Дума Описание
хабя хабиш, мин. св. хабих, мин. прич. хабил, несв.; какво. 1. Изразходвам без полза; пилея, пръскам. Не хабете олиото, че свършва. 2. Правя да стане негодно; повреждам, развалям. Тя се учи да плете, ама само хаби преждата. 3. Правя да стане тъп; изтъпявам, похабявам. Хабя ножа за хляб, като режа тел. • Хабя думите си. Разг. Говоря, без да ме чуят, напразно. • Хабя нерви. Разг. Ядосвам се напразно.