Дума Описание
та съюз. 1. Диал. За свързване на еднородни части в простото изречение и на прости изречения в сложно; и. 2. Разг. За противопоставяне. Аз не успях, та той ли? 3. За следствие; затова, поради което. Купих още една, та станаха общо пет. 4. За присъединяване; и. Изключиха го и не можа да завърши. Та така, скита се сега насам-натам.
та част. 1. Разг. За подчертаване; че. Като каза колело та колело — извади ми душата. 2. Циал. За подсилване на въпросителни частици и думи или като въпросителна частица. Успях да говоря с него. — Е, та?
табак мн. табаци, (два) табака, м. Остар. Голям лист плътна, дебела хартия.
табак мн. табаци, м. Остар. Кожар. // прил. табашки, табашка, табашко, мн. табашки.
табакера мн. табакери, ж. Плоска кутийка, най-често метална, за съхраняване на цигари. Сребърна табакера.
табан мн. табани, (два) табана, м. 1. Остар. Долната част на ходило на крак, която се допира до земята при ходене. 2. Разг. Подметка.
табела мн. табели, ж. Указателна дървена или метална плочка с надпис, знак и др.
табиет мн. табиети, (два) табиета, м. Разг. Характер, своеобразност, привичка. Неговите табиети всеки ги знае.
табла мн. табли, ж. 1. Дървена или метална кутия с нарисувани островърхи фигури по нея, съдържаща пулове и зарчета за игра. Вземам таблата от масата. 2. Само ед. Забавна игра с такава кутия. Игра на табла.
табла мн. табли, ж. 1. Плосък и широк съд с малък перваз за носене на кафе, сладкиши, храна и др.; поднос. Таблите се оставят на мястото им. 2. Диал. Тава. 3. Странична плоска част на легло или плоскост на врата.
табланет само ед. Вид игра на карти.
таблен таблена, таблено, мн. таблени, прил. Който има табли, (в 3 знач.). Таблено легло.
таблетка мн. таблетки, ж. Доза лекарство, приготвена в малка кръгла и плоска форма; хапче. Таблетките по-трудно се приемат от организма. // прил. таблетен, таблетна, таблетно, мн. таблетни.
таблица мн. таблици, ж. Списък от цифрови или други данни, които са разположени по колонки или в графи. Таблица за умножение.
табло мн. табла, ср. 1. Плоскост, върху която се поставят различни обяви, съобщения и др. 2. Голяма фотография или картина, направена върху платно или картон и стояща на обществено място. 3. Плоска част от мебел, табла, (в 3 знач.).
таблоид мн. таблоиди, (два) таблоида, м. Спец. Малък по формат вестник с много илюстрации, който представя информацията опростено; жълт печат.
табор мн. табори, (два) табора, м. 1. Остар. Турска военна дружина. 2. Дружина изобщо. Цигански табор. 3. Остар. Стан, лагер, бивак.
табу само ед. Възбрана, забрана. Езиково табу. Налагам табу. Това е табу.
табун мн. табуни, (два) табуна, м. Остар. Стадо коне; хергеле.
табуретка мн. табуретки, ж. Ниско тапицирано столче без облегало. За много хора табуретките са по-удобни.
тава мн. тави, ж. 1. Плосък разлат домакински съд от метал с кръгла или правоъгълна форма, предназначен за печене. Голяма тава. 2. Прен. Жарг. Голяма грамофонна плоча. // същ. умал. тавичка, мн. тавички, ж. (в 1 знач.).
таван мн. тавани, (два) тавана, м. 1. Горна част на помещение. Резбован таван. 2. Специално помещение над жилищните стаи, под покрива. Скосен таван. // прил. тавански, таванска, таванско, мн. тавански. Таванска врата. Таванска стая.
тавтология само ед. Спец. Буквално или смислово повторение на думи в речта. // прил. тавтологичен, тавтологична, тавтологично, мн. тавтологични. // прил. тавтологически, тавтологическа, тавтологическо, мн. тавтологически.
таен тайна, тайно, мн. тайни, прил. 1. Който се пази в тайна; неизвестен. Таен проход. Тайни мисли. 2. Който е непонятен, неясен; тайнствен, загадъчен. Тайни знаци. // нареч. тайно. • Тайна вечеря. Последната вечеря на Исус с учениците му на Пасха преди предателството.
таз тазът, таза, мн. тазове, (два) таза, м. Широките кости в човешкия скелет между кръста и бедрата. // прил. тазов, тазова, тазово, мн. тазови.
таз — вж. този.
таз- Разг. Първа съставна част на сложни думи със значение тази, напр. тазвечерен, тазгодишен, тазсутрешен и др.
тази — вж. този.
таинствен таинствена, таинствено, мн. таинствени, прил. Остар. Тайнствен. // нареч. таинствено. // същ. таинственост, таинствеността, ж.
тайга мн. тайга, ж. Дива гора с гъста, предимно иглолистна растителност в северните части на Сибир, Урал и др.
таймер мн. таймери, (два) таймера, м. Уред, който автоматично включва/изключва след предварително зададеното време машина, апарат или който сигнализира за настъпване на моменти за включване/изключване.
тайна мн. тайни, ж. 1. Това, което се пази да не се узнае от другиго. Умееш ли да пазиш тайна? Това е моята тайна. 2. Загадка, неяснота. Как работи тая машина, си остана тайна за мене. 3. Обикн. мн. Тайнственост, потайност. Тайните на мафията. Тайните на нощния живот.
тайнопис само ед. Начин за предаване на информация чрез кодиран писмен текст или чрез обработката му със специални химикали, за да се скрие съдържанието.
тайнствен тайнствена, тайнствено, мн. тайнствени, прил. 1. В който се крие тайна; неизвестен. Тайнствена пещера. 2. Който е изпълнен с тайна. Тайнствени постъпки. Тайнствена усмивка. 3. Свръхестествен, неразбираем. Тайнствена тишина, //нареч. тайнствено, //същ. тайнственост, тайнствеността, ж.
тайнство мн. тайнства, ср. Обред, чиито действия имат таен смисъл. Светото тайнство на кръщението.
тайфа мн. тайфи, ж. Разг. Група хора, обикн. с лош характер, с лоши прояви. Тайфа безделници.
тайфун мн. тайфуни, (два) тайфуна, м. Ураган, който обикн. се заражда в Тихия океан, с голяма разрушителна сила.
така показ. нареч. 1. По този начин. И та трябва да се учиш така. И аз мога така. 2. По следния начин. Трябва да постъпиш така: срещаш го, заговорваш го, като че ли нищо не се е случило. 3. В голяма степен, много, толкова. Така се уморих днес! Така ме боли главата! 4. Като част. За присъединяване с предходно изказване в знак на съгласие; да, наистина, вярно. Не му се учи, и това е! — За съжаление, така е. 5. Като част. За потвърждение, съгласие; да, добре, разбирам, схващам. Първо ще отидеш до магазина. — Така. А после? 6. Като част. За усилване на въпросителна дума. Как така? Защо така? Къде така? • Така и така. И без това, и без друго. Така и така си тук, да ми помогнеш в тоя превод. • Така ли? Наистина ли, вярно ли. Утре заминавам в чужбина. — Така ли? И къде ще ходиш? • Така и. Като част. За усилване, за подчертаване съдържанието на мисълта. Така и не разбрах къде е ходила. • И така. За въвеждане на обобщение, заключение. И така, България достига своя разцвет...
такава — вж. такъв.
такваз показ. мест. Разг. Такава.
таквиз показ. мест. Разг. Такива.
таквоз показ. мест. Разг. Такова.
таке мн. такета, ср. Вид плоска мека шапка без периферия; кепе.
такива — вж. такъв.
такова — вж. такъв.
таковам таковаш, несв.Разг. Употребява се вместо кой да е глагол за запълване на пауза, при недосещане или за евфемистично назоваване на неприлично/вулгарно действие.
такса мн. такси, ж. 1. Определена сума, която се заплаща на учреждение срещу услуга, при издаване на документ и др. Такса за правоучастие. Кандидатстудентска такса. Такса за телефон. 2. Разг. Данък, налог.
такси мн. таксита, ср. Кола, която осъществява превоз срещу заплащане. Спирам такси. Вземам такси.
таксиметър мн. таксиметри, (два) таксиметъра, м. Уред в такси за измерване на изминатия път и за посочване на сумата, която трябва да се заплати. Включвам таксиметъра.
таксувам таксуваш, несв. 1. Какво/кого. Събирам, вземам такса. Вие таксуван ли сте? 2. Прен. Какво. Окачествявам, смятам. Той таксува всяка оригинална проява за поза. // същ. таксуване, ср.
такт тактът, такта, мн. тактове, (два) такта, м. 1. Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикн. в мелодия). Свиря няколко такта. 2. Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм. Вървя в такт. Танцувам в такт с музиката. // прил. тактов, тактова, тактово, мн. тактови.
такт тактът, такта, само ед., м. Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност. Чувство за такт. Проявявам такт.
тактик мн. тактици, м. Човек, който умее да изгради добра тактика в определена ситуация.
тактика само ед. Съвкупност от средства, начини на действие, насочени към постигането на определена цел; линия на поведение. Военна тактика. Избрана тактика. Сполучлива тактика. // прил. тактически, тактическа, тактическо, мн. тактически.
тактичен тактична, тактично, мн. тактични, прил. 1. Който проявява такт2. Тактичен човек. 2. Който е проява на такт,. Тактични думи. // нареч. тактично.//същ. тактичност,тактичността, ж.
тактувам тактуваш, несв. Чрез равномерни движения отмервам такта, ритъма при изпълнение на музикално произведение, при танц и др. // същ. тактуване, ср.
такъв такава, такова, мн. такива, показ. мест. 1. За тъждество на качествен признак на един предмет в сравнение с вече посочен признак на същия или на друг предмет. С такъв човек не бих могъл да общувам. С такава учителка — такива резултати! 2. Толкова, така много. Такъв интересен филм не съм гледал друг път! 3. За интензифициране на качествен признак; много добър, отличен. Такава жена! Истинска мадона! 4. За интензифициране на качествен признак; в голяма степен на проява, много. Такъв вятър духа навън! 5. След същ. За интензифициране на отрицателен качествен признак. Крадец такъв! Лъжкиня такава! Мошеници такива! • Такива. Разг. Всякакви, но лоши. Такива ми ги наговори, че още не мога да се успокоя. • Такъв-онакъв. Какъв да е, всякакъв. Може да е такъв-онакъв, но предпочитам него за началник.
такъм мн. такъми, (два) такъма, м. Разг. Съвкупност от принадлежности с общо предназначение; комплект. Вземам си такъмите и оттам на риболов.
талаз мн. талази, м. Разг. Обикн. мн. Вълна. Морето се движи на талази. Войските идват на талази.
талант мн. таланти, (два) таланта, м. 1. Обикн. ед. Творческа надареност, уникална способност в някоя област; наклонност, заложба, дарба, дарование. Имам талант. Талант за учене на езици. Певчески талант. 2. Прен. Талантлив човек.
талантлив талантлива, талантливо, мн. талантливи, прил. 1. Който има талант за някоя дейност; способен, надарен, даровит. Талантлив писател. Талантлива журналистка. 2. Който е проява на талант. Талантлив портрет. // нареч. талантливо. // същ. талантливост, талантливостта, ж.
таласъм мн. таласъми, (два) таласъма, м. 1. В традиционните суеверни представи — зъл нощен дух, който приема различна, обикн. чудовищна форма; привидение. 2. Прен. Пренебр. Човек, който не може да спи нощем и се разхожда.
талаш само ед. Отпадъци при рендосване на дърво. Събирам талаш.
талашит само ед. Отпадъчен материал при дървообработването, както и получената от него чрез пресоване и слепване плоскост, която се използва вторично при направа на мебели. Врата от талашит. // прил. талашитен, талашитена, талашитено, мн. талашитени. Талашитена плоскост.
талига мн. талиги, ж. Разг. Дървена конска кола; каруца. // прил. талигов, талигова, талигово, мн. талигови.
талигар талигарят, талигаря, мн. талигари, м. Разг. Човек, който кара талига; каруцар. // прил. талигарски, талигарска, талигарско, мн. талигарски.
талисман мн. талисмани, (два) талисмана, м. Малка вещ, която се носи за късмет; амулет, муска. Имам талисман.
талия мн. талии, ж. Най-тънката част на човешкия торс около кръста, както и прилепващата към нея част от дреха. Малка талия.
талк талкът, талка, само ед., м. Мек и мазен силикатов минерал, чийто прах се използва за пудра (особено в спортни състезания). Пакетче талк. // прил. талков, талкова, талково, мн. талкови.
талон мн. талони, (два) талона, м. 1. Част от квитанция, която остава към кочана. 2. Документ, който дава право за участие в нещо - в игра, в конкурс, в томбола и др., или за получаване на нещо. Талон за кафе.
там нареч. 1. На място, за което се говори. Там, където ще отидеш, всичко е различно. Отивай в града, там ти е мястото. Влязъл в затвора. Там той прекарал цялата си младост. 2. Като част. За изразяване на неопределеност, омаловажаване, пренебрежителност. Вземи там какво да е и бързо се връщай! • Тук-там. Само на някои места, не навсякъде, по-скоро нарядко. Тук-там още е останал сняг.
таман нареч. Разг. Тъкмо. Таман да отвори и се спря.
тамбура мн. тамбури, ж. Подобен на мандолината народен струнен инструмент с издут от едната страна корпус, с дълъг гриф, като свиренето става с помощта на перце.
тамбурашки тамбурашка, тамбурашко, мн. тамбурашки, прил. • Тамбурашки оркестър. Оркестър от музиканти, които свирят на тамбура.
тамошен тамошна, тамошно, мн. тамошни, прил. Който е свързан с място, за което се говори, или с място, различно от това, на което се намира говорещото лице. Аз съм от планината. Тамошните нрави са строги.
тампон мн. тампони, (два) тампона, м. 1. Топче стерилизиран памук, лигнин, марля и др., което се използва за попиване или спиране на кръвта. Дамски тампони. 2. Напоен с мастило плат в кутийка за мокрене на печати.
тампонирам тампонираш, несв. и св.; какво. Поставям тампон. Тампонирам рана.
тамън нареч. Разг. Таман.
тамян само ед. Благовонна дървесна смола, използвана за прекадяване, в парфюмерията и др. Слагам тамян в кадилницата. // прил. тамянен, тамянна, тамянна, тамянно, мн. тамянни. // прил. тамянов, тамянова, тамянова, мн. тамянови.
тананикам тананикаш, несв. Пея си тихичко, без да се чуват думи. Вървя по улицата и тананикам. // същ. тананикане, ср.
тангента мн. тангенти, ж. Спец. Права линия, която се опира в една точка до окръжност или до сфера; допирателна. Чертая тангента.
танго мн. танга, ср. Вид танц по двойки с бавен чувствен ритъм и плъзгащи се стъпки, както и музиката към този танц. Свиря танго. Танцувам танго.
тандем мн. тандеми, (два) тандема, м. 1. Вид колело за двама с две седалки и два чифта педали. 2. Разг. Обикн. в спортни игри — единно цяло в две части; двойка, която синхронизира действията си. Тандемът Иванов-Желязков беше непобедим. 3. Прен. Разг. За две лица, едновременно обединени от обща работа, действащи в синхрон.
танец мн. танци, (два) танеца, м. Остар. 1. Танц. 2. Хоро.
танин само ед. Бяло стипчиво вещество, получавано от борови шишарки и използвано предимно при обработката на кожи. // прил. танинов, танинова, таниново, мн. танинови.
танк танкът, танка, мн.танкове, (два) танка, м. Закрита желязна бойна машина с вериги, която има въртяща се горна част с дуло. // прил. танков, танкова, танково, мн. танкови. • Танкови войски. Род войска, която действа с танкове.
танкер мн. танкери, (два) танкера, м. Плавателен съд за превоз на петрол, течности; кораб цистерна.
танкист мн. танкисти, м. Военнослужещ в танковите войски.
тантурест тантуреста, тантуресто, мн. тантурес-ти, прил. Разг. Който има дебело отпуснато тяло и нисък ръст. Тантуресто дете.
танц танцът, танца, мн. танци, (два) танца, м. Изпълнение на съгласувани по ритъм и по форма пластични движения на тялото и краката в такт с музика, както и самата музика. Народни танци. // прил. танцов, танцова, танцово, мн. танцови. Танцов ритъм. Танцова стъпка. Танцово изкуство.
танцувален танцувална, танцувално, мн. танцу-вални, прил. Който е предназначен за танцуване. Танцувален ритъм. Танцувален салон.
танцувам танцуваш, несв. 1. Изпълнявам танц. Танцувам блус. Мога да танцувам. 2. Прен. Плъзгам се, движа се неустойчиво, несигурно. Колите танцуват по заледеното шосе. // същ. танцуване, ср.
танцьор мн. танцьори, м. 1. Професионален изпълнител на танци. Танцьор в ансамбъл. 2. Човек, който може да танцува добре. Голям танцьор е.
танцьорка мн. танцьорки, ж. Жена танцьор.
тапа мн. тапи, ж. 1. Коркова запушалка на шише, буре и др. Запушвам бутилка с тапа. 2. Корково парче на кордата на въдица, което показва кога рибата кълве. 3. Изобщо това, което може да служи като запушалка. 4. Прен. Жарг. Нисък, набит човек. Виж го каква е тапа. • Правя се на тапа. Жарг. 1. Преструвам се, че не знам нещо; премълчавам. 2. Преструвам се на глупав и наивен.
тапет мн. тапети, (два) тапета, м. Обикн. мн. 1. Специална хартия (на фигури или на шарки), с която се облепват вътрешните стени на помещение. Нови тапети. Релефни тапети. 2. Шарка при боядисването на стена, направена със специален валяк. // прил. тапетен, тапетна, тапетно, мн. тапетни. Тапетно лепило.
тапир мн. тапири, (два) тапира, м. 1. Нечифтокопитен едър бозайник, чиято горна устна заедно с носа образува малъкхобот. 2. Прен. Разг. Глупав, тъп на вид човек.
тапицер мн. тапицери, м. Човек, чието занятие е да тапицира. // прил. тапицерски, тапицерска, тапицерско, мн. тапицерски. Тапицерски услуги. // същ. тапицерство, ср.
тапицерия мн. тапицерии, ж. 1. Плат или кожа, с които се покриват седалката и облегалката на стол, канапе и др. Сменям тапицерия. 2. Покрита с плат или кожа част от мебел. 3. Тапициране.
тапицирам тапицираш, несв. и св.; какво. Правя тапицерия. Тапицирам врата. // същ. тапициране, ср.
тапицировка само ед. 1. Тапициране. 2. Тапицерия.
тапия мн. тапии, ж. 1. Остар. Нотариален акт. 2. Прен. Разг. Документ. Показах му тапията. Веднъж да взема тапията!
тараба мн. тараби, ж. Разг. Дъска от ограда.
таралеж мн. таралежи, (два) таралежа, м. Дребно четирикрако животно с кожа с дълги остри бодли, което при опасност се свива на топка; еж. Горски таралеж. // прил. таралежов, та-ралежова, таралежово, мн. таралежови. • Слагам си таралеж в гащите. Разг. Сам си навличам неприятности.
тарантела само ед. Неаполитански народен танц в бързо темпо, както и музиката към него.
таратайка мн. таратайки, ж. Разг. Пренебр. Стара раздрънкана кола.
таратор мн. таратори, (два) таратора, м. 1. Само ед. Студена лятна супа от разредено кисело мляко, ситно нарязани пресни краставици, чесън, копър и др. Студен таратор. 2. Порция от тази супа.
тараш само ед. Жарг. Претърсване. Правя тараш.
тараша тарашиш, мин. св. тараших, мин. прич. тарашил, несв. Жарг. Претърсвам.
тарга мн. тарги, ж. Разг. 1. Малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др. 2. Сандъче с отделения за бутилки. Тарга бира.
тарикат мн. тарикати, м. Жарг. Безцеремонен, хитър и нахален човек. // прил. тарикатски, тарикатска, тарикатско, мн. тарикатски. Тарикатско поведение. • Тарикатски говор. Спец. Остар. Жаргон на градската младеж.
тарифа мн. тарифи, ж. 1. Официално установена система от норми, според които се определя размерът на плащания. 2. Остар. Разписание за движение на превозни средства. // прил. тарифен, тарифна, тарифно, мн. тарифни. Тарифна ставка.
тартор мн. тартори, м. 1. Водач, главатар на дяволите. 2. Пренебр. Водач, главатар, подбудител. Като хванем тартора им, другите сами ще дойдат. // прил. тарторски, тарторска, тарторско, мн. тарторски.
тас тасът, таса, мн. тасове, (два) таса, м. 1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас. 2. Разг. Медна паница. // същ. умал. тасче, мн. тасчета, ср.
таскебап само ед. Ястие от дребни парченца задушено месо и ситно нарязан лук със сос.
тат татът, тата, мн. татове, м. Остар. Крадец, разбойник.
тате само ед. Моят баща; татко.
татко мн. татковци, м. 1. Разг. Баща. Татковците да дойдат в училището. 2. Моят баща; тате. Нека татко да каже. 3. Като обръщение на дете към собствения му баща. Татко, кажи! // прил. татков, таткова, татково, мн. таткови.
татковина само ед. Родина. Моята татковина е България.
тато мн. татовци, м. Разг. 1. Татко. 2. Ирон. Лице, което иска да играе роля на духовен баща. // прил. татов, татова, татово, мн. татови.
татуирам татуираш, несв. и св.; какво. Правя татуировка. Татуираха му дявол на гърдите. Татуирам ръка. — татуирам се. 1. Правя си татуировка. 2. Правят ми татуировка. Отидох да се татуирам при едни приятели. // същ. татуиране, ср.
татуировка мн. татуировки, ж. 1. Изписване на неизтриваеми рисунки по тялото. 2. Изписан с неизтриваемо багрило образ по човешкото тяло. Имам татуировка на гърдите.
татул само ед. Силноотровно растение с бели цветове и бодлив плод.
татък нареч. Разг. Нататък.
татъшен татъшна, татъшно, мн. татъшни, прил. Разг. Който се намира татък, нататък. Татъшна работа.
тафта само ед. Вид шумолящ копринен плат. Рокля от тафта. // прил. тафтен, тафтена, тафтено, мн. тафтени.
тахан само ед. Каша от печен и смлян сусам. Тахан -халва.
тахан-халва само ед. Халва от тахан и захар.
тача тачиш, мин. св. тачих, мин. прич. тачил, несв.; какво/кого. 1. Отнасям се с уважение; зачитам, оценявам, уважавам, ценя. Тача мъдростта му. Тача го като човек. 2. Разг. Харесвам. Тача рок. Тача жабешки бутчета.
тая - вж. този.
тая таиш, мин. св. таих, мин. прич. таил, несв.; какво. Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам. Тая болката си. — тая се. 1. Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят. Тая се в мазата. 2. Прен. Разг. Обикн. в трето лице. В какво. Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо. Ще видим какво се таи в тази работа.
твар тварта, мн. твари, ж. Живо същество, обикн. животно, насекомо. Тази твар му беше непозната.
твоему местоим. • По твоему. По твой начин, според твоите разбирания; според тебе. Как е по твоему?
твой твоя, твое, мн. твои, крат. ти, притеж. мест. 1. Който принадлежи на тебе или се отнася до тебе. Това лис твоето куче? Майка ти какво ще каже? 2. Като същ. твоят/твоята. Разг. Твоят/твоята съпруг/съпруга. Твоят пие ли? 3. Като същ. твоята/твоето. Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицето, на което се говори. Това твоето не мога го понесе! И твоята е една! • На твое място. Ако съм аз. На. твое място не бих се колебал. • Твоя работа. Разг. Не се меся, както ти прецениш. Ако искаш, отивай, ако искаш — не, твоя работа! • Не е твоя работа. Разг. Не се меси, това не те засяга. Не е твоя работа с кого се срещам. • Твоя воля. Както ти искаш, както ти прецениш.
творба мн. творби, ж. Продукт на вдъхновена творческа дейност; творение, произведение. Световноизвестна творба. Литературна творба.
творение мн. творения, ср. 1. Творба. 2. Живо същество, създадено от природата, от Бога. Птичката е божие творение.
творец мн. творци, м. 1. Човек, който твори или е сътворил нещо. Велик творец е Рафаело. 2. Бог като създател на всичко. Всички сме деца на Твореца.
творчески творческа, творческо, мн. творчески, прил. 1. Който се отнася до творец и творчество. Творчески портрет. Творчески стил. Творчески успех. 2. Който е проява на творчество. Творческо осмисляне на света.// нареч. творчески.
творчество само ед. 1. Човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности; творене. Отдавам се на творчество. 2. Съвкупност от продуктите на такава дейност в определена област или на отделно лице. Литературно творчество.
творя твориш, мин. св. творих, мин. прич. творил, несв. 1. Създавам нови, оригинални художествени, научни и културни ценности. Творя литература. Художникът твори в ателието си. 2. Ирон. Правя, осъществявам, замислям, обикн. негативни неща. Пак нещо творят зад гърба ни. // същ. творене, ср.
твърд твърда, твърдо, мн. твърди, прил. 1. Който не променя формата и размера си. Твърдо вещество. 2. Който не се променя лесно при натиск; корав. Камъкът е твърд. Твърд хляб. 3. Който трудно се обработва. Мраморът е твърд. 4. Прен. Който не се поддава на въздействия отвън; решителен, смел, непоколебим. Твърд човек. Твърди възгледи. Твърдо решение. 5. Прен. Който е проява на непоколебимост, решителност, смелост. Твърд поглед. Твърда походка. 6. Прен. Който не се променя често, който е сравнително устойчив; стабилен. Твърда заплата. Твърд курс на долара. // нареч. твърдо. // същ. твърдост, твърдостта, ж. • Твърд електорат. Постоянен, непроменлив електорат, който винаги гласува за своята партия или за своя политик. • Твърда вода. Варовита вода.
твърд твърдта, само ед., ж. Остар. Твърдина, крепост. • Земна твърд. Земя. • Небесна твърд. Небе.
твърде нареч. В голяма степен; значително, доста, много. Отношението му е твърде лошо. Искаше твърде много.
твърдение мн. твърдения, ср. Това, което се твърди, което се отстоява като мнение. Нелепо твърдение. Обидно твърдение.
твърдина мн. твърдини, ж. 1. Само ед. Качество на твърд (в 1 и 2 знач.); твърдост. Голяма твърдина. 2. Остар. Крепост.
твърдоглав твърдоглава, твърдоглаво, мн. твърдоглави, прил. Който проявява твърдоглавие.
твърдоглавец мн. твърдоглавци, м. Разг. Твърдоглав човек.
твърдоглавие само ед. Липса на отстъпчивост, на желание за съгласие, на покорство; упоритост, непреклонност, дебелоглавие, инат. Проявявам твърдоглавие.
твърдоглавка мн. твърдоглавки, ж. Разг. Твърдоглава жена.
твърдоглавост твърдоглавостта, ж., само ед. Твърдоглавие.
твърдоглавство само ед. Твърдоглавие.
твърдоглавщина само ед. Разг. Твърдоглавие.
твърдя твърдиш, мин. св. твърдях, мин. прич. твърдял, несв.: какво. Заявявам с убеденост, като обикн. доказвам истинността на заявлението си; поддържам мнение, уверявам. Галилей твърди, че Земята се върти.
те вин. тях, крат. ги, дат. остар. тям, крат. им, лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да кажа и на родителите си. защото май само те нищо не подозираха.
те — вж. ти.
те част. Диал. Ето, ето така, ей. Те къде е селото, може и пеш да се стигне.
театрал мн. театрали, м. 1. Театрален деец. 2. Разг. Театрален любител.
театрален театрална, театрално, мн. театрални, прил. 1. Който се отнася до театър. Театрален състав. Театрален декор. 2. Прен. Който е проява на маниерничене, на театралничене, на поза. Театрален жест. // нареч. театрално (във 2 знач.). // същ. театралност, театралността, ж. (във 2 знач.)
театралка мн. театралки, ж. Жена театрал.
театралнича театралничиш, мин. св. театралничих, мин. прич. театралничил, несв. Държа се неестествено; преигравам, позирам, маниернича. Не е необходимо да театралничиш!
театрознание само ед. Спец. Наука за театъра.
театър мн. театри, (два) театъра, м. 1. Само ед. Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се използват актьори, декори и др. 2. Учреждение, което осъществява такива постановки. Ръководство на театъра. 3. Сграда, в която се играят такива постановки. Влизам в театъра. 4. Само ед. Съвкупност от драматическите произведения на един народ, на един автор и др. 5. Прен. Място, където се случват, стават важни събития. Театър на ожесточени борби. 6. Прен.
теб лично мест. съкр. — вж. тебе.
тебе — вж. ти.
тебе лично мест. Остар. На тебе.
тебешир мн. тебешири, (два) тебешира, м. 1. Само ед. Мек бял минерал, калциев карбонат. 2. Парче от такъв минерал, с което се пише върху черна дъска. Пиша с тебешир.
тебеширен тебеширена, тебеширено, мн. тебеширени, прил. 1. Който се отнася до тебешир. Тебеширено парче. 2. Прен. Който е с цвят на тебешир; пребледнял. Тебеширено лице.
тегел мн. тегели, (два) тегела, м. 1. Направена с конец от шевна машина линия; шев. Правя няколко тегела. 2. Прен. Разг. Движение в относително права линия. Направих един тегел по площада.
теглилка мн. теглилки, ж. 1. Уред за измерване на тежести; везни, кантар. Слагам на теглилката. 2. Метално кюлче с фиксирано тегло, което се използва при измерване на тежести. Сложи още една теглилка.
теглило мн. теглила, ср. Разг. Голямо тегло; страдание, мъка. Настъпиха големи теглила.
тегло само ед. 1. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от земята, и силата на това привличане; тежест. Всяко тяло има тегло. 2. Тежестта, определена според единица мярка. Голямо тегло. // прил. тегловен, тегловна, тегловно, мн. тегловни.
тегло мн. тегла, ср. Нещо, от което се страда; страдание, мъка. Голямо тегло.
тегля теглиш, мин. св. теглих, мин. прич. теглил, несв. 1. Какво. Дърпам с усилие към или след себе си; притеглям, придърпвам, влача. Тегля дрехата й. Конят тегли каруцата. 2. Разг. Какво. Поемайки, всмуквам, изсмуквам. Тегля цигара. Тегля сок със сламка. 3. Разг. Какво. Прекарвам, чертая. Тегля черта. 4. Прен. Какво. Вземам пари от влог или на кредит от банка. За да теглиш, трябва да внасяш. 5. Прен. Разг. Кого. Само в трето лице. Увличам, примамвам. Тегли ме науката. Тегли ме в планината. 6. Какво/кого. Меря тегло. Тегля на кантар. Тегля домати. — тегля се. 1. Дърпам се, опъвам се, обикн. за да се освободя. Аз го държа за ръката, то се тегли. 2. Прен. Разг. Отбягвам, страня, дистанцирам се. Той все се тегли настрани от пас. • Тегля каиша. Разг. Страдам, търпя. • Тегля калема/чертата. Разг. Правя равносметка. • Тегля куршума. Разг. Убивам. • Тегля ножа. Разг. Убивам. • Тегля ушите. Разг. Хокам, мъмря. • Тегля (един) ритник. Разг. Ритам. • Тегля една майна. Разг. Грубо. Напсувам, наругавам.
тегля теглиш, мин. св. теглих, мин. прич. теглил, несв. Разг. Търпя голямо тегло; страдам, патя, мъча се. Цял живот е теглила.
тегна тегнеш, мин. св. тегнах, мин. прич. тегнал, несв. 1. Вися. увлечен от теглото си; натежавам. Чантата тегне в ръката му. Пердетата тегнат на корниза. 2. Разг. Тежа. Детето вече тегне много. 3. Прен. Само в трето лице. Кого. Карам да страда; мъча. На душата ми тегне голяма мъка. • Тегне ми на сърцето/душата. Измъчвам се от нещо.
тегоба мн. тегоби, ж. Остар. 1. Задължение, повинност, данък. Всеки трябва да изпълни тегобите си. 2. Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, страдание. Никой няма нейната тегоба.
тегота само ед. Остар. 1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка. 2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух.
теготя се теготиш се, мин. св. теготих се, мин. прич. теготил се, несв. Разг. Тягостно ми е, измъчвам се.
тежа тежиш. мин. св. тежах, мин. прич. тежал, несв. 1. Имам тегло, тежина. Детето тежи 16 килограма. 2. Имам голямо тегло; не съм лек и удобен за носене, вдигане и др. Не могат двама души да го вдигнат, защото тежи. 3. Прен. Разг. Важен съм, имам влияние. Думата му тежи. 4. Прен. На кого/какво. В тежест съм, бреме съм. Неговата подготовка лягаше върху тях, тежеше им. 5. Прен. На кого. Предизвиквам неприятно чувство, угризение; измъчвам. Тази постъпка ще ми тежи цял живот. 6. Само в трето лице. Тежко ми е на душата. 7. Само в трето лице. Усещам неприятно тежестта, теглото на нещо. Тежат ми новите килограми. • Тежа на мястото си. Разг. Имам успехи, уважение в областта, където съм специалист.
тежест тежестта, мн. тежести, ж. 1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това привличане; тегло. Тежестта влияе върху равновесието. 2. Масата на нещо, определена според единица мярка; тегло. Вазата падна с цялата си тежест върху крака му. 3. Тежина. Жената вървеше огъната под тежестта на чантите. 4. Обикн. мн. Тежък предмет. В чантата имаше всякакви тежести - чукове, машини, детайли и др. 5. Прен. Само ед. Важност, значимост.
тежкар тежкарят, тежкаря, мн. тежкари, м. Жарг. Високомерен, надут човек. Ходи като тежкар.// прил. тежкарски, тежкарска, тежкарско, мн. тежкарски.
тежкарея тежкарееш, мин. св. тежкарях, мин. прич. тежкарял, несв. Жарг. Държа се като тежкар; големея се.
тежкарка мн. тежкарки, ж. Жена тежкар.
тежкаря се тежкариш се, мин. св. тежкарих се, мин. прич. тежкарил се, несв. Жарг. Големея се; тежкарея.
тежко нареч. 1. Много, прекалено. Тежко натоварен кон. 2. Бавно, мудно, тромаво, едва. Стъпвам тежко. 3. С голямо затруднение, изтощено, без сила, едва. Тежко си поемаха въздух. 4. С важност; авторитетно, надменно. Започна да говори тежко. • Спя тежко. 1. Спя непробудно. 2. Спя неспокойно. • Тежко ми (или ти, му, й, ни, ви, им) е. 1. Лошо ми е. 2. Измъчва ме нещо. 3. На какво. Изпитвам тежест, болка. Тежко ми е на стомаха.
тежко нареч. Разг. За израз на съжаление, съчувствие във връзка с предстоящи нещастия, беди. Тежко и, да знае какво я чака!
тежкоатлет мн. тежкоатлети, м. Спортист, който се занимава с тежка атлетика. // прил. тежкоатлетичен, тежкоатлетична, тежкоатлетично, мн. тежкоатлетични. // прил. тежкоатлетически, тежкоатлетическа, тежкоатлетическо, мн. тежкоатлетически.
тежковъоръжен тежковъоръжена, тежковъоръжено, мн. тежковъоръжени, прил. Който е с голямо въоръжение, с много оръжие. Тежковъоръжен войник.
тежкоподвижен тежкоподвижна, тежкоподвижно, мн. тежкоподвижни, прил. Който се движи или се придвижва трудно, тежко; трудноподвижен. // същ. тежкоподвижност, тежкоподвижността, ж.
тежкотоварен тежкотоварна, тежкотоварно, мн. тежкотоварни, прил. 1. Който е пригоден за превоз на тежки товари. Тежкотоварен влак. 2. Прен. Разг. Ирон. Който издържа на голямо натоварване, на големи тежести.
тежнение мн. тежнения, ср. Склонност към нещо; стремеж, влечение, желание. Ние имаме различни тежнения.
тежък тежка, тежко, мн. тежки, прил. 1. Който има голямо тегло. Тежък хладилник. 2. Който изглежда с голямо тегло по външен вид; масивен, плътен. Тежък плат. Тежки облаци. Тежка постройка. 3. Който е лишен от изящество, от лекота, от плавност. Тежка походка. Тежък стил. 4. Прен. Който е неприятен за сетивата и храносмилането. Тежък парфюм. Тежка храна. 5. Прен. Който изисква големи усилия, притеснения, затруднения. Тежка задача. Тежка работа. 6. Прен. Който става с голямо напрежение; напрегнат, труден. Тежък сън. Тежка раздяла. Тежки мисли. 7. Прен. За болест, рана и под. — опасен, сериозен. Тежко състояние. 8. Прен. Много сериозен, значителен. Тежко провинение. 9. Прен. Безжалостен, жесток, суров. Тежко наказание. 10. Прен. Който е изпълнен с препятствия, трудности, нещастия. Тежък живот. 11. Разг. Който е с авторитет, чиято дума се слуша; важен, авторитетен. Тежък стопанин. 12. Разг. С когото трудно се общува. Тежък човек. Тежък характер. 13. Разг. Бавен, муден.
тез — вж. този.
теза мн. тези, ж. Основно положение, което се поддържа и доказва в научно съчинение; становище, схващане. Неговата теза е ясна.
тезгях мн. тезгяхи и тезгяси, (два) тезгяха, м. 1. Специална маса в ресторант, закусвалня, магазин, от където се обслужват клиентите и където се осъществява плащането. Стоя до тезгяха. 2. Специална маса, пригодена за дърводелска, обущарска работа и др.
тези — вж. този.
тезис мн. тезиси, (два) тезиса, м. 1. Теза. 2. Обикн. мн. Кратки бележки, план на изказване, съчинение, дейност и др. Бележка с тезиси. // прил. тезисен, тезисна, тезисно, мн. тезисни.
тейко само ед. Остар. Разг. Татко. // прил. тейков, тейкова, тейково, мн. тейкови.
тек прил. неизм. Който е с нечетен брой. Хората са тек.
тека течеш, мин. св. текох, мин. прич. текъл, несв. 1. За течност и под. — движа се в някаква посока. Водата тече. Реката тече. Млякото тече по пода. 2. Процеждам се и се стичам. По тялото й течеше пот. 3. Пропускам да преминава течност през отвор, дупка. Чешмата тече. Кранът тече. Бъчвата тече. Обувките текат. 4. Прен. Преминавам, протичам, нижа се. Времето тече. 5. Прен. За мисъл, реч и под. — подреждам се равномерно, плавно; лея се. // същ. течене, ср. • Лихвата тече. Срокът на лихвата преминава, протича. • Текат ми лигите (за нещо). Разг. Имам силно желание за нещо.
теква ми (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и текне ми, св. Разг. Идва ми наум; хрумва ми, скимва ми. Текнало му да излиза по това време!
текме мн. текмета, ср. Диал. Ритник. Магарето удари няколко текмета.
текне ми мин. св. текна ми, мин. прич. текнало ми, св. — вж. теква ми.
текст текстът, текста, мн. текстове, (два) текста, м. 1. Последователност от думи, която представлява относително завършено в смислово отношение цяло (художествени произведения, откъси от тях, диалози, думи към музика за пеене и др.). 2. Бележки към чертеж или картина. // прил. текстов, текстова, текстово, мн. текстови. Текстов анализ.
текстил само ед. Общо наименование на всички изделия от прежда, обикн. тъкани. Вълнен текстил. Копринен текстил. // прил. текстилен, текстилна, текстилно, мн. текстилни. Текстилна промишленост. Текстилни материали.
текстилец мн. текстилци, м. Човек, който работи в текстилната промишленост.
текстилка мн. текстилки, ж. Жена текстилец.
текстолог мн. текстолози, м. Специалист по текстология.
текстология само ед. Спец. Филологическа наука, която се занимава с изучаване особеностите на художествения текст, на промените, настъпили в него, както и с издаването на литературни паметници и исторически документи. // прил. текстологичен, текстологична, текстологично, мн. текстологични. // прил. тек-стологически, текстологическа, текстологическо, мн. текстологически.
текстоложка мн. текстоложки, ж. Жена текстолог.
текстообработващ текстообработваща, текстообработващо, мн. текстообработващи, прил. Който е предназначен да обработва текст. • Текстообработваща система. Спец. Пишещо устройство към компютър, предназначено за обработка на текст със специализирани програми, които позволяват набиране, коригиране, редактиране и съхраняване на текстове.
текстуален текстуална, текстуално, мн. текстуални, прил. Дословен, буквален. // нареч. текстуално.
тектоника само ед. 1. Строеж, устройство. 2. Спец. В геологията — строеж на земната кора и промени в него. // прил. тектоничен, тектонична, тектонично, мн. тектонични.
текучество само ед. Постоянна промяна в персонала на учреждение, служба, предприятие и др. Има голямо текучество.
текущ текуща, текущо, мн. текущи, прил. 1. Остар. Течащ. Текуща вода. 2. Прен. Остар. Който тече, преминава; течащ. През текущата година. 3. Прен. Който става постоянно, без прекъсване; всекидневен. Текущи разходи. • Текуща сметка. Спец. Сметка в банка, чрез която се уреждат някои периодични плащания, като банката служи за посредник между титуляра на сметката и институцията, на която се плаща.
тел телът, тела, мн. телове, (два) тела, м. и тел, телта, само ед., ж. 1. Само ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел. 2. Само м. Парче от такава нишка. Свързвам телове. // прил. телен, телена, телено, мн. телени. Телена мрежа. • Бодлива тел. Тел с остри бодли по нея, предназначена за огради.
теле мн. телета и телци, ср. 1. Малкото на крава. Кафяво теле. 2. Прен. Разг. Грубо. Глупав човек. // същ. умал. теленце, мн. теленца, ср. // прил. телешки, телешка, телешко, мн. телешки. Телешка опашка. Телешки салам. • Телешко. Телешко месо.
теле- Първа съставна част на сложни думи със значение. 1. Който се осъществява от разстояние, напр. телефотография, телебинокъл, телекомандване и др. 2. Който се отнася до телевизия, напр. телекино, телекамера, телезрител и др.
телевизия мн. телевизии, ж. Обикн. ед. Система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали. Българска национална телевизия. // прил. телевизионен, телевизионна, телевизионно, мн. телевизионни. Телевизионно предаване.
телевизор мн. телевизори, (два) телевизора, м. Апарат за приемане на излъчваните телевизионни сигнали и непосредствено възпроизвеждане на образ и звук. Цветен телевизор. // прил. телевизорен, телевизорна, телевизорно, мн. телевизорни.
телеграма мн. телеграми, ж. Бързо съобщение, предадено по телеграф, и бланката, на която се пише. Получавам телеграма. // прил. теле-грамен, телеграмна, телеграмно, мн. теле-грамни.
телеграф мн. телеграфи, (два) телеграфа, м. 1. Устройство за бързо предаване и приемане на съобщения от разстояние чрез електрически сигнали. Предавам по телеграфа. 1. Разг. Остар. Помещение за приемане и получаване на телеграми. // прил. телеграфен, телеграфна, телеграфно, мн. телеграфни. // прил. телеграфски, телеграфска, телеграфско, мн. телеграфски.
телеграфирам телеграфираш, несв. и св. Изпращам телеграма. Трябва да телеграфирам вкъщи. // същ. телеграфиране, ср.
телеграфист мн. телеграфисти, м. Човек, който работи на телеграф.
телеграфистка мн. телеграфистки, ж. Жена телеграфист.
телеграфичен телеграфична, телеграфично, мн. телеграфични, прил. Който става, който се съобщава чрез телеграф. Телеграфичен запис. //нареч. телеграфчно.
телеграфически телеграфическа, телеграфическо, мн. телеграфически, прил. Телеграфичен. // нареч. телеграфически.
телекинеза само ед. Преместване на предмети от разстояние. Владея телекинеза.
телекс мн. телекси, (два) телекса, м. 1. Само ед. Система от телетипни машини, по която се получават и се изпращат съобщения. 2. Машина от такава система. Имаме телекс. 3. Съобщение по такава машина. Изпращам телекс. // прил. телексен, телексна, телексно, мн. телексни.
телен телена, телено, мн. телени, прил. Който е от тел. Телена ограда.
телен телна, телно, мн. телни, прил. За крава, биволица — която е бременна.
телепатия само ед. Способност да се приемат и предават мисли на разстояние. Говорим по телепатия. // прил. телепатичен, телепатична, телепатично, мн. телепатични. Телепатично възприятие. // прил. телепатически, телепатическа, телепатическо, мн. телепатически.
телесен телесна, телесно, мн. телесни, прил. Който се отнася до тялото на човек или животно, физически. Телесна температура.
телескоп мн. телескопи, (два) телескопа, м. Оптично приспособление за наблюдение на небесни тела на големи разстояния. Голям телескоп. /I прил. телескопен, телескопна, телескоп-но, мн. телескопни.
телетип мн. телетипи, (два) телетипа, м. Телеграфен апарат, който изписва буквите на съобщението върху дълга книжна лента. // прил. телетипен, телетипна, телетипно, мн. телетипни.
телетипист мн. телетиписти, м. Човек, който работи на телетип.
телетипистка мн. телетипистки, ж. Жена телетипист.
телефакс мн. телефаксове, (два) телефакса, м. 1. Апарат за предаване и приемане на писмени съобщения и снимки на разстояние през телефонната мрежа; факс. 2. Самият лист със съобщение или снимка, предназначен за такъв апарат; факс. Изпращам телефакс. Получавам телефакс.
телефон мн. телефони, (два) телефона, м. 1. Само ед. Система за предаване и приемане на говор на далечно разстояние чрез електрически сигнали. 2. Апарат за такова предаване и приемане. Купихме си нов телефон. 3. Номер на абонат на такава система. Записвам телефона му. Ц прил. телефонен, телефонна, телефонно, мн. телефонни. Телефонен разговор. Телефонен апарат. Телефонна кабина. Телефонна слушалка.
телефонизирам телефонизираш, несв. и св.; какво. Изграждам телефонна мрежа. Телефонизирахме селото. // същ. телефонизиране, ср.
телефонирам телефонираш, несв. и св.; на кого. Изпращам съобщение по телефона; обаждам се по телефона. Телефонирай ми вкъщи. // същ. телефониране, ср.
телефонист мн. телефонисти, м. Служител в телефонна станция, който осъществява връзката между телефонните абонати.
телефонистка мн. телефонистки, ж. Жена телефонист.
телец мн. телци, (два) телеца, м. 1. Остар. Теле. 2. Само ед. Зодиакално съзвездие (месец април — май). • Златен телец. Злато, богатство.
телица мн. телици, ж. Разг. Млада крава, която още не се е телила.
телом нареч. Остар. Що се отнася до тялото; физически. Телом съм здрав. • Телом и духом. Изцяло, напълно.
телопазител телопазителят, телопазителя, мн. телопазители, м. Остар. Телохранител.
телосложение мн. телосложения, ср. Строеж, конструкция на тялото, свързана с определени пропорции. Мъжко телосложение.
телохранител телохранителят, телохранителя, мн. телохранители, м. Човек, който пази, защитава друг човек, обикн. високопоставен, срещу заплащане; персонален пазач, бодигард. Работя като телохранител.
телфер мн. телфери, (два) телфера, м. Вид подемна транспортна машина, която се движи по високо окачен еднорелсов път.
телчар телчарят, телчаря, мн. телчари, м. Човек, който отглежда телета.
телчарка мн. телчарки, ж. Жена телчар.
телчарник мн. телчарници, (два) телчарника, м. Помещение за телета.
теля се телиш се, мин. св. телих се, мин. прич. телил се, несв. 1. За крава, биволица — добивам теле. 2. За теле — раждам се.
теляк мн. теляци, м. Работник в обществена баня, който се занимава с измиване и изтъркване телата на посетителите.
телякиня мн. телякини, ж. Телячка.
телячка мн. телячки, ж. Жена теляк.
тема мн. теми, ж. 1. Проблем или съвкупност от проблеми, върху които се разсъждава в художествено произведение, научно съчинение, в разговор и др. 2. Формулиран и записан проблем за разсъждение, обикн. на изпит. Изпитна тема. 3. Разг. Разработено литературно-науч-но съчинение; статия. Пиша тема. 4. Основен мотив в музикално произведение. Музикална тема.
темане мн. теманета, ср. Мохамедански поклон за поздрав с доближаване на дясната ръка до челото до устата и до сърцето.
тематика само ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика. Тематика на Вазовото творчество. // прил. тематичен, тематична, тематично, мн. тематични. // прил. тематически, тематическа, тематическо, мн. тематически.
тембър само ед. Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове. Нисък тембър.
теме мн. темета, ср. Горната и задната част на човешка глава. Голо теме. Удар по темето. // прил. теменен, теменна, теменно, мн. теменни. Теменни кости.
темел мн. темели, (два) темела, м. 1. Разг. Основа на сграда. Полагам темел. 2. Прен. Остар. Основа, база.
теменуга мн. теменуги, ж. 1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветче-та. 2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна форма, но без мирис. 3. Пролетно и лятно полско цвете с пъстри цветове без мирис. // същ. умал. теменужка, мн. теменужки, ж. // прил. теменугов, теменугова, теменугово, мн. теменугови.
теменужен теменужена и теменужна, теменужено и теменужно, мн. теменужени и теменужни, прил. 1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен аромат. 2. Който е с цвят на теменуга; син, морав, виолетов, лилав. Теменужена рокля.
темерут мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец. // прил. темерутски, темерутска, темерутско, мн. темерутски. Темерутски навици.
темерутин мн. темерути, м. Темерут.
темерутка мн. темерутки, ж. Жена темерут.
темп темпът, темпа, мн. темпове, (два) темпа, м. 1. Спец. В музиката — темпо. 2. Скорост в извършването на някоя дейност. Бавни темпове. // прил. темпов, темпова, темпово, мн. темпови.
темперамент само ед. 1. Съвкупност от психическите свойства на човека, които характеризират степента на неговата възбудимост и се проявяват в поведението му. Агресивен темперамент. 2. Жизненост, енергичност. Имам темперамент.
темпераментен темпераментна, темпераментно, мн. темпераментни, прил. 1. Който проявява жизненост, енергичност. Темпераментен човек. 2. Който е проява на жизненост, енергичност. Темпераментен жест. // нареч. темпераментно. // същ. темпераментност, темпераментността, ж.
температура мн. температури, ж. 1. Величина, която характеризира степента на нагряване или на топлинно излъчване. Желязото се топи при висока температура. 2. Само ед. Топлина на човешкото тяло по отношение на установено като добро от здравословно гледище състояние. Повишена температура. 3. Разг. Само ед. По-висока от нормалната топлина на човешкото или животинското тяло. Имам температура. Нямам температура. // прил. температурен, температурна, температурно, мн. температурни.
темпо само ед. 1. Скорост при изпълнението на музикално произведение или на танц. Бързо темпо. 2. Темп. // прил. темпов, темпова, темпово, мн. темпови.
тен тенът, тена, само ед., м. 1. Цвят на кожата. Светъл тен. 2. Слънчев загар. Придобивам тен.
тенденциозен тенденциозна, тенденциозно, мн. тенденциозни, прил. Който съдържа, проявява тенденция или е направен с тенденция (в 3 знач.); пристрастен, необективен, преднамерен. Тенденциозен въпрос. Тенденциозен разговор. // нареч. тенденциозно. // същ. тенденциозност, тенденниозността, ж.
тенденция мн. тенденции, ж. 1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение. Тенденция към обедняване на населението. 2. Внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение и др. У Яворов бунтовната тенденция е смесена е романтика. 3. Предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необек-тивност. Тук не трябва да се търси тенденция.
тенджера мн. тенджери, ж. Дълбок, покрит съд за готвене с две дръжки отстрани. Тенджера под налягане.
тенеке мн. тенекета, ср. Разг. Тенекия. // прил. тенекен, тенекена, тенекено, мн. тенекени.
тенекеджийница мн. тенекеджийници, ж. Работилница на тенекеджия.
тенекеджия мн. тенекеджии, м. Занаятчия, който изработва изделия от тенекия. // прил. тенекеджийски, тенекеджийска, тенекеджийско, мн. тенекеджийски. // същ. тенекеджийство, ср.
тенекийка мн. тенекийки, ж. 1. Малка тенекия. 2. Метална или лъскава евтина дреболия, обикн. за украшение. Кича се с тенекийки.
тенекия мн. тенекии, ж. 1. Тънък метален лист тънка ламарина. Правя заслон от тенекия. 2. Висок четвъртит съд, направен от такъв лист. Тенекия за сирене. // прил. тенекиен, тенекиена, тенекиено, мн. тенекиени.
тензух само ед. Леко платно от преплетени нарядко бели памучни нишки. Слагам тензух на прозореца. // прил. тензухен, тензухена, тензухено, мн. тензухени. Тензухена торбичка.
тенис само ед. Вид спорт, при който двама състезатели или две двойки състезатели си подават топчица през мрежа с помощта на ракета по специални правила. Тенис по двойки. Играя тенис. // прил. тенисен. тенисна, тенисно, мн. тенисни. Тенисни обувки. • Тенис на маса. Вид тенис, който се играе с пинг-понг върху специално пригодена маса с мрежа.
тенисист мн. тенисисти, м. Състезател по тенис.
тенисистка мн. тенисистки, ж. Жена тенисист.
тениска мн. тениски, ж. Обикновена памучна лятна блуза с къси ръкави.
тениски само мн. Вид спортни обувки, подобни на маратонки.
тенискорт мн. тенискортове, (два) тенискорта, м. Специално игрище за тенис.
тения мн. тении, ж. 1. Болестотворен плосък червей, който живее в червата на човека и на гръбначните животни като паразит. Котешка тения. 2. Болест, причинена от този червей. Болен съм от кучешка тения.
тенор мн. тенори, (два) тенора, м. 1. Спец. Висок мъжки певчески глас. 2. Певец с такъв глас. Концерт на тримата тенори. // прил. теноров, тенорова, тенорово, мн. тенорови. Тенорова ария.
тента мн. тенти, ж. Платнен или пластмасов навес пред заведение за предпазване от слънце, дъжд и др. Пъстра тента.
теокрация само ед. 1. Политическо господство на духовенството в държавното управление. 2. Държава с такова управление (Ватикана). // прил. теократичен, теократична, теократично, мн. теократични. // прил. теократически, теократическа. теократическо, мн. теократически. Теократическа държава.
теология само ед. Спец. Богословие. // прил. теологичен, теологична, теологично, мн. теологични. // прил. теологически, теологическа, теологическо, мн. теологически. Теологически науки.
теорема мн. теореми, ж. Спец. Математически постулат, който подлежи на доказване. Прилагам теорема. Решавам теорема.
теоретизирам теоретизираш, несв. и св. Разсъждавам теоретически, без връзка с практиката. // същ. теоретизиране, ср.
теоретик мн. теоретици, м. 1. Човек, който изследва теорията на някоя област на знанието. Инженер теоретик. 2. Разг. Човек, който е откъснат от практиката. Голям теоретик, но не може нищо да направи.
теоретичен теоретична, теоретично, мн. теоретични, прил. 1. Който е направен въз основа на теорията или който се отнася до въпросите на теорията. Теоретичен извод. Теоретични доказателства. 2. Който разглежда теорията на определена наука. Теоретична математика. 3. Който е откъснат от практиката; отвлечен. Теоретично мислене. Теоретични разсъждения. // нареч. теоретично.
теоретически теоретическа, теоретическо, мн. теоретически, прил. Теоретичен. // нареч. теоретически.
теоретичка мн. теоретички, ж. Жена теоретик.
теория мн. теории, ж. 1. Система от идеи в един клон на знанието, които обобщават практическия опит, натрупан от човека в процеса на опознаване на природата, в обществения живот и мисленето. Теория за клетъчния строеж. 2. Съвкупност от основни правила за дейност или от основни положения в определена научна област. Теория на изкуството. Теория на футбола. 3. Мнение, схващане, мисъл, разработена подробно. Имам своя теория по въпроса.
тепавица мн. тепавици, ж. Съоръжение за тепане и пране на вълнени тъкани, обикн. край течаща вода. // прил. тепавичен, тепавична, тепавично, мн. тепавични. Тепавичен улей.
тепавичар тепавичарят, тепавичаря, мн. тепавичари, м. Човек, който работи на тепавица или е собственик на тепавица. // прил. тепавичарски, тепавичарска, тепавичарско, мн. тепавичарски. // същ. тепавичарство, ср.
тепавичарка мн. тепавичарки, ж. Жена тепавичар.
тепам тепаш, несв. 1. Какво. Поливам с гореща вода и удрям върху вълнена тъкан, за да стане по-плътна. 2. Прен. Диал. Кого. Убивам. Ще те тепам.
тепе мн. тепета, ср. Диал. Хълм, възвишение. Часовниковата кула в Пловдив е на тепето.
тепегьоз прил. неизм. Разг. Нахален, безочлив, безсрамен. Той е тепегьоз. Тепегьоз човек.
тепих мн. тепихи, (два) тепиха, м. Специално очертан и застлан терен за спортна борба.
тепкав тепкава, тепкаво, мн. тепкави, прил. Диал. Който тепка, заеква. Тепкаво дете.
тепкам тепкаш, несв. Диал. Трудно изговарям някои звукове; запъвам се, заеквам. Стига си тепкал, ами кажи човешки.
тепсия мн. тепсии, ж. Кръгла тава. Слагам хляба в тепсията. • Поднасям на тепсия. Разг. Давам, осигурявам на някого нещо, без той да се е потрудил, за да го заслужи.
тепърва нареч. Разг. 1. Оттук нататък, занапред. Тепърва ще се срещаме. 2. Чак сега, едва сега. Хората тепърва се срещат, не се познават.
теракота само ед. 1. Вид керамика — изпечена чиста глина или пластична смес от материали с жълт или кафявочервен цвят. 2. Изработено от такъв материал изделие без глазура. // прил. теракотен, теракотена, теракотено, мн. теракотени. Теракотени плочки.
терапевт мн. терапевти, м. 1. Лекар, който прави терапия. 2. Лекар, специалист по вътрешни болести. Добър терапевт.
терапевтика само ед. Спец. Терапия (в 1 и 2 знач.). // прил. терапевтичен, терапевтична, терапевтично, мн. терапевтични. Терапевтичен участък. // прил. терапевтически, терапевтическа, терапевтическо, мн. терапевтически.
терапия само ед. 1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с определяне начините за лекуване на различните болести. 2. Подразделение на медицината, което се занимава с лечението на вътрешните болести без хирургическа намеса. 3. Разг. Лекуване, начин на лечение. // прил. терапевтичен, терапевтична, терапевтично, мн. терапевтични. // прил. терапевтически, терапевтическа, терапевтическо, мн. терапевтически.
тераса мн. тераси, ж. 1. Открита част от жилище; голям балкон, веранда. Излизам на терасата. Слънчева тераса. 2. Открита площадка на покрива на сграда. 3. Малка хоризонтална равнина, разположена върху наклонена земна повърхност. Свищов е разположен на тераси. // прил. терасен, терасна, терасно, мн. те-расни. Терасна стена.
терасирам терасираш, несв. и св.; какво. Правя на тераси (в 3 знач.). Терасирахме склона за залесяване. // същ. терасиране, ср.
терасовиден терасовидна, терасовидно, мн. терасовидни, прил. Който е разположен на тераси (в 3 знач.). // нареч. терасовидно.
терасообразен терасообразна, терасообразно, мн. терасообразни, прил. Терасовиден.
терен мн. терени, (два) терена, м. 1. Само ед. Съставна част на земна повърхност; почва, земя. Каменлив терен. 2. Само ед. Външен вид на местност. Планински терен. Пресечен терен. 3. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел. Терен на игрище. 4. Прен. Жарг. Младежка забава, обикн. при домашни условия и с танци; купон. Снощи бях на терен. // прил. теренен, теренна, теренно, мн. теренни. Теренна работа.
терзание мн. терзания, ср. Душевен гнет; безпокойство, мъка, страдание, горест, угризение. Мъчи го дълбоко терзание.
терзая терзаеш, мин. св. терзах, мин. прич. терзал, несв.; кого/ какво. Причинявам терзание. Терзае го чувството за вина. — терзая се. Изпитвам терзание.
терзия мн. терзии, м. 1. Остар. Шивач. 2. Разг. Нивелир. // прил. терзийски, терзийска, терзийско, мн. терзийски. // същ. терзийство, ср.
територия мн. територии, ж. 1. Ограничена земна плош, която е нечия собственост или под нечие разпореждане. Територия на стопанство. 2. Отделена с граници част от земната повърхност, от въздушното и от морското пространство, с която се разпорежда една държава. Нахлуване на войски в чужда територия. 3. Прен. Област на занимание, на дейност. Предпочитана научна територия. // прил. териториален, териториална, териториално, мн. териториални. Териториално деление.
терк теркът, терка, мн. теркове, (два) терка, м. Остар. 1. Образец, модел, калъп. 2. Еталон за кройка. Шия по терк. 3. Прен. Разг. Особен човек, човек, с когото трудно можеш да се разбереш. 4. Разг. Като прил., неизм. Особен, неразбран. Терк човек. Терк жена.
терлици терлик, м. Плетени или ушити от дебел вълнен плат домашни пантофи. • По терлици. Разг. Много тихо, без да ме усетят. Измъкна се по терлици.
термален термална, термално, мн. термални, прил. 1. Топъл, горещ. 2. За извор и под. — чиято вода излиза топла. 3. За територия — където има такива извори.
термин мн. термини, (два) термина, м. Дума, специализирана да назовава точно определено понятие в някоя научна област. Географски термини.
терминал мн. терминали, (два) терминала, м. Телевизионно, телефонно и др. устройство, което е включено към определена информационна система, за да може да се използват съдържащите се в нея данни.
терминология само ед. Съвкупност от използваните в определена научна област термини. Научна терминология. // прил. терминологичен, терминологична, терминологично, мн. терминологични. // прил. терминологически, терминологическа, терминологическо, мн. терминологически.
термити само мн. Подобни на мравки южни насекоми, които живеят в различни по форма големи мравуняци и се хранят с дървесина.
термичен термична, термично, мн. термични, прил. Който се отнася до топлина; топлинен. Термична обработка.
термически термическа, термическо, мн. термически, прил. Термичен.
термо- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до топлина или до температура, напр. термобатерия, термовулканизатор, термоизолация, термообработка, термореакция, терморегулатор, термотерапия и др.
термогенератор мн. термогенератори, (два) термогенератора, м. Генератор, който преобразува топлинната енергия в електрическа.
термодинамика само ед. Спец. Дял от физиката, който изучава топлинната енергия и превръщането и в друг вид енергия. // прил. термодинамичен, термодинамична, термодинамично, мн. термодинамични. // прил. термодинамически, термодинамическа, термодинамическо, мн. термодинамически.
термолампа мн. термолампи, ж. Лампа, която служи и за отопление.
термометър мн. термометри, (два) термометъра, м. Уред за измерване на температурата. Медицински термометър. Термометър за въздуха.
терморегулатор мн. терморегулатори, (два) терморегулатора, м. Устройство за автоматично регулиране на температурата. Печка с терморегулатор.
терморегулация само ед. 1. Топлинно регулиране. 2. Спец. Съвкупност от процеси по поддържане на постоянна температура в човешкия и животинския организъм.
термос мн. термоси, (два) термоса, м. Специално пригоден съд за поддържане на температурата на поставените в него течности или храни. Двулитров термос. // прил. термосов, термосова, термосово, мн. термосови.
термостат мн. термостати, (два) термостата, м. 1. Апарат, в който чрез автоматични регулатори се поддържа постоянна температура. 2. Терморегулатор в нагревателни и хладилни устройства. 3. Уред, с който се поддържа нормален топлинен режим на автомобилния двигател.
термоустойчив термоустойчива, термоустойчиво, мн. термоустойчиви, прил. Който не се влияе от промени в температурата. Термоустойчив материал. // същ. термоустойчивост, термоустойчивостта, ж.
термофор мн. термофори, (два) термофора, м. Плосък, обикн. гумен съд, в който се слага гореща вода, за да служи за затопляне; грейка.
термоядрен термоядрена, термоядрено, мн. термоядрени, прил. Който е в резултат от сблъсъка на атомни ядра от газова среда, нагорещени под висока температура. Термоядрена реакция. Термоядрен взрив.
терор само ед. 1. Система за политическо или религиозно преследване. 2. Начин на властване чрез насилие. В страната владее терор. Упражнявам терор. // прил. терористичен, терористична, терористично, мн. терористични. // прил. терористически, терористическа, терористическо, мн. терористически.
тероризирам тероризираш, несв. и св. 1. Прилагам терор. 2. Разг. Кого. Измъчвам, насилвам. Вкъщи всички я тероризираха.// същ. тероризиране, ср.
тероризъм само ед. 1. Политика или дейност, при които целите се постигат чрез терор. 2. Дейност на терорист. // прил. терористичен, терористична, терористично, мн. терористични. // прил. терористически, терористическа, терористическо, мн. терористическа. Терористическа акция.
терорист мн. терористи, м. Човек, който прилага насилие, терор, за да постигне целите си; привърженик на тероризма.
терористка мн. терористки, ж. Жена терорист.
терпентин само ед. Наименование на масло, което се добива от иглолистни дървета чрез дестилация на смолата им. // прил. терпентинов, терпентинова, терпентиново, мн. терпентинови. // прил. терпентинен, терпентинена, терпентинено, мн. терпентинени.
терсене Разг. 1. Прил. Неизм. Който не се разбира с другите; опак, неразбран. Терсене човек. 2. Нареч. Лошо, неудобно. Седнал е терсене, та не се вижда.
тертип само ед. Разг. 1. Маниер, начин, образец. По свой тертип. 2. Добър маниер, начин (обикн. на подредба, на поддържане на ред и чистота). Има тертип.
терца мн. терци, ж. 1. Спец. Музикален интервал от три степени. 2. При игра на карти — група от три последователни карти от един цвят, която носи точки или печалба. 3. Прен. Жарг. Тройка като оценка при изпитване. Хванах терцата.
терца мн. терци, ж. и м. Жарг. Забавен, весел човек. Голяма терца е тоя човек.
тесам тесаш, несв.; какво. Диал. 1. Дялам, кастря, изглаждам. 2. Почиствам терен от тревата с помощта на мотика. Тесам трева. // същ. тесане, ср.
тесен тясна, тясно, мн. тесни, прил. 1. Който е с малка ширина. Тесен проход. Тесен коридор. 2. Който е с малко жизнено пространство. Тясно жилище. 3. За облекло, обувки и др. под. — който стяга, който не е с подходяща ширина. Тесен панталон. 4. Прен. Който обхваща малко или се занимава с малко неща. Тесен специалист. 5. Прен. Който е лишен от широта на ума, на разбиранията; ограничен, едностранчив. Тесен мироглед. 6. Прен. За връзки, контакти и др. под. — много близък. Тесен контакт.
тескере мн. тескерета, ср. Остар. Паспорт. Показа им тескерето.
тесла мн. тесли, ж. Дърводелски инструмент с острие за дялане и тъпа страна за зачукване на гвоздеи.
теснея теснееш, мин. св. теснях, мин. прич. теснял, несв. Ставам тесен.
теснина мн. теснини, ж. 1. Тясно място между стръмни склонове в планина; клисура. Минавам през теснините. 2. Тясно място, стеснение.
тесногръд тесногръда, тесногръдо, мн. тесногръди, прил. Който няма широко схващане за нещата; ограничен, едностранчив, дребнав. Тесногръд политик. // нареч. тесногръдо. // същ. тесногръдие, ср. // същ. тесногръдство, ср.
теснолинейка мн. теснолинейки, ж. 1. Вид железопътна линия с по-малко междурелсово разстояние от нормалното. 2. Влак, който се движи по такава линия.
теснота само ед. 1. Качество на тесен. Теснотата на стаята се компенсираше от нейната дължина. 2. Прен. Рядко. Ограниченост, липса на широк обхват, на широк мироглед. Теснота на възгледите.
теснотия само ед. Разг. Тясно пространство, обикн. за живеене. Голяма теснотия.
тест тестът, теста, мн. тестове, (два) теста, м. 1. Проверка на умственото развитие и интелигентността у човека. Подлагам на тест. 2. Задача за такава проверка. 3. Специално разработена схема от задачи за проверка на знанията. Попълвам тест. 4. Разработена система за откриване на болест. Тест за спин.
тесте мн. тестета, ср. Множество еднакви предмети с плоска форма и в определен брой, обикн. карти за игра, листове и др.
тестен тестена, тестено, мн. тестени, прил. 1. Който се отнася до тесто. Тестени сладкиши. 2. Който е покрит, изцапан с тесто. Тестена паница.
тестикул мн. тестикули, (два) тестикула, м. Всяка една от двете полови жлези у мъжко същество; тестис. Тестикулите са разположени в торбичка.
тестис мн. тестиси, (два) тестиса, м. Тестикул.
тесто мн. теста, ср. 1. Гъста смес от брашно и др., омесена с вода. Пухкаво тесто. 2. Гъста смес, каша от други вещества, забъркана с малко течност. Маджун на тесто. • От друго тесто съм. Различен съм. • От същото тесто съм. Еднакъв съм.
тестувам тестуваш, несв.; кого. Подлагам на тест. // същ. тестуване, ср.
тестяв тестява, тестяво, мн. тестяви, прил. Разг. 1. Който е като тесто по форма и вид; тестен. 2. Който не е доопечен и част от него стои на тесто. Тестяв сладкиш.
тетанус само ед. Тежка инфекциозна болест, която се развива вследствие от замърсяване на рани.
тетива само ед. или само мн. Опъната нишка на лък, чрез която се изстрелват стрелите. Тетивата се скъса.
тетрадка мн. тетрадки, ж. Свързани в книга листове за писане. Тетрадка с карирани листове.
тетралогия мн. тетралогии, ж. Това, което е от четири части (обикн. книга, филм). Тетралогията на Димитър Талев.
теферич само ед. Разг. Разходка на открито място, на въздух, обикн. с угощение; пикник. Отиваме па теферич.
тефлон само ед. 1. Еластичен материал, който има изолационни свойства и се използва при изработване на домакински съдове. 2. Домакински съд от такъв материал. // прил. тефлонов, тефлонова, тефлоново, мн. тефлонови. Тефлонов тиган. Тефлоново покритие.
тефтер мн. тефтери, (два) тефтера, м. 1. Остар. Голяма подвързана тетрадка на търговец за записване на сметки и др.; сметководна книга. Търговски тефтер. 2. Тефтерче.
тефтерче мн. тефтерчета, ср. 1. Подшити откъм тясната страна малки листове за водене на бележки; бележник. 2. Остар. Ученически бележник.
техен тяхна, тяхно, мн. техни, крат. им, притеж. мест. 1. Който принадлежи на тях или се отнася до тях. Техните деца пораснали. Това не е тяхно. Преподавателят им отсъства, затова си тръгват. 2. Като същ. тяхната, тяхното. Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицата, за които се говори. И ние не сме цвете за мирисане, ама тяхното на нищо не прилича. Остави, и тяхната не е лесна — три деца имат хората...
техник мн. техници, м. 1. Човек, който се занимава с ремонт на техника. Асансьорен техник. 2. Прен. Разг. Човек, който извършва с умение, сръчно дейност от областта на техниката. 3. Лице, което има средно техническо или професионално образование. Строителен техник. Ветеринарен техник.
техника мн. техники, ж. 1. Само ед. Съвкупност от оръдия и средства за производство, както и научната дейност, необходима за тяхното създаване и прилагане. Развитие на техниката. Последна дума на техниката. 2. Съвкупност от начини и средства при извършване на определен тип дейност. Техника на свирене. Прилагаме различни техники в пързаляне-то. 3. Само ед. Съвкупност от всички машини и механизми в една област. Авиационна техника. Изчислителна техника. 4. Остар. Разг. Политехника.
техникрат мн. технократи, м. Представител на технокрацията.
техникум мн. техникуми, (два) техникума, м. Средно техническо или специализирано професионално училище. Селскостопански техникум. Строителен техникум.
технически техническа, техническо, мн. технически, прил. 1. Който се отнася до техника. 2. Който се използва в промишлеността. Технически растения. 3. Който обслужва техниката, технологията на едно производство или дейност. Техническа дирекция. 4. Който няма творческа задача, а трябва да изпълнява точно възложеното му от друг. Технически изпълнител. 5. Който изпълнява помощни функции. Технически секретар. • По технически причини. Поради неизправност в техниката или поради липса на необходимите средства.
техничка мн. технички, ж. Жена техник.
технокрация само ед. Научно-техническата интелигенция, която според съответна теория е ръководна сила за развитие на обществото.
технолог мн. технолози, м. Специалист по технология (обикн. в определен производствен отрасъл).
технология мн. технологии, ж. 1. Система от последователни процеси, чрез които от суровия материал се получава готов продукт. Прилагаме различни технологии. 2. Само ед. Наука, която изучава една такава система. 3. Прен. Съвкупност от средства и начини за по-ефективно и по-качествено извършване на определена дейност. Всяко нещо си има технология. Технология на подготовката за изпит. // прил. технологичен, технологична, технологично, мн. технологични. // прил. технологически, технологическа, технологическо, мн. технологически. Технологически режим. // прил. техноложки, техноложка, техноложко, мн. техноложки.
техноложка мн. техноложки, ж. Жена технолог.
течен течна, течно, мн. течни, прил. 1. Който тече, който е като вода. Течно вещество. 2. Който не е твърд, а рядък (но съществува и твърд от същия вид). Течен сапун. Течен шоколад.
течение мн. течения, ср. 1. Поток вода или въздух, който се движи. Водно течение. Топли течения. Студено въздушно течение. 2. Въздушно движение между два отвора. Става течение. Настивам при течение. 3. Отделяне (непрекъснато) на секрет от тялото — кръв, гной. Течението продължава два дни. 4. Прен. Движение на много хора в една посока. Течението ме поде към центъра. 5. Прен. Възгледи, схващания в науката или изкуството със съответни методи и произведения; направление. 6. Прен. Всички броеве на периодично издание за определен период. Годишно течение. Течението на вестника за две години. • Вървя (сам) срещу течението. Опълчвам се срещу всички, срещу традиционното, общоприетото. • В течение съм (на нещо). Запознат съм с хода, с развитието на нещо. • С течение на времето. С времето, с протичане на времето. С течение на времето отношението им ще се изгладят.
течност течността, мн. течности, ж. Течно вещество. Водата е безцветна течност. Металът се превръща в течност.
теша тешиш, мин. св. теших и тешах, мин. прич. тешил и тешал, несв.; кого. Разг. Успокоявам, утешавам. Майката теши детето. — теша се. Утешавам се. Теши се с децата.
ти - вж. твой.
ти вин. тебе, или съкр. теб, крат. те, дат. остар. тебе, крат. ти, лично мест. 1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. - Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея. 2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!
тиара мн. тиари, ж. Корона на римския папа, както и на древни царе.
тиган мн. тигани, (два) тигана, м. Кръгъл плитък домакински съд за пържене с дълга дръжка. • Блести като тиган на месечина. Разг. Ирон. За човек, който е много черен.
тигрица мн. тигрици, ж. 1. Женската на тигъра. 2. Буйна и/или разярена жена. Спуска се като тигрица.
тигър мн. тигри, (два) тигъра, м. Едър хищен бозайник от семейството на котките с окраска на кожата на райета, разпространен в Южна Азия. // прил. тигров, тигрова, тигрово, мн. тигрови. • Тигрова походка. Походка с мека, безшумна, дебнеща стъпка.
тигърски тигърска, тигърско, мн. тигърски, прил. Който е присъщ на тигър, като на тигър. Тигърски очи.
тийнейджър мн. тийнейджъри, м. Младеж на възраст между 13 и 19 години; юноша.
тийнейджърка мн. тийнейджърки, ж. Момиче тийнейджър.
тик тикът, тика, мн. тикове, (два) тика, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам тикове.
тик-так междум. Наподобява равномерни удари на часовник или на друг механизъм.
тикам тикаш, несв. 1. Какво/кого. Движа, карам да върви, като бутам, тласкам, натискам. Тикам количка с бебе. Тикам кола. Тикам го пред себе си. 2. Разг. Какво. Мушкам, пъхам, завирам някъде. Тикам тетрадките в чантата. Тика пръсти в косата си. 3. Разг. Какво. Давам на някого насила; натрапвам. Тика му пари в ръцете. Тика му бележника под носа. 4. Прен. Кого. Подтиквам, подбуждам, насърчавам непрекъснато за дейност. Постоянно го тикат да учи. — тикам се. 1. Разг. Влизам с напиране, със сила, мушкам се, навирам се. Тикам се в автобуса. 2. Прен. Разг. Натрапвам се, напирам, вра се. Тикам се, където не ми е мястото. • Тикам се под носа (на някого). Разг. Натрапвам се на вниманието. • Тикам под носа/в очите (на някого, нещо). 1. Настойчиво повтарям някакъв факт; натрапвам. 2. Показвам отблизо като доказателство на твърдение. Тикам под носа му документа. 3. Повтарям факт като доказателство, натяквам.
тиква мн. тикви, ж. 1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. Печена тиква. Отглеждам тикви. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. В тиквата му няма капка мозък. 3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав човек. Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди. // прил. тиквен, тиквена, тиквено, мн. тиквени. Тиквени семки. • Тиквата ми е зелена. Разг. Глупав съм. • Не било по тиквите, а по кратуните. Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето. • Тиквен медал. Разг. Никакъв медал.
тиквам тикваш, несв. и тикна, св. 1. Какво/кого. Тикам един път или няколко пъти по един път. 2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Тласвам, набутвам, натиквам, вкарвам. Тикнаха го в затвора. • Тикам/тикна в ръцете (на някого). Разг. 1. Давам грубо нещо. Тиквам му в ръцете хляба. 2. Предлагам настойчиво нещо наготово. Тикат му длъжността в ръцете, а той не я иска.
тиквеник мн. тиквеници, (два) тиквеника, м. 1. Баница с пълнеж от тиква. Пека тиквеник. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, недодялан човек.
тиквичка мн. тиквички, ж. 1. Малка тиква (в 1 знач.). 2. Вид тиква с дълги и тънки зелени плодове. Пържени тиквички с чесън.
тикна тикнеш, мин. св. тикнах, мин. прич. тикнал, св. — вж. тиквам.
тиков тикова, тиково, мн. тикови, прил. • Тиково дърво. Тропическо дърво, на височина достигащо до 30 метра, със здрава и твърда дървесина, използвана в корабостроенето, в строителството, за мебели.
тиксо само ед. Разг. Лентовидна лепенка, обикн. безцветна; скоч.
тиктакам тиктакаш, несв. Издавам звук, подобен на тик-так.
тил тилът, тила, мн. тилове, (два) тила, м. 1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила. 2. Прен. Територията зад фронта. Действам в тила. 3. Прен. Система от военни органи, части и учреждения, действаща зад фронта за осигуряването му. • В тил. Откъм гърба. Нападам в тил.
тилда само ед. Спец. 1. Диакритичен знак, използван в някои писмености на латинска основа и във фонетичната транскрипция. 2. Типографски знак, който в речниците означава изпусната повтаряща се дума или част от дума.
тилен тилна, тилно, мн. тилни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег.
тилилейски тилилейска, тилилейско, мн. галилейски, прил. • Гори тилилейски. В народните приказки — непристъпни, далечни, тайнствени гори.
тилов тилова, тилово, мн. тилови, прил. Който се отнася до тил (във 2 и 3 знач.). Тилови служби. Тилова част.
тим тимът, тима, мн. тимове, (два) тима, м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор.
тимпани мн. тимпани, (два) тимпана, м. Ударен музикален инструмент с полусферична част и опъната на нея кожа. Танц под звуците на тимпаните.
тинест тинеста, тинесто, мн. тинести, прил. Който съдържа тиня или е покрит с тиня. Тинести почви. Тинести места. Тинесто дъно.
тинктура мн. тинктури, ж. Спец. В химията — разтвор на вещество в спирт или етер. Йодова тинктура.
тинтири-минтири само мн. Разг. Измислици или глупави приказки. Говориш ми тинтири-минтири, за да ме заблудиш.
тинтява само ед. Род треви и полухрасти с приложение в медицината, за подправка на напитки и др.
тиня само ед. 1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. вода. Паднал на дъното и се покрил с тиня. 2. Прен. Наслойка, утайка, която пречи на движението, на развитието на обществото или на отделния човек. Тинята на предразсъдъците. Тинята в душата му. 3. Прен. Утайката, калта на обществото. Попадам сред тинята на обществото. Излизам от тинята на живота.
тип типът, типа, мн. типове, (два) типа, м. 1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от типа на Пловдив. Всички училища са от този тип. Лицето й е от друг тип. 2. Категория от хора, обединени от някакви черти, външни или вътрешни белези. Харесват ми този тип хора. 3. Литературен образ, обединяващ такава категория от хора. Тип на скъперник. Типът на малкия човек. 4. Прен. Своеобразен, странен човек. Интересен тип. 5. Прен. Разг. Пренебр. Мръсен, подъл човек. Разни типове се въртят наоколо. Тип такъв!
типизация само ед. Типизиране.
типизирам типизираш, несв. и св.; какво. 1. Въплъщавам черти в типични образи. 2. Разпределям по типове. Типизирам висшите учебни заведения. // същ. типизиране, ср.
типичен типична, типично, мн. типични, прил. 1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер. 2. Който притежава в най-чист вид белезите на даден тип. Типичен властник. Типичен провинциален град. // същ. типичност, типичността, ж.
типов типова, типово, мн. типови, прил. 1. Който е образец на даден тип (в 1 знач.). Типов договор. 2. Който съответства на даден образец. Типов проект.
типография само ед. 1. Отпечатване на текстове, книги. 2. Остар. Предприятие за отпечатване на текстове, книги; печатаща. // прил. типографски, типографска, типографско, мн. типографски. Типографска техника.
типология само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите. // прил. типологически, типологическа, типологическо, мн. типологически.
типосам типосаш, св. — вж. типосвам.
типосвам типосваш, несв. и типосам, св. 1. Остар. Какво. Печатам. 2. Прен. Кого/какво. Изваждам наяве нещо нередно и прикрито. Типосали го във вестника. — типосвам се/типо-сам се. 1. Остар. Фотографирам се. 2. Прен. Разг. Заставам на предна линия, изтъквам се. Типосала се на първия ред в салона.
тирада мн. тиради, ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради.
тираж мн. тиражи, (два) тиража, м. 1. Теглене на печелившите номера на лотария, тото или на облигации (за изплащане на държавен заем). Тиражът на тотото е в събота. 2. Спец. Брой на отпечатаните екземпляри на печатно издание при едно издаване. Книгата излиза в тираж 5 000. Голям тираж. Малък тираж. // прил. тиражен, тиражна, тиражно, мн. тиражни. • Тиражен лист. Списък на печелившите номера на лотария или на излезлите за изплащане облигации.
тиражирам тиражираш, несв. и св.; какво. 1. Установявам тираж. 2. Прен. Размножавам (в определен брой). Тиражирам графики. 3. Прен. Размножавам, разнасям, разпространявам, обикн. лъжи, клюки, интриги. // прил. тиражиран, тиражирана, тиражирано, мн. тиражирани.
тиран мн. тирани, м. Тиранин.
тиранизирам тиранизираш, несв. и св.; кого. Измъчвам, потискам, малтретирам. Тиранизирам подчинените си. Тиранизирам семейството си.
тиранин мн. тирани, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството.
тираничен тиранична, тиранично, мн. тиранични, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати.
тирания само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания.
тиранствам тиранстваш, несв.; над кого. Държа се като тиранин. Тиранства над подчинените си работници.
тиранствувам тиранствуваш, несв. Тиранствам.
тиранти само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти.
тирбушон мн. тирбушони, (два) тирбушона, м. Уред за изтегляне на тапа от бутилка.
тире мн. тирета, ср. Спец. Вид препинателен знак с вид на черта.
тире само ед. Памучни конци за ръчно плетиво и бродерия.
титан мн. титани, м. 1. В старогръцката митология — син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс. 2. Прен. Човек с изключителна дарба; колос, исполин. Титан на литературата. Титан в математиката.
титан само ед. Стоманеносив, много твърд пластичен метал.
титаничен титанична, титанично, мн. титанични, прил. Който е присъщ на титан. Титанични усилия.
титански титанска, титанско, мн. титански, прил. Титаничен.
титла мн. титли, ж. Почетно звание за благородство, за научна квалификация или за особени заслуги. Титлата граф. Научна титла. Шампионска титла.
титла мн. титли, ж. В средновековната писменост — надреден знак, който стои над мястото на изпусната буква в съкратено написана дума или над буква, означаваща число.
титри само мн. Спец. Банкови ценни книжа.
титул мн. титули, (два) титула, м. Титулна страница.
титулен титулна, титулно, мн. титулни, прил. • Титулна страница. Първата страница на книга, на която са отпечатани заглавието, името на автора, издателството, името на титулния редактор и др.
титулувам титулуваш, несв.; кого. 1. Обръщам се към някого с титла или звание. 2. Озаглавявам; наричам. — титулувам се. Наричам се с титла, често недействителна.
титуляр титулярят, титуляря, мн. титуляри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ.
титулярка мн. титулярки, ж. Жена титуляр.
тиф тифът, тифа, само ед. м. Тифус.
тифозен тифозна, тифозно, мн. тифозни, прил. 1. Който се отнася до тифус. Тифозни симптоми. 2. Който е болен от тифус.
тифус само ед. Спец. Остро заразно заболяване, протичащо с треска, с поражения на червата.
тих тиха, тихо, мн. тихи, прил. 1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен. 2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тиха нощ. Тих двор. Тиха улица. 3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен. Тихо езеро. Тих площад. 4. Прен. За човек — който е спокоен, кротък. 5. Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно. • Тиха вода. Разг. За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.
тихо нареч. 1. За звук, говор - слабо, едва чуто. Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо. 2. Без звук или шум, спокойно. В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо.
тихом нареч. В поезията — тихо.
тихомълком нареч. Без говор, безмълвно. Става и си тръгва тихомълком.
тичам тичаш, несв. 1. Бягам, търча, движа се бързо към определено място или с определена цел. Тичам до автобусната спирка. Тичай да купиш един хляб. 2. Прен. Върша усилено и продължително нещо, свързано с движение. Цяла седмица тича, за да посрещне добре гостите. 3. Прен. Ходя дълго по инстанции, уреждам нещо. Колко тича, докато се уреди на работа в министерството. 4. Прен. Грижа се за някого усърдно, усилено. Майка му цял живот тича за него. // същ. тичане, ср. • Тичам след някого. Разг. 1. Грижа се прекалено усърдно за някого. 2. Задирям, ухажвам някого, без да срещна взаимност.
тичешком нареч. С тичане, като тичам. Тръгна тичешком към къщата.
тичинка мн. тичинки, ж. Спец. Част от цвете, мъжки размножителен орган, който се състои от дръжка и прашник.
тишина само ед. 1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина. 2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина. • Пазя/запазя тишина. Не шумя, не говоря. • Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна. • Мъртва тишина. Абсолютна тишина. • Гробна тишина. Абсолютна тишина.
тия — вж. този.
тлака мн. тлаки, ж. Истор. Седянка с близки хора за безплатно свършване на някаква работа, каквито са се организирали в миналото на село.
тласвам тласваш, несв. и тласна, св.; какво/кого. Тласкам един път или няколко пъти по един път. Тласвам лодката към вътрешността на езерото.
тласкам тласкаш, несв. 1. Какво/кого. Бутам, блъскам, лашкам (като отмествам или задвижвам). Вятърът тласка лодката. Множеството го тласкаше напред. Вълната я тласна и я събори. 2. Прен. Кого. Подтиквам, подбуждам да извърши нещо. Тласкам към престъпление. Тласкам я към женитба. Обстоятелствата ме тласкат към лъжа. 3. Спец. В спорта - хвърлям гюлле. // същ. тласкане, ср.
тласна тласнеш, мин. св. тласнах, мин. прич. тласнал, св. — вж. тласвам.
тласък мн. тласъци, (два) тласъка, м. 1. Едно тласкане, удар, натиск, напън. Прозорецът се отвори под тласъка на вятъра. 2. Прен. Подбуда, подтик, импулс. Давам тласък на икономиката. Давам тласък на образованието. 3. Прен. Придвижване напред, развитие. Икономиката претърпя голям тласък напред.
тлен тлента, ж., само ед. 1. Тление, гниене, разлагане (на организъм, морал и др.). 2. Нещо напълно изгоряло. От къщата не е останало нищо, всичко е тлен.
тленен тленна, тленно, мн. тленни, прил. Който подлежи на гниене, на разлагане; не вечен. Всички сме тленни и грешни. • Тленни останки. Тяло (или части от тяло) на покойник. Намерени са тленните останки на жертвите от катастрофата. // същ. тленност, тленността, ж.
тлея тлееш, мин. св. тлях, мин. прич. тлял, несв. 1. Горя слабо, без пламък; догарям. Огънят вече тлее. Жарта тлее. 2. Прен. Чезна, вехна, линея; угасвам. Тялото и едва тлее след дългото боледуване. Очите и тлеят. Душата ми тлее. Културата тлее.
тлъст тлъста, тлъсто, мн. тлъсти, прил. 1. За човек или животно — който е охранен, угоен, дебел, с много тлъстини. Тлъста жена. Тлъсти ръце. Тлъсто прасе. 2. Който съдържа прекалено много мазнина. Тлъсто ядене. Тлъста супа. 3. Прен. За земя — която е плодородна. 4. Прен. За плод, зеленчук, трева — който е едър, месест, хубав. Тлъсти чушки. 5. Прен. За заплата, доходи — който е прекалено голям. Тлъсти хонорари. • Тлъст кокал. Голяма заплата или власт, която носи материални облаги.
тлъстея тлъстееш, мин. св. тлъстях, мин. прич. тлъстял, несв. Ставам тлъст (в 1 и 5 знач.). Доходите им тлъстеят.
тлъстина мн. тлъстини, ж. Мазнина, която се съдържа в животински организъм. Агнето е само тлъстини. Талията и е облепена с тлъстини.
то вин. него, крат. го, дат. остар. нему, крат. му, лично мест. 1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи. 2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го. но не съм сигурен, че ще бъда разбран. 3. Като формален подлог при безлично сказуемо. А, то валяло! 4. Разг. Пренебр. Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. Говоря и като човек, ама то мълчи като риба. 5. Като част. Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки. • А/и/пък то. За усилване значението на съответния съюз. Мислех, че всичко е наред, а то — ето какво се оказа.
тоалет мн. тоалети, (два) тоалета, м. 1. Комбинация от дрехи (обувки и допълнения) за едно обличане, обикн. модни, както и изобщо дрехи, обикн. модни. Обличам новия си тоалет. Отивам на опера с подходящ тоалет. Евтин тоалет. Харчи много пари за тоалети. 2. Привеждане в ред на външния вид. Утринен тоалет. Правя си тоалета много бързо. 3. Тоалетна.
тоалетен тоалетна, тоалетно, мн. тоалетни, прил. Който се отнася до тоалет (във 2 знач.). Тоалетни принадлежности. • Тоалетен сапун. Сапун за тяло и лице — със специални добавки за омекотяване и ароматизиране.
тоалетка мн. тоалетки, ж. Малка масичка или шкафче с огледало, където човек привежда външния си вид в ред.
тоалетна мн. тоалетни, ж. 1. Помещение на обществено място или в жилище с огледало, чешма и клозет. 2. Клозет. Отивам в тоалетната. Тоалетната е на двора.
тоалирам се тоалираш се, несв. и св. Разг. 1. Правя си тоалета, гримирам се. 2. Обличам се модно, старателно; прекалено обръщам внимание на външния си вид.
това и разг. туй показ. мест. 1. Като същ. За посочване на предмет/предмети или лице/лица. Това е доцент Харалампиев. Ето това е новата ни библиотека. Какво е това? Това са нашите котенца. 2. Като същ. за обобщаване на изказана мисъл. Това се казва отговор! Само това ли искаше да ми кажеш? 3. Като същ. Като обобщителна дума на следващ именен израз. Това, че той не я харесва, в случая не е важно. От това, как ще работиш, ще зависи и заплатата ти. • Без това/И без това. Независимо от това. • При това. В промененото, новото обстоятелство. • На това отгоре/отгоре на това. В повече от посоченото. • След това. След посоченото; после. • Това-онова/туй-онуй. Разг. Едно-друго, различни, безразлично кое. Ще купя това-онова за ядене.
товар мн. товари, (два) товара, м. 1. Багаж, който се пренася. Товар на камион. Конят може да тегли тежък товар. Корабът пренася товари. 2. Количеството багаж като мярка, което животно, човек (или превозно средство) може да пренася. Купи си два товара дърва. 3. Прен. Задължения, грижи, бреме. Нося товара на директорската длъжност. Товарът на домакинството.
товарач мн. товарачи, м. Работник, чието занятие е да товари и разтоварва стоки, предмети.
товарачен товарачна, товарачно, мн. товарачни. прил. Който е свързан с товарене. Товарачен кран. Товарачни работи.
товарачка мн. товарачки, ж. 1. Жена товарач. 2. Товарачна машина.
товарен товарна, товарно, мн. товарни, прил. Който е предназначен за пренасяне на товари (не на хора). Товарен влак. Товарен кораб. Товарна кола.
товарителница мн. товарителници, ж. Документ с опис на натоварените стоки, придружаващ пренасянето им.
товаря товариш, мин. св. товарих и товарих, мин. прич. товарил и товарил, несв. 1. Какво/кого. Слагам товар на превозно средство или на товарно животно. Товаря кон. Товаря камион. 2. Прен. Кого. Отрупвам с работа, със задължения, обременявам, ангажирам. — товаря се. Прекалено се отрупвам с работа, задължения, обременявам се. Много се товариш напоследък.
тога мн. тоги. ж. 1. Истор. Дълга мъжка дреха без ръкави, носена от пълноправните граждани на древния Рим. 2. Дълга горна дреха, обличана от съдии и адвокати по време на съдебно заседание или от ректор на университет в тържествени случаи.
тогава показ. нареч. 1. В момента, за който се говори, не сега. Показах му писмата и едва тогава той ми повярва. Какво да ти говоря за минали неща — тогава бях млад и всичко ми се струваше по-лесно. 2. В такъв случай, при това положение. Щом си готов, тогава да тръгваме. Ако ще се караме, тогава никъде не тръгвам/
тогавашен тогавашна, тогавашно, мн. тогавашни, прил. Който е съществувал тогава. Проф. Иванов, тогавашен асистент, произнесъл слово. Тогавашният Сливен бил с тесни улици.
тогаз нареч. Разг. Тогава.
тоест нареч. 1. Въвежда пояснение след объркване или промяна на намерението, изказано с думи. До гарата има два километра, тоест повече са. 2. С други думи, по-точно, това значи.
тоз — вж. този.
този или съкр. тоз и тоя, тази или съкр. таз и тая, това и разг. туй, мн. тези или съкр. тез и тия, показ. мест. 1. Като прил. При посочване на лице или предмет, които са в обсега на участниците в речевия акт. Познаваш ли този човек? Каква е тази книга? 2. Като прил. При посочване на вече споменато лице или предмет. Ако вървите все направо, ще стигнете до един паметник. Именно зад тоя паметник се намира жп бюрото. 3. Като прил. За изразяване на отношение (учудване, възхищение, пренебрежение, закана и др.) към лице (вкл. същ. собствено) или предмет. Тая Пепа, тая Пепа — голяма майсторка била/ Ах, тая котка, ще я науча аз нея! 4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. пренебр. За посочване на лице, което е в обсега на участниците в речевия акт, или за което току-що се е споменало. Какво иска тоя? Тези няма ли да се махат най-после! Тая с всичкия си ли е?
той вин. него, крат. го, дат. остар. нему, крат. му, лично мест. 1. За заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори. Исках да се срещна с доцент Харалампиев, но когато отидох, той беше излязъл. Тръгнахме за друг ресторант, но той пък беше затворен. Виждал ли си моя квартирант? - Изобщо не съм го виждал. Не съм виждал нито него, нито пък приятелката му. 2. За посочване на лица от мъжки род; този, това. - Той - посочи към мене баща ми - ще дойде с тебе, а другият остава тук.
ток токът, тока, само ед., м. 1. Насочено движение на електрически заряди в проводник; електрически ток. Включвам тока. Токът спря. Няма ток. Токът дойде. 2. Прен. Течение, поток. В тока на речта.
ток токът, тока, мн. токове, (два) тока, м. Удължена част на обувка под петата. Висок ток. Нисък ток. Обичам обувки с широк ток.
тока мн. токи, ж. 1. Малка метална/пластмасова рамка с езиче, която служи за закопчаване на колан, чанта, обувки. 2. Разг. Приспособление за защипване на коса. // същ. умал. токичка. мн. токички, ж.
токата мн. токати. ж. Спец. Вид музикално произведение за пиано.
токмак мн. токмаци, (два) токмака, м. Разг. 1. Чукало за хаванче, за тъпан и др. 2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото се изтръгна с голям токмак от корени и пръст. 3. Прен. За дете. животно — този. който е набит, стегнат, тежък. 4. Прен. Глупав, недодялан човек. // същ. умал. токмаче, мн. токмачета. ср.
токсикология само ед. Спец. Наука за действието на отровите върху организма, за предпазване и лечение от тях.
токсини токсин, м. Отровни вещества, образувани от микроорганизми или от някои животни и растения.
токсичен токсична, токсично, мн. токсични. прил. Който е свързан с действието на токсини.
току нареч. Разг. 1. Почти в същия момент; тъкмо. Току тръгнахме и заваля. Току бях влязъл и той дойде. 2. От време на време. Минат не минат един-два дни. току дойдат да искат нещо — олио, сол. 3. Изведнъж, неочаквано. Току чух някакъв страшен гръм. 4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време). Влязох току след тях. Току до брега се удавил. • Току-виж. Изведнъж, представи си, че; ненадейно. Не чакам гости, но току-виж някой дошъл да ни честити празника.
току-речи нареч. Разг. Почти.
току-така и току-тъй нареч. 1. Как да е, без нищо, за нищо, напразно. Никога не идват на гости току-така, без подарък. 2. Без причина, без основание. Никога не се обажда по телефона току-така.
току-тъй — вж. току-така.
току-що нареч. Преди малко, ей сега, тъкмо. Току-що се върнах от работа и ти се обаждаш.
толеранс само ед. Допустимо отклонение при мерене, за време и т. н. Предвиждам толеранс от два сантиметра. Давам ти толеранс от десет минути.
толерантен толерантна, толерантно, мн. толерантни, прил. Който проявява търпимост към чуждото мнение; либерален, с голяма душа. // същ. толерантност, толерантността, ж.
толерирам толерираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Понасям, търпя, допускам, позволявам. Толерирам нечестни постъпки. 2. Покровителствам.
толкова показ. мест. 1. За еднаквост в количеството или степента на предмети и признаци. Стигат ли ти толкова пари? Бях толкова разтревожен, че нищо не разбрах. Колкото повече приказваш, толкова по-лошо става. 2. За интензифициране на количествен или качествен признак; много, твърде. Толкова мъки преживях! Толкова много!
толкоз показ. мест. Разг. Толкова.
толстоизъм само ед. Спец. Религиозно-нравствено учение, което проповядва непротивене на злото, нравствено усъвършенстване.
толстоист мн. толстоисти, м. Последовател на толстоизма.
том томът, тома, мн. томове, (два) тома, м. 1. Отделна книга от съчинение, издадено в няколко книги. История в три тома. Първи том на поредицата. 2. Изобщо издадена книга. Романът представлява голям том от 500 страници. 3. Всеки екземпляр на книга като част от книжно имущество. Колко тома книги има библиотеката? // същ. умал. томче, мн. томчета, ср.
томахавка мн. томахавки, ж. Истор. Метателно оръжие у северноамериканските индианци.
томбола мн. томболи, ж. Предметна лотария, която се разиграва пред участниците, обикн. като част от увеселение.
томителен томителна, томително, мн. томителни, прил. Който измъчва, изнурява. Томителен зной. Томителна жажда.
тон тонът, тона, мн. тонове, (два) тона, м. Мярка за тежина, равна на 1 000 кг.
тон тонът, тона, мн. тонове, (два) тона, м. 1. Звук с определена височина; музикален звук. 2. Спец. В музиката — мярка за определяне величината на интервалите. 3. Прен. Само ед. Интонация, оттенък на речта. Високомерен тон. Строг тон. Мек тон. 4. Прен. Ударите на биещо сърце. Учестени тонове. 5. Характер, оттенък на цвят според яркостта му. Меки тонове. Ярки тонове. 6. Прен. Начин на поведение, на общуване с хората. Добър тон. Държа лош тон. • Давам/дам тон. Изпявам или изсвирвам на някого началния тон на мелодия, за да я изпълни. • Давам/дам тон в живота на някого. Разг. Меся се грубо в живота на някого.
тон само ед. Морска риба с торпедовидно тяло и изострена глава.
тонаж само ед. 1. Вместимост на товарно превозно средство, измерена в тонове. 2. Водоизместимост на плавателен съд, измерена в тонове.
тоналност тоналността, само ед., ж. 1. В музиката — гама, върху която е построено едно музикално произведение. 2. В живописта — преобладаващ тон в една картина. 3. Прен. Преобладаващо настроение в художествено произведение.
тонизирам тонизираш, несв. и св.; кого/какво. Засилвам тонуса (във 2 знач.), увеличавам активността.
тонизиращ тонизираща, тонизиращо, мн. тонизиращи, прил. Който тонизира. Тонизираща напитка.
тоник мн. тоници, (два) тоника, м. 1. Само ед. Възгорчива безалкохолна напитка с хинин за освежаване. 2. Порция от тази напитка. 3. Всяко средство, предназначено да тонизира, освежава.
тонус само ед. 1. Постоянно слабо съкращение на мускул, което не зависи от волята. 2. Напрежението, което обуславя дееспособността на организма. Нямам тонус. Вземам душ за тонус.
топ топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна. // същ. умал. топче, мн. топчета, ср. • На топа на устата. Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата. • Хвърлям/хвърля топа. Разг. Умирам.
топ топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. 1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат. 2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия. 3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма. 4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка. // същ. умал. топче, мн. топчета, ср.
топ- Първа съставна част на сложни думи, която означава изключителен, най-добър, напр. топкола, топлиста, топновина.
топаз мн. топази, (два) топаза, м. Безцветен, жълт или син минерал, скъпоценен камък, както и парче от него, обработено за накит. Пръстен с топаз. Гривна с едри топази.
топвам топваш, несв. и топна, св.; какво/кого. Топя веднъж или няколко пъти по веднъж. Топвам месото в соса. — топвам се/топна се. Потопявам се веднъж или няколко пъти по веднъж. Топвам се два пъти във водата.
топирам топираш, несв. и св.; какво. Реша коса в посока към главата, за да стои бухнала. - топирам се. Разг. Топирам косата си. // прил. топиран, топирана, топирано, мн. топирани. Топиран кок. Ходи с топирана коса.
топка мн. топки, ж. 1. Кух или плътен предмет или веществена маса със сферична форма. Метална топка. Дървена топка. Стъклена топка. Снежна топка. 2. Предмет със сферична форма, направен от кожа или гума, който се използва за игра. Футболна топка. // същ. умал. топчица, мн. топчици, ж.
топливо само ед. Материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ). Имам топливо за зимата.
топлийка мн. топлийки, ж. Игличка с топчица на върха за закопчаване, обикн. при шиене на дрехи; карфица.
топлик само ед. 1. В поезията — топлина; радост. Топликът на слънцето. Топлик за душата ми. 2. Диал. Топъл извор.
топлина само ед. 1. Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата. 2. Нагрятост, висока температура, излъчвана от телата. Слънцето излъчва топлина и светлина. Стаята се изпълва с топлина от печката. 3. Прен. Приятно душевно чувство, душевна радост. Душата ми сс изпълва с топлина. Очите и излъчват топлина.
топлинен топлинно, топлинна, мн. топлинни, прил. Който се отнася до топлина. Топлинна енергия. Топлинен двигател. • Топлинен удар. Болестно състояние у човека или у животните при престой в лошо проветрявани помещения, което се проявява в общо неразположение, главоболие и др.
топлинки топлинка, ж. Остар. Топли домашни пантофи, не чехли, от дебел плат или кожа.
топло нареч. С излъчване на топлина. Слънцето грее топло. Гледам детето топло. Говоря му топло.
топлоизолация само ед. Външно покритие на топлообменници, тръбопроводи, стени и др. със специални изолационни материали; топлинна изолация.
топлокръвен топлокръвна, топлокръвно, мн. топлокръвни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта.
топломер мн. топломери, (два) топломера, м. Уред за измерване на количеството топлина, използвана от потребител, включен в топлофикационна система с топлоносител вода.
топлопровод мн. топлопроводи, (два) топлопровода, м. Система от тръби за пренасяне на носител на топлина от топлофикационен източник.
топлота само ед. Душевна топлина, задушевност, сърдечност, близост. Отнасям се е топлота към тях.
топлотехника само ед. Област от науката и техниката, която изучава методите и принципите за получаване, преобразуване, пренасяне и използване на топлина от енергийни източници.
топлофикация само ед. Прокарване на отопление, чийто източник е топлоцентрала.
топлоцентрала мн. топлоцентрали, ж. Централа, която произвежда пара или топла вода за отопление на сгради или за индустриални нужди.
топля топлиш, мин. св. топлих, мин. прич. топлил, несв. 1. Какво/кого. Правя да стане топъл; затоплям, стоплям. Слънцето топли земята. Топля вода. Топля детето е тялото си. 2. Какво/кого. Мога да затоплям. Зимното слънце не топли. Дрехата много топли. 3. Прен. Нося, създавам душевна топлина, радост. Думите му ме топлят. — топля се. 1. Ставам топъл. 2. Стоя или съм поставен, за да се стопля. Топля си ръцете на огъня. // същ. топлене, ср. • Това не ме топли. Разг. Не ми помага, не ми върши работа, не ме засяга.
топна топнеш, мин. св. топнах, мин. прич. топнал, св. — вж. топвам.
топовен топовна, топовно, мн. топовни, прил. Който е произведен от топ. Топовен изстрел. Топовни гърмежи.
топограф мн. топографи, м. Специалист по топография.
топография само ед. 1. Спец. Дял от геодезията, който се занимава със заснимане и измерване на земната повърхност и представянето - върху карти и планове. 2. Повърхност и разположение на точките в една местност. // прил. топографски, топографска, топографско, мн. топографски.
топола мн. тополи, ж. Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и др., както и всеки вид и всяко дърво от този вид. • Снага като топола. Разг. За тънко, високо и стройно тяло.
топология само ед. Спец. Математическа дисциплина за топологичните свойства на фигурите (свойствата, които не се променят при еднозначно обратимите и двойно непрекъснатите съответствия).
топонимия само ед. 1. Спец. Дял от езикознанието, който проучва произхода, значението и употребата на географските названия. 2. Географските названия за една териториална област. Топонимията в Ловешко. // прил. топонимичен, топонимична, топонимично, мн. топонимични.
топономастика само ед. Топонимия (в 1 знач.)
топор мн. топори, (два) топора, м. Диал. Брадва.
топтан нареч. Разг. 1. Заедно, на едро, на един път. Продавам всичката стока топтан. 2. Всички, заедно, вкупом. Ще свършим работата топтан.
топуз мн. топузи, (два) топуза, м. Метална топка или метален къс, използван като тежест за кантар и др.
топуркам топуркаш, несв. и топурна, св. Разг. 1. Бягам с тропот. Детето топурка. 2. Прен. Уреждам или правя нещо, свързано с вървене; бягам, търча дълго време. Един месец топур-ках за тези документи. Цял ден топуркам из къщи. // същ. топуркане, ср.
топурна топурнеш, мин. св. топурнах, мин. прич. топурнал, св. — вж. топуркам.
топче мн. топчета, ср. 1. Малка топка. Топче за тенис на маса. 2. Топка от навити конци за бродиране или плетене.
топчест топчеста, топчесто, мн. топчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице.
топъл топла, топло, мн. топли, прил. 1. Който съдържа или/и излъчва топлина. Топли слънчеви лъчи. Топъл хляб. Топли длани. 2. Който задържа топлина и пази от студ. Топли дрехи. 3. Време, при което въздухът се възприема като съдържащ топлина. Топъл ден. Топла година. 4. Прен. Който съдържа или/и излъчва добри чувства, радост, задушевност. Топъл поглед. Топъл глас. Топъл разговор.
топя топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв.; какво. 1. Поставям в течност; натопявам. Топя цветята във вода. 2. Поставям парче хляб в сол, пипер, сос и др. 3. Разг. Кого. Клеветя, компрометирам, издавам пред този, от когото съм зависим. Постоянно ме топи на майка ми.
топя топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв. 1. Какво. Правя нещо твърдо да стане течно. Слънцето топи снега. Топя метал. Топя мас. 2. Какво/кого. Измъчвам, тормозя физически или психически. Болестта го топи. Грижите я топят. — топя се. 1. За някои твърди тела — преминавам в течно състояние. Ледовете се топят. 2. Прен. Намалявам, смалявам се; изчезвам. Къщата се топи в далечината. Парите сс топят в ръцете ми. Надеждите се топят. 3. Прен. Слабея, линея физически или психически. Топи се от мъка.
тор торът, тора, мн. торове, м. и тор, торта, ж. 1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата. 2. Вещества (органични и минерални), които се внасят в почвата, за да се увеличи плодородието и.
торба мн. торби, ж. 1. Кесия, ушита от плат или направена от полиетилен и др., с една презрамка или с две дръжки, за носене на багаж. 2. Прен. Всеки предмет или детайл, наподобяващ такава кесия. Кенгуруто носи малките си в торба. // същ. умал. торбичка, мн. торбички, ж. Сутринта стана с торбички под очите. Гнойна торбичка. • Слагам/сложа си главата в торбата. Разг. Заемам се с много рисковани дела. • Овчарска торбичка. Тревисто растение от семейство кръстоцветни, използвано в народната медицина.
торбалан мн. торбалановци, м. 1. Бедняк, парцалан. 2. При заплаха на възрастен към дете — човек, който ходи с голяма торба и събира в нея непослушните деца.
торбест торбеста, торбесто, мн. торбести, прил. Който наподобява торба. Торбести гащи. Торбеста гънка.
тореадор мн. тореадори, м. Участник в борба с бикове пред публика (в корида).
торен торна, торно, мн. торни, прил. Който се тори. Торна нива.
тормоз само ед. Измъчване, потискане. Морален тормоз. Налагам тормоз.
тормозя тормозиш, мин. св. тормозих, мин. прич. тормозил, несв. 1. Кого/какво. Мъча, изтезавам, малтретирам. Тормозя семейството си. Тормози подчинените си. 2. Кого. Притеснявам, измъчвам. Тази мисъл ме тормози. — тормозя се. Измъчвам се, страдам (от някаква мисъл, грижа).
торнадо мн. торнада, ср. Смерч.
торпедо мн. торпеда, ср. Снаряд за разрушаване подводната част на плавателен съд, изстрелван най-често от подводница. // прил. торпеден, торпедна, торпедно, мн. торпедни. • Като торпедо. Разг. Много бързо. Излетя от стаята като торпедо.
торпила мн. торпили, ж. Торпедо.
торпилирам торпилираш, несв. и св.; какво. 1. Нападам, разрушавам с торпила. Торпилирам кораб. 2. Прен. Разрушавам, взривявам отвътре. Торпилирам организацията на работа.
торс торсът, торса, мн. торсове, (два) торса, м. Човешко тяло без главата и крайниците, както и негово скулптурно изображение. Здрав торс. Антични торсове.
торта мн. торти, ж. Сладиш, обикн. с кръгла форма, направен от няколко тестени пласта и крем между тях, както и порция от него. Шоколадова торта. Смстанова торта. // прил. тортен, тортена, тортено, мн. тортени.
торф торфът, торфа, само ед., м. Кафява до чер-нокафява маса, образувана от непълно разлагане на растения при блатни условия, която се използва като гориво, тор и др. // прил. торфен, торфена, торфено, мн. торфени.
торя ториш, мин. св. торих, мин. прич. торил, несв.; какво. Внасям тор в почва, за да се увеличи плодородието -. Торя с изкуствени торове. // същ. торене, ср.
тост тостът, тоста, мн. тостове, (два) тоста, м. 1. Тържествена наздравица. Вдигам тост за здравето на домакинята. 2. Изказани пожелания при наздравица. Произнасям дълъг тост.
тостер мн. тостери, (два) тостера, м. Тостър.
тостър мн. тостъри, (два) тостъра, м. Електрически уред за препичане на филийки хляб.
тотализатор тотализатори, (два) тотализатора, м. Система на парично залагане при спортни игри.
тоталитарен тоталитарна, тоталитарно, мн. тоталитарни, прил. Който е диктаторски, който потиска демократичните права и свободи на личността. Тоталитарен режим. Тоталитарни методи.
тоталитаризъм само ед. Качество на тоталитарен.
тотем мн. тотеми, (два) тотема, м. Животно (по-рядко растение), почитано в раннородовото общество като родоначалник на племето и издигано в култ.
тотемизъм тотемизмът, тотемизма, само ед., м. В раннородовото общество и у някои примитивни народи — почитане на тотеми.
точа точиш, мин. се. точих, мин. прич. точил, несв.; какво. 1. Черпя течност на тънка струя. Точа вино от бъчвата. Точа вода от резервоара. 2. Черпя, вадя, тегля. Точа нефт. 3. Тегля нишка, източвам. Точа коприна. 4. Разтеглям тесто да стане на кори. Точа баница. — точа се. 1. За течност — тека, черпя се на тънка струйка. 2. За течност — провлач-вам се. 3. Прен. За множество — движа се бавно, един след друг; нижа се; влача се. 4. Прен. Разпространявам се, излизам в тънка ивица. Димът се точи към небето.
точа точиш, мин. св. точих, мин. прич. точил, несв.; какво. Правя острие да стане остро за рязане; наострям. Точа нож. Точа сабя. // прил. точен, точена, точено, мн. точени. • Точа си зъбите. Разг. Каня се, очаквам с нетърпение.
точен точна, точно, мн. точни, прил. 1. Който съответства на истината, на действителността. Точни данни. Точно време. Точно копие. Точно повторение. 2. Който е прецизен, акуратен, съвестен. Точен служител. // същ. точност, точността, ж.
точилар точиларят. точиларя, мн. точилари, м. Занаятчия, който точи сечива.
точилка мн. точилки, ж. Дълга обла и гладка пръчка за точене на кори от тесто.
точило мн. точила, ср. Специален кръгъл камък, който се върти и о който се търкат остриета на сечива, за да се наточат.
точка мн. точки, ж. 1. Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в пространството. В една точка на правата. 2. Малко кръгло изображение. Черна точка. Червена точка. Плат на точки. 3. Място в пространството, на земята; пункт. Известен е във всяка точка на планетата. Познавам всяка точка от тази местност. 4. Спец. В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и др. 5. Спец. Предел, при който едно състояние се заменя с друго. Точка на кипенс. Точка на замръзване. Критична точка. 6. Част от план, текст и др. Първа точка. 7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание. • Изходна точка. Място или състояние, откъдето започва движение, развитие. • Кулминационна точка. Връхна точка в някакво развитие. • Мъртва точка. Състояние на застой, безизходица. • Слагам/сложа точка (на нещо). Приключвам с нещо. • Печеля точки. Жарг. Печеля уважение, положение.
точно нареч. С точност, в съответствие на действителността.
тоя — вж. този.
тояга мн. тояги, ж. Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и др. Подпирам се на тоягата си. • Довеждам/доведа до про-сешка тояга. Разг. Правя някой да стане много беден. Пиянството ще го докара до про-сешка тояга. • Ям тоягата. Разг. Понасям бой.
тояжка мн. тояжки, ж. Разг. Малка тояга.
траверса мн. траверси, ж. Греда от дърво, стомана или стоманобетон, която се поставя под релсите на железопътна линия.
травестирам травестираш, несв. и св. 1. Кого. Преобличам в чужди дрехи. 2. Какво. В литературата — преработвам съчинение в карикатурен вид.
травестит мн. травестити, м. Лице, което се облича с дрехи на другия пол.
травма мн. травми, ж. 1. Увреждане на организма от външно въздействие — удар, отравяне и др. Получавам травма. 2. Прен. Всяко сътресение, удар; нарушаване на ход, процес, развитие. Икономическа травма. Ц прил. травматичен, травматична, травматично, мн. травматични. • Психическа травма. Психическо сътресение, удар. Преживявам психическа травма.
травматизирам травматизираш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам физическа или психическа травма; преча, тормозя. Снегът травматизира градския транспорт. — травматизирам се. Изпитвам психическа травма. Травматизирахме се от тая неизвестност.
травматология само ед. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с физическите травми. // прил. травматологичен, травматологична, травматологично, мн. травматологични.
трагедия мн. трагедии, ж. 1. Спец. Вид драматическо произведение, разкриващо непреодолими конфликти на главния герой и завършващо с неговата смърт. Трагедиите на Шекспир. 2. Прен. Нещастна случка. // прил. трагедиен, трагедийна, трагедийно, мн. трагедийни (в 1 знач.). Трагедйен конфликт. Трагедийно действие. • Правя трагедии (от дребни неща). Разг. Преживявам или представям дребни неща за големи нещастия.
трагизъм трагизмът, трагизма, само ед., м. Качество на трагедия; фаталност, безизходица; трагичност. Трагизмът на положението. От думите му лъха трагизъм.
трагик мн. трагици, м. 1. Автор на трагедии. Древногръцки трагици. 2. Артист, изпълнител на трагични роли.
трагикомедия мн. трагикомедии, ж. 1. Спец. Драматическо произведение, съчетаващо трагични и комични черти. 2. Случка, едновременно с тъжни и весели страни. // прил. трагикомичен, трагикомична, трагикомично, мн. трагикомични.
трагичен трагична, трагично, мн. трагични, прил. Който се отнася до трагедия. Трагичен случай. Трагичен край. Трагични последици. // нареч. трагично.
традиционализъм традиционализмът, традиционализма, само ед., м. Привързаност към традициите и отдаване голяма роля на тях.
традиционалист мн. традиционалисти, м. Привърженик на традиционализма.
традиция мн. традиции, ж. Това, което се предава от поколение на поколение; установеното от предшествениците, което се повтаря като обичай. Извършвам по традиция. Това е в традициите на народа. Нова година се празнува по стара традиция. Спазвам традициите. Нарушавам традициите. // прил. традиционен, традиционна, традиционно, мн. традиционни. Традиционен фестивал.
траектория мн. траектории, ж. 1. Спец. Във физиката — линията, която описва движещо се в пространството тяло. 2. Линията, която описва изстреляно тяло.
траен трайна, трайно, мн. трайни, прил. 1. Който е продължителен, неизменен, издръжлив. Траен мир. 2. Който е издръжлив, здрав, който не се разваля. Трайни продукти. Трайни консерви. 3. Който е незаличим или неизличим. Трайни спомени. Трайни знания. Трайно увреждане.
трайност трайността, само ед., ж. 1. Издръжливост, здравина, стабилност. Стоки с голяма трайност. 2. Времетраене, срок, време на годност. Шоколадът има трайност един месец. Тази бира има голяма трайност.
тракам тракаш, несв. 1. Удрям се о твърд предмет и издавам характерен шум, наподобяващ трак-трак. Счупеното стъкло трака от вятъра. 2. Какво. Удрям два твърди предмета, които издават същия шум. Тракам чиниите. Тракам чашите. 3. Прен. Правя нещо с такъв шум. Тракам на машината. — тракам се. Удрям се о твърд предмет и издавам шум. Вратата се трака от вятъра.
траквам тракваш, несв. и тракна, св. 1. Тракам веднъж или няколко пъти по веднъж. Тракнаха си чашите и започнаха да пият. 2. Кого. Удрям с нещо твърдо. Тракнах го е книгата по главата.
тракна тракнеш, мин. св. тракнах, мин. прич. тракнал, св. — вж. траквам.
тракт трактът, тракта, само ед., м. Устройства, които образуват канала за предаване, придвижване; път. Тракт на съобщенията. • Стомашно-чревен тракт. Храносмилателен път.
трактат мн. трактати, (два) трактата, м. 1. Спец. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос. 2. Остар. Вид международен договор.
трактовка само ед. Начин на тълкуване на въпрос, художествен образ и др.
трактор мн. трактори (два) трактора, м. Самоходна мощна машина за теглене, обикн. на селскостопански съоръжения за обработване на земята или на товари. Тракторът оре. // прил. тракторен, тракторна, тракторно, мн. тракторни. Тракторен завод. Тракторна верига.
тракторист мн. трактористи, м. Лице, което кара трактор.
трал тралът, трала, мн. тралове, (два) трала, м. 1. Конусовидна мрежа за ловене на риба. 2. Във военното дело — устройство за откриване на подводни препятствия. 3. Устройство за откриване на мини.
трамбовка само ед. 1. Трамбуване. 2. Греда за трамбуване. 3. Прен. Разг. Продължително маршируване или ходене, вървене.
трамбувам трамбуваш, несв. 1. Какво. Чрез удари с тежък предмет правя да придобие плътност (пръст, бетон и др.). 2. Прен. Разг. Ходя дълго пеша, обикн. без да свърша работа. Цял ден трамбувам улиците и не купих нищо.
трамвай трамваят, трамвая, мн. трамваи, (два) трамвая, м. Градско превозно средство, което се състои от един или няколко вагона и се движи по релсов път с електричество. Трамваите шумят много. Вземам трамвая. // прил. трамваен, трамвайна, трамвайно, мн. трамвайни. Трамвайна линия.
трампа мн. трампи, ж. Разг. Размяна на един предмет срещу друг. Правя трампа с един колега — давам му две книги, той ми дава един речник.
трамплин мн. трамплини, (два) трамплина, м. 1. Спортно съоръжение за оттласкване на спортиста преди скок. Скачам върху трамплина. 2. Прен. Положение, което служи като изходна точка към по-високо положение, за оттласкване. Тази длъжност е трамплин към директорската.
трампя трампиш, мин. св. трампих, мин. прич. трампил, несв. Правя трампа, разменям.
транзистор мн. транзистори, (два) транзистора, м. 1. Полупроводников прибор за усилване, генериране и преобразуване на електрическите колебания. 2. Прен. Разг. Портативен радиоприемник с такива прибори. // прил. транзисторен, транзисторна, транзисторно, мн. транзисторни.
транзит само ед. Преминаване при пътуване през междинен пункт без прекъсване (без проверка на багаж и др.). Минавам транзит. II прил. транзитен, транзитна, транзитно, мн. транзитни. Транзитен пътник. Транзитен багаж.
транквилизатор мн. траквилизатори, (два) транквилизатора, м. Общо наименование на лекарства за успокоение.
транс трансът, транса, м. само ед. Помрачаване на съзнанието при силна нервна възбуда, хипноза, загуба на контрол. Изпадам в транс. Крещя в транс.
транс- Първа съставна част на думи, която означава преминаване през или разположение зад нещо, напр. трансокеански, трансконтинентален, трансатлантически.
транскрибирам транскрибираш, несв. и св.; какво. Правя транскрипция.
транскрипция само ед. 1. Спец. В езикознанието — предаване на думи или букви от един език с букви на друг език, като се спазва оригиналният изговор. 2. Спец. В езикознанието — предаване на диалектен изговор с всичките му тънкости чрез букви и специални знаци. 3. Спец. В музиката — преработка на музикално произведение за изпълнение от друг инструмент.
транслация само ед. 1. Предаване на извън-студийни радио- и телевизионни предавания. 2. Приемане на електрически сигнали и предаването им от източника към приемника, като при това се усилват или коригират. 3. Превод на описанието на програмата на цифрова изчислителна машина от един език на програмиране на друг.
транслитерация само ед. Спец. В езикознанието - предаване на букви от една азбука чрез букви от друга азбука, без оглед на оригиналния им изговор.
транслитерирам транслитерираш, несв. и се.; какво. Правя транслитерация.
трансмисия мн. трансмисии, ж. Спец. В техниката — съвкупност от механизми за предаване на въртеливо движение от двигател към потребители на енергия. // прил. трансмисионен, трансмисионна, трансмисионно, мн. трансмисионни.
транспарант мн. транспаранти, м. Приспособление, направено от плат, хартия, алуминий и др., което се поставя на прозорец за предпазване от слънце; щора. Поставям си транспаранти. Вдигам транспарантите.
трансплантант мн. трансплантанти, (два) трансплантанта, м. Спец. Орган или част от орган — това, което се трансплантира.
трансплантация само ед. Спец. В медицината — присаждане на части от органи или на органи от едно място на друго, от един на друг човек или животно. Трансплантация на костен мозък. Трансплантация на бъбрек.
трансплантирам трансплантираш, несв. и св.; какво, на кого. Извършвам трансплантация. // същ. трансплантиране, ср.
транспозиция мн. транспозиции, ж. Преместване, разместване.
транспорт само ед. Превозване на хора или товари от едно място на друго. Железопътен транспорт. Воден транспорт. Градски транспорт. Добър транспорт. // прил. транспортен, транспортна, транспортно, мн. транспортни. Транспортна линия. Транспортно средство.
транспортирам транспортираш, несв. и св.; какво/кого. Превозвам, пренасям. // същ. транспортиране, ср.
транспортьор мн. транспортьори, (два) транспортьора, м. 1. Конвейер за преместване на товари. 2. Военна машина за превозване на хора и товари.
трансфер само ед. 1. Прехвърляне на валута или злато от едно финансово учреждение в друго или от една страна в друга. 2. Прехвърляне на владението над поименни ценни книжа. 3. Прехвърляне.
трансформатор мн. трансформатори, (два) трансформатора, м. Съоръжение за изменяне на напрежението на електрическата енергия.
трансформирам трансформираш, несв. и св.; какво. Преобразувам, превръщам от едно в друго. // същ. трансформация, ж. // същ. трансформиране, ср.
трансцендентален трансцендентална, трансцендентално, мн. трансцендентални, прил. Във философията на Кант — който се отнася до априорните форми на познанието (време, пространство и др.).
трансцендентен трансцендентна, трансцендентно, мн. трансцендентни, прил. Спец. Във философията — който се намира извън пределите на познанието, на опита.
транш траншът, транша, мн. траншове, (два) транша, м. Спец. Парична сума като част от финансова сделка в рамките на квота.
траншея мн. траншеи, ж. Дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при водене на бой или при строителство на пътища, канали и др.
трап трапът, трапа, мн. трапове и трапища, (два) трапа, м. 1. Естествена или специално изкопана дупка в земята. Копая трап. Пътят е осеян с трапища. 2. Всяка неравност върху гладка повърхност. Подът е на трапища. // същ. умал. трапче, мн. трапчета, ср. • Запълвам трапа. Разг. Грубо. Запълвам си гроба, умирам. • Прескачам трапа. Разг. Успявам да избегна смъртта.
трап трапът, трапа, мн. трапове, (два) трапа, м. 1. Стълба на кораб. 2. Въжена стълба за изкачване или за гимнастически упражнения.
трапеза мн. трапези, ж. 1. Остар. Маса, софра, на която се яде. 2. Маса с наредено ядене, обикн. богато. Слагам трапеза. Вдигам трапеза. Каня на трапеза. 3. Ядене. Трапезата ми е хляб и сол. Богата трапеза. // прил. трапезен, трапезна, трапезно, мн. трапезни. • На/от държавната трапеза. На държавна заплата или облагодетелстване с държавни средства.
трапезария мн. трапезарии, ж. 1. Стая в жилище, предназначена за хранене. 2. Заведение за безплатно раздаване на храна. Откривам трапезария за бедни.
трапер мн. трапери, м. Ловец на дивеч заради кожата в Северна Америка.
трапец мн. трапеци, (два) трапеца, м. 1. Спец. В математиката — четириъгълник с две срещуположни успоредни и две неуспоредни страни. 2. Гимнастически уред в цирка — хоризонтална летва, закрепена на две въжета, намираща се на голяма височина.
трапчинка мн. трапчинки, ж. 1. Малък трап. 2. Малка вдлъбнатина, обикн. на бузите при усмивка.
трасе мн. трасета, ср. 1. Линия, с която се означава оста на железопътен път, канал и др. върху терен, план, проект. 2. Направление, линия на някакъв канал, път, връзка. Открита е повреда по трасето на телефонната линия.
трасирам трасираш, несв. и св.; какво. 1. Набелязвам трасе. 2. Проправям трасе. 3. Прен. Набелязвам линия на действие, план и др. 4. Прен. Проправям път, правя нещо за първи път.
траулер мн. траулери, (два) траулера, м. 1. Кораб, устроен за чистене от мини; миночистач. 2. Малък риболовен кораб за влачене на трал.
траур само ед. 1. Скръб по близък човек, външно изразена чрез носене на тъмни дрехи и спазване на определен тип поведение. Той е в траур. Налагам траур. 2. Прен. Черни дрехи, ленти и др. при траур. Слагам траур на вратата. // прил. траурен, траурна, траурно, мн. траурни. Траурна церемония. Траурна музика.
трафарет мн. трафарети, (два) трафарета, м. 1. Метална, картонена или пластмасова пластинка с дупки за щамповане. Трафаретен печат. 2. Фигури или надписи, възпроизведени с такава пластинка. 3. Прен. Шаблон; образец, който се следва автоматично. // прил. трафаретен, трафаретна, трафаретно, мн. трафаретни. Трафаретен художествен образ.
трафик мн. трафици, (два) трафика, м. 1. Търговски обмен на стоки. 2. Транспорт, измерен по брой на транспортни средства за определено време. Претоварен трафик.
трахана само ед. Разг. 1. Тесто с подправки, което се изсушава и после се вари с вода. 2. Ястие от такова тесто.
трахея мн. трахеи, ж. Спец. В анатомията — у човека и белодробните гръбначни — дихателна тръба, свързваща гръкляна с белите дробове.
трахома само ед. Спец. В медицината — заразно хронично заболяване на конюнктивата.
трая траеш, мин. св. трая, мин. прич. траял, несв. 1. Съществувам или се извършвам в определено време. Тържеството трая два часа. Щастието трая две години. 2. Издържам, не се развалям, не се повреждам. Това грозде трае много. Млякото не трае дълго. 3. Разг. Търпя, понасям. Трая на болки. — трая си. Разг. Мълча си, кротувам си, не се намесвам. Другите протестираха, но аз си траех. • Трай, коньо, за зелена трева. Разг. За израз на неверие, че нещо ще се промени, когато съветват някого да търпи.
треба мн. треби, ж. Църковна служба или обред от частен характер (при кръщене, брак).
требвам требваш, несв.; какво. Изисквам чрез документи сума, храна, служебно облекло и др. Требвам храна за болните в болницата.
требник мн. требници, (два) требника, м. Спец. Църковна книга с молитви, изпълнявани при треби.
требя требиш, мин. св. требих, мин. прич. требил, несв. Разг. 1. Какво/кого. Унищожавам, убивам безпощадно; изтребвам. Требя насекоми. Требя хора. 2. Какво. Чистя, подреждам; разтребвам. Требя стаята. 3. Почиствам вариво от примеси; претребвам. Требя боб.
трева мн. треви, ж. 1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скубя трева. Кося трева. 2. Разг. Билка. Пия чай от треви. 3. Жарг. Само ед. Вид наркотик — марихуана. // същ. умал. тревичка, мн. тревички, ж.
тревен тревна, тревно, мн. тревни, прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност.
тревист тревиста, тревисто, мн. тревисти, прил. 1. Който е покрит с трева; тревясал. Тревист двор. 2. Който по вид наподобява трева. Тревисто растение. 3. Който по цвят наподобява трева; тревистозелен. Тревиста блуза.
тревога мн. тревоги, ж. 1. Безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа. Тревога за бъдещето. Създава ми тревоги. 2. Сигнал и положение при военна опасност или при друга авария. Бия тревога. Какво трябва да се прави при въздушна тревога? • Бия тревога. Предупреждавам за някаква опасност.
тревожа тревожиш, мин. св. тревожих, мин. прич. тревожил, несв.; кого/ какво. Създавам, предизвиквам тревоги у някого. Тревожа родителите си. Размерът на престъпността тревожи обществото. — тревожа се. Изпитвам тревоги. Тревожа се за бъдещето на децата.
тревожен тревожна, тревожно, мн. тревожни, прил. 1. Който изпитва тревога; разтревожен. Тревожна майка. 2. Който съдържа и/или изразява тревога. Тревожен вик. Тревожен глас. Тревожен поглед.
тревопасен тревопасна, тревопасно, мн. тревопасни, прил. За животно — който се храни с трева. Кравата е тревопасно животно.
тревояден тревоядна, тревоядно, мн. тревоядни, прил. Тревопасен.
тревясам тревясаш, св. — вж. тревясвам.
тревясвам тревясваш, несв. и тревясам, св. 1. Покривам се с трева, обраствам с трева. Пътеката е тревясала. 2. За насаждение — обхваща ме трева. Лукът е тревясал.
трегер мн. трегери, (два) трегера, м. Хоризонтална греда, която служи за опора на други греди в сграда или в покривна конструкция.
трезв трезва, трезво, мн. трезви, прил. Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен. Трезви разсъждения. Трезв ум. // същ. трезвост, трезвостта, ж. // нареч. трезво.
трезвен трезвена, трезвено, мн. трезвени, прил. Който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен. // същ. трезвеност, трезвеността, ж.
трезвеник мн. трезвеници, м. Който не пие алкохол; въздържател.
трезор мн. трезбри, (два) трезбра, м. 1. Банково хранилище за ценности. 2. Ценност, съкровище.
трели само мн. 1. Спец. В музиката — мелодична украса от повтарящи се съседни тонове. 2. Подобен мелодичен ефект в птичите песни. Трелите на славея.
трем тремът, трема, мн. тремове, (два) трема, м. 1. Покрито отворено място пред стаите на къща; пруст. 2. Отворено преддверие на църква.
тремор само ед. Спец. В медицината — ритмично движение на части от тялото.
трен тренът, трена, мн. тренове, (два) трена, м. Остар. Влак.
тренажор мн. тренажори, (два) тренажора, м. Устройство за провеждане на тренировъчни упражнения, което имитира естествения апарат или средство.
трендафил мн. трендафили, (два) трендафила, м. Разг. Роза.
тренинг само ед. Разг. Тренираност. Имам тренинг. Трябва ми още малко тренинг.
тренирам тренираш, несв. и св. 1. Кого/какво. Чрез многократни упражнения подготвям спортисти или животни за постигане на някакво равнище в спорт, в навици. Тренирам отбора по футбол. Тренирам коне. 2. Какво. Многократно се упражнявам за постигане на форма, издръжливост или за здраве, развлечение. Тренирам баскетбол. — тренирам се. Тренирам (във 2 знач.). // прил. трениран, тренирана, тренирано, мн. тренирани. // същ. трениране.
тренировка мн. тренировки, ж. 1. Само ед. Многократно повтаряне на упражнения с цел постигане на форма, издръжливост. Тренировка по езда. Тренировка на паметта. 2. Едно занятие с такива упражнения. Една тренировка по волейбол трае два часа. Ходя на тренировки. // прил. тренировъчен, тренировъчна, тренировъчно, мн. тренировъчни.
тренчкот мн. тренчкоти, (два) тренчкота, м. Остар. Непромокаемо пардесю с подвижна подплата.
треньор мн. треньори, м. Лице, което тренира спортисти. // прил. треньорски, треньорска, треньорско, мн. треньорски.
треньорка мн. треньорки, ж. Жена треньор.
трепанация само ед. Хирургическа намеса с проникване в костна кухина — чрез пробиване или отваряне на костите. Трепанация на черепа.
трепвам трепваш, несв. и трепна, св. 1. Правя еднократно внезапно движение от учудване, изненада; стряскам се. Трепвам от силния гръм. 2. Задвижвам се леко. Листата трепнаха от лекия вятър. 3. Прен. Появявам се за кратко. Усмивка трепва върху устните и. Радост трепва по лицето и. 4. Прен. Обикн. с отрицание. Смущавам се, трогвам се. Не трепва пред никакви опасности. • Окото ми не трепва. Разг. Не се смущавам, не се плаша.
треперлив треперлива, треперливо, мн. треперливи, прил. Който трепери. Треперлив глас. Треперливи ръце.
треперя трепериш и треперещ, мин. св. треперих и треперах, мин. прич. треперил, несв. 1. Правя отсечени и чести движения; треса се, клатя се, люлея се. Треперя от треска. Треперя от студ. 2. Прен. Изпитвам силен страх. Треперят пред директора си. Треперя за живота си. • Треперя над стотинката. Разг. Скъперник съм. • Треперят ми гащите. Разг. Страхувам се много.
трепет мн. трепети, м. 1. Само ед. Треперене, потреперване, поклащане. Лек трепет разклаща листата на дърветата. 2. Вълнение, възбуда, напрежение. Любовни трепети. 3. Само ед. Страх, неспокойствие. Посреща смъртта без трепет.
трепетен трепетна, трепетно, мн. трепетни, прил. 1. Който съдържа и/или издава трепет, вълнение. Трепетен глас. Трепетни движения. 2. Който предизвиква вълнения. Трепетни чувства.
трепетлика мн. трепетлики, ж. Дърво с широка корона от семейство върбови; осика.
трепкам трепкаш, несв. 1. Трептя. 2. За светлина — мигам, светвам и угасвам. // същ. трепкане.
трепна трепнеш, мин. св. трепнах, мин. прич. трепнал, св. — вж. трепвам.
трептение мн. трептения, ср. 1. Трептене. 2. Спец. Във физиката — периодично кратко и бързо движение; колебание, вибрация. Трептения на въздушната среда.
трептя трептиш, мин. св. трептях, мин. прич. трептял, несв. 1. Правя отсечени бързи многократни движения, като се отклонявам от оста си; трепкам. Знамето трепти. Струните трептят. 2. За светлина — светвам и угасвам ритмично и бързо. Звездите трептят. 3. За звук, глас — чувам се ту по-високо, ту по-ниско. 4. Прен. Проявявам се кратко. В очите й трепти радост. На лицето и трепти усмивка. // същ. трептене, ср.
трепя трепеш, мин. св. трепах, мин. прич. трепал, несв.; кого. Разг. 1. Убивам мнозина, изтребвам. При катастрофи трепят невинни хора. 2. Изморявам, съсипвам, товаря прекомерно, безсмислено. Цял ден трепя конете по пътищата. — трепя се. 1. Трудя се, грижа се, съсипвам се, често безсмислено. Трепят се по полето. 2. Убивам се сам или се убиваме взаимно. Трепят се по бойните полета.
треса тресеш, мин. св. тресох, мин. прич. тресъл, несв.; какво/кого. Клатя, друсам,тръскам. Треса дървото. Треса тялото си. — тресе ме (или те, го, я, ни, ви, ги). Имам треска. Всяка вечер я тресе и трепери от студ. — треса се. 1. Клатя се с отсечени движения, друсам се. Дървото се тресе от силните удари. 2. Треперя, друсам се от треска, плач, смях. • Треска ме тресе. Разг. Много ме е страх; в голямо напрежение съм.
тресавище мн. тресавища, ср. Блатисто място, обрасло с трева, в което може да се затъне.
треска мн. трески, ж. 1. Болезнено състояние, симптом на заболяване, изразяващо се в студени тръпки, треперене, висока температура. Мори ме силна треска. Тресе ме треска. 2. Прен. Силно вълнение, възбуда. Предизпитна треска. Творческа треска. Треска за злато.
треска само ед. Морска риба, разпространена в северните морета, с дължина на тялото до два метра.
треска мн. трески, ж. Надлъжно отцепено или отрязано тънко парче дърво. Сече дърва, а наоколо хвърчат трески. Събирам трески за подпалки. • Имам трески за дялане. Разг. Имам недостатъци или вина за нещо.
трескав трескава, трескаво, мн. трескави, прил. 1. Който има треска. 2. Който се извършва с голяма бързина и напрежение. Трескави приготовления.
тресна треснеш, мин. св. треснах, мин. прич. треснал, св. — вж. трясвам.
трета мн. трети, ж. Третина. Една трета. Две трети.
третина мн. третини, ж. Една част от нещо, разделено на три равни части; трета. Получавам една третина от наследството.
третирам третираш, несв. и св. 1. Какво. Разглеждам въпрос (в научно съчинение и др.). В изследванията си третира въпроси около основаване на държавата. 2. Спец. С какво. В медицината — прилагам лечебни средства. 3. Какво. Обработвам, с някакви средства. Третирам семената с химически средства. 4. Прен. Разг. Кого. Отнасям се по някакъв начин с някого. Третират го като голям учен. 5. Прен. Разг. Кого. Отнасям се лошо с някого; преследвам, измъчвам. // същ. третиране, ср.
трето- Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с нещо трето по ред, напр. третокласен, третостепенен, третокурсник.
третокласник мн. третокласници, м. Ученик от трети клас.
третокласничка мн. третокласнички, ж. Момиче от трети клас.
треторазреден треторазредна, треторазредно, мн. треторазредни, прил. 1. Който е от трети разред. 2. Който е от нисък разред, от ниска класа. Треторазреден хотел.
трещя трещиш, мин. св. трещях, мин. прич. трещял, несв. Произвеждам силен гръм, шум. Гръмотевици трещят. — трещи. Безл. Гърми, чува се трясък.
три- Първа съставна част на сложни думи, която означава: 1. Който се състои от три (равни) части, напр. триъгълник, тригласен, тридневен; 2. Който се състои от три единици от нещо, напр. триметров, трикилограмов, тримесечен.
триада мн. триади, ж. Спец. Във философията — схема на развитие, формулирана от Прокъл и разработена от Хегел, според която развитието преминава през три фази — теза, антитеза и синтеза.
триангулация само ед. Спец. Метод за определяне на геодезични мрежи чрез мрежа от триъгълници, на които е измерена само едната страна и ъглите. // прил. триангулачен, триангулачна, триангулачно, мн. трианогулачни. Триангулачна точка.
трибун мн. трибуни, м. 1. Истор. В древния Рим — длъжностно лице, избрано да защитава интересите на плебеите. 2. Вожд на масите, оратор, публицист.
трибуна мн. трибуни, ж. 1. Издигнато място или специална висока маса, откъдето говори оратор, лектор. Заставам на трибуната. Говоря от трибуната. 2. Прен. Място, произведение и др., от което се защитават или пропагандират идеи, интереси. 3. Обикн. мн. Пейки за зрители на стадион, разположени амфитеатрално. Трибуните са изпълнени със зрители.
трибунал само ед. 1. Висше съдилище. Военен трибунал. 2. Висш съдебен институт.
тривиален тривиална, тривиално, мн. тривиални, прил. Съвсем обикновен, неоригинален, всекидневен. Тривиални изрази. Тривиални любезности. // същ. тривиалност, тривиалността, ж.
тригодишен тригодишна, тригодишно, мн. тригодишни, прил. 1. Който е на три години. Тригодишно дете. 2. Който трае три години, който съществува от три години. Тригодишен брак.
тригодишнина мн. тригодишнини, ж. Навършване на три години от съществуването или ставането на нещо. Тригодишнина от основаване на училището.
тригонометрия само ед. Спец. Дял от геометрията, който изучава съотношенията между страните и ъглите на триъгълника. // прил. тригонометричен, тригонометрична, тригонометрично, мн. тригонометрични.
тригуна мн. тригуни, ж. Сладкиш от хилядолистно тесто с триъгълна форма, полят със захарен сироп.
тридесетина числ. Около трийсет на брой. Присъстваха тридесетина души.
тридневен тридневна, тридневно, мн. тридневни, прил. Който продължава, трае три дни или е от три дни. Тридневна екскурзия. Тридневно боледуване. Тридневно отсъствие.
триединен триединна, триединно, мн. триединни, прил. Спец. В християнската религия — който се състои от три същности. Триединен бог.
триенале мн. триеналета, ср. Изложба, повтаряща се на всеки три години.
триж нареч. Разг. Три пъти. Триж по-добър.
трижди нареч. Остар. 1. Три пъти. 2. Много пъти. Трижди по-щастлив. Бъди трижди проклет!
трик трикът, трика, мн. трикове, (два) трика, м. 1. Номер, съдържащ илюзия, изпълнен с ловкост и хитрина (в цирка, в акробатиката). 2. Прен. Хитро скроена постъпка за измама, за постигане на някаква цел; номер. Прилагам трикове. Трикът успя. Трикът ми мина.
трико само ед. 1. Плетен вълнен или памучен плат. 2. Дреха от такъв плат, обикн. спортен костюм за гимнастика. Гимнастичките се представят с черни трика.
трикольор мн. трикольори, (два) трикольора, м. 1. Знаме с три цвята. 2. Българското национално знаме (в бяло, зелено, червено).
трикотаж само ед. Съвкупност от плетени изделия. Магазин за трикотаж. // прил. трикотажен, трикотажна, трикотажно, мн. трикотажни. Трикотажен костюм.
трикрак трикрака, трикрако, мн. трикраки, прил. Който има три крака. Трикрако столче.
трикратен трикратна, трикратно, мн. трикратни, прил. Който става или се извършва три пъти един след друг. Трикратно почукване. Трикратен шампион.
трикрил трикрила, трикрило, мн. трикрили, прил. Трикрилен.
трикрилен трикрилна, трикрилно, мн. трикрилни, прил. За мебел, прозорец — който има три крила. Трикрилен гардероб.
трилистен трилистна, трилистно, мн. трилистни, прил. За растение — който има три листа или листенца. Трилистна детелина.
трилогия мн. трилогии, ж. Три завършени художествени произведения от един и същ автор с общ сюжет.
трилър мн. трилъри, (два) трилъра, м. Филм, който използва специфични изразни средства за възбуждане на силни емоции (тревожно очакване, безпокойство, страх и др.), като разказът се води от гледната точка на жертвата или на престъпника.
трима числ. Три лица, от които поне едно от мъжки пол.
тримачтов тримачтова, тримачтово, мн. тримач-тови, прил. Който има три мачти. Тримачтов кораб.
тримесечие мн. тримесечия, ср. Всеки един от четирите периода от по три месеца, на които се разделя годината. Първото тримесечие на тази година.
триметров триметрова, триметрово, мн. триметрови, прил. Който е дълъг/широк/дълбок три метра. Триметрова акула. Триметров ров.
триминутен триминутна, триминутно, мн. триминутни, прил. Който трае три минути. Триминутна пауза.
тримиря тримириш, мин. св. тримирих, мин. прич. тримирил, несв. В продължение на три дни не ям нищо по време на великденските пости.
трина само ед. Това, което остава там, където е стояло сено — оронено семе и плява, които се използват в народната медицина.
триног тринога, триного, мн. триноги, прил. Остар. Трикрак. Тринога софра.
триножник мн. триножници, (два) триножника, м. Уред с три крака за поставяне на апарат, картина и др.
трио мн. триа, ср. Спец. 1. В музиката - ансамбъл от трима изпълнители. 2. В музиката - произведение за трима певци или инструменталисти.
триод само ед. Спец. Богослужебна книга, която се чете преди и след Великден.
триод мн. трибди, (два) триода, м. Електронна лампа с три електрода — катод, мрежа и анод.
триокис мн. триокиси, (два) триокиса, м. Спец. В химията — съединение на химически елемент с три атома кислород.
трион мн. триони, (два) триона, ли Инструмент с назъбено метално острие и дървена дръжка за рязане на дъски.
триор мн. триори, (два) триора, м. Земеделска машина за сортиране и почистване на семена.
трипер само ед. Венерическа болест, предавана по полов път, която се характеризира с възпаление на пикочния канал.
триптих мн. триптихи, (два) триптиха, м. 1. Сгъваема икона от три крила, като крайните се затварят и закриват средното. 2. Композиция от три картини, релефи, рисунки и др. с обща идея или сюжет.
триседмичен триседмична, триседмично, мн. триседмични, прил. 1. Който трае три седмици. Триседмичен курс. 2. Който е на възраст три седмици.
трисменен трисменна, трисменно, мн. трисменни, прил. Който се извършва или се води на три смени. Трисменна работа. Трисменен режим.
трисричен трисрична, трисрично, мн. трисрични, прил. Който се състои от три срички. Трисрична дума.
тристранен тристранна, тристранно, мн. тристранни, прил. 1. Който има три страни. 2. В който участват три страни. Тристранни преговори. Тристранна комисия.
тритий само ед. Радиоактивен изотоп на водорода, който се използва за термоядрени реакции.
тритикале само ед. Спец. Високопродуктивна зърнена култура — хибрид от пшеница и ръж.
тритон мн. тритони, (два) тритона, м. 1. В митологията — древногръцко морско божество. 2. Род опашати земноводни с дължина до десет сантиметра, които живеят в застояли води и зимуват на сушата.
триумвират само ед. 1. Истор. В древния Рим — управление на трима мъже. 2. Разг. Ирон. Тясна дружба и обща дейност за надмощие на трима души. В катедрата има нов триумвират.
триумф само ед. 1. Истор. В древния Рим — тържествено посрещане на победител от война. 2. Прен. Голяма победа, успех. 3. Прен. Тържество, слава, почести. През тези години е големият триумф на поета.
триумфален триумфална, триумфално, мн. триумфални, прил. 1. Който е направен в чест на победа. 2. Който съдържа или изразява слава, тържество, победа, успех.
триумфирам триумфираш, несв. и св. 1. Истор. В древния Рим — влизам тържествено в град след своя бойна победа. 2. Прен. Гастролирам с голям успех, тържествувам.
трихина мн. трихини, ж. Спец. В зоологията — паразитно червейче, което живее в тялото на животните, а чрез месото преминава в човешкото тяло.
трихинелоза само ед. Спец. В медицината - инфекциозна болест, причинена от ларвите на трихината в мускулите.
трихиноза само ед. Трихинелоза.
трицветен трицветна, трицветно, мн. трицветни, прил. Който има три цвята.
трици само мн. 1. Ситни люспици, които остават след смилане на брашно от семена на житни растения. Пшенични трици. Давам на овцете трици. 2. Прен. Нещо, което е само пълнеж, което няма истинска стойност (в художествено, научно съчинение и др.). Половината от книгата е трици. • На брашното евтин, на триците скъп. Разг. Цени малоценното, а не истински ценното. • С трици маймуни ще лови. Разг. С много малко иска да получи, да направи нещо ценно. • Тоалетни трици. Смлени кестени заедно с други вещества, които се използват в козметиката.
тричав тричава, тричаво, мн. тричави, прил. Който съдържа твърде много трици. Тричав хляб.
триъгълен триъгълна, триъгълно, мн. триъгълни, прил. Който има форма на триъгълник. Триъгълна кутия. Триъгълна маса.
триъгълник мн. триъгълници, (два) триъгълника, м. 1. Спец. Геометрична фигура, състояща се от три страни. Чертая равностранен триъгълник. 2. Приспособление с три страни, предназначено за чертане. 3. Всеки предмет или детайл, който има такава форма. • Любовен триъгълник. Съпрузите и любовникът на единия от тях.
трия триеш, мин. св. трих, мин. прич. трил, несв.; какво. 1. Търкам, разтърквам, разтривам. Трия си очите. 2. Търкам, за да изтрия, избърша. Трия прах. Трия пода. Трия си потта. 3. Правя на каша, претривам, стривам. Трия картофите на пюре. — трия се. Търкам се о нещо. Трия се в стената. // същ. триене, ср. • Трия сол на главата (на някого). Разг. Натяквам, мърморя, карам се.
тровя тровиш, мин. св. трових, мин. прич. тровил, несв. 1. Кого/какво. Давам отрова, за да убия. Тровя хлебарки. 2. Кого/какво. Увреждам организма, убивам. Въздухът трови жителите на града. Цигарите ме тровят. 3. Прен. Кого. Измъчвам, причинявам мъка, грижи, тревога. Всеки ден трови майка си с поведението си. — тровя се. 1. Тровя себе си. 2. Прен. Ядосвам се, измъчвам се. // същ. тровене, ср. • Тровя си душата/живота. Ядосвам се много.
трогателен трогателна, трогателно, мн. трогателни, прил. Който трогва, който вълнува. Трогателен жест. Трогателни грижи.
трогвам трогваш, несв. и трогна, св.; кого. Извиквам вълнение, умиление; разчувствам, разнежвам. Мъката - го трогна. Песента трогна душата му. Нищо не го трогна, остана безучастен. - трогвам се/трогна се. Разчувствам се, вълнувам се, изпадам в умиление. Трогнах се от вниманието. Трогнах се от подаръка. // прил. трогнат, трогната, трогнато, мн. трогнати. Трогнат съм.
трогна трогнеш, мин. св. трогнах, мин. прич. трогнал, св. — вж. трогвам.
трое- Първа съставна част на сложни думи със значение който има три части, напр. троерог, троерук, троеструнен и др.
троен тройна, тройно, мн. тройни, прил. 1. Който се състои от три еднородни предмета или от три части. Троен конец. 2. Който е три пъти по-голям. В троен размер. 3. Който се извършва три пъти. Тройно завъртане. // нареч. тройно. Печеля тройно повече.
троица числ. Трима.
троица само ед. 1. В християнството — триединно божество; бог син, бог отец и бог свети дух. 2. Прен. Разг. Трима неразделни приятели.
тройка мн. тройки, ж. 1. Цифрата на числото три. 2. Оценка в училище или във висше учебно заведение за задоволително усвояване на материала. 3. Карта за игра с три знака. 4. Превозно средство с номер три. 5. Група от трима души, които извършват нещо заедно. Съдийска тройка. 6. Впряг от три коня. Тройката препускаше през гората. Руска тройка. 7. Разг. Група, съставена от три предмета. Тройка кебапчета.
тройкаджийка мн. тройкаджийки, ж. Разг. Студентка или ученичка тройкаджия.
тройкаджия мн. тройкаджии, м. Разг. Студент или ученик, който не знае достатъчно и обикновено получава тройки.
тройунция мн. тройунции, ж. Спец. Единица мярка за тежина, равна на 31 г, която се използва за измерване на благородни метали.
тролей тролеят, тролея, мн. тролеи, (два) тролея, м. 1. Метален прът при някои превозни средства, който служи за снабдяване с ток чрез допиране до контактната мрежа. 2. Разг. Тролейбус. // прил. тролеен, тролейна, тролейно, мн. тролейни. Тролейна мрежа.
тролейбус мн. тролейбуси, (два) тролейбуса, м. Многоместно превозно средство в градския транспорт, което се движи с електричество по безрелсов път. // прил. тролейбусен, тролейбусна, тролейбусно, мн. тролейбусни. Тролейбусна спирка.
тромав тромава, тромаво, мн. тромави, прил. 1. Който се движи бавно, несръчно. Тромава костенурка. 2. Който е бавен, непохватен, тежък. Тромави стъпки. // нареч. тромаво.// същ. тро-мавост, тромавостта, ж.
тромб тромбът, тромба, мн. тромбове, (два) тромба, м. Спец. Плътно парче съсирена кръв, образувано в кръвоносните съдове.
тромба мн. тромби, ж. 1. Спец. Тромпет. 2. Устройство в автомобил, което издава звук при натискане на клаксона.
тромбоза само ед. Спец. В медицината — процес на образуване на тромби, които при отлагането си могат да запушат кръвоносните съдове.
тромбон мн. тромбони, (два) тромбона, м. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър и плътна звучност.
тромпет мн. тромпети, (два) тромпета, м. Меден духов музикален инструмент с висока звучност, който наподобява извита тръба.
трон тронът, трона, мн. тронове, (два) трона, м. 1. Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии. 2. Прен. Власт на монарх. 3. Прикрепен към стената на църква стол. // прил. тронен, тронна, тронно, мн. тронни. Тронна зала. • Сядам/седна на трона. Поемам държавната власт. • Свалям/сваля от трона. Отнемам държавната власт на монарх.
троп тропът, тропа, мн. тропи, (два) тропа, м. Спец. В литературата — дума или израз с преносно значение. Тропи и фигури.
тропам тропаш, несв. 1. Произвеждам шум при движение или при местене на предмети. Някой тропаше на тавана. 2. Произвеждам шум, като удрям, блъскам. Непозната жена тропаше по прозореца. 3. Разг. Играя хоро, ръченица и др. • Тропам на нечия врата. Моля за помощ, търся съдействие. • Тропам от врата на врата. Ходя при различни хора, за да ги моля за помощ.
тропар мн. тропари, (два) тропара, м. Спец. Църковна песен в чест на празник или светец.
тропвам тропваш, несв. и тропна, св. 1. Тропам еднократно или поединично. Тропнах енергично по масата. 2. Затварям силно, шумно. Тропнах вратата. 3. Прен. Разг. Изненадвам с нещо неприятно. Ще ти тропнат някое наказание.
тропик мн. тропици, (два) тропика, м. 1. Всяка една от двете въображаеми линии, успоредни на екватора, които отстоят от него на 23°27' в северното и в южното полукълбо. 2. Обикн. мн. Област, разположена между тези линии, която е най-горещият район на земното кълбо. // прил. тропически, тропическа, тропическо, мн. тропически. Тропически дъждове. Тропически климат. // прил. тропичен, тропична, тропично, мн. тропични. • Тропик на рака. Северният тропик. • Тропик на козирога. Южният тропик.
тропна тропнеш, мин. св. тропнах, мин. прич. тропнал, св. — вж. тропвам.
трополя трополиш, мин. св. трополих, мин. прич. трополил, несв. Произвеждам еднообразен шум; тропотя. Каруцата трополеше по калдъръма.
тропосам тропосаш, св. — вж. тропосвам.
тропосвам тропосваш, несв. и тропосам, св.; какво. Правя тропоска. Тропосах полата, за да я пробвам.
тропоска мн. тропоски, ж. 1. Временен, нездрав шев, който се прави преди окончателното зашиване. 2. Конецът, с който е направен такъв шев. Почиствам тропоската.
тропосфера мн. тропосфери, ж. Обикн. ед. Най-ниският слой от атмосферата, разположен от земната повърхност до стратосферата.
тропот само ед. Еднообразен шум, произвеждан при движение. Тропот на конски копита.
тропотя тропотиш, мин. св. тропотих, мин. прич. тропотил, несв. Произвеждам тропот.
тросвам се тросваш се, несв. и тросна се, св. 1. Падам, строполявам се тежко. 2. Прен. На кого. Казвам нещо грубо, отговарям сърдито. Защо ми се тросна?
троскот само ед. 1. Трева с пълзящо коренище и сплескани класчета. 2. Название на пирей и други треви.
тросна се троснеш се, мин. св. троснах се, мин. прич. троснал се, св. — вж. тросвам се.
троснато нареч. Ядосано, сопнато, сърдито. Отговарям троснато.
тротил само ед. Спец. Бледожълто кристално вещество, което се използва като взрив за приготвяне на бомби, снаряди и др.
тротинетка мн. тротинетки, ж. Детско превозно средство — играчка от дъска, към която са прикрепени две колела и кормило.
тротоар мн. тротоари, (два) тротоара, м. Издигнато място от двете страни на улица покрай сградите за движение на пешеходци; плочник. // прил. тротоарен, тротоарна, тротоарно, мн. тротоарни.
трофей трофеят, трофея, мн. трофеи, (два) трофея, м. 1. Боеприпаси, знамена и друго имущество, завоювано при победа над неприятеля. 2. Имущество, което символизира победа. Ловни трофеи. // прил. трофеен, трофейна, трофейно, мн. трофейни.
троха мн. трохи, ж. 1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито. 2. Прен. Само мн. Дребен, нищожен дял от нещо. Той обираше големите печалби, а на нас даваше трохите. • До троха. Разг. Напълно, до края. • Не съм слагал/сложил и троха в устата си. Разг. Нищо не съм ял.
троша трошиш, мин. св. троших, мин. прич. трошил, несв.; какво. 1. Правя на части, на късове. Троша камъни. 2. Повреждам, правя негодно, като разделям на части; чупя. Защо трошиш играчките? 3. Разбивам черупката на плод, за да извадя съдържанието му. Троша орехи. 4. Роня, правя на трохи. Троша хляб. — троша се. Ставам на части, на късове. • Троша си главата. Разг. Излагам се на опасност, като извършвам сам някаква работа.
трошлив трошлива, трошливо, мн. трошливи, прил. Който лесно се троши; чуплив. Трошлив хляб. // същ. трошливост, трошливостта, ж.
трояк трояка, трояко, мн. трояки, прил. Който има три форми, три значения или се проявява по три начина; троен. Трояк смисъл. // нареч. трояко.
трубадур мн. трубадури, м. Средновековен странстващ провансалски певец и поет, който възпява любовта. // прил. трубадурски, трубадурска, трубадурско, мн. трубадурски.
труд трудът, труда, мн. трудове, (два) труда, м. 1. Само ед. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духовни ценности. Умствен труд. Разделение на труда. 2. Само ед. Работа, занятие, занимание. Нощен труд. Заплащане според труда. 3. Само ед. Усилие, напрежение. Туристите с труд вървяха по стръмната пътека. 4. Само ед. Резултатът от работа и полученото за нея. Живее от моя труд. 5. Научна работа; книга, публикация. Научни трудове. • Давам/дам си труд. Полагам усилия, старая се да направя нещо. • Сизифов труд. Тежък, но безплоден труд. • Не си струва труда. Не заслужава, излишно е, няма смисъл.
труден трудна, трудно, мн. трудни, прил. Който изисква много труд, много усилия; мъчен. Труден изпит. Трудна задача. // същ. трудност, трудността, мн. трудности, ж. Трябва да преодолея много трудности. • Трудна жена. Остар. Бременна жена. • Трудно дете. Дете, което създава проблеми с поведението си; затворено, саможиво дете.
трудещ се трудеща се, трудещо се, мн. трудещи се, прил. 1. Който живее със заработеното от собствения труд. 2. Като същ. Само мн. Хора, които се занимават с физически труд.
трудно нареч. С усилие, мъчно. Старата жена вървеше трудно по неравния път.
трудов трудова, трудово, мн. трудови, прил. 1. Който е свързан с труд, с работа. Трудови навици. Трудово обучение. Трудова заработка. 2. Който живее със заработеното от собствения труд; трудещ се. Трудов народ. • Трудови войски. Разг. Войски, които се занимават със строене на сгради, пътища и други съоръжения; строителни войски.
трудовак мн. трудоваци, м. Разг. Войник, който служи в строителни войски. // прил. трудовашки, трудовашка, трудовашко, мн. трудовашки.
трудоден трудоденят, трудоденя, мн. трудодни, (два) трудодена, м. Единица за отчитане и заплащане на работата.
трудоемък трудоемка, трудоемко, мн. трудоемки, прил. Който изисква влагането на много труд. Трудоемка работа.
трудолюбив трудолюбива, трудолюбиво, мн. трудолюбиви, прил. Който обича да се труди; работлив. Трудолюбива жена. // нареч. трудолюбиво. // същ. трудолюбвост, трудолюбивостта, ж.
трудолюбие само ед. Любов към труда. Възпитавам трудолюбие у децата.
трудоспособен трудоспособна, трудоспособно, мн. трудоспособни, прил. Който е способен да се труди. Трудоспособно население. // същ. трудоспособност, трудоспособността.
трудоустроя трудоустроиш, мин. св. трудоустроих, мин. прич. трудоустроил, св. — вж. трудоустроявам.
трудоустроявам трудоустрояваш, несв. и трудоустроя, св.; кого. Предоставям работа, съобразена с трудоспособността на дадено лице. Поради бременността и я трудоустроиха и не трябваше да работи нощна смяна.
трудя се трудиш се, мин. св. трудих се, мин. прич. трудил се, несв. 1. Занимавам се с труд; работя. По цял ден се трудя. 2. Над какво. Полагам усилия, за да направя нещо. Трудя се над нов проект. 3. Разг. Стремя се да постигна нещо; мъча се.
труженик мн. труженици, м. Човек, който се труди, който работи упорито.
труженица мн. труженици, ж. Жена труженик.
труженичка мн. труженички, ж. Труженица.
труп трупът, трупа, мн. трупове, (два) трупа, м. 1. Тяло на човек без главата и крайниците; туловище, торс. 2. Мъртво тяло на човек или животно. • Жив труп. Много болен човек, който е почти неподвижен и животът едва мъждука в него. • Преминавам/премина през трупа (на някого). Разг. Жертвам в името на целта си. • Само през трупа ми (ще минеш). Ще преча по всякакъв начин да се извърши нещо.
труп трупът, трупа, мн. трупи, (два) трупа, м. Част от дебело отсечено дърво от корена до клоните. Докараха дървени трупи.
трупа мн. трупи, ж. Група артисти, които изнасят представления заедно. Театрална трупа. Трупа за въздушна акробатика. Танцова трупа.
трупам трупаш, несв. 1. Какво. Събирам на едно място, поставям. Трупаха камъните от двора до стената. 2. Какво. Събирам, придобивам в голямо количество. Катерицата трупаше в хралупата си лешници за зимата. 3. Прен. Придобивам знания, опит. Трупам знания. 4. За сняг — валя в голямо количество, като образувам дебел пласт. Снегът трупаше върху покривите и полята. — трупам се. 1. Само мн. Събираме се на едно място много. Хората се трупаха пред вратата на къщата. 2. За чувство — постепенно се събирам; наслагвам се. Мъка и злоба се трупаха в сърцето му.
трупвам трупваш, несв. и трупна, св.; какво. Поставям рязко, хвърлям изведнъж. Тя трупна празната чиния на масата.
трупен трупна, трупно, мн. трупни, прил. Който се отнася до труп (във 2 знач.). Трупна миризма.
трупна трупнеш, мин. св. трупнах, мин. прич. трупнал, св. — вж. трупвам.
трус трусът, труса, мн. трусове, (два) труса, м. 1. Единично движение на земната кора при земетресение. Хоризонтален трус. Последователни трусове. 2. Прен. Силно изразено нарушение в хода на нещо.
труфило мн. труфила, ср. Разг. Обикн. пренебр. Предмет, който се използва за украшение; накит.
труфя труфиш, мин. св. труфих, мин. прич. труфил, несв.; кого. Украсявам, кича много. Труфя дъщерите си. — труфя се. Украсявам себе си, кича се.
тръба мн. тръби, ж. 1. Кухо продълговато тяло с кръгло сечение. Водопроводна тръба. 2. Меден духов музикален инструмент със силен звук, който се използва за даване на сигнал. • Дихателна тръба. Трахея. • Йерихонска тръба. Много силен, гръмък глас.
тръбач мн. тръбачи, м. Войник, който свири на тръба; сигналист.
тръбен тръбна, тръбно, мн. тръбни, прил. 1. Който се отнася до тръба. Тръбен ключ. 2. Който е направен от тръби. Тръбна мебел. 3. Който е произведен с музикален инструмент тръба. Тръбен звук.
тръбопровод мн. тръбопроводи, (два) тръбопровода, м. Инсталация от тръби за отвеждане на разстояние на течности, газове и др. // прил. тръбопроводен, тръбопроводна, тръбопроводно, мн. тръбопроводни.
тръбопрокатен тръбопрокатна, тръбопрокатно, мн. тръбопрокатни, прил. Който се отнася до производство на тръби чрез валцуване под налягане.
тръбя тръбиш, мин. св. тръбих, мин. прич. тръбил, несв. 1. Свиря с тръба. 2. За тръба — издавам звук. 3. Прен. Какво. Шумно разгласявам, огласявам. Тръбя за победата си.
тръгвам тръгваш, несв. и тръгна, св. 1. Започвам да се движа в някоя посока. Влакът тръгва след десет минути. 2. Обикалям, ходя от едно място на друго. Тръгна по екскурзии. 3. За механизъм, машина, съоръжение — започвам да функционирам. Воденицата тръгна. 4. Прен. Започвам да се развивам. Работата тръгна зле. 5. Разг. С кого. Движа се постоянно с някого; сприятелявам се. Тръгнал е с лоши хора. 6. Водя началото си, започвам. Пътят тръгваше от края на гората и извиваше към селото. От планината тръгват две реки. 7. С предлог на. Започвам да посещавам. Тръгвам на училище. Тръгвам на работа. — тръгвам си/тръгна си. Отправям се към мястото, където пребивавам или откъдето съм дошъл. Утре ще си тръгна. — тръгва ми/тръгне ми. Безл. Започвам да успявам в нещо. • Тръгвам/тръгна в крак (с някого или с нещо). Започвам да съгласувам действията си. • Тръгвам/тръгна в/по/из правия път. Започвам да водя почтен живот, изоставям лошите си навици. • Тръгвам/тръгна по мед и масло. Разг. Развивам се без затруднения
тръгна тръгнеш, мин. св. тръгнах, мин. прич. тръгнал, св. — вж. тръгвам.
тръквам тръкваш, несв. и тръкна, св. Търкам еднократно или поединично.
тръкна тръкнеш, мин. св. тръкнах, мин. прич. тръкнал, св. — вж. тръквам.
трън трънът, тръна, мн. тръни, (два) тръна, м. 1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип. 2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната. // същ. умал. трънче, мн. трънчета, ср. (в 1 знач.). • От трън, та на глог. От по-малко зло на по-голямо. • Като на тръни. 1. (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено. 2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно. • Като трън в очите (на някого). Неприятен съм, дразня.
трънак мн. трънаци, (два) трънака, м. 1. Множество тръни. 2. Място, обрасло с тръни.
трънен трънена, трънено, мн. трънени, прил. Който е направен от тръни. • Трънен венец. Тежко изпитание, мъка.
трънка мн. трънки, ж. 1. Храстовидно растение с бодливо стъбло и дребен синкавочер стипчив плод. 2. Плодът на това растение.
трънлив трънлива, трънливо, мн. трънливи, прил. 1. Който е покрит с тръни. 2. Прен. Труден, пълен с опасности; мъчителен. Трънлив път.
трънясам трънясаш, св. — вж. трънясвам.
трънясвам трънясваш, несв. и трънясам, св. За местност, място — обраствам с тръни. Кладенецът тръняса.
тръпка мн. тръпки, ж. Неволно потреперване, предизвикано от силно чувство, студ, болест и др. • Лазят/побиват ме тръпки. Изведнъж потрепервам. Побиват ме тръпки от страх. • Имам тръпка (за нещо). Разг. Имам желание да извърша нещо.
тръпна тръпнеш, мин. св. тръпнах , мин. прич. тръпнал, несв. 1. Усещам тръпки. Тръпна от студ. 2. Потрепервам, поклащам се. Листата тръпнеха при всеки полъх на вятъра. 3. Прен. Вълнувам се силно. Тръпна в очакване. 4. За крайници на тялото - схващам се, ставам безчувствен. Ръката ми постоянно тръпне.
тръпчив тръпчива, тръпчиво, мн. тръпчиви, прил. Който има вкус на неузрял плод от дрян, дюля и др.; стипчив. // същ. тръпчивост, тръпчивостта, ж.
тръс тръсът, тръса, само ед., м. Умеренобърз конски ход. Конят премина от тръс в галоп.
тръсвам тръсваш, несв. и тръсна, св.; какво. 1. Тръскам еднократно или поединично. Ядосано тръсна глава. 2. Оставям рязко, давам грубо. Тръсна парите на масата.
тръскам тръскаш, несв. 1. Движа рязко, отсечено. Тръскам дървото, за да паднат зрелите плодове. 2. Изтърсвам нещо, за да го почистя. Тръскам палтото си, за да падне мокрият сняг. 3. Движа вертикално, подхвърлям. Колата тръскаше по каменистия път.
тръсна тръснеш, мин. св. тръснах, мин. прич. тръснал, св. — вж. тръсвам.
тръст тръстта, само ед., ж. Разг. Тръстика. // прил. тръстен, тръстена, тръстено, мн. тръстени.
тръст тръстът, тръста, мн. тръстове, (два) тръста, м. Крупно обединение, възникнало при концентрацията на производството и капитала.
тръстика мн. тръстики, ж. 1. Блатно растение с високо кухо стъбло. 2. Папур. // прил. тръстиков, тръстикова, тръстиково, мн. тръстикови. • Захарна тръстика. Растение, в чиито стъбла се съдържа сладък сок, от който се добива захар.
трътка мн. трътки, ж. Задната месеста част от тяло на птица, върху която са перата на опашката и.
трътлест трътлеста, трътлесто, мн. трътлести, прил. Разг. Нисък и дебел, набит човек.
тръшвам тръшваш, несв. и тръшна, св. Тръшкам еднократно или поединично.
тръшкам тръшкаш, несв. 1. Какво/кого. Хвърлям, повалям със сила. Тръшкам противника си на земята. 2. Какво. Затварям със сила, с удар. Тръшкам вратата. — тръшкам се. Хвърлям се на земята. Детето плачеше и се тръшкаше.
тръшна тръшнеш, мин. св. тръшнах, мин. прич. тръшнал, св. — вж. тръшвам.
трюм трюмът, трюма, мн. трюмове, (два) трюма, м. Вътрешно помещение в кораб, разположено между дъното и най-долната палуба, което се използва за склад, за товари, за разполагане на двигателите и др.
трюфел мн. трюфели, (два) трюфела, м. 1. Ядлива гъба без гугла и стъбло, която расте под земята. Трюфелите се откриват от специално обучени кучета, които разпознават характерната им миризма. 2. Вид шоколадови бонбони с кръгла форма.
трябва безл. 1. Нужно е, необходимо е, изисква се. За да пееш в хор, трябва да имаш хубав глас. 2. Възможно е, може би, по всяка вероятност. Щом познаваш града, трябва да си идвал и друг път. • Както трябва. Както е редно, както е прието или нужно. Облечи се както трябва.
трябвам трябваш, несв.; на кого. Необходим съм, нужен съм. Трябват ми пари. Трябват ми помощници. Трябвам ли ти за нещо? • Ела, че ми трябваш. Разг. За подчертаване на отрицателно качество.
тряс междум. За наподобяване на силен и рязък шум — от гръм, падане, взрив и др.
тряскам тряскаш, несв. 1. Произвеждам трясък. 2. Какво. Удрям силно, при което се произвежда трясък.
трясък мн. трясъци, (два) трясъка, м. Силен и рязък шум, произвеждан при удар, взрив, падане, чупене и др. В трясъка на двигателите се долавяше някаква ритмичност. • С гръм и трясък. Шумно, зрелищно. Пристига с гръм и трясък. • Провалям се с трясък. Търпя неуспех, който става достояние на всички, като увличам и други със себе си.
ту съюз • Ту-ту. За свързване на редуващи се еднородни части в простото изречение или на прости изречения в едно сложно. Ходи ту при майка си, ту при свекърва си и непрекъснато се жалва. Не може да се съсредоточи — ту вземе книгата, ту я остави.
ту-ту междум. 1. За наподобяване на издаван от влак звук при свирене. 2. В детска игра — означава криеница.
туба мн. туби, ж. 1. Малък цилиндричен съд, метален или пластмасов, за съхраняване на кре-мообразни вещества. 2. Плосък метален или пластмасов съд за пренасяне на течности. // същ. умал. тубичка, мн. тубички, ж.
туба мн. туби, ж. Меден духов музикален инструмент с най-ниско звучене, който има форма на неколкократно извита тръба.
туберколоза само ед. Заразна болест, която се предизвиква от бацил и засяга белите дробове, костите и други части на тялото. Костна туберкулоза.
туберколозен туберкулозна, туберкулозно, мн. туберкулозни, прил. 1. Който е болен от туберкулоза. 2. Който се отнася до туберкулоза. Туберкулозни бацили. Туберкулозен диспансер.
туз тузът, туза, мн. тузове, (два) туза, м. 1. Карта за игра с един знак; ас. 2. Прен. Богат или високопоставен човек.
тузар тузарят, тузаря, мн. тузари, м. Жарг. Туз (във 2 знач.). // прил. тузарски, тузарска, тузарско, мн. тузарски. Тузарско облекло.
туземен туземна, туземно, мн. туземни, прил. Местен, коренен (за население на нецивилизовани земи).
туземец мн. туземци, м. Туземен жител.
туземка мн. туземки, ж. Жена туземец.
туист само ед. Остар. Бърз танц с елементи на рокендрол и буги-буги.
туй — вж. това и този.
туйто междум. Разг. 1. За изразяване на изненада, учудване. 2. За изразяване на неодобрение. Туйто, остави ни да се оправяме сами в непознатия град.
тук показ. мест. 1. На това място; на мястото, където е говорещият. Аз живея тук, в този дом. 2. В този случай, при такива обстоятелства. 3. При проверка — налице съм, ето ме. • Тук-там. На отделни места, не навсякъде.
тука показ. мест. Тук.
тукашен тукашна, тукашно, мн. тукашни, прил. Разг. Който е свързан с мястото, където се намира говорещото лице. Тукашната земя е песъчлива. Не съм тукашен.
туловище мн. туловища, ср. Тяло на човек или животно без крайниците и главата. Туловището на слона наподобяваше малък хълм.
туля тулиш, мин. св. тулих, мин. прич. тулил, несв.; какво/кого. Диал. Прикривам, засланям. — туля се. Разг. Прикривам себе си, засланям се. Слънцето се тулеше зад гъстите облаци.
тумба мн. тумби, ж. Разг. Обикн. пренебр. Голяма група хора; тълпа. Хората се връщаха от работа на тумби.
тумба-лумба междум. 1. За наподобяване звук от удряне на барабан. 2. Като същ. Прен. Веселба, сватба.
тумбак мн. тумбаци, (два) тумбака, м. Разг. Пренебр. Корем. • На гол тумбак (чифте) пищови. Разг. Употребява се за човек, който иска нещо специално, луксозно, а няма най-необходимото.
тумор мн. тумори, (два) тумора, м. Спец. Разрастване на тъкан без физиологично предназначение за организма.
тумтя тумтиш, мин. св. тумтях, мин. прич. тумтял, несв. Издавам тъп, приглушен звук.
тундра мн. тундри, ж. Обширна равнинна зона в субарктичния пояс със слаба, оскъдна растителност. // прил. тундров, тундрова, тундрово, мн. тундрови. Тундрова растителност.
тунел мн. тунели, (два) тунела, м. Подземен коридор, по който минава път, жп линия и други съоръжения. // прил. тунелен, тунелна, тунелно, мн. тунелни.
тунеядец мн. тунеядци, м. Остар. Човек, който живее от чужд труд; безделник. // прил. тунеядски, тунеядска, тунеядско, мн. тунеядски.
тунеядка мн. тунеядки, ж. Жена тунеядец.
туника мн. туники, ж. 1. Истор. В древния Рим — дълга риза с къси ръкави, която се е носила под тогата. 2. Вид танцов костюм. 3. Дълга блуза, която се носи над панталон.
туп междум. За наподобяване на звук при падане или при ритмично удряне. Сърцето му биеше: туп, туп, туп. Туп - една зряла круша падна близо до него.
тупалка мн. тупалки, ж. Специална разширена в единия край пръчка за почистване на текстилни изделия чрез удряне.
тупам тупаш, несв. 1. Какво. Удрям, за да отстраня праха. Тупам всички одеяла. 2. Какво. Удрям по музикален инструмент от опъната кожа; бия. Тупам тъпан. 3. Разг. Кого. Бия. Щом не слуша, ще го тупат. 4. Издавам тъп звук при падане. Дъждовните капки тупаха по ламаринения покрив. 5. За сърце, кръвоносен съд — бия, пулсирам. Сърцето му тупаше радостно. • Тупам по рамото (някого). Одобрявам постъпките, възхвалявам.
тупаница мн. тупаници, ж. Разг. Бой, тупане.
тупвам тупваш, несв. и тупна, св. Тупам поединично или еднократно.
тупирам тупираш, несв. Топирам.
тупна тупнеш, мин. св. тупнах, мин. прич. тупнал, св. — вж. тупвам.
туптя туптиш, мин. св. туптях, мин. прич. туптял, несв. За кръвоносен съд, сърце — пулсирам, бия.
тупур-тупур междум. За наподобяване на звука, произвеждан при ходене и бягане.
тупурдия мн. тупурдии, ж. Разг. Шум, тропот, глъчка.
тур турът, тура, мн. турове, (два) тура, м. Див бик с големи рога, живял до ХVII в. в европейските гори.
тур турът, тура, мн. турове, (два) тура, м. Шахматна фигура — топ. Турът се движи само направо.
тур турът, тура, мн. турове, (два) тура, м. 1. Спортна или туристическа обиколка. 2. Етап от състезание, при който всеки състезател играе последователно с всички останали. 3. Отделен етап по отношение на останалите в някакво събитие. Първи тур на избори.
тура само ед. 1. Султански монограм върху пари и документи. 2. Страна на монета с герб или друг символ. Ези и тура.
турбина мн. турбини, ж. Двигател, в който вал се върти под действието на вода, въздух, пара и др. Газова турбина. // прил. турбинен, турбинна, турбинно, мн. турбинни.
турбогенератор мн. турбогенератори, (два) турбогенератора, м. Електрически генератор и парна турбина, която го привежда в действие.
турбореактивен турбореактивна, турбореактивно, мн. турбореактивни, прил. В който се съчетава силата на реактивното движение с работата на газовата турбина.
туризъм само ед. 1. Вид групов спорт, свързан с пътуване сред природата, обикновено пеш. 2. Пътешествие до други населени места или държави с развлекателни или познавателни цели. Международен туризъм.
турингклуб мн. турингклубове, (два) турингклуба, м. Туристически клуб за автомобилисти.
турист мн. туристи, м. Човек, който се занимава с туризъм. // прил. туристически, туристическа, туристическо, мн. туристически. Туристическа база. // прил. туристичен, туристична, туристично, мн. туристични.
турло мн. турла, ср. Разг. Облак дим, прах и др. Конете препускаха, а след тях се носеха гъсти турла прах.
турме мн. турмета, ср. Диал. Малкото на бивол до една година.
турне мн. турнета, ср. Пътуване, обиколка (обикн. на група артисти или певци за даване на представления). Съставът заминава на турне в чужбина.
турнир мн. турнири, (два) турнира, м. 1. Истор. В средновековието — рицарско състезание. 2. Спортно състезание, при което всеки участник се среща в пряк двубой с всички останали поотделно. Футболен турнир. Шахматен турнир. // прил. турнирен, турнирна, турнирно, мн. турнирни.
турта мн. турти, ж. Диал. Кръгъл плосък домашен хляб; погача.
турча турчиш, мин. св. турчих, мин. прич. турчил, несв.; кого. Насилствено налагам мохамеданска религия (по време на турското робство); потурчвам. — турча се. Разг. Мъча се, измъчвам се с някоя работа, която ми отнема време и сили.
туршия мн. туршии, ж. Зеленчуци, запазени в саламура и оцет. // същ. умал. туршийка, мн. туршийки, ж.
туря туриш, мин. св. турих, мин. прич. турил, св. — вж. турям.
турям туряш, несв. и туря, св. Разг. Слагам, поставям.
тутакси нареч. Разг. Веднага, в същия миг. Тутакси отговорих на въпроса му.
тутам се туташ се, несв. Разг. Действам бавно, несръчно; пипкам се.
туткав туткава, туткаво, мн. туткави, прил. Разг. Който се тута; пипкав, бавен, несръчен. // нареч. туткаво. // същ. туткавост, туткавостта, ж.
туткал само ед. Лепило, получено при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др. // прил. туткален, туткалена, туткалено, мн. туткалени.
туткаля туткалиш, мин. св. туткалих, мин. прич. туткалил, несв.; какво. Покривам, мажа с туткал.
туткам се туткаш се, несв. Разг. Тутам се.
тутманик мн. тутманици, (два) тутманика, м. 1. Тестено изделие — хляб, опечен с плънка от яйца, сирене и масло. 2. Прен. Разг. Пренебр. Недодялан, несъобразителен човек.
туфа мн. туфи, ж. Множество стъбла, поникнали в близост или от едно коренище. По поляната бяха пръснати туфи с цъфнала лайка. От туфата излезе заек.
тухла мн. тухли, ж. Правоъгълен блок от изпечена глина, който се използва в строителството. // прил. тухлен, тухлена, тухлено, мн. тухлени. Тухлена къща. Тухлен цвят.
тухлар тухларят, тухларя, мн. тухлари, м. Работник, който прави тухли от глина.
тухларница мн. тухларници, ж. Работилница или фабрика за тухли.
тухларски тухларска, тухларско, мн. тухларски, прил. Който се отнася до тухла и до тухлар. Тухларска работилница.
туч тучът, туча, само ед., м. Остар. 1. Медна сплав; бронз. 2. Лято желязо; чугун. 3. Прен. Нещо много тежко и масивно.
тучен тучна, тучно, мн. тучни, прил. 1. За земя — плодороден. Тучни поля. 2. За растителност — който е лзпълнен със сокове; буен, свеж. Тучни ниви.
туш тушът, туша, мн. тушове, (два) туша, м. Вид гъсто черно мастило, използвано за рисуване и чертане, което засъхва бързо. Портрет с туш.
туш тушът, туша, мн. тушове, (два) туша, м. Спец. 1. В спортна борба — допиране плещите на противника до земята. Победа с туш. 2. Прен. Разг. Победа, категорична победа.
туш тушът, туша, мн. тушове, (два) туша, м. Кратко тържествено музикално приветствие. Оркестърът свири туш.
туширам тушираш, несв. и св.; какво. 1. Поставям сенки на рисунка. 2. Пречертавам с туш направен с молив чертеж. 3. Намалявам качествата, които ясно изпъкват; прикривам, правя да изглеждат по-приемливи. Туширам социалните проблеми.
туширам тушираш, несв. и св.; кого. 1. Побеждавам с туш. 2. Прен. Разг. Категорично побеждавам.
тц междум. Разг. За изразяване на отказ; не.
тц-тц междум. Разг. За изразяване на учудване, съжаление и др.
тщеславен тщеславна, тщеславно, мн. тщеславни, прил. Който се стреми да изтъкне достойнствата си; славолюбив. // нареч. тщеславно.
тщеславие само ед. Непрекъснат стремеж към слава; славолюбие.
тъга мн. тъги, ж. Чувство на жал; скръб, мъка. Раздялата изпълваше сърцето и с тъга.
тъгувам тъгуваш, несв. Изпитвам тъга; тъжа, жалея. Тъгувам за близките си.
тъдява нареч. Разг. По тези места; наоколо, тук. Тъдява срещнах мечката за първи път.
тъдявашен тъдявашна, тъдявашно, мн. тъдяваш-ни, прил. Разг. Който е от тези места; тукашен. Тъдявашен човек.
тъжа тъжиш, мин. св. тъжах, мин. прич. тъжал, несв. Изпитвам чувство на тъга; скърбя, жалея. Цялото село тъжеше за убитото момиче.
тъжачка мн. тъжачки, ж. Жена, която оплаква мъртвец по време на траурната церемония; оплаквачка. Тъжачките нареждаха и припяваха жално и провлачено около ковчега.
тъжба мн. тъжби, ж. Остар. Писмено оплакване по някакъв повод, изпратено до съдебна инстанция или друго учреждение; жалба.
тъждествен тъждествена, тъждествено, мн. тъждествени, прил. Който напълно съвпада с друг; еднакъв, равен. Тъждествено уравнение. Тъждествена ситуация.
тъждество мн. тъждества, ср. 1. Пълно съвпадане; еднаквост, равенство. 2. Спец. В математиката - равенство, което е в сила за всички числови стойности при заместване на използваните символи.
тъжен тъжна, тъжно, мн. тъжни, прил. 1. Който е обзет от тъга. Тъжно момиче. 2. Който изразява тъга. Тъжен поглед. 3. Който предизвиква тъга. Тъжна песен. Тъжна история. // нареч. тъжно.
тъжител тъжителят, тъжителя, мн. тъжители, м. Лице, което подава тъжба.
тъжителка мн. тъжителки, ж. Жена тъжител.
тъжовен тъжовна, тъжовно, мн. тъжовни, прил. Тъжен. // нареч. тъжовно. // същ. тъжовност, тъжовността, ж.
тъй показ, нареч. Така. • Тъй като. Съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото, понеже. Ще закъснея, тъй като ще имаме събрание.
тъка тъчеш, мин. св. тъках, мин. прич. тъкал, несв.; какво. 1. Изработвам на стан материя, плат. Тя тъче килими. 2. Прен. За паяк — плета паяжина. 3. Прен. Разг. Ходя от едно място на друго и обратно; снова. По цял ден тъче из улиците. // същ. тъкане и ткане, ср. • Тъка на два стана. Разг. Върша едновременно две работи. • Тъка си платното/чергата. Разг. Действам хитро и съобразително, така че да постигна целта си.
тъкан тъканта, мн. тъкани, ж. 1. Материя, изработена чрез тъкане. Копринена тъкан. 2. Само ед. Начин, по който е изработена такава материя. Сбита тъкан. 3. Прен. Само ед. Съдържание, основа. В тъканта на разказа са вплетени оригинални идеи. 4. Спец. В животинските и растителните организми — съвкупност от еднородни по строеж, произход и функция клетки. Съединителна тъкан. Мускулна тъкан.
тъкач мн. тъкачи, м. Работник, който тъче.
тъкачен тъкачна, тъкачно, мн. тъкачни, прил. Който е предназначен за тъкане. Тъкачен цех. Тъкачен стан.
тъкачка мн. тъкачки, ж. Жена тъкач.
тъкмо нареч. 1. В определен момент, току-що. Тя тъкмо влезе и телефонът звънна. 2. Равно, точно. Тъкмо две години стаж не му достигнаха за пенсия. 3. На определено място; точно, право. Тя спря тъкмо в средата на поляната.
тъкмя тъкмиш, мин. св. тъкмих, мин. прич. тъкмил, несв. Разг. 1. какво/кого. Подреждам, нагласям. Тъкмя огнището. Защо я тъкмиш като за сватба? 2. Какво. Смятам да извърша нещо; замислям, кроя. Пак тъкмиш някоя изненада. 3. Кого, за кого. Замислям да оженя. За кого тъкмят сестра ти?
тълкование мн. тълкования, ср. Тълкуване.
тълковен тълковна, тълковно, мн. тълковни, прил. Който съдържа в себе си тълкуване, обяснение. Тълковен речник.
тълкувам тълкуваш, несв.; какво. 1. Обяснявам с други думи, за да се схване смисълът му; разяснявам. Тълкувам нови думи. Тълкувам закон. 2. Правя разбираем; разгадавам смисъла. Тълкувам сънища. Как да тълкувам поведението ти?
тълкуване мн. тълкувания, ср. 1. Обясняване, разясняване. 2. Изказване, което съдържа обяснение за смисъла на нещо, обикн. според нечия гледна точка. Съвременно тълкуване на легенди.
тълкувател тълкувателят, тълкувателя, мн. тълкуватели, м. Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища.
тълмач мн. тълмачи, м. Остар. 1. Тълкувател. 2. Преводач.
тълпа мн. тълпи, ж. 1. Обикн. пренебр. Струпване на множество хора. Около всяка сцена на фолклорния фестивал имаше тълпи. 2. Прен. Пренебр. Безлично множество.
тълпя се тълпиш се, мин. св. тълпях се, мин. прич. тълпял се, несв. Само мн. Събираме се на тълпа, струпваме се. Хората се тълпяха около непознатия.
тъма мн. тъми, ж. Тъмнина.
тъмен тъмна, тъмно, мн. тъмни, прил. 1. В който няма светлина или който е недостатъчно осветен. Тъмна стая. Тъмна нощ. 2. Който пропуска слаба светлина. Тъмно стъкло. 3. Който по цвят е близък до черния, не светъл. Тъмна коса. Тъмни дрехи. 4. Прен. Неясен, загадъчен. 5. Прен. Който буди подозрение; съмнителен, нечестен. Тъмно минало. Тъмни сделки. • В тъмни зори. Много рано сутрин, преди съмване. • Тъмна Индия. Нещо тайнствено, неразбираемо или нечестно. • Тъмна стая. 1. Затъмнено помещение за проявяване на филми. 2. Специално изолирано място при избори, което осигурява тайно гласуване.
тъмнея тъмнееш, мин. св. тъмнях, мин. прич. тъмнял, несв. 1. Ставам по-тъмен; потъмнявам. Среброто постепенно тъмнее. 2. Виждам се с тъмния си цвят, изпъквам. В далечината тъмнеят планинските върхове. — тъмнея се. Виждам се с тъмния си цвят, изпъквам. Там нещо се тъмнее. — тъмнее ми. Безл. Вижда ми се тъмно. • Тъмнее ми пред очите. Разг. Прилошава ми, става ми зле.
тъмнина мн. тъмнини, ж. 1. Липса на светлина; мрак. Тъмнината покри селото. 2. Неосветено място. Бродя в тъмнината. 3. Прен. Невежество, безпросветност.
тъмница мн. тъмници, ж. Разг. 1. Място, където се излежават присъди; затвор. 2. Тъмнина, мрак. // прил. тъмничен, тъмнична, тъмнично, мн. тъмнични. Строг тъмничен затвор.
тъмничар тъмничарят, тъмничаря, мн. тъмничари, м. Пазач в затвор; надзирател.
тъмно само ед. Неосветено място или тъмната част от денонощието. • По тъмно. 1. Много рано сутрин. 2. Много късно вечер. • По тъмно. 1. Много рано сутрин. 2. Много късно вечер. • От тъмно до тъмно. По цял ден, от сутрин до вечер. • До тъмно. До късно вечер, докато се стъмни.
тъмно- Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е с наситен основен цвят, напр. тъмночервен, тъмнозелен, тъмносин, тъмнокафяв и др. 2. Който е с цвят, близък до черния, напр. тъмнокос, тъмноок, тъмнолик и др.
тъмнокож тъмнокожа, тъмнокожо, мн. тъмнокожи, прил. Който има тъмна кожа. Тъмнокожо население.
тъмня тъмниш, мин. св. тъмних, мин. прич. тъмнил, несв. Закривам светлината, правя да бъде тъмно.
тъна тънеш, мин. св. тънах и тънах, мин. прич. тънал и тънал, несв. 1. Непроизволно пропадам надолу във вода или водниста среда. Камъкът бавно тънеше в блатото. 2. Покрит съм обилно. Селищата тънат в мръсотия. Балконите тънат в цветя и зеленина. 3. Прен. Напълно съм обзет от нещо, намирам се в някакво състояние или положение. Тъна в разкош. Тъна в разврат.
тънея тънееш, мин. св. тънях, мин. прич. тънял, несв. Ставам по-тънък; изтънявам.
тънко- Първа съставна част на сложни думи със значение тънък, напр. тънковлакнест, тънкокор, тънковрат, тънкокос, тънкорунен, тънкостеблен и др.
тънкост тънкостта, мн. тънкости, ж. Подробност, специална страна на нещо. Овладявам тънкостите на готварството.
тънкуляв тънкулява, тънкуляво, мн. тънкуляви, прил. Разг. За човек — който е тънък, слаб. Тънкуляво момиче.
тънтя тънтиш, мин. св. тънтях, мин. прич. тънтял, несв. Диал. Кънтя, тътна.
тънък тънка, тънко, мн. тънки, прил. 1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез. Тънки пръсти. Тънък плат. 2. За звук — с висок регистър. Тънък детски глас. 3. Който е свързан с най-малките подробности. Тънка разлика. 4. Проницателен, остър, умен. Тънък познавач на българската душевност. 5. Изящен, изискан, не груб. Тънка изработка. Тънка миризма. 6. Лек, едва забележим. Тънка шега. 7. Който бързо възприема нещо; остър, силно развит. Тънък слух. // нареч. тънко. • Тънка ми е кесията. Разг. Нямам достатъчно пари, беден съм. • По тънката част. Разг. Ирон. За мъж — който задиря жените.
тъп тъпа, тъпо, мн. тъпи, прил. 1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла. 2. Който не може да реже добре. Тъп нож. 3. За усещане — който не е рязък; приглушен. Тъпа болка. 4. За звук — глух, нисък по тембър; който не е ясен. Тъп звук от удар. 5. Прен. Разг. За човек — умствено ограничен, несъобрази-телен, несхватлив, глупав. Тъп човек. 6. Прен. За чувство, състояние — който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност. Тъпо отчаяние. Тъпа усмивка. 7. Спец. За ъгъл — който е по-голям от 90°. Тъп ъгъл. // нареч. тъпо. Гледам тъпо. // същ. тъпост, тъпостта, ж.
тъпак мн. тъпаци, м. Разг. Пренебр. Тъп човек. // прил. тъпашки, тъпашка, тъпашко, мн. тъпашки. Тъпашко поведение.
тъпан мн. тъпани, (два) тъпана, м. Ударен музикален инструмент с форма на голям цилиндър, от двете страни на който е изпъната кожа. Тъпан бие, хоро се вие. • Бия тъпана. Разг. Разгласявам, съобщавам на всички. • Един бие тъпана, друг обира парсата. Разг. Един работи, а друг ползва облагите от труда му. • Като прах на тъпан. Разг. Никак, ни най-малко, никога (не спирам, не стоя).
тъпанар тъпанарят, тъпанаря, мн. тъпанари, м. 1. Музикант, който свири на тъпан. 2. Разг. Пренебр. Тъп човек, глупак.
тъпанче мн. тъпанчета, ср. Спец. Ципа, която отделя външното ухо от средното, като предава уловените трептения. • Пуквам/пукна (спуквам/спукам) тъпанчетата (на някого). Прен. Разг. Произвеждам силен звук, оглушителен шум, който предизвиква неприятно усещане у някого. Стига си викал, ще ми спукаш тъпанчетата.
тъпачка мн. тъпачки, ж. Разг. Пренебр. Тъпа жена.
тъпея тъпееш, мин. св. тъпях, мин. прич. тъпял, несв. Разг. Пренебр. 1. Ставам по-тъп, по-глупав; затъпявам. 2. Стоя, без да мога да реагирам, пасувам. Всички тъпееха от изненада пред невероятното същество. 3. Не разбирам, не схващал?
тъпканица мн. тъпканици, ж. Разг. Блъсканица, навалица. Такава тъпканица беше в автобуса.
тъпота само ед. Тъпост, тъпоумие.
тъпотия мн. тъпотии, ж. 1. Само ед. Тъпост. 2. Разг. Глупава, недомислена постъпка или изказване. Стига си говорил тъпотии.
тъпча тъпчеш, мин. св. тъпках, мин. прич. тъпкал, несв. 1. Какво/кого. Мачкам с крака, газя. Не тъпчете цветята в градината. 2. Какво. Пъхам със сила, бутам. Тъпча чантата е дрехи. 3. Прен. Разг. Кого. Карам насила да яде. Защо тъпчеш детето, щом не е гладно? 4. Прен. Кого. Държа в подчинение; покорявам, потискам. Той тъпче подчинените си. — тъпча се. Разг. Ям много, преяждам. • Тъпча на едно място. Не се развивам, в застой съм.
търбух мн. търбуси, (два) търбуха, м. Корем, обикн. голям. Вълчи търбух.
търбуша търбушиш, мин. св. търбуших , мин. прич. търбушил , несв. 1. Разпарям корема на човек или животно. 2. Прен. Разг. Изваждам дръжката и семето, обикн. на пиперка. 3. Прен. Разг. Разпарям и изваждам това, което е вътре.
търг търгът, търга, мн. търгове, (два) търга, м. Публична състезателна разпродажба, при която продаваното получава този, който предложи най-голяма цена. // прил. тържен, тръжна, тръжно, мн. тръжни. Тръжна цена.
търгаш мн. търгаши, м. Пренебр. Нечестен търговец. // прил. търгашески, търгашеска, търгашеско, мн. търгашески.
търговец мн. търговци, м. Лице, което се занимава с търговия.
търговия мн. търговии, ж. Дейност, свързана с покупка и продажба на стоки. Търговия на едро.
търговка мн. търговки, ж. Жена търговец.
търговски търговска, търговско, мн. търговски, прил. Който се отнася до търговия и до търговец. Търговска спогодба. Търговски център. • Търговски обект. Магазин.
търгувам търгуваш, несв. 1. Занимавам се с търговия. Търгувам със злато. 2. Прен. Продавам, отстъпвам, жертвам нещо свято, ценно с користни цели. Търгува с чувствата си.
тържествен тържествена, тържествено, мн. тържествени, прил. 1. Който е съпроводен с тържество; празничен. Тържествено откриване на учебната година. 2. Празничен, сериозен. Тържествен тон. Тържествен химн. 3. Ненарушим. Тържествено обещание. // нареч. тържествено. Тържествено звучи песента. // същ. тържественост, тържествеността, ж. Цветята и знамената придаваха тържественост на обстановката.
тържество мн. тържества, ср. 1. Голямо празнуване в чест на събитие. Новогодишно тържество. Семейно тържество. 2. Само ед. Пълна победа, бляскав успех. Тържество на доброто над злото.
тържествувам тържествуваш, несв. Изпитвам чувство на радост и задоволство от надмощието, от постигнатия успех. Отборът победител тържествуваше.
тържище мн. тържища, ср. Място, определено за търгуване; базар.
търкало мн. търкала, ср. Разг. Колело, кръг. • На търкала (краставици). Разг. Глупости, неверни неща.
търкалям търкаляш, несв. и търколя, се.; какво. Движа нещо, като го превъртам. Търкалям топка сняг. — търкалям се/търколя се. 1. Движа се, като се преобръщам. Магарето се търкаляше в пепелта. 2. Падам надолу, като се превъртам, с преобръщане. Камъните се търкаляха по сипея. 3. Само несв. В безпорядък съм, захвърлен съм. По земята се търкаляха книги и дрехи. 4. Прен. Само св. Отминавам неусетно, изнизвам се. Търколи се лятото.
търкам търкаш, несв. 1. Какво. Движа в различни посоки върху повърхност, като натискам; трия. Търкам носа си. 2. Жуля повърхността на нещо, за да го изчистя. Търкам ръцете си със сапун.
търколя търколиш, мин. св. търколих, мин. прич. търколил, св. — вж. търкалям.
търкулвам търкулваш, несв. и търкулна, св. Търкалям еднократно или поединично. — търкулвам се/търкулна се. Търкалям се еднократно или поединично.
търкулна търкулнеш, мин. св. търкулнах, мин. прич. търкулнал, св. — вж. търкулвам.
търлъци търлък, м. Диал. Терлици.
търнокоп мн. търнокопи, (два) търнокопа, м. Диал. Сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка.
търпелив търпелива, търпеливо, мн. търпеливи, прил. Който може да търпи. Търпелив човек. // нареч. търпеливо. Чакам търпеливо. // същ. търпеливост, търпеливостта, ж.
търпение само ед. 1. Способност да се търпи. Имайте малко търпение. Губя търпение. 2. Настойчивост, упоритост при работа. С търпение и труд всичко се постига. • Преливам/ прелея чашата на търпението. Ставам причина нещо да не може вече да се понася. Тази обида преля чашата на търпението.
търпим търпима, търпимо, мн. търпими, прил. Който може да се търпи; поносим. // същ. търпимост, търпимостта, ж. Религиозна търпимост .
търпя търпиш, мин. св. търпях, мин. прич. търпял, несв. 1. Понасям твърдо, безропотно. Търпя болките. 2. Издържам в течение на известно време. 3. Какво. Примирявам се със съществуването на нещо. Търпя нечии пропуски. 4. Кого/какво. Примирявам се с проявите на някого, понасям съществуването му. Не мога да го търпя. 5. Какво. Изпитвам нещо неприятно; изживявам. Търпя несгоди и лишения. 6. Какво. Съвместим съм с нещо; допускам, позволявам. Проектът търпи промени. Работата не търпи отлагане.
търсач мн. търсачи, м. Човек, който търси нещо. Търсачи на силни усещания.
търся търсиш, мин. св. търсих, мин. прич. търсил, несв. 1. Какво/кого. Старая се да намеря, да открия. Търся една книга. Търся приятелката си. Търся адвокат. 2. Какво. Стремя се да получа нещо; искам. Търся работа. Търся помощ. • Търся игла в купа сено. Разг. Полагам напразни, излишни усилия да намеря нещо. • Търся под вола теле. Разг. Търся нещо несъществуващо, прекалено съм придирчив към някого. • Търся си белята. Разг. Върша нещо, с което си навличам неприятности. • Търся си го. Разг. Съзнателно върша нещо, което ще има лоши последици за мене.
търтвам търтваш, несв. и търтя, св. Разг. Спускам се, хуквам. Търти да бяга през гората. Тя търти след него.
търтей търтеят, търтея, мн. търтей, (два) търтея, м. 1. Мъжка пчела, която не събира мед. 2. Прен. Пренебр. Човек, който живее от чужд труд; готованец, лентяй.
търтя търтиш, мин. св. търтих, мин. прич. търтил, св. — вж. търтвам.
търча търчиш, мин. св. търчах, мин. прич. търчал, несв. Разг. 1. Бягам, тичам. 2. Прен. Работя без почивка нещо, свързано с ходене. Цял ден търча из кухнята.
тършувам тършуваш, несв. Търся навсякъде, преравям изцяло. Някой е тършувал из цялата къща.
тъст тъстът, тъста, мн. тъстове, м. Бащата на съпругата по отношение на съпруга и.
тътен мн. тътени, (два) тътена, м. Тъп продължителен звук от взрив, гръм и др.; бумтене. Глух тътен от стрелбата на оръдията достигаше до него.
тътна тътнеш, мин. св. тътнах, мин. прич. тътнал, несв. Издавам тътен. Планините тътнеха след гърма.
тътнеж мн. тътнежи, (два) тътнежа, м. Тътен; тътнене.
тътрузя тътрузиш, мин. св. тътрузих, мин. прич. тътрузил, несв. Разг. Влача с усилие, мъкна. Едва тътрузеше краката си от умора. Тътрузя тежък чувал. — тътрузя се. Влача се, мъкна се, тътря се.
тътря тътреш и тътриш, мин. св. тътрах и тътрих, мин. прич. тътрал и тътрил, несв. 1. Какво. Влача с усилие, мъкна. 2. Кого. Водя със себе си без нужда. — тътря се. 1. Вървя бавно, влача се. 2. Прен. Ходя често някъде, без да съм желан или необходим; мъкна се.
тъч тъчът, тъча, мн. тъчове, (два) тъча, м. Спец. Във футбола — излизане на топката извън страничната линия на игрището.
тъч-рефер мн. тъч-рефери, м. Спец. Във футбола — страничен съдия, помощник на главния, когато топката е в тъч.
тъща мн. тъщи, ж. Майка на съпругата по отношение на съпруга и.
тю междум. За изразяване на съжаление или недоволство. Тю, как закъснях точно сега!
тюбетейка мн. тюбетейки, ж. Малка бродирана шапка у някои източни народи, която се поставя върху темето.
тюлен мн. тюлени, (два) тюлена, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците. // прил. тюленов, тюленова, тюленово, мн. тюленови. Тюленова мас.
тюрбан мн. тюрбани, (два) тюрбана, м. 1. Чалма. 2. Кърпа, която се навива като чалма около главата.
тюркоаз мн. тюркоази, (два) тюркоаза, м. Скъпоценен камък, оцветен в синьо или зелено поради наличието на медни примеси, както и обработено късче от него. // прил. тюркоазен, тюркоазена, тюркоазено, мн. тюркоазени. Тюркоазен пръстен.
тюрлюгювеч мн. тюрлюгювечи, (два) тюрлюгювеча, м. 1. Ястие, приготвено с различни зеленчуци. 2. Прен. Разг. Пренебр. Пъстра, неуместна смесица.
тютюн само ед. 1. Едногодишно тревисто растение с големи листа, които съдържат никотин. Садя тютюн. 2. Листата от това растение, които се обработват и използват за пушене. Бера тютюн. Напълни лулата си с тютюн. Ароматизиран тютюн за лула. // прил. тютюнев, тютюнева, тютюнево, мн. тютюневи. Тютюневи насаждения. Тютюнев дим. // прил. тютюнен, тютюнена, тютюнено, мн. тютюнени. • За лула тютюн. Разг. 1. Никак, ни най-малко (не зачитам, не уважавам). 2. Нищо, ни най-малко (не струвам).
тютюнджия мн. тютюнджии, м. Разг. Човек, който обича да пуши; пушач. // прил. тютюнджийски, тютюнджийска, тютюнджийско, мн. тютюнджийски.
тютюнище мн. тютюнища, ср. Място, което обикн. се засажда с тютюн.
тюфлек мн. тюфлеци, (два) тюфлека, м. 1. Дюшек, напълнен със слама; сламеник. 2. Прен. Разг. Отпуснат, дебел човек.
тюхкам тюхкаш, несв. Изричам често "тюх", изказвам съжалението си. Стига си тюхкала, ами се опитай да направиш нещо. — тюхкам се. Съжалявам, изказвам разкаянието си, вайкам се.
тя вин. нея, крат.я, дат. остар. ней и неи, крат. и, лично мест. 1. За заместване на лице или предмет от женски род, за които се говори. Мария ще дойде с мене. — Само тя ли, и аз искам! В дъното е кухнята, но тя е още в ремонт. Аз седя до Надежда, а до нея е Петър. 2. За посочване на лица от женски род; тази, това. А тя — кимнах към нея с глава — какво да прави? Виж! Тя е новата ни учителка! • Беше тя. Разг. Свърши и вече няма да се повтори.
тяга мн. тяги, ж. 1. Теглеща, движеща сила. Конска тяга. 2. Само ед. Движение на газове в котелни, пещни и други устройства нагоре. Високият комин има добра тяга.
тягост тягостта, само ед., ж. Остар. Тежест.
тягостен тягостна, тягостно, мн. тягостни, прил. Който предизвиква душевен смут; напрегнат, мъчителен, потискащ. Тягостни мисли. // нареч. тягостно.
тяло мн. тела и остар. телеса, ср. 1. Спец. Във физиката — вещество, което съществува самостоятелно; материя, която заема част от пространството. Движение на телата. В белия дроб е попаднало чуждо тяло. 2. Спец. В математиката — част от пространството, ограничена от затворена повърхност. Геометрично тяло. 3. Организъм в природата. Части на човешкото тяло. Здрав дух в здраво тяло. 4. Тленни останки; труп. Тялото на покойника е изложено за поклонение. 5. Основна част от съоръжение или изделие; корпус. Тяло на книга. 6. Прен. Кръг от хора, обединени от общо положение, цели, дейност и др. Учителско тяло. Директорско тяло. Дипломатическо тяло. // прил. телесен, телесна, телесно, мн. телесни. Телесна температура. • Небесни тела. Естествени астрономически обекти, които се движат в космическото пространство — слънце, луна, планети, комети, астероиди и др. • Осветително тяло. Лампа. • Отоплително тяло. Печка или друг уред за отопление.
тям лично мест. Остар. На тях.
тях — вж. те.