Дума Описание
у междум. 1. За изразяване на учудване. У, защо си станала толкова рано? Уу, колко много пари! 2. За изразяване на недоволство. Уу, какво лошо време! 3. Винаги удължено. За изразяване на присмех, подигравка, предизвикателство. Ууу! Вижте какви дрехи си е облякъл!
у предлог. 1. За означаване на близост (при насочено движение или покой) до лица, изразени със същ. собствени, нарицателни, или заместени с местоимения. Отивам у Петър. Живея у тях. Той е у сестра си на гости. 2. За означаване на качество или принадлежност на лице. Този израз го срещнах и у Вазов (= в произведенията на Вазов). 3. За означаване на определено множество от живи същества, за които е характерен посоченият признак; сред. И у животните се среща тази човешка черта.
у- представка. В състава на глаголи със следните значения: 1. Насоченост на действието към вътрешността на обекта до получаване на резултат, напр. ужилвам, упоявам, ухапвам. 2. Обектът на действието получава квалификацията, означена с мотивиращото прилагателно, напр. уголемявам, удължавам, улеснявам, умилявам, усмирявам. 3. Действието на мотивиращия глагол е доведено до завършеност, напр. удушавам, увреждам, угасявам, уронвам, учудвам.
убеден убедена, убедено, мн. убедени, прил. 1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право. 2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи. Убеден демократ. Убеден комунист. // нареч. убедено. // същ. убеденост, убедеността, ж.
убедителен убедителна, убедително, мн. убедителни, прил. Който е в състояние да убеждава, да доказва. Убедителен отговор. Убедителен глас. Убедителни думи. // нареч. убедително. // същ. убедителност, убедителността, ж.
убедя убедиш, мин. св. убедих, мин. прич. убедил, св. — вж. убеждавам.
убеждавам убеждаваш, несв. и убедя, св.; кого, в какво. Карам да повярва в нешо, да се съгласи с мене; увещавам, скланям. Убедих я в правилността на моето решение. Убедих я да тръгне утре. — убеждавам се/убеди се. Започвам да вярвам в правилността на нещо; осъзнавам, съгласявам се с нещо, за което ме увещават. Убедих се, че ме е лъгал през цялото време.
убеждение мн. убеждения, ср. 1. Впечатление, мнение; съзнание, увереност. Останах с убеждение, че работата не ти харесва. Моето убеждение е, че тя ще продължи да учи. 2. Обикн. мн. Възгледи, идеи, разбирания. Политически убеждения. Леви убеждения.
убежище мн. убежища, ср. 1. Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания 2. Специално направено скривалище за военно време или при аварии. • Политическо убежище. Приемане и закрила в чужда държава преследвано по политически причини в страната си лице. Получавам политическо убежище.
убивам убиваш, несв. и убия, св.; кого/какво. 1. Отнемам живота, умъртвявам. Убивам заек. Убиха го на фронта. Убивам с пистолет. 2. Прен. Отчайвам, обезкуражавам, сломявам. Последният неуспех я уби. Престъплението на сина му го уби. 3. Прен. Унищожавам, премахвам, потискам. Изневярата му уби любовта . Тази присъда убива бъдещето му. - убивам се/убия се. 1. Убивам себе си. 2. Прен. Изтощавам се, съсипвам се от непосилна работа, път и др. • Убивам/убия времето си. Запълвам времето си с нещо.
убивам убиваш, несв. и убия, св. 1. Причинявам болка заради твърдост, теснота. Обувките ме убиват. Твърдият под ме убива. 2. За градушка — очуквам, увреждам насаждения, плодове и др. // прил. убит, убита, убито, мн. убити.
убиец мн. убийци, м. 1. Човек, който е убил друг човек. 2. Човек, който с поведението си е причинил смърт на друг човек.
убийствен убийствена, убийствено, мн. убийствени, прил. 1. Който води до смърт. Убийствени схватка. 2. Който унищожава, съсипва физически или психически. Убийствен студ. Убийствена горещина. Убийствена мъка. // нареч. убийствено.
убийство мн. убийства, ср. Отнемане живота на човек. Обвинен в убийство. Направил е две убийства.
убит убита, убито, мн. убити, прил. 1. На който е отнет насилствено животът. В тоя бой има много убити българи. Убит от засада. 2. Прен. Който е смазан физически (от работа, път и др.). 3. Прен. Който е сломен, отчаян. Убит от грижи. 4. Прен. За цвят — който е тъмен, мрачен.
убия убиеш, мин. св. убих, мин. прич. убил, св. — вж. убивам.
убог убога, убого, мн. убоги, прил. 1. Много беден, мизерен, жалък. Убог човек. Убога къща. 2. Прен. Беден на съдържание, фантазия; нищожен, посредствен. Убого писание. Убоги произведения. // същ. убогост, убогостта, ж.
убода убодеш, мин. св. убодох, мин. прич. убол, св. — вж. убождам.
убождам убождаш, несв. и убода, св. 1. Какво кого. Бода един път или няколко пъти по един път; бодвам. Убодох си пръста с игла. 2. Прен. Кого. Жегвам, засягам остро с думи, с поглед. — убождам се/убода се. 1. Бодвам себе си. 2. Прен. Разг. Не случвам, не улучвам, обикн. със съпруг, съпруга, изпащам от нещо. Убодохме се (на голям трън) с тая снаха.
уборка мн. уборки, ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор.
убягам убягаш, св. Убягна.
убягвам убягваш, несв. и убягна, св. 1. От какво. Спасявам се (с бягане или с хитрост, с умение). Убягнах от наказанието. Убягнаха от куршумите. 2. Прен. Оставам незабелязан, изплъзвам се, губя се. Скри се в тълпата и убягна от погледа и. Убягва от ръката на закона. — убягна ми (ти, му, и, ни, ви, им)/убегне ми. Изплъзва ми се; изтървавам, изпускам. Убегна ми добрата заплата. Женитбата няма да ти убегне, има време.
убягна убегнеш, мин. св. убягнах, мин. прич. убягнал, св. — вж. убягвам.
уважа уважиш, мин. св. уважих, мин. прич. уважил, св. — вж. уважавам.
уважавам уважаваш, несв. и уважа, св. 1. Кого/ какво. Изпитвам чувство на уважение; почитам, ценя. Уважавам родителите си. Уважавам дълбоко. 2. Кого/какво. Засвидетелствам почит, проявявам жест на уважение, зачитане. Уважихме го да го поканим. Уважихме я, ходихме да я почерпим. 3. Какво. Спазвам, почитам (ред, закони). Цял живот съм уважавал реда. 4. Какво. За молба, искане — удовлетворявам, вземам под внимание. — уважавам се/уважа се. Изпитвам уважение към себе си, ценя собственото си достойнство.
уважаем уважаема, уважаемо, мн. уважаеми, прил. Който е уважаван, почитаем, авторитетен (обикн. в обръщение). Обръщам се към уважаемата публика. Уважаеми колеги!
уважение само ед. 1. Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата. Изпитвам дълбоко уважение към него. Храня уважение. Показвам уважението си. Печеля уважението на всички. 2. Почит и спазване на закони, ред.
уважителен уважителна, уважително, мн. уважителни, прил. 1. Който може да бъде признат; законен, извинителен. Отсъства по уважителни причини. 2. Разг. Който уважава другите. Тя е много уважителна към възрастните.
увардвам увардваш, несв. и увардя, св.; кого/ какво. Успявам да запазя, предпазя; опазвам, предпазвам. Увардих я от лоши приятели. Увардвам от крадци. — увардвам се/увардя се. Успявам да се запазя, предпазя; спасявам се. Увардвам се от лоши мисли и чувства. Увардих се здрава и читава. // прил. уварден, увардено, увардено, мн. увардени.
увардя увардиш, мин. св. увардих, мин. прич. увардил, св. — вж. увардвам.
уведомителен уведомителна, уведомително, мн. уведомителни, прил. Който е предназначен да осведоми, да предупреди (обикн. за документ). Уведомителен протокол.
уведомление мн. уведомления, ср. Известие, съобщение, предизвестие. Получавам уведомление. Изпращам уведомление.
уведомя уведомиш, мин. св. уведомих, мин. прич. уведомил, св. — вж. уведомявам.
уведомявам уведомяваш, несв. и уведомя, св.; кого, за какво. Известявам, съобщавам, осведомявам, сигнализирам, осветлявам. Уведомявам учреждението за предстоящата проверка. Уведомявам гражданите за хода на изборите. Уведомява директора за настроението на работниците. — уведомявам се/уведомя се. Получавам сведения, съобщения; узнавам. Уведомих се в училище за оценките на сина си.
увековеча увековечиш, мин. св. увековечих, мин. прич. увековечил, св. — вж. увековечавам.
увековечавам увековечаваш, несв. и увековеча, св.; какво/кого. Правя вечен; обезсмъртявам, прославям. Това откритие е увековечило името му. Картината увековечава подвига на нашите войници. — увековечавам се/увековеча се. Правя сам себе си вечен, безсмъртен, незабравим. С това стихотворение поетът се е увековечил. // същ. увековечава не, ср.
увелича увеличиш, мин. св. увеличих, мин. прич. увеличил, св. — вж. увеличавам.
увеличавам увеличаваш, несв. и увелича, св.; какво/кого. Правя да стане по-голям по обем, по брой, по размери. Увеличавам числеността на армията. Увеличавам доставките на храна. Увеличавам заплатите. Увеличавам земята си. — увеличавам се/увелича се. Ставам по-голям по обем, по брой, по размер. Семейството се увеличи с още един член. Увеличи се разходът на ток. Увеличи се броят на студентите. // същ. увеличаване, ср.
увеличение мн. увеличения, ср. 1. Увеличаване. Няколко увеличения на цените. 2. Обем, размер и др., с които нещо нараства. Увеличението на заплатите е хиляда лева. Увеличение 20%.
увеличителен увеличителна, увеличително, мн. увеличителни, прил. Който увеличава. Увеличително стъкло.
увенчавам увенчаваш, несв. и увенчая, св. 1. Остар. Кого. Слагам венец на главата по случай победа, в знак на признателност. Увенчават войниците с цветя. 2. Прен. Какво. Стоя на върха; приключвам, представлявам връх, край на нещо. Вечни снегове увенчават върха. 3. Прен. Какво. Приключвам, представлявам щастлив, успешен край (на дълги усилия, борби, труд и др.). Блестящо представяне увенча големия и труд и безсъние. — увенчавам се/ увенчая се. Приключвам с щастлив, успешен край (за труд, усилия, борба и др.). Борбата се увенча с победа. // прил. увенчан, увенчана, увенчано, мн. увенчани.
увенчая увенчаеш, мин. св. увенчах, мин. прич. увенчал, св. — вж. увенчавам.
уверен уверена, уверено, мн. уверени, прил. 1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен. Уверен в добрия край. Уверен е, че ще успее. 2. Който съдържа и/или изразява вяра, сигурност, твърдост. Уверен глас. Уверени стъпки. Уверен поглед. // нареч. уверено. Вървя уверено. // същ. увереност, увереността, ж.
уверение мн. уверения, ср. 1. Увещание, убеждаване. Не вярвам в твоите уверения. Дадох му уверение, че ще бъда точен. 2. Документ, удостоверение, издаден от административна служба.
увертюра мн. увертюри, ж. 1. Спец. В музиката — оркестрово въведение към опера, оперета и др. 2. Спец. В музиката — самостоятелно симфонично произведение в една част. 3. Прен. Въведение към нещо по-сериозно. Тези събития се оказват увертюра към войната.
уверя увериш, мин. св. уверих, мин. прич. уверил, св. — вж. уверявам.
уверявам уверяваш, несв. и уверя, св.; кого. Карам някого да повярва в нещо; убеждавам, увещавам. Уверявам го в чувствата си. Увери я, че с тази рокля е най-хубава. — уверявам се/ уверя се. Започвам да вярвам в нещо; убеждавам се, ставам сигурен. Увери се, че той наистина е честен с нея. Уверих се, че има по-важни неща от изпитите.
увесвам увесваш, несв. и увеся, св.; какво. Отпускам да виси, да натежи, да се отпусне. Увесвам чувала на рамото си. — увесвам се/увеся се. Отпускам се на опора, увисвам. • Увесвам/ увеся нос/глава. Разг. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж.
увеселение мн. увеселения, ср. Събиране на хора за развлечение с танци, музика, забавни игри. Коледно увеселение.
увеселителен увеселителна, увеселително, мн. увеселителни, прил. Който е предназначен за увеселение. Увеселителен парк. Увеселително заведение.
увеся увесиш, мин. св. увесих, мин. прич. увесил, св. — вж. увесвам.
увехна увехнеш, мин. св. увехнах, мин. прич. увехнал, св. — вж. увяхвам.
увещавам увещаваш, несв. и увещая, св; кого. Уговарям, придумвам, убеждавам (да направи нещо). Увещавам я да се ожени за него. // същ. увещаване, ср.
увещание мн. увещания, ср. 1. Увещаване. 2. Доводи, мотиви за уговаряне, убеждаване. Не ми се слушат твоите увещания.
увещая увещаеш, мин. св. увещах, мин. прич. увещал, св. — вж. увещавам.
уви междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен.
увивам увиваш, несв. и увия, св.; какво/кого. Завивам, омотавам от всички страни; усуквам. Увивам врата си с шал. Увивам тялото си е палтото. Увивам пакета с хартия. Увивам раненото място с бинт. — увивам се/увия се. 1. Усуквам се, навивам се, завивам се. Змията се е увила около стъблото. 2. Прен. Разг. Около кого. Досаждам, подмазвам се с користна цел. Увива се около него за пари. Увива се, за да и остави имота си.
увивен увивна, увивно, мн. увивни, прил. За растение — който расте, като се увива около друго растение. Увивна растителност.
увирам увираш, несв. и увра, св.; какво. Разг. Завирам, въвирам, пъхам. Не увирай парите чак там, после няма да ги намериш! — увирам се/увра се. 1. Завирам се, пъхам се, вра се. 2. Натрапвам се, нахалствам.
увисвам увисваш, несв. и увисна, св. 1. Започвам да вися. Увисвам на клона на дървото. Увисва на бесилото. 2. Клюмвам, свеждам се надолу. Цветовете увисват в горещината. Главата му увисва на гърдите. 3. Надвесвам се силно през нещо. Увисвам на балкона. Увисвам на прозореца. 4. Прен. Заставам някъде, стоя дълго; натрапвам се, досаждам. Увиснал е пред вратата на директора от сутринта. • Увисвам/увисна на главата (на някого). Разг. 1. Натрапвам се, досаждам. 2. Натрапвам се за материална издръжка.
увисна увиснеш, мин. св. увиснах, мин. прич. увиснал, св. — вж. увисвам.
увия увиеш, мин. св. увиснах, мин. прич. увиснал. св. — вж. увисвам.
увия увиеш, мин. св. увих, мин. прич. увил, св. — вж. увивам.
увлека увлечеш, мин. св. увлякох, мин. прич. увлякъл, св. — вж. увличам.
увлекателен увлекателна, увлекателно, мн. увлекателни, прил. Който увлича; интересен, интригуващ. Увлекателна приказка. Увлекателен роман. // нареч. увлекателно. Разказвам увлекателно.
увлечен увлечена, увлечено, мн. увлечени, прил. 1. Пристрастен, погълнат от нещо. Увлечен по музиката. 2. Силно влюбен. Увлечен по нея. Увлечен от любовта си.
увлечение мн. увлечения, ср. 1. Обикновено кратковременна страст, въодушевление. Увлечение по религията. Младежки увлечения. 2. Обикновено краткотрайно влюбване. Склонен е на кратки увлечения. 3. Въодушевление, желание, ентусиазъм при извършване на нещо. Пиша с увлечение.
увличам увличаш, несв. и увлека, св. 1. Кого/какво. При движение, падане завличам, повличам. При падането си скалата увлича и други камъни. 2. Кого. Привличам към дейност. Увличат го в политиката. 3. Кого. Привличам, подмамвам, замесвам в нещо нередно. Увличат го в бизнеса с наркотици. 4. Кого. За дейност, игра, роман и др. — грабвам, очаровам, силно интригувам. 5. Кого. За мъж, жена — карам да се влюби, очаровам. Лесно увлича жените. — увличам се/увлека се. 1. Пристрастявам се, привързвам се, унасям се, прехласвам се. Увлече се по алкохола. Увличам се по лова. 2. Влюбвам се. Увлече се по женен мъж. 3. Прекалявам в нещо, забравям се, захласвам се. Увлича се в лъгането. Увлича се в приказки.
увод мн. уводи, (два) увода, м. Въведение, встъпителна част, предварителни обяснения към художествено или научно съчинение, на изложение и др. В увода са изложени причините за написване на съчинението. // прил. уводен, уводна, уводно, мн. уводни. Уводна лекция.
уволнение мн. уволнения, ср. 1. Освобождаване от длъжност, от работа; отстраняване. В завода предстоят уволнения. 2. Освобождаване на войници след изтичане на редовна военна служба.
уволнителен уволнителна, уволнително, мн. уволнителни, прил. Обикн. за документ — който е във връзка с уволнение. • Уволнителен билет. Остар. Документ за отбита военна служба.
уволня уволниш, мин. св. уволних, мин. прич. уволнил, св. — вж. уволнявам.
уволнявам уволняваш, несв. и уволня, св.; кого. 1. Отстранявам от длъжност, от работа. Уволнявам я от работа. 2. Освобождавам войник, запасняк след редовна военна служба, след запас, война. — уволнявам се/уволня се. Разг. За войник, запасняк и др. — освобождавам се след военна служба, война. Кога се уволняваш?
увоня увониш, мин. св. увоних, мин. прич. увонил, св. — вж. увонявам.
увонявам увоняваш, несв. и увоня, св.; какво/кого. Правя да вони, да смърди. Увони цялата къща с това зеле. — увонявам се/увоня се. Започвам да воня, насищам се със смрад.
увра увреш, мин. св. уврях, мин. прич. уврял, св. — вж. увирам.
увредя увредиш, мин. св. увредих, мин. прич. увредил, св. — вж. увреждам.
увреждам увреждаш, несв. и увредя, св.; какво. Причинявам вреда (на жив организъм или на повърхността на нещо). Алкохолът уврежда сърцето. Увреждам стъклото. Увредих вратичката на шкафа. Увредих емайла на печката.
увреждане мн. увреждания, ср. Повреда (на организма или външна). Колата има много увреждания.
увула мн. увули, ж. Спец. В анатомията - мъжец.
увуларен увуларна, увуларно, мн. увуларни, прил. Спец. В езикознанието — звук, който се произнася с участието на мъжеца.
увълча увълчиш, мин. св. увълчих, мин. прич. увълчил, св. — вж. увълчвам.
увълчвам увълчваш, несв. и увълча, св.; кого. Правя да стане алчен, озверен. Парите увълчват човека. — увълчвам се/увълча се. Ставам алчен, озверен.
увържа увържеш, мин. св. увързах, мин. прич. увързал, св. — вж. увързвам.
увързвам увързваш, несв. и увържа, св.; кого/какво. Връзвам от всички страни; усуквам с връв, въже. Увързали го целия и го ограбили. Пакетът е увързан здраво. // прил. увързан, увързана, увързано, мн. увързани.
увъртам увърташ, несв. и увъртя, св. Разг. 1. Какво. Увивам, усуквам, завъртам, замотавам. Увъртам въжето около ръцете му. 2. Прен. Не казвам направо, усуквам, шикалкавя. Изплюй камъчето, не увъртай. — увъртам се/ увъртя се. 1. Въртя се около някого, привличам вниманието, угоднича; досаждам. Увърта се около шефа. Увърта се около тях, за да научи нещо. 2. Прен. Притеснен съм, въртя се, не зная какво да направя (заради някаква нужда). Увъртам се за малко пари взаем.
увъртя увъртиш, мин. св. увъртях, мин. прич. увъртял, св. — вж. увъртам.
увяхвам увяхваш, несв. и увяхна, св. 1. За растение — изгубвам свежестта си, тургора си; клюм-вам, омеквам. Розите увяхват след няколко часа. 2. Прен. За човек — изгубвам свежестта си, повяхвам. Увяхна от болести. Кожата й е увяхнала. 3. Прен. Жарг. Не сполучвам с някакво искане, желание, молба, очакване.
угадя угадиш, мин. св. угадих, мин. прич. угадил, св. — вж. угаждам.
угаждам угаждаш, несв. и угадя, св. Разг. 1. Усещам, досещам се, долавям. Угаждах, че му се е случило нещо лошо. 2. Какво/кого. Чувствам, усещам, забелязвам. Не го угадих кога се е върнал. Не угаждам никакъв глад. - угаждам се/угадя се. 1. Чувствам се, имам усещания на юноша или девойка. 2. Чувствам се добре в определено отношение. Угади се с повече пари. Угадиха се в голям апартамент.
угаждам угаждаш, несв. и угодя, св. Разг. 1. На кого. Задоволявам всички искания, водя се по ума. Угаждам на жена си. Угаждам на децата си. 2. Услужвам, угоднича. Угаждам па началствата. — угаждам си/угодя си. Живея, както ми харесва, храня се, гледам се. Угаждам си на стомаха. • Угаждам си на ината. Водя се по собственото си упорство, не мога да го надвия.
угар угарта, само ед., ж. Изорана, но още незасята земя. Вървя през угарта.
угарка мн. угарки, ж. Краят на цигарата след изпушването и. Угасям угарката. Хвърлям угарката.
угасвам угасваш, несв. и угасна, св. 1. Преставам да светя, да горя; гасна. Огънят угасна. Светлината угасна. 2. Прен. Замирам, изчезвам, утихвам, умирам. Денят угасва. Старицата угасна.
угасна угаснеш, мин. св. угаснах, мин. прич. угаснал, св. — вж. угасвам.
угася угасиш, мин. св. угасих, мин. прич. угасил, св. — вж. угасявам.
угасявам угасяваш, несв. и угася, св. 1. Какво. Правя да не гори или/и да не свети. Угасявам свещта. Угасявам лампата. 2. Прен. Какво. Уталожвам, погасявам, потушавам. Този случай угаси любовта ми. Угасявам жаждата си.
угасям угасяш, несв. Угасявам.
углавен углавна, углавно, мн. углавни, прил. 1. Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние. 2. Който е извършил престъпление. Углавен престъпник.
угледен угледна, угледно, мн. угледни, прил. Разг. Който има приличен, стегнат вид; приятен на вид. Угледно момиче. //същ. угледност, угледността, ж.
угнетеност угнетеността, само ед., ж. Чувство и състояние на гнет, потиснатост. Угнетеност е обхванала всички хора.
угнетител угнетителят, угнетителя, мн. угнетители, мн. Мъчител, потисник; тиранин, деспот.
угнетителен угнетителна, угнетително, мн. угнетителни, прил. Който предизвиква угнетеност, тягостност. Угнетителни мисли. Угнетителен разказ.
угнетя угнетиш, мин. св. угнетих, мин. прич. угнетил, св. — вж. угнетявам.
угнетявам угнетяваш, несв. и угнетя, св.; кого. 1. Тиранизирам, държа в зависимост, тормозя, измъчвам. В историята винаги едни народи са угнетявали други. 2. Потискам духа, измъчвам, депресирам. Дъждовното време ме угнетява . // същ. угнетяване, ср.
угнивам угниваш, несв. и угния, св. За хранителни продукти, плодове и др. — омеквам, ферментирам, от което ставам годен за употреба. Мушмулите са вече угнили. Оборският тор трябва да угние. // същ. угниване, ср.
угния угниеш, мин. св. угних, мин. прич. угнил, св. — вж. угнивам.
уговарям уговаряш, несв. и уговоря, св. 1. Какво. Споразумявам се за нещо, сговарям се, усла-вям се. Уговорихме условията на сделката. 2. Кого. Увещавам, убеждавам с думи. Уговарям я да дойде с нас. — уговарям се/уговоря се. Споразумявам се с някого, сговарям се. Уговорихме се да се срещнем следващия месец. // същ. уговаряне, ср. // същ. уговорка, мн. уговорки, ж. Имам уговорка да му се обадя по телефона.
уговоря уговориш, мин. св. уговорих, мин. прич. уговорил, св. — вж. уговарям.
угода само ед. Сгода, желание, воля. Всичко става по нейната угода. Вървя по угодата ти.
угоден угодна, угодно, мн. угодни, прил. Разг. Който е по волята ми; сгоден, удобен, приемлив. Угоден човек. Угодни условия. // нареч. угодно. Правя, каквото ми е угодно.
угодлив угодлива, угодливо, мн. угодливи, прил. 1. Който е склонен да угажда; раболепен, сер-вилен. 2. Който съдържа или изразява угодничене, раболепие. Угодлйва усмивка. Угодливи думи. // същ. угодливост, угодливостта, ж.
угодник мн. угодници, м. 1. Човек, който угодничи; ласкател, мазник. 2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. Божи угодник.
угодница мн. угодници, ж. Жена угодник.
угоднича угодничиш, мин. св. угодничих, мин. прич. угодничил, несв.; на кого. Раболепнича, подмазвам се. Угоднича на силните на деня.
угоднически угодническа, угодническо, мн. угоднически, прил. 1. Който е присъщ на угодник. 2. Който изразява раболепие, угодничество. Угодническо държание.
угодя угодиш, мин. св. угодих, мин. прич. угодил, св. — вж. угаждам.
уголемя уголемиш, мин. св. уголемих, мин. прич. уголемил, св. — вж. уголемявам.
уголемявам уголемяваш, несв. и уголемя, св.; какво. Правя да стане по-голям; увеличавам. Уголемявам богатството си. Уголемявам старите си дрехи. — уголемявам се/уголемя се. Ставам по-голям, увеличавам се, наедрявам. Уголеми се славата му.
угощение мн. угощения, ср. Тържество с богата трапеза; банкет, пиршество. Давам угощение. Каня на угощение.
угоя угоиш, мин. св. угоих, мин. прич. угоил, св. — вж. угоявам.
угоявам угояваш, несв. и угоя, св.; какво/кого. Храня обилно, за да напълнее; охранвам. Угоявам прасета. — угоявам се/угоя се. 1. Храня се обилно и напълнявам, затлъстявам; охранвам се. 2. Прен. Вземам много пари, задоволявам се с пари, живея наготово. Угояват се от политически постове. // същ. угояване, ср.
угрижа се угрижиш се, мин. св. угрижих се, мин. прич. угрижил се, св. — вж. угрижвам се.
угрижвам се угрижваш се, несв. и угрижа се, св. Потъвам в грижи, обезпокоявам се, разтревож-вам се. Угрижила се е за здравето на детето си. // прил. угрижен, угрижена, угрижено, мн. угрижени.
угризение мн. угризения, ср. Мъчително съжаление поради осъзнаване на вина. Изпитвам угризения. Имам угризения на съвестта.
угроза само ед. Заплаха, опасност. Пътуват под угрозата от буря. Светът се е намирал под угрозата на войната.
удава ми (ти, му, й, ни, ви, им) се, несв. и удаде ми се, св. 1. Имам природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и се да шие дрехи. 2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да си купя няколко дефицитни книги. • Удава ми се/удаде ми се случай. Пада ми се сгоден момент, случвам удобен момент. Удаде ми се случай да се запозная с него.
удавник мн. удавници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника.
удавница мн. удавници, ж. Жена удавник.
удавя удавиш, мин. св. удавих, мин. прич. удавил, св. - вж. удавям.
удавям удавяш, несв. и удавя, св. 1. Кого. Умъртвявам, като държа потопен в течност или причинявам потапяне. 2. Какво. Правя да се облеят растения с вода. Дъждовете удавиха зелето. 3. Прен. Какво. Обраствам, задушавам, преча да расте. Плевелите са удавили лука. 4. Прен. Разг. Кого. Затрупвам, отрупвам (с изобилие от нещо). Там могат да те удавят с банани. Ще те удавя с пари. 5. Прен. Какво. За животно — удушавам. Лисицата удавила две кокошки. — удавям се/удавя се. Умирам след потапяне във вода. • Удавям/удавя (някого) в капка вода. Бих навредил на някого по всякакъв начин.
удаде ми се мин. св. удаде ми се, мин. прич. удало ми се, св. — вж. удава ми се.
удар мн. удари, (два) удара, м. 1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удара изкърти вратата. Удар по главата. 2. Звукът от стълкновение със сила. Ечат удари на брадва. Чувам ударите на часовника. 3. Мощно нападение във война, както и голяма загуба за врага. Организирам удар. Нанасям/понасям голям удар. 4. Прен. Умишлени действия против някого; поражение в кариерата; неуспех. 5. Прен. Голямо нещастие, несполука, беда. Смъртта на баща и беше голям удар за нея. С изневярата си и нанесе истински удар. Понасям ударите на съдбата. 6. Прен. Кръвоизлив в мозъка, както и сърдечен инфаркт. Получавам удар.
ударвам ударваш, несв. и ударя, се.; какво/кого. Удрям веднъж или няколко пъти по веднъж. Ударвам го и бягам.
ударен ударна, ударно, мн. ударни, прил. 1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти. 2. Който е свързан с нанасяне на решаващ удар (в 3 знач.). Ударна дивизия. Ударен час. 3. Остар. Който е първи при извършване на работа. Ударна бригада. • Ударна вълна. Спец. Разпространяваща се със свръхзвукова скорост преходна област, в която се увеличава рязко налягането и температурата на веществата и която възниква при взрив; може да поразява хора и животни и да разрушава.
ударен ударена, ударено, мн. ударени, прил. 1. Който е получил удар (в 1, 2 и 3 знач.). 2. Разг. Който е ранен или убит. Птицата е ударена, но не е убита. 3. Спец. В езикознанието — който е под ударение. Ударена сричка. • Правя се на ударен. Разг. Правя се, че не разбирам, защото не ми е изгодно.
ударение мн. ударения, ср. 1. Изговаряне на една сричка в думата с по-голяма сила на гласа, както и писменият знак за него. Под ударение. 2. Прен. Подчертаване на нещо, наблягане. На тази част от работата трябва да поставим ударение.
ударник мн. ударници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование.
ударничка мн. ударнички, ж. Жена ударник.
ударя удариш, мин. св. ударих, мин. прич. ударил, св. — вж. удрям.
удачен удачна, удачно, мн. удачни, прил. 1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване. 2. Който е сполучлив, подходящ. Удачен избор. // нареч. удачно.
удвоен удвоена, удвоено, мн. удвоени, прил. Който е два пъти по-голям, по-силен. Удвоени усилия.
удвоя удвоиш, мин. св. удвоих, мин. прич. удвоил, св. — вж. удвоявам.
удвоявам удвояваш, несв. и удвоя, св.; какво. Правя да стане два пъти по-силен, по-голям. Удвоявам парите си. — удвоявам се/удвоя се. Ставам два пъти по-силен, по-голям. // същ. удвояване, ср.
удебеля удебелиш, мин. св. удебелих, мин. прич. удебелил, св. — вж. удебелявам.
удебелявам удебеляваш, несв. и удебеля, св.; какво. Правя да стане по-дебел (линия, черта и др.).
удесеторя удесеториш, мин. св. удесеторих, мин. прич. удесеторил, св. — вж. удесеторявам.
удесеторявам удесеторяваш, несв. и удесеторя, св.; какво. Правя да стане десет пъти по-голям, по-силен. Удесеторявам вложените средства. — удесеторявам се/удесеторя се. Ставам десет пъти по-голям, по-силен и др. Заплатите се удесеториха.
удивен удивена, удивено, мн. удивени, прил. Който е учуден, смаян, изненадан. Удивен от силата на вятъра. // нареч. удивено.
удивителен удивителна, удивително, мн. удивителни, прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции. • Удивителен знак. Спец. Препинателен знак, поставян в края на изречение, което изразява заповед или чувство.
удивление само ед. 1. Почуда, изненада, смайване. Изпитвам голямо удивление от умението на животното. 2. Възхищение, захлас. Удивление пред красотата на момичето. Удивление пред красотата на изгрева.
удивлявам удивляваш, несв. и удивя, св.; кого. 1. Предизвиквам почуда, смайване. Удивлявам всички с познанията си. 2. Предизвиквам възхищение, възторг, захлас. Удивлява всички мъже с хубостта си. — удивлявам се/удивя се. Учудвам се, смайвам се.
удивя удивиш, мин. св. удивих, мин. прич. удивил, св. — вж. удивлявам.
удивявам удивяваш, несв. Удивлявам.
удобен удобна, удобно, мн. удобни, прил. 1. За дом. хотел и др. — който е добър, пригоден, приятен за живеене. Удобна къща. Удобна баня.2. За дрехи, обувки, мебели и др. — който е мек, добър за използване; не убива, не притеснява. 3. Прен. За време, случай, обстоятелство — който е подходящ, благоприятен. Случвам удобния момент. Изтървах удобния случай. Намирам удобно време за разговор. 4. Прен. С отрицание. За въпрос, тон и др. — който е тактичен, навременен, дискретен. Въпросът не е удобен за момента. // нареч. удобно. Седя удобно. • Не ми е удобно. Не се чувствам добре, нещо ми пречи, притеснява ме. Не ми е удобно да спя на това легло. Не ми е удобно да задавам такъв деликатен въпрос.
удобство мн. удобства, ср. 1. Приспособление, разположение и др., което прави живота по-лек, по-приятен. Създавам си удобства в жилището. Централното отопление е голямо удобство. 2. Само ед. Чувство на спокойствие, сгода, доволство. Той я придружава за нейно удобство.
удовлетворен удовлетворена, удовлетворено, мн. удовлетворени, прил. Който е получил удовлетворение. Искането ми е удовлетворено. // същ. удовлетвореност, удовлетвореността, ж.
удовлетворение само ед. 1. Удовлетворяване. 2. Задоволство, доволство от осъществени стремежи, желания. 3. Уважение, признаване на заслуги.
удовлетворителен удовлетворителна, удовлетворително, мн. удовлетворителни, прил. Който носи удовлетворение; задоволителен. Получава удовлетворителни оценки. // нареч. удовлетворително. Владее езика удовлетворително.
удовлетворя удовлетвориш, мин. св. удовлетворих, мин. прич. удовлетворил, св. — вж. удовлетворявам.
удовлетворявам удовлетворяваш, несв. и удовлетворя, св. 1. Какво. Задоволявам. Удовлетворявам жаждата си. Удовлетворявам молбата и. 2. Кого. Оказвам се напълно подходящ за случая или напълно достатъчен, справедлив.
удоволствие мн. удоволствия, ср. 1. Само ед. Приятно чувство, радост, наслаждение (от успех, преживяване, удовлетвореност и др.). 2. Развлечение, забава, веселие. Харча пари за удоволствия. Живея без всякакви удоволствия. • С удоволствие. Формула в речевия етикет в отговор на молба, желание — с най-голямо желание. Би ли ми отворил вратата? — С удоволствие.
удостоверение мн. удостоверения, ср. 1. Документ, който доказва, показва нещо. Удостоверение за правоспособност на шофьор. Удостоверение за раждане. 2. Удостоверяване.
удостоверя удостовериш, мин. св. удостоверих, мин. прич. удостоверил, св. — вж. удостоверявам.
удостоверявам удостоверяваш, несв. и удостоверя, св. Свидетелствам, доказвам, показвам. Документът удостоверява образованието. Свидетелите удостовериха деянието. // същ. удостоверяване, ср.
удостоя удостоиш, мин. св. удостоих, мин. прич. удостоил, св. — вж. удостоявам.
удостоявам удостояваш, несв. и удостоя, св.; кого. 1. Награждавам за заслуги. Удостоявам със звание. 2. Зачитам, показвам внимание; смятам за достоен. Удостоявам с присъствие. Удостоявам с покана. Удостоявам с внимание. Удостоявам с поглед. // същ. удостояване, ср.
удремвам се удремваш се, несв. Удрямвам се.
удремя се удремеш се, мин. св. удрямах се, мин. прич. удрямал се, св. — вж. удрямвам се.
удръжки удръжка, ж. Удържани от заплата или хонорар суми за данъци и други плащания.
удрям удряш, несв. и ударя, св. 1. Какво/кого. Нанасям удар (в 1, 3 и 4 знач.). Удрям плесница на детето. Тази нощ ще ударим позициите на врага. 2. Издавам шум от удар, гръм; изтръгвам шум при удар. Часовникът удари три часа. Удари гръм. УдряМ барабаните. 3. Разг. Какво. Ранявам или убивам (при лов). В неделя удари два заека. 4. Прен. Разг. Какво. Слагам или правя с удар, със силен замах, енергично. Удрям печат. Удрям подпис. Удрям един танц. Удрям му един смях. Удрям една ракия. 5. Прен. Разг. Какво. Спечелвам, получавам като подарък, с късмет. Удари голямата печалба. Удари шестица от тотото. 6. Прен. Нанасям поражение, обикн. върху отрицателни явления. Удрям по престъпността. Новото правителство удари (по) корупцията. 7. Прен. Кого/какво. За болест, слънчев удар — поразявам, увреждам. Болестта го удари в очите. 8. Прен. Кого. Бивам силен, осезателен. Миризмата ме удари силно. Удари го гъст лют дим. 9. Прен. Само несв. в трето лице. Разг. Прилича, отива към, наподобява. Удря на зелено.
удрямвам се удрямваш се, несв. и удремя се, св. Разг. Клюмам, умърлушвам се, отчайвам се. Какво си се удрямал, да не са ти потънали гемиите?
удуша удушиш, мин. св. удуших, мин. прич. удушил, св. — вж. удушавам.
удушавам удушаваш, несв. и удуша, св.; кого/ какво. Умъртвявам, като душа.
удушвам удушваш, несв. Удушавам.
удължа удължиш, мин. св. удължих, мин. прич. удължил, св. — вж. удължавам.
удължавам удължаваш, несв. и удължа, св.; какво. Правя да стане по-дълъг (по размер, по време). Удължавам полата си. Удължавам ваканцията си. Удължавам удоволствието си. — удължавам се/удължа се. Ставам по-дълъг (по размери, по време и др.). Ценят се удължи. // същ. удължаване, ср.
удължение мн. удължения, ср. Това, с което нещо се удължава.
удължител удължителят, удължителя, мн. удължители, (два) удължителя, м. Това, което служи за удължаване, което удължава.
удържа удържиш, мин. св. удържах, мин. прич. удържал, св. — вж. удържам.
удържам удържаш, несв. и удържа, св. 1. Какво кого. Едва успявам да държа нещо тежко. С мъка удържам тежкия куфар. 2. Какво/кого. Едва успявам да спра нещо силно, бързо; задържам. Едва удържам колата по надолнището. Удържам го да не си подаде оставката. 3. На кого/на какво. Успявам да противостоя; издържам. Платната едва удържаха на в -. -търа. Не можах да удържа на натиска. 4. Задържам част от сума; правя удръжка. Удържа пари за заема. — удържам се/удържа се. Сдържам вътрешен напор, желание. Едва се удържах да не избухна. Удържам се да не се изсмея. • Удържам/удържа обещание/дума. Спазвам, изпълнявам обещанието си.
уединение само ед. Усамотение. Прекарвам вечерите в уединение.
уединя се уединиш се, мин. св. уединих се, мин. прич. уединил се, св. — вж. уединявам се.
уединявам се уединяваш се, несв. и уединя се, св. Оттеглям се някъде сам; усамотявам се. Уединил се в монашеска килия. // прил. уединен, уединена, уединено, мн. уединени. // прил. уединеност, уединеността, ж.
уеднаквя уеднаквиш, мин. св. уеднаквих, мин. прич. уеднаквил, св. — вж. уеднаквявам.
уеднаквявам уеднаквяваш, несв. и уеднаквя, св.; какво. Правя две неща еднакви, равни помежду си. Уеднаквявам стените по цвят. Уеднаквявам по стил. // същ. уеднаквяване, ср.
уедря уедриш, мин. св. уедрих, мин. прич. уедрил, св. — вж. уедрявам.
уедрявам уедряваш, несв. и уедря, св.; какво. Сливам няколко цялости, части в едно; окрупнявам, правя по-голям. Уедрявам предприятие. Уедрявам земеделски земи. // прил. уедрен, уедрена, уедрено, мн. уедрени.
уем само ед. 1. Остар. Зърно, което се удържа като наем за мелене или при др. операции. 2. Разг. Плат от вътрешната страна при ръб на дреха.
уема уемеш, мин. св. уех, мин. прич. уел, св. — вж. уемам.
уемам уемаш, несв. и уема, св. Стеснявам дреха при ръба, като оставям повече плат от вътрешната страна.
уестърн мн. уестърни, (два) уестърна, м. Каубойски игрален филм.
уж част. 1. За подсилване на недоверие в чуждо твърдение. Казва, че уж бил щял да заминава в чужбина. 2. За израз на недоверие в чуждо твърдение. Говореше, че уж вземал голяма заплата. 3. За изразяване на съмнение в качествата или разочарование поради разминаване с очакване. Нали си уж добър лекар. Уж японско, ама и то се поврежда. 4. За изразяване на предпазливост, несигурност. Сега уж съм по-добре. Е, нали уж утре ще получим заплатите. 5. За предпазливо присъединяване към чуждо твърдение. Уж много я хвалят напоследък по немски, че ще видим.
ужас мн. ужаси, м. 1. Само ед. Чувство на силен страх, отвращение или погнуса. Изпитвам ужас. Изпадам в ужас при вида на толкова кръв. 2. Само ед. Чувство на трагичност, обре-ченост, безнадежност. Лъха ужасът на смъртта. 3. Събития, случки, картини, които предизвикват силно чувство на страх, паника. Такива ужаси ми се случиха при това пътуване. Бях свидетел на голям ужас. Филм на ужасите. • Ужас! Като междум. За израз на страх, удивление.
ужасен ужасна, ужасно, мн. ужасни, прил. 1. Който предизвиква или всява ужас; отвратителен, страшен. Ужасни сцени. Ужасна смърт. 2. Прен. Разг. Който е в изключително силна степен; страхотен, страшен. Преживяхме ужасен студ. Ужасна горещина. Ужасно щастие. // нареч. ужасно.
ужасен ужасена, ужасено, мн. ужасени, прил. Който е обзет от ужас. Гледаше ужасено. Ужасен от алчността на хората. // нареч. ужасено.
ужасия мн. ужасии, ж. Сцена, явление, което предизвиква ужас.
ужася ужасиш, мин. св. ужасих, мин. прич. ужасил, св. — вж. ужасявам.
ужасявам ужасяваш, несв. и ужася, св.; кого. Причинявам ужас. Подлостта ме ужасява. — ужасявам се/ужася се. Изпитвам ужас. Ужасих се от нахалството им.
ужилвам ужилваш, несв. и ужиля, св.; какво/кого. 1. За насекомо - бодвам с хобот и изливам отровна течност (в човек или животно). Ужили ме пчела. 2. За коприва - парвам и изливам чрез власинките си отровен секрет. 3. Прен. Кого. Засягам с думи; жегвам. - ужилвам се/ужиля се. Парвам се (с коприва).
ужиля ужилиш, мин. св. ужилих, мин. прич. ужилил, св. — вж. ужилвам.
ужким част. Разг. Уж.
узаконя узакониш, мин. св. узаконих, мин. прич. узаконих, св. — вж. узаконявам.
узаконявам узаконяваш, несв. и узаконя св.; какво. Придавам законност; легализирам; ратифицирам. Узаконявам имот. Узаконявам договор.
узнавам узнаваш, несв. и узная, св.; какво, за какво. 1. Научавам, осведомявам. Целият народ узна за политическите им машинации. Мъжът и узна всичко за изневярата и. 2. Научавам, добивам познания. От тази книга узнах много неща за далечни страни.
узная узнаеш, мин. св. узнах, мин. прич. узнал, св. — вж. узнавам.
узорвам узорваш, несв. и узоря, св.; кого/какво. Разг. Претоварвам с работа. Узорих кафемелачката. Узорвам си очите с много четене. — узорвам се/узоря се. Претоварвам се с труд, дейност.
узоря узориш, мин. св. узорих, мин. прич. узбрил, св. — вж. узорвам.
узрея узрееш, мин. св. узрях, мин. прич. узрял, св. — вж. узрявам.
узрявам узряваш, несв. и узрея, св. 1. Зрея до готовност за консумиране. Черешите узряха рано. 2. За някои хранителни продукти - ставам готов за ядене. Кашкавалът още не е узрял. 3. За цирей, пъпка - достигам върха на развитието си. 4. Прен. Достигам духовна зрялост, в състояние съм да правя нещо. Не си узрял още за такава важна стъпка. 5. Прен. За план, идея, представа - оформям се, очертавам се, добивам яснота. //същ. узряване, ср.
узурпатор мн. узурпатори, м. Лице, което незаконно заграбва власт или чужди пълномощия. // прил. узурпаторски, узурпаторска, узурпаторско, мн. узурпаторски.
узурпация само ед. Узурпиране.
узурпирам узурпираш, несв. и св. 1. Какво. Заг-рабвам с незаконни средства власт или чужди пълномощия. Узурпирам властта без избори. Узурпирам директорското място. 2. Разг. Ирон. Кого. Занимавам със свои въпроси, без да дам възможност и на други. Узурпирали са го само хора от тяхната катедра, не мога да стигна до него.
узус само ед. Спец. В езикознанието — общоприета употреба на думи и изрази.
уикенд мн. уикенди, (два) уикенда, м. Почивните дни в края на седмицата, както и почивка, излет, прекарване на тези дни. Прекарах уикенда вкъщи. Организирам весел уикенд.
уиски мн. уискита, ср. 1. Само ед. Спиртна напитка, подобна на водка или ракия. 2. Порция от тази напитка.
уйдисам уйдисаш, св. — вж. уйдисвам.
уйдисвам уйдисваш, несв. и уйдисам. св. Разг. 1. На какво. Прилягам, съвпадам, съответствам, прилепвам, пасвам. Капачката не уйдисва на бутилката. Гайката не уйдисва на винта. 2. Прен. На какво/на кого. Съгласявам се, отговарям с разбиране или по съответния начин. Защо му уйдисваш? — уйдисваме си/уйдисаме си. Допадаме си, разбираме се. — уйдисва ми/ уйдиса ми. 1. Изгодно ми е, удобно ми е. 2. Приляга ми, става ми, подхожда ми. • Уйдисвам/уйдисам на ума/акъла (на някого). Водя се по неговите желания, съгласявам се с него. Уйдисах му на ума да дам толкова пари и сега съжалявам.
уйдурдисам уйдурдисаш, св. — вж. уйдурдисвам.
уйдурма мн. уйдурми, ж. Разг. Специално съчинена, измислена, натъкмена версия или машинация.
уйурдисвам уйдурдисваш, несв. и уйдурдисам, св.; какво. Разг. 1. Правя да пасне, да прилегне; натъкмявам, приспособявам. Уйдурдисах една дъска за рафт. 2. Натъкмявам, съчетавам, досъчинявам. Уйдурдисвам стихове. Уйдурдисвам клюки.
укажа укажеш, мин. св. указах, мин. прич. указал, св. — вж. указвам.
указ мн. укази, (два) указа, м. Спец. 1. Постановление на върховната държавна власт, което има сила на закон. 2. Постановление на държавния глава по важен за държавата въпрос.
указание мн. указания, ср. 1. Наставление, съвет, предписание, инструкция, насока за работа или действие. Давам указания. Получавам указания за режима на лечение. Получавам указания как да се държа па приема. Указания как да избегнем заразата от грип. 2. Показание, сведение (от уред), симптом, сигнал. Ръководя сс от указанията на термометъра. Този знак е указание за срутване на пътя.
указател указателят, указателя, мн. указатели, м. Книга или брошура, сбор от данни и сведения за справки; справочник. Телефонен указател на гр. София. Указател на фирмите в България.
указвам указваш, несв. и укажа, св.; какво. 1. Посочвам, показвам. В обявата са указали деня и часа на срещата. 2. Давам указания; обозначавам. // прил. указан, указана, указано, мн. указани. Пътят е указан на картата с червена линия. На таблото са указани часовете за хранене.
уклон само ед. 1. В политиката — отклонение от основната линия на партия. Ляв уклон. Десен уклон. 2. Отклонение от основната линия на възгледи, методи, от което може да се оформи направление (в изкуството, литературата). 3. Прен. Линия, склонност, направление. Всичките му изследвания са с религиозен уклон.
уклончив уклончива, уклончиво, мн. уклончиви, прил. Който е несигурен, двусмислен, неясен, изврътлив. Уклончив отговор. Уклончиво обещание. // нареч. уклончиво.
укор мн. укори, (два) укора, м. Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек. Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по дъщеря си.
укорен укорна, укорно, мн. укорни, прил. 1. Който предизвиква укор. 2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укорен жест.
укореня се укорениш се, мин. св. укорених се, мин. прич. укоренил се, св. — вж. укоренявам се.
укоренявам се укореняваш се, несв. и укореня се, св. Разг. За растение — хващам корени.
укоризнен укоризнена, укоризнено, мн. укоризнени, прил. Укорен, укорителен. // нареч. укоризнено. Погледна ме укоризнено.
укорителен укорителна, укорително, мн. укорителни, прил. Който съдържа или изразява укор. Укорителни думи. // нареч. укорително. Гледам я укорително.
укоря укориш, мин. св. укорих, мин. прич. укорил, св. — вж. укорявам.
укорявам укоряваш, несв. и укоря, св.; кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му. — укорявам се/укоря се. Обвинявам себе си, отправям укори към себе си. Укорявам се за държанието си с баща си.
украса мн. украси, ж. 1. Само ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придадат красота или тържественост в помещение, на улица и др. Подготвям коледна украса. 2. Предмет, който придава красота. Цветята са приятна украса. 3. Украсяване. От три дни се занимавам с украсата на залата за тържеството.
украся украсиш, мин. св. украсих, мин. прич. украсил, св. — вж. украсявам.
украсявам украсяваш, несв. и украся, св. 1. Какво/кого. Поставям украса. Украси косата и с панделки. 2. Какво/кого. Служа за украса, придавам красив вид. Китайски вази украсяват къщата. 3. Прен. Какво. Правя (разказ, история и др.) интересен, занимателен, като съчинявам или преувеличавам детайли. // същ. украсяване, ср.
украшение мн. украшения, ср. 1. Това, което служи за украса. Коледни украшения. 2. Бижута. Златни украшения.
укрепвам укрепваш, несв. и укрепна, св. Ставам по-силен, крепък, здрав (физически или духовно). От тежкия труд мускулите му укрепнаха. Любовта им укрепна. // същ. укрепване, ср.
укрепвам укрепваш, несв. и укрепя, св. 1. Какво/кого. Правя да стане по-силен, по-крепък. Гимнастиката укрепва тялото. Почивката укрепи здравето й. 2. Какво. Правя да стане по-стабилен, по-устойчив; заздравявам. Укрепих старата къща. Укрепи позициите си в учреждението. 3. Във военното или в минното дело — поставям съоръжения за стабилност, за защита. Укрепвам галерията. — укрепвам се/укрепя се. 1. Ставам по-стабилен, по-устойчив. 2. Построявам около себе си съоръжения за стабилност или за защита. Четата се укрепи с камъни и клони на върха. // прил. укрепен, укрепена, укрепено, мн. укрепени. Пътят е укрепен. Градът е укрепен с ров.
укрепителен укрепителна, укрепително, мн. укрепителни, прил. 1. Който служи за укрепване. Укрепителни зидове. Укрепителни работи по сградата. Укрепителни греди. 2. Който създава бодрост, сила. Укрепителен чай. Укрепителен сън.
укрепление мн. укрепления, ср. 1. Съоръжение, което служи за укрепване, стабилизиране, защита. 2. Място със съоръжение за защита. Напускам укреплението.
укрепна укрепнеш, мин. св. укрепнах, мин. прич. укрепнал, св. — вж. укрепвам.
укрепя укрепиш, мин. св. укрепих, мин. прич. укрепил, св. — вж. укрепвам.
укрепявам укрепяваш, несв. Укрепвам.
укривам укриваш, несв. и укрия, св.; какво/кого. 1. Слагам на тайно място; скривам. Укривам крадени вещи. Укривам нелегални в дома си.2. Не заявявам, не декларирам, не изказвам, не издавам; прикривам. Укривам доходи. Укривам престъпления. Укривам крадците. —- укривам се/укрия се. Скривам се от властите, полицията (поради извършена нередност, когато ме търсят). // същ. укриване, ср.
укритие мн. укрития, ср. Съоръжение или място, което служи за укриване. Оградата ми служи за укритие. Строя укрития. Противоатомни укрития.
укрия укриеш, мин. св. укрих, мин. прич. укрил, св. - вж. укривам.
укротител укротителят, укротителя, мн. укротители, м. Човек, който укротява; звероукротител.
укротителка мн. укротителки, ж. Жена укротйтел.
укротя укротиш, мин. св. укротих, мин. прич. укротил, св. — вж. укротявам.
укротявам укротяваш, несв. и укротя, св.: какво/ кого. Умирявам, обуздавам, успокоявам. Укротявам буйното дете. Укроти разгневените животни. Укротява разигралия се кон. Укротявам разгневената тълпа. — укротявам се/укротя се. 1. Ставам кротък, смирен, послушен. 2. Прен. Ставам тих, спокоен. Вятърът се укроти и спря. Морето се укроти, утихна. // същ. укротяване, ср.
улав улава, улаво, мн. улави, прил. Разг. Смахнат, странен, глупав.
улавям улавяш, несв. и уловя, св. Хващам. Улових дръжката на вратата и я натиснах. Уловиха един гълъб. Улавям радиосигнали. Не улавям смисъла на всичко. — улавям се/уловя се. Хващам се. • Улавям/уловя гората. Разг. Забягвам в планината. • Улавям/уловя (някого) за гушата. Разг. Разправям се с някого с насилие, с жестокост. • Улавям/уловя за яката (някого). Разг. Търся отговорност от някого за постъпките му.
улегна улегнеш, мин. св. улегнах, мин. прич. улегнал, св. — вж. улягам.
улей улеят, улея, мн. улеи, (два) улея, м. 1. Издълбано или направено от метал, дъски и др. място, по което се спуска течност, зърно и др. Улей на воденица. Улей за брашно. Водата за прането върви по дървен улей. 2. Отвор на тръба или съд, пригоден за изливане на течност. Улей на кана. // същ. умал. улейче, мн. улейчета, ср.
улеснение мн. улеснения, ср. Обстоятелство или приспособление, което прави извършването на нещо по-лесно, по-удобно; облекчение. В домакинството ползвам всички улеснения. Храненето на стол е голямо улеснение. Готовите храни са голямо улеснение за домакинята.
улесня улесниш, мин. св. улесних, мин. прич. улеснил, св. — вж. улеснявам.
улеснявам улесняваш, несв. и улесня, св. 1. Кого. Помагам, правя работата или действията на някого по-лесни. Домакинските уреди улесняват жената. 2. Какво. Подпомагам, облекчавам, допринасям за по-лесното извършване. Улеснявам търговията. Законът улеснява производството. Колата улеснява пътуването. // същ. улесняване, ср.
улика мн. улики, ж. Спец. В правото — предмет, белег, следа като основание за обвинение. Срещу него няма улики.
улисам улисаш, св. — вж. улисвам.
улисвам улисваш, несв. и улисам, св.; кого. Разг. Завладявам вниманието; разсейвам, отвличам. Приготовленията за пътуване ги улисаха. — улисвам се/улисам се. Завладян съм от нещо, отдаден съм. Улисвам се в четене. Улисал се е във филма. // същ. улисване, ср.
улисия само ед. Улисване. В улисията си съм забравил парите.
улица мн. улици, ж. 1. Път между сградите в населено място. Широка улица. Оживена улица. Главна улица. Долита шум от улицата. 2. Прен. Жителите на сградите по такъв път. Събра се цялата улица. Събудих цялата улица. 3. Прен. Само ед. Среда, лишена от въздействието на семейството, училището, изложена на лоши влияния. Израснал е на улицата. Има възпитание от улицата. // същ. умал. уличка, мн. улички, ж.
улича уличиш, мин. св. уличих, мин. прич. уличил, св. — вж. уличавам.
уличавам уличаваш, несв. и улича, св.; кого. Служа като улика; обвинявам. Тези сведения и вещи го уличават в кражба. Уличават го в убийство. // прил. уличен, уличена, уличено, мн. уличени.
уличен улична, улично, мн. улични, прил. 1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия. 2. Прен. Който е невъзпитан, долен, груб. Улична караница. Уличен език.
уличник мн. уличници, м. Пренебр. Човек с лошо възпитание; хулиган.
уличница мн. уличници, ж. Пренебр. Проститутка.
улов мн. улови, (два) улова, м. Уловената с едно ловуване риба (или други водни животни). Богат улов. Уловът е слаб.
уловим уловима, уловимо, мн. уловими, прил. Който може да се усети или да се долови. Едва уловим вятър. Едва уловима усмивка.
уловка мн. уловки, ж. Скроена примамка, капан, хитрост, подлост (при спор или с действие). Подготвям уловка. Попадам в уловката. Това е уловка.
уловя уловиш, мин. св. улових, мин. прич. уловил, св. — вж. улавям.
ултимативен ултимативна, ултимативно, мн. ултимативни, прил. Който е присъщ на ултиматум. Ултимативно искане. Ултимативен тон.
ултиматум мн. ултиматуми, (два) ултиматума, м. Последно предупредително искане към някого, след неизпълнение на което се вземат друг род мерки. Поставям ултиматум. Изпълнявам ултиматума.
ултра- Първа съставна част на думи, която означава свръх, извън предел, прекалено, крайно, напр. ултраляв, ултралиберален, ултрамодерен и др.
ултравиолетов ултравиолетова, ултравиолетово, мн. ултравиолетови, прил. Спец. Във физиката за лъчи — който лежи зад виолетовата граница на филтъра, извън видимата му част.
ултразвук само ед. Спец. Във физиката - звукови вълни с честота над границата на чуване, използвани при изследвания и в съвременната техника. //прил. ултразвуков, ултразвукова, ултразвуково, мн. ултразвукови.
ултракъс ултракъса, ултракъсо, мн. ултракъси, прил. • Ултракъси вълни. Радиовълни с дължина от 1 до 10 м.
ултрамарин само ед. Боя със син цвят; минералът лазурит. // прил. ултрамаринов, ултрамаринова, ултрамариново, мн. ултрамаринови.
улук мн. улуци, (два) улука, м. 1. Водосточна тръба. 2. Диал. Дървено, каменно или циментено корито към кладенец или към чешма. Овцете пият вода от улуците.
улуча улучиш, мин. св. улучих, мин. прич. улучил, св. — вж. улучвам.
улучвам улучваш, несв. и улуча, св. 1. Какво/кого, в какво. При стрелба уцелвам, попадам в цел. Улучвам дърво. Улучвам заек. Улучи го в сърцето. 2. Разг. Кого/какво. Случвам, попадам неочаквано, намирам. Улучих го в магазина. Улучих хубаво време за пътуване. — улучвам се/улуча се. Разг. Случвам се някъде, намирам се случайно. Добре, че се улучи тук и докторът — даде му първа помощ.
улягам улягаш, несв. и улегна, св. 1. За пръст и др. — слягам се. 2. Прен. Разг. Ставам спокоен, уравновесен, зрял, трезв. С възрастта улегна. // прил. улегнал, улегнала, улегнало, мн. улегнали. Улегнал човек.
ум умът, ума, мн. умове, (два) ума, м. 1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум. 2. Такава способност, развита във висока степен. Голям ум. Блестящ ум. 3. Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. Един от големите умове на света. 4. Прен. Разг. Съвет, наставление. Научавам го на ум. Давам ум. • Блъскам си ума. Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено. • Вземам/взема ума (на някого). Разг. 1. Очаровам, грабвам. 2. Уплашвам, стряскам, сепвам. • Губя/загубя ума и дума. Разг. Силно се смущавам, обърквам се. • Идва ми/дойде ми умът в главата. Вразумявам се. • Избивам/избия (нещо) от ума си. Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо. • Не съм с ума си. Разг. Побъркан съм, луд съм. • Опичай си ума! Бъди разумен, разсъдлив.
умалея умалееш, мин. св. умалях, мин. прич. умалял, св. — вж. умалявам.
умалител умалителят, умалителя, мн. умалители, (два) умалителя, м. Спец. В математиката — числото, което се изважда от друго число.
умалителен умалителна, умалително, мн. умалителни, прил. 1. Който умалява. Умалителна леща. 2. Спец. В граматиката за форма или наставка - с която се означава по-малък предмет. //същ. умалителност, умалителността, ж.
умаля умалиш, мин. св. умалих, мин. прич. умалил, св. — вж. умалявам.
умалявам умаляваш, несв. и умалея, св. За дреха, обувки и др. — ставам малък на някого.
умалявам умаляваш, несв. и умаля, св.; какво. 1. Правя да стане по-малък; смалявам, скъсявам. Умалих едни стари панталони. 2. Служа за умалител в математиката. 3. Служа за изразяване на умалителност в граматиката. — умалявам се/умаля се. Ставам по-малък, по-кратък. През ноември денят се умали с един час.
умаследявам унаследяваш, несв. и унаследя, св.; какво. 1. Наследявам. 2. Получавам по наследство черта от предни поколения. — унаследявам се/унаследя се. Предавам се в наследство (за външни белези или качества на характера). Цветът на очите се унаследява много често. // същ. унаследяване. ср.
умел умела, умело, мн. умели, прил. 1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка. 2. Който е хитър, гъвкав, обигран. Умел търговец. 3. Който е извършен майсторски, изкусно, ловко.- Умел ход. // нареч. умело.
умен умна, умно, мн. умни, прил. 1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек. 2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи. 3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед. // същ. умност, умността, ж. • Умна глава. Много умен човек.
умение мн. умения, ср. Способност за извършване на нещо; вещина, опит. Домакински умения. Добивам умения.
умервам умерваш, несв. и умеря, св. Улучвам. Умерих центъра на кръга. Умерих хубаво време.
умерен умерена, умерено, мн. умерени, прил. 1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи. Умерен във възгледите си. Умерен в исканията си. 2. Който е среден; посредствен. Умерено натоварване. Умерен ход. Умерена температура. // същ. умереност, умереността, ж.
умеря умериш, мин. св. умерих, мин. прич. умерил, св. — вж. умервам.
уместен уместна, уместно, мн. уместни, прил. Който е подходящ за случая; логичен, навременен, съответстващ. Уместен въпрос. Уместно допълнение. //нареч. уместно.
умея умееш, мин. св. умях, мин. прич. умял, несв. Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Умея да готвя. Умея да шия. Умея да живея. Умея да се измъквам от трудни положения.
умивалня мн. умивални, ж. Помещение с чешми в обществено заведение.
умивам умиваш, несв. и умия, св.; какво/кого. Мия докрай; измивам. • Умивам/умия очите (на някого). Разг. Спасявам от срам, позор; представям го, отсрамвам го. • Умивам/умия си ръцете. Свалям отговорността за нещо от себе си и я прехвърлям на друг.
умиление само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление. // нареч. умилено.
умилквам се умилкваш се, несв.; около кого. Увъртам се, присламчвам се, угоднича, за да спечеля благоволение. Умилква се около майка си за пари. Умилквам се, за да откупя вината си. Умилква се около него заради богатството му. // същ. умилкване, ср.
умилостивя умилостивиш, мин. св. умилостивих, мин. прич. умилостивил, св. — вж. умилостивя вам.
умилостивявам умилостивяваш, несв. и умилостивя, св.; кого. Повлиявам да стане милостив, да влезе в положението ми; затрогвам. — умилостивявам се/умилостивя се. Ставам милостив, състрадателен. Умилостиви се и му прости лошата постъпка. // същ. умилостивяване, ср.
умиля умилиш, мин. св. умилих, мин. прич. умилил, св. — вж. умилявам.
умилявам умиляваш, несв. и умиля, св.; кого. Предизвиквам умиление. Гледката с високата планина го умиляваше. — умилявам се/умиля се. Изпадам в умиление.
умиралка само ед. Разг. Умирачка, смърт. • Не е болка за умиралка. Не е нещо непоправимо, фатално.
умирам умираш, несв. и умра, св. 1. Преставам да съществувам, издъхвам. Умря млад. От катастрофи умират много хора. 2. Агонизирам, бера душа. 3. Прен. Изчезвам, унищожавам се, забравям се. Идеите не умират. Книгите му няма да умрат. Думите му няма да умрат. 4. Прен. Разг. Изпитвам изключително силно чувство. Умирам от глад. Умирам от любов. Умирам от умора. // същ. умиране, ср. • Умирам/умра с отворени очи. Разг. Умирам, преди да се е сбъднало нещо желано.
умирачка само ед. Разг. Ирон. Смърт, умиралка. Дошла е умирачката.
умирисвам умирисваш, несв. и умириша, св.; какво/кого. Разг. Правя да мирише; вмирисвам. — умирисвам се/умириша се. Добивам миризма; вмирисвам се. Ако ги зарежа, ще се умиришат за два дни.
умириша умиришеш, мин. св. умирисах, мин. прич. умирисал, св. — вж. умирисвам.
умиротворител умиротворителят, умиротворителя, мн. умиротворители, м. Този, който въвежда мир, спокойствие, разбирателство. Този цар влязъл в историята като умиротворител. Ставам умиротворител на двама съпрузи.
умиротворителка мн. умиротворителки, ж. Тази, която умиротворява.
умиротворя умиротвориш, мин. св. умиротворих, мин. прич. умиротворил, св. — вж. умиротворявам.
умиротворявам умиротворяваш, несв. и умиротворя, св. Въвеждам мир, ред, спокойствие. Умиротворявам въстаналите райони. // същ. умиротворяване, ср.
умиря умириш, мин. св. умирих, мин. прич. умирил, св. — вж. умирявам.
умирявам умиряваш, несв. и умиря, св.; кого/какво. Карам да стане кротък, послушен, мирен, тих. Умирявам деца. Умирявам куче. - умирявам се/умиря се. Ставам кротък, тих, спокоен. //същ. умиряване, ср.
умисля се умислиш се, мин. св. умислих се, мин. прич. умислил се, св. — вж. умислям се.
умислям се умисляш се, несв. и умисля се, св. Потъвам в тъжни мисли, угрижвам се, унасям се. Какво си се умислил? // прил. умислен, умислена, умислено, мн. умислени. // нареч. умислено. Гледам умислено.
умисъл умисълта, само ед., ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл.
умишлен умишлена, умишлено, мн. умишлени, прил. Който е извършен с умисъл. Умишлено убийство. // нареч. умишлено. Извърших престъплението напълно умишлено.
умия умиеш, мин. св. умих, мин. прич. умил, св. — вж. умивам.
умлаут само ед. Спец. В езикознанието — изменение на артикулацията и тембъра на някои гласни под влияние на йота от следваща сричка (в германските езици).
умната нареч. Разг. С ум, с разум. Внимавай, действай умната!
умник мн. умници, м. 1. Ирон. Човек, който се старае да изпъкне с ум, познания. Голям умник е. вечно философства. 2. Разг. Хитрец; отракан, съобразителен човек. 3. Умен човек.
умница мн. умници, ж. Жена умник.
умножа умножиш, мин. св. умножих, мин. прич. умножил, св. — вж. умножавам.
умножавам умножаваш, несв. и умножа, св.; какво. 1. Увеличавам няколко пъти брой или количество. Умножавам парите си. Умножавам приятелите си. 2. Спец. В математиката — извършвам действието умножение. Умножавам две по десет. — умножавам се/умножа се. Множа се, ставам (няколко пъти, с много) повече. Книгите му се умножават с всяка изминала година. // същ. умножаване, ср.
умножение само ед. 1. Умножаване. 2. Спец. В математиката — аритметическо действие, при което едно число се увеличава определен брой пъти. • Таблица за умножението. Спец. Таблица, представяща умножението на числата от едно до десет, която се учи наизуст.
умозаключа умозаключиш, мин. св. умозаключил, мин. прич. умозаключил, св. — вж. умо-заключавам.
умозаключавам умозаключаваш, несв. и умозаключа, св. Правя умозаключение. От това умозаключавам, че престъпникът е влязъл през прозореца.
умозаключение мн. умозаключения, ср. Заключение, направено на основата на няколко съждения. Правя умозаключение.
умозрителен умозрителна, умозрително, мн. умозрителни, прил. Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит. Умозрителен път на изучаване. Умозрителни представи.
умокря умокриш, мин. св. умокрих, мин. прич. умокрил, св. — вж. умокрям.
умокрям умокряш, несв. и умокря, св. Измокрям, намокрям. Умокрям си дрехите. — умокрям се/умокря се. Намокрям себе си. Умокрил се целият на чешмата.
умолителен умолителна, умолително, мн. умолителни, прил. Който съдържа и/или изразява молба. Умолителен поглед. // нареч. умолително. Гледам умолително.
умолявам умоляваш, несв.; кого. Моля настоятелно, на колене. Умолявам те да ми дадеш тези пари!
умопобъркам умопобъркаш, св. — вж. умопобърквам.
умопобърквам умопобъркваш, несв. и умопобъркам, св.; кого. Причинявам побъркване, полудяване. — умопобърквам се/умопобъркам се. Побърквам се, полудявам. // прил. умопобъркан, умопобъркана, умопобъркано, мн. умопобъркани.
умопомрача умопомрачиш, мин. св. умопомрачих, мин. прич. умопомрачил, св. — вж. умопомрачавам.
умопомрачавам умопомрачаваш, несв. и умопомрача, св.; кого. Разстройвам разсъдъка, подлудявам. // прил. умопомрачен, умопомрачена, умопомрачено, мн. умопомрачени.
умопомрачение само ед. 1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост. 2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачение от щастие. • До умопомрачение. До неспособност да разбирам, да разсъждавам; до лудост. Работя до умопомрачение.
умопомрачителен умопомрачителна, умопомрачително, мн. умопомрачителни, прил. Който довежда до умопомрачение — много силен, вълнуващ, шокиращ. Умопомрачително преживяване. Умопомрачителни цени. Умопомрачителна красавица.
умора само ед. Състояние на отпадналост, слабост, изтощение на физическите или умствените сили вследствие от много работа или напрежение. Умствена умора. Физическа умора. Падам от умора.
уморен уморна, уморно, мн. уморни, прил. Разг. Уморителен. Уморен труд. Уморно лято.
уморен уморена, уморено, мн. уморени, прил. Който изпитва умора. Много уморен.
уморителен уморителна, уморително, мн. уморителни, прил. Който носи умора; изтощителен, тежък. Уморителна дейност. Уморително заседание. Уморителни коктейли.
уморя умориш, мин. св. уморих, мин. прич. уморил, св. — вж. уморявам.
уморявам уморяваш, несв. и уморя, св.; какво/ кого. 1. Причинявам умора; изморявам. Уморявам коня от бяг. Пътят я умори до смърт. 2. Ставам причина някой да умре; погубвам. Той умори майка си с поведението си. — уморявам се/уморя се. Изчерпвам силите си, изтощавам се. // прил. уморен, уморена, уморено, мн. уморени.
умра умреш, мин. св. умрях, мин. прич. умрял, св. — вж. умирам.
умряло мн. умрела, ср. Разг. 1. Погребение. Ходя на умряло. 2. Мъртвец. Изнасят умрялото. • Като на умряло. Разг. Тъжно, скръбно, тихо; безутешно. Плаче като на умряло.
умствен умствена, умствено, мн. умствени, прил. Който се отнася до ум. Умствен труд. Умствена умора. // нареч. умствено. • Умствен багаж. Разг. Умствени способности; знания.
умувам умуваш, несв. Дълго размишлявам върху предстоящо решение; колебая се; разсъждавам, философствам. Цяло лято умувам как да разположа мебелите. // същ. умуване, ср.
умъдря се умъдриш се, мин. св. умъдрих се, мин. прич. умъдрил се, св. — вж. умъдрям се.
умъдрям се умъдряш се, несв. и умъдря се, св. Разг. 1. Заставам неподвижно, мълчаливо, замислено. Разговорът се изчерпа и те се у мъдриха на масата. 2. Заставам прав и стоя на неподходящо място. Какво сте се умъдрили на пътеката!
умълча се умълчиш се, мин. св. умълчах се, мин. прич. умълчал се, св. — вж. умълчавам се.
умълчавам се умълчаваш се, несв. и умълча се, св. Млъквам, затихвам, притихвам. Публиката се умълча и се загледа. //същ. умълчаване, ср. //прил. умълчан, умълчана, умълчано, мн. умълчани. Умълчан двор.
умърлуша се умърлушиш се, мин. св. умърлуших се, мин. прич. умърлушил се, св. — вж. умърлушвам се.
умърлушвам се умърлушваш се, несв. и умърлуша се, св. Ставам тъжен, унил, отпаднал. Птицата заболя и се умърлуши — не ядеше и не пееше.
умъртвя умъртвиш, мин. св. умъртвих, мин. прич. умъртвил, св. — вж. умъртвявам.
умъртвявам умъртвяваш, несв. и умъртвя, св. 1. Кого/какво. Убивам, причинявам смърт. Умъртвяват осъдените на електрически стол. 2. Прен. Какво. Правя безчувствен, мъртъв; унищожавам. Умъртвявам нерв. Умъртвявам чувства. Умъртвявам болка. — умъртвявам се/ умъртвя се. Преставам да се усещам, изчезвам.
унаследя унаследиш, мин. св. унаследих, мин. прич. унаследил, св. — вж. унаследявам.
унасям унасяш, несв. и унеса, св. 1. Кого. Увличам, захласвам. Тази музика ме унася в мечти. 2. Кого. Приспивам. Монотонният ромон на дъжда ме унася. — унасям се/унеса се. 1. Захласвам се, забравям се. Унасям се в мечти. Унесоха се в приказки. 2. Губя съзнание. Унася се от високата температура и пак идва на себе си. 3. Задрямвам, кара ме на сън. // прил. унесен, унесена, унесено, мн. унесени. Унесен в любовта си. Унесен в сън.
унгвент мн. унгвенти, (два) унгвента, м. Спец. Във фармацевтиката — смес на лекарство с вазелин за по-удобно прилагане; мехлем, както и всеки вид такава смес.
унес само ед. 1. Захлас, забрава. Изпадам в унес. 2. Загуба на съзнание. 3. Дрямка.
унеса унесеш, мин. св. унесох, мин. прич. унесъл, св. - вж. унасям.
унесеност унесеността, ж. Унес.
униат мн. униати, м. Привърженик на църковна уния. // прил. униатски, униатска, униатско, мн. униатски.
унивам униваш, несв. Обикн. с отрицание. Падам духом, умърлушвам се, посървам. Не унивай, горе главата!
универс само ед. Вселена, всемир, свят.
универсален универсална, универсално, мн. универсални, прил. 1. Който е разностранен, всеобхватен. Универсални знания. Универсални умения. 2. Който може да служи за много цели или дейности. Универсална отвертка. Универсален ключ. Универсален магазин. // същ. универсалност, универсалността, ж.
универсализирам универсализираш, несв. и св.; какво. Правя универсален. — универсализирам се. Ставам универсален. // същ. универсализиране, ср.
универсални само мн. Спец. Във философията — класове от явления. • Лингвистични универсални. Спец. Явления, свойствени за всички езици в света.
университет мн. университети, (два) университета, м. 1. Висше учебно заведение, в което се изучават дисциплини от различни клонове на науката и се води научноизследователска дейност. Следвам в университет. Завършвам университет. 2. Сградата на такова учебно заведение, както и съвкупността от всички, които учат или работят там. // прил. университетски, университетска, университетско, мн. университетски.
универсум само ед. Универс.
унижа унижиш, мин. св. унижих, мин. прич. унижил, св. — вж. унижавам.
унижавам унижаваш, несв. и унижа, св.; кого. Засягам достойнството. Унижавам я с обидни думи. — унижавам се/унижа се. Накърнявам собственото си достойнство, принизявам се. Унижавам се да го моля за пари. // същ. унижаване, ср. // прил. унижен, унижена, унижено, мн. унижени.
унижение мн. унижения, ср. 1. Унижаване. Подлагам на унижения. Изживявам големи унижения. 2. Постъпка, която унижава. Устройвам унижения.
унизителен унизителна, унизително, мн. унизителни, прил. Който унижава. Унизителен договор. Унизителни условия. Унизителен жест.
унизя унизиш, мин. св. унизих, мин. прич. унизил, св. — вж. унизявам.
унизявам унизяваш, несв. и унизя, св. Унижавам. — унизявам се/унизя се. Унижавам се.
уникален уникална, уникално, мн. уникални, прил. 1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка. 2. Прен. Който е оригинален, странен. // същ. уникалност, уникалността, ж.
уникум само ед. 1. Голяма рядкост, нещо единствено по рода си. 2. Прен. Разг. Своеобразен човек.
унил унила, унило, мн. унили, прил. 1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен. 2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили дървета. Унили птици. // същ. унилост,унилостта, ж.
униние само ед. Унилост.
унисон само ед. 1. Спец. В музиката - съзвучие на два или повече тона с еднаква височина. 2. Прен. Единомислие, единодействие, съгласие. • В унисон. В съгласие, в съзвучие.
унитарен унитарна, унитарно, мн. унитарни, прил. Единен, обединен. • Унитарна държава. Спец. Държава, която е населена от един народ и в която не се допускат автономни териториални образувания на малцинствени групи.
унификация само ед. Уеднаквяване. // прил. унификационен, унификационна, унификационно, мн. унификационни.
унифицирам унифицираш, несв. и св.; какво. Привеждам в еднаквост, уеднаквявам. // същ. унифициране, ср.
униформа мн. униформи, ж. 1. Еднакво, обикн. задължително облекло за някои групи от хора, като войници, ученици и др. Ходя с униформа. 2. Самото такова облекло. Обличам си униформата. // прил. униформен, униформена, униформено, мн. униформени.
унищожа унищожиш, мин. св. унищожих, мин. прич. унищожил, св. — вж. унищожавам.
унищожавам унищожаваш, несв. и унищожа, св. 1. Какво/кого. Премахвам, разрушавам, съсипвам, убивам. Бомбите са унищожили много сгради. Бедствието е унищожило хора и сгради. Пожарът е унищожил много декари гора. 2. Какво. Изтребвам, изкоренявам, заличавам. Унищожавам дървесни видове. Унищожавам редки видове животни. 3. Какво. Правя невалиден, нищожен. Унищожавам паспорта с печат. Унищожавам договора. 4. Прен. Кого/какво. Погубвам, провалям. Фалитът унищожи живота му. Организират се, за да го унищожат на събранието. — унищожавам се/ унищожа се. Разрушавам се, съсипвам се, изчезвам. Дрехите се унищожават от влагата. // същ. унищожаване, ср.
унищожение мн. унищожения, ср. 1. Само ед. Унищожаване. Подлагам на унищожение. 2. Обикн. мн. Разрушени, съсипани сгради и др.; разсипия, съсипия.
унищожителен унищожителна, унищожително, мн. унищожителни, прил. Който унищожава. Унищожителна война. Унищожителна градушка. Унищожителна страст. Унищожителна любов. Унищожителна критика.
уния мн. унии, ж. Спец. 1. Съюз между две държави, между съюзи или организации в областта на икономиката, образованието и др. 2. Обединение на източноправославната и католическата църква под върховенството на папата.
унциален унциална, унциално, мн. унциални, прил. • Унциално писмо. Латинско писмо със заоблени правилни линии, на което са писани латински и гръцки книги от IV до VIII в., а след това е изместено от курсивното.
унция мн. унции, ж. 1. Английска и американска мярка за обем на течности. 2. Единица мярка за бубено семе.
уокмен мн. уокмени, (два) уокмена, м. Личен малък касетофон, който се слуша обикн. със слушалки.
упадам упадаш, несв. и упадна, св. Отивам към упадък; западам.
упадна упаднеш, мин. св. упаднах, мин. прич. упаднал, св. — вж. упадам.
упадък само ед. Западане, разлагане, разруха. Упадък в икономиката. Упадък в културата. Упадък на нравите.
упадъчен упадъчна, упадъчно, мн. упадъчни, прил. Който е разложителен, деморализиращ. Упадъчна литература.
уплаха само ед. Чувство на внезапен страх, на уплашване. Изживявам уплаха. На лицето и се чете уплаха.
уплаша уплашиш, мин. св. уплаших, мин. прич. уплашил, св. — вж. уплашвам.
уплашвам уплашваш, несв. и уплаша, св.; кого/ какво. Вдъхвам страх, сепвам; изплашвам. — уплашвам се/уплаша се. Обзема ме страх, сепвам се, изплашвам се. Котката се уплаши от машината. Уплаших се до смърт. // прил. уплашен, уплашена, уплашено, мн. уплашени.
уплътнение мн. уплътнения, ср. 1. Само ед. Уплътняване. 2. В медицината - втвърдено или подуто място по тялото. Уплътнения по шията. 3. Уплътнител.
уплътнител уплътнителят, уплътнителя, мн. уплътнители, (два) уплътнителя, м. Нещо, което служи да уплътнява, да придава плътност. Алуминиеви уплътнители за прозорци.
уплътня уплътниш, мин. св. уплътних, мин. прич. уплътнил, св. — вж. уплътнявам.
уплътнявам уплътняваш, несв. и уплътня, св. 1. Какво. Правя да стане по-плътен; притискам, изпълвам празнини; насищам. Уплътнявам почвата. Уплътнявам вратите. Уплътнявам боята на стената. 2. Прен. Какво. Изпълвам, запълвам изцяло, насищам (ден, време, екскурзия и др.). — уплътнявам се/уплътня се. 1. Ставам по-плътен, по-изпълнен, по-наситен. 2. Ставам изцяло запълнен, наситен. 3. В медицината, за място по тялото — втвърдявам се, подувам се. Сливиците ми са се уплътнили.
уповавам се уповаваш се, несв.; на какво/на кого. Разчитам, облягам се, осланям се. Уповава се само на себе си. Уповавам се на тебе. // същ. уповаваме, ср.
упование само ед. Надежда. Имам упование, че ще стане точно така.
уподобя уподобиш, мин. св. уподобих, мин. прич. уподобил, св. — вж. уподобявам.
уподобявам уподобяваш, несв. и уподобя, св.; какво. Оприличавам, приравнявам. — уподобявам се/уподобя се. Оприличавам се.
упоение само ед. Състояние на захлас, възторг, опиянение. Слушам с упоение думите и.
упоителен упоителна, упоително, мн. упоителни, прил. Който упоява, замайва, води до захлас, до упоение. Упоителен въздух. Упоителен сън. // нареч. упоително.
упойвам упойваш, несв. Упоявам.
упойка мн. упойки, ж. 1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка. 2. Самият начин на прилагане на такова вещество; анестезия (във 2 знач.). Правя упойка. Местна упойка. Пълна упойка.
упокоен упокойна, упокойно, мн. упокойни, прил. Спец. В църквата — който е за успокоение на душата на мъртвия. Упокойна молитва.
упокой • За упокой. Спец. За молитва — за успокоение на душата на мъртвия.
упомена упоменеш, мин. св. упоменах, мин. прич. упоменал, св. — вж. упоменавам.
упоменавам упоменаваш, несв. и упомена, св. Посочвам бегло, споменавам (в документ, доклад, изложение). //прил. упоменат, упомената, упоменато, мн. упоменати, прил. Тук са упоменати всички случаи.
упор само ед. • В/от упор. 1. В непосредствена близост. Стреляли от упор. 2. Прен. Без заобикалки, направо (казано). 3. Отблизо. Гледам го от упор.
упорит упорита, упорито, мн. упорити, прил. 1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив. 2. Който не отстъпва от своето; неотстъпчив, непреклонен; инат. Упорито дете. 3. За труд, дейност — който е напрегнат, усилен, дълъг. Животът му е минал в упорит труд. Упорити усилия. 4. За болест, страдание, природно явление — който трае дълго, не може да бъде прекратен, победен и др. // същ. упоритост, упоритостта, ж. Всичко постига с голяма упоритост. // нареч. упорито.
упорствам упорстваш, несв. Проявявам упоритост или упорство.
упорство само ед. 1. Упоритост. 2. Ненужна неотстъпчивост; непреклонност.
упорствувам упорствуваш, несв. Упорствам.
употреба само ед. Използване, употребяване, прилагане. Голяма употреба. Намира употреба в медицината. Не е годен за употреба. Изхвърлям от употреба.
употребим употребима, употребимо, мн. употребими, прил. 1. Който се употребява (в определена степен). Много употребим. 2. Който е годен за употреба; който може да се употребява.
употребя употребиш, мин. св. употребих, мин. прич. употребил, св. — вж. употребявам.
употребявам употребяваш, несв. и употребя, св. 1. Какво. Използвам, служа си. Употребявам прах за пране. Употребявам електроуреди в домакинството. Употребявам жаргонни изрази. 2. Какво. Изразходвам, влагам: изхарч-вам. За такава работа употребявам много енергия. Употребявам парите си за дрехи. Не употребяваме много хляб. // същ. употребяване, ср.
упоя упоиш, мин. св. упоих, мин. прич. упоил, св. — вж. упоявам.
упоявам упояваш, несв. и упоя, св. 1. Кого/какво. Приспивам, замайвам (с упойка, наркотик и др). 2. Кого. Напивам, опиянявам (с алкохол). Ракията упоява много бързо. 3. Кого. Замайвам, опиянявам. Властта упоява. Близостта му я упоява. — упоявам се/упоя се. Замайвам се, опиянявам се; забравям се. Упоих се от цигарения дим. // прил. упоен, упоена, упоено, мн. упоени.
управа само ед. Разг. 1. Ръководство, управление. Къде се намира управата на университета? 2. Ръководене, законност, ред; управия. Такъв народ няма управа.
управител управителят, управителя, мн. управители, м. Лице, което пряко ръководи учреждение, предприятие, ресторант, имение и др. Управител на болница. Управител на хотел. // прил. управителен, управителна, управително, мн. управителни. • Управителен съвет. Ръководно тяло на голямо учреждение; борд на директорите.
управителка мн. управителки, ж. Жена управител.
управия само ед. Разг. Ред, законност и установяването им в обществото. Не може да има управия с такова правителство.
управление мн. управления,с р. 1. Само ед. Управляване. Управлението на голямо предприятие изисква много сили. Управлението е сложен прогрес. Местно управление. Управлението на кола изисква умения. Поемам управлението. Приемам управлението. 2. Прен. Институцията на ръководене. Управлението се състои от двама души. Управлението се помещава на втория етаж. 3. Прен. Сградата, в която се помещава ръководна институция. Управлението на предприятието е в центъра на града. // прил. управленски, упрваленска, управленско, мн. управленски. Управленски функции.
управлявам управляваш, несв. 1. Какво. Командвам действието на машина, апарат; направлявам, командвам, експлоатирам. Управлявам самолет. Управлявам кораб. Управлявам тъкачен стан. 2. Кого/какво. Организирам и направлявам дейност (на учреждение, предприятие, стопанска единица); ръководя. Управлявам министерство. Управлявам държава. Управлявам училище. Управлявам семейство.
управляващ управляваща, управляващо, мн. управляващи, прил. 1. Който управлява сега. Управляваща партия. Управляващ орган. 2. Като същ., мн. Тези, които управляват сега; управници. Управляващите не мислят за народа.
управляем управляема, управляемо, мн. управляеми, прил. Който може да се управлява. Управляем снаряд.
управник мн. управници, м. Лице, което ръководи, обикн. учреждение, предприятие (понякога авторитарно).
упражнение мн. упражнения, ср. Занимание за добиване или усъвършенстване на практически умения след теоретично разглеждане на материал. Упражнение за решаване на задачи. Упражнение за употребата на запетая. Правя упражнения. Упражнения по пеене. • Гимнастическо упражнение. Съчетание от движения за развитие на тялото. • Домашно упражнение. Задачи, поставени на ученици, за изпълняване вкъщи.
упражня упражниш, мин. св. упражних, мин. прич. упражнил, св. — вж. упражнявам.
упражнявам упражняваш, несв. и упражня, св. 1. Какво/кого. Тренирам, усилвам, развивам. Упражнявам паметта си. Упражнявам мускулите си. 2. Какво. Практикувам, работя като професия. Упражнявам учителската професия. Упражнявам две професии. 3. Какво. Практикувам, прилагам като свое право. Упражнявам правото си на глас. Упражнявам съпружеското си право. — упражнявам се/упражня се. Правя упражнения; тренирам се. Упражнявам се по спортна стрелба. Упражнявам се да говоря на английски. // същ. упражняване, ср. • Упражнявам влияние. Влияя. • Упражнявам насилие. Насилвам.
упрек мн. упреци, (два) упрека, м. Укор. Отправям упрек.
упреквам упрекваш, несв. и упрекна, св.; кого. Укорявам, обвинявам, натяквам. Упреквам го в изневяра. - упреквам се/упрекна се. Упреквам себе си. //същ. упрекване, ср.
упрекна упрекнеш, мин. св. упрекнах, мин. прич. упрекнал, св. — вж. упреквам.
упълномощавам упълномощаваш, несв. и упълномощя, св.; кого. Давам пълномощия. Партията му го упълномощава да я представя в парламента. Упълномощавам дъщеря си да получи моите пари. // прил. упълномощен, упълномощена, упълномощено, мн. упълномощени.
упълномощя упълномощиш, мин. св. упълномощих, мин. прич. упълномощил, св. — вж. упълномощавам.
упътвам упътваш, несв. и упътя, св.; кого. 1. Показвам път, посока; ориентирам. Упътиха ги как да намерят банката. Портиерът упътва посетителите. 2. Насочвам, наставлявам, съветвам. Упътвам я как да постъпи. — упътвам се/упътя се. Отправям се, тръгвам нанякъде; запътвам се. Накъде си се упътил?
упътя упътиш, мин. св. упътих, мин. прич. упътил, св. — вж. упътвам.
ура междум. 1. Боен вик на войска. 2. Вик за изразяване на радост, възторг, поздрав.
уравнение мн. уравнения, ср. 1. Само ед. Уравняване. 2. Спец. В математиката — равенство с неизвестни величини, възможно само при определена стойност на тези величини. Уравнение с две неизвестни. Решавам уравнение.
уравниловка само ед. Необосновано механично изравняване, обикн. на доходи или качества на отделни лица. Действа принципът на уравниловката.
уравновесен уравновесена, уравновесено, мн. уравновесени, прил. 1. Който е в равновесие. Силите са уравновесени. 2. Прен. Който е трезв, зрял, улегнал, сдържан. Уравновесен човек.
уравновеся уравновесиш, мин. св. уравновесих, мин. прич. уравновесил, св. - вж. уравновесявам.
уравновесявам уравновесяваш, несв. и уравновеся, св.; какво. Привеждам в равновесие; изравнявам, балансирам. Уравновесявам двете страни на везните. Уравновесявам силата на вятъра. — уравновесявам се/уравновеся се. Намирам се в равновесие.
уравня уравниш, мин. св. уравних, мин. прич. уравнил, се. — вж. уравнявам.
уравнявам уравняваш, несв. и уравня, св. 1. Какво. Правя равен с друг, приравнявам. Уравниха заплатите на всички. 2. Разг. Заравнявам, заглаждам (земя, място и др.). — уравнявам се/ уравня се. 1. За сума, сметки — ставам равен с друг. 2. За земя, грапавини — ставам гладък, равен.
ураган мн. урагани, (два) урагана, м. 1. Силен разрушителен вятър. Ураганът разруши по-малките сгради. 2. Тропически циклон. 3. Прен. Разрушаващи, помитащи сили. Ураганът на войната. Ураганът на страстта. 4. Прен. Нещо, което изригва със сила, облива, помита. Ураган от ругатни. Ураган от мечти.// прил. ураганен, ураганна, ураганно, мн. ураганни. • Като ураган. Бързо стремително, вихрено. Минава като ураган.
уран само ед. 1. В древногръцката митология — бог на небето, баща на титаните, циклопите и сторъките великани. 2. Име на планета от слънчевата система. 3. Спец. Радиоактивен химически елемент от групата на актинидите, сребрист метал с изключително значение за ядрената енергетика. // прил. уранов, уранова, ураново, мн. уранови (в 3 знач.). Уранови мини. Уранова руда.
уранография само ед. Описание на небесните тела.
уранология само ед. Астрология.
урбанизация само ед. Миграция на населението от селата в градовете, обусловена от социално-икономически условия.
урбанизирам урбанизираш, несв. и св. 1. Кого/ какво. Подлагам на урбанизация. 2. Какво. Благоустроявам, цивилизовам. — урбанизирам се. Цивилизовам се.
урбанизъм урбанизмът, урбанизма, само ед., м. 1. Урбанизация. 2. Направление в литературата и изкуството, в което се описва животът в големия град.
урбулешката — вж. урбулешки.
урбулешки и урбулешката нареч. 1. Грубо, стремглаво, набързо. Минавам урбулешката. 2. Набързо, необмислено. Не огледахме другите магазини, цени, а го купихме урбулешката.
урва мн. урви, ж. Разг. Стръмно място, стръмнина. Каруцата едва се влачеше по урвата.
урвам се урваш се. несв. и урна се, св. Юрвам се.
урвест урвеста, урвесто, мн. урвести, прил. Разг. В който има урви. Урвесто място. Урвести улици.
урегулирам урегулираш, несв. и св.; какво. Регулирам.
уред мн. уреди, (два) уреда, м. 1. Механизъм, приспособление за извършване на работа. Електрически домакински уреди. Измервателен уред. 2. Инструмент, прибор, оръдие. Уред за отваряне на бутилки.
уредба мн. уредби, ж. 1. Само ед. Устройство, структура, ред. Уредба на обществото. Уредба на света. 2. Само ед. Управление, ред, организация. Слаба уредба. 3. В техниката — съчетание от уреди, съоръжения и др., свързани и подредени така, че да извършват работа. Звукозаписна уредба.
уредник мн. уредници, м. 1. Остар. Лице, което организира, устройва, учредява. Той е от уредниците на библиотеката. 2. Технически помощник, организатор. Уредник на списание. Уредник на изложба.
уредничка мн. уреднички, ж. Жена уредник.
уредя уредиш, мин. св. уредих, мин. прич. уредил, св. — вж. уреждам.
уреждам уреждаш, несв. и уредя, св. 1. Какво. Слагам в ред; оправям, устройвам. Уреждам дом. Уреждам отногиенията със съпруга си. 2. Какво. Организирам, устройвам, подготвям. Уреждам изложба. Уреждам екскурзия. Уреждам тържество. 3. Какво. Уговарям. Уредих си среща с ректора. Уредих ти час при най-добрия зъболекар. 4. Прен. Кого. Устройвам (условия на живот, работа и др.), често по нечестен начин. Уреди дъщеря си на добра работа. Уреждам го с голям апартамент. Уреждам ги да следват. 5. Прен. Какво. Обзавеждам с всички удобства за живеене; подреждам. Уреждам къщата си. Уредиха добре града. 6. Прен. Какво. Успявам да наготвя, да приготвя нещо, което изисква майсторство, има тънкости. Уреждам добре хляба. Уреждам виното. Уреждам печената пуйка. — уреждам се/уредя се. Устройвам се умело, вреждам се пред другите, обикн. по нечестен начин. Уредих се с голяма заплата. Уреждам се да го купя на безценица. // прил. уреден, уредена, уредено, мн. уредени.
уремия само ед. Спец. В медицината — отравяне на организма с отпадъчни вещества при недостатъчна дейност на бъбреците.
урея само ед. Спец. Най-важният краен продукт от обмяната на белтъчините в организма, чието количество се увеличава при нарушени функции на бъбреците, при сърдечна недостатъчност и др.
урина само ед. Отделяна от организма чрез бъбреците течност, която съдържа отпадъчни вещества; пикоч.
уринирам уринираш, несв. и св. Отделям урина. // същ. уриниране, ср.
урна мн. урни, ж. 1. Съд, в който се пази прахът на мъртвец след изгарянето му. 2. Кутия с процеп, в която се пускат бюлетини при гласуване. Избирателна урна.
урна се урнеш се, мин. св. урнах се, мин. прич. урнал се, св. — вж. урвам се.
уровен само ед. Равнище, ниво. Уровен на живот.
урод мн. уроди, м. Изрод.
уродлив уродлива, уродливо, мн. уродливи, прил. 1. Който е с природен недостатък, недъгав. 2. Който е грозен, безобразен, убог. Уродливи дървета. 3. Прен. Който е извратен, ненормален. // същ. уродливост, уродливостта, ж.
уродство мн. уродства, ср. Спец. Вроден траен недостатък в строежа на организма или на части от него.
урожай урожаят, урожая, само ед., м. Реколта, добив, обикн. добра. Богат урожай на царевица.
урок мн. уроци, (два) урока, м. 1. Учебна единица, включваща материал по един въпрос, често преподаван в един учебен час. Преподавам нов урок. Имам нов урок. Изучихме всички уроци от учебника. 2. Пример, поука, извод от някакъв случай. Вземам си урок от неуспешното представяне. Това ми служи за урок. // прил. урочен, урочна, урочно, мн. урочни. • Вземам/взема уроци. Уча в определени часове при частен учител. • Давам/дам урок. Прен. Отмъщавам за сторено зло или нанесена обида. • Давам/дам уроци. Преподавам уроци на един или няколко души като частен учител.
уроки само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки. • Да не те хванат уроки. Разг. Да не ти се случва нищо лошо (след похвалите).
уролог мн. уролози, м. Лекар, специалист по урология.
урология само ед. Спец. Дял от медицината, който проучва и лекува болестите на пикочо-отделителната система.
уронвам уронваш, несв. и уроня, св.; какво. Накърнявам, засягам. Уронвам престижа. — уронвам се/уроня се. Накърнявам се, засягам се.
уроня урониш, мин. св. уроних, мин. прич. уронил, св. — вж. уронвам.
урочасам урочасаш, св. - вж. урочасвам.
урочасвам урочасваш, несв. и урочасам, св. 1. Кого. Докарвам уроки. Жена с такива очи може да урочаса детето. 2. Постигат ме уроки, понасям уроки. Урочасана е на сватбата си.
урсуз прил., неизм. Разг. Който е лош, проклет, злобен, инат.
урсузлук мн. урсузлуци, (два) урсузлука, м. Разг. 1. Проклетия, злоба, подлост. Пълен е с урсузлук. 2. Постъпка от проклетия, злоба, подлост. Правя урсузлуци.
уртикария само ед. Спец. Заболяване с обриви по кожата, което е реакция на организма на различни дразнители и на свръхчувствителност (алергия) към някои вещества, храни, ухапване и др.; копривна треска.
усамотя се усамотиш се, мин. св. усамотих се, мин. прич. усамотил се, св. — вж. усамотявам се.
усамотявам се усамотяваш се, несв. и усамотя се, св. 1. Живея сам; уединявам се, изолирам се. Усамотил се е в голямата къща от няколко години. 2. Стоя сам, уединявам се. Усамотявам се в парка. // същ. усамотение, ср. // същ. усамотеност, усамотеността. // прил. усамотен, усамотена, усамотено, мн. усамотени. Усамотено дърво. Усамотено място.
усвоя усвоиш, мин. св. усвоих, мин. прич. усвоил, св. — вж. усвоявам.
усвоявам усвояваш, несв. и усвоя, св.; какво. 1. Възприемам, научавам, овладявам. Усвоявам знания. 2. За организъм - Преработвам, оползотворявам храна. 3. Преработвам, обработвам, внедрявам в експлоатация. 4. Оползотворявам, прилагам (пари, средства). // същ. усвояване.
уседна уседнеш, мин. св. уседнах, мин. прич. уседнал, св. — вж. усядам.
усет само ед. Чувство на възприемане, разбиране, преценяване; нюх. Усет към поезията. Усет към езика. Усет за справедливост. Търговски усет. Имам усет. Развивам си усет. Проявявам усет.
усетя усетиш, мин. св. усетих, мин. прич. усетил, св. — вж. усещам.
усещам усещаш, несв. и усетя, св. 1. Какво. Възприемам, чувствам със сетивата си. Усещам миризма на печено месо. Усещам студ. Усещам грапавините по пътя. 2. Какво. Чувствам, изпитвам чувства. Усещам силна радост. Усещам любов. 3. Прен. Какво/кого. Долавям, разбирам, забелязвам. Усетих, че крие нещо от мене. Усетих, че е влюбен. Не усетих как изминаха два часа. — усещам се/усетя се. 1. Досещам се, разбирам, схващам. Усетих се, че трябваше да и кажа, но беше късно. Не се усетих да му благодаря. 2. Чувствам се в някакво състояние. Усещам се силен да направя това.
усещане мн. усещания, ср. 1. Спец. Психически процес на отразяване на свойства на предметите и явленията при непосредственото им въздействие върху сетивата. Зрително усещане. Слухово усещане. 2. Усет, долавяне. Имам усещане, че няма да дойдат. 3. Чувство. Различни усещания вълнуват душата и.
усилвам усилваш, несв. и усиля, св.; какво. Правя да стане по-силен, по-бърз, по-здрав. Усилвам скоростта си. Усилвам позициите. Усилвам съпротивата. Усилвам светлината. Усилвам растежа. — усилвам се/усиля се. Ставам по-силен, по-бърз. Дъждът се усили. // същ. усилване, ср. // прил. усилен, усилена, усилено, мн. усилени. Усилен ход. Усилена мощност.
усилвател усилвателят, усилвателя, мн. усилватели, (два) усилвателя, м. Устройство за усилване на мощност или напрежение на ток, на звук и др. // прил. усилвателен, усилвателна, усилвателно, мн. усилвателни.
усилен усилна, усилно, мн. усилни, прил. 1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години. 2. Разг. Който постоянно иска нещо, който пречи; досаден. Усилно дете.
усилие мн. усилия, ср. Упражнен от човек натиск, напън; напрежение, стремеж, активност. Правя усилие да настигна другите. Постигам успехи без усилие. Безуспешни усилия. Нечовешки усилия.
усиля усилиш, мин. св. усилих, мин. прич. усилил, св. — вж. усилвам.
ускорение само ед. 1. Спец. Във физиката — величината, с която се увеличава движението на едно тяло за единица време. 2. Ускоряване. 3. Време на ускоряване. Движа се с ускорение от два часа.
ускорител ускоретелят, ускоретеля, мн. ускоретели, (два) ускоретеля, м. Това, което ускорява (химическа реакция, процес, събитие). Ускорител в каучуковото производство. Тази случка стана ускорител в развитието на събитията. //прил. ускорителен, ускорителна, ускорително, мн. ускорителни.
ускоря ускориш, мин. св. ускорих, мин. прич. ускорил, св. — вж. ускорявам.
ускорявам ускоряваш, несв. и ускоря, св.; какво. 1. Правя да се извършва по-бързо, по-интензивно. Ускорявам ход. Ускорявам крачките си.2. Правя да се прояви по-бързо, по-рано от нормалното. Ускорявам края на войната. Ускорявам събитията. Ускорявам протичането на химическа реакция. — ускорявам се/ускоря се. 1. Започвам да се извършвам с по-голяма скорост. Вятърът се ускори. 2. Ставам, проявявам се по-рано от обикновено. Зреенето на черешите се ускори от топлото време. // прил. ускорен, ускорена, ускорено, мн. ускорени. // същ. ускоряване, ср.
уславям се уславяш се, несв. и условя се, св.; за какво, с кого. Уговарям се, уточнявам условия. Условихме се за времето на заплащане. Условихме се за цената. // прил. условен, условена, условено, мн. условени. Условена цена.
усладя се усладиш се, мин. св. усладих се, мин. прич. усладил се, св. — вж. услаждам се.
услаждам се услаждаш се, несв. и усладя се, св.; на кого. Доставям наслада, удоволствие, задоволство, желание пак да изпитам. Печеното месо се услади на всички. Властта се е услади-ла на всички, не искат да я изпуснат. — ус-лажда ми се/услади ми се. Получавам наслада, удоволствие, доволство, желание пак да изпитам или да правя нещо. Услажда ми се тортата. Услажда му се виното. Услаждат му се жените. Услади му се голямата печалба.
условен условна, условно, мн. условни, прил. 1. Който може да се извърши при определени условия; относителен. Уговорихме си условен час на среща, ако не се случи нещо непредвидено. 2. Който е въображаем, несъществуващ. Прокарвам условна линия. 3. Спец. В граматиката — който съдържа условие (в 1 знач.). Условно наклонение. Подчинено условно изречение. • Условна присъда. Спец. В правото — присъда, която влиза в сила, ако в определен срок осъденият направи ново престъпление. • Условен рефлекс. Спец. Автоматичен приспособителен механизъм, придобит при определени условия.
условие мн. условия, ср. 1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа. 2. Изискване, уговорено обстоятелство при договаряне. Изложих писмено условията си за общата работа. 3. Обстоятелства на живот, работа; обстановка, конюнктура. Работя при трудни условия. Икономическите условия в държавата. 4. Обикн. мн. Обстоятелства, факти, от които се изхожда. Условия на математическа задача. • При условие че. Като съюз. Ако. • В условията на. При дадените обстоятелства.
условност мн. условности, ж. Приет обичай, навик; договореност. Условностите на брака. Условностите на доброто поведение. Спазвам условностите на дипломацията.
условя се условиш се, мин. св. услових се, мин. прич. условил се, св. — вж. уславям се.
усложнение мн. усложнения, ср. 1. Затруднение, заплитане на положението; бъркотия, пречка; трудност, която възниква допълнително. Поради лошото време настъпват усложнения в транспорта. Случаят предизвика усложнения в отношенията ни. Усложнения в строителството. 2. В медицината - последици от едно заболяване, засягащи и други органи.
усложня усложниш, мин. св. усложних, мин. прич. усложнил, св. — вж. усложнявам.
усложнявам усложняваш, несв. и усложня, св.; какво. Правя да стане по-сложен, по-труден, заплетен; спъвам, преча. Това условие усложнява постъпването и на работа. Това заболяване усложнява отношенията им. — усложнявам се/усложня се. Ставам по-заплетен, по-труден, по-бавен. Положението му се усложни. Животът се усложни. // същ. усложняване, ср.
услуга мн. услуги, ж. 1. Действие в полза или в изгода на друг (човек, учреждение и др.). Правя услуга. Моля за услуга. 2. Обикн. мн. Битово обслужване, улеснения. Комунални услуги. Пощенски услуги. • Мечешка услуга. Разг. Услуга, която е замислена като вреда или се оказва вредна. • В услуга на. За доброто на.
услужа услужиш, мин. св. услужих, мин. прич. услужил, св. — вж. услужвам.
услужвам услужваш, несв. и услужа, св.;на кого. Правя услуга, помагам. Услужих и с пари. // същ. услужване, ср.
услужлив услужлива, услужливо, мн. услужливи, прил. 1. Който е готов винаги да прави услуги. 2. Прен. Който е в състояние веднага да служи, да изпълни функцията си. Услужлива памет. Услужливи очи. // същ. услужливост, услужливостта, ж. // нареч. услужливо. Подаде и ръка услужливо.
усмивка мн. усмивки, ж. Гримаса на човек, при която се разтягат настрани устните и се показват зъбите в израз на радост, доволство, рядко горчивина, сарказъм. Щастлива усмивка. Широка усмивка. Иронична усмивка.
усмирител усмирителят, усмирителя, мн. усмирители, м. Лице, което усмирява. Усмирител на спорове. Усмирител на тигри.
усмирителен усмирителна, усмирително, мн. усмирителни, прил. Който усмирява, който служи за усмиряване. Усмирително средство. • Усмирителна риза. 1. Спец. Риза с дълги ръкави, която обличат на буйстващ душевноболен. 2. Строги мерки срещу движение, своеволия и др.
усмиря усмириш, мин. св. усмирих, мин. св. усмирил, св. - вж. усмирявам.
усмирявам усмиряваш, несв. и усмиря, св.; кого/ какво. Умирявам. Усмири развилнялото се куче. Усмириха бунтовете.
усмихвам се усмихваш се, несв. и усмихна се, св. 1. Разтеглям устните си в усмивка, засмивам се без глас. Усмихвам се на детето си. 2. Прен. Светвам, приемам радостен вид. Слънцето се усмихна. Къщите се усмихнаха в хубавото време. // прил. усмихнат, усмихната, усмихнато, мн. усмихнати.
усмихна се усмихнеш се, мин. св. усмихнах се, мин. прич. усмихнал се, св. — вж. усмихвам се.
усмотрение само ед. Преценка, разбиране, убеждение, мнение. • По мое усмотрение. По моя преценка, мнение.
усмърдя усмърдиш, мин. св. усмърдях, мин. прич. усмърдял, св. — вж. усмърдявам.
усмърдявам усмърдяваш, несв. и усмърдя, св.; какво/кого. Правя да смърди, да вони. Рибата усмърдя стаята. — усмърдявам се/усмърдя се. Вмирисвам се, започвам да воня.
усое само ед. Разг. Неогрявано от слънце, сенчесто, хладно място.
усоен усойна, усойно, мн. усойни, прил. 1. Който не се огрява от слънце; влажен, студен. 2. За стая, къща — който е винаги хладен, мрачен. Усойна стая.
усой усоят, усоя, мн. усои, м. Усое.
усойница мн. усойници, ж. 1. Вид отровна змия с рогче на главата и зигзаговидни шарки на гърба. 2. Прен. Пренебр. Проклета, лоша жена.
успех мн. успехи, (два) успеха, м. 1. Постигане на цел; прогрес, сполука. Успех в бизнеса. Имам успех. Нямам успех в любовта. Успехи в кариерата. 2. Обществено признание, одобрение, прослава. Филмът има голям успех. Певицата гастролира с голям успех. Жъна успехи. 3. Степен на овладяване на знания, изразена в оценки. Слаб успех. Висок успех. 4. Сполука победа, слава. Той има успехи пред жените.
успешен успешна, успешно, мн. успешни, прил. Който е сполучлив, резултатен, благополучен. Успешна сделка. Успешно пътуване.
успея успееш, мин. св. успях, мин. прич. успял, св. — вж. успявам.
успивам се успиваш се, несв. и успя се, св. Събуждам се от сън по-късно, отколкото трябва. Успах се и закъснях за работа. // същ. успиване, ср.
успокоителен успокоителна, успокоително, мн. успокоителни, прил. Който успокоява. Успокоителна усмивка. Успокоителни думи. // нареч. успокоително. • Успокоително. Лекарство, което действа успокояващо. Вземам успокоителни.
успокоя успокоиш, мин. св. успокоих, мин. прич. успокоил, св. — вж. успокоявам.
успокоявам успокояваш, несв. и успокоя, св. 1. Кого. Утешавам, вдъхвам спокойствие. Успокоиха разтревожената майка. 2. Кого/какво. Усмирявам, укротявам. Успокоявам разлудувалите се деца. Успокоявам разбунтуваните райони. 3. Прен. Какво. Потискам, потушавам, намалявам. Успокоявам болката с лекарства. Успокоявам гнева си. — успокоявам се/успокоя се. 1. Добивам спокойствие, утешавам се. Успокои се, като го видя жив и здрав. 2. Уми-рявам се, уталожвам се, утихвам. Детето се успокои и млъкна. 3. Прен. Затихвам, заглъхвам. Болките се успокоиха. Чувствата им се успокоиха. // същ. успокояване, ср. // същ. успокоение, ср.
успореден успоредна, успоредно, мн. успоредни, прил. 1. Който с всичките си точки е еднакво отдалечен от друг; паралелен. Успоредни прави. 2. Прен. Който се извършва в едно и също време с друг. // същ. успоредност, успоредността, ж.
успоредица мн. успоредици, ж. Съпоставяне и уподобяване или свързване на сходни явления, предмети; сравнение. Правя успоредица между положението в България и в други европейски страни.
успоредка мн. успоредки, ж. Гимнастически уред, комбинация от два успоредни лоста. Играя на успоредка. Женска успоредка. Мъжка успоредка.
успоредник мн. успоредници, (два) успоредника, м. Спец. В геометрията — четириъгълник с две по две успоредни и равни страни.
успя се успиш се, мин. св. успах се, мин. прич. успал се, св. — вж. успивам се.
успявам успяваш, несв. и успея, св. 1. Сполучвам, смогвам да направя нещо. Успях да и се обадя въпреки лошата телефонна връзка. Успях да свърша определената работа. 2. Постигам успехи. // същ. успяване, ср.
уста мн. усти, ж. 1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапвам бонбона. 2. Устни. Красива уста. 3. Разг. Прен. Способност да се говори; общителност, дар слово. Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го надду-маш. 4. Прен. Отвор на машина, съд и др. Уста на бутилка. Уста на чувал. • Вземам/взема думата от устата. Разг. Казвам това, което друг е искал да каже. • Гледам в устата (някого). Разг. 1. Угоднича, угаждам му. 2. Гледам го, като яде. • Запушвам/запуша устата (на някого). Разг. 1. Оборвам твърдения със силни аргументи. 2. Накарвам някого да спре да говори. • Има жълто около устата. Разг. Млад, неопитен. • Мед капе от устата му. Разг. Много е любезен. • Оставам/остана с пръст в устата. Разг. Излъган съм в очакванията си. • Плюли си в устата. Разг. Казват едно и също. • С половин уста. Едва-едва, без желание.
уста неизм. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.
устав мн. устави, (два) устава, м. Сбор от правила за устройството и дейността на организация; правилник.
устав само ед. Спец. Тържествено и красиво писмо, използвано в славянски ръкописи от X до XIV в. — буквите са геометрично правилни, думите не са отделени; уставно писмо.
уставен уставна, уставно, мн. уставни, прил. Който се отнася до устав. Уставни принципи. • Уставен капитал. Начална сума на фирма (предприятие), определена в нейния устав и формирана главно от продажба на акции.
усталък само ед. Остар. Майсторство.
установка мн. установки, ж. 1. Ръководно указание, директива. 2. Уредба, устройство. Заводска установка.
установя установиш, мин. св. установих, мин. прич. установил, св. — вж. установявам.
установявам установяваш, несв. и установя, св.; какво. 1. Въвеждам, устройвам, утвърждавам. Установявам ред и законност. Установявам извънредно положение в страната. 2. Откривам, констатирам (като изчислявам, изяснявам, проучвам). Установявам размера на щетите от бурята. Установявам наличния капитал. Установявам фактите. Установявам престъпление. Установих, че ме е излъгал. — установявам се/установя се. 1. Утвърждавам се, въвеждам се, наставам. Установи се ред и тишина. Установи се топло време. 2. Спирам се някъде, устройвам се за по-дълго. Установих се да живея в София. // прил. установен, установена, установено, мн. установени. Установени навици.
устат устата, устато, мн. устати, прил. Разг. 1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен. 2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат.
устен устна, устно, мн. устни, прил. 1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина. 2. Който се извършва с говорене, не писмено. Устни указания. Устен изпит.
устие мн. устия, ср. 1. Мястото, където река се влива в море или езеро. 2. Малък отвор на някои съдове; уста. 3. Начало или край на планински проход.
устискам устискаш, св. — вж. устисквам.
устисквам устискаш, несв. и устискам, св.; на какво. Разг. Устоявам, справям се, издържам (на трудности или на съблазън). Ще у стискаме без отопление до края на месеца.
устна мн. устни, ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни.
устнен устнена, устнено, мн. устнени, прил. Спец. В езикознанието — който се образува с устните; лабиален. Устнен звук.
устои само мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални устои. Човешки устои.
устойчив устойчива, устойчиво, мн. устойчиви, прил. 1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива конструкция. Устойчиви възгледи. 2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен. Устойчиви на студ сортове. Устойчиви традиции. // същ. устойчивост, устойчивостта, ж.
устоя устоиш, мин. св. устоях, мин. прич. устоял, св. — вж. устоявам.
устоявам устояваш, несв. и устоя, св. 1. На какво. Успявам да издържа, давам отпор, изтрай-вам, оставам същия. Дървото е устояло на вятъра. Устоявам на всички трудности. Устоял на огъня. 2. На какво. Оставам на същите възгледи, позиции и др. Устоявам на влиянията. 3. На кого/на какво. Издържам, не се поддавам (на съблазън, на любов, на жена). // същ. устояване, ср. // прил. устоял, устояла, устояло, мн. устояли.
устрелвам устрелваш, несв. и устрелям, св. Разг. 1. Кого/какво. Улучвам, застрелвам. Устрелвам с поглед. 2. Прен. За болест — поразявам, повалям.
устрелям устреляш, св. — вж. устрелвам.
устрем мн. устреми, (два) устрема, м. 1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование. 2. Пристъп, напор, удар. // прил. устремен, устремена, устремено, мн. устремени. Устремен към любовта си. // същ. устременост, устремеността, ж.
устремен устремна, устремно, мн. устремни, прил. Който съдържа порив, стремеж. Устремна игра. // същ. устремност, устремността, ж.
устремя устремиш, мин. св. устремих, мин. прич. устремил, св. — вж. устремявам.
устремявам устремяваш, несв. и устремя, св.; какво. 1. Насочвам със сила към определена цел. Устремявам усилията си. 2. Прен. Насочвам стремително, изцяло; отправям. Устремявам към него поглед, пълен е омраза. Устремявам чувствата си. — устремявам се/устремя се. 1. Стремително се насочвам, движа се в определена посока. Всички се устремиха към центъра на града. 2. Прен. Съсредоточвам се, насочвам се към желана цел. Устремиха надеждите си към него. // същ. устремяваме, ср.
устройвам устройваш, несв. и устроя, св. 1. Какво. Създавам, основавам; поставям ред, регламент, статут. Устройвам университет по подобие на съществуващия. 2. Какво. Съграждам, уреждам, установявам. Устройвам живота си. Устройвам бъдещето си. 3. Кого. Съдействам да се установи; вреждам. Устрои дъщеря си на работа. Устроиха ги с големи апартаменти. - устройвам се/устроя се. Нареждам се, уреждам се, установявам се. Устройвам се на работа.//прил. устроен.//същ. устройване, ср.
устройство мн. устройства, ср. 1. Устройване. Устройството на новия дом отне много време.2. Разположение, конструкция, състав, организация на части, сили и др. Устройство на двигател с вътрешно горене. Устройство на града. 3. Уредба, строй, ред, управление. Държавно устройство. 4. Техническо съоръжение, механизъм. Двигателят е устройство, което се състои от няколко детайла. Сложно устройство. Просто устройство. // прил. уст-ройствен, устройствена, устройствено, мн. устройствени. Устройствен план.
устроя устроиш, мин. св. устроих, мин. прич. устроил, св. — вж. устройвам.
устроявам устрояваш, несв. Устройвам.
усуквам усукваш, несв. и усуча, св. 1. Какво. Завивам нещо пластично около собствената му ос. Усуквам конец. 2. Какво. Увивам около нещо друго, замотавам. Усуквам шала около врата си. 3. Прен. Разг. Говоря със заобикалки, с недомлъвки, не казвам направо. — усуквам се/ усуча се. Разг. 1. Въртя се около някого с определена цел; увъртам се, угоднича. 2. Ухажвам настоятелно. Усуква се около нея. 3. Въртя се в безизходица, в нужда. Усуквам се за два лева. • Усуквам/усуча (го). Разг. Говоря с недомлъвки, не казвам направо.
усул само ед. Остар. Способ, леснина; колай. • Усул-усул. Остар. Леко, тихо, внимателно.
усуча усучеш, мин. св. усуках, мин. прич. усукал, св. — вж. усуквам.
усъвършенствам усъвършенстваш, несв.; какво. Правя да стане по-съвършен. Усъвършенствам устройството на уреда. Усъвършенствам английския си. — усъвършенствам се. Ставам по-съвършен (в работа, знания, умения, дейност). Усъвършенствам се в готвенето. // същ. усъвършенстване, ср.
усъвършенствувам усъвършенствуваш, несв. Усъвършенствам.
усъмня се усъмниш се, мин. св. усъмних се, мин. прич. усъмнил се, св. — вж. усъмнявам се.
усъмнявам се усъмняваш се, несв. и усъмня се, св.; в какво/в кого. Изпитвам съмнение, недоверие. Усъмних се в думите и.
усърден усърдна, усърдно, мн. усърдни, прил. 1. Който проявява усърдие. Усърден ученик. Усърден изследвач. 2. Който се извършва с усърдие. Усърден труд.
усърдие само ед. 1. Старание, грижливост, прецизност. Работя с усърдие. Влагам усърдие. 2. Упоритост, настойчивост, активност. Проявява голямо усърдие в уреждане на личните си дела. // същ. усърдност, усърдността, ж.
усядам усядаш, несв. и уседна, св. 1. След номадско съществуване започвам да живея на едно и също място. 2. Диал. Слягам се, потъвам. Почвата е уседнала. Основите са уседнали. // прил. уседнал, уседнала, уседнало, мн. уседнали. // същ. усядане, ср.
утаечен утаечна, утаечно, мн. утаечни, прил. Който се е образувал от утайка; седиментен.
утаител утаителят, утаителя, мн. утаители, (два) утаителя, м. Басейн за пречистване на водата от наноси чрез утаяване.
утайка мн. утайки, ж. Събрани на дъното в съд с течности или във воден басейн твърди частици. • Утайка на обществото. Най-долната прослойка на обществото.
уталожа уталожиш, мин. се. уталожих, мин. прич. уталожил, се. — еж. уталожвам.
уталожвам уталожваш, несв. и уталожа, св.; какво. 1. Насищам, утолявам. Уталожих жаждата си. 2. Прен. Успокоявам, укротявам, намалявам. Лекарството уталожи болката. Уталожвам гнева му. — уталожвам се/уталожа се. 1. Насищам се, утолявам се. 2. Прен. Утихвам, успокоявам се. Чувствата му се уталожиха. Бунтът се уталожи. // същ. уталожване, ср. // прил. уталожен, уталожена, уталожено, мн. уталожени.
утая се утаиш се, мин. св. утаих се, мин. прич. утаил се, св. — вж. утаявам се.
утаявам се утаяваш се, несв. и утая се, св. 1. За утайка - падам на дъното. Всички камъчета са се утаили на дъното. 2. За течност - избистрям се след падане на утайката. Водата в чашата се е утаила. //същ. утаяване, ср.
утвърдителен утвърдителна, утвърдително, мн. утвърдителни, прил. Който съдържа утвърждение, съгласие, одобрение. Утвърдителен отговор. Правя утвърдителен жест.
утвърдя утвърдиш, мин. св. утвърдих, мин. прич. утвърдил, св. -вж. утвърждавам.
утвърдявам утвърдяваш, несв. Утвърждавам.
утвърждавам утвърждаваш, несв. и утвърдя, св.; какво/кого. 1. Узаконявам, приемам окончателно, легализирам. Утвърдиха назначаването му. Утвърдиха предложения проект. 2. Затвърдявам, укрепвам, стабилизирам (власт, позиции, убеждения и др.). — утвърждавам се/утвърдя се. 1. Ставам стабилен, здрав, сигурен. Властта им се утвърди. Положението му на лидер се утвърди. 2. Налагам се, получавам признание (с дейност, идеи и др.). Утвърди се като добър учител. // същ. утвърждаване, ср. // прил. утвърден, утвърдена, утвърдено, мн. утвърдени.
утвърждение мн. утвърждения, ср. Одобрение, съгласие.
утежня утежниш, мин. св. утежних, мин. прич. утежнил, св. — вж. утежнявам.
утежнявам утежняваш, несв. и утежня, св.; какво. 1. Правя да стане по-тежък. Утежнявам багажа с още книги. 2. Правя да стане по-тежък, по-труден, по-сложен. Утежнявам пътуването. Утежнявам лечението. — утежнявам се/утежня се. Ставам по-сложен, по-труден.
утеснея утеснееш, мин. св. утеснях, мин. прич. утеснял, св. — вж. утеснявам.
утеснявам утесняваш, несв. и утеснея, св.; на кого. За дреха, обувки, стая и др. — ставам тесен, малък, недостатъчен. — утеснява ми/утеснее ми. Става ми тесен, малък, недостатъчен.
утеха само ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата.
утеша утешиш, мин. св. утеших, мин. прич. утешил, св. — вж. утешавам.
утешавам утешаваш, несв. и утеша, св.; кого. 1. Вдъхвам утеха; успокоявам, разведрявам. Само видът на дъщеря и я утешаваше. 2. Успокоявам (дете, когато плаче). — утешавам се/утеша се. Успокоявам се, разведрявам се, намирам утеха. // същ. утешаване, ср.
утешение само ед. 1. Утешаване. 2. Утеха.
утешителен утешителна, утешително, мн. утешителни, прил. Който вдъхва утеха. Утешителни думи. Утешителен поглед. // нареч. утешително.
утилитарен утилитарна, утилитарно, мн. утилитарни, прил. Който е насочен към практическата полза от нещо; практичен.
утилитаризъм само ед. Спец. Направление в етиката, което смята ползата за основа на нравствеността и критерии за човешките постъпки.
утихвам утихваш, несв. и утихна, св. 1. Ставам тих; умълчавам се. Децата утихнаха. 2. Прен. За силен вятър, дъжд, буря — ставам по-слаб; спирам. 3. Прен. За дейност, съпроводена с шум — спирам, преставам. Машината е утихнала. // същ. утихване, ср.
утихна утихнеш, мин. св. утихнах, мин. прич. утихнал, св. — вж. утихвам.
утоля утолиш, мин. св. утолих, мин. прич. утолил, св. — вж. утолявам.
утолявам утоляваш, несв. и утоля, св.; какво. Насищам, задоволявам (обикн. естествена потребност). Утолявам жаждата си с чаша лимонада. Сладоледът не утолява жаждата. - утолявам се/утоля се. Засищам се. Гладът ми се утоли. //същ. утоляване, ср.
утопизъм само ед. Мечта за невъзможното.
утопист мн. утописти, м. 1. Привърженик на утопичния социализъм. 2. Прен. Човек, който мечтае за неосъществими неща.
утопистка мн. утопистки, ж. Жена утопист.
утопичен утопична, утопично, мн. утопични, прил. Който е неосъществим, химеричен. // същ. утопичност, утопичността, ж. • Утопичен социализъм. Спец. Учение за съвършен обществен строй, основан върху общност на имуществото, задължителен труд и разпределение на благата по равно.
утопически утопическа, утопическо, мн. утопически, прил. Утопичен.
утопия мн. утопии, ж. Неосъществима мечта. Идеалното общество е било винаги утопия на много мислители.
уточнение мн. уточнения, ср. 1. Уточняване. 2. Обяснения, бележки, корекции, които правят нещо по-точно, по-вярно.
уточня уточниш, мин. св. уточних, мин. прич. уточнил, се. — вж. уточнявам.
уточнявам уточняваш, несв. и уточня, св. Правя да стане по-точен или точен. Уточнявам деня и часа на тръгване. Уточнявам исканията си. — уточнявам се/уточня се. Разг. 1. Конкретизирам нещо общо, за което говоря. 2. Уговарям точни условия за нещо; уговарям се. Уточнихме се да работим заедно.
утрайвам утрайваш, несв. и утрая, св. Разг. Издържам, търпя до край. Не утрая до края на филма.
утрая утраеш, мин. св. утраях, мин. прич. утраял, св. — вж. утрайвам.
утре нареч. 1. В деня след днешния. Утре ще отида на гости. 2. Разг. В най-скоро време. Утре ще се заженят. 3. Като същ., ср. Бъдещето.
утрепвам утрепваш, несв. и утрепя, св.; кого/какво. Разг. 1. Убивам или пребивам. 2. Прен. За работа — съсипвам, смазвам. — утрепвам се/ утрепя се. 1. Съсипвам се, изнемощявам (от работа, тичане, уреждане). 2. Убивам се сам (при катастрофа и др.). // същ. утрепване, ср. // прил. утрепан, утрепана, утрепано, мн. утре-пани. • Правя се на утрепан. Разг. Преструвам се, че не зная или не разбирам.
утрешен утрешна, утрешно, мн. утрешни, прил. 1. Който ще бъде или ще стане утре. Утрешен ден. Утрешно пътуване. 2. Който ще живее в бъдещето; бъдещ. Утрешни творци. • Утрешният ден. В бъдещето, което ще дойде скоро.
утрин утринта, мн. утрини, ж. Сутрин. // прил. утринен, утринна, утринно, мн. утринни. Утринен хлад. Утринен концерт.
утро мн. утра, ср. 1. Сутрин. Ранно утро. 2. Забава, концерт, който се провежда преди обед. Музикално утро. Детско утро.
утроба мн. утроби, ж. 1. Вътрешна кухина в организма на жена или на женско животно, в която се развива зародишът. В утробата си носи дете. 2. Коремна кухина у човек или животно. 3. Прен. Кухина, вътрешност. Утробата на земята. Утробата на къщата. // прил. утробен, утробна, утробно, мн. утробни. • Утробен период. Периодът, когато плодът се развива в утробата на майката.
утроя утроиш, мин. св. утроих, мин. прич. утроил, св. — вж. утроявам.
утроявам утрояваш, несв. и утроя, св.; какво. Правя да стане три пъти по-голям; увеличавам, усилвам. Утроих парите си. Утроявам усилията си.
утрудвам се утрудваш се, несв. и утрудя се, св. Разг. Работя много, непосилно, измъчвам се, облъсквам се. //прил. утруден, утрудена, утрудено, мн. утрудени.
утрудя се утрудиш се, мин. св. утрудих се, мин. прич. утрудил се, св. — вж. утрудвам се.
утъпквам утъпкваш, несв. и утъпча, св.; какво. С тъпкане правя да стане сбит, равен. Утъпквам снега. // прил. утъпкан, утъпкана, утъпкано, мн. утъпкани. • Вървя по утъпкан път. Следвам познати, открити начини (най-често в творчество).
утъпча утъпчеш, мин. св. утъпках, мин. прич. утъпкал, св. — вж. утъпквам.
уф междум. 1. Изразява досада, недоволство. Уф, колко трябва да уча за утре! 2. За израз на мъка, оплакване, болка. Уф, че ме болят краката! Уф, пак трябва да пера!
ух междум. Разг. Уф.
уха междум. Разг. За израз на учудване и недоверие. Уха! Много голяма заплата вземаш. Работя всеки ден по десет часа. — Уха! Не ми се вярва.
ухажвам ухажваш, несв.; кого. 1. Задирям, оказвам специално внимание на жена, за да спечеля любовта и. Цяла вечер ухажва съседката си по маса. 2. Оказвам особено внимание, любезнича, лаская. Ухажват партньорите си от Америка. Ухажват го, защото им прави услуги. // същ. ухажване, ср.
ухажор мн. ухажори, м. Мъж, който ухажва жена. Тя има много ухажори.
ухажорка мн. ухажорки, ж. Жена, която ухажва мъж.
ухание мн. ухания, ср. Благоухание, дъх, аромат. Пролетно ухание. Носи се ухание на парфюм.
ухапвам ухапваш, несв. и ухапя, св. 1. Кого/какво. Наранявам, като захапвам. Ухапа я куче. 2. Кого/какво. За змия, насекоми — впръсквам отрова, ужилвам. Ухапа я змия. 3. Прен. Разг. Обиждам, жегвам, огорчавам. // същ. ухапване, ср. • Бълха го ухапала. Разг. Понесъл незначителна за него загуба.
ухапя ухапеш, мин. св. ухапах, мин. прич. ухапал, св. — вж. ухапвам.
ухая ухаеш, мин. св. ухаях, мин. прич. ухаял, несв. Издавам аромат. Цветята ухаят.
ухилвам се ухилваш се, несв. и ухиля се, св. Разг. Усмихвам се широко, хиля се.
ухилен ухилена, ухилено, мн. ухилени, прил. Който е широко усмихнат; весел, радостен. Винаги е ухилена. • Ухилен до уши. Разг. Много засмян, доволен, весел.
ухиля се ухилиш се, мин. св. ухилих се, мин. прич. ухилил се, св. — вж. ухилвам се.
ухо мн. уши, ср. 1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата. 2. Външната част на този орган. Малки уши. Магарето има големи уши. 3. Прен. Слух. До ушите ми достига шепот. 4. Прен. Дръжка на съд (обикн. в двойка) с подобна форма. 5. Прен. Дупка на игла, през която се вдява конецът. 6. Прен. Всяка част, детайл или предмет, наподобяващи формата и разположението на органа на слуха. // прил. ушен, ушна, ушно, мн. ушни. Ушна мида. Ушни болести. • До ушите. Разг. Напълно, много. Загазил съм до ушите. • Наострям/наостря уши. Разг. Стремя се да чуя, заслушвам се. • От ухо на ухо (се носи). Разнася се от човек на човек. • (Имам) обеца на ухото. Помня нещо за поука, за назидание.
уху междум. За израз на учудване от нещо голямо, много; уха.
уцелвам уцелваш, несв. и уцеля, св.; какво/кого. Улучвам (цел, момент). Уцели един гълъб. Уцели сгоден момент да го разпита.
уцеля уцелиш, мин. св. уцелих, мин. прич. уцелил, св. - вж. уцелвам.
уча учиш, мин. св. учих, мин. прич. учил, несв. 1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен материал. Уча математика. Учим много предмети. Уча английски. Уча право. 2. Посещавам учебно заведение. Уча в езикова гимназия. 3. Кого. Разг. Преподавам знания в учебно заведение; обучавам. Уча студенти. Уча малки ученици. 4. Кого. Наставлявам, предавам си уменията, опита. Уча я да готви. 5. Прен. Разг. Кого. Давам съвети, поучавам. Уча я на ум. Не искам ти да ме учиш, зная какво да правя. — уча се. 1. Усвоявам умения да правя нещо. Уча се да плета. Уча се да свиря. 2. Разг. Посещавам учебно заведение: уча (във 2 знач.). Уча се в университета. 3. Разг. Имам добър успех в учебно заведение. Уча се добре.
участ участта, само ед., ж. Съдба, орисия, късмет. Зла участ. Щастлива участ.
участвам участваш, несв. и св. Вземам участие. Участвам в спора. Участвам в конференцията.
участвувам участвуваш. Участвам.
участие мн. участия, ср. 1. Личен дял в обща дейност, работа, проява. Имам участия в международни конференции. Вземам участие в подготовката на тържеството. 2. Остар. Съчувствие, старание за помощ.
участник мн. участници, м. Лице, което взема участие в нещо. Участник в събитията. Участник във филма.
участничка мн. участнички, ж. Жена участник.
участък мн. участъци, (два) участъка, м. 1. Част от земя, площ, улица, място. Имам участък от пет декара. Един участък от пътя беше много хлъзгав. 2. Административно-териториален район за обслужване. Градът е разделен на участъци за медицинско обслужване. // прил. участъков, участъкова, участъково, мн. участъкови. Участъков лекар.
участък мн. участъци, (два) участъка, м. 1. Служба, подразделение на градската полиция. 2. Сградата на такава служба.
учебен учебна, учебно, мн. учебни, прил. Който се отнася до учение и занятия (обикн. в учебно заведение). Учебен час. Учебна стая. Учебен материал. • Учебно заведение. Училище, институт, университет.
учебник мн. учебници, (два) учебника, м. Книга с изложен в уроци или по дялове материал по дадена учебна дисциплина. Учебник по химия. Учебник по математика.
учен учена, учено, мн. учени, прил. 1. Който е преминат, изучаван (обикн. в училище). Този урок е вече учен. 2. Разг. Който е учил много, има високо образование. Той е учен и знае много. Народът уважава учените хора. 3. Като същ., м. и мн. Лице, което се занимава с научноизследователска дейност. Учен от голям ранг. На конференцията се представиха учени от много страни.
учение мн. учения, ср. 1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години. 2. Спец. Военни строеви или практически занятия. Отивам на учение. Участвам в учения. 3. Теоретически положения за определена сфера от действителността. Религиозни учения.
ученик мн. ученици, м. 1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа. 2. Последовател в теория, в изкуството, в науката. • Частен ученик. Ученик, който изучава учебния материал самостоятелно, като се явява на изпити в училище. // прил. ученически, ученическа, ученическо, мн. ученически. Ученически стол.
ученичество само ед. Времето, през което човек е ученик, както и положението на ученик. Ученичеството е по-трудно от студентството.
ученичка мн. ученички, ж. Момиче, жена ученик.
ученолюбив ученолюбива, ученолюбиво, мн. ученолюбиви, прил. Който обича ученето.
учещ се учеща се, учещо се, лш. учещи се, прил. 1. Който учи в учебно заведение. 2. Като същ., обикн. мн. — лице, което учи (в учебно заведение).
училище мн. училища, ср. 1. Учебно заведение, в което учат ученици (рядко — висше учебно заведение). Средно училище. Музикално училище. Военно училище. 2. Прен. Сградата, в която се помещава такова учебно заведение. Училището е голямо и светло. 3. Прен. Съвкупността от хората, които учат или работят в едно учебно заведение. Цялото училище беше строено пред сградата. 4. Прен. Разг. Само ед. Учебни занятия, които се водят в учебно заведение. Утре е празник и няма да имаме училище. // прил. училищен, училищна, училищно, мн. училищни.
учител учителят, учителя, мн. учители, м. 1. Специалист, който обучава ученици. Учител по български език. Учител по история. Начален учител. 2. Лице, което има последователи, от което някой се учи (на творчески методи, на учения, школи). //прил. учителски, учителска, учителско, мн. учителски. Учителски синдикат. Учителски заплати.
учителка мн. учителки, ж. Жена учител.
учителствам учителстваш, несв. Работя като учител, практикувам учителство. Учителствах две години в родното си село.
учителство само ед. 1. Професия, работа на учител. Започвам учителство. 2. Учителското съсловие. Българското учителство.
учителствувам учителствуваш. Учителствам.
учкур мн. учкури, (два) учкура, м. Остар. Връв, с която се стягат гащи.
учленение само ед. Спец. В езикознанието — образуване на звуковете на човешката реч от говорния апарат; артикулация, учленяване. // прил. учленителен, учленителна, учленително, мн. учленителни. Учленителни навици. Учленителни трудности.
учленя учлениш, мин. св. учлених, мин. прич. учленил, св. — вж. учленявам.
учленявам учленяваш, несв. и учленя, св.; какво. Спец. В езикознанието — произнасям звук от речта; артикулирам. // същ. учленяване, ср.
учредител учредителят, учредителя, мн. учредители, м. Лице, което основава, създава организация, предприятие и др. Учредител на партия. Учредител на институт.
учредителен учредителна, учредително, мн. учредителни, прил. Който е свързан с основаването, учредяването на организация, предприятие и др.; организационен. Учредително събрание.
учредя учредиш, мин. св. учредих, мин. прич. учредил, св. — вж. учредявам.
учредявам учредяваш, несв. и учредя, св.; какво. Основавам, организирам, устройвам организация, учреждение. // същ. учредяване, ср.
учреждение мн. учреждения, ср. Организация в рамките на едно ведомство. Държавно учреждение. Здравно учреждение. // прил. учрежденски, учрежденска, учрежденско, мн. учрежденски.
учтив учтива, учтиво, мн. учтиви, прил. 1. Който е любезен, внимателен с другите, почтителен. 2. Който изразява любезност, внимание. Учтива покана. Учтив жест. // същ. учтивост, учтивостта, ж.
учудвам учудваш, несв. и учудя, се.; кого. Предизвиквам почуда; удивлявам, смайвам. Учудваш ме с енергията си. — учудвам се/учудя се. Изпитвам удивление, смайване. Учудвам се на търпението му. // същ. учудване, ср. // прил. учуден, учудена, учудено, мн. учудени. Учудени очи.
учудя учудиш, мин. св. учудих, мин. прич. учудил, св. — вж. учудвам.
ушивам ушиваш, несв. и ушия, св.; какво. Изработвам с шиене. Ушивам рокля. // същ. ушиване, ср.
ушия ушиеш, мин. св. уших, мин. прич. ушил, св. — вж. ушивам.
ущърб само ед. Накърняване, вреда, щета. Нанасям ущърб на доброто му име. // прил. ущърбен, ущърбена, ущърбено, мн. ущърбени. • В ущърб (на). Във вреда. Всичко с в ущърб на моите интереси. Скандалът е в мой ущърб.
уют само ед. Чувство, предизвикано от приятна обстановка, удобство и задушевност. Създавам уют в дома си. Огънят създава уют през зимата. //прил. уютен, уютна, уютно, мн. уютни. Уютен хотел. • Душевен уют. Душевно спокойствие, радост, уравновесеност.
уязвим уязвима, уязвимо, мн. уязвими, прил. 1. Който лесно може да бъде уязвен; чувствителен, слаб. Уязвима душа. 2. Който е слаб, не-аргументиран достатъчно, незащитен, атакуем. Тази част на изложението е много уязвима. // същ. уязвимост, уязвимостта, ж.
уязвя уязвиш, мин. св. уязвих, мин. прич. уязвил, св. — вж. уязвявам.
уязвявам уязвяваш, несв. и уязвя, св.; кого/какво. Дълбоко оскърбявам, наранявам, жегвам. Уязвявам самолюбието му. На всяка крачка иска да го уязви. // прил. уязвен, уязвена, уязвено, мн. уязвени.
уякча уякчиш, мин. св. уякчих, мин. прич. уякчил, св. — вж. уякчавам.
уякчавам уякчаваш, несв. и уякча, св.; какво. Правя да стане по-здрав, по-силен; заякчавам (връзки, контакти, отношения). — уякчавам се/уякча се. Ставам по-здрав, по-силен. // същ. уякчаване, ср.
уясня уясниш, мин. св. уясних, мин. прич. уяснил, св. — вж. уяснявам.
уяснявам уясняваш, несв. и уясня, св.; какво. Правя да стане напълно ясен; осветлявам, разгадавам, уточнявам. Уяснихме неясните моменти. — уяснявам се/уясня се. Ставам напълно ясен; изяснявам се. Всичко заплетено се уясни.