Дума Описание
с или със предлог. 1. За изразяване на съвместни отношения. Ще дойде с приятелката си. 2. За изразяване на инструментално отношение. Защо пишеш с молив? 3. За изразяване на начин. Всичко постига с много труд. 4. За изразяване на снабденост. Тенджера с капак. Днес съм с нови обувки. 5. За изразяване на обектно отношение. Какво стана с колегата ти, оздравя ли? 6. За изразяване на количествено отношение. С години не сме се виждали. С няколко години по-млада от мене. 7. За изразяване на едновременност. С есента започнаха дъждовете. 8. При пожелания и поздрави. С уважение. С поздрав.
с- или съ- представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието е доведено до резултат: сварявам, скривам, сътворявам. 2. Субектът или обектът на действието придобиват качеството, назовано с мотивиращото прилагателно: смекчавам, състарявам. 3. Действие, което е насочено отгоре надолу: свличам, смъквам, стоварвам. 4. Съединяване, намаляване на разстоянието: свързвам, сдобрявам, сродявам се. 5. Действие, което се извършва набързо, с голяма сила: сграбчвам, сритвам. II. Само представка съ-. В състава на съществителни имена със значение за съвместност, взаимна връзка с това, което е назовано с мотивиращото име, напр. съавтор, съгражданин, състудент, съучастие.
саблен саблена, саблено, мн. саблени, прил. Който е свързан със сабя. Саблен удар.
сабо само ед. Летни обувки, най-често чехли, с дебела равна подметка от дърво или изкуствен материал.
саботаж мн. саботажи, (два) саботажа, м. Умишлено вредителство (изразено в повреждане на машини, небрежна работа и др.) с цел да се разстрои дейността на предприятие, учреждение и др. Извършвам саботаж. Замислям саботаж. // прил. саботажен, саботажна, саботажно, мн. саботажни.
саботирам саботираш, несв. и св.; какво. Върша саботаж. Саботирам работата на завода. // същ. саботиране, ср.
саботьор мн. саботьори, м. Лице, което се занимава със саботаж. // прил. саботьорски, саботьорска, саботьорско, мн. саботьорски.
сабя мн. саби, ж. Вид хладно оръжие, използвано в миналото, с вид на дълъг и извит нож, прибиран и носен в калъф. Изваждам сабята. Танц със саби. • Кръстосваме/кръстосаме сабите (с някого). Разг. 1. Интересите ни се сблъскват. 2. Влизаме в остър конфликт.
саван мн. савани, (два) савана, м. Бяло платно, с което покриват или увиват мъртвец; покров. • Под саван да те видя. Разг. Да те видя мъртъв.
савана само ед. Обширно равно пространство в тропическите райони, покрито с висока трева и редки храсти. // прил. саванен, саванна, саванно, мн. саванни. Саванна растителност.
саварина мн. саварини, ж. Кръгъл малък тестен сладкиш, всеки един печен в отделна форма, напоен обилно със сироп. Формички за саварини.
сага мн. саги, ж. 1. Спец. Народно предание в скандинавските страни, в Ирландия и Исландия, разпространявано между V и IX в., с исторически или приказно-митологични герои. 2. Сказание, легенда. "Сага за Форсайтови". 3. Прен. Ирон. Измислица, преувеличение.
садизъм само ед. 1. Полово извращение, при което се получава удоволствие от физическо измъчване на партньора. 2. Прен. Ненормална страст към физическо измъчване на човек или животно. 3. Прен. Наслада от физическо или психическо измъчване на някого. Проявявам садизъм. Склонен към садизъм. // прил. садистичен, садистична, садистично, мн. садистични. Садистични методи.
садист мн, садисти, м. Лице, болно от садизъм или склонно към садизъм. // прил. садистки, садистка, садистко, мн. садистки.
садистка мн. садистки, ж. Жена садист.
садя садиш, мин. св. садих, мин. прич. садил, несв.; какво. 1. Заравям в земята корен на растение, за да се развива. Садя домати. Садя овощни дръвчета. 2. Слагам яйца под домашна птица, за да се излюпят малки; насаждам. Садя кокошка. Вече никой не сади кокошки, всички си купуват пилета.
сажди сажда, ж. Черни прахообразни частици, отделяни при непълно изгаряне. Чистя комина от сажди. Заводските комини бълват сажди.
сажен мн. сажени, (два) сажена, м. Стара мярка за дължина, равна на около два метра.
саздърма само ед. Хранителен продукт, приготвен от малки парченца месо, изпържени в собствената си мазнина, смесени с подправки и обикн. насипани в животински стомах. Овча саздърма.
сайбиика мн. сайбиики, ж. Остар. Жена сайбия.
сайбия мн. сайбии, м. Остар. Собственик, стопанин. Кой е сайбията на тази къща?
сайвант мн. сайванти, (два) сайванта, м. Диал. Навес, пристроен към къща; сушина. Прибирам слама под сайванта.
сак сакът, сака, мн. сакове, (два) сака, м. 1. Дълга торба от мрежа за ловене на риба. 2. Голяма пътна или пазарска чанта. 3. Остар. Права рокля, без вталяване в кръста.
сакат саката, сакато, мн. сакати, прил. Който е с липсващ или увреден крайник. Сакат човек. Саката ръка. • Куцо и сакато. Разг. Пренебр. Всички до един — и кадърни, и некадърни. Куцо и сакато се е юрнало да следва.
сакатлък мн. сакатлъци, (два) сакатлъка, м. Разг. Нараняване, обикн. при злополука, при произшествие. Важното е да няма сакатлък.
сако мн. сака, ср. Къса горна дреха, обикн. част от костюм. Вълнено сако. Лятно сако. Мъжко сако. Дамско сако.
сакрален сакрална, сакрално, мн. сакрални, прил. Който е свещен. Сакрален обред.
сакраментален сакраментална, сакраментално, мн. сакраментални, прил. Свещен, свят. Сакраментални слова.
саксия мн. саксии, ж. Глинен съд, в който се отглежда стайно цвете. По терасите има саксии с цветя. // прил. саксиен, саксийна, саксийно, мн. саксийни. • Расъл в саксия. Разг. Разглезен, изнежен, незакален.
саксофон мн. саксофони, (два) саксофона, м. Меден духов музикален инструмент.
сакън част. Разг. Не бива, по никой начин, в никакъв случай; да не си посмял. Сакън да не закъснееш, ще изпуснеш влака. Сакън да не си изгубиш парите!
сал салът, сала, мн. салове, (два) сала, м. Примитивно плавателно средство, направено от свързани дървета. Преминавам реката със сал.
сал нареч. Диал. Само. Боряно, Борянке, сал ти ли си мома.
салам мн. салами, (два) салама, м. 1. Само ед. Вид колбас, приготвен от смляно месо с подправки, натъпкано в широко и право животинско черво и обработено по специална технология. Шпеков салам. Пресен салам. Пушен салам. Телешки салам. 2. Разг. Парче от този колбас. 3. Разг. Колбас.
саламандър мн. саламандри, (два) саламандъра, м. Семейство опашати земноводни с тромаво тяло, дълго около 30 см; в България — дъждовник.
саламура само ед. Солена вода, в която се държат сирене, риба или зеленчуци, за да се запазят от разваляне. Поставям сиренето в саламура. Приготвям саламура. // прил. саламурен, саламурена, саламурено, мн. саламурени. Бяло саламурено сирене.
салата мн. салати, ж. 1. Само ед. Нарязани на парчета зеленчуци, рядко — месо или плодове, подбрани по вкус в различни комбинации, с добавени подправки. Салата от домати и краставици. Салата от картофи. Рибна салата. Плодова салата. Салата от гъби. 2. Порция или вид от това ястие. 3. Градинско растение с широки зелени листа, от които се приготвя такова ястие, както и отделен корен от него. Отглеждам салата. Купувам си две салати. // същ. умал. салатка, мн. салатки, ж. // прил. салатен, салатна, салатно, мн. салатни. Салатно зеле. Салатно цвекло. • Руска салата. Салата от варени картофи, моркови, грах, месо и др., нарязани на кубчета и подправени с майонеза. • Шопска салата. Салата от домати, краставици, чушки и лук с настъргано отгоре сирене. • Правя на салата. Разг. Правя на дребни парчета, накълцвам.
салатиера мн. салатиери, ж. Съд, предназначен за сервиране на салата.
салдо само ед. Спец. Остатък, разлика между приход и разход на сметка. Салдо между дебита и кредита.
салицил само ед. Спец. В химията - бяло кристално вещество, което се съдържа в кората на върбата и се прилага в медицината, в консервната промишленост и др.; салицилова киселина. // прил. салицилов, салицилова, салицилово, мн. салицилови. Салицилов спирт.
салкъм мн. салкъми, (два) салкъма, м. Остар. Акация. // прил. салкъмен, салкъмена, салкъ-мено, мн. салкъмени. // прил. салкъмов, салкъмова, салкъмово, мн. салкъмови.
салмонела само ед. Спец. В медицината — род бактерии, предизвикващи салмонелоза у човека и животните, коремен тиф и паратиф у човека.
салмонелоза само ед. Спец. В медицината — остро чревно заболяване у човека или у животните, предизвикано от салмонела и предавано чрез месо, яйца и др.
салон мн. салони, (два) салона, м. 1. Остар. Гостна стая в жилище. 2. Разг. Коридор или стая, свързваща други стаи в сграда. 3. Голямо помещение, зала за кино, концерт, изложба, част от голям ресторант и др. Театърът има малък и голям салон. 4. Помещение за пътници в самолет, автобус и др. Пътувам в първия салон. В салона на автобуса е шумно. 5. Заведение за шев на дрехи, за фризьорство, козметика и др. Парижки модни салони. Посещавам козметичен салон.
салонен салонна, салонно, мн. салонни, прил. 1. Който се отнася до салон. 2. Прен. Ирон. Изтънчен, предвзет. Салонен кавалер. Салонни маниери. • Салонен управител. Управител на зала в ресторант, фризьорско заведение и др.
салтамарка мн. салтамарки, ж. 1. Остар. Къса горна дреха, обшита с кожа. 2. Прен. Разг. Старо, протрито палто. Ще си карам и тази зима с моята салтамарка.
салтанат мн. салтанати, (два) салтаната, м. Разг. Церемония, която придава тържественост, показност. Направиха сватбата с всичките му салтанати. • Продавам салтанати. Показвам се като богат, изтъквам се.
салто мн. салта, ср. Скок с премятане, преобръщане на тялото във въздуха, обикн. акробатически.
салтомортале мн. салтоморталета, ср. 1. Опасен акробатически скок; салто. 2. Прен. Рисковано, опасно действие. 3. Прен. Внезапна крайна промяна на възгледите. Правя салтомортале.
салфетка мн. салфетки, ж. 1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване на дрехите при ядене. Хартиена салфетка. Ленена салфетка. Бродирана салфетка. 2. Малка покривка (за индивидуално сервиране).
салца само ед. Доматено пюре.
салют мн. салюти, (два) салюта, м. Военен поздрав чрез стрелба в тържествени случаи. Оръдеен салют.
сам сама, само, мн. сами, прил. 1. Единствен, без други. Оставам сам на улицата. Стоя сам в къщи. 2. Самотен, усамотен, без естествена своя част. Не се ожени, остана сам. Родителите ми живеят сами. Музикантите останаха сами в залата. 3. Без чужда помощ, влияние или намеса. Уших си роклята сама. Сама стигнах до този извод. Сам си е виновен. 4. При лично местоимение — именно аз, не някой друг. Самата аз й дадох парите. Сам той дойде да я моли. 5. Само членувано. Подчертава смисъла на съществителното — абсолютен, истински, точен. Дойде в самия край на концерта. На самия бряг. В самото начало. Казвам ти самата истина. 6. Само членувано. Въплъщение на нещо. Тя е самата честност. Самата невинност. • Сам-самичък. Разг. Съвсем сам.
самар мн. самари, (два) самара, м. 1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. Слагам самара на магарето. 2. Прен. Всяко приспособление за по-лесно носене на тежести. Хамалски самар. 3. Прен. Дълга туристическа раница.
самарджия мн. самарджии, м. Занаятчия, който прави и/или продава самари.
самарянин мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода.
самарянка мн. самарянки, ж. 1. Остар. Доброволна медицинска помощничка при бедствие или война. 2. Жена самарянин.
самарянство само ед. Склонност или действия на самарянин.
самба само ед. Южноамерикански танц с буен ритъм.
самбист мн. самбисти, м. Спортист, който се занимава със самбо.
самбо само ед. Вид спорт, включващ разнообразни техники за самозащита без оръжие.
саменичък саменичка, саменичко, мн. саменички, прил. • Сам-саменичък. Разг. Съвсем сам.
самец мн. самци, м. Екземпляр от полово зряло мъжко животно.
самичък самичка, самичко, мн. самички, прил. Разг. Сам. • Сам-самичък. Съвсем сам.
самка мн. самки, ж. Екземпляр от полово зряло женско животно.
само нареч. 1. Единствено, изключително. Само ти можеш да свършиш тази работа. Само аз отидох навреме. 2. Малко; недостатъчно; нищо повече. Дадох й само двайсет лева за автобуса. Тези обувки са хубави, а струват само двеста лева. Искам от тебе само разбиране. 3. Разг. В съчетание със съществително — покрит, изпълнен. Подът е станал само вода. Устата му е само мед.
само съюз. 1. Ако; веднага като, щом като. Само да взема заплата, ще му купя подарък. 2. Като част. За усилване на смисъла на израза. На всичко съм съгласна, само ела. • Само че. Но, обаче. Ще дойда, само че ще закъснея. • Не само, но и. Освен това, и. • Само и само. На всяка цена. Готов е на всичко, само и само да си отмъсти.
само- Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Насоченост към самия себе си, напр. самоанализ, самобичувам се, самовнушение, самовъзпитание, самозабравям се, самозащита. 2. Извършване без чужда намеса, автоматично, напр. самозапалвам се, самовзривявам се, самоиндукция.
самоанализ само ед. Анализ на собствените постъпки и преживявания.
самобитен самобитна, самобитно, мн. самобитни, прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. Самобитна култура. Самобитно творчество. Самобитни песни. // същ. самобитност, самобитността, ж.
самобичувам се самобичуваш се, несв. 1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове. 2. Подлагам се на нравствени страдания за извършени грешки; разкайвам се, самоизмъчвам се. // същ. самобичуване, ср.
самобръсначка мн. самобръсначки, ж. Уред с ножче за самостоятелно бръснене. Електрическа самобръсначка. Ръчна самобръсначка.
самовар мн. самовари, (два) самовара, м. Метален съд за кипване на вода за чай, снабден с кранче, отдолу с приспособление за поставяне на разгорени въглища или с електрически нагревател. Поставям самовара. Включвам самовар.
самовила мн. самовили, ж. Митическо женско същество в славянските вярвания, което живее в планините, горите и при изворите.
самовластен самовластна, самовластно, мн. самовластни, прил. 1. Който има неограничена власт. 2. Който не търпи ограничения. В семейството си е самовластен господар.
самовластие само ед. Еднолична абсолютна власт. Тогава в Русия се установява самовластие.
самовнуша се самовнушиш си, мин. св. самовнуших си, мин. прич. самовнушил си, св. — вж. самовнушавам си.
самовнушавам си самовнушаваш си, несв. и самовнуша си, св.; какво. Внушавам сам на себе си. // същ. самовнушаване, ср.
самовнушение мн. самовнушения, ср. Внушение сам на себе си. Освобождавам се от самовнушения.
самоволен самоволна, самоволно, мн. самоволни, прил. 1. Който постъпва по своя воля, без да се съобразява с нареждания или правила. 2. Който не е съобразен с нареждания или правила. Самоволно напускане на работа. // нареч. самоволно. Държа се самоволно.
самовъзпитавам се самовъзпитаваш се, несв. и самовъзпитам се, св. Работя над себе си, за да формирам характера и навиците си. // същ. самовъзпитание, ср.
самовъзпитам се самовъзпиташ се, св. — вж. самовъзпитавам се.
самодеен самодейна, самодейно, мн. самодейни, прил. 1. За театър, музикален състав и др. — който не е съставен от професионалисти. Самодеен ансамбъл. Самодеен хор. 2. Пренебр. Който не е направен професионално и качествено; самоделен. Самодейна работа.
самодеец мн. самодейци, м. Член на самодеен състав. Състезание между самодейци.
самодейка мн. самодейки, ж. Жена самодеец.
самодейност самодейността, само ед., ж. 1. Дейност на самодеен състав. Художествена самодейност. 2. Прен. Пренебр. Неумела самоинициатива, излизане от рамките на правилата. Проявявам самодейност.
самоделен самоделна, самоделно, мн. самоделни, прил. Който е направен при домашни условия, с подръчни средства, от непрофесионалист. Самоделна машина.
самодива мн. самодиви, ж. Митическо женско същество, което живее в планините и горите, често враждебно настроено към хората. Явява ми се самодива. // прил. самодивски, самодивска, самодивско, мн. самодивски. Самодивско кладенче. • Като самодива. С разпуснати коси (и с бели, широки дрехи).
самодоволен самодоволна, самодоволно, мн. самодоволни, прил. 1. Който е изпълнен с доволство от себе си. 2. Който изразява доволство от себе си. Самодоволна усмивка. Самодоволно изражение.
самодържавен самодържавна, самодържавно, мн. самодържавни, прил. 1. Който се отнася до самодържавие. 2. Който е с абсолютна държавна власт.
самодържавие само ед. 1. Система на управление, основана на неограничена държавна власт. 2. Истор. В Русия преди революцията — неограничена власт на царя.
самодържец мн. самодръжци, м. Остар. Монарх с неограничена власт.
саможертва мн. саможертви, ж. Жертване на самия себе си. Правя саможертви. Излишни саможертви.
саможив саможива, саможиво, мн. саможиви, прил. Който по природа не обича да общува с хора. Жена му е много саможива, не ходи никъде.
самозабрава само ед. 1. Последна степен на увлечение, възбуждане, въодушевление; забрава, почти изгубване на съзнание. Танцувам до самозабрава. Хваля се до самозабрава. Пиян до самозабрава. 2. Превишаване на правата, на собственото значение, възможности. Стигам до самозабрава.
самозабравя се самозабравиш се, мин. св. самозабравих се, мин. прич. самозабравил се, св. — вж. самозабравям се.
самозабравям се самозабравяш се, несв. и самозабравя се, св. Изпадам в самозабрава. Самозабравям се от възторг. Самозабравям се от власт.
самозадоволя се самозадоволиш се, мин. св. самозадоволих се, мин. прич. самозадоволил се, св. — вж. самозадоволявам се.
самозадоволявам се самозадоволяваш се, несв. и самозадоволя се, св. 1. Задоволявам свои нужди с произведени от мене средства, храна. Самозадоволявам се с месо. Самозадоволяваме се с домати. 2. В медицината — удовлетворявам сам половите си нужди, без партньор.
самозалъгвам се самозалъгваш се, несв. и самозалъжа се, св. Залъгвам себе си, заблуждавам се съзнателно по отношение на неприятна истина. Самозалъгва се, че всичко в семейството - върви добре. Самозалъгвам се, че всичко ще стане по-добре.
самозалъжа се самозалъжеш се, мин. св. самозалъгах се, мин. прич. самозалъгал се, св. — вж. самозалъгвам се.
самозараждане само ед. Учение за зараждане на организмите от неорганична материя, оформено през XIX в.; автогенеза.
самозащита само ед. Защита на себе си или имота си със собствени сили и средства. Бойни техники за самозащита. Убийство при самозащита.
самозащитавам се самозащитаваш се, несв. и самозащитя се, св. Извършвам самозащита.
самозащитя се самозащитиш се, мин. св. самозащитих се, мин. прич. самозащитил се, св. — вж. самозащитавам се.
самозван самозвана, самозвано, мн. самозвани, прил. Който се провъзгласява за някакъв, без да има право или качества за това. // същ. самозванство, ср.
самозванец мн. самозванци, м. Човек, който сам се провъзгласява за някакъв, без да има право за това. Цар самозванец. Лечител самозванец.
самоиздръжка само ед. Издръжка със свои приходи. Дъщеря ми вече е на самоиздръжка. Университетът е на самоиздръжка.
самоиздържам се самоиздържаш се, несв. 1. Живея на самоиздръжка. 2. За предприятие, учреждение — съществувам със собствени приходи.
самоизтребление само ед. Взаимно изтребване.
самоизяждам се самоизяждаш се, несв. и самоизям се, св. 1. Унищожавам, измъчвам себе си психически и морално, обикн. от безсилен гняв. 2. Само мн. Изяждаме се взаимно. 3. Само мн. Измъчваме се взаимно, проваляме си взаимно кариерата и др. Самоизяждат се от завист. // същ. самоизяждане, ср.
самоизям се самоизядеш се, мин. св. самоизядох се, мин. прич. самоизял се, св. — вж. самоизяждам се.
самоинициатива мн. самоинициативи, ж. Инициатива, която създавам и подемам сам. Проявявам самоинициатива. Прекалявам със самоинициативите.
самоконтрол само ед. 1. Контрол над собствените си чувства и поведение. Самоконтрол над чувствата си. 2. Взаимен контрол в група от хора.
самоконтролирам се самоконтролираш се, несв. и св. 1. Извършвам самоконтрол над себе си. 2. Само мн. За група от хора — контролираме се взаимно при работа или дейност.
самокритика само ед. Критика на собствени грешки и недостатъци. Правя си самокритика. // прил. самокритичен, самокритична, самокритично, мн. самокритични.
самокритикувам се самокритикуваш се, несв. Правя си самокритика.
самолет мн. самолети, (два) самолета, м. По-тежък от въздуха летателен апарат с крила и двигател. Военен самолет. Транспортен самолет. Спортен самолет. Реактивен самолет. Самолетът лети. Самолетът излита. Самолетът се приземява. // прил. самолетен, самолетна, самолетно, мн. самолетни. Самолетен полет. • Като самолет. Бързо, със сила, с летене. Колата излетя от пътя като самолет.
самолетоносач мн. самолетоносачи, (два) самолетоносача, м. Голям плавателен съд, който носи на борда си самолети и има площадка за излитане и кацане на самолети.
самоличен самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис. Самолични вещи. // нареч. самолично. Явявам се самолично. Убивам самолично.
самоличност самоличността, само ед., ж. 1. Име, дата и място на раждане, професия на лице; идентичност. Установявам самоличност. 2. Прен. Само ед. Личност. В затвора изгубваш своята самоличност, имаш само номер.
самолюбив самолюбива, самолюбиво, мн. самолюбиви, прил. Който се отличава с ясно изразено самолюбие.
самолюбие само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Всеки човек има самолюбие. • Болно самолюбие. Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.
самомнителен самомнителна, самомнително, мн. самомнителни, прил. Който има преувеличено високо мнение за себе си; самонадеян, високомерен. // същ. самомнителност, самомнителността, ж.
самонаблюдавам се самонаблюдаваш се, несв. Наблюдавам собственото си психическо и/или физическо състояние; в медицината — интроспекция. // същ. самонаблюдение, ср.
самонадеян самонадеяна, самонадеяно, мн. самонадеяни, прил. 1. Който прекалено вярва в своите сили; самоуверен. 2. Който изразява прекалена самоувереност. Самонадеян поглед. // същ. самонадеяност, самонадеяността, ж.
самообвиня се самообвиниш се, мин. св. самообвиних се, мин. прич. самообвинил се, св. — вж. самообвинявам се.
самообвинявам се самообвиняваш се, несв. и самообвиня се, св. Обвинявам сам себе си. Самообвинявам се за несполуките на семейството си. // същ. самообвинение, мн. самообвинения, ср.
самооблагане само ед. Истор. В близкото минало в България — решено чрез гласуване от жителите даване на процент от доходите за местно градоустройство и благоустрояване. Давам 3% от заплатата си за самооблагане.
самообладание само ед. Способност на човек да владее чувствата си, да запазва спокойствие; хладнокръвие, сдържаност. Проявявам високо самообладание.
самообразовам се самообразоваш се, несв. Образовам се сам чрез четене, без системни занятия в училище, без преподавател. Не е следвал, но се е самообразовал по медицина. // същ. самообразоване, ср.
самообслужа се самообслужиш се, мин. св. самообслужих се, мин. прич. самообслужил се, св. — вж. самообслужвам се.
самообслужвам се самообслужваш се, несв. и самообслужа се, св. 1. Обикн. за болен — мога да задоволявам сам физиологическите си нужди; обслужвам се. 2. Обслужвам се сам като клиент, купувач. // същ. самообслужване, ср. На самообслужване. Магазинът е на самообслужване. Заведението е на самообслужване.
самооплождане само ед. Спец. В зоологията — оплождане на яйцата със сперматозоиди от същия индивид (при едноклетъчните); автогамия.
самоопрашване само ед. Спец. В ботаниката — опрашване с прашец от същото растение; автогамия.
самоопределя се самоопределиш се, мин. св. самоопределих се, мин. прич. самоопределил се, св. — вж. самоопределям се.
самоопределям се самоопределяш се, несв. и самоопределя се, св. Определям се сам по отношение на националност, религия, обществено положение и др. Населението в този район се самоопределя като българско. // същ. самоопределяне, ср.
самоотбрана само ед. Отбрана на самия себе си със собствени сили и средства при нападение; самозащита. Преминавам към самоотбрана.
самоотбранявам се самоотбраняваш се, несв. Прибягвам до самоотбрана, отбрана.
самоотвержен самоотвержена, самоотвержено, мн. самоотвержени, прил. 1. Който жертва своите интереси за общото благо. 2. Който е в резултат от жертване на своите интереси за общото благо. Самоотвержен труд. Самоотвержена служба. // същ. самоотверженост, самоотвержеността, ж.
самоотлъча се самоотлъчиш се, мин. св. самоотлъчих се, мин. прич. самоотлъчил се, св. — вж. самоотлъчвам се.
самоотлъчвам се самоотлъчваш се, несв. и самоотлъча се, св. Напускам без разрешение работа, служба, пост, казарма. // същ. самоотлъчване, ср.
самоотлъчка мн. самоотлъчки, ж. Самоотлъчване.
самопожертвам се самопожертваш се, несв. Жертвам себе си за другите, правя жертви.
самопожертвование мн. самопожертвования, ср. Саможертва.
самопожертвувам се самопожертвуваш се, несв. Самопожертвам се.
самопожертвувание мн. самопожертвувания, ср. Самопожертвование.
самопризнание мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания.
самопроизволен самопроизволна, самопроиз-волно, мн. самопроизволни, прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпускане на урина.
саморазправя се саморазправиш се, мин. св. саморазправих се, мин. прич. саморазправил се, св. - вж. саморазправям се.
саморазправям се саморазправяш се, несв. и саморазправя се, св. Лично се разправям заради обида, побой и престъпление, без съдействието на властта. Саморазправям се с крадеца. // същ. саморазправа, ж. Прибягвам до саморазправа.
саморазпускам се саморазпускаш се, несв. и саморазпусна се, св. 1. За организация, институция — разпускам се по собствено решение. Народното събрание се саморазпуска. 2. За работници, ученици и др. — разотиваме се по собствено решение. Учителят не дойде и класът се саморазпусна. // същ. саморазпускане, ср.
саморазпусна се саморазпуснеш се, мин. св. саморазпусках се, мин. прич. саморазпуснал се, св. — вж. саморазпускам се.
самораслек мн. самораслеци, (два) самораслека, м. Саморасляк.
саморасляк мн. саморасляци, (два) саморасляка, м. Културно растение, израсло само от попаднало семе, без някой да го сади или сее в почвата. Тук има домати саморасляци.
саморасъл саморасла, саморасло, мн. саморасли, прил. 1. Който се отнася до саморасляк. Саморасли цветя. Саморасли картофи. 2. Прен. За талант, изкуство, творчество и др. — който се развива сам, без специални условия и приемственост; самобитен.
самороден самородна, самородно, мн. самородни, прил. 1. Който е устойчив и се среща в химически чист вид в природни условия. Самородно злато. Самороден азот. 2. Прен. За талант, майсторство, изкуство — който е даден от природата, без да бъде специално обучен. // същ. самородност, самородността, ж.
саморъчен саморъчна, саморъчно, мн. саморъчни, прил. 1. Който е написан със собствената ръка; личен, собственоръчен. Саморъчен подпис. Саморъчно писмо. 2. Който е направен лично, със собствени ръце; собственоръчен. // нареч. саморъчно.
самосвал мн. самосвали, (два) самосвала, м. Камион с метална каросерия и с механизъм за саморазтоварване. Пръстта се пренася със самосвали.
самоснимачка само ед. Приспособление към фотоапарат за самостоятелно снимане, без участието на човек. Апаратът е на самоснимачка.
самостоен самостойна, самостойно, мн. самостойни, прил. Отделен, независим, функциониращ самостоятелно. Самостойни организми. Самостойно делене на клетките.
самостоятелен самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил. 1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава. Самостоятелно семейство. 2. Който е отделен, изолиран от другите, без връзки или общи функции. Самостоятелно жилище. Самостоятелна стая. Самостоятелно предприятие. 3. Който се извършва без участие на други. Самостоятелна изложба. Самостоятелен концерт. 4. Който може сам да взема решение, да се справя сам. Децата й са самостоятелни от малки. // същ. самостоятелност, самостоятелността, ж. Проявявам самостоятелност. Нямам самостоятелност. // нареч. самостоятелно. Живея самостоятелно.
самосъзнание само ед. Осъзнаване на собствената личност, на качествата и ролята и по отношение на обективния свят; съзнание.
самосъхранение само ед. Защита и запазване на собственото здраве, живот, личност, талант и др. Механизми за самосъхранение. Самосъхранение на културата в трудни времена. • Инстинкт за самосъхранение. Инстинкт у всяко живо същество за съхраняване на живота му.
самосъхраня се самосъхраниш се, мин. св. самосъхраних се, мин. прич. самосъхранил се, св. — вж. самосъхранявам се.
самосъхранявам се самосъхраняваш се, несв. и самосъхраня се, св. Защитавам, опазвам живота, здравето, работата, личността си в трудни или заплашващи ги условия.
самота само ед. 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи същества; пустош. Улиците тънат в самота. В голямата къща цари самота.
самотек само ед. • На самотек. Без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано. Работата е оставена на самотек. Всичко върви на самотек.
самотен самотна, самотно, мн. самотни, прил. 1. Който живее в самота. Самотна старица. 2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна къща. Самотна лодка. Самотно дърво. 3. Който се чувства сам, без естественото си обкръжение. Живеят самотни, децата им са в града. Чувства се самотна в новия си клас. Той е самотен, живее с родителите си. // същ. самотност, самотността, ж.
самотия само ед. Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. Прекара две години в самотия. В това място цари истинска самотия.
самотник мн. самотници, м. 1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник. 2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение. 3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.
самотница мн. самотници, ж. Жена самотник.
самоубивам се самоубиваш се, несв. и самоубия се, св. 1. Сам слагам край на живота си. Самоубил се заради нещастна любов. 2. Прен. Чрез поведение или начин на живот унищожавам, разсипвам здравето си, кариерата си, положението си. Самоубивам се с пушене. // същ. самоубийство, мн. самоубийства, ср. Всеки ден стават самоубийства. Политическо самоубийство.
самоубиец мн. самоубийци, м. 1. Този, който е посегнал на живота си или се е самоубил. В болницата имало отделение за връщане към живота на самоубийци. Самоубийците се погребват на отделно място. Животни самоубийци. 2. Прен. Лице, което чрез поведение или начин на живот унищожава здравето, кариерата, положението си.
самоубийца мн. самоубийци, ж. Жена самоубиец.
самоубия се самоубиеш се, мин. св. самоубих се, мин. прич. самоубил се, св. — вж. самоубивам се.
самоуважение само ед. Чувство на уважение към себе си. Изпитвам самоуважение.
самоуверен самоуверена, самоуверено, мн. самоуверени, прил. 1. Който е уверен в силите и възможностите си. 2. Който е прекалено уверен в себе си; самонадеян, самомнителен. 3. Който е изпълнен или изразява увереност, решителност, самомнителност, наглост. Самоуверен поглед. Самоуверена походка. // същ. самоувереност, самоувереността, ж. Проявявам самоувереност. // нареч. самоуверено. Говоря самоуверено. Държа се самоуверено.
самоук самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук художник. Самоук занаятчия. Самоука шивачка.
самоунищожа се самоунищожиш се, мин. св. самоунищожих се, мин. прич. самоунищожил се, св. — вж. самоунищожавам се.
самоунищожавам се самоунищожаваш се, несв. и самоунищожа се, св. 1. Унищожавам сам себе си. 2. Само мн. Унищожаваме се взаимно. Самоунищожаваме се от завист и вражди. Във всяка война хората се самоунищожават. // същ. самоунищожаване, ср. // същ. самоунищожение, ср.
самоуправление само ед. Право на вътрешно управление със свои сили и по свой правилник на организация, учреждение, държава; автономия. Университетът има самоуправление.
самоуправлявам се самоуправляваш се, несв. Имам самоуправление, автономия.
самоуправство само ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство.
самоусъвършенствам се самоусъвършенстваш се, несв. Полагам грижи за собственото си развитие в дадена област; усъвършенствам се. // същ. самоусъвършенстване, ср.
самоусъвършенствуваш се самоусъвършенствуваш се, несв. Самоусъвършенствам се.
самоучител самоучителят, самоучителя, мн. самоучители, (два) самоучителя, м. Учебник, предназначен за самостоятелни занимания, без учител. Самоучител по английски език.
самохвалка мн. самохвалки, ж. Жена самохвалко.
самохвалко мн. самохвалковци, м. Човек, който обича да хвали себе си. Голям самохвалко.
самохвалство само ед. Изтъкване на собствените достойнства.
самоходен самоходна, самоходно, мн. самоходни, прил. За машина — който се движи със собствен двигател. Самоходна артилерия. Самоходно оръдие.
самоцел самоцелта, само ед., ж. Цел, която е сама за себе си, не служи като средство за постигане на други цели. Обучението по математика не може да бъде самоцел. // прил. самоцелен, самоцелна, самоцелно, мн. самоцелни.
самочувствие само ед. 1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Лошо самочувствие. Добро самочувствие. 2. Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности. Човек с високо самочувствие. Повдигам самочувствието му.
самум само ед. Сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри.
самун мн. самуни, (два) самуна, м. Остар. Отделна бройка хляб. Купих два самуна хляб. Половин самун хляб. • Като самун. Разг. За подутина по тялото. Кракът му се е подул като самун.
самур мн. самури, (два) самура, м. Животно с ценна кожа от рода на златката, както и кожата му. // прил. самурен, самурена, самурено, мн. самурени. Самурено палто. Самурен калпак.
самурай самураят, самурая, мн. самураи, м. Истор. Член на феодалното съсловие на древните дворяни в Япония. // прил. самурайски, самурайска, самурайско, мн. самурайски.
сан санът, сана, мн. санове, (два) сана, м. 1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика. 2. Звание, пост, степен, чин. Нося висок сан. Имам най-ниския сан. Удостоявам със сан "доктор хонорис кауза".
санаториум мн. санаториуми, (два) санаториума, м. Стационарно заведение за продължително лечение и почивка до пълно възстановване, обикн. намиращо се в извъннаселено място за използване на природни фактори. Санаториум за гръдоболни в планината. // прил. санаторен, санаторна, санаторно, мн. санаторни. // прил. санаториален, санаториална, санаториално, мн. санаториални.
сангвиник мн. сангвиници, м. Човек със сангвиничен темперамент.
сангвиничен сангвинична, сангвинично, мн. сангвинични, прил. Който се отнася до един от четирите типа темперамент у човека, характеризиращ се с общителност, веселост, услужливост, енергичност. Сангвиничен тип. Сангвиничен характер.
сангвиничка мн. сангвинички, ж. Жена сангвиник.
сандали сандал, м. Вид леки летни обувки с кожени каишки или с нарези.
сандалов сандалова, сандалово, мн. сандалови, прил. • Сандалово/санталово дърво. Вечнозелено тропическо дърво с ароматна дървесина, съдържаща етерично масло, употребявано в парфюмерията, за сувенири и за производство на червена боя. • Сандалови пръчици. Пръчици от сандалово дърво, които при горене изпускат ароматен дим и се употребяват с култови цели в будистката религия.
сандвич мн. сандвичи, (два) сандвича, м. 1. Вид закуска, състояща се от една или от две една върху друга филии хляб, намазани с масло, с пълнеж от салам, сирене и др. 2. Прен. Жива реклама - човек, носещ два рекламни плаката - на гърдите и на гърба си. • Сандвичеви острови. Друго име на Хавайските острови.
санджак мн. санджаци, (два) санджака, м. Истор. Военно-административна териториална единица в Османската империя, съставна част на вилает.
сандък мн. сандъци, (два) сандъка, м. 1. Четвъртит съд от дъски или от метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и др. От кораба разтоварваха големи сандъци със стоки. Изпратиха му багаж в дървен сандък. 2. Разг. Ковчег за погребване на мъртвец. Положиха го в сандъка. 3. Дъсчена каросерия на каруца. Дъските на сандъка хлопат, трябва да се ремонтира.
сандъче мн. сандъчета, ср. 1. Малък сандък. Сандъче с гвоздеи. 2. Дълго тясно чекмедже за подреждане на картони или фишове от хартия.
санирам санираш, несв. и св.; какво/ кого. Правя да оздравее, да се излекува. // същ. саниране, ср. • Саниране. Спец. В банковото дело — мероприятия за предотвратяване фалита на фирма чрез предоставяне на кредити.
санитар санитарят, санитаря, мн. санитари, м. Здравен работник без специално образование, който се грижи за чистотата в болнично заведение и обслужва болни в болница или ранени на фронта.
санитарен санитарна, санитарно, мн. санитарни, прил. 1. Който се отнася до здравеопазването и обществената чистота. Санитарен контрол. Санитарен лекар. 2. Който се използва за медицински лечебни цели. Санитарна кола. 3. В армията — който се отнася към медицинското обслужване. Санитарна част. Санитарен инструктор. • Санитарен възел (в сграда). Са-нитарно-технически съоръжения за задоволяване на здравно-хигиенните изисквания — баня, тоалетна, водопровод, канализация. • Санитарен надзор. Дейност за осигуряване на хигиенни условия в бита и в труда. • Санитарна обработка. Унищожаване на болестни микроби и паразити по тялото, дрехите, в помещенията.
санитария само ед. Мерки за поддържане на обществената чистота и общественото здраве.
санитарка мн. санитарки, ж. Жена санитар.
санким част. Разг. 1. В края на краищата; и така. Санким всичко стана на нейната. 2. Нима, какво от това, чунким, да не би да. Санким не съм ли заслужила тези похвали!
санкционирам санкционираш, несв. и св.; кого/ какво. 1. За по-висша инстанция — давам санкция, утвърждавам, одобрявам решение, наредба. 2. Наказвам за нарушаване на правила, закони.
санкция мн. санкции, ж. 1. Спец. В правото — част от правната норма, включваща правните последици при нарушаването и. 2. Мерки против нарушителя на закон, договор, съглашение. Строги санкции. Налагам санкции. Икономически санкции на държава. 3. Потвърждаване на решение от по-висша инстанция.
сановник мн. сановници, м. 1. Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. Сановниците на краля. 2. Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.
санскрит само ед. Мъртъв език, обработена форма на староиндийския език, на който е написана древната и средновековната художествена, философска и религиозна индийска литература; староиндийски език. // прил. санскритски, санскритска, санскритско, мн. санскритски.
сантал само ед. Сандалово/санталово дърво.
сантасе само ед. Вид игра на карти за двама. Играя (на) сантасе.
сантиграм мн. сантиграмове, (два) сантиграма, м. Една стотна част от грама.
сантим мн. сантими, (два) сантима, м. 1. Остар. Дребна монета, стотинка. 2. Разг. Сантиметър. • До сантим. До стотинка, до край. Ще ти изплатя всичко до сантим.
сантиментален сантиментална, сантиментално, мн. сантиментални, прил. 1. Който е твърде чувствителен, склонен към чувства и нежности. Сантиментално момиче. 2. Който е пропит с нежни чувства, вълнения. Сантиментална вечер. Сантиментален разговор. // същ. сантименталност, сантименталността, ж.
сантиментализъм само ед. 1. Спец. В литературата — направление, зародено през XVIII в. в Англия и Франция, което утвърждава чувствата над разума и идеализира човека. 2. Сантименталност.
сантименталнича сантименталничиш, мин. св. сантименталничих, мин. прич. сантименталничил, несв. Проявявам прекалена сантименталност, неуместна разнеженост. // същ. сантименталничене, ср.
сантименти сантимент, м. Разг. Ирон. Излишни чувства, емоции. В тези сделки не може да има сантименти. Без сантименти!
сантиметър мн. сантиметри, (два) сантиметра, м. Мярка за дължина, равна на една стотна част от метъра. Шкафът е висок 80 сантиметра.
сап сапът, сапа, мн. сапове, (два) сапа, м. Разг. Дръжка на лопата, мотика, чук, нож и др. Чукът има гладък дървен сап. // същ. умал. сапче, мн. сапчета, ср.
сап само ед. Тежка заразна болест при конете и другите еднокопитни животни, от която може да боледува и човекът. Болен от сап.
сапикасам сапикасаш, св. — вж. сапикасвам.
сапикасвам сапикасваш, несв. и сапикасам, св.; кого/ какво. Разг. Съглеждам, съзирам. Не я сапикасах отдалече. — сапикасвам се/сапикасам се. Разг. Опомням се, засрамвам се, съобразявам се с условията.
сапрофити сапрофит, м. Растителни организми, които живеят върху мъртви органични остатъци и се хранят от тях, като допринасят за кръговрата на веществата.
сапун мн. сапуни, (два) сапуна, м. 1. Само ед. Вещество, получено от мазнина, пресечена с химическа основа, което се разтваря във вода и абсорбира нечистотиите при пране и миене. 2. Оформено в твърд калъп такова вещество. 3. Спец. Само мн. В химията — метални соли на висши мастни киселини.
сапунен сапунена, сапунено, мн. сапунени, прил. Който се отнася до сапун. Сапунена пяна. • Сапунен мехур. 1. Мехур с въздух от сапунена пяна. 2. Нещо нетрайно, мимолетно. • Сапунена опера. Телевизионен сериал за живота и съдбата на много герои, който може да бъде безкраен, без сюжетно ядро.
сапуниера мн. сапуниери, ж. Кутийка, предназначена за поставяне на сапун по време на използването му. // същ. умал. сапуниерка, мн. сапуниерки, ж. Пластмасова сапуниерка.
сапунисам сапунисаш, св. — вж. сапунисвам.
сапунисвам сапунисваш, несв. и сапунисам, св.; какво/кого. Натърквам нещо мокро със сапун до получаване на пяна. Сапунисвам си ръцете. Сапунисвам прането. — сапунисвам се/сапуписам се. Натърквам себе си със сапун или със сапунена пяна. Сапунисва се обилно и се бръсне. // същ. сапунисване, ср. • Сапунисвам/ сапунисам главата (на някого). Разг. Мъмря остро, ругая.
сапфир мн. сапфири, (два) сапфира, м. Скъпоценен прозрачен камък с тъмно- или светло-син цвят, разновидност на корунда, както и обработен екземпляр от него за бижута. // прил. сапфирен, сапфирена, сапфирено, мн. сапфирени.
сапьор мн. сапьори, м. Военнослужещ от инженерни части, който се занимава с разминиране на местности и др. специални дейности. // прил. сапьорски, сапьорска, сапьорско, мн. сапьорски. Сапьорска подготовка.
сарай сараят, сарая, мн. сараи, (два) сарая, м. Истор. У мюсюлманските народи - дворец на владетел или на висш служител. • Като сарай. Голяма и богата къща.
сараф мн. сарафи, м. Човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели. // прил. сарафски, сарафска, сарафско, мн. сарафски. Сарафско бюро.
сарафин мн. сарафи, м. Сараф.
сарахош мн. сарахоши, м. Разг. Пияница; лъжец; несериозен, нечист човек.
сарач мн. сарачи, м. Занаятчия, който изработва седла за кон или магаре, хамути, юзди и др. изделия от дебела обработена кожа. // прил. сарашки, сарашка, сарашко, мн. сарашки. Сарашка работилница.
сардела мн. сардели, ж. 1. Род селдова риба. 2. Кутия с консервирана дребна риба. • Като сардели. Разг. Наредени, натъпкани плътно човек до човек. В автобуса бяхме като сардели.
сардина само ед. Вид селдова морска риба с дължина до 26 см, обикн. употребявана в консервиран вид.
сардоникс мн. сардоникси, (два) сардоникса, м. Минерал, разновидност на ахата, с правилно редуване на тъмни, червено-кафяви и бели слоеве, както и обработен екземпляр от него в бижута.
сардонически сардоническа, сардоническо, мн. сардонически, прил. Който е злобен, насмешлив, саркастичен.
сари мн. сарита, ср. Женска дреха в Индия, представляваща парче плат, завито по специален начин по тялото. Пъстро сари.
сарказъм мн. сарказми, (два) сарказъма, м. 1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм. 2. Злобна язвителна бележка. Вмятам в разговора сарказми. // прил. саркастичен, саркастична, саркастично, мн. саркастични. Саркастична усмивка.
саркома само ед. Спец. В медицината — злокачествен тумор, образуван от съединителна тъкан.
саркофаг мн. саркофази, (два) саркофага, м. 1. Античен гроб от каменен блок. 2. Надгробен паметник с вид на ковчег. 3. Прен. Погребален ковчег. Саркофагът е качен на катафалката.
сарма мн. сарми, ж. Ястие от смляно месо и ориз с подправки, увито в зелеви или лозови листа и сварено. • Дроб-сарма. Ястие от нарязани агнешки дреболии с ориз, печено във фурна.
сарфалади сарфалада, ж. Вид колбас — наденица от парчета по десетина сантиметра едното.
сатана само ед. 1. За християни и евреи — злото начало, злият дух, олицетворение на злото. 2. Прен. Зъл човек. Тя е истински сатана. // прил. сатанински, сатанинска, сатанинско, мн. сатанински. Сатанински смях. Сатанински глас.
сатанаил само ед. Име на сатаната. // прил. сатанаилов, сатанаилова, сатанаилово, мн. сатанаилови. Сатанаилови дела.
сателит мн. сателити, (два) сателита, м. 1. Спътник на небесно тяло. 2. Прен. Държава, чиято политика зависи от по-силна държава. // прил. сателитен, сателитна, сателитно, мн. сателитни. Сателитни телевизионни програми. • Сателитна антена. Телевизионна антена за улавяне на вълни от спътник.
сатен само ед. Гладка и лъскава памучна или копринена тъкан. // прил. сатенен, сатенена, сатенено, мн. сатенени. Сатенена рокля.
сатир мн. сатири, м. 1. В гръцката митология — същество с опашка, рога и кози крака, спътник на бог Дионис и олицетворение на похотливост. 2. Прен. Похотлив човек. Държи се като сатир. Гледа я като сатир.
сатира мн. сатири, ж. 1. Разобличаваща ирония. 2. Спец. Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното. // прил. сатиричен, сатирична, сатирично, мн. сатирични. Сатиричен тон. // прил. сатирически, сатирическа, сатирическо, мн. сатирически. Сатирически средства.
сатирик мн. сатирици, м. Автор на сатири. Ярък сатирик в българската литература.
сатрап мн. сатрапи, м. 1. Истор. Управител на област в древна Персия и др. 2. Прен. Деспотичен, самовластен управител или господар (в семейството). // прил. сатрапски, сатрапска, сатрапско, мн. сатрапски. Сатрапски методи на управление.
сатър мн. сатъри, (два) сатъра, м. Вид широка брадва с къса дръжка за кълцане на месо.
сауна мн. сауни, ж. Специално оборудвано помещение за престояване при сух и горещ въздух (до 140" С), редувано с въздействие на студена вода; финландска баня. В комплекса има сауна. Стоя в сауната. За отслабване се препоръчва сауна. • Като в сауна. Където е непоносимо горещо.
сафари мн. сафарита, ср. 1. Ловна експедиция за диви животни в резервати в Източна Азия или в Централна Африка. Ходя на сафари. Организирам сафари. 2. Прен. Къса спортна дреха от памучен плат с колан.
сафрид само ед. Вид морска риба (с дължина около 50 см) с важно стопанско значение.
сахат мн. сахати, (два) сахата, м. Остар. 1. Час. Два сахата време. 2. Часовник.
сач сачът, сача, мн. сачове, (два) сача, м. Кръгла глинена плоча (с по-висок ръб по края) за печене на катми, палачинки.
сачак мн. сачаци, (два) сачака, м. Разг. Издадена стряха на къща. Скрий се от дъжда под сачака.
сачма мн. сачми, ж. 1. Оловно топче за стрелба с пушка. 2. Спец. В техниката - метално топче за лагер. 3. Всяко малко оловно топче с различно предназначение. // прил. сачмен, сачмена, сачмено, мн. сачмени.
сащисам сащисаш, несв. — вж. сащисвам.
сащисвам сащисваш, несв. и сащисам, св.; кого. Разг. Слисвам, обърквам, смайвам; сепвам, силно изненадвам. Сащиса я с богатството си. — сащисвам се/сащисам се. Слисвам се, смайвам се; сепвам се, силно се изненадвам. Детето се сащиса при вида на такава публика и не каза нищо. // същ. сащисване, ср.
сбабвам се сбабваш се, несв. и сбабя се, св. 1. Набръчквам се, заприличвам на баба. Съвсем се е сбабила. 2. За растение, листа или плодове — набръчквам се, смалявам се, изсъхвам.
сбабя се сбабиш се, мин. св. сбабих се, мин. прич. сбабил се, св. — вж. сбабвам се.
сбарам сбараш, св. — вж. сбарвам.
сбарвам сбарваш, несв. и сбарам, св. Разг. 1. Какво. Хващам, улавям, спипвам нещо трудно уловимо, подвижно или далечно. Сбарах една бутилка шампанско в навалицата. 2. Кого. Улавям, залавям изненадващо. Сбараха крадеца на местопрестъплението. 3. Прен. Жарг. Какво/кого. Успявам да се вредя, да получа нещо, без да го заслужавам. Сбарах една командировка в чужбина. Сбарах хубавата заплата. Сбарах една тлъста печалба. Сбара едно богато момче за съпруг.
сбера сбереш, мин. св. сбрах, мин. прич. сбрал, св. — вж. сбирам.
сбивам сбиваш, несв. и сбия, св.; какво. Правя нещо да заеме по-малко място, да се сгъсти, да се съкрати по време, да се уплътни. Сбивам багажа в куфара. Сбивам занятията в един месец. Като пише, сбива много буквите. Сбивам изложението в десет страници. —сбивам се/сбия се. 1. Обикн мн. Събираме се, струпваме се в по-малко пространство. Децата се сбиха в края на коридора. 2. Ставам по-гъст, по-плътен, по-твърд. Снегът по тротоара се е сбил. // прил. сбит, сбита, сбито, мн. сбити. В сбит вид. • Сбит преразказ. Накратко излагане на съдържанието на разказ.
сбивам сбиваш, несв. и сбия, св.; кого. Разг. Правя някой да се сбие с друг. — сбивам се/сбия се. С кого. 1. Влизам в бой. Децата се скараха и се сбиха. 2. Прен. Разг. Влизам във война.
сбирам сбираш, несв. и сбера, св. Разг. Събирам.
сбирка мн. сбирки, ж. 1. Събрани, обикн. еднородни предмети; колекция. Сбирка от картини. Сбирка от монети. 2. Остар. Събрани по някакъв белег в книга литературни творби. Сбирка от разкази. 3. Събиране на колектив. Сбирка на хор.
сбирщина само ед. 1. Разг. Пренебр. Хора, събрани без подбор; пасмина, тълпа. В Народното събрание се е събрала една сбирщина, която мисли само за себе си. 2. Най-различни или разнородни предмети, събрани заедно. Килерът е пълен със сбирщина от стари вещи.
сбия сбиеш, мин. св. сбих, мин. прич. сбил, св. — вж. сбивам.
сближа сближиш, мин. св. сближих, мин. прич. сближил, св. — вж. сближавам.
сближавам сближаваш, несв. и сближа, св. 1. Какво. Приближавам едно към друго. Сближих двете легла като спалня. 2. Кого. Правя да станат близки; свързвам, сприятелявам. Общите интереси ги сближиха. Една нейна братовчедка ги сближи. — сближавам се/сближа се. Ставам близък с някого. Сближих се с интересни хора. // същ. сближаване, ср.
сблъскам се сблъскаш се, св. — вж. сблъсквам се.
сблъсквам се сблъскваш се, несв. и сблъскам се, св. 1. С кого/с какво. При движение се срещаме и се удряме. В тъмния коридор се сблъсках с един съсед. Две коли се сблъскаха tta завоя. 2. Прен. С какво. Натъквам се на пречка, препятствие, трудност; влизам в конфликт. Ще се сблъскат с трудностите в живота. Сблъсках се с трудния му характер. 3. Прен. С кого. Влизам в сражение. Сблъскаха се по границата. // същ. сблъскване, ср.
сблъсък мн. сблъсъци, (два) сблъсъка, м. Сблъскване, конфликт, стълкновение, бой. Сблъсък на мнения. Военен сблъсък.
сбогом нареч. Поздрав при раздяла за дълго или завинаги. • Вземам/взема си сбогом. По-официално се сбогувам.
сбогувам се сбогуваш се, несв.; с какво/с кого. 1. Вземам си довиждане, сбогом. Сбогувах се с родината си. 2. Прен. Изгубвам нещо ценно (успех, пари, слава). Сбогувах се с мечтите си. // същ. сбогуване, ср. Дълго сбогуване. Тъжно сбогуване.
сбор сборът, сбора, мн. сборове, (два) сбора, м. 1. Разг. Събор. На Димитровден в селото има сбор. 2. При военните — събиране на войници за строяване. Утринен сбор. 3. Спец. В математиката — величина, получена при събиране. Сборът на две числа.
сборвам се сборваш се, несв. и сборя се, св. Започвам да се боря. Малките котета се сбориха.
сборен сборна, сборно, мн. сборни, прил. 1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час. 2. Който е съставен от обединени в група или колектив членове от други групи. Сборен отбор. Сборна група в детска градина.
сборище мн. сборища, ср. 1. Място, където се събират хора с общи интереси, дела и др., често тайно (по-рядко животни). Хайдушко сборище. Сборище на художници. 2. Много хора, събрани с определена цел. На площада има цяло сборище от протестиращи жени. 3. Събиране на хора, прикриващи користни цели с високи идеали. Коктейлът беше сборище на корумпирани личности.
сборник мн. сборници, (два) сборника, м. Книга, съставена от отделни художествени или научни съчинения, задачи, закони и др. Научен сборник. Сборник с разкази.
сборя се сбориш се, мин. св. сборих се, мин. прич. сборил се, св. — вж. сборвам се.
сбруя само ед. Комплект от принадлежности за впрягане или яздене. Конска сбруя.
сбръчвам сбръчваш, несв. Сбърчвам.
сбръчкам сбръчкаш, св. — вж. сбръчквам.
сбръчквам сбръчкваш, несв. и сбръчкам, св.; какво. Правя да стане на бръчки. Сбръчквам недоволно устни. — сбръчквам се/сбръчкам се. Ставам на бръчки или на гънки. Лицето и се сбръчка. Краката му се сбръчкаха от водата.
сбутам сбуташ, св. — вж. сбутвам.
сбутан сбутана, сбутано, мн. сбутани, прил. Разг. 1. Който е с непривлекателен, невзрачен, неугледен външен вид. Сбутана къща. Сбутана улица. Сбутана физиономия. 2. Който е некачествен, лошо направен. Сбутани обувки. Сбутана статия. Сбутан плат. 3. Който е въз-глупав и/или не умее да защитава правата си.
сбутаняк мн. сбутаняци, м. Разг. Пренебр. Сбутан мъж.
сбутанячка мн. сбутанячки, ж. Разг. Пренебр. Сбутана жена.
сбутвам сбутваш, несв. и сбутам, св. 1. Кого. С бутане натискам, смушвам, разтърсвам. Майка му го сбута да поздрави учителя. Сбутах го да става. 2. Разг. Кого/какво. Сбивам. Сбутах всички дрехи в един гардероб. — сбутвам се/сбутам се. Само мн. 1. Бутаме се, смушваме се един друг. Сбутваха се един друг да не издават тайната. 2. Сбиваме се.
сбъдвам се сбъдваш се, несв. и сбъдна се, св. Само в трето лице. За мечта, сън, блян, предсказание — ставам, осъществявам се. Дали ще се сбъдне мечтата ми да видя Америка?
сбъден сбъдна, сбъдно, мн. сбъдни, прил. Разг. Който е упорит; инат, непреклонен. Сбъдно дете.
сбъдна се сбъднеш се, мин. св. сбъднах се, мин. прич. сбъднал се, св. — вж. сбъдвам се.
сбъркам сбъркаш, св. — вж. сбърквам.
сбъркан сбъркана, сбъркано, мн. сбъркани, прил. 1. Който е сгрешен, объркан. Сбъркана задача. 2. Който е объркан, смаян. Сбъркан е от това, което вижда. 3. Прен. Който не е като всички, не е напълно в ред физиологически или психически. Ако проявявам интерес към жени, ще ме помислят за сбъркана.
сбърквам сбъркваш, несв. и сбъркам, св. 1. Какво. Правя грешка. Сбърках една дума. Сбърках задачата. Сбърках при изчисленията. 2. Не постъпвам правилно; влизам в грях. Сбърках, като се ожених за него. Сбърках в отношението си към тебе. Сбърках пред бога. 3. Прен. Жарг. Кого. Побърквам, подлудявам. Ще го сбъркам от работа. — сбърквам се/сбъркам се. 1. Смущавам се, смайвам се, обърквам се. Сбърка се, като видя колко е разхвърляно. 2. Разг. Правя нещо необичайно за мене. Няма ли да се сбъркаш да ми помогнеш малко? 3. Жарг. Побърквам се, не съм в ред. Остави я, сбъркала се е от работа. Сбъркал се е от любов. • Сбърквам/сбъркам адреса. Разг. Не улучвам начина (или човека) да постигна нещо, излъгвам се.
сбърча сбърчиш, мин. св. сбърчих, мин. прич. сбърчил, св. — вж. сбърчвам.
сбърчвам сбърчваш, несв. и сбърча, се.; какво. Сбръчквам. — сбърчвам се/сбърча се. 1. Сбръчквам се. 2. Ставам на гънки, свивам се при изсъхване, изгаряне. Плодовете се бяха сбърчили от сушата. Листът се сбърчи и изчезна в пламъците.
свада мн. свади, ж. Разг. Шумна караница; скандал. Предизвиквам свади.
свадлив свадлива, свадливо, мн. свадливи, прил. Който е склонен да предизвиква свади; раздразнителен, заядлив. Свадлива съпруга. Свадливи съседи. // същ. свадливост, свадливостта, ж.
свако мн. сваковци, м. 1. Съпруг на леля. 2. Съпруг на по-голяма сестра.
сваля свалиш, мин. св. свалих, мин. прич. свалил, св. — вж. свалям.
свалям сваляш, несв. и сваля, св. 1. Какво/кого. Снемам от по-високо на по-ниско място или положение. Свалям книгата от рафта. Свалям багажа от петия етаж. Свалям картината от стената. Свалям бебето от леглото. 2. Какво!кого. Разтоварвам, правя да слезе от превозно средство. Автобусът свали всички хора. Свалям багажа от влака. 3. Прен. Кого!какво. Събарям, карам да легне или да падне на земята, обикн. с бой. 4. Какво. Събличам дрехи или снемам шапка, ръкавици, очила. Свалям си палтото. 5. Прен. Кого. Отнемам власт, високо положение; понижавам. Свалиха го от власт. Свалиха го от министерския пост. 6. Прен. Жарг. Кого. Накарвам да се влюби в мене, ухажвам, прелъстявам. Сваля жените за една вечер. — свалям се/сваля се. 1. Падам на земята, обикн. в безсъзнание; свличам се. 2. Прен. Жарг. Флиртувам, карам някого да ме хареса, да се влюби в мене; прелъстявам. Сваля се с всяка жена. • Свалям/ сваля звездите от небето. Давам големи, но неосъществими обещания, обикн. в любовта.
сваляч мн. свалячи, м. Жарг. Мъж, който лесно сваля (в 6 знач.), който прелъстява много жени.
сварвам сварваш, несв. и сваря, св. 1. Кого/ какво. Заварвам. Сварих го в университета. Сварих го неподготвен. 2. Разг. Успявам да свърша в определено време, навреме; успявам да се вредя навреме. Сварих да наготвя, преди да са си дошли. Сварих и до магазина да отида. Кога свариха да накупят по две жилища.
сваря свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварвам.
сваря свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварявам.
сварявам сваряваш, несв. и сваря, св. 1. Какво. Варя до готовност. Сварявам картофи. 2. Прен. Какво. Приготвям, като варя. Ей сега ще сваря една бърза чорба. 3. Прен. Разг. Кого. Правя да му бъде горещо, сгорещявам. Сварила си детето с толкова дрехи! — сварявам се/сваря се. 1. Ставам готов при варене; увирам. 2. Прен. Разг. Изпитвам непоносима горещина. Сварих се в тази стая.
свастика мн. свастики, ж. Кръст със завити под прав ъгъл краища, срещан като символ и орнаментален мотив в древните култури и използван като отличителен знак на фашизма.
сват сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. 2. Роднина на зетя или на снахата по отношение на другите роднини. От сватовете на сватбата ще дойдат петдесет души. 3. Близък на ерген, който отива у момата да уговаря женитба или сватба; сватовник. Ставам му сват. 4. Близък на мома или на ерген, който урежда да се свържат. • Ще видим кой кум, кой сват. Ще видим кой какво е правил, кой какъв е, кой какво е заслужил.
сватанак мн. сватанаци, м. Разг. Сват (в 1 и 2 знач.). С него станахме сватанаци.
сватба мн. сватби, ж. Женитба с празненство и обичайните обреди, обикн. при сключване на брак. Правя сватба. Ходя на сватба. Богата сватба. // прил. сватбен, сватбена, сватбено, мн. сватбени. Сватбено тържество. Сватбен подарък. • Сребърна сватба. Двадесет и пет годишнина от сватбата. • Златна сватба. Петдесетгодишнина от сватбата. • Сватбено пътешествие. Пътуване на младоженците веднага след сватбата.
сватбар сватбарят, сватбаря, мн. сватбари, м. Разг. Човек, който присъства и участва в сватбеното празненство. Вчера бяхме сватбари.
сватбарин мн. сватбари, м. Сватбар.
сватбарка мн. сватбарки, ж. Разг. Жена сватбар.
сватбарски сватбарска, сватбарско, мн. сватбарски, прил. 1. Който е свързан със сватбар. Сватбарско настроение. 2. Сватбен. Сватбарска трапеза. Сватбарски обичаи.
сватовник мн. сватовници, м. Разг. 1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници. 2. Лице, което урежда женитба между свои близки. Ставам сватовник. Бях им сватовник, преди да се оженят.
сватовница мн. сватовници, ж. Разг. Жена сватовник.
сватовство само ед. 1. Роднинство между сватове. 2. Отношения между родители или роднини на съпрузи. Сватовството трая до сватбата, тогава сескараха.
сватосам сватосаш, св. — вж. сватосвам.
сватосвам сватосваш, несв. и сватосам, св.; кого. Разг. Уреждам женитба между свои близки, познати и др. — сватосвам се/сватосам се. Само мн. 1. В разговори изразяваме желание да станем сватове. Старите се сватосват, но младите не искат и да чуят. 2. Ставаме сватове. Сватосахме се с богат род.
сватувам сватуваш, несв.; на кого, за кого. Разг. Ставам сватовник и изпълнявам ролята на сватовник.
сватя мн. свати, ж. Разг. Жена сват.
сведа сведеш, мин. св. сведох, мин. прич. свел, св. — вж. свеждам.
сведение мн. сведения, ср. 1. Известие, новина, информация, предадени от някъде. Получавам сведения от фронта. Изпращам сведения. Нямам никакви сведения как протича лечението. 2. Пояснение, разяснение. Дадох им сведения как да разработят темата. 3. Само мн. Данни за лице (име, възраст, работа и др.). В полицията имат всички сведения за мене. Допълнителни сведения: 4. В администрацията — писмен отчет. Предавам сведение. • За сведение и изпълнение. Бележка на документ от по-висша инстанция с отчет, резултати или решения.
свеж свежа, свежо, мн. свежи, прил. 1. Който не е увяхнал; сочен, млад. Свежа зеленина. Свежи цветя. 2. За вятър, въздух — който е прохладен, ободряваш. 3. Който е ярък, светъл, ясен. Свежи шарки. 4. Който изразява бодрост, от-починалост. Свеж вид. Свеж поглед. 5. Който не е уморен; бодър, жив. След отпуската си много свежа. Свеж ум. // същ. свежест, свежестта, ж.
свеждам свеждаш, несв. и сведа, св. 1. Какво. Навеждам, накланям глава, поглед, обикн. от някакво чувство (срам, почит и др,). Момичето сведе очи пред открития му влюбен поглед. 2. Прен. Какво. Докарвам, обикн. до край, до някакъв етап дело, работа, труд. Винаги свежда нещата до край. 3. Прен. Какво. Намалявам, приравнявам. Изводите ще сведем до три принципа. — свеждам се/сведа се. Приравнявам се. Всичко се свежда до пари. • Свеждам/ сведа глава (пред някого). 1. Смирявам се, помирявам се; засрамвам се. 2. Прекланям се. Свеждам глава пред неговото дело. • Свеждам/сведа нос. Отчайвам се.
свезка мн. свезки, ж. Книжка, която излиза от печат като част от обемиста книга; свитък. Излиза на свезки.
свекър мн. свекри, м. Баща на съпруга по отношение на съпругата. // прил. свекров, свекрова, свекрово, мн. свекрови.
свекърва мн. свекърви, ж. 1. Майка на съпруга по отношение на съпругата му. 2. Разг. Пренебр. Жена, която обича да се разпорежда, да дава наставления, да мърмори. Същинска свекърва. // прил. свекървин, свекървина, свекървино, мн. свекървини.
свенлив свенлива, свенливо, мн. свенливи, прил. 1. Който е стеснителен, срамежлив, нерешителен, плах. Свенливо момиче. 2. Който изразява стеснителност, свян. Свенлив поглед. // същ. свенливост, свенливостта, ж.
свеня се свениш се, мин. св. свених се, мин. прич. свенил се, несв. Изпитвам срам, стеснение, смущение, плахост. Свени се да го погледне. Не се свени да иска услуга от него.
сверка мн. сверки, ж. Сверяване.
сверя свериш, мин. св. сверих, мин. прич. сверил, св. — вж. сверявам.
сверявам сверяваш, несв. и сверя, св.; какво. 1. Съпоставям, сравнявам едно с друго (данни, числа, имена). Сверявам препис с оригинал. 2. Проверявам часовник дали е точен и премествам стрелките. // същ. сверяване, ср.
свесло мн. свесла, ср. Грозд, отрязан с пръчката, или други плодове с пръчка или наредени на пръчка за пренасяне, окачване.
свестен свястна, свястно, мн. свестни, прил. 1. Който е разумен, разбран, порядъчен, отзивчив. Той е много свестен човек. 2. Който е качествен, издръжлив, годен. Искам да си купя някаква свястна дреха.
свестя свестиш, мин. св. свестих, мин. прич. свестил, св. — вж. свестявам.
свестявам свестяваш, несв. и свестя, св.; кого. Правя или помагам да дойде в съзнание, да дойде на себе си. Свестиха я, като я поляха с вода. Инжекцията бързо я свести. — свестявам се/свестя се. 1. Идвам в съзнание, идвам на себе си след прилошаване. От свежия въздух се свести. 2. Прен. Опомням се, из-трезнявам от увлечение. 3. Прен. Подобрявам се, поправям се, стабилизирам се след тежка болест, след финансова криза и др. // същ. свестяване, ср.
свет и свят, света и свята, свето и свято, мн. свети и святи, прил. 1. В християнската религия — свещен. Свет ден. Свето причастие. 2. За човек — който е посветил живота си на религията, а сред смъртта си е признат за образец на християнски живот, за носител на чудодейна сила. Свети Иван Рилски. Света Петка Епиват-ска. 3. Прен. За чувства, мечти — който е съкровен, силен, дълбок. 4. Прен. Който предизвиква голяма почит и преклонение. Освобождението е свято дело. • Света вода ненапита. Разг. Пренебр. За човек, който се представя за абсолютно честен и невинен. • Светая светих. Най-съкровените тайни, мисли, стремления.
светвам светваш, несв. и светна, св. 1. За огън или светлина — появявам се за кратко веднъж или няколко пъти по веднъж. Фарът светва и угасва. 2. Започвам да светя. Лампата светна. 3. Ставам светъл, осветен. Полето светна от светкавиците. 4. Прен. Ставам чист, светя от чистота, блестя. Къщата е светнала от чистота. 5. Прен. За очи, лице — излъчвам светлина, блясък, озарен съм от радост, щастие. 6. Прен. Жарг. На кого. Удрям силно и неочаквано плесница. Светнах му един шамар. 7. Прен. Разг. Ставам много слаб, блед. Светнал е от тази болест. — светва се/светне се. Безл. Святка се веднъж или няколко пъти по веднъж. // същ. светване, ср. • Светва/светне ми (ти, му, й, ни, ви, им) пред очите. Олеква ми след голяма грижа или силна болка.
светейшество само ед. Обикн. с ваше, негово и др. — титла на патриарх или на папа.
светейши прил., неизм. Определение за Светия синод.
светен светена, светено, мн. светени, прил. Над който е извършен специален религиозен обред. Светена вода.
светец мн. светци, м. 1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е провъзгласен от църквата за образец за християнски живот и носител на чудодейна сила. 2. Лице с такава сила, провъзгласено за покровител на черква, манастир, бранш. Свети Георги е покровител на войската. 3. Прен. Ирон. Човек, който се представя за прекалено честен и невинен. Прекален светец u богу не е драг. 4. Много добър човек, склонен да прави добро за другите. Той е истински светец.
светилище мн. светилища, ср. Място, посветено на божество, предназначено за поклонение.
светилник мн. светилници, (два) светилника, м. 1. Плосък съд с фитил за осветление. 2. Примитивен прибор за осветление. Има ли някакъв светилник тук да си светнем.
светило мн. светила, ср. 1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има много светила. 2. Прен. Знаменитост, обикн. в науката, в медицината и др. Той е светилото на сърдечната хирургия. Светилата на лингвистиката.
светиня мн. светини, ж. 1. Място, храм, реликва, обявени от църквата за свети. Тази икона е светиня. 2. Нещо много скъпо, на голяма почит. Знамето е светиня за бойците. Този дом е светиня за нея.
светител светителят, светителя, мн. светители, м. Християнски деец с особени заслуги; светец.
светица мн. светици, ж. Жена светец. • Като светица. Жена със слабо, изпито от мъка лице.
светия мн. светии, м. Светец (в 1 знач.).
светкавица мн. светкавици, ж. Електрически разряд в атмосферата, съпроводен със силен гръм, ослепителна мигновена светлина и зигзагообразно очертание на хоризонта, който поразява постройки, дървета, хора; мълния. Блесна светкавица. • Като светкавица. Много бързо, мигновено.
светкавичен светкавична, светкавично, мн. светкавични, прил. 1. Който се отнася до светкавица. Светкавичен блясък. 2. Прен. Който е извънредно бърз, мигновен, устремен. Светкавична скорост. Светкавична поща. Светкавичен поглед. Светкавична реакция. 3. Прен. Който е изключително неочакван, изненадващ. Светкавичен удар по врага. Светкавично нападение. // нареч. светкавично.
светлея светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв. 1. Ставам светъл. Небето бързо светлее. 2. Откроявам се със светъл цвят или блясък. Морето светлее в ранната утрин. — светлея се. Откроявам се със светъл цвят или излъчвам слаба светлина; светлея (във 2 знач.). В далечината нещо се светлееше.
светлик мн. светлици, (два) светлика, м. 1. Обикн. в художествената литература — светлина. 2. Прен. Радост; надежда. Децата са светликът на старостта.
светлина мн. светлини, ж. 1. Спец. Само ед. Във физиката — електромагнитно лъчение, с което наблюдаваният обект въздейства върху окото на наблюдателя; светлинни лъчи. 2. Само ед. Такова лъчение, изпускано от предмет. Светлината на слънцето. Светлината на лампата. Изпускам светлина. Излъчвам светлина. Силна светлина. Слаба светлина. Жълта светлина. 3. Светещ предмет. Виждат се светлините на фаровете. Тук-там в нощта се мяркат светлини. 4. Прен. Осветено пространство, осветеност. Светлината на деня. Светлината на стаята. 5. Прен. Само ед. За изражение на лице, очи и др. — одухотвореност, излъчване, радост, надежда. Светлината на очите й угасна. Целият излъчваше светлина. 6. Прен. Само ед. Просвета, книжнина. 7. Прен. Само ед. Ден; утро. Цяла нощ чаках светлината. 8. Прен. Само ед. Надежда; радост. Светлината на дните ми. • В нова светлина. С ново тълкуване. • Хвърлям/хвърля светлина (върху нещо). Разкривам, разяснявам.
светлинен светлинна, светлинно, мн. светлинни, прил. Който се отнася до светлина. Светлинен източник. Светлинни лъчи. • Светлинен поток. Спец. Количеството светлина, преминаващо през дадена площ за секунда. • Светлинна година. Спец. Астрономическа единица за разстояние, равна на разстоянието, което светлината изминава за една година.
светло- Първа съставна част на сложни думи със значение светъл цвят, напр. светлозелен, свет-лосин, светлочервен.
светложълт светложълта, светложълто, мн. светложълти, прил. Който има жълт цвят със слаба интензивност, наситеност.
светлокос светлокоса, светлокосо, мн. светлокоси, прил. Който има светла, руса коса. Светлокосо момиче.
светлолюбив светлолюбива, светлолюбиво, мн. светлолюбиви, прил. За растение, дърво, цвете — който обича светлината.
светлост светлостта, само ед., ж. 1. Качество на светъл; яркост. 2. Истор. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменаването му. Ваша светлост. Нейна светлост.
светлосянка мн. светлосенки, ж. 1. Разпределение на различни по яркост цветове и оттенъци, светли и тъмни места и щрихи в живописта и графиката. 2. Прен. В литературата — точно предаване на оттенъци в чувства, отношения.
светлотехника само ед. Спец. Теория и практика на приложението на светлината.
светлочувствителен светлочувствителна, светлочувствително, мн. светлочувствителни, прил. Който лесно се променя под въздействието на светлината. Светлочувствителна плака.
светна светнеш, мин. св. светнах, мин. прич. светнал, св. — вж. светвам.
световен световна, световно, мн. световни, прил. 1. Който се отнася до целия свят; всемирен. Световни проблеми за екологията. Световен мащаб. Световен климат. 2. Който се отнася до живота; светски, житейски. Не го интересуват световните вражди и ламтежи. 3. Който има значение за цял свят. Световно откритие в медицината. 4. Който принадлежи на света, събира хора от цял свят; международен. Световен град. Световна конференция. Световно първенство по футбол. 5. Който е световноизвестен. 6. Прен. Разг. Отличен, на много високо равнище. Тоя сладолед е световен! • Правя световен въпрос. Преувеличавам дребен въпрос. • Световен океан. Съвкупност от всички морета и океани на земята.
световноизвестен световноизвестна, световноизвестно, мн. световноизвестни, прил. Който е известен в цял свят. Световноизвестен писател.
световъртеж само ед. Чувство за виене на свят поради удар или физиологично състояние. Сутрин получавам световъртеж. Имам световъртеж.
светоглед само ед. Съвкупност от възгледи за света, начин на възприемане на света; мироглед. Оформям светогледа си.
светотатствам светотатстваш, несв. Върша светотатства. Светотатствам над паметника на Ботев. // същ. светотатстване, ср.
светотатствен светотатствена, светотатствено, мн. светотатствени, прил. Който се отнася до светотатство. Светотатствена постъпка.
светотатство мн. светотатства, ср. 1. Остар. Само ед. Крадене на свети предмети, обикн. от черква. 2. Само ед. Оскверняване, поругание, подигравка със свети чувства и предмети; кощунство. 3. Постъпка на оскверняване, кощунство. На всяка крачка се вършат светотатства.
светотатствувам светотатствуваш, несв. Светотатствам.
светоусещане само ед. Начин на възприемане на света.
светофар мн. светофари, (два) светофара, м. 1. Светлинен апарат, който се поставя на кръстовище в населено място за регулиране на уличното движение чрез жълта, червена и зелена светлина. Светофарът светва зелено. 2. Прен. Светлината, която дава такъв апарат. Спирам на червен светофар. • Имам зелен светофар. Прен. Имам разрешение или възможност за някакво действие.
светски светска, светско, мн. светски, прил. 1. Който не е религиозен, църковен; граждански, мирски. 2. Който е свързан с висшето общество. Светско общество. Светски събирания. Светски маниери.
светувам светуваш, несв. Остар. Живея, съществувам. • Откакто свят светува. Винаги. Откакто свят светува е имало и любов.
светулка мн. светулки, ж. Твърдокрило насекомо със светещ орган на коремчето, което лети по жътва и свети с мигаща светлина за привличане на другия пол.
светъл светла, светло, мн. светли, прил. 1. Който излъчва светлина. Светла луна. Светла лампа. 2. В който има светлина. Светла стая. Светъл ден. 3. Който е с блед, ненаситен, ясен цвят; прозрачен. Светла рокля. Светли очи. Светли мебели. 4. Прен. Който е радостен; непомрачен. Светъл поглед. Светло бъдеще. 5. Прен. Който е скъп, свещен; празничен. Светъл празник. Светли имена. Светла памет. 6. Прен. За ум — който е проницателен; откривателски. • На светло. 1. На осветено място. 2. Прен. На показ, неприкрито. Изваждам на светло престъпления. • По светло. В светлата част на деня. Да се върнеш по светло.
светя светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. 1. Излъчвам светлина. Слънцето свети. Лампата свети. 2. На кого. Направлявам светлината, за да бъде светло на някого. Светя му със свещ. 3. Прен. Блестя от отразена светлина. Стъклата светят на лунната светлина. 4. Прен. За отвор, прозорец — изпускам светлина. Всички прозорци светеха. 5. Прен. От какво. За очи, лице — блестя, излъчвам радост, гняв и др. Очите и светят от любов. 6. Прен. Блестя от чистота.
светя светиш, мин. св. светих, мин. прич. светил, несв. Освещавам по религиозен обред. • Светя маслото (на някого). Грубо. Умишлено убивам някого (за наказание или отмъщение).
свехна се свехнеш се, мин. св. свехнах се, мин. прич. свехнал се, св. - вж. свяхвам се.
свечери се мин. св. свечери се, мин. прич. свечерило се, св. — вж. свечерява се.
свечерява се несв. и свечери се, св.; безл. Настъпва вечер. // същ. свечеряване, ср. • На свечеряване. Времето, когато настъпва вечерта.
свещ свещта, мн. свещи, ж. 1. Пръчица от втвърдена мазнина с фитил вътре по дължината, която служи за осветяване или за религиозен ритуал. Голяма стеаринова свещ. Осветявам стаята със свещ. Запалвам свещ в църквата. Восъчна свещ. 2. Спец. Приспособление за запалване на двигател с вътрешно горене. 3. Разг. Единица за измерване силата на светлина, излъчвана от някакъв източник. Лампа със сто свещи.
свещен свещена, свещено, мн. свещени, прил. Свет. Свещена книга. Свещени одежди. Свещена родина. Свещени мечти. • Свещена простота. Възклицание, когато се върши нещо много наивно от незнание.
свещеник мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. Свещеникът освети трапезата. // прил. свещенически, свещеническа, свещеническо, мн. свещенически. Свещеническа калимавка.
свещенодействам свещенодействаш, несв. Извършвам свещенодействие.
свещенодействие мн. свещенодействия, ср. 1. Акт на религиозен обред, богослужение. 2. Прен. Разг. Акт, извършван сериозно и тържествено, като свещен. Готвенето за нея беше свещенодействие.
свещенодействувам свещенодействуваш, несв. Свещенодействам.
свещичка мн. свещички, ж. 1. Малка, тънка свещ (в 1 знач.). Торта със свещички. 2. Лекарствено средство за анален прием.
свещник мн. свещници, (два) свещника, м. Метална, дървена, порцеланова поставка за една или няколко свещи. Поставям свещта на свещника. Сребърен свещник.
свивам свиваш, несв. и свия, св. 1. Какво. Правя с виене. Свивам гнездо. Свивам венец. Свивам обръч. Свивам хоро. 2. Какво. Сгъвам, огъвам. Свивам торба. Свивам сандвича с хартия. 3. Какво. Събирам един към друг; стискам, събирам. Свивам крака. Свивам длани. Свивам устни. 4. Какво. Намалявам дреха в ширина, стеснявам. Свивам пола. Свивам ръкави. 5. Прен. Източник съм на силна болка, започвам да боля. Свива ме стомахът. 6. Прен. Завивам при движение. Свивам надясно. — свивам се/свия се. 1. Стеснявам се, намалявам размерите си. След прането платът се сви. 2. Сгушвам се; прегъвам, събирам тялото си. 3. За част на тялото — сгърчвам се, събирам се (от болка, силни чувства). Веждите ми се свиват. Гърлото ми се сви от мъка. 4. Прен. Разг. Живея на тясно, притеснявам се. Свиваме се в две стаи. 5. Прен. Живея с недостатъчно пари, пестя. 6. Прен. Разг. Стеснявам се, срамувам се. Пред хора се свива и не казва нито дума.
свиден свидна, свидно, мн. свидни, прил. Който е скъп, мил, ценен. Свидно дете. Парите ми са свидни. Свиден край.
свидетел свидетелят, свидетеля, мн. свидетели, м. 1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. Размяната на парите стана без свидетели. 2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело. Свидетелят отговори на въпросите. Свидетел съм по едно дело. 3. Човек, обикн. близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак. // прил. свидетелски, свидетелска, свидетелско, мн. свидетелски. Свидетелски показания.
свидетелка мн. свидетелки, ж. Жена свидетел.
свидетелствам свидетелстваш, несв. 1. Давам показания, сведения като свидетел (в 1 и 2 знач.). Свидетелствам против убиеца. 2. Показвам, издавам, потвърждавам. Беше пиян, както свидетелстваха празните бутилки по масата.
свидетелство мн. свидетелства, ср. 1. Показание на свидетел (в 1 и 2 знач.). Давам свидетелства в полицията. 2. Показване, потвърждение. Свидетелства за престъплението. 3. Документ за удостоверяване на нещо. Свидетелство за завършено образование. Свидетелство за правоспособност. Кръщелно свидетелство.
свидетелствувам свидетелствуваш, несв. Свидетелствам.
свиди ми (или ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. свиди ми се, мин. прич. свидил ми се, несв. Разг. 1. Не ми се дава, посвидява ми се. Свидят ми се парите. 2. Жал ми е за някого, за нещо, ценно ми е. Свиди ми се детето да го карам да работи. Свиди ми се здравето.
свидлив свидлива, свидливо, мн. свидливи, прил. На който по природа му се свиди; стиснат. // същ. свидливост, свидливостта, ж.
свиждане мн. свиждания, ср. Посещение на външни лица в определени дни и часове в болница, затвор, казарма и др. Ходя на свиждане. Имам свиждане. Измолвам свиждане. Днес няма свиждане.
свикам свикаш, св. — вж. свиквам.
свиквам свикваш, несв. и свикам, св.; кого/какво. Призовавам, приканвам, организирам да се съберат хора с определена цел. Свиквам събрание. Свиквам ректорите на университети. Свиквам лекари на консулт. • Свиквам/свикам под знамената. Мобилизирам армия.
свиквам свикваш, несв. и свикна, св. Привиквам, приучвам се, добивам навик; приспособявам се. Свиквам да се къпя със студена вода. Свиквам на постно ядене. Свиквам с трудностите. Свиквам с работата. Свиквам с хората. // същ. свикване, ср.
свикна свикнеш, мин. св. свикнах, мин. прич. свикнал, св. — вж. свиквам.
свила само ед. Остар. 1. Коприна. Коси като от свила. 2. Влакнести израстъци на царевичен кочан.
свинар свинарят, свинаря, мн. свинари, м. Човек, който отглежда свине; свиневъд. Във фермата има няколко свинари.
свинарка мн. свинарки, ж. Жена свинар.
свинарник мн. свинарници, (два) свинарника, м. Специално построено и оборудвано помещение за отглеждане на свине.
свиневъд мн. свиневъди, м. 1. Специалист по свиневъдство. 2. Свинар. // прил. свиневъден, свиневъдна, свиневъдно, мн. свиневъдни.
свиневъдка мн. свиневъдки, ж. Жена свиневъд.
свиневъдство само ед. Теорията и практиката за развъждане и отглеждане на свине.
свинеферма мн. свинеферми, ж. Ферма за промишлено отглеждане на свине.
свинец само ед. Остар. Олово, куршум. Хляб или свинец.
свинче мн. свинчета, ср. Малка свиня. • Като на свинче звънче (прилича). Разг. Ирон. Не прилича, не подхожда. • Морско свинче. Спец. Бозайник от разред гризачи с дължина на тялото около 30 см, с бяла козина, който често се използва като лабораторно животно.
свинщина мн. свинщини, ж. 1. Само ед. Характер или качество на свиня. Свинщина е да се яде толкова много. 2. Прен. Само ед. Мръсотия, безредие. По улиците е истинска свинщина. 3. Прен. Долна, подла постъпка. Върша свинщини. Занимавам се със свинщини.
свиня мн. свине, свини и свини, ж. 1. Чифтокопитно животно с масивно тяло с подкожни тлъстини, къси крака и дълга зурла, домашният вид от което се отглежда за месо, мас, кожа и четина; прасе. 2. Женската на прасето. Отглеждам две свине майки. 3. Прен. Грубо. Долен, подъл или мръсен човек. Той е голяма свиня. И прил. свински, свинска, свинско, мн. свински. Свинско (месо). Свински бут. Свинска мас. • Дива свиня. Вид свиня, живееща свободно в планините. • Свинско. Разг. Свинско месо.
свирам свираш, несв. и свра, св.; какво/кого. Поставям на тясно място с усилие; пъхам, завирам. Сврях парите на дъното на шкафа. — свирам се/свра се. Заставам в определено място; завирам се, мушкам се, пъхам се. Лисицата се свря в леговището си.
свирач мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички краища на страната.
свирачка мн. свирачки, ж. Женя свирач.
свирвам свирваш, несв. и свирна, св. Свиркам поединично или еднократно.
свиреп свирепа, свирепо, мн. свирепи, прил. 1. Който проявява жестокост, ярост; кръвожаден. Свирепи зверове. 2. Който изразява жестокост или кръвожадност. Свиреп поглед. 3. Прен. Много силен, ожесточен, пагубен. Свирепа битка. Свирепа зимна виелица. // нареч. свирепо. Вълкът гледаше свирепо. // същ. свирепост, свирепостта, ж.
свирепея свирепееш, мин. св. свирепях, мин. прич. свирепял, несв. 1. Държа се като свиреп, постъпвам свирепо. 2. Проявявам се в голяма степен, с пълна сила; бушувам, вилнея.
свирепствам свирепстваш, несв. Проявявам се като свиреп; свирепея (в 1 знач.).
свирепствувам свирепствуваш, несв. Свирепствам.
свирец мн. свирци, м. Разг. 1. Човек, който свири на музикален инструмент или с уста. 2. Прен. Животно, което издава наподобяващи свирене звуци. Сбрали ми се три щурци, трима майстори свирци.
свирка мн. свирки, ж. 1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка. 2. Приспособление, с помощта на което се свири за даване на сигнал. Свирка на влак. • Вървя/ играя по свирката (на някого). Разг. Съобразявам се с желанията на друг, изпълнявам безропотно нарежданията му.
свиркам свиркаш, несв. Свиря с уста или със свирка. Докато работех, някой свиркаше под прозореца. // същ. свиркане, ср. • Свиркай си! Жарг. Преструвай се, че не те интересува.
свирна свирнеш, мин. св. свирнах, мин. прич. свирнал, св. — вж. свирвам.
свирня мн. свирни, ж. Остар. Свирене на музикален инструмент. Изкусна свирня.
свирукам свирукаш, несв. Свиря с уста. Свирукам си някаква песен.
свирчо мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек.
свирчовина само ед. Диал. Бъз.
свиря свириш, мин. св. свирих, мин. прич. свирил, несв. 1. Възпроизвеждам звук с музикален инструмент или с уста. Той свири много добре на пиано. 2. Какво. Изпълнявам музикална форма, като използвам инструмент. Оркестърът свиреше българско хоро. 3. Издавам рязък, висок звук. Сирените свирят всяка вечер в осем часа. 4. Издавам музикален звук. Радиото свири по цял ден. 5. За птици и насекоми — издавам еднообразен, рязък или висок звук. В лозята свири кос. 6. Прен. Издавам остър звук при бързо движение; свистя. Около него свиреха куршуми. Ц същ. свирене, ср. • Свиря първа цигулка. От първостепенна важност съм; ръководя, командвам. • Свиря втора цигулка. Имам второстепенно значение, не ръководя. • Стомахът ми свири/ червата ми свирят (рамазан). Разг. Много съм гладен.
свистя свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв. 1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше. 2. Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха. Вятърът свисти в клоните на дърветата. Въртеше сабята над главата си и тя свистеше. // същ. свистене, ср.
свит свита, свито, мн. свити, прил. Срамежлив, скромен, стеснителен, затворен. Тя е прекалено свита жена. • Със свито гърло/сърце. С вълнение, с тревога, с притеснение.
свита мн. свити, ж. 1. Лица, които придружават важна особа. Кралска свита. 2. Прен. Пренебр. Лица, които се намират постоянно около някого. Новият директор уволни всички от свитата на предходния.
свитка мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта. • Свитки ми излизат от очите. Изпитвам много силна болка от удар.
свитка мн. свитки, ж. Диал. Малка връзка от еднородни предмети; снопче. • До свитка. Докрай, напълно, до най-малката част. Къщата им изгоря до свитка.
свитък мн. свитъци, (два) свитъка, м. 1. Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше запечатан с восъчен печат. 2. Самостоятелна малка част от по-голямо произведение; свезка. Речникът излиза на свитъци.
свише нареч. От бога, от небето. Свише му е казано какво да прави.
свия свиеш, мин. св. свих, мин. прич свил, св. — вж. свивам.
свлека свлечеш, мин. св. свлякох, мин. прич. свлякъл, св. — вж. свличам.
свличам свличаш, несв. и свлека, св.; какво. 1. С влачене свалям от по-високо място. С мъка свлече трупите от планината. 2. С дърпане свалям нещо от някого. Свлече бързо изцапаната рокля. Вятърът свлече кърпата от главата й. — свличам се/свлека се. 1. С влачене слизам, плъзгам се надолу. След дъждовете брегът на реката се свлече. 2. Падам на земята. Призля и и тя бавно се свлече на пода. • Свличам/свлека кожата (на някого). Разг. Бия жестоко (някого). • Свличам ризата от гърба (на някого). Разг. Ограбвам безмилостно.
свобода мн. свободи, ж. 1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля. 2. Само ед. Липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Борба за свобода. Свобода на словото и печата. 3. Възможност да се извършва нещо без ограничения. Права и свободи на гражданите. 4. Непринуденост, лекота. Свобода в общуването. • Лишавам/лиша от свобода. Спец. В резултат на съдебно дело осъждам на принудителен престой в затвор. • Пускам/пусна на свобода. Позволявам да живее по собствената си воля. Пусни птичката на свобода!
свободен свободна, свободно, мн. свободни, прил. 1. Който има свобода; независим. Свободен народ. 2. Който не е забраняван или ограничаван. Свободна мисъл. 3. Който се извършва леко, без пречки. Свободни движения. 4. Непринуден, без задръжки. Свободно поведение. 5. Който е на свобода, не е затворен. Присъдата му изтече преди два дни, вече е свободен. 6. Който не е ангажиран с работа. Свободна ли си тази вечер? Свободно време. 7. Който не е зает или запълнен. В салона няма свободни места. 8. Който е широк, не прилепва плътно. Свободно облекло. 9. Който не е в сърдечни или брачни връзки. Свободна жена. 10. Спец. В химията — който не е в свързано състояние с други елементи. Свободен електрон. // нареч. свободно. Той говори свободно четири езика. • Вход свободен. Вход без заплащане за билет. • Свободна цена. Спец. Цена, която се определя от съотношението между предлагане и търсене.
свод сводът, свода, мн. сводове, (два) свода, м. 1. Дъгообразна извивка, която съединява стени или опори на съоръжение. Каменен свод. 2. Полусферична вътрешна горна част на постройка, помещение и др. Сводът на църквата беше изрисуван великолепно. Небесен свод. 3. Дъгообразна извивка на човешкото стъпало. // прил. сводов, сводова, сводово, мн. сводови.
сводест сводеста, сводесто, мн. сводести, прил. Който има свод. Сводеста камина.
сводка сводки, ж. Документ, който дава сведения в някаква област. Според полицейската сводка днес са извършени 10 кражби.
сводник мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор.
сводница мн. сводници, ж. Жена сводник.
своднича сводничиш, мин. св. сводничих, мин. прич. сводничил, несв. Върша сводничество.
сводничество само ед. Посредничество при установяване на сексуални контакти между мъже и жени с користни цели.
своеволен своеволна, своеволно, мн. своеволни, прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъпка. // същ. своеволност, своеволността, ж. // нареч. своеволно.
своеволие мн. своеволия, ср. Проява на своеволен човек.
своеволник мн. своеволници, м. Своеволен човек.
своеволнича своеволничиш, мин. св. своеволничих, мин. прич. своеволничил, несв. Постъпвам своеволно.
своевременен своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. // нареч своевременно.
своенравен своенравна, своенравно, мн. своенравни, прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. // същ. своенравност, своенравността, ж. // нареч. своенравно. Постъпвам своенравно.
своеобразен своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил. 1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек. 2. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. // същ. своеобразност, своеобразността, ж. // нареч. своеобразно.
своеобразнича своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно.
свой вин. остар. своего, дат. остар. своему, своя, свое, мн. свои, крат. си, възвр. притеж. мест. 1. Който принадлежи на вършителя на действието. Пиша със своята химикалка. 2. Своеобразен, свойствен само на нещо. Това място има своя прелест. 3. Присъщ на нещо, предназначен за определено обстоятелство. Играта си има своите правила. 4. Който е в близки отношения. Трябва да помогнем на своите хора. • Своего рода. Особен, оригинален. • Държа на своето. Упорито защитавам мнението си.
свойски свойска, свойско, мн. свойски, прил. Присъщ на близки хора. Свойски разговор. // нареч. свойски.
свойствен свойствена, свойствено, мн. свойствени, прил. Който е характерен за нещо или някого. Запя със свойствения си плътен глас.
свойство мн. свойства, ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата.
сволоч само ед. Сбирщина, сган, подли хора.
своя своиш, мин. св. своих, мин. прич. своил, несв.; какво/ кого. Разг. Смятам за свой.
свра свреш, мин. св. сврях, мин. прич. сврял, св. — вж. свирам.
сврака мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. // прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака. • Сврака ми е изпила ума/мозъка/акъла. Разг. Постъпвам крайно неразумно. • Хитрата сврака с двата крака. Разг. Нечестният човек сам пропада.
свредел мн. свредели, (два) свредела, м. Приспособление, с което се пробиват дупки в твърди предмети — дърво, метал и др.; бургия.
свръзка мн. свръзки, ж. 1. Лице, което установява контакти между членове на организация. 2. Спец. Войник, който е на разположение на командира си за предаване на заповеди и др. 3. Част от конструкция, която служи за съединяване на основните - елементи.
свръх предлог. За означаване на превишаване на норма; над, извън. Работя свръх силите си.
свръх- Първа съставна част на думи със значение който превишава известна граница, норма или предел и достига крайна степен, напр. свръхвисок, свръхдалечен, свръхмодерен, свръхмощен, свръхнаселен, свръхстарателен, свръхчувствителен и др.
свръхестествен свръхестествена, свръхестествено, мн. свръхестествени, прил. Който е необясним по естествен път; мистичен, тайнствен. Свръхестествени сили и способности. // нареч. свръхестествено.
свръхзвуков свръхзвукова, свръхзвуково, мн. свръхзвукови, прил. Който превишава скоростта на разпространение на звука. Свръхзвуков самолет.
свръхнов свръхнова, свръхново, мн. свръхнови, прил. Който се отличава с новост, модерност; най-съвременен. Свръхнови технологии. • Свръхнова звезда. Спец. Звезда, която избухва внезапно с много ярка светлина, надвишаваща многократно слънчевата.
свръхпечалба мн. свръхпечалби, ж. Печалба, която значително превишава средната.
свръхсрочен свръхсрочна, свръхсрочно, мн. свръхсрочни, прил. Който продължава повече от задължителния срок. Свръхсрочна служба.
свръхчовек мн. свръхчовеци, м. Във философията — силна личност, която се поставя над всички останали и не се подчинява на никакви ограничения. // прил. свръхчовешки, свръхчовеш-ка, свръхчовешко, мн. свръхчовешки. Свръхчовешки усилия.
свръщам свръщаш, несв. и свърна, св. 1. Променям посоката на движение, като завивам. Той свърна в уличката зад последната къща. 2. Отбивам се за малко някъде, наминавам. 3. Разг. Само св. Върша нещо набързо, непретенциозно; сваря, намеря. Разтури багажа си, както свърне. • Кой накъдето свърне. Разг. В коя да е посока, в която посока се случи.
свържа свържеш, мин. св. свързах, мин. прич. свързал, св. - вж. свързвам.
свързвам свързваш, несв. и свържа, св. 1. Какво. Връзвам едно нещо за друго. Свърза двата края на скъсания конец. 2. Какво/кого. Връзвам заедно, на едно място; завързвам. Свърза книгите в няколко пакета. 3. Какво. Установявам връзка между отделни елементи. Магистралата свързва столицата с морето. 4, Кого/какво. Установявам близост, общност, връзка. Трябва да ме свържеш с някой добър зъболекар. 5. Кого/какво, с кого/с какво. Установявам контакт, връзка по телефон, радио, телевизия и др. Трябва да ме свържете със студиото в Русе. 6. Какво, с какво. Откривам наличие на връзка или зависимост между нещо. Свързвам идването на директора с вчерашните спорове между ръководството. 7. Какво. Съединявам в едно отделни елементи. Нитовете здраво свързаха двете железни греди. Свържете последователно точките, за да видите какво ще се получи. 8. Само със страда-телно причастие. С какво. Води до нещо; съпроводено е, предизвиква. Ремонтът на жилището е свързан с много разходи.
свързочен свързочна, свързочно, мн. свързочни, прил. Който служи за установяване и поддържане на връзка. Свързочни части.
свързочник мн. свързочници, м. Войник, който служи в свързочна част.
свърна свърнеш, мин. св. свърнах, мин. прич. свърнал, св. — вж. свръщам.
свъртам се свърташ се, несв. и свъртя се, св. Разг. Оставам на едно място, задържам се. Не се свърта вкъщи по цял ден. • Не ме свърта. Разг. Не мога да се задържа на едно място, не спирам, не стоя на едно място.
свъртя се свъртиш се, мин. св. свъртях се, мин. прич. свъртял се, св. — вж. свъртам се.
свърша свършиш, мин. св. свърших, мин. прич. свършил, св. — вж. свършвам.
свършвам свършваш, несв. и свърша, св. 1. Какво. Правя, върша нещо до края, изцяло. Кога ще свършиш тази работа? 2. Какво. Изчерпвам нещо напълно, до края. Свърших парите. 3. Завършвам обучението си. 4. Стигам края си, изчерпвам се напълно. Планината свърши — пред нас беше полето. Сиренето свърши, трябва да купим пак. Учебната година свърши. 5. Стигам края на живота си; умирам. Свърши в страшни мъки. // същ. свършване, ср. • Свършвам/свърша с някого. Унищожавам го, убивам го. • Ще свърши лошо/зле. Ще има лош край. • Между нас всичко е свършено. Прекратяваме отношенията си, връзките си. • Светът няма да се свърши. Не е фатално.
свършек само ед. Свършване, край. До свършека на света. Запасите ни са на свършек.
свършен свършена, свършено, мн. свършени, прил. 1. Който е стигнал края си. Добре свършена работа. 2. Спец. В граматиката - който изразява ограниченост, пределност в протичането на действието. Свършен вид. Минало свършено време. • Свършен факт. Нещо, което е станало и не може да се промени. • Свършено! Разг. Край, толкова, това е.
свъсвам свъсваш, несв. и свъся, св.: какво. Намръщвам веждите и челото си.
свъся свъсиш, мин. св. свъсих, мин. прич. свъсил, св. — вж. свъсвам.
свян свянът и свенът, свяна и свена, само ед., м. Чувство на срам, на стеснение при общуване с други хора.
свяст свестта, само ед., ж. Остар. Съзнание, разум.
свят светът, света, мн. светове, (два) свята, м. 1. Само ед. Съвкупността от материалната действителност; вселена. 2. Само ед. Земното кълбо и хората, които го населяват. Той е най-бързият лекоатлет в света. Пътувам по света. По света и у нас. 3. Разг. Само ед. Съвкупност от хора. Всякакъв свят е дошъл на панаира. 4. Прен. Област от живота, явленията, предметите и др. В света на приказките. Чудният свят на детето. 5. Отделна част от вселената; планета. Човекът се устреми към Космоса в търсене на нови светове. 6. Човешко общество, обществен строй. История на стария свят. • Бял свят. Разг. Добър, спокоен живот. Бял свят да не видиш! • Виждам/видя бял свят. Появявам се, раждам се, създавам се. • За нищо на света. В никакъв случай, каквото и да стане. • Виждам/видя свят. Пътувам много. • Докато свят светува. Докато има живот, докато има хора.
свят свята, свято, мн. святи, прил. — вж. свет.
святкам святкаш, несв. Периодично издавам ярка светлина. По небето святкаха мълнии. Очите на котката святкаха от време на време в тъмното. — святка се. Безл. Появява се ярка светлина.
свяхвам се свяхваш се, несв. и свехна се, св. Разг. Губя свежестта си; увяхвам, повяхвам. Гроздето се свехна след няколко дни.
сгаждам сгаждаш, несв. и сгодя, св.; кого/ какво. Диал. Сварвам, намирам. Сгодих го преди да тръгне за влака.
сгазвам сгазваш, несв. и сгазя, св.; кого/какво. Стъпквам, смачквам. Влакът е сгазил една крава. • Сгазвам/сгазя лука. Разг. Провинявам се, извършвам нещо нередно.
сгазя сгазиш, мин. св. сгазих, мин. прич. сгазил, св. — вж. сгазвам.
сган сганта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа, паплач.
сгашя сгащиш, мин. св. сгащих, мин. прич. сгащил, св. — вж. сгащвам.
сгащвам сгащваш, несв. и сгащя, св.; какво/кого. Заставам на пътя, за да не може да избяга. Сгащиха лисицата край плета.
сглабям сглабяш, несв. Сглобявам.
сгледа мн. сгледи, ж. Остар. Оглеждане на мома, преди да бъде поискана за съпруга, от годежари или от момъка.
сгледник мн. сгледници, м. Остар. Човек, изпратен на сгледа.
сгледница мн. сгледници, ж. Жена сгледник.
сглоб сглобът, сглоба, мн. сглобове, (два) сглоба, м. Място, където се съединяват елементи на конструкция чрез скачване на вдлъбната и изпъкнала част.
сглобка мн. сглобки, ж. Разг. Сглоб.
сглобя сглобиш, мин. св. сглобих, мин. прич. сглобил, св. — вж. сглобявам.
сглобявам сглобяваш, несв. и сглобя, св.; какво. Съединявам частите на нещо, за да придобие завършен вид. Виж каква интересна фигура сглобих с новия конструктор. Разглобявам и сглобявам часовник.
сглобяем сглобяема, сглобяемо, мн. сглобяеми, прил. Който не е в готов вид, а се сглобява. Сглобяема дървена къща.
сглупя сглупиш, мин. св. сглупих, мин. прич. сглупил, св. — вж. сглупявам.
сглупявам сглупяваш, несв. и сглупя, св. Постъпвам глупаво. Сглупих, като не отидох на екскурзията.
сговарям сговаряш, несв. и сговоря, св.;кого. Разг. Помирявам скарани. — сговарям се/сговоря се. 1. Живея в разбирателство, в сговор. Не трябва да се карате, а да се сговаряте. 2. Наговаряме се, уговаряме се. Сговорихме се да тръгнем рано.
сговор само ед. 1. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора. 2. Групировка, образувана след преговори.
сговорен сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига. // нареч. сговорно.
сговорист мн. сговористи, м. Участник в сговор (във 2 знач.).
сговористка мн. сговористки, ж. Жена сговорист.
сговорлив сговорлива, сговорливо, мн. сговорливи, прил. Сговорчив. // същ. сговорливост, сговорливостта, ж.
сговорчив сговорчива, сговорчиво, мн. сговорчиви, прил. С когото лесно може да се постигне сговор. // същ. сговорчивост, сговорчивостта, ж.
сговоря сговориш, мин. св. сговорих, мин. прич. сговорил, св. — вж. сговарям.
сгода мн. сгоди, ж. Разг. 1. Удобна обстановка; удобство. Направил си е в апартамента всякакви сгоди. 2. Удобен момент. Ако ти падне сгода, купи и за мене.
сгоден сгодна, сгодно, мн. сгодни, прил. Който е удобен, подходящ. Търся сгоден момент, за да му кажа.
сгоден сгодена, сгодено, мн. сгодени, прил. Който се е сгодил.
сгодя сгодиш, мин. св. сгодих, мин. прич. сгодил, св. — вж. сгодявам и сгаждам.
сгодявам сгодяваш, несв. и сгодя, св.; кого. Уреждам годеж между мъж и жена. Сгоди ги една негова леля. — сгодявам се/сгодя се. Правя годеж. Сгодихме се преди една седмица.
сгорещя сгорещиш, мин. св. сгорещих, мин. прич. сгорещил, св. — вж. сгорещявам.
сгорещявам сгорещяваш, несв. и сгорещя, св.; какво. Правя да стане горещ; загрявам, нагорещявам. - сгорещявам се/сгорещя се. 1. Ставам горещ. Сгорещих се в тази топла стая. 2. Прен. Разгорещявам се.
сготвя сготвиш, мин. св. сготвих, мин. прич. сготвил, св. — вж. сготвям.
сготвям сготвяш, несв. и сготвя, св.; какво. Приготвям ядене. Трябва да сготвя нещо вкусно за вечеря.
сграбвам сграбваш, несв. и сграбя, св. Сграбчвам.
сграбча сграбчиш, мин. св. сграбчих, мин. прич. сграбчил, се. — вж. сграбчвам.
сграбчвам сграбчваш, несв. и сграбча, се.; какво/ кого. Хващам, улавям бързо, стремително. Котката сграбчи мишката.
сграбя сграбиш, мин. св. сграбих, мин. прич. сграбил, св. — вж. сграбвам.
сграда мн. сгради, ж. Архитектурно съоръжение — постройка, здание. Чакай ме пред сградата до театъра.
сгреша сгрешиш, мин. св. сгреших, мин. прич. сгрешил, св. — вж. сгрешавам.
сгрешавам сгрешаваш, несв. и сгреша, св. 1. Правя грешка, постъпвам неправилно. Сгреших като предпочетох да замина. 2. Допускам грешка при изпълнението на някаква задача; обърквам. Сгреших при преписването. Сгреших изчисленията. 3. Извършвам нещо непозволено. Сгреших! Прости ми!
сгрея сгрееш, мин. св. сгрях, мин. прич. сгрял, св. - вж. сгрявам.
сгромолясам сгромолясаш, св. — вж. сгромолясвам.
сгромолясвам сгромолясваш, несв. и сгромолясам, св.; какво. Събарям с трясък. — сгромолясвам се/сгромолясам се. 1. Падам с трясък, със силен шум. Камъкът се сгромоляса в реката. 2. Прен. Напускам властта, някакъв пост или позиция безславно, с поражение. Сгромоляса се поредното правителство.
сгрявам сгряваш, несв. и сгрея, св.; кого/какво. Стоплям. Сгрях супата. • Сгрявам сърцето (на някого). Утешавам, радвам, ободрявам.
сгур сгурта, само ед., ж. Сгурия.
сгурия само ед. Твърди остатъци от изгорели каменни въглища или метал.
сгуша сгушиш, мин. св. сгуших, мин. прич. сгушил, св. —- вж. сгушвам.
сгушвам сгушваш, несв. и сгуша, св. 1. Какво. Мушвам, свивам. Сгуши глава в кожената яка. 2. Кого/какво. Прегръщам, притискам. Сгуших изплашеното дете. — сгушвам се/сгуша се. Мушвам се, свивам се. Мечето се сгуши самотно в дъното на бърлогата.
сгъваем сгъваема, сгъваемо, мн. сгъваеми, прил. Който може да се сгъва, като заема по-малко място. Сгъваем стол. Сгъваем чадър.
сгъвам сгъваш, несв. и сгъна, св.; какво. 1. Прегъвам нещо в няколко пласта. Сгънах покривката. 2. Свивам. Не мога да сгъна ръката си. 3. Разг. Увивам, затъвам.
сгъна сгънеш, мин. св. сгънах, мин. прич. сгънал, св. - вж. сгъвам.
сгърбвам се сгърбваш се, несв. и сгърбя се, св. Ставам гърбав, прегърбвам се. От много грижи и труд бабата съвсем се е сгърбила.
сгърбя се сгърбиш се, мин. св. сгърбих се, мин. прич. сгърбил се, св. — вж. сгърбвам се.
сгърбям се сгърбяш се, несв. Сгърбвам се.
сгърча сгърчиш, мин. св. сгърчих, мин. прич. сгърчил, св. — вж. сгърчвам.
сгърчвам сгърчваш, несв. и сгърча, св.; какво. 1. Правя на гънки; сбръчквам. 2. Свивам, сгъвам. Силна болка сгърчи ръката ми. — сгърчвам се/сгърча се. 1. Сбръчквам се. Изпраното кенарено платно се сгърчи. 2. Свивам се, сгъвам се, превивам се от болка.
сгъстен сгъстена, сгъстено, мн. сгъстени, прил. 1. Който е станал по-гъст. Сгъстеният сос се подправя на вкус. 2. Прен. Натоварен, прекалено наситен. Сгъстена програма.
сгъстител сгъстителят, сгъстителя, мн. сгъстители, (два) сгъстителя, м. Вещество, което помага на друго да стане по-гъсто.
сгъстя сгъстиш, мин. св. сгъстих, мин. прич. сгъстил, св. — вж. сгъстявам.
сгъстявам сгъстяваш, несв. и сгъстя, св. 1. Какво. Правя да стане по-гъст. Сгъстих соса с малко брашно. 2. Кого/какво. Поставям на по-малка площ. Сгъстих растенията към края на реда. 3. Какво. Извършвам повече дейности за по-малко време. Сгъстих посещенията си при болната. — сгъстявам се/сгъстя се. Ставам по-гъст. Снегът се сгъсти. • Сгъстявам/ сгъстя боите/краските. Преувеличавам силно недостатъците на нещо.
сдавам сдаваш, несв. и сдам, св.; какво. 1. Връщам нещо, което съм взел за ползване по опис. Сдавам военното си облекло. 2. Предавам на друг заемания от мене пост или служба.
сдавя сдавиш, мин. св. сдавих, мин. прич. сдавил, св. — вж. сдавям.
сдавям сдавяш, несв. и сдавя, св.; какво. Боричкам се, като душа (за кучета, вълци и др.). Вълкът сдави овцата. — сдавям се/сдавя се. Обикн. мн. Душим се един друг, нападаме се, давим се (за кучета, вълци и др.). Кучетата се сдавиха за подхвърления кокал.
сдам сдадеш, мин. св. сдадох, мин. прич. сдал, св. — вж. сдавам.
сделка мн. сделки, ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др.). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сделка. Правя сделка.
сдипля сдиплиш, мин. св. сдиплих, мин. прич. сдиплил, св. — вж. сдиплям.
сдиплям сдипляш, несв. и сдипля, св.; какво. Правя на дипли; сгъвам.
сдобивам се сдобиваш се, несв. и сдобия се, св.; с какво. 1. С трудности намирам или получавам; придобивам. Сдобих се с чудесни ботуши. 2. Разг. Раждам. Сдобила се е с момче.
сдобия се сдобиеш се, мин. св. сдобих се, мин. прич. сдобил се, св. — вж. сдобивам се.
сдобря сдобриш, мин. св. сдобрих, мин. прич. сдобрил, св. — вж. сдобрявам.
сдобрявам сдобряваш, несв. и сдобря, св.; кого. Възстановявам добрите отношения между скарани. Не бяха нужни много усилия, за да ги сдобря. - сдобрявам се/сдобря се. Възстановявам добрите си отношения с някого, с когото съм се скарал. Преди два дни се сдобрихме.
сдружа сдружиш, мин. св. сдружих, мин. прич. сдружил, св. — вж. сдружавам.
сдружавам сдружаваш, несв. и сдружа, св.; кого. 1. Установявам дружески отношения; сприятелявам. Трудностите сдружават хората. 2. Установявам близост в колектив за общи действия. — сдружавам се/сдружа се. 1. Сприятелявам се. Децата ни се сдружиха. 2. Обединявам се с други организации и колективи. Всички земеделски партии се сдружиха. • Сдружавам се/сдружа се с дявола. Постъпвам нечестно или рисковано.
сдружение мн. сдружения, ср. Група от хора, организирани с определена цел; дружество. Търговско сдружение.
сдуша се сдушиш се, мин. св. сдуших се, мин. прич. сдушил се, св. — вж. сдушвам се и сдушавам се.
сдушавам се сдушаваш се, несв. и сдуша се, св. 1. Сприятелявам се, сближавам се, обикновено с противообществена цел. Сдушиха се да оберат къщата му. 2. Остар. Струпвам се върху малко място.
сдушвам се сдушваш се, несв. и сдуша се, св. 1. Надушвам се, подушвам се с някого. 2. Сбивам се, нападам, като се опитвам да душа. Кучетата се сдушиха за нещо край оградата.
сдъвкам сдъвкаш, св. Сдъвча.
сдъвквам сдъвкваш, несв. и сдъвча, св. 1. Какво. Дъвча, докато смачкам/стрия напълно. Сдъвквай хубаво храната! 2. Прен. Разг. Кого. Карам се много на някого. Шефът пак ли те сдъвка?
сдъвча сдъвчеш, мин. св. сдъвках, мин. прич. сдъвкал, св. - вж. сдъвквам.
сдървя се сдървиш се, мин. св. сдървих се, мин. прич. сдървил се, св. — вж. сдървявам се.
сдървявам се сдървяваш се, несв. и сдървя се, св. Ставам като дърво; вдървявам се. Кракът ми се сдърви.
сдържа сдържиш, мин. св. сдържах, мин. прич. сдържал, св. — вж. сдържам.
сдържам сдържаш, несв. и сдържа, св.; какво. Не позволявам да се прояви напълно; задържам. Едва сдържах усмивката си. — сдържам се/ сдържа се. Не проявявам напълно някакво чувство; прикривам се, удържам се. Едва се сдържах да не го ударя. • Не ме сдържа на едно място. 1. Много се вълнувам от нещо. 2. Не мога дълго да върша едно и също. • Сдържам си думата. Изпълнявам обещанието си.
сдържан сдържана, сдържано, мн. сдържани, прил. 1. Който се владее и не проявява напълно чувствата си. 2. Резервиран, предпазлив, хладен. // нареч. сдържано. Посрещна ни сдържано. // същ. сдържаност, сдържаността, ж. Нейната сдържаност ме притесняваше.
сдърпам се сдърпаш се, св. — вж. сдърпвам се.
сдърпвам се сдърпваш се, несв. и сдърпам се, св. Сбивам се, скарвам се. Децата се сдърпаха за топката.
се — вж. себе си.
сеанс мн. сеанси, (два) сеанса, м. 1. Представление на цирков артист, фокусник и др. След сеанса ще ни разкриете ли тайната си? 2. Определено време, в което без прекъсване се извършва нещо. Лечебен сеанс. След три сеанса портретът ще бъде готов.
себап само ед. Остар. Добро дело, благодеяние. Всеки човек трябва да стори някакъв себап.
себе си крат. се, дат. на себе си, крат. си,, възвр. л. мест. 1. Само себе си или на себе си. За обект, който съвпада с вършителя на действието. Той обича само себе си. Мисля за себе си. Ще купя и на себе си от тези цветя. 2. Като част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице е субект и обект на действието. Мия се. Защитавам се. Купувам си. 3. Като част. Само се или си. В състава на възвратни глаголи в множествено число с взаимно значение. Обичаме се. Пишем си. 4. Като част. Само се. В състава на възвратни субектни глаголи за състояния. Тревожа се. Радвам се. 5. Като част. Само се. За образуване на възвратни форми на страдател-ния залог. Къщата се проектира от известен архитект. 6. Като част. Само си. В състава на възвратни глаголи, които означават, че глаголното лице извършва действието за свое удоволствие. Ще си стоя на топличко и ще си чета книжката. • Извън себе си. В крайно възбудено състояние. Той бе извън себе си от радост.
себелюбец мн. себелюбци, м. Човек, който обича само себе си; егоист.
себелюбие само ед. Качество на себелюбец; егоизъм.
себеотрицание мн. себеотрицания, ср. 1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други. 2. Смелост, храброст. Той прояви себеотрицание, като спаси детето.
себеподобен себеподобна, себеподобно, мн. себеподобни, прил. Който се отнася към същия животински вид. Пингвинът се чувства най-добре сред себеподобните си.
себестойност себестойността, мн. себестойности, ж. Разход на предприятие при производство на стока и за даване на заплата. Ниска себестойност.
себичен себична, себично, мн. себични, прил. Който обича само себе си; егоистичен. // нареч. себично. // същ. себичност, себичността, ж.
себорея само ед. Спец. Заболяване, изразяващо се в обилно отделяне на пърхот и усилена дейност на мастните жлези.
севаст мн. севасти, м. Истор. Български болярин от XIII - XIV век.
севастократор мн. севастократори, м. Истор. Средновековен представител на владетелски род в България и Византия.
севда само ед. Диал. 1. Любов. 2. Прен. Любовник, изгора.
север само ед. 1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса. Корабът се движеше право на север. 2. Териториите, разположени в тази посока. Той е живял дълго на север при ескимо-сите.
северен северна, северно, мн. северни, прил. 1. Който е в посока север. Северна стая. 2. Който идва от север. Северен вятър. 3. Който е разположен на север от друг обект. Северна България. 4. Който се намира в териториите, разположени на север. Северни народи. • Северен полюс. Една от точките, в които земната ос пресича земната повърхност, разположена в заледени територии на север от екватора. • Северно сияние. Светещи цветни стълбове, които се виждат в близост до полюсите; полярно сияние.
северняк мн. северняци, м. 1. Човек от северните територии на земното кълбо. Северняците са светлокожи и руси. 2. Жител на Северна България. 3. Студен северен вятър. Дойде ноември и севернякът задуха.// прил. северняшки, северняшка, северняшко, мн. северняшки (във 2 знач.). Северняшко хоро.
севернячка мн. севернячки, ж. Жена северняк (в 1 и 2 знач.).
северозапад само ед. Посока между север и запад. // прил. северозападен, северозападна, северозападно, мн. северозападни. Северозападна Африка.
североизток само ед. Посока между север и изток. // прил. североизточен, североизточна, североизточно, мн. североизточни. Североизточни български говори.
сега нареч. 1. В момента, когато се говори. Сега съм вкъщи. 2. В настоящото време, около момента на говорене. Сега е зима. 3. Много скоро, след малко, незабавно. Сега ще се върна. 4. Току-що, преди малко. Сега беше тук, но излезе. 5. Този път. Толкова пъти ти прощавах, сега вече не мога да ти простя. // нареч. умал. сегичка. • Ей сега. 1. Много скоро, след малко. 2. Току-що.
сега-засега нареч. Разг. Около настоящия момент, за този момент. Сега-засега това е достатъчно.
сегашен сегашна, сегашно, мн. сегашни, прил. Който става сега, който протича сега. Сегашен момент. • Сегашно време. Спец. В граматиката - глаголна форма, която показва, че действието се върши в момента на говорене.
сегиз-тогиз нареч. Разг. От време на време, периодично, понякога. Сегиз-тогиз ми се обажда по телефона.
сегмент мн. сегменти, (два) сегмента, м. Спец. 1. В геометрията — част от кръг, ограничена с дъга и хорда. 2. В геометрията — част от кълбо, отделена с пресичаща го равнина. 3. В биологията — отделните членчета, които изграждат тялото и органите на някои животни. 4. В езикознанието — линеен отрязък от текст или звуков поток. 5. Срязан метален пръстен, който се монтира върху бутало на двигател с вътрешно горене.
сегментация мн. сегментации, ж. Делене на сегменти.
сегментирам сегментираш, несв. и св.; какво. Разделям на сегменти.
сегрегация само ед. 1. Отделяне, отлъчване от цялото. 2. Спец. Една от формите на расова дискриминация — изолиране на расови групи в отделни места и ограничение на правото им свободно да се придвижват, да сключват смесени бракове и др.
седалище мн. седалища, ср. 1. Остар. Място за сядане върху стол, пейка и др.; седалка. 2. Място, което е център на организация, институция и др. Тук е седалището на ЮНЕСКО. 3. Част от тялото, с която се сяда; задник. // прил. седалищен, седалищна, седалищно, мн. седалищни (в 3 знач.). Седалищни мускули.
седалка мн. седалки, ж. 1. Част от стол, кресло, пейка и др., на която се сяда. Седалката на стола беше тапицирана. 2. Място за сядане в автобус, трамвай или друго превозно средство. Пътникът се насочи към най-близката свободна седалка в автобуса. Тя се настани на седалката зад моториста.
седало мн. седала, ср. Остар. Седалка.
седан неизм. Тип закрито автомобилно купе с четири врати без преграда зад мястото на водача.
седенкар седенкарят, седенкаря, мн. седенкари, м. Остар. Момък, който ходи по седенки.
седенкарка мн. седенкарки, ж. Жена седенкар.
седенкувам седенкуваш, несв. Разг. Стоя до късно през нощта, за да работя или да върша нещо друго.
седеф само ед. 1. Бяло лъскаво вещество от вътрешната част на някои мидени черупки. 2. Мънисто от такова вещество. 3. Растението седефче.
седефен седефена, седефено, мн. седефени, прил. 1. Който е направен от седеф (в 1 знач.). 2. Прен. Който е бял и лъскав като седеф. Седефени зъби.
седефче мн. седефчета, ср. Отровно растение с перести листа и тежка миризма.
седешката нареч. Като се седи. Седешката се пресегна за празната паница.
седешком нареч. Седешката.
седимент само ед. или седименти само мн. Спец. 1. В геологията — утаечен земен пласт. 2. В химията — утайка. // прил. седиментен, седиментна, седиментно, мн. седиментни. Седиментни скали.
седлая седлаеш, мин. св. седлах, мин. прич. седлал, несв.; какво. Поставям седло върху животно за яздене. Седлая коня си.
седло мн. седла, ср. 1. Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня. 2. Седалка на велосипед, мотоциклет и др.
седловина мн. седловини, ж. Вдлъбнато място между две височини в планински хребет с форма на седло. // прил. седловинен, седловинна, седловинно, мн. седловинни.
седмак мн. седмаци, м. 1. Дете, родено през седмия месец от бременността. 2. Разг. Карта за игра със седем знака; седмица. // същ. умал. седмаче, мн. седмачета, ср. (в 1 знач.).
седмина числ. Разг. Седем лица, от които поне едно от мъжки пол. В стаята имаше седмина души.
седмица мн. седмици, ж. Време, равно на 7 денонощия, от понеделник до неделя. Тази седмица ще ти се обадя. Седмица на гората. • Сляпа седмица. Разг. Моментът, когато някой решава да сключи брак.
седмица мн. седмици, ж. 1. Цифрата на числото седем (7). 2. Карта за игра със седем знака. 3. Превозно средство с номер седем.
седмичен седмична, седмично, мн. седмични, прил. 1. Който е свързан с една седмица. Седмична програма. 2. Който продължава една седмица. Седмична градина. 3. Който става един път в седмицата. Седмично издание, //нареч. седмично. Ходя на кино два пъти седмично.
седмичник мн. седмичници, (два) седмичника, м. Периодично издание, което излиза един път в седмицата.
седморен седморна, седморно, мн. седморни, прил. Който е седем пъти по-голям или по-малък. // нареч. седморно.
седморка мн. седморки, ж. 1. Група от седем души. Великолепната седморка. 2. Седмица.
седмочисленици само мн. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
седмоъгълник мн. седмоъгълници, (два) седмоъгълника, м. В геометрията — многоъгълник със седем ъгъла.
седна седнеш, мин. св. седнах, мин. прич. седнал, св. — вж. сядам.
седя седиш, мин. св. седях, мин. прич. седял, несв. 1. Намирам се в неподвижно състояние, при което туловището е опряно върху нещо със задната си долна част. Седя на стола. 2. Намирам се на определено място, прекарвам времето си. Цял ден седях вкъщи и четох. 3. Прен. Занимавам се с нещо, стоя. Седя на тая задача от много време, но не мога да я реша. 4. Проявявам се, държа се. Седи мирно! • Седя в сянка. Не се оценяват достатъчно качествата ми, пренебрегван съм. • Седя като на игли/ тръни. Очаквам да се случи нещо неприятно. • Седя на/над главата (на някого). 1. Прекалено се грижа за някого или го контролирам. 2. Дотягам на някого с присъствието си при изпълнението на нещо. • Седя по турски. Седя със скръстени и прибрани крака. • Седя със скръстени ръце. Разг. 1. Бездействам, нищо не правя. 2. Нищо не предприемам.
седянка мн. седенки, ж. Истор. Вечерно събиране на момци и моми в миналото, на което се работи и се избират бъдещите съпруги.
сезирам сезираш, несв. и св.; кого/какво. Поставям въпрос за обсъждане и решаване пред по-висша инстанция.
сезон мн. сезони, (два) сезона, м. 1. Всяко едно от четирите годишни времена. Лятото е най-горещият сезон. 2. Част от годината, през която се извършва някаква нецелогодишна дейност. Театрален сезон. Ловен сезон. // прил. сезонен, сезонна, сезонно, мн. сезонни. Сезонно намаление. • Мъртъв сезон. Времето, когато е невъзможно да се извършва определена дейност. • Откривам/открия сезона (на нещо). Започвам редовно да извършвам нещо.
сеизмичен сеизмична, сеизмично, мн. сеизмични, прил. Спец. Който е свързан с движенията на земната кора; земетръсен. Сеизмични вълни.
сеизмически сеизмическа, сеизмическо, мн. сеизмически, прил. Сеизмичен.
сеизмограф мн. сеизмографи, (два) сеизмографа, м. Уред за регистриране на данни за земни трусове.
сеизмография само ед. Записване на колебанията на земната кора със сеизмограф. // прил. сеизмографски, сеизмографска, сеизмографско, мн. сеизмографски. Сеизмографска база.
сеизмолог мн. сеизмолози, м. Специалист по сеизмология.
сеизмология само ед. Наука, която изучава земетресенията и свързаните с тях явления.
сеир мн. сеири, (два) сеира, м. Разг. Зрелищно събитие. • Гледам сеир/сеира на някого. Разг. Със задоволство наблюдавам нещо неприятно за някого.
сеирджийка мн. сеирджийки, ж. Жена сеирджия.
сеирджия мн. сеирджии, м. Човек, който наблюдава сеир.
сеитба мн. сеитби, ж. 1. Сеене на посеви. Пролетна сеитба. 2. Времето, когато се сее. Потърсих го по сеитба. 3. Посетите растения. Сеитбата скоро ще покълне. // прил. сеитбен, сеитбена, сеитбено, мн. сеитбени.
сеитбообращение мн. сеитбообращения, ср. Спец. Последователно редуване на земеделски култури при засяването им върху едни и същи площи.
сеитбообръщение мн. сеитбообръщения, ср. Сеитбообращение.
сейм сеймът, сейма, мн. сеймове, (два) сейма, м. Название на парламента в някои държави.
сейф сейфът, сейфа, мн. сейфове, (два) сейфа, м. Огнеупорна каса или помещение за съхраняване на ценности, пари, документи и др.
сека сечеш, мин. св. сякох, мин. прич. сякъл, несв. 1. Какво. Удрям с нещо остро, за да разделя на части. Сека дърво. 2. Кого/какво. Убивам чрез удряне с нещо остро. Турците сечаха с ятаганите си всеки срещнат. 3. Какво. Разполовявам, разделям. Реката сечеше селото по средата. • Сека пари. Правя пари, пускам в обръщение монети. • Сече му умът. Много е умен.
секам секаш, несв. Диал. 1. Запалвам огън, като получавам пламък с клечка кибрит или със запалка. Не секай със запалката, че ще я повредиш. 2. Получавам искра за запалване на огън, като удрям с кремък и прахан.
секач мн. секачи, м. Човек, който се занимава със сечене на дървета. Секачите нарамиха брадвите и тръгнаха към гората.
секач мн. секачи, (два) секача, м. Приспособление със странично сплескан остър долен край за сечене на желязо.
секвам секваш, несв. и секна, св. Спирам внезапно, неочаквано преставам. От изненада дъхът ми секна. Песента секна.
секвам секваш, несв. и секна, св. Диал. Секам поединично или еднократно. Секни една клечка, за да видим къде сме.
секвестирам секвестираш, несв. и св.; какво. Спец. Налагам секвестър.
секвестър мн. секвестри, (два) секвестъра, м. Забрана за ползване на имущество, наложена от органите на властта.
секвоя мн. секвои, ж. Вечно зелено, еднодомно иглолистно дърво, живеещо до 2000 години, считано за най-високото дърво в света в наши дни.
секира мн. секири, ж. Диал. Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва. // същ. умал. секирче, мн. секирчета, ср
секна секнеш, мин. св. секнах, мин. прич. секнал, св. - вж. секвам.
секна се секнеш се, мин. св. секнах се, мин. прич. секнал се, несв. С духане почиствам носа си от секрети; издухвам се.
секрет мн. секрети, (два) секрета, м. 1. Тайна. 2. Тайно устройство на механизъм. Бравата е със секрет.
секрет мн. секрети, (два) секрета, м. Вещество, отделяно от клетките на жлезите, което е необходимо за нормалното действие на организма.
секретар секретарят, секретаря, мн. секретари, м. 1. Служител, който завежда деловата работа на учреждение или на отделно лице. 2. Лице, което води протокол на събрание и др. 3. Избираем ръководител на организация. 4. Разг. Записваща апаратура, която се включва към телефонен апарат, за да регистрира обажданията в отсъствието на собственика; телефонен секретар. // прил. секретарски, секретарска, секретарско, мн. секретарски.
секретариат мн. секретариати, (два) секретариата, м. 1. Отдел в учреждение, който се занимава с организационната или секретарската работа. 2. Помещение, в което работи секретар.
секретарка мн. секретарки, ж. Жена секретар (в 1, 2 и 3 знач.).
секретен секретна, секретно, мн. секретни, прил. Таен, скрит. Секретен пост. // нареч. секретно. • Секретна брава. Брава с устройство, което позволява отключването и само със специален ключ. • Секретно копче. Копче от две части, което се закопчава при притискането им.
секреция мн. секреции, ж. Отделяне на секрет от клетките на жлезите. Жлези с вътрешна секреция.
секс сексът, секса, само ед., м. 1. Пол. 2. Всичко, което се отнася към половия живот. 3. Водене на полов живот.
секс- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до пола, половите връзки и половите сношения, напр. сексскандал, сексмагазин, секссписание и др.
сексапил само ед. Привлекателност за другия пол; чувственост.
сексапилен сексапилна, сексапилно, мн. сексапилни, прил. Който притежава сексапил.
секси прил., неизм. Сексапилен. Секси облекло.
сексолог мн. сексолози, м. Специалист по сексология.
сексология само ед. Наука за половете и половите отношения и прояви.
секстант мн. секстанти, (два) секстанта, м. Спец. Оптически инструмент за измерване на ъгли при геодезически и астрономически наблюдения.
секстет мн. секстети, (два) секстета, м. Спец. 1. Музикално произведение със самостоятелни партии (вокални или инструментални) за шестима изпълнители. 2. Състав от шестима изпълнители.
секстина мн. секстини, ж. Спец. В литературата — строфа от шест стиха с кръстосана рима.
сексуален сексуална, сексуално, мн. сексуални, прил. Който се отнася до секса. // същ. сексуалност, сексуалността, ж. • Сексуална революция. Движение за даване на свобода на извънбрачните и предбрачните сексуални връзки.
сексшоп мн. сексшопи, (два) сексшопа, м. Магазин, в който се продават стоки, свързани със секса.
секта мн. секти, ж. 1. Религиозна общност, която се противопоставя на официалната религия. 2. Прен. Пренсбр. Група хора, които се отделят от другите; отцепници.
сектант мн. сектанти, м. Последовател на секта; отцепник. // прил. сектантски, сектантска, сектантско, мн. сектантски. Сектантски уклон.
сектор мн. сектори, (два) сектора, м. 1. Спец. В геометрията — част от кръг, ограничена от два радиуса и заключената между тях дъга. 2. Част от бойно поле. 3. Част от стадион, зала, цирк и др., ограничена с радиални входове. 4. Част от помещение, предприятие и др. В двигателния сектор има някаква повреда. 5. Отрасъл, област на стопанска или административна дейност. Здравен сектор. // прил. секторен, секторна, секторно, мн. секторни.
секунда мн. секунди, ж. 1. Единица за време, равна на 1 /60 част от минутата. 2. Прен. Много кратко време; миг, момент. След секунда се връщам. 3. Единица за измерване на ъгли, равна на 1/3 600 част от градуса.
секундант мн. секунданти, м. 1. Посредник и свидетел на дуел. 2. Помощник на състезател през почивката или след състезанието.
секундарен секундарно, секундарно, мн. секундарни, прил. Второстепенен, вторичен. Секундарно ударение.
секундарник мн. секундарници, (два) секундарника, м. Стрелка на часовник, която показва секундите.
секундомер мн. секундомери, (два) секундомера, м. Прибор за измерване на малки интервали с точност до хилядни от секундата.
секция мн. секции, ж. 1. Подразделение в състава на организация или учреждение. Избирателна секция. Секция по стрелба с лък. 2. Спец. Малка влакова композиция. 3. Част от нещо цяло — машина, съоръжение и др. // прил. секционен, секционна, секционно, мн. секционни.
селда мн. селди, ж. Риба херинга.
селективен селективна, селективно, мн. селективни, прил. Който подбира или служи за подбор. Селективен метод.
селекционер мн. селекционери, м. Лице, което извършва селекция. Селекционер на отбор.
селекция мн. селекции, ж. 1. Подбор. 2. Спец. Подобряване сорта на растения или породата на животни чрез изкуствен подбор или чрез кръстосване.
селен само ед. Химически елемент с промишлено значение за телевизията, астрономията и др.
селение мн. селения, ср. Остар. Място за живеене, жилище. Небесни селения.
селенология само ед. Дял на астрономията, който изучава Луната.
селитра само ед. Сол на натрия, калия или амония, която се използва за торене и за производство на взривни вещества. // прил. селитрен, селитрена, селитрено, мн. селитрени.
селище мн. селища, ср. 1. Населено място. 2. Разг. Парцел в населено място, застроен или предвиден за строеж.
село мн. села, ср. 1. Малко населено място, в което основно занимание на хората е селското стопанство. 2. Прен. Жителите на такова селище. Цялото село се развълнува. // същ. умал. селце, мн. селца, ср. Китно селце.
селски селска, селско, мн. селски, прил. 1. Който принадлежи на село. Селска кръчма. 2. Който се отнася до село. Селски нрави. 3. Който се извършва с участието на селяни. Селски бунтове. 4. Присъщ на селянин. Селско облекло. 5. Като същ. Разг. Който е от същото село; селянин. Днес срещнах една селска. // нареч. селски. Салата по селски. Говори селски. • Селско стопанство. Стопански отрасъл, включващ растениевъдство и животновъдство.
селяк мн. селяци, м. 1. Селянин. 2. Пренебр. Прост човек.
селям само ед. Остар. Поздрав.
селяндур мн. селяндури, м. Разг. Грубо. Селянин. // прил. селяндурски, селяндурска, селяндурско, мн. селяндурски.
селяндурка мн. селяндурки, ж. Разг. Грубо. Селянка.
селянин мн. селяни, м. 1. Жител на село. 2. Пренсбр. Нецивилизован, некултурен човек.
селянка мн. селянки, ж. Жителка на село.
селячка мн. селячки, ж. 1. Селянка. 2. Пренебр. Проста жена.
семантика само ед. Спец. 1. В езикознанието — наука, която изследва значенията на езиковите единици и отношението към назоваваните предмети. 2. Значение, смисъл. Семантика на фразеологизмите. // прил. семантичен, семантична, семантично, мн. семантични.
семасиолог мн. семасиолози, м. Специалист по семасиология.
семасиология само ед. Спец. Дял от езикознанието, който изучава значението на думите; семантика (в 1 знач.).
семафор мн. семафори, (два) семафора, м. 1. Сигнално устройство, което чрез подвижни крила и светлини регулира движението на влаковете. 2. Във флота — начин за зрителна сигнализация чрез флагчета или светлини.
семе мн. семена, ср. 1. Орган за размножение при растенията. Трябва да купим семе за посев. 2. Разг. Сперма. 3. Прен. Потомство. • Хамово семе. Пренебр. Незначителен, нищожен човек, скитник. • Хвърлям/хвърля семето (на нещо). Поставям начало на нещо, причинявам появата на нещо. Хвърли в душата му семето на съмнението.
семедел мн. семедели, (два) семедела, м. Вътрешна част на семе, в която се съдържа зародишът на бъдещото растение.
семеен семейна, семейно, мн. семейни, прил. 1. Който се отнася до семейството. Семеен проблем. Семеен празник. 2. Който има семейство; женен. Тя е семейна. 3. Като същ. Омъжена жена, женен мъж. // нареч. семейно. Отивам на почивка семейно.
семейственост семействеността, само ед., ж. Злоупотреба със служебното положение, при която ръководно лице назначава на работа при себе си свои роднини или близки.
семейство мн. семейства, ср. 1. Съпружеска двойка и живеещите заедно с нея роднини (деца, родители, братя и сестри). Голямо семейство. Учителско семейство. 2. Прен. Група хора, обединени от общи цели или интереси. 3. Група сродни предмети от един вид (в научна класификация). Семейство пеперудоцветни. • Езиково семейство. Спец. Голяма група родствени езици.
семенар семенарят, семенаря, мн. семенари, м. Човек, който се занимава с производство на семена.
семенен семенна, семенно, мн. семенни, прил. Който се отнася до семе. Семенна обвивка.
семестър мн. семестри, (два) семестъра, м. Учебно полугодие във висшите учебни заведения. Летен семестър. // прил. семестриален, семестриална, семестриално, мн. семестриални. Семестриален изпит.
семечистач мн. семечистачи, м. Човек, който работи на машина за прочистване на семена за посев.
семечистачка мн. семечистачки, ж. Жена семечистач.
семечистачка мн. семечистачки, ж. Машина за прочистване на семена за посев.
семинар мн. семинари, (два) семинара, м. 1. Групови практически занятия под ръководството на преподавател (предимно във висше учебно заведение). 2. Помещение, в което се провеждат такива занятия. 3. Групови занятия по научна дисциплина за повишаване на квалификацията. // прил. семинарен, семинарна, семинарно, мн. семинарни. Семинарни занятия.
семинарист мн. семинаристи, м. 1. Ученик в семинария. 2. Участник в семинар (в 3 знач.). Всички семинарйсти от Летния семинар по български език и култура бяха очаровани от Велико Търново.
семинария мн. семинарии, ж. 1. Средно специално учебно заведение за подготовка на свещеници. 2. Сградата, в която е разположено такова учебно заведение.
семиотика само ед. Спец. 1. Наука за знаковите и сигналните системи и използването им за предаване на съобщения сред хората и животните. 2. В медицината — наука за признаците на болестите и определянето им; диагностика.
семит мн. семити, м. Член на близка по език група народи в Югозападна Азия и Северна Африка (към тях са принадлежали древните вавилонци, асирийци, юдеи и финикийци, а днес — арабите, евреите и др.). // прил. семитски, семитска, семитско, мн. семитски. Семитски езици.
семитизъм само ед. Особеност на семитските народи, тяхната култура или език.
семитология само ед. Общо название на съвкупността от науки, които изучават културата, историята и езика на семитските народи.
семка мн. семки, ж. 1. Отделно зрънце от семе на растение. В гроздето имаше ситни семки. 2. Обикн. мн. Печено слънчогледово или тиквено семе, което се яде. Купих две пакетчета семки. 3. Прен. Разг. Потомък, потекло. Щом е от неговата семка, не може да бъде по-добър.
семкаджия мн. семкаджии, м. Разг. 1. Човек, който пече и/или продава семки (във 2 знач.). 2. Пренебр. Незначителен човек.
семпъл семпла, семпло, мн. семпли, прил. Който няма излишна украса; прост, обикновен. Семпла рокля. // нареч. семпло. Облича се семпло.
сенат мн. сенати, (два) сената, м. 1. Истор. В древния Рим — висш управителен орган, държавен съвет. 2. В някои страни — висш законодателен орган, горна камара. 3. Сградата, в която е поместен такъв законодателен орган. // прил. сенатски, сенатска, сенатско, мн. сенатски.
сенатор мн. сенатори, м. Член на сенат. // прил. сенаторски, сенаторска, сенаторско, мн. сенаторски.
сензационен сензационна, сензационно, мн. сензационни, прил. Който предизвиква сензация. Сензационен успех. Сензационна новина. //нареч. сензационно.
сензация мн. сензации, ж. 1. Силно впечатление от неочаквано, необикновено събитие. Правя сензация. 2, Съобщение или събитие, които предизвикват такова впечатление. Вестникарски сензации.
сензорен сензорна, сензорно, мн. сензорни, прил. 1. Сетивен, чувствителен. 2. Който се основава на биоелектрическите импулси на човека. Сензорен апарат. Сензорно устройство.
сенник мн. сенници, (два) сенника, м. 1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници. 2. Лятна шапка с козирка, обикновено без дъно.
сенникоцветен сенникоцветна, сенникоцветно, мн. сенникоцветни, прил. • Сенникоцветни растения. Спец. Семейство растения, чиито цветове са разположени на дръжки с общо начало и наподобяват формата на чадър. Копърът е от сенникоцветните растения.
сено мн. сена, ср. Окосена и изсушена трева, която се използва за храна на животни. Сеното ухаеше на билки. • Търся игла в купа сено. Напразно търся нещо.
сеновал мн. сеновали, (два) сеновала, м. Помещение, в което се съхранява сено.
сенокос само ед. 1. Косене на трева за сено; коситба. Сенокосът започна. 2. Времето, когато се коси. //прил. сенокосен, сенокосна, сенокосно, мн. сенокосни.
сенокосачка мн. сенокосачки, ж. Машина за сенокос.
сенсуализъм само ед. 1. Спец. Философско учение, което смята усещанията за единствен източник на познанието. 2. Схващане, според което чувствените наслади са цел на живота и висше благо.
сенсуалист мн. сенсуалисти, м. Последовател на сенсуализма.
сентенция мн. сентенции, ж. Спец. 1. В литературата — мъдро, нравоучително изречение. 2. В юристиката — съдебно решение; присъда.
сенчест сенчеста, сенчесто, мн. сенчести, прил. 1. До който не достигат слънчеви лъчи и има сянка. Сенчеста тераса. 2. Който прави сянка. Сенчест орех.
сеньор мн. сеньори, м. 1. Истор. През феодализма — собственик на голяма територия с обработваема земя. 2. В Испания — господин.
сеньора мн. сеньори, ж. Госпожа.
сеньорита мн. сеньорити, ж. Госпожица.
сепаративен сепаративна, сепаративно, мн. сепаративни, прил. Който се извършва без участието и съгласието на другите заинтересовани. Сепаративен мир.
сепаратизъм само ед. 1. Стремеж към отделяне, към самостоятелност, към обособяване от другите. 2. Политическо движение на национална група за отделяне в самостоятелна държава или автономна област. // прил. сепаратистичен, сепаратистична, сепаратистично, мн. сепаратистични. // прил. сепаратистически, сепаратистическа, сепаратистическо, мн. сепаратистически.
сепаратист мн. сепаратисти, м. Привърженик на сепаратизма.
сепаратор мн. сепаратори, (два) сепаратора, м. 1. Апарат за отделяне на едно вещество от състава на друго. 2. Пръстен в средата на лагер, в който са разположени сачмите или ролките. 3. Разграничител, отделител. 4. Работник, който извършва сепарация.
сепарация мн. сепарации, ж. 1. Отделяне наедно вещество от друго в смеси. 2. Отделение в предприятие, където материалите се разграничават, отделят, сортират.
сепаре мн. сепарета, ср. Място за посетители в обществено заведение, което е отделено и скрито за останалите посетители.
сепарирам сепарираш, несв. и св.; какво. Извършвам сепарация.
сепвам сепваш, несв. и сепна, св.; кого. 1. Стряскам, събуждам внезапно. Звънът на будилника го сепна. 2. Вразумявам, карам да се опомни. Забележката ми я сепна. — сепвам се/сепна се. 1. Събуждам се внезапно. Сънувах нещо страшно и се сепнах. 2. Вразумявам се, опомням се, идвам на себе си. Погледът ми го накара да се сепне.
сепия мн. сепии, ж. 1. Морско мекотело, което при опасност изхвърля кафяво вещество. 2. Спец. Боя с кафяв цвят, получена от това животно.
сепна сепнеш, мин. св. сепнах, мин. прич. сепнал, св. - вж. сепвам.
сепнато нареч. Стреснато, развълнувано, смутено.
сепсис само ед. Общо заразяване на организма поради попадане на болестотворни микроби в кръвта.
септември неизм. Деветият месец от календарната година. // прил. септемврийски, септемврийска, септемврийско, мн. септемврийски. Септемврийски дъжд.
септемвриец мн. септемврийци, м. Участник в антиправителствените бунтове от септември 1923 год.
септемврийче мн. септемврийчета, м. Истор. Член на детската организация с прокомунис-тическа ориентация ДПО "Септемврийче", съществувала до 1990 г.
септет мн. септети, (два) септета, м. Спец. 1. Музикално произведение със самостоятелни вокални или инструментални партии за седем изпълнители. 2. Състав от седем изпълнители.
септичен септична, септично, мн. септични, прил. 1. Който се отнася до сепсис. 2. Който предизвиква гноене.
сера сереш, мин. св. срах, мин. прич. срал, несв. Грубо. Изпускам изпражнения. • Срах на метеното. Разг. Провалям нещо, което е почти готово.
серафим мн. серафими, (два) серафима, м. В християнската религия — шестокрил ангел от висш ранг.
сербез неизм. Разг. Дързък, смел. Сербез жена.
сербезлък мн. сербезлъци, (два) сербезлъка, м. Разг. Дързост, смелост. • Продавам сербезлък/ сербезлъци. Пренебр. Върша нещо, за да се покажа смел.
сервиз мн. сервизи, (два) сервиза, м. Комплект от съдове за храна, за чай, за кафе, за алкохол и др. за определен брой хора, който е с еднотипна украса. Кристален сервиз за вино.
сервиз мн. сервизи, (два) сервиза, м. Предприятие, което се занимава с поддържане и ремонт на битови уреди, автомобили и др.; ремонтна база. Автомобилен сервиз.
сервизен сервизна, сервизно, мн. сервизни, прил. Който е предназначен за извършване на услуги и поправки. • Сервизно помещение. Помещение за обслужване — баня, тоалетна, кухня и др.
сервилен сервилна, сервилно, мн. сервилни, прил. 1. Който угодничи пред някого, като се подлага на унижение; раболепен. 2. Който съдържа или проявява раболепие, угодничество. Сервилен поглед. // нареч. сервилно.
сервилнича сервилничиш, мин. св. сервилничих, мин. прич. сервилничил, несв. Държа се сервилно.
сервирам сервираш, несв. и св.; какво. 1. Поднасям храна и пиене на маса. Можете да сервирате обяда. 2. Прен. Изненадвам с нещо. Какво ли ще ни сервира утрешният ден?
сервирам сервираш, несв. и св. Изпълнявам сервис.
сервис мн. сервиси, (два) сервиса, м. При някои спортни игри с топка — начален удар за вкарване на топката в игра и правото да се изпълни този удар.
сервитут само ед. Предоставено от закона право за използване на чужд недвижим имот. // прил. сервитутен, сервитутна, сервитутно, мн. сервитутни.
сервитьор мн. сервитьори, м. Лице, което поднася храна и питиета в обществено заведение (ресторант, кафе, сладкарница и др.). // прил. сервитьорски, сервитьорска, сервитьорско, мн. сервитьорски.
сервитьорка мн. сервитьорки, ж. Жена сервитьор.
сервитьорство само ед. Занятие на сервитьор.
сергия мн. сергии, ж. Щанд на открито за продаване на различни стоки. // прил. сергиен, сергийна, сергийно, мн. серийни.
сердар сердарят, сердаря, мн. сердари, м. Остар. Главатар, войвода.
сердарин мн. сердари, м. Остар. Сердар.
серен сярна, сярно, мн. серни, прил. Който се отнася до сяра или съдържа сяра. Серен двуокис.
серенада мн. серенади, ж. Литературна или музикална творба — любовна песен, която се изпълнява като приветствие под прозореца на любимата в музикален съпровод.
сержант мн. сержанти, м. Лице от низшия команден състав на войската или полицията.
сериал мн. сериали, (два) сериала, м. Многосериен филм, обикн. телевизионен.
сериен серийна, серийно, мн. серийни, прил. 1. Който се изготвя на серии по определен образец. Серийно производство. 2. Който се показва на серии. Сериен филм. // нареч. серийно.
сериозен сериозна, сериозно, мн. сериозни, прил. 1. Замислен, строг, съсредоточен. Сериозен човек. 2. За лице, поглед — съсредоточен, изразяващ замисленост. Сериозни очи. 3. Съществен, важен, значим. Сериозна книга. 4. Който изисква повишено внимание поради съществуваща опасност от неблагоприятни последици. Сериозно положение. 5. На който може да се разчита. Сериозен кандидат. // нареч. сериозно. Говоря ти сериозно. // същ. сериозност, сериозността, ж.
серист сериста, серисто, мн. серисти, прил. • Сериста киселина. Спец. Слаба киселина, съдържаща сяра.
серия мн. серии, ж. 1. Поредица от еднородни предмети, изделия, действия и др. Серия опити. 2. Група или поредица предмети, изделия и др., които са части от цяло. Серия от летни облекла. 3. Разг. Всяка една от относително завършените части на дълъг филм. Нови серии от игрален филм. 4. Разред, категория на ценни книжа или документи. Серия и номер на паспорт. 5. В спорта — участници в състезания, които стартират едновременно в последователно пускани групи. Спринтьорите стартираха в две серии.
серкме мн. серкмета, ср. Кръгла рибарска мрежа.
сероводород само ед. Спец. Газ с неприятен мирис на развалени яйца, който се образува при гниене на белтъчини.
серовъглерод само ед. Спец. Безцветна леснозапалима течност с неприятна миризма с приложение в техниката и селското стопанство.
серпантина мн. серпантини, ж. Серпентина.
серпентина мн. серпентини, ж. 1. Остри завои на път по стръмни склонове. 2. Дълга цветна хартиена лента, която се хвърля във въздуха по време на забави. 3. Спираловидно извита тръба.
серсем мн. серсеми, м. Разг. Пренебр. Глупак, будала.
серсемин мн. серсеми, м. Серсем.
серт прил., неизм. Разг. Избухлив, сприхав; лют. Серт момиче.
сертификат мн. сертификати, (два) сертификата, м. Официално писмено удостоверение за нещо, свидетелство. Хранителните стоки трябва да бъдат придружени от сертификат за годност.
серум мн. серуми, (два) серума, м. Екстракт, получен от кръвта на имунизирани с болестотворни микроорганизми животни, който се употребява като предпазно лечебно средство.
сесия мн. сесии, ж. 1. Заседания на учреждение или организация, които се повтарят периодично. На днешната сесия Народното събрание прие важни документи. 2. Период за полагане на изпити от студенти. Поправителна сесия. 3. Конференция по някакъв въпрос или във връзка с годишнина. Научна сесия.
сестра мн. сестри, ж. 1. Дъщеря на същите родители или на единия от тях по отношение на останалите им деца. Имам две сестри. 2. Лице от средния медицински персонал в болнични заведения; медицинска сестра. 3. Прен. Жена, която е близка по убеждения, националност, положение и др. Братя и сестри българи! 4. Калугерка. Сестрите от женския манастир работеха на двора. // същ. умал. сестрица, мн. сестрици, ж. // същ. умал. сестриче, мн. сестричета, ср. // същ. умал. сестричка, мн. сестрички, ж.
сестрин сестрина, сестрино, мн. сестрини, прил. Който принадлежи на сестра или се отнася до нея. Сестрин дом. Сестрино дете.
сестриник мн. сестриници, м. Разг. Син на сестрата (в 1 знач.) по отношение на нейните братя и сестри.
сестриница мн. сестриници, ж. Разг. Дъщеря на сестрата (в 1 знач.) по отношение на нейните братя и сестри.
сестрински сестринска, сестринско, мн. сестрински, прил. 1. Присъщ на сестра (в 1 знач.). Сестрински чувства. 2. Който се отнася до медицинска сестра. Сестринско дело.
сет сетът, сета, мн. сетове, (два) сета, м. Партия игра на тенис.
сетен сетна, сетно, мн. сетни, прил. Последен. За сетен път му припомних обещанието. До сетния си дъх.
сетер мн. сетери, (два) сетера, м. Порода ловно куче. Ирландски сетер.
сетивен сетивна, сетивно, мн. сетивни, прил. Който се отнася до сетивата. // същ. сетивност, сетивността, ж. // нареч. сетивно.
сетне нареч. След това, после. Сетне ще разговаряме.
сетнешен сетнешна, сетнешно, мн. сетнешни, прил. По-късен, който става после. Сетнешните ни срещи.
сетнина мн. сетнини, ж. Остар. Обикн. мн. Последици, резултати.
сетре мн. сетрета, ср. Остар. Късо мъжко палто.
сетя сетиш, мин. св. сетих, мин. прич. сетил, св. — вж. сещам.
сетя се сетиш се, мин. св. сетих се, мин. прич. сетил се, св. - вж. сещам се.
сефте мн. сефтета, ср. Разг. 1. Първа покупка. 2. Нещо, което се върши за първи път. // нареч. сефте. Сефте се срещаме. • Правя сефте. Върша нещо за пръв път.
сефтосам сефтосаш, св. — вж. сефтосвам.
сефтосвам сефтосваш, несв. и сефтосам, св.; какво. Разг. Върша или опитвам нещо за първи път. Сефтосах новата рокля.
сецам сецаш, несв. Диал. Дърпам. — сецам се. Дърпам се, придръпвам. Автомобилът не върви добре — сеца се нещо.
сецвам сецваш, несв. и сецна. св. Диал. Сецам поединично или еднократно. — сецвам се/сецна се. Сецам се поединично или еднократно.
сецна сецнеш, мин. св. сецнах, мин. прич. сецнал, св. — вж. сецвам.
сеч сечта, само ед., ж. 1. Сечене на дървета. 2. Прен. Масово посичане на хора; клане.
сечение мн. сечения, ср. 1. Фигура, образувана при пресичане на тяло с равнина. Напречно сечение. 2. Площ на такава фигура. Разрез с по-голямо сечение. • Цезарево/кесарево сечение. Коремен разрез за изваждане на детето при невъзможност за нормално раждане.
сечиво мн. сечива, ср. Земеделски или занаятчийски инструмент.
сечище мн. сечища, ср. 1. Част от гора, определена за изсичане. 2. Място, в което дърветата са изсечени. В сечището растяха диви ягоди.
сечко само ед. • Голям сечко. Месец януари. • Малък сечко. Месец февруари.
сечко мн. сечковци, м. Твърдокрило насекомо с дълги пипала.
сешоар мн. сешоари, (два) сешоара, м. Уред за сушене на коса.
сещам сещаш, несв. и сетя, св.; какво. Усещам, чувствам. Не сещам ни жега, ни студ.
сещам се сещаш се, несв. и сетя се, св. 1. Идва ми на ум, хрумва ми. 2. Спомням си. Сетих се, че имам книгата, която искаш. 3. Досещам се, отгатвам. Не се сещам за какво говориш.
сея сееш, мин. св. сях, мин. прич. сял, несв.; какво. 1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница. 2. Прен. Разпространявам идеи, мисли, настроения и др. Сея омраза около себе си. 3. Прекарвам през сито; пресявам. Сея брашно. Сея пясък. • Дето не го сееш, там никне. Разг. Появява се неочаквано. • Сея на корена му ряпа/просо. Разг. Проявявам дребнавост, търся излишни подробности.
сеялка мн. сеялки, ж. Машина за сеене. Редова сеялка.
сеяч мн. сеячи, м. Човек, който сее.
си възвр. притеж. мест. - вж. свой.
си възвр. л. мест. — вж. себе си.
си част. 1. След неопределителни местоимения и наречия — за усилване на неопределеността, напр. някой си, някъде си, еди-кой си и др. 2. При глаголи за движение като тръгвам, отивам и др. означава у дома, вкъщи, откъдето съм дошъл, например: отивам си, тръгвам си, заминавам си и др. 3. При глаголи с представка от- означава, че действието се извършва до пълно насищане, напр. отигравам си, отепивам си, отевирвам си и др.
си само ед. 1. Название на седмия тон от музикалната гама. 2. Знакът на този тон.
сиамка мн. сиамки, ж. Разг. Сиамска котка.
сиамски сиамска, сиамско, мн. сиамски, прил. Който се отнася до Сиам. • Сиамска котка. Порода котка, произхождаща от Сиам, с къса козина. • Сиамски близнаци. 1. Близнаци, които се раждат свързани, с общи органи. 2. Прен. Неразделни приятели.
сив сива, сиво, мн. сиви, прил. 1. Който е с цвят на пепел, получен от смесването на бяла и черна боя. Сив вълк. 2. За коса, мустаци — прошарен, отчасти побелял. Сива коса. 3. Прен. Посредствен, еднообразен, с нищо незабележим. Сиво ежедневие. // нареч. сиво. • Сиво небе. Облачно небе.
сивея сивееш, мин. св. сивях, мин. прич. сивял, несв. 1. Придобивам сив цвят, ставам сив. 2. Сивея се. Какво сивее там? — сивея се. Изглеждам сив, показвам се със сив цвят. В далечината се сивеят ниски къщи.
сивкав сивкава, сивкаво, мн. сивкави, прил. Почти сив, възсив. Сивкаво палто.
сиво- Първа съставна част на сложни думи със значение който има сив цвят или сива отсянка, напр. сиво-бял, сиво-жълт, сиво-зелен, сиво-кафяв, сиво-черен и др.
сивокос сивокоса, сивокосо, мн. сивокоси, прил. Който има сива, прошарена коса.
сивоок сивоока, сивооко, мн. сивооки, прил. Който има сиви очи.
сивота само ед. 1. Сив цвят. 2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието.
сигнал мн. сигнали, (два) сигнала, м. 1. Условен знак за предаване на информация на разстояние. Светлинен сигнал. Радиосигнали. 2. Прен. Това, което служи като подтик за действие. Спорът послужи като сигнал за работа. 3. Прен. Това, което предупреждава, предизвестява опасност или нередност. Получихме сигнал за нарушенията на някои служители.
сигнален сигнална, сигнално, мн. сигнални, прил. Който служи за даване на сигнал. Сигнална лампа. • Първа сигнална система. Спец. Условнорефлекторна дейност на човека и животните. • Втора сигнална система. Спец. Членоразделната реч като сигнална система при човека.
сигнализатор мн. сигнализатори, (два) сигнализатора, м. Устройство, което дава сигнализация.
сигнализация мн. сигнализации, ж. 1. Предаване на сигнали на разстояние. 2. Система от устройства за приемане и изпращане на сигнали.
сигнализирам сигнализираш, несв. и св. Давам сигнал. При пожар сигнализирайте веднага в противопожарната служба.
сигналист мн. сигналисти, м. Човек, който подава сигнали. Сигналистът да свири сбор.
сигнатура мн. сигнатури, ж. 1. Знак върху книга в библиотека за нейното местоположение в книгохранилище. 2. Част от рецепта, в която се посочва начинът на употреба на предписаното лекарство.
сигурен сигурна, сигурно, мн. сигурни, прил. 1. Който е уверен в нещо; убеден. Сигурен съм, че ще успееш. 2. Който не е изложен на опасност или риск. Сигурна работа. Сигурен път. 3. Който изразява увереност, убеденост, твърдост. Сигурни движения. 4. Който е неизбежен; неминуем. Всичко вървеше към сигурен провал. 5. На когото може да се разчита; надежден. Имам там сигурен приятел. // същ. сигурност, сигурността, ж. • Органи на сигурността. Специализирани органи за защита на държавната сигурност и тайна.
сигурно нареч. 1. Уверено, убедено, твърдо. Говори сигурно. 2. Навярно, вероятно. Сигурно ще те потърси отново.
сиенит само ед. Зърнеста скала, която се използва в строителството и скулптурата. // прил. сиенитен, сиенитна, сиенитно, мн. сиенитни.
сизифов сизифова, сизифово, мн. сизифови, прил. • Сизифов труд. Безполезна тежка работа.
сила мн. сили, ж. 1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила. 2. Външно действие или енергия, която може да приведе едно тяло в движение или да промени движението му. Центробежни сили. 3. Спец. Интензитет, степен, величина, която е мярка за въздействие или взаимодействие. Сила на звука. Сила на светлината. 4. Обикн. мн. Материален източник на енергия или дейност. Природни сили. Производителни сили. 5. Власт, влияние, мощ. Сила на словото. 6. Способност за действие, която се отличава с напрегнатост, ус-тременост. Сила на характера. 7. Само мн. Обществена група с характерни за нея признаци. Демократически сили. Реакционни сили. 8. Само мн. Войска. Военновъздушни сили. 9. Прен. Човек, който работи с успех в някаква област. Младите певчески сили на България се представиха блестящо на фестивала. • Влизам/вляза в сила. Започвам да се прилагам, да действам. Новият закон влиза в сила от 1 януари.
силабичен силабична, силабично, мн. силабични, прил. Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички.
силабически силабическа, силабическо, мн. силабически, прил. Силабичен. • Силабическо стихосложение. Спец. Използване на еднакъв брой срички във всеки стих на поетическа творба.
силаботоничен силаботонична, силаботонично, мн. силаботонични, прил. Спец. Който е изграден върху закономерно редуване на ударени и неударени срички.
силаботонически силаботоническа, силаботоническо, мн. силаботонически, прил. Силаботоничен.
силаж само ед. Спец. Консервирана храна за преживни животни, получена при ферментация на зелени фуражи. // прил. силажен, силажна, силажно, мн. силажни. Силажна царевица. Силажна яма.
силажирам силажираш, несв. и св. Приготвям силаж.
силен силна, силно, мн. силни, прил. 1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек. 2. Който е значителен по степен на проява, по величина. Силен дъжд. Силно земетресение. Силна болка. Силна омраза. 3. Който оказва голямо влияние. Силна партия. Силни доказателства. Силна реч. 4. Който действа с голяма сила поради своите качества. Силен алкохол. Силно кафе. 5. Мощен, могъщ. Силна армия. 6. Който много знае и умее; талантлив. Силен ученик. Силен кинорежисьор. Силен по рисуване
силикат мн. силикати, (два) силиката, м. Спец. Название на всички минерали или химически съединения, които съдържат силиций.
силикоза само ед. Спец. Белодробно заболяване в резултат на вдишване на кварцов прах.
силикон само ед. Спец. Полимерно съединение на силиция — еластичен материал с широко приложение при изработването на изолатори, топлоустойчиви изделия, в пластичната хирургия и др. // прил. силиконов, силиконова, силиконово, мн. силиконови.
силиций силицият, силиция, само ед., м. Спец. Химически елемент, който влиза в състава на скалите. // прил. силициев, силициева, силициево, мн. силициеви. Силициева киселина.
силогизъм мн. силогизми, (два) силогизъма, м. Спец. В логиката — умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод.
силоз мн. силози, (два) силоза, м. Голям склад със специално предназначение (обикн. за съхранение на зърнени храни, брашно и др.).
силом нареч. Чрез прилагане на сила; насила, принудително, насилствено. Накара я силом да влезе.
силон само ед. Вид текстилна материя от изкуствено влакно. // прил. силонов, силонова, силоново, мн. силонови. Силонови чорапи.
силует мн. силуети, (два) силуета, м. 1. Контрастно едноцветно изображение на човек или на предмет, като се маркират само контурите, без да се детайлизира. Върху витрината има интересен силует. 2. Очертание на контурите на човек или обект (обикн. в тъмнината); сянка. Силуетът на едно куче се раздвижи в мрака. С тази рокля силуетът става по-елегантен.
силя силиш, мин. св. силих, мин. прич. силил, несв.; кого. Разг. Карам, принуждавам, насилвам. Силят ме да вървя с тях. - силя се. Старая се с много усилия; напрягам се, мъча се, насилвам се. Силя се да вървя успоредно с тях.
силях мн. силяхи, (два) силяха, м. Истор. Кожен пояс с прегради за поставяне на различни неща — нож, пищови, кремък и др.
симбиоза само ед. Спец. В биологията — взаимноизгодно съжителство на два различни организъма. // прил. симбиозен, симбиозна, симбиозно, мн. симбиозни.
символ мн. символи, (два) символа, м, Това, което служи за условен знак при обозначаването или възприемането на обект, идея, религиозна принадлежност, образ и др. Огромните паметници са символи на тоталитаризма.
символизирам символизираш, несв. и св.; какво. Символ съм на нещо; изпълнявам функция на символ. Сърцето символизира любов.
символизъм само ед. Спец. В изкуството и литературата — индивидуалистично направление от края на XIX и началото на XX в., представителите на което използват много символи. // прил. символистичен, символистична, символистично, мн. символистични. Символистично стихотворение.
символика само ед. 1. Приписваното налице, предмет, явление символично значение. 2. Съвкупност от символи. Обредна символика.
символист мн. символисти, м. Привърженик и последовател на символизма. Българските символисти са малобройни.
символичен символична, символично, мн. символични, прил. 1. Който служи за символ; условен. Символичен жест. 2. Прен. Разг. Който е застъпен в малка, слаба степен. В символично количество.
символически символическа, символическо, мн. символически, прил. Символичен (в 1 знач.).
симетричен симетрична, симетрично, мн. симетрични, прил. Който е проява на симетрия; съразмерен. Симетрични триъгълници.
симетрия мн. симетрии, ж. Пълно съответствие в разположението на частите на едно нещо по отношение на центъра му, на средата му или на една ос.
симид мн. симиди, (два) симида, м. Питка от бяло брашно, заквасена със специална мая.
симидчийка мн. симидчийки, ж. Жена симидчия.
симидчия мн. симидчии, м. Човек, който прави и/или продава симиди.
симпатизант мн. симпатизанти, м. Лице, което симпатизира на друго лице или на партия/организация, като ги подкрепя (обикн. в избори).
симпатизантка мн. симпатизантки, ж. Жена симпатизант.
симпатизирам симпатизираш, несв. и св.; на кого/на какво. Изпитвам или проявявам симпатия. Много хора му симпатизират.
симпатичен симпатична, симпатично, мн. симпатични, прил. Който предизвиква симпатия; привлекателен, приятен, обаятелен, очарователен. Симпатична жена.
симпатия мн. симпатии, ж. 1. Предразположеност, влечение към някого или нещо. Усмивката му спечели моята симпатия. 2. Прен. Разг. Човек, към когото е насочено влечението; либе, изгора, севда.
симптом мн. симптоми, (два) симптома, м. Признак, предвестник на нещо. Първите симптоми на болестта се проявиха.
симптоматичен симптоматична, симптоматично, мн. симптоматични, прил. Който е симптом за нещо. Симптоматично изказване.
симптоматически симптоматическа, симптоматическо, мн. симптоматически, прил. Симптоматичен.
симулант мн. симуланти, м. Човек, който симулира. // прил. симулантски, симулантска, симулантско, мн. симулантски.
симулантен симултантна, симултантно, мн. симултантни, прил. Едновременен, синхронен. Симултантен превод.
симулантка мн. симулантки, ж. Жена симулант.
симулация мн. симулации, ж. Симулиране; пре-струване.
симулирам симулираш, несв. и св. Наподобявам нещо; преструвам се. // същ. симулиране, ср.
симфоничен симфонична, симфонично, мн. симфонични, прил. 1. Който е със структура на симфония. Симфонична творба. 2. Който е предназначен за изпълнение на класическа музика. Симфоничен оркестър.
симфонически симфоническа, симфоническо, мн. симфонически, прил. Симфоничен.
симфония мн. симфонии, ж. 1. Спец. Голяма музикална творба, в която звучат множество различни инструменти. Седмата симфония на Шостакович. 2. Прен. Хармонично съчетаване, единство. Роклята е симфония в розово.
син синът, сина, мн. синове, м. 1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син. 2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. Син на родината си. II същ. умал. синче, мн. синчета, ср. (в 1 знач.). // прил. синов, синова, синово, мн. синови. • Кучи син. Разг. Грубо. Негодник, мръсник. • Мамин син/мамино синче. Разг. Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник. • Сине майчин! Разг. Възклицание — обвинение към някого за негова простъпка. • Сукин син. Остар. Разг. Грубо. Негодник, мръсник.
син синя, синьо, мн. сини, прил. Който е с цвят на ясно небе. Синя блуза. • Син домат. Патладжан. • Синя кръв. За означаване на аристократичен произход. • Ставам син-зелен. Разг. Ядосвам се много, та пребледнявам. • Синя каска. Войник от омиротворителните сили на ООН.
синагога мн. синагоги, ж. Храм, който обслужва еврейската религия.
синап само ед. Кръстоцветно растение с малки жълти цветчета, което расте по нивите, както и семето му, което се използва в народната медицина. // прил. синапен, синапена, синапено, мн. синапени. // прил. синапов, синапова, синапово, мн. синапови.
сингъл мн. сингъли, (два) сингъла, м. Малка грамофонна плоча с по един запис на всяка страна.
синджир мн. синджири, (два) синджира, м. 1. Верига от метални халки. Синджирът се заключва е катинар. 2. Вид проста плетка. // същ. умал. синджирче, мн. синджирчета, ср. Ходя със сребърно синджирче на врата. // прил. синджирен, синджирена, синджирено, мн. синджирени.
синдикален синдикална, синдикално, мн. синдикални, прил. Който се отнася до професионални организации. Синдикална централа.
синдикат мн. синдикати, (два) синдиката, м. 1. Професионална организация за защита на интересите на членовете - пред работодателя; профсъюз. 2. Вид обединение за съвместна дейност, което се стреми към монопол върху пазара.
синдром мн. синдроми, (два) синдрома, м. 1. В медицината — група от симптоми, типични за дадено заболяване. 2. Прен. Група от характерни за определен тип поведение признаци. // прил. синдромен, синдромна, синдромно, мн. синдромни. • Синдром на придобитата имунна недостатъчност. СПИН.
синева само ед. 1. Синьо пространство, синя повърхност. 2. Небесният простор при ясно време, който има син цвят; лазур. Виж синевата през прозореца.
синедоха мн. синекдохи, ж. Спец. В литературознанието — стилистична фигура, вид метонимия, при която цялото се представя от негова част или обратно.
синекура само ед. Длъжност, за която се плаща, без да се изисква изпълнението на някакви задължения. // прил. синекурен, синекурна, синекурно, мн. синекурни. Синекурна длъжност.
синец мн. синци, (два) синеца, м. Вид мънисто. Украсиха коня със синци.
синея синееш, мин. св. синях, мин. прич. синял, несв. Синея се. — синея се. Откроявам се със своето синьо оцветяване. В далечината нещо се синее.
синигер мн. синигери, (два) синигера, м. Вид пъстра пойна птица. // прил. синигерски, синигерска, синигерско, мн. синигерски.
синина мн. синини, ж. 1. Само ед. Син цвят. 2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Краката на детето са в синини.
синка само ед. Вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането, както и самият разтвор.
синкав синкава, синкаво, мн. синкави, прил. Който наподобява синьо. Синкав здрач.
синковец мн. синковци, м. Разг. Свойско неодобрително или хвалебствено название на мъж. Ще ми се мотаят из къщата тия синковци! Нашият синковец изненада всички е изпълнението си.
синкретизъм само ед. Слятост, неразчлененост. // прил. синкретичен, синкретична, синкретично, мн. синкретични. Синкретични образи. // прил. синкретически, синкретическа, синкретическо, мн. синкретически.
синовен синовна синовно, мн. синовни, прил. Който характеризира отношенията на децата (син или дъщеря) към родителите. Синовен дълг.
синод мн. синоди, (два) синода, м. Висшият ръководен орган на православната църква и сградата, в която се помещава. Светият Синод. // прил. синодален, синодална, синодално, мн. синодални. Синодална църква.
синоним мн. синоними, (два) синонима, м. 1. Спец. Дума, която е близка по значение, но различна по звуков състав с друга дума. Образни синоними. 2. Въплъщение, подобие, сходство. // прил. синонимен, синонимна, синонимно, мн. синонимни. Синонимен речник.
синоптик мн. синоптици, м. Метеоролог, който прави прогноза за времето. // прил. синоптичен, синоптична, синоптично, мн. синоптични. // прил. синоптически, синоптическа, синоптическо, мн. синоптически. Синоптична/ синоптическа карта.
синор мн. синори, (два) синора, м. Граница, разделяща имотите на различни хора, обикн. нивите; межда, слог, бразда. Оттатък синора е нивата на кмета. // прил. синорен, синорна, синорно, мн. синорни.
синтаксис само ед. Спец. Дял от граматиката, който изучава законите, по които се съчетават думите и се изграждат изречения, строежа на изреченията, както и техните разновидности. // прил. синтактичен, синтактична, синтактично, мн. синтактични. // прил. синтактически, синтактическа, синтактическо, мн. синтактически. Синтактичен/ синтактически разбор.
синтез само ед. 1. Метод на изследване, който свързва отделните елементи в едно цяло и по този начин изучава същността на явленията. 2. Спец. В химията — процес на получаване на сложни химически съединения от прости.
синтеза само ед. Синтез.
синтезирам синтезираш, несв. и св.; какво. Правя синтез; обобщавам. Да синтезираме всичко до тук.
синтесайзер — вж. синтесайзър.
синтесайзър и синтесайзер, мн. синтесайзъри и синтесайзери, (два) синтесайзъра и синтесайзера, м. Електронен клавирен музикален инструмент, който може да имитира различни инструменти.
синтетичен синтетична, синтетично, мн. синтетични, прил. 1. Който се основава върху синтез. Синтетични разсъждения. 2. Който е склонен да синтезира, да обобщава. 3. Който е резултат от химически синтез; изкуствен. Синтетични влакна.
синтетически синтетическа, синтетическо, мн. синтетически, прил. Синтетичен.
синузит само ед. Спец. Болезнено възпаление на синусите.
синус мн. синуси, (два) синуса, м. Обикн. мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости. // прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни. // прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови.
синус мн. синуси, (два) синуса, м. Спец. В математиката — тригонометрична функция, която е равна на отношението на всеки един от двата катета към хипотенузата. // прил. синусен, синусна, синусно, мн. синусни.// прил. синусов, синусова, синусово, мн. синусови.
синхрон само ед. Едновременно действие. Постигам синхрон между движенията на ръката и краката. Има синхрон. Липсва синхрон.
синхронен синхронна, синхронно, мн. синхронни, прил. Който се осъществява по едно и също време; едновременен. Синхронно движение. // нареч. синхронно.
синхронизация само ед. Синхронизиране.
синхронизирам синхронизираш, несв. и св.; какво. Довеждам до синхрон; уеднаквявам по време. Трябва да синхронизираме всяка своя стъпка. // същ. синхронизиране, ср.
синхронизъм само ед. Едновременност. // прил. синхроничен, синхронична, синхронично, мн. синхронични. // прил. синхронически, синхроническа, синхроническо, мн. синхронически.
синчец само ед. Едно от първите пролетни цветя със сини гроздовидни цветове.
синя синиш, мин. св. синих, мин. прич. синил, несв.; какво. Боядисвам в синьо; правя да стане синьо или синкаво. Синя клепачите си.
сипаница само ед. Разг. Вариола, едра шарка.
сипаничав сипаничава, сипаничаво, мн. сипаничави, прил. 1. Който е болен от сипаница. 2. За лице на човек — със следи (като) от сипаница.
сипвам сипваш, несв. и сипя, св.; какво. Прехвърлям течност, зърно или праховидно вещество от един съд в друг или върху нещо. Сипвам ракия в чашата. Сипвам вода на цветето. Сипвам брашно в млякото.
сипвам се сипваш се, несв. и сипна се, св. Разг. Само в трето лице, ед. и в мн. За множество — събирам се изведнъж на едно място; струпвам се. • Зора се сипва. Разсъмва се.
сипей сипеят, сипея, мн. сипеи, (два) сипея, м. В планината - стръмно място, покрито с дребни камъчета. Вървя по сипей.
сипкав сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил. 1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто. 2. За глас — пресипнал.
сипна се сипнеш се, мин. св. сипнах се, мин. прич. сипнал се, св. — вж. сипвам се.
сипя сипеш, мин. св. сипах, мин. прич. сипал, несв.; какво. 1. Правя да пада, да покрива в голямо количество или във висока степен. Заводът сипе прах в цялата околност. 2. Прен. За думи, изрази — засипвам, трупам, ръся. Сипя обиди. Сипеше лъжа след лъжа. • Сипя огън и жупел. Остро, яростно критикувам, нападам някого.
сипя сипеш, мин. св. сипах и сипах, мин. прич. сипал и сипал, св. — вж. сипвам.
сипя се сипеш се, мин. св. сипах се, мин. прич. сипал се, несв. Роня се, падам, разпадам се. Тихо се сипе първият сняг.
сирак мн. сираци, м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели. // същ. умал. сираче, мн. сирачета, ср. // прил. сирашки, сирашка, сирашко, мн. сирашки. Сирашка съдба. • Кръгъл сирак. Дете, на което са умрели и двамата родители.
сирена мн. сирени, ж. В митологията — същество с тяло на жена и с опашка на риба, което омайва моряците с песните си.
сирена мн. сирени, ж. Сигнализиращ апарат, който произвежда силен продължителен звук, подобен на писък.
сиренар сиренарят, сиренаря, мн. сиренари, м. 1. Човек, който произвежда сирене. 2. Разг. Човек, който много обича да яде сирене. // прил. сиренарски, сиренарска, сиренарско, мн. сиренарски.
сиренарка мн. сиренарки, ж. Жена сиренар.
сирене мн. сиренета, ср. 1. Само ед. Млечен продукт, който се получава при втвърдяване на млякото по специална технология. Овче сирене. 2. Вид от този млечен продукт. Сирене "Крема". В магазина има различни сиренета.
сиреняв сиренява, сиреняво, мн. сиреняви, прил. Разг. Който е направен със сирене. Сиренява чорба.
сиреч нареч. Казано по друг начин, с други думи; тоест. Той, сиреч директорът, беше длъжен да се яви.
сиромах мн. сиромаси, м. Разг. 1. Беден човек. 2. Прен. Човек, който предизвиква съчувствие, състрадание, съжаление; клетник. Сиромах Иванчо, остана сам u няма кой да му помогне! // прил. сиромашки, сиромашка, сиромашко, мн. сиромашки. • Сиромашко лято. Разг. Топлите есенни дни след приключване на полската работа.
сиромахкиня мн. сиромахкини, ж. Разг. Жена сиромах.
сиромашия само ед. 1. Състояние на сиромах; бедност, оскъдица, немотия. Живея в сиромашия. 2. Разг. Съвкупност от всички сиромаси, бедняци в обществото; беднотия.
сироп мн. сиропи, (два) сиропа, м. 1. Само ед. Наситен разтвор на захар в плодов сок или във вода. Сироп от боровинки. 2. Спец. Само ед: В медицината — лекарство, което се приема като подсладена течност. 3. Разг. Вид или порция от такъв разтвор на захар. Купих два сиропа за кашлица. // прил. сиропен, сиропена, сирбпено, мн. сиропени.
сиропиталище мн. сиропиталища, ср. Обществено заведение, в което се отглеждат сираци, изоставени или бедни деца; майчин дом. // прил. сиропиталищен, сиропиталищна, сиропиталищно, мн. сиропиталищни.
сирота мн. сироти, ж. и м. Остар. Разг. 1. Сирак. 2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач.). // прил. сиротен, сиротна, сиротно, мн. сиротни. Сиротна песен.
сиря сириш, мин. св. сирих, мин. прич. сирил , несв.; какво. Приготвям сирене от мляко; подсирвам.
система мн. системи, ж. 1. Определен ред, по който са организирани частите на цялото, съобразен с връзките между тях. Трябва да приведа знанията си в система. 2. Начин на организиране, обмислен план за дейност. Избирателна система. 3. Цялост, частите на която са разположени по строго определен начин. Хималайска система. 4. Форма на организация на обществото; обществен строй. Комунистическа система. 5. Съвкупност от организации, учреждения и др., обединени от обща цел. Работя в системата на образованието. 6. Принципно техническо устройство на нещо; начин на конструиране. 7. Прен. Навик. Пороците не трябва да се превръщат в система.
систематизирам систематизираш, несв. и св.; какво. Подреждам в система (в 1 знач.). Систематизирам знания. // същ. систематизиране, ср.
систематичен систематична, систематично, мн. систематични, прил. 1. Който се извършва по определен ред, който следва определена система (в 1 знач.). Систематични наблюдения. 2. Който се е превърнал в навик; системен. Систематични отсъствия. • Систематичен каталог. Спец. В библиотеките — каталог, подреден според областите, към които се отнасят книгите.
систематически систематическа, систематическо, мн. систематически, прил. Систематичен.
системен системна, системно, мн. системни, прил. 1. Който следва определена система (в 1 знач.); систематичен, систематически. Системни наблюдения. 2. Който се е превърнал в навик; систематичен, систематически. Системни отсъствия. // нареч. системно. // същ. системност, системността, ж.
сит сита, сито, мн. сити, прил. 1. Който не чувства глад, който се е нахранил. Не ми сипвай повече — сит съм. 2. Остар. За храна — който насища; хранителен, питателен, обилен. 3. Прен. Който е изпитал достатъчно, който се е наситил на нещо. Сит съм на твоята хубост, на твойта лъжовна усмивка. // същ. ситост, ситостта, ж.
ситен ситна, ситно, мн. ситни, прил. 1. Който е на малки, дребни частици; дребен. Ситен прах. Ситно зърно. Ситна захар. 2. Разг. Малък, дребен. Я го виж какъв е ситен. 3. За мрежа — гъст, сбит. Ситна цедка. • Ситен-дребен. Много малък.
ситнеж само ед. Разг. Множество от ситни предмети или лица; дребосък. Ситнежът тръгва на училище.
ситня ситниш, мин. св. ситних, мин. прич. ситнил, несв. Разг. 1. Вървя с малки стъпки, крачки. Момата ситни към извора. 2. За дъжд — валя на ситни капки.
сито мн. сита, ср. 1. Съд за пресяване, който е съставен от ситна мрежа върху специална рамка. 2. Прен. Разг. Труднопреодолимо условие; препятствие, подбор. Преминах през много сита, докато ме назначат.
ситуация мн. ситуации, ж. Положение, състояние, съпровождащи обстоятелства. Ситуацията е известна на всички. // прил. ситуационен, ситуационна, ситуационно, мн. ситуационни.
сифон мн. сифони, (два) сифона, м. 1. Приспособление за преливане на течности от висок в нисък съд посредством извита тръба. 2. Съд за приготвяне и съхраняване на газирана вода. 3. Приспособление към клозети, мивки, което пропуска водата, но не позволява на миризмата да прониква от канализацията в жилищните помещения. 4. Жарг. Глупав, прост човек. // прил. сифонен, сифонна, сифонно, мн. сифонни.
сияен сияйна, сияйно, мн. сияйни, прил. Който сияе; блестящ, бляскав, лъчист, искрящ, лъчезарен. Сияйна зора. Сияйна усмивка. // същ. сияйност, сияйността, ж.
сияние мн. сияния, ср. Ярка. светлина, излъчвана от горящ, блестящ предмет или отразявана от някаква повърхност. Сиянието на Земята. Северно сияние.
сиятелство мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство.
сияя сияеш, мин. св. сиях, мин. прич. сиял, несв. 1. Излъчвам ярка светлина или блестя с отразена светлина. Слънцето сияе. Прозорците сияят от чистота. 2. Прен. Външният ми вид изразява силни положителни чувства — радост, любов, възхищение и др. Лицето и сияеше от обич. 3. Прен. Изпъквам, силно се отличавам от другите. Тя сияе сред момите със своята красота.
сказание мн. сказания, ср. Митологизиран разказ за отдавна минали събития; предание, легенда, мит, приказка.
сказуемо мн. сказуеми, ср. Спец. В граматиката — главна част на изречението, която означава действието или състоянието на предмета, назован с подлога, и се изразява морфологически чрез глагол. // прил. сказуемен, сказуемна, сказуемно, мн. сказуемни. • Сказуемно определение. Спец. В граматиката — второстепенна част на изречението, която пояснява подлога или допълнението чрез сказуемото.
скакалец мн. скакалци, (два) скакалеца, м. 1. Ливадно насекомо, обикн. зелено на цвят, което има дълги задни крака и се придвижва, като отскача силно на тях. 2. Насекомо вредител, придвижващо се на рояци и нанасящо големи щети на земеделските култури.
скала мн. скали, ж. Линия в уреди, апарати и др. с нанесени по нея деления за измерване на различни стойности или за избор на програма и др. Скала на радиоприемник. Скала на термометър.
скала мн. скали, ж. 1. Монолитен голям каменен блок, който обикновено се издига над земната повърхност; канара, чукар, зъбер. 2. Спец. Еднороден в геоложко отношение камък. Варовикова скала, // прил. скален, скална, скално, мн. скални. Скален масив.
скалист скалиста, скалисто, мн. скалисти, прил. В който има много скали, който е осеян с много скали. Скалиста местност.
скалп скалпът, скалпа, мн. скалпове, (два) скалпа, м. Одраната кожа от връхната част на черепа заедно с косата, която служи като военен трофей у някои диви племена и народи.
скалпел мн. скалпели, (два) скалпела, м. Остър хирургически нож.
скалпирам скалпираш, несв. и св.; кого. 1. Отделям скалпа на човек. Индианците скалпират белите. 2. Разг. Ирон. Убивам, одирам. // същ. скалпиране, ср.
скалъпвам скалъпваш, несв. и скалъпя, св.; какво. Разг. Пренебр. 1. Правя набързо, без да влагам старание, професионализъм; нагаждам, стъкмявам. Скалъпвам материал за конференция. 2. Измислям, изфабрикувам. Скалъпиха този слух, та да очернят човека.
скалъпя скалъпиш, мин. св. скалъпих, мин. прич. скалъпил, св. — вж. скалъпвам.
скамейка мн. скамейки, ж. Сковано приспособление за сядане на няколко души; пейка.
скандал мн. скандали, (два) скандала, м. 1. Шумна и неприлична караница; кавга. Правя постоянно скандали и никаква полза. 2. Предизвикателна постъпка, която е в противоречие с обществения морал и възмущава голяма част от хората; безобразие, позор, безчестие. Всяко негово движение е свързано със скандал. // прил. скандален, скандална, скандално, мн. скандални. Скандална постъпка.
скандалджийка мн. скандалджийки, ж. Жена скандалджия.
скандалджия мн. скандалджии, м. Човек, който обича да прави скандали (в 1 знач.).
скандализирам скандализираш, несв. и св.; кого/какво. Възмущавам с поведението си. Скандализира го нейната постъпка. Държанието му скандализира обществото. — скандализирам се. Ставам възмутен от постъпка или явление, които нарушават чувството ми за морал, приличие.
скандирам скандираш, несв. и св. 1. Произнасям думите на стихове, като отделям ритмичните групи, спазвайки стихотворната стъпка. 2. Произнасям високо в такт заедно с други. // същ. скандиране, ср.
скапан скапана, скапано, мн. скапани, прил. 1. Разг. Изгнил, разложен. Скапани круши. 2. Прен. Жарг. Много лош; отвратителен. Скапан живот. 3. Прен. Жарг. Крайно уморен; изтощен. Скапан съм. // нареч. скапано. // същ. ска-паност, скапаността, ж.
скапвам се скапваш се, несв. и скапя се, св. 1. Разг. Развалям се, ставам негоден; изгнивам, сплувам се. Ябълките в мазето се скапаха. 2. Прен. Жарг. Премного се уморявам. Скапах се от копане.
скапя се скапеш се, мин. св. скапах се, мин. прич. скапал се, св. — вж. скапвам се.
скара мн. скари, ж. 1. Нагорещявана метална решетка, върху която се пече месо, зеленчук и др. Опекох чушките на скара. 2. Само ед. Приготвеното чрез печене на метална решетка месо. Мешана скара. 3. Специална чугунена решетка в долната част на печка, която служи за пропускане на въздух при горене или за прочистване от пепел. 4. Всеки предмет, който е с форма на дървена или метална решетка.
скарам скараш, св. — вж. скарвам.
скаран скарана, скарано, мн. скарани, прил. 1. Който е влоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не си говорим. 2. Прен. Обикн. ирон. Който не разбира, не проумява. Той е скаран с математиката.
скарвам скарваш, несв. и скарам, св.; кого. Предизвиквам свада, кавга между познати, близки или приятели; смразявам. Скарах ги така, че години наред не си проговориха. - скарвам се/скарам се. 1. На кого. Карам се еднократно. Скараха - се, че е закъсняла. 2. С кого. Преставам да съм близък; смразявам се, спречквам се, сдърпвам се, разсърдвам се. Скараха се за половин декар лозе. // същ. скарване.
скарида мн. скариди, ж. Дребно морско раче, което се използва за храна, като се вари, докато стане червеникаво.
скарлатина само ед. Тежка заразна болест със специфичен обрив по кожата, от която боледуват предимно деца. // прил. скарлатинен, скарлатинена, скарлатинено, мн. скарлатинени.
скастря скастриш, мин. св. скастрих, мин. прич. скастрил, св. — вж. спастрям.
скастрям скастряш, несв. и скастря, св.; кого. Разг. Внезапно се скарвам на някого с груб тон по повод на негова постъпка или на негови думи; скарвам се, смъмрям, сгълчавам, нахоквам, срязвам. Жена му го скастри набързо и той замълча.
скат скатът, ската, мн. скатове, (два) ската, м. Склон, наклон.
скат скатът, ската, мн. скатове, (два) ската, м. Голяма хищна морска риба със сплеснато тяло.
скатавам скатаваш, несв. и скатая, св. 1. Разг. Какво. Сгъвам, нагъвам по определен начин, за да придобие желаната форма. Скатавам чаршафи. 2. Прен. Жарг. Кого. Крия, прикривам. Гаджето ще ме скатае пред учителя. 3. Прен. Жарг. Какво. Прибирам, заделям. Скатах малко парички. — скатавам се/скатая се. Крия се, укривам се, за да не ми възложат работа. Скатах се от копането.
скатая скатаеш, мин. св. скатах, мин. прич. скатал, св. — вж. скатавам.
скафандър мн. скафандри, (два) скафандъра, м. Специален водолазен или космонавтеки костюм със сферичен шлем с прозорче за гледане и система за дишане.
скача скачиш, мин. св. скачих, мин. прич. скачил, св. - вж. скачвам.
скачам скачаш, несв. и скоча, св. 1. Премествам се със скок от едно място на друго в хоризонтална или във вертикална посока. Скачам с два крака. Скачам от терасата. 2. Движа се нагоре-надолу, като се отблъсквам с крака от земята. Децата скачат из двора. 3. Рязко се изправям на крака. Скочих от леглото, защото закъснявах за работа. // същ. скачане, ср.
скачвам скачваш, несв. и скача, св.; какво. Прикрепвам трайно едно нещо о друго; свързвам, съединявам. Космическият кораб беше скачен със станцията. Скачвам водопроводни тръби. // същ. скачване, ср.
сквасвам сквасваш, несв. и сквася, св.; какво. Квася, подквасвам. — сквасвам се/сквася се. Ставам подквасен. Млякото се е сквасило.
сквася сквасиш, мин. св. сквасих, мин. прич. сквасил, св. — вж. сквасвам.
скверен скверна, скверно, мн. скверни, прил. 1. Който буди неприязън, погнуса; гаден, недостоен, противен. Скверни думи. 2. Който не е съобразен с моралните норми; низък, непристоен, срамен. Скверни помисли. // нареч. скверно. // същ. скверност, скверността, ж
сквернословя сквернословиш, мин. св. сквернослових, мин. прич. сквернословил, несв. Говоря с неприлични, обидни, скверни думи. // същ. сквернословие, мн. сквернословия, ср.
скверня скверниш, мин. св. скверних, мин. прич. сквернил, несв.; кого/какво. С действия или с думи петня, опозорявам, очерням, безчестя. Лоши хора сквернят гробовете, безчестят умрелите.
скеле мн. скелета, ср. Метална или дървена конструкция, която позволява на строителните работници да се качват на по-високо и да извършват работа от нея.
скелет мн. скелети, (два) скелета, м. 1. Костната конструкция на човешко или животинско тяло. 2. Спец. Опорна конструкция на сграда, машина и др. 3. Прен. Разг. Много слаб човек. // прил. скелетен, скелетна, скелетно, мн. скелетни.
скенер мн. скенери, (два) скенера, м. Спец. 1. В медицината - апарат, който позволява детайлен оглед на вътрешността на човешкото тяло, като показва различни сечения. 2. Уред за преснимане на хартиени документи или снимки и преубразуването им в цифрови.
скептик мн. скептици, м. Човек, който към всичко се отнася резервирано и със съмнение; неверник, негативист, песимист.
скептицизъм само ед. 1. Спец. Философско направление, което се съмнява във възможността за постигане на обективната истина. 2. Недоверчиво отношение, проявяващо се в крайно съмнение. Проявите на скептицизъм след развоя на войната зачестяват. // прил. скептичен, скептична, скептично, мн. скептични. // прил. скептически, скептическа, скептическо, мн. скептически.
скеч скечът, скеча, мн. скечове, (два) скеча, м. Забавно представление, в което едновременно има музика, шеги и танци.
ски ска, ж. Двойка изгладени тесни и дълги дъски за пързаляне върху сняг с остър и леко подгънат преден край, които се прикрепват към краката със специална машинка.
ски- Първа съставна част на сложни думи, която означава: 1. Който е предназначен за ски, напр. ски-вакса, ски-обувки и др. 2. Който се отнася към упражняване на спорт със ски, напр. ски-скок, ски-спускане, ски-състезание, ски-шанца и др.
ски-спорт мн. ски-спортове, (два) ски-спорта, м. Вид спорт със ски.
скилида мн. скилиди, ж. Скилидка.
скилидка мн. скилидки, ж. Отделно лукче от глава чесън; чесънче. Всяка скилидка чесън трябва да се обели.
скимва ми (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и скимне ми, св.; безл. Разг. Приисква ми се внезапно да направя нещо и започвам да го правя, без да разсъждавам, без да го обмисля. Скимна ми да си купя нова рокля.
скимне ми мин. св. скимна ми, мин. прич. скимнало ми, св. — вж. скимва ми.
скимтя скимтиш, мин. св. скимтях, мин. прич. скимтял, несв. 1. За животно, обикн. куче - издавам тънки провлачени звуци като израз на някакво приятно или неприятно усещане. Ритнах кучето и то започна да скимти. 2. Разг. Наподобявам звуците, които издава куче, като израз на някакво чувство - най-често неприятно; хленча. Стига си скимтяла! // същ. скимтене, ср.
скинхедс неизм. Буквално "бръснати глави" - младежи, които, за да демонстрират принадлежността си към ултрадесни или към ултралеви движения, ходят с бръснати глави.
скиор мн. скиори, м. Лице, което се занимава със ски-спорт. // прил. скиорски, скиорска, скиорско, мн. скиорски.
скиорка мн. скиорки, ж. Жена скиор.
скиптър мн. скиптри, (два) скиптъра, м. Царски жезъл, който е и символ на царската власт.
скит скитът, скита, мн. скити, м. Истор. Представител на древно номадско племе, обитаващо земите на север от река Дунав през VI — III в. пр. н. е. // прил. скитски, скитска, скитско, мн. скитски.
скит скитът, скита, мн. скитове, (два) скита, м. Малък манастир, отдалечен от населено място.
скитам скиташ, несв. Обикн. пренебр. Ходя на различни места, в различни страни без определена цел или причина; странствам, бродя, пилея се, шляя се. Скитам из страната и се срещам с различни хора. — скитам се. Скитам. // същ. скитане, ср.
скитник мн. скитници, м. Обикн. пренебр. Човек, който (се) скита. Скитник броди по света. // прил. скитнишки, скитнишка, скитнишко, мн. скитнишки. // прил. скитнически, скитническа, скитническо, мн. скитнически. Скитнически живот.
скитница мн. скитници, ж. Жена скитник.
скитосвам скитосваш, несв. Разг. Пренебр. Скитам. // същ. скитосване, ср.
скица мн. скици, ж. 1. План, чертеж на нещо без детайли. Скица на сграда. 2. Предварителна повърхностна, недетайлизирана рисунка. 3. В литературата — предварителни общи бележки, върху които ще се изгради творба. 4. Чертеж с местата на киносалон, зала. 5. Прен. Разг. Странен човек; чудак. Ама че си скица!
скицирам скицираш, несв. и св.; какво. Правя скица. // същ. скициране, ср.
склад складът, склада, мн. складове, (два) склада, м. Помещение за съхранение на големи количества стоки. Склад за зърнени храни. // прил. складов, складова, складово, мн. складови. Складови помещения
склададжия мн. склададжии, м. Разг. Човек, който отговаря за стоките в определен склад.
складирам складираш, несв. и св.; какво. 1. Оставям в склад. 2. Разг. Събирам, натрупвам, струпвам в голямо количество, като в склад. Складирах книгите на бюрото.
скланям скланяш, несв. и склоня, св. 1. Какво. Навеждам, наклонявам, превивам. Скланям дървото да откъсна ябълката. 2. Прен. Кого. Успявам да убедя някого да се присъедини към моето мнение или да направи това, което аз искам. Склоних го да се изкаже в моя полза. 3. Прен. Съгласявам се да направя нещо, за което ме убеждават. Склоних да взема участие. 4. Спец. В граматиката — изменям формите на имената по падеж. Скланям съществителни. • Скланям врат/глава. Подчинявам се, покорявам се.
склапям склапяш, несв. Склопвам.
склероза само ед. 1. Спец. Болестен процес на уплътняване на тъканите на организма (често на мозъка), свързан с нарушаване на кръвообращението при възрастните и проявяващ се в отслабване на паметта. 2. Разг. Пренебр. или ирон. Човек, който често забравя. // прил. склерозен, склерозна, склерозно, мн. склерозни.
склеротик мн. склеротици, м. 1. Човек, болен от склероза. 2. Разг. Пренебр. Възрастен човек или човек, който често забравя. // прил. склеротичен, склеротична, склеротично, мн. склеротични.
склон склонът, склона, мн. склонове, (два) склона, м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона.
склонен склонна, склонно, мн. склонни, прил. Който е почти съгласен с нещо, почти готов да извърши нещо. Склонен съм да купя вашия дял.
склонение мн. склонения, ср. Спец. В граматиката — система за формално изменение на имената по падеж. Меко склонение.
склонност склонността, само ед., ж. Наклонност, предразположеност. Склонност към напълняване.
склоня склониш, мин. св. склоних, мин. прич. склонил, св. — вж. скланям.
склонявам склоняваш, несв. Скланям.
склопвам склопваш, несв. и склопя, св. Затварям, притварям (очи). • Склопвам очи. Умирам.
склопя склопиш, мин. св. склопих, мин. прич. склопил, св. — вж. склопвам.
склуптор мн. скулптори, м. Автор на скулптури; ваятел. // прил. скулпторски, скулпторска, скулпторско, мн. скулпторски.
склупторка мн. скулпторки, ж. Жена скулптор.
склуптура мн. скулптури, ж. 1. Художествено произведение, издялано от камък, мрамор, изваяно от глина или отлято с обемна форма. Скулптурата "Давид" на Донатело. 2. Само ед. Вид изобразително изкуство, което използва обемната форма; ваятелство. // прил. скулптурен, скулптурна, скулптурно, мн. скулптурни. Скулптурна изложба.
сключа сключиш, мин. св. сключих, мин. прич. сключил, св. — вж. сключвам.
сключвам сключваш, несв. и сключа, св.; какво. 1. Съединявам краищата на близко разположени предмети. 2. Съединявам краищата на верига, за да се получи кръг или затворена крива. Сключвам обръч. 3. Прен. Уреждам чрез документ определени взаимоотношения с някого, като поемам съответните задължения. Сключвам договор. Сключвам пакт. Сключвам брак.
скоба мн. скоби, ж. 1. Метална пръчка със завити от двете страни краища, която свързва, скрепява две части. 2. Приспособление от извити метални ленти и пластмаса, което се използва в стоматологията за изправяне на криви челюсти или зъби; шина. 3. Обикн. мн. Препинателен или математически знак, който се състои от две заоблени или пречупени черти, поставяни в началото и в края на израз. Малки скоби. Средни скоби. // същ. умал. скобка, мн. скобки, ж. • В/между скоби. Между другото. • Отварям скоба/скоби. Казвам нещо странично. • Откривам скоба/скоби. Казвам нещо странично.
скова сковеш, мин. св. сковах, мин. прич. сковал, св. — вж. сковавам.
сковавам сковаваш, несв. и скова, св. 1. Какво. Изработвам чрез коване. Сковавам къщичка за птици. 2. Какво. За студ, мраз — правя да се вледени; смръзвам, вдървявам. Студ сковаваше краката му. 3. Прен. Кого. Не позволявам да действа и да постъпва според разбиранията си. Присъствието му винаги я сковаваше. — сковавам се/скова се. 1. Замръзвам, вдървявам се. Краката му се сковаха от студ. 2. Притеснявам се от нечие присъствие, думи или действия.
скован скована, сковано, мн. сковани, прил. Вцепенен, вдървен, неподвижен. Сковано движение. Скована мисъл. // същ. скованост, сковаността, ж.
скок скокът, скока, мн. скокове, (два) скока, м. 1. Бързо самоизместване на човешко или животинско тяло в пространството след еластично оттласкване с краката от опора. Висок скок. 2. Прен. Рязка промяна; обрат, прелом. Скок в развитието на икономиката. • Скок на височина. Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока височина. • Скок на дължина. Спортна дисциплина, при която резултатът се отчита според преодоляната след отскока дължина. • Овчарски скок. Спортна дисциплина, при която се отскача на височина с помощта на дълъг прът, който служи за опора.
скоквам скокваш, несв. и скокна, св. Скачам еднократно или поединично.
скоклест скоклеста, скоклесто, мн. скоклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака. Скоклесто момче.
скоклив скоклива, скокливо, мн. скокливи, прил. 1. Който обича да скача. Скокливо-дете. 2. Който се осъществява чрез подскоци или който наподобява подскоци. Скоклива походка. // нареч. скокливо.
скокна скокнеш, мин. св. скокнах, мин. прич. скокнал, св. — вж. скоквам.
сколасам сколасаш, св. - вж. сколасвам.
сколасвам сколасваш, несв. и сколасам, св. Разг. Успявам да направя нещо; смогвам. Едва сколасах да изпера.
сконто само ед. 1. Отстъпка. 2. Спец. Отстъпка в цената на стока. 3. Спец. В банковото дело — процент, който банка удържа за себе си при изплащане на полица преди настъпване на падежа.
сконфузвам сконфузваш, несв. и сконфузя, св.; кого. Правя да се засрами, да се почувства неудобно; засрамвам. Погледът на майка му го сконфузи и то не можеше да преглътне. — сконфузвам се/сконфузя се. Чувствам се неудобно от нещо; засрамвам се.
сконфузен сконфузена, сконфузено, мн. сконфузени, прил. Който се е сконфузил; засрамен. Сконфузен погледнах към празната чиния, //нареч. сконфузено. // същ. сконфузеност, сконфузеността, ж.
сконфузя сконфузиш, мин. св. сконфузих, мин. прич. сконфузил, св. — вж. сконфузвам.
скопец мн. скопци, м. Скопен мъж.
скопос м. и ж., само ед. Разг. Умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък. // прил. скопосен, скопосна, скопосно, мн. скопосни.
скопосам скопосаш, св. — вж. скопосвам.
скопосвам скопосваш, несв. и скопосам, св.; какво. Разг. 1. Правя нещо умело; натъкмявам, оправям, подреждам. 2. Свършвам поета работа или задължение лошо, зле.
скопя скопиш, мин. св. скопих, мин. прич. скопил, св. - вж. скопявам.
скопявам скопяваш, несв. и скопя, св.; кого/какво. Лишавам мъж или мъжко животно от полови жлези; кастрирам. Скопихме прасето, та да расте.
скорбут само ед. Спец. Болест, причинена от липсата на витамин С, която се изразява в подуване на венците и кръвотечение от тях.
скорбяла само ед. Спец. Безцветно микро-кристално вещество, продукт на фотосинтезата, което се натрупва в семената, плодовете и корените на растенията и е основна съставка в храната на човека и животните.
скорец мн. скорци, (два) скореца, м. Неголяма прелетна пойна птица с тъмно оперение на жълти петна.
скоро нареч. 1. С най-голяма скорост; бързо, на бърза ръка, незабавно, веднага. Искам да стигнем по-скоро. Давай по-скоро! 2. Преди малко време; наскоро, неотдавна. Скоро се срещахме. 3. В най-близко бъдеще, след малко; наскоро. Скоро ще купим и кола. 4. В рамките на кратък период от време. Скоро след пристигането му те се ожениха. 5. Само в сравнителна степен: по-скоро. По-вероятно, по-точно. Това за мене е по-скоро неуспех, отколкото успех.
скоропоговорка мн. скоропоговорки, ж. Кратък израз или поговорка, които трудно се учленяват при бързо произнасяне.
скоропостижен скоропостижна, скоропостижно, мн. скоропостижни, прил. Който застига бързо, неочаквано; внезапен. Скоропостижна смърт. Скоропостижна сватба.
скорост скоростта, мн. скорости, ж. 1. Само ед. Степен на бързина в извършването на действие, в осъществяването на процес, движение и др. Почисти къщата с голяма скорост. 2. Само ед. Разстояние, което се изминава за единица време. Колата се движи със скорост 100 км/ч. 3. Приспособление за регулиране бързината на движение на превозно средство. Първа скорост. Колата има пет скорости. // прил. скоростен, скоростна, скоростно, мн. скоростни. • Скоростна кутия. Спец. Автомобилно устройство за регулиране и промяна на скоростта на движение.
скорошен скорошна, скорошно, мн. скорошни, прил. Разг. Който е станал или ще стане в близко време, наскоро. Тая работа е скорошна. Чакам скорошни гости.
скорпион мн. скорпиони, (два) скорпиона, м. 1. Малко членестоного животно с извиваща се над главата му опашка с отровен шип. 2. Зодиакално съзвездие (м. октомври - ноември). 3. Човек, роден под знака на това зодиакално съзвездие (месец октомври - ноември). // прил. скорпионски, скорпионска, скорпионско, мн. скорпионски.
скот скотът, скота, мн. скотове, (два) скота, м. Разг. 1. Добиче, животно, твар. 2. Прен. Грубо. Невъзпитан, груб, долен човек; мерзавец. Скот със скот! // прил. скотски, скотска, скотско, мн. скотски. Скотски живот.
скотобойна мн. скотобойни, ж. Остар. Кланица.
скотовъдец мн. скотовъдци, м. Човек, който се занимава със скотовъдство. // прил. скотовъдски, скотовъдска, скотовъдско, мн. скотовъдски.
скотовъдство само ед. Отглеждане и развъждане на полезни животни, добитък; животновъдство. // прил. скотовъден, скотовъдна, скотовъдно, мн. скотовъдни.
скоч скочът, скоча, само ед., м. Шотландско уиски.
скоча скочиш, мин. св. скочих, мин. прич. скочил, св. — вж. скачам.
скреж скрежът, скрежа, само ед., м. Тънка ледена корица, понякога със замръзнали иглички, която се получава от водни изпарения през зимата върху клоните на дърветата, по прозорците и др. Прозорците са покрити със скреж. // прил. скрежен, скрежна, скрежно, мн. скрежни.
скрепвам скрепваш, несв. Скрепявам.
скрепя скрепиш, мин. св. скрепих, мин. прич. скрепил, св. - вж. скрепявам.
скрепявам скрепяваш, несв. и скрепя, св.; какво. 1. Правя да стои здраво прилепено, закачено о друго; прикрепям, свързвам, съединявам. Скрепявам шкафчетата едно о друго. 2. Прен. Придавам трайност, валидност на договор, наредба, взаимоотношения. Скрепиха договора с подпис и печат. Скрепиха любовта си с целувка.
скрибуцам скрибуцаш, несв. 1. Продължително проскърцвам. Леглото скрибуца. 2. Разг. Неумело свиря на струнен музикален инструмент, обикн. цигулка. // същ. скрибуцане, мн. скрибуцания, ср.
скривалище мн. скривалища, ср. 1. Тайно помещение или ограничено място, което служи за укриване на някого или на нещо. Скривалище под чекмеджето. 2. Специално пригодено за укриване по време на война помещение; укритие. Противоядрено скривалище. // прил. скривалищен, скривалищна, скривалищно, мн. скривалищни.
скривам скриваш, несв. и скрия, св. 1. Какво. Слагам, разполагам така, че да не се вижда и да не може да бъде открито. Скрих бонбоните от детето. Скрихме си мръсните ръце зад гърба. 2. Какво. Правя да не се вижда. Скрих устата си в шепи. 3. Кого. Давам убежище на някого, когото търсят да намерят; укривам. 4. Прен. Какво. Не споделям, не казвам съзнателно нещо, което знам. Скрих тъгата си зад весела усмивка. — скривам се/скрия се. Крия се така, че да не бъда намерен; укривам се. • Скривам се в черупката си. Затварям се, ставам мълчалив, неконтактен.
скрижали само мн. 1. В библията — каменните плочи с десетте божи заповеди, дадени от Господ на Мойсей. 2. Прен. Непоклатима основа, завет.
скрин скринът, скрина, мн. скринове, (два) скрина, м. Невисок шкаф с чекмеджета, в които се държат сгънати дрехи, спално бельо и др. Старинен скрин.
скрипец мн. скрипци, (два) скрипеца, м. Вид механично подемно устройство; макара.
скриптеж само ед. Скриптене.
скриптя скриптиш, мин. св. скриптях, мин. прич. скриптял, несв. Издавам специфичен режещ шум; скърцам, стържа. Стъпките му скриптят в снега. Навивам веригата на ръчката, а макарата скрипти под тежестта на кофата с вода. // същ. скриптене, ср.
скрит скрита, скрито, мн. скрити, прил. 1. Който не може да се види или намери. Скрит шоколад. 2. Който не може да се разбере лесно от всички; таен, неясен, неразбираем, непонятен. Скрит смисъл. 3. За човек - който не позволява лесно да се проникне в мислите му, да се разберат намеренията му; затворен, саможив, мълчалив, потаен. 4. Който съществува, но не винаги се проявява; възможен, потенциален. Скрит талант. Скрита сила. // същ. скритост, скритостта, ж.
скритен скритна, скритно, мн. скритни, прил. Остар. Скрит.
скритом нареч. Разг. Като се крие, по скришен начин; скришом.
скришен скришна, скришно, мн. скришни, прил. Разг. Скрит, таен.
скришно нареч. Скришом.
скришом нареч. Като се крие, по скришен начин; тайно.
скрия скриеш, мин. св. скрих, мин. прич. скрил, св. — вж. скривам.
скромен скромна, скромно, мн. скромни, прил. 1. Който не натрапва своите достойнства на другите; стеснителен, срамежлив, смирен. Скромна жена. 2. Обикновен, незначителен. Скромни хорица. Скромно жилище. 3. Който води живот, съобразен с обществения морал; прибран. Скромна мома. 4. Който не е голям; ограничен, незначителен. Скромен принос. Скромна сума. Скромни възможности. // нареч. скромно. // същ. скромност, скромността, ж.
скромнича скромничиш, мин. св. скромничих, мин. прич. скромничил, несв. Разг. Проявявам излишна скромност. Недей да скромничиш!
скроя скроиш, мин. св. скроих, мин. прич. скроил, св. — вж. скроявам.
скроявам скрояваш, несв. и скроя, св.; какво. 1. Като кроя, подготвям плат или кожа за шиене. Скроявам костюм. Скроявам чанта. 2. Прен. Разг. Намислям, замислям да направя или да организирам нещо, обикн. лошо; погаждам. Скроявам лоша шега. Скроявам номер.
скруполи само мн. 1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули. 2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навредил.
скрупольозен скрупульозна, скрупульозно, мн. скрупульозни, прил. Който има скрупули. Скрупульозен човек. // същ. скрупульозност, скрупульозността, ж.
скръб скръбта, мн. скърби, ж. Душевна мъка, често предизвикана от загуба на близък човек; тъга, мъка, печал, горест, жал. // прил. скръбен, скръбна, скръбно, мн. скръбни. Скръбна майка. Скръбна усмивка.
скръндза мн. скръндзи, м. и ж. Разг. Пренебр. Стиснат човек; скъперник. Той е голям скръндза.
скръствам скръстваш, несв. и скръстя, св.; какво. Поставям напреко един върху друг, обикн. крака, ръце; кръстосвам. • Със скръстени ръце. Разг. Без работа.
скръстя скръстиш, мин. св. скръстих, мин. прич. скръстил, св. — вж. скръствам.
скръстям скръстяш, несв. Скръствам.
скръц междум. За наподобяване на шум от нес-мазана врата, от проядени, изгнили дъски, от неравномерно триещи се повърхности.
скръцвам скръцваш, несв. и скръцна, св. Скърцам еднократно или поединично. Вратата скръцна.
скръцна скръцнеш, мин. св. скръцнах, мин. прич. скръцнал, св. - вж. скръцвам.
скубя скубеш, мин. св. скубах, мин. прич. скубал, несв. 1. Какво. Издърпвам растителност, косми, пера неравномерно, на места или едно по едно. Скубя кокошка. Скубя бурени. 2. Прен. Кого. Измъквам материални ценности нечестно, като крада, лъжа или изнудвам. Държавата ни скубе, а ние мълчим. — скубя се. Опадват ми косми, пера. Кучето се скубе. Козината на животните се скубе през някои сезони. • Скубя си косата/косите. Разг. Ядосвам се, разкайвам се. После ще си скубеш косите.
скудоумен скудоумна, скудоумно, мн. скудоумни, прил. Глупав, ограничен, тъп. Скудоумни разсъждения. // същ. скудоумие, мн. скудоумия, ср.
скука само ед. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, тегота, тягост. Всеки ден едно и също — скука.
скула мн. скули, ж. Горната част на бузите върху издадените черепни кости под и встрани от очите. Високи скули.
скулест скулеста, скулесто, мн. скулести, прил. Който е с издадени скули. Скулесто лице.
скумрия мн. скумрии, ж. Вид морска риба, която се движи на пасажи и има белезникава на корема кожа и по-тъмна на гърба.
скупча скупчиш, мин. св. скупчих, мин. прич. скупчил, св. - вж. скупчвам.
скупчвам скупчваш, несв. и скупча, св.; кого/какво. Събирам много накуп. — скупчвам се/скупча се. Обикн. в трето лице, ед. и в мн. Събираме се накуп; струпваме се (в 1 знач.).
скут скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута, м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек. В майчините скути.
скутер мн. скутери, (два) скутера, м. Вид едноместна бързоплъзгаща се по водата спортна лодка.
скучая скучаеш, мин. св. скучах, мин. прич. скучал, несв. Обхванат съм от скука; отегчавам се, досажда ми, дотяга ми, омръзва ми. По цял ден скучая, когато те няма.
скучен скучна, скучно, мн. скучни, прил. I. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга. Скучен човек. 2. В който има само скука, през който се скучае. Скучен ден. Скучен разговор. // нареч. скучно. • Скучно ми е. Обхванат съм от скука.
скълцам скълцаш, св. — вж. скълцвам.
скълцвам скълцваш, несв. и скълцам, св.; какво. Правя на дребни части изцяло, докрай, като кълцам; накълцвам. Скълцах месото.
скъп скъпа, скъпо, мн. скъпи, прил. 1. Който има прекалено висока цена, висока стойност. Скъпи зеленчуци. Скъпа електроенергия. 2. В който стоките, които се предлагат, имат прекалено висока цена. Скъп магазин. 3. Разг. Който не обича да споделя своя собственост, свои мисли. Скъп човек. Скъп на думи. 4. Прен. Който е много близък на някого; свиден, мил, драг. Скъпи мой! // нареч. скъпо.
скъперник мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник. // прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. скъпернишки. // прил. скъпернически, скъперническа, скъперническо, мн. скъпернически. // същ. скъперничество, ср.
скъперница мн. скъперници, ж. Жена скъперник.
скъпотия само ед. Едновременно съществуващи високи цени на всички или на много стоки от първа необходимост на пазара. По време на криза е голяма скъпотия.
скъпоценен скъпоценна, скъпоценно, мн. скъпоценни, прил. 1. Който има висока стойност, изразена в пари; безценен, драгоценен, скъп. Скъпоценна ваза. 2. Който е от голяма важност, с голямо значение; безценен, неоценим. Масичката е скъпоценен спомен от баба ми. • Скъпоценен камък. Рядък минерал, камък, който се използва в бижутерията.
скъпоценност скъпоценността, мн. скъпоценности, ж. Скъп предмет, обикн. бижу, изработено от благородни метали и инкрустирано със скъпоценни камъни.
скъпя скъпиш, мин. св. скъпих, мин. прич. скъпил, несв.; какво. Не прахосвам, не пилея; икономисвам, пестя. Скъпя думите си. Скъпя олиото. — скъпя се. Не обичам да давам или да изразходвам много от своята собственост; проявявам скъперничество, свиди ми се. Той се скъпи да даде помощ за сираците.
скърбя скърбиш, мин. св. скърбих, мин. прич. скърбил, несв. Изпитвам чувство на скръб, дълбока покруса, печал. Скърбя за отминалите весели дни.
скърцам скърцаш, несв. Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа. Смазах вратата, защото скърца. • Скърцам със зъби. 1. Въздържам се, за да не изразя силен гняв. 2. Търпя мъки.
скърша скършиш, мин. св. скърших, мин. прич. скършил, св. — вж. скършвам.
скършвам скършваш, несв. и скърша, св. 1. Какво. С кършене правя на две; пречупвам, прекършвам. Скърших вършината, за да я хвърля в огъня. 2. Разг. Правя рязка промяна или рязко движение. Кавалът скърши и спря. Скършвам снага. 3. Прен. Кого. Лишавам от желание за дейност или от съпротивителни сили; прекършвам, превивам, сломявам. Гаврата скърши желанието му за по-нататъшни разговори. — скършвам се/скърша се. 1. Пречупвам се. Клончето се скърши от вятъра. 2. Разг. Преуморявам се. Няма да се скършиш от работа. • Не скършвам думата на две. Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно. • Не скършвам хатъра (на някого). Разг. Винаги изпълнявам волята на някого безпрекословно. • Скършвам врат. Разг. Подчинявам се, покорявам се. • Скършвам кефа (на някого). Разг. Развалям доброто настроение.
скъсам скъсаш, св. — вж. скъсвам.
скъсан скъсана, скъсано, мн. скъсани, прил. За облекло и обувки - който има дупки, който не е здрав; разкъсан, раздран, дрипав, разпокъсан.
скъсвам скъсваш, несв. и скъсам, св. 1. Какво. С късане правя, разделям на части; съдирам, накъсвам, разпокъсвам. Отлепи етикета и го скъсай. 2. Какво. Правя дупка, цепка, като нарушавам целостта; продупчвам, пробивам, раздирам, разпарям. 3. Прен. Разг. Не поддържам повече приятелски, близки или интимни отношения с някого; скарвам се, разделям се. Ние скъсахме. 4. Прен. С какво. Преставам да работя по определен начин. Скъсахме с тази практика. 5. Разг. Кого. Пиша слаба оценка на студент при явяване на изпит. Скъсаха го по немски език. — скъсвам се/скъсам се. 1. Получавам дупки, раздирания вследствие на късане. Обувките се скъсаха. 2. Прен. Разг. От какво. Преуморявам се, изтощавам се. Скъсах се от тичане. Скъсах се от работа. Скъсах се от рев. Скъсах се от яд.
скъся скъсиш, мин. св. скъсих, мин. прич. скъсил, св. — вж. скъсявам.
скъсявам скъсяваш, несв. и скъся, св.; какво. Правя да стане по-къс; намалявам дължината. Скъсявам пола. Скъсявам коса.
скътам скъташ, св. — вж. скътвам.
скътвам скътваш, несв. и скътам, св.; какво. Разг. 1. Скривам на сигурно място; закътвам, крия, прибирам, запазвам. Скътах златния си пръстен зад бутилките. 2. Отделям пари; пестя, икономисвам. Скътах някой лев за черни дни.
слаб слаба, слабо, мн. слаби, прил. 1. Който има малка физическа_сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болестта той е все още слаб. Слабо растение. 2. Който според ръста си има малка обиколка на тялото; сух, мършав, неохранен. Слабо момченце. 3. Разклатен, халтав, разслабен. Слабо здраве. 4. Който се поддава на външни влияния в преценките си, в мнението си; неустойчив, колеблив. Слаб човек. 5. Който не се отличава с интензивност. Слаба миризма. Слаб блясък. Слаб удар. 6. Малък, незначителен. Слаба утеха. Слаб наклон. 7. Прен. Който не притежава оптимални качества или стойност; лош. Слаб успех. Слаб студент. Слаб лекар. 8. Който е с намалена концентрация; ненаситен, разреден, разводнен. Слабо вино. Слаб разтвор. // прил. умал. слабичък, слабичка, слабичко, мн. слабички. // нареч. слабо. • Слаба работа. Разг. Малко. • Слабо място. Най-уязвимото място на някого или на нещо. • Слаб ток. Спец. Ток с ниско напрежение. • Социално слаб. Който е с малки доходи.
слабак мн. слабаци, м. Пренебр. 1. Слаб във физическо отношение човек. 2. Ученик или студент, който не учи добре, който получава ниски оценки.
слабачка мн. слабачки, ж. Жена слабак.
слабея слабееш, мин. св. слабях, мин. прич. слабял, несв. 1. Намалявам телесното си тегло; отслабвам. 2. Намалявам силата си, обикн. вследствие на болест; отслабвам.
слабина мн. слабини, ж. Обикн. мн. Част от корема на човек или животно, разположена непосредствено до краката, която не е защитена от костите на скелета.
слабителен слабителна, слабително, мн. слабителни, прил. Който ускорява перисталтиката на червата и предизвиква изхождане. Слабителен чай. Слабителна билка.
слабително мн. слабителни, ср. Разг. Лекарство за ускоряване перисталтиката на червата.
слабост слабостта, мн. слабости, ж. 1. Само ед. Качество на слаб. 2. Отрицателно качество; недостатък, порок, несъвършенство. Имам много слабости, но пушенето не е между тях. Проектът има много слабости. 3. Обикн. ед. Наклонност, влечение, симпатия, привързаност към някого или към нещо. Тя е моята слабост.
слабоумен слабоумна, слабоумно, мн. слабоумни, прил. Който е недоразвит в умствено отношение; малоумен. // същ. слабоумие, ср.
слава само ед. 1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата й на добра певица се носи по света. 2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация. Лоша слава. 3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост. Нашата архитектурна слава е ханът "Хаджи Николи". 4. Одобрителен емоционален възглас. Слава на падналите за свободата на Родината! • Слава богу. Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.
славей славеят, славея, мн. славеи, (два) славея, м. Сива птичка с мелодичен глас и изящно пеене. Слушам песента на славея. // същ. умал. славейче, мн. славейчета, ср. // прил. славеев, славеева, славеево, мн. славееви.
славен славна, славно, мн. славни, прил. 1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, бележит, велик. Славен пост. 2. Разг. Много добър, приятен, симпатичен. Славна жена имаш. // нареч. славно.
славист мн. слависти, м. Специалист по славистика.
славистика само ед. Обединение от научни дисциплини, които проучват славяните, тяхната история, бит, култура, език и др. // прил. славистичен, славистична, славистично, мн. славистични. Славистичен конгрес.
славистка мн. славистки, ж. Жена славист.
славослов само ед. Славословие.
славословие мн. славословия, ср. Славословене.
славословя славословиш, мин. св. славослових, мин. прич. славословил, несв.; какво/кого. Възхвалявам прекалено; величая, превъзнасям. // същ. славословене, ср.
славя славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; кого/какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-широката известност на някого или на нещо; възхвалявам, величая, превъзнасям. Славя Бога. Славя светите братя Кирил и Методий. — славя се. Прославен съм, известен съм с нещо. Той се слави с непреклонния си характер.
славянизирам славянизираш, несв. и св.; кого/ какво. Придавам славянски характер на някого или на нещо. — славянизирам се. Придобивам славянски характер.
славянин мн. славяни, м. Представител на голяма група близки по език, култура, бит и др. народности, населяващи източната и югоизточната част на Европа. Славяните са сруси коси и сини очи. // прил. славянски, славянска, славянско, мн. славянски.
славянка мн. славянки, ж. Жена славянин.
славянство само ед. Съвкупност от славянските народи.
слагам слагаш, несв. и сложа, св. 1. Какво. Оставям на определено място нещо, което е в ръцете ми; поставям, турям. Сложих шала на закачалката. 2. Какво. Разполагам върху нещо друго; поставям, турям, полагам. Слагам книги на бюрото. Слагам си грим на очите. 3. Разг. Подреждам масата; сервирам. Сложихме да ядем. 4. Какво. Прибавям, добавям. Слагам дърва в огъня. 5. Какво. Обличам се, обувам се с нещо. Слагам си колан и обувки в един цвят. 6. Разг. Какво. Разсипвам храна или напитки; сипвам. Сложи ми яхния. 7. В съчетание със съществителни означава извършване на действието, означено от съществителното, напр. слагам подпис — подписвам; слагам печат — подпечатвам; слагам основи — основавам; слагам в ред — подреждам, и др. — слагам се/сложа се. 1. Ставам, подреждам се, осъществявам се. Въпреки цялата подготовка нещата се сложиха неблагоприятно. 2. Жарг. Подмазвам се, угоднича. Слага се на всеки началник. // същ. слагане, ср
сладка мн. сладки, ж. Обикн. мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки.
сладкар сладкарят, сладкаря, мн. сладкари, м. Човек, който прави и/или продава сладкиши, торти и др. // прил. сладкарски, сладкарска, сладкарско, мн. сладкарски.
сладкарка мн. сладкарки, ж. Жена сладкар.
сладкарница мн. сладкарници, ж. Магазин или кафене, където се продават/сервират сладкиши и безалкохолни напитки.
сладкиш мн. сладкиши, (два) сладкиша, м. Силно подсладено тестено изделие — торта, паста и др. Закусвам със сладкиши.
сладко мн. сладка, ср. Консервирани чрез варене в захарен сироп плодове. Сладко от смокини.
сладководен сладководна, сладководно, мн. сладководни, прил. 1. Който обитава реки и езера, т. е. несолени води. Сладководна риба. 2. Чиито води не са солени. Сладководно езеро.
сладкодумен сладкодумна, сладкодумно, мн. сладкодумни, прил. Който умее да говори и разказва увлекателно; който предизвиква вниманието и интереса на слушателите с разказите си. // нареч. сладкодумно.
сладкодумец мн. сладкодумци, м. Сладкодумен човек.
сладкодумие само ед. Способност на сладкодумец.
сладкодумка мн. сладкодумки, ж. Сладкодумна жена.
сладкодумник мн. сладкодумници, м. Сладкодумец.
сладкодумница мн. сладкодумници, ж. Сладкодумка.
сладникав сладникава, сладникаво, мн. сладникави, прил. 1. Който сладни. Сладникав картоф. 2. Прен. За миризма — наситена, тежка, неприятна. Сладникав дезодорант. 3. Прен. Който е прекалено сантиментален, идеализиран и обикн. демонстрира липса на вкус. Сладникав филм. // същ. сладникавост, сладникавостта, ж.
сладня сладниш, мин. св. сладних, мин. прич. сладнил, несв. Имам леко сладък вкус. Яденето сладни.
сладолед мн. сладоледи, (два) сладоледа, м. Подсладен и замразен млечен продукт с прибавени яйца, плодов сок, шоколад и др. // прил. сладоледов, сладоледова, сладоледово, мн. сла-доледови. // прил. сладоледен, сладоледена, сладоледено, мн. сладоледени. Сладоледена торта.
сладост сладостта, мн. сладости, ж. 1. Само ед. Качество на сладък. Почувствах сладостта на шоколада. 2. Прен. Приятно усещане, чувство, преживяване. Сладостите на живота.
сладостен сладостна, сладостно, мн. сладостни, прил. Който предизвиква голяма радост, удоволствие, удовлетворение; нежен, примамлив. Сладостен поглед. Сладостно усещане. // нареч. сладостно.
сладострастен сладострастна, сладострастно, мн. сладострастни, прил. 1. Който обича чувствените наслади; сластен, чувствен, страстен, похотлив. 2. Който еротично възбужда тялото; сластен, страстен, похотлив. Сладострастно движение. Сладострастна целувка.
сладострастие само ед. Нагласа за чувствени наслади; сластолюбие, чувственост, похотливост.
сладострастник мн. сладострастници, м. Сладострастен човек.
сладострастница мн. сладострастници, ж. Сладострастна жена.
сладък сладка, сладко, мн. сладки, прил. 1. Който е с вкус на захар, мед. Сладко грозде. 2. Прен. Който доставя удоволствие с вкуса си; приятен, вкусен. Сладко ядене. 3. Прен. Който доставя удоволствие на слуха; приятен. Сладка песен. 4. Прен. Който доставя удоволствие; приятен. Сладко лице. Сладки приказки. Сладка радост. 5. Прен. Който е с красива, приятна външност; мил. Сладко момиче. // нареч. сладко.
слалом само ед. Ски-дисциплина, в която скиорът се движи зигзагообразно през поставени вратички. Гигантски слалом. // прил. слаломен, слаломна, слаломно, мн. слаломни.
слама само ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата. // прил. сламен, сламена, сламено, мн. сламени. Сламена шапка. • Сламена вдовица. Жена, чийто мъж временно отсъства. • Сламен вдовец. Мъж, чиято жена временно отсъства.
сламеник мн. сламеници, (два) сламеника, м. Дюшек, напълнен със слама.
сламка мн. сламки, ж. 1. Отделен стрък слама. Гъделичкам носа със сламка. 2. Куха твърда тръбичка, която се използва за пиене на течности от висок съд. Коктейл със сламка. 3. Разг. Помощно листче с най-важните по даден въпрос точки.
слана само ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията.
слани мин. св. слани, мин. прич. сланило, несв.; безл. Пада/има слана.
сланина само ед. 1. Мастен пласт под кожата на животно, а също консервиран продукт от него. 2. Изобилна подкожна мазнина у човек.
сласт сластта, само ед., ж. Сладострастие, похот. // прил. сластен, сластна, сластно, мн. сластни.
слегна се слегнеш се, мин. св. слегнах се, мин. прич. слегнал се, св. — вж. слягам се
след предлог. 1. За означаване на действие, което се извършва по следите на някого или нещо. Ще вървя след тебе. 2. За означаване на действие, което става по-късно от фиксиран момент. Ще дойда след около час. След малко тръгваме. 3. За означаване на последователност. Един след друг. Година след година. • След като. Съюз. 1. За въвеждане на подчинени обстоятелствени изречения за време, чието действие предхожда действието в главното. След като направя кафе, ще си поприказваме. 2. За въвеждане на констативно изречение; щом. След като си дошъл, влез, не стой на прага.
след- представка. В състава на прилагателни имена със значение който е след нещо друго, напр. следвоенен, следдипломен, следпразничен и др.
следа мн. следи, ж. 1. Отпечатък (обикн. от крака, лапи, колела и др.) върху повърхност. Следи на диви животни върху снега. Вървя по следите му. 2. Прен. Трайно свидетелство за нещо, което се е случило; признак, знак. На местопрестъплението са останали следи от убиеца. Ние още носим следите на страха от катастрофата. 3. Прен. Сведение, известие за някого. Няма и следа от него.
следвам следваш, несв. 1. Кого/какво. Вървя по следите на човек или животно. Следвам стъпките й. 2. Кого. Стоя непосредствено след някого. В списъка аз го следвам по успех. 3. Кого/какво. Живея, като се придържам към принципите и идеите, оставени от друг. Следвам примера на големите хуманисти. 4. Какво. Продължавам, без да прекъсвам. Следвам мисълта си. 5. Само в трето лице. Явявам се като резултат. От наблюденията следват категорични изводи. 6. Безл. Трябва, необходимо е, налага се. Следва да купим картини за дома паметник.
следвам следваш, несв. Уча в образователно заведение след средното. Следвам българска филология в университета.
следващ следваща, следващо, мн. следващи, прил. Който е непосредствено идващият по ред. Следващата година. На следващия ден. Следващата седмица.
следен следна, следно, мн. следни, прил. 1. Остар. Който непосредствено идва по ред; следващ. 2. Който се посочва по-нататък. Да вземем следния пример.
следобед мн. следобеди, (два) следобеда, м. 1. Време на деня между обеда и вечерята. Горещите юлски следобеди са уморителни. 2. Като нареч. По времето след обеда и преди вечерта. Следобед няма да работим. // прил. следобеден, следобедна, следобедно, мн. следобедни.
следовател следователят, следователя, мн. следователи, м. Полицейски служител, който се занимава с разследване на престъпления. // прил. следователски, следователска, следователско, мн. следователски.
следователно нареч. Вследствие на това, от това следва, в резултат на това, в заключение, и така, затова, прочее, значи. Ние си прощаваме всичко, следователно се обичаме.
следовник мн. следовници, м. Човек, който следва идеите, примера, принципите на друг; последовател.
следовница мн. следовници, ж. Жена следовник; последователка.
следствие мн. следствия, ср. 1. Това, което е в зависимост от определена причина; последица, резултат, извод, ефект. Следствие от тази луда любов е детето. 2. Спец. В криминологията и съдебното дело — изясняване на обстоятелствата около едно престъпление — мотиви, улики, извършител, доказана вина. Предварително следствие. // прил. следствен, следствена, следствено, мн. следствени. Следствено дело.
следя следиш, мин. св. следих, мин. прич. следил, несв. 1. Какво/кого. Наблюдавам внимателно с очи, с помощта на други хора или на уреди движенията или действията на някого или на нещо. Следя температурата. Следя нивото на водата. Следя промените в настроението му. 2. Кого. Наблюдавам внимателно поведението на човек с желание да го разоблича за скрити намерения, да го улича в престъпление. Следя престъпник. 3. Прен. Какво. Интересувам се от нешо, проследявам, в течение съм. Следя течението на списанието. Следя сериала. 4. Прен. Какво. Имам грижата, отговорността за нещо или за някого. Следя развитието на събитията, за да реагирам своевременно.
слезка мн. слезки, ж. Разг. Далак.
слепвам слепваш, несв. и слепя, св.; какво. 1. Лепя две повърхности до окончателното им закрепяне една о друга. Слепвам гирлянди. 2, Поставям, притискам плътно едно до друго; прилепвам. Слепвам пръстите си. // същ. слепване, ср.
слепец мн. слепци, м. Сляп човек.
слепешката нареч. Слепешком.
слепешком нареч. 1. Без да се вижда, напосоки, като ориентирането става с пипане. В тъмнината вървяхме слепешком. 2. Прен. Без размисъл и мисъл; безразсъдно, необмислено, стихийно. Включих се в делото слепешком.
слепна слепнеш, мин. св. слепнах, мин. прич. слепнал, св. Слепя.
слепок мн. слепоци, (два) слепока, м. Змиеподобно неотровно влечуго.
слепоочие мн. слепоочия, ср. Черепна вдлъбнатина на лицето встрани от всяко око; сляпо око. Силна болка в слепоочията. // прил. слепоочен, слепоочна, слепоочно, мн. слепоочни.
слепота само ед. 1. Липса на зрение. 2. Прен. Непрозорливост, заслепение.
слепя слепиш, мин. св. слепих, мин. прич. слепил, св. — вж. слепвам.
слепям слепяш, несв. Слепвам.
слея слееш, мин. св. слях, мин. прич. слял, св. — вж. сливам.
слива мн. сливи, ж. 1. Овощно дърво, чиито плодове са обикн. тъмносини или тъмночервени, имат сплесната костилка, зреят през есента и се използват за ядене и направа на ракия. 2. Джанка. 3. Жарг. Леко момиче. // прил. сливов, сливова, сливово, мн. сливови. • Имам слива/ сливи в устата си. Разг. Грубо. Мълча, не отговарям. • Не бръсна за слива (някого). Пренебр. Не ценя мнението на някого, не го зачитам, не го уважавам.
сливак мн. сливаци, (два) сливака, м. Сливова градина/гора.
сливам сливаш, несв. и слея, св.; какво. Съединявам, обединявам, събирам в едно. Сливам две групи в една. - сливам се/слея се. Присъединявам се към нещо, обединявам се с нещо или с някого. Всички се сляхме в една маса. // същ. сливане, ср.
сливар сливарят, сливаря, мн. сливари, м. Човек, който бере и/или продава сливи. // прил. сливарски, сливарска, сливарско, мн. сливарски.
сливарка мн. сливарки, ж. Жена сливар.
сливици сливица, ж. Изпъкнали жлези от двете страни на глътката в устата.
сливова мн. сливови, ж. 1. Само ед. Сливова ракия. 2. Порция сливова ракия.
сливовица само ед. Сливова ракия. В балкана произвеждат сливовица.
слизам слизаш, несв. и сляза, св. 1. Движа се от по-високо към по-ниско място, по наклон; спускам се. Слизам от върха. Слизам от петия етаж на първия. Пътеката слиза до реката. Самолетът слезе ниско до земята. 2. Стъпвам на под, на земя от нещо, на което съм се качил — превозно средство, кон. Слизам от кола. Слизам от автобус. Слизам от коня. 3. Прен. Отивам някъде, като се спускам, смъквам от по-високо равнище. Трябва да сляза до центъра. Живее в планината, веднъж в седмицата слиза в селото за хляб. 4. Прен. За равнище — понижавам се, падам. Температурата слиза бързо. Цените слизат. Курсът на долара слиза. Стандартът на живота слиза. // същ. слизане, ср. • Слизам/сляза от сцената. Преставам да притежавам голям пост и влияние, изгубвам ролята си.
слизест слизеста, слизесто, мн. слизести, прил. Който е покрит със слуз. Слизеста обвивка. Слизесто тяло.
слин слинът, слина, мн. слинове, (два) слина, м. Твърдо образувание по кожата поради продължително триене. Имам слйнове по краката. Устата ми хвана слин от повтаряне.
слинест слинеста, слинесто, мн. слинести, прил. По който има слин. Слинести крака.
слип слипът, слипа, мн. слипове, (два) слипа, м. 1. Наклонена площадка за спускане на водни съдове на вода или за изваждането им. 2. Наклонена площадка на китоловен кораб за изтегляне на убитите китове на палубата.
слип слипът, слипа, само ед., м. или слипове само мн. Къси мъжки долни гащета.
слисам слисаш, св. — вж. слисвам.
слисвам слисваш, несв. и слисам, св.; кого. Разг. Силно учудвам, смайвам; очаровам, поразявам, обърквам, зашеметявам. Слйсвам със знания. Слисвам всички с хубостта си. Слисах го с предложението си. — слисвам се/слисам се. Смайвам се, обърквам се, изумявам се. Слисах се какво да правя. Слисах се какво да правя с толкова пари.
слободия само ед. Разг. Пренебр. Разпуснатост, разпасаност, беззаконие. Това не е свобода, а слободия.
словен словна, словно, мн. словни, прил. Който се отнася до дума, слово; лексикален. Словен запас.
словесен словесна, словесно, мн. словесни, прил. 1. Който се отнася до слово и до словесност. 2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет.
словесност словесността, само ед., ж. Творчество с думи; книжнина. Народна словесност.
словник мн. словници, (два) словника, м. Думите, включени в един речник.
слово мн. слова, ср. 1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни. 2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово. 3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово. • Дар слово. Умение да се говори изящно и убедително. • Свобода на словото. Право да се говори и пише свободно, без ограничения.
словоизлияние мн. словоизлияния, ср. 1. Изобилие от празни думи, поток от думи, тирада. 2. Произнасяне на поток от празни думи. Склонна към словоизлияние.
словоизменение само ед. Спец. В граматиката — изменение на формата на думите според граматическите им значения.
словом нареч. Изразен с думи. Пиша сумата словом. • Цифром и словом. Абсолютно точно. Останах с пет лева цифром и словом.
словообразуване само ед. Спец. В езикознанието — образуване на думи в езика, както и науката за образуването на думите.
словоохотлив словоохотлива, словоохотливо, мн. словоохотливи, прил. Който обича да говори много; приказлив, бъбрив. // същ. словоохотливост, словоохотливостта, ж.
словоред само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред.
словослагател словослагателят, словослагателя, мн. словослагатели, м. Печатарски работник, който набира текст ръчно.
словосъчетание мн. словосъчетания, ср. Спец. В граматиката — съчетание от две или повече пълнозначни думи, обединени граматически и по смисъл.
словотворчество само ед. Създаване на нови думи. Словотворчеството на Вазов. Народно словотворчество. // прил. словотворчески, словотворческа, словотворческо, мн. словотворчески. Словотворчески процеси.
слог слогът, слога, мн. слогове, (два) слога, м. 1. Необработена ивица земя между две ниви; синор, граница. 2. Остар. Сричка. 3. Само ед. Остар. Израз, фраза; стил. Изящен слог.
сложа сложиш, мин. св. сложих, мин. прич. сложил, св. - вж. слагам.
сложен сложена, сложено, мн. сложени, прил. 1. Който е поставен. 2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен.
сложен сложна, сложно, мн. сложни, прил. 1. Който се състои от различни елементи, части; комплексен. Сложен механизъм. Сложни движения. Сложна дума. Сложна дейност. 2. Който е труден, затруднителен, неразбираем, неразрешим. Сложен проблем. Сложна задача. Сложни отношения. Сложен живот. // същ. сложност, сложността, ж.
слой слоят, слоя, мн. слоеве, (два) слоя, м. 1. Всеки един от редовете, които могат да се стелят един върху друг. Тортата има няколко слоя крем. Няколко слоя мръсотия. Дебел слой червило. 2. Прен. Пласт в обществото; класа, съсловие, група. Бедният слой на обществото.
сломя сломиш, мин. св. сломих, мин. прич. сломил, св. — вж. сломявам.
сломявам сломяваш, несв. и сломя, св. 1. Остар. Диал. Какво. Кърша, чупя, потрошавам грубо, изцяло. Бурята беше сломила цели дървета. Сломиха мебелите, няма нищо здраво. 2. Прен. Кого/какво. Сразявам, съкрушавам, съсипвам духом. Този неуспех ме сломи. Бедността сломява духа. 3. Прен. Кого. Надвивам, побеждавам, изтощавам духом и физически. Сломявам с упоритост. Сломявам с твърдост. Болестта го сломи. // прил. сломен, сломена, сломено, мн. сломени.
слон слонът, слона, мн. слонове, (два) слона, м. 1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с който захваща храната си, което живее в Африка и Азия и е застрашено от изчезване. Индийски слон. Африкански слон. Виждам слона в зоологическата градина. 2. Прен. Нещо крупно, едро, значително. Слон в медицината. Този въпрос е слонът на въпросите. // същ. умал. слонче, мн. слончета, ср. // прил. слонов, слонова, слоново, мн. слонови. • Като слон. Тромав, непохватен, груб. Върви като слон, всичко събаря. Като слон в аптека. • Слонова кост. 1. Бивниците на слона, скъпа кост, от която се изработват накити и статуетки; изнася се от Азия и Индия. 2. Прен. Предмет от тази кост.
слонски слонска, слонско, мн. слонски, прил. 1. Който се отнася до слон. Слонски уши. Слонски вик. 2. Прен. Необикновено голям, обхватен. Слонски ум. Слонска памет. Слонска воля. Слонска доза лекарство. • Слонско ухо. Стайно цвете с форма на листата, която наподобява ухо на слон.
слуга мн. слуги, м. 1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги. 2. Прен. Който служи раболепно и всеотдайно на друг; който е безпрекословно съгласен, покорен. Слуга на жена си. Слуга на директора. 3. Прен. Който работи за чужди интереси. Слуги на великите държави. Слуга на двама господари.
слугиня мн. слугини, ж. Жена слуга.
слугувам слугуваш, несв. Работя или се държа като слуга.
служа служиш, мин. св. служих, мин. прич. служил, несв. 1. Остар. Заемам длъжност, работя на служба. Дълги години е служил като секретар на общината. 2. Работя като слуга; слугувам. Служа вярно. 3. Отбивам военната си служба. Служи в танкова част. В коя казарма си служил? 4. За свещеник — водя църковна служба. 5. Работя всеотдайно за дело, за кауза. Служа на родината. Служа на голяма идея. 6. Употребяван съм, прилаган съм, използван съм. Приборът служи за хващане на пържоли. Апаратът служи за изследване на работата на сърцето. Нечестно си служат с него. — служа си. Употребявам, боравя с нещо. Не мога да си служа с този уред. Умее да си служи с нож и вилица. // същ. служене, ср. • Служа на двама господари. Служа на два враждуващи лагера; неискрен съм, двуличен съм. • Служа за маша. Използват ме като оръдие за постигане на чужди цели.
служба мн. служби, ж. 1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба. 2. Разг. Длъжност, пост. Висока служба. Малка служба. 3. Функция, роля; предназначение. Службата му е да разнася пощата. Каква служба има този механизъм? 4. Военна повинност. 5. Изпълнение на църковни молитви и обреди. Утринна служба. 6. Част от администрация, отдел. Паспортна служба. Служба за недвижими имоти. 7. Служене, дейност. Награда за добра служба. Служба на бога.
службогонец мн. службогонци, м. Човек, който се стреми към висок пост; кариерист.
служебен служебна, служебно, мн. служебни, прил. 1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач.). Служебни задължения. Служебно пътуване. Служебен паспорт. 2. Който е официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори. • Служебно лице. Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица. • Служебна бележка. Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент. • Служебно правителство. Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.
служебник мн. служебници, (два) служебника, м. Книга за църковна служба.
служещ мн. служещи, същ. Лице, което е на служба (административна, помощна), не работник.
служител служителят, служителя, мн. служители, м. 1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ. 2. Прен. Лице, което работи или служи (на човек, на идея). Служител на просветата. Служител на родината. Божи служител. 3. Остар. Прислужник. Служител в училището.
служителка мн. служителки, ж. Жена служител. Служителка в министерството.
слуз слузта, само ед., ж. Лигаво полутечно вещество, отделяно от живи организми. Изхвърля слуз от стомаха. Възпалената рана отделя слуз.
слух слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м. 1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух. Котката има остър слух. 2. Само ед. Способност да се възприема и възпроизвежда точно мелодия. Имам музикален слух. 3. Прен. Мълва, новина, която се разпространява, обикн. още непотвърдена. Носи се слух, че ще се повишават заплатите. Сея слухове. Пускам слухове. // прил. слухов, слухова, слухово, мн. слухови. Слухова памет.
слухтя слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв. 1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. Слухти прсд вратата да чуе какво става. 2. Прен. Пренебр. Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и др. Цял ден слухти какво се говори за шефа. // същ. слухтене, ср.
случа случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св. — вж. случвам.
случа се случиш се, мин. св. случих се, мин. прич. случил се, св. — вж. случвам се.
случаен случайна, случайно, мн. случайни, прил. 1. Който става непредвидено, неочаквано. Случайна покупка. Случайна среща. Случайно запознанство. 2. Който е несистемен, нередовен, незакономерен; който става от време на време. Случайно посещение. Случайни пътувания. Отбиваха се случайни клиенти. 3. Който е неизвестен или неопитен за някаква дейност. Не е случаен артист, той е име в театъра. В парламента попадат случайни хора. Случайни хора решават съдбата на другите. // нареч. случайно.
случай случаят, случая, мн. случай, (два) случая, м. 1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко убийство. Ще ти разкажа един случай е мой познат. Невероятен случай. Случай от дейността на политиците. 2. Разг. Само ед. Случайност. Понякога случаят решава всичко. 3. Удобен момент, добра възможност. Не намерих случай да му обясня. Изпускам случая. Няма да имам такъв добър случай да се запозная с него. • В краен случай. При последна възможност, • В противен случай. Ако не стане така. • В случай на/че. Ако стане така. • За всеки случай. Като резервен вариант; при необходимост. • При всички случаи. При всички обстоятелства; каквото и да стане. • По случай. По повод на. Каня гости по случай рождения си ден. • Спешен случай. Заболяване, което изисква спешна медицинска намеса.
случайност случайността, само ед., ж. Нещо, което се е случило случайно, неочаквано, неза-кономерно. Това е чиста случайност.
случвам случваш, несв. и случа, св. Разг. 1. Какво/кого. Неочаквано намирам, заварвам. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение. Случих хубави чушки. 2. Сполучвам, имам късмет. Случихме хубаво време за море. Случих с добра жена.
случвам се случваш се, несв. и случа се, св. 1. Само в трето лице. Става, извършва се, среща се. Случи се нещастие. Всичко може да се случи на дълъг път. Случва се да стана рано. 2. Попадам, намирам се случайно. Случих се там, когато той пристигна. Случих се близо до камерата. — случва ми (или ти, му, и, ни, ви, им) се/случи ми се. Става с мене,..на мене; сполетява ме. Случи ми се беда. Случи ми се интересно произшествие.
случка мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка.
слушалка мн. слушалки, ж. 1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и др. Телефонна слушалка. Вдигам слушалката на телефона. Слагам си слушалката на ушите. 2. Лекарски уред за преслушване на болен. Преслушвам със слушалка.
слушалки само мн. Слушалка (във 2 знач.).
слушам слушаш, несв. 1. Насочвам вниманието и настройвам слуха си да възприема нещо. Слушаш ли, като ти говоря, или си четеш вестника? Слушам, но не успявам да чуя всичко. 2. Какво. Възприемам със слуха си; чувам. Слушам музика. Слушам разговора. 3. Какво/кого. Напрягам слух, подслушвам. Слуша и запомня всичко. 4. Прен. Кого. Изпълнявам каквото ми казват; вслушвам се, покорявам се, подчинявам се. Детето никак не слуша. Съветвам го, но не ме слуша за нищо. За всичко слуша родителите си. 5. Прен. Разг. Преслушвам със слушалка. 6. Прен. Какво/ кого. Вярвам, приемам за истина. Вестниците ли слушаш, или мене? Не го слушай, той не знае точно как стоят нещата. 7. Прен. Чувам да се говори. Слушал съм много за тази страна. • Слушай! За привличане на вниманието при обръщение към събеседник. Слушай, хайде да отидем на кино. • Слуша ми се думата. Вслушват се в съветите ми, в мнението ми; имам авторитет, власт.
слушател слушателят, слушателя, мн. слушатели, м. 1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели. 2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане. 3. Разг. Ирон. Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели.
слушателка мн. слушателки, ж. Жена слушател.
слънце мн. слънца, ср. 1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо. 2. Прен. Само ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце. 3. Прен. Само ед. Топлината от това небесно тяло. През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце. 4. Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. Тя е слънцето на моя живот. • Изгрев слънце. Разг. Появяване на слънцето сутрин. • Залез слънце. Разг. Скриване на слънцето вечер.
слънчасам слънчасаш, св. — вж. слънчасвам.
слънчасвам слънчасваш, несв. и слънчасам, св. Припадам от дълго стоене на силно слънце, получавам слънчев удар.
слънчев слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил. 1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина. 2. Който е огрян от слънце, в който грее слънце. Слънчева стая. Слънчев ден. Слънчево време. • Слънчева баня. Припичане на слънце със специален костюм, на специално място. Правя слънчеви бани на морето. • Слънчева система. Слънцето и планетите, които се въртят около него. • Слънчев удар. Припадък при дълго стоене на слънце поради нахлула в главата кръв. Получавам слънчев удар.
слънчоглед мн. слънчогледи, (два) слънчогледа, м. 1. Маслодайно растение с високо стъбло и огромен жълт цвят (обърнат винаги към слънцето), който се превръща в пита с черни дребни семки, както и всеки стрък от това растение. 2. Семките на това растение. // прил. слънчогледов, слънчогледова, слънчогледово, мн. слънчогледови. Слънчогледова пита. Слънчогледови семки. Слънчогледово олио. • Слънчоглед партия. Ирон. Човек, който мени убежденията и мнението си според момента.
слюда мн. слюди, ж. Полупрозрачен минерал, който се цепи на слоеве и се използва за изолация, за огнеупорни бои, както и различните видове от него.
слюнка мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храносмилането, както и пръски от нея; плюнка. Оставам без слюнка в устата. Хвърчат ми слюнки от устата. // прил. слюнчен, слюнчена, слюнчено, мн. слюнчени. • Слюнчени жлези. Органи, произвеждащи слюнката (у човека са три двойки).
слюнча слюнчиш, мин. св. слюнчих, мин. прич. слюнчил, несв.; какво. Мокря със слюнка. Слюнча си пръстите и прелиствам страниците.
слягам се слягаш се, несв. и слегна се, св. 1. За рохка маса — сбивам се, смалявам се, улягам, потъвам. Пръстта се е слегнала след дъжда. Снегът се сляга. 2. За тревисти растения и под. — полягам, свеждам се, слепвам се. Тревата се сляга. Косата му се е слегнала от шапката. // същ. слягане, ср. Слягане на земни пластове.
сляза слезеш, мин. св. слязох, мин. прич. слязъл, св. — вж. слизам.
сляп сляпа, сляпо, мн. слепи, прил. 1. Който не може да вижда; лишен от зрение, незрящ. Сляп по рождение. Сляп с едното око. Организация на слепите хора. 2. Прен. Който е неграмотен. Останал е сляп за книгите, но беше много любознателен. 3. Прен. Който е неразумен, заблуден; доверчив. Сляпа любов. Сляп за истинското положение. Сляпа вяра. 4. Прен. Който няма изход. Сляпа улица. Сляп тунел. 5. Прен. Който се извършва без видимост, без участие на зрението. Сляп полет. • Сляп цирей. Цирей без връх на повърхността на кожата. • Сляпата неделя. Разг. Времето, когато човек е решил да се жени и не се колебае повече. Дошла е сляпата неделя. • Сляпо куче. Подземен гризач, който яде луковици и корени и е със закърнели очи. • Сляпо черво. Началната част на дебелото черво у човека и у някои животни с червеобразен израстък — апендикса.
смажа смажеш, мин. св. смазах, мин. прич. смазал, св. — вж. смазвам.
смазвам смазваш, несв. и смажа, св. 1. Какво! кого. С удар, със сила сплесквам, смачквам, правя плосък. Смазвам ламаринена кутия. Смазвам насекомо. Камионът е смазал едно дете. 2. Прен. Кого. Побеждавам, унищожавам, сломявам. Смазвам противника. 3. Прен. Съкрушавам, сразявам, обезсърчавам. Болестта го е смазала. Животът го е смазал. • Смазвам/смажа главата (на някого). Разг. Пребивам до смърт.
смазвам смазваш, несв. и смажа, св.; какво. Покривам с мазен слой, обикн. машинна част, за намаляване на триенето. Смазвам колелата. // същ. смазване, ср. • Смазвам/смажа колата (на някого). Давам подкуп.
смазка само ед. Вещество или смес, които се използват за смазване. Слагам смазка.
смайвам смайваш, несв. и смая, св.; кого. Силно изненадвам, слисвам. Смая всички с поведението си. - смайвам се/смая се. Изненадвам се, слисвам се. // същ. смайване, ср.
смаля се смалиш се, мин. св. смалих се, мин. прич. смалил се, св. — вж. смалявам се.
смалявам се смаляваш се, несв. и смаля се, св. Ставам по-малък, по-дребен, по-незначителен. От слънцето пряспата сняг се смалява. Фигурата се отдалечава и се смалява. Жената е отслабнала и се е смалила.
смарагд мн. смарагди, (два) смарагда, м. Изумруд. // прил. смарагдов, смарагдова, смарагдово, мн. смарагдови. Смарагдов цвят.
смахвам се смахваш се, несв. и смахна се, св. Разг. Ставам налудничав, побъркан. // прил. смахнат, смахната, смахнато, мн. смахнати. Смахнат старец. Той е малко смахнат.
смахна се смахнеш се, мин. св. смахнах се, мин. прич. смахнал се, св. — вж. смахвам се.
смачкам смачкаш, св. — вж. смачквам.
смачкан смачкана, смачкано, мн. смачкани, прил. 1. Върху който е извършено мачкане. 2. Прен. Който е невзрачен, грозноват, непривлекателен. Смачкана физиономия. Смачкан човек.
смачквам смачкваш, несв. и смачкам, св. 1. Какво. С мачкане, прегъване, извиване, притискане развалям формата. Смачквам лист хартия. Смачквам картофите на пюре. 2. Прен. Какво! кого. Развалям, унищожавам, смазвам. Смачквам настроение. Смачквам конкуренцията. 3. Прен. Кого. Унищожавам, сломявам, побеждавам; бия жестоко. Смачквам го на събранието. Като дойда, ще те смачкам! • Смачквам/смачкам физиономията. Жарг. Бия жестоко. • Смачквам/смачкам фасона. Сломявам високомерието; сплашвам.
смая смаеш, мин. св. смаях, мин. прич. смаял, св. — вж. смайвам.
смаян смаяна, смаяно, мн. смаяни, прил. 1. Който е изненадан, изумен. Оставам смаян. 2. Който е объркан, смутен. Смаян поглед. // нареч. смаяно. Гледам смаяно.
смекча смекчиш, мин. св. смекчих, мин. прич. смекчил, св. — вж. смекчавам.
смекчавам смекчаваш, несв. и смекча, св. 1. Какво. Правя нещо остро, твърдо да стане по-меко, по-еластично. Смекчавам кожата. Гримът смекчава погледа. 2. Прен. Какво/кого. Правя (твърд характер, воля, силна омраза, силна болка, жестокост и др.) да стане по-мек, по-слаб; притъпявам; омаловажавам. Годините смекчават волята. Хубостта й смекчава жестокостта. 3. Прен. Спец. В езикознанието — произнасям меко твърд съгласен звук. — смекчавам се/смекча се. 1. Ставам по-мек, по-еластичен. 2. Прен. Ставам по-слаб, притъпен; по-добър, по-кротък. Погледът му се смекчи.
смекчаващ смекчаваща, смекчаващо, мн. смекчаващи, прил. • Смекчаващи вината обстоятелства. В правото — обстоятелство, с оглед степента на обществената опасност на деянието и на дееца и на други субективни моменти, които намаляват вината и наказанието.
смел смела, смело, мн. смели, прил. 1. Който е безстрашен, храбър, решителен. Смел войник. Смел борец. 2. Който съдържа или изразява безстрашие, храброст, решителност. Смел поглед. Смело действие. 3. Който е новаторски, оригинален. Смели възгледи. Смели открития. 4. Пран. Който е прекалено открит, прям, дързък. Смело държание. Смела дължина на полата. Смела прическа.
смелост смелостта, мн. смелости, ж. 1. Само ед. Качество на смел; безстрашие, храброст. Липсва ми смелост. Обхваща ме смелост. 2. Смела постъпка. Не съм способна на такива смелости. Извършвам голяма смелост.
смелчак мн. смелчаци, м. Смел човек. Голям смелчак.
смеля смелеш и смелиш, мин. св. смлях и смелих, мин. прич. смлял и смелил, св. — вж. смилам.
сменя смениш, мин. св. смених, мин. прич. сменил, св. — вж. сменям.
сменявам сменяваш, несв. Сменям.
сменяем сменяема, сменяемо, мн. сменяеми, прил. За машинна част, детайл - който може да се сменя, да се заменя с нов.
сменям сменяш, несв. и сменя, св. 1. Какво/кого. Подменям едно (използвано, изразходвано) с друго. Сменям кърпите за лице. Сменям гума на кола. Сменям мебелите с нови. Сменям, често любовниците си. Сменям работата си. 2. Кого. Замествам в работа, застъпвам (на смяна); отменям. Сменям нощния лекар. 3. Какво. Отменям, разменям. Сменям пари. Сменихме дрехите си. — сменям се/сменя се. 1. Отстъпвам мястото си за продължаване на работа; редувам се с някого; разменям мястото си. 2. Заменям се, измествам се, редувам се. Ценят се сменя с нощ. Тъгата се сменя с радост. II същ. сменяне, ср. • Сменям/сменя си физиономията. 1. Променям нещо във външността си. Сменила си физиономията с тази прическа. 2. Променям изражението си. • Сменям/ сменя плочата. Ирон. Променям темата, по която съм говорил дълго.
смерч смерчът, смерча, мн. смерчове, (два) смерча, м. Атмосферен вихър, възникващ от гръмотевични облаци, с голям диаметър, височина и скорост, който причинява огромни разрушения и се появява най-често в южната част на Северна Америка; торнадо.
смес сместа, мн. смеси, ж. 1. Съвкупност, маса, продукт от механично обединяване на вещества, запазващи характерните си качества. Смес от пясък и цимент. Смес от яйце, захар и брашно. 2. Само ед. Съвкупност от разнородни предмети, стилове, чувства и др. Смес от книги и дрехи. Смес от противоположни чувства. Смес от изразни средства.
смесвам смесваш, несв. и смеся, св. 1. Какво. Прибавям едно към друго и обърквам, за да получа смес (в 1 знач.). Смесвам белтъчния сняг е крема. 2. Какво. Вземам едно за друго, обърквам. Смесвам понятията. Смесвам руски с български думи. — смесвам сс/смеся се. 1. Съединявам се с нещо до образуване на смес. 2. Сливам се с нещо, преливам се едно в друго. Отдалече цветовете на гората се смесват в тъмночервено цяло. // прил. смесен, смесена, смесено, мн. смесени. Смесен хор. Смесени чувства.
смесица само ед. Смес, понякога от несъвместими неща. Коктейлът беше някаква безвкусна смесица от плодове и няколко вида алкохол.
смески само мн. Фураж, смес от различни видове храни. Смески за пилета.
смествам сместваш, несв. и сместя, св.; какво. Успявам да поместя в малко място, време; настанявам, побирам, вмъквам. Сместих всичкия си багаж в една чанта. — смествам се/сместя се. 1. Успявам да се поместя, да се вместя някъде. Сместихме се всички да спим в едната стая. 2. Прибирам се, за да освободя малко място. Сместете се да седне и той. // същ. сместване, ср
сместя сместиш, мин. св. сместих, мин. прич. сместил, св. — вж. смествам.
смет сметта, само ед., ж. 1. Отпадъци, прах, нечистотии, които се смитат или се събират, за да се изхвърлят, в помещение или по улица; боклук. 2. Прен. Нещо без никаква ценност; отпадък, боклук.
смета сметеш, мин. св. сметох, мин. прич. смел, св. - вж. смитам.
сметало мн. сметала, ср. Уред, състоящ се от няколко свързани заедно пръчки с по десет нанизани на тях топчета, който се използва за смятане на числа.
сметана само ед. 1. Мазен слой на повърхността на млякото. 2. Същият продукт, отделен при обработка на млякото за самостоятелно приложение. Крем от сметана. // прил. сметанов, сметанова, сметаново, мн. сметанови. Смстанов сладолед.
сметачен сметачна, сметачно, мн. сметачни, прил. • Сметачна линия. Линия за бързо умножение, деление, логаритмуване и т. н., чието устройство е върху логаритмична скала. • Сметачна машина. Устройство, което извършва математически операции.
сметище мн. сметища, ср. Място за изхвърляне на смет от район или селище; бунище. Сметището на града.
сметка мн. сметки, ж. 1. Изчисление, пресмятане. Направих сметка — струва много скъпо. 2. Изразходена сума, обикн. в ресторант или за услуга. Правя голяма сметка в ресторанта. 3. Спец. В банковото дело — операции, образуващи една партида в баланса. 4. Прен. Изложение, отчет за приходи, разходи, за някакви отношения, общи дела. Давам сметка. 5. Прен. Разг. Неуредени отношения (финансови и др.). Уреждам си старите сметки. 6. Разходи, приходи на човек, предприятие и др, 7. Прен. Изгода, облага. Имам сметка от този човек. Нямам никаква сметка да стоя тук с часове. 8. Пресмятане, предвиждане, разсъд-ливост. Правя си сметка за парите. Правя си сметка какво как да направя. • Разчиствам/разчистя си сметките (с някого). 1. Разпла-щам се; уреждам отношенията си. 2. Прен. Отмъщавам; унищожавам, убивам някого. • Давам/дам сметка. Давам отчет, обяснение за разходи, за отношения. • Давам/дам си сметка. Осъзнавам, разбирам. Даваш ли си сметка какво си направил?
сметкаджийка мн. сметкаджийки, ж. Жена сметкаджия.
сметкаджия мн. сметкаджии, м. Разг. Пресметлив човек, който пресмята винаги своята изгода; скъперник. Голям сметкаджия. // прил. сметкаджийски, сметкаджийска, сметкаджийско, мн. сметкаджийски.
сметна сметнеш, мин. св. сметнах, мин. прич. сметнал, св. — вж. смятам.
смехория мн. смехории, ж. Разг. 1. Разказ или случка, която предизвиква смях. Разказвам смехории. 2. Невероятен разказ, твърдение и др. Не вярвам в такива смехории.
смехотворен смехотворна, смехотворно, мн. смехотворни, прил. Който предизвиква смях; смешен. Смехотворен вид. Смехотворно държание.
смешен смешна, смешно, мн. смешни, прил. 1. Който е хумористичен; възбуждащ смях. Смешна история. 2. Който буди присмех, ирония. Смешни дрехи. 3, Който е нелеп, глупав. Смешни желания. Смешни претенции.
смешение само ед. Смесица; смесване.
смешка мн. смешки, ж. 1. Шега, смешна случка. Разказвам смешки. Правя смешки. 2. Нещо невероятно, измислица. Стига си ми разправял смешки!
смешник мн. смешници, м. 1. Човек, който умее да разсмива, да прави шеги; шегобиец, шегаджия. 2. Клоун, шут. Смешник в цирка.
смея смееш, мин. св. смях, мин. прич. смял, несв. Набирам смелост да извърша нещо; дръзвам, решавам се, предприемам, престрашавам се. Смее да се разправя с баща си. Не смея да говоря с него по този въпрос. Не смея да я погледна от срам. Как смееш да се държиш така?
смея се смееш се, мин. св. смях се, мин. прич. смял се, несв. 1. Издавам смях заради нещо смешно, хумористично, весело. Смея се с глас. Смея се на походката му. 2. Прен. Издавам, изразявам смях, веселост. Очите ми се смеят. 3. Прен. Разг. Присмивам се, надсмивам се, подигравам се. Не се смей на хората, може и ти да пострадаш така! Смея се на глупостта му. • Смеят му се парцалите. Много е радостен, весел.
смивам смиваш, несв. и смия, св.; какво. Отмивам, отнасям с миене. Водата е смила пласта от плодородна почва.
смигам смигаш, несв.; на кого. Мигам (с едното или с двете очи), за да дам таен знак. Смигам и да мълчи, но тя не ме вижда.
смигвам смигваш, несв. и смигна, св.; на кого. Смигам един път или няколко пъти по един път.
смигна смигнеш, мин. св. смигнах, мин. прич. смигнал, св. - вж. смигвам.
смилам смилаш, несв. и смеля, св.; какво. 1. Меля докрай. Смилам брашно. Стомахът не смила такава храна. 2. Прен. Разг. Възприемам, асимилирам, осъзнавам. Трудно смилам такива идеи. 3. Прен. Разг. Пренебр. Разсипвам, унищожавам, довършвам. Ще го смеля от бой. Смилат го от работа. — смилам се/смеля се. Разсипвам се; ставам на парчета, унищожавам се. Падна и се смля. Смлях се от учене. Смлях се от работа.
смиля се смилиш се, мин. св. смилих се, мин. прич. смилил се, св. — вж. смилявам се.
смилявам се смиляваш се, несв. и смиля се, св.; над кого/над какво. Проявявам милост, състрадание; пощадявам, пожалвам, прощавам. Смилявам се над майчиното сърце. Смили се и и даде пари в заем.
смирение само ед. 1. Покорство, кротост, скромност. 2. Спокойствие. Обзема ме смирение.
смиря смириш, мин. св. смирих, мин. прич. смирил, св. — вж. смирявам.
смирявам смиряваш, несв. и смиря, св.; кого. Умирявам, укротявам, обуздавам. — смирявам се/смиря се. 1. Укротявам се, успокоявам се. 2. Подчинявам се, покорявам се на чужда воля. // прил. смирен, смирена, смирено, мн. смирени.
смислен смислена, смислено, мн. смислени, прил. Който е съдържателен; обмислен. Смислен живот. Смислени думи. // смисленост, смислеността, ж.
смислов смислова, смислово, мн. смислови, прил. Който се отнася до смисъл, значение.
смисъл само ед. 1. Логическо съдържание, значение на дума, израз, текст. Какъв е смисълът на думите ти? Превеждам по смисъл, не буквално. 2. Стойност, оправдание, основание; цел, изгода. Смисълът на живота. Смисълът на труда. За него животът има смисъл, ако рисува. Какъв е смисълът на големите преобразувания? • Здрав смисъл. Здрав разум. В това начинание има здрав смисъл. • Има/няма смисъл. Има/няма защо, за какво да се прави нещо. Няма смисъл да се жертваш.
смитам смиташ, несв. и смета, св.; какво. 1. С метене събирам; измитам, махам. Смитам пръснатия боклук. 2. Прен. Разг. Премахвам със сила, унищожавам. Войната смете всички планове и мечти.
смия смиеш, мин. св. смих, мин. прич. смил, св. — вж. смивам.
смог смогът, смога, само ед., м. Смес от дим, мъгла и прах в атмосферата над градовете. Над града има плътен смог.
смогвам смогваш, несв. и смогна, св. Успявам, сполучвам да направя нещо трудно; справям се. Едвам смогвам да си изпия кафето и трябва да влизам в час. Трудно смогвам да върша всичко наведнъж.
смогна смогнеш, мин. св. смогнах, мин. прич. смогнал, св. — вж. смогвам.
смок смокът, смока, мн. смоци и смокове, (два) смока, м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби. • Пие като смок. Разг. Пие много алкохол. • Като че ли смоци са го гонили. Разг. 1. С бледо и изпито лице. 2. Изплашен.
смокинг мн. смокинги, (два) смокинга, м. Официално мъжко сако, обикновено черно, с дълги лъскави ревери.
смокиня мн. смокини, ж. 1. Субтропическо дребно дърво с длановидни твърди листа и крушовиден плод, изпълнен с малки семки, което вирее в топлите райони на България. 2. Плодът на това дърво. Сушени смокини. // прил. смокинов, смокинова, смокиново, мн. смокинови. Смокинов лист. Смокиново сладко.
смола мн. смоли, ж. 1. Само ед. Лепкав сок, който изтича при нараняване на някои дървета и се втвърдява на въздух; клей. Дъх на борова смола. 2. Асфалт, зифт. // прил. смолист, смолиста, смолисто, мн. смолисти. Смолисто дърво. Смолист цвят. • Като смола. Много черен и блестящ. Коса като смола.
смотавам смотаваш, несв. и смотая, св. Разг. 1. Какво. Намотавам, навивам (прежда, плат). 2. Прен. Кого. Заблуждавам, забърквам; излъгвам. Ако някой питала мене, смотай го нещо. 3. Прен. Какво. Слагам някъде на закрито, между други неща, така че е трудно за откриване. Смотала съм си парите някъде. — смотавам се/смотая се. Скривам се, изчезвам без да ме забележат. Къде се е смотала пак секретарката?
смотан смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр. 1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек. 2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола.
смотаняк мн. смотаняци, м. Разг. Пренебр. Човек, който е смотан, който не може да се урежда, да се възползва от обстоятелствата.
смотанячка мн. смотанячки, ж. Жена смотаняк.
смотая смотаеш, мин. св. смотах, мин. прич. смотал, св. — вж. смотавам.
смотолевя смотолевиш, мин. св. смотолевих, мин. прич. смотолевил, св. — вж. смотолевям.
смотолевям смотолевяш, несв. и смотолевя, св.; какво. Казвам нещо неясно; смънквам. Смотолеви нещо под носа си. Смотолевям нещо за обяснение.
смрад смрадта, само ед., ж. Отвратителна миризма; зловоние. От стаята им излиза смрад. Из въздуха се носи смрад. // прил. смрадлив, смрадлива, смрадливо, мн. смрадливи.
смрадлика мн. смрадлики, ж. Нисък храст с широки листа, които съдържат дъбилни вещества и се използват в медицината, в кожарството и др. През есента листата на смрадликата стават червени. Отвара от смрадлика. // прил. смрадликов, смрадликова, смрадликово, мн. смрадликови.
смразя смразиш, мин. св. смразих, мин. прич. смразил, св. — вж. смразявам.
смразявам смразяваш, несв. и смразя, св., кого. Правя да се намразят. Парите смразяват хората. Няма какво да ни смразява. - смразявам се/смразя се. Намразвам се с някого.
смразявам смразяваш, несв. и смразя, св. 1. Какво. Правя да замръзне; изстудявам, вледенявам. Студът смрази улиците. Вятърът смрази ръцете ми. 2. Прен. Какво/кого. Правя неподвижен, сковавам, вледенявам от ужас, страх, от силни преживявания. Думите му ме смразиха. Смразявам децата с поглед. Страхът смразява сърцето и. Смразявам кръвта.— смразявам се/смразя се. 1. Ставам на лед; замръзвам. 2. Оставам неподвижен, сковавам се от страх, ужас, силни преживявания. Смразявам се от страх.
смрача смрачиш, мин. св. смрачих, мин. прич. смрачил, св. — вж. смрачавам.
смрачавам смрачаваш, несв. и смрача, св. Какво. Правя да стане тъмно, мрачно; помрачавам. Облаците смрачават слънцето. Новината смрачи веселото настроение. — смрачавам се/смрача се. Ставам тъмен, мрачен. Небето се смрачи. — смрачава се/смрачи се. Безл. Става тъмно, пада мрак. През зимата се смрачава рано.
смръзвам се смръзваш се, несв. и смръзна се, св. Смразявам се. Смръзвам се от студ. Машината се е смръзнала, не може да се задвижи.
смръзна се смръзнеш се, мин. св. емръзнах се, мин. прич. смръзнал се, св. — вж. смръзвам се.
смръквам смръкваш, несв. и смръкна, св.; какво. Смъркам един път или няколко пъти по един път.
смръквам се смръкваш се, несв. и смръкна се, св. Помрачавам се, помръквам, загубвам бодростта си; сгърчвам се. Очите и се смръкнали.
смръкна смръкнеш, мин. св. смръкнах, мин. прич. смръкнал, св. — вж. смръквам.
смръкна се смръкнеш се. мин. св. смръкнах се, мин. прич. смръкнал се, св. — вж. смръквам се.
смръщвам смръщваш, несв. и смръщя, св.: какво. Намръщвам, сгърчвам. свъсвам. Смръщвам вежди. Смръщвам чело. — смръщвам се/смръщя се. Намръщвам се, свъсвам се.
смръщя смръщиш, мин. св. смръщих, мин. прич. смръщил, св. - вж. смръщвам.
смугъл смугла, смугло, мн. смугли, прил. Който е с тъмен цвят на кожата; мургав.
смукало мн. смукала, ср. Орган у някои насекоми или други животни, с който смучат. // същ. умал. смукалце, мн. смукалца, ср.
смукател смукателят, смукателя, мн. смукатели, (два) смукателя, м. Уред (част от помпа за вода и др.) за поемане на течност, въздух. // прил. смукателен, смукателна, смукателно, мн. смукателни. Смукателна тръба.
смукач мн. смукачи, (два) смукача, м. 1. Смукател. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който пие много алкохол.
смуквам смукваш, несв. и смукна, св.\ какво. Поемам със смукане един път или няколко пъти по един път.
смукна смукнеш, мин. св. смукнах, мин. св. смукнал, св. — вж. смуквам.
смут смутът, смута, мн. смутове, (два) смута, м. 1. Само ед. Паника, безпорядък, объркване, тревога в душевния мир или сред някакво множество. Настъпва смут. Смутът премина. Всявам смут в семейството. Смут в душата. В залата настана смут, всички зашумяха. 2. Безпорядък, размирица, метеж. Избухват чести смутове. Сея смутове.
смутен смутена, смутено, мн. смутени, прил. 1. Който е объркан, неспокоен, разтревожен. Смутена съм от поведението му. Смутен от цените. 2. Който е стреснат, притеснен, объркан, шокиран. Смутена от внезапното му влизане.
смутен смутна, смутно, мн. смутни, прил. Който е размирен, метежен, бунтовен. Смутни времена.
смутя смутиш, мин. св. смутих, мин. прич. смутил, св. - вж. смущавам.
смуча смучеш, мин. св. смуках, мин. прич. смукал, несв.; какво. 1. С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух през тесен отвор или сок от самия плод или зеленчук. Смуча лимонада с тръбичка. Смуча сока от парче портокал. 2. Разтварям със слюнка в устата си и поглъщам постепенно разтвореното. Смуча бонбон. 3. За насекоми и някои други животни — поемам в организма си чрез специални органи. Пчелата смуче нектар. Комарите смучат кръв. 4. Държа в уста, като правя гълтателни движения. Детето смуче пръста си. Смуча биберон. 5. Прен. Пренебр. Какво. Пия алкохол. Смуче като смок. 6. Прен. Пренебр. Пия лакомо, гълтам, поглъщам много. Цсъщ. смукане, ср. • Смуча от пръстите си (нещо). Съчинявам, сътворявам нещо насила, без фантазия, без стойност.
смуша смушиш, мин. св. смуших, мин. прич. смушил, св. — вж. смушвам.
смушвам смушваш, несв. и смуша, св.; кого/какво. Смушквам. — смушвам се/смуша се. Скривам се в тясно място. Смушвам се под масата.
смушкам смушкаш, св. — вж. смушквам.
смушквам смушкваш, несв. и смушкам, св.; кого/ какво. Мушкам рязко един път или няколко пъти по един. Смушквам коня с камшика.
смущавам смущаваш, несв. и смутя, св. 1. Кого/ какво. Причинявам безпокойство, тревога, притеснение, страх. Вестта за болестта и го смути силно. Смути я с наглото си държание. Смущават спокойствието му със заплахи по телефона. 2. Какво. Разстройвам, обърквам протичането, правилния ход на нещо. Закъсненията за час смущават работата. — смущавам се/смутя се. Обърквам се, притеснявам се, тревожа се. Смущава се пред непознати хора. Смути се и обърка сервирането. // същ. смущение, мн. смущения, ср. Настъпват смущения в работата на сърцето. Смущение сред децата.
смъдвам смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва.
смъдна смъднеш, мин. св. смъднах, мин. прич. смъднал, св. — вж. смъдвам.
смъдя смъдиш, мин. св. смъдях, мин. прич. смъдял, несв.; кого. Само в трето лице. Причинявам парене, остра болка, неприятен сърбеж.
смъквам смъкваш, несв. и смъкна, св. 1. Какво/ кого. Свличам, снемам с дърпане. Смъквам сено от купата. Смъквам тежкия куфар от влака. 2. Какво. Свалям, снемам. Смъквам книгите от шкафа. Смъквам си панталона. Смъквам си обувките. 3. Прен. Разг. Какво. Спечелвам много или по нечестен път. От тази работа се смъкват много пари. Смъквам печалба от търговия. 4. Прен. Разг. Кого/какво. Причинявам рязко отслабване, измършавяване. Грижите са го смъкнали. Болестта я смъкна. 5. Прен. Разг. Какво. Намалявам, понижавам. Смъквам цените. 6. Прен. Разг. Кого/какво. Съсипвам, смазвам. Смъквам го от бой. — смъквам се/смъкна се. 1. Свличам се, слизам с плъзгане. Смъквам се от натоварената каруца. 2. Прен. Слизам, спускам се, падам при прилошаване. 3. Прен. Разг. Отслабвам рязко. 4. Прен. Разг. За равнище — спадам, понижавам се. Курсът на долара се смъква. Равнището на водата се е смъкнало. 5. Прен. Разг. Съсипвам се, пребивам се. Смъкнах се от работа.
смъкна смъкнеш, мин. св. смъкнах, мин. прич. смъкнал, св. — вж. смъквам.
смълча се смълчиш се, мин. св. смълчах се, мин. прич. смълчал се, св. — вж. смълчавам се.
смълчавам се смълчаваш се, несв. и смълча се, св. Млъквам, утихвам, притихвам. Децата се смълчаха и се заслушаха. Машините са се смълчали.
смъмря смъмриш, мин. св. смъмрих, мин. прич. смъмрил, св. — вж. смъмрям.
смъмрям смъмряш, несв. и смъмря, св.; кого. Мъмря остро и кратко. Смъмрих детето да не бяга.
смънкам смънкаш, св. — вж. смънквам.
смънквам смънкваш, несв. и смънкам, св.; какво. Казвам неясно, с мънкане; не доизказвам, не казвам открито. Смънка нещо за обяснение на закъснението си.
смърдя смърдиш, мин. св. смърдях, мин. прич. смърдял, несв. Издавам смрад.
смъркам смъркаш, несв. 1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода. 2. Подсмърчам. Стига си смъркал! 3. Жарг. Поемам прахообразно наркотично вещество през носа си. Той смърка. // същ. смъркане, ср.
смърт смъртта, само ед., ж. 1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт. 2. В народните поверия - жена с коса, която взема живота. 3. Прен. Разг. Погребение. 4. Прен. Разг. Мъртвец. Оставиха смъртта сама. 5. Прен. Край, рухване, унищожение. Този неуспех е смърт за кариерата му. • Клинична смърт. Период след спиране на дишането и на сърдечната дейност със запазване жизнеспособността на тъканите. • Биологична смърт. Необратимо прекратяване на биологическите процеси.
смъртен смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил. 1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар. 2. Като същ. — който не е безсмъртен, вечен, който завършва живота си със смърт. Всички хора са смъртни. • Смъртен враг. Опасен враг. • На смъртно легло/одър. В много тежко състояние, малко преди смъртта. • Смъртна присъда. Присъда, която постановява умъртвяване на лицето като наказание за извършено тежко престъпление.
смъртник мн. смъртници, м. Мъртвец. • Като смъртник. Блед/слаб като мъртвец.
смъртница мн. смъртници, ж. Жена смъртник.
смъртност смъртността, само ед., ж. Брой на смъртните случаи за определено време, място, за група от хора. Детската смъртност е ниска. Смъртността от тази болест е висока. Смъртността се покачва.
смъртоносен смъртоносна, смъртоносно, мн. смъртоносни, прил. Който причинява смърт, който носи смърт. Смъртоносна рана. Смъртоносна война.
смърч смърчът, смърча, мн. смърчове, (два) смърча, м. Иглолистно дърво от семейство борови.
смътен смътна, смътно, мн. смътни, прил. Който е неясен, неопределен, неоформен, непонятен. Смътна представа. Смътни познания. Смътни очертания. Смътни звуци.
смяна мн. смени, ж. 1. Размяна. Смяна на валута. 2. Подмяна. Смяна на бельото. 3. Сменяне. Смяна на мебели. Смяна на правителство. Смяна на кола. 4. Прен. Заместване на продължаваща работа. Застъпвам на смяна. Нощна смяна. 5. Прен. Времето, докато едни и същи хора вършат такава работа, както и самите хора, които я вършат. Смяната ми е от 5 до 12 часа. Нашата смяна се състои от двайсет души.
смятам смяташ, несв. и сметна, св. 1. Какво. Изчислявам, пресмятам. Смятам си печалбата за днес. Сметнах си разходите. 2. Мисля, допускам, вярвам. Смятам, че ще вали. 3. Възнамерявам, мисля, каня се. Смятам да чета до късно. 4. Вземам под внимание, зачитам. Смяташ ли и моето участие в домакинската работа? 5. Кого. Мисля, имам мнение. Не го смятат за човек. — смятам се/сметна се. Мисля се, имам мнение за себе си. Смята се за голям авторитет в медицината.
смятане само ед. Остар. Учебен предмет в началните класове за изучаване на елементарните действия с числа; аритметика.
смях смехът, смеха, мн. смехове, (два) смяха, м. 1. Характерни звуци у човека като израз на радост, удоволствие и др., придружени от издишни движения и гримаса на лицето. 2. Присмех, насмешка. Ставам за смях на хората. • Вземам на смях (някого). Подигравам се, присмивам се. • Издува ме на смях. Много ми е смешно, но се сдържам.
снабдител снабдителят, снабдителя, мн. снабдители, м. Лице, което се занимава с доставка на материали за предприятие, учреждение.
снабдя снабдиш, мин. св. снабдих, мин. прич. снабдил, св. — вж. снабдявам.
снабдявам снабдяваш, несв. и снабдя, св.; кого/ какво, с какво. Доставям, набавям, осигурявам нещо необходимо — храна, материали. Снабдявам със строителни материали. Снабдявам печатницата с хартия. — снабдявам се/ снабдя се. Доставям, набавям за свои нужди. Снабдявам се с плодове. // същ. снабдяване, ср. Снабдяване на населението с вода. Снабдяване с храна.
снага мн. снаги, ж. Разг. Човешко тяло, стан. Стройна снага. Права снага. Имам тръпки по цялата снага.
снадка мн. снадки, ж. 1. Парче, с което се снажда. 2. Мястото на снаждане.
снадя снадиш, мин. св. снадих. мин. прич. снадил, св. — вж. снаждам.
снаждам снаждаш, несв. и снадя, св.; какво. Пришивам, приковавам, залепвам едно към друго, за да удължа. Снаждам рокля. // същ. снаждане, ср.
снажен снажна, снажно, мн. снажни, прил. Който е едър и строен, добре сложен. Снажно тяло. Снажен мъж.
снайпер мн. снайпери, (два) снайпера, м. 1. Спец. Оптически мерник за точна стрелба. 2. Оръжие, снабдено с такъв мерник. Стрелят със снайпери.
снайперист мн. снайперисти, м. Стрелец, който действа със специални прибори за точна стрелба. Снайперисти наблюдават сградата с похитителите.
снаряд мн. снаряди, (два) снаряда, м. Вид боеприпаси за стрелба с артилерийско оръдие, който има цилиндрична форма и заострена част. Снарядът улучи сградата. Улучи го парче от снаряд.
снаряжение мн. снаряжения, ср. Военна екипировка на войник, армия, военна част, освен оръжието и храната. Бойно снаряжение.
снасям снасяш, несв. и снеса, св.; какво. 1. За птица, влечуго — изхвърлям от тялото си яйце. Кокошките снасят яйца всеки ден. 2. Прен. Жарг. Грубо. Давам на някого, който ме изнудва, наготово пари. Трябва да ми снесеш сто лева, иначе лошо ти се пише.
снаха мн. снахи, ж. Съпругата на сина по отношение на родителите, на братята и сестрите или на роднините му. Имам две снахи.
снеговит снеговита, снеговито, мн. снеговити, прил. През който вали много сняг. Снеговита зима.
снегорин мн. снегорини, (два) снегорина, м. Приспособление за изгребване на сняг от улици и пътища.
снежен снежна, снежно, мн. снежни, прил. 1. Който е от сняг. Снежна топка. 2. Който е придружен със сняг. Снежна виелица. 3. През който има сняг. Снежна зима. Снежни дни. 4. Който е получен от сняг. Снежна вода. • Снежен човек. Фигура на човек, която децата правят от големи топки сняг, с тенджера за шапка и морков за нос. • Снежна слепота. Възпаление на очната лигавица от ултравиолетови лъчи, обикн. зиме в планината.
снежнобял снежнобяла, снежнобяло, мн. снежнобели, прил. Който е бял като сняг. Снежнобяла риза. Снежнобели облаци. Снежнобели зъби.
снекбар мн. снекбарове, (два) снекбара, м. Заведение за бърза закуска (най-често с пържени картофи, бира, скара).
снема снемеш, мин. св. снех, мин. прич. снел, св. — вж. снимам.
снемам снемаш, несв. Снимам.
снеса снесеш, мин. св. снесох, мин. прич. снесъл, св. — вж. снасям.
снижа снижиш, мин. св. снижих, мин. прич. снижил, св. — вж. снижавам.
снижавам снижаваш, несв. и снижа, св.: какво. Правя по-нисък, по-малък, по-тих (равнище, степен); понижавам. Снижавам темпа на работа. Снижавам себестойността. — снижавам се/снижа се. За равнище, степен — ставам по-нисък, по-малък, по-ограничен; понижавам се, намалявам се. // същ. снижение, ср.
снизходителен снизходителна, снизходително, мн. снизходителни, прил. 1. Който не е много взискателен; отстъпчив, нестрог. Снизходителен учител. 2. Който изразява пренебрежителност, високомерност. Снизходителна усмивка. Снизходителен жест. // същ. снизходителност, снизходителността, ж.
снизхождение само ед. Снизходителност. Отнасям се със снизхождение. Усмихвам се със снизхождение.
снимам снимаш, несв. и снема, св. 1. Какво/кого. Вземам от високо, свалям. Снимам детето от леглото на пода. Снимам куфара от шкафа. Снимам багажа от третия стаж. Снимам си шапката. 2. Какво/кого. Правя снимка, фотографирам; копирам 3. Прен. Кого. Уволнявам от длъжност или поставям на по-ниска длъжност. — снимам се/снема се. Правя си снимка.
снимачен снимачна, снимачно, мн. снимачни, прил. Който се отнася до снимане на филм или на снимки. Снимачен екип. Снимачна площадка.
снимка мн. снимки, ж. 1. Фотографско изображение. Правя снимки. Снимка на момиче. Цветна снимка. Черно-бяла снимка. Филмови снимки. 2. Топографска скица на местност. 3. Прен. Описание, изображение. В романа се прави снимка на действителността. Снимка на живота.
сниша снишиш, мин. св. сниших, мин. прич. снишил, св. — вж. снишавам.
снишавам снишаваш, несв. и сниша, св.; какво. Правя да стане по-нисък, по-тих. Снишавам глас. Снишавам глава. — снишавам се/сниша се. 1. Ставам по-нисък, по-тих; навеждам се. Песента се снишава. Облаците се снишават. Снишавам се до ниската ограда. 2. Прен. Спотаявам се, прикривам се, изчаквам. // прил. снишен, снишена, снишено, мн. снишени.
сноб снобът, сноба, мн. сноби, м. Човек с бедни духовни интереси и неблагороден произход, който се стреми да изглежда като аристократ или интелектуалец.
снобизъм само ед. Поведение на сноб.
снова сновеш, мин. св. сновах, мин. прич. сновал, несв. 1. Какво. С помощта на приспособления опъвам и навивам по специален начин прежда за основа при тъкане. 2. Прен. Многократно ходя някъде и се връщам. Цял ден снове между министерството и парламента. 3. Прен. Обикалям безцелно, шляя се. Снова по улиците с часове.
сноп снопът, снопа, мн. снопи и снопове, (два) снопа, м. 1. Множество от вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класа, както и от дълги пръчки, дълги стъбла от други растения, клони. Житен сноп. Връзвам на снопи. Снопи от царевични стъбла. 2. Прен. Множество светлинни лъчи, идващи от един източник. Сноп слънчеви лъчи. // същ. умал. снопче. мн. снопчета, ср.
сносен сносна, сносно, мн. сносни, прил. Който е приемлив, добър, задоволителен. Сносна заплата. Сносни цени. Сносно прекарване.
сноуборд мн. сноубордове, (два) сноуборда, м. Снежен сърф.
сноша се сношиш се, мин. св. сноших се, мин. прич. сношил се, св. — вж. сношавам се.
сношавам се сношаваш се, св. и сноша се, св.; с кого. 1. Извършвам полов акт. 2. Остар. Имам връзка, допир, контакт, общуване.
сношение мн. сношения, ср. 1. Полов акт; съвкупление. 2. Остар. Връзка, общуване.
снощен снощна, снощно, мн. снощни, прил. Който е от снощи или е станал снощи. Снощно веселие. Снощен дъжд. Снощна среща.
снощи нареч. Вчера вечерта. Снощи бях на гости.
сняг снегът, снега. мн. снегове, м. 1. Падащи като валеж през зимата бели ледени кристалчета — снежинки. Вали сняг. Едър сняг. 2. Масата от такива кристалчета върху земята. Пряспа сняг. Вървя през снега. Пухкав сняг. • Бял като сняг. Много бял.
соаре мн. соарета, ср. Остар. Домашно събиране, увеселение. Правя соаре. Ходя по соарета.
соба мн. соби, ж. Диал. 1. Печка. 2. Стая за спане.
собствен собствена, собствено, мн. собствени, прил. 1. Който принадлежи на някого; частен, свой. Собствена къща. Собствена земя. 2. Свой, личен. Собствено тяло. Собствено мнение. Собствен шофьор. 3. Истински, буквален. В собствения смисъл на думите. Собствена цел. • Собствено име. Име, дадено на човек, животно, град, географски обект.
собственик мн. собственици, м. Човек, който притежава нещо; стопанин, притежател. Собственик на земя. Собственик на хотел. Собственик на права. // прил. собственически, собственическа, собственическо, мн. собственически. Собственически чувства. Собственически права.
собственица мн. собственици, ж. Жена собственик.
собственичка мн. собственички, ж. Собственица.
собствено нареч. Всъщност; точно, в действителност. Какво собствено искаш, но не смееш да ми кажеш?
собственоръчен собственоръчна, собственоръчно, мн. собственоръчни, прил. Който е направен със собствената ръка; саморъчен. Собственоръчен подпис.//I нареч. собственоръчно. Извърши убийството собственоръчно.
собственост собствеността, само ед., ж. 1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна собственост. Лична собственост. Собственост на обществото. 2. Право на притежание. Нямам собственост над къщата. Водя дело за собственост. Получавам собственост над наследство.
сова мн. сови, ж. 1. Хищна нощна птица със зловещ глас, големи очи и закривена човка, от един и същ разред с бухала и кукумявката. Глас на сова. 2. Прен. Човек, който има навика да си ляга късно през нощта.
совалка мн. совалки, ж. 1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане. Вкарвам совалката и я изваждам. Совалката лети между нишките на основата. 2. Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци. 3. Прен. Космически кораб за многократно излитане и кацане. Космическа совалка. 4. Прен. Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос. Започва дипломатическа совалка.
соввам се совваш се, несв. и совна се, св. Разг. Преминавам бързо, леко някакво разстояние; мярвам се; показвам се и се скривам бързо.
совна се совнеш се, мин. св. совнах се, мин. прич. совнал се, св. — вж. соввам се.
совхоз мн. совхози, (два) совхоза, м. Истор. Едро държавно предприятие на социалистическото селско стопанство в бившия Съветски съюз.
сода мн. соди, ж. 1. Техническо и търговско наименование на натриевите карбонати и на натриевата основа. 2. Газирана вода, както и порция такава вода. Уиски със сода. // прил. соден, солена, содено, мн. содени. Соден сладкиш. II прил. содов, содова, содово, мн. содови. Содов завод. • Сода каустик. Натриева основа, прилагана в производството на сапун. • Сода за хляб. Натриев карбонат, използван като съставна част на бакпулвера, в медицината като противокиселинно средство и др.
сой соят, соя, мн. соеве, (два) соя, м. Разг. Порода; произход, род. От добър сой. • От сой е. Разг. От добра порода; от добър, богат род. Мома от сой. Куче от сой.
сойка мн. сойки, ж. Горска птица от рода на враните, с черни и бели пера.
сок сокът, сока, мн. сокове, (два) сока, м. 1. Течност, съдържаща се в тъканите, клетките или в кухините на животинските и растителните организми. Стомашен сок. Сок от лоза. 2. Изстискана от плод или зеленчук течност. Ябълков сок. Доматен сок. Лимонов сок. 3. Порция от такава течност. 4. Прен. Обикн. мн. Сили, енергия. Соковете на живота. Творчески сокове.
сокак мн. сокаци, (два) сокака, м. Остар. Улица.
сокоизтисквачка мн. сокоизстисквачки, ж. Уред за изстискване на сок от плод или зеленчук.
сокол мн. соколи, (два) сокола, м. 1. Дневна граблива птица с къса извита човка и силно зрение. 2. Прен. Силен, висок и смел млад мъж.
сол солта, само ед., ж. 1. Минерал, натриев хлорид, който има остър вкус и се употребява за подправка. Слагам сол на салатата. Хляб и сол. 2. Прен. Това, което придава интерес, вкус. Солта на вечерта. 3. Прен. Най-добрите представители на някаква група от хора, които осъществяват движението напред. Солта на обществото. Солта на земята. • Правя на сол. Разг. Счупвам, смачквам. • Трия сол на главата (на някого). Разг. Натяквам за нещо, обвинявам, мърморя.
сол солта, мн. соли, ж. Спец. В химията — химическо съединение, получено при заместване на водорода от дадена киселина с метал. Натриевият сулфат е сол.
сол само ед. Спец. Наименование на петия тон на гамата в до-мажор, както и нотният знак на този тон.
солариум мн. солариуми, (два) солариума, м. 1. Слънчева тераса на открит покрив. 2. Лечебен плаж на слънце.
солдат мн. солдати, м. Остар. Войник.
солен солна, солно, мн. солни, прил. Който се отнася до сол. Солна мина.
солен солена, солено, мн. солени, прил. 1. Който съдържа сол, или има прекалено остър вкус на сол. Рибата е солена. Супата е солена. Бисквитите са солени. 2. Който е приготвен с много сол. Солени краставици. • Излиза ми солено. Разг. Излиза ми много скъпо; с големи жертви.
соленка мн. соленки, ж. Тестено изделие, обикн. с форма на пръчица, със солен вкус. Пакетче соленки. Домашни соленки.
соленост солеността, само ед., ж. Съдържанието на сол, в морска вода. Висока соленост. Ниска соленост.
солети солета, ж. Тестено изделие — хрупкави солени пръчици.
солидарен солидарна, солидарно, мн. солидарни, прил. 1. Който е на еднакво мнение с друг; единодушен. Солидарен съм с колегата си. 2. Който е колективен, общ. Солидарни действия. // същ. солидарност, солидарността, ж.
солидаризирам се солидаризираш се, несв. и св.; с кого. 1. Проявявам или изразявам солидарност. 2. Присъединявам се с мнението си.
солиден солидна, солидно, мн. солидни, прил. 1. Който е здрав, траен, стабилен. Солидна сграда. Солиден мост. 2. Който е значителен по размери, голям, даващ сигурност. В солидни мащаби. Солидна сума. Солидни вложения. 3. Който е представителен, авторитетен, значителен. Солиден учен. Солиден лекар. // същ. солидност, солидността, ж.
солист мн. солисти, м. Певец, музикант или балетист, който изпълнява соло. Солист на хор.
солистка мн. солистки, ж. Жена солист.
солник мн. солници, (два) солника, м. Солница.
солница мн. солници, ж. Съд, в който се сервира сол. Стъклена солница.
солници солница, ж. 1. Специално място край море, пригодено за вливане и изпаряване на морска вода и добиване на сол. 2. Рудник за каменна сол.
соло само ед. 1. Музикално произведение или негова част, предназначена за изпълнение от един певец, музикант, танцьор. Изпълнявам соло. 2. Самото такова изпълнение. // прил. солов, солова, солово, мн. солови. Солово изпълнение. • Соло съм. Разг. Сам съм, без партньор, придружител. Тази вечер съм соло.
солук мн. солуци, (два) солука, м. Остар. Дъх. Поемам солук. • На един солук. Разг. На един дъх, с един замах, наведнъж.
солфеж само ед. 1. Музикално упражнение за пеене по ноти, без текст и акомпанимент. 2. Учебна дисциплина за пеене по ноти от пръв поглед и музикални диктовки.
соля солиш, мин. св. солих, мин. прич. солил, несв. 1. Какво. Слагам сол за вкус; посолявам. Соля супата. Соля домати. 2. Какво. Консервирам чрез осоляване. Соля сланина. Соля риба. 3. Прен. Кого. Карам се, мъмря, поучавам. Ще я соля за двойката по физика.
сом сомът, сома, мн. сомове, (два) сома, м. Сладководна шаранова риба без люспи с дължина до 5 м, с мустаци и висококачествено месо. Ловя сомове.
сомбреро мн. сомбрера, ср. Широкопола характерна испанска шапка.
сомнамбул мн. сомнамбули, м. Човек, който страда от сомнамбулизъм; лунатик.
сомнамбулизъм само ед. Разстройство на съзнанието по време на сън, при което автоматично се извършват действия; лунатизъм.
сонант мн. сонанти, (два) сонанта, м. Спец. В езикознанието — съгласен звук, който сам може да образува сричка.
соната мн. сонати, ж. Спец. Вид музикално инструментално произведение, което се състои от три или четири части с различен темп и характер.
сонда мн. сонди, ж. 1. Съоръжение за проникване и изследване на морски или земни дълбочини, както и на вътрешността на организма. Поставям сонда. Изследвам със сонда. 2. Прен. Разг. Дупка за геоложки проучвания, за черпене на вода, направена с такова съоръжение.
сондаж мн. сондажи, (два) сондажа, м. 1. Изследване чрез сонда. Правя сондаж. 2. Прен. Проучване за осведомяване.
сондирам сондираш, несв. и св. Правя сондаж, проучвам; вземам мнение. // същ. сондиране, ср.
сонет мн. сонети, (два) сонета, м. Спец. Вид стихотворение, което се състои от 14 стиха, организирани в две четиристишия и две тристишия. Сонетите на Шекспир. // прил. сонетен, сонетна, сонетно, мн. сонетни. Сонетна форма. Сонетен венец.
сонорен сонорна, сонорно, мн. сонорни, прил. Спец. В езикознанието — за съгласен звук, при учленяване на който тонът преобладава над шума.
сопа мн. сопи, ж. Разг. Голяма пръчка (за бой).
сопвам се сопваш се, несв. и сопна се, св.; на кого. Неочаквано отговарям или се обръщам троснато, грубо; хокам.
сопна се сопнеш се, мин. св. сопнах се, мин. прич. сопнал се, св. — вж. сопвам се.
сопнат сопната, сопнато, мн. сопнати, прил. Който е сърдит, троснат, груб. Сопнат отговор.
сопол мн. сополи, (два) сопола, м. Разг. Слуз, която се отделя от носа. Когато съм хремав, ми текат сополите.
сополан мн. сополановци, м. Разг. 1. Човек, който има сополи на носа. 2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен човек.
сополана мн. сополани, ж. Жена сополан.
сополанка мн. сополанки, ж. Сополана.
сополанко мн. сополанковци, м. Сополан.
сополив сополива, сополиво, мн. сополиви, прил. Който е изцапан със сопол. Сополиво дете.
сополивя се сополивиш се, мин. св. сополивих се, мин. прич. сополивил се, несв. 1. Текат ми обилно сополи. Цяла зима се сополиви. 2. Прен. Разг. Плача неискрено.
сопран мн. сопрани, (два) сопрана, м. 1. Само ед. Най-високият певчески глас (при деца или при жени). 2. Прен. Певица с такъв глас. // прил. сопранов, сопранова, сопраново, мн. сопранови.
сопрано само ед. Сопран.
сорго само ед. Род тревисти едногодишни или многогодишни растения за фураж или за технически нужди.
сорт сортът, сорта, мн. сортове, (два) сорта, м. 1. Вид културно растение. Сорт ябълки. Десертни сортове грозде. 2. Вид, разред. Тези обувки са от един и същ сорт. Обичам баклава и всичко от тоя сорт. Нещо от сорта на безалкохолните. 3. Качество, направа.
сортирам сортираш, несв. и св.; какво. Разпределям, групирам, класифицирам по сортове. Сортирам гроздето по вид. Сортирам по цвят. // същ. сортиране, ср. // същ. сортировка, ж.
сортировъчен сортировъчна, сортировъчно, мн. сортировъчни, прил. Който е свързан със сортиране. Сортировъчна машина. Сортировъчни операции.
сортов сортова, сортово, мн. сортови, прил. Който е от добър сорт; висококачествен. Сортови семена.
сос сосът, соса, мн. сосове, (два) соса, м. 1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо с бял сос. 2. Рядка кашичка — част от готвено ядене.
соте мн. сотета, ср. Вид ядене с късчета месо и сос.
софа мн. софи, ж. 1. Канапе, диван. 2. Остар. Миндер.
софизъм мн. софизми, (два) софизъма, м. 1. Формално правилно умозаключение, основано на специално търсени неправилни положения; логически порочно умозаключение. 2. Прен. Хитро извъртане.
софист мн. софисти, м. 1. Истор. В древността — философ, привърженик на софистиката. 2. Човек, който си служи със софизми, за да преиначава истината.
софистика само ед. Начин на разсъждение, при който се използват софизми.
софра мн. софри, ж. 1. Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата. 2. Прен. Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им предложа софра. Богата софра. • Кьор софра. Разг. Безплатно ядене, на чужда сметка. • На държавната софра. На държавна (високо платена) длъжност.
софтуер само ед. Спец. Компютърна програма.
софтуерен софтуерна, софтуерно, мн. софтуерни, прил. Който се отнася до софтуер. Софтуерен продукт.
социалдемократ мн. социалдемократи, м. Привърженик на социалдемокрацията.
социалдемократически социалдемократическа, социалдемократическо, мн. социалдемократически, прил. Който се отнася до социалдемокрация. Социалдемократически възгледи.
социалдемокрация само ед. Политическо течение, което свързва принципите на социализма с принципите на демокрацията.
социален социална, социално, мн. социални, прил. 1. Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен. 2. Който се отнася до отделните групи в обществото. Социална класа. 3. Който се отнася до общуване между хората. Социални контакти. Социални клубове.
социализация само ед. 1. Приобщаване към среда, колектив, общество. 2. Превръщане на частната собственост в обществена.
социализъм само ед. 1. Според марксистко-ленинското учение — обществен строй, който заменя капитализма, установява диктатура на пролетариата, обществена собственост над средствата за производство в държавна и кооперативна форма. 2. Според марксистко-ленин-ското учение — първа фаза на комунизма. 3. Учението за изграждане на такъв строй.
социалист социалисти, м. 1. Привърженик на социализма. 2. Член на партия, която проповядва социализъм.
социалистически социалистическа, социалистическо, мн. социалистически, прил. Който се отнася до социализма. Социалистически строй. Социалистическа революция. Социалистически реформи.
социалистка мн. социалистки, ж. Жена социалист.
социолингвистика само ед. Дял от лингвистиката, който изучава езиковите варианти и норми, обусловени от връзките между език и общество.
социолог мн. социолози, м. Специалист по социология.
социологически социологическа, социологическо, мн. социологически, прил. Който се отнася до социологията. Социологическо проучване.
социология само ед. Обща теоретична наука за структурата на обществото и законите на неговото развитие.
соча сочиш, мин. св. сочих и сочих. мин. прич. сочил и сочил, несв. 1. Какво/кого. Показвам, насочвам вниманието (с жест, с поглед). Соча къщата, която търси. Не сочи с пръст хората! 2. Какво/кого. Определям, посочвам, установявам. Соча трудностите в работата. Соча успехите. Соча най-добрите. 3. Насочвам, направлявам, упътвам. 4. Обърнат съм в определена посока, насочен съм. Стрелката сочи на запад. • Соча с пръст (някого). 1. Уважавам, почитам някого и го давам за пример. 2. Обвинявам, укорявам някого.
сочен сочна, сочно, мн. сочни, прил. 1. Който съдържа много сок. Сочна ябълка. Сочна трева. 2. Прен. Който е свеж, жизнен. Сочно момиче. 3. Прен. Който е звънък, силен. Сочен глас. 4. Прен. За реч - която е изразителна, образна. // същ. сочност, сочността, ж.
соя само ед. Едногодишно маслодайно бобово растение с обли зърна, които се използват за храна, фураж, в промишлеността. // прил. соев, соева, соево, мн. соеви.
спагети само мн. Вид тънки плътни макарони, приготвяни варени с различни сосове.
спадам спадаш, несв. и спадна, св. 1. Смъквам се, намалявам равнището си, обема си, силата си. Водата е спаднала много. Гумата на колата е спаднала. Силата на вятъра спадна. Височината на гласа спадна. Силата на болката спадна. Температурата спада. Цените спадат. 2. Какво. Намалявам при смятане. Спадам данъка и получавам чистата сума. // същ. спадане, ср.
спадам спадаш, несв. и спадна, св. Числя се, определям се, отнасям се към група или категория. Соята спада към семейство бобови. Спада към кръга на творците.
спадна спаднеш, мин. св. спаднах, мин. прич. спаднал, св. — вж. спадам.
спазаря спазариш, мин. св. спазарих, мин. прич. спазарил, св. — вж. спазарявам.
спазарявам спазаряваш, несв. и спазаря, св.; какво. Разг. Успявам да се уговоря за цена. Спазарих една кола. — спазарявам се/спазаря се. Успявам да постигна съгласие, уговорка за цена, сделка. // прил. спазарен, спазарена, спазарено, мн. спазарени.
спазвам спазваш, несв. и спазя, св. Съобразявам се с установен ред, правила, закон, не ги нарушавам. Спазвам законите. Спазвам правилата за движение по улиците.
спазма мн. спазми, ж. Болезнено свиване на мускул или орган; конвулсия. Спазъм на стомаха. Спазми на кръвоносни съдове. // прил. спазматичен, спазматична, спазматично, мн. спазматични.
спазя спазиш, мин. св. спазих, мин. прич. спазил, св. - вж. спазвам.
спален спална, спално, мн. спални, прил. Който е предназначен за спане. Спален вагон. Спално бельо. • Спален чувал. Дълга торба с цип, предназначена да се спи в нея на открито.
спалня мн. спални, ж. 1. Голямо легло, обикн. за двама души, или комплект от две легла, поставени под ъгъл. 2. Стая, предназначена и обзаведена за спане.
спанак само ед. Едногодишно тревисто пролетно растение от семейство лободови, с широки листа, използвани за храна. // прил. спаначен, спаначена, спаначено, мн. спаначени. Спаначена супа.
спарвам се спарваш се, несв. и спаря се, св. 1. За гъсто наредени или натрупани растения, плодове, зеленчуци, продукти — от собствените изпарения и топлина се запарвам, задушавам, за-гнивам. Доматите са се спарили. За няколко дни царевицата в купчините се спарва. 2. За събрани плътно един до друг хора или животни — от собствената топлина и изпарения се сгорещявам, изпотявам. Хората са се спарили в автобуса. 3. За кожа на животно или на човек — от собствената топлина на тялото се разранявам, зачервявам. 4. За въздух в непроветрена стая с хора, животни, продукти, плодове — ставам топъл и влажен.
спарингпартньор мн. спарингпартньори, м. Спец. 1. В бокса — партньор в тренировъчен бой. 2. Спортист или спортен отбор като партньор в подготовката на друг спортист или спортен отбор за отговорно състезание.
спартакиада мн. спартакиади, ж. Масово спортно състезание по различни дисциплини.
спартанец мн. спартанци, м. 1. Жител на древна Спарта. 2. Прен. Човек, който калява себе си, живее сурово, с най-необходимото.
спартанка мн. спартанки, ж. Жена спартанец.
спартански мн. спартанска, спартанско, мн. спартански, прил. Който е суров, който приучва към лишения, издръжливост. Спартански условия. Спартански режим. • Спартанско възпитание. Специално възпитание за децата на господстващите в древна Спарта, за да се подготвят издръжливи, калени бойци.
спаружа се спаружиш се, мин. св. спаружих се, мин. прич. спаружил се, св. - вж. спаружвам се.
спаружвам се спаружваш се, несв. и спаружа се, св. За плод, цвят, растение, за кожа на човек или животно — сбръчквам се, свивам се, изсъхвам. От сушата листата са се спаружили.
спаря се спариш се, мин. св. спарих се, мин. прич. спарил се, св. — вж. спарвам се.
спасител спасителят, спасителя, мн. спасители, м. 1. Човек, който спасява, избавя. 2. В християнската религия — Исус Христос. 3. Човек, чието занятие е да наблюдава част от море или плувен басейн, за да спасява давещи се.
спасителен спасителна, спасително, мн. спасителни, прил. Който е предназначен и/или служи за спасяване. Спасителен пояс. Спасителен отрсд. Спасителен бряг. Спасително писмо.
спастря спастриш, мин. св. спастрих, мин. прич. спастрил, св. — вж. спастрям.
спастрям спастряш, несв. и спастря, св.; какво. Разг. Запазвам, спестявам. Спастрям някой лев.
спася спасиш, мин. св. спасих, мин. прич. спасил, св. — вж. спасявам.
спасявам спасяваш, несв. и спася, св.; кого\какво. 1. Отървавам, избавям, опазвам. Спасявам я от смърт. Спасявам от робство. Спасявам от болестта. 2. Предотвратявам, предпазвам. Спасявам от катастрофа. Спасявам от грешки. — спасявам се/спася се. 1. Отървавам се. избавям се, освобождавам се. Спасявам се от бедност. 2. Прен. Жарг. Заминавам, изчезвам, ако предстои трудност, неприятност или има опасност. Аз се спасявам, не искам да ме заварят тук. • Спасявам/спася си кожата. Разг. Излизам невредим от трудно, тежко, опасно положение.
спатия мн. спатии, ж. Един вид от картите за игра, на които има черен кръстовиден знак. Паднаха ми се две спатии. • Зная спатиите (на някого). Зная тайните работи на някого.
спахия мн. спахии, м. Истор. 1. Войник от конната войска на Османската империя. 2. Турски феодал.
спедитор мн. спедитори, (два) спедитора, м. Този, който от свое име, но за чужда сметка транспортира, препраща стоки; посредник в експедирането. // прил. спедиторски, спедиторска, спедиторско, мн. спедиторски.
спека спечеш, мин. св. спекох, мин. прич. спекъл, св. — вж. спичам.
спектакъл мн. спектакли, (два) спектакъла, м. 1. Представление за забава (театрално, музикално). Балетен спектакъл. 2. Всяко изнасяне, повторение на такова представление. В София певицата ще изнесе два спектакъла. 3. Прен. Зрелище, забавна случка, сцена. Наблюдавам спектакъл. Разигравам спектакъл.
спектър мн. спектри, (два) спектъра, м. 1. Спец. Във физиката — съвкупност от елементарни лъчения, подредени по дължината на вълната, получена чрез разлагането и с призма, дифракционна решетка и др.; оптически спектър. 2. Спец. Във физиката — съвкупност от електромагнитните вълни в природата, разделени пространствено и подредени по дължина или честота. 3. Прен. Съвкупност, която обхваща всички или много видове, разновидности. Богат спектър от дамски парфюми. Спектър от южни плодове. Широк спектър от италиански сладоледи. // прил. спектрален, спектрална, спектрално, мн. спектрални (в 1 и 2 знач.).
спекула само ед. Нечестна търговия за бързо забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените, дефицит на стоки и др.
спекулант мн. спекуланти, м. Човек, който се занимава със спекула. Кризата е царството на спекулантите. // прил. спекулантски, спекулантска, спекулантско, мн. спекулантски.
спекулантка мн. спекулантки, ж. Жена спекулант.
спекулативен спекулативна, спекулативно, мн. спекулативни, прил. Който се отнася до спекула и спекулация.
спекулация мн. спекулации, ж. 1. Спекула. 2. Прен. Използване на положението с користни цели; злоупотреба с обстоятелства. Политически спекулации. 3. Спец. Във философията — умозрително философско познание.
спекулирам спекулираш, несв. и св.; с какво. Занимавам се със спекула или със спекулация. Спекулирам с пшеница. Спекулирам с бедността на хората.
спелеолог мн. спелеолози, м. Човек, който се занимава със спелеология.
спелеология само ед. Спец. Наука, която се занимава с изучаване на пещерите — произход, води, органичен свят — и използването им от хората.
спепеля спепелиш, мин. св. спепелих, мин. прич. спепелил, св. — вж. спепелявам.
спепелявам спепеляваш, несв. и спепеля, св.; какво. 1. Превръщам в пепел, изгарям. 2. Прен. Унищожавам, прахосвам. Спепели богатството на баща си. — спепелявам се/спепеля се. Превръщам се в пепел; изгарям, изчезвам.
сперма само ед. Течност, отделяна от половите органи на мъжки животни и човек, която съдържа половите клетки; семенна течност.
сперматозоид мн. сперматозоиди, (два) сперматозоида, м. Мъжка полова клетка, съдържаща се в спермата.
спесимен мн. спесимени, (два) спесимена, м. 1. Пробен предмет, мостра, образец. 2. Спец. В банковото дело — документ, който удостоверява подписите на лицата, които имат право да извършват парични операции по дадена сметка.
спестовен спестовна, спестовно, мн. спестовни, прил. 1. Който е предназначен за спестяване. Спестовна каса. Спестовен влог. 2. Който е пестелив, неразточителен; прибран; стиснат. // същ. спестовност, спестовността, ж.
спестя спестиш, мин. св. спестих, мин. прич. спестил, св. — вж. спестявам.
спестявам спестяваш, несв. и спестя, св.; какво. Събирам, натрупвам, като отделям, икономисвам; ограничавам, намалявам изразходването; пестя. Спестявам пари. Спестявам храна. Спестявам време. Спестявам си грижи.
спестяване мн. спестявания, ср. 1. Процесът на пестене. 2. Обикн. мн. Нещо спестено, обикн. пари. Имам спестявания в различни банки. Спестяванията ми се стопиха.
специален специална, специално, мн. специални, прил. 1. Който е предназначен за някаква точно определена цел. Специални дрехи. Президентът пътува със специален самолет. 2. Който се отнася за определена специалност. Специална литература. 3. Прен. Който е с особени изисквания, вкусове; своенравен, своеобразен. Специална личност.
специализация мн. специализации, ж. Добиване на по-тясна подготовка по една специалност, както и времето на добиването й; специализиране. Имам специализация по вътрешни болести. Ходя на специализация. Карам специализация.
специализирам специализираш, несв. и св.; какво/по какво. Добивам по-задълбочена подготовка по някаква специалност. Специализирам по немска литература. Специализирам немска литература. — специализирам се. 1. Добивам специалност или по-тясна специалност. Специализирам се по информатика. 2. Разг. Научавам се, приучвам се да правя нещо. Специализирам се да правя кюфтета.
специалист мн. специалисти, м. Човек, който владее някаква специалност; вещ, опитен, познавач. Специалист по математика. Специалист по компютри.
специалистка мн. специалистки, ж. Жена специалист.
специалитет мн. специалитети, (два) специалитета, м. Обикн. за ядене — приготвено специално, с необикновен вкус. Па коктейла имаше различни специалитети.
специалност специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има повече от двайсет специалности. Имам специалност английска филология. По специалност е машинен инженер. Има специалност детски болести.
специфика само ед. Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет. Специфика на работата. Специфика на материалите. Спецификата на пластмасата. // прил. специфичен, специфична, специфично, мн. специфични. Специфични условия. Специфични черти.
спецификация само ед. 1. Определяне и изброяване на специфични особености на нещо. 2. Спец. Основен документ от техническата документация, в който се посочва названието на изделието, елементите му, размерите му и др.
спечелвам спечелваш, несв. и спечеля, св.; как-во\кого. Печеля един път или няколко пъти по един път. Спечелих пари от лотария. Спечелих омраза. Спечелих си приятели.
спечеля спечелиш, мин. св. спечелих, мин. прич. спечелил, св. — вж. спечелвам.
спешен спешна, спешно, мн. спешни, прил. Който не търпи отлагане; бърз, наложителен. Спешна медицинска помощ. Спешни мерки. // същ. спешност, спешността, ж. Викам лекар по спешност.
спикер мн. спикери, м. 1. Говорител (по радио). 2. Коментатор на състезание, обикн. на футболен мач.
спин спинът, спина, само ед., м. Спец. Вирусно заболяване на имунната защита, предавано по полов или кръвен път; синдром на придобитата имунна недостатъчност.
спипам спипаш, св. — вж. спипвам.
спипвам спипваш, несв. и спипам, св.; кого\какво. Хващам неочаквано, залавям; изненадвам, заварвам. Спипаха убиеца в хотела. Спипаха го да пуши цигари.
спирала мн. спирали, ж. 1. Линия, която прави извивки една до друга или една над друга около една точка или ос. 2. Предмет с такава форма. // прил. спирален, спирална, спирално, мн. спирални.
спираловиден спираловидна, спираловидно, мн. спираловидни, прил. Който има вид на спирала.
спирам спираш, несв. и спра, св. 1. Преставам да се движа, да действам, да работя. Автобусът спира на спирката. Телефонът спря да звъни. 2. Какво/кого. Правя някой или нещо да престане да се движи, да действа; задържам. Спирам коня. Спрях непознатия на улицата. 3. Прен. Задържам се, отсядам някъде. 4. Кого. Преча да се издигне; ограничавам, задържам. - спирам се/спра се. 1. Преставам да се движа, да работя. 2. Прен. Отбивам се, задържам се. // същ. спиране, ср.
спирателен спирателна, спирателно, мн. спирателни, прил. Който е предназначен за спиране. Спирателен кран. Спирателен пост.
спирачен спирачна, спирачно, мн. спирачни, прил. Който се отнася до спиране или до спирачка. Спирачен път. Спирачна течност.
спирачка мн. спирачки, ж. 1. Механизъм за спиране на транспортно средство. Натискам спирачката. 2. Прен. Спънка, пречка.
спиритизъм само ед. Вяра във възможността за общуване с душите на мъртвите, както и самите занимания за такова общуване. // прил. спиритически, спиритическа, спиритическо, мн. спиритически. Спиритически сеанс.
спиритуализъм само ед. Спец. Философско учение, според което духът е в основата на всичко. // прил. спиритуалистичен, спиритуалистична, спиритуалистично, мн. спиритуалистични.
спирка мн. спирки, ж. 1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др. 2. Малка железопътна гара. 3. Разг. Спиране. Правя спирка в кафенето.
спирт спиртът, спирта, само ед. м. 1. Спец. Органично съединение, което се получава от съдържащ захар или нишесте материал; етилов алкохол. 2. Разг. Алкохол. // прил. спиртен, спиртна, спиртно, мн. спиртни. Спиртно производство. Спиртни напитки.
спиртник мн. спиртници, (два) спиртника, м. Домакински уред, предназначен за бързо затопляне или варене с топлина от горещ спирт.
спиртосам спиртосаш, св. — вж. спиртосвам.
спиртосвам спиртосваш, несв. и спиртосам, св.; какво. Препарирам със спирт. - спиртосвам се/спиртосам се. Разг. 1. Сковавам се, оставам на място от страх, голяма изненада и др. Спиртосвам се от ужас. 2. Напивам се с алкохол до безпаметност. Спиртосал се е, не може да се прибере в къщи. // прил. спиртосан, спиртосана, спиртосано, мн. спиртосани. • Стоя/гледам като спиртосан. Разг. Стоя втрещен, скован от страх, изненада.
списание мн. списания, ср. Печатно периодично издание с определена проблематика, оформено като книжка, съставено от актуални материали на сътрудници. Първата книжка на списание "Български език" излезе. Списанието излиза в шест броя годишно. Месечно списание. Списания за жената. Научно списание.
списвам списваш, несв.; какво. Редактирам, съставям вестник или списание. Списвам добре вестника. // прил. списван, списвана, списвано, мн. списвани.
списък мн. списъци, (два) списъка, м. 1. Писмено подредени с някаква цел и в някакъв ред имена на хора или предмети. Списък на учениците. Списък на приетите в специалността английска филология. Списък на покупките. Списък на ангажиментите. 2. Лист, документ с такива имена. // същ. умал. списъче, мн. списъчета, ср. // прил. списъчен, списъчна, списъчно, мн. списъчни. Списъчна форма. Списъчен състав. • Вън съм от списъка. Изключен съм, не ме смятат, не ме вземат предвид.
спитвам спитваш, несв. и спитя, св.; какво. Правя като пита; сплесквам; смачквам. Настъпвам плод и го спитвам. — спитвам се/спитя се. 1. Ставам като пита. Камионът мина през детската играчка и тя се спити. 2. За нещо меко, пухкаво — спичам се, уплътнявам се, втвърдявам се. Кексът се е спитил. // прил. спитен, спитена, спитено, мн. спитени. Спитсн хляб.
спитя спитиш, мин. св. спитих, мин. прич. спитил, св. — вж. спитвам.
спица мн. спици, ж. Една от металните пръчки, които съединяват централната част на колело на велосипед с обиколните.
спичам спичаш, несв. и спека, св.; какво. Правя да стане твърд, сух. Слънцето е спекло земята. — спичам се/спека се. Ставам сух, твърд, спитен, сгърчен. Кръвта се е спекла по челото му.
сплав сплавта, мн. сплави, ж. Материал, получен от смесване на два или повече метала при тяхното топене. Бронзът е сплав на медта и калая.
сплаша сплашиш, мин. св. сплаших, мин. прич. сплашил, св. — вж. сплашвам.
сплашвам сплашваш, несв. и сплаша, св.; кого/какво. 1. Уплашвам силно, наплашвам, стряскам нарочно. Сплашвам с изстрел птиците. 2. Заканвам се, заплашвам. Сплашил го, че ще го убие.
сплескам сплескаш, св. — вж. сплесквам.
сплесквам сплескваш, несв. и сплескам, св.; какво. 1. Правя плосък; смачквам, премазвам, спитвам. Сплесквам тестото. Сплесквам глина. 2. Прен. Разг. Бия жестоко, смазвам, премазвам, пребивам. Сплесквам от бой. — сплесквам се/сплескам се. Ставам плосък; мога да стана плосък. Глината се сплесква лесно.
сплета сплетеш, мин. св. сплетох, мин. прич. сплел, св. — вж. сплитам.
сплетнича сплетничиш, мин. св. сплетничих, мин. прич. сплетничил, несв. Измислям и/или разпространявам сплетни; интриганствам.
сплетня мн. сплетни, ж. Специално измислен и разпространяван за злепоставяне факт или случка; интрига. Измислям сплетни. Занимавам се със сплетни.
сплит сплитът, сплита, мн. сплитове, (два) сплита, м. Сплетени заедно глави лук, чесън и др.; плитка. Правя на сплитове. • Слънчев сплит. Спец. Съвкупност от нервни възли, разположени в коремната кухина.
сплитам сплиташ, несв. и сплета, св.; какво. Правя на плитка; кръстосвам, преплитам. Сплитам си косата. Сплитам си ръцете. Сплитам нишките. — сплитам се/сплета се. 1. Кръстосвам се, усуквам се. Пръстите им се сплитат. Телата им се сплитат. 2. Омотавам се, обърквам се, заплитам се. Конецът се сплете. Клоните са се сплели. Краката му се сплетоха.
сплотя сплотиш, мин. св. сплотих, мин. прич. сплотил, св. — вж. сплотявам.
сплотявам сплотяваш, несв. и сплотя, св.; кого. Правя да бъдат в единство, единодушни; съединявам, обединявам. Опасността сплотява всички. Общите интереси ги сплотяват. — сплотявам се/сплотя се. Обикн. мн. Обединяваме се с общо мнение, с общи интереси, цели. Сплотяват се, за да преодолеят трудностите. // прил. сплотен, сплотена, сплотено, мн. сплотени. Сплотено семейство.
сплувам се сплуваш се, несв. и сплуя се, св. Разлагам се, изгнивам, разпадам се. Плодовете са се сплули.
сплуя се сплуеш се, мин. св. сплух се, мин. прич. сплул се, се. — вж. сплувам се.
сплъстя се сплъстиш се, мин. св. сплъстих се, мин. прич. сплъстил се, cs. — вж. сплъстявам се.
сплъстявам се сплъстяваш се, несв. и сплъстя се, св. Ставам на плъст, степвам се, сбивам се. Косата му се е сплъстила. // прил. сплъстен, сплъстена, сплъстено, мн. сплъстени.
спогаждам се спогаждаш се, несв.; с кого. Разг. Разбирам се, погаждам се (с когото живея). Спогаждат сс в семейството. Спогажда се със снахите си.
спогледам се спогледаш се, св. — вж. споглеждам се.
споглеждам се споглеждаш се, несв. и спогледам се, св. Само мн. Хвърляме си мълчаливо поглед един на друг в знак на нещо — страх, съгласие, несъгласие и др.
спогодба мн. спогодби, ж. 1. Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. Подписвам спогодба. Спазвам спогодбата. Нарушавам спогодбата за неутралитет. 2. Помиряване, прекратяване на спор; спогодяване. Постигам спогодба.
спогодя спогодиш, мин. св. спогодих, мин. прич. спогодил, св. — вж. спогодявам.
спогодявам спогодяваш, несв. и спогодя, св.; кого. Разг. Правя да се помирят, да се разберат, да разрешат спора си. — спогодявам се/спогодя се. Обикн. мн. Разрешаваме спора помежду си, помиряваме се, одобряваме се. Карат се, но бързо сс спогодяват.
сподавя сподавиш, мин. св. сподавих, мин. прич. сподавил, св. - вж. сподавям.
сподавям сподавяш, несв. и сподавя, св.; какво. 1. Потискам, задушавам, заглушавам (смях, плач, желание, чувство). 2. Не позволявам да се развие, да избухне (революция, бунт).
сподвижник мн. сподвижници, м. Последовател, съратник, съмишленик. Сподвижник на Левски.
сподвижница мн. сподвижници, ж. Жена сподвижник.
сподвижничка мн. сподвижнички, ж. Сподвижница.
споделя споделиш, мин. св. споделих, мин. прич. споделил, св. — вж. споделям.
споделям споделяш, несв. и споделя, св. 1. Какво. Разкривам свои съкровени мисли, чувства пред друг, за да получа съчувствие, съвет. Споделям тайните си с майка си. Споделям всичко със сестра си. 2. Мисля или чувствам еднакво. Споделяме едни и същи грижи. Споделяме революционни възгледи. 3. Какво. Деля, използвам общо с друг. Споделям трапезата й. Споделя леглото му. 4. Какво. Правя достояние, предавам опит. Споделям опит. 5. Разг. Казвам, разказвам.
сподирвам сподирваш, несв. и сподиря, св.; кого. Вървя зад някого, по петите му, следвам го. Сподири го навън. Сподири го чак в Америка.
сподиря сподириш, мин. св. сподирих, мин. прич. сподирил, св. — вж. сподирвам.
спойка мн. спойки, ж. 1. Само ед. Спояване, свързване, съединяване на части. 2. Материал за съединяване, слепване. 3. Мястото на съединяване. Груба спойка. 4. Прен. Нещо, което съединява, обединява. Духовна спойка между хората.
спокоен спокойна, спокойно, мн. спокойни, прил. 1. Който е тих, мирен, безметежен, плавен, гладък. Спокойно море. Спокойно време. 2. Който е по природа кротък, разсъдлив, търпелив. Спокоен характер. Спокоен човек. 3. Който е безгрижен, несмущаван, необезпокояван. За работата си е спокойна. Спокоен за бъдещето си. 4. Който е равнодушен, сдържан, невъзмутим. Оставам спокоен при жестоката гледка. 5. Който изразява или съдържа кротост, смиреност, сигурност.
спокойствие само ед. Качество на спокоен. Радвам се на спокойствие в брака. Спокойствието на езерото. Пълно спокойствие и тишина. Запазвам спокойствие. Нарушавам спокойствието си. • Олимпийско спокойствие. Невъзмутимост, хладнокръвие.
сполай част. Остар. • Сполай ти. Благодаря ти. • Сполай (на някого). Благодаря, благодарение на. Сполай на бога, оцеляхме от тая война.
сполетя сполетиш, мин. св. сполетях, мин. прич. сполетял, св. — вж. сполетявам.
сполетявам сполетяваш, несв. и сполетя, св.; кого. За нещастие, бедствие — идвам неочаквано, връхлитам, постигам. Сполетя ги война.
сполитам сполиташ, несв. Сполетявам.
сполука мн. сполуки, ж. 1. Успех, постижение; благополучие. С труд постигам сполука. 2. Късмет, шанс. Пожелавам сполука на изпитите.
сполуча сполучиш, мин. св. сполучих, мин. прич. сполучил, св. — вж. сполучвам.
сполучвам сполучваш, несв. и сполуча, св. 1. Успявам да постигна; преуспявам, постигам. Сполучи да направи кариера. Сполучи да забогатее. 2. Случвам, улучвам нещо добро, провървява ми. Сполучи, като се ожени за нея.
сполучлив сполучлива, сполучливо, мн. сполучливи, прил. 1. Който е успешен, резултатен, благополучен. Сполучлива сделка. Сполучливо пътуване. Сполучлив избор. 2. Който е уместен, подходящ, подобаващ, навременен. Сполучлива комбинация. Сполучлив цвят. Сполучлив отговор. // нареч. сполучливо.
спомагам спомагаш, несв. и спомогна, св.; за какво. Съдействам, благоприятствам, помагам, улеснявам. Спомагам за успеха му. Времето спомага за добро прекарване.
спомагателен спомагателна, спомагателно, мн. спомагателни, прил. 1. Който е помощен, допълнителен. Спомагателен глагол. Спомагателни средства. 2. Който е второстепенен, помощен, вторичен. Спомагателни функции. Спомагателна дейност.
спомен мн. спомени, (два) спомена, м. 1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Спомени от пътуването. Имам спомени. Пазя спомени. 2. Прен. Предмет, който напомня. Часовникът е спомен от майка му. Спомени от живота в Азия. 3. Само мн. Писмено предадени преживявания, случки като литературно произведение. Пиша спомени. Оставил е една книга със спомени.
спомена споменеш, мин. св. споменах, мин. прич. споменал, св. — вж. споменавам.
споменавам споменаваш, несв. и спомена, св. 1. Кого/какво. Произнасям името на някого или нещо бегло; упоменавам, отбелязвам. В разговори за паметника често споменават името му. Споменах за пътуването, но не разказах подробностите. 2. Произнасям име, напомням, отварям дума. Не ми споменавай за него. 3. Прен. Правя помен на някого.
спомня си спомниш си, мин. св. спомних си, мин. прич. спомнил си, св. — вж. спомням си.
спомням се спомняш си, несв. и спомня си, св.; кого/какво; за кого/за какво. 1. Извиквам в съзнанието си, сещам се изведнъж (след забравяне). Изведнъж си спомних всички формули. Бях го позабравила, но си спомних текста на песента. Спомних си кой беше този човек. 2. Пазя в паметта си, помня. Спомням си ясно цялото пътуване.
спомогна спомогнеш, мин. св. спомогнах, мин. прич. спомогнал, св. — вж. спомагам.
спомоществовател спомоществователят, спомоществователя, мн. спомоществователи, м. Човек, който подпомага със средства (обикн. културна или обществена дейност). Спомоществовател на библиотека. Спомоществовател на училище.
спонсор мн. спонсори, м. Лице или организация дарител; спомоществовател. Спонсор на телевизионна програма. Спонсор на научна конференция . // прил. спонсорски, спонсорска, спонсорско, мн. спонсорски. Спонсорска дейност.
спонсорирам спонсорираш, несв. и св.; какво. Дарявам средства като спонсор. Спонсорирам специализации в чужбина.
спонсорство само ед. Дейност на спонсор.
спонтанен спонтанна, спонтанно, мн. спонтанни, прил. Който възниква от вътрешни подбуди; естествен, непринуден. Спонтанна радост. Спонтанни чувства. // същ. спонтанност, спонтанността, ж.
спор спорът, спора, мн. спорове, (два) спора, м. 1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възниква спор. Научен спор. Напразни спорове. 2. Разпра, кавга, неразбирателство. Имат спор около наследството. Имуществени спорове. • Спор няма. Всичко е ясно, вижда се.
спор само ед. Остар. Изобилие, плодородие, берекет. Голям спор от царевица има тази година.
спора мн. спори, ж. Спец. В биологията — клетъчно образувание, което служи за размножаване и разпространяване при гъби, водорасли, мъх и др. // прил. споров, спорова, спорово, мн. спорови. • Спорови растения. Растения, които се размножават чрез спори.
спорадичен спорадична, спорадично, мн. спорадични, прил. Който се появява от време на време; непостоянен, случаен. Спорадични ветрове.// същ. спорадичност, спорадичността, ж.
споразумение мн. споразумения, ср. Съгласие около нещо спорно, при което всяка страна приема да спазва определени условия; спогодба. Стигаме до споразумение. Постигам споразумение. Подписвам споразумение.
споразумея се споразумееш се, мин. св. споразумях се, мин. прич. споразумял се, св. — споразумявам се.
споразумявам се споразумяваш се, несв. и споразумея се, св.; с кого, за какво. Постигам или подписвам споразумение. Споразумяхме се за поддържане на общите помещения. Споразумяхме се за сроковете на работата.
според предлог 1. Съгласно с, съобразно с, по. Живея според законите на природата. Решавам според условията. Обличам се според времето. 2. По нечие мнение, по нечие показание. Според мене ще вали дъжд. Според моя часовник часът е пет. • Според както духа вятърът. Съобразно с обстоятелствата, с условията за момента.
спорен спорна, спорно, мн. спорни, прил. 1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи. 2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели. Спорна топка.
спорен спорна, спорно, мн. спорни, прил. Разг. Който спори; резултатен, успешен. Спорна работа.
спорт спортът, спорта, мн. спортове, (два) спорта, м. 1. Еднотипни физически упражнения, които се правят системно, като периодически резултатите от тях се сравняват на състезания. Какъв спорт тренираш? 2. Физически упражнения, гимнастика. Спортът помага за укрепването на организма. 3. Прен. Хазартно увлечение, страст. Любовта е спорт за него. // прил. спортен, спортна, спортно, мн. спортни. • Спортен тотализатор. Организация за залагане при спортни състезания или в други случаи.
спорт-тото само ед. Спортен тотализатор.
спортист мн. спортисти, м. Човек, който се занимава със спорт (в 1 знач.). Не всички спортисти са здрави.
спортистка мн. спортистки, ж. Жена спортист.
спортсмен мн. спортсмени, м. Спортист, който се състезава почтено. // прил. спортсменски, спортсменска, спортсменско, мн. спортсменски. Спортсменска проява. // нареч. спортсменски. // същ. спортсменство, ср.
спортувам спортуваш, несв. Занимавам се със спорт. Хубаво е да спортуваш. // същ. спортуване, ср.
споря спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв. 1. Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. Ябълките спорят тази есен. 2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене - днес на обяд спореше. • Спори/спорят ми . Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.
споря спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. Той обича да спори.
способ мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елементарен способ при изследването.
способен способна, способно, мн. способни, прил. 1. Който има способности; надарен, изкусен, талантлив, даровит. Способен занаятчия. Способен учител. 2. Който може да направи нещо, което се превръща в негова характерна черта. Способна съм да чета цяла нощ. Способен е на всякакви мръсотии. 3. Годен. Способна съм да тичам дълго.
способност способността, мн. способности, ж. 1. Обикн. мн. Природна дарба; талант, дарование, заложби. Имам големи способности. 2. Само ед. Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо. Имам способността да уча езици. 3. Само ед. Присъщо качество, свойство. Металите имат способността да се окисляват.
способствам способстваш, несв. Спомагам, съдействам, благоприятствам. Неговата помощ способства за по-бързото разрешаване на проблема.
способствувам способствуваш, несв. Способствам.
спотайвам спотайваш, несв. Спотаявам.
спотая спотаиш, мин. св. спотаих, мин. прич. спотаил, се. — вж. спотаявам.
спотаявам спотаяваш, несв. и спотая, се.; какво. Правя да не е явно; прикривам, затаявам. Спотаявам чувствата си. Спотаявам дъх. — спотаявам се/спотая се. 1. Не излизам наяве; крия се, притаявам се, кротувам. Детето се спотаи в стаята си. 2. Прен. За чувства, мисли, настроения — не се показвам, скрит съм. Дълбоко огорчение се спотаи в нараненатаи душа.
спохаждам спохаждаш, несв. Диал. Спохождам.
споходя споходиш, мин. св. споходих, мин. прич. споходил, св. - вж. спохождам.
спохождам спохождаш, несв. и споходя, св.; кого. 1. Разг. Ходя от време на време при някого, като престоявам кратко; навестявам, наминавам, наобикалям. Всеки месец спохождам майка си. 2. Прен. Обикн. в трето лице. За мисли, чувства и др. — обхващам от време на време, обсебвам. Споходи ме вълнуващ сън. Болката често я спохождаше.
споя споиш, мин. св. споих, мин. прич. споил, св. — вж. споявам.
споявам спояваш, несв. и споя, св.; какво. 1. Трайно и неподвижно съединявам две метални повърхности с помощта на специален разтопен метален припой. Споявам жици. 2. Прен. Трайно свързвам, обединявам; сплотявам. Народите ни са споени от общи интереси. — споявам се/споя се. Обединявам се. // същ. спояване, ср.
спра спреш, мин. св. спрях, мин. прич. спрял, св. — вж. спирам.
справедлив справедлива, справедливо, мн. справедливи, прил. 1. Който не проявява пристрастие в преценките и действията си. Справедлив съдия. Справедлив учител. 2. Който изразява безпристрастност, обективност. Справедливо решение, //нареч. справедливо.//същ. справедливост, справедливостта, ж. Раздавам справедливост.
справка мн. справки, ж. Кратко сведение, информация за нещо, получени в резултат на търсене или питане. Трябва да направя справка в библиотеката.
справочен справочна, справочно, мн. справочни, прил. Който служи за справка. Справочна литература.
справочник мн. справочници, (два) справочника, м. Книга със специализирана информация по дадени въпроси. Кандидатстудентски справочник.
справя се справиш, се, мин. св. справих се, мин. прич. справил се, св. — вж. справям се.
справям се справяш се, несв. и справя се, св. 1. С какво. Извършвам дейност, за чието осъществяване имам възможности, способности, умения. Справих се бързо със задачата. 2. С какво/с кого. Успявам да се наложа, да преодолея, да го надмогна; надвивам. Справихме се с противника. Справям се с палавото дете. 3. С какво. Вземам под внимание, съобразявам се, като предварително внимателно проучвам. За изпита по този въпрос трябва да се справя с няколко изследвания. 4. Разг. Преживявам.
спрегаем спрегаема, спрегаемо, мн. спрегаеми, прил. Който може да бъде спрегнат. Спрегаем глагол.
спрегна спрегнеш, мин. св. спрегнах, мин. прич. спрегнал, св. — вж. спрягам.
спрежение мн. спрежения, ср. Спец. В граматиката — тип изменение на глаголите по лице, число, време. В българския език глаголите имат три спрежения.
спрей спреят, спрея, мн. спрейове, (два) спрея, м. Флакон, изпълнен със сгъстен под налягане газ, парфюм, боя и др., който при натискане изпуска тънка струя от съдържащото се вещество. Дезодорант на спрей.
спретвам спретваш, несв. и спретна, св. 1. Разг. Кого. Обличам скромно, но прилично, с вкус. Спретнах детето за първия учебен ден. 2. Жарг. Подготвям, организирам. Ще спретнем един купон. — спретвам се/спретна се. Обличам се прибрано, изискано, елегантно, с вкус; натъкмявам се, нагиздям се. Всички се спретнаха за празника.
спретна спретнеш, мин. св. спретнах, мин. прич. спретнал, св. — вж. спретвам.
спретнат спретната, спретнато, мн. спретнати, прил. Който е облечен прилично, с вкус; стегнат, приличен. Спретнат ученик. // нареч. спретнато. Обличам се спретнато. // същ. спретнатост, спретнатостта, ж.
спречкам се спречкаш се, св. — вж. спречквам се.
спречквам се спречкваш се, несв. и спречкам се, св.; с кого. Разг. Карам се по незначителен повод и за кратко време. С майка ми често се спречкваме. // същ. спречкване, ср.
спринт спринтът, спринта, мн. спринтове, (два) спринта, м. 1. Бягане на къси разстояния, при което скоростта е максимална. 2. Усилване на скоростта при бягане до възможния предел, което обикновено става в края на предвиденото разстояние. Финален спринт. // прил. спринтов, спринтова, спринтово, мн. спринтови. Спринтова отсечка. • Спринтови дисциплини. Спец. Лекоатлетически дисциплини по бягане на къси разстояния с максимална скорост.
спринтирам спринтираш, несв. и св. 1. Засилвам скоростта при бягане до възможния предел. 2. Разг. Затичвам се бързо да направя нещо. Детето спринтира да купи хляб. 3. Разг. Увеличавам скоростта на извършване на дадена работа, обикн. към края.
спринтьор мн. спринтьори, м. Спортист от спринтовите дисциплини. // прил. спринтьорски, спринтьорска, спринтьорско, мн. спринтьорски. Спринтьорска техника.
спринтьорка мн. спринтьорки, ж. Жена спринтьор.
спринцовка мн. спринцовки, ж. Приспособление за поставяне на инжекции, което има вид на цилиндрична помпичка за течността с набодена на върха игла. Натисни буталото на спринцовката.
сприхав сприхава, сприхаво, мн. сприхави, прил. Който лесно се поддава на гнева, който бързо избухва; избухлив, гневлив, раздразнителен, невъздържан. Сприхав човек. // нареч. сприхаво. // същ. сприхавост, сприхавостта, ж.
сприятеля сприятелиш, мин. св. сприятелих, мин. прич. сприятелил, св. — вж. сприятелявам.
сприятелявам сприятеляваш, несв. и сприятеля, св.; кого. Спомагам установяване на приятелски отношения; сближавам. Общите им интереси ги сприятелиха. — сприятелявам се/сприятеля се. С кого. Установявам приятелски отношения; сближавам се, сдружавам се. Децата бързо се сприятеляват.
спрягам спрягаш, несв. и спрегна, св. 1. Спец. Какво. Изменям формите на глагола по лице, число, време. 2. Разг. Какво/кого. Повтарям многократно; одумвам. Днес цял ден спрягаме неговото име.
спрягам спрягаш, несв. и спретна, св.; какво. Диал. Увивам, усуквам заедно две или повече нишки. Спрягам прежда.
спрямо предлог По отношение на/към; към. Не проявява никакво снизхождение спрямо слабите ученици.
спукам спукаш, св. — вж. спуквам.
спуквам спукваш, несв. и спукам, св. 1. Какво. Правя да се пукне. Спуквам стъкло. Спуквам балон. Спуквам кост. 2. Прен. Жарг. Кого. Пиша слаба оценка на учещ се. Спукаха ме по биология. 3. Прен. Разг. Преуморявам, претоварвам. Спукаха ме от работа. — спуквам се/ спукам се. 1. Ставам спукан. Главата ми се спука от удара. 2. Прен. Разг. Силно се ядосвам. Ще се спукам от яд/мъка. • Спукана ми е работата. Намирам се в опасно и безизходно положение. • Спукана пара. Разг. Нищо. Не струвам спукана пара.
спускам спускаш, несв. и спусна, св. 1. Какво/ кого. Премествам във вертикална посока от горе надолу; свалям, пускам. Спускат в пещерата алпинисти, за да я огледат. 2. Прен. Разг. Какво/кого. Изпращам от по-висшестояща организация към по-низшестояща документи, хора и др. Спуснаха ни нов директор. Спуснаха ни разпореждане по този въпрос. 3. Какво. Поставям във вода (плавателен съд). 4. Какво. Поставям, придвижвам някакво приспособление така, че да затвори определено пространство. Спускам завеса. Спускам щори. Спускам резе. — спускам се/спусна се. 1. Премествам се, движа се надолу; слизам, падам. Туристите се спуснаха по склона. Дъждът се спускаше по стъклата. Облакът се спусна над града. 2. Затичвам се, втурвам се да направя нещо. Спуснах се да помогна на слепеца. 3. Връхлитам, нахвърлям се, налитам. Спуснах се да го бия. 4. Разпростирам се в посока надолу. Плитката се спускаше до кръста и. 5. Прен. За природни явления като нощ, мрак и др. — настъпвам. // същ. спускане, мн. спускания, ср.
спусна спуснеш, мин. св. спуснах, мин. прич. спуснал, св. — вж. спускам.
спусък мн. спусъци, (два) спусъка, м. Подвижна част в механизма на огнестрелно оръжие, която се натиска, за да се произведе изстрел. Натискам спусъка.
спущам спущаш, несв. Спускам.
спъвам спъваш, несв. и спъна, св.; какво/кого. 1. Препречвам крак или нещо друго, та нарушавам равновесието на движещ се човек или животно; препъвам. Дървото спъна коня и ездачът се преметна. 2. Връзвам краката на човек или животно така, че да не могат да се движат. Спънах коня и го оставих да пасе. 3. Прен. Преча на нещо или на някого; затруднявам, възпрепятствам, забавям. Неговата несериозност спъва общата ни работа. — спъвам се/спъна се. 1. При движение окачам единия си крак о преграда, препятствие. Спъвам се о корен на дърво. 2. Прен. Затруднявам се от нещо. Спънах се в тази теория. // същ. спъване, ср.
спъна спънеш, мин. св. спънах, мин. прич. спънал, св. — вж. спъвам.
спътник мн. спътници, м. 1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек. 2. Прен. Тяло, което се движи заедно с друго, като го съпътства. Космически спътник. Луната е спътник на Земята. 3. Прен. Съпътстващо обстоятелство. Вечен спътник ми е самотата. // прил. спътнически, спътническа, спътническо, мн. спътнически. • Спътник/ спътница в живота. Съпруг или съпруга. • Изкуствен спътник. Тяло, което се извежда с ракета в орбита около Земята със специални цели.
спътница мн. спътници, ж. Жена спътник (в 1 знач.).
спътничка мн. спътнички, ж. Спътница.
спя спиш, мин. св. спах, мин. прич. спал, несв. 1. Намирам се в състояние на сън. Нощем спя спокойно. 2. Прен. Намирам се в пълен покой. Дърветата спят. 3. Прен. Пренебр. Стоя пасивен; бездействам, нищо не правя. Стига си спал, ами захвани и ти някой бизнес, че хората пари направиха. 4. С кого. Намирам се в интимни отношения с някого; правя секс. 5. Прен. Умрял съм; почивам. Под дървото спи неговата любима. // същ. спане, ср. • Спи ми се. Обхваща ме желание да спя, приисква ми се да спя. • Спя на това ухо. Разг. Неоснователно и неразумно разчитам на някого или на нещо.
спявка мн. спевки, ж. Репетиция на хор.
сработвам се сработваш се, несв. и сработя се, св.; с кого. Постигам синхрон в съвместна дейност. Добрите специалисти бързо се сработват.
сработя се сработиш се, мин. св. сработих се, мин. прич. сработил се, св. — вж. сработвам се.
сравнение мн. сравнения, ср. 1. Сравняване, съпоставка. При това сравнение се вижда кой е по-добър. 2. Спец. Вид стилистична фигура, при която един предмет се съпоставя с друг и се уподобява на него.
сравнителен сравнителна, сравнително, мн. сравнителни, прил. 1. Който се основава на сравнение; съпоставителен. Сравнителни наблюдения. Сравнително изследване. 2. Който съдържа сравнение. Сравнителна конструкция. 3. Относителен. Сравнителен мир. // нареч. сравнително (в 3 знач.). Прекарахме сравнително добре. • Сравнителна степен. Спец. В езикознанието — степен на прилагателни имена и наречия, която показва неравенство в степента на качеството между сравняваните страни.
сравня сравниш, мин. св. сравних, мин. прич. сравнил, св. — вж. сравнявам.
сравнявам сравняваш, несв. и сравня, св.; кого/ какво, с кого/с какво. 1. Разглеждам едно нещо във връзка с друго, като установявам приликите и/или разликите помежду им; съпоставям. Сравнявам цените на стоките. 2. Уподобявам едно нещо на друго, като установявам приликите помежду им; оприличавам, приравнявам. Сравняват го по дарба с Яворов. — сравнявам се/сравня се. С какво/с кого. 1. Съпоставям се, за да се видят приликите и разликите. Като се сравня с него, аз съм по-умен. 2. Приравнявам се към нещо друго на базата на приликите помежду ни. Тези стихове могат да се сравнят само с Яворовите. // същ. сравняване, ср.
сражавам се сражаваш се, несв. Участвам в битка, в сражение; бия се. Те се сражаваха за родината.
сражение мн. сражения, ср. 1. Силен сблъсък, в който участват много хора и техника, обикн. по време на война; битка. 2. Прен. Сблъсък с желание за победа между две идеологии, между противоположни принципи и др.; битка. На духовния фронт се води сражение за оцеляване на културата ни.
сразя сразиш, мин. св. сразих, мин. прич. сразил, св. — вж. сразявам.
сразявам сразяваш, несв. и сразя, св. 1. Кого/какво. Повалям, убивам изведнъж, с един удар; поразявам. Господарят замахна с меча и срази слугата си. 2. Кого/какво. Спечелвам окончателната победа; побеждавам, разгромявам, разбивам, унищожавам. Немските войски бяха сразени при Сталинград. 3. Прен. Кого. Предизвиквам душевен, психически срив; съсипвам, съкрушавам. Смъртта на баща и я срази.
срам срамът, срама, мн. срамове, (два) срама, м. 1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка. Срамът не го оставяше. 2. Само ед. Болезнено притеснение; свян. Обхванато от срам, детето не смееше да вдигне очи. 3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане. Поведението му е голям срам за къщата ни. • От кумова срама. От немай къде, по принуда, за пред другите. • Срам ме е. Срамувам се. • Срам не срам. Въпреки че се срамувам. • Ставам за срам. Опозорен съм. • Бера срам/срамове. Срамувам се.
срамежлив срамежлива, срамежливо, мн. срамежливи, прил. 1. Който изпитва притеснение, свян, срам. Срамежливо момиче. 2. Който изразява свян, срам; несмел, страхлив. Срамежлива усмивка. Срамежлив жест. // нареч. срамежливо. // същ. срамежливост, срамежливостта, ж.
срамен срамна, срамно, мн. срамни, прил. Който причинява или предизвиква срам; неприличен, безсрамен, долен, отвратителен, скандален. Срамно предложение. Срамна постъпка. // нареч. срамно. • Срамна болест. Разг. Венерическа болест. • Срамни части. Разг. Полови органи.
срамниче мн. срамничета, ср. Разг. Последно парче в обща чиния, което всеки се притеснява да вземе.
срамота само ед. Разг. 1. Срам, позор. 2. Като нареч. Срамно. Срамота е да ме лъжеш! // прил. срамотен, срамотна, срамотно, мн. срамотии.
срамотия мн. срамотии, ж. Разг. 1. Обикн. ед. Много срамна постъпка. Чак такава срамотия не съм очаквал от тебе. 2. Само мн. Срамни части. Покрий си срамотиите.
срамувам се срамуваш се, несв. Изпитвам срам.
срамя срамиш, мин. св. срамих, мин. прич. срамил, несв.; кого. 1. Карам да се срамува заради мен; позоря. Стига си срамил къщата ми. 2. Предизвиквам срам у някого; засрамвам. — срамя се. Срамувам се, засрамвам се, посрамвам се.
срасна сраснеш, мин. св. сраснах, мин. прич. сраснал, св. — вж. сраствам.
сраста срастеш, мин. св. срастох, мин. прич. срасъл, св. Срасна.
сраствам срастваш, несв. и срасна, св. Сраствам се. — сраствам се/срасна се. 1. За растение или органична материя — трайно се съединявам с нещо друго в резултат от взаимопроникване при растежа. След счупването костта (се) срасна неправилно. 2. Прен. С какво. Трайно привиквам с нещо, което е постоянна съставна част на моя живот. Хората от полето са се сраснали със земята, която ги храни. // същ. срастване, мн. сраствания, ср. Неправилни сраствания.
сребрея сребрееш, мин. св. сребрях, мин. прич. сребрял, несв. 1. Придобивам сребрист цвят. С всеки изминал ден косата му сребрее. 2. Забелязвам се със своя сребрист блясък. В морето сребрееше риба. — сребрея се. Сребрея (във 2 знач.).
сребрист сребриста, сребристо, мн. сребристи, прил. Който има бял или белезникав блясък като цвета на среброто. Сребристи отблясъци. Сребриста коса.
сребристобял сребристобяла, сребристобяло, мн. сребристобели, прил. Който има бляскав, искрометен бял цвят.
сребро само ед. 1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро. 2. Изделия от такъв метал (сервизи, накити, пари и др.). В шкафа съм подредила среброто. 3.Прен. Цвят като на този метал. Косите му сребро.
среброглав среброглава, среброглаво, мн. среброглави, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял. Среброглав старец.
среброкос среброкоса, среброкосо, мн. среброкоси, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял, среброглав.
сребролюбец мн. сребролюбци, м. Сребролюбив човек.
сребролюбив сребролюбива, сребролюбиво, мн. сребролюбиви, прил. Който обича парите; алчен, скъпернически. // същ. сребролюбие, ср.
сребролюбка мн. сребролюбки, ж. Сребролюбива жена.
сребърен сребърна, сребърно, мн. сребърни, прил. 1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици. 2. В състава на който има сребро. Сребърни съединения. 3. Прен. Който е с цвят на сребро; сребрист. Сребърни кичури. 4. Прен. Който издава звук като при звънтене на сребро; чист, ясен, мелодичен. Сребърен глас. • Сребърна сватба. Празнуване на 25-годишнината от сватбата.
сребърник мн. сребърници, (два) сребърника, м. Истор. Старинна сребърна монета.
сред предлог. 1. В средата, в центъра на определено пространство; насред, всред, посред. Сред селото. Сред стаята. 2. В средата на определено време; посред. Сред нощ. 3. Измежду, между. Тя е най-кротка сред нас. Какво се говори сред хората? Сред животните няма друг такъв екземпляр.
среда само ед. 1. Място или точка, еднакво отдалечени от краищата на цялото. В средата на стаята. Среда на пръчка. 2. Момент, еднакво отдалечен от началото и края на определен период. В средата на века. 3. Вътрешната мека част на хляб, пита и др. Обичам да ям среда. 4. Произволен промеждутъчен момент в развитието на нещо. По средата на разходката тя го изостави.
среда мн. среди, ж. 1. Само ед. Постоянно обкръжение на живите организми, съвкупност от природни и социални условия на живот; обстоятелства, обстановка. Екологически чиста среда. Географска среда. 2. Колективът, сред който човек живее, с който е свързан според професията, интересите, идеите си и др. под. Общувал съм с хора от различна среда. 3. Част от обществото, обединена от професионален, идеен и др. мотив. Представители на различни среди. 4. Само ед. Пространство. Среда на развитие на бактерии.
среден средна, средно, мн. средни, прил. 1. Който се намира в средата; средищен, централен. От трите чанти вземи средната. Средно разположение. 2. Който представлява величина, получена при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой. Средна работна заплата. 3. Прен. Който не се отличава с изключителност, с талант; обикновен, посредствен. Средни възможности. 4. Като същ.: среден. Най-ниската положителна оценка на учещ се, означавана цифрово с 3. • Показвам среден пръст. Грубо. Давам да се разбере, че нещо няма да стане, като често придружавам думите с неприличен жест. • Средна възраст на човек. Възраст между 40 и 60 години. • Средна хубост. Разг. Не твърде добър. • Средна ръка човек. Разг. Човек с не много големи възможности и положение в обществото. • Средни векове. Исторически период в развитието на човечеството между V и XV век от н. е. • Средно аритметично. Числото, получено при разделянето на сумата от няколко величини на техния брой.
средисловие мн. средисловия, ср. Спец. Среда на думата. // прил. средисловен, средисловна, средисловно, мн. средисловни. Средисловно ударение.
средище мн. средища, ср. 1. Остар. Среда, център. 2. Прен. Място, където е централизирана някаква дейност или където се събират някакви хора; център. Търново през XIV в. е средище на културния живот на страната. Кафенето е средище на артисти. // прил. средищен, средищна, средищно, мн. средищни.
среднист мн. среднисти, м. Човек със средно образование.
среднистка мн. среднистки, ж. Жена среднист.
средно нареч. Приблизително, около, горе-долу. Вземам средно по три хиляди на месец.
средновековие само ед. Средните векове. // прил. средновековен, средновековна, средновековно, мн. средновековни.
средноезичен средноезична, средноезично, мн. средноезични, прил. Спец. За звук — който се учленява с участието на средната част на езика.
средноимотен средноимотна, средноимотно, мн. средноимотни, прил. Който не е много беден и не много богат. Средноимотен селянин.
средношколец мн. средношколци, м. Ученик в средно училище. // прил. средношколски, средношколска, средношколско, мн. средношколски.
средношколка мн. средношколки, ж. Жена средношколец.
средношколник мн. средношколници, м. Средношколец. // прил. средношколнически, средношколническа, средношколническо, мн. средношколнически.
средношколничка мн. средношколнички, ж. Средношколка.
среднощ само ед. Разг. Полунощ. // прил. среднощен, среднощна, среднощно, мн. среднощни. Среднощни гости.
средняк мн. средняци, м. Истор. Средноимотен селянин, който сам обработва земята си. // прил. средняшки, средняшка, средняшко, мн. средняшки.
средоточие мн. средоточия, ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. Столицата е средоточие на културния живот.
средство мн. средства, ср. 1. Похват, начин на действие, чрез който се постига някаква цел, като се използва всичко необходимо; способ, прийом, маниер. Общуването е средство, с което можеш да си спечелиш приятели. 2. Оръдие, приспособление, предмет, необходими за осъществяването на определена дейност; инструмент. Средство за писане. Превозно средство. 3. Само мн. Материални, финансови възможности; пари. Нямам средства да уча. • Лекарствено средство. Лекарство.
срежа срежеш, мин. св. срязах, мин. прич. срязал, св. — вж. срязвам.
срез срезът, среза, мн. срезове, (два) среза, м. Разрез. Правя напречен срез.
сресвам сресваш, несв. и среша, св.; кого/какво. Подреждам, приглаждам космите на коса, грива, козина и др. с помощта на четка или гребен. Сресвам дете. Сресвам брада. — сресвам се/среша се. Сресвам своята коса.
среша срешеш и срешиш, мин. св. сресах и среших, мин. прич. сресал и срешил, св. — вж. сресвам.
срешвам срешваш, несв. Сресвам.
среща мн. срещи, ж. 1. Срещане. Като че всички коли си направиха среща в центъра на града. 2. Организирано събиране на хора на едно място. Любовна среща. Среща на випуск. 3. Предварително уговорено събиране. Имам среща в пет часа. 4. Остар. Посрещане. Достойна среща на празника. 5. В спорта — колективна игра със състезателен характер. Баскетболна среща. Футболна среща. • Добра среща! Разг. Поздрав при срещане.
срещам срещаш, несв. и срещна, св. 1. Кого/какво. Временно се събирам и после се разминавам с някого, който се движи в противоположна посока по сходен маршрут. На улицата срещнах колегата си. 2. Прен. Какво. Натъквам се, налитам, попадам. Срещам трудности. 3. Кого. Осъществявам запознанство, среща между двама. Срещнах представителите на различните страни. 4. Разг. Кого\какво, Отивам на определено място, за да чакам някого, който пътува; посрещам. Срещнах я на гарата. — срещам се/срещна се. 1. Виждам се и после се разделям с някого случайно или според уговорка. Срещнахме сс на улицата. 2. Събирам се, допирам се, понякога на точно определено място. Двете шарки не се срещат. Улиците се срещат на ъгъла. 3. Състезавам се. Срещнахме се е противниковия отбор. 4. Само в трето лице. Може да се види, намира се, съществува. В Австралия се срещат интересни животни. // същ. срещане, ср.
срещна срещнеш, мин. св. срещнах, мин. прич. срещнал, св. — вж. срещам.
срещу предлог. 1. За означаване на движение или разположение в противоположна посока. Кара право срещу мене. Срещу прозореца е шкафът. 2. За означаване на противопоставяне; в защита от; против. Сложи тая шапка срещу слънце. Срещу гниене се използва специално вещество. 3. В посока към, пряко към, право към. Не мога да виждам срещу светлината. 4. Разг. Върху, към. Нахвърли се срещу мене. 5. За означаване на точка от време, което непосредствено предхожда друга точка; пред, преди. В събота срещу неделя. Срещу празника. 6. При съпоставка с предходно състояние, от която се установява количествена разлика. Сега тук има повече от трийсет специалности срещу само три в началото. 7. Посредством, чрез, в замяна на. Дават заеми само срещу ипотека.
срив сривът, срива, само ед., м. 1. Сриване, рухване в емоционален план. Претърпявам срив. 2. Разпадане, разрушаване на целостта, на структурата. Енергиен срив.
сривам сриваш, несв. и срина, св.; какво. Разрушавам чрез бутане, събаряне; повалям, срутвам, съсипвам, унищожавам. Сринаха сградата за няколко часа. — сривам се/срина се. 1. Събарям се, рухвам, падам. Сринах се на леглото от изтощение. 2. Разг. Само мн. Натрупваме се в голямо количество. Сринаха се да гледат сеир. // същ. сриване, ср.
срина сринеш, мин. св. сринах, мин. прич. сринал, св. — вж. сривам.
сритам сриташ, св. — вж. сритвам.
сритвам сритваш, несв. и сритам, св. 1. Кого/ какво. Ритам набързо или еднократно; смушквам. Побойниците го сритаха и избягаха. 2. Разг. Какво. Събирам на купчина чрез ритане. Сритахме вършините. — сритвам се/сритам се. Разг. Обикн. мн. Нападаме се взаимно, отправяме си обиди. Шефовете пак се сритаха.
сричам сричаш, несв. 1. Чета на срички. Първокласникът вече срича. 2. Прен. Пренебр. Чета със запъване, не гладко, лошо. Стига си сричал, ами дай вестника. // същ. сричане, ср.
сричка мн. срички, ж. Спец. Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни. // прил. сричков, сричкова, сричково, мн. сричкови. Сричкова граница.
сроден сродна, сродно, мн. сродни, прил. 1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи. 2. Прен. Който е близък по свойства, качества, характер и др. Сродна душа.
сродник мн. сродници, м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък.
сродница мн. сродници, ж. Жена сродник.
сродство само ед. 1. Роднинство. 2. Прен. Качество на сроден (във 2 знач.). Търся сродството между явленията.
сродя сродиш, мин. св. сродих, мин. прич. сродил, св. — вж. сродявам.
сродявам сродяваш, несв. и сродя, св. 1. Кого! какво. Сватосвам. Сродихме двете семейства. 2. Прен. Кого. Правя да стане близък, сроден с друг. Сродява ги общият интерес към музиката. — сродявам се/сродя се. 1. С кого. Ставам роднина, сродник с някого. 2. Прен. С кого. Ставам сроден (във 2 знач.). // същ. сродяване, ср.
срок срокът, срока, мн. срокове, (два) срока, м. 1. Краен момент, дата за осъществяването на нещо. Срокът е 20 май. 2. Промеждутък от време; период. Цо пролетта е дълъг срок. 3. Спец. Част от учебната година в училищата, в края на която се прави оценка на постигнатото от всеки ученик и учител. Първи срок.
срочен срочна, срочно, мн. срочни, прил. 1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение. 2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка. // нареч. срочно (в 1 знач.). Задачата трябва да сс изпълни срочно.
срутвам срутваш, несв. и срутя, св.; какво. Събарям, разрушавам, сривам. - срутвам се/срутя се. Събарям се, падам, сривам се. Една от галериите на мината се срути. // същ. срутване, ср.
срутя срутиш, мин. св. срутих, мин. прич. срутил, св. — вж. срутвам.
сръбвам сръбваш, несв. и сръбна, св.; какво. 1. Сърбам еднократно или поединично. Сръбнах чорбица. 2. Разг. С удоволствие пия повече от допустимото алкохол. Сръбвам ракия.
сръбна сръбнеш, мин. св. сръбнах, мин. прич. сръбнал, св; — вж. сръбвам.
сръдла мн. сръдли, ж. Разг. Сръдлива жена.
сръдлив сръдлива, сръдливо, мн. сръдливи, прил. Който често и без повод се сърди.
сръдльо мн. сръдльовци, м. Разг. Сръдлив мъж.
сръдня мн. сръдни, ж. Разг. Сърдене.
сръндак мн. сръндаци, (два) сръндака, м. Мъжка сърна.
сръчен сръчна, сръчно, мн. сръчни, прил. 1. Който умее добре да върши някоя или всякаква работа; умел, ловък, изкусен, способен. Сръчна домакиня. Сръчен майстор. 2. Който е проява на умение, похватност. Сръчна работа. // нареч. сръчно. // същ. сръчност, сръчността, ж.
сряда среди, ж. Денят след вторник и преди четвъртък.
срязвам срязваш, несв. и срежа, св. 1. Какво. Правя прорез, режа на две или на части. Срязвам плат. Срязвам плод. 2. Прен. Разг. Кого. Обръщам се рязко и грубо към някого или грубо прекъсвам думите му; сопвам се, нахоквам. Срязаха го с няколко думи. // същ. срязване, мн. срязвания, ср. • Срязва/среже ме. Разг. Внезапно изпитвам силна, режеща болка. Сърцето ме сряза.
стабилен стабилна, стабилно, мн. стабилни, прил. 1. Устойчив, издръжлив, сигурен. Стабилна мебел. Стабилна подготовка. 2. Прен. За човек — на когото може да се разчита; сериозен. // нареч. стабилно. // същ. стабилност, стабилността, ж.