Дума Описание
щръквам , щръкваш, несв. и щръкна, св 1. Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча. Мустаците му са щръкнали от студа. 2. Прен. Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин. Щръквам на прозореца 3. Прен. Разг. Заставам прав някъде, стърча. Сутрин рано-рано щръква на терасата. // същ. щръкване, ср. // прил. щръкнал,
щръквам щръкваш, несв. и щръкна, св. 1.Изправям се изведнъж нагоре, започвам да стърча. Мустаците са му щръкнали от сдуда. 2.Прен. Подавам се извън очертанията на нещо, заставам по такъв начин. Щръквам на прозореца. 3.Прен. Разг. Заставам прав някъде, стърча. Сутрин рано-рано щръква на терасата. // същ. щръкване, ср. // прил. щръкнал, щръкнала, щръкнало, мн. щръкнали.