Дума Описание
чест честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. Семейна чест. Воинска чест. 2. За жена — целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест. 3. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна. • В чест на (нещо или някого). В знак на уважение. • За зла чест. За нещастие. • За чест и слава. Без материални облаги, безвъзмездно.
чест честа, често, мн. чести, прил. Който става през малки промеждутъци. Чести посещения. Чести превалявания. // нареч. често. Често пътувам.