Дума Описание
кабар мн. кабари, (два) кабара, м. Кабър.
кабаре кабарета, ср. Нощно заведение с развлекателна програма.
кабаретен кабаретна, кабаретно, мн. кабаретни, прил. 1. Който се отнася до кабаре. Кабаретна певица. 2. Прен. Който е лек, несериозен. Кабаретни развлечения.
кабел само ед. Изолиран електрически проводник.
кабелен кабелна, кабелно, мн. кабелни, прил. Който се отнася до кабел. • Кабелна телевизия. Телевизия, която излъчва по кабел.
кабина мн. кабини, ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. Кабина на автобус. Командна кабина. // същ. умал. кабинка. мн. кабинки, ж.
кабинет мн. кабинети, (два) кабинета, м. 1. Работна стая в учреждение, заведение или в частен дом. Кабинет на директора. Учебен кабинет по химия. Кабинет за сърдечни болести. Професорът по цял ден не напуска кабинета си. 2. Всички министри, членове на едно правителство. Кабинетът заседава всеки ден.
кабинетен кабинетна, кабинетно, мн. кабинетни, прил. 1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел. 2. Прен. Откъснат от действителността, от практиката. Кабинетен учен.
кабриолет мн. кабриолети, (два) кабриолета, м. Лека конска кола с пружини.
кабър мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Календарът беше прикрепен с четири кабъра. // същ. умал. кабърче, мн. кабърчета, ср.
кавак мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола.
кавал мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал.
кавалджия мн. кавалджии, м. Човек, който свири на кавал.
кавалер мн. кавалери, м. 1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка. 2. Придружител или партньор на дама. Имаш ли кавалер за бала? 3. Носител на орден.
кавалерист мн. кавалеристи, м. Военнослужещ в кавалерия.
кавалерия само ед. Конна войска. Служа в кавалерията. // прил. кавалерийски, кавалерийска, кавалерийско, мн. кавалерийски.
кавалерски кавалерска, кавалерско, мн. кавалерски, прил. Който се отнася до кавалер. Кавалерско държание.
кавалерствам кавалерстваш, несв. и св.; на кого. Придружавам дама и й служа като кавалер. Кой ще ти кавалерства тази вечер?
кавалерствувам кавалерствуваш, несв. Кавалерствам.
кавалкада мн. кавалкади, ж. Шествие от конници.
кавга мн. кавги, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга.
кавгаджийка мн. кавгаджийки, ж. Разг. Жена кавгаджия.
кавгаджия мн. кавгаджии, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.
каверна мн. каверни, ж. 1. Кухина, най-често в скала; пещера. 2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза.
кавички само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи ("..."), за ограждане на цитати, заглавия и др. • В кавички. Мним, неистински. Учен в кавички.
кавхан мн. кавхани, м. Истор. Прабългарска висша административна и военна титла.
кадаиф само ед. Изсушени нишки от тесто, които се пекат и се заливат със захарен сироп, както и готовият сладкиш.
кадастрон само ед. Специална бяла и плътна хартия за чертежи. Два листа кадастрон.
кадастър мн. кадастри, (два) кадастъра, м. Спец. План и оценка на земята и местата в едно селище. • Воден кадастър. Сведения за водните обекти в дадена територия.
кадем само ед. Разг. Успех, сполука.
кадемлия ед. неизм., мн. кадемлии, прил. Разг. Който докарва сполука, успех. Кадемлия ли си?
кадет мн. кадети, м. Остар. Възпитаник на средно военно училище.
кадилница мн. кадилници, ж. Окачен на верига малък съд с жар и тамян вътре, с който православният свещеник кади при обред. Попът прикади гроба с кадилницата.
кадифе само ед. Вид копринен, памучен или вълнен плат с мъхеста повърхност от едната страна. Купих си два метра кадифе.
кадифен кадифена, кадифено, мн. кадифени, прил. 1. Който е направен от кадифе. Кадифен панталон. 2. Който е мек, приятен, ласкав като кадифе. Кадифен глас. Кадифени очи.
кадмий само ед. Сребристобял мек метал, употребяван за покритие на метални предмети или за приготвяне на леснотопими сплави.
кадрил само ед. 1. Старинен танц, в който двойките менят състава си. 2. Прен. Разместване на чиновници, при което един отива на мястото на друг. Очаква се пореден кадрил е правителството.
кадровик мн. кадровици, м. Остар. Служител в учреждение, който се занимава с кадрите (назначения, уволнения и др.).
кадъна мн. кадъни, ж. Мюсюлманка, предимно туркиня; ханъма.
кадънка мн. кадънки, ж. Птицата щиглец.
кадър мн. кадри, м. 1. Само ед. или само мн. Основен състав от работници и служители в учреждение, предприятие. 2. Само ед. Постоянен състав на войска в мирно време. 3. Квалифициран работник или служител. Научни кадри. Инженерни кадри.
кадър мн. кадри, (два) кадъра, м. Отделна снимка от фото- или филмова лента. Кадър из филма. • Зад кадър. На втори план, без внимание (като второстепенно, безинтересно).
кадърен кадърна, кадърно, мн. кадърни, прил. Разг. Който е способен, годен да работи. Кадърен мъж. Кадърен учен. Кадърен лекар. //същ. кадърност, кадърността, ж.
кадя кадиш, мин. св. кадих, мин. прич. кадил, несв. 1. Разг. За огън, свещ — изпускам дим при горене. 2. Прикадявам с тамян храна, гроб при християнски обред. Попът прикади курбана. 3. Разг. Пренебр. Пуша и опушвам с цигара или лула. Стига си кадил навсякъде.
кажа кажеш, мин. св. казах, мин. прич. казал , св. — вж. казвам.
каза мн. кази, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия.
казан мн. казани, (два) казана, м. 1. Голям цилиндричен домакински съд. Направиха един казан курбан. 2. Съдът и цялото съоръжение за варене на ракия. Има ли в това село казан? // същ. умал. казанче, мн. казанчета, ср.
казанджия мн. казанджии, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия.
казарма мн. казарми, ж. 1. Място с постройки и двор, предназначено за войскова част. Казармата се намира в края на града. 2. Прен. Разг. Военна служба. Отивам в казармата. Казармата ще мине бързо.
казармен казармена, казармено, мн. казармени, прил.1. Който е свързан с казарма. Казармен двор. Казармен живот.2. Който е присъщ на казарма. Искаше и вкъщи да има казармен ред.
казачок само ед. Руски народен танц с бързо темпо и много подскоци. Играя казачок.
казвам казваш, несв. и кажа. св. 1. Произнасям, изричам мисли. — Хайде — казва — да отидем на кино. 2. Съобщавам, разправям. Каза ли им, че ще правим къща? Не съм ти казвал за историята с парите. 3. Споделям с някого, признавам. Искам да ти кажа за моя грях. 4. Смятам, мисля нещо по даден въпрос. Аз казвам, че си прав. Не мога да кажа нищо по въпроса. 5. Поръчвам, нареждам. Ректорът каза да отидеш в кабинета му. Майка ми каза да купя хляб. — казвам се. Именувам се, зова се. Казвам се Лилия. — казвам си/кажа си. Разг. 1. Мисля си. Казвам си. че трябва да свърша и тази работа. 2. Признавам си, споделям. Кажи си мъката, ще ти мине. В полицията си каза всичко. • Кажи-речи. Горе-долу, почти. Кажи-речи съм готов. • Казвам/кажа тежката си дума. Изказвам последно, решаващо мнение. • На черното бяло казвам/кажа. Разг. Твърдя за нещо очевидно, че не е така.
казеин само ед. Спец. Органично белтъчно вещество, съставна част на млякото и сиренето.
казино мн. казина, ср. 1. Голям ресторант, обикн. с открита част, най-често край морето. Вечеряхме в казиното. 2. Игрален дом. Пилее пари в казината на Монте Карло.
казионен казионна, казионно, мн. казионни, прил. 1. Който е даден за ползване от държавата; служебен. Казионни дрехи. Казионна квартира. 2. Прен. Пренебр. Който е поддържан от властта. Казионни партии. Казионен начин. 3. Който е формален, бюрократичен.
казуален казуална, казуално, мн. казуални, прил. Който е случаен.
казуистика само ед. 1. Спец. В правото — приложение на частни юридически случаи към общите статии на закона. 2. Прен. Ловкост, извратливост при спор. Остави казуистиката настрана и говори сериозно!
казус само ед. 1. Заплетен, сложен въпрос. 2. Спец. Сложно, заплетено дело в съд. 3. Спец. Действие с признаци на престъпление, но без вина, затова ненаказуемо.
казън казънта, само ед., ж. 1. Остар. Наказание, присъда. 2. Смъртна присъда.
каиш мн. каиши, (два) каиша, м. Разг.1. Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.2. Колан от кожа.3. Бръснарско съоръжение от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръснача. • Тегля каиша. Разг. Върша най-тежката работа. Вие си живеете, а аз тегля каиша.
каишка мн. каишки, ж. Малка ивица от кожа, брезент и др. Каишка на часовник.
кайдисам кайдисаш, св. — вж. кайдисвам.
кайдисвам кайдисваш, несв. и кайдисам, св. Разг. Какво. Кълцам, надробявам. Кайдисвам месо.
кайзер мн. кайзери, м. Истор. Германски или австрийски император.
кайзер само ед. Консервирано свинско или говеждо месо, оваляно в червен пипер. • Кайзер-пастърма. Пастърма, оваляна в червен пипер.
кайма само ед. Смляно или накълцано месо за кюфтета, колбаси и др.
каймак само ед. 1. Мазен гъст слой, който се образува на повърхността на млякото. 2. Гъст слой, отделен в големи количества от несваре-но мляко; сметана. 3. Всеки гъст горен слой, който се образува на повърхността на ястие или напитка. Каймак на кафе. 4. Прен. Най-хубавата, най-добрата част от нещо. Каймакът на обществото. Каймакът на ергените. • Обирам каймака. Разг. Вземам най-хубавата част от нещо.
кайман мн. каймани, (два) каймана, м. Вид крокодил — алигатор.
кайме мн. каймета, ср. Разг. Банкнота, обикн. по-едра.
кайсия мн. кайсии, ж.1. Овощно дърво с ароматни оранжеви плодове с костилка. Засадихме две кайсии.2. Плодът на това дърво. Купих два килограма кайсии.
как въпр. нареч. 1. По какъв начин. Как се пуска тоя касетофон? 2. В какво положение, в какво състояние. Как е майка ти? 3. На какво основание, по каква причина. Как можа да му повярваш! Реших да не тръгвам. — Как така няма да тръгваш, нали си купи билет! 4. За степен: във висока степен. Как се радвам! 5. Като съюз. За въвеждане на подчинени допълнителни или определителни изречения, където е със значения 1, 2 и 3. Гледам го как се мъчи да си отвори сам. Не зная как да му кажа. 6. Като част. За изразяване на възражение, негодувание.Как, ти допускаш, че мога да лъжа! Как си позволявате! • Как да е. Неопр. нареч. По какъвто и да е начин (без значение какъв). Напиши го как да е, после аз ще го оправям!
как-годе неопр. нареч. — вж. -годе.
кака мн. каки, ж. 1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти? 2. По-голяма братовчедка. 3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма жена от същото поколение.
какавида мн. какавиди, ж. Стадий в развитието на някои насекоми, който прекарват в пашкул в състояние между червей и пеперуда. • Като какавида. Разг. 1. Увит, завит, облечен. Облякъл се като какавида. 2. Изолирано, без разнообразие, затворено. Живея като какавида.
какаду мн. какадута, ср. Вид качулест австралийски папагал.
каканижа каканижеш, мин. св. каканизах, мин. прич. каканизал, несв. 1. За кокошка — издавам провлечени звуци. 2. Пренебр. За човек — говоря монотонно, досадно. По цял ден старците каканижат на пейката.
какао само ед. 1. Плодовете на вечнозелено тропическо дърво с големи цветове, отглеждано и в плантации. 2. Прахът, получаван от плодовете. 3. Напитка, приготвена от този прах. Изпих една чаша какао. // прил. какаов, какаова, какаово, мн. какаови.
какво въпр. мест. 1. При въпрос за същността на предмет или предмети. Какво е това? Какво има в чантата ти? 2. При въпрос за същността на действие или състояние. Какво правиш? Какво каза той? Какво му е на детето? 3. Като съюз. За въвеждане на подчинени изречения в 1 или 2 значение. Не знам какво да правя. 4. Като нареч. За основание, причина при израз на възражение. Какво ще ми обясняваш, всичко е ясно! Какво ми приказва тоя! 5. Като част. При въпрос за допълнителна информация поради недочуване, неразбиране. — Какво, не чух добре? — Какво? Говори по-ясно! • Какво да е. Неопр. мсст. Нещо, без значение какво. Ще хапна какво да е, и тръгвам! каквото относ. мест. 1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Всичко, каквото поискам, го има на нашия пазар. 2. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Все ще каже каквото не трябва. 3. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за основание и причина. Каквото се е захладило, ще отиде до края на месеца. • Каквото и да е.
каки прил., неизм. Който има глинестожълтеникав цвят. Пак е на мода цветът каки.
какофония само ед. 1. Спец. В музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане. 2. Разг. Шум, създаван от хаотични викове на хора, музика; гълчава, врява. Каква е тази какофония тук? 3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос. Пълна какофония цари в грелия апартамент.
както относ. нареч. и съюз. 1. За посочване на начин на действието. Ще работя както преди. 2. За въвеждане на подчинено изречение за сравнение, степен, време. Започна да яде, както ядяха всички. Както вали, май не можем тръгна. Както четеше, чу шум. 3. За въвеждане на вметнат пояснителен израз. Както знаеш, трябва да купувам мебели. • Както и да е. Неопр. нареч. Без значение, няма значение. Аз, както и да е, нищо не постигнах, ами дано ти успееш!
кактус мн. кактуси, м. Пустинно многогодишно растение с месесто стъбло с най-различни форми и бодли вместо листа, с красиви цветове, отглеждано у нас като стайно цвете. Тя обича кактусите и отглежда десетки видове.
какъв каква, какво, мн. какви, въпр. мест. 1. При въпрос за признаци и качества. Какъв костюм ще си купиш — кафяв или черен? По каква работа отиваш в София? 2. При въпрос, който изисква специфициране на предмет или лице по определен признак. Вие какъв сте? Каква сте на директора? 3. За интензифициране на признак. Какъв хубав мъж! 4. За интензифициране на неназован признак. Виж каква жена! (= Виж каква хубава жена или виж каква грозна жена). • Какъв да е. Неопр. мест. 1. Някакъв, без значение какъв, всеки. Какъв чай искаш? — Какъв да е. Купи ми едни какви да е цигари. 2. Със средни качества или степен, по-скоро лош. Купил едно какво да е радио. Донесъл ми една каква да е рокля, няма да я облека.
какъв-годе каква-годе, какво-годе, мн. какви-годе, неопр. мест. — вж. -годе.
какъвто каквато, каквото, мн. каквито, относ. мест. 1. За въвеждане на подчинено определително изречение, което уточнява качества, посочени в главното изречение. Грубите думи, с каквито ти често си служиш, издават лошо възпитание. 2. За въвеждане на подчинено определително изречение на предмет или лице от главното. Градът, какъвто аз го знаех от предишното ми идване, вече не беше същият. А тя, каквато си беше откровена, веднага му каза. • Какъвто и да е. Неопр. мест. 1. Някакъв, без значение какъв. Ама доматите не са хубави! — Няма значение, каквито и да са, ще си купя. 2. Всякакъв. Без какъвто и да е срам ме попита.
кал калта, само сд., ж. 1. Намекната от вода пръст по земната повърхност. Едва изгазих калта по улиците. 2. Остар. Смес от жълта пръст, вода и слама, с която се мажат къщите или от която се правят кирпичи. Замаза пода и стените отвън с кал. 3. Прен. Бедност, мизерия. Като няма кой да ни помогне, ще си останем в калта. // прил. кален, кална, кално. мн. кални. • Валя от калта. Разг. Помагам на някого да подобри материалното или нравственото си състояние. • Хвърлям/хвърля кал (по някого). Разг. Обсипвам с клевети.
кала само ед. Стайно цвете с едри бели фуниевидни цветове.
калабалък само ед. Разг. 1. Много хора, събрани заедно. Пред съвета имаше голям калабалък. 2. Нареч. Много. Ще съберем калабалък хора и ще свършим работата бързо. • Правя калабалък. Разг. Присъствам, без да участвам.
калай калаят, калая, само ед., м.1. Сребристобял ковък метал за покриване на медни съдове или за запояване.2. Прен. Разг. Хокане, мъмрене. Получих двойка и тази вечер ще има калай вкъщи.
калайджия мн. калайджии. м. Занаятчия, който калайдисва съдове.
калайдисам калайдисаш, св. — вж. калайдисвам.
калайдисвам калайдисваш, несв. и калайдисам, св. 1. Какво. Покривам меден домакински съд с тънък слой калай, за да не се окислява. Тази година не сме калайдисвали съдовете. 2. Прен. Разг. Кого. Карам се строго, мъмря. // прил. калайдисан, калайдисана, калайдисано, мн. калайдисани.
каламбур мн. каламбури, (два) каламбура, м. Игра на думи. при която се получава комична двусмислица.
каланетика само ед. Система от бавни гимнастически упражнения за разтягане, с които се постига гъвкавост и стегнатост на ставите и мускулите.
калвадос само ед. Алкохолно питие, направено от ябълки.
калвинизъм само ед. Реформационно християнско движение, разновидност на протестантството.
калдаръм само ед. Настилка на двор или улица, направена от обли камъни. По старите улички има калдъръм.
кале мн. калета, ср. 1. Остар. Крепост, твърдина. 2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда. Какво кале е тази сграда! • Кале съм. Разг. Много съм добре, стабилен съм. За изпита съм кале.
калейдоскоп мн. калейдоскопи, (два) калейдоскопа, м. Подобен на зрителна тръба уред, в единия край на която са поставени огледала и разноцветни стъкълца,които при въртене на тръбата образуват различни фигури. Някога на панаирите продаваха калейдоскопи.
калем мн. калеми, (два) калема, м. 1. Остар. Пръчица за писане на плоча, използвана някога в училише. 2. Разг. Молив. 3. Разг. Сметка, изчисление. Правя калем. Тегля калема. 4. Клонче от дърво за присаждане; присад.
кален калена, калено, мн. калени, прил. 1. За метал — който е закален и има голяма твърдост. Калено желязо. 2. За човек — физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал. Кален е и никога не боледува.
календар мн. календари, (два) календара, м. 1. Система за измерване на времето, основана на периодически повтарящи се природни явления. Слънчев календар. Лунен календар. 2. Книга или лист с означени дни и месеци на една година. Купих си календар за новата година. • Християнски календар. Система от всички християнски празници в течение на една година.
календарен календарна, календарно, мн. календарни, прил. Който се определя от календара. Календарно време. Календарен план. Календарен месец. • Календарна година. Времето от първи януари до трийсет и първи декември.
калесам калесаш, св. — вж. калесвам.
калесвам калесваш, несв. и калесам, св. Остар. Поканвам на сватба, като ходя по домовете и черпя с вино. В четвъртък калесват за сватбата.
калибър мн. калибри, (два) калибъра, м. 1. Само ед. Размерът на вътрешния диаметър на огнестрелно оръжие. От кой калибър е този пистолет? 2. Само ед. Диаметърът на куршум или снаряд. 3. Уред за измерване на разстояния между части на машина, на диаметър и др. 4. Прен. Разг. Само ед. Размер, големина, величина, ранг и др. Учен от голям калибър. Не търсят крадци от тоя калибър. • От един калибър. Разг. С еднаква величина, ранг.
калиграф мн. калиграфи, м. 1. Лице, което професионално се занимава с калиграфия. 2. Лице, което пише красиво. Той е голям калиграф.
калиграфия само ед. Изкуство за красиво изписване на букви.
калии само мн. 1. Дебели плетени чорапи без ходила. 2. Остар. Вид потури.
калий калият, калия, само ед., м. Спец. Сребристобял мек метал, чиито соли се използват в медицината, техниката и селското стопанство.
калимавка мн. калимавки, ж. Висока черна цилиндрична шапка на православен духовник. Слагам калимавка.
калимана мн. калимани, ж. Диал. Кръстница.
калина мн. калини, ж. 1. Горско дърво с бели цветове и зърнести червени плодове. 2. Диал. Название на по-голяма сестра или братовчедка на мъж по отношение на съпругата му.
калинка мн. калинки, ж. Малко насекомо с червени твърди горни крилца, с черни точици по тях. Една калинка кацна на роклята и. Калинка-малинка. // същ. умал. калинчица, мн. калинчици, ж.
калия мн. калии, ж. Разг. Кала.
калка мн. калки, ж. 1. Само ед. Прозрачна хартия за снемане на копия от чертежи. 2. Спец. В езикознанието — дума или израз, образувани чрез буквален превод от чужд език.
калкан мн. калкани, (два) калкана, м, 1. Вид морска риба с плоско елипсовидно тяло, по което има костни плочки. 2. Тясна външна стена на сграда без врати и прозорци, на границата с друг парцел. На калкана на сградата бяха изрисувани реклами.
калкулант мн. калкуланти, м. Човек, който прави калкулация.
калкулантка мн. калкулантки, ж. Жена калкулант.
калкулатор мн. калкулатори, (два) калкулатора, м. Сметачна машина. Електронен калкулатор.
калкулация мн. калкулации, ж. 1. Само ед. Изчисляване себестойността на изделие или на извършена работа. Правя калкулация. 2. Сметка, документ с такива изчисления.
калкулирам калкулираш, несв. и св. Правя калкулация. // същ. калкулиране, ср.
калмар мн. калмари, (два) калмара, м. Морско мекотело с пипала на главата, използвано за храна. Взех си една порция калмари към бирата.
калник мн. калници, (два) калника, м. Извита ламарина около колелото на автомобил или велосипед за предпазване от пръски кал.
калолечение само ед. Спец. Физиотерапевтично лечение със специална кал (тиня), притежаваща лечебни свойства. Ще ходя на калолечение. Прилагам калолечение.
калориметрия само ед. Спец. Дял от физиката, в който се разглеждат методите за измерване на количеството топлина, което се поглъща или отделя при различни процеси.
калорифер мн, калорифери, (два) калорифера, м. 1. Спец. Апарат за загряване на въздух или газове посредством топла вода, топъл въздух или пара. 2. Парна или водна отоплителна инсталация. 3. Отоплителен уред, при който топлият въздух се разпръсква с помощта на вентилатор.
калоричност калоричността, само ед., ж. 1. Количеството топлина, получена при изгаряне на един килограм гориво. 2. Енергийната стойност на хранителните продукти при усвояването им от организма, изразена в топлина и измерена в калории.
калория мн. калории, ж. Единица мярка за определяне на количество топлина.
калпав калпава, калпаво, мн. калпави, прил. Разг. 1. За човек - който е мързелив. Калпави излязоха работниците. 2. Който е лошо, некачествено изработен. Купих си една калпава кафемелачка. 3. За произведение на изкуството или науката - без стойност, лошо направено. Дисертацията му е калпава.
калпазанин мн. калпазани, м. Разг. Мързелив човек, негоден за сериозна работа. Голям калпазанин се извъди, не се хваща на работа.
калпазанка мн. калпазанки, ж. Разг. Жена калпазанин.
калпак мн. калпаци, (два) калпака, м. 1. Мъжка висока кожена шапка с косъма навън. Ходи с черен калпак. 2. Всяко приспособление, предназначено да покрива някакво пространство като похлупак. // същ. умал. калпаче, мн. калпачета, ср.
калугер мн. калугери, м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. Ставам калугер. Подстригвам се за калугер.
калугерка мн. калугерки, ж. Жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня.
калугеря се калугериш се, мин. св. калугерих се, мин. прич. калугерил се, несв. Ставам калугер или калугерка; покалугерявам се.
калфа мн. калфи, м. Помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане.
калций калцият, калция, само ед.,м. Сребристо-бял метал, съставна част на варовиците.
калцинирам калцинираш, несв. и св. Спец. 1. Нагрявам калциеви съединения до получаване на безводен калций или безводни калциеви съединения. 2. Нагрявам материали, за да ги пречистя от летливи вещества.
калцирам калцираш, несв. и св.; какво. Спец. За органична тъкан — покривам, насищам с калций. — калцирам се. За тъкан — заздравявам, като се насищам, покривам с калций. Кракът му се калцира и вече е добре.
калъп мн. калъпи, (два) калъпа, м. 1. Твърда форма за отливане на еднакви предмети. Изливам метал в калъпа. 2. Приспособление, обикн. дървено, за обтягане на обувки. Слагам обувка на калъп. 3. Изделие с формата на куб или призма, обикн. получено с отливане. Калъп сапун. 4. Прен. Разг. Образец, шаблон. // същ. умал. калъпче, мн. калъпчета, ср. • По калъп. Разг. Еднакво, без оригиналност, без разнообразие. Възпитавам по калъп. Всички къщи са по калъп.
калъф мн. калъфи, (два) калъфа, м. Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъф на китара. Калъф на диван. Калъф за очила. // същ. умал. калъфче, мн. калъфчета, ср.
калъфка мн. калъфки, ж. 1. Малък калъф. 2. Калъф за възглавница, използвана при спане.
калъч само ед. • На калъч. Разг. Накриво, косо. Подреждам на калъч.
каля калиш, мин. св. калих, мин. прич. калил, св. — вж. калявам.
калявам каляваш, несв. и каля, св.; какво. Закалявам. Калявам стомана. Калявам характер. — калявам се/каля се. Закалявам се. Духът се калява в трудностите. // същ. калявано, ср.
калям каляш, несв. 1. Какво/кого. Цапам с кал. 2. Прен. Разг. Кого/какво. Клеветя, злепоставям, позоря. Калям държавата. Калям честни хора. Калям името му. — калям се. Цапам се с кал. Всеки ден по тоя път се калям.
каляска мн. каляски, ж. Истор. Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. Царска каляска.
кама мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин.
каманийност кампанийността, само ед., ж. Състояние на усилена, напрегната дейност само в определени периоди.
камара мн. камари, ж. 1. Парламент или част от парламент. Камарата заседава. Горна камара. 2. Сградата на парламент или на част от парламент. 3. Учреждение, което ръководи и подпомага клон от стопанството, търговията, културата и др. Търговска камара.
камара мн. камари, ж. 1. Разг. Купчина, грамада от нахвърляни или подредени еднородни предмети. На улицата имаше камари от железни отпадъци. 2. Разг. Правоъгълна купа сено, слама и др. 3. Спец. Извивка между подметката и тока на обувката.
камарила мн. камарили, ж. Пренебр. 1. При монархията — група придворни, приближени на монарха, които влияят върху управлението, извличайки лични облаги. 2. Прен. Група от непочтени личности, работещи за лични облаги; клика.
камба мн. камби, ж. Сорт пипер с топчести чушки.
камбана мн. камбани, ж. 1. Голям метален предмет, често направен от мед, с крушовидна форма, широк отвор и подвижен език за произвеждане на звън. Църковната камбана започна да бие. 2. Всяко устройство или част от нещо с такава форма. 3. Спец. Само мн. В музиката — оркестров ударен инструмент.
камбанария мн. камбанарии, ж. Черковна кула с една или няколко камбани; звънарня. Качи се на камбанарията и залюля камбаните.
камбанен камбанна, камбанно, мн. камбанни, прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън.
камбанка мн. камбанки, ж. 1. Малка камбана, звънче. Купих си за сувенир медна камбанка. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи камбана.
камгарен камгарна, камгарно, мн. камгарни, прил. 1. Който е изработен от дълговлакнеста вълна. Камгарен плат. Камгарна прежда. 2. Който е свързан с прежда от дълговлакнеста вълна. Камгарен стан. Камгарно производство.
камелия мн. камелии, ж. Храст с големи бели, розови или червени цветове, както и самите цветове. Дамата с камелиите.
каменен каменна, каменно, мн. каменни, прил. 1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид. 2. Който е свързан с добиване или обработка на камък. Каменни кариери. 3. Прен. Който не изразява или не изживява чувства, съчувствие, отзивчивост. Каменно лице. Каменно сърце. • Каменни въглища. Тъмни скални късове с органичен произход, които се копаят от земята и се използват като гориво.
каменист камениста, каменисто, мн. каменисти, прил. 1. За път, почва, земя — който има много камъни. Камениста пътека. 2. Прен. Който е изпълнен с трудности, пречки. Каменистият път на науката.
каменлив каменлива, каменливо, мн. каменливи, прил. Който е осеян с камъни. Реката беше с каменливо дъно. Каменливо място.
камено- Съставна част на сложни думи със значение който е свързан с камък, напр. каменоделец, каменодобив, каменомелачка, каменопад, каменотрошачка и др.
каменовъглен каменовъглена, каменовъглено, мн. каменовъглени, прил. Който е свързан с каменни въглища. Каменовъглени залежи. Каменовъглено производство.
каменоделство само ед. Обработване на камък.
каменоломна мн. каменоломни, ж. Място, където се вадят камъни за строителство; каменна кариера. Работи в каменоломната.
каменопад само ед. Свличане на скали или камъни върху път поради естественото им рушене. На много места по пътя има каменопад.
камера мн. камери, ж. 1. Затворено помещение с различни размери за специални цели. Сушилна камера. Хладилна камера. 2. Затворено празно пространство в машини или апарати за специални цели. 3. Спец. В анатомията — кухини в някои органи. Сърдечни камери. Очна камера. 4. Разг. Оптически апарат, устройство. Кинокамера. Телевизионна камера. Фотокамера.
камерен камерна, камерно, мн. камерни, прил. 1. Който се отнася до камера. Камерни клапи. 2. Спец. В музиката - произведение, предназначено за малък състав изпълнители. Камерен концерт. 3. Спец. В музиката - състав, който изпълнява такива произведения. Камерен хор. 4. Спец. В изкуството - който третира ограничен кръг от проблеми в отношенията на няколко лица. Камерна пиеса. 5. За театър, сцена, зала - предназначен за представяне на такъв вид музикални или сценични произведения.
камериер мн. камериери, м. Прислужник в хотел, на параход, в частен дом. Камериерът се отзова на позвъняването.
камериерка мн. камериерки, ж. Жена камериер.
камертон мн. камертони, (два) камертона, м. Малък музикален уред, който издава чисти тонове с определена височина и служи за даване на тон.
камея мн. камеи, ж. Накит, изработен от седеф или цветен камък с релефно изображение на него.
камизолка мн. камизолки, ж. Бебешка долна фланелка, често със завързване встрани. Купих за бебето десет камизолки.
камикадзе неизм. 1. Японски летец по време на Втората световна война, извършил сблъскване с вражески самолет, при което се унищожават и двата самолета. 2. Прен. Терористи, които унищожават обекта чрез възпламеняване на взрив, запасан около тялото им. 3. Прен. Всеки човек, решил се съзнателно на вредно за самия него действие.
камила мн. камили, ж. 1. Едро двукопитно домашно животно, отглеждано в Африка и Азия, с една или две гърбици, дълга шия и малка глава, използвано за превоз, както и за месо, мляко и вълна. 2. Прен. Пренебр. Висока и бавна жена. Жена му е цяла камила. // прил. камилски, камилска, камилско, мн. камилски. • Камилска птица. Щраус.
камилар камиларят, камиларя, мн. камилари, м. Човек, който отглежда или кара камили. • (Дотогава) я камилата, я камиларят. Разг. Не е сигурно тогава какво ще стане.
камина мн. камини, ж. 1. Голяма зидана и облицована с плочки печка с открито огнище, използвана за отопление на стая. 2. Зидана и облицована с плочки стайна печка, която може да отоплява две съседни стаи. // прил. каминен, каминна, каминно, мн. каминни.
камион мн. камиони, (два) камиона, м. Голям автомобил за превоз на товари, открит или закрит. // същ. умал. камионче, мн. камиончета, ср.
камионджия мн. камионджии, м. Разг. Шофьор на камион.
кампания мн. кампании, ж. Организирана стопанска, обществено-политическа или военна дейност с ясно определени цели и период на провеждане. Жътвена кампания. Кандидатстудентска кампания. Предизборна кампания.
кампинг мн. кампинги, (два) кампинга, м. 1. Специално устроен лагер за автотуристи. 2. Прекарване в такъв лагер. Бяхме десет дни на кампинг.
кампос мн. кампоси, (два) кампоса, м. Местно наименование на саваните в Бразилия; бразилска степ.
кампус мн. кампуси, (два) кампуса, м. Територията на учебно заведение, включваща и парк.
камуфлаж само ед. 1. Във военното дело — маскировка на обекти, съоръжения, хора. 2. Прикриване, маскиране за заблуда. Правя камуфлаж. Добрите му обноски са били за камуфлаж. // прил. камуфлажен, камуфлажна, камуфлажно, мн. камуфлажни.
камфор само ед. 1. Кристално вещество, получавано от дървесината на специално дърво или по изкуствен път, което намира приложение в химията, в медицината и др. 2. Разтвор на това вещество в спирт или масло.
камшик само ед. Род треви с дребни жълти цветове, употребявани в народната медицина. Казаха ми да пия чай от камшик.
камшик мн. камшици, (два) камшика, м. 1. Здрава дълга пръчка със закрепен на единия край тесен ремък, с която се удрят обикн. впрегнати животни. Удрям с камшик. 2. Прен. Насилие, бой, строгост. Децата трябва да се възпитават с камшик. За тях е нужен само камшик. // прил. камшичен, камшична, камшично, мн. камшични.
камшица мн. камшици, ж. Градинско цвете с оранжеви цветове.
камък мн. камъни, (два) камъка, м. 1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. По дъното се виждаха големи бели камъни. 2. Материал от тази маса, използван в строителството. Зид от камък. Облицовка от камък. 3. Минерално образувание в някои органи на човешкия организъм. Камък в бъбреците. Имам камък в жлъчката. 4. Разг. Скъпоценен камък. В Индия има много скъпоценни камъни. Пръстен със скъпоценен камък. // същ. умал. камъче, мн. камъчета, ср. • Крайъгълен камък. Най-съществената част на нещо. • Остър камък. Разг. Несговорчив човек.
камънак само ед. 1. Много камениста почва или място. В този камънак нищо не може да се роди. 2. Много камъни, нахвърляни заедно.
камъш само ед. 1. Вид водно растение — тръстика. Край реката растеше камъш. 2. Стъблата на тези растения, които се използват като строителен материал. Таванът на къщата е от камъш.
камъш само ед. 1. Растения от рода на папура и шавара. 2. Стъблата на тези растения, от които се правят кошници, мебели и др. Ще си купя столове от камъш.
камъшит само ед. Рогозка от преплетени стъбла от тръстика, свързани с тел, използвана в строителството. Навес от камъшит.
кана мн. кани, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с вино. Донеси една кана студена вода.
канава само ед. 1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране. 2. Прен. Опорни точки в развитието на сюжет в художествено произведение. Перипетиите в живота и съставляват канавата на романа.
канаваца само ед. Твърда, рядкотъкана материя за подложка на предници, ревери и др.
канавка мн. канавки, ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката.
канадка мн. канадки, ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете.
канал мн. канали, (два) канала, м. 1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води. 2. Дълъг изкоп за полагане на тръби, кабели и др. Копаят канал за телефонните кабели. 3. Изкуствен прокоп, който свързва две морета или два водни басейна. 4. Тръба, цев, маркуч и др. за прекарване по тях на течности или газове. Повредил се е мръсният канал на блока. 5. В техниката — нарез, вдлъбнатина по повърхността на метална част. 6. В биологията — дълъг проход в организма за преминаване на вещества. Храносмилателен канал. Пикочен канал. 7. Спец. Линия за предаване на телевизионни, радио- и телеграфни сигнали. Тази програма се излъчва по седми канал. 8. Прен. Установен административен ред през различни инстанции. Молбата ще мине по канала. 9. Прен. Таен път за придвижване на личности или стоки. Оттук минава каналът на наркотиците.
канализация само ед. 1. Система от тръби и канали в населено място за отвеждане на нечисти или дъждовни води. 2. Канализиране. Канализацията ще отнеме години.
канализирам канализираш, несв. и св. ; какво. 1. Построявам канализация. 2. Укрепвам коритото на река, за да не се разлива. 3. Прен. Организирам, насочвам действия или настроения в желана посока.
канап мн. канапи, (два) канапа, м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. Чувалът е завързан с канап. // същ. умал. канапче, мн. канапчета, ср.
канап мн. канапи, м. Разг. Пренебр. Мързеливец. Той е голям канап, по цял ден лежи.
канапе мн. канапета, ср. Мека тапицирана мебел с облегало, предназначена за сядане на няколко души.
канара мн. канари, ж. 1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари. 2. Прен. Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара човек беше.
канарче мн. канарчета, ср. Малка пъстра пойна птичка, пренесена от Канарските острови, която може да се отглежда в кафез.
каната мн. канати, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца.
кандардисам кандардисаш, се. — вж. кандардисвам.
кандардисвам кандардисваш, несв. и кандардисам, св. Разг. Кого. Убеждавам, придумвам. Кандардисаха я да не ходи толкова късно там.
кандарма мн. кандарми, ж. Разг. Увещание, придумване, кандардисване. Големи кандърми бяха, докато се съгласи да живее на село.
кандела само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината.
канделабър мн. канделабри, (два) канделабъра, м. Свещник за няколко свещи или електрически лампи.
кандидат мн. кандидати, м. 1. Лице, което прави постъпки да бъде избрано или назначено на длъжност, на работа, в учебно заведение и др. Тази година за университета има много кандидати. 2. Лице, което желае женитба с някого. Тя е имала много кандидати, но все не ги е харесвала. • Кандидат на науките. 1. Първа, по-ниска научна степен, присъждана след защита на дисертация. 2. Лицето, което я носи.
кандидат- Съставна част на сложни думи със значение лице, което желае и прави постъпки да бъде избрано или назначено, напр. кандидат-депутат, кандидат-студент и др.
кандидатирам се кандидатираш се, несв. и св.; за какво. Представям кандидатурата си да бъда избран. Кандидатира се за кмет.
кандидатка мн. кандидатки, ж. Жена кандидат.
кандидатски кандидатска, кандидатско, мн. кандидатски, прил. Който се отнася до кандидат. Кандидатски изпити.
кандидатствам кандидатстваш, несв.: за какво, за какъв. 1. Представям кандидатурата си да бъда назначен, избран, одобрен. Кандидатствам за учител в града. 2. Подавам документи и се явявам на изпити в учебно заведение.
кандидатствувам кандидатствуваш, несв. Кандидатствам.
кандидатура мн. кандидатури, ж. Изявено желание и/или постъпки за заемане на място, пост (или за женитба). Подавам си кандидатурата. Оттеглям си кандидатурата.
кандило мн. кандила, ср. 1. Подобен на чаша малък съд, в който има олио, лой, зехтин и потопен в него фитил и който се поставя да свети пред икона, на гроб. 2. Такъв съд, в миналото използван за осветление. На кандило съм плела и шила тези дрехи, когато бях млада.
кандисам кандисаш, св. — вж. кандисвам.
кандисвам кандисваш, несв. и кандисам, св. Разг. 1. Скланям, съгласявам се. Кандиса да следва медицина. 2. Диал. Омръзва ми. Кандисах на лекарства и билки.
канела само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарството.
канела мн. канели, ж. Запушалка на бъчва или каца във вид на пръчица.
канибал мн. канибали, м. Човек, който яде хора; човекоядец.
канибализъм само ед. 1. Човекоядство. 2. Прен. Голяма жестокост, зверство. 3. Спец. Използване на себеподобните за храна, което е познато при някои животни.
канкан само ед. Френски вариететен танц с бързо темпо, изпълняван от жени.
канон мн. канони, (два) канона, м, 1. В християнската религия — установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволяват да се жени. 2. Списък на свещените за християнската религия книги. 3. Прен. Художествени похвати, задължителни за изкуствата в определен период. 4. Спец. В музиката — музикална форма, при която няколко гласа изпълняват последователно една и съща мелодия. 5. Прен. Правило, установено като закон; догма. Морални канони. Каноните на модата. Разрушавам канона. Спазвам каноните.
канон само ед. Спец. В типографията — вид едър печатарски шрифт.
канонада мн. канонади, ж. 1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт. 2. Прен. Силен, оглушителен шум (от викове, писъци и др.). Свирките на клаксоните създаваха канонада.
канонизация само ед. 1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец. 2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон.
канонизирам канонизираш, несв. и св.: кого/какво. Извършвам канонизация.
каноник мн. каноници, м. 1. Специалист по църковно право. 2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала. 3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим.
канонически каноническа, каноническо, мн. канонически, прил. Който се отнася до канон или каноник.
кански нареч. • Пищя кански. Пищя силно, про-низително.
кант кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м. 1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмносини кантове. 2. Ивица, лента за обточване; ръб.
кантар мн. кантари, (два) кантара, м. Уред за мерене на тегло; теглилка. Слагам бананите на кантара. // същ. умал. кантарче, мн. кантарчета, ср.
кантата мн. кантати, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.
кантианство само ед. Спец. Идеалистическо философско учение, създадено от Кант.
кантон мн. кантони, (два) кантона, м. 1. Малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач. 2. Административно-териториална единица във Франция и Белгия. 3. Административна област в състава на федеративната република Швейцария.
кантонер мн. кантонери, м. Пазач на железопътна линия или шосе.
кантонерка мн. кантонерки, ж. Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка.
кантора мн. кантори, ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората.
кану мн. канута, ср. 1. Дълга и тясна спортна лодка с едно весло. Едноместно кану. 2. Само ед. Спортна дисциплина — гребане с такава лодка. 3. Лодка еднодръвка. използвана от някои племена в Африка и Америка.
канцелария мн. канцеларии, ж. 1. Служба в учреждение, която се занимава с административна работа. 2. Помещението на такава служба.
канцеларски канцеларска, канцеларско, мн. канцеларски, прил. 1. Който е свързан с канцелария. Канцеларско бюро. Канцеларска длъжност. 2. Който е формален, сух. Канцеларски подход. • Канцеларски стил. Спец. В езикознанието - стил, който се отличава с думи и изрази, характерни за административни отношения и оформяне на документация.
канцеларщина само ед. Пренебр. Стил на работа, отличаващ се с формализъм, излишни административни процедури и бавност. Голяма канцеларщина цари тук.
канцероген мн. канцерогени, (два) канцерогена, м. Спец. Вещество, което причинява болестта рак.
канцерогенен канцерогенна, канцерогенно, мн. канцерогенни, прил. Спец. В медицината — който поражда рак.
канцлер мн. канцлери, м. 1. Министър-председател в Германия и в Австрия. 2. Остар. Министър-председател в Германската империя.
канцона мн. канцони, ж. Спец. 1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви. 2. В литературата — вид лирическо стихотворение с установена форма и любовно съдържание.
канцонета мн. канцонети, ж. Спец. В музиката — малка творба с песенен характер.
канче мн. канчета, ср. 1. Метална цилиндрична чаша с дръжка. За разходката взех и канчета за чай. 2. Висок метален съд с дръжка отгоре за пренасяне на храна, обикн. използван във войската.
каньон мн. каньони, (два) каньона, м. Тясна речна долина със стръмни склонове. Преминаването през каньона е трудно.
каня каниш, мин. св. каних, мин. прич. канил, несв. 1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. Каня я на гости. 2. Кого. Предлагам да направи нещо или да се заеме с дейност.1. Смятам, възнамерявам да направя нещо. Каня се да отида на село. 2. Подготвям се за нещо. Каня се за сватбата в неделя. 3. За сняг, дъжд, буря - наближавам. Кани се да вали голям дъжд. 4. На кого. Заканвам се. Кани се да му отмъсти за обидата.
каня мн. кани, ж. Дребна граблива птица от семейството на ястребите, която издава характерен писък.
каолин само ед. Бяла пластична глина, от която се изработват порцеланови и фаянсови изделия. // прил. каолинов, каолинова, каолиново, мн. каолинови.
капа мн. капи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа.
капак мн. капаци, (два) капака, м. 1. Приспособление за затваряне, захлупване на съд, сандък и др. 2. Всяко приспособление, предназначено да покрива, да затваря, да предпазва. Капак на часовник. Капак на пиано. Капак на кола. 3. Обикн. мн. Кожени парчета към юзда на кон, които се намират отстрани на очите му. // същ. умал. капаче, мн. капачета, ср. • За капак. Разг. След всичко друго, освен всичко друго. За капак на всичко ни дойдоха и гости. • Като кон с капаци. Разг. Ограничен съм, не виждам нещата в широта.
капан мн. капани, (два) капана, м. 1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капана. 2. Прен. Уловка, примамка. Устроиха му капан и го заловиха със стоката. Попадам в капан. • Поставям/поставя капан (на някого). Устройвам уловка.
капандура мн. капандури, ж. Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда. Таванската стая имаше капандура, от която се осветяваше.
капанче мн. капанчета, ср. 1. Малък капан. 2. Разг. Малка кръчма. Обича да се заседява в капанчетата.
капарирам капарираш, несв. и св.; какво. Давам капаро за нещо. Капарирах поръчката за мебели.
капаро само ед. Предплата, давана за сигурност на уговорката или покупката. Дадох капаро за колата.
капацитет мн. капацитети, м. 1. Само ед. Вместимост, обем. Капацитет на язовира. 2. Само ед. Производствени възможности, мощ на машина, предприятие и др. 3. Прен. Само ед. Възможности на човек или на човешкия ум в някаква област. Има голям капацитет. 4. Прен. Лице, което е усвоило обширни знания в дадена област и може да се справи с всичко; авторитет. Той е голям капацитет в телевизионната техника. Един от капацитетите по литература в университета.
капачка мн. капачки, ж. 1. Метална или пластмасова пластинка, приспособена да затваря плътно буркан, бутилка и др. 2. Всяко малко по размери приспособление за затваряне и предпазване на нещо. Капачка на химикалка. Капачка на фотоапарат. 3. Малка кост, която се намира на коляното на човек. Счупил си капачката.
капвам капваш, несв. и капна, св. 1. За течност — падам като капка. Една сълза капна от очите и. 2. Прен. Разг. За плод, цвят, листа на дървета — падам. От време на време от дървото капваше круша. 3. Прен. Разг. Намирам се в състояние на пълно физическо изтощение. Капнах от ходене по канцеларии. Капвам от чистене. 4. Разг. За дъжд — валя малко. Не капна малко дъждец. • Капвам/капна за сън. Разг. Много ми се спи, имам голяма нужда от сън.
капвам капваш, несв. и капна. св. 1. Какво. Правя да капе. Капвам му по две капки във всяко око. 2. Какво. Наливам съвсем малко или искам да представя като малко количество течност. Капни ми малко вода в чашата. Капни ми една ракия, много ми се пие. 3. Прен. Разг. Получавам се, добивам се като печалба. От занаята все капва по нещо.
капела мн. капели, ж. Разг. 1. Широкопола сламена шапка. Трябва да си купя капела за лятото. 2. Пренебр. Всякакъв вид шапка, най-често дамска. Сложила си капела, не може да вижда.// същ. умал. капелка, мн. капелки, ж.
капела мн. капели, ж. Малка католическа църква с един олтар.
капела само ед. Голям музикалноизпълнителски, обикн. хоров колектив. Българската хорова капела.
капиляр мн. капиляри, (два) капиляра, м. Спец. 1. Обики. мн. В анатомията — най-тънкият кръвоносен съд в тялото на човека и на животните. 2. Тръбичка с много малък диаметър.
капитал мн. капитали, (два) капитала, м. 1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използване на наемен труд. Основен капитал. Оборотен капитал. 2. Паричен влог в банка за разлика от лихвите; главница. 3. Разг. Голяма сума пари. Искам да започна производство, но не ми стига капиталът. 4. Прен. Нещо с голяма ценност. Образованието е голям капитал. Опитът е моят капитал.
капитален капитална, капитално, мн. капитални, прил. 1. Който се отнася до капитал (в 1 и 2 знач.). 2. Прен. Който е главен, важен, основен. Капитална грешка. Капитален ремонт. Капитални промени.
капитализация само ед. Спец. 1. В икономиката — превръщане на принадена стойност в капитал. 2. В икономиката — прибавяне на лихвите към капитала.
капитализирам капитализираш, несв. и св.; какво. В икономиката - превръщам в капитал. Ще капитализирам всички лихви. - капитализирам се. Превръщам се в капитал. // същ. капитализиране, ср.
капитализъм само ед. Икономическа система с отличителни черти свобода на пазара, концентрация на частната и корпоративната собственост и разпределение, пропорционално на капитала.
капиталист мн. капиталисти, м. Човек, който притежава голям капитал.
капиталистически капиталистическа, капиталистическо, мн. капиталистически, прил. Който е присъщ на капитализъм или на капиталист. Капиталистическа система. Капиталистически отношения.
капиталовложение мн. капиталовложения, ср. 1. Спец. В икономиката — парични разходи за създаване или реконструиране на съществуващи фондове. 2. Парична сума, вложена в нещо ценно.
капитан мн. капитани, м. 1. Офицерско звание — следващото след старши лейтенант, а също лицето с това звание. Капитаните сигурно вземат добри заплати. 2. Командир на плавателен съд. 3. В спорта — ръководител на отбор. Капитан на отбора по волейбол.
капитулант мн. капитуланти, м. 1. Лице, което е за прекратяване на военни действия в полза на противника. 2. Лице, склонно да отстъпи пред нечий натиск, да се предаде.
капитулация само ед. 1. Капитулиране. 2. Договорът за капитулиране между воюващи. Подписвам капитулация.
капитулирам капитулираш, несв. и св. 1. Прекратявам военни действия и се отказвам от война в полза на противника. 2. Прен. Отстъпвам на някакъв натиск. Капитулирах пред молбите на майка си. // същ. капитулиране. ср.
капишон мн. капишони, (два) капишона, м. 1. Качулка за глава, прикачена към някаква дреха. 2. Шапка с остър връх.
капище мн. капища, ср. Истор. През езическия период - храм или светилище.
капия мн. капии, ж. 1. Остар. Врата или прозорец, отвор на сграда. 2. Остар. Учреждение. 3. Остар. Калъф за нож или кама; ножница. 4. Само ед. Сорт месести, дълги и прави чушки. Купих два килограма капия.
капка мн. капки, ж. 1. Малка частица течност, която пада като цяло и заема кръгла форма върху повърхност. 2. Обикн. мн. Течно лекарство, което се приема, премерено на малки частици. Капки за нос. 3. Разг. Петно върху дреха. По покривката има мазни капки. 4. Разг. Дребна шарка от друг цвят на тъкан, дреха. Плат на капки. 5. Прен. Съвсем малко от нещо. Не пия ни капка алкохол. Нямаш и капка смелост. Капка милост. // същ. умал. капчица, мн. капчици, ж.
капла мн. капли, ж. Метална част на колелото на велосипед или на автомобил, по която се поставя гумата.
капна капнеш, мин. св. капнах, мин. прич. капнал, св. — вж. капвам.
каприз мн. капризи, (два) каприза, м. Неоснователно и променливо желание; прищявка. Проявявам каприз. Детски капризи.
капризен капризна, капризно, мн. капризни, прил. 1. Който е склонен да проявява капризи. Капризно момиче. 2. За растение — който изисква специални грижи и условия. 3. Непостоянен, променлив. Капризно време.
капризнича капризничиш, мин. св. капризничих, мин. прич. капризничил, несв. Проявявам капризи.
капрон само ед. Синтетично влакно и тъкан от него. Чорапогащи от капрон.
капсула мн. капсули, ж. 1. Възпламенител на заряд в патрон, снаряд и др. 2. Всяко приспособление с цилиндрична или кръгла форма, затварящо плътно някакво съдържание. Антибиотик на капсули. Капсула е храна на космическа станция. 3. Метално пръстенче на обувка, колан и др. На едната дупка нямаше капсула.
капсулирам капсулираш, несв. и св.; какво. Поставям в капсула, обвивам в капсула. Капсулирам лекарства. - капсулирам се. Обвивам се в капсула, затварям се в капсула. Мастните вещества се капсулират в обвивка от ципа.
каптаж само ед. 1. Съоръжение за улавяне на подземни или изворни води или за изваждане на газ от земята при запазване на качествата им. 2. Каптиране.
каптирам каптираш, несв. и св.; какво. Улавям подземни или изворни води или газ, обикн. при извора, за да ги изведа на земната повърхност. Каптирам минерален извор.
капуцин мн. капуцини, м. Католически монах от Франциския орден.
капчук мн. капчуци, (два) капчука, м. Дъждовна или снежна вода, която се събира и капе или се стича от стрехите или по улуците. Обичам да слушам капчука, когато вали.
капя капеш, мин. св. капах, мин. прич. капал, несв. 1. За течност — падам на капки. Сълзите и капят. Кръвта капе. 2. За съд, таван и др. — пропускам по малко вода. Тенджерата капе. 3. Какво. Правя да капе. Капя му капки в очите. 4. Прен. Разг. За коса, зъби, листа на дърво, плодове — падам. Косата ми капе. 5. Прен. Разг. Получавам редовно по малки суми пари. От градината капят пари. Ако не тече, капе.
карабина мн. карабини, ж. Лека и къса бойна пушка.
каравана мн. каравани, ж. 1. Остар. Голям, разлат меден домакински съд. 2. Фургон, който се прикачва към кола и служи за спане и почивка на кампинг.
карагачка мн. карагачки, ж. Диал. Цвете нарцис.
караконджо мн. караконджовци, м. В народните вярвания — зъл дух, който плаши хората нощем и върлува главно от Коледа до Богоявление. Какво ходиш като караконджо цяла нощ.
каракул само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган.
карам караш, несв. 1. Кого/какво. Насочвам, направлявам да върви пред мене. Карам крава. Карат го в полицията. Карат го на разпит. 2. Какво. Управлявам превозно средство. Карам кола. 3. Какво/кого. Превозвам. Карат хора с автобуса. Карам тухли. 4. Кого. Искам от някого да направи нещо. Карам я да бърше прах всеки ден. Карам я да учи. 5. Разг. Продължавам да върша нещо (по същия начин), да живея по някакъв начин. Карам си работата. Карам си живота по старому. Карам добре учението. 6. Прен. Разг. За години, възраст — започнал съм, протичам. Десета година караме в този град. — карам се. 1. На кого. Хокам, ругая. Карам се на децата, защото не учат. 2. Само мн. С кого. Хокаме се взаимно, укоряваме се, мъмрим се. Всеки ден се карат с мъжа си.
карамел мн. карамели, (два) карамела, м. 1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбони и в сладкиши. 2. Бонбони от тази маса с пълнеж.
карамелизирам карамелизираш, несв. и св.; какво. Превръщам захар или гликоза в карамел. — карамелизирам се. Превръщам се в карамел.
карамфил мн. карамфили, (два) карамфила, м. 1. Градинско или диво цвете със силна миризма и кичести цветове с различен цвят, както и стрък от него. 2. Изсушени силноароматни семена от тропически храст, употребявани като подправка и лекарство.
караница мн. караници, ж. Разг. Кавга, свада. Всеки ден слушам караниците им.
карантина само ед. Изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространяването на заразни болести. Тук има карантина. Те са под карантина. Държа под карантина.
карантинирам карантинираш, несв. и св.; кого/ какво. Държа под карантина. Трябва да карантинираме болните.
карантия само ед. 1. Вътрешности на заклано животно, предлагани за храна. Ще купя карантия за супа. 2. Разг. Пренебр. Вътрешности на човек. Ритна го и му натърти карантията.
карат мн. карати, (два) карата, м. 1. Единица мярка за скъпоценни камъни, равна на 0,2055 г. 2. Мярка за чистота на златото, която може да бъде от 5 до 24. Пръстенът ми е 12 карата.
карате само ед. Японска система за защита без оръжие, с удари с ръце и крака по уязвимите части на тялото. Тренирам карате.
караул мн. караули, (два) караула, м. 1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул. 2. Само ед. Служба на въоръжена охрана. Стоя на караул. 3. Лицето, което е на въоръжена охрана. На вратата има един караул. // прил. караулен, караулна, караулно, мн. караулни.
карауля караулиш, мин. св. караулих, мин. прич. караулил, несв. Давам караул.
карашмалък само ед. Навалица, множество, неразбория.
карбамид само ед. 1. Спец. Синтетично органично съединение, употребявано за производство на пластмаси, лекарства. 2. Урея. // прил. карбамидов, карбамидова, карбамидово, мн. карбамидови.
карбид само ед. 1. Спец. Съединение на въглерода с различни елементи. 2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен. // прил. карбиден, карбидна, карбидно, мн. карбидни.
карбол само ед. Вид киселина, която се добива от каменовъглен катран и се употребява като дезинфектиращо средство; фенол.
карбонат само ед. или карбонати само мн. Спец. В химията — сол/и на въглената киселина.
карбонизация само ед. Спец. 1. В химията — превръщане във въглища; овъгляване. 2. В химията — суха дестилация на дърва или каменни въглища. 3. В химията — очистване на масло чрез прекарването му през дървени въглища. 4. Обработка на вълна или на полувълнени платове с разтвор от минерални киселини.
карбуратор мн. карбуратори, (два) карбуратора, м. В техниката — устройство в двигател с вътрешно горене, в което течното гориво се превръща в гореща газообразна смес от въздух и пари.
карго само ед. 1. Товар на кораб. 2. Застраховка на стоки, превозвани с кораб.
кардамон само ед. Индийско тревисто растение, зърната на което се употребяват като лекарство или подправка.
кардан мн. кардани, (два) кардана, м. Спец. Устройство между два вала за предаване на движението от единия на другия (при автомобили и др.). // прил. карданов, карданова, карданово, мн. карданови.
кардинал мн. кардинали, м. В католическата църква — висш духовен сан след папата. // прил. кардиналски, кардиналска, кардиналско, мн. кардиналски.
кардинал само ед. Сорт раннозреещо десертно грозде с едри тъмнорозови зърна.
кардинален кардинална, кардинално, мн. кардинални, прил. Който е главен, много важен. Кардинален въпрос. Кардинален успех.
кардио- Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан със сърцето, напр. кардиограф, кардиолог, кардиопатия и др.
кардиограма мн. кардиограми, ж. 1. Графичен запис на ударите на сърцето. Правя кардиограма. 2. Лента с такъв запис.
кардиография само ед. Записване на ударите на сърцето с помощта на уред.
кардиолог мн. кардиолози, м. Лекар, специалист по сърдечни болести. Трябва да отида при кардиолог.
кардиология само ед. Наука за сърцето и кръвоносните съдове.
кардиостимулатор мн. кардиостимулатори, (два) кардиостимулатора, м. Прибор, който се имплантира в организма и стимулира сърцето.
каре мн. карета, ср. 1. Квадрат, обикн. като шарка, като форма или като символ. Сако на карета. Каре за маса. Името на автора е в каре. 2. В техниката — приспособление в предавателния механизъм на автомобил. 3. Разг. Четирима души, които играят на карти. Хайде да направим едно каре. • Издателско каре. Техническите данни за книга, посочени в началото или в края, оградени обикн. с правоъгълник.
карета мн. карети. ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор.
кари само мн. Обобщено наименование на видове малки товароподемни коли за обслужване на гари, пристанища, заводи.
кариер само ед. Най-бързият бяг на кон. Пусна коня в кариер.
кариера мн. кариери, ж. 1. Място, където се вадят камъни. Работи на кариерата. 2. Само ед. Напредване в професията, издигане в служебната йерархия. Правя кариера. Научна кариера. • От кариерата. Дипломат по професия. Той е дипломат от кариерата.
кариеризъм само ед. Силен стремеж към кариера (във 2 знач.) с користни цели.
кариерист мн. кариеристи, м. Човек, който силно се стреми към кариера (във 2 знач.).
кариеристка мн. кариеристки, ж. Жена кариерист.
кариес мн. кариеси, (два) кариеса, м. Спец. В медицината - разрушаване на твърдата тъкан на зъб. Детето има два кариеса, които трябва да се лекуват.
карикатура мн. карикатури, ж. 1. Рисунка с комично или сатирично изобразяване на нещо. Правя карикатура. Рисувам карикатури._ 2. В литературата и изкуството — комично или сатирично представяне. Героят е карикатура на министър. 3. Прен. Смешно и жалко подобие, нещо изкривено, изопачено. С тия дрехи се е направила на карикатура. Това е карикатура на литература. // прил. карикатурен, карикатурна, карикатурно, мн. карикатурни. Карикатурен стил.
карикатурист мн. карикатуристи, м. Художник на карикатури.
карикатуристка мн. карикатуристки, ж. Жена карикатурист.
кариока мн. кариоки, м. и ж. 1. Жител на Рио де Жанейро. 2. Вид южноамерикански танц.
кариран карирана, карирано, мн. карирани, прил. Който е с шарки на карета. Карирана риза.
карма само ед. 1. В будизма — вярване, че съдбата на човека зависи от действията му в предишната форма на съществуване. 2. Разг. Съдба, предопределение.
кармин само ед. Тъмночервена боя.
карминен карминена, карминено, мн. карминени, прил. Който е с тъмночервен цвят.
карнавал мн. карнавали, (два) карнавала, м. Масово увеселение, придружено с танци, маскарад, шествия, което може да трае няколко дни. Ще има голям пролетен карнавал.// прил. карнавален, карнавална, карнавално, мн. карнавални. Карнавален костюм. Карнавално настроение.
карначе мн. карначета, ср. Вид тънка наденица за печене на скара.
каро мн. кари, ср. Вид карта за игра, означена с червен четириъгълник. Паднаха ми се две кари.
каросерия мн. каросерии, ж. Дървена или метална конструкция към превозно средство, в която се поставя товарът. Камионът е с голяма каросерия.
каротин само ед. Спец. В биологията — растителен или животински пигмент, който в организма се превръща във витамин А. Морковите съдъжат каротин.
карстов карстова, карстово, мн. карстови, прил. Който е резултат от химически процеси при лесноразтворими от водата скали. Карстов извор. Карстови пещери.
карта мн. карти, ж. 1. Чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови особености и е означен мащабът на умаляване. Икономическа карта. Диалектна карта. 2. Картонче с рисунка и символи от едната страна в комплект, който служи за хазартна игра или врачуване. Играя на карти. Гледам на карти. 3. Документ за някакъв абонамент, за членство в организация, клуб. Карта за градския транспорт. • Залагам на карта. Рискувам. Заложих на карта живота си. • Играя с открити карти. Казвам открито целите и намеренията си.
картаджия мн. картаджии, м. Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта.
картбланш само ед. Право за действие, пълномощия. Давам му картбланш.
картел мн. картели, (два) картела, м. 1. Спец. В икономиката — обединение на сродни едри предприятия за диктуване цените на пазара и за борба с конкуренцията. Картел на производителите на тютюн. 2. Разг. Съюз, обединение.
картелирам картелираш се, несв. и св. Обединявам се в картел.
картер мн. картери, (два) картера, м. Метален корпус, в който са поместени най-важните части на автомобилния двигател и който служи за резервоар на смазочното масло.
картечница мн. картечници, ж. Автоматично скорострелно оръжие с куршуми. // прил. картечен, картечна, картечно, мн. картечни. • Като картечница (говоря). Разг. Много бързо.
картина мн. картини, ж. 1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо. 2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа; гледка. Пред погледа се редят красиви картини от планината. Погледни картината пред себе си — блокове и само блокове. 3. Положение, състояние на нещо. Картина на болестта. Политическата картина през седмицата. 4. Литературно или музикално изображение. Писателят пресъздава картината на войната. 5. Остар. Относително завършена част на театрално представление. Първата картина свърши и започна ан-трактът. 6. Състояние на изображение на телевизионен екран. Телевизорът има хубава картина.
картинг само ед. 1. Вид спорт с микроавтомобили. 2. Площадка за забавление с електрически микроавтомобили.
картинен картинна, картинно, мн. картинни, прил. 1. Който е свързан с картина (в 1 и 2 знач.). Картинна галерия. 2. Който притежава образност, изразителност. Картинен стил. // същ. картинност, картинността, ж.
картинка мн. картинки, ж. Малка картина. • Внимавай в картинката. Отнасяй се по-сериозно.
картичка мн. картички, ж. 1. Малка карта. 2. Картонче, от едната страна с изглед или рисунка, а от другата за писане; пощенска картичка. Коледна картичка. Поздравителна картичка. • Визитна картичка. Картонче с името, професията, адреса и телефона на лице, което служи за представяне.
картограф мн. картографи, м. Специалист по картография.
картография само ед. 1. Наука за методите за съставяне на географски карти. 2. Изработване на географски карти.
картографка мн. картографки, ж. Жена картограф.
картоиграч мн. картоиграчи, м. Любител на играта на карти; картаджия. Мъжът - е страстен картоиграч.
картоиграчка мн. картоиграчки, ж. Жена картоиграч.
картон мн. картони, (два) картона, м. 1. Само ед. Дебел лист хартия. Картон за чертане. Картон за рисуване. 2. Всякакъв вид формуляр с данни за картотека, изработен от дебела хартия. Здравен картон. Картон в библиотека. // прил. картонен, картонена, картонено, мн. картонени.
картонче мн. картончета, ср. Малък лист от картон, който може да дава някакво право или да има определена стойност. Картонче е номер. Картончета за храна.
картотека мн. картотеки, ж. 1. Подредени по азбучен ред картони от един и същ вид. Картотека на личните имена. Болнична картотека. 2. Шкаф, няколко шкафа или помещение, в които се съхраняват картони. Картотеката е на първия етаж. // прил. картотечен, картотечна, картотечно, мн. картотечни.
картотекирам картотекираш, несв. и св.; какво. Правя картотека или въвеждам в картотека. Всички нови книги се обработват и картотекират.
картоф мн. картофи, (два) картофа, м. Едногодишно растение с подземни грудки, богати на нишесте, които се използват за храна, както и самите грудки. // прил. картофен, картофена, картофено, мн. картофени. Картофена супа.
каруца мн. каруци, ж. Превозно средство с дървена каросерия и обикн. с дървени колелета, пригодено за впрягане на кон или магаре. Впрягам коня в каруцата. Баща ми поправя и изработва каруци. // същ. умал. каручка, мн. каручки, ж.
каруцар каруцарят, каруцаря, мн. каруцари, м. 1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца. 2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли в това село каруцар?
карфиол само ед. Вид зеле, чиито цветни месести пъпки се използват за храна; цветно зеле.
карфица мн. карфици, ж. Игла с главичка в единия край, която служи за прикрепване, забождане; топлийка. На пробата прикачиха ръкавите с карфици. // същ. умал. карфичка, мн. карфички, ж.
карцер мн. карцери, (два) карцера, м. Тясно помещение без прозорци в затвор или казарма, в което се престоява за наказание. Лежа в карцера.
карцином мн. карциноми, (два) карцинома, м. Спец. В медицината — злокачествен тумор; рак.
карцирам карцираш, несв. и св.; кого. Поставям в карцер.
каса мн. каси, ж. 1. Железен шкаф, сандъче или кутия за съхраняване на пари и други ценности. Огнеупорна каса. 2. Място или гише, където се внасят или получават пари. Магазинът има осем каси. Касата на университета не работи. 3. Машина за отбелязване или изчисляване на парични суми. 4. Налични пари на организация, група, учреждение и др. Касата е изразходена. Кой от нас ще държи касата? // прил. касов, касова, касово, мн. касови. Касова бележка. Касов апарат.
каса мн. каси, ж. 1. Сандъче за пренасяне на бутилки и др. Купиха две каси бира. 2. Неподвижно поставена в стената рамка на врата или прозорец.
касае се мин. несв. касаеше се, мин. несв. прич. касаело се, несв. Засяга, отнася се. Заповедта се касае за преподаватели и студенти.
касапин мн. касапи, м. 1. Човек, който като професия се занимава с клане, чистене и разпарчаване на животни. 2. Човек, който продава месо; месар. 3. Разг. Пренебр. Лекар хирург. Всеки ден прави операции, истински касапин. // прил. касапски, касапска, касапско, мн. касапски.
касапница мн. касапници, ж. 1. Място, цех за клане и обработка на месото на животни; кланица. 2. Остар. Магазин за месо. 3. Прен. Масово избиване или загиване на хора. Голяма касапница е тази война. Автобусът се е сблъскал с влака и е станала истинска касапница.
касационен касационна, касационно, мн. касационни, прил. Който се отнася до касация. • Касационен съд. Съд, който може да отменя решения на по-долни инстанции.
касация само ед. Спец. В правото — отменяне на съдебно решение в по-горна инстанция. Подавам жалба за касация.
касета мн. касети, ж. Касетка.
касетка мн. касетки, ж. 1, Метална кутия за пазене на ценности. 2. Чекмедже в специален здрав шкаф със строго подредени предмети. 3. Сандъче за пренасяне на плодове, зеленчуци; щайга. Купих две касетки ябълки. 4. Кутия с монтирана лента за запис. Аудиокасет-ка. Видеокасетка. 5. Всяка здрава кутия, предназначена да съхранява нещо. Касетка за фотофилм.
касетофон мн. касетофони, (два) касетофона, м. Магнетофон, който възпроизвежда звукозапис от касетка. Купих си двукасетъчен касетофон.
касиер мн. касиери, м. Длъжностно лице, което изчислява и раздава заплати, работи на каса в магазин, завежда каса на организация. Касиерът ще събере вноските от всички членове.
касиерка мн. касиерки, ж. Жена касиер.
касинка мн. касинки, ж. Бяла колосана лента, каквато носят медицинските сестри. Слагам си касинката. Работя с касинка.
касирам касираш, несв. и св.; какво. Спец. 1. В правото — отменям съдебно решение на по-долна инстанция. 2. В правото — обявявам избор за недействителен. 3. Разг. Подавам жалба в касационен съд.
касис само ед. Многогодишен храст с плодове като малки тъмносини зърна, богати на витамини, използвани за сироп, конфитюр и др.; френско грозде. Сок от касис.
каска мн. каски, ж. 1. Метална или кожена шапка за предпазване на главата от удари. Строителна каска. Военна каска. Пожарникарска каска. 2. Прибор с форма на похлупак, използван за сушене на коса. Сядам под каската.
каскада мн. каскади, ж. 1. Естествен или изкуствено създаден водопад на етажи. В центъра на много градове се построиха водни каскади за прохлада. 2. Система от изградени един под друг язовири и електрически централи. 3. Цирков акробатически номер с опасни скокове, наподобяващи падания.
каскадьор мн. каскадьори, м. Лице, което при снимане на филм изпълнява опасните действия вместо актьора.
каскет мн. каскети, (два) каскета, м. Мека, обикн. мъжка шапка с по-твърда козирка. Купи си кариран каскет.
касов касова, касово, мн. касови, прил. 1. Който е свързан с каса. 2. Разг. Който носи голяма печалба. Касов филм. Касова пиеса.
каста мн. касти, ж. 1. В Индия и други източни страни — обществена прослойка на обединени по произход, положение и професия членове. Било много трудно да се ожениш за човек от друга каста. 2. Прен. Затворена прослойка от хора, която защитава своите привилегии и не допуска нови членове.
кастанети само мн. Двойка твърди пластинки, които се закрепват на пръстите за щракане по време на танц или към музикално изпълнение в Испания и Латинска Америка.
кастел мн. кастели, (два) кастела, м. Истор. Замък, крепост.
кастинг само ед. Спец. Вид спорт — майсторско хвърляне на въдица за демонстрация на риболовна техника.
кастрация само ед. Кастриране.
кастрирам кастрираш, несв. и св.; какво/кого. 1. Премахвам изкуствено полови жлези на животно или човек; скопявам. 2. Прен. Осакатявам духовно. // същ. кастриране, ср.
кастрон мн. кастрони, (два) кастрона, м. Голям и дълбок съд, купа с похлупак или без похлупак. Кастрон с кисело мляко. // същ. умал. кастронче, мн. кастрончета, ср.
кастря кастриш, мин. св. кастрих, мин. прич. кастрил, несв. 1. Какво. Орязвам или подрязвам клони на дърво. Всяка година кастрят тополите, за да растат на височина. 2. Прен. Разг. Какво. Орязвам, съкращавам с някаква цел (текст, разходи и др.). 3. Прен. Разг. Кого. Мъмря строго. Пак ще го кастря, като го видя.
кат катът, ката, мн. катове, (два) ката, м. Разг. 1. Етаж на сграда. Качих се на втория кат. Къща на три ката. 2. Слой, пласт. Сгъвам плата на три ката. Тортата е с три ката. 3. Комплект дрехи за едно обличане. Има един кат дрехи и все тях носи. Обух си два ката чорапи. 4. Път като степен. Колкото печели, два ката харчи.
катаджия мн. катаджии, м. Разг. Служител от службата за контрол на автомобилния транспорт (КАТ). Един катаджия ме спря и ме глоби за превишена скорост.
катаклизъм мн. катаклизми, (два) катаклизъма, м. 1. Голямо природно сътресение вследствие от природни стихии. Катаклизмите са изваяли повърхността на земята. 2. Прен. Голяма рязка промяна в обществения живот, сътресение.
катакомба мн. катакомби, ж. 1. Подземия в Рим, където първите християни са се събирали. 2. В Древния Египет — подземия за пазене на мумии. 3. Прен. Разг. Ниско и мрачно помещение.
катализа само ед. Спец. В химията — променяне на скоростта на химичната реакция под влияние на катализатор.
катализатор мн. катализатори, (два) катализатора, м. 1. Спец. В химията — вещество, което променя скоростта на химическата реакция, без самото то да се променя. 2. Прен. Ускоряващ процес или явление, фактор. Ревността се оказа катализатор за техните отношения.
катализирам катализираш, несв. и св.; какво. Действам като катализатор.
каталог мн. каталози, (два) каталога, м. 1. Подреден по специален начин списък на предмети, който улеснява откриването им. Каталог на книги в библиотеката. Каталог на издавани списания. 2. Книга, брошура със списък и снимки на предмети, по която може да се избира, поръчва, рекламира. Каталог на фирма за дрехи. Каталог на мебелно предприятие. // прил. каталожен, каталожна, каталожно, мн. каталожни. Каталожен номер. Каталожна търговия.
каталогизирам каталогизираш, несв. и св.; какво. 1. Правя каталог. 2. Включвам в каталог.
каталясам каталясаш, св. — вж. каталясвам.
каталясвам каталясваш, несв. и каталясам, св. Разг. 1. Грохвам от умора. Снощи бях каталясала от работа и си легнах рано. 2. Прен. Премалявам за нещо. Каталясал съм за вода.
катанец мн. катанци, (два) катанеца, м. Разг. Катинар.
катапулт само ед. 1. Истор. Старинна далекобойна машина за обсада на крепости. 2. Устройство за изхвърляне на пилотската седалка и пилота при авария със самолета.
катапултирам катапултираш, несв. и св. Напускам самолет или космически кораб с помощта на катапулт.
катар само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на орган. Катар на горните дихателни пътища.
катаракта само ед. Спец. В медицината — потъмняване на лещата на окото и пълно ослепяване; перде на окото. Получавам катаракта.
катарама мн. катарами, ж. Закопчалка с тока на колан, обувки, чанта. Купих си обувки с катарами.
катарзис само ед. 1. Спец. В литературата — според Аристотел душевно пречистване, което се преживява при гледане на постановка на трагедия. 2. Душевно или духовно пречистване чрез силни трагични, емоционални сблъсъци и преживявания.
катастрофа мн. катастрофи, ж. 1. Злополука при сблъскване на две превозни средства или при повреда, обикн. с трагични последици. На пътя има катастрофа. Станала е катастрофа с влака. Загинал при катастрофа. 2. Всяко събитие, сблъсък с тежки последици. Семейна катастрофа. Катастрофа в икономиката. Войната е истинска катастрофа за света. Национална катастрофа. 3. Природен сблъсък, катаклизъм.
катастрофален катастрофална, катастрофално, мн. катастрофални, прил. Който води до катастрофа, гибелен. Катастрофална грешка. Катастрофален сблъсък. Катастрофална суша.
катастрофирам катастрофираш, несв. и св. Претърпявам катастрофа (в 1 знач.). Катастрофира и загина преди една година.
катафалка мн. катафалки, ж. Кола, която отнася мъртвеца до гробището. Зад катафалката вървят най-близките на покойния.
категоризация само ед. Разпределяне и подреждане по категории; включване в категория. Категоризация на излизащите книги.
категоризирам категоризираш, несв. и св. Правя категоризация. Тази постъпка може да се категоризира като дребно хулиганство.
категоричен категорична, категорично, мн. категорични, прил. Който е точно определен, решителен, не допуска промени и възражения. Категорично решение. Категоричен тон. Категоричен план.
категория мн. категории, ж. 1. Най-общото понятие, отразяващо съществени свойства и отношения между явленията в действителността. Морално-етически категории. 2. Група, клас, явление, които обединяват същности с общи свойства и белези. Категории във физиката. Граматически категории. Категории растения.
катедра мн. катедри, ж. 1. Специална висока маса с полегата повърхност (или допълнителна част към обикновена маса), пригодена за прав четец или говорещ. Във всяка аудитория има катедра за лектора. 2. Прен. Колектив от преподаватели по една или близки научни дисциплини във висше учебно заведение. Катедра по български език. Катедра по стара история и археология. // прил. катедрен, катедрена, катедрено, мн. катедрени.
катедрала мн. катедрали, ж. Главен храм за населено място. Епископът служи в катедралата. // прил. катедрален, катедрална, катедрално, мн. катедрални.
катер мн. катери, (два) катера, м. Малък кораб за къси разстояния. Спасителен катер. Военен катер.
катерица мн. катерици, ж. Малък горски гризач с голяма пухкава опашка, който живее по дърветата и се катери много бързо. Катериците се хранят със семки и ядки.
катеричка мн. катерички, ж. Катерица.
катеря се катериш се, мин. св. катерих се, мин. прич. катерил се, несв. 1. С помощта на крака и ръце се придвижвам нагоре по нещо (дърво, стена, скала и др.). Катерицата се катери бързо по дърветата. Катеря се по скалата. 2. За превозно средство — изкачвам се с усилие по стръмно място. Влакът бавно се катери по стръмнината. 3. Прен. Разг. Придвижвам се нагоре по йерархическа стълба. Катери се към министерско кресло.
катет мн. катети, (два) катета, м. Всяка от страните на правоъгълен триъгълник, които образуват прав ъгъл.
катетър мн. катетри, (два) катетъра, м. Спец. В медицината — тръбичка, която се поставя в кух орган или канал на организма с лечебна цел. Поставям катетър.
катехизис само ед. Книга за основните положения в християнското учение, изложени под формата на въпроси и отговори.
катил мн. катили, м. Пренебр. Престъпник; готов на всякакво престъпление човек. Катилите на мафията.
катинар мн. катинари, (два) катинара, м. Метално приспособление за заключване; кофар. Заключих къщата с катинар. // същ. умал. катинарче, мн. катинарчета, ср.
катион мн. катиони, (два) катиона, м. Спец. В химията — йон, натоварен с положително електричество.
като предлог. 1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. Навън е горещина като огън. Бял като сняг. Работя като роб. Пее като славей. Яде като слон. 2. При свеждане на качества на лица и предмети към по-частна категория (за функция, професия, длъжност и др.). Като учител е добър, но като баща не е. Като апартамент е хубав, но не е подходящ за тях. Работи като журналист. Известен е като поет.3. При посочване или изброяване на образци, примери.
като съюз. 1. За въвеждане на подчинено изречение за начин. Върви, като куца. 2. За въвеждане на подчинено изречение за време. Като си идвах, заваля дъжд. Като се върна, ще се обадя по телефона. 3, За въвеждане на подчинено изречение за условие или причина. Като работиш добре, ще те оценят. Като не искаш, няма да дойдеш. Като нямаш пари, няма да пътуваш. • Като да/като че/като че ли. Въвеждат подчинени изречения за сравнение, означаващи предположение, несигурност. Държи се така,като че ли му е слугиня. Върви, като че ще литне. • Тъй като. Въвежда подчинено изречение за причина. Не мога да ти я дам, тъй като книгата ми трябва. * Щом като. Въвежда подчинено изречение за време, за причина. Щом като се върна, ще излезем на разходка. Щом като ти не можеш да дойдеш, ще си намеря друга компания.
катод мн. катоди, (два) катода, м. Спец. Във физиката — електрод в електрически уред, свързан с отрицателния полюс на източника.
католик мн. католици, м. Лице, което изповядва католицизма.
католицизъм само ед. Разновидност на християнството с черковен глава римския папа.
католически католическа, католическо, мн. католически, прил. Който се отнася до католицизма. Католически свещеник. Католически празник.
католичка мн. католички, ж. Жена католик.
каторга само ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга.
каторжен каторжна, каторжно, мн. каторжни, прил. 1. Който се отнася до каторга. Каторжен режим. 2. Който е като на каторга; тежък, непосилен. Целия си живот е посветил на каторжен труд.
катран само ед. 1. Черна смолиста маса, добивана от дървесина, въглища и др., суровина в химическата промишленост. 2. Черно вещество, което се отлага от тютюна при пушене. 3. В религиозните вярвания — врящата маса в казаните, в която врят грешниците в ада. // прил. катранен, катранена, катранено, мн. катранени.
катраненочерен катраненочерна, катраненочерно, мн. катраненочерни, прил. Който е с черен цвят като катран.
катун мн. катуни, (два) катуна, м. 1. Временен стан с палатки на цигани през лятото. Тук-там край пътя се виждаха катуни. 2. Всички цигани, които живеят на палатки и се придвижват с каруци, покрити с платно. Катунът минава.
катунар катунарят, катунаря, мн. катунари, м. Циганин, който живее на катун. • Като катунар. Живея в движение, пътувам много или често сменям местожителството си.
катунарка мн. катунарки, ж. Жена катунар.
катурвам катурваш, несв. и катурна, св. 1. Какво. Преобръщам, събарям от високо или нещо високо. Катурнах чашата с вино и я излях. 2. Прен. Кого/какво. Събарям, свалям, махвам с лекота отнякъде. Катурнаха властта. — катурвам се/катурна се. Преобръщам се, падам от високо. Без да усети, се катурна от каруцата.
катурна катурнеш, мин. св. катурнах, мин. прич. катурнал, св. — вж. катурвам.
катурям катуряш, несв. Катурвам.
катър мн. катъри, (два) катъра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари. // прил. катърски, катърска, катърско, мн. катърски. • Инат като катър. Много инат.
каубой каубоят, каубоя, мн. каубои, м. 1. Пастир на крави в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон и е облечен в джинсови дрехи. 2. В представите от американските филми за Дивия запад — силен и смел човек с джинсови дрехи, няколко пистолета и кон, чието занимание е да защитава онеправданите; по-рядко човек, който върши разбойнически дела.
каубойски каубойска, каубойско, мн. каубойски. прил. 1. Който е типичен за каубой. Каубойски дрехи. 2. Който се отнася до каубой. Каубойски филм.
кауза мн. каузи, ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза. • Доктор хонорис кауза. Спец. Почетен доктор на университет.
каузалност каузалността, само ед., ж. Причинност.
каучук само ед. Жилаво вещество, което се получава от млечния сок на специално дърво и служи като суровина за производство на гума. Подметки от каучук. // прил. каучуков, каучукова, каучуково, мн. каучукови.
кафе мн. кафета, ср. 1. Само ед. Зърната на тропическо растение (кафеено дърво), които съдържат кофеин и служат за приготвяне на напитка. 2. Само ед. Напитка, приготвена от такива печени и смлени на прах зърна. Силно кафе. Горещо кафе. 3. Порция от тази напитка. Искаш ли едно кафе? 4. Заведение, в което се предлага тази напитка. По главната улица има няколко кафета. • Гледам на кафе. Врачувам по фигурите, получили се след изпиване на турско кафе и захлупване на чашата. • Турско кафе. Кафе, варено в кафеник, поднесено със захар.
кафеварка мн. кафеварки, ж. Уред за приготвяне на кафе (във 2 знач.). Електрическа кафеварка. Кафеварка под налягане.
кафеджийка мн. кафеджийки, ж. Жена кафеджия.
кафеджия мн. кафеджии, м. 1. Остар. Съдържател на кафене. 2. Мъж. който може да приготвя кафе. 3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджия.
кафеен кафеена, кафеено, мн. кафеени, прил. Който се отнася до растението кафе. Кафеено дърво. Кафеени плантации.
кафез мн. кафези, (два) кафеза, м. 1. Направена от тел или от дъсчици къщичка за птици; клетка. Папагалът понякога излита от кафеза си. 2. Съд от дървени летви или от пластмаса за пренасяне на плодове и зеленчуци; голяма щайга. Набрахме два кафеза чушки. 3. Прен. Пренебр. Затвор. Беше две години в кафеза.
кафемашина мн. кафемашини, ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения.
кафемелачка мн. кафемелачки, ж. Уред за смилане на кафени зърна на прах. Ръчна кафемелачка. Електрическа кафемелачка.
кафен кафена, кафено, мн. кафени, прил. 1. Който се отнася до кафе. Кафени зърна. 2. Който е предназначен за кафе. Кафен сервиз. 3. Който е с цвят на кафе. Кафен костюм.
кафене мн. кафенета, ср. Заведение, в което се поднася предимно кафе; кафе.
кафеник мн: кафеници, (два) кафеника, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник. // същ. умал. кафениче, мн. кафеничета, ср.
кафеникав кафеникава, кафеникаво, мн. кафеникави, прил. Който е с цвят, близък до кафявия.
кафяв кафява, кафяво, мн. кафяви, прил. Който е с цвят на печени зърна кафе. Кафяво палто.
кафяво- Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др.
кахел мн. кахли, (два) кахела, м. Плочка от глина за облицоване на печки, камини. // прил. кахлен, кахлена, кахлено, мн. кахлени.
кахър мн. кахъри, (два) кахъра, м. Разг. Голяма грижа, тревога. Имам големи кахъри. Той ми е голям кахър.
кахърен кахърна, кахърно, мн. кахърни, прил. Разг. Който има кахъри.
кахъря се кахъриш се, мин. св. кахърих се, мин. прич. кахърил се, несв. Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му.
каца мн. каци, ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на пресечен конус, който се използва за поставяне на кисело зеле, туршия и др. Направиха една каца кисело зеле. // същ. умал. каче, мн. качета, ср.
кацам кацаш, несв. 1. Стъпвам някъде след летене. Птицата често каца на този клон. 2. За самолет или ракета — приземявам се. Самолетите кацат един след друг. // същ. кацане, ср.
кацар кацарят, кацаря, мн. кацари, м. Занаятчия, който изработва каци, бъчви, бурета.
кацвам кацваш, несв. и кацна, св. 1. Кацам един път или няколко пъти по един. Пчелите кацваха по цветята и излитаха. 2. Прен. Разположен съм или съм поставен на високо място. Къщата е кацнала на хълма. 3. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се внезапно, където съм нежелан. Един ден кацнал при нея да и търси сметка.
кацна кацнеш, мин. св. кацнах, мин. прич. кацнал, св. — вж. кацвам.
кача качиш, мин. св. качих, мин. прич. качил, св. — вж. качвам.
качамак само ед. Сварена каша от царевично брашно.
качвам качваш, несв. и кача. св. 1. Какво/кого. Поставям на по-високо място. Качих бурканите на най-горния рафт. Качих антената на покрива. 2. Кого/какво. Настанявам или вземам в превозно средство. Качих я на автобуса за Сливен. По пътя качих в колата един приятел. 3. Прен. Какво. Правя нещо да се повиши (температура, цени). Качих килограмите. Качвам температурата на 38°С. Всеки ден търговците качват цените. 4. Прен. Разг. Кого. Поставям на по-висок пост, място. Всеки ден качват и свалят министри. — качвам се/кача се. 1. Движа се нагоре; изкачвам се. Качвам се по стълбите. Качих се на третия етаж. 2. Възсядам животно. Качвам се на коня. 3. Вземам превозно средство, настанявам се в превозно средство. Качвам се в кола. Качвам се на самолета. 4. За цена, степен — повишавам се, нараствам. Цената на млякото се качи. Авторитетът му се качи.
качествен качествена, качествено, мн. качествени, прил. 1. Който е свързан с качество (в 1 знач:). Качествени промени. Качествен контрол. 2. Който е направен с добро качество, без недостатъци.
качество мн. качества, ср. 1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира. 2. Само ед. Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде. Обувките са с високо качество. Качество на телевизор. Качество на сирене. Високо качество. Ниско качество. Първо качество.
качул мн. качули, (два) качула, м. 1. Снопче пера на главата на птица. 2. Нещо, което като че ли е на главата на предмет или лице. Върхът има снежен качул. Дървото е със зелен качул от листа.
качулат качулата, качулато, мн. качулати, прил. 1. Който има качул. 2. Който има качулка.
качулест качулеста, качулесто, мн. качулести, прил. Качулат.
качулка мн. качулки, ж. 1. Островърха шапка, пришита или прикачена към дреха. Палто с качулка. 2. Качул.
каша мн. каши, ж. 1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. Пиле с каша. 2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчуци и др.). В този цех сипват кашата в бурканите и ги затварят. Машината излива циментовата каша в кофража. 3. Прен. Разг. Безредие, неразбория, хаос. Каква каша е в тази стая! Пак стават някакви каши в катедрата. И същ. умал. кашичка, мн. кашички, ж. • Забърквам/забъркам каша. Предизвиквам недоразумения, заплетено положение. • Забърквам се/забъркам се в каша. Замесвам се в нещо нередно. Защо те викаха в полицията, в каква каша си се забъркал пак.
каша само ед. Мек вълнен плат с мъхеста повърхност.
кашавар кашаварят, кашаваря, мн. кашавари, м. 1. Остар. Готвач на войници. 2. Разг. Ирон. Готвач.
кашкавал само ед. Твърдо жълто сирене на пити.
кашкавален кашкавалена, кашкавалено, мн. кашкавалени, прил. 1. Който е свързан с кашкавал. Кашкавалено производство. 2. Прен. Който е неиздръжлив, мек, отпуснат. Краката ми станаха кашкавалени.
кашлица само ед. Изкарване на силна струя въздух от устата, придружено с характерен шум, причинено от заболяване на дихателните органи. Цяла нощ чувам кашлицата му.
кашлям кашляш, несв. 1. Изкарвам силна струя въздух от устата с характерен шум поради заболяване на дихателните органи. 2. Прен. За машина, мотор — издавам шум като при кашлица, давя се. Моторът започна да кашля. — кашлям се. Разг. Кашлям леко, покашлям се, обикн. за да дам знак за нещо.
кашмер само ед. Разг. Ирон. Подигравка, присмех. Ставам за кашмер. На хората кашмер им трябва.
кашмир само ед. Тънък, фин и мек вълнен плат, обикн. щампован. Шал от кашмир. // прил. кашмирен, кашмирена, кашмирено, мн. кашмирени.
кашон мн. кашони, (два) кашона, м. 1. Кутия от велпапе, използвана за опаковка на стоки, която се затваря с два подвити края на картона и може лесно да се разглобява и сглобява. 2. Съдържанието на такава кутия. // същ. умал. кашонче, мн. кашончета, ср.
каюта мн. каюти, ж. Помещение в кораб с различно предназначение. Командна каюта. Пътническа каюта.
кая се каеш се, мин. св. каях се, мин. прич. каял се, несв.; за какво. 1. Съжалявам, разкайвам се за нещо. Кая се горчиво, че не и помогнах тогава. 2. Разкайвам се, признавам грехове.
каяк мн. каяци, (два) каяка, м. 1. Малка рибарска лодка. 2. Лодка за спортно гребане, предназначена за няколко гребци, всеки с по едно весло, което има лопати в двата края. 3. Прен. Спортно гребане с такава лодка.
квадрант мн. квадранти, (два) квадранта, м. Една четвърт част от кръга, разделен от две взаимноперпендикулярни прави.
квадрат мн. квадрати, (два) квадрата, м. 1. Правоъгълник с равни страни. Стаята е с форма на квадрат. 2. Квадратен метър като мярка за повърхност. Стаята има площ двайсет квадрата. 3. Спец. В математиката — втората степен на число. Цве на квадрат е равно на четири.
квадратен квадратна, квадратно, мн. квадратни, прил. 1. Който има форма на квадрат. Квадратна стая. Квадратна плочка. Квадратен лист. 2. Спец. В математиката - който съдържа променлива величина, повдигната на квадрат. Квадратно уравнение. Квадратно число. • Квадратен корен. Спец. Корен, извлечен от число, повдигнато на квадрат.
квадратура само ед. 1. Площ, измерена в квадратни метри. Каква е квадратурата на жилището? 2. Спец. В астрономията — положение на планета под прав ъгъл към линията между Слънцето и Земята.
квази- Първа съставна част на сложни думи със значение мним, лъже-, напр. квазикултура, квазинаучен, квазистационарен и др.
квазинаучен квазинаучна, квазинаучно, мн. квазинаучни, прил. Който претендира за научност, но му липсват необходимите качества.
квакам квакаш, несв. 1. За жаба — издавам характерни звукове. Вечер жабите квакаха силно. 2. Издавам звук, подобен на жабешко крякане.
кваквам квакваш, несв. и квакна, св. Квакам веднъж или няколко пъти по веднъж; изкваквам.
квакна квакнеш, мин. св. квакнах, мин. прич. квакнал, св. — вж. кваквам.
квалификация мн. квалификации, ж. 1. Само ед. Квалифициране. 2. Професионална подготовка, знания, умения. Нямам квалификация за регистратор в хотел. 3. Оценка, изказана като мнение, определение. Давам квалификации. Служа си е квалификации. 4. В спорта — квалификационно състезание.
квалифицирам квалифицираш, несв. и св.; какво/кого. Давам оценка, определям качествата. — квалифицирам се. Получавам квалификация (във 2 знач.). // същ. квалифициране, ср.
квант квантът, кванта, мн. кванти, (два) кванта, м. Спец. Във физиката — количеството енергия, излъчвана или поглъщана от микрочастица на материята (атом, молекула и др.) при изменение на състоянието и.
квантитет само ед. Спец. В езикознанието - дължина на звук или на сричка, имаща смислоразличителна роля.
квартал мн, квартали, (два) квартала, м. Обособена част от селище, както и населението и. Живея в отдалечен от центъра квартал. Новите квартали са застроени само с блокове. // прил. квартален, квартална, квартално, мн. квартални. Квартална кръчма.
квартет мн. квартети, (два) квартета, м. 1. Спец. В музиката — музикално произведение за четирима изпълнители. 2. Спец. В музиката — инструментален или вокален състав от четирима души.
квартира мн. квартири, ж. Жилище или отделно помещение, в което някой живее под наем. Търся квартира. Имам квартира. Живея на квартира. // прил. квартирен, квартирна, квартирно, мн. квартирни. • Давам квартира. Предоставям жилище или част от жилище за ползване под наем. • Главна квартира. Местопребиваване на главнокомандващ на войска. В главната квартира на НАТО.
квартирант мн. квартиранти, м. Мъж, който живее на квартира, по отношение на собственика и. Имам двама квартиранти.
квартирантка мн. квартирантки, ж. Жена квартирант.
квартирувам квартируваш, несв. Наемам квартира, настанен съм на квартира.
кварц кварцът, кварца, само ед., м. 1. Твърд минерал (силициев двуокис), суровина за производство на стъкло, порцелан, използван и в бижутерията. 2. Разг. Облъчване с кварцова лампа. Правя си кварц. // прил. кварцов, кварцова, кварцово, мн. кварцови. • Кварцова лампа. Вид лампа за облъчване с ултравиолетови лъчи.
квас квасът, кваса, само ед., м. 1. Получени по специален начин гъбички от хляб, които служат като мая за ново замесване на хляб. Някога хлябът се е месел с квас и е бил много вкусен. 2. Руска национална напитка, получена при ферментация, обикн. на хлебни продукти.
квасен квасена, квасено, мн. квасени, прил. Който е приготвен чрез квасене. Квасена сметана. • Квасено мляко. Кисело мляко.
квасен квасна, квасно, мн. квасни, прил. • Квасни гъбички. Микроорганизми, които се съдържат в маята, кваса и др. и предизвикват ферментация.
квася квасиш, мин. св. квасих, мин. прич. квасил, несв.; какво. Прибавям подкваса към прясно мляко; подквасвам. Всеки ден квася по един литър мляко.
квася квасиш, мин. св. квасих, мин. прич. квасил, несв.; какво/кого. Разг. Мокря. Дъждът кваси обилно земята. — квася се. Мокря се. Не се кваси, ще се разболееш.
квачка мн. квачки, ж. Кокошка, която мъти или отглежда пиленца. Някога във всеки двор имаше квачка с пиленца.
квестор мн. квестори, м. 1. Служител в народно събрание, който брои гласовете при гласуване. 2. Лице. което се грижи за реда при провеждане на изпит. 3. Истор. Служител, който отговаря за държавното съкровище в древния Рим.
квинтесенция само ед. 1. Най-важното от същността, повтарящото се. Квинтесенцията на живота. 2. Истор. Петият и най-съществен елемент на телата.
квинтет мн. квинтети, (два) квинтета, м. 1. Спец. В музиката — произведение за петима изпълнители. 2. Състав от петима изпълнители.
квит нареч. Разг. Наравно. Ти ми направи услуга, аз ти помогнах в строителството — сега сме квит.
квитанция мн. квитанции, ж. Разписка, която се издава при внасяне на пари или ценности. Дадоха ли ти квитанция, че си платил таксата?
квича квичиш, мин. св. квичах, мин. прич. квичал, несв. 1. За свиня, куче и др. — издавам характерен вик, обикн. при силен глад, болка. Свинята е все гладна и по цял ден квичи. 2. Прен. Разг. Пренебр. Плача, крещя, като наподобявам такъв вик. // същ. квичене, ср.
кворум само ед. Определен най-малък задължителен брой на присъстващи на събрание, при който решенията му са законни. Има кворум. Няма кворум.
квота мн. квоти, ж. 1. Определен брой. количество, процент, дял при разпределяне на нещо. Квотата на парите за командировки в чужбина не е малка. 2. Спец. В икономиката — дял от производство за всеки участник в обединение.
кебап само ед. 1. Отбрани късчета месо, печено във фурна или на скара. По Коледа се прави най-хубавият кебап от филе. 2. Ястие от малки задушени късчета месо със сос и подправки. Друсан кебап.
кебапче мн. кебапчета, ср. Продълговато изделие от кайма с подправки, печено на скара. Атрибут на всеки пазар са скарите с кебапчета и апетитният им аромат.
кебапчия мн. кебапчии, м. Разг. Човек, който прави кебапчета.
кевря се кевриш се, мин. св. кеврих се, мин. прич. кеврил се, несв. Пренебр. Плезя се, кривя се в знак на пренебрежение и подигравка.
кегелбан само ед. Игра, при която с топка се събарят кегли; боулинг.
кегли само мн. Фигури за играта кегелбан.
кедър мн. кедри, (два) кедъра, м. 1. Вечнозелено дърво с пирамидална корона, разпространено на Север или в Средиземноморието, с ценна дървесина. 2. Дървесина от това дърво.
кей кеят, кея, мн. кейове, (два) кея, м. Място на пристанище, където спират плавателните съдове. На кея имаше един кораб, който разтоварваше стока.
кейк кейкът, кейка, мн. кейкове, (два) кейка, м. Печен сладкиш, направен от яйца, брашно, мляко и набухвател; кекс.
кекав кекава, кекаво, мн. кекави, прил. Разг. 1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически. 2. Прен. Който е неспособен, некадърен. Редуват се все кекави директори и нищо не се променя. 3. Прен. Който е некачествен, нестабилен, нездрав. Кекава кола. Кекава къща. Кекава стока.
кеклик мн. кеклици, (два) кеклика, м. Вид яребици със сива перушина и червени крака; скална яребица.
кекс кексът, кекса, мн. кексове, (два) кекса, м. Кейк.
кел келът, кела, само ед., м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите.
келепир само ед. Разг. 1. Печалба, получена без труд. Голям келепйр имат от тая продажба. 2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял ден работиш за хората, а никакъв келепир за тебе. // прил. келепирджийски, келепирджийска, келепирджийско, мн. келепирджийски. • Удрям/ударя келепира. Разг. Получавам голяма печалба без труд.
келеш мн. келеши, м. Разг. 1. Презрян, долен човек. Никой не иска да си има работа с келеш като тебе. 2. Неопитен, незрял човек. Събрал няколко келеши и чака да му построят къща! 3. Дребен, нисък човек. 4. Остар. Плешив човек.
келнер мн. келнери, м. Сервитьор.
келнерка мн. келнерки, ж. Сервитьорка.
келяв келява, келяво, мн. келяви, прил. Разг. 1. Който е болен от кел. 2. За земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска растителност. 3. За земя — лоша, неплодородна. 4. За растителност — ниска, слаба, пожълтяла. 5. Прен. Който е некадърен, без достойнства. Келяви управници. Келяви обувки. • Нямам келява пара. Разг. Нямам никакви пари.
кенар мн. кенари, м. 1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари. 2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза.
кенарен кенарена, кенарено, мн. кенарени, прил. Който има кенари. Кенарени ръкави.
кенгуру мн. кенгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките си в торба от кожа на корема, разпространен в Австралия и Нова Гвинея.
кеневир само ед. Зебло.
кенеф мн. кенефи, (два) кенефа, м. Жарг. Отходно място; клозет.
кентавър мн. кентаври, (два) кентавъра, м. 1. Митологическо същество с човешки образ и конско тяло. 2. Спец. Само ед. В астрономията — съзвездие.
кепазя кепазиш, мин. св. кепазих, мин. прич. кепазил, несв.; какво/кого. Разг. Излагам, позоря. Кепази името на баща си. — кепазя се. Излагам се.
кепе мн. кепета, ср. Продълговата мека шапка без козирка. Войнишко кепе.
кепенци само мн. Дървени или ламаринени капаци на врата на магазин, витрина, прозорец. Вдигам кепенците. Пускам кепенците. • Пускам/пусна кспенците. Разг. 1. Прекратявам работа на магазин. 2. Закривам магазин, работилница и др.
керамзит само ед. Строителен материал, получен от печена глина и други вещества, който се използва за запълване на бетон.
керамика само ед. 1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика. 2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита керамиката. // прил. керамичен, керамична, керамично, мн. керамични. Керамична плочка.
керван мн. кервани, (два) кервана, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Разбойници обирали стоката на керваните.
керванджийка само ед. Разг. Звездата Сириус, която изгрява преди разсъмване.
керванджия мн. керванджии, м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии.
кервиз само ед. Целина.
керемида мн. керемиди, ж, 1. Печена от глина плочка с различна форма и червен цвят, използвана за покриване на сгради; цигла. Купиха и керемиди за къщата. 2. Прен. Разг. Покрив или собствен дом. Работя под керемида. Имам керемида над главата си. // прил. керемиден, керемидена, керемидено, мн. керемидени.
керемидчия мн. керемидчии, м. Разг. Мъж, който прави керемиди.
керкенез мн. керкенези, (два) керкенеза, м. Вид ястреб.
керосин само ед. Газ за горене.
кесар кесарят, кесаря, мн. кесари, м. Истор. 1. Във Византия — титла на висш сановник или родственик на императора. 2. Във Византия — император. // прил. кесарев, кесарева, кесарево, мн. кесареви. Божието богу, кесаревото — кесарю.
кесим неизм. • Едно към кесим. Разг. Произволно. Продадох го на цена едно към кесим.
кесия мн. кесии, ж. 1. Разг. Портмоне. 2. Торбичка, направена от хартия, за поставяне на продукти. 3. Торбичка от груб плат за обтриване в баня; изтривалка. // същ. умал. кеесийка, мн. кесийки. ж. • Разположил съм се като пет пари в кесия. Разг. Нашироко (съм се разположил). • Развързвам/развържа кесията. Разг. Давам голяма сума пари.
кестен мн. кестени, (два) кестена, м. 1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в козметиката, медицината. 2. Плодът на това дърво. • Вадя кестените от огъня. Върша опасна, рискована работа вместо друг.
кестеняв кестенява, кестеняво, мн. кестеняви, прил. Който е с цвят на зрял кестен, обикн. за коса. Тя е с кестенява коса.
кетчуп само ед. Пикантен доматен сос за подправяне на ястия.
кеф кефът, кефа, само ед., м. Разг. 1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа. 2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не му разваляй кефа с това мърморене. 3. Воля, желание. Не си ми господар на кефа. • Имам кеф (за нещо). Разг. Имам желание да правя нещо. Цнес нямам кеф за работа. • Става/ стане ми кеф. Разг. Прави ми удоволствие. • Гледай си кефа! Грубо. Не се грижи за мене, гледай себе си!
кефал мн. кефали, (два) кефала, м. 1. Само ед. Средноголяма морска риба с тъмни надлъжни ивици. 2. Екземпляр от тази риба.
кефва ми (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и кефне ми, св. Разг. Изпитвам желание за нещо, хрумва ми. Вчера ми кефна да си купя едни обувки. Прави, каквото му кефне.
кефне ми мин. св. кефна ми, мин. прич. кефнало ми, св. — вж. кефва ми.
кехлибар само ед. Вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута, украшения; янтар. Огърлица от кехлибар. // прил. кехлибарен, кехлибарена, кехлибарено, мн. кехлибарени. • Като кехлибар. Прозрачножълт, златист. Вино като кехлибар. Мед като кехлибар.
кецове кец, кецът, кеца, м. Спортни обувки от плат, с връзки, високи до глезена, с дебели гумени подметки.
кече мн. кечета, ср. Плъст, филц.
кеш неизм. Плащане в брой; пари в наличност.
кибернетика само ед. Наука за законите на получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители на изкуствен интелект. // прил. кибернетичен, кибернетична, кибернетично, мн. кибернетични.
кибик мн. кибици, м. Разг. Пренебр. Човек, който дълго стои някъде без работа.
кибича кибичиш, мин. св. кибичих, мин. прич. кибичил, несв. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде без работа. По цял ден кибичи у тях. Цял ден кибичи по кафенетата.
кибрит мн. кибрити, (два) кибрита, м. 1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване. 2. Кутийка с такива клечици. Купих два кибрита. // прил. кибритен, кибритена, кибритено, мн. кибритени.
кибритлия прил., неизм. Който бързо избухва. Кибритлия човек.
киви мн. кивита, ср. Птица от разред безкрили, подклас бягащи птици, които имат перушина, наподобяваща косми, и живеят в Нова Зеландия.
киви мн. кивита, ср. 1. Само ед. Увивни храсти с бели цветове и продълговати плодове със зеленикава сочна част и малки семки. 2. Плодът на тези храсти. На пазара има киви.
кикот само ед. Неприличен смях, кикотене. От тъмното се чу кикот.
кикотя се кикотиш се, мин. св. кикотих се, мин. прич. кикотил се, несв. Разг. Смея се високо, свободно или неприлично.
кил килът, кила, мн. килове, (два) кила, м. Спец. 1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд. 2. Долната надлъжна заострена част на плавателен съд. 3. Отвесната неподвижна плоскост на опашката на самолет.
килвам килваш, несв. и килна, св.; какво. Накланям на една страна. Килвам си калпака. — килвам се/килна се. Накланям се на една страна, политам, падам.
килер мн. килери, (два) килера, м. Помещение без прозорец в жилище, предназначено за хранителни продукти, по-рядко употребявани вещи и др. Нашият килер е четири квадратни метра. // същ. умал. килерче, мн. килерчета, ср.
килийка мн. килийки, ж. 1. Малка килия. 2. Обикн. мн. Шестоъгълна клетка, елемент от восъчна пчелна пита. Пчелите напълват килийките с мед и ги запечатват.
килим мн. килими, (два) килима, м. Изделие от тежка тъкан, художествено оформено с различни шарки и фигури, предназначено обикн. за постилане на под, понякога за украса на стена. В хола има голям персийски килим. Котлен-ски килим. // същ. умал. килимче, мн. килимчета, ср.
килимар килимарят, килимаря, мн. килимари, м. Лице, което изработва килими.
килимарка мн. килимарки, ж. Жена килимар.
килимарство само ед. 1. Производство на килими. 2. Занаят на килимар.
килия мн. килии, ж. 1. Стая за затворник. В една килия са затворени петима души. 2. Стая за монах в манастир. // прил. килиен, килийна, килийно, мн. килийни.
килна килнеш, мин. св. килнах, мин. прич. килнал, св. — вж. килвам.
кило мн. кила, ср. Разг. 1. Килограм. 2. Литър.
кило- Първа съставна част на думи за мерни единици, която означава увеличаване с хиляда, напр. километър, килограм и др.
киловат мн. киловати, (два) киловата, м. Единица мярка за мощност на електрическия ток, равна на хиляда вата. Този месец сме изразходили хиляда киловата ток.
киловолт мн. киловолтове, (два) киловолта, м. Единица мярка за напрежение на електрическия ток, равна на хиляда волта.
килограм мн. килограми, (два) килограма, м. Единица мярка за тежина, равна на хиляда грама. Купих пет килограма праскови.
килокалория мн. килокалории, ж. Единица мярка за топлина, равна на хиляда калории.
километраж мн. километражи, (два) километража, м. 1. Само ед. Изминато за определено време разстояние, измерено в километри. Какъв километраж си навъртял днес? Какъв километраж има твоята кола? 2. Уред, монтиран на таблото на превозно средство, който отчита изминатите километри. Километражът се повреди.
километричен километрична, километрично, мн. километрични, прил. 1. Който се отнася до километър. 2. Прен. Разг. Който е прекалено дълъг. Километрична опашка за билети.
километър мн. километри, (два) километра, м. Единица мярка за разстояние, равна на хиляда метра.
ким кимът, кима, само ед., м. 1. Топлолюбиво тревисто растение със семена, съдържащи етерично масло. 2. Семената на това растение, използвани като подправка, обикн. за тестени изделия. Поръсвам бисквитите с ким.
ким кимът, кима, само ед., м. • Гоня ким. Разг. По характер съм склонен да се сърдя дълго време.
кимам кимаш, несв. Правя жест за съгласие или несъгласие, като движа главата си отгоре надолу. Кимам в знак на съгласие.
кимвам кимваш, несв. и кимна, св. Кимам един път или няколко пъти по един път в знак на нещо. Кимвам за поздрав. Кимна леко в знак на съгласие. // същ. кимване, ср.
кимион само ед. 1. Едногодишно тревисто топлолюбиво растение, отглеждано заради семената му. 2. Семената на това растение, съдържащи етерично масло, употребявани главно в колбасарството, в медицината и козметиката.
кимна кимнеш, мин. св. кимнах, мин. прич. кимнал, св. — вж. кимвам.
кимоно мн. кимона, ср. 1. Подобна на халат японска дреха с особено скроени широки ръкави, без закопчаване, с премятане и колан. 2. Нещо, което наподобява кройката на тази дреха. Кимоно ръкав.
кинаджия мн. кинаджии, м. Разг. Човек, който работи в киното.
кинематика само ед. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава движението на телата от чисто геометрично гледище.
кинематограф мн. кинематографи, (два) кинематографа, м. Спец. Апарат за снимане върху филмова лента на движещи се обекти или за прожектиране на такава лента на екран.
кинематография само ед. 1. Изкуството и техниката за създаване на филми. 2. Промишлеността за създаване и разпространяване на филми. 3. Всички хора, които работят по създаването на филми. // прил. кинематографски, кинематографска, кинематографско, мн. кинематографски.
кинескоп мн. кинескопи, (два) кинескопа, м. Електроннолъчев прибор за възпроизвеждане на постъпващите сигнали в телевизор.
кинетика само ед. 1. Спец. Дял от теоретичната механика, които изучава механичното състояние на телата във връзка с определящите го физически причини; динамика. 2. Спец. Дял от теоретичната физика, който изучава свойствата на телата, като са известни законите за движението на изграждащите ги частици. 3. Спец. Дял от физико-химията, който изучава скоростта на химическите реакции и нейната зависимост от условията на протичане на реакциите. // прил. кинетичен, кинетична, кинетично, мн. кинетични.
кинефикация само ед. Система и организация на разпространението на филми.
кинжал мн. кинжали, (два) кинжала, м. Кама, нож; ханджар.
кинкалерия само ед. 1. Съвкупност от дребни изделия като стока за продаване (гребени, дантели, копчета и др.). 2. Магазин за такава стока.
кино мн. кина, ср. 1. Киносалон, кинотеатър. В града има три кина. 2. Само ед. Кинопродукция, филм. Ще купя билети за кино. 3. Само сд. Киноизкуство, кинематография. Изяви в киното. • Отивам/отида на кино. Разг. Пропадам, провалям се; унищожавам се. развалям се. Ако ми се паднат трудни въпроси на изпита, отивам на кино. Ако тези круши стоят тук още един ден, отиват на кино.
кино- Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с киното, напр. киноактьор, киноархив, кинодеец, киносалон.
киновар само ед. 1. Спец. В геологията — минерал с яркочервен цвят и силен блясък — живачен сулфат, цинобарит. 2. Боя, употребявана в живописта, получена от този минерал — цинобър.
кинозала мн. кинозали, ж. Зала за прожектиране на филми.
кинозвезда мн. кинозвезди, ж. Разг. Популярен артист или артистка в киното; знаменитост.
кинология само ед. Дял от зоологията, който изучава кучетата. // прил. киноложки, киноложка, киноложко, мн. киноложки. Киноложка изложба.
киноман мн. киномани, м. Лице, прекалено увлечено по киното като зрител.
киномашина мн. киномашини, ж. Апарат за прожектиране на филми.
кинохроника само ед. Заснета на филм информация за актуални събития.
кипарис мн. кипариси, (два) кипариса, м. Вечнозелено топлолюбиво дърво с нарязани сочни листа и характерна корона с форма на пирамида.
кипвам кипваш, несв. и кипна, св. 1. За вода, течност, рядка маса — вря силно с шум или образувам обилна пяна. Млякото кипна и се разля по печката. Кафето кипна. 2. За тесто и под. — втасвам и силно се разширявам. 3. За гроздов сок — ферментирам. 4. Какво. Правя нещо да кипи. Ще кипна вода за чай. 5. Прен. Ядосвам се, избухвам. Той кипва много бързо. — кипва ми (или ти, му, и, ни, ви, им) /кипне ми. Обхваща ме дълго сдържан силен яд или раздразнение. Накрая ми кипна и го обидих. // същ. кипване, ср.
кипеж само ед. 1. Кипене. 2. Прен. Силна проява на чувства, страсти, мисли. 3. Прен. Голямо оживление и движение, съпроводено с шумове. Кипежът на улицата. Кипежът на боя.
кипна кипнеш, мин. св. кипнах, мин. прич. кипнал, св. — вж. кипвам.
кипря се киприш се, мин. св. киприх се , мин. прич. киприл, несв. Разг. 1. Издокарвам се, гиздя се. По един час се кипри пред огледалото. 2. Стоя или седя наперен, изправен. Какво се киприш пред чуждия мъж!
кипя кипиш, мин. св. кипях, мин. прич. кипял, несв. 1. За течност, тесто, гроздов сок, чувства — кипвам и задържам така състоянието си определено време. Водата е кипяла, кипяла и изкипяла. Гроздовата маса кипи няколко дни. В сърцето й кипяха противоречиви чувства. 2. Прен. За живот, дейност — протичам активно, оживено, динамично, шумно. Тук преди много години е кипял живот. // същ. кипене, ср. • Вря и кипя. Разг. За дейност, чувства — протичам буйно, динамично. На строежа вреше и кипеше. • Врял и кипял. Разг. Който е извършвал дълго тази дейност; много опитен, знаещ. Аз съм врял и кипял в тия работи.
кир кирта, само ед., ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня.
кираджийски кираджийска, кираджийско, мн. кираджийски, прил. Който се отнася до кираджия. • Като кираджийски кон. Разг. По навик, без да мисля.
кираджия мн. кираджии, м. Разг. Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца.
кирилица само ед. 1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ. 2. Азбуката, която с незначителни разлики се използва в България, Македония, Сърбия, Русия, Украйна, Беларус и някои др. страни.
кирилометодиевистика само ед. Научно изследване на делото на братята Кирил и Методий, осъществявано от филолози, историци и др. Научна конференция по кирилометодиевистика.
кирилски кирилска, кирилско, мн. кирилски, прил. 1. Който е написан на кирилица. Кирилски надпис. 2. Който принадлежи на кирилицата. Кирилски букви.
кирка мн. кирки, ж. Инструмент за разкопаване на твърда почва или за изкореняване, който има две остриета от масивен метал и дървена дръжка.
кирлив кирлива, кирливо, мн. кирливи, прил. 1. За част на тялото, за бельо и др. — който има кир, мръсен. 2. Прен. Пренебр. Некачествен, нищожен, калпав. • Изваждам/извадя кирливите ризи (на някого). Разг. Разкривам пред всички неуредици, нечисти дела.
кирпич мн. кирпичи, (два) кирпича, м. Правоъгълно блокче, направено от жълта глина, слама и вода и изпечено на слънце, което в миналото е служело за строителен материал. Правя кирпичи.
кисел кисела, кисело, мн. кисели, прил. 1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа. 2. Който е придобил такъв вкус вследствие на консервиране или ферментация. Кисело зеле. Кисели чушки. Кисело вино. 3. Прен. Разг. Който е в лошо настроение или изразява лошо настроение, раздразнение. Сутрин е много кисел, защото не си доспива. Защо ми правиш такива кисели физиономии? 4. Спец. В химията — който е от киселина или в който се съдържат киселини или техни соли. Кисел натриев карбонат. Кисели почви. • Кисело. Като същ. 1. Храна, която има кисел вкус. Не трябва да ям кисело. 2. Разг. Туршия, приготвена по специален начин. Направих едно каче кисело. • Кисело мляко. Подквасено мляко.
кисел само ед. Крем от нишесте и плодов сок или пюре.
киселец само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от киселец.
киселея киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна. — киселее ми (или ти, му, и, ни, ви, им). Усещам леко кисел вкус.
киселина мн. киселини, ж. 1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина. 2. Само ед. Подправка с кисел вкус. Има ли киселина в супата? • Киселини в стомаха. Парене в стомаха поради увеличение на солната киселина в стомашния сок.
киселинен киселинна, киселинно, мн. киселинни, прил. Който се отнася до киселина. • Киселинен дъжд. Дъжд с киселинно съдържание поради замърсяването му със серен двуокис и сероводород.
киселица мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици.
киселя киселиш, мин. св. киселих, мин. прич. киселил, несв. 1. Киселея. 2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели много. — киселя се. Проявявам кисело настроение, раздразнение.
кискам се кискаш се, несв. Смея се продължително с тих глас, малко неприлично.
кислород само ед. Химически елемент - газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене.
кислороден кислородна, кислородно, мн. кислородни, прил. Който се отнася до кислород. Кислородни съединения. • Кислороден апарат. Апарат за дишане на голяма височина, под вода и с приложение в медицината. • Кислородна вода. Разтвор на течност, наситена с озон, която се използва за дезинфекция, за избелване и др.
кисна киснеш, мин. св. киснах, мин. прич. киснал, несв. 1. Какво. Държа нещо дълго време в течност. Кисна билки във вода. Кисна сирене във вода. 2. Престоявам дълго в течност. Месото кисна във вода цяла нощ. 3. Разг. Стоя по-дълго от нормалното във вода. По един час кисне в морето. Колко ще киснеш във ваната? 4. Прен. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде, без да върша нещо; вися. Цял ден кисне по кафенетата. — кисна се. Стоя по-дълго от нормалното във вода.
киста мн. кисти, ж. Спец. В медицината — мехур със здрави стени, изпълнен с течност или други материи, който е болестно образувание в организма. Киста на яйчника.
кит китът, кита, мн. китове, (два) кита, м. Най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа.
кит китът, кита, само ед., м. Специална смес, с която се запълват неравностите на повърхност преди боядисването и.
китап мн. китапи, (два) китапа, м. Разг. Документ. Чел си много, но нямаш китап.
китара мн. китари, ж. 1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глава. // прил. китарен, китарна, китарно, мн. китарни.
китен китна, китно, мн. китни, прил. 1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село. 2. Който е с много багри; живописен. Китни черги. Китни носии. 3. За растение или дърво — който е кичест. Китен явор.
китеник мн. китеници, (два) китеника, м. Тъкано изделие за постелка или завивка с втъкавани дълги вълнени конци по лицевата част, едноцветно или с шарени фигури.
китка мн. китки, ж. 1. Разг. Снопче цветя. Китка здравец. 2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка магданоз. 3. Съцветие или клонче със завръз на зеленчук. На една китка има по пет домата. 4. Група от дървета или от каквото и да е растение, израснали самотно, сред друга растителност. 5. Разг. Цвете. В градинката имаше всякакви китки.
китка мн. китки, ж. Част от ръката с пръстите и дланта. Боли ме ставата до китката.
кифла мн. кифли, ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по една кифла. Кифла с мармалад.
кихавица само ед. Кихане.
кихам кихаш, несв. Поради възпаление или дразнене на носната лигавица изведнъж рязко изхвърлям въздух през носа и устата си с характерен шум. Имам хрема и много кихам.
кихвам кихваш, несв. и кихна, св. 1. Кихам един път или няколко пъти по един. 2. Жарг. На кого. Давам пари. Ще ми кихнеш ли сто лева за тая вечер?
кихна кихнеш, мин. св. кихнах, мин. прич. кихнал, св. — вж. кихвам.
кич кичът, кича, само ед., м. Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства.
кича кичиш, мин. св. кичих, мин. прич. кичил, несв. 1. Какво/кого. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини. 2. Разг. Кого. Клеветя, клепам. Добре, че не знае как го кичат пред шефа му. — кича се. 1. С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. Кича се е пръстени. 2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо. Кича се с чуждите пари.
кичест кичеста, кичесто, мн. кичести, прил. 1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест невен. 2. За цвете или цвят — който има по много цветчета в съцветие или по много листчета в цвят. Кичест карамфил. Кичеста роза. 3. Който е с гъсти косми. Кичеста опашка. Кичести вежди. Кичести мустаци.
кичур мн. кичури, (два) кичура, м. 1. Снопче коса или козина, което може да се отдели от останалото. Кичур коса виси над челото му. По оградата са останали кичури вълна от овцете. 2. За цвят, плодове или зеленчуци - събрани по няколко на едно клонче. Кичур сливи. Кичури ябълков цвят са надвиснали над улицата.
киша само ед. 1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта. 2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките ми пропускат вода при киша. // прил. кишав, кишава, кишаво, мн. кишави.
клавиатура само ед. 1. Системата от клавиши на клавишен музикален инструмент. Прокара пръсти по клавиатурата. 2. Системата от клавиши или копчета на пишеща машина, компютър и др.
клавиш мн. клавиши, (два) клавиша, м. Пластинка на пиано, пишеща машина и др., която при удар привежда в действие специален механизъм.
клада мн. клади, ж. 1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада. 2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата.
клада кладеш, мин. св. кладох, мин. прич. клал, несв.; какво. 1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него. 2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.
кладенец мн. кладенци, (два) кладенеца, м. 1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, окачена на специално устройство. Във всеки двор по селата има кладенец. Вадя вода от кладенец. 2. Дупка за извличане на петрол. Петролни кладенци. • Артезиански кладенец. Тръбен кладенец за черпене на подземни води.
кладенче мн. кладенчета, ср. 1. Малък кладенец. 2. Дупка в брашното при замесване на тесто, в която се слагат вода, яйца и др. Правя кладенче в брашното.
клаксон мн. клаксони, (два) клаксона, м. 1. Устройство към превозно средство за предупредителен сигнал. Натискам клаксона. 2. Звукът, издаван от това устройство. По улицата се чуваха клаксони.
клакьор мн. клакьори, м. 1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много шумни. 2. Прен. Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява. Клакьори на властта.
клакьорка мн. клакьорки, ж. Жена клакьор.
кламер мн. кламери, (два) кламера, м. Телче, извито по специален начин, за захващане на няколко листа заедно. Слагам кламер.
клан кланът, клана, мн. кланове, (два) клана, м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове.
кланица мн. кланици, ж. 1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици. 2. Прен. Масово клане или убиване (при война, революция и др.).
кланям се кланяш се, несв. 1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета. 2. На какво. Почитам; прекланям се пред божество или кумир. 3. Прен. Държа се раболепно. • На кой господ се кланяш? Какви възгледи имаш?
клапа мн. клапи, ж. 1. Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира преминаването на течност, газ и др.; клапан. 2. Спец. В музиката — приспособление за регулиране на въздушната струя в дървен духов инструмент, в орган, акордеон. 3. Спец. В анатомията — преграда в сърцето, която регулира движението на кръвта.// същ. умал. кланичка, мн. клапички, ж.
клапан мн. клапани, (два) клапана, м. Спец. В техниката — клапа (в 1 знач.). Предпазен клапан.
кларнет мн. кларнети, (два) кларнета, м. Дървен духов инструмент с форма на тръба и разширение в края и с клапани. Свиря на кларнет.
клас класът, класа, мн. класове, (два) класа, м. 1. Група от предмети или явления със сходни белези. Клас насекоми. Клас звезди. Класове от числа. 2. Категория на предмети според тяхното качество; класа. Двигател от същия клас. 3. Служебна степен, получавана въз основа на квалификация или прослужени години. Нашата учителка има първи клас квалификация.
клас класът, класа, мн. класове, (два) класа, м. 1. Връхна част на житно растение, в която се образуват зърната, както и цял стрък заедно с връхната част. Едър клас. Узрял клас. Поклащат се тежки класове. 2. Разг. Само ед. Множество от тази връхна част. Тази година няма хубав клас. Ще вземем малко клас.
клас класът, класа, мн. класове, (два) класа, м. 1. Подразделение от ученици според степента на обучение в училище. Десети клас. 2. Група ученици от такова подразделение, които учат заедно; паралелка. Тя учи в V клас. 3. Учебно занятие с такава група. В клас не може да се запомни всичко от урока. Трябва да слушаш внимателно в клас! 4. Разг. Учебна стая в училище. 5. Група ученици или студенти от учебно заведение по изкуствата, които се обучават от един и същ преподавател.
класа мн. класи, ж. 1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа класа. 2. Категория на предмети или явления според качествеността им. Висока класа. Образование от висока класа. Тези обувки са от ниска класа. 3. Равнище на интелект, обноски, владеене на професия и др. Човек от висока класа. Писател от висока класа. Показвам класа. Футболист от най-висока класа. 4. Категория места според удобствата в превозно средство. Пътувам в първа класа. • От класа. От висока класа. Той е професионалист от класа. Шивачка от класа.
класен класна, класно, мн. класни, прил. Който се отнася до класг (във 2 знач.). Класна стая. Класно занятие. • Класен ръководител/класна ръководителка. Учител, който има специални отговорности и грижи за определена паралелка.
класик мн. класици, м. Общопризнат деец на науката, литературата или изкуството, създал произведения с непреходна стойност. Класик на българската литература.
класика само ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера.
класирам класираш, несв. и св.; кого/какво. Разпределям участници в конкурс, състезание и др. според постиженията им до определен брой степени. Песента я класираха на първо място. Любимият ми певец не е класиран на конкурса. — класирам се. 1. Заемам място в конкурс и др. според постижението си. Класира се на трето място. 2. Успявам чрез конкурс да заема определено място. Не се класира за асистент по френски език. // същ. класиране, ср.
класификация мн. класификации, ж. 1. Само ед. Класифициране. 2. Система от признаци за класифициране. // прил. класификационен, класификационна, класификационно, мн. класификационни.
класифицирам класифицираш, несв. и св.; кого/ какво. Разпределям предмети, явления или понятия по класове, родове, разреди и др. Класифицирам думите по значение.
класицизъм само ед. Направление в литературата и изкуството през периода XVII — XIX в., което се характеризира с подражаване на античните образци. // прил. класицистичен, класицистична, класицистично, мн. класицистични.
класически класическа, класическо, мн. класически, прил. 1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има общопризната непреходна стойност, служи за образец, за правило. Класически открития. Класически произведения на литературата. Класически балет. Класическа теория. Класическа форма. 2. Който е свързан с античната култура. Класически езици. Класическа архитектура. 3. Който е свързан с изучаване на античните езици. Класическа гимназия. Класическа паралелка. 4. Прен. Разг. Типичен, характерен, образцов. Класически пример за безотговорност. 5. Разг. Отличен, образцов. Класически обяд.
класов класова, класово, мн. класови, прил. 1. Който се отнася до класа (в 1 знач.). 2. Който се отнася до клас3 (в 1 знач.). Класов признак е начинът на размножаване.
класовиден класовидна, класовидно, мн. класовидни, прил. Който наподобява формата на клас (в 1 знач.).
класьор мн. класьори, (два) класьора, м. 1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове. 2. Канцеларски шкаф с прегради за подреждане на документи.
клася класиш, мин. св. класих, мин. прич. класил, несв. За някои растения — образувам клас. Житата вече класят.
клатушвам клатушваш, несв. и клатушна, св. Разг. Люшвам един път насам-натам. — клатушвам се/клатушна се. Люшвам се един път насам-натам.
клатушкам клатушкаш, несв. Разг. Клатя. — клатушкам се. Клатя се.
клатушна клатушнеш, мин. св. клатушнах, мин. прич. клатушнал, св. — вж. клатушвам.
клатя клатиш, мин. св. клатих, мин. прич. клатил, несв.; кого/ какво. Люшкам насам-натам около една опорна точка. Клатя дърво. Клатя глава. — клатя се. 1. Люшкам се насам-натам около една опорна точка. Листата на дърветата се клатят. 2. Преставам да бъда здрав, устойчив, движа се насам-натам. Зъбът ми се клати. Къщата се клати. 3. Вървя, като се олюлявам; движа се прекалено бавно. Старият автобус се клати дълго по планинските завои. Цял час се клатя от центъра до вкъщи. • Клатя си краката. Разг. Не работя нищо, безделнича.
клауза мн. клаузи, ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза.
клаустрофобия само ед. Спец. В медицината — болезнен страх от затворено, тясно пространство.
клевета мн. клевети, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.
клеветник мн. клеветници, м. Човек, който е склонен да клевети другите.
клеветница мн. клеветници, ж. Жена клеветник.
клеветнически клеветническа, клеветническо, мн. клеветнически, прил. 1. Който се отнася до клевета или до клеветник. Клеветнически маниер. 2. Който съдържа клевета. Клеветнически думи.
клеветя клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клеветил, несв.; кого. Измислям и изказвам клевети.
клей клеят, клея, мн. клейове, (два) клея, м. 1. Само ед. Жълта прозрачна лепкава течност, която избива по някои дървета при нараняването им и се втвърдява. По дънера на старата слива винаги имаше по-мек или по-твърд клей. 2. Вид лепило. • Пчелен клей. Вещество, което се събира и обработва от пчелите и се използва в медицината; прополис.
клеймо мн. клейма, ср. 1. Истор. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник. 2. Позор, петно върху името на някого. 3. Печат, шемпел върху писмо с дата и град на изпращане или получаване. На клеймото не личи датата.
клек клекът, клека, мн. клекове, (два) клека, м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята.
клекна клекнеш, мин. св. клекнах, мин. прич. клекнал, св. — вж. клякам.
клема мн. клеми, ж. 1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига. 2. Входно или изходно приспособление на електрическа верига в електрически апарат.
клен кленът, клена, мн. кленове, (два) клена, м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инструменти и др.
клен кленът, клена, мн. кленове, (два) клена, м. Сладководна риба от семейство шаранови, разпространена в нашите реки; речен кефал.
клепало мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското клепало. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много. Голямо клепало е тя, не млъкна цял ден.
клепач мн. клепачи, (два) клепача, м. Гънка, която покрива окото при мигане или спане и го предпазва.
клепвам клепваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши.
клепка мн. клепки, ж. Разг. 1. Клепач. 2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки.
клепна клепнеш, мин. св. клепнах, мин. прич. клепнал, св. — вж. клепвам.
клепоух клепоуха, клепоухо, мн. клепоухи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши.
клептоман мн. клептомани, м. Лице, което страда от клептомания.
клептомания само ед. Болезнена склонност към кражба. Болен е от клептомания.
клептоманка мн. клептоманки, ж. Жена клептоман.
клерикаризъм само ед. Направление, което се бори за надмощие на католическата църква в политическия и културния живот.
клет клета, клето, мн. клети, прил. 1. Който е нещастен и буди състрадание. Видях едно клето дете да проси на улицата. 2. За живот — който е изпълнен с трудности; злощастен. 3. Като същ. Който е нещастен, злочест.
клетва мн. клетви, ж. 1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам клетва, че ще се грижа за него. 2. Зложелания, изричани към някого. // прил. клетвен, клетвена, клетвено, мн. клетвени.
клетвонарушение мн. клетвонарушения, ср. Нарушаване на клетва.
клетка мн. клетки, ж. 1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка. 2. Кафез за птици. 3. Помещение в жилищна сграда за асансьор или за стълбище. Асансьорна клетка.
клетка мн. клетки, ж. 1. Спец. В биологията — основната структурна единица на живия организъм. 2. Прен. Основна градивна единица на нещо. Семейството е основна клетка на обществото. 3. Прен. Всяка от преградките, на които е разделено някакво пространство.
клетник мн. клетници, м. Нещастен, злочест човек.
клетница мн. клетници, ж. Жена клетник.
клеча клечиш, мин. св. клечах, мин. прич. клечал, несв. 1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята. По улиците клечат деца и си играят на нещо. 2. Прен. Разг. Стоя дълго и безплодно някъде; вися. Всеки ден клеча в съвета и нищо не мога да уредя.
клечка мн. клечки, ж. 1. Къса тънка пръчка. Събра клечки и запали огън. 2. Къса тънка пръчица с определена функция. Кибритена клечка. Клечка за зъби. 3. Прен. Разг. Много слаб човек. Яде, яде и пак е клечка. // същ. умал. клечица, мн. клечици, ж. • Важна клечка. Човек с високо положение; големец. Баща му бил важна клечка.
клещи само мн. Щипци от масивен метал за изваждане или за здраво хващане на нещо. Зъболекарски клещи.
клиент мн. клиенти, м. Човек, когото обслужват — купувач, посетител и т. н. В магазина имаше двама - трима клиенти. Клиенти на банка. Клиенти на хотел.
клиентела само ед. Всички клиенти на едно лице, предприятие, учреждение. Този лекар има голяма клиентела. Нямам голяма клиентела.
клиентка мн. клиентки, ж. Жена клиент.
клизма мн. клизми, ж. Лечебно промиване на черва с течност, вкарана в организма чрез специална помпичка. Правя клизма.
клика мн. клики, ж. Групировка от силни на деня хора, обединени от користни цели; шайка. Срещу тяхната клика никой не може да излезе.
климакс само ед. Климактериум.
климактериум само ед. Критическа възраст, обикн. у жената, когато спира дейността на половите жлези.
климам климаш, несв. Разг. Правя знак с движение на главата. Климаше наляво и надясно за поздрав.
климат само ед. 1. Особеностите на времето в дадена област и смяната на сезоните. Студен климат. Сух климат. Континентален климат. Морски климат. 2. Прен. Атмосфера в човешки отношения, в политика, в семейство и т. н. Добър климат. Здрав творчески климат. Как е климатът в семейството ти?
климатизирам климатизираш, несв. и св.: какво. Регулирам качествата на въздуха в затворено помещение със специална инсталация. // същ. климатизиране, ср.
климатик мн. климатици, (два) климатика, м. Апарат или инсталация за климатизиране. В стаята има климатик.
климатичен климатична, климатично, мн. климатични, прил. 1. Който се отнася до климат (в 1 знач.). Климатични промени. Климатични условия. 2. Който е свързан с климатолечение. Климатично училище. Климатично заведение. 3. Който се отнася до климатизиране. Климатична инсталация.
климато- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до климат, който е свързан с климат, напр. климатотерапия, климатология и др.
клин клинът, клина, мн. клинове, (два) клина, м. 1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др. 2. Такова парче, което се набива за затягане. 3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клипове. 4. Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин. // същ. умал. клинче, ми. клинчета, ср. • Забивам/забия клин между тях. Развалям нечии отношения. • Клин клина избива/избие. Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов — клин клипа избива.
клин клинът, клина, мн. клинове, (два) клина, м. Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката. Купих си еластичен клин.
клинец мн. клинци, (два) клинеца, м. 1. Специални гвоздеи за подковаване на животни. 2. Разг. Гвоздей. • Кова клинци. Разг. Много ми е студено и зъбите ми тракат. Пак ще ковеш клинците рано сутринта.
клиника мн. клиники, ж. 1. Специализирано болнично заведение, в което се води научна и учебна работа. Клиника за сърдечно-съдови заболявания. 2. Специализирана частна болница. Той има клиника в Швейцария. 3. Само ед. Клинична картина на заболяване.
клиничен клинична, клинично, мн. клинични, прил. 1. Който се отнася до клиника. Клиничен лекар. 2. В медицината — който се установява чрез преки наблюдения над болния. Клинични признаци. 3. В медицината — който има признаците на дадено заболяване. Клинична язва. • Клинична картина. Особености на заболяване. • Клинична смърт. Състояние с признаци на смърт, но със запазена жизнеспособност на тъканите. Изпадам в клинична смърт.
клиновиден клиновидна, клиновидно, мн. клиновидни, прил. Който има вид, форма на клин.
клинча клинчиш, мин. св. клинчих, мин. прич. клинчил, несв. Разг. Измъквам се от работа или задължение. Всеки ден клинчи, бяга от училище, не прави нищо вкъщи.
клип клипът, клипа, мн. клипове, (два) клипа, м. Малък филм с определен сюжет и идея, внушени чрез комбинация от кадри. Рекламен клип. Клип към песен.
клипс клипсът, клипса, мн. клипсове, (два) клипса, м. 1. Метална щипка към обеца. 2. Обеци с такъв начин на прикрепване. Купих си сребърни клипсове.
клир клирът, клира, само ед., м. 1. В християнската църква — всички духовници. Събирам клира. 2. Място пред олтара, където се изпълняват богослужебните текстове.
клиринг само ед. Спец. В банковото дело - уреждане на задължения между банки или между държави чрез счетоводно уравняване на вноса и износа. // прил. клирингов, клирингова, клирингово, мн. клирингови.
клисав клисава, клисаво, мн. клисави, прил. 1. За хляб или тестено изделие — който е недоиз-печен. 2. За почва — която е лепкава от много влага.
клисар клисарят, клисаря, мн. клисари, м. Прислужник в църква. Клисарят бие камбаната.
клисура мн. клисури, ж. Тесен планински проход, дефиле. Минавам през клисурата.
клише мн. клишета, ср. 1. Спец. В типографията — рисунка, снимка, издълбана в обратен вид върху плочка. 2. Отпечатан чрез тази плочка образ. 3. Прен. Обикн. Пренебр. Стереотипен израз в речта.
клоака мн. клоаки, ж. 1. Изходно отвърстие у птици, риби и земноводни, общо за червата и пикочните органи. 2. Прен. Канал за оттичане на нечистотии. 3. Прен. Много мръсно, гнусно място. 4. Прен. Място на безнравственост. Заведението беше истинска клоака във всякакъв смисъл.
клозет мн. клозети, (два) клозета, м. Отходно място, тоалетна. Клозетът беше на двора.
клокоча клокочиш,.мин. св. клокочих, мин. прич. клокочил, несв. 1. За течност — вря силно и издавам характерен шум. Супата клокочи. 2. За вода в река, поток — тека буйно с характерен шум. 3. Прен. За силни чувства — кипя, напирам.
клон клонът, клона, мн. клони и клонове, (два) клона, м. 1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове. 2. С мн. клонове. Разклонение, дял от цялото. Клон на планината. 3. С мн. клонове. Отрасъл, дял от стопанството. Земеделието е клон на селското стопанство. Клон на предприятие. 4. С мн. клонове. Население, дял от по-голяма общност. Клон от славянския род. // същ. умал. клонче, мн. клончета, ср.
клонат клоната, клонато, мн. клонати, прил. Който има много клони; клонест. Клонато дърво.
клонест клонеста, клонесто, мн. клонести, прил. Клонат.
клонка мн. клонки, ж. 1. Малък клон. 2. Прен. Потомък. Семейството е клонка от богат род.
клоня клониш, мин. св. клоних, мин. прич. клонил, несв. 1. За слънце, път — насочвам се към някаква посока. Слънцето клони на запад. 2. Прен. Приближавам се към нещо, насочвам се да го достигна. Работата клони към края. Ученикът клони към шестица. Работата клони към стачка. Клоня към трийсет години. 3. Прен. Разг. Правя намек за нещо. Приказките му клонят към любовно обяснение.
клопка мн. клопки, ж. Измислена и инсценирана измама, за да бъде заловен или заварен на местопрестъплението някой. Скроявам клопка. Замислям клопка. Устройвам клопка. Попадам в клопка. Избягвам клопката.
клоун мн. клоуни, м. 1. Цирков комик, шут, палячо. Дойде ред на клоуните. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който се държи несериозно и недостойно. Не мога да им ставам клоун, да ги разсмивам постоянно. // прил. клоунски, клоунска, клоунско, мн. клоунски.
клоча клочиш, мин. св. клочих, мин. прич. клочил, несв. За кокошка - издавам характерни звуци, когато искам да мътя пиленца или когато пазя пиленцата си. Две кокошки вече клочат.
клош клошът, клоша, мн. клошове, (два) клоша, м. 1. Кройка на пола или на панталон, при която долната част се разширява много. 2. Разг. Дреха с такава кройка. Ще си облека клоша.
клуб клубът, клуба, мн. клубове, (два) клуба, м. 1. Дружество по интереси със спортен, културно-просветен, политически характер. Футболен клуб. Клуб на филателистите. 2. Прен. Помещение или сграда на такова дружество. Клуб на пенсионерите.
клуп клупът, клупа, мн. клупове, (два) клупа, м. Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка. Над главата му виси клупът. Клупът се затегна, човекът увисна.
клъввам клъвваш, несв. и клъвна, св. 1. Кълва един път или няколко пъти по един път. Кокошките клъвваха по някое зърно отвреме-нав-реме. 2. Прен. Разг. Засягам остро с думи, с поглед.
клъвна клъвнеш, мин. св. клъвнах, мин. прич. клъвнал, св. — вж. клъввам.
клъц междум. 1. За наподобяване на шум от рязане с инструмент или при сечене. Чу се едно клъц и главата на пилето беше отрязана. 2. За наподобяване на ухапване от змия. Клъц — и змията ще те ухапе.
клъцвам клъцваш, несв. и клъцна, св. 1. Какво/ кого. Рязвам или отрязвам рязко. Клъцна ухото на животното за белег. Някога на всяко пиленце клъцваха по един пръст с брадвата, за да ги разпознават. 2. Прен. Разг. Режа нещо бързо, лесно или искам да го представя за бързо и лесно. Клъцнаха ли те в болницата? 3. Прен. Разг. Засягам остро с думи. Па всяка крачка искаше да клъцне жена си. — клъцвам се/клъцна се. Порязвам се. Като се бръснеше, се клъцна по бузата.
клъцна клъцнеш, мин. св. клъцнах, мин. прич. клъцнал, св. — вж. клъцвам.
кльопам кльопаш, несв. Жарг. Ям.
кльопачка само ед. Жарг. Ядене. Има ли кльопачка някъде наблизо?
кльощав кльощава, кльощаво, мн. кльощави, прил. Разг. Пренебр. Който е прекалено слаб. Взе си кльощава жена.
клюка мн. клюки, ж. Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикн. компрометираща го, която се разнася от човек на човек. В училището се знаеха всички клюки.
клюкар клюкарят, клюкаря, ми. клюкари, м. Човек, който обича да разпространява клюки.
клюкарка мн. клюкарки, ж. Жена клюкар.
клюкарствам клюкарстваш, несв.;за какво/ за кого. Разпространявам клюки; обсъждам клюки. Има и мъже, които са склонни да клюкарстват.
клюкарствувам клюкарствуваш, несв. Клюкарствам.
клюмам клюмаш, несв. 1. Отпускам и вдигам главата си многократно при дрямка или умора. Изморява се и вечер клюма пред телевизора. 2. За растение — от суша или болест увяхвам и отпускам надолу цвят, листа. Цветята започват да клюмат в горещината.
клюмвам клюмваш, несв, и клюмна, св. 1. Какво. Отпускам надолу глава (при дрямка, заболяване, отчаяние). Клюмна глава и заспа веднага. 2. За глава — отпускам се надолу (при дрямка, заболяване, отчаяние). Главата му клюмна изведнъж и той загуби съзнание. 3. Прен. Изпадам в отчаяние, оклюмвам се. 4. За растение — увяхвам. Всичко в градината беше клюмнало и съхнеше. • Клюмва/клюмне ми носът/главата. 1. Изпадам в отчаяние. 2. Преставам да бъда толкова горд, да се хваля както преди. 3. Изгубвам бодрия си вид от болест.
клюмна клюмнеш, мин. св. клюмнах, мин. прич. клюмнал, св. — вж. клюмвам.
клюн клюнът, клюна, мн. клюнове, (два) клюна, м. 1. Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. Щъркелът има много дълъг клюн. 2. Прен. Всяка част, която наподобява този орган.
ключ ключът, ключа, мн. ключове, (два) ключа, м. 1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм. 2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката. 3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки. 4. Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър. 5. Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето и. 6. Спец. В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността. • Държа под ключ. Държа заключен.
ключалка мн. ключалки, ж. Метално приспособление на врата, шкаф, чекмедже и др. за заключване или затваряне.
ключица мн. ключици, ж. Кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Счупване на ключицата.
ключов ключова, ключово, мн. ключови, прил. 1. Който се отнася до ключ. 2. Който е стратегически важен. Ключови позиции. 3. Прен. Който е главен по значение. Ключов въпрос.
клякам клякаш, несв. и клекна, св. 1. Снишавам се, като свивам краката си в коленете. 2. Прен. Разг. Оставам без сили, сломен съм. Клекна и не може да продължи работата. 3. Прен. Разг. Отстъпвам, предавам се, съгласявам се след дълго настояване.
кмет кметът, кмета, мн. кметове, м. Лице, избрано да управлява община. Нашият кмет е един и същ от двайсет години. Ще избираме нов кмет на града. // прил. кметски, кметска, кметско, мн. кметски.
кметство мн. кметства, ср. 1. Само ед. Управление на община. 2. Сградата на това управление.
кметувам кметуваш, несв. Изпълнявам длъжността на кмет. Кметувам пет години.
книга мн. книги, ж. 1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета книга. Купих си нова книга. 2. Литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение. Книгата "Под игото". Книга със стихотворения. 3. Ръкопис на литературно или научно съчинение. Завърших книгата и я предадох за печат. 4. Голяма тетрадка, обикн. с разграфени страници, за водене на сметки, за решения, за описване на документи и др. 5. Разг. Учебник. Днес трябва да нося много книги на училшце. 6. Остар. Хартия. Уви сиренето в дебела книга. 7. Спец. В анатомията — трети дял на стомаха у преживни животни. 8. Само мн. Ценни книжа. Днес книгите на тази банка не се продават. // същ. умал. книжка, мн. книжки, ж. • Настолна книга. Книга, която се чете непрекъснато. • Червена книга. Книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света. • Влизам в червената книга. Обявяват ме за специална защита заради опасност от изчезването ми.
книговезница мн. книговезници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги.
книговодител книговодителят, книговодителя, мн. книговодители, м. Лице, което по длъжност завежда служебни финансови книжа.
книговодителка мн. книговодителки, ж. Жена книговодител.
книгознание само ед. Наука за книгата — като културно явление и производствен продукт.
книгоиздаване само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването.
книгоиздател книгоиздателят, книгоиздателя, мн. книгоиздатели, м. Лице, което издава книги; издател.
книгоиздателство мн. книгоиздателства, ср. Издателство.
книгообмен само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва.
книгопис само ед. Библиография.
книгоразпространение само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението.
книгохранилище мн. книгохранилища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището.
книжа само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето. • Ценни книжа. Документи с парична стойност, които се купуват и продават и носят доход.
книжар книжарят, книжаря, мн. книжари, м. Лице, което продава книги.
книжарка мн. книжарки, ж. Жена книжар.
книжарница мн. книжарници, ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали.
книжарски книжарска, книжарско, мн. книжарски, прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока.
книжен книжна, книжно, мн. книжни, прил. 1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари. 2. Който е свързан с производството на хартия. Книжна фабрика. 3. Който се отнася до книга (в 1 знач.). Книжно богатство. Книжен пазар. 4. Прен. За човек —¦ който се занимава само с книги. Той е напълно книжен — само чете и пише. 5. Прен. Който е откъснат от действителността, съществува само в книгите. Книжни представи. Книжни герои. 6. Прен. За стил — който е присъщ на официално изложение, не на живата реч.
книжка мн. книжки, ж. 1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка. 2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки. 3. Официален документ с вид на малка книга. Военна книжка. Студентска книжка. 4. Прен. Пренебр. Издадено съчинение без стойност. Цял ден чете любовни книжки. Издават си книжки за кандидат-студенти.
книжнина само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина.
книжовен книжовна, книжовно, мн. книжовни, прил. 1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчество. 2. В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието. Книжовен изговор. Книжовен език. Книжовни норми. 3. Остар. Грамотен. 4. Остар. Образован. Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи.
книжовник мн. книжовници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници.
книжовност книжовността, само ед., ж. 1. Книжнина. 2. Грамотност, култура. Трябва да се борим за книжовността.
княгиня мн. княгини, ж. Дъщеря или жена на княз.
княжество мн. княжества, ср. Държава или област с върховен глава княз. Княжество България. Княжество Монако.
княз мн. князе, м. 1. Титла на глава на княжество. 2. Наследствена благородническа титла на потомците на цар/крал. 3. Благородническа титла, получена за заслуги.
ко-ко междум. За наподобяване на звуци, които се издават от кокошката и петела в определени случаи.
коагулация само ед. Спец. Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; пресичане.
коалиция мн. коалиции, ж. 1. Съюз на политически партии. 2. Съюз на държави, насочен против друга държава или държави. Влизам в коалиция. Създавам коалиция. // прил. коалиционен, коалиционна, коалиционно, мн. коалиционни.
коафьор мн. коафьори, м. Фризьор.
кобалт само ед. Сребристобял твърд метал, който влиза в състава на сплави, а съединенията му се използват за оцветяване в синьо на стъкло и керамика. // прил. кобалтов, кобалтова, кобалтово, мн. кобалтови.
кобила мн. кобили, ж. 1. Женската на коня. Извеждам кобилата на двора. 2. Прен. Разг. Пренебр. Висока и груба жена. // прил. кобилешки, кобилешка, кобилешко, мн. кобилешки. Кобилешко мляко.
кобилица мн. кобилици, ж. 1. Истор. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи. 2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец. 3. Лост на везни. 4. Спец. В техниката - устройство с такава форма.
кобра мн. кобри, ж. 1. Вид силноотровна змия, срещаща се най-често в Южна Азия и в Южна Америка; змия очиларка. 2. Прен. Много зла жена.
кобур мн. кобури, (два) кобура, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета.
кова ковеш, мин. св. ковах, мин. прич. ковал, несв. 1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изделие. 2. Какво. Забивам гвоздей, за да прикова едно нещо към друго или да съединя части на пред мет. Кова шкафчето на стената. Кова маса от дъски. 3. Какво. Подковавам животно. 4 Прен. Какво. Създавам, изграждам. Тук се ко ват законите на държавата. 5. Прен. Разг Кого. Внушавам нещо, като го повтарям непре къснато. Пак започна да го кове да ходят в чуж бина на работа. // прил. кован, кована, ковано мн. ковани. • Ковано желязо. Желязо, обрабо тено горещо чрез изчукване с чук.
коварен коварна, коварно, мн. коварни, прил. 1 Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна, щом отне мъжа на приятелката си 2. Който съдържа или изразява зли намерения под благовидна маска. Коварен глас. Коварна усмивка. 3. Който е продиктуван от прикрити зли намерения. Коварно дело. 4. Който съдържа скрита опасност, зло. Коварна болест. Коварно питие. 5. Който издава неволно нещо тайно. Коварни сълзи се показаха на очите му.
коварство мн. коварства, ср. 1. Само ед. Качество на коварен. 2. Коварна постъпка.
ковач мн. ковачи, м. 1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа. 2. Занаятчия, който подковава добитък; налбантин.
ковашки ковашка, ковашко, мн. ковашки, прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд.
ковбой ковбоят, ковбоя, мн. ковбои, м. Каубой.
ковбойски ковбойска, ковбойско, мн. ковбойски, прил. Каубойски.
коввам ковваш, несв. и ковна, св. Разг. Удрям или забивам гвоздей леко, един-два пъти. Ковни този стол, разковал се е.
ковна ковнеш, мин. св. ковнах, мин. прич. ковнал, св.— вж. коввам.
ковчег мн. ковчези, (два) ковчега, м. 1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше на катафалката. 2. Остар. Сандък за дрехи; ракла. • Ноев ковчег. Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.
ковчеже мн. ковчежета, ср. Остар. Сандъче за съхраняване на пари и ценности.
ковък ковка, ковко, мн. ковки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал.
ковьор мн. ковьори, (два) ковьора, м. Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикн. за окачване на стена. Имаше ковьори за зад легло и ковьори за зад печка. // същ. умал. ковьорче, мн. ковьорчета, ср.
кога въпр. нареч. 1. Във въпрос: по кое време. Кога заминавате? Кога си ходил за последен път на кино? 2. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Знаете ли вече кога заминавате? 3. Разг. Като съюз. Когато. Кога тръгнахме за у тях, заваля силен дъжд. 4. В реторични въпроси. Кога съм те лъгал! (= Никога не съм те лъгал.). Кога ходи, кога се върна! (= Много бързо се върна.). • Кога да е. Разг. Все някога, когато и да е. Кога да е, ще му припомня какво е говорил.
кога-годе неопр. нареч. — вж. -годе.
когато относ. нареч. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, което съвпада с времето, означено в главното изречение, или го следва. Когато обяснявах, вие си приказвахте. Когато се прибрах, нея вече я нямаше. 2. За въвеждане на подчинено определително изречение със значение за тъждество по време с определяе-мата дума. В годината, когато се преселих тук, зимата беше много студена. • Когато и да е. По всяко време. Можеш да ми позвъниш когато и да е, ще бъда вкъщи.
кого — вж. кой.
когото вж. който.
код кодът, кода, мн. кодове, (два) кода, м. 1. Система от условни знаци за предаване на тайна информация. Разчитам код. Използвам код. Разкривам код. 2. Система от условни команди под формата на числа и комбинации, прилагани при електронни устройства. Прилагам код. Влизам в компютър чрез код. • Наследствен код. Спец. Наследствена информация, представена в нуклеиновите киселини у животните и растенията.
кодекс мн. кодекси, (два) кодекса, м. 1. Сборник от закони за една сфера на обществения живот. Семеен кодекс. Процесуален кодекс. 2. Правила, норми.
кодирам кодираш, несв. и св.; какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо.
кодификация само ед. Спец. 1. В правото — систематизиране и съгласуване на законите в държавата по области. 2. Спец. В езикознанието — определяне и систематизиране на нормите за правопис и правоговор в даден книжовен език. Кодификация на езика.
кодифицирам кодифицираш, несв. и св.; какво. Извършвам кодификация.
кодов кодова, кодово, мн. кодови, прил. Който се отнася до код. Кодова комбинация.
кодош мн. кодоши, (два) кодоша, м. Разг. Шега, подигравка, забава. Голям кодош падна днес в училище. Правя си кодош.
кодоша кодошиш, мин. св. кодоших, мин: прич. кодошил, несв.; кого. Разг. Правя кодош. — кодоша се. Правя си кодош е някого.
коефициент мн. коефициенти, (два) коефициента, м. 1. Спец. В математиката — постоянен множител пред неизвестни или променливи величини. 2. Величина, която количествено изразява определено свойство, качество, явление. Коефициент на топлинно разширение. Коефициент на инфлацията. Коефициент за интелигентност.
кожа мн. кожи, ж. 1. Само ед. Външната обвивка на тялото у човек или животно. Кожата ми е суха. Мажа кожата си с крем. 2. Тази обвивка от някои видове животни, обработена за различни изделия. Обувки от кожа. Палто от кожа. 3. Разг. Само ед. Тънка обвивка на някои плодове. Кожа на праскова. Кожа на домат. • Влизам/вляза под кожата (на някого). Разг. Успявам да се харесам и да влияя на някого в свой интерес. Влезе под кожата на шефа и каквото си иска, това прави.
кожарство само ед. Занятие по обработване на кожа (във 2 знач.) и производство на някои видове кожени изделия. В този район е добре развито кожарството.
кожен кожена, кожено, мн. кожени, прил. Който е изработен от кожа. Кожена чанта. Кожени обувки.
кожен кожна, кожно, мн. кожни, прил. 1. Който е свързан с кожата на тялото. Кожни гънки. Кожни клетки. Кожни болести. 2. Който е свързан с лечение на болестите на кожата на тялото. Кожно отделение. Кожен лекар.
кожица мн. кожици, ж. Тънка, фина кожа. Сливите имат кожица, която се отделя трудно.
кожичка мн. кожички, ж. Малка и/или тънка кожа. Кожички около ноктите.
кожух мн. кожуси, (два) кожута, м. 1. Палто от кожа с козината навътре. Кожухът ми много топли. 2. Прен. Разг. Кожа на тялото на животно. 3. Прен. В техниката — съоръжение, което покрива или вмества машина или механизъм, за да го предпази, затопля и др. // същ. умал. кожухче, мн. кожухчета, ср.
кожухар кожухарят, кожухаря, мн. кожухари, м. Човек, който изработва, обикн. шие кожени изделия.
кожухарски кожухарска, кожухарско, мн. кожухарски, прил. Който е свързан с кожухарство или с кожухар. Кожухарски машини. Кожухарски изделия.
кожухарство само ед. Занятие на кожухар.
коз козът, коза, мн. козове, (два) коза, м. 1. Карта за игра, определена за най-силна в дадена игра. Паднаха ми се три коза. 2. Прен. Довод, силен аргумент при спор, който разкривам в подходящ момент. • Изигравам/изиграя последния си коз. Използвам последния си довод, средство в спор или други отношения.
коза мн. кози, ж. Домашно животно с рога, дълъг остър косъм и брада, отглеждано за мляко, месо и вълна. // същ. умал. козичка, мн. козички, ж. • Всяка коза на своя крак. Разг. Всеки отговаря за себе си. • От стара коза яре. Разг. Опитен, хитър човек. Не ме учи, от стара коза яре съм.
коза мн. кози, ж. Гимнастически спортен уред за прескачане.
козар козарят, козаря, мн. козари, м. Човек, който пасе, понякога отглежда стадо с кози. Козарят изкарва козите.
козел мн. козли, (два) козела, м. 1. Мъжка коза. 2. Прен. Пренебр. Застаряващ похотлив мъж.
кози козя, козе, мн. кози, прил. 1. Който е от коза или на коза. Козе сирене. Козя брада. Кози кожух. 2. Който е характерен за коза. Козя пъргавина. Козя пътека. 3. Който е свързан с коза. Козе стадо.
козина само ед. 1. Космената покривка по кожата на животно. Козината и е проскубана. Палтото е с красива козина. 2. Диал. Вълна от коза. Ще смеся овчата вълна с козина.
козирка мн. козирки, ж. 1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за козирката. 2. Издадена част над вход, балкон или къща за предпазване от дъжд и др. Скрий се под козирката, започна да вали. 3. Всяка част, която е издадена напред и предпазва от нещо. Козирка на кола. • Пиян съм до козирката. Разг. Пиян съм много, колкото е възможно. • Идва ми/дойде ми до козирката. Разг. Много ми идва, непоносимо. Дойде ми до козирката от тебе.
козирог мн. козирози, (два) козирога, м. 1. Див козел с големи рога. 2. Спец. Само ед. В астрономията — едно от дванайсетте съзвездия на зодиака. 3. Само ед. В астрологията — десетият знак от зодиака (м. декември — януари). Моята зодия е козирог.
козирувам козируваш, несв. и св.; на кого. 1. Отдавам чест с вдигане на дясната ръка до козирката на фуражка. 2. Прен. Подчинявам се, покорявам се безропотно. Козирувал е на всички и е бил добре.
козметика само ед. 1. Изкуство да се приготвят и прилагат различни средства за поддържане свежестта на кожата на лицето и тялото, както и самото им прилагане. 2. Средства за това поддържане. Продава се вносна козметика. 3. Производството на тези средства. В града има предприятие за козметика.
козметичен козметична, козметично, мн. козметични, прил. 1. Който се отнася до козметика. Козметични средства. Козметични процедури. 2. Прен. Който е повърхностен, външен, без да засяга същността. Козметични промени. Козметичен ремонт.
козни само мн. Остар. Тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Козните на дявола.
козунак мн. козунаци, (два) козунака, м. Великденски сладкиш, който се прави с мая, захар, мляко и яйца, със специфична форма и аромат. Пека козунаци. // прил. козуначен, козуначена, козуначено, мн. козуначени.
козя се козиш се, мин. св. козих се, мин. прич. козил се, несв. За коза — раждам яре. Козата се кози всяка година с по три ярета.
кой коя, кое, мн. кои, въпр. мест. 1. Като същ., само ед. кой, вин. кого, дат. остар. кому. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без оглед на пола му. Кой влезе? На кого да дам книгата? Кого питаш — мене или нея? 2. Разг. Като същ. Във въпрос за лице от съответния род и число. Кои бяха скъсани на изпита? С коя е бил на екскурзията, знаеш ли? 3. Като прил. При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета. На кой стол седеше — на този ли? С кое момиче ходи на кино — е Росица ли? 4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Чудя се е кого да изляза. Не можах да разбера в кой град си живял преди. • Кой да е. Някой, без значение кой; който и да е. Повикай кого да е.
кой-годе коя-годе, кое-годе, мн. кои-годе, неопр. мест. — вж. годе.
който вин. за лице когото, дат. за лице остар. комуто, която, което, мн. които, относ. мест. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено определителни изречение. Човекът, който седеше до мене, слезе още на предната гара. Ето журналиста, е когото се запознах миналата седмица. Прочете ли списанието, което ти дадох? 2. За въвеждане на подчинено подлож-но изречение. Който не работи, няма да яде. 3. За въвеждане на подчинено сказуемноопре-делително изречение. Тези са, на които можете да разчитате. • Който и да е. Без значение кой, всеки. Който и да е от тях ще ти каже.
кок кокът, кока, мн. кокове, (два) кока, м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок.
кока само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин.
кока-кола мн. кока-коли, ж. 1. Само ед. Освежителна напитка, съдържаща сок от плодове на кока. Не обичам кока-кола. 2. Порция от това питие. Изпих две кока-коли.
кокаин само ед. 1. Спец. В химията - алкалоид, извличан от храста кока, който има наркотично действие и се употребява в медицината. 2. Това вещество, вземано от наркомани.
кокал мн. кокали, (два) кокала, м. Разг. 1. Кост. Боли ме кокалът на крака. 2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което носи лесни облаги. Налапвам кокала. Изпускам кокала. Не пуска кокала, защото сам не може да спечели толкова. // прил. кока лен. кокалена, кокалено, мн. кокалени. • Ям кокалите (на някого). Разг. Постоянно укорявам, заяждам се. • Троша кокалите (на някого). Разг. Бия жестоко.
кокалест кокалеста, кокалесто, мн, кокалести, прил. Който е с едри и по-изпъкнали кости. Кокалеста жена. Кокалесто лице.
кокалче мн. кокалчета, ср. 1. Малък кокал (в 1 знач.). 2. Всяка става на пръстите на ръцете и на краката. Ударих си кокалчето на палеца. 3. Глезен. Водата ми идва до кокалчетата.
кокарда мн. кокарди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка.
кокетен кокетна, кокетно, мн. кокетни, прил. 1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка. 2. Който съдържа или изразява стремеж да се хареса. Кокетна походка. Кокетен поглед.
кокетирам кокетираш, несв. и св.; с кого/с какво. 1. С държанието си се стремя да спечеля благоразположението на някого, обикн. с власт. 2. Парадирам, като се изтъквам с нещо свое или го представям за свое. Кокетирам със знания.
кокетка мн. кокетки, ж. Жена, която с държанието си се стреми да привлече вниманието на мъжете, да се хареса.
кокетнича кокетничиш, мин. св. кокетничих, мин. прич. кокетничил, несв.; с кого. 1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи е всички мъже. 2. Лаская, любезнича. На вечерята кокетничеха с директора.
коки само мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни.
кокили само мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера.
кокиче мн. кокичета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг. • Блатно кокиче. Диворастящо растение с по-дребни и събрани в съцветие цветове, което расте в силно мочурливи места и се използва в медицината за извличане на нивалин. // същ. умал. кокиченце, мн. кокиченца, ср.
кокичка мн. кокички, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички.
коклюш само ед. Детска заразна болест, характерна с остра и груба кашлица; магарешка кашлица. Болен е от коклюш.
кокона мн. кокони, ж. Разг. Пренебр. 1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона. 2. Капризен, придирчив човек. Голяма кокона е, не може да спи къде да е.
кокоря кокориш, мин. св. кокорих, мин. прич. кокорил, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх). — кокоря се. 1. Гледам с широко отворени очи. 2. Прен. Разг. Учудвам се силно. Има да се кокорят, като видят новите ми обувки!
кокосов кокосова, кокосово, мн. кокосови, прил. Който се получава от кокосовата палма или от плодовете и. Кокосово мляко. • Кокосова палма. Тропическо дърво с високо стъбло и големи твърди листа, на върха с плодове, събрани на кичури. • Кокосов орех. Плодът на тази палма, който е с размерите на малка диня, с твърда черупка, отвътре с твърда бяла част и кокосово мляко. • Кокосово мляко. Цриятна на вкус белезникава течност, която се съдържа в кокосовия орех. • Кокосово брашно. Настъргана и изсушена маса от твърдата бяла част на кокосовия орех.
кокоши кокоша, кокоше, мн. кокоши, прил. Който е на кокошка или от кокошка. Кокоши пера. Кокоше месо. Кокоше яйце. Кокоша яхния. • Кокоши ум. Разг. Малко ум. • Кокоши трън. Мазол.
кокошинка мн. кокошинки, ж. Дребен паразит по тялото на домашните птици; кокоша въшка.
кокошка мн. кокошки, ж. 1. Най-разпространената домашна птица, с бели или червеникави пера, която се отглежда за яйца и за месо. Всяка година отглежда по трийсетина кокошки. Коля кокошка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глуповата, посредствена жена. • Плаша кокошките. Разг. Заплашвам с нещо, което е невъзможно да стане. • Лягам си с кокошките. Разг. Лягам си много рано.
кокошкар кокошкарят, кокошкаря, мн. кокошкари, м. Крадец на дребно. // прил. кокошкарски, кокошкарска, кокошкарско, мн. кокошкарски. Кокошкарска история.
кокс коксът, кокса, само ед., м. Твърдо сивочерно гориво с висока калоричност, добивано от черни каменни въглища.
коксувам коксуваш, несв.; какво. Обработвам каменни въглища, за да добия кокс.
коктейл мн. коктейли, (два) коктейла, м. 1. Смес от няколко вида алкохолни питиета със захар, плодове и др. Ще ти направя коктейл от джин и тоник. 2. Прием с напитки и студени блюда. Устройвам коктейл. Каня на коктейл. Присъствам на коктейл. Ходя по коктейли.
кол колът, кола, мн. колове, (два) кола, м. 1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол. 2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята. Слагам колове на доматите. // същ. умал. колче, мн. колчета, ср.
кола мн. коли, ж. Спец. В печатното дело - определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема -. Тази книга има осем коли. • Авторска кола. Единица за измерване на ръкопис с обем 20 000 печатни знака. • Издателска кола. Единица за измерване на печатно издание с обем 40 000 печатни знака. • Печатна кола. Единица за измерване на готовите печатни издания, която се състои от 16 печатни страници.
кола мн. коли, ж. 1. Превозно средство с четири колелета, теглено от кон, магаре, волове. По улицата тракат коли. Натоварвам колата със сено. 2. Автомобил. Каква марка кола си купи? • Карам си колата. Разг. Не обръщам внимание на нещо, гледам си работата и живота. • Не си оставям колата в калта. Разг. Умея да се защитя. • Тръгвам по нечия кола. Разг. Водя се по нечий ум, подвеждам се. • Лека кола. Автомобил за няколко пътници.
кола само ед. Скорбяла, нишесте за колосване.
кола мн. коли, ж. Разг. Кока-кола.
колабирам колабираш, несв. и св. Губя съзнание, получавам припадък.
колаген само ед. Белтък, главна съставка на кожата, сухожилията, костите.
колаж мн. колажи, (два) колажа, м. 1. Композиция от ленени детайли върху плат, хартия и др. 2. Съединяване на кинокартини, на части от различни произведения в единно цяло.
колай колаят, колая, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая.
колан мн. колани, (два) колана, м. 1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на полата ми е широк. Купих си кожен колан. 2. Част от долно дамско бельо за пристягане на корема или за жартиери, както и приспособление за стягане с лечебна цел. Препоръчват му да носи колан. 3. Кожена лента за прикрепване или придържане към нещо. Колан на седло на кои. Предпазен колан в самолет // същ. умал. коланче, мн. коланчета, ср.
колапс само ед. 1. Спец. В медицината — припадък в резултат от нарушено кръвообращение. Получавам колапс. 2. Прен. Разрушаване, крах. Икономиката е в колапс.
колар коларят, коларя, мн. колари, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя.
коларски коларска, коларско, мн. коларски, прил. 1. Който е свързан с колар или коларство. Коларски занаят. 2. Който е предназначен за коли (в 1 знач.). Коларски път.
коларство само ед. Занятие на колар.
коластра само ед. Гъста млековидна течност, която се отделя от млечните жлези в първите дни след раждането.
колба мн. колби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания. // същ. умал. колбичка, мн. колбички, ж.
колбас мн. колбаси, (два) колбаса, м. Хранителен продукт от мляно месо с подправки, напълнено в черва или друга обвивка. Пресни колбаси. Сухи колбаси.
колбасарница мн. колбасарници, ж. 1. Магазин за колбаси. 2. Малко предприятие, цех за колбаси. Един мой познат си направи колбасарница.
колебание мн. колебания, ср. 1. Нерешителност при вземане на решения, колебаене. Имам колебания от кои обувки да си купя. 2. Отклонение от средната стойност или положение. Колебания на температурата. Колебания на махалото. 3. Промяна — намаляване и увеличаване. Колебания на цените.
колебая се колебаеш се, мин. св. колебах се, мин. прич. колебал се, несв. 1. Намирам се в състояние на колебание. Колебая се дали да отида на почивка, или на село. 2. За стойност, величина — променям се, варирам. Лихвеният процент се колебае между трийсет и петдесет.
колеблив колеблива, колебливо, мн. колебливи, прил. 1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, трудно взема решения. 2. Който изразява колебание. Колебливи стъпки. Колеблив жест.
колега мн. колеги, м. Лице, което има същата професия, длъжност или следва същата специалност по отношение на друго лице. Той е мой колега. Колеги сме с него.
коледа само ед. Голям християнски празник на 25 декември, посветен на раждането на Христос (Рождество Христово), с богати ритуали за здраве и плодородие. На Коледа ще ходим на гости. Ще прекарам Коледа вкъщи. // прил. коледен, коледна, коледно, мн. коледни. Коледен подарък. Коледна елха. Коледни празници.
коледувам коледуваш, несв. Ходя на Коледа по домовете и пея специални песни с пожелания за здраве и плодородие.
колеж мн. колежи, (два) колежа, м. 1. Висше или средно учебно заведение в Англия и САЩ. 2. Полувисше или средно учебно заведение с пансион, обикн. в Англия и САЩ.
колежка мн. колежки, ж. Жена колега.
колектив мн. колективи, (два) колектива, м. Група лица с обща работа, занимание или с общи интереси. Университетски колектив. Авторски колектив. // прил. колективен, колективна, колективно, мн. колективни. Колективни усилия. Колективно решение.
колективизация само ед. Истор. След установяване на социалистическата система в някои бивши социалистически страни — насилствено обединение на селски собственици в кооперативни стопанства.
колективизъм само ед. Морален принцип на взаимопомощ между хората и преданост към общите интереси. Колективизмът в родовото общество.
колектор мн. колектори, м. 1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти. 2. Спец. Главен канал, който събира и отвежда водите от канализиран район. 3. Спец. Цилиндър на динамомашина, в който променливият ток се превръща в постоянен. 4. Книжен склад за събиране и разпределяне на книги.
колекционер мн. колекционери, м. Човек, който събира еднородни предмети, животински и растителни видове и др. Страстен колекционер на марки. Колекционер на картини.
колекционерка мн. колекционерки, ж. Жена колекционер.
колекционирам колекционираш, несв. и св.; какво. Събирам предмети в колекция. Колекционирам старинни сребърни съдове.
колекция мн. колекции, ж. Сбирка от събрани и подредени еднородни ценни или интересни предмети. Колекция от монети. Колекция от кактуси.
колело мн. колела и колелета, ср. 1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение. 2. Разг. Велосипед. Карам колело. Движа се с колело. 3. Предмет или фигура с форма на окръжност. Колело от цветя в парка. Колело от навита тел. // същ. умал. колелце, мн. колелца, ср. • Завъртам/завъртя колелото. Задвижвам, подкарвам някаква дейност.
коленича коленичиш, мин. св. коленичих, мин. прич. коленичил, несв. Заставам на колене.
коленопреклонен коленопреклонна, коленопреклонно, мн. коленопреклонни, прил. 1. За молба или молитва — който е горещ, силен. Имам една коленопреклонна молба. 2. Който е изпълнен с подчинение или раболепие.
колесарка мн. колесарки, ж. 1. Малка дървена кола с две колелета, теглена от жива сила. 2. Всяка двойка от свързани предни или задни колелета.
колесен колесна, колесно, мн. колесни, прил. Който се движи чрез колела (в 1 знач.). Колесен трактор.
колесник мн. колесници, (два) колесника, м. Колесно устройство към шасито на самолет за придвижването му по пистата, което се прибира и спуска автоматично.
колесница мн. колесници, ж. Истор. Луксозно открито или закрито купе, теглено от четири коня, в каквото са се возели царе и крале.
колет мн. колети, (два) колета, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет. // прил. колетен, колетна, колетно, мн. колетни. Колетна служба.
колиба мн. колиби, ж. 1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа. Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури. 2. Само мн. Малко планинско селище от няколко къщи; махала. 3. Прен. Пренебр. Малко и бедно жилище. // същ. умал. колибка, мн. колибки, ж.
колибар колибарят, колибаря, мн. колибари, м. Пренебр. Човек, който е живял или живее в колиба.
колибарка мн. колибарки, ж. Жена колибар.
колибри само мн. Най-дребните птици с големина колкото едро насекомо и с дълги човки, които живеят в Южна Америка.
колие мн. колиета, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък.
колизия мн. колизии, ж. Сблъсък на противоположни сили, конфликт.
колики колика, ж. Спец. В медицината — остри стомашно-чревни болки. Бебетата понякога имат колики и плачат много.
колит само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит.
количествен количествена, количествено, мн. количествени, прил. Който се отнася до количество. Количествени данни.
количество мн. количества, ср. Брой, обем, величина на нещо. Заводът произвежда голямо количество обувки. Изкупувам череши в големи количества.
количка мн. колички, ж. 1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инвалидна количка. Пренасям пясък с количка на строежа. 2. Детска играчка, наподобяваща автомобил.
колко въпр. мест. 1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя? 2. Във въпрос за степен и/или количество на качество. Колко дълго ще се бавиш? Колко много ме обичаш? Колко е красива, колкото мама ли? 3. В реторични изречения: за означаване на висока степен; много, дълго. Колко си лош! ( = Много си лош.) Колко се забави! ( = Много, дълго се забави.) 4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Всеки ме пита колко съм дал.
колко-годе неопр. мест. - вж. -годе.
колкото относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/ признаци от главното изречение. Ям, колкото искам. Колко лева да ти дам. — Дай ми, колкото можеш. • Колкото — толкова. В сложни изречения за означаване на взаимносвързани действия, между чиито степени има права или обратна пропорционалност. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Колкото повече му се караш, толкова по-лошо става. • Колкото да/ колкото за да. За въвеждане на финално изречение, с което се означава ограничена интензивност на действието от главното. Яде, колкото да не умре от глад. Добре, ще дойда, но колкото да изпием по едно кафе. • Колкото до/колкото за. За посочване темата на изказването. А колкото до мене, аз съм лесен. Колкото за Рашка, знаеш, че винаги е на ниво. • Колкото и да. За отстъпка. Колкото и да бързаш, не можеш го стигна. • Колкото и да е. В някаква, но малка степен, в някакво, но в малко количество.
коловоз мн. коловози, (два) коловоза, м. 1. Успоредни дълбоки следи, направени от колела на превозни средства върху мек път или сняг. 2. Железопътна линия в гара. Гарата има десет коловоза. Влакът ще тръгне от първи коловоз. 3. Прен. Утъпкан път, начин. В науката върви само по коловозите.
колода мн. колоди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти.
колодрум мн. колодруми, (два) колодрума, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания.
колоездач мн. колоездачи, м. Човек, който кара колело или е състезател по колоездене. По улицата преминаха колоездачи.
колоездене само ед. 1. Каране на колело. 2. Спортна дисциплина. Колоездене на писта.
колоид само ед. Спец. В химията — органично вещество, което не кристализира, а във водата дава гъст пихтиест разтвор.
колоквиум мн. колоквиуми, (два) колоквиума, м. 1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия. 2. Държавен изпит на завършили в чужбина лекари и аптекари. 3. Събиране на учени за обсъждане на определени проблеми. В университета се провежда пролетен колоквиум на младите езиковеди.
колона мн. колони, ж. 1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморна колона. Колона на падналите във войната. 2. Отвесна редица от печатни редове в списание или вестник. 3. Редица от движещи се един след друг хора или превозни средства. Попаднахме зад колона от камиони. 4. Разг. Кутия с вградени високоговорители; тонко-лона.
колонада мн. колонади, ж. 1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда. 2. Две успоредни редици от колони с общ покрив като място за разходка или минаване.
колониализъм само ед. Политика на колониално потискане и владеене.
колонизатор мн. колонизатори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии.
колонизация само ед. 1. Превръщане на страна в колония. 2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация на Австралия.
колонизирам колонизираш, несв. и св.; какво. Извършвам колонизация.
колонист мн. колонисти, м. Лице, което се е преселило в чужда територия; заселник.
колония мн. колонии, ж. 1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам колонии. Добивам колонии. 2. Група заселници с еднаква националност, живеещи заедно. Българска колония в Аржентина. 3. Селище, съставено от чужди заселници. Гръцки градове колонии по Черноморието. 4. Животни, птици, които живеят някъде на стада или ята.
колонтитул мн. колонтитули, (два) колонтитула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ заглавието на текста.
колонцифра мн. колонцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга.
колорит само ед. 1. Спец. В изобразителното изкуство — съчетание на цветове в картина за постигане на емоционален ефект. Ярък колорит. Жив колорит. 2. Живописност, характерност, окраска. Екзотичен колорит. Придавам колорит. Нося колорит.
колоритен колоритна, колоритно, мн. колоритни, прил. 1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж. 2. Прен. За език, стил - който е изразителен. 3. Прен. За човек - който се отличава с особени качества; който изпъква, впечатлява. Колоритна личност.
колос мн. колоси, м. 1. Необикновено едър и висок човек; гигант. 2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изключителни постижения в някоя област. Вазов е колос в българската литература. // прил. колосален, колосална, колосално, мн. колосални. Колосални успехи. Колосален въпрос.
колосам колосаш, св. — вж. колосвам.
колосвам колосваш, несв. и колосам, св.; какво. Напоявам с разредена кола тъкан и я изглаждам, за да стане твърда. Колосвам покривка.
колофон само ед. Твърдо светложълто вещество, което се добива от смола на иглолистни дървета и служи за натриване лъковете на струнни инструменти.
колхоз мн. колхози, (два) колхоза, м. Истор. Селскостопанско обединение на селяните в бившия Съветски съюз, възникнало в резултат на колективизацията.
колцина въпр. мест. Остар. При питане за брой на лица; колко души.
колчан мн. колчани, (два) колчана, м. Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели.
колчем нареч. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време и означава винаги когато. Колчем я видя, все си спомням за майка и.
коля колиш, мин. св. клах, колих, мин. прич. клал, колил, несв.; какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле. • Аз коля. аз беся. Разг. Всички ме слушат, от мене зависи всичко.
коляно мн. колена, колене ср. 1. Става на крак между бедрото и пищяла. Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали. 2. Спец. В ботаниката - удебеление на стъбло. Стъблото на бамбука има много колена. 3. Къса водопроводна тръба, извита под прав ъгъл, посредством която се прави чупка на тръбопровод. // прил. коленен, колянна, колянно, мн. коленни. Колянна става. • Морето ми е до коляно. Струва ми се, че всичко е много лесно и просто. • Падам на колене. Моля се настоятелно и горещо.
кома само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в кома от два дни.
комай нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село.
команда мн. команди, ж. 1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда "Наляво". Изпълнявам команда. 2. Кратко устно указание. В суматохата даваше команди на всички страни. 3. Група за извършване на дейност; дружина. Спасителна команда. // прил. команден, командна, командно, мн. командни. • Пожарна команда. Специална служба за гасене на пожари.
командвам командваш, несв.; кого\ какво. 1. Давам команди (в 1 знач.). 2. Ръководя военна единица. Кой командва тази рота? 3. Разг. Разпореждам се. Не е директор, но командва всички.
командир мн. командири м. 1. Ръководител на войскова единица. Командир на полк. 2. Ръководител на група, сформирана за някаква дейност, или на колектив.
командировам командироваш, несв. и св.; кого. Изпращам в командировка. Командироваха няколко души е чужбина.
командировка мн. командировки, ж. 1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка. 2. Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно. 3. Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. Получих командировките за пътуването в Солун. // прил. командировъчен, командировъчна, командировъчно, мн. командировъчни.
командировъчни само мн. Паричните средства, които се полагат за една командировка. Още не съм си получил командировъчните.
командировъчно мн. командировъчни, ср. Разг. Писмена заповед за командировка. Заверявам командировъчното си.
командор мн. командори, м. 1. Истор. Висше звание в средновековните духовно-рицарски ордени. 2. Началник на авиационен отред. 3. В Италия — почетно звание, давано за заслуги в някоя област.
командос мн. командоси, м. 1. Специални части в армията за опасни действия при специални условия. 2. Лице от такава група.
командувам командуваш, несв. Командвам.
комар мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стотици комари, които непрекъснато хапеха. • Малариен комар. Комар, преносител с ухапванията си на малария.
комар само ед. Различни видове хазартни игри. Всяка нощ играя комар. Печеля на комар. Губя на комар.
комарджия мн. комарджии, м. Човек, който обича да играе комар.
комасация само ед. Спец. Групиране на земеделски земи за повишаване на производителността им.
комат мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене. // същ. умал. коматче, мн. коматчета, ср. • Награбвам/награбя комата. Сдобивам се със служба, която носи облаги. • За комат хляб. Само за прехрана. Работи за комат хляб.
комбайн мн. комбайни, (два) комбайна, м. 1. Машина, която жъне и вършее едновременно. 2. Сложен уред или устройство, предназначени за много операции. Домакински комбайн.
комби само ед. Лек автомобил, чийто багажник е слят с купето.
комбинат мн. комбинати, (два) комбината, м. 1. Промишлено предприятие, което включва отделни технологични процеси или отделни предприятия, като продуктите на едното звено служат за суровина на другото. Нефтопреработвателен комбинат. 2. Предприятие, обединяващо дребни предприятия на местната промишленост за услуги. Битов комбинат.
комбинативен комбинативна, комбинативно, мн. комбинативни, прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейност. Комбинативен човек. Комбинативен ум. // същ. комбинативност, комбинативността, ж.
комбинатор мн. комбинатори, м. Разг. Пренебр. Човек, който се обогатява чрез различни комбинации, обикн. незаконни; играч. Той е голям комбинатор, бързо натрупа пари. Велик комбинатор.
комбинаторика само ед. Дял от елементарната математика, който изучава видовете комбинации с краен брой елементи или числа. // прил. комбинаторен, комбинаторна, комбинаторно, мн. комбинаторни.
комбинаторка мн. комбинаторки, ж. Жена комбинатор.
комбинация мн. комбинации, ж. 1. Начин, схема на съчетаване, свързване на еднородни или разнородни неща. Комбинация на метали. Комбинация на цветове. 2. Система от средства или ходове за постигане на определена цел. Шахматна комбинация. Хитра комбинация. // прил. комбинационен. комбинационна, комбинационно, мн. комбинационни.
комбинезон мн. комбинезони, (два) комбинезона, м. 1. Част от дамско бельо с дължина до коленете и изрязан около раменете и деколтето корсаж. 2. Работен гащеризон от памучен плат с много джобове (за поставяне на инструменти).
комбинирам комбинираш, несв. и св.; какво. Извършвам комбинация (в 1 знач.). Комбинирам дрехи по цвят. Комбинирам различни стилове. Комбинирам подправки по аромат. — комбинирам се. Съчетавам се. Бялото се комбинира с всички цветове. Комбинирахме се с още едно семейство и купихме вила.
комедиант мн. комедианти, м. 1. Изпълнител на комични роли; комик. 2. Прен. Пренебр. Човек, който се преструва, държи се несериозно. Ти си само един комедиант, не мога да ти вярвам вече.
комедиантка мн. комедиантки, ж. Жена комедиант.
комедия мн. комедии, ж. 1. Спец. Драматическо произведение със смешен сюжет, както и представянето му на сцена. Комедиите на Шекспир. 2. Прен. Всяка смешна и забавна или достойна за осмиване случка. Представянето му на конференцията беше истинска комедия. 3. Прен. Лицемерно държание, разиграване на роля. Престанете с тази комедия, всичко ми е ясно. // прил. комедиен, комедийна, комедийно, мн. комедийни.
комедон мн. комедони, (два) комедона, м. Спец. В медицината — мастно образувание по повърхността на кожата с вид на черна точка, което се среща в зони по лицето и по гърба; черна точка.
комендант мн. коменданти, м. 1. Длъжностно лице при военните, което отговаря за контролиране на реда и дисциплината в един гарнизон. 2. Офицер от армията или представител на революционна власт, който командва всички видове войска и се грижи за реда във военно време. Комендант на града. 3. Началник на обществена сграда, на лагер и под. Комендант на общежитието. // прил. комендантски, комендантска, комендантско, мн. комендантски. Комендантски час. Комендантски патрул.
комендантство мн. комендантства, ср. 1. Учреждение, оглавявано от комендант (в 1 и 2 знач.). 2. Личният състав, както и сградата на такава служба.
комендатура само ед. Комендантство.
коментар мн. коментари, (два) коментара, м. Писмено изложени или устни разяснения и разсъждения по обществено-политически или културни събития, по произведения, текстове; интерпретация. // прил. коментарен, коментарна, коментарно, мн. коментарни. Коментарно предаване. Коментарна рубрика. • Коментарии. Само мн. Разисквания, одумвания, обикн. неодобрителни. Коментариите са излишни.
коментатор мн. коментатори, м. Лице, което прави коментар. Спортен коментатор. Политически коментатор. Добър коментатор.
коментирам коментираш, несв. и св.; какво/кого. Правя коментар на събитие, явление или текст. Коментирам събитията през тази седмица. Коментирам футболен мач. // същ. коментиране, ср.
комерсализация само ед. Пренебр. Превръщане на дейност в източник на печалба.
комерсиален комерсиална, комерсиално, мн. комерсиални, прил. Комерчески.
комерсиализирам комерсиализираш, несв. и св.; какво. Пренебр. Подчинявам на печелене на пари. Комерсиализирам спорта. — комерсиализирам се. Ставам източник за трупане на пари. Образованието се комерсиализира. // същ. комерсиализиране, ср.
комерсиализъм само ед. Пренебр. Стремеж към печалба на всяка цена, водещ до безпардонност. Обществото е обхванато от комерсиализъм.
комерчески комерческа, комерческо, мн. комерчески, прил. 1. Търговски. Комерчески цели. Комерческа роля. 2. Пренебр. Който е с търговско-спекулативен характер. Комерчески дух. Комерчески сметки.
комета мн. комети, ж. 1. Спец. В астрономията — небесно тяло с вид на мъгляво светещо петно с опашка; опашата звезда. Появата на комета се смята за знамение. 2. Бързоходен кораб с аеродинамична форма, с който се превозват пътници между селищата по крайбрежието.
комизъм само ед. Смешната страна на нещата. Навсякъде откривам комизъм.
комик мн. комици, м. 1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. Чарли Чаплин е велик комик. 2. Разг. Човек, който умее да разсмива, да забавлява другите; шегаджия. Роден комик.
комикс мн. комикси, (два) комикса, м. Приказка или приключенски разказ, предадени с поредица от картинки и кратки текстове, поместени в списание, вестник, а понякога и в отделна книжка.
комин мн. комини, (два) комина, м. 1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. Комините на къщите димят. На комина е кацнала птица. 2. Подобен иззидан отвор към промишлена сграда, парова централа и др. Заводски комин. // същ. умал. коминче, мн. коминчета, ср. • Пуша като комин. Пуша много (цигари).
коминочистач мн. коминочистачи, м. Работник, който със специални четки почиства комини от саждите. Коминочистачът е символ на щастие в народното поверие.
комисиона само ед. Възнаграждение за посредничество при търговски сделки. Получавам комисиона. Давам комисиона. // прил. комисионен, комисионна, комисионно, мн. комисионни. • Комисионна търговия. Продажба срещу комисиона.
комисионер мн. комисионери, м. 1. Посредник на търговски сделки, който получава процент от печалбата. 2. Лице, което изпълнява търговски поръчки срещу възнаграждение. Комисионер на фирма. // прил. комисионерски, комисионерска, комисионерско, мн. комисионерски.
комисия мн. комисии, ж. Група лица, назначени или избрани с определена задача. Наборна комисия. Комисия за контрол. Изборна комисия.
комита мн. комити, м. Истор. Участник в революционното движение преди освобождението на България от турско робство.
комитет мн. комитети, (два) комитета, м. 1. Изборен орган за ръководене на някаква дейност. Стачен комитет. 2. Спец. Държавно учреждение за ръководене на стопански отрасли или културна дейност. Комитет за култура. Комитет за спорта. 3. Преди Освобождението — революционна единица, която е тайно обединение на българи по местоживеене за борба срещу османското робство. // прил. комитетски, комитетска, комитетско, мн. комитетски.
комичен комична, комично, мн. комични, прил. 1. Който се отнася до комедия. Комичен сюжет. Комична роля. Комично изпълнение. 2. Който е смешен, забавен. Комична случка. // същ. комичност, комичността, ж.
комически комическа, комическо, мн. комически, прил. 1. Комедиен. 2. Комичен.
комичка мн, комички, ж. Жена комик.
комка само ед. Разг. Причастие. • Няма и за комка. Изобщо няма.
комкам комкаш, несв.; кого. Причестявам. — комкам се. Вземам причастие.
комквам комкваш, несв.; кого. Причестявам; комкам. - комквам се. Причестявам се; комкам се.
комоция само ед. Спец. В медицината — сътресение.
компактдиск мн. компактдискове, (два) компактдиска, м. Малък диск от специална материя и покритие, който може да побере много информация.
компактен компактна, компактно, мн. компактни, прил. 1. Който е сбит, плътен. Компактна маса. Компактна материя. 2. Който се състои от гъсто събрани хора. Компактна група. 3. Който е плътен и заема малко място. Компактен багаж. Компактна чанта.// нареч. компактно.
компания мн. компании, ж. 1. Група от хора, прекарващи заедно времето си или общуващи заради общи интереси. В ресторанта имаше няколко компании. Намирам се е компания. Попадам е лоша компания. Ще те запозная с моята компания. 2. С предлога за. Другар, придружител, кавалер. Вземам я за компания. Не обичам да пия без компания. 3. Присъствието на някого по отношение на друго лице. Той е чудесна компания. Не понасям неговата компания. • Правя компания (на някого). Придружавам някого.
компания мн. компании, ж. Търговско или промишлено обединение, сдружение на сродни фирми за обща дейност. Неговата компания притежава верига от ресторанти. Частна компания.
компаративистика само ед. Спец. Раздел от езикознанието, чийто предмет е сравнително-историческото изучаване на езици. // прил. компаративистичен, компаративистична, компаративистично, мн. компаративистични.
компас мн. компаси, (два) компаса, м. 1. Уред, който показва посоките на света чрез магнитна стрелка, винаги сочеща север, и се използва за ориентация в навигацията, военното дело. Движа се по компас. 2. Прен. Нещо, което служи за ориентир. • Ходя без компас. Разг. Ходя без определена цел.
компенсаторен компенсаторна, компенсаторно, мн. компенсаторни, прил. Който е приспособителен, компенсационен. Компенсаторен механизъм.
компенсационен компенсационна, компенсационно, мн. компенсационни, прил. Който се отнася до компенсация. Компенсационни средства.
компенсация мн. компенсации, ж. 1. Само ед. Награда или обезщетение за нещо изгубено. Не се надявам да получа компенсация за големите трудности. 2. Спец. Само ед. В банковото дело - погасяване на дълг чрез прихващане. 3. Спец. Само ед. В медицината - възстановяване на равновесие във функциите, нарушено поради болестни процеси. 4. Разг. Допълнителен отпуск за извънреден труд. За работата в неделя дават компенсации.
компенсирам компенсираш, несв. и св.: какво. Давам компенсация, служа за компенсация, постигам компенсация. Признанието може да компенсира всякакъв труд. Парите не могат да компенсират лишенията. Лещите могат да компенсират увреждането на окото.
компетентен компетентна, компетентно, мн. компетентни, прил. 1. Който е добре подготвен; вещ в дадена област. Компетентен лекар. Компетентен инженер. 2. Който е направен с добра осведоменост и подготвеност. Компетентен доклад. Компетентен съвет. 3. Който има пълномощия като служебно лице или институция. Не съм компетентен да реша този въпрос. // същ. компетентност, компетентността, ж.
компетенция мн. компетенции, ж. 1. Спец. В правото — пълномощия, предоставени на служебно лице или на държавна институция от закон или устав. Имам компетенции. Въпросът не е от моите компетенции. 2. Знания, осведоменост в някоя област.
компилация мн. компилации, ж. 1. Само ед. Съставяне на книга по чужди книги. 2. Съчинение, което не е оригинално дело на своя автор — съдържа чужди изводи без посочване на авторите им. // прил. компилативен, компилативна, компилативно, мн. компилативни.
компилирам компилираш, несв. и св.; какво. Правя компилация. // същ. компилиране, ср.
комплекс мн. комплекси, (два) комплекса, м. 1. Съчетание от предмети, явления, обединени като една цялост. Комплекс от упражнения. Спортен комплекс. 2. Множество сгради с архитектурна обособеност и с еднакво предназначение, обикн. с административна обвързаност. Жилищен комплекс. Курортен комплекс. 3. Идея за някакъв недостатък, обикн. мним, която влияе върху поведението на човек. Комплекс за непълноценност. Комплекс за вина. // прил. комплексен, комплексна, комплексно, мн. комплексни (в 1 знач.). Комплексни услуги.
комплексирам комплексираш, несв. и св.; кого. Насаждам, създавам комплекси (в 3 знач.). — комплексирам се. Добивам комплекси (в 3 знач.).
комплексиран комплексирана, комплексирано, мн. комплексирани, прил. Който има комплекси (в 3 знач.). Комплексирана личност.
комплект мн. комплекти, (два) комплекта, м. Съвкупност от вещи. инструменти и др., които имат еднакво предназначение и допълващи се функции. Комплект от прибори за хранене. Комплект инструменти.
комплектувам комплектуваш, несв. и св.; какво. 1. Правя комплект или попълвам комплект. Комплектувам бельо. Ще комплектувам подаръка с цветя. 2. Съставям цяло от отделни части. Комплектувам коли. 3. Съставям група от лица. // същ. комплектуване, ср.
комплимент мн. комплименти, (два) комплимента, м. Искрена или неискрена похвала, изказана към някого с цел да го поласкаем или да му доставим удоволствие. Правя комплименти. Получавам комплименти.
комплицирам комплицираш, несв. и св.; какво. Усложнявам, заплитам. — комплицирам се. Усложнявам се, заплитам се. // прил. комплициран, комплицирана, комплицирано, мн. комплицирани. Положението се комплицира и от международни фактори. Нещата са комплицирани.
комплот мн. комплоти, (два) комплота, м. Заговор. Правя комплот.
композирам композираш, несв. и св.; какво. 1. Създавам музикално произведение. Композирам опера. Композирам песен. 2. В изкуството и в художествената литература — построявам сюжет, изграждам структура. 3. От отделни елементи построявам хармонично цяло. Композирам обзавеждане. 4. Съставям влакова композиция.
композитор мн. композитори, м. Творец на музикални произведения. Добър композитор. Гениален композитор.
композиторка мн. композиторки, ж. Жена композитор.
композиция мн. композиции, ж. 1. Структура, подреждане и съчетаване на частите на литературно, научно произведение или на произведение на изкуството. 2. Произведение на музиката, балета, архитектурата и др. Музикална композиция. Скулптурна композиция. 3. Теорията за хармонично съчетаване на елементите в музиката, живописта, балета и др., както и учебният предмет. Изучавам композиция. Преподавател по композиция. 4. Скачени един за друг вагони, свързани с локомотив. Влакова композиция. // прил. композиционен, композиционна, композиционно, композиционни.
компонент мн. компоненти, (два) компонента, м. Съставна част. Лекарството има скъпи компоненти. Компоненти на композицията.
компот мн. компоти, (два) компота, м. Плодове, сварени с вода и захар, в консервирано или прясно състояние. Варя компот.
компрес мн. компреси, (два) компреса, м. Намокрена и изстискана тъкан, която се слага върху част от тялото с лечебна цел. Слагам си компрес с оцет на челото. Компрес на гърлото. Горещ компрес.
компресия само ед. Спец. Сгъстяване, свиване на газ, за да се повишат налягането и температурата му.
компресор мн. компресори, (два) компресора, м. Машина, която сгъстява газове, за да се използва тяхното налягане. // прил. компресорен, компресорна, компресорно, мн. компресорни.
компромат мн. компромати, (два) компромата, м. Измислена, инсценирана или действителна вина, обикн. на политическа или ръководна фигура, разкрита и разпространявана с цел да го компрометира. Измислям компромати. Пускам компромат.
компрометирам компрометираш, несв. и се.; кого/ какво. Излагам, уронвам престиж с думи или постъпки. С държанието си ме компрометираш. — компрометирам се. Излагам се, уронвам престижа си. Компрометирах се с грешките си. // същ. компрометиране, ср.
компромис мн. компромиси, (два) компромиса, м. 1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис. 2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси. // прил. компромисен, компромисна, компромисно, мн. компромисни.
компютризация само ед. Внедряване на компютърна техника в производството и бита, в творческите проучвания, в образованието.
компютър мн. компютри, (два) компютъра, м. Електронноизчислителна машина с възможности да извършва с голяма скорост сложни математически и логически операции по зададена програма. // прил. компютърен, компютърна, компютърно, мн. компютърни. Компютърна техника. Компютърна грамотност.
комсомол само ед. Истор. Съкратено наименование на младежка политическа организация (Комунистически съюз на младежта) в бившия Съветски съюз и в България при управлението на комунистическата власт. // прил. комсомолски, комсомолска, комсомолско, мн. комсомолски.
комсомолец мн. комсомолци, м. Истор. Член на комсомола. Избирам за комсомолец.
комсомолка мн. комсомолки, ж. Истор. Девойка или жена комсомолец.
кому — вж. кой.
комуна мн. комуни, ж. Колектив от лица, обединени от съвместен живот, обща собственост на благата и общ труд. • Парижка комуна. Революционното правителство в Париж през 1871 г.
комунален комунална, комунално, мн. комунални, прил. 1. Който се отнася до общинската уредба. Комунални услуги. 2. Който се отнася до комуна.
комунизъм само ед. 1. Според теорията на Маркс, Енгелс и Ленин — сменяща капитализма обществено-икономическа формация, основана върху обществена собственост на средствата за производство. 2. Втората фаза на това общество. 3. Комунистическа идеология и теория. // прил. комунистически, комунистическа, комунистическо, мн. комунистически. Комунистическа партия.
комуникация мн. комуникации, ж. 1. Пътища за съобщения, връзки (транспортни линии, телефон, радио, телевизия). 2. Само ед. Актът на свързване. 3. Спец. В езикознанието — езиково общуване между лица. // прил. комуникационен, комуникационна, комуникационно, мн. комуникационни.
комунист мн. комунисти, м. Член на комунистическа партия.
комунистка мн. комунистки, ж. Жена комунист.
комутация само ед. Промяна, смяна, размяна.
комуто — вж. който.
комфорт само ед. Удобна и приятна обстановка за живеене, работа, почивка. В хотела открихме пълен комфорт. Доброто отопление създава комфорт. // прил. комфортен, комфортна, комфортно, мн. комфортни. Комфортен дом. Комфортен кабинет. Комфортен живот.
комшийка мн. комшийки, ж. Разг. Съседка.
комшия мн. комшии, м. Разг. Съсед. Добър комшия. // прил. комшийски, комшийска, комшийско, мн. комшийски.
комюнике мн. комюникета, ср. Официално правителствено съобщение в печата за междудържавни отношения или за събития във вътрешния живот.
кон конят, коня, мн. коне, (два) коня, м. 1. Домашно нечифтокопитно едро животно, използвано за работа и транспорт, в някои страни за месо и мляко. 2. Разг. Конска сила. Колко коня е моторът на тази кола? 3. Шахматна фигура. 4. Спец. В спорта — гимнастически уред с продълговата форма и четири крака. // прил. конски, конска, конско, мн. конски. • Вися като кон на празни ясли. Разг. Чакам дълго, но напразно. • Спя като кон. Разг. Почти спя прав, когато съм много изморен. • Като кон с капани. Разг. Не виждам нищо настрани, гледам само пред себе си. • Разигравам си коня. Разг. Правя каквото си искам, не се съобразявам с нищо. • Трай, коньо, за зелена трева! Разг. За изразяване на неверие, че нещо ще се промени.
конак мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам в конака. Викат го в конака. 2. Разг. Място за преспиване при пътуване в друго селище. В Пловдив имам конак — у една приятелка.
конвейер мн. конвейери, (два) конвейера, м. 1. Съоръжение с непрекъснато движеща се лента, чрез която се пренасят товари или се придвижват изделия по време на своето производство. Колите се сглобяват на конвейер. В консервната промишленост се работи на конвейера. 2. Прен. Дейност, при която процесите са свързани и непрекъснати. 3. Прен. Пренебр. Правене на еднообразни произведения, обикн. на литературата и изкуството, без оригиналност и естетически качества. Пише книги на конвейер.// прил. конвейерен, конвейерна, кон-вейерно, мн. конвейерни. Конвейерно производство.
конвекция само ед. Спец. Във физиката — пренасяне на топлина чрез естественото движение на частиците на дадена среда (газ, вода). Водата се затопля чрез конвекция.
конвенционален конвенционална, конвенционално, мн. конвенционални, прил. 1. Който е приет по договор или при някакви условия. Конвенционално оръжие. 2. Който е обикновен, общоприет. Документите ще минат по конвенционалния ред. // същ. конвенционалност, конвенционалността, ж.
конвенция мн. конвенции, ж. Договор, спогодба между държави по правни, икономически и др. въпроси. Митническа конвенция. Конвенция за труда.
конвергенция само ед. Спец. Съвпадение, сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления, което се наблюдава в развитието на организмите, в медицината, в езикознанието и др.
конверсия само ед. 1. Изменение, промяна (на функции или условия). 2. Спец. В банковото дело — промяна в условията на предишен държавен заем (в срока, в лихвите). 3. Спец. В химията — преработка на газове при висока температура. 4. Спец. В езикознанието — сло-вообразувателен начин, при който се променят функциите на една дума така, че придобива характеристиките на друга част на речта.
конвертируем конвертируема, конвертируемо, мн. конвертируеми, прил. Който може да се разменя на пазара. • Конвертируема валута. Спец. В банковото дело — валута, която може свободно да се обменя с друга чуждестранна валута. // същ. конвертируемост, конвертируемостта, ж.
конвоирам конвоираш, несв. и св.; кого. Съпровождам като конвой или като охрана. Конвоирам задържаните.
конвой конвоят, конвоя, мн. конвои, м. Въоръжено лице или група, които придружават затворници, пленници или охраняват транспорт. Конвой придружаваше затворниците при пътуването. • Под конвой. 1. При въоръжена охрана. Откарвам под конвой. 2. Прен. Ирон. Насила направляван и придружаван. Жена ми ме заведе под конвой да си купя костюм. // прил. конвоен, конвойна, конвойно, мн. конвойни.
конвулсия мн. конвулсии, ж. Гърч, спазъм на отделна част или на цялото тяло. Разтърсен съм от конвулсии. // прил. конвулсивен, конвулсивна, конвулсивно, мн. конвулсивни. Конвулсивни движения.
конгломерат само ед. 1. Спец. В геологията — камък или скала от разнородни минерали, свързани механично. 2. Прен. Съвкупност от механично свързани разнородни предмети, същности. Конгломерат от стилове.
конгломерация само ед. Механично свързване на разнородни предмети.
конгрегация мн. конгрегации, ж. Спец. 1. Обединение на католически общини в рамките на един орден. 2. Ръководещи органи в Римската курия.
конгрес мн. конгреси, (два) конгреса, м. 1. Върховно събрание на представители на организация, свиквано периодично или извънредно. Провеждам конгрес на партия. 2. Важно събрание, често международно, за решаване на наболели въпроси. Конгрес за мира. Свиквам конгрес по екология. 3. Висш законодателен орган в САЩ и в някои други страни. // прил. конгресен, конгресна, конгресно, мн. конгресни.
конгресмен мн. конгресмени, м. Член на парламента в САЩ и други страни. // прил. конгресменски, конгресменска, конгресменско, мн. конгресменски.
кондак мн. кондаци, (два) кондака, м. Спец. Кратка църковна песен за възхвала.
кондензатор мн. кондензатори, (два) кондензатора, м. Спец. 1. Във физиката — уред за превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане. 2. В електротехниката — уред за събиране на електрическа енергия. // прил. кондензато-рен, кондензаторна, кондензаторно, мн. кон-дензаторни.
кондензация само ед. 1. Спец. Във физиката — превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане. 2. Спец. В електротехниката — натрупване на електрическа енергия. 3. Прен. Сгъстяване, концентриране.
кондензирам кондензираш, несв. и св.; какво. Извършвам кондензация. — кондензирам се. Претърпявам кондензация.
кондиционал само ед. Спец. В езикознанието — условно наклонение на глагола.
кондиционер мн. кондиционери, (два) кондиционера, м. Апарат за поддържане на температурата, влажността и състава на въздуха в помещение, както и за отопление. В стаята има кондиционер и въздухът е много свеж.
кондиция само ед. 1. Спец. Норма, условия, на които трябва да отговаря една стока според стандарт или договор. 2. Спец. Телесно състояние на селскостопанско животно. 3. Физическо състояние, степен на физическа подготовка и издръжливост. Спортистите имат добра кондиция.
кондом мн. кондоми, (два) кондома, м. Презерватив.
кондор мн. кондори, (два) кондора, м. Голяма хищна птица от рода на орлите, която се среща в Южна Америка.
кондуктор мн. кондуктори, м. Служител във влак, който проверява билетите и се грижи за реда. Кондукторът мина през нашето купе.
кондуктор мн. кондуктори, (два) кондуктора, м. Спец. Част на електрическа машина, празен цилиндър, който служи за проводник на електрическия ток.
кондукция само ед. Топлопроводимост.
коне- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кон, напр. коневъдство, конегледач, конезавод, конекрадец.
конен конна, конно, мн. конни, прил. 1. Който е свързан с кон. Конен спорт. 2. Който се състои от конници. Конен полк. Конна полиция.
конец мн. конци, (два) конеца, м. Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане. Шия с червен конец. Конецът ми се къса. Хирургически конци. • Съшит с бял конец. Разг. Плитко измислено, съчинено, скроено. • Като под конец. Абсолютно точно, под права линия. • Обърквам конците. Разг. Забърквам, заплитам нещо, изпадам в трудно положение. • От игла до конец. Разг. От край до край.
конец само ед. Остар. Край, завършек. Ще има ли тази работа конец? Днес сложих конец на книгата.
конзола мн. конзоли, ж. 1. Подпора на балкон или другаде по сграда. 2. Приспособление за поставяне на рафтчета, полици в шкаф. 3. Цилиндрична кутия, в която се помества електрически ключ или контакт при електрическа инсталация. // прил. конзолен, конзолна, конзолно, мн. конзолни. // същ. умал. конзолка, мн. конзолки, ж.
конически коническа, коническо, мн. конически, прил. Който е на конус или има форма на конус. Конически връх.
конквистадор мн. конквистадори, м. Истор. Испански завоевател на колонии в Централна и Южна Америка през периода XV — XVI в.
конклав мн. конклави, (два) конклава, м. Съборът, който избира римския папа. Свиквам конклава.
конкретен конкретна, конкретно, мн. конкретни, прил. 1. Точно определен, ясен. Конкретен въпрос. Конкретна цена. Конкретен план. 2. Който може да се възприема със сетивата. Конкретен обект.
конкретизирам конкретизираш, несв. и св.; какво. Уточнявам, изяснявам, правя конкретен. — конкретизирам се. Ставам по-точен, по-ясен, по-конкретен. // същ. конкретизиране, ср.
конкурент мн. конкуренти, м. Този, който влиза в конкуренция. Той е мой конкурент в издаването на книги.
конкурентоспособен конкурентоспособна, конкурентоспособно, мн. конкурентоспособни, прил. Който може в конкуренция да изпъкне с качество, цена. Произвеждам само конкурентоспособни уреди.
конкуренция само ед. 1. Надпревара между производители, търговци за пласиране и продаване на стоката при най-изгодни условия. Конкуренция между производителите на сирене. Влизам в конкуренция. Вън съм от конкуренция. 2. Борба между съперници, които се стремят към едно и също постижение. Влязоха в конкуренция за директорското място. 3. Прен. Разг. Конкурент. Конкуренцията ми отляво продава по-бързо стоката си.
конкурирам конкурираш, несв. и св.; кого/какво. Влизам в конкуренция. — конкурирам се. Само мн. Взаимно се намираме в конкуренция. // същ. конкуриране, ср.
конкурс мн. конкурси, (два) конкурса, м. 1. Състезателен изпит в учебно или научно заведение за определяне на най-подготвените между кандидатите. Явявам се на конкурс. Спечелвам конкурса. Пропадам на конкурса. 2. Състезание между изпълнители или творци в изкуството или науката за определяне на най-добрите изпълнения или творби. Конкурс за народни песни. Конкурс по състезателни танци. Конкурс по живопис. Конкурс за разказ. 3. Начин за определяне на най-подготвените за някакво място, работа. Най-добрият кандидат ще се определи чрез конкурс. // прил. конкурсен, конкурсна, конкурсно, мн. конкурсни.
конник мн. конници, м. Човек, който язди на кон. По пътя се зададе конник.
конница мн. конници, ж. 1. Род войска, съставена от войници на коне. Конницата е била силна с бързината на придвижването си. 2. Отред от войници на коне. Изпратиха на помощ една конница. Конницата на царя.
коноп само ед. 1. Едногодишно тревисто растение, от чиито стъбла се получава влакно, а от семената му - масло. Отглеждам коноп. Обработвам коноп. 2. Влакно или тъкан, добити от това растение. // прил. конопен, конопена, конопено, мн. конопени. Конопен чувал.
консенсус само ед. Единомислие, пълно съгласие по даден въпрос. В парламента се постигна консенсус по въпроса за позицията на страната.
консерва мн. консерви, ж. Хранителен продукт, стерилизиран в затворен съд за запазване дълго време. Месни консерви. Рибни консерви. // прил. консервен, консервна и консервена, консервно и консервено, консервни и консервени.
консервант мн. консерванти, (два) консерванта, м. Вещество, което подпомага запазването на продуктите. В консервите се слагат консерванти.
консервативен консервативна, консервативно, мн. консервативни, прил. 1. Който е враждебен на всякакви нововъведения или изразява такава враждебност. Консервативен човек. Консервативни схващания. 2. Спец. В медицината — лечение, което се извършва без хирургическа намеса. // същ. консервативност, консервативността, ж.
консерватор мн. консерватори, м. 1. Пренебр. Човек с консервативни убеждения, който трудно приема новото. Баща и е голям консерватор. 2. Член на консервативна партия.
консерватория мн. консерватории, ж. Висше музикално учебно заведение. Кандидатствам в консерваторията.
консерваторка мн. консерваторки, ж. Жена консерватор.
консервация само ед. Запазване на произведения на изкуствата, на книги и др. чрез специална обработка. Правя консервация. Картината ще се подложи на реставрация и консервация.
консервирам консервираш, несв.; какво. 1. Обработвам хранителни продукти за по-дълго запазване. Консервирам плодове. Консервирам месо. 2. Обработвам по специален начин произведения на изкуството, книги и др. за тяхното запазване. 3. Запазвам дълго в едно и също положение, задържам развитие. Липсата на закони консервира образованието в старото му състояние. 4. Спец. В техниката — подготвям машини за престой. — консервирам се. Прен. Разг. Запазвам се непроменен. Консервирала се с, от двайсет години е една и съща. // същ. консервиране, ср.
консигнация само ед. Начин на търгуване, при който търговецът продава стоката срещу уговорена отстъпка. Приемам стока на консигнация. Предлагам стока на консигнация.
консилиум мн. консилиуми, (два) консилиума, м. Спец. В медицината — консулт. Събирам лекари на консилиум.
консистенция само ед. Спец. Степен на плътност, на гъстота или мекост на разтвори или вещества. Полутечна консистенция.
конски конска, конско, мн. конски, прил. 1. Който е на кон или е от кон. Конски бяг. Конско месо. Конска глава. 2. Който е предназначен за кон. Конска каруца. Конско седло. • Като конска муха. Разг. Много нахален, настойчив. • Конска доза. Разг. Много голяма порция. Изпивам конска доза кафе. • Конска сила. Във физиката — единица за мощност (75 килогра-мометра). • Конски доктор. Разг. Ирон. Ветеринарен лекар.
консолидация само ед. 1. Сплотяване, обединяване, спояване на силите. Консолидация на партията. Консолидация на нацията. 2. Укрепване, заздравяване. 3. Спец. В банковото дело — превръщане на краткосрочен заем в дългосрочен или безсрочен.
консолидирам консолидираш, несв. и св.; какво/кого. Предизвиквам, извършвам консолидация. Външната опасност консолидира силите. — консолидирам се. 1. Укрепвам, заздравявам. 2. Само мн. Сплотяваме се.
консонант мн. консонанти, (два) консонанта, м. Спец. В езикознанието — съгласен звук.
консорциум мн. консорциуми, (два) консорциума, м. Спец. Договорно обединение на големи банки, търговски или промишлени предприятия.
конспект мн. конспекти, (два) конспекта, м. 1. Сбито, обикн. писмено изложение на някакво съдържание (на лекция, статия, книга). Правя конспект. Имам конспект. 2. Въпроси за изпит по някакъв предмет. Нямам конспект за изпита по езикознание. // прил. конспективен, конспективна, конспективно, мн. конспективни. Конспективен характер.
конспектирам конспектираш, несв. и св.; какво. Представям като конспект (в 1 знач.). Конспектирам статия. // същ. конспектиране, ср.
конспиратор мн. конспиратори, м. Участник в конспирация.
конспираторка мн. конспираторки, ж. Жена конспиратор.
конспирация мн. конспирации, ж. 1. Организиране на нелегална дейност. Занимавам се с конспирация. 2. Само ед. Система и методи на нелегална дейност за запазването й в тайна. Спазвам конспирация. 3. Запазване в тайна, прикриване на някаква дейност или проява. За конспирация излязох на разходка. // прил. конспиративен, конспиративна, конспиративно, мн. конспиративни. Конспиративна дейност. Конспиративни методи.
конспирирам конспирираш, несв. и св. Участвам в конспирация (в 1 знач.).
константа мн. константи, ж. Спец. В математиката — величина с постоянна стойност.
константен константна, константно, мн. константни, прил. Който е неизменяем, постоянен. Константна стойност. Константен брой.
констатация мн. констатации, ж. Установяване на факт или извод. Правя констатация. Стигам до констатация. // прил. констативен, констативна, констативно, мн. констативни. Констативен протокол.
констатирам констатираш, несв. и св.; какво. Установявам факт или извод, откривам. Чрез изследвания и експерименти учените констатират, че новият препарат влияе върху болестта. // същ. констатиране, ср.
констипация само ед. Спец. В медицината — запек. Предизвиквам констипация. Водя до констипация.
конституирам конституираш, несв. и св.; какво. Учредявам, съставям. Конституирам комисия. — конституирам се. Учредявам се, създавам се, изграждам се.
конституция мн. конституции, ж. Основен закон на държава, който определя устройството -, избирателната система и правата и задълженията на гражданите. Народното събрание приема конституция. // прил. конституционен, конституционна, конституционно, мн. конституционни. Конституционни принципи. Конституционен съд.
конституция само ед. Съвкупност от анатомични и функционални особености на животно или човек; строеж, конструкция, основа.
конструирам конструираш, несв. и св.; какво. 1. Изработвам, построявам, обикн. машина, механизъм. 2. Прен. Създавам, изграждам.
конструктивен конструктивна, конструктивно. мн. конструктивни, прил. 1. Който се отнася до конструкция (в 1 знач.). Конструктивни постижения. Конструктивни особености. Конструктивен проект. 2. Който се отнася до конструкция (в 3 знач.). 3. Прен. Който е съзидателен, градивен. Конструктивно предложение. Конструктивни преговори.
конструктор мн. конструктори, м. 1. Специалист, който строи, създава (машина, механизъм) или проектира. 2. Вид детска игра за съставяне на фигури от елементи.
конструкторка мн. конструкторки, ж. Жена конструктор.
конструкция мн. конструкции, ж. 1. Състав и взаимно разположение на частите в машина, механизъм, сграда. Сложна конструкция. Опростена конструкция. 2. Само ед. Конструиране. Конструкцията беше трудна и дълга. 3. Съоръжение, машина със сложно устройство/строеж. Желязна конструкция. Мостът е огромна конструкция от желязо. 4. Прен. Телосложение. Правилна конструкция.
консул мн. консули, м. 1. Дипломатически представител с по-нисък ранг от посланик, назначен в някой град на друга страна да защитава интересите на своята държава и нейните поданици. 2. Истор. Название на висши правителствени представители в древния Рим, във Франция в началото на XIX в. // прил. консулски, консулска, консулско, мн. консулски. Консулска служба.
консулство мн. консулства, ср. 1. Дипломатическо представителство начело с консул. Ще се открие консулство в гр. Пловдив. 2. Само ед. Службата на консул. 3. Сградата на консулското представителство.
консулт мн. консулти, (два) консулта, м. Спец. Преглед и съвещание на няколко лекари специалисти за сложно и тежко положение на болен. Свиквам консулт. Правя консулт.
консултант мн. консултанти, м. Специалист в някоя област, който дава съвети или мнение като специалист. Консултант при писане на историческа книга. Той ми беше консултант при обзавеждането на жилището. // прил. консултантски, консултантска, консултантско, мн. консултантски.
консултантка мн. консултантки, ж. Жена консултант.
консултативен консултативна, консултативно, мн. консултативни, прил. Който се отнася до консулт и консултация.
консултация мн. консултации, ж. 1. Мнение, давано от специалист в дадена област. 2. Допълнителни обяснения от специалист на обучаван. Ходя на консултации по математика. Давам консултации. 3. Служба за даване на съвети, препоръки от специалисти. Женска консултация. Юридическа консултация.
консултирам консултираш, несв. и св.; кого. Давам консултация (в 1 и 2 знач.). — консултирам се. Търся консултация, допитвам се. Консултирах се с лекар по въпроса за очилата.
консуматор мн. консуматори, м. 1. Лице, което използва, изразходва — хранителни продукти, услуги и др. 2. Уред, който изразходва енергия, суровини. Печката е консуматор на електрически ток.
консуматорка мн. консуматорки, ж. Жена консуматор.
консумация само ед. 1. Изразходване на нещо за задоволяване на потребности или за функциониране. Консумация на хляб. Консумация на гориво. Консумация на духовни ценности. Консумация на електрически ток. 2. Храна и напитки, продадени в заведение за обществено хранене. Консумацията в събота е най-голяма. // прил. консумативен, консумативна, консумативно, мн. консумативни. Консумативни материали.
консумирам консумираш, несв. и св.; какво. Използвам, изразходвам, потребявам.// същ. консумиране, ср.
контакт мн. контакти, (два) контакта, м. 1. Съприкосновение, допир, връзка. Не съм имала контакти с този човек. Контакт с външната среда. Осъществявам контакт между двете стаи. 2. Прен. Тясно общуване, връзка с някого. Контакт с изкуството. Контакти между фирми. Полов контакт. 3. Спец. Съединяване на проводници в електрическата мрежа. Проводниците правят контакт. 4. Спец. Уред за свързване на електрически проводници. Купих резервни контакти.
контактен контактна, контактно, мн. контактни, прил. 1. Който се отнася до контакт (в 3 и 4 знач.). Контактно устройство. 2. Спец. В медицината - който е в съприкосновение със заразноболен. Всички контактни лица се изследват в болницата. 3. Разг. Който е общителен, лесно се запознава и общува. Тя е контактна и за два дни се запозна с всички в хотела. // същ. контактност, контактността, ж.
контактувам контактуваш, несв.; с кого. Общувам. Контактувам е много приятели. С никого не контактувам.
контактувам контрактуваш, несв. и св.; с кого. Имам договорни отношения.
контактьор мн. контактьори, м. Лице, което претендира, че осъществява връзки с извънземни същества.
контактьорка мн. контактьорки. ж. Жена контактьор.
контаминация мн. контаминации, ж. Спец. В езикознанието — възникване на нов израз или значение по пътя на обединяване на елементи от два израза.
контанастъпление мн. контранастъпления, ср. Настъпление в отговор на противникова атака. Войските са в контранастъпление.
конте мн. контета, ср. Разг. Човек, който обича да се издокарва, гизди. Голямо конте. Маниери на конте. // прил. контешки, контешка, контешко, мн. контешки. Контешки дрехи.
контейнер мн. контейнери, (два) контейнера, м. Трайна опаковка за превозване на неопакова-ни товари, научна апаратура на космически станции. Наемам контейнер за превозване на багаж. Отпадъците се събират с контейнери. Гроздето за вино се събира и пренася с контейнери. // прил. контейнерен, контейнерна, контейнерно, мн. контейнерни.
контекст само ед. 1. Спец. В езикознанието — част от текст около дума или израз, която определя или уточнява значението им. 2. Прен. Обстоятелства, обстановка, събития, в които се вмества дадено явление, събитие. В контекста на всички неуредици и стачки оставката на министъра е напълно логична.
контингент мн. контингенти, (два) контингента, м. 1. Спец. В икономиката — определеното с някаква цел пълно количество — размер на дела на всеки участник, на вноса, износа. Определеният контингент за внос на олио. 2. Съвкупността от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение. Контингентът от ученици. Контингент от избиратели.
континент мн. континенти, (два) континента, м. Обширно пространство суша, заобиколено в по-голямата си част от море или океан. На конференцията присъстваха хора от всички континенти. // прил. континентален, континентална, континентално, мн. континентални. Континентален климат.
континуитет само ед. Непрекъсната връзка между същности или явления; продължение, приемственост. Исторически континуитет. Континуитет в научните изследвания.
контра нареч. Разг. На противоположното мнение. Вие правете, каквото искате, аз съм контра.
контра мн. контри, ж. Разг. 1. Само ед. В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини. Натискам контрата на велосипеда. Давам контра и спирам. 2. При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма. Удрям си една контра. 3. При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава. Хайде да изиграем една контра. 4. Вид плоха на пола. Ще си ушия пола с две контри.
контра мн. контри, м. и ж. 1. Разг. Пренебр. Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите. Остави го, той е вечният контра! 2. Контрареволюционер.
контра- Първа съставна част на сложни думи със значение противодействие, противопоставяне, напр. контраатака, контранастъпление, контрапреврат, контрареволюция.
контраалт мн. контраалтове, м. 1. Спец. В музиката — най-ниският женски глас. Певицата е с богат контраалт. 2. Певица с такъв глас. В света има няколко контраалтове от такъв ранг. // прил. контраалтов, контраалтова, контраалтово, мн. контраалтови.
контраатака мн. контраатаки, ж. Атака в отговор на нападение; контранападение. Започвам контраатака. В този мач футболистите имаха добри контраатаки, но не успяха да вкарат гол.
контраатакувам контраатакуваш, несв. и св.; какво/ кого. Провеждам контраатака.
контрабанда само ед. 1. Тайно пренасяне на стоки през границата. Правя контрабанда. 2. Снабдяване и търговия със забранени стоки. Занимавам се с контрабанда на наркотици. Полицията го задържа за контрабанда. 3. Разг. Като прил. Контрабанден. У тях е пълно с контрабанда зърно. Пренасям контрабанда оръжие. 4. Като нареч. Контрабандно. Стоката е изнесена контрабанда през границата.
контрабанден контрабандна, контрабандно, мн. контрабандни, прил. 1. Който е свързан с контрабанда. 2. Който е таен, незаконен. Внасям стока по контрабанден път. // нареч. контрабандно.
контрабандист мн. контрабандисти, м. Човек, който се занимава с контрабанда. Той е опитен контрабандист.
контрабандистка мн. контрабандистки, ж. Жена контрабандист.
контрабас мн. контрабаси, (два) контрабаса, м. Най-ниският по звучене струнен инструмент от рода на цигулката. Контрабасът е лъков струнен инструмент. Свиря на контрабас.
контрагент мн. контрагенти, м. Спец. В правото — лице или предприятие, с което влизаме в отношения по договор; страна по договор. Тази фирма е наш контрагент. Нашите контрагенти не могат да чакат толкова дълго продукцията.
контракт мн. контракти, (два) контракта, м. Писмен договор, съглашение. Подписвам контракт. Условия на контракта. Сключвам контракт.
контрактация мн. контрактации, ж. Сключване на контракт.
контракция мн. контракции, ж. 1. Спец. В медицината — свиване на мускулатурата, обикн. на вътрешни органи. Контракции на матката. 2. Спец. В езикознанието — съкращаване, стягане на думата за сметка на някои нейни части.
контраразузнаване само ед. 1. Дейност за разкриване на чужди разузнавателни органи в една страна, осъществявана от специални сили на държавата. Добро контраразузнаване. 2. Институцията, която осъществява тази дейност.
контраст мн. контрасти, (два) контраста, м. 1. Рязка противоположност, голямо различие. 2. Различие и съотношение на светли и тъмни петна или цветове в картина, снимка, телевизионно изображение. // прил. контрастен, контрастна, контрастно, мн. контрастни.
контрастирам контрастираш, несв. и св.; на какво/на кого. Намирам се в контраст. Мебелите ще контрастират по цвят на стените.
контрибуция мн. контрибуции, ж. 1. Спец. Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война. На държавата са наложени тежки контрибуции. 2. Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население. // прил. контрибуционен, контрибуционна, контрибуционно, мн. контрибуционни.
контрол само ед. Проверка или наблюдение с цел проверка; надзор. Провеждам контрол. Подлагам на контрол. Митнически контрол. Санитарен контрол. // прил. контролен, контролна, контролно, мн. контролни. Контролен пост. Контролно упражнение. Контролна лампа. • Контролен пакет акции. Спец. В банковото дело — количеството акции, което осигурява на собственика решаващо влияние върху дейността на акционерното дружество.
контрола мн. контроли, ж. Разг. 1. Контрольор, контрольорка. Още не е минала контролата. 2. Служба за контрол. Идваха на проверка от контролата. 3. Само ед. Контрол. Нищо не излиза от завода без контрола. 4. Част от билет за представление, която трябва да се откъсне при влизане.
контролирам контролираш, несв. и св.; какво/кого. Осъществявам контрол, направлявам. Контролирам детето. Контролирам качество. Контролирам теглото си. — контролирам се. Контролирам собствените си действия. Контролирам се, като говоря.
контрольор мн. контрольори, м. Служител, който извършва контрол над работа, качество, спазване на правила.
контрольорка мн. контрольорки, ж. Жена контрольор.
контузвам контузваш, несв. и контузя, св.; кого. Увреждам с тъп удар, без открита рана. При падане футболистът е контузил крака си. — контузвам се/контузя се. Удрям се, причинявам си контузия.
контузия мн. контузии, ж. Увреждане, нараняване от тъп удар. Получавам контузия. Лекувам контузия. // прил. контузен, контузна, кон-тузно, мн. контузии. Контузна рана.
контузя контузиш, мин. св. контузих, мин. прич. контузил, св. - вж. контузвам.
контур мн. контури, (два) контура, м. Външните очертания на фигура, образ. В мъглата личат само контурите на блоковете. Контур на лицето. // прил. контурен, контурна, контурно, мн. контурни. Контурна линия.
контя контиш, мин. св. контих, мин. прич. контил, несв.; кого. Разг. Прекалено издокарвам. Много я конти майка и. — контя се. Издокарвам се прекалено. По цял ден се конти пред огледалото.
конус мн. конуси, (два) конуса, м. 1. Спец. В математиката — геометрично тяло с надлъжно сечение равнобедрен триъгълник. 2. Всяко тяло или предмет с такава форма. // прил. конусен, конусна, конусно, мн. конусни.
конусовиден конусовидна, конусовидно, мн. конусовидни, прил. Който има форма на конус.
конусообразен конусообразна, конусообразно, мн. конусообразни. Конусовиден.
конфедерация мн. конфедерации, ж. Обединение от държави или от организации, които имат общи органи, но запазват вътрешната си самостоятелност. Основавам конфедерация. Намирам се в конфедерация. Член на конфедерация.// прил. конфедеративен, конфедеративна, конфедеративно, мн. конфедеративни. Конфедеративен съвет.
конфекция само ед. 1. Облекло, изработено серийно, по стандартни образци. Този завод произвежда конфекция за износ. Фабрика за мъжка конфекция. 2. Магазин за такова облекло. // прил. конфекционен, конфекционна, конфекционно, мн. конфекционни.
конферансие мн. конферансиета, ср. Лице, което обявява програмата на концерт или на друго представление. Конферансието обяви първия номер от програмата.
конференция мн. конференции, ж. Събрание на представители на правителства, на организации или на специалисти от една област за обсъждане на определени въпроси. Провеждам конференция. Организирам конференция. Участвам в конференция.
конфети само мн. Малки хартиени кръгчета, които посипват по участниците в увеселение, карнавал, сватба. Хвърлям конфети.
конфигурация само ед. Взаимно разположение на предмети или на техни части. Конфигурация на силите в парламента.
конфиденциален конфиденциална, конфиденциално, мн. конфиденциални, прил. Поверителен, таен. Конфиденциален разговор. // същ. конфиденциалност, конфиденциалността, ж.
конфирмация само ед. Потвърждение, утвърждаване.
конфискация само ед. Изземване в полза на държавата на собственост, стока, недоброкачествени изделия по силата на закон или нареждане. Конфискация на къща. Конфискация на стока на митницата. Конфискация на вестници.
конфискувам конфискуваш, несв.; какво. Извършвам конфискация. На митницата ми конфискуваха две бутилки алкохол. // същ. конфискуване, ср.
конфитюр мн. конфитюри, (два) конфитюра, м. 1. Само ед. Вид сладко, приготвено от плодове и немного захар. 2. Порция от това сладко. Купих два конфитюра от ягоди.
конфликт мн. конфликти, (два) конфликта, м. Стълкновение, сблъсък на сили, интереси. Влизам в конфликт. Остър конфликт. // прил. конфликтен, конфликтна, конфликтно, мн. конфликтни. Конфликтна ситуация. Конфликтна личност. • Въоръжен конфликт. Въоръжено стълкновение или война.
конформизъм само ед. Пренебр. Поведение на съглашателство, приспособленчество. Конформизмът е вреден в един ръководен орган.
конформист мн. конформисти, м. Пренебр. Човек, който е съгласен с всичко; съглашател. Съветът е изграден от конформисти.
конфронтация само ед. Противопоставяне. Конфронтация между партиите в парламента. Конфронтация на мнения.
конфронтирам конфронтираш, несв. и св.; кого. Противопоставям. Умее да конфронтира хората. — конфронтирам се. Противопоставям се. Не обича да се конфронтира открито. На събранието се конфронтираха много остро.
конфузия само ед. Неудобно положение; смущение. Получи се голяма конфузия от неговата нетактичност. // прил. конфузен, конфузна, конфузно, мн. конфузни. Конфузна ситуация.
конфузя конфузиш, мин. св. конфузих, мин. прич. конфузил, несв. Разг. Карам се остро, мъмря, ругая, поставям в неудобно положение. Баща и я конфузи заради закъсненията и вечер. — конфузя се. Изпадам в неудобно, неловко положение; смущавам се. Конфузи се от най-малката забележка.
конфуцианство само ед. Система от нравствено-философски възгледи, основана от китайския мислител Конфуций (VI и V в. пр. н. е.).
концентрат мн. концентрати, (два) концентрата, м. 1. Сгъстен или пресован хранителен продукт. Крушов концентрат. 2. Силно спиртно питие. 3. Продукт, получен от полезни изкопаеми, с по-голямо съдържание на ценни минерали. Руден концентрат. 4. Фураж с увеличена по изкуствен начин хранителност.
концентрация само ед. 1. Съсредоточаване, струпване на едно място. Концентрация на сили. Концентрация на руда. Концентрация на промишленост. 2. Прен. Съсредоточаване на внимание, усилия върху един обект. Концентрация на чувства. 3. Количество вещество, което се съдържа в единица обем от смес, сплав. Концентрацията на захар е два процента. // прил. концентрационен, концентрационна, концентрационно, мн. концентрационни.
концентрирам концентрираш, несв. и св.; какво/ кого. Извършвам концентрация (в 1 и 2 знач.). — концентрирам се. 1. Съсредоточавам се, струпвам се на едно място. Много войска се концентрира в района. 2. Прен. Насочвам мисълта си към нещо; съсредоточавам се, изолирам се от страничното. Концентрирах се и започнах да пиша статията. Успявам да се концентрирам при всички обстоятелства. // същ. концентриране, ср.
концентричен концентрична, концентрично, мн. концентрични, прил. Спец. В математиката — за окръжност, която има общ център с друга окръжност. Концентрични окръжности.
концептуален концептуална, концептуално, мн. концептуални, прил. Който е свързан с определена концепция, има характер на концепция или съдържа концепция. Концептуален смисъл. // нареч. концептуално. Мисля концептуално. // същ. концептуалност, концептуалността, ж.
концепция мн. концепции, ж. 1. Становище, гледище, разбиране по някой проблем. Концепция за света. Концепция за живота. 2. Теоретически замисъл, представа за произведение на науката или изкуството. Концепция за речник.
концерн мн. концерни, (два) концерна, м. Монополистическо обединение на предприятия под обща финансова зависимост. Химически концерн.
концерт мн. концерти, (два) концерта, м. 1. Изпълнение пред публика на подбрани и подредени музикални, литературни и др. творби. Симфоничен концерт. Концерт от народна музика. 2. Спец. В музиката — голямо произведение за солово изпълнение на инструмент и съпровод на оркестър. Концерт за пиано. 3. Прен. Разг. Ирон. Множество звуци, шумове, гласове. Жабешки концерт. Птичи концерт. // прил. концертен, концертна, концертно, мн. концертни.
концертирам концертираш, несв. и св. Представям поредица от концерти. Певицата концертира в западноевропейски страни. // същ. концертиране, ср.
концесия мн. концесии, ж. Договор между държава и частно лице или чуждестранна фирма за експлоатация на промишлени предприятия, гори и др. Вземам с концесия. Давам на концесия. // прил. концесионен, концесионна, концесионно, мн. концесионни.
концлагер мн. концлагери, (два) концлагера, м. Концентрационен лагер (вж. лагер).
концлагерист мн. концлагеристи, м. Лице, което е в концлагер.
концлагеристка мн. концлагеристки, м. Жена концлагерист.
кончина само ед. Остар. Смърт.
конюгация само ед. Спец. В биологията — полов процес при някои водорасли и при инфузориите.
конюнктив само ед. Спец. В езикознанието - подчинително наклонение.
конюнктива само ед. Спец. В анатомията — видоизменена очна лигавица, която покрива вътрешната страна на клепачите и предната повърхност на очната ябълка освен роговицата.
конюнктивит само ед. Спец. В медицината — възпаление на конюнктивата. Децата често получават конюнктивит.
конюнктура само ед. Създалото се положение в някаква област, определящо изход, развитие. Политическа конюнктура. Икономическа конюнктура. Конюнктурата позволява да не се плащат всички данъци. // прил. конюнктурен, конюнктурна, конюнктурно, мн. конюнктурни. • Конюнктурна личност. Безпринципен човек, действаш според конюнктурата.
конюшня мн. конюшни, ж. Обор за коне. Към имението има конюшня с двайсет коня.
коняк мн. коняци, (два) коняка, м. 1. Само ед. Силна алкохолна напитка от винен дестилат. Конякът беше неговата слабост. 2. Разг. Вид или порция от тази напитка. Обичам всякакви коняци. Изпих два коняка в бара. // прил. конячен, конячна, конячно. мн. конячни.
коняр конярят, коняря, мн. коняри, м. Човек, който се грижи за коне и отглежда коне.
кооператив мн. кооперативи, (два) кооператива, м. Кооперация. // прил. кооперативен, кооперативна, кооперативно, мн. кооперативни. Кооперативно строителство.
кооператор мн. кооператори, м. Член на кооперация.
кооператорка мн. кооператорки, ж. Жена кооператор.
кооперация мн. кооперации, ж. 1. Колективно производствено, търговско или строително обединение, създадено със средства на членовете си. Правя кооперация. Основавам кооперация. Земеделска кооперация. 2. Истор. При социализма - трудовокооперативно земеделско стопанство.
кооперирам кооперираш, несв. и св.; какво. Обединявам в кооперация. Няколко души кооперираха земята си. — кооперирам се. Обединявам се в кооперация. Кооперираха се и построиха жилищен блок.
кооптация само ед. Включване на нови членове в състава на изборен орган без избори.
кооптирам кооптираш, несв. и св.; кого. Извършвам кооптация. Кооптираха го в синдикалния съвет. // прил. кооптиран, кооптирана, кооптирано, мн. кооптирани. Кооптиран член.
координати координата, ж. 1. Спец. В математиката — величини, определящи положението на точка в пространството. Търся координати. Намирам координати. 2. Прен. Разг. Само мн. Сведения за местоположението, местопребиваването на някого. Остави ли координатите си? Давам координатите си. // прил. координатен, координатна, координатно, мн. координатни. • Географски координати. Величини за определяне положението на точка върху земната повърхност.
координация само ед. 1. Съгласуване, създаване на насочено взаимодействие между действия или явления. Координация на производствените процеси. 2. Спец. В анатомията — съгласуваност по време, последователност и обем на рефлексните процеси в организма, обикн. на двигателната му дейност. Липсва координация в движенията на крайниците.
координирам координираш, несв. и св.; какво. Осъществявам координация. Координирам движението на влаковете. // същ. координиране, ср.
копа мн. копи, ж. Купа.
копан мн. копани, (два) копана, м. Разг. Крайник на птица; кълка. От пилето ми се падна копанът.
копанка мн. копанки, ж. 1. Малка копаня. 2. Малък кръгъл съд, издълбан от меко дърво, с капак или без капак.
копаня мн. копани, ж. Продълговат плитък съд, издълбан от дърво; корито.
копач мн. копачи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи.
копачка мн. копачки, ж. 1. Жена копач. 2. Вид малка мотика. Копачка за чесън.
копая копаеш, мин. св. копах, мин. прич. копал, несв.; какво. 1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за основите на къщата. Копая канал. 2. За животно, човек — рия. правя дупка в земята. Копая с ръце дупка в пясъка. Тези животни си копаят дупки за зимата. 3. Вадя, добивам от земята. Копая въглища. Копая руда. 4. Обработвам земята, като я разравям с инструмент. Копая лозе. Копая царевица. 5. Разг. Скривам в дупка в земята. Копая злато в земята. 6. Разг. Погребвам. // същ. копане, ср. • Копая (на някого) гроб. Разг. Правя зло на някого. Уж му е приятел, но зад гърба му му копае гроб.
копвам копваш, несв, и копна, св. Забивам инструмент, обикн. в земята, един път или няколко пъти по един път. Където копнеш, вода излиза.
копеле мн. копелета, ср. 1. Извънбрачно дете. 2. Жарг. Лош човек, мръсник. Излъга ме, копелето му с копеле.
копие мн. копия, ср. 1. Истор. Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх. Пробождам е копие. 2. Спортен уред — дълга пръчка с остър връх, която се хвърля, мята. Състезание по хвърляне на копие.
копие мн. копия, ср. 1. Точен препис, снимка на нещо. Копие на документ. Правя копие. Преснимам копие. 2. За произведение на изобразителното изкуство или за ценни предмети — точно повторение на оригинала за фалшифициране или съхраняване. Правя копие. Изложени са само копия на картините. Копие на пръстен. Не се разпознава копието от оригинала. 3. Точно повторение на нещо. Тази къща е копие на съседската. 4. Прен. Разг. Предмет или човек, който много прилича на друг. Тя е абсолютно копие на баща си. • Фотокопие. Копие, снимка на текст, направена от копирен апарат.
копирам копираш, несв. и се.; какво. 1. Преваж-дам модел или рисунка с помощта на прозрачна хартия. Копирам бродерия на покривка. 2. Правя копие (в 1 и 3 знач.). Копирам документи. 3. Представлявам копие, (в 3 знач.). 4. Прен. Разг. Повтарям точно или подражавам. Копира маниера на майка си. Копира една италианска певица. // същ. копиране, ср.
копирен копирна, копирно, мн. копирни, прил. 1. Който служи за копиране. Копирна хартия. 2. Който е предназначен да прави фотокопия. Копирна техника. • Копирен апарат. Апарат, който заснима моментално от един лист хартия върху друг.
копито мн. копита, ср. Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване. Подкованите копита на коня тракат по асфалта. // същ. умал. копитце, мн. копитца, ср.
копка мн. копки, ж. 1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка. 2. Копване. 3. Разг. Дупка. По пътя е пълно с копки.
копна копнеш, мин. св. копнах, мин. прич. копнал, св. — вж. копвам.
копнеж мн. копнежи, м. Много силно желание за нещо; мечта. Копнеж за щастие. Любовен копнеж.
копнея копнееш, мин. св. копнях, мин. прич. копнял, несв. 1. За кого/ за какво. Изпитвам силно желание за нещо или някого, който ми липсва, който е труднодостижим. Копнея за семейството си. Копнее за деца. 2. За какво. Изпитвам силно желание, вътрешна потребност от нещо. Копнея за сън. Копнея за нежност. Копнея за глътка алкохол. 3. Разг. Ирон. Само с отрицание. Не изпитвам ни най-малко желание, не искам. Не копнея да го виждам. Не копнея за работа.
копой мн. копой, (два) копоя, м. 1. Остар. Ловно куче. 2. Прен. Доверено лице, доносник. Той е копой на шефа. • Душа като копой. 1. Имам силно обоняние, улавям всички миризми. 2. Слушам, дебна, за да разбера нещо скрито, тайно.
коприва само ед. Тревисто растение с власинки по листата и стъблото, които при допир изпускат силно парлива течност, употребявано като храна, в козметиката, в медицината. Една коприва ме парна по крака. // прил. копривен, копривена, копривено, мн. копривени. Копривено семе. Копривени листа. // прил. копривен, копривна, копривно, мн. копривни. Копривни петна. • Коприивна треска. Заболяване на алергична основа с трескаво състояние и сърбящи изриви по кожата; уртикария.
коприна само ед. 1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба. Точа коприна. 2. Конци и тъкан от такива нишки. Плат от коприна. 3. Изделия от такава тъкан. Облечена е в коприна. • Като коприна. 1. Мек, жив, приятен за пипане. Косата й е като коприна. 2. Лъскав, блестящ. Блести на слънцето като коприна. • Изкуствена коприна. Текстилно влакно, получено по синтетичен начин. • Естествена коприна. Коприна, добита от пашкула на копринената буба.
копринен копринена, копринено, мн. копринени, прил. 1. Който е от коприна. Копринен плат. Копринена блуза. 2. Който е свързан с добиване на коприна. Копринено производство. 3. Прен. Който е като коприна. Копринена кожа на лицето. • Копринена пеперуда. Название на пеперудата, която в една от фазите на развитието си (като буба) консумира черничеви листа и се увива в жълт или бял пашкул.
копродукция мн. копродукции, ж. Съвместна продукция. Филмът е копродукция на Българската и Италианската телевизия.
коптор мн. коптори, (два) коптора, м. 1. Малка, ниска, схлупена къща, направена от различни, обикн. нестроителни материали. В предградията хората живеят в коптори. 2. Прен. Тясно жилище или стая, недостатъчни за нормално живеене. Кухните са коптори.
копула само ед. 1. Спец. В биологията — свързване. 2. Спец. В езикознанието — спомагателен глагол, който служи за свръзка.
копулация само ед. Спец. 1. В биологията — полов процес при организмите — сливане на два полови индивида при низшите или на две полови клетки при висшите. 2. В ботаниката — присаждане, при което калемът и присадката имат еднаква дебелина.
копче мн. копчета, ср. 1. Пластмасово, метално, кокалено кръгче, приспособено за пришиване към дреха, за да държи прибран някакъв отвор, разрез. Копчета за блуза. Скъса ми се копчето. 2. Всяко приспособление към механизъм за неговото включване или регулиране, което се върти или натиска. Копче на радиоапарат. Копче на звънец. Копче на бойлер. • Секретно копче. Копче, което се състои от две влизащи една в друга части и е предназначено за вътрешно закопчаване, без декоративна функция. • Облечено копче. Метално кръгче, облечено чрез специален уред с плат като дрехата, към която се пришива.
копър само ед. Градинско тревисто растение със силно нарязани листа и силна миризма, което се употребява като подправка, в медицината и в козметиката. // прил. копърен, копърена, копърено, мн. копърени. Копърено семе.
копърка само ед. Вид дребна морска риба; цаца.
кора мн. кори, ж. 1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора. 2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране. Кора на диня. Кора на банан. Картофени кори. 3. Външна втвърдена част на печено изделие. Кора на хляб. 4. Лист от тесто. Кори за баница. 5. Корица на книга. Учебникът е с дебели кори. 6. Всяко твърдо образувание по повърхността, което може да се отличи или отдели от вътрешната част. Раната хвана кора. Снегът има твърда кора от лед. Земна кора. // същ. умал. коричка, мн. корички, ср. Коричка сапун. • Чета от кора до кора. Прочитам цялата книга.
кораб мн. кораби, (два) кораба, м. 1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или товари. Корабът наближава брега. Пътнически кораб. 2. Летателен апарат. Космически кораб. Корабът кацна на луната. // прил. корабен, корабна, корабно, мн. корабни. // същ. умал. корабче, мн. корабчета, ср.
корабокрушение мн. корабокрушения, ср. Потъване или разбиване на кораб вследствие от буря или повреда. Претърпявам корабокрушение.
корабоплаване само ед. Водно съобщение, водно плаване. Речно корабоплаване. Морско корабоплаване.
корабостроене само ед. 1. Промишлен отрасъл за строене на кораби. Корабостроенето е застъпено в гр. Варна. 2. Самото производство на кораби. Част от жителите на крайморските градове работят в корабостроенето.
корав корава, кораво, мн. корави, прил. 1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб. 2. Който е здрав, устойчив, не се къса, не се чупи. Кораво въже. Корава дъска. 3. Прен. Който е твърд, непреклонен, устойчив. Корав характер. Корави нерви. 4. Диал. Който е пълен, дебел. Корав човек беше, но не беше здрав. • Кораво сърце (има). Коравосърдечен е.
коравосърдечен коравосърдечна, коравосърдечно, мн. коравосърдечни, прил. Който е с кораво сърце; безмилостен, безчувствен.
корал мн. корали, м. 1. Морско неподвижно животно, живеещо на големи колонии по скалите, понякога образуващи острови. Коралите имат варовит скелет. 2. Красив розов камък, образуван от скелета на тези животни, който се използва в бижутерията. Огърлица от корал. // прил. коралов, коралова, коралово, мн. коралови. Коралов риф.
коран само ед. Свещена книга на мюсюлманите, която съдържа религиозното учение на Мохамед. Чета Корана.
корда мн. корди, ж. 1. Струна на музикален инструмент. 2. Здрава тънка нишка от синтетична материя. Корда на въдица. 3. Въже, употребявано при тренировка на коне за бягане в кръг.
кордела мн. кордели, ж. Лента от различна материя, цвят и ширина, използвана за декоративно завързване и украса. Кордела за коса. Панделки от кордела. Сватбеният букет е завързан с бяла кордела.
кордон мн. кордони, (два) кордона, м. 1. Остар. Огърлица от скъп метал. 2. Заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа. Около сградата има тежък метален кордон. 3. Прен. Войници или полицаи, подредени в кръг като верига, за да пазят, завардват или охраняват. Полицаите се наредиха в кордон. Войниците се наредиха в кордон около сградата.
коректен коректна, коректно, мн. коректни, прил. 1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение. 2. Който е точен, изпълнителен, безукорен, почтен. Коректен партньор. Коректни отношения. // същ. коректност, коректността, ж.
коректив мн. корективи, (два) коректива, м. 1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив. 2. Частична поправка, изменение. Внасям корективи в работата.
коректор мн. коректори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в него. // прил. коректорски, коректорска, коректорско, мн. коректорски. Коректорска работа.
коректорка мн. коректорки, ж. Жена коректор.
коректура мн. коректури, ж. 1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура. 2. Лист с набран текст, върху който се поправят печатните и правописните грешки. Взех коректурите на книгата.
корекция мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в текста поправка. Нанасям корекции в текста. 3. Поправка; изменение. Внасям корекции в организацията. Правя корекция на програмата. Корекция на цените. • Корекция на река. Укрепване на бреговете на река чрез земни работи за създаване на стабилно речно корито и запазване на околните площи.
корелативен корелативна, корелативно, мн. корелативни, прил. Който се намира в корелация. Корелативни понятия.
корелация само ед. Връзка, зависимост, съотношение между понятия и явления. Корелация между органите на организма. Корелация между звуковете в езика. Намирам се в корелация. Попадам в корелация.
корем мн. кореми, (два) корема, м. 1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи. Боли ме коремът. Голям корем. 2. Прен. Долната заоблена част на кораб или самолет. 3. Разг. Стомах. На гладен корем. // същ. умал. коремче, мн. коремчета, ср. // прил. коремен, коремна, коремно, мн. коремни. Коремна стена. Коремен тиф.
коремест кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното.
корен мн. корени, (два) корена, м. 1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея. Дълбоки корени. Извадих цветята е корените. Гъсти корени. 2. Разг. За градински растения — цялото растение. Колко корена домати имаш в двора си? Имам десетина корена ягоди. 3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм. Зъбът има болен корен. 4. Прен. Начало, основа, първопричина. Корените на злото. 5. Прен. Род, произход. Коренът ми е от Северна България. Имам добър корен. 6. Разг. Сухото и кухо стъбло на слънчогледа. Слънчогледови корени. 7. Спец. В езикознанието — част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението. 8. Спец. В математиката — число, което, повдигнато на степен, дава друто число. Кое число е квадратният корен на числото четири? // прил. коренов, коренова, кореново, мн. коренови. Коренова система. Коренова част на растение. •Пускам/пусна корен. Разг. Задържам се дълго някъде, заселвам се.
коренен коренна, коренно, мн. коренни, прил. 1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос. 2. Който е роден или дълго е живял някъде. Коренен жител. 3. Спец. В езикознанието — който се отнася до корена на думата. Коренна гласна. Коренно редуване на звукове.
коренист корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени.
коренище мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения.
кореноплоден кореноплодна, кореноплодно, мн. кореноплодни, прил. За растения — които имат удебелени корени, използвани за храна. Морковът е кореноплодно растение.
кореня се корениш се. мин. св. корених се, мин. прич. коренил се, несв. Имам корени, първопричина в нещо. В безделието се коренят много злини.
кореняк мн. кореняци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко.
коренячка мн. коренячки, ж. Жена кореняк.
корепетитор мн. корепетитори, м. Музикант, който свири при репетиция на хор, танци и др., обикн. на пиано.
корепетиторка мн. корепетиторки, ж. Жена корепетитор. Корепетиторка на голям хор.
кореспондент мн. кореспонденти, м. 1. Сътрудник на вестник, списание, на радио, телевизия, който изпраща дописки или информации за актуални събития. Кореспондент на българската телевизия в Париж. 2. Лице или учреждение, което се намира в преписка с някого. // прил. кореспондентски, кореспондентска, кореспондентско, мн. кореспондентски. • Член-кореспондент. Звание на член на академия, по-ниско от академик. Член-кореспондент на БАН.
кореспондентка мн. кореспондентки, ж. Жена кореспондент.
кореспонденция мн. кореспонденции, ж. 1. Размяна на писма; преписка. Водя кореспонденция. Имам кореспонденция. 2. Само ед. Писма и всички други пощенски пратки. Получавам богата кореспонденция. Вземам кореспонденцията си от пощата. 3. Съобщение за актуално събитие, изпратено по пощата или предадено до вестник, радио, телевизия. Изпращам кореспонденции от фронта.
кореспондирам кореспондираш, несв. и св. 1. С кого. Водя кореспонденция, преписка. Кореспондирам с приятелката си от Канада. 2. С какво. Отговарям, съответствам. Методът на преподаване кореспондира с трудността на материала.
кориандър само ед. Едногодишно растение, отглеждано заради семената, които съдържат ценно етерично масло и се използват като подправка, както и в медицината.
коригирам коригираш, несв. и св.; какво/кого. Правя корекция. Коригирам напечатан текст. Коригирах грешките в поведението си. Коригирам цени. — коригирам се. Поправям своя грешка. // същ. коригиране, ср.
корида мн. кориди, ж. Вид масово зрелище в Испания и в някои други страни — борба с бикове.
коридор мн. коридори, (два) коридора, м. 1. Тясно дълго помещение, съединяващо различни части или стаи на един етаж в сграда. Минавам по коридора. От двете страни на коридора има стаи. 2. Пътека между купета или редици със седалки в превозно средство. По коридора се движеше стюардесата. По коридора преминаваха току-що качилите се пътници. 3. Спец. В спорта —- пътека за бягане или място за плуване на един човек при състезание. Плувам в първи коридор. 4. Прен. Ивица земя или достъп за преминаване по суша, въздух или по море, уговорени между две държави. Давам коридор. Искам въздушен коридор. // същ. умал. коридорче, мн. коридорчета, ср. // прил. коридорен, коридорна, коридорно, мн. коридорни. • Коридорите на властта. 1. Вътрешните закономерности или вътрешният живот на управляващите. Познавам коридорите на властта. Вести от коридорите на властта. 2. Йерархичните степени на властта.
корист користта, само ед., ж. Материална изгода; облага. // прил. користен, користна, користно, мн. користни. Користни цели. Користни намерения.
користолюбив користолюбива, корнстолюбиво, мн. користолюбиви, прил. Който се стреми към материални облаги. Много е користолюбив, от всичко иска да извлече полза за себе си.
коритар коритарят, коритаря, мн. коритари, м. Човек, който прави и/или продава корита, издълбани от дърво.
корито мн. корита, ср. 1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане на бебе, както и за хранене на животни. 2. Отлят от бетон (или издълбан от камък) продълговат съд под крана или чучура на чешма на открито. Чешмата има няколко корита за поене на добитък. 3. Леговище на река. Коритото на река Янтра.
корифей корифеят, корифея, мн. корифеи, м. 1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на модата. 2. Ирон. Голям познавач в някаква област. Корифей в дипломацията. Корифей в живописта. Тя е корифей във всички области.
корица мн. корици, ж. 1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица. 2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел картон или кожа. Предна корица. Задна корица.
кория мн. кории, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо.
корк коркът, корка, само ед., м. 1. Гъбовидна вторична покривна тъкан по кората на някои дървесни видове. 2. Лек шуплест материал от тази тъкан, който се използва като изолатор, във водни съоръжения, за тапи и др. // прил. корков, коркова, корково, мн. коркови. Коркова тапа.
кормест корместа, корместо, мн. кормести. прил. Който по природа има голям корем.
кормило ми. кормила, ср. 1. Приспособление, механизъм за управление на автомобил, плавателен съд, велосипед. Въртя кормилото. Стоя зад кормилото. 2. Прен. Управление. Държавното кормило. // прил. кормилен, кормилна, кормилно, мн. кормилни. Кормилна уредба.
кормчия мн. кормчии, м. 1. Лице, което стои на кормилото на кораб. 2. Прен. Обикн. ирон. Мъдър ръководител.
кормя кормиш, мин. св. кормих, мин. прич. кормил, несв.; какво. Изваждам вътрешностите на заклано животно. Кормя агне. Кормя риба.
корниз мн. корнизи, (два) корниза, м. 1. Тясна издатина под стряхата по протежение на сграда, над врата или над прозорец, която служи за украса. Жълта къща с бели корнизи. 2. Метална или дървена пръчка, поставена над прозорец, за окачване на завеси, както и дълга дъска, гипсова или метална част за прикриване на окачването.
корнър мн. корнъри, (два) корнъра, м. Спец. Във футбола — наказателен ъглов удар. Ще има корнър за италианския отбор.
корозирам корозираш, несв. и св. Поддавам се на корозия, разяждам се. Варовиковите скали корозират и се получават карстове.
корозия само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали. // прил. корозионен, корозионна, корозионно, мн. корозионни.
корона мн. корони, ж. 1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона. 2. Прен. Носител на корона, монарх. Короната трябва да реши трудния въпрос. 3. Прен. Клоните на дърво. Дървото има хубава и богата корона. Слаба корона. 4. Накит за глава, даван на жена като награда на конкурс, карнавал, обикн. за красота. Короната на конкурса "Мис свят" беше спечелена от представителката на Швеция.
коронация само ед. Тържествена церемония за възлагане на короната на нов монарх; коронясване.
коронен коронна, коронно, мн. коронни, прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение. • Коронен съвет. В монархическите страни — съвет, председателстван от монарха. • Коронен номер. Ирон. За нередна постъпка — любимата за някого, повтаряща се. Коронният му номер е да забрави, че ще ходим на театър.
коронка мн. коронки, ж. 1. Малка корона. 2. Външната част на зъб, без корена. 3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го предпази или да задържа протеза. Златна коронка.
короновам короноваш, несв.; кого. Извършвам коронация.
коронясам коронясаш, св. — вж. коронясвам.
коронясвам коронясваш, несв. и коронясам, св.; кого. Короновам. Царя са коронясвали във Велико Търново.
коропорация мн. корпорации, ж. Обединение, съюз от лица с обща професия или от едно съсловие. Корпорация на учените.
корпоративен корпоративна, корпоративно, мн. корпоративни, прил. Който е групов, затворен в границите на корпорацията. Корпоративни интереси.
корпус мн. корпуси, (два) корпуса, м. 1. Тяло на човек или животно. 2. Обвивка и скелет на плавателен съд, самолет, машина, механизъм. Корпус на кораб. Корпус на часовник. 3. Отделна сграда в комплекс от сгради или част от голяма сграда. Ще имаме занятия в първи корпус. 4. Голяма войскова единица. 5. Всички лица от една специалност или с едно и също обществено положение. Преподавателският корпус. • Дипломатически корпус. Всички дипломатически представители, акредитирани в една страна.
корсаж мн. корсажи, (два) корсажа, м. 1. Горната част от рязана в талията рокля без ръкавите, до полата. 2. Самостоятелна част от дамско бельо с такава форма. Памучен корсаж. Копринен корсаж.
корсар корсарят, корсаря, мн. корсари, м. Истор. Морски разбойник, пират.
корсет мн.корсети, (два) корсета, м. 1. Широк еластичен колан или вид гащи за пристягане на талията или тялото за елегантност. 2. Твърд лечебен бандаж на горната част на тялото. Той лежа един месец в гипсов корсет.
корт кортът, корта, мн. кортове, (два) корта, м. Игрище за тенис. Тенис на корт.
кортеж мн. кортежи, (два) кортежа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента.
кортик мн. кортици, (два) кортика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял колан е кортик.
коруба мн. коруби, ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни.
корумпирам корумпираш, несв. и св.; кого. Покварявам, развращавам, като подкупвам длъжностно лице. — корумпирам се. Покварявам се, ставам продажен. // същ. корумпиране, ср.
корупция само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото.
коря кориш, мин. св. корих, мин. прич. корил, несв.; какво. 1. Упреквам, укорявам, обвинявам. Често я корят, че не е учила навремето. 2. Разг. Говоря лоши неща за някого. Често го корят, но не е толкова лош.
кос косът, коса, мн. косове, (два) коса, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд.
кос коса, косо, мн. коси, прил. Който е наклонен, полегат (към някаква повърхност), не отвесен. Коси слънчеви лъчи. Кос поглед.
коса мн. коси, ж. 1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче е черна коса. 2. Остар. Плитка. Плета си една коса. Плета на две коси. • Настръхват ми косите. Разг. Изпитвам ужас. • Хващаме се за косите. Разг. Скарваме се остро, влизаме в неразбирателство. Сега се разбират, но след няколко месеца ще се хванат за косите. • Скубя си косата. Разг. Изпитвам силна мъка, скръб.
коса мн. коси, ж. Земеделски инструмент, който се състои от извита метална режеща част и дълга дървена дръжка и служи за косене на сено или тревисти растения. • Онази с косата. Смъртта.
косач мн. косачи, м. Човек, който коси (сено).
косачка мн. косачки, ж. Машина за косене на сено или на други тревисти растения.
косвен косвена, косвено, мн. косвени, прил. Непряк, заобиколен, опосредстван. По косвен начин. Косвени доказателства за престъплението. • Косвен въпрос. В граматиката — непряк въпрос.
косинус само ед. Спец. В математиката — функция на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, която изразява отношението на прилежащия към него катет към хипотенузата.
коситба мн. коситби, ж. 1. Косене на сено или на други тревисти растения. 2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба.
косичка мн. косички, ж. Остар. Тънка плитка от коса. Косата и е сплетена на няколко косички.
коскоджа прил., неизм. Разг. Твърде, доста голям или твърде, доста много. Коскоджа момиче станало!
коскоджамити прил., неизм. Разг. Коскоджа. Коскоджамити мъж, пък уйдисва на детския акъл!
космат космата, космато, мн. космати, прил. Който е обрасъл с косми; рунтав. Космати гърди. Космати ръце.
космичен космична, космично, мн. космични, прил. Космически.
космически космическа, космическо, мн. космически, прил. 1. Който се отнася до космоса; световен. Космически явления. Космически мащаб. 2. Който е междупланетен. Космически полет. 3. Прен. Пренебр. Изключително голям. Космически цени. Космически размери. • Космическа скорост. Скорост, при която едно тяло се превръща в изкуствен спътник на земята или преодолява земното или слънчевото привличане.
космогония само ед. Спец. Учение, дял от астрономията, за произхода на вселената. // прил. космогоничен, космогонична, космогонично, мн. космогонични. Космогонични схващания.
космодрум мн. космодруми, (два) космодрума, м. Площадка със съоръжения за изстрелване на космически кораби и изкуствени спътници.
космология само ед. Спец. Дял от астрономията, учение за общите закономерности в устройството на вселената.
космонавт мн. космонавти, м. Човек, който извършва полет в космическото пространство. Летец-космонавт. // прил. космонавтски, космонавтска, космонавтско, мн. космонавтски. Космонавтски костюм.
космонавтика само ед. Теория и практика на космическите полети. Развита космонавтика. Напреднала космонавтика.
космонавтка мн. космонавтки, ж. Жена космонавт.
космополит мн. космополити, м. 1. Човек, който поради професията си живее и/или работи в различни страни. 2. Привърженик на космополитизма. 3. Животно или растение, разпространено в цял свят. Мравки космополити.
космополитен космополитна, космополитно, мн. космополитни, прил. 1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот. 2. В който има хора от всички страни, от цял свят. Париж е космополитен град. Космополитно средище.
космополитизъм само ед. Теория, която провъзгласява човека за жител на света за сметка на националната му култура и традиции.
космополитичен космополитична, космополитично, мн. космополитични, прил. 1. Който се отнася до космополит и космополитизъм. Космополитично съществуване. 2. Който се отнася до цялата земя. Опазването на природата е космополитичен въпрос.
космос само ед. 1. Целият съществуващ свят, вселената. 2. Междупланетното пространство; това, което е извън земята. Полет в космоса.
кост костта, мн. кости, ж. Твърдо образувание в тялото на човека и животните, съставна част на скелета; кокал. Кост на крака. Кости на риба. Лицеви кости. Черепни кости. • Мокър до кости. Напълно мокър. • Станал е кожа и кости. Разг. Прекалено слаб. • Рибена кост. Фигура, шарка от множество пресичащи се под ъгъл симетрични линии. Бродерия рибена кост. • Слонова кост. 1. Костта на бивните на слона, от която се изработват ценни предмети. 2. Изделия от тази кост.
коствам костваш, несв. Имам цена, струвам. Колко коства тази спалня? — коства ми {ти, му, и, ни, ви, им). 1. Струва като цена, излиза ми, оказва се. Колко ти коства цялата къща? 2. Струва, изразходва (сили, морал, жертви). Колко жертви и разрушения коства на хората тази война! Колко лишения ми коства тази книга!
костелив костелива, костеливо, мн. костеливи, прил. 1. Който има много кости. Костелива риба. 2. Който има издадени, изпъкнали кости. Костеливи ръце. • Костелив орех. 1. Орех, чиито ядки трудно се изваждат от черупките. 2. Прен. Разг. За човек с труден нрав, който е несговорчив, трудно се съгласява с нещо. Другите са лесни, но не зная него как ще убедиш, той е костелив орех.
костен костена, костено, мн. костени, прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче.
костен костна, костно, мн. костни, прил. 1. Който се съдържа в костите или е получен от кости. Костно вещество. Костно брашно. 2. Който се отнася до костите. Костни заболявания.
костенурка мн. костенурки, ж. Вид влечуго с тяло, покрито с костена броня, което се придвижва бавно с четири крака, съществува в много подвидове (сухоземни, морски, блатни) с различни размери, има вкусно месо, а от черупката му се изработват красиви предмети. • Вървя като костенурка. Разг. Вървя много бавно.
костилка мн. костилки, ж. Твърдото ядро в някои плодове, в което се намира семката. Мангото има голяма елипсовидна костилка. Кайсиеви костилки. // прил. костилков, костилкова, костилково, мн. костилкови. Костилкови плодове.
костница мн. костници, ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени случаи. Костницата на връх Столетов.
костувам костуваш. несв. Коствам.
костуем костуема, костуемо, мн. костуеми, прил. • Костуема цена. Цената, образувана от производствените разходи, без печалбата.
костюм мн. костюми, (два) костюма, м. 1. Комплект горно мъжко или дамско облекло, който се състои от панталон и сако или пола и горна част. Мъжки костюм. Летен костюм. Официален костюм. 2. Кат дрехи, подбрани да се носят заедно или изобщо дрехи. Балетни костюми. Подготвих си карнавален костюм. Националният костюм включва и кърпа за глава или калпак. • Бански костюм. Бикини и горна част за жени и гащета за мъже, предназначени за къпане на открито.
костюмирам костюмираш, несв. и св.; кого. Обличам с костюм (маскараден, театрален и др.). — костюмирам се. Обличам се с костюм.
косъм мн. косми, (два) косъма, м. Рогов нишковиден израстък по кожата на човек или животно. Косата - е черна, тук-там с бели косми. Котешки косми. // прил. космен, космена, космено, мн. космени. Космена покривка. • Виси на косъм. В голяма опасност, в критично състояние. Животът му виси на косъм. Печалбата ми виси на косъм. • Заглаждам косъма. Разг. Поправям се, след като съм бил болен или много слаб. • Цепя косъма на две. Разг. Голям скъперник съм.
кося косиш, мин. св. косих, мин. прич. косил, несв. 1. Какво. Режа с коса от дъно сено или множество от други тревисти растения. Кося трева. Кося люцерна. 2. Прен. Кого/какво. Унищожавам, убивам масово. Болестта косеше старо и младо. — кося се. Разг. Ядосвам се силно. Не се коси толкова за празни работи!
кота мн. коти, ж. 1. Спец. Височина на точка, отчетена от даден хоризонт. 2. Спец. В топографията — цифра, която изразява разликата между две нива при нивелация. 3. Спец. В геодезията — височината на една точка по отношение на основната величина. 4. Спец. В банковото дело — таблица за курсовете на движимите ценности и стоки.
котак мн. котаци, (два) котака, м. Котарак.
котана мн. котани, ж. Котка.
котангенс само ед. Спец. В тригонометрията — функция на остър ъгъл, която се определя от отношението на прилежащия към този ъгъл катет към срещулежащия катет.
котарак мн. котараци, (два) котарака, м. 1. Самецът на котката. 2. Прен. Пренебр. Похотлив мъж.
котва мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място. Котвата цопна тежко във водата. Корабът пусна котва на пристанището. // същ. умал. котвичка, мн. котвички, ж. На шапката му има котвичка. Медальон с котвичка. • Пускам котва (някъде). Прен. Спирам за дълго. • Вдигам котва. Прен. Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек). Той вдигна котва и тя остана сама.
коте мн. котета, ср. Малкото на котка. Котката роди две котета. // същ. умал. котенце, мн. котенца, ср.
котел мн. котли, (два) котела, м. 1. Голям меден домашен съд с разширено дъно и дръжка отгоре за носене и топлене на вода. 2. Закрит съд за превръщане на водата в пара — парен котел. // същ. умал. котле, мн. котлета, ср. Ц прил. котелен, котелна, котелно, мн. котелни. Котелно помещение.
котерия мн. котерии, ж. Група от лица, които се стремят да използват държавната власт за лични облаги. // прил. котериен, котерийна, котерийно, мн. котерийни. Котерийни борби.
котило мн. котила, ср. 1. Всички животни от едно раждане. Тези котета са от едно котило. В първото котило имаше три кученца. 2. Място, където свободно се въдят животни; леговище. Тук е котилото на змиите. Открих едно котило на котки зад къщата. 3. Прен. Пренебр. Свърталище, бърлога, развъдник за вредни насекоми или за човешки пороци. Блатото е котилото на комарите. Тук било котилото на крадците.
котирам котираш, несв. и св.\ какво. Определям борсовата цена на ценни книжа, стоки и др. — котирам се. 1. Имам цена на борсата. 2. Търся се на борсата. 3. Прен. Имам оценка в някакво отношение. Котирам се високо. Не се котирам. // същ. котиране, ср.
котировка мн. котировки, ж. Котиране.
котка мн. котки, ж. 1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си. 2. Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. Надявам котките на краката си. // прил. котешки, котешка, котешко, мн. котешки. Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи. • Минава/мине ми котка път. Срещам спънка в някаква работа. • Като куче и котка (се разбират). Никак не се разбират, карат се.
коткам коткаш, несв.; кого. 1. Лаская, държа се преднамерено любезно с някого. Котка шефа си, прави му кафе, поднася му цигара. Коткат го с пари. Коткам мъжа си. 2. Приласкавам, привличам, сплотявам около себе си. Котка синовете си и те го слушат.
котлен котлена, котлено, мн. котлени, прил. • Котлен камък. Калциеви и магнезиеви сулфати и карбонати, които се отлагат от водата по стените на съдове, по нагреватели и др.
котлет мн. котлети, (два) котлета, м. 1. Печена пържола с ребро. 2. Месото, от което се прави тази пържола. Купих два килограма котлети.
котловина мн. котловини, ж. Ниско поле между планински възвишения. Селото се намира в котловина. // прил. котловинен, котловинна, котловинно, мн. котловинни. Котловинен район.
котлон мн. котлони, (два) котлона, м. 1. Преносим домакински нагревателен уред за приготвяне на храна. Електрически котлон. Сазов котлон. Готвя на котлон. 2. Разг. Нагряваща се плоча на електрическа печка. Имам печка е три котлона. // същ. умал. котлонче, мн. котлончета, ср.
котора мн. котори, ж. Пренебр. Тясно, малко помещение. Свинска котора. Живеят в две котори. // същ. умал. которка, мн. которки, ж.
котя котиш, мин. св. котих, мин. прич. котил, несв. За котка — раждам котета. Котката коти всяка година по три котенца. — котя се. Раждам котета; котя.
кофа мн. кофи, ж. Ламаринен или пластмасов цилиндричен съд за носене или за вадене на вода от кладенец. // същ. умал. кофичка, мн. кофички, ж. Детска кофичка за игра. Кофичка с кисело мляко. Кофичка сладолед.
кофар мн. кофари, (два) кофара, м. Катинар.
кофеин само ед. Възбуждащо вещество, което се съдържа в зърната на кафето и в листата на чая и се използва в медицината. // прил. кофеинов, кофеинова, кофеиново, мн. кофеинови.
кофраж мн. кофражи, (два) кофража, м. Куха дървена конструкция, в която се излива бетон, за да се втвърди в желаната форма. Правя кофраж.
кофражист мн. кофражисти, м. Работник специалист по изработване на кофраж.
кохезия само ед. Спец. Сила на привличане, на сцепление между молекулите на едно вещество.
кохорта мн. кохорти, ж. Група от хора, обединени от лидер, действащи заедно за свои интереси с нечестни средства. Кохортата на главния прокурор.
коцкар коцкарят, коцкаря, мн. коцкари, м. Разг. Мъж, който обича да ухажва жените; женкар, прелъстител. Възрастен е, но е голям коцкар. // прил. коцкарски, коцкарска, коцкарско, мн. коцкарски. Коцкарски маниер.
коч кочът, коча, мн. кочове, (два) коча, м. 1. Нескопен овен. 2. Прен. Разг. Пренебр. Стар ерген, който задиря млади момичета.
коча мн. кочи, ж. В религиозните ритуали — блюдо от варено и отцедено жито, оформено и украсено със захар и орехови ядки, което се поднася на погребение или на панихида. Правя коча.
кочан мн. кочани, (два) кочана, м. 1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят. 2. Вътрешната твърда част на зелка, която се изхвърля. 3. Зелка зеле. Купих два кочана зеле.
кочан мн. кочани, (два) кочана, м. 1. Тесте от свързани в единия край разписки или билети. 2. Частта от такова тесте, останала след откъсване на всички разписки или билети.
кочина мн. кочини, ж. 1. Помещение за отглеждане на прасе. Правя кочина от дъски. 2. Прен. Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/ жилище. Не ми се живее в тази кочина. • Като (в) кочина. Мръсно. У тях е като кочина.
кочия мн. кочии, ж. Колесница, кола (често в приказките). Златна кочия.
кочияш мн. кочияши, м. Човек, който кара колесница, файтон.
кош кошът, коша, мн. кошове, (два) коша, м. 1. Изплетен от пръчки съд с различна големина и форма. Кош за слама. Кош за пране. Кош за бебе. 2. Допълнение към мотоциклет, където сяда пътникът. Мотор с кош. 3. В баскетбола — обръч с мрежа, поставен на специална височина, както и точка за вкарана топка. Вкарвам два коша. Топката не влезе в коша. // същ. умал. кошче, мн. кошчета, ср. Кошче за боклук. • Гръден кош. Телесна кухина, в която са поместени белите дробове и сърцето.
кошара мн. кошари, ж. 1. Заградено място, понякога с навес и плътна ограда, за овце; агъл. Прибирам овцете в кошарата. 2. Разг. Легло за бебе или малко дете с ограда от дъски.
кошер мн. кошери, (два) кошера, м. 1. Специален сандък или островърх кош, предназначен за жилище на семейство от пчели. 2. Прен. Семейство пчели. Имам пет кошера пчели. • Като в кошер. Шумно, с шум.
кошмар мн. кошмари, (два) кошмара, м. 1. Ужасно, мъчително, повтарящо се съновидение. Цяла нощ сънувах кошмари. 2. Мъчителни, тягостни, отвратителни мисли или преживелици. Работата там беше истински кошмар. Прекарвам кошмар. // прил. кошмарен, кошмарна, кошмарно, мн. кошмарни. Кошмарни дни.
кошница мн. кошници, ж. Изплетен от пръчки или дървени ленти съд, с дръжка отгоре. Кошница с грозде. Напълвам кошницата с праскови. // същ. умал. кошничка, мн. кошнички, ж. • Изплитам/изплета си кошницата. Разг. Хитро уреждам работите си.
кошута мн. кошути, ж. Женската на елен.
кощрява само ед. Плевел с грапави листа и бодливи класове, които се забиват по дрехите, когато са сухи, и дразнят кожата. Не мога да си изчистя чорапите от кощрявата.
кощунствам кощунстваш, несв. Проявявам кощунство.
кощунство мн. кощунства, ср. 1. Гавра, подигравка с нещо свято. 2. Постъпка, която представлява подигравка с нещо свято. Кощунство над паметника на загиналите през войните.
кощунствувам кощунствуваш, несв. Кощунствам.
крава мн. крави, ж. 1. Едро домашно тревопасно животно с рога, самка на бика, което дава мляко и месо. Млечна крава. Пъстра крава. Крава с теле. 2. Прен. Разг. Пренебр. Едра и/ или глупава жена. // същ. умал. кравичка, мн. кравички, ж. • Дойна крава. Прен. Разг. Човек, от когото могат да се получат материални облаги. • Божа кравичка. Твърдокрило насекомо с продълговато тяло, червени горни крилца с черни надлъжни ивици — символ на доброта и кротост. Не се прави на божа кравичка!
кравай краваят, кравая, мн. краваи, (два) кравая, м. Кръгъл обреден хляб с дупка в средата. // същ. умал. кравайче, мн. кравайчета, ср. За закуска изядох едно кравайче.
кравар краварят, краваря, мн. кравари, м. Мъж, който се грижи за няколко или за много крави.
краварка мн. краварки, ж. Жена, която се грижи за крави.
краварник мн. краварници, (два) краварника, м. Помещение, оборудвано за отглеждане на крави.
кравеферма мн. кравеферми, ж. Ферма за крави. Работи в кравефермата.
кравешки кравешка, кравешко, мн. кравешки, прил. Разг. Крави. Кравешки тор.
крави кравя, краве, мн. крави, прил. 1. Който е добит от крава. Краве сирене. 2. Който се отнася до крава. Крави рога. Кравя кожа.
крада крадеш, мин. св. крадох, мин. прич. крал, несв. 1. Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада картини. 2. Остар. Кого. Отвличам мома, с нейно или без нейно съгласие, за да се оженя за нея. 3. За идеи, възгледи, теория — присвоявам и представям за свои. Крада открития във физиката. // прил. краден, крадена, крадено, мн. крадени. // същ. крадене, ср.
крадец мн. крадци, м. Човек, който краде. Крадци обрали една банка.
крадешката нареч. Крадешком.
крадешком нареч. Тихо и тайно като при кражба. Влязох в стаята крадешком.
крадла мн. крадли, ж. Жена, която е склонна да краде на дребно.
крадлив крадлива, крадливо, мн. крадливи, прил. 1. Който е склонен към кражби. Крадлива жена. Крадливата сврака. 2. Който е тих, таен, като при кражба. Крадлив жест. Крадливи стъпки.
крадльо мн. крадльовци, м. Мъж, който е склонен да краде на дребно. Той е голям крадльо.
краезнание само ед. Наука, която се занимава със събиране и обобщаване на исторически, географски, фолклорни, етнографски данни за отделните краища в една страна. Развито краезнание.
краен крайна, крайно, мн. крайни, прил. 1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квартал. Крайно място. 2. Който е пределен, последен, окончателен. Цо краен предел. Краен срок. Краен резултат. 3. Прен. Който е в пределна, изключително силна проява. Крайна нужда. Краен егоист. 4. Който е ограничен по брой, може да се преброи. Краен брой. 5. Който е последният възможен. Крайно време. Крайни мерки. В краен случай. • Крайно число. Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък. • В крайна сметка. В последна сметка.
краесловен краесловна, краесловно, мн. краесловни, прил. Спец. В езикознанието — с който завършва думата. Краесловна гласна.
краеъгълен краеъгълна, краеъгълно, мн. краеъгълни, прил. • Краеъгълен камък. Основен, най-важен (въпрос, проблем и др.).
кражба мн. кражби, ж. 1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си. 2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Продават кражбите.
край краят, края, мн. краища, (два) края, м. 1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята. 2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа. 3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта. 4. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край. 5. Прен. Само ед. Смърт. Краят й дойде на 80 години. // същ. умал. кранче, мн. крайчета, ср. (в 1 знач.). Край-чето на баницата. Крайчето на масата. • В края на краищата. Накрая, в последна сметка. • Обръщам/обърна дебелия край. Разг. Започвам да се държа строго. • От край време. От началото на нещо, от много отдавна. • Пускам/пусна му края. Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.
край краят, края, мн. краища, (два) края, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край. • Роден край. 1. Област, в която съм роден. 2. Родна страна.
край предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия. 2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него. 3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща. 4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
край- Първа съставна част на думи със значение покрай, около, напр. крайградски, крайморски, крайпътен, крайречен и др.
крайбрежие мн. крайбрежия, ср. Ивицата земя по протежение на морски (или на речен) бряг. Черноморско крайбрежие.
крайграничен крайгранична, крайгранично, мн. крайгранични, прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село.
крайник мн. крайници, (два) крайника, м. Крак у животните и крак или ръка у човека. • Горен крайник. Ръка. • Долен крайник. Крак.
крайност крайността, мн. крайности, ж. 1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност. 2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. Стигам до крайности. Когато се напие, стига до крайности. От една крайност до друга. • Изпадам в крайност. В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява. Скарали се и той изпаднал в крайност.
крайщник мн. крайщници, (два) крайщника, м. Парче от края на хляб.
крайъгълен крайъгълна, крайъгълно, мн. крайъгълни, прил. Краеъгълен.
крак кракът, крака, мн. крака, (два) крака, м. 1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните. Дълги крака. Ритам с крак. Котката подгъна крака и седна. 2. Опорна част на мебел, на апарат и др. Краката на масата са струговани. Масичка с един крак. // същ. умал. краче, мн. крачета, ср. Краче на гъба. Краче на шевна машина. // прил. крачен, крачна, крачно, мн. крачни. Крачна шевна машина. • Вдигам на крак. Организирам за работа или за някаква борба, действие. • Вдигам на крака. Успявам да излекувам. • В крак с времето. Приемам новото, не изоставам. • Едва се държа на краката си. Много съм уморен или болен. • Изкарвам на крака. Боледувам, без да лежа. • Слагам крак (на някого). 1. Спъвам някого. 2. Прен. Попречвам, създавам спънка. • На четири крака. Пълзешком, с лазене.
крал кралят, краля, мн. крале, м. 1. Титла на мо-нарх, както и лицето, което я носи. 2. Прен. Едър собственик, първи в някой отрасъл на промишлеността или търговията. Крал на автомобилите. 3. Прен. Най-изявен представител в някоя област или дейност. Кралят на рок-музиката. Крал на фокусите. // прил. кралски, кралска, кралско, мн. кралски. Кралски дворец. Кралски живот. Кралски обяд.
кралица мн. кралици, ж. 1. Владетелка в монархическа страна. Английската кралица. 2. Съпруга на крал. 3. Прен. Най-изявена в някоя област жена, най-красива жена, най-красиво цвете и др. Кралица на модата. Кралица на високия скок. Розата е кралица на цветята.
кралство мн. кралства, ср. Държава начело с крал.
крамола мн. крамоли, ж. Остар. Голяма, шумна свада; караница.
кран кранът, крана, мн. кранове, (два) крана, м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам крана. Отварям крана. Затварям крана. // същ. умал. кранче, мн. кранчета, ср.
кран кранът, крана, мн. кранове, (два) крана, м. Машина за повдигане и преместване на товари; товароподемна машина. Кранът разтоварва парахода.
кранта мн. кранти, ж. 1. Дръглив, мършав кон. 2. Прен. Пренебр. Висока, мършава и бавна жена.
красавец мн. красавци, м. Красив или най-красив мъж, мъжко животно или предмет. Този кон е истински красавец.
красавица мн. красавици, ж. Красива или най-красива жена, женско животно или красив предмет. Това е красавицата на вазите, които произвеждаме.
красив красива, красиво, мн. красиви, прил. 1. Който доставя наслада на погледа, на слуха; приятен, хармоничен. Красива рокля. Красива жена. Красива мелодия. Красив танц. 2. Който е благороден, изискан, хармоничен. Красива постъпка. Красиви отношения. Красиви обноски. 3. Прен. Ефектен, външно привлекателен, но неистински, лъжовен. Красиви думи. Красиви обещания.
краска мн. краски, ж. 1. Цвят, багра, тон. Гората е обагрена в най-различни краски. Южни краски. 2. Прен. Само мн. Тонове, колорит. Представих случката в най-мрачни краски. Представя си бъдещето в светли краски.
краснопис само ед. Красиво писане.
красноречив красноречива, красноречиво, мн. красноречиви, прил. 1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор. 2. Прен. Който е ясен, ясно свидетелстващ за нещо. Красноречив поглед. Красноречив жест. Красноречив случай. Красноречив пример.
красноречие само ед. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Надарен с красноречие. Владее красноречието на добър адвокат.
красота мн. красоти, ж. 1. Само ед. Качество на красив. Красотата на природата. Мъжка красота. Душевна красота. 2. Красиви места, красиви предмети. Голяма красота. Много красота. Красотите на природата. Женски красоти. На изложбата се нагледах на красоти.
краста само ед. 1. Заразно кожно заболяване по човека и животните, причинено от кърлеж, паразитиращ в роговия слой на кожата, което е придружено със силен сърбеж. 2. Прен. Разг. Пренебр. Лош навик, увлечение, от което е трудно да се откажеш. Пушенето е голяма краста. Играта на карти е голяма краста. // прил. крастав, крастава, краставо, мн. крастави. • Чеша се като крастав. Разг. Чеша се силно. • Начесвам крастата си. Разг. Удовлетворявам навика си. • Крастава жаба. Род сухоземни жаби с издутини и отровна слуз по тялото.
краставица мн. краставици, ж. Градинско растение, зеленчук със зелени, продълговати плодове, както и самият плод. Салата от краставици. Кисела краставица. // същ. умал. краставичка, мн. краставички, ж. // прил. краставичен, краставична, краставично, мн. краставични. Краставичен сок.
крася красиш, мин. св. красих, мин. прич. красил, несв. 1. Какво. Правя да изглежда красив; украсявам, кича. Крася стаята с цветя. 2. Какво/кого. Придавам красота, разкрасявам. Килимът краси стаята. Тази рокля я краси с цветовете си. Усмивката я краси.
кратен кратна, кратно, мн. кратни, прил. Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък на друго число. Десет е кратно на две. // същ. кратност, кратността, ж.
кратер мн. кратери, (два) кратера, м. 1. Конусовидна вдлъбнатина на върха на вулкан, през която се изхвърля лавата. 2. Конусовидна дупка в земята, издълбана от избухнала бомба или от паднало със сила тяло. Разбилият се самолет направил голям кратер.
кратковременен кратковременна, кратковременно, мн. кратковременни, прил. Който трае кратко време. Кратковременен престой.
краткосрочен краткосрочна, краткосрочно, мн. краткосрочни, прил. Който се осъществява в кратък срок или е предоставен за кратък срок. Краткосрочна командировка. Краткосрочни курсове. Краткосрочен заем.
краткотраен краткотрайна, краткотрайно, мн. краткотрайни, прил. Който трае кратко. Краткотрайна операция.
кратуна мн. кратуни, ж. 1. Растение от рода на тиквите с кух кръгъл плод с удължена опашка. 2. Остар. Сухият плод на това растение, изрязан в единия край и използван за гребване на течности. Една кратуна вода. 3. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. Нямаш глава, а празна кратуна. // същ. умал. кратунка, мн. кратунки, ж.
кратък кратка, кратко, мн. кратки, прил. 1. Който е непродължителен, малък по време. Кратък разговор. Кратко пътуване. 2. Който е с§ит, накратко изложен. Кратък курс. 3. За разстояние — което е късо, неголямо. Кратко разстояние. Кратък път. // същ. краткост, краткостта, ж.
крах крахът, краха, само ед., м. 1. Разорение, банкрут, фалит. Крахът на икономиката. 2. Пълен неуспех, катастрофа, провал. Крах на плановете. Крах на идеите. Крах на делото. Претърпявам крах.
крача крачиш, мин. св. крачих, мин. прич. крачил, несв. 1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улицата. 2. Прен. Вървя; разхождам се, мотая се. Накъде крачиш? Цял ден крачи по улицата. — крача се. Разг. 1. Разкрачвам се. Защо се крачиш по стола, ще го счупиш. 2. Вървя с разкрачени крака. Пиян е, затова се крачи, като върви.
крачка мн. крачки, ж. 1. Разстоянието при едно преместване на крака; стъпка. Направи една крачка напред. Голяма крачка. 2. Прен. Начин на вървене, който издава настроение, дух. Вървя с бодра крачка. Твърда крачка. 3. Прен. Постъпка, решение, промяна. Направих важна крачка в живота си. Женитбата е решаваща крачка в живота. • Крачка напред. Напредък. Това е крачка напред в кариерата му. • Крачка по крачка. Постепенно. • На всяка крачка. Много често. На всяка крачка ми трябват пари.
крачол мн. крачоли, (два) крачола, м. Долната част на панталони или гащи, която покрива крака. Намокрих си крачолите в дъжда. Къси крачоли. Подгъвам си крачолите.
креатура мн. креатури, ж. Незначителна, жалка личност, издигнала се чрез чуждо покровителство или по стечение на обстоятелствата.
креват мн. кревати, (два) кревата, м. Разг. Легло. // същ. умал. креватче, мн. креватчета, ср.
креда само ед. 1. Бял ронлив минерал, от който се прави тебешир. 2. Молив или прах от въглен за рисуване. 3. Тебеширена цветна плочка за чертаене върху плат при кроене.
кредит мн. кредити, (два) кредита, м. 1. Спец. Само ед. Икономически отношения, които възникват при предоставяне на стойност от едни лица, банки или държави на други за временно ползване със срок за връщане, обикн. срещу лихва. Вземам на кредит. Отпускам пари на кредит. Откривам кредит на някого. 2. Самите средства, отпуснати по този начин. Взех кредит от един милион. 3. Прен. Само ед. Доверие, авторитет на някого сред обществото. Политически кредит.
кредитирам кредитираш, несв. и св.; какво/кого. Предоставям кредит (във 2 знач.). Кредитирам образованието. Кредитирам строителството. // същ. кредитиране, ср.
кредитор мн. кредитори, м. Този, който предоставя на някого кредит. Кредиторите не искат да чакат повече. // прил. кредиторски, кредиторска, кредиторско, мн. кредиторски.
кредиторка мн. кредиторки, ж. Тази, която предоставя на някого кредит. Банка кредиторка.
кредо само ед. Принципи, верую. Творческо кредо. Моето кредо.
крек крекът, крека, само ед., м. Евтин кокаин за пушене, раздаван безплатно за привличане на младежи.
крекинг само ед. Преработване на нефт и тежки нефтени продукти за получаване на бензин.
крекна крекнеш, мин. св. крекнах, мин. прич. крекнал, св. — вж. кряквам.
крем кремът, крема, мн, кремове, (два) крема, м. 1. Само ед. Варена сладка гъста каша за ядене от разбити яйца, мляко, нишесте с шоколад, плодове и др. Крем какао. Крем ванилия. 2. Само ед. Козметично мазило. Нощен крем. Хидратинтен крем. Крем за ръце. 3. Порция или кутийка от сладката каша или козметичното мазило. 4. Всяка гъста еднородна каша за мазане (в медицината и др.). 5. Цветето крем.
кремав кремава, кремаво, мн. кремави, прил. Който има лек портокалов цвят. Кремави пердета. Кремава рокля.
крематориум мн. крематориуми, (два) крематориума, м. Сграда за кремация.
кремация само ед. Изгаряне на трупове в специална пещ. // прил. кремационен, кремационна, кремационно, мн. кремационни.
кремирам кремираш, несв. и св.; кого/какво. Подлагам на кремация.
кремък само ед. 1. Много твърд минерал, кварц, от който при удар изхвърчат искри. 2. Парче от този минерал. // прил. кремъчен, кремъчна, кремъчно, мн. кремъчни. • Като кремък. Много твърд (човек, характер).
кренвирш мн. кренвирши, (два) кренвирша, м. Тънък и къс варен колбас от ситно смляно като каша месо. Кренвирши с горчица.
креп крепът, крепа, само ед., м. 1. Вълнен или копринен плат с грапава повърхност. 2. Черен плат, както и лента или парче от него, използвани за символ на траур.
крепиран крепирана, крепирано, мн. крепирани, прил. Който е набран, набърчен. Крепирана хартия за украса.
крепна крепнеш, мин. св. крепнах, мин. прич. крепнал, несв. Ставам по-силен, по-здрав, по-як, по-издръжлив физически и/или психически; укрепвам. Момчето растеше и крепнеше от добрата храна и чистия въздух.
крепон само ед. Вид мек памучен плат с набрана, неравна повърхност. Нощница от крепон.
крепост крепостта, мн. крепости, ж. 1. Укрепено с яки стени, ровове и други съоръжения населено място. Труднодостъпна крепост. Превземам крепостта. Предавам крепостта отвътре. 2. Укрепена сграда или комплекс от сгради. 3. Прен. Там, където нещо се пази, охранява сигурно; защитено място. Манастирите са крепост на българската книжнина и българския дух. Крепост на мракобесието. Моят дом — моята крепост. 4. Прен. Нещо, което е труднопревземаемо, труднопостижимо. Превземам крепостта на сърцето и. Крепостта на науката.
крепостен крепостна, крепостно, мн. крепостни, прил. 1. Който се отнася до крепост. Крепостни стени. 2. Който е свързан с крепостничество. Крепостни селяни. Крепостна зависимост. • Крепостно право. Истор. Права на владетеля на земя да разполага със свободата, труда и имуществото на принадлежащите му селяни. • Крепостен селянин. Истор. Селянин, който се намира в зависимост според крепостното право.
крепостник мн. крепостници, м. Истор. Крепостен селянин.
крепостничество само ед. Истор. Обществен строй, основан на крепостното право.
крепостничка мн. крепостнички. ж. Истор. Жена крепостник.
крепък крепка, крепко, мн. крепки, прил. 1. Който е физически здрав, як, силен. Крепко тяло. Крепки ръце. Крепка прегръдка. 2. Който е духовно здрав, силен; който може да поддържа, да подкрепя. Крепък дух. Крепки думи. Крепко рамо. // нареч. крепко. Засмя се крепко.
крепя крепиш, мин. св. крепих, мин. прич. крепил, несв. 1. Какво. Държа здраво, подпирам. Колоните крепят къщата. 2. Какво/кого. Придържам да не падне; внимателно прикрепям. Крепеше огромния денк с багаж на коленете си. Носи детето и го крепи да не се събуди. 3. Прен. Кого!какво. Поддържам, оказвам помощ; подкрепям. Крепи я с пари. Една специалност крепи университета. Лекарствата я крепят. 4. Прен. Кого. Окуражавам, вдъхвам сили. Любовта към децата я крепи. Амбицията го крепи. Надеждата крепи човека. — крепя се. 1. Придържам се, задържам се да не падна; подпирам се. Едва се крепи на краката си. Крепи се с бастун и върви. 2. Прен. Разг. Поддържам се физически или духовно, имам още сили. Крепя се е лекарства. Крепя се още, работя.
креслив креслива, кресливо, мн. кресливи, прил. 1. Който е пронизителен, неприятно рязък за слуха. Креслив глас. 2. Който е склонен да крещи, да говори високо, да избухва. Креслив човек. Кресливи съседи.
кресло мн. кресла, ср. 1. Широк, удобен, обикн. тапициран стол с облегалки за ръцете. Кожено кресло. Потъвам в креслото. 2. Прен. Висок пост, място, длъжност. Министерско кресло. Бори се за президентското кресло. 3. Прен. Брой места в кабинет, в министерски съвет. Ще дадат две кресла на демократическата партия. Едно кресло остава незаето.
кресна креснеш, мин. св. креснах, мин. прич. креснал, св. — вж. крясвам.
кретам креташ, несв. 1. Вървя, движа се бавно, с усилие; клатя се. Стара е, едва крета, но върви. 2. Прен. Карам трудно съществуване, едва се крепя, държа (поради болест, материални затруднения, лоши отношения). Едва кретам с лекарства. Кретаме с една заплата. Семейството им едва крета, никак не се разбират. 3. Прен. Бавно и трудно напредвам в някаква работа. // същ. кретане, ср.
кретен мн. кретени, м. 1. Спец. В медицината - човек, болен от кретенизъм. 2. Прен. Глупав човек, некадърен човек. Той е голям кретен. Политически кретен.
кретенизъм само ед. 1. Спец. В медицината — умствена и физическа недоразвитост вследствие от атрофия на щитовидната жлеза. 2. Прен. Глупост, некадърност.
крехък крехка, крехко, мн. крехки, прил. 1. Който е чуплив, трошлив. Кристалното стъкло е много крехко. Крехко стъбло. Крехко цвете. 2. Прен. Който е нежен, слаб, неустойчив. Крехка фигура. Крехко здраве. Крехки знания. 3. За месо, плодове, зеленчуци — който не е жилав, твърд. • Крехка възраст. Ранна възраст — детство, ранна младост. // същ. крехкост, крехкостта, ж.
кречетало мн. кречетала, ср. 1. Истор. Дъсчица, която се удря във воденичен камък и разклаща коша, за да пада зърното между камъните. 2. Детска играчка, която издава шум като воденичната дъсчица. 3. Прен. Разг. Човек, който говори много.
крещя крешиш, мин. св. крещях, мин. прич. крещял, несв. 1. Надавам, издавам силен вик, крясък. Птиците крещят. Децата крещят. 2. Говоря с много висок глас, викам. Винаги крещи по телефона. Мъжът и е глух и е свикнала да крещи. 3. Прен. Карам се. По цял ден крещят вкъщи. // същ. крещене, ср.
крещящ крещяща, крещящо, мн. крещящи, прил. 1. Който крещи. Крещяща птица. 2. Прен. Който привлича вниманието с нещо; който се откроява. Крещяща реклама. Крещяща рокля. Крещящ цвят. 3. Прен. Който е рязък, който изпъква с нещо. Крещяща разлика. Крещящо противоречие. Крещяща несправедливост.
крея крееш, мин. св. креях, мин. прич. креял , несв. 1. Постепенно отслабвам физически; линея, вехна. Декарите не и помогнаха, от ден на ден крее. 2. Прен. За работа, дейност — постепенно отслабвам, замирам. Икономиката крее. Търговията крее. 3. Прен. За мечти, любов, амбиции и др. — постепенно гасна, умирам.
крив крива, криво, мн. криви, прил. 1. Който не е прав, а извит, с извивки. Крива линия. Крива улица. Криво дърво. 2. Който е наклонен; несиметричен. Крив шкаф. Крива къща. Крива бутилка. 3. Прен. Разг. Който е виновен, който е сгрешил. Все тя му е крива. Аз съм си крива, трябваше да отида навреме. 4. Който е погрешен, грешен. Крива сметка. Тръгнали сме по крив път, тук няма такава улица. // нареч. криво. • Криво гърло. Дихателна тръба. Влезе ми храна в кривото гърло. • Криво огледало. Специално огледало, в което всичко изглежда изопачено и смешно. • Крив човек. Опак човек. • На крив път съм. По погрешен начин действам. • Криво-ляво. Как да е, горе-долу. • Криво ми е. 1. Лошо ми е, неразположен съм. 2. Мъчно ми е, чоглаво ми е.
крива мн. криви, ж. 1. Крива линия в математиката, както и всяка крива линия. 2. Линия, показваща ръст и спад в развитието на някакъв процес. Кривата на температурата за месец август. Кривата на курса на долара. Кривата на настроението.
кривак мн. криваци, (два) кривака, м. Дебела тояга с извит край за подпиране, която служи обикн. на овчар; гега. Овчарски кривак. Удрям с кривака.
криввам кривваш, несв. и кривна, св. 1. Отклонявам се изведнъж от пътя, с едно леко, кратко завиване. Кривна в уличката и изчезна от погледа ми. 2. Прен. Разг. Отклонявам се от правия път, от досегашната си политика, възгледи. Кривна от пътя и разруши семейството си. Кривна вдясно.
кривда само ед. • Кривда и правда. Справедливост и несправедливост. Не разбирам къде е кривдата, къде е правдата.
кривина мн. кривини, ж. 1. Само ед. Качество на крив. Дървото беше с голяма кривина. 2. Извивка на път, линия и др. Вървяха по планинските кривини.
кривна кривнеш, мин. св. кривнах, мин. прич. кривнал, св. — вж. криввам.
криво- Първа съставна част на сложни думи със значение крив, напр. кривоглед, кривокрак, кривоног.
кривоглед кривогледа, кривогледо, мн. кривогледи, прил. Който страда от кривогледство.
кривогледство само ед. Недостатък на зрението, при който е нарушена успоредността на двете очни оси. Страдам от кривогледство.
кривол мн. криволи, (два) кривола, м. 1. Закривен кюнец на печка. 2. Остар. Завой на път или на река. Ще те чакам на кривола.
криволица мн. криволици, ж. 1. Обикн. мн. Няколко последователни завоя на път, река. Реката прави криволици. 2. Крива линия, извита лента, шарка и др. Пиша криволици, никой не ми разбира. Чертая криволици. Косата и пада на криволици.
криволича криволичиш, мин. св. криволичих, мин. прич. криволичил, несв. 1. Вървя на зиг-заг, на криволици. Колата криволичи по планинския път. 2. Правя, образувам криволици. Пътят криволичи.
криволя криволиш, мин. св. криволих, мин. прич. криволил, несв. Криволича.
кривя кривиш, мин. св. кривих, мин. прич. кривил, несв. 1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя си устата. Кривя си очите. Кривя единия си крак, като вървя. 2. Какво. Правя да стане крив. Кривя буквите. Кривя шевовете, като шия. Кривя редовете. — кривя се. 1. Извивам се, ставам крив. Очите му се кривят и не вижда добре. Кракът му се криви след падането. 2. Прен. Гримаснича, кълча се. Той се ядосваше, а децата се смееха и кривяха. • Кривя си душата. Разг. Съзнателно не казвам истината, изопачавам.
криеница само ед. Детска игра, при която един жуми, другите се крият, а после той ги търси. • Играем си на криеница. Прен. Имаме отношения на криене и преследване; хитруване. Защо не поговорим честно, ами си играем на криеница.
криза мн. кризи, ж. 1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. Криза в протичане на болестта. Криза в любовта. Попадам в криза. Излизам от криза. 2. Остър недостатък на нещо. Енергетична криза. Финансова криза. Водна криза. // прил. кризисен, кризисна, кризисно, мн. кризисни. Кризисен период. Кризисна ситуация. • Правителствена криза. Период, в който действащото правителство е в оставка, а ново не е избрано. • Финансова криза. Разстройване на държавните финанси. • Криза в болестта. 1. Пристъп на хронично заболяване. 2. Критично състояние в протичане на болест, което решава изхода и.
крик крикът, крика, мн. крикове, (два) крика, м. Уред с механизъм за повдигане на тежести. Повдигнах колата с крик.
крикет само ед. Спец. В спорта — игра, която се играе на открито игрище между два отбора с малка твърда топка, която се удря с бухалки. Отбор по крикет. Играя крикет.
крилат крилата, крилато, мн. крилати, прил. Който има крила (в 1 и 2 знач.). Крилати насекоми. Крилати мечти. • Крилат израз. Кратък и образен израз, съдържащ някаква мъдрост или символика и ползващ се с всеобща известност.
крило мн. крила и криле, ср. 1. Орган за летене у птици и насекоми. Крила на пеперуда. Крила на гълъб. 2. Една от плоските повърхности на летателен апарат, поддържаща го да лети. Крила на самолет. 3. Всяка от двете части на предмет, които са разположени, разтварят се или се разполагат в две противоположни посоки. Крило на сграда. Крило на прозорец. Крило на бял дроб. Крило на батальона. 4. Прен. Течение, групировка в политическа партия или в друга организация. Ляво крило. 5. Прен. Закрила, защита. Той е крило за тях. // същ. умал. крилце, мн. крилца, ср. • Давам крила. Вдъхвам вяра, амбиции, решителност. Първият успех й даде крила. • Подрязвам крилата (на някого). Отнемам вяра, обезкуражавам.
криминале мн. криминалета, ср. Разг. Криминален роман или филм.
криминален криминална, криминално, мн. криминални, прил. 1. Който се отнася до наказателно престъпление. Криминален случай. Криминален филм. 2. Който е извършил наказателно престъпление. Криминален престъпник.
криминалист мн. криминалисти, м. Специалист по криминалистика.
криминалистика само ед. Спец. Правна дисциплина, която изучава методите и средствата за разкриване на криминални престъпления.
криминолог мн. криминолози, м. Специалист по криминология.
криминология само ед. Спец. Наука за престъпността като социално явление.
кримка мн. кримки, ж. 1. Вид пушка от времето на Кримската война; стара пушка. 2. Прен. Разг. Опитен човек, знаещ в някоя област. Стара кримка е. никой не може да го излъже.
крин кринът, крина, мн. кринове, (два) крина, м. Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем.
крина мн. крини, ж. Истор. Дървен цилиндричен съд — мярка за зърнени храни (около 15 килограма). • Като крина. Голям и кръгъл. Луна като крина. Глава като крина.
кринолин мн. кринолини, (два) кринолина, м. Широка женска пола, опъната на обръч, носена през XIX в.
крипта мн. крипти, ж. 1. Истор. У древните християни — галерия за погребения и богослужения. 2. Подземна галерия, подземие под църква.
криптография само ед. Тайнопис.
кристал мн. кристали, (два) кристала, м. 1. Минерал или химическа сол във форма на правилно геометрическо тяло с плоски стени. Сол на кристали. Кристали на кварца. 2. Вид висококачествено блестящо стъкло, както и изделия от такова стъкло. Завод за кристал. Подариха им много кристал. 3. Прен. Нещо много чисто, прозрачно, блестящо. Въздухът там е истински кристал. // прил. кристален, кристална, кристално, мн. кристални. Кристална ваза. Кристални сълзи.
кристализирам кристализираш, несв. и св. 1. Кристализирам се. 2. Прен. Премръзвам, вкочанявам се от студ.
кристализирам се кристализираш се, несв. и св. 1. Превръщам се в кристали. Захарният сироп се кристализира. 2. Прен. Приемам ясна форма, очертавам се, избистрям се. Впечатленията ми още не бяха се кристализирали.
критерий мн. критерии, (два) критерия, м. Признак, въз основа на който се прави преценка на предмети, явления. По какви критерии се оценява една писмена кандидатстудентска работа? Критерии за оригинално творчество. Висок критерий. Нисък критерий.
критик мн. критици, м. Човек, който се занимава с критика (в 1 и 2 знач.). Литературен критик.
критика мн. критики, ж. 1, Само ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. Театрална критика. 2. Прен. Само ед. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеус-дам критиката за този поет. 3. Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики.
критикар критикарят, критикаря, мн. критикари, м. Разг. Пренебр. Човек, който е склонен да критикува всичко, да вижда само лошите страни.
критикарствам критикарстваш, несв. Разг. Пренебр. Проявявам се като критикар.
критикарствувам критикарствуваш, несв. Критикарствам.
критикувам критикуваш, несв.; какво/кого. Подлагам на критика (в 3 знач.). Критикувам добронамерено.
критицизъм само ед. 1. Спец. Учение във философията, създадено от Кант, което отрича познаваемостта на света. 2. Разг. Критично отношение. Прекаляваш с твоя критицизъм.
критичен критична, критично, мн. критични, прил. 1. Който е способен да прави критика, да анализира. Критичен ум. 2. Който съдържа критика или е основан на критика; критически. Критични разсъждения. 3. Който е недоверчив, скептичен, резервиран към нещо. Критичен съм към неговите способности. 4. Който критикува. Критично изложение. // същ. критичност, критичността, ж.
критичен критична, критично, мн. критични, прил. 1. Който е изключително труден, опасен, съдбоносен. Критичен момент. Критична ситуация за бъдещето ми. 2. Спец. При който се извършва промяна, преминаване от едно състояние в друго. Критична температура. Под критичната точка. // същ. критичност, критичността, ж.
критически критическа, критическо, мн. критически, прил. 1. Който съдържа критика. Критически изследвания. Критически статии. Критически материали за киното. 2. Критичен. • Критическа възраст. Климактериум.
крия криеш, мин. св. крих, мин. прич. крил, несв. 1. Какво/кого. Поставям на такова място, че да не се намери от друг; укривам. Крия пари. Крие въстаници в къщата си. 2. Какво. Поставям на закрито място, правя да не се вижда; прикривам. Крия всички дрехи в шкафа. Крия ръцете си в джобовете. 3. Какво. Пазя в тайна, не издавам. Крия любовта си. 4. Прен. Какво. Съдържам дълбоко в себе си. Космосът крие тайни. Земните недра крият богатства. — крия се. 1. Стоя или отивам на закрито или тайно място; укривам се. Крия се зад оградата. 2. Прен. Съществувам, но не се виждам, не се забелязвам. Навътре в планината се крият вили. В сърцето й се крие любов. // същ. криене, ср.
кроасан мн. кроасани, (два) кроасана, м. Кифла от фино маслено тесто, с форма на полумесец и с пълнеж, както и закуски от същото тесто, но с друга форма. Кроасан с шоколад.
кроеж мн. кроежи, (два) кроежа, м. 1. Само ед. Кроене. 2. Прен. Обикн. мн. Замисъл, план, често нечисти.
кройка мн. кройки, ж. 1. Начин, по конто се крои дреха; форма, линия. Роклята е с проста кройка. Модна кройка. 2. Модел за кроене, изрязан от хартия. Вадя кройки. Имам готови кройки.
крокодил мн. крокодили, (два) крокодила, м. Голямо земноводно хищно влечуго с вид на гущер, с твърди плочки по кожата и удължена муцуна, което обитава тропическите страни. // прил. крокодилски, крокодилска, крокодилско, мн. крокодилски. • Крокодилски сълзи. Лицемерни сълзи.
крос кросът, кроса, мн. кросове, (два) кроса, м. Спортно бягане със или без препятствия по пресечена местност (в поле, ниви и др.). Пролетен крос. Участвам в колоездачен крос.
кросно мн. кросна, ср. Част от тъкачен стан - право кръгло дърво (на едно се навива основата, а на друго - готовата тъкан). Затягам кросното. • Изтъках си платното, ритам ти кросното. Разг. Свършвам своята работа и не се интересувам от друго.
кротувам кротуваш, несв. 1. Стоя кротко, мирно, тихо. Детето кротува. 2. Прен. Стоя неподвижно, не се показвам, не предприемам нищо. Трябва да кротуваш вкъщи няколко дни, иначе болестта ще се усложни. Кротувай, иначе ще те заловят. — кротувам си. Разг. Не предприемам нищо, не се обаждам, мълча си. Казвам му да си търси работа, но той си кротува вкъщи.
кротък кротка, кротко, мн. кротки, прил. 1. Който стои мирно, тихо, спокойно. Сега е много кротък, защото се нахрани добре. 2. Който по характер е бавен, спокоен, тих. Кротък човек. Кротко агне. 3. Който изразява спокойствие, доброта. Кротък поглед. Кротка усмивка. // същ. кротост, кротостта, ж. • Кротък като агне. Много кротък.
кроя кроиш, мин. св. кроих, мин. прич. кроил, несв. 1. Според даден модел и дадени размери изрязвам части за дреха, за обувки от плат или кожа. За половин час крои една рокля. Кроя панталон. 2. Прен. Замислям, пресмятам. Кроя план. Кроя престъпление. // същ. кроене, ср.
крояч мн. кроячи, м. Занаятчия, който крои и шие или който само крои дрехи.
кроячка мн. кроячки, ж. Жена крояч.
крупен крупна, крупно, мн. крупни, прил. 1. Който притежава големи богатства или се занимава с производство или търговия в големи размери. Крупен земевладелец. Крупен производител. Крупен акционер. 2. Прен. Който има големи приноси или голямо и значително творчество. Крупен учен. Крупен физик. Крупен писател. Крупна фигура.
крупие мн. крупиета, ср. Лице, което ръководи хазартни игри в игрален дом, прибира залозите и раздава печалбите.
крут крута, круто, мн. крути, прил. • Крути мерки. Най-строги мерки. Против престъпността трябва да се вземат крути мерки.
круша мн. круши, ж. Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод. // прил. крушов, крушова, крушово, мн. крушови. Крушови листа. Крушов компот. • Боксова круша. Кожено приспособление с форма на круша, използвано за тренировки по бокс. • До кривата круша. Разг. Доникъде (не стигам в някаква работа или дейност). • Обирай си крушите. Разг. Пренебр. Махай се. отивай си.
крушение мн. крушения, ср. Провал, катастрофа, крах. Крушение на идеи. Крушение на мечти.
крушка мн. крушки, ж. 1. Малка круша. 2. Разг. Електрическа лампа. • Има си крушка опашка. Разг. Всяко нещо си има причина, основание.
крушовиден крушовидна, крушовидно, мн. крушовидни, прил. Който има форма на круша. Крушовиден израстък. Крушовидно тяло.
кръв кръвта, мн. кърви и кървища, ж. 1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. От раната тече кръв. Капки кръв. Вземам кръв за изследване. 2. Прен. Човешки жертви. Много кръв даде светът в тази война. 3. Прен. Само ед. Животът на някого. Искат му кръвта. Взеха му кръвта. • Буйна кръв/гореща кръв. Човек с буен нрав. ф В кръвта .ми е. Роден съм с него. • Кръвта вода не става. Роднинството е завинаги.
кръвен кръвна, кръвно, мн. кръвни, прил. 1. Който се отнася до кръв. Кръвни клетки. 2. Който е сроден по кръв; роднина. Кръвен брат. 3. Прен. Който е жизнено важен, насъщен. Кръвни интереси. Кръвни врагове. • Кръвна група. Кръв с определени биохимични особености. Нулева кръвна група. • Кръвна картина. Цялостен анализ на кръвта. • Червени кръвни телца/бели кръвни телца. Видове кръвни клетки.
кръвнишки кръвнишка, кръвнишко, мн. кръвнишки, прил. Който е свиреп, страшен. Кръвнишки поглед. // нареч. кръвнишки.
кръво- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кръв, напр. кръводарител, кръвожаден, кръвопиец, кръвопускане, кръвохрачене.
кръводарител кръводарителят, кръводарителя, мн. кръводарители, м. Човек, който дава от кръвта си за преливане при нужда на болни хора.
кръводарителка мн. кръводарителки, ж. Жена кръводарител.
кръвожаден кръвожадна, кръвожадно, мн. кръвожадни, прил. Който е жаден за убийства; жесток, свиреп. Кръвожаден убиец.
кръвоизлив мн. кръвоизливи, (два) кръвоизлива, м. Изтичане на кръв от спукани кръвоносни съдове вътре в организма или навън. Вътрешен кръвоизлив.
кръвоносен кръвоносна, кръвоносно, мн. кръвоносни, прил. Който служи за извършване на кръвообращението. Кръвоносни съдове. Кръвоносна система.
кръвообращение само ед. Циркулация на кръвта от сърцето към тъканите и обратно, обусловена от сърдечните съкращения. Кръгове на кръвообращението. Добро кръвообращение.
кръвопролитие мн. кръвопролития, ср. Проливане на кръв, жестоко избиване на хора. Кръвопролитието на войната. Катастрофата е придружена с кръвопролитие.
кръвосмешение само ед. Полова връзка между близки роднини.
кръвотечение мн. кръвотечения, ср. Изтичане на кръв навън поради увреждане на стените на кръвоносните съдове.
кръвясам кръвясаш, св. — вж. кръвясвам.
кръвясвам кръвясваш, несв. и кръвясам, св. Обикн. за очи — изпълвам се, наливам се с кръв.
кръг кръгът, кръга, мн. кръгове, (два) кръга, м. 1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма. Повърхност на кръг. Слънцето осветява един кръг на стената. Режа хартия на кръгове. 2. Окръжност и всеки предмет с такава форма. Диаметър на кръг. Чертая кръгчета. Птицата прави кръгове. Застават в кръг. 3. Прен. Сфера, затворена област, съдържаща етапите на развитие или извършване на нещо, група въпроси, явления и др. Кръг от задължения. Кръг на кръвообращение. Затварям кръга на развитие. 4. Прен. Група хора, обединени от общ признак (обществено положение, професионални интереси и др.). Тесен кръг ценители. Широк кръг от читатели. Политически кръгове. Интелектуален кръг. Семеен кръг. 5. Спец. В спорта — етап от предварителни състезания, излъчващ спортисти за следващата степен на представяне. // същ. умал. кръгче, мн. кръгчета, ср. • Омагьосан кръг/порочен кръг. Доказване на положение, което може да стане с помощта на второ положение, което също може да бъде доказано само
кръгов кръгова, кръгово, мн. кръгови, прил. Който се извършва в кръг. Кръгово движение. Кръгово състезание. Кръгово развитие.
кръговрат мн. кръговрати, (два) кръговрата, м. 1. Непрекъснат процес, при който се повтарят едни и същи етапи на развитие. Кръговрат на сезоните. 2. Непрекъснато движение на нещо. Кръговрат на дните. Кръговрат на събитията.
кръгозор само ед. 1. Пространство, което може да се обхване с един поглед. 2. Прен. Обхват, кръг от интереси, знания. Човек с широк кръгозор.
кръгом нареч. 1. В полукръг около собствената си ос. Обръщам се кръгом. 2. Военна команда за обръщане в противоположната посока.
кръгооборот мн. кръгообороти, (два) кръгооборота, м. Процес на едно завъртане и връщане в изходното положение. Кръгооборот на капитала.
кръгообразен кръгообразна, кръгообразно, мн. кръгообразни, прил. Който има форма на кръг или се движи като в кръг. Кръгообразно движение. Кръгообразно тяло.
кръгъл кръгла, кръгло, мн. кръгли, прил. 1. Който има форма на кръг. Кръгла луна. Кръгъл диск. 2. Прен. Който е съвършен, завършен, пълен. Кръгъл глупак. Кръгъл отличник. 3. За число — който няма дробна част; цял. Кръгли числа. Кръгла сметка. // прил. умал. кръгличък, кръгличка, кръгличко, мн. кръглички. • Кръгъл сирак. Без майка и без баща.
кръжа кръжиш, мин. св. кръжих, мин. прич. кръжил, несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дълго във въздуха.
кръжок мн. кръжоци, (два) кръжока, м. Група лица с обши интереси, организирани за съвместни занятия. Драматичен кръжок. Кръжок по рисуване. // прил. кръжочен, кръжочна, кръжочно, мн. кръжочни.
кръжочник мн. кръжочници, м. Участник в кръжок.
кръжочничка мн. кръжочнички, ж. Участничка в кръжок.
кръквам кръкваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква!
кръкна кръкнеш. мин. св. кръкнах, мин. прич. кръкнал, св. — вж. кръквам.
кръмен кръмна, кръмно, мн. кръмни, прил. Който служи за храна на добитък, за кърма. Кръмно цвекло.
кръпка мн. кръпки, ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки. • Като кръпка. Като нещо чуждо, външно, несвързано със същността. Тази глава от книгата е като кръпка.
кръст кръстът, кръста, мн. кръстове, (два) кръста, 1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. Поставям кръст като знак за грешка. Кръст на църква. 2. У християните — молитвен жест с ръка. означаващ такава фигура (докосване по челото, средата на гърдите, дясната и лявата страна на гърдите). Правя кръст с ръка. 3. Орден с такава форма. Кръст за храброст. 4. Прен. Тежка съдба, изпитания. Нося си кръста. 5. Място на гърба на човек, където се съединяват костите на таза с гръбначния стълб. // същ. умал. кръстче, мн. кръстчета, ср. • На кръст. Разг. 1. Надлъж и нашир. Избродих света на кръст. 2. Едно върху друго, едно след друго. Не мога да спестя два лева на кръст. Не може да каже две думи на кръст. • Слагам кръст (на нещо). Разг. Слагам край на не- що. Слагам кръст на тази любов. • Червен кръст. Международна организация за подпомагане при война или бедствие с емблема червен кръст на бяло поле.
кръстат кръстата, кръстато, мн. кръстати, прил. 1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая. 2. Който е пълен и нисък; квадратен. Станала е кръстата. 3. Остар. Който е с шарки на квадрати. Кръстато халище.
кръстачка мн. кръстачки, ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха и др.).
кръстен кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил. 1. Който се отнася до кръст. 2. Когото са кръстили като християнин. Децата и са кръстени. 3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията. 4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема. • Кръстен знак. Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.).
кръстец мн. кръстци, (два) кръстеца, м. Истор. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци.
кръстител кръстителят, кръстителя, мн. кръстители, м. • Йоан Кръстител. Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Исус Христос.
кръстник мн. кръстници, м. 1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение. 2. Лице, което кумува на сватбата на някого.
кръстница мн. кръстници, ж. Жена кръстник. Тя е моята кръстница.
кръстовище мн. кръстовища, ср. 1. Кръстачка. 2. Кръстопът. Над селото има кръстовище.
кръстоносен кръстоносна, кръстоносно, мн. кръстоносни, прил. • Кръстоносен поход. 1. Истор. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на Изток (през периода XI — XIII в.) под предлог, че освобождават кръста от тур-ците. 2. Прен. Организирана акция, кампания против някого.
кръстообразен кръстообразна, кръстообразно, мн. кръстообразни, прил. Който има вид или форма на кръст.
кръстопът мн. кръстопътища, (два) кръстопътя, м. Място, където се пресичат улици или пътища. На кръстопътя ще завия вдясно. • На кръстопът съм. Намирам се в момент, когато трябва да взема важно решение в живота си.
кръстосам кръстосаш, св. — вж. кръстосвам.
кръстосвам кръстосваш, несв. и кръстосам, св.; какво. 1. Слагам на кръст. Кръстосвам дъски. Кръстосвам си ръцете. Кръстосвам си краката. 2. Пресичам или обхождам надлъж и нашир. Пътища кръстосват полето. Кръстосвам планината. Кръстосвам света. 3. Съчетавам животни или растения от различни породи или видове за подобряване на вида или като научен експеримент. 4. Прен. Ходя без работа, шляя се. По цял ден кръстосва селото. — кръстосвам се/кръстосам се. Само мн. Пресичаме се. Тук пътищата се кръстосват. // същ. кръстосване, ср. • Кръстосваме интереси. Имам противоположни интереси с някого. • Кръстосваме шпаги. Попадам в остър конфликт с някого.
кръстоска мн. кръстоски, ж. 1. Кръстосване на растения или на животни. 2. Животно или растение, създадено чрез кръстосване; хибрид.
кръстословица мн. кръстословици, ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; ребус. Решавам кръстословица.
кръстя кръстиш, мин. св. кръстих, мин. прич. кръстил, св. - вж. кръщавам.
кръстя се кръстиш се, мин. св. кръстих се, мин. прич. кръстил се, несв. 1. Правя молитвен кръст. 2. Прен. Уверявам, убеждавам. Кръсти се, че е честен търговец. // същ. кръстене, ср.
кръц-кръц междум. За наподобяване на звук, издаван при отрязване.
кръчма мн. кръчми, ж. 1. Разг. Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета. По тази улица има много кръчми. 2. Разг. Всеки вид заведение за хранене, в което се сервира алкохол. Всяка вечер ходи по кръчми. • У мене с кръчмата. Разг. Аз ще черпя (ако последното количество алкохол от бутилката е в моята чаша).
кръчмар кръчмарят, кръчмаря, мн. кръчмари, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите. • Правя си сметка без кръчмар. Правя план за нещо, без да се съветвам с този, от когото зависи осъществяването му.
кръчмарка мн. кръчмарки. ж. Жена кръчмар.
кръчмарски кръчмарска, кръчмарско, мн. кръчмарски, прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати.
кръшвам кръшваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път. няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на време кръшва.
кръшен кръшна, кръшно, мн. кръшни, прил. Остар. 1. За тяло — строен, гъвкав. Кръшна снага. 2. За хоро —- което се извива, огъва. 3. За глас — висок, ясен, звучен. Изви се кръшен глас. Кръшна песен.
кръшкам кръшкаш, несв. Разг. 1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа. 2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с чужди жени.
кръшна кръшнеш, мин. св. кръшнах, мин. прич. кръшнал, св. - вж. кръшвам.
кръщавам кръщаваш, несв. и кръстя, св.; кого. 1. Давам, определям име на свое дете. Кръстиха я на баба и. 2. Извършвам религиозния обред кръщение. Попът кръщава деца вече двайсет години. 3. Кръстник съм на някого при религиозния обред кръщение. Тя е кръстила и двете сестри. 4. Прен. Посвещавам, въвеждам в дейност. Кого. Кръщавам нови мафиоти. 5. Прен. Разг. Добавям вода към алкохол, мляко, за да увелича обема му. // същ. кръщаване, ср.
кръщелен кръщелна, кръщелно, мн. кръщелни. прил. Който е свързан с религиозния обред кръщение. • Кръщелно свидетелство. Документ за удостоверяване на името на кръстения, датата на раждане и имената на родителите му. • Кръщелно име. Име, дадено при обреда кръщение.
кръщелник мн. кръщелници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник.
кръщелница мн. кръщелници, ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници.
кръщене мн. кръщенета, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си.
кръщение мн. кръщения, ср. Християнски обред за даване на име на дете. • Бойно кръщение. Първо участие в бой или в някаква важна дейност.
крякам крякаш, несв. 1. За жаба или птица — издавам остър вик. Жабите крякат в реката. 2. Пренебр. За човек — викам пронизително, като говоря. Стига си крякала, говори по-спокойно! // същ. крякане, ср.
кряквам крякваш, несв. и крекна, св. Крякам един път или няколко пъти по един път.
крясвам крясваш, несв. и кресна, св. Изведнъж започвам да кряскам. От сутрин още крясва на децата.
кряскам кряскаш, несв. 1. Издавам крясък. Птици кряскаха в тишината. 2. Говоря, като издавам крясък.
крясна креснеш, мин. св. кряснах, мин. прич. кряснал, св. Кресна.
крясък мн. крясъци, (два) крясъка, м. Остър пронизителен единичен вик, издаван от някои птици, животни или от човек. Птицата излетя с крясък.
ксенофобия само ед. Омраза към чужденците и всичко чуждо. Жертви на ксенофобията.
ксерокопие мн. ксерокопия, ср. Разг. Копие върху лист хартия на текст, рисунка и др., направено от фотокопирен апарат; фотокопие.
ксерокс мн. ксерокси, (два) ксерокса, м. Разг. Копирен фотоелектрически апарат, който прави копие на текст, рисунка и др. от един лист на друг.
ктитор мн. ктитори, м. Дарител на пари за построяване на църква или на манастир.
ку-ку междум. За наподобяване вика на кукувицата.
куб кубът, куба, мн. кубове, (два) куба, м. 1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма. 2. Спец. В математиката — трета степен на число. // прил. кубически, кубическа, кубическо, мн. кубически. • Кубически метър. Мярка за обем, равна на обема на такова тяло със страна един метър.
кубатура само ед. Обемът на тяло в кубически метри. Стаята е с голяма кубатура.
кубе мн. кубета, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета.
кубизъм само ед. Спец. Течение в изобразителното изкуство за изобразяване на предметите като геометрични фигури.
кубик мн. кубици, (два) кубика, м. Разг. Кубически метър като мярка за дървен материал, пръст, пясък и др. Два кубика пясък.
кубичен кубична, кубично, мн. кубични, прил. 1. Който има формата на куб. Кубично тяло. 2. Разг. Кубически.
кубче мн. кубчета, ср. 1. Малък куб. 2. Всяко малко тяло с форма на куб. Кубчета с картинки за игра. • Кубчето на Рубик. Специално направено за логически задачи кубче с въртящи се плоскости в различен цвят.
куверт мн. куверти, (два) куверта, м. 1. Прибори за хранене на един човек, подредени на маса. Сложи още един куверт. 2. Определено меню за един човек. 3. Най-малката сума, която трябва да се консумира в заведение, събирана като такса при влизане. Колко лева е кувертът за този ресторант? С куверти ли се влиза тук?
куверта мн. куверти, ж. 1. Палуба на параход. Излизам на кувертата. 2. Разг. Покривка за легло.
кувертюра мн. кувертюри, ж. Покривка за легло.
кудкудяк междум. За наподобяване на характерен вик на кокошка, обикн. след снасяне на яйце.
кудкудякам кудкудякаш, несв. 1. За кокошка — надавам характерни викове, обикн. след снасяне на яйце. 2. Прен. Разг. Пренебр. За жени — говоря много и шумно, кресливо. Жената не може без да кудкудяка. 3. Прен. Разг. Пренебр. Хваля се шумно, много. Стига си кудкудякала, всички чуха за твоите пари! // същ. кудкудякане, ср.
кудкудяча кудкудячиш, мин. св. кудкудячих, мин. прич. кудкудячил, несв. Кудкудякам.
кука мн. куки, ж. 1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица. 2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки. 3. Прен. Разг. Пренебр. За човек - шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото. // същ. умал. кукичка, мн. кукички, ж. • Ставам/стана на кука. Отслабвам много. • Прав като кука. Много крив, изкривен.
кукам кукаш, несв. За кукувица — издавам характерни звуци. // същ. кукане, ср.
куквам кукваш, несв. и кукна, св. 1. Кукам един път или няколко пъти по един път. Кукувицата кукваше няколко пъти и млъкваше. 2. Започвам да кукам. Кукувицата кукна от ранна пролет. 3. Прен. Разг. Заставам или отивам някъде и стоя прекалено дълго. Кукнала на улицата, не се прибира да си върши работата.
кукер мн. кукери, м. Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница. // прил. кукерски, кукерска, кукерско, мн. кукерски. • Като кукерска булка. Разг. Груба, кокалеста жена, напомняща фигурата и маниера на кукерската булка — мъж, облечен като жена, атрибут на кукерските игри.
кукла мн. кукли, ж. 1. Детска играчка, обикн. за момиче, с вид на човешка фигура. Играя на кукли. 2. Такива фигури, привързани с конци, за да ги движат, предназначени за театър; марионетка. 3. Прен. Обикн. високопоставена личност, която изпълнява чужда воля. 4. Прен. Добре облечена или прекалено издокарана, както и хубава, но бездушна или глуповата жена. 06лякла се е като кукла. Гримирала се е като кукла. // прил. куклен, куклена, куклено, мн. куклени. // същ. умал. кукличка, мн. куклички, ж. • Куклен театър. Театър, в който ролите се изпълняват от кукли, движени от артисти.
кукленски кукленска, кукленско, мн. кукленски, прил. Който е присъщ на кукла. Кукленска хубост. Кукленска коса.
кукна кукнеш, мин. св. кукнах, мин. прич. кукнал, св. — вж. куквам.
куков кукова, куково, мн. кукови, прил. • На куково лято. Никога. Ще си получиш парите на куково лято.
куковден само ед. Кукеровден; ден, в който ходят кукери.
кукувам кукуваш, несв. Живея сам, без да общувам с хора, като кукувица. Вече няколко години кукува сама.
кукувица мн. кукувици, ж. Сива горска прелетна птица, която снася яйцата си в чужди гнезда, не отглежда малките си. Кукувица кука на зелена бука. // прил. кукувичи, кукувича, кукувиче, кукувичо, мн. кукувичи. Кукувичо гнездо. • Като кукувица. Разг. Който живее сам, самотно. • Кукувица ми е изпила ума. Разг. Съвсем съм оглупял. • Кукувича прежда. Парази-тиращо растение с вид на жълта нишка, което се увива по растенията и ги задушава.
кукумявка мн. кукумявки, ж. 1. Нощна граблива птица с бухлата глава и големи очи, която издава характерен вик. 2. Прен. Разг. Пренебр. Грозна жена.
кукуригам кукуригаш, несв. За петел — издавам пронизителен вик. // същ. кукуригане, ср.
кукуригвам кукуригваш, несв. и кукуригна, св. Кукуригам един път или няколко пъти по един път.
кукуригна кукуригнеш, мин. св. кукуригнах, мин. прич. кукуригнал, св. — вж. кукуригвам.
кукуригу междум. За наподобяване вик на петел.
кукуруз само ед. Диал. Царевица.
кукуряк мн. кукуряци, (два) кукуряка, м. Ранно пролетно планинско цвете с бледозелени цветове. • Като кукуряк. Весел, бодър, изправен.
кула мн. кули, ж. 1. Истор. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието. 2. Тясна и висока сграда за различни цели. Часовникова кула. • Градя въздушни кули. Мечтая за невъзможни неща, фантазирам.
кулинария само ед. Изкуство за приготвяне на храна. Много е добра в кулинарията. // прил. кулинарен, кулинарна, кулинарно, мн. кулинарни. Кулинарни съвети.
кулиса мн. кулиси, ж. Обикн. мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена. • Зад кулисите. Тайно, скрито (действам).
кулминационен кулминационна, кулминационно, мн. кулминационни, прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точка.
кулминация само ед. Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка. Кулминация на драмата.
кулоари кулоар, м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи. // прил. кулоарен, кулоарна, кулоарно, мн. ку-лоарни. • Кулоарни новини. Неофициални новини; новини от разговори в кулоарите.
култ култът, култа, мн. култове, (два) култа, м. 1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Аполон. Служители на култа. 2. Прен. Голямо почитане, преклонение. Култ към майката. // прил. култов, култова, култово, мн. култови. • Издигам в култ. Почитам, високо ценя.
култиватор мн. култиватори, (два) култиватора, м. Селскостопанска машина за разбиване на буците и разрохкване на почвата.
култивирам култивираш, несв. и св.; какво. 1. Развъждам, приспособявам. Култивирам маслини. 2. Развивам, насаждам (навици, качества на характера). 3. Обработвам с култиватор. // същ. култивиране, ср.
култура мн. култури, ж. 1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Духовна култура. Материална култура. Древна култура. 2. Само ед. Образованост, знания, възпитание. Висока култура. Ниска култура. Имам богата култура. 3. Само ед. Състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна. 4. Обикн. Мн. Растения, които изискват обработка. Житни култури. Маслодайни култури. 5. Спец. Обикн. мн. Бактерии, които се развъждат в лаборатория. 6. Само ед. Висока степен на развитие на нешо, умение. Култура на производство.
културен културна, културно, мн. културни, прил. 1. Който се отнася до постижения в материалния или духовния живот. Културно равнище.. Културни паметници. 2. Който е предназначен да създава и разпространява култура. Културен институт. 3. Който притежава висока духовна култура. Културен човек. 4. За растения — който изисква обработка. // същ. културност, културността, ж.
културолог мн. културолози, м. Учен, който работи в областта на културологията.
културология само ед. Спец. Научна област, свързана с изучаване духовната култура на обществото.
културтрегер мн. културтрегери, м. Носител на дадена култура.
кум кумът, кума, мн. кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови. • Ще видим кой кум, кой сват. Разг. Ще видим кой какъв е. • От кумова срама. Разг. Колкото за приличие, от срам пред хората. Усмихва се само от кумова срама.
кума мн. куми, ж. Жена, която венчава; кръстница.
кумец мн. кумци, м. Венчаният по отношение на своя кум, на кумата и семейството им. Кумецът ще дойде на гости.
кумир мн. кумири, (два) кумира, м. 1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
кумис само ед. Питие от ферментирало ко-билешко мляко, разпространено в Централна Азия.
кумица мн. кумици, ж. Жена на кумец.
кумувам кумуваш, несв.; на кого. Изпълнявам роля на кум по време на сватба. // същ. кумуване, ср.
куп купът, купа, мн. купове и купища, (два) купа, м. 1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обикн. неподредени предмети; купчина. Куп пясък. Куп книги. Голям куп дрехи. 2. Множество, обикн. неподредено. Куп хора. Куп пари. Куп въпроси. // същ. умал. купче, мн. купчета, ср. • На куп. Много, събрани заедно. Не трябва да - даваш пари на куп. • През куп за грош. Разг. Небрежно. Изработили са мебелите през куп за грош.
купа мн. купи. ж. 1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа. 2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като награда в спортно състезание. Златна купа. Вземам купата. Преходна купа. 3. Един от четирите цвята карти за игра, който има сърцевиден червен знак. Паднаха ми се три купи.
купа мн. купи, ж. Сено или слама, напластени по специален начин на висок куп. Купа сено.
купе мн. купета, ср. 1. Помещение във влак, отделено и предназначено за няколко пътници. Купе за пушачи. Влизам в купето. Празно купе. 2. Вътрешността със седалките на лек автомобил. Луксозно купе. Широко купе. 3. Остар. Луксозен закрит файтон.
купел мн. купели, (два) купела, м. Голям съд, в който се потапят деца при религиозния обред кръщение.
купешки купешка, купешко, мн. купешки, прил. Разг. Който е купен, а не домашно направен. Купешки сапун. • Купешки думи. Предвзети или чужди думи, несвойствени за речта на лицето. Научил е купешки думи.
куплет мн. куплети, (два) куплета, м. Няколко стиха от стихотворение, най-често четири или шест, които образуват цялост; строфа. Стихотворението се състои от три куплета. // същ. умал. куплетче, мн. куплетчета, ср.
купол мн. куполи, (два) купола, м. 1. Сводова носеща конструкция с форма на полусфера или с друга овална форма. 2. Вътрешна част на полусферичен издигнат покрив. 3. Външната част на такъв покрив; кубе. Позлатен купол. Висок купол.
куполовиден куполовидна, куполовидно, мн. куполовидни. прил. Който има форма на купол. Куполовиден покрив.
купом нареч. Остар. На куп, заедно, групово. Дойдоха купом.
купон мн. купони, (два) купона, м. 1. Отрязък от ценни книжа. 2. Отрязък от карта или картонче, което дава право за закупуване на определено количество продукт при дефицит. Хляб с купони. Купон за олио. Сиренето е с купони. // прил. купонен, купонна, купонно, мн. купонни. • Купонна система. Разпределение на продукти или други стоки чрез купони.
купон мн. купони, (два) купона, м. Жарг. Събиране на много хора за увеселение. Правя купон. Отивам на купон. Хубав купон.
купувам купуваш, несв. и купя, св. 1. Какво. Получавам като собственост срещу пари или срещу друго разменно средство. Купувам вила на морето. 2. Прен. Разг. Кого. Привличам на своя страна чрез подкуп или ласкаене; подкупвам. Позволи да го купят за дребни стотинки. 3. Прен. Разг. Какво. Научавам, вземам, възприемам. Каквото чуе, купува и носи на шефа. Детето вижда и купува всичко. — купувам си/купя си. Купувам за себе си. Какво си купи? // прил. купен, купена, купено, мн. купени. • Ще те купи и ще те продаде. Разг. Много е хитър, ловък, оправен. Не го гледай, че се прави на глупав, ще те купи и ще те продаде за пет стотинки. • Цървули няма, гайда купува. Разг. Купува ненужни неща.
купувач мн. купувачи, м. Човек, който купува. Няма купувач за къщата. В магазина има няколко купувачи.
купувачка мн. купувачки, ж. Жена купувач.
купчина мн. купчини, ж. 1. Струпано нещо насипно; куп. Купчина въглища. Купчина пръст. 2. Натрупани един върху друг множество предмети, както и насъбрани, натрупали се хора. Купчина дъски. Купчина деца. 3. Прен. Голям брой или значително количество от нещо. Ще взема една купчина пари. Дали му една купчина пари за тая стара кола. // същ. умал. купчинка, мн. купчинки, ж.
купюра мн. купюри, ж. 1. Спец. Класификация на пари или ценни книжа по номиналната им стойност. Купюри от 100 лева. 2. Съкращение, пропуск в литературно, научно или музикално произведение. Печата се с купюри.
купя купиш, мин. св. купих, мин. прич. купил, св. — вж. купувам.
курабия мн. курабии, ж. Вид сух тестен сладкиш, обикн. домашен; по-дебела бисквита. // същ. умал. курабийка, мн. курабийки, ж.
кураж само ед. Смелост, решителност. Вдъхвам му кураж. Давам му кураж. Не ми стига куражът. Губя кураж.
куражлия мн. куражлии, м. Разг. Лице, което има кураж.
курбан мн. курбани, (два) курбана, м. 1. Животно, заклано като жертва за здраве (или в памет на някого); оброк. Давам курбан. Коля курбан. 2. Гощавка с такова животно. Отивам на курбан. Каня на курбан. Правя си курбан. 3. Ястие, което се приготвя в такъв случай. 4. Прен. Жертва, обикн. невинна. Ставам курбан за чужди интереси.
курва мн. курви, ж. Жена, която живее развратно.
курвар курварят, курваря, мн. курвари, м. Мъж, който живее развратно.
курдисам курдисаш, св. — вж. курдисвам.
курдисвам курдисваш, несв. и курдисам, св.; какво/кого. Разг. Настанявам, поставям, инсталирам, нагласявам. Курдисвам часовника да звъни в шест часа. Курдисах я на масата до булката. Курдисаха пералнята в килера. — курдисвам се/курдисам се. 1. Настанявам се, където обикн. не ми е мястото. В ресторанта се курдиса до свекъра. 2. Перя се, като вървя.
курешка мн. курешки, ж. Птиче изпражнение.
куриер мн. куриери, м. 1. Длъжностно лице към учреждение, което разнася делови книжа, както и пощенски пратки. 2. Пощенски служител, който разнася пощата; пощальон, раздавач. 3. Длъжностно лице, което извършва пътуване със специална поръчка. Дипломатически куриер. 4. Прен. Този, който разнася писма, вести, новости. // прил. куриерски, куриерска, куриерско, мн. куриерски. Куриерски услуги.
куриоз мн. куриози, (два) куриоза, м. Любопитен, странен, невероятен факт или случка. Ще ти разкажа един куриоз. // прил. куриозен, куриозна, куриозно, мн. куриозни. Куриозен случай.
куркам куркаш, несв. За празни черва — издавам характерен шум. // същ. куркане, ср.
курна мн. курни, ж. Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с таса от курната.
курник мн. курници, (два) курника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника.
курорт мн. курорти, (два) курорта, м. 1. Място или селище с природни дадености за лечение или почивка. Морски курорт. Хубав планински курорт. 2. Остар. Почивка, летуване на такова място. Бях на курорт. // прил. курортен, курортна, курортно, мн. курортни. Курортно място. Курортна такса. • Като (на) курорт. Много хубаво прекарване или хубаво място. Живея като на курорт. На село е като на курорт.
курс курсът, курса, мн. курсове, (два) курса, м. 1. Само ед. Посока на движение на автомобил, кораб, самолет и др. Поемам курс към Лондон. Сменям курса. 2. Завършено пътуване от една крайна точка до друга. Самолетът прави курсове до Ню Йорк и обратно. Стюардесата прави един курс до Бомбай и обратно за два дни. Курсът на пътуване трае пет часа. 3. Насока, посока на политическа или друга дейност. Поемат курс наляво. Курс на външна политика. 4. Променяща се цена на ценни книжа или валута. Курс на цените. Курсът на долара спада. Курс на лева.
курс курсът, курса, мн. курсове, (два) курса, м. 1. Завършен обем на обучение по предмет или по специалност. Курс по история. Посещавам курс по английски език, който трае пет месеца. Задочен курс. Курсът на следване е четиригодишен. 2. Завършена поредица от лекции за такова обучение. Подготвих и изнесох курс лекции по общо езикознание. 3. Годишна степен на образование във висше (или средно) учебно заведение, както и всички учещи в тази степен. Тя е в трети курс, руска филология. // прил. курсов, курсова, курсово, мн. курсови. Курсова работа на студентите.
курсант мн. курсанти, м. Лице, което учи във военно училище или кара курс за подготовка на команден състав. // прил. курсантски, курсантска, курсантско, мн. курсантски. Курсантска униформа.
курсив само ед. Вид печатарски шрифт, подобен на ръкописния.
курсист мн. курсисти, м. Лице, което посещава курс (в 1 знач.). Курсисти от курса по японски език. Курсист в курс за шофьори любители.
курсистка мн. курсистки, ж. Жена курсист.
куртизанка мн. куртизанки, ж. 1. През XVII и XVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество. 2. Жена с леко поведение.
куртка мн. куртки, ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка.
куртоазия само ед. Израз на внимание и зачитане на някого; любезност, добър тон. Каниш ме от куртоазия. // прил. куртоазен, куртоазна, куртоазно, мн. куртоазни. Куртоазно държание.
куршум мн. куршуми, (два) куршума, м. Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушка, пистолет и др. Куршумът го рани в крака. Изстрелвам два куршума. • С един куршум два заека. Разг. С един и същ труд, усилие свършвам две работи. • Тегля куршума. Разг. Убивам.
кусам кусаш, св. Кусна.
кусвам кусваш, несв. и кусна, св. Разг. 1. Вземам малко от някакво ядене или пийвам малко, за да опитам; опитвам. Когато готви, винаги кусва. Кусни от баницата! 2. Прен. Опитвам от нещо или изразходвам малко. Кусвам от брачния живот. Кусвам малко от парите му.
кускус само ед. Малки тестени сушени зрънца, които се варят и се ядат като юфка.
кусна куснеш, мин. св. куснах, мин. прич. куснал, св. — вж. кусвам.
кусур мн. кусури, (два) кусура, м. Разг. 1. Недостатък, лоша черта на характера. Човек без кусури няма. Всичко му е хубаво, само има един кусур. 2. Вина, грешка. За времето аз нямам кусур. 3. Остатък. Стигна ми с кусур. Има да се наядем и кусур. • Само туй ми беше кусурът. На всичко отгоре само това ми остава.
кутийка мн. кутийки, ж. 1. Малка кутия. 2. Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения. • На кутийки. Остар. 1. Шарка като квадратче на тъкан, хартия и др. 2. Голям студ. Навън е студ на кутийки. • Като кутийка/кутийки. 1. Малка стая или стаи. Кухнята е като кутийка. 2. Добре подредена стая или стаи. Апартаментът и е като кутийка, всичко си е на мястото.
кутия мн. кутии, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия. • Като от кутия изваден. Разг. Хубаво облечен, съвършено чист, елегантен.
кутре мн. кутрета ср. 1. Малкият пръст на ръката. 2. Малко кученце.
кутсуз прил., неизм. Разг. 1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа. 2. Като същ., само ед., м. Липса на късмет, на сполука. Ей, голям кутсуз днес!
куфар мн, куфари, (два) куфара, м. Голяма чанта от кожа, мукава, метал с капак и малка дръжка за носене на багаж при пътуване. Стягам си куфара за море. // същ. умал. куфарче, мн. куфарчета, ср. • Стягам куфарите. Приготвям се за голямо пътуване.
кух куха, кухо, мн. кухи, прил. 1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място. 2. Прен. Пренебр. Който е красив, но е лишен от съдържание. Кухи разсъждения. Куха теория. • Куха глава. Глупав човек.
кухина мн. кухини, ж. 1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина. 2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в което са поместени органи. Коремна кухина. Гръдна кухина.
кухня мн. кухни, ж. 1. Помещение в жилище, предназначено и обзаведено за приготвяне на храна. 2. Начин на приготвяне и типични ястия. Национална кухня. Семейна кухня. Китайска кухня. // прил. кухненски, кухненска, кухненско, мн. кухненски.
куц куца, куцо, мн. куци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви.
куцам куцаш, несв. 1. Вървя, като се накланям или се клатя неестествено поради болка или недостатък на единия крак. 2. Прен. Разг. За работа, дейност — не напредвам нормално, нещо ме спъва. Писането нещо и куца.
куцукам куцукаш, несв. Куцам от болка в крака.
куча се кучиш се, мин. св. кучих се, мин. прич. кучил се, несв. За кучка — раждам. Всяка година кучката се кучи с по три кученца.
куче мн. кучета, ср. 1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куче. 2. Прен. Разг. Зъл, лош човек. Той е цяло куче. Държиш се като куче. // прил. кучешки, кучешка, кучешко, мн. кучешки. Кучешки лай. Кучешка козина. • Върви му като на бясно куче тояги. Никак не му върви. • Вярно куче. Предан слуга. • На умряло куче нож вади. Проявява смелост, когато няма никаква опасност. • Свършил я като кучето на нивата.
кучи куча, кучо и куче, мн. кучи, прил. Разг. Кучешки. • Кучи син. Негодник.
кучка мн. кучки, ж. 1. Женско куче. 2. Прен. Разг. Лоша, зла жена. 3. Прен. Пренебр. Развратна жена. Ходи по мъже като кучка.
кучкарник мн. кучкарници, (два) кучкарника, м. 1. Къщичка за дворно куче. 2. Прен. Място, където живеят или се събират кучета. В града трябва д