Дума Описание
о предлог. За изразяване на: 1. Контакт, допир, досягане до повърхността. Водите се разбиваха о стръмните брегове. 2. Обхващане, увиване, прикрепване. Хвана се о мене.
о част. Означава: 1. Обръщение.О, майко моя! 2. Усилва потвърждение или отрицание. О. не, в никакъв случай!
о междум. Изразява възхищение, учудване; болка, страдание, скръб; съжаление, изненада. О, каква красота! О, ужас!
о- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: опера, одера, опека и др. 2. Действието приписва на обект някакъв признак: оприличавам, отъждествявам, обожес-твявам и др. 3. Действието показва придобиване на признак от субекта: оплешивявам, остарявам, одрипавявам и др. 4. Действието се разпространява върху цялата повърхност, от всички страни на предмета: обеля, ощавя, олющя и др. 5. Действието се извършва около предмета: окопавам, олепвам и др. 6. Действието е свързано с раждането на малки: окуча се, окотя се, отеля се и др. 7. Действието води до снабдяване на обекта (или субекта) с нещо: осоля, озахаря, окоренявам се, окосмявам се и др.
оагня оагниш, мин. св. оагних, мин. прич. оагнил, св. — вж. оагням.
оагням оагняш, несв. и оагня св. Обагням.
оазис мн. оазиси, (два) оазиса, м. 1. Място в пустинята, където има растителност и вода. 2. Прен. Спокойно място; място на покой, тишина и почивка. // прил. оазисен, оазисна, оазисно, мн. оазисни (в 1 знач.).
об- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Действието обхваща обекта от всички страни, напълно: обграждам, обвивам, обземам и др. 2. Действието обхваща повърхността на обекта: обгарям, обраствам и др. 3. Действието се разпространява върху множество обекти: обхождам. 4. Покривам с нещо повърхността на обект: обгербвам.
обагня обагниш, мин. св. обагних, мин. прич. обагнил, св. — вж. обагням.
обагням обагняш, несв. и обагня, св. За овца - раждам агне. Черната овца обагни три чудесни агънца. - обагням се/обагня се.1. За овца - раждам. Овцата се обагни.2. За агне - раждам се. Последното агне се обагни нощес.
обагря обагриш, мин. св. обагрих, мин. прич. обагрил, св. — вж. обагрям.
обагрям обагряш, несв. и обагря, св.; какво. 1. Багря докрай, изцяло; нашарвам. Есента обагри гората в златисто. 2. Оцветявам в червено. Кръвта му обагри снега.
обадя обадиш, мин. св. обадих, мин. прич. обадил, св. — вж. обаждам.
обаждам обаждаш, несв. и обадя, св.; кого. Съобщавам, известявам. Той обади виновниците на директора. — обаждам се/ обадя се. 1. Отзовавам се на повикване. Обади се по телефона на Петров! 2. Казвам нещо, без да ме питат; вземам думата. Докато говореше, никой не се обаждаше. 3. Известявам за себе си, посещавам за малко. Утре ще ходя в завода и ще и се обадя в канцеларията.
обайвам обайваш, несв. и обая, св.; кого. Покорявам с качествата и проявите си; очаровам, привличам, пленявам. Обая всички с думите си.
обаче съюз. 1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу. 2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщата обаче беше празна.
обая обаеш, мин. св. обаях, мин. прич. обаял, св. — вж. обайвам.
обаяние само ед. Покоряващо влияние; очарование. Вълшебните приказки са пълни с обаяние.
обаятелен обаятелна, обаятелно, мн. обаятелни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ. // същ. обаятелност, обаятелността, ж.
обветрен обветрена, обветрено, мн. обветрени, прил. Загрубял от вятъра, загорял. Обветрена кожа.
обвивам обвиваш, несв. и обвия, св.; какво. Омо-тавам, обгръщам, покривам от всички страни. Обвивам тетрадките си.
обвивка мн. обвивки, ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада.
обвинение мн. обвинения, ср. 1. Приписване вина на някого. Обвинение в измама. 2. Само ед. Обвиняваща страна в съдебен процес. Свидетел на обвинението.
обвинител обвинителят, обвинителя, мн. обвинители, м. 1. Човек, който обвинява. 2. Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор.
обвинителен обвинителна, обвинително, мн. обвинителни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт.
обвиня обвиниш, мин. св. обвиних, мин. прич. обвинил, св. — вж. обвинявам.
обвинявам обвиняваш, несв. и обвиня, св.; кого, в какво/за какво. 1. Смятам за виновен, привличам под съдебна отговорност. Обвиняват го в присвояване. 2. Упреквам, смятам за виновен, осъждам, укорявам. Обвинявам го за пропуска. — обвинявам се/обвиня се. Смятам себе си за виновен; укорявам се.
обвиняем мн. обвиняеми, м. Лице, към което е отправено съдебно обвинение. Обвиняемият погледна адвоката си.
обвиняема мн. обвиняеми, ж. Жена обвиняем.
обвия обвиеш, мин. св. обвих, мин. прич. обвил, св. — вж. обвивам.
обвържа обвържеш, мин. св. обвързах, мин. прич. обвързал, св. — вж. обвързвам.
обвързвам обвързваш, несв. и обвържа, св.; какво/кого, с какво. 1. Обвивам, омотавам, като връзвам. Обвърза колета с канап. 2. Задължавам, свързвам, създавам постоянни връзки. Обвързаха нашия завод с договор. — обвързвам се/обвържа се. 1. Обвивам се, омотавам се. 2. Задължавам се, свързвам се. Обвързал се е е едни крадци, не знае какво да прави.
обгарям обгаряш, несв. и обгоря, св. 1. Овъглявам се по повърхността, изгарям отвън. Дървата обгаряха бавно. 2. Получавам външни повреди от изгаряне. Лявата му ръка обгоря при пожара.
обгербвам обгербваш, несв. и обгербя, св.; какво. Облепвам с гербови марки. Обгербих молбата до прокурора.
обгербя обгербиш, мин. св. обгербих, мин. прич. обгербил, св. — вж. обгербвам.
обгоря обгориш, мин. св. обгорих, мин. прич. обгорил, св. — вж. обгорявам.
обгоря обгориш, мин. св. обгорях, мин. прич. обгорял, св. — вж. обгарям.
обгорявам обгоряваш, несв. и обгоря, св.; какво. 1. Овъглявам нещо отвън. Обгориха краищата на книгата, за да изглежда по-стара. 2. Чрез нагряване обеззаразявам. Обгори върха на ножа и сряза забралата рана.
обградя обградиш, мин. св. обградих, мин. прич. обградил, св. — вж. обграждам.
обграждам обграждаш, несв. и обградя, св.; какво/кого. 1. Обикалям от всички страни. Полицията обгради нарушителите. 2. Прен. Проявявам специално отношение, пазя, грижа се. Обграждам с любов. Обграждам с внимание. - обграждам се/обградя се. 2. Прен. Проявявам специално отношение, пазя, грижа се. Обграждам с любов. Обграждам с внимание. - обграждам се/обградя се. 1. Поставям около себе си. 2. Прен. Общувам с тесен кръг доверени лица. Обградил се е само със свои хора.
обгръщам обгръщаш, несв. и обгърна, св.; какво/кого. 1. Обхващам от всички страни. Обгърна талията и с ръце. 2. Прен. Обхващам с поглед или мисъл. Обгърна нивите си с одобрение.
обгърна обгърнеш, мин. св. обгърнах, мин. прич. обгърнал, св. — вж. обгръщам.
обдаря обдариш, мин. св. обдарих, мин. прич. обдарил, св. — вж. обдарявам.
обдарявам обдаряваш, несв. и обдаря, св.; кого. Дарявам богато, надарявам. Обдарих сватовете.
обед мн. обеди, (два) обеда, м. 1. Основно хранене в средата на деня. Каня те на обед. 2. Храната, приготвена за това ядене. Обедът беше много вкусен. 3. Времето, когато се извършва това хранене; пладне. Около обед ще те чакам пред киното. // прил. обеден, обедна, обедно, мн. обедни (в 1 и 3 знач.). Обедна почивка. Обедна среща.
обединен обединена, обединено, мн. обединени, прил. Който е свързан в едно цяло; единен. Ако сме обединени, не могат да ни победят. Обединени арабски емирства.
обединение мн. обединения, ср. 1. Самоед. Обединяване. След обединението бяха по-силни. 2. Група хора, организации, учреждения, които се съюзяват при изпълнение на някаква задача. Творческо обединение.
обединя обединиш, мин. св. обединих, мин. прич. обединил, св. — вж. обединявам.
обединявам обединяваш, несв. и обединя, св.; кого/какво. Създавам единство, събирам в едно цяло. Трудностите ги обединиха. — обединявам се/обединя се. Включвам се в единство. Обединиха се в борбата за справедливост.
обеднея обеднееш, мин. св. обеднях, мин. прич. обеднял, св. — вж. обеднявам.
обедня обедниш, мин. св. обедних, мин. прич. обеднил, св. — вж. обеднявам.
обеднявам обедняваш, несв. и обеднея, св. 1. Ставам беден; осиромашавам. През войната хората обедняха. 2. Прен. Ставам беден, еднообразен, оскъден, недостатъчен. Почвата обеднява. Езикът ни обеднява.
обеднявам обедняваш, несв. и обедня, св.; кого! какво. Правя да стане по-беден.
обез- представка. В състава на глаголи със значение лишавам от нещо, освобождавам от нещо: обезлесявам, обезводнявам, обезболявам, обезсолявам, обеззаразявам и др.
обезателен обезателна, обезателно, мн. обезателни, прил. Задължителен, необходим, безусловен.
обезателно нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването.
обезболя обезболиш, мин. св. обезболих, мин. прич. обезболил, св. — вж. обезболявам.
обезболявам обезболяваш, несв. и обезболя, св.; какво. Правя безболезнено, да не се чувства болка. Обезболявам засегнатото място.
обезболяващ обезболяваща, обезболяващо, мн. обезболяващи, прил. Който обезболява, който премахва болката. Обезболяващи средства.
обезверен обезверена, обезверено, мн. обезверени, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян. // същ. обезвереност, обезвереността, ж.
обезверя обезвериш, мин. св. обезверих, мин. прич. обезверил, св. — вж. обезверявам.
обезверявам обезверяваш, несв. и обезверя, св.; кого. Лишавам от вяра, от доверие. — обезверявам се/обезверя се. Губя вяра, надежда; отчайвам се.
обезводня обезводниш, мин. св. обезводних, мин. прич. обезводнил, св. — вж. обезводнявам.
обезводнявам обезводняваш, несв. и обезводня, св.; какво. Лишавам от вода, правя безводен, пресушавам. Хората обезводняват блатата. — обезводнявам се/обезводня се. Губя част от процентното съдържание на вода в организма си. Кърмачетата бързо се обезводняват при разстройство.
обезвредя обезвредиш, мин. св. обезвредих, мин. прич. обезвредил, св. — вж. обезвреждам.
обезвреждам обезвреждаш, несв. и обезвредя, св.; кого/какво. Правя безвреден. Обезвреждам противника си. Обезвредих две мини.
обезглавя обезглавиш, мин. св. обезглавих, мин. прич. обезглавил, св. — вж. обезглавявам.
обезглавявам обезглавяваш, несв. и обезглавя, св. 1. Кого. Убивам някого, като отрязвам главата му. Обезглавявам чрез гилотиниране. 2. Прен. Какво. Лишавам от ръководство. Многото арести обезглавяват мафията.
обездка мн. обездки, ж. Приучване на кон към езда.
обезземля обезземлиш, мин. св. обезземлих, мин. прич. обезземлил, св. — вж. обезземлявам.
обезземлявам обезземляваш, несв. и обезземля, св.; кого. Лишавам от земя.
обезкуража обезкуражиш, мин. св. обезкуражих, мин. прич. обезкуражил, св. — вж. обезкуражавам .
обезкуражавам обезкуражаваш, несв. и обезкуража, св.; кого. Лишавам от кураж, от увереност; привеждам в състояние на неувереност. Загубите го обезкуражиха. — обезкуражавам се/обезкуража се. Губя куража си, духа си; обезсърчавам се.
обезлеся обезлесиш, мин. св. обезлесих, мин. прич. обезлесил, св. — вж. обезлесявам.
обезлесявам обезлесяваш, несв. и обезлеся, св.; какво. Лишавам от лесове, от гори. При необмислената сеч се обезлесиха големи пространства в планините.
обезлича обезличиш, мин. св. обезличих, мин. прич. обезличил, св. — вж. обезличавам.
обезличавам обезличаваш, несв. и обезлича, св.; кого\ какво. Правя безличен, лишавам от индивидуални качества. — обезличавам се/обезлича се. Губя индивидуалността си, положителните си качества.
обезлюдя обезлюдиш, мин. св. обезлюдих, мин. прич. обезлюдил, св. — вж. обезлюдявам.
обезлюдявам обезлюдяваш, несв. и обезлюдя, св.; какво. Правя безлюден, лишавам от население. Миграционните процеси обезлюдиха селата. — обезлюдявам се/обезлюдя се. Лишавам се от население, ставам безлюден. Селата се обезлюдиха.
обезмасля обезмаслиш, мин. св. обезмаслих, мин. прич. обезмаслил, св. — вж. обезмаслявам.
обезмаслявам обезмасляваш, несв. и обезмасля, св.; какво. Лишавам от маслено съдържание, намалявам количеството масло. // прил. обезмаслен, обезмаслена, обезмаслено, мн. обезмаслени. Обезмаслено мляко.
обезобразя обезобразиш, мин. св. обезобразих, мин. прич. обезобразил, св. — вж. обезобразявам.
обезобразявам обезобразяваш, несв. и обезобразя, св.; кого\какво. Лишавам от естествения външен вид; правя уродлив, безобразен. Ударите обезобразиха лицето му.
обезоръжа обезоръжиш, мин. св. обезоръжих, мин. прич. обезоръжил, св. — вж. обезоръжавам.
обезоръжавам обезоръжаваш, несв. и обезоръжа, св.; кого. 1. Отнемам оръжието на някого. Обезоръжих нападателя. 2. Прен. Лишавам от възможност за действие; неутрализирам или печеля на своя страна. Красотата и го обезоръжи.
обезпеча обезпечиш, мин. св. обезпечих, мин. прич. обезпечил, св. — вж. обезпечавам.
обезпечавам обезпечаваш, несв. и обезпеча, св.; какво/кого, с какво. 1. Предоставям достатъчно средства за живот. Обезпечавам материално децата си. 2. Снабдявам с нужното количество. Обезпечавам производството със суровини. 3. Правя реален, възможен, сигурен. Обезпечавам успеха му.
обезпокоя обезпокоиш, мин. св. обезпокоих, мин. прич. обезпокоил, св. — вж. обезпокоявам.
обезпокоявам обезпокояваш, несв. и обезпокоя, св.; кого. Нарушавам спокойствието, причинявам вълнение. Съобщението ми го обезпокои. — обезпокоявам се/обезпокоя се. Обзема ме безпокойство, тревога. Много се обезпокоих, като разбрах, че ще закъснееш.
обезсилвам обезсилваш, несв. и обезсиля, св. 1. Кого. Лишавам от сила, правя безсилен. Болестта го обезсили. 2. Какво. Правя невалиден. Новият закон обезсилва предишните нормативни актове.
обезсиля обезсилиш, мин. св. обезсилих, мин. прич. обезсилил, св. — вж. обезсилвам.
обезсмъртя обезсмъртиш, мин. св. обезсмъртих, мин. прич. обезсмъртил, св. — вж. обезсмъртявам.
обезсмъртявам обезсмъртяваш, несв. и обезсмъртя, св.; кого/какво. Правя безсмъртен, увековечавам. В поезията си обезсмърти техния подвиг.
обезсърча обезсърчиш, мин. св. обезсърчих, мин. прич. обезсърчил, св. — вж. обезсърчавам.
обезсърчавам обезсърчаваш, несв. и обезсърча, св.; кого. Лишавам от смелост, от мъжество, от кураж. Несполуките го обсзсърчиха. — обезсърчавам се/обезсърча се. Губя желанието си за работа, вярата си в успеха; обезкуражавам се.
обезсърчителен обезсърчителна, обезсърчително, мн. обезсърчителни, прил. Който обезсърчава.
обезумея обезумееш, мин. св. обезумях, мин. прич. обезумял, св. — вж. обезумявам.
обезумявам обезумяваш, несв. и обезумея, св. Лишавам се от разсъдък, ставам безумен; побърквам се. Обезумя от ярост.
обезценя обезцениш, мин. св. обезцених, мин. прич. обезценил, св. — вж. обезценявам.
обезценявам обезценяваш, несв. и обезценя, св.; какво. 1. Намалявам стойността на нещо, правя малоценно. 2. Прен. Правя нещо да не се цени. Инфлацията обезценява парите. Конфликтите обезценяват отношенията между хората. — обезценявам се/обезценя се. Губя стойността си, ценността си.
обезчестя обезчестиш, мин. св. обезчестих, мин. прич. обезчестил, св. — вж. обезчестявам.
обезчестявам обезчестяваш, несв. и обезчестя, св.; какво\ кого. 1. Накърнявам честта, достойнството на някого; опозорявам. С постъпката си обезчести името на целия род. 2. Отнемам девствеността; озлочестявам, опозорявам. Обезчести момичето.
обезщетение мн. обезщетения, ср. Нещо, което се дава за причинени щети, вреди или загуби. Парично обезщетение.
обезщетя обезщетиш, мин. св. обезщетих, мин. прич. обезщетил, св. — вж. обезщетявам.
обезщетявам обезщетяваш, несв. и обезщетя, св.; кого. Давам обезщетение.
обект мн. обекти, (два) обекта, м.1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.2. Предприятие, учреждение, сграда, място, където се извършва дейност. На обекта докараха строителен материал. Военен обект.
обектив мн. обективи, (два) обектива, м. 1. Част от оптически уред, която представлява система от лещи. 2. Прен. Център на внимание. В обектива попаднаха някои неуредици от последната година.
обективен обективна, обективно, мн. обективни, прил. 1. Който съществува независимо от съзнанието ни. Обективен свят. 2. Безпристрастен, справедлив. Обективна критика. // същ. обективност, обективността, ж.
обелвам обелваш, несв. и обеля, св.; какво. 1. Махам цялостно кората или обвивката на нещо. Обели ябълката. 2. Одирам, ожулвам. Детето падна и обели коленете си. • Дума/зъб не обелвам. Нищо не казвам, не продумвам; мълча.
обелиск мн. обелиски, (два) обелиска, м.1. Паметник във формата на пирамида. 2. Спец. Древноегипетски четиристенен каменен стълб с пирамидален връх и с надписи.
обеля обелиш, мин. св. обелих, мин. прич. обелил, св. — вж. обелвам.
обем мн. обеми, (два) обема, м. 1. Само ед. Размер на пространството, заградено от едно тяло. Обем на куб. 2. Прен. Само ед. Размер, количество. Обем познания. 3. Вместимост, доза, определено количество. Смесват се два обема вода с един обем наситен разтвор.
обема обемеш, мин. св. обех, мин. прич. обел, св. — вж. обемам.
обемам обемаш, несв. и обема, св. Обхващам вътре в себе си; съдържам, състоя се, побирам, обхващам.
обемен обемна, обемно, мн. обемни, прил. Който се отнася до обем, който има обем. Обемно изображение. // същ. обемност, обемността, ж.
обемист обемиста, обемисто, мн. обемисти, прил. Който има голям обем, заема значителна част от пространството; голям, обширен, просторен. Обемиста чанта. Обемисто изследване.
обер- Първа част на сложни думи, която означава старши по длъжност: оберкелнер, оберлейтенант, оберофицер, оберпрокурор.
обера обереш, мин.св. обрах, мин. прич. обрал, св. — вж. обирам.
оберкелнер мн. оберкелнери, м. Главен келнер.
обертон мн. обертонове, (два) обертона, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.
обесвам обесваш, несв. и обеся, св.; кого. Причинявам смърт чрез бесене. Обесиха го на ореха. • Обесвам се на шията (на някого). Натрапвам се. • Обесвам нос. Изпадам в отчаяние.
обесник мн. обесници, м. Разг. Пакостник, немирник.
обесница мн. обесници, ж. Жена обесник.
обеся обесиш, мин. св. обесих, мин. прич. обесил, св. — вж. обесвам.
обет мн. обети, (два) обета, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност.
обетован обетована, обетовано, мн. обетовани, прил. Обещан, желан. • Обетована земя. Място на изобилие и щастие, към което се стремим.
обеца мн. обеци, ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс. • Обеца на ухото. Поука от преживяна неприятност или грешка.
обещавам обещаваш, несв. и обещая, св. 1. Какво, на кого. Задължавам се да извърша нещо. Обещах да се върна навреме. 2. Прен. Какво. Проявявам признаци за нещо, внушавам надежда за нещо. Денят обещава да бъде топъл.
обещание мн. обещания, ср. Доброволно задължение, обричане да се извърши нещо. Ще изпълня обещанието си.
обещая обещаеш, мин. св. обещах, мин. прич. обещал, св. — вж. обещавам.
обжалвам обжалваш, несв. и обжаля, св.; какво. Изисквам от по-висша съдебна инстанция преглед на дело, ревизиране на присъда. Ще обжалвам присъдата пред Върховния съд.
обжаля обжалиш, мин. св. обжалих, мин. прич. обжалил, св. — вж. обжалвам.
обзаведа обзаведеш, мин. св. обзаведох, мин. прич. обзавел, св. — вж. обзавеждам.
обзавеждам обзавеждаш, несв. и обзаведа, св.; какво. Снабдявам с необходимите за живеене и работа неща; мебелирам. Обзавеждам новия си апартамент с модерни мебели. — обзавеждам се/обзаведа се. 1. Снабдявам жилището си с мебели и други необходими вещи. 2. Разг. Ирон. Подсигурявам се, обграждам се. Обзавел се е с две секретарки.
обзавеждане мн. обзавеждания, ср. Вещите, необходими за живот и работа; мебелировка. Съвременно обзавеждане.
обзалагам се обзалагаш се, несв. и обзаложа се, св. Правя облог; хващам се на бас. Обзалагам се, че те ще ги надиграят.
обзаложа се обзаложиш се, мин. св. обзаложих се, мин. прич. обзаложил се, св. — вж. обзалагам се.
обзема обземеш, мин. св. обзех, мин. прич. обзел, св. — вж. обземам.
обземам обземаш, несв. и обзема, св.; какво/кого. 1. Обхващам от всички страни. Огънят обзе високите борове. 2. Прен. Завладявам, обхващам. Обзе го ужас.
обзор мн. обзори, (два) обзора, м.1. Преглед на обединени от обща тема явления. Политически обзор.2. Възможност за обхващане с поглед на някакво пространство. Наблюдателната кула трябва да е на високо място, за да има добър обзор.
обигравам се обиграваш се, несв. и обиграя се, св. Свиквам да работя с нещо, привиквам с нещо или с някого; придобивам опитност. Той се обигра в политиката.
обигран обиграна, обиграно, мн. обиграни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност. // същ. обиграност, обиграността.
обиграя се обиграеш се, мин. св. обиграх се, мин. прич. обиграл се, св. — вж. обигравам се.
обида мн. обиди, ж. 1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди. 2. Чувството, което предизвиква такова оскърбление. Лицето му пламна от обида.
обиден обидена, обидено, мн. обидени, прил. 1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка. 2. Който изразява чувство на обида. Има обиден вид.
обиден обидна, обидно, мн. обидни, прил. Който причинява или съдържа обида; оскърбителен. Обиден тон. Обидни думи.
обидчив обидчива, обидчиво, мн. обидчиви, прил. Който лесно се обижда.
обидя обидиш, мин. св. обидих, мин. прич. обидил, св. — вж. обиждам.
обиждам обиждаш, несв. и обидя, св.; кого. Нанасям обида, оскърбявам. — обиждам се/обидя се. Чувствам се обиден.
обикалям обикаляш, несв. и обиколя, св. 1. Как-во\кого; около какво/кого. Движа се, минавам около нещо. Обикалям около езерцето. Обикалям къщата. 2. Кого/какво. Посещавам различни места. Обиколих приятелите си. 3. Прен. Разг. Кого. Постоянно стоя при някого, грижа се за него. По цял ден обикалям болния. Защо пак обикаляш директора? 4. Какво. Разположен съм около нещо. Оградата обикаляше двора му от всички страни. 5. Минавам по по-дълъг път, а не направо. Имах достатъчно време, затова обиколих през другия квартал.
обиквам обикваш, несв. и обикна, св.; какво\ кого. Започвам да обичам, изпълвам се с обич. Обикнах този град.
обикна обикнеш, мин. св. обикнах, мин. прич. обикнал, св. — вж. обиквам.
обикновен обикновена, обикновено, мн. обикновени, прил. 1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек. 2. Който е най-разпространен; неособен. Обикновен хляб. 3. Прост, лесен, елементарен. Най-обикновено устройство. 4. Банален, делничен. Обикновен случай. 5. Общоприет, обичаен. По обикновения начин.
обикновено нареч. Най-често, редовно, винаги; по правило, по навик. Ставам обикновено към шест часа.
обиколен обиколна, обиколно, мн. обиколни, прил. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.
обиколка мн. обиколки, ж. 1. Обикаляне, обхождане, движение около нещо. Трябва да направя две обиколки на стадиона. 2. Дължината на линията, която опасва едно тяло; периметър. Обиколката на триъгълника е равна на сбора от дължините на трите му страни. Обиколка на талията. 3. Движение в нещо. Обиколка из планината.
обиколя обиколиш, мин. св. обиколих, мин. прич. обиколил, св. — вж. обикалям.
обилен обилна, обилно, мн. обилни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна. // същ. обилност, обилността, ж.
обилие само ед. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо.
обир мн. обири, (два) обира, м. 1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир. 2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чист обир!3. Разг. Събиране, прибиране. Толкова много грозде има тази година - няма обир!
обирам обираш, несв. и обера, св. 1. Кого/какво. Извършвам обир. Обраха пощата! 2. Какво. Вземам, откъсвам, събирам. Обрах падналите круши. Обрах всичките рози в градината. — обирам се/обера се. Разг. Изразходвам всичките си пари, оставам без средства. Много се обрахме с тоя строеж. • Обирам каймака (на нещо). Вземам най-хубавата част, печалбата. • Обирам лаврите. Постигам успех, слава. • Обирай си крушите. Пренебр. Махай се. • Обирам точките. Жарг. Силно изненадвам с постигнатия успех.
обирач мн. обирачи, м. Пренебр. Човек, който върши обир (в 1 и 2 знач.). // прил. обирачески, обираческа, обираческо, мн. обирачески.
обирачка мн. обирачки, ж. Жена обирач.
обирджия мн. обирджии, м. Разг. Пренебр. Обирач. Може ли да си такъв обирджия, намали малко цените!
обирник мн. обирници, м. Обирач. // прил. обирнически, обирническа, обирническо, мн. обирнически. Обирническа държава.
обиск мн. обиски, (два) обиска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити вещи. При обиска намериха фалшива валута.
обискирам обискираш, несв. и св.; кого\ какво. Извършвам обиск; претърсвам. Обискираха него и жилището му.
обистря обистриш, мин. св. обистрих, мин. прич. обистрил, св. — вж. обистрям.
обистрям обистряш, несв. и обистря, св.; какво. Направям нещо да стане бистро; избистрям. — обистрям се/обистря се. Ставам бистър.
обитавам обитаваш, несв. Живея някъде; пребивавам, населявам. Първобитните хора са обитавали пещерите.
обитаем обитаема, обитаемо, мн. обитаеми, прил. 1. Който има население, в който се живее. Обитаема част от планетата. 2. Който е годен за живеене. // същ. обитаемост, обитаемостта, ж.
обиталище мн. обиталища, ср. Остар. Жилище, място за живеене. Сега замъкът е обиталище на призраци.
обитател обитателят, обитателя, мн. обитатели, м. Постоянен жител. Обитателите на другите апартаменти са недоволни от постоянния шум.
обитателка мн. обитателки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа.
обител обителта, мн. обители, ж. Остар. Манастир. Древна обител.
обиход само ед. Постоянна всекидневна употреба, обичайна подредба.
обиходен обиходна, обиходно, мн. обиходни, прил. Който е в обиход; всекидневен, обичаен.
обица мн. обици, ж. Обеца.
обич обичта, само ед., ж. 1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич. 2. Любов. Китка за обич аз ти давам.
обичаен обичайна, обичайно, мн. обичайни, прил. Привичен, обикновен. Тя му каза обичайните за такъв случай думи. // същ. обичайност, обичайността, ж.
обичай обичаят, обичая, мн. обичаи, (два) обичая, м. 1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни обичаи. Посрещнаха го с хляб и сол според обичая. 2. Навик, привичка. Имам обичай да седя със скръстени ръце.
обичам обичаш, несв. 1. Кого/какво. Изпитвам обич към някого или нещо. Обичам майка си. Обичам дома си. 2. Желая, искам, приятно ми е да върша нещо. Обичам да чета. 3. Какво. Изпитвам влечение към нещо. Обичам пътешествията. Обичам операта. 4. Предпочитам да ям или да пия. Обичам ягоди. — обичам се. Само мн. Изпитваме взаимна обич. Те много се обичат. • Обичаме се като куче и котка. Мразим се. • Какво обичате? Какво желаете. • Както обичате. Както предпочитате, както ви е удобно. • Ако обичате! Моля ви.
обичан обичана, обичано, мн. обичани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение.
обичен обична, обично, мн. обични, прил. Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра.
обичка мн. обички, ж. 1. Малка обеца. 2. Само мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци.
обичлив обичлива, обичливо, мн. обичливи, прил. Който предизвиква обич. Обичливо дете. // същ. обичливост, обичливостта, ж.
обков само ед. Златна, сребърна или метална украса на предмет. Иконата е със златен обков.
обкова обковеш, мин. св. обковах, мин. прич. обковал, св. — вж. обковавам.
обковавам обковаваш, несв. и обкова, св.; какво. Кова около нещо, покривам външната му част. Обкова тавана с дърво.
обкопавам обкопаваш, несв. и обкопая, св.; какво. Копая около нещо или в дълбочина; окопавам (в 1 знач.). Обкопавам дърветата.
обкопая обкопаеш, мин. св. обкопах, мин. прич. обкопал, св. — вж. обкопавам.
обкръжа обкръжиш, мин. св. обкръжих, мин. прич. обкръжил, св. — вж. обкръжавам.
обкръжавам обкръжаваш, несв. и обкръжа, св.; кого/какво. 1. Заграждам от всички страни. Ловците обкръжиха лисицата. 2. Разположен съм от всички страни на нещо, намирам се около нещо. Долината е обкръжена от планини. — обкръжавам се/обкръжа се. Създавам си обкръжение (във 2 знач.); обграждам се (във 2 знач.).
обкръжение мн. обкръжения, ср. 1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение. 2. Прен. Приближени хора от кръга на някого. Той е от обкръжението на бившия президент.
облага мн. облаги, ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си.
облагаем облагаема, облагаемо, мн. облагаеми, прил. Който подлежи на облагане с данък. Облагаеми доходи.
облагам облагаш, несв. и обложа, св. 1. Разг. Какво. Подлепвам, подплатявам, поставям нещо върху повърхността на съд. Облагам кутията с кадифе. 2. Какво. Налагам да се заплати данък или такса. Облагам доходите с данък. — облагам се/обложа се. 1. Покривам се нещо. Лигавицата се е обложила. 2. Правя облог, обзалагам се.
облагодетелствам облагодетелстваш, несв. и св.; кого/какво. Създавам благоприятни условия за някого или нещо; подпомагам (обикн. незаслужено). Облагодетелствах племенника си. Честите валежи облагодетелстват появата на брашнеста мана по лозята. — облагодетелствам се. Възползвам се от положението за лична облага.
облагодетелствувам облагодетелствуваш, несв. и св. Облагодетелствам.
облагородя облагородиш, мин. св. облагородих, мин. прич. облагородил, св. - вж. облагородявам.
облагородявам облагородяваш, несв. и облагородя, св. 1. Кого. Правя благороден, духовно извисен. Изкуството облагородява хората. 2. Какво. Подобрявам качеството, сорта, породата. Облагородявам овощни дръвчета.
обладавам обладаваш, несв. и обладая, св. 1. Какво. Притежавам, имам в собственост. 2. Кого/ какво. Завземам, обземам. Зли сили го обладаха. 3. Кого. Извършвам полово сношение. Подмами момичето и го облада.
обладание само ед. Остар. 1. Притежание на нещо; собственост. 2. Самообладание. Той запази обладание.
обладая обладаеш, мин. св. обладах, мин. прич. обладал, св. — вж. обладавам.
облажа облажиш, мин. св. облажих, мин. прич. облажил, св. — вж. облажавам.
облажа облажиш, мин. св. облажих, мин. прич. облажил, св. — вж. облажвам.
облажавам облажаваш, несв. и облажа, св.; кого. Остар. Смятам за блажен, за честит; завиждам. Облажавам те, че ще видиш интересни места!
облажвам облажваш, несв. и облажа, св.; какво/ кого. Диал. 1. Изцапвам с блажно. 2. Давам на някого да яде блажно през пости. 3. Поставям мазнина в храната. Тлъстият петел облажи супата. — облажвам се/облажа се. Ям блажна храна след постене. • Облажвам си душата. Изпитвам силно удоволствие от нещо.
облак мн. облаци, (два) облака, м. 1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци. 2. Прен. Плътна маса от еднородни части. Облак прах. 3. Жарг. Смес от мента и мастика. Изпих един облак. // умал. облаче, мн. облачета, ср. • Гоня облаците. Занимавам се с безполезни работи. • Живея в облаците. Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм. • Вали на облак. Краткотрайно, за малко вали.
облакътя се облакътиш се, мин. св. облакътих се, мин. прич. облакътил се, св. — вж. облакътявам се.
облакътявам се облакътяваш се, несв. и облакътя се, св. Облягам се с лакът върху нещо.
област областта, мн. области, ж. 1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област. 2. Част от повърхност. Полярна област. 3. Зона, район, в който е разпространено нещо. Планинска област . 4. Място и близките до него части от тяло или предмет. В областта на сърцето. 5. Клон от наука, дейност, занятие. Нова научна област.
областен областна, областно, мн. областни, прил. Който е свързан с област (в 1 знач.). Ловеч е областен център. Областно ръководство.
облачен облачна, облачно, мн. облачни, прил. 1. Покрит с облаци. Облачно небе. 2. Неясен, без слънце. Облачен ден. // същ. облачност, облачността, ж. Дъждовна облачност.
облегалка мн. облегалки, ж. Задна или странична част на мебел, която се използва за облягане. Облегалката беше тапицирана с кожа.
облегало мн. облегала, ср. Всяко нещо, което служи за облягане; облегалка.
облегна се облегнеш се, мин. св. облегнах се, мин. прич. облегнал се, св. — вж. облягам се.
облека облечеш, мин. св. облякох, мин. прич. облякъл, св. — вж. обличам.
облекло мн. облекла, ср. 1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло. 2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка. • В адамово/ евино облекло. Гол, без дрехи.
облекча облекчиш, мин. св. облекчих, мин. прич. облекчил, св. — вж. облекчавам.
облекчавам облекчаваш, несв. и облекча, св.; какво. Правя да олекне; отстранявам неприятно или болезнено усещане. Лекарството ще облекчи болките ти. Машините облекчават труда на човека. — облекчавам се/облекча се. 1. Освобождавам се от тежест или болка. 2. Разг. Изпикавам се.
облекчение мн. облекчения, ср. 1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С облекчение посрещнаха появата му. 2. Улеснение, намаление. Данъчни облекчения.
облепвам облепваш, несв. и облепя, св.; какво. Лепя около нещо, по повърхността му. Облепиха писмото с марки.
облепя облепиш, мин. св. облепих, мин. прич. облепил, св. — вж. облепвам.
облепям облепяш, несв. Облепвам.
облечен облечена, облечено, мн. облечени, прил. 1. Който е с облекло, а не гол. 2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.).
облещвам се облещваш се, несв. и облещя се, св. 1. Заставам с широко отворени очи. 2. Прен. Разг. Скарвам се остро, отговарям сърдито и кресливо. Като му се облещих, омекна. 3. Прен. Светя, белея. Слънцето се облещи сред небето. • Облещвам очи. Отварям широко очи (обикн. от страх, ужас).
облещя се облещиш се, мин. св. облещих се, мин. прич. облещил се — вж. облещвам се.
облея облееш, мин. св. облях, мин. прич. облял, св. — вж. обливам.
обливам обливаш, несв. и облея, св. 1. Какво/кого. Поливам с вода от всички страни. 2. Внезапно се изпотявам. Обля ме студена пот. - обливам се/облея се. Сам себе си обливам.
облигация мн. облигации, ж. Ценна книга, която се пуска в обръщение от правителство или дружество и носи предварително посочен доход, без да зависи от печалбата. // прил. облигационен, облигационна, облигационно, мн. облигационни. • Облигационно право. Спец. Дял от гражданското право, който изучава облигационните отношения.
оближа оближеш, мин. св. облизах, мин. прич. облизал, св. — вж. облизвам.
облизвам облизваш, несв. и оближа, св.; какво. 1. Почиствам с език. Кравата облиза теленце-то си. 2. Разг. Изяждам всичко или изяждам всичко с близане. Облизаха яслите и за още питат. — облизвам се/оближа се. 1. Облизвам себе си. 2. Много ми се иска да получа нещо. Котката се облизва за още мляко. • Пръстите да си оближеш. Много вкусна храна.
облик мн. облици, (два) облика, м. 1. Очертание, вид, форма. Сградата има интересен облик. 2. Душевност, характер. Нравствен облик. 3. Спец. Остар. Падежна форма.
обличам обличаш, несв. и облека, св. 1. Кого/какво. Покривам с дрехи, надявам. Облякох новата си рокля. Облече ли децата? 2. Какво/кого. Предоставям облекло, снабдявам с облекло. Този завод облича целия град. 3. Какво/ кого. Прен. Покривам, обгръщам като с облекло. Гората облече есенна премяна. 4. Какво. Поставям обвивка върху нещо. Обличам копчета. Обличам тетрадките си. — обличам се/облека се. Поставям върху себе си дрехи. Обличам се бързо. • Обличам с власт. Давам власт. • Обличам с права. Давам права. • Обличам с доверие. Давам доверието си. • Обличам с аргументи/факти. Предоставям аргументи/факти, защитавам с аргументи/факти. • Обличам расото. Ставам монах, покалугерявам се, запопвам се.
облог мн. облози, (два) облога, м. Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозналият или неправият трябва да изпълни поетото задължение; бас.
обложа обложиш, мин. св. обложих, мин. прич. обложил, св. — вж. облагам.
облъхвам облъхваш, несв. и облъхна, св.; какво/ кого. Лъхам около някого или нещо. Когато стигнахме върха, облъхна ни прохладният планински вятър.
облъхна облъхнеш, мин. св. облъхнах, мин. прич. облъхнал, св. — вж. облъхвам.
облъча облъчиш, мин. св. облъчих, мин. прич. облъчил, се. — вж. облъчвам.
облъчвам облъчваш, несв. и облъча, св.; кого/ какво. Подлагам на действието на някакви лъчи. Облъчвам с кварцова лампа. — облъчвам се/ облъча се. Подлагам се на действието на лъчи.
облъчване мн. облъчвания, ср. Подлагане на действието на някакви лъчи. Радиационно облъчване.
обля облиш, мин. св. облих, мин. прич. облил, несв.; какво. Правя нещо да стане обло.
облягам се облягаш се, несв. и облегна се, св. 1. Върху/на кого/какво. Опирам се. Облягам се на стената. 2. Прен. На кого/на какво. Надявам се, осланям се. Облягам се на семейството си за помощ.
обмен само ед. Размяна, обмяна. Обмен на стоки. Валутен обмен. Обмен на студенти. // прил. обменен, обменна, обменно, мн. обменни. Обменно бюро.
обменя обмениш, мин. св. обмених, мин. прич. обменил, св. — вж. обменям.
обменям обменяш, несв. и обменя, св. 1. Какво/ кого. Разменям едно за равностойно друго. Обменям левове за марки. 2. Прен. Споделям, разменям. Обменям мисли. Обменям опит.
обмисля обмислиш, мин. св. обмислих, мин. прич. обмислил, св. — вж. обмислям.
обмислям обмисляш, несв. и обмисля, св.; какво. Сериозно и внимателно мисля върху нещо; премислям, обсъждам. Обмислям добре проекта.
обмитя обмитиш, мин. св. обмитих, мин. прич. обмитил, св. — вж. обмитявам.
обмитявам обмитяваш, несв. и обмитя, св.; какво. Определям мито за преминаващи границата стоки.
обмяна мн. обмени, ж. 1. Даване на един предмет срещу други. Пункт за обмяна на злато. 2. Споделяне, размяна. Обмяна на идеи. • Обмяна на веществата. Спец. Съвкупност от протичащите в организма процеси при усвояване на храната.
обнадеждавам обнадеждаваш, несв. и обнадеждя, св.; кого. Давам надежда на някого. Надмощието им ги обнадежди. — обнадеждявам се/ обнадеждя се. Изпълвам се с надежда, вяра, увереност.
обнадеждя обнадеждиш, мин. св. обнадеждих, мин. прич. обнадеждил, св. — вж. обнадеждавам.
обнародвам обнародваш, несв.; какво. Правя нещо известно на всички; разгласявам, публикувам. Всички ежедневници обнародват приетия вчера указ.
обновител обновителят, обновителя, мн. обновители, м. Лице, което внася нещо ново, което обновява.
обновителен обновителна, обновително, мн. обновителни, прил. Който обновява. Обновителни процеси.
обновителка мн. обновителки, ж. Жена обновител.
обновление само ед. Промяна, която е свързана с привнасяне на нещо ново.
обновя обновиш, мин. св. обнових, мин. прич. обновил, св. — вж. обновявам.
обновявам обновяваш, несв. и обновя св.; какво. Променям нещо, като заменям остарели неща с нови. Театърът обнови репертоара си.
обноска мн. обноски, ж. Обикн. мн. Начин на поведение, на общуване с други хора. По обноските му разбираш, че е интелигентен човек.
обобщавам обобщаваш, несв. и обобщя, св.; какво. 1. Правя извод, който изразява основните резултати от наблюдения, процеси и др. Обобщи мислите си в няколко изречения. 2. Придавам общо значение на нещо единично. Обобщавам опит.
обобщение мн. обобщения, ср. Извод, направен въз основа на някакви факти. Философско обобщение.
обобществя обобществиш, мин. св. обобществих, мин. прич. обобществил, св. — вж. обобществявам.
обобществявам обобществяваш, несв. и обобществя, св.; какво. Правя нещо обществена собственост; национализирам. Обобществявам производството.
обобщя обобщиш, мин. св. обобщих, мин. прич. обобщил, св. — вж. обобщавам.
обогатя обогатиш, мин. св. обогатих, мин. прич. обогатил, св. — вж. обогатявам.
обогатявам обогатяваш, несв. и обогатя, св. 1. Кого/какво. Правя по-богат. Обогатявам езика си. 2. Какво. Повишавам ценността на нещо, като внасям в него някакви вещества. Обогатявам руди. Естествените торове обогатяват почвата. 3. Какво. Увеличавам, разширявам. Обогатявам познанията си. Обогатявам библиотеката си. — обогатявам се/обогатя се. 1. Натрупвам богати впечатления, познания, опит, култура. 2. Пренебр. Използвам положението да забогатея, да заграбя.
ободрителен ободрителна, ободрително, мн. ободрителни, прил. Който ободрява. Ободрително съобщение. Ободрителни напитки.
ободря ободриш, мин. св. ободрих, мин. прич. ободрил, св. — вж. ободрявам.
ободрявам ободряваш, несв. и ободря, св.; кого. Вдъхвам бодрост, повишавам настроението; насърчавам. Думите му я ободриха.
обожавам обожаваш, несв. 1. Кого/какво. Изпитвам силна обич към някого или нещо, прекланям се пред нещо. Обожава децата си. 2. Прен. Какво. Много ми харесва, много обичам. Обожавам шопска салата.
обожаем обожаема, обожаемо, мн. обожаеми, прил. Който е обичан много силно.
обожател обожателят, обожателя, мн. обожатели, м. Човек, който обожава някого или нещо; поклонник, ценител. Той не познаваше всичките обожатели на дъщеря си. Обожател на хубавите вина.
обожателка мн. обожателки, ж. Жена обожател.
обожествя обожествиш, мин. св. обожествих, мин. прич. обожествил, св. — вж. обожествявам.
обожествявам обожествяваш, несв. и обожествя, св.; какво/кого. Смятам нещо за притежаващо свръхестествени сили; боготворя. Славяните обожествявали природата.
обоз мн. обози, (два) обоза, м. Група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската. // прил. обозен, обозна, обозно, мн. обозни.
обознача обозначиш, мин. св. обозначих, мин. прич. обозначил, св. — вж. обозначавам.
обозначавам обозначаваш, несв. и обознача, св.; какво. Поставям знак, с който показвам нещо; отбелязвам. Обозначи местонахождението си върху картата.
обозначение мн. обозначения, ср. Поставен върху нещо знак.
обозрение само ед. Преглед, обзор.
обоист мн. обоисти, м. Музикант, който свири на обой.
обоистка мн. обоистки, ж. Жена обоист.
обой обоят, обоя, мн. обои, (два) обоя, ср. Дървен духов музикален инструмент с двойна тръстикова пластинка и характерен носов тембър.
обоняние само ед. Едно от сетивата — способност за възприемане и различаване на миризми. Остро обоняние.
обонятелен обонятелна, обонятелно, мн. обонятелни, прил. Който е свързан с обонянието.
обор мн. обори, (два) обора, м. 1. Сграда, в която се отглежда едър добитък. Вкара кравите в обора. 2. Прен. Замърсено, запуснато, неподдържано жилище, помещение. • Авгиеви обори. Нещо много замърсено или запуснато, безредно.
оборвам оборваш, несв. и оборя, св. 1. Кого. Вземам надмощие, надвивам. Дрямката го обори. 2. Прен. Какво. Доказвам неверността на твърдение; опровергавам. Обори тезата му. • Оборвам глава. Отчайвам се, обезсърчавам се.
оборот мн. обороти, (два) оборота, м. 1, Пълен кръг на завъртане. Върти се със скорост три оборота в секунда. 2. Движение на парични средства и стоки, което води до печалба. Търговски оборот. 3. Употреба, обръщение. Пуснати са в оборот нови банкноти.
оборотен оборотна, оборотно, мн. оборотни, прил. Който се отнася до оборот (във 2 и 3 знач.). Оборотни средства. Оборотно жилище.
оборски оборска, оборско, мн. оборски, прил. Който се отнася до обор. • Оборски тор. Тор, събиран от животински изпражнения.
оборудвам оборудваш, несв.; какво. Снабдявам, обзавеждам с всичко необходимо. Оборудваха стоматологичния кабинет с нова апаратура.
оборудване само ед. 1. Снабдяване, обзавеждане. 2. Това, с което се оборудва — машини, апарати, съоръжения и др.
оборя обориш, мин. св. оборих, мин. прич. оборил, св. — вж. оборвам.
обосея обосееш, мин. св. обосях, мин. прич. обосял, св. — вж. обосявам.
обоснова обосновеш, мин. св. обосновах, мин. прич. обосновал, св. — вж. обосновавам.
обосновавам обосноваваш, несв. и обоснова, св.; какво. Подкрепям с факти, с доказателства; аргументирам, мотивирам. Обосновавам исканията си. — обосновавам се/обоснова се. Аргументирам се.
обоснован обоснована, обосновано, мн. обосновани, прил. Който е подкрепен с факти и доказателства. Обосновано предложение. // същ. обоснованост, обосноваността, ж.
обособен обособена, обособено, мн. обособени, прил. 1. Който е отделен, изтъкнат. 2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и сло-воредно отделена част на изречението. Обособено определение.
обособя обособиш, мин. св. обособих, мин. прич. обособил, св. — вж. обособявам.
обособявам обособяващ, несв. и обособя, св.; какво. 1. Отделям, изтъквам, поставям в особено положение. 2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделям и изтъквам част на изречението. — обособявам се/ обособя се. Отделям се от общото, заемам особено положение; изолирам се.
обосявам обосяваш, несв. и обосея, св. 1. Оставам бос, без обувки (или чорапи). 2. Прен. Обеднявам, осиромашавам.
обработвам обработваш, несв. и обработя, св. 1. Какво. Оформям, подготвям. Обработвам земята с машини. 2. Какво. Усъвършенствам, изчиствам. Обработвам народни песни. 3. Какво. Почиствам от замърсяване. Раните се обработват с кислородна вода. 4. Разг. Кого. Въздействам върху някого, карам го да приеме моите схващания. 5. Прен. Разг. Кого. Бия.
обработка мн. обработки, ж. Обработване. Обработка на народни песни.
обработя обработиш, мин. св. обработих, мин. прич. обработил, св. — вж. обработвам.
образ мн. образи, (два) образа, м. 1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен образ. 3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски. 4. В литературата и изкуството — обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни. 5. В художественото произведение — пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия. 6. В литературата — езикови средства за изграждане на литературна творба. 7. Остар. Лице, лик. • Изгубвам човешкия си образ. Постъпвам много жестоко и безсърдечно.
образен образна, образно, мн. образни, прил. Който съдържа образи или използва образи (в 4, 5 и 6 знач.); ярък, жив, емоционален. Образна реч. Образен паралелизъм. // същ. образност, образността, ж.
образец мн. образци, (два) образеца, м. 1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца. 2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра. Донесох образци от новото изделие. Минерални образци. 3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава. Животът му е образец за успешна кариера.
образовам образоваш, несв.; кого. Давам образование. — образовам се. Получавам образование.
образован образована, образовано, мн. образовани, прил. Който има добро образование и/или разностранни познания. // същ. образованост, образоваността, ж.
образование мн. образования, ср. 1. Обучение, просвещение, получаване на знания. Работи в сферата на образованието. 2. Съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. Средно техническо образование.
образователен образователна, образователно, мн. образователни, прил. Който съдейства за обучението, служи на образованието. Образователна телевизионна програма. • Образователен ценз. Необходима степен на образование за заемане на някаква длъжност.
образувам образуваш, несв.; какво. 1. Съставям, представям сам по себе си. Гората образува дъга около селото. 2. Създавам, организирам, сформирам. Образувам нова партия.
образцов образцова, образцово, мн. образцови, прил. 1. Който служи за образец, за пример. Образцово поведение. Образцов дом. 2. Превъзходен, съвършен. Образцова творба.
обрасна обраснеш, мин. св. обраснах, мин. прич, обраснал, св. Обраста.
обраста обрастеш, мин. св. обрастох, мин. прич. обрасъл, св. — вж. обраствам.
обраствам обрастваш, несв. и обраста, св.; с какво. 1. Покривам се с растителност. Стените на къщата са обрасли с бръшлян. 2. Покривам се с косми. Лицето му е обрасло.
обрат мн. обрати, (два) обрата, м. 1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията. 2. Спец. Своеобразно съчетание на думи или на граматични форми; конструкция, словосъчетание. Неправилен обрат.
обратен обратна, обратно, мн. обратни, прил. 1. Който се отнася към противоположната страна. На обратната страна на снимката се подписа. 2. Който води назад, в противоположната на първоначалното движение посока. Когато стигна върха, се замисли за обратния път, който да избере. 3. Разг. Пренебр. За човек — с опак характер; който обича да противоречи, да се противопоставя. Ама че обратен човек, винаги е против. 4. Като същ., ср. Съвършено несходен, противоречащ на друг. Мисля обратното. • Обратната страна на медала. Лошата, отрицателната страна на нещо. • С обратна резба. Жарг. С хомосексуални наклонности.
обратно нареч. 1. В обратна посока, назад, на връщане. До училище и обратно ходя пеш. 2. Противоположно, иначе.
обред мн. обреди, (два) обреда, м. Установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др. Сватбен обред. // прил. обреден, обредна, обредно, мн. обредни. Обредна традиция. Обредни песни.
обрежа обрежеш, мин. св. обрязах, мин. прич. обрязал, св. — вж. обрязвам.
обрека обречеш, мин. св. обрекох, мин. прич. обрекъл, св. — вж. обричам.
обременен обременена, обременено, мн. обременени, прил. 1. Който е натоварен с много задължения и трудности. 2. Прен. Който има наследствена болест или недъг.
обременя обремениш, мин. св. обремених, мин. прич. обременил, св. — вж. обременявам.
обременявам обременяваш, несв. и обременя, св.; кого/какво; с какво. Затруднявам; създавам неудобства, мъчнотии. Не го обременявай с ненужни задачи.
обречен обречена, обречено, мн. обречени, прил. 1. Разг. Обещан. 2. Който е изправен пред гибел, на когото е предопределена смърт. Болният е обречен. 3. Който изразява състояние на безизходност. С обречен вид излезе пред дъската. // същ. обреченост, обречеността, ж.
обрив мн. обриви, (два) обрива, м. Малки пъпки, които се появяват върху кожата или лигавицата при заболяване. Алергичен обрив.
обривам се обриваш се, несв. и обрина се, св. Получавам обрив. Бебето се обрина от горещината.
обрина се обринеш се, мин. св. обринах се, мин. прич. обринал се, св. — вж. обривам се.
обрисовка мн. обрисовки, ж. Обрисуване.
обрисувам обрисуваш, несв. и св.; какво\кого. Рисувам с думи, правя словесно описание. Той обрисува с няколко думи ситуацията. // същ. обрисуване, ср.
обричам обричаш, несв. и обрека, св.; кого/ какво; на кого/ на какво. 1. Обещавам. Обрече жертвата на боговете. 2. Предначертавам неизбежна участ или гибел. С действията си обрече целия екипаж на страдания и гибел. — обричам се/обрека се. 1. Обещавам, вричам се. 2. Поставям се в неблагоприятни условия. Обричам се на страдания.
оброк мн. оброци, (два) оброка, м. 1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие. 2. Обредна служба по повод някои празници.
оброчище мн. оброчища, ср. 1. Място, където по-рано е имало църква. 2. Място, където се извършва оброк (във 2 знач.).
обругавам обругаваш, несв. и обругая, св.; кого/ какво. Рязко порицавам, охулвам.
обругая обругаеш, мин. св. обругах, мин. прич. обругал, св. — вж. обругавам.
обрулвам обрулваш, несв. и обруля, св.; какво. Бруля всичко, докрай. Обрулих сливите.
обруля обрулиш, мин. св. обрулих, мин. прич. обрулил, св. — вж. обрулвам.
обръгвам обръгваш, несв.; на какво. Привиквам да понасям нещо. Обръгвам на студ.
обръгна обръгнеш, мин. св. обръгнах, мин. прич. обръгнал, св. — вж. обръгвам.
обръсвам обръсваш, несв. и обръсна, св. 1. Кого/ какво. Бръсна докрай, много. Обръсна брадата си. 2. Прен. Кого. Вземам от някого много висока цена; оскубвам. — обръсвам се/обръсна се. Обръсвам брадата си.
обръскам обръскаш, св. — вж. обръсквам.
обръсквам обръскваш, несв. и обръскам, св.; какво. Почиствам докрай чрез бръскане. Обръска снега пред входа.
обръсна обръснеш, мин. св. обръснах, мин. прич. обръснал, св. — вж. обръсвам.
обръч мн. обръчи, (два) обръча, м. 1. Сгъната във формата на колело пластина от метал или дърво. Наби обръчите на кацата. Рокля с обръчи. 2. Спортен уред в художествената гимнастика. 3. Прен. Обсада, заобикаляне на нещо. Войската стегна обръча около селото.
обръщам обръщаш, несв. и обърна, св. 1. Какво/ кого. Променям положението на нещо, като поставям обратната му страна отпред; прекатурвам. Обърна и последната карта от пасианса. 2. Чрез завъртане променям положението. Слънчогледът обръща цвета си след слънцето. 3. Променям посоката на движение. Автомобилът бързо обърна и тръгна обратно. 4. Какво. Поставям вътрешната страна на нещо отвън. Обърнал си пуловера наопаки. 5. Какво. Разгръщам, прелиствам. Обръщам страница след страница, но нищо не прочитам. 6. Прен. Преминавам от едно състояние в друго при работа, процес и др. Като свърши храната, обърнахме на приказки. 7. Прен. Променям хода на нещо; изопачавам, изкривявам. С този факт обърна нещата в своя полза. — обръщам се/обърна се. 1. Следя с поглед нещо или някого, като извивам главата си. Тя се обърна към дъщеря си. 2. Променям положението си, като заставам на противоположната страна. Обърна се с гръб към стената. 3. Превръщам се, ставам на нещо. Обърнах се на телефонистка.
обръщение мн. обръщения, ср. 1. Призив към обществото по важен въпрос. 2. Употреба на парични или други знаци. Пуснати са в обръщение 20-левови монети. 3. Спец. В граматиката - дума или израз, с които се назовават събеседниците.
обрязан обрязана, обрязано, мн. обрязани, прил. 1. На който чрез рязане са отстранени краищата. Обрязани свински ребра. 2. Който е окастрен, без излишни клони. Обрязани храсти. 3. Само м. Който е подложен на специален мюсюлмански обичай, свързан с хирургическа намеса върху мъжкия полов орган.
обрязвам обрязваш, несв. и обрежа, св. 1. Какво. Чрез рязане отстранявам краищата на нещо. Обрязвам месо. 2. Какво. Отстранявам излишните клони; окастрям. 3. Кого. Извършвам религиозен мюсюлмански обред, свързан с хирургическа намеса върху половия орган на малки момчета.
обсада мн. обсади, ж. Положение на армия около военна цел, чрез което тя се изолира за по-бързо превземане; обкръжение, блокада. Обсадата на Плевен. // прил. обсаден, обсадна, обсадно, мн. обсадни. • Вдигам обсадата. Оттеглям се от заетото място.
обсадя обсадиш, мин. св. обсадих, мин. прич. обсадил, св. — вж. обсаждам.
обсаждам обсаждаш, несв. и обсадя, св. 1. Какво. Разполагам армия или специализирани части около цел, за да я превзема или претърся. Полицията обсади къщата. 2. Какво/кого. Обграждам някакво място или някого. Тълпата обсади театъра, за да види любимеца си. 3. Какво. Садя около нещо храсти, цветя и други.
обсебвам обсебваш, несв. и обсебя, св. 1. Какво. Вземам за себе си против волята на друг, насила; присвоявам. Силните фирми обсебиха търговията със селскостопански продукти. 2. Кого. Изцяло завладявам. Обсебиха го зли духове.
обсебя обсебиш, мин. св. обсебих, мин. прич. обсебил, св. — вж. обсебвам.
обсег само ед. 1. Територия, пространство, в което се проявява някаква дейност или влияние, сила. 2. Обхват, кръг, периметър. В обсега на стрелбата.
обсегна обсегнеш, мин. св. обсегнах, мин. прич. обсегнал, св. — вж. обсягам.
обсерватория мн. обсерватории, ж. 1. Сграда за наблюдение и изследване на небесните тела. 2. Научно учреждение, в което се извършват такива изследвания.
обсипвам обсипваш, несв. и обсипя, св. 1. Какво. Покривам повърхността на нещо с отделни сипещи се елементи; осейвам. Звезди обсипят свода небесен. 2. Прен. Кого, с какво. Отрупвам, затрупвам, засипвам. Обсипаха го с букети и аплодисменти. • Обсипвам с въпроси. Задавам много въпроси.
обсипя обсипеш, мин. св. обсипах, мин. прич. обсипал, св. — вж. обсипвам.
обслужа обслужиш, мин. св. обслужих, мин. прич. обслужил, св. — вж. обслужвам.
обслужвам обслужваш, несв. и обслужа, св. 1. Кого. Чрез работата си удовлетворявам нечии нужди (на клиенти, купувачи и др.). Продавачката обслужи любезно чакащите в магазина. 2. Какво. Управлявам, поддържам машина, автомат и др.
обстановка само ед. 1. Мебели, покъщнина, обзавеждане на помещение, в което се живее или работи. 2. Обстоятелства, условия, положение, при които съществува или се проявява нещо. Военна обстановка. Празнична обстановка. В обстановка на страх.
обстоен обстойна, обстойно, мн. обстойни, прил. Подробен, изчерпателен, съдържателен. Обстоен преглед. // същ. обетойност, обстойността, ж.
обстоятелен обстоятелна, обстоятелно, мн. обстоятелни, прил. Подробен, съдържателен, обстоен, обмислен. Обстоятелен разговор.
обстоятелствен обстоятелствена, обстоятелствено, мн. обстоятелствени, прил. Който има отношение към обстоятелството. • Обстоятелствено пояснение. Спец. Част на изречението, която пояснява сказуемото откъм време, място, причина, цел, условие и др. • Обстоятелствено изречение. Спец. Подчинено изречение, което пояснява сказуемото на друго изречение откъм време, място, причина, цел, условие и др.
обстоятелство мн. обстоятелства, ср. 1. Явление, което съпътства някакъв факт. 2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата. 3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.
обстрел само ед. 1. Стрелба по някаква цел. Артилерийски обстрел. 2. Спец. Територия, която може да бъде обстрелвана от дадена позиция. 3. Прен. Остра критика, упрек. Идеята му беше подложена на обстрел от всички присъстващи.
обстрелвам обстрелваш, несв. и обстрелям, св.; какво/кого. Подлагам на обстрел (в 1 и 3 знач.). Обстрелваха близката височина.
обстрелям обстреляш, св. — вж. обстрелвам.
обструкция мн. обструкции, ж. Преднамерено действие за проваляне на нещо в знак на протест. Парламентарна обструкция.
обсъдя обсъдиш, мин. св. обсъдих, мин. прич. обсъдил, св. — вж. обсъждам.
обсъждам обсъждаш, несв. и обсъдя, св.; какво. Размислям, разсъждавам върху нещо, преценявам факт, събитие, въпрос. Обсъждаме новия проект.
обсягам обсягаш, несв. и обсегна, св.; какво. Остар. Обхващам, засягам.
обтегач мн. обтегачи, (два) обтегача, м. Приспособление за обтягане, опъване на нещо. Обтегачът на шевната машина не работи.
обтегна обтегнеш, мин. св. обтегнах, мин. прич. обтегнал, св. — вж. обтягам.
обтекаем обтекаема, обтекаемо, мн. обтекаеми, прил. Който предизвиква най-малко съпротивление в средата, през която преминава (за форма на автомобил, лодка, самолет и др.). Автомобилът е с обтекаема форма. // същ. обтекаемост, обтекаемостта, ж.
обтягам обтягаш, несв. и обтегна, св.; какво. 1. Тегля нещо от различни страни, за да е опънато. Обтягам кожи. 2. Прен. Изострям, развалям (отношения, взаимоотношения и др.) Обтягам отношенията си с шефа. - обтягам се/обтегна се. 1. Изтягам се. 2. Протягам се.
обувалка мн. обувалки, ж. Прибор (с форма на лъжица) за по-лесно обуване на обувки.
обувам обуваш, несв. и обуя, св. 1. Какво. Поставям на краката си обувки. Обувам обувките си. 2. Какво. Обличам панталони, гащи, чорапи и др. Обуй дебели чорапи! 3. Кого. Поставям на краката на някого, обличам някого. Обух детето. — обувам се/обуя се. Сам себе си обувам.
обувки обувка, ж. 1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни обувки. 2. Вид такива изделия, обикновено от кожа, затворени, със стабилна подметка, с височина до кокалчетата. Официални черни обувки. // прил. обувен, обувна, обувно, мн. обувни. Обувен завод. Обувен магазин. • Къде го стиска обувката. Разг. Какво тревожи или притеснява някого.
обуздавам обуздаваш, несв. и обуздая, св. 1. Кого. Укротявам, сдържам, ограничавам, усмирявам някого, който буйства. 2. Прен. Какво. Успокоявам, сдържам някакво чувство или желание. Обуздай чувствата си.
обуздая обуздаеш, мин. св. обуздах, мин. прич. обуздал, св. — вж. обуздавам.
обуславям обуславяш, несв. и обусловя, св.; какво. 1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие. 2. Ставам причина за нещо. Влагата обуславя появата на плесен.
обусловя обусловиш, мин. св. обуслових, мин. прич. обусловил, св. — вж. обуславям.
обухам обухаш, св. — вж. обухвам.
обухвам обухваш, несв. и обухам, св.; какво. Чрез бухане изчиствам нещо от прах; отупвам, отърсвам.
обуча обучиш, мин. св. обучих, мин. прич. обучил, св. — вж. обучавам.
обучавам обучаваш, несв. и обуча, св.; кого, на какво. Предавам знания или умения; уча. — обучавам се/обуча се. Уча се на нещо.
обучение мн. обучения, ср. Системно преподаване на учебен предмет, на специалност. Обучение по математика. Редовно обучение.
обуща само мн. Обувки (във 2 знач.).
обущар обущарят, обущаря, мн. обущари, м. Човек, който произвежда и/или поправя обувки. // прил. обущарски, обущарска, обущарско, мн. обущарски. Обущарска работилница.
обуя обуеш, мин. св. обух, мин. прич. обул, св. — вж. обувам.
обхвана обхванеш, мин. св. обхванах, мин. прич. обхванал, св. — вж. обхващам.
обхват само ед. Спец. Пространство, което може да се обхване (във 2 знач.) от нещо. Оръжие със среден обхват на действие.
обхващам обхващаш, несв. и обхвана, св. 1. Кого/какво. Хващам от всички страни, обгръщам. Обхвана стъблото с две ръце. 2. Какво. Разпростирам се върху нещо, включвам го в определени рамки. Възраждането обхваща периода на национално самоосъзнаване. Успял е да обхване всички проблеми в книгата си. 3. Кого. За душевни преживявания — обземам, завладявам. Обхваща ме страх. Обхваща ме тревога. Обхваща ни паника.
обход само ед. 1. Обхождане на нещо или някого, особено поведение или отношение. 2. Спец. Заобикаляне на противника чрез маневри по фланга или в тила му за нападение. 3. Група хора, стража, която обхожда определени обекти или територии. // прил. обходен, обходна, обходно, мн. обходни.
обходя обходиш, мин. св. обходих, мин. прич. обходил, св. — вж. обхождам.
обхождам обхождаш, несв. и обходя, св. 1. Какво. Ходя на много места, преброждам, обикалям. Обходих целия район. 2. Кого. Посещавам, навестявам, наминавам от време на време. Обхождам приятелите си.
обшивам обшиваш, несв. и обшия, св.; какво. 1. Шия по ръба или пришивам към него. Обши покривката с дантела. 2. Прикрепвам, приковавам, обковавам. Обши тавана с чамови дъски.
обшивка мн. обшивки, ж. Това, с което се обшива. Покривът е с дървена обшивка.
обширен обширна, обширно, мн. обширни, прил. 1. Който заема голяма площ. Обширно поле. 2. Прен. Който е голям по обем или по количество; обстоен, подробен. Обширно изложение.
обшия обшиеш, мин. св. обших, мин. прич. обшил, св. — вж, обшийвам.
общ обща, общо, мн. общи, прил. 1. Който принадлежи на повече хора. Цвете семейства имат общо жилище. 2. В който участват мнозина; колективен. Място за общо ползване. 3. Който има отношение към целия свят. Обща история. 4. Който е характерен, среща се често. Общо явление. 5. Прен. Незадълбочен, повърхностен, без подробности. Общо изказване. 6. Който се отнася до основите на нещо. Разгледани бяха някои общи въпроси в химията. • Имам нещо общо. Намирам се във връзка или отношение с някого или нещо. • Намирам общ език. Стигам до разбирателство с някого. • В общи линии. Накратко, без подробности. • На общо основание. Без отстъпки или привилегии.
общежитие мн. общежития, ср. 1. Група лица, които живеят в общо жилище и ползват общо имущество, но не са семейство. 2. Сградата, в която живее такава група. Студентско общежитие.
общение само ед. Остар. Делови или приятелски връзки; общуване.
обществен обществена, обществено, мн. обществени, прил. 1. Който е свързан с обществото или става в обществото. Обществен строй. 2. Принадлежащ на обществото. Обществена собственост. Заведение за обществено хранене. 3. Който произтича от обществото като група хора. Обществено мнение. 4. Който обича обществото. • Обществено положение. Роля и положение в обществото.
общественик мн. общественици, м. Човек, който се занимава с обществена дейност; който работи в полза на обществото.
общественичка мн. общественички, ж. Жена общественик.
общественост обществеността, само ед., ж. 1. Качество на обществен. 2. Общество, колектив. Научна общественост.
общество мн. общества, ср. 1. Съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения. Робовладелско общество. 2. Група хора, обединени от общи интереси, произход, положение и др. Висше общество. Дворянско общество. 3. Кръг от хора, с които човек общува; среда. 4. Организация, дружество. Общество за защита на животните.
община мн. общини, ж. 1. Административна единица, в която се осъществява местно самоуправление, подразделение на област. Великотърновска община. 2. Помещение, в което се намира управлението на такава административна единица; кметство. 3. Политическа и стопанска общност у древните народи. Славянски общини.
общинар общинарят, общинаря, мн. общинари, м. Член на управлението на община; общински чиновник.
общински общинска, общинско, мн. общински, прил. Който се отнася до общината (в 1 и 2 знач.) или и принадлежи. Общински съвет. Общинска земя.
общителен общителна, общително, мн. общителни, прил. Който лесно установява контакт с други хора, който обича да общува. Тя е общителна по характер. // същ. общителност, общителността, ж.
общност общността, мн. общности, ж. 1. Наличие на единство, свързаност. Общност на интересите. 2. Група хора, които имат нещо общо; колектив, общество. Учителска общност. Духовна общност.
общо нареч. 1. Заедно, с общи усилия. Работим общо. 2. Без подробности, незадълбочено, повърхностно. Говори общо. • Общо взето. Без да се имат предвид подробностите и изключенията.
общо- Първа част на сложни думи, която означава: 1. Общ за нещо, назовано чрез втората част: общовойскови, общоградски, общонароден и др. 2. Свойствен на всички, отнасящ се до всички, който се ползва от всички: общоприет, общоупотребителен, общопризнат и др.
общоприет общоприета, общоприето, мн. общоприети, прил. Който е приет от всички; установен. Общоприета норма.
общувам общуваш, несв.; с кого. Поддържам връзки. Общувам с различни хора.
объл обла, обло, мн. обли, прил. 1. Който е без ръбове; валчест, овален. Обло тяло. 2. Закръглен. Обло лице.
объркам объркаш, св. — вж. обърквам.
обърквам объркваш, несв. и объркам, св. 1. Какво. Смесвам, бъркам. Обърка брашното и триците. 2. Кого. Правя да сгреши. Обърках го с въпросите си. 3. Какво. Допускам грешка в нещо. Обърках пътя. Обърках решението на задачата. — обърквам се/объркам се. 1. Заплитам се, не мога да намеря изход. Объркал се в тесните криви улици. 2. Прен. Смущавам се, разстройвам се. • Обърквам конците. Не мога да намеря изход, смущавам се. • Обърквам сметките (на някого). Провалям плановете или намеренията на някого. • Обърквам работата. Извършвам нещо нередно, попадам в неизгодно или неблагоприятно положение.
обърна обърнеш, мин. св. обърнах, мин. прич. обърнал, св. —- вж. обръщам.
обърсвам обърсваш, несв. и обърша, св.; I. Какво/кого. Бърша, за да стане сух. Обърсах ръцете си. 2. Изтривам прах и други нечистотии. Обърса праха от мебелите. Обърса носа си с кърпа. — обърсвам се/обърша се. Обърсвам сам себе си. На, обърши се! • Обърша един (на някого). Грубо. Удрям шамар.
обърша обършеш, мин. св. обърсах, мин. прич. обърсал, св. — вж. обърсвам.
обява мн. обяви, ж. Съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Давам обява във вестника за продажба на автомобил.
обявен обявена, обявено, мн. обявени, прил. Който е съобщен на всички. • Обявена стойност. Посочена стойност на съдържанието на пощенска пратка, която се възстановява на подателя при евентуално изгубване на пратката.
обявление мн. обявления, ср. Обява.
обявя обявиш, мин. св. обявих, мин. прич. обявил, св. — вж. обявявам.
обявявам обявяваш, несв. и обявя, св. 1. Какво. Правя нещо известно на всички; съобщавам, разгласявам. Съдът обяви решението си. 2. Какво. Посочвам началото или края на нещо, провъзгласявам го официално. Съдийският сигнал обяви края на срещата. 3. Кого, за какъв. Официално признавам. Обявиха го за победител. • Обявявам война (на някого или нещо). Противопоставям се с всички възможни средства.
обяд мн. обеди, (два) обяда, м. Обед.
обядвам обядваш, несв. 1. Храня се на обед. Аз вече обядвах. 2. Какво. Ям обед (във 2 знач.). Обядвахме супа, печено пиле и плодове.
обяздвам обяздваш, несв. и обяздя, св. Приучвам кон към езда. Той обязди дивия жребец.
обяздя обяздиш, мин. св. обяздих, мин. прич. обяздил, св. — вж. обяздвам.
обяснение мн. обяснения, ср. 1. Обясняване. Виж обяснението на задачата. 2. Писмено или устно изложение за оправдание. Пиша обяснение за отсъствията си. 3. Признаване на нещо, разговор за изясняване на нещо. Любовно обяснение. Семейни обяснения.
обяснителен обяснителна, обяснително, мн. обяснителни, прил. Който се използва за обяснение на нещо; пояснителен, тълковен. Обяснителна схема. Обяснителен чертеж.
обясня обясниш, мин. св. обясних, мин. прич. обяснил, св. - вж. обяснявам.
обяснявам обясняваш, несв. и обясня, св.; какво. 1. Правя нещо да стане ясно, разбираемо; тълкувам, разяснявам. Обясних решението на задачата. 2. Оправдавам чрез писмено или устно изложение. Трябва да обясниш защо закъсняваш всеки ден. — обяснявам се/обясня се. 1. Изказвам ясно мислите си. 2. Разговарям с някого, за да изясним някакво противоречие или недоразумение. • Обяснявам си. Разбирам, ясно ми е. • Обяснявам се в любов. Признавам на някого, че го обичам, че изпитвам любов към него.
обятия само мн. Прегръдки; положение на ръцете за прегръщане на някого. Детето се сгуши в обятията на майка си. • Срещам с отворени обятия. Срещам радушно, гостоприемно, с радост.
овакантя овакантиш, мин. св. овакантих, мин. прич. овакантил, св. — вж. овакантявам.
овакантявам овакантяваш, несв. и овакантя, св.; какво. Освобождавам работно място или заеман пост. Овакантявам длъжността заместник-директор.
овал мн. овали, (два) овала, м. 1. Спец. В математиката — геометрична фигура, оградена от затворена равнинна крива, чието очертание е като разрез на яйце. 2. Елипсовидно очертание, яйцевидна форма. Нежен овал на лицето. // прил. овален, овална, овално, мн. овални.
овалвам овалваш, несв. и овалям, св.; какво. 1. Изцапвам чрез валяне. Оваля роклята си в прахоляка. 2. Търкалям нещо, за да го покрия равномерно от всички страни. Изпечените сладки оваляйте в пудра захар и смлени орехи.
овалям оваляш, св. — вж. овалвам.
овардвам овардваш, несв. и овардя, св.; кого/какво. Разг. Опазвам.
овардя овардиш, мин. св. овардих, мин. прич. овардил, св. — вж. овардвам.
овация мн. овации, ж. Обикн. мн. Възторжено одобрение или приветствие, бурно ръкопляскане. Песента получи овациите на публиката.
овдовея овдовееш, мин. св. овдовях, мин. прич. овдовял, св. — вж. овдовявам.
овдовявам овдовяваш, несв. и овдовея, св. Ставам вдовец или вдовица, изгубвам съпруга си поради смъртта му.
овен мн. овни, (два) овена, м. 1. Мъжка овца. 2. Название на първата зодия в зодиакалния цикъл (м. март — април).
оверлог мн. оверлози, (два) оверлога, м. Вид шивашка машина за обработване на подгъви и за шиене на трикотажни изделия.
овес само ед. Зърнена култура и плодовете и, използвани преди всичко в животновъдството за храна. // прил. овесен, овесена, овесено, мн. овесени. Овесени ниви. Овесено зърно.
овесище мн. овесища, ср. Остатъци от овесена нива след пожънването и.
овехтея овехтееш, мин. св. овехтях, мин. прич. овехтял, св. — вж. овехтявам.
овехтя овехтиш, мин. св. овехтих, мин. прич. овехтил, св. — вж. овехтявам.
овехтявам овехтяваш, несв. и овехтя, св.; какво. Разг. Правя да стане вехт или да изглежда вехт.
овехтявам овехтяваш, несв. и овехтея, св. Разг. Ставам вехт, остарявам. Ризата му овехтя.
овея овееш, мин. св. овях, мин. прич. овял, св. — вж. овявам.
овикам овикаш, св. — вж. овиквам.
овиквам овикваш, несв. и овикам, св. 1. Какво. С викане огласям определена територия. Овикаха цялата къща. 2. Кого. Карам се, нахоквам. Постоянно го овикват.
овладея овладееш, мин. св. овладях, мин. прич. овладял, св. — вж. овладявам.
овладявам овладяваш, несв. и овладея, св. 1. Какво. Присвоявам, правя свое владение, завладявам. 2. Кого. Обземам, обхващам. Страхът я овладя. 3. Какво. Усвоявам, научавам се да правя нещо. Овладя два чужди езика за една година. 4. Какво. Подчинявам на своето желание, давам желаното направление. Играчът овладя топката. Овладя разговора. — овладявам се/овладея се. Запазвам самообладание, подчинявам чувствата на волята си.
овлажнея овлажнееш, мин. св. овлажнях, мин. прич. овлажнял, св. — вж. овлажнявам.
овлажня овлажниш, мин. св. овлажних, мин. прич. овлажнил, св. — вж. овлажнявам.
овлажнявам овлажняваш, несв. и овлажнея, св. Ставам влажен. Очите и овлажняват от щастие.
овлажнявам овлажняваш, несв. и овлажня, св.; какво. Правя да стане влажен; навлажнявам. Овлажни дрехите. — овлажнявам се/ овлажня се. Ставам влажен; навлажнявам се. Стаите се овлажника през зимата и не могат да изсъхнат.
овошка мн. овошки, ж. Дърво, което дава плод за ядене. Овошките цъфнаха.
овощар овощарят, овощаря, мн. овощари, м. Човек, който отглежда овошки и/или продава плодовете им. // прил. овощарски, овощарска, овощарско, мн. овощарски.
овощарка мн. овощарки, ж. Жена овощар.
овощарница мн. овощарници, ж. Остар. Магазин, в който се продават плодове.
овощен овощна, овощно, мн. овощни, прил. 1. В който има овошки. Овощна градина. 2. Който ражда овощия. Ябълката е овощно дърво. 3. Който се отнася до овощия; плодов.
овощия само мн. Плодове, които се употребяват за храна — ябълки, круши, кайсии, сливи и др.
овраг мн. оврази, (два) оврага, м. Дълбока падина със стръмни брегове.
овреме нареч. Разг. В необходимия момент или малко преди него. Изчезвай овреме, докато не са те открили тук.
овца мн. овце и овци, ж. 1. Домашно животно с дебела вълна, отглеждано за мляко, месо, вълна. Мериносова овца. 2. Прен. Ирон. Кротък, глупав, слабоволев човек. • Заблудена овца. За човек, който се е отклонил от правия път. • Белязана/черна овца. Човек, за когото има лошо мнение, който рязко се отделя от останалите. • Като овца гледам. Гледам тъпо, глупаво, неразбиращо.
овцевъд мн. овцевъди, м. Овчар. // прил. овцевъдски, овцевъдска, овцевъдско, мн. овцевъдски.
овцевъден овцевъдна, овцевъдно, мн. овцевъдни, прил. Който е предназначен за отглеждане на овце. Овцевъдна ферма.
овцевъдство само ед. Селскостопански отрасъл, свързан с отглеждане на овце.
овчар овчарят, овчаря, мн. овчари, м. 1. Човек, който пасе овце. 2. Човек, който отглежда овце. // прил. овчаров, овчарова, овчарово, мн. овчарови. Овчарова жалба. // същ. умал. овчарче, мн. овчарчета, ср.
овчарка мн. овчарки, ж. Жена овчар.
овчарка мн. овчарки, ж. Порода силно куче. Немска овчарка.
овчарник мн. овчарници, (два) овчарника, м. Място с постройка, където се отглеждат овце.
овчарски овчарска, овчарско, мн. овчарски, прил. Който се отнася до овчар или му принадлежи. Овчарски калпак. • Овчарско куче. Едро куче, което е приучено да пази стадото от вълци. • Овчарска торбичка. Тревисто полско растение. • Овчарски скок. Спортна дисциплина — висок скок, извършван с помощта на дълъг прът.
овчедушен овчедушна, овчедушно, мн. овчедушни, прил. Покорен, глупав, със слаба воля.
овчедушие само ед. Качество или проява на овчедушен.
овчи овча, овче и овчо, мн. овчи, прил. 1. Присъщ на овца. Овче добродушие. 2. Получен от овца. Овче мляко. 3. Предназначен за овца. Овча кошара.
овъгля овъглиш, мин. св. овъглих, мин. прич. овъглил, св. - вж. овъглявам.
овъглявам овъгляваш, несв. и овъгля, св.; какво/ кого. Превръщам на въглен. Огънят овъгли дърветата. — овъглявам се/овъгля се. Ставам на въглен.
овърдрафт само ед. Спец. В банковото дело — договорено с банка допустимо надвишение на плащанията над остатъка по сметката.
овържа овържеш, мин.св. овързах, мин. прич. овързал, св. — вж. овързвам.
овързвам овързваш, несв. и овържа, св.; какво/ кого. Връзвам от всички страни, обвързвам. Овърза здраво пакета.
овършавам овършаваш, несв. и овършея, св.; какво. Вършея в достатъчно количество или до края. Овършахме житото.
овършея овършееш, мин. св. овършах, мин. прич. овършал, св. — вж. овършавам.
овъшкавея овъшкавееш, мин. св. овъшкавях, мин. прич. овъшкавял, св. — вж. овъшкавявам.
овъшкавявам овъшкавяваш, несв. и овъшкавея, св. Ставам въшкав.
овявам овяваш, несв. и овея, св.; какво. Чрез веене почиствам, отделям зърно от примеси. Овя боба.
оглавник мн. оглавници, (два) оглавника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му. • Слагам оглавник (на някого). 1. Покорявам, подчинявам обуздавам, ограничавам свободата. 2. Оженвам.
оглавя оглавиш, мин. св. оглавих, мин. прич. оглавил, св. — вж. оглавявам.
оглавявам оглавяваш, несв. и оглавя, се.; какво. Заставам начело, ръководя. Новият министър-председател оглави правителството.
огладнея огладнееш, мин. св. огладнях, мин. прич. огладнял, св. — вж. огладнявам.
огладнявам огладняваш, несв. и огладнея, св. Ставам гладен. Който не работи, не огладнява.
огладя огладиш, мин. св. огладих, мин. прич. огладил, св. — вж. оглаждам.
оглаждам оглаждаш, несв. и огладя, св.; какво. 1. Направям да стане гладък. Оглади прегънатия лист с ръка. 2. Гладя с ютия до края; изглаждам.
оглася огласиш, мин. св. огласих, мин. прич. огласил, св. — вж. огласям.
огласявам огласяваш, несв. Огласям.
огласям огласяш, несв. и оглася, св.; какво. 1. Изпълвам с глас, със звук. Песента огласи планинските върхове. 2. Правя нещо известно на всички. Премиерът огласи новия състав на правителството.
оглед мн. огледи, (два) огледа, м. Оглеждане на нещо. Преди търга ще има оглед на изложените автомобили. • С оглед. С намерение, със сметка; като се има предвид. • Без оглед на. Без да се взема под внимание.
огледален огледална, огледално, мн. огледални, прил. 1. Който е гладък и отразява като огледало. Огледална водна повърхност. Огледален образ. 2. Който е снабден с огледала. Огледална зала. Огледален телескоп.
огледало мн. огледала, ср. 1. Гладка полирана повърхност (обикновено стъкло), покрита с амалгама, която отразява намиращите се пред нея предмети. Стенно огледало. 2. Прен. Предмет или факт, по който можем да съдим за същността на явленията. Очите са огледало на душата. Бележникът е огледало за ученика. 3. Прен. Спокойна водна повърхност. Водно огледало на езеро. // същ. умал. огледалце, мн. огледалца, ср. (в 1 знач.). • Когато си видя ушите без огледало. Ирон. Никога.
огледам огледаш, св. — вж. оглеждам.
оглеждам оглеждаш, несв. и огледам, св.; кого/ какво. 1. Гледам от всички страни. Огледах апартамента. 2. Избирам. Оглеждам момиче за снаха. — оглеждам се/огледам се. 1. Гледам се в огледало. 2. Гледам около себе си. Огледах се къде да седна. 3. Прен. Отразявам се. Луната се оглеждаше в езерото.
оглождя оглождеш и оглождиш, мин. св. оглозгах и оглождих, мин. прич. оглозгал и оглождил, се. — вж. оглозгвам.
оглозгам оглозгаш, св. Оглождя.
оглозгвам оглозгваш, несв. и оглождя, св.; какво. Глозгам докрай, всичко. Кучето оглозга всички кокали.
оглупея оглупееш, мин. св. оглупях, мин. прич. оглупял, св. — вж. оглупявам.
оглупявам оглупяваш, несв. и оглупея, св. Ставам глупав.
оглуша оглушиш, мин. св. оглуших, мин. прич. оглушил, св. - вж. оглушавам.
оглушавам оглушаваш, несв. и оглушея, св. Ставам глух. След големия взрив той оглуша.
оглушавам оглушаваш, несв. и оглуша, св. 1. Кого. Правя да стане глух. Моторът ни оглуши с рева си. 2. Кого/какво. Правя нещо да не се чува; заглушавам.
оглушея оглушееш, мин. св. оглушах, мин. прич. оглушал, св. — вж. оглушавам.
оглушителен оглушителна, оглушително, мн. оглушителни, прил. Който може да оглуши; много силен. Оглушителен взрив. // същ. оглушителност, оглушителността, ж.
оглушки само мн. • Правя си оглушки. Преструвам се, че не чувам.
огневи огнева, огнево, мн. огневи, прил. Спец. Който е свързан със стрелба. Огнева точка. • Огнева линия. Място на бойното поле, където се води стрелбата.
огнен огнена, огнено, мн. огнени, прил. 1. Който се състои от огън. Огнени езици. 2. В който гори огън. Огнена пещ. 3. Прен. Пламенен, буен, блестящ. Огнен поглед. 4. Който има цвят на огън. Огнени коси.
огнеопасен огнеопасна, огнеопасно, мн. огнеопасни, прил. Който лесно се запалва. Бензинът е огнеопасна течност. Огнеопасни материали.
огнепръскач мн. огнепръскачи, м. Спец. Войник, който стреля с огнепръскачка.
огнепръскачка мн. огнепръскачки, ж. Спец. Вид оръжие, което изстрелва огнена смес срещу противника.
огнестрелен огнестрелна, огнестрелно, мн. огнестрелни, прил. 1. Който стреля чрез взривяващи се вещества. Огнестрелно оръжие. 2. Който е причинен от взривно вещество. Огнестрелна рана.
огнеупорен огнеупорна, огнеупорно, мн. огнеупорни, прил. Който може да издържи на високи температури; който не се запалва или топи, не се разрушава при нагряване. Огнеупорно стъкло. // същ. огнеупорност, огнеупорността, ж.
огниво мн. огнива, ср. Метален или каменен къс, чрез който с прахан се пали огън от кремък.
огнище мн. огнища, ср. 1. Място, където се пали огън. Пламъкът на огнището осветяваше цялата стая. 2. Прен. Бащин дом, родна къща. 3. Прен. Място, където се разпространява нещо. Просветно огнище. Гнойно огнище. 4. Място, където е горял огън. Където е горял огън, винаги остава и огнище.
огняр огнярят, огняря, мн. огняри, м. Работник, който поддържа огъня в локомотив, в парова централа и др. // прил. огнярски, огнярска, огнярско, мн. огнярски.
оголвам оголваш, несв. и оголя, св. 1. Какво. Събличам до голо, откривам голо място. Оголвам тялото си. 2. Какво. Откривам, показвам; изпразвам, опразвам. 3. Какво. Обезлесявам. Безразборната сеч оголи планинските склонове. 4. Кого. Ограбвам, оставям без имот. 5. Прен. Какво. Показвам в истинския му вид, разкривам. Кучето оголи зъбите си. 6. Прен. Какво. Оставям незащитена някоя част или пространство. Армията оголи фланга си. — оголвам се/оголя се. Ставам гол.
оголея оголееш, мин. св. оголях, мин. прич. оголял, св. — вж. оголявам.
оголя оголиш, мин. св. оголих, мин. прич. оголил, св. — вж. оголвам.
оголявам оголяваш, несв, и оголея, св. 1. Ставам гол, без облекло или покритие. Дърветата оголяха. 2. Прен. Осиромашавам, обеднявам.
огорча огорчиш, мин. св. огорчих, мин. прич. огорчил, св. - вж. огорчавам.
огорчавам огорчаваш, несв. и огорча, св.; кого. Причинявам огорчение, наскърбявам. Грубостта му я огорчи. — огорчавам се/огорча се. Изпитвам огорчение. • Трябва да ви огорча. Трябва да ви съобщя нещо неприятно.
огорчение мн. огорчения, ср. Неприятност, мъка, душевна болка, обида.
ограбвам ограбваш, несв. и ограбя, св.; какво/кого. Грабя много, докрай; обирам. Ограбиха банката.
ограбя ограбиш, мин. св. ограбих, мин. прич. ограбил, св. — вж. ограбвам.
ограда мн. огради, ж. Съоръжение, издигнато около нещо, за да го предпазва. Около къщата се издигаше висока каменна ограда.
оградя оградиш, мин. св. оградих, мин. прич. оградил, св. — вж. ограждам.
ограждам ограждаш, несв. и оградя, св. 1. Какво. Поставям ограда около нещо. Оградих двора с тел. 2. Какво. Поставям знак около нещо. Огради датата в календара си с червен цвят. 3. Кого. Полагам специални грижи, за да предпазя от нещо; обграждам. Оградиха го с грижи и внимание. 4. Какво/кого. Разположен съм около нещо. Гъсти гори ограждаха манастира. — ограждам се/оградя се. Ограждам себе си.
огражданя се огражданиш се, мин. св. огражданих се, мин. прич. огражданил се, св. — вж. огражданявам се.
огражданявам се огражданяваш се, несв. и огражданя се, св. Разг. 1. Ставам гражданин, заживявам в град. 2. Повеждам съобразен с градските норми живот.
ограмотя ограмотиш, мин. св. ограмотих, мин. прич. ограмотил, св. - вж. ограмотявам.
ограмотявам ограмотяваш, несв. и ограмотя, св.; кого. Правя грамотен. — ограмотявам се/ ограмотя се. Ставам грамотен.
огранича ограничиш, мин. св. ограничих, мин. прич. ограничил, св. — вж. ограничавам.
ограничавам ограничаваш, несв. и огранича, св. 1. Какво. Поставям граница на нещо. Ограничихме престоя си, за да не затрудняваме домакините. 2. Какво. Стеснявам в определени изисквания, поставям в някакви рамки. Ограничавам разходите си. 3. Кого/какво. Намалявам свободата и възможностите. Този закон ни ограничава. — ограничавам се/огранича се. Ограничавам себе си.
ограничен ограничена, ограничено, мн. ограничени, прил. 1. Който е с определени граници, с ограничения. 2. Прен. Незначителен, неголям. Ограничена сума. 3. Прен. Който има слаби, недостатъчни познания или възможности. Ограничен човек. // същ. ограниченост, ограничеността, ж.
ограничение мн. ограничения, ср. 1. Ограничаване. 2. Правило, норма, които ограничават някакви действия.
ограничителен ограничителна, ограничително, мн. ограничителни, прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна маркировка.
огрев само ед. Топливо. Дърва за огрев.
огрея огрееш, мин. св. огрях, мин. прич. огрял, св. — вж. огрявам.
огрибка мн. огрибки, ж. Желязно приспособление за остъргване на нощви или загорели части от хляба.
огриза огризеш, мин. св. огризах, мин. прич. огризал, св. - вж. огризвам.
огризвам огризваш, несв. и огриза, св.; какво. 1. С гризане дояждам нещо. 2. Гриза по повърхността.
огризка мн. огризки, ж. Остатък от нещо гризано. На масата имаше огризки от снощната вечеря.
огромен огромна, огромно, мн. огромни, прил. 1. Много голям по размери, грамаден. Огромна сграда. 2. Много голям по сила, по степен, по значение. Огромно напрежение. // същ. огромност, огромността, ж.
огрубея огрубееш, мин. св. огрубях, мин. прич. огрубял, св. — вж. огрубявам.
огрубя огрубиш, мин. св. огрубих, мин. прич. огрубил, св. — вж. огрубявам.
огрубявам огрубяваш и огрубея, св. Ставам груб, загрубявам.
огрубявам огрубяваш, несв. и огрубя, св.; какво/ кого. Правя да стане груб.
огрявам огряваш, несв. и огрея, св. 1. Какво/кого. Осветявам, стоплям. Слънцето огря поляната. 2. Какво. Нагрявам, стоплям. Огря ръцете си на огъня. 3. Прен. Разг. Достигам, стигам; успявам да постигна. Не мога да огрея навсякъде. • И на нашата улица ще огрее слънце. Надявам се, че и ние ще имаме успех, ще сполучим. • Не го огря. Не постигна нещо благоприятно за себе си.
огъвам огъваш, несв. и огъна, св.; какво. Извивам, превивам. Огъна желязото с голи ръце. — огъвам се/огъна се. 1. Извивам се, прегъвам се. Дърветата се огъваха в бурята. 2. Прен. Поддавам се, не мога да устоя. Не се огъна пред съблазните.
огън огънят, огъня, мн. огньове, (два) огъня, м. 1. Обикн. ед. Нагорещени светещи газове, появяващи се при горене; пламък. Силен огън. Огънят изпепели гората. 2. Натрупани и запалени дърва (или други горивни материали). Клада/стъквам/запалвам огън. Горят буйни огньове. 3. Само ед. Стрелба. Картечен огън. 4. Разг. Само ед. Висока температура. 5. Прен. Страст, силно чувство, жар. В очите му гори огън. 6. Като междум. Команда за стрелба. Огън! // същ. умал. огънче, мн. огънчета, ср.
огърлие мн. огърлия, ср. Платка, която се пришива върху дреха около гърлото.
огърлица мн. огърлици, ж. Накит, който се поставя на шията; наниз, гердан. Перлена огърлица.
ода мн. оди, ж. Спец. 1. Лирическо произведение, пропито с възторжени чувства. 2. Музикално произведение, което възпява важно събитие или известна личност и нейното дело.
одалиска мн. одалиски, ж. Наложница в харем.
одая мн. одаи, ж. Остар. Стая.
одве нареч. Разг. В два ката, двойно. Преви се одве от болка.
одеве нареч. Разг. Преди малко, съвсем скоро. Одеве те търсиха по телефона.
одевешен одевешна, одевешно, мн. одевешни, прил. Който е бил или е станал преди малко. За одевешния разговор няма да споменаваш пред никого.
одежда мн. одежди, ж. 1. Свещеническа дреха за тържествена служба. 2. Тържествено, официално, богато облекло. Царски одежди.
одеколон мн. одеколони, (два) одеколона, м. Спиртен разтвор на ароматни вещества. • Пикая одеколон. Жарг. Грубо. Държа се надменно.
одера одереш, мин. св. одрах, мин. прич. одрал, св. — вж. одирам.
одеяло мн. одеяла, ср. Текстилно покривало, което служи за завивка. Вълнено одеяло.
одеяние мн. одеяния, ср. Остар. Облекло. • В адамово одеяние. Гол, без дрехи.
оджак мн. оджаци, (два) оджака, м. Остар. 1. Огнище. 2. Стая с огнище.
одирам одираш, несв. и одера, св.; какво. 1. Дера докрай. Одрах агнето. 2. Разг. Ожулвам, ох-лузвам. Одрах ръката си на един клон. • Жив ще одера (някого). Ще причиня много неприятности, ще унищожа. • Одрал съм кожата (на някого). Много приличам на някого. • Ще одера очите (на някого). Ще накажа жестоко някого, ще му причиня зло.
одисея мн. одисеи, ж. 1. Продължително пътуване, наситено със събития и преживявания. 2. Приключение.
одитор мн. одитори, м. Спец. В банковото дело — контрольор (счетоводител или счетоводна фирма), избран от акционерите да заверява документите и годишния баланс на търговска банка.
одобрение мн. одобрения, ср. 1. Одобряване. 2. Похвала, положително изказване за нещо. Проектът получи одобрение.
одобрителен одобрителна, одобрително, мн. одобрителни, прил. Който изразява одобрение към нещо. Говори с одобрителен тон. Одобрителен отзив.
одобря одобриш, мин. св. одобрих, мин. прич. одобрил, св. - вж. одобрявам.
одобрявам одобряваш, несв. и одобря, св. 1. Какво. Признавам нещо за добро, правилно, редно. Одобрявам поведението му. 2. Кого. Смятам за достоен за някаква работа. Одобриха го за новата работа.
одол само ед. Вода с ментово масло за изплакване и ароматизиране на устната кухина.
одрипавея одрипавееш, мин. св. одрипавях, мин. прич. одрипавял, св. — вж. одрипавявам.
одрипавявам одрипавяваш, несв. и одрипавея, св. Ставам дрипав.
одумам одумаш, св. — вж. одумвам.
одумвам одумваш, несв. и одумам, св.; кого. Говоря неприятни неща, злословя, клюкарствам. Одумва снаха си. — одумвам се/одумам се. 1. Оправдавам се. Не се одумвай — всичко знаем. 2. Разг. Искам нещо, но не го казвам направо, а със заобикалки; намеквам.
одумки само мн. Разг. Злословия, клюки, клевети.
одухам одухаш, св. — вж. одухвам.
одухвам одухваш, несв. и одухам, св.; какво. Почиствам чрез духане. Одуха праха от книгата.
одухотворен одухотворена, одухотворено, мн. одухотворени, прил. Който е проникнат от възвишени чувства и е с извисен дух или изразява такива чувства. Одухотворено лице. // същ. одухотвореност, одухотвореността, ж.
одухотворя одухотвориш, мин. св. одухотворих, мин. прич. одухотворил, св. — вж. одухотворявам.
одухотворявам одухотворяваш, несв. и одухотворя, св.; кого\какво. 1. Приписвам на природата или животните висши духовни качества, правя ги да изглеждат като живи. 2. Правя да бъде одухотворен.
одушевен одушевена, одушевено, мн. одушевени, прил. 1. Който има душа, отнася се към живия свят. 2. Спец. Който се отнася към категорията названия на живи същества. Одушевени съществителни имена. // същ. одушевеноет, одушевеността, ж.
одушевя одушевиш, мин. св. одушевих, мин. прич. одушевил, св. — вж. одушевявам.
одушевявам одушевяваш, несв. и одушевя, св.; какво. Придавам душа, дух, живот.
одър мн. одри, (два) одъра, м. Остар. 1. Широка дървена лавица, която служи за спане или седене. 2. Дървено легло. • На смъртен одър. Предсмъртен час. • Пуснали го под одъра, той се качил па одъра. Неодобрително. За човек, който след първата услуга иска още.
одържавен одържавена, одържавено, мн. одържавени, прил. Който е станал държавна собственост. Одържавено производство.
одързостя одързостиш, мин. св. одързостих, мин. прич. одързостил, св. — вж. одързостявам.
одързостявам одързостяваш, несв. и одързостя, св.; кого. Вдъхвам дързост; насърчавам. — одързостявам се/одързостя се. Осмелявам се, решавам се.
одъртея одъртееш, мин. св. одъртях, мин. прич. одъртял, св. - вж. одъртявам.
одъртявам одъртяваш, несв. и одъртея, св. Разг. Ставам дърт; остарявам.
ожаднея ожаднееш, мин. св. ожаднях, мин. прич. ожаднял, св. — вж. ожаднявам.
ожаднявам ожадняваш, несв. и ожаднея, св. Ставам жаден; изпитвам жажда.
ожег мн. ожези, (два) ожега, м. Диал. Желязна пръчка с обърнат край за разравяне на огън; ръжен.
ожена оженеш, мин. св. оженах, мин. прич. оженал, св. — вж. оженвам.
оженвам оженваш, несв. и оженя, св.; кого. Съединявам в брак. Ожени ги тяхна приятелка. — оженвам се/оженя се. За кого. Сключвам брак. Той се ожени за моята приятелка. • Оженвам се за бутилката. Разг. Ирон. Ставам пияница, пропивам се.
оженвам оженваш, несв. и ожена, се. Ожънвам.
оженя ожениш, мин. св. ожених, мин. прич. оженил, св. — вж. оженвам.
ожесточа ожесточиш, мин. св. ожесточих, мин. прич. ожесточил, св. — вж. ожесточавам.
ожесточавам ожесточаваш, несв. и ожесточа, св.; кого. Правя жесток, довеждам до ожесточение. Моите думи го ожесточиха. - ожесточавам се/ожесточа се. Проявявам ожесточение, ставам жесток. Битката се ожесточи.
ожесточен ожесточена, ожесточено, мн. ожесточени, прил. 1. Който е изпълнен с ожесточение. Ожесточени сражения. 2. Непримирим. Ожесточен спор. // същ. ожесточеност, ожесточеността, ж.
ожесточение само ед. Състояние на силно озлобление, на жестокост и крайно напрежение. С ожесточение късаше писмата и.
оживен оживена, оживено, мн. оживени, прил. 1. Който е върнат към живот. 2. Който е изпълнен с живот, с дейност, с движение. Оживена търговия. Оживен спор. 3. Който е с повишено настроение. // същ. оживеност, оживеността, ж.
оживея оживееш, мин. св. оживях, мин. прич. оживял, св. — вж. оживявам.
оживление само ед. Положение на раздвижване, усилено движение, оживеност; въодушевление, възбуда. Празнично оживление.
оживотворя оживотвориш, мин. св. оживотворих, мин. прич. оживотворил, св. — вж. оживотворявам.
оживотворявам оживотворяваш, несв. и оживотворя, се.; какво. Правя нещо като живо.
оживя оживиш, мин. св. оживих, мин. прич. оживил, св. — вж. оживявам.
оживявам оживяваш, несв. и оживя, св.; какво. 1. Правя да стане жив; изпълвам с живот. Детската глъчка оживяваше старата къща. 2. Правя по-изразителен, одухотворен. Лека усмивка оживи лицето -. - оживявам се/оживя се. 1. Ставам по-жив, по-изразителен. След разговора ни тя се оживи. 2. Ставам по-активен, по-шумен. Търговията се оживи.
оживявам оживяваш, несв. и оживея, св. 1. Оставам жив, връщам се към живот. След тежката катастрофа едва оживя. 2. Прен. Проявявам се с нова сила, отново. В него оживяха спомените за онова лято.
оживявам оживяваш, несв. и оживя, св.; какво. 1. Правя да стане жив; изпълвам с живот. Детската глъчка оживяваше старата къща. 2. Правя по-изразителен, одухотворен. Лека усмивка оживи лицето и. — оживявам се/оживя се. 1. Ставам по-жив, по-изразителен. След разговора ни тя се оживи. 2. Ставам по-активен, по-шумен. Търговията се оживи.
ожребвам ожребваш, несв. и ожребя, св.; какво. За кобила — раждам жребче. — ожребвам се/ ожребя се. 1. За кобила — раждам. Кобилата се ожреби. 2. За конче — раждам се. Кончето сс ожреби миналата нощ. • Ожребили му се кобилите. Разг. Изглежда много радостен.
ожребя ожребиш, мин. св. ожребих, мин. прич. ожребил, св. — вж. ожребвам.
ожулвам ожулваш, несв. и ожуля, св.; какво. Чрез жулене разранявам, увреждам. Падна и ожули коленете си. — ожулвам се/ожуля се. Охлузвам се, наранявам се леко.
ожуля ожулиш, мин. св. ожулих, мин. прич. ожулил, св. — вж. ожулвам.
ожълтя ожълтиш, мин. св. ожълтих, мин. прич. ожълтил, св. — вж. ожълтявам.
ожълтявам ожълтяваш, несв. и ожълтя, св.; какво. 1. Правя да стане жълт. Ожълтих блузата с кайсия. 2. Разг. Изпускам изпражнения в дрехите. Бебето пак ожълти пелените. • Ожълтих гащите. Ирон. 1. Много силно се зарадвах. 2. Много се изплаших.
ожъна ожънеш, мин. св. ожънах, мин. прич. ожънал. св. — вж. ожънвам.
ожънвам ожънваш, несв. и ожъна, св.; какво. Жъна докрай, всичко. Ожънахме най-голямата нива.
озаглавя озаглавиш, мин. св. озаглавих, мин. прич. озаглавил, св. — вж. озаглавявам.
озаглавявам озаглавяваш, несв. и озаглавя, св.; какво. Слагам заглавие. Как озаглави новата си книга?
озадача озадачиш, мин. св. озадачих, мин. прич. озадачил , св. — вж. озадачавам.
озадачавам озадачаваш, несв. и озадача, св.; кого. Поставям в недоумение; затруднявам, смущавам. Въпросът му ме озадачи. — озадачавам се/озадача се. Изпадам в недоумение.
озарение мн. озарения, ср. 1. Озаряване, сияние. 2. Проблясък, проясняване на съзнанието.
озаря озариш, мин. св. озарих, мин. прич. озарил, св. — вж. озарявам.
озарявам озаряваш, несв. и озаря, св. 1. Какво/ кого. Осветявам ярко, заливам със зари. Слънцето озари върховете. 2. Прен. Какво\кого. Правя по-жив, лъчезарен. Надежда озари душата му. 3. Прен. Кого. Внезапно ми хрумва нещо; идва ми някаква идея, прояснява се съзнанието ми. Озари го интересна догадка.
озверен озверена, озверено, мн. озверени, прил. Много силно ядосан, жесток, зъл като звяр.
озверя озвериш, мин. св. озверих, мин. прич. озверил, св. — вж. озверявам.
озверявам озверяваш, несв. и озверя, св.; кого/ какво. Правя да е озверен; вбесявам. Миризмата на кръв озвери вълка. — озверявам се/ озверя се. Ядосвам се много силно, ожесточавам се, освирепявам.
озвуча озвучиш, мин. св. озвучих, мин. прич. озвучил, св. — вж. озвучавам.
озвучавам озвучаваш, несв. и озвуча, св.; какво. 1. Приспособявам към звуково излъчване, снабдявам със звук. Филма озвучават известни артисти. 2. Снабдявам с апаратура за предаване на звук.
оздравея оздравееш, мин. св. оздравях, мин. прич. оздравял, св. — вж. оздравявам.
оздравя оздравиш, мин. св. оздравих, мин. прич. оздравил, св. — вж. оздравявам.
оздравявам оздравяваш, несв. и оздравея, св. Ставам здрав, излекувам се. След една седмица ще оздравееш.
оздравявам оздравяваш, несв. и оздравя, св.; какво/кого. 1. Правя по-здрав, излекувам. 2. Прен. Подобрявам състоянието на нещо. Оздравиха финансите си.
озеленя озелениш, мин. св. озелених, мин. прич. озеленил, св. — вж. озеленявам.
озеленявам озеленяваш, несв. и озеленя, св.; какво. Покривам със зеленина; засаждам. Трябва да озелените площта около къщата.
оземля оземлиш, мин. св. оземлих, мин. прич. оземлил, св. — вж. оземлявам.
оземлявам оземляваш, несв. и оземля, св.; кого. Снабдявам със земя, давам земя за обработване. Преселниците сс оземляват от общинските съвети.
озлобен озлобена, озлобено, мн. озлобени, прил. Който е настроен злобно или изразява злоба; ожесточен. Озлобен човек. // същ. озлобеност, озлобеността, ж.
озлобение само ед. Озлобление.
озлобея озлобееш, мин. св. озлобях, мин. прич. озлобял, св. — вж. озлобявам.
озлобление само ед. Проява на злоба, на зло чувство към някого. Изпитвам озлобление.
озлобя озлобиш, мин. св. озлобих, мин. прич. озлобил, св. — вж. озлобявам.
озлобявам озлобяваш, несв. и озлобея, св. Ставам озлобен. Вторият удар го накара до озлобее.
озлобявам озлобяваш, несв. и озлобя, св.; кого. Правя злобен, ядосвам много, ожесточавам. Самотата го озлоби. — озлобявам се/озлобя се. Ожесточавам се, изпълвам се със злоба.
озлочестя озлочестиш, мин. св. озлочестих, мин. прич. озлочестил, св. — вж. озлочестявам.
озлочестявам озлочестяваш, несв. и озлочестя, св.; кого. 1. Правя злочест, нещастен. 2. Обезчестявам (във 2 знач.).
ознаменувам ознаменуваш, несв. и св.; какво, с какво. Тържествено отбелязвам. Ознаменуваха сключването на договора с коктейл.
означа означиш, мин. св. означих, мин. прич. означил, св. — вж. означавам.
означавам означаваш, несв. и означа, св. 1. Какво. Поставям знак, отбелязвам. 2. Знак съм за нещо, показвам, изразявам. Високата температура означава начало на заболяване. 3. Знача, имам значение. Какво означава този израз?
означение мн. означения, ср. Знак, белег, указание. Върху всеки кашон има означение как да се съхранява.
озобам озобаш, св. — вж. озобвам.
озобвам озобваш, несв. и озобам, св.; какво. Изяждам чрез зобане. Конят озоба овеса.
озова се озовеш се, мин. св. озовах се, мин. прич. озовал се, св. — вж. озовавам се.
озозвавам се озоваваш се, несв. и озова се, св. Намирам се, оказвам се. Той се озова в просторен кабинет.
озознатор мн. озонатори, (два) озонатора, м. Прибор за обогатяване на въздуха с озон за пречистването му.
озон само ед. Безцветен газ, съединение на три кислородни атома, който служи за прочистване и обеззаразяване на въздуха. // прил. озонов, озонова, озоново, мн. озонови. • Озонова дупка. Част от земната атмосфера, в която липсва озон.
озонирам озонираш, несв. и св.; какво. Обеззаразявам въздуха чрез озон. Озонирам затворено помещение.
озорвам озорваш, несв. и озоря, се.; кого. Разг. Създавам трудности, зор. Тази задача ме озори. — озорвам се/озоря се. Разг. Изпитвам трудност в работа; затруднявам се, претоварвам се.
озоря озориш, мин. св. озорих, мин. прич. озорил, св. - вж. озорвам.
озъбвам се озъбваш се, несв. и озъбя се, св. 1. Показвам зъбите си. 2. Прен. Ирон. Усмихвам се широко. 3. Прен. Разг. Грубо. Умирам, загивам. 4. Прен. Разг. Противопоставям се, карам се, недоволствам.
озъбя се озъбиш се, мин. св. озъбих се, мин. прич. озъбил се, св. — вж. озъбвам се.
озърна се озърнеш се, мин. св. озърнах се, мин. прич. озърнал се, св. — вж. озъртам се.
озъртам се озърташ се, несв. и озърна се, св. Гледам внимателно около себе си, оглеждам се (във 2 знач.). Озъртам се уплашено.
ой междум. За израз на болка, уплаха, учудване, радост; ох. Ой, как хубаво ухае!
ой част. За усилване, за подчертаване; о. Ой, махни, махни кахъри люти.
ойконим мн. ойконими, (два) ойконима, м. Спец. В езикознанието — название на селище.
ойларипи междум. Планинарски възглас (според характерен припев на тиролски песни).
ок окът, ока, мн. окове, (два) ока, м. Дълго дърво, поставяно отпред на кола, теглена от животни, което служи за разделянето им.
ока мн. оки, ж. Остар. Мярка за тежина, равна на 1225 или 1283 грама.
окадя окадиш, мин. св. окадих, мин. прич. окадил, св. — вж. окадявам.
окадявам окадяваш, несв. и окадя, св.; какво. 1. Опушвам, одимявам. Стига си пушил, защото окади стаята. 2. Обеззаразявам с дим от запалена сяра. — окадявам се/окадя се. Разг. Опушвам се, одимявам се.
окажа окажеш, мин. св. оказах, мин. прич. оказал, св. — вж. оказвам.
оказвам оказваш, несв. и окажа, се. Проявявам, показвам, осъществявам действие според съществителното име в съчетанието. Оказвам влияние (влияя). Оказвам помощ (помагам). Оказвам въздействие (въздействам). Оказвам доверие (доверявам се). Оказвам натиск (натискам, притискам). Оказвам съдействие (съдействам). Оказвам съпротива (съпротивлявам се). Оказвам подкрепа (подкрепям). Оказвам поддръжка (поддържам, подкрепям). — оказвам се/окажа се. 1. Неочаквано или внезапно се намирам в някакво място; попадам, озовавам се. Оказа се в непознат район. 2. Явявам се, в действителност съм. Те се оказаха наши познати. Стаята се оказа празна.
оказион мн. оказиони, (два) оказиона, м. 1. Остар. Случай, удобен за нещо. 2. Само ед. Продажба при изгодни цени и условия. 3. Предмет, купен изгодно. 4, Разг. Магазин за продажба на стоки при изгодни цени. // прил. оказионен, оказионна, оказионно, мн. оказионни, Оказионен магазин.
оказионализъм мн. оказионализми, (два) оказиоализъма, м. Спец. 1. Дума, която е новообразувана и се използва само в определен контекст. 2. Само ед. Философска теория, която обяснява взаимоотношенията между тяло и душа чрез божия намеса.
окайвам окайваш, несв. и окая, св.; какво/кого. Изразявам жал към някого или нещо; съчувствам, съжалявам. Окайвам тежкия си живот. — окайвам се/окая се. Окайвам себе си.
окалвам окалваш, несв. и окалям, св.; кого/какво. 1. Изцапвам с кал. 2. Прен. Осквернявам, опетнявам. Окаляха името му.
окалям окаляш, св. — вж. окалвам.
окаменея окаменееш, мин. св. окаменях, мин. прич. окаменял, св. - вж. окаменявам.
окаменявам окаменяваш, несв. и окаменея, св. 1. Превръщам се на камък, ставам твърд като камък. 2. Прен. Изгубвам способност да се движа; вцепенявам се. Окаменя от ужас.
окапвам окапваш, несв. и окапя, св. 1. Откъсвам се и падам. През есента листата на дърветата пожълтяха и окапаха. 2. Прен. Развалям се, изгнивам; опадвам. От гангрената месата му окапаха. Косата му окапа и вече е почти олисял.
окапвам окапваш, несв. и окапя, се.; кого\ какво, с какво. Покривам с капки повърхността на нещо, изцапвам. Окапа роклята си с вино. — окапвам се/окапя се. Окапвам себе си.
окапя окапеш, мин. св. окапах, мин. прич. окапал, св. — вж. окапвам.
окарикатуря окарикатуриш, мин. св. окарикатурих, мин. прич. окарикатурил, св. — вж. окарикатурявам.
окарикатурявам окарикатуряваш, несв. и окарикатуря, се.; кого\какво. Представям в карикатурен вид.
окарина мн. окарини, ж. Духов глинен или метален музикален инструмент с продълговата форма, чийто звук е близък до звука на флейтата.
окастря окастриш, мин. св. окастрих, мин. прич. окастрил, св. — вж. окастрям.
окастрям окастряш, несв. и окастря, св. 1. Какво. Отрязвам клони на дърво. 2. Прен. Разг. Кого. Постригвам много или лошо.
окат оката, окато, мн. окати, прил. Остар. 1. Който има очи. 2. Който вижда, не е сляп.
окача окачиш, мин. св. окачих, мин. прич. окачил, св. — вж. окачвам.
окачалка мн. окачалки, ж. Закачалка.
окачвам окачваш, несв. и окача, св. 1. Какво. Поставям да виси, като закрепвам за единия край. Окачи нова картина в гостната. 2. Какво/ кого. Поставям ва високо място. Защо окачи детето на покрива?
окачване само ед. Начин за закрепване на автомобилно шаси. Автомобилът е със стабилно окачване.
окачествител окачествителят, окачествителя, мн. окачествители, м. Човек, който определя качеството на някаква стока.
окачествителка мн. окачествителки, ж. Жена окачествител.
окачествя окачествиш, мин. св. окачествих, мин. прич. окачествил, св. — вж. окачествявам.
окачествявам окачествяваш, несв. и окачествя, св.; какво. 1. Определям качеството на произведена стока. 2. Оценявам някаква проява. Окачествиха изказването му като провокация.
окая окаеш, мин. св. окаях, мин. прич. окаял, св. - вж. окайвам.
окаян окаяна, окаяно, мн. окаяни, прил. Нещастен, злочест, беден. Окаян живот.//същ. окаяност, окаяността, ж.
окаяник мн. окаяници, м. Окаян човек.
окаяница мн. окаяници, ж. Окаяна жена.
океан мн. океани, (два) океана, м. 1. Огромно водно пространство от земната повърхност. 2. Прен. Обикн. ед. Голямо количество, неизброимо множество. Имам океан проблеми.
океански океанска, океанско, мн. океански, прил. Който се отнася до океан (в 1 знач.). Океанско течение. Океански параход.
окей 1. Като.част. За съгласие: да, добре. Окей, приемам предложението ти. 2. Като нареч. Добре, наред, много добре. Всичко е окей.
окелавея окелавееш, мин. св. окелавях, мин. прич. окелавял, св. — вж. окелавявам.
окелавявам окелавяваш, несв. и окелавея, св. Заболявам от кел.
окепазя окепазиш, мин. св. окепазих, мин. прич. окепазил, св. — вж. окепазявам.
окепазявам окепазяваш, несв. и окепазя, св. Разг. 1. Кого. Осрамвам, злепоставям. 2. Какво. Развалям, загрозявам. Окепазиха килима.
окис мн. окиси, (два) окиса, м. Спец. Съединение на химически вещества с кислорода.
окисвам окисваш, несв. и окисна, св. 1. Какво. Кисна продължително, обикновено в течност. 2. Разг. Подсичам се.
окисление само ед. Спец. Химически процес, при който различни вещества взаимодействат с кислорода.
окислител окислителят, окислителя, мн. окислители, (два) окислителя, м. Вещество, което предизвиква окисление.
окисля окислиш, мин. св. окислих, мин. прич. окислил, св. — вж. окислявам.
окислявам окисляваш, несв. и окисля, св.; какво. Подлагам на окисление. — окислявам се/окисля се. Подлагам се на окисление. Среброто се окислява и потъмнява.
окисна окиснеш, мин. св. окиснах, мин. прич. окиснал, св. — вж. окисвам.
окича окичиш, мин. св. окичих, мин. прич. окичил, св. — вж. окичвам.
окичвам окичваш, несв. и окича, св.; какво/кого, с какво. Украсявам, за да изглежда по-добре или празнично. Окичиха портретите на св. св. Кирил и Методий с цветя. — окичвам се/ окича се. Окичвам себе си, украсявам се (обикн. прекалено или неуместно).
оклюмам оклюмаш, св. - вж. оклюмвам.
оклюмвам оклюмваш, несв. и оклюмам, св. 1. Навеждам, отпускам (глава, цвят). От горещината цветята оклюмаха. 2. Прен. Натъжавам се, посървам. Защо си оклюмал така?
око мн. очи, ср. 1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи. 2. Зрение. Има точно око. • Без да ми мигне окото. Без да се колебая, без да се страхувам. • Бие на очи. Прави впечатление. • Вадим си очите. Караме се. • В очите (казвам, говоря). Без заобикалки, пряко, открито (казвам). • Въртя очи. За жена — гледам предизвикателно мъжете. • Гледам с други очи. Променил съм отношението си към нещо. • Гледам с четири очи. Гледам много внимателно. • Гледам изпод око. Гледам враждебно, подозрително. • За черните ти очи. Без да има лична облага или заинтересованост. • Лови окото. Харесва се. • Набивам се в очите. Правя впечателние. • На око. Приблизително, без точно измерване. • Обръщам очи. Умирам. • Обръщам очите си към някого. Очаквам помощ или облага. • Очи и уши. Шпионин, доносник. • Ще ти извади очите. Съвсем очевидно е. • Хвърлям око (на нещо). Имам желание за нещо. • Яйца на очи. Пържени яйца, без да се бъркат. • Пауново око. Вид пеперуда.
окова оковеш, мин. св. оковах, мин. прич. оковал, св. — вж. оковавам.
оковавам оковаваш, несв. и окова, св. 1. Кого. Поставям в окови. 2. Какво. Обковавам. 3. Прен. Какво\кого. Стеснявам, ограничавам свободата, заробвам.
окови само мн. 1. Железни гривни, съединени с верига, които се поставят на арестувани или затворници; белезници. 2. Прен. Това, което ограничава свободата. Паднаха оковите на робството. • Чупя оковите. Освобождавам се.
окозвам окозваш, несв. и окозя, св.; какво. За коза — раждам яре. — окозвам се/окозя се. 1. За коза — раждам. 2. За яре — раждам се.
окозя окозиш, мин.св. окозих, мин. прич. окозил, св. — вж. окозвам.
околен околна, околно, мн. околни, прил. 1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой. 2. Който минава около нещо; страничен, обиколен. Околни пътища.
околийски околийска, околийско, мн. околийски, прил. Истор. Който се отнася до околия.
околия мн. околии, ж. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Луковитска околия.
околност околността, мн. околности, ж. Местност, разположена около населено място или географски обект. В околностите на града е вилната зона.
около предлог. 1. За разположение от всички страни на един предмет. Около къщата са посадени цветя и дървета. 2. За отношение към обект, за който се говори; във връзка с. Спорът се въртеше около наследството. 3. За положение в околността, в близост. По цял ден съм около децата. 4. За неточен, приблизителен брой. Детето е на около 10 години.
околовръст нареч. 1. Наоколо, от всички страни. 2. По обиколката на нещо.
околовръстен околовръстна, околовръстно, мн. околовръстни, прил. Който минава околовръст, който заобикаля. Околовръстно шосе.
околосветски околосветска, околосветско, мн. околосветски, прил. Който обикаля света. Околосветско пътешествие.
окончавам окончаваш, несв. Спец. Завършвам с граматическо окончание. Прилагателните имена от женски род окончават на -а.
окончание мн. окончания, ср. 1. Завършек, край на нещо. Нервни окончания. 2. Спец. Завършек на дума или форма, който изразява граматически значения; флексия. Глаголни окончания.
окончателен окончателна, окончателно, мн. окончателни, прил. Последен, краен; който не подлежи на промяна. Окончателно решение.
окончателно нареч. Съвсем, напълно, завинаги. Те окончателно се разделиха.
окоп мн. окопи, (два) окопа. 1. Спец. Изкоп в земята, използван като военно укритие. 2. Изкопан ров около нещо.
окопавам окопаваш, несв. и окопая, св.; какво. 1. Натрупвам пръст около растение, копая около него. 2. Преграждам с окоп. — окопавам се/окопая се. 1. Копая окоп за собствена защита. 2. Прен. Скривам се, маскирам се.
окопая окопаеш, мин. св. окопах, мин. прич. окопал, св. — вж. окопавам.
окопитвам се окопитваш се, несв. и окопитя се, св. Съвземам се, идвам на себе си. Не мога да се окопитя след това преживяване.
окопитя се окопитиш се, мин. св. окопитих се, мин. прич. окопитил се, св. — вж. окопитвам се.
окореня се окорениш се, мин. св. окорених се, мин. прич. окоренил се, св. — вж. окореня-вам се.
окоренявам се окореняваш се, несв. и окореня се, св. За растение — пускам корен. Поставих лист от фикус в чаша с вода, за да се окорени.
окосмен окосмена, окосмено, мн. окосмени, прил. Който е покрит с косми.
окосмя се окосмиш се, мин. св. окосмих се, мин. прич. окосмил се, св. — вж. окосмявам се.
окосмявам се окосмяваш се, несв. и окосмя се, св. Покривам се с косми. Някои бозайници се раждат голи и после се окосмяват.
окотвам окотваш, несв. и окотя, св.; какво. За котка и други подобни животни - раждам малки. Зайката окоти 10 малки. - окотвам се/окотя се. 1. За котка и други подобни животни - раждам. Котката се окоти. 2. За коте или друго малко - раждам се. Малките се окотиха вчера.
окотя окотиш, мин. св. окотих, мин. прич. окотил, св. — вж. окотвам.
окрайнина мн. окрайнини, ж. 1. Погранична област. 2. Крайна част на населено място. Живея в окрайнините на града.
окраска мн. окраски, ж. 1. Багра, шарка, цвят. Гората през есента има пъстра окраска. 2. Нюанс, оттенък в значението на дума. Стилистична окраска.
окраставея окраставееш, мин. св. окраставях, мин. прич. окраставял, св. — вж. окраставявам.
окраставявам окраставяваш, несв. и окраставея, св. Ставам крастав.
окриля окрилиш, мин. св. окрилих, мин. прич. окрилил, св. — вж. окрилявам.
окрилявам окриляваш, несв. и окриля, св.; кого. Давам смелост, въодушевявам, насърчавам. Съобщението за близката среща го окрили.
окръг мн. окръзи, (два) окръга, м. 1. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Варненски окръг. 2. Териториална единица по време на военни действия. Военен окръг.
окръгля окръглиш, мин. св. окръглих, мин. прич. окръглил, св. — вж. окрьглям.
окръглям окръгляш, несв. и окръгля, св.; какво. 1. Правя нещо да стане кръгло. 2. Изразявам в кръгли цифри. Окръглям сума. - окръглям се/окръгля се. Разг. Надебелявам, затлъстявам.
окръжа окръжиш, мин. св. окръжих, мин. прич. окръжил, св. — вж. окръжавам.
окръжавам окръжаваш, несв. и окръжа, св.; какво/кого. Заобикалям, обкръжавам.
окръжен окръжна, окръжно, мн. окръжни, прил. Който се отнася до окръг. Окръжна болница.
окръжие мн. окръжия, ср. 1. Териториална единица, от която се събират войници. 2. Военноадминистративно учреждение, което води военния отчет на мъжете.
окръжно мн. окръжни, ср. Писмо, което се изпраща до подведомствени учреждения.
окръжност окръжността, мн. окръжности, ж. Затворена крива линия, всички точки на която са еднакво отдалечени от центъра.
оксид мн. оксиди, (два) оксида, м. Спец. Съединение на химически елемент с кислород; окис. // прил. оксиден, оксидна, оксидно, мн. оксидни.
оксидирам оксидираш, несв. и св.; какво. Спец. 1. Съединявам с кислород; окислявам. 2. Подлагам на изкуствено окисляване повърхността на метално изделие.
оксижен мн. оксижени, (два) оксижена, м. 1. Спец. Само ед. Кислород. 2. Само ед. Смес от водород и кислород или ацетилен, която се използва за запояване на метални части. 3. Апарат за запояване на метални части. 4. Разг. Само ед. Препарат с кислородна вода за изрусяване.
оксиженирам оксиженираш, несв. и св.; какво. 1. Окислявам. 2. Запоявам метални части с оксижен. 2. Изрусявам с кислородна вода.
оксиженист мн. оксиженисти, м. Човек, чиято професия е да работи с оксижен (в 3 знач.).
оксиженистка мн. оксиженистки, ж. Жена оксиженист.
оксиморон мн. оксиморони, (два) оксиморона, м. Спец. Стилистична фигура, при която се свързват логически изключващи се понятия.
октава мн. октави, ж. Спец. 1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво име, но различна височина). 2. В литературата — строфа от осем стиха, в която първите шест стиха са с кръстосана рима, а последните два — със съседна.
октоедър мн. октоедри, (два) октоедъра, м. Спец. Геометрическа фигура с осем стени; осмостен.
октоих мн. октоихи, (два) октоиха м. Богослужебна книга с църковни песнопения на осем гласа.
октомври м.,неизм. Десетият месец на календарната година. // прил. октомврийски, октомврийска, октомврийско, мн. октомврийски. Октомврийски дъждове.
октопод мн. октоподи, (два) октопода, м. Морско мекотело с осем пипала.
окулист мн. окулисти, м. Лекар, който е специалист по очни болести; офталмолог.
окулистка мн. окулистки, ж. Жена окулист.
окултен окултна, окултно, мн. окултни, прил. Който се отнася до окултизъм. Окултни науки.
окултизъм само ед. Мистично учение за съществуването на тайнствени сили, които са достъпни само за избрани хора.
окултист мн. окултисти, м. Човек, който се занимава с окултизъм.
окултистка мн. окулистки, ж. Жена окулист.
окуляр мн. окуляри, (два) окуляра, м. Част от оптически уред, обърната към наблюдаващия.
окумвам се окумваш се, несв. и окумя се, св. Разг. Стоя спокойно, мирно пред някого. Защо си се окумила тук?
окумя се окумиш се, мин. св. окумих се, мин. прич. окумил се, св. — вж. окумвам се.
окупатор мн. окупатори, м. Човек или група хора, които извършват окупация или държат под окупация.
окупаторка мн. окупаторки, ж. Жена окупатор.
окупационен окупационна, окупационно, мн. окупационни, прил. Който се отнася до окупация. Окупационни войски. Окупационна стачка.
окупация мн. окупации, ж. 1. Временно завладяване на чужда територия чрез военна сила. 2. Временно блокиране на граждански обект поради несъгласие с работодателя или в знак на обществен протест.
окупирам окупираш, несв. и св. 1. Какво. Извършвам окупация. 2. Прен. Разг. Какво\кого. Завземам, присвоявам; обсаждам. Пак ли окупира креслото.
окуража окуражиш, мин. св. окуражих, мин. прич. окуражил, св. — вж. окуражавам.
окуражавам окуражаваш, несв. и окуража, св.; кого. Вдъхвам кураж, смелост; насърчавам.
окуражителен окуражителна, окуражително, мн. окуражителни, прил. Който вдъхва кураж. Окуражителни възгласи.
окуцея окуцееш, мин. св. окуцях, мин. прич. окуцял, св. — вж. окуцявам.
окуцявам окуцяваш, несв. и окуцея, св. Ставам куц.
окуча окучиш, мин. св. окучих, мин. прич. окучил, св. — вж. окучвам.
окучвам окучваш, несв. и окуча, св.; какво. За кучка и други животни — раждам малки. — окучвам се/окуча се. 1. За кучка — раждам. 2. За кученца и други малки — раждам се. Последното вълче се окучи недоразвито.
окъпвам окъпваш, несв. и окъпя, св.; кого/какво. 1. Почиствам чрез къпане. Дъждът окъпа гората. 2. Прен. Измокрям, обливам. - окъпвам се/окъпя се. 1. Къпя се изцяло. 2. Измокрям се, обливам се.
окъпя окъпеш, мин. св. окъпах, мин. прич. окъпал, св. — вж. окъпвам.
окървавя окървавиш, мин. св. окървавих, мин. прич. окървавил, св. — вж. окървавявам.
окървавявам окървавяваш, несв. и окървавя, св. 1. Какво\кого. Напръсквам, обливам с кръв. 2. Какво. Правя да има жертви.
окъсам окъсаш, св. — вж. окъсвам.
окъсвам окъсваш, несв. и окъсам, св.; какво. 1. Късам в голямо количество. Окъсаха всички цветя в градината. 2. Износвам до скъсване. Окъса роклята си от пране. — окъсвам се/ окъсам се. 1. Одрипавявам. 2. Ставам на късове.
окъсея окъсееш, мин. св. окъсях, мин. прич. окъсял, св. — вж. окъсявам.
окъснея окъснееш, мин. св. окъснях, мин прич. окъснял, св. — вж. окъснявам.
окъснявам окъсняваш, несв. и окъснея, св. Разг. Забавям се, закъснявам.
окъся окъсиш, мин. св. окъсих, мин. прич. окъсил, св. — вж. окъсявам.
окъсявам окъсяваш, несв. и окъсея, св. Ставам къс. Роклята - окъся.
окъсявам окъсяваш, несв. и окъся, св.; какво. Разг. Правя по-къс.
окьоравея окьоравееш, мин. св. окьоравях, мин. прич. окьоравял, се. — вж. окьоравявам.
окьоравя окьоравиш, мин. св. окьоравих, мин. прич. окьоравил, св. — вж. окьоравявам.
окьоравявам окьоравяваш, несв. и окьоравея, св. Разг. Ставам сляп, кьорав; ослепявам.
окьоравявам окьоравяваш, несв. и окьоравя, св.; кого/какво. Разг. Правя сляп, кьорав; ослепявам.
оле междум. Разг. Израз на изненада, уплаха, болка; ой, ох. Оле. закъснявам!
олеандър мн. олеандри, (два) олеандъра, м. Вечнозелено дървовидно декоративно растение с розови или бели цветове. // прил. олеандров, олеандрова, олеандрово, мн. олеандрови.
олеквам олекваш, несв. и олекна, св. 1 .Ставам по-лек. Извади ненужните вещи и раницата му олекна. 2. Прен. Губя от авторитета, от тежестта си. • Олеква ми (на сърцето, на душата). Освобождавам се от някаква грижа, неприятност; чувствам облекчение.
олекна олекнеш, мин. св. олекнах, мин. прич. олекнал, св. — вж. олеквам.
олеле междум. За израз на болка, страх, нещастие. Олеле, счупих си ръката!
олелия мн. олелии, ж. Шум, врява, караница. Вдигне ли се олелия, то се знае, че сме ние.
олепвам олепваш, несв. и олепя, св.; какво. Лепя наоколо, от всички страни. Олепи стените на стаята с плакати.
олепя олепиш, мин. св. олепих, мин. прич. олепил, св. — вж. олепвам.
олея олееш, мин. св. олях, мин. прич. олял, св. — вж. оливам.
оливам оливаш, несв. и олея, св.; какво:кого. Намокрям, заливам, обливам там, където не трябва. Олях покривката със супа. Оля си панталона с боя. — оливам се/олея се. 1. Оливам себе си. 2. Прен. Жарг. Изгубвам мярката, прекалявам; компрометирам се, излагам се. Оливам се в любезничене. // същ. уливане, ср.
оливия само ед. Олио.
олигавя олигавиш, мин. св. олигавих, мин. прич. олигавил, св. — вж. олигавям.
олигавям олигавяш, несв. и олигавя, св.; какво/ кого. Нацапвам с лиги, слюнки. — олигавям се/ олигавя се. Пускам да ми текат лиги.
олигархия мн. олигархии, ж. 1. Държава, в която има политическо и икономическо господство на група хора, обикновено аристократи. 2. Политическо и икономическо господство на неголяма монополистическа група. Финансова олигархия.
олигофрен мн. олигофрени, м. 1. Спец. Слабоумен човек. 2. Разг. Пренебр. Глупак.
олигофрения само ед. Спец. Слабоумие; психическо и физическо изоставане в развитието.
олижа олижеш, мин. св. олизах, мин. прич. олизал, св. — вж. олизвам.
олизвам олизваш, несв. и олижа, св. 1. Какво. Обирам с език. Кучето олиза купичката смляко. 2. Какво/ кого. Лижа докрай. Овцата олиза малките.
олимпиада мн. олимпиади, ж. 1. Световни спортни игри, провеждани по подобие на античните през четири години. Лятна олимпиада. 2. Състезание, надпревара. Математическа олимпиада. • Бяла олимпиада. Зимни олимпийски игри.
олимпиец мн. олимпийци, м. 1. В митологията — бог, който живеел в Олимп. 2. Участник в олимпиада. Българските олимпййци се представиха достойно. 3.Прен. Величествено достоен, недостъпен човек.
олимпийски олимпийска, олимпийско, мн. олимпийски, прил. 1. Който се отнася до олимпиада или до Олимп. Олимпийски огън. Олимпийски медали. Олимпийски богове. 2. Прен. Величествен, невъзмутим. • Олимпийски игри. Олимпиада (в 1 знач). • Олимпийско село. Селище, обитавано от участници в олимпиада по време на провеждането и. • Олимпийско спокойствие. Разг. Гордост, невъзмутимост.
олио само ед. Разг. Растително масло. Слънчогледово олио.
олисея олисееш, мин. св. олисях, мин. прич. олисял, св. — вж. олисявам.
олисявам олисяваш, несв. и олисея, св. Ставам лис; оплешивявам.
олицетворение мн. олицетворения, ср. 1. Олицетворяване. 2. Спец. Художествен похват, свързан с придаване на човешки качества на животни и предмети. В творбата си поетът използва олицетворения. 3. Въплътяване на идея в образа на живо същество. Дяволът е олицетворение на злото.
олицетворя олицетвориш, мин. св. олицетворих, мин. прич. олицетворил, св. — вж. олицетворявам.
олицетворявам олицетворяваш, несв. и олицетворя, св. Изразявам, представям нещо в образа на живо същество.
оловен оловна, оловно, мн. оловни, прил. 1. Който съдържа олово. Оловен окис. 2. Направен от олово. Оловен войник. 3. Свързан с производство на олово. Оловна промишленост. 4. Прен. С качества на олово. Оловни облаци.
олово само ед. Химически елемент — мек ковък сребристобял до синьо-сив метал.
олтар мн. олтари, (два) олтара, м. 1. Източна част на православна църква, която е отделена с иконостас от общото помещение и където е разположен престолът за четене на литургия; царски двери. 2. Прен. Жертвеник. Положи себе си пред олтара на свободата.
олук мн. олуци, (два) олука, м. Водосточна тръба.
олюлея се олюлееш се, мин. св. олюлях се, мин. прич. олюлял се, св. — вж. олюлявам се.
олюлявам се олюляваш се, несв. и олюлея се, св. Не мога да стоя прав, люлея се, клатя се. Пияният се олюляваше.
олющвам олющваш, несв. и олющя, св.; какво. 1. Почиствам от люспи, шушулки и др. Олющи боба. 2. Разг. Ожулвам, изтривам външния слой от нещо. Олющи боята на колата. — олющвам се/олющя се. Лющя се докрай, напълно.
олющя олющиш, мин. св. олющих, мин. прич. олющил, св. - вж. олющвам.
ом омът, ома, мн. омове, (два) ома, м. Спец. Единица за измерване на електрическо съпротивление.
омагьосам омагьосаш, св. — вж. омагьосвам.
омагьосвам омагьосваш, несв. и омагьосам, св.; какво\кого. 1. Правя магия. Вещицата омагьосала принцесата и я превърнала в жаба. 2. Прен. Омайвам. Музиката му омагьосва слушателя. • Омагьосан кръг. Затруднено положение, от което няма изход.
омаен омайна, омайно, мн. омайни, прил. Който омайва; пленителен. Омаен глас. Омайна музика.
омажа омажеш, мин. св. омазах, мин. прич. омазал, св. — вж. омазвам.
омазвам омазваш, несв. и омажа, св.; какво/кого. Нацапвам с мазнина. Омаза роклята е олио. — омазвам се/омажа се. Нацапвам се с мазнина.
омайвам омайваш, несв. и омая, св.; кого. Завземам мислите и чувствата на някого, карам го да преживява само едно нещо; зашеметявам. Тя го омая с красотата си.
омайник мн. омайници, м. Човек, който омайва.
омайница мн. омайници, ж. Жена омайник.
омайниче мн. омайничета, ср. Планинско или полско растение с едри златистожълти или червени цветове.
омалея омалееш, мин. св. омалях, мин. прич. омалял, св. — вж. омалявам.
омаловажа омаловажиш, мин. св. омаловажих, мин. прич. омаловажил, св. — вж. омаловажавам.
омаловажавам омаловажаваш, несв. и омаловажа, св.; какво. Правя нещо да изглежда маловажно; пренебрегвам, подценявам.
омаломощя омаломощиш, мин. св. омаломощих, мин. прич. омаломощил, св. — вж. омаломощявам.
омаломощявам омаломощяваш, несв. и омаломощя, св.; какво/кого. Правя да изгуби мощта си, да отслабне. Котката омаломощи мишката и после я изяде.
омалявам омаляваш, несв. и омалея, св. Ставам по-малък, не съответствам на размерите на тялото. Обувките ми омаляха.
оман само ед. Едро тревисто растение с широки листа и жълти цветове.
омар мн. омари, (два) омара м. Голям десетокрак морски рак с вкусно месо.
омара мн. омари, ж. Сутрешни и вечерни изпарения при хубаво време.
омаскаря омаскариш, мин. св. омаскарих, мин. прич. омаскарил, св. - вж. омаскарявам.
омаскарявам омаскаряваш, несв. и омаскаря, св.; кого. Разг. Правя на маскара; посрамвам. Омаскари родителите си.
омачкам омачкаш, св. — вж. омачквам.
омачквам омачкваш, несв. и омачкам, св.; какво. Мачкам напълно или в голяма степен. Не лягай, защото ще омачкаш дрехите си.
омая само ед. 1. Замайване, шемет. 2. Прен. Прелест, красота.
омая омаеш, мин. св. омаях, мин. прич. омаял, се. — вж. омайвам.
омбрела мн. омбрели, ж. Остар. Чадър, дъждобран.
омега само ед. 1. Последната буква в гръцката азбука. 2. Прен. Край. • Алфата и омегата (на нещо). Най-важното, същината. • От алфа до омега. От началото до края; изцяло.
омеквам омекваш несв. и омекна, св. 1. Ставам по-мек. Хлябът омекна. Времето омекна. 2. Ставам отстъпчив. След разговора омекна.
омекна омекнеш, мин. св. омекнах, мин. прич. омекнал, св. — вж. омеквам.
омекотя омекотиш, мин. св. омекотих, мин. прич. омекотил, св. - вж. омекотявам.
омекотявам омекотяваш, несв. и омекотя, св.; какво. Правя нещо по-меко. Опита се да омекоти отношенията им. Тревата омекоти удара.
омекча омекчиш, мин. св. омекчих, мин. прич. омекчил, св. — вж. омекчавам.
омекчавам омекчаваш, несв. и омекча, св. Омекотявам.
омерзение само ед. Противно чувство към някого или нещо; отвращение, погнуса.
омета ометеш, мин. св. ометох, мин. прич. омел, св. — вж. омитам.
омилетика само ед. Спец. Наука за църковното красноречие.
омитам омиташ, несв. и омета, св.; какво. 1. Почиствам чрез метене; помитам. 2. Прен. Разг. Изяждам докрай. Омете чинията си. — омитам се/омета се. Разг. Пренебр. Махам се, изчезвам. Омитай се от къщата ми
омлет мн. омлети, (два) омлета, м. 1. Само ед. Пържени яйца. 2. Порция с пържени яйца. Понесете ни два омлета.
омнибус мн. омнибуси, (два) омнибуса, м. Остар. 1. Многоместна кола, теглена от коне, за превоз на пътници и товар. 2. Многоместен пътнически автомобил; автобус. // прил. омнибусен, омнибусна, омнибусно, мн. омнибусни.
омограф мн. омографи, (два) омографа, м. Спец. В езикознанието - дума, която се пише еднакво с друга дума, но се изговаря различно и има различно значение.
омоним мн. омоними, (два) омонима, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише и изговаря еднакво с друга дума, но има друго значение.
омотавам омотаваш, несв. и омотая, св. 1. Какво, около какво. Мотая около нещо. Омота въжето около едно дебело дърво. 2. Кого/какво. Овързвам; заплитам. Омота набързо пакета с някаква връв. — омотавам се/омотая се. 1. Омотавам себе си. 2. Прен. Разг. Обърквам се, заплитам се. Омотах се в подробности и не можах да отговоря добре. • Омотавам ума/ акъла на някого. Карам някого да се увлече по мене, да се влюби.
омотая омотаеш, мин. св. омотах, мин. прич. омотал, св. — вж. омотавам.
омофон мн. омофони, (два) омофона, м. Спец. В езикознанието — дума, която се изговаря еднакво с друга дума, но се пише различно и има различно значение.
омраза само ед. Чувство на силна вражда; ненавист.
омразен омразна, омразно, мн. омразни, прил. Който предизвиква омраза. Омразни хора. • Омразни билки. Билки, които се използват от магьосници, за да предизвикат омраза.
омръзвам омръзваш, несв. и омръзна, св.; на кого. Ставам досаден, отегчавам, опротивявам. Омръзнах им с молбите си. — омръзва ми/ омръзне ми. Дотяга ми, става ми отегчително. Омръзна ми да чакам.
омръзна омръзнеш, мин. св. омръзнах, мин. прич. омръзнал, св. — вж. омръзвам.
омъжа омъжиш, мин. св. омъжих, мин. прич. омъжил, св. — вж. омъжвам.
омъжвам омъжваш, несв. и омъжа, св.; кого. Задомявам девойка, намирам - мъж; женя. Баща - я омъжи за него. - омъжвам се/омъжа се. За жена - сключвам брак; оженвам се. Омъжих се преди две години.
омърлуша се омърлушиш се, мин. св. омърлуших се, мин. прич. омърлушил се, св. — вж. омърлушвам се.
омърлушвам се омърлушваш се, несв. и омърлуша се, св. Изгубвам бодростта си; отпускам се, умислям се. Агънцата се омърлушиха и не искаха да ядат.
омърся омърсиш, мин. св. омърсих, мин. прич. омърсил, св. — вж. омърсявам.
омърсявам омърсяваш, несв. и омърся, св.; какво/кого. Правя да стане мръсен; нацапвам. — омърсявам се/омърся се. 1. Диал. Вземам малко от храна; опитвам. Поне се омърси, като не искаш да ядеш. 2. Диал. Ям блажна храна през пости. 3. Омърсявам себе си; нацапвам се. 4. Прен. Осквернявам се, намърсявам се.
оназ — вж. онзи.
онази — вж. онзи.
онака нареч. Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • Така-онака. По този и по онзи начин; всякак.
онакъв онакава, онакова, мн. онакива, показ. мест. Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • Такъв-онакъв. Какъвто и да е.
онанизъм само ед. Самозадоволяване на полово влечение чрез дразнене на половите органи.
оная - вж. онзи.
онбашия мн. онбашии, м. Истор. Полицейски началник в малък град през турско време.
ондулация мн. ондулации, ж. 1. Къдрене на косите вълнообразно. 2. Вълнообразно движение.
ондулирам ондулираш, несв. и св.; какво/кого. Къдря коса така, че да стане на вълни.
оневиня оневиниш, мин. св. оневиних, мин. прич. оневинил, св. — вж. оневинявам.
оневинявам оневиняваш, несв. и оневиня, св.; кого. Признавам за невинен; оправдавам.
онез — вж. онзи.
онези — вж. онзи.
онемея онемееш, мин. св. онемях, мин. прич. онемял, св. — вж. онемявам.
онемявам онемяваш, несв. и онемея, св. 1. Ставам ням, загубвам способност да говоря. След силния стрес детето онемя. 2. Замълчавам поради объркване или незнание. 3. Прен. Преставам да издавам звук. След смъртта на стареца воденицата онемя.
онеправдавам онеправдаваш, несв. и онеправдая, св.; кого. Постъпвам несправедливо с някого, причинявам неправда.
онеправдая онеправдаеш, мин.св. онеправдах, мин прич. онеправдал, св. — вж. онеправдавам.
онзи и оня, онази или съкр. разг. оназ и оная, онова и разг. онуй, мн. онези или съкр. разг. онез и ония, показ. мест. 1. При посочване на лице или предмет, които са извън обсега на участниците в речевия акт. Подай ми онази книга! Чие е онова дете? 2. При посочване на по-отдалечено лице или предмет от говорещия в противовес на друго лице или предмет. Тази книга ми я дай, а оная я остави на рафта. 3. При споменаване на определено лице или предмет, които не са в обсега на говорещия. Ония хора пак идваха. 4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. пренебр. За посочване на непознато лице и изразяване на пренебрежително отношение. Какво искаше оня? Какви бяха ония? • Онзи/оня ден. Разг. Завчера. • Онази/оная вечер/сутрин. Разг. По-миналата вечер/сутрин. • Оня свят. Разг. Задгробният живот. И на оня свят бял ден да не видиш!
оникс само ед. Минерал с редуващи се разноцветни пластове, който е разновидност на ахата.
ония — вж. онзи.
онколог мн. онколози, м. Лекар, специалист по онкология.
онкология само ед. 1. Спец. Наука за туморите и лечението им. 2. Болнично заведение, в което се лекуват болни с туморни образувания. // прил. онкологичен, онкологична, онкологично, мн. онкологични. Онкологичен диспансер.
онова — вж. онзи.
ономастика само ед. Спец. 1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена. 2. Съвкупността от всички собствени имена в един език. // прил. ономастичен, ономастична, ономастично, мн. ономастични. Ономастични изследвания.
ономатопея мн. ономатопеи, ж. Спец. 1. Образуване на думи чрез звукоподражание. 2. Дума, образувана чрез звукоподражание.
онтогенеза мн. онтогенези, ж. Спец. Индивидуалното развитие на всеки организъм, което обхваща всички настъпващи в него промени.
онтология само ед. Спец. Философско учение за битието, за основните начала на света.
онуй — вж. онзи.
оня — вж. онзи.
оогенеза само ед. Спец. Образуване на яйце.
ооспора мн. ооспори, ж. Спец. Едноклетъчна спора у някои водорасли и гъби.
опадам опадаш, св. — вж. опадвам.
опадвам опадваш, несв. и опадам, св. За части на растения, за коса, за косми и др. — откъсвам се, отделям се; окапвам. Листата на дърветата опадаха през есента. Козината на кучето опада от някаква болест.
опазвам опазваш, несв. и опазя, св.; какво/кого. Пазя до определено време. Опазих къщата от крадци. • Опазил ме бог/господ. Възклицание при възможност да се случи нещо неприятно или за израз на ирония. Как ще вляза сама в заключена къща! Опазил ме бог!
опазя опазиш, мин. св. опазих, мин. прич. опазил, св. — вж. опазвам.
опак опака, опако, мн. опаки, прил. Разг. 1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен. Опака жена. 2. Обратен, противоположен. Удари го с опаката страна на ръката си. • Опаката страна на медала. Лошата, отрицателната страна на нещо.
опаковам опаковаш, несв. и св.; какво. Правя на пакет. Опакова ли красиво подаръка?
опаковка мн. опаковки, ж. 1. Увиване, правене нещо на пакет. Цех за опаковка. 2. Това, в което е опаковано нещо; обвивка. Хартиена опаковка.
опаковъчен опаковъчна, опаковъчно, мн. опаковъчни, прил. 1. Който служи за опаковка. Опаковъчни материали. 2. В който се прави опаковка. Опаковъчен цех.
опал само ед. 1. Прозрачен минерал с млечносин до жълтеникавобял оттенък, считан за скъпоценен. Пръстен с опал. 2. Прозрачна ефирна тъкан. Рокля от опал.
опалвам опалваш, несв. и опаля, св.; какво. Обгарям повърхността на нещо. Опали пещта.
опаля опалиш, мин. св. опалих, мин. прич. опалил, св. — вж. опалвам.
опандизвам опандизваш, несв. и опандизя, св.; кого. Разг. и Жарг. Вкарвам в затвора.
опандизя опандизиш, мин. св. опандизих, мин. прич. опандизил, св. — вж. опандизвам.
опарвам опарваш, несв. и опаря, св.; кого/какво. Парвам. Опари пръстите си. — опарвам се/ опаря се. 1. Парвам себе си с нещо горещо. Опарих се е кафето. 2. Преживявам нещо неприятно, изживявам последиците от премеждие. Аз вече се опарих и не му вярвам. • Като опарен. Изведнъж, много бързо, изплашено. Подскочи като опарен.
опарича се опаричиш се, мин. св. опаричих се, мин. прич. опаричил се, св. - вж. опаричвам се.
опаричвам се опаричваш се, несв. и опарича се, св. Снабдявам се, сдобивам се с пари.
опаря опариш, мин. св. опарих, мин. прич. опарил, св. — вж. опарвам.
опаса опасеш, мин. св. опасох, мин. прич. опасъл, св. — вж. опасвам.
опасвам опасваш, несв. и опаса, св.; какво. За животно — паса докрай, изяждам с пасене всичко. Овцете опасоха градината.
опасвам опасваш, несв. и опаша, св. 1. Какво/ кого. Връзвам, запасвам. Опаса престилка. 2. Какво. Заграждам от всички страни. Екваторът опасва земното кълбо. Река Янтра опасва Велико Търново.
опасен опасна, опасно, мн. опасни, прил. Който предизвиква нещастие, вреда. Опасна болест. Опасен завой.
опасение мн. опасения, ср. Чувство на тревога, страх, безпокойство; предчувствие за опасност. Докторът има опасения, че положението му ще се влоши.
опасност опасността, мн. опасности, ж. Възможност да се случи нещо неприятно; беда, заплаха. Има опасност от свличане на земни пластове.
опасявам се опасяваш се, несв. Изпитвам опасения; боя се, страхувам се. Опасявам се, че няма да успеем.
опаша опашеш, мин. св. опасах, мин. прич. опасал, св. - вж. опасвам.
опашат опашата, опашато, мн. опашати, прил. Който е с опашка. Опашати земноводни. • Опашата лъжа. Разг. Много голяма лъжа. • Опашата звезда. Комета.
опашка мн. опашки, ж. 1. У животните — израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си. 2. У птиците — група пера в задната част на тялото. Паунът разпери красивата си опашка. 3. На летателен апарат или влак — задна част. Опашката на самолета беше празна. 4. Дръжка, която свързва плода със стъблото. Откъсни зелените опашки на черешите. 5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред. Пред магазина има опашка. 6. Задната част на нещо. В опашката на хорото. 7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила. Вържи косата и на опашка. 8. Прен. Преследвач. • Въртя опашка. 1. Подмазвам се. 2. Пренебр. За жена — с нисък морал съм. • Духвам под опашката. Разг. Изгонвам някого. • Има си крушка опашка. Съществува причина, повод за нещо. • На опашката съм. Последен съм, изоставам. • Плюя под опашката (на някого). Разг. Изгонвам. • С подвита опашка. Разобличен, засрамен.
опвам опваш, несв. и опна, св. Разг. Опъвам.
опека мн. опеки, ж. Грижа за недееспособни лица или за малолетни. Вземам под опека. Родителска опека.
опека опечеш, мин. св. опекох, мин. прич. опекъл, св. — вж. опичам.
опекун мн. опекуни, м. 1. Лице, на което е дадена опека върху някого. 2. Разг. Пренебр. Лице, което си присвоява право да се грижи за някого и да го наставлява. // прил. опекунски, опекунска, опекунско, мн. опекунски.
опекунка мн. опекунки, ж. Жена опекун.
опело мн. опела, ср. Църковен обред при погребение.
опепеля опепелиш, мин. св. опепелих, мин. прич. опепелил, св. — вж. опепелявам.
опепелявам опепеляваш, несв. и опепеля, св.; какво. Покривам с пепел.
опера мн. опери, ж. 1, Музикално-драматическо произведение, предназначено за изпълнение на сцена. 2. Театър, в който се представя такова произведение. Чакай ме пред операта. 3. Трупа, група певци и музиканти, които представят такова произведение. В града гостува плевенската опера.
опера опереш, мин. св. опрах, мин. прич. опрал, св. — вж. опирам.
оперативен оперативна, оперативно, мн. оперативни, прил. 1. Спец. Който се отнася до военни операции (действия). Оперативна задача. 2. Който непосредствено осъществява временна задача. Оперативен щаб. 3. Който своевременно извършва нещо; деен. Оперативно ръководство. 4. Който е свързан с медицинска операция. Оперативна намеса.
оперативка мн. оперативки, ж. Разг. Кратко работно съвещание по актуални въпроси.
оператор мн. оператори, м. 1. Лекар, който извършва операции; хирург. 2. Лице, което заснима филм. 3. Лице, което ръководи различни производствени процеси или работи с машини. Оператор на електронноизчислителни машини. // прил. операторски, операторска, операторско, мн. операторски.
операционен операционна, операционно, мн. операционни, прил. Който се отнася до операция. Операционна зала (в болница и банка). Операционна бележка.
операция мн. операции, ж. 1. Медицинска помощ, изразяваща се в непосредствено механическо въздействие върху болни тъкани и органи чрез изрязване. Правя сърдечна операция. 2. Военни действия, подчинени на определена цел. Настъпателна операция. 3. Действие на охранителните органи с оглед опазване на вътрешния ред и правата на гражданите. Полицейска операция. 4. Извършване на определена задача в рамките на цялостен процес. Извършват се няколко операции за сглобяване на цялата машина. 5. Съвкупност от действия. Спасителна операция. Математическа операция. 6. Финансови действия, свързани с търговия или банково дело. Финансови операции. • Операция суап/Суапова операция. Спец. В банковото дело — конверсия на външен дълг в капитал.
оперен оперна, оперно, мн. оперни, прил. Който се отнася до опера. Оперна музика.
оперен оперена, оперено, мн. оперени, прил. Който има представителна външност; надут, дързък. // същ. опереност, опереността, ж.
оперение мн. оперения, ср. Покритие от пера у птиците. Кълвачът е с пъстро оперение.
оперета мн. оперети, ж. Комична опера, в която пеенето се редува с говорене и танци. // прил. оперетен, оперетна, оперетно, мн. оперетни.
оперирам оперираш, несв. и св. 1. Извършвам хирургическа, военна или финансова операция. 2. Прен. С какво. Ползвам се от нещо при изводи или за доказателство; действам, боравя. Оперирам с факти.
опетня опетниш, мин. св. опетних, мин. прич. опетнил, св. — вж. опетнявам.
опетнявам опетняваш, несв. и опетня, св.; кого/ какво. Петня, осрамвам, опозорявам. Опетни името си. — опетнявам се/опетня се. Опетнявам себе си.
опечаля опечалиш, мин. св. опечалих, мин. прич. опечалил, св. — вж. опечалявам.
опечалявам опечаляваш, несв. и опечаля, св.; кого. Предизвиквам печал; наскърбявам, натъжавам. — опечалявам се/опечаля се. Изпълвам се с печал.
опея опееш, мин. св. опях, мин. прич. опял, св. — вж. опявам.
опиат мн. опиати, (два) опиата, м. 1. Спец. Лечебно средство с опий. 2. Вещество, което опива. Използва цигарите като опиат.
опивам опиваш, несв. и опия, св. 1. Кого. Давам на някого да пие алкохол или други вещества, докато стане пиян. 2. За спиртни напитки — мога да правя човек пиян. 3. Прен. Кого. Замайвам, пленявам с качествата си. Красотата й го опи. — опивам се/опия се. 1. Ставам пиян. 2. Замайвам се, опиянявам се.
опий опият, опия, само ед., м. 1. Изсушен млечен сок от неузрели макови глави, употребяван като наркотично средство и лекарство. 2. Прен. Всичко, което може да опияни или замъгли съзнанието на човека.
опилвам опилваш, несв. и опиля, св.; какво. Изглаждам повърхност с пила.
опиля опилиш, мин. св. опилих, мин. прич. опилил, св. — вж. опилвам.
опинци само мн. Диал. Цървули. • Ще хвана на босия опинците. Ирон. Никого няма да заловя, да намеря. • Стягам си опинците. Готвя се за път.
опипам опипаш, св. — вж. опипвам.
опипвам опипваш, несв. и опипам, св. 1. Какво/ кого. Преценявам чрез пипане; пипам от всички страни. Опипа крака му, за да разбере има ли счупено. 2. Какво. Внимателно проучвам, разузнавам. Опипва възможността да се наложи. 3. Разг. Ограбвам.
опипом нареч. С пипане, пипнешком.
опирам опираш, несв. и опера, св.; какво. Пера докрай; изпирам. Опрах мръсните дрехи. • Опирам пешкира. Разг. Изтърпявам лошите последствия от нещо, карат ми се за чужда вина.
опирам опираш, несв. и опра, св. 1. Досягам до нещо; допирам. Дървото опира в прозорците. 2. Достигам нещо, което не позволява понататъшно движение. Кладенецът опря в каменен пласт. 3. Какво. Поставям нещо изправено до друго. Опря стълбата до къщата. — опирам се/опра се. 1. Облягам се, крепя се о нещо или някого. 2. Прен. Надявам се на нещо или на някого. За да решиш задачата, трябва да се опреш на старите си знания. 3. Прен. Противопоставям се, противя се. • Опря ножът в кокала. Настъпи решителният момент, пределът, когато не може да се търпи повече. • Опирам о камък. Натъквам се на сериозни пречки, претърпявам неуспех.
опис мн. описи, (два) описа, м. 1. Списък от отчетни, инвентаризирани предмети. Приемам помещението по опис. 2. Описване на вещи.
описание мн. описания, ср. 1. Описване. 2. Съчинение, в което се излагат качествата на предмет или лице. Направи точно описание на местността.
описателен описателна, описателно, мн. описателни, прил. Който съдържа описание на нещо или е свързан с него. Описателна част от изследване. Описателна граматика.
описвам описваш, несв. и опиша, св. 1. Какво/ кого. Разказвам подробно устно или писмено. Описа пътуването си. 2. Какво. Систематично излагам сведения за състава и особеностите на нешо. Описвам старобългарски ръкопис. 3. Правя списък на имущество на длъжник. 4. Какво. Ограждам, очертавам, правя линия. 5. Извършвам някакво движение като линия или кръг. Падащата звезда описа дъга на небосклона.
опит мн. опити, (два) опита, м. 1. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания и умения. Жизнен опит. 2. Възпроизвеждане на някакво явление с цел да се провери твърдение или предположение или да се илюстрира процес. Химически опити. 3. Пробно осъществяване на нещо; проверка (за годност, здравина и др.). Първи творчески опити. 4. Действие за осъществяване на нещо. Щангистите имат право на три опита в движение.
опитам опиташ, св. — вж. опитвам.
опитвам опитваш, несв. и опитам, св. 1. Какво. Консумирам нещо в малко количество, за да разбера вкуса му. Опитах супата. 2. Проверявам качествата или възможностите на нещо. 3. Правя опит (във 2, 3 и 4 знач.) или усилие. — опитвам се/опитам се. Правя опит или усилие. Опитах сс да победя.
опитен опитна, опитно, мн. опитни, прил. 1. Който има опит (в 1 знач.); сръчен, изкусен. Опитен хирург. 2. Който е свързан с опити или е предназначен за опити. Опитно поле. • Опитно зайче. Разг. Човек, върху когото се експериментира. Не искам да бъда опитно зайче на лекарите. // същ. опитност, опитността, ж. (в 1 знач.).
опитомя опитомиш, мин. св. опитомих, мин. прич. опитомил, св. — вж. опитомявам.
опитомявам опитомяваш, несв. и опитомя, св. 1. Какво. Приучвам диво животно към поведение на питомно. Опитоми едно мече. 2. Прен. Разг. Кого. Правя по-културен, по-възпитан.
опиум само ед. Опий. // прил. опиумен, опиумна, опиумно, мн. опиумни.
опичам опичаш, несв. и опека, св. 1. Какво. Пека нещо, докато стане готово. Опече ли хляба? 2. Прен. Кого. Изгарям, прежурям, обгарям кожата. 3. Прен. Разг. Изучавам, усвоявам добре. • Опичай си ума! Разг. Внимавай, бъди благоразумен! • Опичам си работата. Разг. Осигурявам успешния край на нещо, започнато от мене.
опиша опишеш, мин. св. описах, мин. прич. описал, св. — вж. описвам.
опия опиеш, мин. св. опих, мин. прич. опил, св. — вж. опивам.
опиянение мн. опиянения, ср. 1. Въздействие от нещо, което опива, замайва. Силният аромат на някои цветя предизвиква опиянение. 2. Състояние на омайване, замайване от силно чувство. С опиянение слушаше думите и.
опиянча се опиянчиш се, мин. св. опиянчих се, мин. прич. опиянчил се, св. — вж. опиянчвам се.
опиянчвам се опиянчваш се, несв. и опиянча се, св. Разг. Ставам пияница, пропивам се.
опияня опияниш, мин. св. опияних, мин. прич. опиянил, св. — вж. опиянявам.
опиянявам опияняваш, несв. и опияня, св.; кого. Правя да стане като пиян, омайвам. — опиянявам се/ опияня се. Изпадам в опиянение; самозабравям се, главозамайвам се. Говореше и все повече се опияняваше от собственото си красноречие.
оплаквам оплакваш, несв. и оплакна, св.; какво. Измивам, като обливам с вода. Оплакна ръцете си с изворна вода. • Оплакна си гърлото/устата. Разг. Пия малко от нещо. • Оплаквам си очите. Разг. Чувствам наслаждение от нещо, което виждам.
оплаквам оплакваш, несв. и оплача, св.; кого! какво. Скърбя за някого или нещо, окайвам с плач. Оплакаха мъртвеца. — оплаквам се/оплача се. 1. Изказвам страданията си. Оплаквам се от главоболие. От какво се оплаквате? 2. Изказвам недоволство, несъгласие. Оплаках се пред началника си от своя колега. • Оплаквам си дните. Разг. Вайкам се за постигналите ме несполуки и нещастия. • Жив да ме оплачеш. В много окаяно състояние съм.
оплакване мн. оплаквания, ср. 1. Само ед. Плач по мъртвец. 2. Възражение, жалба. Правя оплакване. Пиша оплакване.
оплакна оплакнеш, мин. св. оплакнах, мин. прич. оплакнал, св. — вж. оплаквам.
оплача оплачеш, мин. св. оплаках, мин. прич. оплакал, св. — вж. оплаквам.
оплевя оплевиш, мин. св. оплевих, мин. прич. оплевил, св. — вж. оплевявам.
оплевявам оплевяваш, несв. и оплевя, св.; какво. Плевя докрай; почиствам с плевене пространство. Оплевих градината.
оплезвам оплезваш, несв. и оплезя, св.; какво. Показвам (езика си). — оплезвам се/оплезя се. 1. Показвам езика си. 2. Разг. Дразня някого с плезене. • Оплезих език. Разг. Много се изморих.
оплезя оплезиш, мин. св. оплезих, мин. прич. оплезил, св. — вж. оплезвам.
оплескам оплескаш, св. — вж. оплесквам.
оплесквам оплескваш, несв. и оплескам, св. 1. Какво/кого. Нацапвам докрай. Оплеска дрехите си е кал. 2. Разг. Какво. Изяждам докрай. — оплесквам се/оплескам се. Нацапвам се, измърсявам се. • Оплесквам я/ го. Разг. Попадам в тежко, неблагоприятно положение.
оплета оплетеш, мин. св. оплетох, мин. прич. оплел, св. — вж. оплитам.
оплешивея оплешивееш, мин. св. оплешивях, мин. прич. оплешивял, св. - вж. оплешивявам.
оплешивявам оплешивяваш, несв. и оплешивея, св. Ставам плешив, олисявам.
оплитам оплиташ, несв. и оплета, св.; какво. 1. Плета около нещо; изплитам, плета докрай. Оплете дамаджаната. Ще му оплета едни ръкавици. 2. Кого. Обърквам, омотавам. Оплете го в мрежите си. Оплете го е неясни въпроси. — оплитам се/оплета се. 1. Омотавам се, заплитам се, увивам се. Рибата се оплете в мрежата. 2. Прен. Обърквам се, не мога да се оправя. Оплете се в собствените си лъжи.
оплодя оплодиш, мин. св. оплодих, мин. прич. оплодил, св. — вж. оплодявам.
оплодявам оплодяваш, несв. и оплодя, св.; какво/кого. Правя да се появи зародиш или плод у човек, животно или растение.
оплождам оплождаш, несв. Оплодявам.
оплювам оплюваш, несв. и оплюя, св. 1. Кого/ какво. Осрамвам, опозорявам; силно порицавам. Оплюха него и идеята му. 2. Какво. За мухи — оставям следи върху нещо. Мухите оплюха огледалото.
оплюя оплюеш, мин. св. оплюх, мин. прич. оп-люл, св. — вж. оплювам.
опна опнеш, мин. св. опнах, мин. прич. опнал, св. — вж. опвам.
оповестя оповестиш, мин. св. оповестих, мин. прич. оповестил, св. — вж. оповестявам.
оповестявам оповестяваш, несв. и оповестя, св.; какво. Съобщавам на всички, разгласявам. Оповестиха резултатите от изборите.
оповия оповиеш, мин. св. опових, мин. прич. оповил, св. — вж. оповивам.
опововам оповиваш, несв. и оповия, св.; кого/ какво. Повивам докрай (бебе). Оповиха бебето в чисти пелени.
опожаря опожариш, мин. св. опожарих, мин. прич. опожарил, св. — вж. опожарявам.
опожарявам опожаряваш, несв. и опожаря, св.; какво. Унищожавам с огън. Завистници опожариха къщата му.
опозиционен опозиционна, опозиционно, мн. опозиционни, прил. 1. Който е свързан с опозицията или и принадлежи. Опозиционен печат. 2. Който се противопоставя; враждебен, непримирим. Опозиционна проява.
опозиционер мн. опозиционери, м. 1. Член на опозиционна партия. 2. Вечен противник на решение или предложение.
опозиционерка мн. опозиционерки, ж. Жена опозиционер.
опозиция мн. опозиции, ж. 1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/ партии, които не са на власт. Предложение на парламентарната опозиция. 3. Спец. В езикознанието — противопоставяне на две или няколко еднородни езикови единици, чрез което се изтъкват различията между тях. Опозиция на звучни и беззвучни съгласни.
опознавам опознаваш, несв. и опозная, св.; кого/ какво. Запознавам се добре с някого или нещо. Опозна хората и бита им.
опозная опознаеш, мин. св. опознах, мин. прич. опознал, св. - вж. опознавам.
опозоря опозориш, мин. св. опозорих, мин. прич. опозорил, св. — вж. опозорявам.
опозорявам опозоряваш, несв. и опозоря, св.; кого/какво. Излагам на позор; опетнявам, осрамвам. — опозорявам се/опозоря се. Силно се излагам, дискредитирам; опетнявам се, осрамвам се.
оползотворя оползотвориш, мин. св. оползотворих, мин. прич. оползотворил, св. — вж. оползотворявам.
оползотворявам оползотворяваш, несв. и оползотворя, св.; какво. Извличам полза от нещо непотребно. Оползотворявам отпадъците.
опомвам се опомваш се, несв. Опомням се.
опомня се опомниш се, мин. св. опомних се, мин. прич. опомнил се, св. — вж. опомням се.
опомням се опомняш се, несв. и опомня се, св. Идвам на себе си, съвземам се. Когато се опомних, бях в болницата.
опонент мн. опоненти, м. 1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота. 2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.
опонирам опонираш, несв. и св.; на кого. Противопоставям се на мнение, възразявам.
опора мн. опори, ж. 1. Място или предмет, на който се закрепва нещо. 2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опора за родителите си.
опорен опорна, опорно, мн. опорни, прил. Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна точка.
опороча опорочиш, мин. св. опорочих, мин. прич. опорочил, св. — вж. опорочавам.
опорочавам опорочаваш, несв. и опороча, св. 1. Кого. Правя да стане порочен. Богатството опорочава някои хора. 2. Какво. Правя нередно или неправилно; развалям. Побоите опорочиха хубавия празник. — опорочавам се/опороча се. 1. Добивам пороци; загубвам невинността си. 2. Развалям се, провалям се. Започнаха кавги и хубавата идея се опорочи.
опортюнизъм само ед. 1. Приспособяване към условията на момента; приспособленчество, безпринципност. 2. Спогодба за извличане на временни облаги. 3. Политика на съглашателство.
опортюнист мн. опортюнисти, м. Човек, който проявява или прилага опортюнизъм (в 1 и 3 знач.).
опортюнистка мн. опортюнистки, ж. Жена опортюнист.
опошля опошлиш, мин. св. опошлих, мин. прич. опошлил, св. — вж. опошлявам.
опошлявам опошляваш, несв. и опошля, св.; какво. Правя нещо да стане пошло; развалям.
опра опреш, мин. св. опрях, мин. прич. опрял, св. — вж. опирам.
оправдавам оправдаваш, несв. и оправдая, св. 1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда. 2. Какво. Доказвам, че съм достоен за нещо. Оправдавам даденото ми звание. 3. Какво. Доказвам, че вложеното не е загубено, че ще бъде възмездено. Реколтата оправда вложения труд и средства. 4. Какво, с какво. Удостоверявам правилността на нещо. Оправдавам разходите с документ. - оправдавам се/ оправдая се.
оправдавам се оправдаваш се, св. 1. Доказвам своята невинност или правота. 2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправдаха.
оправдание мн. оправдания, ср. 1. Само ед. Оправдаване. 2. Довод, доказателство, с които може да се обясни или извини нещо. Имаш ли някакво оправдание за закъснението? 3. Оправдателна присъда.
оправдателен оправдателна, оправдателно, мн. оправдателни, прил. Който съдържа оправдание.
оправдая оправдаеш, мин. св. оправдах, мин. прич. оправдал, св. — вж. оправдавам.
оправен оправна, оправно, мн. оправни, прил. Разг. 1. Който не създава безредици или трудности. 2. Който успява да се справи с всякакви ситуации. Оправна жена.
оправя оправиш, мин. св. оправих, мин. прич. оправил, св. — вж. оправям.
оправям оправяш, несв. и оправя, св. 1. Какво. Привеждам в ред. Оправи косата си сръка. 2. Какво. Отстранявам грешки или неясноти. Оправих всички стари сметки. 3. Кого. Упътвам, посочвам правилната посока. 4. Кого. Вразумявам, правя послушен. Не искам да те оправям с бой. 5. Жарг. Кого. За мъж — осъществявам полов акт с жена. 6. Разг. Кого/какво. Излекувам, оздравявам. Цокторът го оправи със силни лекарства. — оправям се/оправя се. 1. Намирам верния път. Трудно се оправих в непознатия град. 2. Оздравявам, изглеждам по-добре. След боледуването лесно се оправи и напълня. 3. Справям се с проблеми, преодолявам трудности. Живея зле, но ще се оправя. 4. За времето — става хубаво. Преди два дни валеше, но днес се оправи. • Оправям си линията. Ставам по-елегантен, отслабвам.
опразвам опразваш, несв. и опразня, св.; какво. 1. Правя да стане празен. Опразни джобовете си. 2. Отстранявам се, освобождавам от присъствието си. Трябва да опразните заразения район.
опразня опразниш, мин. св. опразних, мин. прич. опразнил, св. — вж. опразвам.
опрасвам опрасваш, несв. и опрася, св.; какво. За свиня — раждам. — опрасвам се/опрася се. 1. За свиня — раждам малки. 2. За прасенце — раждам се.
опрася опрасиш, мин. св. опрасих, мин. прич. опрасил, св. - вж. опрасвам.
опраша опрашиш, мин. св. опраших, мин. прич. опрашил, св. — вж. опрашвам.
опрашвам опрашваш, несв. и опраша, св.; какво. 1. Покривам с прах, напрашвам. 2. За насекомо — пренасям цветен прашец от растенията и оплождам.
опрашване мн. опрашвания, ср. Спец. Оплождане на растителни цветове. В слънчогледовите блокове има нужда от допълнително опрашване.
опреда опредеш, мин. св. опредох, мин. прич. опрел, св. — вж. опридам.
определен определена, определено, мн. определени, прил. 1. Твърдо установен. Получавам определено възнаграждение. 2. Който не допуска колебание; еднозначен, ясен. Давам определен отговор. 3. Известен, предполагаем. При определени условия ще приема. 4. Безусловен, очевиден, безспорен. Има определен напредък.
определение мн. определения, ср. 1. Само ед. Определяне. 2. Обяснение, което разкрива същността, смисъла на някакво понятие; дефиниция. 3. Спец. В граматиката — второстепенна част на изречение, която пояснява съществително име, като означава негов признак. Съгласувано определение. Сказуемно определение. 4. Спец. Форма на съдебно решение по частен въпрос.
определеност определеността, само ед., ж. 1. Качество на определен (в 1 и 2 знач.); ясност, точност. 2. Спец. Граматическо значение на имената за познатост или количествена изчер-паност, което се изразява с определителния член.
определителен определителна, определително, мн. определителни, прил. Който служи за определение или съдържа определение. • Определителен член. Спец. В българската граматика — съставна част на именните форми, която означава, че предметът или лицето, за които се говори, са познати, известни както на говорещия, така и на слушащия.
определя определиш, мин. св. определих, мин. прич. определил, св. — вж. определям.
определям определяш, несв. и определя, св. 1. Какво.Установявам с точност, изяснявам. Лекарят не можа да определи болестта му. 2. Какво. Посочвам точни обстоятелства на действие. Определих времето и мястото на срещата. 3. Какво. Давам словесно обяснение за същността на нещо; дефинирам. 4. Какво. Пресмятам, изчислявам, назначавам. Определям размера на глобата. 5. Какво. Обуславям, мотивирам. Културата на човека определя поведението му в обществото. 6. Кого, за какво. Назначавам на длъжност.
определям се 1. Ставам ясен, определен. 2. Намирам положението си, мястото си, предпочитанията си. Трябва да се определиш с кого ще бъдеш по-нататък.
опреснителен опреснителна, опреснително, мн. опреснителни, прил. Който води до опресняване. Опреснителен курс.
опресня опресниш, мин. св. опресних, мин. прич. опреснил, св. — вж. опреснявам.
опреснявам опресняваш, несв. и опресня, св. 1. Какво. Правя да стане пресен; освежавам. 2. Прен. Какво. Възстановявам стари знания, припомням си ги и ги разширявам.
опридам опридаш, несв. и опреда, св.; какво. Преда докрай; преда определено количество. Опреде всичката вълна.
оприлича оприличиш, мин. св. оприличих, мин. прич. оприличил, св. — вж. оприличавам.
оприличвам оприличаваш, несв. и оприлича, се.; какво/кого, на какво/ на кого. Възприемам нещо или някого като друго или друг, припознавам се. Отдалеко те оприличих на сестра ти. На какво ще оприличиш онази скала?
опримча опримчиш, мин. св. опримчих, мин. прич. опримчил, св. — вж. опримчвам.
опримчвам опримчваш, несв. и опримча, св.; какво/кого. 1. Овързвам с примки. 2. Улавям с примка, впримчвам.
опровергая опровергаеш, мин. св. опровергах, мин. прич. опровергал, св. - вж. опровергавам.
опровержение мн. опровержения, ср. 1. Само ед. Опровергаване. 2. Съобщение, статия или изказване, с които се опровергава дадено твърдение.
опропастя опропастиш, мин. св. опропастих, мин прич. опропастил, св. — вж. опропастявам.
опропастявам опропастяваш, несв. и опропастя, св. 1. Кого. Разорявам, унищожавам, съсипвам. Огромните разходи ще ме опропастят. 2. Какво. Провалям, правя неосъществим. Ранната му женитба опропасти всички планове на родителите му.
опропвергавам опровергаваш, несв. и опровергая, се.; какво/кого. Доказвам, че дадено твърдение или допускане не е вярно. Опроверга обвиненията, отправени към него. Събитията го опровергаха.
опростея опростееш, мин. св. опростях, мин. прич. опростял, св. — вж. опростявам.
опростя опростиш, мин. св. опростих, мин. прич. опростил, св. — вж. опростявам.
опростя опростиш, мин. св. опростих, мин. прич. опростил, св. — вж. опрощавам.
опростявам опростяваш, несв. и опростея, св. Ставам по-прост, оглупявам. Вместо да поум-няваш, опростяваш.
опростявам опростяваш, несв. и опростя, св.; какво. Правя нещо по-просто, по-разбираемо, по-достъпно. Трябва да се опрости системата за обработка на документи.
опрощавам опрощаваш, несв. и опростя, св. 1. Кого. Давам прошка за грехове. Господ ще опрости всички ни. 2. Какво. Освобождавам от задължение да се възстанови дълг. Опрощавам всички дължими суми.
опружа опружиш, мин. св. опружих, мин. прич. опружил, св. - вж. опружвам.
опружвам опружваш, несв. и опружа, се.; какво. Разг. Протягам, изтягам, изопвам. Опружил крака.
опръстеня опръстениш, мин. св. опръстених, мин. прич. опръстенил, св. — вж. опръстенявам.
опръстенявам опръстеняваш, несв. и опръстеня, св.; какво. Поставям пръстен — метална пластина с данни — на птица (или друго животно), за да се регистрира начинът й на живот и миграцията.
оптатив само ед. Спец. В граматиката — желателно наклонение.
оптация само ед. Спец. Право за избор на поданство при преминаване на една територия към властта на друга държава.
оптик мн. оптици, м. 1. Специалист по оптика. 2. Лице, което се занимава с производство и продажба на оптически уреди.
оптика мн. оптики, ж. 1. Само ед. Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината и свързаните с нея явления. 2. Само ед. Съвкупността от уреди, които използват постиженията на тази наука. Завод за оптика. 3. Магазин за очила и други оптически уреди.
оптимален оптимална, оптимално, мн. оптимални, прил. Най-благоприятен, най-близък до желаното. Оптимални условия.
оптимизирам оптимизираш, несв. и св.; какво. Избирам най-добрия вариант от възможните, за да направя оптимален. Оптимизирам учебния процес. // същ. оптимизиране, ср.
оптимизъм само ед. 1. Спец. Философски възглед, според който светът се развива към по-добро, усъвършенства се. 2. Бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха, в бъдещето.
оптимистичен оптимистична, оптимистично, мн. оптимистични, прил. Който съдържа или изразява оптимизъм. Оптимистични прогнози.
оптимистически оптимистическа, оптимистическо, мн. оптимистически, прил. Оптимистичен.
оптирам оптираш, несв. и св. 1. Извършвам опта-ция. 2. Избирам от няколко възможности една.
оптически оптическа, оптическо, мн. оптически, прил. 1. Който се отнася до оптика. Оптически прибори. 2. Зрителен, светлинен. Миражът е оптическа измама.
оптичка мн. оптички, ж. Жена оптик.
опус мн. опуси, (два) опуса, м. 1. Спец. Поредно музикално произведение, номер на произведението според написването или издаването му. 2. Прен. Разг. Творба, съчинение. 3. Разг. Пренебр. Клевета, донос.
опустея опустееш, мин. св. опустях, мин. прич. опустял, св. — вж. опустявам.
опустоша опустошиш, мин. св. опустоших, мин. прич. опустошил, св. — вж. опустошавам.
опустошавам опустошаваш, несв. и опустоша, св. 1. Какво. Правя нещо да стане пусто, да изглежда пустинно; нанасям голяма пакост, вреда. Ураганът опустоши големи територии. 2. Прен. Кого. Лишавам от духовни сили. Силните страсти опустошават човека. 3. Разг. Ирон. Изяждам в голямо количество, докрай; омитам. Бяха толкова гладни, че опустошиха чиниите за минути.
опустошение мн. опустошения, ср. 1. Опустошаване. 2. Обикн. мн. Резултатът от действието на необичайна природна сила (ураган, земетресение и под.) — като развалини, повреди и др. на природни и материални обекти. 3. Обикн. мн. Унищожаване на полезни или ценни предмети от човека. Страст към опустошения.
опустошител опустошителят, опустошителя, мн. опустошители, м. Това, което върши опустошение.
опустошителен опустошителна, опустошително, мн. опустошителни, прил. Който опустошава. Опустошително земетресение. Опустошителна страст.
опустявам опустяваш, несв. и опустея, св. Ставам пуст. Къщата им опустя, след като се преселиха в града.
опуша опушиш, мин. св. опуших, мин. прич. опушил, св. — вж. опушвам.
опушвам опушваш, несв. и опуша, св.; какво. 1. Изпълвам с дим, с пушек. Опушихте стаята с тия цигари! 2. Покривам със слой сажди. Димът от печката опуши тавана. 3. Консервирам чрез пушене, с одимяване. Опуши сланината, за да стане по-вкусна.
опция мн. опции, ж. Право, свобода на избор.
опъвам опъваш, несв. и опъна, св.; какво. 1. Тегля, дърпам, за да изправя или изгладя. Опъни покривката, защото се е набрала. 2. Протягам, изтягам. Опъна краката си под масата. 3. Прен. Извършвам тежка работа. — опъвам се/опъна се. 1. Противя се, не се съгласявам. Колкото и да се опъваш, рано или късно ще се съгласиш. 2. Лягам за малко. Опъни се за 5 минути на дивана. • Опъвам каиша. Разг. Извършвам тежка работа; мъча се. • Опъвам краката . Грубо. Умирам. • Опъвам нервите (на някого). Разг. Ядосвам някого; правя го нервен. • Опъвам сс като магаре на мост. Разг. Инатя се. • Опъвам уши от глад. Разг. Гладувам много. • Опъвам ушите (на някого). Разг. Карам се, мъмря. • Опъвам юздите (на някого). Разг. Проявявам строгост.
опълча опълчиш, мин. св. опълчих, мин. прич. опълчил, св. — вж. опълчвам.
опълчвам опълчваш, несв. и опълча, св.; кого/какво, срещу кого/срещу какво. Противопоставям. Разногласията опълчиха децата срещу родителите. - опълчвам се/опълча се. Противопоставям се твърдо на някого или нещо.
опълченец мн. опълченци, м. 1. Истор. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 — 78). Опълченците на Шипка. 2. Остар. Войник, който поради напредналата си възраст не се сражава, а изпълнява други военни служби.
опълчение мн. опълчения, ср. 1. Истор. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 — 78). 2. Остар. Съвкупността от войници опълченци.
опън само ед. Изпъване, изтягане. Въжето трябва да издържа на опън.
опъна опънеш, мин. св. опънах, мин. прич. опънал, св. — вж. опъвам.
опържа опържиш, мин. св. опържих, мин. прич. опържил, св. — вж. опържвам.
опържвам опържваш, несв. и опържа, св.; какво. Пържа, колкото е необходимо. Опържих две яйца.
опърля опърлиш, мин. св. опърлих, мин. прич. опърлил, св. — вж. опърлям.
опърлям опърляш, несв. и опърля, св.; какво/ кого. 1. Пърля докрай. 2. Изгарям с пламък. Опърли косата й със свещта. 3. За слънце — обгарям. Слънцето го опърли.
опърничав опърничава, опърничаво, мн. опърничави, прил. Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен. Опърничави хора. // същ. опърничавост, опърничавостта, ж.
опърпам опърпаш, св. - вж. опърпвам.
опърпан опърпана, опърпано, мн. опърпани, прил. Разг. 1. Окъсан. Опърпана книга. Опърпани дрехи. 2. За човек — с окъсани дрехи. // същ. опърпаност, опърпаността, ж.
опявам опяваш, несв. и опея, св. 1. Кого. Извършвам църковен обред при погребение. 2. Прен. Разг. На кого. Дотягам с настоятелно искане или натякване.
ора ореш, мин. св. орах, мин. прич. орал, несв.; какво. Обработвам земята с рало, плуг, за да я подготвя за засяване. Днес ще орем големия блок. • Нито съм орал, нито съм копал. Разг. Не съм се трудил, получил съм наготово. • Ори, мели, яж. Разг. За работа, която изглежда лесна.
оракул мн. оракули, (два) оракула, м. 1. Жрец, който предсказва бъдещето. 2. Човек, чиито думи се сбъдват; пророк. // прил. оракулски, оракулска, оракулско, мн. оракулски.
оран оранта, само ед., ж. 1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран. 2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна в оранта.
орангутан мн. орангутани, (два) орангутана, м. 1. Голяма човекоподобна маймуна. 2. Прен. Груб, грозен човек.
оранжада мн. оранжади, ж. 1. Плодов сок от портокал. 2. Газирана безалкохолна напитка с аромат на портокал.
оранжев оранжева, оранжево, мн. оранжеви, прил. Който има цвят на портокал. Оранжева блуза.
оранжерия мн. оранжерии, ж. Отоплявано остъклено помещение за отглеждане на растения; парник. // прил. оранжериен, оранжерийна, оранжерийно, мн. оранжерийни. Оранжерийни краставици. Оранжерийни карамфили.
оратор мн. оратори, м. 1. Лице, което произнася реч. 2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво. // прил. ораторски, ораторска, ораторско, мн. ораторски. Ораторско майсторство.
оратория мн. оратории, ж. Спец. Голямо музикално произведение за солисти, ансамбъл, хор и оркестър с драматико-епичен характер, обикновено с религиозен или митичен сюжет.
ораторка мн. ораторки, ж. Жена оратор.
ораторствам ораторстваш, несв. Ирон. Държа се като оратор; говоря обширно.
ораторствувам ораторствуваш, несв. Ораторствам.
орач мн. орачи, м. Човек, който оре земята. // прил. орачески, ораческа, ораческо, мн. орачески.
орачка мн. орачки, ж. Жена орач.
орбита мн. орбити, ж. 1. Спец. Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството. 2. Спец. Очертаното от костите място за окото; очно легло. Очите му излязоха от орбитите си. 3. Прен. Сфера на влияние. Вестникът се преориентира към правителствената орбита.
орбитален орбитална, орбитално, мн. орбитални, прил. Който се намира в орбита около небесно тяло. Орбитален комплекс.
оргазъм само ед. Сладострастно усещане на задоволяване при полов акт.
орган мн. органи, (два) органа, м. 1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган. 2. Оръдие, средство. Телевизията е мощен орган за въздействие. 3. Държавно или обществено учреждение. Контролни органи. 4. Периодическо издание (вестник, списание и др.), което се поддържа от учреждение, партия, друга институция и представя техните интереси. Партиен орган.
орган мн. органи, (два) органа, м. Голям клавишно-духов музикален инструмент, съставен от множество тръби, групирани по регистри.
организатор мн. организатори, м. Този, който организира нещо. // прил. организаторски, организаторска, организаторско, мн. организаторски. Организаторски талант.
организаторка мн. организаторки, ж. Жена организатор.
организационен организационна, организационно, мн. организационни, прил. Който се отнася до организация, до подготовката и провеждането на нещо. Организационен комитет.
организация мн. организации, ж. 1. Само ед. Система от дейности за постигане на определена цел. Необходима е добра организация за успешно провеждане на конференцията. 2. Обединение на хора, институции или държави според общи цели, интереси и др. Организация на обединените нации. Строителна организация. 3. Само ед. Организиране.
организирам организираш, несв. и св. 1. Какво. Основавам, учредявам, създавам. 2. Какво. Подготвям, нагласявам. Организирам парти. 3. Какво/кого. Обединявам, сплотявам. Организирам съучениците си да отидем на екскурзия. 4. Привеждам в ред, разпределям. Трябва да организирам добре времето си.
организъм мн. организми, (два) организъма, м. 1. Живо тяло със съгласувано действащи органи. Растителен организъм. 2. Съвкупността от физически и психически свойства на човека. Здрав организъм. 3. Прен. Единство със сложна организация. Обществен организъм.
органист мн. органисти, м. Музикант, който свири на орган.
органистка мн. органистки, ж. Жена органист.
органичен органична, органично, мн. органични, прил. 1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход. 2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен. Органично единство. 3. Прен. Който е вътрешно присъщ на някого. Органична ненавист. 4. Спец. Който съдържа въглерод. Органични съединения. • Органична химия. Спец. Дял от химията, който изучава въглеродните съединения.
органически органическа, органическо, мн. органически, прил. Органичен.
оргия мн. оргии, ж. Разпуснато пиршество.
орда мн. орди, ж. 1. Истор. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена. 2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда.
орден мн. ордени, (два) ордена, м. 1. Метален знак за отличие, даван за особени заслуги. Орден за храброст. 2. Организация с определен устав и цели. Йезуитски орден.
орденоносец мн. орденоносци, м. Човек или организация, които са наградени с орден (в 1 знач.).
ордер мн. ордери, (два) ордера, м. Спец. Писмено предписание или документ за получаване на нещо след предварителното му заплащане. Касов ордер.
ординарен ординарна, ординарно, мн. ординарни, прил. Остар. 1. Обикновен. Ординарен случай. 2. Редовен, щатен. Ординарен професор.
ординарец мн. ординарци, м. Истор. Войник, който е изпълнявал лични услуги или служебни поръчения на офицер; вестовой.
ордината мн. ординати, ж. Спец. Вертикална ос в координатна система.
ординатор мн. ординитори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение.
ордьовър мн. ордьоври, (два) ордьовъра, м. Блюдо, сервирано преди основното ястие; предястие.
оредея оредееш, мин. св. оредях, мин. прич. оредял, св. — вж. оредявам.
оредявам оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя.
орежа орежеш, мин. св. орязах, мин. прич. орязал, св. — вж. орязвам.
орезиля орезилиш, мин. св. орезилих, мин. прич. орезилил, св. — вж. орезилявам.
орезилявам орезиляваш, несв. и орезиля, св.; какво/кого. Разг. Правя за резил; компрометирам, осрамвам. — орезилявам се/орезиля се. Ставам за резил; компрометирам се.
орел мн. орли, (два) орела, м. 1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности. 2. Прен. За смел, горд, силен човек. • Като орел на мърша. Разг. С настървение, алчно. • Орел, рак и щука. Несговорни хора, които не могат да свършат някаква работа. • С орлите живея. Разг. Много дълго живея.
орен орна, орно, мн. орни, прил. Който се оре. Орна земя.
ореол мн. ореоли, (два) ореола, м. 1. Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб. 2. Сияние, блясък около светещо тяло или върху фотографска снимка. 3. Прен. Само ед. Слава, почит. С ореол на герой.
орех мн. орехи, (два) ореха, м. 1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове. 2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се използват за храна. 3. Мебел, произведена от дървесина на това дърво. //същ. умал. орехче, мн. орехчета, ср.• Играем си на орехи. Разг. Отнасям се несериозно към нещо. • Костелив орех. 1. Човек, с когото трудно се работи. 2. Трудна, мъчна работа.
орехов орехова, орехово, мн. орехови, прил. 1. Който се отнася до орех (в 1 и 2 знач.). Орехово дърво. Орехови листа. 2. Който е направен от орех. Орехов сладкиш. Орехови мебели. 3. Който има цвят като дървесината на това дърво.
ореховка мн. ореховки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък.
орехче мн. орехчета, ср. 1. Малък орех. 2. Малка птичка; мушитрън.
орешак мн. орешаци, (два) орешака, м. Място, където растат много орехови дървета.
оригвам се оригваш се, несв. и оригна се, св. Изкарвам въздух от стомаха през устата. След хранене трябва да изчакаш бебето да се оригне.
оригинал мн. оригинали, (два) оригинала, м. 1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не копие от нея. 2. Прен. Своеобразен човек, който не прилича на другите; чудак. • Чета в оригинал. Чета произведение на езика, на който е създадено.
оригинален оригинална, оригинално, мн. оригинални, прил. 1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина. 2. Самостоятелен, чужд на под-ражателността, неподправен. Оригинално мислене. 3. Своеобразен, чудат, интересен. Оригинален костюм. // същ. оригиналност, оригиналността, ж.
оригиналнича оригиналничиш, мин. св. оригиналничих, мин. прич. оригиналничил, несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да изглеждам интересен.
оригна се оригнеш се, мин. св. оригнах се, мин. прич. оригнал се, св. — вж. оригвам се.
ориенталец мн. ориенталци, м. 1. Жител на Ориента. 2. Човек, който наподобява с поведение и култура жителите на Ориента.
ориентализъм само ед. Съвкупността от особеностите на народите от Ориента.
ориенталист мн. ориенталисти, м. Учен, който се занимава с езика, културата, историята на източните народи.
ориенталистика само ед. Спец. Съвкупност от научни дисциплини, изследващи Ориента.
ориенталистка мн. ориенталистки, ж. Жена ориенталист.
ориенталка мн. ориенталки, ж. Жена ориенталец.
ориенталски ориенталска, ориенталско, мн. ориенталски, прил. 1. Който е присъщ на Ориента или е свързан с него. Ориенталски стил. Ориенталски танци. 2. Който е присъщ на ориенталец.
ориентация мн. ориентации, ж. 1. Определяне на местоположението. 2. Способност, умение за определяне на местоположението. Нямам никаква ориентация. 3. Насоченост към определена цел или посока. Партията е с лява ориентация.// прил. ориентацибнен, ориентационна, ориентационно, мн. ориентационни.
ориентир мн. ориентири, (два) ориентира, м. Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране.
ориентирам ориентираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Определям направление или местоположение. 2. Давам указания, помагам на някого да се справи с обстановка или задача. Ориентирай ме в новите задължения. 3. Насочвам, направлявам. България ориентира икономиката си към балканските страни. — ориентирам се. 1. Определям местоположението си. 2. Осведомявам се, запознавам се. 3. Насочвам се към цел. Той се ориентира към лекарската професия. // същ. ориентиране, ср.
ориентировъчен ориентировъчна, ориентировъчно, мн. ориентировъчни, прил. 1. Който служи за ориентиране. Ориентировъчно проучване. 2. Приблизителен; предварително посочен. Кажи ми някаква ориентировъчна цена.
ориз само ед. 1. Зърнено растение с продълговати бели зърна, използвани за храна. 2. Зърната на това растение. Готвя месо с ориз.
оризар оризарят, оризаря, мн. оризари, м. Човек, който произвежда ориз.
оризен оризена, оризено, мн. оризени, прил. Оризов.
оризище мн. оризища, ср. Площ, засята с ориз.
оризов оризова, оризово, мн. оризови, прил. 1. Който се отнася до ориз (в 1 знач.). Оризови плантации. 2. Който съдържа ориз или е направен от ориз. Оризово брашно. Оризова ракия.
орис ориста, само ед., ж. Съдба, предопределение. Тежка орис.
орисам орисаш, св. — вж. орисвам.
орисвам орисваш, несв. и орисам, св.; кого/какво. Предричам, предопределям бъдещето, определям съдбата. Вълшебниците я орисаха да бъде хубава, да псе прекрасно, да свири и да танцува.
орисия мн. орисии, ж. Разг. Орис.
орисница мн. орисници, ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха край леглото му, за да го орисат.
оркестрант мн. оркестранти, м. Музикант, който свири в оркестър.
оркестрантка мн. оркестрантки, ж. Жена оркестрант.
оркестрация мн. оркестрации, ж. Преработка на музикално произведение за изпълнение от оркестър.
оркестър мн. оркестри, (два) оркестъра, м. 1. Група музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение. Пухов оркестър. 2. Място в театър между сцената и партера, където се разполагат музикантите. // прил. оркестров, оркестрова, оркестрово, мн. оркестрови. Оркестрова пиеса.
орлица мн. орлици, ж. Женски орел. • Бдя като орлица (над нещо). Пазя много зорко.
орлов орлова, орлово, мн. орлови, прил. Който се отнася до орел. Орлово яйце. • Орлов поглед. Силен поглед, много добро зрително възприятие. • Орлов нос. Тънък гърбав нос, извит леко надолу. • Орлово гнездо. Мъчнодостъпно място.
орляк мн. орляци, (два) орляка, м. 1. Група събрали се на едно място птици. Орляк косове се спусна в лозето. 2. Спец. Група военни самолети, в която се организират нечетни на брой по-малки групи. • На орляци. На групи. • Орляк деца. Група деца, много деца.
орманкебап само ед. Ястие, приготвено от ситно нарязано месо и подправки.
орнамент мн. орнаменти, (два) орнамента, м. 1. Украса от геометрически, растителни или животински елементи, която се поставя върху архитектурни, текстилни, печатни и други изделия. Блузата е избродирана е шевица с геометрични орнаменти. 2. Спец. В музиката — украсяващи мелодии, трели.
орнаментирам орнаментираш, несв. и св.; какво. Снабдявам с орнамент.
орнитолог мн. орнитолози, м. Учен, специалист по орнитология.
орнитология само ед. Спец. Дял на зоологията, който изучава птиците.
орнитоложка мн. орнитоложки, ж. Жена орнитолог.
орография само ед. Спец. Наука за релефа на земната повърхност. // прил. орографски, орографска, орографско, мн. орографски.
оросителен оросителна, оросително, мн. оросителни, прил. Който е предназначен за оросяване.
орося оросиш, мин. св. оросих, мин. прич. оросил, св. — вж. оросявам.
оросявам оросяваш, несв. и орося, св.; какво. 1. Намокрям, напръсквам. Пот ороси челото му. 2. Изкуствено овлажнявам. Посевите се оросяват чрез напоителните канали. 3. Снабдявам с кръв. Мозъкът му не се оросява добре.
ортак мн. ортаци, м. Разг. Съдружник. // прил. орташки, орташка, орташко, мн. орташки. Орташка къща. • С дявола ортак ставам. Разг. Постъпвам нечестно или рисковано, за да постигна нещо. • Орташка кобила. Разг. Немарливо извършвана обща работа, неподдържан общ имот.
ортография само ед. Правопис.// прил. ортографски, ортографска, ортографско, мн. ортографски.
ортодоксален ортодоксална, ортодоксално, мн. ортодоксални, прил. 1. Православен. 2. Прен. Който последователно се придържа към някое учение; последователен.
ортоепия само ед. Правоговор. // прил. ортоепичен, ортоепична, ортоепично, мн. ортоепични.
ортопед мн. ортопеди, м. Лекар, специалист по ортопедия.
ортопедист мн. ортопедисти, м. Ортопед.
ортопедия само ед. 1. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с профилактика и лечение на деформации в костната система и на крайниците. 2. Отделение в болнично заведение, в което се лекуват деформации в крайниците. // прил. ортопедичен, ортопедична, ортопедично, мн. ортопедични. Ортопедични обувки. // прил. ортопедически, ортопедическа, ортопедическо, мн. ортопедически.
орхидея мн. орхидеи, ж. 1. Тропическо растение с красиви и ароматни цветове. 2. Цветовете на това растение.
оръдеен оръдейна, оръдейно, мн. оръдейни, прил. Който се отнася до артилерийско оръдие. Оръдеен залп.
оръдие мн. оръдия, ср. 1. Техническо приспособление или уред, с който се извършва работа. Оръдие на труда. 2. Прен. Средство за постигане на цел. Той е оръдие в ръцете им. 3. Голямо огнестрелно оръжие; топ. Самоходно оръдие.
оръжеен оръжейна, оръжейно, мн. оръжейни, прил. Който е свързан с изработване, ремонтиране и съхраняване на оръжие. Оръжеен завод. Оръжеен склад.
оръжейник мн. оръжейници, м. 1. Човек, който се занимава с изработване и ремонтиране на оръжие. 2. Войник, който се грижи за изправността на оръжието във войскова част.
оръженосец мн. оръженосци, м. 1. Истор. Средновековен воин, който носи оръжието на рицаря. 2. Прен. Верен помощник.
оръжие мн. оръжия, ср. 1. Средство, предмет за нападение или защита. Огнестрелно оръжие. Атомно оръжие. 2. Прен. Само ед. Средство за борба, за постигане на цел. Телевизията е могъщо оръжие. • Хладно оръжие. Сабя, нож, кинжал, кама и др. режещи или прободни оръжия. • Вадя оръжие (срещу някого). Опитвам се да убия някого. • Вдигам на оръжие. Повеждам на въоръжена борба. • Дрънкам оръжие. Заплашвам с война. • Слагам оръжие. Предавам се.
оръфам оръфаш, св. — вж. оръфвам.
оръфвам оръфваш, несв. и оръфам, св.; какво. Ръфам по краищата, окъсвам.
орязвам орязваш, несв. и орежа, св.; какво. 1. Намалявам чрез рязане. Орязах храстите. 2. Режа по повърхността, в горната част. Орязах цветовете на розите. 3. Режа всичко. 4. Прен. Съкращавам, намалявам. Орязвам бюджет. Орязвам филм.
ос оста, мн. оси, ж. 1. Специално обработена част, към която се закрепват колела, въртящи се машинни части. Автомобилна ос. 2. Права мислена линия, която преминава през геометрическа фигура или тяло. Земна ос. 3. Прен. Насока, последователност, в която се развива нешо.
оса мн. оси, ж. 1. Ципокрило жилещо насекомо със светложълто-черна окраска. 2. Прен. Пренебр. Зъл човек, който лесно кипва и нагрубява без повод. • Като оси на мед. Разг. Настървено, с голямо желание. • Гнездо на оси. Разг. Струпване на врагове, сборно място на противници.
осакатея осакатееш, мин. св. осакатях, мин. прич. осакатял, св. — вж. осакатявам.
осакатя осакатиш, мин. св. осакатих, мин. прич. осакатил, св. — вж. осакатявам.
осакатявам осакатяваш, несв. и осакатя, св. 1. Кого/какво. Правя да стане сакат. 2. Прен. Кого. Обеднявам душевно или умствено някого. 3. Прен. Какво. Нарушавам единството, хармонията, целостта с неумела намеса.
осакатявам осакатяваш, несв. и осакатея, св. Ставам сакат.
осанка мн. осанки, ж. Външен вид, стойка, излъчване на тялото. Горда осанка.
осанна само ед. 1. Възторжено славословие; слава. 2. Прен. Възторжен вик, възхвала. • Пея осанна (на някого). Възхвалявам някого прекомерно.
осапуня осапуниш, мин. св. осапуних, мин. прич. осапунил, св. — вж. осапунявам.
осапунявам осапуняваш, несв. и осапуня, св.; какво/кого. Натърквам със сапун.
осведомен осведомена, осведомено, мн. осведомени, прил. Който притежава достатъчно сведения в дадена област. Той е добре осведомен за състоянието и. // същ. осведоменост, осведомеността, ж.
осведомител осведомителят, осведомителя, мн. осведомители, м. Лице, което осведомява; информатор.
осведомителен осведомителна, осведомително, мн. осведомителни, прил. Който съдържа сведения за нещо или се отнася до разпространяването им; информационен. Осведомителен бюлетин.
осведомителка мн. осведомителки, ж. Жена осведомител.
осведомя осведомиш, мин. св. осведомих, мин. прич. осведомил, св. — вж. осведомявам.
осведомявам осведомяваш, несв. и осведомя, св.; кого, за кого/за какво. Съобщавам сведения. Той го осведоми за решението си. - осведомявам се/осведомя се. Правя справка за нещо; информирам се.
освежа освежиш, мин. св. освежих, мин. прич. освежил, св. — вж. освежавам.
освежавам освежаваш, несв. и освежа, св.; какво. Правя да стане свеж. Почистването освежи килима. — освежавам се/освежа се. Ставам бодър, свеж. За да се освежа, излязох на разходка.
освежителен освежителна, освежително, мн. освежителни, прил. Който дава свежест. Освежителен дъжд. Освежителен полъх на вятъра.
освен предлог. 1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои. В този град освен тебе никого не познавам. 2. За изразяване на добавка, на съществуване на нещо в повече. Освен Париж съм посетила и други европейски столици. 3. В състава на сложни съюзи за изключване: освен да, освен че, освен ако. • Освен това. Вметнат израз при изтъкване на доказателства — без да се брои това. Освен това аз съм и лекар.
освестя освестиш, мин. св. освестих, мин. прич. освестил, св. — вж. освестявам.
освестявам освестяваш, несв. и освестя, св.; кого. Довеждам в съзнание. Освестиха го е кофа студена вода. — освестявам се/освестя се. Идвам в съзнание.
осветен осветена, осветено, мн. осветени, прил. 1. Който е огрят от светлина. Осветена улица. 2. Прен. Който е изяснен, обяснен, разтълкуван. Осветен проблем.
осветителен осветителна, осветително, мн. осветителни, прил. Който служи за осветление. Осветителни тела.
осветление мн. осветления, ср. 1. Само ед. Осветяване. 2. Светлина от източник. Помещението е с изкуствено осветление. 3. Прен. Обяснение, тълкуване. Този проблем се нуждае от осветление.
осветля осветлиш, мин. св. осветлих, мин. прич. осветлил, св. - вж. осветлявам.
осветлявам осветляваш, несв.и осветля, св. 1. Какво/кого. Поставям в светлина, снабдявам със светлина. Осветли стаята. 2. Прен. Какво. Тълкувам, разяснявам, обяснявам.
осветя осветиш, мин. св. осветих, мин. прич. осветил, св. — вж. осветявам.
осветя осветиш, мин. св. осветих, мин. прич. осветил, св. — вж. освещавам.
осветявам осветяваш, несв. и осветя, св. 1. Какво/кого. Осветлявам (в 1 знач.). 2. Какво. Освещавам. 3. Какво. Чрез пропускане на светлина развалям филмова лента. За съжаление осветих лентата и снимките няма да станат.
освещавам освещаваш, несв. и осветя, св.; какво. 1. Чрез църковен ритуал правя нещо да стане свято; откривам с църковен ритуал. Осветиха новопостроената църква. 2. Прен. Остар. Установявам, утвърждавам, узаконявам.
освещение мн. осветения, ср. Църковен ритуал, свързан с молитви и специални действия, за направяне на нещо да стане свято.
освидетелствам освидетелстваш, несв. и св.; кого. Установявам състоянието чрез преглед. Лекарят го освидетелства след побоя.
освидетелствувам освидетелствуваш, несв. и св. Освидетелствам.
освирепея освирепееш, мин. св. освирепях, мин. прич. освирепял, св. — вж. освирепявам.
освирепявам освирепяваш, несв. и освирепея, св. Ставам свиреп, ядосвам се много, вбесявам се. Вълкът освирепя от глад. Обидата го накара да освирепее.
освиркам освиркаш, св. — вж. освирквам.
освирквам освиркваш, несв. и освиркам, св.; кого/какво. Изразявам неодобрение, протест, осмиване чрез свирене с уста. Публиката освирка изпълнителя.
освободител освободителят, освободителя, мн. освободители, м. Човек или група хора, които освобождават.
освободителен освободителна, освободително, мн. освободителни, прил. Който се отнася до освобождение. Освободително движение.
освободя освободиш, мин. св. освободих, мин. прич. освободил, св. — вж. освобождавам.
освобождавам освобождаваш, несв. и освободя, св. 1. Кого/какво. Правя свободен. Освободиха пленниците. 2. Кого, от какво. Давам възможност на някого да не извършва, да не прави нещо. Освобождавам те от изпит. 3. Кого. Уволнявам; прекратявам трудов договор. Освободиха я по взаимно споразумение. 4. Какво. Отпускам, разхлабвам. Освободи малко прегръдката си. 5. Какво. Опразвам, очиствам. Трябва да освободим място за хладилника. — освобождавам се/освободя се. 1. Ставам свободен, имам свобода. 2. Ставам свободен, не зает. 3. Отървавам се от задължение.• Освободи стаята. Напусни, излез!
освобождение мн. освобождения, ср. Освобождаване. Трети март е ден на Освобождението.
оседлавам оседлаваш, несв. и оседлая, св.; какво. Поставям седло върху животно. Оседлай бързо коня ми!
оседлая оседлаеш, мин. св. оседлах, мин. прич. оседлал, св. — вж. оседлавам.
осезаем осезаема, осезаемо, мн. осезаеми, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. 2. Прен. Който лесно се възприема; забележим. Има осезаем напредък. // същ. осезаемост, осезаемостта, ж.
осезание само ед. Възприемане на предметите чрез допир до тях.
осезателен осезателна, осезателно, мн. осезателни, прил. 1. Който се отнася до осезанието. Осезателно възприятие. 2. Прен. Който лесно се възприема или забелязва. // същ. осезателност, осезателността, ж.
осейвам осейваш, несв. Осявам.
осека осечеш, мин. св. осякох, мин. прич. осякъл, св. — вж. осичам.
осел мн. осли, (два) осела, м. Остар. Магаре.
осеменя осемениш, мин. св. осемених, мин. прич. осеменил, св. — вж. осеменявам.
осеменявам осеменяваш, несв. и осеменя, св.; какво. Изкуствено оплождам животно.
осен мн. осени, (два) осена, м. Вид дърво — ясен. // прил. осенов, осенова, осеново, мн. осенови.
осеня осениш, мин. св. осених, мин. прич. осенил, св. — вж. осенявам.
осенявам осеняваш, несв. и осеня, св. 1. Остар. Какво/кого. Закривам със сянка, засенчвам. 2. Кого. Появявам се внезапно (за мисъл, хрумване, идея). Осени го страхотна идея. 3. Какво. Появявам се, покривам. Тъга осени лицето му.
осея осееш, .мин. св. осях, мин. прич. осял, св. — вж. осявам.
оси ося, осе, мн. оси, прил. Който се отнася до оса. Осе гнездо.
осигурителен осигурителна, осигурително, мн. осигурителни, прил. Който служи за осигуряване. Осигурителна вноска.
осигуровка мн. осигуровки, ж. Договор с финансова институция, според който срещу парични вноски някой има право на определена сума при предварително уговорени обстоятелства. Пенсионна осигуровка.
осигуря осигуриш, мин. св. осигурих, мин. прич. осигурил, св. — вж. осигурявам.
осигурявам осигуряваш, несв. и осигуря, св. 1. Какво/кого. Правя сигурен. Осигурявам добро бъдеще на децата си. 2. Какво;кого, на кого! на какво. Снабдявам, предоставям. — осигурявам се/осигуря се. 1. Подсигурявам се. 2. Сключвам осигуровка.
осика мн. осики, ж. Вид дърво — трепетлика. // прил. осиков, осикова, осиково, мн. осикови.
осил мн. осили, (два) осила, м. Тънък дълъг израстък от зърното на житен клас.
осилест осилеста, осилесто, мн. осилести, прил. Който има осили. Осилеста пшеница.
осиновител осиновителят, осиновителя, мн. осиновители, м. Човек, който осиновява дете.
осиновителка мн. осиновителки, ж. Жена осиновител.
осиновя осиновиш, мин. св. осинових, мин. прич. осиновил, св. — вж. осиновявам.
осиновявам осиновяваш, несв. и осиновя, св.; кого. Вземам чуждо дете, за да го отгледам, като ставам негов родител.
осиромашавам осиромашаваш, несв. и осиромашея, св. Разг. Ставам сиромах; обеднявам.
осиромашея осиромашееш, мин. св. осиромашах, мин. прич. осиромашал, св. — вж. осиромашавам.
осиротея осиротееш, мин. св. осиротях, мин. прич. осиротял, св. — вж. осиротявам.
осиротя осиротиш, мин. св. осиротих, мин. прич. осиротил, св. — вж. осиротявам.
осиротявам осиротяваш, несв. и осиротея, св. 1. Оставам сирак. 2. Оставам без близки; губя близък.
осиротявам осиротяваш, несв. и осиротя, св.; кого. Правя да стане сирак.
осичам осичаш, несв. и осека, св.; какво. Изсичам всичко, докрай.
осквернител осквернителят, осквернителя, мн. осквернители, м. Човек, който осквернява.
оскверня оскверниш, мин. св. оскверних, мин. прич. осквернил, св. — вж. осквернявам.
осквернявам оскверняваш, несв. и оскверня, св.; кого/какво. Подлагам на поругание; опетнявам, опозорявам. Оскверни душата си.
оскотея оскотееш, мин. св. оскотях, мин. прич. оскотял, св. — вж. оскотявам.
оскотявам оскотяваш, несв. и оскотея, св. Ставам като скот, загубвам образа на човек; озверявам.
оскрежа оскрежиш, мин. св. оскрежих, мин. прич. оскрежил, св. — вж. оскрежавам.
оскрежавам оскрежаваш, несв. и оскрежа, св.; какво/ кого. Покривам със скреж. Студът оскрежи мустаците му.
оскубвам оскубваш, несв. и оскубя, св. 1. Какво. Изтръгвам растение заедно с корена му. Оскубах плевелите. 2. Какво)кого. Изтръгвам коса, пера, козина. Оскуби заклания петел! 3. Прен. Разг. Кого. Ограбвам, вземам много висока цена за нещо.
оскубя оскубеш, мин. св. оскубах, мин. прич. оскубал, св. — вж. оскубвам.
оскъден оскъдна, оскъдно, мн. оскъдни, прил. Който е в малко или недостатъчно количество. Оскъдна храна. Оскъдни познания. // същ. оскъдност, оскъдността, ж.
оскъдица само ед. Недоимък, липса на изобилие. Живея в оскъдица.
оскъпя оскъпиш, мин. св. оскъпих, мин. прич. оскъпил, св. — вж. оскъпявам.
оскъпявам оскъпяваш, несв. и оскъпя, св.; какво. Правя нещо да струва по-скъпо. Транспортните разходи оскъпяват стоките.
оскърбител оскърбителят, оскърбителя, мн. оскърбители, м. Човек, който оскърбява другите.
оскърбителен оскърбителна, оскърбително, мн. оскърбителни, прил. Който съдържа оскърбление. Оскърбителен тон.
оскърбление мн. оскърбления, ср. 1. Само ед. Оскърбяване. 2. Постъпка или думи, които имат за цел да обидят някого. Тежко оскърбление.
оскърбя оскърбиш, мин, св. оскърбих, мин. св. оскърбил, св. — вж. оскърбявам.
оскърбявам оскърбяваш, несв. и оскърбя, св.; кого/какво. Обиждам много, засягам достойнството, унижавам. — оскърбявам се/оскърбя се. Ставам оскърбен, чувствам оскърбление.
ослабя ослабиш, мин. св. ослабих, мин. прич. ослабил, св. — вж. ослабям
ослабям ослабяш, несв. и ослабя, св. 1. Какво/кого. Правя да стане по-слаб. 2. Какво. Разпускам, правя по-малко стегнат, здрав, строг.
осланя осланиш, мин. св. осланих, мин. прич. осланил, св. —- вж. осланявам.
осланявам осланяваш, несв. и осланя, св.; какво. Покривам със слана; попарвам.
осланям се осланяш се, несв.; на кого/на какво. Надявам се, разчитам. Осланям се на тебе за всичко.
ослепея ослепееш, мин. св. ослепях, мин. прич. ослепял, св. — вж. ослепявам.
ослепя ослепиш, мин. св. ослепих, мин. прич. ослепил, св. — вж. ослепявам.
ослепявам ослепяваш, несв. и ослепея, св. Ставам сляп. Конят ослепя от старост.
ослепявам ослепяваш, несв. и ослепя, св.; кого/ какво. Правя да стане сляп; увреждам нечие зрение.
ослица мн. ослици, ж. Остар. Женски осел.
ослушам се ослушаш се, св. — вж. ослушвам се.
ослушвам се ослушваш се, несв. и ослушам се, св. 1. Слушам, за да доловя шум или звук. 2. Разг. Бездействам, не предприемам нищо, изчаквам.
османски османска, османско, мн. османски, прил. Турски. Османската империя.
осмеля се осмелиш се, мин. св. осмелих се, мин. прич. осмелил се, св. — вж. осмелявам се.
осмелявам се осмеляваш се, несв. и осмеля се, св. Решавам се, дръзвам. Как се осмели да влезеш в дома ми неканен?
осмея осмееш, мин. св. осмях, мин. прич. осмял, св. — вж. осмивам.
осмивам осмиваш, несв. и осмея, св.; какво/кого. Подлагам на насмешка. Хумористите осмиват човешките пороци.
осмина мн. осмини, ж. Една осма част от нещо.
осмина числ. Разг. Осем лица, от които поне едно от мъжки пол.
осмица мн. осмици, ж. 1. Цифрата на числото осем. 2. Разг. Превозно средство с номер осем. С осмицата ще стигнеш до центъра. 3. Вид шарка при плетене, получена при размяна на бримки преди изплитането им. 4. При игра на карти — карта номер осем. 5. Криволичене на път под формата на числото осем.
осмоза само ед. Спец. Взаимно проникване на две течности, разделени с пореста преграда или ципа.
осмокласник мн. осмокласници, м. Ученик в осми клас.
осмокласничка мн. осмокласнички, ж. Ученичка в осми клас.
осмокрак осмокрака, осмокрако, мн. осмокраки, прил. Който има осем крака. Осмокрак рак.
осморка мн. осморки, ж. Осмица.
осмостен мн. осмостени, м. Геометрическо тяло, оградено с осем стени.
осмоъгълник мн. осмоъгълници, м. Геометрическа фигура с осем ъгъла.
осмъртя осмъртиш, мин. св. осмъртих, мин. прич. осмъртил, св. — вж. осмъртявам.
осмътрявам осмъртяваш, несв. и осмъртя, св.; кого/какво. Причинявам смърт, убивам.
оснежа оснежиш, мин. св. оснежих, мин. прич. оснежил, св. — вж. оснежавам.
оснежавам оснежаваш, несв. и оснежа, св.; какво/кого. Покривам със сняг.
основа мн. основи, ж. 1. Долна или вътрешна част на нещо, която го крепи. Основи на строеж. 2. Главна част на действие. 3. Само мн. Изходни, главни положения, принципи. Нравствени основи. 4. Спец. В математиката - страна на триъгълник или долна част на геометрическо тяло. 5. Спец. В граматиката - съвкупността от представки, корен и наставки в една дума. 6. Спец. В химията - съединение на метал с хидроксилна група. 7. Успоредни нишки при тъкане, между които се прокарва вътъкът.
основа основеш, мин. св. основах, мин. прич. основал, св. — вж. основавам.
основавам основаваш, несв. и основа, св.; какво. Поставям началото на нещо; устройвам, създавам. Основавам партия. — основавам се/основа се. Опирам се на нещо, за да докажа твърдението си.
основание мн. основания, ср. Причина, достатъчен довод за нещо, повод. Имаш ли достатъчно основания да го подозираш? е На общо основание. В състезание с всички, без предимства или привилегии. • С основание. С право; заслужено.
основател основателят, основателя, мн. основатели, м. Този, който основава нещо; създател.
основателен основателна, основателно, мн. основателни, прил. Който има основания; мотивиран, разумен. Основателни искания. // същ. основателност, основателността, ж.
основателка мн. основателки, ж. Жена основател.
основен основна, основно, мн. основни, прил. 1. Който служи за основа, за опора. Основен камък. 2. Най-важен, най-значим, главен. Основен проблем. Основен доклад. 3. Спец. В химията — който проявява качества на основа. 4. Прен. Който обхваща нещо из основи; цялостен, радикален. Основен ремонт. 5. Който се отнася до задължителното образование (до 8 клас). Основно образование. Основен учител. • Основен закон. Конституция. • Основен цвят. Един от трите цвята — жълт, син и червен, при чието смесване се получават останалите.
особа мн. особи, ж. 1. Важен човек, високопоставена личност. Царска особа. 2. Особен човек, личност. Търси те някаква особа. Известна особа.
особен особена, особено, мн. особени, прил. 1. Който се различава от другите; индивидуален. Особено поведение. 2. Значителен, отличителен, специален. Особено внимание. 3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен. Особен аромат на растение. • Особено мнение. Несъгласие с мнението на мнозинството по даден въпрос.
особено нареч. 1. Различно, необикновено. Говориш особено. 2. Твърде много. Особено обичам да пътувам. 3. Предимно, най-вече, изключително. Много е полезно, особено за тебе.
особеност особеността, мн. особености, ж. Характерна, отличителна черта на нещо.
особняк мн. особняци, м. Човек, който се държи различно от останалите, проявява странности.
особнячка мн. особнячки, ж. Жена особняк.
оспорвам оспорваш, несв. и оспоря, св.; какво. Изразявам несъгласие с мнението на някого или със съдържанието на документ. Оспорвам завещание.
оспоря оспориш, мин. св. оспорих, мин. прич. оспорил, св. — вж. оспорвам.
осрамвам осрамваш, несв. и осрамя, св.; кого. Правя да стане за срам.
осрамя осрамиш, мин. св. осрамих, мин. прич. осрамил, св. — вж. осрамвам.
осребря осребриш, мин. св. осребрих, мин. прич. осребрил, св. — вж. осребрявам.
осребрявам осребряваш, несв. и осребря, св.; какво. Правя парично покритие на платежно средство. Трябва да осребря чека.
оставам оставаш, несв. и остана, св. 1. Продължавам да пребивавам на същото място. 2. Не изчезвам, съхранявам се, продължавам. 3. Не променям някакво положение, съхранявам. 4. Оказвам се в наличие след ползването на нещо, след прекратяване на съществуването му. Останаха малко пари. 5. Оказвам се забравен. 6. Оказвам се без нещо. Останах без приятели.7. Не преминавам в по-горен клас (обикн. поради слаб успех). Остана в пети клас за втора година. 8. Изоставам.
оставка мн. оставки, ж. Писмено или устно съобщение за напускане на дадена длъжност или пост. Правителството подаде оставка.
оставя оставиш, мин. св. оставих, мин. прич. оставил, св. — вж. оставям.
оставям оставяш, несв. и оставя, св. 1. Какво/кого. Поставям на мястото му, не вземам със себе си. Оставих пакета на масата. Оставих бебето в креватчето. 2. Какво. Съхранявам в определено положение или състояние. Той си е оставил брада и мустаци. 3. Кого/ какво. Изоставям, напускам. Оставил е жена си и децата си. 4. Какво. Предавам, предоставям за ползване. Оставям наследство. 5. Отказвам се от нещо, лишавам се. Оставих цигарите (отказах се да пуша). 6. Какво. Отлагам. Оставих този разговор за по-късно. 7. Кого/какво. Преставам да се занимавам . Оставете го на спокойствие! Остави тази работа! 8. Какво. Запазвам, задържам с определена цел. Осглавих ти парче от тортата. 9. Какво. Водя до появата на нещо. Остави кални следи по пода. Разходката остави чудесни впечатления у тях. 10. Позволявам нещо да стане. Няма да те оставя да си тръгнеш сега. — оставям се/оставя се. Не се съпротивлявам на някакво действие. Оставям се на течението. • Оставям на мира. Не безпокоя, не тревожа.
остана останеш, мин. св. останах, мин. прич. останал, св. — вж. оставам.
останки само мн. 1. Труп на покойник. Тленни останки. 2. Това, което е останало от нещо, обикн. незначително, ненужно, безполезно. Останките от къщата стърчаха сред поляната.
остарея остарееш, мин. св. остарях, мин. прич. остарял, св. — вж. остарявам.
остарявам остаряваш, несв. и остарея, св. Ставам стар.
остатък мн. остатъци, м. 1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат. 2. Само мн. Част, останала от нещо, което е съществувало по-рано. Остатъци от старо селище. 3. Останала част от нещо до завършването му. Ще прекараме остатъка от живота си заедно. 4. Спец. В математиката — величина, която се получава при невъзможност на делителя да се включи цяло число пъти в делимото. Десет се дели на пет без остатък.
остен мн. остени, (два) остена, м. Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи.
осторожен осторожна, осторожно, мн. осторожни, прил. Внимателен.
остракизъм само ед. 1. Истор. Изгонване на лица, смятани за опасни, от древна Атина за 10 години. 2. Прен. Изгонване, изпращане на заточение.
острец само ед. Диал. Острие.
острие мн. остриета, ср. 1. Остра режеща част на нещо. Острие на нож. 2. Прен. Най-важна част, същност. Острие на критика. • Нож с две остриета. Разг. Нещо, което носи и полза, и вреда.
острилка мн. острилки, ж. Приспособление с отвор и нож за острене на моливи.
остров мн. острови, (два) острова, м. 1. Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода. 2. Прен. Нещо, което се отличава от околната среда. Зелен остров в центъра на града. // прил. островен, островна, островно, мн. островни. Островна държава.
островитянин мн. островитяни, м. Човек, който обитава остров.
островитянка мн. островитянки, ж. Жена островитянин.
остроумен остроумна, остроумно, мн. остроумни, прил. 1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете. 2. Който съдържа остроумие; духовит, оригинален. Остроумен отговор. 3. Който е създаден или изобретен с много умение. Остроумно творение.
остроумие мн. остроумия, ср. 1. Само ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. Разказите му се отличават с остроумие. 2. Духовит израз, остроумна мисъл.
остроумнича остроумничиш, мин. св. остроумничих, мин. прич. остроумничил, несв. Проявявам остроумие; представям се за остроумен.
остря остриш, мин. св. острих, мин. прич. острил, несв.; какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож.
остъкля остъклиш, мин. св. остъклих, мин. прич. остъклил, св. — вж. остъклявам.
остъклявам остъкляваш, несв. и остъкля, св.; какво. Снабдявам със стъкло. Остъклявам прозорци.
остър остра, остро, мн. остри, прил. 1. Който има тесен, тънък връх. Остър молив. Остра чука. 2. Който може да реже добре или да пробожда. Остър нож. Остра игла. 3. Който се стеснява в края си. Остри обувки. 4. Прен. Който много добре възприема, анализира; проницателен. Остър ум. Остър поглед. 5. Прен. Който въздейства силно върху сетивата. Остър мирис. Остра болка. 6. Прен. Който е изпълнен със злоба. Остър език. Остър тон. 7. Прен. Много силен, рязък, пронизителен. Остър писък. 8. Прен. Разг. Който не е мек при пипане. Остра коса. Остра прежда. 9. Спец. Който е по-малък от 90°. Остър ъгъл. Остър завой. 10. Прен. Който се проявява рязко, належащ. Остра нужда. • Два остри камъка брашно не мелят. Разг. Резки, несговорчиви хора, които не могат да се разберат или да работят и живеят заедно.
осуетя осуетиш, мин. св. осуетих, мин. прич. осуетил, св. — вж. осуетявам.
осуетявам осуетяваш, несв. и осуетя, св.; какво. Правя нещо да не стане, да не се осъществи. Осуетявам заговор.
осчетводявам осчетоводяваш, несв. и осчетоводя, св.; какво. Вписвам в счетоводна книга. Осчетоводявам приходи.
осчетоводя осчетоводиш, мин. св. осчетоводих, мин. прич. осчетоводил, св. — вж. осчетоводявам.
осъдителен осъдителна, осъдително, мн. осъдителни, прил. Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление.
осъдя осъдиш, мин. св. осъдих, мин. прич. осъдил, св. - вж. осъждам.
осъждам осъждаш, несв. и осъдя, св. 1. Кого. Признавам за виновен и налагам наказание. Осъдиха го за кражба. 2. Какво/кого. Порицавам, признавам за неправилен. Осъдиха бездействието му. 3. Прен. Обричам на нещо, предавам. Опитът му е предварително осъден на неуспех.
осъзнавам осъзнаваш, несв. и осъзная, св.; какво. Съзнателно усвоявам, разбирам. Осъзна грешката си. — осъзнавам се/осъзная се. Осъзнавам собствената си проява.
осъзная осъзнаеш, мин. св. осъзнах, мин. прич. осъзнал, св. — вж. осъзнавам.
осъмвам осъмваш, несв. и осъмна, св. На разсъмване се оказвам в определено положение. Осъмна над люлката на бебето. • Замръквам и осъмвам (някъде). Непрекъснато стоя някъде.
осъществя осъществиш, мин. св. осъществих, мин. прич. осъществил, св. — вж. осъществявам.
осъществявам осъществяваш, несв. и осъществя, св.; какво. Правя нешо да стане действителност. Осъществих мечтата си. — осъществявам се/ осъществя се. Ставам, реализирам се. Срещата не се осъществи. Успях да се осъществя като личност.
осявам осяваш, несв. и осея, св.; какво. Посипвам с нещо, като че сея. Ося целия двор с хартии. • Осявам пътя (на някого) с цветя. Осигурявам успешен и приятен живот.
от предлог. 1. За начална граница, изходна точка, която е начало на отдалечаване. Излезе от стаята. 2. За предмет, от който се отделя друг предмет. Взе от масата хляба. 3. За начална точка във времето. От понеделник тръгвам на работа. 4. За означаване на източник на информация. Научих приказката от мама. 5. За означаване на цяло, към което принадлежи част. Прочетох една от книгите, които ми даде. 6. За произход. Той е от Плевен. 7. За означаване на вещество, материал, от който е изработено нещо. Блуза от коприна. 8. За предмет, който предизвиква някакво усещане. Страхувам се от кучета. 9. За причина. Плача от радост. 10. За големина, размер. Тетрадка от четиридесет листа. 11. За предмет, с който се съпоставя друг предмет. Тя е по-висока от мене. 12. За означаване на логическия субект в страдателни конструкции. Къщата е построена от известен архитект. 13. За количество време, изминало след някакъв момент. 14. За означаване на причинителя, източника на нещо.
от- представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Чрез действието се откъсва, отделя част от нещо: отхапвам, отчупвам, отсичам, откъртвам, отсипвам и др. 2. Действието се отклонява или отдалечава от изходната точка: отпътувам, отблъсквам, отелвам, отска-чам, отлитам и др. 3. Действието е насочено в обратна посока на друго действие: отшивам, отлепвам, отвивам, отучвам, отвинтвам и др. 4. Действието се прекратява, спира да се извършва: отболява ме, отшумява, отяжда ми се, отмирисвам се, отщява ми се и др. 5. Действието се извършва в достатъчна степен, докрай: отглеждам, отвъждам, отрасна и др. 6. Действието се извършва до пълно насищане: отигравам си, отспивам си, отпявам си, отживявам си и др. 7. Действието се извършва в резултат на друго действие: отблагодарявам се, отзовавам се и др. 8. Чрез действието се дава или придобива признак: отслабна, отчуждя се и др. II. В състава на прилагателни имена за означаване на произход: отглаголен, отименен и др.
отава само ед. Трева, израсла на мястото на окосената.
отбележа отбележиш, мин. св. отбелязах, мин. прич. отбелязал, св. — вж. отбелязвам.
отбелязвам отбелязваш, несв. и отбележа, св.; какво. 1. Слагам белег. Отбеляза докъде стига платът. 2. Прен. Изтъквам, подчертавам. Той отбеляза приноса на другите за успеха си. 3. Отпразнувам някакво събитие. Отбелязвам годишнина.
отбера отбереш, мин. св. отбрах, мин. прич. отбрал, св. — вж. отбирам.
отбив само ед. Задържана част от определена сума при плащане.
отбивам отбиваш, несв. и отбия, св. 1. Кого. Принуждавам да промени посоката си на движение, задържам. Отбих го от пътя му. 2. Какво. Променям посоката на движение, пренасочвам. Поради ремонт пътят е отбит през околните села. 3. Какво. Задържам сума при плащане, не плащам според уговореното. 4. Какво. Чрез обратно действие противодействам на удар. Отбивам топката. Отбивам атака. 5. Кого/какво. Преставам да кърмя малко. Отбих вече бебето. 6. Какво. Прекарвам определен срок някъде в изпълнение на задължение. Отбивам военна служба. — отбивам се/отбия се. 1. Отклонявам се от посоката си. 2. Влизам някъде за малко. Отбих се в гаст-ронома. Отбих се до леля си. 3. За малко дете или животно — преставам да суча от майка си. • Отбива ми. Разг. Страх ме е, срахувам се, притеснявам се, вълнувам се.» Отбивам ударите. Справям се с някого. • Отбивам си номера. Жарг. Извършвам нещо формално.
отбир само ед. Диал. Хубаво и здраво грозде, оставено за съхранение по-дълго време.
отбирам отбираш, несв. и отбера, св. 1. Какво. Отделям най-хубавото, най-доброто по качество. Отбра най-едрите плодове. 2. Разг. Разбирам, имам познания в дадена област. Нищо не отбира от двигатели.
отбия отбиеш, мин. св. отбих, мин. прич. отбил, св. — вж. отбивам.
отблагодаря се отблагодариш се, мин. св. отблагодарих се, мин. прич. отблагодарил се, св. — вж. отблагодарявам се.
отблагодарявам се отблагодаряваш се, несв. и отблагодаря се, св. Отплащам се за оказана услуга или помощ.
отблизо нареч. От близко разстояние. Разгледах находката отблизо.
отблъсвам отблъсваш, несв. Отблъсквам.
отблъсквам отблъскваш, несв. и отблъсна, се. 1. Какво/кого. Отстранявам, отдалечавам чрез тласък. 2. Какво. Отбивам, отхвърлям нападение или удар. Отблъсквам нападение. 3. Прен. Кого. Предизвиквам неприятни чувства, отвращавам. Отблъскваше ни с високомерието си. 4. Прен. Не приемам, отказвам рязко. Отблъсквам нечие предложение.
отблъсна отблъснеш, мин. св. отблъснах, мин. прич. отблъснал, св. — вж. отблъсквам.
отблясък мн. отблясъци, м. 1. Сияние на отразена светлина. Последни слънчеви отблясъци. 2. Прен. Остатъци, проява от нещо съществувало. Отблясъци на стара слава.
отбой отбоят, отбоя, само ед., м. Сигнал за край на действие. Сигнал отбой след тревога. • Бия отбой. 1. Давам сигнал за край на някакво действие. 2. Прен. Отказвам се от предишното си мнение.
отбор само ед. 1. Отбиране, подбиране. Естествен отбор. 2. Избрана част от нещо, най-доброто. Отбор юнаци.
отбор мн. отбори, (два) отбора, м. Група спортисти, които играят заедно в състезание срещу друга група; тим, екип. Футболен отбор.
отборен отборна, отборно, мн. отборни, прил. Който се отнася до отбор. Отборно класиране.
отбрадя отбрадиш, мин. св. отбрадих, мин. св. отбрадил, св. — вж. отбраждам.
отбраждам отбраждаш, несв. и отбрадя, св.; кого. Разг. Свалям, махам забрадка. Отбради детето.
отбран отбрана, отбрано, мн. отбрани, прил. 1. Който притежава добри качества; отделен заради качеството си. Отбрани ястия. 2. Забележителен, важен, личен. Отбрано общество.
отбрана само ед. 1. Защита, действие срещу нападение. 2. Съвкупност от средства за защита от враг. Действия за осигуряване на отбраната на страната. 3. Част от спортен отбор, която защитава някакъв обект; защита. Поради слаба игра на отбраната отборът загуби. • Гражданска отбрана. Система от средства и действия за защита на населението при бедствия.
отбранителен отбранителна, отбранително, мн. отбранителни, прил. Който се използва за отбрана, служи за отбрана. Отбранителни действия.
отбраня отбраниш, мин. св. отбраних, мин. прич. отбранил, св. — вж. отбранявам.
отбранявам отбраняваш, несв. и отбраня, св.; какво/кого. 1. Отбивам противниково нападение; пазя. Отбраняваха селото цяла нощ от вражеските нападения. 2. Защитавам от нападки. — отбранявам се. 1. Отбранявам себе си. 2. Защитавам се с доводи.
отброя отброиш, мин. св. отброих, мин. прич. отброил, св. — вж. отброявам.
отброявам отброяваш, несв. и отброя, св.; какво. Отделям с броене. Отброи сто лева.
отбягвам отбягваш, несв. и отбягна, св. 1. Кого. Не желая да се срещна с някого, страня. Защо ме отбягваш? 2. Какво. Старая се да отклоня, да избягна. Отбягвам въпросите му. Отбягвам пържена храна.
отбягна отбегнеш, мин. св. отбягнах, мин. прич. отбягнал, св. — вж. отбягвам.
отвара мн. отвари, ж. Течност, в която са варени билки или друго нещо. Оризова отвара.
отварачка мн. отварачки, ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани, консерви. Отварачка за консерви.
отварям отваряш, несв. и отворя, св. 1. Какво. Правя достъпна вътрешността на нещо, като премествам подвижна част. Отвори вратата. Отвори чантата си. 2. Какво. Слагам начало на нещо, започвам дейност в него. Отварям магазин. Отварям ново училище. 3. Започвам работа. Магазините отварят в 8 часа. 4. Какво. Разтварям нещо събрано, сгънато. Отвори очи. Отвори чадъра си. 5. Какво. Разгръщам. Отворих книгата на десета страница. 6. Какво. Правя нещо да стане възможно, предоставям. Отварям път за новите идеи. 1. Кого/ какво. Придавам по-добър вид. Тази блуза те отваря. — отварям се/отворя се. 1. Разг. Ставам общителен, разговорлив. 2. За рана — спира да зараства. 3. За цвете — разцъфва. • Отварям очите (на някого). Карам го да види истинското положение. • Отваряй се очите. Внимавай! • Отварям дума. Заговорвам. • Отварям очи. Събуждам се.
отведа отведеш, мин. св. отведох, мин. прич. отвел, св. — вж. отвеждам.
отведнъж нареч. 1. Изведнъж, внезапно. 2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя.
отвеждам отвеждаш, несв. и отведа, св. 1. Кого/ какво. Водя на друго място, другаде. Отведоха госта в хотела. Пътят ни отвежда в гората. 2. Диал. Превивам лоза, като я заравям в земята, за да се окорени.
отвеки нареч. Разг. Винаги, от много отдавна.
отверстие мн. отверстия, ср. Отвърстие.
отвертка мн. отвертки, ж. Инструмент за завиване и отвиване на винтове.
отвес мн. отвеси, (два) отвеса, м. Приспособление от метална тежест, окачена на свободен конец или връв, с което се определя вертикално положение (напр. при строителство).
отвесен отвесна, отвесно, мн. отвесни, прил. 1. Който сключва пръв ъгъл с основата, от която се издига; перпендикулярен, вертикален. 2. Много стръмен. Отвесни скали. Отвесен бряг.
ответник мн. ответници, м. Спец. Лице, срещу което е предявен съдебен иск.
ответница мн. ответници, ж. Жена ответник.
отвея отвееш, мин. св. отвях, мин. прич. отвял, св. — вж. отвявам.
отвивам отвиваш, несв. и отвия, св. 1. Кого/ какво. Свалям, махам завивка. 2. Какво. Развивам. Отвий малко конец, от макарата. 3. Какво. Отвинтвам. Отвий този болт.
отвия отвиеш, мин. св. отвих, мин. прич. отвил, св. — вж. отвивам.
отвлека отвлечеш, мин. св. отвлякох, мин. прич. отвлякъл, св. — вж. отвличам.
отвлечен отвлечена, отвлечено, мн. отвлечени, прил. 1. Представен теоретически, в обобщение, далечен от сетивата; абстрактен. Отвлечена теория. 2. Чужд на реалността, не конкретен. Отвлечени разговори.
отвличам отвличаш, несв. и отвлека, св. 1. Какво. Отнасям с влачене. Отвлече чувала в ъгъла. 2. Кого. Отвеждам насилствено, за да се изпълнят определени искания. Отвлече дъщеря му за откуп. 3. Какво/кого. Отклонявам, насочвам в друга посока. Отвличам вниманието. 4. Абстрахирам. - отвличам се/отвлека се. Отклонявам се при разговор.
отвод мн. отводи, (два) отвода, м. Заявление, възражение за отстраняване от участие в нещо. Правя си отвод.
отводнителен отводнителна, отводнително, мн. отводнителни, прил. Който служи за отводняване. Отводнителна система.
отводня отводниш, мин. св. отводних, мин. прич. отводнил, св. — вж. отводнявам.
отводнявам отводняваш, несв. и отводня, св.; какво. Пресушавам влажни или блатисти места; откарвам по канал излишната вода.
отвор мн. отвори, (два) отвора, м. Дупка; цепнатина в нещо; вход. В средната част на кавала има осем отвора за пръстите.
отворен отворена, отворено, мн. отворени, прил. 1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата. 2. Достъпен за посетители, който работи. Отворен музей. 3. Прен. Разг. За човек — общителен, буден. Отворено дете. • Отворено писмо. Писмо до някого, което се публикува в печата. • С отворени очи умирам. Умирам, без да изпълня желанията си. • Отворен цвят. Светъл, ярък цвят. • Държа очите си отворени. Внимавам. • С отворени обятия посрещам. С радост, с желание посрещам.
отворя отвориш, мин.св. отворих, мин. прич. отворил, св. — вж. отварям.
отвратен отвратена, отвратено, мн. отвратени, прил. Който е изпитал отвращение от нещо. Отвратен от човешкото безсърдечие. // същ. отвратеност, отвратеността, ж.
отвратителен отвратителна, отвратително, мн. отвратителни, прил. Който предизвиква отвращение. Отвратителна постъпка. // същ. отвратителност, отвратителността, ж.
отвратки само мн. Повратки.
отвратя отвратиш, мин. св. отвратих, мин. прич. отвратил, св. — вж. отвращавам.
отвращавам отвращаваш, несв. и отвратя, св.; кого. Предизвиквам отвращение. — отвращавам се/отвратя се. От какво. Изпитвам отвращение. Отвращавам се от думите ти.
отвращение мн. отвращения, ср. Неприятно чувство, предизвикано от някого или нещо; погнуса.
отвред нареч. От всички страни, отвсякъде. Стръмни скали отвред ограждат манастира.
отвръщам отвръщаш, несв. и отвърна, св. 1. Връщам чрез действие за нещо. Не отвръщай на злото със зло. 2. На кого. Отговарям; изричам в отговор. Тя му отвърна усмихнато: — Ще дойда! 3. На кого. Отговарям с пренебрежение; възразявам, противореча. — отвръщам се/ отвърна се. Разг. 1. Страня, избягвам някого. 2. За време — омеквам; става по-топло. 3. Овлажнявам; намокрям се. Сигурно ще вали, защото солта се е отвърнала.
отвсякъде нареч. От всички страни. Отвсякъде пристигат гости.
отвъд нареч. От другата страна на някаква граница; оттатък. Да отидем отвъд.
отвъд предлог. Изразява местоположение зад нещо. Отвъд реката се простираше обширно поле.
отвъден отвъдна, отвъдно, мн. отвъдни, прил. Който се намира от другата страна; оттатъшен. На отвъдния бряг. • От отвъдния свят. От задгробния свят.
отвъдя отвъдиш, мин. св. отвъдих, мин. прич. отвъдил, св. - вж. отвъждам.
отвъждам отвъждаш, несв. и отвъдя, св.; какво. Отглеждам птици или животни в голямо количество; развъждам. — отвъждам се/отвъдя се. Ставам, придобивам качество (обикн. негативно). Голям критикар се отвъди.
отвън нареч. 1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум. 2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън. 3. От външната страна. Колата отвън изглежда добре, но не знам какъв е двигателят и.
отвънка нареч. Разг. Отвън.
отвърна отвърнеш, мин. св. отвърнах, мин. прич. отвърнал, св. — вж. отвръщам.
отвърстие мн. отвърстия, ср. Отвор, дупка в нещо.
отвътре нареч. 1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста. 2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му.
отвявам отвяваш, несв. и отвея, св.; какво. 1. За вятър — отнасям нещо встрани. Вятърът отвя чадъра и. 2. Отделям зърно от плява. Отвя ли боба?
отгадавам отгадаваш, несв. и отгадая, св. Отгатвам.
отгадая отгадаеш, мин. св. отгадах, мин. прич. отгадал, св. — вж. отгадавам.
отгатвам отгатваш, несв. и отгатна, св.; какво. Досещам се, познавам, откривам нещо неясно. Отгатнах гатанката. Отгатваше всяко нейно желание.
отгатна отгатнеш, мин. св. отгатнах, мин. прич. отгатнал, св. — вж. отгатвам.
отглаголен отглаголна, отглаголно, мн. отглаголни, прил. Спец. В граматиката — който е образуван от глагол. Отглаголни съществителни.
отглади нареч. Разг. Поради гладуване, от глад. Няма да умреш отглади.
отглас само ед. 1. Отговор на повикване; отзив. 2. Отражение на звук, ехо. 3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образуване на думи. 4. Прен. Поява на други събития или изказвания по повод на нещо; отзвук. Концертът имаше широк отглас в печата.
отгледам отгледаш, несв. — вж. отглеждам.
отглеждам отглеждаш, несв. и отгледам, св. 1. Кого. Грижа се за дете, докато порасне и стане самостоятелно. Тя е отгледала три деца. 2. Какво. Развъждам птици или други животни. Отглеждам фазани. 3. Какво. Грижа се за растения. Отглеждам рози.
отговарям отговаряш, несв. и отговоря, св. 1. Казвам това, за което ме питат. Отговори на въпроса ми! 2. Постъпвам по някакъв начин срещу действие. Отговори на удара с удар. 3. Показвам знания при изпит. Отговарям правилно. 4. Изпращам писмо, след като съм получил писмо от някого. Защо не отговаряш на писмата ми? 5. Отвръщам; говоря непочтително с възрастен човек или изобщо с друг човек. 6. Поемам отговорност за нещо или някого. Отговарям за посрещането на гостите.
отговор мн. отговори, (два) отговора, м. 1. Изказване или съобщение в резултат на питане. Давам отговор на въпрос. 2. Отзвук, отглас в резултат на повикване. 3. Излагане на знания върху дадена тема или задача по време на изпит. Отличен отговор. 4. Писмо, с което се отговаря на друго писмо. 5. Резултат от решение на математическа задача. Получихте ли отговора? 6. Публикация, която съдържа опровержение, възражение или обяснение по някакъв повод.
отговорен отговорна, отговорно, мн. отговорни, прил. 1. Който е длъжен да следи за нещо. Кой е отговорен за неуспеха? 2. Който има голяма отговорност. Отговорна длъжност.
отговорник мн. отговорници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група.
отговорничка мн. отговорнички, ж. Жена отговорник.
отговорност отговорността, мн. отговорности, ж. 1. Само ед. Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Проявявам голяма отговорност. Отнасям се с отговорност. 2. Задължение, натоварване с важни задължения. Поемам отговорност.
отговоря отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отговорил, св. — вж. отговарям.
отголвам отголваш, несв. и отголя, св.; какво. Разг. Откривам, показвам голо тяло. Отголи ръката си, за да покаже белега.
отголя отголиш, мин. прич. отголих, мин. прич. отголил, св. — вж. отголвам.
отгоре нареч. 1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно. 2. Върху нещо. Седна отгоре. 3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано. 4. За облекло — върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си. 5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел. 6. От висша инстанция. Отгоре наредиха. • Гледам отгоре. Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение. • Излизам отгоре. Разг. Имам надмощие; побеждавам.
отгоре-отгоре нареч. Повърхностно, небрежно. Прочетох вестника отгоре-отгоре.
отгръщам отгръщаш, несв. и отгърна, св.; какво. Разтварям нещо загърнато, сгънато. Отгръщам одеялото. Отгръщам нова страница.
отгъвам отгъваш, несв. и отгъна, св.; какво. 1. Изпъвам, изравнявам загъната част. Трябва да отгънеш полата, за да я отпусна. 2. Разгъвам, развивам, свалям обвивка.
отгърна отгърнеш, мин. св. отгърнах, мин. прич. отгърнал, св. - вж. отгръщам.
отдавам отдаваш, несв. и отдам, св. 1. Какво. Давам за временно използване. Отдавам под наем. 2. Какво\кого. Давам завинаги, жертвам, посвещавам. Отдавам живота си за свободата. 3. Какво, на кого/ на какво. Приписвам. Отдавам неуспеха си на недостатъчната подготовка. — отдавам се/отдам се. 1. Оставям се да ме владеят. Тя му се отдала. 2. Увличам се в нещо. Отдавам се на пътувания. • Отдавам чест. Козирувам.
отдавна нареч. 1. Преди много време. Ходил съм там отдавна. 2. От дълго време насам. Отдавна не съм го виждал.
отдавнашен отдавнашна, отдавнашно, мн. отдавнашни, прил. 1. Някогашен; който е бил отдавна. 2. Който е от преди много време. Отдавнашен приятел.
отдалеко нареч. Отдалече.
отдалеча отдалечиш, мин. св. отдалечих, мин. прич. отдалечил, св. — вж. отдалечавам.
отдалечавам отдалечаваш, несв. и отдалеча, св.; кого/ какво. Завеждам или изпращам далече, отстранявам. — отдалечавам се/отдалеча се. 1. Отивам надалече. Автомобилът бързо се отдалечи. 2. Преставам да съм близък. Той се отдалечи от семейството си.
отдалече нареч. 1. От далечно място. По дрехите му личи, че идва отдалече. 2. Прен. Внимателно, предпазливо. Макар че се познаваме от много време, той не ме попита веднага, а започна отдалече.
отдалечен отдалечена, отдалечено, мн. отдалечени, прил. 1. Който се намира далече по време или място. Отдалечена местност. Отдалечени събития. 2. Който се е отдалечил, отстранил от някого. // същ. отдалеченост, отдалечеността, ж.
отдам отдадеш, мин. св. отдадох, мин. прич. отдал, св. — вж. отдавам.
отдел мн. отдели, (два) отдела, м. 1. Подразделение на учреждение, влизащо в състава на организирано цяло. Справочен отдел в библиотека. Учебен отдел. Отдел ТРЗ. 2. Част от литературна творба или от печатно произведение, обединена тематично.
отделен отделна, отделно, мн. отделни, прил. 1. Който не е с другите; самостоен, обособен. Живее в отделно жилище. 2. Единичен, особен. Имам отделни забележки към изложението. // същ. отделеност, отделеността, ж.
отделение мн. отделения, ср. 1. Част от постройка или учреждение. Гинекологично отделение. 2. Остар. Един от първите четири класа в началното училище.
отделителен отделителна, отделително, мн. отделителни, прил. Който служи за отделяне. Отделителна система.
отделя отделиш, мин. св. отделих, мин. прич. отделил, св. — вж. отделям.
отделям отделяш, несв. и отделя, св. 1. Какво. Вземам част от нещо, разединявам. Отделям развалените плодове от здравите. 2. Кого! какво. Разделям хора или животни. Отдели агнетата от овцете. 3. Спестявам. Отделям пари за после. 4. Изпускам, излъчвам. При фотосинтеза растенията отделят кислород. — отделям се/отделя се. 1. Ставам самостоятелен, заживявам в друго жилище. Децата му се отделиха. 2. Изпускам се, излъчвам се. При горене се отделя топлина. • Отделям от залъка си. Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото.
отдире нареч. Отзад. Той идва отдире.
отдих само ед. 1. Време за възстановяване от работа; кратка почивка. След кратък отдих продължиха работата си. 2. Свободен от служебни ангажименти период; почивка. Дом за отдих.
отдолу нареч. 1. От долната страна. Отдолу се зачу песен. 2. В долната част. Най-отдолу в библиотеката са книгите, които използвам всеки ден. 3. За облекло — под друго. Облече ли нещо топло отдолу? • Премервам отдолу догоре (някого). Разг. Гледам изпитателно, с недоволство или с любопитство.
отдръпвам отдръпваш, несв. и отдръпна, св.; какво/кого. С дърпане премествам, отдалечавам. Отдръпнете децата от пристигащия влак. — отдръпвам се/отдръпна се. 1. Отмествам се встрани. 2. Прен. Оттеглям се от участие в някаква работа или прекратявам близостта си с някого.
отдръпна отдръпнеш, мин. св. отдръпнах, мин. прич. отдръпнал, св. - вж. отдръпвам.
отдушник мн. отдушници, (два) отдушника, м. 1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение. 2. Прен. Това, което дава възможност да се излезе от някакво мъчително душевно състояние. Намери отдушник за самотата си в разговорите с другите.
отдъхвам отдъхваш, несв. и отдъхна, св. Прекъсвам работа за кратка почивка. Оставете ме да отдъхна малко. — отдъхвам си/отдъхна си. 1. Отдъхвам, почивам си. 2. Успокоявам се. Ох, отдъхнах си!
отдъхна отдъхнеш, мин. св. отдъхнах, мин. прич. отдъхнал, св. — вж. отдъхвам.
отдясно нареч. От дясната страна. Тя седи отдясно. Изстрелът дойде отдясно.
отегча отегчиш, мин. св. отегчих, мин. прич. отегчил, св. — вж. отегчавам.
отегчавам отегчаваш, несв. и отегча, св.; кого. Причинявам тягостно чувство, досаждам. Този филм ме отегчава. — отегчавам се/отегча се. Става ми тягостно, досажда ми. Отегчих се от дългите разговори.
отегчение само ед. Чувство на тягост, досада, неудоволствие.
отегчителен отегчителна, отегчително, мн. отегчителни, прил. Който причинява отегчение; досаден. Отегчителен доклад. // същ. отегчителност, отегчителността, ж.
отежня отежниш, мин. св. отежних, мин. прич. отежнил, св. — вж. отежнявам.
отежнявам отежняваш, несв. и отежня, св.; какво. Правя нещо да стане по-трудно, по-тежко. Има обстоятелства, които отежняват вината му.
отека отечеш, мин. св. отекох, мин. прич. отекъл, св. — вж. отичам.
отеквам отекваш, несв. и отекна, св. 1. За звук — чувам се на голямо разстояние, разпространявам се; ехтя, кънтя. Писъкът отекна в цялото село. 2. Давам ехо, отзовавам се.
отекна отекнеш, мин. св. отекнах, мин. прич. отекнал, св. — вж. отеквам.
отелвам отелваш, несв. и отеля, св. За крава, биволица — раждам. — отелвам се/отеля се. 1. За крава, биволица — раждам малко. 2. За теле, биволче — раждам се. 3. Прен. Напивам се много. • Отели ми се волът. Разг. Измъчих се с нещо.
отеля отелиш, мин. св. отелих, мин. прич. отелил, св. — вж. отелвам.
отеснея отеснееш, мин. св. отеснях, мин. прич. отеснял, св. — вж. отеснявам.
отесня отесниш, мин. св. отесних, мин. прич. отеснил, св. — вж. отеснявам.
отеснявам отесняваш, несв. и отеснея, св. Ставам тесен. Къщата отесня за нарасналото семейство.
отеснявам отесняваш, несв. и отесня, св.; какво. Правя да стане тесен.
отехтя отехтиш, мин. св. отехтях, мин. прич. отехтял, св. - вж. отехтявам.
отехтявам отехтяваш, несв. и отехтя, св. Преставам да ехтя, разнасям се надалече.
отец мн. отци, м. 1. Остар. Баща. 2. Название на свещеник, калугер или владика и обръщение към него. Отец Паисий. Отците влязоха в метоха. • Нашите отци. Прадедите ни, предните ни.
отечествен отечествена, отечествено, мн. отечествени, прил. 1. Който се отнася до отечеството. Отечествена война. 2. Който принадлежи на отечеството; роден. • Отечествен фронт. Истор. Наименование на обществено-политическа организация на комунисти и безпартийни в България по време на социализма.
отечество мн. отечества, ср. 1. Страната, в която съм се родил и живея; родина. 2. Страна, в която нещо се развива и разпространява.
отживелица мн. отживелици, ж. Нещо, което принадлежи на миналото и вече не е актуално.
отживея отживееш, мин. св. отживях, мин. прич. отживял, св. — вж. отживявам.
отживявам отживяваш, несв. и отживея, св. Изоставам от съвременността, принадлежа на миналото, остарявам. Много явления отживяха времето си. — отживявам си/отживея си. Живея до насита, както смятам за добре.
отживялост отживялостта, само ед., ж. Отживелица.
отзад нареч. 1. От задната страна на нещо. Мини отзад в градината. 2. Откъм гърба на нещо, зад гърба.
отзарана нареч. Тая сутрин, днес предобед.
отзема отземеш, мин. св. отзех, мин. прич. отзел, св. — вж. отземам.
отземам отземаш, несв. и отзема, св.; от какво. Вземам част от нещо; отделям, като намалявам количеството. — отземам си/отзема си. Получавам достатъчно, задоволявам потребностите си; преставам да настоявам, губя претенцията си.
отзив мн. отзиви, (два) отзива, м. 1. Публично изказване на мнение за нещо, оценка. Положителен отзив за културна проява. 2. Отзвук, отговор на повикване, молба.
отзивчив отзивчива, отзивчиво, мн. отзивчиви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив човек. // същ. отзивчивост, отзивчивостта, ж.
отзова отзовеш, мин. св. отзовах, мин. прич. отзовал, св. — вж. отзовавам.
отзовавам отзоваваш, несв. и отзова, се.; кого. Официално връщам свой представител, изпратен с мисия някъде. Отзовавам посланика. — отзовавам се/отзова се. 1. Обаждам се при повикване. 2. Проявявам съчувствие или се включвам в нещо. Отзовах се на молбата им за помощ. 3. Изказвам се, давам отзив.
отивам отиваш, несв. и отида, св. 1. Движа се в определена посока или с определена цел. Отивам на работа. 2. За материал — изразходва се, употребява се. В такъв костюм отиват три метра плат. 3. Развива се, върви. Всичко отива на добре. 4. За стока — купувам се, харча се, привършвам. Днес отиде всичкото сирене. 5. Пропадам, развалям се, съсипвам се, изчезвам. Ще ми отидат всичките пари по съдилища. Отиде новата ми рокля — залях я с вино! — отивам си/отида си. 1. Връщам се вкъщи или на мястото, от което съм дошъл. 2. Прен. Умирам. Отиде си още един виден поет. — отива ми. Прилича ми, подхожда ми, стои ми добре, приляга ми. Тази прическа ти отива. Не ми отива да се карам с него. • Отиде ми главата. Разг. Ще бъда наказан жестоко, ще загина. • Отивам на вятъра. Разг. Пропилявам, похабявам напразно. • Отивам на едно място. Разг. Отивам до тоалетната, е Отиде тя! Разг. Възклицание за изразяване на неудоволствие или на тревога.
отигравам отиграваш, несв. и отиграя, св. 1.Какво. Възвръщам или спечелвам чрез игра. Ще отиграя даровете на сватбата. 2. В спорта — реализирам положение, изигравам добре. Футболистът отигра много добре подадената му топка. — отигравам си/отиграя си. Играя до пълно насищане.
отида отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. отишъл, св. - вж. отивам.
отит мн. отити, (два) отита, м. Спец. Възпаление на външното или средното ухо.
отичам отичаш, несв. и отека, св. Подпухвам, надебелявам, подувам се. Кракът му отече.
откажа откажеш, мин. св. отказах, мин. прич. отказал, св. — вж. отказвам.
отказ мн. откази, (два) отказа, м. 1. Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си. 2. Прекратяване на действието, спиране на механизъм. Машината работи без отказ. • До отказ (върша нещо). Напълно, до крайна степен.
отказвам отказваш, несв. и откажа, св. 1. На кого. Отговарям отрицателно на молба, покана, искане; не се съгласявам, не приемам. Отказах му да пътуваме заедно. 2. Какво. Отричам, не признавам вината си. Той продължава да отказва. 3. Какво. Стремя се да прекратя употребата на нещо. Отказвам цигарите. 4. Преставам да работя, спирам. Двигателят отказа. — отказвам се/откажа се. 1. От какво. Не искам да върша нещо, не желая нещо. Отказвам се от пътуването. 2. Не смятам за свое; изоставям. Отказвам се от сина си.
откак нареч. Откакто.
откакто нареч. От момента, когато. Откакто съм тук не съм виждал такъв сняг.
откарам откараш, св. — вж. откарвам.
откарвам откарваш, несв. и откарам, св.; какво/ кого. 1. Карам с превозно средство от мястото, където се намирам, до друго място. Откарай децата до училището. 2. Принуждавам нещо да върви от мястото, където съм, до друго място. Откарай коня в обора.
откача откачиш, мин. св. откачих, мин. прич. откачил, св. - вж. откачвам.
откачам откачаш, несв. Откачвам.
откачвам откачваш, несв. и откача, св. 1. Какво. Свалям от кука нещо закачено. Откачи палтото ми. 2. Прен. Разг. Какво. С хитрост спечелвам. Откачи малко пари. 3. Прен. Разг. Държа се като луд човек; полудявам. Ще откача от радост. — откачвам се/откача се. Освобождавам се, отървавам се, измъквам се. Откачих се от работа.
отклик мн. отклици, (два) отклика, м. 1. Отговор на зов, на призив; отзвук. 2. Израз на отношение към нещо, отзив.
откликвам откликваш, несв. и откликна, св. 1. На какво. Отговарям на зов, на призив; обаждам се при повикване. На обръщението за кръводаряване откликнаха много студенти и работници. 2. Давам отзив за нещо, изказвам се. Печатът откликна на събитията.
откликна откликнеш, мин. св. откликнах, мин. прич. откликнал, св. — вж. откликвам.
отклонение мн. отклонения, ср. 1. Отклоняване. 2. Път, линия, която се отделя от главния път или линия; отбивка.
отклоня отклониш, мин. св. отклоних, мин. прич. отклонил, св. — вж. отклонявам.
отклонявам отклоняваш, несв. и отклоня, св. 1. Какво. Измествам, накланям встрани. 2. Прен. Кого. Принуждавам да промени решението си. Отклоних го от решението му да замине. 3. Прен. Какво. Отхвърлям, не изпълнявам. Той отклони молбата ми. — отклонявам се/отклоня се. 1. Започвам да говоря по друга тема, разказвам странични факти. Не се отклонявай от темата! 2. За път, линия, улица — отделям се от основния път.
отключа отключиш, мин. св. отключих, мин. прич. отключил, св. —вж. отключвам.
отключвам отключваш, несв. и отключа, св.; какво. 1. Отварям с ключ. 2. Прен. Отварям, разгръщам. Отключи сърцето си за чуждата болка.
откога нареч. От кой момент, от колко време. Откога работиш тук? • Бог/ кой знае откога. От много отдавна.
откогато нареч. От момента, в който; от което време. Откогато се видяхме, не съм говорил по този проблем.
отколе нареч. Остар. Отдавна.
отколешен отколешна, отколешно, мн. отколешни, прил. Отдавнашен. Отколешни мечти.
отколкото съюз. При сравнение -— в сравнение с, нежели, вместо. Предпочитам да говоря, отколкото да слушам. По-добре късно, отколкото никога.
откопавам откопаваш, несв. и откопая, св.; какво. Изваждам с копане.
откопая откопаеш, мин. св. откопах, мин. прич. откопал, се. — вж. откопавам.
откопирам откопираш, несв. и св.; какво, на/ върху какво. Направям копие, огледален образ на нещо.
откос мн. откоси, (два) откоса, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно оръжие. Картечен откос.
откос мн. откоси, (два) откоса, м. Това, което се окосява с едно движение на косата.
откося откосиш, мин. св. откосих, мин. прич. откосил, св. — вж. откосявам.
откосявам откосяваш, несв. и откося, св.; какво. Отрязвам с косене.
открадвам открадваш, несв. и открадна, св. 1. Какво. Извършвам кражба. 2. Остар. Кого. Отвличам тайно мома, за да се оженя за нея. 3. Прен. Отделям малко време. Откраднах пет минути, за да се видим.
открадна откраднеш, мин. св. откраднах, мин. прич. откраднал, св. — вж. открадвам.
открай нареч. Разг. Отначало, от много време насам. • Открай докрай. Изцяло.
открай предлог. За отдалеченост по място или време. Идвам открай село. Открай време.
открехвам открехваш, несв. и открехна, се. 1. Какво. Отварям малко, едва (врата, прозорец). 2. Прен. Жарг. Кого. Съобщавам нещо на някого; информирам, научавам. Тя ме открехна за възможността да спечеля малко пари.
открехна открехнеш, мин. св. открехнах, мин. прич. открехнал, св. — вж. открехвам.
откривам откриваш, несв. и открия, св. 1. Какво/ кого. Махам покривалото от нещо, за да се вижда. Откри челото си. 2. Какво. Правя откритие; установявам нещо неизвестно досега. Откри неизвестен вид птици. 3. Прен. Какво, на кого. Доверявам нещо, съобщавам. Открих му тайната си. 4. Прен. Какво. Узнавам, изна-мирам, установявам наличието на нещо ново. Откри нови черти в характера й. 5. Кого. Разкривам виновник (в престъпление). Откриха кой е убиецът. 6. Какво. Учредявам, организирам, отварям. Откривам магазин)изложбена зала. 7. Какво. Поставям начало на някаква дейност. Откривам разискванията по докладите. — откривам се/открия се. 1. Ставам виден, показвам се. От върха се откри чудесна гледка. 2. Разказвам пред някого свои мисли, чувства, тайни. Откри му се, че е негов роднина. • Откривам Америка. Ирон. Казвам нещо отдавна известно. • Откривам картите си. Казвам открито какво мисля или знам. • Откривам/отварям скоба/скоби. Казвам нещо допълнително, давам странична информация.
откривател откривателят, откривателя, мн. откриватели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка.
откривателка мн. откривателки, ж. Жена откривател.
открит открита, открито, мн. открити, прил. 1. Който не е завит, не е покрит от нещо. 2. Който няма покрив. Открито кино. Открит автомобил. 3. Който не е ограничен, не е затворен. В открита местност. 4. Който не е таен; явен. Открита омраза. Открита пропаганда. 5. Прен. Искрен, откровен. Открит поглед. 6. Достъпен за всички желаещи. Открито заседание на съвет, « В открито море. В средата на морето, далече от бреговете му. 9 Открит въпрос. Нерешен въпрос. • Открито писмо. Публикувано в печата писмо, а С открити карти. Явно, откровено. • Под открито небе. 1. На открито, навън. 2. Без подслон, без дом. Живея под открито небе. • С открито лице/чело. С чиста, неопетнена съвест. « С открито сърце. Откровено, без лицемерие.
откритие мн. открития, ср. 1. Откриване. 2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустано-вено нещо. Интересно откритие.
открия откриеш, мин. св. открих, мин. прич. открил, св. — вж. откривам.
откровен откровена, откровено, мн. откровени, прил. 1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен. 2. Който не съдържа тайни помисли или намерения. Откровен диалог. // същ. откровеност, откровеността, ж.
откровение мн. откровения, ср. 1. Неочаквано разкриване на истина. 2. Разкриване на съкровени чувства или мисли. Изпадам в откровение. 3. Последна книга от Библията; Апокалипсис.
откровенича откровеничиш, мин. св. откровеничих, мин. прич. откровеничил, несв. Представям се като откровен пред някого.
откроя откроиш, мин. св. откроих, мин. прич. откроил, св. — вж. откроявам.
откроявам открояваш, несв. и откроя, св.; какво. Изтъквам, очертавам. Открои неговия принос. — откроявам се/откроя се. Изпъквам ясно, виждам се добре. Силуетът му се открои в светлината на рамката.
откуп мн. откупи, (два) откупа, м. 1. Откупване. 2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора. Давам откуп за дял от наследство.
откупвам откупваш, несв. Откупувам.
откупувам откупуваш, несв. и откупя, св. 1. Кого. Плащам определена сума, за да освободя някого (от плен, от робство, от заложничест-во). 2. Какво. Плащам за дял на други наследници или съдружници. Ще откупя дяловете ти във фирмата. 3. Купувам експонати от изложение, търг.
откупя откупиш, мин. св. откупих, мин. прич. откупил, св. — вж. откупувам.
откъде нареч. От кое място; от коя посока. Откъде мина? • Откъде накъде. По каква причина, защо.
откъде съюз. Въвежда косвен въпрос — от кое място, от коя страна. Не видях откъде дойде.
откъде предлог. Диал. Откъм. Откъде гората се чу птича песен.
откъдето нареч. и съюз. От което място. Той стигна края на селото, откъдето се виждаше тополата в двора им.
откъм предлог. 1. За посока — от. Откъм къщата се зададе майка му. 2. За отношение към обект — по отношение на. България не е бедна откъм природни богатства. • Откъм сляпото оченце. Разг. Който е пропуснат поради не-доглеждане.
откъртвам откъртваш, несв. и откъртя, св.; какво. 1. Отделям с къртене, отчупвам. Откърти камък от зида. 2. Жарг. Заспивам много дълбоко. — откъртвам се/откъртя се. 1. За въздишка, стон — отделям се, изпускам се тежко, от дълбоко. 2. Отчупвам се, отделям се с трудност.
откъртя откъртиш, мин. св. откъртих, мин. прич. откъртил, св. - вж. откъртвам.
откъс мн. откъси, (два) откъса, м. Част от литературна, филмова или музикална творба, отделена от цялото. В учебника са поместени няколко откъса от негови разкази.
откъсвам откъсваш, несв. и откъсна, св. 1. Какво. Отделям чрез късане. Откъсни най-зрелите ябълки. 2. Прен. Кого,от какво. Отделям, отмествам, отдалечавам. Грижите го откъснаха от ежедневната му работа. 3. Кого, от кого/от какво. Отделям, разделям. Работата я откъсна от семейството и приятелите. — откъсвам се/откъсна се. 1. Сам се отделям, откъдето съм. Една круша се откъсна и падна. 2. Губя връзка, не съм в течение; отдалечавам се. Откъснал съм се от тия проблеми. • Откъсвам от света. Принуждавам да живее самотно. • Откъсват ми се ръцете. Изморявам се много от продължителна работа. • Откъсват ми се краката. Изморявам се от продължително ходене. • Ще ти откъсна главата/ ушите. Разг. Ще те накажа строго.
откъслек мн. откъслеци, (два) откъслека, м. Откъс.
откъслечен откъслечна, откъслечно, мн. откъслечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази. // същ. откъслечност, откъслечността, ж.
отлагам отлагаш, несв. и отложа, св.; какво. 1. Променям за по-късно срока, в който трябва да се извърши нещо. Отлагам пътуването си за следващата седмица. 2. Анулирам. 3. Протакам, бавя. — отлагам се/отложа се. За вещество — наслоявам се, натрупвам се, утаявам се. // същ. отлагане, ср.
отлежа отлежиш, мин. св. отлежах, мин. прич. отлежал, св. — вж. отлежавам.
отлежавам отлежаваш, несв. и отлежа, св. За вино и др. продукти — престоявам до придобиване на необходимите качества. Виното отлежава в дълбоки изби. — отлежавам си/отлежа си. Лежа до пълно насищане, колкото искам.
отлежал отлежала, отлежало, мн. отлежали, прил. Който е придобил необходимите качества при престояване. Отлежало уиски.
отлепвам отлепваш, несв. и отлепя, св.; какво. Отделям нещо залепено. Отлепи марката от плика. — отлепвам се/отлепя се. 1. Отделям се, разлепвам се. Тапетите се отлепиха. 2. Прен. Разг. Махвам се, отделям се от някого, който ми досажда. Не мога да се отлепя от нея.
отлетя отлетеш, мин. св. отлетях, мин. прич. отлетял, св. - вж. отлитам.
отлетявам отлетяваш, несв. Отлитам.
отлея отлееш, мин. св. отлях, мин. прич. отлял, св. — вж. отливам.
отлив мн. отливи, (два) отлива, м. 1. Периодически повтарящо се понижение на морското ниво. 2. Прен. Намаляване на нещо, оттегляне от нещо. Отлив на посетители в театъра.
отливам отливаш, несв. и отлея, св. Изливам, изсипвам част от течност. Отля малко от виното.
отливам отливаш, несв. и отлея, св.; какво. Чрез леене изработвам. Отливам статуи.
отливка мн. отливки, ж. Изделие, получено чрез леене. Гипсова отливка.
отлика мн. отлики, ж. Признак, по който се различават предмети, явления или действия; различие.
отлитам отлиташ, несв. и отлетя, св. 1. Отдалечавам се от мястото си с летене. През есента птиците отлитат. 2. Прен. Разг. Бързо отивам някъде. Накъде отлиташ пак? 3. Прен. За време — минавам бързо. Годините отлитат.
отлича отличиш, мин. св. отличих, мин. прич. отличил, св. — вж. отличавам.
отличавам отличаваш, несв. и отлича, св. 1. Какво, от какво. Правя разлика между две неща; различавам, разграничавам. 2. Какво/кого. Отделям, изтъквам. 3. Прен. Кого. Награждавам, давам отличие. - отличавам се/отлича се. 1. Различавам се. 2. Изпъквам с някои свои качества.
отличен отлична, отлично, мн. отлични, прил. 1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист. 2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. Отлични условия. 3. Който има много висок успех в обучението. Отличен ученик. 4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания.
отличен отличена, отличено, мн. отличени, прил. 1. Който е разграничен от друг според качествата си. 2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
отличие мн. отличия, ср. 1. Остар. Отлика. 2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие. 3. Награда. Получил е няколко международни отличия.
отличителен отличителна, отличително, мн. отличителни, прил. Който служи за отлика. Отличителен белег.
отличник мн. отличници, м. 1. Учещ, който има отличен успех. 2. Първенец.
отличничка мн. отличнички, ж. Жена отличник.
отложа отложиш, мин. св. отложих, мин. прич. отложил, св. — вж. отлагам.
отломка мн. отломки, ж. Отчупена част от нещо. Отломки от кораба доплуваха до брега.
отломък мн. отломъци, (два) отломъка, м. Отломка.
отлъча отлъчиш, мин. св. отлъчих, мин. прич. отлъчил, св. - вж. отлъчвам.
отлъчвам отлъчваш, несв. и отлъча, св. 1. Какво. Отделям животни от общото стадо. 2. Кого/ какво. Отделям малко дете или животно от майка му. Отлъчих агнетата. 3. Кого. Наказвам за погазване на божиите заповеди някого, като го обявявам за неверник и го отделям от църквата. Отлъчиха го от църквата. — отлъчвам се/отлъча се. Отделям се, напускам самоволно, избягвам.
отляво нареч. От лявата страна. Къщата ми е отляво. Жената отляво е майка ми.
отмалея отмалееш, мин. св. отмалях, мин. прич. отмалял, св. — вж. отмалявам.
отмалявам отмаляваш, несв. и отмалея, св. Изгубвам сили, отпадам. Ръцете му отмаляха от работа.
отменя отмениш, мин. св. отмених, мин. прич. отменил, св. — вж. отменям.
отменявам отменяваш, несв. Отменям.
отменям отменяш, несв. и отменя, св. 1. Какво. Премахвам, спирам валидността на нещо, обявявам за недействително. Отмениха тази наредба. 2. Какво. Отлагам. Отмениха събранието за четвъртък. 3. Кого. Замествам в работа. Ще те отменя в домакинската работа.
отмервам отмерваш, несв. и отмеря, св.; какво. 1. Чрез мерене отделям част от цяло. Отмери ми два метра от копринения плат. 2. С мерене определям количество, размер; измервам. 3. Прен. Извършвам нещо равномерно, ритмично, сдържано. Отмервам крачките си.
отмеря отмеряш, несв. Отмервам.
отмерям отмеряш, несв. Отмервам.
отмествам отместваш, несв. и отместя, св. 1. Какво/кого. С местене променям положението. Отмести стола по-близо до прозореца. 2. Какво. Променям посоката на поглед. Отмести очи от вратата. — отмествам се/отместя се. Променям с малко мястото, което заемам.
отместя отместиш, мин. св. отместих, мин. прич. отместил, св. — вж. отмествам.
отметка мн. отметки, ж. Знак, направен на нещо, например при броене; белег, бележка. Сложи отметка в списъка срещу заглавието на всяка прочетена книга.
отметна отметнеш, мин. св. отметнах, мин. прич. отметнал, св. — вж. отмятам.
отмивам отмиваш, несв. и отмия, св.; какво. 1. С миене почиствам. Отми пясъка от краката си. 2. За вода — отнасям пръстта от бреговете; подкопавам.
отмина отминеш, мин. св. отминах, мин. прич. отминал, св. — вж. отминавам.
отминавам отминаваш, несв. и отмина, св. 1. Какво/кого. Продължавам движението си покрай определен обект, отивам по-далече, по-нататък. Отминахме къщата му. 2. Кого. Минавам край някого, без да го поздравя или заговоря. Не ме отминавай! 3. Прен. Какво. Не обръщам внимание на нещо. Отмина молбата ми с мълчание. 4. Прекратявам извършването; спирам, свършвам. Бурята отмина. Лятото отмина. • Отминава ме горчивата чаша. Спасявам се от тежко изпитание.
отмирам отмираш, несв. и отмра, св. Преставам да съществувам, изчезвам постепенно. Старите отношения отмират.
отмия отмиеш, мин. св. отмих, мин. прич. отмил, св. — вж. отмивам.
отмора само ед. Почивка, отдих. Кът за отмора.
отморителен отморителна, отморително, мн. отморителни, прил. Който отморява.
отморя се отмориш се, мин. св. отморих се, мин. прич. отморил се, св. — вж. отморявам се.
отморявам се отморяваш се, несв. и отморя се, св. Възстановявам силите си, почивам си.
отмра отмреш, мин. св. отмрях, мин. прич. отмрял, св. — вж. отмирам.
отмразя отмразиш, мин. св. отмразих, мин. прич. отмразил, св. — вж. отмразявам.
отмразявам отмразяваш, несв. и отмразя, св.; какво. Затоплям нещо замръзнало; размразявам.
отмъквам отмъкваш, несв. и отмъкна, св.; какво. 1. С мъкнене отнасям. Някакво животно отмъкна всички пиленца. Отмъкнах чувала до стената. 2. Открадвам, присвоявам. Някой от синовете й отмъкна златните монети. — отмъквам се/отмъкна се. С усилие отивам някъде. Едвам се отмъкнах у дома.
отмъкна отмъкнеш, мин. св. отмъкнах, мин. прич. отмъкнал, св. — вж. отмъквам.
отмъстител отмъстителят, отмъстителя, мн. отмъстители, м. Човек, който отмъщава.
отмъстителен отмъстителна, отмъстително, мн. отмъстителни, прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. Отмъстителен човек. // същ. отмъстителност, отмъстителността, ж.
отмъстителка мн. отмъстителки, ж. Жена отмъстител.
отмъстя отмъстиш, мин. св. отмъстих, мин. прич. отмъстил, св. — вж. отмъщавам.
отмъстявам отмъстяваш, несв. Отмъщавам.
отмъщавам отмъщаваш, несв. и отмъстя, св.; на кого, за какво. Отвръщам на причинено зло със зло. Отмъстих на враговете си за мъченията.
отмъщение мн. отмъщения, ср. 1. Само ед. Отмъщаване. 2. Ответна реакция при причиняване на зло; желание за мъст. Замисли страшно отмъщение.
отмяна само ед. Разг. Заместване на някого в работата му. Тя е моята отмяна в домашната работа.
отмятам отмяташ, несв. и отметна, св. 1. Какво. Отмествам покривало. Отметна одеялото. 2. Какво/кого. Отбелязвам. Отметна учениците, които бяха дошли. 3. Какво. Рязко премествам. Отмятам глава. — отмятам се/отметна се. Отказвам се от думите си, не изпълнявам уговорка.
отнапред нареч. Разг. От по-рано, отпреди. Познаваме се отнапред.
отнасям отнасяш, несв. и отнеса, св. 1. Какво! кого. Нося на друго място. Отнеси чантата в кухнята. Отнеси детето в леглото. 2. Какво! кого. За вода, вятър — завличам, замъквам, премествам. Реката отнесе дънерите. 3. Прен. Какво. Претърпявам. Отнесох караницата заради него. 4. Разг. Какво. Открадвам. Замина си и отнесе всичките ми пари. 5. Прен. Какво! кого. Включвам, определям, приемам за достоверно. Изследвачите отнасят този ръкопис към XII в. — отнасям се/отнеса се. 1. Проявявам отношение, държа се. Отнасям се приятелски с децата си. 2. Насочен съм към нещо или някого, валиден съм. Забележката се отнася за всички. • Отнасям в гроба. Разг. 1. Кого. За болест — ставам причина за смъртта. 2. Какво. Премълчавам, не издавам тайна. • Отнасям въпроса (до някого или някъде). Искам компетентно мнение по някакъв проблем. • Отнасям калая. Разг. Получавам наказание вместо друго лице. • Мътните да те отнесат. Разг. Възклицание за недоволство или (рядко) възхищение,
отначало нареч.1. В началото, първоначално, първо. 2. От там, където е началото. Давай пак отначало!
отнема отнемеш, мин. св. отнех, мин. прич. отнел, св. — вж. отнемам.
отнемам отнемаш, несв. и отнема, св. 1. Какво/ кого. Вземам със сила, лишавам от нещо. Отнех къщата му. 2. Какво. Изразходвам, заемам. Подготовката отнема много време и сили. 3. Изваждам (при пресмятане). Ако от 5 отнемем 2, ще останат 3. • Отнемам думата. Не позволявам на някого да говори повече, е Отнемам хляба. 1. Ставам причина някой да е без работа. 2. Оставям някого да гладува. • Отнемам живота (на някого). Убивам.
отнеса отнесеш, мин. св. отнесох, мин. прич. отнесъл, св. — вж. отнасям.
отникъде нареч. От никое място, от никоя страна. Отникъде не дойде помощ.
отнине нареч. Остар. От този момент, от сега.
отново нареч. Още един път, пак. Прочети отново урока.
относителен относителна, относително, мн. относителни, прил. 1. Който се установява при съпоставка с друг. Относителна височина. 2. Не безусловен, ограничен. Относителен успех. 3. Спец. В граматиката — който показва отношение към нещо. Относителни прилагателни. // същ. относителност, относителността, ж. • Относително тегло. Спец. Тегло на предмет в сравнение с теглото на равен обем вода.
относно предлог. По отношение на; що се касае до; по повод на; за. Относно заповедта не сме говорили.
отношение мн. отношения, ср. 1. Взаимна връзка между различни предмети, явления, величини. 2. Само мн. Взаимно общуване. Дипломатически отношения. 3. Начин на поведение към някого. Нямам добро отношение към него. 4. Насока, гледище. В това отношение не си подхождаме. • Скъсвам (дипломатически) отношения с някого. Разг. Скарвам се, разделям се с някого.
отнякъде нареч. От някое място, от някоя страна. Отнякъде се зачу песен.
оток мн. отоци, (два) отока, м. Подутина по тялото.
отоманка мн. отоманки, ж. Остар. Вид канапе с възглавници.
отопление мн. отопления, ж. 1. Отопляване. 2. Система за затопляне на помещения. Парно отопление.
отоплителен отоплителна, отоплително, мн. отоплителни, прил. 1. Който е предназначен за отопление. Отоплителни уреди. 2. През който се използва отопление. Отоплителен сезон.
отопля отоплиш, мин. св. отоплих, мин. прич. отоплил, св. — вж. отоплявам.
отоплявам отопляваш, несв. и отопля, св.; какво, с какво. Правя помещение да стане топло. Отоплявам кухнята с електрическа печка. — отоплявам се. Отоплявам жилището си. С какво се отоплявате през зимата?
отоплям отопляш, несв. Отоплявам.
оторизирам оторизираш, несв. и св.; кого/какво. Упълномощавам.
отпадам отпадаш, несв. и отпадна, св. 1. Губя физическите си сили. След боледуването беше много отпаднала. 2. От какво. Преставам да съм в състава на нещо. Отпадам от отбора. 3. Изчезвам, изгубвам се. Всички съмнения отпаднаха.
отпадна отпаднеш, мин. св. отпаднах, мин. прич. отпаднал, св. - вж. отпадам.
отпадък мн. отпадъци, (два) отпадъка, м. Ненужен остатък от нещо. Битови отпадъци.
отпадъчен отпадъчна, отпадъчно, мн. отпадъчни, прил. Който се състои от отпадъци. Отпадъчни материали.
отпарям отпаряш, несв. и отпоря, св.; какво. Отделям, откъсвам нещо пришито. Отпори джоба на сакото си. • Ще ти отпоря ушите. Разг. Ще те накажа строго.
отпера отпереш, мин. св. отпрах, мин. прич. отпрал, св. — вж. отпирам.
отпечатам отпечаташ, св. — вж. отпечатвам.
отпечатвам отпечатваш, несв. и отпечатам, св.; какво. 1. Приключвам печатането, издавам. Отпечатахме новия брой на списанието. 2. Отварям нещо запечатано; разпечатвам. Отпечата писмото. 3. Оставям отпечатък. Отпечата мократа си ръка върху стъклото. — отпечатвам се/отпечатам се. Оставям отпечатък, следа. Стъпките й се отпечатаха в мокрия пясък.
отпечатък мн. отпечатъци, (два) отпечатъка, м. 1. Следа, диря, която остава след нещо. Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти. 2. Прен. Отличителна черта, следа, въздействие. Лицето му носи отпечатъка на бурен живот. 3. Отделно издаден екземпляр от статия, студия и др. • Слагам отпечатък (върху нещо). Оставям следи, въздействам.
отпивам отпиваш, несв. и отпия, св. Пия малко от нещо. Отпих от чашата си. Отпих няколко глътки. — отпивам си/отпия си. Пия до пълно насищане.
отпилея се отпилееш се, мин. св. отпилях се, мин. прич. отпилял се, св. — вж. отпилявам се.
отпилявам се отпиляваш се, несв. и отпилея се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял.
отпирам отпираш, несв. и отпера, св.; какво. Разг. Изчиствам чрез пране. Отпра изцапания ръкав на роклята си.
отписвам отписваш, несв. и отпиша, св.; кого/ какво. 1. Зачерквам нечие име от списък. 2. Освобождавам чрез отбелязване с писане. 3. Прен. Разг. Смятам, че някой няма да оживее, че ще умре. Отпиши го, след такава операция няма да го бъде! — отписвам се/отпиша се. Отказвам се, освобождавам се.
отпиша отпишеш, мин. св. отписах, мин. прич. отписал, св. — вж. отписвам.
отпия отпиеш, мин. св. отпих, мин. прич. отпил, св. — вж. отпивам.
отплавам отплаваш, несв. и св. С плаване се отдалечавам, заминавам. Корабът отплава преди два часа.
отплата само ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо.
отплатя се отплатиш се, мин. св. отплатих се, мин. прич. отплатил се, св. — вж. отплащам се.
отплащам се отплащаш се, несв. и отплатя се, св. Отдавам дължимото за нещо, което са ми сторили; възнаграждавам. Ще ти се отплатя богато.
отплесвам отплесваш, несв. и отплесна, св.; кого, от какво. Разг. Отвличам вниманието, занимавам със странични дейности. Не ме отплесвай, защото не мога да чета! — отплесвам се/отплесна се. 1. Отклонявам се от дейността си. 2. Разг. Подхлъзвам се, отивам встрани. 3. След удар променям посоката си на движение. Камъкът се отплесна от насрещния бряг и падна в реката.
отплесна отплеснеш, мин. св. отплеснах, мин. прич. отплеснал, св. - вж. отплесвам.
отплувам отплуваш, несв. и св. С плуване се отдалечавам, заминавам. Приятелката ми отплува по-навътре.
отподир нареч. Диал. 1. Отзад. Върви отподир. 2. След това; после. Отподир ще ме търсиш!
отпор само ед. Противодействие, решително действие срещу действие. Опитите да превземат крепостта срещнаха отпор.
отпорвам отпорваш, несв. Отпарям.
отпоря отпориш, мин. св. отпорих, мин. прич. отпорил, св. — вж. отпарям.
отпосле нареч. След известно време, по-късно.
отпочивам отпочиваш, несв. и отпочина, св. Възстановявам силите си, почивам си. — отпочйвам си/отпочина си. Отпочйвам за кратко, почивам кратко.
отправен отправна, отправно, мн. отправни, прил. Изходен; от който се отправям нанякъде. Отправен пункт.
отправя отправиш, мин. св. отправих, мин. прич. отправил, св. — вж. отправям.
отправям отправяш, несв. и отправя, св. 1. Какво/кого. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого. 2. В съчетание със съществителни имена - осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам). - отправям се/отправя се. 1. Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка. 2. Отнасям се, визирам.
отпразнувам отпразнуваш, св.; какво. Отбелязвам празник, чествам. Отпразнувахме юбилея.
отпратя отпратиш, мин. св. отпратих, мин. прич. отпратил, св. — вж. отпращам.
отпращам отпращаш, несв. и отпратя, св. 1. Кого/какво. Пращам на друго място. Отпрати децата в другата стая. 2. Насочвам към друг източник. Текстът отпраща към митологията. 3. Разг. Кого. Изгонвам, не позволявам на нежелан човек да влезе. Отпрати я, не искам да я виждам.
отпред нареч. 1. От предната страна, от лицевата част. Отпред роклята е скъсана. 2. Пред другите, най-първи. Отпред вървеше знаменосецът. 3. От посоката пред някого. Отпред се издигаше високо дърво.
отпреди нареч. От по-рано. Познавам го отпреди.
отпреди предлог. За изразяване на време като момент, преди който е започнало някакво действие. Находките са отпреди 2 000 години.
отприщвам отприщваш, несв. и отприщя, св. 1. Какво. Премахвам пречка по пътя на вода. Отприщиха бента. 2. Прен. Какво. Позволявам нещо бурно да се развие, спирам да ограничавам. Промяната отприщи народните сили. — отприщвам се/отприщя се. 1. За вода, течност — преодолявам преграда, пречка. 2. Прен. Започвам да се проявявам в голяма степен, с голяма сила.
отприщя отприщиш, мин. св. отприщих, мин. прич. отприщил, св. — вж. отприщвам.
отпуск мн. отпуски, (два) отпуска, м. Отпуска.
отпуска мн. отпуски, ж. 1. Временно освобождаване от работа. Годишна отпуска. Неплатена отпуска. 2. Спец. Край на църковна служба; разпускане.
отпускам отпускаш, несв. — вж. отпущам.
отпускар отпускарят, отпускаря, мн. отпускари, м. 1. Разг. Човек, който се намира в отпуска. 2. Войник, който е в отпуска. // прил. отпускарски, отпускарска, отпускарско, мн. отпускарски.
отпусна отпуснеш, мин. св. отпуснах, мин. прич. отпуснал, св. — вж. отпущам.
отпуснат отпусната, отпуснато, мн. отпуснати, прил. 1. Който е в ненапрегнато положение. Лежи отпусната в тревата. 2. Нестегнат, разхлабен, увиснал. Птицата стоеше с отпуснати крила. Отпуснато въже. 3. Небрежен, немарлив. 4. Позволен, даден. Отпуснати средства. // същ. отпуснатост, отпуснатостта, ж.
отпуша отпушиш, мин. св. отпуших, мин. прич. отпушил, св. — вж. отпушвам.
отпушвам отпушваш, несв. и отпуша, св.; какво. 1. Отварям съд, който има запушалка. 2. Прочиствам нещо задръстено, запушено с нечистотии. Отпушвам комин. — отпушвам се/отпуша се. 1. Освобождавам се от това, което ме запушва. Носът ми се отпуши. 2. Отдимявам се. Стаята се отпуши от цигарения дим.
отпущам отпущаш и отпускам, отпускаш, несв. и отпусна, св. 1. Какво. Преставам да държа, пущам. Отпусна ръката и. 2. Какво. Отслабвам, разхлабвам. Отпусни малко въжето. 3. Какво. Правя малко по-дълго, по-широко; уголемявам. Отпусни роклята, защото е къса. 4. Какво. Пускам надолу, провесвам. Отпусни ръката си. 5. Какво. Давам средства, пари. Отпуснаха пенсия по бедност. 6. Прен. Кого. Отболява ме, става по-слабо. Зъбът ме боля цяла нощ, чак на сутринта ме отпусна малко. 7. Кого. Правя някого да се чувства по-спокойно, ненапрегнато. Хубавата атмосфера отпуска човека. 8. Какво. Оставям нещо да порасте. Отпуснал си корем. — отпущам се/отпускам се/отпусна се. 1. Заставам в ненапрегнато състояние. Отпусна се на стола. 2. Про-висвам се, спускам се надолу. Въжето се отпусна надолу. 3. Увеличавам обема си, уголемявам се, не съм стегнат, изпънат, сбит. След прането блузата се отпусна. Кожата й се отпусна. 4. Ставам ненапрегнат, успокоявам се, преставам да се срамувам. След десетина минути детето се отпусна и заговори. 5. Преставам да пестя, правя непредвидени разходи. Тя се отпусна и купи скъпата играчка. 6. Отдавам се на някакво чувство, не се въздържам. Не се отпускай, иначе всички ще разберат мъката ти. 7. Намалявам енергията си за работа. Не се отпускай в края на срока!
отработвам отработваш несв. и отработя, св. 1. Какво. Възмездявам с труд нещо. Отработвам заем. Отработвам извънреден почивен ден. 2. Какво. Упражнявам се в нещо, усвоявам. Отработихме няколко голови положения. — отработвам си/отработя си. Работя в голяма степен, много.
отработя отработиш, мин. св. отработих, мин. прич. отработил, св. — вж. отработвам.
отравям отравяш, несв. и отровя, св. 1. Кого/какво. Умъртвявам чрез отрова. Отрових хлебарките. 2. Кого/какво. Причинявам вреда, разболявам чрез отровни вещества. Ще ни отровиш с тези цигари. 3. Какво. Смесвам с отрова. Отравям въздуха със задушливи газове. 4. Прен. Какво/кого. Причинявам неприятности, ядосвам. Отрових празника му. Отрови ми живота! — отравям се/отровя се. 1. Умирам от отрова. 2. Заболявам след приемане на отровни вещества. 3. Прен. Много силно се ядосвам. Отрових се с тая работа.
отравям отравяш, несв. и отровя, св. 1. Какво. Изваждам от земята или откривам нещо заровено. Отрови скритите пари. 2. Кого/какво. Освобождавам чрез ровене, измъквам. Отровиха затрупаните при земетресението хора и животни.
отрада мн. отради, ж. Остар. Удоволствие, радост. // прил. отраден, отрадна, отрадно, мн. отрадни.
отражавам отражаваш, несв. Отразявам.
отражател отражателят, отражателя, мн. отражатели, (два) отражателя, м. Отразител.
отражение мн. отражения, ср. 1. Образ на предмет в гладка, огледална повърхност. Видя отражението си в реката. 2. Връщане на звуков или светлинен поток в обратна посока. Отражение на звука. 3. Влияние, последица, отзвук. Тютюнопушенето дава вредно отражение върху здравето. 4. Възпроизвеждане. Литературата е отражение на действителността.
отразител отразителят, отразителя, мн. отразители, (два) отразителя, м. Устройство, което отразява светлинни или звукови вълни.
отразя отразиш, мин. св. отразих, мин. прич. отразил, св. — вж. отразявам.
отразявам отразяваш, несв. и отразя, св.; какво. 1. Възпроизвеждам образа на нещо. Реката отразяваше целия град. 2. Изпращам в обратна посока. Скалите отразиха ехото многократно. 3. Възпроизвеждам в образи, показвам. Картината отразява битова сцена. 4. Информирам за нешо, съобщавам за дейността на нещо. Печатът отрази широко срещата. — отразявам се/отразя се. 1. Възпроизвеждам образа си. Във водата се отрази звездното небе. 2. Повлиявам, променям. Чистият въздух веднага се отрази на здравето му.
отракам се отракаш се, св. — вж. отраквам се.
отракан отракана, отракано, мн. отракани, прил. Разг. За човек - общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете.
отраквам се отракваш се, несв. и отракам се, се. Ставам отракан.
отрано нареч. По-рано от определеното време. Отрано сте тръгнали на екскурзия. Децата трябва отрано да се приучват към ред.
отрасна отраснеш, мин. св. отраснах, мин. прич. отраснал, св. — вж. отраствам.
отраста отрастеш, мин. св. отрастох, мин. прич. отрасъл, св. Отрасна.
отраствам отрастваш, несв. и отрасна, св. 1. Ставам голям, пораствам. Децата ни вече отраснаха. 2. Прекарвам детството си, пораствам някъде. Тя е отраснала в планината.
отрасъл мн. отрасли, (два) отрасъла, м. Отделна област, дял от дейност, производство, наука. Селскостопански отрасъл. // прил. отраслов, отраслова, отраслово, мн. отраслови.
отред мн. отреди, (два) отреда, м. 1. Специална войскова група. Партизански отред. 2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отреда на космонавтите. // прил. отреден, отредна, отредно, мн. отредни.
отредя отредиш, мин. св. отредих, мин. прич. отредил, св. — вж. отреждам.
отрежа отрежеш, мин. св. отрязах, мин. прич. отрязал, св. — вж. отрязвам.
отреждам отреждаш, несв. и отредя, св. Определям, предназначавам. Тези места са отредени за вас. Ще стане така, както е отредила съдбата.
отрез мн. отрези, (два) отреза, м. 1, Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент. 2. Отрезка.
отрезвея отрезвееш, мин. св. отрезвях, мин. прич. отрезвял, св. — вж. отрезвявам.
отрезвителен отрезвителна, отрезвително, мн. отрезвителни прил. Който отрезвява. Отрезвителни думи.
отрезвително само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора.
отрезвя отрезвиш, мин. св. отрезвих, мин. прич. отрезвил, св. — вж. отрезвявам.
отрезвявам отрезвяваш, несв. и отрезвея, св. Ставам трезвен, трезв.
отрезвявам отрезвяваш, несв. и отрезвя, св.; кого. Правя някого да стане трезвен, трезв. Истината го отрезви.
отрезка мн. отрезки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка.
отрезнея отрезнееш, мин. св. отрезнях, мин. прич. отрезнял, св. — вж. отрезнявам.
отрезнявам отрезняваш, несв. и отрезнея, св. Отрезвявам.
отрека отречеш, мин. св. отрекох, мин. прич. отрекъл, св. — вж. отричам.
отрепка мн. отрепки, ж. 1, Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки. 2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек.
отривам отриваш, несв. и отрия, св.; какво/кого. Обърсвам, изтривам. Отрих детето. Отрий сълзите си.
отривам отриваш, несв. и отрия, св.; какво. 1. С риене изваждам. Отрих картофите. 2. С риене почиствам. Всеки ден отривам пътеката от снега.
отривист отривиста, отривисто, мн. отривисти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч.
отрина отринеш, мин. св. отринах, мин. прич. отрнал, св. — вж. отринвам.
отринвам отринваш, несв. и отрина, св. Отривам.
отритвам отритваш, несв. и отритна, св. 1. Какво/кого. С ритане отстранявам. Отрйтна оставените пред входа чехли. 2. Прен. Кого. Отблъсквам, отхвърлям, отстранявам. Заради държанието му обществото го отритна.
отритна отритнеш, мин. св. отритнах, мин. прич. отритнал, св. — вж. отритвам.
отрицание мн. отрицания, ср. 1. Само ед. Отричане. 2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на живота. 3. Спец. В граматиката - дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.
отрицател отрицателят, отрицателя, мн. отрицатели, м, Остар. Човек, който отрича всичко; скептик.
отрицателен отрицателна, отрицателно, мн. отрицателни, прил. 1. Който съдържа отрицание, който отрича нещо. Отрицателен отговор. Отрицателни изречения. 2. Който не се одобрява, лош. Отрицателен литературен образ. 3. Неблагоприятен, враждебен; неодобрителен. Отрицателна рецензия. 4. Който показва липса на нещо при изследване. Резултатите са отрицателни. 5. Спец. В математиката — който е величина, отбелязана с минус, тъй като е по-малък от нула. Отрицателен прираст. 6. Спец. Във физиката — който се отнася към движение на електрони. Отрицателен заряд. Отрицателен полюс.
отрицателка мн. отрицателки, ж. Жена отрицател.
отричам отричаш, несв. и отрека, св.; какво. 1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си. 2. Не възприемам нещо за редно, отхвърлям, противопоставям се. Отричам смъртното наказание. 3. Давам отрицателен отговор; не потвърждавам. — отричам се/ отрека се. 1. Отказвам се, отхвърлям. Той се отрече от личното си щастие в името на общия успех. 2. Отказвам се от правото си над нещо, не признавам вече за свое. Отрече се от родината си.
отрия отриеш, мин. св. отрих, мин. прич. отрил, св. — вж. отривам.
отрова мн. отрови, ж. 1. Вещество, което причинява смърт или предизвиква болестно състояние. Змийска отрова. 2. Прен. Язвителност, злоба, злобен присмех. В думите му имаше много отрова. 3. Прен. Това, което влияе отрицателно върху човешката нравственост, върху разума.
отровен отровна, отровно, мн. отровни, прил. 1. Който съдържа отрова. Отровни гъби. 2. Прен. Злобен, язвителен, остър. Отровни подмятания. // същ. отровност, отровността, ж. • Отровна стрела. Неприятни думи и намеци.
отровител отровителят, отровителя, мн. отровители, м. Човек, който дава отрова, за да причини смърт.
отровителка мн. отровителки, ж. Жена отровител.
отровя отровиш, мин. св. отрових, мин. прич. отровил, св. - вж. отравям.
отрок мн. отроци, м. 1. Истор. Зависим от феодала селянин във феодална България. 2. Остар. Новородено дете. // същ. умал. отроче, мн. отрочета, ср. (във 2 знач.). // прил. отрочески, отроческа, отроческо, мн. отрочески.
отронвам отронваш, несв. и отроня, се.; какво. 1. С ронене отделям, отчупвам. Отрони няколко трохи за врабчетата. 2. За вятър — откъсвам. Вятърът отрони пожълтелите листа. 3. Прен. Казвам, издавам, произнасям. Едвам отрони няколко думи. • Отронвам сълзи. Плача.
отроня отрониш, мин. св. отроних, мин. прич. отронил, св. — вж. отронвам.
отроням отроняш, несв. Отронвам.
отрочество само ед. Остар. Отроческа възраст.
отроша отрошиш, мин. св. отроших, мин. прич. отрошил, св. — вж. отрошавам.
отрошавам отрошаваш, несв. и отроша, св. Разг. Очупвам; троша всичко. Излез от градината, защото отроши всички цветя! — отрошавам се/отроша се. Разг. Изморявам се много с физическо натоварване, от дълго пътуване.
отрошвам отрошваш, несв. Отрошавам.
отрупам отрупаш, св. — вж. отрупвам.
отрупвам отрупваш, несв. и отрупам, св. 1. Какво/кого, с какво. Трупам от всички страни, много. Отрупа масата с храна. 2. Какво/кого, с какво. Давам, подарявам в голямо количество. Отрупаха я с цветя и подаръци. 3. Прен. Кого. Отправям, насочвам към някого нещо. Отрупаха го с въпроси. Отрупаха го с похвали. - отрупвам се/отрупам се. Покривам се, снабдявам се в голямо количество. Дърветата се отрупаха с плод.
отръки нареч. Разг. Удобно, сгодно. • Иде ми отръки. Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм.
отряд мн. отряди, (два) отряда, м. Отред.
отрязвам отрязваш, несв. и отрежа, св. 1. Какво, с какво. С рязане отделям част от нещо. Отряза парче плат с голямата ножица. 2. Прен. Какво. Преграждам, възпрепятствам. Отрязаха пътя за връщане. 3. Какво. Разполовявам, разделям на части, прерязвам. Отряза телефонния кабел. 4. Разг. Рязко и кратко отговарям. Никога! — отряза тя. 5. Разг. Кого. Отхвърлям рязко нечия молба или предложение. Молих го за помощ, но той ме отряза. — отрязвам се/отрежа се. Разг. Напивам се много. • Ще ти отрежа езика! Ще те накажа строго. (Заплаха към някого при опасност да каже нещо тайно или неприятно.) • Отрязвам като с нож/ножица. Категоричен съм, не търпя възражения. • Отрязвам квитанциите (на някого). 1. Отказвам му да изпълня нещо. 2. Прекъсвам връзките си с него. • Отрязвам крилата (на някого). Отнемам възможността на някого да действа. • Отрязвам накъсо. Казвам най-същественото, накратко. • Отрязвам си главата! Уверен съм в достоверността на нещо, сигурен съм.
отрязък мн. отрязъци, (два) отрязъка, м. 1. Неголяма отрязана част от нещо. 2. Част от документ, която остава у подателя или плащащия; талон, купон. Отрязък от тотофиш. 3. Част от нещо, което се измерва във време, в пространство. В този отрязък от пътя трябва да си много внимателен.
отсам нареч. 1. От тази страна. Мини отсам. 2. От по-близката страна. • Отсам-оттатък. От всички страни.
отсам предлог. За изразяване на местоположение от страната на говорещия. Къщата му е отсам реката.
отсамен отсамна, отсамно, мн. отсамни, прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг.
отсевки само мн. Хранителни отпадъци, получени при отсяване на зърнени храни. Храня птиците с отсевки.
отсега нареч. От този момент нататък. Отсега се готви за екскурзията.
отседна отседнеш, мин. св. отседнах, мин. прич. отседнал, св. — вж. отсядам.
отсека отсечеш, мин. св. отсякох, мин. прич. отсякъл, св. — вж. отсичам.
отсенка и отсянка, мн. отсенки, ж. 1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък. 2. Различие в проявата на едно чувство. При любовта няма отсенки. 3. Допълнително значение или отношение, което се изразява от думи или текст. Неодобрителни отсенки.
отсетне нареч. Разг. След това, по-късно. Отсетне ще мислим за връщане.
отсечен отсечена, отсечено, мн. отсечени, прил. 1. Който е отделен чрез отсичане. Отсечено дърво. 2. Прен. Рязък, отривист. Отсечен ход. 3. Стръмен, почти отвесен. Отсечена скала.
отсечка мн. отсечки, ж. 1. Спец. Права линия, ограничена от двете страни. 2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опита да изпревари другия мотоциклетист.
отсея отсееш, мин. св. отсях, мин. прич. отсял, св. — вж. отсявам.
отсипвам отсипваш, несв. и отсипя, св.; от какво. Чрез сипване намалявам количеството на нещо. Отсипи от водата, защото е много. Отсипи ми от орехите в една торба.
отсипя отсипеш, мин. св. отсипах, мин. прич. отсипал, св. — вж. отсипвам.
отсичам отсичаш, несв. и отсека, св. 1. Какво. Чрез сечене отделям, отрязвам. Отсече дървото. 2. Какво. Изговарям рязко, отчетливо. Отсичаше всяка дума. 3. Рязко, категорично отказвам или изказвам мнението си. Няма да пътуваме! — отсече той. • Отсичам пазарлъка. Разг. Стигам до споразумение. • Отсичат ми се краката. Разг. Изпитвам силно вълнение или умора.
отскачам отскачаш, несв. и отскоча, св. 1. Със скок се отмествам встрани. Бързо отскочи от минаващата кола. 2. Отделям се, отхвърлям се при удар. Брадвата отскочи от твърдото дърво. 3. Разг. Отбивам се за малко. Ще отскоча до магазина. 4. Отклонявам се, отвличам се, прехвърлям се върху друга тема.
отскок мн. отскоци, (два) отскока, м. 1. Отскачане. След отскока падна. 2. Способност за скачане на височина или дължина при някои спортове. За да преодолее височината, трябва да има добър отскок.
отскоквам отскокваш, несв. Отскачам.
отскоро нареч. От неотдавна, от преди малко време. Познаваме се отскоро.
отскоча отскочиш, мин. св. отскочих, мин. прич. отскочил, св. — вж. отскачам.
отскубвам отскубваш, несв. и отскубна, св.; какво. Със скубане измъквам, изваждам. Отскубни няколко репички за салатата. — отскубвам се/отскубна се. 1. Успявам да се измъкна. Отскубна се от ръцете му и побягна. 2. Освобождавам се от участие в нещо. Не мога да се отскубна от работа.
отскубна отскубнеш, мин. св. отскубнах, мин. прич. отскубнал, св. — вж. отскубвам.
отслабвам отслабваш, несв. и отслабна, св. 1. Ставам по-слаб, намалявам теглото си. Не мога да отслабна. 2. Силата ми намалява. Дъждът отслабна. 3. Губя способността си за възприемане. Зрението ми отслабна.
отслабвам отслабваш, несв. и отслабя, св.; какво. Отпускам нещо стегнато. Отслабих въжето, с което бяха вързани.
отслабна отслабнеш, мин. св. отслабнах, мин. прич. отслабнал, св. — вж. отслабвам.
отслабя отслабиш, мин. св. отслабих, мин. прич. отслабил, св. - вж. отслабвам.
отслужа отслужиш, мин. св. отслужих, мин. прич. отслужил, св. — вж. отслужвам.
отслужвам отслужваш, несв. и отслужа, св.; какво. 1. Изкарвам военната си служба. 2. Извършвам църковна служба. Попът отслужи за здраве.
отсрамвам отсрамваш, несв. и отсрамя, св.; кого/какво. Правя нещо, за да избавя от срам или неловко положение. Отсрами целия род с песните си. — отсрамвам се/отсрамя се. Представям се добре някъде, не ставам за срам.
отсрамя отсрамиш, мин. св. отсрамих, мин. прич. отсрамил, св. — вж. отсрамвам.
отсрамям отсрамяш, несв. Отсрамвам.
отсреща нареч. 1. На разположената срещу някого или нещо страна. Отсреща е киното. 2. От разположената срещу някого страна. Отсреща се зададе брат ми.
отсрещен отсрещна, отсрещно, мн. отсрещни, прил. Който е разположен отсреща. На отсрещния бряг.
отсроча отсрочиш, мин. св. отсрочих, мин. прич. отсрочил, св. — вж. отсрочвам.
отсрочвам отсрочваш, несв. и отсроча, св.; какво. Удължавам срока за извършване на нещо; отлагам. Отсрочвам плащанията по заем.
отсрочка мн. отсрочки, ж. Отлагане за по-късно време на нещо. Получих отсрочка.
отстоя отстоиш, мин. св. отстоях, мин. прич. отстоял, св. — вж. отстоявам.
отстоя отстоиш, мин. св. отстоях, мин. прич. отстоял, несв. Намирам се на известно разстояние от нещо. Най-близкото село отстои на 5 км оттук.
отстоявам отстояваш, несв. и отстоя,, св.; какво. Твърдо и последователно защитавам. Трябва да отстоявам идеите си.
отстрана и отстрани нареч. 1. Вляво или вдясно от нещо, но не отпред. Мини отстрани. 2. Откъм страничната част на нещо. Отстрани книгата е обкована със сребро. 3. От известно разстояние. Отстрани всичко в семейството им изглеждаше наред.
отстрани нареч. — вж. отстрана.
отстраня отстраниш, мин. св. отстраних, мин. прич. отстранил, св. — вж. отстранявам.
отстранявам отстраняваш, несв. и отстраня, св. 1. Какво/ кого. Дръпвам, отмествам настрани. Отстрани детето от прозореца. 2. Кого. Временно карам някого да спре изпълнението на дейността си. Отстраниха го от отбора за една година. 3. Какво. Махвам, премахвам. Отстраних нередностите. — отстранявам се/отстраня се. Махам се сам, не вземам участие.
отстъп само ед. 1. Отстъпване. 2. Спец. Във фонетиката — етап от учленяването на говорните звукове, при който говорните органи се връщат в изходно положение. 3. Спец. В писмен текст — нов ред, абзац.
отстъпателен отстъпателна, отстъпателно, мн. отстъпателни, прил. Който е свързан с отстъпване.
отстъпвам отстъпваш, несв. и отстъпя, св. 1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад. 2. За бойна група - оттеглям се под натиска на неприятеля. 3. Отказвам се от намеренията си, от плановете си. Няма да отстъпя, докато не постигна целта си. 4. Какво, на кого. Отказвам се в полза на друг. Отстъпих мястото си на една възрастна жена. 5. Правя отстъпка при търговска сделка, намалявам цената. 6. На кого/на какво. Притежавам някакво качество в по-малка степен от друг.
отстъпка мн. отстъпки, ж. 1. Сума, която се приспада от първоначална цена. Стоките се продават с отстъпка. 2. Отказване от собствени права в полза на друг. 3. Съзнателно нарушение на принципи, правила.
отстъпление мн. отстъпления, ср. 1. Оттегляне на войски поради надмощие на противника. 2. Отклонение от темата. Лирическо отстъпление.
отстъпник мн. отстъпници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи.
отстъпница мн. отстъпници, ж. Жена отстъпник.
отстъпчив отстъпчива, отстъпчиво, мн. отстъпчиви, прил. Който е склонен лесно да отстъпва в полза на другите или от идеите си.
отсъдя отсъдиш, мин. св. отсъдих, мин. прич. отсъдил, св. — вж. отсъждам.
отсъждам отсъждаш, несв. и отсъдя, св. 1. Какво. Определям нещо, решавам. Нека той отсъди кой е виновен. 2. Какво. Назначавам извършването на нещо или притежаването му; отреждам. Той ми отсъди по-голямата къща. Съдията отсъди дузпа. 3. Какво. Произнасям в заключение. Помисли малко и отсъди: — Ще му помогнем!
отсъствам отсъстваш, несв. 1. Не съм в наличие, не съществувам, липсвам. Отсъстват доказателства за вината му. 2. Не съм на дадено място, не присъствам някъде. Той отсъства от срещата.
отсъствие мн. отсъствия, ср. 1. Само ед. Положение на неналичие на някого или нещо. Отсъствие на средства. 2. Неявяване на някого на определено място. Този ученик има много неизвинени отсъствия.
отсъствувам отсъствуваш, несв. Отсъствам.
отсявам отсяваш, несв. и отсея, св. 1. Какво. Отделям чрез сеене необходимото количество. Отсей малко брашно за тортата. 2. Прен. Какво/кого. Подбирам, преценявам внимателно. Трябва да отсеем най-добрите ученици за участие в олимпиадата по математика.
отсядам отсядаш, несв. и отседна, св. 1. Диал. Какво. Слизам от нещо, върху което съм седнал. Отседни коня! 2. Разг. Какво. Освобождавам, отмествам се от нещо, върху което съм седнал. Отседни роклята ми! 3. При престой на друго място — настанявам се, спирам за почивка. Отседнах при мои приятели. Къде ще отседнеш?
отсянка мн. отсенки, ж. — вж. отсенка.
оттам нареч. 1. От мястото, за което се говори; от онова място. Оттам се вижда морето. 2. През мястото, за което се говори; през онова място. Всеки ден минавам оттам. 3. От обратната, другата страна; оттатък. 4. Поради това, вследствие на това. Той вече е ходил в този град, оттам е сигурността му, че ще му хареса.
оттатък нареч. 1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния. 2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.
оттатък предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.
оттатъшен оттатъшна, оттатъшно, мн. оттатъш-ни, прил. Който се намира оттатък. На отта-тъшния връх.
оттегля оттеглиш, мин. св. оттеглих, мин. прич. оттеглил, св. — вж. оттеглям.
оттеглям оттегляш, несв. и оттегля, св. 1. Какво/ кого. Отдръпвам назад. Трябва да оттеглите войските си. 2. Какво. Отказвам се от нещо написано или изречено. Оттеглям обвиненията си. — оттеглям се/оттегля се. 1. Отдръпвам се, отмествам се. Оттеглих се, за да не преча на разговора им. 2. Отказвам се от някаква дейност, прекратявам активното й практикуване, напускам. Оттеглям се от политиката.
оттека се оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. - вж. оттичам се.
оттенък мн. оттенъци, (два) оттенъка, м. Отсянка, нюанс.
оттичам се оттичаш се, несв. и оттека се, св. За вода и други течности — не се задържам, а като тека, се отдалечавам. Водата, която се събра след дъжда, постепенно се оттече към реката.
оттогава нареч. От момента, за който се говори; от онзи момент. Оттогава не сме се срещали.
оттук нареч. 1. От това място. Оттук ще продължиш сам. 2. През това място. Оттук минава основното автомобилно движение на града. 3. От това следва; поради това. Оттук и нежеланието му да пътува. • Оттук нататък. 1. От това място нататък. 2. От този момент нататък.
оттук-оттам нареч. От различни места. Събира средства оттук-оттам.
оттука нареч. Оттук.
отупам отупаш, св. — вж. отупвам.
отупвам отупваш, несв. и отупам, св.; какво. С тупане почиствам. Отупа шапката си от снега. — отупвам се/отупам се. Отупвам сам себе си, почиствам се. • Отупвам праха (от някого). Разг. Набивам, напердашвам някого.
отуча отучиш, мин. св. отучих, мин. прич. отучил, св. — вж. отучвам.
отучвам отучваш, несв. и отуча, св.; кого/какво. Заставям да се откаже от някакъв навик. Трябва да отучиш кучето си да влиза в стаята ми. - отучвам се/отуча се. Изоставям някакъв свой навик.
отхапвам отхапваш, несв. и отхапя, св.; какво. Отделям, откъсвам с хапане. Котката отхапа главата на уловената мишка.
отхапя отхапеш, мин. св. отхапах, мин. прич. отхапал, св. — вж. отхапвам.
отхвръквам отхвръкваш, несв. и отхвръкна, св. 1. Отлитам. 2. Отскачам встрани след удар или притискане. Топката отхвръкна и удари стоящата наблизо жена.
отхвръкна отхвръкнеш, мин. св. отхвръкнах, мин. прич. отхвръкнал, св. — вж. отхвръквам.
отхвърля отхвърлиш, мин. св. отхвърлих, мин. прич. отхвърлил, св. — вж. отхвърлям.
отхвърлям отхвърляш, несв. и отхвърля, св. 1. Какво/кого. Със сила отблъсквам встрани. Отхвърлих одеялото и бързо станах. Отхвърли нападателя и побягна. 2. Кого/какво. Отблъсквам нападение, освобождавам се. Много народи отхвърлиха чуждото господство. 3. Какво/кого. Отказвам, не приемам. Отхвърлиха отново молбата му. 4. Разг. Какво. Извършвам някаква работа. Отхвърлих доста работа.
отхлупвам отхлупваш, несв. и отхлупя, св.; какво. Махам похлупака на нещо захлупено. Отхлупи тенджерата с млякото, за да не изкипи.
отхлупя отхлупиш мин. св. отхлупих, мин. прич. отхлупил, св. — вж. отхлупвам.
отходен отходна, отходно, мн. отходни, прил. В който се събират фекални отпадъци. • Отходно място. Тоалетна, клозет (не в помещение).
отходя си отходиш си, мин. св. отходих си, мин. прич. отходил си, св. - вж. отхождам си.
отхождам си отхождаш си, несв. и отходя си, св. Ходя до пълно насищане, колкото искам.
отхранвам отхранваш, несв. и отхраня, св.; кого/ какво. Отглеждам (и възпитавам). Какви синове е отхранила.
отхраня отхраниш, мин. св. отхраних, мин. прич. отхранил, св. — вж. отхранвам.
отцедя отцедиш, мин. св. отцедих, мин. прич. отцедил, св. — вж. отцеждам.
отцеждам отцеждаш, несв. и отцедя, св.; какво. С цедене отделям. Отцеди добре водата от сиренето. — отцеждам се/отцедя се. 1. Отделям се с цедене. Дрехите вече се отцедиха. 2. Оттичам се, отдръпвам се. Събралата се след дъжда вода постепенно се отцеди.
отцепвам отцепваш, несв. и отцепя, св. 1. Какво. С цепене отделям. 2. Прен. Отделям, откъсвам част от организация, от група. 3. Отделям, ограждам, изолирам. Полицията отцепи района. — отцепвам се/отцепя се. 1. Отделям се с цепене. От дъската се отцепи малко парче. 2. Прен. Отделям се, откъсвам се от организация. От съюза им се отцепи още една партия.
отцепник мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация. // прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. отцепнически.
отцепница мн. отцепници, ж. Жена отцепник.
отцепя отцепиш, мин. св. отцепих, мин. прич. отцепил, св. — вж. отцепвам.
отцеубиец мн. отцеубийци, м. Убиец на баща си.
отчайвам отчайваш, несв. и отчая, св.; кого. Довеждам до отчаяние, причинявам отчаяние. Моят отказ я отчая. — отчайвам се/отчая се. Изпадам в отчаяние. Не се отчайвай.
отчасти нареч. До известна степен, не напълно. Отчасти ти си права.
отчая отчаеш, мин. св. отчаях, мин. прич. отчаял, св. — вж. отчайвам.
отчаян отчаяна, отчаяно, мн. отчаяни, прил. 1. Който е изпаднал в отчаяние. Отчаяно момиче. 2. Който изразява отчаяние. Отчаян поглед. 3. Безразсъден, краен, рискован, много смел. Отчаян опит. 4. Разг. Непоправим, страстен. Отчаян пушач. // същ. отчаяност, отчаяността, ж.
отчаяние мн. отчаяния, ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. Погледна с отчаяние болното дете.
отче мн. отчета, ср. 1. Разг. Поп, свещеник. Отчето преди малко излезе. 2. Звателна форма от отец — обръщение към поп или калугер. • Като отче наш (зная). Зная много добре, отлично, наизуст.
отчеквам отчекваш, несв. и отчекна, св.; какво. С чекнене отделям; отчупвам, откъсвам. Отчекна няколко тънки пръчки от дървото.
отчекна отчекнеш, мин. св. отчекнах, мин. прич. отчекнал, св. — вж. отчеквам.
отчет мн. отчети, (два) отчета, м. Писмено или устно изложение за извършена работа. Годишен отчет. Финансов отчет. • Давам си отчет. Ясно съзнавам нещо, разбирам. • Водя на отчет. Периодично проверявам състоянието на нещо, за което съм отговорен. Водя на отчет болни.
отчета отчетеш, мин. св. отчетох, мин. прич. отчел, св. - вж. отчитам.
отчетен отчетна, отчетно, мн. отчетни, прил. 1. Който се отнася до отчет. Отчетно събрание. 2. Който се отнася до времето, за което се дава отчет. Отчетен период. 3. Който съдържа отчет. Отчетен доклад.
отчетлив отчетлива, отчетливо, мн. отчетливи, прил. Ясен, точен, отмерен. Отчетлив глас. // същ. отчетливост, отчетливостта, ж.
отчетник мн. отчетници, м. Служител, който се занимава с отчетност.
отчетничка мн. отчетнички, ж. Жена отчетник.
отчетност отчетността, само ед., ж. 1. Счетоводство на учреждения и фирми. 2. Документи, които съдържат отчет за дейност и финансови разходи. 3. Даване на отчет пред висшестоящи органи.
отчисля отчислиш, мин. св. отчислих, мин. прич. отчислил, св. — вж. отчислявам.
отчислявам отчисляваш, несв. и отчисля, св. 1. Кого. Преставам да смятам някого в числото на организация, на колектив; уволнявам. 2. Какво. Намалявам, удържам от някаква сума. — отчислявам се/отчисля се. Отписвам се, не се водя на отчет.
отчитам отчиташ, несв. и отчета, св.; какво. Давам отчет за нещо . — отчитам се/отчета се. 1. Давам отчет за дейността си или за нешо, което съхранявам. 2. Разг. Правя очакваното или необходимото. За рождения си ден той се отчете добре — почерпи с бутилка уиски. — отчитам си/отчета си. Чета до пълно насищане, колкото искам.
отчувам отчуваш, несв. и св.; какво/кого. Разг. Отглеждам, отхранвам. Отчувала е пет деца. Ще отчувам и тия пилета.
отчуждавам отчуждаваш, несв. и отчуждя, св. 1. Кого. Правя някого далечен, чужд на други хора. Тя го отчужди от семейството му. 2. Какво. Вземам имущество в полза на държавата. Градината му е отчуждена при строителството на автомагистрала. - отчуждавам се/отчуждя се. Ставам чужд на някого или нещо; отдръпвам се.
отчуждение мн. отчуждения, ср. Прекратяване на близостта с някого, отделяне от някого или нещо. Отчуждението му изненада всички.
отчуждя отчуждиш, мин. св. отчуждих, мин. прич. отчуждил, св. — вж. отчуждавам.
отчупвам отчупваш, несв. и отчупя, св.; какво. С чупене отделям. Отчупих си голямо парче хляб.
отчупя отчупиш, мин. св. отчупих, мин. прич. отчупил, св. — вж. отчупвам.
отшелник мн. отшелници, м. 1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник. 2. Прен. Човек, който страни от другите и живее сам. // прил. отшелнически, отшелническа, отшелническо, мн. отшелнически. Отшелнически живот.
отшелница мн. отшелници, ж. Жена отшелник.
отшелничество само ед. Отшелнически живот.
отшивам отшиваш, несв. и отшия, св.; какво. Снемам, разшивам нещо зашито. Трябва да отшиеш емблемата от ръкава ми.
отшия отшиеш, мин. св. отших, мин. прич. отшил, св. — вж. отшивам.
отшумя отшумиш, мин. св. отшумях, мин. прич. отшумял, св. - вж. отшумявам.
отшумявам отшумяваш, несв. и отшумя, св. 1. Спирам да шумя; утихвам. Бурята отшумя. 2. Прен. Преставам, изчезвам, свършвам. Болките бързо отшумяха.
отще ми се мин. св. отщя ми се, мин. прич. от-щяло ми се, св. — вж. отщява ми се.
отщява ми (ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и отще ми се, св. Не ми се иска повече, омръзва ми. Отщя ми се всичко.
отъждествя отъждествиш, мин. св. отъждествих, мин. прич. отъждествил, св. — вж. отъждествявам.
отъждествявам отъждествяваш, несв. и отъждествя, св.; кого/ какво. Смятам за тъждествен с нещо или някого; уподобявам. Отъждествявам в поезията си майката и родината. — отъждествявам се/отъждествя се. Сам себе си отъждествявам; смятам се за равен или еднакъв с друг.
отъмвам отъмваш, несв. и отъмна, св.; кого/какво. Диал. Отнемам, изтръгвам, измъквам. Едва отъмнах заека от кучетата.
отъмна отъмнеш, мин. св. отъмнах, мин. прич. отъмнал, св. — вж. отъмвам.
отънея отънееш, мин. св. отънях, мин. прич. отънял, св. — вж. отънявам.
отъня отъниш, мин. св. отъних, мин. прич. отънил, се. — вж. отънявам.
отънявам отъняваш, несв. и отънея, св. Ставам по-тънък, отслабвам.
отънявам отъняваш, несв. и отъня, св.; какво. Правя нещо да стане тънко; изтънявам. Отъних края на четката.
отъпея отъпееш, мин. св. отъпях, мин. прич. отъ-пял, св. — вж. отъпявам.
отъпя отъпиш, мин. св. отъпих, мин. прич. отъпил, св. — вж. отъпявам.
отъпявам отъпяваш, несв. и отъпея, св. 1. Ставам тъп. 2. Оглупявам. От еднообразната работа ще отъпея.
отъпявам отъпяваш, несв. и отъпя, св.; какво. Правя нещо да стане тъпо; изтъпявам.
отърва отървеш, мин. св. отървах, мин. прич. отървал св. — вж. отървавам.
отърва ми (ти, му, и, ни, ви, им), несв. Разг. Имам полза, изнася ми, изгодно ми е. Не ми отърва това разделяне.
отървавам отърваваш, несв. и отърва, св.; кого/ какво. 1. Спасявам, избавям. 2. Разг. Спасявам се от нещо. Отървах боя. — отървавам се/ отърва се. Избавям се, спасявам се. • Отървах кожата. Разг. Спасих се, останах жив.
отъркам отъркаш, св. — вж. отърквам.
отърквам отъркваш, несв. и отъркам, св.; какво/кого. 1. С търкане почиствам. 2. С търкане допирам до нещо. Отърка гърба си о стената. - отърквам се/отъркам се. Разг. С търкане се развалям, изтърквам се. Обувките ми се отъркаха от ходене.
отърсвам отърсваш, несв. и отърся, св. 1. Какво. С тръскане свалям. Отърси снега от дрехата си. 2. Прен. Премахвам, отстранявам. — отърсвам се/отърся се. 1. Почиствам се чрез тръскане. Отърсих се от снега. 2. Прен. Освобождавам се, избавям се. Отърсих се от страховете си.
отърся отърсиш, мин. св. отърсих, мин. прич. отърсил, св. — вж. отърсвам.
отърча отърчиш, мин. св. отърчах, мин. прич. отърчал, св. — вж. отърчавам.
отърчавам отърчаваш, несв. и отърча, св. С тичане отивам някъде; изтичвам.
отявлен отявлена, отявлено, мн. отявлени, прил. Обикн. пренебр. Който има силно проявени качества; открит, явен. Отявлен монархист.
отяде ми се мин. св. отяде ми се, мин. прич. отяло ми се, св. — вж. отяжда ми се.
отяжда ми (ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и отяде ми се, св. Не ми се иска повече да ям, омръзва ми.
отяждам си отяждаш си, несв. и отям си, св. Ям до пълно насищане.
отяздвам си отяздваш си, несв. и отяздя си, св. Яздя до пълно насищане, колкото искам.
отяздя си отяздиш си, мин. св. отяздих си, мин. прич. отяздил си, св. — вж. отяздвам си.
отям си отядеш си, мин. св. отядох си, мин. прич. отял си, св. — вж. отяждам си.
офанзива мн. офанзиви, ж. 1. Спец. Нападение срещу противник на широк фронт. 2. Настъпление, нападение. // прил. офанзивен, офанзивна, офанзивно, мн. офанзивни.
офейкам офейкаш, св. — вж. офейквам.
офейквам офейкваш, несв. и офейкам, св. Разг. Избягвам, отдалечавам се. Щом го подгоних, офейка.
оферирам оферираш, несв. и св.; какво. Правя оферта; предлагам.
оферта мн. оферти, ж. Предложение за сключване на сделка; предложение.
офис мн. офиси, (два) офиса, м. 1. Сервизно или складово помещение. 2. Представителна кантора на фирма. 3. Служебна стая, кабинет.
офицер мн. офицери, м. 1. Военнослужещ от командния състав на армията, полицията или противопожарната охрана. 2. Фигура при играта шахмат. // прил. офицерски, офицерска, офицерско, мн. офицерски (в 1 знач.). Офицерски стол.
офицерство само ед. 1. Занятие на офицер. 2. Съвкупността от всички офицери. Българско офицерство.
официален официална, официално, мн. официални, прил. 1. Който произхожда от правителството, от властта. Официално опровержение. 2. Който е съобразен с всички условности, правила и формалности. Официална покана. 3. Тържествен, следващ някоя церемония. Официално откриване. 4. Който се използва в специални случаи. Официално облекло. 5. Прен. Сдържан, вежлив, сух. Официален тон.
официоз мн. официози, (два) официоза, м. Вестник, който застъпва политическите идеи на управляващата партия.
официозен официозна, официозно, мн. официозни, прил. Който произтича от управляващите, от властта.
оформление мн. оформления, ср. 1. Оформяне. 2. Външен вид, начин, по който е оформено нещо. Художествено оформление на книга.
оформя оформиш, мин. св. оформих, мин. прич. оформил, св. — вж. оформявам.
оформявам оформяваш, несв. и оформя, св.; какво. 1. Придавам нужната форма. 2. Съобразявам документ с изискванията към него. Трябва да оформиш заявлението си според образеца. 3. Правя действителен, узаконявам.
оформям оформяш, несв. Оформявам.
офорт мн. офорти, (два) офорта, м. 1. Гравюра върху метална плоча. 2. Картина, отпечатана от такава плоча.
офсайд само ед. 1. Спец. Положение във футболната игра, когато играч получава топката от свой съотборник в най-предно положение в противниковото поле, без да има играчи от другия отбор между него и вратаря им; засада. 2. Прен. Неочаквано прекратяване на дейност поради опасност, критична ситуация.
офсет само ед. Начин на отпечатване, при който изображението първо се нанася върху метална плоча, после върху цилиндър с каучуково покритие, а от него се отпечатва върху хартия. // прил. офсетов, офсетова, офсетово, мн. офсетови. Офсетов печат.
офталмолог мн. офталмолози, м. Лекар, който е специалист по очни болести.
ох междум. 1. За израз на болка, съжаление, досада. Ох, много ме боли! 2. За израз на учудване, радост, вълнение. Ох, колко хубаво мирише!
охарча се охарчиш се, мин. св. охарчих се, мин. прич. охарчил се, св. — вж. охарчвам се.
охарчвам се охарчваш се, несв. и охарча се, св. Харча много, в голяма степен; изразходвам много пари, всичките си пари.
охвам охваш, несв. и охна, св. Охкам еднократно или поединично. Не охна, докато го превързваха.
охкам охкаш, несв. Изразявам чувствата си, като казвам многократно ох.
охладител охладителят, охладителя, мн. охладители, (два) охладителя, м. Уред, който служи за охлаждане.
охладителен охладителна, охладително, мн. охладителни, прил. Който служи за охлаждане. Охладителна инсталация.
охладнея охладнееш, мин. св. охладнях, мин. прич. охладнял, св. — вж. охладнявам.
охладнявам охладняваш, несв. и охладнея, св. Ставам хладен, равнодушен в отношенията си. Охладня към най-близките си приятели.
охладя охладиш, мин. св. охладих, мин. прич. охладил, св. - вж. охлаждам.
охладявам охладяваш, несв. Охлаждам.
охлаждам охлаждаш, несв. и охладя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане хладно. 2. Прен. Намалявам силата на страстите или чувствата. — охлаждам се/охладя се. Ставам хладен, губя топлината или горещината си.
охлузвам охлузваш, несв. и охлузя, св.; какво/кого. Ожулвам, изтърквам, протривам, правя драскотини. Детето падна и охлузи коляното си.
охлузя охлузиш, мин. св. охлузих, мин. прич. охлузил, св. — вж. охлузвам.
охлюв мн. охлюви, (два) охлюва, м. Мекотело животно със или без черупка. Гол охлюв. // същ. умал. охлювче, мн. охлювчета, ср.
охна охнеш, мин. св. охнах, мин. прич. охнал, св. — вж. охвам.
охо междум. 1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла! 2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се вземат чужди пари!
охолен охолна, охолно, мн. охолни, прил. Който е изпълнен с изобилие, доволство. Охолен живот. // същ. охолност, охолността, ж.
охолство само ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство.
охота само ед. 1. Желание, стремеж, влечение. 2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота.
охра само ед. Минерално багрило с жълт до червеникавокафяв цвят.
охрана само ед. 1. Група, която охранява. Въоръжена охрана. 2. Охраняване, пазене.
охранвам охранваш, несв. и охраня, се.; кого/ какво. Давам да яде много, за да затлъстее; угоявам.
охранен охранена, охранено, мн. охранени, прил. Дебел, тлъст. Охранена овца.
охранител охранителят, охранителя, мн. охранители, м. Лице, което охранява.
охранителен охранителна, охранително, мн. охранителни, прил. Който служи за охраняване; предпазен. Охранителна система.
охраня охраниш, мин. св. охраних, мин. прич. охранил, св. — вж. охранвам.
охранявам охраняваш, несв.; кого/какво. Пазя, предпазвам; бдя за сигурността. Охранявам завод.
охрупам охрупаш, св. — вж. охрупвам.
охрупвам охрупваш, несв. и охрупам, св.; какво. С хрупане изяждам.
охтика само ед. Разг. Белодробна туберколоза.
охтичав охтичава, охтичаво, мн. охтичави, прил. Разг. Болен от охтика.
охулвам охулваш, несв. и охуля, св.; кого/какво. С хулене обиждам, очерням много.
охуля охулиш, мин. св. охулих, мин. прич. охулил, св. — вж. охулвам.
оцапам оцапаш, св. — вж. оцапвам.
оцапвам оцапваш, несв. и оцапам, св.; кого/какво. С цапане замърсявам. — оцапвам се/оцапам се. Цапам себе си, намърсявам се. • Оцапвам я. Разг. Попадам в тежко положение, зага-звам. • Оцапвам гащите. Ирон. Изплашвам се силно.
оцветител оцветителят, оцветителя, мн. оцветители, (два) оцветителя, м. Вещество, което се използва за оцветяване.
оцветителен оцветителна, оцветително, мн. оцветителни, прил. Който служи за оцветяване.
оцветя оцветиш, мин. св. оцветих, мин. прич. оцветил, св. — вж. оцветявам.
оцветявам оцветяваш, несв. и оцветя, св.; какво. 1. Правя нещо да стане цветно. Оцветявам картините в книгата. 2. Прен. Доизмислям, преувеличавам, правя по-интересно. - оцветявам се/оцветя се. Придобивам цвят. На светлината рибките се оцветяваха в златисто-оранжево.
оцелея оцелееш, мин. св. оцелях, мин. прич. оцелял, св. — вж. оцелявам.
оцелявам оцеляваш, несв. и оцелея, св. Оставам цял, невредим, здрав. След катастрофата оцеля само по-малкото им дете.
оценител оценителят, оценителя, мн. оценители, м. Служител, който оценява стоки, имоти и др., който поставя оценка.
оценителка мн. оценителки, ж. Жена оценител.
оценка мн. оценки, ж. 1. Определяне стойността на нещо. 2. Размер на стойността при определени условия. 3. Мнение за качествата на някого или нещо; преценка. 4. Бележка за успеха на учещ. Отлична оценка.
оценя оцениш, мин. св. оцених, мин. прич. оценил, св. — вж. оценявам.
оценявам оценяваш, несв. и оценя, св.; какво/кого. Правя оценка, преценявам. Оценявам апартамент. Оценявам отговор на ученик.
оцет само ед. Течност с кисел вкус, получена при вторична ферментация под действието на бактерии върху вино, бира, плодови сокове и др.
оцетен оцетна и оцетена, оцетно и оцетено, мн. оцетни и оцетени, прил. 1. Който се отнася до оцет. 2. Който е предназначен за оцет. Оцетна фабрика. • Оцетна киселина. Спец. Органична киселина, която се съдържа в оцета.
оцъкля оцъклиш, мин. св. оцъклих, мин. прич. оцъклил, св. - вж. оцъклям.
оцъклям оцъкляш, несв. и оцъкля, св. Разг. Придавам студен блясък. — оцъклям се/оцъкля се. 1. Стоя с широко отворени очи; опулвам се. 2. Грубо. Умирам. • Оцъклям очи. Умирам, издъхвам.
очаквам очакваш, несв. 1. Кого/какво. Чакам нетърпеливо. Очаквам писмото ти. 2. Какво. Надявам се, иска ми се. Очаквам всичко да бъде наред.
очаквателен очаквателна, очаквателно, мн. очаквателни, прил. Който съдържа или изразява очакване. Очаквателен поглед.
очаровам очароваш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам възхищение, харесвам се много. Изпълнението му очарова публиката. — очаровам се. Изпълвам се с възхищение.
очарование мн. очарования, ср. Обаяние, прелест.
очарователен очарователна, очарователно, мн. очарователни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче.
очебиен очебийна, очебийно, мн. очебийни, прил. Който много лесно се открива, много добре се забелязва. Очебийна разлика.
очеваден очевадна, очевадно, мн. очевадни, прил. Разг. Съвсем явен; очебиен.
очевадка мн. очевадки, ж. Разг. Лоша, проклета жена.
очевадник мн. очевадници, м. Разг. Лош, проклет човек.
очевиден очевидна, очевидно, мн. очевидни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък.
очевидец мн. очевидци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел.
очевидка мн. очевидки, ж. Жена очевидец.
очен очна, очно, мн. очни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести.
очерк мн. очерци, (два) очерка м. 1. Спец. Неголямо литературно произведение, в което се описват действителни лица, събития, явления и др. 2. Сбито изложение върху определен въпрос.
очеркист мн. очеркисти, м. Писател или журналист, който пише очерци.
очерня очерниш, мин. св. очерних, мин. прич. очернил, св. — вж. очерням.
очерням очерняш, несв. и очерня, св. 1. Кого/какво. Нацапвам с черна боя. Очерни ръката си. 2. Прен. Кого. С думи или поведение опетня-вам, опозорявам.
очертавам очертаваш, несв. и очертая, св.; какво. 1. Отбелязвам границите на нещо. Очертаха по-ясно линиите върху терена. 2. Чертая около нещо. Очертавам кръг около квадрата. 3. Правя да изпъкне по-добре, да се вижда по-ясно. Тясната рокля очртаваше стройната и фигура. 4. Прен. Излагам последователно, характеризирам. Очертах събитията в последователността им. 5. Описвам в общи линии, посочвам най-същественото. Очерта бъдещия си проект.
очертание мн. очертания, ср. Линията, която огражда, ограничава някакво тяло. Неясните очертания на планините.
очертая очертаеш, мин. св. очертах, мин. прич. очертал, св. — вж. очертавам.
очеткам очеткаш, св. — вж. очетквам.
очетквам очеткваш, несв. и очеткам, св.; какво/ кого. С четкане почиствам. Очетках дрехите си.
очила само мн. Оптически прибор от две стъкла, прикрепени върху рамка, който се използва за коригиране на зрението или за предпазване на очите.
очилар очиларят, очиларя, мн. очилари, м. Разг. Човек, който прави или продава очила.
очиларка мн. очиларки, ж. Вид отровна змия, която живее в Азия.
очиствам очистваш, несв. и очистя, св. 1. Какво. Чистя докрай, напълно. Очистих стаята. 2. Какво. Изваждам вътрешностите на умъртвено животно, изкормвам. 3. Прен. Разг. Махам се, изчезвам, напускам. Очисти веднага помещението. 4. Прен. Убивам, умъртвявам. Очистиха го за просрочени плащания. 5. Разг. Изяждам докрай всичко. — очиствам се/очистя се. 1. Изчиствам се, пречиствам се. 2. Разг. Изчезвам, махам се, напускам.
очистително мн. очистителни, ср. Лекарство или друго вещество, което прочиства стомаха и червата. Дадоха му очистително преди операцията.
очистя очистиш, мин. св. очистих, мин. прич. очистил, св. — вж. очиствам.
очовеча очовечиш, мин. св. очовечих, мин. прич. очовечил, св. - вж. очовечавам.
очовечавам очовечаваш, несв. и очовеча, св.; кого. Принуждавам някого да стане по-човечен. — очовечавам се/очовеча се. Ставам по-добър, по-човечен.
очовечвам очовечваш, несв. Очовечавам.
очукам очукаш, св. — вж. очуквам.
очуквам очукваш, несв. и очукам, св. 1. Какво. С чукане изравнявам, поправям, изработвам. 2. Какво. С чукане повреждам. Градушката очука житата. 3. С чукане откъсвам. 4. Прен. Кого. Правя някого по-опитен след нещастия или други преживявания. Животът го очука.
очупвам очупваш, несв. и очупя, св.; какво. 1. Чупя покрай нещо. Очупиха клоните на дървото. 2. Чупя всичко. — очупвам се/очупя се. Разг. Придобивам нужните маниери, шлайфам се.
очупя очупиш, мин. св. очупих, мин. прич. очупил, св. — вж. очупвам.
ошав само ед. Компот, приготвен от сушени плодове.
ошашавея ошашавееш, мин. св. ошашавях, мин. прич. ошашавял, св. — вж. ошашавявам.
ошашавя ошашавиш, мин. св. ошашавих, мин. прич. ошашавил, св. — вж. ошашавям.
ошашавявам ошашавяваш, несв. и ошашавея, св. Разг. Ставам шашав, луд.
ошашавявам ошашавяваш, несв. Ошашавям.
ошашавям ошашавяш, несв. и ошашавя, св.; кого/какво. Правя да стане шашав, луд. — ошашавям се/ошашавя се. Ошашавявам.
ошетам ошеташ, се. — вж. ошетвам.
ошетвам ошетваш, несв. и ошетам, св. 1. Извършвам домакинската работа, почиствам жилището. 2. Какво. Обхождам, прониквам навсякъде.
ошмулвам ошмулваш, яесв. и ошмуля, св. С дърпане и късане свалям заедно с плодовете листа и клони.
ошмуля ошмулиш, мин. св. ошмулих, мин. прич. ошмулил, св. — вж. ошмулвам.
ошугавея ошугавееш, мин. св. ошугавях, мин. прич. ошугавял, св. — вж. ошугавявам.
ошугавявам ошугавяваш, яесв. и ошугавея, св. Ставам шугав, разболявам се от шута (скабиес).
ошушкам ошушкаш, св. — вж. ошушквам.
ошушквам ошушкваш, несв. и ошушкам, св. 1. Кого/какво. Обирам докрай, до шушка. 2. Какво. Изяждам всичко.
ошътам ошъташ, св. Ошетам.
ошътвам ошътваш, несв. Ошетвам.
ощастливя ощастливиш, мин. св. ощастливих, мин. прич. ощастливил, св. — вж. ощастливявам.
ощастливявам ощастливяваш, несв. и ощастливя, св.; кого. Правя щастлив. Ощастливи го със син.
още нареч. 1. Повече; допълнително, в добавка към наличното. Купих още книги. 2. И досега, и в настоящия момент (действието продължава). Той още учи. 3. За подчертаване на приключването на действие. Още вчера върнах парите. 4. При сравнителна степен — за засилване; в по-голяма степен. Още по-хубава. 5. Пак, отново, повторно. Чети още веднъж. 6. При отрицание — преди да. Още не влязъл, заговори. • Все още. И до сега. • И още как. Разг. Разбира се, безусловно.
още съюз. Остар. Съединителен съюз — и, та, па, че. Хубава, още работна.
ощетя ощетиш, мин. св. ощетих, мин. прич. ощетил, св. — вж. ощетявам.
ощетявам ощетяваш, несв. и ощетя, св.; кого/какво. Причинявам щета. Завещанието му ощети другите наследници.
ощърбея ощърбееш, мин. св. ощърбях, мин. прич. ощърбял, св. — вж. ощърбявам.
ощърбя ощърбиш, мин. св. ощърбих, мин. прич. ощърбил, св. - вж. ощърбявам.
ощърбявам ощърбяваш, несв. и ощърбея, св. Разг. 1. Ставам щърб. 2. Прен. Остарявам.
ощърбявам ощърбяваш, несв. и ощърбя, св.; какво. Разг. Правя да стане щърб. Ощърбих чашата.
ояждам се ояждаш се, несв. и оям се, св. 1. Ям продължително, много, в резултат на което надебелявам. 2. Прен. Ставам надменен, горд, придирчив; самозабравям се.
оям се оядеш се, мин. св. оядох се, мин. прич. оял се, св. — вж. ояждам се.