Дума Описание
майсторя майсториш, мин. св. майсторих, мин. прич. майсторил, несв.; какво. 1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 знач.). Майсторя нов стол. 2. Разг. Ирон. Трудя се усърдно, мъча се с някаква работа. Какво пак майсториш?