Дума Описание
език мн. езици, (два) езика, м.
1. Подвижен мускулен орган на вкуса в устната кухина на гръбначните животни, който при човека участва и в образуването на звуковете на речта.
2. Прен За нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган. Огнен език. Ледени езици.
3. Прен. Метална част на камбана или звънец, която при разклащане се удря в стените и произвежда звън.
// същ. умал. езиче. мн. езичета, ср.
// прил. езичен, езична, езично. мн. езични (в 1 знач.). Езичен нерв.
• Глътнах си езика. Разг. Уплаших се и нищо не мога да кажа.
• Държа си езика (зад зъбите). Разг. Мълча, не говоря излишно, не издавам тайна.
• Злите езици. Разг. Злобните хора, които се занимават с клюки и интриги.
• Идва ми на езика. Разг. Досещам се.
• Изплезвам език. Разг. Уморявам се много.
• Имам дълъг език. Разг. Много приказвам, бъбря.
• Имам остър език. Разг. Рязък съм, когато говоря.
• Каквото ми дойде на езика. Разг. Без да подбирам думите; необмислено, прибързано.
език мн. езици, (два) езика, м.
1. Спец. В езикознанието — стихийно възникваща и развиваща се в човешкото общество система от членоразделни звукови знакове, която служи за комуникация и има способност да изрази цялата съвкупност от знания и представи за света. Български език. Чужди езици. Роден език.
2. Само ед. Съвкупност от средства за изразяване в една област или у едно лице. Езикът на вестниците. Езикът на Христо Ботев. Езикът на младите.
3. Само ед. Начин на изразяване. Прост език. Достъпен език. Цветист език.
4. Реч, способност да се говори.
5. Система от жестове, изкуствени знакове като средство за предаване на информация. Езикът на животните. Езикът на ръцете. Математически език.
6. Прен. Това, което изразява или обяснява себе си и може да служи на човека за различаване от друго. Език на цветовете.
// прил. езиков, езикова, езиково, мн. езикови.