Дума Описание
единствен единствена, единствено, мн. единствени, прил.
1. Само един, без други. Това е единственият ми екземпляр, другите ги раздадох.
2. Само този, даденият, и никой друг. Единствен той все още спазва правилата.
3. Изключителен, уникален. Единствен по рода си.
// нареч. единствено.
• Единствено число. Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост.