Дума Описание
жив жива, живо, мн. живи. прил.
1. Който живее, обладава живот, не мъртъв. След злополуката остана жив. Живи цветя.
2. Който се отнася към животинския или растителния свят; органичен. Жива природа. Живи организми.
3. Който се състои от живи организми. Жив плет. Жива стена.
4. Прен. Жизнен, пъргав, подвижен; енергичен, деен. Живо дете. Жив ум. Жив поглед.
5. Прен. Ярък. силен. Жив спомен. Жив разказ.
6. Истински, действителен. Жив живот. Запознах се с един жив американец.
• Жива вода. В приказките — вода, която съживява мъртви
• Жив език. Език, който се говори, не мъртъв.
• Живо тегло. Тегло на животно за клане, докато е живо.
• Няма жива душа. Няма никого, пусто е.
• Жива верига. Много хора, хванати за ръце.
• Да си жив и здрав. Пожелание за здраве.