Дума Описание
раб рабът, раба, мн. раби, м.Остар. Безволев, слаб по душа човек. Презрян раб.
рабиня мн. рабини, ж. Остар. Жена раб.
раболепен раболепна, раболепно, мн. раболепни, прил. Който проявява раболепие; угоднически. Раболепна усмивка. // същ. раболепност, раболепността, ж.
раболепие само ед. Робско поведение в угода на някого, който има по-силни позиции; угодничество, сервилност.
раболепнича раболепничиш, мин. св. раболепничих, мин. прич. раболепничил, несв. Проявявам раболепие.
раболепствам раболепстваш, несв. Раболепнича.
раболепствувам раболепствуваш, несв. Раболепствам.
работа мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжност, занятие. Без работа съм. 3. Продукт, резултат от труда; творба. Научна работа. Качествена работа. 4. Задача, упражнение на учащи се. Домашна работа. 5. Начинът, по който се изработва или прави нещо, за да има свои специфични особености. Изпипана работа. 6. Разг. Само мн. Вещи, неща. Всичките му работи са тук. 7. Прен. Разг. Положение, обстоятелства, дела, политическа или икономическа ситуация и др. Работите не са добре. Министерство на вътрешните работи. 9 Божа работа. Не зависи от мен. • Вятър работа. За нещо без стойност, със съмнителна стойност. • Гледай си работата! 1. Не се тревожи. 2. Грубо. Не се меси в чужди работи. • Гледам си работата. Работя съвестно. • Голяма работа. 1. Известен, издигнат човек. 2. Възклицание за изразяване на пренебрежение, отрицание; какво от това. • Загубена работа. Възклицание за изразяване на: 1. Недоверие, съмнение във възможностите на някого или на нещо. 2. Недоволство. • Не ми е чиста работата. Имам вина, крия свое провинение. • Не ти е работа. Възклицание за изразяване на: 1. Възхищение от нещо. 2. Недоволство, неодобрение.
работен работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Работни дрехи. Работен добитък. 3. Работлив, трудолюбив. Работна мома.
работилница мн. работилници, ж. Помещение за работа на занаятчия. Кожухарска работилница.
работлив работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. работливост, работливостта, ж.
работник мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работник. Работник в завод. 2. Човек, който е временно нает да извършва някаква дейност. Работници на къщата. 3. Работлив човек. // прил. работнически, работническа, работническо, мн. работнически.
работница мн. работници, ж. Разг. Работлива жена.
работничка мн. работнички, ж. Жена работник.
работодател работодателят, работодателя, мн. работодатели, м. Човек, предприятие, които дават работа, наемат работници срещу заплащане по трудов договор. // прил. работодателски, работодателска, работодателско, мн. работодателски.
работодателка мн. работодателки, ж. Жена работодател.
работоспособен работоспособна, работоспособно, мн. работоспособни, прил. Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек. // същ. работоспособност, работоспособността, ж.
работохолизъм само ед. Прекомерно увлечение в работата.
работохолик мн. работохолици, м. Лице, което се увлича да работи прекомерно, за което не съществува нищо друго освен работата му.
работохоличка мн. работохолички, ж. Жена работохолик.
работя работиш, мин. св. работих, мин. прич. работил, несв. 1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи. 2. Полагам труд, върша работа. Работя с мотика. Работя с усилие. Работя над себе си. 3. Упражнявам някаква професия, заемам длъжност. Работя като лекар. 4. Остар. Разг. Какво. Обработвам земя, имот. Работя сам нивите си.
работяга мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек.
рабош само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер.
рабски рабска, рабско, мн. рабски, прил. 1. Остар. Робски. 2. Който се отнася до раб. Рабска душа.
рабфак мн. рабфакове, (два) рабфака, м. Истор. В близкото минало — специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит.
раван 1. Същ. м., само ед. Вид конски ход — леко тичане. 2. Нареч. Умерено, с умерен конски ход. Конят тича раван.
равен равна, равно, мн. равни, прил. 1. По който няма издатини и вдлъбнатини. Равна повърхност. 2. Водоравен, прав. Равен път. 3. Еднакъв с друг по размери, стойност, тежина, значение и др. Равни величини. Говоря като сравен. 4. Прен. Равномерен, монотонен. Равно бръмчене на мотора.
равен само ед. Растение с широки къдрави листа и гроздовидни съцветия.
равенство мн. равенства, м. 1. Само ед. Еднаквост. Равенство на силите. 2. Само ед. Равноправно положение на хората в обществото; равноправие. Равенство, братство, свобода! 3. Спец. В математиката — израз, чиито две страни са равни, с еднаква стойност.
равин мн. равини, м. Еврейски свещеник.
равнение мн. равнения, ср. 1. Подравняване в една линия в строй. Равнение наляво. 2. Църковен обред за подравняване на гроб на четиридесетия ден от смъртта на покойника.
равнец само ед. Полско растение с тънки нарязани листа и с цвят като букетче (бял или жълт).
равнина мн. равнини, ж. 1. Форма в релефа, сравнително равна и широка земна повърхност. Дунавска равнина. 2. Спец. Математическа плоскост.
равнинен равнинна, равнинно, мн. равнинни, прил. За земна повърхност — който се отнася към равнина; сравнително равен, без възвишения. Равнинна територия.
равнище мн. равнища, ср. 1. Равна земна повърхност; поляна, равнина. 2. Прен. Степен на културно и стопанско развитие на обществото или на отделен човек; ниво, уровен. Високо равнище.
равноапостол мн. равноапостоли, м. Епитет за светци — равни на апостолите. // прил. равноапостолски, равноаполска, равноапостолско, мн. равноапостолски.
равнобедрен равнобедрена, равнобедрено, мн. равнобедрени, прил. За триъгълник — който е с две еднакви страни.
равнобедреник мн. равнобедреници, (два) равнобедреника, м. Равнобедрен триъгълник.
равновесие само ед. 1. Състояние на покой на едно тяло като резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки сили. 2. Прен. Устойчиво положение; устойчивост. Губя равновесие. 3. Прен. Покой, спокойствие. Душевно равновесие.
равноденствие само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие.
равнодушен равнодушна, равнодушно, мн. равнодушни, прил. 1. Спокоен, безразличен, безучастен, хладен. Равнодушни думи. 2. Който не е увлечен по някого или по нещо. Той не е равнодушен към нея.
равнодушие само ед. Качество и състояние на равнодушен; безразличие. Изпълнен с равнодушие.
равнозначен равнозначна, равнозначно, мн. равнозначни, прил. Който има еднакво значение с друг. Равнозначни думи. // същ. равнозначност, равнозначността, ж.
равнозначещ равнозначеща, равнозначещо, мн. равнозначещи, прил. Равнозначен, равностоен.
равномерен равномерна, равномерно, мн. равномерни, прил. Който е постоянен, на еднакви интервали, без големи отклонения в размерите, скоростта, обема и др. Равномерно тиктака-не. Равномерен ход. // същ. равномерност, равномерността, ж.
равноправен равноправна, равноправно, мн. равноправни, прил. Който притежава еднакви, равни права с друг.
равноправие само ед. Състояние на равноправен; равенство. Равноправие на жената и мъжа.
равнораменен равнораменна, равнораменно, мн. равнораменни, прил. За лост, везни — с еднакво дълги страни.
равносилен равносилна, равносилно, мн. равносилни, прил. Изцяло сходен с друг; равнозначен, тъждествен.
равносметка мн. равносметки, ж. 1. Окончателна сметка с отчитане на приходите и разходите; баланс. 2. Прен. Отчитане на всички положителни и отрицателни страни на едно нещо чрез тяхното съпоставяне.
равностоен равностойна, равностойно, мн. равностойни, прил. Който е с еднаква, равна стойност на нещо друго; равноценен. Равностоен противник. Равностоен заместител. // същ. равностойност, равностойността, ж.
равностранен равностранна, равностранно, мн. равностранни, прил. Който е с еднакви, равни страни. Равностранен триъгълник. // същ. равностранност, равностранността, ж,
равноцветен равноценна, равноценно, мн. равноценни, прил. Който е с еднаква, равна цена с нещо друго; равностоен. // същ. равноценност, равноценността, ж.
равня равниш, мин. св. равних, мин. прич. равнил, св. — вж. равнявам.
равнявам равняваш, несв. и равня, св.; какво. 1. Правя нещо да стане равно; изравнявам. Равнявам крачките си. 2. Правя равнение на гроб. — равнявам се/ равня се. 1. Равен съм на друг по стойност, качество и др. Един долар се равнява на 57 лева. 2. Заставам така, че заедно с други да образуваме права, равна редица в строй.
рагу мн. рагута, ср. 1. Ястие от задушено месо със зеленчуци. 2. Животински кости, от които почти е отстранено месото.
радар мн. радари, (два) радара, м. Електронен уред за откриване на местоположението на различни невидими обекти във водата, във въздуха и на земята посредством радиовълни; радиолокатор. // прил. радарен, радарна, радарно, мн. радарни.
радвам радваш, несв.; кого. Предизвиквам, доставям радост, удоволствие. Радвам майка си. — радвам се. 1. Изпитвам радост; радостен съм, весел съм. Радвам се на срещата. 2. На какво. Разполагам, ползвам се. Радвам се на отлични резултати.
радетел радетелят, радетеля, мн. радетели, м. Човек, който радее за нещо.
радетелка мн. радетелки, ж. Жена радетел.
радея радееш, мин. св. радях, мин. прич. радял, несв. Боря се, грижа се за нещо; милея.
ради предлог. Остар. Заради. Ради бога.
радиален радиална, радиално, мн. радиални, прил. Който има лъчи, които излизат от един център и се насочват в различни посоки.
радиатор мн. радиатори, (два) радиатора, м. 1. Приспособление за отопление, което се състои от свързани метални кухини, през които преминава топла течност или пара. Маслен радиатор. 2. Прибор за охлаждане на течности на автомобилен двигател.
радиационен радиационна, радиационно, мн. радиационни, прил. Който е свързан с радиация. Радиационни поражения.
радиация само ед. 1. Излъчване на нещо от центъра във всички посоки. 2. Спец. Радиоактивно излъчване. Степен на радиация.
радий радият, радия, само ед., м. Химически елемент, метал със силна радиоактивност. // прил. радиев, радиева, радиево, мн. радиеви.
радика само ед. Растение глухарче.
радикал мн. радикали, м. Привърженик на крайни, решителни действия.
радикал мн. радикали, (два) радикала, м. 1. Спец. Устойчива група атоми, която участва като цяло в състава на химически съединения. 2. Спец. В математиката — знак за извличане на корен.
радикален радикална, радикално, мн. радикални, прил. Краен, най-силен и действен, засягащ основата на нещата; коренен, дълбок. Радикални мерки.
радикализъм само ед. 1. Спец. Политическо течение, което е за коренни промени в обществото. 2. Защитаване и прилагане на радикални мерки при решаването на определен проблем.
радикулит само ед. Спец. Възпаление на коренчетата на нервите на гръбначния мозък.
радио мн. радиа, ср. 1. Само ед. Система за връзка, която се осъществява чрез безжично предаване и приемане на звукове с помощта на електромагнитни вълни. Изобретяване на радиото. 2. Радиостанция. Радио “Велико Търново”. 3. Радиоапарат, радиоприемник. Ремонт на радио.
радио- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до радио, напр.: радиолампа, радиопредаване, радиовръзка, радиосигнал, радиоабонамент, радиоабонат, радиовести, радиовестник, радиогимнастика, радиоговорител, радиодраматизация, ра-диоемисия, радиоинженер, радиоинтервю, радиолюбител, радиослушател, радиоелектроника и др.
радио- Първа съставна част на сложни думи, която се отнася до радиоактивност, напр. радиолечение, радиомаскировка, радиоизлъчване, радиохимия, радиобиология и др.
радиоактивен радиоактивна, радиоактивно, мн. радиоактивни, прил. Който проявява радиоактивност. Радиоактивен елемент.
радиоактивност радиоактивността, само ед., ж. Свойство на атомите на някои химически елементи да се разпадат, като отделят голямо количество енергия и специфични, вредни за живите организми лъчи.
радиоапарат мн. радиоапарати, (два) радиоапарата, м. Апарат за приемане на радиовълни; радиоприемник.
радиовъзел мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, която обслужва определен малък район.
радиовълна мн. радиовълни, ж. Електромагнитна вълна, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние.
радиограма мн. радиограми, ж. Телеграма, предадена по радиото.
радиозасечник мн. радиозасечници, (два) радиозасечника, м. Уред за засичане на (неизвестен) радиопредавател; радиопеленгатор.
радиоклуб мн. радиоклубове, (два) радиоклуба, м. Клуб на радиолюбители.
радиолампа мн. радиолампи, ж. Електронна лампа, използвана в радиотехниката.
радиолечение мн. радиолечения, ср. Лечение чрез радиоактивно облъчване.
радиолог мн. радиолози, м. Специалист по радиология.
радиология само ед. Наука за енергията, получена при разпадането на радиоактивни елементи, и за нейното приложение в медицинската практика.
радиолокатор мн. радиолокатори, (два) радиолокатора, м. Устройство за откриване на различни обекти чрез радиолокация.
радиолокация само ед. Определяне местоположението на обектите чрез облъчване с радиовълни.
радиометрия само ед. 1. Дял от физиката, който се занимава със средствата и начините за измерване на лъчистата енергия. 2. Спец. Начин за търсене на подземни богатства, като се използва различната им радиоактивност.
радиопеленгатор мн. радиопеленгатори, (два) радиопеленгатора, м. Радиозасечник.
радиопират мн. радиопирати, м. Човек, който се включва и води предавания на определени радиовълни, без да има регистрирана радиостанция // същ. радиопиратство, ср.
радиопредавател радиопредавателят, радиопредавателя, мн. радиопредаватели, (два) радиопредавателя, м. Апаратура за произвеждане и предаване на радиовълни.
радиоприемник мн. радиоприемници, (два) радиоприемника, м. Апарат за приемане на радиовълни и трасформирането им в звукове; радиоапарат.
радиостанция мн. радиостанции, ж. 1. Апаратура, инсталация за предаване и приемане на сигнали, на информация посредством радиовълни. 2. Уред за предаване и приемане на радиовълни.
радиотелеграф обикн. ед. Система за телеграфна връзка посредством радиовълни; безжичен телеграф.
радиотелеграфист мн. радиотелеграфисти, м. Човек, който предава или приема по радиотелеграф; радист.
радиотелеграфистка мн. радиотелеграфистки, ж. Жена радиотелеграфист.
радиотерапия само ед. Лекуване с радиоактивни елементи.
радиотехник мн. радиотехници, м. Специалист по радиотехника.
радиотехника само ед. 1. Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката. 2. Съвкупност от радиоприбори. // прил. радиотехнически, радиотехническа, радиотехническо, мн. радиотехнически.
радиоточка мн. радиоточки, ж. Домашен високоговорител.
радиотранслация мн. радиотранслации, ж. Препращане на радио сигнали.
радиоуредба само ед. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнали с цел озвучаване на големи помещения, селища и др.
радиофикация само ед. Снабдяване, оборудване с приспособления за радиовръзка.
радиофицирам радиофицираш, несв. и св.; какво. Снабдявам, обзавеждам с приспособления за радиовръзка. Радиофицирахме района.
радист мн. радисти, м. Радиотелеграфист.
радистка мн. радистки, ж. Жена радист.
радиус обикн. ед. 1. Спец. В геометрията - права линия, която съединява центъра с коя да е точка от окръжност или от повърхността на кълбо. Радиусът е половината на диаметъра. 2. Прен. Област на разпространение на неща във всички посоки; обсег. Радиус на разпространение.
радост радостта, мн. радости, ж. 1. Само ед. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда. Голяма радост. 2. Събитие, което предизвиква такова чувство. Това е нашата радост.
радостен радостна, радостно, мн. радостни, прил. 1. Който е обхванат от радост. Радостно дете. 2. Който предизвиква радост. Радостно събитие.
радушен радушна, радушно, мн. радушни, прил. Изпълнен с радушие. Радушен разговор. // същ. радушност, радушността, ж.
радушие само ед. Непринудена любезност, сърдечно отношение при приемане на гости или при услуга; радушност.
раждаемост раждаемостта, само ед., ж. Степен на ражданията в определено време (за определено общество). Висока раждаемост.
раждам раждаш, несв. и родя, св. 1. Добивам рожба, ставам майка. Роди вчера. Роди го в неделя. 2. За растение, почва — давам плод. Ябълката роди много тази есен. 3. Прен. Какво. Произвеждам, предизвиквам, създавал. Добрият хумор ражда смях.
раждам се раждаш се, несв. и родя се, св. 1. Появявам се на света, започвам да живея като отделно същество. 2. За растение — пониквам, израствам, вирея. 3. Прен. Появявам се, пораждам се, възниквам. В главата му се роди нова идея. 4. Прен. Разг. Чувствам се много по-добре. Откак имаме това жилище, се родих.
раз нареч. Веднъж. Разбирам от раз. Раз-два.
раз- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Разпространение на действието в различни посоки центробежно, напр.: разбягвам се, разблъсквам, разгонвам, разсейвам, разхвърлям, разчупвам се, разплисквам и др. 2. Начало и постепенно интензифициране на действието или интензивност на действието, напр. разбеснявам се, разигравам се, развиквам се, разскачам се, разбъбрям се, раз-мечтавам се, разкрясквам се, разлудувам се, разприказвам се, разридавам се, разтичвам се, разтършувам се, разфилософствам се, раз-хленчвам се, разцвилвам се и др. 3. Резултат от действие, което разделя обекта на съставни части, напр. разграфявам, разлагам, разкроявам, разкъсвам, раздирам, разглобявам, разбраздявам и др. 4. Интензивно действие с резултат върху целия обект, напр. разварявам, разгорявам, раздъвквам и др. 5. Действие в обратна, противоположна посока, напр. разбинтовам, развенчавам, развинтвам, разминирам, размагнетизирам, разплитам, разубеждавам, разочаровам, разпалвам, разбраждам, развързвам и др. 6. Изчерпване на действието, напр. разпродавам, разучавам и др. 7. Прекратяване на действието, напр. разлюбвам, размислям и др. 8. Обектът или субектът на действието придобива качеството на мотивиращото име, напр.: разболявам се, разводнявам се, разкървавявам се, разбогатявам, разгневявам се и др.
разбера разбереш, мин. св. разбрах, мин. прич. разбрал, св. - вж. разбирам.
разбеснея се разбеснееш се, мин. св. разбеснях се, мин. прич. разбеснял се, св. — вж. разбеснявам се.
разбеснявам се разбесняваш се, несв. и разбеснея се, св. Започвам (силно) да беснея.
разбесувам се разбесуваш се, св. За женско животно, особено за куче — събирам мъжки около себе си, защото съм разгонен.
разбивам разбиваш, несв. и разбия, св. 1. Какво. Правя на части със силен удар; разтрошавам, раздробявам. Разбивам стъкло. Разбивам буца лед. 2. Какво. Правя отвор с удар (като повреждам). Разбивам врата. Разбивам стена. 3. Разг. Какво. С удари правя нещо да стане пухкаво. Разбивам парцали. Разбивам яйца. 4. Какво. Смесвам, обърквам. Разбивам торта. 5. Какво. Разкървавявам, повреждам с удар. Разбивам си коляното. 6. Прен. Какво. Разрушавам, унищожавам. Разбивам живота си. 7. Какво/кого. Нанасям поражение, побеждавам. Разбивам неприятеля. 8. Разпределям. — разбивам се/разбия се. Разделям се на части, като се блъскам силно о нещо. Морските вълни се разбиват о вълнолома.
разбинтовам разбинтоваш, несв. и св.; какво. Развивам бинта, с който е превързана рана.
разбираем разбираема, разбираемо, мн. разбираеми, прил. Който (лесно) може да бъде разбран. Разбираема постъпка.
разбирам разбираш, несв. и разбера, св. 1. Какво/кого. Разяснявам си, проумявам смисъла, значението на нещо. Разбирам филма. Разбирам урока. Разбирам го. 2. Отгатвам, досещам се, предугаждам. Разбрах какво ме чака. 3. Разг. От какво. Притежавам познания, опит, вкус. Разбирам от книги. 4. Кого. Съчувствам на някого, осмислям поведението му. Разбирам го. 5. Владея, зная. 6. Разг. Усещам, долавям. Няма да разбереш кога ти е изваден зъбът. — разбирам се/разбера се. 1. Разг. Съобразявам се с препоръки, не упорствам излишно. 2. Спогаждам се с някого, не се карам. Разбирам се добре с него. 3. Уговарям се с някого. Разбрахме се, че ще се чуем допълнително. • Разбира се. То се знае.
разбирателство само ед. Взаимно разбиране; съгласие. Живеем в разбирателство.
разбит разбита, разбито, мн. разбити, прил. 1. Счупен, строшен. Разбита врата. Разбита чаша. 2. Победен. Разбита войска. 3. Прен. Сломен, прекършен, съкрушен. Разбито сърце.
разбия разбиеш, мин. св. разбих, мин. прич. разбил, св. — вж. разбивам.
разбленувам се разбленуваш се, св. Започвам да бленувам, отдавам се на бленуване.
разблуден разблудна, разблудно, мн. разблудни, прил. 1. Разг. Несигурен, размирен, бунтовен. Разблудно време. 2. Който се е отдал на блудство, на разврат; блуден, развратен.
разблъскам разблъскаш, св. — вж. разблъсквам.
разблъскам се разблъскаш се, св. — вж. разблъсквам се.
разблъсквам разблъскваш, несв. и разблъскам, св.; какво/кого. Блъскам в различни посоки, за да си проправя път; разбутвам. Разблъсквам тълпата.
разблъсквам се разблъскваш се, несв. и разблъскам се, св. Започвам силно, интензивно да блъскам. Какво си се разблъскала?
разбогатея разбогатееш, мин. св. разбогатях, мин. прич. разбогатял, св. — вж. разбогатявам.
разбогатявам разбогатяваш, несв. и разбогатея, св. Ставам (много) богат.
разбой разбоят, разбоя, мн. разбой, (два) разбоя, м. Диал. Тъкачен стан.
разбойник мн. разбойници, м. 1. Човек, който напада хората по пътя, за да ги обере. 2. Нехранимайко, злосторник, бандит. 3. Прен. Немирник, палавник. Разбойник такъв! // прил. разбгйнически, разбгйническа, разбгйническо, мн. разбгйнически.
разбойничествам разбойничестваш, несв. Проявявам се като разбойник.
разбойничество само ед. Деяние на разбойник.
разбойничествувам разбойничествуваш, несв. Разбойничествам.
разболея се разболееш се, мин. св. разболях се, мин. прич. разболял се, св. — вж. разболявам се.
разболявам се разболяваш се, несв. и разболея се, св. Ставам болен; поболявам се.
разбор обикн. ед. 1. Спец. Разглеждане спецификата на даден текст откъм идеи, образи, граматичен строеж, стил и др.; анализ. Литературен разбор. Разбор на изречение. 2. Вникване в същността на нещо, като му се дава оценка. Разбор на дейността им.
разбрадя разбрадиш, мин. св. разбрадих, мин. прич. разбрадил, св. — вж. разбраждам.
разбраждам разбраждаш, несв. и разбрадя, св. Кого. Махам забрадката от главата на някого. — разбраждам се/разбрадя се. Разбраждам себе си.
разбраздя разбраздиш, мин. св. разбраздих, мин. прич. разбраздил, св. — вж. разбраздявам.
разбраздявам разбраздяваш, несв. и разбраздя, св.; какво. Правя на бразди, на лехи.
разбран разбрана, разбрано, мн. разбрани, прил. 1. Разбираем, понятен, ясен. Разбран език. 2. С когото можеш да се разбереш, който се спогажда с хората; сговорчив. Разбрана жена.
разбръмча се разбръмчиш се, мин. св. разбръмчах се, мин. прич. разбръмчал се, св. — вж. разбръмчавам се.
разбръмчавам се разбръмчаваш се, несв. и разбръмча се, св. Започвам да бръмча все по-силно.
разбудя разбудиш, мин. св. разбудих, мин. прич. разбудил, св. — вж. разбуждам.
разбуждам разбуждаш, несв. и разбудя, св. Събуждам, пробуждам напълно.
разбулвам разбулваш, несв. и разбуля, св. 1. Кого. Махам булото от главата на някого. Разбулвам булка. 2. Прен. Какво. Разгадавам, правя нещо да стане явно. Разбулвам мистерия.
разбуля разбулиш, мин. св. разбулих, мин. прич. разбулил, св. — вж. разбулвам.
разбунтувам разбунтуваш, св.; какво/кого. Подтиквам, предизвиквам към бунт; размирявам. Разбунтувам народа. — разбунтувам се. Започвам да се бунтувам.
разбутам разбуташ, св. — вж. разбутвам.
разбутвам разбутваш, несв. и разбутам, св. 1. Какво/кого. Бутам в различни посоки; разблъсквам. 2. Какво. Разбърквам нещо подредено; размествам. Не разбутвай масата!
разбушувам се разбушуваш се, св. Започвам все по-силно да бушувам. Бурята се е разбушувала.
разбъбря се разбъбреш се и разбъбриш се, мин. св. разбъбрах се и разбъбрих се, мин. прич. разбъбрал се и разбъбрил се, св. — вж. разбъбрям се.
разбърбрям се разбъбряш се, несв. и разбъбря се, св. Започвам да бъбря все повече.
разбързам се разбързаш се, св. — вж. разбързвам се.
разбързвам се разбързваш се, несв. и разбързам се, св. Започвам все по-усилено да бързам.
разбъркам разбъркаш, св. — вж. разбърквам.
разбърквам разбъркваш, несв. и разбъркам, св.; какво. 1. Разменям местата, нарушавам реда чрез бъркане; разбутвам. Разбъркана библиотека. 2. Бъркам смес известно време, докато я размеся цялата. Разбърквам ядене. 3. Прен. Внасям смут; обърквал. Разбъркани мисли.
разбърникам разбърникаш, св. — вж. разбърниквам.
разбърниквам разбърникваш, несв. и разбърникам, св. Разменям местата при бърникане, разбърквам.
разбягам се разбягаш се, св. — вж. разбягвам се.
разбягвам се разбягваш се, несв. и разбягам се, св. 1. Само в трето лице, ед. и в мн .Бягам в различни посоки от един център. Народът се разбяга уплашен. 2. Започвам да търча, да бягам (все по-силно). 3. Прен. Спешно започвам да уреждам проблем по различни инстанции; разтичвам се. Едва тогава се разбягах да го освобождавам от казармата.
развала само ед. 1. Разг. Разваляне. 2. Прен. Нравствено падение. Всеобща развала.
развален развалена, развалено, мн. развалени, прил. 1. Разрушен, повреден. Развалена къща. Развален телевизор. 2. Прен. Покварен, развратен. Развален човек. 3. За език — неправилен, завален.
развалина мн. развалини, ж. 1. Обикн, мн. Останки от съборени, рухнали сгради; руини. 2. Прен. Много болен, съсипан, грохнал човек. Той е цяла развалина.
разваля развалиш, мин. св. развалих, мин. прич. развалил, св. — вж. развалям.
развалям разваляш, несв. и разваля, св. 1. Какво. Събарям, разрушавам, бутам. Развалям къща. 2. Какво. Отказвам се от някаква уговорка; осуетявам. Развалям годеж. Развалям договор. 3. Какво. Повреждам. Развалих радиото. 4. Какво. Влошавам качеството на нещо. Развалям сиренето. 5. Прен. Какво. Нарушавам, разстройвам. Развалям приятелство. 6. Прен. Кого. Покварявам. Развалиха го приятели. — развалям се/разваля се. 1. Ставам по-грозен. Тялото й се развалило. 2. За храна — влошават се хранителните и качества, та не може да се яде. 3. За време: става по-лошо — дъждовито, мъгливо, влажно. 4. Прен. Нравствено пропадам. • Развалям пари. Разменям едри пари за дребни.
разваря развариш, мин. св. разварих, мин. прич. разварил, св. — вж. разварявам.
разварявам разваряваш, несв. и разваря, св.; какво. Варя нещо, докато започне да се пръска на части или докато омекне напълно. — разварявам се/разваря се. Поради много варене ставам (прекалено) мек или се пръскам. Пилето се е разварило.
разведа разведеш, мин. св. разведох, мин. прич. развел, св. — вж. развеждам.
разведен разведена, разведено, мн. разведени, прил. Който се е развел.
разведря разведриш, мин. св. разведрих, мин. прич. разведрил, св. — вж. разведрявам.
разведрявам разведряваш, несв. и разведря, св.; какво\кого. Правя нещо да стане свежо, ведро. Разведрявам обстановката. Разведрявам приятеля си. — разведрявам се/разведря се. 1. За време, небе, въздух — ставам ведър, ясен. 2. Прен. Ставам ведър, бодър. Лицето и се разведри.
развеждам развеждаш, несв. и разведа, св.; кого. Водя в различни посоки, на различни места. Развеждам гости.
развеждам развеждаш, несв. и разведа, св.; кого. Законно прекратявам установени брачни връзки, като давам развод на едно семейство, — развеждам се/разведа се. Прекратявам брака си, получавам развод.
развейпрах неизм. Несериозен, безотговорен човек; прахосник.
развенчавам развенчаваш, несв. и развенчая, св.; кого. Лишавам някого от ореол, от слава, от почести, като показвам, че не ги заслужава. Развенчани идоли.
развенчая развенчаеш, мин. св. развенчах, мин. прич. развенчал, св. — вж. развенчавам.
развеселя развеселиш, мин. св. развеселих, мин. прич. развеселил, св. — вж. развеселявам.
развеселявам развеселяваш, несв. и развеселя, св.; кого /какво. Правя някой да стане по-весел. — развеселявам се/ развеселя се. Постепенно ме обхваща веселост; ставам весел.
развея развееш, мин. св. развях, мин. прич. развял, св. — вж. развявам.
развивам развиваш, несв. и развия, св. 1. Какво/ кого. Разгъвам, разгръщам нещо завито, загърнато. Развивам подарък. Развивам бебе. 2. Какво. Размотавам нещо навито. Развивам жица. 3. Какво. Развъртам. Развивам гайка. 4. Какво. За гора, растение — пускам пъпки, клонки, листа напролет. 5. Прен. Какво/кого. Довеждам до по-висока степен проявяването на някакви качества, свойства. Развивам ума им. Развивам способност да се съсредоточавам. 6. Прен. Какво. Извършвам някаква дейност (като я довеждам до значителни размери). Развивам дейност. Развивам скорост. 7. Прен. Какво. Изяснявам, обяснявам нещо, върху което съм мислил дълго. Развивам концепцията си пред публика. — развивам се/развия се. 1. Усъвършенствам се. 2. За гора, растение — напъпвам напролет, пускам листа, клончета. 3. Протичам, осъществявам се. Процесът се развива бързо. 4. Разширявам се, увеличавам размерите си, напредвам. България се развива. 5. Разг. За същество от женски пол — достигам полова зрялост.
развигор само ед. Южен вятър през пролетта, който допринася да се развият, да се разлистят горите.
развиделее се мин. св. развиделя се, мин. прич. развиделяло се, св. — вж. развиделява се.
развидели се мин. св. развидели се, мин. прич. развиделило се, св.; безл. Развиделее се.
развиделява се несв. и развиделее се, св.; безл. Започва постепенно да става видело, да се вижда сутрин; разсъмва се.
развикам се развикаш се, св. — вж. развиквам се.
развиквам се развикваш се, несв. и развикам се, св. Започвам силно да викам.
развилнея се развилнееш се, мин. св. развилнях се, мин. прич. развилнял се, св. — вж. развилнявам се.
развилнявам се развилняваш се, несв. и развилнея се, св. Започвам силно да вилнея.
развинтвам развинтваш, несв. и развинтя, св.; какво. Развивам нещо завинтено; развъртам. Развинтвам болт.
развинтвам се развинтваш се, несв. и развинтя се, св. Разг. Започвам да се държа странно, буйствам. Детето се е развинтило. • Развинтена фантазия. Фантазия, която преминава границите на допустимото.
развинтя развинтиш, мин. св. развинтих, мин. прич. развинтил, св. — вж. развинтвам.
развинтя се развинтиш се, мин. св. развинтих се, мин. прич. развинтил се, св. — вж. развинтвам се.
развит развита, развито, мн. развити, прил. 1. Който е физически силен, здрав. Развита мускулатура. 2. Който е умствено усъвършенстван; начетен, образован. 3. Който е достигнал по-висока степен на развитие. Развита икономика.
развитие само ед. 1. Развиване. 2. Постоянно преминаване от един етап в друг — по-горен, по-съвършен; напредък.
развихря се развихриш се, мин. св. развихрих се, мин. прич. развихрил се, св. — вж. развихрям се.
развихрям се развихряш се, несв. и развихря се, св. 1. За природно явление — проявявам се с голяма сила, с вихри. Бурята се развихри. 2. Прен. За обществено явление — проявявам се все по-интензивно. Метежът се развихри. 3. Прен. Разг. Започвам да действам много интензивно по някакъв проблем.
развия развиеш, мин. св. развих, мин. прич. развил, св. — вж. развивам.
развлека развлечеш, мин. св. развлякох, мин. прич. развлякъл, св. — вж. развличам.
развлечение мн. развлечения, ср. Занимание, което доставя удоволствие през свободното време; забавление.
развличам развличаш, несв. и развлека, св. 1. Какво. Влека и оставям на различни места, безразборно. Развличам вълната из стаята. 2. Прен. Кого. Забавлявам. — развличам се/раз-влека се. Забавлявам се, разсейвам се.
развод мн. разводи, (два) развода, м. Разделяне на двама съпрузи чрез съдебно дело. // прил. разводен, разводна, разводно, мн. разводни.
развод мн. разводи, (два) развода, м. Смяна на караул по постове.
разводач мн. разводачи, м. 1. Лице, което развежда, придружава гости. 2. Спец. Лице, което поставя и сменя часови.
разводня разводниш, мин. св. разводних, мин. прич. разводнил, св. — вж. разводнявам.
разводнявам разводняваш, несв. и разводня, св.; какво. 1. Слагам повече от необходимото количество вода в течност, намалявам концентрацията. Разводнявам питие. 2. Прен. Включвам несъществени елементи в някое съдържание, като намалявам ефекта от него. Разводних разказа си.
развоен развойна, развойно, мн. развойни, прил. Който се намира в период на развитие, на развой.
развозвам развозваш, несв. и развозя, св.; какво/ кого. Возя и оставям на различни места. Развозвам товари по домовете. Развозвам хора.
развозя развозиш, мин. св. развозих, мин. прич. развозил, св. — вж. развозвам.
развой развоят, развоя, само ед., м. Развиване, развитие. Развой на икономиката.
разврат само ед. 1. Безразборни полови връзки. Мразя разврата. 2. Прен. Пълно нравствено разложение; поквара, безнравственост.
развратен развратна, развратно, мн. развратни, прил. 1. Който е отдаден на разврат. Развратен народ. 2. Който води, подтиква към разврат. Развратен филм.
развратник мн. развратници, м. Човек, който е отдаден на разврат (в 1 знач.). // прил. развратнически. развратническа, развратническо, мн. развратнически.
развратница мн. развратници, ж. Жена развратник.
развратнича развратничиш, мин. св. развратничих, мин. прич. развратничил, несв. Отдавам се на разврат (в 1 знач.).
развратя развратиш, мин. св. развратих, мин. прич. развратил, св. — вж. развращавам.
развращавам развращаваш, несв. и развратя, се.; какво/кого. Подтиквам към разврат; покварявам. Развращавам дете. Развратиха народа.
развредя развредиш, мин. св. развредих, мин. прич. развредил, св. — вж. развреждам.
развреждам развреждаш, несв. и развредя, св.; какво. Не позволявам да заздравее. Развреждам рана.
развръзка мн. развръзки, ж. Край на някоя заплетена история (реална или измислена), в който става ясна съдбата на героите.
развръщам развръщаш, несв. и развърна, св.; какво. Разполагам на голяма територия. Развръщам войска.
развъдник мн. развъдници, (два) развъдника, м. Място, където се развъжда нещо. Развъдник за риба.
развъдя развъдиш, мин. св. развъдих, мин. прич. развъдил, св. — вж. развъждам.
развъждам развъждаш, несв. и развъдя, св.; какво. Размножавам или подпомагам размножаването на домашни животни, риби и др. — развъждам се/развъдя се. Размножавам се, въдя се.
развълнувам развълнуваш, сw.; какво/кого. Предизвиквам вълнение у някого. Думите му ме развълнуваха. — развълнувам се. Започвам да се вълнувам все по-силно. Морето се развълнува. Човекът се развълнува.
развървя развървиш, мин. св. развървих, мин. прич. развървил, св. — вж. развървям.
развървя се развървиш се, мин. св. развървях се, мин. прич. развървял се, св. — вж. развървявам се.
развървявам се развървяваш се. несв. и развървя се, св. Започвам да вървя все повече.
развървям развървяш, несв. и развървя, св.; какво. Изнизвам нанизана връв и др.
развържа развържеш, мин. св. развързах, мин. прич. развързал, св. — вж. развързвам.
развързвам развързваш, несв. и развържа, св.; какво. 1. Отвързвам нещо завързано. Развързвам куче. 2. Прен. Освобождавам. • Развързвам кесията си. Проявявам щедрост. • Развързвам ръцете. Позволявам на някого да направи нещо, не му преча.
развърна развърнеш, мин. св. развърнах, мин. прич. развърнал, св. — вж. развръщам.
развъртам развърташ, несв. и развъртя, св. Отвивам, развивам нещо завъртяно, завито. Развъртам гайка.
развъртвам развъртваш, несв. Развъртявам.
развъртя развъртиш, мин. св. развъртях, мин. прич. развъртял, св. — вж. развъртам и развъртявам.
развъртявам развъртяваш, несв. и развъртя, св.; какво. 1. Развъртам. 2. Въртя около себе си в различни посоки. Развъртявам брадва. 3. Прен. Разг. Започвам да се занимавам, да извършвам. Развъртявам търговия. — развъртявам се/развъртя се. Разг. Извършвам нещо чевръсто, с голяма скорост. Развъртях се из къщи.
развявам развяваш, несв. и развея, св.; какво. 1. Вея в различни посоки. Вятърът развява праха му из полето. 2. Размахвам, за да се ветрее, оставям нещо да го духа вятърът. Развявам знаме. — развявам се/развея се. Скитам се безцелно нагоре-надолу. • Развявам байрака. Разг. Пренебр. Развратнича.
разгадавам разгадаваш, несв. и разгадая, св.; какво. Долавям тайния смисъл на нещо неясно, на загадка. Разгадавам план. Разгадавам сън.
разгадая разгадаеш, мин. св. разгадах,мин. прич. разгадал, св. — вж. разгадавам.
разгазвам разгазваш, несв. и разгазя, св.; какво. Разстилам с газене; размачквам.
разгазя разгазиш, мин. св. разгазих, мин. прич. разгазил, св. — вж. разгазвам.
разгалвам разгалваш, несв. и разгаля, св.; кого/ какво. Подтиквам към глезене; разглезвам.
разгаля разгалиш, мин. св. разгалих, мин. прич. разгалил, св. — вж. разгалвам.
разгар само ед. Най-усиленият момент от една дейност, връхната и точка; кипеж. Разгар на жътвата.
разгарям разгаряш, несв. и разгоря, св.; какво. 1. Правя нещо да гори силно. Разгарям огън. 2. Прен. Предизвиквам засилване на чувство у някого. Разгарям злобата му.
разгарям се разгаряш се, несв. и разгоря се, св. 1. Започвам да горя все по-силно. Огънят се разгоря. 2. Прен. Проявявам се с голяма интензивност. Бунтът се разгоря.
разгащвам разгащваш, несв. и разгащя, св. 1. Кого. Нарушавам спретнатия вид на някого, обикновено чрез смъкване на гащите и показване на бельото. 2. Прен. Какво/кого. Държа прекалено разпуснато. — разгащвам се/разгащя се. 1. Разгащвам себе си. 2. Държа се несериозно, правя каквото си искам.
разгащя разгащиш, мин. св. разгащих, мин. прич. разгащил, св. — вж. разгащвам.
разгеле нареч. Разг. Тъкмо (навреме или намясто). Разгеле е още светло — ще отидем до хълма.
разглаголствам се разглаголстваш се, св. Остар. Започвам много да говоря; разприказвам се.
разглаголствувам се разглаголствуваш се, несв. Разглаголствам се.
разгласа само ед. Разгласяване.
разглася разгласиш, мин. св. разгласих, мин. прич. разгласил, св. — вж. разгласявам.
разгласявам разгласяваш, несв. и разглася, св.; какво. Уведомявам много хора чрез устно или писмено съобщение за нещо; давам гласност. Разгласявам вест.
разгласям разгласяш, несв. Разгласявам.
разгледам разгледаш, св. — вж. разглеждам.
разглеждам разглеждаш, несв. и разгледам, се. 1. Какво/ кого. Дълго се взирам, за да видя нещо в детайли, от всички страни. Разглеждам картини. 2. Какво. Изследвам, проучвам. В доклада разглеждам нови факти. 3. Какво. Обсъждам, оценявам. Разглеждам го като страничен наблюдател.
разглезвам разглезваш, несв. и разглезя, св.; кого/какво. Правя някого (или нещо) да стане глезен; разгалвам. Разглезвам дете. Разглезвам куче. — разглезвам се/разглезя се. Ставам глезен.
разглезен разглезена, разглезено, мн. разглезени, прил. Глезен. Разглезено дете. //същ. разглезеност, разглезеността, ж.
разглезя разглезиш, мин. св. разглезих, мин. прич. разглезил, св. - вж. разглезвам.
разглобка мн. разглобки, ж. Разглобяване.
разглобя разглобиш, мин. св. разглобих, мин. прич. разглобил, св. — вж. разглобявам.
разглобявам разглобяваш, несв. и разглобя, св.; какво. Разделям на съставни части нещо сглобено. Разглобявам печка.
разглобяем разглобяема, разглобяемо, мн. разглобяеми, прил. Който може да бъде разглобен и сглобен отново.
разгневен разгневена, разгневено, мн. разгневени, прил. Който се е разгневил. Разгневена жена.
разгневя разгневиш, мин. св. разгневих, мин. прич. разгневил, св. — вж. разгневявам.
разгневявам разгневяваш, несв. и разгневя, св.; кого. Предизвиквам гняв у някого, карам го да стане гневен; ядосвам, разсърдвам. — разгневявам се/разгневя се. Ставам гневен.
разговарям разговаряш, несв.; с кого, за какво. Водя разговор. Разговарям с майка си.
разговарям разговаряш, несв. и разговоря, св.; кого. Разг. 1. Карам да започне да говори. 2. Отвличам от тъжни мисли чрез разговор; раздумвам. Идвам да го разговоря. — разговарям се/разговоря се. 1. Разг. Разговарям с някого. 2. Започвам все повече да говоря; разприказвам се.
разговор мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа.
разговорен разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил. 1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч. 2. Който е направен във вид на разговор; диалогичен.
разговорка обикн. ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка.
разговорлив разговорлива, разговорливо, мн. разговорливи, прил. Който бързо намира контакт с друг човек и обича да говори; общителен, разговорчив. Разговорлива жена. // същ. разговорливост, разговорливостта, ж
разговорник мн. разговорници, (два) разговорника, м. Книга, която се използва при общуване на чужд език и която съдържа разговорни фрази или цели тематични микродиалози.
разговорчив разговорчива, разговорчиво, мн. разговорчиви, прил. Разговорлив. // същ. разговорчивост, разговорчивостта, ж.
разговоря разговориш, мин. св. разговорих, мин. прич. разговорил, св. — вж. разговарям.
разголвам разголваш, несв. и разголя, св. 1. Кого/какво. Откривам голи части от тялото. Разголвам кръста си. 2. Разг. Кого. Обличам леко. Разголвай го, пък то ще киха! 3. Прен. Кого/какво. Разкривам истинската (прикривана) същност на някого или на нещо.
разголя разголиш, мин. св. разголих, мин. прич. разголил, св. — вж. разголвам.
разгонвам разгонваш, несв. и разгоня, св.; какво/ кого. 1. Гоня в различни посоки; разпъждам. Разгонвам тълпа. 2. Отблъсквам от себе си с поведението си.
разгонвам се разгонваш се, несв. и разгоня се, св. За животно (обикновено женско) - обхваща го желание за оплождане.
разгоня разгониш, мин. св. разгоних, мин. прич. разгонил, св. — вж. разгонвам.
разгоня се разгониш се, мин. св. разгоних се, мин. прич. разгонил се, св. — вж. разгонвам се.
разгорещя разгорещиш, мин. св. разгорещих, мин. прич. разгорещил, св. — вж. разгорещявам.
разгорещявам разгорещяваш, несв. и разгорещя, св.; какво/кого. 1. Правя да стане топъл, горещ. 2. Прен. Възбуждам във висока степен. Разгорещявам спора. — разгорещявам се/разгорещя се. 1. Става ми горещо. 2. Обхванат съм от силна възбуда 3. Прен. Достигам висока степен на напрежение.
разгоря разгориш, мин. св. разгорих, мин. прич. разгорил, св. — вж. разгарям.
разгоря се разгориш се, мин.св. разгорях се, мин. прич. разгорял се, св. — вж. разгарям се.
разгорявам разгоряваш, несв. Разгарям.
разгорявам се разгоряваш се, несв. Разгарям се.
разграбвам разграбваш, несв. и разграбя, св.; какво. 1. Ограбвам безразборно. 2. Разг. Изкупувам бързо. Разграбвам хляба.
разграбя разграбиш, мин. св. разграбих, мин. прич. разграбил, св. — вж. разграбвам.
разградя разградиш, мин. св. разградих, мин. прич. разградил, св. — вж. разграждам.
разграждам разграждаш, несв. и разградя, св.; какво. Махам (част от) оградата на нещо. Разграждам градина.
разгранича разграничиш, мин. св. разграничих, мин. прич. разграничил, св. — вж. разграничавам.
разграничавам разграничаваш, несв. и разгранича, св. 1. Какво. Поставям ясна граница между две територии; разделям. 2. Прен. Какво/ кого. Правя разграничение. Разграничавам двете явления едно от друго. — разграничавам се/разгранича се. От какво/ от кого. Отделям се; изтъквам, че не принадлежа. Разграничих се от моите колеги в изказването си.
разграничение мн. разграничения, ср. Отделяне на едно от друго; прокарване на граница.
разграничителен разграничителна, разграничително, мн. разграничителни, прил. Който е предназначен да направи разграничение. Разграничителни черти.
разграфен разграфена, разграфено, мн. разграфени, прил. На който са начертани графи. Разграфена тетрадка.
разграфя разграфиш, мин. св. разграфих, мин. прич. разграфил, св. — вж. разграфявам.
разграфявам разграфяваш, несв. и разграфя, св.; какво. Чертая графи по цялата площ на нещо.
разгрея разгрееш, мин. св. разгрях, мин. прич. разгрял, св. — вж. разгрявам.
разгром само ед. Пълно поражение; загуба. Претърпявам разгром.
разгромя разгромиш, мин. св. разгромих, мин. прич. разгромил, св. — вж. разгромявам.
разгромявам разгромяваш, несв. и разгромя, св.; кого/какво. Нанасям разгром; унищожавам, сразявам. Разгромявам противник.
разгръщам разгръщаш, несв. и разгърна, св.; какво. 1. Разтварям, разделям настрани нещо сгънато, събрано. Разгръщам пакет. Разгръщам книга. Разгръщам клонки. 2. Прен. Развивам, разпространявам върху голяма площ някаква дейност. Разгръщам инициативността си.
разгрявам разгряваш, несв. и разгрея, св. 1. Какво. Загрявам, затоплям нещо. 2. Правя движения, за да подготвя мускулите си за по-голямо натоварване.
разгулен разгулна, разгулно, мн. разгулни, прил. Разпуснат, прахоснически. Разгулен живот.
разгулявам се разгуляваш се, несв. и разгуляя се, св. Започвам интензивно да гуляя.
разгуляя се разгуляеш се, мин. св. разгулях се, мин. прич. разгулял се, св. — вж. разгулявам се.
разгъвам разгъваш, несв. и разгъна, св.; какво. 1. Опъвам нещо сгънато, свито или разделям краищата му настрани; разтварям. Разгъвам писмо. Разгъвам чаршаф. Разгъвам стол. 2. Разпределям и подреждам в ширина. Разгъвам армия. 3. Прен. Развивам, разпространявам върху голяма площ някаква дейност; разгръщам.
разгъна разгънеш, мин. св. разгънах, мин. прич. разгънал, св. — вж. разгъвам.
разгърдвам разгърдваш, несв. и разгърдя, се.; какво. Разтварям дреха, та се виждат гърдите ми. Разгърдвам палто. — разгърдвам се/разгърдя се. Разтварям дрехата си, та се виждат гърдите ми.
разгърдя разгърдиш, мин. св. разгърдих, мин. прич. разгърдил, св. — вж. разгърдвам.
разгърна разгърнеш, мин. св. разгърнах, мин. прич. разгърнал, св. — вж. разгръщам.
раздавам раздаваш, несв. и раздам, св.; какво. Давам нещо (изцяло) на мнозина, разпределям между много хора. Раздавам помощи. Раздавам храна. — раздавам се/раздам се. 1. За звук, вик и др. — прозвучавам, разнасям се. Раздаде се песен. 2. Прен. Давам по нещо от себе си на хората — талант, артистичност, знания и др.
раздавач мн. раздавачи, м. Служител в пощата, който разнася по адреси кореспонденцията и периодичните издания на абонатите. // прил. раздавачески, раздаваческа, раздаваческо, мн. раздавачески.
раздалеча раздалечиш, мин. св. раздалечих, мин. прич. раздалечил, св. — вж. раздалечавам.
раздалечавам раздалечаваш, несв. и раздалеча, св.; какво/кого. Увеличавам разстоянието между предмети, хора. Раздалечавам масите в стола. Раздалечавам биещи се хора.
раздам раздадеш, мин. св. раздадох, мин. прич. раздал, св. — вж. раздавам.
раздвижа раздвижиш, мин. св. раздвижих, мин. прич. раздвижил, св. — вж. раздвижвам.
раздвижвам раздвижваш, несв. и раздвижа, св. 1. Какво/кого. Започвам да движа нещо, принуждавам го да се движи. Раздвижвам крак. 2. Прен. Какво/кого. Развълнувам, възбуждам. Раздвижих духовете им. 3. Какво. Придавам раздвиженост. Раздвижвам постановката. - раздвижвам се/раздвижа се. Започвам да се движа; размърдвам се.
раздвиженост раздвижеността, само ед., ж. Действеност, движение. Творбата се характеризира с голяма раздвиженост.
раздвоен раздвоена, раздвоено, мн. раздвоени, прил. Който се раздвоява, колебае се, не взема решение.
раздвоение само ед. 1. Раздвояване. 2. Раздвоеност. Обхваща ме раздвоение.
раздвоеност раздвоеността, само ед., ж. 1. Душевно състояние на колебание при избор между две възможни неща. 2. Психическо заболяване, при което има разколебаване в единния вътрешен живот на една личност, като тя се идентифицира понякога с друго същество.
раздвоя раздвоиш, мин. св. раздвоих, мин. прич. раздвоил, св. — вж. раздвоявам.
раздвоявам раздвояваш, несв. и раздвоя, св. 1. Какво. Разделям едно съставно цяло на две части. Раздвоявам конец. 2. Прен. Кого. Предизвиквам раздвоеност. — раздвоявам се/раздвоя се. Колебая се при избор между две неща.
раздел мн. раздели, (два) раздела, м. Част, дял, подразделение. Книгата се състои от два раздела.
разделение мн. разделения, ср. Разделяне, разграничаване. Разделение на трите власти.
разделителен разделителна, разделително, мн. разделителни, прил. Който служи за разделяне. Разделителна линия.
разделя разделиш, мин. св. разделих, мин. прич. разделил, св. - вж. разделям.
разделям разделяш, несв. и разделя, св. 1. Какво. Деля на части цялост или множество. Разделям имот. 2. Какво/кого. Разпределям. Разделям храната между гладните. 3. Какво. Извършвам действие деление. 4. Какво/кого. Отделям един от друг. 5. Прен. Кого. Откъсвам един от друг; отчуждавам, развеждам. Нас нищо не може да ни раздели! 6. Прен. Разединявам. Разделяй и владей! — разделям се/разделя се. 1. Деля се на части или се разклонявам. Групата се раздели. Върхът на цветето се раздели. 2. Не съм вече заедно с някого; отделям се. Разделихме се за малко. 3. Прен. Развеждам се или преставам да живея с някого. Бързо се разделиха — не живяха и година заедно. 4. Само мн. Разпределяме се в групи. Разделихме се, за да приключим по-бързо работата.
раздера раздереш, мин. св. раздрах, мин. прич. раздрал, св. — вж. раздирам.
раздигам раздигаш, несв. и раздигна, св.; какво. Вдигам много неща и ги нося на друго място; разтребвам. Раздйгам чергите от стаите. Раздигам масата.
раздигна раздигнеш, мин. св. раздигнах, мин. прич. раздигнал, св. — вж. раздигам.
раздипля раздиплиш, мин. св. раздиплих, мин. прич. раздиплил, св. — вж. раздиплям.
раздиплям раздипляш, несв. и раздипля, св.; какво. Разгръщам, разтварям нещо надиплено. Раздиплям чеиз.
раздирам раздираш, несв. и раздера, св.; какво. 1. Разделям на части чрез дране. Раздирам рокля. 2. Причинявам външна рана чрез одраскване по кожата. Раздрах си пръста на пирон. 3. Прен. За вик, писък, звук и др. — пронизвам, процепвам.
раздор само ед. Вражда, борба, породена от неразбирателство.
раздорник мн. раздорници, м. Човек, който предизвиква раздор.
раздразвам раздразваш, несв. Раздразням.
раздразнен раздразнена, раздразнено, мн. раздразнени, прил. 1. Който е увеличен чрез дразнене; възбуден. Раздразнен апетит. 2. Който е обхванат от раздразнение.
раздразнение мн. раздразнения, ср. Силна възбуда, предизвикана от отрицателни преживявания. Обхванат от раздразнение.
раздразнителен раздразнителна, раздразнително, мн. раздразнителни, прил. Който лесно се дразни; сприхав, нервен, избухлив. Раздразнителен човек. // същ. раздразнителност, раздразнителността, ж.
раздразня раздразниш, мин. св. раздразних, мин. прич. раздразнил, св. — вж. раздразням.
раздразням раздразняш, несв. и раздразня, св. 1. Какво/кого. Чрез дразнене довеждам до състояние на гняв, недоволство; разсърдвам, разлютявам. 2. Прен. Какво. Чрез пипане, чоплене възбуждам почти зараснала рана. 3. Силно възбуждам. Раздразних любопитството му — раздразням се/раздразня се. Разсърдвам се, възбуждам се.
раздран раздрана, раздрано, мн. раздрани, прил. Разкъсан чрез дране. Раздрани дрехи.
раздробен раздробена, раздробено, мн. раздробени, прил. Който е разделен на малки части. Раздробена земя.//същ. раздробеност, раздробеността, ж.
раздробя раздробиш, мин. св. раздробих, мин. прич. раздробил, св. — вж. раздробявам.
раздробявам раздробяваш, несв. и раздробя, св.; какво. Разделям на по-дребни части. Раздробявам хляб. Раздробявам земя.
раздрусам раздрусаш, св. — вж. раздрусвам.
раздрусвам раздрусваш, несв. и раздрусам, св. 1. Какво. Друсам силно и продължително; разтърсвам, разлюлявам. Раздрусах ябълката. 2. Прен. Какво/кого. Предизвиквам силно вътрешно вълнение, сътресение; разтърсвам.
раздрънкам раздрънкаш, св. — вж. раздрънквам.
раздрънквам раздрънкваш, несв. и раздрънкам, св.; какво. 1. Разлюлявам силно нещо, което дрънка, за да издаде звук. Раздрънквам звънци. 2. Разг. Раздрусвам при возене. 3. Разг. Развалям, повреждам, разхлопвам. Раздрънкаха ми телефона. 4. Прен. Разг. Говоря невъздържано, като разпространявам някаква (тайна) информация; разгласявам. — раздрънквам се/ раздрънкам се. 1. Започвам много да дрънкам, да дрънча. 2. Прен. Разг. Започвам да говоря невъздържано, като разпространявам някаква (тайна) информация; разбъбрям се, разприказвам се.
раздувам раздуваш, несв. и раздуя, св. 1. Какво. Увеличавам обема на нещо чрез вкарване на въздух или газ; издувам, надувам. 2. Прен. Преувеличавам. Стига си раздувал! 3. Прен. Жарг. Разказвам нашироко за нещо. Я раздуй малко!
раздумам раздумаш, св. — вж. раздумвам.
раздумвам раздумваш, несв. и раздумам, св.; кого. 1. Разг. Утешавам с разговор. Ще седна да го раздумам. 2. Разубеждавам.
раздухам раздухаш, св. — вж. раздухвам.
раздухвам раздухваш, несв. и раздухам, св. 1. Какво. С духане разпръсквам на разни страни. Раздухвам пепелта. 2. Какво. С духане разпалвам пламъка, огъня. 3. Прен. Засилвам, подстрекавам. Раздухвам вражди. 4. Прен. Коментирам нашироко, обикн. като преиначавам или преувеличавам. Вестниците раздухаха изказването му. • Раздухвам огъня. Поддържам враждата между двама, не им позволявам да се помирят.
раздуя раздуеш, мин. св. раздух, мин. прич. раздул, св. — вж. раздувам.
раздърпам раздърпаш, св. — вж. раздърпвам.
раздърпвам раздърпваш, несв. и раздърпам, св.; какво. 1. Дърпам на различни страни. Раздърпвам вълна. 2. Дърпам от различни страни, та разреждам, разбърквам.
раздявам раздяваш, несв. и раздяна, св.; какво. 1. Свалям от гърба си нещо задянато. 2. Изваждам нещо вдянато.
раздяла мн. раздели, ж. 1. Разделяне с близки. 2. Време, през което човек е разделен от близките си. Нашата раздяла беше кратка.
раздяна разденеш, мин. св. раздянах, мин. прич. раздянал, св. — вж. раздявам.
разединен разединена, разединено, мн. разединени, прил. Който не е единен. Разединена страна. // същ. разединеност, разединеността, ж.
разединение мн. разединения, ср. Разединяване.
разединя разединиш, мин. св. разединих, мин. прич. разединил, св. — вж. разединявам.
разединявам разединяваш, несв. и разединя, св.; какво/кого. Нарушавам единството; разделям.
разжалвам разжалваш, несв. Спец. Отнемам военен чин.
разжалвам се разжалваш се, несв. и разжаля се, св. Обхваща ме все по-силна жал; разтъжавам се.
разжаля се разжалиш се, мин. св. разжалих се, мин. прич. разжалил се, св. — вж. разжалвам се.
разжарвам се разжарваш се, несв. и разжаря се, св. 1. За огън — разгорява се и се получава жар. 2. Прен. Разг. Обхваща ме жар, силна страст.
разжаря се разжариш се, мин. св. разжарих се, мин. прич. разжарил се, св. — вж. разжарвам се.
разженвам разженваш, несв. и разженя, св.; кого. Разг. Развалям годеж, брак; развеждам. — разженвам се/разженя се. Развеждам се.
разженя разжениш, мин. св. разжених, мин. прич. разженил, св. — вж. разженвам.
раззеленея се раззеленееш се, мин. св. раззеленях се, мин. прич. раззеленял се, св. — вж. раззеленявам се.
раззеленя се раззелениш се, мин. св. раззелених се, мин. прич. раззеленил се, св. Раззеленея се.
раззеленявам се раззеленяваш се, несв. и раззеленея се, св. Постепенно ставам зелен, покривам се със зеленина.
раззема разземеш, мин. св. раззех, мин. прич. раззел, св. — вж. разземам.
разземам разземаш, несв. и раззема, св.; какво. Вземам малко по малко от нещо, докато се свърши.
разигравам разиграваш, несв. и разиграя, св. 1. Какво\кого. Правя така, че нещо или някой да започне да играе. Разигравам кон. Разигравам сърцето му. Разигравам човек. 2. Какво. Включвам в игра. Разигравам пари. 3. Прен. Кого. Преднамерено създавам на някого неприятности, пречки; бавя. — разигравам се/разиграя се. 1. Започвам интензивно да играя. 2. Ставам, случвам се. Сцената се разиграва пред очите ми. • Разигравам си коня. Разг. Правя, каквото искам; своеволнича, произволнича.
разиграя разиграеш, мин. св. разиграх, мин. прич. разиграл, св. — вж. разигравам.
разисквам разискваш, несв.; какво. Разменям мисли по определен проблем с други хора; разглеждам, обсъждам. Разисквам закон.
разкажа разкажеш, мин. св. разказах, мин. прич. разказал, св. — вж. разказвам.
разказ мн. разкази, (два) разказа, м. 1. Разказване (на някаква случка). Чух разказа му. 2. Спец. Късо художествено произведение в проза, в което се излага накратко случка, събитие, преживяване. // прил. разказен, разказна, разказно, мн. разказни.
разказвам разказваш, несв. и разкажа, св.; какво, на кого. С думи описвам, обяснявам случки и истории, на които съм бил свидетел, които съм чул от друг или които съм измислил; разправям, повествувам. Разказвам вицове на приятелите си.
разказвателен разказвателна, разказвателно, мн. разказвателни, прил. Разказен, повествователен.
разказвач мн. разказвачи, м. 1. Човек, който (умее да) разказва. 2. Автор на разкази (във 2 знач.). // прил. разказвачески, разказваческа, разказваческо, мн. разказвачески.
разказвачка мн. разказвачки, ж. Жена разказвач.
разкайвам се разкайваш се, несв. и разкая се, св. 1. За какво. Обхваща ме разкаяние. 2. Разг. Съжалявам.
разкалвам разкапваш, несв. и разкалям, св.; какво. Правя да стане кален. Дъждът разкаля земята. — разкалвам се/разкалям се. Ставам кален. Улиците се разкаляха.
разкалугеря разкалугериш, мин. св. разкалугерих, мин. прич. разкалугерил, св. — вж. разкалугерявам.
разкалугерявам разкалугеряваш, несв. и разкалугеря, св.; кого. Отнемам калугерски сан; разпопвам. — разкалугерявам се/ разкалугеря се. Отказвам се от калугерски сан; разпопвам се.
разкалям разкаляш, св. — вж. разкалвам.
разкандърдисам разкандърдисаш, св. — вж. разкандърдисвам.
разкандърдисвам разкандърдисваш, несв. и разкандърдисам, св.; кого. Разг. С думи карам някого да се откаже от нещо; разубеждавам.
разкапан разкапана, разкапано, мн. разкапани, прил. 1. Който не е годен за употреба или за консумация; изгнил, разложен, сплут. 2. Прен. Разг. Лош, скапан. Разкапан живот.
разкапвам се разкапваш се, несв. и разкапя се, св. 1. Разлагам се вследствие на гниене; изгни-вам, прогнивам, разпадам се, скапвам се. Ябълките се разкопаха през зимата. 2. Прен. Разг. Разлагам се, покварявам се, деморализирам се.
разкапя се разкапеш се, мин. св. разкапах се, мин. прич. разкапал се, св. — вж. разкапвам се.
разкарам разкараш, св. - вж. разкарвам.
разкарвам разкарваш, несв. и разкарам, се. 1.Какво\кого. Карам в различни посоки и оставям на разни места. Разкарвам мляко по магазините. Разкарвам хора по домовете им. 2. Какво\кого. Карам да се движи, да се разхожда. Разкарваме гостите из града. 3. Разг. Кого/какво. Разпръсквам. Разкарай любопитните! 4. Кого. Карам да ходи напразно някъде; разигравам, въртя. 5. Прен. Какво. За силно усещане, чувство — правя да премине, да претръпне. Любовта му разкара страха. — разкарвам се/ разкарам се. Разг. 1. Разхождам се (безцелно); шляя се. 2. Махам се от мястото, на което съм бил до този момент. Ние постояхме и се разкарахме. 3. Ходя многократно, но без да свърша работата си. Един месец вече се разкарвам по разни инстанции.
разкатавам разкатаваш, несв. и разкатая, св. 1. Разг. Какво. Разгъвам. 2. Прен. Жарг. Кого. Пребивам, набивам. 3. Прен. Жарг. Кого. Смазвам, довеждам до изтощение. На изпита направо ме разкатаха.
разкатавам разтакаваш, несв. 1. Какво. Бавя извършването на нещо; протакам. Разтакавам работата. 2. Кого. Препращам напразно от едно място на друго; разкарвам. — разтакавам се. 1. Бавя се, протакам. 2. Мотая се, шляя се.
разкатая разкатаеш, мин. св. разкатах, мин. прич. разкатал, св. — вж. разкатавам.
разкахъря се разкахъриш се, мин. св. разкахърих се, мин. прич. разкахърил се, св. — вж. разкахърявам се.
разкахърявам се разкахъряваш се, несв. и разкахъря се, св. Започвам да се кахъря.
разкашкам разкашкаш, св. — вж. разкашквам.
разкашквам разкашкваш, несв. и разкашкам, св.; какво. Правя на каша. — разкашквам се/разка-шкам се. Ставам на каша. Яденето се е разкашкало.
разкашлям се разкашляш се, св. Започвам все по-силно да кашлям.
разкая се разкаеш се, мин. св. разкаях се, мин. прич. разкаял се, св. — вж. разкайвам се.
разкаяние мн. разкаяния, ср. Признаване на грешка, на простъпка, на престъпление, на отклонение от някакви правила, свързано с дълбоко преживяно съжаление. Искрено разкаяние.
разквартирувам разквартируваш, несв. и св.; кого. Разпределям по квартири.
разквасвам разквасваш, несв. и разквася, св.; какво. Намокрям леко нещо засъхнало (обикн. уста, гърло). // същ. разквасване, ср.
разквасям разквасяш, несв. Разквасвам.
разкикотвам се разкикотваш се, несв. и разкикотя се, св. Започвам (все по-силно) да се кикотя.
разкикотя се разкикотиш се, мин. св. разкикотих се, мин. прич. разкикотил се, св. — вж. разкикотвам се.
разкисвам разкисваш, несв. и разкисна, св.; какво. Кисна нещо, докато омекне. Разкисвам хляб. — разкисвам се/разкисна се. 1. Разкисвам себе си. 2. Прен. Разг. Обхваща ме мързел, леност. 3. Прен. Разг. Обхванат съм от меланхолия, безволевост, тъга.
разкисна разкиснеш, мин. св. разкиснах, мин. прич. разкиснал, св. — вж. разкисвам.
разкладка обикн. ед. Пропорция, съобразно с която се разпределя храна между лица, които се хранят общо; дажба. Дневна разкладка.
разклатен разклатена, разклатено, мн. разклатени, прил. 1. Който се е разклатил. Разклатена маса. 2. Прен. Който е отслабен, нестабилен, неустойчив. Разклатено правителство. Разклатено здраве.
разклатя разклатиш, мин. св. разклатих, мин. прич. разклатил, св. — вж. разклащам.
разклащам разклащаш, несв. и разклатя, св.; какво. 1. Клатя в различни посоки; размърдвам, поклащам. Вятърът разклаща клоните на дърветата. 2. Прен. Правя да стане нестабилен, неустойчив. Разклатих положението му.
разклинвам разклинваш, несв. и разклиня, св.; какво. Освобождавам от клиновете нещо заклинено.
разклиня разклиниш, мин. св. разклиних, мин. прич. разклиних, св. — вж. разклинвам.
разклонение мн. разклонения, ср. Клон, отклонение.
разклонител разклонителят, разклонителя, мн. разклонители, (два) разклонителя, м. Приспособление за разклоняване на различни системи — електрически проводници от мрежата, водопроводни инсталации и др.
разклоня разклониш, мин. св. разклоних, мин. прич. разклонил, св. — вж. разклонявам.
разклонявам разклоняваш, несв. и разклоня, св.; какво. Правя да се разклони. Разклонявам телефонен кабел. — разклонявам се/разклоня се. 1. За дърво — пускам, развивам клони. 2. За път, линия, река и под. разделям се, деля се. Оттук пътят се разклонява в пет посоки.
разкова разковеш, мин. св. разковах, мин. прич. разковал, св. — вж. разковавам.
разковавам разковаваш, несв. и разкова, св.; какво. Махам гвоздеите на нещо заковано, за да го разглобя, отделя от нещо. Разковах леглото.
разковниче мн. разковничета, ср. 1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, успех на онзи, който го намери и притежава. 2. Прен. Вълшебно, магическо средство за постигане на щастие, успех, за разрешаване на определен проблем.
разкол само ед. 1. Отстъпление от църковни догми, канони. 2. Разединение, разцепление, сепаритизъм, сектантство.
разколебавам разколебаваш, несв. и разколебая, св.; кого. Карам някого да загуби своята увереност, убеденост в правилността на мислите и постъпките си; обезсърчавам, обезверявам. — разколебавам се/разколебая се. Губя увереност в правилността на нещо.
разколебая разколебаеш, мин. св. разколебах, мин. прич. разколебал, св. — вж. разколебавам.
разколник мн. разколници, м. Човек, който участва в разкол или внася разкол. // прил. разколнически, разколническа, разколническо, мн. разколнически. // същ. разколничество, ср.
разкопавам разкопаваш, несв. и разкопая, св.; какво. 1. Разрохквам пръстта чрез копаене. Разкопавам нивата (земята). 2. Чрез копаене отравям нещо закопано. Разкопахме старата ракия.
разкопая разкопаеш, мин. св. разкопах, мин. прич. разкопал, св. — вж. разкопавам.
разкопки само мн. Дейност по издирване на останки от стари култури, свързана с разкопаване на земята. Археологически разкопки.
разкопчавам разкопчаваш, несв. и разкопчая, се 1. Какво. Разтварям закопчалките или измушвам копчетата на нещо закопчано. Разкопчавам блуза. 2. Разг. Кого. Разтварям закопчалките или измушвам копчетата на дрехата на някого. Ела да ме разкопчаеш! — разкопчавам се/разкопчая се. 1. За дреха — сам се освобождавам от копчетата. 2. За човек — разкопчавам сам себе си, своя дреха.
разкопчая разкопчаеш, мин. св. разкопчах, мин. прич. разкопчал, св. — вж. разкопчавам.
разкош само ед. 1. Прекомерно богатство; излишество, разточителство. Тъне в разкош. 2. Пищност, прекомерна и разточителна красота. Този разкош ме потиска. 3. Разг. Материална придобивка, която е желана, но труднодостъпна за някого поради финансови причини. 4. Жарг. Като междум. Много красиво, великолепно. Видя ли, роклята? Разкош!
разкошен разкошна, разкошно, мн. разкошни, прил. 1. В който се забелязва разкош (в 1 и 2 знач.). 2. Който е много красив; великолепен, изящен, бляскав.
разкрася разкрасиш, мин. св. разкрасих, мин. прич. разкрасил, св. — вж. разкрасявам.
разкрасявам разкрасяваш, несв. и разкрася, св.; какво/кого. Правя да стане красив. — разкрасявам се/разкрася се. Правя се да изглеждам красив.
разкрач мн. разкрачи, (два) разкрача, м. Разстоянието между двата крака по дължината на едно пристъпване напред, което обикновено служи за мярка.
разкрача разкрачиш, мин. св. разкрачих, мин. прич. разкрачил, св. — вж. разкрачвам.
разкрачвам разкрачваш, несв. и разкрача, св.; какво/кого. Раздалечавам, разтварям краката (или зъбците, рогата) на нещо. Разкрачвам вилицата. — разкрачвам се/разкрача се. Раздалечавам краката си.
разкрепостя разкрепостиш, мин. св. разкрепостих, мин. прич. разкрепостил, св. — вж. разкрепостявам.
разкрепостявам разкрепостяваш, несв. и разкрепостя, св.; кого. 1. Истор. Освобождавам от крепостно робство. 2. Освобождавам. — разкрепостявам се/разкрепостя се. Освобождавам се от някакви предразсъдъци.
разкривам разкриваш, несв. и разкрия, св.; какво. 1. Правя да стане явно, видимо нещо закрито, скрито; откривам. Разкривам гробница. 2. Разгадавам. Истината разкрих сам. 3. Показвам, допускам да се види. Разкривам намеренията си. Разкривам душата си. — разкривам се/разкрия се. Изваждам някакво свое преживяване на показ. • Разкривам картите си. Действам открито, без скрити намерения.
разкривя разкривиш, мин. св. разкривих, мин. прич. разкривил, св. — вж. разкривявам.
разкривявам разкривяваш, несв. и разкривя, св.; какво. Кривя в различни посоки, на различни страни. Разкривена вилица. Разкривени крачки.
разкритие мн. разкрития, ср. Отгадаване, разкриване на тайна, престъпление и др.
разкритикувам разкритикуваш, св.; какво/ кого. Критикувам основно, задълбочено.
разкрия разкриеш, мин. св. разкрих, мин. прич. разкрил, св. — вж. разкривам.
разкряскам се разкряскаш се, св. — вж. разкрясквам се.
разкрясквам се разкряскваш се, несв. и разкряскам се, св. Започвам силно да крещя, да кряскам.
разкупвам разкупваш, несв. Разкупувам.
разкупувам разкупуваш, несв. и разкупя, св.; какво. Изкупувам бързо цялото количество.
разкупя разкупиш, мин. св. разкупих, мин. прич. разкупил, св. — вж. разкупувам.
разкъвавявам разкървавяваш, несв. и разкървавя, св.; какво/кого. 1. Наранявам някого или нещо до кръв. Разкървавявам главата му. 2. Развреждам незараснала напълно рана, та потича кръв.
разкървавя разкървавиш, мин. св. разкървавих, мин. прич. разкървавил, св. — вж. разкървавявам.
разкъртвам разкъртваш, несв. и разкъртя, св.; какво. Къртя в различни посоки, на различни страни; разрушавам, изваждам с къртене. Разкъртвам стена. Разкъртвам пода.
разкъртя разкъртиш, мин. св. разкъртих, мин. прич. разкъртил, св. — вж. разкъртвам.
разкърша разкършиш, мин. св. разкърших, мин. прич. разкършил, св. — вж. разкършвам.
разкършвам разкършваш, несв. и разкърша, св.; какво. 1. Разчупвам, чупя, кърша, троша. Разкършвам клони. 2. Раздвижвам с обтягане и огъване рамене, кръст, снага. — разкършвам се/ разкърша се. Раздвижвам се с обтягане и огъване в раменния пояс и в кръста.
разкършен разкършена, разкършено, мн. разкършени, прил. Разг. 1. Подвижен, гъвкав, пъргав. Разкършено момче. 2. Преуморен физически или болнав.
разкъсам разкъсаш, св. — вж. разкъсвам.
разкъсвам разкъсваш, несв. и разкъсам, св.; какво. Разделям на части или правя неправилен по форма отвор чрез късане; раздирам, съдирам. — разкъсвам се/разкъсам се. 1. Ставам на части, на късове. 2. Прен. Намирам се в силно душевно колебание. Разкъсвам се от мисли. 3. Прен. Преуморявам се физически от различни по същност действия. Разкъсвам се от работа.
разлагам разлагаш, несв. и разложа, св. 1. Какво. Правя да се раздели на съставните си части; разчленявам, разединявам. 2. Прен. Какво/кого. Предизвиквам разложение (във 2 знач.). Разлагам дисциплината. — разлагам се/разложа се. 1. Разчленявам се, разединявам се. 2. Изгнивам, прогнивам, разпадам се, сплувам се, разкапвам се. Разложен труп. // същ. разлагане, ср.
разлайвам разлайваш, несв. и разлая, св.; какво. Карам куче да започне да лае, като го дразня. - разлайвам се/разлая се. Започвам силно и продължително да лая. • Разлайвам кучетата. Разг. С поведението си предизвиквам хората да говорят за мен.
разлат разлага, разлато, мн. разлати, прил. Плитък и широк. Разлата чиния.
разлая разлаеш, мин. св. разлаях, мин. прич. раз-лаял, св. — вж. разлайвам.
разлепвам разлепваш, несв. и разлепя, св.; 1. Какво. Лепя на различни места. Разлепвам плакати. 2. Какво. Отделям нещо залепено; отлепвам. Разлепвам писмо.
разлепя разлепиш, мин. св. разлепих, мин. прич. разлепил, св. — вж. разлепвам.
разлея разлееш, мин. св. разлях, мин. прич. разлял, св. — вж. разливам.
разлив обикн. ед. 1. Разливане. 2. Място, където се разлива река.
разливам разливаш, несв. и разлея, св.; какво. 1. Изсипвам някаква течност, без да искам, по невнимание; разсипвам. Разлях бутилката. 2. Сипвам от едно място на много места. Разливам сок по чашите. 3. За река — излизам извън бреговете си и заливам околните места. Реката разля водите си. — разливам се/разлея се. 1. За река и др. под. — излизам извън бреговете и заливам околните места. Янтра се разля. 2. За съд, пълен с течност — губя част от съдържанието си или цялото си съдържание. Чашата се разля.
разлигавя се разлигавиш се, мин. св. разлигавих се, мин. прич. разлигавил се, св. — вж. разлигавям се.
разлигавям се разлигавяш се, несв. и разлигавя се, св. Започвам да се лигавя (все повече). Бебето се разлигави. Глезаната се разлигави.
разлика мн. разлики, ж. 1. Липса на сходство, на еднаквост между две (съпоставими) страни. Разлика в прическите. 2. Величина, която е резултат от съпоставката на две други. Разликата в цените в центъра и тук е голяма.
разлиствам разлистваш, несв. и разлистя, св.; какво. Разтварям лист по лист книга, тетрадка и др. под.
разлиствам се разлистваш се, несв. и разлистя се, св. За дърво, растение — пускам листа.
разлистя разлистиш, мин. св. разлистих, мин. прич. разлистил, св. — вж. разлиствам.
разлистя се разлистиш се, мин. св. разлистих се, мин. прич. разлистил се, св. — вж. разлиствам се.
различа различиш, .мин. св. различих, мин. прич. различил, св. — вж. различавам.
различавам различаваш, несв. и различа, св.; какво/кого, от какво/от кого. 1. Установявам разлика. Различавам умния от глупавия. Различавам петел от кокошка. 2. Какво/кого. Разпознавам, отделям от множеството, виждам. Различих го в тълпата. Различих очилата на рамките и. — различавам се/различа се. 1. Отделям се със свои специфични особености. 2. Виждам се. От мъглата не се различаваха къщите.
различен различна, различно, мн. различни, прил. 1. Който се отделя със свои специфични особености от друг; нееднакъв, инакъв. Имам различен успех през различните години. 2. Обикн. мн. Разнообразен, всевъзможен, всякакъв, какъв ли не. В магазина продаваха различни неща — храни и дрехи, машини и бои.
различие мн. различия, ср. Разлика.
различим различима, различимо, мн. различими, прил. Който лесно може да бъде различен, да се отдели, да се разпознае.
различителен различителна, различително, мн. различителни, прил. Чрез който може да се установи различие, разлика; характерен, специфичен, отличителен. Различителни белези.
разложа разложиш, мин. св. разложих, мин. прич. разложил, св. — вж. разлагам.
разложен разложена, разложено, мн. разложени, прил. Гнил, разплут.
разложение мн. разложения, ср. 1. Разпадане, разделяне на съставните части. 2. Прен. Нравствен упадък; деморализация, поквара, развала.
разложителен разложителна, разложително, мн. разложителни, прил. Който предизвиква разложение.
разломя разломиш, мин. св. разломих, мин. прич. разломил, св. — вж. разломявам.
разломявам разломяваш, несв. и разломя, св.; какво. Разчупвам, разтрошавам.
разлудея се разлудееш се, мин. св. разлудях се, мин. прич. разлудял се, св. — вж. разлудявам се.
разлудувам се разлудуваш се, св. Започвам силно да лудувам.
разлудявам се разлудяваш се, несв. и разлудея се, св. Започвам силно да лудея.
разлъка мн. разлъки, ж. Раздяла.
разлюбвам разлюбваш, несв. и разлюбя, се.; кого/какво. Разг. Преставам, спирам да обичам, да любя.
разлюбя разлюбиш, мин. св. разлюбих, мин. прич. разлюбил, св. — вж. разлюбвам.
разлюлея разлюлееш, мин. св. разлюлях, мин. прич. разлюлял, св. — вж. разлюлявам.
разлюлявам разлюляваш, несв. и разлюлея, св. 1. Какво/кого. Започвам да люлея, да клатя; разклащам. 2. Прен. Разг. Кого. Ядосвам до разтреперване. Никой не ме е разлюлявал така.
разлютвам разлютваш, несв. Разлютявам.
разлютя разлютиш, мин. св. разлютих, мин. прич. разлютил, св. — вж. разлютявам.
разлютявам разлютяваш, несв. и разлютя, св. 1. Какво. Правя да стане по-лют; подлютявам. 2. Прен. Кого. Разсърдвам, разядосвам силно; разгневявам. — разлютявам се/разлютя се. Разгневявам се.
разлюшкам разлюшкаш, св. — вж. разлюшквам.
разлюшквам разлюшкваш, несв. и разлюшкам, св.; какво/кого. Започвам (силно) да люшкам; разлюлявам.
размажа размажеш, мин. св. размазах, мин. прич. размазал, св. — вж. размазвам.
размазвам размазваш, несв. и размажа, св. 1. Какво. Мажа в различни посоки на тънък пласт. Размазвам масло. 2. Какво. Смазвам. Размазах комара. 3. Прен. Разг. Кого. Пребивам. Размазаха го на улицата. — размазвам се/размажа се. 1. Започвам бързо, припряно да мажа. Цяла седмица стояха, сега вече се размазаха . 2. Имам свойството да се мажа. Това се раз-мазва лесно. 3. Прен. Разг. Изпадам в пълно самодоволство. Похвалиха го и той направо се размаза.
размах само ед.1. Размахване. 2. Прен. Сила, широта, обхват, предприемчивост. Работи с размах.
размахам размахаш, св. — вж. размахвам.
размахвам размахваш, несв. и размахам, св.; какво. Махам нашироко, с голям обхват. Размахвам криле. — размахвам се/размахам се. Махам все по-интензивно. Какво си се размахал!
размацам размацаш, св. — вж. размацвам.
размацвам размацваш, несв. и размацам, св.; какво. Разцапвам.
размачкам размачкаш, св. — вж. размачквам.
размачквам размачкваш, несв. и размачкам, св. 1. Какво. Разплесквам или правя на каша чрез мачкане. 2. Разг. Кого. Правя масаж; разтривам. Размачкай ме.
размеквам размекваш, несв. и размекна, св. 1. Какво. Правя да стане мек, да омекне. Размеквам хляб. 2. Прен. Кого. Правя да стане по-чувствителен, по-нежен. Думите му я размекнаха. — размеквам се/размекна се. Ставам мек (в 3 знач.).
размекна размекнеш, мин. св. размекнах, мин. прич. размекнал, св. — вж. размеквам.
разменен разменна, разменно, мн. разменни, прил. Който служи за размяна или се извършва чрез размяна. • Разменна монета. Нещо, което се жертва, за да се постигне определена цел.
разменя размениш, мин. св. размених, мин. прич. разменил, св. — вж. разменям.
разменявам разменяваш, несв. Разменям.
разменям разменяш, несв. и разменя, св. 1. Какво/кого, за какво/за кого. Срещу едно нещо, което давам, получавам друго нещо (обикн, с еднаква стойност). Разменям сливи за смет. Разменям кон за камила. 2. Какво. Греша по отношение на нещо и го вземам вместо друго. Размених телефоните им. 3. Какво, е кого. Казвам нещо и получавам отговор. Разменям мисли. Разменям информация. • Разменяме си каните/шапките. Скарваме се. • Разменям пари. 1. Вместо едри пари получавам дребни; развалям. 2. Вместо една валута получавам друга; обменям.
размер мн. размери, (два) размера, м. 1. Величина, големина на нещо в някаква единица за измерване. Размери на стаята. Размер на обувки и дрехи. 2. Сила и широта на проявление: степен, обхват, измерение. Работата напредваше в големи размери.
размервам размерваш, несв. и размеря, св.; какво. 1. Определям размерите на нешо; измервам. 2. Разделям определено количество на части, като го меря; разтеглям. Размервам брашно. Размервам плат.
размеря размериш, мин. св. размерих, мин. прич. размерил, св. — вж. размервам.
размесвам размесваш, несв. и размеся, св.; какво. 1. Смесвам, разбърквам. Размесих картите. 2. Оформям тесто на отделни хлябове.
размествам разместваш, несв. и разместя, се.; какво/кого. Променям мястото на нещо. Размествам мебели. — размествам се/разместя се. 1. Променям мястото си, като се разменяме с друг. Размествам се с него. 2. Само мн. Променяме мястата си така, че да има място и за друг. Разместихме се и той седна.
разместя разместиш, мин. св. разместих, мин. прич. разместил, св. — вж. размествам.
размеся размесиш, мин. св. размесих, мин. прич. размесил, св. — вж. размесвам.
размечтавам се размечтаваш се, несв. и размечтая се, св. Изпадам в състояние на мечтание, унасям се в мечти.
размечтая се размечтаеш се, мин. св. размечтах се, мин. прич. размечтал се, св. — вж. размечтавам се.
размивам размиваш, несв. и размия, св.; какво. Разтварям (обикн. с помощта на вода). Размивам бои. — размивам се/размия се. 1. Разтварям се, разтапям се. 2. Прен. Смесвам се, губя очертанията си. Пред погледа и всичко се разми.
размина се разминеш се, мин. св. разминах се, мин. прич. разминал се, св. — вж. разминавам се.
разминавам се разминаваш се, несв. и размина се, св. 1. Обикн. мн. Минаваме един покрай друг. Ще можем ли да се разминем? 2. С кого/с какво. Пропускам да видя, да срещна. За малко сме се разминали с тебе. 3. С какво. Пропускам, губя възможност. Разминах се с наградата. 4. Обикн. мн. Различаваме се основно. Разминаваме се в схващанията си. — разминава ми (или ти, му, и, ни, ви, им) се/ размине ми се. Отминава без неприятни последици за мене. И този път ни се размина боят.
размирен размирна, размирно, мн. размирни, прил. 1. В който има размирия, размирици. Размирни години. 2. Който предизвиква размирия, размирици. Размирен народ.
размирие мн. размирия, ср. Краткотрайна липса на мир, на спокойствие; смут, размирица.
размирисвам размирисваш, несв. и размириша, св.; какво. Изпускам мирис, та умирисвам. Размирисвам стаята. - размирисвам се/размириша се. Започвам силно да изпускам мирис.
размирица мн. размирици, ж. Обикн. мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна.
размириша размиришеш, мин. св. размирисах, мин. прич. размирисал, св. — вж. размирисвам.
размирник мн. размирници, м. 1. Човек, който предизвиква размирици. 2. Палавник, немирник.
размирница мн. размирници, ж. Жена размирник.
размисля размислиш, мин. св. размислих, мин. прич. размислил, св. — вж. размислям.
размислям размисляш, несв. и размисля, св. 1. Мисля задълбочено по някакъв проблем, обмислям, премислям, размишлявам. Размислих добре и реших. 2. Отказвам се от предишно решение. Вчера бях съгласен, но размислих. — размислям се/размисля се. Отдавам се на задълбочени мисли, на размисъл.
размисъл мн. размисли, м. Задълбочено обмисляне, премисляне. Откъсна ме от размислите ми.
размишление мн. размишления, ср. Размисъл.
размишлявам размишляваш, несв. Мисля задълбочено; размислям.
размия размиеш, мин. св. размих, мин. прич. размил, св. — вж. размивам.
размножа размножиш, мин. св. размножих, мин. прич. размножил, св. — вж. размножавам.
размножавам размножаваш, несв. и размножа, се. 1. Кого/какво. Създавам поколение; разплождам, развъждам. Размножавам пуйки. 2. Какво. От едно нещо правя много еднотипни неща (обикн. копия на печатни произведения). Размножавам книга. Размножавам семена. — размножавам се/размножа се. Създавам поколението си; плодя се. // същ. размножаване, ср.
размножение само ед. Размножаване. // прил. размножителен, размножителна, размножително, мн. размножителни. Размножителен период.
размотавам размотаваш, несв. и размотая, св. 1. Какво. Отвивам, отмотавам нещо намотано. Размотавам прежда. 2. Прен. Кого. Бавя, разтакавам. Стига си ме размотавала! — размотавам се/размотая се. Мотая се, ходя безцелно в различни посоки; разтакавам се.
размотая размотаеш, мин. св. размотах, мин. прич. размотал, св. — вж. размотавам.
размразя размразиш, мин. св. размразих, мин. прич. размразил, св. — вж. размразявам.
размразявам размразяваш, несв. и размразя, св.; какво. Затоплям до разпускане нещо замразено. Размразявам пиле. — размразявам се/размразя се. Прен. Затоплям се след дълго измръзване.
размърдам размърдаш, св. — вж. размърдвам.
размърдвам размърдваш, несв. и размърдам, св. 1. Какво. Чрез мърдане в различни посоки разклащам; разбутвам. 2. Какво/кого. Карам да се движи. С една дума го размърдах. — размърдвам се/размърдам се. Започвам да се движа, да мърдам.
размътвам размътваш, несв. и размътя, св.; какво. Правя да стане мътен. Размътвам виното. • Размътвам главата/ума. 1. За алкохолно питие — замъглявам разума, не позволявам да се разсъждава логично. 2. Действам неблагоприятно, отклонявам от правилния път. • Размътвам водата. Умишлено преча на някого.
размътя размътиш, мин. св. размътих, мин. прич. размътил, св. — вж. размътвам.
размяна мн. размени, ж. 1. Разменяне. 2. Обмен на стоки. Натурална размяна.
разнасям разнасяш, несв. и разнеса, св. 1. Какво/ кого. Нося в различни посоки (и оставям на различни места). Разнасям кореспонденция. Защо разнасяш тази чанта? 2. Какво. Разпръсквам, разпилявам, хвърлям безредно. Вятърът разнася отпадъците. Разнесъл е книгите по цялата къща. 3. Прен. Какво/кого. Разпространявам нещо, клюкарствам по адрес на някого. Разнесоха бързо мълвата. Разнасят го по цялото село. — разнасям се/разнеса се. 1. Разг. Пренебр. Ходя безцелно в различни посоки; разхождам се, шляя се. Защо се разнасяш насам-натам? 2. Разпръсквам се, разсейвам се, разпилявам се. Димът се разнесе. 3. Разпространявам се. Мълвата се разнесе. 4. За оток, синина и др. под. — намалявам, изчезвам. // същ. разнасяне, ср.
разнебитвам разнебитваш, несв. и разнебитя, св. 1. Какво. Повреждам, увреждам изцяло; съсипвам, разрушавам, сривам. 2. Прен. Какво/ кого. Разстройвам, сломявам, съсипвам. Разнебитиха му здравето.
разнебитен разнебитена, разнебитено, мн. разнебитени, прил. 1. Съсипан, повреден, разбит, порутен. Разнебитен гардероб. 2. Разстроен, сломен, омаломощен. Разнебитен съм от работа. //същ. разнебитеност, разнебитеността, ж.
разнебитя разнебитиш, мин. св. разнебитих, мин. прич. разнебитил, св. — вж. разнебитвам.
разнежвам разнежваш, несв. и разнежа, св.; кого. Правя да стане нежен, да прояви любовта си, да не е строг и суров; разчувствам, затрогвам, умилявам. — разнежвам се/разнежа се. Разчувствам се, затрогвам се, умилявам се, развълнувам се.
разнежен разнежена, разнежено, мн. разнежени, прил. Който е изпаднал в умиление, който се е разнежил; разчувстван, трогнат. // същ. разнеженост, разнежеността, ж.
разнеса разнесеш, мин. св. разнесох, мин. прич. разнесъл, св. — вж. разнасям.
разни само мн., прил. 1. Различни, разнообразни, всевъзможни. Говорим си разни работи. 2. Като точка в дневния ред или раздел във вестник, списание и др. — място или време, отделено на различни по тема въпроси.
разнищвам разнищваш, несв. и разнищя, св. 1. Какво. Изтеглям, издърпвам или скъсвам с дърпане нишки на някаква тъкан или на плетиво. Разнищвам дреха. 2. Прен. Какво. Правя явна малко по малко някоя заплетена история. Разнищих престъплението. 3. Прен. Кого. Съсипвам, довеждам до разруха.
разнищя разнищиш, мин. св. разнищих, мин. прич. разнищил, св. — вж. разнищвам.
разно- Първа съставна част на сложни думи със значение различен, отличаващ се, напр. разно-звучен, разнокалибрен, разноплеменен, разноцветен и др.
разновиден разновидна, разновидно, мн. разновидни, прил. Който е с различен вид или различен по вид; разнообразен.
разновидност разновидността, мн. разновидности, ж. Нещо, което има свои специфични особености в рамките на общото; вариант, подвил, модификация.
разногласен разногласна, разногласно, мн. разногласни, прил. 1. В който има различни, разнообразни гласове. Разногласно пеене. 2. Който се отнася до разногласие.
разногласие мн. разногласия, ср. Несходство, различие в мненията, в разбиранията, в мислите.
разноглед разногледа, разногледо, мн. разногледи, прил. На когото очите гледат в различни посоки; кривоглед. // същ. разногледство, ср.
разноезичен разноезична, разноезично, мн. разноезични, прил. 1. Който ползва или в който се ползват различни езици. Разноезична държава. 2. Който съдържа различни езици. Разноезичен речник. 3. Прен. В който няма съгласие, разбирателство.
разноезичие само ед. 1. Съществуване на различни езици в една общност. 2. Прен. Неразбирателство, разногласие.
разнокалибрен разнокалибрена, разнокалибрено, мн. разнокалибрени, прил. 1. Който е с различен калибър. Разнокалибрени пушки. 2. Прен. В който елементите не си схождат, различават се; разнообразен. Разнокалибрена група.
разнолик разнолика, разнолико, мн. разнолики, прил. Който е с различни лица; разнообразен. Разнолика публика.
разнообразен разнообразна, разнообразно, мн. разнообразни, прил. 1. Който е различен по образ, по външна или по вътрешна характеристика. Разнообразни материали. Разнообразни хора. Разнообразни чувства. 2. Прен. Който не е монотонен, скучен. Разнообразна програма. // същ. разнообразие, ср.
разнообразя разнообразиш, мин. св. разнообразих, мин. прич. разнообразил, св. — вж. разнообразявам.
разнообразявам разнообразяваш, несв. и разнообразя, св.; какво. Правя да стане разнообразен. Разнообразявам обстановката.
разнороден разнородна, разнородно, мн. разнородни, прил. Който се различава по своите признаци и свойства, най-вече по състав и по характер; различен. Разнородни изпълнения. Разнородна публика. // същ. разнородност, разнородността, ж.
разнос само ед. Разнасяне. // прил. разносен, разносна, разносно, мн. разносни. Разносна търговия.
разносвач мн. разносвачи, м. 1. Човек, който разнася различни неща на различни места. 2. Пощенски служител, който разнася кореспонденцията и абонаментните издания.
разносвачка мн. разносвачки, ж. Жена разносвач.
разноски само мн. Необходими парични средства за изразходване с определена цел; разход, издръжка.
разностранен разностранна, разностранно, мн. разностранни, прил. 1. Спец. Който има различни по големина страни. Разностранен триъгълник. 2. Прен. Който обхваща различни страни или се проявява в различни области на живота; многостранен. Разностранни познания. // същ. разностранност, разностранността, ж.
разоблачава се несв. и разоблачи се, св.; безл. Разсейват се облаците по небето, става ясно.
разоблачи се мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се.
разоблича разобличиш, мин. св. разобличих, мин. прич. разобличил, св. — вж. разобличавам.
разобличавам разобличаваш, несв. и разоблича, св.; кого. Разкривам публично истината за някого или за нещо; изобличавам. Разобличих престъпника. // същ. разобличаване, ср.
разобличение мн. разобличения, ср. Разобличаване.
разобличител разобличителят, разобличителя, мн. разобличители, м. Човек, който разобличава.
разопаковам разопаковаш, несв. и св. 1. Какво. Махам опаковката на нещо. 2. Прен. Разг. Кого. Разсъбличам много облечен човек.
разора разореш, мин. св. разорах, мин. прич. разорал, св. — вж. разоравам.
разоравам разораваш, несв. и разора, св.; какво. Ора изцяло нещо неорано до този момент (обикн. целина, ливада).
разорен разорена, разорено, мн. разорени, прил. Който е бил подложен на разорение. Разорен собственик.
разорение само ед. Разоряване, съсипия, материален крах. // прил. разорителен, разорителна, разорително, мн. разорителни.
разоръжа разоръжиш, мин. св. разоръжих, мин. прич. разоръжил, св. — вж. разоръжавам.
разоръжавам разоръжаваш, несв. и разоръжа, св.; какво/кого. Отнемам цялото количество оръжие, въоръжението; обезоръжавал. — разоръжавам се/ разоръжа се. Намалявам средствата за военни цели и снемам от въоръжение някои оръжия. // същ. разоръжаване, ср.
разоръжение само ед. Разоръжаване.
разоря разориш, мин. св. разорих, мин. прич. разорил, св. — вж. разорявам.
разорявам разоряваш, несв. и разоря, св.; какво/ кого. Разрушавам материални ценности, съсипвам, опропастявам. Разориха богатия град. Разориха фабриката. — разорявам се/разоря се. Изгубвам всичките си пари, ценности; фалирам, пропадам.
разотивам се разотиваш се, несв. и разотида се, св. Само мн. и в трето лице, ед. За събрани хора — разпръскваме се, отиваме си по домовете. Тълпата се разотиде. Постояхме заедно и после се разотидохме.
разотида разотидеш се, мин. св. разотидох се, мин. прич. разотишъл се, св. — вж. разотивам се.
разочаровам разочароваш, несв. и св.; кого. Предизвиквам разочарование. — разочаровам се. Обхваща ме разочарование.
разочарован разочарована, разочаровано, мн. разочаровани, прил. Който се е разочаровал. // същ. разочарованост, разочароваността, ж.
разочарование само ед. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Силно разочарование.
разпадам се разпадаш се, несв. и разпадна се, св. 1. Разделям се на малки части; раздробявам се. Писмото беше изгоряло и когато го хванах, се разпадна. 2. Прен. Рухвам, сгромолясвам се, пропадам. Цялата ни организация се разпада. 3. Разделям се. Системата се разпада на подсистеми.
разпадна се разпаднеш се, мин. св. разпаднах се, мин. прич. разпаднал се, св. — вж. — разпадам се.
разпалвам разпалваш, несв. и разпаля, св. 1. Какво. Правя да започне по-силно да гори, да пламне. Разпалвам огън. 2. Прен. Какво/кого. Подбуждам, подтиквам, въодушевявам, засилвам. Разпалвам гнева му. Разпалих го на тая тема . — разпалвам се/разпаля се. 1. Започвам по-силно да пламтя. 2. Прен. Въодушевявам се, ентусиазирам се.
разпаля разпалиш, мин. св. разпалих, мин. прич. разпалил, св. — вж. разпалвам.
разпарвам разпарваш, несв. и разпаря, св.; какво. Поставям нещо на пара, за да омекне и набъбне. Разпарвам сухар.
разпарцалосам разпарцалосаш, св. — вж. разпарцалосвам.
разпарцалосвам разпарцалосваш, несв. и разпарцалосам, св.; какво. Правя да стане на парцали.
разпаря разпариш, мин. св. разпарих, мин. прич. разпарил, св. — вж. разпарвам.
разпарям разпаряш, несв. и разпоря, св. 1. Какво. Разкъсвам по шевовете чрез порене нещо зашито. Разпарям рокля. 2. Какво/кого. Разрязвам, раздирам. Разпарям животно. Разпорили бузата -.
разпасан разпасана, разпасано, мн. разпасани, прил. 1. Който е небрежен в облеклото си; разпуснат, неспретнат, раздърпан. 2. Прен. Разюздан, недисциплиниран, разхайтен. Разпасана работа. • Разпасана команда. Сбирщина. • Разпасана кучка. Развратна жена.
разпасвам разпасваш, несв. и разпаша, св. 1. Какво. Махам, развързвам нещо запасано. Разпасвам колан. 2. Прен. Кого. Правя да стане разпасан (във 2 знач.). — разпасвам се/разпаша се. 1. Ставам разпасан. 2. За (женско) животно — разгонвам се. • Разпасвам си пояса. Своеволнича.
разпаша разпашеш, мин. св. разпасах, мин. прич. разпасал, св. — вж. разпасвам.
разпенвам разпенваш, несв. и разпеня, св.; какво. Правя да се появи пяна. Разпенвам белтъци. — разпенвам се/ разпеня се. 1. Ставам на пяна или се появява пяна по мен. Млякото се разпени. Вълните се разпениха. 2. Прен. Обхваща ме силен яд, гняв, та ми излиза пяна на устата.
разпеня разпениш, мин. св. разпених, мин. прич. разпенил, св. — вж. разпенвам.
разпервам разперваш, несв. и разперя, св.; какво. За криле, пера, ръце и др. — разтварям нашироко.
разпердушинвам разпердушинваш, несв. и разпердушиня, св. 1. Какво. Правя да се разлетят пера, перушина. Разпердушиних патицата. 2. Прен. Какво/кого. Съсипвам, разнебитвам, раздърпвам, правя на пух и прах.
разпердушиня разпердушиниш, мин. св. разпердушиних, мин. прич. разпердушинил, св. — вж. разпердушинвам.
разперен разперена, разперено, мн. разперени, прил. Който не е прибран, събран; разтворен, разгърнат, щръкнал.
разперя разпериш, мин. св. разперих, мин. прич. разперил, св. — вж. разпервам.
разпети разпета, разпето, мн. разпети, прил. Който се отнася до разпятие, разпъване. • Разпети петък. Петъкът, в който е станало разпъването на Исус Христос, и всеки петък преди Великден.
разпечатам разпечаташ, св. — вж. разпечатвам.
разпечатвам разпечатваш, несв. и разпечатам, св.; какво. Отварям нещо запечатано. Разпечатвам писмо.
разпечатка мн. разпечатки, ж. Извличане и напечатване върху листове на кодиран и съхранен в компютърната памет текст.
разпечатя резпечатиш, мин. св. разпечатих, мин. прич. разпечатил, св. Разпечатам.
разпилея разпилееш, мин. св. разпилях, мин. прич. разпилял, св. — вж. разпилявам.
разпилявам разпиляваш, несв. и разпилея, св.: какво. Пилея изцяло, докрай. Разпилях химикалките. Разпилях имота си. — разпилявам се/разпилея се. Разпръсквам силите и възможностите си в различни посоки, без да постигна нещо.
разпис само ед. Разпределение на учебни знания във висши учебни заведения по дни и часове.
разписание мн. разписания, св. Установен график с фиксирани часове (за движение на превозни средства, за провеждане на учебни занятия и др. под.).
разписвам разписваш, несв. и разпиша, св.; какво. Подписвам. Разписвам заповед. — разписвам се/разпиша се. 1. Подписвам се. 2. Започвам интензивно да пиша. 3. Прен. Разг. Отбивам се някъде, за да ме видят. Минах през бара да се разпиша.
разписка мн. разписки, ж. Бележка (обикн. с подпис и печат), която се дава в уверение на това, че нещо е получено или заплатено. Разписка за тока.
разпит мн. разпити, (два) разпита, м. Разпитване (обикн. в полицията).
разпитам разпиташ, св. — вж. разпитвам.
разпитвам разпитваш, несв. и разпитам, св.; кого. Задавам поредица от въпроси на едно лице за различни неща или на много хора за едно и също нещо, за да получа някаква информация, за да узная нещо. // същ. разпитване, ср.
разпиша разпишеш, мин. св. разписах, мин. прич. разписал, св. — вж. разписвам.
разпищолвам се разпищолваш се, несв. и разпищоля се, св. Разг. 1. Започвам да ходя раздърпан, неспретнат; разпускам се, разпасвам се, разкопчавам се. 2. Прен. Отпускам се, преминавам границите на допустимото.
разпищоля се разпищолиш се, мин. св. разпищолих се, мин. прич. разпищолил се, св. — вж. разпищолвам се.
разпищя се разпищиш се, мин. св. разпищях се, мин. прич. разпищял се, св. — вж. разпищявам се.
разпищявам се разпищяваш се, несв. и разнищя се, св. Започвам интензивно да пищя.
разплаквам разплакваш, несв. и разплача, св.; кого/какво. Докарвам до рев, до плач. Разплаквам публиката. — разплаквам се/разплача се. Започвам да плача.
разплата само ед. Мъст, възмездие, отмъщение.
разплатя разплатиш, мин. св. разплатих, мин. прич. разплатил, св. — вж. разплащам.
разплача разплачеш, мин. св. разплаках, мин. прич. разплакал, св. — вж. разплаквам.
разплащам разплащаш, несв. и разплатя, св.; какво. Заплащам на много хора (обикн. за дългове). — разплащам се/разплатя се. 1. Изплащам задълженията си. 2. Прен. Отмъщавам. // прил. разплащателен, разплащателна, разплащателно, мн. разплащателни. • Разплащателна (текуща) сметка. Спец. В банковото дело — банкова сметка за съхранение на пари на разпоредителя на сметката.
разплескам разплескаш, св. — вж. разплесквам.
разплесквам разплескваш, несв. и разплескам, св.; какво. С леки удари, с плескане правя да стане плосък. Разплесквам пита.
разплета разплетеш, мин. св. разплетох, мин. прич. разплел, св. — вж. разплитам.
разплитам разплиташ, несв. и разплета, св.; какво. Развалям нещо оплетено или оправям нишки или др. под. на нещо заплетено. Разплитам коса. Разплитам чорапи.
разплод само ед. Разплождане, развъждане, размножаване.
разплоден разплодна, разплодно, мн. разплодни, прил. Който служи за разплод.
разплодник мн. разплодници, (два) разплодника, м. Място, където се отглежда разплоден добитък.
разплодя разплодиш, мин. св. разплодих, мин. прич. разплодил, св. — вж. разплождам.
разплодявам разплодяваш, несв. Разплождам.
разплождам разплождаш, несв. и разплодя, св.; какво. Развъждам, размножавам.
разплувам се разплуваш се, несв. и разплуя се, св. Разг. 1. Разлагам се, разпадам се, изгнивам. 2. Прен. Отпускам се физически и душевно. Какво си се разплул!
разплут разплута, разплуто, мн. разплути, прил. Разг. 1. Изгнил, скапан, разложен. Разплут плод. 2. Прен. Отпуснат. Разплут човек. // същ. разплутост, разплутостта, ж.
разплуя се разплуеш се, мин. св. разплух се, мин. прич. разплул се, св. — вж. разплувам се.
разпна разпиеш, мин. св. разпнах, мин. прич. разпнал, св. Разпъна.
разпознавам разпознаваш, несв. и разпозная, св.; какво/ кого. Познавам измежду много еднородни предмети или хора; идентифицирам. Разпознах я сред тълпата. Разпознах усмивката му.
разпозная разпознаеш, мин. св. разпознах, мин. прич. разпознал, св. — вж. разпознавам.
разпокъсам разпокъсаш, св. — вж. разпокъсвам.
разпокъсаност разпокъсаността, само ед., ж. Липса на единство, на цялостност. Разпокъсаност на земите. Разпокъсаност на мислите.
разпокъсвам разпокъсваш, несв. и разпокъсам, св.; какво. Разделям на няколко части, на късове; раздробявам.
разполагам разполагаш, несв. и разположа, св. 1. Какво/кого. Поставям, намествам различни неща или хора. Разполагам мебели. Разположих гостите в двете стаи. 2. Прен. Предразполагам, подготвям. — разполагам се/разположа се. Настанявам се. Разположих се в креслото.
разполагам разполагаш, несв. 1. С какво. Притежавам нещо, имам го под ръка. Разполагаме с речници. 2. С какво/с кого. Владея, господарствам над нещо или над някого. Винаги мога да разполагам с него. 3. Остар. Живея богато, охолно, в излишество. — разполагам се. Владея, господарствам над нещо или над някого.
разполовя разполовиш, мин. св. разполових, мин. прич. разполовил, св. — вж. разполовявам.
разполовявам разполовяваш, несв. и разполовя, св.; какво/кого. Правя на две половини; разделям. Разполових пицата.
разположа разположиш, мин. св. разположих, мин. прич. разположил, св. — вж. разполагам.
разположен разположена, разположено, мн. разположени, прил. 1. Който има разположение (в 1 знач.). Къщата е разположена на едно бърдо. 2. Здрав. Не е разположена. 3. Предразположен.
разположение мн. разположения, ср. 1. Мястото, където се намират сграда, постройка, стая и др. по отношение на други. Южно разположение. Хубаво разположение на стаите. 2. Власт, която се дава на някого, да се разпорежда временно с чужда собственост. Слугите са на твое разположение. 3. Разпределение на войскова част по позиции. 4. Настроение, душевно състояние. 5. Добро отношение, симпатия към някого. • Имам на разположение. Разполагам. • На разположение съм. Готов съм да помогна, да услужа.
разпорвам разпорваш, несв. Разпарям.
разпоредба мн. разпоредби, ж. Разпореждане, заповед.
разпоредител разпоредителят, разпоредителя, мн. разпоредители, м. 1. Служител в кино или в театрален салон, който проверява билетите и показва местата на зрителите. 2. Господар.
разпоредителка мн. разпоредителки, ж. Жена разпоредител.
разпоредя разпоредиш, мин. св. разпоредих, мин. прич. разпоредил, св. — вж. разпореждам.
разпореждам разпореждаш, несв. и разпоредя, св.; какво, на кого. Заповядвам на много хора (обикн. на подчинени); нареждам. — разпореждам се/разпоредя се. 1. Разпореждам. 2. Държа се като господар някъде, като се опитвам да се налагам над други хора. // същ. разпореждане, ср.
разпоря разпориш, мин. св. разпорих и разпрах, мин. прич. разпорил и разпрал, св. — вж. разпарям.
разпоя разпоиш, мин. св. разпоих, мин. прич. разпоил, св. — вж. разпоявам.
разпоявам разпояваш, несв. и разпоя, св.; какво. Разделям, разлепвам частите на нещо запоено. Разпоявам проводник.
разпра мн. разпри, ж. Кавга, спор, разправия, свада.
разправа мн. разправи, ж. Караница, спор, разпра, препирня, разправяне.
разправия мн. разправии, ж. Караница, спор, разправа.
разправя разправиш, мин. св. разправих, мин. прич. разправил, св. — вж. разправям.
разправям разправяш, несв. и разправя, св. Разг. 1. {Какво) Разказвам устно. Разправям истории. 2. Какво. Говоря, казвам. Какво разправяш? — разправям се/разправя се. Разг. 1. С какво/с кого. Занимавам се. Само с глупости се разправям напоследък. 2. Карам се, споря с някого. Не се разправяйте! 3. С кого. Разчиствам си сметките с някого. Бързо се разправихме с нея.
разпран разпрана, разпрано, мн. разпрани, прил. Разкъсан, раздран, разпорен. • Като разпран. Без мярка.
разпратя разпратиш, мин. св. разпратих, мин. прич. разпратил, св. — вж. разпращам.
разпращам разпращаш, несв. и разпратя, св.; какво/кого. Пращам в различни посоки. Разпратих писмата. Разпратихме хората по къщите.
разпрегна разпрегнеш, мин. св. разпрегнах, мин. прич. разпрегнал, св. — вж. разпрягам.
разпределение мн. разпределения, ср. 1. Разпределяне. Разпределение на помощи. 2. Начин на разпределяне. 3. Програма, план за бъдеща работа с разпределяне по дни и часове. Учителско разпределение.
разпределител разпределителят, разпределителя, мн. разпределители, (два) разпределителя, м. 1. Приспособление към машина, което служи за разпределяне на ток, пара, вода и др. 2. Спец. В спортни игри — човек, който разпределя топките. // прил. разпределителен, разпределителна, разпределително, мн. разпределителни.
разпределя разпределиш, мин. св. разпределих, мин. прич. разпределил, св. — вж. разпределям.
разпределям разпределяш, несв. и разпределя, св.; какво/кого. Деля нещо на части между много. Разпределям храна. Разпределям хората според възможностите им. // същ. разпределяне, ср.
разприказвам се разприказваш се, несв. и св. Почвам да приказвам, увличам се да приказвам, да говоря.
разпродавам разпродаваш, несв. и разпродам, св.; какво. Продавам изцяло на различни хора.
разпродажба мн. разпродажби, ж. Продажба на конфискувана, отнета стока или собственост на по-ниски цени.
разпродам разпродадеш, мин. св. разпродадох, мин. прич. разпродал, св. — вж. разпродавам.
разпростирам разпростираш, несв. и разпростра, св.: какво. Простирам върху голяма територия; разстилам. — разпростирам се/разпростра се. 1. Простирам се нашироко. 2. Разширявам обсега си. 3. Започвам да говоря пространно, подробно за нещо.
разпростра разпростреш, мин. св. разпрострях, мин. прич. разпрострял, се. — вж. разпростирам.
разпространен разпространена, разпространено, мн. разпространени, прил. Широко известен. Разпространено мнение.
разпространение само ед. Разпространяване.
разпространител разпространителят, разпространителя, мн. разпространители, м. Този, който разпространява нещо. Разпространител на книги.
разпространителка мн. разпространителки, ж. Жена разпространител.
разпространя разпространиш, мин. св. разпространих, мин. прич. разпространил, св. — вж. разпространявам.
разпространявам разпространяваш, несв. и разпространя, св.; какво. Правя да обхване голяма територия или много хора; разпръсквам, разнасям. Разпространявам книги. Разпространявам болести. Разпространих новината. Разпространявам слухове. — разпространявам се/ разпространя се. Обхващам голяма територия или много хора; разнасям се. // същ. разпространяване, ср.
разпръсвам разпръсваш, несв. и разпръсна, св.; какво/кого. Пръскам на различни места поединично.
разпръскам разпръскаш, св. — вж. разпръсквам.
разпръсквам разпръскваш, несв. и разпръскам, св. 1. Какво/кого. Пръскам в различни посоки на много места. Разпръсквам тълпа. 2. Прен. Какво. Правя да се изгуби, да изчезне; разсейвам. Разпръсквам недоразумението. 3. Какво. Разпространявам. Разпръсквам информация. — разпръсквам се/разпръскам се. Обикн. мн. и в трето лице, ед. Разделяме се и тръгваме в различни посоки.
разпръсна разпръснеш, мин. св. разпръснах, мин. прич. разпръснал, св. — вж. разпръсвам.
разпрягам разпрягаш, несв. и разпрегна, св.; какво. Освобождавам впрегнато животно.
разпуквам разпукваш, несв. и разпукна, св.; какво. Правя да се пукне; пропуквам. — разпуквам се/разпукна се. 1. Пукам се на различни места. 2. За цвете — отварям пъпка; разцъфтявам. Лалетата се разпукнаха.
разпукна разпукнеш, мин. св. разпукнах, мин. прич. разпукнал, св. — вж. разпуквам.
разпус само ед. Край на служба в църквата, когато хората излизат.
разпускам разпускаш, несв. и разпусна, св. 1. Кого/какво. Освобождавам (временно) от някакви задължения, давам отпуск. Разпуснаха учениците. Разпуснаха училищата. 2. Какво. Отпускам, разхлабвам, развързвам, освобождавам нещо стегнато. Разпускам колан. Разпускам коси. 3. Прен. Кого/какво. Правя разхайтен, недисциплиниран. — разпускам се/разпусна се. 1. Ставам по-широк, по-свободен; отпускам се. Обувките се разпуснаха. 2. Преодолявам притеснението си; отпускам се. След няколко думи той се разпусна. 3. Прен. Разхайтвам се, разпасвам се, ставам недисциплиниран. 4. Прен. Започвам да харча повече от допустимото, без сметка.
разпусна разпуснеш, мин. св. разпуснах, мин. прич. разпуснал, св. — вж. разпускам.
разпуснат разпусната, разпуснато, мн. разпуснати, прил. 1. Хлабав, отпуснат, разхлабен, нестегнат. Разпуснати коси. 2. Прен. Разхайтен, разюздан, недисциплиниран, немарлив, небрежен. // същ. разпуснатост, разпуснатостта, ж.
разпущам разпущаш, несв. Разпускам.
разпъвам разпъваш, несв. и разпъна, св. 1. Какво. Обтягам, изпъвам, дърпам в различни посоки; разстилам, разтеглям. Разпъвам тесто. 2. Кого. Приковавам на кръст с разтворени ръце, за да убия. 3. Прен. Кого. Измъчвам, терзая. • Разпъвам на кръст. Измъчвам, терзая. // същ. разпъване, ср.
разпъдя разпъдиш, мин. св. разпъдих, мин. прич. разпъдил, св. — вж. разпъждам.
разпъждам разпъждаш, несв. и разпъдя, св.; кого/какво. Пъдя в различни посоки, на различни страни от себе си. Разпъдих кучетата.
разпъна разпънеш, мин. св. разпънах, мин. прич. разпънал, св. — вж. разпъвам.
разпъпвам се разпъпваш се, несв. и разпъпя се, св. За растение — разцъфтявам.
разпъпя се разпъпиш се, мин. св. разпъпих се, мин. прич. разпъпил се, св. — вж. разпъпвам се.
разпътен разпътна, разпътно, мн. разпътни, прил. Остар. Безпътен, развратен. // същ. разпътство, ср.
разпятие мн. разпятия, ср. 1. Разпъване. 2. Кръст, върху който е (изобразен) разпънатият Исус Христос.
разработвам разработваш, несв. и разработя, св.; какво. 1. Започвам да работя върху нещо, да го обработвам. Разработвам нефтени залежи. 2. Задълбочено, в детайли проучвам, изследвам, подготвям. Разработвам нов проблем. 3. Поставям началото на заведение, предприятие и др. под., като привличам клиенти. 4. Привеждам в действие, за да започне да работи добре. Разработих инструмента. — разработвам се/ разработя се. Започвам да работя усърдно, интензивно. // същ. разработване, ср.
разработка мн. разработки, ж. Разработване.
разработя разработиш, мин. св. разработих, мин. прич. разработил, св. — вж. разработвам.
разравям разравяш, несв. и разровя, св. 1. Какво. Ровя и изхвърлям в различни посоки, на различни страни. Разравям земята с ръце. 2. Разг. Какво. Изравям. 3. Разг. Търся чрез ровене. Навсякъде разрових и я няма.
разразя се разразиш се, мин. св. разразих се, мин. прич. разразил се, св. — вж. разразявам се.
разразявам се разразяваш се, несв. и разразя се, св. Появявам се внезапно и се проявявам с голяма сила (обикн. за природни явления). Разрази се буря.
разраня разраниш, мин. св. разраних, мин. прич. разранил, св. — вж. разранявам.
разранявам разраняваш, несв. и разраня, св.; какво. 1. Правя да се появи рана, отварям рана. 2. Развреждам съществуваща рана.
разрасна се разраснеш се, мин. св. разраснах се, мин. прич. разраснал се, св. — вж. разраствам се.
разраста се разрастеш се, мин. св. разрастох се, мин. прич. разрасъл се, св. Разрасна се.
разраствам се разрастваш се, несв. и разрасна се, св. Ставам по-голям, увеличавам се чрез растене (в различни посоки). Градът се разраства.
разред мн. разреди, (два) разреда, м. 1. Дял, клас, подразделение, група. 2. Категория, степен. Притежавам първи разред.
разредя разредиш, мин. св. разредих, мин. прич. разредил, св. — вж. разреждам.
разрежа разрежеш, мин. св. разрязах, мин. прич. разрязал, св. — вж. разрязвам.
разреждам разреждаш, несв. и разредя, св. 1. Какво. Правя да стане по-рядко, намалявам концентрацията. Разредено вино. Разреждам газове. 2. Кого/какво. Увеличавам разстоянието между нещата. Разредих студентите. Разредих столовете.
разреждам разреждаш, несв. и разредя, св.; какво. Разг. Развалям реда на нещо подредено; размествам. Не разреждай гардероба ми!
разрез мн. разрези, (два) разреза, м. 1. Равнина, плоскост, през която е разрязан един предмет. Разрез на сърце. 2. Продълговат и тесен отвор, получен при разрязване; прорез. Разрез при операция. • В разрез с нещо. В пълно противоречие с нещо.
разресвам разресваш, несв. и разреша, св.; какво. С ресане в различни посоки подреждам космите на коса, грива, брада.
разреша разрешиш, мин. св. разреших, мин. прич. разрешил, св. — вж. разрешавам.
разреша разрешиш, мин. св. разресах и разреших, мин. прич. разресал и разрешил, св. — вж. разресвам.
разрешавам разрешаваш, несв. и разреша, св. 1. Какво, на кого. Давам свобода; позволявам, допускам. Разрешавам да отидеш на кино. 2. Какво. Намирам, търся изход, решение; решавам. Разрешавам проблем.
разрешвам разрешваш, несв. Разресвам.
разрешение мн. разрешения, ср. 1. Позволение. Искам разрешение. 2. Изход, решение. Намерих разрешение на проблема.
разрешително мн. разрешителни, ср. Документ, с който се позволява, разрешава нещо. Разрешително за сечене на дърва.
разрив обикн. ед. 1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул). 2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на всякакъв контакт.
разривам разриваш, несв. и разрина, св. Разравям.
разрина разринеш, мин. св. разринах, мин. прич. разринал, св. — вж. разривам.
разрия разриеш, мин. св. разрих, мин. прич. разрил, св. Разрина.
разровя разровиш, мин. св. разрових, мин. прич. разровил, св. — вж. разравям.
разроша разрошиш, мин. св. разроших, мин. прич. разрошил, св. — вж. разрошвам.
разрошвам разрошваш, несв. и разроша, св.; какво/кого. Правя да стане рошав; разбърквам косите. — разрошвам се/разроша се. Разбърквам си косите, та ставам рошав.
разруха само ед. Разрушаване, гибел, упадък, разгром. Тук цари пълна разруха.
разруша разрушиш, мин. св. разруших, мин. прич. разрушил, св. — вж. разрушавам.
разрушавам разрушаваш, несв. и разруша, св.; какво. 1. С удари чупя, руша, превръщам в развалини; събарям, сривам, срутвам. Разрушавам сграда. 2. Прен. Унищожавам (в 4 знач.). Разрушавам щастие. // същ. разрушаване, ср.
разрушение мн. разрушения, ср. 1. Разрушаване, разруха. 2. Обикн. мн. Развалини, руини. Останаха дупки и разрушения.
разрушим разрушима, разрушимо, мн. разрушими, прил. Който може да бъде разрушен.
разрушителен разрушителна, разрушително, мн. разрушителни, прил. Който води до разрушение, който предизвиква разрушение; унищожителен, опустошителен. Разрушителни действия.
разряд мн. разряди, (два) разряда, м. Разред.
разрязвам разрязваш, несв. и разрежа, св.; какво/кого. С рязане разделям на две или отделям един от друг. Разрязвам хляб. Разрязвам листове на книга. // същ. разрязване, ср.
разсад само ед. Поникнали нагъсто млади стръкчета от културно растение, които после се пресаждат.
разсадник мн. разсадници, (два) разсадника, м. 1. Място, където се отглежда разсад, или градина за развъждане на облагородени дървета. 2. Прен. Място, от което се разпространява нещо (обикн. лошо); огнище, източник. Разсадник на злото.
разсадя разсадиш, мин. св. разсадих, мин. прич. разсадил, св. — вж. разсаждам.
разсаждам разсаждаш, несв. и разсадя, св.; какво. 1. Изкопавам разсад и го засаждам на по-голямо разстояние. 2. Прен. Разпръсквам, разпространявам, разнасям.
разсейвам разсейваш, несв. и разсея, се. 1. Какво. Пръскам, пилея в различни посоки, на различни страни. Разсейвам светлина. 2. Прен. Какво. За тъжни чувства — правя да отслабнат, да изчезнат. Разсейвам скръбта на някого. 3. Прен. Кого. Карам да забрави мъката си; развличам. 4. Прен. Кого. Правя да стане разсеян, да не внимава; отвличам вниманието. — разсейвам се/разсея се. 1. Ставам разсеян. 2. Развеселявам се, развличам се.
разсейки само мн. Спец. В медицината — метастази.
разсека разсечеш, мин. св. разсякох, мин. прич. разсякъл, св. — вж. разсичам.
разселвам разселваш, несв. и разселя, св. 1. Кого/какво. Населвам, поселвам на различни места. Разселвам фазани. Разселвам хора. 2. Кого. Принудително изселвам.
разселя разселиш, мин. св. разселих, мин. прич. разселил, св. — вж. разселвам.
разсея разсееш, мин. св. разсеях и разсях, мин. прич. разсеял и разсял, св. — вж. разсейвам.
разсеян разсеяна, разсеяно, мн. разсеяни, прил. 1. Който не се е съсредоточил, концентрирал; заплеснат, невнимателен. 2. За светлина — който се разпръсква. Разсеяна светлина. // същ. разсеяност, разсеяността, ж. (в 1 знач.).
разсилен разсилният, разсилния, мн. разсилни, м. Остар. Човек, който прислужва в учреждение.
разсилна мн. разсилни, ж. Жена разсйлен.
разсипвам разсипваш, несв. и разсипя, св. 1. Изсипвам, разливам. 2. Разг. Какво. Сипвам на различни места. Разсипвам вино. Разсипвам ядене. 3. Прен. Какво. Прахосвам, пръскам, разпилявам. Разсипах имота си. 4. Какво\кого. Унищожавам, разрушавам, съсипвам. 5. Прен. Кого. Изтормозвам, измъчвам, изтерзавам. Болестите ме разсипаха. — разсипвам се/разсипя се. 1. Пръскам се, разпилявам се. 2. Прен. Провалям се, пропадам. 3. Прен. Изтормозвам се, измъчвам се, изтерзавам се. Разсипа се от мъка по него.
разсипник мн. разсипници, м. Човек, който разсипва имот, пари; прахосник. // същ. разсипничество, ср.
разсипница мн. разсипници, ж. Жена разсипник.
разсипя разсипеш, мин. св. разсипах, мин. прич. разсипал, св. — вж. разсипвам.
разсичам разсичаш, несв. и разсека, св.; какво. 1. Деля на две части чрез сечене. Разсичам дърво. 2. Разделям, разрязвам, прорязвам. Реката разсича града. Светлината на лампата разсече мрака.
разслабвам разслабваш, несв. и разслабя, св. 1. Какво. Освобождавам, отпускам нещо стегнато, опънато; разпускам. Разслабих самара му. 2. Прен. Разг. Кого/какво. Правя да стане ленив, недисциплиниран. 3. Какво. Действам слабително на стомаха.
разслабителен разслабителна, разслабително, мн. разслабителни, прил. Който действа разслабващо на стомаха; слабителен. Разслабителен чай.
разслабя разслабиш, мин. св. разслабих, мин. прич. разслабил, св. — вж. разслабвам.
разследвам разследваш, несв.; какво. Задълбочено, в подробности проучвам, разглеждам, изучавам. Разследвам случая.
разслоение мн. разслоения, ср. 1. Разслояване. 2. Отделен слой; прослойка.
разслоя разслоиш, мин. св. разслоих, мин. прич. разслоил, св. — вж. разслоявам.
разслоявам разслояваш, несв. и разслоя, св.; какво. Разделям на слоеве.
разсмея разсмееш, мин. св. разсмях, мин. прич. разсмял, св. — вж. разсмивам.
разсмивам разсмиваш, несв. и разсмея, св.; кого. Предизвиквам смях, подтиквам към смях. Шегите му я разсмяха. — разсмивам се/разсмея се. Започвам да се смея (все по-силно).
разсол само ед. 1. Кисело зеле. 2. Саламура. 3. Варено и осолено месо.
разсроча разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св. — вж. разсрочвам.
разсрочвам разсрочваш, несв. и разсроча, св.; какво. 1. Разпределям извършването на една работа (в частност изплащането на дълг) на отделни етапи със свои срокове. 2. Отсрочвам.
разсрочка обикн. ед. Отсрочка.
разстеля разстелеш, мин. св. разстлах, мин. прич. растлал, св. — вж. разстилам.
разстилам разстилаш, несв. и разстеля, св.; какво. Постилам нещо огънато върху голяма площ или във всички посоки. Разстлах покривката. Разстилам губери. — разстилам се/разстеля се. Разпростирам се. По небето се разстилаха бели облаци.
разстояние мн. разстояния, ср. Отдалеченост в пространството или във времето; раздалеченост, дистанция, интервал, промеждутък. Разстоянието между нас е хиляда километра. Близко разстояние. В разстояние на десет години той учи френски.
разстрел мн. разстрели, (два) разстрела, м. Разстрелване.
разстрелвам разстрелваш, несв. и разстрелям, св.: кого. Стрелям с огнестрелно оръжие и убивам по заповед или според присъда.
разстрелям разстреляш, св. — вж. разстрелвам.
разстроен разстроена, разстроено, мн. разстроени, прил. 1. Чиято настройка е развалена. Разстроен телевизор. 2. Който е в лошо настроение; съкрушен, измъчен, объркан.
разстройвам разстройваш, несв. и разстроя, св. 1. Какво. Нарушавам определен ред, строй, организация; обърквам. Разстроих войниците. Разстрои плановете си. 2. Какво. Нарушавам, развалям настройката на уред, инструмент и др. под. Разстроена китара. 3. Кого. Причинявам лошо настроение; натъжавам, огорчавам. 4. Нарушавам нормалния цикъл на преработка на храната; разслабвам. — разстройвам се/разстроя се. Натъжавам се, разчувствам се, огорчавам се. Разстроих се при тази вест.
разстройство само ед. 1. Нарушен ред, организация; смущение, объркване, безредие. Внасям разстройство. Причинявам разстройство в икономиката. 2. Нарушение на физическото или психическото здраве. Нервно разстройство. 3. Диария. Имам разстройство.
разстроя разстроиш, мин. св. разстроих, мин. прич. разстроил, св. — вж. разстройвам.
разстудя разстудиш, мин. св. разстудих, мин. прич. разстудил, св. — вж. разстудявам.
разстудявам разстудяваш, несв. и разстудя, св.; какво. Правя да стане студен; разхлаждам.
разстъпвам се разстъпваш се, несв. и разстъпя се, св. Разг. Правя стъпки встрани, оттеглям се встрани, за да направя път; отмествам се.
разстъпя се разстъпиш се, мин. св. разстъпих се, мин. прич. разстъпил се, св. — вж. разстъпвам се.
разсъблека разсъблечеш, мин. св. разсъблякох, мин. прич. разсъблякъл, св. — вж. разсъбличам.
разсъбличам разсъбличаш, несв. и разсъблека, св.; кого. Събличам голямата част от дрехите или изцяло. Разсъблякох детето. - разсъбличам се/разсъблека се. Разсъбличам дрехите си.
разсъдителен разсъдителна, разсъдително, мн. разсъдителни, прил. Който обича да разсъждава, да обмисля нещата; разсъдлив. // същ. разсъдителност, разсъдителността, ж.
разсъдлив разсъдлива, разсъдливо, мн. разсъдливи, прил. Разсъдителен. // същ. разсъдливост, разсъдливостта, ж.
разсъдък само ед. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разум. Помрачен разсъдък.
разсъдъчен разсъдъчна, разсъдъчно, мн. разсъдъчни, прил. Който се отличава с преобладаване на разума над чувството. Разсъдъчна поезия. // същ. разсъдъчност, разсъдъчността, ж.
разсъдя разсъдиш, мин. св. разсъдих, мин. прич. разсъдил, св. — вж. разсъждам.
разсъждавам разсъждаваш, несв. 1. Мисля логически, последователно, за да стигна до извод, до умозаключение; обмислям. Разсъждавам постоянно. 2. Излагам мислите си по определен проблем; обсъждам. Разсъждавам за смисъла на живота.
разсъждам разсъждаш, несв. и разсъдя, св. Разсъждавам еднократно; обмислям.
разсъждение мн. разсъждения, ср. 1. Последователно свързани мисли, които водят до умозаключение. Дълбоки разсъждения. 2. Изказване. Неговите разсъждения ми харесаха.
разсъмва се несв. и разсъмне се, св.; безл. Става светло сутрин , започва денят; съмва се, развиделява се.
разсъмне се мин. св. разсъмна се, мин. прич. разсъмнало се, св. - вж. разсъмва се.
разсънвам разсънваш, несв. и разсъня, св.; кого. Правя да не може да заспи. Разсъних детето. — разсънвам се/разсъня се. Преодолявам съня си, дрямката си, та не мога да заспя дори и да искам. Уплаших се и се разсъних.
разсъня разсъниш, мин. св. разсъних, мин. прич. разсънил, св. — вж. разсънвам.
разсърдвам разсърдваш, несв. и разсърдя, св.; кого/какво. Предизвиквам да се сърди; разядосвам. Разсърдих го с плача си. Разсърдих кучето, та ме подгони. — разсърдвам се/разсърдя се. Започвам да се сърдя.
разсърдя разсърдиш, мин. св. разсърдих, мин. прич. разсърдил, св. — вж. разсърдвам.
разсъхвам се разсъхваш се, несв. и разсъхна се, св. За дървен съд и др. — свивам се от пресъхване и получавам цепнатини, дупки между елементите си. Коритото се е разсъхнало. Бъчвата се е разсъхнала.
разсъхна се разсъхнеш се, мин. св. разсъхнах се, мин. прич. разсъхнал се, св. — вж. разсъхвам се.
разтварям разтваряш, несв. и разтворя, св.; какво. 1. Отварям максимално широко. Разтварям прозорците. Разтварям очи. 2. Развързвам и отварям чрез дърпане в различни посоки раница, торба, кесия и др. под. 3. Опъвам встрани, разпъвам нашироко нещо сгънато, прибрано, свито; разпервам, разгръщам. Разтварям ръце. 4. Прен. Облекчавам достъпа до нещо, виждането му; показвам, разкривам. Животът разтваряше съкровените си тайни. • С разтворени обятия. Радостно, сърдечно.
разтварям разтваряш, несв. и разтворя, св.; какво. 1. Правя разтвор. Аспирина трябва да разтвориш във вода. 2. Имам способността да поглъщам в себе си и да образувам разтвор с някои вещества. — разтварям се/разтворя се. Мога да бъда разтворен, да образувам разтвор.
разтвор само ед. Течност, в която има равномерно разпределено вещество. Разтвор на син камък.
разтворим разтворима, разтворимо, мн. разтворими, прил. Който може да се разтвори. Разтворим материал.
разтворимост разтворимостта, ж. Способност на веществата да се разтварят в други вещества.
разтворител разтворителят, разтворителя, мн. разтворители, (два) разтворителя, м. Вещество, което има способността да разтваря други вещества.
разтворя разтвориш, мин. св. разтворих, мин. прич. разтворил, св. — вж. разтварям.
разтегаем разтегаема, разтегаемо, мн. разтегаеми, прил. Разтегателен.
разтегателен разтегателна, разтегателно, мн. разтегателни, прил. Който е пригоден да може да се разтегля. Разтегателен диван.
разтеглив разтеглива, разтегливо, мн. разтегливи, прил. 1. Който има способността да се разтегля; еластичен, гъвкав. 2. Прен. Който може да се разбира всякак; неконкретен. Разтегливи обяснения. // същ. разтегливост, разтегливостта, ж.
разтегля разтеглиш, мин. св. разтеглих, мин. прич. разтеглил, св. — вж. разтеглям.
разтеглям разтегляш, несв. и разтегля, св. 1. Какво. Правя да стане по-дълъг или по-широк чрез дърпане, чрез теглене. Разтеглих полата си. Разтеглих дъвката. 2. Прен. Говоря провлачено.
разтегна разтегнеш, мин. св. разтегнах, мин. прич. разтегнал, св. — вж. разтягам.
разтичам се разтичаш се, св. — вж. разтичвам се.
разтичвам се разтичваш се, несв. и разтичам се, св. Разбягвам се (във 2 и 3 знач.).
разтоварач мн. разтоварачи, м. Човек, който разтоварва.
разтоварвам разтоварваш, несв. и разтоваря, св.; какво/кого. 1. Освобождавам от товар. Разтоварвам камиони. 2. Махам нещо натоварено от превозно средство или от животно. Разтоварихме куфарите. Разтоварих ги в града. 3. Прен. Освобождавам от тежко задължение, от бреме. — разтоварвам се/разтоваря се. 1. Освобождавам се, облекчавам се. Разтоварих се от часовете. 2. Почивам си от обичайната работа, от натрупано напрежение.
разтоварям разтоваряш, несв. Разтоварвам.
разтопя разтопиш, мин. св. разтопих, мин. прич. разтопил, св. — вж. разтопявам.
разтопявам разтопяваш, несв. и разтопя, св. 1. Какво. Правя да стане течен (обикн. нещо замръзнало). Разтопих леда. Разтопявам стомана. 2. Прен. Кого. Разчувствам, разнежвам. — разтопявам се/разтопя се. 1. Преминавам от твърдо в течно състояние в резултат на затопляне. Снегът се разтопи. Свещта се разтопи. 2. Прен. Разчувствам се, разнежвам се.
разточа разточиш, мин. св. разточих, мин. прич. разточил, св. — вж. разточвам.
разточвам разточваш, несв. и разточа, св.; какво. Точа в различни посоки, та правя на тънък пласт. Разточвам тесто.
разточителен разточителна, разточително, мн. разточителни, прил. Който не пести (пари, средства, време и др.). // същ. разточителност, разточителността, ж.
разточителствам разточителстваш, несв. Проявявам разточителство.
разточителство само ед. 1. Неразумно пилеене. 2. Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство.
разточителствувам разточителствуваш, несв. Разточителствам.
разтребвам разтребваш, несв. и разтребя, св.; какво. Подреждам, слагам ред в нещо (обикн. в домакинството). Разтребвам стаята. Трябва да разтребя.
разтребя разтребиш, мин. св. разтребих, мин. прич. разтребил, св. — вж. разтребвам.
разтревожа разтревожиш, мин. св. разтревожих, мин. прич. разтревожил, св. — вж. разтревожвам.
разтревожвам разтревожваш, несв. и разтревожа, св.; кого/ какво. Предизвиквам тревога. Разтревожихме децата. — разтревожвам се/разтревожа се. Започвам да се тревожа, обхваща ме тревога.
разтревожен разтревожена, разтревожено, мн. разтревожени, прил. Който е обхванат от тревога и изразява тревога. Разтревожени родители.
разтрепервам се разтреперваш се, несв. и разтреперя се, св. Започвам (все по-силно) да треперя. Детето се разтрепери от страх.
разтреперя се разтрепериш се и разтрепереш се, мин. св. разтреперих се и разтреперах се, мин. прич. разтреперил се и разтреперал се, св. — вж. разтрепервам се.
разтреса разтресеш, мин. св. разтресох, мин. прич. разтресъл, св. — вж. разтрисам.
разтривам разтриваш, несв. и разтрия, св. 1. Какво/кого. Трия, търкам продължително цялата повърхност на нещо. Разтривам очи. Разтривам човек. 2. Какво. Смачквам с триене; смазвам, стривам. Разтрих картофите, та станаха на пюре. // същ. разтриване, ср.
разтривка мн. разтривки, ж. Разтриване на (болен) човек; масаж, фрикция.
разтрисам разтрисаш, несв. и разтреса, св. 1. Какво. Започвам силно да треса, да клатя; разтърсвам. Разтресох дървото да падне ябълката. 2. Прен. Кого. Силно развълнувам; разтърсвам. 3. За болест — предизвиквам силна треска. — разтрисам се/ разтреса се. 1. Започвам силно да се треса, да се клатя; разтърсвам се. Прозорецът се разтресе. 2. Прен. Изпитвам силно вълнение, та започвам да треперя, да се треса. Разтресох се от ужас.
разтрия разтриеш, мин. св. разтрих, мин. прич. разтрил, св. — вж. разтривам.
разтрогвам разтрогваш, несв. и разтрогна, св. • Разтрогвам брак. Разпускам, разделям съпрузи; давам развод.
разтрогна разтрогнеш, мин. св. разтрогнах, мин. прич. разтрогнал, св. — вж. разтрогвам.
разтропан разтропана, разтропано, мн. разтропани, прил. За човек — който умее да постига целта си, като мисли и реагира бързо; буден, отворен.
разтроша разтрошиш, мин. св. разтроших, мин. прич. разтрошил, св. — вж. разтрошавам.
разтрошавам разтрошаваш, несв. и разтроша, св.: какво. Троша на парчета; разчупвам, раздробявам, разбивам. Разтрошавам кифла.
разтроя разтроиш, мин. св. разтроих, мин. прич. разтроил, св. —- вж. разтроявам.
разтроявам разтрояваш, несв. и. разтроя, св.; какво. Разделям на три части.
разтръбя разтръбиш, мин. св. разтръбих, мин. прич. разтръбил, св. — вж. разтръбявам.
разтръбявам разтръбяваш, несв. и разтръбя, се.; какво. 1. Чрез тръбене предизвиквам вниманието на хората, за да им съобщя нещо; разгласявам, разпространявам. 2. Прен. Казвам на много хора нещо, което е тайна. Той веднага го разтръби из града.
разтръскам разтръскаш, св. — вж. разтръсквам.
разтръсквам разтръскваш, несв. и разтръскам, се.; какво. Започвам да тръскам силно. Разтръсквам чантата си, за да падне монетата.
разтуптя се разтуптиш се, мин. св. разтуптях се, мин. прич. разтуптял се, св. — вж. разтуптявам се.
разтуптявам се разтуптяваш се, несв. и разтуптя се, св. Започвам (все по-) ускорено да туптя. Сърцето и се разтуптя от радост.
разтурвам разтурваш, несв. Разтурям.
разтуря разтуриш, мин. св. разтурих, мин. прич. разтурил, св. — вж. разтурям.
разтурям разтуряш, несв. и разтуря, св.; какво. Разг. 1. Развалям (в 1, 2, 5, 6 знач.). Разтурям къща. Разтурям годеж. Разтурям приятелство. 2. Разхвърлям, разбърквам. Разтурям стаята. 3. Разстилам, пръскам върху голяма площ. Разтурихме сеното да съхне.
разтуха само ед. Утеха, утешение, отдушник.
разтуша разтушиш, мин. св. разтуших, мин. прич. разтушил, св. — вж. разтушавам.
разтушавам разтушаваш, несв. и разтуша, св.; кого. Помагам на някого да преодолее скръбта си; утешавам, разсейвам, успокоявам. — разтушавам се/разтуша се. Сам себе си успокоявам, разсейвам. Разтушавам се, като гледам видео.
разтушвам разтушваш, несв. Разтушавам.
разтъжа разтъжиш, мин. св. разтъжих, мин. прич. разтъжил, св. — вж. разтъжавам.
разтъжавам разтъжаваш, несв. и разтъжа, св.; кого. Предизвиквам тъга, подтиквам към тъга; натъжавам. — разтъжавам се/разтъжа се. Започвам все повече да тъжа, обзема ме скръб.
разтълкувам разтълкуваш, св.; какво. Правя подробно тълкуване, разяснявам в детайли. Разтълкувах притчата.
разтъпквам разтъпкваш, несв. и разтъпча, св.; какво/кого. Извеждам навън да се движи малко, за да не се схване. Разтъпквам коня. - разтъпквам се/ разтъпча се. Движа се малко; раздвижвам се.
разтъпквам разтъпкваш, несв. и разтъпча, св.; какво. Остар. Правя да стане сбит, улегнал чрез тъпкане; утъпквам.
разтъпча разтъпчеш, мин. св. разтъпках, мин. прич. разтъпкал, св. — вж. разтъпквам.
разтърва разтървеш, мин. св. разтървах, мин. прич. разтървал, св. — вж. разтървавам.
разтървавам разтърваваш, несв. и разтърва, св.; кого/какво. Разделям, отделям един от друг биещи се. Разтървахме ги, а те пак искат да се бият.
разтъркам разтъркаш, св. — вж. разтърквам.
разтърквам разтъркваш, несв. и разтъркам, св.; какво. Разтривам. Разтърквам очи. Разтърквам лук.
разтърсвам разтърсваш, несв. и разтърся, се. 1. Какво/кого. Правя нещо да се тресе; разклащам, разтрисам. Разтърсвам дървото. 2. Прен. Кого. Силно, дълбоко разчувствам; потрисам, разтрисам. Новината ме разтърси. — разтърсвам се/разтърся се. 1. Разклащам се силно. 2. Прен. Обхваща ме дълбоко вълнение; разчувствам се.
разтърся разтърсиш, мин. св. разтърсих, мин. прич. разтърсил, св. — вж. разтърсвам.
разтърча се разтърчиш се, мин. св. разтърчах се, мин. прич. разтърчал се, св. — вж. разтърчавам се.
разтърчавам се разтърчаваш се, несв. и разтърча се, св. 1. Започвам бързо да търча. 2. Търча, ходя по разни места, за да постигна някаква цел, за да свърша някаква работа. Аз ако не бях се разтърчала, още нямаше да имаме кола.
разтягам разтягаш, несв. и разтегна, св.; какво. 1. Правя да стане по-дълъг или по-широк; разтеглям. Разтягам ластик. 2. Разпускам, освобождавам нещо прекалено стегнато; разхлабвам. • Разтягам локуми. Разг. Не говоря по същество, но продължавам да говоря, за да не се издам, че не зная.
разубедя разубедиш, мин. св. разубедих, мин. прич. разубедил, св. — вж. разубеждавам.
разубеждавам разубеждаваш, несв. и разубедя, св.; кого. Карам да се размисли, да се откаже от някаква работа, от някакво убеждение или намерение. — разубеждавам се/разубедя се. Отказвам се от свое убеждение или намерение.
разузнавам разузнаваш, несв. и разузная, се. Разучавам, търся и откривам поверителни сведения за намеренията на враг, на съперник, на конкурент; проучвам, разследвам. Разузнавам позициите на противника. Разузнах новия модел.
разузнаване мн. разузнавания, ср. Специална служба, която разузнава. Нашето разузнаване съобщи за подготвяна атака.
разузнавач мн. разузнавачи, м. Лице, което професионално се занимава с разузнаване. // прил. разузнавачески, разузнаваческа, разузнаваческо, мн. разузнавачески.
разузнавачка мн. разузнавачки, ж. Жена разузнавач.
разузная разузнаеш, мин. св. разузнах, мин. прич. разузнал, св. — вж. разузнавам.
разум само ед. 1. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък. Разумът го напусна. 2. Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост. Бабата учи на ум и на разум.
разумен разумна, разумно, мн. разумни, прил. 1. Който има разум. Човекът е разумно същество. 2. Който появява разум в действията си; благоразумен. Трябва да бъдеш разумен и да не отиваш там. 3. В който има разум. Разумни приказки. // същ. разумност, разумността, ж.
разуча разучиш, мин. св. разучих, мин. прич. разучил, св. — вж. разучавам и разучвам.
разучавам разучаваш, несв. и разуча, св.; какво. 1. Уча основно, в детайли. Разучавам картата на света. 2. Уча, за да възпроизведа, за да изпълня. Разучавам песен.
разучвам разучваш, несв. и разуча, св.; кого/какво. Разг. Отучвам от нещо научено, от придобит навик. — разучвам се/разуча се. Отучвам се от нещо научено, от придобит навик. Както си се научил да пиеш, така ще се разучиш.
разфилософствам се разфилософстваш се, св. Разг. Пренебр. Започвам прекалено много да философствам, да говоря. Какво си се разфилософствал!
разфилософствувам се разфилософствуваш се, св. Разфилософствам се.
разформирам разформираш, несв. и св.; какво. Развалям, разтурям нещо оформено, формирано (обикн. войскова единица); разпускам. Разформираха ротата.
разформирувам разформируваш, несв. и св. Разформирам.
разфуча се разфучиш се, мин. св. разфучах се, мин. прич. разфучал се, св. — вж. разфучавам се.
разфучавам се разфучаваш се, несв. и разфуча се, св. Започвам да фуча.
разхайтвам разхайтваш, несв. и разхайтя, св.; кого. Не държа строго, глезя, та правя разхайтен, хайта. — разхайтвам се/ разхайтя се. Ставам разхайтен, безделник.
разхайтен разхайтена, разхайтено, мн. разхайтени, прил. Който не е дисциплиниран, примерен; изхайлазен, безпътен, разпуснат. Разхайтена младеж. // същ. разхайтеност, разхайтеността, ж.
разхайтя разхайтиш, мин. св. разхайтих, мин. прич. разхайтил, св. — вж. разхайтвам.
разхалтавя разхалтавиш, мин. св. разхалтавих, мин. прич. разхалтавил, св. — вж. разхалтавям.
разхалтавям разхалтавяш, несв. и разхалтавя, св.; какво. Разг. Правя да стане по-свободен, отпуснат; разхлабвам, отпускам.
разхвърля разхвърлиш, мин. св. разхвърлих, мин. прич. разхвърлил, св. — вж. разхвърлям.
разхвърлям разхвърляш, несв. и разхвърля, св.; какво. 1. Хвърлям в различни посоки, на различни страни; разпръсквам, разпилявам. Разхвърлихме сеното да съхне. 2. Нарушавам реда, подредеността, създавам безпорядък; разбърквам, разреждам, разтурям. Разхвърлихме цялата къща. 3. Разпределям сума върху мнозина или на много места. Разхвърляхме сметките по графи. — разхвърлям се/разхвърля се. 1. Събличам голяма част от дрехите си, та оставам леко облечен. 2. Започвам усилено да хвърлям.
разхвърлян разхвърляна, разхвърляно, мн. разхвърляни, прил. 1. Неподреден. Разхвърляна къща. 2. Прен. Нелогичен, несвързан, несисте-матизиран. Разхвърляни разсъждения. // същ. разхвърляност, разхвърляността, ж.
разхитител разхитителят, разхитителя, мн. разхитители, м. Човек, който разхищава; прахосник, разсипник.
разхитя разхитиш, мин. св. разхитих, мин. прич. разхитил, св. — вж. разхищавам.
разхищавам разхищаваш, несв. и разхитя, св.; какво. Разпилявам имот, богатство; прахосвам, разсипвам. // същ. разхищаване, ср.
разхищение мн. разхищения, ср. Разхищаване.
разхлабвам разхлабваш, несв. и разхлабя, св.; какво. 1. Правя нещо стегнато, затегнато да стане отпуснато, хлабаво; разпускам, отслабвам, разслабвам. Разхлабих колана си. 2. Прен. Не държа строго, не поддържам дисциплината, разслабвам, отпускам.
разхлабя разхлабиш, мин. св. разхлабих, мин. прич. разхлабил, св. — вж. разхлабвам.
разхлада само ед. Разхлаждане.
разхладителен разхладителна, разхладително, мн. разхладителни, прил. Който разхлажда. Разхладителни напитки.
разхладя разхладиш, мин. св. разхладих, мин. прич. разхладил, св. — вж. разхлаждам.
разхладявам разхладяваш, несв. Разхлаждам.
разхлаждам разхлаждаш, несв. и разхладя, св. 1. Какво. Правя да стане хладък. Разхладих млякото. 2. Кого/какво. Създавам условия да почувства приятен хлад. Разхладйх я с едно питие. — разхлаждам се/разхладя се. 1. Ставам хладък. Водата серазхлади. 2. Чувствам приятен хлад от нещо.
разхлипам се разхлипаш се, св. — вж. разхлипвам се.
разхлипвам се разхлипваш се, несв. и разхлипам се, св. Започвам да хлипам.
разхлопам се разхлопаш се, св. — вж. разхлопвам се.
разхлопан разхлопана, разхлопано, мн. разхлопани, прил. Раздрънкан, разнебитен, повреден. Разхлопана каруца.
разхлопвам се разхлопваш се, несв. и разхлопам се, св. 1. Започвам все повече или все по-силно да хлопам. 2. Прен. Разг. Повреждам се, разнебитвам се. Хладилникът се е разхлопал.
разход мн. разходи, (два) разхода, м. 1. Материални средства, пари, които се дават за издръжка, за поддържане на нещо; разноски. Имам големи разходи. 2. Само ед. Това, което се изразходва, употребява. Разход на вода. // прил. разходен, разходна, разходно, мн. разходни. Разходна книга.
разходвам разходваш, несв.; какво. Изразходвам.
разходка мн. разходки, ж. Ходене пеша или кратко пътуване с цел отдих, почивка, забавление на открито. Отивам на разходка.
разходя разходиш, мин. св. разходих, мин. прич. разходил, св. — вж. разхождам.
разхождам разхождаш, несв. и разходя, св.; кого. Водя на разходка. Трябва да разходя детето. — разхождам се/разходя се. 1. Правя разходка. Разходих се из парка. 2. Правя няколко крачки ту в една, ту в друга посока. Разхождам се нервно из стаята.
разхубавея разхубавееш, мин. св. разхубавях, мин. прич. разхубавял, св. — вж. разхубавявам.
разхубавя разхубавиш, мин. св. разхубавих, мин. прич. разхубавил, св. — вж. разхубавявам.
разхубавявам разхубавяваш, несв. и разхубавея, св. Ставам хубав; разхубавявам се.
разхубавявам разхубавяваш, несв. и разхубавя, св.; кого/какво. Правя да стане или да изглежда хубав. Как сте го разхубавили! — разхубавявам се/разхубавя се. Ставам или изглеждам хубав. След раждането се е разхубавила.
разцвет само ед. Най-висока точка, висша степен в развитието; подем, процъфтяване, преуспяване, просперитет. Разцвет на икономиката. Разцвет на културата.
разцветка мн. разцветки, ж. Цвят, багра, нюанс или съчетание от цветове (обикн. върху платове, тапети, килими и др. под.); десен. Рокли в различни разцветки.
разцелувам разцелуващ, св.; кого. Целувам многократно, звучно или силно. Разцелувах го за добре дошъл.
разценка мн. разценки, ж. Установена цена за заплащане на единица работа, услуга или др.; тарифа. Имат добри разценки.
разцентровам разцентроваш, несв. и св. 1. Какво. Правя да не се движи правилно, нарушавам центровката. Разцентровах машината. 2. Прен. Разг. Кого. Нарушавам концентрирането; разсейвам. — разцентровам се. 1. Ставам с нарушена центровка. 2. Разсейвам се, разсредоточавам вниманието си.
разцепвам разцепваш, несв. и разцепя, св.; какво. 1. Разделям на две (чрез цепене). Разцепих дървото. Разцепих навалицата. 2. Пуквам, спуквам, пропуквам, пръскам. Разцепих динята, защото я изпуснах. 3. Прен. За партия, организация и др. под. — разделям, разединявам, разлъчвам. 4. За звук — прокънтявам, проечавам, процепвам. // същ. разцепване, ср.
разцепление мн. разцепления, ср. Разцепване, разединяване на партия, организация и др. под.
разцепя разцепиш, мин. св. разцепих, мин. прич. разцепил, св. — вж. разцепвам.
разцъфвам разцъфваш, несв. и разцъфна, св. Изведнъж разцъфтявам. За една нощ цветето разцъфна. Момичето е разцъфнало.
разцъфна разцъфнеш, мин. св. разцъфнах, мин. прич. разцъфнал, св. — вж. разцъфвам.
разцъфтя разцъфтиш, мин. св. разцъфтях, мин. прич. разцъфтял, св. — вж. разцъфтявам.
разцъфтявам разцъфтяваш, несв. и разцъфтя, св. 1. За цвят, пъпка, растение — отварям се нашироко; цъфвам. 2. Прен. Преуспявам, процъфтявам, просперирам, намирам се в разцвет. Икономиката разцъфтява с всеки изминал ден. 3. Прен. За човек — разхубавявам се. Момичето разцъфтява и става хубава мома. — разцъфтявам се/разцъфтя се. Разцъфтявам (в 1 знач.). Розата се разцъфтя.
разчеквам разчекваш, несв. и разчекна, св.; какво/кого. 1. Разтварям нашироко до болка нещо прибрано, свито, свързано (обикн. уста, крака). 2. Разделям нещо свито, свързано чрез дърпане встрани. Разчекнах печенето агне.
разчекна разчекнеш, мин. св. разчекнах, мин. прич. разчекнал, св. — вж. разчеквам.
разчепкам разчепкаш, св. — вж. разчепквам.
разчепквам разчепкваш, несв. и разчепкам, св.; какво. 1. За вълна и др. под. — чепкам в различни посоки изцяло, за да направя пухкав. 2. Прен. Разг. Задълбочено изследвам, проучвам, анализирам; разнищвам. Разчепках тази история.
разчертавам разчертаваш, несв. и разчертая, св.; какво. Разпределям повърхността на нещо в полета, графи с някакво предназначение. Разчертах игрището.
разчертая разчертаеш, мин. св. разчертах, мин. прич. разчертал, св. — вж. разчертавам.
разчесвам разчесваш, несв. и разчеша, св.; какво. 1. Остар. Разресвам. Разчесах си косата. 2. За пъпка, рана и др. под. — от интензивно чесане разранявам. Разчесах си пъпката, та ме боли. 3. Диал. Разчепквам вълна. — разчесвам се/разчеша се. Започвам все по-интензивно да се чеша.
разчет само ед. Предварително съставен план за изразходване; сметка.
разчета разчетеш, мин. св. разчетох, мин. прич. разчел, св. — вж. разчитам.
разчеша разчешеш, мин. св. разчесах, мин. прич. разчесал, св. — вж. разчесвам.
разчиствам разчистваш, несв. и разчистя, св.; какво. 1. Правя да стане чист и подреден; разтребвам, почиствам. Разчистихме и излязохме. 2. Освобождавам място за нещо, като махам всичко, което пречи (и го поставям на различни места). — разчиствам се/разчистя се. Започвам усърдно да чистя. • Разчиствам (си) сметките. 1. Разплащам се, уреждам си сметките. 2. Отмъщавам си.
разчистя разчистиш, мин. св. разчистих, мин. прич. разчистил, св. — вж. разчиствам.
разчитам разчиташ, несв. и разчета, св.; какво. 1. Прочитам нещо, което трудно се вижда или което е написано с непознати знаци. Разчетох надписа на плоча. 2. Прен. Разбирам скрития смисъл; разкривам, разгадавам. Не разчетох правилно постъпката и.
разчитам разчиташ, несв. и разчета, св.; какво. Правя разчет; премервам. Не разчетох стъпките си и паднах.
разчитам разчиташ, несв.; на кого/на какво. Уповавам се, осланям се, надявам се, доверявам се. Разчитам на него. Разчитам на тези пари.
разчленя разчлениш, мин. св. разчлених, мин. прич. разчленил, св. — вж. разчленявам.
разчленявам разчленяваш, несв. и разчленя, св.; какво. 1. Деля на части, на подразделения, на членове. Разчленявам проблема. 2. Произнасям на части. Разчлених думата, за да я чуят добре.
разчовъркам разчовъркаш, св. — вж. разчовърквам.
разчовърквам разчовъркваш, несв. и разчовъркам, св.; какво. 1. Издълбавам, чопля с човъркане. Разчовърках тортата да си извадя че-решка. 2. За пъпка, рана и др. под. — развреждам, разчоплям. 3. Прен. Разглеждам подробно, детайлно; разнищвам, разчепквам.
разчоплям разчопляш, несв. и разчопля, св.; какво. 1. Издълбавам, разтварям с чоплене. 2. За пъпка, рана и др. под. — развреждам, подлютявам с чоплене. 3. Прен. Разг. Разглеждам подробно, детайлно; разнищвам, разчепквам.
разчорлен разчорлена, разчорлено, мн. разчорлени. прил. 1. Разбъркан, разрошен, стърчащ. Разчорлена брада. 2. Който е с разбъркана, разрошена, стърчаща коса; чорлав. Разчорлено дете.
разчорля разчорлиш, мин. св. разчорлих, мин. прич. разчорлил, св. — вж. разчорлям.
разчорлям разчорляш, несв. и разчорля, св.; кого/какво. Правя да стане чорлав. — разчорлям се/разчорля се. Ставам чорлав.
разчувам се разчуваш се, несв. и разчуя се, св. Разпространявам се, разнасям се, бивам чут от много хора. Мълвата се разчу бързо.
разчувствам разчувстваш, св.; кого. Вълнувам силно, докарвам в умиление; разнежвам, затрогвам, покъртвам, просълзявам. — разчувствам се. Изпадам във вълнение, умиление; обземат ме нежни чувства.
разчувствувам разчувствуваш, св. Разчувствам.
разчупвам разчупваш, несв. и разчупя, св.; какво. 1. Разделям на две чрез чупене. Разчупих хляба. 2. Разделям на много части, на късове. 3. Правя отвор в нещо; счупвам, строшавам. Разчупих леда с камък.
разчупя разчупиш, мин. св. разчупих, мин. прич. разчупил, св. — вж. разчупвам.
разчуя се разчуеш се, мин. св. разчух се, мин. прич. разчул се, св. — вж. разчувам се.
разшавам разшаваш, св.; какво/кого. Правя да започне да се движи; раздвижвам, размърдвам. — разшавам се. Разг. Започвам да се движа; раздвижвам се, размърдвам се. Като видяха, че началникът идва, всички се разшаваха.
разшетам се разшеташ се, св. — вж. разшетвам се.
разшетвам се разшетваш се, несв. и разшетам се, св. 1. Започвам усилено да шетам. 2. Започвам да ходя, да действам. Вълкът се разшета из стадата и намери храна.
разшивам разшиваш, несв. и разшия, св.; какво. Развалям нещо ушито, зашито; разпорвам. Разших роклята. Разших копчето.
разширение мн. разширения, ср. 1. Разширяване. Разширение на вените. 2. Разширена част на нещо. Коминът има разширение.
разшироча разширочиш, мин. св. разширочих, мин. прич. разширочил, св. — вж. разширочавам.
разширочавам разширочаваш, несв. и разшироча, св.; какво. Разширявам.
разширя разшириш, мин. св. разширих, мин. прич. разширил, св. — вж. разширявам.
разширявам разширяваш, несв. и разширя, св. 1. Какво. Правя да заеме по-голяма площ, да стане по-широк, по-обширен. Разширявам къща с пристрояване. Разширявам ноздри да поема въздух. Разширявам кръгозора си. 2. Разг. Кого. Предоставям голяма площ за живеене. 3. Какво. Увеличавам по количество, по обем, по степен, по обхват. Разширявам университета с нови специалности. Разширявам връзките си е чужбина. — разширявам се/разширя се. 1. Ставам по-широк. Стаята се разширяваше и преминаваше в хол. 2. Разг. Заживявам в по-голямо жилище. 3. Увеличавам се, нараствам. Връзките ни се разшириха.
разширяем разширяема, разширяемо, мн. разширяеми, прил. Който може да бъде разширен.
разшифровам разшифроваш, несв. и св.; какво. Разчитам шифрован текст. Разшифровах телеграмата.
разшия разшиеш, мин. св. разших, мин. прич. разшил, св. — вж. разшивам.
разшумя се разшумиш се, мин. св. разшумях се, мин. прич. разшумял се, св. — вж. разшумявам се.
разшумявам се разшумяваш се, несв. и разшумя се, св. Започвам да шумя все по-силно.
разшътам се разшъташ се, св. — вж. разшътвам се.
разшътвам се разшътваш се, несв. и разшътам се, св. Разшетвам се.
разюздан разюздана, разюздано, мн. разюздани, прил. 1. Недисциплиниран, непокорен, необуздан, разхайтен, своеволен, разпасан. Разюздан хлапак. 2. Прен. Буен, стихиен, неудържим, бурен. Разюздана стихия. // същ. разюзданост, разюздаността, ж.
разюздвам разюздваш, несв. и разюздя, св. 1. Какво. Освобождавам от юздите. Разюздих коня. 2. Прен. Кого. Освобождавам от всякакви ограничения в дисциплината; разхайтвам, разпускам.
разюздя разюздиш, мин.св. разюздих, мин.прич. разюздил, св. — вж. разюздвам.
разядосам разядосаш, св. — вж. разядосвам.
разядосвам разядосваш, несв. и разядосам, св.; кого/какво. Ядосвам много; разярявам, разгневявам. — разядосвам се/разядосам се. Разярявам се, разгневявам се.
разяждам разяждаш, несв. и разям, св. 1. Какво. За насекомо, червей и др. — ям отвътре, като правя дупки, та развалям, унищожавам; преяждам. Мебелите са разядени от червеи. 2. Какво. Нарушавам целостта на нещо; увреждам, повреждам. Ръждата разяде тръбата изцяло. 3. Прен. Кого. Изсмуквам силите; терзая, гриза, глождя. Скрита мъка го разяжда.
разяждам се разяждаш се, несв. и разям се, св. Започвам да ям все повече или много. След болестта се разяде. Разял съм се и не мога да спра.
разям разядеш, мин. св. разядох, мин. прич. разял, св. — вж. разяждам.
разям се разядеш се, мин. св. разядох се, мин. прич. разял се, св. — вж. разяждам се.
разярен разярена, разярено, мн. разярени, прил. 1. Който е обхванат от ярост. Разярен човек. 2. Който изразява ярост. Разярено лице. 3. Прен. Силен, буен, стихиен, яростен.
разяря разяриш, мин. св. разярих, мин. прич. разярил, св. — вж. разярявам.
разярявам разяряваш, несв. и разяря, св.; кого. Докарвам до ярост; разгневявам, вбесявам, раз-лютявам. — разярявам се/разяря се. Обхванат съм от ярост; разгневявам се, вбесявам се, разлютявам се.
разяснение мн. разяснения, ср. Тълкуване на нещо, обясняване в подробности; разясняване. Давам разяснения.
разяснителен разяснителна, разяснително, мн. разяснителни, прил. Който разяснява, изяснява. Разяснителна дейност.
разясня разясниш, мин. св. разясних, мин. прич. разяснил, св. — вж. разяснявам.
разяснявам разясняваш, несв. и разясня, св.; какво. Правя да стане ясен, да се разбере; тълкувам, обяснявам, изяснявам, коментирам. Разяснявам новия закон. — разяснявам се/разясня се. 1. Давам допълнителни обяснения върху нещо, казано от мен, но неразбрано. Разяснете се, колега! 2. За небе — става ясно, безоблачно. 3. Прен. За лице, чело — ставам от мрачен ведър, весел; прояснявам се.
раиран раирана, раирано, мн. раирани, прил. Който е на райета. Раиран костюм.
рай раят, рая, само ед., м. 1. Според християнството и други религии — място, където се намират душите на праведниците след смъртта. 2. Според християнството — градината, в която живеят Адам и Ева преди грехопадението. 3. Прен. Красива и богата местност, страна. България е истински рай. 4. Прен. Място, където се живее богато, охолно, безгрижно, в блаженство. // прил. райски, райска, райско, мн. райски. • Райска ябълка. Червен, сочен плод с леко стипчив вкус. • Райска птица. Австралийска красива птица.
райбер мн. райбери, (два) райбера, м. Огънато приспособление за залостване, затваряне на врати, на прозорци и др.
райграс само ед. Вид трева за озеленяване на паркове, дворове.
райе мн. райета, ср. Надлъжна тясна ивица, който се редува с друга такава ивица, но в различен цвят. Панталони на райета.
район мн. райони, (два) района, м. 1. Място, местност, обособени според някакви свои особености — географски, икономически, геологически, метеорологически и пр. Промишлен район. Земетръсен район. 2. Територия, обхваната от някаква дейност, от някакво явление, действие. Район на снеговалежи. Район на бедствие. 3. Административно-териториална единица в голям град. // прил. районен, районна, районно, мн. районни.
районирам районираш, несв. и св. 1. Какво. Разделям на райони. Районирахме града. 2. Кого. Разпределям според района. Вие сте районирани към I поликлиника.
рак ракът, рака, мн. раци, (два) рака, м. 1. Водно членестоного животно с щипци отпред. 2. Зодиакално съзвездие (м. юни — юли). // прил. раков, ракова, раково, мн. ракови. // прил. рачи, рача, рачо и раче, мн. рачи. // прил. рачешки, рачешка, рачешко, мн. рачешки. • Запъвам се като рак на бързей. Упорствам, инатя се. • Зная къде зимуват раците. Хитър съм, практичен съм. • Изчервявам се/ почервенявам/ зачервявам се като варен рак. Изчервявам се много.
рак ракът, рака, само ед., м. Общо наименование на всички злокачествени образувания, тумори. // прил. раков, ракова, раково, мн. ракови.
ракел мн. ракели, (два) ракела, м. Спец. Тънък стоманен нож за изстъргване на излишното мастило от печатарския набор.
ракета мн. ракети, ж. 1. Летателен апарат или снаряд, който се движи под натиска на изхвърляни от горенето на някакво вещество газове. Космическа ракета. Балистична ракета. 2. Снаряд, пълен със запалителни вещества, който при възпламеняване във въздуха образува цветен пламък и служи за сигнализиране, илюминация, заря и др.
ракета мн. ракети, ж. В спорта — приспособление за игра с топка, което има елипсовидна форма (и мрежичка между дървена рамка); хилка. Ракета за тенис.
ракиджия мн. ракиджии, м. 1. Човек, който произвежда ракия. 2. Човек, който обича да пие ракия.
ракиен ракиена, ракиено, мн. ракиени, прил. 1. Който е предназначен за ракия. Ракиено буре. 2. Който е от ракия. Ракиен аромат.
ракита само ед. Вид дребна върба, жилавите клонки на която се използват в кошничарството. // прил. ракитов, ракитова, ракитово, мн. ракитови.
ракитак мн. ракитаци, (два) ракитака, м. Място, гъсто обрасло с ракита.
ракия мн. ракии, ж. 1. Силно алкохолно питие, получено след ферментация и дестилация на плодове. 2. Порция от това питие.
ракла мн. ракли, ж. 1. Сандък за дрехи (обикн. дървен). 2. Сандък или долап в стената за постелки, завивки, възглавници и др. Ъглово легло е ракла. 3. Отделение в хамбар. 4. Спец. Сандък за снаряди.
раковина мн. раковини, ж. Черупка, в която живеят раци, охлюви и др. • Ушна раковина. Външната видима част на ухото, която наподобява раковина.
ракурс само ед. В изкуството — положение на изобразяван предмет в перспектива от определена гледна точка. Подходящ ракурс.
рали мн. ралита, ср. Продължително автомобилно надпреварване със състезателна цел. Рали "Златни пясъци".
ралица мн. ралици, ж. 1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране. 2. Дребно полско цвете със заострени цветчета. 3. Разг. Съзвездие, звездите на което са разположени така, че наподобяват закривена част на рало.
ралник мн. ралници, (два) ралника, м. Широка и остра метална част на рало, с която се оре, дълбае се земята; палешник.
рало мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята.
рама мн. рами, ж. Носеща конструкция на сграда, съоръжение, машина.
рамазан само ед. Месец на мохамеданските пости, през който не се яде и не се пие денем, а само през нощта.
рамка мн. рамки, ж. 1. Метално, дървено, пластмасово и пр. приспособление с четвъртита или овална форма, към което се прикрепя нещо. Рамка на врата. Рамка на картина. Златна рамка. 2. Орнаменти, графически знаци и др. под., които заобикалят печатан или писан текст, картина и др. 3. Спец. Повтарящи се думи, текстове, мотиви в началото и в края на художествено произведение. 4. Прен. Граница, предел, обсег на нещо. В рамките на тези дни на поезията ще излъчим победител.
рамкирам рамкираш, несв. и св. Поставям в рамка (във 2 и 3 знач.); ограждам.
рамо мн. рамена и рамене, ср. 1. Част от човешкото тяло от долната част на шията до горната част на ръката. С раница на рамо. 2. Част от дреха, която покрива това място. Рокля с широки рамене. 3. Спец. Разстоянието между опорната точка и точката на приложение на действащата върху тялото сила. 4. Спец. Всеки един от двата лъча, между които се заключва ъгъл. // прил. раменен, раменна, раменно, мн. раменни. • Вдигам рамене. 1. Недоумявам. 2. Равнодушен съм, не съм заинтересован. • Рамо до рамо. Заедно, един до друг. • Потупвам по рамото. Похвалвам.
рампа мн. рампи, ж. 1. Ниска и дълга издатина в предния край по дължината на сцената, която скрива от публиката осветителни тела. Светлините на рампата. 2. Издигната площадка на железопътна гара, която служи за товарене и разтоварване на вагони. 3. Перила, парапет.
рамстек мн. рамстеци, (два) рамстека, м. Пържола от говежди бут.
рана мн. рани, ж. 1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва. Дълбока рана. 2. Прен. Душевна болка, мъка, страдание. Рана ме гори отвътре. • Поставям/слагам пръст в раната. Засягам някого на най-болезненото място. • Развреждам/ чопля раната. Припомням на някого нещо болезнено за него.
ранг рангът, ранга, мн. рангове, (два) ранга, м. 1. Чин, степен, звание, сан. Висок ранг. 2. Величина, степен на значение. Малко са хората от неговия ранг.
ранглиста мн. ранглисти, ж. Списък, в който подреждането е в зависимост от резултата (обикн. на спортисти).
рандеву мн. рандевута, ср. Остар. Уговорена среща (обикн. между влюбени). Отивам на рандеву.
рандеман само ед. Спец. 1. Количество добита продукция от определено количество суровина; добив. 2. Количество продукция от една машина за единица време.
ранен ранна, ранно, мн. ранни, прил. 1. Който се отнася към първоначалното време на създаване, пораждане на нещо; пръв. Ранно утро. Ранна есен. 2. Който се отнася към началото на деня. Ранен влак. 3. Преждевременен, безвременен, прибързан. Ранен брак.
ранен ранена, ранено, мн. ранени, прил. 1. Когото са ранили. Ранен войник. 2. Прен. Когото са обидили, засегнали дълбоко. Тя беше ранена от тези думи.
ранен раненият, ранения, мн. ранени, м. Ранен човек. Ранените са настанени в лазарета.
ранина само ед. • На ранина. В ранни зори, в много ранна утрин.
раница мн. раници, ж. Платнена или кожена торба за храна и дрехи, която се носи на гърба.
рано нареч. 1. В началото на някакъв период от време. Рано напролет дърветата се раззеленяват. 2. В ранната младост, близо до началото на живота. Тя се ожени рано — на петнайсет години. 3. В ранна утрин. Станахме рано. 4. Преди определеното или необходимото време; преждевременно. Рано си тръгнала на училище. Рано е да се говори за това. 5. Само в сравнителна степен: по-рано. Преди момента, предварително. По-рано не говореше така. Обади ми се по-рано, та да те чакам. • Рано пли късно. Когато и да е.
ранобуден ранобудна, ранобудно, мн. ранобудни, прил. Който е свикнал да се буди рано.
ранобудник мн. ранобудници, м. Човек, който е свикнал да става рано.
ранобудница мн. ранобудници, ж. Жена ранобудник.
ранозрейка мн. ранозрейки, ж. Плодно дръвче, което зрее рано, преди другите.
ранчо само ед. 1. Животновъдна ферма или чифлик в американските прерии. 2. Разг. Малка овощна и/или зеленчукова градина близо до града.
раншен раншна, раншно, мн. раншни, прил. Предишен. По-раншната работа я остави.
раня раниш, мин. св. раних, мин. прич. ранил, св. — вж. ранявам.
ранявам раняваш, несв. и раня, св.; кого. Нанасям рана; наранявам. Раниха го на фронта. Думите му ме раниха.
ранявам раняваш, несв. и раня, св. Разг. 1. Ставам рано сутринта. 2. Подранявам.
рап рапът, рапа, само ед., м. Направление в музиката с натрапчива ритмичност, поддържана от участието на ударни инструменти.
рап- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до рап, напр. рапмузикант, рапалбум и др.
рапира мн. рапири, ж. Вид (спортна) сабя, с четириръбесто тънко тяло и с остър връх.
рапица само ед. Маслодайно растение с жълти кичести цветове. // прил. рапичен, рапична, рапично, мн. рапични. Рапично масло.
рапон мн. рапони, (два) рапона, м. Диал. Ряпа.
рапорт мн. рапорти, (два) рапорта, м. Писмено или устно служебно съобщение до висшестоящата организация, до по-старшия офицер и др. под.; донесение, доклад.
рапортувам рапортуваш, несв. Правя рапорт, обикн. устен; донасям, докладвам.
рапсодия мн. рапсодии, ж. Инструментална музикална творба върху фолклорни мотиви.
раса мн. раси, ж. 1. Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези — цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под. Жълта раса. 2. За животни — порода. // прил. расов, расова, расово, мн. расови. Расови предразсъдъци. Расов кон.
расизъм само ед. Антинаучна теория, която дели расите (и националностите) на висши и низши, на пълноценни и непълноценни въз основа на физиологичните им особености, като по този начин оправдава насилието, господството на едните над другите.
расист мн. расисти, м. Привърженик на расизма. // прил. расистки, расистка, расистко, мн. расистки.
расистка мн. расистки, ж. Жена расист.
расна раснеш, мин. св. раснах, мин. прич. раснал, несв. Раста.
расо мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба.
раста растеш, мин. св. растох, мин. прич. расъл, несв. 1. Ставам по-голям на възраст и на ръст; израствам, пораствам. 2. Увеличавам се по размери и по количество; умножавам се, нараствам. Богатството му растеше с всеки изминат ден. Купчината расте постоянно. 3. За растение, зъби, коса — покарвам, пониквам, зараждам се. Растат му мустаци вече. 4. За растение — вирея. Боровките растат в борови гори. 5. Прен. Напредвам, развивам се, усъвършенствам се, издигам се. Расте в служебната йерархия. • Раста в очите (на някого). Повишава се авторитетът ми пред някого. • Раста в собствените си очи. Повишава се самочувствието ми. • Растат ми ушите. Възгордя-вам се.
растеж само ед. 1. Израстване, порастване. Забавен растеж. 2. Прен. Подем, напредък, просперитет. Небивал растеж в икономиката.
растение мн. растения, ср. Неподвижно закрепен организъм, който се храни с неорганически вещества от почвата и въздуха посредством корен, стъбло и листа. Културни растения.
растениевъд мн. растениевъди, м. Човек, който отглежда, въди растения.
растениевъдство само ед. Подразделение в селското стопанство на една страна, което се занимава с отглеждане на растения.
растителен растителна, растително, мн. растителни, прил. 1. Който се отнася до растение. Растителни клетки. 2. Който се добива от растения. Растително масло.
растителност растителността, само ед., ж. 1. Всички растения по земята или в някоя местност; флора. Буйна растителност. Горска растителност. 2. Прен. Разг. Ирон. Космите по тялото на човек. Лицето му се закриваше от буйна растителност.
рат ратта, само ед., ж. Остар. 1. Война, битка. 2. Войска. // прил. ратен, ратна, ратно, мн. ратни.
рата само ед. Вноска за погасяване на дълг.
ратай ратаят, ратая, мн. ратаи, м. Слуга, който работи земеделска работа, но помага и вкъщи. // прил. ратайски, ратайска, ратайско, мн. ратайски. Ратайска участ.
ратайкиня мн. ратайкини, ж. Жена ратай.
ратайствам ратайстваш, несв. Изпълнявам ратайски функции.
ратайствувам ратайствуваш, несв. Ратайствам.
ратификация мн. ратификации, ж. Окончателно утвърждаване на международен договор, подписан от упълномощени лица, от правителствата, парламента на съответните страни.
ратифицирам ратифицираш, несв. и св.; какво. Правя ратификация.
ратник мн. ратници, м. 1. Поборник, деятел. Ратник на справедливост. 2. Остар. Воин, боец.
ратница мн. ратници, ж. Жена ратник.
ратувам ратуваш, несв.; за какво. 1. Боря се за някаква идея с обществена значимост. Ратувам за мир. 2. Остар. Бия се, водя война.
рафинерия мн. рафинерии, ж. Фабрика за рафиниране.
рафинирам рафинираш, несв. и св.; какво. Пречиствам от примеси чрез специални процеси. Рафинирам захар. // същ. рафиниране, ср.
рафиниран рафинирана, рафинирано, мн. рафинирани, прил. 1. Пречистен. 2. Прен. Изтънчен, издържан, възпитан, изискан. Рафинирани обноски. 3. Прен. Изкусен, съвършен, изпечен (обикн. за отрицателни прояви). Рафиниран крадец. // същ. рафинираност, рафинираността, ж.
рафт рафтът, рафта, мн. рафтове, (два) рафта, м. Полица на стена или в библиотека, шкаф; лавица. Сложи кутията с кафето на горния рафт.
рахат само ед. Разг. 1. Спокойствие, блаженство, мир. 2. Прил., неизм. Спокоен, блажен. Бъди рахат!
рахатлък само ед. Спокойствие, охолство, блаженство, безгрижие; рахат.
рахит само ед. Детска болест в ранна възраст, която се дължи на липса на витамин D и на слабо минерализиране на костите, довеждащо до изкривявания.
рахитизъм само ед. Рахит.
рахитик мн. рахитици, м. Човек, който боледува или е бил болен от рахит.
рахитичен рахитична, рахитично, мн. рахитични, прил. 1. Който е болен от рахит. 2. Който е предизвикан от рахит. Рахитични изкривявания. 3. Прен. Разг. Слаб, едва креещ. Рахитично цвете.
рахитичка мн. рахитички, ж. Жена рахитик.
рационален рационална, рационално, мн. рационални, прил. Разумен, полезен, целесъобразен. Рационален поглед върху нещата. Рационално предложение. // същ. рационалност, рационалността, ж.
рационализатор мн. рационализатори, м. Човек, който прави рационализация. // прил. рационализаторски, рационализаторска, рационализаторско, мн. рационализаторски.
рационализаторка мн. рационализаторки, ж. Жена рационализатор.
рационализация мн. рационализации, ж. Усъвършенстване на машина, производствен процес, дейност и др., за да станат по-рационални, по-целесъобразни, по-икономични; подобрение.
рационализирам рационализираш, несв. и св.; какво. Правя рационализация; усъвършенствам, подобрявам. Рационализирахме процеса.
рационализъм само ед. Философско направление, което се противопоставя на емпиризма, като признава разума за единствен и достатъчен критерий за познанието.
рационалист мн. рационалисти, м. Привърженик на рационализма.
рационалистичен рационалистична, рационалистично, мн. рационалистични, прил. 1. Който се отнася до рационализъм. 2. Основан на разума; разумен, рационален.
рационалистически рационалистическа, рационалистическо, мн. рационалистически, прил. Рационалистичен.
рационалистка мн. рационалистки, ж. Жена рационалист.
рача рачиш, мин. св. рачих, мин. прич. рачил, несв. Остар. Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен.
рачел само ед. Сгъстен чрез преваряване гроздов (или друг плодов) сок с късчета тикви, дюли и др. в него; петмез.
рачешката нареч. Като рак; назад. Вървя рачешката.
рачешки нареч. Рачешката.
рая само ед. Истор. Немохамеданското население, което е покорено от турците и включено в границите на Турската империя.
ре само ед. Вторият тон от нотната стълбица и знакът за него.
ре- представка. В състава на думи със значение повторение или връщане обратно, назад, напр. реваксинация, реекспорт, реинфекция, реконструкция, рекомунизация; реимунизирам, реконструирам, реорганизирам.
реабилитация само ед. 1. Възстановяване на авторитета и достойнството на някого. 2. Спец. Заличаване на присъда, свързано с възстановяване на граждански права.
реабилитирам реабилитираш, несв. и св.; кого. Правя реабилитация. Реабилитираха го след смъртта му, но каква полза.
реагирам реагираш, несв. и св. 1. Спец. Влизам в химическа реакция. 2. Правя съответстваща на някакъв външен дразнител реакция. Окото не реагира на светлина. 3. Прен. Противопоставям се, опълчвам се, противодействам, възпротивявам се. Никой не реагира на тези лъжи. // същ. реагиране, ср.
реактив само ед. Спец. 1. Вещество, което служи за откриване или определяне на други вещества. 2. Вещество, което служи за получаване на други вещества.
реактивен реактивна, реактивно, мн. реактивни, прил. 1. Който се отнася до реактив. 2. При който се създава реакция между силата на тягата и продуктите от горящото с голяма скорост топливо; ракетен. Реактивен двигател. Реактивно движение. Реактивен самолет. // същ. реактивност, реактивността, ж.
реактор мн. реактори, (два) реактора, м. 1. Спец. В химията — съд за провеждане на реакции със специални приспособления за загряване, охлаждане и др. 2. Спец. Устройство за получаване на атомна енергия при контрол на протичащите реакции.
реакционер мн. реакционери, м. Човек, който води реакционна политика или който е неин привърженик. // прил. реакционерски, реакционерска, реакционерско, мн. реакционерски.
реакционерка мн. реакционерки, ж. Жена реакционер.
реакция мн. реакции, ж. 1. Действие, което е отговор на външно дразнение, предизвикано е отвън; реагиране. Човек с бързи реакции. 2. Обикн. ед. Рязка промяна на физическото или психическото здраве на човека. 3. Спец. Встъпване във взаимодействие на две вещества, при което в резултат се получава ново вещество. Химическа реакция.
реакция само ед. 1. Икономическа и политическа съпротива на господстващите срещу революционните движения и обществения прогрес. 2. Всички привърженици на такова обществено поведение. // прил. реакционен, реакционна, реакционно, мн. реакционни.
реален реална, реално, мн. реални, прил. 1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обективен, истински. Реален факт. 2. Който е съобразен с действителното състояние на нещата, с действителните нужди, възможности и др. Реално желание. Реален бюджет. Реална политика. Реална цена. Реален курс на долара.
реализация мн. реализации, ж. Осъществяване, изпълнение; реализиране.
реализирам реализираш, несв. и св.; какво. Осъществявам, извършвам, изпълнявам, провеждам, прилагам. Реализирам мечтите си. Реализирам пътуване из Европа. Реализирам печалби. // същ. реализиране, ср.
реализъм само ед. 1. Разбиране на нещата, основано на съществуващи в действителността връзки, факти и др. 2. В изкуството — метод за пресъздаване на действителността такава, каквато е, с нейните типични черти. Критически реализъм.
реалист мн. реалисти, м. 1. Човек, който гледа реално на нещата, който се съобразява с действителността. 2. Последовател на реализма (във 2 знач.).
реалистичен реалистична, реалистично, мн. реалистични, прил. 1. Реален, обективен. Реалистичен поглед върху проблемите. 2. Който се отнася до реализъм (във 2 знач.). Реалистичен образ.
реалистически реалистическа, реалистическо, мн. реалистически, прил. Реалистичен.
реалистка мн. реалистки, ж. Жена реалист.
реалност реалността, мн. реалности, ж. 1. Действителност. Съвременна реалност. 2. Действително съществуващо нещо — предмет, явление и др. Реалностите на живота.
реанимация само ед. Възстановяване на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест, което се осъществява със специална апаратура и в специално помещение.
реанимирам реанимираш, несв. и св. 1. Какво/ кого. Подлагам на реанимация; възстановявам, възраждам, оживявам. 2. Подлагам се на реанимация; възстановявам се, възраждам се.
ребрест ребреста, ребресто, мн. ребрести, прил. Който има големи, ярко очертани ребра.
ребро мн. ребра, ср. 1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека. 2. Прен. Склон на планина. 3. Прен. Предмет, който наподобява по форма такава кост. Ребро на радиатор. // прил. ребрен, ребрена, ребрено, мн. ребрени. • Броят ми се ребрата. Много съм слаб.
ребром нареч. 1. С хълбока и рамото напред; странично. Влизам ребром. 2. Прен. Направо, открито, без заобикалки. Поставям въпроса ребром.
ребус мн. ребуси, (два) ребуса, м. 1. Късо изречение, което може да се прочете, като се разгадават знаци, образи и др. Картинен ребус. 2. Кръстословица. 3. Прен. Нещо, което трудно се разбира.
рев ревът, рева, мн. ревове, (два) рева, м. Реване.
рева ревеш, мин. св. ревах, мин. прич. ревал, несв. 1. За животно — издава протяжен силен вик. Лъвът реве. 2. Плача с глас. Престани да ревеш. 3. Прен. Надавам силен дрезгав вик; крещя, викам. Реве като заклан. 4. Прен. Издавам силен и дълготраен шум; пищя. Бурята реве. // същ. реване, ср.
реваксинация само ед. Повторна ваксинация.
реваксинирам реваксинираш, несв. и св.; какво/ кого. Повторно ваксинирам.
ревалоризация само ед. Спец. В банковото дело — официално увеличаване паритета на съответна валута спрямо другите валути.
реване мн. реванета, ср. Вид сиропиран тестен сладкиш.
реванш само ед. 1. Отплата, възвръщане, възмездие, отмъщение. Търся реванш. 2. В спорта — възможност за победения да спечели в една повторна игра. Мач реванш.
реваншизъм само ед. Политика, която се стреми към нова борба, битка, война след претърпяно поражение.
реванширам се реваншираш се, несв. и св. Отплащам се, възвръщам (за) услуга, помощ и др.
реваншист мн. реваншисти, м. Привърженик на реваншизма. // прил. реваншистки, реваншистка, реваншистко, мн. реваншистки.
реваншистка мн. реваншистки, ж. Жена реваншист.
реввам ревваш, несв. и ревна, св. Внезапно започвам да рева, надавам рев.
ревер мн. ревери, (два) ревера, м. Подгънат навън на гърдите край на горна дреха — сако, палто, рокля и др. Широк ревер.
реверанс мн. реверанси, (два) реверанса, м. 1. Остар. Поклон (с приклякане) в знак на почит, уважение. 2. Прен. Обикн. мн. Прояви на почтително отношение, стигащи до подмазване. Не прави на никого реверанси.
реверсивен реверсивна, реверсивно, мн. реверсивни, прил. Спец. Обръщаем. // същ. реверсивност, реверсивността, ж.
реверсия само ед. 1. Спец. В правото — връщане имот на притежател. 2. Спец. Промяна на движението на машина в обратна посока.
ревешката нареч. Ревешком.
ревешком нареч. С рев. Вървя ревешком.
ревизирам ревизираш, несв. и св.; какво/кого. Правя ревизия.
ревизия мн. ревизии, ж. 1. Проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, правилността на действията им. Финансова ревизия. Ревизия на учител. 2. Проверка, за да се отстранят неизправности, да се внесат съществени изменения. // прил. ревизионен, ревизионна, ревизионно, мн. ревизионни.
ревизор мн. ревизори, м. Човек, който прави ревизия (в 1 знач.). // прил. ревизорски, ревизорска, ревизорско, мн. ревизорски.
ревизорка мн. ревизорки, ж. Жена ревизор.
ревла мн. ревли, ж. Пренебр. Ревлива жена.
ревлив ревлива, ревливо, мн. ревливи, прил. Който много често и без повод реве, плаче. Ревливо дете.
ревльо мн. ревльовци, м. Пренебр. Ревлив човек.
ревматизъм само ед. Остро възпалително заболяване на ставите и сърдечно-съдовата система, съпроводено с отичане и остри болки. // прил. ревматичен, ревматична, ревматично, мн. ревматични.
ревна ревнеш, мин. св. ревнах, мин. прич. ревнал, св. — вж. реввам.
ревна се ревнеш се, мин. св. ревнах се, мин. прич. ревнал се, несв. Диал. Харесвам се, нравя се.
ревнив ревнива, ревниво, мн. ревниви, прил. 1. Който лесно проявява ревност, често без повод. Ревнив съпруг. 2. Който изразява ревност.
ревнивец мн. ревнивци, м. Човек, който често проявява ревност; ревнив човек.
ревнивка мн. ревнивки, ж. Жена ревнивец.
ревниво нареч. 1. По начин, който издава ревност,. Гледа я ревниво. 2. Старателно, грижливо, ревностно.
ревнивост ревнивостта, само ед., ж. Ревност.
ревнител ревнителят, ревнителя, мн. ревнители, м. Човек, който проявява ревност; радетел.
ревнителка мн. ревнителки, ж. Жена ревнител.
ревност ревността, самоед.,ж. 1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност. Ревността му ме измъчва. 2. Разг. Завист.
ревност ревността, само ед.,ж. Усърдие, залягане, старание, прилежание с цел постигане на нещо. // прил. ревностен, ревностна, ревностно, мн. ревностни.
ревнувам ревнуваш, несв.; кого. Изпитвам ревност. Мъжът и я ревнува.
револвер мн. револвери, (два) револвера, м. Малко ръчно огнестрелно оръжие с въртящ се барабан за патроните. // прил. револвереи, револверна, револверно, мн. револверни.
революционер мн. революционери, м. 1. Човек, който подготвя революция, бунт и др. и/или участва в тях. Поет революционер. 2. Човек, който осъществява коренен прелом в развитието на нещо, в разбиранията на нещо; новатор. // прил. революционерски, революционерска, революционерско, мн. революционерски.
революционерка мн. революционерки, ж. Жена революционер.
революционизирам революционизираш, несв.; кого/какво. Подтиквам към революция, създавам революционна настройка.
революция мн. революции, ж. 1. Насилствено осъществен коренен преврат в обществено-икономическите условия, при който се сваля от власт един режим и се установява друг. Френска буржоазнодемократична революция. Участвам в революция. 2. Прен. Коренен прелом, обрат в някаква област (обикн. в техниката, науката и културата). Революция във въздухоплаването. // прил. революционен, революционна, революционно, мн. революционни.
ревю мн. ревюта, ср. 1. Демонстриране на облекло (обикн. препоръчвано за модно) от живи модели. Модно ревю. 2. В театъра — представление, което се състои от отделни сцени (танцови, музикални и др.), обединени от общ смисъл.
регал мн. регали, (два) регала, м. 1. Висока чаша за бира без дръжка. 2. Спец. В печатарството — поставка за словослагателна каса при набор.
регата мн. регати, ж. Състезание с лодки.
регенеративен регенеративна, регенеративно, мн. регенеративни, прил. Спец. Възстановителен.
регенератор мн. регенератори, (два) регенератора, м. Спец. Уред за запазване на топлината на вече използван нагрят въздух.
регенерация само ед. Възстановяване, създаване отново.
регент мн. регенти, м. Временно изпълняващ монархически функции поради непълнолетие на престолонаследника или при междуцарствие. // прил. регентски, регентска, регентско, мн. регентски. Регентски съвет.
регентствам регентстваш, несв. Изпълнявам функцията на регент.
регентство мн. регентства, ср. 1. Временен държавен орган в монархическа държава, който замества монарха при непълнолетие или при междуцарствие. 2. Само ед. Длъжност на регент. 3. Само ед. Период, в който има регентско управление.
регентствувам регентствуваш, несв. Регентствам.
регион мн. региони, (два) региона, м. Район, област. // прил. регионален, регионална, регионално, мн. регионални.
регистратор мн. регистратори, м. 1. Човек, който регистрира някакви факти, без да ги коментира. 2. Длъжностно лице в канцелария, което води дневник на входящите и на изходящите документи. // прил. регистраторски, регистраторска, регистраторско, мн. регистраторски.
регистраторка мн. регистраторки, ж. Жена регистратор.
регистратура само ед. Служба към едно учреждение, която извършва регистрация.
регистрация мн. регистрации, ж. 1. Вписване на данни в регистър. Паспортна регистрация. 2. Отбелязване, регистриране. // прил. регистрационен, регистрационна, регистрационно, мн. регистрационни.
регистрирам регистрираш, несв. и св.; какво. 1. Спец. Вписвам в регистър (във 2 знач.), за да придам законност. Регистрирам брак. 2. Отбелязвам, забелязвам. Само тя регистрира този факт. — регистрирам се. Явявам се, за да ме впишат в някакъв регистър (във 2 знач.). Регистрирах се в хотела.
регистър мн. регистри, (два) регистъра, м. 1. Книга за вписване на входящи и изходящи номера. 2. Списък, в който се съдържат някакви данни. 3. Спец. В музиката - степен на сила и височина на звук, издаден от човек или от музикален инструмент.
регламент обикн. ед. 1. Правила за работа на държавни органи, организации и др.; правилник. 2. Ред за провеждане на сесии, заседания и др. // прил. регламентен, регламентна, регламентно, мн. регламентни.
регламентация само ед. Установяване на регламент.
регламентирам регламентираш, несв. и св.; какво. Установявам регламент; уреждам, узаконявам.
реглан само ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката.
регрес само ед. Връщане назад в развитието; упадък, западане, назадничавост. // прил. регресивен, регресивна, регресивно, мн. регресивни. Регресивно развитие.
регресирам регресираш, несв. и св. Отивам към регрес, към упадък.
регресия мн. регресии, ж. Връщане назад в развитието; регрес.
регулатор мн. регулатори, (два) регулатора, м. 1. Уред за регулиране работата на машина, инсталация и др. 2. Прен. Обикн. ед. Нещо, което регулира.
регулация мн. регулации, ж. 1. Само ед. Внасяне, установяване на ред в някаква работа. 2. Акт за градоустройствено планиране с установяване на парцели за строителство. // прил. регулационен, регулационна, регулационно, мн. регулационни.
регулирам регулираш, несв. и св.; какво. Правя регулация (в 1 знач.). Регулирам уличното движение. Регулирам дейността си.
регулировчик мн. регулировчици, м. Длъжностно лице, което регулира уличното движение.
ред редът, реда, мн. редове, (два) реда, м. 1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети, знаци. Застани в реда си! Купувам си билет за десети ред. Редове на писмо. 2. Хоризонтална ивица, пласт. Плета няколко реда бръчкол и после започвам плетката. 3. Само ед. Време за осъществяване на нещо. Дойде редът ми да вляза при лекаря. Ред му е да има внуци. 4. Последователност. По азбучен ред. 5. Значителен брой от последователно следващи еднородни неща; редица. Имам ред причини да не дойда. Написани са ред произведения на тази тема. 6. Следващи едно след друго във времето събития; поредица, низ, върволица. В този ред трябва да поставим и тяхната сватба. 7. Само ед. Правилно, установено състояние, разположение на нещо. Поддържам реда в къщата. Документите са в ред. 8. Само ед. Правила, по които се извършва нещо. По съдебен ред. Установен ред за гласуване. 9. Само ед. Строй, режим. Държавен ред. 10. Само мн. Състав. В редовете на стачниците настъпи смут. • На дневен ред. Който непосредствено предстои. • Чета между редовете. Схващам, долавям скрития смисъл. • В реда на нещата. Нормално, естествено (нещо).
редактирам редактираш, несв. и св.; какво. 1. Променям текст с цел да го направя по-добър. Редактирам статия. 2. Редактор съм на издание.
редактор мн. редактори, м. 1. Човек, който ръководи издаването на вестник, списание, подготовката на предаване по радиото, по телевизията и др. 2. Човек, който редактира (в 1 знач.). // прил. редакторски, редакторска, редакторско, мн. редакторски.
редакторка мн. редакторки, ж. Жена редактор.
редакция мн. редакции, ж. 1.Само ед. Подготовка на текст за печат. Изданието ще се осъществи под редакцията на известен професор. 2. Всеки един от вариантите на редактиран текст. Окончателна редакция. Първа редакция. Няколко редакции. 3. Колектив от редактори; редколегия. // прил. редакционен, редакционна, редакционна, мн. редакционни.
редея редееш, мин. св. редях, мин. прич. редял, несв. Ставам все по-рядък. Косата ми редее.
редингот обикн. ед. Вид мъжко палто до коленете с два реда копчета.
редица мн. редици, ж. 1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици. 2. Значителен брой от еднородни неща, събития, явления, следващи едно след друго; ред, поредица. Редица случайности ме доведоха до истината. 3. Само мн. Състав. Много нови хора попълниха редиците им.
редколегия мн. редколегии, ж. Редакционна колегия.
редкопръст редкопръста, редкопръсто, мн. редкопръсти, прил. Разг. Който не може да икономисва, да задържа пари, а обича да харчи.
редник мн. редници, м. 1. Спец. В армията — най-низше воинско звание и човекът, който го носи. 2. Разг. Човек, който не заема ръководно място в една организация; редови член. // прил. реднически, редническа, редническо, мн. реднически.
редовен редовна, редовно, мн. редовни, прил. 1. Който се осъществява според определен ред, не извънреден. Редовно получавам писмата си. Редовни занятия. Редовна сесия. 2. Постоянен, непрестанен. Редовен клиент. Редовен приход. 3. Който спазва определен ред, закон, правилник. Редовен ученик. 4. Който е съобразен с определен ред, закон. Редовни документи. 5. Който няма дефекти, недостатъци; качествен. // същ. редовност, редовността, ж. // нареч. редовно.
редови редова, редово, мн. редови, прил. Разг. Който не изпълнява ръководна функция, а е обикновен, като множеството. Редови член.
редом нареч. 1. Един до друг, в една редица. 2. Заедно с. Редом е доброто върви и злото. 3. Разг. Последователно, един след друг. 4. Навсякъде, навред. Песента се носи редом по къщите.
редосеялка мн. редосеялки, ж. Машина за засяване в редове.
редувам редуваш, несв.; какво. Правя ту едно, ту друго нещо; сменям. — редувам се. Сменям се в определен ред с друг или с други при извършването на някаква дейност. Редуваме се на машината.
редуктор мн. редуктори, (два) редуктора, м. Спец. 1. Механизъм, който променя оборотите при предаване на въртеливо движение от един вал на друг. 2. Уред за редуциране на налягането на течност или газ. // прил. редукторен, редукторна, редукторно, мн. редукторни.
редукция само ед. Спец. 1. В химията — отнемане, отделяне на кислород от негово съединение. 2. В езикознанието — промяна в изговора на неударените гласни, която се изразява в доближаването (или в изравняването) по гласеж на широките и тесните. 3. Съкращаване. Редукция на външния дълг. // прил. редукционен, редукционна, редукционно, мн. редукционни.
редут мн. редути, (два) редута, м. Остар. Отделен окоп за самостоятелна отбрана.
редуцирам редуцираш, несв. и св.; какво. 1. Намалявам, съкращавам. Редуцирахме разходите. 2. Подлагам на редукция.
редя редиш, мин. св. редих, мин. прич. редил, несв. 1. Какво/кого. Поставям в определен ред, последователност; подреждам, нареждам. Редя си книгите. 2. Какво. Привеждам в ред нещо разбъркано, разредено; подреждам, оправям, разтребвам. 3. Разг. Изговарям една след друга думи. Тъй реди той и сълзи капят от очите му. 4. Какво. Уреждам, устройвам. Редя сама живота си. 5. Разг. Плача над умрял; оплаквам, нареждам. — редя се. Намирам се или следвам един след друг. Пред очите ми се редят картини от родния край.
режа режеш, мин. св. рязах, мин. прич. рязал, несв. 1. Какво. Деля на части с помощта на нож или друг остър предмет. Режа хляб. Режа дърва. 2. Отделям част от цялото с помощта на нож или друг остър предмет. Режа от хляба. Режа си брадата. 3. За нож или друг остър предмет — достатъчно съм наострен, та да служа добре. Ножът не реже. 4. Остар. Отбелязвам чрез резки на дърво някакъв дълг или друго. Режа на рабош. 5. Прен. Разг. За питие — резлив съм. 6. Прен. За вятър — предизвиквам неприятен студ по кожата. 7. Прен. За силен звук — остър съм, дрезгав съм, та пронизвам. Гласът му реже. 8. Прен. Разг. Кого. Говоря остро по адрес на някого; критикувам. Започна да ги реже, както той си знае. • Късо го (я) режи. Говори накратко. • Умът (ми) реже като бръснач. Имам пъргав ум.
режиен режийна, режийно, мн. режийни, прил. • Режийни разноски. Разходи за издръжка на административно-управленски апарат извън заплатите.
режим обикн. ед. 1. Държавен строй (по-често за антидемократичен строй). Фашистки режим. Военен режим. 2. Определен начин на живеене и хранене, препоръчан от лекар. 3. Установен ред в някои заведения. Затворнически режим. 4. Установен ред и последователност в работа, дейност, съществуване. Дневен режим.
режисирам режисираш, несв. и св.; какво. Изпълнявам режисьорски функции в осъществяването на постановка, представление, предаване и др. под. Режисирам спектакъл. Режисирам урок.
режисура само ед. 1. Постановка, мизансцен. 2. Дейност на режисьор; режисьорство.
режисьор мн. режисьори, м. Човек, който ръководи реализирането на някаква театрална постановка, филм, телевизионно предаване и др. под. // прил. режисьорски, режисьорска, режи-сьорско, мн. режисьорски.
резач мн. резачи, м. Човек, който реже или подрязва (обикн. дървета, дърва).
резачен резачна, резачно, мн. резачни, прил. С който се реже.
резачка мн. резачки, ж. Машина, с която се реже (обикн. дърва).
резба мн. резби, ж. 1. Само ед. Приложно изкуство, при което се дълбае върху дърво, кост и др. 2. Произведение на това изкуство, което служи за украса.
резбар резбарят, резбаря, мн. резбари, м. Човек, който резбова. // същ. резбарство, ср.
резбовам резбоваш, несв.; какво. Правя резба. Резбовани тавани.
резе мн. резета, ср. Желязна пръчка, лента, която заключва врата, порта. Дръпни резето.
резеда само ед. Бледозелен цвят.
резедав резедава, резедаво, мн. резедави, прил. Бледозелен.
резен мн. резени, (два) резена, м. Отрязан къс хляб, плод, сланина или др. (обикн. с плоска форма).
резерв мн. резерви, м, 1. Запас, откъдето се черпят нови сили, ресурси при нужда; неизползвани средства, възможности. Икономически резерв. Валутен резерв. 2. Спец. Обикн. мн. Част от войска, която се оставя да не участва в бойните действия до настъпването на решителен момент. // прил. резервен, резервна, резервно, мн. резервни. Резервен вариант.
резерва мн. резерви, ж. 1. Разг. В спортни игри - резервен играч. 2. Резерв (в 1 знач.). 3. Този, който е предвиден за допълнително включване; резервен кандидат.
резерват мн. резервати, (два) резервата, м. Местност, в която природните богатства и животните са под специална закрила.
резервация мн. резервации, ж. Запазване, предварително ангажиране на места или на билети за нещо; резервиране. Резервация на маса.
резервен резервна, резервно, мн. резервни, прил. Който е предназначен за резерв; запасен (в 1 знач.).
резервирам резервираш, несв. и св.; какво. Запазвам. Резервирам маса. Резервирам хотел. // същ. резервиране, ср.
резервирам се резервираш се, несв. и св. Проявявам въздържаност, сдържаност.
резервиран резервирана, резервирано, мн. резервирани, прил. 1. Запазен. 2. Въздържан, скептичен.// същ. резервираност, резервираността, ж. (във 2 знач.)
резервоар мн. резервоари, (два) резервоара, м. Място (съд, помещение и др.), в което се съхраняват течности или газове. Резервоар на кола. // прил. резервоарен, резервоарна, резервоарно, мн. резервоарни.
резец мн. резци, (два) резеца, м. 1. Острие на сечиво за рязане. 2. Сечиво за рязане. 3. Прен. Преден зъб.
резигнация само ед. Примирение с положението; потиснатост.
резидба само ед. Рязане на лозята и времето, по което се извършва.
резидент мн. резиденти, м. 1. Дипломатически представител с по-малък ранг от посланик. 2. Таен ръководител на шпионска организация в чужда държава.
резиденция мн. резиденции, ж. Място, където постоянно или временно пребивава държавен глава, член от правителството и др. високопоставени държавни служители.
резил само ед. Разг. Срам, посрамване.
резиля резилиш, мин. св. резилих, мин. прич. резилил, несв.; кого. Разг. Правя за срам, за резил. — резиля се. Ставам за срам. за резил.
резка мн. резки, ж. Рязка.
резлив резлива, резливо, мн. резливи, прил. 1, За нож или друго остро сечиво — който е наострен, та реже добре. 2. За питие — с леко кисел, щипещ езика вкус. 3. За вятър, студ — който като че ли реже кожата; остър, пронизващ. 4. За звук — пронизващ, пронизителен, рязък.
резолирам резолираш, несв. и св.; какво. Поставям, слагам резолюция. Резолирах документа.
резолюция мн. резолюции, ж. 1. Официално взето решение по някакъв въпрос, обсъждан на конгрес, конференция и др. 2. Кратко писмено разпореждане на началник в ъгъла на документ.
резон само ед. Разумно основание, право, довод, аргумент. Има резон. // прил. резонен, резонна, резонно, мн. резонни. Резонен въпрос.
резонанс само ед. 1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло. 2. Спец. Способност да се усилват звуковите вълни, като се отразяват по определен начин. 3. Прен. Отзвук, отглас. Събитието получи резонанс и у нас.
резонатор мн. резонатори, (два) резонатора, м. Кухо тяло или система от плоскости, които резонират. // прил. резонаторен, резонаторна, резонаторно, мн. резонаторни.
резонирам резонираш, несв. и св. Давам резонанс; отеквам.
резултат мн. резултати, (два) резултата, м. 1. Това, което се получава в края на някакво действие, процес, събитие; последица. Резултатите са налице. 2. Прен. Успех, постижение (обикн. в спорта). Нейните резултати са най-добри.
резултатен резултатна, резултатно, мн. резултатни, прил. Който носи (добри) резултати; успешен, продуктивен, ефикасен, сполучлив. Резултатна игра. // същ. резултатност, резултатността, ж.
резултативен резултативна, резултативно, мн. резултативни, прил. 1. Резултатен. 2. Спец. За глаголна форма — който представя действието с неговия резултат.
резюме мн. резюмета, ср. Кратко изложение, в което са изведени основните положения на книга, статия, доклад и др.
резюмирам резюмираш, несв. и св.; какво. Правя резюме; обобщавам.
рейд рейдът, рейда, мн. рейдове, (два) рейда, м. Водно пространство при входа на пристанище, където престояват или маневрират кораби. Корабът стои на рейд.
рейс рейсът, рейса, мн. рейсове, (два) рейса, м. 1. Обикн. ед. Изминат път от някакво превозно средство (кораб, автомобил, камион и др.) по определен маршрут. 2. Разг. Автобус, който редовно пътува по определен маршрут. // прил. рейсов, рейсова, рейсово, мн. рейсови.
рейтинг само ед. 1. Ранг, категория. 2. Оценка. 3. Репутация, реноме. 4. Брой на привърженици, слушатели, зрители като критерий за популярност. Висок рейтинг.
река мн. реки, ж. 1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Ду нае. 2. Прен. Голямо множество, което се движи в една посока; поток, маса. Реки от хора се стичаха на площада.
река речеш, мин. св. рекох, мин. прич. рекъл, св. Разг. 1. Кажа, изговоря. Той рече, че ще дойде. 2. Заповядвам, поръчам. Собствениците рекоха да се плаща. 3. Помисля, намисля. Рекох, че ще се мре. Рекох да ви видя. 4. В съчетание с глагол — започна, понеча. Като рече да пее, та не спря един час. 5. Извършвам някакво движение. Речи така (протяга си напред ръцете) • Ако е рекъл Господ. Ако нещо не попречи. • Ако е речено. Ако е предопределено. • Гък не рекох. 1. Нищо не казвам поради смущение, страх, незнание. 2. Не издавам никакъв звук при болка. • Речено-сторено. Разг. Уговореното е осъществено. • Речи го(ги). Разг. 1. Да допуснем, да предположим. Речи го човек, речи го свиня — няма да сгрешиш. 2. Почти, приблизително, около. Ще ми дадеш, речи ги, петнайсет вола. • Ще рече. Значи, следователно.
рекапитулация само ед. 1. Кратко обобщение на нещо прочетено, извършено или казано. Па направим рекапитулация. 2. Спец. Проверка на търговски книги и сметки.
реквием мн. реквиеми, (два) реквиема, м. 1. В католицизма — траурна заупокойна служба. 2. В музиката — траурно произведение, изпълнявано от хор и солисти с инструментален съпровод. 3. В литературата — лирическа творба, посветена на смъртта и проникната от елегични настроения.
реквизирам реквизираш, несв. и св.; какво. Правя реквизиция.
реквизит само ед. Предмети, необходими за театрална постановка.
реквизитор мн. реквизитори, м. Човек, който се грижи за реквизита в театъра.
реквизиция само ед. Във време на война — принудително изземване на храни, животни и друго имущество от населението срещу заплащане. // прил. реквизиционен, реквизиционна, реквизиционно, мн. реквизиционни.
рекет само ед. Изнудване за заплащане срещу обещание за охрана, осъществявано от престъпна групировка, понякога обвързана с лица от органите на държавната власт.
рекетьор мн. рекетьори, м. Човек, който участва в рекет.
реклама мн. реклами, ж. 1. Само ед. Действие, което цели популяризиране на нещо и привличане на много хора като купувачи, зрители и др. Правя реклама на филм. 2. Афиш, брошура, видеоклип и др., с които се рекламира нещо. По телевизията има много реклами. 3. Само ед. Разпространяване на положителни сведения за някого или за нещо, за да придобие голяма известност; похвала. // прил. рекламен, рекламна, рекламно, мн. рекламни.
рекламация мн. рекламации, ж. Претенция за заплащане на обезщетение за некачествена стока.
рекламирам рекламираш, несв. и св.1.Какво/ кого. Правя реклама; хваля, препоръчвам. 2. Какво. Правя рекламация.
реколта само ед. Събраните плодове от земеделския труд; урожай, добив. Богата реколта.
рекомунизация само ед. Процес на постепенно връщане на комунистическа партия в структурите на властта и в икономическата система.
реконструирам реконструираш, несв. и св.; какво. Правя реконструкция.
рекорд мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд. // прил. рекорден, рекордна, рекордно, мн. рекордни.
рекордьор мн. рекордьори, м. Човек, който поставя рекорди или постига рекорди.
рекордьорка мн. рекордьорки, ж. Жена рекордьор.
рекреационен рекреационна, рекреационно, мн. рекреационни, прил. Който е свързан с възстановяване силите на човека, изразходени в трудовия процес. Рекреационни функции.
рекреация само ед. Възстановяване на силите.
ректор мн. ректори, м. Ръководител на висше учебно заведение. // прил. ректорски, ректорска, ректорско, мн. ректорски.
ректорат само ед. Административно ръководство на висше учебно заведение, заедно с ректора, както и сградата, в която то се помещава.
ректум само ед. Краят на дебелото черво; право черво.
рекултивация само ед. Спец. Възстановяване продуктивността на земен участък. // прил. рекултивационен, рекултивационна, рекултивационно, мн. рекултивационни. Рекултивационни работи.
рекултивирам рекултивираш, несв. и св.; какво. Спец. Подлагам на рекултивация. // същ. рекултивиране, ср.
релаксация само ед. 1. Спец. В медицината — почивка (като терапия). 2. Отпускане, почивка след голямо натоварване.
релативен релативна, релативно, мн. релативни, прил. Относителен. // същ. релативност, релативността, ж.
релативизъм само ед. Спец. Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание, опирайки се на относителността на знанията.
релативист мн. релативисти, м. Последовател и привърженик на релативизма.
реле мн. релета, ср. Електромагнитен токопрекъсвач. // прил. релеен, релейна, релейно, мн. релейни.
релеф само ед. 1. Изпъкнало изображение върху плоска основа. 2. Спец. Скулптурно изображение с изпъкнали форми върху плоска основа. 3. Спец. Строеж, форма на земната повърхност. Планински релеф.
релефен релефна, релефно, мн. релефни, прил. 1. Изпъкнал, издаден. Релефна картина. 2. Прен. Отчетлив, ясен, точен, изразителен.
религиозен религиозна, религиозно, мн. религиозни, прил. 1. Който се отнася до религия. Религиозна музика. 2. Вярващ, набожен. Религиозен човек. // същ. религиозност, религиозността, ж.
религия мн. религии, ж. Мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръхестествено, в божествени сили; вероизповедание.
реликва мн. реликви, ж. 1. В църквата — вещи, мощи и др., в които се вярва, че имат чудодейна сила. 2. Прен. Старинна вещ, която е скъп спомен, свързан с традицията. Семейна реликва.
реликт мн. реликти, (два) реликта, м. 1. Спец. Организми от предишни геологични епохи, запазени в почти неизменен вид на ограничени места. 2. Спец. Остатъци от черупки на организми в скалите. 3. Прен. Остатъци, останки.
релса мн. релси, ж. 1. Стоманен тесен прът, по който се движат колелата на влак, трамвай и др. 2. Тясно метално приспособление за закачване на пердета. 3. Прен. Само мн. Път на развитие. // прил. релсов, релсова, релсово, мн. релсови.
ремарка мн. ремарки, ж. 1. Спец. Кратко авторово пояснение към текста на пиеса. 2. Бележка, пояснение.
ремарке мн. ремаркета, ср. Кола без мотор, която се прикачва към друга, за да бъде теглена. Камион с ремарке.
реми мн. ремита, ср. Равен резултат в игра на шах.
реминисценция мн. реминисценции, ж. 1. Смътен спомен. 2. В литературата — несъзнателно въвеждане на нещо, напомнящо чужда творба; заемка, отзвук.
ремонт само ед. Възстановяване, поправяне и поддържане в изправност на нещо. Ремонт на кола. Основен ремонт. // прил. ремонтен, ремонтна, ремонтно, мн. ремонтни.
ремонтирам ремонтираш, несв. и св.; какво. Правя ремонт; поправям.
ремък мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък на раница. // прил. ремъчен, ремъчна, ремъчно, мн. ремъчни.
ренде мн. рендета, ср. 1. Дърводелско сечиво с острие за изглаждане на плоскости. 2. Готварски уред с дупчици за стъргане на дребно на зеленчуци, сирене и др.
рендосам рендосаш, св. — вж. рендосвам.
рендосвам рендосваш, несв. и рендосам, св.; какво. 1. Правя да стане гладка някаква дървена повърхност. 2. Разг. Стържа зеленчуци, сирене и др.
ренегат мн. ренегати, м. Човек, който се е отрекъл от политическите си възгледи и е преминал на страната на противника; отстъпник, изменник. // прил. ренегатски, ренегатска, ренегатско, мн. ренегатски. // същ. ренегатство, ср.
ренесанс само ед. 1. Спец. Епоха в развитието на западноевропейските страни (ХIV - ХVI в.), която се характеризира с разцвет на изкуството, науката, културата, свързан със зараждането на капиталистическите отношения; възраждане. 2. Архитектурен стил от тази епоха. 3. Прен. Възраждане, разцвет, подем. Театърът преживява своя ренесанс. // прил. ренесансов, ренесансова, ренесансово, мн. ренесансови.
реноме мн. реномета, ср. Обществено мнение, оценка за някого; репутация.
реномиран реномирана, реномирано, мн. реномирани, прил. Който има добро реноме; качествен.
рента обикн. ед. Периодичен нетрудов доход от недвижим имот, ценни книжа, лихви от вложен капитал.
рентабилен рентабилна, рентабилно, мн. рентабилни, прил. Който носи добри доходи; доходоносен, доходен. // същ. рентабилност, рентабилността, ж.
рентген обикн. ед. Апарат за проникване в непрозрачни предмети (обикн. в човешкото тяло за преглед или за лечение) с помощта на специални лъчи. // прил. рентгенов, рентгенова, рентгеново, мн. рентгенови. Рентгенов апарат. Рентгенови лъчи.
рентгенограма рентгенограми, ж. Спец. Снимка с помощта на рентгенови лъчи.
рентгенолог мн. рентгенолози, м. Лекар, специалист по рентгенология.
рентгенология само ед. Наука, която изучава рентгеновите лъчи и тяхното приложение в медицината, биологията и др.
рентгенотерапия само ед. Лечение, терапия с рентгенови лъчи.
рентиер мн. рентиери, м. Човек, който се издържа от рента. // прил. рентиерски, рентиерска, рентиерско, мн. рентиерски.
рентиерка мн. рентиерки, ж. Жена рентиер.
рентирам се рентираш се, несв. и св. Докарвам, донасям печалби.
реорганизатор мн. реорганизатори, м. Човек, който извършва реорганизация.
реорганизаторка мн. реорганизаторки, ж. Жена реорганизатор.
реорганизация мн. реорганизации, ж. Повторно организиране; преустройство, преобразуване, обновяване.
реорганизирам реорганизираш, несв. и св.; какво. Извършвам реорганизация; преустройвам, преобразувам, променям, обновявам. Реорганизираха дейността си.
реостат мн. реостати, (два) реостата, м. Спец. Уред за плавно или стъпаловидно изменение на електрическото съпротивление с цел да се регулира напрежението или силата на тока.
реотан мн. реотани, (два) реотана, м. 1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели. 2. Жица от такава сплав. 3. Разг. Жицата, заедно с пръчката, на която е закачена. И двата реотана на печката се счупиха. // прил. реотанов, реотанова, реотаново, мн. реотанови.
репарации само мн. Обезщетение за нанесени щети по време на война, което победените изплащат на победителите. // прил. репарационен, репарационна, репарационно, мн. репарационни.
репарирам репарираш, несв. и св.; какво. Поправям, възстановявам.
репатрирам репатрираш, несв. и св.; кого. Връщам в отечеството (бежанци, пленници и др.).
репей репеят, репея, мн. репеи, (два) репея, м. Бурен с едри листа и топчести бодливи семена, които лесно полепват за дрехи, козина и др.
репертоар само ед. 1. Съвкупност от пиесите, които се играят от един театрален състав през един сезон. 2. Съвкупност от ролите на един артист или от музикалните произведения, които се изпълняват от един артист. // прил. репертоарен, репертоарна, репертоарно, мн. репертоарни. Репертоарен план.
репетирам репетираш, несв. и св. Правя репетиция.
репетитор мн. репетитори, м. 1. Остар. Човек, който помага на ученик да си подготви уроците. 2. Човек, който провежда репетиция. Репетитор на състав. // прил. репетиторски, репетиторска, репетиторско, мн. репетиторски.
репетиция мн. репетиции, ж. Разучаване чрез повторение на изпълнението на постановка, концерт, танц и др. // прил. репетиционен, репетиционна, репетиционно, мн. репетиционни. Репетиционна зала. • Генерална репетиция. Последно изпълнение преди премиерата (обикн. с покана на подбрани зрители).
репица само ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица. // прил. репичен, репична, репично, мн. репични. Репично масло.
репичка мн. репички, ж. Вид дребна пролетна ряпа за салата (обикн. с червен цвят). Вкусни репички.
реплика мн. реплики, ж. 1. Кратък отговор или забележка, които съдържат възражение на нещо казано (обикн. от оратор). Реплика от място. 2. Спец. Част от диалога в театрална пиеса, която е изпълнена от актьор между две чужди изказвания. Помниш ли си всички реплики?
репортаж мн. репортажи, (два) репортажа, м. Кратко журналистическо описание на събития, прояви, мероприятия и др. Репортаж от мястото на събитието. // прил. репортажен, репортажна, репортажно, мн. репортажни.
репортер мн. репортери, м. Сътрудник на вестник, списание, радио, телевизия, който е изпратен на мястото на събитието, за да го отрази, да направи репортаж.
репортерка мн. репортерки, ж. Жена репортер.
репортьор мн. репортьори, м. Остар. Репортер.
репортьорка мн. репортьорки, ж. Остар. Репортерка.
репрезентативен репрезентативна, репрезентативно, мн. репрезентативни, прил. Представителен. // същ. репрезентативност, репрезентативността, ж.
репрезентирам репрезентираш, несв. и св.; кого/ какво. Представям, представлявам.
репресалии само мн. Спец. Репресивни мерки, които се налагат на една страна от други държави в отговор на противоправни действия от нейна страна.
репресивен репресивна, репресивно, мн. репресивни, прил. Който има за цел насилствено да прекъсне, да предотврати нещо; наказателен. // същ. репресивност, репресивността, ж.
репресирам репресираш, несв. и св.; кого/какво. Подлагам на репресии; потискам, тиранизирам.
репресия мн. репресии, ж. Наказателна мярка от държавни органи; санкция, потискане.
реприз само ед. 1. Спец. В музиката — повторение на част в произведение непосредствено след първото изпълнение или след друга част. 2. Мрежесто изкърпване (за бельо, чорап и др.).
реприза само ед. Реприз.
репродуктор ми. репродуктори, (два) репродуктора, м. 1. Високоговорител. 2. Човек, който прави репродукции.
репродукция мн. репродукции, ж. 1. Само ед. Възпроизвеждане. 2. Картина, фотография и др., възпроизведени (и размножени) чрез печат или снимка. // прил. репродукционен, репродукционна, репродукционно, мн. репродукционни. Репродукционен апарат.
репродуцирам репродуцираш, несв. и св.; какво. Правя репродукция; възпроизвеждам.
република мн. републики, ж. 1. Само ед. Форма на управление, при която държавните органи са изборни за определен срок. 2. Държава с такова управление. // прил. републикански, републиканска, републиканско, мн. републикански.
републиканец мн. републиканци, м. 1. Привърженик на републиката като форма на управление. 2. Член на републиканска партия. // прил. републикански, републиканска, републиканско, мн. републикански.
репутация само ед. Обществено мнение или оценка за някого; реноме. Лоша репутация.
репча се репчиш се, мин. св. репчих се, мин. прич. репчил се, несв. Разг. Перча се, надувам се, заплашвам. Стига си се репчил!
реса мн. реси, ж. 1. Еднополово гроздовидно съцветие на някои растения. Реса на орех. 2. Съцветие на лоза. 3. Царевична свила. 3. Само мн. Ресни.
ресна мн. ресни, ж. Снопче нишки за украса, привързани в единия край, или отделна нишка, висулка за украса. Ресни на шал.
реснар реснарят, реснаря, мн. реснари, м. Занаятчия, който прави ресни (за мебели, завеси и др.).
реснат ресната, реснато, мн. реснати, прил. Който е с ресни.
ресница мн. ресници, ж. Обикн. мн. Немного дълги косъмчета по края на клепача които предпазват окото; мигли.
ресор мн. ресори, (два) ресора, м. Еластично приспособление в превозно средство, което смекчава удари, вибрации; пружина. // прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни.
ресор обикн. ед. Област на дейност, на компетентност. Отговарям за този ресор. // прил. ресорен, ресорна, ресорно, мн. ресорни.
респект само ед. Уважение, почит, почитание, страхопочитание. Обръщам се с респект към някого. Внушавам респект.
респективен респективна, респективно, мн. респективни, прил. Съответстващ, отговарящ, съответен. // нареч. респективно.
респектирам респектираш, несв. и св.; кого. Внушавам, предизвиквам респект, уважение. Думите му ме респектираха.
реставратор мн. реставратори, м. 1. Човек, който реставрира или се стреми към реставрирането на нещо. 2. Специалист по възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата. // прил. реставраторски, реставраторска, реставраторско, мн. реставраторски.
реставраторка мн. реставраторки, ж. Жена реставратор.
реставрация само ед. 1. Възстановяване (на свален политически строй, режим). 2. Възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата със стремеж да се възвърне първоначалният им вид.
реставрирам реставрираш, несв. и св.; какво. Правя реставрация.
реституирам реституираш, несв. и св.; какво. Правя реституция.
реституция само ед. Възстановяване на права върху насилствено отнета собственост.
ресто 1. Същ., ср., само ед. Остатък от сума след плащане. Дай му рестото! 2. Нареч. Разг. Обратно, назад.
ресторант мн. ресторанти, (два) ресторанта, м. Заведение за обществено хранене със сервитьор. Отивам да ям на ресторант. // прил. ресторантски, ресторантска, ресторантско, мн. ресторантски.
рестриктивен рестриктивна, рестриктивно, мн. рестриктивни, прил. Ограничителен.
рестрикция мн. рестрикции, ж. Ограничение.
ресурси само мн. Запас от средства, от природни богатства; източник.
ретина само ед. Спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв, чрез което се възприемат образите.
реторика само ед. 1. Теория на красноречието, на ораторското изкуство. 2. Прен. Пренебр. Претрупване на фразата, което води до безсъдържателност.
реторичен реторична, реторично, мн. реторични, прил. 1. Който се отнася до реторика; красноречив. 2. Прен. Надут, претрупан, безсъдържателен. • Реторичен въпрос. Въпрос, който съдържа в себе си и отговора.
реторически реторическа, реторическо, мн. реторически, прил. Реторичен.
реторта мн. реторти, ж. Кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити.
ретранслатор мн. ретранслатори, (два) ретранслатора, м. Станция за ретранслация.
ретранслация само ед. Спец. Препредаване на радио- или телевизионна програма.
ретранслирам ретранслираш, несв. и св.; какво. Препредавам.
ретро- Първа съставна част на сложни думи със значение назад, отзад, напр. ретромузика, ретромода и др.
ретрограден ретроградна, ретроградно, мн. ретроградни, прил. Който е против напредъка, прогреса; назадничав. // същ. регроградност, ретроградността, ж.
ретромода само ед. Актуализирана стара мода или елементи от нея.
ретроспективен ретроспективна, ретроспективно, мн. ретроспективни, прил. В който се прави ретроспекция. Ретроспективна изложба.
ретроспекция обикн. ед. 1. Връщане назад, в миналото, за да се направи преглед. 2. Спец. Художествен похват, при който героят се връща в миналото, за да се обясни сетнешно поведение, характер.
ретуш само ед. Ръчно поставени сенки на негатив или снимка.
ретуширам ретушираш, несв. и св.; какво. 1. Ръчно поставям сенките на негатив, снимка и др. 2. Прен. Смекчавам недостатъци. // същ. ретуширане, ср.
ретушировка само ед. Ретуширане.
рефер мн. рефери, м. Съдия на спортно състезание. // прил. реферски, реферска, реферско, мн. реферски. Реферски сигнал.
реферат мн. реферати, (два) реферата, м. 1. Доклад за осведомяване, обучаване на слушатели; сказка, беседа. 2. Кратко научно съобщение.
референдум мн. референдуми, (два) референдума, м. Пряко допитване до народа, който чрез гласуване трябва да изрази мнението си по важен държавен въпрос.
референт мн. референти, м. 1. Длъжностно лице в учреждение, което дава съвет, мнение или прави доклади по определени въпроси. 2. Докладчик.
референции само мн. Препоръки, сведения, отзиви за някого или за нещо.
реферирам реферираш, несв. и св. 1. Изнасям доклад, реферат, сказка; докладвам, обсъждам. 2. Съдийствам спортно състезание.
рефлекс мн. рефлекси, (два) рефлекса, м. 1. Непреднамерено реагиране на организма в отговор на външно влияние при участие на централната нервна система. 2. Отражение. • Безусловен рефлекс. Вроден рефлекс. • Условен рефлекс. Придобит рефлекс. // прил. рефлексен, рефлексна, рефлексно, мн. рефлексни. // прил. рефлексивен, рефлексивна, рефлексивно, мн. рефлексивни.
рефлексия мн. рефлексии, ж. 1. Отражение. 2. Размишление; мисъл, предизвикана от нещо.
рефлектирам рефлектираш, несв. и св. 1. Отразявам светлинни или звукови вълни. 2. Реагирам, проявявам рефлекс по отношение на външен дразнител.
рефлектор мн. рефлектори, (два) рефлектора, м. 1. Вдлъбнато метално или стъклено огледало, което отразява светлинни лъчи, като ги насочва в определена посока. 2. Лампа с вдлъбнато огледало в дъното, за да насочва светлината в определена посока. Автомобилен рефлектор.
реформа мн. реформи, ж. Преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро. Реформа в образованието. // прил. реформен, реформена, реформено, мн. реформени.
реформатор мн. реформатори, м. Човек, който реформира; преобразовател, модернизатор, новатор. // прил. реформаторски, реформаторска, реформаторско, мн. реформаторски.
реформаторка мн. реформаторки, ж. Жена реформатор.
реформирам реформираш, несв. и св.; какво. Правя реформи; преобразувам, преустроявам, обновявам, реконструирам.
рефрен мн. рефрени, (два) рефрена, м. Думи или стихчета, които се повтарят след всеки куплет на песен; припев.
рехабилитатор мн. рехабилитатори, м. Медицинско лице, което се занимава с рехабилитация.
рехабилитация само ед. Комплекс от методи за лечение (бани, масажи, нагревки и др.), с които се възстановява нормалното състояние на организма след заболяване.
рехав рехава, рехаво, мн. рехави, прил. 1. Рядък, несбит, нестегнат. Рехава плетка. Рехава плитка. 2. Пухкав. Рехава коса. //същ. рехавост, рехавостта, ж.
рецензент мн. рецензенти, м. Човек, който прави рецензия. // прил. рецензентски, рецензентска, рецензентско, мн. рецензентски.
рецензентка мн. рецензентки, ж. Жена рецензент.
рецензирам рецензираш, несв. и св.; какво. Правя рецензия.
рецензия мн. рецензии, ж. Писмена преценка за стойността, качеството на научен труд, художествено произведение, театрална постановка, изложба, филм и др., съдържаща анализ.
рецепта мн. рецепти, ж. 1. Писмено назначаване на лекарства с указания за приложението им. 2. Указание за приготвянето на ястия, сладкиши, консерви и др.
рецептор мн. рецептори, (два) рецептора, м. Спец. 1. Крайни образувания на нервни влакна, които възприемат дразненията отвън и ги предават на централната нервна система. 2. Уред за получаване на сигнали в телеграф; приемник.
рецепция мн. рецепции, ж. 1. Само ед. Възприемане на чужди културни и политически форми в обществото. 2. Служба, която оформя документите на пребиваващите в хотел и ги разпределя по стаи. Попитах на рецепцията за телефон.
рецесия само ед. 1. Период на временно спадане на производството, увеличаване на безработицата и др. в резултат на продължителна инфлация; упадък. 2. Спец. Бавно изчезване на някои наследствени признаци в организма. // прил. рецесивен, рецесивна, рецесивно, мн. рецесивни.
рецидив мн. рецидиви, (два) рецидива, м. 1. Повторение на явление. 2. Повторение на еднотипни престъпления от един и същи човек. 3. Възвръщане на болест, след като (уж) е приключила.
рецидивизъм само ед. Повтаряне на еднотипни явления.
рецидивист мн. рецидивисти, м. Престъпник, който извършва еднотипни престъпления.
рецидивистка мн. рецидивистки, ж. Жена рецидивист.
реципрочен реципрочна, реципрочно, мн. реципрочни, прил. Взаимен, съотносителен.
рецитал мн. рецитали, (два) рецитала, м. 1. Самостоятелен концерт на един изпълнител. 2. Изпълнение на подбрани и подредени тематично откъси от художествени произведения.
рецитатор мн. рецитатори, м. Човек, който рецитира; декламатор. // прил. рецитаторски, ре-цитаторска, рецитаторско, мн. рецитаторски.
рецитаторка мн. рецитаторки, ж. Жена рецитатор.
рецитация само ед. Изразително изпълнение на художествени творби на глас; рецитиране, декламиране.
рецитирам рецитираш, несв. и св.; какво. Чета или изпълнявам наизуст отчетливо, ясно, изразително художествени творби пред слушатели; декламирам.
реч речта, мн. речи, ж. 1. Обширно изказване по някакъв проблем, обикн. политически или във връзка с празник; слово. Подготвям реч. Поздравителна реч. Защитна реч. 2. Само ед. Способност да изкажеш мислите си с думи; говорене, говор. Неразбираема реч. 3. Само ед. Звучащ език. Родна реч. Българска реч. 4. Разг. Дума, изказ. // прил. речев, речева, речево, мн. речеви.
речен речна, речно, мн. речни, прил. 1. Който се отнася до река. Речно корито. Речно дъно. 2. Който се намира в река. Речни камъни. Речна лодка. Речен кораб.
речитатив обикн. ед. Говорене, рецитиране в пеенето и част от произведение, която се изпълнява по този начин. // прил. речитативен, речитативна, речитативно, мн. речитативни.
речник мн. речници, (два) речника, м. 1. Само ед. Съвкупност от думите, с които разполага един език, един автор, едно произведение, един човек и др. Имаш богат речник. Речникът на Ботев. 2. Книга, в която са подредени по азбучен ред думи, за да бъдат изтълкувани, преведени на друг език и др. Преводен речник. Многотомен речник. Правоговорен речник. Речник на езика на Христо Ботев. // прил. речников, речникова, речниково, мн. речникови. Речникова статия.
речовит речовита, речовито, мн. речовити, прил. Разг. Приказлив, сладкодумен, бъбрив. // същ. речовитост, речовитостта, ж.
реша решиш, мин. св. ресах и реших, мин. прич. ресал и решил, несв.; какво/ кого. Оправям заплетена коса, козина, като прокарвам гребен през тях. Реша детето. Реша опашката на коня. — реша се. Реша себе си.
реша решиш, мин. св. реших, мин. прич. решил, св. — вж. решавам.
решавам решаваш, несв. и реша, св. 1. Намислям какво да направя, как да постъпя. Реших да се откажа от пеенето. 2. Какво. Намирам правилния отговор, изход; разгадавам, разрешавам. Решавам задачи. Реших загадката. Реших кръстословицата. 3. За някакъв орган на управление - постановявам. Съдът реши да отложи заседанието. - решавам се/реша се. Осмелявам се, дръзвам, престрашавам се, посмявам. Реших се да изляза от къщи въпреки заплахите. // същ. решаване, ср.
решен решена, решено, мн. решени, прил. Който се е решил, осмелил се е. При такива обстоятелства човек е решен на всичко.
решение мн. решения, ср. 1. Само ед. Решаване. Решението е трудно. 2. Заключение, извод от нещо. Не стигнахме до конкретно решение. 3. Постановление. Съдебно решение. 4. Път за решаване, разгадаване на нещо. Грешката е в решението, а не в отговора.
решетар решетарят, решетаря, мн. решетари, м. Майстор на решета.
решетарка н. решетарки, ж. Жена решетар. Циганка решетарка.
решетест решетеста, решетесто, мн. решетести, прил. Който има дупки като на решето или има решетка. Решетеста лъжица. Решетест прозорец.
решетка мн. решетки, ж. Приспособление от кръстосани метални, дървени или др. пръчки, което обикновено се поставя на прозорец. Декоративна решетка. • Зад решетките. В затвора.
решето мн. решета, ср. Съд с дъно на дупки, с помощта на който се пресява, прецежда. • Направим на решето. Надупчвам, прострелвам нагъсто. • Ставам на решето. Надупчен съм, прострелян съм нагъсто.
решетъчен решетъчна, решетъчно, мн. решетъчни прил. Решетест.
решимост решимостта, само ед., ж. Смелост, решителност.
решителен решителна, решително, мн. решителни, прил. 1. Който е твърд в следването на решенията си, не се колебае; смел, храбър, дързък, мъжествен. Решителен човек. 2. Който е изпълнен с твърдост, непоколебимост, непреклонност. Решителен жест. 3. Който не търпи възражения; категоричен. 4. Най-важен за решението на някакъв проблем; решаващ. Решителна битка. Решителна стъпка. // същ. решителност, решителността, ж. // нареч. решително
рея се рееш се, мин. св. рях се и реях се, мин. прич. рял се и реял се, несв. 1. Ходя безцелно; скитам, блуждая, лутам се, бродя. 2. За птица, знаме и др. — движа се плавно във въздуха. 3. За поглед — блуждая.
риба мн. риби, ж. 1. Водно гръбначно животно, което се движи с перки и диша с хриле. Речна риба. Вкусна риба. 2. Зодиакално съзвездие (м. февруари — март). • Дребна риба. Незначителен човек в определена област. • Едра риба. Богат, важен, заемащ отговорно място човек. » Като риба във вода. Много добре, отлично. • Като риба на пясък (сухо). Много зле. • Ловя риба в мътна вода. Възползвам се от неуредици, бъркотии. • Ни рак, ни риба. Нещо неопределено, което не може да се характеризира, класифицира.
рибар рибарят, рибаря, мн. рибари, м. Човек, който лови риба и/или я продава. // прил. рибарски, рибарска, рибарско, мн. рибарски. Рибарски принадлежности.
рибар рибарът, рибара, мн. рибари, (два) рибара, м. Подобна на щъркел прелетна блатна птица, която се храни с риба.
рибарка мн. рибарки, ж. 1. Жена рибар. 2. Съпруга на рибар.
рибарник мн. рибарници, (два) рибарника, м. Място за изкуствено развъждане на риби.
рибен рибена, рибено, мн. рибени, прил. 1. Който се отнася до риба. Рибена опашка. Рибени хриле. 2. Който се добива от риба или се прави от риба. Рибено масло. Рибена консерва.
рибешки рибешка, рибешко, мн. рибешки, прил. Който е като на риба. Рибешка миризма.
риби рибя, рибе, мн. риби, прил. Разг. Рибен.
рибица мн. рибици, ж. Ивица крехко месо покрай гръбнака; филе. Осолихме рибиците.
рибник мн. рибници, (два) рибника, м. 1. Печена в тава риба с ориз, зеле, лук и др. 2. Покрита с тесто и опечена риба. 3. Рибарник.
риванол само ед. Дезинфекцираща течност за промивка на рани, за компреси и др.
риган само ед. Ароматна (планинска) билка с бледолилави цветчета, която се използва за чай и за подправка.
рид ридът, рида, мн. ридове, (два) рида, м. Леко издадена земна повърхност; хълм.
ридание мн. ридания, ср. Силен шумен плач, придружен ехлипания, въздишки и оплакване. Дълбоко ридание я разтърси.
ридая ридаеш, мин. св. ридах, мин. прич. ридал, несв. Плача с въздишки, шумно.
риж рижа, рижо, мн. рижи, прил. 1. Който е с цвят на ръжда; оранжево-червеникав. Рижа коса. 2. Който е с коса с такъв цвят.
рижав рижава, рижаво, мн. рижави, прил. Риж.
риза мн. ризи, ж. 1. Остар. Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото. Кенарена риза. 2. Мъжка дреха с ръкави, която се носи върху бельото, покрива горната част на тялото и се закопчава отпред. Луксозна риза. 3. Разг. Обвивката на плода в утробата на майката. Раждам се с риза. • Усмирителна риза. 1. Приспособление за укротяване, завързване на буйстващ човек, подобно на риза. 2. Мярка за ограничаване на своеволията на самозабравил се човек. • Вземам и ризата от гьрба(му). Ограбвам някого, вземам му всичко. • Давам си и ризата от гърба. Щедър съм. • Нямам риза на гърба си. Много съм беден. • Кирливите ризи. Нечисти, долни постъпки. • Роден с риза. Късметлия, щастливец.
ризница мн. ризници, ж. Истор. Вид металическа дреха за предпазване на тялото, употребявана в средновековието; броня.
ризон само ед. Вид ориз с едри зърна.
ризото само ед. Италианско ястие от ориз и месен бульон с подправки.
рикошет само ед. Отскачане на куршум или снаряд от повърхността, о която се е ударил след изстрела.
рикоширам рикошираш, несв. и св. 1. За снаряд, куршум — отскачам от повърхността, о която съм се ударил след изстрела. 2. Прен. За нещо негативно — връщам се, отразявам се неблагоприятно.
рило мн. рила, ср. Зурла на свиня.
рима мн. рими, ж. Спец. Краестишно съзвучие.
римейк само ед. Спец. Повторно филмиране на стар филм.
римувам римуваш, несв.; какво, с какво. Правя, търся, нагаждам рими.
рина ринеш, мин. св. ринах, мин. прич. ринал, несв.; какво. Греба с лопата и хвърлям. Рина сняг. • С лопата да ги ринеш. Много са.
ринг рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Издигната и заградена с въжета квадратна площадка за бокс.
ринг рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Кръгла гумена играчка.
ринг рингът, ринга, мн. рингове, (два) ринга, м. Спец. Вид предачна машина. // прил. рингов, рингова, рингово, мн. рингови.
ринит само ед. Хрема.
рипам рипаш, несв. Разг. Скачам (с подрусвания). Рипам на хорото.
рипвам рипваш, несв. и рипна, св. Разг. Рипам изведнъж; скоквам. Рипнах от радост.
рипна рипнеш, мин. св. рипнах, мин. прич. рипнал, св. — вж. рипвам.
рипс рипсът, рипса, мн. рипсове, (два) рипса, м. 1. Вид памучен или копринен плат с изпъкнали нишки по дължината му. 2. Вид плетка с подобна форма на нишките. // прил. рипсен, рипсена, рипсено, мн. рипсени. Рипсено кадифе.
рис рисът, риса, мн. рисове, (два) риса, м. Дива котка с пъстра кожа.
риск рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. Пресметнат риск.
рискован рискована, рисковано, мн. рисковани, прил. Който е свързан с риск; опасен, критичен, несигурен, съмнителен.
рискувам рискуваш, несв. 1. Кого\какво. Излагам на риск. 2. Излагам се на риск, осмелявам се. Рискувах и успях.
рисувален рисувална, рисувално, мн. рисувални, прил. Който е предназначен за рисуване и за рисувачи. Рисувално блокче. Рисувално училище.
рисувам рисуваш, несв. 1. Изобразявам с помощта на четка, моливи, бои и др. Обичам да рисувам. 2. Какво/кого. Изобразявам в художествено произведение; описвам в образи.
рисувателен рисувателна, рисувателно, мн. рисувателни, прил. Рисувален.
рисувач мн. рисувачи, м. 1. Разг. Човек, който рисува; художник. 2. Слаб художник.
рисувачка мн. рисувачки, ж. Жена рисувач.
рисунка мн. рисунки, ж. Образ, който се получава след рисуване на картон, лист и др. Детски рисунки.
рисунък само ед. Начин на очертаване на фигурите, образите върху картина. Добър рисунък.
ритам риташ, несв. 1. Какво/кого. Удрям с крак. Ритам топка. Ритнаха човека. 2. Махам с крака във въздуха. Детето рита. 3. За животно — имам навика да удрям с копито. Това магаре рита. 4. За оръжие — блъскам назад при изстрел. 5. Прен. Разг. Пренебр. Отхвърлям, пренебрегвам.
ританица само ед. Безразборно многократно ритане.
ритвам ритваш, несв. и ритна, св. Ритам еднократно или поединично. // същ. ритване, ср.
ритла мн. ритли, ж. Обикн. мн. Странични прегради на волска кола. Хвани се за ритлите!
ритлив ритлива, ритливо, мн. ритливи, прил. За животно — който има навика да рита.
ритмика само ед. 1. Ритмичен строеж на художествено произведение или на музикална творба. 2. Ритмичност (при движение).
ритмичен ритмична, ритмично, мн. ритмични, прил. В който има ритъм; отмерен, хармоничен. Ритмична структура. //същ. ритмичност, ритмичността, ж.
ритмически ритмическа, ритмическо, мн. ритмически, прил. Ритмичен.
ритна ритнеш, мин. св. ритнах, мин. прич. ритнал, св. — вж. ритвам.
ритник мн. ритници, (два) ритника, м. Удар с долната част на крака.
риторика само ед. Реторика.
риторичен риторична, риторично, мн. риторични, прил. Реторичен.
риторически риторическа, риторическо, мн. риторически, прил. Реторически.
ритуал мн. ритуали, (два) ритуала, м. Определена последователност при извършване на обредни действия, както и самите действия; церемония, обред. Ритуал по връчването на дипломите.
ритуален ритуална, ритуално, мн. ритуални, прил. Обреден. // същ. ритуалност, ритуалността, ж.
ритъм мн. ритми, (два) ритъма, м. 1. Само ед. Периодично равномерно редуване на еднакви елементи (ударени и неударени срички, силни и слаби тактове, пулсирания и др.); отмереност. Бърз ритъм. Ритъмът на сърцето и. 2. Прен. Отмереност при извършване на някаква дейност. Ускорен ритъм на живот. 3. Прен. Само мн. Музикални звуци. Тракийски ритми.
риф рифът, рифа, мн. рифове, (два) рифа, м. Подводна скала, обикн. коралова. // прил. рифов, рифова, рифово, мн. рифови.
рицар рицарят, рицаря, мн. рицари, м. 1. Истор. Средновековен аристократ воин. 2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели. 3. Прен. Галантен мъж; кавалер. // прил. рицарски, рицарска, рицарско, мн. рицарски.
рицарство само ед. 1. Истор. Рицарско съсловие. 2. Прен. Благородна, доблестна, кавалерска постъпка.
рицин само ед. Тревисто маслодайно растение. // прил. рицинов, рицинова, рициново, мн. рицинови. Рициново масло.
рия риеш, мин. св. рих, мин. прич. рил, несв.; какво. Копая, ровя, дълбая земята (обикн. с крак или със зурла).
роб робът, роба, мн. роби, м. 1. Истор. В робовладелското общество - безправен човек, който се купува и продава като стока. Пазар за роби. 2. Потиснат, поробен от чужда държава човек. Българите не са вече роби на турците. 3. Прен. Безволев човек, който се е оставил във властта на някого или който се е поддал на страст, на порок, на увлечение и др. Роб на алкохола. 4. Пленник. 5. Прен. Безкрайно предан на някого или на нещо човек. Ваш покорен роб. // прил. робски, робска, робско, мн.
роба мн. роби, ж. Дълга свободна домашна дреха с широки ръкави.
роба мн. роби, ж. Диал. Ръчна количка за превозване на пясък, камъни, пръст и др. с едно колело.
робиня мн. робини, ж. Жена роб.
робия само ед. Робство.
робовладелец мн. робовладелци, м. Богат човек, собственик на роби в ранното класово общество. // прил. робовладелски, робовладелска, робовладелско, мн. робовладелски.
робот мн. роботи, (два) робота, м. Автоматизирана машина за извършване на сложни дейности вместо човек.
робство само ед. Състояние на роб; робуване, робия, иго.
робувам робуваш, несв. Роб съм, намирам се в робско положение. // същ. робуване, ср.
ров ровът, рова, мн. ровове, (два) рова, м. Изровено място в земята; яма, трап. Крепостен ров.
ровина мн. ровини, ж. Диал. Дълъг улей от планински порой.
ровя ровиш, мин. св. рових, мин. прич. ровил, несв. 1. Копая, дълбая, правя дупки, неравности по земята; рия. Кучето рови да направи дупка за кокала си. 2. Какво. Бъркам в нещо рохкаво, сипкаво. Ровя пепелта, дано намеря въглен. 3. Тършувам, бърни-кам, преравям. Стига си ровил из хладилника! 4. Какво. Прелиствам. Ровя книгата да намеря една хубава мисъл. 5. Прен. Проявявам любопитство; чепкам, човъркам. Не рови в чужди работи. — ровя се. Разг. Внимателно изследвам, проучвам нещо; занимавам се съсредоточено с нещо. Ровя се, да открия истината.
рог рогът, рога, мн. рогове и рога, (два) рога, м. 1. Издължен костен израстък на черепа на някои животни. Рога на коза. 2. Издължено пи-палце или израстък на някои животни — бръмбари, охлюви и др. 3. Музикален инструмент от такъв израстък или с такава форма. 4. Разг. Оток по главата, предизвикан от удар. Ударих се и ми излезе рог. 5. Връх на непълна месечина. // прил. рогов, рогова, рогово, мн. рогови. Рогова гривна. • Тъмно като (в) рог. Много тъмно. • Показвам си рогата. Показвам лошите си черти, които са били скрити до момента. • Поставям/слагам рога. За жена — изневерявам на съпруга си. • Рог на изобилието. Много голямо богатство. • Хващам бика/дявола за рогата. Действам решително и твърдо.
рогат рогата, рогато, мн. рогати, прил. 1. Който има рога (в 1 и 2 знач.). 2. Същ. рогатият. Разг. Дявол, сатана. Мълчи да не те чуе рогатият.
рогач мн. рогачи, (два) рогача, м. 1. Елен. 2. Едър бръмбар с роговидни челюсти. 3. Вид боб с тънки обли чушки.
роговица само ед. Прозрачната обвивка на окото.
рогоз само ед. Висока трева из мочурливи места с меко стъбло, от което се плетат рогозки; папур.
рогозар рогозарят, рогозаря, мн. рогозари, м. Човек, който изработва и/или продава рогозки. // прил. рогозарски, рогозарска, рогозарско, мн. рогозарски.
рогозарка мн. рогозарки, ж. Жена рогозар.
рогозка мн. рогозки, ж. Изплетена от рогоз, царевични стъбла и под. постилка.
рогоносец мн. рогоносци, м. Мъж, на когото съпругата му изневерява.
род родът, рода, мн. родове и родове, (два) рода, м. 1. Истор. В първобитното общество — група от хора, които имат общ произход, обединени икономически в едно стопанство. 2. Всички поколения от едни предци, както и всяко едно от поколенията. Известен род. 3. Разг. Народ. Български род. 4. Разг. Обикн. ед. Плодове, родитба, плодородие. Дървото се е превило от род. 5. В научни класификации — общо понятие, включващо в себе си няколко вида. 6. Разновидност, вид. Услуги от всякакъв род. 7. Спец. Граматическа категория, която дели имената на групи според някои техни формални или съдържателни белези. Мъжки род. Женски род. Среден род. // прил. родов, родова, родово, мн. родови. • От род. Разг. От знатен род, с потекло. • От рода на. Подобен. • Човешки род. Човечество. • Своего рода. Сам по себе си.
рода само ед. Разг. Семейство, род или един представител от тях. Голяма рода сме. Той ми е рода.
роден родна, родно, мн. родни, прил. 1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра. 2. Който е свързан с родината; бащин, отечествен. Роден език. Родни полета. 3. Свой по рождение, по дух. Родна къща. Роден град. 4. Близък, свиден, скъп.
родео само ед. Състезание в умение за задържане върху гърба на див бик само с една ръка, хваната за връв, която минава около туловището на животното.
родея се родееш се, мин. св. родях се, мин. прич. родял се, несв. 1. Намирам се в някаква неясна роднинска връзка. Родея се с него. 2. Прен. Приличам на някого по някои свои особености. В своята поезия Вазов се родее с Юго.
родилен родилна, родилно, мн. родилни, прил. Който се отнася до раждане. Родилен дом. Родилни мъки.
родилка мн. родилки, ж. Жена, която ражда или която наскоро е родила. Помещение за родилки.
родина обикн. ед. 1. Страната, в която някой се е родил, по отношение на самия него; отечество, татковина. 2. Прен. Страната или мястото, където е възникнало нещо или откъдето то произхожда. Родина на розите е Персия.
родитба само ед. Плодородие, реколта, добив, урожай.
родител родителят, родителя, мн. родители, м. 1. Остар. Баща. 2. Само мн. Баща и майка по отношение на своите деца. Добри родители. // прил. родителски, родителска, родителско, мн. родителски. Родителска среща.
родителка мн. родителки, ж. Остар. Майка.
роднина мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник. Имам много роднини. // прил. роднински, роднинска, роднинско, мн. роднински.
роднинство само ед. Роднински връзки.
родовит родовита, родовито, мн. родовити, прил. 1. Който ражда много, който дава много плод; плодовит, плодороден. 2. Който има голям род. Родовит човек. // същ. родовитост, родовитостта, ж.
рододендрон мн. рододендрони, (два) рододендрона, м. Декоративен вечнозелен храст с едри цветове.
родолюбец мн. родолюбци, м. Човек, който обича родината си; патриот.
родолюбив родолюбива, родолюбиво, мн. родолюбиви, прил. Който изпитва или проявява родолюбив; патриотичен.
родолюбие само ед. Любов към родината и родното; патриотизъм.
родолюбка мн. родолюбки, ж. Жена родолюбец.
родом нареч. По родно място. Родом българин. Родом от Търново.
родоначалник мн. родоначалници, м. 1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът. 2. Прен. Основоположник, създател, учредител, основател. Родоначалник на ново направление в литературата.
родоотстъпник мн. родоотстъпници, м. Човек, който изменя на родината и на народа си; предател. // прил. родоотстъпнически, родоотстъп-ническа, родоотстъпническо, мн. родотстъпнически.
родословие само ед. История на известните поколения на един род и взаимните им родови връзки; генеалогия. Родословието на Славей-ковци е добре известно. // прил. родословен, родословна, родословно, мн. родословни. Родословно дърво.
родствен родствена, родствено, мн. родствени, прил. 1. Роднински. 2. Който е в родство (във 2 знач.) с друг. Родствени езици.
родственик мн. родственици, м. Роднина.
родство само ед. 1. Роднинство. 2. Близост по произход, по някои характерни черти, по съдържание и др. Езиково родство.
родя родиш, мин. св. родих, мин. прич. родил, св. — вж. раждам.
родя се родиш се, мин. св. родих се, мин. прич. родил се, св. — вж. раждам се.
рожба мн. рожби, ж. 1. Дете по отношение на родителите си. Свидна рожба. Мъжка рожба. 2. Малкото на живо същество. 3. Разг. Добив, родитба, реколта (обикн. от едно дърво). 4. Прен. Творение, творба, произведение, създание, дело. Този речник е моя рожба.
рожден рождена, рождено, мн. рождени, прил. Който е свързан с раждане, с рождение. Рожден ден. Рожден баща.
рождение само ед. Раждане. Денят на твоето рождение.
рождество (Христово) ср., само ед. Християнски празник на раждането на Исус Христос; Коледа. // прил. рождествен, рождествена, рождествено, мн. рождествени.
рожков мн. рожкови, (два) рожкова, м. 1. Сладникав южен плод с издължена като рог форма. 2. Диал. Охлюв.
роза мн. рози, ж. 1. Красиво градинско цвете с ароматни цветове, които растат на бодлив храст; трендафил, гюл. Подрежи розите. 2. Цвят от такъв храст. Букет от рози.
розетка мн. розетки, ж. 1. Художествена украса по сгради и накити със стилизирани растителни елементи, изхождащи от един център. 2. Цветна лентичка, която се поставя върху дреха като знак за военно отличие. 3. Спец. Кръгла изолационна подложка в електрическа инсталация. 4. Метално цилиндрично приспособление, което се поставя на стена, за да свърже кюнеца с комина.
розмарин само ед. Храстовидно вечнозелено растение с ароматни дребни цветове, което се използва в парфюмерията, в кулинарията и в медицината. // прил. розмаринов, розмаринова, розмариново, мн. розмаринови.
розобер само ед. Бране на рози, както и времето, по което се прави.
розов розова, розово, мн. розови, прил. 1. Който се отнася до роза. Розов храст. 2. Което се добива от роза. Розово масло. 3. Който е с цвят на роза; бледочервен, румен. Розова дреха. 4. Прен. Благоприятен. Положението не е розово.
розоварна мн. розоварни, ж. Място, приспособено за добиване на розово масло.
розоварница мн. розоварници, ж. Розоварна.
розовея розовееш, мин. св. розовях, мин. прич. розовял, несв. Ставам розов; порозовявам. — розовея се. Изглеждам в розов цвят. Нещо се розовее в далечината.
рой роят, роя, мн. роеве, (два) роя, м. 1. Част от пчелите, която се отделя, за да намери ново жилище, обиталище. 2. Множество летящи насекоми или птици; рояк. 3. Прен. Разг. Множество от еднородни неща. Имам рой грижи.
рок рокът, рока, само ед., м. Рокендрол. Мелодичен рок.
рок- Съставна част на сложни думи, която има значение който се отнася към рокендрол, напр. рокмузика, рокизпълнител, рокконцерт.
рокада мн. рокади, ж. 1. Размяна. Ние с тебе ще направим рокада — аз отивам да уча, а ти идваш да работиш. 2. Спец. В шахмата — промяна на разположението на тура и царя един спрямо друг, като се разменят и се поставят в съседство.
рокендрол само ед. Вид бърз танц, при който двама души енергично се движат в ритъм с музиката, както и самата музика.
рокля мн. рокли, ж. Връхна женска дреха, която се състои от една част и покрива както горната, така и долната половина на тялото.
рококо само ед. Спец. Стил в приложните изкуства и архитектурата с много сложни орнаменти, стилизирани раковини, извити линии и др.
рокфор само ед. Вид овче сирене с особен вкус и с плесен по повърхността.
рола мн. роли, ж. Навита на топ хартия, ламарина и др.
ролер мн. ролери, (два) ролера, м. Детска играчка, състояща се от дъска върху колела с кормило като велосипед; тротине, тротинетка.
ролетка мн. ролетки, ж. 1. Сгъваем ламаринен капак, който се спуска върху прозорците и вратите на магазините. 2. Сгъваем дървен капак, който затваря канцеларски шкаф. 3. Приспособление за измерване, което се състои от дълга метална лента с означени на нея сантиметри и метри, навиваща се около ос в кръгла кутия.
ролка мн. ролки, ж. 1. Макара, върху която се навива тел. филмова или магнетофонна лента и др. 2. Приспособление с цилиндрична форма за къдрене на коса. 3. Цилиндричен свитък. 4. Колелце под крак на маса, стол, пиано и др., което улеснява преместването им. // прил. ролков, ролкова, ролково, мн. ролкови. Ролкови кънки.
роля мн. роли, ж. 1. Образ в драматично произведение, предназначен за актьорско изпълнение. В пиесата има няколко роли. Мъжка роля. 2. Всички реплики на един герой от текста на пиеса, изпълнявана на сцената. Научавам ролята си. 3. Степен на значимост на някого в обществото. Роля на личността във възпитанието. 4. Длъжност, функция. Изпълнявам ролята на домакиня на приема. • Играя важна роля. Имам голямо значение. • Изигравам роля. Имам значение за извършването на нещо.
ром ромът, рома, само ед., м. Вид концентрирано алкохолно питие, приготвено обикн. от меласата на захарна тръстика.
роман мн. романи, (два) романа, м. 1. Прозаично художествено произведение с голям обем, богато съдържание и много герои. 2. Прен. Остар. Любовни връзки. Романът на Яворов.
романизация само ед. Истор. Насаждане на римски бит и култура у покорените от Римската империя народи.
романизирам романизираш, несв. и св.; какво. Обработвам, пресътворявам под формата на роман. Романизирана биография.
романизирам романизираш, несв. и св.; кого/какво. Осъществявам романизация. Войските романизираха Балканския полуостров.
романист мн. романисти, м. Писател на романи.
романс мн. романси, (два) романса, м. 1. Къса лирическа поема с любовно съдържание. 2. Късо музикално лирическо произведение. 3. Песен в акомпанимент на инструмент, обикн. с любовно съдържание.
романски романска, романско, мн. романски, прил. Който се отнася до народите, чиито езици са свързани по произход с латинския. Романска филология. • Романски стил. Архитектурен стил, който се основава на късноримската строителна традиция.
романтизъм само ед. 1. Направление в литературата и изкуството от началото на XIX в., което отдава преднина на чувствата и се характеризира с бягство от действителността. 2. Прен. Мечтателност, чувствителност, романтика. Неговият романтизъм е добре известен.
романтик мн. романтици, м. 1. Привърженик и последовател на романтизма. Юго е романтик. 2. Прен. Мечтател.
романтика само ед. Това, което предизвиква положителни емоции, приповдигнато, спокойно настроение.
романтичен романтична, романтично, мн. романтични, прил. 1. Който е изпълнен с романтика; сантиментален, нежен, мечтателен, лиричен. Романтична любов. 2. Който се отнася до романтизъм (в 1 знач.). // същ. романтичност, романтичността, ж.
романтически романтическа, романтическо, мн. романтически, прил. Романтичен.
романтичка мн. романтички, ж. Жена романтик.
ромб ромбът, ромба, мн. ромбове, (два) ромба, м. Четириъгълник с еднакви по дължина две по две успоредни помежду си страни без прав ъгъл. // прил. ромбичен, ромбична, ромбично, мн. ромбични.
ромей ромеят, ромея, мн. ромеи, м. Истор. Византиец. // прил. ромейски, ромейска, ромейско, мн. ромейски.
ромейка мн. ромейки, ж. Истор. Византийка.
роми само мн. Цигани.
ромол само ед. Ромон, ромолене.
ромоля ромолиш, мин. св. ромолих, мин. прич. ромолил, несв. Ромоня. // същ. ромолене, ср.
ромон само ед. Тих приятен шум от разливаща се, плискаща се вода, от движение на листа от вятъра, от говор и др. под.
ромоня ромониш, мин. св. ромоних, мин. прич. ромонил, несв. Издавам ромон. Поточето ромони.
ромски ромска, ромско, мн. ромски, прил. Който се отнася до роми, цигани; цигански.
роначка мн. роначки, ж. Машина за ронене (на царевица и др.).
рондо само ед. 1. Музикално произведение с повтаряща се тема. 2. Лирически жанр с повторение на един стих или на думи на определено място в строфата.
ронлив ронлива, ронливо, мн. ронливи, прил. Който лесно се рони. Ронлив сладкиш. // същ. ронливост, ронливостта, ж.
роня рониш, мин. св. роних, мин. прич. ронил, несв.; какво. 1. Отделям зърна от клас, чепка, кочан и др. Роня царевица. Роня грозде. 2. Троша на дребни частици; дробя. Роня сладкиш. 3. Пускам да пада; поръсвам, ръся. Роня трохи по пода. — роня се. 1. За зърна и др. — отделям се и падам поединично от клас, стъбло, кочан и др. Житото се рони. 2. За скала, бряг и др. — руша се чрез отделяне на дребни частици. • Роня сълзи. Плача със сълзи.
ропот само ед. Сподавен, приглушен шум от гласове като израз на недоволство.
роптание само ед. Роптаене, ропот.
роптая роптаеш, мин. св. роптах, мин. прич. роптал, несв. Изказвам (тихо) недоволство, възмущение; недоволствам, негодувам, протестирам, възмущавам се. // същ. роптаене, ср.
роса само ед. 1. Дребни капчици вода по растенията в летните утрини, получени при охлаждане на изпаренията. Росата не е паднала. 2. Прен. Ситни капчици пот по челото на човек. 3. Разг. Лек дъждец със ситни капки.
росен росна, росно, мн. росни, прил. 1. Който е покрит с роса. Росна трева. 2. Който се състои от роса. Росен дъжд. 3. Прен. Разг. Ирон. Свеж. Какъв си росен.
росен само ед. Храстовидно растение по каменливи хълмове с перести листа и гроздовидно съцветие на върха. // прил. росенов, росенова, росеново, мн. росенови.
роси мин. св. роси, мин. прич. росило, несв.; безл. Пада ситен дъждец, роса; ръми.
ростбиф само ед. Вид говежда пържола, отвътре полусурова.
рота мн. роти, ж. Войскова единица, съставна част на батальон. Втора рота. // прил. ротен, ротна, ротно, мн. ротни.
ротативен ротативна, ротативно, мн. ротативни, прил. Който се върти. • Ротативна машина. Печатарска машина с въртящи се цилиндри; ротативка.
ротативка мн. ротатйвки, ж. Ротативна машина.
ротация само ед. Въртене. // прил. ротационен, ротационна, ротационно, мн. ротационни.
ротмистър мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан.
ротонда мн. ротонди, ж. Кръгла сграда с купол.
рохав рохава, рохаво, мн. рохави, прил. Рохкав.
рохкав рохкава, рохкаво, мн. рохкави, прил. Който между елементите си има въздух; несбит, сипкав, рехав, пухкав. Рохкава пръст.
рохък рохка, рохко, мн. рохки, прил. 1. Рохкав. 2. За яйце — непълно сварено, с леко течен жълтък.
роша рошиш, мин. св. роших , мин. прич. рошил, несв.; кого/какво. Разбърквам косми (на коса, брада, мустаци и др.). Роша главата -. Роших я.
рошав рошава, рошаво, мн. рошави, прил. 1. Който е разрошен; чорлав, несресан, разбъркан. Рошави мустаци. 2. Който е с разрошена коса, козина, перушина; чорлав, рунтав, власат. Рошаво дете. Рошав гълъб. Рошава овца.
рошла мн. рошли, ж. Пренебр. Рошава жена.
рошльо мн. рошльовци, м. Пренебр. Рошав човек.
роя роиш, мин. св. роих, мин. прич. роил, несв. За кошер — роя се. — роя се. 1. За кошер — давам, отделям рой. 2. Прен. Множа се, размножавам се много. Роят се нови специалности. 3. Прен. Само мн. Трупаме се, събираме се на куп. Децата се роят около майка си.
рояк мн. рояци, (два) рояка, м. 1. Множество хвъркащи насекоми. 2. Ято птици. 3. Множество от еднородни предмети; рой.
роял мн. рояли, (два) рояла, м. Голямо трикра-ко пиано с хоризонтално разположено тяло, предназначено предимно за концертни изпълнения.
роялист мн. роялисти, м. 1. Истор. Привърженик на кралската власт във Франция. 2. Монархист. // прил. роялистки, роялистка, роялистко, мн. роялистки.
рубашка мн. рубашки, ж. Дълга мъжка риза, която се носи над панталона, със специфична неподгъната яка.
рубе мн. рубета, ср. Остар. Малка златна турска пара.
рубеола само ед. Заразна болест - вид шарка.
рубин мн. рубини, (два) рубина, м. Скъпоценен камък с червен цвят.
рубинен рубинена, рубинено, мн. рубинено, прил. 1. Който е направен с рубини. Рубинено колие. 2. Който е с цвят на рубин. Рубинена капка кръв.
рубинов рубинова, рубиново, мн. рубинови, прил. Който е с цвят на рубин; рубинен.
рубия мн. рубии, ж. Остар. Малка златна турска пара; рубе.
рубрика мн. рубрики, ж. Постоянна колона във вестник, раздел в списание, време в радио- и телевизионните програми, посветени на определени, предварително известни проблеми с ограничена тематика.
ругателен ругателна, ругателно, мн. ругателни, прил. Който съдържа ругатни; обиден, груб, оскърбителен.
ругателски ругателска, ругателско, мн. ругателски, прил. Ругателен.
ругателство мн. ругателства, ср. Ругаене, ругатня.
ругатня мн. ругатни, ж. Груб, обиден израз; хула, псувня, обида.
ругая ругаеш, мин. св. ругах, мин. прич. ругал, несв.; кого. Изричам груби, обидни думи, изрази като знак за недоволство. Ругая го цял ден. Добра дума не казва - само ругае.
руда мн. руди, ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.//прил. руден, рудна, рудно, мн. рудни.
рудар рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал. // същ. рударство, ср.
рудиментален рудиментарна, рудиментарно, мн. рудиментарни, прил. Зачатъчен, първичен, елементарен, основен. Рудиментарна наука. Рудиментарни органи.
рудник мн. рудници, (два) рудника, м. Място, където се копае руда, каменна сол, въглища и др.; мина.
рудничар рудничарят, рудничаря, мн. рудничари, м. Човек, който работи в рудник; миньор. // прил. рудничарски, рудничарска, рудничарско, мн. рудничарски.
руен руйна, руйно, мн. руйни, прил. За течност — буен, пенлив, изобилен. Руйна река. Руен поток. Руйно вино. Руйни сълзи.
руж ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м. 1. Остар. Червило за устни. 2. Вещество за придаване руменина на бузите.
руина мн. руйни, ж. Обикн. мн. Развалина, разрушение. Къщата ни е в руини.
руквам рукваш, несв. и рукна, св. 1. За вода, течност — внезапно започвам да тека в големи количества; бликвам, шурвам. Виното рукна от бъчвата. 2. Прен. За множество хора — движа се устремено в една посока, втурвам се. Народът рукна из портите. 3. Диал. За огън — пламвам, разгорявам се.
рукна рукнеш, мин. св. рукнах, мин. прич. рукнал, св. - вж. руквам.
рулада мн. рулади, ж. Пасаж във вокално изпълнение с бързо преливане на ниски и високи тонове.
рулетка мн. рулетки, ж. 1. Само ед. Вид комар-джийска игра с печалби, определяни след залагания от въртящ се кръг. Играя на рулетка. 2. Приспособление за тази игра във форма на въртящ се кръг.
руло мн. рула, ср. 1. Нещо навито в цилиндрична форма; свитък. 2. Прическа, при която косата е навита в кръг около главата. 3. Ястие или сладкиш, които са навити в цилиндрична форма и имат пълнеж.
румба само ед. Вид бърз латиноамерикански танц по двойки и музика към него.
румен румена, румено, мн. румени, прил. За човек или за лицето му — с бледорозов цвят, предизвикан от добро оросяване на лицето. Румена мома.
руменея руменееш, мин. св. руменях, мин. прич. руменял, несв. 1. Ставам румен; поруменявам. 2. Руменея се. — руменея се. Червенея се.
руменина само ед. Румен цвят по лицето на човек.
рунд рундът, рунда, мн. рундове, (два) рунда, м. Част от боксова игра или от състезание по борба. Първи рунд.
рунест рунеста, рунесто, мн. рунести, прил. Рунтав.
руни само мн. Спец. Древни писмени знаци.
руно мн. руна, ср. 1. Неразчепканата остригана вълна на една овца. 2. Космената покривка на овца, звяр и др. Руно на мечка.
рунтав рунтава, рунтаво, мн. рунтави, прил. Който е с разбъркани косми или с изобилно количество косми; рошав. Рунтаво куче.
рупор мн. рупори, (два) рупора, м. Акустична тръба за усилване на звука при говорене с разширение в едната част.
рус руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със светла коса.
русалка мн. русалки, ж. 1. В митологията — същество с тяло на жена и опашка на риба, което живее във водата; сирена. Малката русалка. 2. В народните вярвания на българите — самодива, която живее във водата и се появява през русалската неделя. 3. Вид малка спортна лодка (за един или двама гребци). // прил. русалски, русалска, русалско, мн. русалски. • Русалска неделя. Седмицата след Спасовден.
русло мн. русла, ср. 1. Корито на река. 2. Прен. Направление, път на развитие. Продължихме да работим в същото русло.
русофил мн. русофили, м. Привърженик и поклонник на всичко руско. Борба между русофили и русофоби. // прил. русофилски, русофилска, русофилско, мн. русофилски. // същ. русофилство, ср.
русофоб мн. русофоби, м. Противник на всичко руско. // прил. русофобски, русофобска, русофобско, мн. русофобски. // същ. русофобство, ср.
рутина само ед. 1. Опитност, обиграност. Добих рутина. 2. Шаблон, консерватизъм, догматичност. // прил. рутинен, рутинна, рутинно, мн. рутинни, (във 2 знач.).
рутинер мн. рутинери, м. Човек, който проявява рутина (във 2 знач.); консерватор.
рутиниран рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач.); обигран, вещ.
рухвам рухваш, несв. и рухна, св. 1. Падам, събарям се бързо, отведнъж. Сградата рухна. 2. За организъм — отпадам силно, напуска ме цялата ми енергичност; грохвам, скапвам се. 3. Прен. Провалям се. Всички мои усилия рухват пред неговото мълчание.
рухна рухнеш, мин. св. рухнах, мин. прич. рухнал, св. — вж. рухвам.
руча ручиш, мин. св. ручах, мин. прич. ручал, несв. 1. За глас, гайда и др. — издавам дълбок нисък еднообразен звук. 2. За вода — шуми, като тече; шуртя.
ручей ручеят, ручея, мн. ручеи, (два) ручея, м. Бърз планински поток. Пеещ ручей.
ручило мн. ручила, ср. Дълга тръба на гайда, която предизвиква дълбок нисък и еднообразен звук.
руша рушиш, мин. св. руших, мин. прич. рушил, несв.; какво. 1. Развалям нещо изградено; събарям, срутвам. Руша сградата, за да построя нова. 2. Прен. Унищожавам, съсипвам. Той руши всичко, до което се докосне.
рушвет мн. рушвети, (два) рушвета, м. Разг. Подкуп.
рушветчийка мн. рушветчийки, ж. Разг. Жена рушветчия.
рушветчия мн. рушветчии, м. Разг. Човек, който (обича да) приема рушвети; подкупник.
рушител рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач.).
ръб ръбът, ръба, мн. ръбове, (два) ръба, м. 1. Външен, издаден край на допиращи се (най-често под прав ъгъл) плоскости. Ръб на маса. Ръб на панталон. 2. Подгънат и обшит край на дреха, плат и др. Ръбът на полата не е прав. 3. Място, където се съединяват с шиене два плата; шев.
ръбат ръбата, ръбато, мн. ръбати, прил. 1. Който е с (остри) ръбове. 2. Прен. С когото не можеш лесно да се разбереш; зъл, необщителен, инат.
ръбест ръбеста, ръбесто, мн. ръбести, прил. Който има по повърхността си много ръбове. Ръбести столове.
ръбя ръбиш, мин. св. ръбих, мин. прич. ръбил, несв.; какво. Разг. Подшивам краищата на плат; поръбвам.
ръгам ръгаш, несв.; кого\какво. Разг. 1. Натискам, мушкам с нещо остро (обикн. без да нарушавам целостта); ръчкам, бода. Ръгам го с лакът. Ръгам със сабя. 2. Диал. Слагам, поставям. Ръгам храна в торбата. Ръгам чушки в боба.
ръгби само ед. Вид колективна спортна игра, подобна на футбола, но с яйцевидна топка, която може да се хваща и с ръце.
ръгбист мн. ръгбисти, м. Играч на ръгби.
ръгвам ръгваш, несв. и ръгна, св. 1. Какво. Ръгам един път или поединично. 2. Диал. Тръгвам, впускам се, затичвам се. Ръгнах да я гоня.
ръгна ръгнеш, мин. св. ръгнах, мин. прич. ръгнал, св. - вж. ръгвам.
ръж ръжта, само ед., ж. Житно растение с по-високи стъбла от пшеницата и с по-дребни зърна, което служи за фураж. // прил. ръжен, ръжена, ръжено, мн. ръжени. Ръжен хляб.
ръжда само ед. 1. Продукт от окислението на желязото с оранжевочервеникав цвят. 2. Вид болест по листата на културните растения.
ръждив ръждива, ръждиво, мн. ръждиви, прил. 1. Който е покрит с ръжда; ръждясал. Ръждив пирон. 2. Който е с цвят на ръжда. Ръждив пуловер.
ръждясам ръждясаш, св. — вж. ръждясвам.
ръждясвам ръждясваш, несв. и ръждясам, св. 1. Покривам се с ръжда; окислявам се. Ножът е ръждясал. 2. Прен. Разг. Стоя забравен от всички, без да се развивам. Човек ръждясва тук, забравен от всички.
ръжен мн. ръжени, (два) ръжена, м. Метално приспособление за почистване на огнището. Хванах ръжена и се очерних. • Пека на ръжен. Измъчвам, изтезавам. • Срещу ръжен не се рита. Безсмислено е да се бориш срещу много по-силен противник.
ръка мн. ръце, ж. 1. Горен крайник на човек от рамото до пръстите или от китката до пръстите. Слаби ръце. Слагам ръкавици на ръцете си. 2. Прен. Власт, сила, грижа. Предавам го в твоите ръце. 3. Прен. Човек. Тая ръка не можеш да я избегнеш току-така. 4. Обществено положение, издигнатост. По-първа ръка хора. 5. Разг. Отделен етап на обработка, отделно събиране на нещо. Трета ръка малини. • Вдигам ръка. 1. Гласувам или давам знак, че искам думата. 2. Опълчвам се срещу някого. • Вдигам ръка/ръце от някого. Отказвам се от някого или от нещо, лишавам от подкрепата си. • Вземам в ръцете си. Поставям под свое разпореждане, залавям се с нещо. • Връзвам (си) ръцете. Ограничавам по някакъв начин, създавам пречки. • Гледам в ръцете. Очаквам нещо от някого, обикн. подарък. • Далеч ми стига ръката. Разполагам с много средства, с голяма власт. • Дясна ръка. Пръв помощник. • Имам дълга ръка/ръце. Крадлив съм. • Имам златни ръце. Сръчен съм. • Имам на ръка. Разполагам с пари или с друго нещо, което всеки момент мога да използвам. • Имам под ръка. Разполагам с някой, готов във всеки момент да ми помогне, или с нещо, което е на удобно място. • Искам ръката. Правя предложение за женитба. • Измивам си ръцете. Освобождавам се от отговорност.
ръкав мн. ръкави, (два) ръкава, м. 1. Част от дреха, която покрива (част от) ръката. Къси ръкави. 2. Разклонение на река при устието. Дунав се влива на няколко ръкава. • Запретвам ръкави. Залавям се усърдно за работа. • Ни в клин, ни в ръкав. Неуместно.
ръкавели само мн. Ушити от плат полуръкави, които се поставят върху ръкава на дрехата за предпазване при писарска работа.
ръкавица мн. ръкавици, ж. Всяко едно от двете кожени или текстилни приспособления, които се надяват върху ръцете, обикн. до китката, за да ги предпазят. • Пипам с ръкавици. Говоря/действам внимателно, меко. • Хвърлям ръкавицата. Отправям предизвикателство. • Поемам ръкавицата. Приемам предизвикателство.
ръководен ръководна, ръководно, мн. ръководни, прил. Който ръководи. Ръководен орган.
ръководител ръководителят, ръководителя, мн. ръководители, м. Човек, който ръководи. // прил. ръководителски, ръководителска, ръководителско, мн. ръководителски.
ръководителка мн. ръководителки, ж. Жена ръководител.
ръководство мн. ръководства, ср. 1. Само ед. Ръководене. Ръководство на дипломна работа. 2. Орган, колектив, който ръководи. Ръководство на училище.
ръководя ръководиш, мин. св. ръководих, мин. прич. ръководил, несв.; какво/ кого. 1. Начело съм на нещо, направлявам някаква дейност; ог-лавявам,управлявам. Ръководя събрание. Ръководя хората. 2. Причина съм за нещо. Егоизмът му го ръководи. — ръководя се. Действам в съгласие с нещо или по причина на нещо. Ръководя се от основни принципи.
ръкоделие мн. ръкоделия, ср. 1. Само ед. Извършване на женска работа — плетене, шиене и др. 2. Предмет, който е обект или резултат от такава работа. Остави си ръкоделието и купи хляб.
ръкойка мн. ръкойки, ж. Снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп. Жъне се на ръкойки.
ръкомахам ръкомахаш, несв. Махам с ръка в израз на нещо.
ръкопашен ръкопашна, ръкопашно, мн. ръкопашни, прил. Който става с ръце в близък контакт. Ръкопашна схватка.
ръкопис мн. ръкописи, (два) ръкописа, м. 1. Само ед. Писане на ръка. Ръкописът ти не е хубав. 2. Написан на ръка текст (или на пишеща машина, преди да се публикува). Този ръкопис е нов. Ръкописи не се връщат. 3. Старинна книга, написана на ръка. Ръкописи от Месопотамия. // прил. ръкописен, ръкописна, ръкописно, мн. ръкописни.
ръкопляскам ръкопляскаш, несв. Пляскам с ръце за изразяване на одобрение; аплодирам. Ръкопляскаха на изпълнението.
ръкополагам ръкополагаш, несв. и ръкоположа, св.; кого. Давам духовен сан чрез специален обред. Ръкоположиха го за епископ.
ръкоположа ръкоположиш, мин. св. ръкоположих, мин. прич. ръкоположил, св. — вж. ръкополагам.
ръкохватка мн. ръкохватки, ж. Ръчка, дръжка.
ръкувам се ръкуваш се, несв. Давам ръка и поемам ръка в знак на поздрав; здрависвам се.
ръмжа ръмжиш, мин. св. ръмжах, мин. прич. ръмжал, несв. Издавам сърдит нечленоразделен звук (обикн. за животно). Кучето ръмжи.
ръмя ръмиш, мин. св. ръмях, мин. прич. ръмял, несв. Само в трето лице или безл. Вали леко на дребни капчици. Дъждът ръми. Ръми.
ръст ръстът, ръста, мн. ръстове, (два) ръста, м. 1. Височина на живо същество; бой. Висок на ръст. 2. Големина на дреха; размер. Първи ръст. 3. Разг. Растене, нарастване. Ръст на производство.
ръся ръсиш, мин. св. ръсих, мин. прич. ръсил, несв. 1. Какво. Пръскам, разпилявам на дребни частици; сипя, посипвам, роня. Ръся захар по пода. 2. Какво/кого. Пръскам, напръсквам с вода (или с друга течност). Ръся панталона, за да го изгладя добре. Попът ни ръси за здраве. 3. Разг. Само в трето лице или безл. Ръмя. Ръси. 4. Разг. Какво. Разпилявам, пилея. Ръсиш пари навсякъде.
рът рътът, ръта, мн. рътове, (два) ръта, м. Издължен, стръмен, но невисок хълм; рид, бърдо.
рътлина мн. рътлини, ж. Малък рът.
ръфам ръфаш, несв.; какво/кого. 1. Разг. Хапя и късам със зъби; разкъсвам, глождя. Кучето ръфа хляб. 2. Диал. Ухапвам, хапя. Кучето ме ръфа.
ръфвам ръфваш, несв. и ръфна, св.; какво/кого. Ръфам един път или поединично.
ръфна ръфнеш, мин. св. ръфнах, мин. прич. ръфнал, св. — вж. ръфвам.
ръчвам ръчваш, несв. и ръчна, св.; какво/кого. Ръчкам един път или поединично.
ръчен ръчна, ръчно, мн. ръчни, прил. 1. Който е пригоден за ръка. Ръчен часовник. 2. Който се изработва на ръка без помощта на машина. Ръчна бродерия. 3. Който се задейства с помощта на ръка. Ръчна разбивачка.
ръченик мн. ръченици, (два) ръченика, м. Диал. Дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни.
ръченица обикн. ед. Бърз български национален танц с приклякания и подскоци в неравноделен такт, както и музиката към него.
ръчка мн. ръчки, ж. Специално приспособление, за което се хваща човек, с помощта на което привежда в движение машина и др.; дръжка, ръкохватка. Хвани ръчката и отвори вратата на колата.
ръчкам ръчкаш, несв.; какво/кого. Разг. Ръгам, мушкам, бода. Ръчкам огъня. Ръчкам го да се събуди.
ръчна ръчнеш, мин. св. ръчнах, мин. прич. ръчнал, св. — вж. ръчвам.
рядкост редкостта, обикн. ед., ж. Явление, предмет, които се срещат рядко. Голяма рядкост. Археологическа рядкост.
рядък рядка, рядко, мн. редки, прил. 1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка брада. 2. В който има течност (обикн. повече от необходимото); воднист. Рядък сок. Рядка каша. 3. Който се появява през големи интервали от време. Редки звуци. Редки хора. 4. Който не се среща често (и затова се цени). Рядка пеперуда. Рядка билка. 5. Който се отличава от другите; особен, странен, чуден. Рядко явление. Рядко удоволствие. • Редки ми са пръстите. Много харча, пилея. • Рядка птица. Изключителен човек (може и иронично).
рязвам рязваш, несв. и рязна, св. 1. Какво/кого. Нарушавам целостта чрез рязане. Рязнах го да се научи. 2. Какво. Отрязвам малко. Рязнах си сирене.
рязка мн. резки, ж. 1. Дълга правилна следа, направена с остър предмет върху гладка повърхност; черта. Тая рязка отбелязва един ден. 2. Разг. Бръчка.
рязна резнеш, мин. св. рязнах, мин. прич. рязнал, св. — вж. рязвам.
рязък рязка, рязко, мн. резки, прил. 1. За глас, звук и др. — който реже слуха, дразни; резлив, остър, пронизителен. 2. Който се появява изведнъж; внезапен. Рязка промяна. 3. Който не е плавен, постепенен, мек. Рязко покачване на цените. Резки черти на лицето. 4. Прен. Груб, обиден. Рязък отговор. // нареч. рязко.
ряпа мн. репи, ж. Вид кореноплодно растение, чиито ядливи грудки са със сърцевидна форма. Салата от ряпа.