Дума Описание
едностранчив едностранчива, едностранчиво, мн. едностранчиви, прил.
Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Едностранчиво мислене. Едностранчив човек.
// нареч. едностранчиво.
// същ. едностранчивост, едностранчивостта, ж.