Дума Описание
фирча фирчиш, мин. св. фирчих, мин. прич. фирчил, св. Разг. 1. Какво/кого. Карам да бяга, да бърза; гоня. Фирчи конете нагоре-надолу. 2. Прен. Кого. Не оставям на спокойствие, не давам мира. Ще има да ни фирчи новият началник.