Дума Описание
извънреден извънредна, извънредно, мн. извънредни, прил. 1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно хранене. 2. Който е изключителен, особен. Извънреден случай. 3. Който е със специални пълномощия и функции. Извънреден представител. 4. Който е прекомерен, в много висока степен. // нареч. извънредно. Извънредно чувствителен. Извънредно добър. • Извънреден труд. Труд, който е в извънработното време, допълнителен. • Извънреден професор (доцент). Нередовен професор (доцент). • Извънреден и пълномощен посланик. Дипломатически представител на страната си в друга страна.