Дума Описание
хармоничен хармонична, хармонично, мн. хармонични, прил. 1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хармонични тонове. 2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен. Хармонични черти на лицето. // нареч. хармонично. // същ. хармоничност, хармоничността, ж.