Дума Описание
кадя кадиш, мин. св. кадих, мин. прич. кадил, несв. 1. Разг. За огън, свещ — изпускам дим при горене. 2. Прикадявам с тамян храна, гроб при християнски обред. Попът прикади курбана. 3. Разг. Пренебр. Пуша и опушвам с цигара или лула. Стига си кадил навсякъде.