Дума Описание
жаба мн. жаби, ж.
Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво.
• Гръдна жаба. Болест на сърцето; стенокардия.
жабешки жабешка, жабешко, мн. жабешки, прил.
1. Който е присъщ на жаба. Жабешки бутчета. Жабешки хор/ концерт. 2. Който е като на жаба. Жабешка уста. Жабешки очи.
жабка мн. жабки, ж.
1. Малка жаба.
2. Дървено или метално приспособление, което захваща и служи за прикрепване, свързване на някакви части.
жабо мн. жаба, ср.
Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза.
жабок мн. жабоци, (два) жабока, м.
1. Мъжка жаба.
2. Прен. Пренебр. Надут, високомерен човек, обикн. без реални основания. Какъв жабок, ще се пръсне.
жабурка мн. жабурки, ж.
Мехурче с въздух, което се образува при разбиване на вода или друга течност.
жабуркам жабуркаш, несв.
За течност - при рязко движение и разбиване с особен шум произвеждам жабурки. В подножието на водопада водата жабуркаше.
-жабуркам се.
Жабуря се.
жабурняк мн. жабуняци, (два) жабуняка, м.
1. Само ед. Водно растение във вид на дълги зелени влакна, което покрива застояли сладки води.
2. Застояла зеленясала вода.
жабурнясам жабунясаш, св.
— вж. жабунясвам.
жабурнясвам жабунясваш, несв. и жабунясам, св.
За застояла вода — покривам се, изпълвам се с жабуняк или други водорасли.
жабуря се жабуриш се, мин. св. жабурих се, мин. прич. жабурил се, несв.; с какво.
Пълня устата си с течност и я движа с особен шум за промиване или гаргара. Жабуря се с лайка.
жабясам жабясаш, св.
— вж. жабясвам.
жабясвам жабясваш, несв. и жабясам, св.; за какво.
Разг. Прежаднявам. Жабясах за вода на това слънце.
жага (cpxp. жага от нем. Sage)
Техн. Дълъг трион с две дръжки за рязане на дървен материал.
жадеит (фр. jadeite)
Минер. Бледо- до тъмнозелен минерал, от който се изработват украшения.
жаден жадна, жадно, мн. жадни, прил.
1. Който изпитва нужда да пие, предимно вода.
2. Прен. С предлога за. Който изпитва силно желание, копнее за нещо. Жаден за знания. Жаден за живот.
3. Прен. Алчен. Жаден за пари.
4. Прен. Който изразява силно желание. Жаден поглед.
// същ. жадност, жадността, ж.
жадно нареч.
1. С жажда. Пия жадно.
2. Със силно желание, копнеж. Гледам жадно, чета жадно.
жадувам жадуваш, несв.
1. Стоя дълго време жаден.
2. Прен. За какво/за кого. Силно, страстно желая. Жадувам за спокойствие.
жажда само ед.
1. Желание, чувство на потребност да се пие вода.
2. Прен. С предлога за. Силно желание за нещо. Жажда за любов/ за знания.
жак (англ. jack)
Техн. Приспособление за създаване на електрическа връзка при звуковъзпроизвеждане, звукозапис, телефонни връзки и др.
жакард (фр. jacquard по собств. J. Jacquard, изобретил този вид стан към 1800 г.) Текст.
1. Вид плат с втъкани разноцветни фигури.
2. Трикотаж с разноцветни фигури.
// прил. жакардов.
жакардов жакардова, жакардово, мн. жакардови, прил.
1. За стан — с който се втъкават разноцветни фигури.
2. За тъкан — с втъкани художествено оформени фигури; изработена на такъв стан. Жакардов килим.
3. Който се отнася до изработване на такава тъкан.
жакерия (фр. jacquerie по собств. Jacques 'Жак' - прякор на селяните във Франция)
Ист. Спонтанно селско антифеодално въстание във Франция през 1358 г.
жакет мн. жакети, (два) жакета, м.
Къса женска дреха с копчета, носена над блуза или рокля, от плат или плетена. За вечерите имам един бял жакет.
жал неизм.
1. Чувство на скръб, мъка, тъга; милост, жалост. Умря от жал по сина си.
2. Съчувствие, милост; съжаление за някого или за нещо. Жал към бедните.
• Жал ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. За кого/за какво. Изпитвам жал (във 2 знач.). Жал ми е за здравето ти.
• Става ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им) жал. За кого/за какво. Започвам да изпитвам жал. Стана ми жал за болното дете.
жалба мн. жалби, ж.
1. Скръб, мъка, жал.
2. Обикн. мн. Изразяване на глас на скръб, жал, мъка; изказване на недоволство, оплакване от някого или от нещо. Всеки ден трябва да слушам жалбите и от сина ѝ.
3. Устно или писмено оплакване от нередности с молба да бъдат отстранени; тъжба. Подавам жалба.
жалвам се жалваш се, несв.
1. От кого/от какво. Оплаквам се, изказвам недоволство.
2. Подавам жалба.
// същ. жалване, ср.
жалейка мн. жалейки, ж.
1. Некролог.
2. Траурен знак.
жален жална, жално, мн. жални, прил.
1. Който е изпълнен с жал; изразява жал. Жален глас. Жална песен.
2. Който предизвиква жал. Жална картина.
жалея жалееш, мин. св. жалях, мин. прич. жалял. несв.
1. Кого. В траур съм след смъртта на някого; жаля.
2. За какво. Скъпо ми е, свидно ми е, милея. Жалея за културата.
жалко нареч.
1. За съжаление, за жалост. Жалко, че не дойде.
2. С предлог за. За изразяване на съжаление. Жалко за парите.
жално нареч.
С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално.
• Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна.
• Става ми жално. Започвам да изпитвам жал.
жаловит жаловита, жаловито, мн. жаловити. прил.
1. Който изразява жал, скръб. Жаловит вик.
2. Който изпитва или може да изпитва жал, скръб.
жаловито нареч.
С жал, скръб.
жалон мн. жалони, (два) жалона, м.
Кръгъл прът, оцветен с червено и бяло на ивици, който се забива в земята при земемерни работи и при нивелиране на местности.
жалост жалостта, само ед., ж.
Скръб, мъка, жал.
// прил. жалостен, жалостна, жалостно, мн. жалостни.
• За жалост. За съжаление.
жалостив жалостива, жалостиво, мн. жалостиви. прил.
1. Който може да изпитва жал; състрадателен, милостив.
2. Жален, тъжен.
// нареч. жалостиво.
жалузи само мн.
1. Решетъчни капаци за прозорци, направени от дървени или метални напречни парчета, за регулиране на светлина и въздух.
2. Спец. Дървени или метални решетъчни прегради при двигател за регулиране притока ва въздух.
жалък жалка, жалко, мн. жалки, прил.
1. Който предизвиква съжаление, състрадание — нещастен, окаян; мизерен, нищожен, невзрачен. Беше жалък е тези стари дрехи.
2. Който буди презрение, отвращение. Жалък предател.
жаля жалиш, мин. св. жалих, мин. прич. жалил, несв.
1. Изпитвам жал, скръб.
2. Кого. Изпитвам съжаление, съчувствие.
3. Какво. След отрицание. Скъпя, пестя; щадя. Не жали парите. Не жали силите си.
— жаля се. Щадя себе си. Работи много, не се жали.
жамборе мн. жамборета, ср.
1. Остар. Скаутски сбор.
2. Разг. Увеселително събиране, веселие.
жандарм мн. жандарми, м.
1. Жандармерист.
2. Прен. Който налага волята си с военна сила. Световен жандарм.
жандармерист мн. жандармеристи, м.
Истор. Полицай от жандармерията.
жандармерия само ед.
1. Военнополицейска организация за опазване на обществения ред.
2. Истор. Военнополицейска служба, създадена в България през 1944 г. за борба с нелегалните комунистически групи.
жанр жанрът, жанра, мн. жанрове, (два) жанра, м.
1. Род произведения на някакво изкуство, отличаващи се със сюжетни и стилови особености. Епически жанр.
2. Спец. Живопис с битов сюжет.
// прил. жанров, жанрова, жанрово, мн. жанрови. Жанрови особености.
жар жарта, само ед., ж. и жар, жарът, жара, само ед., м.
1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката.
2. Прен. Само м. Горещина от слънцето: жега, зной. Жар се сипе от небето.
3. Прен. Само ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар.
жарава само ед.
Множество разгорени въглени без пламък.
жарвам жарваш, несв. и жарна, св.; кого/какво.
Парвам, опарвам.
— жарвам се. Опарвам се.
// същ. жарване. ср.
жаргон само ед.
1. Спец. Говор на социална група (ученици, войници), отличаващ се с експресивни думи и изрази — чужди, диалектни, новообразувани, преосмислени; сленг.
2. Спец. Говор на професионален кръг, отличаващ се с термини и новообразувани думи и изрази, създадени, за да не бъдат разбирани от всички или заради краткост. Жаргон на крадците. Журналистически жаргон.
// прил. жаргонен, жаргонна, жаргонно, мн. жаргонни.
жардиниера (фр. jardiniere от jardin 'градина')
Поставка за отглеждане на декоративни растения в домашни условия.
жарна жарнеш, мин. св. жарнах, мин. крич. жарнал, св.
— вж. жарвам.
жарсе само ед.
Вид трикотажна материя за дрехи.
// прил. жарсен, жарсена, жарсено, мн. жарсени.
жартиери жартиер, м. и жартиера, ж.
Ластични ленти със закопчалки в края, с които се прикачват чорапите, за да стоят изпънати по крака.
жарък жарка, жарко, мн. жарки, прил.
1. Много горещ, зноен; като жар. Жарко слънце. Жарък ден.
2. Прен. Страстен, горещ, пламенен.
// нареч. жарко.
жаря жариш, мин. св. жарих, мин. прич. жарил, несв.
1. Кого/какво. За слънце — излъчвам силна топлина, паря, изгарям. Жари нивите.
2. Прен. Изгарям, паря с поглед и под.
3. Прен. Какво/кого. За коприва и под. — жиля, паря.
жасмин само ед.
Декоративен храст с бели ароматни цветове.
// прил. жасминов, жасминова, жасминово, мн. жасминови.
жвакам жвакаш, несв.
1. Дъвча шумно, с характерен шум. Стига си жвакал с тази дъвка.
2. При газене с обути крака във вода, кал или по мокро място — издавам характерен шум.
// същ. жвакане, ср.
жваквам жвакваш, несв. и жвакна, св.
Жвакам един път.
жвакна жвакнеш, мин. св. жвакнах, мин. прич. жвакнал, св.
— вж. жваквам.
жвачка мн. жвачки, ж.
Диал. Дъвка.
жега само ед.
1. Парлива горещина на нагрят от слънцето въздух; зной. Навън е голяма жега.
2. Горещина, нажежен въздух, не от слънце. Голяма жега е в тази стая, изключете печката.
• Големи жеги. Продължителен или многократно повтарящ се период на жега.
жегвам жегваш, несв. и жегна, св.
1. Остар. Кого. Бодвам с нещо остро или парливо, с което се причинява краткотрайна остра болка; парвам. Жегвам бивола, за да върви.
2. Кого. За болка — внезапно и остро бодвам. Когато се наведе, я жегна болката в кръста.
3. Прен. Кого. Правя или казвам нещо, за да засегна, огорча; внезапно засягам остро, огорчавам. Жегна я мисълта за болното и дете.
жегна жегнеш, мин. св. жегнах, мин. прич. жегнал, св.
— вж. жегвам.
жегъл мн. жегли, (два) жегъла, м.
Истор. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи.
жежък жежка, жежко, мн. жежки, прил. Разг.
1. Много горещ, напечен. Жежък ден.
2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ.
жезъл мн. жезли, (два) жезъла, м.
Украсена тояга - символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл.
желан желана, желано, мн. желани, прил.
1. Който силно се желае, очаква; любим. Желан гост. Желан ден.
2. Който трябва да стане; търсен, желателен. Желана професия.
желание мн. желания, ср.
1. Вътрешен стремеж към осъществяване на нещо. Желание за работа. Желание за живот.
2. Полово влечение, страст.
3. Молба, искане. Моето желание е да станеш лекар.
желателен желателна, желателно, мн. желателни, прил.
Който се желае да стане; желан.
желателно нареч.
Само за учтиво изискване за нещо. Желателно с да не закъснявате.
желатин само ед.
Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто състояние, с приложение във фотографията, кулинарията и др.
// прил, желатинов, желатинова, желатиново, мн. желатинови.
желатинизирам желатинизираш, несв. и се.; какво.
Превръщам колоиден разтвор в желатин.
— желатинизирам се. Превръщам се в желатин.
желатинирам (нем. gelatinieren)
Поставям в желатинова опаковка, покривам с желатин.
желая желаеш, мин. св. желах, мин. прич. желал, несв.
1. Какво. Изпитвам желание; искам. Желая да направя нещо сериозно.
2. Кого. Изпитвам любовно желание, копнеж.
3. На кого, какво. Пожелавам нещо хубаво. Желая ти много радост.
• Здраве желая (желаем). Отговор на поздрав "здравейте" от по-низш чин в армията и под.
желе само ед.
1. Пихтиеста маса, получена след охлаждане на гъста отвара от животински кости и др.
2. Сгъстена и подсладена отвара от плодове, понякога с желатин. Желе от дюли.
железар железарят, железаря, мн. железари, м.
Занаятчия, който изработва или поправя железни изделия. Железарят цял ден чукаше.
железария само ед.
Много железни предмети или железни части заедно. Работилницата беше пълна с железария. Едра железария. Дребна железария.
железарски железарска, железарско, мн. железарски, прил.
Който се отнасяло железар или до железария. Железарски изделия.
железарство само ед.
Занаят на железар.
железен желязна, желязно, мн. железни, прил.
1. Който е направен от желязо. Железен прът. Желязна ос.
2. Който съдържа желязо. Желязна руда. Железен сулфат.
3. Предназначен за работа с желязо. Желязно масло.
4. Остар. Метален. Железни пари. Железни вилици.
5. Прен. Много здрав, издръжлив физически и нравствено. Железни мускули. Желязна воля.
• Железен път. Железопътна линия.
железница мн. железници, ж.
1. Остар. Релсов път, по който се движат влакове. Тогава прокараха железницата.
2. Остар. Влак.
3. Само мн. Ведомството на железопътния транспорт. Дирекция на железниците.
4. Организация и служба на железопътния транспорт, както и самият транспорт. Работи по железниците.
железничар железничарят, железничаря, мн. железничари, м.
Служител или работник в железопътния транспорт.
// прил. железничарски, железничарска, железничарско, мн. железничарски.
железничарка мн. железничарки, ж.
Жена железничар.
железничарство само ед.
Работа, професия на железничар.
железо- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е свързан с желязо: железобетон, железодобив.
2. Който е свързан транспорта по железниците: железопътен.
железобетон само ед.
Строителен материал - бетон с желязна арматура.
// прил. железобетонен, железобетонна, железобетонно, мн. железобетонни.
железодобивен железодобивна, железодобивно, мн. железодобивни, прил.
Който се отнася до добиване на желязо. Железодобивна промишленост.
железопътен железопътна, железопътно, мн. железопътни, прил.
Който се отнася до железен път или до железници. Железопътна станция. Железопътно управление.
желирам желираш, несв. и св.
1. Какво. Покривам, обикн. сладкиш, с желе. Желирам торта.
2. Правя на желе. Ще желирам един компот.
— желирам се. Ставам на желе. След 6 часа кремът ще се желира.
желиран желирана, желирано, мн. желирани. прил. 1. Покрит с желе или приготвен в желе. Желирано месо. 2. Превърнат в желе. Желиран бульон.
желъд мн. желъди, (два) желъда, м.
Жълъд.
желязо мн. железа, ср.
1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със сребристобял цвят, от който се получават чугун и стомана.
2. Къс или изделие от този метал. Железен прът. Обкован с желязо.
3. Разг. Всеки метал, подобен на този метал (не пластмаса или дърво). В тази кола е вложено много желязо.
• Старо желязо. Предмети или части, парчета от желязо, предназначени за претопяване.
жена мн. жени, ж.
1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената.
2. Омъжено лице от този пол. Събираха се жени с малки деца.
3. Съпруга. Тя е моя жена.
• Жената. Разг. Моята съпруга. Жената остана вкъщи.
женен женена, женено, мн. женени, прил.
1. Който е встъпил в брак. Женен е два пъти.
2. Който живее в съпружески връзки. Аз съм женен човек, прибирам се рано.
женитба мн. женитби, ж.
Встъпване в брак, женене. Имал е две женитби.
// прил. женитбен, женитбена, женитбено, мн. женитбени.
жених мн. женихи, м.
1. Кандидат за женитба.
2. Младоженец.
женица мн. женици, ж.
Дребна, слаба жена (в 1 знач.).
женичка мн. женички, ж.
Хубава, добра жена; любима жена.
женище мн. женища, ср.
1. Едра, снажна или дебела жена (в 1 знач.).
2. Лоша, свадлива жена (в 1 знач.).
женкар женкарят, женкаря, мн. женкари, м.
Мъж, който обича да задиря жени и има много любовни връзки едновременно. Най-големият женкар в града.
// прил. женкарски, женкарска. женкарско, мн. женкарски.
женолюбец мн. женолюбци, м.
Мъж, който има слабост към жените; женкар.
женомразец мн. женомразци, м.
Мъж, който мрази жените.
женоря само мн.
Разг. Пренебр. Много жени, обикн. събрани на едно място.
женски женска, женско, мн. женски, прил.
1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.). Женска фигура. Женски дрехи.
2. Който е с пол, противоположен на мъжкия. Женско агне.
3. За мъж — който проявява интерес към работите на жените. Женски Иван.
4. Като същ. — женска, женски: жена или животно от женски пол (което няма специално название). С него беше и една женска. Женската мъти.
• Женска работа.
1. Работа, която обикн. се върши от жена. За неделя имам много женска работа.
2. Несериозна, лекомислена постъпка, поведение, типично за жени. Само плаче, женска работа.
• Женски болести. Болести на половите органи у жената.
• По женски. Като жена. Язди по женски.
женствен женствена, женствено, мн. женствени, прил.
1. За жена — който притежава изящество, нежност, грациозност. Женствени форми. Женствен глас.
2. За мъж — който притежава качества, присъщи на жена, не мъжествен. Женствена физиономия.
// същ. женственост, женствеността, ж.
женчо мн. женчовци, м.
Пренебр. Мъж, който обича да общува с жени, да се бърка в женски работи или да върши такива работи. Голям женчо е, все при жените стои.
женшен само ед.
Тревисто многогодишно растение от Китай, Корея, чиито корени се използват в медицината като тонизиращо и стимулиращо средство.
женя жениш, мин. св. жених, мин. прич. женил, несв.; кого.
Правя някой да встъпи в брак — карам го или давам съгласие (за родител и под.), съдействам; извършвам церемонията около брака. Баща ѝ иска да я жени. Женя брат си.
// същ. женене, ср.
женя се жениш се, мин. св. жених се, мин. прич. женил се, несв.
Встъпвам в брак; задомявам се.
жеода вж. геод.
жерав мн. жерави, (два) жерава, м.
Едра прелетна блатна птица, с дълги крака и шия, с рехава опашка, която се среща навсякъде.
жерка мн. жерки, ж.
1. Остар. Воденица.
2. Стомах на птица, воденичка.
3. Пренебр. Слаба и суха, лоша жена. Знаеш ли каква жерка е тя.
жерминал (фр. jerminal от лат. germen, -inis 'кълн')
Ист. Седмият месец на френския революционен календар - от 21 март до 19 април.
жертва мн. жертви, ж.
1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. Принасям жертва.
2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. Жертва на наводнението. Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола.
3. Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва. Науката иска жертви.
жертвам жертваш, несв.; какво/кого.
Доброволно се лишавам от нещо ценно заради някого или нещо. Жертвам здравето си. Жертвам живота си.
— жертвам се. Давам доброволно живота си или нещо много ценно. Жертва се за свободата. Жертва се за децата си.
жертвен жертвена, жертвено, мн. жертвени, прил.
Който е определен за жертва или е свързан с жертвоприношение. Жертвено агне. Жертвена клада.
жертвеник мн. жертвеници, (два) жертвеника, м.
В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви.
жертвоготовен жертвоготовна, жертвоготовно, мн. жертвоготовни, прил.
Който е готов да прави жертва (в 3 знач.).
// същ. жертвоготовност, жертвоготовността.
жертвоприношение мн. жертвоприношения, ср.
Принасяне на жертва.
жертвувам жертвуваш, несв.
Жертвам.
жест жестът, жеста, мн. жестове, (два) жеста, м.
1. Движение, най-често на ръцете, с което се придава по-голяма изразителност на речта или се изразява чувство, желание и под.; изразително движение, най-вече на ръцете.
2. Прен. Великодушна или красива постъпка; щедро дарение. Направи голям жест за мене.
жестикулация само ед.
Жестикулиране.
жестикулирам жестикулираш, несв. и св.
Правя жестове с ръце при говорене. Жестикулирам оживено, усилено.
// същ. жестикулиране. ср.
жесток жестока, жестоко, мн. жестоки, прил.
1. Който не проявява или не притежава милост, жалост, състрадание; безпощаден, безчовечен. Много е жесток, може да убие човек.
2. Който съдържа или изразява безпощадност, отсъствие на милост, безчовечност. Жестока постъпка. Жесток удар. Жесток терор. Жесток поглед.
// нареч. жестоко.
жестоко нареч.
1. С жестокост, без милост.
2. Изключително, силно, във висока степен. Излъгах се жестоко.
3. Жарг. Много хубаво; страхотно, върховно. Свирят жестоко!
жестокост жестокостта, мн. жестокости, ж.
1. Само ед. Качество на жесток; безпощадност, безчовечност.
2. Множество, поредица от жестоки постъпки, насилия, често при потушаване на въоръжена борба. Жестокостите на турците след Априлското въстание.
жестокосърдечен жестокосърдечна, жестокосърдечно, мн. жестокосърдечни, прил.
Който е с жестоко сърце; безмилостен, безчовечен.
жетва само ед.
Жътва.
жетвар жетварят, жетваря, мн. жетвари, м.
Жътвар.
жетварка мн. жетварки, ж.
Жътварка.
жетварски жетварска, жетварско, мн. жетварски, прил.
Жътварски.
жетвен жетвена, жетвено, мн. жетвени, прил.
Жътвен.
жетон мн. жетони, (два) жетона, м.
Кръгла или четвъртита плочка от метал или пластмаса, която се разменя вместо пари при хазарт: служи за задвижване на автомат, за безкасово плащане или символизира право на нещо. Жетонът отговаря на 100 лева. Получихте ли си жетоните за храна?
// прил. жетонен, жетонна, жетонно. мн. жетонни.
жив жива, живо, мн. живи. прил.
1. Който живее, обладава живот, не мъртъв. След злополуката остана жив. Живи цветя.
2. Който се отнася към животинския или растителния свят; органичен. Жива природа. Живи организми.
3. Който се състои от живи организми. Жив плет. Жива стена.
4. Прен. Жизнен, пъргав, подвижен; енергичен, деен. Живо дете. Жив ум. Жив поглед.
5. Прен. Ярък. силен. Жив спомен. Жив разказ.
6. Истински, действителен. Жив живот. Запознах се с един жив американец.
• Жива вода. В приказките — вода, която съживява мъртви
• Жив език. Език, който се говори, не мъртъв.
• Живо тегло. Тегло на животно за клане, докато е живо.
• Няма жива душа. Няма никого, пусто е.
• Жива верига. Много хора, хванати за ръце.
• Да си жив и здрав. Пожелание за здраве.
живак само ед.
1. Химически елемент — сребристобял течен метал, който се прилага за направа на термометри и др. уреди.
2. Прен. Много подвижен, пъргав човек. Голям живак е това дете, не се спира.
живачен живачна, живачно, мн. живачни, прил.
Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне.
живвам живваш, несв. и живна, св.
1. За живо същество — отново се изпълвам с жизненост, физически сили и бодрост след състояние на отпадналост, боледуване и под.
2. Прен. За град. село, място и под. — изпълвам се с глъч, шум от хора. с живот и веселост. Къщата живна от смеха на децата.
живеница само ед. Диал.
1. Туберкулозно заболяване на лимфните жлези по шията; скрофули.
2. Изобщо тежка болест.
3. Рана, която не заздравява.
живец само ед.
1. Диал. Пулс.
2. Прен. Импулс, подтик, определящ и движещ действия или дейност.
живец мн. живци, (два) живеца, м.
Диал. Месото под нокътя или кожичката около него.
живея живееш, мин. св. живях, мин. прич. живял, несв.
1. Съществувам като жив организъм. Човек се ражда, живее, умира. Той живя 80 години.
2. Съществувам, прекарвам живота си по някакъв начин. Живея разкошно. Живея в самота. Живея добре. Млад съм, но не съм живял.
3. С какво/от какво. Прехранвам се, препитавам се. Живея с една заплата.
4. Прекарвам съществуването си; обитавам. Живея на село. Живея в къща. Живея на хотел. Живея в центъра на града.
5. С кого. Съществувам съвместно. Живея с родителите си.
6. С кого. Намирам се в полови или семейни отно- шения. Живях е него 2 години.
7. Намирам се в някакъв вид добри или лоши отношения; разбираме се, погаждаме се. Добре живеем със съседите си. Със снаха си не живеят добре.
8. За растения — виреят, за животни — могат да съществуват. Това дърво не може да живее на север. Това животно живее при топъл климат.
9. Целият съм обладан от чувство, мисъл, спомени и под.
живина мн. живини. ж.
Живо същество, животно.
живина нареч.
• На живина. Разг. Приживе.
живителен живителна, живително, мн. живителни, прил.
Който съживява, укрепва, ободрява. Живителна влага. Живителен въздух.
живна живнеш, мин. св. живнах, мин. прич. живнал. св.
— вж. живвам.
живо нареч.
1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо.
2. Като заповед - бързо. Вървете по-живо!
3. Ярко, ясно; образно. Представям си живо. Разказвам живо.
• На живо. Пряко, непосредствено.
• По живо по здраво. Разг. Благополучно. Иди си по живо по здраво.
живовляк само ед.
Тревисто растение с изпъкнали жилки по стъблото и листата, някои видове на което са лечебни.
живодер мн. живодери, м.
Безмилостен, жесток човек; кожодер, грабител.
живопис живописта, само ед., ж.
1. Вид изобразително изкуство, при което се използват бои.
2. Произведения на това изкуство.
живописен живописна, живописно, мн. живописни, прил.
1. Който е свързан с живопис.
2. Който съдържа ярки цветове. Живописна носия. Живописна местност.
3. Прен. Който е жив, образен. Живописен разказ.
// същ. живописност, живописността, ж.
живописец мн. живописци, м.
Художник, който твори живопис.
живороден живородена, живородено, мн. живородени, прил.
Който е роден жив.
живороден живородна, живородно, мн. живородни, прил.
Спец. За животно — на който зародишът се развива в майката.
живост живостта, само ед., ж.
Подвижност, пъргавина, бодрост; изразителност. Живост на движенията. Живост на погледа.
живот само ед.
1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие. Произход на живота.
2. Физиологическо съществуване на живите организми. Животът му е в опасност.
3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта. Животът ми досега беше хубав. Има дълъг живот.
4. Прен. Съществуване или време на съществуване на нещо; трайност. Животът на една картина. Животът на една кола. Тази метална част има дълъг живот.
5. Дейност на човека в определена област. Духовен живот. Политически живот. Семеен живот. Начин на живот. Заседнал живот. Светски живот.
6. Реалният свят на човека. Приложение в живота. Животът ще го научи. Сблъсквам се е живота.
7. Прен. Оживление; проява на деятелност, дейност. Къщата се изпълни е живот. Отдавна в сградата нямаше живот.
• Да е живот и здраве. Да сме живи и здрави.
• Борба на живот и смърт. Ожесточена борба.
• До живот. Докато съм жив.
• Вземам живота (на някого). Убивам.
животворен животворна, животворно, мн. животворни, прил.
Който дава живот, сили, жизненост. Животворен въздух. Животворно действие.
животинка мн. животинки, ж.
Малко или мило, скъпо животно.
животински животинска, животинско, мн. животински, прил.
1. Който произлиза или се получава от животно. Животинска мазнина. Животински тор.
2. Който принадлежи на животно. Животински зъби.
3. Който е присъщ на животно — груб, неконтролиран от съзнанието; нечовешки. Животински апетит. Животински страх.
животинче мн. животинчета, ср.
Животинка.
животно мн. животни, ср.
1. Представител на една от формите на органичния свят, не растение. Висши животни. Тревопасни животни.
2. Живо същество, но не човек. Обичам животните.
3. Прен. Груб човек, който не може да контролира инстинктите си.
• Безгръбначно животно. Раболепен човек, човек без достойнство.
животновъд мн. животновъди, м.
1. Истор. Гледач на селскостопански животни в държавно или кооперативно стопанство.
2. Спец. Специалист по животновъдство.
животновъден животновъдна, животновъдно, мн. животновъдни, прил.
Който е свързан с животновъдство.
животновъдка мн. животновъдки, ж.
Жена животновъд.
животновъдски животновъдска, животновъдско, мн. животновъдски, прил.
Който се отнася до животновъд.
животновъдство само ед.
1. Отрасъл на селското стопанство, който се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански животни.
2. Науката за този отрасъл.
животоописание мн. животоописания, ср.
Животопис.
животопис животописта, само ед., ж.
Описание на живота на някого, биография.
// прил. животописен, животописна, животописно, мн. животописни.
животописец мн. животописци, м.
Автор на животопис, биограф.
животрептящ животрептяща, животрептящо, мн. животрептящи, прил.
Важен за момента, злободневен. Животрептящ въпрос.
животувам животуваш, несв.
Прекарвам живота си бедно, без духовни интереси и развлечения, само с най-необходимото.
живуркам живуркаш, несв.
Водя беден на идеали и духовни интереси еснафски живот.
жига само ед.
Стар народен английски танц с бързо темпо.
жигльор мн. жигльори, (два) жигльора, м.
Спец. Отвор, тръбичка, която пропуска точно определено количество гориво в карбуратора.
жиго само ед.
Вид ястие — печен овчи бут.
жиголо мн. жигола, ср.
Любовник, обикн. на по-възрастна от него жена, срещу заплащане или издръжка.
жигосам жигосаш, св.
— вж. жигосвам.
жигосвам жигосваш, несв. и жигосам, св.
1. Кого. Изгарям с нажежено желязо кожата на човек за наказание или на животно за белязване.
2. Прен. Кого/какво. Порицавам, заклеймявам.
жид жидът, жида, мн. жидове, м.
1. Остар. Евреин.
2. Пренебр. Предател.
жизнелюбие само ед.
Любов към живота.
жизнен жизнена, жизнено, мн. жизнени, прил.
1. Който поддържа живота. Жизнен сок. Жизнени процеси.
2. Който се отнася до живота; житейски. Жизнен въпрос. Жизнен опит. Жизнено равнище.
3. Който е изпълнен с живот, с енергия. Жизнен човек. Жизнено тяло.
// същ. жизненост, жизнеността, ж.
жизнерадостен жизнерадостна, жизнерадостно, мн. жизнерадостни, прил.
Който се радва на живота; бодър, весел.
жизнеспособен жизнеспособна, жизнеспособно, мн. жизнеспособни, прил.
Който е способен да живее, да съществува и да се развива.
жила мн. жили, ж.
1. Разг. Кръвоносен съд. Гореща кръв тече в жилите му. Изпъкнала жила.
2. Разг. Сухожилие. Вратни жили.
3. Разг. Разклонение от корените на растение. Дървото имаше дебели жили.
4. Ивица от минерал, руда и др. в природно състояние. Златна жила. Откриха мраморна жила.
жилав жилава, жилаво, мн. жилави, прил.
1. Който се огъва или разтегля, без да се къса или чупи. Жилава пръчка. Жилаво стъбло.
2. За месо — което не може да се свари или да се дъвче.
3. За глина, кал и под. — лепкав.
4. За човек или животно — здрав, силен, издръжлив. Жилав кон. Жилави ръце.
5. Прен. За характер — упорит, твърд. Жилав народ.
// същ. жилавина, ж.
// същ. жилавост, жилавостта, ж.
жилвам жилваш, несв. и жилна, св.
Жиля кратко, веднъж или няколко пъти по веднъж. Жилвам с коприва.
жилест жилеста, жилесто, мн. жилести, прил.
1. Който е с изпъкнали жили (в 1 знач.). Жилести ръце.
2. Който е с много жили (в 3 знач.) или жилки. Жилесто дърво. Жилести листа.
жилетка мн. жилетки, ж.
1. Къса до кръста мъжка дреха, ушита от плат, обикн. без яка, без ръкави, която се носи под сако.
2. Плетена къса мъжка или женска дреха с ръкави и закопчаване отпред.
жилище мн. жилища, ср.
1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. Строя си жилище.
2. Място, пригодено за живеене. Правя жилище за кравата.
• Вечно жилище. Гроб.
жилищен жилищна, жилищно, мн. жилищни, прил.
1. Който е предназначен за жилище. Жилищен блок.
2. Който се отнася до жилище. Жилищно строителство.
• Жилищен комплекс. Градски район, застроен с жилищни блокове, оформен самостоятелно в архитектурно и комуникационно отношение.
жилка мн. жилки, ж.
1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата.
2. Обикн. мн. Удебелени ивици по листата или стъблото на растение.
3. Обикн. мн. Пластове или ивици от едно вещество, пръснати в друго, или от същото вещество, но с друг цвят — в мрамор, дървесина и под.
4. Разг. Корени на растение.
5. Разг. Прен. Склонност, предразположение към нещо. Поетична жилка.
6. Разг. Прен. Род, произход, корен. Имам хайдушка жилка.
7. Прен. Разг. Привкус. Виното има кисела жилка.
жилкуване само ед.
Спец. Начин на подреждане на жилките на листата.
жилна жилнеш, мин. св. жилнах, мин. прич. жилнал, св.
— вж. жилвам.
жило мн. жила, ср.
1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жило.
2. Умъртвена гнойна тъкан в центъра на цирей.
3. Прен. Част на машина или уред, наподобяваща такъв заострен орган.
жиля жилиш, мин. св. жилих, мин. прич. жилил, несв.
1. Бода с жило.
2. За коприва — причинявам парене, сърбене, зачервяване. Копривата жили.
жирант вж. джирант.
жират вж. джират.
жираф мн. жирафи, (два) жирафа, м.
Африканско преживно животно с петниста окраска, с много дълга шия и дълги крака, което бяга много бързо.
жирафа мн. жирафи, ж.
Жираф.
жиронда (фр. Gironde)
Ист. Политическа партия на едрата буржоазия през Френската буржоазна революция, образувана около депутати от областта Жиронда.
// същ. жирондинец.
жироскоп (фр. gyroscope по гр. gyros 'кръг' + -скоп)
Техн. Уред с различна форма и една опорна точка, около която извършва произволни движения, използван при автоматично управление на самолети, ракети, кораби, подводници и др.
// прил. жироскопен.
житар житарят, житаря, мн. житари, м.
Търговец на зърнени храни.
// прил. житарски, житарска. житарско, мн. житарски.
житар житарът, житара, мн. житари, (два) житара, м.
Твърдокрило насекомо, опасен вредител по житните култури, разпространено у нас.
житейски житейска, житейско, мн. житейски, прил.
Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос.
жител жителят, жителя, мн. жители, м.
1. Лице, което живее постоянно в една страна, в едно населено място, един квартал и под. Колко жители има България? Жителите на града.
2. Обитател на къща, блок и др.
3. Лице, административно регистрирано в град или село. Жител съм на Русе.
// прил. жителски, жителска, жителско, мн. жителски.
жителка мн. жителки, ж.
Жена жител.
жителство само ед.
1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство.
2. Живеене. Жителството ми тук е истински подвиг.
житен житна, житно, мн. житни, прил.
Който е свързан с жито. Житен клас. Житна реколта.
• Житни култури. Растения като жито, ръж, ечемик.
• Житен бегач. Твърдокрило насекомо, вредител по житните култури.
житен житена, житено, мн. житени, прил.
Който е направен от жито. Житена питка. Житено брашно.
житие мн. жития и житиета, ср.
1. Разказ за живота на светец. Житието на св. Петка.
2. Биография. Разказах му моето житие.
• Житие-битие. Начин на живот; биография.
житиен житийна, житийно, мн. житийни, прил.
Който е свързан с житие (в 1 знач.). Житийна литература.
житница мн. житници, ж.
1. Хамбар.
2. Област, в която се произвежда много пшеница.
жито мн. жита, ср.
1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение. Ще пожънем житото навреме.
2. Само мн. Обширни площи, засети с това растение. Пред нас са блеснали житата.
3. Само ед. Сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред.
жиу-жицу вж. джиу-джицу.
жица мн. жици, ж.
1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички.
2. Кабел.
3. Разг. Нишка от вълна, коприна и под. Предеше тънки жици.
4. Разг. Струна на музикален инструмент.
// прил. жичен, жична, жично, мн. жични.
// същ. умал. жичка, мн. жички, ж. Жички на лампата.
жлеб жлебът, жлеба, мн. жлебове, (два) жлеба, м.
Дълга, тясна вдлъбнатина на предмет, в която обикн. влиза изпъкнала част на друг предмет. Дъските за паркет имат жлебове.
жлеза мн. жлези, ж.
Вътрешен орган у човека и животните, който изработва необходими за организма хормони, секрети или изхвърля вредни за организма вещества. Задстомашната жлеза отделя инсулин.
// прил. жлезен, жлезна, жлезно, мн. жлезни.
жлезист жлезиста, жлезисто, мн. жлезисти, прил.
1. За орган — по който има жлези.
2. Който отделя секрет подобно на жлеза. Жлезиста клетка.
жлътвам се жлътваш се, несв. и жлътна се, св.
1. Ставам жълт и започвам да се жълтея. Дюлите в градината се жлътнаха.
2. Жълтея се. Какво си се жлътнала с тази рокля!
жлътна се жлътнеш се, мин. св. жлътнах се, мин. прич. жлътнал се, св.
— вж. жлътвам се.
жлъч жлъчта, само ед., ж.
Силна ненавист, омраза, злоба, обикн. изразена с думи, с усмивка.
жлъчен жлъчна, жлъчно, мн. жлъчни, прил.
1. Който е свързан с жлъчка. Жлъчен мехур. Жлъчен пясък.
2. Който е изпълнен с жлъч; язвителен, злобен. Жлъчна критика.
жлъчка мн. жлъчки, ж.
1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка.
2. Жлъчен сок — горчив жълто-зелен секрет на черния дроб с важна роля за преработване на мазнините в организма.
3. Остар. Жлъч.
• Синя жлъчка. Цикория.
жлъчко- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване.
жлъчно- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен.
жмичка само ед.
Детската игра криеница.
жожоба (англ. jojoba)
Бот. Южноамерикански храст, от който се извлича масло с приложение в козметиката.
жокей жокеят, жокея, мн. жокеи, м.
1. Професионален ездач, обикн. при конни състезания.
2. Ездач на коне в цирка.
// прил. жокейски, жокейска, жокейско, мн. жокейски.
жокейка мн. жокейки, ж.
1. Жена жокей.
2. Шапка с козирка, която се носи обикн. от жокеите.
жонглирам жонглираш, несв. и св.; с какво.
1. Сръчно и ловко подхвърлям и ловя няколко предмета едновременно пред публика.
2. Прен. Изкусно боравя с думи, факти и под., за да прикрия нещо — истина, некомпетентност. Жонглирам е термини.
// същ. жонглиране, ср.
жонгльор мн. жонгльори, м.
1. Цирков артист, който се занимава с жонглиране.
2. Прен. Човек, който изкусно борави с думи, факти и под., за да прикрие нещо.
// прил. жонгльорски, жонгльорска, жонгльорско, мн. жонгльорски.
жонгльорка мн. жонгльорки, ж.
Жена жонгльор.
жонгльорствам жонгльорстваш, несв.: какво.
Жонглирам (във 2 знач.).
жоржет само ед.
Тънък, лек плат от вълна, памук или коприна с грапава повърхност.
// прил. жоржетен, жоржетена, жоржетено, мн. жоржетени.
жребец мн. жребци, (два) жребеца, м.
1. Породист кон за разплод. Купиха жребци от скъпа порода.
2. Буен млад кон за езда. Възседна белия си жребец.
3. Прен. Буен млад мъж.
жребий жребият, жребия, мн. жребии, (два) жребия, м.
1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спор, при разпределяне на нещо, за някакво право или задължение; този начин за разпределяне на нещо или избиране на някого. За двете крила на къщата хвърляхме жребий. Наградите се разпределят чрез жребий.
2. Прен. Само ед. Съдба, участ. Жесток жребий.
жребица мн. жребици, ж.
Млада кобила.
жребна мн. жребни, прил.
Само за кобила — която е бременна.
жребче мн. жребчета, ср.
Малкото на кобила.
жребя се жребиш се, мин. св. жребих се, мин. прич. жребил се, несв.
Само за кобила — раждам конче.
жрец жрецът, жреца, мн. жреци, м.
1. В езическите религии — свещенослужител. Жрецът изричаше заклинания.
2. Прен. Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител. Жрец на изкуството.
// прил. жречески, жреческа, жреческо, мн. жречески.
жрица мн. жрици, ж.
Жена жрец.
жужа жужиш, мин. св. жужах, мин. прич. жужал, несв.
1. За насекомо — при летене издавам с крила характерен шум; бръмча. Пчелите жужаха весело.
2. Прен. За машина, уред, множество от хора — издавам монотонен звук при движение, говор; бръмча. Залата жужеше недоволна.
жужукам жужукаш, несв.
Жужа.
жулвам жулваш, несв. и жулна, св.
1. Жуля леко, един път.
2. Удрям, шибам. Жулна коня с камшика.
жулна жулнеш, мин. св. жулнах, мин. прич. жулнал, св.
— вж. жулвам.
жуля жулиш, мин. св. жулих, мин. прич. жулил, несв.
1. Какво. Трия, претривам кожа или друга повърхност. Ремъкът жули шията на коня.
2. Какво. Търкам силно някаква повърхност обикн. за изчистване от нещо. Жуля тенджера.
3. Кого/какво. За груба тъкан — протрива, боде. Пуловерът ме жули.
4. Кого/какво. Удрям, шибам силно и рязко с пръчка и под.
5. Кого/какво. За вятър, обикн. студен — пронизвам, шибам остро.
6. Прен. Кого. Критикувам остро.
7. Кого/какво. За слънце — припичам силно, изгарям.
8. За стрелба с огнестрелно оръжие — давам гъсти откоси.
9. Бруля с прът (орех и под.).
10. Пия или ям нещо много, ожесточено. Жуля ракия.
жумерка мн. жумерки, ж. Диал.
1. Обикн. мн. Малки препържени парченца, останали след топене на свинска мас; пръжки.
2. Прен. Ирон. Слаб, съсухрен и дребен мъж или жена.
жумя жумиш, мин. св. жумях, мин. прич. жумял, несв.
1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина.
2. Стоя със затворени очи. Жумях цял час, но не можах да заспя.
3. Прен. За лампа и под. — издавам слаба светлина.
жупан мн. жупани, м. Истор.
Административен управител на териториално обединение у южните славяни в историческото минало.
жупан (укр. жупан)
Мъжка дълга връхна дреха у украинците и поляците.
жупел само ед.
Остар. Сяра.
• Сипя огън и жупел.
1. Излъчвам силна горещина. Слънцето сипе огън и жупел.
2. Остро, яростно критикувам, нападам някого.
жур журът, жура, мн. журове, (два) жура, м.
Дневно събиране и увеселение в частен дом. В петък ще има жур у Иванова.
жури мн. журита, ср.
1. Комисия от специалисти, която оценява участниците и определя първенците в състезания, конкурси и под.
2. Спец. Заклети съдии, които са избрани да кажат под клетва истината за даден процес.
журнал мн. журнали, (два) журнала, м.
1. Модно списание — за облекло, мебели и под.
2. Книга за вписване на ежедневната входяща и изходяща преписка или с друго подобно предназначение.
// прил. журнален, журнална, журнално, мн. журнални.
журналист мн. журналисти, м.
Лице, което професионално се занимава с журналистика.
журналистика само ед.
1. Литературна публицистична дейност във вестник, списание, радио, телевизия и телеграфна агенция.
2. Специалност във висше учебно заведение, в която се изучава тази дейност. Студент по журналистика.
журналистичен журналистична, журналистично, мн. журналистични, прил.
Който се отнася до журналист; журналистически. Журналистичен талант.
журналистически журналистическа, журналистическо, мн. журналистически, прил.
Който се отнася до журналист и журналистика. Журналистическо проучване.
журналистка мн. журналистки, ж.
Жена журналист.
журча журчиш, мин. св. журчах, мин. прич. журчал, несв.
За насекоми — жужа.
жълт жълта, жълто, мн. жълти, прил.
Който има цвят на злато или вътрешност на яйце. Жълти цветя.
• Жълт печат. Печат с булевардно, сензационно съдържание.
• Жълта раса. Монголоидна раса.
• Имам жълто около устата. Още съм много млад, неопитен.
жълтеникав жълтеникава, жълтеникаво, мн. жълтеникави, прил.
Който напомня жълт; възжълт, с жълт оттенък. Жълтеникава коса.
жълтеница само ед.
Болест на черния дроб, придружена с пожълтяване на кожата и лигавиците; хепатит.
// прил. жълтеничав, жълтеничава. жълтеничаво, мн. жълтеничави.
жълтея жълтееш, мин. св. жълтях, мин. прич. жълтял, несв.
1. Постепенно ставам жълт; пожълтявам. Листата вече жълтееха.
2. Жълтея се. Жълтеят минзухари.
жълтея се жълтееш се, мин. св. жълтях се, мин. прич. жълтял се, несв.
Откроявам се с жълтия си цвят, виждам се като жълт. В тъмнината се жълтееха нивите.
жълтина само ед.
1. Качество на жълт.
2. Диал. Жълтък на яйце.
жълтица мн. жълтици, ж.
Златна монета. Наниз от жълтици.
жълто- Първа съставна част на сложни думи със значение жълт, напр. жълто-зелен, жълто-бял.
жълто-зелен жълто-зелена, жълто-зелено, мн. жълто-зелени, прил.
С цвят между жълт и зелен. Жълто-зелени листа.
жълто-червен жълто-червена, жълто-червено, мн. жълто-червени, прил.
Който е жълт с червен оттенък. Жълто-червен пламък.
жълтурка мн. жълтурки, ж.
Малка жълта пойна птица.
жълтурче мн. жълтурчета, ср.
Вид тревисто растение от семейство лютикови с малки листа и дребни жълти цветове. Ливадата беше осеяна с жълтурчета.
жълтък мн. жълтъци, (два) жълтъка, м.
Гъсто жълто вещество, представляващо вътрешната част на птиче яйце.
// прил. жълтъчен, жълтъче-на, жълтъчено, мн. жълтъчени.
жълъд мн. жълъди, (два) жълъда, м.
Плод на дъб.
жъна жънеш, мин. св. жънах, мин. прич. жънал, несв.
1. Какво, с какво. Режа със сърп или машина над корена стъблата на узрели житни култури за прибиране на зърното. Цяла нощ жънат комбайните.
2. Прен. Получавам, печеля. Жъна успехи. Жъна симпатии.
жътва само ед.
1. Жънене. Жътвата ще започне скоро.
2. Времето, когато се жъне. Родена съм по жътва.
3. Реколта. Богата жътва. Слаба жътва.
4. Прен. Успехи или пари, добити от труд; времето на добиването им. Сега е жътвата от труда ни.
жътвар жътварят, жътваря, мн. жътвари, м.
Мъж, който жъне.
жътвар жътварът, жътвара, мн. жътвари, (два) жътвара, м.
Ципокрило насекомо, което се появява по жътва и в най-горещото време на деня издава силни пронизителни звуци.
жътварка мн. жътварки, ж.
Жена, която жъне.
жътварка мн. жътварки, ж.
Машина, която жъне.
жътварски жътварска, жътварско, мн. жътварски, прил.
Който е свързан с жътвар, и жътварка. Жътварски песни.
жътвен жътвена, жътвено, мн. жътвени, прил.
Който се отнася до жътва. Жътвен сезон.