Дума Описание
в или във. предлог.
1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието.
2. За означаване на област, в която се намира или става нещо.
3. За означаване на време.
4. За означаване на състояние.
5. За означаване на начина, по който се извършва действието.
6. За означаване вида или цвета на облеклото.
7. За означаване на количество, обем, размер.
8. За означаване обекта на действието.
в или въ- представка.
В състава на глаголи със значение:
1. Насочване на действието към вътрешността, напр. вглеждам се, вграждам.
2. Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. вдетинявам се, вдървям се.
ва банк (фр. va banque)
1. Залог в хазартна игра, равен на цялата банка.
2. Прен. Всецяло, без остатък.
Ваал (гр. Baal от финик.)
Рел. Бог на небето, слънцето и плодородието у древните финикийци, сирийци и палестинци.
вавилонски (по гр. собств. Babylon - град в Месопотамия)
В съчет. вавилонско стълпотворение:
1. Библейска легенда за строежа на кула до небето, който Бог осуетил, като объркал езиците на строителите.
2. Прен. Голяма бъркотия, неразбория.
вага (нем. Waage) Книж.
1. Големи везни.
2. Лост.
вагабонт мн. вагабонти. Вагабонтин.
вагабонтин мн. вагабонти.
Разг. Безделник; крадлив, непочтен човек.
вагант (нем. Vagant по лат. vagans, -antis 'скитащ')
Литер. Ист. Странстващ средновековен поет и сатиричен актьор - незавършил студент или избягал свещеник.
вагина мн. вагини.
Спец. Влагалище на женския полов орган.
// прил. вагинален.
вагинизъм (нлат. vaginismus по лат. vagina 'влагалище')
Мед. Невротично болезнено свиване на мускулатурата на вагината.
вагинит (нлат. vaginitis по лат. vagina 'вагина' + -ит)
Мед. Възпаление на лигавицата на вагината.
вагон мн. вагони, (два) вагона.
Една от колите на влак за превоз на пътници и товари по релсов път.
// прил. вагонен.
вагон-ли само ед.
Спален вагон.
вагон-ресторант мн. вагон-ресторанти, (два) вагон-ресторанта.
Вагон във влак, който е направен на ресторант за пътниците.
вагонетка мн. вагонетки.
Малък открит вагон за превоз на товати и материали, който се движи по релси или по опънато във въздуха метално въже.
ваготония (нлат. vagotonia по лат. vagus 'движещ се, блуждаещ' + гр.tonos 'тон')
Мед. Вид невроза, състояние на повишена възбудимост на парасимпатичната нервна система.
вагус (нлат. (nervus) vagus 'блуждаещ (нерв)')
Мед. Блуждаещият нерв; парасимпатикус.
вада мн. вaди, ж.
1. Изкуствено прокопан плитък и тесен канал, по който се пуска вода за напояване или към воденица.
2. Малка рекичка.
// същ. умал. вaдичка, мн. вaдички, ж
вадемекум (лат. vade mecum 'върви с мен')
Книж. Джобен справочник, указател.
ваджишки ваджишка, ваджишко, мн. ваджишки.
Остар. Който предизвиква омраза; пуст, проклет.
вадя вадиш, вадих, вадил.
1. Измъквам, изкарвам.
2. Остар. Разг. Снабдявам се, сдобивам се (обикн. с документ).
//същ. вадене.
важа важиш, важих, важил.
1. За правилници, закони, морални и нравствени норми - в сила съм, имам значение.
2. Разг. Имам тежест, струвам.
важен важна, важно, мн. важни.
1. Който има голямо, особено значение; значителен.
2. Високопоставен. Важна персона.
3. Който си придава значение; надут, надменен.
// нареч. важно.
// същ. важност.
важнича важничиш, важничих, важничил.
Правя се на важен (в 3 знач.); придавам си излишна важност.
ваза мн. вази.
Специален съд за натопяване на цветя или за украса.
// същ. умал. вазичка.
вазелин само ед.
Мазно минерално вещество, което се употребява в козметиката и медицината.
// прил. вазелинов.
вазография (нлат. vasographia по лат. vas 'съд' + -графия)
Мед. Изследване на кръвоносните съдове чрез изпълването им с контрастно вещество и рентгенова снимка.
// прил. вазографски.
вазоконстрикция (нлат. vasoconstrictio по лат. vas 'съд' + constrictio 'свиване')
Мед. Свиване на кръвоносните съдове.
// прил. вазоконстриктивен.
вазомоторен (нлат. vasomotorius по лат. vas 'съд' + motor 'двигател')
Мед. Съдодвигателен.
вайкам се вайкаш се.
Оплаквам се, окайвам се, тюхкам се.
// същ. вайкане.
вайсия (санскр. vaisya)
Лице от третата индийска каста (търговци, занаятчии и земеделци).
вакантен вакантна, вакантно, мн. вакантни.
За длъжност, пост, служба - свободен, незает.
ваканция мн. вакaнции, ж.
1. Свободното от учебни занятия време. Зимна ваканция. Лятна ваканция.
2. Обикн. ед. Летуване, почивка. Една ваканция на море.
// прил. ваканционен, ваканционна, ваканционно, мн. ваканционни.
вакса мн. вакси.
Разг. Боя за обувки.
ваксаджия мн. ваксаджии.
Човек, чийто занаят е да лъска обувки на улицата.
ваксина мн. ваксини.
Препарат от живи организми за имунизиране на хора и животни.
// прил. ваксинен.
ваксинация само ед.
Вкарване на ваксина в организма.
ваксинирам ваксинираш.
Вкарвам ваксина в организма.
// същ. ваксиниране.
вакуола (нлат. vacuola, умал. от vacuum 'празно пространство')
Биол. Малки кръгли празнини в клетките, съдържащи различни течности и газове.
вакуум само ед.
1. Спец. Разредено състояние на газ в затворено пространство.
2. Безвъздушно затворено пространство.
// прил. вакуумен.
вакханалия мн. вакханалии.
1. Истор. само мн. В античноста - празненство в чест на бога на виното и веселието.
2. Прен. Оргия.
3. Прен. Безразсъдство, безчинство, изстъпление.
вакханка мн. вакханки.
1. Истор. Участничка във вакханалиите (в 1 знач.).
2. Жена, участничка в пиршества, веселия, оргии.
вакхически (по собств. гр. Bakchos 'Бакхус')
1. Свойствен на Бакхус.
2. Прен. Разпуснат, невъздържан.
вакъл вакла, вакло, мн. вакли.
1. За животно — който е с черно около очите. Вакло агънце.
2. За човек — който е с черни очи; черноок. Вакъл Стоян.
вакъф мн. вакъфи, (два) вакъфа, м.
Истор. В Османската империя - недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.
вал валът, вала, мн. валове, (два) вала.
Дълъг и висок земен насип.
вал валът, вала, мн. валове, (два) вала.
Спец. В техниката — машинен елемент с цилиндрична форма, който чрез въртене пренася механична работа. Колянов вал.
валвация (нем. Valvation по лат. valeo 'имам стойност')
Фин. Определяне стойността на чужда монета спрямо националната парична единица.
валвационна таблица
- таблица, съдържаща официалния курс на вътрешните и чуждите монети.
валвула (нлат. valvula)
Анат. Клапа (на аорта и др.).
// прил. валвуларен.
валдхорна мн. валдхорни.
Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон.
вале мн. валета.
Карта за игра с фигура на момче на нея.
валеж мн. валежи.
Дъжд или сняг, който вали. Утре валежите ще спрат. Очакват се силни валежи.
валентен валентна, валентно, мн. валентни, прил.
Спец. В химията — който може да се свързва с атомите на друг елемент.
// същ. валентност.
валенция мн. валенции.
Спец. В химията - числото, което показва броя на водородните атоми, които може да свърже или да измести един атом от даден елемент.
валериан само ед.
Успокояващо течно лекарство, което се добива от корените на едноименно тревисто растение.
// прил. валерианов.
валец вж. валц.
валидация (нлат. validatio но лат. validus 'здрав')
Юр. Признаване нещо за законно.
// прил. валиден.
// гл. валидирам.
валиден валидна, валидно, мн. валидни.
Който има значение, който важи (в 1 знач.). Решението не е валидно. Това е валидно за всички.
// същ. валидност, валидността. Срок на валидност.
валидол (рус. валидол от нлат. vale(men)tol(ium)) Фарм.
1. Безцветна течност с парлив вкус и миризма на ментол и валериана, която се употребява при неврастения и др.
2. Таблетки на основата на този препарат.
валирам валираш, несв. и св.; какво.
Обработвам с валяк пътна настилка.
// същ. валиране, ср.
валировка само ед.
Валиране.
// прил. валировъчен. Валировъчна машина.
валия мн. валии.
Истор. В Османската империя - управител на вилает.
валкирия (нем. Walkiire от сканд.)
1. В скандинавската митология - една от трите войнствени полубогини, които решавали изхода на битките и отнасяли душите на загиналите в двореца Валхала.
2. Прен. Мъжка, енергична жена.
валмо мн. валма.
Диал. Влакнеста топка; кълбо.
валог мн. валози, (два) валога.
Падина, котловина.
валоризация (фр. valorisation)
Икон. Фин. Повишаване стойността на стоките, курса на ценните книжа и под. чрез държавни мерки.
// гл. валоризирам.
Валпургиев (по нем. собств. Wal-purgis)
В съчет. валпургиева нощ:
1. Нощта срещу 1 май (св. Валпургий), когато според немското поверие на планината Брокен ставали веселия на магьосници и духове.
2. Прен. Необуздано, разпуснато веселие.
валс валсът, валса, мн. валсове, (два) валса.
Плавен танц с кръгообразни движения на двойката, а също музиката за такъв танц.
// прил. валсов.
валута мн. валути.
1. Спец. Паричната единица и система на дадена страна.
2. Разг. Чуждестранни пари. Купуваме го с валута.
// прил. валутен.
Валхала (нем. Walhalla от сканд.)
Мит. Дворец на скандинавския бог Один, където обитават душите на падналите в бой воини.
валц валцът, валца, мн. валцове, (два) валца.
Спец. Цилиндрична машинна част, която се върти около оста си.
// прил. валцов. Валцова машина.
валцовам валцоваш.
Валцувам.
валцувам валцуваш.
Спец. Обработвам метал с валцова машина, за да се получи нужната форма.
// същ. валцуване.
валцьор мн. валцьори, м.
Работник на валцова машина
валчест валчеста, валчесто, мн. валчести.
Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице.
вальор само ед.
Спец. В банковото дело — датата, от която започва да тече лихва по банкова сметка.
валя валиш, валях, валил.
1. Само в трето лице ед. и мн. За сняг, дъжд - пада, сипе се.
2. Само в трето лице, мн. Трупат се, събират се, прииждат, заваляват.
- вали. Пада дъжд, сняг.
валяк мн. валяци, (два) валяка, м.
1. Тежка самоходна машина за уплътняване на пръст и пътни настилки.
2. Спец. Валц.
валям валяш.
1. Търкалям нещо сипкаво, правя да стане на топка или с обла форма. Валям кюфтета. Валям снежни топки.
2. Диал. Тепам. Отиваме да валяме одеялата.
- валям се.
1. Търкалям се, преобръщам се. Валям се по пода.
2. Диал. Изцапвам се, замърсявам се целият, като се ровя или търкалям в нечистотия.
вам лично мест.
Остар. На вас.
вамп неизм. Жена вамп.
Съблазнителна жена, която използва прелестите си да експлоатира мъжете.
вампир мн. вампири.
Приказно същество — мъртвец, който нощем излиза от гроба и пие кръвта на спящи хора.
ван (англ. van)
Авт. Лекотоварен автомобил тип фургон - камионетка.
вана мн. вани.
1. Голямо корито, обикн. чугунено, порцеланово, за къпане или за потапяне с лечебна цел, в което човек лежи или седи.
2. Спец. Плитък, разлат съд, в който се потапят разни предмети за обработка и промиване.
ванадий (нлат. vanadium по собств. Vanadis - скандинавска богиня на красотата)
Химичен елемент, зн. V, пор. н. 23 - сребристобял твърд метал с голямо приложение в промишлеността и техниката.// прил. ванадиев.
вандал мн. вандали.
1. Истор. Само мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения.
2. Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални иенности.
// прил. вандалски.
вандализъм (фр. vandalisme, нем. Wandalism)
Вандалска проява.
вандалщина мн. вандалщини.
Проява на вандал (във 2 знач.).
вандемиер (фр. vendemiaire по лат. vinidemia 'гроздобер')
Ист. Първият месец от френския революционен календар (22. IX. -21.Х.).
ванилин само ед.
Ароматично вешество, което се съдържа в плодовете на ванилията.
ванилия мн ванилии.
1. Многогодишно тропическо увивно растение с ароматни плодове, които се използват като подправка.
2. Ароматизиран прах, който се употребява в сладкарството.
// прил. ванилен. Ванилена есенция.
вантоз (фр. ventose по лат. ventosus 'ветровит')
Ист. Шестият месец от френския революционен календар (19.II.- 20.III.).
вантрилок (фр. ventriloque от нлат. ventriloquus 'говорещ с корем'))
Книж. Лице, което умее да говори, без да движи устните си, сякаш звукът идва от корема.
вапоризатор (фр. vaporisateur по лат. vapor 'пара')
1. Хим. Изпарител.
2. Мед. Уред за обгаряне с пара.
вапоризация (фр. vaporisation по лат. vapor 'пара')
1. Хим. Изпаряване.
2. Мед. Обгаряне с пара за спиране на кръвотечение.
вапориметър (по лат. vapor 'пара' + -метър)
Техн. Уред за измерване налягането на парите.
вапсам вапсаш.
— вж. вапсвам.
вапсвам вапсваш и вапсам.
Остар. Боядисвам, багря.
• Вапсахме я.
Разг. Объркахме работата, оплескахме я, наредихме се!
вар варта, само ед.
Бяло шуплесто вещество, добито след изпичане на варовик, което след като се разтвори с вода, се употребява в строителството и за боядисване.
// прил. варен, варна, варно, мн, варни. Варна яма. // прил. варов, варова, варово, ми варови. Варов разтвор.
• Гасена вар. Разтворена с вода вар като гъста бяла каша, която се употребява вето основна съставка е някои строителни материали.
варак (тур. varak от ар.)
Диал. Тънък лист от лъскав метал (злато, сребро, мед, калай и под.), употребяван за украса или опаковка.
варант (нем. Warrant 'пълномощие' от англ. warrant 'гарант')
Търг. Разписка за заложена стока.
// прил. варантен.
варантен кредит- отпуснати пари срещу заложена стока.
варваризъм (гр. barbarismos по barbaros 'чужд')
1. вж. варварство.
2. вж. барбаризъм.
варварин мн. варвари.
1. Истор. У древните гърци и римляни - пренебрежително название на всеки чужденец.
2. Прен. Див, жесток, изостанал, нецивилизован човек.
// прил. варварски, варварска, варварско, мн. варварски. Варварска постъпка.
варварщина мн. варварщини.
Проява на варварин (във 2 знач ). Каква е тая варварщина!
варда междум.
Разг. За предупреждение - пази се.
вардалям вардаляш.
Диал. Въргалям.
варджийница мн. варджийници. Разг.
1. Пещ за производство на вар.
2. Склад/ магазин за гасена вар.
вардя вардиш, вардих, вардил.
1. Разг. Пазя.
2. Дебна, причаквам, следя.
3. Чакам, изчаквам.
- вардя се. Предпазвам се, въздържам се, възпирам се.
варел мн. варели, (два) варела.
Голям метален цилиндричен съд с две дъна за течности (бензин, олио и др.).
// същ. умал. варелче.
вариант мн. варианти, (два) варианта.
Разновидност, видоизменение; възможност.
// прил. вариантен.
вариация мн. вариации.
1. Вариант.
2. Спец. В музиката - видоизменение на музикална тема.
// прил. вариационен.
вариво мн. варива.
1. Общо название на зърнестите плодове (боб, леща, грах), които се употребяват за храна след варене.
2. Диал. Варено ястие от такъв плод.
вариете мн. вариетета.
Увеселително заведение със забавна програма за посетителите.
// прил. вариететен.
вариклечко мн. вариклечковци.
Разг. Скъперник; скръндза, стипца.
вариола само ед. Спец.
В медицината - едра шарка.
варирам варираш.
За количество, стойност, брой - изменям се, движа се в определени граници.
варицела само ед. Спец.
В медицината - детска шарка, лешенка.
варици (нлат. varices, мн. от varix)
Мед. Разширени вени.
// прил. варикозен.
варница мн. варници.
1. Варджийница (в 1 знач.).
2. Яма за гасена вар.
варовик само ед.
Утаечна скала главно от калциев карбонат, която след преработка се използва в строителството и металургията.
// прил. варовиков.
варовит варовита, варовито, мн. варовити.
Който съдържа калциев карбонат (варовик, вар). Варовита вода. Варовити скали.
варосам варосаш.
— вж. варосвам.
варосвам варосваш и варосам.
Боядисвам с разредена с вода гасена вар.
варош (от унг. varos 'град')
Стара част на град.
Вартоломеев (по собств. фр. St Barthelemy 'св. Вартоломей')
В съчет. вартоломеева нощ:
1. Ист. Нощта срещу деня на св. Вартоломей (24.VIII.1572), когато били избити 30 000 хугеноти в Париж по заповед на краля и католическото духовенство.
2. Прен. Жестоко избиване, сеч.
варя вариш, варих, варил.
1. Държа във вода, която ври.
2. Приготвям, подлагам на обработка, като държа на огън да ври.
3. Добивам след специална обработка (вкл. топлинна - чрез кипене). Варя ракия.
// същ. варене.
вас - вж. вие.
васал мн. васали.
1. Истор. В средновековието - земевладелец феодал, който зависи от друг феодал.
2. Прен. Този, който е подчинен на друг, зависи от друг.
// прил. васален.
василевс (гр. basileus) Ист.
1. Вожд, цар в Омирово време.
2. Византийски император.
василиск вж. базилиск.
ват ватът, вата, мн. ватове, (два) вата, м.
Спец. Във физиката - единица мярка за електрическа или механическа мощност.
вата само ед.
1. Подплънка от памук на дреха.
2. Влакнеста маса на пластове. Стъклена вата.
ватенка мн. ватенки.
Топла горна дреха за работа с дължина докъм кръста, подплатена навсякъде с вата (в 1 знач.); памуклийка.
ватерлиния (рус. ватерлиния от нидерл. waterlyn)
Мор. Черта на борда на кораб, до която той нормално потъва във водата.
ватерполист мн. ватерполисти.
Състезател по водна топка.
ватерполо (рус. ватерполо от англ. water polo)
Спорт. Водна топка.
Ватикан (лат. Vaticanus)
1. Един от хълмовете на Рим, на който е разположен малък град-държава - резиденция на папата.
2. Самата резиденция на папата.
3. Прен. Папската власт или управляващата върхушка в католическата църква.
ватирам (нем. wattieren)
1. Подплатявам свата.
2. Разчепквам откъм едната страна трикотажна тъкан.
ватман мн. ватмани.
Шофьор на трамвай.
ватметър (по ват + метър)
Физ. Уред за измерване на мощността, консумирана на участък от електрическата верига.
ватсекунда (по ват + секунда)
Ел. Единица мярка - енергията, отделена от електрически ток с мощност 1 ват за 1 секунда.
ватчас (по ват + час)
Ел. Единица електрическа енергия, равна на 3600 ватсекунди.
ваучер мн. ваучери, (два) ваучера.
Ваучър.
ваучър мн. ваучъри, (два) ваучъра.
Спец. Ценна книга, която може да се използва вместо пари през определено време и при определени условия.
вафла мн. вафли.
Сладкиш от тънки хрупкави корици, слепени с пълнеж от крем, шоколад и пр.
// същ. умал. вафличка.
// прил. вафлен.
вахмистър мн. вахмистри.
Остар. Старшина в кавалерията.
вахта мн. вахти.
Спец. Дежурство на кораб.
вахтпарад (нем. Wachtparade)
Церемониален развод на караул с музика.
ваш ваша, ваше, мн. ваши, крат. ви, притеж. мест.
1. Който е притежание на вас или има отношение с вас. Вашето дете е по-голямо. Никога не съм ходил във вашия град. Как са близките ви?
2. Като учтива форма. Твой.
3. В обръщение - към титлата на високопоставена личност.
вая ваеш, ваях, ваял.
1. Изработвам от глина, камък или дърво художествено произведение; моделирам.
2. Прен. Творя с майсторство, в тънкости и с детайли художествен образ.
ваятел ваятелят, ваятеля, мн. ваятели.
Творец, който вае (в 1 знач.).
вбеся вбесиш, вбесих, вбесил.
- вж. вбесявам.
вбесявам вбесяваш , вбеся.
Правя да стане бесен (в 2 знач.); довеждам до ярост.
- вбесявам се/вбеся се. Ставам бесен; изпадам в ярост.
вбивам вбиваш и вбия.
Вкаравам, втиквам в нещо тясно или твърдо с удари.
- вбивам се/ вбия се.
1. Прониквам надълбоко.
2. Прен. Запечатвам се, залягам в съзнанието, натрапвам се на съзнанието.
вбия вбиеш, вбих, вбил.
- вж. вбивам.
вгледам се вгледаш се.
- вж. вглеждам се.
вглеждам се вглеждаш се, вгледам се.
Съсредоточавам поглед и внимателно гледам, разглеждам; взирам се, вторачвам се.
вглъбен вглъбена, вглъбено, мн. вглъбени.
Съсредоточен, вдълбочен, задълбочен.
// нареч. вглъбено.
вглъбя се вглъбиш се, мин. св. вглъбих се, мин. прич. вглъбил се, св.
- вж. вглъбявам се.
вглъбявам се вглъбяваш се, вглъбя се.
1. Навлизам, прониквам навътре или надълбоко; вдълбочавам се.
2. Съсредоточавам мислите си, вниманието си върху нещо.
вгорча вгорчиш, вгорчих, вгорчил.
- вж. вгорчавам.
вгорчавам вгорчаваш и вгорча.
1. Правя да стане горчив.
2. Прен. Причинявам неприятност, мъка.
- вгорчавам се/ вгорча се. За храна - ставам горчив.
вградя вградиш, вградих, вградил.
- вж. вграждам.
вграждам вграждаш, вградя.
1. Зазиждам, вкарвам в зид.
2. Прен. Оставям, откъсвам от себе си нещо скъпо, интимно.
- вграждам се/ вградя се. Намирам мястото си, вписвам се.
вгъвам вгъваш, вгъна.
Огъвам навътре, загъвам.
- вгъвам се/ вгъна се. Огъвам се навътре.
вгъна вгънеш, вгънах, вгънал.
- вж. вгъвам.
вдавам се вдаваш се, вдам се.
1. Прониквам, навлизам навътре.
2. Прен. Увличам се, съсредоточавам се, отдавам се.
вдам се вдадеш се, вдадох се, вдал се.
- вж. вдавам се.
вдетиня се вдетиниш се, мин. св. вдетиних се, мин. прич. вдетинил се, св.
- вж. вдетинявам се.
вдетинявам се вдетиняваш се, вдетиня се.
Ставам като дете, държа се като дете.
вдигам вдигаш, вдигна.
1. Местя по-нависоко.
2. Вземам; прибирам; отнасям; откарвам, обикн. нещо тежко или обемисто.
3. Изправям.
4. Заставям да се изправи или прекъсне заниманието си.
5. Поставям над земята, нагоре.
6. Запазвам, скътвам за по-нататък.
7. Разг. Повишавам, увеличавам (цена, скорост, температура и др.). 8. Разг. Правя, устройвам в голям мащаб. - вдигам се/ вдигна се.
1. Издигам се, придвижвам се нагоре.
2. Ставам, изправям се.
3. Повишавам се, увеличавам се.
вдигна вдигнеш, вдигнах, вдигнал.
- вж. вдигам.
вдишам вдишаш.
- вж. вдишвам.
вдишвам вдишваш, вдишам.
Поемам в себе си въздух, дим , пара и под.
// същ. вдишване.
вдлъбнатина мн. вдлъбнатини.
Вдадено навътре място; дупка, хлътналост.
вдовец мн. вдовци.
Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си.
вдовица мн. вдовици.
Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си.
вдругиден нареч.
В деня след утре.
вдухам вдухаш.
- вж. вдухвам.
вдухвам вдухваш, вдухам.
Вкарвам чрез духане.
вдълбавам вдълбаваш, вдълбая.
Вкарвам, вбивам, врязвам в нещо твърдо.
- вдълбавам се/ вдълбая се. Прониквам, вбивам се, врязвам се навътре или надълбоко.
вдълбая вдълбаеш, вдълбах, вдълбал.
- вж. вдълбавам.
вдълбоча се вдълбочиш се, вдълбочих се, вдълбочил се.
- вж. вдълбочавам се.
вдълбочавам се вдълбочаваш се, вдълбоча се.
1. Прониквам надълбоко, навътре.
2. Прен. Задълбочавам се, вниквам; съсредоточавам се.
вдън предлог.
За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите. - Вдън земя. Разг. Надълбоко; неизвестно къде.
вдървя вдървиш, вдървих, вдървил.
- вж. вдървявам.
вдървявам вдървяваш, вдървя.
1. Правя да стане твърд като дърво.
2. Правя да стане неподвижен; сковавам, вцепенявам.
вдървявам се/ вдървя се.
1. Ставам твърд като дърво.
2. Ставам неподвижен, сковавам се.
вдъхвам вдъхваш, вдъхна.
1 . Вдишвам.
2. Прен. Внушавам, предизвиквам, възбуждам.
вдъхна вдъхнеш, вдъхнах, вдъхнал.
- вж. вдъхвам.
вдъхновение само ед.
Въодушевление, настроение, ентусиазъм; творчески, душевен подем.
вдъхновител вдъхновителят, вдъхновителя, мн. вдъхновители.
1. Лице, което възбужда вдъхновение.
2. Пренебр. Този, който подстрекава, подбужда към извършване на нещо лошо, престъпно.
вдъхновя вдъхновиш, вдъхнових, вдъхновил.
- вж. вдъхновявам.
вдъхновявам вдъхновяваш, вдъхновя.
Предизвиквам, възбуждам вдъхновение.
- вдъхновявам се/ вдъхновя се. Изпадам във вдъхновение.
вдявам вдяваш, вдяна.
1. Вкарвам конец в ухото на игла.
2. Прен. Жарг. Разбирам, схващам.
вдясно нареч.
От дясната страна.
вегетарианец мн. вегетарианци.
Човек, който не яде месо , а само растителна храна.
// прил. вегетариански.
вегетарианка мн. вегетарианки.
Жена вегетарианец.
вегетарианство ср., само ед.
Система на хранене, от която са изключени месото и месните продукти.
вегетативен вегетативна, вегетативно, мн. вегетативни.
Който се отнася до растежа на растения и животни.
Вегетативен орган.
Спец. В ботаниката - орган на растение, който поддържа функциите му (корен, стъбло, листа).
вегетация само ед.
Спец. В ботаниката - процес на развитие на растенията, в който се развиват вегетативните им органи.
// прил. вегетационен.
вегетирам вегетираш.
1. Спец. За растение - развивам се, раста.
2. Прен. Живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интересно.
веда мн. веди.
В българската митология - женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница.
Веда (санскр. veda 'познание')
Свещена книга на индуистите, която се състои от четири книги с молитви, химни, заклинания и предписания, написани 3 хил. г. пр. Хр.
// прил. ведийски и ведически.
веданта (санскр. vedanta)
Религиозно-философско учение на индуистите, основано на Ведите и техните тълкувания - упанишадите, проповядващо единение на човешката душа с единния, макар и многоаспектен, бог.
веди само мн.
Староиндийски литературни творби.
ведизъм (фр. vedisme по санскр. veda)
Най-старата религиозна система на Индия, основана на свещените книги Веди.
веднага нареч.
Незабавно, на часа, в мига.
веднъж нареч.
1. Един път, еднократно.
2. Някога, неопределено кога в миналото.
Веднъж завинаги. Окончателно, за всякога.
ведомост ведомостта, мн. ведомости.
Списък с имена; сведение с данни.
ведомство мн. ведомства.
Учреждение, административна служба.
// прил. ведомствен.
ведрина само ед.
1. Ясно, свежо време.
2. Прен. Душевна бодрост, яснота, спокойствие.
ведро мн. ведра.
Дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
ведър ведра, ведро, мн. ведри.
1. Ясен, светъл, свеж.
2. Прен. Бодър, чист, доброжелателен.
// същ. ведрост.
вежда мн. вежди.
Всяка от двете ивици косми над очите.
веждест веждеста, веждесто, мн. веждести.
Който има големи, дебели вежди, които правят впечатление.
вежлив вежлива, вежливо, мн. вежливи.
Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен.
// нареч. вежливо.
// същ. вежливост.
веза везеш, везах, везал.
Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.
// същ. везане.
везба мн. везби.
1. Само ед. Везане.
2. Направена с везане украса, шарка.
вездесъщ вездесъща, вездесъщо, мн. вездесъщи.
Който е навсякъде, който прониква навсякъде и взема участие във всичко.
везикула (нлат. vesicula 'мехурче')
Мед. 1. Изрив по кожата във вид на мехур.
2. Белодробна алвеола.
// прил. везикуларен.
везикуларно дишане - нормалният дихателен шум, който се чува при преслушване.
везикулит (нлат. vesiculitis)
Мед. Възпаление на семенните мехурчета.
везир мн. везири.
В мюсюлманските държави - висше административно лице, министър.
// прил. везирски.
везмо мн. везма.
Везба (в 2 знач.).
везни везна.
1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести.
2. Зодиакално съзвездие (м. септември - октомври).
вейвам вейваш, вейна.
1. За вятър - подухвам, подъхвам.
2. За вятър - почвам да вея.
вейка мн. вейки.
Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата.
Като вейка. Разг. Много слаб.
вейна вейнеш, вейнах, вейнал.
- вж. вейвам.
век векът, века, мн. векове, (два) века.
1. Време от сто години; столетие.
2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика.
векил (тур. vekil от ар.)
Ист. Пълномощник, повереник, агент.
// прил. векилски.
вековен вековна, вековно, мн. вековни.
Който трае векове; много дълъг.
вектор мн. вектори, (два) вектора.
Спец. В математиката - величина с определена посока, графически изразявана във вид на линии.
// прил. векторен.
векувам векуваш.
Живея или пребивавам някъде много дълго, цял век.
веларен (нем. velar от нлат. velarius по лат. velum 'меко небце')
Език. Задноезичен (съгласните к, г).
велегласен велегласна, велегласно, мн. велегласни.
Остар. Гръмогласен.
// нареч. велегласно.
велен (фр. velin 'фина щавена кожа')
Най-хубавият вид пергамент.
// прил. веленов.
веленова хартия - бяла гланцирана хартия.
велзевул само ед.
1. Според религиозните вярвания - главатарят на дяволите; сатана.
2. Прен. Лукав, коварен човек.
велик велика, велико, мн. велики.
1. Който значително превъзхожда обичайното.
2. Остар. За чувство - много, извънредно силен.
великан мн. великани.
1. Човек с огромен ръст; гигант.
2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан.
// прил. великански.
великденче мн. великденчета.
Общо название на няколко вида горски цветя, които цъвтят с малки нежни цветове по Великден.
великодушен великодушна, великодушно, мн. великодушни.
Който е снисходителен към другите; който умее да се обстрахира от дребното.
// същ. великодушие.
великолепен великолепна, великолепно, мн. великолепни.
1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив.
2. Който има изключителни качества; отличен.
// нареч. великолепие.
// същ. великолепност.
величав величава, величаво, мн. величави.
Величествен.
// същ. величавост.
величайши величайша, величайшо и величайше, мн.величайши.
Остар. Извънредно голям, преголям.
величая величаеш, величах, величал.
Провъзгласявам за велик, изключителен.
величествен величествена, величествено, мн. величествени.
Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие.
величество мн. величества, ср.
За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение.
величие мн. величия.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек.
величина мн. величини, ж.
1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина.
2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина.
3. Остар. Размер, големина.
велкро (англ. velcro)
Материал за лесно закопчаване на дрехи, обувки и др. от две части - мъхеста и покрита с кукички.
велможа мн. велможи, м. Истор.
1. Знатен и богат сановник. Царски велможи2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.
велосипед мн. велосипеди, (два) велосипеда, м.
Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело.
// прил. велосипеден, велосипедна, велосипедно, мн. велосипедни. Велосипедна гума.
велосипедист мн. велосипедисти, м.
Човек, който кара велосипед; колоездач.
велпапе само ед.
Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе.
велур само ед.
1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна.
2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна.
// прил. велурен, велурена, велурено, мн. велурени. Велурено яке.
вена мн. вени, ж.
Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.
// прил. венозен, венозна, венозно, мн. венозни. Венозна инжекция.
вендета само ед.
Кръвно отмъщение.
венди (нем. Wende)
Немско име на западните славяни, населявали цяла Източна Германия; изтребени или понемчени през XII-XVII в.
вендуза мн. вендузи, ж.
Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка.
Венера (рус. Венера от лат. Venus, -eris)
1. Мит. Древноримска богиня на любовта и красотата, съответна на гръцката Афродита.
2. Aстpoн. Втората планета от Слънчевата система.
З. Прен. Голяма красавица.
венерация (лат. veneratio)
Книж. Почитане.
венерически венерическа, венерическо, мн. венерически, прил.
• Венерическа болест. Спец. В медицината — общо название на заразни болести, предавани по полов път.
венеролог мн. венеролози, м.
Лекар, специалист по венерическите болести.
венерология (нлат. venerologia по лат. Venus, -eris 'богиня на любовта' + -логия)
Мед. Дял от медицината, който изследва и лекува венерическите болести.
// прил. венероложки.
// същ. венеролог.
венец мн. венци, (два) венеца, м.
1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса.
2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника.
3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона.
4. Прен. Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност. Този роман е венец в творчеството му.
5. Спец. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Венците ме болят.
• Лавров венец. Венец за награда, в знак на прослава.
• Трънен венец. Мъка, страдание.
вензел мн. вензели, (два) вензела, м.
Знак, съставен от художествено преплетени начални букви на название, име и пр.; монограм.
вента (исп. venta 'крайпътна кръчма')
Ист. Първична организация на карбонари.
вентил мн. вентили, (два) вентила, м. Спец.
1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод.
2. Приспособление на вътрешна автомобилна гума, чрез което в нея се вкарва въздух.
вентилатор мн. вентилатори, (два) вентилатора, м.
1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение.
2. Устройство за проветряване на въздуха в помещение.
// прил. вентилаторен, вентилаторна, вентилаторно, мн. вентилаторни.
вентилация само ед.
1. Проветряване на помещения с помощта на особени устройства.
2. Системата от такива устройства и уреди.
// прил. вентилационен, вентилационна, вентилационно, мн. вентилационни.
вентилирам вентилираш.
Проветрявам с вентилатор.
// същ. вентилиране.
вентуза мн. вентузи.
Вендуза.
венчавам венчаваш, венчая.
1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. Кой свещеник ви венча?
2. Разг. Участвам във венчавка като кум.
венчавам се/венчая се. Встъпвам в църковен брак.
// същ. венчаване.
венчавка мн. венчавки, ж.
Църковен обред при сключване на брак.
// прил. венчален, венчална, венчално, мн. венчални. Венчален пръстен. Венчална рокля.
венчая венчаеш, венчах, венчал.
— вж. венчавам.
венче мн.венчета, ср.
1. Малък венец (в 1 знач.).
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя.
3. Приспособление във форма на дъга за придържане на косата в определено положение и за украса, изработено от плат, пластмаса и под.; диадема.
4. Спец. В ботаниката — вътрешната част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца.
венчило мн. венчила, ср.
1. Само ед. Венчавка.
2. Остар. Венец (във 2 знач.).
вепър мн. вепри, (два) вепъра, м.
Диал. Мъжка дива свиня, глиган.
веранда мн. веранди, ж.
Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени.
вербален вербална, вербално, мн. вербални.
1. Словесен.
2. Спец. В езикознанието — глаголен.
• Вербална нота. Спец. Писмено обръщение на дипломатически представител без подпис вместо устна декларация. Връчвам вербална нота.
вербена (нлат. verbena)
Бот. Тревисто растение с бели до пурпурни цветчета, използвано като билка; върбинка.
вербувам вербуваш.
Привличам за участие в дейност, организация.
вердикт (нем. Verdikt, фр. verdict от лат. verdictum по vere 'правилно' + dictum 'решение')
Юр. Съдебно решение; присъда.
верев само ед.
• На верев. Разг. Косо, по диагонал.
верен вярна, вярно, мн. верни, прил.
1. Предан, привързан, лоялен. Верен приятел. Кучето е най-верният приятел на човека.
2. Който съответства на истината; правилен, точен. Вярно решение.
3. Последователен в действията и характера си. Останах верен на идеята.
вересия мн. вересии. Разг.
1. Покупка или продажба на доверие.
2. Обикн. мн. Сума, сметка по покупко-продажба на доверие. Трябва да си оправим вересиите.
• На вересия. Разг. Без пари, на доверие. Вземам на вересия. Давам на вересия.
верига мн. вериги.
1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир.
2. Редица от хора или еднородни предмети разположени един до друг.
3. Прен. Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви.
4. Остар. Обикн. мн. Окови.
5. Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг.
6. Спец. В химията - последователност от еднакви атоми.
// прил. верижен.
верижка мн. верижки.
Скачени една за друга фино изработени малки брънки, колелца от благороден метал за украшение на шията или на китката и за окачване на украшения.
веризъм (фр. verisme от ит. verismo по лат. verus 'истинен')
Изк. Натуралистично направление в изкуството, възникнало в Италия в края на XIX в.
верификация (срвеклат. verificatio)
Установяване, удостоверяване на истината.
// гл. верифицирам.
Вермахт (нем. Wehrmacht от Wehr 'войска за отбрана' + Macht 'власт, сила')
Ист. Въоръжените сили на Третия райх (1935— 1945 г.).
вермел (рус. вермель от фр. vermeil) Минер.
1. Течност, която придава на среброто златист цвят.
2. Изделие от позлатено сребро.
вермут мн. вермути, (два) вермута.
1. Само ед. Подсладено възгорчиво алкохолно питие - пиво, подправено с пелин и ароматични растения.
2. Порция или вид от това питие.
вернисаж (фр. vernissage 'лакиране')
Тържествено откриване на художествена изложба.
верноподаник мн. верноподаници.
Остар. Лице, предано на монарха.
// прил. верноподанически.
верност верността.
Само ед. Вярност (вж. верен).
вероизповедание мн. вероизповедания.
Религия; принадлежност към дадена религия.
вероломен вероломна, вероломно, мн. вероломни.
Който изменя; подъл, коварен.
// същ. вероломство.
веронал (нем. Veronal по ит. собств. Verona, град в Италия + -ал)
Фарм. Бял възгорчив кристален прах, от който се изготвя сънотворно лекарство.
вероника (фр. veronique от гр. собств.)
Бот. Цвете великденче. Veronica.
вероотстъпник мн. вероотстъпници.
Пренебр. Лице, което се отказва от религията си.
вероучение вероучение ср., само ед.
1. Учение за основните положения в една религия.
2. Това учение като учебна дисциплина.
вероятен вероятна, вероятно, мн. вероятни.
1. Който може да стане, да се случи, да се осъществи; възможен, допустим.
2. Правдоподобен.
// нареч. вероятно.
// същ. верятност.
версификатор мн. версификатори.
Човек, който с лекота реди стихове, който владее до съвършенство поетическата техника, но произведенията му обикн. са лишени от художествена стойност.
версификация (лат. versificatio) Книж.
1. Стихосложение.
2. Стихоплетство.
// гл. версифицирам.
// същ. версификатор.
версия мн. версии.
Разновидност, вериант.
верста (рус. версть)
Стара руска мярка за дължина, равна на 500 сажена или 1,07 км.
вертебрален (фр. vertebral от нлат. vertebralis)
Анат. Гръбначен.
вертеп мн. вертепи, (два) вертепа.
1. Пренебр. Свърталище на престъпници и/или развратници.
2. Долнопробна кръчма.
вертиго (нлат. vertigo)
Мед. Световъртеж.
вертикал мн. вертикали, (два) вертикала.
Права отвесна линия.
// прил. вертикален.
вертикала мн. вертикали.
Вертикал.
вертолет мн. вертолети, (два) вертолета.
Летателна машина със специална конструкция за вертикално излитане и кацане; хеликоптер.
верую само ед.
1. Църковен текст, който съдържа основните положения за християнската религия.
2. Пренебр. Остар. Система от убеждения, възгледи, представи.
верфт (нем. Werft от нидерл. werf)
Мор. Място край море или река за строеж и ремонт на кораби.
весвам се весваш се.
Вясвам се.
весден нареч.
По цял ден, всеки ден.
весел весела, весело, мн. весели.
1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър.
2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение.
3. Прен. Разг. За растение, цвят - свеж, неувиснал.
4. Който буди смях.
// нареч. весело.
//същ. веселост.
веселба мн. веселби.
Шумна забава с песни, шеги, ядене и пиене.
веселие мн. веселия.
1. Само ед. Весело, добро настроение.
2. Веселба.
веселя веселиш, веселих, веселил.
Развличам, забавлявам.
- веселя се. Развличам се, забавлявам се.
веселяк мн. веселяци.
Човек, който умее да весели себе си и другите.
весло мн. весла.
Дървена лопата за каране на лодка; гребло.
весло мн. весла.
Разг. Грозд или няколко грозда, отрязани заедно с пръчката.
весна се веснеш се, веснах се, веснал се.
Вясна се.
вест вестта, мн. вести.
Съобщение, известие, новина.
весталка мн. весталки, ж.
Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.
вестиарий (лат. vestiarius)
Ист. Средновековен византийски сановник - пазител на облеклото в двореца.
вестибуларен (фр. vestibulaire по лат. vestibulum 'преддверие')
Анат. Отнасящ се до преддверието на ушния лабиринт.
вестибуларен апарат - орган във вътрешното ухо, осигуряващ пазенето на равновесие.
вестибюл мн. вестибюли, (два) вестибюла.
1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи.
2. Широко проходно помещение между входа и вътрешните помещения в обществени сгради.
вестител вестителят, вестителя, мн. вестители.
Човек, който носи и огласява вест; вестоносец.
вестник мн. вестници, (два) вестника, м.
1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.
2. Остар. Вестител. Царският вестник.
вестникар вестникарят, вестникаря, мн. вестникари, м.
1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.
2. Разг. Издател и/или собственик на вестник.
3. Остар. Вестникопродавец.
// същ. умал. вестникарче, мн. вестникарчета, ср. (в 3 знач.).
// прил. вестникарски, вестникарска, вестникарско, мн. вестникарски. Вестникарски език.
вестникарка мн. вестникарки, ж.
Жена вестникар.
вестникарство само ед.
Занятие на вестникар.
вестникопродавец мн. вестникопродавци.
Продавач на вестници.
вестовой вестовоят, вестовоя, мн. вестовои.
Истор. У нас до Първата световна война — войник, придаден за лични услуги на офицер.
вестоносец мн. вестоносци.
Остар. Вестител.
вестя се вестиш се, вестих се, вестил се
вж. вестявам се.
вестявам се вестяваш се, вестя се.
Идвам, явявам се за малко; мярвам се. Вестява се от време на време и пак изчезва за цели месеци.
веся весиш, весих, весил.
1. Окачвам да виси.
2. Разг. Кого. Обръщам с главата надолу и по-люлявам срещу уплаха. Трябва да го весим това дете, много се е уплашило.
ветеран мн. ветерани.
1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война.
2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя област.
ветеринар ветеринарят, ветеринаря, мн. ветеринари.
Разг. Ветеринарен лекар или техник.
ветеринарен ветеринарна, ветеринарно, мн. ветеринарни, прил.
Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни.
• Ветеринарен лекар. Лекар, специалист по ветеринарна медицина.
• Ветеринарна медицина. Наука за болестите по домашните животни и лекуването им.
• Ветеринарен техник. Лице от средния медицински персонал, помощник на ветеринарния лекар.
ветеринария (лат. veterinaria по veterina 'впрегатен добитък')
Наука за анатомията, физиологията, заболяванията и лечението на домашните животни.
// прил. ветеринарен.
// същ. ветеринар.
ветеринарномедицински ветеринарномедицинска, ветеринарномедицинско, мн. ветеринарномедицински, прил.
Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарномедицински институт.
вето само ед.
Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражнявам вето. Отлагателно вето.
ветрея ветрееш, ветрях, ветрял.
1. Ветрея се (в 1 знач.).
2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. Вървят и ветреят малки знаменца.
ветрея се.
1. Развявам се от вятъра. Гледай прането как се ветрее.
2. Прен. Ходя насам-натам, скитам, мотая се. Само се ветрее, нищо не прави. Ходи да се ветрее по разходки, а кой ще й върши работата?
ветрилник мн. ветрилници, (два) ветрилника.
Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя ветрилник.
ветрило мн. ветрила, ср.
1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето при горещо и задушно време.
2. Платно на лодка или малък кораб.
ветровит ветровита, ветровито, мн. ветровити.
1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място.
2. През който духа вятър. Ветровито време. Ветровит ден. Ветровита нощ.
// нареч. ветровито. Тук е ветровито. Днес ще бъде ветровито.
ветромер мн. ветромери, (два) ветромера.
Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра.
ветропоказател ветропоказателят, ветропоказателя, мн. ветропоказатели, (два) ветропоказателя.
Уред или приспособление за определяне посоката на вятъра.
ветроход мн. ветроходи, (два) ветрохода.
Ветроходка.
ветроходен ветроходна, ветроходно, мн. ветроходни.
1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта.
2. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Ветроходни спортове.
ветроходец мн. ветроходци.
Лице, което управлява ветроходен плавателен съд.
ветроходка мн. ветроходки.
Разг. Ветроходна лодка.
ветроходство само ед.
Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове.
вехна вехнеш, вехнах, вехнал.
1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат.
2. Прен. Губя свежест, линея, посървам. Нещо му има на тоя човек, виж как бързо вехне. Лицето и започва да вехне.
вехт вехта, вехто, мн. вехти, прил.
1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки.
2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти войводи.
вехтея вехтееш, вехтях, вехтял.
Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.). Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме.
вехтория мн. вехтории.
Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има.
вехтошар вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари.
1. Търговец ни стари, износенн дрехи, предмети.
2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който събира всякакви отпадъци; скитник, просяк.
// прил. вехтошарски.
вехтошарка мн. вехтошарки.
Жена вехтошар.
вече нареч.
1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент.
2. За посочване на промяна към момента на говорене.
3. От тоя момент, отсега нататък.
4. За подчертаване, за усилване.
5. Само в превъзходна степен - най-вече. Най-много, още повече.
вечен вечна, вечно, мн. вечни. прил.
1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен.
2. Който не прекъсва; безсрочен.
3. Който се повтаря; постоянен.
// нареч. вечно.
вечер вечерта, мн. вечери, ж.
1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта.
2. Тържество, честване, което се провежда по това време. Литературна вечер.
3. Нареч. Само ед. По време след залез слънце до настъпване на нощта. Вечер се връщам грохнала от работа.
// прил. вечерен.
вечеринка мн. вечеринки, ж.
Остар. Вечерна танцова забава.
вечерник мн. вечерници, (два) вечерника, м.
Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер.
вечерня мн. вечерни, ж.
Църковна служба, която се извършва привечер.
вечеря мн. вечери, ж.
1. Последното хранене - вечер преди нощта.
2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна.
3. Прием по вечерно време, на който се яде и пие. Давам вечеря. Присъствах на вечерята.
вечерям вечеряш.
Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял.
вечност вечността, само ед., ж.
1. Качество на вечен.
2. Прен. Отвъдният свят.
вещ вещо, мн. вещи, прил.
Опитен, изкусен, компетентен.
• Вещо лице. Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение.
вещ вещта, мн. вещи, ж.
1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва?
2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите.
3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи?
вещая вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; какво.
1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.
2. Давам признаци, симптоми; предвещавам нещо недобро. Зловещият му смях не вещаеше нищо добро.
// същ. вещание, ср. (в 1 знач.).
вещеви вещева, вещево, мн. вещеви, прил.
Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад.
вещер мн. вещери, м.
В българската митология — магьосник, зъл дух.
веществен веществена, веществено, мн. веществени, прил.
1. Материален. Веществено доказателство.
2. Който се отнася до вещество. Веществени съществителни.
вещество мн. вещества, ср.
Това, от което се състоят предметите.
• Сиво вещество. Спец. В биологията - мозък.
вещина само ед.
Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си.
вещица мн. вещици, ж.
1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.
2. Прен. Разг. Пренeбр. Грозна, зла жена.
вещоман мн. вещомани, м.
Лице, обхванато от вещомания.
вещомания само ед.
Повишен интерес към притежаване на вещи (в 1 знач.) за сметка на духовните интереси.
вещоманка мн. вещоманки, ж.
Жена вещоман.
вея вееш, мин. св. вях и веях, мин. прич. вял и веял, несв.
1. За вятър — духам. Вятърът вее.2. Какво. Правя да се движи, да се развява. Вятърът вее косата ми.
3. Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. От гласа и вее хлад.
4. Какво. Чистя зърното от плявата.
— вее. Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее.
— вея се. Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите се веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее.
веялка мн. веялки, ж.
Машина за отделяне на зърното от плявата.
веячка мн. веячки, ж.
Веялка.
вживея се вживееш се, мин. св. вживях се, мин. прич. вживял се, св.
— вж. вживявам се.
вживявам се вживяваш се, несв. и вживея се, св.; в какво.
Вниквам дълбоко, прониквам, преживявам. Много се вживяваш в чуждите проблеми.
взаимен взаимна, взаимно, мн. взаимни, прил.
Който по еднакъв начин се разменя между две страни. Взаимен интерес. Любовта им е взаимна.
// същ. взаимност, взаимността, ж.
взаимодействам взаимодействаш, несв.; с какво/с кого.
Намирам се във взаимодействие.
взаимодействие само ед.
Взаимна връзка между предмети и явления, която регулира техните действия.
взаимодействувам взаимодействуваш, несв.
Взаимодействам.
взаимозаменяемост взаимозаменяемостта, само ед., ж.
Способност за взаимно заменяне.
взаимоучителен взаимоучителна, взаимоучително, мн. взаимоучителни, прил.
Който се отнася до система на обучение, при която по-добрите ученици обучават по-слабите или по-малките (през Възраждането). Взаимоучителен метод.
взвод взводът, взвода, мн. взводове, (два) взвода, м.
Спец. В армията — войскова единица, съставна част на рота.
// прил. взводен, взводна, взводно, мн. взводни. Взводен командир.
взема вземеш, мин. св. взех, мин. прич. взел, св.
— вж. вземам.
вземам вземаш, несв. и взема, св.
1. Какво. Поемам с ръце. Вземи тая книга и я сложи в библиотеката.
2. Какво. Поемам с уста; поглъщам, ям, пия. Лекарства вземаш ли? Вземам аналгин.
3. Кого/какво. Водя, отнасям със себе си. Като отида на гости, ще ви взема и вас. Ще ме вземете ли до града? Вземай чантата и бягай!
4. Какво. Получавам, придобивам; купувам. Колко вземаш на месец? Откъде взехте черешите?
5. Кого/какво. Приемам, прибирам; назначавам. Взех това котенце да го гледам. Взех го на квартира. Взеха го на работа в министерството.
6. Разг. Кого. Женя се.
7. Какво. Качвам се да пътувам. Вземам автобуса. Ще взема влак.
8. Разг. Какво. Успешно издържам. Взе ли изпита?
9. Почвам, започвам. Взе да пише по-добре.
— вземам се/взема се.
1. Разг. Появявам се. Откъде се взе пък тоя?
2. Разг. Смятам се, мисля се, възприемам се.
взимам взимаш, несв.
Вземам.
взирам се взираш се, несв. и взра се, св.
1. Гледам напрегнато, съсредоточено за да позная, различа, забележа. Той се взря в нея, като че ли за първи път я виждаше.
2. Прен. Внимателно наблюдавам, проучвам, за да преценя, опозная.
// същ. взиране, ср.
взискателен взискателна, взискателно, мн. взискателни, прил.
Който има високи изисквания; придирчив, строг.
// същ. взискателност, взискателността, ж.
взлом взломът, взлома, само ед., м.
Проникване в помещение чрез разбиване на врата, прозорец и под. Кражба с взлом.
взор взорът, взора, мн. взорове и взори.
Поглед. Отправям взор.
взра се взреш се, мин. св. взрях се, взрял се, св.
— вж. взирам се.
взрив взривът, взрива, мн. взривове, (два) взрива м.
1. Избухване, експлозия.
2. Избухливо вещество.
3. Прен. С предлога от. Внезапна и шумна проява, предизвикана от някакво чувство. Взрив от ръкопляскания. Взрив от възмущение.
// прил. взривен.
взривател мн. взриватели.
Уред, който служи за запалване и взривяване на експлозиви.
взривя взривиш, взривих, взривил.
— вж. взривявам.
взривявам взривяваш, несв. и взривя.
Възпламенявам, разрушавам с взрив.
// същ. взривяване, ср.
ви притеж. мест.
- вж. ваш.
ви лично мест.
— вж. вие.
виагра (англ. viagra)
Фарм. Препарат, действащ като афродизиак.
виадукт мн. виадукти, (два) виадукта, м.
Сводест мост над местност, жп линия, шосе и пр.; надлез.
вибратор мн. вибратори, (два) вибратора.
Утройство или уред за предизвикване на механични трептения.
// прил. вибраторен.
вибрация мн. вибрации, ж.
Трептене с голяма честота. Подложен на силни вибрации.
// прил. вибрационен.
вибрирам вибрираш, несв. и св.
1. Произвеждам вибрации.
2. Изпитвам вибрация, трептя.
3. Какво. Уплътнявам с вибратор. Вибрирам бетон.
вивариум мн. вивариуми, (два) вивариума.
Помещение или съд за отглеждане на диви животни в условия, имитиращи естествените.
виваче (ит. vivace)
Муз. За темпо - живо, бързо.
вивипария (нлат. viviparus по лат. vivus 'жив' + paro 'раждам') Зоол.
1. Раждане на живи малки.
2. Животно, което ражда малките си живи (а не чрез яйца).
вивисекция (нлат. vivisectio по лат. vivus 'жив' + seco 'режа')
Мед. Разрязване на жив организъм с научна цел.
вигвам (англ. wigwam от алгонкин wikiwam)
Колиба на американски индианци.
виги (англ. Whig, съкр. от шотл. whiggamore 'шотландски селяни')
Ист. Полит. Английска либерална партия, създадена през XVIII в. и защитаваща парламентарните реформи, политически противник на консервативната партия - тори.
вигилия (лат. vigilia 'бдение')
1. Ист. В др. Рим - нощна стража.
2. Църк. Всенощно бдение.
3. Мед. Безсъние.
вигон (фр. vigogne от исп. vicuna, а то от кечуа)
1. Зоол. Южноамериканско преживно животно от рода на ламите с размери на овца. Lama vicugna.
2. Вълната от това животно, жълточервеникава и много фина.
вид видът, вида, само ед., м.
Външност, видим облик, изглед.
вид видът, вида, мн. видове, (два) вида, м.
1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение.
2. Спец. В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености.
// прил. видов.
виделее се мин. св. виделя се, мин. прич. виделяло се. несв.; безл.
Просветлява се, разсъмва се.
виделина само ед. Остар.
Светлина.
видело нареч.
Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело.
виден видна, видно, мн. видни, прил.
1. Който е достъпен за зрението, забележим. На видно място.
2. Прен. Който изпъква над другите; изтъкнат, бележит, личен. Виден учен.
видение мн. видения, ср.
Това, което изниква във въображението ни; привидение, призрак.
видео само ед.
Видеомагнетофон.
видео- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до видеомагнетофон, напр. видеодистрибутор, видеозапис, видеокасета.
видеозон вж. ехограф.
видеоклип (по видео- + англ. clip 'защипвам')
Кратък видеофилм, често рекламен или музикален.
видеомагнетофон мн. видеомагнетофони, (два) видеомагнетофона, м.
Апарат за записване и/или възпроизвеждане на образ и звук с помощта на магнитна лента.
виджей (англ. VJ съкр. от V(ideo) + J(ocker)
Водещ на телевизионно музикално предаване, който подбира и представя видеоклиповете; видеожокер.
видиа (нем. Widia по wie 'като' + Diamant 'диамант')
Хим. Много твърда сплав от волфрамов карбид и кобалт, с приложение при режещи и пробивни инструменти.
// прил. видиев.
видим видима, видимо, мн. видими, прил.
1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната.
2. Явен, очевиден.
// същ. видимост, видимостта (в 1 знач.). Оттук няма никаква видимост.
видно нареч.
• Видно е. Вижда се, личи. Видно е,че авторът греши.
видовден само ед.
Ден за разплата.
видоизменя видоизмениш, мин. св. видоизмених, прич. видоизменил, св.
— вж. видоизменям.
видоизменям видоизменяш, несв. и видоизменя, св.; какво.
Изменям, променям вида на нещо.
// същ. видоизменение, мн. видоизменения, ср.
видра мн. видри, ж.
Животно със скъпа тъмнокафява кожа, което живее край реки и се храни главно с риба.
видя видиш, мин. св. видях, мин. прич. видял, св.
— вж. виждам.
вие или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам. крат. ви, лично мест.
1. Употребява се за посочване на лицата, на които се говори. И вие идвате на кино? Довечера ще ви се обадя.
2. Употребява се като учтива форма при обръщение към едно лице. Вие ли сте новият учител по музика? Извинете, може ли да седна до Вас?
виелица мн. виелици, ж.
Снежна буря.
виждам виждаш, несв. и видя, св.
1. Имам способността да възприемам със зрението си. Тя съвсем не вижда, сляпа е.
2. Какво/кого. Възприемам със зрението си. Виждаш ли онова момиче?
3. Кого/какво. Срещам се; срещам, имам среща. Радвам се да ви видя.
4. Какво. Наблюдавам, изпитвам, изживявам. Още нищо не си видял!
5. Какво. Осъзнавам, смятам, преценявам. Видях грешката си. Видях, че така не може повече.
6. Проверявам, осведомявам се. Виж дошла ли е пощата.
— виждам се/видя се.
1. Само мн. Срещаме се. Ще се видим довечера. Често се виждаме из града.
2. Забелязвам се. Оттук техният прозорец не се вижда.
3. Възприемам се, осъзнавам се. Той се виждаше вече студент, когато разбра, че не е приет.
— вижда се/види се. Безл. Личи, ясно е. Видя се, че нищо няма да стане, ами по-добре да тръгваме.
// същ. виждане, мн. виждания, ср.
виза мн. визи, ж.
Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава или за преминаване през чужда държава. Изходна виза. Входна виза. Транзитна виза.
// прил. визов, визова, визово, мн. визови. Визов режим.
визионер (фр. visionnaire по лат. visio 'видение')
Книж. Човек, който има видения.
визирам визираш, несв. и св.
1. Какво/кого. Имам предвид, посочвам. Мене ли визираш с това изказване?
2. Насочвам оптически уред към дадена точка.
визита мн. визити .
Посещение.
визитация мн. визитации, ж.
Обхождане на болните от лекуващия лекар в болницата по определено време от деня. Минавам на визитация.
визитка мн. визитки, ж.
Визитна картичка.
визон мн. визони, (два) визона, м.
1. Дребен хищник от рода на поровете с много ценна кожа.
2. Кожа от такова животно. Палто от визон.
визуален визуална, визуално, мн. визуални, прил.
Който се извършва със зрението или е предназначен за гледане. Визуални средства.
// нареч. визуално.
визуализация (фр. visualisation)
Книж. Представяне във форма, удобна за зрително наблюдение.// гл. визуализирам.
визьор мн. визьори, (два) визьора, м.
Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане.
вий лично мест. съкр
— вж. вие.
вик викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.
1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.
2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.
3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява.
викам викаш, несв.
1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?
2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм глух.
3. Кого. Зова, призовавам, поканвам, повиквам. Викат ме при шефа. Пак трябва да викаме лекар. Викал си ме за нещо.
4. Разг. Какво. Казвам. Какво викаш?
5. Разг. Кого. Именувам, наричам. Как те викат?
— викам се.
Разг. Казвам се, именувам се. Как се вика тая птичка? Това се вика работа!
// същ. викане, ср.
виканица мн. виканици, ж.
Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици?
викарий викарият, викария, мн. викарии, м.
1. Епископ, помощник на митрополит.
2. Помощник на католически свещеник.
виквам викваш, несв. и викна, св.
Почвам да викам (в 1, 2, 3 и 4 знач.); викам веднъж или поединично. Поспре малко и пак виква. Викнах лекар. Като викна, не можеш да си представиш, направи ме на нищо.
• Виквам/викна да пея (да плача, да се смея). Разг. Почвам да пея.
викинги викинг, м.
Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници.
викна викнеш, мин. св. викнах, мин. прич. викнал, се.
— вж. виквам.
виконт мн. виконти, м.
Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла.
викторина ми. викторини, ж.
Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина.
Виктория (лат. Victoria)
1. Мит. Древноримска богиня на победата, съответна на гръцката Нике.
2. Прен. Победа.
вила мн. вили, ж.
Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.
вила мн. вили, ж.
В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.
вила мн. вили, ж.
Извънградска къща сред природата за почивка.
// прил. вилен, вилна, вилно, мн. вилни. Вилно място. Вилна зона.
вилает мн. вилаети, (два) вилаета, м.
В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от валия.
вилан (лат. villanus)
Ист. Феодален селянин в Западна Европа.
// прил. вилански.
вилица мн. вилици.
Прибор за ядене.
вилка мн. вилки, ж.
Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон.
вилнея вилнееш, мин. св. вилнях, мин. прич. вилнял, несв.
1. За природни явления - проявявам се с голяма сила; бушувам. Бурята вилнее.
2. За болест - разпространявам се в големи размери; поразявам, унищожавам. Грипът вилнее вече месец.
3. За хора, групи от хора - безчинствам, грабя, върлувам. Разни крадци вилнеят по домовете.
виме мн. вимета, ср.
Млечният орган на някои домашни животни (крава, коза, овца и др.).
вимпел мн. вимпели, (два) вимпела, м.
Спец. Тясно, триъгълно военно знаме на кораб, когато плава, за идентификация.
вина мн. вини, ж.
1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.
2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?
3. Причина с лоши, неблагоприятни последици.
вина (санскр. vina)
Муз. Стар индуски струнен инструмент.
винаги нареч.
1. Всеки път. Винаги ставам.
2. По всяко време; всякога. Винаги съм за разходка.
3. Постоянно, неизменно. Винаги си купува най-хубавото.
винар винарят, винаря, мн. винари, м.
Човек, който произвежда и/или продава вино.
// прил. винарски.
винарница мн. винарници, ж.
Място, помещение, където се произвежда и отлежава вино.
винарство само ед.
1. Производство на вино.
2. Занятие на винар.
виндикация (лат. vindicatio)
Юр. Право на собственика да изисква своя вещ, незаконно владяна от друг.// прил. виндикационен.
виндроуер мн. виндроуери, (два) виндроуера.
Приспособление на комбайн за отделяне на неузрелите класове.
винегрет само ед.
Спец. В кулинарията - сос от оцет, олио и др. за подправка на ястия.
винервайс м., само ед.
Бял варовиков прах, който се употребява в бояджийството.
винетка мн. винетки, ж.
Малък орнамент за украса на книга.
винил (англ. vinyl по лат. vinum 'вино' + -ил)
Хим. Органически радикал СН2=СН, образуващ важни продукти чрез полимеризация, като поливинилхлорид (PVC).
// прил. винилов.
винкел мн, винкели, (два) винкела, м.
1. Уред за измерване на прав ъгъл.
2. Пресовано под прав ъгъл желязо.
// прил. винкелен.
вино мн. вина, ср.
1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Сухо вино. Сладко вино.
2. Вид, марка, порция от тая напитка. Да изпием по едно вино.
// същ. умал. винце. ср.
// прил. винен.
виновен виновна, виновно, мн. виновни.
Който има вина, сторил е вина или изразява вина.
// нареч. виновно.
// същ. виновност.
виновник мн. виновници, м.
1. Виновен човек.
2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно.
виновница мн. виновници, ж.
Жена виновник.
винт винтът, винта, мн. винтове, (два) винта.
1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма.
2. Спец. Корабно витло.
//същ. умал. винтче.
// прил. винтов.
винтовка мн. винтовки, ж.
Лека пушка с винтов нарез на цевта.
винтяга (нем. Windjacke по Wind 'вятър' +Jacke 'яке')
Къса връхна туристическа дреха от непромокаема материя.
// прил. винтяжен.
винчестер (по англ. собств. Winchester - град в Англия)
Вид магазинна пушка - винтовка.
виня виниш, виних, винил.
Смятам за виновен, приписвам вина.
виола мн. виоли, ж.
Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър.
виолетка мн. виолетки, ж.
Горска теменужка.
виолетов мн. виолетова, виолетово, мн. виолетови.
Който е с цвят между син и червен; темеужен, лилав.
виолонист (фр. violoniste от violon 'цигулка')
Муз. Цигулар.
виолончело мн. виолончела, ср.
Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело.
вип (англ. VIP, съкр. от Very Important Person)
1. Абревиатура за означаване на много важна личност, високопоставено лице.
2. Зала за посрещане на високопоставени гости.
випуск мн. випуски, (два) випуска, м.
Група от учащи се, които завършват или са завършили и също време, в една година.
випускник мн. випускници, м.
Ученик в последния клас, пред завършване.
вир вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м.
1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.
2. Диал. Локва, гьол.
// същ. умал. вирче.
вираж мн. виражи, (два) виража, м.
Завой с наклон на едната част.
вираж (фр. virage 'промяна на цвета')
Хим. Фотографски разтвор от соли за придаване определен цвят на снимката.
вирвам вирваш, несв. и вирна, св.; какво.
Виря изведнъж или веднъж. Вирнала глава, кой като нея!
вирея вирееш, мин. св. вирях, мин. прич. вирял.
1. За растение — раста. Къде виреят бананите?
2. Разг. За човек, животно — развивам се, чувствам се добре. Не вирее това дете.
3. Прен. Разпространявам се, намирам почва (обикн. за вегативно явление). Тук виреят всякакви болести.
вирилизъм (нлат. virilismus)
Физиол. Наличие на вторични мъжки полови белези у жена.
вирмент (фр. virement)
Фин. Директен превод на сума от една на друга сметка.
вирна вирнеш, мин. св. вирнах, мин. прич. вирнал, св.
- вж. вирвам.
вироглав вироглава, вироглаво, мн. вироглави, прил.
Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек.
виртуален виртуална, виртуално, мн. виртуални.
Който може да се прояви; възможен.
виртуоз мн. виртуози, м.
1. Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене.
2. Прен. Изобщо майстор, който е опитен, умел, сръчен.
// прил. виртуозен.
вирулентен (по лат. virulentus 'отровен')
Мед. Болестотворен.
// прил. вирулентност.
вирус мн. вируси, м.
Микроорганизъм, причинител на заразна болест.
// прил. вирусен.
вирусология само ед. Спец.
Дял от микробиогията, в който се изучават вирусите.
виря вириш, мин. се. вирих, мин. прич. вирил, несв.; какво.
Издигам, изправям и държа в това положение.
вис неизм.
Висини. Небесна вис.
висвам висваш, несв. и висна, св.
Изведнъж почвам да вися. Виж как висна десният край на картината.
висилка мн. висилки, ж.
Спец. Гимнастически спортен уред — лост на две подпори, който е на определена височина.
висини висина, ж.
1. Въздушното пространство високо над земята. Във висините има птица.
2. Планинско възвишение; височина.
вискоза само ед.
1. Лепкаво течно вещество, получавано от дървена целулоза.
2. Изкуствена коприна за подплата.
// прил. вискозен.
вискозитет (нем. Viskositat по лат. viscosus 'леплив')
Физ. Вътрешно триене в течностите и газовете поради нееднаква скорост на пластовете при изтичане.
висна виснеш, мин. св. виснах, мин. прич. виснал, се.
— вж. висвам.
висок висока, високо, мн. високи, прил.
1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. Висок човек. Високо дърво. Висока сграда.
2. Който превишава средното равнище, средната норма; значителен. Висок смях. Високи цени. Високо кръвно налягане. Високо напрежение.
3. Прен. Изтъкнат по значение, много важен. Висок гост. Висока награда. Висок пост. Висока държавна длъжност.
4. Прен. Отличен, превъзходен. Висока художествена стойност. Висок успех. Високо качество. Високо мнение за себе си.
5. Прен. Възвишен, благороден. Висока принципност. Висок морал.
// нареч. високо.
високо- Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагороден, високодобивен, високодоходен.
високоговорител високоговорителят, високоговорителя, мн. високоговорители, (два) високоговорителя, м.
Устройство към радиоуредба за възпроизвеждане на по-висок звук, който да се слуша на открити места от много хора.
високомерен високомерна, високомерно, мн. високомерни, прил.
Който проявява или изразява високомерие. Високомерен човек. Високомерен тон.
високомерие само ед.
Презрително или пренебрежително отношение към другите; надменност. Отнасям се с високомерие.
високопарен високопарна, високопарно, мн. високопарни, прил.
Тържествено-надут, а безсъдържателен. Високопарна реч.
// нареч. високопарно. Заявявам високопарно.
// същ. високопарност.
високопоставен високопоставена, високопоставено, мн. високопоставени, прил.
Който заема висок административен или обществено-политически пост. Високопоставена персона. Високопоставени гости.
високосен високосна, високосно, мн. високосни, прил.
• Високосна година. Всяка четвърта календарна година, която има 366 дни, а не 365.
висота мн. висоти, ж.
1. Само мн. Висини.
2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет.
• На висота. На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.
височество мн. височества, ср.
Титла на лице от царски/кралски произход. Негово височество. Ваше височество.
височина мн. височини, ж.
1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.).
2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото.
3. Спец. В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура.
4. Спец. Обикн. мн. В музиката — високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно.
// същ. умал. височинка, мн. височинки, ж. (във 2 знач.).
вист (англ. whist)
Вид игра на карти с четирима играчи.
висулка мн. висулки, ж.
1. Дребен предмет, окачен или пришит да виси.
2. Само мн. Вледенени капки вода, които висят; шушулка.
висцерален (нлат. visceralis от лат. viscus 'вътрешност')
1. Мед. Който се отнася до вътрешните органи.
2. Прен. Вътрешен, дълбоко интимен.
висш висша, висше, мн. висши. прил.
Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство.
• Висше образование. Най-високата образователна степен, получавана в университет.
• Висш офицер. Офицер с чин от полковник нагоре.
висшист мн. висшисти, м.
Лице с висше образование.
висшистка мн. висшистки, ж.
Жена висшист.
вися висиш, мин. св. висях, мин. прич. висял, несв.
1. Прикрепен съм за нещо в отвесно положение без опора отдолу. Прането виси на въжетата.
2. Стоя надвесен. Клоните на дървото висят над реката. Облаците висят ниско над селото.
3. Прен. Разг. Прекарвам продължително време някъде в стоене, седене. Цял ден висях по опашки. Виси на балкона и гледа кой минава.
• Вися на главата (на някого). Досаждам, преча.
витален витална, витално, мн. витални, прил.
Който се отнася до жизнените явления; жизнен, енергичен, бодър, силен.
// същ. виталност, виталността, ж.
витализъм (по лат. vitalis 'жизнен')
Биол. Теория, развита главно през XVIII в., според която жизненият принцип е различен както от душата, така и от физико-химичните процеси и управлява живите организми.// прил. виталистичен.// същ. виталист.
виталитет (нем. Vitalitat по лат. vitalis 'жизнен')
Мед. Жизненост, жизнена енергия.
витамин мн. витамини, (два) витамина, м.
1. Спец. В биологията - органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма.
2. Препарат, който съдържа това вещество.
// прил. витаминен, витаминна, витаминно, мн. витаминни.
витаминозен витаминозна, витаминозно, мн. витаминозни, прил.
Който е богат на витамини. Витаминозна храна.
витая витаеш, мин. св. витах, мин. прич. витал, несв.
Невидимо, тайнствено присъствам; кръжа, нося се , рея се.
витиеват витиевата, витиевато, мн. витиевати, прил.
За думи, изрази — усложнен, претрупан, неестествен; усукан.
витикултура (по лат. vitis 'лоза' + cultura 'обработване')
Бот. Лозарство.
витилиго (лат. vitiligo 'бяло петно')
Мед. Кожно заболяване, липса на пигментация в определени участъци на кожата.
витло мн. витла, ср.
Перка на самолет, параход, която се привежда в движение с двигател.
// прил. витлов.
витраж мн. витражи, (два) витража, м.
Орнаментална композиция на прозорец/врата от късчета цветно стъкло.
витрина мн. витрини, ж.
1. Място в магазин към улицата за показване и реклама на стоките.
2. Шкаф със стъклени стени или остъклена част от шкаф за поставяне на дребни, скъпи, ценни предмети, сервизи и пр.
// същ. умал. витринка.
витриол (фр. vitriol по лат. vitrum 'стъкло')
Бояджийска сярна киселина, силно концентрирана.
витяз (рус. витязъ)
Ост. Юнак.
вихрушка мн. вихрушки, ж.
1. Вятър в кръг, който извива в стълб прах и леки предмети.
2. Вихър (в 1 знач.).
вихър мн. вихри, м.
1. Бърз, мощен вятър.
2. Прен. Напрегнат, бурен момент; разгар. Във вихъра на боя.
// прил. вихрен.
виц вицът, вица, мн. вицове, (два) вица. м.
Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот.
вице- Първа съставна част на сложни думи със значение заместник или помощник, напр. вицегубернатор, вицеканцлер, вицеконсул, вицепрезидент, вицешампион.
вишегласие само ед.
Остар. Надмощие при гласуване, по-голям брой гласове.
вишна мн. вишни, ж.
1. Овощно дърво, подобно на череша, но с възкисели плодове.
2. Плодът на това дърво.
// прил. вишнев.
вишновка само ед.
Подсладено алкохолно питие като ликьор, в което са киснали вишни.
Вишну (санскр. Vinu)
Рел. В индуизма - вторият от Тримуртите, аспектът на бог като поддръжник на света, който има десет аватара (Рама, Кришна и др.).
вишнуизъм (по Вишну + -изъм)
Рел. Клон на индуизма - почитане главно на бог Вишну като закрилник на света.// същ. вишнуит.
вишня мн. вишни, ж.
Вишна.
вия виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил.; какво.
1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.
2. Суча, усуквам. Вия въже.
3. Сбирам в едно, свързвам; плета.
4. Омотавам, навивам.
вия виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил.
1. За куче и други животни — издавам вой.
2. За човек - издавам протяжен вик като вой.
3. За сирена, мотор - издавам продължителен звук.
4. За вятър - произвеждам шум като вой.
вкаменелост вкаменелостта, мн. вкаменелости.
Обикн. мн. Запазени в някои скали останки от растения и животни, живели преди хиляди години.
вкаменя се вкамениш се, мин. св. вкамених се, мин. прич. вкаменил се, св.
— вж. вкаменявам се.
вкаменявам се вкаменяваш се, несв. и вкаменя се.
1. Ставам на камък; ставам твърд като камък.
2. Прен. От какво. Застивам, не мърдам, вцепенявам се. Вкамених се от страх.
вкарам вкараш, св.
- вж. вкарвам.
вкарвам вкарваш, несв. и вкарам, св.
1. Какво/кого.Правя нещо да влезе вътре в друго; вмъквам, втиквам. Вкарах колата в гаража.
2. Заставям да влезе; затварям, въвеждам. Вкарай кокошките е курника!
3. Кого. Ставам причина някой да пострада, да сгреши.
вкисвам вкисваш, несв. и вкисна, св.
Вкисвам се.
- вкисвам се/вкисна се.
1. Ставам кисел, развалям се. Супата се с вкиснала.
2. Прен. Разг. Развалям си настроението, ставам раздразнителен.
вкисна вкиснеш, мин. св. вкиснах, мин. прич. вкиснал. св.
— вж. вкисвам.
включа включиш, мин. св. включих, мин. прич. включил, св.
— вж. включвам.
включвам включваш, несв. и включа, св.
1. Прибавям, присъединявам към състава на нещо друго. А данъка включвате ли?
2. Какво. Пускам да работи, да се задейства. Включи печката.
3. Прен. Жарг. Разбирам, досещам се. Ей, най-тосле включи!
— включвам се/включа се.
Вземам участие в нещо; присъединявам се.
включително нареч.
Заедно със; като се смята и; в това число и.
вкова вковеш, мин. св. вковах, мин. прич. вковал.
- вж. вковавам.
вковавам вковаваш, несв. и вкова, св.; какво.
1. Вкарвам с чукане.
2. Прен. Насочвам поглед, втренчвам се.
вкокаля се вкокалиш се, мин. св. вкокалих се, мин. прич. вкокалил се, св.
— вж. вкокалявам се.
вкокалявам се вкокаляваш се, несв. и вкокаля се, св.
Ставам твърд като кокал.
вкопавам се вкопаваш, несв. и вкопая, св.; какво.
Заравям единия край на нещо за устойчивост в земята. Вкопахме коловете.
— вкопавам се/вкопая се.
Заравям се, вдълбавам се.
вкопая вкопаеш, вкопах, вкопал.
- вж. вкопавам.
вкопча вкопчиш, мин. св. вкопчих, мин. прич. вкопчил, св.
— вж. вкопчвам.
вкопчвам вкопчваш, несв. и вкопча, св.; какво, в какво.
Хващам здраво, държа и притискам. Вкопчих ръце в храстчето и така висях, докато той дойде.
— вкопчвам се/вкопча се. В какво/в кого.
Държа се здраво, притискам се. Вкопчил се в крака му и не го пуска.
вкореня вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.
— вж. вкоренявам.
вкоренявам вкореняваш, несв. и вкореня, св.; какво.
1. Правя да хване корен.
2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах това да го вкореня в съзнанието ти.
- вкоренявам се/вкореня се.
1. За растение - хващам корен.
2. Прен. Прониквам дълбоко; закрепвам се, внедрявам се. Беше се вкоренил много вреден навик в него.
вкочаня вкочаниш, мин. св. вкочаних, мин. прич. вкочанил, св.
— вж. вкочанявам.
вкочанявам вкочаняваш, несв. и вкочаня, св.; какво.
Правя да стане твърд като кочан.
— вкочанявам се/вкочаня се.
Ставам твърд като кочан. Ръцете ми се вкочаниха от тая ледена вода.
вкочанясам вкочанясаш, св.
— вж. вкочанясвам.
вкочанясвам вкочанясваш, несв. и вкочанясам, св.; какво.
Вкочанявам.
вкратце нареч.
Остар. Накратко.
вкупом нареч.
Всички на едно място; всички заедно.
вкус вкусът, вкуса, мн. вкусове, м.
1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата.
2. Само ед. Усещане на езика, в устата или свойство на храната, източник на това усещане. Никакъв вкус не усещам. Тия круши нямат никакъв вкус. Лимоните са кисели на вкус.
3. Склонност, пристрастие, предпочитание. Съобразяваме се с вкусовете на масовия зрител. Имам вкус към такава музика.
4. Само ед. Усет, разбиране за изящното, красивото, естетичното. Облича се с вкус.
// прил. вкусов, вкусова, вкусово, мн. вкусови (в 1 и 2 знач.). Вкусови усещания.
вкусвам вкусваш, несв. и вкуся, св.
1. Опитвам, пробвам вкуса на ядене, храна. Вкуси от яденето за сол!
2. Ям, пия малко или за пръв път. Вкуси от краставицата и му загорча. Никога не съм вкусвал такъв разкошен плод.
3. Прен. Изпитвам, преживявам. Вкусих малко от живота на богаташите.
вкусен вкусна, вкусно, мн. вкусни, прил.
Приятен на вкус. Вкусна ли е тортата?
// нареч. вкусно.
вкуся вкусиш, мин. св. вкусих, мин. прич. вкусил, св.
— вж. вкусвам.
вкъщи нареч.
У дома. Отивам вкъщи. Довечера ще бъда вкъщи.
влага само ед.
1. Вода или гъсти водни пари по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота.
2. Прен. Сълзи, пот.
влагалище мн. влагалища, ср.
Входната част от женските полови органи.
// прил. влагалищен.
влагам влагаш, несв. и вложа, св.
1. Какво. Внасям пари в банка или ги употребявам за нещо, от което очаквам полза, печалба. Ще вложа тия пари в банката. Вложих хиляди в тоя строеж.
2. Какво. Прилагам, полагам, отдавам. Влагам труд. Влагам ум. Влагам сърце. Влагам особен смисъл. Влагам енергия.
влагомер мн. влагомери, (два) влагомера, м.
Уред за измерване влажността на въздуха.
владелец мн. владелци, м.
Спец. В правото — този, който владее недвижима собственост; собственик, притежател.
владение мн. владения, ср.
1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения.
2. Обширен имот, който е притежание на някого. Това са частни владения.
3. Спец. Само ед. В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице. Влизам във владение. Упражнявам правото си на владение.
владетел владетелят, владетеля, мн. владетели, м.
Остар. Лице, което управлява, държи властта.
владетелка мн. владетелки, ж.
Жена владетел.
владея владееш, мин. св. владях, мин. прич. владял, несв.
1. Какво. Имам своя собственост. Владея цялата тая гора.
2. Имам под своя власт; властвам, управлявам. Славяните са владеели тези земи. Една мисъл владееше съзнанието му.
3. Какво. Умея, зная. Владея няколко чужди езика.
4. Какво. В състояние съм да контролирам. Не владее нервите си.
— владея се. В състояние съм да се контролирам.
владика мн. владики, м.
Висше православно духовно лице; архиерей, епископ.
влажен влажна, влажно, мн. влажни, прил.
1. Който е пропит с влага. Влажен въздух. Влажна стая.
2. Който е покрит с пот, сълзи. Влажно чело.
3. За поглед, очи — който има блясък. Влажни очи. Влажен поглед.
// същ. влажност, влажността, ж. Висока влажност.
влажнея влажнееш, мин. св. влажнях, мин. прич. влажнял, несв.
1. Имам още влага, не съм сух. Прането влажнее, нека постои още малко.
2. Ставам все по-влажен. Всичко влажнее в тая стая.
влак влакът, влака, мн. влакове, (два) влака, м.
Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен влак.
// прил. влаков, влакова, влаково, мн. влакови. Влакова композиция.
влакнест влакнеста, влакнесто, мн. влакнести, прил.
Който е съставен от влакна; покрит с влакна.
влакно мн. влакна, ср.
1. Естествена нишка от вълна, коприна, памук, от стъблото или плода на някои растения. Вълнени влакна. Копринени влакна. Влакно от кокосов орех.
2. Изкуствена или синтетична нишка, която се използва като суровина за тъкани.
3. Спец. Междуклетъчно образувание в тъканите на живите същества. Мускулно влакно.
власат власата, власато, мн. власати.
1. Разг. Космат.
2. Който е с дълги влакнa.
власеница мн. власеници, ж.
Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо.
власинка мн. власинки, ж.
Косъмче; космовиден израстък.
власт властта, мн. власти, ж.
1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля.
2. Държавно управление и неговите органи. Местните власти.
3. Само ед. Силно влияние, въздействие.
властвам властваш, несв.
1. Упражнявам политическа власт. Властваха толкова години и пак не се отказват.
2. Разпореждам се подчинявам на своята воля.
3. Упражнявам силно влияние, въздействие.
властвувам властвуваш, несв.
Властвам.
властелин мн. властелини, м.
Остар. Владетел, господар.
властен властна, властно, мн. властни, прил.
1. Който обича да се разпорежда. Властна жена.
2. Който съдържа или изразява желание да подчинява другите на своята воля. Властни жестове. Властен поглед. // нареч. властно.
властник мн. властници, м.
Пренебр. Лице, което има политическа или държавна власт.
влача влачиш, мин. св. влачих, мин. прич. влачил, несв.
1. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.
2. Какво/кого. Нося едва-едва, мъкна с труд.
3. Разг. Пренебр. Водя със себе си, натрапвам, домъквам.
4. За вода - нося със себе си, отнасям.
5. Разг. Протакам, забавям.
6. Обработвам, разчепквам на дарак.
// същ. влачене.
влачешката нареч.
Влачешком.
влачешком нареч.
Като се влача (в 1 знач.).
вледеня вледениш, мин. св. вледених, вледенил, св.
— вж. вледенявам.
вледенявам вледеняваш, несв. и вледеня.
1. Правя да стане леден.
2. Правя да стане леденостуден, да замръзне.
3. Прен. Правя да се скове, да изтръпне от страх, ужас.
влека влечеш, мин. св. влякох, мин. прич. влякъл.
1. Какво/кого. Влача (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2.Увличам, привличам. Влече ме математиката.
3. Прен. Само в трето лице, ед. и мн. Причннявам (обикн. негативна последица).
влекач мн. влекачи, (два) влекача, м.
Кораб или автомобил, чиято функция е да влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар.
влетя влетиш, мин. св. влетях, мин. прич. влетял.
— вж. влитам.
влетявам влетяваш, несв.
Влитам.
влечение само ед.
1. Стремеж, наклонност. Имам влечение.
2. Стремеж за интимна близост.
влечуго влечуги, ср.
1. Гръбначно животно, кето влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло.
2. Прен. Пренебр. Човек без достойнство и собствено който е готов да угодничи, за да успее.
влея влееш, мин. св. влях, мин. прич. влял, св.
- вж. вливам.
вливам вливаш, несв. и влея, се.; какво.
1. Добавям вкарвам течност. Вливам кръв.
2. Прен. Добавям, внасям допълнително. Вливам бодрост. Вливам оптимизъм.
— вливам се/влея се.
1. За река, вода — втичам се.
2. Прен. Присъединявам се.
влизам влизаш, несв. и вляза, св.
1. Прониквам вътре в нещо. Влизам в стаята.
2. Вмествам се побирам се в нещо. Тая папка не може да резе в чантата.
3. Постъпвам. Влязох в университета. Влязох в казармата. Влязох в затвора.
4. Включвам се, ставам член. Кой влиза в комисията?
5. Започвам.
влитам влиташ, несв. и влетя, св.
1. Летейки, провиквам някъде.
2. Прен. Влизам стремително; нахълтвам. Той направо влетя в стаята.
влияние мн. влияния, ср.
1. Въздействие. Оказвам влияние. Изпитвам влияние. Под влиянието на приятелите си.
2. Само ед. Авторитет, власт, престиж. Имам влияние.
влиятелен влиятелна, влиятелно, мн. влиятелни, прил.
Който има влияние (във 2 знач.). Той е влиятелна личност.
// същ. влиятелност, влиятелността, ж.
влияя влияеш, мин. св. влиях, мин. прич. влиял, несв.
Оказвам влияние (в 1 знач.). Той влияе върху дъщеря ми. Това ми влияе лошо.
— влияя се. От какво/от кого. Изпитвам влияние (в 1 знач.). Много се влияе от него.
влог влогът, влога, мн. влогове, (два) влога, м.
1. Пари, внесени в банка. Спестовен влог. Имам влог. Влоговете на гражданите.
2. Прен. Принос. С това изследване той прави ценен влог в науката.
// прил. влогов, влогова, влогово, мн. влогови (в 1 знач.). Влогова книжка.
вложа вложиш, мин. св. вложих, мин. прич. вложил, св.
— вж. влагам.
вложение мн. вложения, ср.
Пари, които се влагат в нещо, от което се очаква печалба, полза. Това е добро вложение.
вложител вложителят, вложителя, мн. вложители, м.
Този, който прави или има влог (в 1 знач.).
влоша влошиш, мин. св. влоших, мин. прич. влошил, св.
— вж. влошавам.
влошавам влошаваш, несв. и влоша, св.; какво.
Правя да стане лош или по-лош. Това влоши моето материално положение.
— влошавам се/влоша се. 
Ставам лош или по-лош. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден.
влъхва мн. влъхви, м.
1. Древен мъдрец, гадател.
2. Остар. Пренебр. Хитрец, разбойник.
влюбвам се влюбваш се, несв. и влюбя се, св. ; в кого/в какво.
Обхваща ме, изпълва ме любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Влюбих се в нея от пръв поглед. Той се влюби в новата си кола.
влюбен влюбена, влюбено, мн. влюбени, прил.
Който изпитва или изразява любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Нали виждаш, че е влюбена. Влюбен поглед. Влюбен в работата си.
// нареч. влюбено. Гледам влюбено.
влюбчив влюбчива, влюбчиво, мн. влюбчиви, прил.
Който се влюбва лесно. Влюбчива натура.
// същ. влюбчивост, влюбчивостта, ж.
влюбя се влюбиш се, мин. св. влюбих се, мин. прич. влюбил се, св.
- вж. влюбвам се.
вляво нареч.
От лявата страна. Вляво от мене. Вляво от киното с пощата.
вляза влезеш, мин. св. влязох, мин. прич. влязъл, св.
— вж. влизам.
вманиача вманиачиш, мин. св. вманиачих, мин. прич. вманиачил, св.
— вж. вманиачавам.
вманиячавам вманиачаваш, несв. и вманиача, св.; кого.
Правя да стане маниак.
— вманиачавам се/вманиача се.
Ставам маниак. Вманиачил се е на тема футбол.
вмесвам вмесваш, несв. и вмеся, св.; кого, в какво.
Забърквам, замесвам. Не ме вмесвай във вашите разправии.
— вмесвам се/вмеся се.
1. Вземам участие в нешо, намесвам се. Реши да се вмеси в обсъждането.
2. Ставам участник в чужда работа; набърквам се. Що се вмесваш в нашия живот?
вмествам вместваш, несв. и вместя, св.; какво. Поставям, побирам; вмъквам. Струва ми се, че не можеш го вмести тук. — вмествам се/ вместя се.
Побирам се, вмъквам се в ограничено или определено място, време. Колко души можем да се вместим в тая стая? Ще успееш ли да се вместиш в рамките на десет минути?
// същ. вместване, ср.
вместилище мн. вместилища, ср.
Място, съд, резервоар за вместване, разполагане на нещо. Главно вместилище.
вместимост само ед.
Способност за вместване на едно или друго количество в нещо.
вместо предлог.
За означаване на замяна на едно лице, предмет, обстоятелство с друго лице, предмет, обстоятелство. Нека да отида вместо тебе. Обуй си вместо тия другите обувки! Вместо към университета зави към центъра.
• Вместо да. Съюз. Въвежда подчинено изречение за изключване на действието, изразено с глагола в това изречение, поради замяната му с друго действие, посочено в главното изречение. Вместо да ми пречиш тук, по-добре иди се поразходи!
вместя вместиш, мин. св. вместих, мин. прич. вместил, св.
- вж. вмествам.
вмеся вмесиш, мин. св. вмесих, мин. прич. вмесил, св.
— вж. вмесвам.
вметна вметнеш, мин. св. вметнах, мин. прич. вметнал, св.
— вж. вмятам.
вмешателство мн. вмешателства, ср.
Намеса в чужди дела, за да се окаже въздействие. Не търпя никакво вмешателство.
вмирисвам вмирисваш, несв. и вмириша, св.; какво\кого.
Изпълвам с лоша миризма; правя да добие лош мирис. Това сирене вмириса хладилника. Вмириса ме на цигари.
— вмирисвам се/вмириша се.
Добивам лош мирис. Вмирисахме се на чесън.
вмириша вмиришеш, мин. св. вмирисах, мин. прич. вмирисал, св.
— вж. вмирисвам.
вмъквам вмъкваш, несв. и вмъкна, св.
1. Какво. Вкарвам, пъхам в нещо, където вече няма място. Ще можеш ли да вмъкнеш още едно одеяло горе?
2. Кого. Вкарвам, въвеждам насила или тайно, незабелязано. Тя се дърпаше, но той успя да я вмъкне в стаичката.
3. Кого. Привличам, въвличам. Опитваш се да ме вмъкнеш във вашите истории.
4. Какво. Прибавям, добавям. Трябва да вмъкнем този пасаж ето тук.
— вмъквам се/вмъкна се.
1. Влизам някъде с усилие или бързо, незабелязано, тайно, без разрешение. Вмъкнах се в чуждия дом.
2. Възниквам, появявам се (обикн. за нещо отрицателно). Някакво тревожно чувство се вмъкваше в него и го превземаше.
вмъкна вмъкнеш, мин. св. вмъкнах, мин. прич. вмъкнал, св.
— вж. вмъквам.
вмятам вмяташ, несв. и вметна, св.; какво.
Прибавям набързо дума, израз в устен разговор.
внасям внасяш, несв. и внеса, св.
1. Какво/кого. Нося вътре в нещо.
2. Какво. Доставям от чужбина. Започнахме да внасяме дори зеленчуци.
3. Какво. Влагам пари в банка.
4. Какво. Плащам такса задължение и под. Внесе ли данъка?
5. Какво. Включвам, добавям. Внасям нови елементи в стоежа на стиха. Внасям поправки в текста.
6. Какво. Предизвиквам, причинявам. Тя внесе оживление в зала с изказването си.
внедря внедриш, мин. св. внедрих, мин. пр. внедрил, св.
— вж. внедрявам.
внедрявам внедряваш, несв. и внедря, св.
Въвеждам в употреба. Внедриха изобретението си в производството.
// същ. внедряване.
внезапен внезапна, внезапно, мн. внезапни.
Който става или започва изведнъж, бързо неочаквано. Внезапен удар. Внезапен дъжд.
// нареч. внезапно. Внезапно той изкрещя.
внеса внесеш, мин. св. внесох, мин. прич. внесъл св.
— вж. внасям.
вниквам вникваш, несв. и вникна, св.
Прониквам мислено, за да разбера същината. Не е свикнал да вниква в текста.
вникна вникнеш, мин. св. вникнах, вникнал, св.
— вж. вниквам.
внимавам внимаваш, несв.
1. Съсредоточавам вниманието си.
2. Следя с внимание. Внимавай да не паднеш!
3. Действам предпазливо, с внимание.
внимание само ед.
1. Съсредоточеност на мисълта, зрението и/или слуха върху предмет, явление, действие. Обръщам внимание. Привличам вниманието му. Отделям внимание. В центъра на вниманието. Вземам под внимание. Отвличам вниманието му. Моля за внимание.
2. Любезна грижливо отношение. Обкръжавам с внимание. Обграждам с внимание.
внимателен внимателна, внимателно, мн. внимателни, прил.
1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието. Внимателен поглед.
2. Учтив, любезен. Бяхте много внимателен. Внимателен човек.
3. Който действа предпазливо; предпазлив. Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш.
// нареч. внимателно.
внос вносът, вноса, само ед., м.
Доставка на стоки от чужбина за вътрешния пазар.
// прил. вносен.
• Членски внос. Периодично плашана парична сума за членство в партия, клуб, организация.
вносител вносителят, вносителя, мн. вносители, м.
1. Човек, който внася пари в банка.
2. Този, който внася стоки от чужбина.
3. Този, който внася нещо за обсъждане в някакъв форум. Вносител на проект. Вносител на предложение за промяна в текста.
вноска мн. вноски, ж.
Парична сума, която периодично се внася за изплащане на задължение или за добиване на определено право. Месечна вноска. Изплащам на вноски.
внук внукът, внука. мн. внуци, м.
1. Син на сина или дъщеря ми.
2. Прен. Потомък. Това да се знае и помни от нашите внуци.
// същ. умал. внуче. мн. внучета, ср.
// същ. умал. внученце, мн. внученца, ср.
внучка мн. внучки, ж.
Дъщеря на сина или дъщеря ми.
внуша внушиш, мин. св. внуших, мин. прич. вушил, св.
— вж. внушавам.
внушавам внушаваш, несв. и внуша, св.; какво, на кого.
1. Влияя върху съзнанието с цел да наложа определено убеждение или поведение.
2. Вдъхвам, будя, предизвиквам, напалвам. Внушавам страх у подчинените си.
- внушавам си/внуша си.
Натрапвам на съзнанието си, втълпявам си. Внушил си е, че всички го преследват.
внушение мн. внушения, ср.
Въздействие върху нечие съзнание с цел да се наложи определено убеждение или поведение.
внушителен внушителна, внушително, мн. внушителни, прил.
1. Който е способен да внуши респект, да направи впечатление. С внушителен тон.
2. Който прави силно впечатление сьс своите размери. Внушителна фигура. Внушителна сграда.
// нареч. внушително.
воал воали, (два) воала, м.
1. Само ед. Лек прозрачен плат.
2. Къс от такъв плат за украса към женско облекло.
воалетка мн. воалетки, ж.
Гарнитура към дамска шапка от тънка мрежеста материя, която се спуска върху част от лицето и я прикрива.
воаяж мн. воаяжи, (два) воаяжа, м.
Пътуване, пътешествие.
вода мн. води, ж.
1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, която в чист химически вид представлява съединение на водород и кислород.
2. Пространство или маса от тази течност. Водите на река Дунав. Подпочвени води.
3. Напитка или разтвор с тази течност. Газирана вода. Розова вода.
// същ. умал. водица (в 3 знач.).
// същ. умал. водичка, ж. (в 3 знач.)
// прил. воден.
водач мн. водачи, м.
1. Човек, който води, развежда друг/други, като показва пътя.
2. Ръководител; водител. Водач на въстание. Водачи на партии.
3. Лице, което шофира превозно средство. Водач на автобус.
4. Този, който е начело в класиране, състезание. Водач във временното класиране.
водачка мн. водачки, ж.
Жена водач.
водевил мн. водевили, (два) водевила, м.
Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.
// прил. водевилен, водевилна, водевилно, мн. водевилни. Водевилен сюжет.
воденица мн. воденици, ж.
1. Мелница, карана от вода.
2. Воденичка (във 2 знач.).
// прил. воденичен, воденична, воденично, мн. воденични. Воденично колело. Воденичен камък.
воденичар воденичарят, воденичаря, мн. воденичари, м.
Човек, който има воденица и/или работи във воденица.
// прил. воденичарски, воденичарска, воденичарско, мн. воденичарски.
воденичка мн. воденички, ж.
1. Малка воденица (в 1 знач.).
2. Стомах на птица.
водещ водеща, водещо, мн. водещи, прил.
Който води, който е начело. Водещ на телевизионното предаване е известен артист.
водител водителят, водителя, мн. водители, м.
Духовен, политически ръководител; предводител. Народни водители.
водка мн. водки, ж.
1. Само ед. Силна руска алкохолна напитка, която се приготвя от ръж, картофи, ечемик.
2. Порция от тази напитка.
воднист водниста, воднисто, мн. воднисти, прил.
1. Който съдържа повече от нормалното вода. Воднисто място.
2. Прен. Блед, ненаситен по тон. Воднисти очи.
водно- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, напр. водноелектрически, водносилов, воднотехнически, воднотранспортен.
водо- Първа съставна част на сложни думи със значение вода, напр. водовместилище, водовместимост, водоизточник, водолечение, водопровод, водопропускливост, водоснабдяване, водостроителство, водохранилище; водомоторен, водонапорен, водонепромокаем, водонепропусклив.
водовоз мн. водовози, (два) водовоза, м.
Автомобил за превоз на вода в голяма цистерна.
водовъртеж мн. водовъртежи, (два) водовъртежа, м.
Място в река, където водата се върти и влече към центъра си и надолу.
вододел мн. вододели, (два) вододела, м.
Мислена линия по най-високите части на възвишение, планина, която разделя два водни басейна.
// прил. вододелен, вододелна, вододелно, мн. вододелни. Вододелна линия.
водоем мн. водоеми, (два) водоема, м. Място, заето с вода или предназначено за събиране и съхраняване на вода. Естествен водоем. Изкуствен водоем.
водолаз мн. водолази, м.
Човек със специална екипировка, който продължително време работи под вода.
// прил. водолазен, водолазна, водолазно, мн. водолазни. Водолазен костюм. Водолазна техника.
водолей водолеят, водолея, мн. водолеи, м.
1. Само ед. Съзвездие и знак от зодиака (м. януари — февруари).
2. Лице, родено под този зодиакален знак.
водомер мн. водомери, (два) водомера, м.
Уред за отчитане на количеството вода, протекла в една водопроводна инсталация.
водопад мн. водопади, (два) водопада, м.
Място, където поради разлика в нивата течаща вода пада от високо. Ниагарският водопад.
водопой водопоят, водопоя, мн. водопои, (два) водопоя, м.
1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.
2. Място, където животните се поят с вода.
водопровод мн. водопроводи, (два) водопровода, м.
Система от съоръжения за снабдяване с вода по тръби.
// прил. водопроводен, водопроводна, водопроводно, мн. водопроводни. Водопроводна инсталация. Водопроводни части.
водопроводчик мн. водопроводчици.
Работник, специалист по монтиране и поддържане на водопроводни инсталации.
водоравен водоравна, водоравно, мн. водоравни, прил.
Хоризонтален.
// нареч. водоравно.
водорасли водорасло, ср.
Низши водни растения, чието тяло не се члени на корен, стъбло и листа.
водород само ед.
Спец. Химически елемент — най-лекият и най-разпространеният в природата безцветен газ, съставна част на водата.
// прил. водороден, водородна, водородно, мн. водородни. Водородно ядро.
• Водородна бомба. Бомба с огромна разрушителна сила, разновидност на атомната бомба.
водосвет мн. водосвети, (два) водосвета, м.
1. Само ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя водосвет.
2. Всеки такъв отделен акт.
водоскок мн. водоскоци, (два) водоскока.
Декоративно съоръжение със специални устройства за изтласкване на водата на височина и с басейн, където тая вода пада; фонтан, шадраван.
водосток мн. водостоци, (два) водостока, м.
Тръбно съоръжение за отвеждане на стичаща се вода.
// прил. водосточен, водосточна, водосточно, мн. водосточни. Водосточна тръба.
водя водиш, мин. св. водих и водих, водил и водил, несв.
1. Какво/кого. Карам това, което може да се движи (човек, животно) да върви след мене или заедно с мене. Водя овцете на паша.
2. Какво. Предвождам.
3. Кого. Завеждам; вземам със себе си да ме придружава. Искаш ли да те водя на кино?
4. Какво/кого. Ръководя, насочвам, извършвам, осъществявам. Водя събрание. Водя телевизионно предаване. Водя интервюто.
5. Към/до какво. Предизвиквам. Това не води до нищо добро.
6. Отвеждам, достигам.
военачалник мн. военачалници, м.
Началник на войска, командир.
военен военна, военно, мн. военни, прил.
Който се отнася до войска или война.
военно- Първа съставна част на сложни думи със значение военен, напр. военноавиационен, военноагресивен, военноадминистративен.
военнопленник мн. военнопленници, м.
Военнослужещ, взет в плен.
// прил. военнопленнически.
военнослужещ военнослужещият, военнослужещия, мн. военнослужещи, м.
Лице, което е военна служба.
вожд вождът, вожда, мн. вождове, м.
Предводител на племе, войска, чета и пр.
возило мн. возила, ср.
Превозно средство.
возя возиш, возих, возил, несв.; какво/кого.
Придвижвам с превозно средство.
воин мн. воини, м.
Войник, боец. Българските воини.
// прил. воински, воинска, воинско, мн. воински. Воински дълг.
вой воя, само ед., м.
1. Провлачен, протяжен рев на някои животни (куче, вълк и др.). Кучешки вой.
2. Подобен вик, издаван от човек, вятър, сирена, мотор и пр. Воят на вятъра се усили.
3. Прен. Пренебр. Шумен протест, озлобено раздухване на някой въпрос сред широката общественост. Цялата преса нададе силен вой.
войвода мн. войводи, м.
1. Истор. Предводтел на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.
2. Остар. Военачалник.
3.Истор. През Средновековието — управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.
// прил. войводски.
войн войнът, война, мн. войни.
ВоинВоин.
война мн. войни, ж.
1. Въоръжена борба между държави, народи или между групировки вътре в самата държава. Втората световна война, гражданска война.
2. Прен. Остър конфликт, ожесточена разправия между отделни лица, групи. Не можеш да си представиш каква война се води между началниците в нашето учреждение.
3. Прен. Борба. Обявяваме война на болестите.
войник мн. войници, м.
1. Лице, което отбива военната си служба в казармата.
2. Военнослужещ.
// прил. войнишки.
войниклък само ед.
Разг. Военна служба на войник.
войнствен войнствена, войнствено, мн. войнствени.
1. Който има склонност към война, борба, бой. Войнствени племена.
2. Който е проява на готовност за война, борба, бой.
// същ. войнственост.
войска мн. войски, ж.
Въоръжените сили на една държава или част от тях.
// прил. войскови.
вокал вокали, (два) вокала, м.
Спец. В езикознанието — гласен звук.
вокален вокална, вокално, мн. вокални, прил. Спец.
1. В музиката - който е предназначен за пеене. Вокална партия.
2. В езикознанието - който се отнася до вокал. Вокална система.
вокализация (фр. vocalisation по лат. vocalis 'гласен')
1. Муз. Пеене без думи, с повтаряне на една сричка.
2. Език. Преход на съгласна в гласна.
// гл. вокализирам.
вокалност (по лат. vocalis 'гласен')
Език. Наличие на повече гласни в един език.
вокатив (лат. vocativus)
Език. Звателен падеж.
// прил. вокативен.
вол волът, вола, мн. волове, (два) вола, м.
Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.
// прил. волски.
волан мн. волани, (два) волана, м.
1. Колело на автомобилното кормило. Хвани здраво волана! На волана.
2. Пришита на женска дреха набрана ивица от плат за украса.
// същ. умал. воланче. мн. воланчета, ср.
воле мн. волета, ср.
Спец. Във футбола — удар по летяща топка, без футболистът да я спира на терена.
• От воле. Разг. Отведнъж, изведнъж, без трудности.
волев волева, волево, мн. волеви, прил.
1. Който се отнася до воля. Волево движение.
2. Който е израз или проява на силна, твърда воля. Волева натура.
волеви волева, волево, мн. волеви, прил.
Волев.
волеизявление мн. волеизявления, ср.
Изразяване на собствена воля, на желание.
волейбол само ед.
Състезателна игра с топка, която се прехвърля с ръце през мрежа на определена височина от единия към другия отбор и обратно.
// прил. волейболен, волейболна, волейболно, мн. волейболни. Волейболен отбор. Волейболна топка.
волейболист мн. волейболисти, м.
Спортист по волейбол.
волейболистка мн. волейболистки, ж.
Спортистка по волейбол.
волен волна, волно, мн. волни, прил.
1. Свободен, безгрижен, независим. Волна птица.
2. Доброволен. Волни пожертвования.
// нареч. волно.
// същ. волност, волността, мн. волности, ж.
волнонаемен волнонаемна, волнонаемно, мн. волнонаемни, прил.
1. Който е нает на временна, непостоянна служба, работа.
2. За цивилен, който работи във военно ведомство.
воловар воловарят, воловаря, мн. воловари, м.
Човек, нает да пасе волове, крави.
// същ. умал. воловарче. мн. воловарчета, ср.
// прил. воловарски, воловарска, воловарско, мн. воловарски.
воловарник мн. воловарници, (два) воловарника, м.
Обор за волове.
волт волтът, волта, мн. волтове, (два) волта, м.
Спец. Единица за измерване напрежението на електрическия ток.
// прил. волтов, волтова, волтово, мн. волтови. Волтова дъга.
волт (фр. volte) Спорт.
1. Рязко обръщане на кон при езда.
2. Умело обръщане за отбиване на удар при фехтовка.
волтаж само ед.
Електрическото напрежение, измерено във волтове. Висок волтаж.
волтерианство (от фр. собств). Voltaire)
Мироглед, основан на философските възгледи на Волтер (1694-1778) - просветител и борец против монархията и църковната власт; свободомислие.
// същ. волтерианец.
волтфас (фр. volte-face от ит. volta faccia 'обръщам лице')
Рязко обръщане кръгом и заставане с лице (към неприятел и др.).
волунтаризъм само ед.
1. Спец. Направление във философията, приписващо на божествената или човешката воля основна роля в развитието на природата и обществото.
2. Прен. Пренебр. Субективизъм в политиката и обществения живот, който игнорира обективно съществуващите условия и закономерности.
волута и волюта (ит. valuta от лат. volutus)
Арх. Спираловиден орнамент.
волфрам само ед.
Спец. Химически елемент — твърд, тежък и труднотопим метал със сребрист цвят, който се използва в електротехниката и електрониката.
воля само ед.
1. Способност на човека да осъществява своите желания, целите, които си е поставил. Имам воля. Липсва ми воля.
2. Стремеж, желание. Воля за победа. Воля на избирателите.
• На воля. На свобода. Пусни птичето на воля. Растат на воля.
вомитив (фр. vomitif)
Фарм. Средство, предизвикващо повръщане.
// прил. вомитивен.
вонещ вонеща, вонещо, мн. вонещи, прил.
Който вони, който има лоша миризма.
вонея вонееш, мин. св. вонях, мин. прич. вонял, несв.
Остар. Воня.
воня вониш, мин. св. вонях, мин. прич. вонял, несв.
Издавам лоша миризма.
— вони.
Безл. Има, усеща се лоша миризма.
воня само ед.
Лоша, неприятна миризма; смрад. Откъде идва тая воня?
вопъл мн. вопли, (два) вопъла, м.
Плач, стенание, вик.
восък само ед.
Жълтеникаво вещество, което пчелите произвеждат и използват за направа на своите пити за мед.
// прил. восъчен, восъчна, восъчно, мн. восъчни. Восъчна пита. Восъчни свещи.
вот вотът, вота, мн. вотове, (два) вота, м.
Решение, прието чрез гласуване. Вот на доверие. Вот на недоверие. Упражнявам вот. Изразявам вот.
вощеница мн. вощеници, ж.
Остар. Восъчна свещ.
воювам воюваш, несв.
1. Водя война. Те воюват вече няколко години.
2. С/ против/ срещу какво/ кого. Боря се, полагам усилия да добия надмощие. Воювам с всеки, който иска да ми попречи.
впервам вперваш, несв. и вперя, св.; какво, в кого/в какво.
Устремявам поглед, настойчиво насочвам поглед. Впери очи в телевизора, нищо друго не съществува за него.
— впервам се/ вперя се.
В какво/ кого. За поглед, очи — настойчиво се насочвам, се устремявам.
вперя впериш, мин. св. вперих, мин. прич. вперил, св.
— вж. впервам.
впечатление мн. впечатления, ср.
1. Следа, останала в съзнанието на човека от нещо преживяно. Направи ми силно впечатление.
2. Влияние, въздействие. Още съм под впечатлението от концерта.
3. Обикн. мн. Мнение, преценка след запознанство или след досег с нещо/някого. Какви са ти впечатленията от него?
впечатлителен впечатлителна, впечатлително, мн. впечатлителни, прил.
Който лесно се поддава на впечатления; чувствителен. Впечатлително момче.
// същ. впечатлителност, впечатлителността, ж.
впивам впиваш, несв. и впия, св. ; какво.
Притискам, прилепвам, забождам едно нещо в друго нещо. Впи ръце в стола, за да не падне. Впивам устни. Впи зъби в ръката ми.
— впивам се/впия се.
Притискам се, прилепвам се, забождам се в нещо. Виж го как се е впило в майка си. Впивам се с нокти и зъби.
вписвам вписваш, несв. и впиша, св.
1. Какво/ кого. Внасям с писане; записвам; включвам, вмъквам с писане. Ще ме впишете ли и мене в тоя списък?
2. Прен. Какво. Правя да влезе в хармония. Архитектът успя да впише много добре тая сграда сред природата.
— вписвам се/впиша се; в какво.
1. Вписвам (в 1 знач.) сам себе си.
2. Прен. Хармонично се съчетавам с окръжаващата обстановка, среда и под. Сградата чудесно се вписва в архитектурата на стария град.
впиша впишеш, мин. св. вписах, мин. прич. вписал, св.
— вж. вписвам.
впия впиеш, мин. св. впих, мин. прич. впил.
— вж. впивам.
вплета вплетеш, мин. св. вплетох, мин. пр. вплел, св.
— вж. вплитам.
вплитам вплиташ, несв. и вплета, св.
1. К какво. Вмъквам с плетене.
2. Какво. Сплитам, заплитам. Вплитаме ръце.
3. Прен. Прибавям в разказ, без да нарушавам хармонията. Авторът умело вплита в речта на героите си елементи от диалектите.
4. Прен. Кого, в какво. Забърквам, въвличам, намесвам в нещо непочтено, нечисто. Вплетоха и това малко дете в своите интриги.
— вплитам се/вплета се.
1. Вплита 2 и 4 знач.) сам себе си.
2. Омотавам се, заплитам се.
впоследствие нареч.
След време, по-късно, после.
впрегна впрегнеш, мин. св. впрегнах, мин. пр. впрегнал, св.
— вж. впрягам.
впримча впримчиш, мин. св. впримчих, мин. прич. впримчил, св.
- вж. впримчвам.
впримчвам впримчваш, несв. и впримча.
1. Какво. Вкарвам в примка. Впримчих коня.
2. Прен. Кого. С хитрост или сила успявам да принудя някого да извършва нещо неприятно, трудно. Впримчиха ги в работа.
впрочем нареч.
1. За присъединяване към предходна мисъл, като уточнява, допълва съдържанието и. Много е строг тоя преподавател. Впрочем в това училище май всички са такива.
2. За преход към нова мисъл или за вмъкване на странична от темата мисъл. Хайде да обядваме. Впрочем, какво стана днес в учлището?
впръскам впръскаш, св.
— вж. впръсквам.
впръсквам впръскваш, несв. и впръскам.
Вкарвам течност, разтвор чрез пръскане под налягане.
впряг впрягът, впряга, мн. впрягове, (два) впряга, м.
Двойка животни, впрегнати заедно.
впрягам впрягаш, несв. и впрегна, св.
1. Поставям животно в ярем, за да тегля плуг и пр. Впрегна ли коня?
2. Прен. Агажирам с работа, възлагам работа. Впрегнал е всички около себе си да му помагат.
впускам се впускаш се, несв. и впусна се.
1. Устремявам се с тичане, втурвам се, затичвам се. Кучето изведнъж се впусна към непознатия.
2. Залавям се, захващам се с жар, с увлечение.
впусна се впуснах се, мин. св. впуснах се, мин. прич. впуснал се, св.
— вж. впускам се.
впущам се впущаш се, несв.
Впускам се.
вра се вреш се, мин. св. врях се, мин. прич. врял се, несв. Разг.
1. Въвирам се, вмъквам се; провирам се. Постоянно се вре в краката ми.
2. Прен. Пренебр. Намесвам се, участвам, без да съм поканен. Постоянно се вре, където не му е работа. Ти какво се вреш в чуждата работа?
• Вра се между шамарите. Разг. Пренебр. Сам си причинявам неприятност.
врабец мн. врабци, (два) врабеца, м.
Врабче.
// прил. врабешки.
врабче мн. врабчета, ср.
Дребна непрелетна птица, с тъмносив цвят, която живее в населени места.
// прил. врабчи.
враг врагът, врага, мн. врагове, м.
1. Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. Политически враг.
2. Военен противник, неприятел. Победиха врага.
3. Принципен противник на нещо. Аз съм враг на всякакви разправии.
4. Причинител на вреда.
// прил. вражески.
вражда мн. вражди, ж.
Отношения и/или действия, изпълнени с омраза, неприязън, ненавист.
враждебен враждебна, враждебно, мн. враждебни, прил.
Който е изпълнен с вражда, ненавист: неприязнен, недоброжелателен. Враждебен поглед.
// нареч. враждебно.
// същ. враждебност.
враждувам враждуваш, несв.
Обикн. мн. Намираме се в състояние на вражда.
вразумителен вразумителна, вразумително, мн. вразумителни, прил.
Остар. Който може да вразуми.
// нареч. вразумително.
вразумя вразумиш, мин. св. вразумих, мин. прич. вразумил, св.
— вж. вразумявам.
вразумявам вразумяваш, несв. и вразумя, св.
Убеждавам да се осъзнае, да стане разумен, да излезе от заблуждение.
вран врана, врано, мн. врани, прил.
За животно - който има много черен, лъскав косъм. Вран кон.
врана мн. врани, ж.
Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера.
врат вратът, врата, мн. вратове, (два) врата, м.
Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; шия.
2. Само задната част на тая част от тялото; тил. Ще ти плесна един по врата.
// прил. вратен.
врата мн. врати, ж.
1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.
2. Самият отвор в стена, ограда. Не стой на вратата, влез!
3. Спец. В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) — вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката.
// същ. умал. вратичка.
вратар вратарят, вратаря, мн. вратари, м.
Спец. В някои спортни игри — играч, който пази вратата (в 3 знач.). Вратарят спаси чист гол.
// прил. вратарски.
вратник мн. вратници, (два) вратника, м.
Разг. Голяма дворна врата, през която минават коли, животни, хора.
вратня мн. вратни, ж.
Диал. Вратник.
вратовръзка мн. вратовръзки, ж.
Ивица от плат, която се връзва около врата под яката на риза, обикн. към официално облекло на мъж.
врач врачът, врача, мн. врачове, м.
Мъж, който врачува или лекува с билки.
врачка мн. врачки, ж.
Жена врач.
врачувам врачуваш, несв.
Предсказвам бъдещето или тълкувам миналото с тайнствени средства и начини (на ръка, кафе, карти, боб и пр.).
вред нареч.
Разг. Навсякъде, по всички места.
вреда мн. вреди, ж.
Ущърб, щета. Причинявам вреда. Нанасям вреда.
// прил. вреден, вредна, вредно, мн. вредни. Вреден гризач. Това вредно ли е за здравето?
вредител вредителят, вредителя, мн. вредители, м.
Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда.
вредом нареч. Разг.
Вред.
вредя вредиш, мин. св. вредих, мин. прич. вредил, несв.
Причинявам вреда. Пушенето вреди на здравето. Това не ми вреди.
• Не вреди. Разг. Не пречи, няма да влоши. И още малко сол да сложиш, не вреди!
вредя вредиш, мин. св. вредих, мин. прич. вредил, св.
— вж. вреждам.
врежа врежеш, мин. св. врязах, мин. прич. врязал, св.
— вж. врязвам.
вреждам вреждаш, несв; и вредя, св.
1. Какво/ кого. Поставям в общ ред с други.
2. Кого. Настанявам не по редовния начин, а като използвам лични връзки.
врека се вречеш се, мин. св. врекох се, мин. прич. врекъл се, св.
— вж. вричам се.
врекна врекнеш, мин. св. врекнах, мин. прич. врекнал, св.
- вж. вряквам.
врекна врекнеш, мин. св. врекнах, мин. прич. врекнал, св.
— вж. вряквам.
време мн. времена, ср.
1. Спец. Само ед. Във философията — основна форма, наред с пространството, на съществуване на материята. Във времето и пространството.
2. Само ед. Продължителност, траене на това, което става, измервано в секунди, минути, часове и пр. Колко време ще се бавиш?
3. Само ед. Определен момент, промеждутък, период. Прекарах добре времето си в неделя. По време на заседанието. В това време. По това време. По всяко време. Нощно време.
4. Само ед. Удобен, подходящ, благоприятен момент. Не е време за четене. Време е да тръгваме. Май че е време да започваме. Никога не намираш време за мене.
5. Епоха, исторически период. Това са останки от времето на Второто българско царство. Размирни времена.
6. Спец. В езикознанието — глаголна категория, чрез която се определя положението на действието спрямо момента на говорене. Сегашно време. Минало свършено време.
време само ед.
Състояние на атмосферата в определено място, в определен момент. Времето днес е хубаво. Какво е времето при вас? Времето се разваля. Времето се оправя. Тихо време. Облачно време. Студено време. Горещо време. Хладно за сезона време.
временен временна, временно, мн. временни, прил.
Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Временни трудности. Временна управа.
// нареч. временно. Живея временно на друго място.
времетраене само ед.
Срок, време, през което нещо става, трае, използва се.
врескало мн. врескала, ср.
Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи.
вресна вреснеш, мин. св. вреснах, мин. прич.вреснал, св.
— вж. врясвам.
вретенар вретенарят, вретенаря, мн. вретенари; м.
Циганин, който прави и продава вретена.
вретенарка мн. вретенарки, ж.
Циганка вретенар или съпруга на вретенар.
вретено мн. вретена, ср.
1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.
2. Спец. Част от предачна или тъкачна машина за навиване на прежда.
3.Спец. Част на машина (струг, пробивна машина и др.) във форма на пръчка с кръгло сечение, която се върти около оста си.
врещя врещиш, мин. св. врещях, мин. прич. врещял, несв.
1. За коза - продължително издавам пресеклив, треперлив глас.
2. Прен. Разг. Пренебр. Викам, плача с креслив и треперлив глас.
вричам се вричаш се, несв. и врека се, св.
Остар. Давам дума, клетва; заричам се. Врекла съм се повече да не стъпя у тях.
вроден вродена, вродено, мн. вродени, прил.
Който съществува по рождение, а не е придобит след това. Вроден талант. Вроден дефект. Вродена интелигентност.
връв връвта, мн. върви, ж.
1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и пр., които служат за връзване.
2. Разг. Наниз. Имам две върви сухи чушки.
връз предлог.
Диал. Върху, на, въз. Полека, ще паднеш връз детето!
връзвам връзваш, несв. и вържа, св.
1. Съединявам чрез възел в едно краищата на връв, въже и др.
2. Какво. Увивам, опаковам с връв, въже и др.
3. Какво/кого. Привързвам, завързвам; прикрепвам. Вържи магарето! Вързали го за едно дърво.
4. Прен. Разг. Кого: Заставям да стои на едно място или да се занимава дълго с едно и също. Вързал ме е с това дете, не мога да мръдна.
5. Прен. Жарг. Кого. Излъгвам.
връзвам връзваш, несв. и вържа, се.; какво.
За растение — давам плод. Тая ябълка вече трета година не връзва никакъв плод.
връзка мн. връзки, ж.
1. Неголяма връв или тънка ивица от кожа, плат и под. за завързване. Връзки на обувки.
2. Разг. Вратовръзка.
3. Няколко еднакви предмета, свързани заедно. Една връзка магданоз.
4. Контакт. Външнотърговски връзки.
връзкар връзкарят, връзкаря, мн. връзкари, м.
Пренебр. Лице, което има връзки и се възползва от тях.
врънкало мн. врънкала, ср.
Разг. Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда.
врънкам врънкаш, несв.
Разг. Настойчиво искам нещо от някого, като му досаждам. Постоянно врънка за пари. Стига си врънкал!
връстник мн. връстници, м.
Човек, който е на една възраст с друг човек.
връстница мн. връстници, ж.
Жена, която е на една възраст с друг човек.
врътвам врътваш, несв. и врътна, св.; какво.
Изведнъж обръщам, извивам нещо около самото него с кръгово движение.
врътна врътнеш, мин. св. врътнах, мин. прич. врътнал, св.
— вж. врътвам.
връх върхът, върха, мн. върхове, (два) върха, м.
1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена част на нещо. Връх на планина. Връх на кула.
2. Тънък, заострен край на предмет. Връх на игла. Връх на език.
3. Прен. Само ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. Връх на съвършенството. На върха на славата.
4. Прен. Само ед. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. Той е вече някъде по върха.
// прил. върхов.
връхен връхна, връхно, мн. връхни, прил.
За дреха - който се облича и носи най-отгоре, върху други дрехи . Връхни дрехи.
• Връхна точка. Кулминационна точка.
връхлетя връхлетиш, мин. се. връхлетях, мин. прич. връхлетял, св.
— вж. връхлитам.
връхлетявам връхлетяваш, несв.
Връхлитам.
връхлитам връхлиташ, несв. и връхлетя, св.
1. Спускам се изведнъж и неочаквано върху нещо. Котката връхлетя върху птичката и я грабна.
2. Влизам с все сила, стремително някъде.
3. На какво/на кого. Натъквам попадам ненадейно. Уж се криех, а изведнъж връхлетях на нея.
4. Нахвърлям се с викове и ругатни.
5. Кого. Само в трето лице — сполетявам. Връхлетя ме нещастие.
връцвам се връцваш се, несв. и връцна се, св.
Разг. Пренебр. Изведнъж, енергично се обръщам, за да тръгна в обратна посока. Връцна се и излезе.
връцкам се връцкаш се, несв.
Разг. Пренебр. Обикн. за жена — ходя насам-натам, въртя се предизвикателно, за да направя впечатление. Виж я как се връцка.
връцна се връцнеш се, мин. св. връцнах се, мин. прич. връцнал се, св.
— вж. връцвам се.
връча връчиш, мин. св. връчих, мин. прич. връчил, св.
— вж. връчвам.
връчвам връчваш, несв. и връча, св.; какво, на кого.
Предавам, давам в ръце. Връчиха му заповед за уволнение.
връщам връщаш, несв. и върна, св.
1. Какво/кого. Насочвам да тръгне в обратна посока. Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затворен.
2. Какво/кого. Заставям да отиде или занасям там, където е бил. Тя го носи при мене, аз го връщам обратно. Бягай да върнеш оня човек, забрави си парите.
3. Какво, на кого. Давам обратно, което съм взел. Кога ще ми върнеш парите? Върна ли ѝ книгата?
4. Какво. Движа в обратна посока. Върни колата малко назад!
5. Кого. Отказвам услуга, среща; пъдя. Нали ти казах, че ще те върне, той пари не дава.
6. Какво, на кого. Отговарям със същото; отвръщам.
вря вриш, мин. св. врях, мин. прич. врял, несв.
1. За течност — движа се, клокоча при силно нагряване; кипя. Водата ври. Млякото ври.
2. Варя се в силно нагрята течност. Оставете ги да врят десет минути.
3. Прен. Вълнувам се, бушувам; намирам се във възбудено състояние. Главата ми ври от мисли.
• Врял и кипял. Разг. За човек — който е опитен, знае много, преживял е много. Той е врял и кипял в тая работа.
врява само ед.
1. Безреден силен шум от говор, викове на много хора.
2. Пренебр. Шум, раздухване пред обществото на някой въпрос, коментарии. Вдигна се голяма врява във връзка с изказването на министър-председателя.
врязвам врязваш, несв. и врежа, св.; какво.
С рязане правя вдлъбнатина или издълбавам нещо върху друг предмет.
— врязвам се/врежа се.
1. С рязане прониквам, вдавам се, вдълбавам се. Скалите са се врязали навътре в морето. Той се вряза в тълпата с викове.
2. Прен. Оставям дълбока следа в съзнанието. Тая сцена така се е врязала в съзнанието ми.
вряк междум.
За подражание на звук, издаван от жаба.
врякам врякаш, несв.
1. За жаба - крякам.
2. Прен. Разг. Врещя.
3. Разг. Пренебр. Вдигам врява (в 1 знач.), карам се, крещя прегракнал.
вряквам врякваш, несв. и врекна, св.
Изведнъж почвам да врякам.
врякна врекнеш, мин. св. врякнах, мин. прич. врякнал, св.
Врекна.
врясвам врясваш, несв. и вресна, св.
Изведнъж почвам да вряскам.
вряскам вряскаш, несв.
Издавам врясък; врякам. Вряска, сякаш ще го колят.
врясна вреснеш, мин. се. вряснах, мин. прич. вряснал, се.
Вресна.
врясък мн. врясъци, (два) врясъка, м.
Остър вик, писък; крясък.
всадя всадиш, мин. се. всадих, мин. прич. всадил, св.
— вж. всаждам.
всаждам всаждаш, несв. и всадя, св.
1. Какво. Садя между други, насаждам.
2. Прен. Какво. Правя да проникне дълбоко в съзнанието и да остане там задълго; вкоренявам. Това всади в душата ми дълбока омраза.
— всаждам се/ всадя се.
Прониквам навътре и оставам там.
все нареч.
1. Всички без изключение. Нали сте все учени хора там — измислете нещо!
2. Всеки път, винаги. Когато и да го попиташ, все мълчи.
3. През цялото време, непрекъснато, постоянно. Аз отидох и се върнах, а той все чакаше на спирката.
4. Навсякъде, навред. От край до край — все нови магазини.
5. По същия начин, само. Ти все без документи ли пътуваш? Вървете все направо!
6. Обикн. в съчетание с прил. и нареч. в сравнителна степен — означава непрекъснато увеличаване на интензивността на признака. Става все по-студено и по-студено.
7. Сигурно, непременно или вероятно; въпреки всичко.
все- Първа съставна част на сложни думи със значение:
а) Общ, общо, напр. всебалкански, всебългарски, всеизвестен, всенароден, всеславянски.
б) Всички, всичко, цял, напр. всевластен, всевластие, всевъзможен, всезнаен, всезнайно, всемирен, всеобемен, всеобхватен, всеопрощение, всепризнат, всестранен, всеяден.
в) Най-, пре-, напр. всеблаг, всемилостив, всемогъщ, всемощен, всемъдър, всесилен.
всевишен всевишна, всевишно, мн. всевишни, прил.
За Бог — който е над всичко и всички. Всевишна воля.
• Всевишният. Бог.
всевъзможен всевъзможна, всевъзможно, всевъзможни, прил.
Всякакви, най-различни. Всевъзможни глупости.
всезнайко мн. всезнайковци, м.
Разг. Ирон.Човек, който оставя впечатление, че знае всичко, който самоуверено си мисли, че знае всичко.
всеки всяка, всяко, мн. всеки, обобщ. мест. Като прил., само ед.
1. Който и да е елемент между елементите в една група, без изключение. Всяка жена обича красивото.
2. Като прил., само мн. В съчетание с числ. бройни — която и да е група от елементи измежду елементите в по-обща група, без изключение. На всеки два часа се стряскаше.
3. Като същ., само ед. всеки, вин. остар. всекиго, дат. остар. всекиму. Което и да е лице без оглед на пола му измежду лицата в една група, без изключение.
всекидневен всекидневна, всекидневно, мн. всекидневни, прил.
1. Който става всеки ден; ежедневен. Всекидневни кавги и разправии.
2. Който не прави впечатление; обикновен, привичен. Това са моите всекидневни задължения.
3. За дреха — който се носи всеки делничен ден.
// нареч. всекидневно.
всекидневие ср., само ед.
Това, което запълва времето всеки един ден.
всекидневник мн. всекидневници, (два) всекидневника, м.
Вестник, който излиза всеки ден; ежедневник.
всекиму вж. всеки.
вселена само ед.
1. Всичко, което съществува; космос, свят.
2. Цялата земя, земното кълбо. Нашата вселена.
вселенски вселенска, вселенско, мн. вселенски, прил.
1. Остар. Световен, всемирен.
2. Спец. Който се отнася до цялото източно православие.
вселя вселиш, мин. св. вселих, мин. прич. вселил, св.
— вж. вселявам.
вселявам вселяваш, несв. и вселя, св. какво.
Възбуждам, предизвиквам, вдъхвам, насаждам.
всемир само ед.
Вселена, целият свят.
// прил. всемирен.
всеобщ всеобща, всеобщо, мн. всеобщи, прил.
Който засяга всички. Всеобща мобилизация.
всеослушание само ед.
• На всеослушание. Открито, пред всички. Заявявам на всеослушание.
всеотдаен всеотдайна, всеотдайно, мн. всеотдайни. прил.
Който се отдава изцяло, без да се жали и без сметка. Всеотдаен в работата. Всеотдайна любов.
// нареч. всеотдайно.
// същ. всеотдайност.
всесилен всесилна, всесилно, мн. всесилни, прил.
Неограничен по сила, мощ, власт.
всестранен всестранна, всестранно, мн. всестранни, прил.
Който се разпространява във всички страни и области на живота и знанието. Всестранни интереси.
всеуслишание само ед.
Всеослушание.
всея всееш, мин. св. всях, мин. прич. всял, св.
— вж. всявам.
всеяден всеядна, всеядно, мн. всеядни, прил.
Обикн. за животно — който яде всякаква храна - и растителна, и месна. Всеядно животно.
вси обобщ. мест.
Остар. Всички (в 1 знач.).
всинца обобщ. мест.
Остар. Всички (лица, от които поне едно от мъжки пол) (във 2 знач.). Всинца заминахме, никой не остана.
всички обобщ. мест.
1. Като прил. Цялото количество от елементи в една група, без изключение. Моля всички ученици да излязат от стаята! Във всички апартаменти от вашия блок ли пуснаха парното?
2. Като същ. Цялото количество лица в една група от лица, без изключение.
всичкият всичката, всичкото, мн. всичките, обобщ. мест.
Като прил. — който е в цялото количество или в пълната си степен.
всичко обобщ. мест. Като същ.
1. Само за нелица — цялото количество от предмети, явления, действия и пр.
2. Разг. Пренебр. Само за лица — всички(във 2 знач.).
вследствие • Вследствие на. Предлог. В резултат, по причина.
вслушам се вслушаш се, св.
— вж. вслушвам се.
вслушвам се вслушваш се, несв. и вслушам се, св.
1. Напрягам слуха си и вниманието си, за да различа, да разбера. Той се вслушваше във всеки шум.
2. В кого/в какво. Вземам под внимание, съобразявам се. Така е, като не се вслушваш в думите ми.
всмукателен всмукателна, всмукателно, мн. всмукателни, прил.
Който служи за всмукване на течности, вещества, въздух. Всмукателна тръба.
всмуквам всмукваш, несв. и всмукна, св.; какво.
Поемам еднократно или поединично в себе си течност, въздух, дим и пр. И той всмукна жадно дима от цигарата.
всмуквам всмукваш, несв. и всмуча, св.; какво.
Поемам и държа в себе си течност, въздух и пр. Чрез листата си растенията всмукват въздух и влага.
всмукна всмукнеш, мин. св. всмукнах, мин. прич. всмукнал, св.
— вж. всмуквам.
всмуча всмучеш, мин. св. всмуках, мин. прич. всмукал, св.
— вж. всмуквам.
всред предлог. Сред.
встрани нареч.
1. За място — вляво или вдясно от една точка; настрана. Той стоеше встрани от пътя.
2. За посока — вляво или вдясно от една точка. Спрях встрани от пътя.
3. Настрана; в периферията, а не в центъра. Не участваше в политиката, стремеше се да стои поне малко встрани.
встрастя се встрастиш се, мин. св. встрастих се, мин. прич. встрастил се, св.
— вж. встрастявам се.
встрастявам се встрастяваш се, несв. и встрастя се, св.
Увличам се страстно; пристрастявам се. Беше се встрастил в алкохола.
встъпвам встъпваш, несв. и встъпя, св. ; в какво.
1. Постъпвам, влизам, включвам се. Встъпвам в редовете на армията.
2. Почвам, почвам да правя или идвам в състояние (в съответствие със значението на следващото същ.). Едва беше встъпила в двадесетата си годишнина. Встъпвам в бой. Встъпвам в длъжност. Встъпвам в брак.
встъпителен встъпителна, встъпително, мн. встъпителни, прил.
С който се започва; начален. Встъпително слово.
встъпление мн. встъпления, ср.
Начало, увод, въведение.
встъпя встъпиш, мин. св. встъпих, мин. прич. встъпил, св.
— вж. встъпвам.
всуе нареч.
Остар. Напразно, напусто.
всъщност нареч.
В действителност; действително, наистина. Кой си ти всъщност?
всявам всяваш, несв. и всея, св.; какво.
Предизвиквам, възбуждам отрицателно емоционално състояние. Стига си всявал паника!
всякак нареч.
1. По всякакъв начин, по всеки възможен начин. Аз всякак мога да карам — ти му мисли!
2. Разг. При всяко положение. Ще успееш ли да се върнеш до утре? —Не се тревожи, утре всякак съм тук.
всякакъв всякаква, всякакво, мн. всякакви, обобщ. мест.
1. Като прил. Обикн. мн. За означаване на множество от качествени признаци на предмети от един и същ род.
2. Като същ. Пренебр. Само мн. Най-различни.
всякога нареч.
Всеки път, по всяко време, във всяко време; винаги. Както всякога, така и сега.
всякогаж нареч.
Остар. Всякога.
всякого -вж. всякой.
всякой вин. всякого, дат. всякому, всякоя, всякое, мн. всякои, обобщ. мест.
Остар. Всеки, всички.
всякому -вж. всякой.
всякъде нареч.
Остар. Навсякъде.
всячески нареч.
Всякак.
втасам втасаш, св.
— вж. втасвам.
втасвам втасваш, несв. и втасам, св.
1. За тесто — бухвам, шупвам, готов съм за по-нататъшна употреба. Охо, тестото втасало и превтасало!
2. За зеленчуци, плодове и под., подложени на ферментация — в положение на ферментация съм. Оставям зелето да втасва.
3. Прен. Разг. Готов съм, свършил съм някаква работа. Много рано си втасала! Втаса я като кучето на нивата.
4. Прен. Разг. Загазвам, попадам в неприятно положение. Сега я втасахме!
втвърдя втвърдиш, мин. св. втвърдих, мин. прич. втвърдил, св.
— вж. втвърдявам.
втвърдявам втвърдяваш, несв. и втвърдя, св.; какво.
Правя да стане твърд.
— втвърдявам се/ втвърдя се.
Ставам твърд.
втека се втечеш се, мин. св. втекох се, мин. прич. втекъл се, св.
- вж. втичам се.
втелявам се втеляваш се, несв.
Разг. Правя се, че не разбирам. Я не се втелявай!
втечня втечниш, мин. св. втечних, мин. прич. втечнил, св.
— вж. втечнявам.
втечнявам втечняваш, несв. и втечня, св.; какво.
Превръщам газ или пара в течност.
— втечнявам се/втечня се.
За газ, пара — превръщам се в течност.
втичам се втичаш се, несв. и втека се, св.; в какво.
За река, вода — влизам в по-голяма река, вода.
вторача вторачиш, мин. св. вторачих, мин. прич. вторачил, св.
— вж. вторачвам.
вторачвам вторачваш, несв. и вторача, св.; какво.
Насочвам (поглед, очи) в една точка. Какво си вторачил очи!
— вторачвам се/вторача се.
Насочвам широко отворени очи и настойчиво гледам. Вторачил се е в мене, ще му изскочат очите.
вторичен вторична, вторично, мн. вторични, прил.
Който е резултат от нещо; който отразява по-късна степен в развитието на нещо. Вторични полови белези. Вторична инфекция.
• Вторични суровини. Отпадъци, които могат да се използват за производство на нови продукти.
вторник мн. вторници, (два) вторника, м.
Денят след понеделник.
второ- Първа съставна част на сложни думи със значение който е втори по ред, напр., второкласен, второкурсник, второстепенен.
втренча втренчиш, мин. св. втренчих, мин. прич. втренчил, св.
- вж. втренчвам.
втренчвам втренчваш, несв. и втренча, св.
Напрегнато съсредоточавам (очи, поглед върху една точка.
— втренчвам се/втренча.
Напрегнато съсредоточавам очите си, погледа си и разглеждам, проучвам.
втресе ме мин. св. втресе ме, мин. прич. втресло ме, св.
— вж. втриса ме.
втрещя се втрещиш се, мин. св. втрещих се, мин. прич. втрещил се, св.
— вж. втрещявам се.
втрещявам се втрещяваш се, несв. и втрещя се.
Слисвам се, изненадвам се и оставам неподвижен, с широко отворени очи.
втривам втриваш, несв. и втрия, св.; какво.
Вкарвам с триене. Трябва добре да втриете камфора в кожата.
втриса ме (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и втресе ме, св.
Имам треска. Пак го втресе.
втрия втриеш, мин. св. втрих, мин. прич. втрил.
— вж. втривам.
втръсва ми (ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. втръсне ми се, св.
1. Омръзва ми, опротивя ми една и съща храна от продължителна упореба.
2. Обхваща ме досада, отегчение; дотяга ми, омръзва ми.
втръсвам втръсваш, несв. и втръсна, св.
1. За ядене, пиене — омръзвам, опротивявам от продължителна употреба. И най-вкусното ядене накрая втръсва.
2. Предизвиквам досада, отегчение; дотягам, омръзвам.
втръсна втръснеш, мин. св. втръснах, мин. прич. втръснал, св.
- вж. втръсвам.
втръсне ми се мин. св. втръсна ми се, мин. прич. втръснало ми се, св.
— вж. втръсва ми се.
втулка мн. втулки, ж.
Спец. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър.
втурвам се втурваш се, несв. и втурна се.
1. Устремявам се с бягане нанякъде. Всички се втурнаха напред.
2. Влизам стремително нахълтвам, нахлувам, намъквам се. Вратата отвори и всички се втурнаха вътре.
3. Почвам да върша енергично, с все сили, в забрава. И ти си се втурнал да му помагаш!
втурна се втурнеш се, мин. се. втурнах се, мин. прич. втурнал се, се.
— вж. втурвам се.
втълпя втълпиш, мин. св. втълпих, мин.прич. втълпил, св.
— вж. втълпявам.
втълпявам втълпяваш, несв. и втълпя, св.
Многократно, упорито повтарям, обяснявам нещо, за да го натрапя, внуша на някого.
вуз вуза, мн. вузове, (два) вуза, м.
Разг. Висше учебно заведение.
// прил. вузовски.
вуйна Съпругата на вуйчо.
// прил. вуйнин.
вуйчо мн. вуйчовци, м.
Брат на майката по отношение на децата ѝ.
// прил. вуйчов.
вула (нгр. boulla 'печат' от лат. bulla)
Църк. Писмено разрешение от църковна власт за встъпване в брак; була.
вулгарен вулгарна, вулгарно, мн. вулгарни, прил.
Груб, непристоен, циничен. Вулгарна жена. Вулгарен език.
// нареч. вулгарно. Държи се вулгарно.
// същ. вулгарност, вулгарността, мн. вулгарности, ж.
вулгаризация само ед.
Опростяване, опошляване.
вулгаризирам вулгаризираш, несв. и св.; какво.
Опростявам, опошлявам.
вулгаризъм мн. вулгаризми, (два) вулгаризъма.
Спец. В езикознанието — груба, вулгарна дума или израз, които не се допускат в официалните стилове на речта.
Вулгата (лат. vulgata 'общодостъпна')
Литер. Латински превод на Библията, направен през IV в. от св. Йероним и възприет на Трентинския събор (XVI в.).
вулкан вулкани, (два) вулкана, м.
Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изригва огън, лава и пепел.
// прил. вулканичен.
вулканизатор мн. вулканизатори, (два) вулканизатора, м.
Уред за поправка, лепене на гумени изделия, обикн. автомобилни гуми.
вулканизация (фр. vulcanisation)
Хим. Обработка на суровия каучук в гума.
// гл. вулканизирам.
вулканизирам вулканизираш, несв. и св.; какво.
1. Подлагам на вулканизация.
2. Разг. Поправям, лепя гумени изделия с вулканизатор.
вундеркинд мн. вундеркинди, м.
Необикновено надарено дете, дете чудо.
вурст (нем. Wurst)
Кул. Салам, наденица.
вход входът, входа, мн. входове, (два) входа, м.
1. Място (отвор, врата), откъдето се влиза.
2. Само ед. Такса, която се плаща за придобивана право за посещение на театър, кино, концерт спортно състезание и пр.
// прил. входен.
вцепенен вцепенена, вцепенено, мн. вцепенени, прил.
1. Който е неподвижен, безчувствен, вдървен.
2. Прен. Изненадан, уплашен.
// същ. вцепененост, вцепенеността, ж.
вцепенение само ед.
Състояние на неподвижност, безчувственост.
вцепеня вцепениш, мин. св. вцепених, мин. прич. вцепенил, св.
— вж. вцепенявам.
вцепенявам вцепеняваш, несв. и вцепеня, св.
Правя да стане вцепенен.
— вцепенявам се/вцепеня се.
Ставам вцепенен.
вчера нареч.
1. В деня преди днес.
2. Разг. Неотдавна. До вчера ходеше прав под масата, сега много знаеш!
вчерашен вчерашна, вчерашно, мн. вчерашни, прил.
1. Който е от вчера. Не мога да забравя вчерашната разправия.
2. Разг. Пренебр. Доскорошен. Вчерашно хлапе, то ще ми каже!
• Не съм вчерашен. Разг. Имам опит, не съм дете.
вчесвам вчесваш, несв. и вчеша, св.; какво/кого.
Прокарвам четка, гребен през коса, косми, за да ги пригладя и сложа в ред; сресвам.
— вчесвам се/вчеша се.
Вчесвам косата си. Вземи се вчеши, виж си косата!
вчеша вчешеш, мин. св. вчесах, мин. прич. вчесал, св.
— вж. вчесвам.
вшивам вшиваш, несв. и вшия, св.; какво.
Поставям в дреха с шиене.
вшия вшиеш, мин. св. вших, мин. прич. вшил, св.
— вж. вшивам.
въ- представка.
- вж. в-.
въбел мн. въбели, (два) въбела, м.
Диал. Дълбок кладенец.
във предлог.
— вж. в.
въведа въведеш, мин. св. въведох, мин. прич. въвел, св.
— вж. въвеждам.
въведение мн. въведения, ср.
1. Начална част на литературно, научно или музикално произведение; увод.
2. Само ед. Начало към действие.
въвеждам въвеждаш, несв. и въведа, св.
1. Кого. Водя да влезе. Той въведе госта в стаята.
2. Кого. Представям в издигната среда, приобщавам към нея. Тя ме въведе в артистичния свят.
3. Кого. Запознавам. Кой ще ме въведе в новата работа? Авторът ни въвежда в духовния мир на героинята.
4. Какво. Внасям в употреба, слагам начало на практика; внедрявам, установявам. Трябва да въведете ред. Въвеждам нова мода.
въвирам въвираш, несв. и въвра, св.
1. Кого/какво. Принуждавам да влезе вътре; завирам, вкарвам.
2. Какво. Доближавам нещо до лицето на някого така, че му преча, досаждам. Стига си ми въвирал тоя вестник!
— въвирам се/въвра се.
1. Пъхам се, вмъквам се. Все в шкафа се въвира!
2. Приближавам се плътно до някого така, че му преча, досаждам. Стига си се въвирал в мене, пречиш ми!
3. Разг. Слагам се да участвам в някоя работа, без да ме искат.
въвлека въвлечеш, мин. св. въвлякох, мин. прич. въвлякъл, св.
— вж. въвличам.
въвличам въвличаш, несв. и въвлека, св.; кого.
1. Вмъквам с влачене.
2. Прен. Неусетно замесвам (обикн. в нещо неприятно, опасно). Вие ме въвлякохте в тая история!
въвра въвреш, мин. св. въврях, мин. прич. въврял, св.
— вж. въвирам.
въглеводороди въглеводород, м.
Спец. В химията - органични съединения на въглерод и водород.
// прил. въглеводороден, въглеводородна, въглеводородно, мн. въглеводородни.
въгледвуокис само ед.
Спец. В химията — въглероден двуокис.
въгледобив само ед.
Добив на каменни въглища.
// прил. въгледобивен, въгледобивна, въгледобивно, мн. въгледобивни. Въгледобивна промишленост.
въглекопач мн. въглекопачи, м.
Работник, който копае въглища в мина; миньор.
въглен мн. въглени, (два) въглена, м.
1. Късче от изгоряло дърво или въглища, преди да се превърне в пепел.
2. Прен. За очи — черни, блестящи.
// същ. умал. въгленче, мн. въгленчета, ср.
• Активен въглен. Спец. Продукт, получен при овъгляване на разни суровини, който се използва като филтър за пречистване на вода, въздух и др.
• Медицински въглен. Спец. Въглен, който се употребява като лекарство за пречистване на червата.
въглерод само ед.
Спец. Химически елемент — металоид, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата.
// прил. въглероден, въглеродна, въглеродно, мн. въглеродни. Въглероден двуокис.
въглехидрати само мн.
Спец. Органични съединения на въглерод, водород и кислород, които са от основно значение за живите организми като съставка и храна.
въглища само мн.
Скални късове от органичен произход, които се копаят за гориво.
// прил. въглищен, въглищна, въглищно, мн. въглищни. Въглищен прах.
въглищар въглищарят, въглищаря, мн. въглищари, м.
Човек, който приготвя и/или продава дървени въглища.
// прил. въглищарски.
въдворя въдвориш, мин. св. въдворих, мин. прич. въдворил, св.
— вж. въдворявам.
въдворявам въдворяваш, несв. и въдворя, св.; какво.
Установявам насила, със сила. Въдворявам тишина. Въдворявам ред.
въдица мн. въдици, ж.
Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.
// същ. умал. въдичка, мн. въдички, ж.
• Лапвам/лапна въдицата. Разг. Подлъгвам се, подвеждам се.
• Улавям се/уловя се на въдицата. Разг. Оставям се да бъда подведен.
въдичар въдичарят, въдичаря, мн. въдичари, м.
Човек, който лови риба с въдица.
// прил. въдичарски, въдичарска, въдичарско, мн. въдичарски. Въдичарски принадлежности.
въдя въдиш, мин. св. въдих, мин. прич. въдил, несв.; какво.
Развъждам, отглеждам (животни, растения).
— въдя се.
За животни, растения — развъждам се, разпространявам се.
въжар въжарят, въжаря, мн. въжари, м.
Човек, който прави и/или продава въжета.
// прил. въжарски, въжарска, въжарско, мн. въжарски.
въжделен въжделена, въжделено, мн. въжделени, прил.
Силно желан, искан, очакван, мечтан. бленуван.
// същ. въжделение, мн. въжделения. С въжделение.
въже мн. въжета, ср.
1. Усукани в едно върви от коноп, лен и пр. или метални жици.
2. Прен. Бесило. Увисна на въжето.
// прил. въжен.
въжеиграч мн. въжеиграчи, м.
1. Цирков актьор, който ходи и изпълнява номера по опънато въже.
2. Прен. Пренебр. Ловък, хитър човек; човек, който умее да разиграва всякакви комбинации, за да извлича изгода.
въз предлог.
Остар. Диал. Върху.
• Въз основа на. На основание на.
въз- представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен близо до нормата, напр. възблед, възбял, възголям, възгорчив, въздебел, въздребен.
2. В състава на глаголи със следните значения:
а) Довеждане на действието до резултат, напр. възварявам, възпрепятствам;
б) Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. възвеличавам, възмъжавам, възпламенявам (се), възцарявам се;
в) Повторно извършване на действието, напр. възкресявам, възобновявам, възпроизвеждам;
г) Извършване на действието над определен обект, напр. възлагам, възлягам се, възсядам;
д) Осъществяване на действието в значителна, по-висока степен, напр. възголемявам се, възгордявам се.
възбог нареч.
Остар. Нависоко.
възбрана само ед.
Спец. В правото — налагане на ограничение за продажба на недвижима собственост. Налагам възбрана.
възбуда само ед.
Емоционално състояние нервност, безпокойство.
възбуден възбудена, възбудено, мн. възбудени, прил.
Който е в състояние на възбуда или изразява възбуда.
// нареч. възбудено.
// същ. възбуденост.
възбудител възбудителят, възбудителя, мн. възбудители, м.
Това, което предизвиква възбуда.
// прил. възбудителен.
възбудя възбудиш, мин. св. възбудих, мин.прич. възбудил, св.
— вж. възбуждам.
възбуждам възбуждаш, несв. и възбудя, св.
Предизвиквам възбуда. Мисълта, че утре заран вече ще бъде на път, силно го възбуждаше.
2. Какво, у кого. Ставам причина да се породи усещане, емоция, действие.
възвание мн. възвания, ср.
Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация.
възваря възвариш, мин. св. възварих, мин. прич. възварил, св.
— вж. възварявам.
възварявам възваряваш, несв. и възваря, св. Правя да заври, да кипи; оставям да заври.
възвелича възвеличиш, мин. св. възвеличих, мин. прич. възвеличил, св.
- вж. възвеличавам.
възвеличавам възвеличаваш, несв. и възвелича, ; кого/ какво.
Представям като велик, превъзнасям, прославям.
възвестя възвестиш, мин. св. възвестих, мин. прич. възвестил, св.
— вж. възвестявам.
възвестявам възвестяваш, несв. и възвестя.
Тържествено обявявам.
възвися възвисиш, мин. св. възвисих, мин. прич. възвисил.
— вж. възвисявам.
възвисявам възвисяваш, несв. и възвися, св.
Придавам по-високо положение, значение; издигам.
възвишен възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил.
Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект.
// същ. възвишеност.
възвишение мн. възвишения, ср.
Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка.
възвратен възвратна, възвратно, мн. възвратни.
Който се възвръща.
• Възвратен глагол. Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си.
възвращаемост възвръщаемостта, само ед., ж.
Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, с изгода за вложителя.
възвръщам възвръщаш, несв. и възвърна, св.
Връщам.
- възвръщам се/възвърна се.
Връщам се; възстановявам се, съвземам се.
възвърна възвърнеш, мин. св. възвърнах, мин. прич. възвърнал, св.
— вж. възвръщам.
възглавница мн. възглавници, ж.
1. Платнена торба пълна с вълна, пух, дунапренови парчета и др., която служи за подложка на главата при спане.
2. Съоръжение, машинна част и под., които служат за опора, подложка, легло и пр.
възглавя възглавиш, мин. св. възглавих, мин.прич. възглавил, св.
— вж. възглавявам.
възглавявам възглавяваш, несв. и възглавя, св.
Стоя начело, ръководя.
възглас мн. възгласи, (два) възгласа, м.
Дума или думи произнесени високо за изразяване на отношение.
възглася възгласиш, мин. св. възгласих, мин. прич. възгласил, св.
— вж. възгласявам.
възгласявам възгласяваш, несв. и възглася, св.; какво.
Остар. Тържествено, гръмко произнасям, обявявам.
възглед мн. възгледи, (два) възгледа, м.
Изградено становище, мнение; гледище, съждение. Научни възгледи.
възгордея се възгордееш се, мин. св. възгордях се, мин. прич. възгордял се, св.
— вж. възгордявам се.
възгордявам се възгордяваш се, несв. и възгордея се, св.
Ставам горделив.
въздавам въздаваш, несв. и въздам, св.; какво.
Отдавам според заслугите.
въздам въздадеш, мин. св. въздадох, мин. прич. въздал, св.
— вж. въздавам.
въздействам въздействаш, несв.
Оказвам въздействие. Въздействам на психиката му.
въздействие мн. въздействия, ср.
Действие с цел упражняване на влияние или за постигане на резултат, промяна. Изпадам под въздействието на музиката. Оказвам въздействие. Изпитвам въздействие. Намирам се под въздействието на алкохола.
въздействувам въздействуваш, несв.
Въздействам.
въздигам въздигаш, несв. и въздигна, св.
1. Остар. Какво/кого. Издигам.
2. Прен. Кого. Разхвалвам, превъзнасям.
въздигна въздигнеш, мин. св. въздигнах, мин. прич. въздигнал, св.
— вж. въздигам.
въздихание мн. въздихания, ср.
Остар. Въздишка.
въздишам въздишаш, несв.
1. Поемам дълбоко въздух и го издишвам. Защо въздишаш така?
2. Прен. За/по кого/какво. Мечтая, копнея. Въздишам по нея.
въздишка мн. въздишки, ж.
Дълбоко поемане на въздух и издишване поради болка, силно преживяване, скръб и др.
въздух само ед.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
// прил. въздушен, въздушна, въздушно, мн. въздушни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
• На въздух. Навън, на открито.
въздухоплаване само ед.
Теория и практика на придвижването по въздуха на апарати, по-леки от въздуха.
въздухоплавател въздухоплавателят, въздухоплавателя, мн. въздухоплаватели.
Лице, което се занимава с теорията или практиката на въздухоплаването.
въздържа въздържиш, мин. св. въздържах, мин. прич. въздържал, св.
— вж. въздържам.
въздържам въздържаш, несв. и въздържа, св.
1. Кого. Преча да действа; задържам, спирам, възпирам.
2. Възпирам, овладявам от проява на свое чувство, емоция; сдържам.
въздържан въздържана, въздържано, мн. въздържани, прил.
1. Който умее да се въздържа.
2. Резервиран.
// нареч. въздържано.
// същ. въздържаност, въздържаността, ж.
въздържание само ед.
Остар. Самоограничение.
въздържател въздържателят, въздържателя, мн. въздържатели, м.
Човек, който доброволно и съзнателно се е отказал от употреба на алкохол. Да не си станал въздържател?
въздъхвам въздъхваш, несв. и въздъхна, св.
Въздишам (в 1 знач.) веднъж.
въздъхна въздъхнеш, мин. св. въздъхнах, мин. прич. въздъхнал, св.
- вж. въздъхвам.
възел мн. възли, (два) възела, м.
1. Вързано място на въже, връв, конец и под.
2. Подутина, надебеляване.
3. Място, където се събират, съединяват, преплитат или кръстосват линии, части, устройства и др. Жп възел. Пътен възел. Планински възел. Бетонов възел.
// същ. умал. възелче, мн. възелчета, ср.
възема се въземеш се, мин. св. възех се, мин. прич. възел се, св.
— вж. въземам се.
въземам се въземаш се, несв. и възема се, св.
1. Издигам се.
2. Прен. Напредвам, преуспявам.
възжелавам възжелаваш, несв. и възжелая, св.; какво/кого.
Пожелавам, желая силно.
възжелая възжелаеш, мин. св. възжелах, мин. прич. възжелал, св.
— вж. възжелавам.
възкача възкачиш, мин. св. възкачих, мин. прич. възкачил, св.
— вж. възкачвам.
възкачвам възкачваш, несв. и възкача, св. Диал.
1. Какво. Възсядам (животно).
2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчинение.
— възкачвам се/възкача се.
• Възкачвам се/възкача се на престола. Ставам монарх.
възклик мн. възклици. (два) възклика, м.
Възглас, вик.
възкликвам възкликваш, несв. и възкликна, св.
Издавам възклик. Възкликнах от изненада.
възкликна възкликнеш, мин. св. възкликнах, мин. прич. възкликнал, св.
- вж. възкликвам.
възклицавам възклицаваш, несв.
Издавам възклицание.
възклицание мн. възклицания, ср.
Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция.
възкресение само ед.
1. В религията — оживяване след смърт.
2. Прен. Съживяване, почване на нов живот.
• Възкресение Христово. Християнски празник, на който се чества възкръсването на Исус Христос; Великден.
възкреся възкресиш, мин. св. възкресих, мин. прич. възкресил, св.
— вж. възкресявам.
възкресявам възкресяваш, несв. и възкреся, св.
1. Кого. В религията — съживявам след смърт.
2. Прен. Какво. Възстановявам. Възкресявам спомени и дати.
възкръсвам възкръсваш, несв. и възкръсва.
1. В религията — оживявам след смърт.
2. Прен. Съживявам се, почвам нов живот.
3. Прен. Разг. Внезапно се ядосвам, давам израз на обявя доволство. Че като възкръсна, стой далеч него!
възкръсна възкръснеш, мин. св. възкръсна, мин. прич. възкръснал, св.
— вж. възкръсвам.
възлагам възлагаш, несв. и възложа.
Натоварвам със задължение.
• Възлагам/възложа надежди(на някого, на нещо).
Надявам се, уповавам се.
възлегна се възлегнеш се, мин. св. възлегнах, мин. прич. възлегнал се, св.
— вж. възлягам се.
възлест възлеста, възлесто, мн. възлести, прил.
Който има възли, покрит с възли.
възлизам възлизаш, несв. и възляза, св.
Наброявам, имам брой.
възлов възлова, възлово, мн. възлови.
1. Който се отнася до възел.
2. Прен. Главен, централен, основен. Възлов проблем.
възложа възложиш, мин. св. възложих, мин. прич. възложил, св.
— вж. възлагам.
възлюбвам възлюбваш, несв. и възлюбя.
Остар. Силно обиквам.
възлюбен възлюбена, възлюбено, мн. възлюбени, прил.
1. Любим.
2. Като същ. Любим човек. Моята възлюбена.
възлюбя възлюбиш, мин. св. възлюбих, мин. прич. възлюбил, св.
— вж. възлюбвам.
възлягам се възлягаш се, несв. и възлегна се.
Лягам върху нещо, излягам се, изтягам се.
възляза възлезеш, мин. св. възлязох, мин. прич. възлязъл, св.
— вж. възлизам.
възмездие мн. възмездия, ср.
Компенсации за извършено престъпление, зло. Има възмездие. Час за възмездие.
възмездя възмездиш, мин. св. възмездих, мин. прич. възмездил, св.
- вж. възмездявам.
възмездявам възмездяваш, несв. и възмездя.
Кого/какво. Давам като отплата, като компенсация.
възмогвам се възмогваш се, несв. и възмогна се, св.
Ставам заможен, забогатявам.
възмогна се възмогнеш се, мин. св. възмогнах се, мин. прич. възмогнал се, св.
— вж. възмогвам се.
възможен възможна, възможно, мн. възможни, прил.
Който може да стане; осъществим, допустим, изпълним.
възможно нареч.
1. В значение на сказуемо: има възможност, допустимо е. Възможно е да замина. Става възможно да участваме.
2. Обикн. със сравнителна или превъзходна степен: доколкото може. По възможно най-добрия начин.
възможност възможността, мн. възможности.
1. Удобен случай, начин, средство, които позволяват осъществяването на нещо.
2. Само мн. Способности, заложби. Ограничени възможности.
3. Само мн. Материални, парични средства.
възмутен възмутена, възмутено, мн. възмутени.
Който е обзет от възмущение или изразява възмущение.
възмутителен възмутителна, възмутително, мн. възмутителни, прил.
Който предизвиква възмущение. Възмутително държание.
възмутя възмутиш, мин. се. възмутих, мин. прич. възмутил, св.
— еж. възмущавам.
възмущавам възмущаваш, несв. и възмутя, св.; кого.
Предизвиквам възмущение. Той ме възмущава.
- възмущавам се/възмутя се.
Изпитвам възмущение.
възмущение само ед.
Силно раздразнение, негодувание, гняв. С възмущение.
възмъжавам възмъжаваш, несв. и възмъжея, св.
1. Укрепвам физически, ставам зрял мъж.
2. Прен. Калявам се, ставам силен по дух.
възмъжея възмъжееш, мин. св. възмъжах, мин. прич. възмъжал, св.
— вж. възмъжавам.
възнаградя възнаградиш, мин. св. възнаградих, мин. прич. възнаградил, св.
— вж. възнаграждавам.
възнаграждавам възнаграждаваш, несв. и възнаградя, св.; кого.
Отплащам се за извършена работа или за услуга с пари, с предмет и др.
възнаграждение мн. възнаграждения, ср.
Заплатена сума пари срещу извършена работа. Месечно възнаграждение.
възнак нареч.
По гръб, нагоре с лицето.
възнамерявам възнамеряваш, несв.
Имам намерение; мисля, замислям, обмислям. Какво възнамеряваш да направиш?
възнегодувам възнегодуваш, св.
Започвам да негодувам открито.
възниквам възникваш, несв. и възникна, св.; какво.
Появявам се, зараждам се, образувам се. Възникнаха някои трудности. Постоянно възникват конфликти.
възникна възникнеш, мин. св. възникнах, мин.прич. възникнал, св.
— вж. възниквам.
възобновя възобновиш, мин. св. възобнових, мин. прич. възобновил, св.
— вж. възобновявам.
възобновявам възобновяваш, несв. и възобновя.
1. Почвам отново. Възобновиха атаките.
2. Ремонтирам, обновявам, привеждам в предишното състояние.
възпаление само ед.
Спец. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. Възпаление на очите.
// прил. възпалителен.
възпея възпееш, мин. св. възпях, мин. прич. възпял, св.
— вж. възпявам.
възпирам възпираш, несв. и възпра, св.
1. Остар. Кого/какво. Спирам, задържам.
2. Кого. Уговарям да не извърши, попречвам. Не мога повече да го възпирам, да прави, каквото ще!
3. Какво. Сдържам, въздържам, обуздавам (своя емоция).
възпитавам възпитаваш, несв. и възпитам, св.
1. Кого/какво. Системно въздействам, влияя, за да формирам нечии характер. Мислех си, че съм успял да възпитам културен човек.
2. Какво, у кого. Внушавам, приучвам. Възпитах у него уважение към възрастните хора.
възпитам възпиташ, св.
— вж. възпитавам.
възпитание само ед.
1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.
2. Навици за добро поведение. Нямаш никакво възпитание.
възпитаник мн. възпитаници, м.
1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.
2. Лице, което е получило или получава образованието си в дадено учебно заведение, по отношение на самото учебно заведение. Възпитаниците на университета.
възпитател възпитателят, възпитателя, мн. възпитатели, м.
1. Човек, който се занимава с възпитанието на някого. Не ставам за възпитател.
2. Лице, чиято професия е да бъде помощник на учителя в училище за възпитанието и подготовката на част от учениците.
// прил. възпитателен, възпитателна, възпитателно, мн. възпитателни. Възпитателен процес.
възпитателка мн. възпитателки, ж.
Жена възпитател.
възпламеня възпламениш, мин. св. възпламених, мин. прич. възпламенил, св.
— вж. възпламенявам.
възпламенявам възпламеняваш, несв. и възпламеня, св.
1. Какво. Правя да пламне, запалвам.
2. Прен. Кого/какво. Въодушевявам, възбуждам, ентусиазирам. С играта си той възпламени залата.
— възпламенявам се/възпламеня се.
1. Пламвам от само себе си.
2. Изпадам във въодушевление, възбуда.
възползвам се възползваш се, несв. и св.; от какво.
1. Извличам полза, облага. Той се възползва от моето отсъствие, за да настрои хората срещу мене.
2. Използвам, употребявам. Възползвам се от случая да ви благодаря.
възползувам се възползуваш се, несв. и св.
Възползвам се.
възпоменание мн. възпоменания, ср.
Възпоминание.
// прил. възпоменателен, възпоменателна, възпоменателно, мн. възпоменателни.
възпоминание мн. възпоминания, ср.
Следа, запазена в паметта; спомен.
// прил. възпоминателен, възпоминателна, възпоминателно, мн. възпоминателни. Възпоминателни тържества.
възпра възпреш, мин. св. възпрях, мин. прич. възпрял, св.
— вж. възпирам.
възправя възправиш, мин. св. възправих, мин. прич. възправил, св.
- вж. възправям.
възправям възправяш, несв. и възправя, св.; какво.
1. Поставям да стои прав; изправям.
2. Издигам високо нагоре. Планината възправя снага.
— възправям се/възправя се.
1. Изправям се.
2. Издигам се високо нагоре.
възпрепятствам възпрепятстваш, несв. и св.;кого/какво. Преча, попречвам, спъвам. Това възпрепятства развитието на растенията. Бях възпрепятстван.
възпрепятствувам възпрепятствуваш, несв. и св.
Възпрепятствам.
възприема възприемеш, мин. св. възприех, мин. прич. възприел, св.
— вж. възприемам.
възприемам възприемаш, несв. и възприема, св.
1. Какво/кого. Получавам впечатление, усещане, информация чрез сетивата си. Възприемам околния свят.
2. Разбирам и усвоявам. Трудно възприема.
3. Какво. Приемам, получавам и усвоявам. Той възприел неговото гледище и го доразвил.
възприемчив възприемчива, възприемчиво, мн. възприемчиви, прил.
Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.
// същ. възприемчивост, възприемчивостта, ж.
възприятие мн. възприятия, ср.
Сетивно отражение на околния свят в съзнанието във вид на нагледни образи.
възпроизведа възпроизведеш, мин. св. възпроизведох, мин. прич. възпроизвел, св.
— вж. възпроизвеждам.
възпроизвеждам възпроизвеждаш, несв. и възпроизведа, св.; какво.
1. Повтарям, представям в същия вид. Възпроизвеждам по памет.
2. Пресъздавам.
възпроизводство само ед.
Спец. Процес на производство като източник на ново производство.
възпротивя се възпротивиш се, мин. св. възпротивих се, мин. прич. възпротивил се, св.
— вж. възпротивявам се.
възпротивявам се възпротивяваш се, несв. и възпротивя се, св.
Противопоставям се, съпротивявам се. Щяхме да отидем, но той категорично се възпротиви.
възпявам възпяваш, несв. и възпея, св.; какво/ кого.
Прославям с песни и/или стихове; възхвалявам.
възраждам възраждаш, несв. и възродя, св.
1. Кого. Правя да стане отново деен, жив. Това направо ме възроди.
2. Какво. Възстановявам. Възраждам традицията.
— възраждам се/възродя се.
1. Ставам отново деен, жив, пълен с енергия и сили. Тук се възродих.
2. Възстановявам се, наново се появявам. Старите спорове се възродиха.
// същ. възраждане, ср.
възражение мн. възражения, ср.
Довод, мнение против; несъгласие. Има ли възражения? Направих писмено възражение.
възразя възразиш, мин. св. възразих, мин. прич. възразил, св.
— вж. възразявам.
възразявам възразяваш, несв. и възразя, св.
Изказвам своето несъгласие, правя възражение. Възразявам срещу такава интерпретация!
възраст възрастта, мн. възрасти, ж.
1. Само ед. Брой на годините от раждането до определен момент. Трудно ще познаеш възрастта ѝ.
2. Период от живота, степен в развитието. Предучилищна възраст. Зряла възраст.
// прил. възрастов.
• На възраст. Възрастен, стар.
възрастен възрастна, възрастно, мн. възрастни, прил.
1. Който е достигнал зряла или напреднала възраст. Възрастен човек.
2. Остар. По-голям на възраст в сравнение с друг.
възродя възродиш, мин. св. възродих, мин. прич. възродил, св.
- вж. възраждам.
възрожденец мн. възрожденци, м.
Деец от Българското възраждане.
// прил. възрожденски.
възроптавам възроптаваш, несв. и възроптая.
Почвам открито да роптая, да недоволствам.
възроптая възроптаеш, мин. св. възроптах, мин. прич. възроптал, св.
— вж. възроптавам.
възседна възседнеш, мин. св. възседнах. мин. прич. възседнал, св.
— вж. възсядам.
възславя възславиш, мин. св. възславих, мин. прич. възславил, св.
— вж. възславям.
възславям възславяш, несв. и възславя. св.
Прославям.
възстановителен възстановителна, възстановително, мн. възстановителни, прил.
1.Който е предназначен за възстановяване. Възстановителни работи.
2. През който нещо се възстановява. Възстановителен период.
възстановя възстановиш, мин. св. възстанових, мин. прич. възстановил, св.
— вж. възстановявам.
възстановявам възстановяваш, несв. и възстановя, св.; какво.
1. Привеждам обратно в предишния му вид, в предишното му нормално състояние. Възстановяваме църквата.
2. Компенсирам. Кой ще ми възстанови парите? Възстановявам загубите.
3. Почвам след прекъсване; възобновявам.
възсъздавам възсъздаваш, несв. и възсъздам, св.; какво.
Пресъздавам, възпроизвеждам.
възсъздам възсъздадеш, мин. св. възсъздадох, мин. прич. възсъздал, св.
— вж. възсъздавам.
възсядам възсядаш, несв. и възседна.
1. Сядам върху нещо или някого; яхвам. Възседнах магарето.
2. Прен. Кого. Поставям в положение на подчинение; възкачвам (във 2 знач.).
възторг мн. възторзи, м.
1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.
2. Обикн. мн. Възгласи за изразяване на възхищение. Възторзите нямаха край.
възторгвам възторгваш, несв. и възторгна, св.
Предизвиквам възторг. Това никак не ме възторгва.
— възторгвам се/възторгна се.
Изпадам във възторг. Много лесно се възторгваш.
възторгна възторгнеш, мин. св. възторгнах, мин. прич. възторгнал, св.
— вж. възторгвам.
възторжен възторжена, възторжено, мн. възторжени, прил.
Който лесно се възторгва, който е изпълнен с възторг. Възторжена публика.
// нареч. възторжено. Обяснява възторжено.
// същ. възторженост.
възтържествувам възтържествуваш, несв. и св.
Побеждавам, триумфирам, вземам връх.
възхвала само ед.
Шумна похвала, превъзнасяне.
възхваля възхвалиш, мин. св. възхвалих, мин. прич. възхвалил, св.
— вж. възхвалявам.
възхвалявам възхваляваш, несв. и възхваля, св.; кого/какво.
Шумно хваля, превъзнасям.
възхита само ед.
Възхищение. Изпадам във възхита. Във възхита съм от него.
възхитен възхитена, възхитено, мн. възхитени.
Който изпитва или изразява възхищение.
възхитя възхитиш, мин. св. възхитих, мин. прич. въхитил, св.
— вж. възхищавам.
възхищавам възхищаваш, несв. и възхитя, св.;
Предизвиквам възхищение. Тоя човек просто ме възхити.
— възхищавам се/възхитя се.
Изпитвам възхищение. Възхищавам се на твоята изобретателност.
възхищение само ед.
Емоционално състояние на висше удовлетворение, удоволствие.
възход само ед.
Непрекъснато развитие напред, подем. Той е във възход.
възходящ възходяща, възходящо, мн. възходящи.
Който се движи от по-ниска към по-висока степен. Във възходящ ред.
възцаря възцариш, мин. св. възцарих, мин. прич. възцарил, св.
— вж. възцарявам.
възцарявам възцаряваш, несв. и възцаря, св.;
Установявам за дълго.
— възцарявам се/възцаря се.
Настъпвам, установявам се.
вълк вълкът, вълка, мн. вълци, (два) вълка, м.
Едър хищен бозайник от рода на кучетата със сивожълта козина.
вълкодав вълкодави, (два) вълкодава, м.
Голямо куче, подготвено да преследва вълци.
вълна само ед.
1. Козината, космите, които покриват тялото на овца и на някои други животни (камила, коза и под.).
2. Остригана и обработена такава козина, която се използва за различни тъкани.
// прил. вълнен.
вълна мн. вълни, ж.
1. Водна издигнатина, образувана от колебанията на водната повърхност. Морски вълни.
2. Спец. Във физиката - периодично смущение и движение в дадена среда, а също разпространението на това движение. Звукова вълна. Дълги вълни. Ултракъси вълни.
3. Прен. Това, което се движи едно след друго в множество, като маса. Новата вълна в литературата. Вълна на недоволство.
вълнение мн. вълнения, ср.
1. Само ед. Движение на вълни по водна повърхност.
2. Прен. Само ед. Душевно безпокойство. Очаквам с вълнение резултатите.
3. Прен. Обикн. мн. Масово изразена проява на недоволство, протест. Вълненията продължават вече седмица.
вълнест вълнеста, вълнесто, мн. вълнести, прил.
Който обилно е покрит с вълна, косми.
вълнист вълниста, вълнисто, мн. вълнисти, прил.
Който е на вълни; вълнообразен.
вълнодаен вълнодайна, вълнодайно, мн. вълнодайни, прил.
За животно — който се отглежда да дава вълна. Вълнодайна порода.
// същ. вълнодайност, вълнодайността, ж.
вълнолом мн. вълноломи, (два) вълнолома, м.
Каменна ограда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни.
вълнообразен вълнообразна, вълнообразно, мн. вълнообразни, прил. Който има вид на вълни. Вълнообразна повърхност. Вълнообразна линия.
вълнувам вълнуваш, несв.
1. Какво. Причинявам вълнение (в 1 знач.). Вятърът вълнува морето.
2. Прен. Кого/какво. Предизвиквам вълнение (във 2 знач.), безпокоя, възбуждам. Това изобщо не ме вълнува.
- вълнувам се.
1. Движа се на вълни, имам вълни. Морето се вълнува.
2. Прен. Намирам се във вълнение (във 2 знач.). Вълнуваш ли се пред изпита?
вълчи вълча, вълче и вълчо, мн. вълчи, прил.
1. Който се отнася до вълк.
2. Прен. Хищен, безогледен.
вълчица мн. вълчици, ж.
Женското животно вълк.
вълшебен вълшебна, вълшебно, мн. вълшебни, прил.
1. Чудотворен, магически. Вълшебното килимче.
2. Прен. Пленителен, очарователен, омаен. Вълшебната планина.
вълшебник мн. вълшебници, м.
1. В приказките: магьосник.
2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва.
вълшебница мн. вълшебници, ж.
Жена вълшебник.
вълшебство мн. вълшебства, ср.
1. Само ед. В приказките: магьосничество.
2. Прен. Действие или проява, които очароват, пленяват.
вън нареч.
Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.
• Вън от.
1. За посочване на място, зад чиито предели се намира или извършва нещо. Вън от стаята.
2. Освен, с изключение на; независимо от. Вън от това се занимава и с търговия.
• Вън от опасност. В безопасност.
• Вън от съмнение. Несъмнено.
вънка нареч.
Разг. Вън.
външен външна, външно, мн. външни, прил.
1. Който е вън, отвън, на повърхността.
2. Чужд, страничен.
// нареч. външно.
// същ. външност.
въображаем въображаема, въображаемо, мн. въображаеми, прил.
Който съществува само във въображението; нереален, недействителен. Въображаеми врагове.
въображение само ед.
Способност за изграждане на мислени представи, образи; фантазия. Богато въображение. Творческо въображение. Това съществува само в твоето въображение.
въобразя си въобразиш си, мин. св. въобразих си, мин. прич. въобразил си, св.
— вж. въобразявам си.
въобразявам си въобразяваш си, несв. и въобразя си. св.
1. Мислено си представям. Въобразете си за момент, че сте в ракета.
2. Погрешно предполагам, внушавам си. Въобразил си е, че е велик.
въобще нареч.
Изобщо. Въобще не ме интересува!
въодушевен въодушевена, въодушевено, мн. въодушевени, прил.
Който изразява въодушевление или се намира във въодушевление. Не съм твърде въодушевен.
въодушевление само ед.
Душевен подем, повдигнато настроение за дейност; ентусиазъм. Работя с въодушевление.
въодушевя въодушевиш, мин. св. въодушевих, мин. прич. въодушевил, св.
— вж. въодушевявам.
въодушевявам въодушевяваш, несв. и въодушевя, св.; кого.
Предизвиквам въодушевление. Никой не може да го въодушеви.
— въодушевявам се/въодушевя се.
Изпадам във въодушевление. Говори и сам се въодушевява.
въоръжа въоръжиш, мин. св. въоръжих, мин. прич. въоръжил, св.
— вж. въоръжавам.
въоръжавам въоръжаваш, несв. и въоръжа, св.; кого/какво, с какво.
1. Снабдявам с оръжие.
2. Прен. Снабдявам със средства за дейност. Въоръжавам с най-съвременна техника.
- въоръжавам се/въоръжа се.
Сам себе си въоръжавам. Въоръжавам се с търпение.
въоръжение мн. въоръжения, ср.
Съвкупност от средствата за водене на война; оръжие.
въпиещ въпиеща, въпиещо, мн. въпиещи, прил.
Остар. Който е в много висока степен, краен. Въпиеща нужда. Въпиеща несправедливост.
въплатя въплътиш, мин. св. въплътих, мин. прич. въплътил, св.
— вж. въплъщавам.
въплатявам въплътяваш, несв.
Въплъщавам.
въплащавам въплъщавам, въплъщаваш, несв. и въплътя, св.; какво.
Изразявам в конкретен, веществен образ; осъществявам. Въплъщавам мечтите си.
— въплъщавам се/въплътя се.
Получавам конкретен израз.
въплащение само ед.
Реален израз, образ. Въплъщение на грозотата.
въпреки предлог.
За означаване на противодействащо обстоятелство. Въпреки неприятностите той не губеше настроението си.
• Въпреки че. Съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка: действието в главното изречение се извършва противно на обстоятелството от подчиненото. Въпреки че валеше, той реши да тръгне.
въпрос мн. въпроси, (два) въпроса, м.
1. Питане, което изисква отговор. Имам два въпроса. Кой ще отговори на въпроса?
2. Предмет на разговор, тема на разглеждане, проучване, задача за решение; проблем. Националният вьпрос. Разглеждам следния въпрос. Спорен въпрос. Въпросът за раждаемостта.
3. Обстоятлство, което е в зависимост от друго. Това е въпрос на престиж. Въпрос на време. Въпрос на живот и смърт.
• Поставям/поставя под въпрос. Смятам за съмнително.
въпросителен въпросителна, въпросително, въпросителни, прил.
Който изразява въпрос или служи за изразяване на въпрос. Въпросителна интонация. Въпросителен знак.
// нареч. въпросително. Погледна ме въпросително.
въпросник мн. въпросници, (два) въпросника, м.
1. Списък от въпроси за изпит.
2. Лист с въпроси за събиране на сведения. Изготвям въпросник. Попълвам въпросник.
върба мн. върби, ж.
Дърво с дълги клони и тесни листа, което расте по влажни места и край реки.
// прил. върбов.
върбак мн. върбаци, (два) върбака, м.
Върбалак.
върбалак мн. върбалаци, (два) върбалака, м.
Място с нагъсто израсли върби.
вървеж само ед.
1. Остар. Движение, вървене.
2. Разг. Начин на вървене, походка.
вървешката нареч.
Вървешком.
вървешком нареч.
При вървене, като върви.
върволица мн. върволици, ж.
Множество от хора или предмети, които се движат един след друг, в редица. Днес е върволица от хора.
върволяк мн. върволяци, (два) върволяка.
Пренебр. Върволица.
вървя вървиш, мин. св. вървях, мин. прич вървял, несв.
1. Движа се с краката си. Не иска да върви, иска да го нося.
2. Движа се, придвижвам се, в движение съм. Колата ми не ще да върви. Върви ли тоя часовник?
3. Отивам, отправям се. Върви да му кажеш!
4. Прен. Напредвам, развивам се. Върви ли работата? Търговията никак не върви.
5. Минавам, простирам се. Пътят върви все покрай реката.
6. Прен. Разг. Струвам, харча се. Как вървят прасковите? По колко върви зелето?
7. Прен. Разг. Подхождам, съчетавам се. Тия обувки не вървят с официален костюм.
— върви ми (ти, му, ѝ, ни, им).
1. Сполучвам във всичко, имам късмет. Много ти върви днес!
2. Справям се лесно, удава ми се. Върви ли му математиката?
въргалям въргаляш, несв.; какво/кого.
Разг. Търкалям, преобръщам.
- въргалям се.
Разг. Търкалям се, преобръщам се. Въргаля се из мръсотията. Въргаляли се в леглото.
върдалям върдаляш, несв.
Въргалям.
вържа вържеш, мин. св. вързах, мин. прич.вързал, св.
— вж. връзвам.
вързоп вързопи, (два) вързопа, м.
Предмети, неща, увити и завързани заедно в платно.
// същ. умал. вързопче.
върл върла, върло, мн. върли, прил.
1. Най-голям, краен. Върл противник. Върли разбойници.
2. Диал. Парлив на вкус, лют. Върла ракия.
върлина върлини, ж.
1. Дълъг окастрен прът.
2. Спец. Гимнастически уред за катерене.
върлувам върлуваш, несв.
1. Безчинствам, грабя, вилнея. Тук върлуват разбойници.
2. За болести — разпространявам се масово, поразявам.
върна върнеш, мин. св. върнах, мин. прич.върнешсв.
— вж. връщам.
въртеж само ед.
1. Кръгообразно движение, въртене.
2. Прен. Бурно движение, което увлича. Във въртежа на събитията.
въртел въртели, м.
Разг. Умишлено създаване на пречки, спънки, затруднения. Голям въртел ми прави тоя човек!
въртележка мн. въртележки, ж.
1. Голямо колело с люлки, което се върти за забава. Хайде на въртележката!
2. Разг. Завъртане в кръг. Ама че въртележка се получи.
въртелив въртелива, въртеливо, мн. въртеливи,прил.
- Въртеливо движение. Спец. Във физиката - движение в кръг.
въртоглав въртоглава, въртоглаво, мн. въртоглави.
Своенравен, щурав, налудничав. Ама че въртоглаво същество!
въртокъщник мн. въртокъщници, м.
Разг. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си.
въртокъщница мн. въртокъщници, ж.
Разг. Жена въртокъщник.
въртоп въртопи, (два) въртопа, м.
Водовъртеж.
въртя въртиш, мин. св. въртях, мин. прич. въртял. несв.
1. Какво. Привеждам в кръгово движение. Върти волана!
2. Какво. Движа насам-натам. Въртя очи.
3. Прен. Разг. Кого. Привличам, залъгвам. Тя умее да ги върти около себе си.
4. Прен. Разг. Кого. Нарочно бавя; разкарвам, не уреждам. Ще има да ме върти тоя човек!
5. Прен. Разг. Какво. Занимавам се, ръководя, извършвам. Върти търговийка.
върхар мн, върхари, (два) върхара, м.
1. Обикн. мн. Върхът на дървото.
2. Само ед. Последните плодове и зеленчуци, останали по върха на растението и затова по-некачествени, като цяло.
върховен върховна, върховно, мн. върховни, прил.
Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш. Върховни усилия. Върховен съд.
върховенство само ед.
Върховна власт, господство.
върху предлог.
1. За означаване на положение или движение отгоре на някаква повърхност; на. Върху масата. Ще седнеш върху детето. Хвърлих се върху него.
2. За означаване на обекта, срещу който се предприема действие или се изразява отношение; срещу. Хвърляха камъни върху тях.
3. За означаване на обекта, над който се разпростира действието; над. Работя върху нова книга. Спорим върху този проблем.
върхушка мн. върхушки, ж.
Пренебр. Привилегированата част от лицата в една ръководна власт. Какво реши върхушката?
върша вършиш, мин. св. върших, мин. прич. вършил, несв.
1. Какво. Правя, занимавам се. Той всичко върши много бавно. Върша работата си с удоволствие.
2. Разг. Постъпвам, действам. Какво смяташ да вършиш оттук нататък?
3. Какво. Осъществявам (това, което се назовава със съществителното). Върша безобразия. Върша разпродажба. Върша услуга.
вършачка мн. вършачки, ж.
Машина за вършеене.
вършея вършееш, мин. св. вършах, мин. прич. вършал, несв.; какво.
Отделям с вършачка зърното от класовете на житни растения.
вършидба само ед.
1. Вършеене.
2. Времето, периодът, когато се вършее. По вършитба.
// прил. вършитбен, вършитбена, вършитбено, мн. вършитбени.
вършина мн. вършини, ж.
Тънък отсечен неокастрен клон; клонка.
въставам въставаш, несв. и въстана, св.
1. Вдигам въстание, почвам въоръжена борба.
2. Обявявам се решително против; протестирам.
въстана въстанеш, мин. св. въстанах, мин. прич. въстанал, св.
— вж. въставам.
въстание мн. въстания, ср.
Масов въоръжен бунт срещу властта. Вдигам се на въстание. Вдигам въстание. Избухва въстание.
въстаник мн. въстаници, м.
Участник във въстание.
// прил. въстанически, въстаническа, въстаническо, мн. въстанически.
въся въсиш, мин. св. въсих, мин. прич. въсил, несв.; какво.
Свивам, сбръчквам. Въся вежди.
— въся се.
Мръщя се, чумеря се. Какво се въсиш?
вътре нареч.
В пределите на едно място или пространство. Влез вътре!
• Вътре съм. Разг.
1. Ощетен съм, загубил съм.
2. Замесен съм.
• Влизам/вляза вътре. Разг. Не ми излизат сметките, загубвам.
вътрешен вътрешна, вътрешно, мн. вътрешни, прил.
1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб. Вътрешен двор.
2. Който се отнася до дейност вътре в една държава, организация. Министерство на вътрешните работи. Вътрешна търговия. Вътрешно първенство. Вътрешен конкурс.
3. Който съставя съдържанието, същността. Вътрешни подбуди. Вътрешен драматизъм.
4. Разг. Близък, запознат, свързан в личен или професионален план. Нали сме вътрешни на сватбата? Ти като по-вътрешен можеш да кажеш.
// нареч. вътрешно.
вътрешност вътрешността, мн. вътрешности, ж.
1. Само ед. Вътрешно пространство, място, територия.
2. Само мн. Вътрешните органи на човек или животно.
вътък само ед.
Нишки, които при тъкане се преплитат с основата.
въшка мн. въшки, ж.
Малко безкрило насекомо, което живее като паразит по човека и животните.
въшкав въшкава, въшкаво, мн. въшкави, прил.
Въшлив.
• Въшкав с пари. Разг. Който има много пари.
въшла мн. въшли, ж.
Жена въшльо.
въшлив въшлива, въшливо, мн. въшливи, прил.
Който има въшки.
// същ. въшливост, въшливостта, ж.
въшльо мн. въшльовци, м.
Разг. Пренебр. Въшлив човек.
въшлясам въшлясаш, св.
— вж. въшлясвам.
въшлясвам въшлясваш, несв. и въшлясам, св.
Ставам въшлив.
вяждам се вяждаш се, несв. и вям се, св.
1. Насищам се, пресищам се от ядене на една и съща храна.
2. Прен. Пренебр. Самозабравям се.
вял вяла, вяло, мн. вяли, прил.
Който е лишен от бодрост, енергия; апатичен, монотонен, муден. Вяло движение с ръка.
// нареч. вяло. Търговията върви вяло.
// същ. вялост.
вям се вядеш се, мин. св. вядох се, мин. прич. вял се, св.
— вж. вяждам се.
вяра само ед.
1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.
2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.
• На вяра. Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.
вярвам вярваш, несв.
1. В кого\в какво: Убеден съм, уверен съм, имам вяра. Вярвам в тебе. Вярвам, че ще успея.
2. На кого. Имам доверие. Аз му вярвам, никога не ме е лъгал.
— вярва ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) се.
Струва ми се, допускам.
вярващ вярваща, вярващо, мн. вярващи.
1. Който вярва, който изразява вяра.
2. Като същ. Човек, който вярва в някоя религия.
вясвам се вясваш се, несв. и вясна се, св.
Разг. Появявам се за кратко. Вясва се отвреме на време и пак изчезва.
вясна се веснеш се, мин. св. вяснах се, мин. прич. вяснал се, св.
- вж. вясвам се.
вятър мн. ветрове, м.
Бързо движение на въздушни маси в хоризонтално направление. Духа вятър. Силен вятър. Бурни ветрове.
// прил. вятърен.
вятърничав вятърничава, вятърничаво, мн. вятърничави, прил.
Лекомислен, несериозен, непостоянен. Вятърничаво момиче.