Дума Описание
шаблон мн. шаблони, (два) шаблона, м. 1.Образец (форма, калъп и др.), по който се изработват множество еднакви изделия. Шаблон за буква. 2.Прен. Само ед. Общоизвестен, изтъркан модел за творческа дейност, който води до еднообразие; липса на оригиналност. Мисли по шаблон. 3.Прен. Шаблонен израз. Речевите шаблони.
шаблонен шаблонна, шаблонно, мн. шаблонни, прил. 1.Който е изработен по шаблон. 2.Прен. В който липсва оригиналност, изразителност, творческо мислене; еднообразен, банален, безличен. Шаблонно мислене. Шаблонен израз. // нареч. шаблонно. // същ. шаблонност, шаблонността, ж.
шаблонизирам шаблонизираш, несв. и св.; какво. Лишавам от оригиналност, изразителност; опростявам. // същ. шаблонизиране, ср.
шавам шаваш, несв. Разг. 1.Движа се леко, мърдам. Нещо шава в килера. 2.Прен. Прелюбодействам, развратнича. // същ. шаване, ср.
шаввам шавваш, несв. и шавна, св. Разг. 1.Шавам веднъж или по единично. А си шавнал, а те убих! 2. Отивам някъде за кратко. Ще шавна до магазина и веднага се връщам.
шавлив шавлива, шавливо, мн. шавливи, прил. Който много шава. Шавливо бебе. Шавлива жена. // същ. шавливост, шавливостта, ж.
шавна шавнеш, мин. св. шавнах, мин. прич. шавнал, св. - вж. шаввам.
шавърклив шавърклива, шавъркливо, мн. шавъркливи, прил. Разг. Шавлив.
шагрен само ед. 1.Мека кожа с релефни фигури или точици, която се използва основно за подвързване на книги. 2.Книговезка хартия или платно с релефна повърхност. // прил. шагренов, шагренова, шагреново, мн. шагренови.
шадраван мн. шадравaни, (два) шадравaна, м. Специално декоративно приспособление с течаща в различни фигури вода; водоскок,фонтан. Градски шадраван.
шайба мн. шайби, ж. 1.Кръгла метална пластинка с дупка в средата, която се поставя под гайка или под главичката на винт за по-добро затягане. 2.Тежък гумен диск, с който се играе хокей на лед. 3. Приспособление с кръгла форма върху ос на телефон за избиране на телефонен номер. Счупена шайба. Врътвам/врътна една шайба. Разг. Обаждам се по телефона. Скривам шайбата (на някого). Жарг. Удивлявам, изумявам някого.
шайка мн. шайки, ж. Група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда.
шайкаджия мн. шайкаджии, м. Участник в шайка. // прил. шайкаджийски, шайкаджийска, шайкаджийско, мн. шайкаджийски. // същ. шайкаджийство, ср.
шал шалът, шала, мн. шалове, (два) шала, м. Голям квадратен или триъгълен или дълъг правоъгълен къс материя (плат, трико или плетиво), който служи за увиване на врата, за намятане на рамената или за забраждане. Копринен шал. Топъл шал. // същ. умал. шалче, мн. шалчета, ср.
шалвари само мн. Силно набрани в кръста и дънести горни гащи, които се носят от туркини, помакини и циганки.
шалтер мн. шалтери, (два) шалтера, м. Ръчка за прекъсване на електричеството, която е разположена върху електротабло.
шаман мн. шамани, м. Религиозен водач - жрец и магьосник у някои примитивни племена.
шамандура мн. шамандури, ж. 1.Кух съд, обикн. метален, който се прикрепва с верига към дъното на море или река, за да показва опасно място, голяма дълбочина и др. 2.Прен. Пренебр. Глава. 3.Прен. Пренебр. Глупав, празен човек. Каква си шамандура.
шамар мн. шамари, (два) шамара, м. 1.Разг. Удар с длан по бузата на човек; плесница. Силен шамар. 2.Прен. Срам, обида. Навирам се/навра се между шамарите. Разг. Сам си предизвиквам неприятности, като се бъркам в чужди дела. Удрям/зашлевявам шамар (на някого). Посрамвам, обиждам някого.
шамаросам шамарoсаш, св. - вж. шамаросвам.
шамаросвам шамаросваш, несв. и шамаросам, св.; кого. Разг. Удрям шамар.
шампанизирам шампанизираш, несв. и св.; какво. Газирам вино, за да наподобява шампанско. // същ. шампанизиране, ср.
шампанско само ед. 1.Вид пенливо бяло вино, произведено в областта Шампан във Франция. 2.Изобщо пенливо вино, наситено с въглероден газ в резултат на повторна ферментация. Червено шампанско.
шампион мн. шампиони, м. Победител в шампион; първенец. Световен шампион. // прил. шампионски, шампионска, шампионско, мн. шампионски.
шампионат мн. шампионати, (два) шампионата, м. Спортно състезание по една или по повече дисциплини за излъчване на най-добрия, на победител; първенство. Шампионат по мотоциклетизъм.
шампионка мн. шампионки, ж. Жена шампион.
шампоан мн. шампоани, (два) шампоана, м. 1.Само ед. Течен или кремообразен препарат за миене, предимно на коса. 2.Туба или флакон с такъв препарат.
шанец мн. шанци, (два) шанеца, м. 1.Дълъг окоп. 2.Крайпътен ров; канавка. // прил. шанцов, шанцова, шанцово, мн. шанцови.
шанкър само ед. Вид венерическа болест.
шанс шaнсът, шaнса, мн. шaнсове, (два) шaнса, м.1. Надежда, вероятност, възможност за успех. Ще пропуснете шанса си, ако не попълните фиш.2. Щастие, късмет, сполука. Той рискува, защото има шанс.
шантав шантава, шантаво, мн. шантави, прил. Разг. 1.Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек. 2.Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка. // същ. шантавост, шантавостта, ж.
шантаж мн. шантажи, (два) шантажа, м. 1.Обикн. ед. Заплаха за скандални разкрития, отправена към някого (обикн. за да се вземат пари с користни цели); изнудване. Политически шантаж. 2.Прен. Жарг. Лека жена, проститутка. // прил. шантажен, шантажна, шантажно, мн. шантажни.
шантажирам шантажираш, несв. и св.; кого. Правя шантаж (в 1 знач.); изнудвам. Шантажираше я, за да си мълчи. // същ. шантажиране, ср.
шантажист мн. шантажисти, м. Човек, който шантажира; изнудвач. // прил. шантажистки, шантажистка, шантажистко, мн. шантажистки.
шантажистка мн. шантажистки, ж. Жена шантажист.
шантан мн. шантани, (два) шантана, м. Остар. Увеселително заведение с певица, бар, кафене. // прил. шантански, шантанска, шантанско, мн. шантански.
шанца мн. шанци, ж. Спец. В спорта - специално пригодена наклонена площадка за ски скокове. Ледена шанца.
шап шапът, шапа, само ед. м. Спец. Остро вирусно заболяване по добитъка, при което копитата се възпаляват и окапват. // прил. шапен, шапна, шапно, мн. шапни. Шапна епидемия.
шапав шапава, шапаво, мн. шапави, прил. Болен от шап.
шапка мн. шaпки, ж.1. Част от облеклото, с която се покрива главата. Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка.2. Прен. Чадърче на гъба.. Прен. Разг. Ръководство, зависимост. Заводът е под шапката на софийска фирма. // същ. умал. шaпчица, мн. шaпчици, ж. • Вземам си шапката. Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого. • Да/ще ти падне шапката. Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено. • Клатя шапка (на някого). Разг. Угоднича, подмазвам се. • Накривяв
шапкар шапкарят, шапкаря, мн. шапкари, м. 1.Човек, който произвежда и/или продава шапки. 2.Прен. Жарг. Военнослужещ. // прил. шапкарски, шапкарска, шапкарско, мн. шапкарски. Шапкарски принадлежности. // същ. шапкарство, ср.
шапкарка мн. шапкарки, ж. Жена шапкар.
шапкарница мн. шапкарници, ж. Работилница или магазин за шапки.
шаран мн. шарани, (два) шарана, м. 1. Вид сладководна риба с едри люспи, която живее в блатисти води. Едър шаран. 2.Прен. Пренебр. Човек, който лесно може да бъде излъган; наивен, прост човек. // прил. шаранов, шаранова, шараново, мн. шаранови (в 1 знач.)
шарен шарена, шарено, мн. шарени, прил. 1.Който е в различни цветове; пъстър. Шарено елече. 2.Разг. Който не е еднороден по състав; смесен, разнороден. Шарена компания. Шарена сол. Подправка от различни треви с малко количество сол и червен пипер.
шаренея се шаренееш се, мин. св. шаренях се, мин. прич. шаренял се, несв. Изглеждам, виждам се (обикн. от далече) като шарен; пъстрея се. Гората се шаренееше.
шарения мн. шарении, ж. Разг. Нещо безвкусно шарено; прекалена пъстрота.
шарж шаржът, шаржа, мн. шаржове, (два) шаржа, м. Леко карикатурно изображение с пресилено подчертаване на специфични черти на лицето или на характера (в рисунка, в актьорска игра или в художествено произведение). Изложба на шаржове.
шаржирам шаржираш, несв. и св.; кого/какво. Изобразявам в шарж.
шарка мн. шaрки, ж. 1. Нарисувана, оцветена, шита, щампована и др. фигура. Пъстри шарки на рокля.2. Разг. Цвят, боя.
шарка само ед. Общо название на няколко вида детски заразни болести, съпроводени с обрив по тялото.
шаркав шаркава, шаркаво, мн. шаркави, прил. Разг. Болен от шарка
шарлаган само ед. Остар. Растително масло (без зехтин). // прил. шарлаганен, шарлаганена, шарлаганено, мн. шарлаганени. // прил. шарлаганов, шарлаганова, шарлаганово, мн. шарлаганови.
шарлан само ед. Остар. Шарлаган, олио. // прил. шарланен, шарланена, шарланено, мн. шарланени. // прил. шарланов, шарланова, шарланово, мн. шарланови.
шарлатан мн. шарлатани, м. Разг. Човек, който заблуждава, мами хората; измамник, мошеник. // прил. шарлатански, шарлатанска, шарлатанско, мн. шарлатански. // същ. шарлатанство, мн. шарлатанства, ср.
шарлатанин мн. шарлатани, м. Разг. Шарлатан.
шарлатанка мн. шарлатанки, ж. Разг. Жена шарлатан.
шарлатанствам шарлатанстваш, несв. Разг. Проявявам се като шарлатан; лъжа, мамя.
шарлатанствувам шарлатанствуваш, несв. Разг. Шарлатанствам.
шармантен шармaнтна, шармaнтно, мн. шармaнтни, прил. Очарователен, пленителен, зашеметяващ. Шармантен парфюм.
шарф шарфът, шарфа, мн. шарфове, (два) шарфа, м. Широка копринена ивица, която се носи като шал, като пояс или през рамото като знак за орден. Бял шарф.
шаря шариш, мин. св. шарих и шарих, мин. прич. шарил и шарил, несв.; какво. Оцветявам с различни шарки или рисувам различни шарки; изпъстрям. Шаря яйца.
шаря шариш, мин. св. шарих и шарих, мин. прич. шарил и шарил, несв. Разг. 1.Ходя насам-натам в различни посоки; скитам, миткам, бродя. Той шареше неспокойно из страната. 2.Движа се в различни посоки, ту насам, ту натам; блуждая. Погледът му шареше из навалицата.
шаря се шариш се, мин. св. шарих се и шарих се мин. прич. шарил се и шарил се, несв. Разболявам се от шарка.
шаси мн. шасита, ср. 1.Основна рамка за машина (автомобил, апарат и др.), върху която се поставят и монтират останалите й части. 2.Част на самолет, която служи за придвиждане по земята и за кацане.
шатра мн. шатри, ж. Шатър.
шатър мн. шатри, (два) шатъра, м. 1.Истор. Голяма военна палатка на хан, вожда, обикн. с конусообразен връх. Хански шатри. 2.Остар. Постройка с такава форма; палатка.
шафер мн. шафери, м. Близък на младоженеца, който в сватбения обред е на второ място след кума. // прил. шаферски, шаферска, шаферско, мн. шаферски.
шаферка мн. шаферки, ж. 1.Близко на младоженката младо момиче, което в сватбения обред е на второ място след кумата. 2.Облечено в бяло малко момиче, което носи воала или роклята на булката.
шафран само ед. Южно тревисто растение от рода на минзухарите, както и неговият цвят, който се използва за багрило или като м., само ед. Южно тревисто растение от рода на минзухарите, както и неговият цвят, който се използва за багрило или като
шах шахът, шаха, мн. шахове, м. Монарх или владетел на област в някои източни страни.
шах шахът, шаха, мн. шахове, (два) шаха, м. 1.Само ед. Шахмат. 2.Дървена или метална кутия с шахматни фигури, която, като се разтвори е разграфена като шахматна дъска. Вземам шаха от масата. Купувам си шах. 3.Ход в шахмата, с който непосредствено се заплашва противниковият цар. Държа в шах (някого). Държа някого под напрежение, под свой контрол.
шахмат само ед. Вид игра за двама, в която специални фигури се местят по определени правила върху разграфена дъска с редуващи се черни и бели квадрати. // прил. шахматен, шахматна, шахматно, мн. шахматни. Шахматни фигури.
шахматист мн. шахматисти, м. Човек, който играе шахмат. // прил. шахматистки, шахматистка, шахматистко, мн. шахматистки.
шахматистка мн. шахматистки, ж. Жена шахматист.
шахматно нареч. 1.В редуващи се светли и тъмни петна. 2.Като се редуват. Шахматно разположени хора.
шахта мн. шахти, ж. 1.Дълбока иззидана дупка в земята, която служи като вход за мина, канализация и др. 2.Вертикална кухина в сграда за асансьор, проветряване, изхвърляне на смет и др. // прил. шахтен, шахтена, шахтено, мн. шахтени. // прил. шахтов, шахтова, шахтово, мн. шахтови.
шахтьор мн. шахтьори, м. Работник, който прокопава шахти на мина.
шаш неизм. Разг. Смайване, изумление, смут, суматоха. Голям шаш! Стана пълен шаш.
шашав шaшава, шaшаво, мн. шaшави, прил. Разг. Шантав, завеян, занесен. // същ. шaшавост, шашавосттa, ж.
шашардисам шашардисаш, св. - вж. шашардисвам.
шашардисвам шашардисваш, несв. и шашардисам, св.; кого. Разг. Обърквам, смайвам, изумявам. - шашардисвам се/шашардисам се. Обърквам се, смайвам се, изумявам се.
шашарма само ед. Разг. Голяма бъркотия; суматоха, смут.
шашвам шашваш, несв. и шашна, св.; какво/кого. Разг. Шашкам един път или много пъти по един път. Виж какво направи, шашна животното! Ще ги шашна с новата си рокля. - шашвам се/шашна се. Шашкам се един път или много пъти по един път. Като научих, шашнах се.
шашка мн. шашки, ж. Остар. Сабя.
шашкам шашкаш, несв.; кого/какво. Разг. Шашардисва. Не ме шашкай! - шашкам се. Шашардисвам се. Не се шашка лесно.
шашкън мн. шашкъни, м. Разг. Грубо. Глупав, смахнат, шашав човек. // прил. шашкънски, шашкънска, шашкънско, мн. шашкънски.
шашкънин мн. шашкъни, м. Разг. Грубо. Шашкън.
шашма мн. шашми, ж. Разг. 1. Шашарма. 2.Непознат, неизвестен предмет, обикн. свързан с техниката. Вземи тая шашма и я включи в мрежата. 3.Шмекерия, измама.
шаяк само ед. Груб вълнен плат. // прил. шaячен, шaячна, шaячно, мн. шaячни. Шаячен панталон.
шваба мн. шваби, м. Остар. Пренебр. Немец. // прил. швабски, швабска, швабско, мн. швабски.
швепс швепсът, швепса, мн. швепсове, (два) швепса, м. Вид газирано безалкохолно питие.
шев шевът, шева, мн. шевове, (два) шева, м. 1.Само ед. Шиене. Уча в курс по шев и кройка. 2.Място, където два плата се съединяват с конец. Ципът се зашива на края на шева от лявата страна на полата. 3.Начин на шиене; бод. 4.Място, където се съединяват черепните кости.
шевен шевна, шевно, мн. шевни, прил. Който е предназначен за шиене. Шевна машина.
шевиот само ед. Вид мек вълнен плат. // прил. шевиотен, шевиотна, шевиотно, мн. шевиотни. Шевиотен костюм.
шевица мн. шевици, ж. Редица от ушити върху платно фигури от украса. Пъстра шевица.
шега мн. шеги, ж. 1.Закачлив израз или постъпка, която предизвиква смях, веселие; закачка, майтап. Весели шеги. Сложи карфица на стола, но шегата му не се посрещна със смях. 2.Нещо, което не изизсква задълбочаване, не създава грижи, притеснения. За него любовта е шега. На шега. Не наистина, не сериозно.
шегаджийка мн. шегаджийки, ж. Жена шегаджия.
шегаджия мн. шегаджии, м. Човек, който обича и умее да се шегува; шегобиец. Голям шегаджия. // прил. шегаджийски, шегаджийска, шегаджийско, мн. шегаджийски.
шегобиец мн. шегобийци, м. Шегаджия. // прил. шегобийски, шегобийска, шегобийско, мн. шегобийски. // същ. шегобийство, мн.шегобийства, ср.
шегобиец мн. шегобийци, м. Шегаджия. // прил. шегобийски, шегобийска, шегобийско, мн. шегобийски.
шегобийка мн. шегобийки, ж. Жена шегобиец.
шеговит шеговита, шеговито, мн. шеговити, прил. 1.Който обича и умее да се шегува; закачлив, дяволит. Шеговита мома. 2.Който се казва или се прави на шега; закачлив, дяволит. Шеговити думи. Шеговито настъпване. // нареч. шеговито. // същ. шеговитост, шеговитостта, ж.
шегувам се шегуваш се, несв. 1.Говоря или устройвам шеги. Обичам да се шегувам. 2.Говоря несериозно, на шега. Той не се шегуваше, а сериозно мислеше да напусне страната. 3.С какво/с кого. Отнасям се несериозно. Човек не трябва да се шегува с чувствата на хората. Не се шегувам. Държа се много сериозно, строго; не си поплювам. Той не е цвете, но и аз не се шегувам. // същ. шегуване, ср.
шедьовър мн. шедьоври, (два) шедьовъра, м. Изключително добро творческо постижение в областта на изкуството, литературата или културата в световен мащаб или сред творчеството на един автор. Всяка картина на Леонардо да Винчи е шедьовър.
шезлонг мн. шезлонги, (два) шезлонга, м. Нисък дълъг стол, чиято облегалка от плат се движи и позволява да се почива в полулегнало положение.
шейкър мн. шейкъри, (два) шейкъра, м. Съд за размесване на напитки, коктейли и др.
шейна мн. шейни, ж. Кола върху плазове за придвижване или за превозване по сняг и лед. Впрегнаха конете в шейната. Пързалям се с шейна. // същ. умал. шейничка, мн. шейнички, ж.
шейретин мн. шейрети, м. Разг. Дяволит човек; хитрец, шмекер, лъжец.
шейтан мн. шейтани, (два) шейтана, м. Остар. Дявол.
шейх шейхът, шейха, мн. шейхове, м.1. Старейшина на арабско племе.2. Религиозен мюсюлмански водач.
шекер само ед. Остар. Захар. // прил. шекерен, шекерена, шекерено, мн. шекерени.
шекерче мн. шекерчета, ср. Остар. 1.Бучка захар. 2.Захарно бонбонче или фигурка.
шемет само ед. 1. Разг. Световъртеж, замайване. Не можеше да се премести от шемета, който го беше обхванал. 2.Опиянение, унес, омая. Сладостен шемет. 3.Прен. Разг. Особен, странен, завеян човек; чудак. Голям шемет е.
шеметен шеметна, шеметно, мн. шеметни, прил. Който причинява шемет; замайващ. Шеметно пространство. Шеметен танц. // нареч. шеметно. // същ. шеметност, шеметността, ж.
шемизетка мн. шемизетки, ж. Вид елегантна женска блуза от фина материя с вдигната яка и маншети на ръкавите.
шепа мн. шепи, ж. 1.Длан със събрани и леко свити пръсти. Пълня шепите си с вода. 2.Като мярка - количество от вещество, което може да се събере в такава длан. Запарват се пет шепи от билката в десет литра вода. 3.Прен. Само ед. Много малко. Шепа живи свидетели.
шепна шепнеш, мин. св. шепнах и шепнах, мин. прич. шепнал и шепнал, несв. Говоря с шепот; шептя, шушна. Беше настинал и затова шепнеше. // същ. шепнене, ср.
шепнешката нареч. Шепнешком.
шепнешком нареч. Като шепна, с шепот, шепнейки.
шепот само ед. 1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите. // прил. шепотен, шепотна, шепотно, мн. шепотни.
шепотом нареч. Шепнешком.
шептеж м. само ед. Шепот.
шептя шептиш, мин. св. шептях, мин. прич. шептял, несв. Шепна.
шербет м., само ед. Твърде подсладено безалкохолно питие. Как го пиете този шербет?
шерден мн. шердени, (два) шердена, м. Разг. 1.Дял от стомах на преживно животно. 2.Свинско дебело черво като ястие. // същ. умал. шерденче, мн. шерденчета, ср. Топли шерденчета.
шериф мн. шерифи, м. Представител на полицията и на съдебните власти в отделен район в Англия и Съединените американски щати. // прил. шерифски, шерифска, шерифско, мн. шерифски.
шестак мн. шестаци, (два) шестака, м. Жарг. 1.Оценка отличен 6. 2.Отличен ученик.
шествам шестваш, несв. 1.Правя шествие. Студентите шестват по улиците на града. 2.Прен. Разпространявам се, навлизам. Идеята за обединение шества по всички европейски страни. // същ. шестване, ср.
шествие мн. шествия, ср. Организирано тържествено придвижване на много хора; процесия. Факелно шествие.
шествувам шествуваш, несв. Шествам. // същ. шествуване, ср.
шестима числ. Разг. Шест лица, от които поне едно от мъжки пол.
шестица мн. шестици, ж. 1.Цифрата 6. 2.Най-добрата оценка в българските училища и университети по шестобалната система.
шестмесечен шестмесечна, шестмесечно, мн. шестмесечни, прил. 1.Който протича, отнася се за шест месеца. Шестмесечен период. Шестмесечен план. 2.Който е на възраст шест месеца. Шестмесечна болонка.
шестмесечие мн. шестмесечия, ср. Една от двете половини на календарната година; полугодие. В първото шестмесечие.
шесторен шесторна, шесторно, мн. шесторни, прил. Който се повтаря шест пъти, който е увеличен шест пъти. Шесторно увеличение на цените. // нареч. шесторно.
шесторка мн. шесторки, ж. 1.Разг. Шестица. 2.Група от шест души.
шетам шеташ, несв. 1.Извършвам къщната работа. Тя обича да шета. 2.На кого. Слугувам, обслужвам. Момите шетаха на баща си. 3.Разг. Пренебр. Обикалям, скитам се, шаря. Дружината му шеташе из района в продължение на десет години. // същ. шетане, ср.
шетня само ед. Шетане.
шеф шефът, шефа, мн. шефове, м. Разг. 1. Пряк, непосредствен ръководител; началник. 2.Човек, който стои начело на предприятие, организация и др.; директор, началник. Шеф на аптечно управление. // прил. шефски, шефска, шефско, мн. шефски.
шефка мн. шефки, ж. Разг. Жена шеф.
шефствам шефстваш, несв. Разг. Поемам шефство.
шефство мн. шефства, ср. 1.Разг. Само ед. Водителство, водачество, ръководене. Шефството му беше добро. 2.Поемане на задължение за оказване на помощ от една организация, обединение и др. на определео лице, обект, група. Шефство над детския дом.
шефствувам шефствуваш, несв. Шефствам.
шибалка мн. шибалки, ж. Разг. Жилава пръчка, с която се шиба.
шибам шибаш, несв. Какво/кого. Удрям, бия с нещо дълго и тънко, но жилаво, еластично, което държа в ръце. Шиба коня с пръчка. 2.Кого/какво. Удрям/бия. Бурята ги шибаше в лицето. 3.Прен. Разг. Какво. Слагам в изобилно количество или безразборно. Шибам сол в яденето.
шибан шибана, шибано, мн. шибани, прил. Жарг. Грозен, лош, неприятен. Шибана работа. // нареч. шибано.
шибвам шибваш, несв. и шибна, св. Шибам веднъж или поединично. - шибвам се/шибна се. Разг. Пъхвам се, мушвам се бързо; втурвам се, вмъквам се. Шибнаха се в стаята и ни напред, ни назад.
шибна шибнеш, мин. св. шибнах, мин. прич. шибнал, св. - вж. шибвам.
шибой шибоят, шибоя, мн. шибои, (два) шибоя, м. Вид пролетно и лятно цвете, както и неговият цвят, който има приятна миризма.
шивалня мн. шивални, ж. Шивачница към учреждение, заведение и др.
шивач мн. шивачи, м. Човек, който крои и шие дрехи, обикн. професионално. Търся добър шивач. // прил. шивашки, шивашка, шивашко, мн. шивашки. Шивашки ножици. // същ. шивачество, ср.
шивачка мн. шивачки.Жена шивач.
шивачница мн. шивачници.Шивашка работилница.
шизофреник мн.шизофреници.Човек, болен от шизофрения.
шизофреничка мн. шизофренички. Жена шизофреник.
шизофрения само ед.Психическо заболяване свързано с деградиране и раздвояване на психиката.
шийка мн. шийки. 1.Малка, тънка шия.2.Прен. Тънка част на шише и др.непосредствено под отвора му.Шийка на стомна.
шик шикът, шика, само ед. Проява на вкус; елегантност, изящество.// прил. шик.//нареч. шик.
шикалка мн. шикалки. Твърдо топче по дъбовите клонки.//прил. шикалков.
шикалкавя шикалкавиш, мин. св. шикалкавих, мин. прич. шикалкавил, несв. Разг. Опитвам се да не отговоря, да заобиколя отговора, като говоря странични празни неща; извъртам, усуквам, лавирам. Виждаше се, че шикалкави. // същ. шикалкавене, ср.
шикозен шикозна, шикозно, мн. шикозни.Разг. Елегантен, изящен, красив, модерен.//нареч. шикозно.//същ.шикозност, шикозността.
шиле мн. шилета. Разг. Голямо агне (до една година). //прил.шилешки.
шинирам шинираш, несв.; какво. Поставям шина (в 3 знач.). Шинираха крака му.
шиносам шиносаш. - вж. шиносвам.
шиносвам шиносваш, шиносам. Поставям шина (в 1 знач.).
шип шипът, шипа, мн. шипове, (два) шипа. 1. Бодил на цвете. 2. Израстък върху кост. 3. Заострена издатина на предмет или връх на предмет.
шипест шипеста, шипесто, мн. шипести. Който има множество шипове; бодлив.
шипка мн. шипки. .Бодлив горски храст от рода на розите с малки червени плодове, както и самия плод. Чай от шипки. //прил. шипков.
шипка мн. шипки. Разг. Островърха люта чушка.
шипя шипиш, шипях, шипял. Издавам продължително и без прекъсване звук подобен на "ш" .
шир ширта, само ед. Голямо свободно пространство; простор, широта, ширене. Небесна шир.
шира Неферментирало още вино; сладко вино.
ширвам се ширваш се, несв. и ширна се, св. Само в трето лице. Разпростирам се нашироко, разкривам се, изглеждам широк. Полето се ширна пред очите им.
ширене само ед. Необятно, свободно пространство; шир, широта, простор.
ширина мн. ширини. 1. Само ед. Широчина (като размер). 2 Необятен простор, голямо свободно пространство; шир, ширене, широта. 3. Спец. Географска координата, определяна според екватора в градуси.
ширит мн. ширити, (два) ширита.1. Тъкана или плетена лентичка за обшиване, украса и др. 2 . Сукман с ширити.
ширна се ширнеш се, ширнах се, ширнал се - вж. ширвам се.
широк широка, широко, мн. широки. 1. Който е с голяма широчина. 2. КОйто е с точно определена широчина.3. За дрехи, обувки и др. - който е твърде свободен, който не е прилепнал добре; халтав.4. Който се разпростира върху голяма площ. 5. Който става с голям замах, размах.6. Прен. КОйто засяга или обхваша много неща или хора; обширен.7. Прен. Който не е ограничен, който се оотличва с голямо вътрешно богатство, с дълбочина и надмогване на дребното.
широко- Първа съставна част на сложни думи със значение широк, напр. широкоглав, широкоекранен.
широколист широколиста, широколисто, мн. широколисти. Широколистен.
широколистен широколистна, широколистно, мн. широколистни. Който е с широки и плоски листа, а не с игловидни.
широкопол широкопола, широкополо, мн. широкополи. Който е с широки поли. Широкопола шапка.
широкопръст широкопръста, широкопръсто, мн. широкопръсти, прил. Който е с широки пръсти, който пилее; разточителен.
широта мн. широти. 1. Само ед. Голям размах в дейност или голяма свобода, неограниченост. 2. Обикн. мн. шир, ширене.
широчина мн. широчини. 1. Обикн. ед. Разстоянието между двете крайни срещулежащи точки на тясната страна на предмет.2. Спец. Ширина.
широчък широчка, широчко, мн. широчки. умал. Не много широк (в 1 и 3 знач.); възширок.// нареч. широчко.
ширя се шириш се, ширих се, ширил се. 1. Само в трето лице. Разпростирам се върху голяма площ (като засягам много обекти и хора). 2. Притежавам или заемам повече от необходимото ми пространство.
шиткам шиткаш. Жарг. Продавам незаконно, заради по-голяма печалба.
шифровам шифроваш. Пиша с шифър; кодирам. // същ. шифроване.
шифър мн. шифри. Тайно писмо с уговорени условни знаци.
шиш шишът, шиша, мн. шишове, (два) шиша. 1.Дълга метална или дървена пръчка с остър връх. Шиш за месо. 2. Голяма игла за плетене със същата форма.
шишарка мн. шишарки. Плод на иглолистно дърво със заострена яйцевидна форма и люспеста повърхност преди разпукване. Борова шишарка.
шише мн. шишета, ср.1. Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка; бутилка, стъкленица. Виното е в шишета.2. Количество течност в такъв съд. Всеки изпи по шише вино.3. Стъклено приспособление за газена лампа с подобна форма, предназначено да предпазва пламъка.
шишкав шишкава, шишкаво, мн. шишкави. Твърде дебел; тлъст. // същ. шишкавина.
шишкавея шишкавееш, шишкавях, шишкавял. Ставам все по дебел, шишкав; надебелявам, затлъстявам.
шишко мн. шишковци. Разг. Пренебр. Шишкав човек.
шишче мн. шишета. 1. Малък шиш, обикн. за печене на месо. 2 . Количество месо върху един такъв шиш.
шия мн. шии. 1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на главата; врат. 2. Подобна по форма горна част на шише, стомна и др.// прил. шиен, шийна, шийно, мн. шийни.
шия шиеш, ших, шил. 1. С конец и игла свързвам две неща; зашивам. 2. С помощта на игла и конец изработвам дрехи, облекло. 3. Бродирам. // същ. шиене.
шкартирам шкартираш. 1. Отделям, отстранявам като негодно за употреба; бракувам. 2. Разг. Отстранявам, махам от работа като неподходящ; уволнявам.//същ. шкартиране.
шкарто само ед. Негодна за употреба стока.
шкаф шкафът, шкафа, мн. шкафове, (два) шкафа. Затворена мебел с различни прегради за подреждане на дрехи, обувки, съдове и др. //същ. умал. шкафче.
шкембе мн. шкембета, ср. 1. Допълнителен стомах на преживно животно. Телешко шкембе.2. Разг. Ирон. Издаден напред корем; тумбак. Ударих го по шкембето с топката.
шкембеджийница мн. шкембеджийници. Заведение, в което приготвят ястия от вътрешности и непременно има чорба от шкембе.
шкембест шкембеста, шкембесто, мн. шкембести. Който има шкембе (във 2 знач.); тумбест.
школа мн. школи. 1. Специализирано завадение за провеждане на курсове, за придобиване на допълнителна квалификация. 2. Военно заведение за подготовка на сержанти или офицери. 3. Прен. Само ед. Специализирана подготовка чрез опит; школовка. 4. Прен. Привържаници на еднакви методи в изкуството, литературата, науката, обикн. групирани около един автор, когото следват. 5. Прен. Разг. Помагало с нотни упражнения.
школник мн. школници. Войник в школата за запасни офицери.// прил. школнишки.
школо мн. школа. Остар. Жарг. Училище.// прил. школски.
школовка мн. школовки. 1. Школуване. 2. Умения, подготовка, придобити с опит; опитност.
школувам школуваш. 1. Придобивам опитност, умения в резултат на практика; уча се. 2. Предавам знания, умения, създавам навици чрез практическа дейност; уча, обучавам.// същ. школуване.
шкурка мн. шкурки. Вид покрита с твърди зърна хартия за стъргане и оглаждане на дърво или метал.
шлагер мн. шлагери, (два) шлагера. 1. Широко известна, популярна песен; хит. 2. Разг. Нещо модно, много популярно през определен период. // прил. шлагерен.
шлайфам шлайфаш, несв.; какво.1. Изглаждам повърхността на метал, дърво, минерал и др.; шлифовам. Шлайфам плоскости.2. Прен. Разг. Довеждам до съвършенство качество; шлифовам, изпичам. Шлайфан ухажор. - шлайфам се. Разг. Добивам опитност, маниер; изпичам се. // същ. шлайфане, ср.
шлайфист мн. шлайфисти. Работник на шлайфмашина.
шлайфистка мн. шлайфистки. Жена шлайфист.
шлайфмашина мн. шлайфмашини. Машина за изглаждане на повърхности, за шлайфане.
шлака само ед. Смес от отпадъци при претопяването на рудите, която след това се използва в строителството, за наторяване и др.; сгурия.
шланг шлангът, шланга, мн. шлангове, (два) шланга. Маркуч.
шлем шлемът, шлема, мн. шлемове, (два) шлема. 1. Истор. Старинна метална шапка за предпазване на главата от удар и др.. 2. Специална шапка на летец, космонавт, танкист и др. за предпазване на главата, но и с друго предназначение.
шлеп шлепът, шлепа, мн. шлепове, (два) шлепа. Дълга, плоска плаваща повърхност за превоз на товари,която се тегли от влекач.
шлифер мн. шлифери, (два) шлифера. Пролетно-есенна дълга дреха, която се облича над основното облекло и служи за предпазване от дъжд и вятър.// прил. шлиферен.
шлифовам шлифоваш. 1. Придавам гладкост, блясък на дърво, метал, камък, като обработвам повърхността чрез триене. 2. Прен. Правя по-бляскав, по-добър; усъвършенствам, изглаждам. // същ. шлифоване.
шлифовка само ед.1. Шлифоване. Правя качествена шлифовка.2. Прен. Изтънченост, изисканост. Такава шлифовка е необходима на всеки млад човек.
шлифовчик мн. шлифовчици. Човек, който професионално се занимава с шлифоване.
шлифовъчен шлифовъчна, шлифовъчно, мн. шлифовъчни. Който служи за шлифоване.
шлосер мн. шлосери. Железар, който изработва и поправя ръчно метални изделия. // прил. шлосерен. //прил. шлосерски.// същ. шлосерство.
шлосерка мн. шлосерки. Жена шлосер.
шлюз шлюзът, шлюза, мн. шлюзове, (два) шлюза. 1. Съоръжение за пропускане на плавателни съдове от по-високо на по-ниско равнище на водата през специални камери в врати. 2. Подвижна плоча върху стена на язовир и др., чрез която се регулира течението на водата.
шляпам шляпаш. 1. Удрям с длан или с плосък предмет върху плоска повърхност, при което създавам подобен на плясък шум. 2. Стъпвам с цяло стъпало върху воден или разкалян терен, при което създавам подобен на плясък шум.
шляпвам шляпваш, шляпна. Шляпам веднъж или поединично.
шляпна шляпнеш, шляпнах, шляпнал. --вж. шляпвам.
шляя се шляеш се, шлях се, шлял се. Пренебр. Движа се безцелно, без посока и без работа; мотая се, скитам се, разтакавам се.// същ. шляене.
шмайзер мн. шмайзери, (два) шмайзера, м. Вид пушка с автоматично пълнене и произвеждане на изстрели; автомат. // прил. шмайзеров, шмайзерова, шмайзерово, мн. шмайзерови.
шматка мн. шматки. Жарг. Човек, който се щура насам-натам, който трудно се оправя в сложни ситуации.
шматкам се шматкаш се. 1. Помайвам се, бавя се, щурам се, суетя се. 2. Шляя се, скитам се.
шмекер мн. шмекери. Разг. Пренебр. Човек, който шмекерува; хитрец, измамник, шарлатанин. // прил. шмекерски.
шмекерия мн. шмекерии. Разг. Непочтена хитрина; измама, дяволия.
шмекерка мн. шмекерки. Жена шмекер.
шмекерувам шмекеруваш. Разг. Постъпвам непочтено, като си служа с дребни хитрости; хитрувам, мамя. // същ. шмекеруване.
шмиргел мн. шмиргели, (два) шмиргела. 1. Твърд минерал, от който се правят инструменти за шлифоване. 2. Шлифоващ инструмент с точило от такъв минерал.// прил. шмиргелен. //прил. шмиргелов.
шмугам шмугаш. Разг. Мушкам, вмъквам, тикам набързо някъде. -- шмугам се. Влизам бързо някъде;вмъквам се, завирам се, хлътвам.
шмугвам шмугваш, шмугна. Шмугам веднъж или поединично.
шмугна шмугнеш, мин. св. шмугнах, мин. прич. шмугнал, св. - вж. шмугвам.
шмуля шмулиш, шмулих, шмулил. Разг. Бера бързо плодове, като откъсвам и листа, обикн.за да не ме усетят; за да не ме хванат. //същ. шмулене.
шницел мн. шницели, (два) шницела. 1. Тънък резен месо без кокал за пържене. 2. Разг. Оформена по подобен начин кайма с подправки за паниране и пържене.
шнола мн. шноли, ж. Вид голяма декоративна, обикн. пластмасова фиба за прибиране на коса и оформяне на прическа. // същ. умал. шнолка, мн. шнолки.
шнорхел мн. шнорхели, (два) шнорхела, м. Приспособление за подводно дишане във вид на тръба.
шнур шнурът, шнура, мн. шнурове, (два) шнура, м. 1. Усукана дебела връв от коприна, памук, пластмаса и др., която служи за връзване, украса и др. Шнур на завеса. 2. Изолиран електрически проводник с две жили, който служи за включване на електрически уреди към мрежата; кабел.Шнурът на печката се скъса.
шовинизъм само ед. Краен агресивен национализъм, основан върху расизма. // прил. шовинистичен, шовинистична, шовинистично, мн. шовинистични. Шовинистична политика. шовинист, мн. шовинисти, м. Привърженик на шовинизма.
шовинистка мн. шовинистки, ж. Жена шовинист.
шок шокът, шока, мн. шокове, (два) шока, м. 1. Рязко отпадане на организма, внезапна слабост, предизвикана от психическа или физическа болка. Изпадам в шок. 2. Прсн. Рязко отслабване на нещо, изпадане в недееспособност. Икономиката е в шок. 3. Прсн. Жарг. Вид удар по главата с кокалчетата на ръката. // прил. шоков, шокова, шоково, мн. шокови (в 1 и 2 знач.). Шокови цени.
шокирам шокираш, несв. и св.; кого. Правя неочаквано силно, обикн. лошо впечатление; провокирам. Тоалетът й шокира всички. - шокирам се. Изненадвам се силно, обикн. неприятно. // същ. шокиране, ср.
шоколад мн. шоколади, (два) шоколада, м. 1. Само сд. Сладкарско изделие във вид на втвърдена маса от какао, захар, мляко и др. 2. Блокче от такава маса. // същ. умал. шоколади, мн. шоколадчета, ср. (във 2 знач.).
шоколаден шоколадена, шоколадено, мн. шоколадени, прил. 1. Който има в състава си шоколад. Шоколадена вафла. 2. Който е свързан с производството на шоколад. Шоколаден завод. 3. Който по цвят наподобява шоколад; тъмнокафяв. Шоколадена кожа.
шоколадов шоколадова, шоколадово, мн. шоколадови, прил. Шоколаден.
шол шолът, шола, само ед. Обезкостено месо от бут. Телешки шол.
шоп шопът, шопа, мн. шопи, м. Българин, който произхожда от Западна България, в района около София, Перник, Самоков.
шопар мн. шопари, (два) шопара, м. 1. Угоена мъжка свиня. 2. Прсн. Разг. Грубо. Много дебел човек.
шопкиня мн. шопкини, ж. Жена шоп.
шопски шопска, шопско, мн. шопски, прил. Който се отнася до шоп и шопкиня. Шопска носия • Шопска салата. Салата от пресни домати, краставици и лук, отгоре с настъргано сирене.
шорти само мн. Къси спортни гащета.
шосе мн. шосета, ср. Широк, настлан с чакъл, пясък и обикн. покрит с асфалт път. // прил. шосеен, шосейна, шосейно, мн. шосейни.Шосейни връзки
шоу само ед. 1. Забавно-музикално представление, спектакъл. 2. Забавна, атрактивна ситуация или действие.
шоу- Първа съставна част на сложни думи със значение което се отнася към шоу, напр. шоубизнес, шоупрограма, шоуспектакъл и др.
шоумен мн. шоумени, м. Организатор на шоу или редовен участник в шоу.
шофирам шофираш, несв. и св. Карам автомобил; шофьор съм.
шофьор мн. шофьори, м. Човек, който кара автомобил (като любител или професионалист . // прил. шофьорски.
шофьорка мн. шофьорки, ж. Жена шофьор.
шпага мн. шпаги, ж. Вид тънка еластична сабя с остър връх.
шпагат мн. шпагати, (два) шпагата, м. Спец. Вид гимнастическа фигура с разтворени в права линия крака.
шпайкове шпайк, шпайкът, шпайка, м. Вид спортни обувки с бутони на подметките.
шпакла мн. шпакли, ж. Плоска триъгълна или продълговата лопатка за почистване или изглаждане на стени и др.
шпакловам шпакловаш, несв.; какво. Изглаждам повърхност с шпакла. // същ. шпакловане. // същ. шпакловка,
шпалир само ед. Специален строй от двете страни на път, по който минава почетно шествие и др.
шпек шпекът, шпека, мн. шпекове, (два) шпека. Вид сух салам с повече сланина. // прил. шпеков.
шперплат само ед. Вид дървена плоскост мебели, състояща се от няколко слепени листа груб фурнир.// прил. шперплатен. // прил. шперплатов.
шперц шперцът, шперца, мн. шперцове,(два) шперца, м. Специална желязна пръчица, като кука в единия край, която служи за отваряне и отключване на врати без ключ.
шпионаж само ед. Престъпната дейност,която се изразява в разузнаване и събиране и стопански, военни и др. сведения, които са държавна тайна, за да бъдат предадени на друга държава.
шпионин мн. шпиони. 1. Човек, който се занимава с шпионаж, който шпионира. Вражески шпионин. 2. Разг. Доносчик, предател, изменник. // прил. шпионски. // същ. шпионство, ср.
шпионка мн. шпионки, ж. 1. Жена шпионин. 2. Прен. Малък кръгъл отвор на входна врата със специално стъкълце, през което може да се вижда от вътре навън.
шпионствам шпионстваш, несв. Шпионирам. // същ. шпионстване, ср.
шпионствувам шпионствуваш. Шпионствам.
шпиц Заострен отпред; островръх. Шпиц обувки.
шпора мн. шпори. Метална лентичка с прикрепено към нея острие или топче, която се поставя върху ботушите на ездач и служи за пришпорване на кон.
шприц шприцът, шприца, мн. шприцове, (два) шприца, м. 1. Специален съд с прикрепени към вето различни по форма на отвора наконечници за изстискване на тесто, крем и др. в различни фигурки. 2. Приспособление за напръскваме на боя, лак и др. под.; пръскалка.
шприцовам шприцоваш, несв. и св.; какво. Прекарвам през шприц, обработвам с шприц. Шприцовам сладки. // същ. шприцоване, ср.
шрапнел мн. шрапнели, (два) шрапнела, м. Артилерийски снаряд с оловни топчета за пора-зязане на живи цели, както и всяко от топчетата. // прил. шрапнелен.
шрифт шрифтът, шрифта, мн. шрифтове, (два) шрифта, м. Начин на изобразяване, на изписване на печатни букви.
шрот шротът, шрота, мн. шротове, (два) шрота. Отпадъчен продукт от слънчогледово семе при отцеждането на маслото, който служи за фураж.
шуба мн. шуби, ж. Дебела горна зимна дреха, обикн. подплатена с кожа.
шублер мн. шублери, (два) шублера, м. Разграфен инструмент за измерване на външни и вътрешни размери на машинни части.
шубрак мн. шубраци, (два) шубрака, м. Гъста храстова гора; храсталак, гъсталак.
шуга само ед. Разг. Краста.
шугав шугава, шугаво, мн. шугави, прил. Разг. Болен от шуга; крастав. Шугава овца.
шуквам шукваш, несв. и шукна, св. Разг. Издавам глас, звук; продумвам. Никой не шукваше от страх.
шукна шукнеш, мин. св. шукнах, мин. прич. шукнал. св. — вж. шуквам.
шум шумът, шума, мн. шумове, (два) шума, м. 1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата сс чуваше шум. 2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения. 3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата? 4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди. • Вдигам шум. 1. Разгласявам. 2. Говоря много за себе си. • Много шум за нищо. Незаслужен интерес към нещо незначително.
шума само ед. 1. Съвкупност от листа на широколистни дървета. Зелена шума. 2. Отсечени клонки с такива листа за храна на добитък. Карам шума.
шумак мн. шумаци, (два) шумака, м. Разг. Гъста млада гора; шубрак, храсталак.
шумвам шумваш, несв. и шумна, св. Предизвиквам еднократен шум или поединични шумове.
шумен шумна, шумно, мн. шумни, прил.1. Който създава шум. Шумни ученици. Италианците са шумни хора2. Който е изпълнен или съпроводен с шум. Шумен разговор. Шумно веселие..3. Прен. Който вдига голям шум в обществото; нашумял. Шумна премиера. // нареч. шумно.
шумка мн. шумки. ж. Разг. Лист от широколистно дърво.
шумкар шумкарят, шумкаря, мн. шумкари, м. Истор. Разг. Пренебр. Партизанин. // прил. шумкарски.
шумкарка мн. шумкарки, ж. Истор. Разг. Пренебр. Жена шумкар.
шумлив шумлива, шумливо, мн. шумливи, прил. Който вдига шум; шумен. Шумлива рекичка.// нареч. шумливо.
шумна шумнеш, мин. св. шумнах, мин. прич. шумнал, св. — вж. шумвам.
шумнат шумната, шумнато, мн. шумнати, прил. Който е с избуяла шума. Шумната гора.
шумоля шумолиш, мин. св. шумолих, мин. прич. шумолил, несв. Издавам лек и променлив шум от време на време. Листата на дърветата шумолят. Нещо шумоли в килера. // същ. шумолене.
шумотевица мн. шумотевици, ж. Разг. Пренебр. Голям нестихващ шум. От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около спектакъла. // прил. шумотевичен.
шумтя шумтиш, мин. св. шумтях, мин. прич. шумтял, несв. Остар. Шумоля.
шумя шумиш, мин. св. шумях, мин. прич. шумял, несв.1. Издавам шум. Реката шумеше под краката им.2. Вдигам шум. Залата шумеше - обсъждаха предложението.3. Прен. Разгласявам, разтръбявам. Колкото повече шумят за това, толкова повече ще губят позициите си. // същ. шумене, ср.
шунка мн. шунки. Консервирано по специален начин месо от свински бут.
шупвам шупваш, несв. и шупна, св. Разг. 1. Втасвам или се развалям вследствие на ферментация. Тестото е тупнало. Супата е тупнала. 2. Прен. Разсърдвам се изведнъж, давам израз на яда си. Че като тупна, не мога да се оправя.
шупла мн. шупли, ж. Кухина, мехурче в сирене,козунак, желязо и др.
шуплест шуплеста, шуплесто, мн. шуплести. В който има много шупли.
шупна шупнеш, мин. св. шупнах, мин. прич. тупнал, св. — вж. шупвам.
шурвам шурваш, несв. и шурна, св. Започвам да шуртя; руквам, бликвам, протичам. // същ. шурване.
шурей шуреят, шурея, мн. шуреи, м. Брат на съпругата.
шурна шурнеш, мин. св. шурнах, мин. прич. шурнал, св. — вж. шурвам.
шуртя шуртиш, мин. св. шуртях, мин. прич. шуртял, несв. Тека в изобилна или силна струя; бликам, струя. // същ. шуртене, ср.
шуртя шуртиш, мин. св. шуртях, мин. прич. шуртял, несв: Тека в изобилна или силна струя; бликам, струя. // същ. шуртене, ср.
шут шутът, шута, мн. шутове. 1. Истор. Придворно лице, чиято задача е била да разсмива владетеля; смешник. 2. Прен. Пренсбр. Човек, който досажда с неуместните си шеги или с неуместното си поведение. // прил. шутовски.
шут шутът, шута, мн. шутове, (два) шута.1 .В някои спортове силен удар с крак по топка, за да се уцели вратата. 2. Разг. Удар с крак, ритник.
шушляк мн. шушляци, (два) шушляка. Горна дреха от непромокаема, обикн. шумоляща материя.
шушна шушнеш, шушнах, шушнал. 1. Разг. Говоря много тихо, шептейки; шепна , шушукам. 2. Издавам лек тих звук; шумоля.
шушони шушон, м. 1. Високи гумени гумени обувки, които се обуват върху други през зимата. 2. Вълнени къси или докъм глезените чорапи.
шушукам шушукаш. 1. Говоря тихо и тайно;шепна, шушна. 2. Говоря зад гърба на някого; одумвам.
шушулка мн. шушулки. 1. Обвивка, в която се намират зрънцата на боб, граф, бакла и др. 2. Ледена висулка.
шушумига само ед. Разг. Пренебр. Безличен, свит, дребнав, ограничен човек; мижитурка, мухльо.
шхуна мн. шхуни. Малък кораб с две или повече платна.