварям врата с резе. — запъвам се/запъна се. 1. За механизъм — заяждам. Ключът се запъна в ключалката. 2. Спирам за малко при говорене или произнасям с трудност; заеквам. 3. Спирам временно поради затруднения при излагане на нещо, при решаване на математически задачи и др. Реших трите задачи, без да се запъна. Разказах урока, без да се запъна. 4. Прен. Разг. Упорствам, инатя се; запичам се. Запъна се и се отказа от продаването на книги. • Запъвам се като магаре на мост. Упорствам, инатя се безсмислено. // същ. запъване, ср.
запълвам запълваш, несв. и запълня, св. 1. Какво. Изпълвам, попълвам, уплътнявам дупка, отвор, пространство. През пролетта запълниха дупките по улиците с асфалт. Студенти запълваха площада. 2. Какво. Уплътнявам (време). Решаваше кръстословици, за да запълва времето си. // същ. запълване, ср. // прил. запълнен, запълнена, запълнено, мн. запълнени.
запълзя запълзиш, мин. св. запълзях, мин. прич. запълзял, св. — вж. запълзявам.
запълзявам запълзяваш, несв. и запълзя, св. 1. Започвам да пълзя. 2. Прен. За слух, новина и под. — започвам да се разпространявам. Сред колегите му запълзя слухът за нейната изневяра.
запълня запълниш, мин. св. запълних, мин. прич. запълнил, св. — вж. запълвам.
запъна запънеш, мин. св. запънах, мин. прич. запънал, св. — вж. запъвам.
запържа запържиш, мин. св. запържих, мин. прич. запържил, св. — вж. запържвам.
запържвам запържваш, несв. и запържа, св. 1. Какво. Пържа малко, леко. Запържвам лук. 2. Какво. Правя запръжка за ядене и я прибавям.
запъртък мн. запъртъци, (два) запъртъка, м. Яйце, от което не се е излюпило пиле.
запътвам се запътваш се, несв. и запътя се, св. 1. Отправям се, насочвам се, тръгвам нанякъде. 2. Прен. Разг. Решавам да постигна нещо, за което не ми стигат силите. С тази слаба диплома се запътила студентка да става.
запътя се запътиш се, мин. св. запътих се, мин. прич. запътил се, св. — вж. запътвам се.
запъхтя се запъхтиш се, мин. св. запъхтях се, мин. прич. запъхтял се, св. — вж. запъхтявам се.
запъхтявам се запъхтяваш се, несв. и запъхтя се, св. Започвам да дишам учестено, затруднено. Запъхтяха се по баира.
зар зарът, зара, мн. зарове, (два) зара, м. Пластмасово или кокалено кубче, по чиито стени са отбелязани точки (от 1 до 6), което се използва в различни игри. Зарче за табла.
заработвам заработваш, несв. и заработя, св. 1. Започвам да работя. 2. Какво. Спечелвам, изкарвам с работа, най-често пари. Заработваше по 50 лева на ден.
заработя заработиш, мин. св. заработих, мин. прич. заработил, св. — вж. заработвам.
заравня заравниш, мин. св. заравних, мин. прич. заравнил, св. — вж. заравнявам.
заравнявам заравняваш, несв. и заравня, св.; какво. Правя да стане равен. Заравнявам земята.
заравям заравяш, несв. и заровя, св. 1. Какво. Слагам в дупка и затрупвам отгоре. 2. Какво. Запълвам яма, ров и под. 3. Кого. Погребвам. 4. Какво. Мушвам в нещо меко или насипно. Зарових крак в пясъка. 5. Прен. Кого. Отрупвам, затрупвам, обикн. с пари или друго скъпо или жадувано нещо. Ще те заровя в злато. Там ще те заровя с банани. - заравям се/заровя се. 1. Попадам под пръст или нещо насипно; затрупвам се. 2. Прен. Забивам се, потъвам в работа, която не мога да свърша. • Заравям нос
зарадвам зарадваш, св.; кого. Правя радостен, доставям радост. — зарадвам се. Ставам радостен. // прил. зарадван, зарадвана, зарадвано, мн. зарадвани.
заради предлог. 1. По причина на, поради. Не дойдох заради лошото време. 2. За означаване в чия полза или по чия вина се извършва действието. Заради нея съм готова на всичко. 3. Вместо. Ще работя заради тебе.
зараждам зараждаш, несв. и зародя, св. Започвам да раждам. — зараждам се/зародя се. Възниквам, създавам се, появявам се. В сърцето и се зараждаше нова любов. // същ. зараждане, ср. // прил. зароден, зародена, зародено, мн. зародени.
зараза само ед. 1. Причинител на болест, която се предава от един организъм на друг. 2. Процесът на предаване на болест от един на друг, заразяване. 3. Прен. Увлечение, което се разпространява бързо; мода. Рокмузиката е голяма зараза за младежите. 4. Разг. Увлечение, навик, от което не мога да се откажа, което ме дразни и гложде. Тия цигари са голяма зараза за тебе.
заразен заразена, заразено, мн. заразени, прил. Който е приел зараза. // същ. заразеност, заразеността, ж.
заразен заразна, заразно, мн. заразни, прил. 1. Който може да се предава от един организъм на друг. Заразна болест. 2. Който е свързан със зараза или заразни болести. Заразно отделение.
заразител заразителят, заразителя, мн. заразители, м. За човек, предмет, вода и др. — който разпространява зараза.
заразителен заразителна, заразително, мн. заразителни, прил. 1. Разг. Който може да се предаде чрез зараза. 2. Прен. Увличащ, разпространяващ се. Заразителен смях. Заразителен пример.
заразоносител заразоносителят, заразоносителя, мн. заразоносители, м. Човек, който носи зараза и може да я предаде.
заразя заразиш, мин. св. заразих, мин. прич. заразил, св. - вж. заразявам.
заразявам заразяваш, несв. и заразя, св. 1. Кого. Предавам зараза. Детето зарази и майка си. 2. Кого. Увличам да ми подражава. Заразих го с оптимизма си. — заразявам се/заразя се. Приемам зараза.
заран заранта, мн. зарани, ж. Разг. 1. Сутрин. Утре заран трябва да стана рано. 2. Като нареч. Времето сутрин. Заран спи до късно.
заран нареч. Диал. Утре сутринта. Заран земята ще е замръзнала.
зарана и заранка нареч. Диал. Утре сутрин.
заранка нареч. — вж. зарана.
зарар само ед. Разг. Загуба, вреда. Голям зарар имаше от сушата.
зарасна зараснеш, мин. св. зараснах, мин. прич. зараснал, св. — вж. зараствам.
зараста зарастеш, мин. св. зарастох, мин. прич. зарасъл, св. Зарасна.
зараствам зарастваш, несв. и зарасна, св. За рана — затварям се, заздравявам. Раните му зарастваха много бавно.
зарево само ед. Отблясък, сияние (от силна светлина, от пожар, при изгрев и залез слънце). Заревото на слънцето позлати морето.
зарегистрирам зарегистрираш, несв. и св. Регистрирам. — зарегистрирам се. Регистрирам се. // същ. зарегистриране, ср.
заредя заредиш, мин. св. заредих, мин. прич. заредил, св. — вж. зареждам.
зарежа зарежеш, мин. св. зарязах, мин. прич. зарязал, св. — вж. зарязвам.
зареждам зареждаш, несв. и заредя, св. 1. Какво/кого. Започвам да изреждам. Пак зареди съседите си да им иска пари. 2. Какво. Започвам песен. — зареждам се/заредя се. Само мн. Започваме да минаваме един след друг. Заредиха се горещи дни.
зареждам зареждаш, несв. и заредя, св. 1. Подготвям за стрелба (огнестрелно оръжие, бомба, оръдие). 2. Какво. Набавям определени количества от някакви материали, необходими за функциониране, за работа; подготвям. Зареждам колата с бензин. Зареждам магазина със стока. Зареждам машината с мастило. Зареждам хладилника с месо. 3. Какво. Насищам с електричество, със заряд. 4. Прен. Създавам запас; изпълвам (с енергия, чувства и под.). Гимнастиката сутрин зарежда с енергия за цял ден. Един такъв разговор ме зарежда с отрицателни емоции за два дни. — зареждам се/заредя се. Изпълвам се с енергия, чувства и др. // същ. зареждане, ср. // прил. зареден, заредена, заредено, мн. заредени.
зарезан само ед. • Трифон Зарезан. Пролетен празник от християнския календар, посветен на лозята, в чийто ден започва зарязването им.
зарека заречеш, мин. св. зарекох, мин. прич. зарекъл, св. — вж. заричам.
зарея зарееш, мин. св. зареях, мин. прич. зареял, св. Започвам да рея, обикн. поглед. Зарея поглед в далечината. - зарея се. 1. За поглед - започвам да се рея. 2. Залутам се, запилея се някъде. Зарея се из града да си търси работа. // прил. зареян, зареяна, зареяно, мн. зареяни.
зарзават само ед. Разг. Няколко вида зеленчуци заедно; зеленчук. // прил. зарзаватен, зарзаватена, зарзаватено, мн. зарзаватени.
зарзаватчийка мн. зарзаватчийки, ж. Жена зарзаватчия.
зарзаватчийница мн. зарзаватчийници, ж. Разг. Магазин за зеленчуци.
зарзаватчия мн. зарзаватчии, м. Мъж, който продава зарзават. // прил. зарзаватчийски, зарзаватчийска, зарзаватчийско, мн. зарзаватчийски.
зарзала мн. зарзали, ж. 1. Дърво кайсия. 2. Плодът на дървото кайсия.
зарзалиев зарзалиева, зарзалиево, мн. зарзалиеви, прил. Зарзалов.
зарзалия мн. зарзалии, ж. Разг. Зарзала.
зарзалов зарзалова, зарзалово, мн. зарзалови, прил. 1. Който се отнася до зарзала. Зарзалова реколта. 2. Който е направен от зарзали. Зарзалово сладко.
заривам зариваш, несв. и зарина, св. 1. Какво. Покривам, засипвам, затрупвам. Сухите листа са заринали пътеката. 2. Какво/кого. Заравям (във 2, 3, 4 и 5 знач.). Заринаха бързо гроба и си тръгнаха. Ако отидеш в такава страна, ще те заринат с банани. — заривам се/зарина се. 1. Покривам се, затрупвам се; мушвам се. Земята под дървото се заринала с круши. Заринал се в сеното. 2. Прен. Отрупвам се, затрупвам се. Заринал се с книги, по цял ден чете. Дървото се заринало в плод. // прил. заринат, зарината, заринато, мн. заринати. • Заринало се е (заринато е). Разг. Много е мръсно, неразтребено, непочистено. Много са мръсни, у тях е направо заринато.
зарин само ед. Спец. Бойно отровно вещество с нервнопаралитично действие.
зарина заринеш, мин. св. заринах, мин. прич. заринал, св. — вж. заривам.
заричам заричаш, несв. и зарека, св.; кого. Заклевам да не върши нещо. Заричам тс да не ходиш там. — заричам се/зарека се. Обещавам пред себе си, решавам твърдо; заклевам се. Все се заричам да не поемам бърза работа, но все не устоявам. // същ. заричане, ср. // прил. заречен, заречена, заречено, мн. заречени.
заробвам заробваш, несв. и заробя, св. 1. Кого. Правя роб. 2. Какво. Завладявам, покорявам, потискам, ограбвам държава, територия и под. политически и/или икономически. Турците заробили нашите земи. С това богатство той ще купи и ще зароби селото. 3. Прен. Кого. Покорявам, потискам, не давам никаква свобода. Зароби я да му гледа децата. — заробвам се/заробя се. Заемам се с непосилна работа, която отнема всичкото ми време и сили. Заробихме се с това писане. // прил. заробен, заробена, заробено, мн. заробени.
заробя заробиш, мин. св. заробих, мин. прич. заробил, св. — вж. заробвам.
заровя заровиш, мин. св. зарових, мин. прич. заровил, св. — вж. заравям.
зародиш мн. зародиши, (два) зародиша, м. 1. Най-ранният стадий от развитието на организма на човек или животно — от оплождането до самостоятелния живот; ембрион. 2. Зачатък в семето на растение. 3. Прен. Начален етап от развитието на нещо; зараждане. Унищожавам в зародиш.
зародя зародиш, мин. св. зародих, мин. прич. зародил, св. — вж. зараждам.
заръка мн. заръки, ж. 1. Поръчение, поръчка да се направи нещо. Сутрин даваше на всеки заръки. 2. Завет. Помня заръките на баща си. 3. Истор. Заповед. Трябваше да изпълняват заръките на царя.
заръчам заръчаш, св. — вж. заръчвам.
заръчвам заръчваш, несв. и заръчам, св. Поръчвам.
заря само ед. 1. Силна слънчева светлина, обикн. при изгрев и при залез слънце. Утринна заря. 2. Само мн. В поезията — светлинни лъчи. 3. Начало, зараждане на нещо ново. Зарята на Ренесанса. Зарята на XX век.
заря само ед. 1. Спец. Сигнал за проверка или сбор. 2. Илюминации по случай празник. Зарята снощи беше много красива. 3. Вечерно военно тържество с илюминации по случай празник. На Ботевата вечер има заря.
заряд само ед. 1. Количеството взривно вещество в бомба или снаряд, необходимо за взривяване, както и количеството вещество, необходимо за работа на атомен реактор и др.; пълнеж. 2. Електрическа енергия в някои частици. Положителен заряд. 3. Прен. Запасът от енергия, знания и под. у една личност.
зарязвам зарязваш, несв. и зарежа, св.; какво. 1. Подрязвам по специален начин лоза всяка пролет; режа. На Трифон Зарезан започват да зарязват лозята. 2. Започвам да режа. // прил. зарязан, зарязана, зарязано, мн. зарязани.
зарязвам зарязваш, несв. и зарежа, св.; какво/ кого: Изоставям, напускам безцеремонно, захвърлям (съпруг, семейство, работа, наука и т.н.).
засада само ед. 1. Неочаквано нападение с оръжие над човек от прикрито място. Нападам из засада. 2. Позицията за такова нападение. Устройвам засада. Чакам в засада. Попадам на засада. 3. Спец. Положение в различни видове спорт. Ударът беше от засада. 4. Прен. Всяко положение в спор, отношения между хората, подобно на нападение от прикрито място.
засадя засадиш, мин. св. засадих, мин. прич. засадил, св. — вж. засаждам.
засаждам засаждаш, несв. и засадя, св. Садя, посаждам.
засватвам се засватваш се, несв. и засватя се, св.; с кого. Ставам сват. Откакто се засватихме, си ходим често на гости.
засватя се засватиш се, мин. св. засватих се, мин. прич. засватил се, св. - вж. засватвам се.
засвидетелствам засвидетелстваш, несв. и св.; какво. 1. Официално потвърждавам, свидетелствам за нещо. Трябва да засвидетелстваш нейните думи. 2. Потвърждавам, показвам, разкривам чувства, уважение и под. С този жест искам да засвидетелствам уважението си към тебе. 3. Намирам следи или документи за исторически съществували държави, народи и др. Иберите са най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания. // прил. засвидетелстван, засвидетелствана, засвидетелствано, мн. засвидетелствани.
засвидетелствувам засвидетелствуваш, несв. и св. Засвидетелствам.
засевки само мн. Остар. Народен обичай в четвъртък срещу сватбата, при който се замесват обредни хлябове.
засега нареч. За този момент, за този период; докато нещо се промени. Засега съм добре. Засега не ми трябват пари.
засегна засегнеш, мин. св. засегнах, мин. прич. засегнал, св. — вж. засягам.
заседавам заседаваш, несв. Участвам в заседание. Съветът заседава вече три часа. // същ. заседаване, ср.
заседание мн. заседания, ср. Събиране на колектив или на определени негови членове, на което се обсъждат въпроси. Заседание на катедрата. Заседание на Академическия съвет.
заседател заседателят, заседателя, мн. заседатели, м. • Съдебен заседател. Представител на гражданството при разглеждане на съдебни дела. // прил. заседателски, заседателска, заседателско, мн. заседателски.
заседателен заседателна, заседателно, мн. заседателни, прил. Който е свързан със заседание. Заседателна зала. Заседателен глас.
заседна заседнеш, мин. св. заседнах, мин. прич. заседнал, св. - вж. засядам.
заседя заседиш, мин. св. заседях, мин. прич. заседял, св. — вж. заседявам.
заседявам заседяваш, несв. и заседя, св. За стоки, продукти, обикн. в магазин — задържам се по-дълго от нормалното. — заседявам се/заседя се. 1. Стоя някъде по-дълго от нормалното, по-дълго, отколкото съм възнамерявал. 2. Оставам да живея някъде по-дълго, отколкото съм възнамерявал. 3. Стоя по-дълго от нормалното мома или ерген. • Не се заседявам/заседя на едно място. Не се задържам, често сменям работата си, мястото си на живеене.
засека засечеш, мин. св. засякох, мин. прич. засякъл, св. — вж. засичам.
заселвам заселваш, несв. и заселя, св. 1. Какво. Установявам се да живея в някаква свободна територия; започвам да населявам. Заселили земите на север от Дунав. 2. Кого. Заставям да живее в определена територия или къща. — заселвам се/заселя се. Оставам да живея в място или в селище. Харесаха селото и се заселиха. Ц същ. заселване, ср. // прил. заселен, заселена, заселено, мн. заселени.
заселище мн. заселища, ср. Неголямо заселено място, нито село, нито град; поселище.
заселник мн. заселници, м. Мъж, който се е заселил в незаселено дотогава място. • Нов заселник. Мъж, който се е заселил в обитавано, но напуснато, освободено място.
заселница мн. заселници, ж. Жена заселник.
заселничка мн. заселнички, ж. Заселница.
заселя заселиш, мин. св. заселих, мин. прич. заселил, св. - вж. заселвам.
засенча засенчиш, мин. св. засенчих, мин. прич. засенчил, св. — вж. засенчвам.
засенчвам засенчваш, несв. и засенча, св. 1. Какво. Правя сянка, преча на силна светлина да проникне. Дървото засенчва двора. Облакът засенчи слънцето. 2. Прен. Кого. Изпъквам повече в някаква проява или с качество. С хубостта си засенчи всички. 3. Прен. Какво. Хвърлям сянка, намалявам силата; помрачавам. Случката засенчи щастието и. // същ. засенчване, ср. // прил. засенчен, засенчена, засенчено, мн. засенчени
засечка мн. засечки, ж. 1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане. Реши да стреля, но пистолетът му направи засечка. 2. Прен. Запъване, спиране при говор, задръжка на мисълта. На изпита направих засечка. 3. Прен. Разг. Внезапно спиране на работа, дело; задържане. Стана засечка в сделката, трябва да изчакаме.
засея засееш, мин. св. засях, мин. прич. засял, св. — вж. засявам.
засилвам засилваш, несв. и засиля, св. 1. Какво. Правя да стане по-силен — да се прояви в по-голяма степен, да се движи по-бързо, да звучи по-силно и т. н. Засилвам омраза. Засилвам крачки. Засилвам кола. Засилвам глас. 2. Какво/кого. Правя нечия храна по-питателна, подсилвам нечие здраве. Засилвам го с мляко. Засилвам го с процедури. 3. Прен. Пренебр. Кого. Карам, заставям да извърши (бързо) нещо. Засилих я да купи хляб. Засилих го да си научи уроците. — засилвам се/засиля се. 1. Ставам по-силен, по-бърз. Вятърът се засили. Растежът се засили. 2. Набирам инерция. Спортистката се засили и скочи. 3. Пренебр. Обикн. след отрицание. Нямам никакво намерение да върша нещо. Не съм се засилила да работя без пари. // прил. засилен, засилена, засилено, мн. засилени. // същ. засилване, ср.
засиля засилиш, мин. св. засилих, мин. прич. засилил, св. — вж. засилвам.
засипвам засипваш, несв. и засипя, св. 1. Какво/ кого. Затрупвам или покривам повърхността с нещо, което се сипе. В мината бяха засипани работници. Прахът засипа всичко. 2. Какво. Запълвам с нещо, заравям. Засипвам яма. 3. Прен. Кого. Отрупвам, обсипвам, заривам. Засипвам го с писма. Засипвам го с ядене. 4. Какво. Започвам да сипвам. Засипва ядене от голямата тенджера. // прил. засипан, засипана, засипано, мн. засипани.
засипя засипеш, мин. св. засипах, мин. несв. засипал, св. — вж. засипвам.
заситя заситиш, мин. св. заситих, мин. прич. заситил, св. — вж. засищам.
засичам засичаш, несв. и засека, св. 1. Правя засечка. 2. Спец. Откривам (с помощта на уред) местоположението на точка чрез пресичане на прави линии. Засичам самолет. 3. Разг. Кого. Срещам, виждам, заварвам на обществено място. Засичам я по дискотеките. 4. Прен. Кого. Прекъсвам говорещ с остри забележки, въпроси. Преподавателят го засече няколко пъти. 5. Какво. Съпоставям сведения, факти, за да направя изводи, за да проверя резултат.
засичам засичаш, несв. и засека, св.; какво. Не изпирам добре; захабявам. Засякох всички покривки. — засичам се/засека се. От дълга употреба и/или от недобро изпиране се захабявам. // прил. засечен, засечена, засечено, мн. засечени.
засищам засищаш, несв. и заситя, св. 1. Задоволявам глад. Месото засища бързо. 2. Задоволявам някаква потребност, склонност, влечение. Засищам любопитството си. — засищам се/заситя се. Засищам себе си. // прил. заситен, заситена, заситено, мн. заситени.
заскитам заскиташ, св. — вж. заскитвам.
заскитвам заскитваш, несв. и заскитам, св. Започвам да скитам. Заскитах из празните улици. — заскитвам се/заскитам се. Скитам продължително.
заскрежа заскрежиш, мин. св. заскрежих, мин. прич. заскрежил. св. — вж. заскрежавам.
заскрежавам заскрежаваш, несв. и заскрежа, св.; какво. Правя да се покрие със скреж. Студът заскрежи стъклата на прозорците. — заскрежавам се/заскрежа се. Покривам се със скреж. // прил. заскрежен, заскрежена, заск-режено, мн. заскрежени.
заскрибуцам заскрибуцаш, св. — вж. заскрибуцвам.
заскрибуцвам заскрибуцваш, несв. и заскрибуцам, св. 1. Започвам да скрибуцам. Машината заскрибуца по-силно. 2. Започвам да правя нещо (да се движа, да функционирам) със скрибуцате. Сутрин рано асансьорът заскрибуцваше надолу-нагоре.
заскъпвам заскъпваш, несв. и заскъпна, св. Ставам по-скъп; поскъпвам.
заскъпна заскъпнеш, мин. св. заскъпнах, мин. прич. заскъпнал, св. - вж. заскъпвам.
заслабвам заслабваш, несв. и заслабна, св. 1. Загубвам от физическата издръжливост, от силата на организма си. Организмът е заслабнал от недостатъчната храна. 2. За зрение, слух, памет и под. — губя от нормалната си сила.
заслабна заслабнеш, мин. св. заслабнах, мин. прич. заслабнал, св. — вж. заслабвам.
засланям засланяш, несв. и заслоня, св. 1. Кого/ какво. Служа за заслон; предпазвам; прикривам. Дървото ги засланяше от слънцето. 2. Какво. Закривам светлина, засенчвам. Облак заслони слънцето. 3. Прен. Разг. Кого. Засенчвам (във 2 знач.). Заслони всички със знанията си. — засланям се/заслоня се. Намирам заслон.
заслепен заслепена, заслепено, мн. заслепени, прил. 1. Който е ослепен за миг от силна светлина. 2. Който не може реално да преценява обстоятелствата поради силно увлечение, възхищение, силни чувства.
заслепение само ед. Състояние на заслепен (във 2 знач.). Изпадам в заслепение.
заслепея заслепееш, мин. св. заслепях, мин. прич. заслепял, св. — вж. заслепявам.
заслепителен заслепителна, заслепително, мн. заслепителни, прил. Който заслепява; причинява заслепение.
заслепление само ед. Заслепение.
заслепя заслепиш, мин. св. заслепих, мин.прич. заслепил, св. — вж. заслепявам.
заслепявам заслепяваш, несв. и заслепея, св. Започвам да ослепявам, зрението ми отслабва.
заслепявам заслепяваш, несв. и заслепя, св. 1. Кого. За силна светлина — преча да вижда или ослепявам някого временно. Фаровете отсреща заслепяват шофьора. 2. Кого\какво. Преча за реалното възприемане на нещата; омайвам, завладявам. Богатството я заслепяваше. — заслепявам се/заслепя се. Не мога реално да преценявам и възприемам.
заслон мн. заслони, ср. 1. Само ед. Място, което може да предпазва от дъжд, вятър, куршуми и др.; прикритие. Един ров му послужи като заслон. 2. Само ед. Заслоняване. Влезе в сградата, за да потърси заслон от дъжда. 3. Специално направена постройка, навес, колиба, обикн. в планината, за хора или животни. 4. Специално изградени прикрития или окопи на фронта при война. 5. Спец. Само ед. В някои видове спорт — прикриване на противников играч за спиране на атака.
заслоня заслониш, мин. св. заслоних, мин. прич. заслонил, св. — вж. засланям.
заслонявам заслоняваш, несв. Засланям.
заслуга мн. заслуги, ж. Действие, с което дадено лице е допринесло за нещо, което има добри резултати. Има заслуги за създаване на университета. Има заслуги пред жителите на града. Големи заслуги в медицината.
заслугувам заслугуваш, несв. и заслужа, св. Започвам да слугувам.
заслужа заслужиш, мин. св. заслужих, мин. прич. заслужил, св. — вж. заслугувам.
заслужа заслужиш, мин. св. заслужих, мин. прич. заслужил, св. — вж. заслужавам.
заслужавам заслужаваш, несв. и заслужа, св. 1. Какво. Имам заслуги, полага ми се, достоен съм за нещо. Заслужавам признателност. Заслужих наградата си. Заслужавам доверие. 2. Имам заслуги. Заслужил е много за града. 3. Кого. Достоен съм; съответствам. Не заслужаваш такъв мъж. • Заслужава си. Струва си, има смисъл. Не си заслужава да говорим.
заслужен заслужена, заслужено, мн. заслужени, прил. Който е получен по заслуги.
заслужил заслужила, заслужило, мн. заслужили, прил. Който има заслуги. Заслужил за науката.
заслушам заслушаш, св. — вж. заслушвам.
заслушвам заслушваш, несв. и заслушам, св.; какво/кого. Започвам да слушам. — заслушвам се/ заслушам се. 1. Започвам да слушам внимателно, да напрягам слух. Като чух името и, се заслушах, но те спряха да говорят. 2. В какво. Унасям се в слушане. Беше се заслушал в лекцията и не видя, че тя влезе. 3. Разг. Вслушвам се, вземам предвид. Заслушвай се какво ти казва баща ти. // прил. заслушан, заслушана, заслушано, мн. заслушани.
засмея се засмееш се, мин. св. засмях се, мин. прич. засмял се, св. — вж. засмивам се.
засмивам се засмиваш се, несв. и засмея се, св. 1. Смея се кратко; разсмивам се. Всички се засмяха на шегата. 2. За лице, очи, поглед — изразявам радост, шеговитост. 3. Прен. Започвам да излъчвам бодрост, свежест, чистота, светлина. Утрото се засмя. Стаята се засмя от чистота. // прил. засмян, засмяна, засмяно, мн. засмени.
засмоля засмолиш, мин. св. засмолих, мин. прич. засмолил, св. — вж. засмолявам.
засмолявам засмоляваш, несв. и засмоля, св.; какво. Намазвам със смола някаква повърхност, за да не пропуска вода. Засмолявам лодка.
засмуквам засмукваш, несв. и засмуча, св.; какво. 1. Започвам да смуча. 2. Всмуквам. Помпата засмуква вода. 3. Прен. Разг. Пия много алкохол. Засмуква здравата.
засмуча засмучеш, мин. св. засмуках, мин. прич. засмукал, св. — вж. засмуквам.
заснема заснемеш, мин. св. заснех, мин. прич. заснел, св. - вж. заснемам.
заснемам заснемаш, несв. и заснема, св.: какво. Започвам да снемам, да свалям нещо. Заснема книгите от рафта една по една.
заснемам заснемаш, несв. и заснема,, св. 1. Какво/кого. Правя снимка или филм; снимам. 2. Спец. Правя план на местност. // същ. заснемане, ср. // прил. заснет, заснета, заснето, мн. заснети.
заснимам заснимаш, несв. Заснемам.
засоля засолиш, мин. св. засолих, мин. прич. засолил, св. — вж. засолявам.
засолявам засоляваш, несв. и засоля, св. 1. Какво. Соля с много сол, за да консервирам (месо, зеленчуци); осолявам. Филето го засолихме. 2. Спец. За почва — насищам повече от нормалното с натриеви соли, което е неблагоприятно за нея. 3. Разг. Ям нещо солено. Засолил съм и мога да пийна вино. — засолявам си/ засоля си. Разг. Ям малко от нещо солено, за да ми остане солен вкус в устата. Ще си засоля с малко луканка.
заспивам заспиваш, несв. и заспя, св. 1. Започвам да спя. Вечер заспива пред телевизора. 2. Прен. Разг. Ставам бездеен; ленив. Слсд големите митинги всички заспаха. Тази касиерка съвсем заспа, опашката не върви. 3. Прен. Утихвам. притихвам. Гората заспа под снега. // прил. заспал, заспала, заспало, мн. заспали. • Работата заспа. Разг. За нещо сложно и деликатно, но изпълнено точно.
заспя заспиш, мин. св. заспах, мин. прич. заспал, св. — вж. заспивам.
засрамвам засрамваш, несв. и засрамя, св.; кого. 1. С нетактично поведение причинявам срам у някого. Засрамваше момичето, като - говореше за него. 2. Обикн. с отрицание. Успявам да отговоря на очакванията, не опетнявам името на отговорен за мене човек. Синът му не го засрами - изкара изпитите много добре. 3. Причинявам срам у някого, като го превъзхождам. - засрамвам се/засрамя се. Изпитвам срам.
засрамя засрамиш, мин. св. засрамих, мин. прич. засрамил, св. — вж. засрамвам.
засрещам засрещаш, несв. и засрещна, св. Разг. 1. Кого. Пресрещам. 2. Какво. Засичам, прекъсвам, противопоставям се с думи. 3. Какво. При шиене, кроене, плетене — съединявам точно две части на дреха, за да съвпаднат по фигури или по размер. 4. Започвам да срещам.
засрещна засрещнеш, мин. св. засрещнах, мин. прич. засрещнал, св. — вж. засрещам.
застава мн. застави, ж. Спец. Малко войсково поделение, което охранява войските от внезапно нападение; пост. Челна застава. • Гранична (погранична) застава. Военно поделение, което охранява част от държавната граница, както и мястото, сградата на такова поделение.
заставам заставаш, несв. и застана, св. 1. Започвам да стоя някъде прав. Застана до мене. 2. Спирам някъде след движение и започвам да стоя. Отиде в 3 часа в центъра и застана пред пощата. 3. Заемам някаква позиция. Застанах на пост. Заставам пред публика. 4. Заемам някаква поза. Заставам с ръце на кръста. • Заставам/застана зад някого. Подкрепям някого в спор, в действия. • Заставам/застана срещу някого. Противник съм на някого в спор, обсъждане и под. • Заставам на пътя на някого. 1. Преча в нещо съдбовно. 2. Срещам някого и заемам съдбовно място в живота му.
заставя заставиш, мин. св. заставих, мин. прич. заставил, св. — вж. заставям.
заставям заставяш, несв. и заставя, св.; кого. Карам да направи нещо против волята си; принуждавам. Учителят го застави да излезе от стаята. Обстоятелствата го заставиха да учи английски. Болестта я заставяше да стои вкъщи. // прил. заставен, заставена, заставено, мн. заставени.
застана застанеш, мин. св. застанах, мин. прич. застанал, св. — вж. заставам.
застарея застарееш, мин. св. застарях, мин. прич. застарял, св. — вж. застарявам.
застарявам застаряваш, несв. и застарея, св. Започвам да старея; поостарявам. Косата му е прошарена и лицето му е застаряло.
застарял застаряла, застаряло, мн. застарели, прил. 1. Който е поостарял. Застарял човек. Застарели дрехи. 2. Който е престоял. Застарял хляб.
застегна застегнеш, мин. св. застегнах, мин. прич. застегнал, св. — вж. застягам.
застеля застелеш и застелиш, мин. св. застлах, мин. прич. застлал, св. — вж. застилам.
застивам застиваш, несв. и застина, св. 1. Втвърдявам се след изстиване. Лавата е застинала. 2. Заставам неподвижно; окаменявам. Ку-чето застина в очакване. Застина на мястото си от ужас. Животното прерита и застина неподвижно. 3. За поглед, очи — запазвам чувство, изражение. // прил. застинал, застинала, застинало, мн. застинали. • Кръвта ми застива. Обзема ме ужас.
застигам застигаш, несв. и застигна, св.; кого/какво. 1. Настигам, изравнявам се по време на движение. Застигнахме един камион и го задминахме веднага. 2. За бедствие или нещо неприятно — заварвам, настигам. Дъждът ме застигна по пътя. В морето ги застигнала буря. 3. Сполетява ме. Застигна го нещастие.
застигна застигнеш, мин. св. застигнах, мин. прич. застигнал, св. — вж. застигам.
застилам застилаш, несв. и застеля, св.; какво. 1. Покривам повърхност; стеля. Застла леглото с чаршаф. Снегът застила земята. 2. Прен. Покривам; обхващам. Мрак застла полето. 3. Покривам повърхност с еднородни предмети; настилам. Алеята е застлана с пясък. // прил. застлан, застлана, застлано, мн. застлани.
застина застинеш, мин. св. застинах, мин. прич. застинал, св. — вж. застивам.
застой застоят, застоя, мн. застои, (два) застоя, м. 1. Задържане, спиране на движение или дейност за известно време. Заради стачката движението на автобусите е в пълен застой. Застой в производството. Има застой в търговията. 2. Спиране, липса на развитие. Културата е в застой.
застоя застоиш, мин. св. застоях, мин. прич. застоял, св. - вж. застоявам.
застоявам застояваш, несв. и застоя, св. За стока в магазин — задържам се, не се купувам, не се пласирам. Скъпите мебели застояват. — застоявам се/застоя се. 1. Оставам някъде по-дълго от нормалното, от очакваното. Застоя се в коридора и трябваше да я чакам. Вечер се застоява по заведенията. 2. За стока в магазин — задържа се, не се купува. Тези бонбони се застояха. 3. Задържам се по-дълго от очакваното да живея или работя някъде. Дойде за една година, но се застоя. 4. Оставам, трая по-дълго от нормалното. Застоя се студено време. 5. За въздух, вода — не се движа, не се проветрявам. 6. Диал. За малко дете — задържа се право. На десет месеца започна да се застоява. // същ. застояване, ср.
застоял застояла, застояло, мн. застояли, прил. 1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само малко застоял салам. 2. Който не се търси, не се купува. 3. За въздух, вода и под. — който не се движи. Лъхна го застоял въздух. • Застоял ерген/мома. Стар ерген/мома. • Застоял живот. Живот без достатъчно физически движения. Колата допринася за застоялия живот на съвременния човек.
застраховам застраховаш, несв. 1. Кого/какво. Правя застраховка. 2. Предпазвам от нещо неприятно. Осведомеността го застрахова от грешки. 3. Осигурявам, обезпечавам, давам сигурност. Парите ми застраховат спокойствието. Тази къща му застрахова старините. — застраховам се. Застраховам сам себе си. Застраховах се за злополука. // прил. застрахован, застрахована, застраховано, мн. застраховани.
застраховател застрахователят, застрахователя, мн. застрахователи, м. Лице или дружество (компания), които правят застраховки.
застрахователен застрахователна, застрахователно, мн. застрахователни, прил. Който се отнася до застраховане. Застрахователно дружество. Застрахователна полица.
застраховка мн. застраховки, ж. 1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и др. Колата има застраховка. Къщата има застраховка за бедствия. 2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор. 3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор. Застрахователният агент прави застраховки.
застраша застрашиш, мин. св. застраших, мин. прич. застрашил, св. — вж. застрашавам.
застрашавам застрашаваш, несв. и застраша, св. Вдъхвам опасност; заплашвам. Скалата застрашава да се срути на пътя.
застрашен застрашена, застрашено, мн. застрашени, прил. Който е изложен на опасност. Застрашен от буря. Застрашен от провал.
застрашителен застрашителна, застрашително, мн. застрашителни, прил. Който застрашава, крие заплаха. Застрашително писмо. Застрашителни вълни.
застрелвам застрелваш, несв. и застрелям, св.; кого/какво. 1. Убивам с огнестрелно оръжие. Застреляха го в дома му. 2. Прен. Разг. Силно изненадвам, учудвам някого. Застреля ме с тая новина. 3. Започвам да стрелям. — застрелвам се/застрелям се. Застрелвам (в 1 знач.) сам себе си.
застрелям застреляш, мин. св. застрелях, мин. прич. застрелял, св. — вж. застрелвам.
застройвам застройваш, несв. и застроя, св. Слагам застройка на ястие, обикн. супа. Супата се застройва, докато е гореща.
застройка само ед. Смес от мляко и яйце или само разбито яйце, което се прибавя към готово ястие (обикн. към супа) за вкус и плътност.
застроя застроиш, мин. св. застроих, мин. прич. застроил, св. — вж. застройвам.
застроя застроиш, мин. св. застроих, мин. прич. застроил, св. — вж. застроявам.
застроявам застрояваш, несв. и застроя, св.; какво. Изпълвам с постройки площ, място. Целият район е застроен с жилищни блокове. // същ. застрояване, ср.
застудея застудееш, мин. св. застудях, мин. прич. застудял, св. — вж. застудявам.
застудявам застудяваш, несв. и застудея, св. За време, въздух и под. — ставам студен; захлаждам се. Дойде есента и утрините застудяха. — застудява/застудее. Става студено. Когато падне градушка, винаги застудява.
застъпвам застъпваш, несв. и застъпя, св. 1. Какво. Настъпвам или затискам края на нещо. Застъпвам си полата. 2. На какво. Поемам дежурство, смяна, пост и под. 3. Какво. Отделям място; включвам. Старата литература е застъпена с две статии в сборника. 4. Какво. Излагам или поддържам мнение, теза и под. В книгата си той застъпва противоположното мнение. 5. Прен. Разг. Залавям се енергично за нещо трудно.6. Започвам да стъпвам, да правя стъпки. - застъпвам се/застъпя се.
застъпник мн. застъпници, м. 1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на нашите интереси в общото събрание. 2. Лице, което агитира за партия или за лице по време на предизборна кампания.
застъпница мн. застъпници, ж. Жена застъпник.
застъпя застъпиш, мин. св. застъпих, мин. прич. застъпил, св. — вж. застъпвам.
застягам застягаш, несв. и застетна, св. 1. Какво. Стягам, пристягам силно. Застегна пакета. 2. Какво. Започвам да стягам. 3. Кого/какво. Започвам да приготвям за път, за някакво събитие. Застягаха сватбата. През август ги застягаха за училище. — застягам се/застегна се. Започвам да се приготвям за нещо, за някъде.
засуетя се засуетиш се, мин. св. засуетих се, мин. прич. засуетил се, св. — вж. засуетявам се.
засуетявам се засуетяваш се, несв. и засуетя се, св. Започвам да се суетя. Влакът щеше да идва и пътниците се засуетиха по перона.
засукан засукана, засукано, мн. засукани, прил. 1. Който е увит, завит, подвит. Засукани крачоли. 2. Прен. Който е сложен, объркан, заплетен (за положение, случай и др.). 3. За човек — който прави приятно впечатление, привлекателен. Засукана жена.
засуквам засукваш, несв. и засуча, св. 1. Започвам да суча мляко, да бозая. Агнето настигна майка си и засука. 2. Суча мляко за първи път след раждането си. Детето засука добре. • Засуквам/засуча с майчиното си мляко. Усвоявам по рождение; наследявам.
засуквам засукваш, несв. и засуча, св. 1. Какво. Завивам, увивам края на нещо. Засуквам ръкави. Засуквам мустаци. 2. Диал. Правя завой. Трябва да засучеш надясно. — засуквам се/засуча се. Подгъвам се (в краищата), подвивам се, увивам се. Краищата на килима са се засукали.
засуха само ед. Засушаване, суша.
засуча засучеш, мин. св. засуках, мин. прич. засукал, св. - вж. засуквам.
засуша се засушиш се, мин. св. засуших се, мин. прич. засушил се, св. — вж. засушавам се.
засушавам се засушаваш се, несв. и засуша се, св. 1. За време — протичам без дъжд, без влага. 2. За земя — ставам суха, без влага. — засушава се/засуши се. Настава суша. През август се засуши.
засърби ме мин. св. засърбя ме, мин. прич. засърбял ме, се. — вж. засърбява ме.
засърбява ме (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и засърби ме, св. Започва да ме сърби. Засърбя ме носът. • Засърбяват/засърбят ме ръцете за работа. Изпитвам силно желание за работа.
засъхвам засъхваш, несв. и засъхна, св. 1. За рядка смес или течност — губя влагата си, запичам се. Засъхнала кал. Кръвта е засъхнала. 2. За уста, устни, гърло — изсъхвам от жажда или силни преживявания. 3. Започвам да съхна.
засъхна засъхнеш, мин. св. засъхнах, мин. прич. засъхнал, св. — вж. засъхвам.
засявам засяваш, несв. и засея, св. Слагам, пускам или хвърлям семена в земята и ги покривам с пръст; сея.
засявка мн. засевки, ж. Спец. Изкуствено отглеждане на бактерии, микроби и др. микроорганизми за някакво изследване.
засягам засягаш, несв. и засегна, св. 1. Какво/кого.При движение докосвам, закачам, удрям. С ръката си засегна чашата и я събори. На строежа падна едно дърво и засегна крака му. 2. Кого/какво. За движещ се предмет — куршум, бомба и под. — улучвам, разрушавам частично. Бомбата засегнала една болница. Куршум засегна крака му. 3. Какво. За болест — поразявам орган. Болестта засяга черния дроб. 4. Кого. Огорчавам. Думите на дъщеря и я засегнаха. 5. Какво. Обсъждам частично, досягам въпрос и под. — засягам се/засегна се. Обиждам се, докачам се. • (Това) не ме засяга. Не ме интересува, не се отнася до мене.
засядам засядаш, несв. и заседна, св. 1. Стоя някъде много дълго. След обед засядаше в някоя кръчма и прекарваше там до късна нощ. 2. Заселвам се някъде, установявам се за дълго. Заседнаха в селото и не мръднаха повече. 3. За плавателен съд — засягам дъното и не мога да продължа; за превозно средство — оставам в някаква дупка, в кал, сняг и не мога да продължа. 4. За храна — оставам в гърлото. Когато човек бърза, храната му засяда. 5. Занимавам се дълго и упорито с нещо. Засядам над книгите. 6. За мисъл, чувство — оставам дълго в паметта. 7. За куршум и под. — попадам и оставам в тялото на човек. Операцията трая дълго — куршумът беше заседнал дълбоко. 8. Диал. За слънце и луна — залязвам. • Заседнал живот. 1. Живот без физически движения и усилия. 2. Живот без пътуване, без движение.
затапвам затапваш, несв. и затапя, се. 1. Какво. Запушвам нещо с тапа. Затапих бутилката. 2. Прен. Разг. Кого. Засичам в разговор с остроумни и уместни реплики.
затапя затапиш, мин. св. затапих, мин. прич. за-тапил, св. — вж. затапвам.
затая затаиш, мин. св. затаих, мин. прич. затаил, св. — вж. затаявам.
затаявам затаяваш, несв. и затая, се.; какво. Не изявявам, запазвам в себе си мисъл, чувство и под. Затаи омразата си към нея. — затаявам се/затая се. 1. Утихвам, притихвам. Къщата се беше затаила в нощта. 2. Скривам се, за да не ме чуят и видят. // прил. затаен, затаена, затаено, мн. затаени. • Затаявам/затая дъх. Спирам дъха си, дишам безшумно, за да се скрия, от интерес или от силни изживявания.
затварачка мн. затварачки, ж. Уред за затваряне на буркани, бутилки и под.
затватям затваряш, несв. и затворя, св. 1. Какво. Правя да не бъде отворен. 2. Какво. Притварям клепачи; притискам една към друга устните; притискам навътре пръстите на ръка и под. 3. Притискам заедно листовете на книга; доближавам частите на ножици, клещи и др. 4. Какво. Прекъсвам дейността на магазин, завод, учреждение и под. временно или завинаги. Затвори магазина в четири часа и си тръгна. Заради кризата затвориха завода. 5. Кого/ какво. Оставям в помещение принудително; арестувам; поставям в затвор. Затваря децата вкъщи и отива на кино. Затвориха го за кражба. 6. Какво. Преграждам път, не позволявам движение; не пропускам преминаване през граница — затварям се/затворя се. 1. Затварям сам себе си. 2. За рана — зараствам. // същ. затваряне, ср. • Затварям се/затворя се в себе си. Не общувам с хора. • Затварям/затворя вратата (на някого). Отказвам да приема, да изслушам някого. • Затварям/затворя си очите. Правя се, че не забелязвам нешо нередно; премълчавам.
затвор мн. затвори, (два) затвора, м. 1. Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон, снаряд. 2. Спец. Механизъм на фотоапарат за дозиране на времето при експозиция.
затвор мн. затвори, (два) затвора, м. 1. Място, където се затварят да изтърпят наказанието си осъдени лица. Влизам в затвора. Затворът е в края на града. 2. Само ед. Вид присъда. Осъдиха го на две години затвор. Строг тъмничен затвор.
затворен затворена, затворено, мн. затворени, прил. Който се е затворил. // нареч. затворено. • Затворен живот. Живот без много развлечения и общуване с хора. В чужбина водехме затворен живот. • Затворено общество. Общество, което не допуска лесно нови членове. • Затворен характер. Характер на необщителен човек. • Затворена система. Система, която осигурява протичането на всички процеси без прекъсване.
затворник мн. затворници, м. Лице, което лежи в затвор.
затворница мн. затворници, ж. Затворничка.
затворнически затворническа, затворническо, мн. затворнически, прил. Който е свързан със затвор или със затворник. Затворнически режим. Затворнически неволи.
затворничка мн. затворнички, ж. Жена затворник.
затворя затвориш, мин. св. затворих, мин. прич. затворил, св. — вж. затварям.
затвърдя затвърдиш, мин. св. затвърдих, мин. прич. затвърдил, св. — вж. затвърдявам.
затвърдявам затвърдяваш, несв. и затвърдя, св. 1. Правя да стане твърд. 2. Какво. Укрепвам, заздравявам. Успехът затвърди вярата му. 3. Какво. За учебен материал — усвоявам трайно, научавам. Следващия час ще затвърдим знанията си за глагола. — затвърдявам се/затвърдя се. Ставам твърд.
затвърдял затвърдяла, затвърдяло, мн. затвърдели. 1. Който от мек е станал твърд; втвърден. Затвърдял сняг. 2. Който е станал траен, устойчив. Затвърдял порок.
затегна затегнеш, мин. св. затегнах, мин. прич. затегнал, св. - вж. затягам.
затежа затежиш, мин. св. затежах, мин. прич. затежал, св. — вж. затежавам.
затежавам затежаваш, несв. и затежа, св. Започвам да тежа; натежавам. Бебето пораснало, затежало.
затека затечеш, мин. св. затекох, мин. прич. затекъл, св. — вж. затичам.
затека се затечеш се, мин. св. затекох се, мин. прич. затекъл се, св. — вж. затичам се.
затикам затикаш, св. — вж. затиквам.
затиквам затикваш, несв. и затикам, св.; какво/ кого. Започвам да тикам, да блъскам, да бутам.
затирвам се затирваш се, несв. и затиря се, св. Разг. 1. Втурвам се, затичвам се нанякъде. Затири се към вратата. 2. Втурвам се да правя нещо. Вечер се затирва да готви и чисти.
затиря се затириш се, мин. св. затирих се, мин. прич. затирил се, св. — вж. затирвам се.
затискам затискаш, несв. и затисна, св. 1. Какво. Притискам с нещо отвор, дупка; затъквам, запушвам. 2. Кого/какво. Падам, стоварвам се върху нещо или някого и го притискам силно. Камъкът затисна крака му. // прил. затиснат, затисната, затиснато, мн. затиснати.
затисна затиснеш, мин. св. затиснах, мин. прич. затиснал, св. — вж. затискам.
затихвам затихваш, несв. и затихна, св. 1. За глас, шум — ставам все по-тих, утихвам. Към 9 часа шумът от улицата затихваше. 2. За дейност, живот, чувства — намалявам силата си, ритъма си; замирам. През септември животът край морето затихваше. // прил. затихнал, затихнала, затихнало, мн. затихнали.
затихна затихнеш, мин. св. затихнах, мин. прич. затихнал, св. — вж. затихвам.
затичам затичаш, несв. и затека, св. Започвам да тека, потичам. По улиците затекоха води.
затичам затичаш, несв. и затека, св. Подувам се, отичам. Ухапаната му ръка затече и се зачерви.
затичам затичаш, св. — вж. затичвам.
затичам се затичаш се, несв. и затека се, св. 1. Втурвам се нанякъде. Затекоха се към плажа. 2. Започвам енергично, втурвам се да правя нещо. Затече се да работи извънредно.
затичвам затичваш, несв. и затичам, св. Започвам да тичам. — затичвам се/затичам се. Затичвам изведнъж, засилвам се. Затича се радостно към майка си.
затишие само ед. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на вятъра. През нощта имаше затишие на боевете. • Затишие пред буря. Затихване, когато се очаква нещо да избухне, да се разрази.
затлача затлачиш, мин. св. затлачих, мин. прич. затлачил, св. - вж. затлачвам.
затлачвам затлачваш, несв. и затлача, св. 1. Какво. Преча на движението на вода, задръствам; запушвам. Камъни и клони затлачили реката. 2. Прен. Преча; задръствам чувства, отношения и под. Разправиите затлачваха отношенията им. — затлачвам се/затлача се. Задръствам се, запушвам се, не мога да тека свободно.
затлъстея затлъстееш, мин. св. затлъстях, мин. прич. затлъстял, св. — вж. затлъстявам.
затлъстявам затлъстяваш, несв. и затлъстея, св. Ставам тлъст, напълнявам прекомерно. // прил. затлъстял, затлъстяла, затлъстяло, мн. затлъстели.
затлъстяване само ед. 1. Прекомерно напълняване. 2. Спец. Прекомерно отлагане на мазнини с повишаване на теглото.
затова нареч. и съюз. По причина на това; по тази причина. Вали дъжд, затова си вземи чадър. Гладен съм, затова ще отида до магазина.
затопля затоплиш, мин. св. затоплих, мин. прич. затоплил, св. — вж. затоплям.
затоплям затопляш, несв. и затопля, св. 1. Какво/кого. Правя топъл, стоплям. Затоплих си супата. 2. Кого. Предизвиквам душевна топлина, радост. Тази мисъл затопли душата му. — затоплям се/затопля се. Ставам топъл. Времето се затопли. Трябва да се затоплиш с един душ.
затопя затопиш, мин. св. затопих, мин. прич. затопил, св. — вж. затопявам.
затопявам затопяваш, несв. и затопя, св.; какво. Слагам за миг в нещо рядко или течно; топвам. Затопи хапката в соса.
затопявам затопяваш, несв. и затопя, св. Започвам да разтопявам. — затопявам се/затопя се. Започвам да се топя, да ставам на течност. Снегът се затопи на слънцето.
затормозвам затормозваш, несв. и затормозя, св. 1. Какво. Преча, задържам, затруднявам действие, процес. Лошият бензин затормозва работата на мотора. Липсата на телефон затормозва връзките ни. 2. Кого. Започвам да измъчвам душевно и физически, да тормозя. Затормози жена си. — затормозвам се/затормозя се. Започвам да се измъчвам психически и морално.
заточа заточиш, мин. св. заточих, мин. прич. заточил, св. — вж. заточавам.
заточа заточиш, мин. св. заточих, мин. прич. заточил, св. — вж. заточвам.
заточавам заточаваш, несв. и заточа, св. Изпращам на заточение. Заточили го за две години в Диарбскир. // прил. заточен, заточена, заточено, мн. заточени.
заточвам заточваш, несв. и заточа, св. 1. Какво. Започвам да черпя (вода, вино и др.). 2. Какво. Започвам да тегля на нишки (коприна). - заточвам се/заточа се. Само мн. Започваме да минаваме бавно един след друг. Заточиха се тежки камиони. Заточиха се от сутринта хора.
заточвам заточваш, несв. и заточа, св.; какво. 1. Започвам да точа метално острие. От сутринта е заточил брадви. 2. Наточвам, подострям. Заточих ти ножиците, можеш да режеш всичко.
заточвам заточваш, несв. и заточа, св.; какво. Започвам да точа тесто. Ще разточи две баници, от един час е заточила.
заточение само ед. 1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия. 2. Прен. Прекарване при лоши условия, в далечно място.
заточеник мн. заточеници, м. Лице, което е изпратено на заточение.
заточеница мн. заточеници, ж. Жена заточеник.
заточеничка мн. заточенички, ж. Заточеница.
затревея затревееш, мин. св. затревях, мин. прич. затревял, св. — вж. затревявам.
затревя затревиш, мин. св. затревих, мин. прич. затревил, св. — вж. затревявам.
затревявам затревяваш, несв. и затревя, св.; какво. Засявам площ с трева. // прил. затревен, затревена, затревено, мн. затревени.
затревявам затревяваш и затревея, св. Обраствам с трева. Пътеката е затревяла. — затревявам се/затревея се. Обраствам с трева.
затривам затриваш, несв. и затрия, св. 1. Какво. Унищожавам; съсипвам. Ограбиха и затриха селото. 2. Разг. Кого. Убивам, унищожавам. Затриха го заради политика. 3. Диал. Какво. Изгубвам; запилявам. Затрих някъде писалката си. 4. Диал. Какво. Преставам да отглеждам, да развъждам (животни или растения). Имахме пуйки, но ги затрихме.
затривам затриваш, несв. и затрия, св. Започвам да трия, да изтривам, да търкам.
затрия затриеш, мин. св. затрих, мин. прич. затрил, св. — вж. затривам.
затрогвам затрогваш, несв. и затрогна, св.; кого. Трогвам, вълнувам, предизвиквам умиление. Тези хубави думи я затрогнаха.
затрогна затрогнеш, мин. св. затрогнах, мин. прич. затрогнал, св. — вж. затрогвам.
затрудвам се затрудваш се, несв. и затрудя се, св. 1. Започвам да се трудя. Затрудили са се от тъмни зори. 2. За какво/за кого. Загриж-вам се и действам; потрудвам се. Няма майка, няма кой да се затруди за него.
затруднение мн. затруднения, ср. 1. Трудност, пречка, спънка при извършване, протичане на нещо. Имахме големи затруднения при обзавеждането на жилището. 2. Трудно, сложно положение. Поставям го в затруднение.
затруднителен затруднителна, затруднително, мн. затруднителни, прил. Който причинява затруднения.
затрудня затрудниш, мин. св. затрудних, мин. прич. затруднил, св. — вж. затруднявам.
затруднявам затрудняваш, несв. и затрудня, св.; какво/кого. Създавам пречки, трудности, затруднения. Лошото време затрудняваше работата на строежа. Ще Ви затрудня ли, ако Ви помоля за нещо. — затруднявам се/затрудня се. 1. Изпитвам трудности. 2. Извършвам се трудно.
затрудя се затрудиш се, мин. св. затрудих се, мин. прич. затрудил се, св. - вж. затрудвам се.
затрупам затрупаш, св. — вж. затрупвам.
затрупвам затрупваш, несв. и затрупам, св. 1. Какво. Покривам изцяло, като трупам по повърхността. Бюрото му беше затрупано с книги. Пътищата са затрупани със сняг. 2. Какво/ кого. За нещо тежко — струпвам се отгоре, като притискам и задушавам. В мината бяха затрупани хора. 3. Какво. Затварям отвор, като трупам нещо. Затрупаха входа на пещерата с клони. 4. Прен. Кого. Отрупвам, обсипвам. Затрупа я с дрехи. Затрупаха го с въпроси. Затрупаха го с критики.
затръшвам затръшваш, несв. и затръшна, св.; какво. Затварям със сила, с трясък, обикн. врата или прозорец.
затръшкам затръшкаш, св. — вж. затръшквам.
затръшквам затръшкваш, несв. и затръшкам, св. Започвам да тръшкам. — затръшквам се/затръшкам се. Започвам да се тръшкам.
затръшна затръшнеш, мин. св. затръшнах, мин. прич. затръшнал, св. — вж. затръшвам.
затрябвам затрябваш, св.; на кого. Оказвам се необходим, потрябвам, дотрябвам. Тогава ми затрябваха пари, но нямах. • Затрябвал съм (на някого). Не представлявам никакъв интерес; не съм желан. Само гости са ми затрябвали сега!
затулвам затулваш, несв. и затуля, св. Разг. 1. Какво. Правя да бъде скрит; скривам. Затули парите в едно чекмедже. 2. Какво/кого. Закривам. Облакът затули слънцето. 3. Запушвам дупка, отвор и под.
затуля затулиш, мин. св. затулих, мин. прич. затулил, св. — вж. затулвам.
затулям затуляш, несв. Затулвам.
затъ нареч. Остар. Диал. Бездруго; действително. Затъ съм уморен, мога да остана вкъщи.
затъвам затъваш, несв. и затъна, св. 1. Хлътвам донякъде в нещо рядко, течно или меко. Затъвам в тиня. Затъвам до кръста в снега. 2. Прен. Обхваща ме напълно, от всички страни. Затъвам в мръсотия. Затъвам в корупция. 3. Изпадам в много тежко положение; пропадам дълбоко. Той е в полицията, затънал е много. • Затъвам в дългове. Направил съм много дългове, не мога да ги върна. // същ. затъване, ср.
затъжа затъжиш, мин. св. затъжих, мин. прич. затъжил, св. — вж. затъжавам.
затъжавам затъжаваш, несв. и затъжа, св. Започвам да тъжа. — затъжавам се/затъжа се. За кого/ за какво. Тъжа дълбоко, трайно. Затъжи се за майка си.
затъквам затъкваш, несв. и затъкна, св.; какво. 1. Втъквам, забождам. Затъкна цветето в ревера си. 2. Запушвам, затварям (дупка, отвор и под.). Затъкнаха дупката на дъното с парцал. — затъквам се/затъкна се. Задавям се от храна, която се спира на гърлото ми. • Да се затъкнеш. Към алчен човек — да се задавиш. • Затъква/затъкне ми се (нещо) на гърлото. 1. Някаква храна се спира на гърлото ми. 2. Не мога да преглъщам от напиращ плач.
затъкна затъкнеш, мин. св. затъкнах, мин. прич. затъкнал, св. — вж. затъквам.
затъмнение мн. затъмнения, ср. 1. Временно потъмняване на небесно тяло поради закриване или засенчване от друго тяло. Слънчево затъмнение. Снощи се е наблюдавало лунно затъмнение. 2. Разг. Туберкулоза. 3. Затъмняване, нарочно прикриване на светлина. Затъмнение на прозорец. 4. Прен. Преднамерено прикриване или спестяване на неизгодни за някого факти, събития от обществеността. Информационно затъмнение.
затъмнея затъмнееш, мин. св. затъмнях, мин. прич. затъмнял, св. — вж. затъмнявам.
затъмня затъмниш, мин. св. затъмних, мин. прич. затъмнил, св. — вж. затъмнявам.
затъмнявам затъмняваш, несв. и затъмнея, св. 1. Възприемам се като тъмен. Планината затъмня в далечината. 2. Замръквам. Затъмняхме по улиците.
затъмнявам затъмняваш, несв. и затъмня, св. 1. Какво. Закривам прозорец, за да не се вижда светлина. 2. Какво. Правя по-тъмен, по-тъмно. Затъмниха рамката с хартия. Затъмнявам стаята с щори. 3. Прен. Какво. Правя неясен; засенчвам; замъглявам. Умората затъмни фактите в главата му. 4. Прен. Кого. Изпъквам с качества; засенчвам. Затъмни всички с красотата си. — затъмнявам се/затъмня се. Ставам неясен.
затъна затънеш, мин. св. затънах, мин. прич. затънал, св. — вж. затъвам.
затънтвам затънтваш, несв. и затънтя, св.; кого/ какво. Изпращам или слагам в затънтено място; забивам. Затънтиха го в един безлюден край. Затънтила съм парите си някъде. — затьнтвам се/затънтя се. 1. Отивам в отдалечено място, забивам се. 2. Живея и/или работя уединено, изолирано; забивам се. Затънтила си се с тоя речник.
затънтен затънтена, затънтено, мн. затънтени, прил. 1. Който е далече от център; пуст, безлюден. Затънтен край. 2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.
затънтя затънтиш, мин. св. затънтих, мин. прич. затънтил, св. — вж. затънтвам.
затъпея затъпееш, мин. св. затъпях, мин. прич. затъпял, св. — вж. затъпявам.
затъпквам затъпкваш, несв. и затъпча, св.; какво. 1. Започвам да тъпча с крака. Затъпка на едно място. 2. Изпълвам, напълвам дупка, отвор с тъпкане, уплътнявам.Дупките се затъпкват с гипс, а отгоре се замазват. 3. Стъпквам в кал, пръст и под., така че почти да се скрие. Писмото е затъпкано в калта.
затъпча затъпчеш, мин. св. затъпках, мин. прич. затъпкал, св. — вж. затъпквам.
затъпя затъпиш, мин. св. затъпих, мин. прич. затъпил, св. — вж. затъпявам.
затъпявам затъпяваш, несв. и затъпя, св.; какво. 1. Правя тъп - несхватлив, нечувствителен. Лентяйството затъпява ума. Страхът затъпява сетивата. 2. Правя нещо остро по-тъпо; изтъпявам, притъпявам. С месото затъпих ножа. - затъпявам се/затъпя се. Ставам по-тъп.
затъпявам затъпяваш, несв. и затъпея, св. 1. Ставам по-малко остър. Ножовете са затънели. 2. Ставам несхватлив, нечувствителен, тъп. От алкохола затъня.
затъпял затъпяла, затъпяло, мн. затъпели, прил. Който е станал несхватлив, нечувствителен.
затътря затътриш, мин. св. затъ трих, мин. прич. затътрил, св. — вж. затътрям.
затътрям затътряш, несв. и затътря, св.; какво/ кого. 1. Започвам да тътря, да влача. Затътри чехлите си. 2. Тътря донякъде; дотътрям. Затътриха го до дома му. 3. Прен. Разг. Завеждам някъде, без да желае или без да бъде желан. Затътри ме на ресторант. — затътрям се/затътря се. 1. Започвам да се тътря. 2. Замъквам се, отивам с усилие.
затягам затягаш, несв. и затегна, св. 1. Какво. Правя нещо стегнато, пристегнато, като стягам възел; завинтвам, дърпам краища. Затягам възел. Затягам винт. Затягам кран. 2. Какво. Поправям, заздравявам, укрепвам. Затегнахме покрива на къщата. 3. Прен. Какво. Укрепвам (морал, дисциплина и под.). 4. Предизвиквам запек или лекувам разстройство на стомаха. Оризът затяга. — затягам се/затегна се. 1. Ставам стегнат. Кранът се е затегнал много. 2. Получавам запек. 3. За работа, положение — усложнявам се, запичам се. // същ. затягане, ср.
заупокоен заупокойна, заупокойно, мн. зау-покойни, прил. Който е свързан със заупокой. Заупокойна молитва.
заупокой заупокоят, заупокоя, мн. заупокой, (два) заупокоя, м. Християнска молитва за душата на мъртвец. Запяха заупокой.
зауча заучиш, мин. св. заучих, мин. прич. заучил, св. — вж. заучавам.
зауча заучиш, мин. св. заучих, мин. прич. заучил, св. — вж. заучвам.
заучавам заучаваш, несв. и зауча, св.; какво. Усвоявам, научавам, обикн. наизуст. Заучих стихотворението.
заучвам заучваш, несв. и зауча, св. 1. Започвам да уча. Всяка година заучват от септември. 2. Какво. Уча вместо пропуснат ден.
заучен заучена, заучено, мн. заучени, прил. 1. Който е научен, усвоен. 2. Автоматизиран, неизразителен, сух. Заучени фрази. Заучени жестове.
зауша заушиш, мин. св. зауших, мин. прич. заушил, св. — вж. заушвам.
заушвам заушваш, несв. и зауша, св.; кого. Увивам около ушите с одеяло или шапка, обикн. дете. Зауши го, защото има вятър. — заушвам се/зауша се. Заушвам себе си.
заушки само мн. Вирусно заболяване — възпаление на слюнчените жлези; епидемичен паротит.
захабя захабиш, мин. св. захабих, мин. прич. захабил, св. — вж. захабявам.
захабявам захабяваш, несв. и захабя, св.; какво. 1. От лошо поддържане или лоши условия причинявам зацапване или овехтяване. Захабявам бельо. От небрежно миене захабих тенджерите. Захабявам ръцете си. 2. Затъпявам, износвам инструмент, сечиво. — захабявам се/ захабя се. Ставам засечен или износен. // същ. захабяване, ср.
захапвам захапваш, несв. и захапя, св. 1. Какво/ кого. Стисвам със зъби (или с механизъм — при машина). Захапвам топлия хляб. Кучето захапа пръчката. 2. Прен. Кого. Уязвявам, нападам злобно. На всяко събрание я захапваше. • Захапвам/захапя въдицата. 1. Хващам се на някаква уловка, излъгвам се. 2. Влюбвам се.
захапя захапеш, мин. св. захапах, мин. прич. захапал, св. — вж. захапвам.
захар захарта, мн. захари, ж. 1. Само ед. Бяло кристално лесноразтворимо вещество със сладък вкус, което се добива от тръстика, цвекло и др. и се използва за подслаждане на храна. 2. Само мн. Въглехидрати - гликоза и фруктоза. • Кръвна захар. Съдържанието на гликоза в кръвта.
захарен захарна, захарно, мн. захарни, прил. Който е направен от захар, със захар или е свързан със захар. Захарен разтвор. Захарен завод. Захарно производство. • Захарна болест. Нарушение във функциите на задстомашната жлеза; диабет.
захарин само ед. Вещество с бял цвят, без хранителна стойност, което се използва от болните от диабет като заместител на захарта. Слагам захарин в кафето си.
захарница мн. захарници, ж. Съд, в който се сервира захар. Кристална захарница. Сребърна захарница.
захарност захарността, само ед., ж. Съдържанието на захар в растение или в изделие. Сиропите с висока захарност са трайни.
захаросам захаросаш, св. — вж. захаросвам.
захаросан захаросана, захаросано, мн. захаросани, прил. 1. В който захарта се е превърнала в кристали. Захаросан мед. 2. Който е покрит със захарни кристали или е пропит със захарен сироп. 3. Прен. За филм, роман — който отразява идеална, безметежна действителност; който няма естетически качества.
захаросвам захаросваш, несв. и захаросам, св.; какво. 1. Причинявам преминаване на разтворена захар в кристали. Захаросвам сладкото. 2. Покривам ядки, плодове и др. със захар или потапям в захарен сироп. Захаросани бадеми. — захаросвам се/захаросам се. Ставам със захар на кристали вместо с разтворена захар.
захвана захванеш, мин. св. захванах, мин. прич. захванал, св. — вж. захващам.
захващам захващаш, несв. и захвана, св. Разг. Започвам. Захвана да мете. Захвана разказа си. Борбата захваща. - захващам се/захвана се. 1. Заемам се, залавям се за трудна или продължителна работа или дейност. Захванах се с една книга, не мога да я свърша. 2. Започва се, поставя се началото на нещо. Захваща се зимата. Захваща се борбата. 3. С кого. Споря, заяждам се. Пак се захвана с мене.
захващам захващаш, несв. и захвана, св. 1. Какво. Хващам за единия край; улавям. Котката захвана малкото за врата и го понесе. Филтърът захваща всички твърди частици. 2. Какво. Съединявам в краищата няколко предмета заедно, като ги зашивам, закопчавам и под. Не съм захванала ръкавите. Захвани листовете с кламер. 3. Остар. Какво. Превземам, завоювам. Противникът захвана всички крепости.
захвърля захвърлиш, мин. св. захвърлих, мин. прич. захвърлил, св. — вж. захвърлям.
захвърлям захвърляш, несв. и захвърля, св. 1. Какво. Хвърлям след някого, по нещо; замерям. Захвърли една книга по него. 2. Какво. Хвърлям настрани; запращам. След училище захвърляше чантата на една страна, дрехите на друга. 3. Какво. Слагам небрежно, не на място, като изхвърлено. Защо си ми захвърлил обувките в килера. 4. Прен. Какво/кого. Изоставям (професия, занимание), оставям на произвола на съдбата; зарязвам (жена, дете). Захвърли следването и се зае с търговия. Захвърли децата си и тръгна по политика.
захитрея захитрееш, мин. св. захитрях, мин. прич. захитрял, св. — вж. захитрявам.
захитрувам захитруваш, св. Започвам да хитрувам.
захитрявам захитряваш, несв. и захитрея, св. Ставам по-хитър.
захладея захладееш, мин. св. захладях, мин. прич. захладял, св. — вж. захладявам.
захладнея захладнееш, мин. св. захладнях, мин. прич. захладнял, св. — вж. захладнявам.
захладнявам захладняваш, несв. и захладнея, св. Ставам хладен. Сутрините захладняха. —захладнявам се/захладнея се. Ставам хладен.
захладя захладиш, мин. св. захладих, мин. прич. захладил, св. - вж. захлаждам.
захладявам захладяваш, несв. и захладея, св. За време — ставам по-хладен. — захладявам се/ захладея се. Захладявам. — захладява се/захлади се. Безл. Става хладно. Дойде август и се захлади.
захлаждам захлаждаш, несв. и захладя, св. Захладявам. — захлаждам се/захладя се. Ставам хладен. — захлажда се/захлади се. Безл. Става хладно. В планината се захлажда по-рано и се затопля по-късно.
захлас само ед. Силно увлечение, вдълбочаване, самозабрава. Слушам разказа в захлас. Гледа хубавата жена в захлас. Рисувам в захлас.
захласвам се захласваш се, несв. и захласна се,св. 1. По какво/по кого. Изпадам в захлас. Захласвам се по красотите на Търново. Всички се захласваха по нея. 2. По кого, след кого. Влюбвам се силно, до забрава. 3. От силен смях или плакане не мога да си поема дъх; задушавам се. Не оставяй детето да плаче, може да се захласне. // същ. захласване, ср.
захласна се захласнеш се, мин. св. захласнах се, мин. прич. захласнал се, св. — вж. захласвам се.
захласнат захласната, захласнато, мн. захласнати, прил. 1. Който е изпаднал в захлас. 2. Който изразява захлас. Захласната физиономия. 3. Който е винаги малко унесен; занесен. Това момче е малко захласнато.
захлопам захлопаш, св. — вж. захлопвам.
захлопвам захлопваш, несв. и захлопам, св. Започвам да хлопам. В апартамента над нас нещо пак захлопаха.
захлопвам захлопваш, несв. и захлопна, св.; какво. Затварям с хлопане. Захлопнах вратата. — захлопвам се/захлопна се. Затварям се с хлопане. От вятъра вратите се захлопваха.
захлопна захлопнеш, мин. св. захлопнах, мин. прич. захлопнал, св. - вж. захлопвам.
захлупак мн. захлупаци, (два) захлупака, м. Похлупак, капак.
захлупвам захлупваш, несв. и захлупя, св. 1. Какво. Слагам капак, похлупак. Захлупих тенджерата и зачаках да заври водата. 2. Какво. Закривам отвор с нещо плоско като с капак; похлупвам. Захлупих чинията. Захлупих кладенеца. 3. Какво. Слагам под похлупак; похлупвам като с похлупак. Захлупих таралежа под един кош. Захлупих статуетката със стъклен похлупак. 4. Какво. Поставям с дъното нагоре. Захлупих чашите да се отцеждат. 5. Прен. Какво. Закривам лице с ръце. 6. Прен. Кого. Постигам превъзходство в нещо. Захлупи всички с новите си обувки. — захлупвам се/захлупя се. Полагам глава някъде или лягам с лицето надолу. Захлупи се на леглото и заплака.
захлупен захлупена, захлупено, мн. захлупени, прил. 1. Който е с капак, похлупак, като с похлупак. 2. Който е легнал с лицето надолу. 3. Който е свит, стеснителен. Много е захлупен, не знае как да я покани на ресторант.
захлупя захлупиш, мин. св. захлупих, мин. прич. захлупил, св. — вж. захлупвам.
заход само ед. Остар. 1. Залез. 2. Нужник.
заходя заходиш, мин. св. заходих, мин. прич. заходил, св. — вж. захождам.
захождам захождаш, несв. и заходя, св. 1. Започвам да ходя. 2. За небесно тяло — залязвам. 3. Прен. За слава, възход — западам.
захранвам захранваш, несв. и захраня, св. 1. Кого. Започвам да давам на кърмаче (дете или животно) друга храна освен кърма. Захраниха го с кисело мляко. 2. Кого. Започвам да давам храна по специален режим след дълго пълно гладуване. 3. Какво/кого. Подхранвам със силна храна, обикн. животно. 4. Какво. Снабдявам почвата с торове. 5. Какво. Осигурявам материал за преработване в машина. 6. Кого. Започвам да храня. — захранвам се/захраня се. Захранвам себе си. // същ. захранване, ср.
захраня захраниш, мин. св. захраних, мин. прич. захранил, св. — вж. захранвам.
зацапам зацапаш, св. - вж. зацапвам.
зацапан зацапана, зацапано, мн. зацапани, прил. Който е с размазани, замазани нечистотии.
зацапвам зацапваш, несв. и зацапам, св. 1. Започвам да цапам, да пляскам, да плискам в нещо рядко или течно. Зацапа с крака в калта. 2. Какво. Размазвам, размацвам, разцапвам нечистотии по някаква повърхност. Децата зацапали вратата с мръсните си ръце.
зацепвам зацепваш, несв. и зацепя, св.; какво. 1. Започвам да цепя. 2. Разцепвам малко в единия край. Прагът се е зацепил, може да се разцепи. — зацепвам се/зацепя се. Започвам да се цепя.
зацепвам се зацепваш се, несв. и зацепя се, св. За машинна част или елемент на част — влизам с изпъкналост в жлеба на друга част и осъществявам връзка, движение.
зацепя зацепиш, мин. св. зацепих, мин. прич. зацепил, св. — вж. зацепвам.
зацепя се зацепиш се, мин. св. зацепих се, мин. прич. зацепил се, св. — вж. зацепвам се.
зациментирам зациментираш, несв. и св. Циментирам .
зачатие само ед. 1. Зачеване. 2. Остар. Начало на нещо.
зачатък мн. зачатъци, (два) зачатъка, м. 1. Зародиш (в 1 знач.). 2. Първи етап от биологичното развитие, начални клетки след зачеване. 3. Орган, останал в начален етап на развитие. Зачатък на опашка. 4. Прен. Първи етап от развитието на нещо; наченки. Зачатъци на пазарна икономика.
зачевам зачеваш, несв. и зачена, св. 1. Оплождам се, забременявам. 2. Остар. Започвам, поставям началото на нещо. // същ. зачеване, ср.
зачеквам зачекваш, несв. и зачекна, св. 1. Какво. Отчупвам, откъртвам малка част от нещо; зачоплям. 2. Прен. Какво. Засягам, подкачам въпрос, тема в разговор. Зачекнаха въпроса за заплатите. 3. Прен. Загатвам, споменавам бегло. Зачекнах му за това, но не посмях да му говоря.
зачекна зачекнеш, мин. св. зачекнах, мин. прич. зачекнал, св. — вж. зачеквам.
зачена заченеш, мин. св. заченах, мин. прич. заченал, св. — вж. зачевам.
заченки само мн. Наченки, зачатъци.
зачервенея зачервенееш, мин. св. зачервенях, мин. прич. зачервенял, св. — вж. зачервенявам.
зачервенявам зачервеняваш, несв. и зачервенея, св. Започвам да червенея, да се откроявам с червенина.
зачервя се зачервиш се, мин. св. зачервих се, мин. прич. зачервил се, св. — вж. зачервявам се.
зачервявам се зачервяваш се, несв. и зачервя се, св. Ставам червен.
зачерквам зачеркваш, несв. и зачеркна, св. 1. Какво. С черта или друг знак върху текст показвам, че е невалиден, изхвърлен. Мисля дълго и често зачерквам. 2. Прен. Какво/кого. Изхвърлям, премахвам; забравям. Зачерквам го от живота си. Зачерквам от историята.
зачеркна зачеркнеш, мин. св. зачеркнах, мин. прич. зачеркнал, св. - вж. зачерквам.
зачернея зачернееш, мин. св. зачернях, мин. прич. зачернял, св. — вж. зачернявам.
зачерня зачерниш, мин. св. зачерних, мин. прич. зачернил, св. — вж. зачерням.
зачернявам зачерняваш, несв. и зачернея, св. Започвам да чернея, да се откроявам с черния си цвят. — зачернявам се/зачернея се. Зачернявам. Дърветата се зачерняха в далечината.
зачерням зачерняш, несв. и зачерня, св. 1. Кого. Със смъртта си причинявам траур и мъка на най-близките си. Зачерни майка си. 2. Прен. Кого. Причинявам голяма мъка и/или срам за някого; почерням името му. С това убийство зачерни себе си и семейството си. — зачерням се/зачерня се. 1. Зачерням себе си. 2. Погубвам живота си в голям труд, бедност. 3. Живея еднообразно в отдалечено и глухо място. Зачерних се в тия балкани, трябва да се махна.
зачертавам зачертаваш, несв. и зачертая, св.: какво. Зачерквам, задрасквам.
зачертая зачертаеш, мин. св. зачертах, мин. прич. зачертал, св. — вж. зачертавам.
зачестя зачестиш, мин. св. зачестих, мин. прич. зачестил, св. — вж. зачестявам.
зачестявам зачестяваш, несв. и зачестя, св. 1. Започвам да правя нещо по-често. Зачести да ходи у тях. 2. Започвам да правя нещо по на често, с по-малки интервали. Стрелбата зачести.
зачет мн. зачети, (два) зачета, м. Изпит без цифрова оценка с възможен резултат "зачита се" или "не се зачита". Подготвям се за зачета.
зачета зачетеш, мин. св. зачетох, мин. прич. зачел, св. - вж. зачитам.
зачисля зачислиш, мин. св. зачислих, мин. прич. зачислил, св. — вж. зачислявам.
зачислявам зачисляваш, несв. и зачисля, св. 1. Кого. Включвам в група, категория, организация, учреждение и др. за определени права или задължения. Зачислявам за храна. Зачислявам за заплата. 2. Какво. Записвам на някого за отговорност. Зачислиха ми пишеща машина. — зачислявам се/зачисля се. Зачислявам себе си (в 1 знач.).
зачитам зачиташ, несв. и зачета, св. Започвам да чета. — зачитам се/зачета се. Увличам се в четене. Зачетох се в автобуса и си изпуснах спирката.
зачитам зачиташ, несв. и зачета, св. 1. Кого. С поведение изразявам уважение, съобразявам се с някого, с положението му, почитам. Искам да те зачета като баща и да те. питам за мнението ти, 2. Какво. Съобразявам се с мнение, с молба и под., уважавам; вслушвам се. 3. Какво. Признавам за валидно, законно. Не им зачетоха последния гол. Времето на военната служба се зачита за трудов стаж.
зачувам зачуваш, несв. и зачуя, св.; какво. Чувам отдалеч нещо тихо, неясно; дочувам. Зачуха песен от улицата. — зачувам се/зачуя се. Дочувам се. Зачу се, че ще има война.
зачудвам се зачудваш се, несв. и зачудя се, св. 1. Учудвам се, почудвам се. Зачуди се за какво му са толкова пари. 2. Започвам да се чудя.
зачудя се зачудиш се, мин. св. зачудих се, мин. прич. зачудил се, св. — вж. зачудвам се.
зачукам зачукаш, св. — вж. зачуквам.
зачуквам зачукваш, несв. и зачукам, св. 1. Какво. Забивам с леко чукане или с малък остър предмет. Тук ще зачукам малки гвоздейчета. 2. Какво. Начуквам нещо разхлабено или малко извадено. Зачукай гвоздеите на стола.
зачупвам зачупваш, несв. и зачупя, св.; какво. Правя чупка на плат при шиене на дреха.
зачупвам се зачупваш се, несв. и зачупя се, св. Имам малка отчупена част, малка пукнатина, започвам да се чупя от единия край. Няколко фаянсови плочки в банята са се зачупили.
зачупя зачупиш, мин. св. зачупих, мин. прич. зачупил, св. — вж. зачупвам.
зачупя се зачупиш се, мин. св. зачупих се, мин. прич. зачупил се, св. — вж. зачупвам се.
зачуя зачуеш, мин. св. зачух, мин. прич. зачул, св. — вж. зачувам.
зашеметя зашеметиш, мин. св. зашеметих, мин. прич. зашеметил, св. — вж. зашеметявам.
зашеметявам зашеметяваш, несв. и зашеметя, се.; кого. Предизвиквам виене на свят, замайване или загуба на съзнание с удар, алкохол, силни преживявания и под. Падането го зашемети. Виното го зашемети. —- зашеметявам се/зашеметя се. Изпитвам замайване от удар, алкохол, силни преживявания и под.
зашепвам зашепваш, несв. и зашепна, св. Започвам да шепна. Детето зашепна на ухото на майка си.
зашепна зашепнеш, мин. св. зашепнах, мин. прир. зашепнал, св. — вж. зашепвам.
зашивам зашиваш, несв. и зашия, св.; какво. 1. Съединявам с шиене две части, обикн. от плат; съшивам или прикачвам. Заших страничния ръб. Заших двата ръкава. 2. Съединявам скъсано или замрежвам дупка на плат, дреха, чорап. 3. Присъединявам с шиене детайл на дреха, копче и под.; пришивам. 4. Разг. Удрям плесница и под. Заших му една плесница.
зашифровам зашифроваш, св. Шифровам.
зашия зашиеш, мин. св. заших, мин. прич. зашил, св. — вж. зашивам.
зашумен зашумена, зашумено, мн. зашумени, прил. 1. Който е покрит с листа. 2. Който е изпълнен с разлистени и разклонени дървета, с гъста и висока трева.
зашумоля зашумолиш, мин. св. зашумолях, мин. прич. зашумолял, св. — вж. зашумолявам.
зашумолявам зашумоляваш, несв. и зашумоля, св. Започвам да шумоля.
зашумя зашумиш, мин. св. зашумих, мин. прич. зашумил, св. — вж. зашумявам.
зашумявам зашумяваш, несв. и зашумя, св.; какво. Изпълвам с листа или с разлистени клони. През май дърветата зашумяват двора. — зашумявам се/зашумя се. 1. Покривам се плътно с листа, с клони. Дърветата са се зашумили. 2. За пространство, отвор и под. — изпълвам се с листа или клони; обрасвам, потъвам в шума. Никой не живее там и всичко се е зашумило.
зашумявам зашумяваш, несв. и зашумя, св. Започвам да шумя.
защипвам защипваш, несв. и защипя, св. 1. Какво. Захващам с щипка, щипци или като с щипци. Защипа пържолата и я обърна. Защипвам ризата да съхне. 2. Какво. Притискам, затискам между две прилепващи една към друга части; прищипвам. Вратата защипа пръста му. 3. Какво/кого. Започвам да щипя.
защипя защипеш, мин. св. защипах, мин. прич. защипал, св. — вж. защипвам.
защита мн. защити, ж. 1. Само ед. Отбраняване с бой или борба. Защита на отечеството по време на война. Лична защита. Полицейска защита. 2. Само ед. Предпазване; осигуряване. Противоатомна защита. Растителна защита. 3. Само ед. Подкрепа,, покровителство. Расте без защита. Никой не му оказа защита в спора. 4. Спец. Само ед. Защитаване на страна в съдебен процес. Защитата беше слаба. 5. Само ед. Адвокатът, защитникът в съдебен процес. Има думата защитата. 6. Само ед. Лице, което защитава, пази, отбранява. Ти си моята защита с тия мускули. 7. Процедура на публично представяне и отстояване на научен труд пред специален състав от специалисти. Днес ще има две защити. Защита на докторска дисертация. 8. Само ед. В някои спортове — лица, които отбраняват полето пред вратата на своя отбор; процесът на отбраняване.
защитавам защитаваш, несв. и защитя, св. 1. Какво/кого. Отбранявам с бой, борба. Бяха готови да защитават страната си. 2. Какво/кого. Предпазвам, охранявам, запазвам. Защитавам от буря. Защитавам от химикали. Защитава от болести. 3. Кого. Водя защитата при съдебен процес. Защитавам довереника си. 4. Кого. Покровителствам, застъпвам се, подкрепям. 5. Какво. Отстоявам публично научни постижения за добиване на научна степен. Защитавам кандидатска дисертация. — защитавам се/защитя се. Защитавам себе си (в 1 и 3 знач.).
защитен защитна, защитно, мн. защитни, прил. Който има способност, свойства да защитава, отбранява, предпазва. Защитни действия при бедствие. Защитен слой на атмосферата. Защитен цвят. Защитни сражения.
защитен защитена, защитено, мн. защитени, прил. Който е пазен, отбраняван, покровителстван, охраняван. Защитена зона.
защитник мн. защитници, м. Лице, което оказва защита (в 1, 3, 5 и 6 знач.). Защитници на отечеството. Той е мой защитник в катедрата.
защитница мн. защитници, ж. Жена защитник.
защитничка мн. защитнички, ж. Защитница.
защитя защитиш, мин. св. защитих, мин. прич. защитил, св. — вж. защитавам.
защищавам защищаваш, несв. Защитавам.
защо нареч. и съюз. 1. При въпрос — по каква причина, за какво; с каква цел. Защо си купил това? Защо отиваш в университета? 2. При непряк въпрос при запитване за причината или целта на действието. Кажи ми защо си тръгваш?
защото нареч. и съюз. Тъй като, понеже, затова че. Тръгвам, защото почивката ми свърши.
защриховам защриховаш, св. Щриховам.
заявка мн. заявки, ж. 1. Заявяване, искане към предприятие или учреждение за получаване на нещо; за участие в проява (конференция, състезание, фестивал и под.). Направих заявка за брашно. Имам заявка за участие. 2. Документ, с който се прави искането. Изпратих заявка по пощата.
заявление мн. заявления, ср. 1. Остар. Административно оформен документ, отправен към институция, учреждение и под., съдържащ молба (за назначаване на работа и др.); молба. Подадох заявление за преместване на друга работа. 2. Публично изказано мнение, обикн. на политик, по важен въпрос или повод. В речта на президента се съдържаше заявление, че ще водим неутрална политика.
заявя заявиш, мин. св. заявих, мин. прич. заявил, се. — вж. заявявам.
заявявам заявяваш, несв. и заявя, св. 1. Какво. Пред някого или публично изказвам свое категорично мнение или решение. На събранието заяви, че не одобрява начина на работа. Пред жена си заяви, че повече няма да пуши. 2. Какво. Изказвам, излагам, представям чувства, успехи и под. Той й заяви чувствата си. На тази конференция заяви за себе си. 3. Какво/кого. Съобщавам за нещо нередно, известявам; долагам. Щс го заявя в полицията, че бис жена си. 4. Какво. Правя заявка.
заядлив заядлива, заядливо, мн. заядливи, прил. Който по характер или по някакви обстоятелства се заяжда с другите.
заяждам заяждаш, яесв. и заям, св. 1. Какво. Започвам да ям. 2. Кого. Дразня, карам се безпричинно. Заяждаше я за миналото и. 3. Кого. Започвам да измъчвам за нещо, да тормозя. Заял ме е за наследство, иска да му припиша къщата. 4. За механизъм, ключ и под. — засичам, не работя плавно. — заяждам се/заям се. Търся повод да се карам с някого, дразня го. На всяко събрание се заяжда с него.
заяквам заякваш, несв. и заякна, св. 1. Ставам по-здрав, по-як, по-устойчив физически, психически, духовно. В казармата заякна психически и физически. 2. Ставам твърд, втвърдявам се. Хлябът е от два дни и е заякнал.
заякна заякнеш, мин. св. заякнах, мин. прич. заякнал, св. — вж. заяквам.
заякча заякчиш, мин. св. заякчих, мин. прич. заякчил, св. — вж. заякчавам.
заякчавам заякчаваш, несв. и заякча, св. 1. Кого/ какво. Правя физически и психически по-здрав, по-устойчив. Чистият въздух заякчи здравето му. Трудният живот заякчи любовта им. 2. Какво. Спомагам да стане по-твърд; втвърдявам. Процедурата заякчава метала. — заякчавам се/заякча се. Ставам по-твърд, як.
заям заядеш, мин. св. заядох, мин. прич. заял, св. — вж. заяждам.
звание мн. звания, ср. 1. Наименование на професия, длъжност, чин в служебната йерархия. В дипломата е посочено званието учител в средните училища. Получи звание доцент. Генералско звание. 2. Название, получено за заслуги или за степен на квалификация в науката, спорта, изкуството и т. н. Носи званието народен поет. Получи званието майстор на спорта. 3. Призвание, задължения в живота. Трудно е да носиш званието майка.
звезда мн. звезди, ж. 1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди. 2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди. 3. Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден. 4. Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Де-лон е звезда на киното. Местна звезда. • Виждам звезди по бял ден. Получавам силен удар или плесница, обикн. по главата. • Изгрява ми звездата. Неочаквано получавам или добивам нещо голямо, някакъв голям успех. • Свалям звезди от небето. Давам големи обещания на някого.
звезден звездна, звездно, мн. звездни, прил. Който е свързан със звезда (в 1 знач.). Звезден купол. Звездна нощ. • Звезден дъжд. Дъжд от метеорити. • Звезден миг. Момент на голям успех, голяма слава. За певицата тези концерти бяха звездни мигове.
звездичка мн. звездички, ж. 1. Малка звезда. 2. Всяка фигура или тяло с форма на малка звезда. Снежни звездички. 3. Знак в текста за отвеждане към пояснение или позоваване.
звездовиден звездовидна, звездовидно, мн. звездовидни, прил. Който има форма на звезда. Звездовиден белег.
звездообразен звездообразна, звездообразно, мн. звездообразни, прил. Звездовиден.
звено мн. звена, ср. 1. Брънка, халка от метална верига. 2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия. 3. Истор. Малка организационна група в пионерската организация. 4. Истор. Малка производствена група в селското стопанство.
зверилник мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилник.
зверилница мн. зверилници, ж. Зверилник.
звероукротител звероукротителят, звероукротителя, мн. звероукротители, м. 1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове. 2. Прен. Лице, което трябва да ръководи силно враждуващи страни, обикн. деца.
зверски зверска, зверско, мн. зверски, прил. 1. Който принадлежи или произлиза от звяр. Зверска кожа. Зверски следи. 2. Който е присъщ на звяр, като на звяр; нечовешки. Зверски поглед. Зверски вик. 3. Който е свиреп, жесток. Зверски мъчения. 4. Който е в много голяма степен, извънмерен. Зверски глад. Зверска умора.
зверски нареч. 1. Като звяр; нечовешки. Гледа зверски. 2. Свирепо, жестоко. Биха го зверски. 3. В много голяма степен; извънмерно. За изпита учех зверски.
зверство мн. зверства, ср. 1. Обикн. мн. Жестока постъпка; жестокост. Зверствата на турци-тс. Зверствата над населението. 2. Само ед. Характер на свиреп, жесток човек. Не мога да понасям зверството му.
зверщина мн. зверщини, ж. Зверство.
зверя се звериш се, мин. св. зверих се, мин. прич. зверил се, несв. 1. На кого. Нахвърлям се, ругая. Беше избухлив и често се звереше на хората. 2. Разг. Пренебр. Чудя се на нещо, което не мога да разбера, не познавам. Гледат машината и се зверят.
звук звукът, звука, мн. звукове и звуци, (два) звука, м. 1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове. 2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса. 3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
звуко- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизолация, звукооператор, звукосъчетание и др.
звуков звукова, звуково, мн. звукови, прил. 1. Който се отнася до звук. Звукова честота. 2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал.
звукозапис само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за звукозапис.
звукоподражание мн. звукоподражания. ср. 1.Ha-подобяване на звуци от природата със звукове на речта. 2. Спец. Междуметие, чрез което се наподобяват природни звуци. // прил. звукоподражателен, звукоподражателна, звукоподражателно, мн. звукоподражателни.
звуча звучиш, мин. св. звучах, мин. прич. звучал, св. 1. Чувам се, нося се, разнасям се. По улицата звучат гласове. В ресторанта звучи музика. Китарата звучи. 2. Издавам звук, произвеждам звук. Реката звучеше сладко. 3. Прен. За чувство или отношение — долавям се; усещам се. В гласа й звучеше обида. 4. Прен. Възприемам се; изглеждам. Това звучи като истина. Звучи невероятно.
звучен звучна, звучно, мн. звучни, прил. 1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име. 2. Който издава чист и силен звук: звънък. Звучна целувка. 3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. Звучна псувня. Звучна реч. // същ. звучност, звучността, ж. • Звучна съгласна. Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.
звън звънът, звъна, само ед., м. 1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на чаши. Сребърен звън. 2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и под. Звън на часовник. Звън на телефон.
звънвам звънваш, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Чашите звъннаха. Апаратът звънна кратко, но никой не го чу. 2. Правя да се произведе звук един път или няколко пъти по един път. Звъннах на вратата. 3. Прен. На кого. Обаждам се по телефона. Ще и звънна утре сутрин. // същ. звънване, ср.
звънец мн. звънци, (два) звънеца, м. 1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца. 2. Уред, механизъм за произвеждане на звън. Звънецът на часовника се е повредил.
звъника само ед. Вид билка - жълт кантарион.
звънкам звънкаш, несв. Разг. 1. Издавам звук като звънене. Тролеи звънкат под прозореца ми. 2. Правя нещо да издава звук. Звънкам с велосипеда.
звънлив звънлива, звънливо, мн. звънливи, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас.
звънна звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъннал, св. — вж. звънвам.
звънна звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъннал, св. — вж. звъня.
звънтя звънтиш, мин. св. звънтях, мин. прич. звънтял, несв. 1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо. 2. Прен. За глас, смях и под. — чувам се ясно, звънко.
звънче мн. звънчета, ср. 1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бяха цъфнали бели и сини звънчета.
звънчев звънчева, звънчево, мн. звънчеви, прил. 1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация. 2. Който се отнася до семейство растения със звънчевидни цветове.
звънчевиден звънчевидна, звънчевидно, мн. звънчевидни, прил. Който има формата на звънец.
звъня звъниш, мин. св. звънях, мин. прич. звънял, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън. Телефонът звъни. 2. За глас, смях и звук, подобен на звън - разнасям се, звуча ясно, звънко.
звъня звъниш, мин. св. звъних, мин. прич. звънил, несв. и звънна, св. 1. Правя нещо да издава звън. Звъних дълго на вратата. 2. На кого. Обаждам се по телефона. Звъних му вчера.
звяр звярът, звяра, мн, зверове, (два) звяра, м. 1. Диво, обикн. хищно животно. Вълкът е звяр. 2. Прен. Злобен, жесток човек. Спуснаха се да колят и палят като зверове.// същ. умал. зверче, мн. зверчета, ср.
здание мн. здания, ср. Изградена постройка; сграда. Пететажно здание.
здрав здрава, здраво, мн. здрави, прил. 1. Който обладава здраве, не болен. Здрав човек. Здраво сърце. 2. Който е силен, як; не се поврежда, стабилен. Здраво момче. Здрава кола. Здрава конструкция. 3. Който не е повреден, не е увреден, не е счупен. Здрав апарат. Здрава чаша. 4. Който издава здраве. Имам здрав вид. 5. Който е добър, полезен за здравето; здравословен. Здрав климат. Здрав начин на живот. 6. Прен. Който е положителен: трезв, реален. Здрав разум. Здрав съвет. 7. Прен. Който е устойчив, морално запазен. Здраво семейство. • Болен здрав носи. По-слабият помага на по-силния. • Здрава ръка. Силна власт.
здравата нареч. Здраво, силно, в голяма степен. Работи здравата. Набиха го здравата. Наядох се здравата.
здраве само ед. 1. Състояние на организма, характеризиращо се с нормална дейност на органите. Желая ти здраве. Физическо здраве. 2. Физическо или душевно състояние на организма. Добро здраве. Разклатено здраве. Как си със здравето? • Гледам си здравето. Живея спокойно, безгрижно. • Пия за твое здраве. Желая ти здраве (при наздравица). • Ще имаш много здраве. Ще очакваш напразно нещо, което няма да стане. • Здраве желаем. Отговор на поздрав от строени войници, ученици.
здравей Поздрав към близък човек. Здравей, как си? - Здравейте! Поздрав към няколко души или към строени войници, ученици.
здравен здравна, здравно, мн. здравни, прил. 1. Който се отнася до здравето. Здравни грижи. 2. За институция, заведение — който е предназначен за грижи за здравето. Здравно заведение. Здравна служба. • Здравен работник. Лице с медицинско образование.
здравеняк мн. здравеняци, м. Мъж с вид, издаващ сила и здраве.
здравенячка мн. здравенячки, ж. Жена здравеняк.
здравеопазване само ед. Профилактични мерки за опазване на здравето на населението и лечение на заболяванията му. Система на здравеопазване.
здравец само ед. Горско или градинско цвете с широки ароматни листа и малки виолетови цветове, използвано в парфюмерията и медицината.
здравина само ед. Качество на здрав (във 2 и 3 знач.); якост, твърдост, стабилност. Здравината на конструкцията зависи от вида на желязото.
здрависам се здрависаш се, св. — вж. здрависвам се.
здрависвам се здрависваш се, несв. и здрависам се, св.; с кого. Ръкувам се за поздрав.
здраво нареч. 1. Активно, с всички сили, с висока степен на проява, здравата. Работя здраво. Пие здраво. 2. Правя нещо да бъде стабилно. Връзвам възела здраво. Затварям се здраво. 3. Прен. Разумно, трезво. Мисля здраво. • Държа здраво (някого). Отнасям се строго. Държи здраво децата си. • Живо-здраво. Пожелание за живот и здраве. • По живо по здраво. Благополучно, без спънки или произшествия.
здравомислещ здравомислеща, здравомислещо, мн. здравомислещи, прил. Който мисли реално, трезво, разумно.
здравословен здравословна, здравословно, мн. здравословни, прил. 1. Който се отнася до здраве. Здравословни причини. 2. Който е полезен за здравето. Здравословно хранене. // нареч. здравословно. Живея здравословно.
здрасти Вариант на здравей. Поздрав при среща с много близък.
здрач здрачът, здрача, само ед., м. 1. Полумрак, сумрак, преди да е изгряло слънцето и веднага след залязването му. Фигурата му изчезна в здрача. 2. Времето, когато е полумрак, сумрак. Прибра се по здрач. • От сутрин до здрач. Цял ден. Трудя се от сутрин до здрач.
здрачава се несв. и здрачи се, св. Пада здрач; настава здрач. Здрачава се още в 5 часа. // същ. здрачаване, ср.
здрачевина само ед. Здрач.
здрачи се мин. св. здрачи се, мин. прич. здрачило се, св. — вж. здрачава се.
здрачина само ед. Здрач.
зебло само ед. Груба конопена тъкан, от която се правят чували.
зебра зебри, ж. 1. Див африкански кон с окраска от тъмни и светли ивици. Стадо зебри. 2. Прен. Пешеходна пътека на оживени места, означена с бели ивици. Пътека тип зебра.
зев зевът, зева, мн. зевове, (два) зева, м. 1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие. 2. Спец. Празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане. 3. Спец. Проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи. 4. Спец. Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача.
зевзек мн. зевзеци, м. Човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите.
зейвам зейваш, несв. и зейна, св. 1. За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж. До него изведнъж зейна уста на чудовище. Под краката им зейна пропаст. 2. Отварям широко уста; виквам, заговарям високо. 3. Прен. Чакам да бъда хранен от някого. В къщи зейнаха пет гърла.
зейна зейнеш, мин. св. зейнах, мин. прич. зейнал, св. - вж. зейвам.
зелвам се зелваш се, несв. и зелна се, св. Откривам се изведнъж, появявам се, откроявам се със зелен цвят. Зелнаха се ниви.
зеле само ед. 1. Зеленчук със сочни и плътни зелени листа, завити един в друг в плътна топка (зелка), които се използват за храна. 2. Отрязана зелка или много зелки. Виждаха се градини със зеле. • Кисело зеле. Зеле, консервирано за зимата със саламура.
зелев зелева, зелево, мн. зелеви, прил. Който е свързан със зеле. Зелеви листа. Зелеви сарми.
зелен зелена, зелено, мн. зелени, прил. 1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза. 2. Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева. Зелени площи. Зелени ливади. Зелена гора. 3. Който не е узрял. Зелени череши. Зелени домати 4. Прен. За човек — който е млад, неопитен. Още е млад и зелен. • Зелена улица. Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява. • Изпращам/изпратя за зелен хайвер. Измамвам някого, подвеждам. • Трай, коньо, за зелена трева! Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.
зеленея зеленееш, мин. св. зеленях, мин. прич. зеленял, несв. 1. Ставам зелен; позеленявам. Металните фигурки зеленеят. Гората зеленее. 2. Зеленея се.
зеленея се зеленееш се, мин. св. зеленях се, мин. прич. зеленял се, несв. Откроявам се, възприемам се със зеления си цвят. Гората се зеленееше в далечината.
зеленика само ед. Вечнозелен храст от семейство маслинови с кожести листа, с бели или розови цветове и синкавочервени плодове, отглеждан и като декоративен; рододендрон.
зеленикав зеленикава, зеленикаво, мн. зеленикави, прил. Който има зелен оттенък; леко зелен. Облече зеленикавата рокля.
зеленина само ед. Зелени растения, дървета и пр. като цяло. Около блока има зеленина. Богата зеленина.
зелено- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеленокафяв.
зеленчук мн. зеленчуци, (два) зеленчука, м. Градински растения, отглеждани за храна, както и техните плодове. Доматите, лукът, зелето са зеленчуци, без които не можем.
зеленчуко- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зеленчуци, напр. зеленчукопроизводство, зеленчукорезачка и др.
зеленясам зеленясаш, св. — вж. зеленясвам.
зеленясвам зеленясваш, несв. и зеленясам, св. Покривам се със зелен мъх, плесен, жабуняк, метално съединение и под. Зеленясали камъни. Зеленясал хляб. Зеленясала локва.
зелка мн. зелки, ж. Глава зеле. Купих две зелки.
зелна се зелнеш се, мин. св. зелнах се, мин. прич. зелнал се, св. — вж. зелвам се.
зелник мн. зелници, (два) зелника, м. Баница със зеле.
земе- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др.
земевладелец мн. земевладелци, м. Остар. Човек, който притежава големи площи земя.
земеделец мн. земеделци, м. 1. Човек, който се занимава със земеделие. 2. Член на земеделска политическа партия.
земеделие само ед. Обработване на земята с цел отглеждане на селскостопански култури. Развито земеделие. Механизирано земеделие.
земеделски земеделска, земеделско, мн. земеделски, прил. 1. Който се отнася до земеделие. Земеделски труд. Земеделски район. 2. Който се отнася до земеделец (във 2 знач.).
земемер мн. земемери, м. Специалист, който измерва земни площи и ги изобразява; геодезист.
земен земна, земно, мн. земни, прил. 1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита. 2. Който се отнася до сушата. Земни пътища. 3. Който е от пръст. Земен насип. 4. Който се намира или става над или под повърхността на земята. Земни пластове. 5. Който се отнася до живота на земята, не до задгробния живот. Земни радости. 6. Който е реален, обикновен. Земни мисли. Земен човек. • Земен газ. Природен газ, който се използва като гориво. • Земен рай. Място, което се отличава с необикновена красота, • Земна гимнастика. Гимнастика на земя, не върху уреди.
земетресение мн. земетресения, ср. Колебания на земната кора поради разместване на земните пластове; земетръс. Има земетресение. Силно земетресение.
земетръс само ед. Земетресение.// прил. земетръсен, земетръсна, земетръсно, мн. земетръсни. Земетръсна зона.
земеустройство само ед. Технико-икономически мероприятия за правилно използване на земеделските земи.
землен землена, землено, мн. землени, прил. 1. Който се отнася до земята като средство за производство. Землени участъци. 2. Който е от пръст, почва; земен. Землени насипи.
землист землиста, землисто, мн. землисти, прил. 1. Който съдържа или наподобява земя. Землист слой тиня. 2. Който наподобява цвета на земя, почва — сивокафяв. Землист цвят на лицето.
землище мн. землища, ср. Територия, земя, административно принадлежаща на едно селище. Землището на селото стига до града.
земляк мн. земляци, м. Отношение на един човек към друг, с когото са от един край, но само когато са извън него. Ние сме земляци и тук поддържаме връзки. // прил. землячески, земляческа, земляческо, мн. землячески.
землянка мн. землянки, ж. Примитивно жилище, изкопано в земята за временно обитаване или за прикритие при война, бедствия и пр.
землячество само ед. Всички земляци, живеещи в един град, в един район. Търновско землячество в София.
землячка мн. землячки, ж. Жена земляк.
земноводен земноводна, земноводно, мн. земноводни, прил. За животно или растение — който може да живее и във водата, и на сушата. Жабата е земноводно животно.
земя само ед. 1. Планета от Слънчевата система, която се върти около Слънцето и около своята ос. Полет около Земята. 2. Твърдата повърхност на тази планета; сушата. Самолетът слезе на земята. 3. Рохкава част от земната кора, среда за виреене на растенията; почва. 4. Част от земната кора, която може да се копае; пръст. 5. Територия, площ на една държава. 6. Обработваема площ. Имам 5 дка земя. 7. Разг. Долната хоризонтална част на помещение; под. Чашата падна на земята. • Забивам нос в земята. Гледам надолу съсредоточено и продължително. • Земята наопаки ще обърна. Ще направя всичко възможно. • Сравнявам със земята. Критикувам остро някого; ругая го, засрамвам го.
зенгия мн. зенгии, ж. Диал. Стреме.
зенит само ед. Спец. 1. Най-високата точка на видимата небесна сфера. 2. Най-висока точка в развитието на нещо — на успех, кариера; апогей. Сега певицата е в зенита си.
зенитен зенитна, зенитно, мн. зенитни, прил. 1. Който се отнася до зенит. 2. Който се отнася до стрелба по самолет или други въздушни цели. Зенитни оръдия.
зеница мн. зеници, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници. • Пазя като зеницата на окото си. Пазя изключително грижливо.
зер част. Разг. 1. Разбира се, я. Значи нямаш пари? — Нямам зер. 2. Нима. Зер трябва да дойда чак там?
зестра само ед. Имот, пари, чеиз, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени. Богата зестра. Не донесе зестра.
зет зетят, зетя, мн. зетьове, м. Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители, братя, сестри и роднини. Взехме добър зет. • Заврян зет (приведен зет). Зет, който живее със семейството си при родителите на жена си.
зефир само ед. 1. Лек, приятен вятър. От водата полъхваше зефир. 2. Наименование на различни сладкарски изделия с лек крем.
зефир само ед. Вид памучен плат, обикн. за мъжки ризи. // прил. зефирен, зефирена, зефирено, мн. зефирени.
зехир само сд. 1. Остар. Отрова. Горчиво като зехир. 2. Разг. Яд; злоба. Изливам си зехира.
зехтин само ед. Масло, добивано от маслини; дървено масло.
зея зееш, мин. св. зеях, мин. прич. зеял, несв. 1. За дупка, уста — стоя отворен, обикн. неприятно, заплашително. На мястото на зъбите зееше дупка. Под нас зееше пропастта. 2. За дреха, обувки и под. — имам дупка или съм разпран. 3. Прен. Чакам да бъда нахранен. У дома зеят пет гърла, как да ги нахраня.
зигзаг мн. зигзаги и зигзази, (два) зигзага, м. 1. Многократно начупена линия; криволица. Блеснаха зигзагите на светкавицата. 2. Движение, наподобяващо начупена линия. Пиян е и върви на зигзаг. Пътят прави зигзаги. 3. Прен. Резки многократни колебания във възгледи, в поведението, в живота на някого.
зигзаговиден зигзаговидна, зигзаговидно, мн. зигзаговидни, прил. Който има форма на зигзаг. Зигзаговидна линия.
зигзагообразен зигзагообразна, зигзагообразно, мн. зигзагообразни, прил. Зигзаговиден. // нареч. зигзагообразно.
зид зидът, зида, мн. зидове, (два) зида, м. Изградена от тухли или от камък стена — на сграда или на ограда. Къщите са оградени с високи зидове.
зидам зидаш, несв.; какво. 1. Нареждам тухли или камъни и ги споявам, за да направя зид. За два дни зидат една стена. 2. Строя. Цяло лято зидаме къщи. // същ. зидане, ср.
зидар зидарят, зидаря, мн. зидари, м. Човек, чиято професия е да зида, да строи сгради.
зидария само ед. 1. Зидане. В зидарията е добър. 2. Начин на зидане. Лоша зидария. Суха зидария.
зидарство само ед. Работа, занаят на зидар.
зима мн. зими, ж. 1. Най-студеното годишно време на годината. През зимата вали сняг. 2. Времето, периодът на това годишно време. Много зими съм прекарал на село.
зиме нареч. Разг. През зимата. Зиме не работи.
зимен зимна, зимно, мн. зимни, прил. 1. Който се отнася до зимата. Зимен период. Зимен студ. Зимно време. 2. Който става през зимата. Зимен спорт. 3. Който е предназначен за зимата, зрее или започва да се отглежда през зимата. Зимни обувки. Зимни ябълки. Зимни посеви. • Зимен сън. 1. Биологично състояние на някои бозайници през зимата, при което се забавят жизнените процеси; летаргия. 2. Пасивност, застой (обикн. при творец). Изпаднал си в зимен сън, нищо не правиш.
зимник мн. зимници, (два) зимника, м. Помещение под къща, обикн. вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе. Всяка къща има зимник.
зимнина само ед. Всякакви продукти, приготвени (обикн. консервирани) за зимата. Мазето е пълно със зимнина — компоти, кисело зеле.
зимница мн. зимници, ж. 1. Обикн. мн. Житни култури, които се сеят през есента и прекарват зимата в земята. Дъждът е добър за зимниците. 2. Само ед. Пшеница, добита от есенен посев. Остана му един чувал зимница.
зимовище мн. зимовища, ср. 1. Тихо, заветно, южно място или специално направена кошара, навес за зимуване на селскостопански или диви животни; подслон. Ловците правят зимовище за дивеча. 2. Зимуване. Птиците отлитат за зимовище.
зиморничав зиморничава, зиморничаво, мн. зиморничави, прил. Който не понася студ, трудно се стопля. Много е зиморничав и през пролетта ходи с дебело палто. // нареч. зиморничаво. Свивам се зиморничаво.
зимувам зимуваш, несв. Прекарвам зимата някъде по стечение на обстоятелствата или на по-специално топло място. Ще зимуваме пак в старата къща. Птиците зимуват на юг. • Зная къде зимуват раците. Хитър съм, мога да се уреждам, да се възползвам.
зимъс нареч. Разг. През зимата.
зина зинеш, мин. св. зинах, мин. прич. зинал, св. — вж. зинвам.
зинвам зинваш, несв. и зина, св. Отварям си устата; зяпвам. Зина да каже нещо, но се отказа .
зифт зифтът, зифта, само ед., м. Черна смола, асфалт.
злак злакът, злака, само ед., м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак. // прил. злачен, злачна, злачно, мн. злачни. Злачни широти.
златар златарят, златаря, мн. златари, м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. Ще си поръчам обеци при златар.
златарка мн. златарки, ж. Търговка на златни изделия.
златарски златарска, златарско, мн. златарски, прил. Който се отнася до златар или златарство. Златарски изделия. Златарско ателие.
златарство само ед. Занаят на златар.
златен златна, златно, мн. златни, прил. 1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. Златни дрехи. Златна руда. 2. Който се отнася до злато. Златна мина. Златен пазар. 3. Прен. Който е с цвят на злато. Златна пшеница. 4. Прен. Който е скъпоценен, ценен, забележителен, добър. Златно време. Златни ръце. Златно сърце. Златен човек. • Златен век. Период на възход. • Златна сватба. Навършване на петдесет години брачен живот на двама съпрузи. • Златна среда. Поддържане на средна позиция в поведението. • Има златно сърце. Изключително добър човек е.
златист златиста, златисто, мн. златисти, прил. Който има цвят и блясък на злато. Златисти къдрици.
златисто- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист оттенък, напр. златистозелен, златисторус, златисточервен и др.
златка мн. златки, ж. Малко хищно животно от класа на поровете с ценна кафява кожа.
златно- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист, златен блясък, напр. златножълт, златнорус и др.
златнокос златнокоса, златнокосо, мн. златнокоси, прил. Който е с руса и блестяща коса.
злато само ед. 1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато. 2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете и са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството. 3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато. 4. Прен. Разг. За човек или предмет — благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато.
злато- Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодобивен.
златоносен златоносна, златоносно, мн. златоносни, прил. 1. Който съдържа злато. Златоносен пясък. 2. Който е приходоносен. Това е златоносен бизнес.
златоткан златоткана, златоткано, мн. златоткани, прил. Остар. Който е с втъкани златни нишки или е изтъкан от злато. Златоткани дрехи.
златотърсач мн. златотърсачи, м. Човек, който търси да открие златни залежи.
златошит златошита, златошито, мн. златошити, прил. Остар. Който е обшит със златна нишка.
златя златиш, мин. св. златих, мин. прич. златил, несв.; какво. Позлатявам.
зле нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле.
злепоставя злепоставиш, мин. св. злепоставих, мин. прич. злепоставил, св. — вж. злепоставям.
злепоставям злепоставяш, несв. и злепоставя, св.; кого. Поставям в неприятно положение; компрометирам. - злепоставям се/злепоставя се. Излагам се, компрометирам се. Злепоставих се пред шефа.
злина мн. злини, ж. 1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини. 2. Обикн мн. Нещастие, неприятност. Войната носи само злини. 3. Лоша черта на характера. Само една злина има — че е много ревнив.
зло само ед. 1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си. 2. Зла участ. Сполетя го зло. 3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло.
зло нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.
злоба само ед. 1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше. Гледаше със злоба. 2. Зъл човек. Той е голяма злоба. • Злобата на деня. Особено интересни, интригуващи за момента случки и събития.
злобар злобарят, злобаря, мн. злобари, м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. Голям злобар.
злобарка мн. злобарки, ж. Жена злобар.
злобен злобна, злобно, мн. злобни, прил. 1. Който по характер е недоброжелателен, злостен. Много е злобен, не обича никого. 2. Който съдържа или/и изразява злоба. Злобен глас. Злобен поглед.
злобея злобееш, мин. св. злобях, мин. прич. зло-бял, несв. Изпитвам или проявявам злоба, обикн. с думи. Стига си злобял!
злоблив злоблива, злобливо, мн. злобливи, прил. Злобен.
злободневен злободневна, злободневно, мн. злободневни, прил. Който е особено интересен, интригуващ за момента. Злободневни въпроси.
зловещ зловеща, зловещо, мн. зловещи, прил. Който предвещава зло, всява страх, ужас. Зловещ замък. Зловещ вик. // нареч. зловещо.
зловиди ми се мин. св. зловидя ми се, мин. прич. зловидял ми се, св. — вж. зловижда ми се.
зловижда ми (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и зловиди ми се, св. Изпитвам злоба заради нещо хубаво у другиго; завиждам.
зловонен зловонна, зловонно, мн. зловонни, прил. Който изпуска лоша миризма. Зловонна яма.
зловоние мн. зловония, ср. Лоша миризма; смрад, воня.
зловреден зловредна, зловредно, мн. зловредни, прил. Който прави зло и причинява вреда; вреден. Той е зловреден за града.
злодей злодеят, злодея, мн. злодеи, м. Човек, който съзнателно върши злодеяния; престъпник. // прил. злодейски, злодейска, злодейско, мн. злодейски.
злодействам злодействаш, несв. Върша злодеяния.
злодейство мн. злодейства, ср. Жестока постъпка, престъпление, придружено с жестокост. Върши злодейства над жени.
злодействувам злодействуваш, несв. Злодействам.
злодеяние мн. злодеяния, ср. Жестоко престъпление, мъчение, убийство и под. Престъпникът е извършил няколко злодеяния.
злоезичен злоезична, злоезично, мн. злоезични, прил. 1. Който злослови за другите, които има зъл език. 2. Който съдържа зли думи, клевети. Злоезични слухове.
злокачествен злокачествена, злокачествено, мн. злокачествени, прил. 1. За заболяване — което е много тежко и опасно. 2. Който се отнася до болестта рак. Злокачествен тумор.
злокоба само ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие.
злокобен злокобна, злокобно, мн. злокобни, прил. Зловещ. Злокобен вик.
злонамерен злонамерена, злонамерено, мн. злонамерени, прил. Който има лоши намерения; който се основава на лоши намерения. Злонамерен човек. Злонамерено действие.
злонравен злонравна, злонравно, мн. злонравни, прил. Който има зъл нрав; злобен, лош.
злопаметен злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение. // същ. злопаметност, злопаметността, ж.
злополука мн. злополуки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополука.
злополучен злополучна, злополучно, мн. злополучни, прил. 1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град. 2. Който е причинил злополука. Злополучен дъжд. Злополучна мъгла. 3. Който е свързан с неуспех, с разочарования. Злополучен час. Помни злополучното място, където узна страшната истина.
злополучие мн. злополучия, ср. 1. Неблагополучие, неуспех. 2. Нещастие, бедствие.
злорадствам злорадстваш, несв. Изпитвам злорадство. Всички злорадстваха при провала й на защитата.
злорадство само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие.
злорадствувам злорадствуваш, несв. Злорадствам.
злословие мн. злословия, ср. Осъдителни, зли думи за някого в негово отсъствие; клевета, клюка.
злословя злословиш, мин. св. злослових, мин. прич. злословил, несв. Занимавам се със злословие; одумвам.
злост злостта, само ед., ж. Злоба, омраза. Изсипа върху него цялата си злост. // прил. злостен, злостна, злостно, мн. злостни.
злосторник мн. злосторници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи.
злосторница мн. злосторници, ж. Жена злосторник.
злосторнича злосторничиш, мин. св. злосторничих, мин. прич. злосторничил, несв. Върша злосторничества.
злосторничество мн. злосторничества, ср. 1. Пакост, злочинство. 2. Само ед. Злосторничене.
злотворство мн. злотворства, ср. Злосторничество.
злоумишлен злоумишлена, злоумишлено, мн. злоумишлени, прил. Който е замислен предварително като зло; злонамерен. Злоумишлено убийство. // нареч. злоумишлено.
злоупотреба мн. злоупотреби, ж. 1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг. 2. Възползване от обществено положение, длъжност. 3. Възползване от нечие доверие, благородство. 4. Прекалена употреба на алкохол и под.
злоупотребя злоупотребиш, мин. св. злоупотребих, мин. прич. злоупотребил, св. — вж. злоупотребявам.
злоупотребявам злоупотребяваш, несв. и злоупотребя, св.; с какво. Върша злоупотреби. Злоупотреби с парите на фирмата.
злочест злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. Злочесто време.
злочестина мн. злочестини, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие.
злочестя злочестиш, мин. св. злочестих, мин. прич. злочестил, несв. Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам.
злочинствам злочинстваш, несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение.
злочинство мн. злочинства, ср. Злосторничество, пакостене.
злочинствувам злочинствуваш, несв. Злочинствам.
злощастен злощастна, злощастно, мн. злощастни, прил. Остар. Нещастен
злощастие мн. злощастия, ср. Остар. Нещастие, бедствие.
злояд злояда, злоядо, мн. злояди, прил. Който яде малко и не всяка храна. Злоядо дете.
злъч злъчта, само ед., ж. Разг. Жлъч.
злъчен злъчна, злъчно, мн. злъчни, прил. Разг. Жлъчен.
злъчка мн. злъчки, ж. Жлъчка.
змей змеят, змея, мн. змейове, (два) змея, м. В митологията — многоглаво, крилато същество с люспесто тяло, подобно на голяма змия. Змеят грабнал най-хубавата мома.
змейски змейска, змейско, мн. змейски, прил. Който се отнася до змей или принадлежи на змей. Змейска опашка. Змейска пещера.
змиевиден змиевидна, змиевидно, мн. змиевидни, прил. Който по вид наподобява змия.
змиеобразен змиеобразна, змиеобразно, мн. змиеобразни, прил. Змиевиден. // нареч. змиеобразно. Движи се змиеобразно.
змиеукротител змиеукротителят, змиеукротителя, мн. змиеукротители, м. Човек, който дресира и показва публично змии.
змийски змийска, змийско, мн. змийски, прил. 1. Който е от змия или принадлежи на змия. Змийска отрова. Змийска опашка. 2. Който се отнася до змия. Змийска дупка. • Змийски очи. Много светли очи. • Змийски език. Остър, язвителен език.
змийче мн. змийчета, ср. Малка змия.
змиорка мн. змиорки, ж. 1. Вид морско-речна риба със змиевидно тяло без люспи и с вкусно месо. 2. Прен. Разг. Жена с висока и тънка фигура. 3. Прен. Разг. Лоша жена.
змия мн. змии, ж. 1. Влечуго с дълго и тънко люспесто тяло, извиващо се при придвижване. Ухапа го отровна змия. 2. Прен. Зъл, коварен човек. Тя е истинска змия. • Бълвам змии и гущери. Ругая ожесточено.
змияр мн. змияри, м. 1. Човек, който отглежда змии. 2. Орел, който се храни със змии.
змиярник мн. змиярници, м. 1. Място, където се въдят или отглеждат змии. Това голо място е истински змиярник. 2. Прен. Студено, мрачно място. 3. Вид тревисто растение с яркочервени отровни плодове; змийско грозде.
знаен знайна, знайно, мн. знайни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край.
знак знакът, знака, мн. знаци и знакове, (два) знака, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление. Писмени знаци. Пътни знаци. Знак за внимание. Лош знак. Знак на съгласие. • В знак на. Като израз на. В знак на уважение. • Зодиакален знак. Название и условно изображение на всяко от съзвездията на зодиака. • Парични знаци. Пари. • Препинателен знак. Знак за смислово, интонационно и синтактично разчленяване на текст. // прил. знаков, знакова, знаково, мн. знакови.
знаме мн. знамена, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, организация, армия, кораб и др. • Вдигам/вдигна знамето (на нещо). Организирам борба за нещо. • Вдигам/вдигна бялото знаме. Предавам се, съгласявам се с нещо, с което не съм бил съгласен. • Нареждам се/наредя се под знамето (на нещо). Включвам се в нещо; приобщавам се.
знаменател знаменателят, знаменателя, мн. знаменатели, (два) знаменателя, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб. • Привеждам под общ знаменател. 1. По математически начин изравнявам знаменателите на няколко дроби. 2. Прен. Неоснователно смятам някакъв недостатък като общ за много хора.
знаменателен знаменателна, знаменателно, мн. знаменателни, прил. 1. Който показва нещо, означава нещо; важен. Знаменателен ден. 2. Който може да се смята за знамение.
знамение мн. знамения, ср. Необикновено природно явление или случка, тълкувани като знак за значимо събитие; поличба.
знаменит знаменита, знаменито, мн. знаменити, прил. 1. Който е изключително известен, прославен с нещо. Знаменит учен. Знаменит певец. 2. Който изпъква; изключителен, бележит, значителен. Знаменито откритие. Знаменит ден.
знаменитост знаменитостта, мн. знаменитости, ж. Изключително проявила се и прославена в някаква област личност.
знаменосец мн. знаменосци, м. 1. Човек, който носи знаме на военна единица (в церемония или на война). 2. Прен. Човек, който е водач, вдъхновител на борба или движение.
знание мн. знания, ср. 1. Само мн. Съвкупност от факти от една област, които едно лице е усвоило. Той има знания по история. 2. Само ед. Науката като цяло; познание. Човешко знание.
знатен знатна, знатно, мн. знатни, прил. 1. Който е известен, прославен, с големи обществени дела и успехи. 2. Който е от аристократичен или богат род. Знатен произход.
знахар знахарят, знахаря, мн. знахари, м. Народен лечител.
знахарка мн. знахарки, ж. Жена знахар.
знахарство само ед. Народно лечителство.
знача значиш, мин. св. значих, мин. прич. значил, несв. 1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му значеха раздяла. 2. Имам някаква ценност, стойност. Аз не знача нищо за тебе. Погледът и значи много за мене. 3. Само в трето лице, сд. Следователно. Беше облечен — значи тръгваше. 4. Разг. Като вметната дума — само във форма значи: за подсилване или подчертаване на мисълта. Тръгваме, значи, и пристигаме рано-рано.
значение мн. значения, ср. 1. Смисъл, съдържание на дума, явление, символ. 2. Стойност, ценност на някого или нещо. Значението на тази случка. Човек със значение. • Придавам значение. 1. Смятам за важно. 2. Влагам някакъв смисъл. Не придавам значение на тази дреболия. • Няма значение. Все едно. Малко съм болен, но няма значение, ще дойда.
значим значима, значимо, мн. значими, прил. 1. Който носи съдържание; значещ. Значима единица. 2. Който има голяма стойност, важност. Значимо откритие.
значителен значителна, значително, мн. значителни, прил. 1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна помощ. 2. Който е с голяма стойност, важност; представлява етап в развитието. Значителен успех. Значително откритие. 3. Който има значение, заслуги в някаква област. Значителен писател.
значително нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително.
значка мн. значки, ж. 1. Малка пластинка с различна форма и изображения, със закопчалка за поставяне върху дреха, шапка и под. като символ за принадлежност към организация, група. Юбилейна значка. 2. Отличие, присъдено за успехи или заслуги в някаква област. Почетна значка на университета.
зная знаеш, мин. св. знаях, мин. прич. знаял, несв. 1. Осведомен съм. Зная, че тя ще дойде. Зная какво се е случило. 2. Имам познания. Знае много за самолетите. Знае историята. Знае езици. 3. Кого. Познавам добре. Зная го от училище. Зная го като добър човек. 4. Изпитвам, преживявам. Не зная какво е любов. Не зная почивка. 5. Мога да правя нещо, умея. Зная да чета. 6. Спазвам някаква мярка, правила. Зная си мярката. Зная си мястото.
зная 7. Помня нещо винаги, имам го предвид. Зная, че си българин и българин ще си останеш. 8. За изразяване на неопределен признак. Щял да ходи не знам къде си далеч. • Господ знае. Никой не знае, не е известно. • Едно баба знае, едно си бае. При всички обстоятелства правя едно и също, което съм научил, с което съм свикнал. • Зная 2 и 200. Мога и с малко, и с много. • Всяка жаба да си знае гьола. Всеки да си знае мястото. • И баба знае така. Всеки може така, по този начин. // същ. знаене, ср.
зной зноят, зноя, само сд., м. 1. Силна лятна горещина с напечен, сух въздух. 2. Прен. Силни, горещи чувства. // прил. зноен, знойна, знойно, мн. знойни. Зноен ден. Знойна любов.
зоб зобта, само ед., ж. Зърно, зърнена храна за добитък.
зобам зобаш, несв.; какво. Ям плод на зърна, като късам едно по едно зърната. Зобам грозде.
зобвам зобваш, несв. и зобна, св. Зобам еднократно или малко. Зобвам по едно-две зърна и продължавам да чета.
зобна зобнеш, мин. св. зобнах, мин. прич. зобнал, св. — вж. зобвам.
зобя зобиш, мин. св. зобих, мин. прич. зобил, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб.
зов зовът, зова, само ед., м. 1. Вик, молба, повик. 2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба. 3. Вик (в 1 знач.). От тъмнината се чу тих зов.
зова зовеш, мин. св. зовах, мин. прич. зовал, несв. 1. Кого. Надавам зов. 2. Разг. Кого. Наричам, именувам. Зовяха го Стоян Бежанарчето. — зова се. Наричам се, именувам се.
зограф мн. зографи, м. Истор. 1. Иконописец. 2. Художник. // прил. зографски, зографска, зографско, мн. зографски.
зографисам зографисаш, св. — вж. зографисвам.
зодиак само ед. Небесен кръг с 12 съзвездия, всяко със свое име, по който Слънцето прави видимото си движение сред звездите. Знаци на зодиака.
зодиакален зодиакална, зодиакално, мн. зодиакални, прил. Който се отнася до зодиака. • Зодиакален знак. Название или символ на едно от дванайсетте съзвездия на зодиака.
зодия мн. зодии, ж. 1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв. 2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията. 3. Прен. Странен човек. Голяма зодия е той.
зоза мн. зози, ж. Остар. Жена без духовни интереси, заета само с външността си.
зомби мн. зомбита, м. 1. Съживен мъртвец, дух. 2. Безволев човек; човек с разстроена психика; чудак.
зона мн. зони, ж. 1. Пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Вилна зона. Гранична зона. 2. Пояс от земното кълбо с общи географски особености. Зоната на екватора. // прил. зонален, зонална, зонално, мн. зонални.
зоо- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др.
зоогеография само ед. Дял от биогеографията, който изучава разпределението на дивите животни по земята.
зоолог мн. зоолози, м. Специалист по зоология.
зоологически зоологическа, зоологическо, мн. зоологически, прил. Който се отнася до зоология и зоолог. Зоологически изследвания. • Зоологическа градина. Специално приспособено място за отглеждане на диви животни за показване; зоопарк.
зоология само ед. Наука за животните в света. // прил. зооложки, зооложка, зооложко, мн. зооложки.
зооморфизъм само ед. Схващане, според което божествата са с вид на животни.
зоопарк мн. зоопаркове, (два) зоопарка, м. Зоологическа градина.
зоотехник мн. зоотехници, м. Специалист по зоотехника.
зоотехника само ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни.
зоотехничка мн. зоотехнички, ж. Жена зоотехник.
зор само ед. Разг. 1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата. 2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши работата. 3. Голяма нужда, притеснение. Голям зор имам за пари. На зор съм. • За зор заман. За трудно време. Пазя си пари за зор заман.
зора само ед. 1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява. 2. Времето на разсъмване. 3. Прен. Съвсем в началото на епоха, явление. В зората на организираната борба.
зори мин. св. зори, мин. прич. зорило, несв. Зазорява се
зорко нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко.
зорлем нареч. Разг. Насила, едвам; с трудност.
зорница само ед. 1. Звезда, която се появява рано сутрин, по-рано от другите. 2. Началото на нещо хубаво или нещо хубаво и светло.
зорък зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницателен. Зорко следене.
зрак зракът, зрака, само ед., м. 1. Слаба светлина. Лунен зрак. 2. Прен. Зрение. // прил. зрачен, зрачна, зрачно, мн. зрачни.
зрелище мн. зрелища, ср. 1. Случка, сцена на обществено място, които привличат погледа. 2. Представление за забава, извикващо силни усещания. Хората са жадни за зрелища. 3. Гледка, вид. Красиво зрелище.
зрелищен зрелищна, зрелищно, мн. зрелищни, прил. Който се отнася до зрелище (в 1 и 2 знач.). // същ. зрелищност, зрелищността, ж.
зрелост зрелостта, само ед., ж. 1. За човек и животно — период, когато е напълно физически и духовно развит. 2. Прен. Период на пълно развитие на творчески заложби, на майсторство. Творческа зрелост. 3. Качество на духовно или творчески зрял човек; качество на зрял плод или зеленчук.
зрелостен зрелостна, зрелостно, мн. зрелостни, прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Зрелостен изпит.
зрелостник мн. зрелостници, м. Ученик, който завършва средно образование.
зрелостничка мн. зрелостнички, ж. Ученичка, която завършва средно образование.
зрение само ед. 1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина. 2. Способността на всеки човек да вижда. Имам силно зрение. Зрението му отслабна.
зрея зрееш, мин. св. зрях, мин. прич. зрял, несв. 1. Съзрявам, добивам зрелост. 2. За плод или зеленчук — добивам вид и вкус за консумиране.3. Прен. За мисъл, план, творческо произведение — оформям се, добивам завършен вид. 4. Прен. За събитие — подготвям се. Борбата зрее. 5. За приготвени хранителни продукти — добивам качества и вкус. Виното зрее. Сиренето зрее.
зрим зрима, зримо, мн. зрими, прил. 1. Който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими. 2. Който е материален, за разлика от идеален. Зрими и незрими блага.
зрител зрителят, зрителя, мн. зрители, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. Залата е пълна със зрители. Станах зрител на едно убийство. // прил. зрителски, зрителска, зрителско, мн. зрителски.
зрителен зрителна, зрително, мн. зрителни, прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа.
зрителка мн. зрителки, ж. Жена зрител.
зрително нареч. 1. Чрез зрението. Възприемали зрително. 2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително.
зрял зряла, зряло, мн. зрели, прил. Който е достигнал зрелост; съзрял, узрял. Зрели круши. Зрели мисли. Зрял човек. // нареч. зряло.
зрящ зряща, зрящо, мн. зрящи, прил. Който обладава зрение; виждащ, за разлика от сляп.
зубрач мн. зубрачи, м. Разг. Пренебр. Ученик или студент, който зубри. // прил. зубрачески, зубраческа, зубраческо, мн. зубрачески.
зубрачка мн. зубрачки, ж. Жена зубрач.
зубря зубриш, мин. св. зубрих, мин. прич. зубрил, несв. Разг. Пренебр. Заучавам наизуст, механично, без да разбирам и да мога да прилагам теория, задачи. // същ. зубрене, ср.
зубър мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа.
зулум мн. зулуми, (два) зулума, м. Разг. Пакост, безчинство, обир, насилие.
зулумджия мн. зулумджии, м. Разг. Човек, който прави зулуми.
зурла мн. зурли, ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла.
зурла мн. зурли, ж. Дървен музикален инструмент с писклив звук, обикновено в турска или циганска музика.
зурладжия мн. зурладжии, м. Човек, който свири на зурла.
зурлест зурлеста, зурлесто, мн. зурлести, прил. Който има голяма зурла.
зъб зъбът, зъба, мн. зъби, (два) зъба, м. 1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната. Отхапа ябълката със зъби. 2. Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и под.; зъбец. 3. Всеки издаден напред остър елемент. • Имам зъб (на някого). Искам да отмъстя. • Въоръжен до зъби. Много въоръжен. • Точа си зъбите (за нещо). Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.
зъбар зъбарят, зъбаря, мн. зъбари, м. Остар. Човек, който вади зъби.
зъбат зъбата, зъбато, мн. зъбати, прил. 1. Който има големи или издадени напред зъби. 2. Който е със зъбци. Зъбат нож. 3. Който има издатини. Зъбати скали. 4. Злобен, зъл; заядлив. Зъбата жена. • Зъбато слънце. Зимно слънце, което грее, но не топли.
зъбен зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно колело. • Зъбен камък. Втвърдени отлагания по зъбите.
зъбер мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена.
зъбест зъбеста, зъбесто, мн. зъбести, прил. 1. Който има големи, издадени напред зъби или е с гъсто наредени предни зъби. 2. Който е с големи издатини. Зъбести скали.
зъбец мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкане с ръчен стан.
зъбла мн. зъбли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби.
зъбльо мн. зъбльовци, м. Мъж с големи и/или издадени напред зъби.
зъбобол само ед. Болка в зъб.
зъболекар зъболекарят, зъболекаря, мн. зъболекари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог.
зъболекарка мн. зъболекарки, ж. Жена зъболекар; стоматоложка.
зъболекарски зъболекарска, зъболекарско, мн. зъболекарски, прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболекарска практика.
зъболекарство само ед. 1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология. 2. Занятие на зъболекар.
зъболечение само ед. Лекуване на зъбите.
зъботехник мн. зъботехници, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки.
зъботехника само ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки.
зъботехничка мн. зъботехнички, ж. Жена зъботехник.
зъбчат зъбчата, зъбчато, мн. зъбчати, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело.
зъбя се зъбиш се, мин. св. зъбих се, мин. прич. зъбил се, несв. 1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка. 2. За животно — показвам зъбите си при ръмжене и заканване. 3. Прен. Разг. Ругая, заяждам се; заканвам се. Зъби се, че ще ми вземе жилището след развода.
зъзна зъзнеш, мин. св. зъзнах, мин. прич. зъзнал, несв. 1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката. 2. Мръз-на. Цяла зима зъзнем в стаите.
зъл зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който е злобен, лош по характер. 2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед. 3. Който е в прекомерна степен. Зъл противник. 4. За време, вятър — лош, остър. • За зла участ. За нещастие.
зълва мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му.
зън междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето.
зървам зървам, несв. и зърна, св.; кого/какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата.
зъркели само мн. Пренебр. 1. Очи. Отваряй си зъркелите. 2. Очила. Загубих си зъркелите.
зърна зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зърнал, св. — вж. зървам.
зърнен зърнена, зърнено, мн. зърнени, прил. Който се отнася до зърнени храни. • Зърнени храни. Житни и бобови култури, чиито плодове се използват за храна на човека и животните.
зърнест зърнеста, зърнесто, мн. зърнести, прил. Който е като на зърна.
зърнист зърниста, зърнисто, мн. зърнисти, прил. 1. Зърнест. 2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура.
зърно мн. зърна, ср. 1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна. 2. Само ед. Много такива семена заедно или от няколко култури. Имаме много зърно. От царевицата изкарахме много зърно. 3. Малък, кръгъл плод, обикн. съставящ грозд и под., както и по-голям, кръгъл плод. Зърна череши.
зърно- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др.
зърнояд мн. зърнояди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения.
зюмбюл мн. зюмбюли, (два) зюмбюла, м. 1. Само ед. Градинско цвете със силно ароматни, най-често сини или розови цветове. 2. Стрък от това цвете. Подари й два сини зюмбюла.
зян само ед. Разг. Загуба. • Ставам зян. Изхабявам се, съсипвам се; губя се по различни причини. Много плодове станаха зян от градушката.
зяпам зяпаш, несв. 1. Стоя с отворена уста. 2. Зея (в 1 знач.).
зяпам зяпаш, несв.: какво/кого. 1. Пзедам нещо продължително, зазяпвам се, заглеждам се. 2. Гледам, оглеждам, разглеждам без определена цел. По цял ден зяпа из града. Зяпахме по музеите. • Зяпам по жени. Заглеждам, задирям (чужди) жени.
зяпач мн. зяпачи, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи.
зяпвам зяпваш, несв. и зяпна, св. 1. Отварям си устата един път или няколко пъти по един път. Зяпвам и лапвам черешата. 2. Отварям си устата от изненада, вълнение, страх. 3. Зейвам.
зяпвам зяпваш, несв. и зяпна, св. Започвам да зяпам.
зяпльо мн. зяпльовци, м. Пренебр. Човек, който по характер се зазяпва, заглежда се безцелно по различни неща.
зяпна зяпнеш, мин. св. зяпнах, мин. прич. зяпнал, св. — вж. зяпвам.