Дума Описание
юбилей юбилеят, юбилея, мн. юбилеи, (два) юбилея, м.
1. Кръгла годишнина на важно събитие, лице, организация. Университетът има юбилей. Чествам двайсетгодишен юбилей.
2.Тържество по случай такава годишнина.
// прил. юбилеен, юбилейна, юбилейно, мн. юбилейни. Юбилеен концерт. Юбилейна изложба.
юбиляр юбилярят, юбиляра, мн. юбиляри, м.
Лице или организация, на които се чества юбилей.
юбилярка мн. юбилярки, ж.
Жена юбиляр.
ювелир мн. ювелири, м.
Златар и търговец на бижута.
ювелирен ювелирна, ювелирно, мн. ювелирни, прил.
1. Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин.
2.Прен. Който е прецизен, изящен. Ювелирно изпълнение. Ювелирна работа.
юг югът, юга, само ед., м.
1. Една от четирите посоки на света, противоположна на север. Отправям се на юг.
2. Място, което се намира в такава посока. Градът се намира на юг от планината.
// прил. южен, южна, южно, мн. южни. Южен град. Южни морета.
югозапад само ед. Посока на света между юг и запад. От югозапад в страната ще нахлуе топъл въздух. Тръгвам на югозапад. // прил. югозападен, югозападна, югозападно, мн. югозападни.
югоизток само ед.
Посока на света между юг и изток. Заводът се намира на югоизток от града.
// прил. югоизточен, югоизточна, югоизточно, мн. югоизточни. Югоизточен район на страната. Югоизточен вятър.
юда мн. юди, ж.
В народните поверия - зло митическо същество, самодива.
// прил. юдински, юдинска, юдинско, мн. юдински. Юдинско кладенче.
юда мн. юди, м. и ж.
Предател, изменник. Този човек е истински юда.
юдаизъм само ед.
Една от най-древните религии, разпространена предимно сред евреите, и официална религия в Израел (вяра в Йехова, в задгробното възмездие, в идването на месия и др.).
юдей юдеят, юдея, мн. юдеи, м.
Название на евреин от древността.
юдейка мн. юдейки, ж.
Название на еврейка от древността.
юдя юдиш, мин. св. юдих, мин. прич. юдил, несв.; кого.
Диал. Мамя, изкуашавам, подмамвам.
- юдя се. Плезя се, кривя се, гримаснича.
южно- Първа съставна част на сложни думи със значение южен, напр. южнобългарски, южноамерикански, южноафрикански и др.
южнославянски южнославянска, южнославянско, мн. южнославянски, прил.
Който се отнася до южните славяни.
южняк мн. южняци, м. Разг.
1.Човек, жител на южна област.
2.Топъл, пролетен вятър, който идва от юг.
южняшки южняшка, южняшко, мн. южняшки, прил
Който се отнася за южняк (в 1 знач.). Южняшки темперамент. Южняшка кръв.
юзда мн. юзди, ж.
1. Приспособление, направено от ремъци (за главата и за държане) и метална част за устата, което е предназначено за управляване на кон или друго впрегатно животно.
2. Металната част на това приспособление, която се поставя в устата на животното.
- Дърпам юздите. Разг. Управлявам, ръководя някаква дейност, често когато не съм аз самият ръководител.
- Държа под юзда. Разг. Държа строго някого.
-Стягам/ стегна юздите на някого. Започвам да го държа строго.
юк юкът, юка, само ед., м. Разг.
1. Надиплени дрехи на висок куп.
2. Прен. Материално положение.
• Натоварвам си/ натоваря си юка. Разг. Натрупвам материално състояние, обикн. за чужда сметка.
юлар мн. юлари, (два) юлара, м.
1. Оглавник. Слагам юлара.
2. Повод на оглавника.
- Водя за юлара. Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
- Надявам/ надяна юлара (на някого). Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим.
юли неизм.
Седмият месец от календарната година.
юлски юлска, юлско, мн. юлски, прил.
1. Който е свойствен за месец юли. Юлска горещина. Юлски температури.
2. Който става през месец юли. Юлски събития. Юлска революция.
юмрук мн. юмруци, (два) юмрука, м.
1. Човешка длан със стиснати към нея пръсти. Стискам ръцете си в юмруци. Удрям с юмрук.
2. Прен. Насилие, терор. Тези хора май искат юмрука, само така ще се усмирят.
// прил. юмручен, юмручна, юмручно, мн. юмручни. Юмручна схватка.
// същ. умал. юмруче, мн. юмручета, ср.
- (Ръководя) с твърд юмрук. Ръководя строго, твърдо.
юнак мн. юнаци, м.
1. Човек с изключителна сила, храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря.
2. Млад, силен и едър мъж.
3. Разг. Мъжка рожба, син.
// прил. юнашки, юнашка, юнашко, мн. юнашки.
- На юнашка вересия. Разг. Без да плащам и без да имам намерение да платя. Яде и пие на юнашка вересия.
- Все отбор юнаци. Пренебр. За група, в която всеки е известен с лоши прояви.
юначага мн. юначаги.
1. Силен, едър мъж.
2. Бабаит.
юначен юначна, юначно мн. юначни, прил.
Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена.
юнга мн. юнги, м.
Младеж, който служи на кораб и се готви за матрос.
юнец мн. юнци, (два) юнеца, м.
Млад вол.
юни неизм.
Шестият месец от календарната година.
юница мн. юници, ж.
Млада крава, която още не е раждала; телица.
юнкер мн. юнкери, м.
Остар. Младеж, който следва във военно училище.
// прил. юнкерски, юнкерска, юнкерско, мн. юнкерски. Юнкерска униформа.
юнона само ед.
1. В древноримската митология - съпруга на Юпитер, покровителка на брака и раждането, богиня на небето и плодородието.
2. Прен. Красива жена.
юноша мн. юноши, м.
Момче на възраст между детската и зрялата.
// прил. юношески, юношеска, юношеско, мн. юношески. Юношески мечти.
юношество само ед.
Периодът на юношеската вързраст.
юнски юнска, юнско, мн. юнски, прил.
Който е свойствен за месец юни. Юнско време. Юнски плодове.
2. Който става през месец юни. Юнско слънцестоене.
юпитер само ед.
1. В древноримската митология - върховен бог на небето, на плодородието, светкавицата и гърма.
2. Спец. Най-голямата планета в Слънчевата система, пета по разстояние от Слънцето.
юрвам се юрваш се, несв. и юрна се, св. Разг.
1. Хуквам стремително, впускам се, спускам се. Юрнах се из града да търся квартира. Юрнаха се да ѝ уреждат следване в чужбина.
2. Връхлитам, нахълтвам, нахлувам. Водата се юрнала по стълбите.
юрган мн. юргани, (два) юргана, м. Дебела завивка за спане, изпълнена с памук или вълна. Завивам се с юрган. // прил. юргански, юрганска, юрганско, мн. юргански. Заради бълхата изгаря юргана. Разг. Заради дребното жертва голямото.
юрдек мн. юрдеци, (два) юрдека, м.
Диал. Паток.
// прил. юрдечи, юрдеча, юрдече и юрдечо, мн. юрдечи. Юрдечи пера.
юрдечка мн. юрдечки, ж.
Диал. Патица.
юридически юридическа, юридическо, мн. юридически, прил.
Който се отнася до правото; правов, правен. Юридически казус. Юридически съветник.
// нареч. юридически.
- Юридическо лице. Спец. Организация с права и задължения на субект.
юрисдикция само ед. Спец.
1. Власт да се решават правови въпроси.
2. Специален орган, натоварен да се занимава с правораздаване.
юрисконсулт мн. юрисконсулти, м.
Юрист в организация, назначен за консултант по правни въпроси и защитник на интересите ѝ.
юриспруденция само ед.
Спец. Съвкупност от юридически науки и знания за практическото им приложение.
юрист мн. юристи, м.
1. Специалист по право; правист.
2. Студент по право.
юристка мн. юристки, ж.
Жена юрист.
юрна се юрнеш се, мин. св. юрнах се, мин. прич. юрнал се, св.
- вж. юрвам се.
юрнек мн. юрнеци, (два) юрнека, м.
Диал. Мостра, образец. Взех юрнек за халище.
юрта мн. юрти, ж.
Преносимо конусовидно жилище у някои азиатски народи.
юруш само ед. Остар.
1. Нападение, атака, пристъп. Децата на юруш излязоха навън.
2. Като междум. Напред, в атака! Юруш на маслините!
юс юсът, юса, мн. юсове, (два) юса, м.
Спец. В езикознанието - черковнославянско название на две букви от старобългарската азбука.
юта само ед.
1. Храстовидно тропическо влакнодайно растение, чиито влакна се употребяват за тъкани, въжета, чували и др.
2. Влакната на това растение и тъканите, произведени от тях.
// прил. ютен, ютена, ютено, мн. ютени.
ютия мн. ютии, ж.
Железен уред, който след нагряване се използва за гладене на тъкани и дрехи. Парна ютия. Електрическа ютия.
юфка само ед.
1. Изсушени тестени кори.
2. Ястие, приготвено с такива кори. Юфка с яйца и сирене.
юфт юфтът, юфта, мн. юфтове, (два) юфта, м.
Вид мека обработена кожа, използвана за производство на обувки и сарашки изделия.
// прил. юфтен, юфтена, юфтено, мн. юфтени.