Дума Описание
ла само ед. 1. Шестият тон от гамата в до-мажор. 2. Нотният знак за този тон в петолинието.
лабилен лабилна, лабилно, мн. лабилни, прил. 1. Който е неустойчив, колеблив. Лабилни контакти. Лабилна нервна система. 2. В техниката — за връзка, съединение — който е подвижен. // същ. лабилност, лабилността, ж.
лабиринт мн. лабиринти, (два) лабиринта, м. 1. Истор. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе. 2. Прен. Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и др., в които е трудно човек да се ориентира. Тази сграда ми изглежда като лабиринт. Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града. 3. Спец. В анатомията — вътрешното устройство на ухото. 4. Прен. Всяко трудно, заплетено положение. Попаднах в лабиринт от проблеми.
лаборант мн. лаборанти, м. 1. Сътрудник в лаборатория. Рентгенов лаборант. 2. Лекар специалист по лабораторни изследвания и анализи. 3. Служещ в аптека; аптечен санитар.
лаборантка мн. лаборантки, ж. Жена лаборант.
лабораторен лабораторна, лабораторно, мн. лабораторни, прил. 1. Който се отнася до лаборатория. Лабораторно изследване. Лабораторни условия. 2. Който е предназначен за лаборатория. Лабораторно обзавеждане. Лабораторни материали. 3. Прен. Учен, който се занимава предимно с лабораторни изследвания или работи затворено, без връзка с живота. Лабораторен учен.
лаборатория мн. лаборатории, ж. 1. Специално обзаведено помещение за технически и научноизследователски опити, за провеждане на медицински анализи, за производство на препарати в малки количества и др. Лаборатория по физика. Химическа лаборатория. 2. Звено към научен институт, завод, болница, предназначено за научноизследователски опити, за контрол на материали и др. Лабораторията се помещава в пет стаи. 3. Прен. Лицата, които работят в такова звено. Трябва да съберем лабораторията. 4. Прен. Сектор, място, където се извършват сложни процеси от една дейност.
лава само ед. 1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни площи. 2. Прен. Нещо, което се изсипва, разпространява, изхвърля се в големи количества, с голямо напрежение и сила. Лавата на дъжда се беше отприщила и заливаше улиците. Лава от слънчеви лъчи. Огнената лава на пожара. 3. Прен. За чувства, думи, ругатни и др. — които бушуват или се изразяват с голяма сила. Лава от чувства бушуваше в сърцето и. Посрещна го с лава от приказки.
лавандула само ед. Нисък многогодишен храст с малки сини цветчета със силен аромат, употребявани в медицината, парфюмерията, козметиката.
лаввам лавваш, несв. и лавна, св. За куче - неочаквано и гръмко започвам да лая. Чу се шум, кучето лавна.
лавина мн. лавини, ж. 1. Снежна маса, която се свлича с голяма сила по планински склон, като увлича все повече сняг. Лавината може да тръгне от най-малкото сътресение. Загина, затрупана от лавина. Лавината е затрупала хижата. 2. Прен. Устремено движещо се множество от хора или животни. 3. Прен. Чувства, думи и др., които се изразяват с голяма сила. Лавина от омраза. Лавина от скверни слова.
лавирам лавираш, несв. и св. 1. За превозно средство — движа се, като криволича, лъкатуша, за да избегна подводни скали, прегради, сблъсък. Колата лавираше ловко, за да избегне неравностите по пътя. 2. Прен. В човешките отношения — ловко заобикалям конфликти, провирам се, криволича, за да постигна целта си. Той е винаги готов да лавира. // същ. лавиране, ср.
лавица мн. лавици, ж. Рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица. Имаше лавица с красиви чаши.
лавка мн. лавки, ж. Малко магазинче в училище, казарма, обикн. с обслужване през гише. Има ли закуски на лавката?
лавна лавнеш, мин. св. лавнах, мин. прич. лавнал, св. — вж. лаввам.
лавра мн. лаври, ж. Голям православен привилегирован манастир.
лавров лаврова, лаврово, мн. лаврови, прил. Който е от лавър. Лаврово дърво. • Лавров венец. 1. У римляните и гърците — венец от лавър, даван за победа в литературно или ораторско състезание. 2. Награда, прославяне, отличие. Лавровият венец взе една млада актриса.
лавър мн. лаври, (два) лавъра, м. 1. Вечнозелено средиземноморско дърво с елипсовидни ароматни листа; дафина. 2. Само мн. Клонки от това дърво като символ на отличие, награда, прослава. Спечелвам лаврите. Обирам лаврите. • Лягам/легна на лаврите си. Бездействам, разчитам на стари успехи.
лагер мн. лагери, (два) лагера, м. Спец. В техниката - машинна част, която поддържа геометричната ос на движещо или люлеещо се тяло.
лагер мн. лагери, (два) лагера, м. 1. Район извън населено място, където военна част прекарва известно време в палатки или землянки. 2. Място, застроено обикн. с бунгала или палатки, където деца или младежи летуват, както и видът летуване. Край село Равда има студентски лагер. Отивам на лагер. Лагерът трае един месец. 3. Прен. Група от личности, партии, държави, които имат общи белези, положение или интереси. В катедрата се делим на два лагера. По този въпрос в семейството ни има два лагера. Преминавам в лагера на демократическите партии. // прил. лагерен, лагерна, лагерно, мн. лагерни. • Концентрационен лагер. Място за принудително местожителство и труд на мирни хора или военнопленници или на политически неудобни за властта лица.
лагерувам лагеруваш, несв. и св. Прекарвам на лагер. Край селото лагеруваш военни.
лагуна мн. лагуни, ж. Залив, отделен от морето с ивица земя или пясък.
ладия мн. ладии, ж. Лодка с гребла или с платна. Рибарска ладия.
лазаня само ед. Запечено със сирене италианско ястие от макарони или спагети и накълцано месо.
лазарет мн. лазарета, (два) лазарета, м. Медицински пункт или малка болница към войскова част по време на война или на лагер. // прил. лазаретен, лазаретна, лазаретно, мн. лазаретни.
лазарка мн. лазарки, ж. Момиче, което лазарува. • Ходя като лазарка. Разг. Обичам да ходя по чужди къщи, по гости. Цял ден ходи из село като лазарка. • Обличам се/облека се като лазарка. Обличам се с дълга рокля и се окичвам прекалено.
лазарник мн. лазарници, (два) лазарника, м. Разг. Пренебр. Година от живота на човек. Навърших четирийсст лазарника.
лазарувам лазаруваш, несв. Изпълнявам обичая лазаруване.
лазаруване само ед. Народен обичай на Лазаровден (събота преди Цветница), когато празнично облечени и накичени с цветя девойки ходят от къща на къща, играят и пеят специални песни с пожелания за здраве.
лазер само ед. Уред за усилване на електромагнитни вълни с голямо приложение в съобщенията за определяне на координати, в медицината и др. // прил. лазерен, лазерна, лазерно, мн. лазерни. Лазерен лъч.
лазур само ед. Светлосиният нежен цвят на небето или на морето; синева. Небесен лазур. // прил. лазурен, лазурна, лазурно, мн. лазурни. Лазурен бряг.
лазурит само ед. Красив минерал с ясносин цвят, употребяван в украшения или за добиване на боята ултрамарин. Пръстен с лазурит.
лазя лазиш, мин. ев. лазих, мин. прич. лазил, несв. 1. За насекоми — придвижвам се по повърхност. Мухата лази по масата. 2. За човек — придвижвам се на ръце и крака. Раненият лазеше към окопа. 3. Прен. Изкачвам се бавно, с усилие. Едва лазя по стълбите. Колата лази по стръмнината. 4. Прен. Движа се бавно, незабележимо. Облаците лазят. Мъглата лази надолу. 5. Прен. Пренебр. Държа се раболепно, подчинявам се. Цял живот лази пред началниците. // същ. лазене, ср.
лаик мн. лаици, м. Недостатъчно вещ в дадена област; непрофесионалист, дилетант. Сега и лаиците написаха книги. // прил. лаически, лаическа, лаическо, мн. лаически.
лай лаят, лая, мн. лаеве, (два) лая, м. Най-типичният вик на куче, по-рядко на вълк и др. — когато преследва, когато е гладно и т. н. Чу се радостен лай на куче. Ожесточен лай.
лайвам лайваш, несв. и лайна, св. Излайвам. Кучетата лайваха отвреме-навреме и всичко пак утихваше.
лайка мн. лайки, ж. 1. Само ед. Тревисто растение от семейство сложноцветни с бели ароматни цветчета. 2. Цветчетата на това растение, използвани в народната медицина и в козметиката. 3. Само ед. Наименование на порода кучета с окраска на бели петна.
лайна лайнеш, мин. св. лайнах, мин. прич. лайнал, св. — вж. лайвам.
лайнер мн. лайнери, (два) лайнера, м. 1. Голям океански товаропътнически параход. 2. Голям самолет.
лайно мн. лайна, ср. Екскремент.
лайстна мн. лайстни, ж.1. Метална лента, поставена по дължината на купето на автомобил за по-елегантен вид.2. Метална лента, поставена по рамката на прозорец за уплътняване.3. Всяка метална лента за обточване или уплътняване.
лайтмотив мн. лайтмотиви, (два) лайтмотива, м. 1. Спец. В литературата — основен, повтарящ се мотив в литературно произведение или в група произведения. Лайтмотив в творчеството му е патриотичният порив. 2. Спец. В музиката — основен, повтарящ се мотив или тема в музикално произведение. 3. Прен. Нещо основно и повтарящо се — мисъл, идея и т. н. Лайтмотивът на нейните съвети с, че трябва да се работи.
лак лакът, лака, мн. лакове, (два) лака, м. 1. Вид червенокафява смола, получавана от някои дървета. 2. Разтвор на смола в спирт за нанасяне върху дървена повърхност, за да стане лъскава и да се предпази от увреждане и гниене. Лакирам мебели с лак. Лакирам паркет с лак. Този лак е некачествен. 3. Покрита с такъв разтвор кожа за обувки, чанти. 4. Всякакъв препарат за придаване на лъскавина и твърдост. Лак за коса. Лак за нокти.
лакей лакеят, лакея, мн. лакей, м. 1. Слуга с ливрея в дворец или в богат дом. Лакеят отвори вратата на колата. 2. Прен. Човек, който прекалено предано се поставя в услуга на по-висшестоящи; подлизурко. Лакей на много господари. Ставам лакей. // прил. лакейски, лакейска, лакейско, мн. лакейски.
лакейнича лакейничиш, мин. св. лакейничих, мин. прич. лакейничил, несв. Държа се като лакей (във 2 знач.). Лакейнича наляво и надясно.
лакерда мн. лакерди, ж. Вид едра морска риба — едър паламуд, турук.
лакирам лакираш, несв. и св.; какво. Покривам с лак. Лакирам мебели. Лакирам нокти.
лакмус само ед. 1. Спец. В химията — багрилно вещество, добивано от лишеи, което с промяна на цвета си служи за определяне на вида химическа реакция — кисел или основен. 2. Прен. Всяка проява или явление в обществения живот, които показват, разкриват нещо скрито. Лакмус за икономиката. // прил. лакмусов, лакмусова, лакмусово, мн. лакмусови. • Лакмусова хартия. Хартия, напоена в лакмус.
лаком лакома, лакомо, мн. лакоми, прил. 1. Който по природа яде много. Лакомо дете. Лакомо коте. 2. Прен. Алчен, ненаситен. Лаком за пари. Лаком за работа. // същ. лакомия, ж.
лакомство мн. лакомства, ср. Обикн. мн. Вкусни неща за ядене, обикн. сладкиши.
лакомя се лакомиш се, мин. св. лакомих се, мин. прич. лакомил се, несв. Проявявам лакомия, алчност. Лакомя се за постове. Лакомя се за пари.
лаконичен лаконична, лаконично, мн. лаконични, прил. 1. Който се отличава с краткост, немногословност и изразителност. Лаконично изказване. 2. Разг. Който излага мислите си кратко, немногословно. Беше лаконичен в изказването си на с?,бранието. В похвалите е много лаконичен. // същ. лаконичност, лаконичността, ж. Голяма лаконйчност. Липсва ми лаконйчност.
лакта само ед. Вид топено сирене, бонбони или шоколад.
лактация само ед. Спец. В медицината — отделяне на мляко от млечните жлези след раждането. Започва лактация. Настъпва лактация. Липсва лактация.
лакто Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до мляко, напр. лактоглобулин, лактометър, лактоскоп.
лактоза само ед. Спец. В химията — млечна захар, главен въглехидрат в млякото.
лакърдия мн. лакърдии, ж. Разг. 1. Дума, приказка. Изкарах изпита от лакърдия. 2. Новина, клюка. Кажи някоя лакърдия от вашето училище.
лакът лакътят, лакътя, мн. лакти, (два) лакътя, м. 1. Външната страна на средната става на ръката. Боли ме лакътят. Слаби лакти. 2. Част от ръкава на дреха, която приляга на това място. Протрил си е лактите. Пуловерът има дупки на лактите. 3. Мярка за дължина — аршин. // прил. лакътен, лакътна, лакътно, мн. лакътни. Лакътна става.
лаладжийка мн. лаладжийки, ж. Жена лаладжия.
лаладжия мн. лаладжии, м. Човек, който много говори; празен дърдорко.
лале мн. лалета, ср. Пролетно луковично растение от семейство лилиецветни с едър чашковиден цвят в жълто, червено и др. Букет от червени лалета.
лалугер мн. лалугери, (два) лалугера, м. Полски гризач, на вид подобен на плъх, който живее в дупки в земята и вреди на посевите. • Гледам като лалугер. Разг. Показвам се малко от някъде, гледам, готов да се скрия веднага. • Крия се като лалугер. Разг. Не обичам да ходя сред хора, да общувам с хора, прекарвам времето си вкъщи.
лама мн. лами, ж. Южноамериканско преживно животно от рода на камилите с хубава мека вълна; перуанска овца. Прежда от лама.
лама мн. лами, ж. Будистки свещеник в Тибет и Монголия. • Далай лама. Върховен будистки жрец, въплъщение на Буда.
ламарина мн. ламарини, ж. 1. Само ед. Лист от желязо, мед и др. 2. Парче от такъв лист или изделие от него. На мястото на дупката сложиха една ламарина. // прил. ламаринен, ламаринена, ламаринено, мн. ламаринени. Ламаринена обшивка на покрива. Ламаринена кофа. • Като ламарина. Разг. За плат, хартия — който е твърд, не може да се прегъва.
ламаринка мн. ламаринки, ж. Малко парче ламарина или малка част, направена от парче ламарина.
ламбада само ед. Бразилски танц по двойки.
ламе мн. ламета, ср. 1. Жълта или сребърносива метална нишка, която се втъкава, вплита или вшива. Пуловер с ламе. Бродерия с ламе. 2. Плат от такава прежда. Рокля от ламе.
лампа мн. лампи, ж. 1. Уред за осветление чрез нагряване или горене. Електрическа лампа. Газена лампа. 2. Уред за нагряване. Спиртна лампа. 3. Радиотехнически детайл, радиолампа. Телевизор с лампи. // същ. умал. лампичка, мн. лампички, ж.
лампаз мн. лампази, (два) лампаза, м. Широка цветна лента, пришита по външните ръбове на униформени панталони. Жълти лампази.
лампен лампена, лампено, мн. лампени, прил. Който е от лампа или е предназначен за лампа. Лампена светлина. Лампено шише.
ламперия само ед. Облицовка на вътрешни стени с дърво или други материали за защита или украса. Чамова ламперия.
лампион мн. лампиони, (два) лампиона, м. 1. Поставена на висока стойка лампа или няколко лампи за осветление на открито. 2. Подвижна електрическа лампа на висока стойка, обикн. с голям абажур. До дивана беше поставен скъп лампион.
лампов лампова, лампово, мн. лампови, прил. 1. Уред, който е с лампи. Лампов радиоапарат. 2. Който е свързан с производство на лампи. Лампов завод.
ламтеж само ед. Ламтене.
ламтя ламтиш, мин. св. ламтях, мин. прич. ламтял, несв.; за какво. Изпитвам силен стремеж към нещо, алчност за нещо. Ламтя за пари. Ламтя за работа. Ламтя за ядене. // същ. ламтене, ср.
ламя мн. лами, ж. 1. Митично същество — чудовище с няколко глави и змийско тяло, покрито с люспи, обикн. алчно, ненаситно. 2. Прен. Разг. Лаком, ненаситен човек. Каква ламя, изяде всичко по масата!
лангуста мн. лангусти, ж. Род висши морски раци с дължина до 75 см и вкусно месо.
ландшафт само ед. Вид на земната повърхност, общ вид на местност. Планински ландшафт.
ланец мн. ланци, (два) ланеца, лг. Синджирче за джобен часовник или като украшение.
лани нареч. Миналата година. // прил. ланшен, ланшна, ланшно, мн. ланшни. По пътеката имаше ланшна шума.
ланолин само ед. Жълтеникаво маслоподобно вещество, получено от овча вълна, използвано в медицината, козметиката. // прил. ланолинов, ланолинова, ланолиново, мн. ланолинови. Ланолинов крем. Ланолиново производство.
лансирам лансираш, несв. и св. 1. Какво. Пускам в ход, в обръщение идея, план, инициатива. Лансирам инициатива за защита на горите. 2. Кого. Подпомагам, поддържам да се издигне в някаква йерархия. Не е много подготвен, но го лансират усилено. // същ. лансиране, ср.
ланцет мн. ланцети, (два) ланцета, м. Спец. 1. В медицината — островърх двуостър хирургически нож. 2. Малко ножче за изглаждане и почистване на леярска форма след изваждане на метала. 3. Стоманен нож, с който се пробива замазаният отвор на пещ, за да започне да тече металът.
лап междум. Уподобява лапване. Взе месото и лап — изяде го.
лапа мн. лапи, ж. 1. Стъпало на некопитно животно. Лъвска лапа. Мечешка лапа. Удрям с лапа. Тежка лапа. 2. Прен. Разг. Груба човешка ръка. Измий си лапите. Махни си лапите оттук. Дай да стисна една лапа. Ц същ. умал. лапичка, мн. лапички, ж. Котешка ла-пичка. • Попадам/попадна в лапите (на някого). Разг. Изпадам в зависимост, под влияние.
лапа мн. лапи, ж. Каша от нещо стрито, смляно за налагане на болно място. Слагам лапа.
лапавица само ед. Валеж от сняг и дъжд, придружен с вятър. Навън има лапавица. Не е за разходка в тази лапавица.
лапад само ед. Градинско растение с големи заострени листа, които в ранна пролет се употребяват за ядене. Чорба от лапад. Агнешко с лапад. // прил. лападов, лападова, лападово, мн. лападови. Лападови листа.
лапам лапаш, несв. 1. Какво. Поемам в устата си. Лапа химикалката и мисли какво да пише. Лапам бонбон. Лапам лъжицата със супа. 2. Прен. Разг. Какво. Ям бързо, с големи хапки. Стига си лапал, яж по-бавно. 3. Прен. Разг. Пренебр. Какво. Изразходвам, харча много пари. Баща им работи, а те само лапат. 4. Прен. Разг. Пренебр. Присвоявам средства, изразходвам чужди пари. Работниците работят, а администрацията лапа повечето пари. Всеки иска власт, за да лапа от държавната софра. 5. Прен. Разг. Пренебр. Наивно вярвам, оставям се да бъда лъган. • Лапам въдицата. Разг. 1. Оставям се да бъда измамен. 2. Влюбвам се силно, увличам се. • Лапам мухи. Разг. Бездействам, губя си времето.
лапацало мн. лапацала, ср. Разг. Човек, който говори много, говори празни приказки. Голямо лапацало е, не ме оставя да си гледам работата.
лапвам лапваш, несв. и лапна, св. 1. Какво. Лапам един път или от време на време. Говорят и лапват от време на време по нещо от масата. 2. Прен. Разг. Пренебр. По каквото кого. Увличам се безразсъдно, забравям се, занасям се. Лапнала по него, не можеш да я вразумиш. Лапнал по тия мотори, за нищо друго не помисля.
лапидарен лапидарна, лапидарно, мн. лапидарни, прил. В литературата — за стил, който е стегнат, но изразителен.
лапна лапнеш, мин. св. лапнах, мин. прич. лапнал, св. — вж. лапвам.
лапнимуха мн. лапнимухи, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав, наивен човек, който вярва на всичко.
лапнишаран мн. лапнишарани, м. и ж. Разг. Пренебр. Лапнимуха.
лапсус мн. лапсуси, (два) лапсуса, м. Неволна грешка. • Лапсус лингве. Грешка на езика. • Лапсус калами. Грешка на перото.
ларва мн. ларви, ж. Начален стадий в развитието на почти всички безгръбначни и на някои гръбначни животни; зародиш със самостоятелен начин на живот; какавида, личинка.
ларго само ед. I. Разг. Широка, обикн. главна улица в град. Разхождам се по ларгото. 2. Като нареч. Спец. В музиката — бавно, широко темпо. 3. Спец. В музиката — произведение с такъв темп без специално наименование.
ларж прил., неизм. Разг. Който е с широк характер, щедър. Той е много ларж. Ларж човек.
ларингит само ед. Спец. В медицината - възпаление на ларинкса. Имам ларингит.
ларинкс мн. ларинкси, (два) ларинкса, м. Спец. В анатомията — горната част на дихателната тръба; гръклян.
ласка мн. ласки, ж. 1. Проява на нежност, любов; милувка. Жаден за ласки. 2. Проява на добро, приветливо отношение. С ласка в гласа. Гледам с ласка.
ласкав ласкава, ласкаво, мн. ласкави, прил. 1. Който проявява нежност, любов. Ласкава майка. Ласкав съпруг. 2. Който е изпълнен с нежност и любов. Ласкав поглед. Ласкави думи. 3. Който е радушен, приветлив, благосклонен. Ласкави отзиви. Ласкав прием.
ласкател ласкателят, ласкателя, мн. ласкатели, м. Човек, който ласкае, угодничи.
ласкателен ласкателна, ласкателно, м. ласкателни, прил. За думи, поглед, усмивка — който съдържа или изразява ласкателство. Хвърлям ласкателни погледи.
ласкателство мн. ласкателства, ср. Думи, постъпки, които ласкаят. Сипя ласкателства.
лаская ласкаеш, мин. св., ласках, мин. прич. ласкал, несв.; кого. 1. С користни цели обсипвам с похвали, често незаслужени. Ласкаят го и той им вярва. Не понасям да ме ласкаят. 2. За похвали, думи, оценки — доставям задоволство, приятно чувство. Тези думи ме ласкаят. Вие ме ласкаете е преценките си, но трябва още много да работя. — лаская се. Изпитвам задоволство, приятно чувство. Лаская се omjnpu мисълта, че ме приемат с радост.
ласо мн. ласа, ср. Въже с примка за улавяне на животни.
ластар мн. ластари, (два) ластара, м. Израснали през пролетта млади клонки на лоза; филизи. Лозите са пуснали едри ластари.
ластик мн. ластици, (два) ластика, м. 1. Само ед. Разтеглива гумена нишка или лента с различна дебелина. 2. Само ед. Лента или шнур от конци с вплетена или втъкана гумена разтеглива нишка. 3. Изделие от такава лента или шнур. Ластик за чорапи. 4. Особен вид разтеглива плетка. Ластик на пуловер. // прил. ластичен, ластична, ластично, мн. ластични Ластична плетка. Ластичен колан.• Като ластик. Гъвкав, разтеглив, еластичен. Тялото на гимнастичката е като ластик. Дъвка като ластик.
ластовица мн. ластовици, ж. Малка черна прелетна птичка с раздвоена опашка и бяла гушка, която гнезди по стрехите на сгради. Ластовиците пристигаха и намираха старите си гнезда или правеха нови. // прил. ластовичи, ластовича, ластовичо, мн. ластовичи. Ластовичи гнезда. // прил. ластовичен, ластовична, ластовично, мн. ластовични.// същ. умал. ластовичка, мн. ластовички, ж. • Една ластовица пролет не прави. Сам човек не може да промени нещо изцяло, да направи нещо ново. • Първи ластовици. Първи прояви на нещо ново.
ластун мн. ластуни, (два) ластуна, м. Стъбло на пълзящо растение, като диня пъпеш, краставица. Пъпешите пуснаха големи ластуни, а завръз няма.
ластуна мн. ластуни, ж. Ластун.
латекс само ед. 1. Сок от каучуково дърво, от който се получава каучук; каучуково мляко. 2. Емулсия, обикн. от изкуствен каучук, за импрегниране на тъкани и хартия или за боядисване на стени.
латентен латентна, латентно, мн. латентни, прил. Който не се наблюдава; скрит. В латентно състояние. Латентен период. // същ. латентност, латентността, ж.
латерна мн. латерни, ж. Портативен музикален инструмент, който чрез въртене на ръчка възпроизвежда механично една и съща мелодия. • Като латерна. Който повтаря едно и също нещо. Повтаря като латерна.
латинизация само ед. Латинизиране.
латинизирам латинизираш, несв. и св. 1. Какво/ кого. Налагам латинската (римската) култура. 2. Какво. Въвеждам латински букви. Латинизирам азбука. 3. Какво. Спец. В езикознанието — поставям латинско окончание на дума. Латинизирам гръцки думи. // същ. латинизиране, ср.
латиница само ед. Латинска азбука.
латинка мн. латинки, ж. Градинско цвете с кръгли листа на дълги дръжки и червени или оранжеви цветове; френче.
латински латинска, латинско, мн. латински, прил. 1. Който е свързан с историята и културата на Древния Рим. Латински надпис,Латински език. 2. Който е свързан с романските нации и романската култура. Латински държави. 3. Остар. Който е свързан с католическата църква. • Латинска Америка. Страните от Централна и Южна Америка, в които се говорят романски езици. • Латински език. Език от италийската група езици, който е бил само езикът на латините в областта Лациум с център град Рим. • Латинска империя. Феодална държава, създадена през 1204 г. от участниците в IV кръстоносен поход на завладяната от тях територия на Византия със столица Цариград.
латифундия мн. латифундии, ж. Голямо земеделско имение.
лауреат мн, лауреати, м. 1. Истор. В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец. 2. Лице, удостоено с висока награда за изключителни заслуги в областта на науката, изкуството или обществения живот. Той е лауреат на Голямата награда на конкурса. Лауреат на няколко награди. 3. Лице, печелило голяма награда на конкурс, обикн. за изкуство или литература. Ставам лауреат на фестивала за млади оперни певци. Той е лауреат на първия конкурс, проведен преди десет години.
лауреатка мн. лауреатки, ж. Жена лауреат.
лаф лафът, лафа, мн. лафове, (два) лафа, м. Разг. 1. Дума; приказка. Ела да разменим някой лаф. 2. Виц. Ела да ти кажа един лаф. • Лаф да не става. Разг. В никакъв случай.
лафя лафиш, мин. св. лафих, мин. прич. лафил, несв.; с кого. Разг. Приказвам си с някого. Служителките цял ден лафят и си пият кафето.
лачен лачена, лачено, мн. лачени, прил. Който е от лакирана кожа. Лачени обувки. Лачен колан.
лашвам лашваш, несв. и лашна, св. 1. Кого/какво. Лашкам един път или няколко пъти по един път. Влакът лашна няколко пъти и спря. 2. Разг. Кого/какво. Блъскам, бутам грубо в някаква посока; захвърлям. Лашнаха го към стената и той падна. 3. Прен. Разг. Кого. Изпращам на работа, по служба далече; забутвам, затънтвам. Лашнаха го да служи на границата. Лашнаха го като фелдшер в едно балканско село. — лашвам се/лашна се. Лашкам се един път или няколко пъти по един път.
лашкам лашкаш, несв. 1. За влак, превозно средство — клатя грубо, тласкам насам-натам. Влакът през балкана лашка много. 2. Разг. Кого. Препращам от инстанция в инстанция, от едно място на друго, често безполезно. Цял ден го лашкат по кабинетите и пак не свърши всичко. — лашкам се. Разг. 1. Клатя се, изтощавам се физически в превозно средство. Шест часа се лашках във влака. 2. Ходя изтощително, често безполезно, от едно място на друго. Два дни се лашках из града да търся блажна боя. // същ. лашкане, ср.
лашна лашнеш, мин. св. лашнах, мин. прич. лашнал, св. — вж. лашвам.
лая лаеш, мин. св. лаях, мин. прич. лаял, несв. 1. За куче — издавам характерен вик — лай. Кучето лае ожесточено по непознатия . 2. Прен. Разг. Пренебр. Говоря лоши неща за някого; ругая, нападам. Журналистите всеки ден лаят по парламента. • Лая на аба. Приказвам напразно.
лебед мн. лебеди, (два) лебеда, м. Голяма бяла водна птица с дълга и изящно извита шия. Лебедът се плъзга по водната повърхност. // прил. лебедов, лебедова, лебедово, мн. лебедови. • Лебедова шия. Грациозна шия. • Лебедова песен. Последно творение с много висока стойност.
лебервурст само ед. Вид колбас от смлян свински черен дроб и свинска вътрешна мазнина.
леберкез само ед. Вид колбас от смляно говеждо месо, свински черен дроб и сланина.
леблебия само ед. Леко изпечен нахут.
лев левът, лева, мн. левове, (два) лева, м. 1. Основна единица в българската парична система. 2. Паричен знак и монета с тази стойност. 3. Остар. Лъв. // прил. левов, левова, левово, мн. левови. Левова стойност. • Не струва пукнат лев. Нищо не струва. • Нямам пукнат лев. Нямам изобщо пари.
левак мн. леваци, м. 1. Човек, който си служи по-добре с лявата, отколкото с дясната ръка. 2. Прен. Разг. Несръчен, глуповат човек.
левачка мн. левачки, ж. Жена левак.
левга мн. левги, ж. Стара келтска мярка за разстояние с различна големина в различните страни и провинции.
левент мн. левенти, м. 1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент. 2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левент Никола.
левица мн. левици, ж. 1. Диал. Лява ръка. На левицата има белег. 2. Лявата част на парламент с идеи, насочени към голямата част от населението. Левицата не гласува за този закон.
левичар левичарят, левичаря, мн. левичари, м. 1. Левак. 2. Човек с леви убеждения.
левичарка мн. левичарки, ж. Жена левичар.
левкемия само ед. Спец. В медицината — болестно разрастване на тъканите, произвеждащи бели кръвни клетки, и увеличаване на тези клетки в кръвта. Болен от левкемия.
левкоцити левкоцит, (два) левкоцита, м. Бели кръвни клетки.
левоцентризъм само ед. В политиката — убеждения на партии с лява ориентация, но третирани като балансиращ момент — с едновременна близост както до левицата, така и до центъра.
легален легална, легално, мн. легални, прил. 1. Който е законен, открит. Легална партия. Легални средства. 2. Който е открит, явен. Действам по легален начин. // същ. легалност, ле-галността, ж.
легализация само ед. Легализиране.
легализирам легализираш, несв. и св.; какво. Придавам законно оформление или положение; узаконявам. Легализирам движение. Легализирам документ. — легализирам се. Преминавам в легално положение; узаконявам се. // същ. легализиране, ср.
легат мн. легати, м. 1. Истор. В древния Рим - наместник на императора в провинция. 2. В католическата църква - представител на папата. Папски легат.
легато нареч. Спец. 1. В музиката — свързано изпълнение на два последователни тона. 2. Като същ. Дъгичката, която означава такова изпълнение.
легация мн. легации, ж. 1. Дипломатическо представителство в чужда страна; посолство. 2. Прен. Служителите в това представителство, както и сградата, в която то се помещава. Събирам легацията. Влизам в легацията.
леген мн. легени, (два) легена, м. Кръгъл, не много дълбок домакински съд от пластмаса или метал за пране или миене. Пера в леген. // същ. умал. легенче, мн. легенчета, ср.
легенда мн. легенди, ж. 1. Поетичен разказ за историческо събитие, което е идеализирано и включва фантастични моменти. 2. Животоопи-сание на светец или църковен деец с поучителен характер. 3. В картографията — съвкупност от условни знаци и пояснения, разкриващи съдържанието на карта или план. 4. Прен. Разказ за невероятна случка, измислица. Разказваш ми легенди за тази твоя съседка.
легендарен легендарна, легендарно, мн. легендарни, прил. 1. Който е свързан с легенда (в 1 и 2 знач.). Легендарен сюжет. Легендарен тон. 2. Прен. Който е необикновен, невероятен, като от легенда. Легендарна смелост. // същ. легендарност, легендарността, ж.
легион мн. легиони, (два) легиона, м. 1. Истор. В древния Рим и Византия — голяма бойна единица (от 3 000 до 6 000 души). Римски легиони. 2. Наименование на различни военни формации. 3. Прен. Голямо множество от хора или животни (които прииждат или нападат). Цели легиони от комари. Легиони от мравки.
легитимация мн. легитимации, ж. 1. Остар. Документ за самоличност; лична карта. 2. В правото — признаване на някакво право над нещо или над някого.
легитимен легитимна, легитимно, мн. легитимни, прил. 1. Който е законен, узаконен. Легитимна власт. Легитимни средства. 2. Който е избран по съответния законен начин, с мнозинство от гласове. Легитимен председател на партия. Легитимна комисия.
легитимирам легитимираш, несв. и св. 1. Какво. Правя законно нещо новосъздадено. Легитимирам нови учебни заведения. 2. Спец. В правото — признавам извънбрачно дете за законно. 3. Спец. В правото — установявам самоличност чрез представяне на доказателства. 4. Прен. Кого. За произведение, постижение, постъпка — представям, утвърждавам в дадена област. Тази книга го легитимира като сериозен изследван на литературата. — легитимирам се. 1. Установявам самоличността си чрез личен документ. На входа на министерството се легитимирах. 2. Прен. Представям се, ставам известен, утвърждавам се в някаква област. Легитимирам се в науката. Легитимирах се в изкуството с картините си.
легия мн. легии, ж. Истор. Отред от български доброволци в чужбина преди Освобождението. Легията на Раковски в Белград.
легло мн. легла, ср. 1. Мебел за спане — правоъгълна рамка с четири крака, приспособена за поставяне на матрак, пружина и др. 2. Прен. Място за спане. Правя си легло от шума. 3. Прен. Стая с такава мебел, обикн. в хотел. За тази вечер в хотела няма свободни легла. 4. Прен- Корито на река. 5. Всяко място, машинна част, която е предназначена за полагане на друга част в нея. • На легло съм. Лежа болен. • На смъртно легло съм. Скоро ще умра.
легна легнеш, мин. св. легнах, мин. прич. легнал, св. — вж. лягам.
леговище мн. леговища, ср. 1. Дупка, място, където спи и живее животно. Откривам леговището на лисицата. 2. Прен. Примитивно направено място за спане. Правя си леговище в гората. Имам тайно леговище на тавана. 3. Прен. Ирон. Жилище. Елате да пийнем нещо в моето леговище.
лед ледът, леда, мн. ледове, (два) леда. м. 1. Замръзнала втвърдена вода. Ставам на лед. Ледът се топи. 2. Прен. Студенина, безчувственост, равнодушие в някакви отношения. В гласа му има лед. Сърцето му е късче лед. Ледът в душата и се топи. 3. Като прил. Само ед. Много студен. Ръцете му са лед. Носът му е лед. // прил. леден, ледена, ледено, мн. ледени. Ледена кора. Ледени отношения. • Като лед. Много студен. • Разбивам ледове. Слагам началото на прекъснато общуване. • Ледена планина. Голям леден блок в океана, образуван при откъсване на части от ледник; айсберг.
леденея леденееш, мин. св. леденях, мин. прич. леденял, несв. I. Изстивам, ставам като лед. Ръцете ми леденеят. Трупът леденее. 2. Изглеждам, възприемам се като студен, като леден. Носът на детето леденее.
леденина само ед. 1. Студ, излъчван или разнасян от нещо, от някъде. Леденина лъхва от камерата на хладилника. Леденина повяваше в студената сутрин. 2. Прен. Душевен студ, безучастие, равнодушие. Леденина в погледа. Леденина между тях.
леденя ледениш, мин. св. ледених, мин. прич. леденил, несв.; кого/какво. Правя да се смрази, да се вкочани; вледенявам. Студът ледени гората. Омразата ледени душата.
леди само ед. Лейди.
ледник мн. ледници, (два) ледника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области. // прил. ледников, ледникова, ледниково, мн. ледникови. Ледников период в развитието на Земята.
ледовит ледовита, ледовито, мн. ледовити, прил. 1. Който е покрит с лед (обикн. в названията на полярните морета). Ледовито море. Северният ледовит океан. 2. Който е много студен. Ледовито утро. Ледовита зима.
ледоразбивач мн. ледоразбивачи, (два) ледоразбивача, м. Мощен морски съд, приспособен за плаване през ледовете и за разбиването им, за да се поддържа движението на други съдове.
лежа лежиш, мин. св. лежах, мин. прич. лежал, несв. 1. Намирам се в хоризонтално положение върху нещо с цялото си тяло. Лежа на леглото. Котката лежи на пода. 2. Прен. Боледувам (прекарвам в болница или съм на легло). Лежа шест месеца в болницата. Лежи болен вече една седмица. 3. Прен. Изтърпявам присъда в затвор. Лежа няколко пъти по затворите. Той лежа за убийство. 4. Прен. За птица — мътя малките си. 5. Прен. За предмет — намирам се върху обширна повърхност, разположен съм (върху нещо) с голяма част от обема си. Селото лежи в тясната долина. Дрехите му лежат добре. Мъгла лежи над селото. Снегът лежи върху нивите. 6. Прен. За природни богатства, заровени пари, имане — намирам се някъде скрит. В тази земя лежат огромни богатства. 7. Прен. Разг. Не работя, бездействам, мързелувам. Цял ден лежи вкъщи, не иска да започва работа. 8. Прен. За тъга, скръб — изписвам се, отпечатвам се. В очите й лежеше дълбока тъга.// същ. лежане, ср. • Лежа на гръб. Разг. Бездействам, мързелувам.
лежешката нареч. Разг. Лежешком.
лежешком нареч. Като лежа. Чета лежешком. Слушам лежешком.
лейбърист мн. лейбъристи, м. Член на английската работническа партия, основана през 1906 г. // прил. лейбъристки, лейбъристка, лейбъристко, мн. лейбъристки. Лейбъристка партия. Лейбъристка политика.
лейди само ед. 1. В Англия — жена на лорд. 2. В Англия — омъжена жена от висшето общество. 3. В обръщение към такава жена — госпожа. Заповядайте, лейди Браун!
лейка мн. лейки, ж. Съд, приличен на кофа, снабден с тръба с решетка, с който се поливат цветя и други растения.
лейкопласт мн. лейкопластове, (два) лейкопласта, м. Лепенка с формата на лента за закрепване на превръзки. Слагам лейкопласт. Залепвам с лейкопласт.
лейтенант мн. лейтенанти, м. Вторият отдолу нагоре чин от офицерския състав на войската, както и лице с такъв чин. • Младши лейтенант. Първият чин от офицерския състав на войската. • Старши лейтенант. Третият чин от офицерския състав на войската.
лек лекът, лека, мн. лекове, (два) лека, м. Разг. 1. Лечение; средство за избавяне от нещо. Лекът на тази болест е почивката. Може би в тази болница ще има лек за болестта му. Намирам лек. Виждам лек. Търся лек. 2. Лечебно средство, лекарство. Аспиринът е лек за много болки.
лек лека, леко, мн. леки, прил. 1. Който тежи малко. Лека чанта. Лек багаж. 2. Който е тънък, ефирен. Леки дрехи. Леки облачета. Лек вятър. Лека руменина. 3. Който се извършва без големи усилия, лесен. Лека работа. Лека задача. Леко забогатяване. 4. Прен. Който е малък, незначителен, който лесно минава. Лека рана. Лека повреда. Лека пукнатина. Лека болест. 5. Прен. Който е пъргав, бърз. Лек човек. Лека походка. 6. Прен. Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Лека жена. 7. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия. • Имам лека ръка. 1. Работя сръчно, бързо, резултатно. 2. Мога да поставя добро начало на някаква работа. Дайте аз да пипна, имам лека ръка. • Лека кола. Автомобил за няколко пътници. • Лека нощ. Пожелание за спокойна нощ.
лека-полека нареч. Разг. Постепенно, малко по малко.
лекар лекарят, лекаря, мн. лекари, м. 1. Специалист с висше образование по медицина, който лекува болни. Отивам на лекар. Лекарят ми каза да спазвам диета. 2. Прен. Разг. Човек, който лекува. Аз сама съм си лекар. Сега аз ще ти стана лекар. // прил. лекарски, лекарска, лекарско, мн. лекарски. Лекарска практика. • Ветеринарен лекар. Специалист с висше образование по медицина, който лекува животни.
лекарка мн. лекарки, ж. Жена лекар.
лекарство мн. лекарства, ср. 1. Лечебен препарат. Предписвам лекарства за бронхит. Вземам лекарство. Не понасям лекарствата. 2. Само ед. Средство за лечение; лек. Има ли лекарство за тази болест? Намерих лекарство в билките. Лекарството е само в диетата.
леке мн. лекета, ср. 1. Петно върху дреха или предмет, което не се изпира или премахва лесно. Покривката е цялата в лекета. По пода има мазни лекета. 2. Прен. Разг. Срам, позор. Залепям леке на името му. 3. Прен. Разг. Долен човек, подлец. Голямо леке с, всичко може да се очаква от него.
лековерен лековерна, лековерно, мн. лековерни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни.
лековит лековита, лековито, мн. лековити, прил. Който има лечебни свойства. Лековити треви. Лековита вода. Лековито място.
лекомислен лекомислена, лекомислено, мн. лекомислени, прил. Който решава прибързано, не обмисля добре постъпките и думите си.
леконравен леконравна, леконравно, мн. леконравни, прил. Който се отличава с лек нрав; развратен. Има отношения с леконравни жени.
лекота само ед. 1. Сръчност, ловкост, леснина. С лекота върши всичко. Решавам задачи с лекота. 2. Чувство на душевно спокойствие. Лекота на душата. 3. Лекомисленост. Приемам всичко с лекота. Гледам на проблемите с лекота.
лексика само ед. Спец. 1. В езикознанието — речниковият състав на езика. 2. В езикознанието — съвкупност от думи, групирани според употребата си в някаква област на живота, в някакъв период от развитието на езика или според стилистичните и експресивните си особености.
лектор мн. лектори, м. 1. Лице, което чете лекция. Лекторът застана пред аудиторията. 2. Преподавател във висше учебно заведение (обикн. по чужд език), който е чужденец, изпратен за няколко години в съответната страна. 3. Нещатен специалист, който взема часове в училище или във висше учебно заведение и получава пари на час.
лекторка мн. лекторки, ж. Жена лектор.
лекторски лекторска, лекторско, мн. лекторски, прил. 1. Който е свързан с лектор. Лекторска заплата. 2. Разг. Като същ. Часове, които един преподавател или учител взема извън норматива си и за които му се заплаща хонорар. Имам два часа седмично лекторски. Нямам лекторски този семестър.
лекувам лекуваш, несв. 1. Кого/какво. Прилагам медицински средства, за да премахна или облекча някоя болест. Лекарят лекува е лекарства и режим. 2. Какво/кого. Полагам грижи и лечебни средства, за да премахна или облекча болка или болест. Лекувам нервите си с почивка. Лекувал! стомаха си с билки. Лекувам майка си с компреси. 3. Мога или успявам да премахна или облекча някаква болест. Медицината лекува. В болницата не лекуват. Този лекар лекува добре. Това лекарство не лекува. 4. Прен. Какво. Премахвам, облекчавам (зло, мъка, болка). Лекувам мъката си с работа. — лекувам се. Лекувам себе си. Лекува се с бани. Лекувам се в болница. Лекувам се с алкохола. // същ. лекуване, ср.
лекция мн. лекции, ж. 1. Устно изложение по въпроси от научна дисциплина, изнесено от преподавател във висше учебно заведение пред студенти. Чета лекция. Водя лекции. Посещавам лекция. Не бях на лекцията по история на България. 2. Публична беседа по тема от политически, научнопопулярен или научен характер. 3. Издание с курс от изложения по научна дисциплина. Курс лекции по лексикология. 4. Прен. Поучения, наставления. Стига си ми чела лекции. // прил. лекционен, лекционна, лекционно, мн. лекционни. Лекционно обучение. Лекционен курс.
леле междум. Разг. 1. Изразява учудване. Леле колко е хубаво тук! 2. Изразява съжаление, съчувствие. Леле варе. Леле боже. Леле мале, колко ли пари трябва да дадем. 3. Като част. в народните песни. Леле Ивано, Иванке! Леле разболяла се Марийка.
лелея лелееш, мин. св. лелеях, мин. прич. лелеял, несв. За блян, мечта, надежда — пазя дълбоко в себе си, имам. Лелея надежди за по-добро време.
лелка мн. лелки, ж. 1. Умал. от леля. 2. Възрастна жена, но не баба. 3. Разг. Гледачка в детски дом или детска градина.
леля мн. лели, ж. 1. Сестра на майка или на баща. Имам две лели. 2. Възрастна жена, но не баба. 3. Дрен. Разг. Пренсбр. Обикн. мн. За категория жени без образование, без духовни интереси. Питайте лелите, които чистят този етаж. // прил. лелин, лелина, лелино, мн. лелини. • Лелиното/лелината, Гальовно обръщение на леля към някого. Ела, лелиното, да те целуна! • Лельо! Обръщение към леля. Лельо, хайде да тръгваме.
лемеж мн. лемежи, (два) лемежа, м. Желязна част на рало или на плуг, която се забива в земята и я разравя.
лен ленът, лена, само ед., м. 1. Тревисто растение, от стъблата на което се получават влакна, а от семената — масло. 2. Плат и изделие от влакната на това растение. Покривка от лен. Рокля от лен. // прил. ленен, ленена, ленено, мн. ленени. Ленена кърпа.
лен ленът, лена, мн. ленове, (два) лена, м. Истор. 1. Във феодална Западна Европа — поземлено владение, давано на васал при известни условия. 2. Данък, който се събира от такова владение. // прил. ленен, ленна, ленно, мн. ленни. Ленна система.
лен само ед. Остар. Мързел, леност. Обхванала ме е някаква лен.
ленив ленива, лениво, мн. лениви, прил. 1. Който не желае да работи; мързелив, отпуснат. Ленив студент. Ставам ленив. 2. Който изразява леност; бавен, отпуснат. Ленив поглед. Лениви стъпки. // същ. ленивост, ленивостта, ж.
ленивец мн. ленивци, м. Ленив, мързелив човек. Той е голям ленивец.
ленивец мн. ленивци, (два) ленивеца, м. Бозайник, разпространен в Южна Америка, който се движи бавно и живее по дърветата.
ленивка мн. ленивки, ж. Жена ленивец.
ленинизъм само ед. Учение на Владимир Илич Ленин, което доразвива марксизма.
ленинист мн. ленинисти, м. Последовател, привърженик на ленинизма.
ленински ленинска, ленинско, мн. ленински, прил. 1. Който е свързан с личността, живота и учението на Вл. И. Ленин. Ленинска теория. 2. Който се извършва в духа на Лениновото учение. Ленински стил.
леност леността, само ед., ж. Липса на желание за работа, за действие; склонност към безделие. Побеждавам леността. Леност на движенията.
лента мн. ленти, ж. 1. Тясна дълга ивица от плат за декоративни цели. Лента за глава. Бяла лента, вързана на панделка. 2. Тясна дълга ивица, използвана за технически цели. Лента за пишеща машина. Филмова лента. 3. Всяко нещо, което има такава форма. За дръжка на чантата служи кожена лента. // прил. лентовиден, лентовидна, лентовидно, мн. лентовидни. // същ. умал. лентичка, мн. лентички, ж.
лентяй лентяят, лентяя, мн. лентяи, м. Човек, който обича да безделничи; мързеливец, хайлазин. // прил. лентяйски, лентяйска, лентяйско, мн. лентяйски.
лентяйнича лентяйничиш, мин. св. лентяйничих, мин. прич. лентяйничил, св. Лентяйствам.
лентяйствам лентяйстваш, несв. Безделнича, мързелувам. През цялата ваканция лентяйстват.
лентяйствувам лентяйствуваш, несв. Лентяйствам.
леня се лениш се, мин. св. лених се, мин. прич. ленил се, несв. Проявявам леност, отпуснатост. Сутрин се лени в леглото с часове.
леопард мн. леопарди, (два) леопарда, м. Хищник от семейство котки с черно-оранжева окраска и характерни петна по кожата, който живее в Африка и Азия; пантера. // прил. леопардов, леопардова, леопардово, мн. леопардови. Ценна леопардова кожа. • Като леопард. Хищно, с голяма сила, ловкост, гъвкавост. Спусна се като леопард.
лепвам лепваш, несв. и лепна, св. 1. Какво. Бързо, леко залепвам едно към друго. Лепнах марката. 2. Прен. Какво. Притискам едно нещо към друго; слагам. Лепна пръстите си на стъклото. 3. Прен. Разг. Пренсбр. Какво/кого. Вземам от някого, присвоявам с лекота; открадвам. Лепна на майка си обувките и ги носи всеки ден. Лепнаха чуждата земя, без да я плащат. Лепна чуждия мъж от ръцете на жена му. Лепна хубавата заплата. Лепна богатия зет. Влезли в къщата и и лепнали всичките и пари. 4. Прен. Разг. Пренебр. Какво. Заразявам се от болест или възприемам лош навик. Лепвам сифилис. — лепвам се / лепна се. Прен. Разг. Пренебр. За човек — натрапвам се. Лепна се за него и не го остави на .мира през цялото време. • Лепвам/лепна шамар/ плесница. Разг. Пренебр. Удрям безцеремонно плесница.
лепенка мн. лепенки, ж. Изделие, обикн. с вид на лента, което от едната страна е пропито или намазано с лепило и служи за прикрепяне на едно нещо към друго. Залепвам обява с лепенки. Залепвам превръзка е лепенки.
лепило мн. лепила, ср. Лепливо вещество, предназначено за плътно съединяване на едно нещо с друго. Залепвам плика е лепило. Лепило за кожа. Универсално лепило.
лепка мн. лепки, ж. 1. Плевел с дълго лепкаво стъбло, както и всяка трева с листа или стъбло, които се залепват, като репей, кощрява и др. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, склонен да се натрапва на другите. Тя е голяма лепка, като дойде, не си тръгва с часове.
лепкав лепкава, лепкаво, мн. лепкави, прил. Който лепне. Лепкава смес. Лепкаво тесто. Лепкав сок.
леплив леплива, лепливо, мн. лепливи, прил. 1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа. 2. Който може да служи за залепване. Лепливо вещество. От брашно, захар и вода се получава леплива каша. 3. Лепкав.
лепна лепнеш, мин. св. лепнах, мин. прич., лепнал, св. — вж: лепвам.
лепна лепнеш, мин. св. лепнах, мин. прич. лепнал, несв. 1. При допир имам свойството да се прилепвам, прикрепим към нещо. Кощрявата лепне по дрехите. 2. При допир прикрепвам към себе си; лепкав съм. Меденият буркан лепне. — лепне ми (ти, му, и, ни, ви, им). Разг. Удава ми се лесно, приляга ми някаква дейност, работа, занаят. Шиенето ми лепне.
лепта мн. лепти, ж. 1. Дребна монета у старите и у съвременните гърци. 2. Прен. Скромно парично дарение за обществена или благотворителна цел. 3. Прен. Дял, принос за нещо. • Давам своята лепта. Давам своя дял, принос.
лепя лепиш, мин. св. лепих, мин. прич. лепил, несв. 1. Какво. Прикрепвам нещо към друго, обикн. с лепило. Лепя афиш. Лепя марки. 2. Какво. Запушвам, запълвам дупки, пукнатини. Лепят дупките по асфалта. 3. Разг. Лепна2 (във 2 знач.). - лепя се. Мога да се прилепвам; прикрепвам се към нещо. Прахът се лепи по лицето ми. • Лепи се на гърба ми. Разг. 1. Пълнея от всичко, което изям. Каквото хапна, ми се лепи на гърба. 2. Натрупва ми се работа, която отлагам или по някакви причини не свършвам.
лес лесът, леса, мн. лесове, (два) леса, м. Голяма вековна гора. Сибирски лес. Дълбокият лес. Девствени лесове.
лесбийка мн. лесбийки, ж. Жена, която изпитва полово влечение към жени. // прил. лесбийски, лесбийска, лесбийско, мн. лесбийски.
лесен лесна, лесно, мн. лесни, прил. 1. Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд. Лесна работа. Лесен занаят. Лесен успех. Лесен урок. Лесна задача. 2. Който не е съпроводен с трудности, лишения. Лесен живот. // нареч. лесно. • Лесна работа. Работа без усилия, без спънки.
леска мн. лески, ж. Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи — лешници. // прил. лесков, лескова, лесково, мн. лескови.
леснина мн. леснини, ж. Начин за извършване или постигане на нещо без трудности или с малко трудности. Намирам леснината на работата. Трябва да има леснина тази работа. Търся леснината.
лесничей лесничеят, лесничея, мн. лесничей, м. Началник на лесничейство. Ставам лесничей.
лесничейски лесничейска, лесничейско, мн. лесничейски, прил. Който се отнася до лесничей и лесничейство.
лесничейство мн. лесничейства, ср. 1. Учреждение, което се грижи за запазването и използването на горите в определен район. Работя в лесничейството. 2. Екипът от служители на това учреждение, както и сградата му. Живея в лесничейството.
леснота само ед. Леснина, лекота. Пиша с леснота.
леснотия само ед. Разг. 1. Леснина, лесен начин за извършване на нещо. Намирам леснотията на нещо. 2. Удобство, охолство, лесен живот. Свикнал е на леснотия.
лесо- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до горите, напр. лесозащита, лесотехник, лесоустройство.
лесовъд мн. лесовъди, м. Специалист по лесовъдство.
лесовъдство само ед. Дял от растениевъдството и наука за отглеждане, опазване и използване на горите. // прил. лесовъден, лесовъдна, лесовъдно, мн. лесовъдни. Лесовъдна бригада.
лесопарк мн. лесопаркове, (два) лесопарка, м. Гора до населено място, която се използва като парк.
лесотехника само ед. Техника по горско дело. // прил. лесотехнически, лесотехническа, лесотехническо, мн. лесотехнически.
летален летална, летално, мн. летални, прил. Който е смъртен, който се отнася до смърт. Летален изход.
летаргия само ед. 1. Спец. В медицината — прилично на сън болестно състояние, понякога с почти незабележим пулс и дишане. Болният е в летаргия. 2. Прен. Бездействие, застой, инертност. Изпадам в летаргия. Летаргията на робството. // прил. летаргичен, летаргична, летаргично, мн. летаргични. Летаргичен сън.
летателен летателна, летателно, мн. летателни, прил. Който служи или е предназначен за летене. Летателен апарат.
летва мн. летви, ж. Дълга и тясна дъска. // същ. умал. летвичка, мн. летвички, ж.
лете нареч. През лятото, лятно време. Лете тук е много горещо.
летен лятна, лятно, мн. летни, прил. Който се отнася до лятото. Летен ден. Лятно време. Лятна горещина. Летни дрехи. Лятна почивка.
летец мн. летци, м. Лице, което по професия управлява самолет; пилот, авиатор. Ставам летец. Уча за летец.
летище мн. летища, ср. Комплекс от специално подготвено равно място, съоръжения и уредби за излитане и кацане, поддържане и съхраняване на самолети. Военно летище. Гражданско летище. // прил. летищен, летищна, летищно, мн. летищни. Летищни служби.
летлив летлива, летливо, мн. летливи, прил. Който лесно се изпарява или излита. Летлива течност. Летлив газ. // същ. летливост, летливостта, ж
лето неизм. Остар. Година. • За многая лета. За много години.
летоброене само ед. Система за определяне на времето по години, като за начало се взема важно историческо събитие. Християнско летоброене.
летовище мн. летовища, ср. 1. Лагер, комплекс за летуване. 2. Курорт. Морско летовище. // прил. летовищен, летовищна, летовищно, мн. летовищни.
летовник мн. летовници, м. Човек, който е някъде на почивка, на курорт.
летовничка мн. летовнички, ж. Жена летовник.
летопис мн. летописи, (два) летописа, м. 1. Последователен списък на събития и случки по години, направен от техен съвременник; хроника. 2. Прен. Науката история. // прил. летописен, летописна, летописно, мн. летописни.
летописец мн. летописци, м. Съставител на летопис. Летописецът не е отбелязал това събитие.
леточисление само ед. Летоброене.
летувам летуваш, несв. 1. Ходя и прекарвам на почивка, обикн. по-дълго време. Ще летуваш ли някъде? Ще летувам на море. 2. Изобщо прекарвам лятото. Овцете летуват в планината. През зимата са в града, но всяка година летуват на село.
летучка мн. летучки, ж. Остар. 1. Кратко и бързо събрание в редакция на вестник. 2. Кратко събрание за обсъждане на неотложни въпроси.
летя летиш, мин. св. летях, мин. прич. летял, несв. 1. Нося се, движа се, пътувам по въздуха. Птицата лети. Искри летят във всички посоки. Самолетът лети. Летя със самолет. 2. Прен. Движа се с голяма скорост, нося се. Влакът лети. Конят лети. 3. Прен. За душа, мисъл, мечта — унасям се, пренасям се някъде. 4. Прен. За време — минавам много бързо, неусетно. Годините летят. 5. Прен. За нещо променящо се — изменям се бързо (цени, температура). • Летя нависоко. Разг. Искам да постигна нещо, което не е по силите ми. • Летя в облаците. Разг. 1. Не преценявам реално действителността; фантазирам. 2. Въобразявам си, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност.
лефер само ед. Хищна морска риба с вкусно месо от семейство костурови.
леха мн. лехи, ж. Оформено с издигната пръст място (като четириъгълник, елипса и др.), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от един вид или на цветя. Засадих една леха пипер. Имам пет лехи домати. Леха със зюмбюл.// същ. умал. лехийчка, мн. лехички, ж.
лехуса мн. лехуси, ж. Разг. Родилка до четирийсетия ден след раждането. Тя е още лехуса, не бива да се преуморява.
лечебен лечебна, лечебно, мн. лечебни, прил. 1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад. 2. Който е предназначен за лекуване. Лечебна станция.
лечебница мн. лечебници, ж. Учреждение за лекуване на приходящи болни и за даване на първа помощ; амбулатория. Ветеринарна лечебница.
лечение мн. лечения, ср. Лекуване. На лечение съм. Отивам на лечение.
лечител лечителят, лечителя, мн. лечители, м. Човек, който може да лекува, обикн. с народни или нетрадиционни средства. Ходя по лечители. Търся помощ от лечители.
леш лешът, леша, мн. лешове, (два) леша, м. Обикн.ед. Непогребан труп, който е почнал да се разлага. Гарваните налитат на леш.
лешник мн. лешници, (два) лешника, м. 1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони е лешник. Бера лешници. 2. Храстът леска. // прил. лешников, лешникова, лешниково, мн. лешникови. Лешникова черупка. Лешников цвят. Лешникови очи.
лешникотрошачка мн. лешникотрошачки, ж. Вид клещи за чупене на лешници или орехи.
лешояд мн. лешояди, (два) лешояда, м. Птица от рода на орлите, която се храни с мърша. Лешоядът се спусна към земята, усетил леш. • Като лешояд. За хора, които се отправят да заграбят нещо разрушено, унищожено, фалирало. Разпределиха си имуществото на фалиралата фирма като лешояди.
леща само ед. 1. Тревисто растение от семейство бобови с малки кръгли и плоски зърна с различен цвят. Сея леща. 2. Зърната на това растение. // прил. лещен, лещена, лещено, мн. лещени. Лещена чорба. • Продавам за паница леща. Разг. Евтино, за нищо залагам (честта си).
леща мн. лещи, ж. Спец. 1. В анатомията — прозрачно, еластично, двойно изпъкнало овално тяло, обвито с ципа, което пречупва светлинните лъчи. 2. Във физиката — прозрачно тяло, което намалява или увеличава предметите, гледани през него.
лещенка само ед. Вид детска шарка, изразена с лещовидни мехурчета по тялото; варицела.
лещовиден лещовидна, лещовидно, мн. лещовидни, прил. Който има вид на лещено зърно.
лея лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв. 1. Какво. Правя да тече изобилно, проливам. Реката лее водите си през града. Лея вино в чашите. 2. Прен. Какво. За светлина, музика и др. — излъчвам изобилно, изпускам. Лампата лее жълта светлина. Цветята леят аромат. 3. Прен. Какво. Изразходвам изобилно; пилея, разхищавам. Лея бира. Лея вода. Лея безразсъдно пари. 4. Прен. За думи, реч, стихове — изричам в изобилие или плавно, гладко. — лея се. 1. Тека изобилно, проливам се. От голямата тръба се лее вода. Леят се вино и бира. Лее се пот. Сълзи се леят. 2. Прен. Излъчвам се обилно, разпръсквам се, струя. Лее се слънчева светлина. Лее се аромат. 3. Прен. За думи, реч — изричам се обилно или плавно, гладко. Леят се любовни признания. Стиховете се леят. 4. Прен. Изразходвам се в изобилие; изхабявам се. Леят се средства. Леят се чувства. За нищо лее луди пари. • Лее се кръв. Загиват много хора. По пътищата се лее кръв като при война. • Лея кръвта си. Участвам в битка; загивам.
лея лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.; какво. 1. Правя изделие от метал, като го изливам в специална форма, калъп. Лея детайли за машини. 2. Наливам разтопен метал в калъп. — лея се. За разтопен метал — изливам се. // същ. леене, ср.
леяр леярят, леяря, мн. леяри, м. Работник, който отлива метални предмети.
леярна мн. леярни, ж. Отделение в завод, където се отливат метални предмети.
леярски леярска, леярско, мн. леярски, прил. Който е свързан с леяр или с леярство.
леярство само ед. Леене на метал и на метални предмети; занятие на леяр.
ли част. 1. За общ въпрос, който изисква от събеседника да отговори с да/не. Ще дойдеш ли е мене? С Мария ли заминаваш? 2. В разделително въпросително изречение, с което на събеседника се предлага да избере една от няколко взаимноизключващи се възможности. Коя химикалка искаш — червената ли, синята ли, някаква друга ли? 3. За усилване. Какво ли искаше тоя човек? Защо ли не тръгнах още тогава? Будя го, а то — спи ли спи. 4. Като съюз. За въвеждане на въпросително допълнително изречение; дали. Попитах го ще тръгва ли. 5. Като съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за условие: ако. Не тръгнеш ли веднага, ще закъснееш. 6. Като съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време: когато. Върнеше ли се вкъщи, веднага се захващаше да чисти. • Ли — или. Разделителна съюзна връзка в сложно съчинено изречение. Ще тръгваш ли с мене, или оставаш тук?
лиана мн. лиани, ж. Обикн. мн. Дървесни и тревисти увивни растения с тънки дълги стъбла, които се прикрепват към дърветата в тропическите гори.
лиандро само ед. Декоративно дръвче с ароматни розови, червени, бели и др. цветчета, отглеждано в големи саксии; олеандър.
либе мн. либета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена.
либерал мн. либерали, м. 1. Привърженик на либерализма. 2. Член на либерална партия. 3. Прен. Разг. Свободомислещ човек, който не потиска другите. Баща ми е голям либерал.
либерален либерална, либерално, мн. либерални, прил. 1. Който е свързан с либерализма. Либерална партия. 2. Който проявява свободолюбив. 3. Толерантен, търпелив; който се отличава с търпимост. // същ. либералност, либерал-ността, ж.
либерализъм само ед. 1. Политическо течение, възникнало през XVIII — XIX век, което обединява привържениците на буржоазно-парламентарния строй. 2. Прен. Търпимост на волности у подчинените. Проявявам излишен либерализъм.
либералнича либералничиш, мин. св. либералничих, мин. прич. либералничил, несв. Пренебр. 1. Проявявам прекалена търпимост, снизходителност към другите. 2. За политическа партия — преднамерено проявявам търпимост, толерантност.
либидо само ед. Полово влечение.
либрето само ед. Спец. 1. Текст на вокално-сценично произведение, като опера, оперета, оратория и др. 2. Кратко изложение на съдържанието на пиеса, опера, балет.
ливада мн. ливади, ж. 1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада. 2. Прен. Жарг. Глупав, неопитен човек. Той е голяма ливада.// прил. ливаден, ливадна, ливадно, мн. ливадни.
ливвам ливваш, несв. и ливна, св. 1. Какво. Изливам наведнъж голямо количество течност. Ливна една кофа вода пред входа. Ливнах много олио в салатата. 2. Започвам да се лея със сила. Водата ливна през тясната тръба. Дъждът ливна.
ливна ливнеш, мин. св. ливнах, мин. прич. ливнал, св. —- вж. ливвам.
ливрея мн. ливреи, ж. Униформена официална горна дреха с нашивки за лакеи, кочияши и др. Лакей с ливрея.
лига мн. лиги, ж. 1. Гъста слюнка на човек или животно. 2. Потекла от устата слюнка. 3. Прен. Разг. Пренебр. Несериозен човек, с превзето държание. • Текат ми лигите. Разг. Силно желая да ям или да притежавам нещо.
лига мн. лиги, ж. Съюз, обединение, организация.
лигав лигава, лигаво, мн. лигави, прил. 1. На който са потекли лигите. Лигаво бебе. 2. Който е подобен на лига. Лигаво вещество. 3. Прен. Разг. Пренебр. Който се държи несериозно, превзето. // същ. лигавост, лигавостта, ж.
лигавица мн. лигавици, ж. Спец. В анатомията — вътрешна слизеста обвивка на кухите телесни органи. Лигавица на устата.
лигавник мн. лигавници, (два) лигавника, м. Специална малка престилка с връзки, която се завързва около врата на бебе, за да предпазва дрехите му. // същ. умал. лигавче, мн. лигавчета, ср.
лигавя лигавиш, мин. св. лигавих, мин. прич. лигавил, несв.; какво\кого. Мокря с лиги. Бебето лигави ръцете ми. — лигавя се. 1. Текат ми лиги от устата. 2. Прен. Разг. Пренебр. Държа се несериозно, превзето, глезя се. Стига си се лигавил. 3. Прен. Плача или се преструвам, че плача.
лигла мн. лигли, ж. Разг. Пренебр. Жена с несериозно, превзето държание.
лигльо мн. лигльовци, м. Разг. Пренебр. Мъж с несериозно, превзето държание.
лигнин само ед. 1. Спец. В ботаниката — органично вещество, което заедно с целулозата се съдържа в дървесината на растенията. 2. Дървесинен памук, използван за медицински и тоалетни цели.
лигнит само ед. Вид кафяви каменни въглища с ниска калоричност. // прил. лигнитен, лигнитна, лигнитно, мн. лигнитни.
лидер мн. лидери, м. 1. Водач, ръководител на политическа партия или на обществено-политическа организация. Лидер на Зелената партия. Ставам лидер. Избирам лидер. 2. Този, който води при спортни състезания. 3. Кораб, оглавяващ колона, група от съдове. 4. Изобщо водач, който увлича, ръководи. Лидер в класа. Лидер на компанията. // прил. лидерски, лидерска, лидерско, мн. лидерски.
лижа лижеш, мин. св. лизах, мин. прич. лизал, несв. 1. Какво. Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа. Котката лиже чинийката си. 2. Прен. За огън, светлина, вода — обгръщам, допирам се до повърхност. Огънят лиже стените. • Лижа краката/подметките. Държа се угоднически.
лизвам лизваш, несв. и лизна, св. Лижа веднъж или няколко пъти по веднъж.
лизгар мн. лизгари, (два) лизгара, м. Диал. Права лопата за копаене.
лизинг само ед. Даване под наем на маши-ни,съоръжения и транспортни средства с възможност да бъдат доизплатени и купени след изтичане на определения за наемане срок. Давам на лизинг. // прил. лизингов, лизингова, лизингово, мн. лизингови. Лизингова сделка.
лизна лизнеш, мин. св. лизнах, мин. прич. лизнал, св. — вж. лизвам.
лизол само ед. Спец. 1. В химията — разтвор на крезоли във вода, която съдържа калиев сапун. 2. Червеникавокафява течност, използвана в медицината за дезинфекция.
лик ликът, лика, мн. ликове, (два) лика, м. 1. Лице на човек. Помня лика му. 2. Прен. Образ, външен вид, духовен облик. Нравствен лик. Ликът на луната. 3. Остар. Портрет, снимка. Подарявам ти лика си.
ликвидатор мн. ликвидатори, мн. Лице, което извършва ликвидация (в 1 знач.). // прил. ликвидаторски, ликвидаторска, ликвидаторско, мн. ликвидаторски.
ликвидация само ед. 1. Прекратяване на дейността и съществуването на предприятие, учреждение и др. Ликвидация на завод. Ликвидация на фирма. 2. Унищожаване на нещо. Ликвидация на епидемията. 3. В търговията - разпродажба на стоки на ниски цени за по-бързото им пласиране. // прил. ликвидационен, ликвидационна, ликвидационно, мн. ликвидационни. Ликвидационен съвет. Ликвидационни процеси.
ликвидирам ликвидираш, несв. и св. 1. Какво. Извършвам ликвидация (в 1 и 3 знач.). 2. Какво. Прекратявам някаква дейност. Ликвидирам със спортните си занимания. 3. Какво\кого. Унищожавам, убивам. Ликвидирахме старата къща и на нейното място построихме нова. Ликвидира го мафията. // същ. ликвидиране, ср.
ликвидност ликвидността, само ед., ж. Спец. 1. Възможност за бързо превръщане на част от актива на предприятие в пари. 2. Бърза продажба на стоки и превръщането им в пари. • Ликвидни средства. Ценни книжа, които могат да се продадат лесно.
лико само ед. 1. Дървесинно вещество под кората на млада липа, върба и др. 2. Тесни жилави ивици, които се използват за връзване. Връзвам лозето с лико.
ликувам ликуваш, несв. Тържествувам, радвам се възторжено. Ликувам за футболните ни успехи. // същ. ликуване, ср.
ликьор мн. ликьори, (два) ликьора, м. 1. Само ед. Силно алкохолно питие, подсладено и ароматизирано с подправки. Вишнев ликьор. Бадемов ликьор. 2. Порция от това питие. Дайте ми два ликьора. Изпивам един ликьор. // прил. ликьорен, ликьорена, ликьорено, мн. ликьорени.
лилав лилава, лилаво, мн. лилави, прил. Който е с цвят на теменужка или люляк; виолетов, морав. Лилава рокля.
лилипут мн. лилипути, м. 1. Много нисък човек, джудже. 2. Нетипично малък предмет или растение. Дърво лилипут.
лилия мн. лилии, ж. Луковично растение с право стъбло и едри бели цветове. • Водна лилия. Водно растение с едри цветове над водата.
лиман мн. лимани, (два) лимана, м. 1. Залято от морето устие на река. 2. Солено езеро, близо до море, обикн. богато на лечебна кал.
лимит само ед. Граница, пределна норма, обикн. за изразходване на нещо. Лимит за ток. Водата над лимита струва по-скъпо. Вмествам се в лимита. Има лимит. // прил. лимитен, лимитна, лимитно, мн. лимитни.
лимитация само ед. Ограничение, поставяне на граница.
лимитед неизм. Добавка към името на фирма, акционерно дружество и др., която означава, че са с ограничена отговорност, т. е. всеки участник в тях отговаря до размера на влога си.
лимитирам лимитираш, несв. и св.; какво. Поставям граница, ограничавам. Лимитирам вноса. Лимитирам гориво. // същ. лимитиране, ср.
лимон мн. лимони, (два) лимона, м. 1. Цитрусово субтропично вечнозелено дръвче с продълговати лъскави листа и бели ароматни цветове. 2. Плодът на това дръвче, който има ароматна жълта кора и представлява клетки от ципа, изпълнени с кисел сок. Изстисквам лимон. // прил. лимонен, лимонена, лимонено, мн. лимонени. Лимонена киселина. // прил. лимонов, лимонова, лимоново, мн. лимонови. • Като изстискан лимон. Изтощен напълно, без капка сили. Вечер след работа съм като изстискан лимон. • Жълт като лимон. С типичния светложълт цвят. • Кисел като лимон. Много кисел.
лимонада мн. лимонади, ж. 1. Само ед. Сладка газирана, безалкохолна напитка с аромат на лимон. 2. Порция от тази напитка. Изпих две лимонади. 3. Разг. С мн. Всякакви безалкохолни газирани напитки. Всеки ден в магазина доставят лимонади. // прил. лимонаден, лимонадена, лимонадено, мн. лимонадени. Лимонадени бутилки. Лимонадена фабрика.
лимонтозу само ед. Неправилно търговско наименование на винената киселина, използвана като подправка за ястия. Слагам една лъжичка лимонтозу.
лимузина ми. лимузини, ж. 1. Широк и луксозен лек автомобил за пътници с предни седалки, отделени от задните със стъклена преграда. 2. Разг. Луксозен лек автомобил. По булеварда се носеха черни лимузини. 3. Наименование на типа лек закрит автомобил. Кола тип лимузина.
лимфа само ед. Спец. Телесна течност у човека и гръбначните животни, която се състои от вода, белтъчини, мазнини, соли и бели кръвни клетки, циркулира в тъканите и между клетките, като разнася хранителни вещества и приема продукти от обменните процеси. // прил. лимфатичен, лимфатична, лимфатично, мн. лимфатични. // прил. лимфен, лимфна, лимфно, мн. лимфни. • Лимфни възли. Спец. Органи с големина на просено зърно до малък орех, в които се образуват бели кръвни клетки. • Лимфна система. Спец. Система от съдове, жлези и др., осигуряваща образуването и циркулирането на лимфа в организма.
лингвист мн. лингвисти, м. Специалист по лингвистика; езиковед.
лингвистика само ед. Наука за езика; езикознание. Трудове по лингвистика. Българска лингвистика. // прил. лингвистичен, лингвистична, лингвистично, мн. лингвистични. Лингвистичен принос.
лингвистка мн. лингвистки, ж. Жена лингвист.
линеен линейна, линейно, мн. линейни, прил. Който има вид на линия, разположен е в линия, действа по линия или се измерва на дължина. Линейни мерки. Линеен метър. Линейна тактика. Линейна връзка. • Линеен лист. В ботаниката — лист на растение, еднакво тесен по цялата си дължина, със заострен край. • Линеен кораб. Голям въоръжен кораб за бойни операции.
линейка мн. линейки, ж. Специално оборудвана санитарна кола за пренасяне на болни или за даване на първа медицинска помощ. Викам линейка.
линея линееш, мин. св. линях, мин. прич. линял, несв. 1. Вехна, съхна, слабея, губя сили от болест или мъка, копнеж. 2. За цвят — избелявам, губя свежестта на цветовете си. 3. За животно — сменям козината си.
линийка мн. линийки, ж. 1. Малка линия. 2. Инструмент за чертане от дърво или пластмаса, разделен по сантиметри и милиметри. Чертая с линийка.
линия мн. линии, ж. 1. Реална или мислена черта, която съединява две точки или е граница при пресичането на две повърхности. Права линия. Начупена линия. Линията на хоризонта. 2. Черта. Тънка линия. Дебели линии. 3. Линийка (във 2 знач.). 4. Черта по някаква граница или по релеф; очертание. Гранична линия. Линията на планината. Крайбрежна линия. Линията на носа й. Линията на лицето. 5. Разположение на предмети в един ред. Линията на хотелите. 6. Специално построен път от релси, както и всеки друг транспортен път, съобщителна връзка и др. Железопътна линия. Тролейна линия. Въздушна линия. Съобщителна линия. Телефонна линия. 7. Прен. В родословието — ред на родствена връзка. Роднини по майчина линия. По бабина ми линия. По пряка линия. 8. Прен. Направление, начин на мислене или на действие. Революционна линия. • По линия на. Област на действие. По обществена линия. Успехи по научна линия. По професионална линия.
линкам линкаш, несв. Диал. Ходя насам-натам, щурам се, блъскам се.
линолеум само ед. Еластична влагоизолационна настилка за под, която представлява твърда тъкан, от едната страна обработена със специална смес, а от другата намазана с водонепроницаемо вещество.
линотип само ед. Печатарска машина, която отлива набрания текст на цели редове, както и напечатаният по такъв начин текст. // прил. линотипен, линотипна, линотипно, мн. линотипни.
линч линчът, линча, само ед., м. Извънсъдебна публична разпра (по името на Линч).
линчувам линчуваш, несв.; кого. Подхвърлям на линч.
липа мн. липи, ж. Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай, дървесината — в резбарството и мебелната промишленост, а кората за лико. // прил. липов, липова, липово, мн. липови. Липов чай. Липов мед.
липса мн. липси, ж. 1. Само ед. Нямане, отсъствие или недостиг на нещо. Липса на доказателства. Липса на воля. Липса на пари. 2. Обикн. мн. Установено отсъствие или изчезване на нещо (обикн. в производството и търговията). Често установяваме липси в комплекта с резервни части. Има липси. Няма липси. Липсите в магазина се заплащат от продавачите.
липсвам липсваш, несв. 1. Няма ме, отсъствам. Липсват задължителните резервни части. От книгата липсват пет листа. 2. Изчезвам, изгубвам се. Често липсват пари от чантите. Липсваха някои дрехи от гардероба. — липсва ми (ти, му, и, ни, ви, им). 1. Не ми достига. Липсва ми време. Липсва ми почивка. 2. Чувствам остро загуба, отсъствие на нещо или на някого. Липсва ми семейството ми. Липсват ми децата. Ти ми липсваше през цялото лято. • Само това ми липсваше. Разг. На всичко отгоре и това. На всичката работа отгоре само разходки ми липсваха! * Липсва ми едната дъска. Разг. Не съм напълно в ред. • Липсва ми нещо. Разг. Не съм напълно в ред.
лира мн. лири, ж. 1. Древногръцки струнен музикален инструмент с три до осем струни, чийто тон се получава с дърпане на струните с пръсти, а формата му е крушовидна. 2. Прен. Поетическо вдъхновение и творчество; творческо вдъхновение. Лирата му го изоставя. Посетила го е лирата му. 3. Прен. Съзвездие от северното небесно полукълбо с главна звезда Вега. 4. Прен. Австралийска птица, чиято опашка е с форма на този инструмент. 5. Прен. Всяка част, тяло с такава форма.
лира мн. лири, ж. 1. Парична единица в Турция, Италия и др. 2. Стара турска златна монета, жълтица. Наниз от лири.
лиризъм само ед. Емоционалното съдържание на всяко лирическо произведение или на всяко произведение на изкуството; чувствителност, настроение за сметка на разсъдъчното начало.
лирик мн. лирици, м. Поет, който твори лирика.
лирика само ед. 1. Спец. Вид поезия, изразяваща чувствата и преживяванията на поета. 2. Съвкупност от произведенията от този вид. Българска лирика. Лириката на Вазов. 3. Музика, в която преобладават емоционално-субективни елементи. // прил. лиричен, лирична, лирично, мн. лирични. Лиричен елемент. Лирична натура. Лирично настроение. // прил. лирически, лирическа, лирическо, мн. лирически. Лирически жанрове.
лиричка мн. лирички, ж. Жена лирик.
лис лиса, лисо, мн. лиси, прил. За човек — на когото е опадала косата; плешив.
лиса мн. лиси, ж. Лисица. • Кума Лиса. Название на лисицата в народните приказки.
лисана мн. лисани, ж. Наименование на лисицата в народните приказки.
лисвам лисваш, несв. и лисна, се.; какво. Разг. 1. Лискам веднъж или няколко пъти по веднъж; плисвам. Писвам виното върху него. Лисвам водата на земята. 2. Прен. Изпивам наведнъж, гаврътвам чаша, обикн. с алкохол. Лиснах една ракия.
лисина мн. лисини, ж. Голо място на главата, където косата е опадала.
лисица мн. лисици, ж. 1. Хищен бозайник от семейство кучета с оранжева козина и дълга пухкава опашка, с удължена остра муцуна и ценна кожа. Лисицата отнесе две кокошки и тръшна три. Хитрата лисица срещна Еж-ко Бежко. 2. Прен. Обработена кожа на това животно, която може да се носи като яка, както и палто, шапка от такава кожа. Купих си една лисица. Слагам си лисицата. 3. Прен. Хитър, лукав, лъстив човек. Каква лисица е тя! 4. Прен. В селска каруца — две извити дървета, които съединяват задната ос с опашката. // прил. лисичи, лисича, лисиче и лисичо, мн. лисичи. Лисича шапка. Лисича дупка. Лисичи поглед. // същ. умал. лисичка, мн. лисички, ж. • Като лисица. Много хитър, лукав. • Лисици да ловиш. Разг. За много задимено място.
лискам лискаш, несв.; какво. Разг. Изхвърлям наведнъж вода, течност от съд; плискам. Лискам кофа с вода за прохлада.
лисна лиснеш, мин. св. лиснах, мин. прич. лиснал, св. — вж. лисвам.
лист листът, листа, мн. листове и листа, (два) листа, м. 1. Тънък пласт, обикн. от хартия или метал с определена форма и размери. Лист хартия. Ламаринен лист. Меден лист. 2. Всяка една от съставните части на книга, тетрадка и под. Книгата има 200 листа. 3. Тънък пласт от тесто за баница или сладкиш. Болничен лист. 1. Удостоверение за извиняване на отсъствия поради болест. 2. Формуляр със сведения за болния и анамнезата на болестта му при престой в болница.
лист листът, листа, мн. листа и листи, (два) листа, м. 1. Орган при висшите растения, който представлява обикн. зелена пластинка като израстък в края на клонче или на стъбло и служи за фотосинтеза и дишане. Широки листа. Видоизменени листа са игличките или бодлите. Есенни листа. Жълти листа. 2. Всяко от венчелистчетата на цвят. Червените листа на лалето бяха окапали. // същ. умал. листче, мн. листчета, ср.
листа мн. листи, ж. 1. Списък на кандидати за избиране при политически или други избори. Изборна листа. Кой води листата на демократическата партия? 2. Лист с меню в ресторант. Разглеждам листата.
листак мн. листаци, (два) листака, м. Шумата, листата на дърво.
листен листна, листно, мн. листни, прил. Който е свързан с лист. • Листна пъпка. Пъпка на растение, от която се развива лист. • Листни въшки. Паразити по листата на растенията, е Листни зеленчуци. Зеленчуци, на които се използват за ядене листата.
листнат листната, листнато, мн. листната, прил. За дърво, храст, растение — който има много листа. Пиперът става листнат, но няма чушки.
листо мн. листа, ср. Лист на растение.
листовиден листовидна, листовидно, мн. листовидни, прил. Който има форма на лист на растение. Листовидни фигури.
листовка мн. листовки, ж. Печатан лист със злободневно политическо или рекламно съдържание, който се разпространява в голям брой. Агитационни листовки срещу избори. Разпространявам рекламни листовки.
листопад само ед. Падане на листата на дърветата през есента.
литвам литваш, несв. и литна, св. За птица, самолет — понасям се във въздуха, излитам. Птицата литна от клона.
литератор мн. литератори, м. Специалист по литература.
литераторка мн. литераторки, ж. Жена литератор.
литература само ед. 1. Съвкупност от писмени произведения на един народ, на една епоха или изобщо. Събитието е отбелязано в литературата от тази епоха. 2. Съвкупност от художествени произведения (лирика, епос, драма) от епоха, страна, период. Българската литература. Западноевропейска литература. 3. Съвкупност от научни съчинения по отрасъл на науката, по въпрос. Не е проучена литературата по въпроса за тази категория на глагола. // прил. литературен, литературна, литературно, мн. литературни. Литературно творчество. Литературни източници. Литературни опити. Литературна критика.
литературовед мн. литературоведи, м. Специалист, учен по литературознание. // прил. литературоведски, литературоведска, литературоведско, мн. литературоведски.
литературоведка мн. литературоведки, ж. Жена литературовед.
литературознание само ед. Наука за художествената литература. Постиженията на нашето литературознание.
лития мн. литии, ж. Истор. Шествие с молебен за дъжд. Правя лития.
литна литнеш, мин. св. литнах, мин. прич. литнал, св. — вж. литвам.
литографирам литографираш, несв. и св. Отпечатвам по литографски начин. // същ. литографиране, ср.
литография само ед. 1. Отпечатване на картини, плакати и др. с плоската страна на варовит камък, на който предварително са очертани. 2. Прен. Напечатана по този начин рисунка. На стената висят литографии. 3. Прен. Предприятие, където се работят такива отпечатъци.// прил. литографски, литографска, литографско, мн. литографски. Литографско изображение.
литраж само ед. Обем на съд, изразен в литри.
литургия мн. литургии, ж. Християнска църковна служба, обикн. в неделя или на празници. // прил. литургичен, литургична, литургично, мн. литургични.
литър мн. литри, (два) литра, м. 1. Мярка за вместимост, равна на 1000 кубически сантиметра. 2. Течност с такъв обем. 3. Специален съд, използван за мярка, с такава вместимост. // прил. литров, литрова, литрово, мн. литрови. Литрова бутилка. Литрово канче.
лифт лифтът, лифта, мн. лифтове, (два) лифта, м. 1. Въжена транспортна линия, обикн. в стръмни места. Изкачвам се на върха е лифта. Вземам лифта. Закрит кабинков лифт. 2. Повдигателна уредба, използвана за изваждане от дълбочина на вода, нефт и др.
лих лиха, лихо, мн. лихи, прил. Разг. Опак, своенравен. // нареч. лихо. • Лихо ми е. Разг. Чоглаво, непривично ми е.
лихва мн. лихви, ж. 1. Допълнителна сума, която се изплаща при използване на пари в заем и представлява процент от заема. Вземам пари с 50% лихва. Банките отпускат пари с висока лихва. 2. Такава сума, получавана срещу влагане на пари в банка или в спестовна каса. Получавам 30% лихва. Отпускам лихва. Начислявам лихва. // прил. лихвен, лихвена, лихвено, мн. лихвени. Лихвен процент. • Връщам/ върна с лихвата. Разг. Отмъщавам в повече, връщам тъпкано.
лихвар лихварят, лихваря, мн. лихвари, м. Човек, който дава пари за ползване срещу лихва. // прил. лихварски, лихварска, лихварско, мн. лихварски.
лице мн. лица, ср. 1. Предната част на главата на човек. Красиво лице. Зачервено лице. Изпотено лице. 2. Прен. Израз на вътрешното състояние на човек. Весело лице. Тъжно лице. 3. Прен. Предна част на нещо. Къщата има хубаво лице. Лицето на кожата е тъмно, а опакото е светло. 4. Прен. Индивидуален облик, отличителни черти. Творческо лице. Политическо лице. Оформям писателското си лице. 5. Прен. Човек като член на обществото, като личност. Две лица чакат в коридора. Като лице от университета. Лице от семейството. Доверено лице. 6. Прен. Граматическа категория на глагола, която показва субекта на действието. Глаголът е във второ лице. Глаголът се изменя по лице. // прил. лицев, лицева, лицево, мн. лицеви. Лицев нерв. Лицеви мускули. • Казвам/говоря в лицето. Говоря открито, пред човека. • Гледам в лицето. Гледам направо, открито, смело. • Лице в лице. Открито, непосредствено. • Физическо лице. Спец. В правото — правоспособен човек. • Юридическо лице. Спец. В правото — организация, имаща опреде
лицей лицеят, лицея, мн. лицеи, (два) лицея, м. 1. Истор. Градина в Атина, в която Аристотел преподавал на своите ученици. 2. Истор. В царска Русия — мъжко привилегировано учебно заведение. 3. Във Франция и някои други западни страни — средно общообразователно учебно заведение. Завършвам лицея.
лицемер мн. лицемери, м. Лицемерен човек.
лицемерен лицемерна, лицемерно, мн. лицемерни, прил. 1. Който проявява лицемерие. Лицемерен човек. 2. Който съдържа, основава се на лицемерие. Лицемерна постъпка. Лицемерни думи. // същ. лицемерност, лицемерността, ж.
лицемерие само ед. Поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и добронамереност.
лицемерка мн. лицемерки, ж. Жена, която проявява лицемерие.
лицемерствам лицемерстваш, несв. Държа се с лицемерие.
лицемерствувам лицемерствуваш, несв. Лицемерствам.
лицемеря лицемериш, мин. св. лицемерих, мин. прич. лицемерил, несв. Лицемерствам.
лиценз мн. лицензи, (два) лиценза, м. Спец. Право да се използва патентовано изобретение или производство. Произвеждам кока-кола по лиценз. Купувам лиценз. Продавам лиценз. Имам лиценз. // прил. лизензен, лицензна, лицензно, мн. лицензни. Лицензна напитка. Лицензно производство.
лицензия мн. лицензни, ж. Разрешение от правителството на една държава за износ или внос на стоки, както и документът за такова разрешение.
лича личиш, мин. св. личах, мин. прич. личал, несв. 1. Виждам се, забелязвам се слабо. Отдалеч белите върхове едва личат. 2. Откроявам се, виждам се. Петната не личат отдалече. По очите и личат следи от сълзи. — личи (си). Безл. Вижда се, явно е. Личи, че е богат. Личи си, че е притеснен.
лича личиш, мин. св. личих, мин. прич. личил, несв.; какво. Премахвам, изличавам нещо написано. Лича с гума.
личба мн. личби, ж. Остар. Знамение, поличба.
личен лична, лично, мн. лични, прил. 1. Който се отнася до едно лице; принадлежи на едно лице; частен, индивидуален. Личен автомобил. Личен телефон. Лична отговорност. Личен разговор. 2. Който се осъществява от самото лице. Лично присъствие. Лично изпълнение. 3. Остар. Хубав, гиздав. Лична мома. 4. Разг. Прочут, прославен. Личен деец. Личен учител. Личен род. Лично семейство.
личинка мн. личинки, ж. Спец. В зоологията — форма на живот, един от първите стадии в развитието на някои животни (насекоми, земноводни и др.), който се отличава от тях по строеж и начин на живот; ларва.
лично нареч. 1. Сам, самият. Направих проверка лично. Написах писмото лично. Явявам се лично. 2. Непосредствено, лице с лице. Разговаряме лично.
личност личността, мн. личности, ж. 1. Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества. Права на личността. Ставам личност. 2. Човекът от гледище на характера, поведението, общественото си положение. Силна личност. Светла личност. Личността на писателя. Известна личност. Голяма личност.//I прил. личностен, личностна, личностно, мн. личностни. Личностни качества.
лиша лишиш, мин. св. лиших, мин. прич. лишил, св. — вж. лишавам.
лишавам лишаваш, несв. и лиша, св.; кого/ какво. Отнемам нещо от някого. Лишавам го от права. Лишавам от свобода. Лишавам от работа. Лишавам от семейство. — лишавам се/ лиша се. Отказвам се от нещо придобито, загубвам го, донякъде доброволно. Лишавам се от любов. Заради печалбата се лиших от домашните удобства. Лишавам се от развлечения. Лишавам се от дрехи. // същ. лишаване, ср.
лишей лишеят, лишея, мн. лишеи, (два) лишея, м. Тип низши организми, чието тяло е симбиоза между гъба и водорасло, които растат по кората на дърветата, по скали и др. и създават условия за живот на други растения или са храна за животни.
лишей лишеят, лишея, мн. лишеи, (два) лишея, м. Обикн. мн. Петна по кожата, покрити с люспи. Имам по лицето си лишеи. Лице е лишеи. // прил. лишав, лишава, лишаво, мн. лишави. Лишава кожа.
лишен лишна, лишно, мн. лишни, прил. Остар. Който е излишен, ненужен, свободен. • За лишен път. Разг. За последен път. За лишен път те моля.
лишение мн. лишения, ср. Обикн. мн. Оскъдица, ограничаване, недостиг. Живея в лишения. Търпя лишения. Подлагам се на лишения.
лоб лобът, лоба, мн. лобове, (два) лоба, м. Остар. Горна лицева част на черепа; чело. Висок лоб. Открит лоб.
лобен лобна, лобно, мн. лобни, прил. • Лобно място. 1. Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Царевец. 2. Място, където някой е загинал.
лоби мн. лобита, ср. Група лица, които се опитват да влияят върху другите в полза на социална или политическа кауза. Президентско лоби в парламента. Лоби на фирми в парламента. Българско лоби в Америка. Създавам лоби. Имам широко лоби.
лобист мн. лобисти, м. Член на лоби.
лобут само ед. Диал. Бой като наказание.
лов ловът, лова, само ед., м. 1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има лов. 2. Дивеч, който е предмет на ловене или убиване. Горите били пълни с лов. 3. Дивеч, убит или уловен при такова преследване. Върнаха се с богат лов. 4. Прен. Преследване с цел улавяне, придобиване. На лов за хора. Лов за силни изживявания. // прил. ловен, ловна, ловно, мн. ловни. Ловна пушка.
ловджийски ловджийска, ловджийско, мн. ловджийски, прил. Разг. Който служи за лов; ловен. Ловджийска пушка. Ловджийско куче. Ловджийска шапка.
ловджия мн. ловджии, м. Ловец.
ловец мн. ловци, м. Човек, който се занимава с лов.
ловко нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко.
ловувам ловуваш, несв. 1. Занимавам се с лов. Ловувам по тези гори от десет години. 2. Ходя на лов. Тази неделя ще ловуваме.
ловък ловка, ловко, мн. ловки, прил. 1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач. 2. Прен. Който умее да намери изход от всяко положение; хитър, гъвкав. Ловък търговец. Ловък дипломат.
ловя ловиш, мин. св. лових, мин. прич. ловил, несв. 1. Какво/кого. Поемам и задържам, обикн. което се движи, с ръка, уста; хващам. Котката лови мишки. Ловя топката. 2. Какво/ко-го. Преследвам хора или ловувам животни. Ловя крадци. Ловя убийци. Ловя риба. Ловя зайци. Ловя гъски. 3. Прен. Какво. Успявам да взема, хващам превозно средство. Сутрин ловя автобус в осем часа. 4. Прен. Какво. Стремя се да схвана, да използвам, да възприема, да улуча (думи, смисъл, случай, изгоден момент и др.). Ловя всяка дума. Ловя смисъла, но не разбирам всичко на английски. — ловя се. Прен. 1. Хващам се, усещам се, че правя нещо несъзнателно. Ловя се, че правя грешки в падежите. 2. Разг. Оставям се да бъда излъган, измамен. Лови се на всяка лъжа. Ловя се на обещанията. • Ловя мухите. Разг. Губя си времето, безделнича. • Ловя окото. Разг. Правя впечатление, привличам, харесвам се, обикн. с външността си. • Ловя риба в мътна вода. Разг. Използвам неуредици, бъркотия, за да извлека облаги за себе си.
логаритмувам логаритмуваш, несв. Спец. В математиката — намирам логаритъма на дадено число. // същ. логаритмуване, ср.
логаритъм мн. логаритми, (два) логаритъма, м. Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, взето като основа, за да се получи дадено число. // прил. логаритмичен, логаритмична, логаритмично, мн. логаритмични. Логаритмична таблица. Логаритмична линийка.
логика само ед. 1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето. 2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. Има логика. В разсъжденията ти няма никаква логика. Логика на живота. В това има логика. Логиката на събитията. Търся логика. Не намирам логика в твоите действия. 3. Учебна дисциплина, както и учебник за нея.
логичен логична, логично, мн. логични, прил. 1. Който е разумен, закономерен, произтича от връзката между нещата. Логичен извод. Логично решение. 2. Логически. // същ. логичност, логичността, ж.
логически логическа, логическо, мн. логически, прил. Който се основава на логиката. Логическа задача.
логопед мн. логопеди, м. Специалист по логопедия.
логопедия само ед. Спец. Наука за недостатъците в говора (заекване, пелтечене) и методите за тяхното премахване.
лоден мн. лодени, (два) лодена, м. 1. Горна мъжка дреха от мъхест вълнен плат. 2. Власнат и непромокаем вълнен плат.
лоджия мн. лоджии, ж. Открито от външната си страна пространство, включено в общия обем на сграда, ограничено с парапет.
лодка мн. лодки, ж. 1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. Моторна лодка. Спасителна лодка. Рибарска лодка. Лодка платноходка. 2. Неголям военен плавателен съд. Подводна лодка. Гранична лодка. 3. Прен. Нещо с формата на лодка. Деколте лодка.// същ. умал. лодчица, мн. лодчици, ж. • Като лодка. Който има форма на лодка.
лодкар лодкарят, лодкаря, мн. лодкари, м. Лице, което като занятие кара лодка. // прил. лодкарски, лодкарска, лодкарско, мн. лодкарски.
ложа мн. ложи, ж. Отделено място за сядане на няколко души в зрителна зала (за привилегировани, гости, журналисти). • Масонска ложа. Поделение на масонска организация; масонско дружество.
ложа мн. ложи, ж. Дървена част на пушка, в която се поставя цевта.
ложе само ед. 1. Остар. Легло. 2. Прен. Русло, корито на река. • Брачно ложе. Брачно легло, постеля. • Прокрустово ложе. Мярка, към която нещо се привежда насилствено.
лоза мн. лози, ж. Многогодишен храст с виещи се израстъци, който ражда грозде. Две лози с черно грозде. Лозата е пуснала нови филизи. // прил. лозов, лозова, лозово, мн. лозови. Лозови листа.
лозар лозарят, лозаря, мн. лозари, м. 1. Човек, който отглежда лозе. 2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. Добър лозар. // прил. лозарски, лозарска, лозарско, мн. лозарски. Лозарски ножици.
лозарка мн. лозарки, ж. Жена лозар.
лозарство само ед. Клон от земеделието, който се занимава с отглеждане на лозя.
лозе мн. лозя, ср. 1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози. 2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с лози. Над града има лозя. Берат лозята. Лозята се берат в един и същ ден. 3. Обширни масиви, засадени с лози.
лозина мн. лозини, ж. Тънка дълга пръчка на лозов храст. Лозините се връзват към тела няколко пъти в годината.
лозница мн. лозници, ж. Голяма лоза, вдигната на подпори; асма. Под лозницата.
лозунг мн. лозунги, (два) лозунга, м. 1. Кратък призив. Издигам лозунг. Изричам лозунг. 2. Плакат с написан върху него призив. Окачвам лозунги. 3. Прен. Ръководен принцип, идея.
лой лойта, само ед., ж. Мазнина от овца, говедо, заек и др. // прил. лоен, лоена, лоено, мн. лоени.
лойд само ед. Дружество в Лондон за застраховки на морски съдове по цял свят.
локал мн. локали, (два) локала, м. Остар. Голямо питейно и увеселително заведение. Нощен локал. Локалите на София.
локален локална, локално, мн. локални, прил. Който е ограничен на едно място, в някакви предели. Локална война. Локална инфекция. Локално поливане. // същ. локалност, локалността. ж.
локализация само ед. Локализиране.
локализирам локализираш, несв. и св.; какво. Ограничавам разпространението на нещо в някакви предели. Локализирам епидемия. Локализирам пожар. — локализирам се. Ограничавам се, задържам се в някакви предели. Конфликтът се локализира. Замърсяването се локализира. // същ. локализиране, ср.
локам локаш, несв. Лоча.
локатор мн. локатори, (два) локатора, м. Устройство за определяне местонахождението на някакъв обект. Локаторът засече самолета.
локаут само ед. Закриване на предприятие и масово уволнение на работещите като начин за борба срещу техни искания.
локва мн. локви, ж. 1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви. 2. Разляна по равна повърхност течност в по-голямо количество. Локва кръв. На пода се образува локва вино.
локвам локваш, несв. и локна, св.; какво. За животно — поемам чрез лочене един път или няколко пъти. Локва няколко пъти от рядката каша и спира.
локна локнеш, мин. св. локнах, мин. прич. локнал, св. — вж. локвам.
локомотив мн. локомотиви, (два) локомотива, м. Транспортна машина, която се движи по релси и е предназначена да тегли вагони. Парен локомотив. Електрически локомотив. Показа се локомотивът на влака. // прил. локомотивен, локомотивна, локомотивно, мн. локомотивни. Локомотивно депо. Локомотивен завод.
локум мн. локуми, (два) локума, м. 1. Само ед. Сладкарско изделие, приготвено от нишесте, захар и др., обикн. във форма на малки блокчета. 2. Порция от това изделие. Два локума. Кутия с десет локума. // прил. локумен, локумена, локумено, мн. локумени. Локумена вафла. // същ. умал. локумче, мн. локумчета, ср.
ломлив ломлива, ломливо, мн. ломливи, прил. Който лесно се чупи, руши, ломи. Ломлива скала.
ломотя ломотиш, мин. св. ломотих, мин. прич. ломотил, несв. 1. Говоря неразбрано, завалено (поради пиянство, болест и др.). 2. Прен. Разг. Пренебр. Говоря, дрънкам, дърдоря. Стига си ломотил, не мога повече да те слушам.
ломя ломиш, мин. св. ломих, мин. прич. ломил, несв.; какво. 1. Чупя, руша. Ломя скалата. Ломя клоните. 2. Прен. Пречупвам характер, преодолявам съпротива и др. — ломя се. Чупя се, кърша се. Клоните се ломят от тежестта на ябълките. // същ. ломене, ср.
лонгоз мн. лонгози, (два) лонгоза, м. Крайречна гора (в Източна и Югоизточна България). Лон-гозът на река Камчия. Лонгозът на река Ропотамо.
лоно само ед. Недра, утроба, пазва. • В лоното на природата. В недрата на природата, дълбоко сред нея.
лопата мн. лопати, ж. 1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и др. Копая е права лопата. Товаря пръст с лопата. 2. Весло, гребло на лодка. // същ. умал. лопатка, мн. лопатки, ж. Лопатка за боклук. « С лопата да ги ринеш. Разг. Много са, в излишък са. • Въртя се като фурнаджийска лопата. Разг. Променям много лесно мнението си (като фурнаджийска дървена лопата, която може да се използва и от двете страни, които са еднакви). • Като лопати. Големи и широки. Ръце като лопати.
лопатар мн. лопатари, (два) лопатара, м. 1. Вид елен със сплескани рога. 2. Прелетна блатна птица, подобна на гъска, с плосък клюн.
лопатка мн. лопатки, ж. 1. Малка лопата. 2. Спец. В анатомията — плоска и широка кост в горната задна част на гръдния кош; плешка.
лопуш само ед. Диал. Лапад.
лорд лордът, лорда, мн. лордове, м. 1. Най-висшата аристократическа титла в Англия, както и носителят на такава титла. 2. Титла на висши длъжностни лица в Англия. • Лорд-мер. Кмет на Лондон, Единбург и на някои други градове. • Лорд на хазната. Министър на финансите.
лорнет мн. лорнети, (два) лорнета, м. Сгъваеми очила с дръжка, които се държат с ръка при използване.
лос лосът, лоса, мн. лосове, (два) лоса, м. Диво животно от рода на елените с широки разклонени рога.
лосион мн. лосиони, (два) лосиона, м. Козметична течност за почистване.
лост лостът, лоста, мн. лостове, (два) лоста, м. 1. Дебел железен прът, който служи за повдигане, изместване. 2. Гимнастически уред, който се състои от дебел железен хоризонтален прът на две подпори. 3. Прен. Движещ механизъм. Лостовете на живота. Лостове на търговията. // прил. лостов, лостова, лостово, мн. лостови. Лостов механизъм.
лотария само ед. 1. Разиграване на вещи или пари по предварително продадени билети с номера. Билет за лотария. Участвам в лотария. 2. Прен. Случка, голям късмет. Този случай е моята лотария. Тази възможност е истинска лотария. // прил. лотариен, лотариина, лотариино, мн. лотариини. Лотариен билет.
лото само ед. Игра с особени карти с номера или с картинки.
лотос мн. лотоси, (два) лотоса, м. Южно водно растение с големи синкаворозови цветове; свещено цвете в будистката религия.
лоцман мн. лоцмани, м. Лице с добра щурманска подготовка, което познава особеностите на труден за плаване район и помага да бъдат избегнати.
лоча лочиш, мин. св. лочих, мин. прич. лочил, несв.; какво. 1. За животно — поемам течност с език, за да пия. Котката лочи мляко. 2. Прен. Разг. Пренебр. За човек — пия шумно или пия много вода или алкохол. Цял ден лоча вода в горещината. Всяка вечер лочи по кръчмите.
лош лоша, лошо, мн. лоши, прил. 1. За човек — който е зъл, злобен. Лоша жена. Лош човек. 2. Който е недоброкачествен, негоден, развален. Лоша храна. Лош вкус. Лош хляб. Лоши обувки. 3. Който не е такъв, какъвто трябва, или който се извършва незадоволително, слабо. Лош специалист. Лош ученик. Лоша съпруга. Лоша дъщеря. Лошо изпълнение. Лоша игра. 4. Който носи, предсказва нещо недобро. Лош знак. Лош ден. Лош сигнал. 5. Прен. Труден, тежък, мъчителен. Лош живот. 6. Прен. За време — студено, дъждовно или неблагоприятно. Лошо време. Лоша зима. 7. Прен. За болест — опасен, тежък. 8. Като същ.: лошо, лошото. Лоши неща. На следващата година дойде лошото. • Излиза/излезе ми лоша дума/лошо име. Разг. Разпространява се, оформя се лошо мнение за мене. • Лош проводник. Материал, който не провежда електрически ток. Хартията е лош проводник. • Лоши езици. Клеветници, интриганти. • Тръгвам/тръгна по лош път. Ставам неморален, нечестен, порочен.
лошо нареч. 1. Не така, както трябва; зле. Работя лошо. Уча лошо. Пиша лошо. 2. Тежко, опасно; зле. Падам лошо. • Лошо ми е. Не се чувствам добре. • На лошо е. Разг. Не предвещава нищо добро.
лошокачествен лошокачествена, лошокачествено, мн. лошокачествени, прил. Който е с лошо, ниско качество. Лошокачествена стока.
лошота само ед. Проява на лош.
лошотия само ед. 1. Качество на лош човек; злоба, злина. Лошотията му е изписана на лицето. 2. Прен. Лош, злобен човек. Той е голяма лошотия.
лоялен лоялна, лоялно, мн. лоялни, прил. 1. Който е в рамките на закона; почтен, честен. Лоялни отношения. Лоялно сътрудничество. Лоялен човек. Лоялен съм към него. 2. Който е почтен, привързан, предан. Лоялен към своето предприятие. // същ. лоялност, лоялността, ж. Проявявам лоялност.
луга само ед. 1. Отпадъчна вода при производство на сапун. 2. Солен разтвор за унищожаване на ледена кора по улици и пътища. Хвърлям луга. // прил. лугав, лугава, лугаво, мн. лугави. Течността е лугава.
луд луда, лудо, мн. луди, прил. 1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен. 2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. Ти си луд, да му дадеш толкова пари без разписка. 3. Прен. Който е немирен, палав, жив. Лудо дете. Лудо момче. 4. Прен. Който е бърз, буен. Луда трева. Луд кон. 5. Прен. За чувство, желание — много силен. Луда любов. Луда омраза. // същ. лудост, лудостта, ж. // нареч. лудо. • Луда глава. Буен, безразсъден човек. • Луди пари. Много пари, обикн. дадени напразно. • Луд съм по някого. Влюбен съм силно.
лудетина мн. лудетини, ж. и м. Палав, немирен, буен човек.
лудешки лудешка, лудешко, мн. лудешки, прил. Който е присъщ на луд; безразсъден, необмислен. Лудешки постъпки. Лудешки смях. Лудешки бяг.
лудея лудееш, мин. св. лудях, мин. прич. лудял, несв. 1. Проявявам буйност (поради раздразнителност, радост и др.). Лудея от ярост. Лудея от щастие. Децата лудеят. Конят лудя е часове по поляната. 2. Прен. За вятър, буря, море, вода — бушувам, тека буйно, бурно. Вятърът лудя цяла нощ. Морето лудее. 3. Прен. Изпитвам неудържимо любовно чувство и влечение. Лудея по него.
лудница мн. лудници, ж. 1. Болница за душевноболни, луди. Отивам в лудницата. Лежа в лудницата. 2. Прен. Неразбория, безредие или голям шум от различни действия. Тук е истинска лудница, защото правим ремонт. В университета е лудница от изпити.
лудория мн. лудории, ж. Проява, постъпка на буйност, немирност, палавост, безразсъдство. Правя лудории.
лудост лудостта, ж. 1. Състояние на човек, изгубил разсъдъка си. 2. Качество на луд. 3. Лудория.
лудувам лудуваш, несв. Лудея (в 1 и 2 знач.). // същ. лудуване, ср.
лук лукът, лука, само ед. м. 1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества. 2. Луковиците и зелените стръкове от това растение. Бял лук. Червен лук. Сух лук. Зелен лук. II прил. луков, лукова, луково, мн. лукови. Лукова глава. // прил. лучен, лучена, лучено, мн. лучени. Лучен кебап. • Ни лук ял, ни на лук мирисал. Разг. Човек, който се преструва, че изобщо не знае за нещо. • Сгазвам/сгазя лука. Разг. Нарушавам реда, закона, условността. » Праз лук. Праз. • Чеснов лук. Чесън. • Лукова глава. Разг. Нещо нищожно, незначително. Да не съм лукова глава!
лукав лукава, лукаво, мн. лукави, прил. 1. Който е коварен, подъл, хитър. 2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка. 3. Който е игрив, добродушно хитър. • Лукавият. Название на дявола.
лукавство само ед. 1. Коварство и хитрост. 2. Проява на лукав; лукава постъпка. 3. Добродушна хитрост, игривост.
лукавщина само ед. Лукавство.
луканка мн. луканки, ж. 1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси. 2. Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много луканки.
луковица мн. луковици, ж. 1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг слоеве, служи за храна и за начало на ново растение. Луковица на кокиче. Луковица на лук. Луковицата на чесън. 2. Разширение на основата на косъм. Луковица на косъма.
лукс луксът, лукс, само ед., м. Удобства, разкош, скъпа обстановка. Живея в лукс. В дома ми цари лукс. • Категория лукс. Най-високата категория. Хотелът е категория лукс. • Лукс е. За нещо скъпо, дефицитно, трудно постижимо. За мене е лукс да отида на фризьор. • Позволявам си лукса. Правя нещо, което не е по силите ми, според възможностите ми.
лукс луксът, лукса, мн. луксове, (два) лукса. Спец. Единица мярка за светлина.
луксацио само ед. Спец. В медицината — изкълчване, изместване на става. Получава луксацио при раждането си.
луксозен луксозна, луксозно, мн. луксозни, прил. 1. Който е разкошен, скъп. Луксозен апартамент. 2. Който е категория лукс. Луксозен ресторант. 3. Прен. Ирон. Който живее в лукс, свикнал е на лукс. Луксозно момиче.
лула мн. лули, ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн. • Една лула тютюн не струва. Нищо не струва. Животът без любов една лула тютюн не струва.
луличка мн. лулички, ж. 1. Малка лула. 2. Разг. Цвете с фуниевиден цвят; нарцис и петуния.
лумбаго само ед. Спец. В медицината — болки в поясната област поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб. Страдам от лумбаго. Мъчи ме лумбагото.
лумвам лумваш, несв. и лумна, ср. 1. За огън, пламък — избухвам изведнъж, разгарям се. Лумна голям огън. 2. Прен. За чувства — пламвам, разгарям се. Любовта им лумна изведнъж. // същ. лумване, ср.
луминал само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал.
луминатор мн. луминатори, (два) луминатора, м. Корабно прозорче.
луминесценция само ед. Спец. В електротехниката - светлинно явление при твърди, течни и газообразни вещества - излъчване на светлина от студено тяло; пряко превръщане в светлина на други форми на енергия. // прил. луминесцентен, луминесцентна, луминесцентно, мн. луминесцентни.
лумна лумнеш, мин. св. лумнах, мин. прич. лумнал, св. — вж. лумвам.
лумпен мн. лумпени, м. Човек извън своята класа и обичайната си работа; бедняк, скитник.
лумпенизирам лумпенизираш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам изхвърляне на хора от естествената им среда, класа, работа. Условията на живота лумпенизират голям слой от хора. — лумпенизйрам се. Превръщам се в лумпен. // същ. лумпенизиране. ср.
луна само ед. 1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява. 2. Спец. В астрономията — спътник на планета. 3. Прен. Лунна година. // прил. лунен, лунна, лунно, мн. лунни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година.
лунапарк мн. лунапаркове, (два) лунапарка, м. Парк с игри, колички и зрелища; увеселителен парк. Ходя в лунапарк.
лунатизъм само ед. Спец. В медицината — заболяване, при което болният ходи на сън и несъзнателно извършва различни действия; сомнамбулизъм.
лунатик мн. лунатици, м. Човек, който страда от лунатизъм.
лунатичка мн. лунатички, ж. Жена лунатик.
луничав луничава, луничаво, мн. луничави, прил. Който има по кожата си много лунички. Луничаво момиче. Луничав нос.
луничка мн. лунички, ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. Имам лунички. Носът е осеян с лунички.
лупа мн. лупи, ж. 1. Увеличително стъкло; леща. 2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета е лупа. • Под лупа. Внимателно, придирчиво. Специалисти и критикари ще го четат под лупа.
лупам лупаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям, бия, тупам.
лупвам лупваш, несв. и лупна, св. Разг. 1. Какво/ кого. Лупам веднъж или няколко пъти по веднъж. 2. Падам, тупвам на земята изведнъж. — лупвам се. Падам, тупвам на земята изведнъж.
лупинг мн. лупинги, (два) лупинга, м. Фигурно летене със самолет; премятане, превъртане.
лупна лупнеш, мин. св. лупнах, мин. прич. лупнал, св. — вж. лупвам.
лустро само ед. 1. Остар. Лак за лъскане на обувки. 2. Лъскавина, блясък. 3. Прен. Външен, привиден блясък. Има лустро, но няма ум.
лустросам лустросаш, св. — вж. лустросвам.
лустросвам лустросваш, несв. и лустросам, св.; какво. 1. Остар. Лъскам, лакирам. Лустросвам обувки. 2. Прен. Придавам външен блясък. Лустросаха представителната сграда за гостите. — лустросвам се/лустросам се. Придавам си външен блясък. Червисала се, лустросала се.
лутам се луташ се, несв. 1. Ходя без цел, бродя, блуждая. Лутам се из града. Лутам се из горите. 2. Не мога да намеря път; губя се, бродя, като търся път. Лутам се из мъглата, докато намеря улицата. 3. Прен. Търся правилния път за постигане на нещо; опитвам, бродя. Много се лутах, докато открия класификационните признаци. // същ. лутане, ср.
лутаница само ед. Дълго лутане.
луфт луфтът, луфта, мн. луфтове, (два) луфта, м. 1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно прилепнали. Около прозорците зеят луфтове. 2. Отсъствие, празнина.
лъв лъвът, лъва, мн. лъвове, (два) лъва, м. 1. Едро и силно хищно животно от семейство котки с къса жълтеникава козина и грива при мъжките, което е разпространено в Африка и в част от Азия и се смята за цар на животните (в поверията и приказките). 2. Изображението на това животно като емблема. 3. Прен. Един от знаците на зодиака (м. юли — август), както и човек, роден под него. 4. Прен. Човек с високо положение в служебната йерархия. Това е ресторант за лъвове, не за простосмъртни. // прил. лъвски, лъвска, лъвско, мн. лъвски. Лъвска опашка. Лъвска грива. Лъвски скок. Лъвско сърце. II прил. лъвов, лъвова, лъвово, мн. лъвови. // същ. умал. лъвче, мн. лъвчета, ср. • От лъв нагоре. Разг. Високопоставен човек, с власт и влияние. Кандидатите са от лъв нагоре. • Лъвов мост. Мост в град София, в краищата на който има скулптурни фигури на лъвове. • Лъвски пай/дял. Най-големият дял от нещо. • Светски лъв. Който е известен във висшето общество.
лъвица мн. лъвици, ж. 1. Женски лъв. 2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица.
лъготя лъготиш, мин. св. лъготих, мин. прич. лъготил, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надясно, че има висше образование. С часове я лъготи и тя му вярва.
лъжа лъжеш, мин. св. лъгах, мин. прич. лъгал, несв.; кого. 1. Говоря неистини, лъжи. Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт циганин. 2. Мамя, заблуждавам, изневерявам. Лъже я, че ще и купи къща. Лъже го вече две години и не иска да се оженят. Лъже избирателите, че ще ми осигури работа с новия завод. 3. Разг. За мома или ерген — ухажвам, задявам, флиртувам с много партньори едновременно, не съм сериозен в любовта. Лъже момите. — лъжа се. 1. Измамвам се, заблуждавам се. Малка е и се лъже, че щъркелите донасят децата. 2. Заблуждавам сам себе си, залъгвам се. Лъже се, че вече не го обича. 3. Залисвам се, отклонявам вниманието си с нещо. Лъже се с дрънкалки и не плаче. По цял ден се лъжем с градината и времето минава. • Лъжа окото. Заблуждавам, изглеждам по-различен, отколкото съм в действителност. По витрините тези дрехи лъжат окото, но са е лошо качество. • И аз (ти. гой, тя, то, ние, вие, те) не лъжа. Разг. Не съм по-лош, по-долен. Той е добър майстор, но и аз не лъжа.
лъжа мн. лъжи, ж. 1. Това, което не отговаря на действителността; неистина. Наговори куп лъжи. Ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее. 2. Измама, заблуждаване. Живея в лъжи. С лъжа доникъде не се стига. • Дебела лъжа. Голяма лъжа. • Опашата лъжа. Голяма лъжа.
лъже- Първа съставна част на сложни думи със значение лъжлив, неистински, напр. лъжедемокрация, лъженаука, лъжепатриот, лъжепророк и др.
лъженаука само ед. Творение без истинска научна стойност; мнима наука.
лъжепророк мн. лъжепророци, м. Самозван, набеден пророк.
лъжесвидетел лъжесвидетелят, лъжесвидетеля, мн. лъжесвидетели, м. Спец. В правото - лице, което дава неверни свидетелски показания. // прил. лъжесвидетелски, лъжесвидетелска, лъжесвидетелско, мн. лъжесвидетелски.
лъжесвидетелствам лъжесвидетелстваш, несв. Дава неверни свидетелски показания в съд.
лъжесвидетелствувам лъжесвидетелствуваш, несв. Лъжесвидетелствам.
лъжец мн. лъжци, м. Човек, който лъже. Голям лъжец. Ставам лъжец по принуда.
лъжица мн. лъжици, ж. 1. Прибор за загребва-не и ядене на течна или рядка храна. Супена лъжица. Дървена лъжица. 2. Съдържанието, което може да се помести в един такъв прибор. Гребнах една лъжица супа. Изядох две лъжици каша. // същ. умал. лъжичка, мн. лъжички, ж. Чаена лъжичка. • Не е лъжица за твоята уста. Разг. Не е по силите ти, според възможностите ти, не е за тебе. Това момиче не е лъжица за твоята уста. • По лъжичка. По много малко. Дава ми от парите по лъжичка.
лъжкиня мн. лъжкини, ж. Жена лъжец.
лъжла мн. лъжли, ж. Разг. Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла.
лъжлив лъжлива, лъжливо, мн. лъжливи, прил. 1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух. 2. Който е мним, фалшив, фалшифициран. Лъжлив светец. Лъжлив диамант. Лъжлив паспорт. 3. Който е неверен, неправилен, погрешен. Лъжлив извод. Лъжлива крачка. 4. За човек — който по природа е склонен да лъже. Лъжливо дете.
лъжльо мн. лъжльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже.
лъжовен лъжовна, лъжовно, мн. лъжовни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.). • Лъжовен свят. Суетен, нетраен, измамен.
лък лъкът, лъка, мн. лъкове, (два) лъка, м. 1. Истор. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели. 2. Спортен уред. Състезание по стрелба с лък. 3. Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент. Лък на цигулка.
лъка мн. лъки, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка.
лъкатуша лъкатушиш, мин. св. лъкатуших, мин. прич. лъкатушил, несв. 1. За река, път и др. — криволича, извивам се по зигзаг. Пътят лъкатуши по склоновете на планината. 2. Движа се по зигзаг, криволича. Автобусът лъкатуши по планинския път. // прил. лъкатушен, лъкатушна, лъкатушно, мн. лъкатушни. Лъкатушна линия.
лъсвам лъсваш, несв. и лъсна, св. 1. Ставам лъскав, започвам да излъчвам блясък. Водата лъсна на слънцето. Обувките лъснаха. 2. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се неочаквано; ставам явен, изненадвам неприятно. Един ден бившият й съпруг лъсна на вратата. Лъсна грешката. Лъсна лъжата. 3. Какво/кого. Правя да стане лъскав, бляскав. Лъсвам обувки. Лъсвам пода. — лъсвам се/лъсна се. 1. Започвам да блестя. Лъсва се бялото шосе. 2. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се неочаквано, досаждам. Лъсна се в града. Лъснала се в ресторанта с чуждия мъж. • Лъсвам/лъсна косъма. Разг. Оправям се физически; напълнявам. • Лъсвам/лъсна петалите. Разг. Умирам.
лъскав лъскава, лъскаво, мн. лъскави, прил. 1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под. 2. Прен. Разг. Пренебр. Който има само външен, фалшив блясък. Много е лъскава твоята приятелка. Продава се за няколко лъскави парцала. // същ. лъскавина, ж.
лъскам лъскаш, несв. 1. Издавам краткотраен блясък, блестя от време на време. Стъклото лъска на слънцето. 2. Какво. Правя нещо лъскаво; излъсквам. Лъскам лъжиците. 3. Прен. Разг. Кого. Чистя, гладя, грижа се да бъде чист и поддържан. Жена му го лъска много. // същ. лъскане, ср.
лъсна лъснеш, мин. св. лъснах, мин. прич. лъснал, св. — вж. лъсвам.
лъст лъстта, само ед., ж. 1. Ласкателство. 2. Съблазън. // прил. лъстив, лъстива, лъстиво, мн. лъстиви.
лъстя лъстиш, мин. св. лъстих, мин. прич. лъстил, несв. Блазня, мамя, лаская.
лъх лъхът, лъха, мн. лъхове, (два) лъха, .и, 1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята. 2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на парфюм.
лъхам лъхаш, несв. 1. За вятър - повявам леко, нежно, слабо. От полето лъха ветрец. 2. Имам дъх на нещо, мириша леко на нещо. Лъха на водорасли. 3. Изпускам, излъчвам. Котлонът лъха топлина. 4. Прен. Излъчвам се. От вида - лъха тъга. От нея лъха скромност. - лъха ми (ти, му,и, ни, ви, им). 1. Усещам полъхване, въздушно течение. Лъха ми ветрец. 2. Усещам дъх, миризма, аромат. Лъха ми на развалено. - лъха ме (те, го, я, ни, ви, ги). Удря ме миризма, усещам миризма. Лъха ме на мухъл.
лъхвам лъхваш, несв. и лъхна, св. 1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. От морето лъхва прохлада. 2. Прен. За чувство, настроение — обхващам, обземам. Лъхна ме радост, щом я видях. От празната къща лъхва тъгата на спомените. // същ. лъхване, ср.
лъхна лъхнеш, мин. св. лъхнах, мин. прич. лъхнал, св. — вж. лъхвам.
лъхтя лъхтиш, мин. св. лъхтях, мин. прич. лъхтял, несв. I. Лъхам силно, излъчвам се. 2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на де-зодорант.
лъч лъчът, лъча, мн. лъчи и лъчове, (два) лъча, м. 1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи. 2. Спец. Във физиката — поток от частици с енергия. Рентгенови лъчи. Лазерен лъч. 3. Спец. В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна. 4. Прен. Проблясък, просветление. Озарява ме лъч надежда. 5. Прен. Всяка линия на насочено движение. Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.
лъча лъчиш, мин. св. лъчих, мин. прич. лъчил, несв.; какво. Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. Лъча своите овце. Лъча агнетата от овцете. Лъча ги, за да ги издоя. — лъча се. 1. Отделям се, отбивам се. Вечер овцете се лъчат сами от стадото. 2. Прен. Деля се от хората, страня. // същ. лъчене, ср.
лъчев лъчева, лъчево, мн. лъчеви, прил. Който е свързан с радиоактивни лъчи. • Лъчева болест. Спец. Болест, причинена от радиоактивни лъчи.
лъчевиден лъчевидна, лъчевидно, мн. лъчевидни, прил. Който има вид на лъч.
лъчезарен лъчезарна, лъчезарно, мн. лъчезарни, прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. Лъчезарно момиче. Лъчезарна усмивка. Лъчезарно лице. // нареч. лъчезарно. // същ. лъчезарност, лъчезарността, ж.
лъчение мн. лъчения, ср. Изпускане на частици с енергия.
лъчист лъчиста, лъчисто, мн. лъчисти, прил. 1. Който излиза и се разпространява във вид на лъчи. Лъчиста светлина. Лъчисто сияние. 2. Спец. Във физиката - който възниква вследствие на излъчване на някаква енергия. Лъчиста енергия. 3. Прен. Който е изпълнен със сияние, светлина. Лъчисти очи.
лъщя лъщиш, мин. св. лъщях, мин. прич. лъщял, несв. Отразявам светлина; блестя. Косата и лъщи на слънцето. Лакът лъщи.
льос льосът, льоса, само ед., м. Спец. В геологията — жълтеникава песъчлива, много плодородна почва. Дунавски льос.
льох междум. Разг. 1. Изразява, изненада, уплаха, паника. Льох, какво ще правим сега. 2. Като частица в народните песни. Льох мари, Марийке. Льох, льох, лилильох.
льохман мн. льохмани, м. Разг. Висок, отпуснат, непохватен човек. Голям льохман е, където мине, всичко събаря.
льохманка мн. льохманки, ж. Жена льохман.
любвеобилен любвеобилна, любвеобилно, мн. любвеобилни, прил. Който е способен да обича силно или много хора едновременно. Любвеобилна жена. Любвеобилно коте. // същ. любвеобилност, любвеобилността, ж.
любе мн. любета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена.
любезен любезна, любезно, мн. любезни, прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием.
любезнича любезничиш, мин. св. любезничих, мин. прич. любезничил, несв. Проявявам прекалена, неискрена любезност. Любезничат с нея, но тя не им вярва напълно.
любеница мн. любеници, ж. Диал. Диня.
любим любима, любимо, мн. любими, прил. 1. Който е обичан, скъп на някого. Любимата ми майка. Любимо дете. 2. Който е предпочитан, харесван. Любима книга. Любим писател. Любим спомен. 3. Като същ.: любим, любима — скъп, обичан човек. Любимият и ще дойде.
любимец мн, любимци, м. Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите. Любимец на учителката по химия. Любимец на момичетата. Това котенце е моят любимец.
любимка мн. любимки, ж. Жена любимец.
любител любителят, любителя, мн. любители, м. 1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. Любител на музиката. Любител на театъра. 2. Ирон. Човек, който е пристрастен към нещо, обикн. нередно. Любител на алкохола. Любител на игра на карти. Любител на силните изживявания. 3. Човек, който се занимава с нещо в свободното си време не като професионалист. Любител шофьор. Любител спортист. // прил. любителски, любителска, любителско, мн. любителски. Любителски курсове за шофьори.
любителка мн. любителки, ж. Жена любител.
любов само ед. 1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов. 2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата. • Обяснявам се/ обясня се в любов (на някого). Разкривам чувствата си (обикн. между мъж и жена). • Женя се по любов. Женя се заради любов към партньора си.
любовен любовна, любовно, мн. любовни, прил. 1. Който е свързан с любов и с любовно желание между мъж и жена. Любовен роман. Любовни отношения. Любовен плам. Любовен копнеж. 2. Ирон. Който е видимо любвеобилен с друг, държи се с любов. Много сте любовни с твоята приятелка. Много си любовна е твоето коте.
любовник мн. любовници, м. 1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. Тя има любовник, но мъжът й не знае. Винаги е имала много любовници. 2. Остар. Любим мъж.
любовница мн. любовници, ж. Жена любовник.
любознателен любознателна, любознателно, мн. любознателни, прил. Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща. Любознателен ученик. // същ. любознателност, любознателността, ж.
любопитен любопитна, любопитно, мн. любопитни, прил. 1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любопитна жена. Любопитни съседки. 2. Който изразява такова желание. Любопитен поглед. Любопитна поза. 3. Който е интересен, възбуждащ любопитството. Любопитен случай. Любопитно представление.
любопитствам любопитстваш, несв. Проявявам любопитство.
любопитство само ед. 1. Силно желание нещо да се разбере, да се види, да се узнае. Изгарящо любопитство. Удовлетворявам любопитство. 2. Интерес към незначителни подробности. Празно любопитство.
любопитствувам любопитствуваш, несв. Любопитствам.
любувам се любуваш се, несв.; на кого/на какво. Гледам с удоволствие; наслаждавам се. Любувам се на играещите деца. Любувам се на природата. // същ. любуване, ср.
любя любиш, мин. св. любих, мин. прич. любил, несв. 1. Остар. Какво\кого. Изпитвам любов, любовно влечение. Любя страната си. Любя Иван. 2. Кого. Обладавам сексуално (жена). — любя се. Само мн. Осъществяваме сексуален контакт. // същ. любене, ср.
люде само мн. Остар. Хора. // прил. людски, людска, людско, мн. людски. От людски срам.
людоед мн. людоеди, м. Остар. 1. Дивак, който яде човешко месо; канибал. 2. Прен. Много жесток човек.
люк люкът, люка, мн. люкове, (два) люка, м. Затварящ се със специален плътен капак отвор на палубата на кораб, на самолет, на пода на сцена, на танк (за влизане в него) и др., който служи за товарене, наблюдаване. Отварям люка. Вдигам люка. Кола с люк.
люлея люлееш, мин. св. люлях, мин. прич. люлял, несв.; какво/кого. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). Люлея бебето в люлка. Люлея го на ръце. Вятърът люлее клоните. - люлея се. Клатя се равномерно насам-натам (в люлка, на дърво и др.). // същ. люлеене, ср.
люлка мн. люлки, ж. 1. Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. Залюля люлката. Слагам бебето в люлката. 2. Приспособление от завързано на високо място въже за люлеене на хора. На Гергьовден на дърветата се правят люлки. 3. Обикн. мн. Инсталирани на площадка детски игри. Искам да отидем на люлките. Качвам се на люлките. 4. Всяко приспособление със спускащи се от високо въжета и седалка за човек. Люлка за мазане на сгради. 5. Прен. Място на създаване и на най-голямо развитие. Люлка на цивилизацията. Люлка на операта. // прил. люлчин, люлчина, люл-чино, мн. люлчини. • От люлката до гроба. От раждането до смъртта. • Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее. Разг. Както ми е тръгнал животът, така ще свърши. • Люлчина песен. Приспивна песен.
люляк мн. люляци, (два) люляка, м. 1. Само ед. Планински или градински висок храст със съц-ветия от ароматни сини, бели или виолетови малки цветчета. 2. Отделен храст или цъфнало клонче от този храст. Люлякът ухае в топлата вечер. Букет от люляк. // прил. люляков, люлякова, люляково, мн. люлякови. Люляков храст.
люпилня мн. люпилни, ж. 1. Предприятие или помещение за изкуствено люпене. 2. Инкубатор.
люпя люпиш, мин. св. люпих, мин. прич. люпил, несв.; какво. 1. За птица — мътя. 2. Мътя с инкубатор. 3. Диал. Чопля, отстранявам люспа или горна кора на нещо. Люпя семки.
люспа мн. люспи, ж. 1. Рогова твърда пластинка по кожата на риба, змия и др. Шаранът е покрит с блестящи люспи. 2. Твърди прозрачни отлагания от кожата на човек или животно. От раната се отделят твърди люспи. 3. Кожеста обвивка на плод. Орехови люспи. Люспите на пшеницата. Люспи на ориз. 4. Всяко твърдо тънко парче, откъртено от някаква маса.
люспест люспеста, люспесто, мн. люспести, прил. 1. Който е покрит с (много) люспи. Люспест гръб. Люспесто тяло. 2. Спец. В геологията — за скали, които са съставени от люсповидни минерали и се цепят на люспи.
люсповиден люсповидна, люсповидно, мн. люсповидни, прил. Който има вид на люспа. Люсповидно парче.
лют люта, люто, мн. люти, прил. 1. Който има остър, парлив вкус на чушка или на лук. Люта чушка. Люта ракия. 2. Прен. За зима, месец и др. — който е много студен. Люта зима. Лют студ. 3. Прен. За мъка, тъга, съжаление — който е много силен, трудно се преживява. 4. Прен. Разг. За човек — който е разгневен, ядосан. 5. Прен. За бой, битка — който е ожесточен. // същ. лютост, лютостта, ж. • Люта рана. Рана, която трудно заздравява. • Люти клетви. Жестоки клетви.
лютеница само ед. Ястие от смлени чушки, домати и подправки, сварени на каша, приготвено обикн. за зимата.
лютеран мн. лютерани, м. Човек, който изповядва лютеранството.
лютеранка мн. лютеранки, ж. Жена лютеран.
лютеранство само ед. Протестантско вероизповедание на основата на учението на Мартин Лютер, което внася реформи в католическото вероизповедание и се обособява в отделна църква.
лютив лютива, лютиво, мн. лютиви, прил. Разг. Лют (в 1 знач.). Лютиво ядене.
лютивина само ед. Степен на лют.
лютиков лютикова, лютиково, мн. лютикови, прил. • Лютикови растения. Група растения с остър, лют вкус, като кукуряк, лютиче и др.
лютиче мн. лютичета, ср. Растение с жълти цветчета, плевел.
лютня мн. лютни, ж. Старинен музикален инструмент, на който се свири, като струните се дърпат с пръсти (предшественик на китарата).
люто нареч. Жестоко, страшно. Кълна люто. Гледам люто.
лютост лютостта, само ед., ж. 1. Качество на лют (в 1 знач.). 2. Степен на лютивина. Чушката няма голяма лютост.
лютя лютиш, мин. св. лютях, мин. прич. лютял, несв. 1. Имам лют вкус. Чушката люти. Чорбата люти. 2. Дразня очите, носа, гърлото. Лукът люти на очите. Димът люти. - лютя се. Дразня се, гневя се.
люх междум. Разг. Изразява учудване, изненада, паника. Люх, ще ни убият!
люцерна само ед. 1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна. 2. Прен. Площ, засята с това растение. // прил. люцер-нов, люцернова, люцерново, мн. люцернови. Люцерново семе.
люшвам люшваш, несв. и люшна, св.; какво/кого. Люшкам веднъж или няколко пъти по веднъж. — люшвам се/люшна се. 1. За хоро — започвам се, залюлявам се. 2. Килвам се, падам. // същ. люшване, ср.
люшкам люшкаш, несв.; кого/какво. Люлея, клатя насам-натам. — люшкам се. 1. Люлея се. Люшкам се с люлката. 2. За хоро — играя се, люлея се, извивам се. 3. Прен. Силно се колебая, двоумя се, лутам се, минавам от една крайност в друга. Люшкам се между любовта и идеала. // същ. люшкане, ср.
люшна люшнеш, мин. св. люшнах, мин. прич. люшнал, св. — вж. люшвам.
лющя лющиш, мин. св. лющих, мин. прич. лющил, несв.; какво. 1. Махам люспа, кожа на плод, зеленчук. Лющя боб. 2. Обелвам горния слой на нещо на люспи. Лющя боята. Лющя си раните. Лющя си пъпките. — лющя се. Обелвам се сам или се беля лесно. Мазилката се лющи много. // същ. лющене, ср.
ляв лява, ляво, мн. леви, прил. 1. Който се намира в тази страна на тялото, където се намира сърцето, както и изобщо разположен от тази страна. Лява ръка. Ляво ухо. Ляв прозорец. 2. Прен. За политическа партия — с идеи за социални реформи, насочени към голяма част от населението.
лягам лягаш, несв. и легна, св. 1. Заемам хоризонтално положение с тялото си, за да лежа или спя. Лягам на леглото. Легнах на тревата. Легнах на гръб. 2. Прен. За дреха, обувка — прилягам плътно. Сакото лежи добре в раменете. 3. Прен. З.а мъгла, здрач, тишина — спускам се постепенно, падам. Тишината легна над града. — лягам си/легна си. Лягам да спя. Лягам си в десет часа. // същ. лягане, ср. • Лягам болен. Разболявам се тежко; боледувам. • Ляга ми (ти, му, и, ни, ви, им)/легне ми на сърцето. Влюбвам се в някого или силно харесвам нещо и искам да го притежавам. • Лягам и ставам (с нещо или с някого). Непрекъснато мисля/говоря за нещо или за някого или непрекъснато прекарвам с нещо или с някого. Ляга и става е книгите. • Лягам си с кокошките. Разг. Вечер си лягам много рано.
лястовица мн. лястовици, ж. Ластовица. // прил. лястовичи, лястовича, лястовичо, мн. лястовичи.
лято мн. лета, ср. 1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта. През лятото. Миналото лято. Това лято. Дълго лято. Горещо лято. 2. Прен. Зрелият период от живота на човек. Отминава лятото на живота им. // прил. летен, летна, летно, мн. летни. Летен ден. Лятно утро. Лятна горещина. Летни дрехи. Летни игри. Лятно време. Лятна къща. • На куково лято. Разг. Никога. Ще ти върне парите на куково лято.
лятос нареч. Разг. През лятото — през миналото, през идващото лято и изобщо през лятото. Лятос тук е хубаво, но зиме е много студено.
лятошен лятошна, лятошно, мн. лятошни, прил. Разг. Който е от миналото лято. Лятошна слама.