Дума Описание
ща щеш, мин. св. щях, мин. прич. щял, несв. Като самостоятелен глагол (обикн. при отрицание) - искам, иска ми се, желая. Не ще (и) съмнение. Разг. Без съмнение. Ща, не ща. Разг. И да искам и да не искам. За щяло и не щяло. Разг. С нужда и без нужда. Що щеш тук/там. Разг. Какво правиш тук/там, защо си тук/там.
щаб щабът, щаба, мн. щабове, (два) щаба, м. 1.Управление на отделна войскова част - полк, дивизия и др. Щабът на трета армия. Прен. Сградата, както и екипът на такова управление. 3.Временен ръководен орган в особени обстоятелства на организация. Предизборен щаб. Щаб на стачкуващите работници. // прил. щабен, щабна, щабно, мн. щабни. Генерален щаб. Спец. Централен орган за върховното управление на войската, който се занимава с въпроси за отбраната на страната в мирно и военно време.
щавя щавиш, мин. св. щавих и щавих, мин. прич. щавил и щавил, несв.; какво. 1.Обработвам овчи и агнешки кожи за кожарски цели със специални брашна, трици и морска сол, за да станат меки и разтегливи. 2.Диал. Скубя перушината на заклана птица след поливане с вряла вода. - щавя се. Диал. Попарвам се с вряла вода. Ще се щавиш ли с тази вода? // същ. щавене, ср.
щаг щагът, щага, мн. щагове, (два) щага, м. Спец. В морското дело - въже, което крепи мачтата.
щадя щадиш, мин. св. щадих, мин. прич. щадил, несв. 1. Кого, какво. Пазя, отнасям се грижливо, внимателно, за да не претоваря или увредя. Щади жена си, не й дава да работи. Щадя домашните уреди, не ги претоварвам. Щадя стомаха си. 2. Прен. Какво. Пестя, скъпя. Не щадя парите си за храна. Щадя ласките си. - щадя се. Пестя силите си, скъпя здравето си. Работи много, не се щади. // същ. щадене, ср.
щайга мн. щайги, ж. 1.Плитко сандъче от дървени летви или пластмаса, пригодено за пренасяне на плодове и зеленчуци. 2.Съдържанието на такова сандъче. Купих си една щайга грозде. // същ. умал. щайгичка, мн. щайгички, ж.
щам щамът, щама, мн. щамове, (два) щама, м. Спец. В микробиологията - чиста култура микроорганизми, отделена от организма на заболяло животно, от човек и др., която се използва за приготвяне на серуми и ваксини.
щампа мн. щампи, ж. Метална форма за серийно производство на предмети чрез печатане, натискане и др. 2.В полиграфията - отпечатък като произведение на художествената печатна графика. 3.Десен на плат с печатна шарка. 4.Прен. Маниер, езиков израз и др., който се използва наготово; шаблон, клише.
щамповам щамповаш, несв.; какво. 1.В техниката - обработвам метали в горещо състояние чрез налягане на чук или преса в специални форми, (щампи). 2.Отпечатвам щампи, десенирам плат. // същ. щамповане, ср.
щамповъчен , щамповъчна, щамповъчно, мн. щамповъчни, прил. Който е предназначен да щампова. Щамповъчна техника.
щампосам щампосаш, св. - вж щампосвам.
щампосвам щампосваш, несв. и щампосам, св. Щамповам
щанга мн. щанги, ж. 1.Метален прът, лост. 2.Спец. В спорта - уред за дисциплината вдигане на тежести, който се състои от метален прът с тежести в двата края. Вдигам щанга.
щангист мн. щангисти, м. Спортист, който вдига тежести (щанги).
щанд щандът, щанда, мн. щандове, м. 1.Специална поставка, предназначена за излагане на стоки в магазин, при улична търговия, изложба и др. 2.Място в магазин за излагане и продаване на определен вид стоки. Щанд за обувки. Отивам на щанда за платове.
щандист мн. щандисти, м. Продавач на щанд в магазин.
щандистка мн. щандистки, ж. Продавачка на щанд в магазин.
щанца мн. щанци, ж. Спец. В техниката - специално сечиво за пресоване или шамповане.
щапам щапаш, несв. Разг. Вървя, обикн. бос, с бързи стъпки като издавам шум. Щапам из плитката вода.
щапукам , щапукаш, несв. Разг. Вървя с колебливи стъпки, клатя се. Детето вече щапука. Старицата щапука бавно из двора
щастие ср., само ед. Чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Желая ти щастие. Щастието ми се усмихва. Имам сполука, късмет.
щастлив щастлива, щастливо, мн. щастливи, прил. 1.Който изпитва щастие. Щастлив човек. 2.Който е благополучен, радостен, успешен. Щастлив момент. Щастлив брак. Шастливо време. 3.Който съдържа и/или изразява щастие. Щастлив поглед. Щастлива усмивка. // нареч. щастливо. Засмя се щастливо. Роден под щастлива звезда. Роден с късмет.
щастливец мн. щастливци, м. 1.Щастлив човек. 2.Човек, на когото е провървяло, който е имал късмет да избегне нещо лошо. Щастливците, които са останали живи, бяха още замаяни. Първите щастливци излязоха от изпитната зала. Беше сред щастливците, приети да следват право.
щастливка мн. щастливки, ж. Жена щастливец.
щат щатът, щата, мн. щатове, (два) щата, м. 1. Определяне на длъжности, категории и размер на работната заплата за постоянния състав на служителите в учреждение. 2.Документ, който отразява това определяне.
щат щатът, щата, мн. щати, м. Държавна териториална единица с определена степен на самоуправление в държави с федерално устройство. Живея в щата Ню Йорк. Съединени американски щати. // прил. щатски, щатска, щатско, мн. щатски. Щатска полиция. Щатска управа.
щателен щателна, , щателно, мн. щателни, прил. Който е подробен, детайлен, внимателен. Щателна проверка. Лекарят й направи щателен преглед. // нареч. щателно.
щателен щателна, щателно, мн. щателни, прил. Който е подробен, детайлен, внимателен. Щателна проверка. Лекарят й направи щателен преглед. // нареч. щателно.
щатен щатна, щатно, мн. щатни, прил. Който се отнася до щат. Щатен служител. Щатна длъжност. Щатни таблици. Съвкупност от взаимно свързани показатели, данни и нормативи за установяване на размера на работната заплата на инженерно-техническите работници и служители в страната.
щафета мн. щафети, ж. Спец. 1.В спорта - пръчка или друг предмет, който се предава от един бегач на следващия при надбягване на смени. 2.В спорта - групово надбягване на смени с предаване на такава пръчка. Участвам в щафетата. Състоя се щафета. // прил. щафетен, щафетна, щафетно, мн. щафетни. Щафетно бягане. Предавам/предам щафетата. Предавам своята работа, пост и др. в ръцете на последовател. Предавам щафетата на младото поколение.
ще част. За образуване на бъдеще време на глаголите.
щедър щедра, щедро, мн. щедри, прил. 1.Който дава без да се скъпи; великодушен. Щедър дарител. Щедър на похвали. Щедър на ласки. 2.Прен. За земя, място - който ражда обилно. 3.Който е даден, роден в голямо количество. Щедър хонорар. Щедра реколта. // същ. щедрост, щедростта, ж. // нареч. щедро. Възнаградиха ги щедро за добрите думи.
щека мн. щеки, ж. 1.Пръчка за игра на билярд. 2.Пръчка за каране на ски.
щекер мн. щекери, (два) щекера, м. Приспособление за свързване на проводников шнур с електроуред.
щекотлив щекотлива, щекотливо, мн. щекотливи, прил. Който е труден, деликатен и изисква особено внимание и такт. Щекотлива тема. Щекотлив въпрос.
щемпел мн. щемпели, (два) щемпела, м. Клеймо (в 3 знач.); герб.
щепсел мн. щепсели, (два) щепсела, м. Приспособление в края на електрически шнур за включване на уред в електрическата мрежа.
щерка мн. щерки, ж. Разг. Дъщеря.
щета мн. щети, ж. Загуба, вреда (материална, морална); ущърб. Наводнението нанесе огромни щети. Скандалът е в щета на доброто му име. Понасям щети.
щета мн. щети, ж. Загуба, вреда (материална, морална); ущърб. Наводнението нанесе огромни щети. Скандалът е в щета на доброто му име. Понасям щети.
щиглец мн. щиглеци, (два) щиглеца, м. Красива малка пойна птичка; кадънка. Като щиглец. Слаб, тънък (човек).
щик , щикът, щика, мн. щикове, (два) щика, м. Подобно на нож хладно оръжие, което се поставя на върха на пушка. •Посрещам/посрещна на щик (предложение, решение). Посрещам враждебно.
щипалка мн. щипалки, ж. Вид насекомо с щипки на главата и на опашката.
щипвам щипваш, несв. и щипна, св. 1.Какво/кого. Щипя един път или няколко пъти по един път. Конят щипна няколко пъти сено. Щипвам от хляба. 2.Прен. Диал. Тръгвам бързо нанякъде.
щипка мн. щипки, ж. 1.Приспособление за прикрепване към въже на изпрани дрехи. Щипки за пране. 2.Всяко приспособление за захващане, защипване (на коса, месо, лед и др.). 3.Само мн. Щипци. 4.Подобен на клещи преден крайник у някои животни и насекоми.
щипка мн. щипки, ж. Разг. Количество от нещо насипно, което може да се вземе с трите пръста на ръката. Вземам щипка сол. Щипка захар.
щипна щипнеш, мин. св. щипнах, мин. прич. щипнал, св. - вж. щипвам.
щипци само мн. Приспособление, обикн. от метал, за хващане на нещо нагорещено, нечисто; хирургически инструмент.
щипя щипеш, мин. св. щипах и щипах, мин. прич. щипал и щипал, несв. 1.Какво/кого. Хващам между пръстите (зъбите) си и стискам или откъсвам. Щипя детето по бузките. Щипя от хляба. Овцете щипят тревата. 2.Прен. За насекомо - причинявам лека болка, като ухапвам. Мравките щипят. 3.Прен. За студ, вятър - причинявам лека болка, като при убождане. 4.Прен. Разг. За питие, храна - предизвиквам чувство на убождане. Пиперът щипе на езика.
щир щирът, щира, само ед., м. Вид бурен с месесто и сочно стъбло, който расте из обработвани места.
щит щитът, щита, мн. щитове, (два) щита, м. 1.Истор. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия. 2.Прен. Защита, закрила, преграда.
щитовиден , щитовидна, щитовидно, мн. щитовидни, прил. Който има формата на щит. Растението има щитовидни листа. • Щитовидна жлеза. Спец. Жлеза, която се намира на шията и отделя хормони, които участват в обмяната на веществата, в растежа и развитието на организма.
щитовиден щитовидна, щитовидно, мн. щитовидни, прил. Който има формата на щит. Растението има щитовидни листа. Щитовидна жлеза. Спец. Жлеза, която се намира на шията и отделя хормони, които участват в обмяната на веществата, в растежа и развитието на организма.
щифт щифтът, щифта, мн. щифтове, (два) щифта, м. Винт или гладка метална пръчица, която служи за неподвижно съединяване на части, за укрепване. Щифтове на щепсела.
що въпр. мест. 1.Остар. В пряк въпрос - при запитване за същността на действия, състояния и явления; какво. Що ще правим сега? 2.Във възклицателни изречения - за израз на учудване, възхищение; колко. Що пари са минали през ръцете ми! 3.Като съюз. Остар. За въвеждане на допълнителни изречения; какво. Не знае що прави. 4.Като част. Остар. При въпрос - какво, моля. Що за За изразяване на отношение към същността на предмет, състояние, явление, която буди недоумение или възмущение у говорещия.
що относ. мест. Остар. Който: каквото. Туй, що не свети.
що въпр. нареч. Разг. 1.При въпрос за причина - защо. Що не си гледаш работата, ами се занимаваш с мене? 2. Като съюз. Защо; че, понеже. Що се отнася до. Относно, във връзка с, по отношение на.
що-годе неопр. мест. - вж. - годе
щом съюз. 1.За въвеждане на подчинено изречение за време, след чието действие се извършва и действието от главното изречение; когато, веднага след като. Щом се върна от работа, ще ти се обадя. 2.За въвеждане на констативно изречение; след като. Закусих. - Щом си закусил, ставай от масата. Е, щом е така, съгласен съм.
щора дървен или пластмасов капак за прозорец или врата
щора мн. щори, ж. Специална завеса за прозорец, направена от метал, дървени пластинки и др., с механизъм за събиране и пускане.
щорм щормът, щорма, мн. щормове, (два) щорма, м. Морска буря.
щото относ. мест. и съюз. 1.Остар. Каквото. 2.Остар. Че, да. 3.Разг. Защото. Няма да ям, щото не ми е нещо добре на стомаха.
щрайхгарен щрайхгарна, щрайхгарно, мн. щрайхгарни, прил.1. За плат, прежда - който е изработен от смесена дълговлакнеста и късовлакнеста вълна.2. Който е предназначен за изработване на такава прежда или плат.
щрак междум. За наподобяване на шум, произведен от превъртане на копче на апарат и др.
щракам щракаш, несв. 1.За механизъм, ключалка и др. - издавам кратък остър звук. Копчето на печката щрака. Фотоапаратът щрака. 2.С какво. Произвеждам такъв шум, като натискам, превъртам механизъм и др. 3.Правя нещо, като произвеждам такъв шум. Щракам снимки. Цял ден щракам на машината. 4.Произвеждам такъв шум с пръстите на ръцете. - щрака ме. Разг. Усещам мигновена остра болка. Щрака ме зъбът. // същ. щракане, ср.
щраквам щракваш, несв. и щракна, св. Щраквам един път или няколко пъти по един път. // същ. щракване, ср.
щракна щракнеш, мин. св. щракнах, мин. прич. щракнал, св. - вж. щраквам.
щраус мн. щрауси, (два) щрауса, м. Висока африканска птица с бели пухкави пера по краката и опашката, която бяга бързо, но не лети; камилска птица. // прил. щраусов, щраусова, щраусово, мн. щраусови. Като щраус. За човек с много дълги крака.
щрих щрихът, щриха, мн. щрихи, (два) щриха, м. 1.Тънка и къса линия, черта. 2.Прен. Характерен момент, особеност, детайл. Картината се допълва от още няколко щрихи.
щрихирам щрихираш, несв. и св. Щриховам.
щриховам щриховаш, несв.; какво. Изпълвам с щрихи фигура, чертеж, топографска карта, за да означа нещо.
щрудел мн. щрудели, (два) щрудела, м. 1.Вид баница с пълнеж от ябълки или други плодове. 2.Порция от такава баница.
щръквам , щръкваш, несв. и щръкна, св 1. Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча. Мустаците му са щръкнали от студа. 2. Прен. Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин. Щръквам на прозореца 3. Прен. Разг. Заставам прав някъде, стърча. Сутрин рано-рано щръква на терасата. // същ. щръкване, ср. // прил. щръкнал,
щръквам щръкваш, несв. и щръкна, св. 1.Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча. Мустаците са му щръкнали от сдуда. 2.Прен. Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин. Щръквам на прозореца. 3.Прен. Разг. Заставам прав някъде, стърча. Сутрин рано-рано щръква на терасата. // същ. щръкване, ср. // прил. щръкнал, щръкнала, щръкнало, мн. щръкнали.
щръклест щръклеста, щръклесто, мн. щръклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака, висок, слаботелесен.
щръклея щръклееш, мин. св. щръклях, мин. прич. щръклял, несв. Тичам, щурея, беснея.
щръклица мн. щръклици, ж. Голяма полска муха, която ходи по говедата.
щръкна щръкнеш, мин. св. щръкнах, мин. прич. щръкнал, св. - вж. щръквам.
щука сладководна хищна риба
щука мн. щуки, ж. Хищна риба с остра муцуна и с дължина на тялото до 1.5 м, която живее в застояли и бавно течащи води и има вкусно месо. Орел, рак и щука. За хора, които имат противоположни мнения, желания.
щуквам щукваш, несв. и щукна, св. Разг. Изчезвам неочаквано и незабелязано, измъквам се, духвам. Беглецът щукна из храстите. - щуква ми/щукне ми. Разг. Хрумва ми. Щукнало му да яде по никое време. Щуква ми/щукне ми от ума/главата. Разг. Изведнъж забравям; изхвръква ми от ума. Името му ми щукна от ума.
щукна щукнеш, мин. св. щукнах, мин. прич. щукнал, св. - вж. щуквам.
щур щура, щуро, мн. щури, прил. 1.Който е безрасъден, неуравновесен, пернат. Той е малко щур. 2.Прен. Който е безумен, луд. Щуро събиране. Щур купон беше снощи.
щурав щурава, щураво, мн. щурави, прил. Щур. // нареч. щураво.
щурам се щураш се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам.
щурам се щураш се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам. В тъмния двор се щураха хора, подготвяха се за сватбата. От часове се щурам, а нищо не върша. Цял ден се щурам по магазините.
щурвал мн. щурвали, (два) щурвала, м. Спец. Колело с ръкохватки по периферията, с което се управлява кораб, самолет и др.
щурец насекомо издаващо скърцащи звуци
щурец мн. щурци, (два) щуреца, м. Насекомо, което издава напевен звук, чрез търкане на надкрилията си. Щурците пееха в топлата нощ. // същ. умал. щурче, мн. щурчета, ср.
щурм щурмът, щурма, мн. щурмове, (два) щурма, м. 1.Решителна атака на крепост, позиции. Тръгвам на щурм. 2.Прен. Натиск, удар на вятър, буря и др.
щурман мн. щурмани, м. 1.Специалист водач на кораб. 2.Специалист по управление на самолет.
щурмов щурмова, щурмово, мн. щурмови, прил. Който е предназначен за щурм. Щурмова група.
щурмовак мн. щурмоваци, м. Войник или офицер от щурмова част. // прил. щурмовашки, щурмовашка, щурмовашко, мн. щурмовашки.
щурмувам щурмуваш, несв. и св.; какво. 1.Извършвам щурм, атакувам. 2.Прен. Стремя се усилено да постигна успех, майсторство, слава. Щурмувам науката. Щурмувам изкуството. // същ. щурмуване, ср.
щуротия мн. щуротии, ж. Разг. 1.Характер на щур; лудост, ексцентричност. 2.Постъпка на щур. Способен е на всякакви щуротии.
щурц щурцът, щурца, мн. щурцове, (два) щурца, м. 1.В строителството - греда над врата или прозорец. 2.Зидан свод.
щъкам щъкаш, несв. и щъкна, св. Разг.1. Ходя, движа се насам-натам, върша целенасочено нещо (без да се вижда какво). Мравките щъкат нагоре-надолу. 2. Прен. Ходя сред хората, обикн. за да ги агитирам за нещо. Хора на партията щъкат по селата.
щъкна щъкнеш, мин. св. щъкнах, мин. прич. щъкнал, св. - вж. щъкам.
щърб щърба, щърбо, мн. щърби, прил. Разг. 1. За съд - на който са отчупени части от краищата; ущърбен, нащърбен. 2.За човек - на когото липсват някои от предните зъби. Щърба баба.
щърбав щърбава, щърбаво, мн. щърбави, прил. Щърб.
щърбел мн. щърбели, (два) щърбела, м. Разг. Нащърбено място, нащърбеност. Присмял се хърбел на щърбел. Разг. Присмял се някой за недостатъци, които и той притежава.
щърк щъркът, щърка, мн. щъркове, (два) щърка, м. Диал. Щъркел.
щъркел Голяма прелетна птица с дълъг клюн
щъркел мн. щъркели, (два) щъркела, м. Едра бяла прелетна птица с дълги крака и клюн, която гнезди по високи места (комини, дървета). Щъркелът крачи из ливадите. // прил. щъркелов, щъркелова, щъркелово, мн. щъркелови. Щъркелово гнездо.
щяло-нещяло ср., само ед. Разг. Празни приказки, измислици, врели-некипели.