Дума Описание
шепот само ед. 1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите. // прил. шепотен, шепотна, шепотно, мн. шепотни.