Дума Описание
па част. Разг. За засилване и потвърждение; пък. Каква си па ти лоша.
паб пабът, паба, мн. пабове, (два) паба, м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма.
паберки само мн. Останали след основното бране плодове и зеленчуци, които могат да се дооберат в края на сезона.
паваж само ед. Вид улична настилка от каменни блокове (павета).
паве мн. павета, ср. Каменно блокче с форма на куб за пътна настилка.
павиан мн. павиани, (два) павиана, м. Вид тесноноса африканска маймуна с яркочервени седалищни части.
павилион мн. павилиони, (два) павилиона, м. 1. Малка постройка за продажба на дребни стоки или за почивка. 2. Помещение за експонати, представени като част от голяма изложба.
павирам павираш, несв. и св.; какво. Настилам с паваж.
павликянин мн. павликяни, м. Истор. Обикн. мн. Българин, потомък на богомилите, който изповядва католицизма.
павликянка мн. павликянки, ж. Жена павликянин.
павурче мн. павурчета, ср. Диал. Плосък съд, в който се налива течност, обикн. ракия.
пагамент само ед. Спец. При търговски сделки — плащане в брой.
пагинация мн. пагинации, ж. Спец. Номерация на страници в ръкопис или книга.
пагода мн. пагоди, ж. Будистки храм или светилище.
пагон мн. пагони, (два) пагона, м. 1. Отличителен знак, който се поставя върху раменете на военна или друга униформена дреха, като показва мястото в йерархията. 2. Украса за дреха. // прил. пагонен, пагонна. пагонно, мн. пагонни.
пагубен пагубна, пагубно, мн. пагубни, прил. Много вреден, гибелен, съкрушителен. Пагубна страст. // същ. пагубност, пагубността, ж.
пад падът, пада, мн. падове, (два) пада, м. Наклон, разлика във височината, от която се спуска вода.
падам падаш, несв. и падна, св. 1. Движа се, устремявам се надолу под действието на тежестта си и земното притегляне. Пречупеното дърво падна на земята. 2. Прен. Понижавам се, намалявам, спадам. Цените няма скоро да паднат. Температурата й падна. 3. За атмосферни явления: вали, появява се. Падна дебел сняг. Падна слана!роса. 4. Отпускам се надолу, провисвам, смъквам се. Косите й падаха на вълни по раменете и гърба и. 5. Загубвам властта. Правителството падна. 6. Губя положението си, ставам по-лош; пропадам. Падаш в очите ми с поведението си. 7. Съсредоточавам се върху нещо, лягам, струпвам се. Светлината падаше върху лицето й. Отговорността пада върху всички. 8. Отделям се от мястото си, откъсвам се. Копчето ми падна. Пломбата на зъба ми падна. 9. Бивам превзет, победен; загубвам в двубой. Крепостта падна. Отборът ни падна в последната среща. 10. Прен. Бивам убит; загивам. Падна в неравен бой. 11. Прен. Наставам, настъпвам. Падна чудна лятна нощ. Падна мрак. 12. Разг. Проявявам някакво качество, обикновено в слаба степен. Падам малко писател. 13. Прен. Явява се удобен случай, случва се. Сега ми падна да пътувам. 14. Прен. Разг. Случва се, става, извършва се, има. Когато се съберат, пада голяма игра. Падна голям бой.
падам се падна се. 1. Случвам се, намирам се, съм. Паднах се до прозореца. Рожденият ми ден се пада в неделя. 2. Получавам при разпределяне или жребий. Падна ми се голямата награда. 3. Явявам се, имам роднински връзки. Той ми се пада чичо. 4. Разг. Заслужавам. Щом не ме слуша, така му се пада. 5. При определяне на посока — намирам се, разполагам се. Градът се пада на север от планината. 6. Разг. Полага се, редно е. Днес се пада аз да чистя. • Пада камък/планина от гърба/раменете/плещите/сърцето ми. Чувствам облекчение, олеква ми, освобождавам се от голяма грижа или задължение. • Падам в капана/клопката/примката. Оставям се да бъда заловен, изобличен или измамен. • Падам в краката/нозете. 1. Коленича. 2. Моля настойчиво. • Падам в очи. Лесно се забелязвам. • Падам в ръцете. Заловен съм; изпадам под нечия власт. • Падам духом. Отчайвам се, унивам. • Пада ми в очите. Разочаровам се от някого или нещо. • Пада ми на сърцето. 1. Влюбвам се в някого. 2. Много ми харесва. • Пада ми от бога/небето. Получавам наготово. • Пада ми път. Случва ми се да мина отнякъде. • Пада ми сърцето в петите. Силно се изплашвам. • Падам като гръм от ясно небе. Силно изненадвам. • Падам на колене. 1. Моля настойчиво. 2. Признавам се за победен. • Падам на легло. Разболявам се тежко.
падеж мн. падежи, (два) падежа, м. 1. Спец. Крайна дата за изплащане/погасяване на кредит или друго финансово задължение. Падежът на дългосрочния заем изтича утре. 2. Спец. В граматиката - форма за изменение на име, с която се изразява отношение към другите думи в изречението. Именителен падеж. // прил. падежен, падежна, падежно, мн. падежни. Падежна дата. Падежни остатъци.
падение мн. падения, ср. Нравствено разложение, упадък.
падина мн. падини, ж. Недълбока долина.
падишах мн. падишаси, м. Истор. Титла на владетел в Турция и други източни страни в миналото.
падна паднеш, мин. св. паднах, мин. прич. паднал, св. вж. -- падам.
паж пажът, пажа, мн. пажове, м. 1. Истор. Млад благородник през средновековието, който прислужвал на знатни особи. 2. Прен. Пренебр. Лице, което се поставя в услуга на друго, обикн. високопоставено лице, и угажда на капризите му.
пазар мн. пазари, (два) пазара, м. 1. Открито място, на което се търгува. Селскостопански пазар. 2. Потребители, купувачи. Търся пазар за стоките си. 3. Страна, в която се търгува. 4. Пазаруване, покупки. Отивам на пазар. « Изваждам/изкарвам на пазар. Правя нещо известно на всички. • Пускам на пазара. Изнасям за продан нещо, обикновено ново или в голямо количество.
пазарен пазарна, пазарно, мн. пазарни, прил. Който е свързан с пазар или се отнася до пазар. • Пазарен ден. Ден, в който се провежда най-големият пазар. • Пазарна цена. Цена, която се определя от търсенето и предлагането, е Пазарна икономика. Икономика, която е съобразена с търсенето и предлагането.
пазарище мн. пазарища, ср. Място, където се провежда пазар.
пазарлък мн. пазарлъци, (два) пазарлъка, м. 1. Уговаряне на цена между продавач и купувач. 2. Прен. Уговорки, опити да се получи отстъпка от нещо.
пазарски пазарска, пазарско, мн. пазарски, прил. 1. Който е свързан с пазар. Пазарска чанта. 2. Който се продава на пазара. Пазарски стоки.
пазарувам пазаруваш, несв. и св.; какво. Купувам, търгувам. Отивам, да пазарувам.
пазаря пазариш, мин. св. пазарих, мин. прич. пазарил, несв. и св. 1. Какво. Уговарям цената на нещо. 2. Кого. Наемам на работа. Пазарих я за детегледачка. — пазаря се. 1. Препирам се за цената. 2. Прен. Искам да получа нещо или някаква отстъпка. 3. Приемам да работя срещу заплащане. Пазарих се за болногледачка.
пазач мн. пазачи, м. Човек, чиято служба е да пази. Пазач на завод. Нощен пазач. Пазач в музей.
пазва мн. пазви, ж. 1. Мястото между гърдите и покриващото ги облекло. Мушна писмото в пазвата си. 2. Остар. Горна част на дреха, деколте. 3. Прен. Обикн. мн. Дълбини, недра. В пазвите на планината. • Змия в пазвата. Човек, на когото се доверявам, а той действа срещу мене. • Плюя си в пазвата. Успокоявам се, след като съм се изплашил силно.
пазвантин мн. пазванти, м. Остар. Пазач.
пазител пазителят, пазителя, мн. пазители, м. Човек, който бди за опазване на някаква обществена ценност или за спазване на ред, законност и др. Пазител на старите традиции.
пазителка мн. пазителки, ж. Жена пазител.
пазуха мн. пазухи, ж. Остар. Пазва.
пазя пазиш, мин. св. пазих, мин. прич. пазил, несв. 1. Какво/кого. Полагам грижи; браня, закрилям, охранявам. Пазя къщата си от крадци. 2. Какво. Внимавам, старая се да не допусна нещо или да не се промени. Пазя огъня да не угасне. 3. Какво. Държа на сигурно място; съхранявам. Пазя писмата ти. Пазя спомен. 4. Кого. Охранявам, за да не избяга. Пазеха го зорко. 5. Какво. Не изразходвам, спестявам. Пазя парите си. 6. Какво. Преграждам, засланям. Дървото пази сянка и в най-горещите дни. Пазя вратата, за да не ни вкарат гол. — пазя се. 1. Защитавам се. Пазя се от кучето. 2. Предпазвам се, внимавам. Пази се от болести. 3. Страня, отбягвам. Пазиш се от нас. • Пазя тайна. Не издавам нещо, което знам. • Пазя стаята/леглото. Болен съм, не излизам навън. • Пази, боже! Не дай, боже! Да не става. • Пазя линия. Въздържам се от храна, за да не напълнея. • Пазя почетно разстояние. Държа се хладно, официално с някого.
пай паят, пая, мн. паеве и пайове, (два) пая, м. Дял, който се пада на някого; част, която принадлежи на всеки участник. Давам своя пай за общото дело. • Лъвски пай. Най-голям дял.
пай паят, пая, мн. паеве и пайове, (два) пая, м. Сладкиш, приготвен от маслено тесто и плодове. Кайсиев пай.
пайдушко само ед. Българско хоро с бърз такт (5/8).
пайет мн. пайети, (два) пайета, м. Обикн. мн. Малка метална или стъклена пластинка, която се използва за украса на дрехи и аксесоари. Роклята и беше обшита с лъскави пайети.
пак нареч. 1. Отново, още един път. Тя пак дойде. 2. Въпреки това, дори тогава. И да ме оставиш, пак ще те обичам.
пакет мн. пакети, (два) пакета, м. 1. Нещо, което е добре увито или запечатано. Носеше малък пакет. 2. Малка пощенска пратка. 3. Събрани на едно място вещи. • Индивидуален пакет. Вещи, необходими за първа медицинска помощ. • В пакет. Заедно, на куп, общо. Футболистите нападаха в пакет. // същ. умал. пакетче, мн. пакетчета, ср.
пакетирам пакетираш, несв. и св.; какво. Затъвам, залепвам в пакет.
пакост пакостта, мн. пакости, ж. 1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина. 2. Беля. Децата постоянно правят пакости.
пакостен пакостна, пакостно, мн. пакостни, прил. Който причинява пакост.
пакостлив пакостлива, пакостливо, мн. пакостливи, прил. 1. Който прави пакости; вреден. 2. Немирен, непослушен. Пакостливо дете. // същ. пакостливост, пакостливостта, ж.
пакостник мн. пакостници, м. 1. Същество, което пакости. 2. Немирно дете.
пакостница мн. пакостници, ж. Жена или женско животно пакостник.
пакостя пакостиш, мин. св. пакостих, мин. прич. пакостил, несв. Причинявам пакости, правя пакости.
пакт пактът, пакта, мн. пактове, (два) пакта, м. Важен международен договор.
пал само ед. Система за излъчване на телевизионен сигнал.
палав палава, палаво, мн. палави, прил. Игрив, буен, немирен. Палаво коте. // същ. палавост, палавостта, ж.
палавник мн. палавници, м. Палаво дете или младеж.
палавница мн. палавници, ж. Палаво момиче.
паламарка мн. паламарки, ж. Истор. Приспособление за захващане на по-голям брой стръкове при жънене.
паламида само ед. Плевелно растение с бодливи листа и стъбло.
паламуд мн. паламуди, (два) паламуда, м. 1. Вид морска пасажна риба, по-едра от скумрия, подобна на нея. 2. Само ед. Много риби от този вид като цяло. Уловихме много паламуд.
паланка мн. паланки, ж. Остар. Населено място, по-малко от град и по-голямо от село.
палас само ед. Луксозна сграда. Хотел палас.
паласка мн. паласки, ж. Кожена чанта, в която се съхраняват куршуми.
палат мн. палати, (два) палата, м. 1. Дворец, замък. 2. Прен. Разкошно жилище.
палата мн. палати, ж. 1. Голяма представителна обществена сграда. Съдебна палата. Търговска палата. Синодална палата. 2. Помещение, в което се излагат част от експонатите на изложба, панаир и др. Всички палати по време на Пловдивския панаир бяха заети. 3. Законодателен орган в някои страни. 4. Название на някои държавни учреждения. Сметна палата.
палатален палатална, палатално, мн. палатални, прил. Спец. Във фонетиката — звук, който се учленява върху твърдото небце; мек, смекчен. Палатални съгласни. // същ. палаталност, палаталността, ж.
палатка мн. палатки, ж. Временно помещение от изпънат брезент или кожа. През лятото живея на палатка.
палач мн. палачи, м. 1. Човек, който изпълнява смъртни присъди. 2. Прен. Мъчител, потисник.
палачинка мн. палачинки, ж. Изделие от пържено тесто с пълнеж.
палаш мн. палаши, (два) палаша, м. Вид ловно куче.
палвам палваш, несв. и пална, св. Паля еднократно или поединично.
пале мн. палета, ср. 1. Куче от дребна порода; мъник. 2. Малко куче; кутре. • Бързам като пале пред майка си. Ирон. Много съм нетърпелив, прибързвам да кажа или да извърша нещо необмислено.
палеж мн. палежи, (два) палежа, м. Палене, подпалване.
палео- Първа част на сложни думи, която означава древен, стар, праисторически: палеоазиатски, палеоботаника, палеоклиматология и др.
палеограф мн. палеографи, м. Учен, специалист по палеография.
палеография само ед. Историко-филологическа наука, която се занимава с изучаване на древни ръкописи и тяхното писмо.
палеографски палеографска, палеографско, мн. палеографски, прил. Който се отнася до палеограф и палеография. Палеографски изследвания.
палеолит само ед. Спец. Най-ранният етап от каменната епоха.
палеонтология само ед. Наука за вкаменелите изкопаеми животни и растения и за развитието на живата природа през различните епохи.
палет мн. палети, (два) палета, м. Дървена или желязна поставка, върху която се редят товари за по-лесното им транспортиране.
палешник мн. палешници, (два) палешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж.
палиатив мн. палиативи, (два) палиатива, м. 1. Лекарство, което облекчава страданията, но не премахва болестта. 2. Полумярка, временна мярка. // прил. палиативен, палиативна, палиативно, мн. палиативни.
палимпсест мн. палимпсести, (два) палимпсеста, м. Старинен ръкопис, написан върху по-стар заличен текст на пергамент.
палитра мн. палитри, ж. 1. Дъска, обикновено елипсовидна, върху която художниците размиват боите си. 2. Прен. Подбор от цветови съчетания в картина или в творчеството на един художник. Ярка палитра. 3. Прен. Съвкупност от изразни средства.
палка мн. палки, ж. 1. Къса пръчка, която се използва от полицията при побой. 2. Къса пръчка. Диригентска палка. Палки на барабан. • Държа диригентската палка. Ръководя, командвам.
палма мн. палми, ж. 1. Южно вечнозелено дърво с право стъбло и събрани на кичур листа. Декоративна палма. 2. Прен. Победа, първенство. // прил. палмов, палмова, палмово, мн. палмови. Палмово клонче.
палмета мн. палмети, ж. Спец. 1. Форма на короната на овощни или декоративни дървета във вид на ветрило или разтворена длан (като палмово листо). 2. Овощни дървета, на чиято корона е предадена такава форма. // прил. палметен, палметна, палметно, мн. палметни. Палметни насаждения. Палметна градина.
пална палнеш, мин. св. палнах, мин. прич. палнал, св. — вж. палвам.
палто мн. палта, ср. Връхна дълга дреха с подплата и с дълги ръкави. Кожено палто. // същ. умал. палтенце, мн. палтенца, ср.
палуба мн. палуби, ж. Открит под на кораб. Моряците се събраха на палубата.
палувам палуваш, несв. Остар. Играя, лудувам.
паля палиш, мин. св. палих, мин. прич. палил, несв. 1. Какво. Правя нещо да гори с пламък. Паля цигара. 2. Какво. Правя нещо да свети. Паля лампата. 3. Какво. Пускам в действие мотор. Паля колата. 4. Какво. Изпускам горещина; горя, пека. Слънцето пали всичко. 5. Прен. Изгарям, предизвиквам много силно желание. — паля се. Разг. Въодушевявам се, горещя се. • Пали ме на вода. Жаден съм.
палячо мн. палячовци, ср. 1. Цирков артист, който разсмива публиката с облеклото и с номерата си; шут, клоун, смешник. 2. Прен. Човек, който се държи като клоун. 3. Играчка, която изобразява такъв цирков артист. // прил. палячовски, палячовска, палячовско, мн. палячовски.
памет паметта само ед., ж. 1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет. 2. Спомен, честване. В памет на загиналите. 3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация. • Вечна памет! Винаги да се помни. • Зрителна памет. Способност да се възпроизвеждат текстове и образи. • Слухова памет. Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща. • Говоря по памет. Без да гл
паметен паметна, паметно, мн. паметни, прил. 1. Който се помни; незабравим. Паметно събитие. 2. Който напомня за нещо. Паметна плоча. Паметен знак.
паметлив паметлива, паметливо, мн. паметливи, прил. Който има силна памет, който лесно запомня. Паметливо дете. // същ. паметливост, паметливостта, ж.
паметник мн. паметници, (два) паметника, м. 1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен паметник. 2. Запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури. Паметници на изкуството. Писмени паметници.
памид само ед. 1. Вид грозде с тънка люспа и тъмни зърна. 2. Вино от такова грозде. // прил. памидов, памидова, памидово, мн. памидови (към 1 знач.). Памидово вино.
пампаси само мн. Южноамерикански тревисти степи.
памтивека нареч. Незапомнено време. От пам-тивека.
памук мн. памуци, (два) памука м. 1. Само ед. Влакнодайно растение, чиито семена са обвити във влакнест пашкул. 2. Само ед. Влакното, което се извлича от това растение, и произведеното от него. 3. Обработени влакна за използване в медицината. • Захарен памук. Сладкарско изделие, получено при топлинна обработка на захар, което на външен вид наподобява памук. • Стъклен памук. Синтетичен топло- и звукоизолационен материал. • Гърмящ памук. Пироксилин.
памуков памукова, памуково, мн. памукови, прил. Който се отнася до растението памук. Памукови плантации.
памучен памучна, памучно, мн. памучни, прил. 1. Който е изработен от памук. Памучно одеяло. Памучно облекло. 2. Който се отнася до производството на памук.
памфлет мн. памфлети, (два) памфлета, м. Спец. Изобличителна литературна творба с общественополитическа тематика.
памфлетист мн. памфлетисти, м. Автор на памфлети.
памфлетистка мн. памфлетистки, ж. Жена памфлетист.
пан панът, пана, мн. панове, м. 1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин. 2. Истор. Полски помешчик.
пан- Първа част на сложни думи, която означава обхващане на нещо изцяло, във всички направления: панамериканизъм, паневропеизъм, панислямизъм, панславизъм, пантюркизъм и др.
панаир мн. панаири, (два) панаира, м. 1. Голям пазар, който се провежда веднъж годишно. 2. Изложба на мостри, където се сключват търговски сделки. Пловдивски панаир. 3. Прен. Много шумно място, с много хора.
панаирджийски панаирджийска, панаирджийско, мн. панаирджийски, прил. 1 .Разг. Който се отнася до панаир. Панаирджийски стоки. 2. Прен. Разг. Ирон. Несериозен, комичен. Панаирджийско облекло.
панаирен панаирна, панаирно, мн. панаирни, прил. Който е свързан с панаир. Панаирно градче. Панаирна палата.
панама само ед. 1. Вид широкопола лятна шапка, изработена от слама, коноп или други влакна. 2. Вид памучен плат на малки квадратчета, който се използва за бродиране. Ленена панама.
панацея само ед. Лекарство, което лекува всички заболявания.
пангар мн. пангари, (два) пангара, м. 1. Място в църква, където се продават свещи. 2. Място в църква или блюдо, където се събират помощи.
панда мн. панди, ж. Подобен на мечка бозайник, с черно-бяла окраска, който живее в Китай и се храни с филизи от бамбук.
панделка мн. панделки, ж. Дълга лента от плат, която се използва за украса. Косата й беше вързана с красива панделка.
пандемия мн. пандемии, ж. Епидемия, която се разпространява сред цялото население.
пандиз мн. пандизи, (два) пандиза, м. Разг. и Жарг. Затвор.
пандишпан само ед. Сладкиш, приготвен от яйца, брашно и захар.
пане прил., неизм. Паниран. Мозък пане.
панегирик мн. панегирици, (два) панегирика, м. 1. Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец. 2. Прен. Прекалена похвала, славо-словие, незаслужена възхвала. // прил. панегиричен, панегирична, панегирично, мн. панегирични.
панел мн. панели, (два) панела, м. Голям строителен стоманобетонен блок, който представлява завършена стена от сграда.
панелен панелна, панелно, мн. панелни, прил. 1. Който се отнася до панел. Панелно строителство. 2. Който е построен от панели. Панелен блок.
панер мн. панери, (два) панера, м. Плетен съд, подобен на кош. за дрехи или други вещи.
панерка мн. панерки, ж. Малък панер за хляб, плодове или други вещи.
паника само ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без паника!
паникьор мн. паникьори, м. 1. Човек, който се поддава на паника. 2. Човек, който всява паника сред другите. // прил. паникьорски, паникьорска, паникьорско, мн. паникьорски.
паникьорка мн. паникьорки, ж. Жена паникьор.
паникьосам се паникьосаш се, св. — вж. паникьосвам се.
паникьосвам се паникьосваш се, несв. и паникьосам се, св. Изпадам в паника.
панирам панираш, несв. и св.; какво. Пържа нещо, като предварително го потапям в яйца и галета. Панирам кашкавал. — панирам се. Жарг. Много се изплашвам, изпадам в паника.
панихида мн. панихиди, ж. Църковен ритуал, свързан с молитви за душата на покойник; помен.
паница мн. паници, ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене. • За паница леща. Срещу нищожно възнаграждение, с ниска цена. • Стъпвам като в паници. Стъпвам несигурно, неудобно.
панически паническа, паническо, мн. панически, прил. Който съдържа паника. Панически бяг.
панкреас мн. панкреаси, (два) панкреаса, м. Задстомашна жлеза.
пано мн. пана, ср. 1. Част от стена, украсена с рисунки, фигури и др. 2. Голяма картина, която се използва за украса. 3. Картина, дърворезба или друго произведение на изкуството, което се използва за украса на стена или таван.
паноптикум само ед. Музей, в който са събрани восъчни фигури на известни хора или на други редки и ценни предмети.
панорама мн. панорами, ж. 1. Изглед на местност, който позволява да се види голяма територия. 2. Помещение, чиито стени са украсени с картини и чрез подходящо осветление се създава илюзия за действителността им. 3. Преглед, обзор. Панорама на българското кино. // прил. панорамен, панорамна, панорамно, мн. панорамни. Панорамен път.
пансион мн. пансиони, (два) пансиона, м. 1. Учебно заведение, в което учениците получават пълна издръжка. 2. Общежитие. 3. Квартира с храна. Пълен пансион.
пансионер мн. пансионери, м. Човек, който живее в пансион.
пансионерка мн. пансионерки, ж. Жена пансионер.
панта мн. панти, ж. 1. Обикн. мн. Съединителни метални части, които осигуряват движението на врати, прозорци, капаци и др. 2. Прен. Разг. Безделник, нехранимайко.
панталон мн. панталони, (два) панталона, м. и панталони само мн. Горна дреха, която покрива краката и долната част на тялото до кръста. Къси панталони.
пантеизъм само ед. 1. Философско учение, което отъждествява бога с природата. 2. Обожествяване на природата.
пантеист мн. пантеисти, м. Привърженик на пантеизма.
пантеистка мн. пантеистки, ж. Жена пантеист.
пантеон мн. пантеони, (два) пантеона, м. 1. У древните гърци и римляни — храм, посветен на всички богове. 2. Монументално здание, в което са погребани видни личности. 3. Съвкупност от всички богове в една религия.
пантера мн. пантери, ж. Голямо хищно животно с петниста кожа; леопард.
пантомима мн. пантомими, ж. Театрално представление, в което образите се изграждат без думи, а само с жестове и мимика.
пантофи пантоф, м. Леки домашни обувки; чехли.
папа мн. папи, м. Върховен глава на католическата църква.
папагал мн. папагали, (два) папагала, м. 1. Тропическа птица с пъстро оперение, която може да се приучи да подражава на човешката реч. Някои папагали могат да говорят. 2. Прен. Човек, който повтаря или подражава чужди мисли, няма собствено мнение. 3. Прен. Разг. Видеокасетофон, който само възпроизвежда, без да може да прави запис.
папагалски папагалска, папагалско, мн. папагалски, прил. 1. Който се отнася до папагал. Папагалски пера. 2. Който не е свързан с разбиране. Папагалско учене. • Папагалско семе. Вид слънчогледови семена, които са с твърда обвивка с бели ивици.
пападигма мн. парадигми, ж. 1. Спец. В граматиката — съвкупността от формите на една дума. 2. Спец. В граматиката — модел за словоизменение на дадена част на речта. 3. Прен. Образец, модел.
папатак мн. папатаци, (два) папатака, м. Малки хапещи насекоми, които причиняват инфекции; москити.
папая мн. папаи, ж. Южно тропическо растение с едри като пъпеш плодове, много сочни и ароматни.
папийон мн. папийони, (два) папийона, м. Малка късоопашата африканска маймуна.
папийонка мн. папийонки, ж. Вид вратовръзка във формата на пеперуда.
папироса мн. папироси, ж. Остар. Цигара.
папирус мн. папируси, (два) папируса, м. 1. Само ед. Тревисто растение, от което в древността са изработвали материал, върху който се пише.2. Материалът за писане, изработен от това растение. 3. Свитък с изписан текст.
папка мн. папки, ж. Обложка от две корици, в която се поставят документи, книжа и др.
паплач паплачта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа.
папрат папратта, мн. папрати, ж. Тревисто растение без цветове и семена, с перести листа, което се размножава чрез спори. Орлова папрат. // прил. папратов, папратова, папратово, мн. папратови.
паприкаш само ед. Ястие от месо и пиперки или от пиперки и домати.
папски папска, папско, мн. папски, прил. Който се отнася до папата. Папска власт.
папунест папунеста, папунесто, мн. папунести, прил. Диал. Прежълтял, подпухнал, нездрав.
папуняк мн. папуняци, (два) папуняка, м. Прелетна птица с качул на главата.
папур само ед. Блатно растение с тънки и дълги листа; рогоз.
пара мн. пари, ж. 1. Остар. Най-малката турска монета. 2. Само ед. Пари. Много пара изкарва. 3. Разг. Монета. Една пара падна на пода. // същ. умал. паричка, мн. парички, ж. • Бие ме парата. Богат съм. • За две пари.
пара мн. пари, ж. Газ, който се получава при нагряване на течности. Водна пара. • Вдигам пара. 1. Вълнувам се много, реагирам бурно. 2. Полагам усилия нещо да стане бързо. • Държа под пара. Карам някого да бъде напрегнат. • С пълна пара. Усилено, с всички сили. • Та пара се вдига. Енергично, бързо, усилено. Работи, та пара се вдига.
пара- Първа част на сложни думи, която означава отвъд, извън, покрай, напр. парамагнитен, паралингвистичен, параморфизъм, парамнезия, парапсихология.
парабел мн. парабели, (два) парабела, м. Вид автоматичен пистолет.
парабола мн. параболи, ж. 1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение. 2. Спец. Къса литературна творба с преносно значение и поучителен характер. 3. Пътят, който описва едно тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта.
параван мн. паравани, (два) паравана, м. 1. Подвижна преграда. 2. Прен. Прикритие.
параграф мн. параграфи, (два) параграфа, м. 1. Подразделение на текст (обикн. от нормативен акт) с относителна завършеност. 2. Знакът, с който се отбелязва такъв текст — §.
парад мн. паради, (два) парада, м. 1. Тържествен преглед на войски или други организирани групи. Военен парад. 2. Тържествено шествие. 3. Прен. Показване на нешо. Парад на красотата. Парад на цветята. • Командвам парада. Нареждам какво да се прави.
параден парадна, парадно, мн. парадни, прил. 1. Предназначен за парад. Парадно облекло. 2. Тържествен, главен. Параден вход. 3. Прен. Показен, фалшив. // същ. парадност, парадността, ж.
парадирам парадираш, несв. и св.; с какво. Държа се като на парад, излагам нещо, перча се с нещо. Не парадирай с успехите си.
парадокс мн. парадокси, (два) парадокса, м. 1. Неочаквано явление, което не съответства на представите ни. 2. Мнение, схващане, твърдение, което противоречи на здравия смисъл. Математически парадокс. 3. Находчив израз, изграден върху две противоречиви мисли.
парадоксален парадоксална, парадоксално, мн. парадоксални, прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен. // същ. парадоксалност, парадоксалността, ж.
паразит мн. паразити, (два) паразита, м. 1. Организъм, който се храни за сметка на друг организъм, като му вреди. 2. Прен. Човек, който живее за сметка на чужд труд. // прил. паразитен, паразитна, паразитно, мн. паразитни. Паразитни растения.
паразитирам паразитираш, несв. и св. Живея като паразит. Тениите паразитират в човешкия организъм.
параклис мн. параклиси, (два) параклиса, м. Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи.
паралел мн. паралели, (два) паралела, м. 1. Спец. В геометрията — линия или равнина, която е успоредна на друга. 2. Спец. В географията — мислено прекарана по земната повърхност линия, която е успоредна на екватора. 3. Прен. Съпоставяне, успоредица. Правя исторически паралели.
паралелен паралелна, паралелно, мн. паралелни, прил. 1. Успореден. 2. Ставащ едновременно; сходен, еднакъв. Паралелно движение. Паралелни светове.
паралелепипед мн. паралелепипеди, (два) паралелепипеда, м. Спец. Геометрическа фигура с шест стени, които са две по две успоредни и равни.
паралелизъм само ед. 1. Успоредност. 2. Пълно съвпадане; еднаквост. 3. Спец. В езикознанието — построяване на фрази с еднаква структура. Синтактичен паралелйзъм. 4. Спец. В литературата — художествен похват, при който се съпоставят образи или се повтарят стихове и мисли.
паралелка мн. паралелки, ж. 1. Учениците от един клас; клас. 2. Гимнастически уред с два успоредни лоста; успоредка.
паралелограм мн. паралелограми, (два) паралелограма, м. Спец. Четириъгълник, чиито страни са две по две успоредни и равни, а ъглите са два остри и два тъпи; ромбоид.
парализа мн. парализи, ж. 1. Спец. Заболяване, при което някои органи прекратяват дейността си, обездвижват се. 2. Прен. Загуба на способността за действие; застой, бездействие.
парализирам парализираш, несв. и св. 1. Прекратявам дейността на някакъв орган от тялото. 2. Прен. Лишавам от възможност за изпълнение на обичайната дейност. Стачката парализира целия транспорт. — парализирам се. 1. Търпя парализа. Парализира се преди няколко години и оттогава е на легло. 2. Прен. Вцепенявам се от страх, ужас и под.
паралитик мн. паралитици, м. Парализиран човек.
паралич само ед. Парализа. • Детски паралич. Заразна болест, която поразява целия организъм и води до атрофия на крайниците; по-лиомиелит.
паралия мн. паралии, ж. Остар. Ниска кръгла маса.
паралия неизм., мн. паралии, прил. Разг. Богат, имотен. Паралия е, да плаща!
параметър мн. параметри, (два) параметъра, м. Величина, размер, който характеризира основните свойства на предметите и явленията.
парапет мн. парапети, (два) парапета, м. Невисока стена, ограда на мост, балкон, стълби и под., която предпазва; перила. Парапет на тераса.
парастас само ед. Спец. Кратка църковна молитва за покойник; помен.
параф мн. парафи, (два) парафа, м. 1. Съкратен подпис, инициал. 2. Прен. Утвърждаване на документ чрез подписване. • Слагам параф. Подписвам.
парафин само ед. 1. Спец. Наситен въглеводород, лесно запалим, в газообразно, течно или твърдо състояние. 2. Бяло полупрозрачно вещество, получавано при обработка на нефт. Свещи от парафин. Течен парафин. // прил. парафинен, парафинена, парафинено, мн. парафинени. // прил. парафинов, парафинова, парафиново, мн. парафинови.
парафирам парафираш, несв. и св.; какво. 1. Подписвам, като поставям инициалите си. 2. Прен. Потвърждавам, давам ход на документ.
парафраза мн. парафрази, ж. 1. Предаване на чужд текст със свои думи. 2. Описателно предаване на думи и изрази, например "пишещият тези редове" вместо "аз".
параход мн. параходи, (два) парахода, м. Плавателен съд, който се задвижва с парен двигател; кораб. Пътнически параход. // прил. параходен, параходна, параходно, мн. параходни. Параходна мачта. // същ. умал. параходче, мн. параходчета, ср.
параходство мн. параходства, ср. 1. Придвижване на плавателни съдове; корабоплаване. 2. Организация, предприятие, което управлява придвижването на съдове. Българско речно параходство.
парашут мн. парашути, (два) парашута, м. Устройство с разтварящ се във въздуха чадърооб-разен купол за спускане на земята на човек или товар, за спиране на бързодвижещи се превозни средства или на космически кораби. // прил. парашутен, парашутна, парашутно, мн. парашутни. Парашутен спорт.
парашутизъм само ед. Спорт, свързан с приземяване с парашут.
парашутист мн. парашутисти, м. 1. Човек, който извършва скокове с парашут. 2. Прен. Ирон. Назначен на работа, приет в учреждение с протекции от високо място.
парашутистка мн. парашутистки, ж. Жена парашутист.
парвам парваш, несв. и парна, св.; кого/какво. Еднократно или поединично паря. Парнах ръката си на печката. Един куршум го парна в крака. • Парва ме под лъжичката. Внезапно изпитвам силна мъка.
парвеню мн. парвенюта, м. Издигнал се чрез богатството си нискокултурен и духовнобеден човек.
пардесю мн. пардесюта, ср. Пролетна или есенна горна мъжка дреха; палто.
пардон междум. За изказване на извинение: простете, извинете.
парен парна, парно, мн. парни, прил. 1. Който се задвижва с пара. Парен локомотив. Парна машина. 2. Който използва пара. Парна баня. Парно отопление. Парна ютия. 3. В който се образува пара. Парен котел.
пари само мн. 1. Метални или книжни знаци, с които се измерва стойността на стоките и труда. 2. Средства, капитал. Нямам пари. // същ. умал. парйчки, само мн. • Без пари. Съвсем евтино. • Изкарвам пари. Печеля. • Хвърлям пари на вятъра. Харча много, необмислено или напразно. • Сухи пари. Пари в наличност. • Пера пари. Сключвам сделки, за да оправдая нечестно получени пари.
парий парият, пария, мн. парии, м. 1. Човек, който принадлежи към ниските обществени слоеве в Индия. 2. Прен. Презрян човек, безправен човек.
парирам парираш, несв. и св. 1. Какво. Отбивам противников удар. 2. Прен. Какво. Отстранявам, предотвратявам. Полицията парира мафиотска проява. 3. Прен. Кого. Възпирам от действие или нападка.
паритет само ед. Равенство по стойност на едно нещо с друго нещо.
паричен парична, парично, мн. парични, прил. 1. Който е свързан с пари. Парични затруднения. Парична награда. 2. В който се работи с пари. Паричен салон на банка.
парк паркът, парка, мн. паркове, (два) парка, м. 1. Голяма градина с алеи и насаждения. Разходихме се в парка. 2. Място, в което се съхраняват природна забележителност, животински или растителни видове; резерват. Национален парк “Витоша”. 3. Съвкупността от превозни средства. Градски автомобилен парк. 4. Място за съхраняване и ремонт на превозни средства и техника. // прил. парков, паркова, парково, мн. паркови.
парка мн. парки, ж. Пристегната в долния си край връхна дреха с качулка, която наподобява яке.
паркет само ед. 1. Вид подова настилка от еднакви по големина малки дъски. Стаята е с паркет. 2. Малки дъски с еднаква големина и форма, които се подреждат в някакви фигури. Купих паркет за хола.
паркетин само ед. Препарат за почистване на паркет, който му придава блясък.
паркинг мн. паркинги, (два) паркинга, м. Място, определено за престояване на автомобили.
паркирам паркираш, несв. и св.; какво. Спирам превозно средство временно, оставям го да престоява. Паркирах автомобила пред къщата.
парламент мн. парламенти, (два) парламента, м. 1. Висш изборен законодателен орган; народно събрание. 2. Сградата, в която работи този орган.
парламентарен парламентарна, парламентарно, мн. парламентарни, прил. 1. Който се отнася до парламент. Парламентарни избори. 2. В който ръководната роля в управлението принадлежи на парламента. Парламентарно управление.
парламентаризъм само ед. Политическа система, в която управлението принадлежи на парламента.
парламентарист мн. парламентаристи, м. 1. Привърженик на парламентаризма. 2. Член на парламент.
парламентьор мн. парламентьори, м. 1. Лице, което представя едната страна при преговори с противник. 2. Прен. Посредник.
парлив парлива, парливо, мн. парливи, прил. 1. Който причинява изгаряне; много горещ. Парлив чай. 2. Който предизвиква обрив по тялото и усещане за парене. Парлива коприва. 3. Който предизвиква дразнене на езика; лютив, силен. Парлива чушка. Парлива ракия. 4.Прен. Който предизвиква спорове, вълнения. Парлив въпрос. // същ. парливост, парливостта, ж.
парна парнеш, мин. св. парнах, мин. прич. парнал, св. — вж. парвам.
парник мн. парници, (два) парника, м. 1. Отоплявано остъклено помещение, в което се отглеждат растения; оранжерия. 2. Покрита леха, в която се засяват семена за отглеждане на разсад.
парников парникова, парниково, мн. парникови, прил. 1. Който е произведен в парник. Парникови зеленчуци. 2. Който се отнася до парник. • Парников ефект. Затопляне на климата поради преминаване на слънчевото лъчение през атмосферата до Земята и невъзможността поради замърсяването на въздуха да премине при отразяването обратно, в резултат на което се задържа слънчева енергия. • Парниково цвете. Човек, който живее затворен; слаб, бледен.
пародия мн. пародии, ж. 1. Спец. Подражателна творба на някое известно литературно произведение със сатирична или хумористична цел. 2. Несполучливо подражание. 3. Нещо, което не отговаря на изискванията и е карикатурно, изопачено. Това не е пеене, а пародия. // прил. пародиен, пародийна, пародийно, мн. пародийни. Пародийна творба.
парола мн. пароли, ж. Предварително уговорена тайна дума, която служи за разпознаване на членове на дадена организация, които не се познават помежду си.
пароним мн. пароними, (два) паронима, м. Спец. Дума, която е близка по звуков състав до друга дума и понякога погрешно се смесва с нея в речта.
парса само ед. Остар. Пари, които се събират от зрителите след представления. • Обирам парсата. 1. Понасям наказание вместо друг. 2. Ползвам облагите от работа, която са извършили други.
партакеши само мн. Пренебр. Преносими вещи; багаж. • Вдигам си партакешите. Пренебр. Напускам някое място.
партенка мн. партенки, ж. 1. Правоъгълно парче плат, с което се обвива крака вместо чорап. 2. Жарг. Лъжлив слух. Кой пусна партенката, че са ме търсили.
партер мн. партери, (два) партера, м. 1. Приземен етаж в сграда. Магазинът се намира на партера. 2. Място в зрителна зала, което е разположено най-ниско. 3. Спец. Положение при борбата, когато борецът застава на колене и лакти.
парти мн. партита, ср. Празненство с цел забавление или осъществяване на запознанства. Детско парти.
партида мн. партиди, ж. 1. Отделна сметка в банка или друго учреждение, по която се внасят суми. 2. Определено количество еднообразна стока. 3. Произведени за определено време стоки. Всички копчета от тази партида са дефектни.
партиен партийна, партийно, мн. партийни, прил. Който се отнася до партия. Партийна групировка.
партиец мн. партийци, м. Разг. Член на комунистическа партия.
партизанин мн. партизани, м. 1. Пренебр. Лице, което става член на определена партия по користни подбуди, а не по убеждения. 2. Участник в съпротивително движение. // прил. партизански, партизанска, партизанско, мн. партизански. Партизански отред.
партизанка мн. партизанки, ж. Жена партизанин.
партитура мн. партитури, ж. Нотен запис на музикално произведение.
партия мн. партии, ж. 1. Обществено-политическа организация на хора с общи интереси, цели и идеология. Консервативна партия. 2. Прен. Разг. Човек или хора, които мислят еднакво с други или имат еднакви интереси. Ти си от моята партия. 3. Част от музикално произведение, предназначена за един инструмент или един певец. 4. Една завършена част от игра. Шахматна партия. 5. Разг. Подходящ кандидат за женитба. Тя не е партия за тебе.
партньор мн. партньори, м. 1. Човек, който взема участие в игра заедно с друг. Трябва ми партньор за танца. 2. Човек, който участва в някакви действия или дейност с друг. Брачен партньор. • Спаринг партньор. Противник по време на тренировки (преди всичко в бокса).
партньорка мн. партньорки, ж. Жена партньор.
парфе мн. парфета, ср. Сладкарско изделие — желиран крем, приготвен от яйца, сметана, плодове и захар, който може да се използва и като пълнеж за торта.
парфюм мн. парфюми, (два) парфюма, м. 1. Само ед. Спиртен разтвор на ароматични вещества с приятна миризма. 2. Шишенце, в което е налят такъв разтвор. // прил. парфюмен, парфюмена, парфюмено, мн. парфюмени.
парфюмерия мн. парфюмерии, ж. 1. Производство на парфюми и други козметични средства. 2. Съвкупност от ароматни средства. 3. Място, където се продават парфюми и козметични средства. // прил. парфюмериен, парфюмерийна, парфюмерийно, мн. парфюмерийни.
парфюмирам парфюмираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Мажа с парфюм, ароматизирам. 2. Прен. За съобщение, новина — изопачавам, украсявам.
парцал мн. парцали, (два) парцала, м. 1. Част от някаква тъкан, обикновено стара; отрепка. Избърши с парцала пода. 2. Стара, окъсана или замърсена дреха; дрипа. Ходи в парцали. • Мигам на парцали. Гледам смутено, недоумяващо. • Налягам си парцалите. Кротувам, мирувам. • Вали сняг на парцали. Вали на едри късове от слепени снежинки.
парцалив парцалива, парцаливо, мн. парцаливи, прил. 1. Който е на парцали; окъсан. Парцаливи дрехи. 2. Който е облечен в парцали. Парцалив мъж. 3. Който е направен от парцали. Парцалива топка. Парцалива кукла.
парцел мн. парцели, (два) парцела, м. Земна площ, регулиран терен с определени размери.
парцелирам парцелираш, несв. и св.; какво. Разделям на парцели.
парче мн. парчета, ср. 1. Къс, част от нещо. Отряза му голямо парче от тортата. 2. Отделен брой от нещо. 3. Разг. Мелодия, песен, музикално изпълнение. Групата представи най-новите си парчета. 4. Жарг. Хубаво момиче. • Работя на парче. Получавам възнаграждение за всеки изработен предмет поотделно. • За парче хляб. Срещу нищожно заплащане. • От парче месо. Отглеждам от пеленаче, от бебе.
паря париш, мин. св. парих, мин. прич. парил, несв. 1. Много съм нагорещен и изгарям при докосване. Ютията пари. 2. Излъчвам силна топлина, имам висока температура. Челото и пари. 3. За коприва — причинявам възпаление на кожата с усещане за загряване. 4. За алкохол или люти храни — причинявам болезнено усещане за изгаряне. 5. Прен. За болка, чувство, мисъл — измъчвам, тревожа. Лъжата пари сърцето ми. 6. Какво. Заливам с вряла вода. Паря вълна. — паря се. 1. Опарвам се. Непрекъснато се паря с ютията. 2. Стоя на гореща пара с лечебна или козметична цел.
пас междум. 1. При игра на карти — не участвам, пропускам. 2. Прен. Нежелание за участие, за действие. Аз съм пас.
пас пасът, паса, мн. пасове, (два) паса, м. При спортни игри — подаване на топката от един играч към друг. Точен пас.
паса пасеш, мин. св. пасох, мин. прич. пасъл, несв. 1. За животно — ям растителност, като я късам от мястото, където расте. Оставих овцете да пасат на поляната. 2. Какво. Водя животни на паша. Паса кравата. • Не паса трева. Не съм глупав. • Пускам да пасе (някого). Не се занимавам повече с някого, не му обръщам внимание.
пасаж мн. пасажи, (два) пасажа, м. 1. Покрита улица, обикновено с магазини, която съединява две други улици. 2. Относително завършена мисъл от литературно произведение. 3. Част от музикално произведение, обикновено с бързо темпо и трудна за изпълнение. 4. Голяма група риби или други животни, които се движат заедно.
пасажер мн. пасажери, м. Пътник в превозно средство. // прил. пасажерски, пасажерска, пасажерско, мн. пасажерски.
пасати само мн. Сух вятър с постоянна посока, който духа в тропиците.
пасбище мн. пасбища, ср. Пасище.
пасвам пасваш, несв. и пасна, св. 1. Прилепвам точно, влизам плътно; отговарям по размер. Ключът не пасва. 2. Разг. Какво. Правя нещо да прилепне точно, плътно.
пасианс мн. пасианси, (два) пасианса, м. Подреждане на карти в определена система, обикновено за гадаене.
пасив мн. пасиви, м. 1. Спец. Само ед. или само мн. Съвкупност от дългове на една организация или фирма. 2. Прен. Само ед. Отрицателна страна на някаква дейност. 3. Спец. В граматиката — страдателен залог.
пасивен пасивна, пасивно, мн. пасивни, прил. 1. Бездеен, неактивен, безразличен. Пасивен човек. 2. Който се отнася до пасив (в 1 и 3 знач.). Пасивна сметка. Пасивна конструкция. // същ. пасивност, пасивността, ж. • Пасивен баланс. Баланс, при който разходите са по-големи от приходите.
пасирам пасираш, несв. и св.; какво. Претривам, смилам на еднородна маса. Пасирам кайсии.
пасище мн. пасища, ср. Място, определено за пасене на добитък.
пасквил мн. пасквили, (два) пасквила, м. Малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора. // прил. пасквилен, пасквилна, пасквилно, мн. пасквилни.
пасмантерия само ед. 1. Дребни предмети за украса: шнурове, панделки и др. 2. Магазин за продажба на такива предмети.
пасмина само ед. Разг. Грубо. Група хора, които имат отрицателни качества; сбирщина.
пасна паснеш, мин. св. паснах, мин. прич. паснал, св. — вж. пасвам.
паспарту само ед. Специален картон, на който се лепят снимки, картини, илюстрации и под.
паспорт мн. паспорти, (два) паспорта, м. 1. Официален документ, удостоверяващ самоличността и гражданството. Задграничен паспорт. Личен паспорт. 2. Документ, който удостоверява някакви факти. Имунизационен паспорт. 3. Регистрационно свидетелство на превозно средство. 4. Технически документ с данни за машина, уред, апаратура и др. // прил. паспортен, паспортна, паспортно, мн. паспортни (към 1 знач.). Паспортна проверка.
паст пастта, само ед., ж. 1. Устна кухина на животно. Змеят отвори огромната си паст. 2. Прен. Голям, широк отвор.
паста мн. пасти, ж. 1. Малък тестен сладкиш. Шоколадова паста. 2. Козметично или друго вещество във формата на полутечна маса. Паста за зъби.
паство мн. паства, ср. Група християни, за които отговаря един духовник. Всеки свещеник се грижи за паството си.
пастел мн. пастели, (два) пастела м. 1. Мек цветен молив за рисуване. 2. Рисунка с такъв молив.
пастелен пастелна, пастелно, мн. пастелни, прил. 1. Който е изработен с пастел. Пастелна живопис. 2. Мек, светъл. Пастелни тонове.
пастет само ед. Колбасарско изделие, приготвено от смлян дроб или месо и подправки. Гъши пастет.
пастир мн. пастири, м. 1. Човек, който пасе добитък. 2. Духовник, който отговаря за група хора. // прил. пастирски, пастирска, пастирско, мн. пастирски.
пастирка мн. пастирки, ж. Жена пастир (в 1 знач.).
пастор мн. пастори, м. 1. Протестантски свещеник. 2. Проповедник. // прил. пасторски, пасторска, пасторско, мн. пасторски.
пасторал мн. пасторали, (два) пасторала, м. 1. Литературно произведение, което описва живота на пастирите, като го идеализира. 2. Творба на изобразителното или музикалното изкуство, която идеализира пастирския живот или пресъздава природни картини. // прил. пасторален, пасторална, пасторално, мн. пасторални.
пастрок мн. пастроци, м. Разг. Неистински баща; нов съпруг на майката.
пастря пастриш, мин. св. пастрих, мин. прич. пастрил, несв. Разг. Какво. Пазя, пестя. Пастря парите си.
пастърма само ед. Сушено осолено месо. Козя пастърма.
пастьоризирам пастьоризираш, несв. и св.; какво. Спец. Обезвреждам течности чрез загряване до определена температура и охлаждане. Пастьоризирам мляко.
пасувам пасуваш, несв. 1. Обявявам пас при игра на карти. 2. Не вземам участие в нещо, бездействам.
пасха само ед. 1. Християнски празник, отбелязващ възкресението на Исус Христос; Великден. 2. Староеврейски празник, свързан с освобождението на евреите от египетско робство.
пат патът, пата, мн. патове, (два) пата, м. 1. Положение при игра на шах, когато е невъзможен следващ ход и играта в този случай не печели никой. 2. Прен. Затруднено, безизходно положение.
пате мн. патета, ср. Малкото на патицата. Жълто пате.
патент мн. патенти, (два) патента, м. 1. Документ, който дава права на изобретателя над изобретението му. 2. Свидетелство, което позволява извършване на някаква дейност, упражняване на някакъв занаят.
патентовам патентоваш, несв.; какво. Снабдявам с патент. Патентовам нова машина.
патерица мн. патерици, ж. 1. Владишки жезъл. 2. Приспособление за подпиране на хора с увредени крайници, което се прикрепва под мишницата. 3. Разг. Тояга. • На патерица. На следващия ден след именния (или след друг празник).
патетика само ед. Възторжен стил, тон; развълнуваност.
патетичен патетична, патетично, мн. патетични, прил. Страстен, развълнуван, изпълнен с патос. Патетично изказване. // същ. патетичност, патетичността, ж.
патешки патешка, патешко, мн. патешки, прил. 1. Който се отнася до пате или патица. Патешки пух. 2. Прен. Който наподобява нещо, което принадлежи на пате. Патешка походка. Патешки жълт цвят.
патина само ед. 1. Окислително покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. 2. Прен. Натрупване, наслояване.
патица мн. патици, ж. Водоплаваща птица с широка човка, къса шия и плавателна ципа на краката. Дива патица.
патка мн. патки, ж. 1. Патица. 2. Диал. Гъска. 3. Прен. Глупав човек. • Паса патките. Ходя без работа, шляя се.
патладжан мн. патладжани, (два) патладжана, м. Вид зеленчуково растение с едри тъмносини продълговати плодове, както и самият плод.
паток мн. патоци, (два) патока, м. Мъжка патица.
патока само ед. и патоки само мн. Слаба ракия с възкисел вкус, която се получава в края на дестилацията.
патолог мн. патолози, м. Специалист по патология.
патология само ед. Спец. Наука за болестните процеси в организма и за промените, които те предизвикват.
патос само ед. Страстно въодушевление, подем, ентусиазъм. // прил. патосен, патосна, па-тосно, мн. патосни.
патриарх мн. патриарси, м. 1. Духовно лице с най-висок сан, глава на православната църква. Вселенски патриарх. 2. Родоначалник.
патриархален патриархална, патриархално, мн. патриархални, прил. Първобитен, верен на традициите, старинен. Патриархален бит. // същ. патриархалност, патриархалността, ж.
патриаршески патриаршеска, патриаршеско, мн. патриаршески, прил. Който се отнася до патриарх. Патриаршески сан.
патриаршия мн. патриаршии, ж. 1. Независима църква, ръководена от патриарх. 2. Област, управлявана от патриарх. 3. Място, където живее и работи патриарх.
патриот мн. патриоти, м. Човек, който обича отечеството и народа си; родолюбец.
патриотизъм само ед. Любов и преданост към отечеството; родолюбив.
патриотичен патриотична, патриотично, мн. патриотични прил. Който е проникнат от патриотизъм; родолюбив. Патриотична проява. Патриотични песни.
патриций патрицият, патриция, мн. патриции, м. 1. В древния Рим — благородник, аристократ. 2. Прен. Аристократичен човек, високопоставена личност.
патрон само ед. Лице, на чието име са наречени някоя организация или учебно заведение. // прил. патронен, патронна, патронно, мн. патронни. Патронен празник.
патрон мн. патрони, (два) патрона м. 1. Капсула, напълнена с взривно вещество, която се използва при стрелба с огнестрелно оръжие; куршум. 2. Капсула за стрелба. Халосни патрони. Гумени патрони. 3. Приспособление към обработваща машина за захващане на обработвания предмет. 4. Метална част на брава, в която се поставя ключът.
патронаж само ед. 1. Покровителство. Фестивалът се провежда под патронажа на президента. 2. Лечебно-профилактични посещения по домовете на определени групи от населението. Социален патронаж.
патрул мн. патрули, (два) патрула, м. Въоръжена група за охрана или проверка. // прил. патрулен, патрулна, патрулно, мн. патрулни. Патрулен кораб.
патрулирам патрулираш, несв. и св. Изпълнявам служба на патрул. Патрулираха около пристанището.
патърдия мн. патърдии, ж. Разг. Врява.
патя патиш, мин. св. патих, мин. прич. патил, несв. Преживявам нещастия, страдам, тегля. Той много е патил. • Пати ми главата. Изживявам много страдания.
пауза мн. паузи, ж. 1. Прекъсване, спиране, почивка. В паузата между двете изпълнения ще излезем. 2. Замълчаване, промеждутък. След кратка пауза продължи да говори. 3. Спец. В музиката — ритмично определено прекъсване на звученето и знакът, който показва продължителността му.
паун мн. пауни, (два) пауна м. 1. Птица с красиви пера и голяма опашка. 2. Прен. Горд, наперен, високомерен човек. // прил. паунов, паунова, пауново, мн. паунови. Пауново перо. • Пауново око. Едра пъстра пеперуда с подобни на очи шарки.
паус само ед. Вид тънка копирна хартия.
пафти пафта, ж. Украсени метални токи за закопчаване на колан като част от национално облекло.
пациент мн. пациенти, м. Болен, който се лекува при лекар. Лекарят прие всички пациенти.
пациентка мн. пациентки, ж. Жена пациент.
пацифизъм само ед. Политическо течение, което се характеризира с проповядване на мир и се обявява срещу всички войни, включително освободителните.
пача само ед. Бульон от варени животински крака, глава и др., който след охлаждане се превръща в пихтиеста маса, наподобяваща желе.
пачи пача, паче и пачо, мн. пачи, прил. Патешки. Пачи яйца. • Насаждам на пачи яйца. Поставям в неприятно положение. • Пачи крак. Вид ядлива гъба с жълтеникав цвят.
пачка мн. пачки, ж. 1. Малък пакет от еднородни предмети. Пачка банкноти. 2. Приспособление, в което се нареждат патрони; пълнител. 3. Облекло на балерина със силнонабрана къса пола.
пачуърк само ед. Техника на изработване на текстилни изделия от малки цветни парчета от различни тъкани, които се съшиват в определени форми.
паша само ед. 1. Пасене. 2. Местност, където пасат животните; пасище. 3. Растителността, която пасат животните. Богата паша. 4. За пчели - събиране на цветен прашец и нектар за производство на мед.
паша мн. паши, м. Титла на военно или гражданско лице в някои мохамедански страни.
пашкул мн. пашкули, (два) пашкула, м. Плътна обвивка от нишки, изплитана от копринената буба, преди да се превърне в какавида, която се използва за производство на коприна.
пащърнак само ед. Вид зеленчук с месесто коренище, което се използва като храна или подправка.
паяжина мн. паяжини, ж. Мрежа от тънки нишки, която паякът плете с отделяното от него лепливо вещество. • Хваща паяжина. Не се използва дълго време.
паяк мн. паяци, (два) паяка м. 1. Членестоного дребно животно, което се храни с насекоми, улавяни с изплетената от него мрежа. 2. Разг. Превозно средство, приспособено за извозване на неправилно паркирани автомобили. 3. Разг. Приспособление, което подпомага прохождането на бебетата. // прил. паяков, паяко-ва, паяково, мн. паякови (в 1 знач.).
паянтов паянтова, паянтово, мн. паянтови, прил. 1. За сграда — лека, нестабилна, несигурна. 2. Прен. Разг. Несигурен, нездрав, слаб.
певец мн. певци, м. 1. Артист, който се занимава с пеене. Оперен певец. 2. Човек, който пее добре. Той е гласовит певец. 3. Прен. Творец, който възпява нещо. Певец на българската природа. 4. Прен. Пойна птица. Горските певци замлъкнаха.
певица мн. певици, ж. Жена певец (в 1 и 2 знач.).
певчески певческа, певческо, мн. певчески, прил. 1. Който се отнася до пеене. Певчески данни. 2. Който се отнася до певец (в 1 знач.).
педагог мн. педагози, м. 1. Преподавател, учител. 2. Възпитател. 3. Специалист по педагогика.
педагогика само ед. Наука за методите на възпитание, образование и обучение.
педагогичен педагогична, педагогично, мн. педагогични, прил. Педагогически.
педагогически педагогическа, педагогическо, мн. педагогически, прил. Който се отнася до педагог и педагогика. Педагогическо образование. Педагогически подход.
педагогия само ед. Педагогика.
педагожка мн. педагожки, ж. Жена педагог.
педал мн. педали, (два) педала, м. 1. Приспособление, което при натискане задейства някакъв механизъм или машина. Автомобилни педали. Педали на пиано. 2. Жарг. Хомосексуалист.
педант мн. педанти, м. 1. Човек, който обръща внимание на дребните неща и следва общоприетия ред на мислене и поведение. 2. Прекалено акуратен и взискателен към другите човек.
педераст мн. педерасти, м. Хомосексуален мъж.
педиатрия само ед. 1. Наука за устройството, функционирането и заболяванията на детския организъм. 2. Лекуване на детски болести. 3. Детско отделение в болница или болница за деца.
педикюр само ед. 1. Козметични грижи за краката. 2. Оформени и лакирани нокти на краката.
педя мн. педи, ж. Нестандартна мярка за дължина, равна на разстоянието между върховете на палеца и малкия пръст при максимално разтворена длан. • Две педи човек. Много нисък, малък човек. • Ни педя земя. Нито най-малка част от земята.
пеенка мн. пеенки, ж. Разг. 1. Учебник по пеене и музика. 2. Книга с песни.
пейзаж мн. пейзажи, (два) пейзажа, м. 1. Изглед на местност. Морски пейзаж. 2. Жанр на изобразителното изкуство — картина, снимка на природата. 3. Описание на природни картини в литературна творба. // прил. пейзажен, пейзажна, пейзажно, мн. пейзажни (във 2 и 3 знач.).
пейзажист мн. пейзажисти, м. Художник или поет, който пресъздава природни картини.
пейзажистка мн. пейзажистки, ж. Жена пейзажист.
пейка мн. пейки, ж. Приспособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори; скамейка. Градинска пейка.
пейоративен пейоративна, пейоративно, мн. пейоративни, прил. Спец. Който се употребява, за да изрази отрицателна оценка. Пейоративно значение на дума.
пек пекът, пека, мн. пекове, (два) пека, м. Силна горещина, жега. Войникът в студ и пек стои на пост.
пека печеш, мин. св. пекох, мин. прич. пекъл, несв. 1. Какво. Поставям във фурна/пещ нещо, за да стане готово за употреба. Пека хляб. Пека глинени гърнета. 2. Какво. Излагам на слънце, нагрявам. Пека болния си крак. 3. Грея, излъчвам топлина. Слънцето пече силно. 4. Затоплям се достатъчно за приготвянето на нещо. Фурната пече много добре. — пека се. Излагам се на слънце. През лятото ще се печем на плажа. • Пека на огьн/ръжен/шиш. Създавам големи неприятности на някого, поставям го в тежко положение; изтезавам, измъчвам. • Пека си работата. Подготвям предварително успешния край на някакво начинание. • Вари го, печи го. Каквото и да правиш, не можеш да промениш някого. • Пека ракия. Варя ракия. • Хляб се пече. Житото зрее.
пекар пекарят, пекаря, мн. пекари, м. Човек, който пече хляба. // прил. пекарски, пекарска, пекарско, мн. пекарски.
пекарка мн. пекарки, ж. Жена пекар.
пеквам пекваш, несв. и пекна, св. За слънце. 1. Започвам да грея силно. 2. От време на време грея.
пекна пекнеш, мин. св. пекнах, мин. прич. пекнал, св. — вж. пеквам.
пексимет само ед. Остар. Препечен хляб; сухар, галета.
пектин само ед. Органично вещество от групата на полизахаридите, което се съдържа в плодовете и се използва в консервната промишленост поради способността си да желира при кипене със захар и плодове.
пелена мн. пелени, ж. 1. Текстилно парче, в което се повива новородено. Плетена пелена. 2. Прен. Плътна непрозрачна обвивка около нещо. Градът изчезна в пелена от дъжд. • От пелени. От най-ранна възраст. • Още е в пелени. Не се е развил достатъчно.
пеленаче мн. пеленачета, ср. Малко дете, което още се повива в пелени; бебе, новородено.
пелерина мн. пелерини, ж. 1. Наметка. 2. Горна дреха без ръкави, обикновено с качулка.
пелети само мн. Кулинарно изделие — пържени фигури от картофено или царевично брашно.
пеликан мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира рибата за храна. // прил. пеликанов, пеликанова, пеликаново, мн. пеликанови.
пелин само ед. 1. Тревисто растение с горчив вкус, което се използва в медицината. 2. Вино, в което е добавена билкова отвара, съдържаща това растение. 3. Прен. Нещо, което е силно горчиво, неприятно. Ако има сговор, и пелинът е мед. // прил. пелинов, пелинова, пелиново, мн. пелинови.
пелте мн. пелтета, ср. Сгъстен сок от варени плодове и захар, който след охлаждането си става на желе.
пелтек мн. пелтеци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква.
пелтеча пелтечиш, мин. св. пелтечих, мин. прич. пелтечил, несв. 1. Пренебр. Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно вълнение или незнание. 2. Прен. Говоря объркано, несвързано.
пембен пембена, пембено, мн. пембени, прил. Ярък светлочервен или розов цвят. Пембена кърпа.
пемза само ед. Лек порест камък, който се използва за изтриване или полиране. Изтърка краката си е пемза.
пендара мн. пендари, ж. 1. Златна монета от 5 наполеона, употребявана и като накит. 2. Голяма златна монета, носена като накит. Подариха й наниз от пендари, останал от баба и.
пенест пенеста, пенесто, мн. пенести, прил. Който е с пяна; образуващ пяна. Пенести вълни.
пенис мн. пениси, (два) пениса, м. Спец. Мъжки полов орган.
пеницилин само ед. Вид лекарство - антибиотик, получен от гъбна плесен, който предотвратява растежа на много бактерии. // прил. пеницилинов, пеницилинова, пеницилиново, мн. пеницилинови.
пенкилер само ед. 1. Разг. Лекарство, което лекува всички болести. 2. Прен. Човек, който се наема да извърши всяка работа.
пенлив пенлива, пенливо, мн. пенливи, прил. Който има свойството да образува много пяна. Пенлива бира. Пенлив шампоан. // същ. пенливост, пенливостта, ж.
пенсионер мн. пенсионери, м. Човек, който получава пенсия. // прил. пенсионерски, пенсионерска, пенсионерско, мн. пенсионерски.
пенсионерка мн. пенсионерки, ж. Жена пенсионер.
пенсионирам пенсионираш, несв. и св.; кого. Освобождавам от трудова дейност и давам пенсия. Пенсионираха го по болест. — пенсионирам се. Придобивам право да получавам пенсия.
пенсия мн. пенсии, ж. Периодично парично възнаграждение за прослужени години, нетрудоспособност, злополука, инвалидност или при смърт на осигуряващия нечия издръжка. Наследствена пенсия. Инвалидна пенсия. // прил. пенсионен, пенсионна, пенсионно, мн. пенсионни. Пенсионен фонд. • До пенсия. Докато остарея.
пенсне мн. пенснета, ср. Очила без дръжки, които се закрепват само върху носа.
пентагон мн. пентагони, (два) пентагона, м. 1. Петоъгълник. 2. Само ед. Министерство на военните работи в САЩ, чиято сграда има форма на петоъгълник.
пеньоар мн. пеньоари, (два) пеньоара, м. Дълга женска домашна дреха.
пеня пениш, мин. св. пених, мин. прич. пенил, несв.; какво. Правя да стане на пяна. Вятърът пенеше вълните. - пеня се. 1. Ставам на пяна. Сапунът се пени в меки води. 2. Прен. Разг. Ядосвам се много. • Пениш се, не пениш се, ще те ям. Ще извърша нещо, колкото и да не ми е приятно, защото сам съм го искал.
пепел пепелта, само ед., ж. 1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара. 2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците. • Пепел ми на езика. Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе). • Посипвам главата си с пепел. Разкайвам се за нещо. • Хвърлям пепел в очите. Заблуждавам. • Става на прах и пепел. Унищожава се, разсипва се. • Възкръсвам като феникс от пепелта. Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.
пепелив пепелива, пепеливо, мн. пепеливи, прил. 1. С цвят на пепел; сив. 2. Покрит с пепел.
пепелище мн. пепелища, ср. Покрито с пепел място след пожар.
пепелник мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника.
пепеляв пепелява, пепеляво, мн. пепеляви, прил. Пепелив (в 1 знач.).
пепелянка мн. пепелянки, ж. Вид отровна змия със зигзагообразна линия по гърба, която се среща и у нас.
пепеляшка мн. пепеляшки, ж. Момиче, което играе в пепел или върши тежка, мръсна работа (по името на героинята от народните приказки).
пеперуда мн. пеперуди, ж. 1. Насекомо с две двойки крила, покрити с прашец и пъстро оцветени. Отдалеч пеперудата приличаше на пъстро цвете. 2. Истор. Накичено със зеленина момиче, което играе и пее при продължителна суша, за да измоли дъжд.
пеперудоцветен пеперудоцветна, пеперудоцветно, мн. пеперудоцветни, прил. За растения, чийто цвят прилича на пеперуда; бобови растения.
пепит само ед. 1. Десен на плат с дребни квадратчета или ромбчета в два цвята. 2. Плат с такъв десен. // прил. пепитен, пепитена, пепитено, мн. пепитени. Пепитен костюм.
пепси мн. пепсита, ср. 1. Само ед. Безалкохолна тонизираща напитка, която по цвят и вкус прилича на кока-кола. 2. Разг. Порция от тази напитка.
пепси-кола мн. пепси-коли, ж. Пепси.
пепсин само ед. Спец. Органично вещество — фермент на стомашния сок, който разлага белтъчините.
пер перът, пера, мн. перове, м. 1. Истор. Благо-родническа титла във Франция и Англия през средновековието. 2. Член на камарата на лордовете в Англия.
пера переш, мин. св. прах, мин. прич. прал, несв. 1. Какво. С триене и търкане във вода изчиствам от мръсотията. Пера дрехите. 2. Кого. Грижа се за чистотата на нечии дрехи. След като те пера, трябва да ми помагаш поне малко. 3. Кого/какво. За дъжд — намокрям много.
перален перална, перално, мн. перални, прил. Който служи за пране. Перална машина.
пералня мн. перални, ж. 1. Помещение, обзаведено за пране на дрехи. 2. Разг. Перална машина.
ператник мн. ператници, (два) ператника, м. Диал. Голям котел, в който се топли вода за пране.
перачка мн. перачки, ж. Жена, която пере дрехи, обикновено срещу заплащане.
перашка мн. перашки, ж. Диал. Пъстроукрасено великденско яйце.
перваз мн. первази, (два) перваза, м. Издадена част в краищата на нещо. Птиците кацнаха на перваза на прозореца.
первам перваш, несв. и перна, св.; кого/какво. Удрям леко или бързо. Кучето го перна е лапата си.
перверзен перверзна, перверзно, мн. перверзни, прил. Извратен, нереден.
перверзия мн. перверзни, ж. Нередност, извратеност.
пергамент само ед. 1. Специално обработена кожа, използвана в древността за писане. 2. Ръкопис на такава кожа. 3. Вид тънка, полупрозрачна хартия, която не пропуска мазнина и влага. // прил. пергаментен, пергаментна, пергаментно, мн. пергаментни. /'/ прил. пергаментов, пергаментова, пергаментово, мн. пергаментови.
пергел мн. пергели, (два) пергела, м. 1. Уред за чертаене на окръжности и измерване на дължина. 2. Жарг. Обикн. мн. Дълги крака. Свий си малко пергелите. • Разтварям си пергелите. Започвам да вървя с големи крачки.
пердах само ед. Разг. Бой, набиване.
пердаша пердашиш, мин. св. пердаших, мин. прич. пердашил, несв. Разг. Кого. Бия, налагам, удрям. Ако не слушаш, ще те пердаша!
перде мн. пердета, ср. 1. Завеса на прозорец или ниша. 2. Разг. Катаракт на окото.
перест переста, пересто, мн. перести, прил. 1. За растение - разклонен. 2. За лист на растение - дълбоко нарязан. • Перест облак. Бял полупрозрачен облак, наподобяващ разпръснати пера.
перестройка само ед. Истор. Политическа линия на промяна в социалистическата система с отстраняване на някои слабости, без да се променят основните принципи.
перигей перигеят, перигея, мн. перигеи, (два) перигея, м. Спец. Най-близката до Земята точка от орбитата на Луната или на изкуствен спътник.
перикардий перикардият, перикардия, само ед., м. Спец. Външната обвивка на сърдечния мускул.
перикардит само ед. Спец. Възпаление на перикардия.
перилен перилна, перилно, мн. перилни, прил. Който се използва при пране. Перилен препарат.
перило мн. перила, ср. Невисока ограда на балкон, стълба и др.; парапет.
периметър мн. периметри, (два) периметъра, м. 1. Спец. В геометрията — сборът от дължината на всички страни на геометрична фигура; обиколка. 2. Прен. Територия, пространство, където се простира нечие влияние.
период мн. периоди, (два) периода, м. 1. Промеждутък от време, в който се извършва нещо. Инкубационен период на заболяване. 2. Спец. В математиката — повтаряща се до безкрайност група цифри след десетичната запетая. 3. Спец. В граматиката — сложна синтактична конструкция, чиито части са свързани граматически, семантично и интонационно.
периодизация мн. периодизации, ж. Установяване на периоди в развитието на нещо. Периодизация на езиковия развой.
периодика само ед. Периодични издания (вестници, списания).
периодичен периодична, периодично, мн. периодични, прил. 1. Който се повтаря в определени промеждутъци от време. Периодични лунни затъмнения. 2. Който излиза от печат през определени интервали. Периодични издания. • Периодична дроб. Математическа дроб, в която след десетичната запетая има повторение на определена група цифри до безкрай. • Периодична система. Подреждане на химическите елементи по атомни номера.
периодически периодическа, периодическо, мн. периодически, прил. Периодичен.
перипетия мн. перипетии, ж. Внезапно усложнение, промяна в хода на събитията. Романът е изпълнен с перипетии.
перископ мн. перископи, (два) перископа, м. Оптически уред за наблюдение на обекти, които не се виждат директно, от укритие, подводница и др.
перисталтика само ед. Спец. Вълнообразно съкращение на стените на храносмилателните органи за придвижване на храната и изхвърлянето на отпадъците.
периферен периферна, периферно, мн. периферни, прил. 1. Който се намира в периферията. Периферно зрение. 2. Който е далеч от центъра; краен, външен. • Периферни устройства. Устройства, включвани към компютър.
перифериен периферийна, периферийно, мн. периферийни, прил. Периферен.
периферия мн. периферии, ж. 1. Външна, крайна част на населено място. Заводът е в периферията на града. 2. Част от шапка — ивица, която обикаля долната част на шапката. 3. Външна повърхност или граница.
перифраза мн. перифрази, ж. 1. Спец. Описателно изразно средство, при което явлението или предметът не се назовават пряко; парафраза. 2. Предаване на известна мисъл по смисъл, без точно цитиране.
перифразирам перифразираш, несв. и св.; какво/кого. Предавам със свои думи, описателно чужда мисъл.
перка мн. перки, ж. 1. Външен израстък на риба и други плаващи животни, който се използва при плаване. 2. Въртящо се приспособление на превозно средство (самолет, кораб), чрез което то се придвижва. 3. Движеща се или въртяща се част в устройство. Перка на вентилатор. • Вадя/вдигам/надувам перки. Жарг. Добивам високо самочувствие, важнича.
перкам перкаш, несв.; кого\ какво. Удрям бързо, леко.
перла мн. перли, ж. 1. Бисер. Изкуствени перли. 2. Прен. Нещо забележително, прекрасно, открояващо се. Музикални перли. Варна е перлата на българското Черноморие. 3. Сорт бяло рано зреещо грозде. Плевенска перла. // прил. перлен, перлена, перлено, мн. перлени. Перлена огърлица.
перлон само ед. Синтетично текстилно влакно и произведените от него тъкани.
перманентен перманентна, перманентно, мн. перманентни, прил. Постоянен, непрекъснат. Перманентна сесия. // същ. перманентност, перманентността, ж.
перна пернеш, мин. св. пернах, мин. прич. пернал, св. — вж. первам.
пернат перната, пернато, мн. пернати, прил. Който е обрасъл с пера. • Царството на пернатите. Птиците.
пернет перната, пернато, мн. пернати, прил. 1. Ударен от перка. 2. Прен. Пренебр. Смахнат, луд. Перната жена.
перо мн. пера, ср. 1. Рогово образуване върху кожата на птиците. Щраусови пера. 2. Пригодено за писане такова рогово образуване. Пише с гъше перо. 3. Изработен от метал писец. Златно перо. 4. Зелена част от растение. Откъсни няколко пера от лука. 5. Спец. Отделна сметка в бюджет. 6. Прен. Начин на писане, стил. Някои от сатириците имат твърде остро перо. // същ. умал. перце, мн. перца, ср. (в 1, 3 и 4 знач.). • Галя/гладя с перо. Отнасям се прекалено благосклонно с някого. • Като перце/перо. Много лек, пъргав.
перодръжка мн. перодръжки, ж. Истор. Пръчка с прикрепено към нея метално перо; писалка.
перон мн. перони, (два) перона, м. Площадка за пътници на железопътна гара или на станция на метро. Целият перон беше изпълнен с пос-рещачи и изпращачи. // прил. перонен, перонна, перонно, мн. перонни.
перпендикуляр мн. перпендикуляри, (два) перпендикуляра, м. Права линия, която образува прав ъгъл с друга линия или с равнина; отвее. // прил. перпендикулярен, перпендикулярна, перпендикулярно, мн. перпендикулярни. Перпендикулярни линии.
перпетуум-мобиле само ед. Вечен двигател, вечно движение, които още не са открити.
персона мн. персони, ж. 1. Личност. 2. Ирон. Важна личност, особа. • Персона нон грата. Нежелано лице.
персонаж мн. персонажи, (два) персонажа, м. 1. Спец. Само ед. Съвкупността от действащи лица в художествена творба. Филмът е с интересен персонаж. 2. Литературен герой.
персонал само ед. Съвкупността от всички служители в учреждение или заведение, представляваща група по професионален или друг признак. Персоналът на болницата. Обслужващ персонал.
персонален персонална, персонално, мн. персонални, прил. 1. Който се отнася до персонал. 2. Личен. Персонално възнаграждение. Персонална покана.
персонофицирам персонифицираш, несв. и св.; какво. Представям предмети и явления в човешки образ; олицетворявам.
перспектива мн. перспективи, ж. 1. Спец. Само ед. Изкуството да се изобразява в една плоскост триизмерното пространство, като се имат предвид промяната в големината, очертанието, яснотата според отдалечеността на предметите. 2. Далечина, посока към хоризонта, изглед. 3. Прен. Обикн. мн. Бъдеще, изгледи за осъществяване на нещо в бъдеще. Пред него се откриват блестящи перспективи за реализация.
перспективен перспективна, перспективно, мн. перспективни, прил. 1. Който се отнася до перспектива. 2. Който е съобразен с бъдещото развитие. Перспективен план. 3. Който има възможност да се развие успешно в бъдеще. Перспективен млад писател. // същ. перспективност, перспективността, ж.
пертубация мн. пертурбации, ж. 1. Внезапно изменение, усложняване в развитието на нещо, което води до хаос, до разстройство на процес или закономерност. 2. Спец. В астрономията — изменение на пътя, по който се движи небесно тяло, под влияние на притеглянето на други тела.
перука мн. перуки, ж. Чужда или изкуствена коса, подредена във формата на шапка, която се поставя върху главата. Актьорите сложиха перуките си и заприличаха на английски благородници. Съдийска перука.
перуника само ед. Пролетно цвете с високо стъбло и нежни цветове; ирис.
перушина само ед. 1. Съвкупността от перата на птица. 2. Много пера. Петлите се сбиха и наоколо се разхвърча перушина. // прил. перушинен, перушинена, перушинено, мн. перушинени. • Оскубвам перушината (на някого). Наказвам много строго.
перфект само ед. Спец. В граматиката — минало неопределено време.
перфектен перфектна, перфектно, мн. перфектни, прил. 1. Който се отнася до перфект. 2. Съвършен, отличен, превъзходен. Перфектно изпълнение.
перфективен перфективна, перфективно, мн. перфективни, прил. • Перфективен глагол. Спец. Глагол от свършен вид.
перфокарта мн. перфокарти, ж. Лист с перфорации върху него; перфорирана карта.
перфоратор мн. перфоратори, (два) перфоратора, м. 1. Машина за пробиване на дупки в хартия, кинолента и др. 2. Машина за пробиване на дупки в скала.
перфорация мн. перфорации, ж. 1. Пробиване на дупки. 2. Пробити отвори върху лента, които помагат да се придвижва в апарат. 3. Спец. В медицината - пробив в някой орган. Перфорация на апендикса.
перфорирам перфорираш, несв. и св.; какво. Правя перфорация; продупчвам. Перфорирай и моя билет.
перча се перчиш се, мин. св. перчих се, мин. прич. перчил се, несв. Държа се надменно, надувам се, важнича.
перчем мн. перчеми, (два) перчема, м. По-дълъг кичур коса, спускащ се над челото, който обикновено се сресва назад.
перя периш, мин. св. перих, мин. прич. перил, несв.; какво. Държа да стърчи встрани. Паунът пери опашката си. Защо периш тоя чадър и удряш хората? — перя се. Перча се.
пес песът, песа, мн. песове, (два) песа, м. Голямо куче. Къде водиш тоя пес? // прил. песи, песя, песе, мн. песи. • Песи син. Негодник, нехранимайко.
песен песента, мн. песни, ж. 1. Словесна творба, която се пее. Български народни песни. 2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици. Песента на славея. Песента на щурците. 3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения. 4. Епическо произведение с героичен характер. Песен за Роланд. 5. Малка музикална творба. // прил. песенен, песенна, песенно, мн. песенни. Песенно творчество. • Вечната/старата/същата песен. Пренебр. Нещо познато, което пак се повтаря, е Запявам друга песен. Променям поведението и думите си, държа се различно, е Изпях си песента. 1. Изживял съм вече живота си. 2. Негоден съм вече за употреба. Тази чанта си изпя вече песента. 3. Нямам вече влияние, власт, • Лебедова песен. Предсмъртна творба, последна изява.
песимизъм само ед. 1. Философски възглед, който включва разочарование от действителността и недоверие към добро или успешно бъдеще. 2. Мрачно отношение към света, при което човек вижда винаги лошото, неприятното.
песимист мн. песимисти, м. Човек, склонен към песимизъм. // прил. песимистичен, песимистична, песимистично, мн. песимистични. // прил. пссимистичсски, песимистическа, песимистическо, мн. песимистически.
песимистка мн. песимистки, ж. Жена песимист.
песнопоен песнопойна, песнопойно, мн. песнопойни, прил. Който пее хубаво.
песнопоец мн. песнопойци, м. 1. Човек, който знае много песни и ги изпълнява. 2. Човек, който пее хубаво.
песнопойка песнопойки, ж. Жена песнопоец.
песнопойка мн. песнопойки, ж. Сборник с текстове на песни.
песоглавец мн. песоглавци, м. 1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче. 2. Вид маймуна. 3. Прен. Човек, който е укоряван за деянията си.
пестелив пестелива, пестеливо, мн. пестеливи, прил. 1. Който умее да пести. Пестелива домакиня. 2. Прен. Малък, ограничен, слаб. Пестеливи похвали. Пестеливи движения. // прил. пестеливост, пестеливостта, ж.
пестил само ед. Варени плодове, които се изсушават на ивици. • Правя на пестил. Разг. Смазвам от бой.
пестицид мн. пестициди, (два) пестицида, м. Спец. Химическо средство за унищожаване на причиняващите зараза или вредни насекоми, гризачи, плевели.
пестник мн. пестници, (два) пестника, м. Длан със свити към нея пръсти за нанасяне на удар; юмрук.
пестя пестиш, мин. св. пестих, мин. прич. пестил, несв. 1. Заделям пари от доходите си. 2. Какво. Изразходвам икономично, възможно в най-малко количество. Пестете водата и електричеството.
песъчинка мн. песъчинки, ж. Едно зърно пясък.
песъчлив песъчлива, песъчливо, мн. песъчливи, прил. 1. Който съдържа пясък. Песъчливи почви. 2. Който е покрит с пясък. 3. Който е образуван от пясък.
пета мн. пети, ж. 1. Задна част на ходилото на крак. 2. Задна част от стъпалото на чорап, обувка. • Ахилесова пета. Слабо, уязвимо място. • Вървя по петите (на някого). 1. Преследвам, гоня. 2. Следя отблизо действията му, наблюдавам. • От глава до пети. 1. Изцяло. Облечена е от глава до пети в коприна. 2. От горе до долу проницателно, изпитателно (оглеждам). Измери го от глава до пети. 3. От горе до долу съм много добре въоръжен. От глава до пети беше въоръжен. • Плюя си на петите. Бързо се махам от някъде. • До петите. За много дълга дреха. Всичките и поли са до петите.
петак мн. петаци, (два) петака, м. Остар. Стара медна или никелова монета с малка стойност. • До петак. Докрай, напълно. • Не давам ни петак. Не се интересувам, безразличен съм. • Нямам пукнат петак. Нямам никакви средства. • Не струва пукнат петак. Не струва нищо, няма стойност.
петало мн. петала, ср. Подкова. • Хвърлил петалата. Умрял.
петел мн. петли, (два) петела, м. 1. Самецът на кокошката — домашна птица с червен гребен и с шипове на краката. 2. Жарг. Само мн. Участниците в националния футболен отбор на Франция. • Втори петли. Времето рано сутрин, когато петлите пеят за втори път. • Див петел. Опърничав, неразбран човек. • Не ми пее петелът. Нямам влияние, не се чуват думите ми. • Първи петли. Времето след полунощ, когато петлите пеят за първи път. • Снася ми петелът. Много съм богат.
петелка мн. петелки, ж. 1. Обшит процеп на ревера на дреха. В петелката на сакото му беше закичен червен карамфил. 2. Обшита платнена лентичка, в която се промушва копче за закопчаване на дреха.
петима числ. Пет лица, от които поне едно от мъжки пол. Петима братя. • За петима. Както могат петима. Работя за петима.
петимен петимна, петимно, мн. петимни, прил. Разг. Който силно желае нещо. Петимен за ласки.
петинг само ед. Сексуално общуване без осъществяване на полов акт.
петит само ед. Спец. Дребен печатарски шрифт.
петица мн. петици, ж. 1. Цифрата на числото пет. 2. Оценка много добър в образованието. 3. Разг. Превозно средството с номер 5. Чакам петицата. 4. Название на нещо, което е съставено от пет единици или елемента. Петица каро. Петица от тотото.
петиция мн. петиции, ж. Колективна молба в писмена форма, отправена към официалната власт.
петле мн. петлета, ср. 1. Умал. Малък петел. 2. Външен ударник на пушка.
петлица мн. петлици, ж. Значка, която се пришива към яката на униформена дреха.
петльо мн. петльовци, м. 1. Петел като действащо лице в приказките. Петльо скочи на сто-бора и запя. 2. Звателна форма от петел.
петльов петльова, петльово, мн. петльови, прил. Който се отнася до петел. Петльов гребен.
петлян петляна, петляно, мн. петляни, прил. • Петляно време. Времето след полунощ, когато пеят петлите.
петмез само ед. Гъстосварен сок от грозде, захарно цвекло или захарна тръстика, тиква и друг плод; рачел.
петнист петниста, петнисто, мн. петнисти, прил. Който е на петна с различна цветова окраска. Петниста хиена. • Петнист тиф. Остро заразно заболяване с червеникави обриви и трескаво състояние на болния.
петно мн. петна, ср. 1. Част от повърхност с различен цвят. Бяло куче на жълти петна. 2. Изцапано място върху повърхност. На покривката имаше голямо петно от вино. 3. Прен. Нещо позорящо, неприятно. 4. Част от повърхност, определена в архитектурен план. Строително петно. • Слънчеви петна. По-тъмни области от слънчевата повърхност, които са с по-ниска температура. • Бяло петно. Неизследвано, неизучено място или област.
петня петниш, мин. св. петних, мин. прич. петнил, несв.; кого /какво. Опозорявам. Петня името на рода си.
петобой петобоят, петобоя, мн. петобои, (два) петобоя, м. Спортно състезание по пет вида спорт.
петокнижие само ед. Първите пет книги от Библията.
петолиние мн. петолиния, ср. Пет успоредни линии, върху които се пишат нотите на музикални произведения.
петолъчка мн. петолъчки, ж. Звезда с пет заострени ъгъла.
петорка мн. петорки, ж. Петица.
петостенник мн. петостенници, (два) петостенника, м. Геометрическа фигура, която има пет стени.
петохлебие само ед. Църковен обред, свързан с освещаването на пет хлебчета.
петровка мн. петровки, ж. Разг. Ябълка, която зрее около Петровден, и нейните плодове.
петрография само ед. Спец. Дял от геологията, който изучава състава, строежа, произхода, разпространението и формата на скалите. // прил. петрографски, петрографска, петрографско, мн. петрографски. Петрографско проучване.
петрол само ед. Гъста кафява течност, която извира от земните недра и се преработва за индустриални и технически цели; нефт. // прил. петролен, петролна, петролно, мн. петролни. Петролни кладенци. Петролна компания. Петролни продукти.
петуния мн. петунии, ж. Градинско цвете с ароматни фуниевидни цветове с различна окраска.
петура мн. петури, ж. 1. Спец. Широка част от лист на растение. 2. Тънко разточен лист тесто; кора.
петък мн. петъци, (два) петъка м. Денят след четвъртък и преди събота. // прил. петъчен, петъчна, петъчно, мн. петъчни. Петъчна програма. • От петък до събота. Много кратко. • Черен петък. Лош, тежък ден.
пехливанин мн. пехливани, м. 1. Остар. Човек, който умее да се бори добре; борец. 2. Разг. Силен човек. // прил. пехливански, пехливанска, пехливанско, мн. пехливански.
пехота мн. пехоти, ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията. • Морска пехота. Част от военноморските сили, която е предназначена за бойни действия на брега.
пехотен пехотна, пехотно, мн. пехотни, прил. 1. Който се отнася до пехота. Пехотен полк. 2. В който участва пехота. Пехотно сражение. 3. Който обслужва пехотата. Пехотно оръдие.
пехотинец мн. пехотинци, м. Военнослужещ от пехотата. // прил. пехотински, пехотинска, пехотинско, мн. пехотински.
печал печалта, само ед., ж. Състояние на душевна скръб; тъга, мъка. Дълбока печал личеше в погледа и.
печалба мн. печалби, ж. 1. Пари или материални блага, получени от някаква дейност. 2. Сумата, която остава, след като се приспаднат разходите. 3. Нещо, придобито от лотария и други игри. 4. Полза, придобивка.
печалбар печалбарят, печалбаря, мн. печалбари, м. 1. Остар. Гурбетчия. 2. Човек, който има голяма печалба или се стреми към печалба.
печалбарство само ед. Разг. Стремеж към непременно постигане на голяма печалба без оглед на средствата.
печален печална, печално, мн. печални, прил. 1. Който е проникнат от печал. Печален глас. 2. Който предизвиква печал. Печална вест. 3. Жалък, дребен, лош. Постигнатите резултати са печални. Печална слава.
печат мн. печати, (два) печата, м. 1. Малък предмет с изрязани върху него опознавателни знаци за удостоверяване на нещо. Държавен печат. 2. Изображение, получено чрез натискане от този предмет. Цветен печат. 3. Прен. Само ед. Белег, следа, знак. Лицето й носи печата на старостта. 4. Само ед. Печатане. Книгата е предадена за печат. 5. Само ед. Външен вид на нещо напечатано. Ясен печат. 6. Само ед. Съвкупността от печатни произведения; преса. Този проблем беше разгледан обстойно в печата. Свобода на печата. • Слагам печат върху нещо. Оставям следи.
печатам печаташ, несв. Печатя.
печатар печатарят, печатаря, мн. печатари, м. Работник в печатница; полиграфски работник.
печатарски печатарска, печатарско, мн. печатарски, прил. Който се отнася до печатане и печатница. Печатарска машина. Печатарско мастило.
печатен печатна, печатно, мн. печатни, прил. 1. Който се отнася до печатане и печат. Печатна грешка. 2. Който е напечатан. Печатно произведение, 3. Който е предназначен за печатане. Печатни знаци. Печатни букви.
печатница мн. печатници, ж. Предприятие за печатане на книги, издания, както и сградата на предприятието.
печатя печатиш, мин. св. печатих, мин. прич. печатил, несв. 1. Спец. Какво. Възпроизвеждам букви, изображения върху хартия. 2. Издавам книга или друго печатно произведение. 3. Какво. Обнародвам, публикувам в печатно издание. Статията ви ще я печатим. 4. Разг. Пиша на пишеща машина.
печеливш печеливша, печелившо, мн. печеливши, прил. Който носи печалба. Печеливш билет. Печеливша дейност.
печеля печелиш, мин. св. печелих, мин. прич. печелил, несв. 1. Какво. Придобивам печалба с работа. От тази сделка печеля добри пари. 2. Придобивам някаква полза, изгода. Ако се караш с всички, нищо не печелиш. 3. Какво. Получавам печалба от състезание, игра, лотария. Печеля кола от лотарията. 4. Побеждавам в надпревара, сражение, състезание. Печеля избори. 5. Нося печалба. Този билет не печели нищо. 6. Кого. Привличам, притеглям, присъединявам към себе си. С поведението си печелиш нови приятели. • Печеля време. Отлагам нещо, за да си осигуря благоприятен изход. • Печеля сърцата. Лесно получавам благоразположението на другите, харесвам се. • Печеля известност. Ставам известен. • Печеля почва. Създавам си влияние, стабилизирам положението си.
печен печена, печено, мн. печени, прил. 1. Който е приготвен чрез печене. Печено пиле. Печено прасенце. 2. Прен. Жарг. Много добър, много опитен. Печен човек.
печено само ед. Месо, изпечено на фурна или на скара. Сервираха ни печено.
печиво мн. печива, ср. Ястие, което се пече във фурна.
печка мн. печки, ж. Уред, който се използва за отопление на помещения или за готвене. Готварска печка. Газова печка.
печурка мн. печурки, ж. Вид ядлива гъба с бяла гугла и тъмна долна част (ресни).
пеш нареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. Близо е, ще отидем пеш дотам.
пеш пешът, пеша, мн. пешове, (два) пеша, м. Разг. Долен край на връхна дреха.
пеша нареч. - вж. пеш.
пешак мн. пешаци, м. 1. Пехотинец или пешеходец. 2. Вид боб, който не се увива при развитието си.
пешеходен пешеходна, пешеходно, мн. пешеходни, прил. Който е предназначен за ходене пеш, а не за движение с превозно средство. Пешеходна зона. Пешеходна пътека.
пешеходец мн. пешеходци, м. Човек, който ходи пеш.
пешеходка мн. пешеходки, ж. Жена пешеходец.
пешка мн. пешки, ж. 1. Шахматна фигура, която е най-малоценна, поради малката възможност за движение. 2. Прен. Незначителен, несамостоятелен човек. Той е само пешка в цялата работа.
пешкир мн. пешкири, (два) пешкира, м. Разг. Кърпа за избърсване на лице и ръце. • Опирам/отнасям пешкира. Понасям последиците от нещо, обикновено вместо друг.
пешком нареч. Пеш.
пещ пещта, мн. пещи, ж. 1. Иззидано съоръжение за печене на храна. 2. Съоръжение за обработка на нещо чрез печене или чрез силно нагряване. Доменна пещ. 3. Количеството хляб (или други тестени изделия), което се пече на един път. Извадиха две пещи хляб.
пещера мн. пещери, ж. Кухина в планината или под земята, която има вход. В пещерата беше тъмно и влажно.
пещерен пещерна, пещерно, мн. пещерни, прил. 1. Който се отнася до пещера. Пещерни образувания. 2. Който живее в пещера. Пещерна мечка. 3. Който се отнася към доисторическите етапи; първобитен. Пещерен период. Пещерен човек.
пещерняк мн. пещерняци, м. Човек, който се занимава с посещаване и изучаване на пещерите и живота в тях.
пея пееш, мин. св. пях, мин. прич. пял, несв. 1. Издавам с гласа си музикални звуци, изпълнявам вокално произведение. Той пее в операта. 2. За птици и насекоми — издавам мелодичен звук. В гората пееха славеи. 3. Изпълнявам с пеене роля. В тази опера той пее Риголсто. 4. Прен. Създавам поетична творба за възхвала. Поетът пее за своята любима. 5. Напевно чета религиозна служба. Попът пееше приглушено. 6. Разг. Казвам нещо бързо, мелодично, без запъване. Пея си урока. 7. Жарг. Имам значение, важен съм. Остави я, тя вече не пее. 8. Жарг. Издавам. • Пея друга песен. Говоря или се държа по друг начин. • Пея осанна. Превъзнасям, възхвалявам.
пианино мн. пианина, ср. Музикален инструмент, разновидност на пианото.
пианисимо нареч. Спец. В музиката — много тихо.
пианист мн. пианисти, м. Музикант, който свири на пиано.
пианистка мн. пианистки, ,ж. Жена пианист.
пиано мн. пиана, ср. Голям клавишен инструмент с педали за удължаване или приглушаване на звука.
пиано нареч. Спец. В музиката — тихо.
пиаца мн. пиаци, ж. 1. Остар. Площад. 2. Място, където се наема превозно средство. 3. Място, където се наемат работници.
пивница мн. пивници, ж. Разг. Заведение, в което се консумират различни напитки; кръчма, механа.
пиво мн. пива, ср. Бира. Специално пиво.
пивовар пивоварят, пивоваря, мн. пивовари, м. Лице, което се занимава с производство на бира.
пивоварен пивоварна, пивоварно, мн. пивоварни, прил. Който е свързан с производство на бира. Пивоварен завод.
пивък пивка, пивко, мн. пивки, прил. 1. Който е годен за пиене. Водата е пивка. 2. Който е вкусен при пиене. Пивко вино. // същ. пивкост, пивкостта, ж.
пигмей пигмеят, пигмея, мн. пигмеи, м. 1. Човек с дребен ръст; джудже. 2. Представител на племена от Африка и Азия, които са с нисък ръст. 3. Прен. Пренебр. Нищожен човек, негодник. 4. Прен. Нещо с малки размери. Кои са пигмеите в животинския свят? // прил. пигмейски, пигмейска, пигмейско, мн. пигмейски. Пигмейски племена.
пигмент мн. пигменти, (два) пигмента, ли 1. Багрилно вещество, което придава цвят на човешките, животинските и растителните тъкани. 2. Спец. Багрилно вещество. // прил. пигментен, пигментна, пигментно, мн. пигментни.
пигментация мн. пигментации, ж. Оцветяване на човешки, животински и растителни тъкани.
пиедестал мн. пиедестали, (два) пиедестала, м. Постамент на паметник, стълб, колона. • Издигам/поставям на пиедестал. Възхвалявам, превъзнасям. • Свалям от пиедестал. Лишавам от високото положение; принизявам, обругавам.
пиене мн. пиенета, ср. Питие.
пиеса мн. пиеси, ж. 1. Драматическо литературно произведение за театрално представление. 2. Неголямо музикално произведение. Пиеса за цигулка и пиано.
пиетет само ед. Дълбоко уважение, благоговение, преклонение.
пижама мн. пижами, ж. Спален, болничен или домашен свободен костюм от две части — панталон и сако.
пиипнешком нареч. С пипане, опипом.
пийвам пийваш, несв. и пийна, се.; какво. Пия малко, набързо или от време на време. Пийнах една глътка от питието, за да го опитам.
пийна пийнеш, мин. св. пийнах, мин. прич. пийнал, св. — вж. пийвам.
пик пикът, пика, само ед., м. Заострен планински връх със стръмни склонове. • Час пик. Върхов час; период на интензивно движение, на най-голямо натоварване.
пика мн. пики, ж. 1. Вид копие. 2. Карта за игра с черен знак, който изобразява връх на копие. Дама пика.
пикадор мн. пикадбри, м. Конник с пика, който участва в борба с бикове.
пикантен пикантна, пикантно, мн. пикантни, прил. 1. Който въздейства приятно и възбуждащо върху обонянието и вкуса. Пикантни ястия. 2. Интересен, сензациозен. Пикантни новини. // същ. пикантност, пикантността, ж.
пикая пикаеш, мин. св. пиках, мин. прич. пикал, несв. Изхвърлям отделената от бъбреците течност; уринирам. • Да ти пикая на (нещо). Жарг. Грубо. За изразяване на пренебрежение към нещо. Да ти пикая на успеха.
пике само ед. Вид памучна тъкан с релефни фигури.
пикирам пикираш, несв. и св. 1. Летя със самолет почти вертикално. 2. Разсаждам растения при оптимални условия за развитието им.
пикник мн. пикници, (два) пикника, м. Разходка с угощаване на открито в компания.
пиков пикова, пиково, мн. пикови, прил. Натоварен, затруднен. Пиков час в уличното движение. Пиково положение.
пикола мн. пиколи, ж. Духов музикален инструмент — малка флейта.
пиколо само ед. Прислужник за дребни поръчки в хотел, ресторант и др.
пикоч пикочта, само ед., ж. Течност, която се отделя от бъбреците; урина. // прил. пикочен, пикочна, пикочно, мн. пикочни. Пикочен мехур. Пикочен канал.
пиктограма мн. пиктограми, ж. Спец. Рисунка, която се използва като писмен знак и има стойността на дума или израз.
пиктография само ед. Най-древният начин на писане чрез използване на пиктограми.
пила мн. пили, ж. Назъбена метална пластина, прикрепена към дръжка, за изстъргване или изглаждане на метални, дървени и други предмети. Пила за нокти. // същ. умал. пиличка, мн. пилички, ж. • Риба пила. Хищна риба с удължена и назъбена челюст.
пилаф мн. пилафи, (два) пилафа, м. Източно ястие от варен ориз, полят с масло. Пилафите, които тя приготвя, са много вкусни.
пиле мн. пилета, ср. 1. Малкото на кокошката. Кокошката измъти десет пилета. 2. Млада кокошка. 3. Малкото на птица; птиче. 4. Прен. Обръщение към близък човек. // прил. пилешки, пилешка, пилешко, мн. пилешки. Пилешка супа. // същ. умал. пиленце, мн. пиленца, ср. • Пилешко сърце нося/имам. Много съм страхлив. • Пилешки мускули (имам). Много съм слаб. • От пиле мляко. Всичко, дори и най-редките неща. • Пиле не може да прехвръкне/да мине. Много строго се охранява, няма достъп.
пилея пилееш, мин. св. пилях, мин. прич. пилял, несв. 1. Какво. Пръскам, хвърлям, сея. Вятърът пилееше листата на дърветата, нападали по земята. 2. Прен. Какво. Губя, прахосвам, изразходвам без нужда. Пилея пари. Пилея силите си. — пилея се. Скитам, губя се, губя си времето. Къде се пилееш цял ден?
пилигрим мн. пилигрими, м. 1. Посетител на светите места; поклонник. 2. Прен. Пътник, странник. // прил. пилигримски, пилигримска, пилигримско, мн. пилигримски.
пилинг само ед. Козметична процедура, свързана със снемане на мъртвия слой клетки от епидермиса.
пилон мн. пилони, (два) пилона, м. Колона, стълб с различно предназначение. На пилона се вееше българското знаме.
пилот мн. пилоти, м. 1. Летец, който управлява летателен апарат. 2. Водач на състезателен автомобил. Пилот от "Формула 1". // прил. пилотски, пилотска, пилотско, мн. пилотски. Пилотско облекло.
пилотаж само ед. Изкуството да се управлява летателен апарат или състезателен автомобил. Демонстрация на висш пилотаж.
пилотирам пилотираш, несв. и св.; какво. Управлявам летателен апарат или състезателен автомобил.
пилотка мн. пилотки, ж. Мека военна униформена шапка за пилот.
пилчар пилчарят, пилчаря, мн. пилчари, (два) пилчаря, м. Порода ловно куче за преследване на птици.
пилчарник мн. пилчарници, (два) пилчарника, м. Помещение, в което се отглеждат пилета.
пиля пилиш, мин. св. пилих, мин. прич. пилил, несв.; какво. С пила изглаждам, изтривам.
пинг-понг само ед. Спортна игра — тенис на маса. // прил. пингпонгов, пингпонгова, пингпонгово, мн. пингпонгови.
пингвин мн. пингвини, (два) пингвина, м. Водоплаваща птица с къси криле и крака, която има черно-бяла окраска, обитава Антарктида и не умее да лети.
пинцет мн. пинцети, м. или пинцети само мн. Медицински или технически инструмент — малки щипци.
пинчер мн. пинчери, (два) пинчера, м. Порода английско куче с къса козина и дълги уши.
пионер мн. пионери, м. 1. Човек, който пръв прониква в някаква територия. 2. Прен. Човек, който слага началото на изследване. Пионери в космическите изследвания. 3. Истор. Член на детска организация по време на социалистическия строй. // прил. пионерски, пионерска, пионерско, мн. пионерски.
пионерка мн. пионерки, ж. Жена пионер (в 1 и 3 знач.).
пионка мн. пионки, ж. 1. Шахматна фигура — пешка. 2. Фигура, която се използва при някои игри, за да означи достигнатата позиция. Наредихме всички пионки и започнахме да играем на "Не се сърди, човече". 3. Прен. Безволев човек, който е използван за някаква работа от другите.
пипало мн. пипала, ср. 1. Орган, с който някои животни се придвижват, улавят храна или се ориентират. Пипала на бръмбар/на октопод. 2. Израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети. 3. Прен. Обикн. мн. Разклонения или обхват на престъпна организация. Пипалата на мафията.
пипам пипаш, несв. 1. Какво/кого. Докосвам, хващам с ръка. 2. С докосване търся нещо. Пипам в тъмното, за да намеря запалката. 3. Разг. Прен. Работя, действам. Майсторът пипаше сръчно. 4. Разг. Крада, задигам. • Пипам с ръкавици. 1. Действам внимателно, предпазливо. 2. Действам несръчно, неумело.
пипвам пипваш, несв. и пипна, св. 1. Какво/кого. Пипам поединично или еднократно. Пипна ръката му. 2. Разг. Кого/какво. Залавям, хващам преследван обект. Пипнаха го, когато се опитваше да пресече границата. 3. Разг. Какво. Разболявам се, заразявам се. Къде си пипнал тази хрема.
пипер само ед. 1. Зеленчуково растение с кух месест плод. Полях лехата е пипера. 2. Подправка за ястие с червеникав цвят, получена при смилането на изсушени червени пиперки. • Чер/черен пипер. Подправка — изсушен плод на тропическо растение. • Чукам пипер на главата. Укорявам непрекъснато, натяквам.
пиперка мн. пиперки, ж. Плод на растението пипер; чушка. Пълнени пиперки.
пиперлив пиперлива, пиперливо, мн. пиперливи, прил. Който съдържа много лют пипер. Пиперливо ястие. // същ. пиперливост, пиперливостта, ж.
пипета мн. пипети, ж. Стъклена тръбичка с каучуково приспособление или с разширение в средата за отмерване на течности; капкомер, гутатор.
пипка само ед. Остра заразна болест по домашните птици, при която се нарушава движението им.
пипкав пипкава, пипкаво, мн. пипкави, прил. 1. За птица — болен от пипка. 2. За човек — бавноподвижен, несръчен. // същ. пипкавост, пипкавостта, ж. (във 2 знач.).
пипна пипнеш, мин. св. пипнах, мин. прич. пипнал, св. — вж. пипвам.
пипнешката нареч. Пипнешком.
пиполя пиполиш, мин. св. пиполих, мин. прич. пиполил, несв. Диал. Пипам тайно, леко, внимателно. Защо пиполиш книгите ми?
пипон мн. пипони, (два) пипона, м. Диал. Пъпеш.
пир пирът, пира. мн. пирове, (два) пира, м. Голямо тържествено и/или обилно угощение.
пирамида мн. пирамиди, ж. 1. Спец. Многостенно геометрическо тяло, чиято основа е многоъгълник, а стените — триъгълници с общ връх. 2. Каменна постройка с такава форма, обикновено върху квадратна основа (в древния Египет, предназначена за гробница на фараоните). 3. Група предмети, представляващи купчина с широка основа и остър връх. 4. Гимнастическа или акробатическа фигура от хора, подредени в редици един върху друг. 5. Спец. Приспособление, върху което се съхраняват бойни пушки в казармата. // прил. пирамидален, пирамидална, пирамидално, мн. пирамидални (в 1 знач.).
пирамидон само ед. Лекарство за понижаване на температурата и облекчаване на болката.
пираня мн. пирани, ж. Вид много хищна риба.
пират мн. пирати, м. 1. Морски разбойник. 2. Разг. Лице или организация, които разпространяват незаконно печатни издания, аудио- и видеоматериали. • Въздушен пират. Летец от противникова армия, който напада мирното население.
пиратка мн. пиратки, ж. Разг. Пиротехническо средство, предизвикващо експлозия. Новогодишни пиратки.
пиратски пиратска, пиратско, мн. пиратски, прил. 1. Който се отнася до пират (в 1 знач.). Пиратски кораб. 2. Разг. Незаконен. Пиратска видеокасета.
пиратствам пиратстваш, несв. Действам, държа се като пират.
пиратствувам пиратствуваш, несв. Пиратствам.
пирей пиреят, пирея, мн. пиреи, (два) пирея, м. Плевел със силно развито, дълго коренище и остри листа.
пиринч само ед. Остар. Медно-цинкова сплав; месинг, бронз. // прил. пиринчен, пиринчена, пиринчено. мн. пиринчени.
пирит само ед. Спец. Бледожълт минерал, който съдържа серни и железни примеси.
пиро- Първа част на сложни думи със значение за отношение към огън, горещина, топлина, температура, напр.: пирогравюра, пироелектричество, пирометалургия и др.
пиров пирова, пирово, мн. пирови, прил. • Пирова победа. Успех, получен след много жертви; по-скоро поражение, загуба.
пирога мн. пироги, ж. Дълга тясна лодка, използвана от населението в Океания.
пирография само ед. Изкуството да се създават образи върху кожа, дърво и др. с нажежен инструмент.
пирожка мн. пирожки, ж. Печено изделие от тънки кори с пълнеж; вид баница.
пироксилин само ед. Спец. Силно избухливо вещество, съдържащо азотна и сярна киселина. // прил. пироксилинов, пироксилинова, пироксилиново, мн. пироксилинови.
пирон мн. пирони, (два) пирона, м. Гвоздей.
пиростия мн. пиростии, ж. Железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището.
пиротехник мн. пиротехници, м. Специалист по пиротехника.
пиротехника само ед. Дял от техниката, който се занимава с приготвянето на осветителни, запалителни, експлозивни, илюминационни и други смеси. // прил. пиротехничен, пи-ротехнична, пиротехнично, мн. пиротехнични. // прил. пиротехнически, пиротехническа, пиротехническо, мн. пиротехнически.
пирувам пируваш, несв. Участвам в пир; гуляя.
пирует мн. пируети, (два) пируета, м. 1. Спец. Завъртане на тялото в кръг на върха на единия крак при танцуване. 2. Прен. Разг. Извъртане, отмятане, сложна комбинация.
пиршество мн. пиршества, ср. Разкошен, богат пир.
пис междум. За повикване на котка.
писалище мн. писалища, ср. Широка маса за писане; бюро. // прил. писалищен, писалищна, писалищно, мн. писалищни. Писалищна маса.
писалка мн. писалки, ж. Уред за ръчно писане с мастило.
писан писана, писано, мн. писани, прил. 1. Който е отбелязан писмено. Писани закони. 2. Пъстър, шарен. Писани каручки. Писана стомна. • Гледам като писано яйце. Грижа се прекалено, много. • Писано е. Предопределено е, неизбежно е.
писана мн. писани, ж. Гальовно за котка. Нашата писана е много кротка.
писание мн. писания, ср. 1. Съчинение, творба. Многословно писание. 2. Свещен текст. Ъ.Разг. Ирон. Непълноценна, непристойна, клеветническа творба. Трябва да се срамуваш от писанията си! • Свещено писание. Книгите от Стария и Новия завет.
писар писарят, писаря, мн. писари, м. Остар. Служител, който се занимава със служебната преписка.
писарушка мн. писарушки, м. Пренебр. Дребен чиновник.
писател писателят, писателя, мн. писатели, м. Човек, който пише, създава художествени литературни произведения. // прил. писателски, писателска, писателско, мн. писателски. Писателски труд.
писателка мн. писателки, ж. Жена писател.
писач мн. писачи, м. 1. Човек, който пише нещо. 2. Пренебр. Бездарен писател или журналист; драскач.
писвам писваш, несв. и писна, св. Пискам еднократно или поединично. • Писна ми. Омръзна ми, дотегна ми.
писец мн. писци, (два) писеца, м. Метална пластина на писалка; перо.
пискало мн. пискала, ср. 1. Свирка, която издава остър, писклив звук. Купих си балон с пискало. 2. Прен. Ревливо, пискливо дете.
пискам пискаш, несв. 1. Издавам писък. 2. Плача или пея с писък. 3. Разг. Карам се. Не ми пискай!
писклив писклива, пискливо, мн. пискливи, прил. 1. За звук, глас — тънък, остър, режещ. Пискливо детско гласче. 2. Който много писка. Писклива жена. // същ. пискливост, пискливостта, ж.
пискун мн. пискуни, (два) пискуна, м. 1. Писклива свирка. 2. Цев на гайда. 3. Прен. Пискливо дете.
пискюл мн. пискюли, (два) пискюла, м. Завързани за снопче ресни, конци и др. Два едри пискюла красяха коня му.
пискюллия неизм., мн. пискюллии, прил. Който е с пискюл.
писмен писмена, писмено, мн. писмени, прил. 1. Написан или напечатан. Писмен паметник. Писмена заповед. 2. Който се извършва с писане. Писмен изпит. 3. Който е предназначен за писане. Писмена маса.
писменост писмеността, мн. писмености, ж. 1. Съвкупност от писмени средства; писмо. Славянска писменост. 2. Писмени паметници, книжнина. Старобългарска писменост.
писмо мн. писма, ср. 1. Написан текст, адресиран към някого. Откровено писмо. 2. Такъв текст, поставен в плик за изпращане до адресата. Препоръчано писмо. 3. Система от графически знаци за отбелязване на речта. Йероглифно писмо. 4. Умение за писане. Уча се на четмо и писмо. // същ. умал. писъмце, мн. писъмца, ср. (в 1 и 2 знач.). • Акредитивни писма. Официален дипломатически документ, с който се удостоверява назначаването на дипломатически представител.
писна писнеш, мин. св. писнах, мин. прич. писнал, св. — вж. писвам.
писоар мн. писоари, (два) писоара, м. Мъжка тоалетна чиния за ходене по малка нужда.
писта мн. писти, ж. 1. Терен, пътека, предназначена за спортни надбягвания. 2. Част от магнетофонна лента, с цел да се правят от едната и страна няколко записа. Концертът е записан на втора писта. 3. Част от летище, предназначена за излитане и приземяване на самолети. // прил. пистов, пистова, пистово, мн. пистови.
пистолет мн. пистолети, (два) пистолета, м. 1. Малко ръчно огнестрелно оръжие, чиито патрони са подредени в пълнител. 2. Апарат за разпръскване на разтвори. 3. Уред за пробиване на дупки или за копаене, къртене. // прил. пистолетен, пистолетна, пистолетно, мн. пистолетни.
писукам писукаш, несв. Издавам тих писък. Някъде в храстите писукаха пиленца.
писък мн. писъци, (два) писъка, м. 1. Тънък, остър вик. Писъкът на майка й разцепи тишината. 2. Пронизителен звук. Писък на машина. 3. Врява, крясък. Зачуха се писъци.
пита мн. пити, ж. 1. Кръгъл плосък домашен хляб. 2. Нещо, което по форма наподобява такъв хляб. Слънчогледова пита. 3. Плоскост с шестостенни килийки, в които пчелите събират мед. // същ. умал. питка, мн. питки, ж. • Правя на пита. Смазвам, сплесквам.
питам питаш, несв. 1. Кого, за какво/за кого. Задавам въпрос, искам обяснение за нещо. Всеки ден ме пита за тебе. 2. Искам разрешение. 3. Търся, искам да науча. Питам за гарата. — питам се. Питам себе си. • Кой те пита! 1. Ирон. При намеса в чужд разговор — не се меси! 2. При изказване на недоволство или огорчение от нечия постъпка — никой не се съобразява със съветите ти.
питателен питателна, питателно, мн. питателни, прил. Който съдържа необходимите за организма хранителни вещества. Питателна храна. // същ. питателност, питателността, ж.
питая питаеш, мин. св. питах, мин. прич. питал, несв.; какво, към кого/към какво. Храня, изпитвам някакво чувство. Той питаеше ненавист към поробителите.
питеен питейна, питейно, мн. питейни, прил. Който е за пиене. Питейна вода. • Питейно заведение. Заведение, в което се сервират спиртни напитки.
питекантроп мн. питекантропи, м. Най-старият изкопаем първобитен човек, свързващо звено между маймуните и човека.
питие мн. питиета, ср. Течност за пиене, напитка.
питомен питомна, питомно, мн. питомни, прил. 1. Който е отгледан от човека. Питомен заек. Питомна круша. 2. Цивилизован, благовъзпитан.
питомец мн. питомци, м. 1. Лице, което се възпитава или отглежда от някого. Питомците на детската градина са добре подготвени. 2. Животно, което се отглежда вкъщи или се дресира. Най-интересният цирков номер беше на дресьорката на коне и нейните питомци.
питомка мн. питомки, ж. 1. Лице от женски пол, което се възпитава или отглежда от някого. 2. Женско животно, което се отглежда вкъщи или се дресира.
питон мн. питони, (два) питона, м. Голяма тропическа неотровна змия.
пиукам пиукаш, несв. 1. За малко пиле или птиче — издавам писклив звук. 2. Писукам.
пихтиест пихтиеста, пихтиесто, мн. пихтиести, прил. Който е като пихтия.
пихтия мн. пихтии, ж. Полутечна маса, желе. • Ставам на пихтия. Смазвам се до безформеност. • Направя на пихтия. 1. Бия жестоко. 2. Смазвам напълно.
пица мн. пици, ж. Пита, гарнирана с месо, сирене, гъби, доматено пюре и подправки.
пицария мн. пицарии, ж. Заведение, където се пекат и продават пици.
пиша пишеш, мин. се. писах, мин. прич. писал, несв. 1. С какво, по/върху какво. Изобразявам някакви знаци. Пиша с тебешир по дъската. 2. Какво. Съставям някакъв текст, съчинявам. Пиша отчета. Лиша писмо. 3. Какво. Създавам литературно или музикално произведение. Пиша стихове. Пиша опери. 4. Обръщам се към някого писмено. 5. Сътруднича в периодично издание. 6. За периодично издание — съобщавам, известявам. Какво пише вестникът за последните събития? 1. На кого. Поставям оценка. Какво ти писаха по математика? — пиша се. 1. Записвам се. 2. Разг. Смятам се, определям се, показвам се. Той се пише храбрец. • Пиша с краката си. Пиша много грозно, нечетливо. • Пиши го умрял. Смятай нещо или някого за изчезнали, изгубени. • Лошо ми се пише. Ще си изпатя, ще ми се случи нещо неприятно.
пишещ пишеща, пишещо, мн. пишещи, прил. Който пише. Пишещият тези редове човек. • Пишеща машина. Машина с клавиши за писане на текст.
пищен пищна, пищно, мн. пищни, прил. Разкошен, великолепен, богат. Пищни форми. Пищни фрази. // същ. пищност, пищността, ж.
пищов мн. пищови, (два) пищова, м. 1. Разг. Пистолет. 2. Жарг. Предварително подготвен лист за преписване (по време на изпит). • На гол корем/тумбак чифте пищови. Употребява се, когато някой, изпаднал в нужда, иска не най-необходимото му, а нещо странично, допълнително, без което може.
пищя пищиш, мин. св. пищях, мин. прич. пищял, несв. Пискам.
пищял мн. пищяли, (два) пищяла, м. По-дебелата кост на крака от глезена до коляното.
пищялка мн. пищялки, ж. 1. Вид дървена свирка. 2. Разг. Пищял.
пиюкам пиюкаш, несв. Пиукам.
пия пиеш, мин. св. пих, мин. прич. пил, несв. 1. Какво. Поглъщам някаква течност. Пия кафе. Пия хубаво вино. 2. Употребявам спиртни напитки; пиянствам. Той пие много. 3. Прен. Поемам, всмуквам. Понеже е горещо, цветята пият много вода и ги поливам всеки ден. • Пия за някого/за нещо. При тост — пия в знак на поздрав, на благопожелание. • Пия една студена вода. Примирявам се с неуспеха, с измамата, с неоправданите очаквания. • Пия вода от извора. Черпя сведения, знания от първоизточника. • Пия кръвта/кръвчицата. Измъчвам, експлоатирам. • Пия с очи. 1. Гледам втренчено. 2. Гледам влюбено. 3. Гледам с неприязън.
пиявица мн. пиявици, ж. 1. Воден червей, който смуче кръв от телата на животните и човека, към които се прилепва. Медицинска пиявица. 2. Прен. За ненаситен човек, който експлоатира другите.
пиян пияна, пияно, мн. пияни, прил. 1. Който е погълнал голямо количество алкохол. Пиян човек. 2. Прен. Който е обхванат и замаян от силно чувство. Пиян от любов. • Пиян-залян. Много пиян.
пияница мн. пияници, м. и ж. Човек, който пиянства; алкохолик.
пиянски пиянска, пиянско, мн. пиянски, прил. Който се отнася до пияница. Пиянска свада.
пиянствам пиянстваш, несв. Отдавам се на пиянство (в 1 знач.), пия много алкохолни напитки.
пиянство мн. пиянства, ср. 1. Прекомерно пиене на алкохолни напитки. 2. Опиянение.
пиянствувам пиянствуваш, несв. Пиянствам.
пияч мн. пиячи, м. Разг. Човек, който много пие; пияница. Всички пиячи се бяха събрали в кръчмата.
плавам плаваш, несв. 1. Придвижвам се по вода с плавателно средство. Ще плавам до там с кораб. 2. Работя на плавателен съд. Плава като юнга на кораба. 3. Прен. Движа се плавно. Облаците плаваха по небето. 4. Плувам.
плаване мн. плавания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване.
плавателен плавателна, плавателно, мн. плавателни, прил. Който служи за плаване. Плавателни съдове. Плавателна ципа. Плавателен канал. // същ. плавателност, плавателността, ж.
плавен плавна, плавно, мн. плавни, прил. Който няма резки преходи; отмерен, ритмичен. Плавни движения. Плавен преход. • Плавни съгласни звукове. Спец. Във фонетиката — название на р и л.
плавник мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движение при водните животни, което се обува върху ходилата и подпомага плуването на хората.
плавя плавиш, мин. св. плавих, мин. прич. плавил, несв.; какво. Диал. 1. Плакна, отпирам. Плавя дрехите. 2. Промивам, прочиствам, отделям. Плавя злато.
плагиат мн. плагиати, (два) плагиата, м. Издаване на чуждо произведение като свое.
плагиатор мн. плагиатори, м. Човек, който се занимава с плагиатство.
плагиатствам плагиатстваш, несв. Върша плагиатство.
плагиатство мн. плагиатства, ср. Кражба на чужд литературен или научен труд, мисли, идеи и представянето им като свои.
плагиатствувам плагиатствуваш, несв. Плагиатствам.
пладне само ед. 1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода, обед. Наближаваше пладне. 2. Диал. Обед. • Ден до пладне. Много кратко време. • Ще видя звезди по пладне. Предстои ми голямо изпитание или трудности.
пладнешки пладнешка, пладнешко, мн. пладнешки, прил. Който се отнася до пладне. Пладнешко слънце. • Пладнешки разбойник. Човек или животно, които вършат явни кражби или злодейства.
пладнувам пладнуваш, несв. 1. Прекарвам летните горещини около пладне на сянка. Овцете пладнуваха под един голям орех. 2. Диал. Обядвам.
плаж плажът, плажа, мн. плажове, (два) плажа, м. Бряг, удобен за слънчеви бани и за къпане във воден басейн. // прил. плажен, плажна, плажно, мн. плажни. Плажно масло. • Правя плаж. Къпя се и се пека на слънце. • Плажен волейбол. Волейбол, който се играе на мрежа от отбори с по двама играчи на плажа, върху пясъчен корт.
плаз плазът, плаза, мн. плазове, (два) плаза, м. Долна странична част на шейна, с която тя се хлъзга по снега.
плазма само ед. Спец. 1. В биологията — течната част на кръвта. 2. Във физиката — вещество, подложено на силна йонизация. // прил. плазмен, плазмена, плазмено, мн. плазмени.
плака мн. плаки, ж. Стъклена плоча за фотографски негатив.
плакат мн. плакати, (два) плаката, м. 1. Агитационна рисунка, която се носи по време на митинг, манифестация и др. 2. Голямо обявление с агитационен или рекламен характер; афиш.
плакатен плакатна, плакатно, мн. плакатни, прил. 1. Който се отнася до плакат. Плакатна живопис. 2. Прен. Неизразителен, сух, шаблонен. Плакатна поезия.
плакатист мн. плакатисти, м. Художник, който изработва плакати.
плакатистка мн. плакатистки, ж. Жена плакатист.
плакия мн. плакии, ж. Вид ястие, печено на фурна с много мазнина и лук. Риба плакия.
плакна плакнеш, мин. св. плакнах, мин. прич. плакнал, несв.; какво. Мия с вода, като обливам, без сапун или други миещи средства. Плакна ориза. Плакна устата си. — плакна се. 1. Плакна себе си. 2. За вода — вълнувам се, плискам се. Морето се плакнеше в краката му. • Плакна си очите. Разг. Наслаждавам се, любувам се.
плам пламът, плама, само ед., м. В поезията — пламък.
пламвам пламваш, несв. и пламна, св. 1. Започвам да горя. Неочаквано къщата пламна. 2. Прен. Започвам да светя, да блестя. В очите му пламна омраза. 3. Зачервявам се от някакво чувство. Лицето й пламна от смущение. 4. Изпадам в силно раздразнение, ядосвам се. Той много бързо пламва при спор. 5. Прен. Появявам се силно, внезапно, изведнъж; избухвам. Пламна епидемия. Пламна ожесточено сражение. • Пламва ми чергата. В голяма беда съм. • Пламнала ми е главата. В тежко положение съм, имам големи неприятности.
пламенен пламенна, пламенно, мн. пламенни, прил. 1. Ярък, светъл, горящ. Пламенен поглед. 2. Прен. Много силен, страстен, буен. Пламенна любов. Пламенна поезия. // същ. пламенност, пламенността, ж.
пламенея пламенееш, мин. св. пламенях, мин. прич. пламенял, несв. 1. Светя, горя. Искрите пламенеят. 2. Прен. Светя като пламък. Небето пламенее. 3. Прен. Изчервявам се от някакво чувство.
пламна пламнеш, мин. св. пламнах, мин. прич. пламнал, св. — вж. пламвам.
пламтеж мн. пламтежи, (два) пламтежа, м. Силно горене, силно вълнение.
пламтя пламтиш, мин. св. пламтях, мин. прич. пламтял, несв. 1. Горя силно. Огънят в огнището буйно пламтеше. 2. Светя, блестя като запален. Очите - пламтяха радостно. 3. Прен. Обзет съм от силно чувство. Пламтя от щастие. 4. Прен. За чувства - проявявам се силно, бушувам.
пламък мн. пламъци, (два) пламъка, м. 1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх. 2. Прен. Страст, въодушевление. 3. Прен. За бурни събития и чувства — сблъсък, изява. В пламъка на любовта. В пламъците на войната. 4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия. • Огън и пламък. 1. Много темпераментен човек. 2. Много ядосан, сърдит човек. 3. Изпълнена със силни чувства творба.
план планът, плана, мн. планове, (два) плана, м. 1. Чертеж, който изобразява в плоскост нещо в умален вид. План на сграда. 2. Предварително обмислен ред за извършване на нещо, срок за изпълнението му. План за действие. Календарен план. 3. Кратко набелязване на съдържанието на нещо. План на изказване. План на роман. План конспект. 4. Място, разположение на някакъв обект в перспектива. На преден план художникът е изобразил женско тяло. 5. Мащаб на изображение на нещо. Операторът показваше в едър план лицето и. 6. Начин на разглеждане на нещо; гледна точка, аспект. В теоретичен план. • На втори/заден план. На второстепенно по важност място. • На първи/преден план. На първостепенно по важност място.
планер мн. планери, (два) планера, м. Безмоторен самолет.
планеризъм само ед. Вид спорт — летене с планери.
планерист мн. планеристи, м. Лице, което лети с планер.
планета мн. планети, ж. 1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчевата система е Плутон. 2. Прен. Земя. Най-добрият тенисист на планетата. // прил. планетен, планетна, планетно, мн. планетни. Планетна система.
планиметрия само ед. Спец. Дял на геометрията, изучаващ равнинните геометрични фигури.
планина мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен. Голяма купчина, грамада. Планина от отпадъци. • Планина падна от гърба/плещите ми. Усетих голямо облекчение, олекна ми. • Планина човек. Много едър човек. • Златни планини обещавам. Обещавам голямо богатство, благополучие. • Зад девет планини. Много далече. • Хващам/улавям планината. Скитам из планината.
планинар планинарят, планинаря, мн. планинари, м. Турист, който обича да ходи в планината. // прил. планинарски, планинарска, планинарско, мн. планинарски. Планинарска песен.
планинец мн. планинци, м. Човек, който живее в планината.
планински планинска, планинско, мн. планински, прил. 1. Който се отнася до планина. Планински връх. Планинско население. Планински курорт. 2. В който има планини. Планинска страна. • Планински восък. Озокерит.
планирам планираш, несв. и св.; какво. Съставям план. Планирам сграда. Планирам малка екскурзия.
планирам планираш, несв. и св. Летя с безмоторен самолет или приземявам самолет, чиито мотори не работят.
планктон само ед. Дребни растителни и животински организми, които живеят в морските и океанските дълбочини, пренасят се от теченията и се използват за храна от животните и хората.
планов планова, планово, мн. планови, прил. 1. Който се извършва по предварителен план. Планова операция. 2. Който е свързан с разработване на план. Планова комисия. // същ. плановост, плановостта, ж.
плановик мн. плановици, м. Служител, който съставя планове в учреждение.
плантатор мн. плантатори, м. Собственик на плантация. // прил. плантаторски, плантаторска, плантаторско, мн. плантаторски.
плантация мн. плантации, ж. 1. Голямо частно замеделско стопанство в колониалните страни. 2. Обширна площ, засадена с някаква култура. Памукови плантации.
планувам плануваш, несв. Планирам.
планшет мн. планшети, (два) планшета, м. 1. Плоска чанта за носене на карта или план. 2. Дъска или картон, върху които се закрепва карта или хартия за нанасяне на план. Отбеляза върху планшета находището.
пласирам пласираш, несв. и св. 1. Какво. Разпространявам, разпродавам. 2. Влагам, поставям на място. — пласирам се. 1. Разпродавам се. Книгите се пласират добре. 2. За играч — намирам най-правилното място. Пласира се добре на терена.
пласмент само ед. Разпространение, разпродажба. // прил. пласментен, пласментна, пласментно, мн. пласментни.
пласт пластът, пласта, мн. пластове, (два) пласта, м. 1. Плътен плосък слой от нещо. Земни пластове. 2. Еднородна маса като част от нещо. Варовиков пласт. 3. Диал. Изсушено сено, събрано на малка купчина.
пластика мн. пластики, ж. 1. Само ед. Съвкупност от изкуства, създаващи обемни фигури. 2. Само ед. Изкуство за ритмични, плавни и грациозни движения на тялото. 3. Произведение на скулптурното изкуство.
пластилин само ед. Пластична маса за моделиране, съдържаща глина, восък, оцветители, масла и др. вещества, които не позволяват изсъхването и.
пластинка мн. пластинки, ж. Плосък тънък елемент от желязо или др. вещество. Метална пластинка.
пластир мн. пластири, (два) пластира, м. Ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място.
пластичен пластична, пластично, мн. пластични, прил. 1. Гъвкав, грациозен, който не съдържа резки преходи. Пластични движения. 2. Който има красива и гъвкава форма. Пластичен израз. 3. Който се отнася до пластика (в 1 знач.). Пластични изкуства. 4. Който се поддава на деформации, без да се чупи. Пластични материали. 5. Който е свързан с хирургическа намеса за присаждане на кожа и подкожни тъкани. Пластична операция. // същ. пластичност, пластичността, ж. (в 1, 2 и 4 знач.).
пластически пластическа, пластическо, мн. пластически, прил. Пластичен.
пластмаса мн. пластмаси, ж. Материал, получен от естествени или изкуствени съединения, който при нагряване и високо налягане може да се обработва, след което запазва придадената му форма. // прил. пластмасов, пластмасова, пластмасово, мн. пластмасови. Пластмасови изделия.
пластрон мн. пластрони, (два) пластрона, м. 1. Колосана нагръдна част на мъжка риза, носена под фрак, смокинг или деколтирана жилетка. 2. Платнена или дантелена добавка към деколтето на женска рокля.
пластя пластиш, мин. св. пластих, мин. прич. пластил, несв.; какво. 1. Редя нещо на пластове. 2. Събирам сено, като го правя на купи.
пласьор мн. пласьори, м. Лице, което се занимава с пласиране на нещо. // прил. пласьорски, пласьорска, пласьорско, мн. пласьорски.
плат платът, плата, мн. платове, (два) плата, м. Тъкана материя, от която се шият дрехи. Памучен плат. Магазин за платове.
платан мн. платани, (два) платана, м. Голямо дърво със сиво-зелена кора и дълбоко нарязани длановидни листа.
платеж само ед. или платежи само мн. Плащане. Трябва да отложим всички платежи. // прил. платежен, платежна, платежно, мн. платежни. Платежни средства. Платежен баланс. • Наложен платеж. Пощенска пратка, чиято цена се заплаща при получаване.
платежоспособен платежоспособна, платежоспособно, мн. платежоспособни, прил. Който има способност да плаща, в състояние е да плати. Платежоспособен купувач. // същ. платежоспособност, платежоспособността, ж.
платен платена, платено, мн. платени, прил. 1. За който са дадени пари. Платена картина. 2. Който се заплаща, не е безплатен. Платено обучение. Платен отпуск. 3. Който върши нещо срещу заплащане. Платен работник. Платен съветник. • Пито-платено. Разг. Уредена, разчистена сметка.
платец мн. платци, м. 1. Касиер, който изплаща трудови възнаграждения. 2. Този, който плаща дължими суми.
платим платима, платимо, мн. платими, прил. Който може да се плати или се плаща.
платина само ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят. // прил. платинен, платинена, платинено, мн. платинени. Платинени руди. Платинена плоча. // прил. платинов, платинова, платиново, мн. платинови. Платинова жица.
платка мн. платки, ж. 1. Пришито парче към горна част на дреха. Рокля с кръгла платка. 2. Относително самостоятелен елемент в телевизионен или друг приемник, който има определено предназначение. Цветната платка на телевизора е дефектирала.
платнен платнена, платнено, мн. платнени, прил. Който е изработен от платно. Платнен чувал.
платненки платненка, ж. Обувки, изработени от плат, с гумена подметка.
платнище мн. платнища, ср. Голям четириъгълен платнен къс от непромокаем материал, който се използва за покриване, за палатки. Под платнището на каруцата. Метна платнището върху автомобила.
платно мн. платна, ср. 1. Тънка тъкан от памук, коноп, лен или коприна, обикн. домашна изработка. Кенарено платно. 2. Голямо парче от плътна, груба тъкан, което се прикрепва към мачтата на плавателен съд, за да го движи, като използва силата на вятъра. Вятърът надуваше платната и корабчето бързо напредваше. 3. Картина върху лен. В галерията са изложени нови платна на известния художник. 4. Част от път, по която се движат превозни средства. Железопътно платно. Поради ремонт на пътя движението е отбито в насрещното платно. 5. Прен. Пресъздаване на действителността в киното или литературата. Филмът е ярко историческо платно. • Бял/ блед като платно. Много бледен. • Вдигам платна. 1. Отплувам. 2. Махам се от някъде, напускам. • Изтъках си платното, ритнах ти кросното. Показвам се неблагодарен, след като са ми помогнали за нещо.
платноход мн. платноходи, (два) платнохода, м. Кораб с платна.
платноходка мн. платноходки, ж. Лодка с платна.
плато мн. плата, ср. 1. Спец. В географията — издигната над околната повърхност равнина с ясно очертани стръмни склонове. 2. Голяма равна, плоска чиния за студени закуски и предястия, както и самите закуски в такава чиния. Едно плато сандвичи с хайвер.
платонизъм само ед. Спец. Философско учение, което противопоставя света на идеите на реалния свят.
платоничен платонична, платонично, мн. платонични, прил. 1. Който се отнася до платонизма. 2. Който е основан на духовни влечения и е лишен от плътски елемент. Платонична любов. 3. Отвлечен, идеален, неосъществим.
платонически платоническа, платоническо, мн. платонически, прил. Платоничен.
платформа мн. платформи, ж. 1. Издигнато равно място на железопътна гара за обработка на товари и за движение на пътници. 2. Открит вагон, предназначен за превоз на тежки товари. 3. Широка и плитка кола с животинска тяга за превоз на товари. 4. Политическа програма на партия или друга групировка.
платя платиш, мин. св. платих, мин. прич, платил, св. — вж. плащам.
плаун мн. плауни, (два) плауна, м. Многогодишно тревисто спорово растение.
плафон мн. плафони, (два) плафона, м. Спец. В архитектурата — украсен таван или част от таван.
плафониера мн. плафониери, ж. Осветително тяло, което се закрепва непосредствено върху тавана или стените.
плах плаха, плахо, мн. плахи, прил. 1. Който не е смел; боязлив. Плахо дете. Плаха сърна. 2. Който изразява страх. Плах поглед. Плахи опити. 3. Тих, внимателен. Плахи думи. Плахи стъпки. // същ. плахост, плахостта, ж.
плац плацът, плаца, мн. плацове, (два) плаца, м. Равна площадка за военни, строеви или спортни занимания. Войниците се строиха на плаца за вечерна проверка.
плацдарм само ед. 1. Пространство, на което се подготвя и разгръща военна операция. 2. Прен. Изходен пункт, отправна точка.
плацента мн. плаценти, ж. Спец. В анатомията — временен орган, който се развива у бременните жени и у висшите бозайници за изхранване на зародиша до раждането. // прил. плацентен, плацентна, плацентно, мн. плацентни.
плацкарта мн. плацкарти, ж. Допълнителен билет за посочване на запазеното място в превозно средство.
плач плачът, плача, мн. плачове, (два) плача, м. 1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. Детски плач. 2. Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. Плачът на гората. Плач на цигулка.
плача плачеш, мин. св. плаках, мин. прич. плакал, несв. 1. Отделям сълзи от радост или мъка, като издавам нечленоразделни звуци. Плача с глас. 2. Прен. За кого/за какво. Силно желая да имам; имам нужда от нещо. Земята плаче за дъжд. 3. За лоза и др. растения — отделям сок при резитба. • Майка плаче. Пренебр. За некадърен или негоден човек; за зле направен, некачествен предмет — неден, никакъв, много лош. Взе си една съпруга — майка плаче. • Плаче за още. Има нужда от още, не е в достатъчна степен.
плачевен плачевна, плачевно, мн. плачевни, прил. 1. В който се съдържа плач; жален. Плачевен глас. 2. Прен. Който буди съжаление; бедствен. Плачевно положение. 3. Прен. Който не оправдава очакванията; нищожен, незадоволителен. Плачевен резултат. // същ. плачевност, плачевността, ж.
плачешката нареч. Плачешком.
плачешком нареч. С плач, плачейки. Плачешком влезе в стаята.
плачещ плачеща, плачещо, мн. плачещи, прил. Който плаче. • Плачеща върба. Вид върба, чиито клони са приведени към земята.
плачлив плачлива, плачливо, мн. плачливи, прил. 1. Който плаче често или безпричинно. Плачливо дете. 2. В който се съдържа плач. Плачлив глас. // същ. плачливост, плачливостта, ж.
плачльо мн. плачльовци, м. Разг. Човек (обикновено дете), който много плаче.
плаша плашиш, мин. св. плаших, мин. прич. плашил, несв. 1. Кого/какво, е кого\с какво. Вдъхвам страх, боязън. Не плаши децата с вампири. 2. Какво. При лов — викам, за да подгоня дивеча. — плаша се. Изпитвам страх, боя се. Плаша се от самотата. • Плаша гаргите/ врабците/ кокошките. Разг. Ирон. Напразно заплашвам. • Плаша се от сянката си. Много съм страхлив, извънредно предпазлив съм.
плашило мн. плашила ср. 1. Фигура от слама или дърво, облечена с дрипи, която се поставя в градина или лозе, за да плаши птиците. 2. Прен. Грозен или лошо облечен човек. • Бостанско плашило. Много грозен човек.
плашлив плашлива, плашливо, мн. плашливи, прил. Който много или често се плаши. Плашлив човек. // същ. плашливост, плашливостта. ж.
плащ плащът, плаща, мн. плащове, (два) плаща, м. Горна дреха без ръкави. Беше се заметнала с черен плащ.
плащам плащаш, несв. и платя, св. 1. На кого, за какво. Давам пари срещу нещо, което съм получил. Плащам на продавачката за книгите и излизам. 2. Прен. Разг. Отмъщавам, отвръщам. Ще му платя за всички обиди. 3. Разг. Реализирам доходи, с които покривам цената на нещо. Апартаментът ще плати цената си с едногодишния наем. • Плащам нечии/ чужди грехове. Понасям последиците от чужди провинения. • Плащам данък. Понасям последиците от свои провинения, увлечения и др. • Плащам с лихвите. Отмъщавам много жестоко. • Плащам от джоба си. Плащам със собствени пари.
плебей плебеят, плебея, мн. плебеи, м. 1. Истор. В древния Рим — свободен, но юридически неравноправен човек от низшите класи. 2. Прен. Потиснат, неравноправен, експлоатиран човек. // прил. плебейски, плебейска, плебейско, мн. плебейски.
плебисцит мн. плебисцити, (два) плебисцита, м. Всенародно гласуване по важен въпрос; референдум. // прил. плебисцитен, плебисцитна, плебисцитно, мн. плебисцитни.
плебс плебсът, плебса, само ед., м. Плебеи.
плевел мн. плевели, (два) плевела, м. 1. Саморасло растение в площи с културни насаждения. Препарати за борба с плевелите. 2. Прен. Нещо вредно, което трябва да се премахне.
плевник мн. плевници, (два) плевника, м. Постройка, в която се съхранява плява, слама, сено и др.
плевня мн. плевни, ж. Плевник.
плевра мн. плеври, ж. Спец. В анатомията — обвивката на белите дробове, която покрива стените на гръдната кухина отвътре.
плеврит само ед. Спец. В медицината — възпаление на плеврата. Воден плеврит.
плевя плевиш, мин. св. плевих, мин. прич. плевил, несв.; какво. Почиствам от плевели. Плевя градината.
пледирам пледираш, несв. иее. 1. Спец. В правото — защитавам някого в съда. Пледирам за невинността на обвиняемия. 2. Говоря в защита на някаква кауза, в нечия полза; застъпвам се.
пледоария мн. пледоарии, ж. Защитна реч в съда.
плезя плезиш, мин. св. плезих, мин. прич. плезил, несв.; какво. Показвам език. Когато му е много горещо, кучето плези език. — плезя се. На кого. Показвам езика си обикн. в знак на пренебрежение или за шега, закачка. Детето се плезеше на някого през прозореца.
плейбек само ед. Музикално певческо изпълнение със записан предварително съпровод.
плейбой плейбоят, плейбоя, мн. плейбои, м. Мъж, който води богат живот, изпълнен с контакти, развлечения, срещи с жени, спорт и др.
плеймейкър мн. плеймейкъри, м. В колективните спортове - играч от центъра, който организира нападението и защитата; разпределител.
плейоф мн. плейофи, (два) плейофа, м. В спорта — повторна среща след равен резултат.
плексиглас само ед. Безцветна прозрачна изкуствена смола, която се използва като заместител на стъклото.// прил. плексигласов, плексигласова, плексигласово, мн. плексигласови.
плектрон мн. плектрони, (два) плектрона, м. Пластинка, с която се свири на някои струнни инструменти — китара, мандолина и др.
племе мн. племена, ср. 1. В докласовото общество — обединение на хора, свързани с родови отношения, общ език и обща територия. Славянски племена. 2. Прен. Народ, народност. Българското племе. 3. Прен. Група хора, обединени от общи качества или дейност. Юнашко племе. Разбойническо племе. // прил. племенен, племенна, племенно, мн. племенни. Племенен бит. Племенен съюз.
племенник мн. племенници, м. Син на брат или сестра. Сестра ми има две деца, които са мои племенници.
племенница мн. племенници, ж. Дъщеря на брат или сестра.
племенничка мн. племеннички, ж. Племенница.
плен пленът, плена, само ед., м. 1. Състояние на зависимост, на робство поради попадане при неприятеля. По време на войната попада в плен. 2. Прен. Състояние на зависимост, покорство от нещо. В плен съм на нейната красота. • Държа в плен. Подчинявам, във властта ми е.
пленарен пленарна, пленарно, мн. пленарни, прил. 1. Който протича при участието на всички членове на дадена организация. Пленарно заседание. 2. В който се събират всички членове на дадена организация. Пленарна зала.
пленер мн. пленери, (два) пленера, м. 1. Рисуване на открито, сред природата. 2. Отразяване на природата в картини, фотоси и др.
пленителен пленителна, пленително, мн. пленителни, прил. Който покорява, очарова с прелестта си. Пленителна усмивка. // същ. пленителност, пленителността, ж.
пленник мн. пленници, м. 1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб. 2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любовта. 3. Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. Вълкът беше пленник на ледовете. // прил. пленнически, пленническа, пленническо, мн. пленнически. Пленнически живот.
пленница мн. пленници, ж. Жена пленник.
пленничка мн. пленнички, ж. Пленница.
пленум мн. пленуми, (два) пленума, м. Заседание на членовете от управителния орган на организация или институт.
пленя плениш, мин. св. плених, мин. прич. пленил, св. — вж. пленявам.
пленявам пленяваш, несв. и пленя, св. 1. Кого/ какво. Вземам в плен. Плениха цялата рота. 2. Прен. Кого. Покорявам, очаровам. Той ме плени с картините си.
плеоназъм мн. плеоназми, (два) плеоназъма, м. Речева конструкция, в която излишно се повтарят близки или еднакви по значение думи. // прил. плеонастичен, плеонастична, плеонастично, мн. плеонастични. Плеонастичен израз.
плесен плесента, мн. плесени, ж. Микроскопични гъбички, образуващи петна върху хранителни продукти, гниещи или влажни вещества; мухъл. Хлябът е покрит с плесен. // прил. плесенен, плесенна, плесенно, мн. плесенни. Плесенна гъбичка.
плесенясам плесенясаш, св. - вж. плесенясвам.
плесенясвам плесенясваш несв. и плесенясам, св. Покривам се с плесен. Стената е плесенясала от влагата.
плескам плескаш, несв. 1. Какво. Цапам, замърсявам. Защо плескаш дрехите си с кал? 2. Прен. Рисувам лошо. Колкото и да плескаш, картина няма да се получи. 3. Разг. Плещя.
плесна плеснеш, мин. св. плеснах, мин. прич. плеснал, св. — вж. плясвам.
плесник мн. плесници, (два) плесника, м. Плесница.
плесница мн. плесници, ж. 1. Удар с длан по лицето. Заради обидата му ударих две плесници. 2. Прен. Поражение, обида, емоционален или нравствен удар. Смъртта му беше тежка плесница за нея.
плет плетът, плета, мн. плетове и плетища, (два) плета, м. Ограда, направена от преплетени пръти. Оградих градината си с плет. • Жив плет. Храсти, израсли в плътна редица, които се използват за ограда. • И плет очи/уши има. Употребява се като знак за внимание към събеседника, тъй като има възможност някой да подслушва. • През плет не съм виждал. Не ми е известно, нямам представа.
плета плетеш, мин. св. плетох, мин. прич. плел, несв.; какво. 1. Превивайки нещо тънко, гъвкаво, съединявам в едно цяло. Плета венец. Плета косата й на плитка. 2. Окачвайки нишки, изработвам дрехи, чорапи и други. Плета покривка за маса на една кука. 3. Прен. С някои съществителни имена — заплитам, кроя, замислям. Плета интриги. • Плета си кошницата. Съобразявам се с личните си интереси. • Плета си въжето. Занимавам се с нещо опасно, което може да ме погуби. • Плета си езика. Изговарям думите неясно, неразбрано поради пиянство или смущение. • Плета си краката. Ходя с несигурна стъпка, клатя се от умора или пиянство.
плетач мн. плетачи, м. Човек, който се занимава с плетене.
плетачен плетачна, плетачно, мн. плетачни, прил. Който служи за плетене. Плетачна машина.
плетачка мн. плетачки, ж. Жена плетач.
плетен плетена, плетено, мн. плетени, прил. Който е изработен чрез плетене. Плетена чанта. Плетена рокля.
плетеница мн. плетеници, ж. 1. Орнамент, образуван от преплетени линии, ивици или фигури. 2. Записан с плътни издължени букви текст, чието разчитане е възможно при гледане под остър ъгъл, а не вертикално.
плетиво мн. плетива, ср. 1. Нещо, което се изработва чрез плетене. Детско плетиво. 2. Нещо, което се изработва с плетене, но още недовършено. Ходи навсякъде с плетивото си.
плетище мн. плетища, ср. Плет.
плетка мн. плетки, ж. 1. Начин, по който се плете нещо. Трудна плетка. Ластична плетка. 2. Плетиво (във 2 знач.).
плешив плешива, плешиво, мн. плешиви, прил. 1. Който няма коса, тъй като тя е опадала. 2. Прен. За връх, склон — незалесен. // същ. плешивост, плешивостта, ж.
плешивея плешивееш, мин. св. плешивях, мин. прич. плешивял, несв. Ставам постепенно плешив.
плешка мн. плешки, ж. Плоска широка раменна кост и мускулите около нея. Агнешка плешка.
плещест плещеста, плещесто, мн. плещести, прил. Който има широки плещи. Плещест мъж.
плещи само мн. Горната част на гърба между раменете. • Вземам/поемам на плещите си. Наемам се с изпълнението на някаква трудна задача. • Изнасям на плещите си. Извършвам най-трудната част от някаква работа. • Пада/сваля се/смъква се товар/воденичен камък/планина от плещите ми. Олеква ми; чувствам облекчение.
плещя плещиш, мин. св. плещих, мин. прич. плещил, несв. Разг. Пренебр. Говоря необмислено, глупаво; дрънкам. Само плещиш глупости. • Плещя като кречетало. Непрекъснато говоря празни приказки.
плеяда мн. плеяди, ж. 1. Съзвездие от седем звезди, които са разположени близо една до друга; съзвездието Голямата мечка. 2. Спец. В митологията — седемте дъщери на Атлант и Плейона. 3. Спец. В литературата — седем поети на старогръцката поезия и седем френски поети от началото на XVI в. 4. Прен. Група изтъкнати личности в някоя област от една епоха.
плик пликът, плика, мн. пликове, (два) плика, м. 1. Сгънат и залепен лист хартия, в който се поставя писмо. Купих пет плика за писма. 2. Торба от хартия или друг материал. Поставих хляба в найлонов плик. Смених плика на юргана. 3. Разг. Дамски долни гащи. // същ. умал. пликче, мн. пликчета, ср.
плисвам плисваш, несв. и плисна, св. 1. Какво/ кого. Плискам еднократно или поединично. Плисна лицето и с шепа вода. 2. Плискам изведнъж, внезапно. Плисна пороен дъжд.
плисе мн. плисета, ср. Успоредни гънки върху материя, които се заглаждат, за украшение на женска дреха. Пола на плисета.
плисирам плисираш, несв. и се.; какво. Правя на плисета.
плискам плискаш, несв. 1. Какво/кого. Със замах изливам или хвърлям някаква течност. Плискам лицето си със студена вода. 2. За дъжд — завалявам неочаквано, като обливам някого. Плиска ни пороен дъжд. 3. За вода — поради разклащане излизам вън от някакво пространство, удрям. Морето плиска в скалите. — плискам се. 1. Плискам себе си свода. Плискам се със студена вода. 2. За вода — вълнувам се, разливам се. Морето тихо се плискаше в краката му. Като вървеше, водата от кофата се плискаше по земята.
плисна плиснеш, мин. св. плиснах, мин. прич. плиснал, св. — вж. плисвам.
плитка мн. плитки, ж. 1. Вид прическа — преплетена коса. Гръцка плитка. 2. Преплетена по такъв начин опашка или грива (на кон). 3. Сплетени в едно глави лук, царевица и др.; сплит.
плиткоумен плиткоумна, плиткоумно, мн. плиткоумни, прил. Който не е много умен; глупав.
плитчина мн. плитчини, ж. Плитко място във воден басейн. Корабът заседна в плитчините на залива.
плитък плитка, плитко, мн. плитки, прил. 1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чиния. 2. Който не прониква на голямо разстояние. Плитка оран. 3. Прен. Лишен от задълбоченост, повърхностен, незначителен. Плитки разсъждения. Плитък ум. • Плитка лъжа. Лошо съчинена лъжа, на която никой не вярва.
плод плодът, плода, мн. плодове, (два) плода, м. 1. Част от растение, в която се развиват семената. Орехов плод. 2. Част от растение (преди всичко от дърво), която се използва като храна. За десерт има плодове. 3. Зародиш на човек или животно. Плодът се развива нормално в майчината утроба. 4. Прен. Резултат от нещо, следствие. Тази книга е плод на общите ни усилия. • Забранен плод. Нещо забранено или недостъпно, което силно привлича.
плоден плодна, плодно, мн. плодни, прил. 1. Който се отнася до плод (в 1 знач.). Плодна пъпка. 2. Който дава плод. Плодно дърво. Плодна земя.
плодник мн. плодници, (два) плодника, м. Част от цвят на растение, в която се развиват семената.
плодов плодова, плодово, мн. плодови, прил. Който е приготвен от плод. Плодов сок. Плодова салата. Плодова ракия.
плодовит плодовита, плодовито, мн. плодовити, прил. 1. Който дава много плод. Плодовито дърво. 2. Който ражда многобройно поколение. Плодовита свиня. 3. В който се ражда много плод. Плодовита година. 4. Прен. Който твори много. Плодовит писател.// същ. плодовитост, плодовитостта, ж.
плодороден плодородна, плодородно, мн. плодородни, прил. Който благоприятства развитието на растителността. Плодородна земя. Плодородна влага. // същ. плодородност, плодородността, ж.
плодородие само ед. 1. Способност за създаване и развитие на растителност. 2. Съвкупност от добивите за един сезон, реколта.
плодотворен плодотворна, плодотворно, мн. плодотворни, прил. Който дава добри резултати; благоприятен за развитието. Плодотворен труд. // същ. плодотворност, плодотворността, ж.
плодя плодиш, мин. св. плодих, мин. прич. плодил, несв. Създавам, пораждам. — плодя се. Размножавам се, развъждам се. Зайците се плодят много бързо.
пломба мн. пломби, ж. 1. Твърд пълнеж, с който се затваря отвор в болен зъб. Златна пломба. 2. Оловна плочка с кръгла форма, върху коя-тб се поставя печат, показващ, че нещо не е отваряно. Пломбата на вагона е цяла.
пломбирам пломбираш, несв. и св.; какво. Поставям пломба.
плонж плонжът, плонжа, мн. плонжове, (два) плонжа, м. 1. Хвърляне във вода, гмурване. 2. Хвърляне като във вода на спортист, за да улови топката или да я отбие.
плонжирам плонжираш, несв. и св. Правя плонж.
плоскост плоскостта, мн. плоскости, ж. 1. Спец. В математиката — равнина. 2. Плоска, равна част от повърхност. Наклонена плоскост. 3. Прен. Основа, върху която се извършва някакво действие; сфера на разглеждане на нещо. 4. Плоска дъска, получена при пресоване на дървесни части и покриването им с фолио. Масата е направена от плоскости. • Вървя по наклонена плоскост. Морално и нравствено пропадам. • Слагам на една плоскост. Не правя разлика между различни неща; изравнявам.
плосък плоска, плоско, мн. плоски, прил. 1. Който има равна повърхност, без възвишения и вдлъбнатини. Плоско огледало. 2. Който има равни стени, не е объл. Плоско шише. 3. Който има ниски стени или е без стени. Плосък поднос. Плоска кутия. 4. Прен. Който е лишен от оригиналност; пошъл, сух. Плоска шега.
плот плотът, плота, мн. плотове, (два) плота, м. Горна равна част на маса, шкаф и др. или самостоятелна плоскост с различно предназначение. Готварски плот.
плоха мн. плохи, ж. Широка гънка на дреха, образувана чрез заглаждане. Пола е две плохи.
плоча мн. плочи, ж. 1. Плоскост от твърдо вещество. Бетонна плоча на къща. 2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за настилка на тротоари, пътеки и др. Къщата е покрита с плочи. Около къщата има пътека от плочи. 3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане с грамофон. Грамофонна плоча. 4. Четириъгълна плоскост с паметен надпис. Паметна плоча.
плочка мн. плочки, ж. 1. Малки правоъгълни метални или дървени парчета. Плочки за домино. Метални плочки на ризница. 2. Малка керамична плоча за стенна облицовка или подова настилка.
плочник мн. плочници, (два) плочника, м. Място, покрито с плочки; тротоар.
площ площта, мн. площи, ж. 1. Пространство, повърхност на дадено място. Върху каква площ се простира резерватът? 2. Пространство, територия, използвана с определена цел. Поливни площи. 3. Спец. В математиката — част от равнина, оградена от затворена крива линия. Площ на триъгълник.
площад мн. площади, (два) площада, м. Голямо и равно незастроено място в селище, от което започват много улици. Градски площад.
площаден площадна, площадно, мн. площадни, прил. Груб, вулгарен. Площадни изрази.
площадка мн. площадки, ж. 1. Неголяма хоризонтална площ на стълбище между етажите и на полуетажите. 2. Специално оборудван участък земя за занимания на открито. Детска площадка. Спортна площадка.
плувам плуваш, несв. 1. Движа се по повърхността на вода или във вода. Плувам в реката. 2. Имам качества да не потъвам във водата. Дървото плува. 3. Прен. Нося се бавно. Луната плуваше по небето. 4. Прен. Облян съм, обхванат съм от нещо от всички страни. Плувам в пот. Яденето плува в мазнина. 5. Прен. Намирам се в някаква обстановка; имам в изобилие. Плувам в разкош.
плуване само ед. Спортна дисциплина. Курс по плуване.
плувен плувна, плувно, мн. плувни, прил. Който се отнася до плуване. Плувен спорт. Плувен комплекс.
плувец мн. плувци, м. 1. Човек, който умее добре да плува или се занимава с плувен спорт. Нашите плувци се представиха много добре в състезанията. 2. Животно, което умее да плува. Кучето е добър плувец.
плувкиня мн. плувкини, ж. Жена плувец (в 1 знач.).
плуг плугът, плуга, мн. плугове, (два) плуга, м. Селскостопанско оръдие с широко метално острие за оран.
плужек мн. плужеци, (два) плужека, м. 1. Охлюв без черупка; гол охлюв. 2. Прен. Човек, който угодничи, подмазва се, пълзи пред другите.
плурализъм само ед. 1. Спец. Учение, според което в основата на света лежат множество самостоятелни духовни същности. 2. Принцип на обществено устройство, който предполага мно-жественост на мнения, становища, изяви, политически организации и др.
плутократ мн. плутократи, м. Представител на най-богатата част на обществото, който има голяма власт и влияние.
плутокрация само ед. 1. Форма на управление, при която властта принадлежи на богатите. 2. Съвкупността от плутократи.
плутоний плутоният, плутония, само ед., м. Радиоактивен химически елемент, получен по изкуствен начин и използван за производство на атомна енергия. // прил. плутониев, плутбниева, плутониево, мн. плутониеви.
плъзвам плъзваш, несв. и плъзна, св. 1. Какво/ кого. С плъзгане премествам. Плъзна чашата бира по тезгяха. 2. Само мн. Мнозина тръгваме в различни посоки. Из градината плъзнаха охлюви. 3. Прен. Разпространявам се постепенно. Плъзнаха слухове. — плъзвам се/ плъзна се. Плъзгам се изведнъж или еднократно. Плъзнах се върху мократа улица.
плъзгав плъзгава, плъзгаво, мн. плъзгави, прил. 1. Който има хлъзгава повърхност. Плъзгав път. 2. Който се плъзга при хващане. Плъзгав сапун. Плъзгава риба.// същ. плъзгавост, плъзгавостта, ж.
плъзгам плъзгаш, несв.; какво. Движа нещо по равна повърхност, без да го отделям от нея. Плъзгам ръката си по масата. - плъзгам се. 1. Движа се плавно по гладка повърхност. Лодката леко се плъзгаше по вълните. 2. Имам свойството да се хлъзгам. Сапунът се плъзгаше в ръцете му.
плъзгач мн. плъзгачи, (два) плъзгача, м. 1. Прозрачен показалец на измервателен уред. 2. Бутон за регулиране, който работи при плъзгане.
плъзна плъзнеш, мин. св. плъзнах, мин. прич. плъзнал, св. — вж. плъзвам.
плънка мн. плънки, ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. Приготвих за агнето плънка от гъби.
плъпвам плъпваш, несв. и плъпна, св. Разг. Само мн. Мнозина почваме да се движим. Хората плъпнаха по улиците и нивите.
плъпна плъпнеш, мин. св. плъпнах, мин. прич. плъпнал, св. — вж. плъпвам.
плъст плъстта, само ед., ж. 1. Вид плътна материя от сбити къси косми. 2. Постилка от такава материя. // прил. плъстен, плъстена, плъс-тено, мн. плъстени. Плъстена шапка.
плът плътта, само ед., ж. Тялото на човек или животно. Топла плът. Страдания на плътта. • Давам плът и кръв (на нещо). Осъществявам, създавам. • Добивам плът и кръв. Осъществявам се. • Една плът и кръв сме. Имаме общ произход. • Плът от плътта и кръв от кръвта (съм). Неделима, неразделна част; нещо близко. • В/от плът и кръв. Напълно реален, осезаем.
плътен плътна, плътно, мн. плътни, прил. 1. Който е съставен от здраво свързани елементи или има много елементи на малко пространство. Плътна дървесина. Плътни редици. 2. За мрак — непрогледен, тъмен. Плътен мрак. 3. За тъкан — с гъсто преплетени нишки. Плътна завеса. Плътна блуза. 4. Който е напълнен много. Плътна чанта. 5. За глас — силен, звучен. Плътен глас. 6. Дебел, непрозрачен. Плътна хартия.
плътност плътността, само ед., ж. 1. Качество на плътен. Тъкани с различна плътност. 2. Спец. Във физиката — отношението на масата на тялото към неговия обем.
плътски плътска, плътско, мн. плътски, прил. Който се отнася до плътта; телесен, чувствен. Плътски желания.
плъх плъхът, плъха, мн. плъхове, (два) плъха, м. Гризач, подобен на мишка, но с по-големи размери. Плъхове нападнаха житните складове. • Канцеларски плъх. Пренебр. Служител, чиновник.
пльосвам пльосваш, несв. и пльосна, св. Разг. Падам шумно. Топката пльосна в калта. — пльосвам се/пльосна се. 1. Падам шумно. Пльоснах се в басейна. 2. Сядам, като се отпускам тежко, с тласък. Пльоснах се в леглото със сетни сили.
пльосна пльоснеш, мин. св. пльоснах, мин. прич. пльоснал, св. — вж. пльосвам.
плювалник мн. плювалници, (два) плювалника, м. Съд, предназначен за плюене.
плювам плюваш, несв. Плюя.
плюна плюнеш, мин. св. плюнах, мин. прич. плюнал, св. — вж. плюя.
плюнка мн. плюнки, ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка.
плюнча плюнчиш, мин. св. плюнчих, мин. прич. плюнчил, несв.; какво. Намокрям с плюнка. Плюнча пръста си.
плюс плюсът, плюса, мн. плюсове, (два) плюса, м. 1. Математически знак (+), който обозначава събиране или положителна величина. 2. Прен. Изгодна страна, преимущество. Един от плюсовете на тази идея е възможността за пътуване. 3. Съюз. Означава добавяне; и. Две плюс две е равно на четири. 4. При показване на температурата — по-висока от нулата. Температурата на водата е + 2°С. • Плюс-ми-нус. Възможно разминаване в някаква величина към увеличаване или намаляване. Нето тегло 1 кг ± 0,005. // прил. плюсов, плюсова, плю-сово, мн. плюсови (към 4 знач.). Плюсови температури.
плюска мн. плюски, ж. Диал. Мехурче върху кожата, получено от изгаряне, протриване, ухапване и др.
плюскам плюскаш, несв. Разг. Грубо. Поемам много бързо или лакомо храна и напитки. Стига си плюскал, остави малко и за другите.
плюш плюшът, плюша, мн. плюшове, (два) плюша, м. Копринен, памучен или вълнен плат с мъхесто покритие от лицевата страна. // прил. плюшен, плюшена, плюшено, мн. плюшени. Плюшено мече. Плюшена покривка.
плющя плющиш, мин. св. плющях, мин. прич. плющял, несв. При силно движение, удряне или блъскане издавам шум. Па покрива на сградата плющеше българското знаме. • Дъжд плющи. Вали много силно, с плясък. • Ям, та ушите ми плющят. Ям много лакомо.
плюя плюеш, мин. св. плюх, мин. прич. плюл, несв. и плюна, св. 1. Изхвърлям от устата си отделената слюнка. 2. Изхвърлям от устата си нещо, което съм лапнал. Плюя горчивата храна. 3. Прен. Какво/ кого. В израз на възмущение или недоволство порицавам, обругавам. Всички плюят постъпката му. 4. На какво/ на кого. Не се съобразявам, безразлично ми е. Плюя на помощта ви. • Не плюй срещу вятъра. Не се противопоставяй, за да нямаш неприятности. • Плюя в лицето. Изказвам презрението си към някого в негово присъствие. • Плюя си в пазвата. Успокоявам се след силна уплаха. • Плюя си на краката. Бързо по-бягвам. • Плюя си на лицето. Постъпвам така, че загубвам уважението на другите. • Плюя си на ръцете. Започвам да работя.
плява само ед. Ситни сламки и люспи, които се отделят при преработка на зърнени култури. • Отделям зърното от плявата. Отделям същественото, главното от второстепенното, излишното.
плямпало мн. плямпала, ср. Разг. Пренебр. Човек, който много говори; дърдорко. Голямо плямпало е, но нищо няма да ти свърши.
плямпам плямпаш, несв. Разг. Говоря празни неща; казвам и това, което не трябва.
пляс междум. За наподобяване на шум от удар или от падане във вода.
плясвам плясваш, несв. и плесна, св. Пляскам еднократно или поединично. И плеснат с ръце, па се прегърнат... (Хр. Ботев).
пляскам пляскаш, несв. 1. Кого/какво. Удрям шумно. 2. Удрям ръцете си в израз на одобрение, радост и др. Всички пляскаха дълго на изпълнението му. 3. За вода, река - вълнувам се, движа се шумно. Шумно пляскаха водите на реката.
плясък мн. плясъци, (два) плясъка, м. Шум от падане или от удар. Плясък на крила. Плясък на вълни. Плясък на бич.
плячка мн. плячки, ж. 1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия. 2. Животно, уловено от друго животно за храна; улов. Вълкът отнесе плячката в леговището си.
плячкосам плячкосаш, св. — вж. плячкосвам.
плячкосвам плячкосваш несв. и плячкосам, св.; какво. Вземам плячка (в 1 знач.), ограбвам. Те плячкосаха всичко ценно, което намериха в града.
пневматичен пневматична, пневматично, мн. пневматични, прил. Който действа със сгъстен въздух. Пневматичен чук.
пневматически пневматическа, пневматическо, мн. пневматически, прил. Пневматичен.
пневмония мн. пневмонии, ж. Спец. В медицината — възпаление на белите дробове. Двустранна пневмония.
по предлог. 1. За движение върху повърхност в разни посоки или за движение в определени рамки, където се извършва нещо. Вървя по улицата. Разпитвам по училищата. Ходя по изложби. 2. За въвеждане на това, към което е насочено определено действие или което предизвиква определено състояние. Удрям по рамото. Тъгувам по лятото. 3. В съчетание с числителни имена, означаващи единична цена или определено количество — за разпределение. По десет лева за килограм. По два за десет лева. Двама по двама. 4. За означаване на приблизителното време, когато се извършва действие. По Великден. По Петровден. По това време. 5. За показване облеклото на определен човек. Стоя по риза. Ходя по чорапи. 6. За средство. Пращам по пощата/по влака/ по автобуса. Говоря по телефона. 7. За показване вида дейност или областта, в която се простира дейността. Учител по история. Факултет по журналистика. 8. В съответствие, въз основа на. Разбрах по стъпките. Съдя по външността. Работя по усмотрение. 9. За причина. Пропуснато по погрешка. По тази причина. 10. За насоченост. Вървя по следите ти. Плувам по течението.
по част. За образуване на сравнителна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта: по-висок; по-хубаво; по обичам; по юнак; по на север; по към мене.
по- представка. В състава на глаголи със следните значения. 1. Извършване на действието в малка степен, за кратко време или от време на време, напр. поболедувам, поболявам, поборвам се, побрулвам, побутвам и др. 2. Правя да придобие качеството на името, от което е образуван първичният глагол, напр. поамериканчвам, побългарявам, погърчвам, погражданявам, потурчвам, подобрявам, поевтинявам, поевропейчвам и др. 3. Придобивам качеството на името, от което е образуван първичният глагол, напр. побелявам, помъдрявам, почервенявам, позеленявам и др. 4. Начало на действие, напр. побягвам, повеждам, повярвам, повличам, потичам и др.
поанта мн. поанти, ж. Спец. Дума или израз, които подчертават мисъл или които служат за завършек на художествено произведение и отправят вниманието към вътрешния замисъл на творбата.
побащим мн. побащими, м. Разг. Лице, което замества бащата в сватбените обреди.
победа мн. победи, ж. Успех, надмощие при състезание, битка, борба. // прил. победен, победна, победно, мн. победни. Победни песни. • Пирова победа. Победа, при която жертвите са толкова много, че е равна на поражение.
победен победена, победено, мн. победени, прил. Който е претърпял поражение; който е загубил.
победител победителят, победителя, мн. победители, м. Човек, който е спечелил победа.
победителка мн. победителки, ж. Жена победител.
победя победиш, мин. св. победих, мин. прич. победил, св. — вж. побеждавам.
побеждавам побеждаваш, несв. и победя, св. 1. Кого. Спечелвам победа. Победих всички. 2. Прен. Какво/кого. Преодолявам, надмогвам. Победих слабостта си.
побелея побелееш, мин. св. побелях, мин. прич. побелял, св. — вж. побелявам.
побелявам побеляваш, несв. и побелея, св. Ставам бял. Покривите на къщите побеляха.
побера побереш, мин. св. побрах, мин. прич. побрал, св. — вж. побирам.
побеснея побеснееш, мин. св. побеснях, мин. прич. побеснял, се. — вж. побеснявам.
побеснявам побесняваш, несв. и побеснея, св. 1. Ставам бесен, хваща ме бяс. Ухапа го бясно куче и побесня. 2. От какво. Ставам като бесен от яд, ярост. 3. Лудувам. Времето е лошо и децата побесняха вкъщи.
побивам побиваш, несв. и побия, св. 1. Какво. Забивам да стои прав; забучвам. Побих знамето на върха. 2. Кого. Забивам на кол. Старците ги побиха на кол. • Побиват ме тръпки. Изтръпвам от страх, студ.
побирам побираш, несв. и побера, св.; какво. Вмествам (в себе си); изпълвам (се). Не можах да побера целия багаж в куфарите. • Главата/ умът ми не побира. Не мога да допусна; не мога да повярвам, вижда ми се невероятно.
побия побиеш, мин. св. побих, мин. прич. побил, св. — вж. побивам.
побледнея побледнееш, мин. св. побледнях, мин. прич. побледнял, св. — вж. побледнявам.
побледнявам побледняваш, несв. и побледнея, св. Ставам бледен. Побледнявам от страх.
поблъскам поблъскаш, св. — вж. поблъсквам.
поблъсквам поблъскваш, несв. и поблъскам, св.; кого/какво. Блъскам малко или от време на време. - поблъсквам се/поблъскам се. Мъча се известно време над някакъв проблем. Ще се поблъскаш и ще си направиш домашното.
побой побоят, побоя, мн. побои, (два) побоя, м. Бой (в 1 знач.) с голяма сила над някого. Оживя след голям побой.
побойник мн. побойници, м. Човек, който обича да се бие и често се бие. Детето расте голям побойник. // прил. побойнически, побойническа, побойническо, мн. побойнически.
побойница мн. побойници, ж. Жена побойник.
побойничество само ед. Дейност на побойник.
поболея се поболееш се, мин. св. поболях се, мин. прич. поболял се, св. — вж. поболявам се.
поболявам се поболяваш се, несв. и поболея се, св. 1. Разболявам се. 2. Прен. От какво. Изнемогвам, изнемощявам. Поболях се от срам.
поборник мн. поборници, м. 1. Истор. Борец за освобождение от турско робство. 2. Смел и настъпателен участник в обществения живот. Поборник за справедливост.
поборница мн. поборници, ж. Жена поборник.
поборничество само ед. Дейност на поборник.
побоя се побоиш се, мин. св. побоях се, мин. прич. побоял се, св. - вж. побоявам се.
побоявам се побояваш се, несв. и побоя се, св. 1. Страхувам се. 2. От кого/от какво. Уплашвам се внезапно и за малко или от време на време. Побоявам се от кучета.
побратим мн. побратими, м. Остар. 1. Този, с когото живеем в сговор като братя. 2. Верен приятел. 3. Обръщение към непознат човек. Хей, побратиме, спри за малко!
побратимя се побратимиш се, мин. св. побратимих се, мин. прич. побратимил се, св. — вж. побратимявам се.
побратимявам се побратимяваш се, несв. и побратимя се, св.; с кого. Остар. Ставам побратим (в 1 и 2 знач.).
побутвам побутваш, несв. и побутна, св.; кого. Докосвам леко. Побутвам по рамото.
побутна побутнеш, мин. св. побутнах, мин. прич. побутнал, св. — вж. побутвам.
побългаря побългариш, мин. св. побългарих, мин. прич. побългарил, св. — вж. побългарявам.
побългарявам побългаряваш, несв. и побългаря, св. 1. Кого. Правя да стане българин; да се чувства като българин. 2. Какво. Придавам български характер. Побългарена стока. — побългарявам се/побългаря се. Ставам българин или като българин.
побързам побързаш, св. — вж. побързвам.
побързвам побързваш, несв. и побързам, св. 1. Полагам усилие да стане по-бързо. Побързай да се върнеш. 2. Вървя по-бързо. Побързайте, за да не изпуснем влака.
побъркам побъркаш, св. — вж. побърквам.
побърквам побъркваш, несв. и побъркам, св. 1. В какво. Бъркам за малко време или от време на време. Някой побърква в джоба ми. 2. Остар. Преча. 3. Прен. Кого. Обърквам, подлудявам. Побърквам от радост. — побърквам се/побъркам се. Загубвам си ума; полудявам. По край тая сватба всички се побъркаха.
побягвам побягваш, несв. и побягна, св. 1. Започвам да бягам; втурвам се да бягам. Побягнах към къщи. 2. От кого/от какво. Съзнателно се отдалечавам; избягвам. Булката побягнала.
побягна побегнеш, мин. св. побягнах, мин. прич. побягнал, св. — вж. побягвам.
повалвам повалваш, несв. и повалям, св.; какво. Търкалям, валям малко. Повалвам в пудра захар.
поваля повалиш, мин. св. повалих, мин. прич. повалил, св. — вж. повалям.
повалям поваляш, св. — вж. повалвам.
повалям поваляш, несв. и поваля, св.; какво/кого. 1. Събарям на земята нещо изправено; катурвам. Повалени дървета. 2. Убивам с удар или стрелба.
повдигам повдигаш, несв. и повдигна, св.; какво/ кого. 1. Премествам отдолу нагоре на малка височина. Повдигнах ръце и ги отпуснах. 2. Изправям нещо паднало, легнало. Повдигнах й главата. — повдигам се/повдигна се. 1. Изправям се. 2. Бунтувам се. Раята се повдигна на въстание. • Повдига ми се. Лошо ми е, иска ми се да повърна; гади ми се. • Повдигам въпрос. Правя да стане предмет на разглеждане.
повдигна повдигнеш, мин. св. повдигнах, мин. прич. повдигнал, св. - вж. повдигам.
поведа поведеш, мин. св. поведох, мин. прич. повел, св. — вж. повеждам.
поведение само ед. Характер на постъпките, действията; държане. Лошо поведение. • Правя поведение. Преднамерено се съобразявам с желанията на друг човек и с нормите, поставени от него.
повеждам повеждаш, несв. и поведа, св.; какво/ кого. Започвам да водя; водя със себе си. Повеждам стачката. — повеждам се/поведа се. 1. Обикн. мн. Вървим заедно. Накъде сте се повели? 2. Прен. Следвам лошия пример.
повей повеят, повея, мн. повеи, (два) повея, м. Обикн. ед. Леко движение на въздуха; полъх.
повелител повелителят, повелителя, мн. повелители, м. Човек, който заповядва; господар.
повелителка мн. повелителки, ж. Жена повелител.
повеля мн. повели, ж. Категорична заповед. // прил. повелителен, повелителна, повелително, мн. повелителни. С повелителен тон.
повеля повелиш, мин. св. повелих, мин. прич. повелил, св. — вж. повелявам.
повелявам повеляваш, несв. и повеля, св. 1. На кого. Категорично заповядвам; изисквам. 2. Над кого. Владея, господарствам, разпореждам. В тези земи аз повелявам.
поверие мн. поверия, ср. Вярване; традиционно суеверие.
поверителен поверителна, поверително, мн. поверителни, прил. Достъпен на определен кръг лица; таен, секретен. Поверителни сведения. // същ. поверителност, поверителността, ж.
поверя повериш, мин. св. поверих, мин. прич. поверил, св. — вж. поверявам.
поверявам поверяваш, несв. и поверя, св.; какво, на кого. Споделям или възлагам с доверие. Поверявам тайните си на теб. Поверявам му тази работа.
повесмо мн. повесма и повясмо, ср. Количество вълна, лен, памук и др., което се завързва наведнъж на хурката.
повест повестта, мн. повести, ж. Произведение в проза с по-опростен сюжет от романа, но по-усложнен от разказа.
повествование мн. повествования, ср. Обикн. ед. Свързан разказ за нещо.
повествовател повествователят, повествователя, мн. повествователи, м. Остар. Разказвач; белетрист. // прил. повествователен, повествова-елна, повествователно, мн. повествователни.
повествователка мн. повествователки, ж. Жена повествовател.
повествувам повествуваш, несв. Разказвам за нещо; водя повествование.
повествувание мн. повествувания, ср. Повествование.
повествувател повествувателят, повествувателя, мн. повествуватели, м. Повествовател.
повествувателка мн. повествувателки, ж. Повествователка.
повет мн. повети, (два) повета, м. 1. Увивно горско растение с жилави стъбла и бели цветове. 2. Диал. Хмел.
повехна повехнеш, мин. св. повехнах, мин. прич. повехнал, св. — вж. повяхвам.
повече нареч. Сравнителна степен от много; по-много. Трябва ни повече храна от миналата година.
повея повееш, мин. св. повях, мин. прич. повял, св. — вж. повявам.
повивам повиваш, несв. и повия, св.; кого. Обвивам (бебе) в пелени.
повивка мн. повивки, ж. Разг. Пелена на бебе.
повик само ед. Зов, апел. Повик за мир.
повикам повикаш, св. - вж. повиквам.
повиквам повикваш, несв. и повикам, св.; кого. Призовавам при себе си; извиквам. Повиках я, за да се разберете.
повиквателен повиквателна, повиквателно, мн. повиквателни, прил. Който служи за повикване. • Повиквателна заповед. Писмена заповед за повикване в армията.
повиквателно мн. повиквателни, ср. Разг. Повиквателна заповед.
повилнея повилнееш, мин. св. повилнях, мин. прич. повилнял, св. — вж. повилнявам.
повилнявам повилняваш, несв. и повилнея, св. 1. Започвам да вилнея. 2. Вилнея малко.
повинност повинността, мн. повинности, ж. Обикн. ед. Обществено задължение. Повинност да се трудиш.
повинувам се повинуваш се, несв. Остар. Подчинявам се, покорявам се.
повиша повишиш, мин. св. повиших, мин. прич. повишил, св. — вж. повишавам.
повишавам повишаваш, несв. и повиша, св. 1. Какво. Повдигам, увеличавам стойността. Повишавам заплатата. 2. Кого. Издигам по-високо в кариерата. Повишиха го в старши учител . // същ. повишаване, ср. • Повишавам глас. Почвам да говоря по-високо, с раздразнение.
повишение само ед. 1. Увеличаване. Повишение на температурите. 2. Назначаване на по-висока длъжност/чин, издигане в кариерата.
повия повиеш, мин. св. пових, мин. прич. повил, св. — вж. повивам.
повлека повлечеш, мин. св. повлякох, мин. прич. повлякъл, св. — вж. повличам.
повлекан мн. повлекани, м. Пренебр. Човек, който не обръща внимание на облеклото си; който не е спретнат.
повлекана мн. повлекани, ж. Пренебр. Жена повлекан.
повличам повличаш, несв. и повлека, св. 1. Какво/кого. Започвам да влача. 2. Пренебр. Кого. Довеждам, натрапвам. Повлекли и тях на гости. — повличам се/повлека се. 1. Започвам да се влача. 2. Пренебр. С кого, след кого. Следвам в лошите постъпки. 3. Пренебр. Отивам бавно, с неохота. Повлякъл съм се на кино. • Повличам крак. Проправям път на други хора, обикновено гости.
повлиявам повлияваш, несв. и повлияя, св.; на кого/на какво. Оказвам влияние с резултат. — повлиявам се/повлияя се. От какво/от кого. Изпитвам влияние.
повлияя повлияеш, мин. св. повлиях, мин. прич. повлиял, св. — вж. повлиявам.
повод мн. поводи, (два) повода, м. Приспособление за водене на добитък.
повод мн. поводи, (два) повода, м. Непосредствена причина, основание за нещо.
повой повоят, повоя, мн. повои, (два) повоя, м. Остар. Дълга тясна ивица плат за увиване и пристягане на бебе в пелени.
поврага нареч. Грубо. По дяволите; да ми се маха от очите. Върви поврага!
поврат мн. поврати, (два) поврата, м. 1. Промяна с връщане назад. Поврат няма да има. 2. Рязка промяна; прелом. Поврат в икономиката. // прил. повратен, повратна, повратно, мн. повратни. Повратни мигове.
повратки само мн. Разг. Част от сватбените обреди, когато младоженците отиват при родителите на булката скоро след сватбата.
повреда мн. повреди, ж. Нарушаване изправността на нещо. Повредата е отстранена. • Телесна повреда. Трайни последици от удари.
повреден повредена, повредено, мн. повредени, прил. Който има повреда. Повреден часовник.
повредя повредиш, мин. св. повредих, мин. прич. повредил, св. — вж. повреждам.
повреждам повреждаш, несв. и повредя, св.; какво. Причинявам повреда.
повръщам повръщаш, несв. и повърна, св. 1. Изпразвам си стомаха от храна през устата. 2. За камина, печка и др. — връщам обратно дим. — повръщам се/повърна се. Разг. Връщам се обратно.
повсеместен повсеместна, повсеместно, мн. повсеместни, прил. Който става навсякъде или е разпространен върху голяма територия. Повсеместни градушки.
повтарач мн. повтарачи, м. Пренебр. Човек, който прави нещо за втори път, обикновено повтаря учебния клас; второгодник.
повтарачка мн. повтарачки, ж. Пренебр. Жена повтарач.
повтарям повтаряш, несв. и повторя, св. 1. Правя за втори път. 2. Казвам за втори път. 3. Разг. Женя се за втори път.
повторен повторна, повторно, мн. повторни, прил. Който се прави за втори път.
повторение мн. повторения, ср. 1. Само ед. Извършване на нещо за втори път. 2. Повтарящи се думи в текста. Повторенията са необходими, за да се разбере текстът.
повторя повториш, мин. св. повторих, мин. прич. повторил, св. — вж. повтарям.
повъздъхвам повъздъхваш, несв. и повъздъхна, св. Въздъхвам слабо.
повъздъхна повъздъхнеш, мин. св. повъздъхнах, мин. прич. повъздъхнал, св. — вж. повъздъхвам.
повървя повървиш, мин. св. повървях, мин. прич. повървял, св. — вж. повървявам.
повървявам повървяваш, несв. и повървя, св. Вървя малко време. Всеки ден ще повървяваш по 5—10 минути.
повърна повърнеш, мин. св. повърнах, мин. прич. повърнал, св. - вж. повръщам.
повъртя се повъртиш се, мин. св. повъртях се, мин. прич. повъртял се, св. — вж. повъртявам се.
повъртявам се повъртяваш се, несв. и повъртя се, св. 1. Въртя се малко (за уред). 2. Движа се без цел, без смисъл; помайвам се. Повъртях се из къщи, па излязох.
повърхнина мн. повърхнини, ж. 1. Само ед. Повърхност (в 1 знач.). 2. Площ на географски обект.
повърхност повърхността, мн. повърхности, ж. 1. Външна или горна част на предмет. 2. Прен. Видима страна на събития, явления.
повърхностен повърхностна, повърхностно, мн. повърхностни, прил. 1. Който не се задълбочава в разсъждения; лекомислен, бегъл, несериозен. 2. Който е на повърхността (в 1 знач.). Повърхностен слой.
повявам повяваш, несв. и повея, св. 1. За вятър — духам леко или от време на време. Повява вятър. 2. Започвам да вея. 3. С какво. Раздвижвам въздуха с помощта на нещо. Повей ми с ръка да се съвзема.
повярвам повярваш, св.; (в какво, на кого). Започвам да вярвам, убеждавам се; приемам за истина. Повярвах, че ми казваш истината.
повясмо мн. повясма, ср. — вж. повесмо.
повяхвам повяхваш, несв. и повехна, св. 1. Завяхвам. 2. Вехна, увяхвам изцяло. 3. Прен. Състарявам се, погрознявам; посървам. Момичето повяхна.
погавря се погавриш се, мин. св. погаврих се, мин. прич. погаврил се, св. - вж. погаврям се.
погаврям се погавряш се, несв. и погавря се, св. 1. С кого/с какво. Гавря се малко. 2. С кого. Гавря се изцяло.
погадва ми (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и погади ми се, св. 1. Започва да ми се гади. 2. От какво/от кого. Става ми гадно.
погади ми се мин. св. погади ми се, мин. прич. погадило ми се, св. — вж. погадва ми се.
погаждам погаждаш, несв. и погодя, св. 1. Кого. Помирявам врагове. 2. Разг. Какво, на кого. Организирам неприятна изненада. Погодих му номер. — погаждам се/погодя ее. С кого. Живея в разбирателство; разбирам се, споразумявам се.
погазвам погазваш, несв. и погазя, св. 1. Какво. Сгазвам; смачквам с крака. 2. Прен. Какво. Не се съобразявам с обекта, действам въпреки неговите изисквания. Погазвам законите. 3. Газя малко.
погазя погазиш, мин. св. погазих, мин. прич. погазил, св. — вж. погазвам.
погалвам погалваш, несв. и погаля, св.; кого/какво. Докосвам леко с ръка в израз на нежни чувства; помилвам.
погаля погалиш, мин. св. погалих, мин. прич. погалил, св. — вж. погалвам.
поганец мн. поганци, м. 1. Пренебр. Езичник, друговерец, нехристиянин. 2. Разг. Лош, отвратителен човек. 3. Диал. Плъх.
погасвам погасваш, несв. и погасна, св. 1. Преставам бавно да горя. 2. Прен. Гасна бавно, отивам към края на живота си.
погасим погасима, погасимо, мн. погасими, прил. Който подлежи на погасяване. Погасим дълг.
погасител погасителят, погасителя, мн. погасители, м. Човек, който погасява дълг.
погасителен погасителна, погасително, мн. погасителни, прил. Който е предназначен за погасяване на дългове. Погасителна вноска.
погасна погаснеш, мин. св. погаснах, мин. прич. погаснал, св. — вж. погасвам.
погася погасиш, мин. св. погасих, мин. прич. погасил, св. — вж. погасявам.
погасявам погасяваш, несв. и погася, св.; какво. 1. Правя да не гори (огън). 2. Изплащам дълг.
погача мн. погачи, ж. 1. Кръгъл домашно приготвен без квас хляб; пита. 2. Диал. Баница.
погашение мн. погашения, ср. 1. Изплащане на дълг. 2. Вноска за изплащане на дълг.
погвам погваш, несв. и погна, св.; кого/какво. Впускам се в преследване; подгонвам.
погибел погибелта, само ед., ж. Смърт, гибел.
погивам погиваш, несв. и погина, св. Умирам, загивам.
погина погинеш, мин. св. погинах, мин. прич. погинал, св. — вж. погивам.
погладувам погладуваш, св. Гладувам кратко време.
погладя погладиш, мин. св. погладих, мин. прич. погладил, св. — вж. поглаждам.
поглаждам поглаждаш, несв. и погладя, св. 1. Какво. Гладя кратко време с ютията. 2. Кого/какво. Галя леко с ръка; милвам.
поглед мн. погледи, (два) погледа, м. 1. Краткотрайно насочване на очите към нещо. Внезапен поглед. 2. Начинът, по който гледа човек. Мрачен поглед. 3. Прен. Само ед. Представа за определен проблем. Имам поглед върху нещата.
погледам погледаш, св. 1. Какво/кого. Гледам кратко време. 2. Кого. Забавлявам известно време, грижа се. Ще погледам внуците.
погледна погледнеш, мин. св. погледнах, мин. прич. погледнал, св. — вж. поглеждам.
поглеждам поглеждаш, несв. и погледна, св.; какво/кого. 1. Насочвам зрението си. 2. Гледам от време на време.
поглъщам поглъщаш, несв. и погълна, св. 1. Какво. Поемам, гълтам храна. 2. Прен. Какво. Присъединявам към себе си, поемам в себе си. Голямата фирма погълна малката. 3. Кого. Увличам. Работата изцяло го е погълнала.
погна погнеш, мин. св. погнах, мин. прич. погнал, св. — вж. погвам.
погнуса само ед. Отвращение. Изпитвам погнуса.
погнуся погнусиш, мин. св. погнусих, мин. прич. погнусил, св. — вж. погнусявам.
погнусявам погнусяваш, несв. и погнуся, св.; кого. Предизвиквам погнуса; отвращавам. — погнусявам се/погнуся се. Изпитвам погнуса; отвращавам се.
поговорвам поговорваш, несв. и поговоря, св. Говоря малко време или говоря спокойно и насаме.
поговорка мн. поговорки, ж. Народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит.
поговоря поговориш, мин. св. поговорих, мин. прич. поговорил, св. -— вж. поговорвам.
погодя погодиш, мин. св. погодих, мин. прич. погодил, св. — вж. погаждам.
поголемея се поголемееш се, мин. св. поголемях се, мин. прич. поголемял се, св. — вж. поголемявам се.
поголемявам се поголемяваш се, несв. и поголемея се, св. 1. Започвам да се големея. 2. Големея се кратко време.
поголовен поголовна, поголовно, мн. поголовни, прил. Който засяга всички и всичко; масов.
погон мн. погони, (два) погона, м. Остар. Мярка за земя, равна на около един декар.
погоря погориш, мин. св. погорях, мин. прич. погорял, св. — вж. погорявам.
погорявам погоряваш, несв. и погоря, св. 1. Горя малко време. 2. Диал. За какво. Обзема ме жажда или силно желание. Погорявам за вода.
погостувам погостуваш, св. Гостувам кратко време.
погражданя се погражданиш се, мин. св. погражданих се, мин. прич. погражданил се, св. — вж. погражданявам се.
погражданявам се погражданяваш се, несв. и погражданя се, св. Започвам да живея и да се държа като гражданин.
пограничен погранична, погранично, мн. погранични, прил. 1. Който се намира край граница. Пограничен район. 2. Който е предназначен за охрана на границата. Погранични войски.
погреб мн. погреби, (два) погреба, м. Спец. Склад за боеприпаси.
погреба погребеш, мин. св. погребах, мин. прич. погребал, св. - вж. погребвам.
погребален погребална, погребално, мн. погребални, прил. 1. Който се отнася до погребение. Погребални обичаи. 2. Тъжен, печален, мрачен. Не обичам такива погребални песни.
погребвам погребваш, несв. и погреба, св. 1. Кого. Заравям мъртвец; закопавам. 2. Прен. Какво. Изгубвам, погубвам, унищожавам. Погребвам миналото си. — погребвам се/погреба се. Разг. Погубвам се, закопавам се, зачерням се.
погребение мн. погребения, ср. 1. Само ед. Заравяне на мъртвец. 2. Църковен или битов ритуал за заравяне на мъртвец.
погрешен погрешна, погрешно, мн. погрешни, прил. В който има грешка; неправилен, неверен, неточен.
погрешка мн. погрешки, ж. Грешка поради невнимание; случайна грешка, недоразумение.
погрея погрееш, мин. св. погрях, мин. прич. погрял, св. — вж. погрявам.
погрижа се погрижиш се, мин. св. погрижих се, мин. прич. погрижил се, св. — вж. погрижвам се.
погрижвам се погрижваш се, несв. и погрижа се, св.; за кого/за какво. Полагам грижи; постаравам се, вземам мерки.
погрознея погрознееш, мин. св. погрознях, мин. прич. погрознял, св. — вж. погрознявам.
погрознявам погрозняваш, несв. и погрознея, св. Ставам по-грозен в съпоставка с предишно състояние.
погром мн. погроми, (два) погрома, м. 1. Разорение, опустошение. 2. Изстъпление срещу определена част от населението, предизвикано от националистически, политически или други подбуди.
погромаджия мн. погромаджии, м. Човек, който осъществява погром.
погрявам погряваш, несв. и погрея, се. 1.3а предмет, който излъчва светлина — светя известно време. Слънцето погря. 2. Какво. Топля кратко време. — погрявам се/погрея се. Топля се кратко време.
погубвам погубваш, несв. и погубя, св.; кого. Довеждам до унищожение, гибел; убивам. Безделието погубва човека. — погубвам се/погубя се. Унищожавам се, съсипвам се; пропадам.
погубя погубиш, мин. св. погубих, мин. прич. погубил, св. — вж. погубвам.
погълна погълнеш, мин. св. погълнах, мин. прич. погълнал, св. — вж. поглъщам.
погълча погълчиш, мин. св. погълчах, мин. прич. погълчал, св. — вж. погълчавам.
погълчавам погълчаваш, несв. и погълча, св. 1. Викам, гълча кратко време. 2. Кого. Карам се малко или от време на време.
погърмя погърмиш, мин. св. погърмях, мин. прич. погърмял, се. — вж. погърмявам.
погърмявам погърмяваш, несв. и погърмя, св. 1. Гърмя, стрелям малко. 2. Издавам звук. Небето погърмява.
погърча потърчиш, мин. св. погърчих, мин. прич. погърчил, св. — вж. погърчвам.
погърчвам погърчваш, несв. и погърча, св. 1. Кого. Правя насила грък. 2. Какво. Придавам гръцки характер и особености. — погърчвам се/ погърча се. Възприемам съзнание и държание на грък.
под подът, пода, мн. подове, (два) пода, м. Долната хоризонтална част на стая или на друго помещение. // прил. подов, подова, подово, мн. подови. Подова настилка.
под предлог. 1. За по-ниско положение на нещо по отношение на друго нещо. Под масата. Под водата. 2. Около, в непосредствена близост до долната част на нещо. Под дървото. 3. Вследствие на нещо. Под действието на слънчевите лъчи. 4. За положение на зависимост. Под робство. Попадам под властта на някого. • Държа под ключ. Държа нещо заключено.» Смея се под мустак. Усмихвам се леко. • Държа под око. Следя.• Гледам под око. Гледам намръщено или с подозрение.
под- представка. В състава на: I. Глаголи със значение: 1. Действие отдолу или отвътре на нещо, напр. подгъвам, подкастрям, подкопавам, подвирам, подлепвам, подпетявам, подпечатвам, подпълвам, подрязвам, подшивам и др. 2. Начало на действие, напр. подемам, подхващам, подземам, подкарвам, подкачвам, под-кършвам и др. 3. Придавам на нещо вкуса или качеството, обозначени с прилагателното име, от което е образуван глаголът, напр. подкиселя-вам, подлучвам, подлютявам, подмладявам, подновявам, подострям, подравнявам, подслаждам, подсолявам, подсушавам и др. II. Съществителни имена за предмети, лица, явления, които са по-ниско или част от това, което е назовано с мотивиращото съществително, напр. подкомисия, подпредседател, подпоручик, подзаглавие и др. III. Прилагателни имена за признак на предмети, който посочва, че мястото им е по-ниско от предмета, назован с мотивиращото съществително, или че е вътре в този предмет, напр. подводен, подкожен, подземен, подкоремен, поднебесен и др.
подавам подаваш, яесв. и подам, св. 1. Какво, на кого. Давам в ръката; връчвам. Подай ми хляба. 2. Какво. Издавам навън; изваждам. Подавам носа си на вратата. 3. Какво. Давам (обикновено документи) на упълномощено лице по предназначение. Подавам документи. Подавам оставка. — подавам се/подам се. Показвам се отчасти навън. Момата се подава на прозореца. Портмонето се е подало от чантата.
подагра само ед. Спец. Болест на обмяната на веществата, съпроводена от хронични болки в ставите.
подадвам подадваш, несв.; какво. Давам по малко или от време на време. Татко подадва парички.
подам подадеш, мин. св. подадох, мин. прич. подал, св. — вж. подавам.
поданик мн. поданици, м. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите и.
поданица мн. поданици, ж. Жена поданик.
поданство мн. поданства, ср. Принадлежност към определена държава, която изисква подчинение на законите и; гражданство.
подарък мн. подаръци, (два) подаръка, м. Предмет, който се дава на някого безвъзмездно като знак за обич, уважение и др.; дар.
подаря подариш, мин. св. подарих, мин. прич. подарил, св. — вж. подарявам.
подарявам подаряваш, несв. и подаря, св.; какво, на кого. Давам подарък.
подател подателят, подателя, мн. податели, м. Човек, който изпраща нещо по пощата.
подателка мн. подателки, ж. Жена подател.
податлив податлива, податливо, мн. податливи, прил. На когото може да се влияе, въздейства. // същ. податливост, податливостта, ж.
подаяние мн. подаяния, ср. Нещо, което се дава на изпаднал човек, на просяк като милостиня.
подбалкански подбалканска, подбалканско, мн. подбалкански, прил. Който се намира между Стара планина и Средна гора.
подбел само ед. Растение по влажни брегове с назъбени и мъхести отдолу листа.
подбера подбереш, мин. св. подбрах, мин. прич. подбрал, св. — вж. подбирам.
подбив мн. подбиви, (два) подбива, м. Подигравка, присмех. • Вземам на подбив. Подигравам се.
подбивам подбиваш, несв. и подбия, св. 1. Какво. Набивам откъм долната страна, отдолу, под друго нещо. 2. Какво. Натъртвам, охлузвам при ходене. Подбити крака. 3. Прен. Кого. Иронизирам, подигравам се. 4. Прен. Какво. Накърнявам, уронвам, намалявам. Подбито самочувствие. 5. Какво. Съзнателно намалявам цената; правя дъмпинг. — подбивам се/подбия се. 1. За стъпала — натъртвам се. 2. Прен. С кого. Подигравам се, присмивам се, смея се, шегувам се.
подбирам подбираш, несв. и подбера, св. 1. Какво/кого. Правя подбор; избирам. Подбрани гости. Подбирам дрехи според цвета. 2. Какво/ кого. Подкарвам. Подбрал го към къщи. 3. Разг. Кого. Емвам, подхващам. Подбраха го да го бият.
подбия подбиеш, мин. св. подбих, мин. прич. подбил, св. — вж. подбивам.
подбода подбодеш, мин. св. подбодох, мин. прич. подбол, св. —- вж. подбождам.
подбождам подбождаш, несв. и подбода, св.; какво. Забождам с игла отдолу.
подбор само ед. 1. Избиране измежду еднородни предмети или лица и отделяне на онова, което е съответстващо на нечии разбирания или на ситуацията. 2. Спец. В биологията — явление, при което се запазват и продължават рода най-приспособените организми. Естествен подбор.
подбрадка мн. подбрадки, ж. Диал. Забрадка с краища под врата.
подбрадник мн. подбрадници, (два) подбрадника, м. 1. Част от цигулката, където се поставя брадата при свирене. 2. Разг. Част от зимна шапка, която се спуска към брадата и гушата. 3. Диал. Долната част на ярем.
подбрадя подбрадиш, мин. св. подбрадих, мин. прич. подбрадил, св. — вж. подбраждам.
подбраждам подбраждаш, несв. и подбрадя, св.; какво. Диал. Връзвам краищата на забрадка под брадата. — подбраждам се/подбрадя се. Връзвам краищата на забрадката си под брадата.
подбуда мн. подбуди, ж. Причина, която предизвиква определено действие; подтик.
подбудител подбудителят, подбудителя, мн. подбудители, м. Човек, който подбужда към неправомерно действие; подстрекател.
подбудителен подбудителна, подбудително, мн. подбудителни, прил. Който служи да подбужда.
подбудителка мн. подбудителки, ж. Жена подбудител.
подбудя подбудиш, мин. св. подбудих, мин. прич. подбудил, св. — вж. подбуждам.
подбуждам подбуждаш, несв. и подбудя, св.; кого. Правя така, че да предизвикам желание да се направи или да не се направи нещо; подтиквам, подстрекавам.
подбутвам подбутваш, несв. и подбутна, св. 1. Какво/кого. Бутам леко, малко или от време на време. 2. Кого. Подстрекавам.
подбутна подбутнеш, мин. св. подбутнах, мин. прич. подбутнал, св. — вж. подбутвам.
подбягвам подбягваш, несв. и подбягна, св. 1. Бягам, спирам за малко и пак продължавам да бягам. 2. Вървя бързо, с подтичване.
подбягна подбегнеш, мин. св. подбягнах, мин. прич. подбягнал, св. — вж. подбягвам.
подвал мн. подвали, (два) подвала, м. Диал. Дърво, подложено под бъчва, каца и др.
подваря подвариш, мин. св. подварих, мин. прич. подварил, св. — вж. подварявам.
подварявам подваряваш, несв. и подваря, св.; какво. Сварявам, възварявам.
подведа подведеш, мин. св. подведох, мин. прич. подвел, св. — вж. подвеждам.
подведомствен подведомствена, подведомствено, мн. подведомствени, прил. Който е подчинен по служба. // същ. подведомственост, подведомствеността, ж.
подвежа подвежеш, мин. св. подвезах, мин. прич. подвезал, св. — вж. подвезвам.
подвеждам подвеждаш, несв. и подведа, св. 1. Кого/какво, под какво. Включвам, въвеждам в определена група заедно с други. Подвеждам под правилото. 2. Прен. Кого. Излъгвам очакванията, доверието на някого, поставям в трудно положение; измамвам, изигравам. - подвеждам се/подведа се. Сам себе си подвеждам (във 2 знач.); измамвам се, излъгвам се. • Подвеждам под отговорност (някого). Предавам на съд.
подвезвам подвезваш, несв. и подвежа, св.; какво. Подвързвам.
подвея подвееш, мин. св. подвях и подвеях, мин. прич. подвял и подвеял, св. — вж. подвявам.
подвивам подвиваш, несв. и подвия, св. 1. Какво, под какво. Свивам, прибирам под нещо. Подвивам крака. 2. Какво. Подгъвам, подмушвам. Подвивал! одеяло. • Подвивам врат. Покорявам се. • Подвивам опашка. Уплашвам се и се смирявам. • Не подвивам крак. Не сядам да си почина, непрекъснато съм зает.
подвиг мн. подвизи, (два) подвига, м. Геройска постъпка.
подвижен подвижна, подвижно, мн. подвижни, прил. 1. Който може да се мести. 2. Който има леки движения; пъргав, гъвкав, жив. // същ. подвижност, подвижността, ж.
подвижник мн. подвижници, м. 1. Спец. В църквата — човек, който води аскетичен живот. 2. Прен. Самоотвержен човек.
подвизавам се подвизаваш се, несв. 1. Проявявам се в определена област на обществения живот. Подвизавам се в политиката. 2. Ирон. Осъществявам престъпната си дейност на определено място или се проявявам в област, където не ми е мястото. Подвизавам се в Пловдив.
подвиквам подвикваш, несв. и подвикна, св. 1. На кого. Викам, извиквам изведнъж или от време на време. 2. Карам се, нахоквам.
подвирам подвираш, несв. и подвра, се.: какво. Поставям, мушкам отдолу.
подвия подвиеш, мин. св. подвих, мин. прич. подвил, св. - вж. подвивам.
подвластен подвластна, подвластно, мн. подвластни, прил. Който се намира под властта на някого или на нещо.
подводен подводна, подводно, мн. подводни, прил. 1. Който се намира под водата. Подводни скали. 2. Който действа под водата. Подводна лодка.
подводница мн. подводници, ж. Подводен военен кораб.
подвоумя се подвоумиш се, мин. св. подвоумих се, мин. прич. подвоумил се, св. — вж. подвоумявам се.
подвоумявам се подвоумяваш се, несв. и подвоумя се, св. Двоумя се, колебая се кратко време.
подвра подвреш, мин. св. подврях, мин. прич. подврял, св. — вж. подвирам.
подвъргвам подвъргваш, несв. и подвъргна, св. Остар. Кого, на какво. Подлагам, излагам (обикновено на мъки, изтезания).
подвъргна подвъргнеш, мин. св. подвъргнах, мин. прич. подвъргнал, св. — вж. подвъргвам.
подвържа подвържеш, мин. св. подвързах, мин. прич. подвързал, св. — вж. подвързвам.
подвързвам подвързваш, несв. и подвържа, св.; какво. 1. Поставям нови корици на книга, тетрадка и др., като едновременно с това подшивам. 2. Връзвам отдолу. // същ. подвързване, ср.
подвързвач мн. подвързвачи, м. Човек, който подвързва (в 1 знач.); книговезец.
подвързвачница мн. подвързвачници, ж. Място, където се подвързват книги; книговезница.
подвързия мн. подвързии, ж. 1. Само ед. Подвързване. Списанията са на подвързия. 2, Външната част на книга или тетрадка, която предпазва листовете.
подвявам подвяваш, несв. и подвея, св. 1. Духам отдолу под нещо. 2. Какво. Прокарвам сняг през цепка, пролука.
подгизвам подгизваш, несв. и подгизна, св. Просмуквам се с вода; намокрям се обилно.
подгизна подгизнеш, мин. св. подгизнах, мин. прич. подгизнал, св. — вж. подгизвам.
подгласник мн. подгласници, м. Човек, който е втори в списъка за избор или който е класиран на второ място.
подгласничка мн. подгласнички, ж. Жена подгласник.
подголемея се подголемееш се, мин. св. подголемях се, мин. прич. подголемял се, св. — вж. подголемявам се.
подголемявам се подголемяваш се, несв. и подголемея се, св. Почвам да се големея, обхванат съм от големство; възгордявам се.
подгонвам подгонваш, несв. и подгоня, св. 1. Какво/кого. Започвам да гоня; погвам. 2, Прен. Разг. Кого. Преследвам, не оставям на мира. Шефът така ни е подгонил!
подгоня подгониш, мин. св. подгоних, мин. прич. подгонил, св. — вж. подгонвам.
подготвен подготвена, подготвено, мн. подготвени, прил. Който има подготовка; приготвен, обучен.
подготвителен подготвителна, подготвително, мн. подготвителни, прил. Който е предназначен за подготовка. Подготвителен период. Подготвителен клас.
подготвя подготвиш, мин. св. подготвих, мин. прич. подготвил, св. — вж. подготвям.
подготвям подготвяш, несв. и подготвя, св. 1. Какво/кого. Правя да стане готов. Подготвям доклада си. Подготвям реч. Подготвям го за изпит. 2. Кого. Предразполагам някого отрано за нещо сериозно, тежко, за да го понесе по-леко. — подготвям се/подготвя се. Готвя се. // същ. подготвяне, ср.
подготовка мн. подготовки, ж. 1. Само ед. Подготвяне. 2. Знания, придобити умения в определена област; квалификация.
подградя подградиш, мин. св. подградих, мин. прич. подградил, св. — вж. подграждам.
подграждам подграждаш, несв. и подградя, св.; какво. Разг. Правя зид под постройка, за да се подсили.
подгрея подгрееш, мин. св. подгрях и подгреях, мин. прич. подгрял и подгреял, св. - вж. подгрявам.
подгрявам подгряваш, несв. и подгрея, св.; какво. Правя да стане по-топъл (обикн. ядене).
подгъв мн. подгъви, (два) подгъва, м. Загънат навътре и подшит край на дреха, покривка, завеса и др.
подгъвам подгъваш, несв. и подгъна, св.; какво. 1. Правя подгъв. 2. Свивам, сгъвам, прегъвам. Подгъвам страницата.
подгъна подгънеш, мин. св. подгънах, мин. прич. подгънал, св. — вж. подгъвам.
поддавам се поддаваш се, несв. и поддам се, св. 1. На какво. Отстъпвам, не оказвам съпротива, предавам се. 2. Изпадам под влияние. 3. Не издържам на натиск; огъвам се.
поддам се поддадеш се, мин. св. поддадох се, мин. прич. поддал се, св. — вж. поддавам се.
поддръжка само ед. 1. Присъединяване към определено становище; подкрепа, съдействие. 2. Поддържане в добро състояние.
поддръжник мн. поддръжници, м. Човек, който поддържа някого или нещо (във 2 и 4 знач.).
поддържам поддържаш, несв. 1. Какво/кого. Подпирам, крепя да не падне. Колоните поддържат сградата. 2. Кого/какво. Оказвам подкрепа, поддръжка; притичвам се на помощ. 3. Кого. Плащам образованието на някого; издържам. 4. Какво. Присъединявам се към афиширано мнение. 5. Какво. Грижа се да бъде в добро състояние. // същ. поддържане, ср.
подезичен подезична, подезично, мн. подезични, прил. Който се намира под езика.
подействам подействаш, св.; на какво/на кого. Започвам да действам; въздействам, повлиявам.
подействувам подействуваш, св. Подействам.
поделение мн. поделения, ср. 1. Спец. Войскова част, по-голяма от полк. 2. Подразделение, клон, сектор.
поделя поделиш, мин. св. поделих, мин. прич. поделил, св. — вж. поделям.
поделям поделяш, несв. и поделя, св.; какво. Разделям на части; правя на дялове.
подем само ед. Възход, развой, напредък.
подема подемеш, мин. св. подех, мин. прич. подел, св. — вж. подемам.
подемам подемаш, несв. и подема, св.; какво. 1. Подхващам нещо, което трябва да се повдигне; издигам. 2. Продължавам нещо започнато. Подемам песен. 3. Започвам да правя нещо; начевам, подкачам.
подемен подемна, подемно, мн. подемни, прил. Предназначен да повдига, да подема. Подемен кран.
подемник мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор.
подзаглавие мн. подзаглавия, ср. Второ, уточняващо заглавие на книга, филм и др.
подзема подземеш, мин. св. подзех, мин. прич. подзел, св. — вж. подземам.
подземам подземаш, несв. и подзема, св. 1. Какво. Започвам да правя нещо. Подзе песента. 2. Разг. Кого. Шегувам се, подигравам се, присмивам се.
подземен подземна, подземно, мн. подземни, прил. 1. Който се намира под повърхността на земята. 2. Който става под повърхността на земята. Подземни опити. • Подземен свят. Престъпници, мафия.
подземие мн. подземия, ср. 1. Част от постройка, която е под повърхността на земята. 2. Скривалище, ход, затвор под земята.
подзидам подзидаш, св. — вж. подзиждам.
подзиждам подзиждаш, несв. и подзидам, св.; какво. Строя зид откъм долната страна на нещо, за да го укрепя.
подивея подивееш, мин. св. подивях, мин. прич. подивял, св. — вж. подивявам.
подивявам подивяваш, несв. и подивея, св. 1. Ставам като див. Подивяло животно. Откъсна се от хората и подивя. 2. Разг. Раста буйно. Цветето подивя.
подигравам подиграваш, несв. и подиграя, св.; кого. Излагам на присмех; присмивам се. - подигравам се/подиграя се. С кого. Подигравам някого; надсмивам се, присмивам се.
подигравателен подигравателна, подигравателно, мн. подигравателни, прил. Който съдържа или изразява подигравка. Подигравателен жест.
подигравка мн. подигравки, ж. 1. Силна, остра насмешка, ирония. 2. Обидна постъпка.
подиграя подиграеш, мин. св. подиграх, мин. прич. подиграл, св. — вж. подигравам.
подир предлог. Разг. 1. Движение след обекта; след, зад. Вървете подир него. Подир мене се движеше една кола. 2. Въвеждане на следхо-ден момент по отношение на друг момент. Ще се срещнем подир пладне. Пристигат подир седмица.
подир нареч. Означава неопределен бъдещ момент по отношение на момента, в който се прави съобщението; по-късно, после. Ще мислим по-подир.
подирвам подирваш, несв. и подиря, св; кого. Търся някого еднократно.
подире предлог. Подир.
подире нареч. Подир.
подирен подирна, подирно, мн. подирни, прил. 1. Който идва отзад; следващ. 2. Който става след нещо друго; следващ. 3. Остар. Който се намира най-накрая; последен.
подиря подириш, мин. св. подирих, мин. прич. подирил, св. - вж. подирвам.
подирям подиряш, несв. Подирвам.
подиум ми. подиуми, (два) подиума, м. 1. Издигнато място в стая, на сцена или на площад, за да се отделят учителят, артистите или ораторите от множеството; естрада. 2. Прен. Място, област за изява. На гимнастическия подиум.
подишам подишаш, св. — вж. подишвам.
подишвам подишваш, несв. и подишам, св. Дишам малко.
подкана мн. подкани, ж. Подтикване към определено действие; подканване.
подканвам подканваш, несв. и подканя, св.; кого. Подтиквам към действие. // същ. подканване, ср.
подканя подканиш, мин. св. подканих, мин. прич. подканил, св. — вж. подканвам.
подканям подканяш, несв. Подканвам.
подкарам подкараш, св. —- вж. подкарвам.
подкарвам подкарваш, несв. и подкарам, св. 1. Какво. Започвам да карам. 2. Разг. Започвам, подхващам. Подкарах четирийсетте.
подкастря подкастриш, мин. св. подкастрих, мин. прич. подкастрил, св. — вж. подкастрям.
подкастрям подкастряш, несв. и подкастря, св.; какво. Кастря отдолу; подрязвам.
подкача подкачиш, мин. св. подкачих, мин. прич. подкачил, св. — вж. подкачвам.
подкачам подкачаш, несв. Подкачвам.
подкачвам подкачваш, несв. и подкача, св. 1. Кого. Закачам, дразня, задявам. 2. Остар. Започвам. Подкачи да пее. — подкачвам се/подкача се. Закачам се, шегувам се, дразня.
подкачка мн. подкачки, ж. Остар. Закачка.
подкваса мн. подкваси, ж. 1. Кисело мляко, което се слага в прясното, за да стане и то кисело. 2. Разг. Мая. 3. Прен. Заимстван от средата дух. Има селска подкваса.
подквасвам подквасваш, несв. и подквася, св.; какво. 1. Размивам кисело мляко в прясно, за да го превърна в кисело; квася. 2. Разг. Слагам мая в тесто. — подквасвам се/подквася се. 1. За мляко — сгъстявам се. 2. Прен. Разг. Под-пивам, та стигам до полупияно състояние.
подквася подквасиш, мин. св. подквасих, мин. прич. подквасил, св. — вж. подквасвам.
подкиселя подкиселиш, мин. св. подкиселих, мин. прич. подкиселил, св. - вж. подкиселявам.
подкиселявам подкиселяваш, несв. и подкиселя, св.; какво. Прибавям подправка, за да стане кисел. Подкиселявам чорбата.
подклада подкладеш, мин. св. подкладох, мин. прич. подклал, св. — вж. подклаждам.
подклаждам подклаждаш, несв. и подклада, св. 1. Какво. Запалвам, подпалвам. 2. Какво. Поддържам огъня да гори. 3. Прен. Кого. Подбуждам, подстрекавам, насъсквам. Подклаждам хората срещу властта.
подклекна подклекнеш, мин. св. подклекнах, мин. прич. подклекнал, св. — вж. подкляквам.
подкляквам подклякваш, несв. и подклекна, св. 1. Клякам от време на време. 2. Подгъват ми се краката.
подкова мн. подкови, ж. 1. Извита като дъга желязна пръчка с дупки за заковаване към копитата на животно. 2. Остар. Извита желязна пръчка с дупки за заковаване към обувки, ботуши.
подкова подковеш, мин. св. подковах, мин. прич. подковал, св. — вж. подковавам.
подковавам подковаваш, несв. и подкова, св. 1. Какво. Слагам, заковавам подкова на животно. 2. Прен. Разг. Кого. Подготвям целенасочено отрицателното отношение на някого; насъсквам, подкокоросвам, наострям.
подкован подкована, подковано, мн. подковани, прил. 1. Който има подкови. 2. Който има отдолу желязо. Подкован бастун. 3. Прен. Разг. Който е много добре подготвен в определена област.
подкожен подкожна, подкожно, мн. подкожни, прил. 1. Който се намира под кожата. Подкожна тлъстина. 2. Който се прави, става под кожата. Подкожна инжекция.
подкожурвам се подкожурваш се, несв. и подкожуря се, св. Разг. За мазилка, кожа — отлепвам се, набъбвам, надигам се.
подкожуря се подкожуриш се, мин. св. подкожу-рих се, мин. прич. подкожурил се, св. — вж. подкожурвам се.
подкокоросам подкокоросаш, св. — вж. подкокоросвам.
подкокоросвам подкокоросваш, несв. и подкокоросам, св.; кого. Разг. Подстрекавам, подбуждам.
подкомисия мн. подкомисии, ж. Подразделение на голяма комисия, на което е възложен определен кръг от общите задачи.
подкопавам подкопаваш, несв. и подкопая, се.; какво. 1. Копая отдолу под нещо. 2. Прен. Работя за постепенното разрушаване на нещо. Подкопавам вярата му.
подкопая подкопаеш, мин. св. подкопах, мин. прич. подкопал, св. — вж. подкопавам.
подкоренен подкоренна, подкоренно, мн. подкоренни, прил. 1. Който се намира под корените. 2. Спец. Който се намира под квадратен корен.
подкося подкосиш, мин. св. подкосих, мин. прич. подкосил, св. — вж. подкосявам.
подкосявам подкосяваш, несв. и подкося, св. 1. Какво. Прерязвам отдолу. 2. Кого. Подлагам крак и събарям. • Краката ми се подкосяват. 1. Внезапно изпитвам слабост в краката и загубвам контрол. 2. Изплашвам се силно.
подкрадвам се подкрадваш се, несв. и подкрадна се, св. Промъквам се към нещо тихо, незабелязано, крадешком.
подкрадна се подкраднеш се, мин. св. подкраднах се, мин. прич. подкраднал се, св. — вж. подкрадвам се.
подкрепа мн. подкрепи, ж. Обикн. ед. Допълнителна помощ; поддръжка.
подкрепвам подкрепваш, несв. и подкрепя, св. 1. Какво. Укрепвам допълнително; подсилвам. 2. Прен. Кого. Оказвам помощ; защитавам. Подкрепвам някого. 3. Прен. Какво/кого. Привеждам аргументи в полза на някакво твърдение. 4. Кого. Храня някого, за да придобие сили.
подкрепителен подкрепителна, подкрепително, мн. подкрепителни, прил. Който придава сили. Подкрепително питие.
подкрепление мн. подкрепления, ср. 1. Войскови части, които са изпратени на помощ. 2. Това, което служи за помощ (предимно за допълнителни човешки сили).
подкрепя подкрепиш, мин. св. подкрепих, мин. прич. подкрепил, се. — вж. подкрепвам.
подкрепям подкрепяш, несв. Подкрепвам.
подкривя подкривиш, мин. св. подкривих, мин. прич. подкривил, св. — вж. подкривявам.
подкривявам подкривяваш, несв. и подкривя, св.; какво. Правя върха на нещо крив; изкривявам. - подкривявам се/подкривя се. Разг. Подигравам се зад гърба на някого с мимики, гримаси.
подкривям подкривяш, несв. Подкривявам.
подкуп мн. подкупи, (два) подкупа, м. Материални ценности (предимно пари), които се дават, за да се получи незаконна изгода; рушвет.
подкупвам подкупваш, несв. и подкупя, св. 1. Кого. Привличам на своя страна с помощта на пари или подаръци длъжностно лице с цел да получа облага. 2. Прен. Привличам някого на своя страна с добро държание, любезност и др. Подкупваща усмивка.
подкупен подкупна, подкупно, мн. подкупни, прил. Който приема подкупи.
подкупя подкупиш, мин. св. подкупих, мин. прич. подкупил, св. — вж. подкупвам.
подкъся подкъсиш, мин. св. подкъсих, мин. прич. подкъсил, св. — вж. подкъсявам.
подкъсявам подкъсяваш, несв. и подкъся, св.; какво. Правя да стане по-къс. — подкъсявам се/подкъся се. Нося къси поли и рокли.
подлавям подлавяш, несв. и подловя, св.; какво. Започвам, подхващам.
подлагам подлагаш, несв. и подложа, се. 1. Какво. Слагам отдолу, под нещо. Подлагам ръце под дъжда. 2. Прен. На какво. Извършвам по отношение на някого действието, означено със следващото съществително. Подлагам на проверка. — подлагам се/подложа се. I. Заставам под някого, за да стъпи на мен. 2. Прен. Пренебр. На кого. Поставям се в услуга на някого; подлизурствам. 3. Прен. На какво. Позволявам да се направи нещо с мен. Подлагам се на тест. • Подлагам динена кора. Заблуждавам, измамвам. • Подлагам гръб. Подмазвам се.
подлежа подлежиш, мин. св. подлежах, мин. прич. подлежал, несв.; на какво. Следва да стане с мене това, което е означено със следващото съществително име. Подлежа на уволнение.
подлез мн. подлези, (два) подлеза, м. Малък тунел под улицата, през който минават пешеходци.
подлепвам подлепваш, несв. и подлепя, св.; какво. Лепя отдолу или на отделни места.
подлепя подлепиш, мин. св. подлепих, мин. прич. подлепил, св. — вж. подлепвам.
подлепям подлепяш, несв. Подлепвам.
подлец мн. подлеци, м. Подъл човек; негодяй.
подлея подлееш, мин. св. подлях, мин. прич. подлял, св. — вж. подливам.
подливам подливаш, несв. и подлея, св. 1. Сипвам отдолу или по земята. 2. Разг. За съд — тека острани и отдолу; подлизвам. Кафеничето подлива. • Подливам вода (на някого). Правя нещо в ущърб на някого, преча му.
подлижа подлижеш, мин. св. подлизах, мин. прич. подлизал, св. — вж. подлизвам.
подлизвам подлизваш, несв. и подлижа, св. За съд с течност — пропускам течност по стените си при изливане; капя.
подлизурка мн. подлизурки, м. и ж. Човек, който обича да се подмазва; угодник.
подлизурко мн. подлизурковци, м. Подлизурка.
подлизурство само ед. Постъпка и качество на подлизурка.
подлистник мн. подлистници, (два) подлистника, м. 1. Вътрешна страница на вестник. 2. Тематично специализирана страница на вестник; притурка. 3. Разчертан лист хартия, който се подлага под бял лист за спазване на редовете при писане.
подловя подловиш, мин. св. подлових, мин. прич. подловил, св. — вж. подлавям.
подлог мн. подлози, (два) подлога, м. Спец. В езикознанието — главна част на изречението, която означава глаголното лице. // прил. подложен, подложна, подложно, мн. подложни.
подлога мн. подлоги, ж. 1. Съд, който се подлага под тежко болен или неподвижен човек за ходене по нужда в леглото. 2. Прен. Пренебр. Човек, който се оставя да го тъпчат; който се подлага на другите. 3. Остар. Допълнително прибавен къс кожа за закърпване на цървули.
подложа подложиш, мин. св. подложих, мин. прич. подложил, св. — вж. подлагам.
подложка мн. подложки, ж. 1. Нещо, което се поставя под друго. Подложка за чаша. 2. Спец. Растение, върху което се присажда.
подлост подлостта, мн. подлости, ж. 1. Само ед. Качество на подъл. 2. Нечестна, подла постъпка. Такива подлости не са за мен.
подлоствам подлостваш, несв. и подлостя, св.; какво. Слагам подпора на врата, така че да не може да се отвори; подпирам.
подлостя подлостиш, мин. св. подлостих, мин. прич. подлостил, св. — вж. подлоствам.
подлостям подлостяш, несв. Подлоствам.
подлудея подлудееш, мин. св. подлудях, мин. прич. подлудял, св. — вж. подлудявам.
подлудя подлудиш, мин. св. подлудих, мин. прич. подлудил, св. — вж. подлудявам.
подлудявам подлудяваш, несв. и подлудея, св. Ставам като луд, временно загубвам контрол върху себе си.
подлудявам подлудяваш, несв. и подлудя, св.; кого. Предизвиквам някого да подлудее.
подлуча подлучиш, мин. св. подлучих, мин. прич. подлучил, св. — вж. подлучвам.
подлучвам подлучваш, несв. и подлуча, св.; какво. Подправям ядене с лук или чесън.
подлъгвам подлъгваш, несв. и подлъжа, св.; кого. Мамя, лъжа, подмамвам.
подлъжа подлъжеш, мин. св. подлъгах, мин. прич. подлъгал, св. - вж. подлъгвам.
подлютвам подлютваш, несв. Подлютявам.
подлютя подлютиш, мин. св. подлютих, мин. прич. подлютил, св. — вж. подлютявам.
подлютявам подлютяваш, несв. и подлютя, св.; какво. 1. Подправям ястие с нещо люто или го правя люто. 2. Прен. Разг. Развреждам, предизвиквам болки в рана. 3. Прен. Разг. Кого. Ядосвам. — подлютявам се/подлютя се. Разсърдвам се, ядосвам се.
подмажа подмажеш, мин. св. подмазах, мин. прич. подмазал, св. — вж. подмазвам.
подмазвам подмазваш, несв. и подмажа, св.; какво. 1. Мажа долната страна на нещо. 2. Разг. Мажа тава с масло. — подмазвам се/подмажа се. Угоднича пред някого с цел да получа облаги; подмилквам се.
подмамвам подмамваш, несв. и подмамя, св. 1. Кого. Чрез лъжи карам някого да извърши нещо; подлъгвам. 2. Какво/кого. Викам, мамя животно или човек да дойде при мен. // същ. подмамване, ср.
подмамка мн. подмамки, ж. Нещо, което служи за подмамване.
подмамя подмамиш, мин. св. подмамих, мин. прич. подмамил, св. — вж. подмамвам.
подмамям подмамяш, несв. Подмамвам.
подменя подмениш, мин. св. подмених, мин. прич. подменил, св. - вж. подменям.
подменявам подменяваш, несв. Подменям.
подменям подменяш, несв. и подменя, св.; какво. Заменям едно нещо с друго; разменям, сменям.
подметка мн. подметки, ж. 1. Долната част на обувка. 2. Прен. Пренебр. Твърда, жилава пържола, баница и под. Виж каква подметка ми сервираха.
подметна подметнеш, мин. св. подметнах, мин. прич. подметнал, св. — вж. подмятам.
подмивам подмиваш, несв. и подмия, св. 1. Какво\кого. Мия отдолу. 2. Какво. Подравям бряг. — подмивам се/подмия се. Подмйвам себе си.
подмигвам подмигваш, несв. и подмигна, св. Съзнателно мигам на някого с едното око в знак на нещо; намигвам, смигвам.
подмигна подмигнеш, мин. св. подмигнах, мин. прич. подмигнал, св. — вж. подмигвам.
подмилквам се подмилкваш се, несв. Прекалено любезен съм с някого, за да извлека полза; угоднича, подмазвам се.
подмина подминеш, мин. св. подминах, мин. прич. подминал, св. — вж. подминавам.
подминавам подминаваш, несв. и подмина, св. 1. Какво. Несъзнателно минавам покрай нещо, което е било цел на движението ми. Подминавам магазина. 2. Отдалечавам се, отминавам.
подмирисвам подмирисваш, несв. и подмириша, св. Започвам да мириша, да издавам аромат.
подмириша подмиришеш, мин. св. подмирисах, мин. прич. подмирисал, св. — вж. подмирисвам.
подмия подмиеш, мин. св. подмих, мин. прич. подмил, св. — вж. подмивам.
подмладя подмладиш, мин. св. подмладих, мин. прич. подмладил, св. — вж. подмладявам.
подмладявам подмладяваш, несв. и подмладя, св.; кого. Правя да изглежда млад. — подмладявам се/подмладя се. Ставам като млад, изглеждам по-млад, отколкото съм.
подмокря подмокриш, мин. св. подмокрих, мин. прич. подмокрил, св. — вж. подмокрям.
подмокрям подмокряш, несв. и подмокря, св.; какво. Мокря отдолу. — подмокрям се/подмокря се. Разг. Напикавам се. Подмокри се от страх.
подмол мн. подмоли, (два) подмола, м. Дупка под камък в река или под брега.
подмолен подмолна, подмолно, мн. подмолни, прил. Който върши нещо тайно, без да го разгласява; потаен, таен, скрит.
подмяна мн. подмени, ж. Смяна, размяна.
подмятам подмяташ, несв. и подметна, св. 1. Какво/кого. Хвърлям неколкократно нагоре. 2. Какво. Движа нагоре-надолу. Подмятам торбата. 3. Разг. Пренебр. Какво/кого. Местя ту тук, ту там; разкарвам. Стига си подмятал дрехите от стол на стол. 4. Прен. Разг. На кого. Намеквам, загатвам. Подметнаха ми да съм вкъщи.
поднасям поднасяш, несв. и поднеса, св. 1. Какво. Давам с необходимото уважение. Поднасям храна. Поднасям венец. 2. Прен. Изразявам положителни чувства. Поднасям почитанията си. 3. За кола — плъзгам се, подхлъзвам се. 4. Разг. Кого. Шегувам се, иронизирам.
поднеса поднесеш, мин. св. поднесох, мин. прич. поднесъл, св. — вж. поднасям.
подница мн. подници, ж. Остар. Глинен съд за печене на хляб.
подновя подновиш, мин. св. поднових, мин. прич. подновил, св. — вж. подновявам.
подновявам подновяваш, несв. и подновя, св.; какво. 1. Правя да стане като нов. 2. Заменям старото с ново. 3. Започвам да правя нещо отново. Подновявам опитите си. — подновявам се/подновя се. Разг. Купувам си нови дрехи, обличам се в нови дрехи.
подножие мн. подножия, ср. Място, разположено в долната част на възвишение или на планина.
поднос мн. подноси, (два) подноса, м. Плосък разлат съд, който служи за сервиране; табла.
подносвам подносваш, несв. и поднося, св.; какво. Започвам да нося нова дреха всеки ден.
поднося подносиш, мин. св. подносих, мин. прич. подносил, св. - вж. подносвам.
подобава несв., безл. Трябва, следва, прилича. Не подобава да правиш такива неща. • Както подобава. Както трябва да бъде, както е редно, прилично.
подобен подобна, подобно, мн. подобни, прил. Който прилича на друг; сходен. // същ. подобност, подобността, ж.
подобие мн. подобия, ср. 1. Обикн. ед. Сходство, прилика. 2. Прен. Предмет, който прилича на друг предмет. Това огледало е подобие на старото. 3. Пренебр. Предмет, явление, свойство, които отстъпват с много на образеца. Той е подобие на преподавател. Това беше подобие на почивка.
подобрение мн. подобрения, ср. 1. Обикн. ед. Подобряване. 2. Обикн. мн. Изменение, което прави нещо по-добро, по-функционално. Правя подобрения в обзавеждането. Внасям подобрения.
подобря подобриш, мин. св. подобрих, мин. прич. подобрил, св. — вж. подобрявам.
подобрявам подобряваш, несв. и подобря, св.; какво. Правя да стане по-добър. Подобрявам жилище. — подобрявам се/подобря се. Ставам по-добре. Здравословното му състояние се подобрява. // същ. подобряване, ср.
подозирам подозираш, несв. и подозра, св. 1. Съмнявам се в някого, предполагам вина у някого. Подозирам, че краде. 2. Предполагам, досещам се. Не подозирах какво става.
подозра подозреш, мин. св. подозрях, мин. прич. подозрял, св. — вж. подозирам.
подозрение мн. подозрения, ср. Обикн. ед. Съмнение за вина.
подозрителен подозрителна, подозрително, мн. подозрителни, прил. 1. Който предизвиква подозрение. Подозрителна жена. 2. Който е склонен към подозрение; недоверчив, мнителен. // същ. подозрителност, подозрителността, ж.
подостря подостриш, мин. св. подострих, мин. прич. подострил, св. — вж. подострям.
подострям подостряш, несв. и подостря, св. 1. Какво. Правя остър; изострям, заострям. 2. Прен. Разг. Кого. Подсторвам да направи нещо; подмушвам, подкокоросвам, подбуждам. 3. Прен. Разг. Кого/какво. Подстригвам много късо.
подофицер мн. подофицери, м. Остар. Сержант. // прил. подофицерски, подофицерска, подофицерско, мн. подофицерски.
подоходен подоходна, подоходно, мн. подоходни, прил. Който се определя според дохода.
подпалвам подпалваш, несв. и подпаля, св.; какво. 1. Слагам под нещо огън, за да започне да гори; запалвам, паля, подклаждам. 2. Какво. Предизвиквам пожар. • Подпалвам чергата (на някого). Причинявам беда, нещастие.
подпалвач мн. подпалвачи, м. Човек, който умишлено предизвиква пожар. // прил. подпалвачески, подпалваческа, подпалваческо, мн. подпалвачески.
подпалка мн. подпалки, ж. Обикн. мн. Малки трески или дървени стърготини за подпалване на огън.
подпаля подпалиш, мин. св. подпалих, мин. прич. подпалил, св. — вж. подпалвам.
подпетя подпетиш, мин. св. подпетих, мин. прич. подпетил, св. — вж. подпетявам.
подпетявам подпетяваш, несв. и подпетя, св.; какво. Подгъвам задната част на обувка или пантоф под петата.
подпечатам подпечаташ, св. — вж. подпечатвам.
подпечатвам подпечатваш, несв. и подпечатам, св.; какво. Слагам печат на документ.
подпечатя подпечатиш, мин. св. подпечатих, мин. прич. подпечатил, св. Подпечатам.
подпирам подпираш, несв. и подпра, св. 1. Какво. Слагам на нещо подпора, за да се крепи. 2. Какво/кого. Държа да стои в едно положение, да не пада. Подпирай от тая страна! 3. Прен. Разг. Кого. Притискам, притеснявам. Сроковете ме подпират, трябва да бързам. — подпирам се/подпра се. Държа се за нещо, облягам се на нещо. Подпирам се на бастун.
подпис мн. подписи, (два) подписа, м. Собственоръчно написано име или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви.
подписвам подписваш, несв. и подпиша, св. Поставям подпис под документ. — подписвам се/ подпиша се. 1. Пиша името си или подписа си някъде. 2. Остар. Поставям отпечатък от палеца си под нещо.
подписка мн. подписки, ж. 1. Събиране на пари за абонамент, за помощ с вписване на името. 2. Събиране на подписи в подкрепа на определен човек, на кауза и др.
подписник мн. подписници, м. Абонат.
подписница мн. подписници, ж. Жена подписник.
подпитам подпиташ, св. - вж. подпитвам.
подпитвам подпитваш, несв. и подпитам, св.; кого. Неявно насочвам разговора чрез въпроси с цел да разбера, да узная нещо.
подпиша подпишеш, мин. св. подписах, мин. прич. подписал, св. — вж. подписвам.
подплата мн. подплати, ж. 1. Тънка материя, която се зашива от вътрешната страна на дрехата; хастар. 2. Прен. Само ед. Подкрепа, стабилитет. Теоретична подплата.
подплатя подплатиш, мин. св. подплатих, мин. прич. подплатил, св. — вж. подплатявам.
подплатявам подплатяваш, несв. и подплатя, св.; какво. 1. Зашивам подплата, слагам подплата. 2. Прен. Подкрепям, обосновавам свое наблюдение, теза. Подплатявам изводите си с доказателствен материал.
подплаша подплашиш, мин. св. подплаших, мин. прич. подплашил, св. — вж. подплашвам.
подплашвам подплашваш, несв. и подплаша, св.; кого/какво. Предизвиквам страх, уплаха; изплашвам внезапно. — подплашвам се/подплаша се. Уплашвам се внезапно; изплашвам се. Конете се подплашиха и хукнаха.
подплъзвам се подплъзваш се, несв. и подплъзна се, св. Губя равновесие върху хлъзгава повърхност; подхлъзвам се.
подплъзна се подплъзнеш се, мин. св. подплъзнах се, мин. прич. подплъзнал се, св. — вж. подплъзвам се.
подплънка мн. подплънки, ж. 1. Само ед. Материал за изпълване на дреха. 2. Малко парче плат, напълнено с такъв материал и зашито.
подпомагам подпомагаш, несв. и подпомогна, св.; кого. 1. Помагам с пари. Родителите им редовно ги подпомагат. 2. Оказвам помощ; подкрепям, поддържам.
подпомогна подпомогнеш, мин. св. подпомогнах, мин. прич. подпомогнал, св. — вж. подпомагам.
подпора мн. подпори, ж. 1. Специално изработен или какъвто и да е предмет, поставен да подпира, да крепи. 2. Бетонови, метални или дървени греди, колони, които носят строителна конструкция. Подпори на мост. // прил. подпорен, подпорна, подпорно, мн. подпорни. Подпорна стена.
подпоручик мн. подпоручици, м. Остар. Офицерски чин, който се равнява на младши лейтинант.
подпра подпреш, мин. св. подпрях, мин. прич. подпрял, св. — вж. подпирам.
подправка мн. подправки, ж. 1. Обикн. мн. Ароматни треви, които се прибавят към яденето, за да подобрят вкуса му. 2. Фалшификация.
подправя подправиш, мин. св. подправих, мин. прич. подправил, св. — вж. подправям.
подправям подправяш, несв. и подправя, св.; какво. 1. Правя нещо да прилича на друго; фалшифицирам. Подправям оценка. 2. Слагам подправки в яденето.
подпретвам подпретваш, несв. и подпретна, св.; какво. Разг. Затъвам, засуквам, запретвам. — подпретвам се/подпретна се. Разг. Захващам се, залавям се за нещо.
подпретна подпретнеш, мин. св. подпретнах, мин. прич. подпретнал, св. - вж. подпретвам.
подпруга мн. подпруги, ж. Диал. Здрав ремък за стягане на самар, седло и др., който минава под корема на животното.
подпръга мн. подпръги, ж. Подпруга.
подпухвам подпухваш, несв. и подпухна, св. Отичам, издувам се, подувам се.
подпухна подпухнеш, мин. св. подпухнах, мин. прич. подпухнал, св. — вж. подпухвам.
подпъвам подпъваш, несв. и подпъна, св. 1. Разг. Какво. Запъвам, залоствам, подпирам. 2. Прен. Разг. Кого. Упорито искам от някого нещо. Подпъвам го да ми даде заем.
подпъна подпънеш, мин. св. подпънах, мин. прич. подпънал, св. — вж. подпъвам.
подпъхвам подпъхваш, несв. и подпъхна, св.; какво. 1. Пъхам отдолу под нещо. 2. Прен. Давам подкуп. Подпъхвам пари.
подпъхна подпъхнеш, мин. св. подпъхнах, мин. прич. подпъхнал, св. — вж. подпъхвам.
подработвам подработваш, несв. и подработя, св.; какво/кого. Работя предварително за постигане на определена цел; подготвям, обработвам.
подработка мн. подработки, ж. Обикн. ед. Предварителна подготовка, обработка.
подработя подработиш, мин. св. подработих, мин. прич. подработил, св. - вж. подработвам.
подравня подравниш, мин. св. подравних, мин. прич. подравнил, св. — вж. подравнявам.
подравнявам подравняваш, несв. и подравня, св.; какво/кого. Правя равен — гладък или в една линия. — подравнявам се/подравня се. Изравнявам се с останалите в редица и в колона.
подравням подравняш, несв. Подравнявам.
подравям подравяш, несв. и подровя, св.; какво. 1. Ровя под нещо; подкопавам, подривам. 2. Прен. Действам подмолно, за да разруша нещо.
подражавам подражаваш, несв.; на кого. Опитвам се да направя същото като някой друг; имитирам. // същ. подражаване, ср.
подражател подражателят, подражателя, мн. подражатели, м. Човек, който подражава.
подражателен подражателна, подражателно, мн. подражателни, прил. Който е направен по подражание.
подражателка мн. подражателки, ж. Жена подражател.
подражение само ед. Подражаване.
подразбера подразбереш, мин. св. подразбрах, мин. прич. подразбрал, св. — вж. подразбирам.
подразбирам подразбираш, несв. и подразбера, св. Разбирам по косвени, непреки сведения; досещам се.
подразделение мн. подразделения, ср. 1. Йерархически зависим елемент на цялото. 2. Организационна или стопанска единица в състава на по-голяма част.
подразделя подразделиш, мин. св. подразделих, мин. прич. подразделил, св. — вж. подразделям.
подразделям подразделяш, несв. и подразделя, св.; какво. Деля на по-малки части; разделям.
подразня подразниш, мин. св. подразних, мин. прич. подразнил, св. — вж. подразням.
подразням подразняш, несв. и подразня, св.; кого/какво. Дразня малко. — подразням се/ подразня се. Нещо внезапно предизвиква раздразнение у мен.
подраня подраниш, мин. св. подраних, мин. прич. подранил, св. — вж. подранявам.
подранявам подраняваш, несв. и подраня, св. Правя нещо преди определения час или рано сутринта. Подранявам за среща. Подраних тази сутрин.
подрасна подраснеш, мин. св. подраснах, мин. прич. подраснал, св. - вж. подраствам.
подрасник мн. подрасници, (два) подрасника, м. Специално облекло на поп, което се носи под расото.
подраста подрастеш, мин. св. подрастох, мин. прич. подрасъл, св. Подрасна.
подраствам подрастваш, несв. и подрасна, св. 1. За растение — достигам до определени размери. 2. Раста до определена възраст.
подредя подредиш, мин. св. подредих, мин. прич. подредил, св. — вж. подреждам.
подрежа подрежеш, мин. св. подрязах, мин. прич. подрязал, св. — вж. подрязвам.
подреждам подреждаш, несв. и подредя, св. 1. Какво. Поставям в определен ред; редя, нареждам. Подреждам книгите. 2. Прен. Кого. Говоря лоши неща за някого; наклепвам. Подредих го така, че скоро няма да се оправи. — подреждам се/подредя се. 1. Заставам на определено място в редица. 2. Разг. Обзавеждам се. 3. Прен. Правя нещо, от което очаквам лоши последици. Добре се подредихме.
подривам подриваш, несв. и подрина и подрия, св. 1. Ровя под нещо; подравям, подкопавам. 2. Чистя тор около добитък. 3. Прен. Какво. Действам подмолно, за да разруша нещо. Подривам авторитет.
подривен подривна, подривно, мн. подривни, прил. Който се извършва тайно с цел да разруши нещо, да навреди на нещо. Подривна акция.
подрина подринеш, мин. св. подринах, мин. прич. подринал, св. — вж. подривам.
подрипвам подрипваш, несв. и подрипна, св. Разг. Рипам леко или от време на време; подскачам.
подрипна подрипнеш, мин. св. подрипнах, мин. прич. подрипнал, св. — вж. подрипвам.
подритвам подритваш, несв. и подритна, св. 1. Какво/ кого. Ритам леко пред себе си. 2. Прен. Пренебр. Кого. Пренебрегвам, не обръщам внимание. Всеки го подритва.
подритна подритнеш, мин. св. подритнах, мин. прич. подритнал, св. — вж. подритвам.
подрия подриеш, мин. св. подрих, мин. прич. подрил, св. — вж. подривам.
подробен подробна, подробно, мн. подробни, прил. Който е пълен, изчерпателен, с възможно най-много детайли; обстоен. Подробно описание.
подробност подробността, мн. подробности, ж. Дребно обстоятелство, несъществен детайл. Подробностите после.
подровя подровиш, мин. св. подрових, мин. прич. подровил, св. — вж. подравям.
подронвам подронваш, несв. и подроня, св.; какво. 1. Роня отдолу под нещо; подравям, подривам, подкопавам. 2. Прен. Действам подмолно, за да разруша нещо. Подронвам авторитет.
подроня подрониш, мин. св. подроних, мин. прич. подронил, св. — вж. подронвам.
подръка нареч. 1. С ръка под мишницата на друг човек. 2. На удобно място; наблизо. Всичко ми е подръка.
подръпвам подръпваш, несв. и подръпна, св.; какво. 1. Дърпам леко или от време на време. 2. Поемам леко от цигарата или поемам от време на време.
подръпна подръпнеш, мин. св. подръпнах, мин. прич. подръпнал, св. — вж. подръпвам.
подръчен подръчна, подръчно, мн. подръчни, прил. 1. Който е подръка (във 2 знач.) 2. Който е на разположение. С подръчни средства.
подрязвам подрязваш, несв. и подрежа, св.; какво. 1. Режа отдолу; отрязвам. Подрязвам коса. 2. Подкастрям. Подрязвам дръвчета. • Подрязвам крилете (на някого). Убивам надеждата на някого.
подсвирвам подсвирваш, несв. и подсвирна, св. 1. Свиркам леко, едва чуто. 2. Свиркам след някого, обикновено след жена, за да ми обърне внимание. — подсвирвам си/подсвирна си. Свиря си с уста леко или от време на време.
подсвирквам подсвиркваш, несв. Подсвирвам.
подсвирна подсвирнеш, мин. св. подсвирнах, мин. прич. подсвирнал, св. — вж. подсвирвам.
подсека подсечеш, мин. св. подсякох, мин. прич. подсякъл, св. — вж. подсичам.
подсетя подсетиш, мин. св. подсетих, мин. прич. подсетил, св. — вж. подсещам.
подсещам подсещаш, несв. и подсетя, св.; кого. 1. Казвам на някого нещо, за да му помогна да си спомни или за да му припомня. 2. Насочвам към определена мисъл; подсказвам.
подсигуря подсигуриш, мин. св. подсигурих, мин. прич. подсигурил, св. — вж. подсигурявам.
подсигурявам подсигуряваш, несв. и подсигуря, св. 1. Какво. Осигурявам, снабдявам. Ти ще подсигуриш храната. 2. Кого/какво, с какво. Правя да бъде по-сигурен. За всеки случай го подсигурих с повече пари. — подсигурявам се/подсигуря се. Снабдявам се за по-голяма сигурност. Трябва да се подсигуря за зимата.
подсилвам подсилваш, несв. и подсиля, св.; какво/кого. Придавам повече сила. Подсилвам впечатлението. Подсилвам цветето с тор.
подсиля подсилиш, мин. св. подсилих, мин. прич. подсилил, св. — вж. подсилвам.
подсичам подсичаш, несв. и подсека, св.; какво. 1. Сека нещо в долния край. 2. Сека, пресичам малко под върха; засичам. — подсичам се/ подсека се. От влага, от запарване ми се появяват болезнени зачервени цепнатини по кожата. • Подсичат ми се краката. Губя силата си от страх или от друга силна емоция, не мога да контролирам краката си.
подскажа подскажеш, мин. св. подсказах, мин. прич. подсказал, св. — вж. подсказвам.
подсказвам подсказваш, несв. и подскажа, св.; какво, на кого. 1. Казвам на някого незабелязано нещо, което той трябва да произнесе. Подсказвам в час. 2. Насочвам към определена мисъл; внушавам.
подскачам подскачаш, несв. и подскоча, св. Скачам леко нагоре или скачам от време на време. // същ. подскачане ср.
подскок мн. подскоци, (два) подскока, м. Лек скок нагоре; подскачане.
подскоквам подскокваш, несв. и подскокна, св. Скачам изведнъж еднократно.
подскокна подскокнеш, мин. св. подскокнах, мин. прич. подскокнал, св. — вж. подскоквам.
подскоча подскочиш, мин. св. подскочих, мин. прич. подскочил, св. — вж. подскачам.
подсладя подсладиш, мин. св. подсладих, мин. прич. подсладил, св. — вж. подслаждам.
подсладявам подсладяваш, несв. Подслаждам.
подслаждам подслаждаш, несв. и подсладя, св.; какво. 1. Правя сладък, като прибавям захар, мед и др. 2. Прен. Правя нещо да стане по-приятно. Подслаждам живота си.
подслон мн. подслони, (два) подслона, м. 1. Покрито място за добитък; сайвант. 2. Прен. Само ед. Убежище. Давам подслон. Търся подслон.
подслоня подслониш, мин. св. подслоних, мин. прич. подслонил, св. — вж. подслонявам.
подслонявам подслоняваш, несв. и подслоня, св.; кого\какво. Осигурявам подслон, убежище. — подслонявам се/подслоня се. Намирам подслон, убежище. Няма къде да се подслониш в полето.
подслушам подслушаш, св. — вж. подслушвам.
подслушвам подслушваш, несв. и подслушам, св. Слушам тайно, скришно. Обича да подслушва.
подслушвателен подслушвателна, подслушвателно, мн. подслушвателни, прил. • Подслушвателно устройство/ подслушвателна апаратура. Спец. Устройство, апаратура, използвани от секретни служби за подслушване на разговори.
подсмея се подсмееш се, мин. св. подсмях се, мин. прич. подсмял се, св. — вж. подсмивам се.
подсмивам се подсмиваш се, несв. и подсмея се, св. 1. Смея се тихо и полека. 2. Усмихвам се иронично. 3. Смея се на някого, вземам го на подбив; присмивам се.
подсмихвам се подсмихваш се, несв. и подсмихна се, св. Усмихвам се леко.
подсмърчам подсмърчаш, несв. 1. Поемам въздух през запушен нос. 2. Прен. Разг. Въртя се около нещо, което ме привлича. Подсмърчаха около витрината с играчките.
подсоля подсолиш, мин. св. подсолих, мин. прич. подсолил, св. — вж. подсолявам.
подсолявам подсоляваш, несв. и подсоля, св.; какво. 1. Слагам сол в яденето; посолявам. 2. Прен. Влагам скрит шеговит смисъл в думите си, предимно еротичен.
подставен подставена, подставено, мн. подставени, прил. Който е поставен от някой друг, за да защитава скрито неговите интереси.
подставка мн. подставки, ж. Остар. Приспособление, върху което стои нещо; поставка, подложка.
подстанция мн. подстанции, ж. Междинна електростанция или телефонна станция.
подсторвам подсторваш, несв. и подсторя, св.; кого. Убеждавам някого да направи нещо лошо; подстрекавам, подбуждам, подбутвам.
подсторя подсториш, мин. св. подсторих, мин. прич. под сторил, св. — вж. подсторвам.
подстрекавам подстрекаваш, несв. Подтиквам към лошо или незаконно действие; подсторвам, подбуждам. // същ. подстрекателство, ср.
подстрекател подстрекателят, подстрекателя, мн. подстрекатели, м. Човек, който подстрекава. // прил. подстрекателски, подстрекателска, подстрекателско, мн. подстрекателски.
подстрекателка мн. подстрекателки, ж. Жена подстрекател.
подстригвам подстригваш, несв. и подстрижа, св. 1. Какво/кого. Отрязвам, накъсявам косъм; стрижа. 2. Кого. Посвещавам в духовнически сан. — подстригвам се/подстрижа се. 1. Сам себе си подстригвам или подстригвам косата си при бръснар. 2. Прен. Ставам монах. Послушникът се подстрига.
подстрижа подстрижеш, мин. св. подстригах, мин. прич. подстригал, св. — вж. подстригвам.
подстъп мн. подстъпи, м. Обикн. мн. Удобни места, през които може да се стигне по-лесно до определена цел. Подстъпите към Шипка.
подсуша подсушиш, мин. св. подсуших, мин. прич. подсушил, св. - вж. подсушавам.
подсушавам подсушаваш, несв. и подсуша, св. 1. Какво. Правя нещо да стане сухо. 2. Кого. Преобличам със сухи дрехи. Подсушавам бебе.
подсъден подсъдна, подсъдно, мн. подсъдни, прил. Който подлежи на съдене. // същ. подсъдност, подсъдността, ж.
подсъдим подсъдимият, подсъдимия, мн. подсъдими, м. Лице, което съдят; обвиняем.
подсъдим подсъдима, подсъдимо, мн. подсъдими, прил. • Подсъдима скамейка. 1. Място на подсъдимите в залата. 2. Съд.
подсъдима мн. подсъдими, ж. Жена, която съдят; обвиняема.
подсъзнание само ед. Област на непълно осъзнати мисли, чувства, представи. В подсъзнанието му се е загнездило тревожно чувство.
подсъзнателен подсъзнателна, подсъзнателно, мн. подсъзнателни, прил. Който е с неясна, неосъзната мотивировка. Подсъзнателна реакция.
подтекст само ед. Смисъл, който се влага или изразява в изказване/ текст не пряко, а се подразбира. Богат подтекст. Подтекст на творбата.
подтик мн. подтици (два) подтика, м. Причина за задействането на човек; подбуда, импулс.
подтиквам подтикваш, несв. и подтикна, св. 1. Какво. Премествам по-напред. 2. Прен. Кого. Насочвам към определено действие; подбуждам.
подтикна подтикнеш, мин. св. подтикнах, мин. прич. подтикнал, се. — вж. подтиквам.
подувам се подуваш се, несв. и подуя се, св. Ставам по-обемист (обикн. поради болест); подпухвам, отичам.
подутина мн. подутини, ж. Подуто място.
подухвам подухваш, несв. и подухна, св. Духам леко или от време на време.
подухна подухнеш, мин. св. подухнах, мин. прич. подухнал, св. — вж. подухвам.
подуча подучиш, мин. св. подучих, мин. прич. подучил, св. — вж. подучвам.
подучвам подучваш, несв. и подуча, св.;кого. Тайно уча, карам някого да прави нещо (обикн. лошо).
подуша подушиш, мин. св. подуших, мин. прич. подушил, св. — вж. подушвам.
подушвам подушваш, несв. и подуша, св. 1. Поемам въздух, за да усетя аромата, мириса на нещо. 2. Какво/кого. Откривам по миризмата. 3. Прен. Досещам се за нещо, предвиждам.
подуя се подуеш се, мин. св. подух се, мин. прич. подул се, св. - вж. подувам се.
подфирча подфирчиш, мин. св. подфирчих, мин. прич. подфирчил, св. — вж. подфирчвам.
подфирчвам подфирчваш, несв. и подфирча, св.; какво/кого. Разг. Почвам да фирча; подгонвам, не оставям на мира.
подхвана подхванеш, мин. св. подхванах, мин. прич. подхванал, св. — вж. подхващам.
подхващам подхващаш, несв. и подхвана, св. 1. Какво. Хващам отдолу. 2. Започвам. Подхващам да говоря. Подхващам песен. 3. Прен. Разг. Кого. Карам се. Че като го подхванах, не го оставих дума да каже.
подхвръквам подхвръкваш, несв. и подхвръкна, св. Хвърча кратко от място на място.
подхвръкна подхвръкнеш, мин. св. подхвръкнах, мин. прич. подхвръкнал, св. — вж. подхвръквам.
подхвърля подхвърлиш, мин. св. подхвърлих, мин. прич. подхвърлил, св. — вж. подхвърлям.
подхвърлям подхвърляш, несв. и подхвърля, св. 1. Хвърлям нагоре или наблизо. 2. Какво/кого. Тайно оставям на някого. Подхвърлям дете. 3. Прен. Извършвам по отношение на някого действието, означено със следващото съществително; подлагам. Подхвърлям на съмнение. 4. Прен. Разг. Казвам нещо за подсещане или за да засегна някого; подмятам.
подхлъзвам подхлъзваш, несв. и подхлъзна, св.; кого. Лъжа, съзнателно заблуждавам. — подхлъзвам се/ подхлъзна се. 1. Губя равновесие върху гладка хлъзгава повърхност. 2. Прен. Разг. Излъгвам се, заблуждавам се, подмамвам се.
подход мн. подходи, (два) подхода, м. Обикн. ед. Съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек. Правилен подход.
подходя подходиш, мин. св. подходих, мин. прич. подходил, св. — вж. подхождам.
подходящ подходяща, подходящо, мн. подходящи, прил. Който подхожда, съответства.
подхождам подхождаш, несв. и подходя, св. 1. Приближавам се към нещо. Подхождам към върха. 2. Прен. Отнасям се към някого или към нещо според определена позиция.
подхождам подхождаш, несв. Приличам, съответствам на нещо или на някого. Тая рокля не ти подхожда. Такова поведение не подхожда на културен човек.
подхранвам подхранваш, несв. и подхраня, св. 1. Кого/какво. Давам, добавям храна или хранителни вещества. 2. Прен. Какво. Поддържам, стимулирам. Подхранвам любопитство.
подхраня подхраниш, мин. св. подхраних, мин. прич. подхранил, св. — вж. подхранвам.
подценя подцениш, мин. св. подцених, мин. прич. подценил, св. — вж. подценявам.
подценявам подценяваш, несв. и подценя, св.; кого/какво. Не оценявам правилно, принизявам значението или стойността на нещо или на някого.
подчертавам подчертаваш, несв. и подчертая, св.; какво. 1. Чертая линия под нещо. 2. Правя да стане очевидно, явно. Подчертавам талията си. 3. Прен. Подсилвам значението на нещо, отделям го.
подчертая подчертаеш, мин. св. подчертах, мин. прич. подчертал, св. - вж. подчертавам.
подчинен подчиненият, подчинения, мн. подчинени, м. По-долен в служебната йерархия по отношение на началника си.
подчинен подчинена, подчинено, мн. подчинени, прил. Зависим, несамостоен. // същ. подчиненост, подчинеността, ж.
подчинение само ед. Отношение на зависимост.
подчинителен подчинителна, подчинително, мн. подчинителни; прил. Който изразява отношение на подчинение. Подчинителен съюз.
подчиня подчиниш, мин. св. подчиних, мин. прич. подчинил, св. — вж. подчинявам.
подчинявам подчиняваш, несв. и подчиня, св.; кого/какво. Поставям под своя зависимост, власт. Подчинявам страната. — подчинявам се/подчиня се. Покорявам се, не се противя на чужда власт.
подшивам подшиваш, несв. и подшия, св.; какво. 1. Пришивам нещо отдолу или отвътре. 2. Поръбвам. 3. Зашивам заедно, присъединявам чрез шиене. Подшита книга.
подшия подшиеш, мин. св. подших, мин. прич. подшил, св. — вж. подшивам.
подшушвам подшушваш, несв. и подшушна, св. Казвам тихичко, с недомлъвки; намеквам.
подшушна подшушнеш, мин. св. подшушнах, мин. прич. подшушнал, св. - вж. подшушвам.
подъл подла, подло, мн. подли, прил. Недостоен в нравствено отношение; нечестен, низък, непочтен.
подържа подържиш, мин. св. подържах, мин. прич. подържал, св. Държа за малко време, за кратко. Ще го подържат няколко дни и ще го пуснат. Подръж ми шлифера!
подявка мн. подевки, ж. Разг. По-малка сестра на неженено момиче, която чака сестра си да се ожени, за да се замомее.
подяждам подяждаш, несв. и подям, св.; кого. 1. Ям от храната на някого. 2. Прен. Ощетявам. 3. Прен. Дразня, ядосвам някого за негови грешки и слабости.
подялба мн. поделби, ж. 1. Разделяне на имот между наследниците. 2. Изобщо разделяне на нещо. 3, Деление, класификация.
подям подядеш, мин. св. подядох, мин. прич. подял, св. — вж. подяждам.
поевропейча поевропейчиш, мин. св. поевропейчих, мин. прич. поевропейчил, св. — вж. поевропейчвам.
поевропейчвам поевропейчваш, несв. и поевропейча, св.; кого/какво. Правя да придобие качества на европеец. — поевропейчвам се/ поевропейча се. Придобивам качества и характеристики на европеец.
поевтинея поевтинееш, мин. св. поевтинях, мин. прич. поевтинял, св. — вж. поевтинявам.
поевтиня поевтиниш, мин. св. поевтиних, мин. прич. поевтинил, св. - вж. поевтинявам.
поевтинявам поевтиняваш, несв. и поевтинея, св. Ставам по-евтин.
поевтинявам поевтиняваш, несв. и поевтиня, св.; какво. Правя да стане по-евтин.
поезия мн. поезии, ж. 1. Само ед. Един от литературните родове, заедно с проза и драма. 2. Само ед. Художествено творчество в мерена реч, в стихове. 3. Остар. Художествено произведение в мерена реч; стихотворение. 4. Прен. Красота, която въздейства на чувствата и въображението. Любовта им е истинска поезия.
поема мн. поеми, ж. Голяма лиро-епическа творба в стихотворна форма.
поема поемеш, мин. св. поех, мин. прич. поел, св. — вж. поемам.
поемам поемаш, несв. и поема, св. 1. Какво/кого. Вземам, което ми се подава. Поемам детето. 2. Какво. Поглъщам, приемам (храна, въздух, лекарства и др). 3. Тръгвам в определена посока. Поеха към града. 4. Започвам да говоря; подемам. 5. Приемам да върша нещо; нагърбвам се. Поемам работата в ръцете си. 6. Прен. Разг. Разбирам, възприемам. Обяснявам, ама то не поема.
поен пойна, пойно, мн. пойни, прил. За птица — който пее, цвърчи добре, мелодично.
поет мн. поети, м. 1. Човек, който пише стихове. 2. Човек с романтична душа, способен на дълбоки преживявания; мечтател.
поетеса мн. поетеси, ж. Жена поет (в 1 знач.).
поетика само ед. 1. Спец. Теория на поезията или на художественото творчество. 2. Спец. Съвкупност от особеностите на художественото изображение в творчеството на един автор. Поетиката на Ботев.
поетичен поетична, поетично, мн. поетични, прил. Който съдържа поезия. Поетичен поглед. // същ. поетичност, поетичността, ж.
поетически поетическа, поетическо, мн. поетически, прил. Който се отнася до поезия. • Поетическа волност. Отклонение от езиково правило поради метрични съображения.
пожалвам пожалваш, несв. и пожаля, св. 1. Жаля малко. 2. Кого. Изпитвам жал към някого еднократно или за кратко.
пожаля пожалиш, мин. св. пожалих, мин. прич. пожалил, св. — вж. пожалвам.
пожар мн. пожари, (два) пожара, м. 1. Неконтролиран огън, който унищожава ценности. 2. Прен. Вътрешен огън, възпламеняване. Пожар ме гори. // прил. пожарен, пожарна, пожарно, мн. пожарни.
пожарище мн. пожарища, ср. Място, обхванато от пожар, или обгорено място след пожар.
пожарна мн. пожарни, ж. Разг. 1. Противопожарна служба. 2. Сградата на тази служба. 3. Кола/ автомобил на тази служба. Пожарната иде!
пожарникар пожарникарят, пожарникаря, мн. пожарникари, м. Човек, чиято професия е да гаси пожари. // прил. пожарникарски, пожарникарска, пожарникарско, мн. пожарникарски.
пожарогасител пожарогасителят, пожарогасителя, мн. пожарогасители, (два) пожарогасителя, м. Пълна с пяна за гасене на пожар бутилка, която се помещава в коли и в обществени сгради.
пожелавам пожелаваш, несв. и пожелая, св. 1. Какво. Внезапно искам; приисква ми се, поисквам. 2. На кого, какво. Изказвам пожелание.
пожелание мн. пожелания, ср. 1. Изказано приветствие към някого, което съдържа желание да се осъществи нещо хубаво. 2. Препоръка.
пожелая пожелаеш, мин. св. пожелах, мин. прич. пожелал, св. — вж. пожелавам.
пожена поженеш, мин. св. поженах, мин. прич. поженал, св. — вж. поженвам.
поженвам поженваш, несв. и пожена, св. Пожънвам.
пожертвам пожертваш, св.; какво/ кого. Жертвам в името на някаква цел.
пожертвование мн. пожертвования, ср. Обикн. мн. Пари, дадени за благотворителни цели.
пожертвователен пожертвователна, пожертвователно, мн. пожертвователни, прил. Който е способен и готов на жертви.
пожертвувам пожертвуваш, св. Пожертвам.
пожертвувание мн. пожертвувания, ср. Пожертвование.
пожертвувателен пожертвувателна, пожертвувателно, мн. пожертвувателни, прил. Пожертвователен.
поживея поживееш, мин. св. поживях, мин. прич. поживял, св. — вж. поживявам.
поживя поживиш, мин. св. поживих, мин. прич. поживил, св. — вж. поживям.
поживявам поживяваш, несв. и поживея, св. 1. Живея кратко време някъде. 2. Разг. Живея без ограничения, весело. Ще си поживея, пък после ще видим.
поживям поживяш, несв. и поживя, св.; кого. Запазвам на някого живота. Да те поживи Господ.
пожизнен пожизнена, пожизнено, мн. пожизнени, прил. Който ще се реализира до края на живота на някого. Пожизнена рента.
пожълтея пожълтееш, мин. св. пожълтях, мин. прич. пожълтял, св. — вж. пожълтявам.
пожълтявам пожълтяваш, несв. и пожълтея, св. Ставам жълт.
пожъна пожънеш, мин. св. пожънах, мин. прич. пожънал, св. — вж. пожънвам.
пожънвам пожънваш, несв. и пожъна, св.; какво. 1. Орязвам със сърп житните класове; ожънвам. 2. Прен. Получавам, постигам. Пожънвам успехи. Пожънвам овации. Пожънвам признание.
поза мн. пози, ж. 1. Определено положение на тялото (за снимка и др.). 2. Прен. Неискрено поведение; преструвка. Всичко у него е поза.
позволение мн. позволения, ср. Позволяване, съгласие, разрешение. Искам позволение.
позволително мн. позволителни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително.
позволя позволиш, мин. св. позволих, мин. прич. позволил, св. — вж. позволявам.
позволявам позволяваш, несв. и позволя, св. 1. На кого. Давам право, възможност на някого да извърши нещо; разрешавам. 2. Давам възможност да се направи нещо; допускам. Моята работа не ми позволява да спортувам. // същ. позволяване, ср. • Позволявам си. Осмелявам се.
позвъня позвъниш, мин. св. позвъних, мин. прич. позвънил, св. — вж. позвънявам.
позвънявам позвъняваш, несв. и позвъня, св. Звъня кратко време.
поздрав мн. поздрави, (два) поздрава, м. 1. Пожелание по повод на някакъв празник или щастливо събитие; поздравление. 2. Готова фраза, жест, които се използват при повтарящи се ситуации и са израз на уважение, приятелство и др. Кимам с глава за поздрав. // прил. поздравителен, поздравителна, поздравително, мн. поздравителни.
поздравление мн. поздравления, ср. Пожелание по повод на някакъв празник; приветствие, поздрав.
поздравя поздравиш, мин. св. поздравих, мин. прич. поздравил, св. — вж. поздравявам.
поздравявам поздравяваш, несв. и поздравя, св. 1. Изказвам готова фраза или правя жест в знак на уважение. Поздравявам с “добър ден”. 2. Кого. Изказвам благопожелания, поздрави. Поздравявам по случай празник.
позеленея позеленееш, мин. св. позеленях, мин. прич. позеленял, св. — вж. позеленявам.
позеленявам позеленяваш, несв. и позеленея, св. 1. Ставам зелен. Гората позеленя. 2. Прен. Променям цвета на лицето си от някакво отрицателно чувство. Позеленявам от гняв.
поземлен поземлена, поземлено, мн. поземлени, прил. Който е свързан с ползването, разпределението на земята. Поземлена реформа. Поземлена комисия.
позив мн. позиви, (два) позива, м. 1. Призоваване, повик, зов. Позив за човеколюбив. 2. Остар. Малки листове с напечатани призиви, лозунги, които се разпространяват нелегално. Хвърлям позиви.
позирам позираш, несв. и св. 1. Заемам определена поза и стоя известно време така при снимка или когато ме рисуват. 2. Прен. Пренебр. Преструвам се, държа се фалшиво, неискрено.
позитив мн. позитиви, (два) позитива, м. Във фотографията — реално изображение на снимания обект върху лента, хартия.
позитивен позитивна, позитивно, мн. позитивни, прил. 1. Положителен, истински. 2. Основан на реално съществуващи факти. Позитивни науки. 3. Който се отнася до позитив. Позитивен образ.
позитивизъм само ед. 1. Спец. Философско течение през XIX и XX в., което поставя в основите на знанието сетивните данни, опита като сбор от възприятия. 2. Прен. Склонност да се ценят материалните изгоди. // прил. позитивистичен, позитивистична, позитивистично, мн. позитивистични.
позитивист мн. позитивисти, м. Привърженик на позитивизма.
позитивистка мн. позитивистки, ж. Жена позитивист.
позиционен позиционна, позиционно, мн. позиционни, прил. Който е свързан с определена позиция; статичен. • Позиционна война. Война, която дълго време се води от установени укрепени позиции.
позиция мн. позиции, ж. 1. Положение, разположение. 2. Място, където са разположени войски за бойни действия. 3. Прен. Мнение, становище, гледна точка по определен проблем. Нашите позиции са различни. 4. Спец. Разположение на ръцете и пръстите при свирене. 5. В балета — поза. Заемам първа позиция. 6. Част, отделен пункт, точка от тематичен план.
позлата мн. позлати, ж. 1. Тънък пласт злато върху друг материал. 2. Златист цвят.
позлатя позлатиш, мин. св. позлатих, мин. прич. позлатил, св. — вж. позлатявам.
позлатявам позлатяваш, несв. и позлатя, св. 1. Какво. Покривам с тънък пласт злато. 2. Прен. Кого. Давам много пари на някого.
познаваем познаваема, познаваемо, мн. познаваеми, прил. Който може да бъде опознат, изучен. // същ. познаваемост, познаваемостта, ж.
познавам познаваш, несв. 1. Какво. Имам знания, познания за нещо. Познавам града. 2. Кого. Знам някого по име и знам основните неща за него. Познавам Никола. — познавам се. 1. Само в трето лице. Вижда се, личи, проличава. Времето се познава по облаците. 2. С кого. Запознат съм с някого, поддържам връзки с него. Познавам се с него.
познавам познаваш, несв. и позная, св.; какво/ кого. 1. Придобивам знания за нещо или за някого; опознавам. Познах твоя инат след дълги години брак. 2. Откривам, схващам, разбирам, отгатвам. Познах го. Познай какво е това. 3. Обикн. за гадателка, пророчица — умея да предвиждам, да предсказвам. Тя всичко познава на кафе. 4. Остар. Обладавам (в библейски смисъл). И мъжът позна жената.
познавателен познавателна, познавателно, мн. познавателни, прил. Който е свързан с усвояване на знания. // същ. познавателност, познавателността, ж.
познавач мн. познавачи, м. 1.Човек, който е знаещ, сведущ в определена област. 2. Човек, който може да предвижда с голяма точност.
познавачка мн. познавачки, ж. Жена познавач.
познайник мн. познайници, м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. Ние сме стари познайници.
познайница мн. познайници, ж. Жена познайник.
познание мн. познания, ср. 1. Само ед. Придобиване на знания за света. 2. Обикн. мн. Съвкупност от знания в определена област. Познания по литература.
познанство мн. познанства, ср. 1. Само ед. Установено отношение между познати. Завързвам познанство. 2. Обикн. мн. Познати, близки хора. Имам много познанства.
познат позната, познато, мн. познати, прил. Който е известен, който се знае.
познат познатият, познатия, мн. познати, м. Човек, когото познавам.
позната мн. познати, ж. Позната жена.
позная познаеш, мин. св. познах, мин. прич. познал, св. — вж. познавам.
позова позовеш, мин. св. позовах, мин. прич. позовал, св. - вж. позовавам.
позовавам позоваваш, несв. и позова, св.; кого/ какво. Викам, зова някого кратко. — позовавам се/позова се. На какво/на кого. Опирам се, аргументирам се, отпращам към. Позовавам се на закона.
позор само ед. Срамно, унизително положение, което предизвиква презрение.
позорен позорна, позорно, мн. позорни, прил. Който причинява позор. Позорни кавги. • На позорния стълб. На публична критика.
позоря позориш, мин. св. позорих, мин. прич. позорил, несв.; кого/какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя. — позоря се. Опетнявам се, покривам се с позор.
позьор мн. позьори, м. Човек, който обича да се преструва, да заема поза (във 2 знач.). // същ. позьорство, ср.
позьорка мн. позьорки, ж. Жена позьор.
поилка мн. поилки, ж. Съд, в който се поят домашни животни.
поило мн. поила, ср. 1. Място на река или на чешма, където се поят животни. 2. Поилка.
поименен поименна, поименно, мн. поименни, прил. Който съдържа имена. Поименен списък.
поинтересувам се поинтересуваш се, св. Проявявам интерес за малко или към отделен случай.
поискам поискаш, мин. св. поисках, мин. прич. поискал, св. — вж. поисквам.
поисквам поискваш, несв. и поискам, св. Пожелавам.
покажа покажеш, мин. св. показах, мин. прич. показал, св. — вж. показвам.
показ само ед. • На показ. Наяве, на видно място. Излагам на показ.
показалец мн. показалци, (два) показалеца, м. 1. Вторият по ред пръст на ръката, с който обикновено се показва. 2. Списък на имена, предмети и др. в края на книга. Предметен показалец.
показалка мн. показалки, ж. Дълга пръчка, с която се показва на карта, чертеж и др.
показание мн. показания, ср. 1. Данни, които свидетелстват за нещо. 2. Данни за работата на отделните елементи на машина, които се отчитат с различни апарати. 3. Обикн. мн. Сведения за някакво произшествие или престъпление, които се дават официално на разпит.
показател показателят, показателя, мн. показатели, (два) показателя, м. 1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или хода на нещо. Показател за добра работа. 2. Спец. В математиката — числото, което означава степен.
показателен показателна, показателно, мн. показателни, прил. Който дава информация за нещо, по който може да се съди за състоянието на нещо. Показателна проява.
показвам показваш, несв. и покажа, св. 1. Какво/кого. Насочвам вниманието към нещо с жест или с думи. 2. На кого, какво. Разяснявам, обяснявам. Показвам как се прави нещо. 3. Какво. Проявявам, изявявам свойство, качество. Показвам добрите си страни. 4. Какво. Постигам, достигам. Показвам добри резултати. 5. Какво. За измерителни прибори - означавам, отбелязвам. Фазомерът показа, че няма ток. - показвам се/покажа се. 1. Излизам навън или наяве. 2. Проявявам се. Показвам се добър. 3. Прен. Разг. Пренебр. Правя да изглеждам такъв, какъвто всъщност не съм.
показен показна, показно, мн. показни, прил. 1. Който служи за образец, за модел. 2. Пренебр. Неистински, фалшив. Показно поведение.
покайвам се покайваш се, несв. и покая се, св. Признавам грехове или грешки, съжалявам за тях.
покана мн. покани, ж. 1. Обикн. ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц. 2. Напечатан лист с предложение към някого да направи нещо. Покана за сватба. 3. Разг. Храна, която се предлага на болен, бременна и др.
поканвам поканваш, несв. и поканя, св.; кого. 1. Каня да дойде при мен. Поканвам гости. 2. Предлагам на някого да направи нещо. Поканих я да работи с мен.
поканя поканиш, мин. св. поканих, мин. прич. поканил, св. — вж. поканвам.
покапвам покапваш, несв. и покапя, св. 1. Капя леко или от време на време. Капчуците покап-ват. 2. Диал. Какво/кого. Капя еднократно; окапвам, накапвам. — покапвам се/ покапя се. Диал. Покайвам себе си.
покапя покапеш, мин. св. покапах, мин. прич. покапал, св. — вж. поканвам.
покарам покараш, св. — вж. покарвам.
покарвам покарваш, несв. и покарам, св. За растение, косми и др. под. - показвам се над повърхността; прораствам.
покарвам покарваш, несв. и покарам, св. Карам малко. Дай ми да покарам.
покатервам се покатерваш се, несв. и покатеря се, св.; на какво, по какво. Стигам до крайната точка на катеренето. Покатервам се на къщата.
покатеря се покатериш се, мин. св. покатерих се, мин. прич. покатерил се, св. — вж. покатервам се.
покача покачиш, мин. св. покачих, мин. прич. покачил, св. — вж. покачвам.
покачвам покачваш, несв. и покача и покача, св. 1. Какво/кого. Качвам на високо място. 2. Какво. Увеличавам, повишавам цена на нещо. — покачвам се/покача се. 1. Качвам се до най-високата точка на обекта; покатервам се. 2. Увеличавам се, повишавам се. Температурите се покачват. Напрежението се покачва.
покая се покаеш се, мин. св. покаях се, мин. прич. покаял се, св. — вж. покайвам се.
покаяние мн. покаяния, ср. Обикн. ед. Признаване на грешка, вина; разкаяние.
покаяник мн. покаяници, м. Човек, който се покайва.
покаяница мн. покаяници, ж. Жена покаяник.
поквара само ед. Разрушаване на моралните принципи, устои.
покварен покварена, покварено, мн. покварени, прил. Който е без морални принципи, устои. Покварено общество. // същ. поквареност, поквареността, ж.
покваря поквариш, мин. св. покварих, мин. прич. покварил, св. — вж. покварявам.
покварявам покваряваш, несв. и покваря, св.; кого. Развалям в морално отношение; развращавам.
покер само ед. Вид игра на карти.
покланям се покланяш се, несв. и поклоня се, св. 1. Правя поклон. 2. Почитам като нещо свръхестествено.
поклатя поклатиш, мин. св. поклатих, мин. прич. поклатил, св. — вж. поклащам.
поклащам поклащаш, несв. и поклатя, св.; какво/кого. 1. Клатя леко от време на време. 2. Мърдам, размърдвам нещо или някого. Не мога да го поклатя. — поклащам се/поклатя се. Мърдам се, клатя се леко.
поклон мн. поклони, (два) поклона, м. Ритуално навеждане на главата или на горната част от тялото в знак на уважение, покорство.
поклонение мн. поклонения, ср. Обикн. ед. 1. Посещение на свещени места. 2. Отдаване на почит (на покойник).
поклонник мн. поклонници, м. 1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места. 2. Прен. Почитател. Поклонник на сладкишите. 3. Ухажор.
поклонница мн. поклонници, ж. Жена поклонник.
поклонничка мн. поклоннички, ж. Поклонница.
поклоня се поклониш се, мин. св. поклоних се, мин. прич. поклонил се, св. — вж. покланям се.
покоен покойна, покойно, мн. покойни, прил. Който е починал, умрял.
покои само мн. В голяма къща или в дворец — стаите, обитавани от някой от собствениците.
покой покоят, покоя, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. 2. Спец. Във физиката — неподвижност. Тялото се намира в покой.
покойник мн. покойници, м. Умрял човек.
покойница мн. покойници, ж. Жена покойник.
поколение мн. поколения, ср. 1. Съвкупност от хора на приблизително еднаква възраст, които живеят по едно и също време. Поколението на шейсетте. 2. Наследници, потомци на някого. Той не даде поколение и родът му се затри. 3. Наследници с еднаква степен на отдалеченост от общия прародител; коляно. Родът е известен от десет поколения. 4. Прен. Качествено различна от предишните усъвършенствана серия изделия (машини, роботи и др.). Компютри от ново поколение.
покорен покорена, покорено, мн. покорени, прил. Когото са покорили. Покорена територия.
покорен покорна, покорно, мн. покорни, прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен. // същ. покорност, покорността, ж.
покорител покорителят, покорителя, мн. покорители, м. Човек, който покорява, превзема някого или нещо. Покорител на диваците. Покорител на жени. Покорители на върхове.
покорителка мн. покорителки, ж. Жена покорител.
покорство само ед. Пълно подчинение, предаване във властта на друг.
покоря покориш, мин. св. покорих, мин. прич. покорил, св. — вж. покорявам.
покорявам покоряваш, несв. и покоря, св. 1. Кого/ какво. Подчинявам на своята власт. Покорявам света. 2. Прен. Какво. Изкачвам връх или друга голяма височина. Покорявам Мусала. 3, Прен. Кого/какво. Подчинявам на своето обаяние, чар, изкуство. Покорявам сърцата на всички. — покорявам се/ покоря се. Слушам, подчинявам се.
покося покосиш, мин. св. покосих, мин. прич. покосил, св. — вж. покосявам.
покосявам покосяваш, несв. и покося, св. 1. Какво. Кося малко или от време на време. 2, Какво. Кося всичко докрай. Покосявам ливадата. 3, Прен. Кого/какво. Убивам. Покосявам войниците с картечен откос. Болестта покоси много старци.
покрай предлог. 1. Близо до, край. Минавам покрай него. 2. Около. Заобикалям покрай парка. 3. Прен. Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и суровото. 4. Прен. Разг. По причина на, заради. Покрай тебе и мене скъсаха.
покрайнина мн. покрайнини, ж. Обикн. мн. Най-отдалечената част от центъра на селище, държава. Западни покрайнини на България.
покрив мн. покриви, (два) покрива, м. 1. Най-горната част на сграда, която я покрива, затваря отгоре. 2. Горна част, която покрива нещо. Покрив на кола. 3. Прен. Къща, дом. Нямам покрив над главата си.
покривало мн. покривала, ср. Тъкан, с която се покрива главата, тялото или предмет.
покривам покриваш, несв. и покрия, св. 1. Кого/ какво, с какво. Слагам нещо върху друго така, че да го закрива. Покривам чинията със салфетка. 2. Какво, с какво.Запълвам повърхността с нещо; застилам. Покривам улицата с асфалт. 3. Какво. Правя покрив на нещо. Покривам къщата. 4. Прен. Разг. Кого\какво. Скривам. Покрих го вкъщи. 5. Какво. Компенсирам. Любовта му покрива всички несгоди. 6. Съвпадам. Приходите покриват разходите. 7. Спец. В спорта — намирам се в постоянна близост до противников играч, за да му преча да действа. 8. Прен. Разг. Какво. За мъжко животно — качвам се върху женското, за да го оплодя. Бикът покрива кравата. • Покривам разноски. Възстановявам изразходвани сродства. • Покривам норматив. Спортните ми резултати са според определена норма, граница.
покривка мн. покривки, ж. 1. Тъкан, която служи за покриване или завиване. Покривка за маса. 2. Пласт, който покрива нещо. Снежна покривка.
покритие мн. покрития, ср. 1. Метален пласт, който покрива някакъв предмет. Златно покритие. 2. Пари, които служат за погасяване на някакво задължение. 3. Ценност, която служи за защита на паричните знаци от инфлация. Златно покритие. 4. Прен. Обикн. ед. Съответствие. Претенции без покритие.
покрия покриеш, мин. св. покрих, мин. прич. покрил, св. — вж. покривам.
покров мн. покрови, (два) покрова, м. 1. Плат, с който покриват мъртвец; саван, 2. В поезията — покривка, покривало. Снежен покров.
покровител покровителят, покровителя, мн. покровители, м. Човек, който оказва покровителство, протекция.
покровителка мн. покровителки, ж. Жена покровител.
покровителствам покровителстваш, несв.; кого/ какво. Оказвам покровителство.
покровителствен покровителствена, покровителствено, мн. покровителствени, прил. Който изразява покровителство; самоуверено-снизходителен. Покровителствен тон.
покровителство мн. покровителства, ср. 1. Защита, оказвана на някого. Вземам под покровителство. 2. Съзнателно създавани благоприятни условия за развитието на нещо. Покровителство на частния бизнес.
покровителствувам покровителствуваш, несв. Покровителствам.
покруса само ед. Дълбока скръб, душевен срив, мъка. Обхваща ме покруса.
покрусвам покрусваш, несв. и покруся, св.; кого. Предизвиквам покруса; сломявам, съкрушавам. — покрусвам се/покруся се. Обзет съм от покруса.
покрусен покрусена, покрусено, мн. покрусени, прил. Който е обхванат от покруса.
покруся покрусиш, мин. св. покрусих, мин. прич. покрусил, св. — вж. покрусвам.
покръкло само ед. Диал. Ястие от свински вътрешности и сланина.
покръствам покръстваш, несв. и покръстя, св.; кого. 1. Правя да стане християнин. 2. Променям вероизповеданието на някого. — покръствам се/покръстя се. 1. Ставам християнин. 2. Променям вероизповеданието си.
покръстен покръстена, покръстено, мн. покръстени, прил. 1. Който е станал християнин. 2. Който е променил религията си.
покръстя покръстиш, мин. св. покръстих, мин. прич. покръстил, св. - вж. покръствам.
покупател покупателят, покупателя, мн. покупатели, м. Остар. Човек, който пазарува; купувач.
покупателен покупателна, покупателно, мн. покупателни, прил. Който е свързан с купуване. Покупателна способност. // същ. покупателност, покупателността, ж.
покупателка мн. покупателки, ж. Жена покупател.
покупка мн. покупки, ж. 1. Нещо купено. Хубава покупка. 2. Само мн. Купуване. Ходя на покупки.
покушение мн. покушения, ср. Организирано нападение с цел убийство.
покълнвам покълнваш, несв. и покълня, св. За растение — пущам кълн.
покълня покълниш, мин. св. покълних, мин. прич. покълнил, св. — вж. покълнвам.
покъртвам покъртваш, несв. и покъртя, св. 1. Какво. Къртя малко или от време на време. 2. Прен. Кого. Предизвиквам дълбока жалост, съчувствие; трогвам.
покъртен покъртена, покъртено, мн. покъртени, прил. Който изпитва дълбока жалост към някого; трогнат.
покъртителен покъртителна, покъртително, мн. покъртителни, прил. Който предизвиква дълбока жалост, съчувствие; трогателен, прочувствен, сърцераздирателен. Покъртителен разказ.
покъртя покъртиш, мин. св. покъртих, мин. прич. покъртил, св. — вж. покъртвам.
покъщнина само ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи.
пол полът, пола, мн. полове, (два) пола, м. Съвкупност от белези, които делят живите организми на мъжки и женски. // прил. полов, полова, полово, мн. полови. Полови белези. • Силен пол. Мъжки пол. • Слаб/нежен пол. Женски пол.
пола мн. поли, ж. 1. Горна женска дреха, която обхваща тялото от кръста надолу. Копринена пола. 2. Долната част на широка дреха. Поли на палто. 3. Прен. Периферия на шапка. 4. Прен. Само мн. Подножие. В полите на Витоша. 5. Диал. Черга или част от черга, която се тъче върху една основа. Постели новата пола.
полагаем полагаема, полагаемо, мн. полагаеми, прил. Който се полага. Полагаем дял.
полагам полагаш, несв. и положа, св.; какво/кого. Поставям, слагам тържествено. Полагам мъртвец в гроба. • Полагам грижи. Грижа се. • Полагам основи (на нещо). Започвам, основавам. • Полагам изпит. Явявам се на изпит. • Полагам клетва. Заклевам се.
полазвам полазваш, несв. и полазя, св. 1. Лазя малко. 2. Какво/кого. Лазя по нещо или по някого. Мравките полазиха ръката ми. 3. Прен. Започвам да се движа бавно, като че ли лазя.
полазя полазиш, мин. св. полазих, мин. прич. полазил, св. — вж. полазвам.
полакомя се полакомиш се, мин. св. полакомих се, мин. прич. полакомил се, св. — вж. полакомявам се.
полакомявам се полакомяваш се, несв. и полакомя се, св.; за какво. Приисква ми се да притежавам нещо, ламтя за нещо.
поласкавам поласкаваш, несв. и полаская, св.;кого. Лаская някого късо време или еднократно по повод на нещо. Вниманието Ви ме поласка. — поласкавам се/полаская се. Изпитвам удоволствие, става ми приятно от нечии добри думи за мене.
полаская поласкаеш, мин. св. поласках, мин. прич. поласкал, св. — вж. поласкавам.
поле мн. полета и поля, ср. 1. Равнина без гора. Тракийското поле. 2. Обработван равен участък земя; нива. Жътва в полето. 3. Равно пространство, специално пригодено за нещо. Футболно поле. Вратарско поле. 4. В картина — фон. 5. Свободно неизписано пространство в лявата част на страница. 6. Прен. Област на интересите и дейността; поприще. Поле на дейност. 7. Спец. Пространство, в пределите на което се проявяват някакви сили. Магнитно поле. // прил. полски, полска, полско, мн. полски (в 1 и 2 знач.). Полски мак. • Бойно поле. Пространство, в пределите на което се водят бойни действия.
полеви полева, полево, лш. полеви. Спец. Който е свързан с бойно поле.
полевъд мн. полевъди, м. Остар. Човек, който отглежда житни растения.
полевъдка мн. полевъдки, ж. Остар. Жена полевъд.
полевъдство само ед. Остар. Отглеждането на житни растения като част от стопанството на страната; земеделие.
полегат полегата, полегато, мн. полегати, прил. Който е с лек наклон. Полегат хълм. // същ. полегатост, полегатостта, ж.
полегна полегнеш, мин. се. полегнах, лгин. прич. полегнал, се. — еж. полягам.
поледица само ед. или поледици само мн. Тънък пласт лед върху земята.
полежа полежиш, мин. се. полежах, мин. прич. полежал, се. — еж. полежавам.
полежавам полежаваш, несв. и полежа, св. Лежа кратко време. Ще полежа и ще ми мине.
полезащитен полезащитна, полезащитно, мн. полезащитни, прил. Който предпазва земеделските култури.
полезен полезна, полезно, мн. полезни, прил. От който има полза. Полезен дивеч. // същ. полезност, полезността, ж.
полека нареч. 1. Бавно, спокойно, без бързане. Вървя полека. 2. Леко, слабо, внимателно. Бутни го полека. 3. Разг. Тихо, кротко. Влизам полека.
полекичка нареч., умал. Много полека.
полемизирам полемизираш, несв. и св.; с кого. Водя полемика; дискутирам, споря.
полемика мн. полемики, ж. Публичен спор по повод на поставен проблем. Участвам в полемиката, // прил. полемичен, полемична, полемично, мн. полемични. Полемична статия.
полемист мн. полемисти, м. Човек, който (умее да) води полемика.
полемистка мн. полемистки, ж. Жена полемист.
поленявам се поленяваш се, несв. и поленя се, св. Разг. 1. Отдавам се на леност, ставам ленив. 2. Внезапно и за кратко време ме обхваща мързел, леност.
полепвам полепваш, несв. и полепна, св.; по какво. Залепвам по повърхността на нещо. Прах полепва по дрехите.
полепна полепнеш, мин. св. полепнах, мин. прич. полепнал, св. — вж. полепвам.
полесражение мн. полесражения, ср. 1. Обикн. ед. Място, на което се води сражение; бойно поле. 2. Прен. Място на ожесточени спорове, дискусии.
полет мн. полети, (два) полета, м. 1. Летене. Красив полет. 2. Прен. Порив, подем, възход. Полет на мисълта.
полетя полетиш, мин. св. полетях, мин. прич. полетял, св. — вж. полетявам.
полетявам полетяваш, несв. и полетя, св. 1. Започвам да летя. Птицата полетява. 2. Падам. Полетях в снега. 3. Летя малко или от време на време. 4. Прен. Към кого/към какво, върху кого/върху какво. Устремено се спускам; нападам. Полетях към врага.
полечка нареч., умал. Разг. Много полека.
полея полееш, мин. св. полях, мин. прич. полял, св. - вж. поливам.
полза само ед. Облага, изгода. Полза от знанията.
ползвам ползваш, несв. 1. Кого/какво. Принасям полза. Книгата ме ползва. 2. Какво. Служа си с нещо; използвам. Ползвам английски. — ползвам се. От какво. Служа си с нещо; използвам, ползвам. Ползвам се от речника. Ползвам се от английски.
ползотворен ползотворна, ползотворно, мн. ползотворни, прил. Който допринася полза; полезен.
ползувам ползуваш, несв. Ползвам.
поли- Образува сложни думи със значение много, напр. поливалентен, поливариантен, полифункционален и др.
полиандрия само ед. Брачни връзки на една жена с много мъже.
поливалентен поливалентна, поливалентно, мн. поливалентни, прил. 1. Спец. Който е с много валенции. 2. Многофункционален.
поливам поливаш, несв. и полея, св. 1. Какво. Сипвам вода върху нещо (за да го напоя). Поливам цветята. 2. На кого. Сипвам вода на някого, за да се измие. Поливам на брат си. 3. Прен. Разг. Какво. Черпя по повод на придобивка, успех и др. Поливаме телевизора.
поливач мн. поливачи, м. Човек, който полива.
поливачка мн. поливачки, ж. Жена поливач.
полигамия само ед. Брачни връзки на един мъж с много жени.
полиглот мн. полиглоти, м. Човек, който владее много езици.
полиглотка мн. полиглотки, ж. Жена полиглот.
полигон мн. полигони, (два) полигона, м. 1. Специална площадка за военно или спортно обучение, за каране и изпитване на коли и др. 2. Прен. Сфера, област, където се изпитва, проверява нещо ново.
полиграфия само ед. Технически отрасъл за книгопечатане и размножаване на печатни произведения. // прил. полиграфичен, полиграфична, полиграфично, мн. полиграфични. // прил. полиграфически, полиграфическа, полиграфическо, мн. полиграфически.
поликлиника мн. поликлиники, ж. Лечебно профилактично заведение за комплексна медицинска помощ на населението. // прил. поликлиничен, поликлинична, поликлинично, мн. поликлинични.
полилей полилеят, полилея, мн. полилеи, (два) полилея, м. Висящо осветително тяло с много лампи или свещи.
полимер мн. полимери, (два) полимера, м. Спец. Химическо вещество, получено при съединяването на няколко или на много еднакви молекули. // прил. полимерен, полимерна, полимерно, мн. полимерни.
полиморфен полиморфна, полиморфно, мн. полиморфни, прил. 1. Многообразен. 2. Който има признаци на полиморфизъм. Полиморфна структура.
полиморфизъм само ед. 1. Спец. В химията - свойство на някои вещества с еднакъв химичен състав да кристализират в различни форми. 2. Спец. В биологията - съществуване у един животински или растителен вид на различаващи се форми.
полинея полинееш, мин. св. полинях, мин. прич. полинял, св. — вж. полинявам.
полинявам полиняваш, несв. и полинея, св. Линея много или изцяло; повяхвам, посървам, чезна, слабея.
полип мн. полипи, (два) полипа, м. 1. Морско мешесто животно с променлива форма. 2. Спец. Гъбообразен израстък по лигавата ципа на носа, глътката, червата и др.
полирам полираш, несв. и св.; какво. Придавам огледален блясък на предмет. Полирам мебели.
полировам полироваш, несв. и св. Остар. Полирам.
полировка само ед. 1. Полиране. Трябва да пристъпя към полировка. 2. Полирана повърхност. Развалям полировката. 3. Вещество за полиране. Купувам полировка. // прил. полировъчен, полирбвъчна, полирбвъчно, мн. поли-ровъчни. Полировъчна машина.
полисемантичен полисемантична, полисемантично, мн. полисемантични, прил. Многозначен. Полисемантична дума.
полисемия само ед. Спец. В езикознанието — многозначност на думата.
полит- Първа част от съкратени сложни думи със значение политически, напр. политемигрант, политкомисар, политпросвета, политзатворник, политикономия и др.
политам политаш, несв. Полетявам.
политеизъм само ед. Религия, в която има много богове; многобожие. // прил. политеистичен, политеистична, политеистично, мн. политеистични.
политехнически политехническа, политехническо, мн. политехнически, прил. Който дава практически знания. Политехническо образование.
политик мн. политици, м. 1. Човек, който се занимава с политика. Далновиден политик. 2. Прен. Човек, който постъпва умело, с усет, с такт.
политика само ед. 1. Дейност на партия, обществена група или на органите за управление при ръководене на държавата. Партийна политика. Външна политика. Вътрешна политика. 2. Въпроси и събития от обществения и държавния живот. Говоря за политика. 3. Прен. Определен начин на действие на отделно лице за постигане на неговите цели. Водя тънка политика. // прил. политически, политическа, политическо, мн. политически. Политически решения. • Правя политика. Лаская, угоднича, за да постигна свои цели.
политикан мн. политикани, м. Пренебр. Човек, който много обича да говори за политика, без да разбира от нея.
политиканка мн. политиканки, ж. Пренебр. Жена политикан.
политиканствам политиканстваш, несв. Проявявам се като политикан.
политиканствувам политиканствуваш, несв. Политиканствам.
политикономия само ед. Наука за производствените отношения и икономическите закони, действащи в различните общества; политическа икономия.
политичен политична, политично, мн. политични, прил. Който умее да се справя с трудни положения; дипломатичен. // същ. политичност, политичността ж.
политолог мн. политолози, м. Специалист по политология.
политология само ед. Спец. Наука и научна дисциплина, която се занимава с изучаване на политическата организация и политическия живот на обществото, с проблеми от вътрешната и международната политика.
политура мн. политури, ж. 1. Вид лак, който се използва за полиране на мебели. 2. Полировка.
полифония само ед. 1. Спец. В музиката — многогласие, при което звучат едновременно няколко самостоятелни мелодични гласове. 2. Прен. Спец. Свойство на един знак, образ да притежава няколко значения. // прил. полифоничен, полифонична, полифонично, мн. полифонични. Полифонично произведение.
полица мн. полици, ж. Спец. Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.
полица мн. полици, ж. Прикрепена към стената или към рамка плоска хоризонтална дъска за поставяне на различни предмети; рафт. Хлябът е на полицата.
полицай полицаят, полицая, мн. полицаи, м. Човек, който работи в полицията.
полицейски полицейският, полицейския, мн. полицейски, м. Остар. Полицай.
полиция мн. полиции, ж. 1. Административно учреждение за защита на обществения ред и държавата. 2. Въоръжен отред от полицаи. У нас идва полиция. // прил. полицейски, полицейска, полицейско, мн. полицейски. Полицейска кола. • Полицейски час. Определен от полицията час, след който гражданите не могат да се движат по улиците.
поличба мн. поличби, ж. Природен знак, по който се гадае, прогнозира; знамение, предзнаменование. Добра поличба.
полк полкът, полка, мн. полкове, (два) полка, м. Спец. Подразделение на дивизията или бригадата. Танков полк.
полка мн. полки, ж. 1. Обикн. ед. Чешки народен танц. 2. Музикално произведение с ритъма на този танц.
полковник мн. полковници, м. Старши офицер с чин под генерал и над подполковник.
поло само ед. Английска спортна игра с топка, при която играчите са на коне.
поло мн. пола, ср. 1. Висока яка по врата. 2. Блуза с такава яка. Купувам си поло.
поло само ед. Бърз испански танц.
половин прил., неизм. В съчетание със съществително име означава 1/2 от това, което назовава съществителното. Половин килограм. Половин тиква. Половин година. • Половин човек. Непълноценен, нездрав, болнав човек. • С половин уста. С нежелание; неохотно.
половина мн. половини, ж. 1. Едната от две (приблизително) равни части от цялото. Първа половина на века. 2. Остар. Разг. Кръст на тялото. • Нежна половина. Женската част от населението на земята.
половинка мн. половинки, ж. 1. Умал. Половина. 2. Разг. Единият член на съпружеската двойка по отношение на другия. Моята половинка. Нежна половинка.
половинки само мн. Разг. Плитки пролетно-есенни обувки.
половинчат половинчата, половинчато, мн. половинчата, прил. Който е непълен, некатегоричен, компромисен. Половинчата работа. Половинчат отговор. Половинчато решение. // същ. половинчатост, половинчатостта, ж.
полог мн. полози, (два) полога, м. 1. Място за носене на яйца или за мътене. 2. Диал. Яйце, което е оставено там, за да привлича кокошките да носят.
положа положиш, мин. св. положих, мин. прич. положил, св. — вж. полагам.
положение мн. положения, ср. 1. Разположение в пространството. Географско положение. 2. Разположение, постановка на тялото; поза. Заемам неудобно положение. 3. Само ед. Състояние на някого или на нещо, обусловено от обстоятелства. Глупаво положение. 4. Само ед. Състояние на обществения живот. Икономическо положение. Международно положение. 5. Само ед. Обществено и материално състояние на някого. Семейно положение. 6. Само ед. Режим, установен от властта. Военно положение. 7. Формулирана мисъл; твърдение. Спорно положение. • Влизам в положението (на някого). Съчувствам. • Човек с положение. Богат, известен човек. • Жена в положение. Бременна. • Държа се на положение. Държа се в съответствие с високия си авторитет, престиж.
положителен положителна, положително, мн. положителни, прил. 1. Който потвърждава, изразява съгласие; утвърдителен. Положителна оценка на проекта. 2. Който заслужава одобрение; полезен, добър. Положителна постъпка. 3. Който е сигурен, несъмнен. Положителни сведения. 4. Спец. Който е по-голям от нула. Положително число. 5. За оценка — различна от минималната (в България — от двойка). // същ. положителност, положителността, ж. (в 3 знач.).
полонеза мн. полонези, ж. 1. Обикн. ед. Полски народен танц, по-късно разпространен като придворен. 2. Музика в такъв ритъм.
полоса само ед. Спец. Дълъг участък от местност със специално предназначение. Гранична полоса.
полу- Първа част на сложни думи, означаваща: 1. Половината от нещо или в половин размер, напр. полукръг, полукълбо, полусфера, полумесец, полуготов, полутон, полузакрит и др. 2. Не напълно, в слаба степен, напр.: полуграмотен, полугол, полумрак, полуизгнил, полу-легалсн, полунезависим, полуоблечен, полуофициален, полупиян, полусериозен, полусляп, полуистина, полусуров и др.
полубожество мн. полубожества, ср. Божество с междинна позиция между боговете и хората.
полувисш полувисша, полувисше, мн. полувисши, прил. Който се отнася за степен на образование над средното и под висшето. Полувисш институт.
полувисшист мн. полувисшисти, м. Човек с полувисше образование.
полувисшистка мн. полувисшистки, ж. Жена полувисшист.
полувреме мн. полувремена, ср. Завършена половина от спортна игра (футбол, хокей, баскетбол). Първо полувреме.
полугодие мн. полугодия, ср. 1. Половин година. Първо полугодие. 2. Половин учебна година; семестър, срок.
полуграмотен полуграмотна, полуграмотно, мн. полуграмотни, прил. Недостатъчно грамотен. // същ. полуграмотност, полуграмотността, ж.
полуда само ед. 1. Изгубване на ума; лудост. 2. Прен. Замаяност, увлечение. Влюбен до полуда.
полудея полудееш, мин. св. полудях, мин. прич. полудял, св. — вж. полудявам.
полудявам полудяваш, несв. и полудея, св. Ставам луд; изгубвам си ума.
полуинтернат мн. полуинтернати, (два) полуинтерната, м. 1. Само ед. Система за обучение на ученици, при която целият учебен процес се осъществява в училище, без да е предвидено време за сън. 2. Учебно заведение с такава система.
полукласически полукласическа, полукласическо, мн. полукласически, прил. Остар. За учебно заведение, в което се изучава латински. Полукласическа гимназия.
полукръг мн. полукръгове, (два) полукръга, м. 1. Геометрична фигура, половин кръг. 2. Половин окръжност.
полукълбо мн. полукълба, ср. 1. Половин кълбо; полусфера. 2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северно полукълбо.
полумесец мн. полумесеци, (два) полумесеца, м. 1. Видима част от луната, когато не е пълна. 2. Прен. Само ед. Мюсюлмански страни, моха-меданство. Борба на кръста с полумесеца.
полумрак само ед. Непълен мрак; здрач.
полунощ полунощта, мн. полунощи, ж. Времето около дванайсет часа през нощта. // прил. полунощен, полунощна, полунощно, мн. полунощни.
полуостров мн. полуострови, (два) полуострова, м. Част от сушата, оградена от три страни с вода. Балкански полуостров.
полусух полусуха, полусухо, мн. полусухи, прил. Който не е напълно сух/мокър. • Полусухо вино. Спец. Вино с остатъчна захар.
полусянка мн. полусенки, ж. 1. Лека сянка. 2. Слабо осветено място. Стоя в полусянката.
полутон мн. полутонове, (два) полутона, м. 1. Половин тон в музиката. 2. Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина.
полуфабрикат мн. полуфабрикати, (два) полуфабриката, м. Полуготово хранително изделие, което подлежи на по-нататъшна обработка.
получа получиш, мин. св. получих, мин. прич. получил, св. — вж. получавам.
получавам получаваш, несв. и получа, св.; какво. 1. Вземам, приемам нещо, което ми дават, пращат. Получавам пари. Получавам колет. 2. Приемам за изпълнение. Получавам нареждане. 3. Придобивам. Получавам квалификация. 4. Добивам. Получавам химическо съединение. 5. Изпитвам, подложен съм на нещо. Получавам травма. 6. Достигам до състояние, обозначено от следващото съществително. Получавам признание.
получател получателят, получателя, мн. получатели, м. Човек, който получава нещо по пощата. Адрес на получателя.
получателка мн. получателки, ж. Жена получател.
полушарие мн. полушария, ср. Остар. Земно полукълбо.
полъгвам полъгваш, несв. и полъжа, св. 1. Лъжа по малко от време на време. 2. Диал. Кого\как-во. Подмамвам. Полъгвам добитъка. — полъгвам се/полъжа се. По какво. Увличам се. Полъгвам се по големи печалби.
полъх само ед. Леко движение на въздуха; полъхвам, повей. Топъл полъх.
полъхвам полъхваш, несв. и полъхна, св. За вятър — от време на време леко се движа; подухвам.
полъхна полъхнеш, мин. св. полъхнах, мин. прич. полъхнал, св. - вж. полъхвам.
полюс мн. полюси, (два) полюса, м. 1. Крайна точка от въображаемата ос, около която се върти Земята. Северен полюс. Южен полюс. 2. Спец. Всеки от двата края на магнит или на електрическа верига. 3. Прен. Пълна противоположност.// прил. полюсен, полюсна, полюсно, мн. полюсни. Полюсни чувства.
полюция мн. полюции, ж. Спец. Несъзнателно семеизпразване у мъж (обикн. по време на сън).
полягам полягаш, несв. и полегна, св. 1. Лягам за малко. Полягам да си почина. 2. Наклонявам се. Полегнали жита.
поляк мн. поляци, м. Остар. Човек, който пази нивите; пъдар.
поляна мн. поляни, ж. Обрасла с трева местност сред гора. Поляна с ягоди. // същ. умал. полянка, мн. полянки, ж.
полянец мн. полянци, м. Човек, който живее в полето.
полянка мн. полянки, ж. Жена, която живее в полето.
полярен полярна, полярно, мн. полярни, прил. Който е свързан с полюс (в 1 знач.). Полярна зима. Полярен кръг. Полярна лисица. • Полярна звезда. Звезда, която изгрява точно на север от нас над Северния полюс.
полярност полярността, само ед., ж. Пълна противоположност. Полярност на мненията.
помагало мн. помагала, ср. Книга или други пособия, които подпомагат обучението.
помагам помагаш, несв. и помогна, св. 1. На кого/на какво. Оказвам помощ, подкрепа; подпомагам. Помагам на ближния си. 2. Принасям полза. Терапията помага.
помагач мн. помагачи, м. Човек, който помага на някого; помощник.
помагачка мн. помагачки, ж. Жена помагач.
помада само ед. Масловидно ароматно вещество, което се прилага с козметични цели.
помажа помажеш, мин. св. помазах, мин. прич. помазал, св. — вж. помазвам.
помазаник мн. помазаници, м. Според религията — човек, на когото е отредена велика мисия. Исус е помазаник на Господа.
помазвам помазваш, несв. и помажа, св. 1. Мажа кратко време. 2. Остар. Намазвам. 3. Спец. Кого. За архиерей — намазвам челото на владетел с миро при короноването в знак, че е предопределен да управлява.
помайвам се помайваш се, несв. и помая се, св. Разг. Бавя се, задържам се поради разсеяност, нецеленасоченост. Не се помайвай!
помайчима мн. помайчими, ж. 1. Жена, която някой възприема като майка. 2. Възрастна жена, която замества починалата майка на един от младоженците в сватбените обреди.
помак мн. помаци, м. Българин мохамеданин. // прил. помашки, помашка, помашко, мн. помашки. Помашко село.
помакиня мн. помакини, ж. Българка мохамеданка.
помамвам помамваш, несв. и помамя, св.; какво/ кого. Подмамвам, примамвам. Помамвам кравата.
помамя помамиш, мин. св. помамих, мин. прич. помамил, св. — вж. помамвам.
помая се помаеш се, мин. св. помаях се, мин. прич. помаял се, св. — вж. помайвам се.
помежду 1. Предлог. Обикновено с лични место-имения (особено с кратките им форми) — означава между (лица). Помежду им. Помежду тях. 2. Нареч. Остар. Разположение между два обекта или две лица. Сядам помежду.
помен мн. помени, (два) помена, м. 1. Обред в памет на покойник. 2. Траен спомен. Не остава и помен.
помена поменеш, мин. св. поменах, мин. прич. поменал, св. — вж. поменавам.
поменавам поменаваш, несв. и помена, св. 1. Какво/кого. Споменавам. 2. Кого. Правя помен (в 1 знач.). 3. Кого. Казвам "бог да прости" и името на някого. Помени баща си.
поменик мн. поменици, (два) поменика, м. 1. Списък на имена, които се четат на големи църковни празници за "бог да прости" или за здраве. 2. Прен. Ирон. Дълъг списък (обикн. на имена).
поменувам поменуваш, несв. Поменавам.
помервам померваш, несв. и померя, св. Разг. 1. Прицелвам се, но не с огнестрелно оръжие. Помервам с камък да ударя. 2. Остар. Наканвам се, понечвам.
померя помериш, мин. св. померих, мин. прич. померил, св. — вж. помервам.
помествам поместваш, несв. и поместя, св.; какво. 1. Разг. Променям мястото; премествам. Помествам книгите от масата на бюрото. 2. Вмествам, събирам в определени граници. Помествам багажа в една чанта. 3. Отпечатвам, включвам в сборник, книга и др. Помествам разказ. — помествам се/поместя се. 1. Премествам се. Помести се да мина. 2. Помещавам се. 3. Вмествам се, събирам се. Ще се поместим някак.
поместя поместиш, мин. св. поместих, мин. прич. поместил, св. — вж. помествам.
поместя се поместиш се, мин. св. поместих се, мин. прич. поместил се, св. — вж. помещавам се.
помета пометеш, мин. св. пометох, мин. прич. помел, св. — вж. помитам.
пометна пометнеш, мин. св. пометнах, мин. прич. пометнал, св. — вж. помятам.
пометна се пометнеш се, мин. св. пометнах се, мин. прич. пометнал се, св. — вж. помятам се.
помешчик мн. помешчици, м. В дореволюцион-на Русия — дворянин земевладелец.
помешчица мн. помешчици, ж. Жена помешчик или на помешчик.
помещавам се помещаваш се, несв. и поместя се, св. Намирам се в определено помещение, на определено място. Офисът се помещава на седмия етаж в 20 апартамент.
помещение мн. помещения, ср. Стая, вътрешност на сграда с определено предназначение. Работно помещение. Спално помещение.
помилвам помилваш, св.; кого/какво. Милвам кратко време.
помилвам помилваш, несв. и св.; кого. Опрощавам грехове или присъда.
помина поминеш, мин. св. поминах, мин. прич. поминал, св. — вж. поминавам.
помина се поминеш се, мин. св. поминах се, мин. прич. поминал се, св. Умирам.
поминавам поминаваш, несв. и помина, св. 1. Наминавам, отбивам се. 2. Разг. Преживявам, живея. Поминавам добре.
поминувам поминуваш, несв. Поминавам.
поминък мн. поминъци, (два) поминъка, м. Дейност, чрез която се прехранва човек. Поминък на населението.
помирение мн. помирения, ср. Помиряване.
помирисвам помирисваш, несв. и помириша, св.; какво. 1. Мириша малко. Помирисвам цвете. 2. Прен. Откривам, разбирам нещо; надушвам. • Не съм и помирисвал (нещо). Нищо не знам за това.
помирител помирителят, помирителя, мн. помирители, м. Човек, който помирява.
помирителка мн. помирителки, ж. Жена помирител.
помириша помиришеш, мин. св. помирисах, мин. прич. помирисал, св. — вж. помирисвам.
помиря помириш, мин. св. помирих, мин. прич. помирил, св. — вж. помирявам.
помирявам помиряваш, несв. и помиря, св.; кого/ какво. Предразполагам скарани страни, лица и др. към мир, съгласие; примирявам. — помирявам се/помиря се. 1. С кого. Одобрявам се с някого, с когото сме били скарани. 2. Съгласявам се, възприемам нещо. Няма да се помиря с тази работа. // същ. помиряване, ср.
помисля помислиш, мин. св. помислих, мин. прич. помислил, св. — вж. помислям.
помислям помисляш, несв. и помисля, св. 1. Мисля определено време. Трябва да помисля. 2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се. Помислих, че ще умра. 3. Какво/кого. Смятам, считам. Помислих го за умряло.
помисъл мн. помисли, м. Мисъл, намерение. Лоши помисли.
помитам помиташ, несв. и помета, св. 1. Какво. Мета изцяло; измитам. Помитам стаята. 2. Прен. Кого/какво. Насилствено отстранявам от пътя си; премахвам. 3. Прен. Разг. Какво. Изяждам докрай, без остатък; омитам. Помитам чинията.
помия мн. помии, ж. 1. Замърсена от миене вода. 2. Разбъркана във вода храна за животни. 3. Прен. Грубо. Храна или напитка с лоши вкусови качества. 4. Прен. Обиди, клевети.
помня помниш, мин. св. помних, мин. прич. помнил, несв. Съхранявам, запазвам в паметта си. Помня, не съм забравил.
помогна помогнеш, мин. св. помогнах, мин. прич. помогнал, св. — вж. помагам.
помолвам помолваш, несв. и помоля, св.; кого, за какво. Моля кратко време или еднократно. Помолвам някого за помощ. — помолвам се/ помоля се. Моля се кратко време или еднократно. Помолвам се на Бога.
помоля помолиш, мин. св. помолих, мин. прич. помолил, св. — вж. помолвам.
помощ помощта, мн. помощи, ж. 1. Обикн. ед. Съдействие; поддръжка, която се оказва на някого. 2. Обикн. мн. Пари, вещи и др., които безвъзмездно се дават на отделно лице или на организация. Събирам помощи. • Бърза помощ. Учреждение за спешно медицинско обслужване.
помощен помощна, помощно, мн. помощни, прил. 1. Който е предназначен за помощ. 2. Допълнителен, второстепенен. Помощен материал. Помощна теорема.
помощник мн. помощници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник.
помощница мн. помощници, ж. Жена помощник.
помощничка мн. помощнички, ж. Помощница.
помпа мн. помпи, ж. Уред или приспособление към уред за помпане. Автомобилна помпа. Водна помпа.
помпам помпаш, несв. 1. Какво. Изтеглям или вкарвам под налягане течности или газове. Помпам гума. 2. Прен. Жарг. Кого. Давам самочувствие; уговарям, наговарям. 3. Прен. Жарг. Кого. Давам допинг.
помпозен помпозна, помпозно, мн. помпозни, прил. Тържествен, шумен; надут, превзет, натруфен. Помпозна сграда. Помпозно тържество. // същ. помпозност, помпозността, ж.
помпон мн. помпони, (два) помпона, м. Кръгъл пискюл за украса на шапка, чехли и др.
помпя помпиш, мин. св. помпих, мин. прич. помпил, несв. Помпам.
помрача помрачиш, мин. св. помрачих, мин. прич. помрачил, св. — вж. помрачавам.
помрачавам помрачаваш, несв. и помрача, св.; какво. Правя да стане мрачен. Помрачавам слънцето. Помрачавам радостта му.
помръдвам помръдваш, несв. и помръдна, св. Едва мърдам или мръдвам. Не помръдвам.
помръдна помръднеш, мин. св. помръднах, мин. прич. помръднал, св. — вж. помръдвам.
помръквам помръкваш, несв. и помръкна, св. Ставам мрачен. Небето помръкна. Лицето му помръкна.
помръкна помръкнеш, мин. св. помръкнах, мин. прич. помръкнал, св. — вж. помръквам.
помъквам помъкваш, несв. и помъкна, св. 1. Какво/кого. Започвам да мъкна, 2. Какво/кого. Мъкна кратко време. 3. Кого. Пренебр. Водя със себе си. Помъкна и нея на гости. — помъквам се/помъкна се. 1. Разг. Тръгвам бавно, едвам. 2. Пренебр. Отивам някъде, където не ме очакват, не съм желан. Какво си се помъкнал при нас.
помъкна помъкнеш, мин. св. помъкнах, мин. прич. помъкнал, св. — вж. помъквам.
помъртвея помъртвееш, мин. св. помъртвях, мин. прич. помъртвял, св. — вж. помъртвявам.
помъртвявам помъртвяваш, несв. и помъртвея, св. Ставам като мъртъв.
помътвам помътваш, несв. и помътя, св.; какво. Правя да стане мътен; помрачавам, размътвам.
помътнея помътнееш, мин. св. помътнях, мин. прич. помътнял, св. — вж. помътнявам.
помътнявам помътняваш, несв. и помътнея. св. Ставам мътен. Помътнял поглед. Помътняла река. Помътняло стъкло.
помътя помътиш, мин. св. помътих, мин. прич. помътил, св. — вж. помътвам.
помятам помяташ, несв. и пометна, св. Разг. За бременна жена - преждевременно се освобождавам от плода по мое желание или без мое желание; абортирам.
помятам се помяташ се, несв. и пометна се, св. Разг. Отказвам да направя нещо обещано; отмятам се.
помятам се помяташ се, св. Мятам се малко.
понася ми (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и понесе ми, св. 1. Харесва ми, изгодно ми е. Тази работа не ми понася. 2. Действа ми здравословно, добре. Климатът тук ми понася.
понасям понасяш, несв. и понеса, св. 1. Какво/ кого. Започвам да нося. 2. Прен. Какво. Изпитвам, претърпявам, издържам. Не понасям мъката. 3. Прен. Какво. Поемам върху себе си. Понасям упреци. — понасям се/понеса се. Започвам да се нося. Понасям се по улиците. Понасям се с нови дрехи. Песента се понесе по въздуха.
поначало нареч. По принцип. Поначало тази работа не ми харесва.
поне нареч. и част. 1. Най-малко или повече; най-късно, ако не по-рано; барем. Дай ми поне един час. Да се срещнем поне утре. 2. Ако не друго, само. Остави ми поне тази надежда.
понеделник мн. понеделници, (два) понеделника, м. Денят след неделя и преди вторник. // прил. понеделничен, понеделнична, понеделнично, мн. понеделнични. // прил. понеделнишки, понеделнишка, понеделнишко, мн. понеделнишки.
понеже съюз. Въвежда подчинени изречения за причина и означава по причина на това, че; тъй като; защото. Ще дойда, понеже те обичам.
понеса понесеш, мин. св. понесох, мин. прич. понесъл, св. — вж. понасям.
понесе ми мин. св. понесе ми, мин. прич. понесъл ми, св. - вж. понася ми.
понеча понечиш, мин. св. понечих, мин. прич. понечил, св. — вж. понечвам.
понечвам понечваш, несв. и понеча, св. Започвам движение, от което стават ясни намеренията ми, без да съм ги осъществил; поисквам, наканвам се, възнамерявам. Понечвам да отворя. Понечвам да попитам.
пони мн. понита, ср. 1. Английска порода дребен кон. 2. Прен. Малък, нисък велосипед.
понижа понижиш, мин. св. понижих, мин. прич. понижил, св. — вж. понижавам.
понижавам понижаваш, несв. и понижа, св. 1. Какво. Правя да стане по-нисък по размери, по степен, по качество, по височина на тона. Понижавам нивото на водата. Понижавам температура. Понижавам глас. Понижавам равнището на обучението. 2. Кого. Причислявам към по-долна степен в служебната йерархия. Отнеха му званието и го понижиха в редник. // същ. понижаване, ср.
понижение мн. понижения, ср. Понижаване.
понизя понизиш, мин. св. понизих, мин. прич. понизил, св. — вж. понизявам.
понизявам понизяваш, несв. и понизя, св. Понижавам.
поник мн. поници, (два) поника, м. Кълн.
пониквам поникваш, несв. и поникна, св. За растение, коса и др. - при растене се показвам навън; прораствам. Поникнали кокичета. Поникнали зъби.
поникна поникнеш, мин. св. поникнах, мин. прич. поникнал, св. — вж. пониквам.
поничка мн. понички, ж. Вид пържена тестена закуска с кръгла форма и със сладък пълнеж.
понос само ед. Варено жито, сладкиши, вино и др., които се раздават на гробищата за помен.
поносим поносима, поносимо, мн. поносими, прил. Който може да се понесе, да се изтърпи. Поносим климат.
понравя се понравиш се, мин. св. понравих се, мин. прич. понравил се, св. — вж. понравям се.
понравям се понравяш се, несв. и понравя се, св.; на кого. Започвам да се нравя, харесвам се.
понтон мн. понтони, м. 1. Подвижен мост, построен върху лодки или върху шлепове. 2. Плоскодънна лодка за построяването на такъв мост. // прил. понтонен, понтонна, понтонно, мн. понтонни.
понуда мн. понуди, ж. 1. Гощавка на близки скоро след раждането на дете. 2. Разг. Посещение при болен или при родилка с вкусна храна. 3. Разг. Самата храна, която се носи на болен или на родилка; покана.
пончо само ед. Вид връхна женска дреха от правоъгълно парче плат с отвор в средата за главата.
понявга нареч. Остар. Понякога.
понякога нареч. От време на време. Понякога си купувам сладолед.
понятен понятна, понятно, мн. понятни, прил. 1. Който може да се разбере; разбираем. Понятно обяснение. 2. Който се знае; известен, ясен, обоснован. По понятни причини.
понятие мн. понятия, ср. 1. Логически оформена обща мисъл за предмета или явлението. Понятие за любов. 2. Представа, знание. Нямам понятие от техника. 3. Остар. Обикн. мн. Разбирания. Остарели понятия за нещата.
поотделно нареч. Едно по едно, всяко нещо само за себе си; поединично. Влизаме поотделно. Разглеждам нещата поотделно.
поощрение мн. поощрения, ср. 1. Поощряване, насърчаване. 2. Награда с цел поощряване. Получавам поощрение.
поощря поощриш, мин. св. поощрих, мин. прич. поощрил, св. — вж. поощрявам.
поощрявам поощряваш, несв. и поощря. св.; кого/ какво. Подбуждам към още по-полезна дейност чрез подкрепа, одобрение, награда; насърчавам, окуражавам. Поощрявам го за тази постъпка. // същ. поощряване, ср.
поп попът, попа, мн. попове, (два) попа, м. 1. Православен свещеник. 2. Изобщо свещеник. 3. Прен. Разг. Карта за игра с нарисувана на нея фигура на брадат мъж. Имам два попа — каро и купа. II прил. попов, попова, попово, мн. попови. // прил. попски, попска, попско, мн. попски. Попска дреха. • Като поп. Непременно, безусловно, дори и да не искам. • Поп без ка-лимавка. Човек без най-необходимите за живота му неща. • Оплаквам се на арменския поп. Оплаквам се на някого, който не може да ми помогне. • Попска яхния. Вид ястие с цели главички лук. • Попова лъжичка. Ларва на жаба. • Попово прасе. Дребно насекомо, подобно на рак, което живее в земята.
поп неизм. Авангардистко направление в западната (младежка) култура, което се характеризира с навлизане на предмети или ситуации от бита в изкуството, модата, поведението и др., за да им се придаде достъпен, популярен характер.
поп- Първа съставна част на сложни думи със значение популярен, напр. попарт, попмюзикъл, попмузика, попрелигия, попфестивал и др.
попадам попадаш, несв. и попадна, св. 1. Внезапно и случайно се оказвам на някакво място, в някакво положение. Попаднах в реката. Попаднах в плен. 2. На какво/на кого. Натъквам се, срещам или откривам случайно нещо или някого. Попаднах на хора. Попаднах на ягоди. 3. В какво. Улучвам. Попадам в целта. Боклукът попадна в кошчето. // същ. попадане, ср.
попадение мн. попадения, ср. Попадане в целта. Точни попадения.
попадия мн. попадии, ж. Жена на поп.
попадна попаднеш, мин. св. попаднах, мин. прич. попаднал, св. — вж. попадам.
попара мн. попари, ж. Ястие от малки късчета хляб или друго тестено изделие в чай, мляко, вода и др.
попарвам попарваш, несв. и попаря, св. 1. Какво/кого. Изсипвам гореща точност върху нещо или върху някого или пък поставям нещо в гореща вода. 2. Какво. За слана — измразявам растенията. 3. Прен. Кого. Причинявам скръб, печал. 4. Прен. Кого. Прекършвам, убивам желанието, надеждата, стремежите.
попечение мн. попечения, ср. Остар. Грижа.
попечител попечителят, попечителя, мн. попечители, м. Настойник, опекун. // същ. попечителство, мн. попечителства, ср.
попечителка мн. попечителки, ж. Жена попечител.
попивам попиваш, несв. и попия, св. 1. Какво. Пропивам се, просмуквам се от течност. Хартията попива. 2. Какво, с какво. Поемам влагата с помощта на нещо. Попивам водата с кърпа. 3. В какво. За течност - прониквам в нещо. Олиото попи в дрехата. 4. Прен. Разг. Какво. Много бързо разбирам и запомням. Детето попива всичко.
попивателен попивателна, попивателно, мн. попивателни, прил. Който служи за попиване. Попивателна хартия.
попивателна само ед. Попивателна хартия — пореста хартия за попиване на мастило.
попийвам си попийваш си, несв. и попийна си, св. 1. Пия малко или от време на време. 2. Обичам да пия алкохолни напитки.
попийна си попийнеш си, мин. св. попийнах си, мин. прич. попийнал си, св. — вж. попийвам си.
попилея попилееш, мин. св. попилях, мин. прич. попилял, св. — вж. попилявам.
попилявам попиляваш, несв. и попилея, св. 1. Какво. Пилея изцяло; разпилявам. Попилявам трохите по земята. 2. Прен. Разг. Кого. Карам се на някого или го бия. Попилях го от бой.
попипвам попипваш, несв. и попипна, св. 1. Какво/кого. Пипам леко, за кратко време или от време на време. 2. Разг. Само несв. Обичам да крада; крада по малко или от време на време. — попипвам се/попипна се. 1. Пипам се тук-там. 2. Прен. Разг. Помайвам се, размотавам се.
попипна попипнеш, мин. св. попипнах, мин. прич. попипнал, св. — вж. попипвам.
попитам попиташ, св. — вж. попитвам.
попитвам попитваш, несв. и попитам, св.; кого. 1. Питам еднократно; задавам въпрос. 2. Искам разрешение, позволение.
попия попиеш, мин. св. попих, мин. прич. попил, св. — вж. попивам.
поплавък мн. поплавъци, (два) поплавъка, м. Малко цилиндърче или кълбо, пълно с въздух, което плава в течност. Поплавък на въдица.
поплин само ед. Вид фина тъкан. // прил. поплинен, поплинена, поплинено, мн. поплинени. Поплинена блуза.
поплювко мн. поплювковци, м. Пренебр. Неспособен човек, страхливец.
попмузика само ед. Естрадна музика.
поправим поправима, поправимо, мн. поправими, прил. Който може да бъде поправен. Поправими щети.
поправителен поправителна, поправително, мн. поправителни, прил. Който е свързан с поправяне (в 3 знач.). Поправителна сесия.
поправка мн. поправки, ж. 1. Поправяне. 2. Допълнение, изменение на нещо с цел да се усъвършенства. Поправка към закона. 3. Прен. Жарг. Поправителна сесия. На поправката ще имам два изпита.
поправя поправиш, мин. св. поправих, мин. прич. поправил, св. — вж. поправям.
поправям поправяш, несв. и поправя, св. 1. Какво. Отстранявам повреда, недостатък. Поправям печката. 2. Какво. Правя нещо да е съобразено с определен ред или правило. Поправям си дрехите. 3. Какво/кого. Отстранявам грешка. Поправям тетрадки. Поправям ученик. 4. Какво. Подобрявам. Поправям успеха си. - поправям се/поправя се. 1. Поправям своя грешка. 2. Възстановявам се след болест. 3. Разг. Напълнявам. // същ. поправяне, ср.
попрелка мн. попрелки, ж. Истор. Седянка с предене, каквито са се правели в миналото.
попреча попречиш, мин. св. попречих, мин. прич. попречил, св. — вж. попречвам.
попречвам попречваш, несв. и попреча, св.; на кого/на какво. Ставам причина нещо да не се извърши; осуетявам, възпрепятствам. Попречих му да се качи. Попречих на трамвая да мине.
поприще мн. поприща, ср. 1. Поле за дейност, изява. Моето поприще е химията. 2. Професия. Преподавателско поприще.
попръжня мн. попръжни, ж. Ругатня, псувня.
попукам попукаш, св. — вж. попуквам.
попуквам попукваш, несв. и попукам, св. 1. Пукам от време на време. Огънят попуква. 2. Какво. Правя пукнатини по повърхността на нещо; напуквам. — попуквам се/попукам се. Покривам се с пукнатини; напуквам се. Ръцете ми се попукват от работа.
популация само ед. Животни или растения от един вид, разпространени върху определена територия, важно звено в еволюцията.
популизъм само ед. Въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настроения.
популярен популярна, популярно, мн. популярни, прил. 1. Който е леснодостъпен, напълно разбираем поради своята простота и яснота. Проблемът е разгледан популярно. 2. Който е известен на много хора. Популярен роман. Популярен човек. // същ. популярност, популярността, ж.
популяризирам популяризираш, несв. и св.; какво. Правя популярен.
попче мн. попчета, ср. Умал. Поп.
попче мн. попчета, ср. Вид риба с едра глава.
попълвам попълваш, несв. и попълня, св.; какво. 1. Увеличавам количеството до необходимия брой. Попълвам колекцията си. 2. Вписвам сведения на празно място във формуляр. Попълвам декларация. 3. Запълвам, правя да стане равен. Попълвам дупки.
попълзновение мн. попълзновения, ср. Скрито намерение, скрит стремеж, опит да се направи нещо лошо. Чужди попълзновения.
попълня попълниш, мин. св. попълних, мин. прич. попълнил, св. — вж. попълвам.
попълням попълняш, несв. Попълвам.
попържам попържаш, несв. Ругая, псувам.
попътен попътна, попътно, мн. попътни, прил. Който е в едно направление с пътуването. Попътен вятър.
пор порът, пора, мн. порове, (два) пора, м. 1. Дребен хищник с неприятна миризма. 2. Прен. Жарг. Нечистоплътен човек.
пора мн. пори, ж. 1. Отвор на потна жлеза в кожата. Запушена пора. 2. Шупла.
поработвам поработваш, несв. и поработя, св. Работя от време на време по малко.
поработя поработиш, лшн. св. поработих, мин. прич. поработил, св. — вж. поработвам.
поради предлог. За означаване на причина; по причина на, заради. Поради глупост не учих.
пораждам пораждаш, несв. и породя, св. 1. За жена — раждам второ дете скоро след първото. 2. Остар. Какво/кого. Раждам. Породила мъжка рожба.
пораждам пораждаш, несв. и породя, св.; какво. Ставам причина да възникне. Пораждам съмнения. — пораждам се/породя се. Възниквам, появявам се, зараждам се.
пораженец мн. пораженци, м. Човек, който извършва пораженска дейност.
поражение мн. поражения, ср. 1. Неуспех, несполука във война или в някакво състезание. Не познавам поражение. Претърпявам поражение. 2. Обикн. мн. Загуба, щета (обикн. в голям мащаб). Поражения от войната. 3. Обикн. мн: Последица от болест. Спинът нанася поражения върху имунната система.
пораженски пораженска, пораженско, мн. пора-женски, прил. Който има за цел пораженство.
пораженство само ед. Състояние, при което колективът е разединен и лесно може да бъде победен, пречупен; примирение.
поразеник мн. поразеници, м. Поразник.
поразеница мн. поразеници, ж. Разг. Поразница.
поразия мн. поразии, ж. Разг. Пакост, беля.
поразник мн. поразници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.
поразница мн. поразници, ж. Разг. Жена поразник.
поразя поразиш, мин. св. поразих, мин. прич. поразил, св. — вж. поразявам.
поразявам поразяваш, несв. и поразя, св. 1. Кого/какво. Нанасям поражение, щета, вреда. Болестта го порази. Поразявам противник. 2. Какво. Попадам с изстрел в нещо. Поразявам цел. 3. Правя поразия; пакостя. 4. Прен. Кого. Силно изненадвам, учудвам. Порази ме неговото безгрижие. — поразявам се/поразя се. Силно се изненадвам, учудвам. // прил. поразен, поразена, поразено, мн. поразени. Поразен от куршум в ръката. Поразен от тежка болест. Поразен съм от неговото безгрижие.
порасна пораснеш, мин. св. пораснах, мин. прич. пораснал, св. — вж. пораствам.
пораста порастеш, мин. св. порастох, мин. прич. порасъл, св. Порасна.
пораствам порастваш, несв. и порасна, св. 1. Ставам по-висок чрез растене; издължавам се, източвам се. 2. Ставам по-възрастен, зрял, отговорен. Аз вече пораснах. 3. Остар. Уголемявам се, увеличавам се, умножавам се, нараствам. Шумът порастваше с всеки изминал миг. 4. Прен. Добивам по-голяма стойност, започват да ме ценят повече. Внезапно невзрачният човек порасна в съзнанието. 5. За растение, мустаци, брада и др. под. - покарвам, пониквам, прораствам. • Порастват (ми) крила. Вдъхновявам се, залавям се за нещо с голям ентусиазъм. • Порасна му работата. Разг. Ирон. За човек, който заема висок обществен пост, сан, който се възгордява.
порвам порваш, несв. и порна, св. 1. Какво. Поря малко, поединично или за миг. 2. Прен. Жарг. Кого. Скъсвам на изпит. Как само ме порна.
поред нареч. Един след друг, без да се променя реда.
пореден поредна, поредно, мн. поредни, прил. Който следва след друг; следващ. Пореден номер. Поредна глупост.
поредица мн. поредици, ж. Дълга редица от еднакви или еднотипни неща; серия.
порежа порежеш, мин. св. порязах, мин. прич. порязал, св. — вж. порязвам.
порека поречеш, мин. св. порекох, мин. прич. порекъл. св. — вж. пореквам.
пореквам порекваш, несв. и порека, св.; какво, на кого. Разг. Опитвам се да кажа нещо на някого или му казвам малко, като на шега; подхвърлям, намеквам, загатвам.
порест пореста, поресто, мн. порести, прил. Който има пори.
поречие мн. поречия, ср. Земите, които се намират край коритото на река; долина на река. Поречието на Вит.
порив мн. пориви, (два) порива, м. 1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем. Благороден порив. 2. Внезапно усилване на вятъра; напън, напор.
поривист поривиста, поривисто, мн. поривисти, прил. 1. За човек — който действа според поривите си. Поривист характер. 2. Стремителен, буен, неуравновесен. Поривисто движение. 3. За природно явление — което се осъществява на пориви. Поривист вятър.
порицавам порицаваш, несв. и порицая, св.;кого. Изказвам неодобрение, недоволство; осъждам. // същ. порицаване, ср.
порицание мн. порицания, ср. Порицаване, упрек, неодобрение.
порицая порицаеш, мин. св. порицах, мин. прич. порицал, св. — вж. порицавам.
поркам поркаш, несв. Жарг. Пия (алкохолно питие).
порна порнеш, мин. св. порнах, мин. прич. порнал, св. — вж. порвам.
порно- Първа съставна част на сложни думи, която означава порнографски, напр. порнофилм, порносписание, порнороман и др.
порнография мн. порнографии, ж. 1. Само ед. В литературата, печата, изкуството — грубо натуралистично изобразяване на половия живот. 2. Обикн. ед. Снимка, книга, филм с такова съдържание. 3. Прен. Грубо. Назовава различни предмети или действия, като показва силно неодобрение. Какви са тези порнографии? // прил. порнографски, порнографска, порнографско, мн. порнографски.
поробвам поробваш, несв. и поробя, св. 1. Кого. Превръщам в роб. Поробвам деца. 2. Какво. Поставям под своя власт. Поробвам народи. — поробвам се/поробя се. Разг. Поставям се в услуга на някого (обикн. чрез прекомерен труд). Поробих се да гледам деца.
поробен поробена, поробено, мн. поробени, прил. Който е попаднал в робство.
поробител поробителят, поробителя, мн. поробители, м. Този, който поробва.
поробител мн. поробителки, ж. Жена поробител.
поробя поробиш, мин. св. поробих, мин. прич. поробил, св. — вж. поробвам.
порода мн. породи, ж. 1. Разновидност у едни и същи животни или растения, която се отличава с предавани по наследство еднакви признаци; сорт, вид, раса. 2. Прен. Хора, които се отличават от другите по своите специфични качества. Човек от особена порода.
породен породена, породено, мн. породени, прил. Който е роден скоро след друг брат или сестра. Породено дете.
породист породиста, породисто, мн. породисти, прил. Който е от добра порода. Породист кон.
породя породиш, мин. св. породих, мин. прич. породил, св. — вж. пораждам.
пороен поройна, поройно, мн. поройни, прил. Който е като порой; буен, проливен. Поройна река. Поройни дъждове.
порозовея порозовееш, мин. св. порозовях, мин. прич. порозовял, св. — вж. порозовявам.
порозовявам порозовяваш, несв. и порозовея, св. Ставам розов.
пороище мн. пороища, ср. Място, където минава порой (в 1 знач.).
порой пороят, пороя, мн. порои, (два) пороя, м. 1. Силен, буен поток след дъжд. 2. Само ед. Силен дъжд.
порок мн. пороци, (два) порока, м. Отрицателно качество на човек; недостатък. Пушенето е опасен порок. • Порок на сърцето. Вид болест на сърцето.
поронвам поронваш, несв. и пороня, св.; какво. 1. Роня малко, за кратко време. Пороних грозде. 2. Събарям чрез ронене. Поронвам цветове.
пороня порониш, мин. св. пороних, мин. прич. поронил, св. — вж. поронвам.
порочен порочна, порочно, мн. порочни, прил. 1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развратен. Порочен поглед. 2. Неправилен, грешен, осъдителен. Порочна идея. Порочен начин на управление. // същ. порочност, порочността, ж.
порт портът, порта, мн. портове, (два) порта, м. 1. Пристанище. 2. Пристанищен град.
порта мн. порти, ж. Широка врата на двор, която е откъм улицата. Желязна порта. • Висока порта. Истор. Правителството на Османската империя.
портал мн. портали, (два) портала, м. 1. Многокрила остъклена врата между две помещения. 2. Централен вход на обществена сграда.
портативен портативна, портативно, мн. портативни, прил. Който е много малък и удобен за носене. Портативен телевизор.
портиер мн. портиери, м. 1. Вратар на обществено заведение. 2. Човек, който чисти голяма жилищна сграда и обикновено живее в нея. // прил. портиерски, портиерска, портиерско, мн. портиерски.
портиерка мн. портиерки, ж. Жена портиер.
портик мн. портици, (два) портика, м. Спец. Колонада пред входа на сграда.
портмоне мн. портмонета, ср. Малка кесия за монети, обикновено кожена.
портокал мн. портокали, (два) портокала, м. Южен сочен плод с оранжев цвят и дървото, на което расте.
портокален портокалена, портокалено, мн. портокалени, прил. 1. Който се отнася до портокал. 2. С цвят на портокал. Портокалена блуза.
портокалов портокалова, портокалово, мн. портокалови, прил. Портокален.
портрет мн. портрети, (два) портрета, м. 1. Картина или снимка на човек. Маслен портрет. 2. Спец. Описание на герой в литературно произведение или в произведение на изкуството. // прил. портретен, портретна, портретно, мн. портретни. Портретна живопис. Портретна характеристика.
портретист мн. портретисти, м. 1. Художник, който рисува портрети. 2. Писател, който умело описва образите на героите си.
портретистка мн. портретистки, ж. Жена портретист.
портупей портупеят, портупея, мн. портупеи, (два) протупея, м. Спец. Ремък за носене на хладно оръжие.
портфейл мн. портфейли, (два) портфейла, м. Малка правоъгълна чантичка от кожа за носене на пари и дребни книжа. • Министър без портфейл. Министър, който не ръководи министерство.
портя портиш, мин. св. портих, мин. прич. портил, несв. 1. Разг. Какво. Развалям. 2. Жарг. Кого/какво. Провалям, издавам. Портя приятелите си. Портя работата.
поругавам поругаваш, несв. и поругая, св.; кого/ какво. Гавря се с някого или с нещо; обезчестявам. Поругавам честта на момичето. // същ. поругаване, ср.
поругание само ед. Поругаване.
поругая поругаеш, мин. св. поругах, мин. прич. поругал, св. — вж. поругавам.
поруменея поруменееш, мин. св. поруменях, мин. прич. поруменял, св. — вж. поруменявам.
поруменявам поруменяваш, несв. и поруменея, св. Ставам румен.
порусея порусееш, мин. св. порусях, мин. прич. порусял, св. — вж. порусявам.
порусявам порусяваш, несв. и порусея, св. Ставам рус.
порутвам порутваш, несв. и порутя, св.; какво. Силно повреждам сграда, постройка; разрушавам, разнебитвам.
порутя порутиш, мин. св. порутих, мин. прич. порутил, св. — вж. порутвам.
поручик мн. поручици, м. Истор. Офицерски чин, равен на старши лейтенант.
порфир само ед. Твърд тъмночервен минерал, употребяван в строителството.
порфира мн. порфири, ж. Истор. Пурпурна мантия на монарх; багреница.
порфирен порфирена, порфирено, мн. порфирени, прил. Който се отнася до порфир.
порфирен порфирна, порфирно, мн. порфирни, прил. Пурпурен.
порцелан само ед. 1. Млечнобяло огнеупорно вещество от каолин, фелдшпат и кварц, от което се изработват домакински съдове и украшения. 2. Прен. Изделия от това вещество. // прил. порцеланов, порцеланова, порцеланово, мн. порцеланови. // прил. порцеланен, порцеланена, порцеланено, мн. порцеланени.
порцеланов порцеланова, порцеланово, мн. порцеланови, прил. 1. Който е от порцелан; порцеланен. Порцеланова чаша. 2. Прен. Който е с цвят или гладкост на порцелан. Порцеланова кожа.
порцион мн. порциони, (два) порциона, м. Полагащи се на служебно лице пари за храна на ден. // прил. порционен, порционна, порционно, мн. порционни.
порция мн. порции, ж. 1. Определено количество от едно ястие, което се полага на един човек. Порция риба. 2. Доза. Порция хероин.
поръбвам поръбваш, несв. и поръбя, св.; какво. Правя ръб на плат.
поръбя поръбиш, мин. св. поръбих, мин. прич. поръбил, поръбвам.
поръбям поръбяш, несв. Поръбвам.
поръждавея поръждавееш, мин. св. поръждавях, мин. прич. поръждавял, св. — вж. поръждавявам.
поръждавявам поръждавяваш, несв. и поръждавея, св. Ръждясвам.
поръка мн. поръки, ж. Това, което се поръчва, заръчва, обикн. като съвет, желание, воля; препоръка, задача. Имам поръка да уча.
поръсвам поръсваш, несв. и поръся, св.; какво. Ръся изцяло или на много места.
поръся поръсиш, мин. св. поръсих, мин. прич. поръсил, св. — вж. поръсвам.
поръсям поръсяш, несв. Поръсвам.
поръчам поръчаш, св. — вж. поръчвам.
поръчвам поръчваш, несв. и поръчам, св.; 1. Какво, на кого. Казвам, възлагам на някого да изпълни определена задача или мое желание. Майката поръча на детето да стои вкъщи и да учи. Поръчах си кафе. 2. Какво. Възлагам доставката на нещо, изпълнението на някаква услуга. Поръчвам такси по телефона. // същ. поръчване, ср.
поръчение мн. поръчения, ср. Възлагане на задача, обикн. направено в официална форма.
поръчител поръчителят, поръчителя, мн. поръчители, м. Човек, който поема отговорност да заплати определена сума, ако не я изплати длъжникът.
поръчителка мн. поръчителки, ж. Жена поръчител.