Дума Описание
обикновен обикновена, обикновено, мн. обикновени, прил. 1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек. 2. Който е най-разпространен; неособен. Обикновен хляб. 3. Прост, лесен, елементарен. Най-обикновено устройство. 4. Банален, делничен. Обикновен случай. 5. Общоприет, обичаен. По обикновения начин.