Дума Описание
самотник мн. самотници, м. 1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник. 2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение. 3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.