Дума Описание
на предлог. 1. Отношение на притежание, принадлежност. Роклята на мама. 2. Отношение към деятел или вършител. 3. Отношение към обект на действието след отглаголни съществителни, образувани от преходни глаголи. Четене на книги. 4. Дателно отношение. Давам на баща си. 5. Отношение към място, където се извършва нещо. Легна на леглото. 6. Отношение към място като посока, обект на действие. Отивам на село. 7. Отношение към място като цел на действието. Отивам на училище. 8. Отношение към обект като обстоятелство. На инат. На късмет. На гладно сърце. 9. Отношение към време като момент на действие. На 2 март замина за София. 10. Отношение към друго действие като едновременно извършване. На тръгване го погледна още веднъж. 11. Отношение към възраст. На десет години е. 12. Отношение към мярка, разстояние. На няколко метра от мене седеше непозната жена. 13. Отношение към начина, по който се извършва действието. Идваха на групи. 14. Отношение към език и др. Пише на гръцки. 15. Отношение към средство
на част. Разг. 1. Вземи. На ти парите! 2. За изразяване на неочакваност; ето ти, не щеш ли. Говорим за Мария и на — тя насреща. 3. Ето, това е. На ти изненада!
на- представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня, набеля, набича и др. 2. Действието обхваща много или всички предмети: набоядисам, навеся, надовличам, накупувам и др. 3. Действието се извършва до пълно насищане на субекта: наям се, навозя се, наприказвам се, на-беснея се, навилнея се и др. 4. Действието се проявява в слаба степен: наболявам, намирисвам, накуцвам, нагарчам идр. 5. Действието нарушава целостта на нещо, изразява начина-телност: напивам (чашата), нахапвам (хляба), набърквам (гозбата), наблизвам (млякото) и др. 6. Действието изразява насоченост, проникване, съпроводено с усилие: набутвам, натиквам, навлизам, нахлувам идр. 7. Действието изразява придобиване на признак от субекта: надебелея, наедрея, наголемея, напълнея, назрея и др. 8. Действието изразява предаване на признак върху обекта: надебеля, намисля, навлажня, надребня и др. 9. Действието изразява снабдяване на обекта с нещо.
на- II. В състава на прилагателни и съществителни имена със значение който се намира или се разполага върху нещо: настолен, набедрен, надомен и др.; наръкавник, наколенник, намордник и др.
набабувам се набабуваш се, св. Бабувам до насита, до края на възможностите си.
набавя набавиш, мин. св. набавих, мин. прич. набавил, св. — вж. набавям.
набавям набавяш, несв. и набавя, св.; какво. Доставям достатъчно от нещо, задоволявам някаква нужда. Набавих всички необходими пособия за училище.
набарам набараш, св. — вж. набарвам.
набарвам набарваш, несв. и набарам, св.; какво/ кого. Разг. 1. Чрез пипане откривам някого или нещо. Набарах в джоба си забравена бележка. 2. Откривам, намирам, сварвам. Набарах го точно като излизаше.
набег мн. набези, (два) набега, м. Внезапно нападение, втурване, атака. Татарски набези.
набеден набедена, набедено, мн. набедени, прил. 1. Когото са набедили; обвинен незаслужено. 2. Прен. Провъзгласен за някакъв, без да има заслуги. Набеден художник.
набедреник мн. набедреници, (два) набедреника, м. 1. Истор. Част от военно облекло, която се носи върху бедрата. 2. Спец. Част от свещенически одежди.
набедя набедиш, мин. св. набедих, мин. прич. набедил, св. — вж. набедявам.
набедявам набедяваш, несв. и набедя, св.; кого. Виня несправедливо, без основания. Набедиха го, че е откраднал парите на баща си.
набеждавам набеждаваш, несв. Набедявам.
набелвам набелваш, несв. и набеля, св.; какво. Беля в достатъчно количество. Набелих два килограма картофи.
набележа набележиш, мин. св. набелязах и набележих, мин. прич. набелязал и набележил, св. — вж. набелязвам.
набеля набелиш, мин. св. набелих, мин. прич. набелил, св. — вж. набелвам.
набелязвам набелязваш, несв. и набележа, св.; какво/кого. 1. Бележа всичко. Набелязах овцете със синя боя, за да ги познавам отдалече. 2. Определям. Набелязах си какво ще купя. 3. Бегло очертавам. Набелязах образа на героя.
набера набереш, мин. св. набрах, мин. прич. набрал, св. — вж. набирам.
набеснея се набеснееш се, мин. св. набеснях се, мин. прич. набеснял се, св. - вж. набеснявам се.
набеснявам се набесняваш се, несв. и набеснея се, св. Беснея, колкото искам, до пълно насищане.
набивам набиваш, несв. и набия, св.; какво/кого. 1. Бия, удрям нещо, за да го вкарам навътре или да го надяна. Набивам колове в земята. Набивам обръчи на бъчвата. 2. Натъртвам. Набих си краката от ходене. 3. Бия някого до насита. Набиха детето. 4. Утъпквам, сби-вам. — набивам се/набия се. 1. Правя впечатление, налагам се, натрапвам се. Красотата й се набива в очите. 2. Разг. Убождам се. Набил се е на гвоздей. 3. Изпълвам се, поемам. Дрехите му се набиха с прах. • Набивам в главата. Повтарям често нещо, за да го внуша на някого. • Набивам на кол. Намушвам някого на кол, за да го измъчвам.
набирам набираш, несв. и набера, св. 1. Какво. Вземам, събирам определено количество от нещо. Набрах една кошница ябълки. 2. Кого. Събирам, свиквам, записвам. Набирам абонати за книга. Набирам кандидати за работа. 3. Какво. Подреждам от печатарски знаци текст за отпечатване. Набирам книга. 4. Достигам някаква степен в нещо. Самолетът набра височина. 5. Какво. Съставям от отделни части, знаци, цифри някакъв код. Набрах телефонния номер. 6. За рана — гноясвам, отичам. Раната му е набрала. 7. Правя плат на гънки. Набрах роклята в талията. — набирам се/ набера се. 1. На едно място се струпваме много. Набра се доста народ. 2. Нагъвам се, нагърчвам се. • Набирам се като червей на дърво/буца. Мъча се да направя нещо непосилно.
набит набита, набито, мн. набити, прил. 1. Когото са набили. 2. Здрав, як. Набит мъж. 3. Гъст, плътен. Набито платно. 4. Натъпкан, утъпкан. Набит чувал. // същ. набитост, набитостта, ж. • Набито око (имам). Способност бързо да се забелязва поради опитност.
набича набичиш, мин. св. набичих, мин. прич. набичил, св. — вж. набичвам.
набичвам набичваш, несв. и набича, св.; какво. Бича в достатъчно количество, много. Набичиха всички дървени трупи.
набия набиеш, мин. св. набих, мин. прич. набил, св. — вж. набивам.
наблажа наблажиш, мин. св. наблажих, мин. прич. наблажил, св. — вж. наблажвам.
наблажвам наблажваш, несв. и наблажа, св.; какво. Разг. 1. Мажа с блажно. Наблажих пръстите си. 2. Блажа много, доста. — наблажвам се/наблажа се. 1. Мажа се с блажно. 2. Започвам да блажа, облажвам се (след пост). 3. Блажа до насита.
наблегна наблегнеш, мин. св. наблегнах, мин. прич. наблегнал, св. — вж. наблягам.
наближа наближеш, мин. св. наблизах, мин. прич. наблизал, св. — вж. наблизвам.
наближа наближиш, мин. св. наближих, мин. прич. наближил, св. — вж. наближавам.
наближавам наближаваш, несв. и наближа, св.; какво. 1. Отивам по-близо до нещо. Наближаваме центъра. 2. Намалява времето, което ни дели от някакво събитие. Коледа наближава.
наблизвам наблизваш, несв. и наближа, св.; какво. С близане нарушавам целостта на нещо. Котката наблиза млякото. — наблизвам се/ наближа се. Ближа до насита.
наблизо нареч. Недалече, близо до. Стигам навреме в училище, защото живея наблизо.
наблъскам наблъскаш, св. — вж. наблъсквам.
наблъсквам наблъскваш, несв. и наблъскам, св. 1. Какво\ кого. С тикане и блъскане вкарвам някого или нещо. Наблъскаха пленниците в малка стая. 2. Какво. Напълвам, натъпквам добре. Наблъскай печката с въглища. 3. Набивам (в 3 знач.), натупвам.
наблюдавам наблюдаваш, несв.; кого/ какво. 1. Внимателно следя с очи. Наблюдавам залеза на слънцето. 2. Изучавам, изследвам, разглеждам внимателно. Наблюдавам реакциите на животните при различни дразнители. 3. Надзиравам, следя за нечии действия. Наблюдавам децата. — наблюдава се. Забелязва се, открива се. Наблюдават се различни типове грешки.
наблюдател наблюдателят, наблюдателя, мн. наблюдатели, м. 1. Лице, което наблюдава. Военен наблюдател. 2. Зрител. Безпристрастен наблюдател на свиването.
наблюдателен наблюдателна, наблюдателно, мн. наблюдателни, прил. 1. Който умее добре да наблюдава, внимателен. Наблюдателно момиче. 2. Който е предназначен за наблюдение. Наблюдателна кула. // същ. наблюдателност, наблюдателността, ж.
наблюдателка мн. наблюдателки, ж. Жена наблюдател.
наблюдателница мн. наблюдателници, ж. Място или служба, откъдето се наблюдава.
наблюдение мн. наблюдения, ср. 1. Само ед. Наблюдаване. 2. Резултат от наблюдаване; изследване. Получих интересни наблюдения. Метеорологични наблюдения. 3. Следене, надзор. Под наблюдение съм.
наблягам наблягаш, несв. и наблегна, св.; на какво/върху какво. 1. Обръщам особено внимание върху нещо, подчертавам. Наблягам на математиката. Тя наблегна на последните си думи. 2. Натискам върху нещо.
набода набодеш, мин. св. набодох, мин. прич. набол, св. — вж. набождам.
набождам набождаш, несв. и набода, св. 1. Какво, с какво. Надупчвам, бода на много места. Набодох подгъва на полата с топлийки. 2. Какво, с какво. Вземам нещо, като го намушвам. Набодох месото с вилицата. 3. Кого/какво. Правя разрези с остър предмет; ранявам, като промушвам. Волът набоде кучето. 4. Сега започвам да раста, пониквам. Цветята са наболи. 5. Какво. Посаждам. Набодох няколко стръка цвете. — набождам се/набода се. Ранявам се, намушквам се с нещо остро; набождам себе си. Набодох се на някакъв трън.
набожен набожна, набожно, мн. набожни, прил. Който вярва в бога и изпълнява всички религиозни обреди. Набожна жена. // същ. набожност, набожността, ж.
набозавам се набозаваш се, несв. и набозая се, св. 1. Бозая до насита, насуквам се. 2. Прен. Ирон. Напивам се.
набозая се набозаеш се, мин. св. набозах се, мин. прич. набозал се, св. — вж. набозавам се.
набоклуча набоклучиш, мин. св. набоклучих, мин. прич. набоклучил, св. — вж. набоклучвам.
набоклучвам набоклучваш, несв. и набоклуча, св.; какво. Замърсявам с боклук, цапам. Набоклучих цялата къща.
наболя наболиш, мин. св. наболях, мин. прич. наболял, св. — вж. наболявам.
наболявам наболяваш, несв. и наболя, св. 1. Изисквам неотложно решение. Наболя проблемът за жилищата. 2. Боля слабо, леко. Кракът ме наболява. • Наболял въпрос. Неотложен, изискващ неотложно решение въпрос.
набор мн. набори, (два) набора, м. 1. Мъже, които са родени през една и съща година и отбиват заедно военната си служба. Набор 1970 година.2. Разг. Връстник. Как си, наборе? // прил. наборен, наборна, наборно, мн. наборни. Наборна комисия.
набор мн. набори, (два) набора, м. 1. Текст, подготвен за печатане. 2. Съвкупност от инструменти или други предмети; комплект. Набор за чертане. 3. Гънки на дреха или на друга тъкан; дипли. Пола с набор.
набраздя набраздиш, мин. св. набраздих, мин. прич. набраздил, св. — вж. набраздявам.
набраздявам набраздяваш, несв. и набраздя, св.; какво. Прокарвам бразди, изоравам на бразди. Набраздих нивата. — набраздявам се/ набраздя се. Покривам се с бръчки. Челото му се набразди.
набрашня набрашниш, мин. св. набрашних, мин. прич. набрашнил, св. — вж. набрашнявам.
набрашнявам набрашняваш, несв. и набрашня, св.; какво/кого. Покривам, посипвам с брашно. Беше набрашнил главата си във воденицата.
наброя наброиш, мин. св. наброих, мин. прич. наброил, св. — вж. наброявам.
наброявам наброяваш, несв. и наброя, св. 1. Какво, на кого. Плащам, давам пари. Наброи 1 000 лева на сестра си. 2. Имам на брой, числеността ми е. Групата наброява около двадесет човека.
набрулвам набрулваш, несв. и набруля, св. 1. Какво. Събирам достатъчно плодове, като ги бруля. Набрулих една торба круши. 2. Бруля продължително.
набруля набрулиш, мин. св. набрулих, мин. прич. набрулил, св. — вж. набрулвам.
набръчкам набръчкаш, св. — вж. набръчквам.
набръчквам набръчкваш, несв. и набръчкам, св.; какво. Разг. 1. Правя гънки по нещо, нагъвам. Докато лежа, набръчка чаршафите. 2. Покривам с бръчки. Хвърленият камък набръчка повърхността на езерото. — набръчквам се/ набръчкам се. Ставам на бръчки, имам бръчки. Баба цяла се е набръчкала. Кожата ми се набръчка.
набутам набуташ, св. — вж. набутвам.
набутвам набутваш, несв. и набутам, св. 1. Какво/кого. Вкарвам, като бутам, тикам. Набута бързо дрехите в гардероба. 2. Разг. Какво. Намирам нещо, оставено на скрито място. Набутах парите и ги взех.
набухам набухаш, св. — вж. набухвам.
набухвам набухваш, несв. и набухам, се.; кого/ какво. 1. Разг. Набутвам, наблъсквам, набивам. Набуха възглавницата с пера. Набуха я, защото не го слушаше. 2. Ставам пухкав, въздушен, с по-голям обем. Сладкишът набухна. — набухвам се/набухам се. Разг. 1. Влизам, където не ми е мястото. И аз, без да искам, се набухах в кабинета на директора. 2. Грубо. Наяждам се бързо, до пръсване; натъпквам се с каквото ми падне.
набухвател набухвателят, набухвателя, мн. набухватели, м. Вещество, което се поставя в тестени изделия, за да увеличи обема им.
набуча набучиш, мин. св. набучих, мин. прич. на-бучил, св. — вж. набучвам.
набучвам набучваш, несв. и набуча, св.; какво. 1. Набивам на нещо остро, набождам. 2. Забивам в земята.
набъбвам набъбваш, несв. и набъбна, св. 1. Увеличавам обема си поради влага, раздувам се. Семената набъбнаха след дъжда. 2. Прен. Увеличавам обема си, надебелявам. Езикът му набъбна.
набъбна набъбнеш, мин. св. набъбнах, мин. прич. набъбнал, св. — вж. набъбвам.
набърже нареч. Без да се бавя, без много внимание. Набърже замина.
набързо нареч. Набърже.
набъркам набъркаш, св. — вж. набърквам.
набърквам набъркваш, несв. и набъркам, св. 1. Какво. Пръв вземам от нещо; започвам, начевам. Набърках сладкото. 2. Кого. Включвам в някаква работа, замесвам. Набъркаха го в някакви тъмни сделки. — набърквам се/ набъркам се. Участвам, включвам се, замесвам се, без да ме канят. Набърках се в тази работа.
набърча набърчиш, мин. св. набърчих, мин. прич. набърчил, св. — вж. набърчвам.
набърчвам набърчваш, несв. и набърча, св. Набръчквам.
набъхтвам набъхтваш, несв. и набъхтя, св.; кого. Разг. Набивам, натупвам.
набъхтя набъхтеш и набъхтиш, мин. св. набъхтах и набъхтих, мин. прич. набъхтал и набъхтил, св. — вж. набъхтвам.
наваксам наваксаш, св. — вж. наваксвам.
наваксвам наваксваш, несв. и наваксам, св. Достигам нещо пропуснато, неизпълнено. Наваксах пропуснатото.
навалица мн. навалици, ж. Тълпа, блъсканица. Загубиха се в навалицата.
наваля навалиш, мин. св. навалих, мин. прич. навалил, се. — вж. навалям.
наваля навалиш, мин. св. навалях, мин. прич. навалял, св. — вж. навалявам.
навалявам наваляваш, несв. и наваля, св. 1. Кого/какво. За дъжд — намокрям. Дъждът ме наваля. 2. Кого/какво. За сняг — посипвам. Снегът наваля всичко наоколо. 3. За дъжд, сняг — валя достатъчно, много. Наваля хубав дъжд. Наваля един метър сняг.
навалям наваляш, несв. и наваля, св; кого/какво. Натрупвам се, струпвам се около някого, по някого/по нещо. Месото веднага го навалиха мухите. Навалиха го рояк деца.
наведа наведеш, мин. се. наведох, мин. прич. навел, св. — вж. навеждам.
наведнъж нареч. От един път, изцяло. Лапнах цялата филия наведнъж.
навеждам навеждаш, несв. и наведа, св. 1. Какво. Прегъвам, свивам, накланям надолу. Върбата е навела клони до земята. 2. Кого, към какво/ на какво. Насочвам, направлявам. Това ме навежда на размисъл. — навеждам се/наведа се. Накланям се надолу, привеждам се. Наведох се до земята.
навей навеят, навея, мн. навеи, м. Спомен за нещо минало, далечно, отдавна преживяно. Навеи от младостта го радваха.
навеки нареч. За всички времена, завинаги, за вечни времена. Сбогом навеки.
навес мн. навеси, (два) навеса, м. Покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант. Заваля дъжд и те се скриха под навеса.
навесвам навесваш, несв. и навеся, св.; какво. Разг. Окачвам на много места. Навесил е картини по всички стени.
навестявам навестяваш, несв. и навестя, св.; кого/какво. Посещавам от време на време, ходя периодично, спохождам.
навеся навестиш, мин. св. навестих, мин. прич. навестил, св. — вж. навестявам.
навеся навесиш, мин. св. навесих, мин. прич. навесил, св. — вж. навесвам.
навехна навехнеш, мин. св. навехнах, мин. прич. навехнал, св. — вж. навяхвам.
навечервам се навечерваш се, несв. и навечерям се, св. 1. Изяждам вечерята си докрай. Когато се навечерям, ще ти се обадя. 2. Нахранвам се на вечеря добре, достатъчно.
навечерие само ед. 1. Вечерта, която предхожда някакъв ден. В навечерието на празника. 2. Близкото време, предшестващо някакво събитие. В навечерието на Освобождението.
навечерям се навечеряш се, св. — вж. навечервам се.
навея навееш, мин. св. навях, мин. прич. навял, св. — вж. навявам.
навивам навиваш, несв. и навия, св.; какво. 1. Чрез въртене събирам на едно, намотавам. Навивам прежда. 2. Чрез въртене стягам пружина на часовников механизъм. Навивам часовника. 3. Вкарвам чрез въртене. Навивам винт. 4. Разг. Кого. Убеждавам. Навивам го да отидем на разходка в планината. — навивам се/навия се. Разг. Вземам решение да предприема някакво действие. Навих се да купувам кола.
навивка мн. навивки, ж. Намотка.
навигатор мн. навигатори, м. Специалист по навигация. // прил. навигаторски, навигаторска, навигаторско, мн. навигаторски.
навигация само ед. 1. Корабоплаване, мореплаване. 2. Наука, свързана с майсторството да се управляват кораби и самолети. Въздушна навигация. // прил. навигационен, навигационна, навигационно, мн. навигационни. Навигационни уреди.
навидя навидиш, мин. св. навидях, мин. прич. навидял, св. — вж. навиждам.
навиждам навиждаш, несв. и навидя, св.; кого. Виждам за малко, навестявам, спохождам.
навик мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също време.
навикам навикаш, св. — вж. навиквам.
навиквам навикваш, несв. и навикам, св.; кого/ какво. 1. Карам се, наругавам. Навиква конете постоянно. 2. Викам, каня, събирам много хора. Навикал на гости цяло село. — навиквам се/навикам се. Викам до пълно насищане.
навиквам навикваш, несв. и навикна, св. Придобивам някакъв навик, привиквам. Навикнах да ставам рано.
навикна навикнеш, мин. св. навикнах, мин. прич. навикнал, св. — вж. навиквам.
навилнея се навилнееш се, мин. св. навилнях се, мин. прич. навилнял се, св. — вж. навилнявам се.
навилнявам се навилняваш се, несв. и навилнея се, св. Вилнея до пълно насищане. След като се навилня, късно вечерта виелицата утихна.
навирам навираш, несв. и навра, св.; какво/кого. 1. Пъхвам, мушкам нещо в тясно място, въвирам. Едвам навря ключа в ключалката. 2. Разг. Бързо обличам или обувам. Наврях си старите тесни джинси. — навирам се/навра се. 1. Пъхам се, мушкам се, въвирам се в тясно място. Катерицата уплашено се навря в хралупата си. 2. Вземам участие в работа, в която не съм желан. • Навирам в миша дупка. 1. Карам се твърде много на някого. 2. Отмъщавам си на някого, като го поставям в безизходно положение. • Навирам в очите. Непрекъснато показвам нещо или някакъв факт, натяквам, напомням за някого или нещо. • Навирам се в устата на вълка. Сам необмислено се излагам на голяма опасност. • Навирам си носа (някъде). Меся се в някаква работа, проявявам ненужен интерес.
навирвам навирваш, несв. и навиря, св.; какво. Вдигам нагоре, изправям. Навирил краката си върху масата и мисли, че е англичанин. • Навирвам глава. 1. Ставам непокорен. 2. Възгор-дявам се, надувам се. • Навирвам нос. 1. Разсърдвам се. 2. Възгордявам се. • Навирил краката. Грубо. Умрял.
навиря навириш, мин. св. навирих, мин. прич. навирил, св. — вж. навирвам.
навирям навиряш, несв. Навирвам.
нависвам нависваш, несв. и нависна, св. Само мн. Висим в голямо количество, много. Тежки тикви нависнаха по плетищата.
нависна нависнеш, мин. св. нависнах, мин. прич. нависнал, св. — вж. нависвам.
нависоко нареч. На голяма височина. Птиците летят нависоко. • Гледам нависоко. Стремя се към издигане в обществото. • Държа се нависоко. Големея се, надувам се.
навия навиеш, мин. св. навих, мин. прич. навил, св. — вж. навивам.
навлажня навлажниш, мин. св. навлажних, мин. прич. навлажнил, св. — вж. навлажнявам.
навлажнявам навлажняваш, несв. и навлажня, св.; какво. Правя нещо да стане влажно, снабдявам с влага. Навлажних кърпата, за да обърша прашните мебели. Навлажних косата си.
навлек мн. навлеци, м. Навляк.
навлека навлечеш, мин. св. навлякох, мин. прич. навлякъл, св. — вж. навличам.
навлизам навлизаш, несв. и навлиза, св. 1. В какво. Влизам навътре. Навлезе в гората. 2. Влизаме мнозина. Навлязоха нови хора. 3. Прен. Усъвършенствам уменията си, разширявам познанията си. Навлизам в професията. Навлизам в математиката. • Навлизам в години. Остарявам.
навличам навличаш, несв. и навлека, св.; какво. 1. Чрез влачене натрупвам нещо. Водата навлече след дъждовете много кал. 2. Предизвиквам нещо лошо, неприятно. Навлякох си неприятности. 3. Разг. Обличам бързо или небрежно някаква дреха или обувам нещо. Навлякох старите ботуши. — навличам се/навлека се. 1. Обличам много или дебели дрехи. Навлякох се с вълнения пуловер. 2. Разг. Само мн. Неорганизирано, безредно влизаме някъде. Навлякохме се в киното.
навло мн. навла, ср. Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари.
навляза навлезеш, мин. св. навлязох, мин. прич. навлязъл, св. — вж. навлизам.
навляк мн. навляци, м. Пренебр. Неканен и нежелан посетител, натрапник, досадник.
наводнение мн. наводнения, ср. Стихийно бедствие, при което сушата е залята от вода.
наводня наводниш, мин. св. наводних, мин. прич. наводнил, св. — вж. наводнявам.
наводнявам наводняваш, несв. и наводня, св.; какво. 1. Покривам, заливам с голямо количество вода, като причинявам щети. Наводних апартамента. 2. Прен. С какво. Снабдявам с голямо количество от нещо. Наводниха пазара с вносни стоки. — наводнявам се/наводня се. Бивам залян, изпълвам се с голямо количество вода, като търпя щета. Това място всяка година се наводнява. Мазетата ни пак се наводниха.
навоювам се навоюваш се, св. Воювам до пълно насищане. Участвах в една война — навоювах се вече.
навра навреш, мин. св. наврях, мин. прич. наврял, св. — вж. навирам.
навред нареч. Навсякъде, по всички места. Питах навред, но никой не знаеше.
навредя навредиш, мин. св. навредих, мин. прич. навредил, св. — вж. навреждам.
навреждам навреждаш, несв. и навредя, св.; на кого/на какво. Причинявам вреда, напакостявам. Навредих на общото дело.
навреме нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме.
навременен навременна, навременно, мн. навременни, прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ. // същ. навременност, навременността, ж.
навремени нареч. Разг. От време на време, с прекъсване, понякога.
навръх нареч. 1. На самия връх, на най-високото място. Навръх планината се издигаше висока ела. 2. В навечерието или в самия ден. Навръх Великден.
навсякъде предлог. По всички места, навред. Навсякъде ходих, но по-хубав град не видях.
навуща само мн. Истор. Правоъгълни парчета от дебел плат, с които се увиват краката от стъпалата до коленете.
навъдя навъдиш, мин. св. навъдих, мин. прич. навъдил, св. — вж. навъждам.
навъждам навъждаш, несв. и навъдя, св.; какво. Разг. Въдя в голямо количество. Навъди какви ли не гадини. - навъждам се/навъдя се. 1. Въдя се в голямо количество. 2. Прен. Пренебр. Извъждам се (в 1 знач.). Навъдиха се едни крадци.
навън нареч. 1. Извън границите на някакво помещение. Навън пееха птици. 2. С посока към външността. Облякъл съм блузата с опакото навън.
навънка нареч. Навън.
навървя навървиш, мин. св. навървих, мин. прич. навървил, св. — вж. навървям.
навървям навървяш, несв. и навървя, св.; какво. Нанизвам нещо на връв или конец. — навървям се/навървя се. Разг. Само мн. Подреждаме се един зад друг в колона. Каруците се навървиха покрай воденицата по пътя за село.
навържа навържеш, мин. св. навързах, мин. прич. навързал, св. — вж. навързвам.
навързвам навързваш, несв. и навържа, св.; кого/ какво. Връзвам последователно или много, в достатъчна степен. Навързаха пленниците.
навъртам навърташ, несв. и навъртя, св. 1. Навивам, завивам. 2. Разг. Изминавам. Навъртях 100 километра. — навъртам се/навъртя се. Стоя близо до нещо или до някого; често навестявам. Навъртам се около директора.
навъртя навъртиш, мин. св. навъртях, мин. прич. навъртял, св. — вж. навъртам.
навърша навършиш, мин. св. навърших, мин. прич. навършил, св. — вж. навършвам.
навършавам навършаваш, несв. и навършея, св.; какво. Вършея, за да получа определено количество храна. Навършаха няколко кофи жито.
навършвам навършваш, несв. и навърша, св. Изпълвам, приключвам, достигам определена възраст. Утре навършвам 30 години.
навършея навършееш, мин. св. навършах, мин. прич. навършал, св. — вж. навършавам.
навъсвам навъсваш, несв. и навъся, св.; какво. Намръщвам. Навъсвам вежди. — навъсвам се/ навъся се. Заставам с намръщено лице. Много си се навъсил.
навъсен навъсена, навъсено, мн. навъсени, прил. 1. Намръщен, сърдит, начумерен. 2. За време — облачно,студено, мрачно.
навъся навъсиш, мин. св. навъсих, мин. прич. навъсил, св. — вж. навъсвам.
навътре нареч. 1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре. 2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границата му. Навътре в гората беше тъмно.
навявам навяваш, несв. и навея, св.; какво. 1. За вятър — като вея, донасям, докарвам нещо. Бурята навя сухи листа пред входа. 2. Прен. Предизвиквам, докарвам, внушавам. Есенният пейзаж навяваше тъжни мисли. • Навявам и насявам (някого). Разг. Нахоквам, нахвърлям се с груби думи и обиди върху някого.
навярно нареч. По всяка вероятност, може би. Навярно той знае телефонния и номер.
навяхвам навяхваш, несв. и навехна, св.; какво. Изкълчвам става, измествам кост. Навехнах си крака.
нагаждам нагаждаш, несв. и нагодя, св.; какво. Правя угодно, намествам, приспособявам. - нагаждам се/нагодя се. 1. Приспособявам се към променени условия. Нагаждам се според изискванията. 2. Крия възгледите си, за да извлека лична изгода от някаква промяна; уреждам се. Нагаждам се към новия началник.
нагазвам нагазваш, несв. и нагазя, се. 1. В какво. Като газя, навлизам в нещо. Нагазвам в дълбокото. 2. Разг. За болест, беда — връхлитам, сполетявам. 3. Прен. Навлизам, увличам се в нещо.
нагазя нагазиш, мин. св. нагазих, мин. прич. нагазил, св. — вж. нагазвам.
нагайка мн. нагайки, ж. Остар. Къс камшик, плетен от ремъци; кожен бич.
наган мн. нагани, (два) нагана, м. Вид револвер с въртящ се барабан.
нагар само ед. Овъгляване, получено в резултат на горене; полепнали сажди. Нагар в цевта на оръжието.
нагарчам нагарчаш, несв. и нагорча, св. Горча слабо, леко. Сиропът нагарча.
нагизвам нагизваш, несв. и нагизна, св. Намокрям се много, пропивам се от влага.
нагиздвам нагиздваш, несв. Нагиздям.
нагиздя нагиздиш, мин. св. нагиздих, мин. прич. нагиздил, св. — вж. нагиздям.
нагиздям нагиздяш, несв. и нагиздя, св.; кого/какво. Правя гиздав, обличам с хубави дрехи или обкичвам, украсявам доста. Нагиздиха невестата. — нагиздям се/ нагиздя се. Разг. Обличам се с хубави дрехи, обкичвам се; натруфям се.
наглава нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятъра.
нагласа мн. нагласи, ж. 1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална на гласа. 2. Остар. Уговорка, сговор.
наглася нагласиш, мин. св. нагласих, мин. прич. нагласил, св. — вж. нагласявам.
нагласявам нагласяваш, несв. и наглася, св.; какво. 1. Разг. Правя нещо да стане готово. Нагласихме масата за обяд. 2. Разг. Нагиздям, накичвам, натруфям. Нагласиха детето като за снимка. 3. Приготвям музикален инструмент или друга апаратура за работа. Нагласи статива и донесе палитрата си. — нагласявам се/ наглася се. 1. Наканвам се. 2. Нагиздям се, натруфям се.
нагласям нагласяш, несв. Нагласявам.
наглед нареч. При външно оглеждане, на външен вид; както ми се струва, че е. Той наглед е добър човек.
нагледам нагледаш, св. — вж. наглеждам.
нагледен нагледна, нагледно, мн. нагледни, прил. 1. Ясен, достъпен за разбиране, убедителен. Нагледен пример. 2. Който служи за онагледяване, за показване. Нагледни средства. • Нагледни пособия. Прибори, модели, карти и др., които онагледяват учебния процес. // същ. нагледност, нагледността, ж.
наглеждам наглеждаш, несв. и нагледам, св.; какво/кого. Гледам дали нешо протича нормално, дали е в ред, грижа се за нещо. Наглеждам тенджерата с мляко, за да не изкипи. — наглеждам се/ нагледам се. Гледам до пълно насищане. На изложбата се нагледах на красота.
наглост наглостта, само ед., ж., Качество на нагъл; прекалено нахалство.
нагноя нагноиш, мин. св. нагноих, мин. прич. нагноил, св. — вж. нагноявам.
нагноявам нагнояваш, несв. и нагноя, св. За рана — събирам гной, забирам. Голям цирей беше нагноил.
наговарям наговаряш, несв. и наговоря. 1. Какво, на кого. С говорене изричам много неща, като обвинявам или клеветя някого, приписвам му качества. Наговорих му какво ли не. 2. Разг. Кого. Убеждавам с думи, уговарям да извърши нещо, придумвам. Наговарям го да излезем на разходка. — наговарям се/ наговоря се. 1. Говоря до пълно насищане. 2. Само мн. Уговаряме се да извършим нещо заедно (обикн. лошо). Наговорихме се да я излъжем.
наговоря наговориш, мин. св. наговорих, мин. прич. наговорил, св. — вж. наговарям.
нагодя нагодиш, мин. св. нагодих, мин. прич. нагодил, св. — вж. нагаждам.
наголемея наголемееш, мин. св. наголемях, мин. прич. наголемял, св. — вж. наголемявам.
наголемявам наголемяваш, несв. и наголемея, св. Ставам по-голям. Ценят наголемява.
нагон само ед. Вроден инстинкт, свързан с размножаването и опазването на животинските видове.
нагоре нареч. 1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха. 2. В посока към върха, към най-високата точка. 3. В посока към устието на река. Нагоре по реката. 4. С долната страна към върха, наобратно. Постави чашата с дъното нагоре. • Нагоре-надолу. В различни насоки, насам-натам.
нагорещя нагорещиш, мин. св. нагорещих, мин. прич. нагорещил, св. — вж. нагорещявам.
нагорещявам нагорещяваш, несв. и нагорещя, св.; какво. Правя нещо да стане горещо; нагрявам, нажежавам. Нагорещявам кърпата над печката. Нагорещявам обстановката.
нагорнище мн. нагорнища, ср. Стръмно място, склон, по който се отива нагоре; нанагорнище.
нагорча нагорчиш, мин. св. нагорчах, мин. прич. нагорчал, св. — вж. нагарчам.
нагорчавам нагорчаваш, несв. Нагарчам.
нагостя нагостиш, мин. св. нагостих, мин. прич. нагостил, св. — вж. нагостявам.
нагостявам нагостяваш, несв. и нагостя, св.; кого, с какво. Давам на гост да яде и пие, предлагам му храна. Нагостих го с богата храна.
наготвя наготвиш, мин. св. наготвих, мин. прич. наготвил, св. — вж. наготвям.
наготвям наготвяш, несв. и наготвя, св.; какво. 1. Готвя много или различни ястия. Наготви им всякакви гозби. 2. Свършвам да готвя; сготвям, приготвям. Още не съм наготвила.
наготово нареч. В готово състояние, приготвено от друг. Получи всичко наготово.
нагощавам нагощаваш, несв. Нагостявам.
награбвам награбваш, несв. и награбя, св.; какво. Грабя много, в голямо количество. Награби от парите с двете си ръце. — награбвам се/ награбя се. Грабя алчно до насита.
награбя награбиш, мин. св. награбих, мин. прич. награбил, св. — вж. награбвам.
награда мн. награди, ж. Почетен знак, медал или предмет, даван за особени заслуги или от на благодарност. Правителствена награда. Получи първа награда в конкурса.
наградя наградиш, мин. св. наградих, мин. прич. наградил, св. — вж. награждавам.
награждавам награждаваш, несв. и наградя, св.; кого, за какво. Давам награда. Наградиха го за най-добро представяне на фестивала.
нагреба нагребеш, мин. св. нагребах, мин. прич. нагребал, св. — вж. нагребвам.
нагребвам нагребваш, несв. и нагреба, св; какво. Греба много, в голямо количество от нещо. Нагреба вода от реката с кофата.
нагревател нагревателят, нагревателя, мн. нагреватели, (два) нагревателя, м. Уред, който служи за нагряване на нещо. Електрически нагревател.
нагревателен нагревателна, нагревателно, мн. нагревателни, прил. Който служи за нагряване. Нагревателни уреди.
нагрея нагрееш, мин. св. нагрях, мин. прич. нагрял, св. — вж. нагрявам.
нагрубя нагрубиш, мин. св. нагрубих, мин. прич. нагрубил, св. -— вж. нагрубявам.
нагрубявам нагрубяваш, несв. и нагрубя, св.; кого. Отнасям се грубо с някого; обиждам, оскърбявам. Той напразно нагруби приятеля си.
нагръдки само мн. Украса за предната част на дрехи, шита с разноцветни конци.
нагръдник мн. нагръдници, (два) нагръдника, м. 1. Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. Колосан нагръдник. 2. Препаска, която минава покрай гърдите на кон и е част от хамута. 3. Предмет за защита или украса, който се поставя на гърдите. Рицарски нагръдник.
нагрявам нагряваш, несв. и нагрея, св.; какво. Правя нещо топло, горещо. Слънцето нагря водата.
нагрявка мн. нагревки, ж. Затопляне или облъчване на определени части от тялото с лечебна цел. Правя нагревки.
нагъвам нагъваш, несв. и нагъна, св. 1. Какво. Сгъвам, прегъвам на една и съща страна. Нагъвам дрехите. 2. Какво. Сгъвам всичко, докрай. 3. Прен. Разг. Какво. Ям лакомо. Нагъвам хляб и сирене. 4. Прен. Разг. Кого. Принуждавам да извърши нещо. Нагънаха го да чете.
нагъл нагла, нагло, мн. нагли, прил. Много нахален, досаден, безочлив. Нагъл човек.
нагълтам нагълташ, св. — вж. нагълтвам.
нагълтвам нагълтваш, несв. и нагълтам, св.; какво. Гълтам нещо в голямо количество, до пълно насищане. Нагълтах цялата филия.
нагъна нагънеш, мин. св. нагънах, мин. прич. нагънал, св. — вж. нагъвам.
нагърбвам се нагърбваш се, несв. и нагърбя се, св.; с какво. Наемам се, решавам се, съгласявам се да извърша нещо (обикн. трудно). Нагърбвам се е тази задача.
нагърбя се нагърбиш се, мин. св. нагърбих се, мин. прич. нагърбил се, св. — вж. нагърбвам се.
нагърча нагърчиш, мин. св. нагърчих, мин. прич. нагърчил, св. — вж. нагърчвам.
нагърчвам нагърчваш, несв. и нагърча, св.; какво. Разг. Правя да стане на гънки, на бръчки.
над предлог. 1. За показване на местонахождение, по-високо от нещо в някакво отношение. Над полето се носеше птича песен. Над къщата му започва гора. 2. За означаване на граница, предел, около които или по-горе от които съществува нещо; повече от. Събрал съм над десет интересни книги, но нямам време да ги прочета. Температурата е 2° над нулата. 3. За изразяване на превъзходство или предпочитане пред друго нещо. Мома над момите. 4. За означаване на обект, към който е насочено действието. Работя над нов проект. 5. За означаване на обект, който се намира в положение на ръководен, управляван, подчинен, покорен. Той властва над два народа.
над- представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Действието се извършва върху горната част на нещо: надписвам, надстройвам и др. 2. Действието се извършва в по-голяма степен, количество или качество в сравнение с постигнатото от друг: надпия, надиграя, надпея, надлъжа, надвикам, надсвиря и др. 3. Действието се извършва в по-голяма степен от действителната, от определената: надвнасям, надценявам, надвземам и др. 4. Действието се извършва в добавка към нещо: наддавам, над-плитам и др. II. В състава на прилагателни и съществителни имена със значение: 1. Който се намира по-горе, по-високо: надземен, над-звезден, надколенен, надкоремен; надкостница и др. 2. Който се намира непосредствено върху нещо: надгробен, надводен и др. 3. Който се извършва в по-голям размер от определения или от нормалния: наднормен, надпланов; надбавка и др. 4. Който стои над нещо и не е свързан с него: надкласов, надпартиен, надсегментен и др.
надавам надаваш, несв. и надам, св.; какво. 1. Давам много, в голямо количество. Надаваха ни подаръци. 2. Удължавам с парче плат, наставям. • Надавам вик. Започвам да викам, за-крещявам. • Надавам ухо. Съсредоточавам се, мъча се да уловя това, за което се говори.
надалеко нареч. Разг. Надалече.
надалече нареч. На голямо разстояние от тук, на далечно място. Гледам надалече. Заминавам надалече. • Отивам надалече. Прекалявам с постъпки, дела, думи; казвам повече, отколкото трябва.
надали нареч. Едва ли, вероятно не, не вярвам да. Късно е вече, надали ще дойде.
надам нададеш, мин. св. нададох, мин. прич. надал, св. — вж. надавам.
надам се надаш се, несв. Диал. Надявам се.
надарен надарена, надарено, мн. надарени, прил. 1. На когото е дадено много, който е получил много дарове. Надарен богато на сватба. 2. Който има природни дадености; способен, талантлив. Надарен художник. // същ. надареност, надареността, ж.
надаря надариш, мин. св. надарих, мин. прич. надарил, св. — вж. надарявам.
надарявам надаряваш, несв. и надаря св.; кого, с какво. Давам много дарове; давам в изобилие. Природата я е надарила с ум и красота.
надбавка мн. надбавки, ж. Добавка към заплата или друго възнаграждение. Детски надбавки.
надбягам надбягаш, св. — вж. надбягвам.
надбягвам надбягваш, несв. и надбягам, св.; кого. Бягам по-бързо и по-добре от някого, изпреварвам с бягане. Надбягах го. — надбягвам се. Състезавам се в бързо бягане с някого или по скоростна езда, управление на автомобил, велосипед и др. Надбягват се с коне.
надбягване мн. надбягвания, ср. Състезание по бързо бягане, езда или управление на автомобил, велосипед и др. Колоездачни надбягвания.
надве нареч. Разг. На две части. Разрязах ябълката надве.
надве-натри нареч. Небрежно, без старание, набързо, как да е. Прочете книгата надве-натри.
надвесвам надвесваш, несв. и надвеся, св.; какво, над какво. Премествам нещо или някого, като го поставям да се подава над друго нещо. Надвесих главата си над пропастта. — надвесвам се/ надвеся се. Навеждам се над друго нещо. Надвесих се през прозореца.
надвеся надвесиш, мин. св. надвесих, мин. прич. надвесил, св. — вж. надвесвам.
надвечер нареч. Привечер, близо до свечеряването. Ще дойда надвечер.
надвзема надвземеш, мин. св. надвзех, мин. прич. надвзел, св. — вж. надвзимам.
надвземам надвземаш, несв. Надвзимам.
надвзимам надвзимаш, несв. и надвзема, св. Вземам повече, отколкото трябва. Надвзети суми.
надвивам надвиваш, несв. и надвия, св.; кого/какво. Побеждавам, вземам надмощие, преодолявам. Надвиха го в борбата. Надвих страха си.
надвикам надвикаш, св. - вж. надвиквам.
надвиквам надвиквам, несв. и надвикам, св.; кого/какво. Викам по-силно от някого, заглушавам с гласа си. Надвика всички. Надвика шума от машината.
надвисвам надвисваш, несв. и надвисна, св. Вися над нещо. Надвисвам над пропаст. Над главите ни надвисна нова опасност.
надвисвам се надвисваш се, несв. и надвися се, св. 1. Като се премествам, закривам нещо. Бял кичур се надвиси над челото му. 2. Бавно засланям нещо. Черен облак се надвиси над селото.
надвисна надвиснеш, мин. св. надвиснах, мин. прич. надвиснал, св. — вж. надвисвам.
надвися се надвисиш се, мин. св. надвисих се, мин. прич. надвисил се, св. — вж. надвисвам се.
надвиша надвишиш, мин. св. надвиших, мин. прич. надвишил, св. — вж. надвишавам.
надвишавам надвишаваш, несв. и надвиша, св. Превъзхождам по брой, издигам се по-високо, надминавам. Жителите на града надвишават 10 000.
надвия надвиеш, мин. св. надвих, мин. прич. надвил, св. — вж. надвивам.
надвнасям надвнасяш, несв. и надвнеса, св. Внасям повече, отколкото трябва. Надвнесена сума.
надвнеса надвнесеш, мин. св. надвнесох, мин. прич. надвнесъл, св. - вж. надвнасям.
надводен надводна, надводно, мн. надводни, прил. Който е разположен над водата, по-високо от повърхността и.
надгробен надгробна, надгробно, мн. надгробни, прил. Който е разположен над гроба или върху гроба. Надгробен камък. • Надгробно слово. Реч, която се произнася при погребение.
наддавам наддаваш, несв. и наддам, св. 1. Давам повече, отколкото трябва. 2. Давам повече от някого. Наддавам в търг, за да закупя ценната картина. 3. Ставам по-тежък, надебелявам. През зимата наддадох с два килограма. Телето наддава много добре.
наддам наддадеш, мин. св. наддадох, мин. прич. наддал, св. — вж. наддавам.
надделея надделееш, мин. св. надделях, мин. прич. надделял, св. — вж. надделявам.
надделявам надделяваш, несв. и надделея, св. Надвивам, побеждавам, превъзхождам. Надделях в състезанието.
наддумам наддумаш, св. — вж. наддумвам.
наддумвам наддумваш, несв. и наддумам, св.; кого. Говоря повече от всички и ги принуждавам да мълчат. Никой не може да я наддума.
надебелея надебелееш, мин. св. надебелях, мин. прич. надебелял, св. — вж. надебелявам.
надебеля надебелиш, мин. св. надебелих, мин. прич. надебелил, св. - вж. надебелявам.
надебелявам надебеляваш, несв. и надебелея, св. 1. Ставам по-дебел, напълнявам. През зимата надебелях. 2. Разг. Подувам се, отичам.
надебелявам надебеляваш, несв. и надебеля, св.; какво. Правя нещо да стане по-дебело. Надебелявам цифрите, за да се виждат по-добре.
надежда мн. надежди, ж. 1. Само ед. Очакване, увереност в осъществяването на нещо приятно, радостно. Надежда за по-добър живот. 2. Прен. Този, от когото очакваме да донесе успех, радост, благополучие и др. Български олимпийски надежди. Млади надежди в областта на киното. • Храня надежда. Надявам се, вярвам.
надежден надеждна, надеждно, мн. надеждни, прил. Който внушава доверие; верен, устойчив, сигурен. Надежден автомобил. Надеждна защита.
наденица мн. наденици, ж. Вид пресен колбас от мляно месо с подправки, натъпкано в тънки черва. Варена наденица.
надера надереш, мин. св. надрах, мин. прич. надрал, св. — вж. надирам.
надея се надееш се, мин. св. надеях се, мин. прич. надеял се, несв. Остар. Надявам се.
наджена надженеш, мин. св. надженах, мин. прич. надженал, св. — вж. надженвам и наджена, св.
надженвам надженваш, несв. Наджънвам.
надживея надживееш, мин. св. надживях, мин. прич. надживял, св. - вж. надживявам.
надживявам надживяваш, несв. и надживея, св.; кого. Живея повече, по-дълго от някого. Той надживя брат си. Творбите му го надживяха.
наджъна наджънеш, мин. св. наджънах, мин. прич. наджънал, св. — вж. наджънвам.
наджънвам наджънваш, несв. и наджъна, св.; кого. Жъна повече, по-бързо, по-добре от някого.
надзвезден надзвездна, надзвездно, мн. надзвездни, прил. Който е разположен над звездите; обхващащ целия свят. Надзвездни светове.
надзема надземеш, мин. св. надзех, мин. прич. надзел, св. — вж. надземам.
надземам надземаш, несв. и надзема, се. Надвземам.
надземен надземна, надземно, мн. надземни, прил. Който се намира на повърхността на земята или над земята. Надземни съоръжения.
надзиравам надзираваш, несв.; какво/ кого. Наглеждам някого или нещо, за да го контролирам и проверявам. Надзиравам група затворници.
надзирател надзирателят, надзирателя, мн. надзиратели, м. Лице, което надзирава някого или нещо. Тъмничен надзирател. // прил. надзирателски, надзирателска, надзирателско, мн. надзирателски.
надзирателка мн. надзирателки, ж. Жена надзирател.
надзор само ед. 1. Наблюдаване, надзираване. Под лекарски надзор. 2. Група лица, организирани за наблюдение над нещо. Прокурорски надзор.
надзорен надзорна, надзорно, мн. надзорни, прил. Който упражнява надзор.
надзорник мн. надзорници, м. 1. Лице, което упражнява надзор. 2. Техническо лице, което поддържа и ремонтира съоръжения.
надзорница мн. надзорници, ж. Жена надзорник.
надзървам надзърваш, несв. и надзърна, св. Надзъртам еднократно или поединично.
надзърна надзърнеш, мин. св. надзърнах, мин. прич. надзърнал, св. — вж. надзървам.
надзъртам надзърташ, несв. Надничам отвисоко, отгоре или отстрани; внимателно и предпазливо гледам. Надзъртам през оградата в чуждия двор.
надигам надигаш, несв. и надигна, св.; какво. Вдигам, издигам, местя нагоре. Надигам края на килима. — надигам се/ надигна се. 1. Гордея се, надувам се. 2. Съвземам се (след боледуване). 3. Извисявам се, започвам да нараствам. 4. Активизирам се, започвам борба. • Надигам глава. 1. Проявявам неподчинение, бунтувам се. 2. Ставам надут, възгордявам се. • Надигам глас. Повишавам глас.
надигна надигнеш, мин. св. надигнах, мин. прич. надигнал, св. — вж. надигам.
надигравам надиграваш, несв. и надиграя, св.; кого. Играя по-добре от някого, побеждавам в игра някого. Отборът на България надигра съперниците си.
надиграя надиграеш, мин. св. надиграх, мин. прич. надиграл, св. — вж. надигравам.
надипля надиплиш, мин. св. надиплих, мин. прич. надиплил, св. — вж. надиплям.
надиплям надипляш, несв. и.надипля, св.; какво. 1. Сгъвам материя или дрехи на дипли. 2. Сгъвам внимателно дрехи.
надирам надираш, несв. и надера, св.; какво. 1. Дера достатъчно количество от нещо. 2. Разкъсвам, раздирам нещо. Котката надра мебелите с острите си нокти.
надире нареч. Разг. Назад.
надкласов надкласова, надкласово, мн. надкласови, прил. Който стои над обществените класи и не зависи от тях; извънкласов.
надколенен надколенна, надколенно, мн. надколенни, прил. Който е разположен над коляното.
надкоремен надкоремна, надкоремно, мн. надкоремни, прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област.
надкостница само ед. Съединителна тъкан, която покрива костта.
надлежен надлежна, надлежно, мн. надлежни, прил. Който е нужен, който следва да бъде, съответен. Вземам надлежни мерки.
надлез мн. надлези, (два) надлеза, м. Пътно съоръжение за преминаване над железопътни линии или пътища.
надлъгвам надлъгваш, несв. и надлъжа, св.; кого. Лъжа някого повече, отколкото той мене; лъжа повече от някого. Надлъгах го. — надлъгвам се/надлъжа се. Надпреварвам се с някого в лъгане. Опитва се да се надлъгва с мене. Само се надлъгват, никой не печели.
надлъж нареч. По дължината, по направление на дългата страна. Надлъж и нашир.
надлъжа надлъжеш, мин. св. надлъгах, мин. прич. надлъгал, св. — вж. надлъгвам.
надлъжен надлъжна, надлъжно, мн. надлъжни, прил. Който е по дългата страна. Надлъжно сечение.
надменен надменна, надменно, мн. надменни, прил. Високомерен, горд, надут. Надменна усмивка. // нареч. надменно. Държа се надменно. // същ. надменност, надменността, ж.
надмина надминеш, мин. св. надминах, мин. прич. надминал, св. — вж. надминавам.
надминавам надминаваш, несв. и надмина, се.; кого/какво. 1. Изпреварвам някого или нещо, постигам по-добри резултати. Но пътя надмина две коли. Надмина го в работата. 2. Превъзхождам, стоя по-високо. Надмина приятелите си по успех.
надмогвам надмогваш, несв. и надмогна,св.; какво/ кого. Преодолявам, надделявам, надвивам. Надмогнах страха си.
надмогна надмогнеш, мин. св. надмогнах, мин. прич. надмогнал, св. - вж. надмогвам.
надморски надморска, надморско, мн. надморски, прил. Който е разположен над равнището на морето. Надморска височина.
надмощие само ед. По-голяма сила у някого, по-голяма мощ; превъзходство. Имам надмощие.
надниквам надникваш, несв. и надникна, се. Надничам еднократно или поединично, за късо време.
надникна надникнеш, мин. св. надникнах, мин. прич. надникнал, св. — вж. надниквам.
надница мн. надници, ж. Възнаграждение, което се дава за еднодневен труд. Искам по-голяма надница.
надничам надничаш, несв. 1. Гледам тайно, скришом през малък отвор или пролука; надзъртам. Надничам през рамото му в книгата, която чете. 2. Показвам се през отвор или пролука. Изпод снега надничаха първите кокичета.
надничар надничарят, надничаря, мн. надничари, м. Лице, което работи на надница и ежедневно получава възнаграждението си. // прил. надничарски, надничарска, надничарско, мн. надничарски.
надничарка мн. надничарки, ж. Жена надничар.
наднормен наднормена, наднормено, мн. наднормени, прил. Който надвишава нормата. Наднормено тегло.
надоблачен надоблачна, надоблачно, мн. над-облачни, прил. Който е разположен над облаците, по-високо от облаците. Надоблачно пространство.
надовлека надовлечеш, мин. св. надовлякох, мин. прич. надовлякъл, св. — вж. надовличам.
надовличам надовличаш, несв. и надовлека, св.; какво. Довличам в голямо количество, много, доста. Водата надовлече изкъртени дървета.
надой надоят, надоя, мн. надои, (два) надоя, м. Количеството надоено мляко. Среден годишен надой от крава.
надойвам надойваш, несв. Надоявам.
надолнище мн. надолнища, ср. Място, по което се отива надолу, слиза се в ниско място; нанадолните. Камъните се търкаляха по надолнището.
надолу нареч. 1. По направление към земята, на по-ниско място. Топката падна по-надолу. 2. В посока по течението на реката. Надолу по реката построиха нови къщи. 3. Разг. В южна посока. Птиците отлетяха надолу към топлите страни. 4. С горната част към земята. Обърнаха го с главата надолу.
надомен надомна, надомно, мн. надомни, прил. Който вместо в предприятие се извършва вкъщи, у дома. Надомна работа.
надомничка мн. надомнички, ж. Жена, която извършва надомна работа.
надоя надоиш, мин. св. надоих, мин. прич. надоил, св. — вж. надоявам.
надоявам надояваш, несв. и надоя, св.; какво. Доя известно количество. Надоих два литра мляко от кравата.
надпартиен надпартийна, надпартийно, мн. надпартийни, прил. Който стои над партиите и не защитава партийни интереси.
надпея надпееш, мин. св. надпях, мин. прич. надпял, св. — вж. надпявам.
надпивам надпиваш, несв. и надпия, св.; кого. Пия повече, изпивам по-голямо количество от някого.
надпис мн. надписи, (два) надписа, м. 1. Кратък текст, поставен върху предмет. 2. Старинен текст върху каменни плочи и колони. Прабългарски надписи.
надписвам надписваш, несв. и надпиша, св.; какво. 1. Поставям надпис върху нещо. Надписвам тетрадките си. 2. Пиша в повече от необходимото, прибавям към сметката. Надписвам сметката.
надпиша надпишеш, мин. св. надписах, мин. прич. надписал, св. — вж. надписвам.
надпия надпиеш, мин. св. надпих, мин. прич. надпил, св. — вж. надпивам.
надплатя надплатиш, мин. св. надплатих, мин. прич. надплатил, св. — вж. надплащам.
надплащам надплащаш, несв. и надплатя, св. Плащам повече от определената, договорената цена. Надплатих сметката.
надпревара мн. надпревари, ж. Надпреварване, състезаване. Спортна надпревара.
надпреварвам надпреварваш, несв. и надпреваря, св.; кого. Излизам по-напред от някого в състезание; надминавам.
надпреваря надпревариш, мин. св. надпреварих, мин. прич. надпреварил, св. — вж. надпреварвам.
надприказвам надприказваш, несв. и св.; кого. Приказвам повече от някого, побеждавам някого с приказване.
надпявам надпяваш, несв. и надпея, св.; кого. Пея по-добре или по-силно от някого. — надпявам се/надпея се. Състезавам се с някого по пеене. Тя се надпяваше със славеите.
надпяване мн. надпявания, ср. Организиран конкурс за представяне на песни; състезание по пеене. Фолклорно надпяване.
надработвам надработваш, несв. и надработя, св.; кого. Работя повече или по-добре от някого, изпреварвам в работата.
надработя надработиш, мин. св. надраббтих, мин. прич. надработил, св. — вж. надработвам.
надраскам надраскаш, св. — вж. надрасквам.
надрасквам надраскваш, несв. и надраскам, св.; какво. 1. Покривам с драсканици нещо. Надраска цялата книга. 2. Набързо и нечетливо написвам нещо. Надрасках писмото на коляно.
надрасна надраснеш, мин. св. надраснах, мин. прич. надраснал, св. — вж. надраствам.
надраста надрастеш, мин. св. надрастох, мин. прич. надрасъл, св. Надрасна.
надраствам надрастваш, несв. и надрасна, св. 1. Кого. Расна повече от някого, ставам по-голям на ръст от някого. Надраснах съучениците си. 2. Прен. Кого/какво. Издигам се над околните с качествата си, надминавам ги. Той е надрасъл епохата си.
надращя надращиш и надращеш, мин. св. надращих и надрасках, мин. прич. надращил и надраскал, св. Надраскам.
надребня надребниш, мин. св. надребних, мин. прич. надребнил, св. — вж. надребнявам.
надребнявам надребняваш, несв. и надребня, св.; какво. Правя нещо да стане на дребни парчета, раздробявам.
надробя надробиш, мин. св. надробих, мин. прич. надробил, св. — вж. надробявам.
надробявам надробяваш, несв. и надробя, св.; какво. Правя нещо на дребни късове, разтроша-вам. Каквото си надробил, това ще сърбаш.
надрънкам надрънкаш, св. — вж. надрънквам.
надрънквам надрънкваш, несв. и надрънкам, св.; какво. Дрънкам много, наговорвам празни приказки. Надрънка разни глупости.
надсвирвам надсвирваш, несв. и надсвиря, св.; кого. Свиря по-добре или по-силно от някого. - надсвирвам се/надсвиря се. Състезавам се с някого по свирене.
надсвиря надсвириш, мин. св. надсвирих, мин. прич. надсвирил, св. — вж. надсвирвам.
надскачам надскачаш, несв. и надскоча, св. 1. Кого. Скачам по-добре, по-високо или по-далече от някого. 2. Надвишавам определена граница, придвижвам се по-високо.
надскоча надскочиш, мин. св. надскочих, мин. прич. надскочил, св. — вж. надскачам.
надсмея се надсмееш се, мин. св. надсмях се, мин. прич. надсмял се, св. — вж. надсмивам се.
надсмивам се надсмиваш се, несв. и надсмея се, св.; над кого/над какво. Смея се на някого, присмивам се. Надсмива се над слабостите му.
надстройвам надстройваш, несв. Надстроявам.
надстройка мн. надстройки, ж. 1. Надстроена част на сграда. 2. Прен. Съвкупност от политически, правни, религиозни, философски и художествени възгледи и свързаните с тях учреждения.
надстроя надстроиш, мин. св. надстроих, мин. прич. надстроил, св. — вж. надстроявам.
надстроявам надстрояваш, несв. и надстроя, св.; какво. Строя върху друга сграда, за да я направя по-висока. Надстроявам къщата.
надтичам надтичаш, св. — вж. надтичвам.
надтичвам надтичваш, несв. и надтичам, св.; кого. Тичам по-бързо от някого. Надтичах всички.
надуваем надуваема, надуваемо, мн. надуваеми, прил. Който се изпълва с въздух; който може да се надува. Надуваема лодка. Надуваеми играчки.
надувам надуваш, несв. и надуя, св.; какво. 1. Пълня с въздух нещо. Надувам балони. 2. Разпъвам, опъвам. Вятърът наду платната. 3. Духам в някакъв инструмент, за да свиря. Надух кавала. 4. Прен. Преувеличавам. — надувам се/ надуя се. 1. Изпълвам се с въздух. 2. Гордея се, големея се. 3. Разг. Сърдя се, плача. 4. Подувам се, възпалявам се. • Надух гайдата. Заплаках. • Надувам главата (на някого). С постоянно говорене причинявам главоболие на някого.
надумам надумаш, св. — вж. надумвам.
надумвам надумваш, несв. и надумам, св. 1. На кого. Казвам на някого много неща, обиждам го, обвинявам го. Надумах му много лоши неща. 2. Разг. Кого. Убеждавам някого да направи нещо; подстрекавам, подучвам. Надумах го да избягаме.
надупча надупчиш, мин. св. надупчих, мин. прич. надупчил, св. — вж. надупчвам.
надупчвам надупчваш, несв. и надупча, св.; какво. Правя много дупки в нещо; пробивам, промушвам на много места. Червеят беше надупчил ябълката.
надут надута, надуто, мн. надути, прил. 1. Отекъл, подпухнал. Надута буза. 2. Изпълнен с въздух. Надута топка. 3. Прен. Горд, надменен; сърдит. // същ. надутост, надутостта, ж.
надуша надушиш, мин. св. надуших, мин. прич. надушил, св. — вж. надушвам.
надушвам надушваш, несв. и надуша, св.; какво/кого. 1. Усещам дъх, миризма на нещо. Кучето надуши следата. 2. Прен. Разг. По някакви признаци разбирам нещо, досещам се за нещо. Надуших къде са скрили сладкото.
надуя надуеш, мин. св. надух, мин. прич. надул, св. — вж. надувам.
надхвърля надхвърлиш, мин. св. надхвърлих, мин. прич. надхвърлил, св. — вж. надхвърлям.
надхвърлям надхвърляш, несв. и надхвърля, св. 1. Кого. Хвърлям по-добре или по-далече от някого. 2. Надминавам някаква граница, количество или качество. Тя надхвърли 70-те години.
надхитря надхитриш, мин. св. надхитрих, мин. прич. надхитрил, св. — вж. надхитрявам.
надхитрявам надхитряваш, несв. и надхитря, св.; кого. Излизам по-хитър от някого. Тя надхитри приятелките си.
надхитрям надхитряш, несв. Надхитрявам.
надценка мн. надценки, ж. Добавка към цена. Стоките в магазина са с надценка.
надценя надцениш, мин. св. надцених, мин. прич. надценил, св. — вж. надценявам.
надценявам надценяваш, несв. и надценя, св.; кого/ какво. Смятам за по-скъп, за по-ценен, отколкото е; давам по-висока цена или по-голямо значение. Надценявам силите си.
надчета надчетеш, мин. св. надчетох, мин. прич. надчел, св. — вж. надчитам.
надчитам надчиташ, несв. и надчета, св.; кого. Чета по-добре или повече от някого.
надълбоко нареч. 1. На голяма дълбочина, в дълбоко място. Надълбоко в морето живеят интересни риби. 2. Задълбочено. Навлязъл е надълбоко в проблема.
надълго нареч. 1. Пространно, с много подробности. Разказва надълго за пътешествията си. 2. На голяма дължина. • Надълго и нашироко. Много подробно (разказвам).
надъхам надъхаш, св. — вж. надъхвам.
надъхвам надъхваш, несв. и надъхам, св. 1. Какво. Дъхам върху нещо. 2. Прен. Кого. Внушавам, настройвам, влияя, подстрекавам.
надявам надяваш, несв. и надяна, св.; какво. Разг. 1. Набождам, промушвам, слагам. Надявам пръстена върху ръката и. 2. Обличам или обувам. Надянах старите обувки и халата.
надявам се надяваш се, несв. 1. Имам надежда, че нещо ще стане. Надявам се да се срещнем пак. 2. На кого. Разчитам на някого, осланям се, уповавам се.
надяждам надяждаш, несв. и надям, св.; кого. Ям повече или по-бързо от някого.
надялкам надялкаш, св. — вж. надялквам.
надялквам надялкваш, несв. и надялкам, св.; какво. 1. Дялкам определено количество от нещо. 2. Дялкам на много места. Надялка дървото с ножчето си.
надям надядеш, мин. св. надядох, мин. прич. надял, св. — вж. надяждам.
надяна наденеш, мин. св. надянах, мин. прич. надянал, св. — вж. надявам.
надясно нареч. 1. В посока на дясната страна. Завивам надясно. 2. На страната на десните политически сили. • Наляво и надясно. На всички страни, навсякъде.
наедно нареч. Заедно, вкупом, на едно място.
наедрея наедрееш, мин. св. наедрях, мин. прич. наедрял, св. — вж. наедрявам.
наедрявам наедряваш, несв. и наедрея, св. Ставам по-едър, нараствам, увеличавам се. През последните дни от бременността си тя много наедря.
наежа наежиш, мин. св. наежих, мин. прич. наежил, св. — вж. наежвам.
наежвам наежваш, несв. и наежа, св. 1. Правя козината или перушината да настръхне. 2. Прен. Диал. Насъсквам. — наежвам се/ наежа се. 1. Правя да ми настръхне козината или перушината. 2. Сърдя се, готов съм да нападна някого. Всички се наежиха срещу него.
наелектризирам наелектризираш, несв. и св. 1. Предавам на някакво тяло електричество. 2. Прен. Създавам напрегнатост; настройвам, възбуждам.
наем само ед. Заплащане за временно ползване на нещо. Месечен наем за квартира. • Нося душа под наем. Много съм слаб, много съм болен.
наема наемеш, мин. св. наех, мин. прич. наел, св. — вж. наемам.
наемам наемаш, несв. и наема, св. 1. Какво. Вземам под наем. Наех хубав апартамент. 2. Кого. Възлагам временна работа. Наех двама работници. — наемам се/ наема се. Решавам се да извърша нещо. Не се наемам да ти помагам.
наемател наемателят, наемателя, мн. наематели, м. 1. Лице, което наема нещо. 2. Лице, което живее под наем; квартирант.
наемателка мн. наемателки, ж. Жена наемател.
наемен наемна, наемно, мн. наемни, прил. 1. Който получава заплащане за временно извършване на някаква работа. Наемен войник. Наемен убиец. 2. Който се извършва срещу заплащане. Наемен труд.
наемник мн. наемници, м. 1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане. 2. Прен. Лице, което служи на чужди интереси.
наесен нареч. През следващата есен; когато дойде есента. Наесен ще бъде ученик в първи клас.
нает наета, наето, мн. наети, прил. Който е взет под наем. Нает апартамент.
нажабурвам се нажабурваш се, несв. и нажабуря се, св. Напълвам устата си с вода или друга течност, която движа, за да плакне вътрешността.
нажабуря се нажабуриш се, мин. св. нажабурих се, мин. прич. нажабурил се, св. — вж. нажабурвам се.
нажалвам се нажалваш се, несв. и нажаля се, св. Жаля много.
нажаля нажалиш, мин. св. нажалих, мин. прич. нажалил, св. — вж. нажалявам.
нажаля се нажалиш се, мин. св. нажалих се, мин. прич. нажалил се, св. — вж. нажалвам се.
нажалявам нажаляваш, несв. и нажаля, св.; кого. Правя някого да стане жален; натъжавам. Песента го нажали. — нажалявам се/нажаля се. Ставам жален, натъжавам се.
нажежа нажежиш, мин. св. нажежих, мин. прич. нажежил, св. — вж. нажежавам.
нажежавам нажежаваш, несв. и нажежа, св.; какво. Правя нещо да стане горещо, нагрявам до зачервяване. — нажежавам се/ нажежа се. 1. Ставам горещ, загрявам. 2. Прен. Ставам напрегнат; разпалвам се. Атмосферата на заседанието се нажежи.
наживея се наживееш се, мин. св. наживях се, мин. прич. наживял се, св. — вж. наживявам се.
наживявам се наживяваш се, несв. и наживея се, св. 1. Живея достатъчно дълго. 2. Живея хубаво, според желанията си.
нажулвам нажулваш, несв. и нажуля, св. 1. Жуля нещо, натривам го. 2. Прен. Разг. Карам се много на някого. — нажулвам се/ нажуля се. Разг. Напивам се много силно, до безпаметство.
нажуля нажулиш, мин. св. нажулих, мин. прич. нажулил, св. — вж. нажулвам.
нажъна нажънеш, мин. св. нажънах, мин. прич. нажънал, св. — вж. нажънвам.
нажънвам нажънваш, несв. и нажъна, св. Жъна определено количество от нещо. — нажънвам се/ нажъна се. Жъна до пълно насищане.
назад нареч. 1. В посока, обратна на досегашното движение. Върна се назад, за да търси загубената чанта. Обърна се назад. 2. На предишното място, в старото положение. 3. За израз на заповед — връщай се, отдръпни се. • Не оставам назад. Стремя се към същите успехи като другите.
назадничав назадничава, назадничаво, мн. назадничави, прил. Който изостава в развитието и възгледите си. Назадничави разбирания. // същ. назадничавост, назадничавостта, ж.
назал мн. назали, (два) назала, м. Спец. Носов звук. От българските звукове назали са м и н.
назален назална, назално, мн. назални, прил. Спец. Който се изговаря носово, който се отнася до носов звук. Назални гласни в старобългарски език. // същ. назалност, назалността, ж.
назализация мн. назализации, ж. Спец. Поява на носов призвук при изговаряне на звук.
название мн. названия, ср. Словесно обозначение на предмети и явления; наименование.
наздраве междум. Пожелание при ядене и пиене.
наздравица мн. наздравици, ж. Думите, които се -произнасят, преди да се пие за здравето на някого или за успешния край на някакво дело; тост. Вдигам наздравица за някого.
наздраво нареч. Разг. С положителност, непременно, сигурно.
нази личн. мест. Остар. Нас.
назидавам назидаваш, несв.; кого. Поучавам, наставлявам.
назидание мн. назидания, ср. Поука, наставление. За назидание на всички го наказаха.
назидателен назидателна, назидателно, мн. назидателни, прил. Който служи за назидание; поучителен. // същ. назидателност, назидателността, ж.
назнача назначиш, мин. св. назначих, мин. прич. назначил, св. — вж. назначавам.
назначавам назначаваш, несв. и назнача, св. 1. Кого. Определям официално работата, която ще извършва някой. Назначиха брат ми за управител. 2. Какво. Определям, уговарям нещо. Назначиха ми инжекции. Назначавам среща.
назначение мн. назначения, ср. 1. Заповед за назначаване на някаква служба. 2. Предназначение, сфера на употреба: Високо назначение на литературата.
назобам се назобаш се, св. — вж. назобвам се.
назобвам се назобваш се, несв. и назобам се, св. Зобам до пълно насищане.
назобя назобиш, мин. св. назобих, мин. прич. назобил, св. — вж. назобявам.
назобявам назобяваш, несв. и назобя, св.; какво. Нахранвам добитък със зоб. Назобих коня.
назова назовеш, мин. св. назовах, мин. прич. назовал, св. — вж. назовавам.
назовавам назоваваш, несв. и назова, св.; кого/ какво. 1. Давам име, название; наричам. 2. Произнасям името на някого или нещо. Назовах победителя в конкурса.
назорвам назорваш, несв. и назоря, св.; кого. Разг. Давам зор на някого; принуждавам, насилвам. Назориха го да замине.
назоря назориш, мин. св. назорих, мин. прич. назорил, св. — вж. назорвам.
назорям назоряш, несв. Назорвам.
назрея назрееш, мин. св. назрях, мин. прич. назрял, св. — вж. назрявам.
назрявам назряваш, несв. и назрея, св. 1. Започвам да ставам зрял, узрявам. Крушите назряха. 2. Прен. Ставам неизбежен, приближавам се. Скандалът назря. 3. За цирей — изпълвам се с гной. 4. За мисъл, идея — очертавам се, оформям се.
назубря назубриш, мин. св. назубрих, мин. прич. назубрил, св. — вж. назубрям.
назубрям назубряш, несв. и назубря, се.; какво. Научавам наизуст, механично, без разбиране. Назубрих целия учебник.
назъбвам назъбваш, несв. и назъбя, св.; какво. Правя зъбци върху нещо, правя неравен. Назъбих ножицата.
назъбен назъбена, назъбено, мн. назъбени, прил. Който е със зъбци.
назъбя назъбиш, мин. св. назъбих, мин. прич. назъбил, св. — вж. назъбвам.
назяпам се назяпаш се, св. — вж. назяпвам се.
назяпвам се назяпваш се, несв. и назяпам се, св. Разг. Зяпам до пълно насищане.
наивен наивна, наивно, мн. наивни, прил. 1. Простодушен, неопитен, лековерен. Наивна жена. 2. Който изразява простодушие, неопитност. Наивен поглед. // същ. наивност, наивността, ж
наивник мн. наивници, м. Наивен човек.
наивница мн. наивници, ж. Наивна жена.
наигравам се наиграваш се, несв. и наиграя се, св. Играя до пълно насищане. Децата се наиграха в парка.
наиграя се наиграеш се, мин. св. наиграх се, мин. прич. наиграл се, св. — вж. наигравам се.
наизвадя наизвадиш, мин. св. наизвадих, мин. прич. наизвадил, св. — вж. наизваждам.
наизваждам наизваждаш, несв. и наизвадя, св.; какво. Изваждам много предмети, всичко.
наизведа наизведеш, мин. св. наизведох, мин. прич. наизвел, св. — вж. наизвеждам.
наизвеждам наизвеждаш, несв. и наизведа, св.; кого/какво. Извеждам много, всички.
наизлизам наизлизаш, несв. и наизляза, св. Само мн. Излизаме много, едновременно. Децата наизлязоха по поляните.
наизляза наизлезеш, мин. св. наизлязох, мин. прич. наизлязъл, св. — вж. наизлизам.
наизнасям наизнасяш, несв. и наизнеса, св.; какво. Изнасям много предмети.
наизнеса наизнесеш, мин. св. наизнесох, мин. прич. наизнесъл, св. — вж. наизнасям.
наизуст нареч. 1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст. 2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите.
наизустя наизустиш, мин. св. наизустих, мин. прич. наизустил, св. — вж. наизустявам.
наизустявам наизустяваш, несв. и наизустя, св.; какво. Научавам наизуст. Наизустих поемата.
наименование мн. наименования, ср. Название, име.
наименувам наименуваш, несв.; какво/ кого. 1. Давам име, назовавам, наричам. 2. Изричам името, назовавам.
наистина нареч. В действителност, действително. Тази задача наистина е трудна.
най- част. За образуване на превъзходна степен на прилагателни имена, наречия и наречни изрази или на думи от други части на речта, напр. най-високият; най-добре; най обичам; най юнак; най на север.
най-вече нареч. Най-много, преди всичко. Обичам всички, а най-вече майка си.
найлон само ед. Търговско название на синтетични влакна и изработената от тях тъкан. // прил. найлонов, найлонова, найлоново, мн. найлонови. Найлонови чорапи. Найлонова чанта.
накажа накажеш, мин. св. наказах, мин. прич. наказал, св. — вж. наказвам.
наказание мн. наказания, ср. 1. Възмездие за извършено престъпление или виновност. Смъртно наказание. 2. Прен. Разг. Страдание, мъка, тегло. Истинско наказание е да работиш с него.
наказателен наказателна, наказателно, мн. наказателни, прил. 1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон. 2. Който служи за наказание. Наказателна мярка. • Наказателен удар. В спортни игри — извънреден удар с топка (или шайба) срещу страната, която е нарушила правилата на игра.
наказвам наказваш, несв. и накажа, св.; кого. Налагам наказание на някого за провинение. Наказаха го за кражбата.
наказуем наказуема, наказуемо, мн. наказуеми, прил. Такъв, за който се полага наказание. Наказуемо деяние.
накалайдисам накалайдисаш, св. — вж. накалайдисвам.
накалвам накалваш, несв. и накалям, св.; кого/ какво. Калям цялата повърхност на нещо, нацапвам с кал.
накалйдисвам накалаидйсваш, несв. и накалаидйсам, св.; какво. Калайдисвам цялата повърхност на нещо.
накаля накалиш, мин. св. накалих, мин. прич. накалил, св. — вж. накалявам.
накалявам накаляваш, несв. и накаля, св.; какво. Нагрявам до висока температура, нажежавам.
накалям накаляш, св. — вж. накалвам.
накамаря накамариш, мин. св. накамарих, мин. прич. накамарил, св. - вж. накамарявам.
накамарявам накамаряваш, несв. и накамаря, се.; какво. Струпвам нещо на камара.
накана мн. накани, ж. Желание, готовност да се извърши нещо.
наканвам се наканваш се, несв. и наканя се, св. Готвя се да извърша нещо, нагласявам се, решавам, намислям. Наканих се да излизам.
наканя се наканиш се, мин. св. наканих се, мин. прич. наканил се, св. — вж. наканвам се.
накапвам накапваш, несв. и накапя, св.; какво. 1. Покривам с капки повърхността на нещо. Накапах покривката. 2. Наливам течност на капки. Накапах лекарството в очите му.
накапя накапеш, мин. св. накапах, мин. прич. накапал, св. — вж. накапвам.
накарам накараш, св. — вж. накарвам.
накарвам накарваш, несв. и накарам, св. 1. Кого. Принуждавам някого да извърши нещо. Накарах го да стане. 2. Диал. Вкарвам всичко вътре. Накарах овцете в кошарата. — накарвам се/ накарам се. Карам се много на някого.
накастря накастриш, мин. св. накастрих, мин. прич. накастрил, св. — вж. накастрям.
накастрям накастряш, несв. и накастря, св. 1. Какво. Кастря в достатъчно количество. Накастрих сухи клони за подпалки. 2. Прен. Разг. Кого. Карам се много на някого, нахоквам го.
накацам накацаш, св. — вж. накацвам.
накацвам накацваш, несв. и накацам, св. Само мн. Много, едновременно кацваме. Врабчетата накацаха по оградата. Малки къщички накацаха по склона.
накача накачиш, мин. св. накачих, мин. прич. накачил, св. — вж. накачвам.
накачвам накачваш, несв. и накача, св.; какво. Окачвам много неща на много места. Накачи по стените плакати.
накашлям се накашляш се, св. Кашлям много, дълго, доста.
наквасвам наквасваш, несв. и наквася, св.; какво. 1. Потапям нещо във вода или в друга течност. 2. Квася много, доста.
наквася наквасиш, мин. св. наквасих, мин. прич. наквасил, св. — вж. наквасвам.
накипря накиприш, мин. св. накиприх, мин. прич. накиприл, св. — вж. накипрям.
накипрям накипряш, несв. и накипря, св.: кого/ какво. Кипря много, нагиздям, накичвам.
накипя накипиш, мин. св. накипях, мин. прич. накипял, св. - вж. накипявам.
накипявам накипяваш, несв. и накипя, св. 1. За обида, гняв — натрупвам се, избухвам. 2. Обзема ме силно чувство на недоволство, яд, гняв. — накипява ми (ти, му, и, ни, ви, им)/накипи ми. Безл. Ядосвам се много, натрупва ми се голямо негодувание. Беше ми накипяло от всичко, което чух.
накисвам накисваш, несв. и накисна, св. 1. Какво. Кисна нещо дълго или определено време. 2. Прен. Разг. Кого. Клеветя. Накиснах го пред ръководството.
накисна накиснеш, мин. св. накиснах, мин. прич. накиснал, св. — вж. накисвам.
накит мн. накити, (два) накита, м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). Имам скъпи накити.
накитвам накитваш, несв. и накитя, св. Поставям накити, накичвам, украсявам.
накича накичиш, мин. св. накичих, мин. прич. накичил, св. — вж. накичвам.
накичвам накичваш, несв. и накича, св.; кого/какво, с какво. Правя нещо или някого да изглежда добре, гиздаво; украсявам. Накичиха новогодишната елха с гирлянди. — накичвам се/ накича се. 1. Кича се , украсявам се с цветя, накити. 2. Пренебр. Слагам си премного украшения, та правя неприятно впечатление. Виж я как се е накичила като циганка!
наклада накладеш. мин. св. накладох, мин. прич. наклал, св. — вж. наклаждам.
наклаждам наклаждаш, несв. и наклада, св.; какво. Натрупвам дърва, за да ги запаля; запалвам огън. Наклаждам печката.
накланям накланяш, несв. Наклонявам.
наклеветвам наклеветваш, несв. Наклеветявам.
наклеветя наклеветиш, мин. св. наклеветих, мин. прич. наклеветил, св. — вж. наклеветявам.
наклеветявам наклеветяваш, несв. и наклеветя, св.; кого. Клеветя някого, набеждавам.
наклон мн. наклони, (два) наклона, м. 1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон. 2. Повърхност, която сключва остър ъгъл с хоризонта; склон, нанадолнище. Каручката леко се спускаше по наклона.
наклонен наклонена, наклонено, мн. наклонени, прил. Наведен, полегат. Наклонената кула в Пиза. • Движа се по наклонена плоскост. Ирон. Пропадам морално.
наклонен наклонна, наклонно, мн. наклонни, прил. Остар. Който показва, че е готов да се съгласи с нещо, да направи нещо; склонен. Наклонна е да ми прости.
наклонение мн. наклонения, ср. Спец. В граматиката — глаголна категория, изразяваща отношението на говорещия към реалността на действието. Повелително наклонение.
наклонност наклонността, мн. наклонности, ж. Влечение към нещо, склонност. Има музикални наклонности.
наклоня наклониш, мин. св. наклоних, мин. прич. наклонил, св. - вж. наклонявам.
наклонявам наклоняваш, несв. и наклоня, св.; какво. Поставям нещо в наклонено положение; навеждам. Наклоних върха на дръвчето.
наклякам наклякаш, св. — вж. накляквам.
накляквам наклякваш, несв. и наклякам, св. Само мн. Клякаме много хора. Децата наклякаха в кръг.
накова наковеш, мин. св. наковах, мин. прич. наковал, св. — вж. наковавам.
наковавам наковаваш, несв. и накова, св. 1. Какво. Кова достатъчно количество. Наковах пироните. 2. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам някого.
наковалня мн. наковални, ж. Желязна подложка, поставка, върху която се коват метали. • Между чука и наковалнята. В много тежко положение, между две опасности.
накокошинвам се накокошинваш се, несв. и накокошиня се, св. 1. За птица — правя перушината ми да настръхне (от студ, от страх или за да изглеждам по-голям). Петелът се накокошини, готов за борба. 2. Прен. Разг. Напервам се, надувам се, възгордявам се.
накокошиня се накокошиниш се, мин. св. накокошиних се, мин. прич. накокошинил се, св. — вж. накокошинвам се.
наколен наколна, наколно, мн. наколни, прил. Който е разположен върху колове, забити във вода. Наколни жилища.
наколенка мн. наколенки, ж. Предпазно приспособление или топла превръзка, която се поставя върху коляното. Преди да се качи на скейтборда, сложи наколенките.
наколенник мн. наколенници, (два) наколенника, м. 1. Истор. Предпазен щит, най-често метален, който е поставен върху коляното. 2. Спец. В спорта — наколенка.
наконечник мн. наконечници, (два) наконечника, м. Накрайник.
наконтвам наконтваш, несв. и наконтя, св.; кого. Обличам хубаво, гиздаво. Наконти я с най-хубавите и дрехи.
наконтя наконтиш, мин. св. наконтих, мин. прич. наконтил, св. — вж. наконтвам.
накрай предлог. 1. Отношение към предмет, по протежение или отстрани на който се извършва действието. Живееше накрай село. 2. Като нареч. Разг. Накрая, най-подир.
накратко нареч. С малко думи, сбито, за малко време. Разказа накратко историята си.
накрая нареч. След всичко, в края на всичко. Разгледаха града и накрая посетиха музея.
накрехвам накрехваш, несв. и накрехна, св.; какво. Разг. Накривявам нещо. Накрехнал калпак на една страна.
накрехна накрехнеш, мин. св. накрехнах, мин. прич. накрехнал, св. — вж. накрехвам.
накрещя накрещиш, мин. св. накрещях, мин. прич. накрещял, св. - вж. накрещявам.
накрещявам накрещяваш, несв. и накрещя, св.; на кого. Крещя много, изричам с крясък много думи. Накрещях му всякакви обиди. — накрещявам се/ накрещя се. Крещя до пълно насищане, колкото искам.
накривее ми мин. св. накривя ми, мин. прич. накривяло ми, св.; — вж. накривява ми.
накриво нареч. Не в права посока, встрани. Стъпи накриво. • Гледам накриво (някого). Отнасям се враждебно към някого.
накривя накривиш, мин. св. накривих, мин. прич. накривил, св. — вж. накривявам.
накривя ми (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и накривее ми, св. Става ми криво, неприятно, мъчно. Накривя и и си поплака.
накривявам накривяваш, несв. и накривя, св.; какво. Извивам нещо встрани, накланям, е Накривявам шапка. Преставам да се интересувам от нещо, живея безгрижно.
накръст нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст.
накуп нареч. 1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп. 2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп.
накупувам накупуваш, несв. и накупя, св.; какво. Купувам много, в голямо количество. Накупих дрехи за всички.
накупя накупиш, мин. св. накупих, мин. прич. накупил, св. - вж. накупувам.
накуцвам накуцваш, несв. Куцам леко, малко. Боли ме кракът и накуцвам.
накъде нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал. • Няма накъде. Разг. По неволя, по необходимост.
накъдето нареч. и съюз. Към което място, в каквато посока. Тръгвам, накъдето кажеш.
накъдря накъдриш, мин. св. накъдрих, мин. прич. накъдрил, св. — вж. накьдрям.
накъдрям накъдряш, несв. и накъдря, св; какво. Правя нещо да стане къдраво, на вълни. Накъдрих косата си.
накълва накълвеш, мин. св. накълвах, мин. прич. накълвал, св. — вж. накълвавам.
накълвавам накълваваш, несв. и накълва, св.; какво. 1. За птица — започвам да кълва нещо цяло; повреждам, като кълва. Косовете покълваха гроздето. 2. Прен. Разг. Назубрям. Накълвах урока. — накълвавам се/ накълва се. Кълва до пълно насищане.
накълцам накълцаш, св. — вж. накълцвам.
накълцвам накълцваш, несв. и накълцам, св.; какво. С кълцане раздробявам достатъчно количество от нещо. Накълцах месото.
накъм предлог. Разг. Отношение към място като посока на движение. Тръгна накъм реката.
накървавя накървавиш, мин. св. накървавих, мин. прич. накървавил, св. — вж. накървавявам.
накървавявам накървавяваш, несв. и накървавя, св.; какво. Правя нещо да стане кърваво, потапям в кръв, нацапвам с кръв. Накървавих ръцете си.
накъркам се накъркаш се, св. — вж. накърквам се.
накърквам се накъркваш се, несв. и накъркам се, св. Разг. 1. Напивам се, ставам пиян. 2. Нахранвам се обилно.
накърмвам накърмваш, несв. Накърмям.
накърмя накърмиш, мин. св. накърмих, мин. прич. накърмил, св. — вж. накърмям.
накърмям накърмяш, несв. и накърмя, св. 1. Кого. Кърмя дете до пълното му насищане. Накърмих бебето. 2. Какво. Храня животни до насищането им.
накърнен накърнена, накърнено, мн. накърнени, прил. Който не е цял; с нарушена цялост, засегнат. Накърнена цялост. Накърнено достойнство.
накърня накърниш, мин. св. накърних, мин. прич. накърнил, св. — вж. накърнявам.
накърнявам накърняваш, несв. и накърня, св. 1. Какво. Засягам целостта на нещо. 2. Прен. Кого. Засягам чувствата, морално-етическите качества на някого. Накърних достойнството му.
накърша накършиш, мин. св. накърших, мин. прич. накършил, св. — вж. накършвам.
накършвам накършваш, несв. и накърша, св.; какво. Кърша в достатъчно количество. Накършиха цъфнали клонки.
накъсам накъсаш, св. — вж. накъсвам.
накъсвам накъсваш, несв. и накъсам, св.; какво. 1. Късам нещо (цветя или плодове) в достатъчно количество. Накъсах цветя за мама. 2. Късам нещо на дребни парчета. Накъсах писмото.
накъсо нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му помогна.
нал налът, нала, мн. налове, (два) нала, м. Малко желязно парче с форма на дъга, което се поставя върху подметка или ток на обувка, за да ги предпазва от изтъркване.// същ. умал. налче, мн. налчета, ср.
налавям налавяш, несв. и наловя, св.; какво. Ловя в голямо количество, доста. Налових червеи за стръв. — налавям се/наловя се. Само мн. Хващаме се много хора един за друг. Всички се наловиха на хорото.
налагам налагаш, несв. и наложа, св. 1. Какво. Слагам едно върху друго, накуп. Налагам туршия. Налагам баница. 2. Какво. Поставям лечебно средство върху рана. Наложи раната с билки. 3. Какво. Поставям модел върху друга повърхност. Налагам кройките върху плата. 4. Какво. Определям наказание. Налагам глоба. 5. Разг. Кого. Набивам някого за наказание. Наложих го здравата. - налагам се/наложа се. 1. Надделявам, принуждавам някого да приеме моето решение. 2. Добивам известност, утвърждавам се като добър в някаква област. Той се наложи много бързо като добър актьор. 3. Побеждавам в състезание. Гостите се наложиха убедително над домакините в последната футболна среща. 4. Само в трето лице. Нужно е, необходимо е да стане. Налага се да замина веднага.
налазвам налазваш, несв. и налазя, св.; какво/кого. Лазя върху нещо, полазвам. Мравките бяха налазили сладкишите.
налазя налазиш, мин. св. налазих, мин. прич. налазил, св. - вж. налазвам.
налегна налегнеш, мин. св. налегнах, мин. прич. налегнал, св. — вж. налягам.
належа се належиш се, мин. св. належах се, мин. прич. належал се, св. — вж. належавам се.
належавам се належаваш се, несв. и належа се, св. Лежа до пълно насищане.
належащ належаща, належащо, мн. належащи, прил. Който е важен и изисква бързо разрешаване. Належаща задача.
налеп мн. налепи, (два) налепа, м. Подобно на обрив вещество, натрупано по лигавицата на устната кухина или в гърлото. Гноен налеп.
налепвам налепваш, несв. и налепя, св.: какво, върху какво/ по какво. Лепя в достатъчно количество. Налепих марките върху писмото.
налепя налепиш, мин. св. налепих, мин. прич. налепил, св. — вж. налепвам.
налетя налетиш, мин. св. налетях, мин. прич. налетял, св. — вж. налитам.
налея налееш, мин. св. налях, мин. прич. налял, св. — вж. наливам.
нали част. 1. Въпросителна частица, с която се предполага или изисква положителен отговор. Нали ще дойдеш? 2. Усилителна частица, която подчертава известността на нещо. Нали съм малък, не можах да прочета всичко. 3. Усилителна частица, която се използва при изразяване на недоволство, яд и др. Нали все бързаш, виж сега какво стана.
наливам наливаш, несв. и налея, св.: какво. Пълня съд с някаква течност. Наливам вино в чашите. — наливам се/налея се. 1. Пия много. Наливам се с бира. 2. Пълня се, наедрявам, надебелявам. Плодовете се наляха. • Наливам ум в главата. Уча, поучавам. • Наливат ми се очите. Ще се разплача, • Наливат ми се очите с кръв. Много съм ядосан, побеснял съм, разгневен съм. • Налива ми се сърцето. Домъчнява ми, става ми болно за нещо.
наливен наливна, наливно, мн. наливни, прил. За питие — което се продава не в бутилки с фабрично определен грамаж, а в количество според желанието на клиента. Наливно олио. Наливна бира.
налитам налиташ, несв. и налетя, св. 1. Спускам се бързо върху някого или нещо. Кучетата налетяха върху ранения елен. 2. Стремя се към нещо, което ми харесва, допада ми да го правя. Налитам на бой. Налитам на жени. 3. Попадам на някого или нещо. На ъгъла налетях на приятелката си. 4. Кого. За чувство, мисъл — обхващам, завладявам. Налетяха го мрачни мисли.
налице нареч. 1. В съчетание с глагола съм. Има ме в наличие, тук съм. Целият състав е налице. Доказателствата са налице. 2. При плетене — определен начин за изплитане на бримки. Изплети двете бримки налице.
наличен налична, налично, мн. налични, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари.
наличие само ед. Пребиваване, присъствие; съществуване.
наличност наличността, само ед., ж. 1. Наличие. Парите са в наличност. 2. Сбор от всичко, което е на разположение и не е изразходвано; съдържание. Стокова наличност. • Касова наличност. Пари и ценности, съхранявани в даден момент в каса.
наловя наловиш, мин. св. налових, мин. прич. наловил, св. — вж. налавям.
налог мн. налози, (два) налога, м. Държавна такса, определена със закон; данък.
наложа наложиш, мин. св. наложих, мин. прич. наложил, св. - вж. налагам.
наложителен наложителна, наложително, мн. наложителни, прил. Който трябва да се случи, належащ, задължителен; крайно необходим. Наложителна е помощта ти.
наложник мн. наложници, м. Любовник.
наложница мн. наложници, ж. Любовница на властващ.
налудея се налудееш се, мин. св. налудях се, мин. прич. налудял се, св. — вж. налудявам се.
налудничав налудничава, налудничаво, мн. налудничави, прил. 1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек. 2. Прен. Твърде смел, оригинален, неочакван, странен. Налудничави идеи. // същ. налудничавост, налудничавостта, ж.
налудувам се налудуваш се, св. Лудувам до пълно насищане.
налудявам се налудяваш се, несв. и налудея се, св. Лудея до пълно насищане.
налучкам налучкаш, св. — вж. налучквам.
налучквам налучкваш, несв. и налучкам, се.; какво. Случайно, с догадки и предположения, по интуиция стигам до истината. Налучках верния път.
налъми налъм, м. Дървени чехли с кожена каишка. • Когато цъфнат налъмите. Ирон. Никога.
налюбвам се налюбваш се, несв. и налюбя се, св. Любя се до пълно насищане.
налюбувам се налюбуваш се, св.; на кого/ на какво. Любувам се до пълно насищане на нещо. Налюбувах се на чудесния пейзаж. Не мога да и се налюбувам.
налюбя се налюбиш се, мин. св. налюбих се, мин. прич. налюбил се, св. — вж. налюбвам се.
налютя налютиш, мин. св. налютих, мин. прич. налютил, св. — вж. налютявам.
налютявам налютяваш, несв. и налютя, св. 1. Какво. Правя нещо да стане лютиво, подлютявам. 2. Лютя слабо. Пиперките налютяват. — налютявам се/ налютя се. Разг. Сърдя се, ядосвам се, разгневявам се.
наляво нареч. 1. На лява страна, в лява посока. Обърна се наляво. 2. На страната на леви политически сили. • Наляво и надясно (върша нещо). По всички посоки, навсякъде. Разправя наляво и надясно какво е видял.
налягам налягаш, несв. и налегна, св. 1. Натискам, напъвам. Налегна с рамо вратата. 2. Прен. Нападам, връхлитам, идва ми нещо до главата. Налегнаха я грижи. 3. Само мн. Лягаме много хора заедно. Туристите налягаха уморени по поляната. • Налягам си парцалите. Кротувам.
налягане мн. налягания, ср. Силата, която действа върху някаква повърхност; натиск. Атмосферно налягане. Кръвно налягане.
нам личн. мест. Остар. На нас.
намагнитизирам намагнитизираш, несв. и св.; какво. Придавам магнитни свойства на нещо; магнитизирам. Намагнитизирах желязото.
намажа намажеш, мин. св. намазах, мин. прич. намазал, св. — вж. намазвам.
намазвам намазваш, несв. и намажа, св. 1. Какво. Покривам с мазнина или с друга течност. Намазах ръцете си с крем. 2. Жарг. Получавам облага покрай друг. Покрай нея и аз намазах едно черпене. • Намазвам въжето. Грубо. Обесват ме.
намаление мн. намаления, ср. 1. Само ед. Намаляване. 2. Резултатът от това действие. Пътувам с намаление. Намаление на цените. • Използвам намалението. Получавам някаква облага благодарение на благоприятни условия, обстоятелства.
намалея намалееш, мин. св. намалях, мин. прич. намалял, св. — вж. намалявам.
намаля намалиш, мин. св. намалих, мин. прич. намалил, св. — вж. намалявам.
намалявам намаляваш, несв. и намалея, се. Ставам по-малоброен, по-малък, смалявам се. Намаляха книгите в библиотеката.
намалявам намаляваш, несв. и намаля, св.;как-во. Правя нещо да стане по-малко. Намалих парите за издръжка. // същ. намаляване, ср.
намек мн. намеци, (два) намека, м. Дума или израз, в които се съдържа недоизказана мисъл, за която можем да се досетим; намекване, загатване. Не разбрах намека му.
намеквам намекваш, несв. и намекна, св.; на кого, за какво. Правя намек, загатвам, подхвърлям. Намекнах му за разговора ни.
намекна намекнеш, мин. св. намекнах, мин. прич. намекнал, св. - вж. намеквам.
намерение мн. намерения, ср. Желание да се направи нещо; замисъл, план, който трябва да се изпълни. Имам намерение да построя нова къща.
намеря намериш, мин. св. намерих, мин. прич. намерил, св. — вж. намирам.
намеса мн. намеси, ж. Вмешателство, участие. Ще се справим без чужда намеса.
намесвам намесваш, несв. и намеся, св. 1. Кого! какво. Включвам някого или нещо в чужда работа. Намесих го в скандала. 2. Разг. Какво. Меся тестото още един път в желаната форма. Намесих питката. 3. Какво. Меся (хляб) в достатъчно количество. Намесих много хляб. 4. Смесвам, обърквам. — намесвам се/намеся се. 1.Участвам заедно с другите, включвам се в чужда работа. 2. Разг. Смесвам се с другите.
намествам наместваш, несв. и наместя, св. 1. Какво. Поставям нещо на определеното му място; нагласям, натъкмявам. 2. Замествам. — намествам се/ наместя се. Заемам определеното ми място, сядам. Наместих се удобно в креслото.
наместник мн. наместници, м. Заместник. • Архиерейски наместник. Духовник, който изпълнява ролята на владика в определени случаи.
наместо предлог. Вместо.
наместя наместиш, мин. св. наместих, мин. прич. наместил, св. — вж. намествам.
намеся намесиш, мин. св. намесих, мин. прич. намесил, св. — вж. намесвам.
наметало мн. наметала, ср. Горна дреха без ръкави; пелерина.
наметка мн. наметки, ж. 1. Наметало. 2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото.
наметна наметнеш, мин. св. наметнах, мин. прич. наметнал, св. — вж. намятам.
намигам намигаш, несв.; на кого. Мигам с едното око, за да дам знак; смигам.
намигвам намигваш, несв. и намигна, св.; на кого. Намигам еднократно или поединично.
намигна намигнеш, мин. св. намигнах, мин. прич. намигнал, св. — вж. намигвам.
намина наминеш, мин. св. наминах, мин. прич. наминал, св. — вж. наминавам.
наминавам наминаваш, несв. и намина, св. Минавам периодично, за кратко време; спохождам, отбивам се. На връщане намина при сестра си.
намирам намираш, несв. и намеря, св. 1. Какво. Откривам нещо загубено, неизвестно или скрито. Намерих чантата си. 2. Кого. Откривам някого, виждам, заварвам. Намерих го в парка да се разхожда. 3. Какво. Случайно виждам, откривам, забелязвам. Намерих хубави гъби в гората. 4. Прен. Смятам, струва ми се. Намирам, че е много променена. — намирам се/намеря се. Стоя, съм, бивам; разполагам се, пребивавам. Намирам се в чудесна местност. • Ще си намериш майстора/ кръстника. Ще си получиш заслуженото, ще бъдеш наказан.
намирисвам намирисваш, несв. и намириша, св. 1. Мириша слабо (обикн. на нещо необичайно, на лошо). Месото намирисва. 2. Усещам мирис на нещо, надушвам. Намирисвам, че има пържена риба. • Работата намирисва. Работата не е почтена, не е честна.
намириша намиришеш, мин. св. намирисах, мин. прич. намирисал, св. - вж. намирисвам.
намисля намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям.
намислям намисляш, несв. и намисля,се.; какво. 1. Идва ми наум, избирам мислено, решавам. Намислих къде ще отида. 2. Измислям, помислям. Намислих си едно число.
намножа намножиш, мин. св. намножих, мин. прич. намножил, св. — вж. намножавам.
намножавам намножаваш, несв. и намножа, св.; какво. Правя нещо да стане много, умножавам. — намножавам се/намножа се. Увеличавам количеството си, броя си.
намокря намориш, мин. св. намокрих, мин. прич. намокрил, св. — вж. намокрям.
намокрям намокряш, несв. и намокря, св.; кого/ какво. Направям нещо да стане мокро. Дъждът ни намокри. Намокри роклята си в реката. • Намокрих гащите. Ирон. Много силно се изплаших.
намордник мн. намордници, (два) намордника, м. Кожена или телена мрежа, която се поставя върху муцуната на животните, за да не хапят или за да не ядат.
намотавам намотаваш, несв. и намотая, св.; какво. С мотаене навивам определено количество върху нещо. Намотах преждата върху мотовилката.
намотая намотаеш, мин. св. намотах, мин. прич. намотал, св. — вж. намотавам.
намотка мн. намотки, ж. 1. Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. 2. Разг. Нещо намотано. 3. Спец. Определен брой намотани жици върху електротехническо устройство - бобина, електродвигател и др.
намразвам намразваш, несв. и намразя, св.; кого\ какво. Започвам да мразя някого или нещо, става ми омразно. Намразих го
намразя намразиш, мин. св. намразих, мин, прич. намразил, се. — вж. намразвам.
намръзвам се намръзваш се, несв. и намръзна се, св. Мръзна много, дълго; стоя дълго време на студ. Докато чаках автобуса, се намръз-нах.
намръзна се намръзнеш се, мин. св. намръзнах се, мин. прич. намръзнал се, св. — вж. намръзвам се.
намръщвам намръщваш, несв. и намръщя, св.; какво. Придавам сърдит, недоволен израз на лицето си; навъсвам, намусвам. Намръщи вежди. — намръщвам се/ намръщя се. 1. Придобивам сърдит вид. 2. За време, природа — придобивам неприветлив, мрачен вид.
намръщен намръщена, намръщено, мн. намръщени, прил. 1. Който е със сърдит, недоволен израз на лицето; навъсен, намусен. Намръщена баба. 2. За време — облачно, готвещо се да вали. Намръщено небе. // същ. намръщеност, намръщеността, ж.
намусвам се намусваш се, несв. и намуся се, св.; какво. Навъсвам се, намръщвам се.
намусен намусена, намусено, мн. намусени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен. // същ. намусеност, намусеността, ж.
намуся се намусиш се, мин. св. намусих се, мин. прич. намусил се, св. — вж. намусвам се.
намуша намушиш, мин. св. намуших, мин. прич. намушил, св. - вж. намушвам.
намушвам намушваш, несв. и намуша, св. 1. Кого/ какво. Муша голям брой обекти. Намуши с ножа всички, които се изпречиха срещу него. 2. Какво. Напъхвам, набождам. Намуши кърпата в джоба си.
намъдрувам се намъдруваш се, св. Ирон. Мъдрувам дълго, много, прекалено.
намъдря се намъдриш се, мин. св. намъдрих се, мин. прич. намъдрил се, св. — вж. намъдрям се.
намъдрям се намъдряш се, несв. и намъдря се, св. Разг. Пренебр. Намествам се, сядам на определено място. Той се намъдри на свободния стол до мене.
намъквам намъкваш, несв. и намъкна, св.; какво. Разг. 1. Мъкна нещо в голямо количество; надовличам. 2. Обличам или обувам нещо. Намъкна панталона си. 3. С мъкнене вкарвам, въвличам нещо. — намъквам се/ намъкна се. 1. Леко, потайно влизам някъде, присламчвам се. Намъкнах се в плевника. 2. Обличам се с много дрехи.
намъкна намъкнеш, мин. св. намъкнах, мин. прич. намъкнал, св. — вж. намъквам.
намятам намяташ, несв. и наметна, св. 1. Кого) какво, с какво. Мятам отгоре върху някого или нещо, загръщам, без да обличам. Наметнах го с палтото си. 2. Добавям нова бримка (при плетене). — намятам се/ наметна се. 1. Мятам върху себе си, без да се обличам. Наметнах се с жилетката. 2. Само мн. Мятаме се много хора заедно или едновременно.
нанагоре нареч. Разг. Нагоре.
нанагорнище мн. нанагорнища, ср. Разг. Нагорнище.
нанадолнище мн. нанагорнища, ср. Разг. Надолнище.
нанадолу нареч. Разг. Надолу.
нанасям нанасяш, несв. и нанеса, св.; какво. 1. Внасям голямо количество от нещо. 2. За вода — донасям твърди вещества (пясък, кал и др.). 3. Означавам, отбелязвам върху модел или карта. 4. Причинявам, правя, сторвам. Нанасям поражения. 5. Покривам с тънък слой повърхността на нещо. Нанесох внимателно боята. — нанасям се/нанеса се. Внасям багаж и мебели, за да живея някъде.
нанеса нанесеш, мин. св. нанесох, мин. прич. нанесъл, св. — вж. нанасям.
нани междум. Припев за приспиване на малки деца; спи. Нани, мило дете, нани-на.
нанижа нанижеш, мин. св. нанизах, мин. прич. нанизал, св. — вж. нанизвам.
наниз мн. нанизи, (два) наниза, м. 1. Промушени, свързани еднакви предмети. До прозореца висяха големи нанизи с чушки. 2. Огърлица, гердан. Два наниза жълтици красяха носията и.
нанизвам нанизваш, несв. и нанижа, св.; какво. Правя наниз. Нанизах гъбите, за да съхнат.
наникъде нареч. В нито една посока. Не пътувам наникъде.
нанкам нанкаш, несв. За деца — спя, спинкам.
наново нареч. Още веднъж, пак, отново. Трябва наново да чета книгата.
нанос мн. наноси, (два) наноса, м. Това, което е довлечено от река, от течаща вода или от вятър. Тинести наноси.
наносвам се наносваш се, несв. и нанося се, св. Нося до пълно насищане.
наносен наносна, наносно, мн. наносни, прил. Който е образуван чрез наноси. Наносни пластове.
нанося се наносиш се, мин. св. наносих се, мин. прич. наносил се, св. — вж. наносвам се.
нанякъде нареч. В каква да е посока, в неопределена или неизвестна посока. Искам да замина нанякъде.
наобикалям наобикаляш, несв. и наобиколя, св. 1. Минавам наоколо, обикалям нещо периодично. Наобиколят къщата, за да я почистват. 2. Само мн. Обикаляме много хора нещо от различни страни. Наобиколиха плачещото дете.
наобиколя наобиколиш, мин. св. наобиколих, мин. прич. наобиколил, се. — вж. наобикалям.
наоблека наоблечеш, мин. св. наоблякох, мин. прич. наоблякъл, св. — вж. наобличам.
наобличам наобличаш, несв. и наоблека, св. 1. Какво. Обличам много неща. 2. Кого. Обличам много дрехи върху някого. Наоблече детето с всички пуловери.
наоколо нареч. Близо до нещо, недалеко, покрай. Наоколо не живее никой.
наопаки нареч. 1. С вътрешната страна навън. Облякла си блузата наопаки. 2. Противоположното, обратното, напук. Прави всичко наопаки.
наостря наостриш, мин. св. наострих, мин. прич. наострил, св. — вж. наострям.
наострям наостряш, несв. и наостря, св. 1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите. 2. Прен. Кого. Насъсквам, настройвам враждебно. Наострих я срещу себе си. —- наострям се/наостря се. Разг. Настройвам се враждебно, готов съм за кавга, разправия. Ти я питаш човешки, а тя — като се наострила... • Наострям уши. Съсредоточавам вниманието си, слухтя.
наочник мн. наочници, (два) наочника, м. Обикн. мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждането. • Сякаш има наочници. За човек, който не вижда същността на нещата; ограничен човек.
нападам нападаш, св. Само мн. Падаме много заедно. Зрелите плодове нападаха по земята.
нападам нападаш, несв. и нападна, св. 1. Кого! какво. Спускам се върху нещо или някого, връхлитам. Нападнаха града. 2. Започвам пръв атака (при сражение или в спорта). 3. Кого. Укорявам, обвинявам. Нападаше я заради разбиранията и. 4. Кого. Обземам, обхващам. Гладът ни нападна.
нападател нападателят, нападателя, мн. нападатели, м. 1. Този, който пръв започва нападение. 2. В спорта — нападател, чиято задача е да отбелязва точки за отбора си при играта. Централен нападател.
нападателен нападателна, нападателно, мн. нападателни, прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра. // същ. нападателност, нападателността, ж.
нападателка мн. нападателки, ж. Жена нападател.
нападение мн. нападения, ср. 1. Внезапно спускане върху някого или нещо. Стремително нападение върху врага. 2. Част от отбор, група спортисти, които трябва да отбелязват точки.
нападка мн. нападки, ж. Обвинение, укоряване на някого. Злостни нападки.
нападна нападнеш, мин. св. нападнах, мин. прич. нападнал, св. — вж. нападам.
напазарувам напазаруваш, св. Пазарувам в достатъчно количество, накупувам. Напазарувах за празника.
напакостя напакостиш, мин. св. напакостих, мин. прич. напакостил, св. — вж. напакостявам.
напакостявам напакостяваш, несв. и напакостя, св.; на кого. Пакостя много. Напакостиха му.
напалвам напалваш, несв. и напаля, св.; какво. 1. Запалвам. Напалих камината. 2. Какво. Паля в достатъчно количество, много.
напалм само ед. Запалително вещество, включващо алуминиеви соли, което развива висока температура, и направените от него бомби. // прил. напалмов, напалмова, напалмово, мн. напалмови.
напаля напалиш, мин. св. напалих, мин. прич. напалил, св. — вж. напалвам.
напапам се напапаш се, св. За дете — наям се, нахраня се.
напапкам се напапкаш се, св. Напапам се.
напарвам напарваш, несв. и напаря, св. 1. Какво. Стоплям нещо на пара, подгрявам. Напарвам краката си. 2. Разг. Кого. Жаря някого с коприва. — напарвам се/напаря се. 1. Седя на пара, стоплям се на пара. 2. Прен. Изпитвам нещо неприятно, пострадвам.
напаря напариш, мин. св. напарих, мин. прич. напарил, св. — вж. напарвам.
напаст напастта, мн. напасти, ж. Беда, нещастие, зло.
напатвам се напатваш се, несв. и напатя се, св. Патя много, доста.
напатя се напатиш се, мин. св. напатих се, мин. прич. напатил се, св. — вж. напатвам се.
напев мн. напеви, (два) напева, м. Мелодия, песен. Тъжен напев.
напевен напевна, напевно, мн. напевни, прил. Звучен, мелодичен. Напевен глас. // същ. напевност, напевността, ж.
напека напечеш, мин. св. напекох, мин. прич. напекъл, св. — вж. напичам.
напервам се наперваш се, несв. и наперя се, св. Стоя гордо, надуто.
напердаша напердашиш, мин. св. напердаших, мин. прич. напердашил, св. - вж. напердашвам.
напердашвам напердашваш, несв. и напердаша, св.; кого. 1. Пердаша доста, много, колкото е необходимо. 2. Пердаша всички.
наперен наперена, наперено, мн. наперени, прил. Надут, изправен, горд. // същ. напереност, напереността, ж.
наперя се напериш се, мин. св. наперих се, мин. прич. наперил се. св. — вж. напервам се.
напет напета, напето, мн. напети, прил. Строен, хубав, изправен. Напета мома. // същ. напетост, напетостта, ж.
напечатам напечаташ, св. — вж. напечатвам.
напечатвам напечатваш, несв. и напечатам, св.; какво. Печатам всичко, докрай.
напечатя напечатиш, мин. св. напечатих, мин. прич. напечатил, св. Напечатам.
напечелвам напечелваш, несв. и напечеля, св.; какво. Печеля много, в голямо количество. Напечелих пари. — напечелвам се/ напечеля се. Печеля до пълно насищане.
напечеля напечелиш, мин. св. напечелих, мин. прич. напечелил, св. — вж. напечелвам.
напечен напечена, напечено, мн. напечени, прил. 1. Много горещ, жежък. Напечен пясък. 2. Прен. Разг. Обтегнат, напрегнат. Напечена обстановка.
напея се напееш се, мин. св. напях се, мин. прич. напял се, св. — вж. напявам се.
напивам напиваш, несв. и напия, св. 1. Кого. Давам на някого да пие, докато се опияни. Напих го с ракия. 2. Разг. Какво. Пия пръв от нещо. Напих водата в стомната. 3. Пия малко, отпивам от пълен съд. — напивам се/напия се. 1. Пия до насищане или до опияняване. 2. Поемам влага. Земята се напи с влага.
напикавам напикаваш, несв. и напикая, св.; какво. Пикая върху нещо. Бебето напика леглото. — напикавам се/ напикая се. Пикая, без да искам, без да се усетя, върху дрехите си или върху леглото си.
напикая напикаеш, мин. св. напиках, мин. прич. напикал, св. — вж. напикавам.
напипам напипаш, св. — вж. напипвам.
напипвам напипваш, несв. и напипам, св. 1. Какво. С пипане откривам нещо. Напипа в джоба си нещо желязно. 2. Кого. Сварвам някого в неудобно положение или в нечестно деяние; хващам. Напипаха го, че краде. • Напипвам пулса (на нещо). Откривам най-същественото, най-характерното в нещо.
напирам напираш, несв. и напра, св. 1. Натискам, бутам, наблягам. Напирам да вляза. 2. За чувство, желание — стремя се да се проявя. В гърдите му напираше радост
написвам написваш, несв. и напиша, св.; какво. Пиша до края, изцяло. Написах писмото.
напитка мн. напитки, ж. Течност за пиене; питие. Спиртни напитки. Безалкохолни напитки.
напичам напичаш, несв. и напека, св. 1. Какво. Пека много, в достатъчно количество. Напекох три тави сладки. 2. Нагрявам. Слънцето напече силно. 3. Разг. Сварявам ракия. - напичам се/напека се. Нагрявам се, стоплям се. Напекох се на слънце.
напиша напишеш, мин. св. написах, мин. прич. написал, св. — вж. написвам.
напия напиеш, мин. св. напих, мин. прич. напил, св. — вж. напивам.
напиянствам се напиянстваш се, св. Пиянствам много, доста, до насищане.
напиянствувам се напиянствуваш се, св. Напиянствам се.
наплаквам се наплакваш се, несв. и наплача се, св. Плача много, до пълно насищане.
напластя напластиш, мин. св. напластих, мин. прич. напластил, св. — вж. напластявам.
напластявам напластяваш, несв. и напластя, св.; какво. Пластя всичко, докрай. Напластих сеното. — напластявам се/ напластя се. Натрупвам се, наслоявам се.
наплатя се наплатиш се, мин. св. наплатих се, мин. прич. наплатил се, св. — вж. наплащам се.
наплача се наплачеш се, мин. св. наплаках се, мин. прич. наплакал се, св. — вж. наплаквам се.
наплаша наплашиш, мин. св. наплаших, мин. прич. наплашил, св. - вж. наплашвам.
наплашвам наплашваш, несв. и наплаша, св.; кого. Довеждам някого до състояние на страх от нещо. — наплашвам се/ наплаша се. Започвам да се страхувам от нещо. Децата се наплашиха от разговорите за призраци.
наплашен наплашена, наплашено, мн. наплашени, прил. Който много се страхува от нещо, като страхът е придобит след плашене. // същ. наплашеност, наплашеността, ж.
наплащам се наплащаш се, несв. и наплатя се, св.; на кого. Разг. Плащам всичко до край, издължавам се, уреждам дълговете си. Наплатих им се за всичко.
наплескам наплескаш, св. — вж. наплесквам.
наплесквам наплескваш, несв. и наплескам, св. 1. Кого/какво. Оцапвам, измърсявам. Наплеска панталона си с кал. 2. Разг. Кого. Набивам с плесници, напердашвам. Ако не слушаш, ще те наплескам. 3. Прен. Наговарям неприятни неща пред някого. Наплеска едни приказки пред него.
наплета наплетеш, мин. св. наплетох, мин. прич. наплел, св. — вж. наплитам.
наплетка мн. наплетки, ж. Тази част от плетиво, която е плетена по-късно, допълнително.
наплещвам наплещваш, несв. и наплещя, св. Разг. 1. Наплесквам. 2. С натискане правя тесто във форма на пита, разплесквам.
наплещя наплещиш, мин. св. наплещих, мин. прич. наплещил, св. — вж. наплещвам.
наплив мн. напливи, (два) наплива, м. Струпване, поява на нещо в голямо количество. Такъв наплив от хора на футболна среща скоро не е имало.
наплискам наплискаш, св. — вж. наплисквам.
наплисквам наплискваш, несв. и наплискам, св.; какво/кого. Плискам с вода, намокрям, напръсквам. Наплиска лицето си със студена вода от извора.
наплитам наплиташ, несв. и наплета, св.; какво. 1. Плета много, в достатъчно количество. Наплетох вълнени чорапи за всички. 2. Разг. Чрез плетене увеличавам размерите на нещо. Блузката му окъся и трябва да я наплета. 3. Сплитам.
наплодя наплодиш, мин. св. наплодих, мин. прич. наплодил, св. — вж. наплодявам.
наплодявам наплодяваш, несв. и наплодя, св.; какво. 1. Давам обилен плод, раждам много деца. 2. Развъждам. — наплодявам се/наплодя се. Развъждам се, размножавам се в голямо количество. Тази година се наплодиха много агнета.
наплувам се наплуваш се, св. Плувам до пълно насищане.
наплювам наплюваш, несв. и наплюя, св.; кого/ какво. 1. Плюя върху нещо или върху някого, оплювам. 2. За мухи — снасям яйца по нещо.
наплюнча наплюнчиш, мин. св. наплюнчих, мин. прич. наплюнчил, св. — вж. наплюнчвам.
наплюнчвам наплюнчваш, несв. и наплюнча, св.; какво. Намазвам или намокрям с плюнка нещо. Наплюнчи пръста си, за да обърне страницата.
наплюскам се наплюскаш се, св. - вж. наплюсквам се.
наплюсквам се наплюскваш се, несв. и наплюскам се, св.; с какво. Грубо. 1. Нахранвам се обилно. 2. Напивам се много. Наплюскаха се с пържоли и вино.
наплюя наплюеш, мин. св. наплюх, мин. прич. наплюл, св. — вж. наплювам.
напляскам напляскаш, св. — вж. наплясквам.
наплясквам напляскваш, несв. и напляскам, св.; кого. Наплесквам, напердашвам, набивам.
наподобя наподобиш, мин. св. наподобих, мин. прич. наподобил, св. — вж. наподобявам.
наподобявам наподобяваш, несв. и наподобя, св. 1. Подобен съм на нещо или на някого; приличам. Сградата наподобяваше кораб. 2. Правя нещо да бъде подобно на друго. Наподобявам с танц движенията на някое животно.
напоителен напоителна, напоително, мн. напоителни, прил. Който служи за напояване. Напоителен канал. Напоителен дъжд.
напой напоят,напоя, мн. напои, (два) напоя, м. Диал. Място на река, където се пои добитък.
напойвам напойваш, несв. Напоявам.
наполвин нареч. 1. На две равни части. Разряза ябълката наполовина. 2. До средата, само в едната половина. Чашата е наполовина празна.
наполвина нареч. — вж. наполовин.
наполеон мн. наполеони, (два) наполеона, м. 1. Истор. Златна монета на стойност 20 франка, върху която е изобразен Наполеон III или Наполеон I. 2. Истор. Златна монета от 20 лева. 3. Диал. Бегония.
напомня напомниш, мин. св. напомних, мин. прич. напомнил, св. — вж. напомням.
напомням напомняш, несв. и напомня, св. 1. Какво/ за какво,на кого. Помагам на някого да си спомни нещо, да не забрави; припомням, подсещам. Напомни ми да купя цветя. 2. Наподобявам, приличам. Тази птица ми напомня шарките на паун.
напомпам напомпаш, св. — вж. напомпвам.
напомпвам напомпваш, несв. и напомпам, св.; какво. Помпя, колкото е необходимо. Напомпах гумите на велосипеда.
напомпя напомпиш, мин. св. напомпих, мин. прич. напомпил, св. Напомпам.
напор само ед. Натиск, налягане, напън. Под напора на тежестта му столът се счупи.
напорен напорна, напорно, мн. напорни, прил. Който създава напор, налягане, натиск. Напорна сила.
напорист напориста, напористо, мн. напористи, прил. Който е решил на всяка цена да постигне целта си; настойчив, упорит. Напорист човек.
напоследък нареч. В последно време. Напоследък не идва вкъщи.
напосоки нареч. Както ми хрумне, по случайност. Говоря напосоки. Тръгвам напосоки.
напоя напоиш, мин. св. напоих, мин. прич. напоил, св. — вж. напоявам.
напоявам напояваш, несв. и напоя, св. 1. Кого/ какво. Поя, колкото е нужно. Напоих добитъка. 2. Какво. Поливам. Напоих зеленчуковата градина. 3. Какво. За река или дъжд — поя достатъчно земята, посевите и др. Дъждът напои нивята. 4. Прен. Кого. Давам на някого да пие, докато се опияни.
напра напреш, мин. св. напрях, мин. прич. напрял, св. — вж. напирам.
направа само ед. 1. Работа, изделие. Оригинална направа. 2. Начин на направяне, изработка.
направление мн. направления, ср. 1. Линия на движение, посока. 2. Обществено, научно, литературно течение, групировка. Литературни направления.
направлявам направляваш, несв.; какво/ кого. Давам направление (в 1 знач.), насочвам, напътвам.
направо нареч. 1. В права линия. Ще вървиш направо. 2. По най-краткия път, без отклонение. Отиваш направо при лекаря, за да те прегледа. 3. Без заобикалки, откровено, без стеснение. Кажи ми направо. 4. Без посредничество, пряко. Пих направо от бутилката.
направя направиш, мин. св. направих, мин. прич. направил, св. - вж. направям.
направям направяш, несв. и направя, св. 1. Какво. Правя нещо докрай, изцяло; изработвам, извършвам. Направих сметката. 2. Кого, какъв. Назначавам на работа, превръщам в друг. Направиха го директор. 3. За време, възраст — навършвам. Тази седмица направи десет години. — направям се/направя се. 1. Превръщам се, ставам. Направи се на маймуна. 2. Преструвам се. Направих се на умрял.
напразен напразна, напразно, мн. напразни, прил. 1. Безполезен, безуспешен. Напразни опити. 2. Неоснователен, ненужен, безпредметен. Напразни съмнения.
напраскам напраскаш, св. — вж. напрасквам.
напрасквам напраскваш, несв. и напраскам, св.; какво/кого. Разг. 1. Набивам, напердашвам, натупвам. 2. Пиша нещо в голямо количество. Учителят напраска на всички двойки. — напрасквам се/напраскам се. Грубо. Нахранвам се обилно.
напраша напращиш, мин. св. напраших, мин. прич. напрашил, св. — вж. напрашвам.
напрашвам напрашваш, несв. и напраша, св.; какво. Посипвам с прах нещо. Напраших си окото.
напращя напращиш, мин. св. напращях, мин. прич. напращял, св. — вж. напращявам.
напращявам напращяваш, несв. и напращя, св. 1. Напълвам се до пръскане, много. Вимето на кравата напращя от мляко. 2. Прен. Разг. Изпълнен съм с нещо. Напращял е от енергия.
напрегна напрегнеш, мин. св. напрегнах, мин. прич. напрегнал, св. — вж. напрягам.
напрегнат напрегната, напрегнато, мн. напрегнати, прил. 1. Изпънат, обтегнат. Напрегнато тяло. 2. Прен. Който издава психическо напрежение; съсредоточен, стремителен, неспокоен. Напрегнат поглед. Напрегнат двубой. // същ. напрегнатост, напрегнатостта, ж.
напред нареч. 1. В направление пред себе си. Върви напред. 2. На предно място. Напред има свободни места. 3. Разг. Само в сравнителна степен. По-рано, първо. Кое по-напред да захвана! 4. Само в превъзходна степен. Първо, преди всичко. Най-напред изчисти стаята си. 5. За часовник — избързва с определено време. Часовникът ми е напред с 10 минути. 6. Като междум. Команда за тръгване. В атака! Напред!
напреда напредеш, мин. св. напредох, мин. прич. напрел, св. — вж. напридам.
напредвам напредваш, несв. и напредна, св. 1. Вървя напред. Работата напредва. 2. Прен. Постигам успехи, преуспявам, развивам се. Напредва в усвояването на езика. 3. Развивам се. Болестта напредваше.
напредна напреднеш, мин. св. напреднах, мин. прич. напреднал, св. — вж. напредвам.
напредничав напредничава, напредничаво, мн. напредничави, прил. 1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек. 2. Който е напреднал в развитието си, по-развит е в някакво отношение от останалите. // същ. напредничавост, напредничавостта, ж.
напредък само ед. Преуспяване, успех, напредване, постъпателно движение напред, прогрес. Икономически напредък.
напрежение мн. напрежения, ср. 1. Напрегната дейност. Мускулно напрежение. Вътрешно напрежение. 2. Спец. Величина, която характеризира работата на електрическите сили при преместване на заряди. Високо напрежение.
напреки и напряко нареч. 1. По посока на ширината, а не по дължината, или по посока на диагонала. Легнал напреки на леглото. 2. По най-къс, най-пряк път, без заобикаляне. Минахме напреки през планината.
напречен напречна, напречно, мн. напречни, прил. 1. Който е перпендикулярен на дължината. Напречен разрез. 2. Който е разположен напреки. Напречна улица.
напридам напридаш, несв. и напреда, св.; какво. Преда в достатъчно количество. Напрела е вълна за три килима.
наприказвам наприказваш, св.; на кого. Разг. Приказвам много на някого. Наприказвах му какво ли не. — наприказвам се. Приказвам до пълно насищане, колкото искам.
например нареч. 1. При уточняване — взето като пример, за илюстрация. Някои цветя, например кокичето, минзухарът, синчецът, цъфтят рано през пролетта. 2. Вметната или въвеждаща дума — да речем, ето. Например аз съм лекар.
напролет нареч. 1. През следващата пролет, когато дойде пролетта. Напролет ще започнем да строим къща. 2. През пролетта.
напротив нареч. Наобратно, противоположно, иначе; съвсем не. Аз обичам да пътувам, а той — напротив — не обича. Напротив, ходил съм там.
напръскам напръскаш, св. — вж. напръсквам.
напръсквам напръскваш, несв. и напръскам, св.; кого/ какво, с какво. Пръсвам, намокрям. Напръсках лозето със син камък.
напръстник мн. напръстници, (два) напръстника, м. 1. Металическо или пластмасово приспособление с форма на шапка, което се поставя върху пръст, за да се натиска с него иглата при шиене. 2. Вид тревисто растение с мъхнати цветове.
напрягам напрягаш, несв. и напрегна, св.; какво. Правя нещо да стане изпънато; с усилие извършвам някаква дейност. Напрягам мускули. — напрягам се/ напрегна се. Полагам усилия, силя се, мъча се. Напрегни се още малко! Напрягам се да си спомня. • Напрягам миш-ци. Полагам усилия да направя нещо. • Напрягам ум. Мисля задълбочено.
напряко нареч. — вж. напреки.
напсувам напсуваш, св.; кого/какво. Псувам, наругавам.
напудря напудриш, мин. св. напудрих, мин. прич. напудрил, св. — вж. напудрям.
напудрям напудрят, несв. и напудря, св.; какво. Намазвам, поръсвам с пудра. Напудрих носа си, за да не лъщи.
напук нареч. На инат, обратното на това, което някой иска. Напук на него ще замина.
напукам напукаш, св. — вж. напуквам.
напукан напукана, напукано, мн. напукани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя.
напуквам напукваш, несв. и напукам, св.; какво. 1. Правя пукнатини в нещо. 2. Пукам в достатъчно количество, много. — напуквам се/ напукам се. Пукам се на много места. Ръцете им се напукаха от работа.
напускам напускаш, несв. и напусна, св.; какво/ кого. 1. Пускам в голямо количество, много. Напускаха от самолета пакети с храна за гладуващото население. 2. Изоставям, зарязвам. Напуснах жена си. Ще напусна работа. 3. Излизам от някъде, отдалечавам се. Напуснах града. • Напускам този свят. Умирам.
напусна напуснеш, мин. св. напуснах, мин. прич. напуснал, св. — вж. напускам.
напусто нареч. Разг. Напразно, залудо.
напуша напушиш, мин. св. напуших, мин. прич. напушил, св. - вж. напушвам.
напушва ме (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и напуши ме, св. Изпълва ме, издува ме, напъва ме. Напуши ме смях.
напушвам напушваш, несв. и напуша, св. 1. Какво. Надимявам, опушвам. 2. Опушвам много. — напушвам се /напуша се. 1. Пуша до пълно насищане, колкото искам. 2. Надувам се, сърдя се. Напушил се е като буреносен облак.
напуши ме мин. св. напуши ме, мин. прич. напушил ме, св. — вж. напушва ме.
напущам напущаш, несв. Напускам.
напъвам напъваш, несв. и напъна, св. Натискам, насилвам, бутам. Напънах здраво, за да отместя шкафа. — напъвам се/ напъна се. Силя се, мъча се да направя нещо.
напъдя напъдиш, мин. св. напъдих, мин. прич. напъдил, св. — вж. напъждам.
напъждам напъждаш, несв. и напъдя, св.: кого. Изгонвам, натирвам, изпъждам. Напъди жена си.
напълвам напълваш, несв. и напълня, св. 1. Какво. Пълня докрай, изцяло. Напълних десет буркана със сладко от ягоди. 2. Разг. Навършвам, изпълвам. • Напълни ми очите/ сърцето. Много ми хареса, допадна ми.
напълнея напълнееш, мин. св. напълнях, мин. прич. напълнял, св. — вж. напълнявам.
напълно нареч. Съвсем, докрай, точно. Това, което казваш, е напълно вярно. Завърших макета напълно.
напълня напълниш, мин. св. напълних, мин. прич. напълнил, св. — вж. напълвам.
напълнявам напълняваш, несв. и напълнея, св. Ставам по-пълен, по-дебел; надебелявам. През зимата напълнях.
напън мн. напъни, (два) напъна, м. 1. Напъване, мускулно усилие. Родилен напън. 2. Прен. Физическо или умствено усилие. С много напъни реши задачата.
напъна напънеш, мин. св. напънах, мин. прич. напънал, св. — вж. напъвам.
напъпвам напъпваш, несв. и напъпя, св. За растение — пускам пъпки. Розата напъпи пак.
напъпля напъплеш и напъплиш, мин. св. напъплах и напъплих, мин. прич. напъплал и напъплил, св. — вж. напъплям.
напъплям напъпляш, несв. и напъпля, св.; какво: кого. С пъплене се придвижвам върху нещо, на-лазвам. Мравки напъплиха сладкото.
напъпя напъпиш, мин. св. напъпих, мин. прич. напъпил, св. — вж. напъпвам.
напътвам напътваш, несв. и напътя, св.; кого. 1. Насочвам по верен път, показвам пътя на някого. 2. Прен. Поучавам, наставлявам, възпитавам, ръководя.
напътствам напътстваш, несв.; кого. Давам напътствие. Той постоянно напътстваше учениците си.
напътствен напътствена, напътствено, мн. напът-ствени, прил. Който съдържа напътствие. Напътствено слово.
напътствие мн. напътствия, ср. 1. Думи, с които съветваме този, който тръгва на път. 2. Указания, упътване, насоки за постигане на успех в някаква област.
напътствувам напътствуваш, несв. Напътствам.
напътувам се напътуваш се, св. Пътувам до пълно насищане, колкото искам.
напътя напътиш, мин. св. напътих, мин. прич. напътил, св. — вж. напътвам.
напъхам напъхаш, св. — вж. напъхвам.
напъхвам напъхваш, несв. и напъхам, св.; какво/ кого. 1. Пъхам със сила, докрай. Напъхах ръката си под шкафа. 2. Пъхам небрежно, без ред. Напъхах дрехите в гардероба.
нар нарът, нара, мн. нарове, (два) нара, м. Южно дърво с яркочервени цветове и плодът му, който е изпълнен със сочни червени зърна.
нар нарът, нара, мн. нарове и нари, (два) нара, м. Легло, което представлява дъски, подредени върху дървени поставки.
наравно нареч. На една степен, еднакво. Върви наравно с големите.
нарадвам се нарадваш се, св.; на какво/ на кого. Радвам се на нещо до пълно насищане. Не мога да се нарадвам на подаръците, които получих.
нараждам нараждаш, несв. и народя, св.; какво. Раждам много, доста, в голямо количество. Лозето е народило толкова грозде, че трудно ще го оберем.
нарамвам нарамваш, несв. и нарамя, св.; какво/ кого. 1. Слагам нещо на рамото си, нося на рамо. Нарамих мотиката и тръгнах за лозето. 2. Нося нещо тежко, голямо, неудобно. Защо си нарамил тези пакети? — нарамвам се/ нарамя се. Нагърбвам се, наемам се.
нарамя нарамиш, мин. св. нарамих, мин. прич. нарамил, св. — вж. нарамвам.
нараня нараниш, мин. св. нараних, мин. прич. наранил, св. — вж. наранявам.
наранявам нараняваш, несв. и нараня, св. 1. Какво/кого. Правя рана, ранявам. Нараних ръката си с ножа. 2. Прен. Кого. Обиждам, оскърбявам, причинявам на някого душевна болка. Нараних го с оскърбленията си.
нарасна нараснеш, мин. св. нараснах, мин. прич. нараснал, св. — вж. нараствам.
нараста нарастеш, мин. св. нарастох, мин. прич. нарасъл, св. Нарасна.
нараствам нарастваш, несв. и нарасна, се. 1. Ставам по-голям, увеличавам се на ръст, пораствам. 2. Увеличавам количеството си. Населението на земята непрекъснато нараства.
нарастък мн. нарастъци, (два) нарастъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък.
наративен наративна, наративно, мн. наративни, прил. Спец. Разказвателен, повествувателен. Наративни жанрове.
наргиле мн. наргилета, ср. Специална ориенталска лула за пушене, при която димът минава през съд с вода, за да се прочисти.
наред нареч. 1. На еднаква степен, на един ред, еднакво. Върви наред с мъжете. 2. Последователно, в определен ред, без изключение. Ще изпитам всички наред. 3. Без проблеми, нормално. Всичко е наред вкъщи.
наредба мн. наредби, ж. 1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писателя. 2. Спец. Указание, нареждане за начина на извършване на нещо. Наредба за вноса и износа на стоките.
наредя наредиш, мин. св. наредих, мин. прич. наредил, св. — вж. нареждам.
нарежа нарежеш, мин. св. нарязах, мин. прич. нарязал, св. — вж. нарязвам.
нареждам нареждаш, несв. и наредя, св. 1. Какво/ кого. Слагам нещо в определен ред. Наредих книгите в библиотеката. 2. Какво. Раз-требвам, почиствам, като поставям всичко на мястото му. Наредих първо мазето. 3. На кого/на какво. Издавам наредба, заповядвам. Директорът нареди утре да пътувам за София. 4. Разг. Разказвам за живота и делата на умрял човек с плачевен глас. Стари жени нареждаха край ковчега с покойника. — нареждам се/ наредя се. 1. Заставам в ред с другите, строявам се. Учениците се наредиха в редица по двама. 2. Устройвам живота си добре; обзавеждам се. Нареди се на хубава работа.
нарез мн. нарези, (два) нареза, м. Вдлъбната спираловидна бразда; улей, направен чрез рязане върху нещо.
нарека наречеш, мин. св. нарекох, мин. прич. нарекъл, св. — вж. наричам.
наречие мн. наречия, ср. Спец. В езикознанието - съвкупност от местни говори с общи черти. Западнобългарско наречие.
наречие мн. наречия, ср. Спец. В езикознанието — част на речта, която означава признак на действие или на друг признак. Обстоятелствени наречия.
наречница мн. наречници, ж. В митологията — орисница; митическо същество, което нарича какъв да бъде животът на новородено дете.
наривам нариваш, несв. и нарина, св.; какво. 1. С риене изваждам. 2. С риене събирам, вземам, напълвам. Наринах една кофа въглища.
нарина наринеш, мин. св. наринах, мин. прич. наринал, св. — вж. наривам.
нарисувам нарисуваш, св.; какво. Рисувам нещо цялостно, докрай. Нарисувах есенен пейзаж.
нарицателен нарицателна, нарицателно, мн. нарицателни, прил. Спец. Който се отнася до клас еднородни предмети, като ги назовава. Нарицателно съществително име.
наричам наричаш, несв. и нарека, св. 1. Кого/какво. Давам име, назовавам. Нарекоха дъщеря си Калина. 2. Разг. Кого. Определям какъв да бъде животът, предопределям бъдещето. Орисниците я наричаха край люлката. 3. Разг. Какво, за кого. Предназначавам. Нарече този пръстен за годеницата си. 4. Кого/какво. Окачествявам с прозвище, с епитет. Нарече рисунката му бездарна. 5. Нареждам за живота на умрял човек. — наричам се/нарека се. 1. Зова се, именувам се, казвам се. 2. Разг. Решавам да отида някъде; наканвам се.
наркоза само ед. 1. Упойка. 2. Състояние, в което се намира организмът след упояване.
наркоман мн. наркомани, м. Лице, което страда от наркомания.
наркомания само ед. Силно, болезнено влечение към наркотици.
наркоманка мн. наркоманки, ж. Жена наркоман.
наркотизирам наркотизираш, несв. и св.; кого/ какво. Упойвам с наркотични вещества. — наркотизирам се. Пристрастявам се към наркотици, ставам наркоман.
наркотик мн. наркотици, (два) наркотика, м. Силни упойващи вещества, предимно с растителен произход, които парализират дейността на централната нервна система и предизвикват сън и безболезнено състояние.
наркотичен наркотична, наркотично, мн. наркотични, прил. 1. Който упойва, обезболява, приспива. 2. Който има качества на наркотик. Наркотични вещества.
наркотически наркотическа, наркотическо, мн. наркотически, прил. Наркотичен.
народ мн. народи, (два) народа, м. 1. Жителите на една държава. 2. Нация, националност. Български народ. 3. Само ед. Група хора, трудещи се. Народът е под властта на чорбаджиите. 4. Само ед. Хора. На улицата се събра много народ. // същ. умал. народец, м. (в 3 и 4 знач.).
народен народна, народно, мн. народни, прил. 1. Който се отнася до народ (в 1, 2 и 3 знач.). Народно творчество. 2. Който е свързан с народа, с неговия дух и философия. Народен поет. 3. Който принадлежи на държавата. Народно стопанство. 4. Който е избран от народа или е осъществяван от представители на народа. Народно събрание. 5. В наименования на държавни учреждения. Българска народна банка. 6. Истор. В почетни звания. Народен артист.
народник мн. народници, м. 1. Последовател на народничеството. 2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в.
народничество само ед. Руско обществено-политическо движение от втората половина на XIX в. // прил. народнически, народническа, народническо, мн. народнически.
народност мн. народности, ж. 1. Националност. По народност съм българин. 2. Национална, народна самобитност; съвкупност от черти, характерни за един народ. 3. Спец. Правдиво художествено отразяване на действителността в литературата от позициите на народа. // прил. народностен, народностна, народностно, мн. народностни.Народностно самосъзнание.
народняк мн. народняци, м. Истор. Привърженик на консервативната партия. // прил. народняшки, народняшка, народняшко, мн. народняшки.
народопис народописта, ж. само ед. Остар. Наука за културата и бита на народите; етнография. // прил. народописен, народописна, народописно, мн. народописни.
народя народиш, мин. св. народих, мин. прич. народил, св. — вж. нараждам.
наронвам наронваш, несв. и нароня, св.; какво. Отделям чрез ронене, оронвам. Люлякът нарани дребните си цветове по земята.
нароня нарониш, мин. св. нароних, мин. прич. наронил, св. — вж. наронвам.
нароча нарочиш, мин. св. нарочих, мин. прич. нарочил, св. — вж. нарочвам.
нарочвам нарочваш, несв. и нароча, св.; кого. 1. Смятам някого за виновен, обвинявам. 2. Провъзгласявам някого за лош.
нарочен нарочна, нарочно, мн. нарочни, прил. 1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник. 2. Умишлен.
нарочен нарочна, нарочно, мн. нарочни, прил. Когото са нарочили. Той е нарочен за крадец.
нарочно нареч. С определена цел или намерение. Аз нарочно дойдох у вас. Нарочно попитах къде си.
нароя се нароиш се, мин. св. нароих се, мин. прич. нароил се, св. — вж. нароявам се.
нароявам се нарояваш се, несв. и нароя се, св. Роя се в достатъчно количество. Пчелите се нароиха.
нартика мн. нартики, ж. Пред-дверие на храм.
наругавам наругаваш, несв. и наругая, св.; кого/ какво. Ругая много. Наругах го, задето ме измами.
наругая наругаеш, мин. св. наругах, мин. прич. наругал, св. — вж. наругавам.
наруша нарушиш, мин. св. наруших, мин. прич. нарушил, св. — вж. нарушавам.
нарушавам нарушаваш, несв. и наруша, св.; какво. 1. Променям нормалното състояние на нещо; прекъсвам, смущавам. Наруших съня му. 2. Не спазвам, престъпвам. Наруших договора.
нарушение мн. нарушения, ср. Постъпка или проява на неспазване на установен ред, правило, закон. Нарушение на правилата за улично движение.
нарушител нарушителят, нарушителя, мн. нарушители, м. Този, който нарушава някакви норми, правила, закони.
нарушителка мн. нарушителки, ж. Жена нарушител.
нарцис мн. нарциси, (два) нарциса, м. 1. Луковично растение, което цъфти през пролетта с красиви бели или жълти цветове. 2. Прен. Влюбен в себе си човек.
наръбвам наръбваш, несв. и наръбя, св.; какво. 1. Правя ръб, поръбвам. 2. Правя нещо да има неравен, назъбен или вълнист край.
наръбя наръбиш, мин. св. наръбих, мин. прич. наръбил. св. — вж. наръбвам.
наръгам наръгаш, св. — вж. наръгвам.
наръгвам наръгваш, несв. и наръгам, св.; кого/ какво. 1. Пробождам, намушквам. Наръга го с ножа си. 2. Разг. Натиквам, набутвам.
наръкавник мн. наръкавници, (два) наръкавника, м. Полуръкав, който се слага върху ръкавите на дреха, за да ги предпазва от замърсяване или късане; ръкавели.
наръки нареч. Разг. 1. Наблизо, под ръка. 2. Удобно, лесно. По-наръки ми е да пиша с лявата ръка.
наръсвам наръсваш, несв. и наръся, св.; какво/ кого. 1. Напръсквам с вода. Наръсих цветята в градината. 2. Посипвам. Наръсих хляба с шарена сол.
наръся наръсиш, мин. св. наръсих, мин. прич. наръсил, св. - вж. наръсвам.
наръфам наръфаш, св. — вж. наръфвам.
наръфвам наръфваш, несв. и наръфам, св.; какво. С ръфане разкъсвам нещо. Кучето наръфа парчето месо.
наръч мн. наръчи, (два) наръча, м. Част от нещо, която може да се вземе наведнъж в ръце. Хвърли на животните наръч слама.
наръчен наръчна, наръчно, мн. наръчни, прил. Който се намира на разположение, под ръка. Наръчни материали.
наръчник мн. наръчници, (два) наръчника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за младия природолюбител.
наряд мн. наряди, (два) наряда, м. 1. Спец. Специална задача, изпълнявана от военнослужещи. Нощен наряд. 2. Група хора, която изпълнява специални задачи. 3. Остар. Определено количество стоки, които трябва да се съберат или да се предадат в полза на някого. • По наряд. Получавам или изпълнявам нещо по установен особен ред.
наряден нарядна, нарядно, мн. нарядни, прил. Остар. Който се получава по наряд.
нарядко нареч. 1. От време на време, не често. Получавам писма нарядко. 2. На големи разстояния; тук-там. По пътя си нарядко срещахме хора.
нарязвам нарязваш, несв. и нарежа, св.; какво. 1. С рязане разделям нещо на части. Нарязах картофите за пържене. 2. С рязане нарушавам цялостта на нещо. 3. Правя нарез. Нарязвам водопроводни тръби. — нарязвам се/нарежа се. Разг. Напивам се много. Нарязал се до козирката.
нас - вж. ние.
насадя насадиш, мин. св. насадих, мин. прич. насадил, св. — вж. насаждам.
насаждам насаждаш, несв. и насадя, св.; какво. 1. Заравям нешо в земята, за да расте. Насадих две плодни дръвчета. 2. Садя в голямо количество, доста. Насадила е какви ли не цветя. 3. Слагам птица да мъти. Насадих една кокошка и една патица. 4. Прен. Разпространявам, внедрявам идеи, възгледи, чувства и др. Насаждам омраза и завист. — насаждам се/ насадя се. Разг. Сядам. Той се насади в креслото. • Насаждам на пачи яйца (някого). Поставям в много неприятно положение.
насаждение мн. насаждения, ср. Площ с посадени растения. Зелени насаждения. Горски насаждения.
насам нареч. 1. В посока към мен, към моята (или нашата) страна, към лицето, което говори. Ела насам! 2. По тези места, в този район. Скоро нс си идвал насам. 3. До момента, до сега. От две години насам живее в столицата.
насаме нареч. Без свидетели, без да присъстват други лица. Трябва да говорим насаме.
насапунисам насапунисаш, св. — вж. насапунисвам.
насапунисвам насапунисваш, несв. и насапунисам, св.; какво/кого. Покривам, натривам със сапун. Насапунисах ръцете си.
насветувам се насветуваш се, св. Разг. Живея до пълно насищане, наживявам се.
насвяткам се насвяткаш се, св. — вж. насвятквам се.
насвятквам се насвяткваш се, несв. и насвяткам се, св. Разг. Напивам се.
насгода нареч. Разг. Удобно, наръки.
наседя се наседиш се, мин. св. наседях се, мин. прич. наседял се, св. — вж. наседявам се.
наседявам се наседяваш се, несв. и наседя се, св. Седя до пълно насищане, колкото искам.
насека насечеш, мин. св. насякох, мин. прич. насякъл, св. — вж. насичам.
насекомо мн. насекоми, ср. Дребно безгръбначно членестоного животно (муха, пчела, мравка и др.).
насекомояден насекомоядна, насекомоядно, мн. насекомоядни, прил. Който се храни с насекоми.
населвам населваш, несв. и населя, св.; какво, с кого. Настанявам някого да живее на определено място. Населват града с преселници.
населен населена, населено, мн. населени, прил. Който има жители; обитаем. Гъсто населен район. • Населено място. Селище: град, село и др.
население само ед. Жителите на дадена територия. Местно население.
населя населиш, мин. св. населих, мин. прич. населил, св. - вж. населвам.
населявам населяваш, несв. Живея в определено място, негов обитател съм. Много животни населяват нашите гори.
насетне нареч. От определен момент нататък. Оттогава насетне е все болен.
насея насееш, мин. св. насях, мин. прич. насял, св. — вж. насявам.
насила нареч. Принудително, по чужда воля, с насилие. Вкараха го насила в операционната.
насилвам насилваш, несв. и насиля, св. 1. Кого. Принуждавам някого със сила или заплаха да извърши нещо. Насилиха го да влезе. Не го насилвай да яде. 2. Какво. Натискам силно, наблягам. Насилиха вратата и тя се отвори. — насилвам се/насиля се. Напрягам се, напъвам се, с усилие върша нещо. Насилих се да вдигна камъка. Насилвам се да ям.
насилие мн. насилия, ср. 1. Прилагане на физическа сила върху някого. 2. Беззаконие, унищожаваща сила. Борба с насилието и терора.
насилник мн. насилници, м. Лице, което върши насилие.// прил. насилнически, насилническа, насилническо, мн. насилнически.
насилница мн. насилници, ж. Жена насилник.
насилствен насилствена, насилствено, мн. насилствени, прил. Който става чрез насилие; принудителен. • Насилствена смърт. Причинена от убийство смърт.
насиля насилиш, мин. св. насилих, мин. прич. насилил, св. - вж. насилвам.
насиня насиниш, мин. св. насиних, мин. прич. насинил, св. — вж. насинявам.
насинявам насиняваш, несв. и насиня, св. 1. Какво. Правя нещо да стане синьо. Насиних дрехите. 2. Кого/какво. Със силен удар правя синина на някого. Насиних му окото.
насип мн. насипи, (два) насипа, м. 1. Изкуствено земно възвишение. Железопътен насип. 2. Ситен обрив по гърлото.
насипвам насипваш, несв. и насипя, св.; какво. 1. Сипвам в достатъчно количество. Насипах им супа да ядат. 2. Засипвам. 3. Правя насип.
насипен насипна, насипно, мн. насипни, прил. Който се насипва, а не се продава в пакетиран вид. Насипна захар.
насипя насипеш, мин. св. насипах, мин. прич. насипал, св. — вж. насипвам.
насита само ед. Състояние, в което някой не изпитва нужда от нищо и е в пълно задоволство. Пих до насита. Няма насита.
наситен наситена, наситено, мн. наситени, прил. 1. Който се е наситил. Наситен на удоволствия. 2. Спец. Който съдържа в себе си пределно количество от някакво вещество. Наситен разтвор. 3. Който е с богато, разнообразно съдържание. Наситена програма. // същ. наситеност, наситеността, ж. (във 2 знач.).
наситня наситниш, мин. св. наситних, мин. прич. наситнил, св. — вж. наситням.
наситням наситняш, несв. и наситня, св.; какво. Направям нещо на ситни части, надробявам.
наситя наситиш, мин. св. наситих, мин. прич. наситил, св. — вж. насищам.
насичам насичаш, несв. и насека, се.; какво. 1. Сека, колкото е необходимо. Насякох дърва за зимата. 2. Чрез сечене разделям на части. Насякох дървото за подпалки.
насищам насищаш, несв. и наситя, св. 1. Кого/ какво. Правя да бъде сит. 2. Кого. Задоволявам всички нужди и желания. Наситиха го с приказки. 3. Спец. Какво. Поставям вещество в течност, докато може да се разтваря в нея. Наситих разтвора. — насищам се/наситя се. 1. Ставам сит. 2. Задоволявам напълно желанията си. Наситих се на ласките и.
наскитам се наскиташ се, св. — вж. наскитвам се.
наскитвам се наскитваш се, несв. и наскитам се, св. Скитам до пълно насищане, колкото искам.
наскоро нареч. 1. Неотдавна, преди малко време. Тя наскоро роди. 2. След малко. Наскоро ще пътувам пак за София.
наскърбя наскърбиш, мин. св. наскърбих, мин. прич. наскърбил, св. — вж. наскърбявам.
наскърбявам наскърбяваш, несв. и наскърбя, св.; кого. Карам да скърби, правя скръбен; натъ-жавам, опечалявам. Думите му ме наскърбиха. — наскърбявам се/наскърбя се. Ставам скръбен.
наслагам наслагаш, св. — вж. наслагвам.
наслагвам наслагваш, несв. и наслагам, св.; какво. 1. Слагам в голямо количество, много. Наслагаха телефони във всички кабинети. 2. Слагам на различни места. - наслагвам се/наслагам се. Заемам място по повърхността на нещо.
наслада само ед. Голямо удоволствие от нещо. С наслада чета книги.
насладя насладиш, мин. св. насладих, мин. прич. насладил, св. — вж. наслаждавам.
наслаждавам наслаждаваш, несв. и насладя, св.; кого. Доставям наслада. — наслаждавам се/насладя се. Изпитвам наслада. Наслаждавам се на хубавата музика.
наслаждение само ед. Много голямо удоволствие, наслада. С наслаждение се потопи в морето.
наследник мн. наследници, м. 1. Лице, което получава наследство. 2. Прен. Продължител на нечия дейност.
наследница мн. наследници, ж. Жена наследник.
наследствен наследствена, наследствено, мн. наследствени, прил. 1. Който е получен като наследство (в 1 знач.). Наследствен имот. 2. Който се предава от родители на деца, свързан с наследствеността. Наследствени заболявания. 3. Който се отнася до наследство. Наследствено право.
наследственост наследствеността, само ед., ж. Съвкупност от физически и психически качества на организмите, които се получават от родителите и могат да се предадат на следващите поколения.
наследство мн. наследства, ср. 1. Имущество, което след смъртта на собственика му преминава у друго лице. 2. Прен. Съвкупност от идейни, битови, културни явления, получени от предишни епохи или личности. Културно наследство.
наследя наследиш, мин. св. наследих, мин. прич. наследил, св. - вж. наследявам.
наследявам наследяваш, несв. и наследя, св. 1. Какво. Получавам нещо в наследство от някого. Наследих две къщи от леля си. 2. Кого. Приемам идеите на някого и продължавам делото му. 3. Притежавам качества, присъщи на родителите ми. Сините очи е наследил от майка си, а упоритостта — от баща си.
наслов мн. наслови, (два) наслова, м. Заглавие, тема, мото.
наслойка мн. наслойки, ж. 1. Нещо наслоено, напластено. 2. Следи от чужди или различни по време черти, особености в съзнанието, бита или културата на един народ.
наслоя наслоиш, мин. св. наслоих, мин. прич. наслоил, св. — вж. наслоявам.
наслоявам наслояваш, несв. и наслоя, св.; какво. Натрупвам на слоеве, напластявам.
наслугувам се наслугуваш се, св. Слугувам до пълно насищане, не искам повече да слугувам.
наслука нареч. 1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата. 2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града.
наслуки нареч. — вж. наслука.
наслушам се наслушаш се, св. — вж. наслушвам се.
наслушвам се наслушваш се, несв. и наслушам се, св.; на какво. Слушам до пълно насищане. Наслушах се на хубава музика.
насмалко нареч. Разг. Едва не, още малко и, без малко. Насмалко не падна от покрива.
насмета насметеш, мин. св. насметох, мин. прич. насмел, св. — вж. насмитам.
насмешка мн. насмешки, ж. Обидна шега, присмех, подигравка.
насмешлив насмешлива, насмешливо, мн. насмешливи, прил. Който съдържа насмешка; шеговит, подигравателен, присмехулен. Насмешлива усмивка. // същ. насмешливост, насмешливостта, ж.
насмея се насмееш се, мин. св. насмях се, мин. прич. насмял се, св. — вж. насмивам се.
насмивам се насмиваш се, несв. и насмея се, св. 1. Смея се до пълно насищане. 2. Надсмивам се, присмивам се.
насмитам насмиташ, несв. и насмета, св. 1. Какво. С метене събирам нещо. Насметох боклука. 2. Разг. Какво/кого. Нападам, подгонвам, прогонвам. Петелът насмете пиленцата.
насмоля насмолиш, мин. св. насмолих, мин. прич. насмолил, св. — вж. насмолявам.
насмолявам насмоляваш, несв. и насмоля, св.; какво. Покривам повърхността на нещо със смола.
наснова насновеш, мин. св. насновах, мин. прич. насновал, св. - вж. насновавам.
насновавам насноваваш, несв. и наснова, св.; какво. Снова, колкото е необходимо, докрай. Насновах платното.
насока мн. насоки, ж. 1. Направление. Ще работя в тая насока. 2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.
насоля насолиш, мин. св. насолих, мин. прич. насолил, св. — вж. насолявам.
насолявам насоляваш, несв. и насоля, св. 1. Какво. Соля, колкото е необходимо, в достатъчна степен. Насолих месото. 2. Прен. Разг. Кого. Карам се на някого, нахоквам. Насолих го за лъжата.
насополивя насополивиш, мин. св. насополивих, мин. прич. насополивил, св. — вж. насополивям.
насополивям насополивяш, несв. и насополивя, св.; какво/кого. Изцапвам със сопол нещо или някого.
насоча насочиш, мин. св. насочих, мин. прич. насочил, св. — вж. насочвам.
насочвам насочваш, несв. и насоча, св.; кого/какво. 1. Давам насока, упътвам. Насочих го при кого да отиде. 2. Съсредоточавам. Насочих усилията си към този проблем. 3. Прен. Давам разяснения, напътвам. — насочвам се/ насоча се. 1. Тръгвам към определено място, цел. Насочи се право към мен. 2. Избирам, определям като своя цел. Насочих се към този проблем и вече една година работя по него.
насочен насочена, насочено, мн. насочени, прил. Който е получил насока, има определена цел. Насочено движение. // същ. насоченост, насочеността, ж. Книги с историческа насоченост.
наспивам се наспиваш се, несв. и наспя се, св. Спя до пълно насищане. Наспах се добре в тихия дом.
наспоря наспориш, мин. св. наспорих, мин. прич. наспорил, св. — вж. наспорявам.
наспорявам наспоряваш, несв. и наспоря, св.; какво. Осигурявам нещо в достатъчно количество, много. Да наспори Господ! Бог наспори богата реколта тази година.
наспя се наспиш се, мин. св. наспах се, мин. прич. наспал се, св. — вж. наспивам се.
насред предлог. Изразява: 1. Отношение към място в средата на пространство, където се развива действието. Колата спря насред полето. 2. Отношение към момент в средата на определено време. Разболя се насред зимата. • Насред път. Без да е завършен. Заряза работата си насред път.
насреща нареч. 1. В срещуположната страна или посока. Стоеше насреща ми усмихната. 2. Против. Ще излязат насреща му заедно. • Аз съм насреща. Разг. Аз ще помагам или отговарям.
насрещен насрещна, насрещно, мн. насрещни, прил. 1. Който се намира насреща. Насрещна улица. Насрещна къща. 2. Който се движи срещу мене. Насрещен вятър. Насрещно движение.
насроча насрочиш, мин. св. насрочих, мин. прич. насрочил, св. — вж. насрочвам.
насрочвам насрочваш, несв. и насроча, св.; какво. Определям момент, в който ще се извърши нещо. Насрочиха си среща в 17 часа. Насрочиха пътуването за неделя.
настава несв. и настане, св. Настъпва, иде. Настане вечер — месец изгрее (Ботев). Настана вълнение сред слушателите. Настана суматоха.
наставам наставаш, несв. и настана, св. Само мн. Ставаме много хора заедно или едновременно. Когато представлението свърши, зрителите наставаха и заръкопляскаха.
наставка мн. наставки, ж. 1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото и окъся. 2. Спец. В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.
наставление мн. наставления, ср. 1. Съвет, поучение, нравоучение. Слушаше наставленията на майка си. 2. Ръководство, инструкция, упътване. Наставления за работа с машина.
наставлявам наставляваш, несв.; кого. Давам наставления на някого, уча на нещо хубаво, добро. Наставлявам го как да се държи в обществото.
наставник мн. наставници, м. Остар. Лице, което наставлява някого, дава му съвети. Наставник на футболен клуб.
наставница мн. наставници, ж. Жена наставник.
наставнически наставническа, наставническо, мн. наставнически, прил. Който се отнася до наставник. Наставнически тон.
наставя наставиш, мин. св. наставих, мин. прич. наставил, св. — вж. наставям.
наставям наставяш, несв. и наставя, св.; какво. Уголемявам нещо до нужната дължина или ширина, като присъединявам друга част към него.
настана настанеш, мин. св. настанах, мин. прич. настанал, св. — вж. наставам.
настане мин. св. настана, мин. прич. настанал, св. - вж. настава.
настаня настаниш, мин. св. настаних, мин. прич. настанил, св. — вж. настанявам.
настанявам настаняваш, несв. и настаня, св. 1. Кого. Осигурявам на някого работа, удобства и др. Настаниха го в най-слънчевата стая. 2. Какво. Поставям нещо на определено място за по-дълго време. — настанявам се/настаня се. 1. Разполагам се, заселвам се. Настанихме се в просторния апартамент. 2. Нареждам се.
настеля настелеш, мин. св. настлах, мин. прич. настлал, св. — вж. настилам.
настивам настиваш, несв. и настина, св. В резултат на простуда се разболявам; простудявам се. Стоях на течение и съм настинал.
настигам настигаш, несв. и настигна, св.: кого/ какво. Стигам някого, тъй като се движа или работя с по-голяма скорост от него, по-добре. Настигнахме го при големия завой.
настигна настигнеш, мин. св. настигнах, мин. прич. настигнал, св. — вж. настигам.
настилам настилаш, несв., и настеля, св.; какво. 1. Стеля нещо върху голямо пространство. Настлах пъстри килими из цялата къща. 2. Покривам с пласт от нещо, правя настилка. Настлаха двора с чакъл.
настилка мн. настилки, ж. 1. Пласт от нещо настлано. 2. Пласт, с който е покрит път, улица. Улична настилка.
настина настинеш, мин. св. настинах, мин. прич. настинал, св. — вж. настивам.
настинка мн. настинки, ж. Заболяване, причинено от настиване; простуда.
настойка мн. настойки, ж. Течност, която съдържа екстракт от поставеното в нея вещество или растение. Настойка от лайка.
настойник мн. настойници, м. Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви власти. Съдът определи за негов настойник леля му. // прил. настойнически, настойническа, настойническо, мн. настойнически.
настойница мн. настойници, ж. Жена настойник.
настойчив настойчива, настойчиво, мн. настойчиви, прил. 1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек. 2. Настоятелен, който изисква някакво действие. Настойчива молба. // същ. настойчивост, настойчивостта, ж.
настолен настолна, настолни, мн. настолни, прил. 1. Който е предназначен за поставяне върху маса. Настолна лампа. 2. Прен. Който е необходим постоянно, наръчен. Настолна книга.
настоя настоиш, мин. св. настоях, мин. прич. настоял, се. — вж. настоявам.
настоявам настояваш, несв. и настоя, св. Искам твърдо и последователно нещо да стане. Настоявам да посетим този музей. Настоявам за повишаване на заплатата.
настоятел настоятелят, настоятеля, мн. настоятели, м. Член на настоятелство.
настоятелен настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил. 1. Който изразява настояване. 2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен. // същ. настоятелност, настоятелността, ж.
настоятелка мн. настоятелки, ж. Жена настоятел.
настоятелство мн. настоятелства, ср. 1. Група хора, избрани да ръководят стопанството на училище или църква. 2. Ръководство на дружество или организация.
настоящ настояща, настоящо, мн. настоящи, прил. 1. Който съществува или се извършва сега. 2. Който е пред говорителя или слушателя; този, даденият. С настоящото писмо искам да съобщя.
настояще само ед. Сегашното време, съвременността. Настоящето ни е вълнуващо.
настрана нареч. Не тук, по-далече, не много близко. Къщата му е настрани от село. Стой настрана!
настрани нареч. — вж. настрана.
настрелям се настреляш се, св. Стрелям до пълно насищане, колкото искам.
настриг само ед. Количеството настригана вълна. Настригът от овцете тази година е добър.
настригвам настригваш, несв. и настрижа, св.; какво/ кого. 1. Стрижа известно количество от нещо. Настригаха два килограма вълна от овцата. 2. При кръщаване — режа коса от детето.
настрижа настрижеш, мин. св. настригах, мин. прич. настригал, св. — вж. настригвам.
настроен настроена, настроено, мн. настроени, прил. 1. За музикален инструмент - който е приведен към готовност да свири. Настроена китара. 2. Прен. На когото са внушени чувства или мисли към някого или нещо. Той е зле настроен към мене.
настроение мн. настроения, ср. 1. Вътрешно душевно състояние. Бодро настроение. 2. Склонност към нещо, желание. Нямам настроение да пея. 3. Насока на мисли, чувства и др. Обществени настроения. • Не съм в настроение. С лошо настроение съм. • В настроение съм. С добро настроение съм.
настройвам настройваш, несв. и настроя, св. 1. Какво. Обтягам струни на музикален инструмент, за да придам определена височина на тона. Настройвам китарата. 2. Какво. Привеждам в положение да приема някакви излъчвания или да бъде в нужното техническо състояние. Настроих телевизора. Настроих машината. 3. Кого. Привеждам в настроение. Музиката ги настрои романтично. 4. Кого. Внушавам някакви чувства или мисли. Настроиха го срещу семейството му. — настройвам се/настроя се. 1. Изпадам в определено състояние, настроение. Настроил съм се поетично. 2. Изпадам във враждебно към някого или нещо настроение. Нещо се е настроил срещу мене.
настройка мн. настройки, ж. Настройване (в 1 и 2 знач.). Правя настройка на китарата. Фина настройка.
настройчик мн. настройчици, м. Лице, което настройва (в 1 и 2 знач.).
настройчица мн. настройчици, ж. Жена настройчик.
настроя настроиш, мин. св. настроих, мин. прич. настроил, св. — вж. настройвам.
настроя настроиш, мин. св. настроих, мин. прич. настроил, св. — вж. настроявам.
настроявам настрояваш, несв. и настроя, св.; какво. Строя много, в достатъчно количество.
настръхвам настръхваш, несв. и настръхна, св. 1. За коса, козина, пера, кожа — наежвам се. Настръхнах от студ. 2. Прен. Приготвям се за нападение. Тези обидни думи го накараха да настръхне. • Настръхват ми косите. Изпадам в ужас, обзема ме силен страх.
настръхна настръхнеш, мин. св. настръхнах, мин. прич. настръхнал, св. - вж. настръхвам.
настудувам се настудуваш се, св. Студувам много, до крайна степен.
настъпателен настъпателна, настъпателно, мн. настъпателни, прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия. // същ. настъпателност, настъпателността, ж.
настъпвам настъпваш, несв. и настъпя, св. 1. Какво/кого. Стъпвам отгоре, върху нещо или някого. Настъпи змията и тя го ухапа. 2. Срещу кого/ какво. Водя активни бойни действия, придвижвам се напред. Войската настъпваше срещу неприятеля. 3. За време — приближава се, иде, настава, започва. Настъпи пролетта. 4. За състояние — възцарява се, започва, настава. В стаята настъпи мълчание.
настъпление мн. настъпления, ср. 1. Активно движение на войски напред за нападение срещу противника. 2. Прен. Активно движение към някаква цел.
настъпя настъпиш, мин. св. настъпих, мин. прич. настъпил, св. — вж. настъпвам.
настъпям настъпяш, несв. Настъпвам.
настървен настървена, настървено, мн. настървени, прил. Раздразнен, ожесточен.
настървение само ед. Прекалена упоритост, много силно желание за нещо. С настървение пълнеше кошницата с малини. // същ. настървеност, настървеността, ж.
настървя настървиш, мин. св. настървих, мин. прич. настървил, св. — вж. настървявам.
настървявам настървяваш, несв. и настървя, св.; какво/кого. Приучавам към стриктно изпълнение на нещо; ожесточавам. Настървиха кучето да следва нарушителя. - настървявам се/настървя се. Озлобявам се. Вълкът се настърви, като усети мириса на кръв.
настъргвам настъргваш, несв. и настържа, св.; какво. 1. Стържа в достатъчно количество. Настъргах ябълки за щрудела. 2. Чрез стържене нарушавам целостта на нещо.
настържа настържеш, мин. св. настъргах, мин. прич. настъргал, св. — вж. настъргвам.
насурвакам насурвакаш, св. — вж. насурваквам.
насурваквам насурвакваш, несв. и насурвакам, св.; кого. 1. Сурвакам, колкото е необходимо. 2. Прен. Разг. Набивам.
насъбера насъбереш, мин. св. насъбрах, мин. прич. насъбрал, св. — вж. насъбирам.
насъбирам насъбираш, несв. и насъбера, св.; какво/ кого. Събирам доста, в голямо количество. Насъбрах интересни книги.
насълзя назълзиш, мин. св. насълзих, мин. прич. насълзил, св. — вж. насълзявам.
насълзявам насълзяваш, несв. и насълзя, св.; кого. Предизвиквам сълзи у някого; просълзявам. Разказът за съдбата и насълзи присъстващите. — насълзявам се/насълзя се. Очите ми се пълнят със сълзи, готов съм да заплача. От силния вятър очите и се насълзиха.
насън нареч. 1. По време на сън. Насън мечтае за далечни страни. 2. Ирон. Никога.
насъне нареч. - вж. насън.
насърбам се насърбаш се, св. — вж. насърбвам се.
насърбвам се насърбваш се, несв. и насърбам се, св. 1. Сърбам до пълно насищане, наяждам се чрез сърбане. 2. Разг. Напивам се.
насърча насърчиш, мин. св. насърчих, мин. прич. насърчил, св. — вж. насърчавам.
насърчавам насърчаваш, несв. и насърча, св. 1. Кого. Вдъхвам на някого смелост да извърши нещо. Насърчи детето в първите му стъпки. 2. Какво. Съдействам за проявата и развитието на нещо. Държавата насърчава раждаемостта.
насърчение мн. насърчения, ср. Дейност на насърчител.
насърчител насърчителят, насърчителя, мн. насърчители, м. Лице, което насърчава.
насърчителен насърчителна, насърчително, мн. насърчителни, прил. Който насърчава. Насърчително писмо. // нареч. насърчително. Погледна я насърчително.
насъскам насъскаш, св. — вж. насъсквам.
насъсквам насъскваш, несв. и насъскам, св. 1. Какво. Карам куче да нападне някого. 2. Прен. Кого. Внушавам омраза към някого, подтиквам към нещо зло.
насъщен насъщна, насъщно, мн. насъщни, прил. Който има важно значение за живота; крайно необходим. Насъщни нужди. Насъщен хляб. // същ. насъщност, насъщността, ж.
насявам насяваш, несв. и насея, св.; какво. 1. Сея в достатъчно количество, много. Насях нивата. 2. Сея докрай, привършвам със сеенето. И тази година насяхме навреме.
насядам насядаш, св. Само мн. Много хора сядаме едновременно или заедно. Насядахме около масата.
натам нареч. Към място, намиращо се по-далече от говорителя; нататък, в тази посока. Натам е моята къща.
натаманя натаманиш, мин. св. натаманих, мин. прич. натаманил, св. — вж. натаманявам.
натаманявам натаманяваш, несв. и натаманя, се./ какво. Разг. Направям всичко точно, така, както трябва да бъде; приготвям. Натаманих парите за заема.
натапям натапяш, несв. Натопявам.
нататък нареч. 1. Към друго място, натам. Някъде нататък е вилата им. 2. В по-късно време, после. По-нататък ще говорим пак по този въпрос.
нататъшен нататъшна, нататъшно, мн. нататъшни, прил. 1. Който е разположен нататък; по-далечен. 2. Който се извършва по-нататък, по-късно.
натегна натегнеш, мин. св. натегнах, мин. прич. натегнал, св. — вж. натягам.
натегнат натегната, натегнато, мн. натегнати, прил. 1. Който е здраво завит или силно опънат. Натегнато въже. 2. Прен. Който е свързан с недоверие; недружелюбен, конфликтен. Отношенията им са натегнати. // същ. натегнатост, натегнатостта, ж.
натежа натежиш, мин. св. натежах, мин. прич. натежал, св. — вж. натежавам.
натежавам натежаваш, несв. и натежа, св. 1. Ставам по-тежък. 2. Навеждам се на една страна от тежина, от умора, от болка.
натикам натикаш, св. — вж. натиквам.
натиквам натикваш, несв. и натикам, св.; какво. Разг. 1.Тикам в достатъчна степен. 2. С тикане вкарвам нещо, въвирам го някъде. Натика тапата в бутилката. • Натиквам в миша дупка (някого). Карам се много на някого, отмъщавам си.
натирвам натирваш, несв. и натиря, св.; кого/какво. Изпъждам, прогонвам. Когато кучето остаря и не можеше вече да пази, натириха го.
натиря натириш, мин. св. натирих, мин. прич. натирил, св. — вж. натирвам.
натирям натиряш, несв. Натирвам.
натисвам натисваш, несв. и натисна, св.; какво/ кого. Натискам поединично или еднократно.
натиск само ед. 1. Наблягане, притискане. 2. Въздействие, принуда за извършване на нещо. Икономически натиск. Обществен натиск.
натискам натискаш, несв.; какво/кого. 1. Въздействам със сила върху нещо или някого; напирам, притискам. 2. Прен. Принуждавам да извърши нещо. Натискаха директора да я приеме на работа. - натискам се. 1. Блъскам се, притискам се. Не се натискайте, ще има за всички! 2. Разг. Самопредлагам се упорито. Натиска се за новата длъжност. • Натискам си парцалите. Не противодействам, кротувам. • Натискам копчето. Привеждам нещо в действие.
натисна натиснеш, мин. св. натиснах, мин. прич. натиснал, св. — вж. натисвам.
натоварвам натоварваш, несв. и натоваря, св.; какво/кого, с какво. 1. Товаря в достатъчна степен. Натовариха два камиона с тухли. 2. Прен. Възлагам на някого допълнителна работа или нови задължения. Натовариха го с подготовката на фестивала.
натовареност натовареността, само ед., ж. 1. Положен върху нещо товар. Поради голямата си натовареност камионът вървеше бавно. 2. Заетост. Той е човек с голяма обществена натовареност. Учебна натовареност.
натоваря натовариш, мин. св. натоварих, мин. прич. натоварил, св. — вж. натоварвам.
натопвам натопваш, несв. Натопявам.
натопля натоплиш, мин. св. натоплих, мин. прич. натоплил, св. — вж. натоплям.
натоплям натопляш, несв. и натопля, св.; какво. Топля в достатъчна степен.
натопя натопиш, мин. св. натопих, мин. прич. натопил, св. — вж. натопявам.
натопявам натопяваш, несв. и натопя, св.; какво/ кого. 1. Топя нещо в течност, колкото е необходимо. Натопи цветята във вазата. Натопи перото в мастилницата. 2. Топя в достатъчно количество. 3. Прен. Разг. Кого. Накле-ветявам някого. Натопиха го пред директора. — натопявам се/ натопя се. Прен. Разг. Забърквам се в някаква неприятност.
наторя наториш, мин. св. наторих, мин. прич. наторил, св. - вж. наторявам.
наторявам наторяваш, несв. и наторя, св.; какво. Торя, колкото е необходимо, докрай. Наторих градината.
наточа наточиш, мин. св. наточих, мин. прич. наточил, св. — вж. наточвам.
наточвам наточваш, несв. и наточа, св.; какво. 1. Точа, наливам, колкото е необходимо. Наточих две дамаджани вино. 2. Точа, разтеглям тесто, колкото е необходимо. Наточих три баници.
наточвам наточваш, несв. и наточа, св.; какво. Точа, наострям, колкото е необходимо. Наточих ножа. — наточвам се/наточа се. Разг. Наканвам се, настройвам се (във 2 знач.), наострям се. • Наточвам си зъбите. Готвя се за ядене.
наточвам наточваш, несв. и наточа, св.; какво. Наливам, колкото е необходимо. Наточих две дамаджани вино.
наточвам наточваш, несв. и наточа, св.; какво. Точа, колкото е необходимо; разтеглям. Наточих три баници.
натрапвам натрапваш, несв. и натрапя, св.; какво/кого, на кого. Принуждавам да приеме нещо, налагам. Натрапиха му я за жена. — натрапвам се/ натрапя се. 1. Налагам се някъде, без да съм желан. Тя се натрапва на всички компании. 2. За мисъл, чувство — налагам се, появявам се въпреки желанието на някого.
натраплив натраплива, натрапливо, мн. натрап-ливи, прил. Който се натрапва. Натраплива идея.
натрапник мн. натрапници, м. Човек, който се натрапва; нахалник. // прил. натрапнически, натрапническа, натрапническо, мн. натрапнически.
натрапница мн. натрапници, ж. Жена натрапник.
натрапчив натрапчива, натрапчиво, мн. натрапчиви, прил. Натраплив. // същ. натрапчивост, натрапчивостта, ж.
натрапя натрапиш, мин. св. натрапих, мин. прич. натрапил, св. — вж. натрапвам.
натривам натриваш, несв. и натрия, се. 1. Какво/ кого. Трия, колкото е необходимо, докрай. Натрих болното място. 2. Какво/кого, с какво. Намазвам с нещо (течност или мазнина). Натри цевта на пушката с масло. • Натривам иоса (на някого). Скарвам се на някого, наказвам го за постъпката му.
натривка мн. натривки, ж. Натриване с лечебна цел.
натрий натрият, натрия, само ед., м. Химически елемент — лек и мек сребристобял метал. // прил. натриев, натриева, натриево, мн. натриеви. Натриев хлорид.
натрия натриеш, мин. св. натрих, мин. прич. натрил, св. — вж. натривам.
натроша натрошиш, мин. св. натроших, мин. прич. натрошил, св. — вж. натрошавам.
натрошавам натрошаваш, несв. и натроша, св.; какво. Троша много, докрай; начупвам. Натрошиха всичкия хляб.
натрупам натрупаш, св. — вж. натрупвам.
натрупвам натрупваш, несв. и натрупам, св. 1. Какво. Трупам на едно място много предмети. Натрупаха книгите сред двора и ги запалиха. 2. Прен. Забогатявам, печеля, събирам. Натрупа голям капитал. - натрупвам се/натрупам се. 1. Само мн. Трупаме се много хора. Всички се натрупаха около новодошлия. 2. Прен. За чувства (мъка, скръб и др.) - насъбирам се много. В душата му се беше натрупала голяма мъка.
натруфен натруфена, натруфено, мн. натруфени, прил. Който е много накичен, наконтен, нагизден. Натруфена жена. // същ. натруфеност, натруфеността, ж.
натруфя натруфиш, мин. св. натруфих, мин. прич. натруфил, св. — вж. натруфям.
натруфям натруфяш, несв. и натруфя, св.; кого/ какво. Труфя много, накичвам, нагиздвам.
натряскам се натряскаш се, св. — вж. натрясквам се.
натрясквам се натряскваш се, несв. и натряскам се, св. Разг. 1. Удрям се силно в нещо. Натря-скал се е с колата в един камион. 2. Напивам се много, прекалено. Пак ли си се натряскал сракия?
натупам натупаш, св. — вж. натупвам.
натупвам натупваш, несв. и натупам, св.; кого. Тупам, колкото е необходимо, набивам. Натупа детето, защото беше непослушно.
натура мн. натури, ж. 1. Природа, естество. 2. Човешки характер, темперамент. Лирична натура. 3. Действителност, естествена обстановка. Рисунка от натура. 4. Продукти, използвани като платежно средство. Плащане в натура.
натурален натурална, натурално, мн. натурални, прил. 1. Естествен, природен, без подправяне. Натурална големина. Натурални продукти. Натурален плодов сок. 2. Който се отнася до плащане в натура. • Натурално стопанство. Стопанство, което се занимава с производство на стоки за лично потребление.
натурализация само ед. 1. Приемане на гражданство на чужда страна. 2. Усвояване начина на живот на друг народ. Местното население е подложено на натурализация.
натурализирам натурализираш, несв. и св. Предоставям граждански права на чужденец. — натурализирам се. Приемам чуждо гражданство.
натурализъм само ед. Спец. 1. Течение в литературата и изкуството, което се стреми към фотографиране на действителността. 2. Философско течение, което обяснява общественото развитие с природни фактори.
натуралист мн. натуралисти, м. 1. Естествоизпитател. 2. Последовател на натурализма.
натуризъм само ед. Схващане за живот, близък до природата.
натурист мн. натуристи, м. Привърженик на натуризма.
натурфилософ мн. натурфилософи, м. Последовател на натурфилософията.
натурфилософия само ед. Спец. Название на съществувалите до XIX в. философски учения за природата. // прил. натурфилософски, натурфилософска, натурфилософско, мн. натурфилософски.
натъжа натъжиш, мин. св. натъжих, мин. прич. натъжил, св. — вж. натъжавам.
натъжавам натъжаваш, несв. и натъжа, св.; кого. Причинявам тъга. Моето съобщение го натъжи. — натъжавам се/натъжа се. Ставам тъжен, опечалявам се.
натъка натъчеш, мин. св. натъках, мин. прич. натъкал, св. - вж. натъкавам.
натъкавам натъкаваш, несв. и натъка, св.; какво. Тъка, колкото е необходимо.
натъквам натъкваш, несв. и натъкна, св.; какво. Набождам, набивам. Натъкнаха го на кол. — натъквам се/ натъкна се. 1. На какво/на кого. Неочаквано при движение срещам или докосвам нещо или някого. Натъкнах се на брат му в градината. 2. Прен. Неочаквано откривам нещо. Натъкнах се на важни сведения.
натъкмя натъкмиш, мин. св. натъкмих, мин. прич. натъкмил, св. — вж. натъкмявам.
натъкмявам натъкмяваш, несв. и натъкмя, св. Разг. 1. Какво/кого. Привеждам в ред, в готовност. Натъкмих стаята за гости. 2. Какво. Правя нещо, колкото трябва да е, точно. Натъкмих парите за къщата. — натъкмявам се/натъкмя се. Приготвям се.
натъкна натъкнеш, мин. св. натъкнах, мин. прич. натъкнал, св. — вж. натъквам.
натъпквам натъпкваш, несв. и натъпча, св. 1. Какво/кого, в какво. С тъпчене вкарвам, набутвам, въвирам. Натъпка дрехите в шкафа. 2. Кого/ какво, с какво. С тъпчене пълня нещо. Натъпка торбата с храна. Докторът я натъпка с лекарства. — натъпквам се/натъпча се. 1. С тъпчене влизам някъде. Всички се натъпкаха в автобуса. 2. Разг. Ям повече, отколкото е необходимо, преяждам. Натъпкаха се със сладкиши.
натъпча натъпчеш, мин. св. натъпках, мин. прич. натъпкал, св. — вж. натъпквам.
натъркалвам натъркалваш, несв. и натъркалям, св.; какво/кого. Търкалям в достатъчна степен. — натъркалвам се/натъркалям се. Само мн. 1. Търкаляме се много едновременно; налягваме. Уморени от играта, децата се натъркаляха по поляната. 2. Много предмети се намираме по земята.
натъркалям натъркаляш, се. — еж. натъркалвам.
натъркам натъркаш, св. - вж. натърквам.
натърквам натъркваш, несв. и натъркам, св.; какво/кого, с какво. Натривам. Натърка лицето си със сняг.
натъртвам натъртваш, несв. и натъртя, св. 1. Какво. С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих коляното. 2. Прен. Върху какво. Наблягам върху някоя част на изказване. — натъртвам се/натъртя се. При падане, удар или натиск търпя увреждане без видимо разкъсване. От вятъра крушите изпопадаха и се натъртиха.
натъртен натъртена, натъртено, мн. натъртени, прил. 1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове. 2. Прен. На който се набляга. // същ. натъртеност, натъртеността, ж.
натъртя натъртиш, мин. св. натъртих, мин. прич. натъртил, св. — вж. натъртвам.
натюрел само ед. Естествена наклонност, дарба.
натюрморт мн. натюрморти, (два) натюрморта, м. 1. Само ед. Изобразяване в близък план на природни предмети — цветя, плодове, риби, убит дивеч и др., без хора и пейзажи. 2. Картина с такова изображение. В натюрмортите на холандските художници често има глинени съдове.
натягам натягаш, несв. и натегна, св. 1. Какво. Правя нещо да стане изпънато; изпъвам, обтягам. Натегна струните на китарата. 2. Прен. Какво. Изострям обстановка, отношения. Изказването му натегна атмосферата. — натягам се/натегна се. 1. Разг. Полагам големи усилия да се харесам на някого или да постигна целта си. 2. Ставам обтегнат, изострям се.
натяквам натякваш, несв. и натякна, св.; на кого, за какво. Постоянно укорявам някого, припомням за провинение. Стига си ми натяквала за тоя счупен сервиз!
натякна натякнеш, мин. св. натякнах, мин. прич. натякнал, св. — вж. натяквам.
натясно нареч. В недостатъчно пространство. Живеем натясно. • Хващам (някого) натясно. Поставям някого в затруднено положение, принуждавам го да извърши нещо, да се съгласи, да си признае.
наузрял неузряла, неузряло, мн. неузрели, прил. Който не е узрял; въззелен.
наука мн. науки, ж. 1. Система от знания за закономерностите в развитието на природата, обществото и мисленето и за същността на явленията. Хуманитарни науки. Естествени науки. 2. Съвкупността от знание, опит. Напред! Науката е слънце, което във душите грей! (Ст. Михайловски). 3. Разг. Навик. Науката е една мъка, а отуката — две.
наум нареч. В ума си, без да говоря или пиша, само мислено. Чети наум, за да не ми пречиш! • Идва ми наум нещо. Досещам се, спомням си, хрумва ми. • Имам едно наум. Помня нещо, имам предвид нещо, предпазлив съм.
наумя наумиш, мин. св. наумих, мин. прич. наумил, св. — вж. наумявам.
наумявам наумяваш, несв. и наумя, св.; на кого. Припомням, напомням, наподобявам. Книгата ми наумява за една интересна случка. — наумявам си/наумя си. Намислям, решавам; втълпявам си. Пак си е наумил да ходи някъде.
наустница мн. наустници, ж. Църковна книга, която трябва да се знае наизуст; часослов.
науча научиш, мин. св. научих, мин. прич. научил, св. — вж. научавам.
научавам научаваш, несв. и науча, св. 1. Какво. Уча нещо докрай, цялостно. Научих урока си. 2. Какво. Наизустявам. Днес научих две нови стихотворения. 3. Кого. Съветвам някого, помагам му да усвои нещо. Научих племенницата си да чете. 4. Узнавам. Научих, че утре ще има хубав концерт. — научавам се/науча се. 1. С учене или подражаване усвоявам нещо. Научих се да смятам. Научих се да танцувам. 2. Узнавам. Научих се, че ще пътуваме заедно. 3. Придобивам навик, свиквам. Научих се да ставам рано. Папагалът се научи да яде от ръката ми. • Ще те науча. Ще се разправя с тебе, ще те накажа.
научен научна, научно, мн. научни, прил. 1. Който е свързан с наука (в 1 знач.). 2. Който е съобразен с принципите и методите на науката. Научен подход. // същ. научност, научността, ж. • Научен работник. Човек, който се занимава с наука; учен.
научноекспериментален научноекспериментална, научноекспериментално, мн. научноекспериментални, прил. Който се отнася до научни експерименти.
научнопопулярен научнопопулярна, научнопопулярно, мн. научнопопулярни, прил. Който се отнася до популярна наука и е достъпен за по-голям брой хора, които не са специалисти. Научнопопулярно списание.
научнофантастичен научнофантастична, научнофантастично, мн. научнофантастични, прил. Който се отнася до научна фантастика. Научнофантастичен разказ.
наушник мн. наушници, (два) наушника, м. 1. Част от шапка, която закрива ушите. Шапка с наушници. 2. Самостоятелни парчета, които служат за топлене на ушите. 3. Разг. Част от апарат, която се поставя на ушите за слушане; слушалки.
нафора мн. нафори, ж. 1. Осветен при литургия хляб. 2. Малки късчета от този хляб.
нафт нафтът, нафта, само ед., м. Нафта.
нафта само ед. Петролен продукт — жълтеникава течност, която се използва за отопление и като гориво в някои двигатели. // прил. нафтов, нафтова, нафтово, мн. нафтови. Нафтова печка.
нафталин само ед. Бяло кристално вещество с остра миризма, употребявано в техниката и в бита за предпазване на вълнени изделия от молци. Дрехите бяха пропити с миризма на нафталин. // прил. нафталинов, нафталинова, нафталиново,мн. нафталинови.// прил. нафтлинен, нафталинена, нафталинено, мн. нафталинени.
нахакан нахакана, нахакано, мн. нахакани, прил. Разг. Грубо. Нахален, дързък, безочлив. Нахакана жена.
нахал мн. нахали, м. Разг. Нахалник, безсрамник.
нахален нахална, нахално, мн. нахални, прил. Който проявява безсрамие, безочливост; дързък. Такива нахални жени не бях виждала.
нахалник мн. нахалници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек.
нахалница мн. нахалници, ж. Жена нахалник.
нахалнича нахалничиш, мин. св. нахалничих, мин. прич. нахалничил, несв. Държа се нахално.
нахалост нареч. Напразно, безрезултатно, напусто. Нахалост пътувах до София — нищо не свърших пак.
нахалствам нахалстваш, несв. Проявявам нахалство.
нахалство мн. нахалства, ср. Нахална постъпка; наглост, дръзка самоувереност. Нечувано нахалство е да искаш постоянно пари от мене.
нахалствувам нахалствуваш, несв. Нахалствам.
нахапвам нахапваш, несв. и нахапя, св.; какво/ кого. 1. С хапане нарушавам целостта на нещо. Тя нахапа ябълката. 2. Хапя на много места. Комарите го нахапаха, докато бяха на риболов.
нахапя нахапеш, мин. св. нахапах, мин. прич. нахапал, св. — вж. нахапвам.
нахвърля нахвърлиш, мин. св. нахвърлих, мин. прич. нахвърлил, св. — вж. нахвърлям.
нахвърлям нахвърляш, несв. и нахвърля, св.; какво. 1. Хвърлям много неща на различни места, разхвърлям. Нахвърля дрехите си по пода. 2. Хвърлям на едно място много неща. 3. Набелязвам, правя план за нещо. Нахвърля в бележника си някои интересни мисли. - нахвърлям се/нахвърля се. 1. На/върху кого/какво. Нападам. Кучето се нахвърли върху непознатия. 2. Прен. Устремно, бързо се залавям за нещо. Нахвърли се върху храната. 3. Хвърлям до пълно насищане.
нахлувам нахлуваш, несв. и нахлуя, св. 1. За вода, въздушна струя, светлина — появявам се изведнъж, стремително. Водата нахлу в приземните помещения. От запад нахлува студен поток въздух. 2. Стремително и внезапно навлизам; прониквам. Тълпата нахлу в преддверието. 3. Прен. Внезапно се появявам в съзнанието. Спомените нахлуха неканени.
нахлузвам нахлузваш, несв. и нахлузя, св.; какво. Разг. 1. С усилие поставям, надявам. Едвам нахлузи пръстена на ръката си. 2. Бързо обувам или обличам. Нахлузи стария панталон и излезе.
нахлузя нахлузиш, мин. св., нахлузих, мин. прич. нахлузил, св. — вж. нахлузвам.
нахлупвам нахлупваш, несв. и нахлупя, св.; какво. Поставям нещо на главата си, така че почти скрива очите ми. Нахлупи каската си, за да не могат лесно да го познаят.
нахлупя нахлупиш, мин. св. нахлупих, мин. прич. нахлупил, св. — вж. нахлупвам.
нахлуя нахлуеш, мин. св. нахлух, мин. прич. нахлул, св. — вж. нахлувам.
находище мн. находища, ср. Място, където се намират полезни изкопаеми и други природни блага. Златно находище.
находка мн. находки, ж. 1. Нещо намерено. Исторически находки. 2. Прен. Нещо много подходящо, сполучливо. Главният герой в романа е интересна находка.
находчив находчива, находчиво, мн. находчиви, прил. Който лесно намира изход от трудно положение; съобразителен. // същ. находчивост, находчивостта, ж.
нахокам нахокаш, св. - вж. нахоквам.
нахоквам нахокваш, несв. и нахокам, св.; кого/ какво. Хокам, колкото е необходимо, доста. Нахоках го за лъжата.
нахранвам нахранваш, несв. и нахраня, св.; какво/кого. Храня човек или животно до пълното им насищане. Нахраних кокошките. — нахранвам се/нахраня се. Нахранвам сам себе си; засищам се с храна.
нахраня нахраниш, мин. св. нахраних, мин. прич. нахранил, св. — вж. нахранвам.
нахут само ед. Вид бобово растение и неговият плод, който се пече като леблебия.
нахълтам нахълташ, св. — вж. нахълтвам.
нахълтвам нахълтваш, несв. и нахълтам, св. Внезапно влизам, нахлувам (във 2 знач.). И да не нахълташ пак в стаята, без да почукаш на вратата.
нацапам нацапаш, св. — вж. нацапвам.
нацапвам нацапваш, несв. и нацапам, св. 1. Какво/кого. Цапам много предмети или един предмет на много места. Нацапал си всичките стаи с кал. 2. Разг. Кого. Наплесквам, набивам. 3. Прен. Разг. Кого. Наклеветявам, очерням. На-цапаха човека за нищо.
нацелувам нацелуваш, св.; кого. 1. Целувам много пъти. 2. Целувам много хора. Той нацелува всичките жени, които бяха дошли на празника. — нацелувам се. Целувам до пълно насищане.
нацепвам нацепваш, несв. и нацепя, св.; какво. Цепя в достатъчно количество или на много места. Нацепих дърва за зимата. - нацепвам се/нацепя се. 1. Цепя се на много места, напуквам се. Стената се е нацепила след земетръса. 2. Разг. Напивам се много.
нацизъм само ед. Националсоциализъм, германски фашизъм.
национал мн. национали, м. Разг. Състезател в национален отбор. Нациналите ни се класираха за световното първенство по футбол.
национал- Първа част в сложни думи, назоваващи партии и групировки, със значение националистичен, напр. националдемократи, националлиберали, националсоциалисти.
национален национална, национално, мн. национални, прил. 1. Който се отнася до дадена нация или и принадлежи. Национален химн. 2. Който се отнася до общественополитическия живот на нацията. Национално движение. 3. Държавен. Национален доход. 4. Който се отнася до отделна националност. Национални групи.
национализация мн. национализации, ж. 1.Преминаване на частна собственост в държавна срещу заплащане или безвъзмездно. Национализация на банките и големите промишлени предприятия. 2. Организиране на различни учреждения за одържавяване.
национализирам национализираш, несв. и св.; какво. Извършвам национализация.
национализъм само ед. 1. Идеология и политика на поставяне на една нация в привилегировано положение, чрез което се потискат едни народи и се поражда национална вражда. 2. Движение на зависимите страни към свобода и независимост. // прил. националистичен, националистична, националистично, мн. националистични.
националист мн. националисти, м. Привърженик на национализма.
националистка мн. националистки, ж. Жена националист.
националност националността, мн. националности, ж. 1. Народност. 2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност.
националсоциализъм само ед. Политическо течение, което проповядва световно господство чрез терор, насилие и войни.
нацист мн. нацисти, м. Привърженик на нацизма. // прил. нацистки, нацистка, нацистко, мн. нацистки.
нация мн. нации, ж. 1. Исторически създала се група хора, възникнала върху общност на езика, територията, икономическия живот и културата. 2. Държава, страна. Организация на обединените нации.
нацупвам нацупваш, несв. и нацупя, св.; какво. Намръщвам. — нацупвам се/нацупя се. 1. Намръщвам се, навъсвам се. 2. Разсърдвам се.
нацупен нацупена, нацупено, мн. нацупени, прил. Който се е нацупил; сърдит. Ако си все нацупена, никой няма да те харесва.
нацупя нацупиш, мин. св. нацупих, мин. прич. нацупил, св. — вж. нацупвам.
нацъфтя нацъфтиш, мин. св. нацъфтях, мин. прич. нацъфтял, св. — вж. нацъфтявам.
нацъфтявам нацъфтяваш, несв. и нацъфтя, св. Цъфтя в голямо количество, много. Розите пак нацъфтяха.
нацяло нареч. Не на части, цялостно. Имаш ли сто лева нацяло?
начален начална, начално, мн. начални, прил. 1. Който е начало на нещо. Начален етап. 2. В системата на образованието - първоначален, нисш, който обхваща първите 3-4 години. Начално образование. Начално училище.
началник мн. началници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник влак.
началничка мн. началнички, ж. Жена началник.
начало мн. начала, ср. 1. Първият момент от някакво действие или явление. Началото на учебната година. 2. Изходна точка, пункт, от който започва нещо. Началото на улицата. 3. Първоизточник, основна причина. Доверието е начало на приятелството. 4. Обикн. мн. Основно положение, принцип. Начала на биологията. 5. Само мн. Начин на организация и осъществяване на нещо. Изнасяме концерти на самодейни начала.
началствам началстваш, несв. Изпълнявам служба на началник; управлявам.
началство мн. началства, ср. 1. Администрация, всички началници. Каквото нареди началството, това ще правим. 2. Разг. Началник.
началствувам началствуваш, несв. Началствам.
начевам начеваш, несв. и начена, св. Разг. 1. Почвам, започвам. Начена да се кара с мене. 2. Какво. Почвам да правя, да върша, да осъществявам. Начена нова любовна история. 3. Какво. Почвам да употребявам, да изразходвам, като нарушавам целостта. Наченахме нова тенекия сирене. // прил. наченат, начената, наченато, мн. наченати, прил. (в 3 знач.).
начеващ начеваща, начеващо, мн. начеващи, прил. начинаещ.
начело нареч. Пред всички, на най-предно място, в началото. Начело на групата вървеше приятелят ми.
начена наченеш, мин. св. наченах, мин. прич. наченал, св. - вж. начевам.
наченат начената, наченато, мн. наченати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Наченат хляб.
наченка мн. наченки, ж. Обикн. мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост.
начервя начервиш, мин. св. начервих, мин. прич. начервил, св. — вж. начервявам.
начервявам начервяваш, несв. и начервя, св.; какво/кого. Червя, колкото е необходимо, докрай. — начервявам се/начервя се. Намазвам устните си с червило.
начерня начерниш, мин. св. начерних, мин. прич. начернил, св. — вж. начерням.
начерням начерняш, яесв. и начерня, св.; какво/ кого. 1. Намазвам с черна боя. 2. Прен. Злословя за някого, злепоставям.
начертавам начертаваш, несв. и начертая, св.; какво. 1. Чертая нещо докрай, до завършен вид. Начертах два триъгълника. 2. Чертая, колкото е необходимо, в достатъчно количество, много. Начертах цялата дъска. 3. Прен. Определям, посочвам. Той начерта пътя за понататъшното развитие на фирмата.
начертание мн. начертания, ср. Рисунка, форма, изображение в контури. Начертанието на буквите се усвоява в началното училище.
начертая начертаеш, мин. св. начертах, мин. прич. начертал, св. — вж. начертавам.
начесвам начесваш, несв. и начеша, св.; какво/кого. 1. Чеша много, колкото искам. 2. Чеша много хора или животни. 3. Прен. Разг. Набивам, натупвам. • Начесвам си крастата. Задоволявам някаква своя страст.
начесто нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират.
начет мн. начети, (два) начета, м. Спец. Неправомерно изразходвани средства, за които няма документи и поради това трябва да се възстановят.
начета начетеш, мин. св. начетох, мин. прич. начел, св. — вж. начитам.
начета се начетеш се, мин. св. начетох се, мин. прич. начел се, св. — вж. начитам се.
начетен начетена, начетено, мн. начетени, прил. Който е чел много, добре образован, знаещ. Умна и начетена жена.// същ. начетеност, начетеността, ж.
начетен начетена, начетено, мн. начетени, прил. Който е допуснал начет.
начеша начешеш, мин. св. начесах, мин. прич. начесал, св. — вж. начесвам.
начин мн. начини, (два) начина, м. Подход за извършване на някаква дейност; похват, способ. Тази задача може да се реши по два начина. • По такъв начин. Така. • По никакъв начин. Никак. • По втория начин. Не по общоприетия ред, а с връзки и ходатайства.
начинаещ начинаеща, начинаещо, мн. начинаещи, прил. 1. Който неотдавна е започнал нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Начинаещ поет. 2. Като същ. Лице, което току-що е започнало или на което му предстои да започне нова дейност, занимание (и затова е без достатъчно опит/знания/умения). Курс по английски за начинаещи.
начинание мн. начинания, ср. Започнато, предприето от някого дело. Продължаваме начинанията на предшествениците си.
начинателен начинателна, начинателно, мн. начинателни, прил. Спец. Който означава начало на действие. Начинателни глаголи. // същ. начинателност, начинателността, ж
начитам начиташ, несв. и начета, св.; кого. Спец. Установявам начет, правя начет. Начетоха го при ревизията с голяма сума.
начитам начиташ, несв. и начета, св.; на кого. Разг. Наброявам пари. Веднага ми начете парите.
начитам се начиташ се, несв. и начета се, св. Чета много, до насита. Начетох се на любовни романи това лято.
начудвам се начудваш се, несв. и начудя се, св. Чудя се много, до пълно насищане. Не мога да се начудя на решението му.
начудя се начудиш се, мин. св. начудих се, мин. прич. начудил се, св. — вж. начудвам се.
начукам начукаш, св. — вж. начуквам.
начуквам начукваш, несв. и начукам, св.; какво. 1. С чукане вкарвам навътре, набивам, наковавам. 2. С чукане разтрошавам, начупвам. Начуках орехи за тортата.
начумервам начумерваш, несв. и начумеря, св.; какво. Намръщвам, навъсвам, намусвам. — начумервам се/ начумеря се. Придавам си намръщен вид, сърдя се. Все за нещо ще намери да се начумери.
начумерен начумерена, начумерено, мн. начумерени, прил. Намръщен, намусен, навъсен.
начумеря начумериш, мин. св. начумерих, мин. прич. начумерил, св. — вж. начумервам.
начупвам начупваш, несв. и начупя, св.; какво. 1. Чупя, колкото е необходимо. Начупих орехи за сладкиша. 2. Разтрошавам чрез чупене. Начупих тоягата. 3. Чрез чупене нарушавам целостта на нещо. Начупихме топлия хляб. — начупвам се/ начупя се. 1. Ставам на части, счупвам се. Крехкото стъбло се начупи в ръката му. 2. Разг. За коса — става на чупки, на-къдря се леко. След постригването косата му се начупи леко.
начупя начупиш, мин. св. начупих, мин. прич. начупил, св. — вж. начупвам.
наш наша, наше, мн. наши, крат. ни, притеж. мест. 1. Който принадлежи на нас или се отнася до нас. Нашата къща. Нашето семейство. 2. Който ни е близък, познат. Наш човек. Нашата история. • По наше време. Когато ние бяхме млади.
нашарвам нашарваш, несв. и нашаря, св. 1. Какво. Покривам нещо с шарки, украсявам. Нашарих яйцата за Великден. 2. Прен. Разг. Кого. Набивам някого. Нашарих му задника от бой.
нашаря нашариш, мин. св. нашарих, мин. прич. нашарил, св. — вж. нашарвам.
нашенец мн. нашенци, м. 1. Човек, който е от нашата страна, сънародник. 2. Човек, който е от нашия край, от нашето населено място; земляк, градски.
нашенка мн. нашенки, ж. Жена нашенец.
нашенски нашенска, нашенско, мн. нашенски, прил. 1. Наш, свой. Нашенски истории. 2. Който е от нашия край, местен. Опитай нашенското вино.
нашепвам нашепваш, несв. и нашепна, св.; какво, на кого. С шепот разказвам или припомням нещо. Вятърът ми нашепваше чудни легенди.
нашепна нашепнеш, мин. св. нашепнах, мин. прич. нашепнал, св. — вж. нашепвам.
нашественик мн. нашественици, м. Човек или група хора, които предприемат нашествие.
нашествие мн. нашествия, ср. 1. Навлизане на нападател в дадена страна. 2. Прен. Внезапна поява на насекоми или други животни в голямо количество. След нашествието на скакалците останаха само голи клони.
нашетам се нашеташ се, св. — вж. нашетвам се.
нашетвам се нашетваш се, несв. и нашетам се, св. Шетам, колкото искам, до пълно насищане.
нашив само ед. Това, което е нашито върху нещо, обикновено за украса; бродерия. Роклята е е богат нашив.
нашивам нашиваш, несв. и нашия, св.; какво. 1. Шия в голямо количество, много. Наши дрехи за цялото семейство. 2. Пришивам или бродирам нещо. Наши по блузата пайети и шевици. — нашивам се/ нашия се. Шия, колкото искам, до пълно насищане.
нашивка нашивки, ж. 1. Нашив. 2. Спец. Лента или ивица, която означава военно звание или чин и се пришива към дреха или пагон.
нашийник мн. нашийници, (два) нашийника, м. 1. Поставен върху шията на куче ремък, към който се прикрепва синджир. 2. Нешо пришито на дреха около шията.
нашир нареч. Откъм широката страна. Нашир и надлъж пребродих страната. • Надлъж и нашир. Навсякъде.
нашироко нареч. 1. Нашир. 2. Подробно, обширно. Разказа историята си нашироко. 3. В задоволство, без затруднения. Живеят нашироко — нищо не им липсва. • Надълго и нашироко. С подробности, в детайли.
нашия нашиеш, мин. св. наших, мин. прич. нашил, св. — вж. нашивам.
нашумя нашумиш, мин. св. нашумях, мин. прич. нашумял, св. — вж. нашумявам.
нашумявам нашумяваш, несв. и нашумя, св. Предизвиквам шум около себе си, събуждам интерес. В последно време нашумяха нови рокгрупи.
нашумял нашумяла, нашумяло, мн. нашумели, прил. Който временно е станал известен; популярен, интересен. Нашумели заглавия.
нашътам се нашъташ се, св. Нашетам се.
нашътвам се нашътваш се, несв. Нашетвам се.
нащрек нареч. Напрегнато, с повишено внимание, в очакване на опасност. Сърната застана нащрек след тихото шумолене.
нащърбен нащърбена, нащърбено, мн. нащърбени, прил. 1. Който има ръб с нарушена цялост. Нащърбена чаша. Нащърбен нож. 2. Прен. За Луната — не е в пълнолуние или новолуние. На небето се показа нащърбеният месец.
нащърбя нащърбиш, мин. св. нащърбих, мин. прич. нащърбил, св. - вж. нащърбявам.
нащърбявам нащърбяваш, несв. и нащърбя, св.; какво. Направям нещо да бъде щърбо, неравно. Нащърбих новата чаша.
нащърбям нащърбяш, несв. Нащърбявам.
наяве нареч. В действителност, не насън. За първи път виждаше орхидеи наяве. • Излизам наяве. Разкривам се, ставам известен за всички. Скоро лъжата излезе наяве.
наяден наядена, наядено, мн. наядени, прил. От който липсва част; нахапан. Наядена ябълка. • Наяден зъб. Развален, с дупка зъб.
наяждам наяждаш, несв. и наям, св.; какво. От-хапвам част от нещо. Косовете наядоха черешите. — наяждам се/наям се. Ям до пълно насищане, нахранвам се.
наяквам наякваш, несв. и наякна, св. Разг. Ставам як, силен; заяквам. След два месеца конят наякна и вече можеха да го яздят.
наякна наякнеш, лшн. св. наякнах, мин. прич. наякнал, св. — вж. наяквам.
наям наядеш, мин. св. наядох, мин. прич. наял, св. — вж. наяждам.
наясно нареч. Без неясноти, без съмнения. Вече съм наясно как се работи с тази машина.
не част. 1. Изразява отрицание пред различни части на изречението: пълно при сказуемото и частично при другите части. Не зная. 2. Придава слабоутвърдителен смисъл. Не че не мога, но не искам. (Мога, но не искам). 3. Изразява утвърждение, ако следващата дума започва с не- или без-. 4. Самостоятелно изразява отрицателен отговор. 5. При прилагателни и наречия в сравнителна степен за изразяване на равенство или краен предел. 6. Изразява усилване, потвърждаване.
не- представка. 1. В прилагателни имена, наречия и глаголи образува дума с ново, противоположно на мотивиращата дума значение: неприятел (враг), невесел (тъжен). 2. В прилагателни имена, наречия и глаголи означава липса на признак, като изразява умереност на качество или действие: недочувам, невисок, нелош.
неадекватен неадекватна, неадекватно, мн. неадекватни, прил. 1. Който не съвпада напълно с друг; неравнозначен. 2. Който не съответства на обичайното, на нормалното. Неадекватни реакции. Неадекватно поведение.
неактуален неактуална, неактуално, мн. неактуални, прил. Който не е актуален. // същ. неактуалност, неактуалността, ж.
неандерталец мн. неандерталци, м. Изкопаем човек от ледниковата епоха (ранния и средния палеолит). // прил. неандерталски, неандерталска, неандерталско, мн. неандерталски.
небе мн. небеса, ср. 1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе. 2. Според религиозните представи — мястото, където живеят Бог, ангелите и праведните души. • До небесата. Извънредно много, високо, прекалено. • На седмото небе съм. Чувствам се много доволен, щастлив. • Падам от небето. 1. Силно се изненадвам. 2. Появявам се неочаквано. 3. Много съм наивен. • Под открито небе. На открито, навън. • Под небето. Навсякъде по света.
небелен небелена, небелено, мн. небелени, прил. 1. Който е с обвивката си, не е белен. Ям небелени ябълки. 2. Който не е избелван. Небелена вълна.
небен небна, небно, мн. небни, прил. Спец. В граматиката — който се учленява на небцето. Небни съгласни.
небесен небесна, небесно, мн. небесни, прил. 1. Който се отнася до небето. Небесен купол. 2. Който е с цвят на небе. Небесна рокля. 3. Който е свързан с астрономията; астрономически. Небесна механика. 4. Който е свързан с небе (във 2 знач.). Небесни селения. 5. Прен. Прекрасен, възхитителен, неземен.
небетшекер само ед. Вид захар на едри кристали.
небивал небивала, небивало, мн. небивали, прил. Който не се е случвал по-рано; неочакван, рядък. Това е небивал успех за нас.
небивалица мн. небивалици, ж. Измислица, лъжливо съобщение, шеговит разказ. Стига си говорил небивалици.
небитие само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие. • Минавам в небитието. Умирам.
неблагодарен неблагодарна, неблагодарно, мн. неблагодарни, прил. 1. Който не проявява благодарност; непризнателен. Неблагодарни деца. 2. Който не оправдава положените усилия. Неблагодарна работа.// същ. неблагодарност, неблагодарността, ж.
неблагодарник мн. неблагодарници, м. Човек, който се проявява като неблагодарен.
неблагодарница мн. неблагодарници, ж. Жена неблагодарник.
неблагозвучен неблагозвучна, неблагозвучно, мн. неблагозвучни, прил. Който не звучи приятно; нехармоничен.
неблагозвучие мн. неблагозвучия, ср. Съчетание от звукове, което не звучи приятно; нехармонично съчетание.
неблагонадежден неблагонадеждна, неблагонадеждно, мн. неблагонадеждни, прил. Който не внушава доверие. // същ. неблагонадеждност, неблагонадеждността, ж.
неблагоприличен неблагоприлична, неблагоприлично, мн. неблагоприлични, прил. Неприличен.
неблагоприличие само ед. Проява на неблагоприличен човек.
неблагопристоен неблагопристойна, неблагопристойно, мн. неблагопристойни, прил. Който е лишен от благопристойност; неприличен.
неблагоприятен неблагоприятна, неблагоприятно, мн. неблагоприятни, прил. 1. Който не е благоприятен, не носи полза, не помага. Неблагоприятни климатични условия. 2. Отрицателен, лош. Неблагоприятни изказвания.
неблагоразумен неблагоразумна, неблагоразумие, мн. неблагоразумни, прил. Който не се съобразява със здравия разум. Неблагоразумни действия.
небоеспособен небоеспособна, небоеспособно, мн. небоеспособни, прил. Който не е боеспособен. // същ. небоеспособност, небоеспособността, ж.
небосвод само ед. Видимата част от небето.
небосклон само ед. 1. Част от небето, разположена над хоризонта. 2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.
небостъргач мн. небостъргачи, (два) небостъргача, м. Сграда с многобройни етажи. Летяхме над небостъргачите в Ню Йорк.
небран небрана, небрано, мн. небрани, прил. Който още не е бран (за градина, лозе, овошки). Намерихме една небрана круша. • В небрано лозе. В неудобно положение.
небрежен небрежна, небрежно, мн. небрежни, прил. 1. Който се отнася невнимателно към работата си. Небрежен работник. 2. Който е направен без грижа, без внимание. Небрежна прическа. Небрежен почерк. 3. Пренебрежителен, твърде непринуден, безгрижен. Небрежен отговор. // същ. небрежност, небрежността, ж.
небце мн. небцета, ср. Горната вътрешна част на устата, която има сводеста форма. Твърдо небце.
невалиден невалидна, невалидно, мн. невалидни, прил. Който не е валиден, който няма валидност. Невалидна диплома.
неведение само ед. Незнание, неосведоменост. В неведение съм по този въпрос.
неведнъж нареч. Многократно, не само един път. Неведнъж съм посещавал този град.
неведом неведома, неведомо, мн. неведоми, прил. Остар. 1. Незнаен, неизвестен. Неведоми пътища. 2. Тайнствен; неразбираем. Неведоми сили го ръководят.
невеж невежа, невежо, мн. невежи, прил. Мало-образован, слабокултурен; който няма достатъчно знания.
невежа мн. невежи, м. и ж. Невеж човек.
невежествен невежествена, невежествено, мн. невежествени, прил. 1. Който няма знания; неграмотен. 2. Който се отличава с невежество. Невежествена проява.
невежество мн. невежества, ср. Обикн. ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ.
невен мн. невени, (два) невена, м. Градинско цвете с жълто-оранжеви цветове.
неверен невярна, невярно, мн. неверни, прил. 1. Който не отговаря на действителността; погрешен, лъжлив. Неверен отговор. 2. Който нарушава задълженията си, не стои на думата си. Невярна жена. // същ. неверност и невярност, неверността, ж.• Тома неверни. За човек, който трудно вярва на другите. • Невярна болест. Болест, която няма външни прояви и човек изглежда здрав.
неверие само ед. Липса на вяра; неувереност.
неверник мн. неверници, м. 1. Човек, който не е верен. 2. Човек, който не вярва. 3. Друговерец (нехристиянин).
неверница мн. неверници, ж. Жена неверник.
невероятен невероятна, невероятно, мн. невероятни, прил. 1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. Невероятна история. 2. Много голям, значителен, извънредно силен. Невероятно усилие. Невероятна бързина. // същ. невероятност, невероятността, ж.
невесел невесела, невесело, мн. невесели, прил. 1. Който не притежава веселост. Невесел разказ. 2. Тъжен, нерадостен. Този ден Ирина беше мрачна, невесела.
невеста мн. невести, ж. Невяста.
невестин невестина, невестино, мн. невестини, прил. Който принадлежи на невяста. Невестино облекло.
невестински невестинска, невестинско, мн. невестински, прил. Който се отнася до невяста (млада булка).
невестулка мн. невестулки, ж. Хищен бозайник с дребно и тънко тяло.
невеществен невеществена, невеществено, мн. невеществени, прил. Който не е изграден от вещество; нематериален, духовен. // същ. невещественост, невеществеността, ж.
невзрачен невзрачна, невзрачно, мн. невзрачни, прил. Който е с непривлекателна външност; некрасив, неугледен. Невзрачна жена. // същ. невзрачност, невзрачността, ж.
невиделица само ед. • От невиделица/из невиделица. Ненадейно, неочаквано.
невидим невидима, невидимо, мн. невидими, прил. Който не може да се види; недостъпен за зрението, незабележим. Невидим помощник. // същ. невидимост, невидимостта, ж.
невинен невинна, невинно, мн. невинни, прил. 1. Който Няма вина. Поради липса на доказателства бе признат за невинен. 2. Чистосърдечен, наивен, простодушен. Невинна усмивка. 3. Който не заслужава наказание или порицание; безвреден. Невинни занимания. 4. Девствен. // същ. невинност, невинността, ж.
невменяем невменяема, невменяемо, мн. невменяеми, прил. 1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние. 2. Прекалено раздразнен, който не се владее. Когато се ядоса, става невменяем. II същ. невменяемост, невменяемостта, ж.
невмешателство мн. невмешателства, ср. Обикн. ед. Отказ от намеса в нещо, обикновено във вътрешните работи на някоя държава. Политика на невмешателство.
невнимание само ед. 1. Разсеяност, липса на внимание. Грешка по невнимание. 2. Липса на уважение към някого; пренебрежение, неучтивост.
невнимателен невнимателна, невнимателно, мн. невнимателни, прил. 1. Разсеян, който не проявява достатъчно внимание. 2. Неучтив, нелюбезен. 3. Който не съдържа грижа; немарлив. // същ. невнимателност, невнимателността, ж.
невнятен невнятна, невнятно, мн. невнятни, прил. Остар. Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив. Невнятни слова.
неволен неволна, неволно, мн. неволни, прил. Който се извършва без умисъл, несъзнателно. Неволен свидетел. Неволен порив.
неволник мн. неволници, м. 1. Човек, който е в неволя; страдалец, мъченик. 2. Човек, който изтърпява наказание, лишен е от свобода; затворник, роб.
неволница мн. неволници, ж. Жена неволник.
неволно нареч. Несъзнателно, без да искам, неумишлено. Неволно съборих вазата.
неволя мн. неволи, ж. Нещастие, страдание, беда, тежко положение. Живеят в неволя. • По неволя. Без да искам, против желанието ми.
невралгичен невралгична, невралгично, мн. невралгични, прил. 1. Който се дължи на невралгия. 2. Чувствителен, болезнен. • Невралгична точка/ невралгичен пункт. 1. Място, където се събират или пресичат линии, канали, пътища, интереси и др. 2. Въпрос или теория, които са източник на спорове и несъгласия.
невралгия мн. невралгии, ж. Спец. Заболяване, свързано с поява на остри болки в областта на някой нерв.
неврастеник мн. неврастеници, м. Човек, който страда от неврастения.
неврастеничка мн. неврастенички, ж. Жена неврастеник.
неврастения само ед. Спец. Разстройство на нервната система, което се изразява в раздразнителност, болки в главата, безсъние, умора и др.
невредим невредима, невредимо, мн. невредими, прил. Който е неповреден, незасегнат, цял. Излезе невредим от катастрофиралия автомобил. // същ. невредимост, невредимостта, ж.
неврели-некипели само мн. Изказвания, които не се приемат за достоверни; измислици; врели-некипели. Пак ли ще ми разказваш неврели-некипели?
неврит мн. неврити, м. 1. Възпаление на периферен нерв. 2. Израстък на нервна клетка.
невроза мн. неврози, ж. Нервно-психическо заболяване, свързано с разстройство на централната нервна система, но без изменения в нервната тъкан.
невролог мн. невролози, м. Специалист по неврология.
неврологичен неврологична, неврологично, мн. неврологични, прил. Който се отнася до невролог или до неврология. Неврологичен кабинет.
неврология само ед. Спец. Наука за нервната система и нейната дейност.
невропатолог мн. невропатолози, м. Специалист по невропатология.
невропатология само ед. Спец. Наука за заболяванията на нервната система.
невръстен невръстна, невръстно, мн. невръстни, прил. Който е в детска възраст; младенчески, малък. Невръстни деца.
невъзвратим невъзвратима, невъзвратимо, мн. невъзвратими, прил. Който не може да се възвърне. Невъзвратима загуба. // същ. невъзвратимост, невъзвратимостта, ж.
невъзвращенец мн. невъзвращенци, м. Човек, който е напуснал родината си и не е пожелал да се върне; емигрант.
невъздържан невъздържана, невъздържано, мн. невъздържани, прил. Който не може да се въздържа; буен, избухлив. Невъздържан характер. // същ. невъздържаност, невъздържаността, ж.
невъзможен невъзможна, невъзможно, мн. невъзможни, прил. 1. Неосъществим, неизпълним. Невъзможни неща няма. 2. Прен. Който не може да се търпи; непоносим, краен в проявите си. Той има невъзможен характер. // същ. невъзможност, невъзможността, ж. (в 1 знач.).
невъзмутим невъзмутима, невъзмутимо, мн. невъзмутими, прил. Който не се смущава от нищо; спокоен, притежаващ самообладание. Невъзмутим тон. // същ. невъзмутимост, невъзмутимостта, ж.
невъзпитан невъзпитана, невъзпитано, мн. невъзпитани, прил. Който няма възпитание; груб, неучтив, некултурен. Невъзпитан отговор. Невъзпитани деца. // същ. невъзпитаност, невъзпитаността, ж.
невъобразим невъобразима, невъобразимо, мн. невъобразими, прил. 1. Който не можем да си представим, да си въобразим. 2. Прен. Необикновен, много силен, много голям. Невъобразим шум.
невъоръжен невъоръжена, невъоръжено, мн. невъоръжени, прил. Който е без оръжие. Беше невъоръжен — пистолетът остана в касата. • С невъоръжено око. Без оптически уреди.
невям нареч. Диал. Може би, вероятно, изглежда, като че ли.
невян мн. невени, (два) невяна, м. Невен.
невяра само ед. Липса на вяра; съмнение, несигурност, недоверие.
невяста мн. невести, ж. 1. Девойка или млада жена, която встъпва в брак. 2. Млада булка, млада жена. Моми и невести. 3. Снаха по отношение на рода на съпруга и. Добра ни е невястата.
нега само ед. Доволство, блаженство, нежност.
негасен негасена, негасено, мн. негасени, прил. Който не е гасен. • Негасена вар. Печена вар, която не е поставяна във вода, за да взаимодейства с нея.
негатив мн. негативи, (два) негатива, м. Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове.
негативен негативна, негативно, мн. негативни, прил. 1. Който се отнася до негатив. 2. Отрицателен, обратен. Негативен резултат. // същ. негативност, негативността, ж.
негативизъм само ед. Спец. Противопоставяне на всяка външна намеса, което е симптом на душевно заболяване.
негласен негласна, негласно, мн. негласни, прил. 1. Таен, скрит, необявен предварително. Негласен контрол над някого. 2. Който става без уговаряне; мълчалив, доброволен. Негласно споразумение. // същ. негласност, негласността, ж.
негли нареч. Диал. Може би, навярно.
неглиже нареч. Разг. Свободно, небрежно, като у дома си. Държи се неглиже.
него - вж. той и то. • Него ден. Разг. В този ден.
негов негова, негово, мн. негови, крат. му, притеж. мест. 1. Който принадлежи на него или се отнася до него (м. и ср.). Неговата книга. Неговият влак закъсня. 2. Определение към титла на високопоставено лице, за което се говори. Негово преосвещенство.
негоден негодна, негодно, мн. негодни, прил. Който не може да се използва или не работи; лош, развален, некачествен. Негодни продукти. Негоден за военна служба. // същ. негодност, негодността, ж. Освободен от военна служба поради негодност.
негодник мн. негодници, м. 1. Подъл, низък, долен човек. 2. Разг. Човек, който не е годен за някаква работа; неспособен човек.
негодница мн. негодници, ж. Жена негодник.
негодувам негодуваш, несв. Изпитвам или проявявам негодувание; възмущавам се, протестирам. Негодуват срещу новата политика на правителството.
негодувание мн. негодувания, ср. Възмущение, крайно недоволство, яд, гняв. Погледна го с негодувание.
негодяй негодяят, негодяя, мн. негодяи, м. Негодник (в 1 знач.).
неголям неголяма, неголямо, мн. неголеми, прил. Който няма големи размери; ограничен по размери, брой, време. Неголяма стая. Неголяма сума. Влакът има неголям престой.
негостолюбив негостолюбива, негостолюбиво, мн. негостолюбиви, прил. Който не обича гости. Негостолюбиво село. // същ. негостолюбивост, негостолюбивостта, ж.
негостоприемен негостоприемна, негостоприемно, мн. негостоприемни, прил. 1. Който не обича да приема гости. Негостоприемно семейство. 2. Прен. За природни обекти и състояния - неблагоприятен. Негостоприемна планина. // същ. негостоприемност, негостоприемността, ж.
негостоприемство само ед. Проява на негостоприемен човек.
неграмотен неграмотна, неграмотно, мн. неграмотни, прил. 1. Който не умее да чете и пише, малограмотен. Прабаба му е била неграмотна жена. 2. Който не притежава достатъчно знания. Неграмотен лекар. 3. Който съдържа езикови грешки. Неграмотно изказване. 4. Прен. Разг. Слаб в някоя област или дейност. Неграмотен в краката. // същ. неграмотност, неграмотността, ж.
негроид мн. негроиди, м. Човек, който принадлежи към черната раса: с тъмна кожа, къдрави коси, широк нос и др. // прил. негроиден, негроидна, негроидно, мн. негроидни. Негроидна раса.
негър мн. негри, м. Човек от коренното население на тропическа Африка с много тъмна кожа. // прил. негърски, негърска, негърско, мн. негърски. Негърски танци.
негърка мн. негърки, ж. Жена негър.
негърче мн. негърчета, ср. 1. Дете негър. 2. Вид шоколадов сладкиш, тъмен на цвят.
недалеко нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор.
недалеч нареч. — вж. недалеко.
недалече нареч. — вж. недалеко.
недалечен недалечна, недалечно, мн. недалечни, прил. 1. Който е разположен на близко разстояние. Недалечен град. 2. Който е разположен в близко време. Недалечно бъдеще.
недалновиден недалновидна, недалновидно, мн. недалновидни, прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. Недалновиден политик. // същ. недалновидност, недалновидността, ж.
недвижим недвижима, недвижимо, мн. недвижими, прил. Който не може да се премества, да се движи. Недвижимо имущество. // същ. недвижимост, недвижимостта, ж.
недвусмислен недвусмислена, недвусмислено, мн. недвусмислени, прил. Който не е двусмислен; ясен, точен, категоричен, определен. Недвусмислен отговор. // същ. недвусмисленост, недвусмислеността, ж.
недеен недейна, недейно, мн. недейни, прил. Който не е деен; пасивен.
недей мн. недейте. 1. Повелителна форма: не, не прави това, престани. Недей! Не сега! 2. Част. Има отрицателно-подбудително значение с други глаголи в неопределена форма. Недей пя!
недействителен недействителна, недействително, мн. недействителни, прил. 1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. Недействителна бюлетина. 2. Който не е в сила, не важи. // същ. недействителност, недействителността, ж.
неделен неделна, неделно, мн. неделни, прил. Който се извършва в неделя или е свързан с неделя. Неделно училище.
неделим неделима, неделимо, мн. неделими, прил. 1. Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен. 2. Който не се дели без остатък. Нечетните числа са неделими на две. // същ. неделимост, неделимостта, ж.
неделник мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива.
неделя мн. недели, ж. 1. Според българската система за броене на дните от седмицата - последният ден от седмицата, който е неработен. 2. Разг. Седмица.
неден недна, недно, мн. недни, прил. Разг. Който предизвиква раздразнение; никакъв. Свинята му недна, целия двор е разровила.
недеятелен недеятелна, недеятелно, мн. недея-телни, прил. Който не е деятелен; бездействен. // същ. недеятелност, недеятелността, ж.
недо- Сложна представка със значение за недостатъчност, непълнота в сравнение с известна норма: недочувам, недовиждам, недостигам.
недобор само ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др.
недобре нареч. 1. Лошо, зле. Чувствам се недобре. 2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза.
недоброжелател недоброжелателят, недоброжелателя, мн. недоброжелатели, м. Човек, който не желае добро някому; зложелател. // прил. недоброжелателен, недоброжелателна, недоброжелателно, мн. недоброжелателни. Недобро-желателни погледи.
недобър недобра, недобро, мн. недобри, прил. 1. Лош, недружелюбен. Недобри родители. 2. Неприятен. Недобри новини. 3. Лош, некачествен, непълноценен. Недобър специалист.
недоверие само ед. 1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие. 2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие.
недоверчив недоверчива, недоверчиво, мн. недоверчиви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед. // същ. недоверчивост, недоверчивостта, ж.
недовидя недовидиш, мин. св. недовидях, мин. прич. недовидял, св. - вж. недовиждам.
недовиждам недовиждаш, несв. и недовидя, св. Не виждам достатъчно добре. Тя недовижда и затова носи очила.
недоволен недоволна, недоволно, мн. недоволни, прил. Който изпитва или изразява недоволство. Недоволен от успехите си. Недоволен поглед.
недоволник мн. недоволници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен.
недоволница мн. недоволници, ж. Жена недоволник.
недоволствам недоволстваш, несв. Проявявам недоволство.
недоволство само ед. Състояние или чувство, изразяващо се в отсъствие на удовлетворение или в отрицателно отношение към нещо. В израз на недоволство организираха протестен митинг.
недоволствувам недоволствуваш, несв. Недоволствам.
недовършен недовършена, недовършено, мн. недовършени, прил. Който е започнат, но не е доведен до край; неокончателен. Недовършен обяд. // същ. недовършеност, недовършеността, ж.
недогледам недогледаш, св. — вж. недоглеждам.
недоглеждам недоглеждаш, несв. и недогледам, св.; какво. Не забелязвам нещо нужно, проявявам недостатъчно внимание, правя грешки поради невнимателно отношение.
недоглеждане мн. недоглеждания, ср. Грешка поради невнимание. Допуснал е правописни грешки от недоглеждане.
недодялан недодялана, недодялано, мн. недодялани, прил. 1. Който не е додялан. Недодялано дърво. 2. Прен. Груб, необработен добре. Недодялано облекло. 3. Прен. Невъзпитан, груб, некултурен. Недодялани обноски.// същ. недодяланост, недодялаността, ж., (във 2 и 3 знач.). • Недодялано дърво. Простак, дебелак.
недозрял недозряла, недозряло, мн. недозрели, прил. 1. Който не е узрял съвсем; зелен, кисел. Недозрели плодове. 2. Прен. Който не е достигнал зрелост; недоразвит, неоформен.
недоизказан недоизказана, недоизказано, мн. недоизказани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. Недоизказана мисъл. // същ. недоизказаност, недоизказаността, ж.
недоимък мн. недоимъци, ж. Недостиг, липса, дефицит; бедност. Живеят в недоимък.
недоказан недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина. // същ. недоказаност, недоказаността, ж.
недоклан недоклана, недоклано, мн. недоклани, прил. Който не е заклан. Клан — недоклан.
недоловим недоловима, недоловимо, мн. недоловими, прил. Който се проявява много слабо и трудно може да се долови. Недоловима разлика.
недомислен недомислена, недомислено, мн. недомислени, прил. Който не е обмислен добре; погрешен, неправилен. Недомислено изказване.
недомислие мн. недомислия, ср. Нещо, което не е обмислено достатъчно; глупост, погрешно действие.
недомлъвка мн. недомлъвки, ж. Недоизказана или загатната мисъл, премълчаване на нещо съществено. Говоря с недомлъвки.
недоносен недоносена, недоносено, мн. недоносени, прил. 1. Който не е носен достатъчно. Дрехите и останаха недоносени. 2. Който не е носен достатъчно в утробата на майка си; преждевременно роден. Недоносено дете. 3. Прен. Който не е свършен добре или докрай. Недоносени творби.
недоносче мн. недоносчета, ср. 1. Дете, родено преждевременно. 2. Прен. Работа, която не е свършена добре или докрай.
недооценя недооцениш, мин. св. недооцених, мин, прич. недооценил, св. — вж. недооценявам.
недооценявам недооценяваш, несв. и недооценя, св.; какво. Не оценявам правилно, подценявам. Недооцених силите на противника си.
недопустим недопустима, недопустимо, мн. недопустими, прил. 1. Който не се допуска за възможен. 2. Който не може да се търпи; непоносим, непозволен. Недопустимо поведение. // същ. недопустимост, недопустимостта, ж.
недопят недопята, недопято, мн. недопети, прил. Който не е изпят докрай. Недопята песен.
недоразвит недоразвита, недоразвито, мн. недоразвити, прил. 1. Който не се е развил достатъчно, не е достигнал нормалните размери. Недоразвити посеви. 2. Който е с недостатък в развитието си; недъгав. Умствено недоразвит.
недоразумение мн. недоразумения, ср. 1. Погрешно разбиране за нещо, грешка. Поради недоразумение сме се разминали. 2. Разг. Спор, караница, препирня. Всеки ден у тях възникват недоразумения. 3.Прен. Нещо нескопосно, което не съответства на разбиранията. И ти си едно недоразумение!
недорасъл недорасла, недорасло, мн. недорасли, прил. 1. Който не е достигнал нормалните размери, недоразвит. 2. Прен. Който не е развит достатъчно в духовно отношение.
недосегаем недосегаема, недосегаемо, мн. недосегаеми, прил. 1. Който не може да се достигне, стигне, понеже е на високо. 2. Прен. Който не може да бъде засегнат; на който не може нищо да се стори. Не мисли, че си недосегаем. // същ. недосегаемост, недосегаемостта, ж.
недосетлив недосетлива, недосетливо, мн. недосетливи, прил. Който не се досеща лесно или навреме; несъобразителен. // същ. недосетливост, недосетливостта, ж.
недоспал недоспала, недоспало, мн. недоспали, прил. Който не се е наспал; сънен. Недоспал вид.
недоспивам си недоспиваш си, несв. и недоспя си, се. Не спя достатъчно. Бебето плаче всяка нощ и аз редовно си недоспивам.
недоспя си недоспиш си, мин. св. недоспах си, мин. прич. недоспал си, св. — вж. недоспивам си.
недостатък мн. недостатъци, (два) недостатъка, м. 1. Неправилност, несъвършенство, недъг на организъм. Говорен недостатък. 2. Отсъствие на необходимото количество от нещо, недостиг. Недостатък на средства. 3. Незавършеност, непълнота, дефект на предмет. Книгата има един недостатък — скучна е.
недостатъчен недостатъчна, недостатъчно, мн. недостатъчни, прил. 1. Който не стига, в малко количество е. Недостатъчни средства. 2. Незавършен, непълен, с пропуски, незадоволителен. Недостатъчни знания. // същ. недостатъчност, недостатъчността, ж. Сърдечна недостатъчност.
недостиг само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини.
недостижим недостижима, недостижимо, мн. недостижими, прил. Който не може да се достигне или осъществи. Недостижими светове. // същ. недостижимост, недостижимостта, ж.
недостоверен недостоверна, недостоверно, мн. недостоверни, прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. Недостоверни твърдения. // същ. недостоверност, недостоверността, ж.
недостоен недостойна, недостойно, мн. недостойни, прил. 1. Който не е достоен за нещо, не го заслужава. Недостоен за уважение. 2. Безнравствен, безчестен, непочтен. Недостойна постъпка.
недостъпен недостъпна, недостъпно, мн. недостъпни, прил. 1. Който не може да се доближи, до който не може да се стигне. Недостъпни скали. Недостъпна хубавица. 2. Който е труден за разбиране. Недостъпен стил. // същ. недостъпност, недостъпността, ж. • Недостъпни цени. Много високи цени.
недотам нареч. Не толкова, в по-малка степен. Задачата е недотам трудна.
недоузрял недоузряла, недоузряло, мн. недоузрели, прил. Който не е узрял достатъчно; недозрял.
недоумение мн. недоумения, ср. Състояние на съмнение или колебание поради неразбиране; смайване, изненада.
недоумявам недоумяваш, несв. Изпитвам недоумение; не разбирам и се учудвам, колебая се. Недоумявам как си тръгнал в този студ без палто.
недоучен недоучена, недоучено, мн. недоучени, прил. Който не е учил достатъчно. // същ. недоученост, недоучеността, ж.
недохранване мн. недохранвания. ср. Недостатъчно хранене, недояждане.
недочувам недочуваш, несв. и недочуя, св. Не чувам достатъчно добре, имам увреден слух, чувам слабо.
недочуя недочуеш, мин. св. недочух, мин. прич. недочул, св. - вж. недочувам.
недояждам си недояждаш си, несв. и недоям си. св. Храня се недостатъчно, не задоволявам глада си; храня се лошо.
недояждане мн. недояждания, ср. Недостатъчно, лошо хранене, което не води до задоволяване на глада.
недоям си недоядеш си, мин. св. недоядох си, мин. прич. недоял си, св. — вж. недояждам си.
недра само мн. Вътрешност, среда, утроба, лоно. В земните недра.
недружелюбен недружелюбна, недружелюбно, мн. недружелюбни, прил. Който не е дружелюбен; враждебен. Недружелюбен човек. // същ. недружелюбност, недружелюбността, ж
недъг мн. недъзи, (два) недъга, м. 1. Телесен или душевен недостатък. Тежък недъг. 2. Прен. Обикн. мн. Недостатък, слабост, грешка в някаква дейност.
недъгав недъгава, недъгаво, мн. недъгави, прил. 1. Който има недъг. 2. Недоразвит, хилав. слаб. 3. Малоумен, глупав. // същ. недъгавост, недъгавостта, ж.
недълготраен недълготрайна, недълготрайно, мн. недълготрайни, прил. Който не трае дълго; кратък. Недълготрайна връзка. Недълготрайни колбаси.
нееднакъв нееднаква, нееднакво, мн. нееднакви, прил. Който не е еднакъв с друг, който се различава. Нееднакви дължини. // същ. нееднаквост, нееднаквостта, ж.
нееднократен нееднократна, нееднократно, мн. нееднократни, прил. Който не се извършва само един път, а повече пъти. Нееднократен победител в състезания.
нееднороден нееднородна, нееднородно, мн. нееднородни, прил. Който не е напълно еднороден, слабо разнороден. Нееднородна смес.
неестествен неестествена, неестествено, мн. неестествени, прил. Който не е естествен; престорен, пресилен, необичаен. Неестествена усмивка.
неестествено нареч. 1. Престорено, пресилено. Смее се неестествено. 2. Необичайно, ненормално. Неестествено руса коса.
нежа нежиш, мин. св. нежих, мин. прич. нежил, несв.; какво/ кого. Изнежвам. — нежа се. Държа се нежно, любезнича.
нежелан нежелана, нежелано, мн. нежелани, прил. Който не е желан. Нежелани посетители.
нежелание само ед. Липса на желание. Уча с нежелание.
нежелателен нежелателна, нежелателно, мн. нежелателни, прил. 1. За който няма основания да бъде желан; неподходящ. Нежелателни разходи. 2. Неприятен, вреден. Нежелателни последствия.
нежен нежна, нежно, мн. нежни, прил. 1. Който проявява обич, любов, грижа; ласкав, любезен. Нежна майка. 2. Не груб; приятен, крехък. Нежно цвете. 3. Слаб. фин, крехък. Нежна фигура. 4. Лек, едва доловим. Нежен полъх на вятъра. // същ. нежност, нежността, мн. нежности, ж. • Нежна половинка. Ирон. Съпруга. • Нежен пол. Жени.
неженен неженена, неженено, мн. неженени, прил. 1. Който не е женен. 2. Който не е сключил брак.
нежнича нежничиш, мин. св. нежничих, мин. прич. нежничил, несв. Държа се прекалено нежно с някого.
незабавен незабавна, незабавно, мн. незабавни, прил. Който става без бавене; бърз, скорошен. Незабавен отговор. Незабавна намеса.
незабавно нареч. Веднага, бързо, без отлагане. Незабавно трябва да отидеш на лекар.
незабележим незабележима, незабележимо, мн. незабележими, прил. 1. Който не се забелязва лесно. Незабележима разлика. 2. Незначителен, който не се откроява с нищо. Незабележим човек.
незабелязан незабелязана, незабелязано, мн. незабелязани, прил. 1. Който не е забелязан, не е открит. Незабелязана грешка. 2. Който не прави впечатление. Живее незабелязан от никого.
незабравим незабравима, незабравимо, мн. незабравими, прил. Който не може да се забрави; паметен с нещо. Незабравима среща.
незабравка мн. незабравки, ж. Полско тревисто цвете с дребни светлосини цветове.
незавиден незавидна, незавидно, мн. незавидни, прил. На който няма за какво да се завижда; лош, непривлекателен, жалък. В незавидно положение.
независим независима, независимо, мн. независими, прил. 1. Самостоятелен, свободен, който не е подчинен. Независима страна. 2. Който проявява самостоятелност. Независим характер. // същ. независимост, независимостта, ж. Политическа и икономическа независимост.
независимо нареч. Свободно, самостоятелно. • Независимо от. Предлог. Без да се взема под внимание; въпреки, извън зависимостта от нещо. Независимо от трудностите, тя успя да пристигне навреме.
незадоволен незадоволена, незадоволено, мн. незадоволени, прил. Който не се е задоволил от/с нещо. // същ. незадоволеност, незадоволеността, ж.
незадоволителен незадоволителна, незадоволително, мн. незадоволителни, прил. Който не задоволява определени изисквания, недостатъчен. Незадоволителни постижения. // същ. незадоволителност, незадоволителността, ж.
незадължителен незадължителна, незадължително, мн. незадължителни, прил. Който не е задължителен, който може да не се извърши. Проявите са с незадължителен характер. // същ. незадължителност, незадължителността, ж.
незаконен незаконна, незаконно, мн. незаконни, прил. 1. Противозаконен; който не е съобразен със закона или го нарушава. Незаконно деяние. 2. Който не се основава на закона. Незаконна търговия. // същ. незаконност, незаконността, ж.
незаконороден незаконородена, незаконородено, мн. незаконородени, прил. Който е роден от неузаконен брак: извънбрачен. Незаконороден син.
незаличим незаличима, незаличимо, мн. незаличими, прил. Който не може да се заличи; траен, вечен. Незаличими следи. Незаличим спомен.
незаменим незаменима, незаменимо, мн. незаменими, прил. Който не може да се замени с нищо; много необходим, безценен. Незаменим работник. Незаменима приятелка.
незапомнен незапомнена, незапомнено, мн. незапомнени, прил. 1. Какъвто никой не си спомня да е имало. Незапомнено наводнение. 2. За време — много отдалечен; от далечни старини, от много отдавна, от памтивека. От незапомнени времена.
незаслужен незаслужена, незаслужено, мн. незаслужени, прил. 1. Който е получен без заслуги. Незаслужена награда. 2. Който е получен без вина. Незаслужена обида.
незасъхнал незасъхнала, незасъхнало, мн. незасъхнали, прил. Който не е засъхнал напълно. Незасъхнало лепило. • Незасъхнали сълзи. Скорошна тъга по нещо.
незван незвана, незвано, мн. незвани, прил. Който се явява, без да е поканен; невикан, неканен. Незвани гости.
нездрав нездрава, нездраво, мн. нездрави, прил. 1. Който не е напълно здрав; болнав. Нездрав вид. 2. Прен. Който е вреден за здравето. Нездрав климат. 3. Който нарушава обществените или моралните норми; ненормален, неправилен. Нездрави отношения. Нездрави идеи.
неземен неземна, неземно, мн. неземни, прил. Необичаен, изключителен, свръхестествен. Неземна красота. Неземна сила.
незлобив незлобива, незлобиво, мн. незлобиви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, беззлобен. Незлобива душа. // същ. незлобивост, незлобивостта, ж.
незлоблив незлоблива, незлобливо, мн. незлобливи, прил. Незлобив.
незнаен незнайна, незнайно, мн. незнайни, прил. Който не се знае, неизвестен, таен. Живее в незнайно място. Незнайна сила.
незнание мн. незнания, ср. Липса на знание поради недоученост или неосведоменост. По незнание е пропуснал да дойде на срещата.
незначителен незначителна, незначително, мн. незначителни, прил. 1. Твърде малък, неголям. Незначителен напредък. Незначителен разход. 2. Несъществен, маловажен. Незначителен факт. // същ. незначителност, незначителността, ж.
незрял незряла, незряло, мн. незрели, прил. 1. Който не е узрял; зелен. Незрели ябълки. 2. Прен. Млад, неопитен. 3. Прен. Необмислен, недовършен, който не е достигнал зрялост. Незряла творба.
неи и ней лично мест. Остар. На нея.
неизбежен неизбежна, неизбежно, мн. неизбежни, прил. Който не може да се избегне или предотврати. Неизбежен край. // същ. неизбежност, неизбежността, ж.
неизвестен неизвестна, неизвестно, мн. неизвестни, прил. 1. За който няма сведения; непознат, неизучен. Открит е неизвестен вид растение. 2. Който още не е станал известен; непопулярен, непризнат. Неизвестен поет. // същ. неизвестност, неизвестността, ж. • Намирам се в неизвестност. Няма информация къде съм.
неизвинен неизвинена, неизвинено, мн. неизвинени, прил. Който не може да бъде извинен; безпричинен, неоправдан. Неизвинени отсъствия от училище.
неиздържан неиздържана, неиздържано, мн. неиздържани, прил. Който не е направен, както трябва; който не отговаря на дадени изисквания. Стилово неиздържана творба. // същ. неиздържаност, неиздържаността, ж.
неизказан неизказана, неизказано, мн. неизказани, прил. 1. Който не е изказан; неизречен. Неизказана мисъл. 2. Който не може да се изкаже или изрази. Неизказана любов.
неизлечим неизлечима, неизлечимо, мн. неизлечими, прил. Който не може да се излекува. Неизлечима болест. // същ. неизлечимост, неизлечимостта, ж.
неизменен неизменна, неизменно, мн. неизменни, прил. 1. Който не се променя; постоянен, неизменяем. Неизменна стойност. Неизменен спътник. 2. Прен. Който е предан, верен. Неизменен приятел. // същ. неизменност, неизменността, ж.
неизменяем неизменяема, неизменяемо, мн. неизменяеми, прил. Който не се изменя, не се проявява в други варианти; постоянен. Неизменяеми части на речта. // същ. неизменяемост, неизменяемостта, ж.
неизмерим неизмерима, неизмеримо, мн. неизмерими, прил. 1. Който не може да се измери. Неизмерима величина. 2. Много голям, огромен. Неизмерима нежност. // същ. неизмерй-мост, неизмеримостта, ж.
неизправен неизправна, неизправно, мн. неизправни, прил. 1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен. Неизправен длъжник. 2. Който е повреден, развален. Неизправен механизъм. // същ. неизправност, неизправността, мн. неизправности, ж. Поради редица неизправности заводът прекрати работа.
неизпълним неизпълнима, неизпълнимо, мн. неизпълними, прил. Който не може да бъде изпълнен; неосъществим. Неизпълнима задача. // същ. неизпълнимост, неизпълнимостта, ж.
неизразим неизразима, неизразимо, мн. неизразими, прил. Който не може да се изрази с думи. Неизразимо щастие. // същ. неизразимост, неизразимостта, ж.
неизтощим неизтощима, неизтощимо, мн. неизтощими, прил. Който не се изтощава; много силен, издръжлив. Неизтощима воля. // същ. неизтощимост, неизтощимостта, ж.
неизцерим неизцерима, неизцеримо, мн. неизцерими, прил. Неизлечим.
неизчерпаем неизчерпаема, неизчерпаемо, мн. неизчерпаеми, прил. Който не може да се изчерпа; който няма край; обилен, непреставащ. Неизчерпаеми запаси. // същ. неизчерпаемост, неизчерпаемостта, ж.
неимоверен неимоверна, неимоверно, мн. неимоверни, прил. Невероятно голям, необичаен. Неимоверно търпение. // същ. неимоверност, неимоверността, ж.
неин нейна, нейно, мн. нейни, крат. и, притеж. мест. Който принадлежи на нея или се отнася до нея. Нейните родители живеят в близко село.
неиндентифициран неидентифицирана, неидентифицирано, мн. неидентифицирани, прил. Който не може да бъде идентифициран; неразпознат, непознат. • Неидентифициран летящ обект (НЛО - ен-ел-о). Необяснимо атмосферно явление или летящо тяло, смятани за проява на извънземни същества.
неистина мн. неистини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. Наговори ми куп неистини. // прил. неистинен, неистинна, неистинно, мн. неистинни.
нейсе нареч. Разг. Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт). Не исках да заминава, ама нейсе.
нека част. 1. За изразяване на желание, съгласие или необходимост, подбуда. Нека вали! 2. За изразяване на закана, предупреждение. Нека само да се върне, ще я науча как се лъже! 3. За изразяване на пренебрежение или безразличие. Нека върви, щом иска.
некадърен некадърна, некадърно, мн. некадърни, прил. Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден. // същ. некадърност, некадърността, ж.
некадърник мн. некадърници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви.
неканен неканена, неканено, мн. неканени, прил. 1. Който не е канен. 2. Нежелан, неискан. Неканени гости.
неколко- Първа част на сложни думи със значение: 1. Неопределеност по времетраене, напр. неколкодневен, неколкогодишен, неколкочасов. 2. Неопределеност по количество, напр. неколкостотин.
неколкократен неколкократна, неколкократно, мн. неколкократни, прил. Който става няколко пъти. Неколкократен победител в състезанието.
неколцина неопр. мест. Разг. Няколко мъже или мъже и жени. Неколцина влязоха в стаята.
некоректен некоректна, некоректно, мн. некоректни, прил. 1. Който не е коректен; невнимателен, груб. Некоректна постъпка. 2. Неточен, неизпълнителен; нелоялен, нечестен. // същ. некоректност, некоректността, ж.
некролог мн. некролози, (два) некролога, м. 1. Скръбна вест за покойник; жалейка. На входа бяха залепени некролози. 2. Кратка статия, посветена на покойник, в която се характеризират животът и дейността му.
некропол мн. некрополи, (два) некропола, м. Комплекс от гробове от стари исторически епохи, който е разкопан.
нектар само ед. 1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие. 2. Сладък сок, отделян от цветовете на медоносните растения. 3. Вкусна, освежаваща напитка, приготвена от плодове. Нектар от праскови. // прил. нектарен, нектарна, нек-тарно, мн. нектарни.
некултурен некултурна, некултурно, мн. некултурни, прил. 1. Който не е културен; прост, неучен. Некултурен човек. 2. Който не е цивилизован, див. // същ. некултурност, некултурността, ж.
нелегален нелегална, нелегално, мн. нелегални, прил. Който не е разрешен от закона; таен, скрит. Нелегален печат. // същ. нелегалност, нелегалността, ж.
нелеп нелепа, нелепо, мн. нелепи, прил. Който не може да се оправдае от здравия разум; глупав, странен. Нелепа смърт. // същ. нелепост, нелепостта, ж.
нелепица мн. нелепици, ж. Нелепост, глупост; безсмислица.
неловък неловка, неловко, мн. неловки, прил. 1. Който не притежава ловкост; несръчен, непохватен. Неловко движение. 2. Неприятен, неудобен, стеснителен (в морално отношение). Неловка ситуация. // същ. неловкост, неловкостта, ж.
нелогичен нелогична, нелогично, мн. нелогични, прил. Който не е логичен. Нелогична постъпка. // същ. нелогичност, нелогичността, ж.
немай-къде нареч. • До немай-къде. Извънредно много, премного, до невъзможност. До немай-къде беден. • От немай-къде. По необходимост, по принуда, по неволя, поради невъзможност да се направи друго. От немай-къде слушаше глупостите му и го търпеше.
немаловажен немаловажна, немаловажно, мн. немаловажни, прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт.
немара само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо.
немарлив немарлива, немарливо, мн. немарливи, прил. Който проявява немара. Немарлив ученик. // същ. немарливост, немарливостта, ж.
немерен немерена, немерено, мн. немерени, прил. 1. Който не е мерен. Немерена стока. 2. Спец. Който не е в ритмична стъпка.
немец мн. немци, м. Германец.
немея немееш, мин. св. немях, мин. прич. немял, несв. Стоя като ням, не говоря, мълча. Немея пред красотата и.
немил немила, немило, мн. немили, прил. Който не е мил на никого, който няма близки. // същ. немилост, немилостта, ж. • Изпадам в немилост. Преставам да се ползвам с благоразположението или доверието на свой началник.
немил-недраг немила-недрага, немоло-недраго, мн. немили-недраги, прил. Който няма близки или е бездомен. Скитам немил-недраг из чужди страни.
неминуем неминуема, неминуемо, мн. неминуеми, прил. Който е неизбежен, който непременно ще стане. Неминуема гибел.
немирен немирна, немирно, мн. немирни, прил. Който не е мирен; непослушен, неспокоен, палав. Немирни деца.
немирник мн. немирници, м. Човек, който е немирен; пакостник.
немислим немислима, немислимо, мн. немислими, прил. Който не можем да си представим; невъзможен; недопустим. Немислима загуба. // същ. немислимост, немислимостта, ж.
немкиня мн. немкини, ж. Жена немец.
немного нареч. В неголямо количество; малко, леко. Немного на брой.
немотия само ед. 1. Бедност, сиромашия. 2. Прен. Част от населението, която живее в бедност.
немощ немощта, само ед., ж. Отсъствие на мощ; слабост, болнавост.
немощен немощна, немощно, мн. немощни, прил. Слаб, болнав. Немощна старица.
немски немска, немско, мн. немски, прил. Който се отнася до немец. Немски език.
нему лично мест. Остар. На него.
ненавиждам ненавиждаш, несв.; кого/какво. Изпитвам ненавист към някого или нещо; мразя. Ненавиждам подлеците.
ненавист ненавистта, само ед., ж. Чувство на вражда, отвращение; омраза.
ненавистен ненавистна, ненавистно, мн. ненавистни, прил. Който предизвиква ненавист; омразен. Ненавистен враг.
ненавистник мн. ненавистници, м. Човек, който изпитва ненавист; злобен човек.
ненагледен ненагледна, ненагледно, мн. ненагледни, прил. 1. На който не можем да се нагледаме; красив. Ненагледна хубост. 2. Любим, скъп. Мила моя, ненагледна.
ненадеен ненадейна, ненадейно, мн. ненадейни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. Ненадейна среща. // същ. ненадейност, ненадейността, ж.
ненадминат ненадмината, ненадминато, мн. ненадминати, прил. Най-добър в дадена област, недостижим. Ненадминат танцьор.
ненакърнен ненакърнена, ненакърнено, мн. ненакърнени, прил. Който не е накърнен; цял, цялостен, незапочнат.
ненамеса само ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела.
ненаситен ненаситна, ненаситно, мн. ненаситни, прил. 1. Който не може да насити глада си. 2. Прен. Който не се задоволява с полученото. Ненаситен стремеж към успех. // същ. ненаситност, ненаситността, ж.
ненормален ненормална, ненормално, мн. ненормални, прил. 1. Който не е нормален, отклонява се от нормата. Ненормална големина. 2. Който е душевно болен, психически неуравновесен. 3. Същ. Разг. Луд човек.
ненужен ненужна, ненужно, мн. ненужни, прил. Който не е нужен, не е полезен; излишен. Ненужна книга.
нео- Първа част на сложни думи със значение нов, напр. неоидеализъм, неокантианство и др.
необвързан необвързана, необвързано, мн. необвързани, прил. 1. Който не е обвързан чрез задължения с някого. 2. Който не участва в политически и други групировки. Необвързани страни.
необикновен необикновена, необикновено, мн. необикновени, прил. 1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка. 2. Извънреден, прекален. Необикновена активност.
необитаем необитаема, необитаемо, мн. необитаеми, прил. Който няма население. Необитаем остров.
необичаен необичайна, необичайно, мн. необичайни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. Необичаен израз. Необичайно поведение. // същ. необичайност, необичайността, ж.
необлечен необлечена, необлечено, мн. необлечени, прил. 1. Който не е облечен; гол. 2. Лошо или недостатъчно облечен.
необмислен необмислена, необмислено, мн. необмислени, прил. Който не е обмислен. Необмислени действия. // същ. необмисленост, необмислеността, ж.
необозрим необозрима, необозримо, мн. необозрими, прил. Който не може да се обхване с поглед; огромен, необхватен.
необорим необорима, необоримо, мн. необорими, прил. 1. Който не може да се обори, да се отхвърли. Необоримо доказателство. 2. Който не може да се превъзмогне, да се преодолее.
необуздан необуздана, необуздано, мн. необуздани, прил. 1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен. Необуздан кон. 2. Който не може да се укроти; несдържан, буен. Необуздана страст. // същ. необузданост, необуздаността,
необут необута, необуто, мн. необути, прил. Който не е обут; бос.
необхватен необхватна, необхватно, мн. необхватни, прил. Който не може да се обхване; просторен, необозрим. Необхватни поля.
необходим необходима, необходимо, мн. необходими, прил. 1. Нужен, потребен. Необходими средства. 2. Неизбежен, задължителен. Вземам необходимите мерки. // същ. необходимост, необходимостта, ж. Стоки от първа необходимост.
необясним необяснима, необяснимо, мн. необясними, прил. Който не може да бъде обяснен; немотивиран. Любов необяснима.
необятен необятна, необятно, мн. необятни, прил. Който не може да се вземе в обятия; много обширен, просторен. Необятен космос. // същ. необятност, необятността, ж.
неограничен неограничена, неограничено, мн. неограничени, прил. 1. Който няма граници, не е ограничен от нищо. Неограничена трайност. 2. Прен. Много голям, безкраен. • Страна на неограничените възможности. За САЩ.
неодушевен неодушевена, неодушевено, мн. неодушевени, прил. 1. Който не се отнася до живата материя. Неодушевена природа. 2. Спец. В граматиката — който обозначава предмет, а не живи същества. Неодушевени съществителни имена.
неолит само ед. Вторият етап от каменната епоха; новокаменна епоха.
неологизъм мн. неологизми, (два) неологизъма, м. Спец. В езикознанието — нова дума, нов израз или ново значение в езика.
неон само ед. Химически елемент: инертен газ, светещ при нагряване с червена светлина. // прил. неонов, неонова, неоново, мн. неонови. Неонови реклами.
неописуем неописуема, неописуемо, мн. неописуеми, прил. Който не може да се опише с думи; много голям, неизразим. Неописуема радост.
неоправдан неоправдана, неоправдано, мн. неоправдани, прил. Който не може да бъде оправдан или извинен. Неоправдано закъснение.
неопределен неопределена, неопределено, мн. неопределени, прил. 1. Който не е точно определен. Неопределено количество. 2. Не съвсем отчетлив; приблизителен, уклончив. Неопределен цвят. Неопределен отговор. // същ. неопределеност, неопределеността, ж. • Неопределено наклонение. Спец. Инфинитивна глаголна форма.
неопределителен неопределителна, неопределително, мн. неопределителни, прил. Спец. Който изразява или съдържа неопределеност. Неопределйтелни местоимения.
неопровержим неопровержима, неопровержимо, мн. неопровержими, прил. Който не може да се опровергае; необорим, напълно убедителен. Неопровержимо доказателство. // същ. неопровержимост, неопровержимостта, ж.
неорганичен неорганична, неорганично, мн. неорганични, прил. 1. Който не включва живи организми; нежив. Неорганична природа. 2. Който се отнася до неживата природа, нейния състав, произход и промени. Неорганична химия. Неорганични съединения.
неорганически неорганическа, неорганическо, мн. неорганически, прил. Неорганичен.
неосезаем неосезаема, неосезаемо, мн. неосезаеми, прил. 1. Който не се възприема от осезанието. 2. Малък, неуловим. Неосезаема промяна.
неоснователен неоснователна, неоснователно, мн. неоснователни, прил. Който е лишен от основания. Неоснователна тревога.// същ. неоснователност, неоснователността, ж.
неоспорим неоспорима, неоспоримо, мн. неоспорими, прил. Който не може да бъде оспорен. Неоспорима победа. // същ. неоспоримост, неоспоримостта, ж.
неотдавна нареч. В недалечното минало, преди малко време, наскоро. Неотдавна го срещнах пак.
неотдавнашен неотдавнашна, неотдавнашно, мн. неотдавнашни, прил. Който е станал неотдавна; скорошен. Неотдавнашни събития.
неотколе нареч. Диал. Неотдавна, наскоро.
неотколешен неотколешна, неотколешно, мн. неотколешни, прил. Неотдавнашен.
неотложен неотложна, неотложно, мн. неотложни, прил. Който не може да се отложи; спешен, срочен, належащ. Неотложни дела. // същ. неотложност, неотложността, ж.
неотлъчен неотлъчна, неотлъчно, мн. неотлъчни, прил. Който не се отлъчва; постоянен. Болестите са неотлъчен спътник на бедността.
неотразим неотразима, неотразимо, мн. неотразими, прил. Необичаен, много силен, покоряващ, завладяващ. Неотразимо впечатление. // същ. неотразимост, неотразимостта, ж.
неотскоро нареч. От доста време, отдавна. Той живее в този град неотскоро.
неотстъпчив неотстъпчива, неотстъпчиво, мн. неотстъпчиви, прил. Който не обича да прави отстъпки. // същ. неотстъпчивост, неотстъпчивостта, ж.
неофициален неофициална, неофициално, мн. неофициални, прил. Който няма официален характер. Неофициална визита. Неофициален източник.
неохота само ед. Липса на желание; нежелание. Стана от мястото си с неохота.
неоценим неоценима, неоценимо, мн. неоценими, прил. Който има много голяма цена; безценен, много важен. Неоценима помощ. // същ. неоценимост, неоценимостта, ж.
неочакван неочаквана, неочаквано, мн. неочаквани, прил. Който не е очакван; внезапен, непредвиден. Неочаквана поява. // същ. неочакваност, неочакваността, ж.
неписан неписана, неписано, мн. неписани, прил. Който съществува по обичай, а не чрез законодателство. Неписани закони.
неплатен неплатена, неплатено, мн. неплатени, прил. Който не е платен. • Неплатен отпуск. Отпуск, по време на който не се получава възнаграждение.
непобедим непобедима, непобедимо, мн. непобедими, прил. Който не може да бъде победен. Непобедима армия. // същ. непобедимост, непобедимостта, ж.
неповинен неповинна, неповинно, мн. неповинни, прил. Остар. Невинен. Неповинен младенец.
неповторим неповторима, неповторимо, мн. неповторими, прил. Който няма да се повтори; изключителен, единствен. Неповторимо преживяване.
непогрешим непогрешима, непогрешимо, мн. непогрешими, прил. Който никога не греши. Непогрешими предчувствия. // същ. непогрешимост, непогрешимостта, ж.
неподатлив неподатлива, неподатливо, мн. неподатливи, прил. Който не се поддава на въздействие. // същ. неподатливост, неподатливостта, ж.
неподвижен неподвижна, неподвижно, мн. неподвижни, прил. 1. Който не се движи, стои в едно и също положение. 2. Който не обича да се движи. // същ. неподвижност, неподвижността, ж.
неподкупен неподкупна, неподкупно, мн. неподкупни, прил. Който не може да бъде подкупен; честен. Неподкупен политик. // същ. неподкупност, неподкупността, ж.
неподражаем неподражаема, неподражаемо, мн. неподражаеми, прил. Който не може да бъде наподобен; изключителен, великолепен. Неподражаем стил на игра. // същ. неподражаемост, неподражаемостта, ж.
непозволен непозволена, непозволено, мн. непозволени, прил. Недопустим. Непозволени средства.
непознат непозната, непознато, мн. непознати, прил. 1. Който не е познат; неизвестен. Непозната местност. 2. Същ. Непознат човек. Непознатата смело го заговори.
непоколебим непоколебима, непоколебимо, мн. непоколебими, прил. Който не може да бъде разколебан. Непоколебима увереност. // същ. непоколебимост, непоколебимостта, ж.
непокорен непокорна, непокорно, мн. непокорни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга. // същ. непокорност, непокорността, ж.
непокорство мн. непокорства, ср. Проява на непокорен човек; непослушание.
непокръстен непокръстена, непокръстено, мн. непокръстени, прил. Който не е покръстен, не е приел християнството.
непокътнат непокътната, непокътнато, мн. непокътнати, прил. Който не е засегнат; цял, цялостен, здрав. Месото остана непокътнато.
непоносим непоносима, непоносимо, мн. непоносими, прил. Който трудно се понася; много силен, тежък. Непоносима загуба. Непоносима жега. // същ. непоносимост, непоносимостта, ж. Непоносимост към лекарства.
непонятен непонятна, непонятно, мн. непонятни, прил. Неразбираем, неясен, странен. По непонятни причини. // същ. непонятност, непонятността, ж.
непоправим непоправима, непоправимо, мн. непоправими, прил. 1. Който не може да бъде поправен. Непоправима грешка. 2. Прен. Който не се променя; постоянен. Непоправим авантюрист. // същ. непоправимост, непоправимостта, ж.
непорочен непорочна, непорочно, мн. непорочни, прил. Който няма пороци; нравствено чист, безгрешен, девствен. Непорочен живот. Непорочно дете. // същ. непорочност, непорочността, ж.
непосветен непосветена, непосветено, мн. непосветени, прил. Който не е посветен в някаква тайна, незапознат с нещо. // същ. непосветеност, непосветеността, ж.
непосилен непосилна, непосилно, мн. непосилни, прил. Който не е по силите на някого; тежък, труден. Непосилен труд.
непослушание мн. непослушания, ср. Нежелание да се слуша някого, непокорство. Проявявам непослушание.
непослушен непослушна, непослушно, мн. непослушни, прил. Който не е послушен, не изпълнява волята на другите. Непослушно дете.
непослушник мн. непослушници, м. Човек, който често проявява непослушание (най-често дете); палавник, немирник.
непосредствен непосредствена, непосредствено, мн. непосредствени, прил. 1. Който пряко следва нещо или произтича от него; пряк, най-близък. Непосредствен виновник за нещо. 2. Който произтича от вътрешни влечения, а не от размисъл. Непосредствено впечатление. Непосредствена натура. // същ. непосредственост, непосредствеността, ж.
непостижим непостижима, непостижимо, мн. непостижими, прил. 1. Който не може да се постигне. 2. Недостъпен за разбиране, необясним. // същ. непостижимост, непостижимостта, ж.
непостоянен непостоянна, непостоянно, мн. непостоянни, прил. 1. Който не е постоянен; изменчив, колебаещ се, неустойчив. Непостоянна величина. 2. Временен. Непостоянна работа.
непостоянство мн. непостоянства, ср. Проява на непостоянен или негово качество; колебливост, променливост. Проявявам непостоянство в учението.
непотребен непотребна, непотребно, мн. непотребни, прил. Който не е потребен; ненужен, излишен. Непотребни мебели. // същ. непотребност, непотребността, ж.
непохватен непохватна, непохватно, мн. непохватни, прил. Който не умее да извърши добре някаква работа; несръчен. Непохватна жена. // същ. непохватност, непохватността, ж.
непочтителен непочтителна, непочтително, мн. непочтителни, прил. Който не проявява уважение към някого или нещо. Непочтителен човек.
неправ неправа, неправо, мн. неправи, прил. Който е погрешен, неправилен, несправедлив.
неправда мн. неправди, ж. Липса на справедливост; беззаконие, насилие. Боря се с неправдата.
неправилен неправилна, неправилно, мн. неправилни, прил. Който нарушава установените правила, отклонява се от нормата. Неправилен изговор. Неправилен глагол.
неправомерен неправомерна, неправомерно, мн. неправомерни, прил. Който не е съобразен със законите; незаконен. Неправомерно деяние.
неправоспособен неправоспособна, неправоспособно, мн. неправоспособни, прил. Който няма официално право да упражнява някаква професия въпреки подготовката си. Неправоспособен шофьор. // същ. неправоспособност, неправоспособността, ж.
непразен непразна, непразно, мн. непразни, прил. Разг. За жена или женско животно — бременна.
непредвиден непредвидена, непредвидено, мн. непредвидени, прил. Който не е предвиден; неочакван, ненадеен. Непредвидени обстоятелства.
непредвидлив непредвидлива, непредвидливо, мн. непредвидливи, прил. Който много често не предвижда; несъобразителен. Непредвидлив човек. // същ. непредвидливост, непредвидливостта, ж.
непредпазлив непредпазлива, непредпазливо, мн. непредпазливи, прил. Който не взема предварително мерки за сигурност. // същ. непредпазливост, непредпазливостта, ж.
непредсказуем непредсказуема, непредсказуемо, мн. непредсказуеми, прил. Който не може да се предвиди, да се предскаже. Непредсказуем случай. // нареч. непредсказуемо. Държи се непредсказуемо. // същ. непредсказуемост, непредсказуемостта, ж.
непреклонен непреклонна, непреклонно, мн. непреклонни, прил. Който не променя позицията си под нечие въздействие; твърд, непоколебим. Непреклонен пред молбите и. // същ. непреклонност, непреклонността, ж.
непрекъснат непрекъсната, непрекъснато, мн. непрекъснати, прил. 1. Който се простира на голямо разстояние, без да е разделен от празни части. Непрекъсната колона. 2. Който е продължителен, без промеждутъци. Непрекъснат процес. • Непрекъсната линия. Спец. Пътна маркировка, която означава забранен за изпреварвания участък. // същ. непрекъснатост, непрекъснатостта, ж.
непременно нареч. При всички случаи, въпреки всичко, каквото и да става, задължително. Непременно трябва да гледаш този филм.
непреодолим непреодолима, непреодолимо, мн. непреодолими, прил. Който не може да се преодолее; непобедим, силен. Непреодолимо влечение. // същ. непреодолимост, непреодолимостта, ж.
непрестанен непрестанна, непрестанно, мн. непрестанни, прил. Който не престава никога; безкраен, безспирен, вечен. Непрестанна помощ. // същ. непрестанност, непрестанността, ж.
непрестанен непрестанна, непрестанно, мн. непрестанни, прил. Който не престава никога; безкраен, безспирен, вечен. Непрестанна помощ. // същ. непрестанност, непрестанността, ж.
непреходен непреходна, непреходно, мн. непреходни, прил. Който не преминава; вечен, траен. Непреходни традиции. // същ. непреходност, непреходността, ж.
неприветлив неприветлива, неприветливо, мн. неприветливи, прил. Който не изразява благоразположение; мрачен; Неприветлив поглед. Неприветлива обстановка. // същ. неприветливост, неприветливостта, ж.
непригоден непригодна, непригодно, мн. непригодни, прил. Който не може да бъде използван поради липса на качества. Непригоден за работа апарат. // същ. непригодност, непригодността, ж.
неприемлив неприемлива, неприемливо, мн. неприемливи, прил. Който не може да се приеме. Неприемливо твърдение. // същ. неприемливост, неприемливостта, ж.
неприкосновен неприкосновена, неприкосновено, мн. неприкосновени, прил. 1. Който е запазен от посегателства, цялостен. Неприкосновена лична собственост. 2. Който не се изразходва, запазен за краен случай. Неприкосновен запас. // същ. неприкосновеност, неприкосновеността, ж.
неприличен неприлична, неприлично, мн. неприлични, прил. Който нарушава правилата за приличие; неблагопристоен. Неприлично поведение. // същ. неприличност, неприличността, ж.
неприличие мн. неприличия, ср. Проява на неприличен; неприлична постъпка.
непримирим непримирима, непримиримо, мн. непримирими, прил. Който не приема примирие, не допуска отстъпки. Непримирими врагове. // същ. непримиримост, непримиримостта, ж.
непринуден непринудена, непринудено, мн. непринудени, прил. Който не съдържа или не изразява принуда, усилие; свободен, естествен. Непринудена усмивка. Непринудено поведение. // същ. непринуденост, непринудеността, ж.
непристоен непристойна, непристойно, мн. непристойни, прил. Безсрамен, невъзпитан, неприличен. Непристойно поведение. // същ. непристойност, непристойността, ж.
непристъпен непристъпна, непристъпно, мн. непристъпни, прил. 1. Който не може да се изкачи; стръмен. Непристъпни скали. 2. Който не може да се превземе. Непристъпна крепост. 3. Прен. Който избягва близост с други хора; надменен, строг. Непристъпен директор.
неприсъствен неприсъствена, неприсъствено, мн. неприсъствени, прил. Който не е задължителен; неработен, свободен, празничен. Неприсъствени дни.
неприязнен неприязнена, неприязнено, мн. неприязнени, прил. Който проявява неприязън; недоброжелателен, враждебен. Неприязнен тон. // същ. неприязненост, неприязнеността, ж.
неприязън неприязънта, само ед., ж. Недоброжелателно отношение към някого, враждебност, омраза. Изпитвам неприязън към приятелите му.
неприятел неприятелят, неприятеля, мн. неприятели, м. 1. Враждебно настроен човек, враг. Нямам неприятели. 2. Противникова войска; противник, враг. Неприятелят отстъпи победен. 3. Вредител. // прил. неприятелски, неприятелска, неприятелско, мн. неприятелски. Неприятелски отношения. Неприятелска армия.
неприятен неприятна, неприятно, мн. неприятни, прил. 1. Който буди неудоволствие, не се харесва. Неприятен вкус. 2. Който нарушава спокойствието, огорчава, вреди. Неприятен разговор. Неприятно съобщение. // същ. неприятност, неприятността, мн. неприятности, ж. Имам неприятности.
непроизволен непроизволна, непроизволно, мн. непроизволни, прил. Който става независимо от волята и желанията. Непроизволни движения.
непрокопсаник мн. непрокопсаници, м. Пренебр. Безделник, разсипник.
непромокаем непромокаема, непромокаемо, мн. непромокаеми, прил. Който не пропуска и не поема вода и други течности. Непромокаема материя. // същ. непромокаемост, непромокаемостта, ж.
непроницаем непроницаема, непроницаемо, мн. непроницаеми, прил. 1. Който не пропуска през себе си нищо. Непроницаема преграда. 2. Прен. Който не може да се види или разбере; таен, скрит. Непроницаема тайна. // същ. непроницаемост, непроницаемостта, ж.
непростим непростима, непростимо, мн. непростими, прил. Който не може да бъде простен; незаслужаващ снизхождение. Непростим пропуск.
непроходим непроходима, непроходимо, мн. непроходими, прил. В който е невъзможно или трудно да се върви. Непроходима гора. Непроходими при зимни условия пътища. // същ. непроходимост, непроходимостта, ж.
непряк непряка, непряко, мн. непреки, прил. 1. Който не е пряк, не е в права посока. Непряк път. 2. Прен. Който не е в непосредствена връзка. • Непряк въпрос. Спец. Подчинено изречение, което започва с въпросителна дума. • Непряка реч. Спец. Чужди думи, предадени в речта на друго лице. • Непряко допълнение. Спец. Допълнение, което се свързва с глагола — сказуемо чрез предлог.
непълен непълна, непълно, мн. непълни, прил. 1. Който не е пълен до горе. Непълна чаша. 2. Който не е цял, завършен. Непълен отговор. 3. Който не е достатъчен, окончателен. Непълни данни. • Непълен член. Спец. Кратък член на имена от мъжки род.
непълнолетен непълнолетна, непълнолетно, мн. непълнолетни, прил. Който не е навършил пълнолетие. Непълнолетно момиче.
непълнолетие само ед. Качество на непълнолетен.
неработен неработна, неработно, мн. неработни, прил. Който не е свързан с работа; почивен. Неработен ден.
неравен неравна, неравно, мн. неравни, прил. 1. Чиято повърхност не е гладка. Неравен двор. 2. Който не е еднакъв по качество, големина, значение. Неравни сили. 3. Който е с нееднакви по възможност участници. Неравен брак. Неравен бой.
неравенство мн. неравенства, ср. 1. Отсъствие на равенство. Социално неравенство. 2. Спец. В математиката — съотношение между величини с различни стойности.
нерад нерада, нерадо, мн. неради, прил. Нерадостен.
нерадост нерадостта, само ед., ж. Липса на радост; тъга, мъка.
нерадостен нерадостна, нерадостно, мн. нерадостни, прил. Който не съдържа и не изразява радост; тъжен, печален. Нерадостно детство.
неразбираем неразбираема, неразбираемо, мн. неразбираеми, прил. Който не може да се разбере. Неразбираем текст. // същ. неразбираемост, неразбираемостта, ж.
неразбория мн. неразбории, ж. 1. Липса на ред в нещо, объркано положение. Неразбория в чувствата. 2. Разправия, свада.
неразбран неразбрана, неразбрано, мн. неразбрани, прил. 1. Който не е разбран. Неразбран урок. 2. Който не може да се разбере. Неразбрани думи. 3. Прен. За човек, който не възприема съвети; опърничав. Неразбран човек.
неразделен неразделна, неразделно, мн. неразделни, прил. Който не може да се раздели от някого, често е с него. Неразделни приятели.
неразлъчен неразлъчна, неразлъчно, мн. неразлъчни, прил. Който никога не се отделя от друг; неразделен. Неразлъчно стадо. // същ. неразлъчност, неразлъчността, ж.
неразположен неразположена, неразположено, мн. неразположени, прил. 1. Който изпитва неразположение. 2. Разг. За жена по време на менструация.
неразположение мн. неразположения, ср. 1. Леко влошено здравословно състояние. 2. Недоброжелателно отношение към някого. 3. Отсъствие на настроение у някого.
неразумен неразумна, неразумно, мн. неразумни, прил. 1. Който не проявява здрав разум. 2. Който не е извършен според изискванията на здравия разум. Неразумна проява. // същ. неразумност, неразумността, ж.
нерв нервът, нерва, мн. нерви, (два) нерва, м. 1. Спец. Един от най-тънките израстъци на главния и гръбначния мозък, който управлява дейността на организма. Зрителен нерв. 2. Само мн. Цялостната система от такива израстъци, която определя дейността на организма и поведението на човека. 3. Само мн. Състояние на раздразненост. Страдам от нерви. 4. Жилка на растителен лист. 5. Прен. Разг. Само ед. Жизненост, бодрост. Има нерв в работата му. • Късам нервите (на някого). Силно дразня, нервирам. • Нямам нерви. Не мога повече да издържам на някакво напрежение. • Дебели нерви. Спокоен, търпелив, невъзмутим (човек).
нервен нервна, нервно, мн. нервни, прил. 1. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Нервна система. 2. Който лесно се ядосва или възбужда; раздразнителен, чувствителен. Нервен човек. 3. Който изразява тревога или вълнение; бърз, поривист. Нервна походка. // същ. нервност, нервността, ж.
нервирам нервираш, несв. и св.: кого. Ядосвам, раздразням; довеждам до нервна възбуда. — нервирам се. Дразня се, ядосвам се.
нервнича нервничиш, мин. св. нервничих, мин. прич. нервничил, несв. Проявявам нервност, изпитвам нервно раздразнение.
нервозен нервозна, нервозно, мн. нервозни, прил. 1. Остар. Който лесно се раздразня; нервен (във 2 знач.). 2. Разг. Подлютен (за кебапчета и кюфтета).
нереден нередна, нередно, мн. нередни, прил. Който не е законен или съобразен с общопризнатия ред; нежелан, недопустим. Нередни прояви.
нередност нередността, мн. нередности, ж. 1. Само ед. Качество на нереден. 2. Нарушаване на приетия ред; провинение, беззаконие.
нерез мн. нерези, (два) нереза, м. Нескопена мъжка свиня за разплод.
нерешителен нерешителна, нерешително, мн. нерешителни, прил. 1. Който трудно взема решение, колеблив. Нерешителен човек. 2. Който е лишен от твърдост; несигурен. Нерешителен отговор. // същ. нерешителност, нерешителността, ж.
неруден нерудна, нерудно, мн. нерудни, прил. Който не е руда, напр. глина, пясък. Нерудни изкопаеми.
неръждаем неръждаема, неръждаемо, мн. неръждаеми, прил. Който не ръждясва; неръждясващ. Неръждаема стомана.
неръкотворен неръкотворна, неръкотворно, мн. неръкотворни, прил. Остар. Който не е сътворен от човешка ръка. Неръкотворен паметник.
нерядко нареч. В малки промеждутъци от време, често. Нерядко посещавам братовчедите си.
несбъднат несбъдната, несбъднато, мн. несбъднати, прил. Който не се е сбъднал; непостигнат, неосъществен. Несбъдната мечта.
несвестен несвястна, несвястно, мн. несвестни, прил. Разг. 1. Който не е в пълно съзнание, а в несвяст. 2. Който изразява несвяст; несвързан. Несвестен разказ.
несвързан несвързана, несвързано, мн. несвързани, прил. 1. Който не е свързан с нещо. 2. В който няма връзка и смисъл. Несвързан брътвеж. // същ. несвързаност, несвързаността, ж.
несвършен несвършена, несвършено, мн. несвършени, прил. Който не е завършен. Несвършена работа. • Минало несвършено време. Глаголно време, означаващо съвременно на миналия момент действие.
несвяст неизм. • В несвяст. 1. В безсъзнание. Падна в несвяст. 2. Разг. Като в безсъзнание, като луд; силно, много. Яде в несвяст. Говори в несвяст. Работи в несвяст.
несговор само ед. Липса на сговор; раздор, караница.
несговорен несговорна, несговорно, мн. несговорни, прил. Който не е сговорен.
несгода мн. несгоди, ж. Неволя, трудност, неудобство. Търпя несгоди и лишения.
несесер мн. несесери, (два) несесера, м. Чантичка или кутия, в която са събрани дребни принадлежности за шиене, тоалет, бръснене и др.
несетно нареч. Диал. Неусетно.
нескафе само ед. Концентрат от печено кафе, приготвено под формата на прах или гранули.
несклоняем несклоняема, несклоняемо, мн. нес-клоняеми, прил. Спец. В граматиката — който не може да се скланя. Несклоняеми съществителни имена.
нескончаем нескончаема, нескончаемо, мн. нескончаеми, прил. Който няма край; постоянен, безкраен. Нескончаем спор.
нескопосен нескопосна, нескопосно, мн. нескопосни, прил. Разг. 1. Несръчен. 2. Неугледен, който не е изработен прецизно. Нескопосна работа.
нескромен нескромна, нескромно, мн. нескромни, прил. 1, Лишен от скромност. Нескромно желание. 2. Неделикатен, безцеремонен, нетактичен. Нескромен въпрос. // същ. нескромност, нескромността, ж.
несмел несмела, несмело, мн. несмели, прил. Който не е смел; плах, боязлив. Несмел отговор. Несмел човек.
несметен несметна, несметно, мн. несметни, прил. Който не може да се сметне; неизброим. Несметни богатства.
несмилаем несмилаема, несмилаемо, мн. несмилаеми, прил. 1. Който не може да се смила. 2. За храна, която не може да се преработи от стомаха. 3. Прен. Който не се възприема. Несмилаема урочна материя. // същ. несмилаемост, несмилаемостта, ж.
несмислен несмислена, несмислено, мн. несмислени, прил. 1. Необмислен. 2. Неразумен, глупав. // същ. несмисленост, несмислеността, ж.
неспир нареч. Непрестанно, безспирно.
неспирен неспирна, неспирно, мн. неспирни, прил. Който не спира; непрестанен.
несполука мн. несполуки, ж. Липса на сполука; неуспех.
несполучлив несполучлива, несполучливо, мн. несполучливи, прил. Който е свързан с несполука; неуспешен. Несполучлив опит. // същ. несполучливост, несполучливостта, ж.
неспособен неспособна, неспособно, мн. неспособни, прил. 1. Лишен от способност. Неспособен човек. 2. Който не притежава качества за някаква дейност. // същ. неспособност, неспособността, ж.
несправедлив несправедлива, несправедливо, мн. несправедливи, прил. Който не е справедлив. Несправедливо наказание.
несправедливост несправедливостта, мн. несправедливости, ж. 1. Само ед. Качество на несправедлив. 2. Проява на несправедлив.
несравнен несравнена, несравнено, мн. несравнени, прил. Който не може да се сравни с нищо друго, тъй като превъзхожда всичко; изключителен, забележителен. Несравнен талант.
несравним несравнима, несравнимо, мн. несравними, прил. 1. Несравнен. 2. Който не може да се сравни с нещо поради липса на сходни черти.
несрета само ед. Диал. Нещастие, лоша съдба. // прил. несретен, несретна, несретно, мн. несретни.
несретник мн. несретници, м. Несретен човек.
несретница мн. несретници, ж. Несретна жена.
нестинар нестинарят, нестинаря, мн. нестинари, м. Човек, който играе бос върху жарава.
нестинарка мн. нестинарки, ж. Жена нестинар.
нестроен нестройна, нестройно, мн. нестройни, прил. 1. Лишен от стройност. 2. Неорганизиран, разстроен. Нестроен отговор. // същ. нестройност, нестройността, ж.
несъвместим несъвместима, несъвместимо, мн. несъвместими, прил. Който не може да съществува заедно, съвместно, едновременно с нещо друго. Любовта и недоверието са несъвместими. // същ. несъвместимост, несъвместимостта, ж.
несъгласуван несъгласувана, несъгласувано, мн. несъгласувани, прил. 1. Който не притежава съгласуваност. Несъгласувани действия. 2. Спец. В граматиката — за определение, което не приема категориите на думата, към която се отнася. Несъгласувано определение.
несъизмерим несъизмерима, несъизмеримо, мн. несъизмерими, прил. 1. Който не може да се измери с мярката на друго нещо. 2. Прен. Който няма общ признак с друго нещо, за да се съпоставят. Несъизмерими понятия. // същ. несъизмеримост, несъизмеримостта, ж.
несъкрушим несъкрушима, несъкрушимо, мн. несъкрушими, прил. Който не може да се съкруши; твърд, устойчив, непобедим. Несъкрушима воля. // същ. несъкрушимост, несъкрушимостта, ж.
несъмнен несъмнена, несъмнено, мн. несъмнени, прил. В който не може да се съмняваме; сигурен, безспорен. Несъмнен успех. // същ. несъмненост, несъмнеността, ж.
несъобразен несъобразена, несъобразено, мн. несъобразени, прил. Който не е съобразен с нещо, несъгласуван. Движение с несъобразена скорост. // същ. несъобразеност, несъобразеността, ж.
несъразмерен несъразмерна, несъразмерно, мн. несъразмерни, прил. Който не е съразмерен. // същ. несъразмерност, несъразмерността, ж.
несъстоятелен несъстоятелна, несъстоятелно, мн. несъстоятелни, прил. 1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник. 2. Неприемлив, неубедителен. Несъстоятелни обвинения.
несъществен несъществена, несъществено, мн. несъществени, прил. Който не е от съществено значение; второстепенен. Несъществен пропуск. // същ. несъщественост, несъществеността, ж.
нетленен нетленна, нетленно, мн. нетленни, прил. 1. Който не гние, не се разлага. Нетленни останки. 2. Прен. Вечен, безсмъртен. Нетленни слова. // същ. нетленност, нетленността, ж.
нето неизм. 1. Тежина на стока без опаковка. Нето тегло. 2. Чист доход. // прил. нетен, нетна, нетно, мн. нетни.
неточен неточна, неточно, мн. неточни, прил. Който не е точен. Неточен отговор.
неточност неточността, мн. неточности, ж. 1. Само ед. Качество на неточен. Не обичам неточността. 2. Нещо неточно; грешка, неправилност. В описанието има някои неточности.
нетрезв нетрезва, нетрезво, мн. нетрезви, прил. Нетрезвен.
нетрезвен нетрезвена, нетрезвено, мн. нетрезвени, прил. Който не е трезвен; пиян.
нетърпелив нетърпелива, нетърпеливо, мн. нетърпеливи, прил. 1. Който няма търпение; припрян. Нетърпеливо очакване. 2. Който изразява нетърпение. // същ. нетърпеливост, нетърпеливостта, ж.
нетърпение само ед., мн. нетърпения, ср. Липса на търпение при очакване или извършване на нещо. С нетърпение отвори плика.
нетърпим нетърпима, нетърпимо, мн. нетърпими, прил. Който не може да бъде търпян; непоносим. Нетърпим човек. Нетърпима болка. // същ. нетърпимост, нетърпимостта, ж.
неуважение мн. неуважения, ср. Липса на уважение; пренебрежение, непочтителност.
неуважителен неуважителна, неуважително, мн. неуважителни, прил. Който не може да се уважи. Неуважителна причина.
неугледен неугледна, неугледно, мн. неугледни, прил. Който няма добър и приятен вид. Неугледно облекло. // същ. неугледност, неугледността, ж.
неудачник мн. неудачници, м. Човек, на когото не му върви, който не сполучва.
неудобен неудобна, неудобно, мн. неудобни, прил. 1. Който не предлага удобство. Неудобни обувки. 2. Който не е пригоден за някаква работа. Неудобно време. 3. Неуместен, неприличен, неприятен. В неудобно положение съм.
неудобство мн. неудобства, ср. Липса на удобство.
неузнаваем неузнаваема, неузнаваемо, мн. неузнаваеми, прил. Който се е променил в голяма степен и трудно може да се познае. Градът е станал неузнаваем, // същ. неузнаваемост, неузнаваемостта, ж. Променен до неузнаваемост.
неук неука, неуко, мн. неуки, прил. Който не е учил; неграмотен. Неука старица.
неукрепнал неукрепнала, неукрепнало, мн. неукрепнали, прил. Който не е укрепнал; нестабилен, неутвърден. Неукрепнала държава. Неукрепнало здраве. // същ. неукрепналост, неукрепналостта, ж.
неукротим неукротима, неукротимо, мн. неукротими, прил. Който не може да се укроти; буен, стремителен, неудържим. Неукротими води. Неукротим гняв. // същ. неукротимост, неукротимостта, ж.
неуловим неуловима, неуловимо, мн. неуловими, прил. 1. Който не може да бъде уловен. Неуловимият помощник. 2. Прен. Който мъчно се забелязва; неясен, смътен, недоловим. Неуловимо напрежение. // същ. неуловймост, неуло-вимостта, ж.
неумел неумела, неумело, мн. неумели, прил. 1. Който не умее; несръчен. Неумел човек. 2. Който е извършен без умение. Неумел опит. Неумела скица. // същ. неумелост, неумелостта, ж.
неумение мн. неумения,ср. Липса на умение.
неуместен неуместна, неуместно, мн. неуместни, прил. Който не отговаря на обстановката; неподходящ. Неуместен смях. Неуместен въпрос. // същ. неуместност, неуместността, ж.
неумолим неумолима, неумолимо, мн. неумолими, прил. 1. Който не променя становището си въпреки молбите; непреклонен. Неумолим човек. 2. Твърд, неизменен. Неумолима съдба. // същ. неумолимост, неумолимостта, ж.
неуморен неуморна, неуморно, мн. неуморни, прил. 1. Който не се уморява. Неуморна работничка. 2. Който не престава; неспирен, упорит. Неуморни лекарски грижи.
неуредица мн. неуредици, ж. Липса на ред; безпорядък. Икономически неуредици.
неусетно нареч. Незабелязано, леко, без да усети човек. Денят неусетно мина.
неуслужлив неуслужлива, неуслужливо, мн. неуслужливи, прил. Който не обича да прави услуги. • Неуслужлива памет. Която трудно намира нужната информация.
неуспех мн. неуспехи, (два) неуспеха, м. Липса на успех; несполука. След редица неуспехи се отказа от опитите си.
неуспешен неуспешна, неуспешно, мн. неуспешни, прил. Който завършва с неуспех. Неуспешни опити.
неустойка мн. неустойки, ж. 1. Неизпълнение на поето задължение. 2. Глоба за такова неизпълнение. Плащам неустойка.
неустойчив неустойчива, неустойчиво, мн. неустойчиви, прил. 1. Който не е устойчив в някакво положение. Неустойчив сал. 2. Който се поддава на влияние. Неустойчив характер. 3. Който не издържа дълго време. Неустойчиви растителни видове. // същ. неустойчивост, неустойчивостта, ж.
неустрашим неустрашима, неустрашимо, мн. неустрашими, прил. Който не се страхува, не може да бъде изплашен; безстрашен, смел. Неустрашим защитник на слабите. // същ. неустрашимост, неустрашимостта, ж.
неутешим неутешима, неутешимо, мн. неутешими, прил. Който не може да бъде утешен; безутешен. Неутешима съпруга. // същ. неутешимост, неутешимостта, ж.
неутолим неутолима, неутолимо, мн. неутолими, прил. Който не може да се утоли; ненаситен. Неутолима жажда. // същ. неутолимост, неутолимостта, ж.
неутрален неутрална, неутрално, мн. неутрални, прил. 1. Който не взема страна в спор или война. 2. Който пази неутралитет. 3. Спец. Който не оказва никакво въздействие. Неутрално лекарство. 4. Спец. В химията — който няма нито кисела, нито основна реакция. Неутрален разтвор. • Неутрални води/ неутрална зона. Област между държави, в която не могат да се разполагат войски и да се водят военни действия.
неутрализация мн. неутрализации, ж. 1. Обявяване на държава за неутрална. 2. Политика на изключване на дадена партия или групировка от участие в конфликт. 3. Спец. Химическа реакция, при която взаимодействат киселини и основи, в резултат на което се получават соли. 4. Спец. В граматиката — премахване на разликата между две фонеми (или други единици) в слаба позиция.
неутрализирам неутрализираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Извършвам неутрализация. 2. Прен. Обезвреждам.
неутралитет само ед. 1. Ненамеса, невмешателство. 2. Положение на държава, която не участва във война и не подпомага воюващите страни. Пазя неутралитет.
неутрон мн. неутрони, (два) неутрона, м. Спец. Елементарна частица в атомните ядра, която няма електрически товар. // прил. неутронен, неутронна, неутронно, мн. неутронни. Неутронна бомба.
неуязвим неуязвима, неуязвимо, мн. неуязвими, прил. Който трудно може да се засегне, тъй като няма слаби места. Неуязвима защита. // същ. неуязвимост, неуязвимостта, ж.
нефрит само ед. Бял, безцветен или зелен минерал, употребяван за украса или художествени изделия.
нефрит само ед. Спец. Бъбречно заболяване.
нефт нефтът, нефта, само ед., м. Минерална течност, масловидна, светлокафява до тъмнокафява, която се извлича от земните недра; земно масло, петрол.
нефтен нефтена, нефтено, мн. нефтени, прил. Който е от нефт или дава нефт. Нефтени кладенци. Нефтен продукт.
нехаен нехайна, нехайно, мн. нехайни, прил. 1. Който не обръща достатъчно внимание на нещо; небрежен. Нехайна майка. 2. Който съдържа или изразява незачитане, небрежност. Нехайно поведение. // същ. нехайност, нехайността, ж.
нехайник мн. нехайници, м. Нехаен и безгрижен човек.
нехайница мн. нехайници, ж. Нехайна жена.
нехайство само ед. Проява на нехайник; небрежност, безгрижност. Проявявам нехайство.
нехая нехаеш, мин. св. нехаях, мин. прич. нехаял, несв. 1. За какво. Не се грижа, не обръщам внимание. Нехая за мнението им. 2. Диал. Живея спокойно, добре съм.
нехранимайка и нехранимайко, мн. нехранимайковци, м. Пренебр. Човек, който няма почтено занимание: безделник.
нецензурен нецензурна, нецензурно, мн. нецензурни, прил. Неприличен, непристоен. Нецензурни думи. // същ. нецензурност, нецензурността, ж.
нечестен нечестна, нечестно, мн. нечестни, прил. Който не е честен. Нечестен човек. Нечестна постъпка. // същ. нечестност, нечестността, ж.
нечестив нечестива, нечестиво, мн. нечестиви, прил. 1. Непочтен. 2. Грешен, порочен. // същ. нечестивост, нечестивостта, ж. • Нечестивия. Дяволът.
нечетен нечетна, нечетно, мн. нечетни, прил. 1. Безчетен, многоброен. Нечетни богатства. 2. В математиката — за число, което не се дели на две без остатък. Нечетни номера.
нечетлив нечетлива, нечетливо, мн. нечетливи, прил. Който трудно се разчита. Нечетлив почерк. // същ. нечетливост, нечетливостта, ж.
нечий нечия, нечие, мн. нечии, неопр. местоим. Който принадлежи на някого. Нечие дете плаче. • Нечий си. За засилване на неопределеността на притежателя и изразяване на пренебрежение.
нечист нечиста, нечисто, мн. нечисти, прил. 1. Който не е чист; мръсен, изцапан. Не яж с нечисти ръце. 2. Прен. Непочтен, незаконен, нечестен. Нечиста сделка. Нечиста съвест. 3. Който съдържа примеси; нееднороден. • Нечиста сила. Зъл дух.
нечистотия мн. нечистотии, ж. Нещо нечисто; мръсотия. По улиците имаше всякакви нечистотии.
нечовешки нечовешка, нечовешко, мн. нечовешки, прил. 1. Който не е присъщ на човека. Нечовешки условия. Нечовешки звук. 2. Който надвишава човешките възможности; изключителен. Нечовешка сила. 3. Който е лишен от човечност.
нечуван нечувана, нечувано, мн. нечувани, прил. 1. Който не е чуван досега. Нечувани звуци. 2. Изключителен, небивал, невероятен. Нечуван успех.
нечут нечута, нечуто, мн. нечути, прил. 1. Нечуван, небивал. Нечута победа. 2. Много тих, неуловим. Нечути стъпки.
нещастен нещастна, нещастно, мн. нещастни, прил. 1. Който не е щастлив. Нещастен човек. 2. Който носи или предвещава нещастие. Нещастна любов. 3. Който изразява мъка, тъга, нещастие. Нещастно лице. Нещастни очи. 4. Прен. Пренебр. Нищожен, жалък, дребен. Всичко започна от онзи нещастен разговор. • Нещастен случай. Авария, катастрофа, конфликтна ситуация с човешки жертви.
нещастие мн. нещастия, ср. 1. Случка или събитие, което причинява мъка, скръб; злополука, беда. 2. Липса на щастие. • За нещастие. За жалост, за съжаление.
нещастник мн. нещастници, м. 1. Нещастен човек. 2. Прен. Разг. Пренебр. Жалък, незначителен човек.
нещастница мн. нещастници, ж. Жена нещастник.
нещо неопр. мест. Като същ., мн. неща, ср. 1. Малък предмет, вещ. В джобовете му имаше много неща — бонбони, болтчета, клечки, конци, кърпа. 2. Явление, събитие. Това нещо му помогна. Интересно нещо. 3. Неясен, неопределен, непознат предмет. Нещо прелетя над главата му. 4. Новина, вест, съобщение. Научих нещо. // същ. умал. нещичко, ср. • В реда на нещата. Както обикновено става.
нещо нареч. Разг. Малко, в известна степен. Нещо съм болен.
нещяло само ед. • За щяло и нещяло. Разг. За нещо неоснователно, безпричинно, несериозно. Сърди се за щяло и нещяло.
нея — вж. тя.
неясен неясна, неясно, мн. неясни, прил. 1. Който не е разбран добре. Неясен урок. 2. Който не се вижда ясно. Неясна картина. Неясни очертания. 3. Който не е уточнен докрай; мъглив. Неясни идеи. Неясни спомени.
неяснота мн. неясноти, ж. Нещо неразбираемо, неясно. Неяснота на телевизионния образ.
ни част. За подсилване на отрицанието; нито. Не знае ни дума.
ни — вж. ние, наш.
нива мн. ниви и нивя, ж. 1. Земя, която се засява с житни растения. Изораха нивата. 2. Посев. Нивата се развиваше бързо след дъждовете. • Като кучето на нивата. Разг. Несполучливо, неуспешно.
нивга нареч. Разг. Никога.
нивелир мн. нивелири, (два) нивелира, м. 1. Геодезически инструмент за определяне на разликата във височината на две точки. 2. Уред за установяване на хоризонтално или вертикално положение.
нивелирам нивелираш, несв. и св.; какво. 1. Премахвам различията, изравнявам. 2. Спец. Определям разликата във височината.
ниво мн. нива, ср. 1. Плоскост, равнина. 2. Степен на височина. На нивото на очите му. 3. Степен на развитие, на организация; равнище. Културно ниво
ние съкр. ний, вин. нас, крат. ни, дат. остар. нам, крат. ни, лично мест. 1. Означава говорещия и събеседника/събеседниците му или говорещия и което и да е трето лице. Ние дойдохме. 2. Означава аз в речта на монархически особи. Ние, царят, решихме. 3. Означава ти или вие при иронично или фамилиарно обръщение. Ние днес май се чувстваме по-добре! - зарадва се лекарят. • У нас. В нашия дом, край, страна.
нижа нижеш, мин. св. низах, мин. прич. низал, несв. 1. Какво. Прокарвам конец, връв, тел и др. подобни през еднородни предмети. Нижа тютюн. 2. Прен. Какво. Правя редици от еднакви предмети. Нижа стихове. Нижа букви в тетрадката. — нижа се. Само мн. Движим се един след друг, редуваме се. Край пътя се нижеха гори, поляни, планини. Дните се нижат бързо.
низ низът, низа, мн. низи и низове, (два) низа, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията и. Низ от грешки.
низ предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.
низа мн. низи, ж. Наниз.
низвергвам низвергваш, несв. и низвергна, св.; кого. Изпъждам, свалям, изгонвам. Низвергнаха го от царството.
низвергна низвергнеш, мин. св. низвергнах, мин. прич. низвергнал, св. — вж. низвергвам.
низина мн. низини, ж. 1. Ниско равно място. Градът е разположен в обширна низина. 2, Прен., Само мн. Бедни или непросветени обществени слоеве. Израсъл в народните низини.
низост низостта, мн. низости, ж. Качество или проява на низък човек; подлост, безчестие.
низходящ низходяща, низходящо, мн. низходящи, прил. Който има посока от по-висока към по-ниска степен. Низходяща градация.
низш и низши, низша, низше, мн. низши, прил. 1. Най-нисък или по-нисък. Низш етап. 2. Най-прост или по-прост (по структура или организация). Низши растения.
низък низка, низко, мн. низки, прил. 1. Безчестен, подъл, долен, недостоен, мерзък. Низък човек. 2. Който е присъщ на подъл човек. Низки страсти. Низки постъпки.
ний — вж. ние.
никак отриц. нареч. 1. Ни най-малко. Никак не обичам да пътувам сама. 2. В никакъв случай, по никакъв начин. Никак не става. Никак не мога да го направя.
никакъв никаква, никакво, мн. никакви, отриц. мест. 1. В отрицателни изречения — нито един. Нямам никаква химикалка. 2. Съвсем не. Не ми е никакъв братовчед, а приятел. 3. Прил. Нищожен, дребен, долен. Никакъв човек. • Нищо и никакъв. Незначителен, без ценни качества, дребен. • Няма те никакъв. 1. Никъде не мога да те намеря. 2. Не се проявяваш в дадена област. • Никакъв не ми е. Не сме в роднински или приятелски отношения.
никел само ед. Химически елемент — среб-ристобял ковък метал, който не ръждясва.
никелирам никелираш, несв. и св.; какво. Покривам с никел.
никелов никелова, никелово, мн. никелови, прил. 1. Който съдържа никел. Никелова сплав. 2. Който е направен от никел. Никелова монета.
никна никнеш, мин. св. никнах, мин. прич никнал, несв. 1. Пробивам, показвам се на повърхността. Никнат му зъби. Никне нова трева. 2. Прен. Появявам се. Никнат нови къщи. • Където го не сееш, там никне. Внезапно се появява. • Никнат като гъби. Появяват се бързо в голямо количество.
никога отриц. нареч. В отрицателни изречения — в никое време, при никакви обстоятелства. Никога няма да посетя този град. • Като никога. Като при никои други обстоятелства. Като никога весел.
никого - вж. никой.
никой никоя, никое, мн. никои, отриц. мест. 1. Като прил. Нито един. В никоя книжарница няма да намериш тая книга. 2. Като същ. никой, вин. никого, дат. остар. никому. Нито един човек. Никой не знае къде е. С никого не говоря. • По никое време. Много късно, в неудобно време. • Нямам си никого. Нямам близък човек.
николко нареч. В никакво количество, нито един. — Колко пари получи за услугата? — Николко.
никому — вж. никой.
никотин само ед. Алкалоид, който се съдържа в тютюневите листа. // прил. никотинов, никотинова, никотиново, мн. никотинови.
никъде отриц. нареч. На нито едно място. Никъде няма да ходиш! • За никъде не съм. Не съм годен за нищо.
нима част. За питане, като се изразява учудване, недоумение, изненада, съмнение. Нима не го познаваш? Нима е лошо да помагаш на другите?
нимба мн. нимби, ж. Сияние около главата на светец; ореол.
нимфа мн. нимфи, ж. В гръцката митология — божество във формата на жена, което олицетворява природни сили. Планинска нимфа.
нимфомания само ед. Болестна проява на засилено полово влечение у жената.
нимфоманка мн. нимфоманки, ж. Жена, която страда от нимфомания.
нине нареч. Остар. Сега.
нирвана само ед. 1. Блажено състояние на душата в будистката религия. 2. Прен. Пълен покой, блаженство.
нисш нисша, нисше, мн. нисши, прил. Низш.
нисък ниска, ниско, мн. ниски, прил. 1. Който има малка височина; невисок. Нисък човек. Ниска ограда. 2. Който се намира на неголяма височина. Нисък полет. 3. Спец. В музиката — който има малък брой трептения. Нисък тон. 4. Прен. Който е под средното равнище, неголям. Ниски температури. Ниска квалификация. // прил. умал. нисичък, нисичка, нисичко, мн. нисички (в 1 и 2 знач.). • Ниска цена. Малка цена.
нит нитът, нита, мн. нитове, (два) нита, м. Късо метално тяло с цилиндрична форма и глава, което служи за неподвижно свързване на метални части чрез приплескване на обратната страна.
нито част. 1. Подсилва отрицанието. Не каза нито дума. 2. За отрицателна заповед. Нито дума повече!
нито съюз. Повтаря се при еднородни изрази и изречения. 1. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения, които се отричат. Нито умееш да готвиш, нито умееш да шиеш. 2. За присъединяване — при подчертаване на нещо: и не. Не идвай в понеделник, нито във вторник.
нитрат мн. нитрати, м. 1. Спец. Сол на азотната киселина. 2. Прен. Разг. Зеленчуци, които съдържат тази сол. Не купувайте нитрати!
нихилизъм само ед. 1. Спец. Течение, възникнало през XIX в. в Русия, което се отнася отрицателно към установената идеология. 2. Отрицание на всичко, неоправдан скептицизъм.
нихилист мн. нихилисти, м. Привърженик на нихилизма.
ницшеанство само ед. Спец. Философско течение, което проповядва индивидуализъм, култ към "свръхчовека".
ничий ничия, ничие, мн. ничии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.
ничком нареч. С лице към земята, по очи. Падна ничком.
ниша мн. ниши, ж. Цилиндрична или правоъгълна вдлъбнатина в стена.
нишадър само ед. Спец. Амониев хлорид: кристално вещество със солено-горчив вкус, употребявано в медицината и техниката.
нишан мн. нишани, (два) нишана, м. Остар. 1. Знак, белег. 2. Цел, мишена.
нишесте само ед. Скорбяла.
нишестен нишестена, нишестено, мн. нишестени, прил. Който съдържа нишесте или е направен от нишесте. Нишестен десерт.
нишка мн. нишки, ж. 1. Тънко изпреден конец; жица. Тъкан с вплетени сребърни нишки. 2. Прен. Нещо, което наподобява такъв конец. Сини нишки по кожата и. 3. Прен. Обединителна линия, връзка. Къде ще го отведе нишката на мислите му? • Червена нишка. Нещо, което свързва отделни явления. • Нишка на разговора. Основна мисъл, тема.
нищ нища, нище, мн. нищи, прил. Остар. Много беден. • Нищ духом. С ограничени интереси и желания, с беден духовен живот.
нищелка мн. нищелки, ж. Част от тъкачен стан, която мести нагоре и надолу нишките.
нищета само ед. Бедност, сиромашия. Живее в нищета.
нищо отриц. мест. 1. Като същ. Нито един (предмет, явление, изказване, ситуация и др.). В стаята нямаше нищо. Нищо не разбирам. Нищо не ме интересува. 2. Като прил. Малък, нищожен, никакъв. Нищо работа. Нищо човек. 3. Като нареч. Все едно, добре. Нищо, нека дойде. • Като нищо. С лекота, без колебание, вероятно. Той като нищо може да я убие. • За нищо. Без сериозна причина, по незначителен повод. Скара му се за нищо. • За нищо на света. В никакъв случай, по никой начин. За нищо на света няма да дойда при тебе. • От нищо нещо. Без съществени средства и суровини правя нещо. • Няма ми нищо. Нямам болка, рана, повреда.
нищожен нищожна, нищожно, мн. нищожни, прил. 1. Съвсем малък, дребен. Нищожна сума. 2. Спец. Невалиден. Нищожен договор. // същ. нищожност, нищожността, ж.
нищожество мн. нищожества, ср. 1. Само ед. Положение на нищожен. 2. Нищожен, жалък човек или същество.
нищя нищиш, мин. св. нищих, мин. прич. нищил, несв.; какво. Разделям на нишки. Нищя края на покривката — нищя се. Ставам на нишки.
но съюз. 1. За противопоставяне на еднородни части. Малък, но смел. Изкарвам не по много, но редовно. 2. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. Чете, но не помни. Смея се, но само аз си знам какво ми е. 3. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. Болен съм, но ще тръгна. 4. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. Студено е, но през януари винаги е така. • Но и. За добавяне, присъединяване. Ще взема тази рокля. Но и обувките ще купя. Той е откровен, но и често груб с хората.
нобелист мн. нобелисти, м. Носител на Нобелова награда.
нобелов нобелова, нобелово, мн. нобелови, прил. • Нобелова награда. Международна парична награда за научни постижения, литература и заслуги за запазване на мира.
нов нова, ново, мн. нови, прил. 1. Който е от неотдавна. Нова къща. Нова чанта. 2. Следващ друг обект от същия вид, пореден. Ново писмо. Нов ученик. 3. Който се отнася към настоящето. Нова литература. 4. Неизвестен, непознат. Ще посети нови градове и ще се срещне с нови хора. • Нова година. Първият ден на годината (1 януари). • Новия свят. Америка. • Ново двайсет. Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада.
новак мн. новаци, м. Човек, който отскоро се занимава с нещо.
новатор мн. новатори, м. Човек, който внася нещо ново в дадена област.
новела мн. новели, ж. Спец. Средно по обем белетристично произведение, обикновено с внезапен и неочакван край.
новелист мн. новелисти, м. Писател, който пише/ издава новели.
новелистка мн. новелистки, ж. Жена новелист.
новина мн. новини, ж. Ново съобщение, вест. Вечерни новини.
новинар новинарят, новинаря, мн. новинари, м. Журналист, който представя новини. // прил. новинарски, новинарска, новинарско, мн. новинарски.
ново- Първа част на сложни думи със значение отскоро, неотдавна: новобогаташ, новобрачен, нововъведение, новодошъл.
новобранец мн. новобранци, м. Младеж, който скоро е постъпил в армията.
новобрачен новобрачна, новобрачно, мн. новобрачни, прил. 1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка. 2. Младоженски или булчински. Новобрачен заем.
новогодишен новогодишна, новогодишно, мн. новогодишни, прил. Който се отнася до Нова година. Новогодишни празници. Новогодишна елха.
новозаветен новозаветна, новозаветно, мн. но-возаветни, прил. Който се отнася до Новия завет. Новозавстни книги.
новолуние само ед. 1. Фаза на Луната, когато тя представлява сърп, обърнат с отворената част наляво. 2. Времето, когато трае тази фаза.
новост новостта, мн. новости, ж. 1. Само ед. Нещо ново: ново явление, откритие, изобретение, стока. Храните за кучета и котки са новост на пазара ни. 2. Новина.
нога мн. нозе. ж. Диал. Крак. • На бойна нога. В пълна бойна готовност. • На нозе. Прав, изправен.
ноември неизм. Единадесетият месец от календарната година.
ноемврийски ноемврийска, ноемврийско, мн. ноемврийски, прил. Който става през ноември или се отнася към ноември. Ноемврийски сняг.
нож ножът, ножа, мн. ножове, (два) ножа, м. 1. Инструмент за рязане с острие и дръжка. 2. Режеща част на различни инструменти. Нож на гилотина. • Вадя нож. Заплашвам някого. • Забивам нож в гърба. Постъпвам подло, пре-дателски. • Лягам под ножа. 1. Отивам на операция. 2. Много хора или животни са избити. • На нож. Враждебно, неприязнено. • Тегля ножа. Заколвам, убивам.
ножар ножарят, ножаря, мн. ножари, м. Човек, който изработва ножове.
ножици само мн. или ножица, ж. 1. Инструмент за рязане, който се състои от две остриета, съединени по средата, с дръжки. Шивашка ножица. 2. Прен. Рязко раздалечаване в крайните граници на нещо; разликата между най-ниската и най-високата степен. Да се намали ножицата в заплащането на труда.
ножница мн. ножници, ж. Кожен или метален калъф за поставяне в него на сабя, кама, нож и др.; кания.
ножовка мн. ножовки, ж. Трион от метално тяло и режеща метал сменяема част.
ножче мн. ножчета, ср. Малък нож. • Джобно ножче. Сгъваем нож с различни допълнения. • Ножче за бръснене. Стоманена пластинка, която се използва при бръснене със самобръсначка.
ноздра мн. ноздри, ж. Един от двата отвора на носа при човека и животните.
нокаут мн. нокаути, (два) нокаута, м. Спец. 1. В бокса — удар, след който противникът не може да се изправи до 10 сек. 2. Прен. Безизходно положение.
нокаутирам нокаутираш, несв. и св.; кого. 1. Побеждавам чрез нокаут. 2. Прен. Бързо побеждавам.
нокдаун мн. нокдауни, (два) нокдауна, м. 1. Спец. В бокса — удар, след който в продължение на 10 секунди боксьорът се изправя. 2. Прен. Затруднено положение.
ноктюрно само ед. Малка музикална творба с лиричен характер.
нокът нокътят, нокътя, мн. нокти, (два) нокътя, м. 1. Твърда рогова плоскост в горния край на човешки пръст. 2. Остър рогов израстък при животните и птиците. Котешки нокти. • Показвам ноктите си. Показвам какъв съм (за негативни качества). • Давам и калта под ноктите си. Давам всичко. • Със зъби и нокти. С последни сили, самоотвержено.
номад мн. номади, м. Член на скитническо племе; чергарин, скитник. // прил. номадски, номадска, номадско, мн. номадски.
номенклатура само ед. 1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област. 2. Списък на названията на изделията от дадено производство. 3. Разг. Ограничен кръг от управляващи, които имат привилегията само да менят местата си в служебната йерархия, без да излизат от нея.
номенклатурен номенклатурна, номенклатурно, мн. номенклатурни, прил. Който се отнася до номенклатура.
номер мн. номера, (два) номера, м. 1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети. Апартамент номер 5. Регистрационен номер на автомобила. 2. Размер, големина на предмети — облекло, дрехи и др. Обувки 38 номер. 3. Самостоятелно изпълнявана част от представление, спектакъл и др. Най-интересният номер е номерът на акробатите. 4. Прен. Разг. Хитро замислена постъпка, подигравка или шега. Решиха да му направят номер. 5. Табела или лист, на който е записано поредно число. Номерът е паднал някъде. Дайте ми номер за лекаря. • Отбивам номера. Разг. Извършвам нещо формално. • Скроявам номер. Разг. Съзнателно устройвам лоша шега на някого. // същ. умал. номерче, мн. номерчета и номерца (в 1, 4 и 5 знач.).
номератор мн. номератори, (два) номератора, м. 1. Малка телефонна централа. 2. Устройство, което отбелязва номера. 3. Приспособление към електрически звънец, което показва номера на стаята, от която има повикване.
номерация мн. номерации, ж. 1. Поставяне на номера за разграничаване на еднородни предмети. 2. Съвкупност от поставени номера.
номерирам номерираш, несв. и св.; какво. Поставям номер върху нещо.
номинален номинална, номинално, мн. номинални, прил. 1. Фиктивен, формален. 2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална цена.
номинатив само ед. Именителен падеж.
номинативен номинативна, номинативно, мн. номинативни, прил. 1. Който се отнася до именителен падеж. 2. Който назовава; означаващ.
номинация мн. номинации, ж. 1. Именуване, назоваване; название. 2. Назоваване на определените за награда; определяне на конкурентите за награда. Номинация за “Оскар”.
номиниран номинирана, номинирано, мн. номинирани, прил. Който има номинация.
номоканон мн. номоканони, (два) номоканона, м. Истор. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството.
нонконформизъм само ед. Неприемане на господстващите в обществото възгледи, традиции.
нонпарей само ед. Типографски шрифт, който е по-малък от петит.
норка мн. норки, ж. 1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина. 2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки.
норма мн. норми, ж. 1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма. 2. Установена средна стойност за нещо. Дневна норма в производството.
нормален нормална, нормално, мн. нормални, прил. 1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло. 2. Който е здрав психически.
норматив мн. нормативи, (два) норматива, м. Определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица. Покривам норматива за майстор на спорта.
нормативен нормативна, нормативно, мн. нормативни, прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник.
нос носът, носа, мн. носове, (два) носа, м. 1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата. 2. Предна част на плавателен съд или самолет. Носът на лодката опря о брега. 3. Вдадена във водата суша. Скалист нос. Нос Калиакра. // същ. умал. носле, мн. нослета, ср. (в 1 знач.).• Гръцки нос. Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото. • Виря нос. Надменен съм; възгордявам се, надувам се. • Водя за носа. Командвам, управлявам някого.
носач мн. носачи, м. 1. Работник, който пренася нещо с ръце или на гръб; хамалин. 2. Носещ елемент в конструкция или автомобил.
носачка мн. носачки, ж. Жена носач.
носачка мн. носачки, ж. Кокошка, която снася яйца.
носен носна, носно, мн. носни, прил. Който е предназначен за нос или се отнася до нос (в 1 знач.). Носна кърпа. Носна кухина.
носилка мн. носилки, ж. Приспособление за пренасяне на хора, които не могат да се движат самостоятелно.
носител носителят, носителя, мн. носители, м. 1. Организъм, който носи зараза. Носител на вирус. 2. Човек, който има отличие, награда или нови идеи. Носител на първа награда от конкурса. 3. Устройство, което носи друго. Ракета носител.
носителка мн. носителки, ж. Жена носител (в 1 и 2 знач.).
носия мн. носии, ж. Традиционно народно облекло, характерно за дадена област. Добруджанска носия.
носов носова, носово, мн. носови, прил. 1. Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.). Носова част на самолет. 2. За звук или говор: който се уч-ленява при преминаване на въздуха през носа. Носови гласни.
носорог мн. носорози, (два) носорога, м. 1. Едър тревопасен бозайник с един или два рога върху предната част на главата. 2. Голям бръмбар с рог на главата.
носталгия само ед. 1. Болезнена тъга по родината и близките. 2. Тъга по миналото, по преживяното. Изпитва носталгия по времето, когато нямаше такава престъпност. // прил. носталгичен, носталгична, носталгично, мн. носталгични.
нося носиш, мин. св. носих, мин. прич. носил, несв.; какво/кого. 1. Движа се, като съм взел в ръце или съм натоварил върху себе си. Нося чанта. Нося раница на гръб. 2. Обличам, обувам. Какъв цвят дрехи носиш? Кой номер обувки носиш? 3. Имам у себе си или върху себе си. Носиш ли парите? 4. Увличам със себе си, докарвам. Реката носеше сухи листа и дънери. 5. Поемам върху себе си, отговорен съм. Той носи цялата вина за неприятностите. 6. Причинявам, предизвиквам, докарвам. Този пръстен ми носи щастие. 7. С някои съществителни имена — състояние според значението на съществителното. Нося загуби (губя). Нося отговорност (отговарям). 8. За птица: снасям яйца. Кокошките им носят всеки ден. 9. В състояние на бременност съм. Животните носят плода различно време. — нося се. 1. Ходя безцелно или бързо. Носи се като стрела от къща на къща. 2. Прен. Чувам се, долавям се. От отворените прозорци се носят песни и спорове. 3. Движа се из простора. Корабът леко се носи по вълните. 4. Разпространявам се.
нота мн. ноти, ж. 1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно. 2. Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти. 3. Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти. // същ. умал. нотка, мн. нотки, ж. (в 3 знач.). // прил. нотен, нотна, нотно, мн. нотни. Нотна тетрадка. • Говоря като по ноти. Говоря, като че ли имам предварителна подготовка; много добре, бързо.
нота мн. ноти, ж. Спец. Писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго. Протестна нота.
нотариален нотариална, нотариално, мн. нотариални, прил. Който се отнася до оформяне и заверка на документи и юридически актове при нотариус. Нотариална заверка.
нотариус мн. нотариуси, м. Длъжностно съдебно лице, упълномощено да удостоверява истинността на юридически актове и документи чрез заверка.
ноу-хау само ед. Договор за лицензна търговия с документация, чертежи, проекти и др., които съдържат научно-технически знания.
нощ нощта, мн. нощи, ж. Част от денонощието между вечерта и сутринта. Тъмна нощ. • Дълбока нощ. Късно през нощта. • Вартоломеева нощ. Масово избиване на невинни хора. • Ден и нощ. Без прекъсване, постоянно. • Полярна нощ. Част от годината на полюса, когато слънцето не се показва над хоризонта. • Лека нощ. Пожелание преди сън.
нощви само мн. Истор. Дървено корито, в което в миналото са месили хляб.
нощем нареч. През нощта, в течение на нощта. Нощем скита из парковете.
нощен нощна, нощно, мн. нощни, прил. 1. Който е присъщ на нощта. Нощна тишина. 2. Който се извършва през нощта. Нощен труд. Нощен живот. 3. Който работи през нощта. Нощен бар. • Нощна птица. Човек, който води разпуснат нощен живот. • Нощна лампа. Лампа, поставена близо до леглото, обикновено с по-слаба светлина.
нощес нареч. 1. През изминалата нощ. Нощес не можах да спя, защото ми беше студено. 2. През следващата нощ, през настъпващата нощ. Нощес ще се срещнем пред гарата.
нощница мн. нощници, ж. Дълга дреха за спане.
нощувам нощуваш, несв. Прекарвам нощта, като спя някъде. Нощувах при приятелки.
нощувка мн. нощувки, ж. Прекарване на нощта, нощуване. Екскурзията е тридневна, с две нощувки в първокласен хотел.
нрав нравът, нрава, мн. нрави, м. 1. Само ед. Съвкупност от душевни свойства; характер. Благ нрав. 2. Само мн. Обичаи, традиции, обществени навици. Според нравите на съвременното общество.
нрави ми се мин. св. нрави ми се, мин. прич. нравил ми се, несв. Харесва ми се.
нравствен нравствена, нравствено, мн. нравствени, прил. 1. Който има високи духовни качества; морален. Нравствен човек. 2. Който се отнася към вътрешния живот на човека, към душевността му. Нравствено удовлетворение. 3. Който се отнася до нравственост.
нравственост нравствеността, само ед., ж. 1. Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал. 2. Поведението на човека в обществото и проявените духовни качества. Висока нравственост.
нравя се нравиш се, мин. св. нравих се, мин. прич. нравил се, несв.; на кого. Харесвам се, допадам.
нуга само ед. Вид бяла халва с ядки.
нудизъм само ед. Схващане за телесна свобода, което допуска разходка, спортуване и др. на открито без дрехи.
нудист мн. нудисти, м. Последовател на нудизма. // прил. нудистки, нудистка, нудистко, мн. нудистки. Нудистки плаж.
нужда мн. нужди, ж. 1. Потребност, необходимост. Имам нужда от помощ. Духовни нужди. 2. Бедност, недостиг. Израсъл в нужда. • Голяма нужда. Отделяне на изпражнения. • Малка нужда. Отделяне на урина. • Ходя по нужда. Отделям изпражнения или урина.
нуждая се нуждаеш се, мин. св. нуждах се, мин. прич. нуждал се, несв.; от какво/от кого. Имам нужда, потребност.
нужен нужна, нужно, мн. нужни, прил. Който е потребен, необходим. Нужна книга.
нужник мн. нужници, (два) нужника, м. Разг. Клозет, тоалетна.
нуклеин мн. нуклеини, м. Спец. Вещество, богато с фосфор, което се съдържа в клетъчните ядра. // прил. нуклеинов, нуклеинова, нуклеиново, мн. нуклеинови.
нула мн. нули, ж. 1. Цифров знак 0, който обозначава липса на величина. Резултатът от срещата е два на нула. 2. Условна величина, която служи за граница между положителни и отрицателни величини. Температурата е под нулата. 3. Прен. Разг. Нищожен, незначителен човек. • Започвам от нулата. Започвам без нищо, без предварителна подготовка или средства. • Клоня към нула. Много малък; нищожен съм. Успехът им клонеше към нула. • Нула внимание. Разг. Никакво внимание. • Кръгла нула. Пренебр. Съвсем незначителен, нищожен човек. • Свеждам до нула (нещо). Напълно омаловажавам.
нулев нулева, нулево, мн. нулеви, прил. Който е равен на нула. Нулев резултат. • Нулева година. Година, в която не се приемат нови ученици или студенти. • Нулев клас. Разг. Подготвителен клас.
нумизмат мн. нумизмати, м. Човек, който се занимава с нумизматика.
нумизматика само ед. Наука за старинни монети и медали. // прил. нумизматичен, нумизматична, нумизматично, мн. нумизматични. Нумизматична сбирка.
нунций нунцият, нунция, мн. нунции, м. Дипломатически представител на папата в някоя държава.
нюанс мн. нюанси, (два) нюанса, м. 1. Лек преход в цвят, мисъл, тон; отсянка. 2. Слабо различие, тънкост.
нюансирам нюансираш, несв. и св.; какво. Поставям, разграничавам нюанси.
нюх нюхът, нюха, само ед., м. 1. Обоняние. Кучето има остър нюх. 2. Прен. Усет, предчувствие, съобразителност. Търговски нюх.
нявга нареч. Остар. Някога. Ако нявга друг залюбиш, забрави ме в тоя ден.
някак неопр. нареч. По неизвестен начин, по някакъв начин. Ще се оправя някак. • Някак си. За подсилване на неопределеността.
някакъв някаква, някакво, мн. някакви, неопр. мест. 1. Неизвестно какъв, неопределено какъв. Той ми е някакъв роднина. Дай ми някаква химикалка. 2. С числително име — изразява пренебрежителност. След някакви 100 метра пристигаме. • Някакъв си. За подсилване на неопределеността.
някога неопр. нареч. 1. Неизвестно кога в миналото, много отдавна. Някога тук са живели динозаври. 2. Неизвестно кога в бъдещето. Дали някога ще се срещнем пак. • Някога си. За подсилване на неопределеността.
някогашен някогашна, някогашно, мн. някогашни, прил. Който е от някога (в 1 знач.), отдавнашен. Някогашен спор.
някого — вж. някой.
някой някоя, някое, мн. някои, неопр. мест. 1. Като прил. За неопределен предмет от едно множество. Някои хора само това чакат. Помоли някое дете да ти купи. 2. Като същ. някой, вин. някого, дат. остар. някому. Което и да е лице. неопределено лице. Някой ми е откраднал химикалката. Кажете на някого да влиза! 3. Разг. Като същ. някой, някоя, някое, някои. Което и да е лице (от съответния род, число). Някои се правят на интересни. • Някой си. Пренебр. Неизвестно и неважно кой. Някоя си Красимира те търсеше.
няколко неопр. мест. Неизвестно или неопределено колко, но не много; неголямо количество. Няколко години работи по този модел. В стаята имаше няколко деца.
някому — вж. някой.
някъде неопр. нареч. 1. Неизвестно или неопределено къде. Ще се срещнем някъде около гарата. 2. Разг. Неизвестно или неопределено кога; приблизително. Ела някъде към обед. • Някъде си. За засилване на неопределеността.
ням няма, нямо, мн. неми, прил. 1. Който не може да говори или да издава звук. Нямо момче. Ням лебед. 2. Прен. Тих, безмълвен. Неми улици. 3. Прен. Безгласен, безмълвен. Ням укор. • Нямо кино/ням филм. Което не е озвучено. • Ням като риба. Много мълчалив.
няма мин. св. нема, мин. прич. нямало, несв.; безл. 1. Не съществува, не е в наличие. Тогава още нямаше дискотеки. 2. Не е тук, отсъства. Няма го днес на работа. 3. С числително — по-малко количество от означеното. Няма пет минути, откакто излезе. 4. Част. Образува отрицателна форма на бъдеще време. Няма да чета. Ще дойдеш ли? — Няма! • Има-няма. Приблизително. • Нема/няма лабаво! Жарг. Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение. • Няма да (я) бъде. 1. Няма да стане, няма да се осъществи. 2. Няма да живее дълго. • Няма къде/ няма как/ няма какво. По принуда, по необходимост; няма друг изход. • Няма ме там. Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.
нямам нямаш, несв.; какво. 1. Не притежавам, не разполагам, не владея. Нямам къща. Нямам деца. 2. За възраст — не съм навършил. Децата нямат 10 години. • Нямам представа. Съвсем не ми е известно. • Нямам мира/ мирка. Непрекъснато съм обезпокояван. • Нямам/ немам нерви. Разг. Не мога да издържам повече на напрежение. • Нямам грешка. Разг. Много съм добър, точен, качествен.