Дума Описание
ма част. Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къде си?
маане мн. маанета, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки.
мавзолей мавзолеят, мавзолея, мн. мавзолеи, (два) мавзолея, м. Голяма надгробна постройка; гробница.
мавруд само eд. 1. Вид черно грозде с едри зърна за производство на вино. 2. Вино от такова грозде. // прил. маврудов, маврудова, мавру-дово, мн. маврудови.
маг магът, мага, мн. маги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник.
магазин мн. магазини, (два) магазина, м. 1. Помещение за продажба на стоки. Магазин за готово облекло. 2. Място в прибори, апарати, уреди или оръжия във вид на кутия или тръба за поставяне на еднородни предмети. // прил. магазинен, магазинна, магазинно, мн. магазинни.
магазинаж само ед. Такса, вземана за съхраняване на багаж или за престой на стоки в магазия, обществен гардероб, склад и пр.
магазинер мн. магазинери, м. 1. Лице, което продава в магазин; продавач. Работи като магазинер в гастронома. 2. Завеждащ склад или магазия. // прил. магазинерски, магазинерска, магазинерско, мн. магазинерски.
магазинерка мн. магазинерки, ж. Жена магазинер.
магазия мн. магазии, ж. Помещение при митница, гара и др. за съхранение на стоки и пратки.
маган мн. магани, (два) магана, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук.
маганя маганиш, мин. св. маганих, мин. прич. маганил, несв. Диал. Чистя памук от семената с маган.
магаре мн. магарета, ср. 1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши. 2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. Магаре недно. 3. Дървена подложка с четири подпори за рязане на дърва или за поставяне на съдове. // същ. умал. магаренце, мн. магаренца, ср.
магаретар магаретарят, магаретаря, мн. магаретари. м. Разг. Човек, който пасе или кара магарета.
магарешки магарешка, магарешко, мн. магарешки, прил. Който се отнася до магаре (в 1 или 2 знач.). Магарешка каручка. • Магарешка кашлица. Разг. Остра заразна болест със спазматична кашлица; коклюш. • Магарешки бодил. Бодливо растение с високо стъбло и мораво-червени цветове. • Магарешки уши. Перуника, ирис.
магарещина само ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари.
магарица мн. магарици, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата?
магария мн. магарии, ж. Подла, непочтена, неприлична постъпка; шмекерия. Пак е направил някоя магария.
магданоз само ед. Градинско растение, което се използва като подправка за различни ястия; меродия. // прил. магданозен, магданозена, магданозено, мн. магданозени. // прил. магданозов, магданозова, магданозово, мн. магданозови.
магданозлия прил., неизм. Остар. За ястие, сготвено с много магданоз.
магер мн. магери, м. Манастирски готвач. // прил. магерски, магерска, магерско, мн. магерски.
магерница мн. магерници, ж. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница.
магизъм само ед. Боравене с магии и вълшебства; чародейство.
магистрала мн. магистрали, ж. 1. Основна, главна линия в някаква съобщителна верига. Водна магистрала. 2. Автомобилен път, предназначен за високи скорости, с разделени платна за движение в двете посоки. // прил. магистрален, магистрална, магистрално, мн. магистрални.
магистрат мн. магистрати, м. 1. В някои страни — градско управление. 2. Висш съдия. 3. Разг. Висш държавен служител.
магистратура само ед. 1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство. 2. Обществена или държавна длъжност.
магистър мн. магистри, м. 1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа. 2. Лице, което притежава такава степен. Магистър по философия, // прил. магистърски, магистърска, магистърско, мн. магистърски.
магия мн. магии, ж. 1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черна магия. 2. Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. Магия на танца. 3, Необяснимо явление, чудо. // прил. магичен, магична, магично, лш. магични, // прил. магически, магическа, магическо, мн. магически.
магма само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора. // прил. магмен, магмена, магмено, мн. магмени. Магмено изригване на вулкан. // прил. магматичен, магматична, магматично, мн. магматични.
магнат мн. магнати, м. 1. Едър собственик. 2. Истор. През феодализма - крупен земевладелец, феодал.
магнезий магнезият, магнезия, само ед., м. Химически елемент — мек сребристобял метал, лек, гори с ярък бял цвят. // прил. магнезиев, магнезиева, магнезиево, мн. магнезиеви.
магнезит само ед. Минерал със стъклен блясък, наричан морска пяна; магнезиев карбонат.
магнетизирам магнетизираш, несв. и св. Магнитизирам.
магнетизъм само ед. Спец. 1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север — юг. 2. Съвкупност от магнитни явления. Земен магнетизъм. 3. Дял от физиката, който изучава магнитните явления. // прил. магнетически, магнетическа, магнетическо, мн. магнетически. // прил. магнетичен, магнетична, магнетично, мн. магнетични.
магнетофон мн. магнетофони, (два) магнетофона, м. Апарат, който записва на лента и възпроизвежда различни звукове — говор, музика и др. Записвам на магнетофона нова песен. // прил. магнетофонен, магнетофонна, магнетофонно, мн. магнетофонни. Магнетофонна лента.
магнит мн. магнити, (два) магнита, м. 1. Парче желязна руда или стомана, което притежава магнетизъм (в 1 знач.). 2. Прен. Всяко нещо, което има свойството да привлича други обекти. // прил. магнитен, магнитна, магнитно, мн. магнитни. Магнитно поле.
магнитизирам магнитизираш, несв. и св.; какво. Придавам магнитна сила, подлагам на магнитно въздействие.
магнолия мн. магнолии, ж. Вечнозелено декоративно дърво или храст с едри ароматни цветове. // прил. магнолиев, магнолиева, магнолиево, мн. магнолиеви.
магьосам магьосаш, св. — вж. магьосвам.
магьосвам магьосваш, несв. и магьосам, св.; кого/какво. 1. Правя магия. 2. Прен. Привличам, очаровам, обайвам. Магьоса ме с думите си.
магьосник мн. магьосници, м. 1. Лице, което прави магии или лекува с магии; вълшебник. 2. Прен. Лице, което може да привлича и омайва с качествата и проявите си другите. // прил. магьоснически, магьосническа, магьосническо, мн. магьоснически.
магьосница мн. магьосници, ж. Жена магьосник.
магьосничество мн. магьосничества, ср. Дейност или сила на магьосник за въздействие върху природата или хората.
мадам само ед. 1. Вежливо обръщение към омъжена жена в обществото; госпожа. 2. Разг. Ирон. Обръщение към жена или назоваване на жена. 3. Съдържателка на публичен дом.
мадама мн. мадами, ж. 1. Ирон. Название на омъжена жена от градските среди. Мадамата не е виждала мотика. 2. Жарг. Момиче или жена, обикновено красиви.
мадан само ед. Остар. Съоръжение за обработка на желязна руда.
мадейра само ед. Бяло десертно вино, първоначално приготвяно на остров Мадейра.
маджун само ед. 1. Тестообразна маса за прилепване на стъкла към дървена рамка (на прозорци) или за запълване на пукнатини. 2.Диал. Гъст сладък сироп, приготвен при варене на плодове; петмез.
маджунирам маджунираш, несв. и св.; какво. Облепям с маджун (в 1 знач.).
мадона мн. мадони, ж. 1. Обикн. ед. Название на Богородица у католиците. 2. Изображение на Богородица. 3. Прен. Красива непорочна жена.
мадригал мн. мадригали, (два) мадригала, м. Спец. 1. Неголямо стихотворение с шеговит характер, посветено на любимата жена. 2. В музиката — музикална композиция за няколко гласа с любовно съдържание.
маестро само ед. 1. Почетно звание или название на видни творци музиканти. 2. Шеговито обръщение към човек, който се занимава с изкуство.
мажа мажеш, мин. св. мазах, мин. прич. мазал, несв. 1. Какво, с какво. Натърк-вам или покривам с течност или паста. Мажа филия с масло. 2. Какво. Покривам с хоросан. Мажем къщата. 3. Разг. Боядисвам, варос-вам. Скоро не сме мазали, таванът е почернял. 4. Прен. Потвърждавам, прикривам някаква лъжа. Един лъже, друг маже. 5. Прен. Преструвам се пред някого; угоднича, за да се харесам. Ласкателят пред тебе маже, а отстрани гроб копае. — мажа се. 1. Разг. Мажа сам себе си. Все се маже с някакви мазила. 2. Прен. Подмазвам се. Обича да се маже пред началниците.
маждрак мн. маждраци, (два) маждрака, м. Остар. Копие.
мажор само ед. 1. Спец. Музикален строй, чиито устойчиви тонове образуват голямо три-звучие с бодро и весело звучене. 2. Прен. Тържествено, бодро, радостно настроение. // прил. мажорен, мажорна, мажорно, мн. мажорни.
мажоретен мажоретна, мажоретно, мн. мажоретни, прил. • Мажоретен състав. Група от оркестър и танцьорки, които представят под строй художествено маршируване.
мажоретка мн. мажоретки, ж. Участничка в мажоретна група, която марширува (обикновено с къса пръчка в ръка), като изпълнява различни движения.
мажоритарен мажоритарна, мажоритарно, мн. мажоритарни, прил. Който се отнася към изборна система, основана на мнозинството гласове. • Мажоритарна система. 1. Избирателна система, при която мандатите взема спечелилата най-много гласове партия. 2. Избирателна система, при която мандатът се взема от кандидата, за когото са подадени най-много гласове.
маза мн. мази, ж. 1.Диал. Мазе. 2. Остар. Склад за различни стоки.
мазач мн. мазачи, м. Строителен работник, който маже с хоросан. // прил. мазачески, мазаческа, мазаческо, мн. мазачески. Мазаческа бригада.
мазачка мн. мазачки, ж. Жена мазач.
мазвам мазваш, несв. и мазна, св. Мажа (в 1, 2 и 3 знач.) поотделно и поединично, еднократно. Мазвам още един път върху хляба.
мазе мн. мазета, ср. Приземно помещение, изба.
мазен мазна, мазно, мн. мазни, прил. 1. Който има мазнина; тлъст. Мазна яхния. 2. Покрит с мазнина, изцапан. Мазна покривка. 3. Който може да се маже. Мазна глина. 4. Прен. Угоднически, докарващ се. Мазна усмивка. • Мазна Гана. Разг. Пренебр. Мазник, подмазвач.
мазилка мн. мазилки, ж. Пласт от хоросан, цимент, глина, пръст със слама и др., използван за покриване на стени, подове, зидове и др.; лепеж. Под напуканата мазилка се виждаха тухлите.
мазило мн. мазила, ср. 1. Остар. Гъста ароматизирана смес, употребявана с козметични цели; крем. 2. Разг. Всяко нещо, което може да се използва за мазане.
мазна мазнеш, мин. св. мазнах, мин. прич. мазнал, св. — вж. мазвам.
мазник мн. мазници, м. Пренебр. Човек, който угодничи пред други, за да спечели благоволението им; угодник, лицемер.
мазнина мн. мазнини, ж. Маслено вещество; мас, лой, тлъстина, масло. Животински мазнини.
мазница мн. мазници, ж. Пренебр. Жена мазник.
мазно нареч. Угоднически, лицемерно. Усмихвам се мазно.
мазня се мазниш се, мин. св. мазних се, мин. прич. мазнил се, несв. Угоднича, докарвам се пред други, преструвам се.
мазол мн. мазоли, (два) мазола, м. Надебеляване на роговия слой на кожата предимно по ръцете и краката. Имам мазоли по ръцете от работа. • Настъпвам някого по мазола. Разг. Засягам някого по болното му място, засягам някакъв недостатък.
мазолест мазолеста, мазолесто, мн. мазолести, прил. Който е покрит с мазоли; загрубял. Мазолести длани.
мазохизъм само ед. Извращение, свързано с получаване на удоволствие от изпитване на физическа болка.
мазохист мн. мазохисти, м. Лице, което страда от мазохизъм.
мазурка мн. мазурки, ж. Полски национален танц и музиката за него в 3/4 такт.
мазут само ед. Остатъци, получени след преработката на нефта, които се употребяват за гориво и смазка.
май част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен. • Май че. Май.
май неизм. Петият месец на календарната година.
майка мн. майки, ж. 1. Жената по отношение на своите деца. 2. Жена, която е родила деца. Многодетна майка. Тя е майка на приятеля ми. 3. Обръщение към свекърва или тъща. 4. Женско животно, което е родило. Майката на кученцата е болна. 5. Това, от което произлизат други неща; източник, причина. Учението е майка на знанието. // прил. майчин, майчина, майчино, мн. майчини.
майкини само мн. Домът и семейството на майката (в 1 знач.). След скандала тя отиде у майкини си.
маймуна мн. маймуни, ж. 1. Бозайник, който е най-близо по своето анатомично устройство до човека. 2. Прен. Човек, който подражава на другите или с гримаси и движения ги разсмива. 3. Прен. Ирон. Грозен човек. // прил. маймунски, маймунска, маймунско, мн. маймунски.
маймунка мн. маймунки, ж. 1. Малка маймуна. 2. Прен. Разг. Раница или чанта, която се носи на гръб.
маймунство мн. маймунства, ср. Проява или качество на маймуна (в 1 и 2 знач.).
маймунщина мн. маймунщини, ж. Маймунство.
маймуня се маймуниш се, мин. св. маймуних се, мин. прич. маймунил се, несв. Правя се на маймуна, държа се като маймуна; безобразнича.
майна само ед. • Майната му. Разг. Грубо. Няма значение, не ме интересува, не искам да знам.
майолика мн. майолики, ж. Художествена керамика с непрозрачна бяла глазура.
майонеза само ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки.
майор мн. майори, м. Офицерски чин между капитан и подполковник и лице с такъв чин. // прил. майорски, майорска, майорско, мн. майорски. Майорско звание.
майорша мн. майорши, ж. Разг. Съпруга на майор.
майски майска, майско, мн. майски, прил. Който става през май или е свързан с този месец. Майски празници. • Майски бръмбар. Малък бръмбар, който обикновено излиза през май.
майстор мн. майстори, м. 1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. Майстор на словото. 2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други. 3. Разг. Строителен работник, зидар. 4. Разг. Обръщение към работник. // прил. майсторски, майсторска, майсторско, мн. майсторски. Майсторска изработка.
майстория мн. майстории, ж. 1. Умение да се направи нещо добре. 2. Вещ, изделие, направено майсторски.
майсторка мн. майсторки, ж. Жена майстор.
майсторлък само ед. Разг. Майсторство.
майсторство само ед. 1. Умение, изкуство да се сътвори нещо. 2. Степен, положение, достойнство на майстор в занаятчийската йерархия.
майсторя майсториш, мин. св. майсторих, мин. прич. майсторил, несв.; какво. 1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 знач.). Майсторя нов стол. 2. Разг. Ирон. Трудя се усърдно, мъча се с някаква работа. Какво пак майсториш?
майтап мн. майтапи, (два) майтапа, м. Разг. Закачка, подигравка, духовита шега. Правя си майтап с някого.
майтапчийка мн. майтапчийки, ж. Жена майтапчия.
майтапчия мн. майтапчии, м. Разг. Човек, който обича да се майтапи с другите, да се шегува с тях. // прил. майтапчийски, майтапчийска, майтапчийско, мн. майтапчийски.
майтапя се майтапиш се, мин. се. майтапих се, мин. прич. майтапил се, несв.; с кого. Разг. Шегувам се, подигравам се, закачам се.
майчин майчина, майчино, мн. майчини, прил. 1. Който принадлежи на майката. Майчина къща. 2. Който се отнася до майка или произхожда от нея. Майчина ласка. • Майчин дом. Дом за отглеждане на сираци или на изоставени деца. • Майчин лист. Растение, чиито плодове имат слабително действие.
майчиния само ед. Разг. Имот или друго наследство от майка.
майчински майчинска, майчинско, мн. майчински, прил. Присъщ на добра майка. Майчинска любов.
майчинство само ед. 1. Състояние на жена, която е бременна, ражда и кърми или отглежда дете. Отпуск по майчинство. 2. Достойнство на майка.
майчица мн. майчици, ж. 1. Нежно наименование на майка. Майчица — златна сенчица. 2. Само ед. Възклицание при внезапна уплаха, болка. Ох, майчице!
мак макът, мака, мн. макове, (два) мака, м. 1. Тревисто растение с едри, предимно червени цветове. 2. Семената на това растение. Кифла с мак. // прил. маков, макова, маково, мн. макови. Маково семе.
макак мн. макаци, (два) макака, м. Дребна тесноноса маймуна.
макар част. Дано, поне. Да му се не види макар! • Макар че/ макар да/ макар и/ макар и да. Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той не забравяше задължението си. Страхуваше се, макар че беше сигурен в себе си.
макара мн. макари, ж. 1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец. 2. Калем или цев за навиване на конци. 3. Конците, намотани върху една цев. Купи две бели макари.
макарони само мн. Изсушено тестено изделие във вид на дълги кухи пръчици, които се варят. // прил. макаронен, макаронена, макаронено, мн. макаронени. Макаронени изделия.
макет мн. макети, (два) макета, м. 1. Предварителен модел на архитектурна постройка и под. 2. Умален модел на сграда, съоръжение, машина и др. Макет на Айфеловата кула, направен от кибритени клечки. // прил. маке-тен, макетна, макетно, мн. макетни.
макиавелизъм само ед. 1. Политика за засилване властта на едноличен владетел чрез коварство, раздори, деспотизъм. 2. Прен. Лукавство, коварство, двуличие.
макро- Първа съставна част на сложни думи със значение голям (по размери), огромен, напр. макроатмосфсра, макробиотика, макроелемент, макроклимат, макромолекула, макроструктура, макросфера.
макробиотика мн. макробиотики, ж. Наука, която се занимава с възможностите за удължаване на човешкия живот, с дълголетието.
макрокосмос само ед. Целият свят около човека; всемир, вселена.
макси само ед. Дълга женска дреха (пола, рокля, палто) до глезените — в съответствие с модната тенденция.
максима мн. максими, ж. Основен принцип в живота, ръководно правило; мъдра мисъл, изразена в кратко изречение.
максимален максимална, максимално, мн. максимални, прил. Най-голям, краен, последен, най-висок. Максимални усилия.
максимализъм само ед. Предявяване на крайни искания; прекаленост. Не бива да проявяваш максимализъм.
максималист мн. максималисти, м. Човек, който проявява максимализъм.
максималистка мн. максималистки, ж. Жена максималист.
максимум 1. Нареч. Най-много, не повече от. Лекарят може да приеме още максимум двама пациенти. 2. Същ., само ед., м. Възможно най-голямо, пределно количество; пределна големина. Температурен максимум.
макушав мекушава, мекушаво, мн. мекушави, прил. Който е със слаб, мек характер. // същ. мекушавост, мекушавостта, ж.
малага само ед. Подсладено гъсто вино с вкус на карамел от околността на гр. Малага в Испания.
малак мн. малаци, (два) малака, м. Малкото на бивол, биволче. // същ. умал. малаче, мн. малачета, ср.
малакоф мн. малакофи, (два) малакофа, м. Истор. Вид женска пола с обръчи, за да стои издута.
маламашка мн. маламашки, ж. Спец. Зидарски инструмент за подравняване на мазилката при нанасянето и.
малария само ед. Спец. Болест на кръвта, разпространявана от комари, която се съпътства от пристъпи на треска. // прил. маларачен, маларачна, маларачно,мн. маларични. Маларични комари.
малахит само ед. Непрозрачен яркозелен минерал. // прил. малахитов, малахитова, малахитово, мн. малахитови.
мале Остар. Обръщение към майка. Мила мале. • Леле мале! Възклицание за израз на учудване, съжаление, удивление. • Олеле мале! Възклицание за израз на уплаха, болка, отчаяние.
малеби само ед. Сладкарско изделие — крем от нишесте, полят със сироп.
малина мн. малини, ж. 1. Храстовидно растение с дребни сочни и ароматни плодове. 2. Плодовете на това растение. // прил. малинов, малинова, малиново, мн. малинови. Малинов сироп.
малина мн. малини, ж. Диал. Заварена като мома по-млада сестра на съпруга по отношение на съпругата.
малинаж само ед. Малинак.
малинак мн. малинаци, м. Място, обрасло или засадено с малини.
малинар малинарят, малинаря, мн. малинари, м. Лице, което бере и/или продава малини.
малинарка мн. малинарки, ж. Жена малинар.
малиновка само ед. Спиртна напитка, ликьор с малинов сок.
малко нареч. 1. В ограничен размер, в слаба степен. Трябва да пиеш по-малко. Пийни малко мляко. 2. За броими предмети — в ограничен брой, количество. Имам малко книги. Раждат се малко деца. • Без малко. Разг. За означаване, че нещо е щяло да стане, но не е станало. Без малко да падна. • Малко по малко. Постепенно. • Ни най-малко. Никак.
малко мн. малки, ср. Скоро родено или новопоявило се същество. През нощта малкото падна от гнездото.
мало- Първа съставна част на сложни думи със значение недостатъчно, в малка степен, ограничено, напр. маловажен, маловерен, маловоден, малогабаритен, малограмотен, малоимотен, малокалибрен, малокръвен, малокултурен, малолитражен, маломерен, малообразован, малотраен, малоумен, малоценен.
малоброен малобройна, малобройно, мн. малобройни, прил. Който е малко на брой, не голям по брой. Малобройни посетители. // същ. малобройност, малобройността, ж.
маловажен маловажна, маловажно, мн. маловажни, прил. Който няма голямо значение; незначителен. // същ. маловажност, маловажността, ж.
малодушен малодушна, малодушно, мн. малодушни, прил. Слабоволен, нерешителен, страхлив.
малодушие само ед. Нерешителност, страхливост. Проявявам малодушие.
малокръвен малокръвна, малокръвно, мн. малокръвни, прил. Който страда от малокръвие: анемичен.
малокръвие само ед. Намалено количество на червените кръвни телца; анемия.
малолетен малолетна, малолетно, мн. малолетни, прил. Който не е достигнал установената от законите възраст, даваща права и задължения; непълнолетен, в детска възраст.
малолетство само ед. Състояние на малолетен; детска възраст. Не е съден поради малолетство.
маломерен маломерна, маломерно, мн. маломерни, прил. Неголям или недостатъчен по размер, с по-малки размери от установените. Маломерно жилище.
малоумен малоумна, малоумно, мн. малоумни, прил. Който е умствено недоразвит. // същ. малоумност, малоумността, ж.
малоценен малоценна, малоценно, мн. малоценни, прил. Който не привлича вниманието, няма особени достойнства; маловажен. // същ. малоценност, малоценността, ж. Чувство за малоценност.
малтретирам малтретираш, несв. и св.; кого/какво. Бия, измъчвам, изтезавам, тормозя.
малц малцът, малца, само ед., м. Кълнили зърнени храни, предимно ечемик, които се използват при производство на различни алкохолни напитки, гликоза и др. // прил. малцов, малцова, малцово, мн. малцови. Малцово уиски.
малцина нареч. като същ. Малък, ограничен брой хора. Малцина знаят това.
малцинство малцинства, ср. 1. Само ед. Част, по-малка от половината на дадена група. Малцинството се подчинява на мнозинството. 2. Етническа група в дадена държава, която се различава от основното население по произход, религия, език и др. // прил. малцинствен, малцинствена, малцинствено, мн. малцинствени (във 2 знач.). Малцинствен въпрос.
малчуган мн. малчугани, м. 1. Малко момче, хлапак. 2. Малко дете изобщо. Малчуганите заобиколиха Дядо Мраз.
малшанс само ед. Лоша възможност, лош случай, липса на късмет.
малък малка, малко, мн. малки, прил. 1. Неголям по размери, незначителен. Малка къща. 2. Невръстен, млад. Малко дете. 3. Малоброен. Малка група. 4. Несъществен, неважен, дребен. Малък проблем. • Малък пръст. Най-тънък пръст на ръката и крака; кутре. • Малък Сечко. Разг. Народно наименование на месец февруари. • Малка Коледа. Денят преди Рождество Христово, 24.XII., Бъдни вечер. • Мал-ко(то) име. Собствено лично име. • Малък ер. Наименование на буквата ь.
мама само ед. Назоваване на майката от собствените и деца; моята майка, майка ми. Мама се върна.
мама мн. мами, ж. Диал. Цицка на женско животно.
мамалига само ед. Румънско национално ястие, приготвено от варено царевично брашно; качамак.
мамалигар мамалигарят, мамалигаря, мн. мамалигари, м. Ирон. Пренебрежително наименование на румънците и власите, които се хранели в миналото с мамалига. // прил. мамалигарски, мамалигарска, мамалигарско, мн. мамалигарски.
мамалигарка мн. мамалигарки, ж. Жена мамалигар.
мамарец мн. мамарци, (два) мамареца, м. Диал. Дребни ракообразни животни, които плуват на групи по повърхността на тиха вода.
мамелюк мн. мамелюки, м. Истор. Воин от личната охрана на египетските султани.
мамец мн. мамци, (два) мамеца, м. 1. Диал. Пружина. 2. Спец. При лов — завързана дива патица, която примамва другите патици. 3. Диал. Част от капан, която го подпира и го държи отворен.
мамин мамина, мамино, мн. мамини, прил. 1. Който принадлежи на мама. Мамина рокля. 2. Скъп, обичан, ненагледен. Мамини мили ергени. • Мамино детенце. Пренебр. Глезено, разхайтено дете.
маминка само ед. 1. Гальовно назоваване на мама. 2. Диал. Майката на майка ми; баба.
мамонт мн. мамонти, (два) мамонта, м. Мамут.
мамул мн. мамули, (два) мамула, м. Диал. 1. Плодът на царевицата заедно с кочана. 2. Само ед. Царевица, кукуруз.
мамут мн. мамути, (два) мамута, м. Изкопаемо животно от рода на слоновете с дълга козина и извити бивни.
мамя мамиш, мин. св. мамих, мин. прич. мамил, несв. Х.Кого. Лъжа, заблуждавам. 2. Какво. Викам животно да дойде при мен. Мамя кокошките. 3. Кого. Нарушавам брачна клетва, изневерявам. Мамя съпругата си. 4. Привличам с качествата си, съблазнявам. Морето мами с плясъка на вълните. — мамя се. Лъжа се, изпадам в заблуждение. Тя се мамеше, като смяташе, че си е свършила работата.
мана само ед. Заболяване по лозята поради обилни изпарения след дъжд. Брашнеста мана.
манара мн. манари, ж. Диал. Секира, брадва, топор. // същ. умал. манарче, мн. манарчета, ср.
манастир мн. манастири, (два) манастира, м. 1. Отделна църковно-стопанска организация на религиозна общност; обител. Женски манастир. 2. Църквата, жилищните помещения и др. сгради на такава организация. Разгледахме манастира. // прил. манастирски, манастирска, манастирско, мн. манастирски. Манастирски двор.
манастирище само ед. Място, където е имало манастир; старо манастирско землище.
манатарка мн. манатарки, ж. Ядлива гъба с кафеникава гугла и цилиндрично пънче със същия цвят. Отивам в гората за манатарки.
манаф мн. манафи, м. 1, Малоазиатски турчин. 2. Пренебр. Турчин или азиатец изобщо. 3. Сексуалноизвратен човек — активен педераст.// прил. манафски, манафска, манафско, мн. манафски.
манафин мн. манафи, м. Манаф.
мангал мн. мангали, (два) мангала, м. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление.
манган само ед. Спец. Химически елемент — сребристобял трошлив метал, употребяван в металургията. // прил. манганов, манганова, манганово, мн. манганови. Манганови руди.
мангафа само ед. 1. Диал. Заболяване по конете, шап. 2. Ирон. Човек, който редовно има хрема или грип. 3. Прен. Твърдоглав, инат човек.
манго мн. манговци, м. Пренебрежително шеговито название на циганин.
манго само ед. 1. Южноазиатско тропическо дърво с едри, силно ароматни плодове с голяма костилка. 2. Плодът от това дърво. 3. Безалкохолна напитка с мангов сироп или с аромат на манго.
мангуста мн. мангусти, ж. Хищен бозайник в Азия и Африка с гъвкаво тяло, което се храни с мишки и змии.
мангър мн. мангъри, (два) мангъра, м. 1. Истор. Малка медна монета. 2. Прен. Без стойност, нищо.
мандало мн. мандала, ср. Заключалка на врата, голямо резе, което държи вратата затворена. • Мандалото падна. За нещо, което до този момент е било позволено, достъпно, но вече не е.
мандарин мн. мандарини, м. Истор. Висш китайски сановник, управител на област.
мандарина мн. мандарини, ж. 1. Цитрусово дърво, подобно на портокал, но с по-дребни плодове. 2. Плодът от това дърво. // прил. мандаринов, мандаринова, мандариново, мн. мандаринови. Мандаринов сок.
мандат мн. мандати, (два) мандата, м. 1. Поръчение, пълномощие за изпълнение на поставена задача. 2. Времето, през което продължава пълномощието. Ще бъде президент два мандата. 3. Звание и достойнство на народен представител. Отнемам мандат на депутат. // прил. мандатен, мандатна, мандатно, мн. мандатни. Мандатна комисия.
мандахерцам мандахерцаш, несв.; кого, какво. Разг. Пренебр. Клатя бавно, движа лениво. — мандахерцам се. Движа се бавно, клатушкам се, мотая се.
манджа мн. манджи, ж. Разг. Ястие, гозба. Вкусна манджа.
мандолина мн. мандолини, ж. Малък музикален инструмент с четири двойки струни и овална форма, на който се свири с триъгълна пластинка (плектрон). // прил. мандолинен, мандолинена, мандолинено, мн. мандолинени.
мандра мн. мандри, ж. 1. Работилница, в която млякото се преработва в млечни продукти — кашкавал, сирене и др. 2. Прен. Разг. Изобилие. Тук да не е мандра, че винаги да има.
мандрагора само ед. Многогодишно растение, смятано през средновековието за чудотворно, с наркотични свойства.
мандраджийка мн. мандраджийки, ж. Жена мандраджия.
мандраджия мн. мандраджии, м. Собственик на мандра или този, който работи в мандра. // прил. мандраджийски, мандраджийска, мандраджийско, мн. мандраджийски.
маневра мн. маневри, ж. 1. Неголямо придвижване на превозно средство, за да се заеме определено положение. 2. Само мн. Тактически учения на войскови части в условия, близки до военните. 3. Прен. Ловко, хитро, добре обмислено действие, лавиране. // прил. маневрен, маневрена, маневрено, мн. маневрени. Маневрен локомотив.
маневрен маневрена, маневрено, мн. маневрени, прил. 1. Който е предназначен за маневра. Маневрен локомотив. 2. Който може да променя посоката на движението си на малко разстояние. Маневрен автомобил.
маневрирам маневрираш, несв. и се. 1. Правя маневра. 2. Прен. Лавирам; хитрувам, изплъзвам се. // същ. маневриране, ср.
маневрист мн. маневристи, м. Човек, чиято професия е да ръководи маневрирането на влаковете.
манеж мн. манежи, (два) манежа, м. 1. Заградена площадка за конна езда. 2. Циркова арена.
манекен мн. манекени, м. 1. Изработена във формата на човешко тяло фигура за премерване и показване на облекло. 2. Човек, който демонстрира върху себе си нови дрехи на модно ревю. 3. Прен. Бездеен, безинициативен човек; фигурант.
манекенка мн. манекенки, ж. Жена, която демонстрира върху себе си нови дрехи на модно ревю.
манерка мн. манерки, ж. Войнишки или туристически метален съд за вода с тясно гърло, обикновено с вместимост един литър.
маниак мн. маниаци, м. Човек, обзет от някаква мания, с налудничави идеи. // прил. маниачески, маниаческа, маниаческо, мн. маниачески. // прил. маниашки, маниашка, маниашко, мн. маниашки.
маниакален маниакална, маниакално, мн. маниакални, прил. Отдаден докрай на една мисъл или идея. // същ. маниакалност, маникалността, ж.
маниачка мн. маниачки, ж. Жена маниак.
манивела мн. манивели, ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател.
маниер мн. маниери, м. 1. Само ед. Начин на действие, похват. 2. Само ед. Творчески стил. 3. Само мн. Начин на държание, поведение; обноски. Изискани маниери.
маниерен маниерна, маниерно, мн. маниерни, прил. Неестествено изискан и внимателен; предвзет, изкуствен. // същ. маниерност, маниерността, ж.
маниернича маниерничиш, мин. св. маниерничих, мин. прич. маниерничил, несв. Държа се преднамерено, предвзето, неестествено. Стига си маниерничил!
маникюр мн. маникюри, (два) маникюра, м. 1. Специално почистване, подрязване и лакиране на ноктите. 2. Прен. Добре поддържани нокти на ръцете.
маникюрист мн. маникюристи, м. Лице, чиято професия е да прави маникюр.
маникюристка мн. маникюристки, ж. Жена маникюрист.
манила само ед. 1. Южно растение, от чието стъбло се получават дълги влакна, подобни на конопените. 2. Влакната, получени от това растение.
маниока само ед. Храстовидно американско растение, от чиито корени се добива каучук.
манипулация мн. манипулации, ж. 1. Определени действия и движения със специално предназначение, извършвани с ръце. 2. Прен. Машинация, измама, заблуда.
манипулирам манипулираш, несв. и св. 1. Работя с някакъв уред или с машина, управлявам, боравя; обработвам с ръце. 2. Прен. Кого/какво. Съзнателно внушавам на друг собствени идеи с користни цели. Манипулирам обществото.
манифактура само ед. 1. Ръчно изработвани тъкани и текстилни изделия. 2. Спец. Форма на производствен процес, свързан с разделение на труда и ръчна изработка. 3. Остар. Магазин за продажба на тъкани. // прил. манифактурен, манифактурна, манифактурно, мн. манифактурни.
манифактурист мн. манифактуристи, м. Остар. Лице, което продава манифактура (в 1 знач.).
манифест обикн. ед. 1. Тържествено писмено обръщение на върховната власт към населението. 2. Писмено възвание с програмен характер. Литературен манифест.
манифестация мн. манифестации, ж. 1. Масово улично шествие за изразяване на обществено-политически чувства. 2. Прен. Проява, израз на чувства, мисли, отношение.
манифестирам манифестираш, несв. и св. 1. Участвам в манифестация (в 1 знач.) 2. Изразявам открито чувства, настроения, отношение.
манихей манихеят, манихея, мн. манихеи, м. Истор. Привърженик на манихейството. // прил. манихейски, манихейска, манихейско, мн. манихейски.
манихейство само ед. Истор. Създадено през III в. религиозно дуалистично учение, което се разпространява в България към XII век.
мания мн. мании, ж. 1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея. 2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст към нещо. Мания да пише романи.
манкирам манкираш, несв. и св. Умишлено не изпълнявам задълженията си; клинча, измъквам се.
манлихера мн. манлихери, ж. Манлихерка.
манлихерка мн. манлихерки, ж. Истор. Магазинна бойна пушка, използвана в българската войска до Първата световна война.
манна само ед. 1. Храната, която според Библията паднала от небето, за да се нахранят евреите. 2. Прен. Неочаквана благодат.
манометър мн. манометри, (два) манометъра, м. Уред, измерващ налягането на газове или течности в затворено пространство.
мансарда мн. мансарди, ж. Жилищно помещение под покрива с различно високи стени. // прил. мансарден, мансардна, мансардно, мн. мансардни.
манталитет само ед. Начин на мислене, обусловен от степента на културното развитие на отделния човек. Еснафски манталитет.
мантел мн. мантели, (два) мантела, м. Широко късо наметало; пелерина, плащ.
мантинела мн. мантинели, ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно.
мантия мн. мантии, ж. 1. Широка дълга дреха без ръкави, която се облича върху други дрехи. 2. Спец. Кожна гънка при някои мекотели, която обвива цялото тяло. 3. Спец. Вътрешна сфера в Земята, намираща се под земната кора.
манто мн. манта, ср. Горна дамска дреха, дълга, с широки ръкави.
манту само ед. Спец. Кожна проба за установяване на туберкулозна зараза.
манш маншът, манша, мн. маншове, (два) манша, м. Отделна самостоятелна част от спортна игра. Победител в първия манш.
маншет мн. маншети, (два) маншета, м. Обикновено подгънат край на ръкав или крачол.
маншон мн. маншони, (два) маншона, м. 1. Кожа или пухкав плат, ушит в цилиндрична форма (вместо ръкавици), от двете страни на който се пъхат и топлят ръцете. 2. Спец. Калъф от каучук или кожа, с който се покрива цилиндрична машинна част.
маньовър мн. маньоври, (два) маньовъра, м. Придвижване на войски по време на военни действия, за да се нанесе удар на противника.
мараба нареч. Разг. Турско-арабски поздрав: добър ден, здравей.
марабу само ед. Голяма птица от рода на щъркелите с гола глава и шия.
мараня само ед. 1. Видимо трептене на въздуха при сухо, горещо и безветрено време. 2. Непоносима горещина, жега.
маратон само ед. Лекоатлетическа спортна дисциплина, бягане на 42 км и 195 м. // прил. маратонски, маратонска, маратонско, мн. маратонски.
маратонец мн. маратонци, м. Състезател по маратон.
маратонки само мн. Разг. Вид високи спортни обувки от кожа, плат и гума с дебели пружиниращи подметки.
мараш само ед. Диал. Запуснато лозе.
маргарин само ед. Хранителен продукт, приготвен от растителни или животински мазнини. // прил. маргаринов, маргаринова, маргариново, мн. маргаринови.
маргарит само ед. Скъпоценни бели зърна, които се изваждат от някои миди; бисер. // прил. маргаритов, маргаритова, маргаритово, мн. маргаритови. Маргарйтова огърлица.
маргаритка мн. маргаритки, ж. Полско или градинско цвете с неразклонено стъбло и с бял, розов или червен цвят.
марда мн. марди, ж. 1. Остар. Само ед. Изостанала непродадена стока. 2. Разг. Само ед. Нещо за изхвърляне, брак. 3. Прен. Пренебр. Бавен, отпуснат, ленив човек.
марж маржът, маржа, само ед., м. 1. Излишък, разлика. 2. Спец. Във финансите — разлика в цената между покупката и продажбата на нещо. 3. Спец. В банковото дело — разлика между цената на актива и цената на пасива.
мари част. Разг. За обръщение към жена или за подсилване на обръщение към жена. Стояно мари, къде си?
марина само ед. Всички морски плавателни съдове на една държава.
марината само ед. Сос от оцет, зехтин, чесън и др. подправки за обработка и съхранение на зеленчуци и месо.
маринист мн. маринисти, м. Художник, рисуващ морски пейзажи.
маринистка мн. маринистки, ж. Жена маринист.
мариновам мариноваш, несв.; какво. Приготвям продукти в марината. Мариновам гъби.
марионетка мн. марионетки, ж. 1. Кукла, движена с конци, в театър. 2. Прен. Пренебр. Човек, който изпълнява чужди желания и служи на чужди интереси.
марихуана само ед. Наркотично вещество с растителен произход.
марка мн. марки, ж. 1. Книжен знак, показващ платена сума за дадена услуга. Пощенска марка. Таксова марка. 2. Търговски знак върху стока, означаващ производителя. Известна марка. Реномирана марка. 3. Парична единица в някои страни. Германска марка. 4. Метални знаци; жетони.
маркаджия мн. маркаджии, м. Разг. Човек, който събира или продава пощенски марки; филателист.
маркер мн. маркери, (два) маркера, м. Цветен флумастер за отбелязване на важни места в текст.
маркет мн. маркети, (два) маркета, м. Магазин, пазар. Ще намериш всичко в близкия маркет. Супермаркет. Минимаркет.
маркетинг само ед. 1. Проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки. 2. Отдел в учреждение или фирма, който се занимава с възможността за пласиране на продукцията.
маркиз мн. маркизи, м. 1. Титла на западноевропейски благородник между граф и херцог. 2. Лице, което има тази титла.
маркиза мн. маркизи, ж. Жена маркиз; дъщеря или съпруга на маркиз.
маркизет само ед. Вид тънък и прозрачен памучен плат.
маркирам маркираш, несв. и св.; какво. Слагам знак или търговска марка върху нещо; отбелязвам, означавам. Маркирам трасето.
маркировка мн. маркировки, ж. Съвкупност от поставени знаци; отбелязване. Пътна маркировка.
марксизъм само ед. Създадено от Карл Маркс учение за социализма.
марксист мн. марксисти, м. Привърженик на марксизма.
маркуч мн. маркучи, (два) маркуча, м. Гъвкава гумена тръба за течности или газове.
марля мн. марли, ж. Тънка и рядка памучна тъкан за превръзка на рани и др.
мармалад мн. мармалади, (два) мармалада, м. Сварена и подсладена плодова каша. Шипков мармалад. // прил. мармаладен, мармаладена, мармаладено, мн. мармаладени. // прил. мармаладов, мармаладова, мармаладово, мн. мармаладови.
мародер мн. мародери, м. 1. Лице, което ограбва убити или извършва обири по време на бедствия. 2. Прен. Този, който печели твърде много, като ограбва другите.
мародерствам мародерстваш, несв. Извършвам мародерство.
мародерство мн. мародерства, ср. Занятие на мародер; грабеж.
мародерствувам мародерствуваш, несв. Мародерствам.
марсилеза само ед. Френският национален химн, написан през 1792 г.
март неизм. Третият месец на календарната година. // прил. мартенски, мартенска, мартенско, мн. мартенски. Мартенски сняг.
мартеница мн. мартеници, ж. Усукани шарени конци (предимно бял и червен), които се връзват на първи март за здраве.
мартинка мн. мартинки, ж. Истор. Вид стара бойна пушка.
мартиролог мн. мартиролози, (два) мартиролога, м. Списък на мъченици или сборник с техни жития.
маруля мн. марули, ж. Градинско растение с широки листа, употребявани за салата пролетно време.
марципан мн. марципани, (два) марципана, м. Твърдо сладкарско изделие, имитация на шоколад. // прил. марципанов, марципанова, марципаново, мн. марципанови.
марш маршът, марша, мн. маршове, (два) марша, м. 1. Строево ходене с определен отсечен ритъм. 2. Музикално произведение в такт 3/4 или 4/4, предназначено за съпровождане на колективно шествие с ритмична стъпка. Погребален марш. Сватбен марш. // прил. маршов, маршова, маршово, мн. маршови. Маршова стъпка.
марш междум. 1. Команда за потегляне: Тръгвай! Върви! Ходом марш! 2. Грубо. Махай се! Отивай! Марш вкъщи! Марш от стаята ми!
маршал мн. маршали, м. 1. Военно офицерско звание, по-висше от генерал, което се дава за особени заслуги. 2. Лице, което има това звание. // прил. маршалски, маршалска, маршалско, мн. маршалски. Маршалски жезъл.
марширувам маршируваш, несв. Движа се в такта на марш, вървя с отмерена крачка, по войнишки.
маршрут мн. маршрути, (два) маршрута, м. График, програма на пътуване за определяне на пътя, времето за изминаването му и престоя. Екскурзията е тридневна със следния маршрут. // прил. маршрутен, маршрутна, маршрутно, мн. маршрутни. Маршрутно такси.
мас маста, само ед., ж. Тлъстина, мазнина с животински произход (напр. от свиня, птица и под.). Гъша мас.
маса мн. маси, ж. 1. Само ед. Материя, вещество. Дървесна маса. 2. Разг. Само ед. Голямо количество от еднородни предмети; множество. Прочел е маса книги. 3. Само мн. Множество хора, народ, широк слой от населението. Народни маси. 4. Спец. Във физиката - величина, която определя тежестта и инерцията на телата. // прил. масов, масова, масово, мн. масови.
маса мн. маси, ж. 1. Мебел с плоска хоризонтална повърхност и опори (крака). Кухненска маса. 2. Хоризонтална плоскост със специално оборудване, подобна на легло. Операционна маса.
масаж мн. масажи, (два) масажа, м. Специално разтриване на тялото с лечебни цели, за укрепване или възбуждане.
масажирам масажираш, несв. и се.; кого/какво. Правя масаж. Масажирам крака му. // същ. масажиране, ср.
масажист мн. масажисти, м. Лице, което прави масажи; специалист по масажиране.
масажистка мн. масажистки, ж. Жена масажист.
масив мн. масиви, (два) масива, м. 1. Слабораз-членено планинско възвишение. Рило-Родопски масив. 2. Голямо пространство, заето от еднородни предмети. Горски масиви.
масивен масивна, масивно, мн. масивни, прил. Едър, здрав, плътен, голям по размер и тегло. Масивна сграда. Масивен златен пръстен.
масиран масирана, масирано, мн. масирани, прил. Засилен, с повишена активност, който е съсредоточен на едно място. Масирана атака.
маска мн. маски, ж. 1. Приспособление за скриване на лицето с отвори за очите. Кукерска маска. 2. Лице с такова покривало. 3. Прен. Променен, престорен вид на лицето. Маска на равнодушие. 4. Предпазно покривало за лицето. Хирургическа маска. 5. Слой от крем или други вещества с лечебно действие, който се нанася върху лицето и шията. Подхранваща маска. Плодова маска.
маскара мн. маскари, м. и ж. Разг. Човек, който предизвиква подигравки; безобразник, безсрамник.
маскарад мн. маскаради, (два) маскарада, м. Бал, забава, на която всички хора са маскирани. // прил. маскараден, маскарадна, маскарадно, мн. маскарадни. Маскараден костюм.
маскаря маскариш, мин. св. маскарих, мин. прич. маскарил, несв.; кого. Разг. Излагам на подигравка, срамя. Той маскари цялото семейство. — маскаря се. Разг. Излагам се на подигравки; ставам за посмешище и подигравки.
маскирам маскираш, несв. и св. 1. Кого. Поставям маска или обличам в маскараден костюм. Маскирах леля като Баба Яга. 2. Какво. Правя да бъде незабележим, прикривам. Маскирам входа на пещерата с клони. — маскирам се. Маскирам сам себе си. // прил. маскировъчен, маскировъчна, маскировъчно, мн. маскировъчни. Маскировъчно облекло.
маскировка мн. маскировки, ж. Маскиране; приспособление, с което маскират (във 2 знач.).
маслар масларят, масларя, мн. маслари, м. Лице, което произвежда и/или продава масло. // прил. масларски, масларска, масларско, мн. масларски.
масларка мн. масларки, ж. Жена маслар.
масларство само ед. Занятие на маслар.
маслен маслена, маслено, мн. маслени, прил. Който съдържа масло. Маслен кейк. Маслено петно. Маслен радиатор.
масленица мн. масленици, ж. Съд с машинно масло за смазване на триещи се елементи; масльонка.
масленка мн. масленки, ж. Тестено хранително изделие, което съдържа масло или мас.
масленост маслеността, само ед., ж. Процентно съдържание на масло в мляко, сирене, маслодайни семена и др.
маслина мн. маслини, ж. 1. Южно дървовидно растение, от чиито плодове се получава зехтин; олива. 2. Плодът на това дърво. // прил. маслинен, маслинена, маслинено, мн. маслинени. // прил. маслинов, маслинова, маслиново, мн. маслинови. • Маслинено клонче. Клонче, което е символ за мир.
масло само ед. Мазнина, приготвяна от растителни, животински или минерални вещества. Краве масло. Машинно масло. Розово масло. • Върви по мед и масло. Извършва се, става чудесно, без пречки и трудности. • Наливам масло в огъня. Разг. Подстрекавам, подбуждам. • Светя маслото (на някого). Разг. Убивам.
маслобойна мн. маслобойни, ж. Предприятие за производство на растително масло.
масловка мн. масловки, ж. Вид ядлива гъба с жълтеникавокафява слузеста гугла.
масльонка мн. масльонки, ж. Съд за машинно масло с накрайник за смазване на различни елементи.
масмедия мн. масмедии, ж. Средство за масово осведомяване — печат, радио, телевизия, което задоволява потребностите от информация.
масов масова, масово, мн. масови, прил. 1. В който участват много хора; многолюден. Масова стачка. Масов спорт. 2. Създаван в голямо количество или предназначен за много хора. Масово производство. Масови песни. 3. Който принадлежи към голяма група. Масов потребител. Масов читател.// същ. масовост,масовостта, ж. • Масова култура. Съвкупност от произведения на изкуството, предназначени за широки обществени маси, които се характеризират с прекалена достъпност и художествена принизеност.
масовизирам масовизираш, несв. и св.\ какво. Правя да стане (прекалено) достъпно за широк кръг от хора. — масовизирам се. Ставам (прекалено) достъпен за широк кръг от хора.
масовка мн. масовки, ж. Разг. Масова сцена в театрална или филмова постановка. Участвам в масовка.
масон мн. масони, м. Последовател на масонството. // прил. масонски, масонска, масонско, мн. масонски. Масонска ложа.
масонство само ед. Религиозно-философско течение с мистични обреди, възникнало през XVIII в., което проповядва нравствено самоусъвършенстване. // прил. масонски, масонска, масонско, мн. масонски.
масраф мн. масрафи, (два) масрафа, м. Разг. Разноски, разходи.
маст мастта, мн. масти, ж. 1. Остар. Боя, окраска. 2. Спец. Наименование на мазни вещества. // прил. мастен, мастна, мастно, мн. мастни. Мастни тъкани.
мастика мн. мастики, ж. 1. Силна спиртна напитка с характерен анасонов аромат. 2. Благоуханна смола, получавана от някои средиземноморски дървета. // прил. мастиков, мастикова, мастиково, мн. мастикови.
мастилен мастилена, мастилено, мн. мастилени, прил. 1. Който е получен от мастило. Мастилено петно. 2. Който е с цвят на мастило; тъмновиолетов.
мастилница мн. мастилници, ж. Неголям съд, в който се налива мастило за писане и се топи писалката.
мастило мн. мастила, ср. Оцветена течност за писане или за печатане. // прил. мастилен, мастилена, мастилено, мн. мастилени.
мастит мастита, мастито, мн. мастити, прил. Заслужил всеобщо уважение; виден, именит, бележит. Мастит творец. Мастит учен.
мастит само ед. Възпаление на млечните жлези при жената и женските животни.
мастодонт мн. мастодонти, (два) мастодонта, м. Голямо изкопаемо хоботно животно.
мастурбация мн. мастурбации, ж. Сексуално самозадоволяване; онанизъм.
масур мн. масури, (два) масура, м. 1. Цев за навиване на прежда и навитите върху нея нишки. 2. Диал. Царевичен плод със зърната. 3. Прен. Дълга къдрица коса.
мат матът, мата, само ед., м. 1. Поражение, загуба в шахматната игра, поради невъзможност да се премести царят на защитено поле. 2. Прен. Безизходица.
матадор мн. матадори, м. Бикоборец, тореадор, който нанася върху бика последния смъртоносен удар със сабя.
математик мн. математици, м. Лице, което се занимава с математика; специалист по математика.
математика само ед. Точна наука, изучаваща количествените отношения, величините и пространствените форми. Висша математика. Приложна математика. // прил. математически, математическа, математическо, мн. математически. Математическо уравнение. // прил. математичен, математична, математично, мн. математични.
математичка мн. математички, ж. Жена математик.
матерен матерна, матерно, мн. матерни, прил. Който принадлежи на майката; майчин. Матерен език.
материал мн. материали, (два) материала, м. 1. Вещества или предмети, от които се произвежда нещо; суровини. Строителен материал. 2. Това, което се преподава или се използва в образованието. Учебен материал. Нагледни материали. 3. Събрани факти и документи по някакъв въпрос. Доказателствен материал. Материали от заседанието.
материален материална, материално, мн. материални, прил. 1. Веществен, реален (не духовен). 2. Който се отнася към дохода, към жизненото равнище. Материално положение. // същ. материалност, материалността, ж. (в 1 знач.).
материализирам материализираш, несв. и св.; какво. Превръщам в материална, веществена форма. // същ. матернализация, ж.
материализъм само ед. 1. Спец. Философско учение, утвърждаващо първичността на материята и вторичността на съзнанието. 2. Прен. Прагматично отношение към нещо, интерес към нещата с оглед на тяхната полза. // прил. материалистичен, материалистична, материалистично, мн. материалистични. // прил. материалистически, материалистическа, материалистическо, мн. материалистически.
материалист мн. материалисти, м. 1. Последовател на материализма. 2. Практичен човек. 3. Пренебр. Човек, който върши всичко за собствени облаги.
материалистка мн. материалистки, ж. Жена материалист.
материк мн. материци, (два) материка, м. Континент. Африкански материк.
матерински материнска, материнско, мн. матерински, прил. Майчински. Материнска любов.
материнство само ед. Майчинство.
материя мн. материи, ж. 1. Само ед. Обективната реалност, която съществува независимо от съзнанието. 2. Само ед. Вещество, от което са направени предметите; материал. Строеж на материята. 3. Тъкан, плат. Прозрачна материя. 4. Съдържание, факти на преподаван предмет; учебен материал. Трудна и неразбираема материя.
матерка мн. матерки, ж. Диал. Манерка.
матине мн. матинета, ср. 1. Утринно тържество, забава. 2. Приемане на гости предобед.
матирам матираш, несв. и св.; кого. 1. Обявявам мат при игра на шах. 2. Прен. Побеждавам, поставям в безизходно положение.
матка мн. матки, ж. 1. Вътрешен орган при жените и живораждащите животни, в който се развива зародишът. 2. Диал. При пчелите — тази, която снася яйца, майка на кошер; царица. 3. Остар. Речно легло, русло.
маткап мн. маткапи, (два) маткапа, м. Дърводелски уред за ръчно пробиване на дупки.
матов матова, матово, мн. матови, прил. 1. Който няма блясък или гланц. Матова светлина. 2. Непрозрачен, мътен. Матово стъкло.
маточина само ед. Тревисто растение с приятен лимонов мирис, използвано като билка с успокояващо действие.
матрак мн. матраци, (два) матрака, м. Дебела мека поставка с пружина за легло, обикновено тапицирана.
матриархат само ед. Стадий от първобитно-родовото общество, в който родството се води по майчина линия и жената има господстващо положение в стопанския и обществения живот. // прил. матриархален, матриархална, матриархално, мн. матриархални.
матрикула мн. матрикули, ж. Книга за водене на гражданското състояние на лицата — раждане, брак, смърт. // прил. матрикуларен, матрикуларна, матрикуларно, мн. матрикуларни.
матрица мн. матрици, ж. 1. Калъп за отливане на печатарски букви и други предмети. 2. Машина, която изработва еднакви детайли или предмети по калъп.
матричар матричарят, матричаря, мн. матричари, м. Работник, който прави матрици или работи на такава машина.
матрона мн. матрони, ж. 1. Истор. Благородна омъжена римлянка в напреднала възраст. 2. Прен. Почтена жена; жена с добро положение в обществото.
матрос мн. матроси, м. Моряк, който не е от командването. // прил. матроски, матроска, матроско, мн. матроски. Матроска униформа.
матура мн. матури, ж. Изпит, полаган при завършване на средно образование; зрелостен изпит. Ще се явявам на матура по математика.
маузер маузери, (два) маузера, м. Вид военен автоматичен пистолет.
маузерка мн. маузерки, ж. Вид бойна пушка.
мафиоз мн. мафиози, м. Мафиот.
мафиот мн. мафиоти, м. Участник в мафия, член на мафия.
мафия мн. мафии, ж. 1. Тайна терористична организация, създадена в Сицилия. 2. Прен. Разбойническа банда. 3. Разг. Група за организирана престъпност. Италианска мафия.
мах махът, маха, мн., махове, (два) маха, м. 1. Замах, замахване. 2. Спец. Движение назад, напред или встрани с ръка или с крак в спорта.
махагон само ед. Вечнозелено тропическо дърво със здрава червеникава дървесина, от която се изработват мебели. // прил. махагонов, махагонова, махагоново, мн. махагонови.
махала мн. махали, ж. 1. Част от населено място, квартал. 2. Малко селище, отдалечено от по-голямо селище, в чийто състав влиза. // прил. махленски, махленска, махленско, мн. махленски.
махаленец мн. махаленци, м. Човек, който е от същата махала; съкварталец.
махаленка мн. махаленки, ж. Жена махаленец.
махалка мн. махалки, ж. Разг. 1. Точилка за тестени кори. 2. Голямо вретено (за груба прежда).
махало мн. махала, ср. Всеки уред, който прави обороти при люлеене. Махало на часовник.
махам махаш, несв. 1. Какво. Движа във въздуха насам-натам. 2. С какво. Правя махове с нещо. Махам с кърпичка. 3. На кого. Давам знак с ръка или глава. Махам на шофьора да спре. 4. Какво. Вземам нещо от мястото му, премествам го. Махам празните чинии от масата. — махам се. 1. Отмествам се, отстранявам се. Махай се оттук. 2. Изчезвам, напускам. Махам се от този град.
махана мн. махани, ж. Остар. Недостатък, кусур. На всички намираш махана.
махараджа мн. махараджи, м. Велик индийски княз, на когото са подчинени други князе.
махвам махваш, несв. и махна, св. Махам еднократно, поединично.
махия мн. махии, ж. Диал. Основна греда под покрива на къща, върху която се закрепват под ъгъл другите греди.
махла мн. махли, ж. Махала.
махленец мн. махленци, м. Махаленец.
махленка мн. махаленки, ж. Махаленка.
махмудия мн. махмудии, ж. Истор. Стара турска жълтица от времето на Махмуд II.
махмурлия ед. неизм., мн. махмурлии, прил. Разг. Който не е достатъчно изтрезнял на следващата сутрин.
махмурлук само ед. Състояние на махмурлия; замаяност, неразположение след пиянство.
махна махнеш, мин. св. махнах, мин. прич. махнал, св. — вж. махвам.
маховик мн. маховици, (два) маховика, м. Диск, който поддържа равномерния ход на неравномерно натоварена машина или част от нея.
махорка само ед. Нискокачествен тютюн.
маца мн. маци, ж. Гальовно название на котка.
мацам мацаш, несв. 1. Какво/кого. Цапам, калям. 2. Рисувам или боядисвам неумело. — мацам се. 1. Калям, цапам сам себе си. 2. Пренебр. Гримирам се предостатъчно, прекалено.
мацвам мацваш, несв. и мацна, св. 1. Мацам еднократно, поединично. 2. Разг. Кого/ какво. Удрям, пляскам. Като те мацна! — мацвам се/ мацна се. 1. Мацвам/мацна сам себе си. 2. Удрям се, наранявам се.
маце мн. мацета, ср. 1. Разг. Умал. Маца. 2. Жарг. Майка.
мацка мн. мацки, ж. Жарг. 1. Хубаво момиче. 2. Приятелка, любима.
мацна мацнеш, мин. св. мацнах, мин. прич. мацнал, св. — вж. мацвам.
мач мачът, мача, мн. мачове, (два) мача, м. 1. Спортно състезание с игра на топка между два отбора. Волейболен мач. Футболен мач. 2. Разг. Футболна среща. Хайде на мач! Мачът започва.
мачете неизм. Нож за рязане на захарна тръстика, използван в Куба и други страни на Латинска Америка.
мачкаем мачкаема, мачкаемо, мн. мачкаеми, прил. Който се мачка лесно. Мачкаем плат. // същ. мачкаемост, мачкаемостта, ж.
мачкам мачкаш, несв. 1. Какво. С натискане смазвам, стривам; тъпча. Мачкам грозде за вино. 2. Какво. Правя да стане неравен. Мачкам хартия/дрехи. 3. Кого. Угнетявам, потискам, тормозя. Мачкам подчинените си.
мачканица само ед. Струпване на много хора на малко място.
мачта мн. мачти, ж. 1. Висок стълб за издигане на корабни платна. 2. Всеки висок стълб, пилон. // прил. мачтов, мачтова, мачтово, мн. мачтови. Тримачтов кораб.
маша мн. маши, ж. 1. Щипци за разравяне на жарава или за хващане на горещи предмети; дилаф. 2. Електрически уред за къдрене на коса. 3. Прен. Човек, използван от други за техни интереси.
машала междум. Остар. За похвала; браво; много добре.
машина мн. машини, ж. 1. Механизъм, който извършва някаква работа, като преобразува енергия. Парна машина. 2. Определен вид такъв механизъм, уред. Шевна машина. Пишеща машина. 3. Прен. Организация или човек, които действат като един механизъм. // прил. машинен, машинна, машинно, мн. машинни. Машинен елемент.
машинален машинална, машинално, мн. машинални, прил. Несъзнателен, произволен, механичен, инстинктивен. Машинално движение. II същ. машиналност, машиналността, ж.
машинария мн. машинарии, ж. Съвкупност от машини или от машинни части.
машинация мн. машинации, ж. Добре обмислено действие, което цели да заблуди някого; измама, заблуждение.
машинист мн. машинисти, м. 1. Лице, чиято професия е да управлява локомотив. 2. Работник, който управлява машина, уредба.
машинистка мн. машинистки, ж. Жена машинист.
машинознание само ед. Научна дисциплина, изучаваща устройството и работата на различни машини.
машинопис само ед. 1. Писане на пишеща машина. 2. Текст, написан на пишеща машина. // прил. машинописен, машинописна, машинописно, мн. машинописни.
машинописка мн. машинописки, ж. Жена, чиято професия е да пише на пишеща машина.
машиностроене само ед. Промишленост, свързана с производство на машини. // прил. машиностроителен, машиностроителна, машиностроително, мн. машиностроителни.
мащаб мн. мащаби, (два) мащаба, м. 1. Отношение между дължината на линиите върху карта или чертеж към действителните размери. 2. Мярка, мерило. 3. Обхват, значение, размах. Среща от международен мащаб. // прил. мащабен, мащабна, мащабно, мн. мащабни. Мащабно строителство.
мащерка само ед. Нискостеблено растение с дребни листа и силен аромат, което се използва като билка.
мащеха мн. мащехи, ж. 1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на негови деца от предишен брак. 2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки.
мая само ед. 1. Подкваса за тестени изделия или сирене. 2. Прен. Произход, вродени качества. Слаба му е маята.
мая маеш, мин. св. маях и маях, мин. прич. маял, несв.; кого. Бавя, задържам — мая се. 1. Бавя се, задържам се, закъснявам. 2. Скитам безцелно, разтакавам се, губя се. Къде се мае цял ден, никой не знае. 3. Размишлявам дълго, чудя се. Чудя се и се мая де ще му излезе краят.
маяк мн. маяци, (два) маяка, м. Кула, построена на морския бряг или на остров, със сигнален огън, който служи за ориентация на плавателни съдове.
маясъл само ед. Разг. Заболяването хемороиди.
ме — вж. аз.
меандър мн. меандри, (два) меандъра, м. Обикн. мн. Завой, голяма извивка на река.
мебел неизм. или мебели само мн. Едра стайна покъщнина (маси, гардероби, легла и др.). Завод за кухненска мебел. Мека мебел.// прил. мебелен, мебелна, мебелно, мн. мебелни. Мебелен завод.
мебел мн. мебели, (два) мебела, м. Общо название на всеки отделен предмет от стайната покъщнина.
мебелирам мебелираш, несв. и св.; какво. Обзавеждам с мебели. Мебелираме новото си жилище.
мебелировка само ед. Обзавеждането на едно жилище.
мега- Първа съставна част на сложни думи със значение увеличен, голям: мегаспора, мегагалактика и др.
мега- Първа съставна част на сложни думи със значение увеличена един милион пъти мерна единица: мегабайт, мегават, мегаволт, мегахерц и др.
мегало- Първа съставна част на сложни думи със значение на увеличен, прекалено голям: мегалозавър, мегаломан и др.
мегаломан мн. мегаломани, м. Лице, на което е присъщо мегаломания. // прил. мегаломански, мегаломанска, мегаломанско, мн. мегаломански.
мегаломания само ед. 1. Заболяване, което се изразява в мания за величие в някаква област. 2. Прен. Прекомерно самочувствие, надменност.
мегаломанка мн. мегаломанки, ж. Жена мегаломан.
мегалополис мн. мегалополиси, (два) мегалополиса, м. Град гигант.
мегаполис мн. мегаполиси, (два) мегаполиса, м. Мегалополис.
мегафон мн. мегафони, (два) мегафона, м. Рупор за усилване на звука; механичен усилвател, високоговорител.
мегдан мн. мегдани, (два) мегдана, м. Разг. Широко незастроено място, площад. • Деля мегдан (с някого). Съпернича с някого. • Има мегдан. Възможно е нещо да стане.
мед медът, меда, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед. // прил. меден, медена, медено, мн. медени. • Мед ми капе от устата. Сладкодумен съм, разказвам увлекателно. • Мед ми капе на сърцето. Приятно ми е , чувствам задоволство.
мед медта, само ед., ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър. // прил. меден, медна, медно, мн. медни. Медна пара.
медал мн. медали, (два) медала, м. Почетен отличителен знак, даван за определени заслуги или по повод на някакво събитие, който представлява кръгла метална пластина. Златен медал.
медалист мн. медалисти, м. Носител на медал като награда. Медалист от олимпиада.
медалистка мн. медалистки, ж. Жена медалист.
медальон мн. медальони, (два) медальона, м. 1. Окачено на верижка ювелирно изделие с кръгла или плоска кутийка, в която може да се поставя скъпа вещ. 2. Спец. Леко изпъкнал орнамент в кръгла или овална рамка. 3. Ястие от пържено месо на кръгчета с подправки. Телешки медальон с гъби.
меден медена, медено, мн. медени, прил. 1. Който съдържа пчелен мед. Меден сладкиш. 2. Прен. Сладкогласен. Меден глас. Меден кавал. • Меден месец. Първият месец от съпружеството. • Сладка и медена. Евфемистично название на болестта чума.
меден медна, медно, мн. медни, прил. Който е произведен от мед или съдържа мед. Медна тава.
меджидия мн. меджидии, ж. Стара сребърна турска монета от 20 гроша.
медиана мн. медиани, ж. Спец. В математиката — част от права линия, която съединява един от върховете на триъгълника със средата на срещулежаща страна.
медиевистика само ед. Историческа наука, занимаваща се със средновековието.
медик мн. медици, м. Лекар или студент по медицина.
медикамент мн. медикаменти, (два) медикамента, м. Лечебно средство, лекарство. // прил. медикаментозен, медикаментозна, медикаментозно, мн. медикаментозни. Медикаментозно лечение.
медитация само ед. Състояние на самовглъбеност, размишление.
медитирам медитираш, несв. и св. Самовглъбявам се.
медиум мн. медиуми, м. Лице, което владее спи-ритическото изкуство да осъществява връзка между хората и духовете на мъртвите.
медицина само ед. Съвкупност от науки за болестите, лекуването на човека и животните и предпазването им от заболявания. // прил. медицински, медицинска, медицинско, мн. медицински. Медицинска помощ. Медицинска академия. • Съдебна медицина. Дял от медицината, свързан с преценка на настъпили телесни повреди или насилствена смърт. • Народна медицина. Лечение с билки и други не-лекарствени средства.
медичка мн. медички, ж. Жена медик.
медия мн. медии, ж. Масмедия.
медник мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър).
медникар медникарят, медникаря, мн. медникари, м. Човек, чийто занаят е да изработва медни съдове. // прил. медникарски, медникарска, медникарско, мн. медникарски.
медовина само ед. Приготвено от вода, мед и хмел питие, използвано вместо вино.
медовит медовита, медовито, мн. медовити, прил. От който се получава голямо количество мед.
медоносен медоносна, медоносно, мн. медоносни, прил. Който съдържа сок за производство на мед. Медоносни цветя.
медосбор само ед. Част от годината, през която е активният период за събиране на мед.
медресе мн. медресета, ср. Мюсюлманско духовно училище.
медуза мн. медузи, ж. Безгръбначно морско животно с пихтиесто тяло, подобно на чадър.
межда мн. межди, ж. Граница между два или повече земеделски участъка; синор.
междина мн. междини, ж. Незаето пространство между две неща; пролука, промеждутък.
междинен междинна, междинно, мн. междинни, прил. Който е разположен между две неща.
между предлог. 1. За означаване на положение на предмет или проява на действие в средата на друго нещо, в промеждутъка. Между кухнята и спалнята е детската стая. Между обеда и вечерята. 2. За показване място на предмет в еднородна група. Между нас. Между народите. • Между другото. Заедно с други неща. • Между редовете. Казано не направо, загатнато, намекнато. • Между чука и наковалнята. В тежко положение.
между- Първа съставна част на сложни думи със значенията на предлога между: междуведомствен, междувременен, междуградски, междудържавен, междупланетен, междуселски, междусъюзнически.
междулиние мн. междулиния, ср. Спец. Място между две линии от петолинието.
междуметие мн. междуметия, ср. Спец. В езикознанието - неизменяема част на речта, която изразява непосредствени чувства или наподобява природни или животински звукове.
международен международна, международно, мн. международни, прил. 1. Свързан с отношенията между народите, с външната им политика. Международни отношения. 2. Който съществува сред много народи; интернационален. Международен език. Международен форум.
междуособица мн. междуособици, ж. Несъгласие между обществени групи в дадена държава; вътрешна война.
междуредие мн. междуредия, ср. 1. Бяло поле между два реда в печатно произведение. 2. Празно пространство между два реда растения.
междучасие мн. междучасия, ср. Промеждутък, който разделя два учебни часа. Голямо междучасие.
мезе мн. мезета, ср. Студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, туршия, сирене. Не мога да пия без мезе. • Мезе в устата (съм, ставам). Обект на присмех, на подигравки.
мезо Първа съставка в сложни думи, която означава средна стойност или средно положение: мезодерма, мезостих.
мезозой мезозбят, мезозоя, само ед., м. Четвъртата геоложка ера, която обхваща времето между палеозоя и неозоя. // прил. мезозойски, мезозойска, мезозойско, мн. мезозойски.
мезонет мн. мезонети, (два) мезонета, м. Голямо по площ жилище, обикновено с оригинална и раздвижена архитектура; просторен апартамент.
мезостих мн. мезостихове, (два) мезостиха, м. Стихотворение, в което определени букви или срички от средата на всеки стих образуват вертикално дума или изречение.
мек мека, меко, мн. меки, прил. 1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. Мек пух. 2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. Мек глас. Мека светлина. 3. Който не е груб; кротък. Мек характер. 4. Който е плавен, отмерен. Меки движения. 5. Топъл, не студен. Мек средиземноморски климат. 6. Който не съдържа много варовик. Мека вода. // прил. умал. мекичък, мекичка, мекичко, мн. мекички. // същ. мекота, ж. // същ. мекост, мекостта, ж. • Мека Гана/Мария. Отстъпчив и мекушав човек.
мекере мн. мекерета, ср. Разг. Подлец, подлизурко.
мекица мн. мекици, ж. Пържено тестено изделие.
мекичар мекичарят, мекичаря, мн. мекичари, м. Който прави и/или продава мекици.
мекичарка мн. мекичарки, ж. Жена мекичар.
мекичарница мн. мекичарници, ж. Заведение, в което се правят и продават мекици.
мекосърдечен мекосърдечна, мекосърдечно, мн. мекосърдечни, прил. Милостив, отзивчив, добър по душа.
мекотело мн. мекотели, ср. 1. Безгръбначно животно — миди, охлюви и др. 2. Прен. Пренебр. Слабохарактерен човек, лесно приемащ чужди мнения.
меланж само ед. 1. Прежда с различно оцветени влакна. 2. Смес от различни по форма еднородни предмети. 3. Кафе с мляко.
меланхолик мн. меланхолици, м. Човек, склонен към меланхолия, към мрачни мисли.
меланхоличен меланхолична, меланхолично, мн. меланхолични, прил. 1. Който проявява меланхолия, склонен към меланхолия. 2. Който предизвиква меланхолия. Меланхолична песен.
меланхоличка мн. меланхолички, ж. Жена меланхолик.
меланхолия само ед. Болезнено състояние на угнетеност, потиснато настроение и тъга. Изпадам в меланхолия.
меласа само ед. Тъмен захарен сироп, получен при производството на захар, който се използва в спиртоварната промишленост, в животновъдството — за храна, и др. // прил. меласов, меласова, меласово, мн. меласови.
мелачка мн. мелачки, ж. Общо название на различни видове уреди за мелене.
мелба мн. мелби, ж. Вид сладоледов десерт с плодове и бисквити.
меле мн. мелета, ср. 1. Спец. Струпване на играчи при едната врата по време на футболна среща. 2. Разг. Струпване на хора; блъсканица, свиване.
мелез мн. мелези, (два) мелеза, м. Същество, родено от кръстосването на различни раси или породи.
мелиорация мн. мелиорации, ж. Подобряване на производителността на земята чрез регулиране на напояването. // прил. мелиоративен, мелиоративна, мелиоративно, мн. мелиоративни.
мелница мн. мелници, ж. 1. Предприятие за мелене на зърно. Ветрена мелница. 2. Машина за ръчно смилане на зърна. Мелница за чер пипер. // същ. умал.. мелничка, мн. мелнички, ж. // прил. мелничен, мелнична, мелнично, мн. мелнични. Мелничен камък. • Сражавам се с вятърни мелници. Боря се с въображаеми, несъществуващи пречки.
мелничар мелничарят, мелничаря, мн. мелничари, м. Човек, който притежава мелница или работи в нея. // прил. мелничарски, мелничарска, мелничарско, мн. мелничарски.
мелничарка мн. мелничарки, ж. Жена мелничар.
мелодика само ед. 1. Наука за мелодията. 2. Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално произведение. Мелодика на стиха.
мелодичен мелодична, мелодично, мн. мелодични, прил. Приятен за слуха, хармоничен. Мелодична песен. Мелодичен език. // същ. мелодичност, мелодичността, ж.
мелодия мн. мелодии, ж. Музикално единство, образувано от благозвучно подредени тонове; напев. Мелодия на година. Бавна мелодия.
мелодрама мн. мелодрами, ж. 1. Спец. Драма с музика и пеене. 2. Драма, в която се смесват трагическо и сантиментално. 3. Прен. Предизвикващо смях или раздразнение неестествено изразяване на чувства. // прил. мелодраматичен, мелодраматична, мелодраматично, мн. мелодраматични. Мелодраматичен сюжет.
меломан мн. меломани, м. Страстен любител на музиката и пеенето.
меля мелиш и мелеш, мин. св. мелих и млях, мин. прич. мелил и млял, несв.; какво. 1. Стривам на брашно или прах зърнени храни или др. твърди вещества. Меля царевица. 2. Раздробявам твърди вещества в леснообработваема маса или каша. Меля плодове за мармалад. Меля месо. • Мелят ми устата. Разг. Прекалено много говоря. • Меля сол на главата (на някого). Разг. Непрекъснато укорявам, карам се, натяквам. • Не мелят брашно. Разг. Не се разбират, не се погаждат.
мембрана мн. мембрани, ж. 1. Еластична пластинка, способна да трепти. 2. Спец. Ципа, тънка кожа. 3. Спец. Тънка ципа в ухото, която приема трептенията от въздушната среда. // прил. мембранен, мембранна, мембранно, мн. мембранни. Мембранни музикални инструменти.
мемоар мн. мемоари, м. 1. Остар. Само ед. Писмено изложение по политически, обществен или международен въпрос. 2. Само мн. Литературна творба за минали събития, отразени от участник в тях или от техен съвременник, свидетел. // прил. мемоарен, мемоарна, мемоарно, мн. мемоарни. Мемоарна литература.
мемоарист мн. мемоаристи, м. Лице, което пише мемоари.
мемоаристка мн. мемоаристки, ж. Жена мемоарист.
меморандум мн. меморандуми, (два) меморандума, м. Дипломатически документ с изложение на възгледите на правителството по даден въпрос. Връчвам меморандум.
мемориал мн. мемориали, (два) мемориала, м. 1. Архитектурно съоръжение, служещо за уве-ковечаване на някакво събитие или личност. 2. Дневник, мемоари, спомени. // прил. мемориален, мемориална, мемориално, мн. мемориални. Мемориален комплекс.
мен лично мест., съкр. — вж. мене.
менажер мн. менажери, м. 1. Покровител, ръководител. 2. Ръководител на професионален отбор, артистичен състав, трупа, който се грижи за преуспяването им и организира изявите им.
менажерия мн. менажерии, ж. 1. Сбирка от редки птици и животни, показвани пред публика или дресирани за участие в представления. 2. Прен. Пренебр. Група хора, които крещят безразборно, вдигат шум.
менгеме мн. менгемета, ср. Уред за закрепване на предмети чрез стягане по време на обработката им; преса.
мене лично мест. Остар. На мене.
мене лично мест. — вж. аз.
менза мн. мензи, ж. Студентски стол.
мензура мн. мензури, ж. Градуиран аптекарски или лабораторен съд за измерване на течности или газове.
мениджмънт само ед. Управление и организация на стопанската дейност, на бизнеса.
мениджър мн. мениджъри, м. 1. Лице, което организира и контролира дейността на стопанско предприятие с оглед на нейната ефективност. 2. Менажер (във 2 знач.).
менингит само ед. Възпаление на мозъчната ципа, причинено от бактерии или вируси.
менлив менлива, менливо, мн. менливи, прил. Който се мени; променлив.
менструация мн. менструации, ж. Ежемесечно маточно кръвотечение при полово зряла жена. // прил. менструален, менструална, менструално, мн. менструални.
мента само ед. 1. Тревисто растение с ароматни цветове и листа, използвано при стомашни болки. 2. Алкохолна напитка с аромат на мента. // прил. ментов, ментова, ментово, мн. ментови. Ментови бонбони.
ментовка само ед. Подсладено алкохолно питие с ментов аромат, подобно на ликьор.
ментол само ед. Органично съединение, което е главна съставна част на ментовото масло. // прил. ментолов, ментолова, ментолово, мн. ментолови. Ментолови бонбони.
ментор мн. ментори, м. Пренебр. Възпитател, наставник, съветник. // прил. менторски, менторска, менторско, мн. менторски. Менторски тон.
ментърджийка мн. ментърджийки, ж. Жена ментърджия.
ментърджия мн. ментърджии, м. Разг. Лъжец, измамник.
менует мн. менуети, (два) менуета, м. 1. Старинен френски танц и неговата музика. 2. Музикално произведение в такта на този танц, което е част от соната или симфония.
менци само мн. Медни котли.
менче мн. менчета, ср. Малък меден съд; котле.
меншевизъм само ед. Истор. Течение в руската социалдемокрация, възникнало в противовес на болшевизма.
меню мн. менюта, ср. 1. Подбор от ястия, подготвени за обяд или вечеря. 2. Списък с предлаганите от заведение за обществено хранене ястия.
меня мениш, мин. св. мених, мин. прич. менил, несв. 1. Какво. Давам нещо, за да взема друго; разменям. Меня кон за кокошка. 2. Какво. Давам друг изглед на нещо; променям. Меня прическата си. 3. Какво. Придобивам друг вид, променям се. При нагряване някои покрития менят цвета си. Амебата постоянно мени формата си. — меня се. Ставам друг, придобивам друг вид. Прилагателните имена се менят по род и число.
менявам меняваш, несв. Остар. Меня.
мера мн. мери, ж. Разг. Незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище.
мерак мн. мераци, (два) мерака, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща. • Хвърлям мерак (на някого). Разг. Влюбвам се в някого, желая го силно. • Хвърлям мерак (на нещо). Разг. Искам да притежавам нещо, което ми харесва.
мераклийка мн. мераклийки, ж. Жена мераклия.
мераклия мн. мераклии, м. Разг. Човек, който има мерак за нещо. // прил. мераклийски, мераклийска, мераклийско, мн. мераклийски.
мерач мн. мерачи, м. 1. Човек, който измерва. 2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва.
мерджан само ед. Остар. Корал, чиито неправилни късчета с червеникав цвят се използват за изработване на накити. // прил. мерджанов, мерджанова, мерджаново, мн. мерджанови.
мерен мерена, мерено, мн. мерени, прил. Ритмичен, с равномерна организация. Мерена реч.
мерен мерна, мерно, мн. мерни, прил. Който служи за измерване на нещо. Мерни единици.
мержелея се мержелееш се, мин. св. мержелях се, мин. прич. мержелял се, несв. Разг. Появявам се с неясни очертания в далечината или тъмнината. В мъглата пред него нещо се мержелееше.
мерзавец мн. мерзавци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник. // прил. мерзавски, мерзавска, мерзавско, мн. мерзавски.
мерзавка мн. мерзавки, ж. Жена мерзавец.
мерзавщина мн. мерзавщини, ж. Деяние на мерзавец.
мерзост мерзостта, мн. мерзости, ж. Изказване или постъпка, които предизвикват отвращение, възмущение.
мерзък мерзка, мерзко, мн. мерзки, прил. Който предизвиква отвращение; гаден, неприятен, подъл. Мерзки думи.
меридиан мн. меридиани, (два) меридиана, м. Въображаема кръгова линия, която пресича перпендикулярно екватора, като преминава през двата полюса на земното кълбо. // прил. меридианен, меридианна, меридианно, мн. ме-ридианни. // прил. меридианов, меридианова, меридианово, мн. меридианови.
мерилка мн. мерилки, ж. Предмет, уред, който се използва за измерване.
мерило само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий.
меринос само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна. // прил. мериносов, мериносова, мериносово, мн. мериносови. Мериносова вълна.
меркантилен меркантилна, меркантилно, мн. меркантилни, прил. 1. Който е свързан с меркантилизма. 2. Който е пристрастен към печалбата; спекулантски, търгашески. // същ. меркантилност, меркантилността, ж.
меркантилизъм само ед. 1. Икономическа теория, според която получаването на повече пари е резултат от натрупване на средства в страната, а не от производство. 2. Прен. Стремеж единствено към материални изгоди; търгашество, спекулантство.
мерник мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. Оптически мерник. 2. Прен. Ирон. Критерий, изискване, мерило. • Вдигам мерника. Разг. Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс). • Вземам на мерник. Разг. Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.
меродавен меродавна, меродавно, мн. меродавни, прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. Меродавен източник. // същ. меродавност, меродавността, ж
меродия мн. меродии, ж. 1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз. 2. Ароматна смес от подправки, шарена сол. • На всяко гърне меродия. Разг. Човек, който се намесва във всякакви дела, вкл. там, където не му е работа.
мероприятие мн. мероприятия, ср. 1. Начинание, планирано действие, което цели осъществяването на нещо. Културно-просветни мероприятия. 2. Прен. Пренебр. Някакво действие, събитие, проведено формално, без интерес от страна на участниците в него.
мерси част. Разг. В речевия етикет — формула за изразяване на благодарност; благодаря.
мерудия мн. мерудии, ж. Меродия.
меря мериш, мин. св. мерих, мин. прич. мерил, несв. 1. Какво. Определям величината на нещо чрез измерване. Меря ябълки. Меря стаята. 2. Какво. Проверявам дали облекло или обувки са мой размер. Меря блуза. 3. Какво/ кого. Вземам на прицел някакъв обект; целя. — меря се. 1. Меря (в 1 знач.) себе си. 2. Сравнявам себе си с друг. 3. Прицелвам се. • Меря си думите. Говоря, като обмислям това, което казвам. • Меря пътищата. Разг. Скитам без определена цел, шляя се. • Меря със същия аршин. Оценявам правилно, без да съм пристрастен.
меса мн. меси, ж. Спец. 1. Католическа обедна литургия. 2. Религиозно музикално произведение за солисти, хор и орган, което обикновено се изпълнява по време на служба.
месал мн. месали, (два) месала, м. Кърпа, с която се завива тестото, за да втаса.
месар месарят, месаря, мн. месари, м. 1. Лице, което продава месо. 2. Разг. Човек, който предпочита да яде предимно месо. // прил. месарски, месарска, месарско, мн. месарски.
месарка мн. месарки, ж. Жена месар.
месарница мн. месарници, ж. Магазин за продажба на месо.
месарство само ед. Занятие на месар.
месач мн. месачи, м. Работник във фурна, който меси хляб.
месачка мн. месачки, ж. Жена месач.
месен месна, месно, мн. месни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси.
месеница мн. месеници, ж. Тестено изделие от тънки кори, вид баница; тутманик.
месест месеста, месесто, мн. месести, прил. 1. Който има много месо. 2. Дебел, сочен. Месести устни. Месести листа.
месец мн. месеци, (два) месеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си. // прил. месечен, месечна, месечно, мн. месечни. Месечна вноска.
месец само ед. Разг. Луната или видимата част от нейната повърхност. На небето светеха месецът и звездите.
месечина само ед. Луна, месец. Кръглолика месечина. // същ. умал. месечинка, мн. месечинки, ж. • Ще видя нещо на месечина. Разг. Никога няма да получа нещо.
месечко само ед. Одухотворен образ на луната във фолклора. Ясен месечко изгрял.
месечник мн. месечници, (два) месечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца.
месианство само ед. 1. Религиозно учение за поява на спасител (месия). 2. Учение за особена роля на някой народ в световната история. // прил. месиански, месианска, месианско, мн. месиански.
месинг само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч. // прил. месингов, месингова, месингово, мн. месингови. Месингова брава.
месия мн. месии, м. Спасител, избавител.
месо мн. меса, ср. 1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. Печено месо. Телешко месо. 2, Изобщо мускули. Бели ми меса. 3. Част от плода, която е разположена под външната ципа. 4. Само мн. Обикновено прикрити с дрехи части на тялото. През раздраната рокля се виждаха месата й.Ц същ. умал. месце, ср.; // прил. месен, месна, месно, мн. месни. • На месо (стрелям). Целя се в жив човек. • Отглеждам от парче месо. Отглеждам от пеленаче, от бебе някого. • Пушечно месо. Войници, които са избивани за чужди интереси.
месомелачка мн. месомелачки, ж. Уред за смилане на месо на кайма.
месоядец мн. месоядци, м. Разг. Човек, който обича да яде месо.
месоядка мн. месоядки, ж. Разг. Жена месоядец.
местен местна, местно, мн. местни, прил. 1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка. 2. Присъщ на определена част от държавата. Местна проява. Местен обичай. Местни говори. 3. Който е от дадено място, а не е пришълец; тукашен. Местни жители.
местност местността, мн. местности, ж. Някакво определено място, пространство; част от земната повърхност. Гориста местност. Красива местност.
место мн. места, ср. Място.
место- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазположение, месторождение и др.
местожителство мн. местожителства, ср. Селище, където постоянно живее едно лице.
местоимение мн. местоимения, ср. Спец. В езикознанието — една от частите на речта, която замества съществително, прилагателно, числително име или наречие. // прил. местоименен, местоименна, местоименно, мн. местоименни.
местоназначение мн. местоназначения, ср. Място, където трябва да отиде някой или да се изпрати нещо.
местя местиш, мин. св. местих, мин. прич. местил, несв.; какво. Променям мястото на нещо. Местя стола до прозореца. — местя се. 1. Сменям мястото си. Местя се по-близо до телевизора. 2. Сменям жилището си или местоживеенето. Местя се от София в Ню Йорк.
меся месиш, мин. св. месих, мин. прич. месил, несв. 1. Какво. Разбърквам брашно и вода, за да се получи тесто за хляб. 2. Какво. С бъркане и мачкане приготвям нещо. Меся глина. 3. Какво/кого. Неправилно вземам едно вместо друго. — меся се. Включвам се в чуждо дело, участвам в нещо; бъркам се.
мета метеш, мин. св. метох, мин. прич. мел, несв. Изчиствам с метла. • Мета улиците. Разг. Скитам без цел; шляя се.
мета- Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика, метапсихика, метатеза, метафаза, метафизика.
метал мн. метали, (два) метала, м. Химическо вещество (или сплав), което притежава блясък, ковкост, електропроводимост и топлопроводимост. • Цветни метали. Мед, никел и др.; • Черни метали. Чугун, стомана идр.; • Благородни метали. Злато, сребро, платина и др.; • Тежки метали. Злато, платина, желязо, олово и др.
метален метална, метално, мн. метални, прил. 1. Който е произведен от метал или съдържа метал. Метална пластина. 2. Който е присъщ на метал или се отнася до метал. Метален блясък. 3. Прен. Звънък, хладен, враждебен, рязък. Метален глас.
металик прил., неизм. Цвят (обикн. на автомобил) с особен метален блясък. Купих си фиат металик.
металически металическа, металическо, мн. металически, прил. Метален.
металоид мн. металоиди, м. Химичен елемент, който проявява метални свойства, но не е метал; неметал.
металофон мн. металофони, (два) металофона, м. Музикален инструмент с метални пластини, които издават звук при удряне с дървени чукчета.
металург мн. металурзи, м. Специалист по металургия.
металургия само ед. 1. Наука за свойствата на металите и сплавите, която проучва начините за производство на метали и тяхната обработка. 2. Индустрия за производство и обработка на метали. Черна металургия. Цветна металургия. // прил. металургичен, металургична, металургично, мн. металургични. Металургичен комбинат. // прил. металургически, металургическа, металургическо, мн. металургически.
метаморфоза мн. метаморфози, ж. 1. Преминаване от една форма в друга чрез приемане на нов външен вид и функции. Метаморфоза на поповата лъжичка в жаба. 2. Прен. Пълна промяна, видоизменение.
метан само ед. Безцветен блатен газ, образуван при гниене на организми, който избухва при запалване в кислородна среда.
метан мн. метани, (два) метана, м. 1. Нисък поклон при молитва. 2. Прен. Оказана почит на някого с користна цел.
метастаза мн. метастази, ж. Спец. 1. Само ед. В медицината — пренасяне на туморни клетки, микроби и др. от едно място в организма на друго по кръвен или по лимфен път. 2. В медицината — огнище, образувано при такова пренасяне на туморни клетки; разсейки.
метатеза мн. метатези, ж. Спец. Разместване на звуковете в дадена дума за по-лесен изговор.
метафизика само ед. Философско учение за неизменните и недостъпни за опита начала на света, в което явленията се разглеждат независимо едно от друго, извън развитието и движението. // прил. метафизичен, метафизична, метафизично, мн. метафизични. // прил. метафизически, метафизическа, метафизическо, мн. метафизически.
метафора мн. метафори, ж. Спец. Стилна фигура, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, сравнение и др. // прил. метафоричен, метафорична, метафорично, мн. метафорични. // прил. метафорически, метафорическа, метафорическо, мн. метафорически.
метач мн. метачи, м. 1. Човек, който мете. 2. Разг. Футболист, който играе зад защитната линия на своя отбор и има задача да изчиства изпуснатите от нея топки.
метачка мн. метачки, ж. Жена метач (в 1 знач.).
метеж мн. метежи, (два) метежа, м. Бунт, размирица. // прил. метежен, метежна, метежно, мн. метежни.
метежник мн. метежници, м. Лице, което организира метеж или участва в метеж. // прил. метежнически, метежническа, метежническо, мн. метежнически.
метеор мн. метеори, (два) метеора, м. 1. Спец. В астрономията — неголямо небесно тяло, движещо се в междупланетното пространство, което при навлизане в атмосферата изгаря; падаща звезда. 2. Прен. Всяко нещо, което се появява внезапно, предизвиква ефект и изчезва. // прил. метеорен, метеорна, метеорно, мн. метеорни.
метеорит мн. метеорити, (два) метеорита, м. Паднал на Земята метеор. // прил. метеоритен, метеоритна, метеоритно, мн. метеоритни. Метеоритен поток.
метеоролог мн. метеоролози, м. Специалист по метеорология. // прил. метеороложки, метеороложка, метеороложко, мн. метеороложки.
метеорология само ед. Наука за физическото състояние на атмосферата, за атмосферните явления, промяната на времето и климата. // прил. метеорологичен, метеорологична, метеорологично, мн. метеорологични. // прил. метеорологически, метеорологическа, метеорологическо, мн. метеорологически. Метеорологическа обстановка.
метил само ед. 1. Заболяване, причинено от паразит, който се развива в черния дроб на овцете и други домашни животни. 2. Паразитът, който предизвиква това заболяване.
метил само ед. Спец. В химията — въглеродна група, която включва един атом въглерод и три атома водород и влиза в състава на органичните съединения. // прил. метилов, метилова, метилово, мн. метилови. Метилов алкохол.
метиламин само ед. Спец. В химията — подобен на амоняка газ.
метиляв метилява, метиляво, мн. метиляви, прил. Болен от метил. Метилява овца.
метис мн. метиси, м. 1. Дете от мъжки пол, родено от брак между родители от различни раси; мелез. 2. Дете от мъжки пол, родено от брак между европейци и индианци.
метиска мн. метиски, ж. Жена метис.
метла мн. метли, ж. 1. Връзка, сноп от някои растителни стъбла, която се използва за почистване, за събиране на смет. 2. Растение, от което най-често се изработват тези предмети. • Зад метлата. В неизгодно положение, на последно място. • Ще играе метлата. 1. Ще има служебни промени. 2. Ще бият някого.
метлар метларят, метларя, мн. метлари, м. Човек, който прави метли и ги продава.
метларка мн. метларки, ж. Жена метлар.
метлея се метлееш се, мин. св. метлях се, мин. прич. метлял се, несв. Разг. Ходя без цел, шляя се, скитам.
метличина мн. метличини, ж. Полско цвете с тъмносини цветове, което расте като бурен. Букет от метличини.
метна метнеш, мин. св. метнах, мин. прич. метнал, св. —- вж. мятам.
метод мн. методи, (два) метода, м. Подход за теоретически изследвания или за практическо осъществяване на нещо. Оригинален метод.
метода мн. методи, ж. Метод.
методик мн. методици, м. Специалист по методика; човек, който познава добре методиката на науката, с която се занимава.
методика мн. методики, ж. 1. Съвкупност от методи за обучение в нещо, за практическото извършване на някоя дейност. 2. Учебен предмет и учебник по тази наука.
методист мн. методисти, м. 1. Методик. 2. Последовател на протестантско движение, изискващо точно изпълнение на обредите.
методистка мн. методистки, ж. Жена методист.
методичен методична, методично, мн. методични, прил. 1. Който е съобразен с методиката. 2. Систематичен, последователен, следващ известен план. // същ. методичност, методичността, ж.
методически методическа, методическо, мн. методически, прил. Методичен (в 1 знач.).
методология мн. методологии, ж. 1. Учение за научния метод на познанието. 2. Съвкупност от методи, прилагани от една наука при изследвания. // прил. методологичен, методологична, методологично, мн. методологични. // прил. методологически, методологическа, методологическо, мн. методологически.
метонимия мн. метонимии, ж. Спец. Езиково явление и стилна фигура, при които една дума се заменя с друга поради съществуваща връзка между понятията. // прил. метонимичен, метонимична, метонимично, мн. метонимични.
метох мн. метоси, (два) метоха, м. Малък манастир, разположен в населено място, който е клон от друг манастир или жилище за монаси.
метраж само ед. Изразена в метри дължина на нещо. Топовете с плат са е различен метраж.
метранпаж мн. метранпажи, м. Спец. Старши словослагател, който оформя страницата от набраните материали.
метреса мн. метреси, ж. Жена, издържана от своя любовник; държанка, любовница.
метрика мн. метрики, ж. Извлечение за датата на раждане от книга, в която са заведени актовете за раждане.
метрика мн. метрики ж. Наука за стихотворните размери и за стихосложението и съвкупността от стихотворните размери. // прил. метричен, метрична, метрично, мн. метрични.
метрически метрическа, метрическо, мн. метрически, прил. Който се отнася до метър или до метрика, 2. • Метрическа система. Десетична мерна система, чиито основни мерни единици са метър за дължина, грам за тежина, литър за обем на течности и газове. • Метрическо стихосложение. Редуване на дълги и кратки срички, класическо за гръцкото и латинското стихосложение. • Метрическа книга. Книга, в която свещениците отбелязват раждания, бракове и смърт.
метро мн. метра, ср. Градска подземна или надземна електрическа железопътна линия; метрополитен. Пътувам с метро.
метроном мн. метрономи, (два) метронома, м. Спец. Механичен уред с махало, който отмерва равномерни тактове при определяне на темпото в музиката.
метрополитен мн. метрополитени, (два) метрополитена, м. Метро.
метрополия мн. метрополии, ж. 1. Държава по отношение на нейните колонии или подчинени територии. 2. Главен град по отношение на провинцията.
метър мн. метри, (два) метра, м. 1. Основна единица за дължина в десетичната мерна система, която е равна на 100 сантиметра. 2. Предмет за определяне дължината чрез измерване, койтое разграфен на сантиметри. Сгъваем метър. • Квадратен метър. Единица за площ. • Кубически метър. Единица за обем.
мех мехът, меха, мн. мехове, (два) меха, м. Мях.
механа мн. механи, ж. Питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; кръчма, пивница.
механджийка мн. механджийки, ж. Жена механджия; кръчмарка.
механджия мн. механджии, м. Лице, което притежава механа или работи в нея; кръчмар.
механизатор мн. механизатори, м. 1. Специалист по механизация. 2. Лице, което обслужва селскостопанска техника.
механизаторка мн. механизаторки, ж. Жена механизатор.
механизация мн. механизации, ж. Заместване на физически труд с машинен. Механизация на селското стопанство.
механизирам механизираш, несв. и св.; какво. 1. Замествам физически труд с машинен. Механизирам производството. 2. Правя механичен някакъв процес. — механизирам се. Привиквам с някакво действие или движение и го извършвам полусъзнателно.
механизъм мн. механизми, (два) механизъма, м. 1. Вътрешно устройство на машина или апарат; елементите, които ги задвижват. 2. Система от норми, които определят последователността в някаква дейност. Борсов механизъм.
механик мн. механици, м. Специалист по механика, който поддържа работния цикъл при машините.
механика само ед. Спец. 1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението. 2. Отрасъл на техниката, който се занимава с построяване на машини и ремонта им. Приложна механика. • Небесна механика. Наука за движението на небесните тела. • Фина механика. Производство на малки машини (телефони, фотоапарати, пишещи машини и др.).
механичен механична, механично, мн. механични, прил. 1. Който се основава на механиката. 2. Който е машинизиран. 3. Прен. Който се извършва несъзнателно; машинален. Механични движения.
мехлем мн. мехлеми, (два) мехлема, м. Лекарствен препарат във вид на каша за мазане; крем, вазелин, помада.
мехур мн. мехури, (два) мехура, м. 1. Обвита с ципа телесна кухина, която е изпълнена с течност. Пикочен мехур. 2. Кълбовидна подкожна кухина, изпълнена с лимфна течност или гной след изгаряне, удар или протриване. От толкова работа ми излязоха мехури по ръцете. 3. Пълни с газ кълба, които се образуват в течности. • Сапунен мехур. Нешо краткотрайно, несигурно или илюзорно, въображаемо.
мецана мн. мецани, ж. 1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана. 2. Прен. Ирон. Дебела жена.
мецанин мн. мецанини, (два) мецанина, м. Полуетаж, разположен между партера и първия етаж.
меценат мн. меценати, м. Богат покровител на науката и изкуството. Театрален меценат.// прил. меценатски, меценатска, меценатско, мн. меценатски.
меценатство само ед. Покровителство над науката и изкуството.
мецосопран мн. мецосопрани, м. 1. Женски певчески глас, среден по височина между сопран и контраалт. 2. Певица с такъв глас. // прил. мецосопранов, мецосопранова, мецосопраново, мн. мецосопранови.
мецосопрано мн. мецосопрани, ср. Мецосопран.
меч мечът, меча, мн. мечове, (два) меча, м. Хладно оръжие с дълго право двустранно острие; дълъг двуостър нож. • Вадя меч. Започвам въоръжена борба. • Огън и меч. Пълно унищожение на хора и материални блага. • Дамоклев меч. Надвиснала опасност.
мече мн. мечета. 1. Дете на мечка. Мечката роди три мечета. 2. Прен. Разг. Покрит с козина валяк за боядисване.
мечешки мечешка, мечешко, мн. мечешки, прил. 1. Който се отнася до мечка или и принадлежи; мечи. 2. Получен от мечка. Мечешка мас. • Мечешка услуга. Услуга, която причинява вреда; недоброжелателна услуга.
мечи меча, мечо и мече, мн. мечи, прил. Мечешки. • Мечо грозде. Тревисто растение. • Меча стъпка. Растение девесил.
мечка мн. мечки, ж. 1. Хищно едро млекопитаещо животно с дълга козина. 2. Прен. Тромав, едър човек. 3. Разг. Среда от хляб, в която е поставено сирене. 4. Истор. Един от участниците в коледар ската дружина. • Бяла мечка. Полярно животно с бяла козина. • Мечка се жени. Когато вали дъжд и грее слънце. • Мечка страх, мен не. Употребява се, преди да се предприеме нещо рисковано. • Триста мечки под една хвойна. За страхлив човек.
мечкар мечкарят, мечкаря, мн. мечкари, м. Човек, който води опитомена мечка и я кара да играе. // прил. мечкарски, мечкарска, мечкарско, мн. мечкарски.
мечкарка мн. мечкарки, ж. Жена мечкар.
мечкарство само ед. Занятие на мечкар.
мечок мн. мечоци, (два) мечока, м. Мъжка мечка; медун.
мечоносец мн. мечоносци, м. 1. Истор. Воин, въоръжен с меч. 2. Морска риба, чиято горна челюст е удължена в подобен на меч израстък; риба меч.
мечта мн. мечти, ж. 1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя. 2. Предметът на желанията и стремежите. 3. Прен. Разг. Нещо много хубаво, почти нереално. Тази кола е мечта.
мечтател мечтателят, мечтателя, мн. мечтатели, м. Човек, който обича да мечтае. // прил. мечтателски, мечтателска, мечтателско, мн. мечтателски.
мечтателен мечтателна, мечтателно, мн. мечтателни, прил. 1. Който е склонен към мечтаене. 2. Който изразява мечти. Мечтателен поглед. 3. Който е създаден от мечтите, нереален. // същ. мечтателност, мечтателността, ж.
мечтателка мн. мечтателки, ж. Жена мечтател.
мечтателство само ед. Качество или проява на мечтател.
мечтая мечтаеш, мин. св. мечтах, мин. прич. мечтал, несв.; за какво. Отдавам се на мечти за нещо. Мечтая за ново жилище.
мешам мешаш, несв. Разг. Какво. 1. Разбърквам с ръце или с нещо, правя на еднородна смес. 2. Пия различни видове алкохол. Не мешам вино и уиски. — мешам се. Включвам се в някаква работа, вземам участие. Не се мешай в чужди работи. • Мешаме си шапките. Караме се.
мешан мешана, мешано, мн. мешани, прил. Разг. Който се състои от различни части, смесен е. • Мешана скара. Порция храна, в която са включени кюфтета, кебапчета, шишчета и пържола.
мешест мешеста, мешесто, мн. мешести, прил. 1. Диал. Който има голям корем. 2. Диал. Който е издут като мях. 3. Спец. Само мн. Клас безгръбначни животни.
мешин само ед. Ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча. // прил. мешинен, мешинена, мешинено, мн. мешинени.
ми - вж. мой.
ми — вж. аз.
ми само ед. Название на третия тон на музикалната гама.
миазма мн. миазми, ж. Вредно изпарение от гниещо вещество; зараза.
мивка мн. мивки, ж. Умивалник.
миг мигът, мига, мн. мигове, (два) мига, м. 1. Времето за едно мигане. 2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг. • В миг. Изведнъж, внезапно.
мигам мигаш, несв. 1. Несъзнателно отпускам и вдигам клепачите си. Мигам бързо. 2. На кого. Давам знак на някого, намигвам. 3. Прен. Светя и угасвам на интервали, проблясвам. В далечината мигаше някаква светлина. • Мигам на парцали. Разг. Гледам смутено, без да говоря.
мигар част. Диал. За изразяване на учудване и съмнение; нима. Мигар не си чул?
мигач мн. мигачи, (два) мигача, м. 1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра. 2. Клепач.
мигвам мигваш, несв. и мигна св. Мигам еднократно, поединично. • Не съм мигнал цяла нощ. Не съм спал. • Окото ми няма да мигне. Ще извърша нещо без колебание, хладнокръвно.
мигла мн. мигли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите и извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда.
мигна мигнеш, мин. св. мигнах, мин. прич. мигнал, св. - вж. мигвам.
мигновен мигновена, мигновено, мн. мигновени, прил. 1. Който трае един миг; краткотраен. Мигновено появяване. 2. Който възниква спонтанно, изведнъж. Мигновено решение.
мигновение мн. мигновения, ср. Миг.
мигом нареч. 1. Бързо, за миг, моментално. 2. Изведнъж.
миграция мн. миграции, ж. Преселване (от едно населено място в друго или от една държава в друга), преместване (на животни от едно място на друго). // прил. миграционен, миграционна, миграционно, мн. миграционни.
мигрена обик. ед. Силно главоболие, обикновено на нервна основа.
мигрирам мигрираш, несв. и св. Извършвам миграция.
мида мн. миди, ж. Водно безгръбначно животно, което живее между две черупки. // прил. миден, мидена, мидено, мн. мидени. • Ушна мида. Външната част на ухото.
миещ миеща, миещо, мн. миещи, прил. Който мие, който може да мие. • Миещи се тапети. Тапети със синтетично покритие, които могат да се чистят с вода.
мижа мижиш, мин. св. мижах, мин. прич. мижал, несв. 1. Държа очите си затворени; жумя. 2. Светя слабо. Лампата мижи.
мижав мижава, мижаво, мн. мижави, прил. 1. Който е с полузатворени очи или недовижда. 2. Прен. Който е малък, дребен, незначителен. Мижав успех.
мижешката нареч. Със затворени очи.
мижешком нареч. Мижешката.
мижитурка мн. мижитурки, ж. и м. Разг. Дребнав и боязлив човек.
мизансцен само ед. Разположението на декори и актьори при изпълнение на различни епизоди от пиеса на сцена.
мизантроп мн. мизантропи, м. Човек, който проявява мизантропия. // прил. мизантропски, мизантропска, мизантропско, мн. мизантропски.
мизантропия само ед. Омраза, ненавист към хората или отчуждаване от тях; човекомразие.
мизантропка мн. мизантропки, ж. Жена мизантроп.
мизерен мизерна, мизерно, мн. мизерни, прил. 1. Много беден, жалък, нищожен. Мизерна заплата. 2. Подъл, отвратителен. Мизерна постъпка. // същ. мизерност, мизерността, ж.
мизерия мн. мизерии, ж. 1. Само ед. Крайна бедност, немотия. 2. Разг. Низка, нечестна, подла постъпка. Той пак ще направи някоя мизерия.
мизерник мн. мизерници, м. Лице, което прави мизерии (във 2 знач.).
мизерствам мизерстваш, несв. и св. Живея в мизерия (в 1 знач.).
мизерствувам мизерствуваш, несв. и св. Мизерствам.
микро- Първа съставна част на сложни думи със значение. 1. Малък по размери, напр. микродетайл, микродоза, микроелемент, микроорганизъм, микроклимат, микроконтакт, микрорайон, микрофилм, микросистема, микроязовир. 2. Една милионна част от мерни единици, напр. микроволт, микросекунда.
микроб мн. микроби, (два) микроба, м. Невидим с просто око организъм от животински или растителен произход, който предизвиква болестни състояния. Гнилостни микроби. Болестотворни микроби.
микробиолог мн. микробиолози, м. Специалист по микробиология.
микробиология само ед. Наука за най-малките организми, за микроорганизмите. // прил. микробиологичен, микробиологична, микробиологично, мн. микробиологични. // прил. микробиологически, микробиологическа, микробиологическо, мн. микробиологически. Микробиологически изследвания.
микробиоложка мн. микробиоложки, ж. Жена микробиолог.
микробус мн. микробуси, (два) микробуса, м. Автобус с по-малки размери и малко места.
микровълни микровълна, ж. Спец. Сантиметрови и милиметрови радиовълни, при които се използват вълноводни устройства.
микровълнов микровълнова, микровълново, мн. микровълнови, прил. Който се отнася до микровълни. • Микровълнова печка. Електрическа печка/фурна за бързо приготвяне/затопляне на ястия чрез облъчване с микровълни.
микроелемент мн. микроелементи, (два) микроелемента, м. Химически елемент, който се съдържа в малки количества в организмите.
микроклимат само ед. 1. Особености на климата върху малка част от земната повърхност. 2. Прен. Отношения, установили се в група хора, в колектив.
микрокосмос само ед. 1. Светът на малките тела. 2. Прен. Светът на човека.
микрометър мн. микрометри, (два) микрометъра, м. Уред за измерване на малки линейни величини.
микромилиметър мн. микромилиметри, (два) микромилиметра, м. Микрон.
микрон мн. микрони, (два) микрона, м. Единица за дължина, равна на една милионна част от метъра или една хилядна част от милиметъра.
микроорганизъм мн. микроорганизми, (два) микроорганизъма, м. Най-малък растителен или животински организъм, видим само с микроскоп.
микроскоп мн. микроскопи, (два) микроскопа, м. Увеличителен оптически уред за наблюдение на невидими с просто око предмети. // прил. микроскопски, микроскопска, микроскопско, мн. микроскопски • Електронен микроскоп. Микроскоп, при който увеличението се получава с помощта на електронен поток. • Под микроскоп. Разг. В детайли, до най-малката подробност.
микроскопичен микроскопична, микроскопично, мн. микроскопични, прил. 1. Който се вижда само с микроскоп. Микроскопична клетка. 2. Прен. Който противно на очакванията е много малък; нищожен, незначителен. Микроскопична пържола.
микроскопически микроскопическа, микроскопическо, мн. микроскопически, прил. Микроскопичен (в 1знач.).
микрофон мн. микрофони, (два) микрофона, м. Уред, който преобразува звуковите колебания в електрически, за да ги усили и предаде на разстояние.
миксер мн. миксери, (два) миксера, м. 1. Машина за приготвяне на смеси; бъркалка. 2. Домакински електроуред, използван за разбиване, разбъркване, пасиране.
микстура мн. микстури, ж. Течно лекарство, в което са смесени няколко вещества и разтворител.
мил мила, мило, мн. мили, прил. 1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо. 2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче. // прил. умал. миличък, миличка, миличко, мн. милички. • Правя мили очи. Лаская, държа се внимателно, угоднича.
милвам милваш, несв.; кого\какво. 1. Гладя с ръка, за да изразя нежност или обич; галя. Милвам детето по главата. 2. Прен. За вятър, въздух, вода — облъхвам, докосвам нежно.
милея милееш, мин. св. милях, мин. св. милял, несв.; за кого/за какво. Изпитвам милост към някого или нещо; обичам или тъгувам. Елин Пелин милее за българското село.
мили- Първа съставна част на сложни думи, със значение една хилядна част, напр. милиампер, милибар, милиметър.
милиард мн. милиарди, (два) милиарда, м. 1. Число, означаващо хиляда милиона; билион. Милиард жители. 2. Прен. Обикн. мн. Много голям брой; безброй. // прил. милиарден, милиардна, милиардно, мн. милиардни.
милиардер мн. милиардери, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиарди парични единици. // прил. милиардерски, милиардерска, милиардерско, мн. милиардерски.
милиарен милиарна, милиарно, мн. милиарни, прил. Който е дребнозърнест. Милиарна туберкулоза.
милиграм мн. милиграмове, (два) милиграма, м. Хилядна част от грама.
милиметър мн. милиметри, (два) милиметра, ж. Хилядна част от метъра.
милимикрон мн. милимикрони, (два) милимикрона, м. Хилядна част от микрона.
милинка мн. милинки, ж. Изделие от многолистно тесто с пълнеж.
милион мн. милиони, (два) милиона, м. 1. Число, означаващо хиляда хиляди. 2. Прен. Обикн. мн. Много на брой. // прил. милионен, милионна, милионно, мн. милионни.
милионер мн. милионери, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиони парични единици. // милионерски, милионерска, милионерско, мн. милионерски.
милионерка мн. милионерки, ж. Жена милионер.
милитаризация само ед. Проявяване на милитаризъм.
милитаризъм само ед. Политика, водеща до усилване на военната сила и власт със завоевателни цели. // прил. милитаристичен, милитаристична, милитаристично, мн. милитаристични.
милитарист мн. милитаристи, м. Лице, което провежда милитаризъм.
милиционер мн. милиционери, м. Истор. Униформен служител в милицията; полицай.
милиция само ед. Истор. По време на комунистическата власт — полиция.
мило нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило. — мило ми (или ти, му, и, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. Мило ми е за това безпомощно същество.
милозлив милозлива, милозливо, мн. милозливи, прил. Милостив.
милост милостта, само ед., ж. 1. Човеколюбиво благосклонно отношение. Той прояви милост към победения. 2. Помилване, опростяване на наказание. Моля за милост. • Ваша (твоя, негова) милост. Остар. Обръщение на низшестоящ към висшестоящ. • Моя милост. Разг. Ирон. Аз. • Твоя милост. Разг. Ирон. Ти.
милостив милостива, милостиво, мн. милостиви, прил. Който проявява милост; състрадателен, снизходителен.
милостиня мн. милостини, ж. Нещо, което се дава на бедните; подаяние. Събирам милостиня. Давам милостиня.
милосърден милосърдна, милосърдно, мн. милосърдни, прил. Който проявява милосърдие или е извършен по милосърдие. • Милосърдна сестра. Остар. Медицинска сестра.
милосърдие само ед. 1. Готовност да се помогне на някого от състрадание. 2. Съчувствие, съжаление, състрадание. Помогна му от милосърдие.
милувам милуваш, несв. Милвам.
милувка мн. милувки, ж. Милване, ласка. Майчина милувка.
миля мн. мили, ж. Единица за измерване на разстояние с различна дължина в отделните държави. • Морска миля. 1852 метра. • Географска миля. 1609 метра в САЩ и Великобритания.
мим мимът, мима, мн. мимове, м. 1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи. 2. Прен. Смешник, клоун, шут.
мимика мн. мимики, ж. 1. Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса. 2. Изкуство да се изразяват чувства и мисли чрез движение на лицевите мускули. // прил. мимически, мимическа, мимическо, мн. мимически.
мимикрирам мимикрираш, несв. и св. 1. Използвам мимйкрия като начин за приспособяване и оцеляване. 2. Прен. Държа се безпринципно, като се приспособявам към окръжаващата среда и обстановка (за изгода, за кариера и др.).
мимикрия само ед. Защитна форма и окраска при някои животни и растения, която ги прави сходни с други или с околната среда.
мимо предлог. Остар. Покрай, освен, извън, въпреки.
мимоза мн. мимози, ж. Южно растение, чиито листа се свиват при допир.
мимолетен мимолетна, мимолетно, мн. мимолетни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие.
мимоходом нареч. 1.Докато се преминава покрай нещо. Мимоходом се отбих при леля си. 2. Покрай другото, между другото.
мина мн. мини, ж. 1. Подземна галерия в рудник. 2. Взривен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск. Противотанкова мина. 3. Снаряд, изстрелван с уред. 4. Торпедо. • Златна мина. Източник на нещо, което носи успех или печалба. // прил. минен, минна, минно, мн. минни. Минен инженер.
мина минеш, мин. св. минах, мин. прич. минал, св. — вж. минавам.
минавам минаваш, несв. и мина, св. 1. Движа се покрай/през/по нещо. Всеки ден минава покрай театъра. 2. През какво. Вървя, водя. Пътят минава,през гората. 3. Привършвам, изтичам, преминавам. Дните минават бързо. 4. Изчезвам, махвам се, протичам. Шарката мина бързо. 5. Считат ме за някакъв, смятат ме за някакъв. Минава за добър лекар. 6. Отбивам се за малко. Минах да ви видя. 7. Прониквам през някаква преграда. Светлината минаваше през тънките завеси. 8. За мисли, поглед: преминавам от един предмет към друг; прехвърлям се. 9. Променям положението или състоянието си. Минавам в друга партия. Минавам в по-горен глас. 10. Разг. Извършвам някакво действие няколко пъти. Преди изпита минах учебника два пъти. 11. За време: прехвърля, повече е от. Вече минава 3 часът, а тя не се връща. 12. Разг. Кого. Излъгвам, надхитрям, измамвам. Минаха го с десет лева. — минавам се/мина се. Разг. Измамвам се, излъгвам се сам. Май се минах, като купих тая кола.
минавка мн. минавки, ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам.
минал минала, минало, мн. минали, прил. 1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава. 2. Само членувано. Който е непосредствено преди сегашния. Миналата година. Миналия месец. • По-миналия. Който е непосредствено преди миналия (във 2 знач.). По-миналата година. По-миналата есен. По-миналата седмица.
минало само ед. Времето и случилите се събития в него, които са били по-рано, някога. Минало незабравимо. В миналото. Славно минало.
минаре мн. минарета, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва.
миндер мн. миндери, (два) миндера, м. 1. Миндерлък. 2. Постилка за миндерлък.
миндерлък мн. миндерлъци, (два) миндерлъка, м. Предназначено за сядане издигнато място покрай стена в жилищно помещение.
миней минеят, минея, мн. минеи, (два) минея, м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от месеца има богослужебни четива.
минерал мн. минерали, (два) минерала, м. Естествено неорганично химическо вещество, което влиза в състава на земната кора. // прил. минерален, минерална, минерално, мн. минерални. • Минерална вода. Вода, в която са разтворени минерали.
минерализация само ед. 1. Процес на образуване на минерали. 2. Обогатяване на органични вещества с неорганични соли, за да не гният, да не горят и др.
минералог мн. минералози, м. Специалист по минералогия.
минералогия само ед. Наука за минералите. // прил. минералогичен, минералогична, минералогично, мн. минералогични.
минераложка мн. минераложки, ж. Жена минералог.
минзухар мн. минзухари, (два) минзухара, м. 1. Пролетно полско цвете с жълт цвят и игловидни листа. 2. Есенно полско цвете с лилаво-сини или пъстри цветове и игловидни листа; кърпикожух.
мини- Първа съставна част на сложни думи със значение малък, къс, напр. миникалкулатор, минилампа, минипола и др.
миниатюр обикн. ед. Модел на предмет в умален размер.
миниатюра мн. миниатюри, ж. 1. Украсена заглавна буква в стари ръкописни книги. 2. Малка картина с изящна изработка. 3. Произведение на изкуството, което е в малка форма. Театрална .миниатюра. Музикални миниатюри.
миниатюрен миниатюрна, миниатюрно, мн. миниатюрни, прил. Който е с много малки размери. Миниатюрни фигури за шах.
миниатюрист мн. миниатюристи, м. Лице, което изработва миниатюри.
миний миният, миния, само ед., м. Спец. Оранжево-червена боя, приготвена от олово или оловен окис.
минимален минимална, минимално, мн. минимални, прил. Възможно най-малък по степен сред еднородни предмети. Минимална печалба.
минималист мн. минималисти, м. Лице, което се задоволява с най-малкото поради боязливост, нерешителност.
минималистка мн. минималистки, ж. Жена минималист.
минимизация само ед. Свеждане до минимум; намаляване, съкращаване.
минимизирам минимизираш, несв. и св.; какво. Свеждам до минимум; намалявам, съкращавам.
минимум само ед. 1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум. 2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания.
минимум нареч. Най-малко, поне (при думи, означаващи количество). Операцията ще трае минимум три часа.
минипола мн. миниполи, ж. Много къса пола, минижуп.
минирам минираш, несв. и св.; какво. 1. Поставям мини, за да взривя. Минирам мост. 2. Прен. Създавам непреодолими пречки, прегради. Минираха всички възможности за диалог.
министерски министерска, министерско, мн. министерски, прил. Който се отнася до министър или министерство. Министерски пост. • Министерски съвет. Съвкупността от министрите, които ръководят дадена държава.
министерствам министерстваш, несв. и св. 1. Работя като министър. 2. Прен. Разг. Стремя се да ръководя, да командвам.
министерство мн. министерства, ср. 1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство на финансите. 2. Сградата, в която се помещава учреждението. Колата спря пред министерството.
министерствувам министерствуваш, несв. и св. Министерствам.
министерша мн. министерши, ж. Разг. Съпруга на министър.
министър мн. министри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи. • Министър без портфейл. Член на правителство, който не завежда министерство.
министър-председател министър-председателят, министър-председателя, мн. министър-председатели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; премиер. // прил. министърпредседателски, министърпредседателска, министърпредседателско, мн. министърпредседателски. Министърпредседателски пост.
миниум само ед. Миний.
миномет мн. миномети, (два) миномета, м. Минохвъргачка. // прил. минометен, минометна, минометно, мн. минометни. Минометна стрелба.
миноносец мн. миноносци, (два) миноносеца, м. Малък военен кораб със силно торпедно въоръжение.
минор само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев.
минорат само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява.
минорен минорна, минорно, мн. минорни, прил. 1. Който се отнася до минор. Минорна гама. 2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. Минорно настроение.
минотавър мн. минотаври, (два) минотавъра, м. 1. Митическо същество с човешко тяло и глава на бик. 2. Прен. Алчен, ненаситен човек.
минохвъргач мн. минохвъргачи, м. Войник, който обслужва минохвъргачка.
минохвъргачка мн. минохвъргачки, ж. Оръдие за стрелба с мини.
минувач мн. минувачи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините.
минувачка мн. минувачки, ж. Жена минувач.
минус мн. минуси, (два) минуса, м. 1. Тире (—) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус десет градуса (—10"С). 2. Без (при изваждане). Осем минус четири. 3. Прен. Недостатък, отрицателна страна, пропуск. Тази идея има много минуси. // прил. минусов, минусова, минусово, мн. минусови. Минусови стойности.
минута мн. минути, ж. 1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди. 2. Кратък период от време, миг. Той може да дойде всяка минута. 3. Спец. Мярка за ъгъл, равна на една шестдесета част от градуса. • Минута мълчание. Тишина, мълчание в памет на починали, в израз на тъга и преклонение. • На минутата. Веднага, мигновено.
миньор мн. миньори, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар. // прил. миньорски, миньорска, миньорско, мн. миньорски. Миньорска лампа.
миньор само ед. Минор.
миньор мн. миньори, м. Лице, което поставя мини или ги обезврежда; сапьор, миночистач.
миньорен миньорна, миньорно, мн. миньорни, м. Минорен.
миньорство само ед. Занятие на миньор.
миокард само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда.
миокардит само ед. Спец. Заболяване на сърдечния мускул (миокард).
миоцен само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера.
мир мирът, мира, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир. 2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в мир. 3. Липса на война. 4. Мирен договор, примирие. Сключвам мир. • Мир на праха му. Нека почиват тленните останки в спокойствие. • Нямам мира. Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно. • Оставям на мира. Спирам да безпокоя някого.
мир мирът, мира, само ед., м. Остар. 1. Свят, вселена. 2. Светският живот като противоположност на монашеския.
мира само ед. Благовонна смола, получавана от някои тропични дървета, която се употребява в медицината и в парфюмерията.
мираж мн. миражи, (два) миража, м. 1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображения на предмети, които са зад хоризонта. 2. Прен. Измама, илюзия. Близката победа се оказа мираж. // прил. миражен, миражна, миражно, мн. миражни.
мирен мирна, мирно, мн. мирни, прил. 1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно. 2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен със съгласие. Мирна политика. 3. През който няма война. 4. Който не участва във военни действия. Мирно население.
миризлив миризлива, миризливо, мн. миризливи, прил. Който мирише, който има обикновено неприятен дъх. Миризливо цвете. Миризливи чорапи.
миризма мн. миризми, ж. 1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на печено месо. 2. Разг. Обикн. мн. Подправки за ястия.
мирис само ед. 1. Свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието. Приятен мирис на парфюм. 2. Миризма.
мириша миришеш, мин. св., мирисах, мин. прич. мирисал, несв. 1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно. 2. Какво. Улавям миризма. Мириша розата. • Мирише на нещо. Възможно е нещо да се случи. Мирише на бой. • Мириша на бъчва. Пиян съм постоянно. • Мириша на мляко. Много млад съм. • Парите не миришат. Не ме интересува по какъв път са получени парите.
мирно нареч. 1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно. 2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание.
миро само ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди.
миров мирова, мирово, мн. мирови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем. • Мирова скръб. Литературно течение през 18-19 в., което изразява разочарование и песимизъм.
мироглед мн. мирогледи, (два) мирогледа, м. Система от възгледи за света; светоглед. Прогресивен мироглед. // прил. мирогледен, мирогледна, мирогледно, мн. мирогледни.
мироздание мн. мироздания, ср. Свят (в 1 знач.).
миролюбец мн. миролюбци, м. Лице, което се стреми към запазване на мира.
миролюбив миролюбива, миролюбиво, мн. миролюбиви, прил. Който е обхванат от миролюбив. Българският народ е миролюбив. // същ. миролюбйвост, миролюбивостта, ж.
миролюбие само ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения.
миролюбка мн. миролюбки, ж. Жена миролюбец.
миропомажа миропомажеш, мин. св. миропомазах, мин. прич. миропомазал, св. - вж. миропомазвам.
миропомазан миропомазана, миропомазано, мн. миропомазани, прил. 1. Остар. Пратен или посочен от бога. 2. Прен. Предопределен за нещо, избран.
миропомазвам миропомазваш, несв. и миропомажа, св.; кого. Помазвам с миро; миросвам.
миросам миросаш, св. — вж. миросвам.
миросвам миросваш, несв. и миросам, св.; кого. Според църковния обред — намазвам някого с миро кръстообразно.
миротворец мн. миротворци, м. Лице, което способства за поддържане на мира и за премахване на войната. // прил. миротворски, миротвор-ска, миротворско, мн. миротворски.
мирски мирска, мирско, мн. мирски, прил. Остар. Светски, за разлика от църковен. Мирското име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Мирски живот.
мирт миртът, мирта, мн. миртове, (два) мирта, м. Южен вечнозелен храст с бели благоуханни цветове, който символизира славата или любовта. // прил. миртов, миртова, миртово, мн. миртови. Миртово клонче.
мирта мн. мирти, ж. Мирт.
мирувам мируваш, несв. Стоя или седя мирно; кротувам.
миря се мириш се, мин. св. мирих се, мин. прич. мирил се, несв. Разг. 1. Помирявам се с някого. 2. Утешавам се.
мирянин мн. миряни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек. // прил. мирянски, мирянска, мирянско, мн. мирянски. Мирянски съд.
мирянка мн. мирянки, ж. Жена мирянин.
мирясам мирясаш, св. — вж. мирясвам.
мирясвам мирясваш, несв. и мирясам, св. Разг. Ставам мирен, укротявам се, утихвам. Не мирисаха цял ден.
мис неизм. 1. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към девойка. 2. Прен. Най-красиво момиче, царица на красотата в специално организиран конкурс. Мис Свят.
мисионер мн. мисионери, м. 1. Лице, натоварено с мисия. 2. Духовно или светско лице, което води религиозна или политическа пропаганда сред другите народи. // прил. мисионерски, мисионерска, мисионерско, мн. мисионерски.
мисионерка мн. мисионерки, ж. Жена мисионер.
мисионерство само ед. Занятие на мисионер.
мисис неизм. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към омъжена жена; госпожа.
мисия мн. мисии, ж. 1. Отговорна задача, поръчение. Военна мисия. 2. Важно историческо значение и роля на лице или група. 3. Постоянно дипломатическо представителство, което няма ранг на посолство. 4. Сграда, в която се помещава това дипломатическо представителство. 5. Мисионерска организация.
мискет само ед. Вид ароматно грозде и виното, направено от него. Хамбургски мискет. // прил. мискетов, мискетова, мискетово, мн. мискетови. Мискетово вино.
мискин мн. мискини, м. Разг. Отвратителен, неприятен човек; мръсник. // прил. мискински, мискинска, мискинско, мн. мискински.
мискинин мн. мискини, м. Мискин.
мискинка мн. мискинки, ж. Жена мискин.
мислен мислена, мислено, мн. мислени, прил. 1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание. 2. Въображаем, недействителен. Екваторът е мислена линия.
мислене само ед. 1. Процес на поява на мисли. Образно мислене. 2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в представи, понятия и съждения. // прил. мислителен, мислителна, мислително, мн. мислителни.
мислещ мислеща, мислещо, мн. мислещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество.
мислим мислима, мислимо, мн. мислими, прил. Възможен; който може да се случи.
мислител мислителят, мислителя, мн. мислители, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител.
мисловен мисловна, мисловно, мн. мисловни, прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. Мисловен процес. // същ. мисловност, мисловността, ж.
мисля мислиш, мин. св. мислих, мин. прич. мислил, несв. 1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно. 2. За какво/за кого. Създавам представа в мислите си за някого или нещо. Мисля за мама и за очакваната среща с нея. 3. Стремя се мислено да разреша някакъв проблем, като умът ми е съсредоточен върху него. Мисля върху поставения проблем. 4. Имам становище по даден въпрос, преценявам. Какво мислиш за неговата постъпка? 5. Смятам да извърша нещо, имам желание за нещо. Мисля да почета някоя книжка. 6. Прен. Бездействам, не правя нищо, стоя умислен. Стига си мислила, ами действай! - мисля се. Смятам се за някакъв (за такъв, какъвто всъщност не съм). Мисли се за голям началник. Мисли се за голям играч.
мистериозен мистериозна, мистериозно, мн. мистериозни, прил. Тайнствен, загадъчен, необясним, потаен. Мистериозно изчезване. // същ. мистериозност, мистериозността, ж.
мистерия мн. мистерии, ж. 1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление. 2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет.
мистик мн. мистици, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма.
мистика само ед. 1. Вяра в божественото, в тайнственото. 2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие. 3. Прен. Тайнственост, загадъчност.// прил. мистичен, мистична, мистично, мн. мистични.
мистификатор мн. мистификатори, м. Лице, което извършва мистификация. // прил. мистификаторски, мистификаторска, мистификаторско, мн. мистификаторски.
мистификация мн. мистификации, ж. Преднамерена измама или заблуда с користни цели или за шега. Литературна мистификация.
мистифицирам мистифицираш, несв. и св.; какво. Правя мистификация.
мистицизъм само ед. 1. Склонност към мистика. 2. Религиозно направление, според което човекът може да общува с божества чрез откровение.
мистичка мн. мистички, ж. Жена мистик.
мистрия мн. мистрии, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан.
мистър само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин.
мисъл мн. мисли, ж. 1. Умствена дейност, мислене (във 2 знач.). 2. Следствие, резултат от мислене, идея. Оригинална мисъл. Мисли на велики личности. 3. Грижа за нещо. Живея с постоянна мисъл за децата си. 4. Мнение, становище. 5. Желание, намерение, кроеж. И двамата имаме една мисъл — да построим общ дом. • Събирам си мислите. Съсредоточавам се. • Задни мисли. Умисъл, преднамереност.
мит митът, мита, мн. митове, (два) мита, м. 1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности. Старогръцки митове. 2. Прен. Измислица, невероятна случка, недостоверен разказ. // прил. митичен, митична, митично, мн. митични. // прил. митически, митическа, митическо, мн. митически. • Развенчавам мита (за някого, за нещо). Обяснявам, разгадавам.
митинг мн. митинги, (два) митинга, м. Масово събрание за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото и са свързани с живота му. Протестен митинг. // прил. митингов, митингова, митингово, мн. митингови. Митингова проява.
митингувам митингуваш, несв. Разг. Провеждам митинг, участвам в митинг.
миткало само ед. Разг. Лице, което митка.
миткам миткаш, несв. Разг. Ходя без посока и без работа, шляя се; скитам се.
митница мн. митници, ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях. // прил. митнически, митническа, митническо, мн. митнически. Митническа декларация.
митничар митничарят, митничаря, мн. митничари, м. Лице, което работи на митница. // прил. митничарски, митничарска, митничарско, мн. митничарски.
митничарка мн. митничарки, ж. Жена митничар.
митничарство само ед. Занятие на митничар.
мито мн. мита, ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита.
митолог мн. митолози, м. Специалист по митология.
митология мн. митологии, ж. 1. Съвкупност от митове на един народ. Славянска митология. 2. Само ед. Наука за произхода, значението и историческата достоверност на митовете. // прил. митологически, митологическа, митологическо, мн. митологически. Митологически сюжет.
митра мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.
митрополит мн. митрополити, м. Висше почетно звание на епископ, който управлява митрополия, епархия. // прил. митрополитски, митрополитска, митрополитско, мн. митрополитски.
митрополия мн. митрополии, ж. 1. Църковна област, подразделена на околии или наместничества. 2. Сградата, в която се помещава митрополитът и неговата канцелария.
мичман мн. мичмани, м. Воинско звание на лице от неофицерския състав на флота и лице с такова звание. // прил. мичмански, мичманска, мичманско, мн. мичмански.
миш-маш 1. Нареч. Объркано, хаотично. Всичко стана миш-маш. 2. Същ., само ед., м. Ястие — бъркани яйца с лютеница или печени пиперки.
мишелов мн. мишелови, (два) мишелова, м. Едра граблива птица; ястреб.
мишеловка мн. мишеловки, ж. Приспособление за ловене на мишки; капан за мишки.
мишеморка само ед. Отрова арсеник.
мишена мн. мишени, ж. 1. Предмет, който служи за цел при стрелба. 2. Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишена за подигравки.
миши миша, мише и мишо, мн. миши, прил. Който се отнася до мишка.
мишина мн. мишини, ж. Разг. Гнездо, леговище на мишка.
мишка мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка. // същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср. // прил. миши, миша, мише и мишо, мн. миши. Миша опашка. Миши цвят. • Бяла мишка. Прен. Опитен образец; който служи за опити. • В миша дупка. В тясно, скрито място.
мишка мн. мишки, ж. Спец. Командно устройство с полусферична форма, свързано чрез кабел с компютър.
мишкувам мишкуваш, несв. 1. За животно — ловя мишки. Лисицата беше много гладна и слаба и затова бе принудена да мишкува. 2. Разг. Ровя. търся нещо скрито или нещо за ядене. Пак си мишкувал из шкафа!
мишница мн. мишници, ж. Част от ръката между рамото и лакътя. • Нося две дини под една мишница. Върша две различни работи едновременно.
мишок мн. мишоци, (два) мишока, м. Мъжка или едра мишка.
мишца мн. мишци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци. • Напрягам мишци. Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа.
мия миеш, мин. св. мих, мин. прич. мил, несв.; какво. 1. Чистя нещо с вода, като го търкам. Мия чинии и чаши. Мия лицето си. 2. Прен. За воден басейн: плискам, обливам. Черно море мие бреговете на България. — мия се. 1. Мия своето лице или тяло. Мия се със сапун. 2. За животно — ближа се, чистя се. Котката се мие.
миялня мн. миялни, ж. 1. Помещение, предназначено за миене на много хора едновременно. 2. Обособена част от кухненски блок в заведение за обществено хранене, където се мият мръсните съдове.
мияч мн. миячи, м. Работник, който мие (стълбища, под, съдове и др.).
миячен миячна, миячно, мн. миячни, прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. • Миячна машина. 1. Автомобил с цистерна за миене на улици. 2. Машина за миене на бутилки, буркани в цех, фабрика. 3. Домакински електрически уред за автоматично измиване и подсушаване на съдове, чинии.
миячка мн. миячки, ж. Жена мияч.
млад млада, младо, мн. млади, прил. 1. Който не е роден отдавна; неголям по възраст. Млад човек. Млада жена. 2. Който е израсъл малко. Младо лозе. Младо конче. 3. Който е като при човек с малка възраст. Младо сърце. 4. Който е с малък опит; начинаещ. Млад специалист. Млад техник. 5. Който е създаден неотдавна. Млада държава. 6. Разг. Само мн. Младоженци. Всички поздравиха младите. • Млада булка. Жена, която скоро се е омъжила. • Младо вино. Това, което е до една година, не е отлежало. • Млад войник. Който скоро е влязъл в казарма, не е изкарал една година служба. • Млад и зелен. Съвсем млад, неопитен. • Старо и младо. Всички.
младеж мн. младежи, м. Млад човек, юноша, момък. Приятен младеж.
младеж младежта, само ед., ж. Съвкупността от млади хора; младо поколение. Съвременна младеж. // прил. младежки, младежка, младежко, мн. младежки. Младежка организация. • Академична младеж. Студентство.
младенец мн. младенци, м. 1. Новороденият Христос. Мадоната с младенеца. 2. Малко дете, бебе, новородено. Спи като младенец. // прил. младенчески, младенческа, младенческо, мн. младенчески.
младея младееш, мин. св. младях, мин. прич. младял, несв. 1. Ставам млад, подмладявам се. 2. Изглеждам млад за годините си. Въпреки петдесетте си години тя младее.
младина мн. младини, ж. Разг. Обикн. мн. Младост. • На младини. По време на младостта, на млади години.
младограматик мн. младограматици, м. Спец. Представител и привърженик на младограматическата школа в езикознанието. // прил. младограматически, младограматическа, младограматическо, мн. младограматически. • Младограматическа школа. Лингвистично направление, възникнало в Германия през 70-те години на XIX в.
младоженец мн. младоженци, м. Човек, който сега се жени или малко след женитбата. // прил. младоженски, младоженска, младоженско, мн. младоженски.
младоженка мн. младоженки, ж. Жена, която сега се омъжва или малко след сватбата.
младок мн. младоци, м. 1. Разг. Млад човек. 2. Диал. Младо дръвче или издънка.
младолик младолика, младолико, мн. младолики, прил. Който е с младо лице и изглежда по-млад, отколкото е.
младост младостта, само ед., ж. 1. Възраст след детството до зрелите години. 2. Качество на млад. • Не е в първа младост. Не е много млад.
младши младша, младше, мн. младши, прил. По-долен в служебното положение, с по-нисък чин. Младши офицер. Младши сержант.
млат млатът, млата, мн. млатове, (два) млата, м. Диал. Голям железен чук.
млатя млатиш, мин. св. млатих, мин. прич. млатил, несв. Разг. Какво/кого. Бия, удрям, блъскам.
млекар млекарят, млекаря, мн. млекари, м. Лице, което произвежда и/или продава мляко. // прил. млекарски, млекарска, млекарско, мн. млекарски.
млекарка мн. млекарки, ж. Жена млекар.
млекарница мн. млекарници, ж. Заведение, в което се продава мляко.
млекарство само ед. Занятие на млекар.
млеко мн. млека, ср. Мляко.
млекопитаещо мн. млекопитаещи, ср. Животно, което храни малките си с мляко; бозайник.
млечен млечна, млечно, мн. млечни, прил. 1. Който е получен от мляко или съдържа мляко. Млечни продукти. 2. Който има цвят на мляко или е подобен на мляко. Млечен сок. Млечно стъкло. Млечна мъгла. 3. Който се съдържа в млякото. Млечна киселина. 4. За животно, което дава много мляко. Млечна крава. • Млечен път. Галактиката, в която е разположена Слънчевата система със Земята. • Млечни зъби. Първите зъби, които поникват на децата и се сменят около седмата година.
млечница само ед. 1. Диал. Ястие от мляко с ориз. 2. Вид ядлива гъба.
мливар мливарят, мливаря, мн. мливари, м. Диал. Лице, което е закарало мливо на мелница. // прил. мливарски, мливарска, мливарско, мн. мливарски.
мливо само ед. Диал. Зърнени храни, които са за смилане.
млин млинът, млина, мн. млинове, (два) млина, м. Диал. Баница.
млък междум. Мълчи! Млъквай! Не говори!
млъквам млъкваш, несв. и млъкна, св. Спирам да говоря или да издавам шум. Воденицата млъкна. Детето млъкна.
млъкна млъкнеш, мин. св. млъкнах, мин. прич. млъкнал, св. — вж. млъквам.
мляко мн. млека, ср. 1. Хранителна течност с бял цвят, отделяна от женски бозайници или жени, които скоро са родили, за кърмене на малките им; кърма. 2. Тази течност, издоена от животните за храна. Овче мляко. 3. Прен. Подобен на мляко бял сок. • Ще изкажа и майчиното си мляко. Ще кажа всичко, нищо няма да скрия. • Миришат му устата на мляко. Много млад. • От пиле мляко. Всичко, което искаш. • Варно мляко. Рядък разтвор от вар.
млясвам млясваш, несв. и млясна, св. Еднократно или поединично мляскам.
мляскам мляскаш, несв. 1. При хранене издавам особен шум с езика и устните, дъвча шумно. 2. Кого. Целувам шумно някого. Мляска я по бузата.
млясна млеснеш, мин. св. мляснах, мин. прич. мляснал, св. — вж. млясвам.
мнемоника само ед. Съвкупност от правила и начини за лесно и бързо запомняне на някакви сведения. // прил. мнемоничен, мнемонична, мнемонично, мн. мнемонични. // прил. мнемонически, мнемоническа, мнемонически, мн. мнемонически. Мнемонически таблици.
мнение мн. мнения, ср. 1. Възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос. 2. Преценка, оценка. Какво е мнението ти за приятелката ми? • Обществено мнение. Отношение на обществото по даден въпрос. • Особено мнение. Показване на несъгласие с общоприето становище при колективно обсъждане. Двама съдебни заседатели подписаха присъдата с особено мнение.
мним мнима, мнимо, мн. мними, прил. Привиден, въображаем; лъжлив, престорен, фалшив. Мнима опасност. Мним болен.
мнителен мнителна, мнително, мн. мнителни, прил. Който вижда навсякъде и във всичко опасност, заплаха за себе си. Мнителен човек. // същ. мнителност, мнителността, ж.
много нареч. 1. В голямо количество; достатъчно количество. Много книги. 2. В голяма степен. Говори много добре. • За много години. Разг. Пожелание, изричано на празник. • Много вода изтече. Много време мина оттогава.
много- Първа съставна част на сложни думи със значение голямо количество, голяма степен, голям брой, напр. многогласен, многоброен, многовековен, многогодишен, многоезичен, многолюден, многословен, многосричен, многостенен, многотиражен, многотраен.
многобой многобоят, многобоя, мн. многобой, (два) многобоя, м. Спортно съревнование, което включва няколко спортни дисциплини.
многобрачие само ед. Многоженство, полигамия.
многозначен многозначна, многозначно, мн. многозначни, прил. 1. Който включва много цифрови знаци. Многозначно число. 2. Който има много значения. Многозначна дума.
многозначителен многозначителна, многозначително, мн. многозначителни, прил. Който загатва за нещо в неясна форма, позволяваща различно тълкуване. Многозначителна усмивка. Многозначителен поглед.
многократен многократна, многократно, мн. многократни, прил. Който става много пъти. Многократен шампион.
многостенник мн. многостенници, (два) многостенника, м. Спец. Геометрична фигура с най-малко четири стени.
многотиражка мн. многотиражки, ж. Разг. Вестник, издаван от някое предприятие или учреждение в сравнително малък тираж. Заводска многотиражка.
многоточие мн. многоточия, ср. Спец. Препинателен знак, състоящ се от три точки (...), който означава пропуск в текста.
многочлен мн. многочлени, (два) многочлена, м. Спец. Алгебричен израз, който е сума или разлика от няколко едночлена.
многоъгълник мн. многоъгълници, (два) многоъгълника, м. Спец. Геометрическа фигура, която лежи в една равнина, ограничена от начупена затворена линия, и притежава повече от три ъгъла.
множа множиш, мин. св. множих, мин. прич. множил, несв.; какво. Увеличавам броя на нещо. Множа успехите си. — множа се. Размножавам се, ставам многоброен.
множествен множествена, множествено, мн. множествени, прил. Който съществува в повече от един брой. // същ. множественост, множествеността, ж. • Множествено число. Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава разделителност.
множество мн. множества, ср. 1. Само ед. Голямо количество от нещо. Множество случаи. 2. Спец. Съвкупност от елементи в математиката, обединени по някакъв признак. Теория за множествата.
множимо мн. множими, ср. Спец. При действие умножение в математиката — първата величина, която се умножава.
множител множителят, множителя, мн. множители, (два) множителя, ср. Спец. При действие умножение в математиката - втората величина, с която се умножава.
множко нареч. Разг. Доста, достатъчно, много.
мнозина нареч. Като същ. Много хора. Мнозина са пътували до там.
мнозинство мн. мнозинства, ср. По-голямата част от група хора, разделени според становището си по даден въпрос при гласуване.
мобилизация мн. мобилизации, ж. 1. Спец. Привеждане на войска от мирно състояние в бойна готовност и извикване на включените в запаса лица в армията. Всеобща мобилизация. 2. Прен. Привеждане на нещо или някого в състояние, което осигурява успешното изпълнение на някаква задача. Мобилизация на всички сили. // прил. мобилизационен, мобилизационна, мобилизационно, мн. мобилизационни.
мобилизирам мобилизираш, несв. и св.; какво/ кого, за какво. Провеждам мобилизация. Мобилизирам армията за отбрана на страната. Мобилизирам силите си за победа в състезанието. — мобилизирам се. Съсредоточавам се, събирам всичките си възможности.
мобилизиран мобилизирана, мобилизирано, мн. мобилизирани, прил. Който е извикан в армията при мобилизация.
мобифон мн. мобифони, (два) мобифона, м. Мобилен, подвижен телефон, чрез който може да се установи връзка от различни точки.
мога можеш, мин. св. можах, мин. прич. можал и могъл, несв. 1. Имам способност, в състояние съм да върша нещо. Мога да дойда. 2. Знам, умея да върша нещо. Мога да готвя. 3. Имам право, позволено ми е. Мога ли да отсъствам утре?
могила мн. могили, ж. Неголямо земно възвишение, естествено или изкуствено. Надгробна могила. • Братска могила. Общ гроб на загинали едновременно.
могъщ могъща, могъщо, мн. могъщи, прил. Който има голяма сила или власт; мощен. Могъщ цар.
могъщество само ед. Голяма сила, власт, влияние. При цар Симеон България постига духовно могъщество. // прил. могъществен, могъществена, могъществено, мн. могъществени.
мода мн. моди, ж. Съвкупност от привички, предпочитания и вкусове за формите на предметите от бита и за облеклото, които господстват през определен период. Нова мода. Висша мода. // прил. моден, модна, модно, мн. модни. Модно ревю. Моден дизайн. • Модна къща. Място, където се създават, изработват и продават нови модели.
модаджийка мн. модаджийки, ж. Разг. Ирон. Жена модаджия.
модаджия мн. модаджии, м. Разг. Ирон. Лице, което обича да носи модни дрехи.
модален модална, модално, мн. модални, прил. Спец. Който изразява някаква зависимост — възможност, необходимост, желание, отношение. Модален глагол. Модални частици.
модалност модалността, само ед., ж. Спец. Граматическа категория, изразяваща отношението на говорещия към действителността (реалността) на изказването чрез наклонение, интонация, частици и др.
модел мн. модели, (два) модела, м. 1. Образцов екземпляр от изделие или образец за изготвянето му. 2. Възпроизведен предмет или схема за нещо. Корабен модел. 3. Човек, който е предмет за пресъздаване в изкуството. Тя работи като модел при един фотограф. 4. Марка, тип на някакво изделие; разновидност. Нов модел автомобил.
моделиер мн. моделиери, м. Лице, което разработва нови модели (предимно облекло и обувки). Водещ моделиер.
моделиерка мн. моделиерки, ж. Жена моделиер.
моделиерна мн. моделиерни, ж. Помещение в предприятие, където работят моделиери. Влязох в моделиерната на фабриката за детски играчки.
моделирам моделираш, несв. и св. 1. Какво, с какво. Обработвам някаква повърхност, като създавам вдлъбнатини и изпъкналости. Моделирам релефна ваза с глина. 2. Спец. Придавам пластичност на изображение в живописта чрез светлини и сенки. 3. Изготвям модел. 4. Прен. Кого/какво. Нагласявам, променям, съобразвам.
модерато нареч. Спец. В музиката — с умерено темпо (или музикално произведение с такова темпо).
модерен модерна, модерно, мн. модерни, прил. 1. Който е съобразен със съвременната мода. Модерна прическа. 2. Актуален, съобразен със съвременните изисквания; съвременен. Модерна литература. 3. Моден.
модернизация мн. модернизации, ж. Нововъведение, усъвършенстване, съобразяване със съвременните изисквания и норми.
модернизирам модернизираш, несв. и св.; какво. Придавам съвременен облик; усъвършенствам. Модернизирам производството.
модернизъм само ед. 1. Спец. Направление в литературата и изкуството от края на XIX — началото на XX век, което се противопоставя на изкуството от предхождащия го век. 2. Стремеж за съобразяване с новите, съвременните идеи. // прил. модернистичен, модернистична, модернистично, мн. модернистични.
модернист мн. модернисти, м. Последовател на модернизма в изкуството.
модернистка мн. модернистки, ж. Жена модернист.
модист мн. модисти, м. Моден шивач.
модистка мн. модистки, ж. Жена модист.
модификация мн. модификации, ж. 1. Видоизменяне, малка промяна, която не засяга същността. 2. Нещо, което е претърпяло такава промяна. Новата модификация автомобили е сполучлива.
модифицирам модифицираш, несв. и св.; какво. Правя модификация.
модроок модроока, модрооко, мн. модрооки, прил. Остар. Който има сини очи; синеок.
модул мн. модули, (два) модула, м. 1. Спец. Название на важни коефициенти или величини. 2. Съставна част на многостепенен космически кораб, която се движи и приземява сама. 3. Прен. Относително самостоятелна и завършена част от цяло. // прил. модулен, модулна, модулно, мн. модулни.
модулация мн. модулации, ж. 1. Спец. В музиката — преход от една тоналност в друга. 2. Спец. Във физиката — промяна на електромагнитни или електрически трептения.
модулирам модулираш, несв. и св. 1. Преминавам от една тоналност в друга. 2. Преобразувам, предизвиквам модулации.
модус мн. модуси, (два) модуса, м. Разновидност, начин.
модър модра, модро, мн. модри, прил. Който има син цвят. Модри очи.
моему мест. Разг. • По моему. 1. По моя воля, по мое желание. Ще бъде по моему. 2. Според мене, по мое мнение. По моему той е прав.
може можеше, мин. прич. можело, несв.; безл. 1. Възможно е. Може да се направи за един ден. 2. Разрешено е, позволено е. Тук може да се пуши. • Може би. Вероятно, възможно. Може би ще дойда.
мозаичен мозаична, мозаично, мн. мозаични, прил. 1. Който е във вид на мозайка. Мозаичен стенопис. 2. Нееднороден, смесен, разнообразен. Мозаично тв предаване.
мозайка мн. мозайки, ж. 1. Украса, пано, съставено от разноцветни късчета. 2. Вид подова настилка от цветни камъчета и цимент. 3. Вид детска игра, състояща се от цветни елементи, които се редят. 4. Прен. Смес от разнородни елементи.
мозайкаджия мн. мозайкаджии, м. Строителен работник, който прави мозайка (в 2 знач.).
мозък мн. мозъци, (два) мозъка, м. 1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. Главен мозък. Сътресение на мозъка. 2. Прен. Само ед. Ръководен център на нещо. Той е мозъкът на цялата операция. 3. Само ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. Костен мозък. 4. Прен. Ум, умствени способности. Той е голям мозък. // прил. мозъчен, мозъчна, мозъчно, мн. мозъчни. Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив. • До мозъка на костите. Извънредно много, до краен предел. • Изтичане на мозъци. Емиграция на интелигенция. • Мозъчен тръст. Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.
мой моя, мое, мн. мои, крат. ми, притеж. мест. Който ми принадлежи или се отнася към мене. Мой приятел. Моя книга. • Мой човек. 1. Приятел, познат, близък. Разг. 2. Фамилиарно обръщение към някого, чието име не знам.
мока само ед. Качествено арабско кафе.
мокасини мокасин, м. 1. Меки кожени обувки, изработвани от северноамериканските индианци. 2. Обувки от мека кожа с особена кройка.
мокет мн. мокети, (два) мокета, м. Вид текстилна подова постилка.
мокрея мокрееш, мин. св. мокрях, мин. прич. мокрял, несв. Постепенно ставам мокър.
мокрица мн. мокрици, ж. Дребно ракообразно животно с много крака, което живее на влажни места.
мокрота само ед. 1. Състояние на мокър. 2. Съдържание на влага в нещо; влажност.
мокря мокриш, мин. св. мокрих, мин. прич. мокрил, несв.; кого/какво. Правя да стане мокър, влажен. Мокря ръцете си.
мокър мокра, мокро, мн. мокри, прил. 1. Натопен или полят с течност, който още не е изсъхнал. Мокри дрехи. 2. Който е влажен; който съдържа вода. Мокър сняг.
молба мн. молби, ж. 1. Обръщение към някого, което призовава да се удовлетворят някакви нужди или да се изпълнят някакви желания. Имам молба към тебе. 2. Писмено заявление по установен образец; прошение. Подадох молба до директора.
молбиден само ед. Химически елемент - твърд сребристобял метал.
молебен само ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд.
молекула мн. молекули, ж. Спец. Най-малката частица от веществото, изградена от атоми, която запазва всички негови основни химически свойства. // прил. молекулен, молекулна, молекулно, мн. молекулни. Молекулно тегло.
молепсам молепсаш, св. — вж. молепсвам.
молепсвам молепсваш, несв. и молепсам, св.; кого. Диал. 1. Предавам заразна болест, заразявам. 2. Прен. Охулвам, изцапвам.
молец мн. молци, (два) молеца, м. Малка пеперуда, чиито ларви живеят във вълнени или кожени изделия и ги прояждат.
молив мн. моливи, (два) молива, м. Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване. Цветни моливи. // същ. умал. моливче, мн. моливчета, ср. // прил. моливен, моливна, моливно, мн. моливни. • Тегля молива. Пресмятам, изчислявам. • Молив за вежди. Черен мазен графит, използван при гримиране.
молител молителят, молителя, мн. молители, м. Лице, което отправя молба.
молителка мн. молителки, ж. Жена молител.
молла мн. молли, м. Мохамедански съдия.
моля молиш, мин. св. молих, мин. прич. молил, несв. 1. Кого, за какво. Обръщам се с молба; зова. призовавам. Моля те за помощ. 2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина! 3. Като част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине. 4. Като част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. — Моля? Не чух добре какво казахте. 5. Като част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо. 6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! — моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят. 2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша. 3. Желая, надявам се, иска ми се. • Моля ти се/моля ви се. 1. При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела е мене! 2. При възмущение, възражение.
мома мн. моми, ж. Разг. 1. Порасло момиче, девойка. Хубава мома. 2. Неомъжена жена. Остана си мома.
момент мн. моменти, (два) момента, м. 1. Миг, кратък период. 2. Определено време, етап в развитието на нещо. Важен исторически момент. 3. Обстоятелство, отделна страна на някакво явление. Положителен момент в работата на някого. • В настоящия момент. Сега. • Пропускам момента. Пропускам сгоден случай. • Един момент/момент. В отговор — ей сега, веднага. — Някой чука! — Момент, идвам! — Готов ли си? — Един момент!
моментален моментална, моментално, мн. моментални, прил. Много бърз, мигновен. Моментална снимка.
моментен моментна, моментно, мн. моментни, прил. Който продължава един момент; кратък, преходен. Моментно настроение.
момея се момеeш се, мин. св. момях се, мин. прич. момяла се, несв. Разг. За жена - показвам с държанието си, че съм мома за женене; представям се като мома.
момин момина, момино, мн. момини, прил. Който принадлежи на мома или е предназначен за нея. Момина майка. • Момина сълза. Пролетно пвете с дребни бели цветове и фин аромат.
момини само мн. Разг. Домът и близките на момата. У момини тъпан бие.
момински моминска, моминско, мн. момински, прил. Който е присъщ на мома или има отношение към нея. Момински чувства.
моминство само ед. 1. Годините, състоянието, възрастта, когато жената е мома. 2. Девственост.
момица мн. момици, ж. Тънка ципа — було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животно.
момиче мн. момичета, ср. 1. Дете от женски пол. Тя роди момиче. 2. Девойка. Петнадесетгодишно момиче. 3. Остар. Прислужница. // същ. умал. момиченце, мн. момиченца, ср. // прил. момичешки, момичешка, момичешко, мн. момичешки. Момичешки забавления.
момков момкова, момково, мн. момкови, прил. Който има отношение или връзка с момък. Момкова майка. • Момкова сълза. Пролетно горско цвете с продълговати бели цветове без аромат.
момувам момуваш, несв. Разг. В състояние съм на мома за омъжване.
момче мн. момчета, ср. 1. Дете от мъжки пол. Тя роди момче. 2. Младеж, момък, ерген. Той е вече момче за женене. 3. Остар. Чирак, слуга, ратай. // същ. умал. момченце, мн. момченца, ср. // прил. момчешки, момчешка, момчешко, мн. момчешки (в 1 знач.). Момчешки лудории.
момчурляк мн. момчурляци, м. Разг. Поотрасло момче, по-голямо момче.
момък мн. момци, м. 1. Млад мъж, който не е женен; ерген. Напет момък. 2. Остар. Млад мъж, който сключва брак; младоженец. Момъкът водеше невестата.
монарх мн. монарси, м. Пожизнен държавен глава (цар, крал, император и др.), който не се избира.// прил. монаршески, монаршеска, монаршеско, мн. монаршески.
монархизъм само ед. 1. Политическа система на единодържавие, която признава монархията за единствена форма на държавна власт. 2. Привързаност към този начин на управление.
монархист мн. монархисти, м. Привърженик на монархизма.
монархия мн. монархии, ж. 1. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. Абсолютна монархия. 2. Държава, която има такова управление. // прил. монархичен, монархична, монархично, мн. монархични, //прил. монархически, монархическа, монархическо, мн. монархически. • Конституционна монархия. Държава, в която властта на монарха е ограничена от парламента.
монах мн. монаси, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер. // прил. монашески, монашеска, монашеско, мн. монашески. Монашеско расо.
монахиня мн. монахини, ж. Жена монах.
монашество само ед. 1. Монашески живот, подстригване. 2. Монасите като цяло.
монета мн. монети, ж. Метален паричен знак; пара. Златна монета. // прил. монетен, монетна, монетно, мн. монетни. • Вземам за чиста монета. Смятам нещо за абсолютна истина. • Разменна монета. Нещо, което се жертва при преговори, използва се за получаване на някаква придобивка. • Монетен двор. Предприятие, където се изработват монети, медали и др.
монизъм само ед. Спец. Философско направление, според което в основата на света и неговите явления стои само едно начало (дух или материя).
моникс само ед. 1. Маса с дупки за билярд. 2. Игра с топки върху такава маса, като целта е топките да влязат в отворите.
монист мн. монисти, м. Привърженик на монизма.
монитор мн. монитори, (два) монитора, м. 1. Приемник или друго устройство, използвано за контролиране на телевизионно излъчване или телефонна комуникация. 2. Спец. Изходно устройство на компютър, служещо за възпроизвеждане на видеоинформация; дисплей. 3. Спец. Военен кораб с артилерия за обстрел на крайбрежни обекти.
моно- Първа част от сложни думи, която означава един, единен, сам, напр. монотонен, моноваксина, моновалентен, моногамия и др.
моногамия само ед. Спец. Едноженство, ед-нобрачие. // прил. моногамен, моногамна, мо-ногамно, мн. моногамни.
монограм мн. монограми, (два) монограма, м. Знак или плетеница от две или повече инициални букви.
монография мн. монографии, ж. Научно съчинение, което изчерпателно засяга един въпрос, една тема. // прил. монографичен, монографична, монографично, мн. монографични.
монокъл мн. монокли, (два) монокъла, м. Оптическо стъкло с кръгла форма само за едното око (вместо очила).
монолит само ед. 1. Предмет, изсечен от единен по състав камък. 2. Голям каменен блок. 3. Прен. Нещо здраво, мощно, споено. // прил. монолитен, монолитна, монолитно, мн. монолитни. Монолитна статуя. Монолитна организация.
монолог мн. монолози, (два) монолога, м. 1. Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице. 2. Прен. Продължително изказване на едно лице. // прил. монологичен, монологична, монологично, мн. монологични.
монопол мн. монополи, (два) монопола, м. 1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол. 2. Обединение, което съсредоточава в себе си по-голямата част от едно производство и пласмента на продукцията. Тютюнев монопол. 3. Прен. Само ед. Обикн. неодобрително. Изключително право, привилегия. Това не е монопол само на група лица. Установявам монопол. Имам монопол.
монополизирам монополизираш, несв. и св.; какво. 1. Установявам монопол, въвеждам монопол (в 1 знач.). Монополизираха търговията е алкохол. 2. Обикн. неодобрително. Присвоявам си изключително право.
монополист мн. монополисти, м. 1. Лице или организация, които имат монопол върху нещо. 2. Собственик на монополно обединение. 3. Прен. Притежател на изключително право.
монотеизъм само ед. Религия или философия, която признава само един бог; еднобожие.
монотеист мн. монотеисти, м. Привърженик на монотеизма.
монотонен монотонна, монотонно, мн. монотонни, прил. 1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен. 2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. Монотонен пейзаж. // същ. монотонност, монотонността, ж.
монтаж само ед. 1. Сглобяване, поставяне и наместване на машина или друго съоръжение. Монтаж на нова машина. 2. Подбор и съединяване на различни части в едно цяло. Филмов монтаж. Литературен монтаж. 3. Сглобяване на сгради от готови елементи.
монтажист мн. монтажисти, м. Специалист по монтаж (във 2 знач.).
монтажник мн. монтажници, м. Работник, който извършва монтаж (в 1 и 3 знач.).
монтирам монтираш, несв. и св.; какво. Правя монтаж; сглобявам, поставям. Монтирам нова антена.
монтьор мн. монтьори, м. Лице, което извършва монтаж; специалист по електрооборудването и устройството на автомобилите.
монтьорство само ед. Занятие на монтьор.
монумент мн. монументи, (два) монумента, м. Голям паметник.
монументален монументална, монументално, мн. монументални, прил. 1. Който прави впечатление; величествен. Монументална сграда. 2. Основен, задълбочен, важен. Монументално изследване в областта на математиката. // същ. монументалност, монументалността ж.
мопс мопсът, мопса, мн. мопсове, (два) мопса, м. Порода домашни кучета с голяма кръгла глава и къса тъпа муцуна.
мор морът, мора, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добитъка.
мора мн. мори, ж. Спец. Единица време, за което се изговаря една кратка сричка.
морав морава, мораво, мн. морави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете. • Мораво рогче. Микроскопична отровна гъбичка, която засяга някои житни растения.
морава мн. морави, ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна.
морал само ед. 1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение. // прил. морален, морална, морално, мн. морални (в 1 знач.). • Чета морал. Поучавам някого, като го упреквам.
морален морална, морално, мн. морални, прил. 1. Който е съобразен с морала; етичен, нравствен. Морална постъпка. 2. Който е свързан с душевността. Морална поддръжка.
морализатор мн. морализатори, м. 1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства. 2. Прен. Ирон. Лице, което постоянно разсъждава върху морални въпроси и досажда с морални проповеди. // прил. морализаторски, морализаторска, морализаторско, мн. морализаторски.
морализаторка мн. морализаторки, ж. Жена морализатор.
моралист мн. моралисти, м. 1. Лице, което проповядва нравственост; нравоучител. 2. Писател, който се занимава с проблемите на морала. 3. Прен. Морализатор.
моралистка мн. моралистки, ж. Жена моралист.
мораториум мн. мораториуми, (два) мораториума, м. 1. Обявявана от правителството отсрочка по плащания вследствие на екстремни ситуации. 2. Прен. Временна забрана. Мораториум върху смъртното наказание.
морбили само мн. Спец. Заразно детско заболяване — вид дребна шарка.
морга мн. морги, ж. 1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им. 2. Прен. Място, на което се събират стари или повредени автомобили (обикновено за преработка); автомобилно гробище.
морда мн. морди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра.
море мн. морета и моря, ср. 1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море. 2. Прен. Голямо количество от нещо. Море от думи. • Дупка в морето (правя). Съвсем нищо. • Морето ми е до коляно. Много съм самонадеян, струва ми се, че всичко е лесно. • През девет морета. Много далеч. • Капка в морето. Много малък, незначителен, недостатъчен.
море част. Разг. 1. Употребява се най-често заедно с обръщение или в позицията на обръщение, като го подчертава. Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра. 2. Употребява се при отправяне на заплаха. Море ще се върна аз и ще ти дам да разбереш.
морен морна, морно, мн. морни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици.
морена мн. морени, ж. 1. Спец. Струпани каменни блокове, които са образувани при движението на ледниците. 2. Вид сладкарско изделие — вафла с покритие от шоколад и ядки.
мореплаване мн. мореплавания, ср. 1. Пътуване по море с плавателни съдове. 2. Изкуството да се управлява кораб. // прил. мореплавателен, мореплавателна, мореплавателно, мн. мореплавателни.
мореплавател мореплавателят, мореплавателя, мн. мореплаватели, м. Лице, което пътешества по море. // прил. мореплавателски, мореплавателска, мореплавателско, мн. мореплавателски.
морж моржът, моржа. мн. моржове, (два) моржа, м. 1. Едро морско полярно животно с дълги зъби и мустаката муцуна. 2. Прен. Човек, който се къпе в открити водоеми през зимата. // прил. моржов, моржова, моржово, мн. моржови.
морз морзът, морза, само ед., м. Спец. Самозаписващ електромагнитен апарат, който приема и предава съобщения чрез специални сигнали. Предавам по морза.
морзов морзова, морзово, мн. морзови, прил. Който се отнася до морз и е свързан с него. • Морзов апарат. Морз, телеграф. • Морзова азбука. Система от условни знаци — точки и тирета за предаване на съобщения по телеграф.
морков мн. моркови, (два) моркова, м. Едногодишно градинско растение с оранжево-червен месест корен, който се яде. // същ. умал. морковче, мн. морковчета, ср.
морковен морковена, морковено, мн. морковени, прил. 1. Който се отнася до морков или е направен от морков. Морковено семе. Морковено пюре. 2. Който е с цвят на морков; оранжево-червен.
морници само мн. Диал. Студени тръпки по тялото.
морски морска, морско, мн. морски, прил. Който се отнася до море. Морско дъно. Морски бани. • Морска болест. Общо неразположение, причинено на пътник от люлеенето на кораба. • Морски вълк. Опитен моряк. • Морски хризантеми. Актинии, вид мекотели без черупка. • Морска котка. Отровна хрущялна риба. • Морски възел. Мярка за дължина, с която се определя скоростта на кораб (1852 м). • Морско равнище. Изходна точка за измерване на височина.
моруна мн. моруни, ж. Голяма хрущялна риба, от която се добива черен хайвер. // прил. морунов, морунова, моруново, мн. морунови.
морфема мн. морфеми, ж. Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.). // прил. морфемен, морфемна, морфемно, мн. морфемни. Морфемен анализ. Морфемен състав на думата.
морфин само ед. Болкоуспокояващо наркотично вещество, извличано от сока на мака.
морфинизъм само ед. Болестно пристрастяване към морфина като наркотик.
морфинист мн. морфинисти, м. Лице, което страда от морфинизъм.
морфолог мн. морфолози, м. Специалист по морфология.
морфология само ед. Спец. 1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения. 2. Система от частите на речта, техните категории и формите на думите в един език. Българска морфология. 3. Наука за строежа и формата на организмите и веществата. Морфология на минералите. Морфология на човека. // прил. морфологичен, морфологична, морфологично, мн. морфологични.
моря мориш, мин. св. морих, мин. прич. морил, несв.; кого/какво. 1. Причинявам умора. 2. Причинявам мор, смърт. 3. Предизвиквам мъка, страдания. - моря се. 1. Изпитвам умора. 2. Изпитвам мъка, страдания.
моряк мн. моряци, м. Лице, което служи във флота или на кораб. // същ. умал. моряче, мн. морячета, ср. // прил. моряшки, моряшка, моряшко, мн. моряшки. • Моряшка яка. Яка на дреха, която е синьо-бяла и има особена кройка.
мост мостът, моста, мн. мостове, (два) моста, м. 1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Цълъг мост. 2. Протеза, свързваща два зъба, на която са прикрепени изкуствени зъби. 3. В спорта — положение, при което тялото се извива назад и за опора се използват дланите на ръцете и стъпалата. 4. Част от автомобилно шаси, към която се прикрепват колелата. Преден мост. 5. Пряка телевизионна връзка между отдалечени държави или градове. Мост София-НюЙорк. 6. Прен. Нещо, което служи за връзка, за контакт. // същ. умал. мостче, мн. мостчета, ср. (в 1 знач.). • Събарям всички мостове. Прекъсвам всички възможности за връзки с другите. • Хвърлям мост. Установявам връзка с нещо или някого.
мостик мн. мостици, (два) мостика, м. Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик.
мостра мн. мостри, ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец. // прил. мострен, мострена, мострено, мн. мострени. • Мострен панаир. Панаир, по време на който се излагат мостри и се сключват сделки.
мотам моташ, несв. Мотая.
мотая мотаеш, мин. св. мотах, мин. прич. мотал, несв. 1. Какво. Навивам нишка, конец на кълбо, върху цев или мотовилка и др. 2. Какво. Бавя, разтакавам, размайвам. 3. Разг. Кого. Лъжа, разигравам. — мотая се. 1. Разг. Движа се насам-натам; мая се, бавя се. 2. Преча на движенията на някого. • Мотае ми се в главата. Зная нещо, но в момента не мога да си го спомня. • Мотая се в краката (на някого). Преча на някого, навъртам се без работа.
мотел мн. мотели, (два) мотела, м. Хотел, разположен край автомобилен път, с осигурено място за паркиране.
мотив мн. мотиви, (два) мотива, м. 1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство. 2. Доказателство, довод в полза на нещо. 3. Тема, предмет, който е причина за възникване на художествена творба. Мотивът за вградената невеста. 4. Мелодия, напев. Народен мотив в естрадна песен. 5. Фигура или образ, които се пресъздават.
мотивирам мотивираш, несв. и св.: какво. Привеждам доводи за обосноваване на постъпка, решение и др.; подкрепям с доказателства. Мотивирам избора си.
мотика мн. мотики, ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка.
мотировка мн. мотивировки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.
мото само ед. 1. Цитат, който се поставя в началото на съчинение или на отделна част от книга и е във връзка със съдържанието. 2. Наслов, под който се провежда някакъв форум; девиз.
мото- Първа съставна част на сложни думи, която означава моторен, моторизиран или мотоциклетен, напр. мотодивизия, мотокар, мотоклуб, мотокрос, моторолер, мотоспорт.
мотовила мн. мотовили, ж. Дълга около метър дървена пръчка, която е с чатал в единия край и с равна дъска в другия, използвана за намотаване и опъване на прежда. // същ. умал. мотовилка, мн. мотовилки, ж.
мотовили само мн. Разг. Ирон. Дълги крака.
мотокар мн. мотокари, (два) мотокара, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния. // прил. мотокарен, мотокарна. мотокарно, мн. мотокарни.
мотокарист мн. мотокаристи, м. Лице, което управлява мотокар.
мотокрос мн. мотокросове, (два) мотокроса, м. Спортно състезание с мотоциклети.
мотолевя мотолевиш, мин. св. мотолевих, мин. прич. мотолевил, несв. Разг. Говоря неясно, неразбрано, несигурно, неопределено.
мотопед мн. мотопеди, (два) мотопеда, м. Велосипед с масивна конструкция и бензинов двигател, задвижван с помощта на педали.
мотописта мн. мотописти, ж. Писта за състезания с мотоциклети.
мотор мн. мотори, (два) мотора, м. 1. Двигател с вътрешно горене или електрически двигател. 2. Разг. Мотоциклет. // същ. умал. моторче, мн. моторчета, ср. // прил. моторен, моторна, моторно, мн. моторни. Моторна лодка. Моторен рефлекс.
моторетка мн. моторетки, ж. Малък мотоциклет.
моторизация мн. моторизации, ж. Остар. Снабдяване с мотори и автотранспорт. Моторизация на селското стопанство.
моторизирам моторизираш, несв.; какво. Правя моторизация; снабдявам с мотори и автотранспорт. Моторизирам армията. — моторизирам се. Разг. Ирон. Снабдявам се с кола, купувам си кола.
моторист мн. мотористи, м. 1. Лице, което е специалист по мотори. 2. Мотоциклетист.
мотористка мн. мотористки, ж. Жена моторист.
моторница мн. моторници, ж. Лодка, която е снабдена с мотор; моторна лодка.
моторолер мн. моторолери, (два) моторблера, м. Вид мотоциклет, който има колела с по-малък диаметър и двигател, разположен под седалката или зад нея.
мотоциклет мн. мотоциклети, (два) мотоциклета, м. Моторно превозно средство с две колела, разположени на рама, чийто двигател е пред седалката. Мотоциклет с кош. // прил. мотоциклетен, мотоциклетна, мотоциклетно, мн. мотоциклетни. Мотоциклетно състезание.
мотоциклетизъм само ед. Мотоциклетно дело, мотоциклетен спорт.
мотоциклетист мн. мотоциклетисти, м. Лице, което управлява мотоциклет.
мотоциклетистка мн. мотоциклетистки, ж. Жена мотоциклетист.
моточаст моточастта, мн. моточасти. 1. Резервна част за мотоциклет. Магазин за моточасти. 2. Моторизирано войсково подразделение. Моточастите се придвижваха напред.
мотриса мн. мотриси, ж. Самодвижещ се вагон, локомотив (трамваен или железопътен).
мохамеданин мн. мохамедани, м. Последовател на мохамеданството. // прил. мохамедански, мохамеданска, мохамеданско, мн. мохамедански.
мохамеданка мн. мохамеданки, ж. Жена мохамеданин.
мохамеданство само ед. Религиозно учение, основано от Мохамед; мюсюлманство, ислям.
мохер само ед. 1. Вълна от ангорска коза. Блуза от мохер. 2. Плат от такава вълна. // прил. мохерен, мохерна, мохерно, мн. мохерни. Мо-херна прежда.
мохикан мн. мохикани, м. 1. Член на северноамериканско индианско племе, почти изчезнало. 2. Прен. Последен представител или защитник на нещо.
мочур мн. мочури, (два) мочура, м. Влажно блатисто място, покрито с трева; тресавище.
мочурище мн. мочурища, ср. Мочурливо място.
мочурлив мочурлива, мочурливо, мн. мочурливи, прил. Влажен, блатист, пропит с вода. Мочурлива ливада. // същ. мочурливост, мочурливостта, ж.
мошеник мн. мошеници, м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник. // прил. мошенически, мошеническа, мошени-ческо, мн. мошенически.
мошеничествам мошеничестваш, несв. Върша мошеничества.
мошеничество мн. мошеничества, ср. Лъжа, измамни действия с користни цели; измамничество.
мошеничествувам мошеничествуваш, несв. Мошеничествам.
мощ мощта, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ.
мощен мощна, мощно, мн. мощни, прил. 1. Много силен, значителен, могъщ. Мощен глас. 2. Който има голяма мощност. Мощен автомобил.
мощи само мн. Изсъхнали останки от светци, считани за чудотворни. • Живи мощи. Много слаб човек.
мощност мощността, мн. мощности, ж. 1. Само ед. Качество на мощен. 2. Само ед. Величина, която определя количеството енергия, достигано от автомобилите. Мощността на автомобила е 150 конски сили. 3. Само мн. Производствени обекти. Ще бъдат пуснати в действие нови мощности.
мра мреш, мн. св. мрях, мин. прич. мрял, несв. 1. Преставам да живея, умирам. Животните мрат от студ. 2. Живея в големи лишения и страдания. 3. Разг. За какво/за кого. Силно желая да получа нещо, да имам нещо. Мра за такава музика. Мре за нея.
мравешки мравешка, мравешко, мн. мравешки, прил. Който е присъщ на мравка.
мрави мравя, мраве, мн. мрави, прил. Който се отнася до мравка. Мрави яйца.
мравка мн. мравки, ж. Малко ципокрило насекомо, което живее в големи общества, обикновено в земята. • На мравката път правя. Много съм кротък, добродушен, отстъпчив. • Мравки лазят по гърба ми. Усещам тръпки от студ или страх.
мравояд мн. мравояди, (два) мравояда, м. Беззъбо млекопитаещо с дълга муцуна, подобна на хобот, което живее в тропическите части на Америка и се храни предимно с мравки.
мравуняк мн. мравуняци, (два) мравуняка, м. 1. Сложноустроено жилище на мравки. 2. Всички мравки, които живеят в едно жилище. 3. Прен. Струпване на много живи същества на едно място; гъмжило. Човешки мравуняк.
мравчен мравчена, мравчено, мн. мравчени, прил. • Мравчена киселина. Органическа киселина, образувана в жлезите на някои мравки.
мравчи мравча, мравче и мравчо, мн. мравчи, прил. Мрави. Мравчи яйца.
мраз мразът, мраза, мн. мразове, м. Силен студ. Мраз скова земята. // прил. мразен, мразна, мразно, мн. мразни. Мразни тръпки.
мразовина само ед. Разг. Студено време.
мразовит мразовита, мразовито, мн. мразовити, прил. 1. Много студен, изпълнен с мраз. Мразовити нощи. 2. Който носи, докарва мраз. Мразовит вятър. // същ. мразовитост, мразовитостта, ж.
мразоустойчив мразоустойчива, мразоустойчиво, мн. мразоустойчиви, прил. Който издържа на голям студ; студоустойчив. // същ. мразоустойчивост, мразоустойчивостта, ж.
мразя мразиш, мин. св. мразих, мин. прич. мразил, несв.; кого/какво. Не обичам, ненавиждам, изпитвам враждебни чувства. Мразя враговете си. Мразя кашкавал.
мрак мракът, мрака, само ед., м. Отсъствие на светлина; тъмнина. Нощен мрак.
мракобесие само ед. Дейност и възгледи срещу просветата.
мракобесник мн. мракобесници, м. Противник на прогреса и просветата.
мракобесничество само ед. Действие или проява на мракобесник.
мрамор мн. мрамори, м. 1. Само ед. Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството. 2. Предмет, изработен от този камък. 3. Прен. Безмилостен, студен човек.
мраморен мраморна, мраморно, мн. мраморни, прил. 1. Който е изработен от мрамор. Мраморна статуя. 2. Който прилича на мрамор. Мраморен кейк. • Мраморни рамене. Заоблени, бели и гладки рамене.
мрача мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам.
мрачен мрачна, мрачно, мн. мрачни, прил. 1. Тъмен, потънал в мрак. Мрачна стая. 2. Неразбираем, неясен; тежък, безпросветен. Мрачна епоха. 3. Прен. Нерадостен, скръбен, тъжен, печален. Мрачна физиономия. Мрачни предчувствия. // същ. мрачност, мрачността, ж.
мрачина само ед. Диал. Тъмнина, мрак.
мрежа мн. мрежи, ж. 1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори. 2. Изработено от такава тъкан приспособление, опънато на обръчи, за ловене на риба. 3. Торба, чанта от подобна тъкан за пазаруване. 4. Приспособление за ограда, изработено от преплетена тел. 5. Прен. Система от обекти, обединени от еднаква дейност или предназначение. Железопътна мрежа. Водопроводна мрежа. Търговска мрежа. • Плета си мрежата. Върша нещо тайно с користни цели. • Оплитам в мрежите си. С хитрост въвличам някого в непочтени дела.
мрежа мрежиш, мин. св. мрежих, мин. прич. мрежил, несв.; какво. Преплитам нишки под формата на мрежа; замрежвам.
мрежест мрежеста, мрежесто, мн. мрежести, прил. Който наподобява мрежа. Мрежести чорапи.
мрежовиден мрежовидна, мрежовидно, мн. мрежовидни, прил. Който е с кръстосани нишки или жилки, приличащи на мрежа. Мрежовидни линии на ръката.
мрежокрил мрежокрила, мрежокрило, мн. мрежокрили. прил. Който е с крила, чиято структура наподобява мрежа. Мрежокрило водно конче.
мръвка мн. мръвки, ж. Диал. Парче месо, къс месо. Тлъста мръвка.
мръдвам мръдваш, несв. и мръдна, св. 1. Какво, с какво. Мърдам поединично, поотделно, еднократно. Мръдвам с очи. Мръдвам ръката си. 2. Отбивам се за малко някъде или при някого. Ще мръдна за малко до магазина. 3. Какво. Отмествам. • Не си мръдвам и пръста. Не правя и най-малко усилие в полза на някого. • Мръднал съм (с ума си). Побърквам се, обезумявам.
мръдна мръднеш, мин. св. мръднах, мин. прич. мръднал, св. — вж. мръдвам.
мръзна мръзнеш, мин. св. мръзнах, мин. прич. мръзнал, несв. 1. Стоя на студено, изпитвам силен студ. Мръзна на автобусната спирка. 2. Диал. Превръщам се в лед, замръзвам. От силния студ реката мръзне всяка зима.
мръква несв. и мръкне, св.; безл. Пада мрак, става тъмно, започва нощта. През зилшта мръква рано. — мръква се/мръкне се. Мръква.
мръкне мин. св. мръкна, мин. прич. мръкнало, св. — вж. мръква.
мрънкам мрънкаш, несв. 1. Говоря или чета неясно, неразбрано; мотолевя. 2. Хленча продължително пред някого за нещо. Цял ден само мрънкаш!
мръсен мръсна, мръсно, мн. мръсни, прил. 1. По който има нечистотии; изцапан, окалян. кирлив. Мръсна рокля. 2. Прен. Неприличен, долен, низък, нечестен. Мръсна работа. Мръсни думи.
мръсник мн. мръсници, м. 1. Човек, който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи. 2. Нечист човек.
мръсница мн. мръсници, ж. Жена мръсник.
мръсотия мн. мръсотии, ж. 1. Само ед. Нечистота. В къщата имаше много мръсотия. 2, Прен. Нечестна, подла, низка постъпка. Цяла година той ми прави мръсотии.
мръщя мръщиш, мин. св. мръщих, мин. прич. мръщил, несв.; какво. Събирам вежди или бърча чело в израз на недоволство, яд, неодобрение. Мръщя лице от болка.
мръщя се мръщиш се, мин. св. мръщих се, мин. прич. мръщил се, несв. 1. Чрез гримаса изразявам недоволство, яд, неодобрение. Мръщя се от погнуса. 2. За времето — готви се да вали, заоблачава се. Времето се мръщи и сигурно ще завали.
мряна мн. мрени, ж. Вид сладководна риба със заострена глава.
му — вж. той.
му — вж. негов.
му част. Употребява се при глаголи и имена за усилване на неодобрение, пренебрежение, заплаха или радост. Без да му мисли много. Пустият му човек.
муден мудна, мудно, мн. мудни, прил. Който работи бавно или се движи полека; бавен, тежък. // същ. мудност, мудността, ж.
муза мн. музи, ж. 1. Една от деветте богини, покровителстващи според древногръцката митология науките и изкуствата. 2. Прен. Вдъхновителка за творчество; източник на вдъхновение.
музеен музейна, музейно, мн. музейни, прил. Който принадлежи на музей или е предназначен за него. Музейно копие на картина. Музеен експонат.
музеин мн. муезини, м. Мохамедански служител, който призовава от минарето за молитва.
музей музеят, музея, мн. музеи, (два) музея, м. Учреждение, което събира, пази и показва различни предмети с историческа ценност, и сграда на това учреждение. Етнографски музей. Къща музей.
музика мн. музики, ж. 1. Само ед. Изкуство за предаване на чувства и настроения чрез съчетаване на звуковете. 2. Само ед. Жанр, произведение на това изкуство. Естрадна музика. 3. Само ед. Изпълнение на такова произведение. Слушам музика. 4. Прен. Мелодика, съзвучие, хармония. Искам да чуя музиката на гласа ти. 5. Разг. Духов оркестър. Музиката засвири хоро.
музикален музикална, музикално, мн. музикални, прил. 1. Който е свързан с музиката, който се отнася към нея. 2. Който разбира от музика; надарен със способност да създава, изпълнява и възприема музика. Музикално дете. 3. Мелодичен, приятен за слушане. Музикален глас. // същ. музикалност, музикалността, ж. (във 2 знач.).
музикант мн. музиканти, м. Човек, който е специалист по музика или свири на инструмент. // прил. музикантски, музикантска, музикантско, мн. музикантски.
музикантка мн. музикантки, ж. Жена музикант.
музикознание само ед. Дял от изкуствознанието, който изучава историята и теорията на музиката. Българско музикознание.
музиколог мн. музиколози, м. Специалист по музикална теория.
музиколожка мн. музиколожки, ж. Жена музиколог.
музицирам музицираш, несв. и св. Занимавам се с музика, създавам музика, упражнявам се в музика.
мукава мн. мукави, ж. Дебела хартия, картон. // прил. мукавен, мукавена, мукавено, мн. мукавени. Мукавена кутия.
мулат мн. мулати, м. Човек, роден от брак между бял и негър. // прил. мулатски, мулатска, мулатско, мн. мулатски.
мулатка мн. мулатки, ж. Жена мулат.
муле мн. мулета, ср. Домашно животно, родено от кръстоска между магарица и кон. // прил. мулешки, мулешка, мулешко, мн. мулешки.
мулетар мулетарят, мулетаря, мн. мулетари, м. Човек, който кара муле. // прил. мулетарски, мулетарска, мулетарско, мн. мулетарски.
мулетарка мн. мулетарки, ж. Жена мулетар.
мулине само ед. Вид цветни конци за бродиране.
мулти- Първа съставна част на сложни думи в значение много: мултивибратор, мултимилионер, мултипликатор, мултифункционален, мултициклон.
мултивибратор мн. мултивибратори, (два) мултивибратора, м. Лампов генератор за възбуждане на трептения.
мултимилионер мн. мултимилионери, м. Човек, който притежава състояние, оценявано на много милиони парични единици.
мултинационален мултинационална, мултинационално, мн. мултинационални, прил. Многонационален. Мултинационална компания.
мултипликатор мн. мултипликатори, (два) мултипликатора, м. 1. Фотоапарат с много обективи, който прави едновременно няколко снимки на един и същ предмет. 2. Прибор за размножаване на няколко копия от един оригинал. 3. Художник, който е специалист по мултипликация.
мултипликация мн. мултипликации, ж. 1. Размножаване чрез мултипликатор. 2. Киноснимки на кукли или рисунки, изобразяващи моменти от движение, които се съединяват във филм. // прил. мултипликационен, мултипликационна, мултипликационно, мн. мултипликационни. Мултипликационен филм.
мумио само ед. Смолоподобен продукт от естествен произход, който се среща в планините, скалите и се употребява още от древността с лечебни цели.
мумифицирам мумифицираш, несв. и св. Превръщам в мумия.
мумия мн. мумии, ж. 1. Труп, предпазен от разлагане чрез балсамиране или изсушаване. Древноегипетска мумия. 2. Прен. Много слаб и сух човек с неподвижно, безизразно лице. • Като мумия. 1. (мълча) Стоя, без да говоря, гледам безмълвно. 2. (стоя) Неподвижно и безмълвно.
мундир мн. мундири, (два) мундира, м. Военна или гражданска униформена дреха, обикновено с нашивки. Офицерски мундир.
муниция мн. муниции, ж. Обикн. мн. Боеприпаси и военно снаряжение. // прил. муниционен, муниционна, муниционно, мн. муниционни. Муниционен склад.
мунщук мн. мундщуци, (два) мундщука, м. I. Част от духов музикален инструмент, която при свирене се доближава до устните или се поставя в устата. 2. Част от цигара или цигаре, която се поставя в устата при пушене. 3. Част от юзда, която се поставя при впрягане в устата на животното.
мура мн. мури, ж. Вид иглолистно дърво, подобно на бор.
мурафет мн. мурафети, (два) мурафета, м. Разг. Обикн. ирон. Умение, майсторство, сръчност.
мургав мургава, мургаво, мн. мургави, прил. Който има тъмна, матова кожа; смугъл. Мургав човек. // същ. мургавина, ж.
мус мусът, муса, само ед., м. Вид десерт, приготвен от разбити на пяна плодове, мляко и яйца. Шоколадов мус.
мусака мн. мусаки, ж. Вид ястие от мляно месо и картофи, сини домати или ориз със заливка от яйца и мляко.
муселин само ед. Вид тънка, полупрозрачна материя от коприна, вълна или памук. // прил. муселинов, муселинова, муселиново, мн. муселинови. Муселинова рокля.
муска мн. муски, ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман.
мускал мн. мускали, (два) мускала, м. 1. Малка стъклена опаковка за розово масло. 2. Същата опаковка заедно с налятото розово масло.
мускат само ед. 1. Вечнозелено тропическо дърво с месест плод. 2. Ароматно семе от плодовете на това дърво; индийски орех. 3. Сорт грозде. // прил. мускатов, мускатова, мускатово, мн. мускатови. Мускатов плод. Мускатова ракия.
мускет мн. мускети, (два) мускета, м. Вид голяма тежка пушка.
мускетар мускетарят, мускетаря, мн. мускетари, м. Истор. 1. Средновековен войник, въоръжен с мускет. 2. Френски войник от дворянски произход, който служи в кралската гвардия. Тримата мускетари. // прил. мускетарски, мус-кетарска, мускетарско, мн. мускетарски.
мускул мн. мускули, (два) мускула, м. Месеста тъкан от тялото на човека и животните, която задвижва отделни органи и части чрез свиване и разпускане. Здрави мускули. // прил. мускулен, мускулна, мускулно, мн. мускулни. Мускулно усилие. • Сърдечен мускул. Сърце.
мускулатура мн. мускулатури, ж. Съвкупността от всички мускули. Добре развита мускулатура.
мускулест мускулеста, мускулесто, мн. мускулести, прил. Който има добре развити мускули; як. Мускулесто тяло.
мускус само ед. Силно ароматно вещество, извличано от жлезите на някои животни или от някои растения. // прил. мускусен, мускусна, мускусно, мн. мускусни. Мускусен парфюм.
мусон мн. мусони, (два) мусона, м. Тропически вятър, който през зимата духа от сушата към морето, а през лятото — от морето към сушата.
мустак мн. мустаци, (два) мустака, м. 1. Дълги косми над горната устна при мъжете и при някои животни. Дълги мустаци. Котешки мустаци. 2. Пипало около устата на водни животни (рак, риба). • На мустаците си (приказвам, говоря). Тихо, неразбрано. • Под мустак (усмихвам се). Скрито, хитро, дяволито. • Суча мустак. Изразявам задоволство или недоволство.
мустакат мустаката, мустакато, мн. мустакати, прил. 1. Който има мустаци. Мустакат мъж. Мустакат сом. 2. Прен. Разг. Възрастен, голям. Имам мустакат син.
мустанг мн. мустанги, (два) мустанга, м. Дребен издръжлив див кон в прериите.
мустачки само мн. 1. Умалително от мустаци. 2. Тънки израстъци при растенията за залавяне. Мустачките на лозата се бяха увили о телта.
муся се мусиш се, мин. св. мусих се, мин. прич. мусил се, несв. 1. Въся се, мръщя се в израз на недоволство; сърдя се 2. За време — смрачава се, заоблачава се.
мутант мн. мутанти, (два) мутанта, м. Организъм, претърпял мутация.
мутация мн. мутации, ж. 1. Промяна, изменение. 2. Внезапна промяна в растителни или животински организми, която се предава на следващите поколения. 3. Промяна в гласа на юношите през пубертета. // прил. мутацигнен, мутацигнна, мутацигнно, мн. мутацигнни. Мутационна теория.
мутвак мн. мутваци, (два) мутвака, м. Диал. Кухня в селска къща, където се готви върху огнище.
мутирам мутираш, несв. и св. 1. Подлагам се на мутация, търпя мутация. 2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета.
мутолевя мутолевиш, мин. св. мутолевих, мин. прич. мутолевил, несв. Мотолевя.
мутра мн. мутри, ж. Пренебр. 1. Неприятно, грозно лице. Не искам да виждам повече мутрата ти тук. 2. Гримаса, мимика. Кисела мутра. • Натривам мутрата (на някого). Карам се много, наругавам. • Смазвам мутрата (на някого). Бия жестоко, унищожавам някого.
муу междум. За подражаване на звук, издаван от крава/говедо.
муфа мн. муфи, ж. Приспособление за съединяване на цилиндрични части — тръби, валове и др.
муфт нареч. Разг. Даром, безплатно.
муфта само ед. Разг. 1. Като нареч. Муфт. 2. Нещо, получено даром, безплатно.
муфтаджия мн. муфтаджии, м. Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта. // прил. муфтаджийски, муфтаджийска, муфтаджийско, мн. муфтаджийски.
муфтя муфтиш, мин. св. муфтих, мин. прич. муфтил, несв.; какво. Разг. Спечелвам, придобивам от муфта; прося. Муфтя цигари.
муха мн. мухи, ж. 1. Общо название на двукрили насекоми. Конска муха. 2. Прен. Състезател в най-лека категория. // същ. умал. мушица, мн. мушици, ж. (в 1 знач.). • Имам мухи в главата. Глупав съм, лекомислен съм. • Лапам мухите. Бездействам, не върша нищо. • Правя от мухата слон. Преувеличавам силно. • Пускам мухата (на някого). Внушавам, втълпявам нещо; подстрекавам някого. • Като конска муха. Много нахален, досаден.
мухла мн. мухли, ж. Пренебр. Жена мухльо.
мухльо мн. мухльовци, м. Пренебр. Твърде глупав, невзрачен, наивен човек.
мухлясам мухлясаш, св. — вж. мухлясвам.
мухлясвам мухлясваш, несв. и мухлясам, св. Покривам се с мухъл, плесенясвам. Килимът мухляса от влага.
мухоловка мн. мухоловки, ж. 1. Приспособление за ловене на мухи. 2. Птица от семейство врабчови, която лови мухи.
мухоморка мн. мухоморки, ж. Вид отровна гъба с различно оцветяване. Бяла мухоморка.
мухъл само ед. 1. Зеленикаво покритие, което се появява на влажни листа; плесен, вид гъбички. 2. Прен. Нещо застояло, старо.
муцуна мн. муцуни, ж. 1. Уста и челюсти при животните. Кучешка муцуна. 2. Прен. Лице, мутра. Направих заешка муцуна. // същ. умал. муцунка, мн. муцунки, ж.
муцунест муцунеста, муцунесто, мн. муцунести, прил. Който има голяма муцуна.
муча мучиш, мин. св. мучах, мин. прич. мучал, несв. 1. За животно (крава, вол) — издавам продължителен специфичен звук. Телето мучи на двора. 2. Прен. Пренебр. Издавам неясни, нечленоразделни звуци.
муша мушиш, несв. св. муших, мин. прич. мушил, несв. 1. Кого, с какво. Бода, ръгам с нещо остро. 2. Какво. Пъхам, вкарвам. — муша се. Завирам се някъде, крия се, пъхам се. Овцете се мушеха из трънаците.
мушама мн. мушами, ж. 1. Материя, покрита с непромокаемо вещество. 2. Връхна дреха от такава материя; дъждобран. 3. Покривка за маса от такава материя. // същ. умал. мушамичка, мн. мушамички, ж. // прил. мушамен, мушамена, мушамено, мн. мушамени (в 1 знач.). Мушамена торба.
мушвам мушваш, несв. и мушна, св. Муша поединично, еднократно.
мушика само ед. Диал. 1. Червей дървояд. 2. Мека сърцевина на дърво.
мушитрън мн. мушитръни, (два) мушитръна, м. Вид птица — орехче.
мушка мн. мушки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване. • Вземам на мушка. 1. Прицелвам се в някого, за да го убия. 2. Преследвам, тормозя някого. • Пада ми на мушката. Имам възможност да унищожа някого или да си отмъстя.
мушкам мушкаш, несв. 1. Кого/какво. Бода с нещо остро. 2. Какво. Вкарвам, въвирам. Мушкам дрехите в куфара. — мушкам се. Провирам се между хора или предмети, въвирам се във всякаква работа. Тя се мушка навсякъде.
мушканица мн. мушканици, ж. Разг. Блъскане, мушкане.
мушкато мн. мушката, ср. Саксийно цвете със силна миризма, подобно на здравец.
мушморок мн. мушморбци, (два) мушморока, м. 1. Скрит, потаен, дребен човек. 2. Привидно скромен пробивен човек, който се завира навсякъде.
мушмула мн. мушмули, ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат.
мушна мушнеш, мин. св. мушнах, мин. прич. мушнал, св. — вж. мушвам.
мъгла мн. мъгли, ж. 1. Водна пара в приземния въздух, която го прави непрозрачен. Есенни мъгли. 2. Прен. Нещо неясно, неразбираемо; неяснота. • Вятър и мъгла. Празна работа.
мъглив мъглива, мъгливо, мн. мъгливи, прил. 1. Който е съпроводен от мъгла. Мъгливи есенни дни. 2. Неясен, неразбран. Мъгливи понятия. // същ. мъгливост, мъгливостта, ж
мъгляв мъглява, мъгляво, мн. мъгляви, прил. 1. Мъглив (във 2 знач.). 2. Неразбираем, неразгадаем, загадъчен. Мъглява мисъл. // същ. мъглявост, мъглявостта, ж.
мъглявина мн. мъглявини, ж. 1. Мъгла, мъглявост. 2. Спец. В астрономията — гъсто струпване от звезди. Мъглявината "Андромеда".
мъдо мн. мъде и мъди, ср. Тестис.
мъдрец мн. мъдреци, м. Човек, който притежава голяма мъдрост, знание и опит.
мъдрец мн. мъдреци, (два) мъдреца, м. Най-краен кътник, който израства след всички други зъби и не се сменя.
мъдрея мъдрееш, мин. св. мъдрях, мин. прич. мъдрял, несв. Ставам мъдър.
мъдрост мъдростта, мн. мъдрости, ж. 1. Само ед. Качество на мъдър. 2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие. 3. Мъдра мисъл, сентенция. Народни мъдрости.
мъдрувам мъдруваш, несв. Мисля задълбочено, умувам.
мъдря се мъдриш се, мин. св. мъдрих се, мин. прич. мъдрил се, несв. Стоя тихо, смирено, почтително. Мъдря се като млада булка.
мъдър мъдра, мъдро, мн. мъдри, прил. 1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек. 2. Който се основава на голям опит; добре премислен. Мъдра политика.
мъж мъжът, мъжа, мн. мъже, м. 1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже. 2. Човек от мъжки пол в зряла възраст. 3. Деец от някакво обществено поприще. Държавни мъже. 4. Прен. Силен, храбър, издръжлив човек. Бъди мъж и не плачи. 5. Съпруг. Мъжът ми е лекар. • Барабар Петко с мъжете. Ирон. За човек, който се опитва да извърши нещо, което не е по силата му.
мъжага мн. мъжаги, м. Силен, едър, снажен мъж.
мъжделея мъжделееш, мин. св. мъжделях, мин. прич. мъжделял, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъжделееше свещ.
мъжделив мъжделива, мъжделиво, мн. мъжделиви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление.
мъждея мъждееш, мин. св. мъждях, мин. прич. мъждял, несв. Не светя ясно, а приглушено; горя слабо. Огънят едва мъждееше в огнището.
мъждив мъждива, мъждиво, мн. мъждиви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък.
мъждрян мн. мъждряни, (два) мъждряна, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен. // прил. мъждрянов, мъждрянова, мъждряново, мн. мъждрянови.
мъжествен мъжествена, мъжествено, мн. мъжествени, прил. Който притежава или проявява мъжество. Мъжествена постъпка. // същ. мъжественост, мъжествеността, ж.
мъжество само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението.
мъжец мн. мъжци, (два) мъжеца, м. Заострен заден край на мекото небце.
мъжкар мъжкарят, мъжкаря, мн. мъжкари, м. Мъжко животно; самец.
мъжкарана мн. мъжкарани, ж. Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение.
мъжкарка мн. мъжкарки, ж. Разг. Мъжкарана.
мъжки мъжка, мъжко, мн. мъжки, прил. 1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол. 2. Присъщ на мъж. Мъжка походка. 3. Предназначен за мъж. Мъжко облекло. 4. Силен, юначен, храбър. Мъжка постъпка. • Мъжка Гана/Драгана/Дана. Груба, буйна жена; мъжкарана. • Мъжки ясен. Бял ясен, мъждрян. • Мъжки кравай. Вид обреден хляб с кръст в средата. • Мъжка рима. Спец. Ударението в римуваните думи пада върху последната сричка.
мъзга само ед. 1. Сок, който тече под кората на дърветата. 2. Прен. Млада, буйна кръв.
мък междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание. • Ни хък, ни мък. Нищо не казвам.
мъка мн. мъки, ж. 1. Силна душевна или телесна болка; страдание. 2. Тегло, труден живот. 3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъстата гора. 4. Изтезание. • Мъка на словото. За усилията, свързани с писателския труд. • С триста мъки. Много трудно (постигам нещо). • Танталови мъки. Тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.
мъкна мъкнеш, мин. св. мъкнах, мин. прич. мъкнал, несв. 1. Какво. Влача, тътря. 2. Нося с усилие. Мъкна куфара си. 3. Кого. Водя със себе си без нужда. — мъкна се. 1. Движа се едвам, влача се. 2. Ходя някъде, без да съм желан. • Мъкна на гърба си. Върша работата на друг, който е негоден. • Мъкна се в опашката. Изоставам, не напредвам.
мълва само ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва.
мълвя мълвиш, мин. св. мълвих, мчн. прич. мълвил, несв.; какво. Говоря, приказвам тихо.
мълком нареч. Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред.
мълниеносен мълниеносна, мълниеносно, мн. мълниеносни, прил. 1. Който носи мълнии. 2. Много бърз и страшен, стремителен. Мълниеносен удар.
мълния мн. мълнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна линия върху небосвода и силен гръм. Кълбовидна мълния. • Мятам мълнии. Гледам свирепо, гневно.
мълча мълчиш, мин. св. мълчах, мин. прич. мълчал, несв. 1. Не произнасям нищо, не говоря, не издавам никакви звукове. Мълчеше и не отговаряше на въпросите. 2. Не възразявам, когато ме укоряват. 3. За какво. Пазя тайна, не говоря за нещо. Ца мълчиш за писмото. 4. Не отговарям на писмо. // същ. мълчание, ср. • Историята мълчи. Нищо не се знае по даден въпрос.
мълчалив мълчалива, мълчаливо, мн. мълчаливи, прил. 1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. Мълчаливо момиче. 2. Изразен или разбран без думи. Мълчаливо съгласие. // същ. мълчаливост, мълчаливостта, ж.
мълчешката нареч. Мълчешком.
мълчешком нареч. С мълчание, мълком. Хапе мълчешком.
мъмрене мн. мъмрения, ср. 1. Укор. 2. Спец. Вид наказание, обикн. най-малкото.
мъмря мъмриш, мин. св. мъмрих, мин. прич. мъмрил, несв. 1. Остар. Бърборя, мърморя. 2. Кого. Коря, гълча, карам се. Мъмря децата за счупената ваза.
мъник мн. мъници, (два) мъника, м. 1. Малко, дребно куче. 2. Прен. Дребен човек.
мънисто мн. мъниста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит. // прил. мънистен, мънистена, мънистено, мн. мънистени. Мънистена огърлица.
мъниче мн. мъничета, ср. Мъник.
мъничък мъничка, мъничко, мн. мънички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе.
мънкам мънкаш, несв. 1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал. 2. Говоря несигурно, несмело.
мърдам мърдаш, несв. 1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай! 2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, когато дойдох. 3. Променям мястото си. Кучето не мърдаше от вратата. 4. Прен. Разг. Ходя по непочтен, крив път — мърдам се. Движа се, шавам, мърдам (в 1 знач.).
мързел само ед. Липса на желание за движение и работа; леност.
мързелив мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързелива походка.
мързеливец мн. мързеливци, м. Мързелив човек, лентяй.
мързеливка мн. мързеливки, ж. Мързелива жена, лентяйка.
мързелувам мързелуваш, несв. Нищо не правя, бездействам, обхванат от мързел. Стига си мързелувал, ами се хващай за работа!
мързи ме (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел. Мързи ме да гледам.
мъркам мъркаш, несв. 1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка! 2. Прен. Издавам подобен звук от удоволствие, наслада. Мърка като котенце. 3. Прен. Полугласно изразявам недоволство. Не мъркай! Стига си мъркал!
мърла мн. мърли, ж. Пренебр. Жена мърльо.
мърльо мн. мърльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек.
мърляв мърлява, мърляво, мн. мърляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета.
мърморко мн. мърморковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори.
мърморя мърмориш, мин. св. мърморих, мин. прич. мърморил, несв. 1. Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си. Какво мърмори тоя? 2. Досаждам с непрекъснато изразявано недоволство, неодобрение. 3. На кого. Карам се или съветвам, напътствам. Ще има да ми мърмори жена ми за тая покупка.
мърсотя мърсотиш, мин. св. мърсотих, мин. прич. мърсотил, несв. Цапам много, навсякъде; мърся.
мърсувам мърсуваш, несв. 1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи. 2. Крада.
мърся мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърсил, несв. 1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам. 2. Прен. Кого/какво. Скверня, петня. Мърся с постъпките си целия свой род. —- мърся се. 1. Сам себе си мърся; цапам се. Непрекъснато се мърсиш! 2. Замесвам се в нечисти истории; петня името си. Не искам и аз да се мърся в тая история!
мъртвец мн. мъртъвци, м. Умрял човек, покойник.
мъртвешки мъртвешка, мъртвешко, мн. мъртвешки, прил. 1. Присъщ на мъртвец. Мъртвешка студенина. 2. Напълно безжизнен, мъртъв. • Мъртвешка глава. Голяма нощна пеперуда, върху чието тяло има изображение, наподобяващо череп. • Мъртвешки сън. Много дълбок, непробуден сън.
мъртвило само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост.
мъртвопиян мъртвопияна, мъртвопияно, мн. мъртвопияни, прил. Пиян в голяма степен, до забрава. Върна се мъртвопиян.
мъртвороден мъртвородена, мъртвородено, мн. мъртвородени, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете.
мъртъв мъртва, мъртво, мн. мъртви, прил. 1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек. 2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртви улици. • Мъртъв час. Следобедно време за почивка. • Мъртъв език. Език, известен само по писмени паметници, който не се използва като говорим. • Мъртво вълнение. Незабележимо вълнение на подводните слоеве, което се появява при безветрие. • Мъртва тишина. Пълна тишина. • Мъртъв сезон. Период на застой, на спокойствие. • Мъртва коприва. Вид растение. • Мъртва кост. Твърд израстък върху някоя кост, най-често по главата и краката. • Мъртва душа. 1. Човек, който не участва в колективния живот и не проявява никакъв интерес. 2. При избор - включване на имена на покойници заедно с живите. • Мъртва точка (стигам до). Не бележа напредък, в застой съм.
мърцина само ед. 1. Животно, умряло, без да може да се използва месото му. 2. Нареч. Безполезно, напразно. Умрял мърцина.
мърша мн. мърши, ж. 1. Останки от умряло животно; леш. 2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група. 3. Вид растение с неприятна миризма.
мършав мършава, мършаво, мн. мършави, прил. 1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре. 2. Не-шюдороден, слаб. Мършава нива. 3. Прен. Без особена стойност.
мършавея мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавял, несв. Ставам мършав, слабея.
мъст мъстта, само ед., ж. Ответно действие за причинено зло; възмездие, отмъщение. Жажда за мъст.
мъст мъстта, само ед., ж. Непрекипяло сладко вино; шира.
мъстител мъстителят, мъстителя, мн. мъстители, м. Остар. Човек, който мъсти; отмъстител.
мъстителен мъстителна, мъстително, мн. мъстителни, прил. Остар. Склонен към мъст; отмъстителен.
мъстителка мн. мъстителки, ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка.
мъстя мъстиш, мин. св. мъстих, мин. прич. мъстил, несв. Отмъщавам.
мъстя мъстиш, мин. св. мъстих, мин. прич. мъстил, несв. Разг. Смачквам грозде за вино, превръщам го в сок.
мътен мътна, мътно, мн. мътни, прил. 1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода. 2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив. Мътно стъкло. Мътен поглед. 3. За съзнание — помрачен, объркан. Мътна глава. • В мътна вода риба ловя. Използвам неуредици за лична изгода. • Вземат ме мътните. Побърквам се. • Мътна и кървава. За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена. • Мътни времена. Размирни времена.
мътеница само ед. Разг. 1. Остатък от обезмаслено мляко. 2. Напитка от кисело мляко с вода. 3. Мътна течност.
мътилка мн. мътилки, ж. 1. Мътна течност. 2. Течност с примеси, които се утаяват на дъното на съда; утайка. 3. Прен. Нещо неясно, объркано.
мътило мн. мътила, ср. 1. Място, където птиците мътят; полог. 2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило.
мътнея мътнееш, мин. св. мътнях, мин. прич. мътнял, несв. Ставам мътен.
мътя мътиш, мин. св. мътих, мин. прич. мътилл, несв.; какво. 1. Правя да стане мътен. Мътя виното. 2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълнувам. Мътя умовете на хората. • Мътя водата. 1. На кого. Създавам пречки, действам във вреда на някого. 2. Създавам бъркотия, размирици.
мътя мътиш, мин. св. мътих, мин. прич. мътил, несв. 1. За птица — лежа на яйцата си, за да се измътят пиленца. 2. Прен. Разг. Кроя нещо, правя нещо, чийто край не е ясен. • Мъти се нещо. Нещо става, но не се знае какво. • Не мътя пилета (с някого). Не живея добре с някого.
мъх мъхът, мъха, мн. мъхове, (два) мъха, м. 1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, дърветата. 2. Само ед. Тънки малки косъмчета. Детски мъх по бузите. // прил. мъхов, мъхова, мъхово, мн. мъхови. Мъхови спори.
мъхнат мъхната, мъхнато, мн. мъхнати, прил. Който е покрит с мъх или наподобява мъх. Мъхнат камък. Мъхнат плат.
мъча мъчиш, мин. св. мъчих, мин. прич. мъчил, несв. 1. Кого/какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните. 2. Кого. Не давам спокойствие, покой. Мъчат ме подозрения. — мъча се. 1. Страдам, изпитвам мъка. 2. Стремя се да направя нещо, трудя се. Мъча се да сглобя играчката.
мъчен мъчна, мъчно, мн. мъчни, прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача.
мъчение мн. мъчения, ср. 1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения. 2. Мъка, тегло, страдание.
мъченик мн. мъченици, м. 1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея. 2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения. // прил. мъченически, мъченическа, мъченическо, мн. мъченически.
мъченица мн. мъченици, ж. Жена мъченик.
мъченичество само ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество.
мъчилище мн. мъчилища, ср. Разг. Място, където се извършват и изтърпяват мъчения.
мъчител мъчителят, мъчителя, мн. мъчители, м. Човек, който подлага на мъчения други; изте-зател. // прил. мъчителски, мъчителска, мъчителско, мн. мъчителски.
мъчителен мъчителна, мъчително, мн. мъчителни, прил. 1. Който предизвиква мъка. Мъчителни болки. 2. Труден, бавен, продължителен. Мъчително очакване.
мъчителка мн. мъчителки, ж. Жена мъчител; изтезателка.
мъчно нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл. • Мъчно ми (или ти, му, и, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме разделени.
мъчно- Първа част на сложни думи със значение мъчен, труден за: мъчноподвижен, мъчнопроходим, мъчнопроизносим.
мюжде мн. мюждета, ср. Остар. 1. Награда, дар при съобщаване на радостна вест. 2. Вест, новина. • Вземам мюждето. Пръв съобщавам някаква радостна вест.
мюзикбокс мн. мюзикбоксове, (два) мюзикбокса, м. Музикална кутия.
мюзикхол мн. мюзикхолове, (два) мюзикхола, м. Забавна програма с различни музикални, циркови и други номера; вариете.
мюзикъл мн. мюзикъли, (два) мюзикъла, м. Съвременна музикална комедия, в която се съчетават комичен литературен текст, музика и балет.
мюсюлманин мн. мюсюлмани, м. Мохамеданин.
мюсюлманка мн. мюсюлманки, ж. Мохамеданка.
мюсюлманство само ед. Мохамеданство.
мюфтийство мн. мюфтийства, ср. Служба и канцелария на мюфтия. • Главно мюфтийство. Върховна инстанция на мюфтийските съдилища.
мюфтия мн. мюфтии, м. Мохамедански съдия и богослов от висшето духовенство, който съди според Корана. // прил. мюфтийски, мюфтийска, мюфтийско, мн. мюфтийски. • Мюфтийски съд. Съд, който разглежда дела с различен характер по верския мохамедански закон.
мющерия мн. мющерии, м. Разг. Редовен купувач, клиент.
мязам мязаш, несв. Разг. Приличам. Това на нищо не мяза.
мяра мн. мери, ж. 1. Начин за определяне на количество по приета единица; мярка. 2. Истор. Съд за течности или зърнени храни. 3. Прен. Умереност, благоразумие, предел за осъществяване на нещо. Говори с мяра.
мярвам мярваш, несв. и мярна, св. Мяркам поединично, еднократно. — мярвам се/мярна се. Мяркам се поединично, еднократно. Зад завесата се мярна познат силует.
мярка мн. мерки, ж. 1. Мяра. 2. Единица за измерване. Мярка за дължина. 3. Размер. Дрехите не са моята мярка. 4. Средство за осъществяване на нещо; мероприятие, преднамерено действие. Предпазни мерки. 5. Уред за мерене, мерило. Мерки и теглилки.
мяркам мяркаш, несв.; какво/кого. 1. Забелязвам за късо време. 2. Показвам нещо за малко и пак го скривам. — мяркам се. 1. Явявам се за малко и пак се скривам; вестявам се. Мяркаше се от време на време в магазина. 2. Виждам се неясно. Някъде в мъглата се мярка светлина.
мярна мернеш, мин. св. мярнах, мин. прич. мярнал, св. — вж. мярвам.
място мн. места, ср. 1. Част от пространството, която заема един предмет. 2. Определено пространство, където се намира винаги един предмет. Кой премести вазата от мястото? 3. Пространство, където се извършва някакво действие. От мястото на събитието. Работно място. Място за пушене. 4. Част от земната повърхност, местност. Живописни места. 5. Положение, заемано от някого. Първо място в състезанието. Заема важно място. 6. Определена част от книга или друго произведение. Стигнал съм до интересно място в романа. 7. Определен стол в кинозала, театър и др. Трети ред, пето място. 8. Само мн. Периферни организации или учреждения. Политически организации по места. • Болно/Слабо място. Най-чувствителна, най-уязвима страна на някого. • На място. Какъвто трябва да бъде, подходящ, уместен.
мятам мяташ, несв. и метна, св. 1. Какво. Хвърлям. Мятам копие. 2. Кого. Повалям на земята. 3. Какво. Покривам, простирам. Метна пъстро одеяло върху леглото. 4. Какво. Слагам в пещ. Мятам хляба в пещта. 5. Прен. Разг. Кого. Излъгвам, измамвам. — мятам се/ метна се. 1. Движа се неспокойно по време на сън или от болка. 2. Възсядам бързо. Метна се на коня. 3. Приличам на някого, наследил съм негови черти. Метнал съм се на баба си.
мяу междум. За издаван от котка глас.
мяукам мяукаш, несв. 1. За котка — издавам глас. 2. Издавам глас като котка.
мяуча мяучиш, мин. св. мяучих, мин. прич. мяучил, несв. Мяукам.
мях мехът, меха, мн. мехове, (два) мяха, м. 1. Торба от животинска кожа. Мях със сирене. 2. Кожено духало за огън. Ковашки мях. 3. Разг. Ирон. Корем, търбух.