Дума Описание
жаря жариш, мин. св. жарих, мин. прич. жарил, несв.
1. Кого/какво. За слънце — излъчвам силна топлина, паря, изгарям. Жари нивите.
2. Прен. Изгарям, паря с поглед и под.
3. Прен. Какво/кого. За коприва и под. — жиля, паря.