Дума Описание
ида идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ида си. 1. Идвам си. 2. Отивам си. • Не иде. Не е уместно, не е прилично. • Иде ми (да). Чувствам нужда, иска ми се. Иде ми да се махна след всичко това. • Иде ми отръки. Разг. Умея, удава ми се с лекота. • Иди че (пиши, учи и др.). Разг. Не можеш, невъзможно е, трудно е да правиш нещо при такива условия. Иди че учи при тоя шум.