Дума Описание
йезуит мн. йезуити, м.
1. Член на католически орден.
2. Прен. Лицемерен и коварен човек.
йенски йенска, йенско.
Който се отнася до град Йена . Йенско стъкло.
йерарх мн. йерарси, м.
Духовно лице с висок сан.
йерархия само ед.
1. Строго определен ред на длъжностите в някой облест или учреждение.
2. Прен. Подреждане по големина или значителност.
3.Спец. В църквата - управление начело с йерарх.
йерей йереят, йерея, мн. йереи.
Православен свещеник.
йерихонски йерихонска, йерихонско, мн. йерихонски.
Йерихонска тръба. Свещена тръба у евреите, чиито звуци са разрушили град Йерихон.
йероглиф мн. йероглифи, (два) йероглифа.
1. Писмен знак от образното идеографско писмо, сега характерен за китайско или друго източно писмо.
2. Прен. Нечетливо написана буква.
йеромонах мн. йеромонаси, м.
Свещенически сан на монах или монах с този сан.
йога само ед.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV-II в. пр.н.е. което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел.
3. Последовател на това учение.
йод йодът, йода.
Химичен елемент - металоид с тъмновиолетов цвят и специфична миризма, добиван от морски водорасли.
йодирам йодираш.
В химията - насищам с йод.
йон йонът, йона, мн. йони (два) йона.
В химията - частица с положителен или отрицателен заряд.
йонизация мн. йонизации.
Явление, при което от елктронеутрални частици се получават отрицателно или положително заредени йони.
йоносфера Слой от атмосферата на височина от 80 до 1000 км, който съдържа йонизирани молекули и атоми и свободни електрони с голямо значение за разпространението на радоивълните.
йота Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до XIX в.